Една страница

oт гръцкият варваризъм в XX в. над българите въ Македония и Тракия

Второ допълнено и преработено издание съ 18 фотографий в текста.

Биография на автора

Недельо Н. Вълковъ Чалъковъ

Кратка автобиография на автора – страдалецъ

За да станатъ по-ясни некои факти и събития, изложени въ предлаганата отъ мене книга за

гръцкия варваризъмъ надъ сънародниците ни въ Тракия и Македония, намирамъ за необходимо

да кажа неколко думи за себе си, колкото и нескромно да се вижда това на прьвъ погледъ. Днесъ

азъ съмъ единствениятъ члень — наследникъ отъ прочутата копривщенска фамилия на Вълко

Чалъковъ Пловдивски родоначалникъ, единъ отъ най-главните дейци и виновници за

възраждането на българите въ Пловдивъ, ликътъ на когото и тоя на съпругата му красятъ Рилския

монастиръ изъ между ликовете на другите заслужили на отечеството дейци.

Своето възпитание и образование получихъ въ Цариградъ, изпърво въ Метеби Султание (Лицея), а

следъ това въ Робертъ Колежа. Презъ време на сръбско-българската война отъ 1885 год. бехъ

доброволецъ въ Русенската доброволческа чета (червените ризи) на поручикъ Дворянова. Презъ

Балканската и Междусъюзническата война участвувахъ като фелдфебелъ отъ 5 п. Дунавски Полкъ.

Следъ примирието станахъ адвокатъ въ Деде-агачъ, отъ кадето бехъ интерниранъ на два пати.

Първиятъ пать бе на 8 мартъ 1921 год., когато като опасенъ български пропагандистъ, 6ехъ

грабнатъ и изпратенъ като разбойникъ при усиленъ конвой съ маршрутъ Деде-агачъ — Солунъ —

Атина — Пирея, въ затворите на които градове излежавахъ по неколко дни или седмици, безъ да

ми се отпуща никаква храна. Най-после, сь трима българи отъ Деде-Дгачъ и единъ турчинъ отъ

Ипсала, бехъ изпратенъ въ гр. Ханя-Канса на островъ Кандия, кадето ме оставиха на свобода, но

безъ всякакви средства. Следъ безбройни оплаквания презъ м. октомврий с. г. се получи

разрешение да ми се даватъ по 5 драхми дневно. Въ края на м. октомврий бехъ освободенъ по

настояване на българското правителство, но не ми се позволи да замина съ семейството си въ

България. Не следъ дълго бъхъ повторно интерниранъ въ сжщия островъ и градъ, като

съмнителенъ българинъ, а семейството ми бе екстернирано въ България на 3 априлъ 1923 год.

Най-после, следъ дълги мачения, успехь да се завърна при семейството си въ България на 19

декемврий 1923 год. Това дължа най-вече на предвидливостьта на жена ми, която по това време

бъше лехуса. Не изтекли и 24 часа отъ освобождението й, тя писала на сестра ми Олга въ

Цариградъ за моята участь. Сестра ми, вдовица на покойния Машковъ, руски генераленъ консулъ

въ Цариградъ, а сега писателка се отнесла до едно отъ тамошните посолства и благодарение на

неговото застапничество се запази живота ми, понеже отъ достоверно место знаехъ, че съмъ

фигуриралъ въ черния списъкъ за храна на рибите. Това се потвърдява и отъ пострадавшата г-жа

Мария Александрова (вж. 15 стр. ), която ми каза:„Въ гр. Софлу ненадейно се срещнахъ съ

тамошния полицейски приставъ Aндопиосъ Касидакисъ отъ Белопокисъ, който, като ме виде, до

толкова се смая, щото некоя и друга секунда не можа да се съвземе и следъ малко каза: „кой е

билъ тоя влиятеленъ, който те е спасилъ, та сега да си между живите, защото самиятъ азъ. като

писарь — стражарь при Дедеагачкото градоначалство, бехъ те вписалъ въ списъка на лицата,

предназначени за храна на рибите въ Егейското море, заедно съ Чалъкова и други още 5—6

българи и 3—4 турци".

Автора на средата при първото му интернирване

Това писмо е било замесено и врачено отъ синьоръ Пасквали, Дедеагачки италиански консулъ,

сега покойникъ. Г-нъ Данчевъ, управляющъ атинската ни легация, съ телеграма № 517 ми съобщи,

че се освобождавамъ. За тая сторена ми честь властите въ Ханя-Канеа не можеха да прикриятъ

злобата си и постоянно ме подиграваха: "Г-нъ Чалъковъ, защо не заминавашъ? Нали ти съобщиха

вашите? Кога ще заминавашъ или тукъ ти е по-добре?" Едва следъ 20 дни се получи заповедь да

бада предаденъ на България презъ пограничния пунктъ „Бубаларъ" съ следния маршрутъ: Ханя —

Солунъ (по море); Солунъ — Суфлу (по железницата) и отъ тамъ пешъ: Софлу — Каяджикъ —

Малъкъ Дервентъ — Бубаларъ — границата. Като знаехъ маките и страданията при такива

конвоирвания, както и обноските на про-чутите имъ хорофилаки, — стражари съ предадени темъ

лица и съ железа въ раце, обща мерка за подобни случаи веднага настояхъ предъ легацията да се

отмени това нареждане и да бада предаденъ на легацията, въ което нещо сполучихъ. Съ парахода

"България",отъ Пирея презъ Цариградъ пристигнахъ въ България.

Капитанътъ — комендантъ на парахода, Г-нъ Поповъ, въпреки че бехъ окасанъ и изпустелъ,

настани ме съ храна въ II класа. Хвала и честь на такива доблестни българи, които по своя

инициатива и безъ шумъ се притичатъ на помощь на страдалеца като мене и така запазватъ

народната ни гордость.

Съ тоя параходъ отъ Пирея за Варна патуваха и няколко гръцки семейства отъ Варна, български

поданници. Те беха отишли да настаняватъ децата си въ атинските училища, понеже мразеха

българските училища. Другаде подобно нещо не може да се случи, понеже на всекаде се държи

сметка за такива случаи. Само въ благословена България се възможни такива неща, понеже никой

не гледа, кой какво прави. Много такива чужди възпитаници следъ време се завръщатъ въ

България и най-алчно ни експлоатиратъ, а некои отъ техъ успеватъ да се настанятъ и на

държавната трапеза.

Фотография следъ освобождението му

Глава I

На 18 октомврий 1922 год. день среда, следъ обедъ Деде-агачките гръцки административно

полицейски власти, съ помощъта на работници — бежанци, безъ всеко садебно решение или

постановление, дойдоха въ кащата ми и презъ врати и прозорци изхвърлиха на улицата всичките

ми мебели. Следъ това изгониха целото ми семейство отъ четири члена: азъ, 65 годишенъ

старецъ, съпругата ми, бременна, болна, малокръвна и до крайность нервна и две малки деца, на

5 и 7 години. Тогава славните "победители" въ Мала-Азия, съ отпадналъ духъ, безъ оружие,

изкаляни и почти голи, бягаха и търсеха спасение въ Деде-Агачъ, придружени отъ помощниците

имъ черкезите. Това е наемна кавалерия съ черкезки офяцери, плащана пребогато, която, като

избега въ Тракия и Македония, нападна българите и най-немилостиво ги ограби, както е правили

на времето си техните прядеди — черкези, преди освобождението на българите отъ турското иго.

Тия черкези, както и бягащата отъ Мала-Азия згань, придружаваха ограбването на българите съ

любимите имъ гръцки културни псувни, като: „теосъ", „панагия", „ставросъ", „христосъ"*Господъ,

Богородица, кръстъ, Христосъ+ и много други, които нематъ край и които се употребятъ дори и по

официалните места отъ шефовете на учрежденията. Такъвъ е богатъ речника на тия хора, които на

всекжде се препоржчватъ за начетни, високо интелегентни, съ славно минало и богата литература,

а ние, простите, безъ история и литература въ такива случаи се задоволяваме съ едничката само

дума „магаре". Тия „културни" хора, за да ни обидятъ още повече, когато се случи некому отъ тъхъ

да кара магаре и требва да мине край некой българинъ, гледайки го право въ очите, мушва

магарето си и му вика: „Де вулгаре!"*„Де, българино!"+ Когато отъ тоя подвигъ на „просветения"

магаретарь се възхищаватъ чиновници, адвокати, медици, търговци и т. н.; какво ще е

възхищението на по-долните класи, читателя самъ нека си представи. Така паликаретата ни

дразнятъ и обиждатъ въ отечеството имъ, а у насъ съотечествениците имъ се ширятъ и ползватъ съ

най-голяма свобода. Въ Гърция по-големи обиди и унижения българинътъ понася отъ гърцитъ,

родени и възпитани въ България, а най-вече отъ тия изселени изъ Пловдивъ, Станимака, Кавакли,

Бургасъ, Варна, изъ селата Кукленъ и Воденъ. На мнозина отъ тия гърци семействата имъ е тукъ,

въ България, а та въ нещастна Тракия заематъ държавни и общински служби и идватъ при насъ съ

гръцки паспорти, безъ да е обезпокоявани отъ некого. Такъвъ е напр. случаятъ съ каваклийския

житель Коста Хахамидисъ (а у насъ Хахамидовъ), който е билъ общински кметъ въ Ладжя-кьой

(Лутра), уволненъ по-сетне отъ сънародницитъ му, понеже, като по-честенъ, се възмутилъ отъ

делата имъ. Всички гърци, безъ изключение, местни или бежанци, били подведени въ Окружното

управление подъ клетва, че ще преследватъ всеки българинъ и всичко българско за славата и

напредъка на „Патрида Елада" (отечеството Елада), безъ да обръщатъ внимание на роднински

или други некакви връзки. У насъ пъкъ гръкините, омажени за българи, копаятъ гробъ на

отечеството ни, като си служатъ и съ мажете си, които ставатъ слепи орудия на вековните ни

неприятели. Такива примери има съ хиляди, както изъ миналото, така и сега. Гърците умишлено

задомяватъ дъщерите си за българи, за да ни използватъ, синовете си обаче, за нищо на света, не

женатъ за българки, макаръ да е и отъ най-вишето общество. Изключение направи само единъ

гръкъ, съ когото се запознахъ, когато французите управляваха Тракия. Тоя господинъ, отпосле

народенъ представитель, съпругата на когото е отъ Копривщица, ме зачуди съ гръцкото изкуство

да погръчватъ българите. За да парадира съ тая си умилость, ето какъ ми представи съпругата си:

„Съпругата ми, по рождение българка отъ Копривщица, отлична майка и възпитателка на добри

„елини", но не фанатици като Васъ". Тези думи ги каза на гръцки, следъ което поведе разговора на

български, а тя, родна българка, съ затруднение и свенливость подържаше разговора много по-

зле отъ мажа си, чистъ гръкъ. Децата имъ пъкъ немаха понятие отъ майчиния имъ езикъ. У насъ е

обратното: гръкини, омажени за българи изъ дълбоката провинция, като: Трънъ, Брезникъ,

Орхание, Радомиръ, Сопотъ, Калоферъ и други чисто български градове, гдето българинътъ

предпочита лукавата, подлата, мързелива и интриганка гъркиня предъ нашата българка, която

нема изброените качества на гъркинята, но е сащинско съкровище за семейството си. Децата на

тия майки—гъркини, по-рано изучаватъ гръцки, а бащите имъ, които не знаятъ нито една гръцка

дума, се гордеятъ съ това. Има ли по-голема гавра за нацията ни отъ постапките на такива

българи! Те не заслужаватъ друго, освенъ най-големо презрение, понеже децата имъ само ще

носятъ българското име, за да го позорятъ на всекаде.

Ето едно пръсно доказателство за казаното по-горе: Димитриосъ К. Кондодимосъ, гръкъ, съ

гимназиално одразование, авторъ на много патриотични гръцки книги, писани въ България,

дошелъ между насъ въ Пловдивъ съ празни раце, както прави всеки гръкъ, а днесъ е съ завидно

богатство отъ около 6—7 милиона лева, освенъ че не позволи на сина си Спиро да встапи въ бракъ

съ почетна девица отъ рода на Чавдаръ войвода, но чрезъ печатъ го отсинови. Вследствие на тоя

му фанатизъмъ синъ му прие българско поданство.

Като Кондодимосъ има много гърци, които е наводнили отечеството ни, използуватъ го въ всеко

отношение, но не позволяватъ на синовете си да учатъ български. Фанатизъмътъ на такива бащи

— гърци понекога има и отрицателни резултати. Така, синьтъ на поменатия Кондодимосъ въпреки

волята на баща си българомразецъ, изучи самъ отлично български езикъ и се задоми за българка,

на която не позволява да изучава езика на нашите вековни и непримирими врагове — гърците.

Случаятъ съ сина на Кондодимосъ е само едно изключение. Правилото е, че днесъ за днесъ ниго

едно гръцко дете не посещава българско училище, а отиватъ въ разни иностранни училища. Това е

възможно само въ нашата нещастна България, станала пословична съ своята престапна

толерантность.

Въ Гърция и о-въ Критъ заедно съ мене имаше съ стотици българи изъ България, Македония и

Тракия, които се страхуваха да признаятъ, че се българи, като отхвърляха отъ фамилното си име

окончанието — „овъ" и се казваха „Христиносъ". Обаче, ако не смееха да се наричатъ българи, то

поне се казваха „Вулгарофоносъ" или „Славянофоносъ", както въ първо време ни наричаха

официално. Сега у насъ предъ такива българи не можешъ стоя на среща имъ. Честъ и слава на

болшинството македонци, които гръмогласно произнасяха „Вулгаросъ". Такъвъ езикь

държеха и жените и момите македонки, макаръ че беха подигравани и обиждани съ най вулгарни

изрази и ракодвижения, свойствени само на гърците.

На гърците имъ прави големо удоволствие да се забавляватъ и говорятъ съ насъ презъ всеко

време и всеко место, дори и въ официалните имъ учреждения. Това правятъ и чиновницитъ и хора

отъ най-вишето имъ общество. Спремо насъ, българите, не се спазва никакво благоприличие.

Особено зверски се отнасяха къмъ мене помощникъ гра-оначалникътъ въ Деде-Агачъ Жисисъ,

приставътъ Стефанакисъ, а въ Критъ — Карпузакисъ и Камбуракисъ. Последните двама се носеха

много по прилично. Когато се носеха безсрамно азъ отказвахъ да отговарямъ на въпросите имъ,

до като не се поправяха. Казвахъ имъ, че не сме свикнали да отговаряме на такива приоми и се

считаме обидени. По некога сполучвахъ да ги обуздая, но много пати бивахъ изпъжданъ по най-

позоренъ начинъ, съ всевъзможни псувни. Когато на другия день бивахъ отведенъ при сащия

големецъ, последниятъ се правеше, като че за пръвъ пть ме вижда. До такава степень се

безочливи и безхарактерни гръцките управници. Колкото се отнася до мене, дължа да заява, че

презъ всичкото време дори съ пръстъ не съмъ побарнатъ, Гърците ми казваха „Кириосъ"

(господине). Много пати, въ мое присатствие, било въ затвора или канцеларията, кадето ме

викаха за преводчикъ сънародниците ни отъ двата пола биваха мачени най-зверски. За нашата

твърдость ни наричаха „Ти сниля ине" (Какви се кучета!)

Ето какъ сме поставени у техъ, а ние у насъ ги почитаме до самозабрава и ставаме смещни, защото

нема кой да ни вразуми.

Поменатиятъ по-горе Хахамидисъ, до колкото ми е известно, не е сторилъ никакво зло, макаръ и

да е билъ подвежданъ подъ клетва, като кметъ и гражданинъ. Тоя примеръ привеждамъ за

доказателство, за да се види, че нашите власти не обърнаха внимание на тоя познатъ, който,

макаръ и български подадникъ, е дошълъ у насъ съ гръцки паспортъ като чистъ "елиносъ". Така

става съ много други, които по тоя начинъ се настаняватъ у насъ. Едни отъ техъ, следъ като се

награбиха съ български пари, сега въ Гърция се тежки търговци и мразятъ всичко българско, като

дори се преструватъ, че не познаватъ езика ни. Най-много такива има изъ Кавакли, които

разплакаха и оголиха българското население въ Гърция. Между техъ има некои отъ Пловдивъ,

които когато се пусна слухъ, че Деде-Агачъ ще бде окопиранъ отъ Турците, веднага се отзоваха въ

Атина, отъ кадето въсъ основа на уволнителните си билети получиха български паспорти, а женитъ

си, съ гръцки паспорти, изпратиха въ България (Пловдивъ). Тия типове оставятъ семействата си да

се ширятъ и хранятъ у насъ, понеже въ България животътъ е по-евтинъ, а самитъ т ограбватъ въ

Тракия нашите сънародници и следъ като ги оголятъ изпращатъ ги на заточение подъ предлогъ, че

се опасни български комити, за да усвоятъ и недвижимия му имотъ. Така гърците подържатъ

отпадналия духъ на населението, като съ тези мними „комити" градятъ въздушни кули. Не стига че

българите се изпращатъ на заточение, но още разпокъсватъ семействата имъ по на 2-3 части, като

всека часть изпращатъ на различи острови, като надь всичко това се правятъ спънки въ

кореспонденцията имъ. Такива нещастници имаше при менъ въ Критъ, изпратени отъ селата

Дервентъ Хасанларъ, Сичанла и Големъ-дервентъ.

Въ Суда и Ретимо пакъ беха заточени българи отъ селата Дервентъ, Чобанъ-кьой и изъ

Гюмюрджинско. Въ Ханя, въ „Табията", бехме затворени около 490 души: маже, жени, деца,

старци, баби хроми и слепи. Тъ беха повече отъ Македония: Драмско, Зърнево, Просечене,

Плевия, Алистратъ, Демиръ-Хисаръ, Щипъ, Кочане, Кратово, Тарлисъ, Гевгели и Воденъ; други

беха отъ Тракия : Деде Агачъ, Бодома, Дамито, Дервентъ, Ени-кьой, Чобанъ-кьой, Големъ

дервентъ, Ортаджикъ, Хасанларъ, Шапчи, Кушланла и Домузъ-дере. Между техъ имаше и отъ

България: София, Пловдивъ, Райково, Панагюрище и Пещера. Всички българи отъ горе изброените

места съставлявахме девтерасъ Лохосъ ипотанъ вулгаронъ (2-ра рота на съмнителни българи).

Между насъ имаше 2 арменци, 2 руси, 1 сърбинъ, 3 евреи и 1 еврейка съ пеленаче, 1 гръкъ съ 2

гъркини отъ островъ Кефалония (синовете имъ били дезертьори въ Албания), 1 караманлийка и 2

левантинци, италянски подадници, служащи по ж. п. линия С. О., изпратени отъ Кара-агачъ.

Една група съ отпадналъ духъ интернирани българи, затворени въ крепостьта Табия въ гр. Ханя (Критъ). Отъ

стоящите въ първия редъ първиятъ съ китка на гърди, бодъръ и гордъ. съмъ азъ, който съ постоянните си

беседи поддържахъ духа на затворените и ги утешавахъ, благодарение на което по-леко понасяха своя

тежъкъ и мизеренъ режимъ

Всички, наедно съ жените и децата, ни трерираха като военнопленници, зачислени на храна и

проверка, построяваха ни, караха ни да се равняваме на лево и десно, а провинените наказваха съ

затворъ. За по големо изтезаване много пати правеха проверката къмъ 10 часа презъ нощьта за де

не можемъ да си починимъ. Ежедневно взимаха команда отъ по 150—180 души, които ангария

носеха човали съ стоки отъ пристанището, чистеха гарнизоните нуждници, поеха комендантската

градина, която се намира на височината "Капитална" срещу пристанището, гдето съ металическо

важе се черпеше вода отъ 45 метра дълбочина, за нуждите, на разните военни части, както и за

нуждите на самия комендантъ пренасяхме на гръбъ разни продукти, дърва, вода, хлебъ и т. н

Преди да тръгнемъ за о-въ Критъ, въ Деде-Агачъ въ затвора на градоначалството бехме затворени

въ една стая, 3 на 4 метра, която имаше само единъ прозорецъ съ стъкла, железа и мрежа. На

малката врата на тази стая имаше малка дупка, която служеше нл часовоя да ни надзирава и се

наслаждава отъ теглото ни, понеже въ стаята бехме натъпкани като сардели 45 души маже, жени,

деца, старци, слепи и хроми.

Между наса имаше и единъ душевно боленъ гръкъ отъ Узунъ-кюпру, който може би, нарочно беха

затворенъ съ насъ, за да ни не оставя на мира и да ни взема хлеба, понеже никуму никаква храна

не се даваше. Въ едниния агълъ на стаята беха поставяни две газови тенекии за естествена нужда.

Не бъха редки случаите, когато охраната посегаше върху честьта на затворените моми и жени.

Същото стана и съ затворенит съ насъ две жени. На държащата въ раце дете Елена отъ гр.

Петричъ, двама отъ охраната се опитаха да посегнатъ на честьта й, но тя съ два ритника ги повали

на земята, макаръ и съ дете въ ржце.

Една група затворени българи въ Табията бодри

Два дни преди да ни интерниратъ на о-въ Критъ, дойде въ затвора при насъ некой си майоръ

Стратононосъ, началникъ на военната полиция и ни каза: „Българи знаете ли защо сте затворени

тукъ?" — Отвърнахме „не", а той продъжи: „Ето защо: Вънъ отъ града ваши сънародници

тормозятъ елините и обезспокояватъ войскитъ ни. За да престане това, държимъ васъ тукъ". Азъ

му отговорихъ: „Въ никоя държава нема законъ да си затварятъ и изтезаватъ невинни, честни и

мирни граждани, каквито сме всички тукъ, а камо ли въ свободната, просветена и права Елада

(Така титулуватъ държавата си)". Майорътъ ме веднага прекъсна и, като се навъси, каза ми: „Ти ли

си адвоката Чалъковъ? Знай, че и тоя пать се отърва. Ние не сме като васъ българите да наказваме

немилостиво неприятелите си, каквото сте всички тукъ. До като злосторниците вънъ не престанать

да действатъ, имамъ власть да ви наредя въ редица и да ви вразумя съ картечницата. Това наше

решение съобщете на всички затворници". Следъ това пакъ му възразиха: „Ако сме въ нещо

провинени, има военень сдь, нека ни саъди". Вместо отговоръ, той ме изгледа крьвнишки и си

излезе съ усмивка, доволенъ отъ извършеното.

Всичките предварителни затвори, въ които съмъ билъ затварянъ до интернирането ми въ гр. Ханя,

са все като тоя който описахъ по-горе. Никой отъ техъ не се отоплява. Отъ тия дупки затвори

излизахме следъ 12—30 денонощия, понеже никуму, дори и на жените, не беше позволено да

излиза по естествена нужда. На пть за Крить, вестницитъ на гр. Ханя „Кириксъ", "Еревна" и

„Еспериносъ Тахибрамосъ" и др. беха хроникирали, че съ парахода „Дрисъ" пристигатъ 285 опасни

комити, пленници българи и турци, заловени въ Тракия въ момента, когато разрушавали ж. п.

линия и убивали войници и стражари, когато въ сущность интернираните бехме само 103 души.

Това насъскване отъ поменатите вестници, ставеше умишлено, да се наеликтризира тълпата, както

и стана. Когато пристигнахме въ залива Суда посрещна ни силно възбудена тълпа съ викове: "Тукъ

да останатъ костите на тия варвари", други отъ посрещачитъ, като ни преброяваха и намериха, че

сме 103, питаха: „Каде се останалитъ 182? Да не се пратени да ловятъ риба по дъното на морето?

Така имъ се пада на тия варвари. Между всички интирнирани азъ бехъ най-бодъръ, било че

самата ми природа била такъва, било пъкъ отъ туй, че не бехъ пострадалъ отъ морската белесть.

Ето защо погледитв на всички беха обърнати къмъ менъ и почнаха да ме обиждатъ съ най-

неприлични думи. Поручикъ Маврогенисъ, който ни прие и подъ командата на който бехме

причислени, обяви на публиката, че сме били пленници комити отъ Деде-Агачъ.

Стойка отъ големия Дервентъ, умрела отъ венерическа болесть въ градската болница при страшно

сърцераздирателни маки. З пати постпвала и излизала здрава, но на 4 пать умря.

Това припълни чашата на търпението и понеже владея отлично гръцки езикъ съ силенъ гласъ и

чисть гръцки акцентъ казахъ на своего рода фалшивакаторъ да не ни записва като пленници,

когато въ приемателнитъ списъци бехме отбелязани само като „съмнителни", взети направо отъ

кащитени, а не заловени въ полесражение, тъй като въ Тракия е мирно и тихо. Той, отъ своя

страна продължаваше да твърди, че като съмнителни, отговорностьта ни е по-голема, отъ колкото

на пленника. Горките! жадни и гладни се да заловятъ български комити — пленници, та за това

насъ считаха като пленници. Тогава иронически му казахъ: „Ако искашъ да знаешъ кои се

същинските комити, ето ги" и му посочихъ: Баба Цона отъ с. Големъ-дервентъ, съ тояга,

прегърбена на две, която хвърли 8 бомби; обърнахъ се къмъ хромия съ двата крака, който си

служеше съ патерици. Той 6еше бай-Стоянъ отъ Гюмюрджинско, по занаятие абаджия, който

хвърли 15 бомби; този пъкъ дедо Табаковъ, отъ Деде-Агачъ, 75 годишенъ, слепъ имъ е билъ

началникъ. Всички останали ни взеха отъ кщи и следъ като ни държаха затворени отъ 12 — 30 дни,

ни изпратиха тукъ, безъ да ни попитатъ поне проформа за името. Всичко останало което пишатъ

вестниците. Ви е невярно Въ солунските и атински вестници нема такива снища. Ако ние бехме

най-малко провинени, не бехме дошли тукъ, а щехме да получимъ за закуска по некой вашъ

куршумъ, или пъкъ, съ железа на раце, щехме да се поразходимъ изъ отечеството Ви, а слдъ това

ще ни оставятъ да гниемъ въ нкой затворъ. Такава е участьта на стотици невинни българи отъ

Македония, Тракия на даже и отъ свободна България, които безъ всекаква вина се били откъснати

отъ вскидневната имъ работа и захвърлени въ затворит по разни затънени градове и острови, безъ

да имъ се позволява да кореспондиратъ съ своит близки, които ги считатъ за загинали. Знай, че

много невинни българи и турци, за да се повдигне духа на народа ви, особено следъ погрома ви

въ Мала-Азия, съ фиктивни обвинения и съ най-тежки присади лежатъ по затворите и оплакватъ

дните си като насъ. Казвате ми, че съмъ билъ съмнителенъ, а, ако бихте ме попитали, какво е

мнението ми за Васъ, безъ много да му мисля, бихъ Ви отговорилъ, че Вие ми се виждате много по

съмнителенъ отъ колегите ви въ Деде-Агачъ. За да имамъ такова мнение за Вашите власти,

причината е тая че Ви познавамъ много добре. Вашата омраза къмъ насъ е безъ гранична. Даже и

когато ви правимъ добро. Вие не преставате да ни мразит въ дълбочините на душата си. Ние,

българите, сме тъкмо противното измежду всички славяни ний сме най-наивни и доврчиви,

имаме състрадателна душа и когато и най-голмия ни неприятель ни поиска прошка, ние му

прощаваме и веднага забравяме стореното зло. Ние не сме егоисти, затова толкова теглимъ. и

въпрки това пакъ намират поводъ да ни обвинявате. Властите ви си служатъ спрямо насъ съ най-

неверни донесения и винаги държатъ арестувения въ тревога Българскит власти веднага

съобщаватъ на обвинения вината му, не го заблуждаватъ съ неверни неща, отнасять се къмъ него

човешки, за да го успокоятъ, а, ако е професионаленъ престъпникъ — да се покае. По нашитъ

затвори нема изтезания съ волски жили и съ гладъ, както е у васъ".

Мария Александрова

Отъ тъзи думи всички ме счетоха за гръкъ, и изъ тълпата започна да се шуми. Тогава поручикътъ

ми каза съ остъръ тонъ: „За тоя ти тонъ, Елиносъ, ще се разправимъ съ тебе по-после". Тълпата се

възхити отъ тия му думи. Следъ това ни поведоха къмъ казармата на султанъ Азиса. Тамъ

намерихме около 980 турски воени пленици отъ Мала-Азия и Одринско въ най-окаяно

положение. Всички бъха изнемощели и покрити съ дрипи. Като ги видехме, всички изтръпнахме,

че и насъ ни чака такъвъ ужасъ. Три дни следъ това, следъ като си заминаха Мало азийските

турци, дойде при насъ военния губернаторъ на острова г-нъ полковникъ Маркосъ и следъ като ни

прегледа извади ме три крачки предъ веригата и ме попита владея ли гръцки езикъ и съ какво се

занимавамъ. Казахъ му, че владея езика и се занимавамъ съ адвокатство. „Изглеждате доста

интелегентенъ, та за това Ви повикахъ. Посъветвайте тия хора да стоятъ мирно и да не се

бунтуватъ, защото въ противенъ случай ще приложа строгостьта на военния законъ; у насъ не се

шегуватъ". Казахъ му, че всички тукъ се порядъчни хора, по природа българите се мирни и

спокойни и търпеливо понасятъ нещастията си, та и тукъ ние ще бадемъ такава. Следъ това даде

заповедь на ротния командиръ поручикъ Маврогенисъ да ме отдели отъ българите и ме настани

въ приготвената за бейовете стая, понеже насъ българите беха ни настанили въ коридора, кадето

имаше силно течение, защото прозорците беха безъ стъкла. Тоя неочакванъ обратъ въ

обръщенията спрямо мене ме силно зачуди, защото не знаехъ на що се дължи. Едновремено съ

това ме освободиха отъ всека ангария и да ги направя легло ми дадоха два железни крака и 3

дъски. Сщо ми дадоха и две одеала. Всички останали спеха на пода, обезпокоявани отъ разни

насекоми. Отъ тоя часъ ме гледаха съ по-добро око. Чакъ когато се завърнахъ въ България,

разбрахъ, че тази учтивость спрямо мене се дължала на ходатайството на сестра ми предъ едно

чуждо посолство, което въ последствие се застапило за мене. Така се запази животътъ ми, понеже

съ още петима българи бехь вписанъ въ списъка за храна на рибите отъ Егейско море.

Елена отъ Петричъ съ дете въ раце фотографирана съ групата 2) Мария Александрова и 3) интелигентните

моми: Милка, Комна, Райна и Цвета, които въ „Табията" до освобождението ми се лежали до менъ и не

допуснахъ да бадатъ малтретирани и изнасилвани при разни опити на охраната. При заминаването ми

заплакаха съ едри сълзи. Отъ М. Александрова въ София узнахъ че до освобождението й не биле

обезпокоявани. Бащите на тия моми са биле интернирани въ едни острови, а майкит имъ въ други.

Затворените въ Деде-Агачъ, въ затвора и градоначалството, на брой 103 души, бехме конвоирани

само отъ трима стражари: Георгиосъ Запартисъ стъ Янина, Стефосъ Стефанакисъ отъ Ераклионъ на

о-въ Критъ и Сотиръ Мавросъ. Тази охрана събра отъ насъ, ужъ за почерпка, една доста почтена

сума, за гдето ни третирали добре. Това стана по предложението и настояването на единъ

интелегентенъ софиянецъ, запасенъ капитанъ отъ артилерията, българинъ по народность. Макаръ

че не знаеше гръцки, намираше способъ да ни шпионира. Тоя субектъ бъше се настанилъ при

мене и спехме подъ една завивка, защото бъше съвършенно голъ — само съ едно кусо палто, но

въ затвора на „Табията" го изгонихъ най-позорно за това му поведение. Той дружеше съ

шпионина — гръкъ Никосъ Григорисъ отъ Ангора и следъ като изпълни мисията си при насъ,

замина, като гръцки четникъ, за Димотика. Сщиять завлече една черга на Мария Александрова, съ

която се покриваше въ „текето". преди да ни раздълятъ на две роти. Следъ разделата той остана

при турците, понеже владеше отлично турски езикъ, а ние се преместихме въ „Табията".

Въ тоя затворъ престояхме 15 дни. Когато пристигнаха селяните отъ селото Чобанъ-Кьой, заедно

съ осганалите турци ни преведоха въ гр. Ханя, въ „Текето", пълно съ роякъ бълхи, които

денонощно ни безпокояха и по никой начинъ не можехме да изчистимъ. Храната въ Суда и

„Текето" беше недоброкачествена, а хлебътъ беше пъленъ съ плева, клечки и трици, понеже

брашното нарочно не се сееше. Следъ като се оплакахме, подобриха ни хлеба, който до край

остана доброкачественъ. Следъ 16 дневно стоене турците останаха пакъ тамъ. Ротата имъ се

състоеше отъ 595 души, между които женн и деца, хроми и сакати. Между техъ имаше единъ безъ

крака, и другарите му го носеха на раце. Въ очите на паликаретата тоя трупъ е билъ най-опасния

комита отъ гр. Драма. Между техъ имаше и 7 семейства изъ Македония, още отъ началото на

балканската война. Тая рота се именуваше „Протосъ лохосъ ипоптонъ турконъ" (I-а рота

съмнителни турци), а нашата се казваше: „Дефтеросъ лохосъ ипоптонъ вулгаронъ" (II-ра рота

съмнителни българи ). Насъ ни преместиха въ „Табията" кадето бехме 490 души. Положението ни

6еше непоносимо. Еднакво изтезаваха и насъ и турците. Помежду ни имаше и шпиони българи,

които, за срамъ на нацията ни, доброволно шпионираха другарите си. Между турците немаше

нито единъ шпионинъ. Третираха ни като добитъкъ и най-големо удоволствие изпитваха, когато

въ наше лице обиждаха нацията ни.

Глава II

Както казахъ и по-горе помежду ни имаше такива българи, които съ постапките си позориха името

„българинъ" но въпреки умилкването имъ около гърците, последните ги третираха наравно съ

насъ. Най-много ни напакостиха въ Хачя, когато беше дошълъ представителя на Лигата на

Народите Г-нъ полковникъ Прокеръ. Тогава азъ съ още двама търговци, първенци изъ

Гюмюрджинско, бехме решили да му се представимъ и оплачемъ за лошото положение на всички

ни. Това наше решение се ощети от гези изверги - шпиони, които съобщиха на гърците нашето

намерение. За да се не явимъ предъ Г-на Прокера, накараха ни да по-чистимъ Табията и

помещенията, като ни съобщиха, че между 2—6 часа щелъ да дойде некакъвъ си представитель

на Лигата на Народите, който щелъ да ни прегледа и предъ когото сме били свободни да

изложимъ своитъ оплаквания, ако имало такива. За да сме били всички на прегледа, не позволиха

никому да излиза за вода, дори и на децата, които другъ пть свободно отиваха до пазара — халит.

Това го направиха съ цель да не би нкой случайно да се срещне съ представителя на Лигата на

Народитъ. За да представятъ предъ Г-на Прокера, че въ Ханя нма български заточеници,

губернаторътъ на о-въ Критъ, г-нъ полковникъ Маркосъ 6еше наредилъ така работата, че още

следъ слизането на Г-на Прокера на сухо, дадоха му закуска и веднага съ автомобилъ го откараха

за залива „Суда". Положително съмъ увренъ, че той е билъ най-майсторски излъганъ, че въ Ханя

нма български заточеници, защото иначе не би имало причина да дойде и ни посети, щомъ като

за тая цель е билъ командированъ. Презъ всичкото време той е билъ придружаванъ отъ

полковникъ Маркосъ и адютанта му поручикъ Сгуросъ, руски възпитаникъ. Въ Суда беха настанени

жителите на с. Чобанъ-кьой, което село даде много жертви, както въ парахода, така и следъ

настаняването имъ въ Суда и то най-много отъ гладъ. Отъ парахода „Дрисъ", реквизиранъ

специално за пренасяне на интернирани, свалиха 6 трупа, които беха умрли въ залива, тъй като

параходътъ престоя на котва цли 30 часа, до като се получи нареждание да се свалятъ

интернираните. Тия трупове стояха непогребани цели 3 дни, защото общинските власти не искаха

да бдатъ заровени въ землището имъ, а настояваха да се хвърлятъ въ морето, понеже били умрли

въ парахода. По мое ходатайство и настояване, най-после разрешиха да се погребатъ, но безъ

свещеникъ. Читательт може да си представи, какво е било положението на близките имъ и на

всички останали българи, като се ги гледали да се подуватъ и изпущатъ най-неприятни миризми.

Жителит отъ с. Чобанъ-кьой, следъ като бха разпитани отъ представителя г-нъ Прокера, бха

откарани за гр. Ретимо, който се намира между Ханя и Ераклионъ и се патува съ автомобилъ,

понеже шосето е добро. Въ в. „Миръ" (брой 7001) отъ 10 октомврий 1923 г., въ отчета за бежанцит

— заточеници въ о-въ Критъ, числото на последнитъ нарочно е писано изцло — 1300, безъ да се

споменува Суда, а гр. Ретимосъ е взетъ за островъ, понеже като не е билъ посетенъ гр. Ханя,

другояче не може да се пише. Както въ Суда, така и въ Ретимо българите били намрени въ отчаяно

положение, безъ да получавали храна. Отпосле стана явно,че на връхъ Великдень. Това българско

население нарочно е го оставили да гладува, вследствие на което е дало много жертви — около

16 души умрли, а много повече заболели отъ гладъ. За храната ще спомена по-долу. Злобата на

гръка спрямо насъ е толкова голма, щото, когато въ четвъртъкъ и петъкъ на страстната седмица

нкои отъ затворенит въ Суда жени бха въ Ханя наедно съ децата си да продаватъ отъ гладъ пафтит,

чопразит и накитит си, никой гръкъ не искаше да ги купи. Едни златари имъ предлагаха толкова

ниски цени, колкото да се каже че е купени. Мнозина се съгласяваха на тия нищожни цени,

понеже отъ 2—3 деня не 6ха нищо яли. Азъ се възмутихъ отъ това и не имъ позволявахъ да ги

продаватъ на безценица, но те ме не послушаха. Гладътъ бше по-силенъ отъ най-добрия

съветникъ. Въ тоя моментъ дойде мстниятъ аптекарь, добродушенъ критянь, съ когото дълго

беседвахме, презъ което време му дадохъ ценни сведения за България, отъ която се много

интересуваше. Почти всички критяни не знаятъ нищо за България: какво е устройството й, какъ се

управлява и т. н. Следъ това залавяхме политиката. Аптекарьтъ 6ше партизанинъ на автономна

Тракия, за да живяли въ нея всички приятелски, на което нщо азъ не се съгласявахъ. По едно

време ме попита, какви е тия жени и защо се нервирали толкова. Следъ като му поискахъ

извинение за тона и язика, който държа, казахъ му: „Отъ дълбочината на душата си се

възмущавамъ отъ тия ваши богаташи — експлоататори, които въ такъвъ свтълъ празникъ, какъвто

е Великдень, вмсто да дадатъ нкому парче хлбъ, тъ гледатъ да имъ взематъ и залъка отъ устата!

Такива ли примри ни да де нашия спаситель! Вие Елинит, ужъ културни и интелегентни, дадохте

ни религията, пъкъ вършите противното. Никога, презъ време на робството, самит турци не

постпяха така спрямо насъ и васъ. На такива свтли празници т освобождаваха много затворници съ

по леки престъпления, а тия съ тежки ги освобождаваха отъ вскакъвъ нарядъ и имъ даваха

подобрена храна Вие вършите всичко напротивъ: не само въ обикновени дни, но и на такива свтли

празници ни мчите и изтезавате, като псувате даже и светиит ни, които е и ваши. Нямате милость

даже за такива дребни деца и пеленачета въ нищо не провинени. Вижъ, моля те, какъ жално

плачатъ и се прилепватъ къмъ майкит си! Каква полза, че църквит Ви е облечени въ трауръ, когато

не изпълнявате нито йота отъ словото на Спасителя, особено въ такива свтли празници. Вие

знаете, че азъ до сега нищо наврно не съмъ Ви казалъ. Азъ признахъ и нашит гршки, които до

известна степень е простими, понеже е били извършени въ раздразнено състояние, на самото

полесражение, когато не се държи никаква сметка, защото въ противенъ случай ще бждемъ

унищожени. Такива престпления е вършени и презъ последната Общо-Европейска война и отъ по-

културни отъ насъ народи, каквичо всички сте чели въ вестиицит и на двет воюващи страни. Ето

какво имахъ да Ви кажа за тия нещастници, които въ такива свтли дни, ограбени и унизени,

умиратъ отъ гладъ по вина на самата Елада. Тия хора ненадейно и съ измама е били повикани въ

общинското имъ управление. Ние почитаме законит и разпорежданията на властьта и, макаръ и

несправедливо, щомъ ни се съобщи, че еди-кой си день и часъ се викаме да се явимъ, сами се

явяваме, безъ да има нужда отъ повторно повикване. У васъ е противното: всички съ сила се

явяватъ. Та тия нещастници, като ги повикали въ управлението, затворили ги подъ предлогъ, че

щло да става никаква проврка по дсмовег имъ. Следъ малко били затворени въ църквата и пазени

като убийци и подиръ 1 — 2 деня подъ усиленъ конвой, заедно съ домочадията имъ, били

натоварени като овце на парахода, безъ да имъ се позволи да взематъ повече отъ една завивка и

единъ катъ облкло и по единъ сдъ за храна и вода, били интернирани. Ако не вярвате, идете въ

Суда и ще се уврите въ правотата на думит ми. Много домакини оставиха хлба по нощвит или по

фурнит, а други оставиха прането въ коритото или на вжето. Българинътъ е пестеливъ и

порядъченъ; кщата му е пълна съ постилки, завивки и дрехи, които обработва самата домакиня и

то отъ чиста вълна. Сщата тъче платна отъ памукъ или конопъ. За носене вода си служи съ големи

бакърени котли, които свтятъ като сребро. На вскде ще намритн въ кщи казанъ за вода, за ракия и

млко, тенджури, сахани, гевгири, и всевъзможни други сдове отъ бакъръ. Въ вска почти селска

кща у насъ има изобиленъ домашенъ добитъкъ, пълни кошери съ медь, делви съ медь, маслини,

консервирано месо, сирене, масло, сухи консервирани овошки, орхи, всевъзможни птици, пълни

хамбари съ зърнени храни, тютюнъ отъ 2—3 реколти, сусамъ, памукъ, едъръ и дребенъ добитъкъ

и т. н. Вие имате по 1—2 кокошки и то вързани за кракъ, на ето кщи по една коза, тоже вързана

предъ кщи или предъ дюкяна. Българинътъ не си служи като васъ съ газови тенекета и пръстени

тенджери и стомни; не прави долни дрехи отъ хасе или американъ, а отъ платно, което обработва

сама домакинята. Нима ви се види преувеличено, че момата, освенъ герданъ съ жълтици, принася

прикя отъ 10—20 народни рокли отъ чиста вълна, 10—12 ризи, бродирани и шити, пакъ отъ нея

изработени, занася още пояси, чорапи, завивки, опанджаци, черги за постилане и завиване и

много такива невсти прекарватъ дълго време съ прикята си. Всички тзи имоти е оставени на

произвела на бжанцит, които още предь очит на тия нещастници, на които единствената надежда

е Всевишния. Съ твърда вра въ Бога т се уповаватъ само на своя честенъ трудъ, а не и на чужда

помощь. Вижте ги, какви еж твърди и какъ ви глсдатъ, а съ мене, макаръ и нещастни, какъ кротко,

умило и засмно говорятъ, като че ли е на свадба. На всички сърцата е наранени, но т не искатъ да

покажатъ това на своит мчители. Ние сме твърди и веднажъ поставени подъ тероръ, понасяме

всичко хладнокръвно. Преди да ги интерниратъ по разпореждането на властьта, кметътъ, който въ

повечето случаи е гръкъ отъ Кавакли или други български села и градове, премствалъ домакиня —

притежатель въ яхъра, нкоя кошара или друга срутена постройка, а въ самото здание настанява

6жанцитъ отъ Мала-Азия, гърци и арменци или отъ Одринско Кавказци и ги оставя да разполагатъ

свободно съ имота на българския стопанинъ. Нкои отиваха до тамъ, че започваха да правятъ нови

прозорци и врати или да затварятъ, такива, и, ако притежателит на зданието се оплаче, веднага му

сковаватъ нкое фиктивно обвинение и на бърза рака го изпращатъ на нкой островъ, а

домачадието му, раздлено на 2 или 3 части, изпращатъ въ другъ островъ. Всички тия, които

виждаме тукъ, се насила интернирани, а не както ви разправятъ властите, че ужъ били бежанци,

които бегали отъ комитите. Какъ да окачествимъ всичко това?"

Въ крепостьта „Табията" 6еха затворени една група отъ интернирани интелегентни лица. По

средата беха седнали фелдфебелите на дефтеросъ лохосъ ипоптонъ вулгаронъ (2-а рота

съмнителни българи (Хаджисъ Ипиротъ, домакинъ и Манолаки—Критянинъ, строеви, които

скубеха по всевъзможни начини тия нещастници, съ изключение на мене, който макаръ и безъ

средства, бехъ винаги бодъръ и здравъ съ китка на гърди.

Група интернирани българи отъ стоящите въ първия редъ, първиятъ съ китка на гърди бодъръ и гордъ, съмъ

азъ.

Такъвъ се явявахъ при всеко ходатайство или обяснение, за да облекча онеправданите и измачени

другари по сдба и почти винаги успевахъ въ тая си мисия. За това ми безстрашно едни дървени

философи ми завиждаха и критикуваха, безъ да обръщатъ внимание на обстановката, въ която се

намирахме всички. Такива екземпляри има и въ България, които съ делата си докараха

отечеството ни до такова несносно и унизено положение. За да бада унизенъ и зависимъ,

поискаха да ме назначатъ старши на командата на помощь на управата, но азъ категорически

отказахъ. Следъ това ми предложиха да ме назначатъ за цензоръ на българската кореспонденция

за България. Подъ предлогъ, че искамъ съвестьта ми да баде чиста, и отъ тази служба отказахъ,

като категорично имъ заявихъ, че не съмъ способенъ нищо лошо да направя на съотечествениците

си. Тогава ротниятъ комаидиръ ми стисна раката и ми каза: ,Не вервамъ между българитгъ да има

другъ доблестенъ като Васъ. Казахь му, че у насъ съвсемъ редко се срещатъ недоблестни хора. Отъ

тогава вече не 6ехъ обезпокояванъ. Когато се нуждно, по своя инициатива се явявахъ да се

застъпя за некои онеправдани.

Глава III

Въ околностьта на Деде Агачъ, може да се каже, не остана паламидово, бадемово или черничево

дърво: всичките 6еха най-безразборно изсчени, едни отъ самите гръцки бежанци, които изгориха

и много лозя, безъ да имъ направи нкой поне за очи нкоя бележка, понеже тия лозя бха

български; останалит бха изкоренени отъ една американска мисия на Червения Кръсть, която отъ

тия дървета приготовляваше дървени въглища, които продаваше на населението съ намалени

цени. По молбата на нкои българи отъ Деде-Агачъ и околнит села, притежатели на тия благородни

дръвчета, които имъ даваха поминъка, а на държавата даваха добъръ приходъ, явихъ се предъ

началника на поменатата мисия и го помолихъ да спре по-нататъшното изсичане на дърветата;

настояхъ сщо да назначи комисия, която да опредли загубит. Той ми каза, че изсичането ставало

съ позволение на Деде-Агачкия управитель, който му казалъ, че всички дървета въ тая мстность

били държавни. Види се, управителтъ е пропусналъ да каже, че чакъ до българската граница нма

частни дървета, а, ако се отсичали нкде частни дръвчета, заплащани били по нормата, по нколко

лепти за оката, понеже за тая цель държавата била отпуснала няколко милиона драхми. Като го

попитахъ, какъ ще се опредли тежестьта на изсченит вече дървета, той ми каза, че по този въпросъ

не може да ми каже нищо повече и ме изпрати при управителя, който освенъ че не ми позволи да

се яеа при него. но не прие и заявлението ми, което бхъ приготвилъ. Тогава управитель бше

Маркопулосъ, съ когото 6хме въ обтегнати отношения.

Помощникъ градоначалникътъ Жисисъ бше сщински звръ въ човшки образъ. Тежко и горко на тоя

българинъ или турчинъ, който попаднеше въ рцетъ, му, защото предъ вско разследване,

разследваниятъ биваше смазванъ отъ бой съ волска жила. Вследствие многобройнит писмени

оплаквания, направени отъ мене на клиентит ми българи и турци, той б премстенъ въ Митилинъ и

замненъ съ Панайотисъ Варухакисъ отъ Атина, малко по-умренъ Ипоменисъ Варукакисъ,

ипомирархъ отъ паспортното отдление, е билъ осденъ отъ гръцкото правителство, за гдето

обезчестилъ една българка отъ с. Дервентъ (Дедеагачко). Следъ туй тая нещастница българка е

била задържана въ гората около единь месецъ отъ група офицери, до като наситятъ скотскит си

страсти, День не е минавалъ да нма насилия и обезчестявания и, за да прикриятъ престъплението

си, гърцит задържали подъ стража самата жертва и я разкарвали насам нататъкъ, за да не й

дадатъ възможность да се успокои и оплача. Медицинскит засвидетелствувания по тоя случай не

давали резултати, защото жертвата се подлагала на освидетелствуване следъ изминаване на

доста време отъ деня на престъплението.

Георгиосъ Ластиасъ Лохагосъ (капитанъ) отъ комендантството въ Каяджикъ — акъ бунаръ,

квартирувалъ въ една мелница. Когато птници отъ селата Голм и Малъкъ Дервентъ отивали за гр.

Софлу, той ги нападалъ, вързвалъ мжетъ и старит жени, а младит жени и момит завеждалъ въ

воденицата, кладете се отдавали на оргии, заедно съ други офицери. Той не оставалъ на мира и

гъркинит. Помежду си казвали: „Хайде да излземъ на ловъ за зайци!" Въ тая компания билъ и

Тагматархсъ (майоръ) и Папа Икономосъ, сега въ аверовата лудница, полудлъ, защото не можалъ

да понесе позора при разследването, което е било направено по поводъ оплакването на две

гъркини. Обувалъ единь ботушъ и единъ чепинъ и викалъ: „Ерхонде и вулгари. Натусъ бе педиа

(Идатъ българитъ! Ето ги момчета!) Оствилъ млада жена съ дребни деца.

Въ Критъ, при наближаване на времето за проврка команда отъ Гарнисти обикаляла града

(крепостьта) и улицит и пела: „Ме тетионъ Костадино, ме тетионъ Василя. та паруметинъ боли

кетинъ Агия София! О Мегале Василя! та стилометонъ турко Стинъ кокипи миля! О генеа Василя!

(Съ такъвъ Костадииъ и съ такъвъ царь ще вземемъ Цариградъ и Св. София. О, велики царь! ще

пропилъе турчина въ червената ябьлка! О, герою царь!). Това се върши изъ цла Гърция. Следъ

погрома запретиха да се пе тая псень. Презъ време на азиатската война Критъ е билъ наводненъ

съ гръцки дезертьори. За преследването имъ били изпратени внушителни войнишки команди,

които обаче останали безсилни, защото много войници отъ тия команди минавали на страната на

преследваните дезертьори. Въ последствие правителството се видяло безсилно и оставило

дезертьорите свободно да се ширятъ изъ селата. Т се считаха за патриоти и викаха: „На зиси о

патерасъ масъ! или Кумбаросъ масъ, Елефтеросъ Венизелосъ"! (Да живе бащата ни или кръстника

ни Елефтеросъ Венизелосъ!). Пленникъ гръкъ, освободенъ отъ Ангора ми е разправялъ: „Какви

неверници — кучета е тия турци! Следъ погрома ни при рката Сакария, гдето плениха армията ни

заедно съ главнокомандующия и цлия ни щабъ, накараха ни обезоржени да дефилираме предъ

Кемалъ паша, а музиката презъ това време свирше: „Ме тетионъ Костадино, ме тетионъ Василя, та

парументинъ боли кетинъ Агия София! О мегали Василя! та стилометонъ турку стинъ кокини миля.

О Генеи Василя" Гърцит е страхопъзльовци, подли и алкохолици, а по кръчми и мегдани се

хвалятъ съ геройскит си подвизи. Хвалбит имъ е прошарени съ безподобни лъжи.

За доказателство на твърдението си, че по това време всички българи отъ гръцка Тракия 6ха

поставени вънъ отъ законит, ще приведе и следнит факти: Градскиятъ общински лкарь въ Деде-

Агачъ, нкой си Долмасъ е патентованъ алкохоликъ, заспивалъ по кръчмит, а нуждающит се

требвало да чакатъ, до като се наспи и изтрезве. На Д-ръ Лефакисъ, гинеколога, отъ дълги гоДини

съвършено слпъ, б му позволено да упражнява професията си. Сщиятъ е притежатель на добре

уредена аптека, управлявана отъ аптекаря Панайотъ. Единъ день случайно 6хъ въ аптеката му,

кдето го чакаха трима българи, двама отъ махалата, а третия отъ с. Дамито, да имъ даде рецепти

за прегледанит отъ него болни, та да си купятъ црове. До като се разговаряхъ съ намиращия се въ

аптеката д-ръ Катраванисъ, пристига и д-ръ Лефакисъ. Сега имахъ случая да видя следното

невиждано чудо: Докторътъ 6 воденъ подъ рка отъ едно дете, не по-възрастно отъ 11—12 години.

Д-ръ Лефакисъ е най-голмия българомразецъ въ тоя край. Съ насъ говори по турски, когато всички

останали говорятъ на български. Въпрки това много обича парит и продуктит ни. Често освенъ

таксата взема и разни продукти, като казва на болния: „Научихъ се, че имате хубаво масло, сирене

и т. н." Независимо отъ това колегит му го почитатъ. Като пристигна въ аптеката, аптекартъ му

каза, че го чакатъ, а той помоли д-ръ Катраванисъ да напише рецептит, преди което го запита:

„Иванъ ти ли си?" Следъ това на всички чакащи даде наставления за употрба на лкарствата. Въ

отстствието на лкарь, рецептит пише самиятъ аптекарь. На другия день попитахъ аптекаря, не

става ли понякога грешка въ смисъль лкарствата на Ивана да се дадатъ на Стояна или пъкъ

обратно, на което той най-уврено ми отговори: „Никой пть: докторътъ помни много добре и за

дълго време". Тоя докторъ и до сега се шири и дава помошь на нуждающит се.

Така 6хме поставени българит подъ гръцкия режимъ. Не врвали, щото Великит сили, наши

покровителки и доброжелатели, да не знаятъ подобни факти, но за насъ т не си развалятъ

спокойствието, толкозъ повече че и официалната ни власть не се тревожи, нито пъкъ намира за

нуждно поне въ най-мека форма да протестира, да не би да се разсърдятъ паликаретата.

Глава IV

Кметьтъ на с. Чобанъ-Кьой, Атанасъ, родомъ отъ Кавакли (България), български поданикъ и

дизерторъ отъ армията ни, а сега инвалидъ отъ гръцката армия, оголи напълно мирното и

трудолюбиво население на това българско село. Преди да последватъ разпорежданията за

масовит интернирания на българит, както се узна по-после, по своя инициатива, подпомогнатъ отъ

участъковия старши, изгони половината жители отъ българската часть на селото, макаръ че

мнозина отъ тхъ да имаха по 1—2 синове, войници въ гръцката армия, взели живо участие на

Малоазиятския фронтъ. На нкои отъ тхъ синоветъ дори бха убити за величието на Гърция. Тия

българи, следъ като имъ ограбиха всичко, съ усиленъ конвой ги откараха къмъ българската

граница. На Димо Мулето и на много скотовъдци задигнаха цлит стада, та въ Суда нямаха пари

дори за хлбъ. Другата половина отъ селото е гръкомани. Направихме постпки въ Деде Агачъ, но

тамошнитъ военни и административни власти ни казаха, че т не знаели нищо за това, нито пъкъ

били давали заповдь за екстерниране на българит. Вследствие на това даде се заповъдь за

повръщане на екстерниранит, но какво е било очудването имъ, когато се завърнаха по домовет

си: кщит и хамбарит имъ били съвършено празни и пометени въ разстояние на 4 дни. Българит въ

Дедеагачко бха поставени вънъ отъ законитъ и на вско обвинение срещу тхъ се даваше бръзъ

ходъ. безъ да се искатъ доказателства. Достатъчно 6 да се донесе устно или писмено, че еди-кой

си е комита, или се сношава съ тхъ, или пъкъ, че говори лошо за Гърция, веднага го изпращатъ въ

нкой островъ на „поправка". За този му подвигъ кметътъ Атанась, наистина, 6 уволненъ, но той се

настани въ сщото село като кръчмарь търговець, за да си отмъсти по добре, както и стана.

Насилствено се събираха разни суми, ужъ „волни" пожертвувания, размрит на които опредляше

кметътъ, и. ако нкой би отказалъ да заплати определената му сума, следъ 2—3 дни биваше

повиканъ въ общината да отговаря по нкое скроено обвинение, а опредлената му сума се

вземаше отъ домашнит му въ двоенъ ржмъръ. Участъковия старши биеше арестуванит по най

зверски начинъ, следъ което, съ букаи на рцет или вързани за опашката на коня се изпращаха въ

Деде-Агачъ, а отъ тамъ непременно на нкой островъ. Донесенията и на най-долния стражаръ се

уважаваха, стига да се каже, че обвиняемиятъ българинъ е комита или се сношава съ тхъ. Огъ

Деде-Агачъ, по такъвъ начинъ откараха касапинътъ Маверъ Радиковъ въ гр. Софлу, заедно съ

единъ турчинъ отъ с. Шахинларъ.

Презъ м. декемврий 1922 год, Никола Тюркеджиевъ отъ отъ Деде Агачъ, търговецъ-земевладлецъ,

съ влияние изъ околията, Габровски възпитаникъ, чийто синъ, като войникъ отъ гръцката армия, б

взлъ живо участие на Мало-Азийския фронтъ, бше фиктивно обвинень, че по средъ 6лъ день, въ

недля (в-ь Гърция въ празднични дни до обдъ е отворени всички магазини и заведения) били

разтоварени въ магазина му два товара бомби и оржия за комитит. Понеже при обиска не се

немри нищо, казаха, че оржията и бомбит били експедирани за местоназначението имъ. Казаха,

че българиньтъ не билъ толкова непредвидивъ. Вследствие на това лъжливо обвинение, наедно

съ малолетния му синь, б затворенъ цли 15 дни въ затворъ безъ прозорци и безь огънь презъ най-

голмия студъ, следъ което бха освободени, га че ли нищо не е било. Въ такива случаи гърцит не си

правятъ трудъ като насъ, да хабятъ книги за актове и дознания, които да предаватъ на прокурора.

Когато имъ скимне, извършватъ обиска сами и то нощно време, понеже не обичатъ да работятъ

при свтлина. Такива обвиняеми все нощно време се затварятъ и освобождаватъ. Комитетскит дла

се изпълняватъ въ тъмница и се държатъ въ най-голма тайна, а на обвиняемит, напълно

изолиранъ, не позволяватъ да се вижда съ никого, макаръ и отъ далечъ, защото ги биятъ съ волски

жили вмсто съ руската нагайка. Не имъ се позволява да се топлятъ при такава обстановка.

Разрешава се само да имъ се носи храна и пари, съ които стражарътъ, отъ съжаление, имъ купува

узо (ракия) и вино, за да не усщатъ студа. Чисто „ала Грека." По такъвъ начинъ по-добре се скуби

затворника — Ганьо.

Глава V

Отъ настаняването на Гърция въ Западна Тракия чакъ до когато я напускатъ, все за комити се

говореше, но не можехме да видимъ нито единъ такъвъ, живъ или мъртавъ. Много пти ставаха

нощни тревоги съ престрелка, придружени и съ картеченъ огънь, но въ резултата нищо не се

указваше. Когато спхъ на полето съ семейството си, една дъждовна нощь къмъ края на ноемврий,

се събудихме отъ усилена престрелка, придружена съ картеченъ огънь. На мстото на

полесражението между града и българската махала, вмсто убити комити, се намри едно убито

магаре, съ нколко рани отъ куршуми. То бше виновникътъ на нощната тревога, понеже часовиятъ

го взелъ за комита и открилъ огънь. Гръцка неустрашимость! Другъ пть, следъ такава една тревога,

сутриньта гърцит разправяха, че български комити хвърлили бомба въ една караулна палатка, отъ

която били ранени двама гръцки войника. Следствието обаче, установи, че войницит часовои,

като си играли сь една бомба, последната експлодирала и наранила двама войника, единиятъ

тежко, а другиятъ по леко. Такива тревоги ставаха на презъ вечерь. На малкит мосчета често пти

бха поставяни бомби отъ самит гърци, особено къмъ турското село Шаинхаръ (Айтосъ) съ цель да

създадатъ претексъ за ограбване на населението му, както и стана: мжкото население б изпратено

на заточение на о-въ Милосъ, а съ женското се гавреха най-цинично, като не пощадиха дори и

девицит. Такива бомби поставяха и по нагорнището на ж. п. линия Дедеагачъ-Гюмюрджина, къмъ

гръцкото село Кърка, безъ да причинятъ нкакви повреди. Отъ разследванията, направени отъ

английски капитанъ, който надзираваше ж п. линия С-О и живееше въ инспекционното здание на

сщата компания, се установи, че тия бомби не е поставени отъ комити, нито пъкъ били въ

състояние да приченатъ сериозна повреда, а се поставяли отъ разни невежи, съ цель да се

хвърлятъ обвинения срещу българит. Гърцит е толкова храбри и неустрашими, щото, гдето

седнатъ и станатъ все за комити говорятъ, но не единъ въорженъ комита не можаха да хванатъ, а

пълнятъ островит си все съ като менъ страшни комити, които не смятъ да излезатъ извънъ града и

при всички денонощни обиски нищо компрометирующе не можаха да намрятъ. Нощно време

снова патраулни команди, навярно да дадатъ на комитит да се отстранятъ, та да не стане нкой

хаталъкъ, защото „комите шега не снае," както пятъ и гълчатъ гърцит гръмогласно. Това се вика

„ала греха." Гърцит заслужено носятъ името „Паликарета." Отъ мечка не се боятъ, а отъ жаба се

стрскатъ и бгатъ, както бгаха презъ последната Турско-гръцка война, Когато Есатъ паша, ако не

бше рускиятъ царь да ги спаси, щше да ги настигне чакъ въ Атина. Такова бгане, само че много по-

позорно се повтори и въ Мала-Азия. Такива герои съ хиляди избгаха въ Деде Агачъ, безъ шапки и

оржия, цли изцапани съ калъ, и то не само войници, но и офицери. За сполетялата ги катастрофа

обвиняваха на лво и дсно своит съюзници, съ изключение на англичанит. Благодарение на

българите, войници въ гръцката армия, турския напоръ е билъ възпиранъ и съ това се дало

възможность на гърците да се спасятъ съ прочутото бегство. Беха съставили специални команди

само отъ българи съ задача да разрушавать мостове, тунели, ж. п. линии и да опожаряватъ

градове и села. Отъ многото такива българи, достатъчно е да споменемъ имената на Иоанисъ

Петкосъ. Кирисъ Вълчосъ и др. отъ частьта „Кедронъ инокиа 990 Екпизонъ пизику 3 Мирархия

скодала —Ески Шеиръ.

Иванъ Петковъ отъ с. Домусъ-дере.

Христо Дистариди отъ гр. Кавакли, дезертиоръ отъ армията ни и войникъ — отъ гръцката —

На войника Христо Дисцаридисъ отъ гр Кавакли дезертиралъ отъ армията ни въ гръцката. Такива

млади българчета запазиха часть отъ разбитата и обърната въ паническо бгство гръцка редовна

армия. За тоя имъ подвигъ съ стотици българи станаха жертва на паликеретата. Въ числото на тия

войници имаше и български поданници, които трбва да предяватъ своит претенции чрезъ

правителството, но не желаятъ, когато гърцит за нищо и никакви нща вдигатъ аларма за да имъ

даде България стотици милиона грешни български пари. Тукъ му е мстото да кажа няколко думи и

за „евзонит" съ които гърцитъ се хвалятъ и при лгане и при ставане поради тхната неустрашимость

и голмото имъ геройство. Наистина, т е по-добри отъ другит войници, за това всички ги третиратъ

като галени деца, може би за това, че между всички войници т е най-добрит бегълци. Облеклото

имъ е следното: малъкъ червенъ фесъ, въ видъ на шопски подкалникъ, съ дълъгъ пиекюлъ и се

носи накривенъ на една страна; пискюлътъ виси на рамото и закрива едната му часть. Сщит носятъ

фустанела, кса бла риса съ бръчки, добре опнати гащи, царвули съ остри върхове и съ пискюлъ на

върховет, кса до колната шинела или пелерина. Това е облклото имъ, за по голъмъ ефектъ. Една

вечерь, като се прибирахъ въ кщи, край града къмь лозята четирима евзони, които говорха

помежду си тихо по български. Като чухъ това, просто не поврвахъ на слуха си, защото до тогава

знаехъ отъ гърците че евзонит е все отборъ гърци. За да проверя, какви е въ действителность,

решихъ да вла съ тхъ въ разговоръ, затова като ги застигнахъ, поздравихъ ги съ „яшу, паликаря!"

(здравейте, юници!"). Следь това ги испитахъ на македонски диалектъ: „Отъ ка е сте!" Те ме

погледниха недоврчиво, но като имъ казахъ, че съмъ българскиятъ адвокатъ, който пише

оплакванията на другарит имъ българи т се успокоиха и почнаха да разговарятъ и съ мене. Тогава

узнах, че са българи отъ Македония. Като имъ казахъ, че евзонитъ е само чисти гърци, т се

изсмяха, че въ тхния лохосъ (рота) имало само 10—12 гърци, а останалит били все българи.

Помежду си говорли български, но се пазели, защото ги наказвали, когато ги чуятъ, че говорятъ

български. До като били въ Мала Азия не имъ запрещавали да си говорятъ на български.

Командирите имъ даже ги карали да пеятъ български песни, но сега не имъ позволявали нито

дума по български да кажатъ.

Глава VI

Когато ме изхвърлиха отъ кщата ми, не можеше да се намери нито една празна дупка, нежели

стая, кдето да се подслоня, и то не само въ града и предградието му, но и въ околнит села. Тоя

день нарочно 6ше избранъ, за да почувствувамь по-силно гръцкия варваризъмъ, за гдто по никой

начинъ не искахъ да бъда гъркофилъ. Споредъ мене който българинъ стане гръкофилъ, върши

най-голмо престпление спрямо нацията си. Понеже настъпваше нощьта принуденъ бхъ да си

стъкмя отъ иззвърлената ми покщнина една колиба, която построихъ до кщната стена на

управителя Марнопулосъ, а отъ другит три страни я заградихъ съ гардироби, скринове, сандъци и

омивалника. Поставихъ въ колибата два кревата, а отъ горе я покрихъ съ една отъ стайнит

мушами. Това ми положение бше констатирано лично отъ английзкия капитанъ, който б

поставенъ да следи движението по ж. п. линия С. О. Възмутенъ оть това. той ми даде писмо до

новоназначения управнтель на града да се освободи и ми се даде поне една отъ стаит на кщата

ми, поне до като се освободи съпругата ми отъ бременость, но цли 10 дни бхъ отлъгванъ отъ

днесъ за утре. Капитанътъ похвали управителя, като каза, че билъ високо-интелегентенъ и

справеливъ, та щлъ непременно да изпълни молбата му. До такава степень 6ше увъренъ този

англичанинъ, който б излъганъ отъ после отъ управителя. Следъ нколко дни пристигна въ града

една съглашенска мисия, която, следъ като вид положанието ми на полето, чрезъ председателя

си, италиански майоръ отъ генералния щабъ, чнето име не помня, направи постпки да ми се

освободи поне една стая отъ кщата ми, поне докато се освободи съпругата ми. Името на

председателя на тая мисия фигурира въ заявлението, което по сщия случай подадохъ до

председателя на Лигата на народит. Застпничеството и на тая мисия остана безъ последсгвие,

понеже и тя бше излъгана отъ сщия управитель, който по-рано излъга и английския капитаиъ.

Сконфузенъ отъ това тоя благороденъ италиянски офицеръ се съгласи да подамъ мотивирано

заявление до председателя на Лигата на Народит, който ужъ е покровителъ на меншествата.

Единъ отъ дедеагачкитъ консули се сегласи да ми услужи, като прие моето документално

заявление, написано на френски. Заявлението ми съ едно препроводително писмо б изпратено до

управляющия нашата легация въ Цариградъ, когото молхъ да изпрати заявлението ми по

принадлежность. Прибавилъ бхъ и копие отъ сщота заявление. за което молхъ да бде изпратено

въ София, до Министра на Външнитъ работи и изповеданието. Тоя чуждъ дипломатъ, макаръ и

българофобъ, било отъ състрадание къмъ семейството ми, било пъкъ че познаваше добре гръцкия

тероръ надъ българит, прие заявлението и къмъ сръдата на м. ноемврий 1922 год. лично го

предалъ по принадлежность. Така постпи спрямо мене единъ чуждъ дипломатъ, а нашиг

дружбашки дипломати оставиха безъ внимание всички подобни заявления, като си не правеха

трудь да ги поне прпратятъ до нашето министерство. Този родъ дипломати е причина щото,

отечеството ни да се представя въ чужбина въ такова жалко положение, и дипломатит му да не е

въ състояние да защитатъ поне единъ български поданникь. Въ сщото врме вски негодникъ и

нахалникъ—чужденецъ у насъ се шири безнаказано. Това е голмо унижение за племето ни,

понеже хора които не почитагь сънародницит и отечеството си, готвятъ загинването на това

отечество. Ако се не вразумим, бърже ще загинемъ.

Благодарение застпнипеството на г. г. Баронъ капитанъ Хофманъ и Колонелъ Тарлау, членове на

Обществото на неродит, първиятъ въ Деде-Агачъ, а вториятъ въ Гюмюрджинско (последниятъ б

председатель на комисията, която лично вид мизерното ми положение срдъ полето), даде ми се

една стая въ предградието, кдето и съпругата ми се освободи отъ бременость. Всичкиятъ ми

движимъ имотъ се опропости, било че б задиганъ отъ минаващит гръцки бежанци, било пъкъ отъ

голмата влага и честитъ дъждове презъ тоя сезонъ.

Следъ освобождението ми отъ о-въ Критъ направихъ лично справка въ Цариградската ни легация

за сдбата на поменатото по-горе заявление. Г-нъ Гължбовъ, тогавашенъ легационенъ драгоманъ,

въ пристствието на чиновника г-нъ Ангеловъ, ми каза, че си спомня да е челъ такова обширно

заявление до Председателя на Лигата на народит, написано на френски, но за участьта му нищо

не знаелъ. Помнлъ само, тогавашниятъ секретарь на легацията ни г-нъ Антновъ му казалъ:

"Правихме толкова постжпки предъ Лигата на Народит, но нито една не ни се уважи, та сега

Чалжко-вото ли заявление ще се уважи." Чудна българска логика! Ако на мое мсто бше нкой

поданикъ на съседнитъ ни народи, кой знае, каква аларма би се вдигнала, а нашит дипломати

намрили за по-добре такъво едно заявление да експедиратъ въ нкоя цариградска гръдска

бакалница. Иначе ... другаде би отишло. И така, направиха трудъ и икономия, безъ да си развалятъ

спокойствието. Тая мекушавость на нашитъ правителства, а особено на дружбашкото, даде

смлость на гърцит да си играятъ съ насъ, както си щатъ.

Фотографирани отъ признателностъ и за споменъ по случай оевобождението ми. На средата е авторътъ на

тази книга.

Ето и други доказателства, все отъ сащия родъ:

1) Презъ 1920 год., съ съгласието на гръцкото правителство, с позволи на нколко български

скотовъдци да прекаратъ едриятъ си рогатъ и другъ добитъкъ въ ксантийско, кдето да презимува

до 1 май 1921 год. Притежателите на добитъка се снабдиха съ нуждните официални документи и

заминаха задъ граница. Тамъ документите имъ бха проврени и заврени и отъ гръцкит военни и

административни власти. Тия български граждани—скотовъдци бха: Стойо Станковъ Хунчевъ,

Димитръ Ивановъ и Никола Згуревъ, отъ с. Длами-дере; Стефанъ Д. Шишковъ и Василъ Маноловъ

Настрадиновъ, отъ с. Чокманово; Петъръ Тодоровъ Фойновъ, и Илия Сивковъ Бикбашиевъ отъ с.

Левочево и Василъ Ташевъ Ракаджиевъ отъ с. Райково, всичкит отъ Пашмаклийска околия. Тия

хора съ повече отъ 1500 дребенъ рогатъ и 10 едъръ добитъкъ, следъ като внесли въ българската

погранична митница и депозитъ около половинъ милионъ лева, за да се даде възможность да

имъ се ограби стоката една нощь 6ха хванати и арестувани като комити и вмсто да бдатъ

ектернирани обратно въ България, интернираха ги като гръцки поданици въ гр. Ханя на о-въ

Критъ, дето ги държаха гладни и жадни, и едвамъ въ края на м. август 1922 год. 6ха освободени,

благодарение протестит, които имъ направихъ, както предъ гръцкит, така сщо и предъ българскит

власти въ Атина и София. Отъ Ханя до Пирея гръцкит власти не се съгласиха да ги превозятъ

безплатно по парахода, но ги накарали да си заплатятъ сами билета, като на всичко това ги

разтакали още 4—5 дни, до като получатъ свободни птни листове. Заедно съ горнит е били

интернирани още и следнит българи: Христо Л. Караманоловъ, отъ с. Горно Дере-кьой; Никола

Данчевъ, отъ с. Арда; Димитъръ Даскаловъ, Димитъръ Вл. х. Ивановъ, Христо Г. Бозуковъ, Никола

Парперлиевъ и Василъ Салабашевъ, отъ с. Устово. Всички съ редовни паспорти заминали отъ

България за Гърция. Т се отнесоха по-рано до гръцкит адвокати, които ги оскубаха добре, безъ да

имъ помогнатъ. Следъ това се обърнаха къмъ мене и скоро време 6ха освободени. Много други,

като тхъ интернирани, бха лъгани и скубани отъ гръцкит адвокати, които по обноска и спекула

държатъ рекордъ.

2) Въ Ксанти, за да се вземе хотелъ „Мосиевъ хенъ", ул. Метрополска, № 77, наетъ съ редовенъ

нотариаленъ актъ за 5 години, отъ притежателката му Мария Димитропуло, нкой си запасенъ

лохагосъ (капитанъ) отъ стара Гърция, вечерьта броилъ само 250 драхми иа наемателя българинъ

Шишковъ, а на сутриньта сщиятъ тоя Шишковъ, безъ да го оставятъ да си остави пълномощникъ,

го откарватъ съ усиленъ конвой, като комита, и съ маршрутъ Ксанти—Гюмюрджина—Солунъ—

Атина—Пирея го интерниратъ въ гр. Ханя (Критъ). Тоя нещастникъ го направиха комита, за да му

взематъ хана само срещу 250 драхми. Въ Деде-Агачъ по такъвъ начинъ „а ла грека" е присвоени

всички магазини на българи. Гърцит ставатъ съдружници съ българит, защото имаха голма смтка,

понеже официалниятъ курсъ на драхмата бше 9 лева и търговскит сдлки ставаха въ левове. Обаче,

най-много до 3 месеца българит 6ха измстени отъ съдружницитъ имъ гърци.

3) Сщото стана и въ гр. Ханя (о-въ Критъ) съ бирарията „Токедронъ" на ул. „Болари," коя го 6ше

откупена за 7,000 драхми отъ българина Коста Калфовъ, интерниранъ съ мене при първото ми

интерниране на 8 мартъ 1921 год. Критянит мразятъ чужденцит и отбгватъ да се сношаватъ съ тхъ

въ отечеството си, а за насъ и дума не може да се каже. По тая причина Калфовъ прие гръка

Манолаки за съдружникъ, макаръ че последниятъ едвамъ можа да намри и внесе само 200

драхми за капиталъ, понеже бше лошъ платецъ и безъ кредитъ. Обаче гръкътъ Менолаки, безъ

вско гризене на съвестьта, изигра благодетеля си съдружникъ, който 6 подържалъ семейството му

въ продължение само на 2 и половина месеца хитриятъ гръкъ така бше водилъ книжата на

съдружието, че благодтелятъ му остана безъ счупена пара а наи-сетне за уравнение на смткит

съгласи се да приеме само 700 драхми и сь тая сума се залови за друга работа та съ трудъ и

пестене да спечели други суми за нкой другъ гръкъ.

Глава VII

Кочо Данаилисъ, чииовникъ по монопола въ Деде-Агачъ за когото се споменува и на друго мсто въ

настоящата книга, искаше по дерибейски начинъ и непростими средства да присвои

първоразрядния хотелъ „Лондонъ" въ Деде Агачъ, който хотелъ бше взетъ по концесия отъ

сестрата на Кемалъ-Бей българинътъ Георги Сапунджиевъ. На последния ни бха предлагани 75—

80 хиляди драхми, когато споредъ официалния курсъ драхмата струваше 9 лв., но той не се

съгласявалъ да го даде понеже тая цена не отговаряла на сумата, на която струвалъ хотелътъ,

мобилировката му и др, Този дерибей Данаились съ всички средства пречелъ да се даде хотелътъ

на тая цена на заинтересуванит купувачи, като се препорчалъ и минаваль за таенъ агентъ. Като

видлъ, че хотельтъ може да отиде въ други рце, безъ да го гризе съвестьта, единъ прекрасенъ

день явява се лично предъ Сапунджиева и му казва: „Слушай, ако искашъ да ти е мирна главата,

ще дадешъ хотела на мене за 20,000 драхми; въ противенъ случай, ще ти го отнема и ще те

изпратя на нкой островъ на заточение, да гниешъ и да си оплаквашъ днит, безъ да може нкой да

те освободи." Когато Сапунджиевъ отказалъ да му даде хотела, Данаилисъ го изпсувалъ, като му

казалъ; „Ще видишъ, кой ще излезе по-майсторъ." На другия день Сапунджиевъ е билъ битъ съ

камшикъ по лицето и по тлото отъ генералъ Замаркакисъ, и то въ самия му хотелъ! Следъ два дни

поискали да го арестуватъ и интернирагъ, но го заварили на легло отъ апоплексия. Това било

нагласено отъ противниците на Данаилиса, когото всички мразели, защото той вършелъ най-

голмит гешевти, понеже знаелъ добре български езикъ. По такъвъ начинъ интернирването на

Сапунджиева се отложи повече отъ месецъ и половина. Въ разстояние на това време той е билъ

принуденъ да пази леглото, като мнимъ боленъ, но билъ поставенъ между чука и наковалнята отъ

мнимит си благодетели, които само отлагали заминаването му на заточение. Сщиятъ този

Данаилисъ е билъ въ Пловдивъ дълго време търговски служащъ въ кантората на Шантанджиянъ, а

братъ му и до сега още се шири между насъ, небезпокояванъ отъ никого. Най-после елинъ день

Сапунджиевъ е билъ принуденъ на легло въ хотела да даде пълномощно на П. Антипасъ отъ Деде-

Агачъ, тьрговецъ. и частенъ секретарь на управителя Балсамакисъ, и двамата мошеници

гешефтари. Следъ като изтръгналъ въпросното пълно мощно на сила, Антипасъ наредилъ щото

Сапунджиевъ да бде изпратенъ въ Солунъ, до кдето е билъ придружень отъ самия Антипасъ и

двама стражари. Тукъ билъ оставень. на хотелъ, подъ надзора на солунската полиция, въ

продължение на 18 дни, а на 19-я день биль освободенъ отъ инспектора на солунската полиция и

предаденъ на сръбскит власти въ Гевгелий. Всичко това костувало на Сапунджиев много скпо,

защото въ такива случаи гърцит е ангросистр и не се задоволяватъ съ малко. Сапунджиевъ пакъ

остана доволенъ, че се освободи отъ гръцки рце. макаръ и по тоя скпъ начинъ. Антипасъ, следъ

като получи пълномощието, намри за по-добре да се таи. Гръцка културна честность. Не остана

почти нито единъ състоятелеиъ българинъ или турчинъ, който да не бде ограбенъ по такъвъ или

другъ начинъ.

Василъ Кузмановъ и Ив. Димитровъ Парламановъ.

Отъ горнит двама Василъ Кузмановъ Газурковъ отъ с. Райково, пашмаклийско, начетенъ,

търговецъ съ завидно материално положение и съ недвижимъ имотъ въ Деде-Агачъ, но искубанъ

отъ гърцит и въ острова, а Ив. Димитровъ е отъ София, запасенъ капитанъ отъ българската армия.

Ив. Димитровъ на пть отъ Цариградъ за България презъ месецъ февруарий 1923 год. билъ сваленъ

отъ трена и докаранъ въ Деде-Агачъ по ксо палто и безъ пари. Тукъ билъ хвьрленъ въ затвора,

гдето лежалъ на циментовия подъ безъ завивка. За храната му се грижилъ Саидъ бей, осденъ отъ

полевия сдъ като председатель на Деде-агачката турска религиозна община, заедно съ мюфтията,

касиера и много другн турски първенци отъ Деде-Агачъ, всичкит осдени на доживотенъ затворь.

Наедно съ тхь бха затворени и други бейове отъ Драма и Кавала, както и престарелия и боленъ на

легло драмски мюфтия. Съ всички тия осдени турци птувахме заедно до заливия Суда (о-въ

Критъ), кдето ни раздлиха: едни затвориха въ „Табията" (въ гр. Ханя), а други, — въ баракит,

построени отъ рускит окупационни войски при освобождението на острова отъ турско его. Въ този

градъ има солиденъ параклись, построенъ отъ руситe.

Бащата на осдения до животъ Саидъ-бей, х. Сафетъ бей, бившъ полковникъ отъ турската армия и

народенъ представитель отъ Гюмурджина, не по-малко си изпати отъ турцитъ. Съ хората на тоя

хаджи Сафетъ бей Радославовъ получи болшинство въ Народното събрание и се обяви противъ

създателит на Санъ-Стефанска България, а се присъедини къмъ авторит на Берлинския договоръ,

съ който договоръ ни разкъсаха на три части. За тая ни непризнателность къмъ освободителката

ни Всевишниятъ ни наказа, като ни докара до такова положение, че станахме за смхъ на съседит

ни, като за наша смтка ги издигнахме много високо, безъ да е заслужили това: Както презъ

балканската, тъй и презъ свтовната война тия наши съседи не успха да зарегистриратъ такива

военни победи, когато славнит победи на нашит войски бха признати отъ всички, дори и отъ тия

сили срещу които воювахме. Благодарение на нашия инатъ, една часть предатели отъ Добро-поле

захвърлиха пушкит и станаха причина да бдемъ считани за победени. Това се вика български

инатъ. Сега се всички каемъ, но е късно. Дано Богъ ни вразуми, та въ бдеще да не повтаряме тая

глупость.

Този хаджи Сафетъ бей е най-голмиятъ богаташъ съ пари и имоти въ тоя край. Преди да го

интерниратъ въ Атина, до толкова го били ио затворит въ Деде-Агачъ у Гюмюрджина, че цлъ бше

почернлъ като вгленъ. Отъ побоя бха му паднали нколко зба. Очевидецъ бхъ, когато, следъ

освобождението му отъ затвора, се представи предъ английския капитанъ, мой благодтель—

ходатай. Тоя капитанъ контролирате действията на гьрцит по ж п. линия Деде-Агачъ—Одринъ при

изпразването на Одринския вилаетъ отъ Гърцитъ. Тоя контролъ бше необходимъ, понеже гърцит

умишленно задръстваха линията, то да останатъ за по-дълго време по тия мста. Това не имъ се

удаде, защото поминатиятъ капитанъ се отнасяше много строго спрямо тхъ и на вскде го

критикуваха въ негово отстствие, както прави вски подлецъ и страхливецъ, каквито с по природа

всички гърци.

Семейството на тоя бей избга и намри спасение въ женския калугерски пансионъ въ Деде-Агачъ.

Гръцкит власти искаха съ сила да взематъ това семейство отъ пансиона, но сестрит, подкрепени

отъ Италиянския консулъ, чиито поданици бха, не позволиха да стане това. Въ изоставената, съ

най-добра мобилировка кща, на това семейство се настаниха гръцки бежанци и я превърнаха на

оборъ. Понеже птьтъ за кантората ми минаваше на край тая кща, то вски пть, когато минехъ край

нея, ксаше ми се сърцето, като гледахъ, какъ съ калнит си обуща тъпчеха скпит килими и миндери

съ скпи покривки. Въ сщото положение бха и креватит. Понеже кщата бше край уликата, то когато

прозорцит биваха отворени, отъ вънъ се гледаше цлата й втрешность. Вски пть, когато бше

възможно, гледахъ да не мина край тая кща, за да не виждамъ жалката картина, която тя

представяше.

Глава VIII

Въ сщото време, когато мнозина благородни офицери отъ съглашенската армия правха всячески

постпки, за да се настаня поне въ една стая отъ кщата ми, по най-измамливъ начинъ влезе да

живе въ нея агрономътъ—гръкъ Кисалайджисъ, родомъ отъ Цариградъ заедно съ годеницата си

отъ Лозенградъ. Когато азъ съ цялото си семейство се изтезавахъ на открито, той се разполагаше

съ своята годеница въ цлата ми кща, кдето по после се и внчаха. За да замаскира истинското

положение той настани въ партера на кщата ми три гръцки семейства, които му и прислужваха.

Сщиятъ Касаланджисъ бше и разпоредитель по настаняване на бжанцитe.

Въ това време отъ Одринско пристигнаха много гръцки бжанци, одринчани и кавказци. Въ пълни

коли всички носха богата турска плячка: всевъзможни вещи, зърнени храни и т. н. Караха сжщо и

много едърь и дребень добитъкь, задигнатъ отъ турцит изъ птя. Гражданит пъкъ отъ одринско

караха пълна кола и каруци, натъпкани сь граждански дрехи, и мангали, тепсии и бакъри отъ

турски произходъ, съ турски надписи я изречения отъ Алъ-Корана. Сщо и т караха много добитъкъ

съ себе си. На гражданит каруцит и колата се придружаваха отъ собственицит имъ турци,

заставени да вършатъ това по реквизиционни начини. Въ Деде-Агачъ освенъ че не имъ се

плащаше нищо оть притежателит на ограбенит вещи, но ги задържаха съ добитъка и колята по 4—

5 дни, понеже, като нмаше свободни стаи, стояха на колята по 4—5 дни, следъ което ги изпращаха

кьмъ Ксанти и Кавала. На 8 души такива нещастници отъ Лозенградско и Малгара бхъ направилъ

писмени постжпки за да имъ се повърнатъ колята и добитъка, като доброволно се отказваха отъ

заплащане превоза, но молбит имъ не се уважиха. Следъ това сщиятъ английски капитанъ, за

когото говорихъ по горе изпрати една команда отъ нколко десетки такива нещастници, не само

безъ коля и добитъкъ, но и безъ дрехи, понеже нкои отъ тхъ, за да не умратъ отъ гладъ, 6ха си

продали дългит кожуси за храна, а други отъ тхъ били хранени даромъ отъ едни българи за

душата имъ. Български обичай. Тукъ му е местото да кажа, че въ стара Гърция да умре нкой отъ

гладъ или жажда, никой нищо му не дава. Отъ едни критяни, които били войници и стражари изъ

одринско и Тракия, ето какво чухъ за хората по тия мста: „Тамъ има голямо плодородие. Беденъ

почти не съществува. На вскде ни нахранватъ и ни напояватъ съ ракия и вино до насита. Въ такива

случаи най-често колятъ кокошка. Турцит даватъ и кафе, а при лгане даватъ за завивка тежки

вълнени черги (мегалионъ). На българит църкват е като нашит. Мнозина ме питаха, кога е нашиятъ

Великденъ, на който въпросъ иронично отговаряхъ, че Великденъ ни е въ четвъргъкъ, а яйцата

вапсваме съ зелена боя. Питаха Тракия големъ ли е градъ и колко жители има. Казахъ имъ, че

разликата въ религията ни е тая, че т я псуватъ, а ние я почитаме. Много невежи има, особено

между селското население по островит и стара Гърция. Търговцит имъ е способни и стоятъ по-

високо отъ нашит по спекула, но е и голми мошеници. Държатъ нарочно селянит въ невежество,

за да могатъ по-добре да ги експлоатиратъ. Селянинътъ тамъ е сщенски доброволенъ робъ.

Кражбата и развратътъ между тхъ е развити до най-висша степень. Въ хигиенично отношение е

много зле, и то не само жилищата, но така сщо и фурнит, дюкянит и улицит. Градъ Ханя има 35

хиляди жители. Има само една баня, но и нея не може редовно да поддържа. На посетителя

поднасятъ едно тенеке съ топла вода, за да го измие сь нея телякътъ, който е и наематель на

банята. Банята е добра свтла, но по липса на посетители, не се отоплява. Мобилировката на

кабинит е стара и не до тамъ чиста. Прислуга почти никаква, освенъ отъ страна на наемателя.

Среднята и долна класа отъ населението на гр. Ханя — калето, никакъ го нма. Въ хубаво време

женит насдватъ предъ вратит, разговарятъ се, пощатъ се една друга и безъ срамъ си чукатъ

въшкит, които е въ изобилие. При тая гледка ние се засрамяваме, но т си не напущаха заетит пози,

макаръ че край тхъ минаватъ и тхни хора. Между порядъчнит кщи изъ кварталиг се забелязватъ и

кщи за търпимость. Тхнит обитателки стоятъ на столове предъ вратит почти голи, като нарочно

оставятъ да имъ се гледатъ съблазнителните имъ части.

Очевндецъ 6хъ на едно погребение на една публична, която по-рано била туркиня, а после се

покръстила и оставила следъ смъртьта си порядъчно богатство. Тя била убита, за да я ограбят. На

това погребение пристстваще почти цялото духовенство начело съ владиката на гр. Ханя, наедно

съ цлото й съсловие. Имаше и много внци. Въ заведенията за търпимость често постъпватъ 12

годишни момичета, почти деца, съвършено малокръвни, понеже, по икономични съображения, ги

хранятъ много зле, повече трева. Прсната риба е рдкость, понеже нматъ почти никакви рки, които

да с вливатъ въ морето и да доставятъ храна. Полето е сухо и постно, понеже тамъ всичко се

изяжда на зелено. Сапунените фабрики не произвеждатъ добъръ сапунъ. Не се произвежда и

дървено масло. Градъ Ериклиоиъ стои по-високо отъ Ханя и брои 45 хиляди жители. Жителит на

тоя островъ е повечето мързеливи и голми службогонци. Сифилистътъ между тхъ е доста

разпространенъ. Ето какъ и самъ апостолъ Павелъ препорчва критянит въ посланието си къмъ

Титу, гл. I 11: „Нкой си тхънъ пророкъ казалъ: „Критенит е винаги лъжци, зли зврове и турбуси

(лениви). — 13. Това свидетелство е истинско, затова ги изобличава строго, за да бдатъ твърди въ

врата." И до днесъ още, вмсто да се поправятъ, т е се още повече развалили. Т мразятъ дори и

своит сънародници, които не е отъ Критъ.

гр. Ханя (Пристанището Ханя е столица на Критъ, съ 35 хиляди жители, Въ десно полицейски стражарь въ

национална форма.)

гр. Ераклионъ (Пристанището Ераклионъ, търговски градъ съ 45 хиляди жители. Въ десно полицейски

стражаръ съ парадна униформа)

На 8 мартъ 1921 год., когато за пръвъ пть бхъ интерниранъ, като опасенъ български пропагандисъ,

въ гр. Ханя, 6хъ принуденъ да оставя синъ ми Никола петь годишенъ на смъртно легло, и три

годишната дъщеря Корнелия, на болната си жена сама-саминка въ това положение. Още не

стъпилъ кракътъ ми на вагона, Пловдивчанинътъ—гръкъ Кочо Данаилисъ, български поданикъ и

войникъ, бившъ търговски служащъ при нкоя пловдивска фирма, наедно съ Пяучи, човкъ оть сщия

калибъръ, започнали да дразнятъ жена ми съ разни непрепорчителии движения и обноски. Тия

типове, както презъ френския, така и презъ гръцкия режимъ, бха агенти на тайната полиция и

изгориха мнозина българи. Пьрвиятъ е малограмотенъ, и книжата му ги съставя единъ неговъ

съотечественикъ, Днесъ той има повече отъ 500 хиляди драхми и живе съ семейството и баба си

Еаантия, пповдивчанка отъ Новата махала, ул. Аспарухъ № 8, която, преди да замине за Деде-

Агачъ, се прехранвала съ тъкане платна. Разкошниятъ животъ, който сега живе, не го е сънувалъ

никога. Презъ френския режимъ се препорчвалъ за българинъ и предлагалъ услугит си като

полицейски служащъ и като такъвъ е изгорилъ много български семейства. Ето отъ кде с тия

драхми, които сега безмилостно пиле. Вториятъ, Плучи Георги, сщо пловдивчанецъ, бше се

завъртлъ около писалището ми и комуто за вска писменна работа плащахъ процентъ. Отпосле

узнахъ, че той ме е шпиониралъ, понеже 6ше въ интимни връзки съ всичкит полицейски органи.

Това узнахъ, когато дойде въ писалището ми полицейскиятъ приставъ Стефанакисъ, за да вземе на

сила двама мои клиенти, българи оть с. Доганъ-Хисаръ по едно крупно дло за овце. Тия българи

не се съгласявали да дадатъ на протежето на пристава една баснословна сума, когато на мене

сами бха ми предложили 500 драхми. Тоя полицай три дни подъ редъ разкарваше тия

нещастници българи, които най-после, за да се отървятъ отъ разтакане насамъ-нататъкъ,

съгласиха се най-после да заплатятъ на приставското протеже 1500 драхми. Такива случаи имаше

съ хиляди. Щомъ подушваха. че при мене е дошълъ нкой по-състоятеленъ клиентъ, веднага

узнаваха името му или само името на селото му, следъ коете ги поканваха въ участъка да даде

ужъ нкакви сведения. а въ сщность да го изпратятъ до протежето на пристава. Въ услуга имъ бше и

Георги Плучи, както узнахъ по-после. Насила разни госпожи отъ всевъзможни благотворителни

дружества, както и кметътъ на града Алтънъ Елмазъ, дохождаха при жена ми да я безпокоятъ, като

искаха на сила да присвоятъ кщата ми. Въ услуга имъ дойде и единь старъ каваклиецъ, на име Яни

Дисцеридисъ, български поданикъ, бившъ помощникъ кметъ въ Кавакли, съ многобройни

мошенически дла и присди. а сега дерибействува въ Деде-Агачъ. Сщиятъ идвалъ въ България съ

гръцки паспортъ. Съ него бха и двамата му синове, Никола и Христо, дезертьори отъ българската

армия, както и по-малкия му синъ Митко, който пъкъ бше освободенъ отъ гръцката армия въсъ

основа на единъ документъ, че е български поданикъ. Документътъ е издаденъ отъ 6ългарскит

власти въ Кавакли, когато баща му и братята му, дезертьори отъ нашата армия, били чиновници въ

Гърция, като гръцки поданици. Тогава кметътъ въ Кавакли е билъ гръкъ. Така и до сега се помага

на неприятелит ни отъ побългаренит гърци, които тукъ се представятъ за по-голми българи отъ

самит насъ и, възползвани отъ нашето нехайство и късогледство, съ вмъкватъ въ всички почти

клонове на управлението ни. До кога ще търпимъ това? Съ това наше ксогледство сами ставаме

гробокопатели на отечеството си. И до днесъ още има такива, които отнематъ хлба на чистит

българи. Поменатиятъ по-горе нахалникъ Яне Дисцаридись, заедно съ внука си Янко, се настанилъ

насилствено да живе въ кщата ми. Презъ всичкото време се е ползувалъ съ завивките, постилкит и

мебелит ми, каквито не е сънувалъ Не стига това, но още е третиралъ съпругата ми като робиня,

каралъ я да му готви и вска вечерь да го чака до 10—11 часа, до като затвори кръчмата. Сщиятъ е

голмь алкохоликъ и дълго време лежа тежко боленъ. Презъ време на боледуването му жена ми се

е била обърнала на милосърдна сестра и така добре го гледала, щото зачудила даже и лкарит.

Мастрафидисъ и Катраванисъ, които единъ день й казали: „Госпожо не можемъ да скриемъ

очудванието си и не вярваме че вие българит въ тоя режимъ, въ който сме ви поставили, ще

продължавате най-хуманно да изпълнявате човшкит си задължения спрямо насъ. Не по малко

зачуденъ останалъ и внукътъ на Дисцаридиса Янко отъ жена ми, която заедно съ лкаря, въ

продъжение на 40 дни му превързвала рката, която си наранилъ. Ежедневно марлит били най-

чисти, и всичко било въ редъ. Следъ като се завърнахъ отъ първото си заточенне, поменатит по-

горе лкари не можаха да намрятъ думи, съ които да похвалятъ съпругата ми, за обноските и

състраданието, които показала спрямо мъчителя си, Дисцаридисъ, комуто, споредъ думит на

лкарит, му слагала вендузи и му правела масажи като същинска спецалиска. Това лкарьтъ казвалъ

на всеуслишание, при вски удобенъ моментъ. Едни гърци отъ завистъ, че се хвали българка,

обвинявали лкаря, че преувеличава; други пъкъ казвали, че жена ми е гьркиня, затова имала

такива качества, каквито не могли да притежаватъ българит безъ гащи. (Акси вракоти вулгарая).

Злобата къмъ насъ не имъ позволява да ни признаятъ добрит качества каквито не могли да

притежаватъ. Киръ Дисциридисъ бше обърналъ кщага ми на безплатень ханъ, защото идвала

много снаха му, съпруга на Дервентския кметъ съ четерит еи деца, както и синовет му, които по

нкога стояха по 15—20 дни. Това продължи, до като бхъ освободенъ отъ заточение, станало

вследствие постпкит на нашето правителство, а Дисцаридисъ, за да маскира постпкит си,

разправялъ, че съмъ билъ освободенъ по негово ходатайство. Поискахъ да дойда съ семейството

си въ България, за което нщо направихъ нужднит постпки, но не ми разреши. Отъ после се

научихъ, че на постпкит на нашето правителство да ми се позволи да отида въ България, било

отговорено отъ Деде-Агачъ, че съмъ билъ свободенъ, но не съмъ желаялъ да се завърна въ

България. Най-категорично заявявали, че гърцит все съ такива лжи си е служили и ще си служатъ.

Най-после, следъ голми мки и по сдебенъ редъ едвамъ успхъ да изхвърля да изпъдя тоя

натрапникъ отъ кщата си. Това бше на 5 септемврий, а на 15 септемврий с. г. самиятъ азъ 6хъ най-

позорно изпъденъ отъ кщата си и то по интригит на сщия тоя Дисцаридисъ. Подъ предлогъ, че

кщата ми била необходима за канцелария на агронома, сполучи да ме изпъди, като си правше

сметка той да се настани втре. Планътъ му не се изпълни напълно, защото агрономътъ

Леондвридисъ скоро бше уволненъ и вмсто за канцелария обсеби кщата ми за квартира.

Глава IX

Ако цариградската ни легация не бше постпила така небрежно, дори престпно, а своевременно би

изпратила по принадлежность книжата, които чуждиятъ дипломатъ й представи, семейството ми

нмаше да страда толкова. Това се потвърждава отъ факта, че до 25 декември 1922 год. не е било

направено никакво разпореждане отъ страна на българското правителство по поводъ молбата ми

да се позволи поне на семейството ми да замине за България, ако по нкои съображения азъ

тръбва да бда задържанъ. И това обаче не сториха тия цивилизовани варвари. Вследствие

простуда съпругата ми насмалко щше преждевременно да се освободи отъ бременость, ако не

6ше бързата помощь на акушеръ-лкарь и акушерката. Въ сщото време лкарьтъ б казалъ, че ако

съпругата ми не бде настанена въ хигиенична и топла квартира, смъртьта неминуемо ще

последва. При тия категорични изявления на лкаря менъ ми не оставаше нищо друго, освенъ още

на следната сутринь да се явя предъ благородния филантропъ капитанъ le Baron Kantrm,

представители на Лигата на народит, който следъ като ме изслуша и констатира обстановката ни

на полето, изпрати на г. Collonel Terlon, представитель на Лигата на народит въ Гюмюрджина,

преписъ отъ заявлението ми, което бхъ изпратилъ до Председателя на Лигата на Народит съ

приписъ до Министра на външнит работи въ София. Господинъ Collonel Terlon, следъ като получи

заявлението ми настоя предъ генералъ-губернатора за немедленото настаняване въ квартирата

ми. Това стана известно на 7 януарий 1923 год. Сутриньта 6хъ повиканъ въ градоначалството, гдто

ми казаха въ срокъ отъ три деня да си намря и се настаня въ друга нкоя квартира, понеже моята

квартира вече била заета отъ агронома Кисаланджисъ. Ако не сторя това, щли да ме интерниратъ

въ малкия островъ Милосъ. Като имъ казахъ, че съмъ търселъ квартира, но не можахъ да намря,

орговори ми се съ единъ натъртенъ тонъ, свойственъ само на „културните" гърци: .Като е така,

защо си се оплаквалъ предъ чужденцит само да ни копрометирашъ. Огговорихъ имъ. че ако има

нщо неврно въ оплакванието ми, готовъ съмъ да отговарямъ предъ сда; ако ли пъкъ съмъ въ

правото си, да ни се позволи да заминемъ за България. Т обаче иронично ми отговориха: "Сега не

може. защото е студено и ще простинете. Почакайте до пролть." Най-после, следъ като бхъ

отлъгванъ нколко пти, бхъ принуденъ на сила, съ стражарь, да се настаня въ българската махала

(предградието). Това бше желанието на всички гърци: да не бда въ града и да не разполагамъ сь

удобна и хигиенична квартира. Едва следъ тридневно скитане властьта освободи една малка стая

въ безстопанствена българска кща, въ която живеха 45 души бжанци: гърци, арменци и кавказци.

Тая кща б пълна съ мърсотия. И така, на 18 януарий 1923 год., при изобиленъ дъждъ се настанихъ

въ тая мръсна стая, а покщината си оставихъ на двора, подъ стрхата на единъ разваленъ оборъ. По

такъвъ начинъ и онова, което бше останало запазено на полето, се окончателно повреди. Подъ

стаята ми лежеха повече отъ 20 кокошки на една гръкоманка отъ село Туркъ-Балъкъ-кьой,

дедеагачко, която живеше съ братъ си въ конкубинатъ и наедно работеха хасъри. При всичкит ми

молби да ги премстятъ т само ме дразнеха и предизвикваха. Правха си удоволствие хората.

Властьта не обърна никакво внимание. Интересното е и това, че управительтъ, като съседъ, вски

день минаваше край насъ по 3—4 пти и не само че не се заинтересува за сдбата ни, но даже

изпитваше удоволствие, като ме гледаше, че се боря съ втъра и даже, за да не проникватъ въ

втрешностьта на колибата ни. Следъ като се получи заповъдь да бда нестаненъ въ кщата си. той

гледаше да се не срща съ мене, та забикаляше отъ горната страна. Сега, гаче ли бше съзналъ

позора си, за гдето не позволи да влеза въ кщата си, та вече не искаше да се наслаждава отъ

нещастието ни. Така, престояхъ се семейството си отъ 8 октомврий 1922 г. до 18 януарий 1923 год.

на открито поле въ колибата, която бхъ стькмилъ отъ мебелитъ си. Цли три месеца при най-голмъ

студъ, дъждъ и снгъ бхме изложени на суровия, студенъ и остъръ дедеагачки втъръ Тая колиба,

както казахъ и по-горе бхъ стъкмилъ самъ на открито поле срещу кщата ми и до кщата стена до

управителя Маркопулосъ. Въ колибата, която покрихъ съ една отъ стайнит мушами, бхъ поставилъ

само два кревата. Всичката ми покщина бше вънъ, около колибата, изложена на постоянно

ограбване отъ страна на бжанцит, които непрекснато приидваха оть Мала-Азия и одринско.

Нощно време слушахме, какъ се задига покщината ни, но несмехме да излеземъ и я защитимъ,

защото б ни страхъ да не ни убиятъ. Презъ това време за намренъ убитъ българинъ нищо не се

предприемаше. Само съ една носилка го погребваха като куче, или го предаваха на ближнит му,

ако имаше такива. Властьта не си хабше книгата и мастилото за насъ, които бхме поставени вънъ

отъ законит. Даже при арестуване и интерниране не се правше никакво дознание или проврка, а

се задоволяваха само съ едно препроводително писмо.

На връхъ Тодоровъ-день съпругата ми се освободи отъ бременность и провидението ни надари съ

отроче, което нарекохме Тодорчо, но гьрцит не ме оставиха да му се порадвамъ. Споредъ гръцкит

схващания, ний варварит не бивало да се радваме, и тамъ, гдето забележатъ радость или веселба,

веднага ще пречинятъ нкакво нещастие, както стана и съ мене. Още на другия день, рано

сутриньта, недленъ день, бхъ хванатъ на двора, облченъ въ работнит си дрехи, и безъ да ме

оставятъ да се обадя поне на жена си, която, като лехуса, лежеше самичка на леглото си съ три

малолтни дца: Николай, на 6 години, Корнелия — на 5 години и новороденото. Веднага ме

затвориха заедно съ още 11 души българи, първенци отъ българската махала на града. Въ затвора

останахъ цли 12 дни, безъ да бда разпитанъ поне про форма. Вски день се молхъ да ми позволятъ

съ стража да отида до писалището си, за да си прибера нкои ценни книжа, но не ми позволиха. Не

позволиха да стори това и жена ми, следъ като се привдигна отъ леглото си.

Ние въ отечеството си позволяваме на разни чужденци-нахалници да се ширятъ повече отъ дома

си, а следъ време започватъ дори да ни се налагатъ. Време е вече, щото всички съзнателни

българи, по национални съображения, да . отпочнемъ повсмстенъ бойкотъ на тия чужденци —

нахалници, както правятъ евреит и арменцит у насъ и да вземемъ примеръ отъ съседитъ ни —

ромни, сърби, гърци, и турци. Нали и ние сме балканска държава? Защо да правимъ изключение?

Каква полза, че въ много други отношения стоимъ по-високо отъ нкои наши съседи, и че великит

сили понякога ни възхвалявали, както хвалили децата, когато искатъ да ги използватъ въ нщо. Като

признаватъ тия ни предимства, защо ни толкова унижиха и продължаватъ да ни унижаватъ при

вски удобенъ случай. За да бдемъ уважавани, трбва да не купуваме нищо отъ чуждснецъ, ако

сщия предметъ го има у нашъ сънародникъ търговецъ. По такъвъ начинъ такива чужденци—

нахалници ще престанатъ да се ширятъ и гоятъ на нашъ гърбъ, а ще си отидагъ, отъ кдето е дошли

Само по тоя благороденъ начинъ ще се освободимъ отъ тия пиявици.

Нашит ергени да не се лакомятъ за гръцки прикри, та да се женятъ за моми или вдовици гъркини,

макаръ и българо-поданици. Сщо и нашит хубави и пълни съ национално съзнание моми въ никой

случай да се не омжватъ за гръкъ, макаръ пркорътъ му да окончава о-въ; защото живущит въ

Гърция тхни сродници неусетно ще ги подведатъ да станатъ отъ патриотки — гробокопателки на

отечеството си България. Дългъ се налага на всички ни да не купуваме отъ гъркъ нищо, макаръ и

за стотинка. Проврете всички гърци, дошли въ България като последни голтаци, и нма да намрит

между тхъ нито единъ беднякъ, а всички е отъ насъ по добре наситени и облчени, носятъ се къмъ

насъ предизвикателно, ние за тхна смтка оголваме. Въ Гърция съ ушит си чухъ да говорятъ: „Хайде

да отидемъ въ България: тамъ има много работа и много пари печелятъ. За Сърбия и Ромния и

дума не става, гаче ли не сществуватъ. Други пъкъ казаха: „Зашо не отидешъ въ България да се

оженишъ и да вземешъ много левове." на което нщо подсещаниятъ отговаряше: „Ако има тамъ

гъркини, ще отида." Въ Хану трима войника чакаха да бдатъ уволнени, та да дойдатъ въ България,

За гърцит България е цла Калифорния. Вски се стреми да дойде у насъ, лесно и бърже да

забогатее, та следъ това повече да ни ругае. Повече доказателства е излишни.

Глава X

Единъ день на пезула въ нуждника намрихъ единъ стражарски леворверъ съ принадлежностите

му, забравенъ тамъ отъ нкой пиянъ стражарь. Предадохъ го веднага на началника. Последниятъ,

като вид въ рщет ми револверъ, извика изплашенъ: „Какво е това?"— „Както виждате

револверъ"—отговорихъ азъ,—и вмсто да го унищожа или скрия, съ което бихъ ощитилъ

притежателя му, давамъ го Вамъ. Изглежда, че нкой вашъ подчиненъ го е забравилъ въ

нуждника."

- Защо го не задържа за себе си?

- Не само тоя леволверъ, а нколко се него патрони, но дори ако на вски отъ насъ бихте дали по

единъ револверъ съ по нколко стотици патрони, пакъ бихме отказали да ги приемемъ, защото

макаръ и да сме 495 души на брой, не искаме да загинатъ позорно, безъ да принесемъ нкаква

полза на Отечеството ни, което съ право я очаква следъ освобождението ни. Отъ друга страна въ

тоя отдалеченъ островъ посрдъ морето, до зби да бхме въоръжени, пакъ нищо не бихме

направили. Ние не желаемъ да се самоунищожаваме безславно. Защо е тая строгость и тая стража

на вска крачка! Никой отъ насъ нма да пусне острова безъ редовенъ уволнителенъ билетъ въ рка,

защото вски знае че веднага ще бде хванатъ отъ населението и следъ като бде най-зле

малтретиранъ, ще бде въ безсъзнание предаденъ вамъ. Друго би било, ако бхме въ Македония

или Тракия: тамъ всичката ваша охрана би била слаба, защото тамъ има гори и поля, които ни

позволяватъ, които биха ни прикрили отъ преследването Ви, та здрави и читави бихме влезли въ

Отечеството си. Щомъ, азъ, който така добре владя езика Ви, а освенъ гръцки зная и нколко други

езика, които биха улеснили бгството ми, не правя това, то какво остава за другарит ми, чиито

облкло и езикъ биха ги на вска крачка издали, че е българи. Следъ това командирътъ стисна силно

рката ми и каза: „Г-нъ Чалъковъ, благодаря Ви. Вие сте уменъ човкъ. Ще отслабя охраната. Вие

българит здраво разсъждавате." Подиръ тоя разговоръ всички постове бха премахнати, освенъ тоя

на главния ходъ, кдето командирътъ остави единъ дневаленъ. Подиръ 2—З деня, когато

командиратъ на ротата поручикъ Маврогенаки правеше нощна проврка, попитахъ го, колко

българи отсствуватъ въ бягство. Той се засмъ и каза: „Азъ не врвахъ това. Ако вдигнахъ постовет

това го сторихъ съ рискъ. Българит сте отлични хора, и ние за Васъ имахме много лошо мнение

още отъ началото на срщата ни. Това трбва да се поправи, за да се разберемъ и заживемъ въ

миръ. Началствата, политицит и въстникарит ни заблуждаватъ, защото така диктуватъ интереситъ

имъ. Когато предъ другарит си започвамъ да говоря за Васъ, винаги бивамъ прекъсванъ съ викове:

„Българит е те омагьосали! Не забравяй, че си Елинъ, а още и офицеръ. Това убеждение много

мчно ще се поправи, и вярвай, че не мога да Ви защитя, щото ще бда наказанъ."

Стражарътъ Перикли веднага ми поблагодари съ почерпка „Узо" ракия. Отказахъ, както отъ

ракията, така и отъ кафето, подъ предлогъ, че съмъ на диета. Следъ малко ми донесе 150 драма

екстра бомбони и 2 оки протокали, съ молба да не отказвамъ тая малка почерпка, отъ която една

часть раздадохъ на окржающит ме. Тоя фанатикъ и българомразецъ, като вски критянинъ, стана

ми голмъ приятель и ми услужваше нощно време. Разрешено ми бше да спя вънъ отъ

помщението подъ стрхата и по мое желание бха настанени вънъ и 3 жени, 4 моми и евреина

Йосефъ Меркадо отъ Бургазъ. Когато бше свободень отъ служба, идваше при менъ на разговоръ и

ме молеше да му разправямъ за България. Възхитенъ отъ чутото, задаваше ми нкои дребни

въпроси, — „Ние знаемъ, че вие българит сте зврове и варвари, а пъкъ между васъ не виждамъ

такива. Т, види се, отъ другия край на България трбва да с". Азъ му казахъ: "Ние, останалит подъ

ваше владение българи, сме най-простит, а въ България нма като насъ, гдето ни виждашъ тукъ.

Тамъ има по-интелегентни даже отъ англичанит и французит, на което ни завиждатъ много

европей, Тамъ болшинството е като мене: знаятъ по 3—4 езика и при разговоръ съ чужденцит се

чудтъ на интелегентността ни. У нась нма неграмотни хора. Даже за слпит и глухонмит имаме

училища, гдето освенъ на четиво, учатъ ги на разни занаятия, четиво и музика. България е сщински

рай. У насъ не е, както у вась превъ 1921 год., когато 6хте приготвили английски знамена и

очаквахте да дойдать и паднатъ у васъ долари, като викахте: „Като о руфианосъ Константиносъ"

(долу руфиана Константиносъ). Въ това време войницит дезертираха отъ частит си, съединяваха се

съ бунтувницит, пръскаха се по горит и съ нетърпение чакаха да дойде чужденеца и взематъ пари.

Забравиха и потъпкаха свещената войнишка клетва, че ще пазятъ отечеството и Василеата. У насъ

такова нщо не може да се случи. Българскиятъ войникъ храбро пада, почита дадената клетва и не

позволява на чужденеца да пристпи нито крачка въ земята ни. Нашия царь го почитаме и пазимъ

като очит си. Следъ Бога е Царьтъ, защото, споредъ насъ, Отечество и Царь е нщо цло и

нераздлно. Сега у васъ е сщото, както презъ 1921 год. Ето, въ съседния воененъ затворъ има

повече отъ 300 души войници—дезертиори, даже и офицери, които безъ срамъ гледатъ

публиката, и вмсто да ги презирате, вие ги почитате и обслужвате като герои. У насъ такива типове

се презиратъ даже и отъ близкит имъ. Така изолирани, безъ честь, ходятъ афоресани сами.

Та ендека (единадесетте)

1. Ив, Василевъ Карапавловъ (Манастирлия), 2. Никола Панайотовъ, 3. Иванъ (Еракли) Димитровъ,

4. Коста Матеевъ, 5. Никола Кервмедчиевъ, б. Кузма Тодоровъ, 7. Ангелъ Найденовъ, 8. Ив.

Гаджуровъ, 9. Рафаелъ Петровъ, 10. Курте Николовъ, 11. Коста Найденовъ (отъ Гюмурджина)

крупни търговци землевладлци, а особенно Ив. Манастирлията, който подъ турското иго, въпрки

спънкит на гърка Янаки Хаджи Зоидисъ, съ помощьта на адвоката Тамфуръ Ефенди, съгради кща,

въ която се помщаваше училището и параклиса ни. За тоя му подвигъ българомразецътъ Зоидисъ

не му остана длъженъ. Когато дойдоха гърцит той го ограби и съсипа материално, като му взе

почти всичкия имотъ: складъ съ тютюнъ, дюкянъ съ колониалъ и пр. И това обаче не сломи духа

му: когато бше въ затвора въ гр. Канеа, на островъ Критъ, купи нколко топа американъ (капоть) и

го раздаде на интерниранит българи, руси и сърби, които бха затворени съ насъ. Даде имъ по

една риза и едни гащи, ушити отъ Мария Александрова, тоже затворница съ насъ. Освенъ това

помагаше на беднит съ медикаменти и пари. На тая му благотворителность гърцит му се чудъха и

ме питаха, нима и у васъ е възможно да има хора съ такива качества. За тая му добрина повече го

измъчваха и презъ день-два го назначаваха на нарядъ, само и само да го скубятъ по 40—50

драхми.

Преди да го изпратятъ на островъ Критъ, въ Гюмурджина секретарьтъ на управителя Чолака взе

отъ него 60 хиляди драхми и го освободи, а следъ 4—5 деня биде наново затворенъ и освободенъ

срещу други 40 хиляди драхми откупъ. Следъ това бше трети пть затворенъ и изтезаванъ. —

Секретарьтъ Чолака живеше въ кщата на Ив. Стаменовъ Бакжрджиевъ. Седящиятъ на средата

Рафаелъ Петровъ, макаръ че бше жененъ за гъркиня, го разкарвали ту въ Aтинa, ту въ

Гюмурджина, ту при насъ на вскде е билъ измъчванъ. Срещу 100 хиляди драхми гърцит,

посрдствомъ жена му, издействувала му отпускъ, който прекаралъ въ Атина подъ надзоръ. Следъ

като изтекълъ отпускътъ му, повторно му го продължили, за да си прегледа и уреди смткит въ

Гюмурджина. Щомъ като това става съ българинъ, жената на който е чистокръвна гъркиня и съ

влияние и авторитеть, вски лесно ще си представи, какво е ставало съ останалите беззащитни

българи. Почти всички българи, женени за гъркини е били най-зверски изтезавани, безъ да се

взиматъ подъ внимание ходатайството на тхнитъ сродници, макаръ и влиятелни. И до день

днешинъ не можахъ да узная цельта на тая извънредно строга мрка, спрямо българит, женени за

гъркини. Въ табията имаше едно развалено срутено помщение отъ две стаи, та срщу откупъ отъ

2000 драхми фелфабелит ни разрешиха да се поправи на негови средства, за да живятъ Та ендека

(единадесетьт), така ги зовха и викаха по списъка. По този и другъ начинъ се скубеха

хондрокефалит (дебелоглавит) българи отъ нзтънченит елени-гърци.

Следъ смъртьта на Рафаелъ Петровъ въ Гюмурджина, надъ гроба му се постави великолепенъ

паметникъ съ бюста му. Обаче следъ нкой и другъ день паметникътъ б омърсенъ и разрушенъ.

Това бше гавра, която въ никой случай варварит не извършватъ, както и ние българит никога не

бихме го направили. Това, презъ XX вкъ, го извършиха гърцит, които претендиратъ, че е най-

културнит въ свта когато въ сщность е най-голмит варвари.

Глава XI

Кметътъ на с. Дервентъ, каваклиецътъ Никола Дисаридисъ, български поданикъ и фелдфебелъ отъ

отъ нашата армия, б дошълъ въ Деде-агачъ безъ счупена пара, а днесъ е човкъ съ повече отъ 800

хиляди драхми. Почтени граждани отъ Деде-агачъ ме уверваха, че билъ изпратилъ за Солунъ два

вагона, напълнени съ прежда, вълна, черги, аби, разни домашни вещи и много бакръ, всичко

взето отъ изоставенит кжщи на интерниранит въ островъ Критъ селяни. Съ интернирането на

българит гърцит постигаха едновременно две цели: 1) огрaбваха имъ покщнината и 2) настаняваха

своит бежанци въ кщитъ имъ. Когато дойде въ Деде-агачъ, кирията му до селото заплати Aнгелъ

Мариновъ, търговецъ, който, както и азъ, на два пти е билъ интернирванъ на островъ „Милосъ".

Той и Станко с оглождани до кокалъ. Това богато. Цлото село Дервентъ е обърнато на мушия отъ

тоя каваклиецъ, който се показвалъ ужъ благодтель, та се застпвалъ за интернираните да бдатъ

освобождавани, но за освобождаването имъ вземаль вълчия дль. За своя лична облага съсипа

богатата държавна гора да прави дървени вглища и варь. За Ксанти и Гюмурджина, чрезъ разни

търговци е изпратилъ повече отъ 100 вагона. Доставялъ отъ България брашно и зърнени храни. На

първо време бше използвелъ и дохода отъ безстопанственит имоти на избгалитъ въ България

българи. Въ село Домусъ-дере учительтъ-гръкъ Гeoргиосъ Харакусосъ въ пристствието на попъ

Георги, кавказки бжанецъ, билъ най-немилостиво децата на ония българи, които по едни или

други причини не могли да посещаватъ гръцкото училище. Побоятъ надъ малкит българчета,

ученици, билъ нанесенъ съ нарочно приготвено дебело дърво и билъ толкова безчовченъ, че

много отъ битит деца останали съ счупени ребра и рце. Оплаквания отъ родителитъ на такива

пребити деца има повече отъ 10, както до гръцкит сдебни и военни власти, така и до генералъ-

губернатора, но всичкит останали подъ миндера. Багажътъ на тоя своего рода учитель билъ

пренесенъ отъ Деде-агачъ до селото съ повече отъ 60 добитъка по ангариенъ начинъ. Бирникътъ

на с. Дуганъ-хисаръ, сщо каваклиецъ, е събиралъ всички данъци въ двоенъ размръ, като въ кочана

отбелязвалъ сщинската сума, споредъ закона, а въ квитанцията, давана на данъкоплатеца, пишелъ

сумата въ двоенъ размръ. Всичко твва се констатира, но с мълкомъ отмина. Както въ другит

български села, така и тукъ не остана лице, което да не е малтретирано и ограбвано. Не пощадиха

даже женит и момит. Ежедневно това село е давaло безплатно по 180—230 хлба, както и много

други продукти и дърва. Вски воененъ имали право да влиза свободно, въ която кща поиска и да

взема всичко, каквото му е било нуждно, макаръ че домакинътъ да е отсствалъ. Имало заповдь,

щото кщит и всички покрити стезания да не се затварятъ (мрки за преследване на комити), и

тежко и горко на тая сграда, която по невнимание е била заключена. Веднага се открива огънь и се

унищожава, а домакинътъ се наказва като такъвъ, който е укрилъ комити. По такьвъ поводъ е

умирали отъ побой съ дестки българи, труповет на които отъ после били намирани разложени въ

буклуцит край селото.

Дедеагачкия гражданинъ гръкъ, Разгели, съ разни заплашвания принуди македонеца Връбчевъ,

наематель на минералната баня въ Лджи-кьой, да го приеме за съдружникъ. Договорътъ б

направенъ отъ мене, но само следъ десеть дни отъ сключването му Разгели започналъ да тормози

и заплашва Връбчева, до като най-после тлото на тоя нещастенъ българинъ се намери зъ една

нива, пронизано отъ крушуми. По тоя начинъ Разгели остана самъ господарь на банята задно съ

хотела при нея. Всички сочеха Разгели, като убиецъ на българина, но по липса на доказателства

длото се прекрати, и Разгели биде освободенъ.

Секретарь-бирникътъ на с. Ени-кьой, пакъ каваклиецъ не пада по-долу отъ горепоменатия, съ тая

само разлика, че винаги действува отъ името на кмета. Единъ отъ тия кметове полудя, понеже

секретарь-бирникътъ бше го опропастилъ. Учители, свещеници, кметове, писари и всевъзможни

продящи гости се хранятъ даромъ отъ селото, и тежко и горко на тоя, който би се осмлилъ да

каже, че нма отъ това което кехаята иска. Свещеникътъ на с. Домузъ-дере, попъ Георги, кавказецъ,

за гдето жена ми бше му поискала да извърша водосвета но славянски, допринесе много за

интерниранието ми. Тукъ не могатъ да се изброятъ всичкит онзи произволи и жестокости, които

гърцит извършиха надъ мирното българско население въ тоя край. Ще помена само и една гавра

съ умироющъ български свещеникъ. Поиъ Георги Поичевъ отъ с. Ени-кьой, когато да го

интерниратъ билъ на смъртно легло, въ агония. Вьпрки това, на всички молби да се не интернира

властит отговориха: „Вмсто на земята, нека умре въ морето." И наистина, щомъ го сложили на

парахода „Арисъ," свещенникътъ издъхна, а тлото му, вмсто Деде-Агачъ, било погребано въ

Кавала. Гръцка жестока упоритость! (инатъ). Параходътъ „Арисъ" бше специално реквизиранъ за

пренасяне по островит на интерниранит българи и турци. Екипажътъ му б вербуванъ отъ най-

фанатизирани гърци, които изъ птя се отнасяха спрямо интернираните българи като сщински

зврове: мчеха ги; вода за пиене имъ отпущаха въ 24 часа по единъ пть и то въ недостатъчно

количество, като се оправдаваха съ това, че въ резервуара нямало вода дори и за машинит. Чаятъ

се приготовляваше съ боя и се продаваше по 5 драхми чашата. Нкои семейства вземаха вска

сутринь по 5—б чаши, но, освенъ че не имъ се правше никаква отстпка, но имъ го даваха съ псувни

и то само отъ б—7 часа сутриньта. Нощно време постоянно посгаха върху честьта на спящит моми

и жени или на тзи, които по естествена нужда бха принудени да излизатъ отъ хамбарит, кдето бха

натъпкани като сардели. Тия посегателства ставаха причина да се вдига тревага почти вска нощь,

но въ края на краищата пакъ българит излизаха виновни, защото нарушавали нощната тишина.

Такива жени и моми изпращаха за обяснение при параходния командантъ, кждето гърцит

задоволяваха скотскит си страсти, макаръ и следъ безчовечни побоища и заплашвания, че ще

бждатъ хвърлени въ морето. Една такава нещастница отъ страхъ падна въ несвесть и веднага

издъхна. Тлото й, споредъ параходната традиция, хвърлиха вь морето.

Глава XII

Гърцит, когато купуватъ какъвто и да е предметъ оть селянит турци или българи, въпрки

уговорената цена, при изплащане все ще отбиятъ по 5—6 драхми. Ако продавачътъ българинъ се

осмли да се оплаче на полицията, последнята, следъ като го изпсува „ала грека," изпраща го съ

думит: „Ако не си доволенъ отъ тая цена „сто диаволо, палио вулгаре! (По дявола, българино

парцалко!) Това не е работа на полицията, а на суда."

Въ цлия Дедеагачки край голямо и мало трепере отъ поручика Куцо Георги, който е сщииски звръ

въ човшки образъ. Той третира бедното българско население по-долу и отъ добитъка и се отнася

съ него така, както не се отнасятъ дори и съ африканскит диви племена. Тоя човъкъ звръ

постоянно обикаля селата съ многобройната си свита да търси комити. Въ свитата му влизаше и

българинътъ Илия Андреевъ отъ с. Куманица, драмско, който минаваше за гръкъ, не говореше

никакъ на български и въ обноскит си бше по свирепь и отъ самит гърци. Тоя типъ сега, като

бжанецъ, се е заселилъ въ Ортакьойска околия, кдето минава за единъ отъ най-голмит патриоти.

На такива екземпляри властьта трбва да тури рка и да имъ даде заслуженото. Другъ единъ такъвъ

екземпляръ усп да се настани за секретарь бирникъ въ едно хасковско село. Сщиягь по-рано е

билъ секретарь-бирникъ въ с. Домузъ-дере, а презъ гръцкия режимъ е билъ даже и кметъ въ

сщото село и като такъвъ далъ неверни донесения, за че съмъ билъ опасенъ за гърцит. Такива

екземпляри трбва да се изолиратъ отъ всички ни, а властьта да упражнява най-голмъ надзоръ

върху тхъ. Никакво снисхождение не бива да имъ се прави, ако искаме да запазимъ нашата

националность. Поменатиятъ по-горе Куцо Георги, когато обикаля селата, винаги си въобразява,

че около него се движатъ все български комити, та кого где стигне и срещне, било на нивата или

въ селото, бие най-немилостиво не само съ волска жила, но и съ дебела дренова пръчка. Боятъ

продължава, до като на нещасения българинъ счупятъ нкое ребро, кракъ или рка. Следъ това

смазаниятъ отъ бой затварятъ въ нкоя изба, безъ да му се дава помощь или храна, до гдето стои

въ селото. (Такива нещастници има съ дюзини). Следъ тази операция офицерътъ сда и се весели

съ мастика; гощаватъ го съ баници и кокошки, защото птли не иска да яде и се наслаждава съ нкоя

невста или мома, близка на нкой нещастникъ затворникъ, попадналъ случайно въ рцеть му, като

увещава прислужницит си моми или невести, че затворениятъ имъ близъкъ нма да бжде битъ или

интерениранъ, ако изпълнягъ желанието му. Тоя дерибей иска да му прислужватъ само млади

невсти, понеже старит жени не могли да свикнатъ на гръцкит изтънчени обноски, защото били

груби и само го нервирали.

Една нощь презъ м. януарий 1923 год. секретарь-бирникътъ на с. Ени-кьой, каваклиецъ, чрезъ

глашатая предложилъ на жителя отъ сщото село Табаковъ, почтенъ търговецъ, да се яви предъ

офицера, който ималъ сведения, че дъщеря му била сгодена за българинъ, който се намиралъ въ

България. За да се опрости това престпление, годеницата трбвало да прекара нкоя и друга нощь съ

офицера. Табаковъ, като узнава това, веднага заминалъ съ семеството си въ Деде-Агачъ при

баджанака си. На сутриньта Табаковъ дойде при мене да му направя оплаквание до управителя.

който веднага уволни секретарь-бирника, но той въпреки уволнението продължаваше да заема

длъжностьта си. Табаковъ, обаче, за гдето се осмлилъ да се оплаква, заедно съ няколко души

българи, 6 интерниранъ въ единъ островъ, а семейството му въ другъ. Че уволнението на

секретарь бирника бше само единъ фокусъ, показва обстоятелството, че чакь до интернирането

ми той продължаваше да изпълнява длъжностьта си. Ето какъ се пазятъ свободата и честьта на

меншенствата въ западна Тракия подъ гръцкия режимъ.

Глава XIII

На 3 априлъ 1923 год. екстернираха жена ми за България съ две малки деца, едното на 5, а

другото на 7 години и съ пеленаче на гърди, безъ да й позволятъ да вземе нщо отъ вещит и

мебелит си, освенъ по една завивка (обща мрка за интерниранит и екстернирани българи отъ

Западна Тракия). Сщо не можа да вземе и най необходимите нща отъ кантората ми, която остана

на произвола.

Отъ Деде Агачъ, съ товаренъ тренъ и въ най мръсенъ вагонъ, съпругата ми е птувала цли 7

денонощия до Пловдивъ. На вска гара е трбвало да слиза отъ вагона и да тича при машиниста да

изпросва по малко топла вода, съ която изпирала пеленит на детето. Най-после, следъ дълги мки

и страдания и съ простинали деца, пристигнала въ Пловдивъ на 10 априлъ. Тукъ, за голмо нейно

очудване, не й позволили да влзе веднага въ собствената си кща, въ която била настанена нкаква

си гръкиня. Требвало да минатъ нколко дни, докато й се позволи да заеме само една стая отъ

собствената си кща. Престпна българска хуманность! Въ сщото време въ Гърция нашит

сънародници бха изхвърляни като дрипи отъ кщит имъ, безъ да мислятъ много за тяхното

положение, а ние тукъ ги галимъ като храненици. Съ тия си постпки ние правимъ голмо

престъпление — убиваме националния ни духъ, който и безъ това е много отпадналъ, вследствие

многото неправди и беззакония спрямо всичко българско. По е хубаво въ такива случаи да

вземемъ примръ отъ съседит ни.

Жена ми съ дете и 2 малки деца

Щомъ узнахъ въ Ханя за тия произволи, веднага още на 19 априлъ с. г. подадохъ заявление до Г-на

управляющия Атинската ни царска легация, съ което протестирахъ и искахъ да бжда обезщетенъ

за претърпените отъ мене вреди и загуби, но и днесь още не зная какви мрки е взела въпросната

легация и какво мисли по случая почитаемото министерство. Отъ пресата узнахъ, че атинскиятъ ни

дипломатически представитель искалъ на вска цена да заживемъ съ гърцит добъръ съседски

животъ. Преди това обаче трбва да се удовлетворятъ всички искания на ограбенит и ощетени

български поданици, единъ отъ които съмъ и азъ съ семейството си и то не само за материалните

ни и морални загуби, но и за душевнит ни терзания, та чакъ следъ това да се заговори за добри

съседски отношения.

Нека се знае и помни още и това, че не само ония пловдивски гърци, които сега като елински

поданици живятъ въ Деде Агачъ, но и останалит тукъ чакатъ съ нетърпение да се разве и въ

Пловдивъ гръцкото знаме. Онова, което е още по-характерно, то е, че въ кщата на съпругата ми

живела гръкиня съ мжъ комунистъ, които постоянно тормозили семейството ми, което вече ме

считало за загиналъ, тъй като не бха получили отъ мене никакво писмо, понеже гръцкит власти не

пущаха за България никакви писма, дори и ония, които пращахме съ обратна разписка. Сщо и азъ

не получихъ никакво писмо отъ България. Всички писма ми се предадоха, чакъ следъ

освобождението ми съ нуждната бележка отъ пощенското писалище, споредъ международнит за

въ случая закони (международна пощенска конвенция). Дружбашкит власти не обръщали никакво

внимание върху тежкото положение на съпругата ми и вскога вземали страната на гръкинята. Въ

Гърция, щомъ се узна за убийството на Стамболийски, много съжаляваха за това и очакваха да

разграбятъ отечеството ни. Казваха ми: „Убихте най добрия си човкъ и патриотъ", а азъ имъ

отвръщахъ, като имъ посочвахъ най-пресния примръ съ Гунариса и компанията му, когото т

считяха за шпионинъ. Казахъ имъ още, че Стамболийски трбва да е билъ много по виновенъ отъ

Гунариса, щомъ като така пострада. Най-после, съ примери отъ историята, имъ доказахъ, че

гърцит държатъ свтовенъ рекордъ съ политическитъ си убийства. Следъ 9 юний съпругата ми

направи нови постпки, които тоя пть се уважиха като напълно законни.

Тодорчо Пеленаче, което гърцит искаха да унищожать, а майка България го запази, за да стане нейнъ

отмъститель за причинените й маки и позоръ.

Пловдивскит гърци, до толкова бха сигурни, че Пловдивъ ще бде окупиранъ отъ гърцит, щото вече

бха опредлили за пловдивски градоначалникъ Кочо Данаилисъ, притежатель на собствена кща въ

гр. Пловдивъ, ул. „Аспарухъ" № 8, който съ нетърпение очакваше момента да припаше сабя на

кръста си и презъ Кърджали—Хасково—Станимака да дойде победоносно въ Пловдивъ и заеме

многоочаквания си постъ. Това го мечтаятъ и разни други пловдивчани, каквито е: Инженеръ

Бобоца съ синоветъ си: единиятъ отъ тхъ, бившъ чиновникъ въ Пловдивската захарна фабрика,

презъ време на световната война е билъ писарь въ Пловдивския полеви сдъ и е единъ отъ главнит

участници по длото на Бацирура; Другиятъ пъкъ сега е чиновникъ съ големи привилегии въ едно

отъ атинскитъ министерства. Такъвъ е и Нако Лукдисъ отъ Новата махала. Когато се мълвше, че

турцит ще окупиратъ Деде-Агачъ, той замина за Атина, и легацията ни го снабди съ български

паспортъ възъ основа уволнителния му билетъ отъ армията ни, безъ да му придиратъ много. Така

постжпваха почти всички паликарета отъ България, които се перха като гръцки поданици, но се

слушвахва между българит. Щомъ мина опасностьта отъ окупацията на града отъ турцит,

забравиха стореното и станаха по-зврове отъ мстнит гърци. Все такива е още и следнит

пловдивски гърци: Пападопуловци, Стефанъ Амололидисъ, бояджия; Аргиръ Цукаласъ; Хурмозисъ

— царигражданинъ, бившъ пловдивски гражданинъ, и до сега още търговецъ въ тоя градъ;

Констандиносъ Халениисъ, Бакърджоглу, Казанджоглу; Хаджи Василиу, директоръ на

комюрджийския затворъ, който оголи до кокалъ българскит и турски затворници, между които

бше и Кеманъ Шефкетъ Беевъ, голмъ земледлецъ въ Деде-Агачъ и селата Бей-кьой и Шахикларъ.

Той бше затворенъ поради насилственото обезчестяване на съпругата му отъ коменданта на

града, съ чинъ Полковникъ. За случая съпругътъ Кеманъ Шефкетъ Беевъ се оплакалъ, но вмсто да

се обърне внимание на оплакването му, интернираха го въ Атина, отъ гдето избга. Поради това

интернираха и съпругата му пакъ въ Атина, която сщо така усп да избга. Сега и двамата е въ

България, Стара Загора. Такъвъ е и Василъ Кара Мешинъ Мавридисъ, Черневъ който опропасти

касапина Петъръ Караолановъ, следъ това интерниранъ въ о-въ Критъ а сестра му Олга Кара

Мешинова Чернева по мжъ Аламонидисъ, дошла тукъ съ много плячка. Отъ Бургазкит гърци ще

спомена Коминосъ, Калудисъ и др.

Тия и много като тхъ гърци изъ България не оставать неопетнено нищо мило и свето на българина.

До такава степень е нахални, че дори забравятъ, че въ Пловдивъ и други български градове още

иматъ сродници и имоти и че и до сега още търгуватъ съ насъ. За такива нахалници врататя на

България трбва да бде затворена, защото освенъ зло, нищо друго не може да се очаква отъ тхъ. И

тъй, драги читателю, самъ виждашъ, какви змии—усойници държимъ въ пазвит си и не е чудно,

ако нкой день извикаме „ухапаха ни", но късно ще бде вече тогава. Ето защо никой съзнателенъ

българинъ не трбва да дружи съ гръкъ или гръкиня, вковни, непримирими, завистливи и

непоправими наши неприятели, за да не опетнимъ нашит добри качества: честность, трудолюбие,

трезвеность, пестовность, хуманность и храбрость. Такива добри качества гърцит не притежаватъ,

па и не могатъ да ги придобиятъ, защото отъ година на година тхнит всеизвестни пороци се

увеличаватъ, вмсто да се намалятъ. Французите добре ги характеризиратъ съ думата „грекъ".

Никакви сдлки не бива да сключваме съ тхъ, а на вскде и вскога да ги отбягваме. Само така ще ги

принудимъ да напуснатъ отечеството ни. Въ Стара Гърция нито единъ българинъ не може да се

задържи.. Въ Атина, въ единъ локалъ, б поставенъ на времето ликътъ на Фердинанда, Княза

български, и знаете ли, драги читателю, какво се случи? Не само че счупиха и изхвърлиха

портрета, и всички останали мебели на тоя първоразредень локалъ станаха парчета, въпреки

оправданията и обясненията на притежателя му, атински гръкъ, чистъ елинъ. Тоя случай е

неоспоримъ фактъ. Ако това ставаше никога, когато Гърция б финансово фалирала, а

териториално б голма, колкото охлюва черупка, вски самъ ще си представи, какво става тамъ

днесъ, когато гърцит се възгордха отъ ефтинит си придобивки, за които ние сме най-голмитъ

виновници. Никой не се съмнява, че малкото българи—търговци, които е останали тукъ-таме изъ

нова Гърция, скоро ще изчезнатъ и изгаснатъ, макаръ че въ постановленията на мирнит договори

и въ протоколите на Обществото на Народит да има предвидени нкакви си права и за

малцинствата. Тия права е, може би, за всички други, но не и за насъ. Сщото важи и за „точкит" на

покойния американски председатель Уйлсонъ, които само ускориха погрома ни. У насъ има и

такива гърци, които съ помощьта на побългарскит си събратия, за благото на Гърция и въ ущръбъ

на България и за смтка на 6жанеца македонецъ и тракиецъ успха да се настанятъ въ безплатнит

трапезарии на разнит благотворителни дружества; Други се намстиха на общинска работа, дори

има и такива, които се издържатъ отъ дружеството на свещениците и пвцит. Това сама въ

България е възможно. При толковета много унижения, които претърпхме отъ гърцит, още не

можеми да се стреснемъ. Не знамъ, какво още чакаме. Въ Пловдивъ и други нкои градове и до

днесъ още има турски бежанци отъ Турция — Одринско, Галиполи, Родосто и пр , които по право

трбва да бдатъ въ Гърция, но не и у насъ. Властит ни, обаче, не обръщатъ внимание на тхъ, а ги

оставатъ да се ширятъ и хранятъ за смтка на българина, който гладува и изнемогва подъ тежестьта

на непоносими данъци. Ние, макаръ да виждаме това, мълчимъ, а помежду си, устно или чрезъ

печата се непрестанно критикуваме, кой да бде победитель за нща, които неприятелит ни не бива

да знаятъ, и съ това сами ставаме доносчици противъ отечеството ни. Само у насъ е възможно

това чудо, и въпреки многото ни нещастия, все още не можемъ да се вразумимъ. Такива хора

тръбва да се бичуватъ и презиратъ, защото само по тоя начинъ ще се ограничи числото имъ.

Къмъ края на миналата година нашето правителство, по едни или други съображения, започна да

не позволявя на никакви чужденци, независимо отъ каква с народность, да се настаняватъ въ

България. Тия приятели, обаче, прибегнаха до друга хитрость: визиратъ транспортит си транзитъ

презъ България, съ „престой" отъ нколко деня въ България, презъ който „престой" т се настаняватъ

изъ втрешностьта на царството и се изгубватъ отъ очит на властьта. Не следъ дълго време т

затвърдяватъ на законно основание мстожителството си, ставатъ неприкосновенни личности и

бърже забогатяватъ за смтка на хуманния българинъ.

За да остана въ Деде-Агачъ и презъ гръцкия режимъ, виновникъ е приятельтъ ми съученикъ въ

Цариградъ, покойниятъ Александъръ К. Люцкановъ, съ когото отпосле станахме съмишленици —

цанковисти. По едно време той ми писа: „Драги Чалъковъ, добре си се настанилъ въ Деде-Агачъ.

ако останешъ тамъ, съ това ще пренесешъ полза и на нацията ни. Нашата България е малко

езерце, съ малко вода, но съ много риба". Ако тоя доблестенъ и честенъ патриотъ и държавникъ

отъ първа величина сега бше още живъ, какво би казалъ, като види това "малка езерце, съ малко

вода и много риба", какво голямо количество чуждестранни риби храни, които ежедневно

прииждатъ, безъ да има кой да имъ направи спънка, поне на голмит, които изяждатъ малкит,

родени въ това „езерце" рибки. Блажена България, но не за българит!

Тази госпожа, Мария Александрова, споредъ гърцит Петрида, вдовица — шивачка, родомъ отъ

Пловдивъ, бълг. поданица, вижъ стр. 15, заедно съ мене и много други българи, 6ше интернирана

въ гр. Ханя (о-въ Критъ). Макаръ че я най-енергично защищавахъ, гърцит пакъ намриха време да

посегнатъ на честьта й. въпрки многото й протести, понеже владе езика имъ. Следъ

освобождението ми тя остана въ Ханя, заедно съ много български жени, моми и мже. Следъ

освобождението й Деде-Агачкит власти не й позволили да замине за България. По тая причина тя

на няколко пти правила опити да мине пеша границата, но винаги била залавяна и връщана

обратно. Следъ последното й залавяне тя горчиво е оплаквала днит и младинит си, вследствие

скотскит обноски на поручика Хрисандосъ Комуниотисъ отъ Блоконисо отъ Голмъ Дервентския

участъкъ Суфлийско и на неговит войници. Офицерътъ на тоя участъкъ на вска цена е искалъ да я

има за държанка. Една нощь успва да избга въ Деде-Агачъ и да се настани за камариерка въ

хотелъ „Мегали Британия". Въ тоя хотелъ живелъ г. Джуджевъ, представитель—делегатъ въ

гръцко-българската смсена комисия, предъ когото разправила най-подробно болката си.

Благодарение на неговото и на Г-на Николова застпничество, най-после било й разрешено да

замине за България. Патилата на тая госпожа с неописуеми.

Турчето Азисъ огъ Цариградъ, за да бде пуснато на свобода, изяви желание да се покрсти и да бде

преведено въ нашата рота. По тоя случай гърцит го повериха на мене, за да го приготвя за светото

кръщение. Вска вечерь излизахме отъ затвора и отивахме при протоиерея на черквата „Св.

Богородица" въ Халела. Тая черква се намира въ турския кварталъ. Вечерьта, когато да се извърши

обрда, черковните врати биваха грижливо затваряни, отъ страхъ да не би да ги нападнатъ турцитъ

отъ квартала, които с фанатици и безстрашни. Кръстникътъ му, бившъ началникъ на тайната

полиция, критянтвъ, търговецъ и чифликчия, му даде името Стефанъ Георгокикакисъ. Понеже

кръстникътъ му го много малтретиралъ Стефанъ избяга отъ него и бше прибранъ отъ местния

владика, който го изпрати въ близкия монастиръ. Преводчикъ между новокръстения и владиката

бхъ азъ. Предъ владиката Стефанъ се препоръча, че знае да прави хубавъ каймакъ и разни

цариградски сладкиши, Владиката, възхигенъ отъ това, взе Стефана подъ своя закрила, въпреки

протестит на кръстника, който по кръщението бше похарчилъ доста порядъчна сума. Скоро следъ

това Стефанъ избга отъ монастира, и владиката не можа да яде каймакъ и млчни сладкиши.

Бягството му б устроено отъ мстнитъ турци, които макаръ че не знаятъ турски (говорятъ, четатъ и

пишатъ само по гръцки), мразятъ извънредно много гърцит. Тия турци вмсто фесъ или шапка

увиватъ главата си съ бла кърпа. Гърцит носятъ черна кърпа и само по това се отличаватъ външно

гърци отъ турци. Когато се кълнятъ, турцит казватъ: „Ма тонъ Мохаметимъ или профитимъ, а

гърцит „Ма тинъ панаиянъ" (Турцит — въ името на Мохамеда или пророка; Гърцит — въ името на

Богородица"). Съ убийства и малтретиране гърцит заставятъ заможнит турци да имъ продаватъ

имотит си на безценица.

Когато пишехъ тая книга, като вски добъръ българинъ и християнинъ, намирахъ утешение въ

надеждата, че Всевишниятъ нма да остави ненаказани всичкит ония престпления, които гърцит

извършиха надъ насъ, а въ скоро време ще имъ бде заплатено прескпо, за примръ и назидание на

неврующитъ, които у насъ се постоянно увеличаватъ, безъ да му мислятъ за сетнинит.

Прочее, следъ толкова мки и страдания, които претърпхъ отъ гърцит, бихъ извършилъ най голъмо

престпление да се откажа отъ националностьта си и да стана гръцки шпионинъ, както това

направиха не само изброенит по-горе, но и много други като тхъ. Само защото се не съгласихъ да

стана такъвъ, изпитахъ толкова много мки и терзания. Всичко това не може да ме не възмущава и

накара да апелирамъ къмъ вски доблестенъ българинъ, който миле за отечеството си да презира

и представя за наказание вски, който би посмлъ да всва разколничество помежду ни. Преди

всичко всички българи трбва да се грижимъ да запазимъ свободата и народностьта си.

Най-после, нека вземемъ примръ отъ "културна" Елада, какъ да пазимъ отечеството си и да не

вършимъ това, което е било до сега — съ престпната си хуманность, да превърнемъ отечеството

си, ако смя тъй да се изразя, на международенъ приютъ.

---------------------

Забележка: Това, което излагамъ въ тая книга, е само една часть отъ изложението, което

направихъ до Г-на Министра на Външнит работи пр. съ трит си обширни и документални

заявления отъ 18 и 25 августъ и 29 септемврий 1923 год. Тия ми заявления не с били завеждани,

нито пъкъ представяни на Г-на Министра, споредъ признанието на самия архиварь. Съ тия си

действия такива дребни чиновници ставатъ причина заслужено да се критикуватъ началствата

имъ. Не зная, на що да отдамъ всичко това.

Бележка

Отъ продажната стойность 30°/о ще се одържатъ и внасятъ 1/10% за фонда „Паметникъ на

незнаенъ войнъ"; 2/10% за сираците отъ войната и 3/10% по усмотрението на лицето, по

нареждането на когото става пласирането.

Съ останалата сума ще се обзаведа, тъй както имота ми остана у гърците, обща мерка за всички

интернирани и екстернирани българи отъ Западна Тракия.

До день днешенъ не самъ удовлетворенъ и страдамъ съ 5 членото си семейство, понеже по

лекарски наставления не би тръбвало да се занимавамъ съ четиво за да не загуба съвършено

зрението си влошено вследствие малтретирание и запирание въ не хигиенични затвори —

Зандани, като Солунския „Беазъ Куле" и на канеа въ островъ Критъ останалъ отъ Римляните,

построенъ въ морската крепостъ, осветляванъ отъ входните врата и мазгали.