1и"а III. Варна, 1 ДекемЬрий, 1929 год.

/ " I •/?-* к В "8 $»

\щ

м 1*Й ,ч> Оргпнъ но Културно ш освшото Икономическо Дружество „Впрненши кореняаъ Б р о я 1 Год. абонаментъ 25 ря. 3 п в . | Излиза ежемесечн!-.

редакция и администрация въ клуба — Варна, ул. „б Септемврий" № 23.

Обявления се гфйематъ по споразумение.

Ъстна мЪрка.

!

Общинската управа бе наре- I Следователно, ако се държи ша най-късно до 15 Ноем- точна сметка, както е самата >ии т. г. всички собственици

Ь обгорятъДлочистятъ и разо-атъ запустилите си места хаври)- изъ лозята подъ страхъ |а глоба.

Мотивъ за тая разпоредба е !- появата на ливадна пепе-1уда, която при благоприятно шеме застрашава всички про­летни посеви. | В ъ мннелйя брой 7. на дру­

жествения ни органъ, .мякаръ И повърхностно, 6Я зачекнатъ зъпроса за разработване и по-1истване лозя, хаври, грамади л пр., съ огледъ запазване интересите на стопаните, безъ да се е имало подъ ржка тая общинскя разпоредба, рожба на подвижната земледЯлска ката-поа. (злповЦь № 72 отъ 24 1ЖГ01-^,-- Ш, \ ... ... •--*- •• '

Сама -1 р^себЯ си тя има двЯ добри страни: 1 — предпазване "посевите отъ ливадната пепе­руда и други врагове на плодни дръвчета и пр. и 2 — напомня аъжътъ ни къмъ собствените интереси отъ имотите ни, а збшо взето — възпитателно шачение —- „да не бтаме отъ пруда* • ' Последните статистически дан-

т зо земитЯ въ Варненското »емлише, макаръ и безъ строго зазграничение, даватъ ясна лредстава' за положението на попскитЯ ни имоти, изразени въиифри отъ декариг

Ниви —12870'5; ливади и пасбища з= 269*2; разни гра­дини = 22152; пустуюша земя = 5109 дек.; лозя = 12276*4 и обш. гора 34612 или всичко = 62754*2 декара.

Значи, на книга (статистика) въ Варненското землище има рустуюша земя 5109 декара, |;оято именно подв. земледвлс-||ка катедра и общината ни

матъ предъ видъ, като гнездо ливадна пеперуда, която

^ебва да се уничтожи, като разработи тая плошь земя.

[Действителностьта, обаче, по­казва, че Варненското землище ица повече отъ 15,000 декара

(Щюга работена земя, декла­рирана презъ н. г. като ниви, черничеви градини, ливади и пасбиша, но не се обработва отъ* десятки години. Пустую-шата земя — това еж места съвърщенно негодни за обра» бошане,, (ФамаДи. с и п е и и о т

действмтелность, Варна и м а около 15,000 декара пустуюша земя за обработване, което требваше да стане въ срокъ отъ 5—10 дни — нешо неми­слимо.

Другъ би билъ въпроса на съзнателность, п р и в и к в а н е къмъ трудъ младото поколение, обичь на собствено парче земя и обръщането му въ градинка, ала за това еж нужни и срп>д ства,

Дръзко е, но е истина, ако се каже направо, че по-голе-мата часть отъ Варненските лозя, макаръ разорани, обър нати въ ниви или бобища —• не си покриватъ разноските. Почвата край Варна е само за ЛОЗЯ,, й- разработването...«».-.х«~ ~кив~з иска парични ерпоства. Затова именно и общото мне­ние се изрази въ бездействие.

Обаче, дългъ се налага на Варнении. всЯкой спорепъ си­лите ей да се погрижи, да по­чисти, обгори и разработи запу­снатото си место въ лозята, безъ да чака заповеди отъ властьта. Насила спасение нема, освенъ съзнание.

Въ болшинството, си варнен­ии еж земледелци и лозари. Знаятъ, какво ражда техната земля, и трЬбва да я използу--ватъ.

Но, неможе да се укрие, па и не е срамно, ако се каже, че ежшото болшинство еж еснафи и бедни хора. Яко отъ малко-малко разполагаха съ средства, то немаше да чакатъ заповедь подъ мотивъ отъ ливадни пе­перуди и пр.

Въ случая, време е вечъ об­щината да се замисли за по­вдигане некога цветушето ло­зарство въ Варна, било съ кре-дитъ предъ Популярната банка (която и безъ това е въ услуга на варненци) и облагороденъ лозовъ материалъ отъ общин ския разсадникъ, било чрезъ доставка мотори за изораване такива места. Ако общината или подвижната земл. катедра желаятъ да видятъ обработена земя, то не е спасението въ глоба, а въ подпомагане, па и чужденци — курортисти нема да недоумеватъ при сегашната картина на неизползувана земя и да ни мислятъ:

Или за богати землевладЯл-

1С имъ остава време да се за *имявагъ,хсь дребни парчета емя;

| Или за големи спекуланти

!

ърговии и индустриалци, ко-!то не се занимаватъ съ земле-елие—или пъкъ за крайно го-еми фукари. Умозаключения, които драз-

ятъ чувствителния варненецъ.

въ дружественння животъ, •] На 24 Ноемнрий т. г. ее

ч!ете въ клубното помЯще-в|ие първата беседа отъ дру­жествения секретарь г. Г. Балабановъ на тема: „ЦЯлъ и, задачи на дружеството ни я сегашната действител-ность."

.Салона 6Я добре посЯтенъ, обстоятелство, което ни рад­в а — съ интереса, който бу-Д5;тъ нашитЯ беседи и рефе-

Г-»-^Г9тлт-г- 1ГКСЖ.-1-

'1 '•**! града. — да се поддържа цена, съ огледъ интересите на фиска. _ ,;;

2) РЯзницит^ които* ей облагородяват!» за нуждите на нашето лозарство, да се продаватъ прк една \ мини-.• мадна цена; \ > '

3) Да се рез рвиратъ око- • до 150,000 резцика аа н^ж-|-дитЯ на друж|отвенитЯ .чие* нове, които, ако пе се орга-низиратъ въ бтоданска, г ррд гаиизация и изйолзуватъ^дЦ се използуват^ 'ртъГаО(%^^,•

шата Ямболска и', РусенсШ пйаарнатац|ощаЬь}*ттШ '

Ш| | отъ пороищ^. земи). | ци, които иматъ чифлици, та

На 30 о. м. се състоя пър вата годишна традиционна вечеринка въ салона на Ев рейския народенъ домъ. От-радно впечатление направи отличния редъ, доброто по­сещение и семейна заду-шевность.

* ' . Въ едно отъ носледнитЯ

си засЯдашш У прав. съветъ на д-вото- като взе предъ видъ:

1) че въ болшинството си варненци еж лозари, на ко­ито лозята, вслЯдствие вой-нитЯ, филоксерата и стопан­ската криза — ож обърнали на пустующи земи (хаври);

2) че общината има съз-даденъ лозовъ разоадникъ съ прЯмо предназначение „преди всичко подпомагане варненскитЯ лозари съ ло­зовъ обработенъ материалъ", съ цель да може да се въз­обнови нЯкога цвЯтущето ни лозарство и

3) че сега, когато ̂ р.бдрти-# ната опредЯля у ^ н и т Я на тоя лозовъ матлгврйалъ е вуяа-но да се ходатайствува »а

подиганс/о на тоя родъ поми­нъкът" а не да се прибЯгва до ^-мЯрки, които още; по-

че съсипватъ и без^ това олЯлитЯ лозари *|

РЪШИ: 1 Да се ходатайствува иррдъ

оищинската ни управа: I 1Д РЯзшщитЯ,^ коитд- се

СъмсиглвотЕ Ш о в н Шу^рор)

На уж̂ 1 № 2, до отдавна скромнщ н̂ г съгр&удвикнпь' Димитъръ МухгарЛ1 ст»-тшчленн^^ то си семейство: 1йна„"с^|Уй дж-

гтаровъ еж писали вече 5не«с»{'^|*-^ ненски вестнициз Общински! Т^л никт. за 1928 гоц., бр. отъ 1^^-^д IX и 13 X (за заслугите на | т , 2 б

ве ог

Никола къмъ Варна въ тур^аШйтя ме), в. Новини отъ 7 И »:"°?*р** писалъ за Никола и Димитч^д Д'•.",, тарови и въ последно време ''$, ЧУ,' но Море отъ 18 VIII 1928 опиеве назидателния мизей на Димигърть Музстаровъ въ градината му и гозо; ри за неговите предшественици: -н-

Въ тази статия искаме да разка-шемъ нещо по-вече за това исто­рическо семейство ,и за заслугит-1 му къмъ България въобще й сяа-циално къмъ Варна. '* з »

Интересно е родословието на тр*; ва семейство. То може да сеярот] следи до доста отдалечена епоха.'! Огь семейните записки на сегАЯй» ството (семейната хроника) узнава­ме за прадеда имъ, нЪкой си Ван-гелно Лсеновъ Симеоновъ, че той се е родилъ и жив^лъ въ боляр­ската махла на гр. Сливенъ нарече­на Клуцохоръ, приблизително въ средата на XVIII столетие. Той ималф синове: Ставри (Кръстю) и Вангелъ, Отъ техъ Ставри е ималъ синове; Стоянъ и Никола. Този Никола пъкъ е баща на революционера х. Дими-търъ Лсеновъ, така щото това «и мейство въ по-ново време се е раз« делило на два клона, известни по политическа и революционни дея-телность, Синътъ на Вангелно Лсе­новъ .; Симеоновъ, иаричанъ после Хасенча (чпетокръвенъ) се е пресе-лилъ още малъиъ въ Одринъ, дето се училъ и следъ това се» е он»е-нилъ за НБКОЯ си девица Султайа. Занятието му, както и на баща м* било търговия съ манифактура. О! своите родители той знаелъ, че тт! ния родъ произхождалъ отъ стар) те боляри на 1Ьто българско цак ство и че ималъ кръвни връзки с\ болярите^ Тп^ор^ ^отпосле обявен? въ Тър^оо.^т») лрновския архи4 писког 1ъ>. Василий..г • ̂ бралите с е . Търну ,В9 йУХ08©у V - - у у , и ,

.рор.т^Ш^ЦЩЦ,

1

Р §АН(. *' К'/м

.,,,.«* {що български

Ги Калоянъ, Та-поддържала въ

Г.е.мейсгвото имъ. шпъръ въ речьта

|[инъ село (остроз-4йствуза) на 5 VII

мъ гвоята \ чета изтъкналъ №1 Другото: „не /бихъ земалъ

| П Р « си такъв ь |тежъкъ товаръ, р-пк да се допитамъ до моята ни-ъщпша съвесть Л, не бихъ бнлъ шълао уаеренъ.Дче предпочи-

№иъ,т умра, отколкото да се по-|ни!а .недостоенъ* . , \ (единодушна шимация отъ челниците: „Да е *шь хаджиДимитъръ, царьть на ца-цлгь, а днесъ нашъ милъ войвода!") -гочевиденъ нонекъ на своя лре-

•Н$лъ родъ. Макаръ че заболярско-{р имъ произхождение неми писме­н и /доказателства — па и не могло Л, яма — сбаче| Това е твърде въз­можно, защото такива семейни тра-«аицнн, предавани отъ поколение на поколение, често заслужаватъ из^, в-кстио доверие, ,ако не въ подроб-* ности, то поне шъ главни чърти, — За преселения вч! Одринъ Вангелъ Ясеновъ; намираме некои косвени сведения/ въ , Исфрията на гр. Сли-

кеш." издадена <|гъ д-ръ С. Таба | коЦ (София 19241. Въ тая простран­

на и интересна утория, въ забе-•,|1е>4рта на т. И|ш стр. 107 се каз­ва : |40тъ де е |>илъ родомъ т о я б.->йг'а р и нъ н| се знае, но оче-йидао Дибичъ ; безъ познаване на турските сили в̂ .'.' Одринъ не би се решил^на^фъШ за тамь отъ Сли-лм н"'Ь. • тЬ^оШЗООО души ядля искращенШ самоМ Царя града', ср. с.Щ}. 254 на. ано.шнмя трудъ • Спа-

емая ГЙШ*« Я. сГ' 51аа*е — &е-гс.з оГ-Тгауе1з1ю Тигкеу, Огейсе

, ш:, 1_опсюп 1|ЗЗЬ. 423 — 424. &ъ цата ксторкя 4 р ъ С. Табак/жъ

|яит«1 вь недоумение: „кой в-оилъ \. ЩА. щттанф,(?), койтоубпоредъ • к<«чоьш1| {Гориш \)жгнцу.-€) миналъ

д^..,гь,.р:и.9ен:>Л.у ш*яи*щ на сливвн-ц^; ]%, |^ , ,ег.зст&/гь. ;иг.'.се осаобо-

^ Д|.Ъ|. с $ - :.турц||Ь^.': щщ да бждатъ 1^-'.рзм(«4?14-*й,-'<}'1 т4х'ъ и'русите —

ц$%*.| #«.стц5Ц|ъ;..къ тая р.ойна е билъ е^^р/слиЕнеиецъ е», неизвестно име, Ш\Ш \ н в Михаилъ Колони1).^ Като »^*оЧ?У|ь събитията презъ руско тур-щщрф4»»^ Д828—1830 год, можемъ р ^ с е \ г и м ъ , че това тайно, неиз-ейрдо^ " и ц е е билъ Вангелъ Асе-1 "и-^**». . . . • •

Ц--ЕУГ& записките на семейството Мужирови узнаваме, че тогава въ Осрщнъ е сжществувалъ таенъ бъл­гарки окржжеиъ комитетъ За жа-|$е.«Ф^е се споменува нищо по-вече ззгрсгЬ; отъ кога почналъ да сж-йутвунсц кой му е билъ основателя к'-Ш.Ш -ь е билъ сьставътъ му. Знае се само тоаа, че по желението на руглдаго правителство въ навечерие­то'." ..31 руско-турската война 1828 — 185'Л'ЯЯ му се препоръча отъ стра-д*а .Аа"' комитета некой доверенъ чо-а!къ, който да пйзиава добре Бъл­гария (собствено тогааа Турция) и ца бжде водачъ и информаторъ на зуската армия, билъ посочень за та-<ъвъ Вангелъ Хасенча Ясеновъ. Вед (аг«ч Вангелъ тейно заминалъ презъ Цунава за Русия (1828, м. мартъ). Гърците като узнали, че Вангелъго (1мвло вече въ Одринъ, еж го за-кдозрели въ предателство и турски-г# власти разпратили иавсъкаде жгжжио до всички власти (17. III. 1#28) да »е допустнатъ Вангелчо, -о;ш *\{Сторическн гяуринъ, най-опас-мя и най-върлия девлетъ душманж >е хакъ дининь шехтанж, да избъг-«е отъ България. При заминаването :и той се е отбилъ въ Сливенъ и амъ насърдчавалъ сливенцигв да 1-Ч.зстанатъ (за това говорихме по->з**е). Въ Русия Вангелчо предвлъ 18 императора Николай I пнеменно .зложените оплаквания "на Одрин-жля окржженъ реаолюц. комитетъ фотивъ непоносимия турски режимъ I той самъ (Вангелъ) каззль на им-(е^атора: Нема да имате по-големъ/

• У ' -<>-^; ,ч •.'*.' .: /

, Г) Бившия в а р ^ - ^ ^ - ^ ь ^ ^ и х а и л ъ *Члаи прирвдлеА Ч|смв<й''*1.м*;\тоябо-1скч.<-" " " О ' к!Са;«^$»1да\мтов-

' Х*Ф : : * ••:

-г" .Варнвноки Корвпякъ" БргЙ,

делъ въ небесното царство, откол­кото ако освободите българския на-родъ отъ османското иго. Надъ Бъл­гария владее нетърпимо тегло: без­честно, клане, бесилки и пр. — Им- . ператора отгоаорилъ: „имамъ раз-.' решение отъ оаликите сили да обя- : «я изтребителна войьа противъ тур-/ ския тиранинъ, но тия ваши писме-1 ни доказателства еж за мене важни! и ще бждатъ нуждни въ случай, ако НБКОИ ни обвинятъ вь нещо или ако стане нужда да забиемъ руския победоносенъ ножъ въ сърцето на османската държава. — Следъ това императорътъ веднага заповедалъ да преоблекатъ Хзсенча въ унифор­ма на пъленъ генерелъ. . НЙ 14. IV.; 11328'излЪзе императорски указъ да бжде Вангелъ аташиранъ като пъ­ленъ генералъ при главнокоманду-ющия маршалъ Витгенщайнъ, см4' ненъ отпосле съ Дибичъ, нареченъ/ Задбалкански. Тая война е била на-3 речена въ началото Дгьдо Иванова, •отсетне е била наричана Дибичовг V се свърши въ крвя съ обща бозгуна (развала). Тукъ нема сега да гово-рнмъ за първоначалните фази т войната отъ като руските войски н 26. IV преминали Дунава въ три ма] правления. По пжтя преди да дос| тнгнать русите до Вейсалъ и Одринъ една чг,сть отъ руската армия ос. сажда Варна. Силния турски гори зонъ на варненската крепость билъ постепенно обсаденъ отъ ру> ката армия откъмъ сушата, девне! ското езеро и морето. Отъ двет страни еж били дадени ГОЛБМИ же тви, най-сети!» турския гарнизонъ с! предалъ на русите на 27: IX 182-1 Споредъ Епанчинъ русит-в вземали въ плень 6С00 души и 178 оржди|, а останалата турска войска била о?-пустната. За обсадата на Варна ч боевете около нея любопитния мо­же да прочете две пространни ста­тии въ IV ки. на Известия иа Вар­ненското археолог, дружество.

Най сетне русите стигнали до Вейсалските позиции и се установи-ви на бивакъ въ Саксандере, около 65 кнлом. отъ Одринъ, къмъ Черйо мете»,-,. Н а 7 . VIII . р у с к л т п *»ч .̂*.п?ь,..н<1 -̂ч^ дила Одзинъ, а на И . У Ш го пр^* зела сь пристжпъ. Следъ това треб)-вало да се ра!биятъ турските пей-са^ски позиции. Обаче, по-напредъ преди да се впустнатъ въ атаката, Дибичъ и Вангелъ придружени отъ 5 донски козаци на коне излезли на рекегносцировка на турските сили и се възкачнли на върха на Дер-вишъ тепе, но били веднага съгле-дани и обстелвани отъ турската авангардна рота. Вангелъ е билъ убитъ, а коньтъ ка Дибича тежко раненъ. Дибичъ веднага се прехвър-лнлъ на коня на убития Ввнгелъ, а руските козаци грабватъ телото на Вангела и го отнисагъ на бивака нъ Саксандере, кадето билъ погребаиъ съ военни церемонии при 21 салю тенъ топоаенъ гърмежъ. На местото на погребаниятъ руситЬ поставили 'камъкъ. Гробътъ на Вангелъ сезна-елъ и до днесъ.

Въ семейните записки на Мух-тарови (Асеновци) по тоя поводъ се говори така: »Съ убиването иа бо-ляра Вангелъ на върхв на Дервишъ тепе (21^111.1829 г.) е първо затъм­нение на българския небосклонъ, а съ предаването отъ великите сили (Англия и Франция) на 13.1УЛ830 г. ултиматумъ за изпразване на взети­те съ кръаь турски земи е второ затъмнение на българския .небо­склон/ь. Съ тези две дати угасне и звездата ни за осзо,5ождекие й се раз?ри целия балканъ*.

Съставителите на семейната хро­ника не еж «запали Добре логиката и значението иа тогавашните исто­рически събития. За освобождението на България не беха още у ^ е л и об­щите политически условия. ГЦ склю­чения следъ победоносната , гнойна Одрински миръ 1830 еж били 0?^зс"

и лъ >л-

бодени^ само Молдавия, Влахия Сърбия; сжщия догоаоръ^помогна за обявяване иа Гърция като н а т но независима, държава (Лондонс[ки

прйтоколъ от* 3.11.1830) вместо Да

ест^нгйя поЪунезависима държ?'138

съгалсно, първоначалния Лондо тШтръ Ьх%Ш27,г. Така що г°

ки то­на

зависеше отъ отделни лица, а отъ общата политическа констелация. Тукъ се кръстосваха интересите на Русия за консолидация на своята държава по проекта на Екатерина II възприетъ и отъ последующите руски държавници я интересите на западните държави, които не жела­ели да се сгромоляса Турция извед-нажъ и за това всячески замедлява-ли нейното разчленяване (проф. В. Ключевмий: Курс руеской истории, часть V. Петербургь 1921, стр. 237 - з 2 2 ) .

Въ руската история личностьта на Вангелъ Ясеновъ може да не пред­ставлява никакъвъ интересъ. Обаче за българската история тя е по това интересна, че се е появила въ тези отдалечени години, когато съзнател­ни людие въ България еж били малко и помежду гвхъ изпъква Вангелъ Ясеновъ.

Въ тази война българите еж дали сравнително малко помощь на руси­те съ изключение помощьта имъ при Провадия. Почти всички по-важ ни български възстанически сили били заминали по-отрано за Гърция, за да се биятъ за освобождението й (1821 - 1828). Единствена кааале рия въ гръцкото възстание била съ сгатека отъ доброволци изь Бълга­рия, Тракия и Македония подъ пред-водителството на българите : х. Ми-халъ, х. Христо, х. Петъръ, Семко и др, Отъ гЬхь х. Христо до скоро беше живъ въ Ятина; дали е живъ и сега, не знаемъ.

Вангелъ Хасенча оставилъ подиръ смъртьта си малолетното кржгло си­раче Никола, защото майка му Сул­тана се е поминала още по-рано отъ чума. Приятелите на Вангела пре хвърлили Никола отъ Вейсалъ въ Бургасъ, а отъ тукъ чакъ въ Бела, дето той порасва и около 1843 се преселаа въ Варна. Тукъ той съ своя тактъ съумелъ да спечели по подо­бие на Мицкевичозия Конрадъ Ва-ленродъ доаерието на Турците и те го признаватъ за големъ чорбаджия и го назначаватъ на служба като гловенъ мухтаръ. Отъ какво доверие и. оть.накъвъ авторитетъ той] се пол зуваль предъ гурцитЬуопор^гти-кра-: снорьчиво фактите изложени въ у-поменатите вече броеве на Общин­ски вестникъ, даю се говори, че е можалъ да освободи отъ неизбежна бесилка 4 младежи уловени като революционни куриери на пжтя меж­ду Русе и Варна '• освободилъ отъ бесилката попъ Ганчо, обвиненъ въ комитаджийство; чрезъ корпусния командиръ Хасанъ паша предовра-тилъ въ надвечерието на войната 1877 клането на варненското' христи-анско население, като арестувалъ мюгесерафина, софтиге и пр. които се готвили една нощь да изколятъ христианското население, както то е било изклано въ Каварна.

Революционера х. Димитъръ, за когото казахме, че билъ отъ сжщия болярски родъ, като се иаучилъ, че роднината му Никола Мухтаровъ е въ Варна и тамъ добилъ • големо влияние, посетилъ го тайно въ Вар­на на два пъти: прмъ 1859 (аагустъ) и 1864 (септемврий) и двамата се съ веща вали по църковните и рево­люционни въпроси.

Най-сетне удари часътъ на осво­бождението на Варна 1878 г. Подъ командата на генералъ Цимерманъ единъ руски отрядъ пристигналъ отъ Добричъ, обсадилъ околните баири на града, а 600 .души войници отъ разни видове оржжие влезли въ гра­да и се наредили предъ българската църква Св. Архангелъ Михаилъ чакъ до ченкене пазарь, дето беха наре­дени турските войски за даване во­енни почести на победителите. Въ църквата се отслужилъ молебенъ и български попъ Христо Върбановъ поръсилъ руските войски* За оста­налите церемонии по предаването и посрещането, а особенно за любо­питни пророчески речи произнесени по тоя исторически за Варна случай. отъ Никола Мухтаровъ и генер. Ци­мерманъ ще говоримъ въ следующия брой на вестника.

Я. Романчукъ.

Печатница „Просвещение" — Варна Поржчка № 510.

Штш ш и ш и мнения. ̂ Въ нашия вестникъ доста се пий

за преимуществата и недостатъци^ на варненското морско летовищ» отъ което офцината и некои среда чзкатъ з н а ^ е л е н ъ приходъ за з& падналиятъ въ търговско отношени! грааъ. Преимуществата му еж: кра сиво местоположение, умеренъ кли мать презъ летенъ курортенъ се зонъ и близостьта на Плажа допрент до хубавата морска «градина. А пъкт недостатъците му еж: ветровито влажно и студено време презъ оста­налите месеци (моемврий до мвй), лоето прави невъзможно гостуването на вънкашни посетители презъ тия месеци или казано накратко: кра-ткосрочмостьта на сезона и непод-гот веностьта на гражданите да по-срещать летовници и да'имъ доста-вятъ необходими удобства, особено за летовници идващи отъ странство. И ако го казвйме, че градътъ ни не е още подготвень да задоволи по-взискателни летовници, това го раз­бираме въ широкия смисъл ь на ду­мата: удобни хотели.и за разни ка­тегории хора, добри и добросъвестни гостилници и млекарницн стоящи подъ грижливи контроль^на общи­ната, по-комфортни кафенета наго-дени къмъ нуждите на европейците добри и културни обноски спрямо посетители, гарантиране на нуждно^ то спокойствие на летовниците и! много други. Последните недоста-1 тъци еж отъ този родъ, които не| могатъ веднага да се премахнатъ; те ще изчезватъ постепенно съ на­предъка на културата, за което еж длъжни да работятъ не само общи­ната, но и по-интелегентни граждани. Я за сега не требва да си правимъ илюзии и требва да признаемъ, че при сегашните услозия-като оста-вимъ на страна зимния сезонъ — нашето летовище не може да при­влича иностраннни богаташи. Некои мислятъ, че построяване на единъ големъ хотелъ_за иностранни посети­тели би привлекло маса гости отъ Европа. Големо заблуждение й не-падйиоане ^ма..въппрггг^Евроцей^ки» гЬ "ПОСстйтспи не обича" «аг"Св'НаР станяватъ въ големи, ня ^ъпкани съ хора хотели. Те предпочитатъ цели виля или апартаменти въ вилите. дето има спокойствие и растител-ность. а въ хотелите те стоятъ вре­менно до намирането на друга квар-1 ткра. Впрочемъ какво би правили големи комфортни хотели зиме, ко­гато и сегашните малки хотели въ града н^матъ достатъчна клиентела?

Днесъ по случай привършване на стария сезонъ (1929) намираме; за необходимо да кажемъ нещо за не­говите резултати за нашия поми-1 нъкь, а покрай това да подигнемъ некои въпроси, които биха могли да се нматъ предъ видъ за въ бж-, даще. Управлението на курортното бюро . твърди, че финансовите ре­зултати за градската каса били даже мелко подобри (съ 2ОО0О лева), от­колкото преди една година (1928). при всичко че посетителите еж биле съ 353 души по-малко—цифра впро­чемъ твърде незначителна, Значи, числото на летовниците въ послед­ния сезонъ не е увеличено. Това може да се обясни съ големою без­паричие вт; България поради из вестни за всинца ни причини. Но-'и числото на иностранците не беше особенно внушително. Съ изключ ние на българи добруджанци от Ромжния, числото на които възле: на неколко хиляди (чисти ромжн еж били 1057), отъ другите държа не еж дошли много гости. И так^ отъ Чехия 603, Германия 151, Тур­ция 171, Яастрия 262, Унгария Полша 46, Сърбия1 45, Гърция 36;

Съ прискърбие требва да кажевъ, че общинската статистика е нара-ционална н неточна и подлежи не, силна критика. Вината тукъ моме ] би не е вь общинското курортно' бюро: безь компетентно егдтйстви* на другатгь общински органи, на дър­жавният, административни власти и отчасти насамит» граждани—наемо­датели, курортното бюро не е вз> състояние да ни даде тсЛввГул-ати-етика, оу-А' която бихме "**<я-пЩьЛ^ л д о т я и и и ^вр«о з а к л ю ч е н и й Щ ^ ^

Вр. 8 .Варненски Ко4епякъ"

шия курортъ. Въ статистикат.* на курортното бюро фигурират/ въ една обща графа курортисти \ ту­риста. те еж дае разни категории, ноиго не бива на пъхаме пъаедииъ човелъ. Курортист*, е тозм/който средно е пресюилъ въ Варна единъ месецъ. 1Ь:т пъкъ, които "4*учайно минали през», Вгарна и еж престояли по н-Ьколко дена, те ;сж„'йлй туристи ИЛИ екскурзианти. Отъ последните гредъть «ечели много по-малко, от­колкото оть курортистите. Когато числото ИЕ туристите силно би кад-. минавало числото на курортистите. тогава въпросътъ би биль вече по-другть: това би показвало, че Варна се/посещава не толкова като ку­рортъ, ио много повече кегго место, което породи свои особености мо-

' 1*е да привлича любопитни туристи. За да'6ждемъ по-ясни, "ще приве-демъ статистически данни за прочу­

лия курортъ Кврлсбадг>(Каг1оуу:Уаду). 'Прозъ 1928 год. посетили Калсбадъ бр.275 курортисти, т. е. такива, за които официално се констатирало, ,че еж престояли 3—4 седмици най-/малко и 200,000 туристи, т. е. които 'еж. престояли само по неколко дни. Ако бЬКме, слели двете цифри на­едно, щг излезе, че презъ 1923 г. еж посетили МЙЛКМЯ градъ Карлсбадъ 268,275 курортисти, което, разбира се* би ^ало неверно понятие за са­мия курортъ. По нататъкъ се кон­статира!, че въ Карлсбадъ презъ м. м. юлий и авгусгъ (главния сезонъ) ежедневно еж били огпущани средно по 15,000 мине*ралнй бани въ ванни отъ 6 бански заведения (които пиели минерални води отъ 16 източника въ тая сметка не влизатъ). При болните* еж биле ангажирани 150 доктори,и/ йзпемъ брой санитарна прислуга.|! '•",•-'•,

Такава статистика требвало би да имаме и въ Варно, ако искаме да си направнмъ правилно заключение и

>щ да разберемъ: какво може да очак­ва Варна отъ курорта, а какво отъ туристи и съобразно съ това да на­годи своята деятелность. Но тури-стивата — тога е г$ече друга тема и на ,Л%1иФ 0ОСЙ*?ТЙ,1Ъ„ отделна ?статия.

* [ . - ; " . ' Мйриамъ.

Дубаво нЯщое; кога чо-фиъ- не ви мЯои въ нервния даедцевенъ гулъ на крити-

|ки и остава насивенъ зри-^тедъ, защото времето дава

своа ефектъ. То е и най-добЬия критикъ, мерило на

. чодашката м&дрость н ра­зумно творчество.

I- * / . ) # *

Вложената амбиция: напра­ва! укрепяване и украсява­ни аа крайбрежието ни поч­на да дава своя ефектъ. | НЯма варненецъ, който да

I не изпитва вжгрешно чув->ств6 на наслада, кога тръг­не отъ втората часть на мор­ската градина по крайбре­жието до вълнолома. Всич­ко е използувано рационал­но и то съ вкуеъ на есте­тика, макаръ и окончателно недовършено.

|Ако нашите общински упвавници действуватъ така и др края на дадения имъ мандатъ, требва да призна-емъ, че това ще имъ б&де гордоеть, гордооть й на мла­дото варненско поколение.

Препоръчително е отде­ляне часъ свободно време, за да се уверимъ, че идния лЯтенъ . сезонъ, Варна ще изненада постоянните си го-оти—курортисти съ разкош-шия Оудевардъ „ Ф е р д и ­н а н д ъ", койте по устрой­

ство й местоположение дава рекордъ съ европейски гра­дове.

ВЬрно V, че има ощо дефекти, но нищо, пзъ единъ плть не може да бжде за­вършено, зашою се има нредъ. вид-ь още: I) насип­ване дерето но продълже­ние улица „Саидова"; 2) на­сипване и залЯсяване новия булевнрдъ, бпвшъ ул. „Ка­надска", т. е. между града и търговското училшцо; 3) з а л Я с я в а н й ската (баиръ) кадъ общин./електрич. цен­трала и 4) /всички улици, (Които по една или друга причина СА разкрити и не­довършени, да бгьдатъ въ скоро в р е м е окончателно благоустроени, като по тоя начинъ се удовлетвсри и една кречаща нужда — „съз­даване работа на безработни варненци, които отъ сега ми­зерията души"".

Паралелно съ благоустрой­ството на града би слЯдвало и въ курортно отношение да б&датъ изправени извЯ-стни дефекти, обнаружени презъ изтеклия курортенъ сезонъ, въ морската градина и казиното, а тЯ с а :

Построяване и откриване двЯ читални съ мЯстни и иностранни вЯстници съ ко-фейни, кждето посЯтителя може да се отдаде на спо­койно четиво, срЯща и пр.

По тоя начинъ морската градина — паркъ ще добие видъ И култъ на цЬщцспо обективно—завършено, при­ближаващо се къмъ мечтата на покойния Варнен. обще-ственикъ — кметъ дЯдо М. Колони.

• . * * * Отъ редъ години мЯст-

ностьта „Карантината" се из­ползува отъ новитЯ си са­мозвани собственици—Гала-латинци, а свръхъ това и гора отъ около 200 декара.

Презъ н. 1929 г. се явилъ още единъ преобретатель — собственакъ на общ гора около 14 декара. А всичко това ее длъжи на недобро-съвестенъ бившъ общ. чи-новникъ, сега вечь на дър­жавна трапеза, който на за-яка казва „бЯгай", а на хрътката—„дръжъ".

Общинската управа вЯр-ваме да вземе присърдце тоя въпросъ, защото утрЯ може би да осъмнемъ оъ по-голЯми претенции, благода­рение на бюрократически формалности.

Има ли варненецъ, който да не знае, чии ож тия мЯ-етности? За примЯотенъ си-нуръ се вдигатъ цЯли коми­сии, а за заграбени стотици декари общ. земя—пасуваме.

Зизи.

Кореняци, гответе се за ве­черинката, която ще се даде на 7 Януарий, първия день на Коледа въ Еврейския Народенъ доиъ съ томбола алегри.

ц т р \ л.,

На 26 Октомврий т. г. почина дружествената членка Анка Поли-хронова. което е 27 смъртенъ слу­чай, а не 26 (неволна грешка до­пусната при корегиране миналия брой).

Днесъ последния смъртенъ случаи е 28, като ОГБДЪ непродължително боледуване се помина дружествения членЪ Никола Първановъ. Миръ на праха имъ.

ИСТИНСКИЯ коренякъ —«ржково-димъ отъ целите, задачите и вза-имоподпомагане въ случай на нужда или нещастие — всекога требва да се интересува отъ дружествения жи-вотъ. Твмъ да влага своите мисли и прояви народополезна дейность. , Драгий Кореняко, като истински войникъ, стой на поста си, изпълни Дружествения си дългъ, отчети се къмъ дружеството и посмъртната каса, защото не знаешъ утрешния день, какво ти носи.

Живота е горяща свещь. При единъ малъкъ лжхъ на ветъра, аго­низира и угасва. Това е смъртьта. Помисли, какво^оставяшъ следъ себе си, какъ ще прожнвева семей­ството тч и въ последния си часъ не го обременявай.

Прочее, отчетите,къмъ посмърт­ната каса.

1 На 1*ИЯ день ка Коледа т. е. на 7;й Януарий 1930 год. дружеството ни устройва втора вечеринка съ том­бола, при най-разнообразна про­грама—въ салона на Еврейския На­роденъ домъ, срешу хотелъ „Лон-донъ".

1 Дружеството е взело отъ сега всички мерки, да се изнесе тая ве-черинка при най-образцовъ редъ, да повдигне името на .Варненския ко-, ренякъ", да покаже на ', гражданст­вото— своята задушевность, семейна традиция, интимность и опознаване. .Прочее погрижете се».4«ато йстик--

дите другарите си, прекарате ня­колко часа при пълна естетическа и морална наслада. ч

Текущи бопни въпроси. Презъ изтеклия месецъ доминираха 3 болни въпроса: Репарации, сто­панската криза и разбойническите банди (Дочо Узуновъ). Всички чув­ствувахме. че - преживечаме тежки времена й не знаемъ качъ да изле-зсмъ отъ това положение. Въ нашия градъ всичките тези кризи се отра-зчватъ особено чувствително, защо­то за увеличеното въ сравнение съ миналото варненско население нвма «остатъчно работа. Общината ни, К(Яго взе предъ видъ кризата и без-раЗотицата, продължава и зиме ре­гулационните работи и сь това да­ва работа на известни категории кора, обаче тая. частична мерка не може да помогне на целото бозра-бо!гно население и кризата е нама-лн.а само отчасти. Отъ друга пъкъ страна общината се излага на непо­носими разноски и не може да из-ш.аща своите с/пари задължения и. излиза така, че едни печелятъ'за сметка и въ ущърбъ на други.

Но не само неблагоприятната тър­говска конюнктура и репарациите душатъ насъ варненцигв. Отъ из­вестно време ний плащаме негласни /прикрити) репарации за сметка на разни щндикати и картели. Днесъ всички, които само могатъ, се кар-тйлиратъ за да обератъ тези, които не могатъ да се картелиратъ поне за защита. Ето примеръ: Миналата година имахме слабъ урожай на боба. На анверската борса бобътъ котираше около 14 лева. У насъ за големо чудо картелиралйте се — закупували боба по 16 лева, раз­бира се не за износъ, а за вжт-решна продажба и понеже всич-киятъ бобъ билъ прибранъ отъ гюсъ, те го продавали на местната кли­ентела по 25 — 30 лева на дребно/ некои пресметнали, че варненската „пияча* реализирала около 400000 лева печалба отъ тая сделка, разби­ра се за сметка н/а бедното населе­

ние, защото богаташите бобъ * ядатъ.

Въпросътъ тукъ е много ясеъ, Пълнятъ се джебовете на некл. цина, а болшинството може едв^ъ да се прехранва. Това болшш^тво става слабъ консуматоръ н а Ь у г И стоки и отъ това произлиза *фи5а между други търговци. И з.Цто е въ това, че картелите се смЬ1^ъ за легална търговия, която никой , е смее и не желае да преследва. \

Варнен. Град. община е сло жила на проучване въпроса „как*и да се подпомогнатъ бедните варнен­ски лозари", за да може да си в%-зобновятъ лозята, съ което ще им%, се създаде стария поминакъ, па и" околностите на града да добиятъ вида на некога цветущи варненски лозови градини. •• ) ••

За цельтв се водятъ преговори съ Б. 3. Банка за отпускане кредитъ-а общината да дава лозовъ матери, алъ. Желающите лозари да изпо/|-зуватъ тая похвална инициатива -«• да подадатъ писмено заявление въ общинския лозовъ разсадникъ.

Варненски археологически музей., г „ . 1Г

Постжпление презъ*мД Онто^вр* Отъ Варна, Ив. Минчевъ -~ медна римска монета; Инж. И х.Стояновъ — франментъ отъ глинен.:* (^туй^ Яр. Голевенкинъ — 5ш^1^^^Чг-,, маита отъ статуйки и 'Щ Г* И. Шатъ — И фрагмещ I нени статуйки и 3 медни , , нети; Хр. Каровъ — сдавя!., словъ отъ 1788 година |с ' сна бележка и 1 турски |т Сава Стефановъ—медни» ска и турска, медалионч М. Атанасова — стара >, мантеръ съ Богомладенеи и 1 римска медна монета мовъ — фрагмеитъ отъ. мет коланъ; Б. Пировски—мед ковенъ медадираъ*, Ж Жд

Д. Хтс тефановъ - ^ с̂ Йщо V Куртевъ—сжщо мед. визайц

•бърна римска; Б. Ангелоаъ-% монети: итал, анпъ, австр^^хТ :

бронзова Марнианополъ; Д.йг5̂ \ новъ — медна византийска: Ст, — 18 разни среб. монети,, 7 сплави и 3 книжки. БургаЩь. Златаровъ -~4 турски- ме&нй V. 1 бронз. църк. "медали;онъ.* >. джмкг. Ат. Стойковъ/-- 5рП п . Дружеството 'благЬдари на дарг телите. *" • - ./, '

Постжплеийя въ ВарЬенския р̂>. ', ологически музей през* м. коемвр» Оть Варна. Н. Костовъг-4 мед, тур­ски монети) Л. Овчаровъ — 5 разни монети, П. Стайковъ —- ржкописно евангелие и требникъ 6|ъ 1? векъ. Л. Попозъ -т- бронзове |1едалъ отъ 1000 годишната на Бориса-Мнхаина, Деспина Караманова — стара икона, В. Атааасова—сжщо, Л. Г, Давидовъ — сребър. рим. монета и зр1де! тагк,

Тр. Никопиевъ—табло IV велико на­родно събрание въ рамка, С.Кесимъ —• налжми инкрустирани съ седефъ, Аджемлер». Д. Ламбовъ -~ б^нзоаа монета Одессосъ и медна Маврнкий, Д. Угреновъ — сжщо, медна риЛсн'^ Д. Симовъ—<}жщо, Д>.Кот:тенти1»'' —сребър. турска и з ж б и ^ ъ а Т. Стефановъ — предифр!-бронзовъ чукъ, Хр. НЙКОЛЙВ^ визан. монета и .железна^Цу' \ тжкъ, Ев. Ранкова—сжщо се ска. Р. Девня- Щ. Галовъ^,* рически картини. Шуменъ!) тевъ—ржкепнеенъ гръцко% • сборникъ отъ 1802 г. Осщ чевъ — просфорникъ* й. « | смолно, вещество съ репщ бражения. Неврокопь, К.Дж —•среб. монета Рагуза, медГ 2 среб. китки, 2 среб. г» позлатень съ камъни, 1 г ница съ 3 вждици, 3 сре' 2 чив. калки ?ушници,««^ легена, 1 ушкикъ, 2 сребърно ухг ''"'-' » ч. среб. на никъ, съ п , благодариг ,

ОтУ/4. Ш ,Варнерски Коренякъ' , Бр. 8,

' « I

Поканватъ се членоветв на К. Ш Й Д-во 99

«6 на 8-й ^ :1!ШЗ«,,^ЩШ:^: ^^•чу.^ч^

того (Неделя) 9 часа сутринъта въ клуб-ното си пом-ьшение на

»}Х ~'~\^ ) ш е %

ШгШ

при дневенъ редъ: !СТ1

в

'СТ8В1ь г С>%аймеЙо ^ ш е д еш състои , далкСДО енове и да присжтствуватъ, понеже

\ едтолейото за 1гй того не се състой > '•"*-'*•,.».»'*•

о 1нъмане кворумъ. ч

сь членски карти. Отъ Настоятелство?!

» .... . *

Истинския коренякъ, кждЪто и да билъ той, ВСБ-ш!требва да мисли^ за; благото на дружеството си, | о му носи благоденствие и което се стреми да

йгне града Варна до степень-единъ день, ако не -неговото поколение да се радва отъ благата на вата Черноморска птица.

' 4яко, ОТД-БЛИ единъ день за дружественъ инте-^тй това в^жно извънредно събрание!