137Съфинансиран от програма „Еразъм+“ на Европейския съюз

16 Устойчиви решения във всекидневието – климат, енергия, отпадъци

1. КРАТКО РЕЗЮМЕ

• Продължителност на урока: 45 минути

• Какво ще научат учениците?

o Дефиниция за устойчиви решения. Връзката между възобновяеми и невъзобновяеми източници на енергия и материали и как да вземат информирани решения, които увеличават устойчивостта в ежедневието.

o Аспекти на отговорното потребление на ресурси и примери за устойчиви решения.

o Оценка на ежедневни ситуации и осъзнати решения на често срещани проблеми по устойчив начин.

o Важността на ежедневните решения и съзнание за взаимовръзката човек-околна среда.

• Какво ще правят учениците по време на урока?

o Ще задават въпроси и ще дискутират – ще мислят, ще предполагат, ще търсят отговори, ще проверят знанията и интереса си по темата.

o Казуси за ежедневни проблеми и изводи за различните подходи за решаването им – и тяхното въздействие и сравнение. Взаимодействието между различните фактори.

• Кои свои умения ще подобрят учениците?

o Независимо, съзнателно и обективно вземане на решения

o Иновативност и оценка на нови решения

o Креативност

o Правене на проучване и боравене с информация. Оценка на достоверността на информационните източници

o Представяне на резултатите

o Критично мислене. Холистично мислене. Системно мислене

o Работа в екип. Демократична комуникация

o Отговорност

o Нагласа за устойчивост

o Интуиция за устойчив избор/Интуитивен избор на най-устойчив подход

• Междупредметни връзки:

o Биология

o География

138Съфинансиран от програма

„Еразъм+“ на Европейския съюз

(3 м

ин.)

К.Д.

o Физика

o Философия

o Икономика / Предприемачество

o Чужди езици

o Химия

• Необходими материали:

o Мултимедиен проектор

o Лаптоп / компютър с високоговорител

o Интернет връзка в класната стая (при липса на интернет в класната стая може предварително да свалите онлайн видеата за този урок и да ги качите на флашка или пък да накарате учениците на сформират групи и да гледат видеата на своите смартфони/таблети)

2. ВЪВЕДЕНИЕ – ЕСЕНЦИЯТА

Кажете на учениците, че днес ще оценяват ежедневни ситуации и ще вземат съзнателни решения как могат да се справят с често срещани проблеми по устойчив начин. Ще разберат значимостта на всекидневните избори и ще повишат осъзнатостта си за взаимовръзката човек-природа. Ще изследват и примери за устойчиви решения.

Попитайте учениците:

• Били ли сте в ежедневна ситуация, в която сте се чудили кое е най-доброто решение от гледна точка на устойчивостта? Каква беше ситуацията и какво решение взехте?

• По ваше мнение кои решения са устойчиви?

Може да покажете следната дефиниция на екрана:

Устойчивите решения са стратегии с цел получаване на определен резултат или решаване на даден проблем, отчитайки фундаменталните принципи на устойчивостта. Те се „характеризират с ниска енергийна и материална интензивност и с висок регенеративен потенциал“. (Ецио Манзини, Франсоа Жегу, „Устойчиво всекидневие – сценарии за градски живот“, налична на: http://www.strategicdesignscenarios.net/sustainable-everyday-book/).

Проблемите може да са от общ характер – от това как да изсушим ръцете си след миене (дали да използваме автомата за сушене, хартиени салфетки, кърпа от плат или просто да ги оставим да изсъхнат сами) до това как да се изхранва човечеството на земята. Но начините, по които подхождаме, игнорираме или решаваме тези проблеми могат да имат огромно влияние върху околната среда и върху нас като част от нея. На първо място, когато имаме такъв проблем, трябва да поставим количеството и възобновяемия характер на ресурсите (енергия и материали), които са необходими за решението му. Типичните устойчиви решения са циклични по отношение на ресурсите и отчитат произхода, употребата, изхвърлянето и рециклирането на ресурсите.

В този смисъл решения, които са ресурсоемки или използват изчерпаеми ресурси от перспективата на човешкия живот, не са устойчиви, а тези, които си служат с възобновяеми ресурси и следват цикличен модел, могат да се дефинират като устойчиви. Освен това използването на много ресурси и невъзможността за рециклиране влияят върху климата

Урок 16

139Съфинансиран от програма „Еразъм+“ на Европейския съюз

и екосистемите на земята и предизвикват драматични промени в природните условия, природни бедствия и дълбоки социално-икономически проблеми като бедност, неравенство, липса на свобода и демокрация и т.н.

3. ТЕОРИЯТА

Бележки за учителя: Това е междупредметен урок, който включва знания от природните и обществените науки. Теоретичната част има за цел да обоснове устойчивите решения на човек, който е запознат с енергийния и материалния кръговрат в природата, така че дори ако преподавате обществени науки, вярваме, че текстът е важен, ако искате учениците Ви да придобият ясна представа какво представляват устойчивите решения.

Може да представите теоретичната част на учениците устно с помощта на презентация (око-ло 20 мин.), която сте подготвили предварително, за да илюстрирате съдържанието. Добре е презентацията да включва въпроси към учениците, за да поддържате вниманието им и да ги накарате да се замислят върху съдържанието, дори преди да сте го показали.

Презентацията трябва да съдържа:

• Един слайд за енергийните ресурси

• Един слайд за материалните ресурси

• Един или два слайда за климат, енергия и преработване на отпадъци

• Един или два слайда за въглеродния отпечатък и за анализа на жизнения цикъл

• Един слайд, илюстриращ личната отговорност и глобалните последици от решения на местно ниво; Изводи, показани на същия слайд

По-долу може да намерите снимки и диаграми, които може да използвате в презентацията. Въпреки това, за някои от слайдовете може да се наложи да потърсите подходящи снимки в интернет.

Ако погледнем по-задълбочено към ресурсите, които използваме, за да постигнем определен резултат/решение (напр. продукти или услуга), ще сме в състояние по-добре да оценим дали това решение е устойчиво или не.

1) Енергийни ресурси

Всички форми на енергия, които познаваме на Земята, идват от термоядрен синтез от два основни източника – слънцето и земното ядро. Всички други форми, които са по-очевидни в ежедневието ни, са производни на тези първични източници. Например, биомасата (дървен материал; метан, уловен при процеса на разлагане на органична материя; др.) е слънчева енергия, съхранявана като химична връзка след процеса фотосинтеза и освобождавана при процеса на горене. Изкопаемите горива са подобни по природа, тъй като и те произхождат от биологични материали, но тяхното образуване е отнело милиони години и те са концентрирали голям енергиен капацитет. Вятърът и водата са флуидни движения, предизвикани отново от слънцето, а геотермалната енергия идва от земното ядро и от синтеза, който се случва там. В този смисъл цялата енергия идва от възобновяеми източници (правилото е, че енергията не се създава или унищожава, тя просто се трансформира). Въпреки това, цикълът на трансформация може да бъде много по-дълъг от човешкия живот. И при изкопаемите горива, и при биомасата протичат процеси на горене, но докато първите се определят като невъзобновяеми енергийни източници, вторите се дефинират като възобновяеми, тъй като периодът на подновяване е по-кратък от човешкия живот.

Устойчиви решения във всекидневието – климат, енергия, отпадъци

К.Д.

(15

мин

.)

140Съфинансиран от програма

„Еразъм+“ на Европейския съюз

Източник: https://www.thinglink.com/scene/618622344792899586

2) Материални ресурси

Твърдата част на планетата Земя се състои от земна кора, мантия и ядро, разделени на подслоеве, където само горните 60-100 км са достъпни за добива на полезни изкопаеми и само между 5 и 100 см е плодородна почва, която ни храни. Около 2/3 от повърхността е покрита с вода и цялата планета е с обвита с атмосфера, която съдържа няколко газа в различни пропорции от ключово значение за живота на земята. Питейната вода е ограничена до 1% от общото й количество и повечето от нея се съхранява в ледници, които не могат да се използват директно.

Това са единствените материали, които можем да използваме, за да създадем просперитет и добри жизнени условия. Очевидно е, че тези ресурси са ограничени и че нашият живот зависи от тях. Но как животът на планетата е оцелял милиарди години преди нас? Това е прост въпрос с още по-прост отговор – чрез рециклиране. Жизненият цикъл на газовете и течностите е много по-кратък и те играят важна роля като транспортно средство за енергията и материалите в твърдо състояние, които имат по-дълъг цикъл. И отново – не можем да създадем или разрушим материя, а само да трансформираме елементите в различни комбинации. Както и в предходната част, материалите могат да се разделят на възобновяеми и невъзобновяеми, в зависимост от периода на рециклиране от перспективата на човешкия живот. Ако периодът е сравнително дълъг, ние създаваме „отпадък“, термин, създаден от нашето общество, за да опише материалите, които не могат да бъдат рециклирани „бързо“ по естествен начин, като например найлоновата торбичка или ядреният отпадък отнемат 10 до 105 пъти по-дълго от човещкия живот, за да бъдат „разградени“ от природата до техните първични елементи.

3) Климат, енергия и преработване на отпадъци

В много процеси (например земеделието, металургията, транспорта и др.) използваме ресурси, които не се връщат лесно обратно до тяхното първоначално състояние. Линейният процес на добив, употреба и изхвърляне създава отпадъци и замърсяване. От друга страна, когато продуктът може да се използва отново или лесно да се върне до градивните си материали, линията се затваря в кръг и говорим за цикличен процес или за ре-циклиране. Повечето от процесите в природата са циклични. В този и в много други случаи, когато вземаме пример от природата, (най-устойчивата система, която познаваме), за дългосрочни и развиващи се системни решения, говорим за биомимикрия.

Урок 16

141Съфинансиран от програма „Еразъм+“ на Европейския съюз

Повечето от конвенционалните енергийни източници, материалните процеси и преработки включват въглерод и създават въглеродни емисии. Този процес определяме като въглероден отпечатък. Въглеродът лесно се свързва с кислорода при процеса на горене, включително при метаболитните процеси. Природата е решила въпроса как да разгради съединението въглероден диоксид чрез процеса фотосинтеза – химична реакция само при растенията, която има нужда от слънчева енергия, за да се улови въглерода и да се освободи кислорода в атмосферата.

Въглеродният цикъл е важен за планетата, защото съединението въглероден диоксид (CO2) създава парников ефект в земната атмосфера – слънчевата енергия прониква, но след това не може да се разсее обратно в космоса. Топлината се натрупва и променя климата на земята, като я прави обитаема. Въпреки това, нивата на CO2 днес са много по-високи, отколкото биха били при естествени условия. Учените са убедени, че хората са отговорни за настоящите високи нива на CO2 в атмосферата. Изкопаемите горива, които съдържат въглерод, отлаган с милиони години, се изгарят интензивно в рамките на няколко десетилетия и този процес освобождава огромни запаси от CO2. И тъй като отлагането на въглерода обратно ще отнеме много повече време от освобождаването му, говорим за замърсяване и отровни газове.

Освен замърсяването на въздуха, много процеси включват употребата на вода и на твърди материали (включително химикали, органични съединения и др.). Тези процеси могат да са много сложни и да включват стотици или хиляди други параметри, за да се добие пълна представа. За да се оцени ефектът на процес или продукт върху околната среда, учените провеждат анализ на жизнения цикъл (Life Cycle Analysis – LCA), който дава сравнителни данни (обикновено във въглеродни емисии) за анализирания продукт/услуга.

Източници: http://www.solidworks.com/sustainability/design/2722_ENU_HTML.htm and http://www.auro.ch/de/ueber-AURO/sanfte-chemie/rohstoffkreislauf/

4) Заключение

Важно е да помним дефинициите за възобновяеми и невъзобновяеми ресурси и отпадъци, защото те са основният критерий за оценка на устойчивост и устойчиви решения при ежедневното вземане на решения и решаване на проблеми. Колкото сме по-осъзнати за системните взаимодействия, докато търсим решения, толкова по-устойчив ще бъде начинът ни на живот. Освен това природата ни дава добър пример за устойчиви системни решения, който можем да следваме – биомимикрията. Съществуват и интрументи за оценка като анализа на жизнения цикъл, който е добре да бъде използван, когато вземаме важни решения. Понякога може да се осланяме на нашите знания или предишен опит, или просто

Устойчиви решения във всекидневието – климат, енергия, отпадъци

142Съфинансиран от програма

„Еразъм+“ на Европейския съюз

К.Д.

(12

мин

.)

И.Д.

да следваме интуицията си. Но никога не трябва да пренебрегваме или подценяваме директното влияние на всекидневните си действия върху екосистемите и върху жизнеността на планетата. Всеки един човек носи своята лична отговорност за живота на Земята. Нашите всекидневни действия на местно ниво, когато ги умножим по броя на хората с подобно поведение или по повторенията им във времето, имат огромен ефект на глобално равнище и са важен фактор за запазване на околната среда. Отговорността е в ръцете на всеки от нас.

Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Think_globally,_act_locally

Източници, използвани за създаването на теоретичната част:

https://www.youtube.com/watch?v=XwcfTXqmYkU; https://en.wikipedia.org/wiki/Life-cycle_as-sessment; https://en.wikipedia.org/wiki/Biomimetics

4. ПРИМЕРИ / КАЗУСИ

Следните два казуса могат да бъдат подготвени като групови активности по време на урока или един от тях може да бъде даден за домашна работа преди часа. Препоръчваме първият казус да бъде направен в клас, а вторият да бъде оставен за домашно, защото изисква повече време.

1) Казус за рециклиране на 5 кг пластмасови опаковки на седмица от 4-членно домакинство

Описание:

Рециклирането на пластмаса е процес по събиране на отпадъчна пластмаса и преработването й в полезни продукти. Тъй като пластмасата не е биоразградима и естественият процес по разграждането й отнема хиляди години, рециклирането й е част от глобалните усилия да се намали нейното количеството в потока отпадъци и особено около осемте милиона метрични тона отпадъчна пластмаса, която се изхвърля в световния океан всяка година. По този начин ще се намалят нивата на замърсяване с пластмаса.

Рециклирането на пластмаса включва събирането на всякаква пластмаса, сортирането й на различни полимери, нарязването й и стопяването й до палети. След този етап тя може да се използва за производството на всичко, като например пластмасови столове и маси. Меката пластмаса също подлежи на рециклиране, като например полиетиленовото фолио и торбички. Този затворен цикъл работи от 70-те години на 20-ти век и е допринесъл производството на някои пластмасови продукти да е една от най-ефективните операции днес. Технологиите „горива от пластмаса“ (Plastic-to-Fuel – P2F) доставят 1000 литра (около 850 кг.) полезно гориво от 1000 кг. пластмасов отпадък.

Урок 16

143Съфинансиран от програма „Еразъм+“ на Европейския съюз

Източник: http://www.unep.org/gpa/documents/meetings/GLOCII/GLOCIIPresentationMurray.pdf

Задача:

Това е задачата за учениците – дайте им следните условия:

• Вие сте 4-членно домакинство, което изхвърля 5 кг. пластмасови отпадъци на седмица

• В годината има 52 седмици

• Средната цена на дизеловото гориво е 1.2 евро/литър

Като знаете как се обръща пластмасов отпадък в гориво, дадено по-горе (на базата на съществуващите днес технологии), моля, изчислете:

• Колко литра полезно гориво може да се получи от пластмасовия отпадък на вашето домакинство за една година?

• На колко евро се равнява то, като имате предвид цената на дизела?

• А какви са цифрите ако става въпрос за град с 1 милион жители?

Бележки за учителя:

Ако имаме предвид средно домакинство от 4 души, което изхвърля общо по 5 кг. пластмаса на седмица, можем да очакваме 5 литра полезно гориво, което да се рециклира с помощта на съвременните достъпни технологии. За 52 седмици в годината цифрата е 260 литра гориво. По отношение на икономиката и със средна цена на дизела от 1.2 евро/литър, ако не рециклираме следователно изхвърляме на боклука повече от 300 евро на година. Ако вземем превид голям град с 1 милион жители, говорим за разхищение от 65 милиона литра гориво и 78 милиона левро. Ако разширим анализа и включим ефекта върху околната среда, парите за здравеопазване, глобалните кризи, включително тези, в резултат на замърсяването на почвите, водите и въздуха, тогава цифрите нарастват драстично.

Тъй като полученото гориво е основна суровина, можем да го използваме за разнообразни цели. Рециклираното гориво, придобито чрез пластмасата, изхвърляна от всяко домакинство, може да бъде използвано за автомобилен транспорт (за повече от 5000 км.), за медицински продукти, текстилни изделия и много други, базирани на органични основни суровини. Всички тези цифри, особено когато ги приложим в градски или национален план, говорят за възможността за цяла нова индустрия, която да се занимава с управление на отпадъците, (подобни индустрии са факт в развитите страни). Въпрос на избор е дали ще плащаме за извозване на боклука или ще ни плащат за рециклиран боклук.

Източници:

http://www.plastic2oil.com/site/p2o-technology; http://www.unep.org/gpa/documents/meet-ings/GLOCII/GLOCIIPresentationMurray.pdf; https://en.wikipedia.org/wiki/Plastic_recycling; http://www.engineeringtoolbox.com/specific-gravity-liquid-fluids-d_294.html

Устойчиви решения във всекидневието – климат, енергия, отпадъци

144Съфинансиран от програма

„Еразъм+“ на Европейския съюз

2) Сравнение между отоплителните източници на апартамент (100 m²) с годишни отоплителни нужди от 90 kWh/m²a. Намаляване на отоплителните нужди до 15 kWh/m²a с екологичен ефект по отношение на CO2 емисиите

Описание:

Преди да започнем, трябва да преговорим няколко термина. Енергията, от която обикновените домакински уреди се нуждаят, за да работят, се измерва във ватове (W) или киловатове (kW). Например, стандартната електрическа крушка се нуждае от 5 до 60 вата, стандартният котлон – от около 1 kW, а стандартният бойлер – от 2-3 kW. Енергията, консумирана от тези уреди, обикновено се обозначава в kWh (киловатчас), което представлява енергията, ползвана от 1 kW за един час. Например, за да похарчи 1 kWh енергия, електрическата крушка трябва да работи 17 – 200 часа, котлонът трябва да работи 1 час, а бойлерът – 20-30 минути.

Повечето от домовете в държави с умерен и континентален климат имат нужда от отопление през зимния сезон. За целите на нашето изследване приемаме, че средната стойност за отопление на стандартно ново жилище е 90 kWh/m²a (киловатчаса на квадратен метър за година), което ще бъде сравнено с нуждите на високо енергийно-ефективно жилище от порядъка на 15 kWh/m²a. Тези отоплителни нужди могат да бъдат задоволени с различни енергийни източници с различно въздействие върху околната среда. Ако отоплението се извършва с климатик с коефициент на ефективност COP=3.0, тогава количеството консумирана енергия намалява на 3 eMWh за стандартната сграда и на 0.5 MWh за енергийно-ефективната. Ако се придържаме към термалната енергия, просто трябва да разделим оригиналните фактори за емисиите и цените на коефициента на ефективност на климатика.

Консумация на енергия от домакинствата за отопление на м2(2010)

Изходни данни:

Национални фактори (данните са за цените в България, учителите в другите държави могат да прегледат своите собствени национални източници на информация, за да направят цените по-релевантни):

tCO2/tMWh Euro/tMWh

Отопление на газ 0.247 38Климатик, коефициент на ефективност COP=3.0 (електричество) 0.228 (0.683/3.0) 35 (105 per eMWH)

Отопление на парно 0.317 36Отопление с биомаса 0.043 35Отопление със слънчеви колектори 0 5

Урок 16

145Съфинансиран от програма „Еразъм+“ на Европейския съюз

От този анализ наблюдаваме, че най-ефективните и бедни на емисии отоплителни източници са слънчевата енергия и енергията от биомаса, докато най-скъпите и замърсяващи – газта и централното парно отопление. За яснота при нашия казус и заради най-широката им употреба, ще сравним само отоплението с газ и биомаса за двата типа жилищни сгради.

Конвенционална сграда tCO2/година евро/година

Отопление на газ 2.22 t 345 евроОтопление с биомаса 0.39 t 315 евро

Високо енергийноефективна сграда tCO2/година евро/година

Отопление на газ 0.37 t 58 евроОтопление с биомаса 0.06 t 53 евро

Отопление с биомаса: Системите за отопление с биомаса генерират топлина от биомаса. Най-често използваните видове биомаса за производство на енергия включват отпадъчна дървесина и продукти от дървопреработващите индустрии, както и селскостопански отпадъци. Тези горива могат да бъдат или директно използвани, или да бъдат подложени на разнообразни процеси по рафиниране като нарязване или правене на палети, след което намират редица приложения. Чрез горене химическата енергия, заключена в тези горива, ефективно се преобразува в термална енергия (топлина), която може да се използва за отопление на пространства, вода или индустриални процеси. В исторически план преди масовата употреба на изкопаеми горива в значителни количества, човечеството се е отоплявало главно с биомаса под формата на дървени горива. Но изгарянето на дървен материал е най-лошият начин за използване на биомаса за отопление, защото води до замърсяване на въздуха.

(Източници: https://www.biomassthermal.org/resource/PDFs/Fact%20Sheet%201.pdf and https://en.wikipedia.org/wiki/Biomass_heating_system)

Задача:

Учениците имат следната задача:

• Като имате предвид, че общите енергийни нужди на жилище (100 м²) са 9 MWh/a, а на друго високо енергийно-ефективно със същата площ – 1,5 MWh/a, и като имате данните в трите таблици по-горе, изчислете колко ще струва отоплението на двата типа жилища за период от 50 години в случай, че използвате газ за отопление и в случай, че изберете биомаса.

• Каква ще е годишната и разликата за 50 години между емисиите на стандартно жилище, отоплявано с газ и на високо енергийно-ефективно, отоплявано с биомаса?

Бележки за учителя:

Ако говорим за годишните сметки за 50 години на жилищна сграда, е ясно, че производството на CO2 за апартамент от 100 м² варира между 3 и 11 тона емисии, а сумата за отопление (без да включваме стойността на инфлация) варира между 2650 и 17250 евро (половината от стойността на нов апартамент!). Освен това последната цифра обхваща само сметките за отопление и не включва разходите за експлоатация като електричество за домакинските уреди, осветление, охлаждане през лятото, консумация на вода и т.н.

От тези сметки можем да направим извода, че само като променим източника на енергия можем значително да намалим отрицателното въздействие върху околната среда и икономическата цена на обичайните отоплителни нужди. Въпреки това най-голяма промяна

Устойчиви решения във всекидневието – климат, енергия, отпадъци

146Съфинансиран от програма

„Еразъм+“ на Европейския съюз

(5 м

ин.)

К.Д.

К.Д.

(10

мин

.)

К.Д.

– и екологична, и икономическа, може да бъде постигната като пестим енергия чрез мерки за енергийна ефективност (като топлоизолация, плътност на въздуха, др.). Тъй като тези подобрения се характеризират и с повишен комфорт (всички условия за икономическа, екологична и социална полза са изпълнени), без съмнение можем да наречем подобни мерки за ефективност устойчиво решение за отопление на обитаеми пространства. Не трябва да забравяме и разходите за експлоатация, които лесно могат да надхвърлят първоначалната цена за изграждане на жилището, ако ги отнесем към живота на сградата.

Източници:

http://www.seea.government.bg/documents/Naredba-RD-16-1058.pdf (други национални източници); http://www.odyssee-mure.eu/publications/efficiency-by-sector/buildings/build-ings-eu.pdf; http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/progress-on-energy-efficien-cy-in-europe/assessment

Цени на енергията (български национални източници):

http://toplo.bg/client-help/prices/; http://www.daspestimtok.com/uploads/1/1/7/3/11737274/electricity_prices_cez_household_2014-10-01.pdf; https://www.overgas.bg/natural_gas_price http://kuoreterm.com/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BE%D1%82-%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-2014/; http://niko-96.com/Pages/Index/1172

5. ПРАКТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Изберете една от тези две игри. Учениците могат да играят в отбори или индивидуално:

• Игра устойчив дом: http://www.mysusthouse.org/game.html

• Викторина за домашното отопление: http://environment.nationalgeographic.com/ener-gy/great-energy-challenge/home-heating-quiz/

6. РЕФЛЕКСИЯ / РАЗСЪЖДЕНИЕ

Може да зададете следните въпроси на целия клас и да съберете няколко отговора от доброволци. Алтернативата е да помолите учениците да попълнят отговорите си индивидуално в писмена форма на приложения работен лист:

• Според вас кой е най-екологичният и най-изгоден източник на енергия?

• Как бихте отоплявали и осигурявали с енергия вашето жилище?

7. ДОМАШНА РАБОТА

Осигуряване на енергия за дома

Помолете учениците да изготвят постер/инфографика, които да представят различните източници на енергия, които можем да използваме в нашите домове. Постерът трябва да съдържа четири основни типа информация за всеки енергиен източник:

• Сравнение на екологичното им въздействие (въглеродни емисии, друго екологично въздействие) по време на целия им жизнен цикъл, (включително как слънчевите панели се изхвърлят в края на полезния им живот или какви са отпадните продукти при изгарянето на петрол и газ)

• Сравнение на цените им (за инсталация, за месечни сметки и за поддръжка)

Урок 16

147Съфинансиран от програма „Еразъм+“ на Европейския съюз

• За какво може да се използва този източник (само за електричество, само за отопление или и за двете)

• Възобновяем или невъзобновяем източник на енергия е това?

Учениците трябва да работят върху задачата по групи и следващия път трябва да донесат в клас постера. Ако изберат да изготвят „виртуални“ постери чрез компютърна програма, могат да представят електронна версия или да го принтират някъде.

За да създадат постера, учениците могат да използват: http://edu.glogster.com/?ref=com.

Полезна информация – за какво използваме енергията в домовете си: https://www.e-educa-tion.psu.edu/geog438w/sites/www.e-education.psu.edu.geog438w/files/images/module10/resi-dentialUSsources.jpg

Какво да направим, за да спрем да губим енергия у дома: https://energy.gov/articles/ener-gy-saver-101-infographic-home-energy-audits

Не забравяйте, че може да дадете един от казусите за домашна работа.

8. ПОГЛЕД В БЪДЕЩЕТО

Кажете на учениците, че следващия път ще научат повече за вдъхновяващи предприемачи по света, които използват устойчивите решения, за които говорихме днес, на различно ниво – като ги предлагат като продукти или услуги на голям брой хора и по този начин са част от смислена промяна. Учениците ще продължат да работят за подобряване на уменията си да намират устойчиви решения за ежедневните задачи в живота си.

9. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВРЪЗКИ

Това са допълнителни ресурси, които Вие като учител можете да използвате, за да се подготвите за урока и да разширите познанията си. Може да ги оползотворите и като ги дадете на учениците като домашна работа – да ги прочетат или прегледат.

• Устойчивост във всекидневния живот: https://www.edx.org/course/sustainabili-ty-everyday-life-chalmersx-chm002x-0. Онлайн курс от EdX. Искате ли да живеете по-устойчиво? В този курс по екология ще научите как да вземате информирани решения за своя екологичен отпечатък и ще разберете по-добре какво е влиянието на вашето поведение върху света. Този курс е организиран в пет основни теми: химикали, глобализация, климатични промени, храна и енергия. Тези пет теми представят предизвикателства, с които хората се сблъскват ежедневно, докато правят избори, свързани с устойчивостта.

• Книгата „Устойчиво днес – сценарии за градски живот“: http://www.strategicde-signscenarios.net/sustainable-everyday-book/. Може да я свалите безплатно от този линк. Какъв ще е ежедневният живот в едно устойчиво общество? Как се грижите за себе си и за другите? Как работите, учите и се придвижвате? Как изграждате мрежа от лични и социални връзки и как създавате здрави отношения с природата? Какво е общото между устойчивите общества, които можем да си представим днес? Кои опции са отворени пред нас на базата на тези общи елементи?

• „Германия – Фрайбург – Зелен град“: http://www.ecotippingpoints.org/our-stories/indepth/germany-freiburg-sustainability-transportation-energy-green-economy.html. Статията изследва как Фрайбург се е превърнал в един от най-зелените и устойчиви градове на света, следвайки интегриран общински план за развитие, който е поставил устойчивостта като приоритет за десетилетия.

Устойчиви решения във всекидневието – климат, енергия, отпадъци

Работен лист

Урок 16Устойчиви решения във всекидневието – климат, енергия, отпадъци

Според вас кой е най-екологичният и най-изгоден източник на енергия?

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

Как бихте отоплявали и осигурявали с енергия своето жилище?

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________