Тест + синтезирани теми

(Крива на безразличие ! -> изокванта

1. Кривата на безразличието има отрицателен наклон. Движението надолу по

кривата означава, че човек се отказва от определено количество свободно време, за да

получи в замяна повече доход. Отрицателният наклон на кривата на безразличието се

обяснява с обратната зависимост между дохода и свободното време;

2. Кривите на безразличието не се пресичат и не се допират, доколкото на всяка

крива съответства конкретно равнище на полезност (фигура 5.2.). Ако те се пресичат,

както е показано на графиката, преференциите няма да са логични, а това противоречи

на предположението за рационалност на потребителя.

1. При работохолик, изоквантата е:а/ стръмна към абсцисата крива;б/ вертикална линия;в/ абсолютно еластична крива;г/ крива с много слаб отрицателен наклон.

1

Терминът глобален трябва да се използва единствено за процеси, които се проявяват в планетарен мащаб, тъй като думата глобус на гръцки означава кълбо и оттам представата за земно кълбо, т.е. взаимодействие в световен мащаб. Развитието на човешкия капитал поставя поредица от проблеми, които все повече придобиват глобален характер. Тях можем да обособим в четири групи с еднаква важност за бъдещето. Първо, демографски проблем, урбанизация, пренаселеност и ненаселеност на определени територии. Второ, изхранване, водни и енергетични ресурси. Трето, образование, ценности, религия и компетентност. Четвърто, околна среда, екология, устойчиво развитие. Оказва се, че повече от половината глобални проблеми пред света се отнасят пряко до човека и човешкия капитал (вж. схема 9).

Човешки капитал и глобализация

2. Глобален проблем не е:а/ екологическият;б/ демографската криза; ?в/ изхранването на населението;г/ недостига на водни ресурси.

Защо неразумно високите темпове на естествен прираст на населението се превръщат в спирачка на икономическото развитие,

(Порочния кръг на бедността - > Увеличаване на подрастващи липса на ресурси липса на инвестиции непроизводително стопансвтобедна нация )

По-малкият брой подрастващи обаче увеличава тяхната пределна полезност

2

Демографски процеси Урбанизация

Околна среда Екология

Устойчиво

развитие

Изхранване

Водни ресурси Енергия

Материални

ресурси

Образование

Ценности

Компетентност

Религия

Основни

планетарни (глобални)

проблеми

съобразно базовата микроикономическа теория3. По-малкият брой подрастващи:а/ съкращава средната продължителност на живота;б/ разширява основата на възрастовата пирамида;в/ увеличава тяхната пределна полезност;г/ изменя съотношението между мъжете и жените.

Връзката между населението и икономиката в националното стопанство се представя и с така наречената демографско-икономическа верига

Тя може да бъде описана по следния начин: ако една страна е индустриална, обикновено реализира голям прираст на националното богатство за сметка на незначително нарастване на населението. Такава нация за продължителен период е реализирала нарастване както на съвкупния доход, така и на дохода на глава от населението, който е по-точен измерител на стандарта на живота в съответното общество. В такъв случай домогналата се до пазарно благоденствие нация създава все по-голям потенциал спрямо инвестициите както във физически, така и по отношение на инвестициите в човешки капитал.

Високите технологии и непрекъснато повишаващият се жизнен стандарт често пъти са съпроводени от изменения в съвкупната работна сила покрай застаряването на населението и намаляването на

3

раждаемостта. По-нататък по веригата на пазарното взаимодействие ниската раждаемост и увеличената продължителност на живота водят до увеличаване на качествените характеристики на човешкия материал, т.е. до изменение в човешкият капитал и инвестициите в него. Едновременно с това се

наблюдава изменение в съотношението подрастващи - работещи - пенсионери, което е израз на една от най-важните и обективирани макроикономически характеристики за съответното общество. Така тези застаряващи нации са принудени да натоварват в по-висока степен пенсионноосигурителната, здравноосигурителната и социалноосигурителната система, доколкото специфичните проблеми, свързани с "третата" възраст, обективно налагат това.

В такъв случай се променят целият национален макроикономически модел и основните потоци в него, свързани с

трансферната система. Във всички случаи това би довело до съкращаване на образователните

институции поради обективния факт, че в съответното общество децата или подрастващите са малко. По-малкият брой подрастващи обаче увеличава тяхната пределна полезност съобразно базовата микроикономическа теория. Доколкото децата са висша ценност, нарастват грижите, т.е инвестициите за тях. Те трябва да се образоват по-продължително и по-качествено. Всичко това води до общо натоварване на инвестиционния процес сред младшите възрастови групи по отношение както на образованието, така и на здравеоразването, спорта и фитнеса за младите хора. Увеличените разходи за знание и здраве могат частично да се компенсират от намаляването на общите разходи по майчинсто (бащинство) и отглеждането на децата в по-малките възрастови групи в семейството и детските заведения.

Често пъти при подобна ситуация се налага разработването на специални модели за по-ефективна и мобилна система за използване труда на хората в третата възраст. Това по принцип изменя цялата философия на образователната среда и системата на перманентното обучение.

Трайните тенденции на стагниране на населението водят до промяна в концепцията за модела на семейството и коренно изменят самото семейно планиране. Изменя се и ролята на държавата при осъществяването на възпроизводствения процес, пренасочват се редица социални дейности в семейството като чисто икономически и репродуктивни със съответните обществени оценки, механизми и обществени нагласи, които ги осигуряват. Така виждаме, как първичните процеси, свързани с размножаването и нарастването /намаляването/ на населението на дадена страна във всички случаи водят до изменение в цялата микро- и макроикономическа среда (вж. схема 8).

а подрастващите

4

Високоразвита индустриална страна

Слаб естествен прираст на населението - стационарно

или намаляващо населениеВисок БВП на единица население

Висок жизнен стандарт и качество на живота

Ниска раждаемост. Висока пределна полезност н

Висока продължителност на живота

1

2

3

4

5

6

´

Моделът като демографско-икономическа верига би могъл да се проиграе и по отношение на бедна в икономическо отношение страна с висока раждаемост и многобройно младо население. Според древния афоризъм застаряващата нация трябва да строи старчески домове и профилакториуми, а младата трябва да строи училища. Всъщност никой не може да отрече, че населението винаги влияе и даже определя развитието на икономиката, но тази зависимост е и обратна

Беше време, когато по интензитет на миграционните процеси България заемаше едно от първите места в света

Следователно специфичният български проблем, който очевидно дълготрайно ще се отразява на икономическата динамика, е усвояването на територията с подходяща урбанистична, транспортна, земеделска, информационна и друга култура.

5

´

Застаряваща нация 7

Висок потенциал за инвестиции във физически капитал

Висок потенциал за инвестиции в човешки капитал

Изменя се съотношението подрастващи, работещи и пенсионери,

в полза на последните

Натоварва се пенсионноосигурителната система

Натоварва се здравноосигурителната система

Натоварва се социалноосигурителната система

Променят се фискалните механизми на макроравнище

Променя се националният макроикономически модел

Променят се потоците на трансферната система

Съкращават се образователните институции

Разширяват се здравните институции

Подрастващите са обект на по-сериозни и по-качествени инвестиции

Разработват се системи за инвестиции в третата възраст

и използване потенциала на възрастните хора

По-актуална става системата за перманентното обучение

Изменя се моделът на семейството

Изменят се целите на семейното планиране

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

В самата идея за обединена Европа доминират като че ли икономическите мотиви и освен това трайно присъства материята, свързана с човешкия капитал и с подходите към неговото формиране в рамките на общността чрез свободното му движение

4. Кое не е вярно при застаряваща нация:а/ променят се потоците на трансферната система;б/ натоварва се здравно-осигурителната система;в/ променя се националния макроикономически модел;г/ съкращават се здравните институции.

Опасности пред човека, предизвикани от икономическа дейност

Като че ли самата логика на разширяващия се стопански оборот закономерно води до все по-сериозни поражения върху състоянието на първичната природна среда. В исторически аспект тази тенденция се засилва с началото на глобализацията, която има като естествен символ околосветското плаване на Магелан и последвалите велики географски открития. Мощен генератор на застрашаващи човечеството дейности е самата индустриална ера, която всъщност е допринесла за днешното състояние на планетата.

Символите от по-ново време са свързани преди всичко с околоземните полети от 50-те години, “Интернет” и информационната ера от края на века. Сателитът обикаля планетата за по-малко от час. Светът от десетилетия е прекалено малък, неравномерно населен и развит и твърде полярен. Той съчетава в себе си почти всички възможни образци и общества - от най-неразвитите до свръхразвитите. Доминантата в това отношение обаче е на онези, които са дали образците на най-високоразвити икономически и обществени отношения, с висока степен на вътрешна организация.

С развитието на индустриалното производство и навлизането в слединдустриалната ера, с неимоверното разрастване на инвестициите във физически капитал паралелно протичат и процеси, свързани с развитието на човешкия капитал. Мощното развитие на науката, техниката и технологиите, перманентният характер на научните пробиви, особено в точните науки през 20. век, постиженията в усвояването на космическото пространство и пробивите в енергийния добив чрез ядрените централи, т.е. цялостното човешко познание увеличи и умножи неимоверно много възможностите на човешките сили

Този процес изглежда безкраен и сякаш не поражда никакви конфликти. В същото време обаче индустриалната дейност е свързана с вторични ефекти. Те нанасят поражения върху средата, защото са генерирали взаимодействия, които не се вписват така безболезнено на фона на протичалите през стотици хиляди години процеси на

6

планетата Земя. Първите поражения върху средата са замърсяването на въздуха, водите и почвата с пораженията върху растителността и другите живи организми.

Фактите на индустриалните екокатастрофи са се зародили на стария континент, доколкото тук за първи път се е осъществила индустриалната, революция

Например в Западна Европа от десетилетия индустрията и другите човешки дейности изхвърлят и разнасят в атмосферата на хиляди километри отпадните продукти на горенето. Във въздуха те продължават да си взаимодействат с кислорода и водата, образуват киселини и след това се изливат като киселинни дъждове ту над скандинавските горски масиви, ту над собствените територии.

Още по-очевиден е разрастващият се парников ефект. Нарастването на енергетичните възможности на човечеството от няколко десетилетия предизвиква в планетарен мащаб затопляне на климата, който вероятно ще бъде свързан с трайни процеси на покачване на температурата. Очаква се покрай това по-интензивно топене на полярните шапки да се повиши равнището на световния океан. В дългосрочен план може да се окаже напълно реално покачването на неговото ниво с повече от метър, при което цветущи области на съвременната цивилизация да потънат под морското равнище.

... и т.н.

Самата доктрина за устойчивото развитие възниква покрай необходимостта да бъде съхранен човешкият живот като най-висша ценност и като благо, което няма свой заместител.

Защото чисто икономическата ефективност често пъти подрива и е за сметка на екологичната и социалната.

Става дума за една изключително голяма опасност пред човечеството, предизвикана от самия човек.

Урбанизация, жизнен стандарт и възпроизводствени възможности на нацията

протичат с променливи темпове процеси, свързани с урбанизацията. В днешно време това е преди всичко развитието, но и хипертрофията на градската инфраструктура

. Така икономическото развитие, жизненият стандарт, урбанизацията и възпроизводствените възможности на нацията са един възел от проблеми, които оформят част от общия фон на глобализацията. Единият от тях е свързан с човешкия капитал.

Колкото е по-висок жизненият стандарт в едно общество и са по-високи доходите в отделните домакинства, в толкова по-висока степен нараства и алтернативната цена от дейностите, свързани с възпроизводството на човека и отглеждането на децата.

7

Представени като графики в равнинна координатна система, това са на практика две борещи се или оспорващи се тенденции. Тази трайна закономерност спрямо времето, в което протичат посочените два процеса, би изглеждала, както на схема 10.

Жизнен стандарт и раждаемост

Това са на практика два различни типа възпроизводствени модели и заедно с това - опростени икономически модели. Когато на графиката кривата на раждаемостта е над кривата на извисяването на жизнения стандарт, последната сякаш се притиска от доминиращата функция, и обратно. Когато кривата на жизнения стандарт е над кривата, изобразяваща функцията на раждаемостта във времето, тогава раждаемостта се потиска от доминиращия икономически процес.

Тъй като отглеждането на деца е висша ценност, това могат да си позволят в по-масов вариант само нации, които са преодолели в значителна степен материалните проблеми на своето битие. Освен това нещата зависят и от други фактори - ценностна система, традиции, религия и пр.

Когато се говори за човешки материал и религия, се има предвид човешки капитал по дефиниция, защото става дума за акумулирано въздействие, традиции, познание, опит върху наличните човешки ресурси като акумулационен, т.е. инвестиционен процес. Това е система от ценности, добродетели и морал, които се съхраняват и обогатяват.

Явно е, че редица характеристики на човешкия капитал са повлияни силно не от формалната образователна среда, а от другата - неформалната среда, която често е по-важна и е господствала в продължение на хилядолетия.

досега (началото на 21. век) съществува в масов вариант така нареченото пожизнено наемане, тъй като по-голямата част от трудоспособното население (около 65 %), без прекъсване в рамките на трудовата кариера работи в една и съща корпорация. В Европа такова явление не би могло да се появи, каквито и опити да се правят и това е доказателство за същественото значение на човешкият фактор върху икономическите отношения в обществото. Както шеговито се изразяваше един бивш български държавник: ние японска технология можем да закупим, но имаме минимални шансове

8

1

1

2

Време

Раждаемост

Раждаемост

Раждаемост

Жизнен стандарт

Жизнен стандарт

Жизнен стандарт

Време

2

Раждаемост

Жизнен стандарт

да си закупим япончета, които да я обслужват според техните разбирания за организацията на производствения процес. Тези обстоятелства обаче се отразяват тотално върху микро- и макропроцесите и най-вече върху заетостта и безработицата, растежа и мотивацията

Човешкият капитал и поредната “дълга вълна” на икономическата конюнктура

Феноменът дълги вълни или дълги цикли в икономиката е доказан на основата на емпиричен материал поне за последните 200 години. Това са циклични колебания на макроикономическата среда с твърде голяма дистанция между гребените на две вълни в порядъка на 40-60 години. Всеки “прилив” на дългата вълна изменя базови характеристики на съответното общество, което притежава вече други основни свойства. След всяка “дълго вълна” светът вече е друг и това може да се види например от последните два дълги цикъла.

На границата между 19. и 20. век се генерира дълга вълна на основата на масовото внедряване на открития в областта на електричеството, химията, производството на автомобили, двигатели с вътрешно горене, добив на алуминий и други невиждани до тогава производства. Тези дългосрочно действащи икономически фактори изменят света до неузнаваемост спрямо критериите на отминалата епоха.

По същия начин в средата на 20. век се оформя друга дълга вълна, която най-общо можем да наречем технологична. Появяват се ядрените, космическите, лазерните и електронните технологии. Светът отново се променя до неузнаваемост.

Сега, на границата между 20. и 21. век има всички основания да се твърди, че човечеството е навлязло в поредната дълга вълна. Тя може да бъде наречена информационна, защото ще бъде доминирана от иновации в тази посока.

Информационната ера дава вече индикации за съществуването си с много свои елементи: информационни технологии, глобални информационни мрежи от типа на Интернет, генно инженерство, борба за информационно надмощие и монополизъм, оспорване на ценности и борба за културно надмощие

Според теорията за дългите вълни в икономиката на Н. Кондратиев тъкмо тези характеристики, свързани с човешкия капитал като елемент на производителните сили на обществото, религията, ценностната система, древността на културите и невъзможността те лесно да бъдат дестабилизирани може би ще създават важни елементи на поредната информационна дълга вълна и ще предопределят бъдещите конфликтни точки на планетата

9

5. Според теорията за дългите цикли, поредната “дълга вълна” на икономическата конюнктура се свързва предимно с:а/ измененията в материално-техническата база;б/ енергетичната революция; в/ информационната епоха;г/ космическите и ядрените технологии.

дохода на глава от населението, който е по-точен измерител на стандарта на живота в съответното общество

Интердисциплинарният подход към проблемите на човешкия капитал

По принцип науката за човешкия капитал принадлежи към една от функционалните области на съвременното социално и икономическо познание. Функционалният аспект на познанието, за разлика от отрасловия разрез или подход, през последните десетилетия става все по-важен и някак измества с възможностите си отрасловото познание, без, разбира се, да го елиминира. Всъщност науката за човешкия капитал е обвързана най вече с трудовата функция, но не единствено с нея, защото човекът има своите проекции към всички аспекти на живота и социалното познание. В чисто икономически смисъл тя принадлежи към направлението, изразяващо цяло съзвездие от функционални научни области като финанси, статистика, счетоводство, мениджмънт и др.

Трета глава

ОСНОВНИИЗМЕРЕНИЯНАЧОВЕШКИЯКАПИТАЛ( )общаметодология на анализа

По отношение на човешкия капитал нещата са аналогични, само че имат друг обект на акумулацията и на прираста, който е свързан с живия индивид. За него също са характерни акумулационни процеси и прираст, което го прави аналог на капиталова структура от особен вид. Тук аналогията с физическия капитал по принцип е възможна и дори наложителна, защото става дума за процеси, които имат сходни характеристики.

Аналогията в случая е, че и в двата варианта е налице някакво въздействие, което осигурява нарастване и прираст на съответния ресурс. В първия са физическите елементи на капитала, на индустриалния капитал в частност, а по отношение на човешкия капитал е въздействие върху първоначалният човешки

10

материал. Винаги, когато наличният човешки материал е обект на въздействие, та дори и като акумулиране на опит от самия живот, но и в много с по-широки параметри на формиране на опита и знанието като съзнателен и организиран процес, говорим за формиране на човешки капитал. При него се получават реално нови свойства, изменят се качествените характеристики на материала, получава се друг специфичен субстракт, свързан с познание, производствен, житейски или най-общо социален опит, квалификация, или някаква друга ценностна характеристика, която трайно е акумулирана в индивида. Явно е, че третото стъпало в общата формула на капитала е израз на ново качество и количество. Тъкмо то е прирастът на капитала като процес на капиталообразуване, а по отношение на човешкия капитал тя би могла да изглежда примерно така: индивид с даден статус и свойства - инвестиции в него - промяна в свойствата и статуса на индивида, които го правят по-стойностен и ценен в личностен и по-широк социален и икономически план.

Както капиталообразуването е стъпало и своеобразно надстрояване над наличните съставки и даденостите на физическия капитал в резултат на заделянето на текущо създадения БВП за инвестиции във физически капитал, по същия начин първоначалния базов статут на индивида, наличните човешки свойства, също се изменят. Индивидът също е субстрат на богатство, и то от висш порядък, защото акумулационните процеси тук водят до развитие на интелекта, който е в основата на всички останали продукти на човешката дейност. Въздействието върху тази налична субстанция също е изразходване на ресурси - парични, интелектуални, физиологични, психични, времеви и други ресурси, които олицетворяват или изразяват богатството под различна форма. Целта отново е в резултат от последващото въздействие да се получи някакво ново качество, т.е. да се получи прираст. Разбира се, приликите между двата процеса в един момент приключват или се изчерпват, за да отстъпят място на спецификата и уникалността на процесите, свързани с въздействие върху човека.

( Колкото по-неразвито е било обществото, в толкова по-висока степен масовото образование е било с по-скромни функции и цели. Първоначално то не е засягало тотално населението, значителна част от него е била извън процеса, била е неграмотна. Ограмотяването на съответната нация в по-масови размери рязко интензифицирало процесите на по-масово формиране на човешки капитал от по-високо качество. Освен това масовата грамотност проправя пътищата на самообразованието или на самоинвестицията, което е специфика само на този инвестиционен процес )

1.  Измерители на човешкия капитал на нацията.

   Човешкият капитал трябва да се измерва с критериите на икономическата метричност. Основните измерители в такъв случай са приложими и в сравнителен аспект, когато става дума за абсолютната сума на разходите, брутната печалба или възвращаемостта, срока на откупуване на инвестицията, нормата на възвращаемостта и други универсални измерители на капиталовата структура. По принцип  измерванията в социалната област не се характеризират с много висока точност.

   Системата от специфични показатели можем да разделим на три групи. Първата е най съществената от тях , защото дава информация за знанието , компетентността, уменията, опита, квалификацията и други на индивидуалния специфичен човешки капитал. Към тях можем да отнесем  - брой студенти на 10 000 хил. души население, неграмотни, БВП за образоваине, доктори на науките и др.

   Във втората група показатели трябва да отнесем онези които дават информация за дарбите, таланта и свойствата на интелекта на индивида, групата или обществото като

11

цяло. Това са оценките за интелигентността, признатите школи, литературните конкурси и др.

   Към третата група трябва да включим показатели за здравния статус на индивида, семейството, нацията.

   Може да се очаква, че обществата все повече и повече ще се обръщат към човека и неговата ресурсна страна. Знанието за човешката функционалност ще трябва да се развие неимоверно спрямо досегашните си измерения. Всичко, което се отнася до биологичните и социалните свойства на индивид а ще се гледа под лупа, за да се разкрие потенциала на доминиращия вече производствен фактор.

Измерители на човешкия капитал на нацията

Веднъж дефиниран, т.е. след като се знае какво е човешки капитал, той би трябвало да се измерва с критериите на икономическата метричност. Основните измерители в такъв случай са приложими и в сравнителен аспект, когато става дума за абсолютната сума на разходите, брутната печалба или възвръщаемостта, срока на откупуване на инвестицията, нормата на възвръщаемостта и други универсални измерители на капиталовата структура.

По принцип обаче измерванията в социалната област не се характеризират с много висока точност.

Системата от специфични показатели условно можем да разделим на три групи. Първата е най-съществена, защото дава (макар и косвена) информация за знанието, компетентността, уменията, опита, квалификацията и други свойства на индивидуалния специфичен, но и за обществените измерения на човешкия капитал. Към тях можем да отнесем:

1. Брой студенти на 10 000 души население, абсолютен брой студенти по години, обща образованост на нацията по години.

2. Неграмотни - абсолютен брой и процент от цялото население.

3. Процент от завършилите средно образование, които продължават образованието си в университет.

4. БВП (GDP) за образование - в абсолютен обем по години и в процент от общата му величина.

5. Поколения интелигенция за съответното общество, университетски традиции, въвеждане на задължително средно образование.

6. Доктори на науките на 100 000 души население.

12

Към втората група показатели трябва да отнесем онези, които дават информация за дарбите, таланта и свойствата на интелекта на индивида, групата или обществото като цяло. Това са общите оценки за интелигентността, признатите школи, лауреатите в конкурси, шампионите в олимпиади, признати световни постижения в изкуството, в спорта, в музиката, в науката, броят и процентът на специалистите професионалисти в съответната област.

Към третата група трябва да включим показатели за здравния статус на индивидите, семействата и нацията. В частност по-важните от тях могат да бъдат: обща заболеваемост и по основни групи болести на 10 000 души население, средна продължителност на живота, инвалидност, генетична обремененост и психични заболявания, данни за алкохолизъм, наркомания и проституция, криминален контингент, извънбрачни и безпризорни, норма на престъпни деяния на 100 000 души население.

6. Не е измерител на човешкия капитал на нацията:а/ БВП на глава от населението;б/ общата грамотност на населението;в/ процентът от БВП за образование;г/ доктори на науките на 100 хил. души.

Да разгледаме например проблема за източниците на инвестиционните ресурси. Те обикновено са от семействата, държавата, фирмите. Все по-широка е практиката на смесено финансиране от различни субекти на регионално, национално или международно равнище

В същото време неразумно и нереалистично е да си представим вариант, при който да се омаловажи ролята на държавата като субект, реализиращ изцяло основните инвестиционни програми.

Фирмите и всякакви други производствени и организационни формирования на бизнеса стават все по-важни субекти на инвестиционния процес

7. Субекти на инвестициите в човешки капитал са:а/ фирмите;б/ държавата;в/ семийствата;г/ всичко посочено.

13

Проблемът с амортизацията

По принцип нито един икономически актив не е вечен. Той подлежи на износване в резултат от естествени и други процеси, с времето се изхабява и неизбежно се разрушава. Особено характерни в тази насока са дълготрайните материални активи, които имат експлоатационен период, разположен във времето. Стандартите, достигнати в тази област, са твърде показателни например за технико-технологичното равнище на производството.

Общата икономическа теория на амортизационния режим е универсална и може да се прилага като класика спрямо по-специфичната материя, отнасяща се до човешкия капитал. Аналогията в тази област с физическия капитал е напълно възможна и допустима, стига да не се забравя, че в случая става дума за амортизация първо на живия човешки организъм, след това за амортизационни процеси, свързани със знанието, информацията и едва тогава за нейните технически носители. Затова наред с общото трябва да се отрази и специфичното, което е характерно само за вложенията в човека. Редно е да се каже докъде свършват приликите и откъде започват различията, за да не се изпада в груби и неработещи аналогии.

Вложенията в индивида са от такъв характер, че те могат да имат трайно икономическо присъствие през целия му живот

. При нормални условия това биха могли да бъдат 40 и повече години регламентирана трудова активност. Явно е, че "експлоатационният период" при човека обикновено е несравнимо по-дълъг във

времето в сравнение с техническите системи. Сега, в началото на 21. век, се смята, че за страни с развита пазарна структура е нормално в рамките на трудовата кариера до три пъти да се сменя основното поприще за реализация на личността. Това във всички случаи се свързва покрай всичко останало и с неизбежни амортизационни процеси. Те са характерни и за личности с високо творческо, трудово или биологично дълголетие на фона на процесите, свързани със стареенето.

Аналогията на амортизационните процеси, свързани с човешкия капитал, може да започне с това, че познанието също остарява. Обикновено в специализираната литература се говори за цикли от порядъка на 4-6 години, а в някои области и по-малко, след което непременно трябва да се усвоява нова, а често пъти и принципно нова информация. Мощните информационни потоци не позволяват проследяването им в необходимата дълбочина дори само в една тясно специализирана област. Налице е нарастваща информационна преобремененост, която поставя необходимостта от селекция и нова философия за работа с информационната лавина. Още по-сложен изглежда проблемът, когато остаряващата информация следва да се възприема и като проблем на остаряващите технически носители на информацията. В информационното общество връзката човешки капитал - информационни потоци и технически носители (системи) придобива особен динамизъм през призмата на амортизационните процеси.

14

Познанието остарява и морално, ако можем да използваме съответния термин от амортизацията на основния капитал. Възниква ново познание, което непрекъснато трябва да бъде усвоявано, докато в същото време една част от информацията се губи или пропада даже и поради специфичните свойства на паметта. Т.е., по отношение на човешкия капитал съществува нещо, което е грубо подобие на "физическото" износване или изхабяване на капитала. То е характерно за случаите, когато намаляват възможностите за действие на индивида в сложна среда, изискваща концентрация на внимание, точност на действията, бързи реакции и други качества, дължащи се на опита, но и на възможностите, характерни за по-млади и съхранили запас от психо-физиологична енергия индивиди.

От друга страна, човешката памет има особено свойство да "изтрива" определена информация, за да може да приема по-нова

теорията за човешкия капитал са много важни коловозите или стереотипите, които оформят интелектуалния и информационния статус на индивида. Понякога те са от такова естество, че не позволяват приемането на друга информация, която индивидът несъзнателно селектира или цензурира в съответствие със собствените си нагласи.

Амортизацията на човешкия капитал е не само остаряване на познанията. Тя може да бъде разглеждана и като намаляване на физиологичните възможности на индивидите през критерия възраст и жизнен цикъл

Брутните инвестиции в човешки капитал би трябвало да изразяват съвкупните инвестиционни разходи, включително и амортизацията на капитала като такъв

Един от аспектите на амортизацията, свързани с инвестициите в човешки капитал, можем да свържем с въздействието на макроикономическата среда върху икономическия статус на индивида. Това е особено осезаемо в по-преломни моменти на съответното историческо развитие. Пазарът динамизира и преструктурира непрекъснато средата. При прехода от една към друга структура обаче отпадат и възникват нови професии, едно знание и опит се обезсмислят сякаш под напора на съответното историческо време. На повърхността на нещата това изглежда като неизбежна преподготовка и усвояване на нови професии, което по дефиниция е инвестиционен процес.

От категориалния апарат на амортизационната теория могат да се използват термините физическо и морално износване (изхабяване).

15

. Теорията на жизнения цикъл е извела обективирани параметри на началото и края на трудовата кариера за масовия случай, при което също важат постановките за амортизацията на човешкия капитал във физиологичен смисъл.

Една част от проблемите в тази област са свързани със свойствата на паметта и засягат професии с висок интензитет на умственото натоварване. Интелектуалният труд също има своя крива на оптимална функционалност на фона на жизнения цикъл. Много редки са случаите на творческо дълголетие, което продължава и през периода на третата възраст, при което изключенията само потвърждават правилото.

Амортизационните процеси са подвластни и на моралното изхабяване, когато остарява съответното познание в дадена област или научната система отхвърли една и приеме на въоръжение друга парадигма, с нов категориален апарат или нова ценностна система. Такава е ситуацията например в днешни условия поне в социалната и икономическата област.

Допълнителният доход или прирастът на дохода във времето е по правило маргинална величина. Той може да бъде изчисляван прецизно, дисконтиран с техниките на финансовата математика и да се използва при анализа на ефективността от самия инвестиционен процес както индивидуално, така и за определени съвкупности от индивиди.

Една част от проблема риск обаче се свързва с носителя на инвестицията - отделния индивид, и не съществува по отношение на други инвестиционни процеси. Твърде големи трудности възникват и при опитите да се изчислят някои разходи и ползи. По отношение на инвестициите в човешки капитал неизвестните са винаги повече в сравнение с инвестициите във физически капитал.

8. Амортизацията на човешкия капитал касае:а/ физическото износване на основния капитал;б/ моралното износване на основния капитал;в/ промяната в паметта;г/ само основния и оборотния капитал.

Човешки капитал и познание

Неукротимият човешки дух, насочен към изследването на заобикалящата ни среда, не познава предели. Разкриването на закономерностите в живата и неживата природа е вечната негова цел, която му носи неспокойствие и неудовлетвореност и го подтиква към деятелност, творчество и откривателство. Този стремеж, безкраен по своята същност, да се задоволява човешкото любопитство или да се очертават нови

16

хоризонти, е същинско предизвикателство, което осмисля живота на мнозина. Това в същото време е отличителна черта и на самата човешка природа и поради това е един от аспектите на човешкия капитал.

За него е характерна предприемчивостта и в същото време приемствеността на процесите, които осигуряват възможност за акумулация. За човешкия капитал е характерно акумулация на познанието, при което една реализирана цел следва друга и така до безкрайност.

Информационните продукти, пазари и технологии коренно ще изменят и технологията на всички човешки дейности по отношение на жизнения и денонощния цикъл, вероятно ще се размият границите между домашна и платена работа, ще се измени и съдържанието на социологическото понятие свободно време в рамките на денонощния и годишния цикъл

Онова, което лесно може да се добие и е достъпно, няма да притежава особено висока ценност съобразно класическата икономическа теория. По-висока оценка и съответно цена ще придобиват процесите, които са свързани с разход на огромен времеви ресурс и поради това трудно се осъществяват във времето. Всичко това отново афишира процесите, свързани с формирането на човешкия капитал.

Определящата роля на човешкия капитал по отношение на физическия

Първоначално физическият или индустриалният капитал, на по-ранните стадии от развитието на машинното производство, е трябвало повече да заместват физическата сила на човека, предопределяйки взаимодействието между човека и машината, детерминирани главно от технологията. Това е специфично решение на производствената функция, при което определени единици труд се заместват с капитал в определени съотношения. Доминира в такъв случай заместването на единия фактор на производството с друг.

По-късно качественото развитие на физическия капитал през ерата на промишления капитализъм създава все по-сложни оръдия на труда, които усъвършенстват не толкова функциите на ръката или на тялото като източници на движение или енергия, а умножават функциите на мозъка и свързаните с него дейности. Този процес от по-ново време също изглежда безкраен, но взаимодействието между човешкия и физическия капитал е повече в смисъл на взаимно допълване, отколкото на взаимно заместване.

днешните познавателни постижения, резултат от развитието на човешкия капитал, подготвят условията за създаването на нови образци машини от следващото поколение физически капитал. В този безкраен процес интелектът винаги е бил водещата страна.

17

Човешкият капитал и жизненият цикъл на индивида

. Безсмислено се оказва да се поставят задачи за съответната възраст, за което се знае, че организмът няма да се справи успешно. Неслучайно науката за подрастващите като теория е обособила първите три години от развитието на детето, после първите седем години и т.н.

определени периоди - детството, юношеството, зряла и “третата” възраст.

Например усвояването на езика в елитните гимназии едва ли случайно се предвижда да започва около петнадесетата година. В нашата географска зона това е времето след навършването на 6 - 7- годишната възраст.

Различни дейности са свързани с различен физиологичен ритъм и възможности за поемане главно на физически натоварвания.Например за спортната гимнастика възрастта 23 - 25 години е пределна.

По друг начин обаче стоят въпросите, когато става дума за мисловни процеси, изследователски и аналитични качества

Сега, а и в миналото е било известно, че в точните науки постижения могат да се реализират и в по-млада възраст. Един математик или физик може да бъде признат гений и на 25 години, като Галоа или Айнщайн например. Другите науки обаче и особено социалните предполагат друг възрастов таван. Там се изисква като предварително условие социална зрялост на личността, за да може тя да претендира за сериозни изследователски пробиви, свързани със специфичен обект, например социалната област.

Социалното из-следване изисква съответно и социална зрелост на личността. Такива са обществената, политическата, социологичната среда

Типичен пример в това отношение е половото съзряване. За разлика от социалното то настъпва по-рано и в същото време приключва по-рано на фона на жизнения цикъл. Например пълното социално съзряване, което можем да отъждествим с изграждането на едно поколение, е в рамките на 22 - 25 години.

Ако съпоставим тези цифри със средната продължителност на живота, ще установим, че спрямо индивидуалния човешки капитал се създават и застъпват три поколения, които имат възможност да обменят и акумулират опит по едно и също време. Запитва ли се някой как би изглеждало човечеството, ако средната продължителност на живота е примерно 200 години, а едно поколение се формира за същите тези 25 години. Това би представлявал свят, съвсем различен от днешния.

18

Широко известно е и разбирането, че съответстващата възраст на това съзряване за едно 18-годишно момиче е около 20-21 години за момче, докато 20-годишното момиче има за съответствие спрямо психофизиологичното развитие мъж на около 23-24 години.

. Всички процеси при мъжете, аналогични на тези при жените, протичат в по-друго време, с други особености на възприятията. Това може да се използва за аргумент на идеята, че половите характеристики играят твърде важна роля при инвестиционния процес в човека като конкретност на реализацията, технологията, ефективността и т.н.

Според концепцията за перманентното обучение например не е безразлично с какви образователни дейности ще се натоварва съответният индивид спрямо съответната възраст.

Изграждането на индивида и на човешкия капитал се осъществяват във времето. Един от аспектите в това отношение е непрекъсваемостта на процеса, но това е само неговата привидна страна. Акумулирането на знание не е като запълването на съд с течност или друга субстанция.

акумулирането на опит, владеенето на дейности и умения, получени чрез примери на подражание или словесна информация чрез неформално обучение, по същество е инвестиционен процес в човека, а резултатът е човешки капитал.

По същата логика днешното време (началото на 21. век) като проявление на същата закономерност поставя условието образователният процес да бъде свързан поне с 12 - 13 години масово обучение при първоначален старт на системата на формалното образование 6 или 7 години.

Следователно масовата норма на задължително формално образование непрекъснато е нараствала през последните 100 - 150 години.

Стадии при формирането на човешкия капитал и профилите възраст - заплащане

Те изглеждат като верига или каскада от наслагване на формиране и използване, които се съпровождат и с амортизационни процеси, остаряване на познанието или загуба на информация поради свойствата на паметта.

19

Формиране на човешки капитал

Използване

АмортизацияАмортизация

Ново

формиране

Използване

Процесите формиране на човешки капитал - използване и функциониране - ново формиране - амортизация - създаване на нова информация се сливат в едно единство

истинското учене и обучение като инвестиционен процес започва едва след завършването на висшето образование.

Възраст - заплащане

Човешкият капитал и проблемът с мобилността

Доколкото човешкият капитал е в неразкъсваемо единство с живата човешка личност, нейните проблеми в смисъл на дислокация и преместване във времето и пространството чрез всички известни форми на придвижване се свеждат до физическо движение със своите времеви и други разходни характеристики

Един от факторите за новото качествено състояние на благоденстващия пазарен свят от гледна точка на мобилността е масовата автомобилизация като елемент на съвременната транспортно-битова култура.

Мобилността е свързана както с процеса на формирането на човешки капитал, така и с неговото използване. При равни други условия по-голямата подвижност може да създаде благоприятни условия за подобряване на социалната среда, да увеличи физическото и психичното здраве на нацията, да направи икономии от инвестиции в

20

жилищна градска среда, а с това да ни приближи и към съвременните стандарти при обитаването.

Човешкият капитал и националните цели и интереси

Към човешкия капитал спадат и някои общи характеристики на капитала, отнасящи се до неговата интернационална природа. Някои от елементите на продукта, резултат от функционирането на човешкия капитал, са общо достояние на човечеството, в това число науката, технологията, информационните системи и т.н. Капиталът, както е известно, е интернационален по своята природа и това е израз на интернационализацията на системата на производството през последните няколко столетия. Индустриалната революция и капиталовото стопанство в този си вид, в който го познаваме, демонстрират измерения, действително общодостъпни за всички нации. Той не признава граници. Въпреки всичко един от съществените аспекти на човешкия капитал свързваме с обстоятелството, че той е национално обагрен в по-висока степен от всички останали форми на капитала.

Ето защо по принцип в по-развитите пазарни стопанства, а и у нас още от миналия век масовото образование си остава на практика държавна грижа. Държавата е най-големият инвеститор в това отношение - като се почне от инфраструктурата на образованието и се стигне до различните му степени - начално, основно, средно, средно специално и висше образование. Колкото е по-ниска образователната степен, толкова по-осезателна е намесата на държавата, и обратно - финансирането на висшето образование обикновено е със смесени източници от множество субекти, но и там преобладава държавният източник на финансиране

Така в една по-малко образована пазарна структура, каквато например е съществувала в България преди повече от 50 години, с масово образование до четвърти клас и немасовизирано средно и висше образование, образователният модел е бил заложен на минимум мобилност.

На фона на масовия вариант на основно образование от няколко класа тези гимназии са твърде престижни за времето си, при положение че висшите училища са имали твърде скромен прием от порядъка на няколко хиляди души за страната. Този престиж според нас се е дължал не само на недостатъчно масовизираното средно образование, а защото ограниченият прием е правил твърде прецизирана селекция от мотивирани обучаващи се, каквато е логиката на формирането на човешкия капитал

Обратно, в сегашното общество с прехода към масова подготовка от 11 - 12 години задължително обучение, с масовизирането на колежанското и висшето образование е естествено конкуренцията да се премести в самия контингент на завършилите съответната университетска степен, при което се предполага, че една част от випускниците не отговарят на лицензионните условия, т.е. те са брак по аналогия на производството на други стоки от материален характер. Следователно трябва да се промени самата философия на образователния и инвестиционния модел, а не да се

21

предпочита вариант на отстъпление от средноевропейските критерии за броя на специалистите с висше образование на 10 000 души население.

Националният критерий е важен и поради спецификата на самия модел, който винаги е национално обагрен. Доколкото образованието е консервативна система, тя би трябвало с охота да приеме националните исторически традиции. Твърде често дестабилизирането на тази система води до негативи, свързани с качеството на инвестиционния процес в човека. Уважаващите себе си нации с традиции в тази насока от няколко столетия трудно допускат произволно да бъде изменян техният образователен модел. Тук нещата по аналогия са както е в спорта - там действа правилото да не се допуска разбиване на соб-ствения стил на игра, защото последното е почти равнозначно на загуба. За целите на практическите задачи там съществува съответното спортно разузнаване, чиито цели са тъкмо такива - да се разбие установеният стил на противника и да се наложи собственият.

Освен това в българския образователен модел са заложени някои черти на националния характер и на народопсихологията, които ще бъдат разгледани по-късно.

Изтичане на човешки капитал

Един от аспектите на националния критерий за формирането на човешкия капитал е проблемът с изтичането на интелект чрез емиграционните потоци.

обществена гледна точка вложенията за човешки капитал имат своите алтернативни разходи, обществото се е лишавало от някакъв материален или друг статус, за да формира съответния национален ресурс като човешки и интелектуален капитал.

Емиграцията в нашата страна през последното десетилетие вече надхвърля един милион души

Като цяло изтичането на човешки капитал от гледна точка на националните и държавните критерии е повече негативно, отколкото положително явление.

Консерватизъм на процесите, свързани с човешкия капитал

Друг аспект на материята, свързана с човешкия капитал, е консерватизмът на цялата система. Тя се отнася както до формирането, така и до използването му. Често пъти консерватизмът е израз на самата образователна традиция. Вече беше отбелязано по друг повод, че консерватизмът е полезно свойство, когато става дума за инвестиции в човека. На фона на пъстрата картина в световната практика ние се намираме някъде на средно равнище по образованост на нацията. Образователната ни традиция обаче е

22

стара, въпреки че е изживяла периоди на подеми и спадове. Тя подхранва до известна степен и националното самочувствие по принцип, а и в съвременните по-трудни времена, когато е налице не просто криза в икономически смисъл, а много по-широка и фундаментална криза на ценностната система и преход към друга философия на образователния модел.

Опитът да се нарушава консерватизмът на основата на метода “проба-грешка” често пъти връща нещата на изходната им позиция.

Една част от обяснението за българския феномен по отношение на добрия образователен статус трябва да се свърже с националната историческа традиция и със стремежа на българина към познание и наука. Смята се, че в чертите на националния характер има ако не доминиращи, то твърде важни черти, свързани с човешкия капитал. Едната от тях е да се отделят икономически и други ресурси за образованието на подрастващото поколение като висша семейна ценност и да им се даде възможност за шансове в тази посока. Втората доминираща черта на българския национален характер е да се построи собствен дом. И двете черти имат отношение към формирането и инвестирането в човешки капитал.

Това е така, защото съобразно територията за човешкия капитал най-сериозно е отражението на базовото висше образование върху личността. То култивира и базовото мислене, което по-късно трудно се променя.

Относно по-достъпния характер на инвестициите в човешки капитал

Но на фона на относителното сравнение инвестициите във физически капитал са много по-големи, отколкото индивидуалните инвестиции, свързани с човека.

Пазарът на образователните услуги всъщност дава заявки за инвестиции по своята логика, докато пазарът на труда в същото време стагнира и свива потреблението на съответния контингент специалисти.

инвестициите в човека по принцип са по-достъпни спрямо всички останали форми на инвестиционния процес.

състоянието на човешкия капитал е най-важният и съдбоносен фактор на икономическата динамика с дългосрочно действие при равни други условия.

23

Относно уникалността на инвестиционния процес

Съответните продукти в тази област трябва действително да бъдат продаваеми, макар че индивидуалният човешки капитал е нетъргуемо пазарно благо в своята конкретност.

Все повече се налага и практиката на самофинансиране на процеса. Частното образование обикновено е семейна инвестиция.

Често пъти частните инвестиции имат за цел да подпомогнат основния инвестиционен процес, осъществяван от държавата.

От особеностите на инвестиционния процес в човека може би най-важно е обстоятелството, че един субект инвестира в друг суверенен или бъдещ суверенен субект, който номинално има същите потенциални права в обществената среда. Да си собственик на резултата от инвестицията е едно, а да обогатяваш по същество друг субект е нещо съвсем различно. Инвестираш, но полезните ефекти от процеса принадлежат другиму с всичките произтичащи от това обстоятелства. При това се инвестира не в какво да е, а в интелект и опит, акумулира се познание, което прави съответната личност по-силна, потенциален конкурент на съответното поприще, ако естеството на инвестиционния процес е от такъв порядък. Обучаващият се може да измести своя учител или най-малкото да му бъде конкуренция в съответната област.

За предаването на опит или познание, независимо в каква област, се изискват благородство и особена комуникация между субектите

Ефектите или ползите от инвестиционния процес

* индивидуални финансови ползи под формата на доходи;* възлагане и изпълнение на nо-отговорни задачи;* “опция за финансова възвръщаемост” - свежда се до шанса да се получи впоследствие още по-

голяма квалификация и съответно доход;* нематериални алтернативни ползи - разширен избор за работа, кариера, свободно време,

контакти, удовлетвореност в професионален и личностен аспект;* “възможност за хеджиране” - срещу изненадите от външната среда, образованите безработни

стават по-малко;* непазарни ползи - умение всеки сам да реализира определени дейности главно в домашната

среда (ремонт, поддръжка, строителство и др.);* ползи, насочени към семейството и главно - умение за справяне със задълженията по

отглеждането и възпитанието на децата, както и умение за общуване с брачния партньор, близките, съседите и пр.;

* очакване на по-висок социален статус на индивида;* по-голям шанс за успешна кариера;* по-голяма конкурентоспособност на работната сила;* възможност за удовлетвореност от труда, самочувствие, реализация, насищане на по-горните

етажи на социалните потребности;* доказана висока ефективност на индивидуалния труд;* по-голяма сигурност;* качество и шанс в обществото;

24

* възможност за обитаване на по-здравословна среда;* по-широка обща култура и познаване спецификата на собственото тяло;* самочувствие, съчетано с усещането, че не си изоставащ в личностен план;* възможност за допир със световната култура, интересни личности, удовлетвореност от

познанието;* възможност за превантивна защита и избягване на опасности и др.

Второто равнище на индикиране на ползите се отнася до бизнеса в икономическите организации и преди всичко до фирмите. Онова, което производствената практика е показала, свързваме с обстоятелството, че при равни други условия състоянието на човешкия материал е решаващо за всичките дейности, реализирани на фирмено равнище. Всъщност бизнесът инвестира в човешки капитал не от човеколюбие, а тласкан от икономическата рационалност. Той инстинктивно знае какво трябва да се прави при определени условия, но в случая преди всичко очаква:

* производителност - индивидуална и фирмена като резултат от по-високата квалификация;* по-голяма конкурентоспособност на пазара;* по-категорично реализиране на целите на фирмата, свързани с експанзията;* по-сигурно задържане в съответния бранш;* икономическа мотивираност на фирмите да назначават работници и служители с квалификация,

отговаряща на използваната технология, и в същото време технологията непрекъснато да се подобрява. В такъв случай тя може да направи икономии, в случай че интелектуалният потенциал на персонала е по-висок;

* по-ефективна дейност по обучението на персонала;* редуциране на нуждите от понасяне на разходи по адаптация и бъдещи разходи за

квалификация;* ползи, допринасящи за общата атмосфера там, където производственият процес изисква общи

усилия и умения за работа в екип;* съобразяване с изискванията на съвременната фирмена култура и усвояването й;* намаляване на текучеството чрез разумна политика на конкурентни заплати в резултат от

инвестициите в човешки капитал.

Третото равнище е свързано с ползите за обществото, с по-богатия статус на обществената среда и с възможностите є да решава по друг начин икономическите и социалните проблеми. Когато една нация е по-организирана, самата организация се превръща в икономически ресурс.

когато става дума за обществото като цяло, и могат да се сведат главно до следното:

* общи ползи за обществото, свързани с грамотността;* обществени финансови ползи, свързани с фискални постъпления от по-високите

данъци на по-образованите поданици;* ползи, свързани с динамиката на БВП;* организираност и качество на социалния и политическия процес, нова

политическа култура;* по-качествена работа на институциите в държавата;* по-ниска престъпност и сигурност;* по-организираното общество има какво да загуби от всяко действие, което го

дезангажира от нормалния му ритъм. Високоорганизираната обществена среда има пряка връзка с инвестициите в човешки капитал, тя е резултат от трайни и целенасочени въздействия, които култивират оценки за ефективното използване на общественото време и уважение към порядъка и реда;

* осигуряване на по-добър статус на семейната среда и домакинствата. Децата на по-образованите родители реализират по принцип по-добре неформалното

25

предучилищно образование. Средата в такъв случай предполага по-малко изненади и възможности за отклонения от възприетите норми;

* предпазване на обществото от социалните болести - наркомания, проституция;* обществените ползи включват и откривателството във всичките му аспекти.*

всеки период от живота на човека е подходящ или не за съответните образователни инициативи и в случая е най-добре да се подходи прагматично, а не примерно емоционално или пристрастно на основата на съществуващи междуличностни зависимости. Както не бива да се обърква географската зона във връзка със земеделското производство, така не бива да се допуска грешка при инвестицията в човешки капитал по отношение на жизнения цикъл.

Освен това възвръщаемостта от съответната инвестиция все повече губи шансове, когато е осъществена в по-късна възраст, точно така, както по-късните бракове неизбежно осигуряват и по-ранни сираци в чисто човешки план.

Особената технология на реализацията на дейността

Формирането на човешки капитал е вид производствена дейност. Тя обаче се отличава от всяко друго производство, макар че се осъществява във все по-разширяващи се мащаби. Значима нейна специфика свързваме с обстоятелството, че сравнително неголеми инвестиции (като личностен товар) се влагат за създаването на нематериална услуга. Човешкият капитал на може да бъде сведен до парични средства. Той обаче ангажира парични ресурси, защото самият инвестиционен процес на практика е влагане на парични средства като разход. Възмездяването на нематериалната услуга е свързано с парични разходи, което формира специфична цена на съответния процес. Така в крайна сметка разходът на интелектуални ресурси и формирането на човешкия капитал се осъществяват за сметка на други икономически ресурси. Доколкото става дума за пазарен процес, тук зад паричната оценка се крие алтернативната цена, а тя може да бъде изразена с всякакъв ресурс като материално благо, вещ, времето като ресурс и пр. Формирането на човешкия капитал няма веществено съдържание, макар че има своя материален носител, и в същото време е елемент от създаването на БВП и съответно на дохода на обществото.

Високоразвитите пазарни структури ангажират огромна част от трудоспособното си население при производството на БВП чрез формирането на човешки капитал. Например за САЩ се твърди , че всеки четвърти американец се учи или е зает в сферата на образованието под различна форма.

При възвъщаемостта от инвестициите в човешки капитал се разчита винаги за по-продължителен период спрямо инвестициите във физически капитал.

спрямо степените на образователна верига

* Общата подредба на ползите е според класификацията на Хайлбронер, допълнена и разширена от автора.

26

Субекти на инвестиции

Обект на инвестиции

Частни семейни

инвестиции

Държавни инвестиции

Фирмени инвестиции

1. Естествено образование преобладават незначителни

твърде слаби

2. Основно образование незначителни преобладават

незначителни

3. Средно образование незначителни преобладават

незначителни

4. Висше образование преобладават значителни значителни

5. Образование по време на кариерата

значителни незначителни

преобладават

6. Образование през третата възраст

преобладават значителни незначителни

9. При основното образование, държавните инвестиции в човешки капитал:а/ преобладават;б/ са твърде слаби;в/ са незначителни;г/ са значителни.

Обществените ползи или социалните изгоди най-трудно подлежат на количествена оценка. Там метрирането среща специфични трудности, неприсъщи за другите инвестиции.

Освен това тъкмо при този вид инвестиции съществуват значими немонетарни предимства и специфични ползи, свързани с по-широка гама от социални процеси и взаимодействия, които трудно могат да бъдат метрирани, но често пъти са в състояние да наклонят везните в полза на инвестиционния процес към отделния индивид, което поражда специфични обществени нагласи и преразпределя ресурси от една област към друга.

Четвърта глава

ИНВЕСТИЦИИВЧОВЕШКИКАПИТАЛ ИТЯХНАТАВЪЗВРЪЩАЕМОСТ

27

10. При анализа на инветициите в човешки капитал, трудни за отчитане са:а/ разходите за учебни такси;б/ разходите за учебна литература;*в/ разходите за храна;?г/ разходите за семестриални такси.

Разбира се, самата интелигентност не е достатъчна за формирането на човешкия капитал от високо качество, но тя е предварително условие за това.

Оттук идва и необходимостта от полагане на съответните институционални усилия за поддържането на този статус. В много страни поради тази причина той е доминиращо държавна грижа

11. Оптималната продължителност на обучението:а/ определя се съобразно националните традиции;б/ зависи от финансовите възможности на съответната институция;в/ зависи от намаляващата норма на възвръщаемост;г/ зависи само от личностните характеристики на индивида.

. Така капиталообразуването безспорно се свързва с инвестиции, носещи прирасt

Не е трудно да се докаже, че когато съществува несъответствие между физическия капитал и работната сила, производителността на съответната икономическа система ще бъде по-ниска

Семейството обикновено не разполага с ресурси за инвестиции във физически капитал, бизнесът на фирмено равнище има определени предпочитания към инвестициите във физически капитал, държавата е основен инвеститор при масовото формиране на човешкия капитал от определено качество, които бизнесът на практика потребява наготово и едва по-късно - след като е осъществен актът на наемането, осъществява инвестиционни програми за персонала.

Самоинвестирането в човешки капитал по презумпция е печелившо начинание, но реалната ефективност на процеса зависи от твърде голям брой фактори с голяма неопределеност

28

Спестяване за инвестиции в

човешки капитал

Текущо

потребление

Спестяване за инвестиции във

физически капитал

Състояние на човешкия капитал след инвестицията

Текущ БВПНалично състояние

на човешкия капитал

Прираст

Един от най-базовите субекти на инвестициите в човека - семейството, реализира частни инвестиции обикновено в подрастващото поколение.

Частните инвестиции са масово разпространени на всички стадии на формирането на човешкия капитал.

Друг субект, които трайно присъства в инвестиционните начинания, е обществото и в частност - държавата.

Държавата като субект на инвестициите в човешки капитал има и това положително свойство, че култивира чувство за съпричастност, национални цели и единство, което на определен етап от развитието на националната държава дава редица шансове на вътрешната консолидация около определена кауза и оформя благоприятна равнодействаща сила, подчиняваща движението в определена посока

Трети самостоятелен субект с много широки инвестиционни функции по принцип и в частност по отношение на човешкия капитал е бизнесът. Той е принуден да инвестира в човешки ресурси не от човеколюбие или алтруизъм. Фирмените инвестиции в човека са неизбежни и все повече разширяващи се, защото имат висока възвръщаемост и осигуряват най-важния ресурс на всяка икономическа и социална организация - хората.

Частните, обществените и фирмените инвестиции формират трите стълба на инвестиционния процес в човека

Инвестиционният процес, свързан с човека, облагодетелства цялата обществена структура.. Тя трябва да ни доведе до идеята, че инвестиционният процес в човека трябва да съотнесе разходи във времето с приходи или ползи също във времето. За да може да се търси някаква възвръщаемост от инвестициите в човешки капитал, е очевидно, че разходните характеристики би трябвало да се покриват от приходите или ползите, реализирани в слединвестиционния период.

Съобразно общата методология възвръщаемостта би могла да се индикира като съвкупна или обща. Тя трябва да ни покаже как и с колко потокът от доходи е по-голям от потока на разходите за инвестицията. Нетната възвръщаемост трябва да изразява същото съотношение, след като се приспадне амортизацията от инвестицията в човешки капитал

По принцип в развитата пазарна структура масовото образование е преимуществено държавна грижа

Финансов анализ на инвестицията в базовия модел

под възвръщаемост ще разбираме покриване на направените инвестиционни разходи с реализираните приходи след инвестиционния период.

29

Формирането на човешкия капитал винаги има висока алтернативна цена, защото, разсъждавайки като икономисти, винаги трябва да си задаваме въпроса - какво губим, като печелим нещо.

Финансовият анализ на приходите и разходите във времето би трябвало да ни изведе критериите за възвръщаемост от инвестициите в човешки капитал. Той е необходим, за да се докаже смисълът на самата инвестиция според чисто икономически критерии

Преки разходи

Една от най-важните и ценни характеристики на разходите свързваме преди всичко с обстоятелството, че те винаги са конкретни, осъществяват се в конкретно историческо време и заедно с това могат да бъдат следени

Затруднения в тази област биха могли да възникват не от несъвършенства на чисто математическата методология, а от информационен характер, както и от особения предмет на аналитичната работа - човешкия капитал, и неговия материален носител - отделния индивид.

И в единия, и в другия случай говорим за разходи в чисто икономически смисъл. Това са паричните изражения на онези консумативи, които задължително ще бъдат направени, за да се осъществи самата инвестиция. Те в същото време трябва да изразяват допълнителните издръжки, които са над онова равнище на потребление, свързано със съществуването на самия индивид.

Това са разходите за храна, дрехи, обитаване, топлинна енергия, транспортни разходи, както и консумативи, поддържащи статуса на индивида от по-висшия клас потребности - комуникация, информация, естетика, култура и т.н.

В литературата, посветена на проблемите на човешкия капитал, е прието реалните производствени разходи, свързани с конкретната инвестиция, да се означават като преки

. Разходите могат да бъдат вътрешни и външни, съответно счетоводни и несчетоводни

Преки инвестиционни разходи

Т0 - начало на инвестиционния процес

Ти - край на инвестиционния процес

30

преки

разходи

Разходи

Доходи

Т0 Ти

Време

(Възраст)

По отношение на преките разходи съществува една безспорна част, която не подлежи на съмнение

Към тях се отнасят например учебните такси, различните разходи за закупуване на учебна литература, за учебни пособия и помагала, както и за технически средства, ако организацията на инвестиционния процес ги налага

Образователната инвестиция според общоприетата класификация е нормално благо, защото става дума за чисто пазарни процеси. Това означава, че при равни други условия тя е по-достъпна и съответно по-привлекателна за субектите с по-високо равнище на дохода.

По-труден е коментарът за онези разходи, които не могат да бъдат изцяло включени като преки и инвестиционни, тъй като се отнасят до потребление и друга текуща консумация на индивида.

Полезна информация в тази посока може да ни предоставят теориите за перманентния доход и жизнения цикъл на индивида, отнесени към конкретното общество

. Така, ако се окаже, че учебният процес като инвестиционен изисква разходи над средните за осигуряване на пазарни консумативи, свързани с обитаването, транспорта, изхранването, обличането и др., те трябва да се включат с някаква редукция или коефициент по експертна оценка. По същия начин може да се включат и разходи за квартира, телефон, обзавеждане на работно място, включване в информационни мрежи, които не са типични или имат по-малки стойности за необучаващи се.

. Когато се имат предвид всичките тези особености, преките разходи ще са израз на две съставки - една част, която е безспорна и не създава затруднения при нейното измерване, и втора подгрупа разходи, които много по-трудно могат да бъдат изчислени, променят се индивидуално, но все пак е възможно тяхното отразяване в общата съвкупност на преките разходи

Този анализ може да разграничи разходите на необучаващ се за съответната възраст и социална група и разходите за обучаващ се за същата възраст, професионална или социална група. Разликата или дистанцията между тези две равнища на разходите ще ни даде

Алтернативни разходи

Така финализирането на инвестициите в човешки капитал задължително включва и алтернативните разходи, които имат тенденцията да нарастват в началото на

31

трудовата кариера до зрялата творческа възраст като период от жизнения цикъл на индивида. Всяка жизнена, а заедно с това и образователна дейност има алтернатива.

Преките и алтернативните разходи имат тенденция да нарастват абсолютно във времето на образователната инвестиция.

Необходимост от дисконтиране

Графичната функция на преките разходи е наклонена надолу и надясно в четвърти квадрант или стъпаловидно в същата посока, което показва тяхното нарастване във времето. Графичната функция на алтернативните разходи е с положителен наклон в първи квадрант на координатната система, защото те също нарастват спрямо критерия време. На практика това е профилът "възраст - заплащане", отнасящ се за отделен индивид или агрегиран по различни признаци.

32

преки

разходи

Разходи

Доходи

23 г.18 г.

0 Възрастпреки

разходи

алтернатив-

ни разходи за родителите

алтернатив-

ни разходи за индивида

профил "възраст -

заплащане" за необучаващ се индивид

Доход

Преки и

алтернативни разходи

23 г.18 г.

Време

преки

разходи

алтернатив-

ни разходи

линия на дохода

на обучен индивид

линия на дохода

на необучен индивидP

Q

МN

1

2

Алтернативните разходи могат да изразяват и пропуснати ползи, които нямат пряка парична оценка.

Разходите за образование като обща тенденция непрекъснато се увеличават и усложняват. Тази закономерност предизвиква сложност и спрямо конкретната технология на тяхното отчитане.

Самоинвестиране в човешки капитал

33

алтернатив-

ни разходи

Доход

Преки и

алтернативни разходи

Т26 Т30Т0 Т18

Време

доход

преки

разходи

преки разходи (задочно

обучение)

доход

2

1

3

4

5

доход,

ал. разходи

доход,

алт. разходи

алт. разходи

Доход

доход на обучения индивид

X

доход

Време

18 г.

алтернат.

разходи

преки

разходи

у

преки

разходи

х

Схема 19

Масово разпространена е и практиката непрекъснато от даден етап да се съчетават разходи с доходи и всичко това да протича във времето с определено равнище на алтернативните разходи - както парични, така и в други форми (схема 20).

Схема 20

34

Доходи

Разходи

Време

доход на необу-

чен индивид

алтерн.

разходи 24 г.18 г.

преки

разходи

Пета глава

ПРАВИЛАИКРИТЕРИИ ЗАИНВЕСТИЦИОННИРЕШЕНИЯ

Нетна настояща дисконтирана стойност (NPV)

Сравняването на потока от разходи с потока от доходи, макар и не с особено голяма точност, извежда икономически критерии за това, дали една инвестиция си струва усилията, или не. По същия начин бъдещият поток от доходи на образования индивид спрямо дохода на необразования може да показва някои специфични особености. На практика са възможни четири основни варианта, които ще представим графично, защото по този начин се спестяват излишни обяснения (вж. сх. 24, 25, 26).

Възможни варианти при старта на кариерата

Такава ситуация (сх. 24) е напълно възможна поради много причини. Например липсата на достатъчно практически умения в началото на трудовата кариера, макар и с диплома за висше образование, много често е причина "стартът" в заплащането да е значително под дохода на работещите връстници, които са оползотворили времето си в платена работа. Най-неблагоприятният вариант в такъв случай е завършилият въобще да не достигне равнището на дохода на необучения през времетраенето на цялата трудова кариера.

35

Допустима, а понякога и желана ситуация е (сх. 25), когато стартът на трудовата кариера на завършилия по-висша образователна степен е поне на равнището на дохода към същия период спрямо критерия жизнен цикъл. Вашият връстник в случая компенсира с производствения опит липсата на по-високо образование, като при това се предполага, че по-късно във времето той ще изостане от вас по критерия доход за съответната следваща фаза от общия по същество жизнен цикъл.

Модел, обещаващ висока възвръщаемост от инвестицията (сх. 26), тъй като още при старта на трудовата си кариера вие изпреварвате значително по доход онези ваши връстници, които не са инвестирали в образованието си. Още по-добре би било, ако вашата графика на дохода има стъпаловидна форма спрямо критерия възраст и се отдалечава максимално от тази, показваща кривата възраст - заплащане на неинвестиралите в образованието си.

36

Губещата ситуация обикновено свързваме с причини, които не позволяват упражняването на придобития по-висок образователен статус в неговия типичен вариант по най-различни причини (сх. 27). Това може да бъде израз на дискриминация, продължителна заетост в домашното стопанство или други нископроизводителни дейности, свързани съответно и с по-ниско равнище на дохода. Често пъти дейности, които не са платени добре, изискват висок образователен статус за упражняването на отговорни социални дейности - учители, лекари, социални работници и др. Там известна компенсация може да се осъществи посредством немонетарните предимства от упражняването на съответната професия или от специфичния бюджет на времето, който позволява да се заработва доход от паралелна работа.

Един частен случай и специфичен модел на човешки капитал е добре образованият съпруг, който се е посветил на семейството или на кариерата на партньора. Тъй като фамилията предполага общност на дохода, много често това е видоизменен модел на висока възвръщаемост от инвестициите в човешки капитал, защото липсата на собствен доход се компенсира от високите семейни доходи от бизнес, политическа, артистична или друга кариера на единия от двамата партньори. Ако такива случаи обаче са масови в практиката, това в значителна степен може да обезсмисли самата образователна инициатива.

Когато сравним приходите с разходите във времето, след като сме приложили техниките за дисконтиране към настоящия период, да речем - сега, след сравняването на двата потока, ще получим надежден икономически критерий за това, дали е рентабилна инвестицията, или не. Настоящата дисконтирана стойност (NPV) може да се изчисли по формулата:

37

където: Е е потокът от крайни доходи, - всеки доход, получен веднага,I - лихвеният процент,n - продължителността на периода (кариерата).

,

или: .

Разходните характеристики във времето могат да се разглеждат като отрицателен доход.

По принцип, ако тези дисконтирани разходи са по-малки от дисконтирания поток от доходи, си струва да се инвестира в човешки капитал, и обратно. Когато NPV < 0, т.е. разходите са по-големи от приходите (изгодите, ползите), не си струва да инвестираме по чисто икономически съображения.

Графично ползата от инвестицията може да бъде изведена, като се сравни площта на преките (1) и алтернативните (2) разходи с площта на превишението на дохода от обучения индивид спрямо потока от доходи на неинвестиралия в човешки капитал (3) (Схема 22).

Общи разходи и възвръщаемост от инвестицията(комплектоване на елементарния модел)

38

В случаите, когато площта, означена с (3), е по-голяма, потокът от приходите превишава разходите и инвестицията е рентабилна, и обратно. На практика площта

(3) превишава лицето на (1) + (2) , дори и при минимално по-висок доход на инвестиралия в човешки капитал спрямо неинвестиралия.

Причина за това е удължената основа на фигура (3), тъй като обикновено тя обхваща годините на цялата трудова кариера. Здравият смисъл в такъв случай подсказва, че е по-разумно да се инвестира в човешки капитал по-интензивно 10 или 15 години, за да се осигури по-добър статус през следващите 40 или повече години от трудовата кариера. В крайна сметка решението се взема от индивида, при което той неминуемо отчита множество други обстоятелства, в това число и субективната оценка на полезността.

Когато NPV = 0, то потокът от приходи е равен на потока от разходи като дисконтирани величини и от икономически критерий е безразлично дали ще се инвестира, или не. При изчисляването на NPV обикновено разходите се възприемат като отрицателен доход, но е възможно всички потоци да бъдат самостоятелно дисконтирани и едва след тази процедура да бъдат съпоставяни.

12. инвестицията има икономически смисъл, ако NPV:а/ е равна на нула; б/ е равна на единица ;в/ има положителни стойности;г/ е по-голяма от лихвата.

Вътрешна норма на възвръщаемост (IRR)

Нетната настояща дисконтирана стойност (NPV), както личи от самото є название, показва нетните дисконтирани разлики между разходите и ползите. Те могат да бъдат по-големи или по-малки, както и да имат нулево или отрицателно значение. По този начин може да се докаже ползата от дадена инвестиция, но тя не може да бъде сравнявана с алтернативното приложение на даден икономически ресурс, например да бъде сравнявана с ефективността на инвестициите във физически капитал. За да се избегне този недостатък, паралелно с нея се използва и вътрешната норма на възвръщаемост (IRR). Тя обвързва възвръщаемостта на инвестициите с преобладаващия лихвен процент и тъй като той е критерий и за всички останали инвестиции, на практика се избягва недостатъкът на NPV. По дефиниция вътрешната норма на възвръщаемост е онова равнище на дисконтиране, при което нетната настояща дисконтирана стойност приема нулеви стойности.

Така IRR се явява частен случай на NPV. Когато се използва като ориентир един устойчив лихвен процент, можем да сравняваме алтернативното приложение на ресурса за инвестиции и безспорно икономическата рационалност ще ни тласка в посока, където нормата на възвръщаемост от съответната инвестиция е по-висока. Този анализ се отнася най-вече до съпоставянето на нормата на възвръщаемост в човешки капитал с нормата на възвръщаемост на физическия капитал. Напълно естествено е

39

инвестициите да се насочват там, където възвръщаемостта е по-висока. Или ако си зададем видоизменена задача - при абсолютната необходимост и от двата вида инвестиции, условията трябва да са поставени така, че да осигурявят приблизително паритетни норми на съответната възвръщаемост от тези стратегически за всяко общество инвестиции.

На практика просто трябва да се видоизмени основната формула за NPV, при което вместо лихвения процент ще зададем параметъра "r", изразяващ равнището на дисконтиране, и тогава NPV приема нулеви стойности. Вместо да се търси нетната характеристика на превишаването на изгодите (ползите) спрямо разходите, се определя онзи таван на лихвения процент, при който е мотивирана и икономически целесъобразна самата инвестиция. Защото по дефиниция "r" индикира максималното възможно равнище на лихвения процент, при което индивидът би решил да инвестира. И тъй като става дума за финансови ресурси с възможност за алтернативно приложение, той би платил или наел средства, за да инвестира в човешки капитал.

,

където:

IRR е вътрешната норма на възвръщаемост,

NPV - нетната настояща дисконтирана стойност,

Е0 - всеки доход, получен веднага,

Е1, Е2- потокът от крайни доходи,

r = I - лихвеният процент.

Така правилото за вземане на решение се видоизменя. Най-благоприятна е ситуацията, при която r = I, защото се изчерпва максималният ефект от инвестицията. Ако r < I, инвестицията е губеща по икономически критерии, тъй като алтернативното приложение на съответния финансов ресурс би довел до по-висока възвръщаемост. Ако вътрешната норма на възвръщаемост превишава лихвения процент за съответния период, инвестицията е печеливша. На практика в първоначалните периоди на инвестиционния процес тя може многократно да превишава нормата на възвръщаемост във физически капитал.

Както се предполага, инвестициите в човешки капитал не могат да носят неизменна или още по-малко - нарастваща възвръщаемост, поради естеството на коментираната материя, т.е. тази норма изразява една постепенно или монотонно

40

намаляваща функция във времето. Така на практика при неизменен или известен за обозримо бъдеще лихвен процент ще бъде разумно и печелившо да се инвестира, докато r > I .

Определянето на вътрешната норма на възвръщаемост не е така лесно, както би се предположило на пръв поглед. То е свързано с неизвестни от гледна точка на фиксирането на основната зависимост r = I. Обикновено за практически цели се залагат варианти r > I и r< I , които след стесняване на диапазона постепенно и в крайна сметка водят до една безкрайно малка зона, която е приемливото решение, защото тогава се допуска, че r= I, r = I.

Лихвеният процент за нормална икономика е в по-висока степен обективирана от пазара и следователно прогнозируема величина, особено за краткосрочен период. Този метод в такъв случай дава решение на същия проблем - да се инвестира, или не, но с други средства. Още веднъж напомняме, че с метода на IRR може да се сравнява изразходването на каквито и да било финансови ресурси във всички възможни направления, което се определя от свободата на избора чрез пазара. Затова IRR едновременно и дори с малко по-голям информационен таван се прилага с NPV при вземането на инвестиционни решения.

13. Вътрешната норма на възвръщаемостг IRR:а/ уточнява нетната настояща дисконтирана стойност;б/ има положителни стойности; в/ има отрицателни стойности;г/ изравнява дисконтираните приходи и разходи при дадено значение на лихвата.

Продължителносттана потока отдоходи и норматана възвръщаемост

По-високата норма на възвръщаемост при равни други условия зависи от продължителността на трудовата кариера

, защото при дадени разходи и други неизменни условия колкото е по-продължителен периодът на бъдещата професионална дейност, в толкова по-висока степен шансът за възвръщане на инвестицията е по-голям, а заедно с това и съответната норма на възвръщаемост ще има по-благоприятни стойности. Продължителността на потока от доходи от своя страна зависи от времето, в което е реализирана съответната образователна инвестиция за конкретния индивид като възрастова характеристика. Оттук се налага един от най-категоричните изводи, че е добре инвестиционният процес да бъде реализиран в по-младша възраст, и то колкото е възможно по-рано, стига организмът и натрупванията на знание и опит да позволяват това.

41

Не е случайна и утвърдилата се практика в това отношение. Опитите да се постигне по-висока подготовка в съответната по-висока образователна степен винаги се стимулират да протичат в своеобразен оптимален режим спрямо възрастта, и то предимно в по-младшата възраст. Обяснението според концепцията за човешкия капитал е, че в рамките на трудовата кариера бъдещият поток от доходи ще бъде с по-голяма продължителност. Един от аспектите на този проблем е изискването за допустима максимална възраст при организацията на конкурси за научна работа или други дейности, които силно зависят от жизнения цикъл.

Нормата на възвръщаемост при тези условия ще зависи и от горната граница за пенсиониране, която по принцип е институционално установена. За някои професии тя се определя и от утвърдилите се в практиката граници на приети от обществото норми за съответната дейност. Това се отнася например за множество свободни или творчески професии, политическата кариера и др., при което упражняването на съответната дейност понякога продължава значително над фиксираната със законодателството пенсионна граница.

Върху бъдещия поток от доходи несъмнено въздействие оказват и рискови фактори, в това число и здравният статус на индивида и външната среда. Оптимистичните нагласи в случая се свързват с предположението за благоприятна и непрекъсната трудова кариера, но това реално много трудно се осъществява на практика. Прекалено много са обстоятелствата, които могат да се намесват при формирането на бъдещия поток от доходи и те трудно могат да бъдат предварително обхванати

Инвестиционният процес в човека изисква като краен продукт индивиди с добро физиологично и психично здраве, което да предполага трайно осъществяване на трудовата функция и способността за понасяне на напрежение като естествено състояние на средата

Ако съществуват изисквания за нормално износване и съхраняване на функционалността по чисто биологични критерии, то едно “аварийно”, ако можем така да се изразим, протичане на процесите, свързани с биологичните свойства на индивида, неминуемо биха се отразили и върху нормата на възвръщаемост

Инвестициите, реализирани в по-късен период, например в средна възраст, намаляват шанса за добра възвръщаемост поне по две причини (а те могат да бъдат и повече). Първата се свежда до скъсяване на времето за упражняване на професионална дейност, което не се нуждае от доказателства, и втората - намаляване на функционалните възможности на биологичния организъм и заедно с това на свойствата на паметта, мисленето, както и възможността да се преодоляват изградените вече стереотипи. Обучението става все по-неефективно с напредването на възрастта

42

Често пъти прекалено ранното реализиране на инвестициите в човешки капитал вместо да води до увеличаване на ползите, нарушава ефективността на образователния процес, ако индивидът физиологично или психично или дори социално не е достатъчно съзрял да възприема съответното ново знание. Не всички научни области са еднакво благоприятни за ранно инвестиране

При по-възрастните хора по правило инвестициите в човешки капитал са по-малки или имат тенденция да намаляват. Това произтича както от здравия разум, така и от методологията на инвестиционния процес. Първо, продължителността на потока от доходи намалява с всичките произтичащи от това последствия. Жизненият цикъл за съжаление или за радост има своите обективни граници, особено за регламентираната част от пазарната среда. Второ, алтернативните разходи по принцип нарастват с възрастта и са по-високи спрямо тези на по-младшите възрастови групи. В случая се предполага, че с времето се натрупват производствен опит, познания, компетентност и умения, които се създават в рамките на упражняването на съответната дейност. Трето, като сериозен аргумент може да се посочи обстоятелството, че с напредването на възрастта намаляват възможностите на мисловните процеси, на приемането на нови парадигми и информация. По същия начин негативно влияят и установените стереотипи, както и други фактори, свързани с особената форма на технологичния процес при тези инвестиции. Тук паричният ресурс само осигурява инвестициите, но същинската образователна услуга е свързана с отделния индивид и с неговите свойства. Така, както в теорията на физическия капитал спестяванията не са инвестиции, а предпоставка за тях, така и по отношение на човешкия капитал реалните инвестиции са нещо различно от паричния ресурс, който ги осигурява. Следвайки една сравнителна аналогия на анализа, субектите на спестяванията невинаги съвпадат със субектите на инвестициите в човешки капитал, и второ, по-високата лихва, както и при физическия капитал, стимулира спестяванията, но не стимулира в същото време инвестиционния процес в човека.

14. Нормата на възвръщаемост:а/ има тенденция да нараства; б/ е константна величина;в/ винаги намалява;г/ има тенденция да намалява.

15. Доказаните способности изместват равновесието при инвестициите в човешки капитал:а/ нагоре;б/ надолу;в/ наляво;г/ нагоре и надясно.

43

, Различия в доходите обусловени отполов признак

Върху потока от доходи и съответно върху нормата на възвръщаемост влияние оказва различието в доходите между мъжете и жените.

. Това се обяснява със съвкупност от причини, които действат еднопосочно в условията на съвременните индустриални отношения, когато масово производството е изнесено от домашната територия и се реализира на основата на широко разделение на труда, специализация на функциите и тяхното обособяване на територията на функциониращия бизнес.

В съвременните условия мъжете и жените почти поравно участват в общественото производство чрез системата на платената работа.

Освен това по правило границата на пенсионната възраст за жените е около 5-7 години по-ниска от тази за мъжете, макар че като световна тенденция женската продължителност на живота е по-висока от тази на мъжете. В такъв случай за жените се ограничава потокът от доходи във времеви аспект.

Ангажираността на жените с възпроизводствената функция и продължаването на рода не се компенсира достатъчно спрямо обществената значимост на процесите. Вече по друг повод отбелязахме, че производството на човека е по същество най-важното производство. Освен това то се съпътства от високи алтернативни разходи за по-образованите и оттук за инвестиралите в човешки капитал жени

Проблемите на разделението на труда по полов признак пораждат и други въпроси в обществената среда. Освен икономически, те са социални, психологически, нравствени и т.н. Един от тези аспекти е дискриминацията на пазара на труда, при което работодателите избягват да наемат на работа млади жени по презумпцията, че им предстои да бъдат включени във възпроизводствения семеен цикъл

Всички тези обстоятелства правят жените недостатъчно оценени субекти на съвременните трудови и индустриални отношения, което поражда конфликтност на средата. Те са конфликти между труда и капитала.

Нормата на възвръщаемост при жените е обективно по-ниска в сравнение с мъжете дори само за това, че е стеснен времевият хоризонт на заработването на доходи. Всичко това предполага, че жените ще получават по-малък брутен фонд работна заплата през времето на трудовата си кариера, отколкото мъжете. Това пък обяснява до известна степен демотивацията сред женския пол по отношение на стремеж за по-висока образователна степен като инвестиция в човешки капитал.

Редица правила за инвестиционни решения възникват и произтичат от разходните характеристики на инвестицията. Тъй като нормата на възвръщаемост е двузначно

44

определима, нейната величина не зависи само от бъдещия поток на доходите, но и от издръжките на самия инвестиционен процес

Един от аспектите на проблема за възвръщаемостта и инвестиционните решения през критерия разходи трябва да свържем с МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА СРЕДА. Ако кризата намали доходите, а в същото време се увеличи безработицата, и то предимно младежката, в резултат от това се намаляват и алтернативните разходи. Причината е, че в такъв период младите хора по-трудно си намират работа. Отново според теорията за човешкия капитал тъкмо в условията на криза и висока безработица нараства броят на обучаващите се главно в колежи и университети. Тази закономерност е описана и се наблюдава в глобален мащаб почти през целия двадесети век в развитите пазарни нации. Такава тенденция се забелязва и в българските условия и трябва да я приемем като закономерна. И без това младият човек няма шанс да си намери работа, при това младостта отминава бързо и като алтернатива на безработицата е по-добре той да учи. Това поне ще му даде шанс в бъдеще, тъй като нито една криза не е вечна. При това инвестицията остава за цял живот и действително човекът с висше образование се различава от човека без такова, дори и когато има известни отстъпления в качеството на продукта на образователната услуга. За съжаление тази тенденция не можа да бъде правилно оценена от управлението на по-горните равнища и най-вече на управлението на висшето образование.

16. Нормата на възвръщаемост от инвестициите в физически капитал е:а/ винаги по-висока от нормата на възвръщаемост спрямо инвестициите в човешки капитал;б/ съществува тенденция към тяхното изравняване;в/ винаги по-ниска; г/ няма доказана зависимост между двете норми.

17. Ако оценката за платена работа е висока, изоквантата е:а/ стръмна графика;б/ вертикална линия;в/ линия с много слаб наклон;г/ абсолютно еластична.

18. Ако всяка добавъчна единица население прибавя повече доход при равни други условия в сравнение с предшестващата, то:а/ налице е свъхнаселение;б/ налице е демографски оптимум;в/ територията е недостатъчно населена;г/ населението се максимизира.

19. Доходът на глава от населението зависи от:а/ само от съвокупното производство;б/ от трудоспособното население;

45

в/ при равни други условия от броя на цялото население;г/ комбинация от а/ и б/.

20. Възвръщаемостта от инвестициите в човешки капитал зависи от :а/ продължителността на потока от доходи;б/ възрастта;в/ половата характеристика ;г/ всички отговори са верни.

21. Обществената норма на възвръщаемост:а/ изключва субсидиите за образование; б/ изключва външните изгоди;в/ не променя концепцията за “разходи – изгоди”;г/ отразява изгодите преди данъчното облагане.

22. Социалните ползи и изгоди при инвестициите в човешки капитал не касаят:а/ ефективността на политическия процес;б/ качеството на домашната среда;в/ фундаменталните открития в науката;г/ личните доходи.

23. Кривата на търсене на човешки капитал е с:а/ положителен наклон;б/ отрицателен наклон;в/ абсолютно еластична;г/ абсолютно нееластична.

Тук трябва да напомним отново, че когато се инвестира в човека, това не е равнозначно да инвестираш в своя полза или интерес. Самата инвестиция след време може да се обърне против теб.

Трудовото законодателство не е създало защитни механизми както на фирмено, така и на национално равнище. Няма и бариери в това отношение, защото индивидът е суверенен субект и собственик на свойствата си. Той би трябвало сам да решава проблемите на избора на работното място в смисъла на човешката и пазарната (икономическата) свобода.

Един от аспектите на този проблем е опитът на фирмите да инвестират повече в специализирано обучение, което обвързва обектите на инвестицията в по-висока степен към конкретната дейност и специализираното производство и по-трудно може да се реализира трансфер на друго работно място.

24. Фирмата предпочита да реализира инвестиции под формата на:а/ общо обучение на работното място;б/ професионално обучение;в/ специализирано обучение;г/ смесено обучение.

46

Според теорията за човешкия капитал когато търсим по-подходяща работа за себе си, това е в името на по-високата норма на възвръщаемост от предварително направените инвестиции. Натрупаният опит и познания, придобитите умения и сръчности не бива да се похабяват, защото когато не се упражнява дадено умение, неизбежно настъпват деструктивни процеси и амортизация. Освен това вложените ресурси от всякакъв вид трябва да намерят своята възвръщаемост така, както повеляват общата пазарна логика и общата теория на инвестиционния процес.

Редица правила за инвестиционни решения възникват и произтичат от разходните характеристики на инвестицията. Тъй като нормата на възвръщаемост е двузначно определима, нейната величина не зависи само от бъдещия поток на доходите, но и от издръжките на самия инвестиционен процес.

И накрая - върху нормата на възвръщаемост от инвестициите в човешки капитал оказва влияние и ДИФЕРЕНЦИАЦИЯТА В ДОХОДИТЕ за съответната образователна степен.

Първо, по-високият интелектуален статус след инвестицията в човешки капитал намалява риска от безработица. По-високата образователна степен създава възможност за така нареченото "хеджиране" на съответния субект.

Второ, инвестициите в човешки капитал променят основно социалната среда и в същото време въздействат върху доходите. Те засягат обществото и чрез проблемите на бедността и богатството.

Социалните изгоди от инвестициите в човешки капитал се свеждат и до опитите да се регулират тези отношения, както и да се намали дистанцията между бедността и богатството в съответното общество. Очевидно, ако се подпомагат повече талантите, тогава ще се увеличава диференциацията в дохода при равни други условия, и обратно - ако се подпомагат по-бедните, тогава би трябвало да се намалява дистанцията.

Второ, специфични социални изгоди от масирания инвестиционен процес в човешки капитал можем да свържем с поведението на рисковите групи в обществото и състоянието на престъпността, криминогенната обстановка, както и с наличието на определена мотивация за престъпно поведение. Материята, свързана с човешкия капитал, търси предимно икономически аргументи за обяснението на това сложно социално явление.

Разбира се, престъпността има своите социални, психологически, нравствени, та дори и антропологични основания и белези. Един от най-важните є аспекти обаче е този, който е свързан с икономическата среда. Именно чрез нея се мотивира едно или друго поведение, същата тази среда в едни случаи може да възпира, а в други случаи да провокира престъпното поведение и когато става дума за обществените измерения на процеса, е добре да се намеси и ролята на икономическото, в часност - на пазарното

47

взаимодействие. Тук може да бъде от полза неокласическата теория за маргиналността, формирането на доходите на стопанските субекти, както и концепцията за алтернативните разходи.

Пръв американският икономист Гари Бекер, нобелов лауреат по икономика за 1992 г., още през седемдесетте години на 20. век развива теоретичните основи на престъпното поведение от икономическа гледна точка. Известна е и неговата формула на престъпното поведение, според която:

,

където:

ЕU е очакваната полезност от престъплението;

p - вероятността от осъждане на престъпника;

Y - доходът от престъплението;

U - функцията на полезност на престъпника;

f - наказанието за престъплението.

Очевидно, ако се прави опит да се метрифицира афинитетът към престъпно поведение, той би бил правопропорционален на изгодите или доходите от него и обратнопропорционален на разкриваемостта и наказанието за престъпното деяние. Осигуреният с доход субект, който легално участва в системата на общественото производство и чрез платената работа създава статуса на своето семейство, при всички случаи е по-малко склонен да се отклонява от възприетите норми на икономическо и гражданско поведение. Той е по-малко мотивиран да извършва престъпни деяния, независимо че такива факти съществуват в съответното социално пространство. Задържащите фактори в случая се създават, първо, от риска да се загуби статус в гражданското общество, и второ - този субект рискува да заплати твърде висока цена чрез големите алтернативни разходи, в случай че престъпното деяние е разкрито и съответно - санкционирано.

Обратно, за контингента, който обикновено е по-ниско образован и склонен към престъпни деяния, първо, като че ли съществува някакво икономическо оправдание за деянието, и второ, отпада поразяващата сила на възмездието, а заедно с това и съответните задръжки и мотивация. За такъв субект престъплението се превръща в привлекателен източник на доходи, а в случаите, че бъде разкрит и лишен от свобода, за него това не е голяма загуба. Не са високи и алтернативните разходи за времето, когато тече режимът на лишаване от свобода, даже в определени случаи те липсват. Според съдебната практика тъкмо това е основанието някои рецидивисти да предпочитат мястото за лишаване от свобода, защото там просто са осигурени най-важните консумативи - храна, отопление, сигурност и преди всичко безпроблемно

48

съществуване. Средната издръжка на един лишен от свобода индивид по принцип е значително над минималната и често се доближава до средната работна заплата за съответното общество.

Онези субекти, които принадлежат към рисковите групи и реализират по-опасни за обществото престъпни деяния, в това число и организирана престъпност, често пъти формират дохода си от сенчестата икономика или разчитат на по-слабо възмездие, изтръгнато по всички възможни начини от реализирания престъпен състав. Те също не губят много например от по-високата разкриваемост на престъпленията, защото с нелегитимните си форми на дохода намаляват риска и свеждат алтернативните разходи до минимум. Това отново ги устройва чрез съображенията за икономическа рационалност, защото в сравнителен аспект губят малко, ако бъдат заловени

икономическа рационалност.

Трето, съвременната високоразвита пазарна среда преследва цели, свързани с висока социална ефективност от множеството дейности, които общо тонизират обществото и му дават нов динамизъм. Всички те обаче изискват нормален статус на индивида - личностен, здравен, психичен и емоционален, култивиране на обществена солидарност, действени и икономически стабилни фамилии, заработващи по легален начин своя доход. Това от своя страна изисква субекти с достатъчно висок личностен и образователен статус и социална култура. Богатата нация предполага богати личности и семейства и, обратно. Един от начините за реализацията на тази цел е инвестирането в човешки капитал. Когато има вероятност да се загуби нещо, което е придобито с много усилия, хората стават предпазливи пред опасността. На икономически език това означава, че става дума за високи алтернативни разходи от загубата на доход или висок обществен статус.

Четвърто, един от важните аспекти на инвестиционния процес в човека, който би допринесъл и съответната социална изгода, е по-високата обща грамотност (юридическа, икономическа, политическа и др.) на обществото.

Пето, множество аспекти на социалните ползи от инвестицията в човешки капитал свързваме със семейството като базова институция. Там протичат първите образователни дейности, които по същество са инвестиции, ангажиращи огромни времеви, интелектуални и финансови ресурси. Не е нужно да се аргументира, че децата, израснали при фамилии с добър статус или в по-добра домашна среда, имат повече шансове, макар че съществуват и изключения в тази област, които отново се обясняват с теорията за човешкия капитал. Подрастващите в такъв случай ползват опит, в това число професионален и житейски, както и опит в социализацията и свойството да се поемат отговорности. Там се култивира и здраво чувство към самата обществена среда, което е една от целите и средствата на инвестиционния процес в човека.

49

Шесто, външните ползи и социалните изгоди от инвестиционния процес в човека имат още една твърде важна и примамлива характеристика. Тя се свързва с обстоятелството, че формираният човешки капитал по-късно сам създава информация, ценности, познание и евристичност. Той е в състояние да прави пробиви в научното познание, да разкрива закономерности и да формира афинитет към откривателството. Евристичният момент е заложен в самия инвестиционен процес. Предположението в случая е, че откривателството е привилегия на онези, които трайно са инвестирали в себе си така, че по-късно само да придвижат процеса първо на собственото си перманентно обучение, което подготвя благоприятната среда за създаването на ново знание. Това е процес на усъвършенстване чрез непрекъснато редуване по веригата - информация, опит, обобщаване на фактите и техния анализ - формиране и синтез на ново познание - приложимост в съответната област и отново критично осмисляне на опита

25. В теорията за домашното производство времето за пенсиониране се определя от:а/ линията на дохода ;б/ изоквантата, която максимизира полезността;в/ общата точка между изоквантата и изокостата;г/ профила “възраст – заплащане” и кривата за пребиваване в дома.

26. Отрицателният подоходен данък:а/ нараства с нарастване на дохода;?б/ изразява данъчното вземане след трансферната граница на дохода;в/ изразява критичното равнище на дохода;г/ намалява с нарастване на дохода.

27. В теорията за домашното производство:а/ всички блага са субститути; б/ всички блага са допълващи се;в/ съществуват два ефекта на дохода;г/ съществуват два ефекта на заместването.

28. Алтернативните разходи при инвестициите в човешки капиал:а/ непрекъснато намаляват ;б/ непрекъснато нарастват;в/ са относително постоянна величина;г/ са функция на профила “възраст – заплащане”.

29. Дилемата платена работа – време за домашно производство се решава в зависимост от:а/ отношението между работното и свободното време;б/ отношението между времето за домашно производство и свободното време;

50

в/ нетната настояща дисконтирана стойност;г/ максимизирането на полезността между домашната и пазарната производителност

30. Дискриминацията измества кривата на търсене на човешки апитал:а/ нагоре и надясно;б/ нагоре;в/ надолу и наляво;г/ само надясно.

31. Дейностите изискващи време са скъпи:а/ при малка заплата;б/ при минимална заплата;в/ при всички обстоятелства;г/ при висока заплата.

32. В равносвесния модел на търсенето и предлагането на човешкия капитал, функцията на предлагането е:а/ с положителен наклон;б/ с отрицателен налкон;в/ вертикал спрямо абцисата;г/ безкрайно еластична.

33. Несъвършенствата на капиталовия пазар при равни други условия:а/ облагодетелстват инвестициите в човешки капитал;б/ облагодетелстват инвестиците във физически капитал;в/ са абсолютно неутрални спрямо двата процеса;г/ предизвикват ефекта на “ екрана .

34. Пресечната точка на кривата на търсене с кривата на предлагане на човешки капитал определя:а/ нуждата от инвестиционни ресурси;б/ срокът на откупуване на инвестицията;в/ преките и алтернативни разходи;г/ продължителността на инвестицията.

35. Трипартитният избор в теорията за човешкия капитал и домашното производство касае:а/ правителството, синдикатите и работодателите;б/ семейството, училището и държавата;в/ работата, развлеченията и свободното време;г/ платената работа, домашното производство и свободното време.

Отпада :

Инвестиции в човешкия капитал

Разпределение на дохода

51

7ма

т-ия за домашното производство

52