РОЛЯТА НА НАРУШЕНАТА РОЛЯТА НА НАРУШЕНАТА АРТИКУЛАЦИЯ АРТИКУЛАЦИЯ

В РАЗВИТИЕТО НА В РАЗВИТИЕТО НА ФОНОЛОГИЧНОТО ФОНОЛОГИЧНОТО

ОСЪЗНАВАНЕОСЪЗНАВАНЕ

РОЛЯТА НА НАРУШЕНАТА РОЛЯТА НА НАРУШЕНАТА АРТИКУЛАЦИЯ АРТИКУЛАЦИЯ

В РАЗВИТИЕТО НА В РАЗВИТИЕТО НА ФОНОЛОГИЧНОТО ФОНОЛОГИЧНОТО

ОСЪЗНАВАНЕОСЪЗНАВАНЕКатерина ЩереваКатерина Щерева

Юбилейна научна конференцияЮбилейна научна конференция

100 години от рождението на професор дпн Дечо 100 години от рождението на професор дпн Дечо ДеневДенев

25 години Факултет по начална и предучилищна 25 години Факултет по начална и предучилищна педагогика, 2010педагогика, 2010

Артикулация и артикулационни

нарушения• „Артикулация” - физиологичните

движения, включени в изменението на въздушния поток във вокалния тракт над

ларинкса, с цел изговаряне на говорните звукове

(Crystal); • Нарушена артикулационна реализация -

неспособност за изговаряне на звуковете от родния език по подходящ и съответен

начин за останалите, които го употребяват;

• Артикулационните нарушения на развитието - разстроена е артикулацията на онтогенетично средните и най-вече на онтогенетично късните съгласни звукове

( Ц. Ценова).

Фонологично осъзнаване

• Фонологичното осъзнаване е осъзнатата чувствителност към

звуковата структура на езика;• В изследователската литература

терминът се появява в края на 1970-те и началото на 1980-те години;

• Кореспондира с по-ранни определения - „фонетичен анализ на думите” на

Bruce и „лингвистичен анализ” на фонологичното равнище на Mattingly;

• След 90-те години се приема, че формирането на фонологичното

осъзнаване е тясно свързано с усвояването на четенето.

Фонологично осъзнаване и езикова

перцепция • Фонологичното осъзнаване се разглежда

като част от езиковата перцепция още в изследванията на Брус (1964);

• MacKay, Magnusson, Webster & Plante определят „отношенията” между перцепцията и продукцията като фундаментално взаимосвързани;

• Thomas (1997) също приписва каузална роля на артикулацията върху развитието

на фонологичното осъзнаване;• Фонологичното осъзнаване се обсъжда и

като част от металингвистичната способност на изхода на речево-

перцептивния механизъм (Tunmer & Rohl).

Фонологично осъзнаване и артикулационна

способност • Catts (1991) - децата, които имат само

нарушена артикулация без езикови проблеми, не са изложени на риск за

трудности във фонологичното осъзнаване;• Cowan и Moran (1997) - дори децата с

леки артикулационни грешки изпълняват по-лошо задачите за фонологично

осъзнаване, отколкото техните връстници в норма;

• Rvachew & Grawburg (2006) - децата с нарушена артикулация са с

по-голям риск от забавяне на развитието на фонологичното им осъзнаване.

Фонологично осъзнаване и

артикулационна способност

• Спирова и Ястребова (1976) - отделянето на гласен звук от началото на думата е

достъпно за 78 % от децата в норма и само за 54,4% от децата с отклонения в

артикулацията; • Карпова (1987) - 22 % от 5-7 годишните деца

с нарушена артикулация могат да отделят съгласни и гласни звукове в думите;

• Ц. Ценова (1997, 2010) - отрича наличието на пряка връзка между артикулационната

реализация и перцептивната чувствителност;• Щерева (2005) също не подкрепя

хипотезата, че има устойчива връзка между перцепцията и артикулацията.

Специфика на артикулационните

грешки и фонологичното осъзнаване

• Осмислянето на типа грешки при говорните и фонологичните нарушение има предикторна

роля за фонологичното осъзнаване и четенето (Gillon,2004);

• Catts (1993) - децата с асимилационни грешки и грешки от типа “разместване” на сегменти в многосрични думи имат повече

трудности във фонологичното осъзнаване, в сравнение с тези с грешки от типа

“субституции”;• Treiman (1984) - мястото на артикулиране на

фонемите и тяхното взаимодействие определят трудностите при осъзнаването на

„onset” и „coda” със струпани съгласни.

Спецификата на артикулационните

грешки и фонологичното

осъзнаване• Волкова (1989) - разделя

артикулационните нарушения на моторни, с характерно изопачено

произношение и акустично-фонематични - с прояви на типично заместване на

звуковете с други;• Shrimberg & Kwiatkowski (1982) - приемат

изопачаването за чисто моторно, повърхностно разстройство;

• Ценова (1996) – децата, с грешки от типа „изопачаване”, изпълняват задачите за

перцепция с 57,6% точност, а децата, с грешки от типа „субституции”,

дават 42,4% верни отговори.

Изследователски въпроси

• Има ли връзка между нарушената артикулация и развитието на фонологичното осъзнаване?

• Как се отразяват типовете артикулационни грешки

(субституции, елизии, изопачаване) на фонологичното осъзнаване?

• На кои компоненти на фонологичното осъзнаване въздействат

най-силно различните артикулационните грешки?

Участници в изследването

Променливи – общо № 50 Брой процент %

Пол момчета 27 54 %

момичета 23 46 %

Група 3-та 23 46 %

4-та 27 54 %

Възраст 58 - 72 месеца 29 58 %

73- 87 месеца 21 42 %

Артикулация КГ- норма 34 68 %

ЕГ- Нарушена артикулация

16 32 %

Методика на изследването

• Артикулационната реализация се изследва чрез Тестовата процедура за изследване на

артикулацията - Ценова, 1997;• Тестовата батерия за изследване на

фонологичното осъзнаване е основно авторска и се състои от 16 субтеста:

1. Всеки от тестовете включва три практически елемента и 10 основни;

2. Резултатите се отчитат на индивидуални тестови протоколи, като верните отговори се отбелязват с „1” точка, а грешните – с

„0” точки;3. Задачите се изпълняват в две сесии с

продължителност между 20 и 30 минути;• При статистическата обработка на данните

се използва програмата SPSS 15.0.

І. РИМУВАНЕ Тест 1: Разпознаване на рима Тест 2: Възпроизвеждане на

рима

ІІ. КЛАСИФИЦИРАНЕ Тест 3, 4, 5: Идентификация (фонема)

Тест 6, 7: Категоризация (фонема) Тест 8, 9: Възпроизвеждане на

класифициране

ІІІ. МАНИПУЛИРАНЕ Тест 10 и 11: Разпознаване на манипулиране (сричка/фонема)

ІV. СЛИВАНЕ Тест 12 и 13: Разпознаване на

сливане (сричка/ фонема)

V. СЕГМЕНТИРАНЕ Тест 14, 15 и 16: Разпознаване на

сегментиране (изречение/сричка/фонема)

Връзка между артикулацията и фонологичното

осъзнаване• Липса на

статистически значима връзка между всички категории на фонологичното осъзнаване и артикулационната реализация.

• Децата с нарушена артикулация са с по-голям риск от забавяне на развитието на фонологичното им осъзнаване, поради по-ниски общи резултати.

ГРУПИ

БРОЙ

Средна

аритм. стойност

Станд.отклонение

КГ

34 97,15 32,69

ЕГ

16 95,89 28,47

Специфика на артикулационноте грешки и

фонологично осъзнаване• Децата от КГ имат почти идентичен резултат с

ЕГ с „изопачаване”, а децата от ЕГ с „пропуски” и „замени” са с доста по-нисък резултат.

• Нарушената артикулация от типа „замени” и „пропуски” най-вероятно е следствие на нарушения на по-дълбоко фонологично, езиково равнище, а грешките от типа „изопачаването” са с моторен, антропофоничен произход.

Групи КГ ЕГ- пропуски

ЕГ - замени

ЕГ – изопа-чаване

Фонологично осъзнаване /мах=160/

97,15 92,20 92,63 97,13

Специфични дефицити на фонологичното осъзнаване във връзка с типа нарушена

артикулацияГрупа Компоненти на фонологичното осъзнаване /мах=10/  

КРИ/сф/

КРИ/кф/

КРК/нф/

КВ/нф/

МР/срич/

МР/фон/

СлР/срич/

СлР/фон/

СегР /изреч/

СегР /срич/

СегР /фон/

КГ 5,88 6,74 7,52 5,97 5,32 4,97 9,76 6,76 7,03 5,85 4,00

ЕГ- пропуски

4,60 0 0 4,80 0 0 0 6,00 5,60 5,20 2,20

ЕГ – замени

0 5,50 6,63 0 4,62 3,88 0 6,00 0 5,13 3,38

ЕГ- изопа-чаване

0 0 0 0 0 0 9,13 6,00 0 0 3,13

• Общо за трите групи деца с нарушена артикулация - по-ниски резултати при всички задачи за анализ и синтез на фонемноравнище;• Специфично за децата с грешки тип „пропуски”

- лошо изпълнение на задачите за сегментация(анализ) на всички равнища;• Специфични грешки при децата с

артикулационни„замени” – трудности при манипулирането със

сричкии фонеми в рамките на думата; • При децата с грешки от типа „изопачаване” -

проблеми в сферата на синтеза на фонологичната информация.

• Артикулационните грешки от типа „изопачаване” са свързани със способността за

синтез на лингвистичната информация, а тези от типа „пропуски” и „замени” –

с дефицити и при двата процеса - „анализ” и „синтез”.

Заключение1. Между нарушената артикулация и

фонологичното осъзнаване няма статистически значима връзка,

но децата с нарушена артикулация са в риск от забавяне на развитието му.

2. Развитието на фонологичното осъзнаване най-силно се повлиява от наличието на „замени” и „пропуски” в артикулационната продукция.

3. Артикулационните грешки влияят най-ярко на способността за сливане (синтез) и

сегментиране (анализ) на думи на фонемно равнище.

4. При терапия на деца с артикулационни нарушения се препоръчва:

• при грешки от типа „изопачаване” - наблягане на синтеза на лингвистичната информация;

• при грешки от типа „пропуски” и „замени” – акцент върху двата процеса

(„анализ” и „синтез”).