УЧЕБНИК ЗА КАНДИДАТ-ВОДАЧИКАТЕГОРИЯ В

МОДУЛ ТО1: БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТОМОДУЛ ТО2: ОБЩО УСТРОЙСТВО НА МПС

инж. Теньо Тенев

УЧЕБНИК ЗА КАНДИДАТ-ВОДАЧИ КАТЕГОРИЯ В

Ди зайн: „Зелена.Cтудио“

Фор мат 16/60/90Цена 10.00 лева

Издава: „Зелена вълна“ ЕООДСофия 1000, бул. „Фритьоф Нансен“ 11

тел./факс: 981-68-40, тел.: 981-56-28, GSM 0888 920-942www.zelena.infoinfo@zelena.info

Пе чат: „Образование и наука“ ЕАД

© Автор: инж. Теньо ТеневРецензенти: Ангел Кузманов

инж. Михаил ХарковскиРедактор: Ангел КузмановКоректор: Татяна Цонева

3

БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТОПО ПЪТИЩАТА

MОДУЛ В/ТО-1

ТЕ МА № 1. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ ..................................................... (стр. 7)

ТЕМА № 2. ПЪТИЩАТА И УЛИЦИТЕ, ПО КОИТО СЕ ДВИЖИМ .. (стр. 17)

ТЕМА № 3. УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО ................................... (стр. 25)

ТЕМА № 4. РЕГУЛИРАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО ................................ (стр. 32)

ТЕМА № 5. РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА НЕРЕЛСОВИТЕ ППСВЪРХУ ПЪТЯ ................................................................ (стр. 73)

ТЕМА № 6. СКОРОСТ, ДИСТАНЦИЯ, СПИРАНЕ ............................ (стр. 77)

ТЕМА № 7. МАНЕВРИ ....................................................................... (стр. 83)

ТЕМА № 8. ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ КРЪСТОВИЩЕ,ПЪТЕН ВЪЗЕЛ, ТУНЕЛ, СТЕСНЕН УЧАСТЪКОТ ПЪТЯ, ЖП ПРЕЛЕЗ ................................................. (стр. 91)

ТЕМА № 9. ДВИЖЕНИЕ ПО АВТОМАГИСТРАЛА ИАВТОМОБИЛЕН ПЪТ .................................................. (стр. 98)

ТЕМА № 10. СПИРКИ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА ОТРЕДОВНИТЕ ЛИНИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ.ЖИЛИЩНА ЗОНА ........... (стр. 101)

ТЕМА № 11. СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИУЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО ................................ (стр. 103)

ТЕМА № 12. ПРЕСТОЙ. ПАРКИРАНЕ.МПС, СПРЯНО ПОРАДИ ПОВРЕДА ....................... (стр. 107)

ПРЕДГОВОР

4

ТЕМА № 13. НЕБЛАГОПРИЯТНО ВРЕМЕ ЗА ПЪТУВАНЕ ............. (стр. 111

ТЕМА № 14. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПЪТУВАНЕТО ............................(стр. 115)

ТЕМА № 15. ВЛИЯНИЕ НА УМОРАТА, АЛКОХОЛА ИУПОЙВАЩИТЕ ВЕЩЕСТВА ......................................(стр. 116)

ТЕМА № 16. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВОДАЧА .......................................(стр. 117)

ТЕМА № 17. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ ..... (стр. 122)

ТЕМА № 18. ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ПЪТНОТРАНСПОРТНОПРОИЗШЕСТВИЕ ........................................................ (стр. 127)

ОБЩО УСТРОЙСТВО НА МПСЗАДЪЛЖИТЕЛЕН МОДУЛ В/ТО-2

ТЕ МА № 1. ОСНОВНИТЕ АГРЕГАТИ, ВЪЗЛИ И УРЕДБИ НА АВТОМОБИЛА, ТЯХНОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ ИПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ..................................................... (стр. 134)

ТЕМА № 2. ИЗВЪРШВАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЖЕДНЕВНИПРЕГЛЕДИ И ОСНОВНИ ОПЕРАЦИИ, ЗА ДА СЕ ПОДДЪРЖА АВТОМОБИЛЪТ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗПРАВЕН ............. (стр. 145)

ТЕМА № 3. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ПО ТЕХНИКА НАБЕЗОПАСНОСТ ............................................................ (стр. 149)

ТЕМА № 4. ОБОРУДВАНЕ НА АВТОМОБИЛА ВЪВ ВРЪЗКА С БЕЗОПАСНОСТТА НА ВОДАЧА И ПЪТНИЦИТЕ ..... (стр. 151)

5

ПРЕДГОВОРОбучението и съдържанието на

изпита на кандидатите за водачи за управление на моторни пре-возни средства от категория “В” се извършва по задължителен стандарт. Той определя държав-ните изисквания за тази дейност и е съобразен с националното законодателстгво и директивите на Европейския съюз относно свидетелствата за управление.Съгласно стандарта глобалната

цел е обучаваният да придобие знания и умения за безопасно управ ле ние на превозното сред-ство и поведение, с което да не застрашава живота и здравето на хората, да не създава опасност за движението, да не причинява имуществе ни вреди и да опазва околната среда. По време на обучението кан-

дидатът трябва да усвои широк кръг от знания и умения. Като краен резултат на обучението водачът трябва да има адекватно поведение - да спазва законовите разпоред-

би и по-специално тези, които имат за цел недопускане на пътнотранспортни произшест-вия и осигуряване безопасност на пътното движение;

- да предвижда и разпознава опасните ситуации в пътното движение, да преценява тяхната сериозност и да реагира адек-ватно при възникването им;

- да владее моторното превозно средство, което управлява така, че да не създава опасни ситуа-ции;

- да открива техническите неиз-правности, които застрашават безопасността на движението и взема съответните за това мерки;

- да се съобразява с всички фактори, които влияят върху неговото поведение, за да осигурява във всеки момент от управлението на превозното средство условия за максимал-на безопасност;

- да не застрашава сигурността на участниците в движението и да бъде внимателен и предпаз-лив към уязвимите участници, каквито са пешеходците и во-дачите на двуколесни пътни превозни средства;

- да контактува с останалите участници в движението чрез позволените от закона начини;

- да спазва нарежданията на органите, които регулират и контролират движението;

- да проявява уважение към дру-гите участници в движението.

Обучението е изградено на модулен принцип и се извършва по единна за категорията учебна документация. Обучението е тео-ретично и практическо.

6

Теоретичното обучение включ-ва модул ТО-1 “Безопасност на движението по пътищата” и модул ТО-2 “Общо устройство на МПС”. Практическото обучение включва модул ПО “Управление на МПС”. Предлаганият учебник e изгра-

ден в точно съответствие с посо-чените изисквания на стандарта и представлява необходимо помагало за подготовката на кан-

дидатите за водачи от категория „В”. Учебникът ще е полезен и за преподавателите по теоретичното обучение от учебните центрове. В него са отразени всички промени в нормативната уредба на пътното движение, поради което може да се използва и от широк кръг спе-циалисти и от всички участници в движението.

7

ТЕ МА № 1. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

В ЗДП са съб ра ни на ед но мяс то и са рег ла мен ти ра ни точ но ос нов-ни те по ня тия, ко и то се из пол з ват в нор ма тив на та уред ба на път но то дви же ние. То ва поз во ля ва тях но то ед ноз нач но тъл ку ва не.

1. УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО„Учас т ник в дви же ни е то“ е вся ко ли це, ко е то се на ми ра на пъ тя и със сво е то поведение оказ ва вли-я ние на дви же ни е то по пъ тя. То ва са во да чи те, път ни ци те, пе ше ход-ци те, как то и ли ца та, ра бо те щи на пъ тя.„Во дач“ е ли це, ко е то уп рав ля ва път но пре воз но сред с т во или во ди ор га ни зи ра на гру па пе ше ход ци, во ди или ка ра впре гат ни, то вар ни или ез дит ни жи вот ни или ста да по пъ ти ща та.„Път ник“ е ли це, ко е то се на ми ра

в или на път но пре воз но сред с т во, но не учас т ва в уп рав ле ни е то му.„Пе ше хо дец“ е ли це, ко е то се на ми ра на пъ тя, из вън път но то пре воз но сред с т во и не из вър ш ва ра бо та по пъ тя.Пе ше ход ци са и те зиа) ко и то бу тат или тег лят дет с ка или ин ва лид на ко лич ка или дру го ПС без дви га тел и с ши ро чи на по-мал ка от 1 ме тър,б) ко и то бу тат ве ло си пед, мо то пед или мо то цик лет,в) ко и то се прид виж ват с ин ва лид-ни ко лич ки, зад виж ва ни с мус кул на си ла или от дви га тел, ако се дви-жат със ско рост та на пе ше хо дец.„Учас т ник в път нот ран с пор т но про из шес т вие“ е все ки, кой то е пос т ра дал при про из шес т ви е то или с по ве де ни е то си е доп ри не-съл за нас тъп ва не то му.

8

б) то вар ни - за пре воз ва не на то-ва ри и/или за тег ле не на ре мар ке;

в) ав то бу си - за пре воз ва не на път ни ци с по ве че от 8 мес та за ся да не без мяс то то на во да ча;

2. ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

„Път но пре воз но сред с т во“ е съ о ръ же ние, прид виж ва но по пъ тя на ко ле ла и из пол з ва но за пре воз ва не на хо ра и/или то ва ри. Към път ни те пре воз ни сред с т ва се при рав ня ват трам ва и те и са мо ход-ни те ма ши ни, ко га то се прид виж-ват по пъ ти ща та.„Мо тор но пре воз но сред с т во“ е път но пре воз но сред с т во, снаб де-но с дви га тел за прид виж ва не, с из к лю че ние на рел со ви те пре воз-ни сред с т ва.„Ав то мо бил“ е нед ву ко лес но без рел со во мо тор но пре воз но сред с т во, ко е то се из пол з ва за пре-воз ва не на път ни ци и то ва ри или за тег ле не на дру ги път ни пре воз-ни сред с т ва. Към ав то мо би ли те се при рав ня ват и тро лей бу си те. В за ви си мост от пред наз на че ни е то си ав то мо би ли те би ват:а) ле ки - за пре воз ва не на път ни-ци, в ко и то бро ят на мес та та за ся да не, без мяс то то на во да ча, не пре ви ша ва 8;

г) спе ци ал ни - с пос то ян но мон-ти ра на апа ра ту ра, съ о ръ же ния или ма ши ни, ко и то не поз во ля ват из пол з ва не то им за дру ги це ли.

„Мо то цик лет“ е дву ко лес но път-но пре воз но сред с т во с кош или без кош, ко е то има дви га тел с ра бо тен обем над 50 куб. см. Към мо то цик ле ти те се при рав ня ват и мо тор ни те пре воз ни сред с т ва с три ко ле ла, чи я то ма са без то-вар не над ви ша ва 400 кг, как то и дву ко лес ни те път ни пре воз ни сред с т ва, ко и то имат дви га тел с ра бо тен обем до 50 куб. см и чи я то мак си мал на кон с т рук тив на ско рост над ви ша ва 45 км/ч.

9

„Трак тор“ е мо тор но пре воз но сред с т во, пред наз на че но за из вър-ш ва не на спе ци фич ни дей нос ти, как то и за тег ле не на то вар ни ре мар ке та. В дви же ни е то по пъ ти-ща та се до пус кат са мо ко лес ни те трак то ри. Към ко лес ни те трак то ри се при рав ня ват и са мо ход ни те ша си та.

„Мо то пед“ е дву- или три ко лес но път но пре воз но сред с т во, ко е то има дви га тел с ра бо тен обем до 50 куб. см и чи я то мак си мал на кон с т рук тив-на ско рост не над ви ша ва 45 км/ч.

„Са мо ход на ма ши на“ е съ о ръ же-ние или ма ши на, пред наз на че на за из вър ш ва не на спе ци фич ни дей нос ти, дви же ща се или прид-виж ва на по пъ ти ща та са мо по из к-лю че ние. Та ки ва са: елек т ро ка ри-те, мо то ка ри те, сел с кос то пан-с ки те и стро и тел ни те ма ши ни и дру ги по доб ни. Са мо ход на та ма ши на е ма ло га ба рит на, ко га то е с тег ли тел но уси лие до 200 кг, мак си мал на та й ско рост на дви же-ние е до 25 км/ч, ко ле я та - до 900 мм, и ма са та без то вар - до 900 кг.

„Ре мар ке“ е път но пре воз но сред с т во, пред наз на че но да бъ де тег ле но от мо тор но пре воз но сред-с т во. Към ре мар ке та та се при рав-ня ват и по лу ре мар ке та та.

„По лу ре мар ке“ е път но пре воз но сред с т во, ко е то се при кач ва към мо тор но пре воз но сред с т во та ка, че част от не го ле жи вър ху мо тор-но то пре воз но сред с т во и зна чи-тел на част от не го ва та ма са и от ма са та на не го вия то вар се но си от мо тор но то пре воз но сред с т во.

10

„Ве ло си пед“ е път но пре воз но сред с т во най-мал ко с две ко ле ла, ко е то се при веж да в дви же ние с мус кул ната си ла на ли це то, ко е то го уп рав ля ва, с из к лю че ние на ин-ва лид ни те ко лич ки.

„Със тав от път ни пре воз ни сред с т ва“ са ме ха нич но свър за ни път ни пре воз ни сред с т ва, ко и то учас т ват в дви же ни е то по пъ ти ща-та ка то ед но ця ло.

11

„Ка те го рия на мо тор но пре воз но сред с т во“ е гру па мо тор ни пре воз-ни сред с т ва, обе ди не ни съ об раз но пред наз на че ни е то им и кон с т рук тив-ни те им осо бе нос ти.

„Из вън га барит но път но пре воз но сред с т во“ е път но пре воз но сред-с т во (или със тав от път ни пре воз ни сред с т ва), ко е то с то вар или без то вар над ви ша ва до пус ти ми те раз ме ри и ма са, оп ре де ле ни по ре да на НАРЕДБА №11 за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства (Обн. ДВ, бр. 65 от 2001 г.).

12

13

„На то вар ва не на ос“ е част та от ма са та с то вар, ко я то се но си от вся ка ос на път но то пре воз но сред с т во.„Бав нодви же що се път но пре-воз но сред с т во“ е път но пре воз-но сред с т во, ко е то по кон с т рук тив-ни при чи ни не мо же да се дви жи със ско рост, по-ви со ка от 30 км/ч. Към бав нодви же щи те се път ни пре воз ни сред с т ва се при рав ня-ват и те зи, ко и то по ра ди ха рак те ра на пре воз ва ния от тях то вар не мо гат да се дви жат със ско рост, по-ви со ка от 30 км/ч.„Технически допустима мак-симална маса“ е максималната маса на пътното превозно сред-ство в натоварено състояние, посочена от производителя, до-пустима за неговата конструкция и производствено изпълнение. „Допустима максимална маса“ е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, определе-на за допустима от компетентните органи.

„Дневни светлини“ са светлини, предназначени за подобряване на възприемането и видимостта на предната част на пътно превозно средство при движението му.„Идентификационен номер на превозното средство“ е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифи-цирането му.

14

„Път“ е вся ка зем на площ или съ о ръ же ние, пред наз на че ни или обик но ве но из пол з ва ни за дви же-ние на път ни пре воз ни сред с т ва или на пе ше ход ци. Към пъ ти ща та се при рав ня ват и ули ци те.„Път на лен та“ е над лъж на част от пъ тя, очер та на или не с мар ки-ров ка и оси гу ря ва ща дви же ни е то на нед ву ко лес ни път ни пре воз ни сред с т ва в ед на по со ка ед но след дру го. Броят на пътните ленти се определя от:

3. ПЪТ, ПЛАТНО ЗА ДВИЖЕНИЕ, ПЪТНА ЛЕНТА И ДР.

пътната маркировка

пътен знак Д1

Ко га то ня ма знак или мар ки ров ка, бро ят на път ни те лен ти се оп ре де-ля от во да чи те, съ об раз но ши ро-

„Плат но за дви же ние“ е об ща та ши ро чи на на път ни те лен ти.

Пъ тят мо же да има ня кол ко плат-на за дви же ние, ви ди мо от де ле ни ед но от дру го.

„Път но плат но“ е об ща та ши ро-чи на на бан ке ти те, тро то а ри те, плат но то за дви же ние и ос т ро ви те на плат но то за дви же ние.

чи на та на плат но то за дви же ние, ши ро чи на та на уп рав ля ва ни те от тях нед ву ко лес ни пре воз ни сред-с т ва и не об хо ди мо то стра нич но раз с то я ние между тях.

15

„Гра ни ца на плат но то за дви же-ние“ е ли ни я та, очер та на или не с път на мар ки ров ка, ко я то от де ля плат но то за дви же ние от дру ги-те кон с т рук тив ни еле мен ти на път но то плат но - бан кет, тро то ар, лен та за при ну ди тел но спи ра не и др. Ли ни я та, с ко я то се очер та ва „BUS“- лен та та, съ що е гра ни ца на плат но то за дви же ние.„Пъ тен бан кет“ е над лъж на част от пъ тя, ог ра ни ча ва ща плат но то за дви же ние. Бан ке тът мо же да бъ де ук ре пен или не ук ре пен.„Тро то ар“ е из г ра де на, ог ра де на или очер та на с път на мар ки ров ка над лъж на част от пъ тя, ог ра ни-ча ва ща плат но то за дви же ние и пред наз на че на са мо за дви же ние на пе ше ход ци.„Кръс то ви ще“ е мяс то, къ де то два или по ве че пъ тя се пре си чат, раз де лят се или се съ би рат на ед но ни во.

„Пре дим с т во“ е пра во то на един учас т ник в дви же ни е то да пре ми-не пре ди друг през да де но мяс то от път но то плат но.

4. ДРУГИ ПОНЯТИЯ

16

„Об щес т вен пре воз“ е превоз, кой то се из вър ш ва с пре воз но сред с т во сре щу зап ла ща не.„Път нот ран с пор т но про из шес-т вие“ е съ би тие, въз ник на ло в про це са на дви же ни е то на път но пре воз но сред с т во и пре диз ви ка-ло на ра ня ва не или смърт на хо ра, пов ре да на път но пре воз но сред с-т во, път, път но съ о ръ же ние, то вар или дру ги ма те ри ал ни ще ти.

„Ма ло важ но“ е на ру ше ни е то, ко е то, ма кар и с нез на чи тел ни от к ло не ния от нор ма тив но пред-пи са но то по ве де ние на учас т ни ка в дви же ни е то, при дру га път на об с та нов ка би мог ло да до ве де до нас тъп ва не на път нот ран с пор т но про из шес т вие.„Пов тор но“ е на ру ше ни е то, из-вър ше но в ед но го ди шен срок, а в слу ча и те по чл. 174, ал. 2 от ЗДП - в 2-го ди шен срок от вли за не то в си ла на на ка за тел но то пос та нов-ле ние, с ко е то на на ру ши те ля е на ло же но на ка за ние за съ що то по вид на ру ше ние. Ко га то на ка-за ни е то е ли ша ва не от пра во да се уп рав ля ва мо тор но пре воз но сред с т во, сро кът за поч ва да те че от не го во то из тър пя ва не.

17

ТЕМА № 2. ПЪТИЩАТА И УЛИЦИТЕ, ПО КОИТО СЕ ДВИЖИМ

За ко нът за дви же ни е то по пъ ти ща-та, в си ла от 01.09.1999 год., въ-ве де по ня ти е то „път - от во рен за об щес тве но пол зва не“. Съг лас но чл. 2, ал.1 от ЗДП, пъ ти ща та са от-во ре ни за об щес т ве но пол зва не, ако ус ло ви я та за из пол зва не то им са ед нак ви за всич ки учас т ни ци в дви же ни е то. Все ки има пра во да се дви жи по те зи пъ ти ща, ка то спаз ва ус та но ве ни те пра ви ла за дви же ние.Всич ки пъ ти ща са но ме ри ра ни и ки ло мет ри ра ни. Обоз на ча ват се с път ни зна ци Ж20.

Авто ма гис тра ли те се обоз на ча ват със зна ци те Д5 и Д6.

Спе ци ал на гру па пъ ти ща се обоз-на ча ват със зна ци те Д7 и Д8 и към тях се при ла гат раз по ред би те за ав то ма гис тра ла.

18

Спо ред въ ве де ния ре жим на дви-же ние, мак си мал но раз ре ше ни те ско рос ти, из пол з ва не то на път ни те лен ти, на чи ни те на прес той, пар ки-ра не и др., пъ ти ща та се де лят на:- пъ ти ща в на се ле но мяс то,- пътища извън населено място,- ав то ма гис тра ли,- ав то мо бил ни пъ ти ща- пъ ти ща в жи лищ ни зо ни.

Пъ ти ща та в стра на та са приб ли зи-тел но 37 000 км и се де лят на:- ав т о ма гис т ра ли;- пъ ти ща пър ви клас;- пъ ти ща вто ри клас;- пъ ти ща тре ти клас;- пъ ти ща чет вър ти клас.

В на се ле ни те мес та пъ ти ща та се на ри чат ули ци.

19

Път ни съ о ръ же ния са ин же нер-ни ре ше ния ка то мос то ве, ту не ли, над ле зи и под ле зи, с ко и то се пре-о до ля ват труд ни и опас ни мес та по те ре на.Път ни при над леж нос ти са път-ни те зна ци, пред паз ни те ог ра ди, край път ни те пло щад ки и дру ги.Пъ ти ща та се кла си фи ци рат и спо-ред нас тил ка та им: ас фал то ва, бе-тон на, па важ на, тро ше но ка мен на, без нас тил ка.Ви дът на нас тил ка та има съ щес т-ве но зна че ние за ко е фи ци ен та на сцеп ле ние с гу ми те на пре воз ни те сред с т ва, а оттам и за бе зо пас ност-та на дви же ни е то. Ус той чи вост та на пре воз но то сред с т во се оп ре де-ля от си ла та на сцеп ле ние - то ва е си ла та, ко я то „дър жи“ ко ле ло то за нас тил ка та. Та зи си ла е рав на на про из ве де ни е то от си ла та на те жес-та и ко е фи ци ен та на сцеп ле ние.

Сле до ва тел но, кол ко то са по-го ле-ми те зи ве ли чи ни, тол ко ва ус той-чи вост та на пре воз но то сред с т во е по-доб ра. За то ва на то ва ре ни ят ав то мо бил е по ус той чив от праз-ния, а съв ре мен ни те ско рос т ни ма гис т ра ли се пок ри ват с та ка

на ре че ни те „гра па ви“ ас фал то ви нас тил ки, ко и то оси гу ря ват доб ро сцеп ле ние с гу ми те на пре воз ни-те сред с т ва, осо бе но при мок ри пъ ти ща.Ко е фи ци ен тът на сцеп ле ние е ви на ги по-ма лък от еди ни ца. При ас фал то ва нас тил ка той е око ло 0.8, при тро ше но ка мен на нас тил-ка – 0.6, при път без нас тил ка –0.4. При мок ри пъ ти ща те зи циф ри ста-ват два пъ ти по-мал ки. При по ле-ди ца ко е фи цен тът на сцеп ле ние ста ва ед ва 0.1, а при т.н. яв ле ние „ак вап ла нинг“ прак ти чес ки лип с ва сцеп ле ние. Ак вап ла нинг се по лу ча-ва при си лен дъжд, ко га то во да та не мо же да се от це ди от нас тил-ка та и тъ нък во ден клин бук вал но пов ди га ко ле ла та от пъ тя.

То ва яв ле ние се пре о до ля ва час-тич но от спе ци ал ни те гу ми с дъл-бо ки канали на про тек то ра. Във всич ки слу чаи, оба че, ско рост та

2. Безопасност на движението

20

е ре ша ва ща за ус той чи вост та при на вод не ни пъ ти ща. Осо бе но опас-ен ста ва пъ тят и в на ча ло то на дъж да, пре ди да се из мие пра хът по нас тил ка та. То га ва ко е фи ци-ен тът на сцеп ле ние ста ва мно го ни сък. Учас тъ ци те от пъ тя, къ де то

ко е фи циен тът на сцеп ле ние е ни сък се сиг на-ли зи рат с пъ тен знак А15.Пъ ти ща та се ха рак те ри зи рат със сво и те хо-

ри зон тал ни и вер ти кал ни кри ви. Хо ри зон тал ни те кри ви (за во и те), вли я ят вър ху ус той чи вост та и уп-рав ля е мост та на ав то мо би ла. Те зи па ра мет ри се оп ре де лят от цен т ро-беж на та си ла, дейс т ва ща вър ху пре воз но то сред с т во при дви же ни-е то му по кри ва тра ек то рия.Цен т ро беж на та си ла е пра воп ро-пор ци о нал на на ско рост та и об-рат ноп ро пор ци о нал на на ра ди у са на кри ва та.

Сле до ва тел но, кол ко то е по-го ля-ма ско рост та и кол ко то е по-ма лък ра ди у сът на кри ва та, тол ко ва ще е по-го ля ма цен т ро беж на та си ла.Ко га то цен т ро беж на та си ла ста не по-го ля ма от си ла та на сцеп ле ние меж ду ко ле ла та и нас тил ка та, пре воз но то сред с т во се за на ся и за вър та.По не же цен т ро беж на та си ла е при-ло же на в цен тъ ра на те жес та на ПС, ако той е ви со ко раз по ло жен, се по лу ча ва об ръ ща не.

Обръщането ще настъпи когато Pц.h стане по-голямо от PT.L, където Рц е центробежната сила, а Рт е силата на тежестта. Учас-тъ ци те от пъ тя с опас ни кри ви се сиг на ли зи рат с път ни зна ци А1, А2, А3 и А4.

21

Вер ти кал ни те кри ви се по лу ча ват от съ би ра не то на два над лъж ни нак ло на с раз ли чен знак. От ед-на стра на, вер ти кал ни те кри ви на ма ля ват ви ди мост та, за то ва обик но ве но там из п ре вар ва не то е заб ра не но. От дру га стра на, над-лъж ни те нак ло ни вли я ят вър ху ди на мич ни те и спи рач ни ка чес т ва на пре воз ни те сред с т ва.

Учас тъ ци те от пъ тя със стръм ни нак ло ни се сиг на ли зи рат с път ни зна ци А5 и А6.

Пъ ти ща та се пре си чат по меж ду си чрез кръс то ви ща или път ни въз ли. При кръс то ви ща та пре си ча не то, раз де ля не то или съ би ра не то на

ня кол ко пъ тя ста ва на ед но ни во. Кръс то ви ща та мо гат да имат раз-лич на кон фи гу ра ция:

четириклонникръстовища

триклонни Т-образникръстовища

22

четириклонни Х -образникръстовища

триклонни У-образникръстовища

кръстовищас кръгово движение

При път ни те въз ли пре си ча не то на пъ ти ща та ста ва на раз лич ни ни ва.

Кръс то ви ща та се сиг на ли зи рат с път ни зна ци А25, А26, А27, А28, А29.

23

Пре дим с т во то за преминаване през кръс то ви ще се сиг на ли зи ра с път-ни зна ци Б1, Б2, Б3, Б4.

Стес не ни те учас тъ ци от пъ тя се сиг на ли зи рат с път ни зна ци А7, А8, А9.

Пре дим с т во то за пре ми на ва не през стес не ни учас тъ ци от пъ тя се сиг-на ли зи ра с път ни зна ци Б5 и Б6.

24

Пъ ти ща та се пре си чат от пе ше-ход ни и ве ло си пед ни пъ те ки. Те зи мес та се сиг на ли зи рат с път ни зна ци и мар ки ров ка вър ху плат но то за дви же ние.

Пъ ти ща та се пре си чат и от же ле-зо път ни ли нии. Ко га то то ва ста ва на ед но ни во се об ра зу ва же ле зо-пъ тен пре лез.

Пъ ти ща та пре ми на ват през ту не-ли, ко е то се сиг на ли зи ра с пъ тен знак А38 и Д9.

пре ми на ва не на до маш ни и ди ви жи вот ни,

По пъ ти ща та се сре щат и ре ди ца дру ги опас нос ти, ка то не рав нос ти (ес тес т ве ни или из кус т ве ни),

све то фа ри,трам вай ни ли нии и др.

па да щи ка мъ ни,

На кръс то ви ща та пе ше ход ни те пъ те ки са про дъл же ни я та на бан-ке ти те и тро то а ри те през плат но то за дви же ние .

25

За ко нът за дви же ни е то по пъ ти ща-та пос та вя оп ре де ле ни изис к ва ния към пъ ти ща та, пре воз ни те сред с-т ва и осо бе но към учас т ни ци те в дви же ни е то.За дъл же ние на всич ки учас т ни ци в дви же ни е то, как то и на длъж-нос т ни те ли ца по сто па нис ва не-то и кон т ро ла на пъ ти ща та, е да спаз ват ус та но ве ни те пра ви ла и нор ми, с цел да се опа зи жи во тът и зд ра вето на хо ра та, на тях но-то иму щес т во, как то и окол на та сре да от за мър ся ва не, ка то съ-щев ре мен но се улес ни прид виж-ва не то на хо ра и то ва ри. За то ва все ки учас т ник в дви же ни е то по пъ ти ща та:1. с по ве де ни е то си не тряб ва да съз да ва опас нос ти и преч ки за дви же ни е то, не тряб ва да пос та вя в опас ност жи во та и зд ра ве то на хо ра та и да при чи ня ва иму щес т-ве ни вре ди;2. тряб ва да опаз ва окол на та сре да ка то не из х вър ля и не ос та вя на пъ-тя пред ме ти или ве щес т ва, как то и да взе ме мер ки за от с т ра ня ва не то им или за пре дуп реж да ва не на ос-та на ли те учас т ни ци в дви же ни е то, ко га то то ва ги зас т ра ша ва.Спе ци ал но от во да ча на път но пре-воз но сред с т во се изис к ва:1. да бъ де вни ма те лен и пред паз-лив към уяз ви ми те учас т ни ци в дви же ни е то, как ви то са пе ше ход-ци те и во да чи те на дву ко лес ни

път ни пре воз ни сред с т ва;2. с уп рав ля ва ното от него пре-воз но сред с т во да не зат руд ня ва дру ги те учас т ни ци в дви же ни е то и жи ве е щи те в край път ни те имо ти по ве че, от кол ко то об с то я тел с т ва-та на ла гат то ва, ка то в час т ност се стре ми да не съз да ва из ли шен шум и прах, а во да чът на мо тор но-то пре воз но сред с т во - и да ог ра ни-ча ва за мър ся ва не то на окол на та сре да от от ра бо те ни те га зо ве на мо тор но то пре воз но сред с т во.Тези общи изисквания на ЗДП са диференцирани към отделните участници в движението при кон-кретните пътни условия. Най-мно-го на пътя са водачите на леките автомобили. Те се движат и с най-високи скорости. От друга страна те са с най-ниска квалификация. За повечето от тях управлението на автомобила е част от бита, а не професия. Това определя по-голямата опасност, която крият и изисква по-голямо внимание.То вар ни те ав то мо би ли и бав нод-ви же щи те се път ни пре воз ни сред ст ва съз да ват зад ръс т ва ния. Към во да чи те на та ки ва пре воз ни сред ства се пре дя вя ват оп ре де ле-ни за дъл же ния и ог ра ни че ния.Во да чи те на пре воз ни сред ст ва с жи во тин с ка тя га, на мо то пе ди и ве ло си пе ди съ що се под чи ня ват на ре ди ца ог ра ни че ния.Мно го от пре воз ни те сред с т ва

ТЕМА № 3. УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО

26

имат спе ци ал но пред наз на че-ние или съз да ват до пъл ни тел ни труд нос ти в дви же ни е то, а част от во да чи те са по-уяз ви ми от ос та на ли те учас т ни ци в дви же-ни е то. За то ва те се сиг на ли зи рат с до пъл ни тел ни опоз на ва тел ни зна ци, съг лас но НАРЕДБА № I-45 за ре гис тра ци я та и от че та на МПС и ре мар ке та та, тег ле ни от тях (ДВ, брой 31 от 2000г.):

1. Cи ня или чер ве на проб ляс ва-ща свет ли на - ус трой ства та се мон ти рат на пок ри ва на ав то мо-би ла или на спе ци ал на стой ка на мо то цик ле ти те, та ка че свет ли на-та да бъ де доб ре за бе ле жи ма от всич ки стра ни; обоз на ча ва мо тор-но пре воз но сред ство със спе ци а-лен ре жим на дви же ние; пол зва се са мо при не об хо ди мост;

2. Жъл та ми га ща или проб ляс-ва ща свет ли на - обоз на ча ва мо-тор но пре воз но сред с т во, ко е то по ра ди спе ци фич ния си ре жим на дви же ние пред с тав ля ва пре пят с т-вие или опас ност за дви же ни е то по пъ тя.

3. „Със тав от път ни пре воз ни сред с т ва“ - със тои се от три те-ла, из лъч ва щи оран же ва свет ли-на и раз по ло же ни хо ри зон тал но над пред на та част на ка би на та на тег ле що то мо тор но пре воз но сред с т во.

4. „Ре пуб ли ка Бъл га рия“ - зна-кът има фор ма та на елип са, бял цвят, чер на край на иви ца и чер-ни бук ви. Пос та вя се на зад на та

27

вер ти кал на част до та бе ла та с ре гис т ра ци он ния но мер на ре гис-т ри ра ни те в Ре пуб ли ка Бъл га рия път ни пре воз ни сред с т ва, ко и то на пус кат ней на та те ри то рия.

5. „Де ца“ - зна кът има фор ма та на квад рат с оран жев цвят, чер на край на иви ца и че рно символично изоб ра жение на деца. Пос та вя се от п ред и от зад на мо тор ни те пре-воз ни сред с т ва, ко и то пре воз ват ор га ни зи ра ни гру пи от де ца.

6. „Глух или глу хо ням во дач“ - пос та вя се от вът реш на та стра на на дол ния де сен ъгъл на пред но-то стък ло и в дол ния ляв ъгъл на зад но то стък ло на мо тор но то пре-воз но сред ство, уп рав ля ва но от глух или глу хо ням во дач; зна кът има фор ма та на кръг с жълт цвят и чер на край на иви ца; в не го са впи са ни три чер ни кръ га, раз по ло-же ни на 120 гра ду са.

7. „Из вън га ба рит но път но пре-воз но сред с т во“ - зна кът пред-с тав ля ва та бе ла с фор ма та на пра во ъ гъл ник, вър ху ко я то са

8. „То ва рен ав то мо бил или трак-тор с мак си мал но до пус ти ма ма са над 3,5 то на и дъл жи на над 7 м“ - пос та вя се на удоб но за то ва мяс то на зад на та част на МПС, но не по-ви со ко от 2,1 м от най-гор ния край.

9. „Ре мар ке или по лу ре мар ке“ - пос та вя се на удоб но за то ва мяс-то на зад на та част на пре воз но то сред ство, но не по-ви со ко от 2,1 м от най-гор ния край.

на не се ни ус по ред ни и нак ло не ни чер ве ни и бе ли свет ло от ра зи тел ни лен ти и над пис „Из вън га ба ри тен“ с че рен цвят. Пос та вя се от п ред и от зад на път но то пре воз но сред-с т во, ко е то е из вън га ба рит но или пре воз ва из вън га ба ри тен то вар, как то и отпред на съп ро вож да щия го ав то мо бил.

10. „Бав но дви же що се мо тор но пре воз но сред ство“ - пос та вя се от зад на бав но дви же щи те се МПС, как то и на при ка че ни те към тях ре мар ке та; пред став ля ва та-бе ла с фор ма та на рав нос тра нен

28

11. „Во ен на ко ло на“ - пос та вя се от пред на пър во то и от зад на пос лед но то пре воз но сред ство от ко ло на та; пред став ля ва пра во ъ-гъл на та бе ла с бял цвят и раз ме ри - ши ро чи на 600 мм и ви со чи на 300 мм; над пи сът е с чер ни бук ви с раз-ме ри - ши ро чи на 60 мм, ви со чи на 105 мм и ши ро чи на на ли ни я та 15 мм; в ля ва та стра на на та бе ла та е изоб ра зен зна кът „Вни ма ние. Дру ги опас нос ти“ със стра ни на три ъ гъл ни ка 150 мм.

12. „Опа сен то вар“ - зна кът пред-с тав ля ва та бе ла с фор ма на пра-во ъ гъл ник със свет ло от ра зи тел но пок ри тие в оран жев цвят, вър ху ко е то с циф ри с че рен цвят се из-пис ва иден ти фи ка ци он ния код за сте пен та на опас ност на то ва ра, а под не го - иден ти фи ка ци он ния код за ви да на опас ния то вар. Пос та вя се от п ред вля во над бро ня та и от-

13. Мо тор ни те пре воз ни сред ства от ка те го ри и те „В“, „С“, „D“ и „Ттб“, из пол зва ни с учеб на цел, тряб ва да са обоз на че ни със съ от вет ния опоз на ва те лен знак (съг лас но При ло же ние 1 на НАРЕДБА № 37 от 02.08.2002 г. за изис ква ни я та, ус ло ви я та и ре да за при до би ва не на пра вос по соб ност за уп рав ле ние на мо тор но пре воз но сред ство).Зна кът пред с тав ля ва та бе ла с фор ма та на пра во ъ гъл ник със син цвят и бя ла бук ва „У“. Пос та вя се на пред на та и зад на та вер ти кал на част на мо тор но то пре воз но сред-с т во, ко е то се дви жи с учеб на цел. На ле ки те ав то мо би ли мо же да се пос та вя на пок ри ва, но не тряб ва да бъ де из пи сан двус т ран но. Зна-кът се из пол з ва за обоз на ча ва не и на дру ги те пре воз ни сред с т ва, ко и то се дви жат с учеб на цел.

три ъ гъл ник с дъл жи на на стра-на та 500 мм; светлоотражателно покритие с червен цвят; в не го е впи сан чер вен флу о рес ци ращ три ъ гъл ник с дъл жи на на стра на-та 350 мм.

зад в ля ва та стра на на пре воз ни-те сред с т ва, пре воз ва щи опас ни то ва ри (съгласно Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе ADR - ДВ, брой 73 от 1995 г.).

29

14. „Ин ва лид“ - зна кът има фор ма-та и изоб ра же ни е то на пъ тен знак Д21. Пос та вя се на чел на та стра ни-ца на кар та та, ко я то се из да ва на ин ва ли ди за пол з ва не на улес не-ния при дви же ние с мо тор ни пре-воз ни сред с т ва, ко га то те са во да чи или път ни ци. Кар та та се пос та вя в дол ния де сен ъгъл на пред но то стък ло на пре воз но то сред с т во и се сва ля, ко га то то не об с луж ва при те жа те ля на до ку мен та.

15. Авто мо би ли те, с ко и то се из-вър шват так си мет ро ви пре во зи, се обоз на ча ват с опоз на ва те лен знак „ТАКСИ“ - пре се че на пи ра ми да с раз ме ри: дол на ос но ва - 260/65 мм, гор на ос но ва - 210/20, ви со чи-на - 80 мм и над пис „ТАКСИ“ с чер-ни бук ви на бял фон, све тещ през тъм на та част от де но но щи е то.

16. Моторно превозно средство с монтирана автомобилна газова уредба - знакът има формата на равностранен триъгълник със светлоотразителни жълт цвят и червена крайна ивица с впи-сани в него надпис с латински букви „GAS“ и знак „Внимание“. Поставя се на задното стъкло от вътрешната страна в горния ляв ъгъл или на подходящо място на челното стъкло, ако МПС няма задно стъкло.

30

При дви же ни е то по пъ ти ща та во-да чи те по да ват сиг на ли за пре дуп-реж да ва не на дру ги те учас т ни ци в дви же ни е то за из вър ш ва не на ня как ва ма нев ра или за на ли чи-е то на някак ва до пъл ни тел на опас ност.Сиг на лът се по да ва със свет лин-ни те пъ те по ка за те ли на пре воз-но то сред с т во, а за пре воз ни те сред с т ва, ко и то ня мат свет лин ни пъ те по ка за те ли или те са пов ре-де ни - с ръ ка. Сиг на лът, по да ван

със свет лин ни те пъ те по ка за те ли, тряб ва да е вклю чен през ця ло то вре ме на из вър ш ва не на ма нев ра-та и се прек ра тя ва вед на га след прик люч ва не на ма нев ра та. Сиг на-лът, по да ван с ръ ка, мо же да бъ де прек ра тен не пос ред с т ве но пре ди за поч ва не на ма нев ра та. За да пре дуп ре ди ос та на ли те учас т ни ци в дви же ни е то за на ме-ре ни е то си да из вър ши ма нев ра, во да чът на път но то пре воз но сред-с т во по да ва след ни те сиг на ли:

1. ляв пъ те по ка за тел или ля ва ръ ка, из пъ на та хо ри зон тал но встра ни - за за ви ва не на ля во или за от к ло не ние на ля во;

2. де сен пъ те по ка за тел, дяс на ръ ка, из пъ на та хо ри зон тал но встра ни, или ля ва ръ ка, сгъ на та в ла къ тя и на со че на на го ре - за

31

Пре ди да нав ля зат на плат но то за дви же ние, пе ше ход ци те мо гат да сиг на ли зи рат за на ме ре ни е то си чрез по да ва не на сиг нал с ръ ка - ля ва или дяс на ръ ка, из пъ на та на го ре или нап реч но на пъ тя.Сиг на лът не ос во бож да ва пе ше ход-ци те от за дъл же ни е то, пре ди да нав ля зат на плат но то за дви же ние да се съ об ра зят с раз с то я ни е то до приб ли жа ва щи те пре воз ни сред с т ва и с тях на та ско рост на дви же ние.

Мо тор но пре воз но сред с т во, ко е то по ра ди спе ци фич ния ха рак тер на дви же ни е то си пред с тав ля ва пре-пят с т вие или опас ност за дру ги те учас т ни ци в дви же ни е то по пъ тя, се обоз на ча ва с жъл та ми га ща или проб ляс ва ща свет ли на.

При пре си ча не на плат но то за дви-же ние от ор га ни зи ра на гру па де ца за спи ра не на път ни те пре воз ни сред с т ва во да чът на гру па та мо же да по да ва сиг нал с пал ка „Стоп! Де-ца“, с чер вен флаг или с ръ ка.Мо тор но пре воз но сред с т во със спе-ци а лен ре жим на дви же ние по да ва ед нов ре мен но свет ли нен сиг нал с проб ляс ва ща си ня или чер ве на свет-ли на и спе ци а лен зву ков сиг нал.

за ви ва не на дяс но или за от к ло не-ние на дяс но.Ка то до пъл ни те лен сиг нал при ма-нев ра во да чът мо же да из пол з ва прев к люч ва не то на свет ли ни те, а из вън на се ле ни те мес та - и зву ков сиг нал.3. Сиг на лът за спи ра не, по да ван от во дач на път но пре воз но сред с-т во, ко е то ня ма стоп -с вет ли ни или те са пов ре де ни, е ля ва или дяс на ръ ка, из пъ на та на го ре.Из пол з ва не то на зву ков сиг нал в на се ле ни те мес та е заб ра не но, ос вен за пре дот в ра тя ва не на път-но-тран с пор т но про из шес т вие.За пре дуп реж да ва не на учас т ни-ци те в дви же ни е то за опас ност во да чът мо же да по да ва ава ри ен сиг нал чрез ед нов ре мен но включ-ва не на всич ки пъ те по ка за те ли.

32

1. СИГНАЛИ НА РЕГУЛИРОВЧИКАВся ко ли це, ко е то е упъл но мо ще но да ре гу ли ра дви же ни е то по пъ ти-ща та, се на ри ча ре гу ли ров чик. Ре-гу ли ров чи кът но си за дъл жи тел ни от ли чи тел ни зна ци, по ко и то учас-т ни ци те в дви же ни е то лес но да го раз поз на ват и доб ре да го виж дат

как то през де ня, та ка и през нощ та. Той мо же да пол з ва ре гу ли ро въч-на пал ка и по ли цейс ка свир ка, а ко га то ре гу ли ра дви же ни е то при стро и тел но-ре мон т ни ра бо ти на пъ тя - чер вен флаг. Сиг на ли на ре гу ли ров чи ка са след ни те по ло-же ния на тя ло то и ръ це те му:

1. дяс на ръ ка, вдиг на та вер ти-кал но - оз на ча ва „Вни ма ние, спри!“; то ва не се от на ся за оне зи во да чи, ко и то в мо мен та на по да ва не то на то зи сиг нал, след ка то им е би ло раз ре ше но пре ми на ва не то, са тол ко ва бли зо до ре гу ли ров чи ка, че не мо гат да спрат, без да съз да дат опас ност за дви же ни е то; при по да ва не на то зи сиг нал на кръс то ви ще, учас-т ни ци те в дви же ни е то, ко и то са нав лез ли в кръс то ви ще то, тряб ва да го ос во бо дят;

ТЕМА № 4. РЕГУЛИРАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО

33

2. ръ ка или ръ це, про тег на ти хо-ри зон тал но встра ни - след ка то е нап ра вил то зи жест, ре гу ли ров-чи кът мо же да сва ли ръ ка та или ръ це те си. Сиг на лът оз на чава:а) „Пре ми на ва не то е раз ре ше-но“ за во да чи те, ко и то се на ми рат сре щу ля во то или дяс но то ра мо на ре гу ли ров чи ка и ще пре ми нат нап ра во или ще за ви ят на дяс но, как то и за пе ше ход ци те, ко и то ис-кат да пре ми нат пред гър ди те или зад гър ба на ре гу ли ров чи ка;

б) „Пре ми на ва не то е заб ра не но“ за всич ки ос та на ли учас т ни ци в дви же ни е то;

3. Безопасност на движението

34

Регулировчикът може да използва и допълнителни разбираеми жестове за даване на други указания и

разпореждания на участниците в движението.

3. дяс на ръ ка, про тег на та хо ри-зон тал но нап ред оз на ча ва:а) „Пре ми на ва не то е раз ре ше-но“ за во да чи те на път ни пре воз-ни сред с т ва, ко и то се на ми рат сре-щу ля во то ра мо на ре гу ли ров чи ка и за пе ше ход ци те, ко и то ис кат да пре ми нат зад гър ба му;б) „Пре ми на ва не то е заб ра не но“ за всич ки ос та на ли учас т ни ци в дви же ни е то.

На же ле зо пъ тен пре лез дви же ни е то на път ни те пре воз ни сред с т ва мо-же да се ре гу ли ра от же ле зо пъ тен слу жи тел, кой то по да ва след ни те сиг на ли за спи ра не на път ни те пре воз ни сред с т ва пред пре ле за:

1. през де ня - из пъ на та хо ри-зон тал но нап ред и нап реч но на ос та на пъ тя дяс на ръ ка с чер вен флаг;

2. през нощ та - опис ва ща по лук-ръг чер ве на свет ли на.

Сиг на ли те на же ле зо път ни те слу жи те ли са за дъл жи тел ни за во да чи-те на път ни пре воз ни сред с т ва, приб ли жа ва щи пре ле за и от две те му стра ни.

35

2. ПЪТНИ СВЕТОФАРИ

Път ни те све то фа ри се из пол з ват за ре гу ли ра не на дви же ни е то на път ни те пре воз ни сред с т ва и на пе ше ход ци те. Тях на та упот ре ба е рег ла мен ти ра на с НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001 г. за ре гу ли ра не на дви же ни е то по пъ ти ща та със свет лин ни сиг на ли (ДВ, бр. 72 от 17.08.2001 г., изм. и доп. - бр. 18 от 2004 г.).Път ни те све то фа ри имат све те щи по ле та с оп ре де ле но раз по ло-же ние, цвят, фор ма и сим во ли вър ху тях. Със све те щи те по ле та към учас т ни ци те в дви же ни е то се по да ват свет лин ни сиг на ли с оп ре-де ле но зна че ние.В за ви си мост от пред наз на че ни-е то си, път ни те све то фа ри са за

ре гу ли ра не на дви же-ни е то на:

1. път ни те пре воз ни сред с т ва на кръс то ви-ща, пе ше ход ни пъ те ки, стес не ни и дру ги учас-тъ ци от пъ тя;

2. път ни те пре воз ни сред с т ва по от дел на път на лен та;

3. път ни те пре воз ни сред с т ва от редовни-те линии за общест-вен превоз на път-ници.

4. пе ше ход ци те;

5. път ни те пре воз ни сред ства на же ле зо пъ тен пре лез.

За ре гу ли ра не на дви же ни е то на път ни те пре воз ни сред с т ва на кръс то ви ща, пе ше ход ни пъ те ки, стес не ни и дру ги учас тъ ци от пъ тя се из пол з ват све то фа ри с по 3 све те-щи по ле та, с ко и то се по да ват не ми-га щи свет лин ни сиг на ли с чер вен, жълт и зе лен цвят на свет ли на та.Све те щи те по ле та са под ре де ни вер ти кал но, ка то по ле то за чер ве на-та свет ли на е от го ре, за жъл та та - в сре да та, а за зе ле на та - от до лу.Све те щи те по ле та имат фор ма та на кръг. Све те що то по ле за зе ле на-та свет ли на мо же да има фор ма та

36

на стрел ка (стрел ки) на че рен фон. В то зи слу чай вър ху све те щи те по ле-та за чер ве на та и жъл та та свет ли на са на не се ни кон ту ри те на съ ща та стрел ка (стрел ки).

Ко га то све те що то по ле за зе ле на та свет ли на на све то фар с 3 све те щи по ле та е с фор ма та на стрел ка (стрел ки), зна че ни е то на сиг на ли те на то зи све то фар се от на ся са мо за по со ка та (по со ки те), указ ва на от стрел ка та (стрел ки те).

То зи све то фар се из пол з ва, са мо ко га то сиг на ли те за пре ми на ва не и спи ра не се по да ват от дел но за пре воз ни те сред ства по от дел-ни те пътни лен ти. В то зи слу чай стрел ки те на от дел ни те све то фа-ри съ от вет с т ват на раз ре ше ни те по со ки за дви же ние от от дел ни те път ни лен ти.Пос ле до ва тел ност та на по да ва не на свет лин ни те сиг на ли от един

све то фар е след на та: чер ве на свет ли на - ед нов ре мен но све те щи чер ве на и жъл та свет ли на - зе ле-на свет ли на - жъл та свет ли на.

Свет лин ни те сиг на ли имат след но-то зна че ние:1. чер ве на свет ли на - оз на ча ва „Пре ми на ва не то е заб ра не но“. Во да чи те на път ни пре воз ни сред-с т ва не тряб ва да пре ми на ват „стоп-ли ни я та“ или, ако ня ма та ка-ва, да пре ми на ват ли ни я та, на ко я-то е пос та вен све то фа рът. Ко га то све то фа рът е пос та вен в сре да та на кръс то ви ще то, во да чи те не тряб ва да нав ли зат в кръс то ви ще-то или на пе ше ход на та пъ те ка;

2. ед нов ре мен но све те щи чер ве-на и жъл та свет ли на - оз на ча ва „Пре ми на ва не то е заб ра не но“. То зи сиг нал пре дуп реж да ва во-да чи те, че пред с тои по да ва не на сиг нал със зе ле на свет ли на;

37

3. зе ле на свет ли на - оз на ча ва „Пре ми на ва не то е раз ре ше но“. Този сигнал не раз ре ша ва на во да-чи те да нав ли зат в кръс то ви ще то, ако няма да могат да го на пус нат до смя ната на сиг на ла;

4. жъл та свет ли на - оз на ча ва „Вни ма ние, спри!“. Во да чи те, ко и то в мо мен та на по да ва не то на то зи сиг нал, са има ли зе ле на свет ли на и са тол ко ва бли зо до све то фа ра, че не мо гат да спрат бе зо пас но, имат пра во да пре-ми нат. При по да ва не на то зи сиг нал на кръс то ви ще во да чи те, ко и то нав ли зат или се на ми рат в кръс то ви ще то, са длъж ни да го ос во бо дят.

Све то фа ри те се пос та вят от дяс-на та стра на на пъ тя. За да бъ дат за бе ля за ни сво ев ре мен но, те мо-гат да бъ дат пос та ве ни над пъ тя, от ля ва та стра на или в сре да та на кръс то ви ще то.Ко га то кон к рет ни те ус ло вия на ла-

гат то ва, сиг на ли те, ко и то се по-да ват от един све то фар, мо гат да бъ дат пов то ре ни чрез пос та вя не то на до пъл ни те лен све то фар. Све то-фар за пов та ря не на свет лин ни те сиг на ли мо же да се пос та вя над пъ тя, от ля ва та стра на на пъ тя или на из хо да на кръс то ви ще то, но та ка, че да не заб луж да ва учас-т ни ци те в дви же ни е то.

В за ви си мост от ор га ни за ци я та на дви же ни е то на кръс то ви ще то, в ед ни слу чаи за ви ва не то на ля во ста ва след из чак ва не на нас рещ-но то дви же ние. При дру га ор га-ни за ция нас рещ но то дви же ние се спи ра и за ви ва не то на ля во е без кон флик тно. В то зи слу чай се из пол зва „Ука за тел за за ви ва не на ля во на кръс то ви ще с път ни све то фа ри“. Той има фор ма та на квад рат с че рен фон и све те-що по ле с бял цвят с фор ма та на стрел ка, на со че на на ля во. Указ ва на во да чи те, за ви ва щи на ля во, че пре ми на ва не то през

38

На све то фар с три све те щи по ле-та, на ни во то на све те що то по ле за зе ле на свет ли на с фор ма та на кръг, от ед на та или от две те стра-ни мо же да има до пъл ни тел но све те що по ле със зе ле на свет ли-на с фор ма та на стрел ка.

Включ ва не то на та зи свет ли на оз на ча ва, че во да чи те мо гат да про дъл жат дви же ни е то си са мо в ука за на та от стрел ка та по со ка, при ус ло вие че про пус кат път ни те пре-воз ни сред с т ва и пе ше ход ци те, ко и-то пре ми на ват през кръс то ви ще то. То зи сиг нал се по да ва са мо ед нов-ре мен но с вклю че ни чер ве на и/или жъл та свет ли на на све то фа ра.За ре гу ли ра не на дви же ни е то на път ни те пре воз ни сред с т ва по от-дел на път на лен та се из пол з ват пос та ве ни над лен та та път ни све-

кръс то ви ще то на нас рещ ни те път-ни пре воз ни сред с т ва, за ви ва щи на дяс но или дви же щи се нап ра во, е заб ра не но.

то фа ри, ко и то по да ват сиг на ли с не ми га щи свет ли ни с чер вен и зе лен цвят. Така периодично се сменя посоката на движение по някои от лентите.Свет лин ни те сиг на ли имат след но-то зна че ние:1. чер ве на свет ли на - оз на ча ва „Дви же ни е то по лен та та е заб-ра не но“;

2. зе ле на свет ли на - оз на ча ва „Дви же ни е то по лен та та е раз-ре ше но“.

Ко га то и две те свет ли ни не све тят, по со ка та за дви же ние по лен та та се указ ва от пъ тен знак Д1, оп ре-де лящ броя на път ни те лен ти и по со ки те за дви же ние по тях, а ко-га то та къв знак ня ма - дви же ни е то по лен та та, над ко я то е пос та вен све то фа рът, е заб ра не но.

39

За ре гу ли ра не на дви же ни е то на ПС от ре дов ни те ли нии за об щес твен пре воз на път ни ци се из пол зват път ни све то фа ри с че ти ри све те-щи по ле та, ко и то по да ват сиг на ли с не ми га щи свет ли ни, с лун но бял цвят на свет ли на та. Зна че ни е то на свет лин ни те сиг на ли се оп ре де ля от раз по ло же ни е то на све те щи те по ле та. Сиг на ли те на све то фа ра имат след но то зна че ние:1. вклю че ни всич ки гор ни свет ли-ни и из к лю че на дол на свет ли на - нав ли за не то в кръс то ви ще то е заб ра не но;

2. вклю че ни дол на свет ли на и гор на над нея - раз ре ше но е дви-же ни е то нап ра во;

4. вклю че ни дол на свет ли на и гор-на ля ва - раз ре ше но е дви же ни е то на ля во;

3. вклю че ни дол на свет ли на и гор на дяс на - раз ре ше но е дви же-ни е то на дяс но;

Ед нов ре мен но то по да ва не на сиг на-ли по точ ки 2, 3 и 4 раз ре ша ва пре ми-на ва не в съ от вет ни те по со ки.

Ето всич ки свет лин ни ком би на ции на све то фа ра с че ти ри све те щи по ле та:

40

2. зе ле на свет ли на - оз на ча ва „Пре ми на ва не то е раз ре ше но“.

За ре гу ли ра не на дви же ни е то на пе ше ход ци те се из пол з ва све-то фар с две све те щи по ле та, с ко и то се по да ват не ми га щи свет-лин ни сиг на ли с чер вен и зе лен цвят на свет ли на та.Свет лин ни те сиг на ли имат след но-то зна че ние:1. чер ве на свет ли на - оз на ча ва „Пре ми на ва не то е заб ра не но“. Пе ше ход ци те, ко и то се на ми рат на плат но то за дви же ние при по да-ва не то на то зи сиг нал, са длъж ни да го ос во бо дят;

За улес ня ва не на сле пи те пе ше-ход ци, зе ле на та свет ли на, ко я то раз ре ша ва пре ми на ва не през плат но то за дви же ние на пе ше-ход ци те, мо же да бъ де съп ро во-де на със зву ков сиг нал.За ре гу ли ра не на дви же ни е то на път ни пре воз ни сред с т ва на же ле зо пъ тен пре лез се из пол з ва

све то фар с ед но или две, раз по-ло же ни хо ри зон тал но ед но до дру го, све те щи по ле та с фор ма та на кръг. Све то фа рът се включ ва при приб ли жа ва не на влак към же ле зо път ния пре лез.Све то фа рът по да ва сиг нал, със-то ящ се от ед на или две пос ле до-ва тел но ми га щи ед на след дру га чер ве ни свет ли ни, кой то оз на ча ва „Пре ми на ва не то е заб ра не но“.

Све то фа ри, из пол з ва ни за ре гу ли-ра не на дви же ни е то на път ни те пре воз ни сред с т ва на же ле зо пъ-тен пре лез, мо гат да се пос та вят и пред под виж ни мос то ве, на фе-ри бо ти, прис та ни ща и на мес та, къ де то на пъ тя из ли зат МПС със спе ци а лен ре жим на дви же ние.

41

Жъл та ми га ща свет ли на, по да ва-на от пъ тен све то фар или от дру-го ус т ройс т во, оз на ча ва „Вни ма-ние!“. Во да чи те и пе ше ход ци те мо гат да про дъл жат дви же ни е то си, но са длъж ни да бъ дат вни ма-тел ни и пред паз ли ви.

42

- трак тор иса мо ход на ма ши на;

- ре мар ке;

- то ва рен ав то мо бил;

- лек ав то мо бил;

- автобус;

3. ПЪТНИ ЗНАЦИ

Път ни те зна ци са най-ма со во то сред ство за ре гу ли ра не на дви-же ни е то по пъ ти ща та. Тях но то из пол зва не е рег ла мен ти ра но с НАРЕДБА № 18 за сиг на ли за ци я-та на пъ ти ща та с път ни зна ци (ДВ, брой 73 от 2001 г., изм. и доп. бр. 18 и 109 от 2004 г.).Пътните знаци са:

1. пре дуп ре ди тел ни за опас ност - гру па „А”;

2. с пред пи са ния за учас т ни ци те в дви же ни е то:

а) от нос но пре дим с т во то - гру-па „Б”

б) за въ веж да не на заб ра на и за от ме ня не на въ ве де на заб ра-на - гру па „В”

в) със за дъл жи тел ни пред пи са-ния - гру па „Г”

г) със спе ци ал ни пред пи са ния - гру па „Д”

3. ука за тел ни:а) гру па „Е” - да ва щи до пъл ни-тел на ин фор ма ция;

б) гру па „Ж” - за нап рав ле ния, по со ки, обек ти и др.;

4. до пъл ни тел ни та бе ли - гру па „Т”.

За изоб ра зя ва не на пре воз ни сред с т ва в път ни те зна ци се из-пол з ват след ни те сим во ли:- мо тор но пре воз но сред с т во, с из к лю-че ние на мо то цик ле-ти те без кош и мо то-пе ди те;

- влак;

- ре мар ке, с из к лю че ние на по лу-ре мар ке та та и ед но ос ни те ре мар ке та;

- трам вай;

- тро лей бус;

43

- ве ло си пед;

- път но пре воз но сред с т во, тег ле но от жи вот ни;

- ръч на ко лич ка за пре воз на то ва ри, тег ле на или бу та на от чо век;

- път но пре воз но сред с т во, пре воз ва що опа сен то вар.

Път ни те зна ци се пос та вят от дяс-на та стра на на пъ тя, сре щу по со ка-та на дви же ни е то та ка, че да бъ дат лес но раз поз на ва ни и сво ев ре мен-но въз п ри е ма ни от учас т ни ци те в дви же ни е то. Все ки знак, пос та вен от дяс но, мо же да бъ де пов то рен над или на дру га та стра на на пъ тя, ко га то мес т ни те ус ло вия са та ки ва, че съ щес т ву ва опас ност той да не бъ де за бе ля зан сво ев ре мен но.При не об хо ди мост, път ни те зна ци се пос та вят на ос т ро ви те вър ху плат но то за дви же ние и в раз де-ли тел на та иви ца на път с от дел ни плат на за дви же ние.Път ни те зна ци се пос та вят та ка,

че да не пре чат на дви же ни е то на пре воз ни те сред с т ва и на пе ше ход-ци те. Те не тряб ва да се зак ри ват един друг или от дру ги пре пят с т-вия, съ о ръ же ния или при над леж-нос ти в об х ва та на пъ тя.Път ни те зна ци се пос та вят на та-ко ва раз с то я ние един от друг, че во да чи те да мо гат да из вър ш ват дейс т ви я та, изис к ва ни от тях, сво-ев ре мен но и бе зо пас но.На ед но и съ що мяс то мо гат да се пос та вят не по ве че от два раз лич-ни път ни зна ка и две до пъл ни тел ни та бе ли - по ед на под все ки знак. По из к лю че ние в на се ле ни те мес та мо же да се пос та вят на ед но мяс то до 3 раз лич ни път ни зна ка. То ва не се от на ся за път ни те зна ци от гру па „Ж“.Път ни те зна ци се пос та вят един под друг, а ко га то са над плат но то за дви же ние - един до друг.При не об хо ди мост път ни те зна ци се пос та вят на пре но си ми стой ки вър ху плат но то за дви же ние. В те зи слу чаи учас т ни ци те в дви же-ни е то спаз ват те зи път ни зна ци до ри то га ва, ко га то про ти во ре чат на свет лин ни те сиг на ли и на ос та-на ли те път ни зна ци.Път ни ят знак, пос та вен от дяс но, е ва ли ден за ця ла та ши ро чи на на част та от плат но то за дви же ние, пред наз на че на за дви же ние в съ-от вет на та по со ка. С до пъл ни тел на та бел ка ва лид ност та на ня кои зна-ци мо же да бъ де ог ра ни че на са мо за ед на път на лен та от плат но то за дви же ние.

- мо то цик лет и мо то пед;

44

Пре дуп ре ди тел ни път ни зна ци за опас ност -гру па „А“

45

46

Път ни зна ци от нос но пре дим с т во то - гру па „Б“

Пре дуп ре ди тел ните път ни зна ци за опас ност имат фор ма та на рав нос т-ра нен три ъ гъл ник, ед на от стра ни те на кой то е раз по ло же на хо ри зон-тал но, а сре щу по лож ни ят й връх - вер ти кал но над нея. Зна ци те имат бял фон, чер ве на гра нич на ли ния и сим во ли в че рен цвят. Раз лич но офор мле ние имат път ни зна ци: А24, А34.1, А34.2, А35.1, А35.2 и А35.3.Из вън на се ле ни те мес та пре-дуп ре ди тел ни те път ни зна ци за опас ност се пос та вят на раз с то-я ние от 100 до 150 метра пре ди на ча ло то на опас ния учас тък, на магистрала - на разстояние от 150 до 250 мет ра, а в на се ле ни мес-та - на раз с то я ние от 50 до 100 мет ра. При не об хо ди мост зна ци те се пос та вят на дру го раз с то я ние, ко е то се указ ва с до пъл ни тел на та бе ла Т1. При не об хо ди мост от пре дуп реж да ва не за опас ност по дъ лъг пъ тен учас тък раз с то я ни е то до края на учас тъ ка се оз на ча ва с до пъл ни тел на та бе ла Т2.

Из вън на се ле ни мес та път ни зна ци А10, А11 и А19 за дъл жи тел но се пов та рят на раз с то я ние не по-мал-ко от 50 метра пре ди опас ност та.Път ни зна ци А26, А27 и А28 се пос-та вят са мо из вън на се ле ни мес та, ко га то на пре си ча ни те пъ ти ща са пос та ве ни път ни зна ци Б1 или те-зи пъ ти ща са без нас тил ка.Път ни зна ци А34.1 и А34.2 се пос-та вят не пос ред с т ве но пред же ле-зо пъ тен пре лез.Път ни зна ци А35.1, А35.2 и А35.3 указ ват раз с то я ни е то от мяс то то, къ-де то са пос та ве ни, до же ле зо пъ тен пре лез, под ви жен мост или фе ри бот и се пос та вят как то след ва: А35.1 - на 240 м, А35.2 - на 160 метра и А35.3 - на 80 метра пре ди опас ност-та. Над пъ тен знак А35.1 в за ви си-мост от ес тес т во то на опас ност та за дъл жи тел но се пос та вят път ни зна ци А10, А11 и А32 или А33.Пре дуп ре ди тел ни те път ни зна ци за опас ност се пов та рят при не об-хо ди мост.

Път ни те зна ци от нос но пре дим с т-во то оп ре де лят ре да за пре ми на-ва не на път ни те пре воз ни сред с-т ва през кръс то ви ща и стес не ни учас тъ ци от пъ тя.Пъ тен знак Б1 указ ва на во да чи те на път ни пре воз ни сред с т ва, че са длъж ни да про пус нат дви же щи те се по пъ тя с пре дим с т во, ко е то мо-же да ста не и без спи ра не.Пъ тен знак Б2 указ ва на во да чи те

на път ни пре воз ни сред с т ва, че са длъж ни да спрат на „стоп-ли ни я-та“, очер та на с път на мар ки ров ка или ако ня ма та ка ва - на ли ни я та, на ко я то е пос та вен зна кът. Пре-ди да по тег лят от но во, во да чи те са длъж ни да про пус нат път ни те пре воз ни сред с т ва, ко и то имат пре дим с т во.При не об хо ди мост от пред ва ри тел-но сиг на ли зи ра не за кръс то ви ще

47

с път с пре дим с т во, пре ди пъ тен знак Б1 се пос та вя съ щи ят пъ тен знак с до пъл ни тел на та бе ла Т1, а пре ди пъ тен знак Б2 - пъ тен знак Б1 с до пъл ни тел на та бе ла Т7.Пъ тен знак Б3 се пос та вя в на ча ло-то на пъ тя с пре дим с т во и се пов та-ря пред вся ко след ва що кръс то ви-ще по то зи път. На дру ги те пъ ти ща с нас тил ка, ко и то пре си чат или се вли ват в пъ тя с пре дим с т во, за дъл жи тел но се пос та вя пъ тен знак Б1 или Б2. Пос та вя не то им не е за дъл жи тел но, ако те зи пъ ти ща са без нас тил ка.Ко га то пъ тят с пре дим с т во про ме-

ня нап рав ле ни е то си в кръс то ви-ще то, то ва се указ ва с до пъл ни-тел на та бе ла Т13.Пъ тен знак Б5 указ ва на во да чи те на път ни пре воз ни сред с т ва, че е заб ра не но нав ли за не то в път ния учас тък, ако пре ми на ва не то по не го е не въз мож но, без нас рещ-но дви же щи те се път ни пре воз ни сред с т ва да бъ дат при ну де ни да спрат.Път ни зна ци Б5 и Б6 се пос та вят в два та края на стес нен пъ тен учас тък, къ де то раз ми на ва не то е зат руд не но и кой то е яс но ви дим по ця ла та му дъл жи на.

48

Път ни зна ци за въ веж да не на заб ра на и за от ме ня не навъ ве де на заб рана - гру па „В”

Път ни те зна ци за въ веж да не на заб ра на имат фор ма та на кръг с бял фон, с гра нич на чер ве на иви-ца и със сим во ли в че рен цвят.Път ни те зна ци за от ме ня не на въ ве де на заб ра на В31, В32, В33 и В34 имат фор ма та на кръг с бял фон, с чер на гра нич на иви ца, чер ни сим во ли и с три ус по ред-ни чер ни лен ти от гор ния де сен към дол ния ляв квад рант. Пъ тен знак В1 има фор мата на кръг с чер вен фон и бя ло пра во ъ гъл но по ле, раз по ло же но хо ри зон тал но в цен тъ ра.Сим во лът в пъ тен знак В13 е в че рен и оран жев цвят.Пъ тен знак В27 има син фон, чер ве на гра нич на иви ца и две чер ве ни лен ти, ди а мет рал но раз-по ло же ни съ от вет но от гор ния

ляв към дол ния де сен квад рант и от гор ния де сен към дол ния ляв квад рант.Пъ тен знак В28 има син фон, чер-ве на гра нич на иви ца и чер ве на лен та, ди а мет рал но раз по ло же на от гор ния ляв към дол ния де сен квад рант.Под сим во ли те на път ни зна ци В4, В5 и В6 с чис ло мо же да се ука же мак си мал но до пус ти ма та ма са в то но ве. В то зи слу чай заб ра на та се от на ся са мо за пре воз ни сред с т ва или със тав от път ни пре воз ни сред с т ва, чи я то ма са с то вар над ви ша ва ука за но-то чис ло.Въ ве де на та с пъ тен знак В13 заб-ра на се от на ся за път ни пре воз ни сред с т ва, обоз на че ни с опоз на ва-те лен знак „Опа сен то вар“.

494. Безопасност на движението

50

51

В гор на та по ло ви на на пъ тен знак В29 се пос та вя над пис, кой то указ-ва кон к рет на та при чи на, по ра ди ко я то е не об хо ди мо спи ра не то - Кон т ро ла, Мит ни ца, Пла ща не и др. В дол на та по ло ви на на зна ка над пи сът се пов та ря на френ с ки език.Пъ тен знак В30 заб ра ня ва упот-ре ба та на зву ков сиг нал, ос вен в слу ча и те, ко га то е не об хо ди мо да се пре дот в ра ти път нот ран с пор т но про из шес т вие.Път ни те зна ци за въ веж да не на заб ра на се пос та вят не пос ред с т-ве но пред мес та та или учас тъ ци те от пъ тя, за ко и то се от на ся та зи заб ра на.Път ни зна ци В15, В16, В17, В18 и В19 се пов та рят и на най-близ ко-то кръс то ви ще пре ди мяс то то, за ко е то се от на ся заб ра на та, ка то раз с то я ни е то до не го се указ ва с до пъл ни тел на та бе ла Т1.Път ни зна ци В27 и В28 мо же да се пос та вят и ус по ред но на ос та на пъ тя.Заб ра ни те, въ ве де ни с път ни зна ци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, ва жат до след ва що то кръс то ви ще или до знак, кой то ги от ме ня, или на раз с то я ние, ука за-но с до пъл ни тел на та бе ла Т1.

Заб ра ни те, въ ве де ни с път ни зна ци:1. В1, В2, В3, В21, В22, В23 и В27 - не се от на сят за път ни те пре-воз ни сред с т ва, ко и то из вър ш ват об щес т вен пре воз на път ни ци по ут вър ден от съ от вет ни те влас ти мар ш рут;2. В2 и В3 - не се от на сят за път ни пре воз ни сред с т ва:а) соб с т ве ност на ли ца, жи ву щи в зо на та, в ко я то е въ ве де на заб-ра на та;б) ко и то по ут вър ден от съ от вет ни-те влас ти ред об с луж ват обек ти с мес то на хож де ние в път ни те учас тъ ци, къ де то е въ ве де на заб-ра на та;3. В2, В3, В14, В27 и В28 - не се от-на сят за път ни пре воз ни сред с т ва, об с луж ва щи ли ца, при те жа ва щи до ку мент за ин ва лид ност;4. В27 не се от на ся за път ни пре-воз ни сред с т ва, пре воз ва щи бол-ни до или от зд рав но за ве де ние, за вре ме то, не об хо ди мо за сли за-не или кач ва не на бол ния.Ко га то знак за въ веж да не на заб-ра на е пос та вен за ед но с пре дуп-ре ди те лен пъ тен знак за опас ност, въ ве де на та заб ра на ва жи до края на път ния учас тък, за кой то се от-на ся опас ност та.

52

Път ни зна ци със за дъл жи тел ни пред пи са ния -гру па „Г“

53

Път ните зна ци със за дъл жи тел ни пред пи са ния имат фор ма та на кръг със син фон и сим во ли в бял цвят. Раз лич но офор м ле ние имат път ни зна ци Г18 и Г20.Пъ тен знак Г11 се пос та вя пред пре пят с т вие на пъ тя, ко га то во да-чи те мо гат да за о би ко лят пре пят-с т ви е то от дяс но или от ля во, за да про дъл жат дви же ни е то си.След пъ тен знак Г12 дви же ни е то се из вър ш ва са мо в ука за на та от стрел ки те по со ка.Път ни зна ци от Г13 до Г16 указ ват, че пъ тят, в на ча ло то на кой то са пос та ве ни, се пол з ва са мо от учас т-ни ци в дви же ни е то, чи и то сим во ли са изоб ра зе ни вър ху съ от вет ния пъ тен знак, и е заб ра нен за из пол-з ва не от ос та на ли те учас т ни ци в

дви же ни е то.След пъ тен знак Г17 во да чи те са длъж ни да се дви жат със ско рост не по-нис ка от ука за на та в зна ка, ос вен в слу ча и те, ко га то то ва про-ти во ре чи на раз по ред би те на чл. 20, ал. 2 на За ко на за дви же ние по пъ ти ща та.Път ни те зна ци със за дъл жи тел ни пред пи са ния се пос та вят не пос-ред с т ве но пред мес та та, за ко и то се от на ся кон к рет но то за дъл же-ние.За дъл же ни я та, въ ве де ни с път ни зна ци от Г1 до Г8, не се от на сят за път ни пре воз ни сред с т ва, ко и то из вър ш ват об щес т вен пре воз на път ни ци, по ут вър ден от съ от вет-ни те влас ти мар ш рут.

Те имат фор ма та на квад рат или пра во ъ гъл ник.

Фо нът на път ни зна ци:1. Д1, Д2 и Д3 е зе лен за ав то ма-гис т ра ли, син за пъ ти ща из вън на се ле ни мес та, и бял за пъ ти ща в на се ле ни мес та;

2. Д9 и Д10 е зе лен за ав то ма гис-т ра ли и син за всич ки ос та на ли пъ ти ща;3. Д5 и Д6 е зе лен;4. Д4, Д7, Д8, Д15, Д16, Д17, Д18, Д19, Д20, Д21, Д22, Д23 и Д24 е син;5. Д11, Д12, Д13 и Д14 е бял.

Път ни зна ци със спе ци ал ни пред пи са ния -гру па „Д“

54

55

Пъ тен знак Д1 се пос та вя на път с две и по ве че път ни лен ти за дви же ние в ед на по со ка. Зо на та на дейс т вие на зна ка е до след ва-що то кръс то ви ще. Изоб ра же ни е то на знак Д1 от го ва ря на след ни те изис к ва ния:- бро ят на стрел ки те в зна ка тряб-ва да от го ва ря на броя на лен ти-те за дви же ние. В зна ка мо гат да бъ дат ука за ни и път ни лен ти, пред наз на че ни за нас рещ но дви-же ние;- вър ху стрел ки те за съ от вет ни те лен ти мо гат да бъ дат изоб ра зе ни с път ни зна ци кон к рет ни пре дуп-реж де ния за опас нос ти, заб ра ни, ог ра ни че ния или за дъл же ния;- стрел ка, вър ху ко я то е изоб ра зен пъ тен знак Г13, оп ре де ля лен та, пред наз на че на за дви же ние са мо на пре воз ни сред с т ва от ре дов ни-те ли нии за об щес т вен пре воз на път ни ци.Зо на та на дейс т вие на пъ тен знак Д4 е до след ва що то кръс то ви ще.Ог ра ни че ни е то на ско рост та, въ ве-де но с пъ тен знак В26, пос та вен за ед но с пъ тен знак Д11, ва жи за ця ла та те ри то рия на на се ле но то мяс то, ос вен ако с дру ги път ни зна ци е ука за но дру го.Път ни зна ци Д13 и Д14 се пос та-вят на вхо до ве те и из хо ди те на те ри то ри я та, на ко я то е ва лид но дейс т ви е то на изоб ра зе ния пъ тен знак. В дол на та част на път ни зна-ци Д13 и Д14 мо гат да се да дат до пъл ни тел ни ука за ния за кон к-рет ни учас т ни ци в дви же ни е то, за

кон к рет но вре ме и дру ги.Пъ тен знак Д17 се пос та вя на мяс-то, къ де то плат но то за дви же ние е пред наз на че но за пре си ча не от пе ше ход ци. Зна кът се пос та вя от две те стра ни на пъ тя по по со ка на дви же ни е то.Пъ тен знак Д18 указ ва на во да чи-те на път ни пре воз ни сред с т ва не об хо ди мост та от взе ма не на пред паз ни мер ки във връз ка с бли-зост до бол ни ца или дру го ле чеб-но за ве де ние и в час т ност - мер ки за ог ра ни ча ва не на шу ма.В дол на та част на път ни зна ци Д19 и Д20 или с до пъл ни тел ни та бе ли мо гат да бъ дат ука за ни: вре ме то, в ко е то пар ки ра не то е раз ре ше но или вре мет ра е не то, до ко е то то се ог ра ни ча ва; по со ка та и раз с то-я ни е то до пар кин га; ви дът на път-ни те пре воз ни сред с т ва, за ко и то той е пред наз на чен и на чи нът на пар ки ра не.Пъ тен знак Д21 указ ва мяс то то или мес та та, оп ре де ле ни за пар ки-ра не на път ни пре воз ни сред с т ва, об с луж ва щи ин ва ли ди.Път ни зна ци Д22, Д23 и Д24 указ-ват на ча ло то на спир ка на пре воз-ни те сред с т ва от ре дов ни те ли нии за об щес т вен пре воз на път ни ци. Ко га то тя не е офор ме на със спе ци ал но уши ре ние на път но то плат но, кра ят й се оп ре де ля от път на мар ки ров ка М14, или ако ня ма та ка ва - от пос лед ни я ука-за тел с но ме ра та на ли ни и те и раз пи са ни е то им или на 50 мет ра след зна ка.

56

Те имат фор ма та на пра во ъ гъл ник със зе лен фон за ав то ма гис т ра ли и със син за пъ ти ща та в на се ле ни и из вън на се ле ни мес та и бя ло по ле, в ко е то се изоб ра зя ват съ от вет ни-те сим во ли и/или над пи си в че рен цвят. С бе ли над пи си и сим во ли в дол ния край на зна ци те мо же да се ука же раз с то я ние, по со ка, вре-ме и дру ги.Сим во лът в пъ тен знак Е1 е в чер-вен цвят.Пъ тен знак Е2 има син фон с бял сим вол, а под не го - бя ло по ле със сим вол в чер вен цвят.Сим во лът в пъ тен знак Е7.2 е в че рен и зе лен цвят.Пъ тен знак Е20 има син фон и бял над пис. Той указ ва мяс то то, пред-наз на че но за прес той на так си мет-ро ви пре воз ни сред с т ва.Пъ тен знак Е22 има син фон. В гор-ния му край с бял цвят се пос та вят опоз на ва те лен знак „Ре пуб ли ка

Бъл га ри я“ и над пис „BULGARIA“. В три те пра во ъ гъл ни бе ли по ле-та, раз по ло же ни ед но под дру го, чрез изоб ра же ния на път ни зна ци и сим во ли се указ ват об щи те ог ра-ни че ния на ско рост та, как то след-ва: в гор но то по ле - по пъ ти ща та в на се ле ни мес та; в сред но то по ле - по пъ ти ща та из вън на се ле ни мес та; в дол но то по ле - по ав то ма-гис т ра ли те. Зна кът се пос та вя в бли зост до гра нич ни те пун к то ве, а при не об хо ди мост - и на пъ ти ща та, ко и то са част от меж ду на род ни те ев ро пейс ки пъ ти ща.Пъ тен знак Е23 ин фор ми ра за въз мож нос ти те за пол з ва не и ус ло-ви я та за дви же ние по пъ тен учас-тък, пре ми на ващ през пла нин с ки про ход, и се пос та вя в на ча ло то на път ния учас тък, кой то пре ми на ва през пла нин с кия про ход. Пъ тен знак Е23 има син фон. В гор ния му край се пос та вя над пис с бял цвят

Път ни зна ци, да ва щи до пъл ни тел на ин фор ма ция -гру па „Е“

57

с на и ме но ва ни е то на про хо да. Над-пи си те на та бе ли те се пов та рят на френ с ки език, а на и ме но ва ни е то на на се ле но то мяс то - с ла тин с ки бук ви. В три те пра во ъ гъл ни бе ли по ле та, раз по ло же ни ед но под дру-го, се пос та вят та бе ли, ко и то имат фон и съ дър жа ние как то след ва:1. в по ле 1 при от во рен про ход - та-бе ла със зе лен фон и над пис „ОТ-ВО РЕН“, а при зат во рен про ход - с чер вен фон и над пис „ЗАТ ВО РЕН“, ка то над пи си те са в бял цвят;2. в по ле 2 при от во рен про ход - та-

бе ла с бял фон и в за ви си мост от със то я ни е то на пъ тя - без над пис или с изоб ра же ни е то на пъ тен знак Г19, а при зат во рен про ход - та бе ла та е с бял фон, вър ху ко я то мо же да има над пис с че рен цвят „ПЪ ТЯТ Е ОТ ВО РЕН ДО“;3. в по ле 3 при от во рен про ход - та бе ла с бял фон без над пис, а при зат во рен про ход - та бе ла с бял фон, вър ху ко я то мо же да има над-пис в че рен цвят с на и ме но ва ни е то на на се ле но то мяс то, до къ де то е въз мож но пол з ва не то на пъ тя.

58

Те имат фор ма на квад рат или пра во ъ гъл ник.Ко га то път ни зна ци Ж1, Ж2 и Ж6 указ ват це ли, до ко и то се дос ти га по път, раз ли чен по вид от то зи, на кой то са пос та ве ни, на и ме но ва ни-я та на обек ти те се пос та вят в пра-во ъ гъл ни по ле та с цвят, съ от вет с-т ващ на ви да на пъ тя, по кой то се дос ти гат ука за ни те це ли.При пос та вя не на ед но мяс то на ня кол ко ука за тел ни път ни зна ка с раз ли чен фон, как то и ко га то в един пъ тен знак са ука за ни ня кол ко це ли за ед на по со ка в по ле та с раз лич ни цве то ве, те се под реж дат спо ред цве та отго ре на до лу, как то след ва: зе лен, син, бял цвят.Цве тът на сим во ли те и над пи си те е бял - при зе лен или син фон, и че рен - при бял или жълт фон. Изоб ра же ни я та в път ни зна ци

Ж1, Ж3, Ж4, Ж12, Ж14, Ж15, Ж16 и Ж18 съ от вет с т ват на кон фи гу-ра ци я та на кон к рет на та път на об с та нов ка.Сим во лът на пъ тен знак Ж16 е в че рен и чер вен цвят.Сим во лът на пъ тен знак Ж18 е в бял и чер вен цвят.Пъ тен знак Ж1 да ва пред ва ри тел-на ин фор ма ция за на и ме но ва ни я-та и по со ки те към на се ле ни мес та или дру ги обек ти и за но ме ра на пъ тя, по кой то се дос ти га до тях. В зна ка не се по соч ват дан ни за раз с то я ни я та до ука за ни те це ли. В не го се изоб ра зя ва схе ма тич-но кръс то ви ще то или път ни ят въ зел. Ин фор ма ци я та мо же да се до пъл ни чрез включ ва не на изоб ра же ния на дру ги път ни зна-ци, указ ва щи осо бе нос ти те на мар ш ру та, ус ло ви я та или ре жи ма на дви же ние в ука за на та по со ка.

Път ни зна ци за указ ва не на нап рав ле ния, по со ки, обек ти и дру ги - гру па „Ж“

59

Зна кът се пос та вя пре ди кръс то ви-ща или път ни въз ли. Той мо же да бъ де пов то рен при не об хо ди мост. Раз с то я ни е то до кръс то ви ще то или път ния въ зел се указ ва в дол-ния край на зна ка.В пъ тен знак Ж2 мо же да се по со-чи но ме рът на пъ тя, по кой то се дос ти га да де но на се ле но мяс то или обект. В не го не се по соч ват дан ни за раз с то я ни я та до ука-за ни те це ли. Пъ тен знак Ж2 се пос та вя пре ди кръс то ви ща или път ни въз ли, над път на та лен та, пред наз на че на за дви же ние в по-со ка та, ука за на в зна ка.

Пъ тен знак Ж4 указ ва на чи на за про дъл жа ва не на дви же ни е то в оп ре де ле на по со ка в слу ча и те, ко га то по ра ди заб ра на за из вър-ш ва не на ма нев ра се на ла га за о-би ка ля не на жи лищ ни квар та ли, зе ле ни пло щи и др.Под сим во ла на ви да път но пре воз-но сред с т во в пъ тен знак Ж5 мо же да бъ де ука за на и мак си мал но до пус ти ма та му ма са.Пъ тен знак Ж6 указ ва на и ме но ва-ни я та на на се ле ни мес та или обек-ти, но ме ра на пъ тя, по со ки те и раз с то я ни я та до тях в ки ло мет ри. В за ви си мост от броя на ука за ни те

60

Те имат фор ма та на квад рат или пра во ъ гъл ник с бял фон, чер на гра нич на ли ния и чер ни сим во-ли и над пи си, а до пъл ни тел ни та бе ли Т7 и Т16 имат и чер ве на ли ния, раз по ло же на ди а го нал но от гор ния де сен към дол ния ляв квад рант.В до пъл ни тел ни та бе ли Т3, Т4.2 и Т5.2 мо же да се ука же раз с то я ние в мет ри.В до пъл ни тел ни та бе ли Т6 и Т7 се из пол з ват сим во ли те на пре воз ни сред с т ва, за ко и то се от на сят или не се от на сят път ни те зна ци, под

ко и то са пос та ве ни те зи та бе ли.При не об хо ди мост под сим во ла мо же да се ука же мак си мал но до-пус ти ма ма са.Сим во лът в до пъл ни тел на та бе-ла Т13 тряб ва да съ от вет с т ва на дейс т ви тел на та кон фи гу ра ция на кръс то ви ще то.До пъл ни тел на та бе ла Т1 указ ва раз с то я ни е то от път ния знак до на ча ло то на път ния учас тък или мяс то то, за ко е то ва жи то зи знак.До пъл ни тел на та бе ла Т2 указ ва дъл жи на та на път ния учас тък, за кой то ва жи път ни ят знак.

До пъл ни тел ни та бе ли -гру па „Т“

по со ки пъ тен знак Ж6 мо же да има две или три по ле та, раз по ло же ни ед но под дру го. Раз с то я ни я та се указ ват след над пи си те. Зна кът се пос та вя не пос ред с т ве но пред кръс то ви ще. Той мо же да се из пол з ва и ка то пред ва ри те лен ука за тел. В то зи слу чай в не го не се по соч ват раз с то я ни я та до ука-за ни те це ли, а на до пъл ни тел на та бе ла Т1, пос та ве на под зна ка, се указ ва раз с то я ни е то до кръс-то ви ще то. Пъ тен знак Ж6 не се из пол з ва на ав то ма гис т ра ли.Пъ тен знак Ж7 се из пол з ва за указ ва не по со ка та на дви же ние към на се ле ни мес та и дру ги обек-ти. Той съ дър жа но ме ра на пъ тя и раз с то я ни е то до обек та, ка то раз с-то я ни е то се из пис ва от към вър ха на стрел ка та, на и ме но ва ни е то - в

сре да та, а но ме рът на пъ тя - съ от-вет но пре ди или след не го. Зна кът се пос та вя не пос ред с т ве но на из хо ди те на кръс то ви ща та или на от к ло не ни я та при път ни въз ли и мо же да бъ де пов то рен в ля ва та стра на на пъ тя, в раз де ли тел на та иви ца или на ос т ров вър ху плат но-то за дви же ние.Пъ тен знак Ж9 указ ва спе ци ал но ус т ро е ни мес та за за ви ва не в об-рат на по со ка из вън кръс то ви ща.В пъ тен знак Ж10 мо же да се по-соч ват до 3 на и ме но ва ния на на-се ле ни те мес та и раз с то я ни я та до тях. Зна кът се пос та вя след път ни въз ли и кръс то ви ща.На и ме но ва ни я та на це ли те, ука-за ни в път ни зна ци Ж1, Ж2, Ж6 и Ж10, се под реж дат отго ре на до лу по ре да на дос ти га не то им.

61

До пъл ни тел на та бе ла Т9 указ ва, че зна че ни е то на път ния знак се от на ся са мо за път на та лен та, над ко я то е пос та вен.До пъл ни тел на та бе ла Т17 се из пол з ва за изяс ня ва не или ог-ра ни ча ва не дейс т ви е то на пъ тен знак са мо в слу чаи, за ко и то не са пред ви де ни до пъл ни тел ни та бе ли.До пъл ни тел ни те та бе ли се пос та-вят за ед но с дру ги път ни зна ци за указ ва не вре ме на дейс т вие, раз с-то я ние до на ча ло то на зо на та на

дейс т вие, дъл жи на на зо на та на дейс т вие, ка те го рии учас т ни ци в дви же ни е то и др. Ко га то под един пъ тен знак се на ла га пос та вя не то на по ве че от ед на до пъл ни тел на та бе ла, сим во ли те мо же да бъ дат изоб ра зе ни един под друг в об ща та бе ла.До пъл ни тел ни та бе ли Т3.2, Т4.2 и Т5.2 се пос та вят ус по ред но на плат но то за дви же ни е то.До пъл ни тел на та бе ла Т13 се пос-та вя за ед но с път ни зна ци Б1, Б2 и Б3.

62

4. ПЪТНА МАРКИРОВКАИзпол зва не то на мар ки ров ка та е рег ла мен ти ра но с НАРЕДБА №2 за сиг на ли за ция на пъ ти ща та с път на мар ки ров ка (ДВ, бр. 13 от 2001 г., изм. и доп. - бр. 103 от 2007 г.).Път на та мар ки ров ка до пъл ва или пов та ря ин фор ма ци я та от път ни те зна ци и доп ри на ся твър де мно го за на соч ва не на дви же ни е то. Тя се със тои от ли нии, стрел ки, сим во ли и над пи си, на не се ни с боя или по друг на чин вър ху път но то плат но и път ни те съ о ръ же ния.Път на та мар ки ров ка се из пол зва за:1. съз да ва не на ор га ни за ция на дви же ни е то по пъ ти ща та чрез раз-де ля не на плат но то за дви же ние на път ни лен ти;2. обоз на ча ва не на път ни те съ о-ръ же ния;3. ин фор ми ра не на учас тни ци те в дви же ни е то, в т.ч. за нап рав ле ни-е то на пъ тя, за въз мож нос тта за из бор на по со ки за дви же ние, за на и ме но ва ния на на се ле ни мес та и дру ги обек ти и за по со ки те към тях, как то и за да ва не на дру ги не-об хо ди ми ука за ния.Път на та мар ки ров ка мо же да се из пол зва са мос то я тел но или в съ-че та ние с път ни зна ци, свет лин ни сиг на ли и дру ги сред ства за сиг на-ли за ция.Мар ки ров ката вър ху плат но то за дви же ние е пос то ян на и вре мен на.Пос то ян на та път на мар ки ров ка се из пъл ня ва с бял или жълт цвят.Път на мар ки ров ка с жълт цвят се из пол зва за обоз на ча ва не на пло-

щи, заб ра не ни за прес той и пар ки-ра не на път ни пре воз ни сред ства, и за очер та ва не на лен ти, пред наз-на че ни за дви же ние на пре воз ни сред ства от ре дов ни те ли нии за об щес твен пре воз на път ни ци.Пос то ян на та мар ки ров ка на път ни съ о ръ же ния, раз по ло же ни не пос-ред стве но до плат но то за дви же-ние, на от кри ти бор дю ри, ко и то ог-ра ни ча ват ос тро ви вър ху плат но то за дви же ние, се из пъл ня ва с бял и че рен цвят.При въ веж да не на вре мен на ор га ни-за ция на дви же ни е то път на та мар ки-ров ка се из пъл ня ва със свет ло син или с друг цвят, раз ли чен от цве та на пос то ян на та път на мар ки ров ка.В за ви си мост от раз по ло же ни е то й спря мо ос та на пъ тя. път на та мар ки ров ка е над лъж на, нап реч на и дру ги ви до ве

Над лъж на път на мар ки ров ка.Над лъж на та път на мар ки ров ка се със тои от ли нии, на не се ни ус по ред-но на ос та на пъ тя, и се из пол зва за очер та ва не на път ни те лен ти, на ко и то е раз де ле но плат но то за дви-же ние, и на не го ви те гра ни ци. Над лъж на та път на мар ки ров ка има след ни те изоб ра же ния, на и-ме но ва ния и зна че ние:“Еди нич на неп ре къс на та ли ни я” - М1;

63

Изпол зва се за въ веж да не на заб-ра на за път ни те пре воз ни сред ства да я зас тъп ват и пре си чат при:1. ог ра ни че на ви ди мост в хо ри зон-тал ни и вер ти кал ни кри ви;2. стес не ние на плат но то за ди же-ние;3. про мя на в броя на път ни те лен ти за ди же ние;4. при съ е ди ня ва не на сред на та път на лен та към ед на от път ни те лен ти при три лен тов дву по со чен път;5. очер та ва не гра ни ци те на пло щи, заб ра не ни за дви же ние на път ни пре воз ни сред ства;6. очер та ва не на път ни те лен ти, пред наз на че ни за дви же ние на пре-воз ни сред ства от ре дов ни те ли нии за об щес твен пре воз на път ни ци /“BUS“-лен ти/ и др.Заб ра на та за застъп ва не и пре си-ча не не се от на ся за край на та неп ре къс на та ли ния.

„Двой на неп ре къс на та ли ни я“ - М2;

Изпол зва се за въ веж да не на заб-ра на за път ни те пре воз ни сред ства да я зас тъп ват и пре си чат при:1. дву по соч ни пъ ти ща с по ве че от три път ни лен ти за дви же ние;2. приб ли жа ва не към кръс то ви ща, път ни въз ли и дру ги мес та, ко и то

пред став ля ват осо бе на опас ност за дви же ни е то.

„Еди нич на пре къс на та ли ни я“ - М3;

Изпол зва се при:1. дву лен то ви и три лен то ви пъ-ти ща със сред на път на лен та за дву по соч но дви же ние - за от де ля-не на път ни те лен ти за дви же ние в раз лич ни по со ки в учас тъ ци с оси гу ре на ви ди мост;2. пъ ти ща с дву по соч но дви же ние с две и по ве че от две път ни лен-ти в ед на по со ка - за от де ля не на път ни те лен ти за дви же ние в ед на по со ка, а при ав то ма гис тра ли - и ка то пре дуп ре ди тел на ли ния.Раз ре ше но е зас тъп ва не то и пре-си ча не то на еди нич на та пре къс-на та ли ния от път ни те пре воз ни сред ства.

„Двой на пре къс на та ли ни я“ - М4;

Изпол зва се при очер та ва не на път ни лен ти, по со ка та на дви же-

64

ние по ко и то се про ме ня пе ри о дич-но с пъ тен све то фар /ре вер сив ни лен ти/.Пре си ча не то на двой на пре къс на-та ли ния е раз ре ше но са мо ко га-то тя е раз по ло же на от дяс на та стра на по по со ка на дви же ние на път но то пре воз но сред ство.

„Двой на сме се на ли ни я“ - М5.

Изпол зва се за от де ля не на път ни-те лен ти за дви же ние в раз лич ни по со ки, в ко и то ог ра ни че ни е то за пре ми на ва не в съ сед на та път на лен та има ед нос тра нен ха рак тер. Пре си ча не то й е раз ре ше но са мо от стра на та на пре къс на та та ли-ния. То ва не заб ра ня ва на те зи, ко и то са за поч на ли из пре вар ва-не, да се за вър нат в път на та лен-та, съ от вет ства ща на по со ка та им на дви же ние.Край на та ли ния се из пол зва за очер та ва не на гра ни ци те на плат-но то за дви же ние за по доб ря ва не на зри тел но то въз при я тие на во да-чи те на път ни пре воз ни сред ства и за ефек тив но из пол зва не на път ни-те лен ти. Тя мо же да се из пъл ня ва с еди нич на неп ре къс на та ли ния (M1) или с еди нич на пре къс на та ли ния (M3).

Край на та ли ния се на на ся по ця ла-та дъл жи на на учас тъ ци те меж ду път ни те кръс то ви ща и път ни те въз ли.Край на та ли ния за ав то ма гис тра-ли, ско рос тни град ски ма гис тра ли и пъ ти ща с по ве че от три път ни лен ти е неп ре къс на та.За ос та-на ли те пъ ти ща е пре къс на та, с рав ни дъл жи ни на ин тер ва ли те и чер ти те.

За ус тва ща та ли ния се из пъл ня-ва с еди нич на пре къс на та ли ния (M3) и се из пол зва за очер та ва не на път с пре дим ство в зо на та на кръс то ви ща и път ни въз ли без шлю зо ве. Тя пред став ля ва про дъл-же ние на край на та ли ния на пъ тя с пре дим ство.

Нап реч на път на мар ки ров ка.Нап реч на та път на мар ки ров ка се раз по ла га нап реч но на ос та на плат но то за дви же ние, през ця ла та му ши ро чи на, на ед на или ня кол ко път ни лен ти.С нап реч на път на мар ки ров ка се обоз на ча ват мес та та, в ко и то:1. во да чът тряб ва да спре, за да про пус не дви же щи те се с пре дим-ство учас тни ци в дви же ни е то;2. пе ше ход ци те мо гат да пре си чат плат но то за дви же ние;3. ве ло си пед на алея пре си ча плат-но то за дви же ние. Нап реч на та път на мар ки ров ка има след ни те на и ме но ва ния и изоб ра же ния:

65

„Стоп-ли ни я“ - М6;

На на ся се пре ди кръс то ви ща, же-ле зо път ни пре ле зи, пе ше ход ни или ве ло си пед ни пъ те ки, под виж-ни мос то ве, мес та за прев ключ-ва не от ед но в дру го плат но за дви же ние, при све то фар ни уред би и на дру ги мес та, сиг на ли зи ра ни с пъ тен знак Б2 („Спри! Про пус ни дви же щи те се по пъ тя с пре дим-ство“), Стоп-ли ни я та се на на ся на мяс то, ко е то оси гу ря ва:1. най-доб ра ви ди мост за во да ча на спря ло то път но пре воз но сред-ство към кръс то ви ще то;2. без пре пят стве но дви же ние на учас тни ци те в дви же ни е то, ко и то имат пре дим ство;3. бе зо пас но пре ми на ва не през кон флик тна та зо на за най-крат ко вре ме;4. най-доб ра ви ди мост за во да ча към сиг на ли те, по да ва ни от път-ни све то фа ри, на кръс то ви ще, в ко е то дви же ни е то се ре гу ли ра от път ни све то фа ри.Стоп-ли ни я та се из пъл ня ва с неп ре къс на та ли ния и се на на ся нап реч но на път ни те лен ти. Пре ди стоп-ли ни я та вър ху плат но то за дви же ние мо же да бъ де на не сен и сим во лът „STOP“ .

Изпол зва се на кръс то ви ща и път-ни въз ли, ре гу ли ра ни с пъ тен знак Б1 („Про пус ни дви же щи те се по пъ тя с пре дим ство!“), и се пос та вя на мяс то, къ де то во да чът при не-об хо ди мост спи ра, за да про пус не дви же щи те се по пъ тя с пре дим-ство път ни пре воз ни сред ства.Ли ни я та за из чак ва не се на на ся нап реч но на път ни те лен ти.Пре ди ли ни я та за из чак ва не вър-ху плат но то за дви же ние мо же да бъ де очер тан сим во лът „три ъ гъл-ник“, пре дуп реж да ващ за приб-ли жа ва не на път с пре дим ство. Вър хът на три ъ гъл ни ка е на со чен сре щу во да чи те, ко и то тряб ва да про пус нат дви же щи те се по пъ-тя с пре дим ство път ни пре воз ни сред ства. До пус ка се ли ни я та за из чак ва не да се очер та ва ко со спря мо ос та на плат но то за дви же ние.За очер та ва не на пе ше ход ни пъ те-ки се из пол зват след ни те два ви да мар ки ров ка:

До пус ка се очер та ва не то на стоп-ли ни я та да се из вър шва ко со на ос та на плат но то за дви же ние.

„Ли ния за из чак ва не“ - М7;

5. Безопасност на движението

66

Ши ро ки неп ре къс на ти ли нии, ус по-ред ни на ос та на пъ тя. Изпол зва се в път ни учас тъ ци меж ду кръс то ви-ща та. При не об хо ди мост тя мо же да се пос та вя и на кръс то ви ща.

„Пешеходна пътека“ - М8.2

Две пре къс на ти ус по ред ни ли нии, раз по ло же ни нап реч но на ос та на пъ тя. Изпол зва се са мо на кръс-то ви ща.

„Ве ло си пед на пъ те ка“ – М9

Очер та ва се с две пре къс на ти ус-по ред ни ли нии нап реч но на ос та на пъ тя, със то я щи се от квад ра ти. До пус ка се тя да се очер та ва ко со на ос та на плат но то за дви же ние

Изпол зва се пред кръс то ви ща и път ни въз ли във:1. зо на та за прес тро я ва не - за указ ва не на лен та та, ко я то тряб ва да за е мат път ни те пре воз ни сред-ства за про дъл жа ва не на дви же ни-е то в же ла на та по со ка;2. зо на та за из чак ва не - за указ ва-не на за дъл жи тел на та по со ка /по-со ки/ на дви же ние от съ от вет на та път на лен та.

„Стрел ки за пред ва ри тел но указ-ва не по со ки на дви же ни е“ - М11

„Пешеходна пътека“ - М8.1 тип „Зебра“

с ром бо и ди.

Други видове пътна мар кировка.

Дру ги те ви до ве път на мар ки ров ка имат след ни те на и ме но ва ния и изоб ра же ния:

„Стрел ка (стрел ки) за указ ва не по со ка та (по со ки те) на дви же-ни е“ - М10

67

Очер та ват се пред пър во то от две на ми ра щи се не пос ред стве но ед-но след дру го кръс то ви ща, ко га то е не об хо ди мо из бо рът на по со ка та на дви же ние да ста не пре ди пър-во то кръс то ви ще.

„Стрел ки за на соч ва не“ - М12

Та зи мар ки ров ка указ ва на во да чи-те на път ни пре воз ни сред ства, че тряб ва да пре ми нат в съ сед на та път на лен та за про дъл жа ва не на дви же ни е то в съ ща та по со ка.

„На чин за под реж да не на път ни пре воз ни сред ства при пар ки ра-не“ - М13

Обоз на ча ва мес та та и на чи на на пар ки ра не на път ни те пре воз ни сред ства вър ху път но то плат но или вър ху обо со бе ни пло щи из-вън не го.

„На чу пе на ли ни я“ - М14

Очер та ва се площ, заб ра не на за пар ки ра не на път ни пре воз ни сред ства.В слу ча и те, ко га то мар ки ров ка та е до пъл не на със сим во ли или над пи си, оз на ча ва щи оп ре де ле ни ка те го рии път ни пре воз ни сред-ства, заб ра на та за пар ки ра не не се от на ся за тях.Път на та мар ки ров ка „На чу пе на ли ни я“ (М14) мо же да се из пол зва съв мес тно със:1. сим во ла „BUS“ - за обоз на ча ва-не на спир ки от ре дов ни те ли нии за об щес твен пре воз на път ни ци;2. сим во ла „TAXI“ - за обоз на ча-ва не на мяс то, пред наз на че но за прес той на так си мет ро ви пре воз-ни сред ства;сим во ла „Инва лид“ - за обоз на ча-ва не на пар ко мес та за ав то мо би-ли на хо ра с ув реж да ния.

„Ко си ус по ред ни ли ни и“ - М15

Обоз на ча ват:1. пло щи, заб ра не ни за дви же ние на път ни пре воз ни сред ства;

68

2. пре пят ствия вър ху плат но то за дви же ние и ос тро ви за раз де-ля не и сли ва не /ка на ли зи ра не/ на сре щу по лож ни и ед но по соч ни тран спор тни по то ци.

„Успо ред ни бе ли и чер ни ли нии, на со че ни към плат но то за дви-же ни е“ - М16

На на ся се вър ху ши ро чи на та и ви-со чи на та на път ни съ о ръ же ния, в т.ч. мос то ве, вхо до ве на ту не ли, ук ре пи тел ни, под пор ни сте ни и дру ги пре пят ствия, ога ни ча ва щи га ба ри та на пъ тя. Тя се из пол зва за по доб ря ва не на оп ти чес ко то во де не на пъ тя.Стра нич но то ог ра ни че ние на га ба-ри та се мар ки ра с ус по ред ни бе ли и чер ни ли нии, нак ло не ни към плат но то за дви же ние под ъгъл 45°. Огра ни ча ва не то на га ба ри та във ви со чи на се мар ки ра с вер ти-кал ни бе ли и чер ни ли нии.

„Изкус тве ни не рав нос ти на плат-но то за дви же ни е“ - М17

Изпол зва се за обоз на ча ва не на из гра де ни вър ху плат но то за дви-же ние из кус тве ни не рав нос ти, пред наз на че ни да при ну дят во да-чи те на път ни пре воз ни сред ства да на ма лят ско рос тта. Мар ки ров ка та се на на ся с бял или жълт цвят и се със тои от рав-но бед ре ни три ъ гъл ни ци, на со че ни по по со ка на дви же ни е то.

„Сим во ли, бук ви и циф ри, на не-се ни вър ху плат но то за дви же-ние“ - М18

Над пи си те, на не се ни вър ху плат-но то за дви же ние, се из пол зват за обоз на ча ва не на:1. на и ме но ва ния на на се ле ни мес-та и дру ги це ли;2. но ме ра на пъ ти ща;3. ог ра ни че ние на ско рос тта;4. об щоп ри е ти сим во ли с меж ду-на род но зна че ние.(2) Над пи си те се из пол зват за пред ва ри тел но ори ен ти ра не и ор га ни зи ра не на дви же ни е то и се на на сят пред и в зо ни те за прес тро я ва не, пред кръс то ви ща и път ни въз ли в съ от вет ни те път ни лен ти. Вър ху плат но то за дви же-ние мо гат да се на на сят изоб ра же-ния на сим во ли на път ни зна ци от гру пи „В“ и „Д“.

69

„Нап рав ля ва щи ли нии в кръс то-ви ще“

Изпол зва се при не об хо ди мост за указ ва не на во да чи те на път ни пре воз ни сред ства на на чи на за пре ми на ва не през кръс то ви ще или на на чи на за из вър шва не на ляв за вой.

Те имат след ни те фор ми, изоб-ра же ния, на и ме но ва ния и зна че-ния:1. „Нап рав ля ва що стъл б че“ - С1. Нап рав ля ва що то стъл б че е бя ло, с нак ло не-на чер на иви ца в г о р н а т а част, на со-че на към плат но то за дви же-ние.Пос та вя се от с т ра ни на пъ тя по вън ш ния край на бан ке та. Раз по-ло же но то вдяс но има чер вен, а раз по ло же но то вля во - бял свет-ло от ра зи те лен пра во ъ гъл ник в чер на та иви ца;

2. „Ко нус“ - С2. Ко ну сът е с чер вен или оран жев цвят.

Сиг на ли зи ра площ, заб ра не на за дви же ние или ли ния, заб ра не на за пре си ча не;3. сред с т ва за сиг на ли зи ра не на пло щи, вре мен но заб ра не ни за дви же ние - С3:а) С3.1 „Ба ри е ра“ - оц ве те на е с ус по ред ни чер ве ни и бе ли иви ци,

ДРУ ГИ СРЕД С Т ВА ЗА СИГ НА ЛИ ЗИ РА НЕ

70

на со че ни пер пен ди ку ляр но към плат но то за дви же ние;б) С3.2 - въ же с чер ве ни флаг че та или чер ве ни свет ло от ра зи тел ни еле мен ти;в) С3.3 - плас т ма со ва лен та, оц ве-те на яр ко или с ус по ред ни чер ве-ни и бе ли иви ци;

4. „Ог ра ни чи тел на та бе ла“- С4. Има фор ма та на пра во ъ гъл ник, чи-я то по-дъл га стра на е раз по ло же на вер ти кал но. Вър ху нея са на не се ни ус по ред ни и на со че ни към плат но-то за дви же ние чер ве ни и бе ли иви ци. Сиг на ли зи ра из ме не ние на ши ро чи на та на път но то плат но;

5. „Ука за тел за за ви ва не на ля во на кръс то ви ще с път ни све то фа ри“ - С5. Има фор ма та на квад рат с

че рен фон и све те що по ле с бял цвят с фор ма та на стрел ка, на со-че на на ля во. Указ ва на во да чи те, за ви ва щи на ля во, че пре ми на ва не-то през кръс то ви ще то на нас рещ-ни те път ни пре воз ни сред с т ва, за ви ва щи на дяс но или дви же щи се нап ра во, е заб ра не но;

6. „Та бе ла с нап рав ля ва щи стрел-ки“ - С6. Има фор ма та на пра во ъ-гъл ник, вър ху кой то са на не се ни чер ве ни и бе ли стрел ки. С6.1 се пос-та вя за указ ва не на из ме не ни е то на по со ка та на дви же ние в за вой, С6.2 - на Т-об раз ни кръс то ви ща, а С6.3 - пред пре пят с т вия на пъ тя;

7. „Та бе ла с нап рав ля ва ща стрел-ка“ - С7. Има фор ма та на квад рат с бял фон и чер ве на стрел ка. Вър-хът на стрел ка та со чи по со ка та на дви же ние в за вой;

71

8. „Стоп-пал ка“ - С8. Кръг ла та част на пал ка та е двус т ран но оц ве те на, с чер вен фон, с бял над пис и с гра-нич на бя ла иви ца;

9. „Ре гу ли ро въч на пал ка“ - С9. Пал ка та е ци лин д рич на, оц ве те на с ед нак во ши ро ки бе ли и чер ни иви ци;

11. От ли чи тел ни зна ци за сле пи пе ше ход ци - С11:а) С11.1 - „Бял бас тун“;б) С11.2 - „Бя ла лен та, пос та ве на на ля ва та ръ ка“;

12. От ли чи те лен знак на ли ца та, из вър ш ва щи ра бо та на пъ тя - С12. Об лек ло с ярък цвят и свет ло от ра-зи тел ни лен ти;

10. Пал ка „Стоп! Де ца“ - С10. Кръг-ла та част на пал ка та е двус т ран но оц ве те на, с бял фон, с гра нич на чер ве на иви ца и сим вол с че рен цвят. Из пол з ва се за спи ра не на път ни пре воз ни сред с т ва за оси гу-ря ва не на пре си ча не то на плат но-то за дви же ние от гру па де ца;

13. „Пре дуп ре ди те лен свет ло-от ра зи те лен три ъ гъл ник“ - С13. Пред с тав ля ва три ъ гъл на рам ка с чер ве на вън ш на свет ло от ра-

72

зи тел на лен та и с чер ве на вът-реш на флу о рес ци ра ща лен та. Сиг на ли зи ра ава рий но спря ло на плат но то за дви же ние път но пре-воз но сред с т во;

Със свет ло от ра зи те ли с чер вен цвят се обоз на ча ват по дъл жи на та им път ни съ о ръ же ния - пред паз ни ог ра ди, под пор ни сте ни, сте ни на ту не ли, стъл бо ве и ус тои на мос то-ве и дру ги по доб ни, раз по ло же ни не пос ред с т ве но до плат но то за дви же ние. Ко га то се обоз на ча ват съ о ръ же ния, раз по ло же ни до плат но то за дви же ние на нас рещ-но дви же щи те се път ни пре воз ни сред с т ва, свет ло от ра зи те ли те са

14. „Свет ло от ра зи тел” - С14. Има три ъ гъл на (С14.1) или пра во ъ гъл-на (С14.2) фор ма.

с бял цвят;15. „Свет ло от ра зя ва щи ка ба ри” - С15. Пос та вят се:а) с еди нич на неп ре къс на та ли-ния, ко га то тя раз де ля про ти во по-лож ни по со ки за дви же ние;б) с двой на неп ре къс на та ли ния;в) с ли ни и те, ог ра ни ча ва щи плат-но то за дви же ние и пло щи те, заб-ра не ни за дви же ние. Свет ло от ра зя ва щи ят еле мент е с чер вен цвят, ко га то сиг на ли зи ра ли нии, заб ра не ни за пре си ча не и с бял цвят, ко га то сиг на ли зи ра гра ни-ца та на плат но то за дви же ние от стра на та на нас рещ но дви же щи те се пре воз ни сред с т ва.

16. Знаците, които сигнализират аварийни изходи, следва да бъ-дат знаци G, съгласно Виенската конвенция:

17. Необходимо е също на странич-ните стени на тунела да се сигнали-зират двата най-близки изхода:

73

Раз по ло же ни е то вър ху плат но то за дви же ние се оп ре де ля пре ди всич ко от ор га ни за ци я та на дви-же ни е то - да ли е въ ве де но ед но по-соч но или дву по соч но дви же ние. При ед но по соч но то дви же ние се из пол зва ця ла та ши ро чи на на пъ-тя. При дву по соч но дви же ние има лен та за дви же ние в ед на та по со-ка, а лен та та за нас рещ но дви же-ние мо же да се из пол зва са мо за из п ре вар ва не и за о би ка ля не и то ако ня ма заб ра на за то ва. На пъ тя во да чът на път но пре воз но сред с т-во се дви жи въз мож но най-вдяс но по плат но то за дви же ние.

Ко га то ня ма знак или мар ки ров ка, бро ят на път ни те лен ти се оп ре де-ля от во да чи те, съ об раз но ши ро-чи на та на плат но то за дви же ние, ши ро чи на та на уп рав ля ва ни те от тях нед ву ко лес ни пре воз ни сред-ства и не об хо ди мо то стра нич но раз сто я ние.

б) пътната маркировка

За да се по ви ши про пус ка тел на та спо соб ност на пъ ти ща та, се въ веж-да т.н. мно го ре до во дви же ние.Во да чът на МПС мо же да из пол-зва най-удоб на та за не го лен та в след ни те слу чаи:

Kо га то път ни те лен ти са очер та ни с път на мар ки ров ка, за дви же ние се из пол з ва най-дяс на та сво бод на лен та. Бро ят на път ни те лен ти се оп ре де ля от:

а) пътен знак Д1

ТЕМА № 5. РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА НЕРЕЛСОВИТЕ ППС ВЪРХУ ПЪТЯ

74

2. ко га то нав ли за не то по път на та лен та се раз ре ша ва от свет ли нен сиг нал.

Ко га то има път, плат но за дви-же ние, път на лен та или алея, пред наз на че ни за дви же ние на оп ре де ле ни път ни пре воз ни сред-с т ва, во да чи те на те зи пре воз ни сред с т ва са длъж ни да се дви жат по тях.

Ко га то ня ма спе ци ал но пред наз на-че на за тях път на лен та или алея, во да чи те на мо то пе ди, ве ло си пе-ди и дру ги не мо тор ни пре воз ни сред с т ва мо гат да из пол з ват за дви же ние раз по ло же ния от дяс но по по со ка на дви же ни е то им пъ тен бан кет, ако той е го ден за то ва и ако то ва не пре чи на дру ги те учас-т ни ци в дви же ни е то.Пре об ла да ва ща та част от пъ ти ща-та са дву по соч ни с ед на лен та за дви же ние в ед на та по со ка.

1. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) внаселените места, на пътно плат-но с две и повече пътни ленти за движение в една посока, обо-значени с пътна маркировка или пътен знак, по които е разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 км/ч;

75

Kо га то двупосочното плат но за дви же ние има три път ни лен ти, на водача е забранено да нав ли-за и да се дви жи в край на та ля ва лен та; нав ли за не то и дви же ни е-то в сред на та лен та е раз ре ше но са мо при из п ре вар ва не или за о-би ка ля не;

В повечето случаи използването на средната лента за изпреварва-

Kо га то плат но то за дви же ние има че ти ри и по ве че път ни лен ти, е заб ра не но нав ли за не то и дви-же ни е то в лен ти те за нас рещ но дви же ние.

не е регламентирано с пътен знак Ж17 “Средна лента за изпревар-ване в указаната посока”.

На път с две или три са мос то я тел-ни плат на за дви же ние на во да ча на път но то пре воз но сред с т во е заб ра не но да нав ли за в край но то ля во плат но. То ва оз на ча ва, че стра нич ни те (ло кал ни) плат на са ед но по соч ни, без то ва да е сиг на-ли зи ра но с пъ тен знак.

В то зи слу чай на во да ча на път но пре воз но сред ство е заб ра не но да нав ли за и да се дви жи в лен та та за нас рещ но дви же ние, ос вен при из пре вар ва не или за о би ка ля не;

76

На път но плат но с три и по ве че път ни лен ти за дви же ние в ед на по со ка, обоз на че ни с пъ тен знак, на во да ча на път но пре воз но сред-с т во, ко е то не мо же да раз ви ва мак си мал на та за пъ тя ско рост, се заб ра ня ва да нав ли за в край на та ля ва лен та за та зи по со ка, ос вен при за ви ва не или за о би ка ля не.Во да чът на бав но дви же що се път но пре воз но сред с т во за дъл-жи тел но се дви жи в най-дяс на та път на лен та, ос вен при за ви ва не или за о би ка ля не.

Ко га то рел сов път е раз по ло жен вър ху плат но то за дви же ние, во да чи те на не рел со ви те път ни пре воз ни сред с т ва, ко и то се на-ми рат вър ху не го, са длъж ни да го ос во бо дят по въз мож но най-бър-зия на чин при приб ли жа ва не на рел со вото пре воз но сред с т во, за да го про пус нат да пре ми не.Ко га то има обоз на че на с пъ тен знак път на лен та, пред наз на че на за дви же ние на бав нодви же щи се път ни пре воз ни сред с т ва, во да чи-те на та ки ва пре воз ни сред с т ва са длъж ни да из пол з ват та зи лен та.

77

Ско рост та на дви же ни е то е пър-вос те пе нен фак тор за бе зо пас-ност та. От ско рост та за ви си:а) ус той чи вост та на ав то мо би ла, осо бе но в за вой;б) дъл жи на та на спи рач ния път и опас на та зо на пред ав то мо би ла;в) пра вил но то и бе зо пас но из пъл-не ние на ма нев ри те;г) пос ле ди ци те от про из шес т ви-я та.Из бо рът на бе зо пас на та за слу чая ско рост е за дъл же ние един с т ве но на во да ча. Той трябва да се дви жи с та ка ва ско рост, ко я то му поз-во ля ва да вла дее неп ре къс на то пре воз но то сред с т во, ко е то уп рав-ля ва. Той съ об ра зя ва ско рост та на дви же ни е то си

с ре ле фа на мес т ност та

със със то я ни е то на пъ тя

с ме тео р о ло гич ни теус ло вия

със със то я ни е то и то ва ра на пре воз но то сред с т во, ко е то уп-рав ля ва

с ин тен зив ност та на дви же ни е то, със соб с т ве ни те си въз мож нос ти и с всич ки дру ги об с то я тел с т ва, ко и то имат зна че ние за бе зо пас-ност та на дви же ни е то.Ско рост та му на дви же ние тряб ва да е та ка ва, че да мо же да спре пре воз но то сред с т во в зо на та на сво я та ви ди мост, как то и да мо же да спре пред вся ко пре пят с т вие, ко е то е мо гъл и е бил длъ жен да пред ви ди.

ТЕМА № 6. СКОРОСТ, ДИСТАНЦИЯ, СПИРАНЕ

78

Водачът намалява ско рос тта или спи ра и в случаите, когато се приб-ли жа ва към пе ше ход на пъ те ка, на ко я то са стъ пи ли или пре ми на ват пе ше ход ци. При пре ми на ва не по плат но за дви же ние, на ко е то има во да, кал или дреб ни ка мъ ни, во-да чът тряб ва да се дви жи с та ка ва ско рост, че да не из ца па или на ра-ни пе ше ход ци те.Го ля ма опас ност пред став ля ват спре ли те пред пе ше ход на та пъ те-ка пре воз ни сред ства, ко и то зак ри-ват ви ди мос тта. При за о би ка ля не-то им во да чът тряб ва да се дви жи с та ка ва ско рост, ко я то ще му поз во ли да спре, за да про пус не пре ми на ва-щи те по пъ те ка та пе ше ход ци.

Може да се обобщи: във всич ки слу чаи при пре ми на ва не то през мес та, къ де то път на та об ста нов-ка е ус лож не на от де ца, гру пи хо-ра, ин ва ли ди, ав то бус ни спир ки, бол нич ни за ве де ния, учи ли ща, пе ше ход ни пъ те ки, лок ви с во да, дреб ни ка мъ ни и др., во да чи те на пре воз ни те сред ства тряб ва да се дви жат с по ви ше но вни ма ние, с на ма ле на ско рост и го тов ност за спи ра не. Во да чът не тряб ва да се дви жи

Той тряб ва да на ма ли ско рост та и, ако е не об хо ди мо, да спре ви на ги, ко га то об с то я тел с т ва та изис к ват то ва и осо бе но ко га то ви ди мост та не е дос та тъч на за бе зо пас но дви-же ние.За ко нът за дви же ни е то по пъ ти ща-та пред пис ва на во да ча спе ци ал но да съ об ра зя ва ско рос тта на дви же-ние с въз мож на та по я ва на де ца. Ако на пъ тя или бли зо до не го се виж дат де ца той е длъ жен да на ма-ли ско рос тта, а при не об хо ди мост да спре. Во да чът е длъ жен да очак-ва по я ва та на де ца и по ре ди ца дру ги приз на ци ка то тър ка ля ща се по плат но то топ ка, стру па ни уче ни-чес ки чан ти, иг рач ки, тро тинет ки, ве ло си пе ди и т.н.

79

по път но дви же щи те се ПС, та ка и стра нич но то раз с то я ние при из п ре-вар ва не и раз ми на ва не.Во да чът тряб ва да под дър жа та-ко ва раз с то я ние от дви же що то се пред не го пре воз но сред с т во, че да мо же да из бег не уд ря не в не го, ко га то то на ма ли ско рост та или спре ряз ко. Тряб ва да се има пред вид, че съв ре мен ни те ав то-мо би ли с ан тиб ло ки ращи сис те ми имат по-ма лък спи ра чен път.

За улес ня ва не на из п ре вар ва не-то по дву лен то ви те дву по соч ни пъ ти ща из вън на се ле ни мес та, во да чи те на път ни пре воз ни сред-с т ва, или със та ви от път ни пре-воз ни сред с т ва, с дъл жи на над 7 м, тряб ва да под дър жат та ко ва раз с то я ние меж ду пре воз ни те сред с т ва, че из п ре вар ва щи те ги да мо гат бе зо пас но да за е мат мяс то меж ду тях.На мно го мес та пъ тят е сиг на ли-зи ран с пъ тен знак В 20 “Заб ра не но е дви же ни-е то на път ни те пре воз-ни сред ства ед но след дру го на раз сто я ние,

без ос но ва тел ни при чи ни с твър-де нис ка ско рост, ко га то по то зи на чин пре чи на дви же ни е то на дру-ги те път ни пре воз ни сред с т ва.Во дач на път но пре воз но сред с-т во, ко е то се дви жи с нис ка ско-рост и по ра ди то ва при чи ня ва съз да ване на ко ло на от пре воз ни сред с т ва, тряб ва да ги про пус не при пър ва въз мож ност.На во да ча е заб ра не но да се дви-жи с нис ка ско рост без вклю че ни ава рий ни свет ли ни.Во да чът не тряб ва да на ма ля ва ско рост та ряз ко, ос вен ако то ва е не об хо ди мо за пре дот в ра тя ва не на път но-тран с пор т но про из шес-т вие.Пре ди да на ма ли зна чи тел но ско-рост та на дви же ние во да чът е длъ жен да се убе ди, че ня ма да съз да де опас ност за ос та на ли те учас т ни ци в дви же ни е то и че ня-ма да зат руд ни из лиш но тях но то дви же ние. В то зи слу чай во да чът на път но то пре воз но сред с т во, ко-е то ня ма стоп-свет ли ни или те са пов ре де ни, по да ва сво ев ре мен но сиг нал с ръ ка.Дис тан ци я та е раз с то я ни е то меж-ду два съ сед ни ав то мо би ла в про-це са на дви же ни е то. Раз ли ча ва ме над лъж на дис тан ция и стра нич на дис тан ция, ко я то съ щес т ву ва при раз ми на ва не и из п ре вар ва не. И в два та слу чая дис тан ци я та се оп ре-де ля пре ди всич ко от ско рост та на дви же ние. Кол ко то по-ви со ка е ско рост та,тол ко ва по-го ля ма тряб-ва да е дис тан ци я та, как то меж ду

80

по-мал ко от оз на че но то”. То ва е из рич но пред пи са ние за уве ли ча-ва не на дис тан ци я та над оз на че-на та със зна ка.

Спи ра не е про це сът на при веж да-не на ед но пре воз но сред с т во в не под виж но със то я ние. Спи ра не се из вър ш ва- по же ла ние,- за да ва не на пре дим с т во или при заб ра ня ващ сиг нал- „ава рий но” за пре дот в ра тя ва не на про из шес т вие.И най-съв ре мен ни ят ав то мо бил се нуж дае от из вес т но раз с то я ние за спи ра не, на ри ча но спи ра чен път. То ва раз с то я ние се на ри ча още “опас на зо на за спи ра не” и ни кой не мо же да я на ма ли по ве че от то-ва, ко е то поз во ля ват фи зи чес ки те за ко ни. Спи рач ни ят път, на ри чан още „пъ лен спи ра чен път” се със-тои от три еле мен та:S1 - път през вре ме то за ре ак ция,S2 - път през вре ме то за за дейс т-ва не на спи рач ка та,S3 - път от за дейс т ва не то на спи-рач ка та до пъл но то спи ра не на пре воз но то сред с т во.

Пъ тят през вре ме то за ре ак ция е

про из ве де ни е то от ско рост та на дви же ние и вре ме то, през ко е то во да чът за бе ляз ва опас ност та, въз п ри е ма я, взе ма ре ше ние за дейс т вие и пре мес т ва дес ния крак вър ху спи рач ния пе дал. Вре ме то за ре ак ция се дви жи в дос та ши ро ки гра-ни ци (от 0.6 до 2.5 се кун ди) и за ви си от лич нос т ни те ка чес т ва, опи та и мо-мен т но то със то я ние на во да ча.

Пъ тят през вре ме то на за дейс т-ва не на спи рач на та уред ба съ що е про из ве де ние от ско рост та и вре ме то за за дейс т ва не на спи-рач ка та. Вре ме то на за дейс т ва не за ви си от ти па на уред ба та и е око ло 0.2 сек.

Пъ тят през вре ме то от за дейс т-ва не на спи рач на та уред ба до окон ча тел но то спи ра не за ви си от квад ра та на ско рост та и ко е фи ци-ен та на сцеп ле ние.

81

Ко е фи ци ен тът на сцеп ле ние за ви-си от ви да и със то я ни е то на пок ри-

Спо ред кон крет на та път на об ста-нов ка, ско рос та се рег ла мен ти ра с ня кол ко път ни зна ка, с ко и то се

ти е то на плат но то за дви же ние и е в гра ни ци те от 0,05 до 0,95:

ог ра ни ча ва мак си мал на та или ми-ни мал на ско рост или се пре по ръч-ва най-бе зо пас на та ско рост:

6. Безопасност на движението

82

Не за ви си мо от всич ки по со че ни съ об ра же ния, при из би ра не на ско рост та на дви же ние на во да ча

е заб ра не но да пре ви ша ва след ни-те стой нос ти на ско рост та в км/ч. по раз лич ни те ви до ве пъ ти ща:

130

83

Ма нев ра е из ме не ние на по ло-же ни е то на пре воз но то сред с т во спря мо пъ тя и ос та на ли те учас т-ни ци в дви же ни е то, ка то нап ри мер из лизане от ре да на пар ки ра ни те пре воз ни сред с т ва или влизане меж ду тях, от к ло няване на дяс но или на ля во по плат но то за дви-же ние, пре ми наване в дру га път-на лен та, за виване на дяс но или на ля во за нав ли за не по друг път или в край пъ тен имот.Пре ди да за поч не ма нев ра та, во да-чът тряб ва да се убе ди, че ня ма да съз да де опас ност за учас т ни ци те в дви же ни е то, ко и то се дви жат след не го, пре ди не го или ми на ват пок рай не го, и да из вър ши ма нев ра та, ка то се съ об ра зя ва с тях но то по ло же ние, по со ка и ско рост на дви же ние. При из вър ш ва не на ма нев ра, ко я-то е свър за на с нав ли за не, из ця ло или час тич но, в съ сед на път на лен та, во да чът е длъ жен да про-пус не път ни те пре воз ни сред с т ва, ко и то се дви жат по нея.

1. ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЕДНАЛЕНТА В ДРУГА

Пре ди да за вие или да за поч не как ва то и да е ма нев ра, свър за на с от к ло не ние встра ни, во да чът е длъ жен сво ев ре мен но да по да де

ТЕМА № 7. МАНЕВРИ

ясен и дос та тъ чен за въз п ри е ма-не сиг нал. Сиг на лът се по да ва със свет лин ни те пъ те по ка за те ли на пре воз но то сред с т во, а за пре-воз ни те сред с т ва, ко и то ня мат свет лин ни пъ те по ка за те ли или те са пов ре де ни - с ръ ка. Сиг на лът, по да ван със свет лин ни те пъ те по-ка за те ли, тряб ва да е вклю чен през ця ло то вре ме на из вър ш ва-не на ма нев ра та и се прек ра тя ва вед на га след прик люч ва не на ма нев ра та. Сиг на лът, по да ван с ръ ка, мо же да бъ де прек ра тен не пос ред с т ве но пре ди за поч ва не на ма нев ра та.

При навлизане изцяло или частич-но в съседна пътна лента водачът е длъжен да пропусне превозните средства които се движат по нея.

84

При за ви ва не на дяс но за нав ли за-не в път с дву по соч но дви же ние, во да чът на път но то пре воз но сред-

Ко га то та ка ва ма нев ра тряб ва ед нов ре мен но да из вър шат две път ни пре воз ни сред с т ва от две съ сед ни път ни лен ти, с пре-дим с т во е во да чът на път но то пре воз но сред с т во, ко е то се на-ми ра в дяс на та път на лен та.

2. ПОТЕГЛЯНЕ И ВКЛЮЧВАНЕ В ДВИЖЕНИЕТО, ИЗЛИЗАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕТО

При по тег ля не и включ ва не в дви же ни е то во да чът тряб ва да сиг на ли зи ра за съ от вет на та по-со ка. Пре ди да се вклю чи в дви-же ни е то, той тряб ва да про пус не пре воз ни те сред с т ва, ко и то се дви жат по лен та та, в ко я то ще

ста не включ ва не то.

3. ЗАВИВАНЕ НАДЯСНО, НАЛЯВО И В ОБРАТНА ПОСОКАЗа ви ва не то на дяс но се из вър ш ва от най-дяс на та път на лен та по по со ка на дви же ни е то, а ко га то лен ти те са обоз на че ни за дви же-ние в съ от вет на по со ка - от лен-та, пред наз на че на за за ви ва не на дяс но.

Ко га то ра ди у сът на за ви ва не на път но то пре воз но сред с т во е по-го лям от ра ди у са на за воя, за ви ва-не то мо же да за поч не и от дру га част на плат но то за дви же ние, но во да чът на за ви ва що то пре воз но сред с т во е длъ жен да про пус не път ни те пре воз ни сред с т ва, пре ми-на ва щи от дяс на та му стра на.

85

За вой на дяс но е поз во лен при чер ве на свет ли на на све то фа ра са мо при на ли чие на съ от ве тен пъ тен знак или свет ли нен сиг-нал, ка то во да чът е длъ жен да про пус не пе ше ход ци те, да не пре чи на дви же ни е то и да за вие, ко га то се е уве рил, че пъ тят е сво бо ден за пре ми на ва не.

За ви ва не то на ля во се из вър ш ва от най-ля ва та път на лен та по по со ка на дви же ни е то, а ко га то лен ти те са обоз на че ни за дви же-ние в съ от вет на по со ка - от лен-та, пред наз на че на за за ви ва не на ля во.

При за ви ва не на ля во за нав ли за-не в път с дву по соч но дви же ние, во да чът на път но то пре воз но сред-с т во за ви ва та ка, че да нав ле зе по въз мож но най-крат кия път в дяс на-та част на плат но то за дви же ние.

При за ви ва не на ля во за нав ли за-не в друг път, во да чът на за ви ва-що то не рел со во път но пре воз но сред с т во е длъ жен да про пус не нас рещ но дви же щи те се път ни пре воз ни сред с т ва.

с т во за ви ва та ка, че да нав ле зе по въз мож но най-крат кия път в дяс на та част на път но то плат но по по со ка на дви же ни е то.

86

От съ що то пра ви ло по меж ду си се ръ ко во дят и во да чи те на рел со ви-те път ни пре воз ни сред с т ва.

Во да чът на не рел со во път но пре воз но сред с т во, за ви ва що на-ля во или на дяс но за нав ли за не в край път на те ри то рия, ка то двор, пред п ри я тие, га раж, пар кинг, бен-зи нос тан ция и дру ги по доб ни, е длъ жен да про пус не път ни те пре-воз ни сред с т ва и пе ше ход ци те, дви же щи се по пъ тя, кой то той на пус ка.

При излизане на път от край път на те ри то рия, ка то двор, пред п ри-я тие, га раж, пар кинг, бен зи нос-тан ция и др. по доб ни, во да чът е длъ жен да про пус не пе ше ход ци те и път ни те пре воз ни сред с т ва, ко и-то се дви жат по то зи път.

За ви ва не то в об рат на по со ка се из вър ш ва на ля во, от най-ля ва та път на лен та по по со ка на дви же-ни е то.При за ви ва не в об рат на по со-ка, во да чът про пус ка нас рещ но дви же щи те се път ни пре воз ни сред с т ва.

При не дос та тъч на ши ро чи на за ви-ва не то в об рат на по со ка мо же да за поч не и от дру га та част на плат-но то за дви же ние, но во да чът е длъ жен да про пус не и по път но дви же щи те се от ля ва та му стра-на пре воз ни сред с т ва.

87

При за ви ва не в об рат на по со ка на кръс то ви ще не се раз ре ша ва дви же ние на зад.

За ви ва не то в об рат на по со ка е заб ра не но на пе ше ход на пъ те ка, же ле зо пъ тен пре лез, мост, над лез, в ту нел, в под лез, при ог ра ни че на ви ди мост или при на ма ле на ви ди-мост под 50 мет ра.

4. РАЗМИНАВАНЕПри раз ми на ва не во да чи те на нас рещ но дви же щи те се път ни пре воз ни сред с т ва са длъж ни да оси гу ря ват дос та тъч но стра нич но раз с то я ние меж ду път ни те пре воз-ни сред с т ва.Ако раз ми на ва не то не мо же да се из вър ши бе зо пас но по ра ди на ли чи е то на пре пят с т вие или стес не ние на плат но то за дви же-ние, во да чът, чи я то път на лен та е за е та, е длъ жен да на ма ли ско-рост та или да спре, за да про пус не нас рещ но дви же щи те се път ни пре воз ни сред с т ва.

На пла нин с ки пъ ти ща и на пъ ти ща с го лям над лъ жен нак лон, ко га то раз ми на ва не то е не въз мож но или е зат руд не но по ра ди не дос та тъч-на ши ри на на плат но то за дви же-ние, во да чът на спус ка що то се пре-воз но сред с т во е длъ жен да спре и да про пус не из кач ва що то се.

88

То ва пра ви ло не се при ла га в слу ча и те, ко га то мес та та за раз-ми на ва не са раз по ло же ни та ка, че во да чът на из кач ва що то се пре воз-но сред с т во би мо гъл да спре на на ми ра що то се пред не го мяс то за раз ми на ва не, без да въз ник ва не об хо ди мост та от дви же ние на за ден ход.Ко га то раз ми на ва не то е не въз-мож но без дви же ние на зад, та зи ма нев ра е длъ жен да нап ра ви:а) во да чът на еди нич но то път но пре воз но сред с т во по от но ше ние на със та ви те от пре воз ни сред с т-ва и на съч ле не ни те път ни пре воз-ни сред с т ва;б) во да чът на по-ле ко то път но пре воз но сред с т во по от но ше ние на по-теж ко то;в) во да чът на то вар ния ав то мо бил по от но ше ние на ав то бу са.Ко га то пре воз ни те сред с т ва са от ед на и съ ща ка те го рия, на зад е длъ жен да се прид ви жи во да чът на спус ка що то се пре воз но сред-с т во, ос вен в слу ча и те, ко га то е оче вид но, че то ва е по-бе зо пас но за из кач ва що то се пре воз но сред-

с т во, как то и ко га то пос лед но то е по-бли зо до спе ци ал но ус т ро е но то мяс то за раз ми на ва не.Ко га то ши ро чи на та на пъ тя не поз во ля ва раз ми на ва не меж ду пре воз ни те сред с т ва без пред п ри-ма не на до пъл ни тел ни мер ки за си гур ност, во да чът на пре воз но то сред с т во тряб ва да се дви жи с та-ка ва ско рост, че да мо же да спре на раз с то я ние, не по-го ля мо от по ло ви на та от дъл жи на та на пъ тя в зо на та на сво я та ви ди мост.

5. ИЗПРЕВАРВАНЕПът ни те пре воз ни сред с т ва се из п-ре вар ват от ля ва та им стра на.При из п ре вар ва не во да чът на път но то пре воз но сред с т во на-пус ка път на та лен та, в ко я то се дви жи, нав ли за в съ сед на та път-на лен та из ця ло или час тич но, пре ми на ва пок рай дви же що то се в съ ща та по со ка път но пре воз но сред с т во и се връ ща в на пус на-та та лен та.Во дач, кой то ще пред п ри е ме из п-ре вар ва не, е длъ жен:1. пре ди да по да де сиг нал, да се убе ди, че не го из п ре вар ва дру го път но пре воз но сред с т во и че дви же що то се след не го път но пре воз но сред с т во или то ва, ко-е то ще из п ре вар ва, не е по да ло сиг нал за из ме не ние на по со ка та си на дви же ние на ля во;2. след ка то е по дал сиг нал, да се убе ди, че има ви ди мост, сво бо ден път на раз с то я ние, дос та тъч но за

89

из п ре вар ва не, и че мо же да за е-ме мяс то в път на та лен та пред из п ре вар ва но то път но пре воз но сред с т во, без да го при нуж да ва да на ма ля ва ско рост та или да из ме-ня по со ка та си на дви же ние.Во дач, кой то из п ре вар ва, е длъ-жен:1. по вре ме на из п ре вар ва не то да оси гу ри дос та тъч но стра нич-но раз с то я ние меж ду сво е то и из п ре вар ва но то път но пре воз но сред с т во;2. ко га то при из п ре вар ва не то нав-

ли за в път на лен та, пред наз на че-на за нас рещ но то дви же ние, да не съз да ва опас ност или преч ки за пре во з ни те сред с т ва, дви же щи се по нея;3. да се убе ди, че ка то се дви жи с бе зо пас на ско рост, мо же да из-вър ши из п ре вар ва не то за крат ко вре ме.Во да чът на из п ре вар ва но то път но пре воз но сред с т во е длъ жен да не уве ли ча ва ско рост та и да не пре чи на из п ре вар ва не то по ка къв то и да е друг на чин.

Из п ре вар ва не то на мо тор ни пре-воз ни сред с т ва с из к лю че ние на мо то пе ди и мо то цик ле ти без кош е заб ра не но:1. ко га то ви ди мостта е ог ра ни че-

на по ра ди ха рак те ра на пъ тя или по ра ди мъг ла, сне го ва леж и дру ги по доб ни, и е по-мал ка от не об хо ди-мата за из п ре вар ва не то при из б ра-на та ско рост на дви же ние;

90

2. на кръс то ви ще на рав ноз нач ни пъ ти ща;

3. на же ле зо пъ тен пре лез без ба-ри е ри;

4. при из пол з ва не на път на лен та за нас рещ но дви же ние, ко га то из п-ре вар ва щи ят не мо же да се вър не без п ре пят с т ве но в на пус на та та път на лен та;

5. пред пе ше ход на пъ те ка, ко га то из п ре вар ва но то пре воз но сред с т-во зак ри ва ви ди мост та към пе ше-ход на та пъ те ка.

Пре ди да за поч не дви же ние на-зад, во да чът е длъ жен да се убе ди, че пъ тят зад пре воз но то сред с т во е сво бо ден и че ня ма да съз да де опас ност или зат руд-не ния за ос та на ли те учас т ни ци в дви же ни е то.

6. ДВИЖЕНИЕ НАЗАД

По вре ме на дви же ни е то си на зад, во да чът е длъ жен неп ре-къс на то да наб лю да ва пъ тя зад пре воз но то сред с т во, а ко га то то ва е не въз мож но, той е длъ жен да оси гу ри ли це, ко е то да му сиг-на ли зи ра за опас нос ти.

91

1. ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗКРЪСТОВИЩЕКръс то ви ще е мяс то то, къ де то два или по ве че пъ тя се пре си чат, сли ват или раз де лят на ед но ни во. То ва на ла га не об хо ди мост та през ед но и съ що мяс то да пре ми нат пре воз ни сред с т ва от раз лич ни те пъ ти ща. За да ста не то ва бе зо пас-но, се въ веж да пре дим с т во за пре-ми на ва не. Пре дим с т во е пра во-то на един учас т ник да пре ми не пре ди друг през да де но мяс то. Во да чът на път но пре воз но сред с-т во, приб ли жа ва що към кръс то ви-ще, тряб ва да се дви жи с та ка ва ско рост, че при не об хо ди мост да мо же да спре и да про пус не учас-т ни ци те в дви же ни е то, ко и то имат пре дим с т во.За ко нът за дви же ни е то по пъ ти ща-та раз де ля кръс то ви ща та на два ви да:

1. кръс то ви ща на рав ноз на чни пъ ти ща2. кръс то ви ща, на ко и то еди ни-ят от пъ ти ща та е сиг на ли зи ран ка то път с пре дим с т во.

Kръс то ви ща на рав ноз на чнипъ ти ща.На кръс то ви ще на рав ноз нач ни пъ-ти ща во да чът на път но пре воз но сред с т во е длъ жен да про пус не път ни те пре воз ни сред с т ва, ко и то

се на ми рат или приб ли жа ват от дяс на та му стра на. В то зи слу чай по со ка та на дви же ние на пре воз но-то сред ство ня ма зна че ние.

От съ що то пра ви ло се ръ ко во дят по меж ду си и во да чи те на трам-ва и те.

На кръс то ви ще на рав ноз нач ни пъ ти ща при по ве че от два ав то мо-би ла, водачите също се ръководят от правото на десния.

ТЕМА № 8. ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ КРЪСТОВИЩЕ, ПЪТЕН ВЪЗЕЛ, ТУНЕЛ, СТЕСНЕН УЧАСТЪК ОТ ПЪТЯ, ЖП ПРЕЛЕЗ

92

Во да чът на не рел со во път но пре воз но сред с т во е длъ жен да про пус не рел со ви те път ни пре-воз ни сред с т ва, не за ви си мо от мес то по ло же ни е то и по со ка та им на дви же ние.

Во дач на път но пре воз но сред с-т во, ко е то из ли за от зе мен път на път с нас тил ка, е длъ жен да про пус не дви же щи те се по пъ тя с нас тил ка път ни пре воз ни сред с-т ва и пе ше ход ци.

Kръс то ви щa, на ко ито еди ни ят от пъ ти ща та е сиг на ли зи ран ка-то път с пре дим с т во.Во да чи те на път ни пре воз ни сред-с т ва от дру ги те пъ ти ща са длъж ни да про пус нат тези, ко и то се дви-жат по пъ тя с пре дим с т во.

Ко га то на кръс то ви ще е ука за но, че пъ тят с пре дим с т во про ме ня нап-рав ле ни е то си, во да чи те, ко и то се на ми рат на то зи път, се ръ ко во дят по меж ду си от пра ви ла та на кръс то-ви ще на рав ноз нач ни пъ ти ща.

От съ щи те пра ви ла се ръ ко во дят по меж ду си и во да чи те на пре воз-ни те сред с т ва, ко и то не се на ми-рат на пъ тя с пре дим с т во.

На кръс то ви ще , ре гу ли ра но с път-ни зна ци за пре дим ство, пър во пре ми на ват ППС по пъ тя с пре дим-ство, ка то за ви ва щи ят на ля во и в об рат на по со ка да ва път на дви-же щия се нап ра во и за ви ва щия на дяс но. След то ва пре ми на ват те зи по пъ тя без пре дим ство, ка то

93

съ що се ръ ко во дят по меж ду си от гор но то пра ви ло.

Ко га то дви же ни е то се ре гу ли ра със сиг на ли на ре гу ли ров чик, пре ми на ват учас т ни ци те в дви же-ни е то, за ко и то е по да ден раз ре-ши те лен сиг нал.

Ко га то сиг на ли те на ре гу ли ров-чи ка раз ре ша ват ед нов ре мен но пре ми на ва не на не рел со ви ППС и пе ше ход ци, пър ви прем ина ват пе ше ход ци те.

Ако ППС са рел со ви, те пре ми на-ват пре ди пе ше ход ци те.

Ко га то на кръс то ви ще то има све-то фа ри, пре ми на ват пре воз ни те сред с т ва, ко и то имат раз ре ша ващ сиг нал.

Ко га то сиг на лът на све то фа ра раз ре ша ва ед нов ре мен но пре ми-на ва не на рел со ви и не рел со ви пре воз ни сред с т ва, пре дим с т во то е на рел со ви те.

94

Ако оба че ре гу ли ров чи кът из рич но по да ва сиг нал, кой то про ти во ре чи на път ния знак, то га ва се из пъл ня-ва сиг на лът на ре гу ли ров чи ка.

Пре дим с т во то на ед но кръс то ви-ще се оп ре де ля от сиг на ли те на ре гу ли ров чи ка, на све то фа ри те и от път ни те зна ци за пре дим с т во. Ко га то има не съ от вет с т вие меж ду те зи сиг на ли, во да чи те се съ об ра-зя ват със сиг на ли те на ре гу ли ров-чи ка, не за ви си мо от сиг на ли те на све то фа ри те и път ни те зна ци.

Ко га то има не съ от вет с т вие меж ду сиг на ли те на све то фа ра и път ни те зна ци за пре дим с т во, во да чи те се съ об ра зя ват със сиг на ли те на све то фа ра.

На кръс то ви ща та с по мощ та на път ни зна ци, мар ки ров ка и дру ги сред с т ва за сиг на ли зи ра не се съз-да ва оп ре де ле на ор га ни за ция на

В си ту а ция ка то по ка за на та на след ва ща та фи гу ра, за ви ва не то на дяс но е заб ра не но, не за ви си мо от раз ре ша ва щия сиг нал на ре гу-ли ров чи ка.

дви же ни е то, ко я то тряб ва да се спаз ва, не за ви си мо от сред с т ва та, ко и то оси гу ря ват пре дим с т во то на да де ни учас т ни ци в дви же ни е то.При та зи си ту а ция зе ле ни ят сиг-нал на све то фа ра раз ре ша ва пре-ми на ва не то във всич ки по со ки, но пъ тен знак Г4 указ ва въз мож ни те по со ки за пре ми на ва не.

95

2. ПЪТЕН ВЪЗЕЛПъ тен въ зел е мяс то то, къ де то два или по ве че пъ тя се пре си чат на раз лич ни ни ва. С път ни въз ли за дъл жи тел но се осъ щес т вя ва връз ка та меж ду ав то ма гис т ра ли-те и на ав то ма гис т ра ли те с дру ги-те пъ ти ща.

За на пус ка не на ав то ма гис т ра ла-та има лен та за за ба вя не.

Включ ва не то в ав то ма гис т рала та ста ва от лен та за ус ко ря ва не.Във всич ки слу чаи, пре ми на ва-не то през пъ тен въ зел изис к ва на ма ля ва не на ско рост та.

3. ТУНЕЛПри дви же ние в ту нел, на ча ло то на кой то е обоз на че но с пъ тен знак, во да чът е длъ жен:1. да вклю чи къ си или дъл ги свет-ли ни;2. да из к лю чи дви га те ля при при-ну ди тел но спи ра не в ту не ла, ако то не е крат ков ре мен но.

При дви же ние в ту нел над 500 м дистанцията между леките автомобили трябва да е равна на разстоянието, изминато за 2 секунди с разрешената скорост на движение. При спиране в тунел с дължина над 500 м дистанцията между автомобилите трябва да е не по-малко от 5 м.

96

5. ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕЛЕЗЖе ле зо път ни те пре ле зи са с ба-ри е ри или без ба ри е ри. Ви дът на пре ле за се сиг на ли зи ра с път ни зна ци А32 и А33, а път ни зна ци А34.1 и А34.2 оп ре де лят броя на ко ло во зи те. Все ки учас т ник в дви же ни е то тряб ва да про я вя ва осо бе но вни ма ние при приб ли-жа ва не към же ле зо пъ тен пре лез и пре ми на ва не през не го.

Пъ тен учас тък с ог ра ни че на дъл жи-на, в кой то ед нос т ран но или двус т-ран но има на ма ле ние на ши ро чи на-та на път но то плат но се сиг на ли зи ра с път ни зна ци А7, А8, А9.

Ко га то през стес нен учас тък от пъ тя не е въз мож но раз ми на ва не, пре дим с т во то за пре ми на ва не през стес не ни учас тъ ци от пъ тя се сиг на-ли зи ра с път ни зна ци Б5 и Б6.

4. СТЕСНЕН УЧАСТЪК ОТ ПЪТЯ

При дви же ние в ту нел е заб ра не-но дви же ни е то на зад, за ви ва не то в об рат на по со ка, спи ра не то за прес той и пар ки ра не то.

97

Ако ня ма дру ги ука за ния, да де ни с път ни зна ци или с път на мар ки-ров ка, пред же ле зо път ния пре лез път ни те пре воз ни сред с т ва спи рат на раз с то я ние не по-мал ко от два мет ра пре ди пър ва та рел са, а ко га то има ба ри е ри - на 1 ме тър от тях.На учас т ни ци те в дви же ни е то е заб ра не но да пре ми на ват през же ле зо пъ тен пре лез:1. при спус на ти, за поч на ли да се спус кат или да се вди гат ба ри е ри, не за ви си мо да ли от съ от вет но то за то ва ус т ройс т во се по да ват свет лин ни или зву ко ви сиг на ли, заб ра ня ва щи нав ли за не то в пре-ле за;2. при ми га ща чер ве на свет ли на на све то фа ра или вклю че на зву-ко ва сиг на ли за ция, не за ви си мо от по ло же ни е то на ба ри е ри те.Пре ди да пре ми не през же ле зо-

път ния пре лез, все ки учас т ник в дви же ни е то е длъ жен, не за ви си мо от със то я ни е то на ба ри е ри те, на свет лин на та и на зву ко ва та сиг-на ли за ция, да се убе ди, че към пре ле за не се приб ли жа ва рел со во пре воз но сред с т во и че пре ми на-ва не то през пре ле за е бе зо пас но.Во да чът на път но пре воз но сред-с т во не тряб ва да за поч ва пре ми-на ва не то на же ле зо път ния пре лез, ако не е пред ва ри тел но убе ден, че ня ма да се на ло жи спи ра не вър ху рел си те или на раз с то я ние по-мал ко от 2 мет ра от тях, по ра-ди тех ни чес ки те осо бе нос ти на пре воз но то сред с т во, ус ло ви я та на дви же ние или дру ги пред ви ди-ми при чи ни.В слу чай на при ну ди тел но спи-ране на превозното средство вър-ху релсите, водачът трябва:1. да изведе пътни ци те из вън пре-воз но то сред с т во на бе зо пас но раз с то я ние;2. да взе ме мер ки за из веж да не то на пре воз но то сред с т во из вън об-се га на рел со вия път, а ако то ва е не въз мож но, да нап ра ви всич ко не об хо ди мо за пре дуп реж да ва не на во да чи те на рел со ви те пре воз-ни сред с т ва от две те по со ки за съз да ла та се опас ност.Пре дуп реж де ни е то за спи ра не на рел со во пре воз но сред с т во през де ня се из вър ш ва с кръ го во дви-же ние на ръ ка та, в ко я то се дър жи лес но за бе ляз ващ се пред мет с ярък цвят, а през нощ та - фе нер или за па ле на фак ла.

Во да чът на път но пре воз но сред-с т во, ко ето се приб ли жа ва към же ле зо пъ тен пре лез, тряб ва да се дви жи с та ка ва ско рост, ко я то да му поз во ли при не об хо ди мост да спре пред пре ле за.Спи ра не то на път ни те пре воз ни сред с т ва е за дъл жи тел но пред же ле зо пъ тен пре лез, кой то ня ма ба ри е ри.

7. Безопасност на движението

98

На път, обоз на чен ка то ав то ма гис-т ра ла със съ от вет ния пъ тен знак, е раз ре ше но дви же ни е то са мо на ав то мо би ли и мо то цик ле ти, чи я то мак си мал на кон с т рук тив на ско-рост над ви ша ва 50 км в час. Дви-же ни е то на дру ги път ни пре воз ни сред с т ва, как то и дви же ни е то на пе ше ход ци, во де не то на жи вот ни и нав ли за не то на ав то мо би ли, тег-ле щи път ни пре воз ни сред с т ва с гъв ка ва връз ка, е заб ра не но.

На ав то ма гис т ра ла е заб ра не но дви же ни е то на пре воз ни сред с т ва с рек лам на цел, про веж да не то на тех ни чес ки из пи та ния на ав то мо-би ли и мо то цик ле ти, ор га ни зи ра не-то на де мон с т ра ции и дви же ни е то на рек лам ни и дру ги шес т вия.Во дач, кой то нав ли за на ав то ма-гис т ра ла, е длъ жен да про пус не дви же щи те се по нея път ни пре-воз ни сред с т ва.

Водач, кой то ис ка да на пус не ав то-ма гис т ра ла та, тряб ва сво ев ре мен-но да за е ме мяс то в съ от вет на та път на лен та за из ли за не от нея.

ТЕМА № 9. ДВИЖЕНИЕ ПО АВТОМАГИСТРАЛА ИАВТОМОБИЛЕН ПЪТ

99

Ко га то ав то ма гис т ра ла та има три и по ве че път ни лен ти за дви же ние в ед на по со ка, на во да чи те на ав то мо би ли с мак си мал но до пус-ти ма ма са над 3,5 то на, как то и на во да чи те на със та ви от път ни пре воз ни сред с т ва, чи я то об ща дъл жи на, вклю чи тел но и то ва рът, е по ве че от 7 мет ра, е раз ре ше но да се дви жат са мо в най-дяс на та и в съ сед на та на нея път ни лен ти. Нав ли за не то и дви же ни е то по дру ги те лен ти е заб ра не но, вклю-чи тел но и при из п ре вар ва не.При дви же ние по ав то ма гис т ра ла на во да ча е заб ра не но:1. да спи ра път но то пре воз но сред-с т во за прес той или за пар ки ра не из вън спе ци ал но обоз на че ни те за то ва мес та ;

2. да за ви ва в об рат на по со ка, да се дви жи на зад, да нав ли за в раз де ли тел на та иви ца или да я пре си ча, вклю чи тел но и на мес та-та, къ де то тя е пре къс на та;

Во да чът на път но пре воз но сред-с т во, при ну ден да спре по ра ди не за ви се щи от не го об с то я тел с т-ва, мо же да нап ра ви то ва вър ху лен та та за при ну ди тел но спи ра не из вън плат но то за дви же ние, ка то през нощ та и при на ма ле на ви ди-мост сиг на ли зи ра спря но то път но пре воз но сред с т во с пре дуп ре ди-те лен свет ло от ра зи те лен три ъ гъл-ник или вклю чен ава ри ен сиг нал. При не въз мож ност да от с т ра ни

100

Авто мо би лен път.На ча ло то и кра ят на ав то мо бил-ния път се сиг на-ли зи рат с път ни зна ци Д7 и Д8.

Дви же ни е то по ав то мо бил ни пъ-ти ща, обоз на че ни ка то та ки ва, се из вър ш ва при спаз ва не то на пра-ви ла та за ав то ма гис т ра ла.

пов ре да та и да про дъл жи дви же ни-е то, той е длъ жен да взе ме мер ки за из тег ля не на път но то пре воз но сред с т во от ав то ма гис т ра ла та по най-бърз на чин.Път но пре воз но сред с т во, по лу-чи ло пов ре да при дви же ние по ав то ма гис т ра ла, мо же да бъ де тег ле но с гъв ка ва връз ка са мо до най-близ кия из ход на ав то ма гис т-ра ла та.

101

1.ПОВЕДЕНИЕ НА ВОДАЧИТЕ ПРИ ПРЕМИНАВАНЕ КРАЙ СПИРКИТЕСпир ки те се сиг на ли зи рат с път ни зна ци:

Д22 “Трамвайна спирка”

Д23 “Тролейбусна спирка”

Д24 “Автобусна спирка”

При дви же ние в път на лен та пок-рай спи ра що, спря ло или по тег ля-що път но пре воз но сред с т во от оз на че на с пъ тен знак трам вай на, тро лей бус на или ав то бус на спир-ка, во да чът на не рел со во път но пре воз но сред с т во е длъ жен сво-ев ре мен но да на ма ли ско рост та, за да мо же при не об хо ди мост да спре.

При приб ли жа ва не от дяс на та стра на на трам вай, спи ращ или спрял на оз на че на с пъ тен знак спир ка, во да чът на не рел со во то път но пре воз но сред с т во е длъ-жен да спре на един ме тър зад трам вая.

При приб ли жа ва не към трам вай на спир ка, на ко я то има ос т ров на плат но то за дви же ние, во да чът на не рел со во то път но пре воз но сред с т во е длъ жен да на ма ли ско рост та и при не об хо ди мост да спре, за да поз во ли на пе ше ход-ци те бе зо пас но да пре ми нат през плат но то за дви же ние меж ду тро-то а ра и ос т ро ва.

ТЕМА № 10. СПИРКИ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА ОТ РЕДОВНИТЕ ЛИНИИ ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ. ЖИЛИЩНА ЗОНА.

102

2. ЗА ДЪЛ ЖЕ НИЯ НА ВО ДА ЧИ ТЕ ЗА УЛЕС НЯ ВА НЕ НА ПРЕ ВОЗ НИ-ТЕ СРЕД СТВА ОТ РЕ ДОВ НИ ТЕ ЛИ НИИ ЗА ОБ ЩЕС ТВЕН ПРЕ ВОЗ НА ПЪТ НИ ЦИВо да чът на не рел со во път но пре-воз но сред с т во е длъ жен да на ма-ли ско рост та, а при неб хо ди мост и да спре, за да поз во ли на път ни те пре воз ни сред с т ва от ре дов ни те ли нии за об щес т вен пре воз на път-ни ци да из вър шат не об хо ди ми те ма нев ри, свър за ни с по тег ля не то им от обоз на че ни те спир ки. То ва не ос во бож да ва во да чи те на път-ни те пре воз ни сред с т ва от ре дов-ни те ли нии за об щес т вен пре воз на път ни ци да взе мат не об хо ди ми-те мер ки за бе зо пас ност.Ко га то спир ки те са офор ме ни със спе ци ал но уши ре ние на път но то плат но, во да чът на не рел со во то пре воз но сред с т во от ре дов ни те ли нии за об щес т вен пре воз на път ни ци е длъ жен да спи ра в то ва уши ре ние, а ко га то та ко ва ня ма, да спи ра въз мож но най-бли зо до гра ни ца та на плат но то за дви же-ние.Во да чът на път но то пре воз но сред с т во от ре дов ни те ли нии за об щес т вен пре воз на път ни ци е длъ жен да оси гу ря ва въз мож ност за бе зо пас но то кач ва не и сли за не на път ни ци те.Кач ва не то на път ни ци в пре воз но-то сред с т во от ре дов ни те ли нии за об щес т вен пре воз на път ни ци и сли за не то от не го, е раз ре ше но са мо на спир ки те, ко га то пре воз но-

то сред с т во е не под виж но.На спир ка на пре воз ни те сред с т ва от ре дов ни те ли нии за об щес т вен пре воз на път ни ци дру ги път ни пре воз ни сред с т ва мо гат да спи-рат за сли за не или кач ва не на път ни ци са мо ако не пре чат на пре воз ни те сред с т ва, за ко и то е пред наз на че на спир ка та. Прес то ят на так си мет ро ви ав то мо-би ли, с цел очак ва не на път ни ци, е заб ра нен.

В жи лищ на та зо на дейс т ват след-ни те спе ци ал ни пра ви ла:1. пе ше ход ци те мо гат да из пол з-ват за дви же ние, а де ца та за иг ра,

3. ЖИ ЛИЩ НА ЗО НАЖи лищ на та зо на е обо со бе на, спе ци ал но ус т ро е на те ри то рия в на се ле но мяс то, ко я то е обоз на-че на ка то та ка ва на вхо до ве те и из хо ди те й с път ни зна ци и къ де то дейс т ват спе ци ал ни пра ви ла за дви же ние.

103

пъ тя по ця ла та му ши ро чи на, без не нуж но да пре чат на дви же ни е то на пре воз ни те сред с т ва;2. во да чи те на път ни пре воз ни сред с т ва са длъж ни да се дви жат със ско рост не по-го ля ма от 20 км/ч, ка то не пос та вят в опас ност пе ше ход ци те и не съз да ват пре-пят с т вие за тях но то дви же ние;

3. пар ки ра не то в жи лищ на та зо на е раз ре ше но са мо на спе ци ал но обоз на че ни те мес та;4. при из ли за не от жи лищ на зо на на друг път, во да чи те на път ни пре воз ни сред с т ва са длъж ни да про пус нат учас т ни ци те в дви же ни-е то, дви же щи се по не го.

1. ДВУКОЛЕСНИ ППС.

За да учас т ва в дви же ни е то по пъ-ти ща та, от во ре ни за об щес т ве но пол з ва не, все ки ве ло си пед тряб ва да има из п рав ни:1. спи рач ки;2. звъ нец и да ня ма друг зву ков сиг нал;3. ус т ройс т во за из лъч ва не на бя ла или жъл та доб ре раз ли чи-ма свет ли на от п ред и чер вен свет ло от ра зи тел от зад; до пус ка се пос та вя не то на ус т ройс т во за из лъч ва не на чер ве на свет ли на от зад;4. бе ли или жъл ти свет ло от ра зи те-ли или свет ло от ра зя ва щи еле мен-ти от с т ра ни на ко ле ла та.Во да чът на ве ло си пед е длъ жен да се дви жи въз мож но най-бли зо

до дяс на та гра ни ца на плат но то за дви же ние.На во да ча на дву ко лес но път но пре воз но сред с т во е заб ра не но:1. да се дви жи ус по ред но до дру-го дву ко лес но път но пре воз но сред с т во;2. да уп рав ля ва пре воз но то сред-с т во, без да дър жи кор ми ло то с ръ ка, как то и да ос во бож да ва пе да ли те, с ко и то кон т ро ли ра пре-воз но то сред с т во;3. да се дви жи в не пос ред с т ве на бли зост до дру го път но пре воз-но сред с т во или да се дър жи за не го;4. да пре воз ва, тег ли или тлас ка пред ме ти, ко и то пре чат на уп рав-ле ни е то на пре воз но то сред с т во или съз да ват опас ност за дру ги те учас т ни ци в дви же ни е то;5. да уп рав ля ва пре воз но сред с-т во по пло щи те, пред наз на че ни са мо за пе ше ход ци; та зи заб ра на не се от на ся за ве ло си пе дис ти на въз раст до 12 го ди ни.

ТЕМА № 11. СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ УЧАСТНИЦИВ ДВИЖЕНИЕТО

104

Заб ра не но е дви же ни е то на ве-ло си пе дис ти в гру па за тре ни ров-ка, ако пред и зад гру па та ня ма прид ру жи те ли с ав то мо бил или мо то цик лет.

2. ТЕГЛЕНЕ НА МПСТег ле не то на пов ре де но мо тор но пре воз но сред с т во се из вър шва:с гъв ка ва връз ка,

с твър да връз ка

или от ав то мо бил със спе ци ал но прис по соб ле ние.

Тег ле не то на пов ре де но мо тор но пре воз но сред с т во с до пус ти ма мак си мал на ма са над 5 тона се из вър ш ва са мо с твър да връз ка или от спе ци а лен ав то мо бил.Во да чи те на тег ле що то и на тег ле-но то мо тор но пре воз но сред с т во

са длъж ни да съг ла су ват пред ва-ри тел но по меж ду си сиг на ли за вза им но раз би ра не по вре ме на дви же ние и по-спе ци ал но - сиг на-ла за спи ра не.При тег ле не раз ре ше на та мак си-мал на ско рост на дви же ние е 40 км/ч, а при тег ле не с твър да връз-ка по ав то ма гис т ра ла - 70 км/ч.При тег ле не с твър да връз ка тег ли-чът тряб ва да е с дъл жи на от 2 до 4 метра и да е оц ве тен нап реч но с чер ве ни и бе ли иви ци. Тег ле но то мо тор но пре воз но сред с т во тряб-ва да бъ де с из п рав на кор мил на уред ба.При тег ле не с гъв ка ва връз ка дъл жи на та й тряб ва да бъ де от 4 до 6 метра и по не на две мес та да бъ де сиг на ли зи ра на с чер вен флаг. Тег ле но то с гъв ка ва връз ка мо тор но пре воз но сред с т во тряб-ва да има из п рав на кор мил на и спи рач на уред ба.По вре ме на дви же ние тег ле що-то мо тор но пре воз но сред с т во

105

тряб ва да бъ де с вклю че ни къ си свет ли ни, а тег ле но то - с вклю чен ава ри ен сиг нал или с пос та вен от зад пре дуп ре ди те лен свет ло от-ра зи те лен три ъ гъл ник.

При дви же ние през нощ та или в ус ло ви я та на на ма ле на ви ди мост и при не из п рав на ос ве ти тел на уред ба, тег ле но то мо тор но пре воз-но сред с т во тряб ва да има от зад в ля ва та стра на чер ве на свет ли на.Заб ра не но е:1. пре воз ва не то на път ни ци в тег ле но то мо тор но пре воз но сред-с т во;2. тег ле не то на дву ко лес ни път ни пре воз ни сред с т ва и на мо то цик-ле ти с кош и из пол з ва не то им за тег ле не;3. тег ле не то на мо тор но пре воз-но сред с т во от мо тор но пре воз но сред с т во с ре мар ке или об рат но-то;4. тег ле не то при на ма ле на ви ди-мост под 50 м;5. тег ле нето с гъв ка ва връз ка по хлъз гав път.

3. ШЕСТВИЯ И СЪСТЕЗАНИЯ.Ор га ни зи ра ни шес т вия и със те-за ния по пъ ти ща та, от во ре ни за об щес т ве но пол з ва не, мо гат да се про веж дат са мо след раз ре ше-ние от сто па ни те на пъ тя и след пред ва ри тел но съг ла су ва не на мар ш ру ти те, ус ло ви я та и вре ме то на про веж да не то им с ор га ни те на Ми нис тер с т во то на вът реш ни те ра бо ти.Дви же ни е то на шес т вия се из-вър ш ва в ко ло на по най-дяс на та сво бод на път на лен та. Ши ро чи на-та на ко ло на та не мо же да бъ де по-го ля ма от ши ро чи на та на ед на път на лен та за дви же ние.Заб ра ня ва се на ос та на ли те учас-т ни ци в дви же ни е то да пре си чат шес т ви е то.

4. МО ТОР НИ ПРЕ ВОЗ НИ СРЕД С-Т ВА СЪС СПЕ ЦИ А ЛЕН РЕ ЖИМ НА ДВИ ЖЕ НИЕ.Мо тор ни пре воз ни сред с т ва със спе ци а лен ре жим на дви же ние са ав то мо би ли те и мо то цик ле ти те, ко и то при дви же ни е то си по да ват ед нов ре мен но свет ли нен сиг нал с проб ляс ва ща си ня и/или чер ве-на свет ли на и спе ци а лен зву ков сиг нал.Спе ци ал ни ят ре жим на дви же ние се пол з ва са мо при не об хо ди-мост.

106

Мо тор ни пре воз ни сред с т ва със спе ци а лен ре жим на дви же ние пол з ват:- Спеш на та ме ди цин с ка по-мощ;- Про ти во по жар на та ох ра на;- На ци о нал на та по ли ция;- На род но то съб ра ние;- дру ги служ би от Ми нис тер с-т во то на вът реш ни те ра бо ти, оп ре де ле ни от ми нис тъ ра на вът реш ни те ра бо ти;- На ци о нал на та служ ба за ох-ра на;

- Cлуж би те за кон т рол по то зи за кон на Ми нис тер с т во то на вът реш ни те ра бо ти и на Ми нис-тер с т во то на от б ра на та.

Во да чът на мо тор но пре воз но сред с т во със спе ци а лен ре жим на дви же ние мо же:1. да пре ми на ва при заб ра ня ващ сиг нал на све то фа ра или да пре ми-на ва, без да спи ра, при на ли чие на пъ тен знак, кой то изис к ва то ва, но са мо след ка то на ма ли ско рост та дос та тъч но, за да из вър ши то ва бе зо пас но;2. да над ви ша ва раз ре ше на та мак си мал на ско рост на дви же ни-е до тол ко ва, до кол ко то ня ма да зас т ра ши не чий жи вот или иму-щес т во;3. да не се съ об ра зя ва с ор га ни-за ци я та на дви же ни е то, ко га то то се от на ся до по со ка на дви же ние и за ви ва не в оп ре де ле ни нап рав-ле ния;4. да пар ки ра или да прес то я ва не-за ви си мо от раз по ред би те на то зи за кон; през то ва вре ме той мо же да по да ва са мо свет ли нни сиг на ли.Те зи раз по ред би не ос во бож да ват во да чи те на мо тор ни пре воз ни сред с т ва със спе ци а лен ре жим на дви же ние, как то и во да чи те на съп-ро вож да ни те от тях ав то мо би ли, от за дъл же ни е то да уп рав ля ват по бе зо па сен на чин.

107

1. ПРЕС ТОЙ ИЛИ ПАР КИ РА НЕ ИЗ ВЪН НА СЕ ЛЕ НО МЯС ТОПът но пре воз но сред с т во е в прес-той, ко га то е спря но за ог ра ни че но вре ме, не об хо ди мо за кач ва не и сли за не на път ни ци или за из вър ш-ва не на то вар но-раз то вар ни ра бо-ти в при със т ви е то на во да ча.Пар ки ра но е път но пре воз но сред с т во, спря но из вън об с то я-тел с т ва та, ко и то го ха рак те ри зи-рат ка то прес то я ва що, как то и из вън об с то я тел с т ва та, свър за ни с не об хо ди мост та да спре, за да из бег не кон ф ликт с друг учас т ник в дви же ни е то или сблъс ък с ня как-во пре пят с т вие, или в под чи не ние на пра ви ла та за дви же ние.За прес той из вън на се ле ни те мес-та път ни те пре воз ни сред с т ва се спи рат из вън плат но то за дви же-ние. Ко га то то ва е не въз мож но, спи ра не то за прес той се из вър ш ва ус по ред но на ос та на пъ тя, най-вдяс но на път но то плат но.

За пар ки ра не из вън на се ле ни те мес та път ни те пре воз ни сред с т ва

се спи рат из вън плат но то за дви-же ние. Пар ки ра не то на плат но то за дви же ние е заб ра не но.

2. ПРЕС ТОЙ ИЛИ ПАР КИ РА НЕ В НА СЕ ЛЕ НО МЯС ТОЗа прес той и пар ки ра не в на се-ле ни те мес та път ни те пре воз ни сред с т ва се спи рат въз мож но най-вдяс но на плат но то за дви же ние по по со ка на дви же ни е то и ус по-ред но на ос та на пъ тя. До пус ка се спи ра не за прес той и пар ки ра не на мо тор ни пре воз ни сред с т ва с до пус ти ма мак си мал на ма са до 2,5 то на вър ху тро то а ри те, ус по-

ТЕМА № 12. ПРЕСТОЙ. ПАРКИРАНЕ.МПС, СПРЯНО ПОРАДИ ПОВРЕДА

108

ред но на ос та на пъ тя, ако от към стра на та на сгра ди те ос та ва раз с-то я ние най-мал ко 2 мет ра за пре-ми на ва не на пе ше ход ци.

На път но плат но с ед но по соч но дви же ние се до пус ка прес той и от ля ва та стра на по по со ка на дви же ни е то, ако то ва не пре чи на дви же ни е то на път ни те пре воз ни сред с т ва.Во да чът и път ни ци те мо гат да от ва рят вра та, да я ос та вят от во-ре на, да се кач ват и да сли зат от пре воз но то сред с т во, спря но за прес той или пар ки ра но, след ка то се уве рят, че ня ма да съз да дат опас ност за ос та на ли те учас т ни ци в дви же ни е то.Во да чът на спря но за прес той или пар ки ра но път но пре воз но сред с т-во е длъ жен да взе ме мер ки то да не мо же да се при ве де в дви же ние

или да по тег ли са мо.

3. МПС, СПРЯ НО ПО РА ДИ ПОВ-РЕ ДАНа път из вън на се ле но мяс то во да-чът на нед ву ко лес но път но пре воз-но сред с т во, спря но на плат но то за дви же ние по ра ди пов ре да, е длъ жен не за бав но да го из мес ти из вън не го.На път в на се ле но мяс то во да чът на нед ву ко лес но път но пре воз но сред с т во, спря но на плат но то за дви же ние по ра ди пов ре да, е длъ жен не за бав но да го из мес ти на мяс то, къ де то е раз ре ше но пар ки ра не то или из вън плат но то за дви же ние.В слу ча и те, ко га то из мес т ва не то е не въз мож но, во да чът е длъ жен да обоз на чи пов ре де но то пре воз-но сред с т во с пре дуп ре ди те лен свет ло от ра зи те лен три ъ гъл ник или по друг под хо дящ на чин, та ка че то да бъ де за бе ля за но нав ре ме от во да чи те на приб ли жа ва щи те път ни пре воз ни сред с т ва.Пре дуп ре ди тел ни ят свет ло от ра-зи те лен три ъ гъл ник се пос та вя на раз с то я ние не по-мал ко от 30 метра от пов ре де но то път но пре воз но сред с т во, в път на та лен та, за е та от не го, и сре щу по со ка та на дви же ние на за о би ка ля щи те го път ни пре воз-ни сред с т ва. На ав то ма гис т ра ли и пъ ти ща с раз ре ше на ско рост на дви же ние над 90 км/ч пре дуп ре-ди тел ни ят свет ло от ра зи те лен три-ъ гъл ник се пос та вя на раз с то я ние не по-мал ко от 100 метра.

109

Ка то до пъл ни те лен сиг нал за обоз на ча ва не на пов ре де но път-но пре воз но сред с т во мо же да се из пол з ва включ ва не то на ава ри ен сиг нал или га ба рит ни свет ли ни.Пра ви ла та за пос та вя не то на пре дуп ре ди те лния три ъ гъл ник и включ ва не то на ава рий ния сиг нал се при ла гат и за път ни те пре воз ни сред с т ва, ко и то са спре ли за оказ-ва не на по мощ.

Забрани.Прес то ят и пар ки ра не то са заб-ра не ни:1. на мяс то, къ де то пре воз но то сред с т во съз да ва опас ност или е преч ка за дви же ни е то, или зак ри-ва от дру ги те учас т ни ци в дви же ни-е то пъ тен знак или сиг нал;2. до прес то я ва що или пар ки ра но

път но пре воз но сред с т во от стра-на та на дви же ни е то;3. в ту не ли и под ле зи, на мос то ве, над ле зи, стес не ни учас тъ ци от пъ тя и в учас тъ ци с ог ра ни че на ви ди мост;4. вър ху трам вай ни и же ле зо път-ни ли нии или в та ка ва бли зост до тях, ко я то мо же да зат руд ни дви-же ни е то на рел со ви те пре воз ни сред с т ва;5. на пе ше ход ни или ве ло си пед ни пъ те ки и на раз с то я ние по-мал ко от 5 метра пре ди тях;6. на кръс то ви ща и на по-мал ко от 5 метра от тях;7. на плат но то за дви же ние, къ-де то раз с то я ни е то меж ду път но то пре воз но сред с т во и път на та мар-ки ров ка, заб ра не на за пре си ча не, е по-мал ко от 3 метра или с пъ тен

110

знак е заб ра не но из п ре вар ва не-то;8. вър ху път на лен та, пред наз на че-на за дви же ние на бав нодви же щи се път ни пре воз ни сред с т ва, обоз-на че на с пъ тен знак.Престоят и паркирането са заб-ранени и в зоната на пътен знак B27.

Ос вен в по со че ни те слу чаи, пар ки-ра не то е заб ра не но:1. пред вхо до ве те на пар ко ве, учи-ли ща, те ат ри, ки на, пред п ри я тия, как то и на дру ги мес та, къ де то е въз мож но да вли зат или да из ли-зат път ни пре воз ни сред с т ва;2. на плат но то за дви же ние и на тро то а ра не пос ред с т ве но пред вхо до ве те на жи лищ ни сгра ди и га ра жи, ко га то то ва зат руд ня ва дос тъ па до тях;3. на спир ки те на пре воз ни те сред-с т ва от ре дов ни те ли нии за об щес-т вен пре воз на път ни ци;

4. на мес та, оп ре де ле ни за ин ва-ли ди.В на се ле ни те мес та сто па ни нът на пъ тя мо же да оп ре де ли ра йо ни, пъ ти ща или час ти от пъ ти ща за зо-ни за крат ков ре мен но пар ки ра не в оп ре де ле ни ча со ве на де но но щи-е то. То ва вре ме не мо же да бъ де по-мал ко от 30 ми ну ти и по ве че от 3 ча са.Паркирането е забранено и в зо-ната на пътен знак B28.Мес та та за пар ки ра не се обоз на-ча ват с път ни зна ци, път на мар-ки ров ка и над пи си, чрез ко и то на во да ча се указ ват ус ло ви я та за пар ки ра не.

Съ от вет ни ят об щин с ки съ вет мо-же да оп ре де ля так са за пар ки ра-не при споменатите ус ло ви я .

Д19 “Паркинг”

Д20 “Платен паркинг”

111

1. ДВИ ЖЕ НИЕ ПРЕЗ НОЩ ТА И ПРИ НА МА ЛЕ НА ВИ ДИ МОСТ, ПРИ ДЪЖД И СНЯГСъв ре мен ни те ав то мо би ли имат мощ ни ос ве ти тел ни сис те ми. Въп-ре ки то ва, през го ля ма част от го ди на та и по ло ви на та от де но но-щи е то дви же ни е то е зат руд не но по ра ди на ма ле на та ви ди мост. Фак-то ри те, ко и то на ма ля ват ви ди мост-та са мъг ла та, ва ле жът на дъжд и сняг, зап ра ше ност, за ди ме ност и дру ги по доб ни. На ма ле на е ви ди-мост та и по вре ме на зд рач - то ва е вре ме то от за ле за на слън це то до на ча ло то на нощ та (пъл но то стъм ва не) и от за зо ря ва не до из г-ре ва на слън це то.При на ма ле на ви ди мост во да чи те не мо гат да по лу чат точ на пред ста-ва за окол на та дейс т ви тел ност, при тъ пя ва се наб лю да тел ност та, по-бър зо нас тъп ва умо ра.

2. ИЗ ПОЛ З ВА НЕ НА СВЕТ ЛИ НИ ТЕНай-важ но то ус ло вие за бе зо пас-ност та на дви же ни е то при на ма-ле на ви ди мост е да се оси гу ри мак си мал на ос ве те ност, как то на пъ тя, та ка и на са мо то пре воз но сред с т во. В ня кои стра ни дви же-ни е то през ця ло то де но но щие за дъл жи тел но се из вър ш ва на фа ро ве. У нас за ко нът каз ва: “За по доб ря ва не ви ди мост та на ав-то мо би ли те и оси гу ря ва не бе зо-пас ност та на дви же ни е то през

де ня те мо гат да се дви жат с вклю че ни къ си и га ба рит ни свет-ли ни.” Пре по ръ чи тел но за мла ди-те во да чи е да се въз пол з ват от та зи въз мож ност. Та ка по-доб ре ще ги виж дат и па зят дру ги те учас-т ни ци в дви же ни е то. През де ня е за дъл жи тел но дви же ни е то на къ си свет ли ни и за мо то цик ле ти те.По прин цип при дви же ние през нощ та и при на ма ле на ви ди мост мо тор ни те пре воз ни сред с т ва и трам ва и те тряб ва да бъ дат с вклю-че ни къ си или дъл ги свет ли ни, га ба рит ни свет ли ни и свет ли ни за ос ве тя ва не на зад на та та бе ла с ре гис т ра ци он ния но мер.Мо тор но то пре воз но сред с т во трябва да има след ни те за дъл жи-тел ни свет ли ни -а) от пред: две свет ли ни за указ-ва не на по со ка та на за ви ва не (ми га чи, пъ те по ка за те ли) - бе ли или оран же ви; два фа ра с бя ла или жъл та свет ли на, ко и то ос ве тя-ват пъ тя не по-мал ко от 100 мет ра (дъл ги свет ли ни); два фа ра с бя ла или жъл та свет ли на, ко и то ос ве-тя ват пъ тя не по ве че от 40 мет ра (къ си свет ли ни); две свет ли ни за обоз на ча ва не на ав то мо би ла (га-ба рит ни свет ли ни) - с бял цвят;б) от зад: две лам пи с чер ве на свет ли на, ко и то се за дей стват при на тис ка не на ра бот на та спи рач ка (стоп-свет ли ни); две лам пи с чер-ве на свет ли на за обоз на ча ва не

ТЕМА № 13. НЕБЛАГОПРИЯТНО ВРЕМЕ ЗА ПЪТУВАНЕ

112

на ав то мо би ла (зад ни га ба рит ни свет ли ни); две свет ли ни за указ ва-не по со ка та на за ви ва не (ми га чи, пъ те по ка за те ли) - чер ве ни или оран же ви; ед на или две свет ли ни, ко и то се за дей стват при включ ва-не на пре да ва тел на та ку тия на за ден ход; ед на бя ла свет ли на за ос ве тя ва не на кон трол ния но мер на ав то мо би ла.

Все ки ав то мо бил мо же да има до-пъл ни тел но:От п ред: Два фа ра с дъл ги свет ли-ни, ако дру ги те дъл ги свет ли ни са ком би ни ра ни с къ си те. Два фа ра про тив мъг ла. От зад: Две сиг нал ни лам пи с чер вен цвят за дви же ние при мъг ла.

Вся ко път но пре воз но сред с т во с жи во тин с ка тя га тряб ва да има два бе ли или жъл ти свет ло от ра зи-те ля от п ред, два чер ве ни свет ло-от ра зи те ля от зад, а при дви же ние през нощ та и при на ма ле на ви ди-мост - от зад вля во све те що тя ло, из лъч ва що бя ла или жъл та, доб ре

раз ли чи ма свет ли на. Свет ло от ра-зи те ли те тряб ва да са раз по ло же-ни си мет рич но от две те стра ни на пре воз но то сред с т во.Вся ко на ми ра що се на плат но то за дви же ние път но пре воз но сред с т-во или със тав от път ни пре воз ни сред с т ва, към ко и то не са при ло-

113

жи ми из б ро е ни те по-го ре изис к-ва ния, през нощ та тряб ва да има най-мал ко две бе ли или жъл ти, доб ре раз ли чи ми свет ли ни от п ред и две чер ве ни свет ли ни от зад.През нощ та и при на ма ле на ви-ди мост вся ко спря но на плат но то за дви же ние мо тор но пре воз но сред с т во и не го во то ре мар ке тряб-ва да бъ дат обоз на че ни с вклю-че ни га ба рит ни свет ли ни. Те зи изис к ва ния не се при ла гат, ко га то пре воз но то сред с т во е спря но на ос ве тен път.До пъл ни тел ни свет ли ни за мъг ла мо гат да се из пол з ват са мо при зна чи тел но на ма ле на ви ди мост по ра ди мъг ла, сне го ва леж, дъжд или дру ги по доб ни ус ло вия. Те зи свет ли ни не мо гат да се из пол з ват са мос то я тел но.

Из пол з ва не то на дъл ги тесвет ли ни е заб ра не но:1. при раз ми на ва не; в то зи слу чай прев к люч ва не то от дъл ги на къ си свет ли ни ста ва, ко га то раз с то я ни-е то меж ду пре воз ни те сред с т ва е не по-мал ко от 150 мет ра или в мо мен та, в кой то нас рещ ни ят во дач по да де сиг нал чрез прев к-люч ва не то на свет ли ни те;2. при дви же ние по ос ве те ни учас-тъ ци от пъ тя;3. при дви же ние зад дру го мо тор-но пре воз но сред с т во на раз с то я-ние по-мал ко от 50 мет ра.

При зас ле пя ва не во да чът е длъ-жен да на ма ли ско рост та и при не об хо ди мост да спре.При дви же ние през нощ та и при на ма ле на ви ди мост из вън на се-ле ни те мес та, во да чът на ста до, прид виж ва що се по плат но то за дви же ние, тряб ва да го обоз на чи от към стра на та на дви же ни е то със за па лен фе нер.

3. ДВИЖЕНИЕ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯЗи ма та е неб ла гоп ри ят но вре ме за пъ ту ва не. То ва се дъл жи на нис ки те тем пе ра ту ри и свър за ни-те с то ва спе ци фич на ра бо та на дви га те ля, за ле дя ва не на пъ тя, не об хо ди мост от отоп ле ние на ку пе то, за ле дя ва не на стък ла та, на ма ля ва не на ви ди мост та, блес-те не на сне га и дру ги.За да бъ де бе зо пас но пъ ту ва не то през зи ма та, тряб ва да се спаз ват ре ди ца важ ни пра ви ла:1. Пъ ту ва не със зим ни гу ми или ве ри ги про тив бук су ва не.2. Сме не ни мас ла на дви га те ля и тран с ми си я та с под хо дя щи за зи ма та.

8. Безопасност на движението

114

3. Ох ла ди тел на та сис те ма и сис-те ма та за ми е не на стък ла та да са за ре де ни с не зам ръз ва ща теч ност.4. Тръг ва не с дос та тъч но го ри во, и то за ре де но в ре но ми ра ни бен-зи нос тан ции, за да ня ма во да в не го.5. Оси гу ря ва не на пре па рат про-тив зам ръ з ва не на стък ла та.6. Из п рав но отоп ле ние и сис те ма за об дух ва не на стък ла та.7. Пъ ту ва не с на то ва рен ав то мо-бил. Ако се пъ ту ва без път ни ци, е по лез но да има „ба ласт“ в ба-гаж ни ка, ре зер в но го ри во, шан сов ин с т ру мент, чу вал с пя сък, въ же за тег ле не и дру ги.Ре ша ващ о при зим но то пъ ту ва не е на ма ле но то сцеп ле ние на гу ми-те с пъ тя по ра ди мок ри те и за ле-де ни учас тъ ци по пъ ти ща та, ко и то чес то са са мо на от дел ни мес та, по ра ди ко е то из не над ват во да чи-те. Та ки ва учас тъ ци се очак ват на от к ри ти те мес та, къ де то ду ха вя тър, на се вер ни те учас тъ ци в пла ни ни те, на ви со ки те мос то ве и нав ся къ де, къ де то е пос та вен пъ тен знак А15.

Пъ ту ва не то през зи ма та е най-опас но за мла ди те во да чи, ко и то са се под гот вя ли през лет ния пе-ри од. По лез но е да се из п роб ват на бе зо пас но мяс то спи рач ни те въз мож нос ти на ав то мо би ла вър-ху сняг, по ле ди ца, мо кър път.Във всич ки слу чаи, през зи ма та тряб ва зна чи тел но по-плав но да се ма ни пу ли ра с кор ми ло то, спи-рач ка та, съ е ди ни те ля.

4.ОСО БЕ НОС ТИ НА ЛЯТ НА ТА ЕК СПЛО А ТА ЦИЯ НА МПСОсо бе нос ти те са свър за ни с ви со-ки те тем пе ра ту ри и при чи не ни те от тях неб ла гоп ри ят ни пос ле ди ци за во да ча и ав то мо би ла, лет ни те бу ри и на вод не ния, гръ мо те ви ци-те и гра душ ки те.Ви со ка та тем пе ра ту ра раз мек ва ас фал та и на ма ля ва сцеп ле ни е то с гу ми те.През ля то то най-при ят но и бе зо-пас но се пъ ту ва ра но сут рин и в по-къс ни те ве чер ни ча со ве.

115

Из бо рът на мар ш ру та на пъ ту-ва не то е ра бо та на во да ча. С те-че ние на времето той при до би ва зна чи те лен опит и се убеж да ва, че не ви на ги най-къ си ят път е най-бърз и удо бен. В на ча ло то е по-труд но. Ето ня кои ос нов ни прин ци пи:

1. ЕЖЕДНЕВНИ МАРШРУТИа) Обик но ве но то ва са мар ш ру-ти те до ра бо та та, до ма га зи на, до спор т на та пло щад ка. Ако те са мно го къ си, до 2 - 3 км, ще от бе ле жи те мно го ско ро по ви ше-ния раз ход на го ри во по ра ди та ка на ре че ния “сту ден старт”. През пър вия ки ло ме тър със сту ден ав то мо бил раз хо дът на го ри во е 300%, през вто рия ки ло ме тър - 200% и чак на тре тия ки ло ме тър раз хо дът се нор ма ли зи ра. Та ка че, по мис ле те да ли да па ли те ко ла та за 1 - 2 ки ло мет ра път.б) Из би рай те пред ва ри тел но лен та та за дви же ние, ко я то ще поз во ли да за ви е те на след ва що-то кръс то ви ще. По на то ва ре ни те бу ле вар ди се дви же те по ве че в ля ва та лен та, ко я то е най-бър за . В дяс на та лен та се дви жат ав то-бу си, то вар ни ав то мо би ли, има пар ки ра ли МПС и т.н. Из бяг вай те мар ш ру ти с мно го све то фа ри. Из бяг вай те цен т рал ни те град с ки час ти и ра йо ни те око ло учи ли-ща та. Пом не те, че в на се ле ни те

мес та, щом пъ тят има по не две лен ти в ед на та по со ка, е раз ре-ше но “мно го ре до во” дви же ние и из би рай те най-удоб на та лен та.

2. ДА ЛЕЧ НИ ПЪ ТУ ВА НИЯАко ав то мо би лът е доб ре под гот-вен за да леч но пъ ту ва не, ос та ва да се из бе ре под хо дящ мар ш рут. Във всич ки слу чаи пред по чи тай-те ав то ма гис т ра ли те. Из бяг вай те ви со коп ла нин с ки те про хо ди, ако е въз мож но, за що то те мо же да са зат во ре ни. Ин фор ми рай те се от при я те ли, от ме ди и те и де жур ни-те на Фонд републиканска пътна инфраструктура и КАТ за със то я-ни е то на пъ тя: ре мон т ни ра бо ти, от бив ки и т.н.Не тръг вай те на път без път на кар та. Не от ла гай те за реж да не то с го ри во за след ва ща та бен зи-нос тан ция. Не тръг вай те без ре-зер в но го ри во, спи рач на теч ност, ан тиф риз, мо тор но мас ло, круш ки (всич ки ви до ве), све щи.За да спо ри пъ тят, не спи рай те без раз бор но, а на все ки два ча са спи рай те за мал ка гим нас ти ка, прег лед на гу ми те, из бър с ва не на стък ла та и фа ро ве те. Про тив зас пи ва не най-доб ро то сред с т во е спи ра не то на бе зо пас но мяс то и “дрем ва не” за 5 - 10 ми ну ти. Из-пол з ва не то на дъв ка, слу ша не то на ра дио и раз го вор с път ни ци те съ що по ма гат.

ТЕМА № 14. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПЪТУВАНЕТО

116

1. РЕ ЖИМ НА ТРУД И ПО ЧИВ КАНа во да чи те е заб ра не но да уп-рав ля ват МПС за об щес твен пре воз на път ни ци по ве че от за-ко но ус та но ве но то вре ме, как то и в бо лес т но или дру го със то я ние, ко е то съз да ва опа ност за дви же-ни е то. За во да чи те от об щес т ве-ния тран спорт то ва се кон т ро ли ра мно го стро го и на ру ше ни я та се на каз ват с гло ба от 300 до 1000 лв. Ав то бу си те по меж ду на род ни те ли нии не се до пус кат без вто ри шоф ьор, а вре ме то за пъ ту ва не се сле ди със спе ци ал ни при бо ри - та хог ра фи.Ре жи мът на труд и по чив ка има ре ша ва що зна че ние за бе зо пас-ност та на дви же ни е то. За во да-чи те на лич ни ав то мо би ли то ва се ре ша ва един с т ве но от тех ния ра зум и се зап ла ща мно го скъ по.

2. ВЛИ Я НИЕ НА АЛ КО ХО ЛАОс вен по ра ди умо ра и бо лест, во-да чът не е спо со бен да уп рав ля-ва бе зо пас но МПС и при упот ре ба на ал ко хол, упой ва щи ве щес т ва и до ри при при е ма не то на ня кои ле кар с т ва.Опи я не ни е то от ал ко хол се из мер-ва в про ми ли (‰). Един про мил е 1гр чист ал ко хол в 1л кръв.Про ник ва не то на ал ко хо ла в кръв-та за поч ва още през ли га ви ца та на ус та та, а пос ле през сто ма ха и чер ва та. Вре ме то за пре ми на ва не на ал ко хо ла в кръв та за ви си от ви-да и ко ли чес т во то на хра на та, на

ал ко хо ла, ско рост та на при е ма не, прис по со бе ност та на ор га низ ма и дру ги.Кон цен т ра ци я та на ал ко хол в кръв та за ви си от струк ту ра та на чо веш ко то тя ло (сла бо-пъл но), от по ла, от тег ло то и дру ги.Ко ли чес т во то на ал ко хо ла е раз-лич но в раз лич ни те на пит ки и се от бе ляз ва ка то гра ду си (про-цент чист спирт). Изчисляването на промилите в съответствие с приетия алкохол се извършва по формулата:

Въздействие на алкохола върху способностите за шофиранеНиво на алкохола 0,2-0,5 на хилядаПреценката за дистанция и ско-рост на приближаващите превоз-ни средства е изкривена. Водачът е склонен към поемане на по-го-леми рискове, особено при опасни маневри като изпреварване или шофиране прекалено близо до предното превозно средство.

Ниво на алкохола 0,5-0,8 на хилядаЗрението е засегнато, което води до забавена реакция при червен сигнал или стоп-светлини. Водачът е склонен да кара прекалено бързо или да преценява грешно разстоянията при наближаване на завой. За мотоциклетистите е трудно да карат по права линия.

ТЕМА № 15. ВЛИЯНИЕ НА УМОРАТА, АЛКОХОЛАИ УПОЙВАЩИТЕ ВЕЩЕСТВА

ГР. чист алкохолК=0.55х КГ (тел.маса)

117

3. ВЛИ Я НИЕ НА ЛЕ КАР СТВА ТА И УПОЙ ВА ЩИ ТЕ ВЕ ЩЕС ТВАНе по-мал ко опас ни от ал ко хо ла са упой ва щи те ве щес т ва - нар-ко ти ци те. Опас ни пос лед с т вия мо гат да имат и го ля ма част от съ нот вор ни те ле кар с т ва, ле кар с т-ва та про тив бол ки, как то и ре ди ца раз т во ри те ли ка то аце тон, етер, бен зин. На всич ки ле кар с т ва, не-съв мес ти ми с уп рав ле ни е то на МПС има съ от вет но обоз на че ние в упът ва не то за упот ре ба.

ТЕМА № 16. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВОДАЧА

От всич ки учас т ни ци в дви же ни е-то во да чи те са те зи, ко и то но сят най-го ля ма от го вор ност за път на та бе зо пас ност. Не за ви си мо да ли са “про фе си о на лис ти” или уп рав ля ват лич ни те си ав то мо би ли, во да чи те имат оп ре де ле ни за дъл же ния: за но се не на пред ви де ни те до ку мен-ти, за със то я ни е то на уп рав ля ва но-то пре воз но сред с т во, за дъл же ния при пре во за на хо ра и то ва ри. Пре ди всич ко во да чи те имат за дъл-же ния да не съз да ват опас нос ти и преч ки в дви же ни е то, с ко и то пос та вят в опас ност жи во та и зд ра-ве то на хо ра та. Во да чи те тряб ва да опаз ват окол на та сре да, ка то не из х вър лят и не ос та вят на пъ тя пред ме ти или ве щес т ва, а ко га то то ва се слу чи да взе мат мер ки за по-чис т ва не то на пъ тя и за обе зо па ся-ва не на дви же ни е то. За дъл же ние на во да чи те е да се съ об ра зя ват с дру ги те учас т ни ци в дви же ни е то,

ко и то са по-у яз ви ми: пе ше ход ци те, осо бе но де ца та, во да чи те на дву ко-лес ни пре воз ни сред с т ва, во да чи те на жи вот ни и т.н.Во да чът има за дъл же ние да но си пред ви де ни те в за ко на до ку мен ти:1. сви де тел с т во за уп рав ле ние на мо тор но пре воз но сред с т во от съ от вет на та ка те го рия;2. сви де тел с т во за ре гис т ра ция на мо тор но то пре воз но сред с т во, ко е то уп рав ля ва;3. до ку мент за склю че на зас т ра-хов ка „Граж дан с ка от го вор нос т” за мо тор но то пре воз но сред с т во, ко е то уп рав ля ва;4. пре воз ни те до ку мен ти, оп ре де ле-ни от ми нис тъ ра на тран с пор та.Во да чът е за дъл жен пос то ян но да сле ди за из п рав ност та на уп рав ля-ва но то от не го пре воз но сред с т во. Ко га то се по я ви не из п рав ност или пов ре да во да чът тряб ва да взе ме мер ки за ней но то от с т ра ня ва не.

Ниво на алкохола над 0,8 на хилядаВодачът е склонен да надценява способностите си. Зрението е дотолкова засегнато, че водачът може да не забележи навреме велосипедисти, пешеходци или паркирани коли.

118

При не въз мож ност за от с т ра ня ва-не на пов ре да та на пъ тя во да чът мо же да прид ви жи пре воз но то сред с т во до мяс то то, къ де то тя мо же да се от с т ра ни. Прид виж ва-не то мо же да ста не след взе ма не на не об хо ди ми те мер ки за бе зо-пас ност.Съ щес т ву ват не из п рав нос ти, ко-и то пря ко са свър за ни с бе зо пас-ност та на дви же ни е то. За ко нът заб ра ня ва на во да ча да пред виж-ва пре воз но то сред с т во, пре ди от с т ра ня ва не на та ки ва не из п рав-нос ти и пов ре ди. То ва са след ни те пов ре ди и не из п рав нос ти:

1. по ос нов на та спи рач на уред ба при из ти ча не на спи рач на теч ност или въз дух или ко га то ефек тив ност-та от ра бо та та на спи рач на та уред-ба не от го ва ря на нор ма тив ни те изис к ва ния, при ко е то при спи ра не се на ру ша ва ус той чи вост та на пре-воз но то сред с т во или на със та ва от път ни пре воз ни сред с т ва или се удъл жа ва спи рач ни ят им път;

2. по пнев ма тич на та спи рач на уред ба -

ко га то ос вен по со че ни те в т. 1 не из п рав нос ти ком п ре со рът не оси гу ря ва не об хо ди мо то на ля га-не на въз ду ха за зах ран ва не на уред ба та;

3. по кор мил на та уред ба - ко га то има не зак ре пе ни, не о си гу-ре ни про тив са мо раз ви ва не или пов ре де ни, с на ру ше на ця лост, час ти и въз ли;

4. по ра ма та, ка би на та, ка ро се -ри я та и до пъл ни тел но то обо руд ва не, ко га то:а) лип с ват или са пов ре де ни пред пи са ни те ог ле да ла за виж да-не на зад; та зи раз по ред ба не се от на ся за пре воз ни те сред с т ва, ко и то имат ди рек т на ви ди мост от мяс то то на во да ча към пъ тя през зад но то и стра нич ни те стък ла;б) не ра бо тят стък ло чис тач ки те по вре ме на дъжд или сне го ва леж;в) не из п рав но е тег ли тел но-при кач-но то ус т ройс т во на тег ле що то пре-воз но сред с т во или на ре мар ке то или опор но-при кач но то ус т ройс т во на вле ка ча или по лу ре мар ке то;

5. по си ло во то пре да ва не -ако не ра бо ти съ е ди ни те лят, лип с-ват или са пов ре де ни зак реп ва щи еле мен ти на кар дан ния вал или по лу ва ло ве те;

6. по джан та та -когато е пов ре де на, с на ру ше на ця лост, лип с ва или е пов ре ден еле-мент за зак реп ва не на джан та та към гла ви на та на ко ле ло то;

7. из ти ча го ри во;

8. свет лин ните ус т ройс т ва или свет ло от ра зи те ли

при дви же ние през нощ та са по-вредени.

9. гумата има разкъсвания Бе зо пас ност та при пре во за на то ва ри и път ни ци е за дъл же ние из ця ло на во да ча. Во да чът не е за дъл жен да из пъл ня ва раз по-

119

реж да ния, ко и то про ти во ре чат на за дъл же ни я та му по за ко на.При пре воз ва не на то ва ри ма са та на на то ва ре но то път но пре воз но сред с т во не тряб ва да над ви ша ва мак си мал но до пус ти ма та ма са, от ра зе на в сви де тел с т во то му за ре гис т ра ция.Пре воз ва ни те то ва ри тряб ва:1. да не съз да ват опас ност за учас-т ни ци те в дви же ни е то;2. да бъ дат ук ре пе ни и да не се вла чат по пъ тя;3. да не ог ра ни ча ват ви ди мост та на во да ча и да не на ру ша ват ус-той чи вост та и уп рав ля е мост та на път но то пре воз но сред с т во;4. да не зак ри ват свет ли ни те, сиг нал-ни те ус т ройс т ва, опоз на ва тел ни те зна ци, та бе ли те с ре гис т ра ци он ни но ме ра, ог ле да ла та за виж да не на-зад и сиг на ли те, по да ва ни с ръ ка.То ва ри те, ко и то мо же да бъ дат раз-пи ле ни, как то и те зи, ко и то блес тят и съз да ват опас ност от зас ле пя ва-не, тряб ва да бъ дат пок ри ти.Ко га то то ва рът из ли за от с т ра ни на най-из да де на та част от пре воз но-то сред с т во с по ве че от 0,20 мет-ра, а от п ред или от зад - с по ве че от 1 м, то ва рът се обоз на ча ва с чер вен флаг, а при дви же ние през нощ та - с бял свет ло от ра зи тел или с бя ла свет ли на от п ред и с чер вен свет ло от ра зи тел или с чер ве на свет ли на от зад.Ко га то по вре ме на пре воз ва не то то ва рът пад не из ця ло или час-тич но на пъ тя, во да чът е длъ жен да взе ме не об хо ди ми те мер ки

До пус ти ма та мак си мал на ско рост на дви же ние на мо тор ни пре воз ни сред с т ва, пре воз ва щи опа сен то-вар в на се ле но мяс то, е 40 км/ч., из вън на се ле но мяс то - 50 км/ч., и по ав то ма гис т ра ла - 90 км/ч.Пар ки ра не то на път но пре воз но сред с т во, ко е то пре воз ва опа сен то вар, се из вър ш ва са мо на пар-кин ги, оп ре де ле ни за та зи цел, а ко га то ня ма та ки ва - из вън плат-но то за дви же ние, най-мал ко на 200 мет ра от на се ле но мяс то или от обоз на че на во до дай на зо на.На во да ча на път но пре воз но сред-с т во, ко е то е из вън га ба рит но или пре воз ва опа сен то вар, е заб ра-не но да прес то я ва на плат но то за дви же ние и да се дви жи при на ма-ле на ви ди мост под 50 мет ра.При пре воз ва не на път ни ци во да-чът е длъ жен:1. да из вър ш ва пре во за са мо с пред наз на че ни за то ва път ни пре воз ни сред с т ва съ об раз но то-ва ро но си мост та, от ра зе на в сви-де тел с т во то за ре гис т ра ция;

за сиг на ли зи ра не на то ва ра и на път но то пре воз но сред с т во и за по чис т ва не на път но то плат но.Опас ни те то ва ри се опа ко ват, ети ки рат, мар ки рат и пре воз ват съг лас но изис к ва ни я та на Ев ро-пейс ка та спо год ба за меж ду на-ро ден пре воз на опас ни то ва ри по шо се (ADR),(„Дър жа вен вес т-ник”, бр. 73 от 1995 г.)

120

2. пре ди по тег ля не да се убе ди, че са оси гу ре ни всич ки ус ло вия за бе зо пас но то им пре воз ва не;3. да зат ва ря вра ти те на ав то бу са, тро лей бу са или трам вая пре ди по тег ля не то и да не ги от ва ря по вре ме на дви же ние;4. да пос та ви на пре воз но то сред с т-во от п ред и от зад съ от вет ния опоз-на ва те лен знак при пре воз ва не на ор га ни зи ра на гру па де ца; то ва изис к-ва не не се от на ся за път ни те пре воз-ни сред с т ва от ре дов ни те ли нии за об щес т вен пре воз на път ни ци.5. да спира за качване и слизане на пътници по допълнителна ав-тобусна линия само на местата, определени за това от съответния общински съвет. Заб ра ня ва се пре воз ва не то на по-го лям брой път ни ци от оп ре-де ле ния в сви де тел с т во то за ре-гис т ра ция на мо тор но то пре воз но сред с т во. Пре воз ва не то на де ца до 12 -го диш на въз раст е заб ра-не но на зад на та се дал ка на мо то-цик лет или мо то пед и на пред на та се дал ка на лек ав то мо бил, ос вен ако за де те то е пос та ве на до пъл-ни тел на спе ци ал на се дал ка.Заб ра ня ва се пре воз ва не то на път ни ци в

ту рис ти чес ки ре мар ке та,то вар ни ре мар ке та,са мо ход ни ша си та,трак то ри и дру ги

сел с кос то пан с ки ма ши ни,в ка ро се ри я та на са мос ва ли

и в то вар ни ко шо ве на мо то цик ле ти.

В ка ро се ри я та на то ва рен ав то мо-бил мо же да се пре воз ват ли ца, ко и то то ва рят, раз то вар ват, съп-ро вож дат, при е мат или пре да ват пре воз ва ния то вар, ка то бъ де оси-гу ре на тях на та бе зо пас ност. Бро ят им за все ки тон по ле зен то вар е по един чо век, но не по ве че от 8. Те зи изис к ва ния не се от на сят до мо тор ни те пре воз ни сред с т ва на Ми нис тер с т во то на от б ра на та.За ко нът за дви же ни е то по пъ ти-ща та пред виж да спе ци ал ни за дъл-же ния на во да ча за опаз ва не на пе ше ход ци те.Во да чът на път но пре воз но сред с-т во е длъ жен да бъ де вни ма те лен и пред паз лив към пе ше ход ци те, осо бе но към де ца та, към ин ва-ли ди те, в час т ност към сле пи те, ко и то се дви жат с бял бас тун, и към прес та ре ли те хо ра.При приб ли жа ва не към мяс то, къ де то на пъ тя или в бли зост до не го се на ми рат де ца, во да чът на път но пре воз но и да сред с т во е длъ жен да на ма ли ско рост та, а при не об хо ди мост - да спре.При по да ден от во дач на ор га ни-зи ра на гру па де ца сиг нал с пал ка „Стоп! Де ца”, с чер вен флаг или с ръ ка, во да чи те на път ни пре воз-ни сред с т ва са длъж ни да спрат и да из ча кат пре ми на ва не то на де ца та.

121

При приб ли жа ва не към пе ше-ход на пъ те ка во да чът на не рел-со во път но пре воз но сред с т во е длъ жен да про пус не стъ пи ли-те на пе ше ход на та пъ те ка или пре ми на ва щи те по нея пе ше-ход ци, ка то на ма ли ско рост та или спре.

При за о би ка ля не на спря ло пред пе ше ход на пъ те ка път но пре воз но сред с т во во да чът на не рел со во то път но пре воз но сред с т во е длъ-жен да се дви жи с та ка ва ско рост, ко я то да му поз во ли да спре, за да про пус не пре ми на ва щи те по пе ше-ход на та пъ те ка пе ше ход ци. Пе ше ход на та пъ те ка е част от плат но то за дви же ние, очер та-на или не с път на мар ки ров ка и сиг на ли зи ра на с път ни зна ци, пред наз на че на за пре ми на ва не на пе ше ход ци. На кръс то ви ща та пе ше ход ни пъ те ки са про дъл же-ни я та на тро то а ри те и бан ке ти те вър ху плат но то за дви же ние.Ко га то пре ми на ва не то на пе ше-ход ци те през пе ше ход на пъ те ка се ре гу ли ра с пъ тен све то фар или от ре гу ли ров чик, во да чът на път но пре воз но сред с т во е длъ жен:1. при по да ва не на сиг нал, кой то заб ра ня ва пре ми на ва не то - да спре пред пе ше ход на та пъ те ка;

2. след по да ва не на сиг нал, кой то му раз ре ша ва пре ми на ва не то - да про пус не пе ше ход ци те, ко и то все още се на ми рат на пе ше ход на та пъ те ка;3. да не нав ли за на пе ше ход на пъ те ка, ако не е убе ден, че ня ма да бъ де при ну ден да спре и да ос та не на пе ше ход на та пъ те ка, след по да ва не на сиг нал, кой то заб ра ня ва пре ми на ва не то.Ко га то пе ше хо дец, сто ящ на бан-ке та или тро то а ра, сиг на ли зи ра с ръ ка за на ме ре ни е то си да пре ми не по пе ше ход на та пъ те ка, во да чът на не рел со во път но пре-воз но сред с т во е длъ жен, без да съз да ва опас ност за дви же ни е то, да спре, за да про пус не пе ше хо-де ца.Ко га то на плат но то за дви же ние има во да, кал или дреб ни ка мъ-ни, во да чът на път но пре воз но сред с т во е длъ жен да пре ми на ва с та ка ва ско рост, че да не при чи-ни из цап ва не или на ра ня ва не на пе ше ход ци те.Во да чът на път но пре воз но сред-с т во при приб ли жа ва не към спи-ращ, спрял или по тег лящ ав то бус, обоз на чен с опоз на ва те лен знак, че пре воз ва ор га ни зи ра на гру па де ца, е длъ жен да спре, за да оси-гу ри бе зо пас ност та на де ца та.

122

1. КОНТРОЛНИ ОРГАНИСЪГЛАСНО ЗДвПЗа ко нът за дви же ни е то по пъ ти ща-та пред виж да три ви да кон т рол ни ор га ни с оп ре де ле ни пра во мо щия: ор га ни на Ми нис тер с т во то на вът-реш ни те ра бо ти, на Ми нис тер с т во-то на тран с пор та и съ об ще ни я та и на об щи ни те.Служ би те, оп ре де ле ни от ми нис тъ-ра на вът реш ни те ра бо ти:1. кон т ро ли рат спаз ва не то на пра-ви ла та за дви же ние от всич ки учас-т ни ци в дви же ни е то и тех ни чес ка та из п рав ност на дви же щи те се по пъ тя път ни пре воз ни сред с т ва, ка то за цел та слу жеб ни те ли ца са длъж-ни при про вер ка да се обоз на чат яс но, оси гу ря вай ки не об хо ди ма та ви ди мост;2. при не об хо ди мост ре гу ли рат дви-же ни е то по пъ ти ща та;3. сле дят за със то я ни е то на пъ тя и път ни те при над леж нос ти и пре-дуп реж да ват пис ме но сто па ни те на пъ тя за от с т ра ня ва не на ус та но ве-ни не из п рав нос ти по тях;4. ре гис т ри рат и во дят от чет на път-нот ран с пор т ни те про из шес т вия.5. извършват анализ на пътно-транспортните произшествия и предоставят информация на дър-жавни органи, общини, обществени организации и на средствата за масово осведомяване; 6. водят националните регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспортните

произшествия и създават инфор-мационни фондове за съхраняване на данните;7. извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранс-портните произшествия и после-диците от тях;8. въвеждат временна организа-ция на движението съвместно със собственика или администрацията, управляваща пътя;9. могат да въвеждат временни промени в организацията на дви-жението при внезапно появила се опасност за движението - аварийно възникнало препятствие по пътя, заснежаване или заледяване, път-нотранспортни произшествия, като незабавно уведомяват собственика или администрацията, управлява-ща пътя.10. осъществяват контрол по из-пълнение на учебните програми за извършване на допълнително обучение по чл.157, ал.3, като из-вършват проверки по документи и на място.11. осъществяват контрол по спаз-ване на задължението за движение на пътните превозни средства по републиканските пътища след за-плащане на винетна такса, поста-вянето на валидни винетни стикери и премахването на винетни стикери с изтекъл срок.Служ би те, оп ре де ле ни от ми нис тъ-ра на тран с пор та кон т ро ли рат:1. об щес т ве ния пре воз на път ни ци и то ва ри, как то и всич ки до ку мен ти,

ТЕМА № 17. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

123

свър за ни с то зи пре воз;2. дей ност та на ли ца та, по лу чи ли раз ре ше ние да из вър ш ват ре монт, тех ни чес ко об с луж ва не на мо тор ни пре воз ни сред с т ва или пе ри о ди чен прег лед за тех ни чес ка из п рав ност на ре гис т ри ра ни те път ни пре воз ни сред с т ва;3. със то я ни е то на ма те ри ал на та ба за и из пъл не ни е то на учеб ни те прог ра ми в учеб ни те фор ми за под го тов ка на во да чи на мо тор ни пре воз ни сред с т ва.Служ би те за кон т рол, оп ре де ле ни от кме то ве те на об щи ни те:1. кон т ро ли рат в на се ле ни те мес-та спаз ва не то на пра ви ла та за пар ки ра не от во да чи те на път ни пре воз ни сред с т ва, на пра ви ла-та за дви же ние от пе ше ход ци те и на пра вил но то из пол з ва не на алар ме ни те ин с та ла ции, мон ти-ра ни в път ни пре воз ни сред с т ва за тях на та ох ра на;2. из пол з ват тех ни чес ко сред с т во за при ну ди тел но за дър жа не на път-но то пре воз но сред с т во, за ко е то не е зап ла те на дъл жи ма та так са за крат ков ре мен но пар ки ра не по чл. 99, ал. 3, до зап ла ща не на так-са та и на раз хо ди те по при ла га не на тех ни чес ко то сред с т во.3. контролират на територията на общината спазването на изисква-нията на Закона за управление на отпадъците по отношение на изоставените или снетите от отчет моторни превозни средства.4. регистрират пътните превозни средства с животинска тяга.

2. НА ЛА ГА НЕ НА ГЛО БИГло би те за на ру ше ния на ЗД вП и на

из да де ни те въз ос но ва на не го нор-ма тив ни ак то ве се на ла гат с фиш и на ка за тел ни пос та нов ле ния.За ма ло важ ни слу чаи на на ру ше-ния, ус та но ве ни при из вър ш ва не то им, на мяс то се на ла га гло ба до 50 ле ва. Из да де ни ят за на ло же на та гло ба фиш тряб ва да съ дър жа дан-ни за са мо лич ност та на слу жи те ля, кой то е на ло жил гло ба та, за са мо-лич ност та на на ру ши те ля, мяс то то и вре ме то на на ру ше ни е то, на ру-ше ни те раз по ре ди и раз ме ра на гло ба та. Фи шът се под пис ва от слу-жи те ля, кой то е на ло жил гло ба та и от на ру ши те ля, че е съг ла сен да пла ти гло ба та и се из п ра ща за из-пъл не ние на съ от вет на та служ ба, съг лас но Данъчно-процесуалния кодекс. На на ру ши те ля се да ва ко-пие от фи ша, за да мо же да зап ла ти гло ба та доб ро вол но в съ от вет на та об щи на по мес то жи ве е не.На ли це, ко е то ос пор ва из вър ше но-то от не го на ру ше ние или раз ме ра на на ло же на та му гло ба или от ка же да под пи ше фи ша, се със та вя акт.Фиш за неп ра вил но пар ки ра но мо-тор но пре воз но сред с т во мо же да се из да де и в от със т вие на на ру-ши те ля. В то зи слу чай пър ви ят ек-зем п ляр от фи ша се зак реп ва към мо тор но то пре воз но сред с т во, ка то се взе мат мер ки той да не се пов ре-ди от ат мос фер ни те ус ло вия. Зак-реп ва не то на фи ша към мо тор но то пре воз но сред с т во е рав но сил но на връч ва не то му. Вто ри ят ек зем п ляр се из п ра ща по по ща та, а тре ти ят ек зем п ляр ос та ва за съх ра не ние в служ ба та за кон т рол.За из вър ше ни на ру ше ния на во-да чи те се със та вят ак то ве от

124

длъж нос т ни те ли ца на служ би те за кон т рол. Ре дов но със та ве ни те ак то ве имат до ка за тел с т ве на си ла до до каз ва не на про тив но то. Ак то-ве те се със та вят в при със т ви е то на сви де тел, кой то мо же да бъ де и длъж нос т но ли це. На ру ши те лят под пис ва ак та, при ко е то мо же да нап ра ви сво и те въз ра же ния сре щу опи са ни те констатации. На ру ши те-лят мо же да не под пи ше ак та, ко е то не спи ра про це ду ра та. Ак то със та-ви те лят да ва един ек зем п ляр от ак та на на ру ши те ля, ка то за дър жа кон т рол ния му та лон. С ак та на ру-ши те лят има пра во да уп рав ля ва МПС един ме сец без кон т ро лен та-лон. В трид не вен срок на ру ши те лят има пра во да да де до пъл ни тел ни пис ме ни обяс не ния към ак та или да ос по ри на ру ше ни е то, не за ви си мо да ли е под пи сал ак та.На ка за тел ни те пос та нов ле ния се из да ват от ми нис тъ ра на вът реш-ни те ра бо ти, ми нис тъ ра на тран с-пор та и от кме то ве те на об щи ни те или от упъл но мо ще ни от тях длъж-нос т ни ли ца. В се дем д не вен срок от връч ва не то на на ка за тел но то пос та нов ле ние во да чът има пра во да го об жал ва пред ра йон ния съд. То ва ста ва чрез на каз ва щия ор ган с пис ме на жалба в два ек зем п ля ра.

3. ЛИ ША ВА НЕ ОТ ПРА ВО ЗА УП-РАВ ЛЕ НИЕ НА МПСЗа оп ре де ле ни на ру ше ния, ко и то са с по ви ше на об щес т ве на опас-ност, во да чи те мо гат да бъ дат ли ша ва ни от пра во за уп рав ле ние на МПС. Ли ша ва не то ста ва с на ка-за тел но пос та нов ле ние. Пос та нов-ле ни е то под ле жи на об жал ва не по

съ де бен ред.

4. ПРИ НУ ДИ ТЕЛ НИ АД МИ НИС-ТРА ТИВ НИ МЕР КИТе зи мер ки не са на ка за ние, а сред с т во за оси гу ря ва не на бе зо-пас ност та на дви же ни е то, чрез вре-мен но от с т ра ня ва не от дви же ни е то на во да чи и пре воз ни сред с т ва, ко и то пред с тав ля ват об щес т ве на опас ност.При ну ди тел ни те ад ми нис т ра тив ни мер ки са:1. вре мен но от не ма не на сви де тел-с т во то за уп рав ле ние на мо тор но пре воз но сред с т во на во дач:а) за ко го то ви ди мо се ус та но ви, че не от го ва ря на ме ди цин с ки те или пси хо ло ги чес ки те изис к ва ния - до от па да не на ос но ва ни е то за то ва;б) кой то уп рав ля ва мо тор но пре-воз но сред с т во с кон цен т ра ция на ал ко хол в кръв та над 0,5 на хи ля да или е под въз дейс т ви е то на дру го упой ва що ве щес т во - до ре ша ва не на въп ро са за от го вор ност та му, но за не по ве че от 6 ме се ца;в) кой то по ра ди нез на ние е из вър-шил не ма ло важ но на ру ше ние на пра ви ла та за дви же ние - до ус пеш-но по ла га не на про ве ро чен из пит;2. вре мен но спи ра не от дви же ние на мо тор но пре воз но сред с т во:а) до от с т ра ня ва не на не из п рав-ност та, ко га то мо тор но то пре воз но сред с т во е тех ни чес ки не из п рав но, вклю чи тел но и ко га то съ дър жа ни-е то на вред ни ве щес т ва в из го ре-ли те га зо ве или шу мът са над ус та-но ве ни те нор ми или кон с т рук ци я та му е из ме не на без съ от вет но то раз ре ше ние;б) до от с т ра ня ва не на не съ от вет с-

125

т ви е то, ко га то мо тор но то пре воз но сред с т во пре воз ва опа сен то вар, но не от го ва ря на изис к ва ни я та за кла са и ви да на пре воз ва ния то вар;в) на соб с т ве ник, кой то ня ма за дъл-жи тел на зас т ра хов ка „Граж дан с ка от го вор нос т” - до сключ ва не то й.3. за дър жа не на от го вор но па зе не до ус та но вя ва не на соб с т ве ност та на ре гис т ри ра но или под ле жа що на ре гис т ри ра не път но пре воз но сред с т во, на ко е то иден ти фи ка ци-он ни ят но мер на ра ма та (ша си то), пос та вен от про из во ди те ля, лип с ва по ра ди за ли ча ва не или от с т ра ня-ва не, или е про ме нен;4. из зем ва не на сви де тел с т во то за уп рав ле ние на ли це, ко е то не е из пъл ни ло за дъл же ни е то си по чл. 157, ал. 4;5. пре мес т ва не на пар ки ра но път но пре воз но сред с т во без зна ни е то на не го вия соб с т ве ник или на упъл-но мо ще ния от не го во дач, ко га то пре воз но то сред с т во е:а) пар ки ра но пра вил но, но об с-то я тел с т ва та на ла гат не го во то пре мес т ва не; за но во то мес то по-ло же ние на пре воз но то сред с т во се уве до мя ва ра йон но то по ли цейс ко уп рав ле ние, а раз хо ди те, нап ра ве-ни във връз ка с пре мес т ва не то на пре воз но то сред с т во, са за смет ка на ли це то или ор га ни за ци я та, по-ис ка ла пре мес т ва не то;б) пар ки ра но в на ру ше ние на пра-ви ла та за дви же ние и съз да ва опас ност или пра ви не въз мож но пре ми на ва не то на дру ги те учас т-ни ци в дви же ни е то; в то зи слу чай ли ца та по чл. 168 уве до мя ват ра-

йон но то по ли цейс ко уп рав ле ние, от те ри то ри я та на ко е то е пре мес тен ав то мо би лът, за но во то мес то по-ло же ние на пре воз но то сред с т во; раз хо ди те, нап ра ве ни във връз ка с пре мес т ва не то на пре воз но то сред с т во, са за смет ка на соб с т-ве ни ка на пре воз но то сред с т во, ко е то мо же да бъ де за дър жа но до зап ла ща не на те зи раз хо ди, ка то в то зи слу чай на на ру ши те ля се със-та вя акт, а так са та за от го вор но то па зе не на пре мес те ния ав то мо бил се на чис ля ва от мо мен та на уве до-мя ва не то на ра йон но то по ли цейс ко уп рав ле ние;в) без та бе ли с ре гис т ра ци о нен но-мер, пос та ве ни на оп ре де ле ни те за то ва мес та.При ну ди тел ни те ад ми нис т ра тив-ни мер ки по точ ки 1, 2, 4 и 5 “а” се при ла гат с мо ти ви ра на за по вед от ръ ко во ди те ля на съ от вет на та служ ба за кон т рол. Те мо гат да се об жал ват, но по да де на та жал ба не спи ра из пъл не ни е то на при ло же на-та ад ми нис т ра тив на мяр ка.Пъл на ин фор ма ция за ад ми нис т-ра тив но на ка за тел на та от го вор ност за на ру ше ни я та на пра ви ла та за дви же ни е то се на ми ра в при ло же-ния сис те ма ти зи ран спра воч ник. От 1 яну а ри 2000 го ди на се въ-веж да “точ ко ва сис те ма” са от-чет на из вър ше ни те на ру ше ния (НАРЕДБА № I-167 от 26.06.2001 г. за оп ре де ля не на пър во на чал ния мак си ма лен раз мер на кон трол ни-те точ ки на во дач на мо тор но пре-воз но сред ство и на ру ше ни я та, за ко и то се от не мат, обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г.).

126

При по лу ча ва не то на сви де тел с т во-то за уп рав ле ние во да чът по лу ча ва и кон т ро лен та лон с 39 точ ки. За вся ко на ру ше ние во да чът гу би оп-ре де лен брой точ ки. При от не ма не на всич ки кон т рол ни точ ки во да чът гу би при до би та та пра вос по соб ност и е длъ жен да вър не сви де тел с т-во то за уп рав ле ние в съ от вет на та служ ба на Ми нис тер с т во то на вът-реш ни те ра бо ти.Ли це, ко е то е за гу би ло пра вос по-соб ност да уп рав ля ва мо тор но пре-воз но сред с т во по ре да на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, след ка то е вър на ло сви де тел с т во то си за уп рав ле ние има пра во от но во да бъ де до пус-на то до из пит пред съ от вет ни те ор га ни за при до би ва не на та ка ва пра вос по соб ност, но не по-ра но от шест ме се ца от да та та, на ко я то е вър на то сви де тел с т во то.Бро ят на точ ки те за пот вър жда ва не ва лид нос тта на сви де тел ство то се въз ста но вя ва:1. чрез час тич но уве ли ча ва не с 1/3 от пър во на чал ния брой точ ки след пре ми на то до пъл ни тел но обу че-ние, но не по ве че от вед нъж за срок от 1 го ди на; обу че ни е то се про веж-да от лицензирани ор га ни за ции;2. слу жеб но, до мак си мал ния раз-мер, две го ди ни след пос лед но то на ру ше ние, за ко е то на во да ча са от не ма ни точ ки;3. при отмяна на наказателното постановление от съда;4. след ус пеш но по ла га не на из пит за при до би ва не на пра вос по соб-ност от во дач, на кой то са от не ти всич ки кон трол ни точ ки - въз ста но-вя ва се ли ми тът от 39 точ ки.Бро ят на точ ки те за пот вър ж да ва-

не ва лид ност та на сви де тел с т во то мо же да се въз с та но вя ва са мо до пър во на чал ния мак си ма лен раз мер.Дуб ли кат на сви де тел с т во за уп-рав ле ние се из да ва, ко га то сви де-тел с т во то е из гу бе но, от к рад на то или уни що же но, за ко е то при те жа-те лят на сви де тел с т во то под пис ва дек ла ра ция.Сви де тел с т во за уп рав ле ние на мо-тор но пре воз но сред с т во, из да де но в дру га дър жа ва, е дейс т ви тел но на те ри то ри я та на Ре пуб ли ка Бъл-га рия за ка те го ри я та, за ко я то то е из да де но, в след ни те слу чаи:1. дър жа ва та, от ко я то то е из да-де но, е до го ва ря ща се стра на по Кон вен ци я та за път но то дви же ние (Ви е на, 1968 г.) и сви де тел с т во то от го ва ря на изис к ва ни я та на При-ло же ние № 6 към кон вен ци я та;2. сви де тел с т во то е прид ру же но от ле га ли зи ран пре вод на бъл гар-с ки език;3. сви де тел с т во то е меж ду на род но и от го ва ря на изис к ва ни я та на При-ло же ние № 7 към Кон вен ци я та за път но то дви же ние (Ви е на, 1968 г.).Чуж дес т ран но на ци о нал но сви де-тел с т во за уп рав ле ние на мо тор но пре воз но сред с т во на ли це, пре-би ва ва що по ве че от ед на го ди на на те ри то ри я та на Ре пуб ли ка Бъл га рия, се под ме ня с бъл гар с ко на ци о нал но сви де тел с т во.Меж ду на род но сви де тел с т во за уп-рав ле ние се из да ва въз ос но ва на ва лид но на ци о нал но сви де тел с т во за уп рав ле ние, из да де но в Ре пуб ли-ка Бъл га рия. То ва меж ду на род но сви де тел с т во не е ва лид но на те ри-то ри я та на Ре пуб ли ка Бъл га рия.

127

ТЕМА № 18. ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ПЪТНОТРАНСПОРТНО ПРОИЗШЕСТВИЕ

18.1. ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА ВОДАЧА

1. ОЦЕН КА НА ОБ С ТА НОВ КА ТА И ОП РЕ ДЕ ЛЯ НЕ НА ПОС ЛЕ ДО ВА-ТЕЛ НОСТ ТА ОТ ДЕЙС Т ВИЯ ВЪВ ВРЪЗ КА С ПРО ИЗ ШЕС Т ВИ Е ТОСъг лас но За ко на за дви же ни е то по пъ ти ща та “път нот ран с пор т но про из шес т вие е съ би тие, въз-ник на ло в про це са на дви же ни-е то на път но пре воз но сред с т во и пре диз ви ка ло на ра ня ва не или смърт на хо ра, пов ре да на път но пре воз но сред с т во, път, път но съ о ръ же ние, то вар или дру ги ма те ри ал ни ще ти.”Все ки во дач, не за ви си мо да ли е учас т ник в про из шес т ви е то или не, е за дъл жен да оказ ва съ дейс-т вие за да ва не на по мощ на пос-т ра да ли те, за обе зо па ся ва не на мяс то то на про из шес т ви е то, за пре воз на пос т ра да ли те, за за паз-ва не на сле ди те и т.н. Точ ни ят ред за ви си от кон к рет на та об с та нов ка, ка то дейс т ви я та тряб ва да се сте-пе ну ват по тях на та важ ност.

2. ОБЕ ЗО ПА СЯ ВА НЕ НА ДВИ ЖЕ-НИ Е ТОПре ди всич ко тряб ва да се взе-мат мер ки да не се до пус не но во про из шес т вие от дру ги пре воз ни сред с т ва, да не пос лед ва за пал-ва не или взри вя ва не на пос т ра да-ли те ав то мо би ли, да не по пад нат ППС в про паст и дру ги. В по ве че то слу чаи те зи дейс т вия са осо бе но важ ни и се пос та вят на пър во мяс-то във ве ри га та от дейс т вия, кои то во да чи те тряб ва да из вър шат. То-ва се пос ти га или чрез пос та вя не на хо ра или чрез дру ги сред с т ва за сиг на ли зи ра не: свет ло от ра зи те-лен три ъ гъл ник (най-малко на 30 метра при разрешена скорост до 90 км/час и 100 метра – над тази скорост), включ ва не на ава рий ни-те свет ли ни, пос та вя не на фе нер или под виж на лам па, за пал ва не на огън, пос та вя не на яр ки пред-ме ти и дру ги.

Кон к рет ни те дейс т вия се оп ре де-лят от ха рак те ра и ин тен зив ност та на дви же ни е то, от вре ме то в де-но но щи е то, от на ли чи е то на дру ги хо ра, ко и то мо гат да се вклю чат в обе зо па ся ва не то. В на ка за тел ния

ко декс съ щес т ву ва прин ци път, че ни кой не е за дъл жен да оказ ва по мощ, ако с то ва се зас т ра ша ва соб с т ве ни ят му жи вот. За то ва тряб ва да се пре це ни доб ре как-ви опас нос ти мо гат да се по я вят.

128

Не пи пай те ни що, пре ди да сте си гур ни, че не съ щес т ву ва ня как ва опас ност. За то ва съ об ра зя вай те след ни те важ ни не ща:- ста бил но ли е пос т ра да ло то пре воз но сред с т во, има ли опас-ност да се пре о бър не или плъз не в про паст;- има ли из ти ча не на го ри во, ко е то създава опас ност от възникване на по жар;- има ли наб ли зо из точ ни ци на ви со ко нап ре же ние;

3.ОКАЗ ВА НЕ НА ПО МОЩ НА ПОС-Т РА ДА ЛИ ТЕОказ ва не то на по мощ на пос т-ра да ли те тряб ва да ста ва мно го вни ма тел но. В мно го слу чаи е по-доб ре да се из ча ка спе ци а ли зи ра-на ме ди цин с ка по мощ. От из к лю-чи тел на важ ност е да се пре це ни точ но в ка къв ред тряб ва да се оказ ва пър ва по мощ. Не се пре по-ръч ва да се за е ма те със слу ча и те на на ру ше на сър деч на дей ност, без при те жа ва не то на съ от вет на-та ква ли фи ка ция. Всич ко за ви си от мяс то то на про из шес т ви е то. В цен тъ ра на го лям град е по-доб ре да се из ча ка ли ней ка та, вмес то да се из важ дат пос т ра да ли те и да се тран с пор ти рат с не под хо дя щи пре воз ни сред с т ва. Не слу чай но в ня кои стра ни е заб ра не но да се оказ ва пър ва по мощ от неп ро фе-си о на лис ти. Об рат но, при про из-шес т вие да леч от на се ле но мяс то тряб ва да се ор га ни зи ра въз мож но най-бър зо то тран с пор ти ра не до спе ци а ли зи ра но зд рав но за ве де-ние. Във всич ки слу чаи тряб ва да

се пред п ри е мат мер ки за оказ ва не на не от лож на по мощ ка то спи ра не на кръ во те че ние, пред паз ва не от за ду ша ва не при глът нат език, из-кус т ве но ди ша не. Пре по ръч ва се по мощ та да се из вър ш ва в след-на та пос ле до ва тел ност:

4. ЗА ПАЗ ВА НЕ НА СЛЕ ДИ ТЕЗа паз ва не то на сле ди те от про-из шес т ви е то е важ но за ус та но-вя ва не на ви нов ност та. В ня кои ев ро пейс ки стра ни ав то мо би ли те са снаб де ни с ком п лек ти за ре гис-т ра ция на сле ди те, ко и то включ ват фо то а па рат за ед нок рат на упот-ре ба, те бе шир, ро лет ка, мо лив, ми ли мет ро ва хар тия. Важ но е да се ре гис т ри ра по ло же ни е то на пре-воз ни те сред с т ва, спи рач ни те сле-ди, на ли чи е то на дру ги пре воз ни сред с т ва по вре ме на уда ра и т.н.

9. Безопасност на движението

129

Най-доб ре е пре воз ни те сред с т ва да не се пре мес т ват, но ако то ва е не об хо ди мо за тран с пор ти ра не на пос т ра да ли, тряб ва да се ре-гис т ри ра мяс то то им, да се взе мат име на та на сви де те ли и но ме ра та на дру ги те пре воз ни сред с т ва.

5. УВЕ ДО МЯ ВА НЕ НА КОН Т РОЛ-НИ ТЕ ОР ГА НИЗа вся ко про из шес т вие се уве до-мя ват ор га ни те на МВР или об-щи на та. То ва ста ва чрез по път ни пре воз ни сред с т ва, чрез служ би те за път на по мощ, чрез спе ци а ли-зи ра ни те те ле фо ни по ав то ма-гис т ра ли те или чрез мо бил ни те те ле фо ни, на международния специализиран телефон 112. Те-ле фон ни ят но мер 166 е ди рек т на-та връз ка с път на та по ли ция.

Път ни ят знак Е4 указ ва къ де по пъ тя мо же да се на ми ра те ле-фон: то ва са път ни те кан то ни, бен зи нос тан ци и те, край път ни те за ве де ния и дру ги мес та. То ва са най-об щи те пра ви ла, ко и-то тряб ва да се спаз ват от во да чи-те, не за ви си мо да ли са учас т ни ци в ПТП или ми на ват пок рай про из-шес т вие. По ве де ни е то при ПТП е пре ди всич ко мо ра лен дълг. Но не из пъл не ни е то на за дъл же ни я та при ПТП е свър за но със се ри оз ни сан к ции. Не що по ве че - бя гство то от про из шес т вие е уг лав но прес-тъп ле ние, до ка то оказ ва не на по мощ на пос т ра да ли те во ди до на ма ля ва не на на ка за ни е то.

130

1. ИЗ ВАЖ ДА НЕ НА ПОС Т РА ДА ЛИ-ТЕ ОТ МПСПре ди всич ко тряб ва да се вле зе в до сег с пос т ра да ли те. Тряб ва да се пре це ни да ли из важ да не то им от пре воз но то сред с т во ня ма да утеж ни със то я ни е то им. Из важ да-не то през про зор ци със счу пе ни стък ла мо же да пре диз ви ка се ри-оз ни по рез ни ра ни. Теж ко ра не ни-те е по-доб ре да не се из важ дат от ав то мо би ла, ос вен при опас ност от по жар. При счу пен гръб на чен стълб из важ да не то на ра не ния мо же да бъ де фа тал но. Пре ди да се от во ри вра та та на ав то мо би ла тряб ва да се про ве ри да ли ня кой от път ни ци те не е при тис нат или прик ле щен. Пре ди за поч ва не на из важ да не то от пре воз но то сред-с т во тряб ва да се ог ле дат бър зо на ра ня ва ни я та: без съз на ние, кър ве не, из га ря ния, фрак ту ри, дру ги ув реж да ния. След ка то се пре це ни, че тряб ва да се из ва ди пос т ра да ли ят от пре воз но то сред-с т во, той се хва ща под миш ни ци те от към гър ба. При на ли чие на вто-ри спа си тел той при дър жа тя ло то за кръс та. Край но неп ра вил но е вто ри ят спа си тел да дър жи ра-не ния за кра ка та. Цел та е да се обез д ви жи гръб нач ни ят стълб. То ва мо же да ста не чрез под ла-га не под гър ба на пос т ра да лия на оде а ло, плат ни ще, дъс ка и дру ги под ръч ни сред с т ва. Още вед нъж тряб ва да се пов то ри, че из важ да-не то на пос т ра да ли от пре воз но то

сред с т во е от го вор на и рис ко ва на дей ност. Ни ко га не тряб ва да се пред п ри е мат дейс т вия, за ко и то не сте аб со лют но си гур ни, че са пра вил ни.

2. ПЪР ВА ПО МОЩ ПРИ КРЪ ВО-ТЕ ЧЕ НИЕВ по ве че то слу чаи при път нот ран с-пор т но про из шес т вие пос т ра да ли те по лу ча ват ра ни с кръ во те че ние. Дос ко ро се ак цен ти ра ше на по чис-т ва не то на ра ни те със съ от вет ни те раз т во ри (ри ва нол, кис ло род на во да и дру ги). Се га на ли чи е то на те зи раз т во ри в ап теч ка та от пад на, за що то от ед на стра на сро кът им на год ност бър зо из ти ча, а от дру га, по-важ но то е да се спрат обил ни те кръ во те че ния, ко и то мо гат да до ве-дат до го ля ма за гу ба на кръв. Спи-ра не то на кръ во те че ни е то мо же да ста не по ня кол ко на чи на:а) при тис ка не на ра на та с пръст, длан, юм рук;б) при тис ка не на кър вя щия кръ-во но сен съд с пръс ти или юм рук към кост мал ко над мяс то то на на ра ня ва не то;в) пос та вя не на прис тя га ща прев-ръз ка 15 см над мяс то то на на ра-ня ва не то. За цел та се из пол з ва тур ни кет, гу ме на тръ ба, три ъ гъл на кър па, де бел бинт, но не и тел или жи ца. Прис тя га ща та прев ръз ка спи ра кръ вос наб дя ва не то на ця-ла та част на край ни ка под нея, за то ва тя тряб ва да се от пус ка през око ло един час. За да се

18.2. МЕРКИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ПРИ ПЪТНОТРАНСПОРТНО ПРОИЗШЕСТВИЕ

131

кон т ро ли ра то ва, под прев ръз ка та се пос та вя бе леж ка с да та, час и ми ну та на кръ вос пи ра не то;г) пос та вя не вър ху ра на та на там по ни ра ща прев ръз ка. Ра на та се пок ри ва със сте рил на мар ля, вър ху нея се пос та вя топ ка па-мук, след то ва не раз вит бинт и ня как во твър до тя ло. Всич ко то ва се стя га зд ра во с бинт или три-ъ гъл на кър па. Там по ни ра ща та прев ръз ка спи ра кръ во те че ни е то без да ог ра ни ча ва оро ся ва не то на ос та на ла та част от тя ло то.При кръ во те че ние от уши те, но са и ус та та мо же да се пред по ло-жи, че има счуп ва не на ос но ва та на че ре па. То ва е един с т ве но то кръ во те че ние, ко е то не се спи ра. Един с т ве но то, ко е то мо же да се нап ра ви, е гла ва та и тя ло то да се обез дви жат с под ръч ни сред с т ва.

3. ПЪР ВА ПО МОЩ ПРИ ПРИ ПА ДА-НИЯ, ОТ РА ВЯ НИЯ И ИЗ ГА РЯ НИЯПри път нот ран с пор т ни те про из шес-т вия мно го чес то пос т ра да ли те са в без съз на ние (при па дък). Ра не ни ят не ре а ги ра или ре а ги ра сла бо на го-вор, ощип ва не, раз тър с ва не. Мно го чес то в без съз на ние пос т ра да ли ят не ди ша и ня ма кръ во об ра ще ние.За поч не те съ жи вя ва не то:- пос та ве те пос т ра да лия по гръб с под лож ка под гър ди те;- по чис те те ус та та му от по пад на-ли чуж ди те ла;- ос во бо де те го от стя га щи дре хи;- сгъ не те гла ва та му мак си мал но към гър ба и сил но при тис не те дол-на та към гор на та му че люст;- раз ди шай те го с две-три вдъх ва-

ния през но са му, а при за пу шен нос - през ус та та. Из пол з вай те апа ра та от ап теч ка та или пос та-ве те вър ху ус та та му чис та мар ля или кър па;- опи тай те да въ зоб но ви те сър деч-на та дей ност със сил но и ряз ко на-тис ка не с дол на та част на юм ру ка вър ху гръд на та кост;- про ве ре те да ли са въ зоб но ве ни ди ша не то и кръ во об ра ще ни е то;- про дъл же те вдъх ва не то на въз-дух и при тис ка не то на сър це то.Шоф ьо ри те и път ни ци те чес то се от ра вят с бен зин, въг ле ро ден окис, про пан-бу тан, аце тон и дру ги.От ро ве ни те чув с т ват га де не, гла-во бо лие, ви е не на свят, пов ръ щат, а при по-го ле ми при е ти до зи от ро-ва мо же да нас тъ пи без съз на ние, спи ра не на ди ша не то и кръ во об-ра ще ни е то.Ко га то пос т ра да ли ят е от ро вен от вди ша ни из го ре ли га зо ве от ав то-мо би ла или про пан-бу тан, не пра-ве те из кус т ве но ди ша не, с ог лед на ва ша та бе зо пас ност. При те зи слу чаи на пър во мяс то тряб ва да се оси гу ри чист въз дух - най-доб ре е пос т ра да ли ят да се из ве де на от к ри то. Тряб ва да се ос во бо ди от стя га щи дре хи, да се пос та ви по гръб, а ако пов ръ ща - в стра нич но по ло же ние. Доб ре е да се за вие с дре хи. Из кус т ве но ди ша не се пра-ви са мо със спе ци а лен апа рат.При из га ра я ния е важ но да не се съб ли ча пос т ра да ли ят, да не се пу кат ме ху ри те, да не се пос та вят де зин фек ци он ни ле кар с т ва. Мо же да се об лее със сту де на во да ли да се увие в мо кър чар шаф. Ра ни-

132

те от из га ря не се пре вър з ват са мо със су ха сте рил на прев ръз ка.

4. ТРАН С ПОР ТИ РА НЕ НА ПОС Т-РА ДА ЛИ ТЕ ДО НАЙ-БЛИЗ КО ТО МЕ ДИ ЦИН С КО ЗА ВЕ ДЕ НИЕАко не мо же да се оси гу ри спе ци-а ли зи ран тран с порт, пре воз ва не то на пос т ра да ли те ста ва и с по път ни пре воз ни сред с т ва или с пре воз но сред с т во, учас т ва ло в про из шес т-ви е то. Ко га то пос т ра да ли ят тряб ва да се пре воз ва лег нал сва ле те дяс на та се дал ка и го по ло же те в под хо дя ща за със то я ни е то му

по за. Сед не те зад шоф ьо ра и под дър жай те неп ре къс нат кон такт с пос т ра да лия, ка то про дъл жи те не об хо ди ми те жи во тос па ся ва щи мер ки. Наб лю да вай те кръ вос пи-ра ща та прев ръз ка и пе ри о ди чес ки (през час) я от пус кай те за крат ко вре ме. Тър се те по пъ тя мяс то, къ де то мо же да се ока же спе ци а-ли зи ра на ме ди цин с ка по мощ, или да се ус та но ви връз ка със зд рав но за ве де ние. Не поз во ля вай те на шоф ьо ра да ка ра бър зо и да пра ви на ру ше ния - той не се пол з ва със спе ци а лен ре жим на дви же ние.

1. ПТП, ЗА ДЪЛ ЖИ ТЕЛ НО ПО-СЕ ЩА ВА НИ ОТ КОН Т РОЛ НИ ТЕ ОР ГА НИ НА МВРСлуж би те за кон т рол на Ми нис-тер с т во то на вът реш ни те ра бо ти по се ща ват за дъл жи тел но мяс то то на път но-тран с пор т но то про из-шес т вие, ко га то:1. при про из шес т ви е то има убит или ра нен чо век;2. про из шес т ви е то е пре диз ви ка-ло зад ръс т ва не на плат но то за дви же ние;3. в про из шес т ви е то учас т ва път но пре воз но сред с т во, ко е то пре воз ва опа сен то вар или то вар, кой то се е раз пи лял на пъ тя и в ре зул тат на то ва съз да ва опас ност за дви же ни е то;4. в про из шес т ви е то учас т ва път-но пре воз но сред с т во с чуж дес т-ран на ре гис т ра ция;5. има съм не ние, че учас т ник в про из шес т ви е то е под въз дейс т ви-

е то на ал ко хол, на дру го упой ва що ве щес т во или не при те жа ва не об-хо ди ми те пра ва за уп рав ле ние на мо тор но пре воз но сред с т во;6. про из шес т ви е то е с учас ти е то на път но пре воз но сред с т во на Въ о-ръ же ни те си ли; в то зи слу чай се уве до мя ва и Во ен на та по ли ция;7. меж ду учас т ни ци те в про из шес-т ви е то има раз ног ла сие от нос но об с то я тел с т ва та, свър за ни с не-го, а ед но от мо тор ни те пре воз ни сред с т ва не е в със то я ние да се прид ви жи на соб с т вен ход по ра ди при чи не ни те му при про из шес т ви-е то ще ти.

2. ДО КУ МЕН ТИ РА НЕ И ЗА ПАЗ-ВА НЕ НА СЛЕ ДИ ТЕ ОТ ПРО ИЗ-ШЕС Т ВИ Е ТОУчас т ни кът в ПТП е за дъл жен да не пре мес т ва пре воз но то сред с т-во, ако то не пре чи на дви же ни е то, как то и да не про ме ня със то я ни е то

18.3. РЕД ЗА ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ПРОИЗШЕСТВИЕТО

133

му до ид ва не то на ком пе тен т ни те ор га ни. Ако с пре воз но то сред с т во тряб ва да се пре во зят пос т ра да ли до зд рав но за ве де ние, во да чът е длъ жен да се вър не на мяс то то на про из шес т ви е то. Пре ди то ва той тряб ва да взе ме мер ки за за паз-ва не на сле ди те. Пре ди вскич ко е не об хо ди мо да се за пи шат име-на та на сви де те ли те, но ме ра та на дру ги те ав то мо би ли и да се обоз на чи по ня ка къв на чин мяс-то то и по ло же ни е то на пре воз но то сред с т во. Доб ре е да се из гот ви оп рос те на ски ца с от бе ляз ва не на раз с то я ни я та до бан ке та, ка нав ка-та, пъ тен знак и т.н. Ако има фо то-а па рат, най-доб ре е да се зас не ме мес топ ро из шес т ви е то от ня кол ко глед ни точ ки. По ло же ни е то на пре воз но то сред с т во мо же да се очер тае вър ху ас фал та с те бе шир или ос тър ка мък. Осо бе но важ но е да се за па зят спи рач ни те сле ди вър ху нас тил ка та. По тях пос ле ек-с пер ти те ще оп ре де лят ско рост та на пре воз но то сред с т во и кой е ви-но вен за про из шес т ви е то. Ако има опас ност сле ди те да се за ли чат от пре ми на ва щи пре воз ни сред с т ва тряб ва да се взе мат сви де тел с ки по ка за ния за тях.

3. ПО ПЪЛ ВА НЕ НА БЛАН КА-ПРО ТО КОЛ ЗА ПТП ОТ ЗАС Т РА-ХО ВА ТЕЛ НА ТА ОР ГА НИ ЗА ЦИЯ БЕЗ УЧАС ТИ Е ТО НА ОР ГА НИ ТЕ НА МВРКо га то при ПТП са при чи не ни са мо иму щес т ве ни вре ди про-из шес т ви е то мо же да не се по-се ща ва от ор га ни те на МВР, ако

учас т ни ци те в не го са съг лас ни с об с то я тел с т ва та за нас тъп ва не-то му.То га ва те по пъл ват сво и те дан ни в двус т ра нен кон с та ти вен про то кол, пре дос та вен им от зас-т ра хо ва тел на та ор га ни за ция. При то ва те за дъл жи тел но уве до мя ват служ ба та за кон т рол на МВР на те ри то ри я та на ко я то е нас тъ пи-ло про из шес т ви е то. Про то ко лът тряб ва де се по пъл ни мно го вни-ма тел но. Не се съг ла ся вай те да по е ма те по ве че ви на с обяс не ни-е то, че зас т ра хов ка та “Граж дан с ка от го вор нос т” по е ма раз хо ди те. Имай те пред вид, че зас т ра хов ка та по е ма ще ти до оп ре де лен раз мер и то са мо за “тре ти ли ца”. Ако ня-ма те зас т ра хов ка “Кас ко” ня ма кой да из п ла ти ва ши те ще ти. Ако по е ме те ви на та, дру ги ят учас т ник в про из шес т ви е то по съ де бен път ще пре дя ви иск за не из п ла те ни те ще ти над су ма та, ко я то евен ту ал-но ще по е ме зас т ра хо ва тел на та ком па ния. Във всич ки слу чаи на по-се ри оз ни ще ти е за пред по-чи та не да из ча ка те ид ва не то на КАТ, още по ве че, че две те стра-ни са задължени непременно да уве до мят служ ба та за кон т рол на МВР на те ри то ри я та, на ко я то е нас тъ пи ло про из шес т ви е то, не-за ви си мо, че ня ма раз ног ла сия за об с то я тел с т ва та на про из шес-т ви е то. Пре по ръч ва се, при ПТП учас тни ци те в не го да уве до мят МВР ка то съ об щят, че са съг лас ни с об сто я тел ства та око ло нас тъп-ва не то му, пре ди да прис тъ пят към със та вя не то на двус тран ния кон ста ти вен про то кол .

134

ТЕ МА № 1. ОСНОВНИТЕ АГРЕГАТИ, ВЪЗЛИ И УРЕДБИ НА АВТОМОБИЛА, ТЯХНОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ

И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

1.1. ОБЩО УС ТРОЙ СТВО НА АВ ТО МО БИ ЛА

МОДУЛ В/ТО-2ОБЩО УСТРОЙСТВО НА

АВТОМОБИЛА

Авто мо би лът се със тои от три ос нов ни час ти: дви га тел, ша си и ка ро се рия. Дви га те лят е из точ ни кът на ене-рги я та, с ко я то се зад виж ва ав то-мо би лът.В ка ро се ри я та се раз по ла гат то ва ри те и път-ни ци те.Ша си то е съв куп-ност от всич ки аг ре га ти и въз ли на ав то мо би ла, с из клю че ние на дви га те ля и ка-ро се ри я та. Със-тои се от си ло во пре да ва не (тран-сми сия), хо до ва част и ор га ни за уп рав ле ние. То-ва оп ре де ле ние ид ва от рус ка та

тер ми но ло гия. На бъл гар ски език с “ша си” се оз на ча ва ра ма та. То-ва е ске ле тът на ав то мо би ла, на кой то са зак ре пе ни всич ки въз ли и уред би.

135

1.2.1. Прин цип на ра бо та на дви га те ля.За ав то мо би ли те се из пол зу ват пре дим но дви га те ли с вът реш но го ре не. Все още в ек спе ри мен та-лен пе ри од е из пол зу ва не то на елек трод ви га те ли, ко и то се зад-виж ват от аку му ла тор ни ба те рии.

Спо ред ви да на из пол зва но то го ри во дви га те ли те с вът реш но го ре не се де лят на две ос нов ни гру пи: бен зи но ви и ди зе ло ви.Бен зи но ви те дви га те ли ра бо тят с ле ки го ри ва: бен зин, про пан-бу-

За се га елек трод ви га те ли те се из пол зу ват за трам ва и те и тро-лей бу си те, ко и то се зах ран ват с елек три чес тво от кон так тна мре жа, опъ на та по тра се то им, а елек трод-ви га те ли, зад виж ва ни от аку му ла-тор ни ба те рии се из пол зу ват за вът реш но за вод ски тран спорт.

тан, ме тан, а ве ро ят но в близ ко бъ де ще и во до род.Ди зе ло ви те дви га те ли ра бо тят с по-теж ки те фрак ции на зем но то мас ло (ди зе ло во го ри во).Основ на та раз ли ка меж ду два та

1.2. ДВИ ГА ТЕЛ

136

ел. енер гия от аку му ла то ра тряб-ва пос то ян но да се въз с та но вя ва. То ва се из вър ш ва от ди на мо то (ге не ра то ра).Един пъ лен ци къл на опи са ния про цес се из вър ш ва за че ти ри так та (че ти ри хо да на бу та ло то), от къ де то е и на и ме но ва ни е тоЧЕ ТИ РИ ТАК ТОВ ДВИ ГА ТЕЛ.Ма кар и ряд ко, все още съ щес т ву-ват ДВУ ТАК ТО ВИ ДВИ ГА ТЕ ЛИ, ко-и то, по ра ди ло ши те им еко ло гич ни по ка за те ли са на от ми ра не.В че ти ри так то вия дви га тел се из-вър шват след ни те про це си:

Пър ви такт - всмук ва не . Бу та ло то сли за на до лу и всмук-ва го рив на смес през всму ка тел-ния кла па н, кой-то е свър зан с кар бу ра то ра.

Вто ри такт -сгъс тя ва не . Бу та ло то се из-кач ва на го ре и сгъс тя ва го рив-на та смес. Кла-па ни те са зат во-ре ни.

ви да дви га те ли е, че при бен зи-но ви те дви га те ли го рив на та смес се за пал ва от елек три чес ка ис кра, а при ди зе ло ви те го ри во то се впръс ква в ци лин дъ ра, за пъл нен със сгъс тен и сил но наг рят въз дух, къ де то се са мо за пал ва.За ра бо та та на бен зи но вия дви га-тел са не об хо ди ми три еле мен та: 1. го ри во2. въз дух3. елек т ри чес т воГо ри во то се съх ра ня ва в ре зер во-ар, от къ де то го рив на та пом па го по да ва към кар бу ра то ра.Въз ду хът пос тъп ва през въз душ-ния фил тъ р. В кар бу ра то ра се из вър ш ва смес-ва не на го ри во то с въз ду ха - об ра-зу ва се го рив на та смес. Го рив на та смес пос тъп ва в ци лин д ри те на дви га те ля, къ де то се сгъс тя ва. От аку му ла то ра се по да ва ток с нис ко нап ре же ние - най-чес то 12 вол та. В бо би на та той се тран с фор ми ра в ток с ви со ко нап ре же ние: 18 -20 000 вол та, кой то се по да ва на све щи те. Меж ду елек т ро ди те на свещ та прес-ка ча ис к ра, ко я то за пал ва сгъс те на-та го рив на смес. При из га ря не то на смес та на ля га не то в ци лин дри те се по ви ша ва, в ре зул тат на ко е то бу та-ло то се прид виж ва на до лу и за вър та ко ля но вия вал.За да се осъ щес т вят те зи про це си е не об хо ди мо пър во на чал но за-вър та не на ко ля но вия вал на дви-га те ля. То ва ста ва чрез стар те ра (елек т ро мо то ра), кой то из пол з ва ток от аку му ла то ра. Из раз ход ва на та

137

Тре ти такт -раз ши ре ние . За па ли тел на та свещ по да ва ис-к ра, ко я то въз п-ла ме ня ва сгъс-те на та го рив на смес. По лу че но-то ви со ко на ля-га не из т лас к ва бу та ло то на до-лу. Кла па ни те са зат во ре ни.

Ч е т в ъ р т и такт - из пус-ка не. Бу та ло то се из кач ва на-го ре и из т лас-к ва из го ре ли те га зо ве на вън от ци лин дъ ра през от во ре ния из-пус ка те лен кла-пан.

Пос тъ па тел но въз в рат но то дви же-ние на бу та ло то се прев ръ ща във вър те ли во дви же ние на ко ля но вия вал чрез мо то вил ка та.Виж да се, че на все ки че ти ри так та на бу та ло то има са мо един ра бо тен - ко га то за па ле на та смес из т лас к ва бу та ло то на до лу. За те зи че ти ри так та на бу та ло то ко ля но ви ят вал пра ви две за вър та ния. Сле до ва-тел но на все ки две за вър та ния на ко ля но вия вал съ от вет с т ва ед но

за пал ва не във все ки от ци лин д ри-те (един ра бо тен ход).През пос лед ни те 30 го ди ни кар бу-ра то ри те на бен зи но ви те дви га те-ли за поч на ха да се из мес тват от спе ци ал ни сис те ми за впръс ква не на го ри во то. Та ка се от го во ри на по ви ше ни те еко ло гич ни изис ква ния към ав то мо би ли те. Чрез та ка на-ре че ни те ин жек ци он ни сис те ми се пос ти га максимално оп ти ми зи ра не на го рив ния про цес при раз лич ни-те ре жи ми на ра бо та на дви га те ля. Съ щес тву ват два ви да ин жек ци он-ни сис те ми: цен трал но впръс ква не (мо но ин жек ци он) и мно го точ ко во впръс ква не (пъ лен ин жек ци он). При мо но ин жек ци о на го ри во то се впръс ква във въз ду ха в ед на точ ка пре ди ци лин дри те на мяс то то на кар бу ра то ра. При пъл ния ин жек ци-он впръс ква не то ста ва не пос ред-стве но пред сму ка тел ния кла пан на все ки ци лин дър по от дел но.При ди зе ло ви те дви га те ли в ци-лин дри те се всмук ва чист въз дух. При дви же ни е то си на го ре бу та ло-то сгъс тя ва въз ду ха, при ко е то той се наг ря ва до ви со ка тем пе ра ту ра. В то зи мо мент чрез спе ци ал на дю-за се впръс ква ди зе ло во го ри во, ко е то се са мо за пал ва, раз ши ря ва се и из бут ва бу та ло то към дол на мър тва точ ка.За да се по ви ши мощ нос тта на ди зе ло ви те дви га те ли, без да се уве ли ча ват раз ме ри те им, се при-ла га при ну ди тел но пъл не не с въз-дух чрез тур бо ком пре сор, кой то се зад виж ва от из го ре ли те га зо ве.

138

1.2.2.Ма за не на дви га те ля.Час ти те на дви га те ля са из ра бо те-ни от ме тал. Не мо же да има съв-мес т на ра бо та на ме тал ни час ти при ви со ки тем пе ра ту ри и на ля га-ния, ако ня ма доб ро смаз ва не.Ма за не то се из вър ш ва от ви со-ко ка чес т ве но мас ло, ко е то се по-да ва под на ля га не от пом па към три е щи те се час ти. Ос вен ма за не на час ти те, мас ло то из вър ш ва и тях но то ох лаж да не.За нор мал на та ра бо та на ма-зи тел на та сис те ма се сле ди по спе ци ал на лам па или ма но ме-

тър, раз по ло же ни на ар ма тур но то таб ло. При включ ва не на кон так т ния ключ та-

зи лам па свет ва с чер вен цвят. След ка то дви га те лят за ра бо ти нор мал но тя тряб ва да за гас не. Ако то ва не ста не дви га те лят тряб-ва не за бав но да се за га си и да се тър си при чи на та - най-чес то лип са на мас ло.

1.2.3.Ох лаж да не на дви га те ля.При ра бо та та на дви га те ля се от-де ля мно го топ ли на, за то ва е не-об хо ди мо той да се ох лаж да.

Ох ла ди тел на та сис те ма се със тои от:1. Ра ди а тор2. Вод на ри за 3. Вен ти ла тор4. Вод на пом паВо да та във вод на та ри за от не ма топ ли на та от най-наг ре ти те де тай-ли, вод на та пом па пре кар ва наг ря-та та во да през ра ди а то ра, къ де то тя се ох лаж да от пре ми на ва щия въз дух, кой то се зас мук ва от вен-ти ла тор на та пер ка. Вмес то во да в съв ре мен ни те ав то мо би ли се из-пол з ват спе ци ал ни не зам ръз ва щи теч нос ти - ан тиф ри зи.

139

1.3. СИ ЛО ВО ПРЕ ДА ВА НЕ

1 - съ е ди ни тел2 - пре да ва тел на ку тия3 - кар дан но пре да ва не

4 - глав но пре да ва не5 - ди фе рен ци ал6 - по лу ва ло ве

1.3.1. Общо устройство на си-ловото предаване.Си ло во то пре да ва не слу жи да пре-да де вър те ли во то дви же ние от дви-га те ля до дви га тел ни те ко ле ла.

При класическата схема за разпо-ложение на силовото предаване, дви га те лят е раз по ло жен от пред в ав то мо би ла (пред но раз по ло же-ние), а дви га тел ни те ко ле ла от зад

140

(зад но пре да ва не). В то зи слу чай си ло во то пре да ва не се със тои от съ е ди ни тел (1), пре да ва тел на ку тия (2),кар дан но пре да ва не (3), глав но пре да ва не (4), ди фе рен ци-ал (5) и по лу ва ло ве (6).Все по ве че съв ре мен ни ав то мо-би ли имат пред но раз по ло жен дви га тел и пред ни дви га тел ни ко ле ла. То ва оп рос тя ва кон струк-ци я та, за що то ня ма нуж да от кар-да нен вал и съ от вет но от мяс то за не го в ку пе то.

1.3.2. СъединителСъ е ди ни те лят осъ щес т вя ва под-виж на връз ка меж ду дви га те ля и предавателната ку тия.1. При на тис ка не на пе да ла на съ-е ди ни те ля еди ни ят от дис ко ве те се от де ля и се пре къс ва пре да ва-не то на дви же ни е то от дви га те ля към предавателната ку тия.

2. При от пус ка не на пе да ла пру-жи на та връ ща дис ка и го при тис ка към дру гия диск, при ко е то той за поч ва да се вър ти.

3. При пъл но от пус ка не на пе да ла на съ е ди ни те ля два та дис ка са на-пъл но при тис на ти и се вър тят за-ед но, ка то вър те не то на ко ля но вия вал се пре да ва на пре да ва тел на та (ско рос т на та) ку тия.

Вре мен но то пре къс ва не на връз-ка та е не об хо ди мо за прев к люч ва-не на пре дав ки те в предавателна-та (ско рос т на та) ку тия и осо бе но за плав но то пър во на чал но по тег-ля не на ав то мо би ла.

1.3.3. Предавателна кутияПре да ва тел на та ку тия да ва въз-мож ност да се из ме ня тег ли тел-на та си ла и скоростта на въртене на дви га тел ни те ко ле ла при пос-то ян на мощ ност на дви га те ля. То ва ста ва чрез включ ва не на раз лич ни двой ки зъб ни ко ле ла в

141

пре да ва тел на та ку тия (по по до бие на ско рос ти те на ве ло си пе да).Чрез пре да ва тел на та ку тия се

1.4. ХО ДО ВА ЧАСТ, КО ЛЕ ЛА И ГУ МИ

1.3.4. Кар дан но пре да ва неКар дан но то пре да ва не пре да ва дви же ни е то от пре да ва тел на та ку-тия на глав но то пре да ва не. По ве-че то съв ре мен ни ав то мо би ли са с пред но пре да ва не и там от със тва точ но то зи вид кар да нен вал.

1.3.5. Глав но пре да ва не Глав но то пре да ва не има за за да ча да на ма ли обо ро ти те на вър те не на кар дан ния вал и да пре да де дви же ни е то под прав ъгъл на по лу-ва ло ве те, ко и то зад виж ват дви га-тел ни те ко ле ла. Със тои се от ед на двой ка ко нус ни зъб ни ко ле ла.

1.3.6. Ди фе рен ци а лДи фе рен ци а лът е ме ха ни зъм, ко-и то поз во ля ва две те дви га тел ни ко ле ла да се вър тят с раз лич ни обо ро ти при дви же ние в за вой или при не рав нос ти по пъ тя.

Хо до ва та част на ав то мо би ла под дър жа аг ре га ти те, въз ли те и час ти те на си ло во то пре да ва не . Хо до ва та част се със тои от пре ден и за ден мост, окач ва не ( рес ьо ри, пру жи ни,амор ти сьо ри, ста би ли за-то ри), ко ле ла и гу ми.

При ле ки те ав то мо би ли всич ки аг ре га ти са при ка че ни към дол на-та част на ку пе то (ка ро се ри я та), ко е то из пъл ня ва ро ля та на ра ма (“но се ща ка ро се ри я”). Отдел на ра ма имат то вар ни те ав то мо би ли и ав то бу си те.

осъ щес твя ва и дви же ни е то на-зад, а та ка съ що и за про дъл жи-тел но раз де ля на на дви га те ля от дви га тел ни те ко ле ла (дви га те лят ра бо ти, съ е ди ни те лят е вклю-чен, а дви га тел ни те ко ле ла не седви жат).

Спи рач на та уред ба на ма ля ва ско рос тта на ав то мо би ла или го спи ра на пъл но спо ред же ла ни е то на во да ча. Все ки ав то мо бил има

1.5. СПИРАЧНА УРЕДБА

най-мал ко две спи рач ни уред би. Глав на та спи рач на уред ба се за дей ства чрез спи рач ния пе дал и дей ству ва на всич ки ко ле ла.

142

Кор мил на та уред ба на соч ва ав-то мо би ла в же ла на та по со ка. То ва ста ва чрез от кло ня ва не на пред ни те (уп рав ля е ми) ко ле ла на-ляво или надясно. При вър те не на во ла на с по мощ та на спе ци ал на кор мил на ку тия и лос то ва сис те ма дви же ни е то се пре да ва на уп рав-ля е ми те ко лелa.

1.6. КОР МИЛ НА УРЕД БА

Чрез нея се на ма ля ва ско рос тта или се спи ра ав то мо би лът. До-пъл ни тел на та спи рач на уред ба се за дей ства чрез ръч ка и дей ству ва са мо на зад ни те ко ле ла или на кар дан ния вал и обикновено се нарича паркова (ръчна) спирачка. Тя се из пол зу ва да оси гу ри не под-виж ност на пар ки ран ав то мо бил, как то и при по тег ля нето му по нагорнище.Дей стви е то на спи рач на та уред ба ста ва чрез три е не на спи рач ни те че люс ти към спи рач ни те дис-ко ве или спи рач ни те ба ра ба ни. Спи рач на та си ла от спи рач ния пе дал се пре да ва до спи рач ни те дис ко ве (барабани) чрез хид рав-лич на си ла от хид рав лич на сис-те ма: главен спирачен цилиндър, тръбопроводи и ра бот ни ци лин-дри. За да се оси гу ри на дежд ност на спи ра не, до ри при спук ва не на ня кой тръ боп ро вод, ко ле ла та са снаб де ни две по две с не за ви-

си ми тръ боп ро во ди. Обикновено се свръзват с един тръбопровод предно ляво и задно дясно колело и с друг тръбопровод предно дясно и задно ляво колело. При някои автомобили с отделен тръбопровод са свързани предните, а с друг задните колела.За по-ефек тив но спи ра не спи рач-на та си ла се усил ва от ва ку у мен усил ва тел.При по-го ле ми те то вар ни ав то-мо би ли и ав то бу си те, работният флуид в спирачната уредба е сгъс тен въз дух. Спи рач ни ят пе дал иг рае са мо ко ман дна ро ля.

143

Ра ма та пред став ля ва ос нов на та кон струк ция (ске ле та) на все ки ав то мо бил. Към нея се зак реп ват всич ки въз ли и уред би (дви га тел, кор мил на уред ба, си ло во пре да-ва не, хо до ва част, спи рач на уред-ба и ка ро се рия). Ней ни ят но мер иден ти фи ци ра це лия ав то мо бил.Ка ро се ри я та на то вар ни те ав то-

мо би ли има най-раз лич на фор ма, спо ред тях но то пред наз на че ние. За на сип ни то ва ри, за хра ни тел ни про-дук ти, за ме бе ли, за теч нос ти и т.н.Ку пе та та на ле ки те ав то мо би ли съ що имат раз лич но из пъл не ние: лимузина, лимузина с пета врата, купе, кабрио, комби, ван, джип, пикап.

Осве ти тел на та и сиг нал на уред ба слу жи за ос ве тя ва не на пъ тя през нощ та и при на ма ле на ви ди мост, за обоз на ча ва не на раз ме ри те на ав то мо би ла, за сиг на ли зи-ра не на по со ки те на за ви ва не, за сиг на ли зи ра не на ава рий но спрян ав то мо бил и ос ве тя ва не на зад ния ре гис тра ци о нен но мер.

1.8. ЕЛЕК ТРО ОБ ЗА ВЕЖ ДА НЕ НА АВ ТО МО БИ ЛА

1.7. РА МА И КА РО СЕ РИЯ

Все ки ав то мо бил от пред за-дъл жи тел но тряб ва да има: две свет ли ни за указ ва не на по со ка та на за ви ва не (ми га чи, пъ те по ка за-те ли) - оран же ви; два фа ра с бя ла или жъл та свет ли на, ко и то ос ве тя-ват пъ тя не по-мал ко от 160-170 мет ра (дъл ги свет ли ни); два фа ра с бя ла или жъл та свет ли на, ко-и то ос ве тя ват пъ тя не по ве че от

144

65-70 мет ра (къ си свет ли ни); две свет ли ни за обоз на ча ва не на ав-то мо би ла (га ба рит ни свет ли ни) - с бял цвят. Обик но ве но фа ро ве те за къ си и дъл ги свет ли ни са ком би-ни ра ни в един фар.Все ки ав то мо бил от пред до пъл-ни тел но мо же да има още: два фа ра с дъл ги свет ли ни, ако дру ги-те дъл ги свет ли ни са ком би ни ра ни с къ си те; два фа ра про тив мъг ла; пар кинг-свет ли ни.Все ки ав то мо бил от зад за дъл-жи тел но тряб ва да има: две лам пи с чер ве на свет ли на, ко и то се за дей стват при на тис ка не на ра бот на та спи рач ка (стоп-свет ли-

ни); две лам пи с чер ве на свет ли на за обоз на ча ва не на ав то мо би ла (зад ни га ба рит ни свет ли ни); две свет ли ни за указ ва не по со ка та на за ви ва не (ми га чи, пъ те по ка за те ли) - оран же ви; ед на или две свет ли ни, ко и то се за дей стват при включ ва не на пре да ва тел на та ку тия на за ден ход; ед на бя ла свет ли на за ос ве тя-ва не на та бе ла та с ре гис тра ци он-ния но мер на ав то мо би ла.Все ки ав то мо бил от зад до пъл-ни тел но мо же да има още:Две сиг нал ни лам пи с чер вен цвят за дви же ние при мъг ла; две стоп-свет ли ни, мон ти ра ни ви со ко в ку пе то .

2. Безопасност на движението - II ч.

145

ТЕМА № 2. ИЗВЪРШВАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЖЕДНЕВНИ ПРЕГЛЕДИ И ОСНОВНИ ОПЕРАЦИИ, ЗА ДА СЕ ПОДДЪРЖА АВ-

ТОМОБИЛЪТ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗПРАВЕН

Пър во се про ве ря ва да ли по нас-тил ка та или по да на га ра жа ня ма пет на от те зи теч нос ти. Но то ва не е дос та тъч но. Теч нос ти те мо же да се из хвър ле ни по ка па ка и съ-сед ни те де тай ли. До ри и то ва да го ня ма теч нос ти те мо же прос то да са из раз ход ва ни, да са се из-

2.1. ВЪН ШЕН ОГ ЛЕД НА АВ ТО МО БИ ЛА

Съв ре мен ни те ав то мо би ли при-те жа ват ви со ка на деж дност. Сро-ко ве те за про веж да не то на кон-трол но-ре гу ли ро въч ни ра бо ти са дос та удъл же ни. Въп ре ки то ва е не об хо ди мо про веж да не то на ежед нев ни прег ле ди и опе ра ции по под дър жа не то на ав то мо би ла в тех ни чес ка из прав ност.Пре ди тръг ва не на път на ав то мо-би ла тряб ва да се из вър ши вън-шен ог лед. Той включ ва про вер ка за те чо ве на мас ло и ан тиф ри з, спи рач на теч ност, теч ност за ми-е не на стък ла та и др. Про ве ря ва се със то я ни е то на ка ро се ри я та и осо бе но проз рач нос тта на стък-ла та. При от кри то съх ра не ние на ав то мо би ла стък ла та се за цап ват бър зо. Зим но вре ме се пок ри ват

със скреж или сняг. По чис тва не то ста ва със спе ци ал ни стър гал ки. По лез но е пре ди то ва стък ла та да се нап ръс кат с не зам ръз ва ща теч-ност, ко я то раз мръ зя ва скре жа.Ежед нев на та про вер ка на ос-вет ле ни е то и сиг на ли за ци я та е за дъл жи тел но ус ло вие за бе зо-пас нос тта на дви же ни е то. При го ле ми те об щес тве ни га ра жи та зи про вер ка се из вър шва от ме ха ник, а в мал ки те фир ми и при лич ни те ав то мо би ли то ва се пра ви от во да-ча. Ако ав то мо би лът се съх ра ня ва в га раж на клет ка та зи про вер ка се об лек ча ва, ако са мон ти ра ни ог ле да ла, по ко и то во да чът от ра бот но то си мяс то про ве ря ва дей стви е то на ос вет ле ни е то и сиг на ли за ци я та.

2.2. ПРО ВЕР КА НА НИ ВО ТО НА МАС ЛО ТО И ДРУ ГИ ТЕ ТЕЧ НОС-ТИ, НЕ ОБ ХО ДИ МИ ЗА РА БО ТА НА АВ ТО МО БИ ЛА

па ри ли или да са из хвър ле ни по вре ме на дви же ние.Вся ка теч ност се про ве ря ва чрез спе ци ал ни по ка за те ли за ми ни-мал но то и мак си мал но то ни во. До ли ва се с теч ност от съ щия вид или друг вид, кой то е съв мес тим с из пол зва ния.

146

В съв ре мен ни те ав то мо би ли се из пол зват след ни те теч нос ти:

Мас ло за дви га те ля.Мас ла та за ма за не на дви га те ля са лет ни, зим ни и уни вер сал ни. Отдел но те са за бен зи но ви или ди зе ло ви дви га те ли или уни вер-сал ни. Ни во то на мас ло то се про-ве ря ва по спе ци ал на мас ло из ме-ри нел на пръч ка (ще ка), на ко я то е от бе ля за но MIN -MAX.

Мас ло за пре да ва тел на та ку тия и ди фе рен ци а ла.Те зи мас ла са мно го по-гъс ти (с по-ви сок вис ко зи тет). Ни во то на мас ло то в ско рос тна та ку тия и ди фе рен ци а ла се про ве ря ва чрез спе ци ал на проб ка. При от-ви ва не то й мас ло то тряб ва ле ко да по те че.

Мас ло за сер во ус трой ство то (са мо за ня кои ав то мо би ли).Про ве ря ва се ни во то му в ре зер-во ар че то по спе ци ал на мяр ка.

Мас ло за ав то ма тич на та пре да-ва тел на ку тия (са мо за ня кои ав то мол би ли)Про ве ря ва се при ра бо тещ дви-га тел чрез мас ло из ме ри тел на пръч ка (ще ка).

Теч ност за спи рач на та уред ба.Ни во то й тряб ва да бъ де меж ду зна ци те MIN—MAX, от бе ля за ни вър ху проз рач ния ре зер во ар за спи рач на та теч ност.

При понижено ниво на спирачната течност може да попадне въздух в спирачната система и автомобилът да остане без спирачки.

Теч ност за ох ла ди тел на та уред-ба.Ни во то на теч нос тта (ан тиф ри за) в ох ла ди тел на та уред ба се сле ди по бе ле зи те, на не се ни на раз ши-ри тел ния съд при сту ден дви га тел. При спа да не на ни во то до ли ва не-то тряб ва да се из вър ши със съв-мес ти ма теч ност. Съв ре мен ни те ан тиф ри зи са съв мес ти ми. До-ли ва не то с во да во ди до про мя на на тем пе ра ту ра та на зам ръз ва не и мо же да под не се из не на да през сту де ни те зим ни дни.

Теч ност за ус трой ство то за из ми ва не на стък ла та и фа ро-ве те.Изпол зват се не зам ръз ва щи теч-нос ти с доб ри ми е щи ка чес тва. Изпол зва не то на не под хо дя ща ми-е ща теч ност ще до ве де до по тъ-ва не на поп ла въ ка на кон трол но то ус трой ство и свет ва не на кон трол-на та лам па на таб ло то, въп ре ки че ре зер во ар че то е пъл но.

Елек тро ли т в аку му ла то ра.Елек тро ли тът в аку му ла то ра се из па ря ва, за то ва се про ве ря ва пе-ри о дич но и се до ли ва. До ли ва не то ста ва са мо с чис та дес ти ли ра на во да. До ли ва не то с елек тро лит ще до ве де до по ви ша ва не на гъс то-та та му в аку му ла то ра.

147

Про вер ка та на кор мил на та уред-ба ста ва чрез ряз ко за вър та не на во ла на в две те по со ки. При то ва не тряб ва да се чу ва стър же не, прищ рак ва не или за яж да не. Сво-бод ни ят ход на во ла на тряб ва да е в нор мал ни те гра ни ци.При на тис ка не на пе да ла на крач-на та спи рач ка тряб ва да се чув-

2.3. ПРО ВЕР КА ДЕЙ СТВИ Е ТО НА СТЪК ЛО ЧИС ТАЧ КИ ТЕ, ОС ВЕТ-ЛЕ НИ Е ТО, СВЕТ ЛИН НА ТА СИГ НА ЛИ ЗА ЦИЯ И ЗВУ КО ВИЯ СИГ НАЛ

Про вер ка та на дей стви е то на стък-ло чис тач ки те ста ва при за вър тян кон так тен ключ. Ако стък ло то е замърсено тряб ва да се по лее с во да, за да не се на драска от пе-съ чин ки те, ко и то са по леп на ли по

не го. Про ве ря ва се и дей стви е то на ус трой ството за измиване на стъклата. Про ве ря ват се всич ки въз мож ни ско рос тни ре жи ми на ра бо та на стък ло чис тач ки те.

2.4. ПРО ВЕР КА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ГУМИТЕ И НА ЛЯ ГА НЕ ТО НА ВЪЗ ДУ ХА В ТЯХ

Само нормалното налягане на гумите осигурява устойчиво движение на автомобила и равномерно износване на протектора. При движение с понижено налягане гумата се “свива” и се износват външните ръбове на протектора . При движение с повишено налягане гумата се “издува” и се износва средната част на протектора. Освен с нормално налягане на въздуха гумите трябва да бъдат и с достатъчна дълбочина

2.5. ПРО ВЕР КА НА КОР МИЛ НА ТА И СПИ РАЧ НА ТА УРЕД БИ

ства пос те пен но на рас тва не на съп ро тив ле ни е то му. По тъ ва не то на пе да ла или “ме ки я” пе дал е сиг-нал за пов ре да, най-чес то лип са на спи рач на теч ност.Лос тът на ръч на та спи рач ка тряб-ва да за тя га до по ло ви на та на въз мож ния му ход.

на прокекторния рисунък. При дълбочина под 2 мм е забранено движението.

148

2.6. ПРО ВЕР КА И РЕ ГУ ЛИ РА НЕ НА ВЕН ТИ ЛА ТОР НИЯ РЕ МЪК

Про ве ря ва се на тег на тос тта на ре мъ ка. При на тиск с пръст или дървена пръчица той не тряб ва да по да ва по ве че от 1 см. Хла ба-ви ят ре мък прип лъз ва по шай ба та на ко ля но вия вал. Пос лед стви я та

са: не за реж да не на акумулатора и прег ря ва не на дви га те ля, по-ра ди не пъл но цен на ра бо та на генератора (динамото) и вод на та пом па.

2.7. ПРО ВЕР КА ПО ВРЕ МЕ НА ДВИ ЖЕ НИЕ

Съв ре мен ни те ав то мо би ли са снаб де ни с мно жес тво ин ди ка то ри, по ко и то во да чът мо же да сле ди ра бо та та на от дел ни те сис те ми. По-скъ пи те ав то мо би ли имат и бор до ви ком пю тър, кой то по каз ва и та ки ва дан ни ка то мо мен тния раз ход на го ри во, из ми на ти те ки-ло мет ри от пос лед но то за реж да не, на ли чи е то на от во ре на вра та, не-за коп чан ко лан, от во рен про зо рец и т.н. И най ев ти ни те ав то мо би ли имат ин ди ка тор за на ля га не то на мас ло то в дви га те ля, ко ли чес тво-то на на лич но то го ри во, вклю че на ръч на спи рач ка и др. Сим во ли те вър ху ин ди ка то ри те обик но ве но имат след ния вид:

Освен по ин ди ка то ри те во да чът по лу ча ва пред ста ва за ра бо та та на ав то мо би ла и по ха рак тер ни те шу мо ве и ми ризми.“Чу ка не то” в дви га те ля но си мно-го ин фор ма ция, но тя мо же да се раз ко ди ра са мо от опи тен во дач. Мно го по-лес но мо же да се раз-поз нае шу мът от спу ка на гу ма, раз хла бен де ко ра ти вен таз и др. Ми ри сът на бен зин по каз ва спу кан тръ боп ро вод, а ми ри сът на фе ро-до го во ри за заб ра ве на на тег на та ръчна спирачка или неправилно използване на крачната спирачка при дълго спускане по наклон.

149

3.4. УКРЕП ВА НЕ ПРИ ПОВ ДИ ГА НЕ НА АВТО МО БИ ЛА

При пов ди га не на ав то мо би ла за ре монт или до ри за смя на на гу ма, той тряб ва да бе де доб ре ук ре пен. Укреп ва не то ста ва със спе ци ал ни

кли но ве: дър ве ни, ме тал ни или плас тма со ви, с как ви то са снаб-де ни съв ре мен ни те ав то мо би ли. Укреп ва не то мо же да ста не и с

ТЕМА № 3. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ПО ТЕХНИКАНА БЕЗОПАСНОСТ

Авто мо би лът мо же да бъ де опа-сен не са мо ко га то се дви жи, но и ко га то е спрян и му се из вър шва ня как во об служ ва не. В не го има лес но за па ли тел ни пред ме ти и

ма те ри а ли, как то и из бух ли ви теч-нос ти, ко и то са осо бе но опас ни при на ли чие на от крит огън или при бли зост до сил но на го ре ще ни час ти.

Вен ти ла тор на та пер ка се дви жи с ви со ки обо ро ти, ко е то я пра ви не за бе ле жи ма. Обик но ве но тя е

3.1. ДВИ ЖЕ ЩИ СЕ (ВЪР ТЯ ЩИ СЕ) ЧАС ТИ В АВ ТО МО БИ ЛАскри та зад пред па зен ко жух, но мо же да бъ де и от кри та.

3.2. НА ГО РЕ ЩЕ НИ ЧАС ТИ В АВ ТО МО БИ ЛАТръ би те ко и то от веж дат из го ре-ли те га зо ве се наг ря ват сил но и ста ват опас ни за из га ря ния. Освен то ва ако вър ху наг ре ти те тръ би ка пе го ри во по ра ди ло ша връз ка на го ри воп ро во ди те, опас нос тта от по жар е ре ал на.Сил но наг ря та е и ох ла ди тел на та

теч ност в ра ди а то ра. Отва ря не то на ка пач ка та на ра ди а то ра, за да се ви ди има ли теч ност в не го, во ди до из пръс ква не на ли це то и мно го теж ки из га ря ния. До ли ва не-то на ох ла ди тел на теч ност ста ва са мо в раз ши ри тел ния съд.

3.3. ПРО ВОД НИ ЦИ С ВИ СО КО НАП РЕ ЖЕ НИЕ

В бо би на та се ин ду ци ра ток с нап-ре же ние от по ря дъ ка на 20 хи ля ди вол та. То зи ток се из пра ща по про-вод ник за ви со ко нап ре же ние до то-ко раз пре де ли те ля, а от там до све-щи те. При не из прав ни про вод ни ци или та ки ва с ос та ря ла и на пу ка на изо ла ция то кът прес ка ча във вид на

елек три чес ка ис кра към ме тал ни те час то до ко и то е в бли зост. То ва вло ша ва ра бо та та на дви га те ля и во ди до опас ност от по жар.При до кос ва не на про вод ни ци те за ви со ко нап ре же ние и тех ни те нак рай ни ци с не за щи те ни ръ це съ-щес тву ва опас ност от то ков удар.

150

3.5. ЗА ПА ЛИ ТЕЛ НИ И АГ РЕ СИВ НИ ТЕЧ НОС ТИ

Всич ки теч нос ти, из пол зва не в ав-то мо би ла в ед на или дру га сте пен са опас ни за здра ве то на чо ве ка. Бен зи нът во ди до алер гии, а ако е по гъл нат мо же да до ве де до от-ра вя не. Мно го опас ни са и ан тиф-ри зи те. Ня ко га са се из пол зва ли спир тни раз тво ри, ко и то до ри е мо же ло да се пи ят. Се гаш ни те ан-тиф ри зи са сил но от ров ни.

Най-опас на та теч ност е елек тро-ли тът в аку му ла то ра. Той пред-став ля ва раз твор от сяр на ки се ли-на. При чи ня ва дъл бо ки из га ря ния по ко жа та. Вся ко нап ръс кано с елек тро лит място тряб ва да се из мие обил но с те ча ща во да и да се на ма же с ма зен крем. При по-теж ки слу чаи се тър си ле кар ска по мощ.

3.6. ТОК СИЧ НИ ВЕ ЩЕС ТВАИзго ре ли те га зо ве на ав то мо би ла са сил но ток сич ни. Съ дър жа щи ят се в тях въг ле ро ден окис е от ро вен до ри в мал ки ко ли чес тва. За то ва в ни ка къв слу чай не се ос та вя да ра бо ти дви га те ля в зат во ре ни по ме ще ния. В сер ви зи те из го ре-ли те га зо ве се от веж дат на вън със спе ци ал ни тръ би, но то ва не ви на ги е дос та тъч но. Те зи по ме-ще ния тряб ва да се про вет ря ват ре дов но.

Ни ко га не се ос та вят де ца в ко-лич ки в бли зост автомобили с ра бо те щи дви га те ли. Не се вли за с дет ски ко лич ки в сер ви зи и га ра-жи. Ка фе не та та по тро то а ри те на ожи ве ни те кръс то ви ща също са опас ни поради ток сич ни те га зо ве, които са по-теж ки от въз ду ха. От тях стра дат най-ве че хо ра та, ко-и то са нис ко до зе мя та: мал ки те де ца и се дя щи те по сто ло ве те.

под ръч ни ма те ри а ли: ка мъ ни, тух-ли и др. Укреп ват се ко ле ла та от про ти во по лож на та на пов ди га не то стра на. Пов диг на ти ят ав то мо бил ни ко га не се ос та ва на крик. След пов ди га не то под не го се под ла гат твър ди и здра ви пред ме ти: труп-че та, ре зер вна та гу ма с джан та та и др. След то ва кри кът се от пус ка за да лег не ав то мо би лът на под-ло же ни те пред ме ти. Авто мо би лът се ук реп ва на тол ко ва точ ки, кол-ко то гу ми са сва ле ни. Ако се сва ля са мо ед на гу ма е дос та тъч но ук-

реп ва не то са мо на ед но мяс то, но при всич ки сва ле ни гу ми тряб ват че ти ри под по ри. Укреп ва не то ста-ва са мо по не под виж ни те час ти на ав то мо би ла. Не мо же да се под ло-жи труп че нап ри мер под ба ра ба на на сва ле на та гу ма. В ни ка къв слу-чай не се под ла гат труп че та под кар да на или а ус пух но то гър не. По прин цип ук реп ва не то на пов диг нат авто мо бил тряб ва да ста ва на уси ле ни те мес та на ку пе то, къ де то се пос та вя и кри кът.

151

ТЕМА № 4. ОБОРУДВАНЕ НА АВТОМОБИЛА ВЪВ ВРЪЗКАС БЕЗОПАСНОСТТА НА ВОДАЧА И ПЪТНИЦИТЕ

Най-простата, най-евтината и същевременно най-ефективната система за безопасността на во-дача и пътниците при внезапен удар са обезопасителните колани. При съвременните автомобили те са от инерционен тип, което озна-чава, че се задействат само при рязка промяна на положението на тялото и не пречат на свободата при плавното му движение. Както предните, така и задните предпазни колани са снабдени с дообтегачи, които изпъват ремъка при удар, а също и силови огра-ничители, които освобождават ремъците при превишено предва-рително зададено натоварване. В последно време автомобилите масово се снабдяват с възглав-ници, които при удара се напълват с въздух. При съвременните авто-мобили въздушните възглавници за шофьора и предния пътник са с две степени на надуване. Снабде-ни са с датчик за положението на седалките и датчик за интензив-ността на удара, които позволяват да се зададе необходимата степен на надуване, за да се избегнат възможни наранявания от самите възглавници. В автомобилите от по-горен клас са предвидени въз-душни завеси, обхващащи както

4.1. ОБОРУДВАНЕ И СИСТЕМИ ВЪВ ВРЪЗКА СПАСИВНАТА БЕЗОПАСНОСТ

предните, така и задните седалки. Друго нововъведение е и въздуш-ната възглавница за коленете на шофьора. Заедно със сгъваемите педали тя намалява до минимум риска от нараняване на стъпалата и краката при челен удар.Общото действие на предпазните колани и въздушните възглавници увеличава максимално безопас-ността и намалява вероятните наранявания в областта на гръд-ния кош. Регулируеми раменни фиксатори позволяват предните предпазни колани да се настрой-ват в съответствие на ръста на шофьора и предния пътник.На предната част на купето на автомобила се предава под-ходяща форма и се премах-ват острите ръбове и предмети.Пътническото купе е защитено от външен удар чрез предна и задна деформируеми зони, под-силен покрив и странични коло-ни. За допълнителна сигурност при страничен удар във вратите са вградени специални греди, обграждащи метални ленти и тампони за поглъщане на удара.Aктивни облегалки за глава. Tази допълнително подобрена система за безопасност спомага за нама-ляване на риска от нараняване

152

4.2. ОБОРУДВАНЕ И СИСТЕМИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА САКТИВНАТА БЕЗОПАСНОСТ

система против блокиране на • колелата;система против приплъзване • на колелата;електронен разпределител на • спирачното усилие; система за динамичен контрол • на стабилността;система за подпомагане при • внезапно спиране; насочващи се фарове, автома-• тично запалване на светлини-те и други.

ABS (Anti-lock Braking System)Задачата на ABS е да не позволява на колелата да блокират при спи-ране - предимно по хлъзгав път, с което се поддържа по-голяма спирачна сила между тях и пътна-та повърхност. С това се постига възможно най-късия спирачен път

и по-голямо странично сцепление. Независимо от многообразието на конструкции всичките действат на един и същ принцип - в колелата са монтирани сензори (датчици), които отчитат забавянето и спира-нето (блокирането) на съответното колело. Подават сигнал към блок за управление, който задейства изпълнителен механизъм, огра-ничаващ налягането към спирач-ния механизъм на съответното колело, т.е. отпуска го, след което пак го спира. Действието на си-стемата се усеща от водача като леки пулсации в спирачния педал. ABS само оптимизира процеса на спиране. Тя не може да намали спирачния път под един физиче-ски праг, зависещ от скоростта на автомобила и коефициента на сцепление между гумите и пътя .

при т.н. “камшичен” удар в случай на сблъсък в задната част на ав-томобила. При удар, горната част на тялото упражнява натиск върху лостовия механизъм, разполо-жен в облегалката на седалката, което предизвиква премества-нето на облегалката за глава нагоре и напред. По този начин тя посреща главата на пътника преди цялото тяло да се удари в седалката и омекотява удара.)При съвременните автомобили много важна роля за безопас-ността играе и детското столче

(седалка). Те са специално изгра-дени и закрепени, така че детето да е в пълна безопасност. Ако детето отзад не е поставено в специалната поставка, при удар то може да се удари и да се нарани в предната седалка. При по-силен удар незакрепеното дете може да изхвърчи до предните седалки, дори до стъклото. Затова важна част от пасивната безопасност е доброто закрепване на детската седалка. За целта са вградени специални точки за закрепване (фиксатори).

153

ЕBD (Електронно разпределе-ние на спирачното усилие)Съвместното действие на анти-блокировъчната система и елек-тронното разпределение на спи-рачното усилие предотвратява блокирането на колелата при спиране на хлъзгав път. Спирач-ната сила се разпределя върху от-делните колела според степента на сцепление на всяко от тях с пътната настилка.DBC (Динамик брейк контрол) Системата за подпомагане на спирачното усилие (спирачен асистент). Тази система поддъ-ржа автоматично състоянието на аварийно спиране в случай, че педалът на спирачките се натисне рязко, но без необходимия натиск. Това става чрез измерване на бързината и силата на натискате на спирачния педал, след което при необходимост спирачното уси-лие се увеличава по електронен път. Времетраенето и степента на подпомагане са пропорционални на силата на натискате на спирач-ния педал. TRC (Система за управление на теглителната сила)В случай, че се опитате да поте-глите прекалено рязко, гумите гу-бят сцепление и започват да бок-суват. Системата за управление на теглителната сила моментално открива проблема и автоматично регулира мощността на двигателя, за да се възстанови сцеплението на гумите с пътя.

TC (Тракшън контрол)Системата предпазва водещите колела от боксуване, независимо от състоянието на пътя и гумите. Веднага щом някое от водещите колела започне да боксува си-стемата намалява мощността на двигателя (чува се промяна на звука му) .VSC (Системата за управление на динамичната устойчивост на автомобила)Системата влиза в действие кога-то открие поднасяне, вследствие на внезапна смяна на посоката, причинена от шофирането или от хлъзгавия път. Тя регулира спирачното усилие и мощността на двигателя, за да намали пре-комерното странично хлъзгане на гумите и така помага да се въведе автомобила под контрол.ASD (Система за изключване на диференциала при буксуване на едно от колелата)Ако едно от колелата попадне върху мокър, заледен или за-снежен участък, системата бло-кира диференциала и премахва възможността от буксуване. Систе-мата може да се изключва и включ-ва при необходимост от водача. CBS. Тази система следи наклона на купето и при достигане на опре-делен ъгъл подава необходимите команди към хидро-цилиндрите на амортисьорите от окачването, с което се осигурява необходимата стабилност на автомобила при дви-жение в завой с по-висока скорост.

154

DBCА (Адаптивни предни свет-лини)Адаптивните предни светлини осигуряват по-голяма безопасност при шофиране през нощта или при лоша видимост. За разлика от стандартните предни светлини «интелигентните светлини» пред-лагат решение, при което фаро-вете могат да се въртят от едната към другата страна. Тези движещи се светлини са идеален източник на светлина, особено при завой. Сензори измерват ъгъла на завоя, ъгловата скорост, и скоростта на автомобила. Данните получени от тези източници се използват да се определи идеалния ъгъл на завъ-ртане на светлината за най-добра осветеност при завой.Предна ъглова камераКогато автомобилът приближи кръстовище с ограничена види-мост системата предава образ от двете посоки в обсег на около 20 метра, който се изобразява на дисплея на навигационната ситема.Камера за паркиране Осигурява визуална информация при паркиране и движение на за-дна скорост.Автоматична предавателна кутия.Всяка автоматична предавателна кутия е високотехнологична систе-ма, която перфектно се вгражда в автомобила и напълно се при-способява към индивидуалния стил на водача и осигурява висока

степен на комфорт, както и техни-ческа прецизност. Има също така и програми за зимни условия и ръчна смяна на предавките, тъй като петстепенната автоматична трансмисия притежава адаптив-но управление на трансмисията (ATM), което предлага опцията за ръчна смяна на предавките. ATM притежава памет и може да пре-цени коя предавка е подходяща за дадена ситуация. ComSense концепцияТази система включва много разнообразни функции, които помагат на шофьора да остава концентриран върху управлението на автомобила. Например, тази система за кратко може да за-бави различни предупредителни съобщения от бордкомпютъра на автомобила или обаждане по телефона от вградената GSM система, ако съответните сензори преценят, че шофьорът в момента е под някакъв вид напрежение. Това включва ситуации като рязък завой, изпреварване или рязко спиранеКънектед драйв (свързано шо-фиране) Кънектед драйв е концепция, коя-то осигурява пълно интегриране на цялата информация от кому-никационните и помощни систе-ми в и извън автомобила в една единствена мрежа, като по този начин предлага три основни пре-димства: безопасност, комфорт и информираност.

155

О Ч А К В А Й Т Е - СИО-09 !!!СИСТЕМА ЗА ИНТЕРАКТИВНО ОБУЧЕНИЕ ПРИ ПОДГОТОВКАНА КАНДИДАТИТЕ ЗА ВОДАЧИ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

СИСТЕМАТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗА УЧЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ОТ 01.01. 2010 г.

Интерактивното обучение е метод за изграждане на образователния диалог между преподаватели и обучаеми. Доказано е, че човек усвоява различно количество информация за едно и също време: при слушане – 10%, при гледане – 20%, при слу-шане и гледане -40-50%, при активно участие – 80-90%.

Системата за интерактивно обучение предлага непосредственно участие на обучаемите в процеса на усвояване на знанията. Чрез богат набор от елементи: пътни условия, превозни средства, средства за сигнализация и регулиране се изграждат ситуации, с които се онагледяват в динамика всички правила, за подготовка на водачи. Въведен е количествен измерител на усвоените знания.

156

О Ч А К В А Й Т Е !!!

НАРЪЧНИК ПО ДЕФАНЗИВНО ШОФИРАНЕ

Необходимо помагало за преподавателите иучастниците в курсовете по дефанзивно шофиране.

ДЕФАНЗИВНО ШОФИРАНЕ

Дефанзивно шофиране е форма на обучение за водачи на моторни превозни средства, което излиза извън рамките на познаването на пра-вилата на пътя и обикновената техника на шофиране. Неговата цел е да се снижи рискът при шофиране, като опасните ситуации се предвиждат, въпреки неблагоприятните условия или грешките на другите. Това може да се постигне чрез придържане към различни общи правила, както и чрез практикуване на специални техники на шофиране.

DEFENSIVE DRIVING

Defensive driving is a form of training for motor vehicle drivers that goes beyond mastery of the rules of the road and the basic mechanics of driving. Its aim is to reduce the risk of driving by anticipating dangerous situations, despite adverse conditions or the mistakes of others. This can be achieved through adherence to a variety of general rules, as well as the practice of specifi c driving techniques.

157

Т Ъ Р С Е Т Е !!!Новите нагледни помагала за учебните кабинети

за подготовка на кандидат-водачи!Подробности в Каталог 2009

Билборд с пътни знаци.

Удобен за провеждане на обучения в учебни кабине-ти, гаражи, за опресняване на знанията, при възстано-вяване на контролни точки, в стаите на шофьорите, в училищата и другаде.

Ефективно средство за бързо и лесно създаване на различни пътни ситуации, за решаване на разнообраз-ни казуси.

Метализирана дъска с магнитни елементи

158

Н О В О !!!

УВАЖАЕМИ КАНДИДАТ-ВОДАЧИ!

Търсете учебни автомобили, които са снабдени с уникалното електронно съоръжение У-КОНТРОЛ

Системата У-КОНТРОЛ подпомага обучението на кандидат-шофьор-ите. С помощта на GPS данните системата фиксира изминалия път и време в периода на практическото обучение. Всеки курсист, който се обучава на автомобил с У-КОНТРОЛ има възможност на собствения си компютър точно да проследи къде, кога и колко е шофирал срещу заплатената такса, както и да следи своя напредък в практическото обучение. За преподавателите се опростява регистрацията и отчитането към Учебния център. Центърът от своя страна разполага с точна инфор-мация за финансовите си взаимоотношения с преподавателите и с курсистите. Прилагането на тази система подобрява ефективността на обучението, нараства доверието между участващите страни, намалява се администрацията.

Съоръжението се доставя от Metalelektro – УнгарияДистрибутори:

Фирма ЗЕЛЕНА ВЪЛНА - ЕООД, e-mail: info@zelena.infoФирма “РОСЕН 84”, e-mail: rossen@anetbg.net

159

Търсете новата брошура !!!

39 ТОЧКИ ЗА ТВОЯ ЖИВОТ!

От 1.януари 2000 год. у нас е въведена, популярната в много страни, точкова система за следене на нарушенията на водачите на МПС. Всеки водач получава 39 точки, които му се отнемат при констатирани нарушения с влезли в сила наказателни постановления. Създадена е и организация за допълнително обучение на водачите, с цел час-тично възстановяване на отнетите точки. Това е още един опит да се въздейства върху поведението на шофьорите и да се ограничат път-нотранспортните произшествия.

В действителност “допълнителното обучение” няма за цел да учи водачите-нарушители на правилата за движението. То има по-скоро характер на “интимен разговор” по причините и последствията от ката-строфите. То трябва да задейства други струни в душата на шофьора, да предизвика размисъл за безсмислените жертви по пътищата. Затова и обучението може да се извършва само от висшисти с магистърска сте-пен и то ако работят в системата на безопасността на движението.

Предлаганата брошура съдържа богат набор от произшествиа, с тех-ните причини и последствия. Поставя се въпросът – а това можеше ли да не стане.Прошурата има за цел да подпомогне преподавателите в провеждането на допълнителното обучение. Тя ще бъде полезна и на инструкторите в учебните центрове за подготовка на кандидат-шофьорите и за всички, които сядат зад волана.

160

КАТАЛОГ - 2009

ЗЕЛЕНА ВЪЛНА- ЕООД1000 София, бул.”Фритьоф Нансен” 11тел./факс: 981-68-40, тел.: 981-56-28

info@zelena.info, http://www.zelena.info

001. ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА 001.01. ЗДП – Илюстровано издание за подготовка на кандидат-водачи ...........6.00001.02. ЗДП – Джобен формат ЗА СПЕЦИАЛИСТИ .............................................4.00

002. ИЗПИТНИ ЛИСТОВКИ002.01. За кандидат-водачи категория М, А, А1, В, В1,Ткт, Ттб, Ттм ................12.00002.02. За кандидат-водачи категория C, C1 ....................................................10.00002.03. За кандидат-водачи категория D, D1 ....................................................10.00002.04. За кандидат-водачи категория C+E, C1+E, D+E, D1+E ........................10.00

003. УЧЕБНИЦИ за подготовка на кандидат-водачи003.01. Учебник за категория “В” ........................................................................10.00003.02. Учебник по устройство и управление на автомобила-категория В......10.00003.03. Учебник по устройство на автомобила категория С ..............................10.00003.04. Мултимедия “МОТОТЕСТ” на компакт диск .............................................7.00003.05. Наръчник за таксиметров превоз на пътници ........................................10.00003.06. Тестове за психологически подбор на водачите ......................................7.00

004. МАТЕРИАЛИ ЗА ОБЗАВЕЖДАНЕ НА УЧЕБНИ КАБИНЕТИ004.01. 60 бр. Цветни учебни табла – на хромов картон /на руло/ ..................100.00004.02. Ламинирани с лайсни /едностранни/.....................................................150.00004.03. 10 бр. Табла с пътни знаци – на хромов картон ...................... …………40.00004.04. Ламинирани с лайсни /едностранни/.......................................................60.00 004.05. Комплект учебни материали за категория С, D, E ..............................170.00004.06. Табло с пътни знаци 100/140 ВЕНИЛ ....................................................198.00004.07. Магнитна апликация: метализирана дъска 60/90, ......................................................................38.00 магнитни знаци, светофари, регулировчик ...........................................160.00

005. УЧЕБНА ДОКУМЕНТАЦИЯ005.01. Учебна документация по подготовката на водачи .................................15,00005.02. Учебен дневник – теория ...........................................................................1.00005.03. Учебна книжка – теория .............................................................................1.00005.04. Учебен картон .............................................................................................0.50005.05. Регистър за издадените свидетелства ....................................................10.00005.06. Свидетелство за завършено обучение - теория ...................100 бр. – 10.00005.07. Свидетелство за завършено обучение - практика ................100 бр. – 10.00

006. Материали за допълнително обучение на водачи на МПС006.01. Учебен дневник ...........................................................................................7.00006.02. Регистър на издадените удостоверения – теория ...................................7.00006.03. Учебно помагало за допълнително обучение .......................................10.00006.04. Принтони за шрайбпроектор..................................................................82.00006.05. DVD с тежки ПТП, клипове и филми .......................................................15.00006.06. Свидетелства за преминато обучение ....................................100 бр. – 10.00

Цените са с ДДС.