Изгониха ни - бяхме невъзможни.Смехът ни бе решил да ни е враг -избухна между тестовете сложни,разрошен и подкупващ. Даже как

завързваше добрите химикалкис невидими конци, вълнуващ, сини смеехме се просто неразбрали,

че не е лодка синият ни чин,

че и часовникът не е палячосъс смешен нос - голямата стрелка.

И чакахме звънеца ни - тръбача (сами си го нарекохме така).

Но строгият учител не усети красивото на пъстрия ни смях,

приел ни в свойта алена планета,далеч от всякаква тъга и страх.

Изгони ни - ний бяхме невъзможни.Но в дните, в тебеширен прах,

в контролните, объркани и сложни,аз пазя спомена за този смях!

СмЕшЕн БрОй сТр.1 Петя ДУБАРОВА

стр.2

Още от малък аз имам талант да изобретявам. Някои неща, които съм правил, са били “работещи”, други само декоративни. Правил съм декоративни пилотски кабини, резета за врати, охранителна система, но едно от многото мои изобретения беше интересно! То представляваше обърната малка маса, под която имаше основа с колела от бебешка количка. Облегалката беше плоскост от талашит. Имаше и врата, която се вдигаше нагоре, също и декоративно кормило. Спирачката обаче беше истинска. Представляваше лост от изрязаната щека на дядо ми, мушната през дупка и прикрепена с шивашкия ластик на баба ми. Количката имаше покрив, който представляваше пластмасово прозрачно парче от дядовата работилница. Превозното ми средство трябваше да се бута от някого и издържаше до 90 килограма. Веднъж я закарах в двора на училището на село. Там почнах да бутам сестра си с изобретението. Тогава няколко деца ни видяха и поискаха да се возят с нас. Дори ми платиха по два лева Бутах ги известно време, докато заваля дъжд. Тогава всички влязохме в количката и изчакахме дъждът да спре. Когато после се прибрах, исках да видя дали тя ще издържи, ако се пусна по две стъпала. Е, тя издържа, но се преобърна заедно с мен вътре Странното бе, че не се нараних! Обаче по-късно, след няколко месеца дядо ми я разглоби за подпалки… Оттогава съм правил още една, но нея пък я хареса само двегодишният ми братовчед

Калоян ДАНКОВ 6”б” клас

Една от оригиналните снимки на Алберт Айнщайн с изплезен език, е продадена за 74 324 долара на търг в Ню Хампшър (САЩ). Снимката е направена през 1951 г. след честването на 72-ия рожден ден на физика, който се е изплезил на фотографи. Айнщайн поръчва да му извадят девет копия. Геният пише в посвещението, че се е изплезил на цялото човечество.

Брат ми замина за университет COLGATE в Америка.Чудех се – дали да съм щастлив или тъжен?? Затова се замислих захубавите неща: Ще имам свободна стая! Брат ми няма да взема всичко, което иска! Няма да ми се подиграва и да ми пречи, ииии още много неща!! И… щях да имам десет месеца от годината с всичко това, но после се замислих и за лошите неща. Например няма да ми помага, да ми говори за интересни неща, да се боричкаме, да си играем. Накрая гледах как той си тръгва. Беше ми много тъжно, поисках да го видя пак веднага Разбрах, че вече ще си идва рядко, и се чудех дали ще съм щастлив… Прибрах се, но усетих, че не трябва да съм тъжен - заради нещата, които изброих, и защото брат ми беше наистина доволен.

Повтарях си, че той заминава все пак за .Това е университет и е около ден и половинапът с кола до Ню Йорк. Там има огроменрастителен живот и хубаво езерце. И…доста гъски и патици

Атанас ИВАНОВ 6”а” клас

Иванчо и майка му разговарят: - Иванчо, кога ще си поправиш оценките? - Опитвам се, но госпожата не оставя дневника…. стр.3

Аз съм първото дете в семейството. Преди да се роди сестра ми, всички бяха съсредоточили сили в моето възпитание. Майка ми не само искаше да съм добър ученик, но и певец и спортист. Това се случваше, когато бях в предучилищна. Водеха ме на четири различни занимания, което си беше за едно 5-6-годишно дете нещо непознато и невъзможно, ала при мен стана нормално… Ходех

на хор, на английски, на плуване и на градина. Не си спомням много добре, но на хор ме водеха със сигурност четири пъти в седмицата, а на английски – три пъти. През лятото бях в почивка, но през другите сезони ме водеха винаги – и в дъжд, и в сняг, и в студ, и в пек. През зимата си спомням, когато закъснявахме – тичахме с всички сили през дебелия сняг, който беше много по-висок от мен. След няколко месеца ме включиха и в нов спорт – карате. Треньорката идваше в детската градина, но след месец аз трябваше да ходя при нея. Тренирах в салон, който беше студен. А аз бях бос и през зимата, така че е много лесно да се разбере как след 3-4 дена се разболявах, но баща ми настояваше да ходя. На следващата година през първия учебен ден, преди да вляза в класната стая, ме запитаха какво искам да работя, като порасна – и аз им отговорих, че искам да стана тракторист. Казах, че ще си жъна с комбайна, слушайки музика, но преди това съм щял да завърша университета “Камби”, най-големият университет за трактористи. Е, толкова съм бил малък и глупав, но още помня това тържество на първия учебен ден. След като то свърши, началната ни учителка ни вкара в класната стая и ни накара да седнем. Пред нас бяха изправени няколко големи ученици. На пръв поглед мислех, че ще ни набият и ще ни вземат парите, но те започнаха да рецитират стихотворения. Тогава разбрах, че те са от предишния клас на госпожата ни. Раздадоха ни и учебниците, след което всеки тръгна към своя дом. Когато се прибрах, си получих подаръка, но доста изненадан. Аз очаквах истински лап-топ, ала ми подариха раница, от което моята усмивка изчезна. Скоро след това се роди сестра ми и най- после, за щастие, ме оставиха на мира. стр.4 Радослав ПЕТКОВ 6”б” клас

Из “Моят живот е игра” стр.5 Беше един студен, но слънчев зимен ден. След учебните часове аз и една приятелка – Ася, се бяхме запътили към близкия супермаркет. Наблизо строяха блок, заради това там се беше насъбрала много кал. Докато минавахме покрай строежа, чухме силен плач и видяхме нашата съученичка Криси … да вика за помощ.

Отидохме при нея и тя ни обясни, че е паднала в калта и сега не може да излезе. Веднага започнахме да я дърпаме, но вместо тя да излезе, ние затънахме След около двучасова борба с калта бяхме загубили надежда, когато Криси си събу ботуша, остави го в калта и си тръгна. Представете си – боса, в кал до ушите посред зима! Ние двете с Ася пък бяхме забелязани от строителите, които веднага ни помогнаха. Подкараха ни един багер, загребаха ни и ни вдигнаха във въздуха. Отначало бяхме изплашени, но после се засмяхме Когато се прибрахме, си говорихме по телефона … и до ден днешен се сещаме за нашата битка с калта и се смеем на случилото се.

Ивалена МИЛАНОВА

6 “а” клас

Виктория СЕРАФИМОВА 6”б” клас

Когато бях малка, на 2-3 годинки, всеки ден разказвах на семейството си как през нощта, без никой да ме види или чуе, съм ставала и излизала от апартамента.Пред блока са ме чакали двамата ми колеги Христо и Петко. Обикаляли сме с патрулната кола, работейки като полицаи за Бойко Борисов Не знам дали това наистина е било

сън, или детска мечта, но…на сутринта аз всичко разказвах на моите родители

стр.6

Два вола след работа на ниватавлезли в обора,а магаре лежи под бора.Било лениво,но ги попитало вежливо:

- Здравейте, какво ви има? Двата вола в тозчасотговорили му в един глас:

- Ти добре си седнал тука. Ние цял ден орем, а вечер към града стопанина теглим в тандем!

Магарето съвет им дало,но после кашата си яло.Съветът биледин от воловете на ужким да падне болен –тогава стопанинът няма да е много доволен.Волът от работа ще се освободи,на другия ден и на втория вол така ще му се угоди.

На сутринта стопанинът видял вола “болен”.Взел магарето лениво,цял ден на нивата се потило.Като се прибрало със стопанина и вола,магарето на “болния” му заявило:

- Месарят ти точи ножа, добре си се наредил!И на другия ден от страх волът станал.

Поуката каква е:

- От мързелив съвет не взимай,сам действията си избирай! Калоян ДАНКОВ 6”б” клас

стр.7

Боренето на яйцата е древен обичай, разпространен в

цяла Европа. Прави се за здраве. Вярва се, че победителят ще бъде здрав и силен през цялата

година. Яйцето боряк се запазва и се яде последно.

През пролетта има много новородени зайчета и затова в много страни взападна Европа

зайчетата станали пролетен символ нановозараждащия се живот и на добър късмет. Яйцето също се смята за символ на новия живот. С течение на времето тези символи – зайчетата, яйцата и пиленцата, минали и в християнството, станали символи на Великден.

Връх зелен, долчинка всякагреят в пролетта засмяна –цялата земя е сякашсъс великденска премяна. Теменужени дантели и шевица от иглика… И се чудя откъде ли кукувицата ни вика! В празничния изгрев новината тя донесе и ни казва с песента си първото “Христос воскресе!”

Атанас Цанков Казват, че зодията се определя от това кога си роден, че както годината има 12 месеца, има и 12 зодии,заедно с това 12 групи характери, заложби и дадености. Планетите влияят върху нас от

момента на раждането ни. Не знам… Доколко хората от една зодия си приличат?

Казват, че не само зодиите, но и много други неща определят това точно какъв си. Смята се, че имат значение и неща като гените, които са много по-важни… Друго, което ни влияело, били имената ни. Астрологичната карта също била важна и строго индивидуална за всеки. Оказваме се зависими от това къде точно се е намирала всяка планета от Слънчевата система, когато сме се родили, а също и от мястото, където сме родени. Не съм много наясно с тези неща. Майка ми смята, че това е доста сложна и древна наука.

А що се отнася до мен? Аз съм зодия СтРеЛеЦ. Харесвам зодията си като название, понятие и символ, но от астрология хич не разбирам. Знам, че някои хора ми харесват, а други не. С едни се разбирам без много приказки, докато с други сякаш си говорим на различни езици. Дали това е определено от звездите и зодиите, не мога да кажа. Мисля обаче, че човек е такъв, какъвто сам се изгради, и какъвто сам иска да бъде. Не може да се смята, че щом си дадена зодия, си точно такъв, какъвто тя те е определила. Всички сме си по своему зодии

Денис ГАНЕВ 6”а” клас

Дете на облак Името невинно- Облак от тъгаоблак от тъга, чакана забрава, приказен сега,името невинно песента нечута, дете невинноНежна Самота. участта такава. Нежна Самота.

Чувство малко – Жадна светлинаполет в небеса. облака не чака ЖеланаНебесата тъжни и небе проклина - ТИХОМИРОВАтърсят Светлина. за детето плаче. 6 “а” клас Издава: НеСтИнАрИ 6 “а”, 6 “б” стр.8 Гл.редактор: Е.Вълчева Издател: Виктория Серафимова