B. Borisov, P. Doychev. Reconstruction of the towers of early Byzantine Fortification in the vicinity of Dyadovo Village near Nova Zagora.pdf

ИЗ

СЛ

ЕД

ВА

НИ

Я В

ЧЕ

СТ

НА

СТ

ЕФ

АН

БО

ЯД

ЖИ

ЕВ

ST

UD

IES

IN

HO

NO

UR

OF

ST

EF

AN

BO

YA

DZ

HIE

V

2011

ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ

НА СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

STUDIES IN HONOUR

OF STEFAN BOYADZHIEV

Вече повече от половин век името на проф. д-р арх. Стефан Бояджиев се свързва с изучаването

на античните и средновековните паметници на монументалната архитектура по българските

земи и извън тях. За да изрази признателността на българската научна общност към неговия

изследователски принос и преподавателски заслуги и по повод на 90-годишнината му,

Националният археологически институт и музей при Българската академия на науките, Съюзът

на архитектите в България, Националната художествена академия, Националният институт за

недвижимо културно наследство, Институтът за изследване на изкуствата при БАН, Българският

национален комитет на ИКОМОС, Департамент „История на културата” на Нов български

университет, Богословският факултет на Софийския университет и Университетът по архитектура,

строителство и геодезия организираха научна конференция в чест на проф. Стефан Бояджиев.

Конференцията се проведе на 5 и 6 ноември 2010 година в Централния дом на архитекта в София.

В настоящия сборник са представени доклади от конференцията и статии, посветени на юбиляра.

For more than half a century now, the name of architect Prof. Dr. Stefan Boyadzhiev has been associated

with the research of ancient and medieval monumental architecture on Bulgarian territory and abroad. To

express the appreciation of the Bulgarian academic community to Prof. Boyadzhiev‘s contribution to science

and learning, as well as on the occasion of his 90th anniversary, the National Institute of Archaeology and

Museum at the Bulgarian Academy of Sciences, the Union of Architects in Bulgaria, the National Academy

of Art, the National Institute of Immovable Cultural Heritage, the Institute of Art Studies at the Bulgarian

Academy of Sciences, the Bulgarian National Committee of ICOMOS, the Department of History of Culture at

New Bulgarian University, the Faculty of Theology at Sofia University and the University of Architecture, Civil

Engineering and Geodesy, organised a conference in honour of Prof. Stefan Boyadzhiev.

The conference was held on November 5 and 6, 2010, at the Central House of the Architect in Sofia.

This volume presents conference’s communications and articles dedicated to Prof. Boyadzhiev and his jubilee.

Национален aрхеологически институт и музей

при Българската академия на науките

ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ НА СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

STUDIES IN HONOUR OF STEFAN BOYADZHIEV

Издание на Национален aрхеологически институт и музей


© Авторски колектив, 2011

© Станислав Станев, Валери Григоров, Владимир Димитров –

съставителство и редакция, 2011

© Бистра Рушкова – превод, 2011

© Георги Маринов – художник на корицата, 2011

© Национален археологически институт и музей при БАН, 2011

Корица: западната фасада на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново

Възстановка според Стефан Бояджиев, акварел върху картон

Изразените мнения са на авторите.

Всички права запазени. Никаква част от това издание не може да се възпроизвежда под каквато и да е

форма без писменото разрешение на издателя.

Найс АН ЕООД, предпечатна подготовка и печат

ISBN 978-954-9472-11-0

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ И МУЗЕЙ

ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ НА СТЕФАН БОЯДЖИЕВсъставителство и редакция:

Станислав Станев, Валери Григоров, Владимир Димитров

STUDIES IN HONOUR OF STEFAN BOYADZHIEVcompiled and edited:

Stanislav Stanev, Valeri Grigorov, Vladimir Dimitrov

СОФИЯ

2011

ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ НА СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КУЛИТЕ ОТ РАННОВИЗАНТИЙСКАТА КРЕПОСТ

ДО С. ДЯДОВО, НОВОЗАГОРСКО

БОРИС БОРИСОВ, ПЛАМЕН ДОЙЧЕВ

Ранновизантийската крепост до с. Дядово, Новозагорско, е проучена цялостно през 1981–1984 г. Тя е разположена върху висока 12-18 м селищна могила. Крепостта има неправилна четириъгълна форма (обр. 1). Точната площ, която ограждат кре-постните стени, без кулите е 4 397,12 кв. м. На четирите ъгъла има по една кула с петоъгълен план и издаден навън остър ръб, а над входа е издигната правоъгълна кула. Именно реконструкцията на входната и четирите ъглови кули са предмет на настоящото изследване. Първите реконструкции на крепостта и кулите са дело на проф. Ст. Бояджиев. Водени от дълбокото си уважение към големия учен и приятел тук излагаме своите виждания за реконструкцията на последните като ги съпос-тавяме с аналогичните им отбранителни съоръжения в системата на ранновизан-тийското крепостно строителство. Крепостта e oриентирана изток-запад с отклонение от 65о на северозапад, спря-

мо надлъжната ос. Северната и южната стена правят леки чупки, за да се избегнат стръмните склонове на могилата. Крепостта е разполагала с две каменни стълби. Първата е в североизточния и ъгъл, а втората заема южната половина на западната крепостна стена. Въз основа на запазените стъпала в западната стълба е изчисле-но, че височината на куртината е била около 8,40-8,50 м. С парапета и зъберите височината на крепостните стени е достигала 10,50 м. Крепостните стени и кулите са градени от средни и големи дялани камъни по лицата и пълнеж от енплектон, състоящ се от дребни и средни ломени камъни и хоросан. В субструкцията за спой-ка е използван бял хоросан, а в суперструкцията хоросанът е примесен обилно с късчета чукани тухли. В крепостта липсват каквито и да е жилищни или стопански помещения, което спомага за определянето на нейното предназначение и функ-ции. Единствената постройка в укреплението е едно казармено помещение, разпо-ложено между входната и североизточната ъглова кула. Без каквото и да е съмнение казарменото помещение е било предназначено за военния гарнизон, охраняващ крепостта. Сравнително малките размери на постройката с обща площ от 107,7 кв. м, показва че квартируващият в крепостта гарнизон едва ли е наброявал повече от 35-40 войници. Следователно устройството на укреплението показва, че то е имало функция на военна крепост, чието предназначение най-вероятно е било да прию-


тява населението от околните села по време на опасност. Крепостта е разполагала и с малко водохранилище с вместимост 5 куб. м, което е било предназначено да водоснабдява защитниците и затвореното вътре население при непродължителна обсада (Borisov 2010). Анализът на археологическите данни и намерените материали и монети, кои-

то се вписват в границите на периода 518–582 г., свидетелстват, че изграждането и съществуването на крепостта се отнасят към VІ в., т. е. тя е била изградена по времето на усиленото крепостно строителство при управлението на Юстиниан Велики и е просъществувала до края на 70-те или началото на 80-те години на VІ в., т. е. по времето на Тиберий Константин, когато е било нападната, разруше-на и напълно изоставена, по време на славяно-аварските нашествия (Borisov 2010, 214).Крепостта има само един вход, който е разположен почти по средата на източ-

ната стена, на най-достъпното място. През портата се е влизало по път, настлан със силно трамбован чакъл, който продължава и във вътрешността. В изграждането на входа и кулата над него са установени три строителни периода.

Обр. 1. План на крепостта

Fig. 1. Plan of the fortress

2

РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КУЛИТЕ ОТ РАННОВИЗАНТИЙСКАТА КРЕПОСТ ДО С. ДЯДОВО...

В първоначалния си вид входът не е бил защитен с кули, а портата по всяка ве-роятност е била оформена направо в куртината. По-късно, през втория строителен период над входа е издигната кула с неправилна правоъгълна форма, като са били изградени два напречни на куртината зида, които са огледално разположени спря-мо надлъжната и ос (обр. 2). По страниците на външната порта не са запазени легла от падаща врата (ката-

ракта), което показва, че и двете врати – външната и вътрешната са били двукри-ли. По абсолютно същия начин са оформени и двете порти на крепостта край с. Изворово, Харманлийско (Борисов 2007, 85-86, обр. 7). Портите са разположени в центъра на източната и западната страна на входната кула. Макар и със значително по-сложен план, входната кула на крепостта се отнася към последния стадий на развитие на портите с опростен план по класификацията на Д. Овчаров (Овчаров 1982, 11-12, обр. 64).По всяка вероятност във вътрешността на кулата, непосредствено до една от

стените е била разположена дървена стълба, която е водела за горния етаж на кула-та. Според реконструкцията на арх. Ст. Бояджиев в северната част на пропугнаку-лума е имало дървена стълба, която е водела към горните етажи на кулата. Връзка-та между горния етаж и платформата на кулата се е осъществявала чрез иззидани каменни стълби, носени от стените на кулата. Те са водели към платформата на входната кула и от там посредством други иззидани стълби, носени от куртините се е стигало до бойната пътека на крепостната стена (обр. 3). В своята реконструк-ция Ст. Бояджиев допуска, че входната кула е била най-много триетажна, т. е. освен

Обр. 2. План на входната кула

Fig. 2. Plan of the gate tower

3


Обр. 3. Входната кула: реконструкция според арх. Ст. Бояджиев (Borisov 2010, fig. 41)

Fig. 3. The gate tower as reconstructed by architect S. Boyadzhiev (Borisov 2010, fig. 41)

4


приземния, тя е имала един горен етаж и платформа с парапет и зъбери. Според него отгоре първият (приземен) етаж е бил засводен, а върху каменния под на вто-рия етаж са стъпвали иззиданите стълби, водещи към платформата. Според нас обаче кулата-порта е била най-малко четириетажна с височина

около 12 м (обр. 4). Подовете на отделните етажи най-вероятно са били изградени от дървени талпи. За това свидетелстват както липсата на достатъчно тухли или дялани камъни, с които е била засводена, така и огромното количество овъглени греди, открити по време на разкопките на входната кула. Връзката между отдел-ните етажи се е осъществявала посредством дървени стълби, чрез които се е сти-гало до нивото на третия етаж. Оттам до платформата на кулата се е стигало чрез друга дървена стълба, стъпваща върху арката, прехвърлена между издадените на запад към вътрешността на крепостта северен и южен зид на кулата. Платформата се свързвала и с иззиданите каменни стълби, носени от куртината (обр. 5). Този начин на изграждане на входната кула е предоставял по-голяма маневреност на за-щитниците, които са можели бързо да се пренасочват в най-застрашения участък от крепостта по време на вражеско нападение. С четири етажа е северната кула на западната порта на крепостта Никополис в Епир. Разположението на амбразурите и дупките за греди са доказателство за дървените подове на етажите. Горните час-ти на кулата днес са разрушени и не предоставят достатъчно данни за устройството на платформата. Т. Грегори предполага наличието на сводово покритие (Gregory 1987, 259), докато Х. Хеленкемпер допуска дървена платформа, която от своя страна изисква покрив предпазващ дървените етажи на кулата (Hellenkemper 1987, 246).На четири етажа са и кулите на крепостта Ресафа в Сирия. Свидетелство за дър-

вените подове на етажите са специално поставените в зидарията каменни конзо-ли, върху които стъпват дървените греди (Lawrence 1983, 199-200). Горните части на кулите не са запазени. Сводове в някои от кулите не принадлежат на оригиналния градеж, тъй като застъпват каменните конзоли за дървените греди (MSD 2008, 77).Кули на четири етажа имат и крепостите Зенобия и Антиохия също в Сирия

(обр. 6) (Fourdrin 1998, 282; Rey 1871, 188-189). В тях дървото също се използва за под при някои от етажите. На четири етажа, в първоначалния си вид е била и кула № 2 от Теодосиевите

стени в Константинопол. Един отстъп в стените и дупките за греди показват, че първоначално кулата е имала дървени етажи и платформа, поддържана от купол (обр. 7) (Ahunbay, Ahunbay 2000, 231).От територията на България с четири етажа са кулите на квадрибургия Кастра

Мартис до гр. Кула. Гредите за втория етаж са стъпвали на специално оставен отс-тъп в стената, а тези за третия са били поставени в зидарията. Платформата на кулите също е била дървена, а следите от тегули и имбрици показват, че са завърш-вали с покрив (Атанасова 2005, 29-30).Аналогичен отстъп в стените на кулите има и при Хисарската крепост. Това

показва, че те също са били разделени от дървени подове. Според К. Маджаров кулите са на четири етажа, разделени от дървени подове и зидана платформа (Ма-джаров 1967, 118-119).В планово отношение входната кула от крепостта до с. Дядово намира най-точ-

ни паралели с цяла поредица паметници – кулата над главния вход на Шуменс-ката крепост (Антонова 1978, 16-18, обр. 4; Biernacka-Lubańska 1982, 201, fig. 142 A),

5


Обр. 4. Входната кула: хипотетична реконструкция

Fig. 4. The gate tower: a reconstruction

6


Обр. 5. Вертикален разрез на входната кула: аксонометрия

Fig. 5. Vertical section of the gate tower: axonometric projection

7


надвратната кула в североизточния ъгъл на крепостта край с. Одърци, Добричко. (Dončeva-Petkova, Torbatov 2001, 237-239, Abb. 1; Tорбатов 2002, 356-369, обр. 101; Динчев 2006, 21, 27, обр. 16), кулата-порта в чупката на югоизточната стена на кас-тела Ятрус (Herrmann 1986, 5-6, Abb. 2; Динчев 2006, 10-22, обр. 6-7), южните пор-ти на Абритус (Иванов 1980, 100-101, обр. 113), Нове (Димитров, Чичикова, Султов 1964, 217-218, рис. 1), крепостта в местността „Яйлата“ до с. Камен бряг, Добричко (Salkin, Toptanov 1987, 24-30, fig. 2; Торбатов 2002, 217-220, обр. 43; Динчев 2006, 49), крепостта край с. Изворово, Харманлийско (Борисов 2007, 85-86, обр. 7), входната кула от втората отбранителна линия на крепостта Тириса (Акре) на нос Калиакра (Джингов 1990, 86-88, обр. 78, 93; Торбатов 2002, 229-230, обр. 51), западната входна кула на Баргала (Белдедовски 1990, 31, пл. ІІІ) в Македония. Със съвсем аналогични кули са и входните порти на цяла поредица от крепости в провинция Скития, на територията на дн. Румъния – Диногеция, (Ştefan et all. 1967, 9; Barnea 1966, 238, fig. 1; Gajewska 1974, 48-54, fig.13), Топракьой, край Бабадаг (Opaiţ 1977-1978, 415; Opaiţ et al. 1991a, 183; Opaiţ et al. 1991b, 217; Zahariade, Opaiţ 1986, 565; Торбатов 2002, 276-278, обр. 72), Аргамум (Coja 1972, 42) и др.С напълно идентични планове са и северозападната порта на крепостта Годлик

в Сочи (Овчинникова 2004, 181-182, рис. 1-2), северните входни кули на укреплени-ето на църквата „Св. Богородица“ в Израел (Magen 1993, 86) и военната крепост в Тимгад в Алжир (Pringle 1981, 546-547, fig. 2).По всяка вероятност в последния момент от съществуването на крепостта външ-

ната порта е била набързо изцяло зазидана, предвид на опасността от вражеско нападение, което се е оказало фатално за по-нататъшното ѝ съществуване. Може

Обр. 6. Кула от Антиохия: вертикален разрез (Rey 1871, fig. 48)

Fig. 6. An Antioch tower: vertical section (Rey 1871, fig. 48)

8


би по време на последната вражеска атака е бил разрушен паянтовият допълните-лен зид, който прекъсва на 0.60 м от северната страница на портата, без да оформя страница за вход. Вероятно точно през този тесен проход са проникнали нападате-лите, след което крепостта престанала да съществува.Ъгловите кули са с петоъгълна форма, с издаден навън остър ръб (обр. 8).

Градени са в opus mixtum и се състоят от две части – задна (вътрешна) – правоъ-гълна и предна (външна) – триъгълна. Фугите между камъните във вътрешността на кулите са много старателно измазани, а на места, върху хоросановата мазилка с декоративно предназначение е нанесена украса от врязани линии, очертаващи „квадров градеж“. При проучването на ъгловите кули е установено, че сред руините, са намерени

голямо количество въглени от дебели дървени греди, които свидетелстват, че ета-жите и в тях са били разделени от дървени греди и подове. Дървена е била и плат-формата на кулите. По всяка вероятност ъгловите кули, подобно на входната, заед-но с приземието и платформата са били не по-малко от четириетажни, а връзката между отделните етажи се е осъществявала посредством дървени стълби. Най-ве-роятно стълбите са били разположени по задната стена на правоъгълните помеще-ния на кулите, а връзката с триъгълното, на нивото на етажите, се е осъществявало с аркирани отгоре врати, оставени в стената между правоъгълната и триъгълна част на кулите. Връзката между последния (трети) етаж и платформата се ставала отново посредством дървена стълба, подпряна на междинната стена и отвор ос-

Oбр. 7. Кула № 2 от Теодосиевите стени в Константинопол – първи строителен период (Ahunbay, Ahunbay 2000, fig. 9)

Fig. 7. Tower No. 2 of the Theodosian walls in Constantinople – first construction period (Ahunbay, Ahunbay 2000, fig. 9)

9


тавен в дървения под на платформата. Последната е била свързана, посредством зидани каменни стълби и със съседните куртини (обр. 9). При строителството на кулите са използвани дървени скари, от които са запазени дупките от гредите. Според реконструкцията на арх. Ст. Бояджиев предната триъгълна част на ку-

лите е с един етаж по-ниска от четириъгълната (обр. 10). Основание за подобна хипотеза вероятно се търси в преградната стена, разделяща ги на две помещения. Запазените почти изцяло петоъгълни кули на крепостите в Драч и Ресафа показ-ват, че петоъгълната форма се запазва и на ниво платформа (Karaiskaj, Baçe 1975, 27, tab. 2; Karaiskaj 1998, 872, abb. 2). Аналогична е ситуацията и с кулите на крепостта Перинт-Хераклея, които въпреки плътната триъгълна част в приземието във висо-чина запазват петоъгълния си план (Crow, Ricci 1997, 247, fig. 7). Според нас кулите от крепостта до с Дядово са били с платформа на едно и също ниво и в двете им части.Сведения за кулите с издаден навън остър ръб се съдържат и в писмените ис-

торически извори. Откриваме ги в съчиненията на Филон, Витрувий, а по-късно

Обр. 8. Планове на ъгловите кули (Borisov 2010, fig. 6 б-д)

Fig. 8. Plans of the corner towers (Borisov 2010, fig. 6 б-д)

10


на Прокопий Кесарийски и на Анонимния Византиец. През VІ в. кулите с издаден навън остър ръб наистина бележат широко приложение в крепостното строителс-тво на Балканите, в Мала Азия и Сирия, докато в Италия те се срещат значително по-рядко.През ранновизантйския период кулите с петоъгълна форма се срещат в най-

различни разновидности. При някои от тях вътрешността е едноделна, а предната им част е апсидно оформена – кулите в Несебър (Бобчев 1961, 117, обр. 14; Biernacka-Lubańska 1982, 186-189, fig.132), Марцианопол (Ангелов 2002, 114-115, обр. 6), кре-постта Стенес в местността „Маркова механа“ (Митова-Джонова 1994, 90, обр. 7). В други случаи се срещат кули с едноделна вътрешност с форма на неправилен шес-тоъгълник – кулите фланкиращи северната порта на Града върху Мадарското плато (Велков 1934, 124, обр. 101; Динчев 2006, 36, обр. 87). Много близки до кулите от тази разновидност са и двете кули фланкиращи източната и западната порти на Серди-ка (Бояджиев 2002, 126-134, обр. 2, 4, 6-7).Наред с кулите с апсидно оформено вътрешно пространство са известни и

петоъгълни кули с квадратна вътрешност и плътно иззидана издадена навън триъгълна част – крепостите в местността „Хайдушка воденица“ в съседна Сърбия (Jовановиħ 1984, 320, сл. 1; Динчев 2006, 25, обр. 40) и крепостта Кула, край с. Лю-банци, в Скопската Црна гора (Чаусидис 1989, 183-191, Т. ІІ а-б).Освен посочените примери са известни и едноделни кули с петоъгълно вътреш-

но пространство – кулата към южната стена на Сайганското кале край с. Кипилово, Сливенско (Лисицов 1975, 32, фиг. 6; Митова-Джонова 1979, 103; Бобчев 1961, 166-117; Радева 2007, 150, обр. 1), една от кулите към северната крепостна стена на Красен кале край Панагюрище (Топтанов, Меламед, Абдулов 1994, 87, фиг. 2; Динчев 2006, 28, обр. 35), западната кула на централната крепост от „Преградата“ в мест-ността „Гермето“, край с. Голица, Варненска област (Динчев и др. 2007, 119, обр. 3, 4, 49), крепостта Звечан край Косовска Митровица (Scabo 1934, 174-176) и т. н. С петоъгълни едноделни кули са разполагали ранновизантийските крепости

между селата Драмче и Бигла в долината на р. Брегалница (Микулчиќ 1996, 185, сл. 52; Микулчиќ 1999, 371, сл. 247), крепостта край с. Дебреще (Микулчиќ 1996, 255-256, сл. 107; Микулчиќ 1999, 341, сл. 217), „Марково кале“ (Маркова Сушица) край с. Малчище (Микулчиќ 1996, 294-295, сл. 135; Микулчиќ 1999, 384-385, сл. 267), крепостта край Титов Велес (Микулчиќ 1996, 340-343, сл. 169). С повече от 15 пе-тоъгълни кули е укрепена източната половина на кастела Маркови кули (Водно) край Скопие (Микулчиќ 1999, 382-383, сл. 263).Една подобна кула с петоъгълно вътрешно пространство е открита и на южната

крепостна стена на Дура Европос (Cumont 1926). Повече от 40 кули с правоъгълен план и издаден навън остър ръб са разположени и по трасето на северната крепос-тна стена на Салона (Dyggve 1928, 18-19; Бобчев 1961, 120-121, обр. 21).Друга разновидност в ранновизантийското крепостно строителство са пе-

тоъгълните кули с изцяло плътен градеж – крепостта край с. Долна Кабда, Търго-вищко (Овчаров 1971, 20, обр. 4, 10), край с. Крамолин, Ловешко (Милчев, Койчева, Димитров 1994, 27, обр. 2; Милчев, Койчева, Димитров 2003, 431, обр. 2; Динчев 2006, 21, обр. 34), Шуменската крепост (Антонова 1975, 26, обр. 2; Аладжова 2003, 153-154; Динчев 2006, 11, обр. 20), ранновизантийския кастел край с. Пчиня, Кума-новско (Ѓеорѓиев 1989, 201-202, сл. 2).

11


Обр. 9. Вертикален разрез на кула № 1: аксонометрия

Fig. 9. Vertical section of tower No. 1: axonometric projection

Обр. 10. Източната крепостна стена с входната и ъгловите кули: реконструкция според арх. Ст. Бояджиев (Borisov 2010, fig. 42)

Fig. 10. The eastern fortification wall with the gate and corner towers as reconsrtucred by architect S. Boyadzhiev (Borisov 2010, fig. 42)

12


Най-точни паралели във формата на ъгловите кули от Дядово е една петоъгълна кула към южната крепостна стена на външното укрепление на Царичин град (Sodi-ni 1993, 144, fig. 7). Напълно еднакви по форма са и кулите в Кастра Претория в Рим. За разлика от нашите обаче, които като цяло са едновременни, тези от Рим имат два строителни периода. През първия, от времето на Аврелиан, кулите са били квад-ратни или правоъгълни, а през втория, при управлението на Юстиниан (536 г.), към тях са пристроени триъгълни части, с което кулите са получили петоъгълен план (Бобчев 1961, 130-131, обр. 31).

***

В заключение трябва да отбележим, че предложените реконструкции на кулите от военната крепост до с. Дядово, Новозагорско имат хипотетичен характер и се основават единствено и само на преките археологически данни, получени по вре-ме на теренните проучвания. Според нас четирите етажа в кулите се обуславят от височината на куртината, която в никакъв случай не е по-малко от 10,5 м. Считаме, че кулите са се издигали поне с един етаж над нея, т. е. височината на входната и ъгловите кули е била около 13-14 м. Доказателство за дървените подове на етажите са както голямото количество овъглени дървени греди, така и липсата на достатъч-но тухли или дялани камъни, с които са били засводявани отделните етажи. Това ни дава основание да твърдим, че кулите са били най-малко 4 етажни, а отделните етажи са били разделени от дървени подове.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Аладжова 2003: Д. Аладжова. Шуменската крепост. – В: Р. Иванов (ред.) Римски и ранно-византийски градове в България, ІІ. София, 2003, 149-159.

Ангелов 2002: Ангелов 2002. Марцианопол (Marcianopolis). – В: Р. Иванов (ред.) Римски и ранновизантийски градове в България, I. София, 2002, 105-122.

Антонова 1975: В. Антонова. Град Шумен до ХV в. (В светлината на археологическите про-учвания). – Векове ІV, 6 (1975), 22-31.

Антонова 1978: В. Антонова. Шуменската крепост през римската епоха (ІІ-ІV в.). – Архео-логия ХХ, 4 (1978), 13-24.

Атанасова 2005: Й. Атанасова. Архитектура и градоустройство на Кастра Мартис. – В: Кас-тра Мартис – квадрибургий и кастел (Разкопки и проучвания, ХХХІІІ). София 2005, 27-79.

Велков 1934: Ив. Велков. Разкопки в Мадара. – В: Мадара, Разкопки и проучвания, І. София, 1934, 77-146.

Белдедовски 1990: З. Белдедовски. Брегалничкиот басен во римскиот и раниот среднове-ковен период. В: Зборник, VІ Посебно издание. Штип, 1990, 1-84.

Бобчев 1961: С. Бобчев. Крепостните кули с издаден остър ръб и значението им за укрепя-ването на античните градове. – Известия на археологическия институт ХХІV (1961), 104-143.

Борисов 2007: Б. Борисов. Входните кули на ранновизантийските крепости до с. Дядово, Новозагорско и край с. Изворово, Харманлийско и техните паралели с кулите-порти от Каварненско. – В: Б. Петрунова, Хр. Кузов, Д. Мирчева (съст.) Каварна – средище на българския Североизток. Каварна, 2007, 83-100.

Борисов 2010: Б. Борисов. Ранновизантийската крепост до с. Дядово, Новозагорско и мястото и ранновизантийската укрепителна система. – В: Б. Борисов (ред.) Великотър-новският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и българската архрология. Велико Търново, 2010, 363-379.

13


Бояджиев 2002: Ст. Бояджиев. Сердика (Serdica). Градоустройство, крепостно строителс-тво, обществени, частни, култови и гробнични сгради през ІІ-VІ в. – В: Р. Иванов (ред.) Римски и ранновизантийски градове в България, I. София, 2002, 125-180.

Ѓеорѓиев 1989: З. Ѓеорѓиев. Градиште, с. Пчиња – доцноантички и рановизантиски кастел. – Macedoniae acta archaeologica 10 (1989), 199-214.

Джингов 1990: Г. Джингов. Средна укрепителна линия. – В: Калиакра. Крепостно строи-телство, I. София, 1990, 76-130.

Динчев 2006: В. Динчев. Ранновизантийските крепости в България и съседните земи (в диоцезите Thracia и Dacia) (Разкопки и проучвания, ХХХV). София, 2006.

Динчев и др. 2007: В. Динчев, Б. Божкова, В. Кацарова, А. Чолакова, М. Христов. Археологическо проучване на Хемските порти (в м. Гермето при с. Голица, Варненска област) през 2005 г. (Разкопки и проучвания, XXXVII). София, 2007.

Димитров, Чичикова, Султов 1964: Д. Димитров, М. Чичикова и Б. Султов. Археологи-ческие раскопки в восточном секторе Нове в 1962 году. – Известия на археологическия институт ХХVІІ (1964), 217-235.

Иванов 1980: Т. Иванов. Абритус. Римски кастел и ранновизантийски град в Долна Ми-зия, I. София, 1980.

Jовановиħ 1984: А. Jовановиħ. Хаjдучка Воденица, касноантичко и рановизантjско утврħење. – Старинар ХХХІІІ-ХХХІV (1984), 310-331.

Лисицов 1975: С. Лисицов. Сайганското кале – късноантична крепост в Източния Хемус (в района на с. Кипилово, Сливенски окръг). – Годишник на Националния политехнически музей София V (1975), 21-33.

Маджаров 1967: К. Маджаров. Нови разкопки и проучвания на Хисарската крепост. – Из-вестия на археологическия институт ХХХ (1967), 113-142.

Микулчиќ 1996: И. Микулчиќ. Средновековни градови и тврдини во Македониjа, V. Sko-pje, 1996.

Микулчиќ 1999: И. Микулчиќ. Антични градови и тврдини во Македониjа. Skopje, 1999.Милчев, Койчева, Димитров 1994: A. Милчев, К. Койчева, П. Димитров. Ранновизан-

тийска базилика при с. Крамолин, Ловешка област. – Археология ХХХVІ, 1 (1994), 26-36.Милчев, Койчева, Димитров 2003: А. Милчев, К. Койчева, П. Димитров. Производствен

център за строителна керамика в Долна Мизия. – В: Ст. Ангелова и др. (ред.) Studia Archaeologica, Supplementum I, Сборник в памет на д-р Петър Горбанов. София, 2003, 430-450.

Митова-Джонова 1979: Д. Митова-Джонова. Разкопки на Кипиловската крепост „Хърсул-град“ през 1978 г. – В: Археологически открития и разкопки през 1978 г., София, 1979, 103-104.

Митова-Джонова 1994: Д. Митова-Джонова. Confinium Succi и mutation Soneium през ан-тичността и ранновизантийската епоха. – Анали І, 2-3 (1994), 77-99.

Овчаров 1971: Д. Овчаров. Две ранновизантийски крепости от Североизточна България. – Археология ХІІІ, 4 (1971), 18-31.

Овчаров 1982: Д. Овчаров. Византийски и български крепости V-Х век. София, 1982.Овчинникова 2004: Б. Овчинникова. Крепост „Годлик“ Лазаревското района города Сочи.

– В: П. Степаненко и др. (ред.) Россия – Крым – Балканы: диалог культур. Екатеринбург, 2004, 180-187.

Радева 2007: М. Радева. Кипиловската крепост и нейното значение през Средновековието. – В: Д. Момчилов и др. (ред.) Тракия и Хемимонт ІV-ХІV век. Варна, 2007, 144-152.

Топтанов, Меламед, Абдулов 1994: Д. Топтанов, А. Меламед, Г. Абдулов. Археологически проучвания на крепостта „Красен“ край град Панагюрище, Пловдивска област (1976–1988). – Известия на музеите от Южна България XX (1994), 85-107.

Торбатов 2002: С. Торбатов. Укрепителната система на провинция Скития (края на ІІІ–VІІ в.). В. Търново, 2002.

Чаусидис 1989: Н. Чаусидис. Новооткриени доцноантички тврдини на скопска Црна гора. – Macedoniae acta archaeologica 10 (1989), 183-197.

14


Аhunbay, Аhunbay 2000: M. Аhunbay, Z. Аhunbay. Recent Work on the Land Walls of Istanbul: Tower 2 to Tower 5. – Dumbarton Oaks Papers LIV (2000), 227-239.

Barnea 1966: I. Barnea. Ľ incendie de la cite de Dinogetia au VIe siècle. – Dacia (n. s.) 10 (1966), 237-259.

Biernacka-Lubańska 1982: M. Biernacka-Lubańska. The Roman and Early-byzantine Fortifica-tions of Lower Moesia and Notrhern Thrace. Wrocław, Warszawa, Kraków, Gdańsk. Lódz, 1982.

Borisov 2010: B. Borisov. Dyadovo 2. The Sanctuary of the Thracian Horseman and the Early Byzantine Fortress. Varna, 2010.

Coja 1972: M. Coja. Cercetări noi în aşezarea greco-romană de la capul Dolojman – Argamum (?). – Buletinul comisiunii monumntelor istorice XLI, 3 (1972), 179-190.

Cumont 1926: F. Cumont. Fouilles de Doura Europos. Paris, 1926.Dyggve 1928: E. Dyggve. Récherches à Salone. Copenhague, 1928. Dončeva-Petkova, Torbatov 2001: L. Dončeva-Petkova, S. Torbatov. Zur Chronologie der Ar-

chitektur der spätrömischen Befestigung und frühbyzantinischen befestigten Siedlung bei Odărci (Provinz Skythien). – In: М. Wendel (ed.) KARASURA. Untersuchungen zur Ges-chichte und Kultur des alten Thrakien. 15 Jahre Ausgrabungen in Karasura (Internationales Symposium, Čirpan/Bulgarien 1996), I. Weissbach, 2001, 237-247.

Fourdrin 1998: J.-P. Fourdrin. L’association de la niche et de l’archère dans les fortifications éle-vées en Syrie entre le VIe et le XIIe siècle. – Syria 75 (1998), 279-294.

Gajewska 1974: H. Gajewska. Topographie des fortifications romaines en Dobroudja. Wrocław-Warszawa-Kraków-Gdańsk, 1974.

Gregory 1987: T. Gregory. The Early Byzantine Fortification of Nikopolis in Comparative Pre-spective. – In: E. Chrysos (ed.) Nikopolis I. Prevesa, 1987, 500-509.

Hellenkemper 1987: H. Hellenkemper. Die Byzantinische Stadtmauer von Nikopolis in Epei-ros, ein Kaiserlicher Bauaufang des 5. oder 6. Jahrhunderts. – In: E. Chrysos (ed.) Nikopilis I. Prevesa, 1987, 243-261.

Herrmann 1986: J. Herrmann. Die altbulgarische Sieslung über dem antiken Kastell Iatrus/Krivina bei Ruse, VR Bulgarien. Zum Abschluß der Ausgrabungen. – In: Iatrus-Krivina, III. Spätantike Befestigung und frühmittelalterliche Diedlung an der untenen Dunau. Akademie-Verlag, Berlin, 1986, 5-16.

Crow, Ricci 1997: J. Crow, A. Ricci. Investigating the Hinterland of Constantinople: Interim Re-port on the Anastasian Long Wall. – Journal of Roman Archaeology, 10 (1997), 235–62.

Karaiskaj, Baçe 1975: G. Karaiskaj, A. Baçe. Kalaja e Durrësit dhe fortifikimet përreth në an-tikitetin e vonë. – Monumentet 9 (1975), 5-33.

Karaiskaj 1998: G. Karaiskaj. Die Militärische Architektur Vom 6. Jh. bis zum Anfang des 7. Jh. in Albanien. Die Neuerunggen des 6 Jh. – In: Acta XIII Congressus internationalis archaeologiae chrsitianae (Split – Poreč, 25.9.–1.10. 1994), II, Città del Vaticano & Split,1998, 867-874.

Lawrence 1983: A. Lawrence. A Skeletal History of Byzantine Fortification. – The Annual of the British School at Athens, 78 (1983), 176-229.

Маgen 1993: Y. Маgen. Тhe Church of Mary Theotokos on Mt. Gerizim. – In: Y. Tsafrir (ed.) An-cient Churches Revealed. Jerusalem, 1993, 83-89.

MSD 2008: Masterstudium Denkmalpflege an der TU Berlin Jahrbuch 2006-08. Berlin, 2008, 77.Opaiţ 1977-1978: A. Opaiţ. O nouă fortificaţie romano-byzantină în nordul Dobrugei – Toprai-

chiori. Raport preliminar. – Peuce VIII (1977-1978), 415-436.Opaiţ et al. 1991a: A. Opaiţ, M. Zarariade, Gh. Poenaru-Bordea, C. Opaiţ. Fortifikaţia şi akaeza-

rea romană tîrzie de la Babadag-Topraichioi. – Peuce X, 1 (1991), 183-353.Opaiţ et al. 1991b: A. Opaiţ, M. Zarariade, Gh. Poenaru-Bordea, C. Opaiţ. Fortifikaţia şi akaeza-

rea romană tîrzie de la Babadag-Topraichioi. – Peuce X, 2 (1991), 217-310.Pringle 1981: D. Pringle. The Defence of Byzantine Africa from Hustinian to the Arab Conquest.

An account of the military history and archaeology of the African provivces in the sixth and seventh centuries (BAR, International Series, 99). Oxford, 1981.

Rey 1871: G. Rey. Etude sur les monuments de l’archlitecture militaire des croises en Syrie. Paris, 1871.

15


Salkin, Toptanov 1987: A. Salkin, D. Toptanov. Forteresse de la Haute époque byzantine au lieu dit "Jajla" près du village Kamen brjag, départment de Tolbuhin. – In: D. Ovčarov (ed.) Dobrudža. Etudes ethno-culturelles. Sofia, 1987, 22-35.

Scabo 1934: G. Scabo. Grad Zvečan kod kosovske Mitrovice. – Годишњак Муsеjа Jужне Србиjе (1934), 174-176.

Ştefan et al. 1967 = G. Ştefan, М. Comşa, E. Comşa şi I. Barnea. Dinogetia, I. Bucureşti, 1967.Zahariade, Opaiţ 1986: M. Zahariade,A. Opaiţ. A New Late Roman Fortification on the Territory

of Romania: the Burgus at Topraichioi, Tulcea Country. – In: Chr. Unz (ed.) Studien zu den Milutärgrenzen Roms, III. Stuttgart, 1986, 565-572.

RECONSTRUCTION OF THE TOWERS OF EARLY BYZANTINE FORTRESS IN THE VICINITY OF DYADOVO VILLAGE NEAR NOVA ZAGORA

Boris Borisov, Plamen Doychev

The early Byzantine fortification in the vicinity of Dyadovo village near Nova Zagora has an irregular rectangular shape, with pentagonal towers at the corners, each with a jutting sharp edge, as well as a rectangular tower surmounting the gate. It is precisely the reconstruction of the gate tower and the four ones at the corners that are the subject of the present paper. The first reconstructions of the fort and the towers were made by Prof. Stefan Boyadzhiev. He as-sumed that the tower surmounting the gate had three floors at the most, i.e. in addition to the ground floor it had one upper floor and a platform with a parapet and battlements. According to him, the first (ground floor) was vaulted and the masonry staircase leading to the platform stepped on the stone-flagged floor of the second.

According to us, however, the gate-tower had at least four floors with its height of some 12 me-tres. The floors were most probably made of wooden planks, as evidenced by the lack of ma-sonry coating and the enormous amount of charred planks found in the course of excavation.

The northern tower of the western gate of Nicopolis fort in Epirus, the fort’s towers of Res-safa, Zenobia and Antioch in Syria, the towers of the Castra Martis quadriburgium near Kula and the Hisar fort in Bulgaria all had four floors, the main material used to divide them being wood.

Like the gate tower, the corner towers most probably had at least four storeys, including the ground floor and the platform, divided by wooden floors. According to the reconstruction of architect Stefan Boyadzhiev, the front triangular part of the towers had one floor less than the rectangular part. The almost fully preserved pentagonal towers of the forts in Dyrrachium, Ressafa and Perinthos-Herakleia show that the pentagonal form was also preserved at plat-form level. This allows us to assume that the towers of the fort near Dyadovo had platforms at the same level in both their parts.

The reconstructions we suggest all are hypothetical in character, founded solely on the direct archaeological evidence collected in the course of the field work. In our opinion, the four floors of the towers are conditioned by the height of the curtain wall, which was definitely no less than 10.5 m. We think the towers rose at least one floor above it, i.e. the height of the gate and corner towers was about 13-14 m. Both the large quantity of charred wooden beams and the lack of enough bricks or hewn stone with which the individual floors were vaulted or domed, evidence the wooden floors of the individual storeys. This gives us grounds to state that the towers had at least four floors and that the individual storeys were divided by wooden floors.

16

ИЗ

СЛ

ЕД

ВА

НИ

Я В

ЧЕ

СТ

НА

СТ

ЕФ

АН

БО

ЯД

ЖИ

ЕВ

ST

UD

IES

IN

HO

NO

UR

OF

ST

EF

AN

BO

YA

DZ

HIE

V

2011

ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ

НА СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

STUDIES IN HONOUR

OF STEFAN BOYADZHIEV

Вече повече от половин век името на проф. д-р арх. Стефан Бояджиев се свързва с изучаването

на античните и средновековните паметници на монументалната архитектура по българските

земи и извън тях. За да изрази признателността на българската научна общност към неговия

изследователски принос и преподавателски заслуги и по повод на 90-годишнината му,

Националният археологически институт и музей при Българската академия на науките, Съюзът

на архитектите в България, Националната художествена академия, Националният институт за

недвижимо културно наследство, Институтът за изследване на изкуствата при БАН, Българският

национален комитет на ИКОМОС, Департамент „История на културата” на Нов български

университет, Богословският факултет на Софийския университет и Университетът по архитектура,

строителство и геодезия организираха научна конференция в чест на проф. Стефан Бояджиев.

Конференцията се проведе на 5 и 6 ноември 2010 година в Централния дом на архитекта в София.

В настоящия сборник са представени доклади от конференцията и статии, посветени на юбиляра.

For more than half a century now, the name of architect Prof. Dr. Stefan Boyadzhiev has been associated

with the research of ancient and medieval monumental architecture on Bulgarian territory and abroad. To

express the appreciation of the Bulgarian academic community to Prof. Boyadzhiev‘s contribution to science

and learning, as well as on the occasion of his 90th anniversary, the National Institute of Archaeology and

Museum at the Bulgarian Academy of Sciences, the Union of Architects in Bulgaria, the National Academy

of Art, the National Institute of Immovable Cultural Heritage, the Institute of Art Studies at the Bulgarian

Academy of Sciences, the Bulgarian National Committee of ICOMOS, the Department of History of Culture at

New Bulgarian University, the Faculty of Theology at Sofia University and the University of Architecture, Civil

Engineering and Geodesy, organised a conference in honour of Prof. Stefan Boyadzhiev.

The conference was held on November 5 and 6, 2010, at the Central House of the Architect in Sofia.

This volume presents conference’s communications and articles dedicated to Prof. Boyadzhiev and his jubilee.

Национален aрхеологически институт и музей


Documents

B. Borisov, P. Doychev. Reconstruction of the towers of early Byzantine Fortification in the vicinity of Dyadovo Village near Nova Zagora.pdf