BDS_EN_1991-1-1

Февруари, 2004

БЪЛГАРСКИ СТАНДАРТ

ЕВРОКОД 1: ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ Част 1-1: Основни въздействия.

Плътности, собствени тегла и полезни натоварвания в сгради

БДС EN

1991-1-1

ICS 91.010.30

Заменя и отменя БДС ENV 1991-2-1:2002

Българският стандарт БДС EN 1991-1-1 е одобрен от председателя на Българския институт по стандартизация на 2004-01-30.

Европейският стандарт EN 1991-1-1:2002 е въведен като български стандарт чрез превод на български език.

БДС EN 1991-1-1:2002 е идентичен на EN 1991-1-1:2002 и се издава с разрешението на CEN.

This national document is identical with EN 1991-1-1:2002 and is published with the permission of

CEN, rue de Stassart, 36

1050 Bruxel lеs, Belgium

Стр.1, вс. стр. 41

056-0013356-1 № за позоваване БДС ЕN 1991-1-1:2004

© БИС 2004

Българските стандарти се разпространяват само от Българския институт по стандартизация 1000 София, ул. “6 септември” 21

rtzolov

New Stamp

НАЦИОНАЛЕН ПРЕДГОВОР

Този стандарт е приет за въвеждане като български стандарт чрез превод на български език от ТК 56 "Проектиране на строителни конструкции" и e подготвен от работна група. Този стандарт заменя и отменя БДС ENV 1991-2-1:2002. В стандарта е направено позоваване на международни/европейски стандарти и документи, на които съответстват следните български стандарти: - EN 1990 - БДС EN 1990 - EN 1991-1-7** - EN 1991-2*** - EN 1991-3** - EN 1991-4** - EN 1991-1-3*** - EN 1991-1-4** - EN 1991-1-6** Следват 39 страници на EN 1991-1-1:2002 в превод на български език.

** Стандартите още не са гласувани в CEN като EN. Въведени са на български език като БДС ENV *** Стандартите са въведени като БДС ENV, но вече имат издания като EN. В момента са в процес на въвеждане като БДС EN. * Официални издания на позования стандарт/документ са на разположение в библиотеката на БИС.

rtzolov

New Stamp

ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ

EUROPEAN STANDARD

EUROPÄISCHE NORM

NORME EUROPÉENNE

EN 1991-1-1

април 2002

ICS 91.010.30 Заменя ENV 1991-2-1:1995

Издание на български език

ЕВРОКОД 1: ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ Част 1-1: Основни въздействия. Плътности, собствени тегла и полезни натоварвания в

сгради

Eurocode 1: Actions on structures – Part 1-1: General actions – Densities, self-weight, imposed loads for buildings

Eurocode 1: Einwirkungen auf Tragwerke – Teil 1-1: Wichten, Eigengewicht und Nutzlasten im Hohbau

Eurocode 1: Actions sur les structures – Partie 1-1: Actions générales – Poids volumiques, poids propres, charges d`exploitation bâtiments

Този европейски стандарт е приет от CEN на 2001-11-30

Членовете на CEN са задължени да спазват Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, в който са определени условията, при които без всякаква промяна този европейски стандарт получава статут на национален стандарт.

Актуализирани списъци на такива национални стандарти с техните библиографски справки могат да бъдат получени от Централния секретариат или от всеки член на CEN.

Този европейски стандарт съществува в три официални издания (на английски, немски и френски език). Всяко издание на друг език, направено от член на CEN на негова отговорност чрез превод на неговия национален език и регистрирано в Централния секретариат, има същия статут като официалните издания.

Членове на CEN са националните органи по стандартизация на следните страни: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Финландия, Франция, Холандия, Чешка република, Швейцария и Швеция.

CEN

ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ EUROPEAN COMMITTEE FOR STANDARDIZATION

EUROPÄISCHES KOMITEE FÜR NORMUNG COMITÉ EUROPÉEN DE NORMALISATION

Централен секретариат: Rue de Stassart 36, 1050 Bruxelles, Belgium

© 2002 CEN Правата за използване във всяка форма и по всякакъв начин са запазени за националните членове на CEN.

№ за позоваване EN 1991-1-1:2002

Стр.2 ЕN 1991-1-1:2002

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор 4 История на програмата “Еврокодове” 4 Статут и област на приложение на Еврокодовете 5 Национални стандарти, въвеждащи Еврокодове 6 Връзки между Еврокодовете и хармонизираните технически спецификации за продукти (EN и ETА) 6 Допълнителна информация, специфична за EN 1991-1-1 6 Национално приложение към ЕN 1991-1-1 6

Раздел 1 Общи положения 7

1.1 Обект и област на приложение 7 1.2 Позоваване 8

1.3 Разграничаване на принципите и правилата за прилагането им 9

1.4 Термини и определения 9

1.5 Означения 10

Раздел 2 Класификация на въздействията 11

2.1 Собствено тегло 11 2.2 Експлоатационни натоварвания 11

Раздел 3 Изчислителни ситуации 12

3.1 Общи положения 12 3.2 Постоянни натоварвания 12 3.3 Експлоатационни натоварвания 12

3.3.1 Общи положения 12 3.3.2 Допълнителни указания за сгради 12

Раздел 4 Обемни тегла на строителни и складирани материали 13

4.1 Общи положения 13 Раздел 5 Собствени тегла на строежите 13

5.1 Представяне на въздействия 13 5.2 Характеристични стойности на собствените тегла 14

5.2.1 Общи положения 14 5.2.2 Допълнителни указания за сгради 14

Стр.3 ЕN 1991-1-1:2002

5.2.3 Допълнителни указания, специфични за мостове 14

Раздел 6 Експлоатационни натоварвания в сгради 15

6.1 Представяне на въздействията 15 6.2 Описание на натоварванията 16

6.2.1 Подове, греди и покриви 16 6.2.2 Колони и стени 16

6.3 Характеристични стойности на експлоатационни натоварвания 16

6.3.1 Участъци в жилищни, обществени, търговски и административни сгради 16

6.3.1.1 Категории 16 6.3.1.2. Стойности на въздействията 17

6.3.2 Участъци за складиране и производствени дейности 19

6.3.2.1 Категории 19 6.3.2.2 Стойности на въздействията 20 6.3.2.3 Въздействия от вилични повдигачи 20 6.3.2.4 Въздействия от транспортни средства 22 6.3.2.5 Въздействия от специални устройства за поддържане 22

6.3.3 Гаражи и участъци за преминаване на транспортни средства (без мостове) 22

6.3.3.1 Категории 22 6.3.3.2 Стойности на въздействията 23

6.3.4 Покриви 24

6.3.4.1 Категории 24 6.3.4.2 Стойности на въздействията 24

6.4 Хоризонтални натоварвания върху парапети и преградни стени, изпълняващи ролята на бариери 26

Приложение А (информационно) Таблици с номинални стойности на обемните тегла на строителни материали и с номинални стойности на обемните тегла и ъглите на естествен откос на складирани материали 27 Приложение В (информационно) Предпазни огради и парапети в автомобилни гаражи и паркинги 38

Стр.4 ЕN 1991-1-1:2002

ПРЕДГОВОР Документът EN 1991-1-1:2002 е подготвен от Техническия комитет CEN/TC 250 “Конструктивни Еврокодове”, секретариатът на който е в Британския институт по стандартизация (BSI). Този европейски стандарт придобива статут на национален стандарт чрез публикуване на идентичен текст или чрез потвърждаване най-късно до м. октомври 2002 г**, и противоречащите му национални стандарти трябва да бъдат отменени най – късно до м. март 2010 г.** CEN/TC 250 отговаря за всички конструктивни Еврокодове. Този документ заменя ENV 1991-2-1:1995. Приложенията А и В са информационни. Съгласно Вътрешния правилник на CEN/CENELEC националните органи по стандартизация на следните държави са задължени да въведат този европейски стандарт: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Люксембург, Малта, Норвегия, Португалия, Финландия, Франция, Холандия, Чешка република, Швейцария и Швеция. История на програмата “Еврокодове” В 1975 г. Комисията на европейската общност прие работна програма в областта на строителството, основаваща се на член 95 от Договора. Целта на програмата бе премахване на техническите препятствия пред търговията и хармонизиране на техническите спецификации. С тази работна програма комисията пое инициативата за създаване на система от хармонизирани технически правила за проектиране на строежите, която на първо време да представлява алтернатива на действащите национални правила в страните членки, а впоследствие да ги замести. В продължение на петнадесет години, с помощта на комитета по регламентиране, включващ представители на страните членки, комисията ръководеше изпълнението на програмата “Еврокодове”, което през 1980-те години доведе до появата на първото поколение европейски стандарти. В 1989 г. комисията и страните членки на Европейския съюз (EU) и на Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA) решиха, въз основа на споразумение 1 между комисията и Европейския комитет по стандартизация (CEN), да прехвърлят на CEN, посредством поредица от мандати, разработването и публикуването на Еврокодовете - с оглед в бъдеще да им осигурят статут на европейски стандарти (EN). Това на практика обвърза Еврокодовете с разпоредбите на всички Директиви на съвета и/или решения на комисията във връзка с европейските стандарти (например Директивата за строителни продукти 89/106 на ЕС (CPD) и Директивите за публичните строежи и услуги 93/37, 92/50 и 89/440 на ЕС, както и съответните Директиви на EFTA, за изграждане на вътрешен пазар). Програмата “ Конструктивни Еврокодове ” обхваща следните стандарти, които по правило се състоят от по няколко отделни части: EN 1990 Еврокод: Основи на проектирането на строителни конструкции EN 1991 Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции EN 1992 Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции EN 1993 Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции; ** Национална забележка: Сроковете важат за членовете на CEN 1 Споразумение между комисията на Европейската общност и Европейския комитет по стандартизация (CEN) във връзка с разработването на Еврокодове за проектиране на сгради и строителни съоръжения (BC/CEN/03/89).

Стр.5 ЕN 1991-1-1:2002

EN 1994 Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции EN 1995 Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции EN 1996 Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции EN 1997 Еврокод 7: Геотехническо проектиране EN 1998 Еврокод 8: Проектиране на конструкции за сеизмични въздействия EN 1999 Еврокод 9: Проектиране на алуминиеви конструкции Еврокодовете признават отговорностите на регулативните власти на всяка страна членка и защитават правото им да определят стойностите, свързани с нормирането на сигурността на национално ниво, докато те продължават да са различни в различните страни. Статут и област на приложение на Еврокодовете Страните членки на Европейския съюз (EU) и на Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA) приемат, че Еврокодовете служат като документи за следните цели:

- като средства за проверка на съответствието на сградите и строителните съоръжения със съществените изисквания на Директива 89/106/EC, в частност със съществено изискване № 1 – Механично съпротивление и устойчивост – и съществено изискване № 2 – Сигурност в случай на пожар;

- като база при съставянето на договори за строежи и свързаните с тях инженерни услуги; - като рамка за разработване на хармонизирани технически спецификации за строителни продукти

(EN и ETA). Еврокодовете, доколкото те се занимават със самите строежи, са пряко свързани с Тълкувателните документи 2, отнасящи се към член 12 на Директива 89/106 на ЕС (CPD), въпреки че по своята същност те се различават от хармонизираните стандарти за продукти 3. Следователно, възникващите при разработването на Еврокодовете технически проблеми, следва да бъдат компетентно разглеждани от технически комитети на CEN и/или работни групи на Европейската организация за технически одобрения (EOTA), разработващи стандартите за продукти, с оглед постигането на пълно съответствие на тези технически спецификации с Еврокодовете.

Еврокодовете предоставят общи правила за конструктивно проектиране с оглед на ежедневното проектиране на конструкциите като цяло и на техните елементи – както традиционни, така и новаторски. Необичайните методи за строителство или начини за изчисляване не са обхванати подробно, което в такива случаи ще изисква допълнителен експертен анализ от страна на проектанта.

2 В съответствие с член 3.3 на CPD, съществените изисквания (ER) трябва да получат конкретната си форма в Тълкувателните документи - с оглед създаване на необходимите връзки между съществените изисквания и мандатите за хармонизирани EN и ЕTAG/ETA. 3 В съответствие с член 12 на CPD, Тълкувателните документи трябва:

а) да дават конкретна форма на съществените изисквания посредством хармонизиране на терминологията и техническата база и, когато е необходимо, посредством посочване на категории или нива за всяко изискване; b) да посочват методи за обвързване на такива категории или нива в изискванията с техническите спецификации, например методи за изчисляване и проверка, технически правила за проектиране и т. н.; с) да служат като отправна точка при разработването на хармонизирани стандарти и ръководства за Европейски технически одобрения.

Еврокодовете de facto изпълняват подобна роля в обхвата на съществено изискване 1 (ER 1) и на част от обхвата на съществено изискване 2 (ER 2).

Стр.6 ЕN 1991-1-1:2002

Национални стандарти, въвеждащи Еврокодове Националните стандарти, въвеждащи части от Еврокодове, трябва да съдържат публикувания от CEN пълен текст на европейския стандарт (включително всичките му приложения), който може да се предшества от национална челна страница и национален предговор, и може да бъде последван от национално приложение. Националното приложение може да съдържа информация само за така наречените “национално определени параметри”, които европейският стандарт разрешава да бъдат определяни на национално ниво, и които ще се ползват при проектирането на сгради и строителни съоръжения, предвидени за изграждане в дадената страна, например:

- стойности и/или категории, когато в Еврокода са дадени алтернативи, - стойности, които се използват в случаите, когато в Еврокода е дадено само означение, - специфични за страната данни (географски, климатични и т.н.), например карта за райониране по

натоварване от сняг, - процедура, която трябва да се ползва, ако в Еврокода са дадени алтернативни процедури.

То може да съдържа също и

- разрешения за прилагане на информационните приложения, - източници с непротиворечаща на Еврокода допълнителна информация, която да подпомага

използващите го. Връзки между Еврокодовете и хармонизираните технически спецификации за продукти (EN и ETА) Необходимо е съответствие между хармонизираните технически спецификации за строителни продукти и техническите правила за строежите 4. Освен това, в цялата информация, придружаваща маркировката СЕ на строителните продукти, свързана с Еврокодовете, трябва ясно да бъде упоменато, кои национално определени параметри са били взети пред вид. Допълнителна информация, специфична за EN 1991-1-1 ЕN 1991-1-1 съдържа указания за проектиране и стойности на натоварвания, необходими при проектирането на сградите и строителните съоръжения, които обхващат следното:

- обемни тегла на строителни и складирани материали; - собствени тегла на строителни елементи; - експлоатационни натоварвания в сгради.

EN 1991-1-1 е предназначен за клиенти, проектанти, строители и за публичните власти. EN 1991-1-1 е предназначен за използване при проектирането на конструкции съвместно с EN 1990, с другите части на EN 1991 и с EN 1992 до EN 1999. Национално приложение към ЕN 1991-1-1 Този стандарт предлага алтернативни процедури, стойности и препоръки за категоризиране със забележки, посочващи кога би могло да се прави национален избор. Следователно, националните стандарти,

4 Виж член 3.3 и член 12 на CPD, както и точки 4.2, 4.3.1, 4.3.2 и 5.2 на Тълкувателния документ № 1.

Стр.7 ЕN 1991-1-1:2002

въвеждащи EN 1991-1-1, трябва да съдържат национални приложения, включващи всички Национално определени параметри, които ще се използват при проектирането на сградите и строителните съоръжения, изграждани в съответната страна. Разрешава се национален избор в следните точки на EN 1991-1-1:

- 2.2(3), - 5.2.3(1) до 5.2.3(5), - 6.3.1.1 (таблица 6.1), - 6.3.1.2(1)Р (таблица 6.2), - 6.3.1.2(10) и (11), - 6.3.2.2(1)Р (таблица 6.4), - 6.3.2.2(3), - 6.3.3.2(1) (таблица 6.8), - 6.3.4.2 (таблица. 6.10) и - 6.4(1)Р (таблица. 6.12).

Раздел 1 Общи положения 1.1 Обект и област на приложение (1) EN 1991-1-1 съдържа указания и данни за проектиране на конструкциите на сгради и съоръжения, включително и някои геотехнически аспекти, по следните въпроси:

- обемни тегла на строителни и складирани материали; - собствени тегла на строежите; - експлоатационни натоварвания в сгради.

(2) Раздел 4 и приложение А съдържат номинални стойности за обемни тегла на специфични строителни продукти, на допълнителни продукти за мостове, както и на складирани продукти. В допълнение, за конкретни материали е посочен и ъгълът на естествения откос. (3) Раздел 5 определя методи за оценка на характеристичните стойности на собствените тегла на строителните елементи. (4) Раздел 6 съдържа характеристични стойности за експлоатационни натоварвания върху подове и покриви в зависимост от категорията по експлоатация на съответните участъци от сгради:

- участъци за живеене, обществена, търговска и административна дейности; - гаражи и участъци за преминаване на транспортни средства; - участъци за складиране и за производствени дейности; - покриви;

Стр.8 ЕN 1991-1-1:2002

- участъци за кацане на вертолети. (5) Натоварванията върху участъците за преминаване, дадени в Раздел 6, се отнасят за транспортни средства с бруто тегло до 160 kN. Осигуряването на участъците за преминаване на тежки транспортни средства с бруто тегло над 160 kN трябва да се съгласува със съответните власти. Допълнителна информация може да се получи от EN 1991-2. (6) В Раздел 6 са дадени хоризонтални сили за прегради и за стени, изпълняващи функциите на прегради. В приложение В са дадени допълнителни указания за прегради срещу транспортни средства в гаражи.

ЗАБЕЛЕЖКА: Сили от удари на транспортни средства са регламентирани в EN 1991-1-7 и EN 1991-2. (7) За изчислителни ситуации и за ефекти от въздействия в силози и резервоари, предизвикани от вода или други материали, виж EN 1991-3. 1.2 Позоваване Този европейски стандарт включва чрез датирани или недатирани позовавания предписания от други стандарти/документи. Тези позовавания са посочени на съответните места в текста и стандартите са изброени по - долу. За датираните позовавания последващите изменения или преработени издания на тези стандарти се прилагат към този европейски стандарт само когато те са включени в него чрез изменение или преработване. За недатираните позовавания са валидни последните издания на стандартите/документите (включително измененията).

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Еврокодовете бяха публикувани като предварителни европейски стандарти. Следните европейски стандарти, които са вече публикувани или са в стадий на разработване, са цитирани на подходящи места в нормативни текстове:

EN 1990 Eврокод: Основи на проектирането на строителни конструкции

EN 1991-1-7 Eврокод 1: Въздействия върху строителните конструкци: Част 1-7: Извънредни

въздействия от удари и експлозии

EN 1991-2 Eврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции: Част 2: Подвижни натоварвания за мостове

EN 1991-3 Eврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции: Част 3: Въздействия от кранове и машини

EN 1991-4 Eврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции: Част 4: Въздействия в силози и резервоари

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Еврокодовете бяха публикувани като предварителни европейски стандарти. Следните европейски стандарти, които са вече публикувани или са в стадий на разработване, са цитирани на подходящи места в забележки към нормативни текстове:

EN 1991-1-3 Eврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции: Част 1-3:

Натоварване от сняг

EN 1991-1-4 Eврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции: Част 1-4: Натоварване от вятър

EN 1991-1-6 Eврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции: Част 1-6: Въздействия през време на изпълнението

Стр.9 ЕN 1991-1-1:2002

1.3 Разграничаване на принципите и правилата за прилагането им (1) В зависимост от характера на отделните точки, в тази част се прави разграничаване на принципите и правилата за прилагането им. (2) Принципите обхващат:

- общи декларации и определения, за които не се допуска алтернатива; - изисквания и изчислителни модели, за които не се допускат алтернативи, освен ако не бъдат

специално регламентирани. (3) Принципите се означават с главна латинска буква “Р”, поставена след номера на параграфа. (4) Правилата за прилагане са общоприети правила, които съответстват на принципите и удовлетворяват техните изисквания. (5) Разрешава се да се използват алтернативни правила за изчисляване, различни от дадените в EN 1991-1-1 правила за прилагане към строежи, при условие че се докаже, че тези алтернативни правила не противоречат на съответните принципи, и че са поне равностойни от гледна точка на сигурността, експлоатационната годност и дълготрайността на конструкциите, които могат да се очакват ако се ползват Еврокодове.

ЗАБЕЛЕЖКА: Ако вместо едно правило за прилагане се използва алтернативно правило за изчисляване, резултатът от изчисленията не може да бъде обявен за изцяло съответстващ на EN 1991-1-1, въпреки че самите изчисления остават в съответствие с принципите на EN 1991-1-1. Когато EN 1991-1-1 се използва по отношение на качество, описано в дадено приложение Z към стандарта за даден продукт или в ETAG, използването на алтернативно правило за изчисляване може да бъде неподходящо при маркировката СЕ.

(6) В тази част, правилата за прилагане са означени с номер в скоби, например като този параграф . 1.4 Термини и определения За целите на този европейски стандарт се използват термините и определенията в ISO 2394, ISO 3898, ISO 8930, както и дадените по-долу. Допълнително, за целите на този европейски стандарт, списък с основни термини и определения е даден в EN 1990, 1.5. 1.4.1 обемно тегло обемното тегло представлява общото тегло на единица обем от даден материал, която обхваща и нормално разпределените в нея пори и празнини, включително микроскопичните такива.

ЗАБЕЛЕЖКА: В ежедневието често се употребява и по-краткото “плътност”, която представлява масата на веществото в единица обем.

1.4.2 ъгъл на естествен откос ъгълът на естествен откос представлява ъгъла, който естествено образуваната наклонена повърхност на насипана купчина от рохкав материал сключва с хоризонталната равнина. 1.4.3 бруто тегло на транспортно средство брутото тегло на транспортното средство е собственото му тегло заедно с максималния товар, който се предвижда да бъде превозван от него. 1.4.4 конструктивни елементи конструктивните елементи са елементите на основната носеща конструкция, включително опорите. При мостовете, конструктивните елементи включват носещите греди и плочи, както и елементи на окачването, например кабели.

Стр.10 ЕN 1991-1-1:2002

1.4.5 неконструктивни елементи неконструктивните елементи са свързаните с носещата конструкция ограждащи и довършителни елементи, включително пътни настилки и неносещи парапети, както и обслужващи устройства и машини, постоянно свързани с или вградени в конструкцията. 1.4.6 разпределящи стени неносещи стени. 1.4.7 преместваеми разпределящи стени преместваеми разпределящи стени са тези, които могат да се местят върху пода, да се допълват, премахват или изграждат отново на друго място. 1.5 Означения (1) За целите на този европейски стандарт се използват дадените по-долу означения.

ЗАБЕЛЕЖКА: Използваните означения се основават на ISO 3898: 1997. (2) Списък с основни означения е даден в EN 1990, точка 1.6, а посочените по-долу допълнителни означения са специфични за тази част на EN 1991. Главни латински букви: A натоварена площ A 0 базова площ Q к характеристична стойност на променливо съсредоточено натоварване Малки латински букви: g к тегло за единица площ или тегло за единица дължина n брой на етажите q к характеристична стойност на равномерно разпределено върху площ или по дължина натоварване Малки гръцки букви: α А редукционен коефициент α n редукционен коефициент γ обемно тегло ϕ коефициент на динамичност ψ 0 коефициент за получаване на стойността за комбинация на променливо въздействие, виж таблица А.1.1 на EN 1990 φ ъгъл на естествен откос (в градуси)

Стр.11 ЕN 1991-1-1:2002

Раздел 2 Класификация на въздействията 2.1 Собствено тегло (1) Собственото тегло на строежа трябва да се класифицира като постоянно фиксирано въздействие, виж EN 1990, 1.5.3 и 4.1.1. (2) Когато собственото тегло може да се променя във времето, то трябва да се отчита като горна и долна характеристична стойност (виж EN 1990, 4.1.2). Обаче, в случаите, когато то е свободно (например при преместваемите разпределящи стени, виж 6.3.1.2(8)), то трябва да се разглежда като допълнително експлоатационно натоварване.

ЗАБЕЛЕЖКА: В частност, това се прилага, когато “постоянните” въздействия могат да бъдат благоприятни. (3)Р Натоварванията от баласт трябва да се разглеждат като постоянни въздействия, а при изчисленията трябва да се отчита и възможността за разместването им, виж 5.2.2(1) и 5.2.2(2). (4)Р Натоварванията от пръст върху покриви и тераси трябва да се разглеждат като постоянни въздействия. (5) По отношение на 2.1(3)Р и 2.1(4)Р, при изчисленията трябва да се отчитат и измененията на съдържанието на влага и на дебелината на пласта, които могат да настъпят безконтролно през време на проектния експлоатационен срок на конструкцията.

ЗАБЕЛЕЖКА: За по-подробна информация относно земния натиск, виж EN 1997. 2.2 Експлоатационни натоварвания (1)Р Експлоатационните натоварвания се класифицират като свободни променливи въздействия, освен ако в този стандарт не е предписано друго, виж EN 1990, 1.5.3 и 4.1.1.

ЗАБЕЛЕЖКА: За експлоатационните натоварвания върху мостове, виж EN 1991-2. (2) Когато се разглеждат извънредни изчислителни ситуации, при които са възможни удари от транспортни средства или извънредни натоварвания от машини, тези натоварвания се приемат съгласно EN 1991-1-7. (3) Експлоатационните натоварвания би трябвало да се разглеждат като квазистатични въздействия (виж EN 1990, 1.5.3.13). Товарните модели могат да включват динамичните ефекти, ако не съществува риск от резонанс или друго значително динамично реагиране на конструкцията, виж EN 1992 до EN 1999. Ако могат да се очакват резонансни ефекти от синхронизирано ритмично движение, танцуване или подскачане на хора, товарният модел би трябвало да се определя за конкретния динамичен анализ.

ЗАБЕЛЕЖКА: Процедурата, която трябва да се използва, може да се даде в Националното приложение. (4) При наличие на вилични повдигачи или вертолети, би трябвало да се разглеждат и допълнителните натоварвания, дължащи се на масите и инерционните сили, предизвикани от пулсационни ефекти. Тези ефекти се отчитат посредством коефициента на динамичност ϕ, с който се умножават стойностите на статичното натоварване, както е видно от зависимост (6.3). (5)Р Въздействия, които предизвикват значително ускорение в конструкцията или конструктивните елементи, трябва да се класифицират като динамични въздействия и да се определят посредством динамичен анализ.

Стр.12 ЕN 1991-1-1:2002

Раздел 3 Изчислителни ситуации 3.1 Общи положения (1)Р Съответните постоянни и експлоатационни натоварвания се определят за всяка изчислителна ситуация, установена в съответствие с EN 1990, 3.2. 3.2 Постоянни натоварвания (1) Общото собствено тегло на конструктивните и неконструктивните елементи трябва да се взема пред вид в комбинациите на въздействията като едно единствено въздействие.

ЗАБЕЛЕЖКА: Виж EN 1990, таблица А 1.2(В), забележка 3. (2) За участъци, в които е предвидено да се премахват или добавят конструктивни или неконструктивни елементи, при проектирането би трябвало да се вземат под внимание най-неблагоприятните случаи на натоварване. (3) В изчислителните ситуации би трябвало да се вземат пред вид и собствените тегла на покритията и/или на инсталациите, които са предвидени за добавяне след завършване на строителните работи (виж 5.2). (4)Р В конкретни изчислителни ситуации трябва да се държи сметка и за нивото на почвените води.

ЗАБЕЛЕЖКА: Виж EN 1997. (5) При изчислителни ситуации в сгради, използвани за складиране, би трябвало да се държи сметка за произхода и съдържанието на влага на насипните материали.

ЗАБЕЛЕЖКА: Посочените в приложение А стойности на обемните тегла се отнасят за материали в сухо състояние. 3.3 Експлоатационни натоварвания 3.3.1 Общи положения (1)Р За участъци, които са предвидени да бъдат подложени на натоварвания от различни категории, проектът трябва да отчита най-неблагоприятния случай на натоварване. (2)Р За изчислителни ситуации, в които експлоатационните натоварвания действат съвместно с други променливи въздействия (например въздействия, предизвикани от вятър, сняг, кранове или машини), всички участващи в разглеждания случай на натоварване експлоатационни натоварвания трябва да се считат за едно единствено въздействие. (3) Когато броят на промените на натоварването или ефектите от трептения могат да предизвикат умора, трябва да се разработи модел за натоварване на умора. (4) Когато е целесъобразно, при чувствителните на трептения конструкции трябва да се анализират динамични модели за експлоатационните натоварвания. Изчислителната процедура е дадена в EN 1990, точка 5.1.3. 3.3.2 Допълнителни указания за сгради (1) Експлоатационните натоварвания върху покривите не трябва да се отчитат едновременно с въздействията от сняг и/или вятър. (2)Р Когато експлоатационното натоварване се разглежда като съпътстващо въздействие съгласно EN 1990, трябва да се използва само един от двата коефициента ψ (EN 1990, таблица А1.1) и αn (6.3.1.2(11)). (3) За причиняваните от машините динамични натоварвания, виж EN 1991-3.

Стр.13 ЕN 1991-1-1:2002

(4) Експлоатационните натоварвания, които трябва да се разглеждат при проверка на граничното състояние за експлоатационна годност, трябва да се регламентират в съответствие с условията за експлоатация на строежите и с изискванията към поведението на конструкцията. Раздел 4 Обемни тегла на строителни и складирани материали 4.1 Общи положения (1) Характеристичните стойности на обемните тегла на строителните и складирани материали трябва да се регламентират. Като характеристични стойности трябва да се използват средните стойности, обаче виж 4.1(2) и 4.1(3).

ЗАБЕЛЕЖКА: Приложение А предоставя средни стойности на обемните тегла и ъглите на естествен откос за складирани материали. Когато е посочен диапазон, се предполага че средната стойност може да бъде силно зависима от произхода на материала и може да бъде избирана при обсъждането на всеки отделен проект.

(2) За материали (например нови и иновационни материали), които не са обхванати от таблиците в приложение А, характеристичната стойност на обемното тегло трябва да се определя в съответствие с EN 1990, точка 4.1.2 и да се съгласува за всеки отделен проект. (3) Когато използваните материали се характеризират със значително разсейване на стойностите на обемните тегла, дължащо се например на техния произход, съдържание на влага и т.н., характеристичните стойности на тези обемни тегла трябва да се оценяват в съответствие с EN 1990, точка 4.1.2. (4) Когато е извършена надеждна непосредствена оценка на обемните тегла, могат да се ползват получените от нея стойности.

ЗАБЕЛЕЖКА: Може да се използва приложение D към EN 1990. Раздел 5 Собствени тегла на строежа 5.1 Представяне на въздействията (1) В повечето случаи, собственото тегло на строежа може да се представи посредством единична характеристична стойност и да бъде изчислено на базата на номиналните размери и характеристичните стойности на обемните тегла. (2) Собственото тегло на строежа обхваща конструктивните и неконструктивни елементи, включително стационарни съоръжения, както и теглото на почвата и баласта. (3) Неконструктивните елементи включват:

- покривни елементи; - изравнителни слоеве и покрития; - разпределящи стени и пълнежни материали; - перила, предпазни огради, парапети и бордюри; - стенни обшивки; - окачени тавани;

- топлинни изолации;

Стр.14 ЕN 1991-1-1:2002

- допълнителни елементи по моста; - стационарно оборудване (виж 5.1.(4)).

ЗАБЕЛЕЖКА: За информация относно стационарни машини, виж EN 1991-3. За други промишлени съоръжения (например огнеупорни каси) трябва да се търси информация от производителя.

(4) Стационарното оборудване включва:

- инсталации на асансьори и ескалатори; - отоплителни и вентилационни инсталации, климатизатори; - електрически инсталации; - тръбопроводи, без съдържанието им; - кабелни и инсталационни шахти.

(5)Р Натоварванията от преместваеми разпределящи стени трябва да се разглеждат като експлоатационни натоварвания, виж 5.2.2(2)Р и 6.3.1.2(8). 5.2 Характеристични стойности на собствените тегла 5.2.1 Общи положения (1)Р Определянето на характеристичните стойности на собствените тегла и на размерите и обемните тегла трябва да се извършва в съответствие с EN 1990, 4.1.2. (2) Номиналните размери трябва да са посочените в чертежите. 5.2.2 Допълнителни указания за сгради (1) За елементите за сглобяеми конструкции, като подови конструкции, фасади и тавани, асансьори и инсталации в сгради, данните могат да се предоставят от производителя. (2)Р За определяне на ефекта от собственото тегло на преместваеми разпределителни стени трябва да се използва еквивалентно равномерно разпределено натоварване, което се прибавя към експлоатационното натоварване, виж 6.3.1.2(8). 5.2.3 Допълнителни указания, специфични за мостове (1) Горната и долна характеристични стойности на обемните тегла на неконструктивни части, като баласт върху железопътни мостове или обратен насип над вкопани конструкции като тръбопроводи, трябва да се вземат под внимание в случаите, когато се очаква уплътняване на материала при намокряне или друга промяна на неговите характеристики по време на експлоатацията.

ЗАБЕЛЕЖКА: Подходящи стойности могат да бъдат дадени в Националното приложение. (2) Номиналната дебелина на баласта върху железопътните мостове трябва да бъде определена. За определянето на горната и долна характеристични стойности на дебелината на баластовия слой върху железопътните мостове, трябва да се отчита отклонение от номиналната дебелина с ± 30%.

ЗАБЕЛЕЖКА: Подходящи стойности могат да бъдат дадени в Националното приложение. (3) За определяне на горната и долна характеристични стойности на собствените тегла на хидроизолациите, настилките и други покрития за мостове, в случаите когато изменението на техните дебелини, може да бъде голямо, трябва да се отчита отклонението на общата дебелина от номиналната или други определени

Стр.15 ЕN 1991-1-1:2002

стойности. Ако не е указано друго, това отклонение трябва да се приема равно на ± 20% ако в номиналната стойност е предвидено покритие след изграждането на моста, и равно на + 40% и - 20%, ако такова покритие не е предвидено.

ЗАБЕЛЕЖКА: Подходящи указания могат да бъдат дадени в Националното приложение. (4) За собствени тегла на кабели, тръби и канали, трябва да се отчитат горна и долна характеристични стойности. Ако не е указано друго, трябва да се отчита отклонение от средната стойност на собственото тегло в размер на ± 20%.

ЗАБЕЛЕЖКА: Подходящи указания могат да бъдат дадени в Националното приложение. Виж също EN 1990, 4.1.2(4).

(5) За собствено тегло на други неконструктивни елементи, като:

- перила, предпазни огради, парапети, бордюри или други допълнителни елементи по моста, - съединения, скрепителни устройства, - вградени кофражни форми за образуване на кухини,

характеристичните стойности би трябвало да се приемат равни на номиналните стойности, освен ако не е указано друго.

ЗАБЕЛЕЖКА: Подходящи указания могат да бъдат дадени в Националното приложение. В зависимост от проекта може да се предвиди и евентуално запълване на кухините с вода.

Раздел 6 Експлоатационни натоварвания в сгради 6.1 Представяне на въздействията (1) Експлоатационните натоварвания в сградите са тези, които възникват в резултат на използването на самите сгради. Дадените в този раздел стойности обхващат натоварвания от:

- нормалното обитаване на сградите от хора; - наличието на мебелировка и преместваеми предмети (например разпределящи стени, складирани

продукти, съдържание на контейнери); - движение и/или престой на транспортни средства; - предвидими извънредни събития, като струпване на хора или обзавеждане, както и преместване или

пренареждане на материали и предмети, което е възможно при преустройство или ремонт. (2) Нормираните в този раздел експлоатационни натоварвания се моделират като равномерно разпределени, линейни или съсредоточени товари или като комбинации от тях. (3) За определяне на експлоатационните натоварвания, отделните участъци от подовете и покривите могат да се подразделят на категории - в зависимост от предвижданото им използване. (4) Натоварванията в този раздел не обхващат товарите от тежко оборудване, например в обществени кухни, радиологични кабинети, помещения с котли и други. Натоварванията от тежко оборудване се съгласуват между клиента и/или съответните инстанции.

Стр.16 ЕN 1991-1-1:2002

6.2 Описание на натоварванията 6.2.1 Подове, греди и покриви (1)Р При изчисляването на дадена междуетажна подова конструкция или покрив, експлоатационното натоварване трябва да се разглежда като свободно въздействие, приложено върху най-неблагоприятните участъци от повърхността на влияние за разглеждания ефект от въздействие (усилие или преместване). (2) Когато се разглеждат и натоварвания върху подовете на други етажи, може да се приема, че те са равномерно разпределени фиксирани въздействия. (3)Р За да се гарантира минимално необходимата местна носимоспособност на подовата конструкция, трябва да се извършва отделна проверка със съсредоточено натоварване, което (освен ако не е предписано друго) не се комбинира с равномерно разпределените натоварвания или с други променливи въздействия. (4) Експлоатационните натоварвания от една и съща категория могат да бъдат намалявани в зависимост от размера на товарната площ на съответния елемент, посредством редукционния коефициент αА , съгласно 6.3.1.2(10). 6.2.2 Колони и стени (1) При изчисляването на колони или стени, поемащи натоварвания от няколко етажа, общото натоварване върху пода на всеки от етажите трябва да се приема като равномерно разпределено. (2) Когато върху колоните и стените действат експлоатационни натоварвания от няколко етажа, общите експлоатационни натоварвания могат да бъдат намалявани посредством редукционния коефициент αn , съгласно 6.3.1.2(11) и 3.3.1(2)Р. 6.3 Характеристични стойности на експлоатационни натоварвания 6.3.1 Участъци в жилищни, обществени, търговски и административни сгради 6.3.1.1 Категории (1)Р В зависимост от специфичното им използване, участъците на жилищните, обществените, търговските и административните сгради се разделят на категории, както е показано в таблица 6.1. (2)Р Независимо от тази категоризация на участъците, когато се предполага, че експлоатацията ще е свързана със значителни динамични ефекти, тe се отчитат (виж 2.2(3) и (5)Р).

Стр.17 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица 6.1 - Категории участъци в зависимост от експлоатацията

Категория Участъци в помещения Примери

А Помещения за живеене или

обитаване Стаи в жилищни блокове и къщи; спални и зали в болници; спални в хотели и общежития; кухни и тоалетни.

В Служебни помещения

С Помещения, в които е възможно събиране на хора (с изключение на описаните в категории А, В и D1))

С1: Помещения с маси и др., например: помещения в училища, кафенета, ресторанти, трапезарии, читални, приемни. С2: Помещения с фиксирани места за сядане, например: театрални или киносалони, църкви, зали за събрания, аудитории/зали за тържества, чакални (включително в ж.п. гари).

С3: Помещения, в които не се ограничава движението на хората, например: помещения на музеи, изложбени зали и други, участъци за достъп в обществени и административни сгради, хотели, болници, както и предверията на ж.п. гари.

С4: Помещения, в които са възможни дейности, свързани с физически усилия, например: танцувални зали, гимнастически салони, сцени.

С5: Помещения, в които е възможно струпване на много хора например: в сгради за обществени прояви, като концертни зали, спортни зали, включително такива с правостоящи места, тераси и зони за достъп, перони на ж.п. гари.

D Помещения в търговски обекти

D1: Помещения на магазини за търговия на дребно

D2: Помещения на универсални магазини 1)

Да се обърне внимание на 6.3.1.1(2), в частност за С4 и С5. Виж EN 1990, когато е необходимо да се разглеждат динамични ефекти. За категория Е, виж таблица 6.3. ЗАБЕЛЕЖКА 1: В зависимост от предполагаемото им използване, участъците които биха могли да се категоризират като С2, С3 или С4, могат да бъдат категоризирани като С5 по решение на клиента и/или с Националното приложение. ЗАБЕЛЕЖКА 2: Националното приложение може да предвижда и подразделяне на категории А, В, С1 до С5, D1 и D2. ЗАБЕЛЕЖКА 3: Виж 6.3.2 при складиране и производствена дейност.

6.3.1.2 Стойности на въздействията (1)Р Определените в таблица 6.1 категории натоварени участъци трябва да се изчисляват посредством характеристичните стойности qк (за равномерно разпределени натоварвания) и Qk (за съсредоточени натоварвания).

ЗАБЕЛЕЖКА: Стойности на qк и Qк са дадени по-долу, в таблица 6.2. Когато за стойността е даден диапазон, тя може да се конкретизира в Националното приложение. Подчертани са препоръчителните стойности, които са предназначени за конкретно прилагане. qk е предназначено за определяне на общото напрегнато и

Стр.18 ЕN 1991-1-1:2002

деформирано състояние, а Qk – за местните ефекти. С Националното приложение могат да се определят различни условия за използване на тази таблица.

Таблица 6.2 - Експлоатационни натоварвания върху подове, балкони и стълбища в сгради

Категории участъци

qk [kN/m2]

Qk [kN]

Категория А: - Подове - Стълбища - Балкони

От 1,5 до 2,0 От 2,0 до 4,0 От 2,5 до 4,0

От 2,0 до 3,0 От 2,0 до 4,0 От 2,0 до 3,0

Категория В От 2,0 до 3,0 От 1,5 до 4,5

Категория С: - С1 - С2 - С3 - С4 - С5

От 2,0 до 3,0 От 3,0 до 4,0 От 3,0 до 5,0 От 4,5 до 5,0 От 5,0 до 7,5

От 3,0 до 4,0

От 2,5 до 7,0 (4,0) От 4,0 до 7,0 От 3,5 до 7,0 От 3,5 до 4,5

Категория D: - D1 - D2

От 4,0 до 5,0 От 4,0 до 5,0

От 3,5 до 7,0 (4,0) От 3,5 до 7,0

(2) Когато е необходимо, при проектирането qk и Qk могат да се увеличават за конкретен проект (например за стълбища и балкони - в зависимост от условията на експлоатацията и размерите им). (3) При проверките за местно натоварване, съсредоточеното натоварване Qk би трябвало да се отчита като самостоятелно действащо. (4) При съсредоточени натоварвания от стелажи или от повдигателни устройства, Qk се определя в зависимост от конкретния случай, виж 6.3.2. (5)Р Приема се, че съсредоточеното натоварване може да действа в произволна точка от пода, балкона или стълбището - върху повърхност, съответстваща на характера на експлоатацията и формата на помещението.

ЗАБЕЛЕЖКА: Натоварената повърхност обикновено се приема като квадратна, със страна 50 mm. Виж също 6.3.4.2(4).

(6)Р Вертикалните натоварвания от преминаващи върху подовете вилични повдигачи се отчитат съгласно 6.3.2.3. (7)Р Когато помещението се използва за различни цели, подът му се изчислява за най-неблагоприятната категория натоварване, което поражда най-големите по стойност ефекти от въздействия (например усилия или премествания) в разглеждания елемент. (8) При условие, че подовата конструкция позволява разпределяне на натоварванията и в напречно направление, собственото тегло на преместваемите разпределящи стени може да се приема като равномерно разпределено натоварване qk, което се добавя към експлоатационното натоварване върху пода, отчетено от таблица 6.2. Така определеното равномерно разпределено натоварване зависи от собственото тегло на разпределящите стени, както следва: - за преместваемите разпределящи стени с линейно собствено тегло ≤ 1,0 kN/m: qk = 0,5 kN/m2; - за преместваемите разпределящи стени с линейно собствено тегло ≤ 2,0 kN/m: qk = 0,8 kN/m2; - за преместваемите разпределящи стени с линейно собствено тегло ≤ 3,0 kN/m: qk = 1,2 kN/m2.

Стр.19 ЕN 1991-1-1:2002

(9) Изчисляването при по-тежки разпределящи стени трябва да отчита и: - местоположението и направлението на разпределящите стени; - формата на подовата конструкция. (10) В съответствие с 6.2.1(4), за експлоатационни натоварвания върху елементи на междуетажните подови конструкции по таблици 6.2 и 6.10, и върху достъпните покриви от Категория I (виж таблица 6.9), стойностите на qk могат да се умножават с редукционния коефициент αA.

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Препоръчителната стойност на редукционния коефициент αA се определя за категории от А до Е, както следва:

0175 0

0 ,≤+=AA

A ψα (6.1)

с ограничението за категории C и D : αA ≥ 0,6, където: ψ0 e коефициент, съгласно EN 1990, приложение А1, таблица А1.1 А0 = 10,0 m2

А е площта, от която се предава натоварването върху елемента. ЗАБЕЛЕЖКА 2: В Националното приложение може да се регламентира и алтернативен метод.

(11) В съответствие с 6.2.2(2) и при условие, че площта попада в категории от А до D съгласно таблица 6.1, сумарното експлоатационно натоварване, припадащо се на съответната колона или стена от няколко етажа, може да се умножава с редукционния коефициент αn.

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Препоръчителните стойности за редукционния коефициент αn са дадени по-долу:

nn

n022 ψ

α)( −+

= (6.2)

където: n е броят на етажите (> 2) над натоварените конструктивни елементи от една и съща категория ψo e съгласно EN 1990, приложение А1, таблица А1.1. ЗАБЕЛЕЖКА 2: В Националното приложение може да се регламентира и алтернативен метод.

6.3.2 Участъци за складиране и производствени дейности 6.3.2.1 Категории (1)Р Участъците за складиране и за производствени дейности се делят на две категории, съгласно таблица 6.3.

Таблица 6.3 - Категории участъци за производствена дейност или складиране Категория Участъци в помещения Примери

Е1 Участъци в помещения, подовите конструкции

на които са чувствителни към натрупване на стоки, включително и зони за достъп

Участъци за складиране, включително за съхраняване на книги и документи

Е2 Участъци в помещения за производствени дейности

Стр.20 ЕN 1991-1-1:2002

6.3.2.2 Стойности на въздействията (1)Р Категоризираните участъци по натоварване, съгласно таблица 6.3, трябва да се изчисляват с помощта на характеристичните стойности qk (за равномерно разпределени натоварвания) и Qk (за съсредоточени натоварвания).

ЗАБЕЛЕЖКА: По-долу, в таблица 6.4 са дадени препоръчителни стойности на qk и Qk. В зависимост от начина за ползване на участъците (виж таблица 6.3 и приложение А), стойностите могат да се променят за конкретния проект или в Националното приложение. qk е предназначено за определяне на общото напрегнато и деформирано състояние, а Qk за местните ефекти. С Националното приложение могат да се определят условия на експлоатация, които са различни от посочените в таблица 6.4.

Таблица 6.4 - Експлоатационни натоварвания от складирани материали върху подовете

Категории участъци по експлоатационно натоварване

qk [kN/m2]

Qk [kN]

Категория Е1 7,5 7,0

(2)Р Характеристичната стойност на експлоатационното натоварване трябва да представлява максимална стойност, отчитаща (ако е необходимо) и динамичните ефекти. Схемите за натоварване трябва да се определят по такъв начин, че да създават най-неблагоприятните условия, които са допустими през време на експлоатацията.

ЗАБЕЛЕЖКА: За краткотрайни изчислителни ситуации, които са свързани с монтажа и демонтажа на машини, производствени съоръжения и други, се дават указания в EN 1991-1-6.

(3) Характеристичните стойности на вертикалните натоварвания в зоните за складиране се определят, като се държи сметка за обемното тегло и максималната изчислителна стойност на височината за складиране. Когато съхраняваните материали упражняват хоризонтално налягане върху стени и други, хоризонталното натоварване трябва да се определя в съответствие с EN 1991-4.

ЗАБЕЛЕЖКА: Виж приложение А за обемните тегла. (4) Трябва да се държи сметка за всички ефекти в резултат на напълване или изпразване. (5) Натоварванията в участъците на складирането на книги и други документи се определят от натоварената площ и височината на библиотечните стелажи, като се използват подходящи стойности за обемните тегла. (6) Натоварванията в производствените помещения трябва да се оценяват в зависимост от предвижданата експлоатация и от съоръженията, които ще бъдат монтирани. Когато се монтират съоръжения като кранове, подвижни машини и други, ефектите от въздействията върху конструкцията трябва да се определят в съответствие с EN 1991-3. (7) Въздействията от вилични повдигачи и транспортни средства трябва да се разглеждат като съсредоточени натоварвания, действащи едновременно със съответните равномерно разпределени експлоатационни натоварвания, дадени в таблици 6.2, 6.4 и 6.8. 6.3.2.3 Въздействия от вилични повдигачи (1) В зависимост от собствените им тегла и размери и от товароподемността им, виличните повдигачи се класифицират в шест класа, FL 1 до FL 6, виж таблица 6.5.

Стр.21 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица 6.5 - Данни за вилични повдигачи от класовете FL

Клас на Нето Товаропо- Следа Обща Обща виличния тегло демност широчина дължина повдигач [kN] [kN] a [m] b [m] l [m]

FL1 21 10 0,85 1,00 2,60 FL2 31 15 0,95 1,10 3,00 FL3 44 25 1,00 1,20 3,30 FL4 60 40 1,20 1,40 4,00 FL5 90 60 1,50 1,90 4,60 FL6 110 80 1,80 2,30 5,10

(2) Статичното вертикално осово натоварване от виличния повдигач Qk зависи от класовете FL 1 до FL 6 и се отчита от таблица 6.6.

Таблица 6.6 - Осови натоварвания от вилични повдигачи

Клас на виличния

повдигачОсово натоварване Q k

[kN]FL1 26 FL2 40 FL3 63 FL4 90 FL5 140 FL6 170

(3) Статичното вертикално осово натоварване от виличния повдигач Qk се увеличава посредством коефициента на динамичност ϕ , съгласно зависимост (6.3):

Qk,dyn = ϕ Qk (6.3) където: Qk,dyn е характеристичната стойност на динамичното осово натоварване; ϕ коефициент на динамичност; Qk характеристичната стойност на статичното натоварване.

(4) Коефициентът на динамичност при виличните повдигачи ϕ отчита инерционните сили, дължащи се на ускоряване или забавяне на движението на повдигания товар и трябва да се приеме, както следва: ϕ = 1,40 - при повдигачи с пневматични гуми; ϕ = 2,00 - при повдигачи с плътни гуми. (5) За повдигачи с нето тегло, по-голямо от 110 kN, натоварванията трябва да се определят на базата на по-точен анализ. (6) Вертикалното осово натоварване Qk и Qk,dyn от виличния повдигач се разполага, съгласно фигура 6.1.

Стр.22 ЕN 1991-1-1:2002

Фигура 6.1 – Размери на вилични повдигачи

(7) Хоризонталните натоварвания, дължащи се на тръгването или спирането на виличните повдигачи, могат да се приемат равни на 30% от вертикалните осови натоварвания Qk.

ЗАБЕЛЕЖКА: Не е необходимо те да се увеличават с коефициент на динамичност. 6.3.2.4 Въздействия от транспортни средства (1) Въздействията от транспортни средства, които се движат върху подовете свободно или по релси, трябва да се определят като групи натоварвания от колелата им. (2) Стойностите на статичните вертикални натоварвания от колелата се представят чрез постоянното собствено тегло и превозвания товар. При определянето на коефициентите за съчетание и на натоварването на умора, трябва да се използва спектрален анализ. (3) Вертикалните и хоризонталните натоварвания от колелата трябва да се определят в зависимост от конкретния случай. (4) Описанието на натоварването, включително необходимите при изчисленията размери, трябва да се определят в зависимост от конкретния случай.

ЗАБЕЛЕЖКА: Когато е целесъобразно, подходящи модели на натоварвания могат да се ползват от EN 1991-2. 6.3.2.5 Въздействия от специални устройства за поддържане (1) Натоварванията от специалните устройства за поддържане на строежите трябва да се моделират подобно на натоварванията от транспортни средства, виж 6.3.2.4. (2) Описанията на натоварването, включително необходимите при изчисленията размери, трябва да се определят в зависимост от конкретния случай. 6.3.3 Гаражи и участъци за преминаване на транспортни средства (без мостове) 6.3.3.1 Категории (1)Р Според вида на имащите достъп до тях транспортни средства, участъците за преминаване и паркиране на транспортни средства в сградите се делят на две категории, както е посочено в таблица 6.7.

Стр.23 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица 6.7 - Участъци за преминаване и паркиране на превозни средства в сгради

Категории

Специфично използване Примери

F Участъци за преминаване и паркиране на леки транспортни средства (с бруто тегло ≤30 kN и с ≤ 8 места, без това на водача )

гаражи; открити и покрити паркинги

G Участъци за преминаване и паркиране на средно тежки транспортни средства (с бруто тегло > 30 kN, но ≤ 160 kN, на две оси )

подходи; участъци за снабдяване; участъци, достъпни за пожарни коли (с бруто тегло ≤ 160 kN)

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Достъпът до участъците, спадащи към категория F трябва да се ограничава чрез вградени в конструкцията технически средства. ЗАБЕЛЕЖКА 2: Участъците, спадащи към категории F и G, трябва да се означават с подходящи предупредителни знаци.

6.3.3.2 Стойности на въздействията (1) Използваният модел за натоварването представлява единично осово натоварване Qk , с размери съгласно фигура 6.2, и равномерно разпределено натоварване qk. Характеристични стойности за qk и Qk са дадени в таблица 6.8.

ЗАБЕЛЕЖКА: qk е предназначено за определяне на общото, а Qk – на местното напрегнато и деформирано състояние. Националното приложение може да определи условия на експлоатация, различни от тези в таблицата.

Фигура 6.2 - Размери на осовото натоварване

ЗАБЕЛЕЖКА: За категория F (виж таблица 6.8), страната на квадратната повърхност е 100 mm, а за категория G (виж таблица 6.8), страната на квадратната повърхност е 200 mm.

Стр.24 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица 6.8 - Експлоатационни натоварвания за гаражи и участъци за

преминаване на транспортни средства в сгради Категории участъци за преминаване и паркиране на транспортни средства

qk [kN/m2]

Qk [kN]

Категория F транспортни средства с бруто тегло ≤ 30 kN

qk

Qk

Категория G транспортни средства с бруто тегло > 30 kN и ≤ 160 kN

5,0

Qk

ЗАБЕЛЕЖКА 1: За категория F, qk може да се избира в диапазона от 1,5 до 2,5 kN/m2,а Qk може да се избира в диапазона от 10 до 20 kN. ЗАБЕЛЕЖКА 2: За категория G, Qk може да се избира в диапазона от 40 до 90 kN. ЗАБЕЛЕЖКА 3: Когато със забележки 1 и 2 се дава диапазон за стойността, тя може да се уточни в Националното приложение. Препоръчителните стойности са подчертани.

(2) Осовото натоварване се прилага върху две квадратни повърхнини, страните на които са по 100 mm - за категория F и по 200 mm - за категория G, разположени по такъв начин, че да предизвикват най-неблагоприятен ефект. 6.3.4 Покриви 6.3.4.1 Категории (1)Р Според възможността за достъп до тях, покривите се категоризират в три категории, както е показано в таблица 6.9.

Таблица 6.9 - Категоризиране на покривите

Категории натоварени участъци

Специфична експлоатация

H Покриви, които са недостъпни, освен за обичайното поддържане и ремонти.

I Покриви, които са достъпни за използване – съгласно категории А до D.

K Покриви,които са достъпни за извършване на специални дейности, като участъци за кацане на вертолети.

(2) Експлоатационните натоварвания върху покриви от категория Н са дадени в таблица 6.10. Експлоатационните натоварвания за покриви от категория I са дадени в таблици 6.2, 6.4 и 6.8 - в зависимост от специфичното им използване. (3) Натоварванията върху покриви от категория K, която обхваща участъци с площадки за кацане на вертолети, се приемат като за вертолети от класовете HC, виж таблица 6.11. 6.3.4.2 Стойности на въздействията (1) Минималните характеристични стойности Qk и qk,, които се използват за покриви от категория H са дадени в таблица 6.10. Те се отнасят за хоризонталната проекция на разглеждания покрив.

Стр.25 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица 6.10 - Експлоатационни натоварвания върху покриви от категория Н

Покриви qk

(kN/m2) Qk

(kN) Категория Н qk Qk ЗАБЕЛЕЖКА 1: За категория Н, qk може да се избере в диапазона от 0,00 kN/m2 до 1,0 kN/m2, а Qk може да се избере в диапазона от 0,9 kN до 1,5 kN. Когато е посочен диапазон, стойностите могат да се задават в Националното приложение. Препоръчителните стойности са:

qk = 0,4 kN/m2 , Qk = 1,0 kN ЗАБЕЛЕЖКА 2: В Националното приложение може да се приеме, че qk може да варира в зависимост от наклона на покрива. ЗАБЕЛЕЖКА 3: Може да се приема, че qk действа върху площ А, която може да бъде определена в Националното приложение. Препоръчителната стойност за А е 10 m2, но може да варира от нула до цялата площ на покрива. ЗАБЕЛЕЖКА 4: Виж също 3.3.2(1).

(2) Дадените в таблица 6.10 минимални стойности не отчитат безконтролното натрупване на строителни материали по време на работи по поддържането.

ЗАБЕЛЕЖКА: Виж също EN 1991-1-6: Въздействия по време на изпълнението. (3)Р Покривите се проверяват поотделно за действията на съсредоточения товар Qk и на равномерно разпределеното натоварване qk. (4) Покривите, освен тези с листови покрития, се изчисляват да понасят натоварване 1,5 kN, приложено върху квадратна повърхност със страна 50 mm. Покривни панели с профилирана или друга неравна повърхност се изчисляват така, че съсредоточеният товар Qk да действа върху ефективна площ, получена посредством схема за преразпределяне на натоварването. (5) За покриви от категория K, въздействията от вертолети върху участъците за кацане се определят в съответствие с таблица 6.11, като се използват дадените в 6.3.4.2(6) коефициенти на динамичност и зависимостта (6.3).

Таблица 6.11 - Експлоатационно натоварване от вертолети върху покриви от категория K

Клас на вертолета

Натоварване от вертолета Q при излитане

Характеристична стойност Qk на натоварването

Размер на площта на натоварване

(m x m) НС1 HC2

Q ≤ 20 kN 20 kN < Q ≤ 60 kN

Qk = 20 kN QK = 60 kN

0,2m x 0,2 m 0,3 m x 0,3 m

(6) Коефициентът на динамичност ϕ за отчитане на ефекти от удар, с който се умножава натоварването от вертолета при излитане Qk, може да се приема равен на 1,4. (7) При наклони на покриви, по-малки от 20о, стълбите и пътеките за достъп трябва да се натоварват съгласно таблица 6.10. За пътеки, които са част от предвидения авариен маршрут, qk е съгласно таблица 6.2. За служебните пътеки се приема минимална характеристична стойност за Qk, равна на 1,5 kN. (8) При изчисляване на рамки и покрития на отворите за достъп (освен остъклените такива), на опори на тавани и други подобни конструкции се използват следните натоварвания:

а) ако няма достъп: не се предвижда експлоатационно натоварване;

Стр.26 ЕN 1991-1-1:2002

b) ако има достъп: 0,25 kN/m2 върху цялата площ или върху подпираната площ, заедно със

съсредоточен товар 0,9 kN, разположени по такъв начин, че да създават максимални усилия в съответния елемент.

6.4 Хоризонтални натоварвания върху парапети и преградни стени, изпълняващи ролята на бариери (1) Характеристичните стойности на хоризонталното линейно натоварване qk, действащо върху преградната стена или парапета на височина, не по-голяма от 1,20 m, се приема по таблица 6.12.

Таблица 6.12 - Хоризонтални натоварвания върху преградни стени и парапети

Участъци по натоварване от:

q k [kN/m]

Категория А

q k

Категории В и С1

q k

Категории С2, С3, С4 и D

q k

Категория С5

q k

Категория Е

q k

Категория F

Виж приложение В

Категория G Виж приложение В ЗАБЕЛЕЖКА 1: За категории А, В и С1 qk може да се избира в диапазона от 0,2 kN/m до 1,0 (0,5) kN/m. ЗАБЕЛЕЖКА 2: За категории С2, С3, С4 и D, qk може да се избира в диапазона от 0,8 kN/m до 1,0 kN/m. ЗАБЕЛЕЖКА 3: За категория С5, qk може да се избира в диапазона от 3,0 kN/m до 5,0 kN/m. ЗАБЕЛЕЖКА 4:: За категория Е, qk може да се избира в диапазона от 0,8 kN/m до 2,0 kN/m. За участъците от категория Е, хоризонталните натоварвания зависят от вида на извършваната дейност. Следователно, стойността на qk е дефинирана като минимална стойност и се уточнява в зависимост от специфичната дейност. ЗАБЕЛЕЖКА 5: Когато в забележки 1, 2, 3 и 4 са дадени диапазони за стойностите, стойността може да се регламентира в Националното приложение. Препоръчителните стойности са подчертани. ЗАБЕЛЕЖКА 6: Националното приложение може да предписва допълнителни съсредоточени товари Qk и/или да препоръчва технически спецификации за удари с твърд или мек предмет за извършване на аналитични или експериментални проверки.

(2) За участъците, в които при обществени прояви е възможно значително струпване на хора, например в стадиони, платформи, сцени, салони за събрания или конферентни зали, линейното натоварване се приема както за категория С5.

Стр.27 ЕN 1991-1-1:2002

Приложение А (информационно)

Таблици с номинални стойности на обемните тегла на строителни материали и

с номинални стойности на обемните тегла и ъглите на естествен откос на складирани материали

Таблица A.1 - Строителни материали - бетони и разтвори

Материали Обемно тегло

γ [кN/m3]

бетони (виж ENV 206) с леки добавъчни материали: клас по плътност LC 1,0 клас по плътност LC 1,2 клас по плътност LC 1,4 клас по плътност LC 1,6 клас по плътност LC 1,8 клас по плътност LC 2,0 обикновени тежки

9,0 до 10,0 1)2) 10,0 до 12,0 1)2) 12,0 до 14,0 1)2) 14,0 до 16,0 1)2) 16,0 до 18,0 1)2) 18,0 до 20,0 1)2)

24,0 1)2) > 1)2)

строителни разтвори циментни гипсови варо-циментни варови

19,0 до 23,0 12,0 до 18,0 18,0 до 20,0 12,0 до 18,0

1) Увеличава се с 1 kN/m3 при обичаен процент на армиране с обикновена и/или предварително напрегната армировка 2) Увеличава се с 1 kN/m3 при не втвърдена бетонна смес ЗАБЕЛЕЖКА: Виж раздел 4.

Стр.28 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица A.2 - Строителни материали за зидарии

Материали Обемно тегло γ

[кN/m3] блокове за зидария блокове за зидария от глина калциево – силикатни блокове за зидария бетонни блокове за зидария

Виж prEN 771-1 Виж prEN 771-2

Виж prEN 771-3

блокове за зидария от газобетон блокове за зидария от изкуствен камък

Виж prEN 771-4

Виж prEN 771-5

стъклени блокове, кухи теракота естествени камъни, виж prEN 771-6 гранит, сиенит, порфирит базалт, диорит, габро

Виж prEN 1051

21,0

27,0 до 30,0 27,0 до 31,0

черен стъкловиден базалт, тахилит базалтова лава пясъчник утаечен варовик

26,0 24,0

21,0 до 27,0 20,0 до 29,0

други варовици вулканични туфи гнайс шисти

20,0 20,0 30,0 28,0

ЗАБЕЛЕЖКА: Виж раздел. 4.

Стр.29 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица A.3 - Строителни материали от дървесина


[kN/m3] дърво (виж EN 338 за класове по якост на дървения материал) дървесина от клас по якост С14 дървесина от клас по якост С16 дървесина от клас по якост С18 дървесина от клас по якост С22 дървесина от клас по якост С24 дървесина от клас по якост С27 дървесина от клас по якост С30 дървесина от клас по якост С35 дървесина от клас по якост С40 дървесина от клас по якост D30 дървесина от клас по якост D35 дървесина от клас по якост D40 дървесина от клас по якост D50 дървесина от клас по якост D60 дървесина от клас по якост D70

3,5 3,7 3,8 4,1 4,2 4,5 4,6 4,8 5,0 6,4 6,7 7,0 7,8 8,4 10,8

слепена многослойна дървесина (виж EN 1194 за класове по якост на дървесината) хомогенна слепена многослойна дървесина GL24h хомогенна слепена многослойна дървесина GL28h хомогенна слепена многослойна дървесина GL32h хомогенна слепена многослойна дървесина GL36h комбинирана слепена многослойна дървесина GL24c комбинирана слепена многослойна дървесина GL28c комбинирана слепена многослойна дървесина GL32c комбинирана слепена многослойна дървесина GL36c

3,7 4,0 4,2 4,4 3,5 3,7 4,0 4,2

шперплат шперплат от мека дървесина шперплат от брезова дървесина ламиниран

5,0 7,0 4,5

плочи от дървесни частици от пресовани и слепени стърготини от дървесни частици и циментово свързващо вещество от талаш от ориентирани влакна, от пресовани листове фурнир, слепени с фенолни смоли

7,0 до 8,0

12,0 7,0

плочи от дървесни влакна: твърди плочи плочи със средна плътност меки плочи

10,0 8,0 4,0

ЗАБЕЛЕЖКА: Виж раздел 4.

Стр.30 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица A.4 - Строителни материали - метали


[кN/m3] метали алуминий месинг бронз

27,0

83, 0 до 85,0 83,0 до 85,0

мед чугун ковано желязо

87,0 до 89,0 71,0 до 72,5

76,0 олово стомана цинк

112,0 до 114,0 77,0 до 78,5 71,0 до 72,0

Таблица A.5 – Други строителни материали

Материали

Обемно тегло γ

[кN/m3] стъкло стъкло, натрошено стъкло, плоско

22,0 25,0

пластмаси акрилатни, на листове (плексиглас) полистирол, експандиран, гранулиран пеностъкло шиферни плочи

12,0 0,3 1,4 28,0

Стр.31 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица A.6 - Материали за мостове

Материали

Обемно тегло γ

[кN/m3] настилки на пътни мостове асфалт и асфалтобетон асфалтов разтвор горещовалиран асфалт

24,0 до 25,0 18,0 до 22,0

23,0

обратни насипи: пясък (сух) баластра, речен чакъл (неуплътнени) уплътнена баластра трошена шлака трошен камък, уплътнен глинен разтвор, за уплътняване

15,0 до 16,0 1) 15,0 до 16,0 1) 18,5,0 до 19,5 13,5 до 14,5 1) 20,5 до 21,5 18,5 до 19,5

настилки на железопътни мостове предпазен бетонен слой обикновен баласт (например гранит, гнайс и други) базалтов баласт

25,0 20,0 26,0

Тегло за 1 m’ 2) 3) gk

[кN/m3]

конструкции с баластно легло от две релси тип UIC 60 от предварително напрегнати стоманобетонни траверси със скрепителни елементи за релсовия път от стоманобетонни траверси с метални ъглови скрепителни елементи от дървени траверси със скрепителни елементи за релсовия път

1,2

4,8 -

1,9

конструкции без баластно легло от две релси тип UIC 60 със скрепителни елементи за релсовия път от две релси тип UIC 60 със скрепителни елементи за релсовия път, мостова греда и контрарелса

1,7

4,9

1) Посочени в други таблици като складирани материали 2) Допуските за баластното легло не са включени. 3) При разстояние между траверсите 600 mm. ЗАБЕЛЕЖКА 1: Стойностите за релсовия път могат да се ползват и за участъци извън железопътните мостове. ЗАБЕЛЕЖКА 2: Виж раздел 4.

Стр.32 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица А.7 - Складирани материали за строителство

Материали

Собствено тегло γ

[kN/m3]

Ъгъл на естествен откос φ [°]

добавъчни материали (виж prEN 206): леки обикновени тежки

9,0 до 20,0 1) 20,0 до 30,0

>30,0

30 30 30

баластра, насипана 15,0 до 20,0 35 пясък 14,0 до 19,0 30 доменна шлака: буци гранули шлакова пемза

17,0 12,0 9,0

40 30 35

пясък от тухли, натрошени тухли 15,0 35 вермикулит: разслоен, добавъчен материал за бетон необработен

1,0

6,0 до 9,0

- -

бентонит: рохкав стръскан

8,0 11,0

40 -

цимент: в насипно състояние в торби гипс, насипен

16,0 15,0 15,0

28 -

25 пепел 10,0 до 14,0 25 пепел от лигнитни филтри 15,0 20 стъкло, на листове 25,0 - вар 13,0 25 варовик, на прах 13,0 25 до 27 магнезит, насипен 12,0 - пластмаси: полиетилен, полистирол гранулиран поливинилхлорид, на прах полиестерна смола лепила със синтетични смоли

6,4 5,9 11,8 13,0

30 40 - -

вода, питейна 10,0 1) Виж таблица А.1 за класовете на леките бетони по плътност. ЗАБЕЛЕЖКА: Виж раздел 4.

Стр.33 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица A.8 - Складирани продукти – селскостопански

Продукти Обемно тегло

γ [kN/m3]

Ъгъл на естествен откосφ [°]°

естествени торове тор (с най-малко 60% твърда фракция) тор (смесен със суха слама) сух птичи тор течен тор (с най-много 20% твърда фракция)

7,8 9,3 6,9 10,8

-

45 45 -

изкуствени торове NPK (азотни, фосфатни, калиеви), гранулирани алкална шлака, натрошена фосфати, гранулирани калиев сулфат урея фураж, зелен, насипан

8,0 до 12,0

13,7 10,0 до 16,0 12,0 до 16,0 7,0 до 8,0 3,5 до 4,5

25 35 30 28 24 -

житни растения (нелющено зърно, с влажност ≤ 14%, освен ако не е посочено друго) общо ечемик пивоварно зърно (влажно) тревни семена царевично зърно, насипано царевично зърно, в торби овес маслодайна рапица ръж пшеница, насипана пшеница, в чували

7,8 7,0 8,8 3,4 7,4 5,0 5,0 6,4 7,0 7,8 7,5

30 30 -

30 30 -

30 25 30 30 -

трева, сено балирано на рула кожи хмел, цветовете малц

7,8

1,0 до 3,0 6,0 до 7,0 8,0 до 9,0 1,0 до 2,0 4,0 до 6,0

40 - - -

25 20

фуражни смеси млени на кубчета

7,0 7,0

45 40

торф сух, насипан, стръскан сух, пресован на бали влажен

1,0 5,0 9,5

35 - -

силаж слама насипана (суха) на бали

5,0 до 10,0

0,7 1,5

- - -

тютюн, на бали вълна насипана на бали

3,5 до 5,0

3,0 7,0 до 13,0

- - -


Стр.34 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица А.9 - Складирани продукти - хранителни

Продукти Обемно тегло γ

[kN/m3]


яйца, на поставки (кори) брашно насипано опаковано плодове ябълки - насипани - в касетки череши круши малини, опаковани ягоди, опаковани захар насипана, на купчини уплътнена и опакована домати зеленчуци, листни зеле салати зеленчуци, бобови - общо - соя - грах зеленчуци, кореноплодни общо цвекло моркови лук ряпа картофи насипани в касетки захарно цвекло нарязано и изсушено необработено мокри резенки

4,0 до 5,0

6,0 5,0

8,3 6,5 7,8 5,9 2

1,2

7,5 до 10,0 16,0 6,8

4,0 5,0

8,1 7,4 7,8

8,8 7,4 7,8 7,0 7,0

7,6 4,4

2,9 7,6 10,0

-

25 -

30 - - - - - -

35 - - -

35 30 - -

40 35 35 35

35 -

35 - -


Стр.35 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица А.10 - Складирани продукти – течности


[kN/m3] напитки бира мляко вода, питейна вино

10,0 10,0 10,0 10,0

естествени масла рициново масло глицерин ленено масло, безир зехтин

9,3 12,3 9,2 8,8

органични течности и киселини алкохол етер солна киселина (40% - тегловни) метилов спирт азотна киселина (91% - тегловни) сярна киселина (30% - тегловни) сярна киселина(87% - тегловни) терпентин

7,8 7,4 11,8 7,8 14,7 13,7 17,7 8,3

въглеводороди анилин бензол каменовъглен катран креозот нафта парафин бензин нефт, суров дизелово гориво течни горива тежки фракции смазочни масла газ за осветление втечнен газ: бутан пропан

9,8 8,8

10,8 до 12,8 10,8 7,8 8,3 6,9

9,8 до 12,8 8,3

7,8 до 9,8 12,3 8,8 7,4

5,7 5,0

други течности живак червена оловна боя, миниум оловно белило, в масло шлам, утайки с над 50 обемни процента вода

133,0 59,0 38,0 10,8


Стр.36 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица А.11 - Складирани продукти - твърди горива


[kN/m3]


дървени въглища, овъглени при: ограничен достъп на въздух без достъп на въздух

4,0 15,0

- -

черни въглища брикети плоски, насипани брикети плоски, подредени брикети, яйцевидни въглища, непромити въглища в промивни басейни въглищен прах кокс среднокалорични въглища, в открита разработка утайки от промиване на въглища всички други видове въглища

8,0 13,0 8,3 10,0 12,0 7,0

4,0 до 6,5 12,3 13,7 8,3

35 -

30 35 -

25 35 до 45

35 35

30 до 35

дърва за горене

5,4 45

кафяви въглища (и лигнитни) брикети, насипани брикети, подредени въглища, влажни въглища, сухи въглищен прах нискотемпературен кокс

7,8 12,8 9,8 7,8 4,9 9,8

30 -

30 до 40 35

25 до 40 40

торф черен, изсушен, плътно пакетиран черен, изсушен, свободно насипан

6,0 до 9,0 3,0 до 6,0

-

45 ЗАБЕЛЕЖКА: Виж раздел 4.

Стр.37 ЕN 1991-1-1:2002

Таблица А.12 - Складирани продукти -промишлени и с общо предназначение


[kN/m3]


книги и документи неподредени плътно наредени

6,0 8,5

- -

съдържание на рафтове и чекмеджета 6,0 - дрехи и парцали, на вързопи 11,0 - лед, на блокове 8,5 - кожа, напластена 10,0 - хартия на рола напластена

15,0 11,0

- -

гума 10,0 до 17,0 - каменна сол 22,0 45 сол 12,0 40 стърготини сухи, в торби сухи, насипани влажни, насипани

3,0 2,5 5,0

-

45 45

катран, битум 14,0 - ЗАБЕЛЕЖКА: Виж раздел 4.

Стр.38 ЕN 1991-1-1:2002

Приложение В (информационно)

ПРЕДПАЗНИ ОГРАДИ И ПАРАПЕТИ В АВТОМОБИЛНИ ГАРАЖИ И ПАРКИНГИ

В(1) Предпазните огради и парапетите в участъците за паркиране на автомобили се изчисляват за поемане на хоризонталните натоварвания, посочени в В(2). В(2) Характеристичната стойност на хоризонталната сила F (в kN), която е перпендикулярна към предназначената да издържа удари от автомобили предпазна ограда и е равномерно разпределена върху който и да е неин участък с дължина 1,5 m, се определя по формулата: F = 0,5 m v2 / (δc + δb) където: m е брутната маса на автомобила (в kg);

v e скоростта на автомобила (в m/s) в посока, която е перпендикулярна на предпазната ограда;

δc е деформацията на транспортното средство (в mm);

δb е деформацията на предпазната ограда (в mm). В(3) Когато автомобилният гараж или паркинг се проектира за използване от автомобили с брутна маса до 2500 kg, при определяне на силата F се ползват следните стойности: m = 1500 kg v = 4,5 m/s δc = 100 mm, освен ако няма по - точна представа за нея. При корави предпазни огради, за които δb може да се приеме равна на нула, характеристичната стойност на силата F, която подхожда на автомобили с брутна маса до 2500 kg, се избира равна на 150 kN. В(4) Когато автомобилният гараж или паркинг се проектира за използване от автомобили с брутна маса над 2500 kg, при определяне на силата F се ползват следните стойности: m е равна на действителната маса на автомобила (в kg), за който се осигурява предпазната ограда v = 4,5 m/s δc = 100 mm, ако няма по-точна представа за очакваната деформация. В(5) Определената според В(3) или В(4) сила може да се счита за действаща на нивото на бронята на автомобила. В случаите на гаражи или паркинги за автомобили, единичната брутна маса на които не превишава 2500 kg, височината на бронята над нивото на пода може да се приема равна на 375 mm. В(6) Предпазните огради, разположени покрай рампи за достъп до гаражи или паркинги, трябва да издържат перпендикулярна на тях сила, която е приложена на височина 610 mm над рампата и е равна на половината от определената сила, съгласно В(3) или В(4). В(7) Предпазните огради, които са разположени срещу прав участък с дължина над 20 m в долната част на рампа за слизане на автомобили, трябва да издържат перпендикулярна на тях хоризонтална сила, която е приложена на височина 610 mm над нивото на рампата и е двойно по-голяма от определената сила, съгласно В(3).

Стр.39 ЕN 1991-1-1:2002

БИБЛИОГРАФИЯ

ISO 2394 Общи принципи за надеждност на конструкциите

ISO 3898 Основи на проектирането на строителните конструкции. Означения. Общи символи

ISO 8930 Общи принципи за надеждност на конструкциите. Списък на еквивалентни термини

Documents

BDS_EN_1991-1-1