ПИВОВАРНО-ТЕХНОЛОГИЧНИ КАЧЕСТВА НА НОВИ ЛИНИИ

ПИВОВАРНИ ЕЧЕМИЦИ, СЕЛЕКЦИОНИРАНИ В ДЗИ –

ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

Г. И. Маринова1, А. Х. Кръстева

1, В. Х. Бъчваров

1, Г. М. Михова

2, Т. П. Петрова

2,

Н. Б. Михалкова1, И. Д. Петрова

1

1 - Институт по криобиология и хранителни технологии, София

2 – Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево

BREWING-TECHNOLOGYCAL PARAMETERS OF NEW LINES MALTING

BARLEY, DEVELOPED AT DOBRUDZHA AGRICULTURAL INSTITUTE –

GENERAL TOSHEVO

G. I. Marinova1, A. H. Krasteva

1, V. H. Batchvarov

1, G. M. Mihova

2, T. P. Petrova

2,

N. B. Mihalkova1, I. D. Petrova

1

1 - Institute of Cryobiology and Food technologies

1407 Sofia, Bul. Cherni vrah 53, Tel./Fax: + 359 2 9556471

2 – Dobrudzha Agricultural Institute – General Toshevo

Abstract The brewing-technological parameters of 8 lines winter malting barley, developed at Dobrudzha Agricultural Institute -

General Toshevo were investigated. They were compared with the used standard varieties Obzor, Emon and Kaskadyor.

The first two are developed at the Institute of Agriculture – Karnobat and the third - at the Dobrudzha Agricultural Institute

– General Toshevo. From the one year results the best combination of yield and brewing-technological parameters of the

grain is observed for the lines DAI 1023, DAI 1034 and DAI 1015. They are with thousand kernel weight of barley 46,5-

48,6 g, grading above 2,5+2,8 mm 86,5-89,8% and protein content 10,7-11,7%.

From the analysis of the obtained malts from the bred selection lines, compared to these from the standard barleys

attention should be paid to those from lines DAI 1034, DAI 1015 и DAI 1216. Their extract content is very close, 79,3-

79,5%, and the line DAI 1015 shows the highest values of soluble nitrogen (805 mg/l) and Kolbach index (40,0%), which

is a proof for a very good degrading.

The ready beer from the lines DAI 1015 and DAI 1216 is characterized by lowest content of beta-glucans– 38,4-52,7

mg/l, which makes them comparable with the European varieties.

The work on the task will give a possibility for a final selection of lines with most acceptable combination of yield,

brewing-technological parameters and adaptive potential under the conditions of North-East Bulgaria.

Key words: new lines malting barley, malt, beer, brewing properties, beta-glucans

ВЪВЕДЕНИЕ

В исторически аспект ечемикът е една от

първите отглеждани култури [14]. Миграцията на

хората е довела до значителното му

разпространение и адаптиране към различни

условия. Съзнателният избор на желан генотип и

протичане на естествен отбор водят до

възникване на богато разнообразие от форми.

Отглежда се на много плодородни почви до

области с пределно екстремни условия. Това

показва изключителен спектър на адаптация.

Приема се, че пролетните двуредни сортове

ечемик се отличават с по-добри пивоварни

качества. На този етап в Европа съществува

голямо разнообразие от форми с подобрени

технологични показатели, но е установено силно

взаимодействие генотип х среда. Поради тази

причина, голяма част от интродуцираните

пивоварни ечемици, не могат да реализират

добро качество при условията на страната. С

течение на времето у нас се налага отглеждане на

зимни и зимно-пролетни сортове, от които се

получава по-висок и стабилен добив.

В началото на осемдесетте години Горастев и

Мерсинков [5] съобщават за успехи при

подобряване на продуктивността на зимния

пивоварен ечемик, но като проблем остават

незадоволителните му качества. В световен

мащаб също се счита, че от зимни сортове не

може да се получи качествено пиво [23, 26]. Едни

от първите резултати, че качеството на малца

няма връзка с биологичния тип на развитие са

публикувани от Smith [24]. Днес изискванията

към пивоварно-технологичните качества на

438

ечемика са изключително високи [11, 18].

Благодарение на комбинирането на различни

методи на селекция са създадени зимни сортове,

които покриват до определена степен тези

критерии [8, 13, 25]. Значителни са постиженията

и на българската селекция [2, 4, 7, 9]. Въпреки

това, подобрявнето на зимоустойчивостта

паралелно с малцовите качества си остава

огромно предизвикателство за селекцията [17, 19,

20], определящо се от комплексния им характер

[15].

Основната насока при селекционната работа с

ечемик в Добруджански земеделски институт, гр.

Генерал Тошево е създаване на изходен материал

и селекция на сортове с повишена

студоустойчивост. Институтът е разположен в

голям земеделски район, където суровите зимни

условия не са рядко явление и е налице

периодично измръзване. Тук есенно-зимните

условия, когато протича закаляването на

растенията са много променливи по години, а

ниските температури често съчетани с липса на

снежна покривка могат тотално да

компрометират производството. Тези условия са

добър фон за отбор на форми с повишена

студоустойчивост. Като се има предвид, че от

зимните житни култури ечемикът е с най-голяма

чувствителност към ниски температури, а

световният генофонд е крайно ограничен по

отношение на признака, създаването на сортове с

висока адаптивност значително се усложнява.

Други проблеми в селекционно-подобрителната

работа са различните форми на проявление и

сложност на генетичните системи, които

определят толерантността към стрес; силното

взаимодействие генотип х среда; промени в

закономерностите на наследяване и затруднения

отбор; отрицателните корелационни връзки с

ценни биологични и стопански качества.

Цел на настоящата разработка е да се

изследват пивоварно-технологичните качества на

нови линии пивоварни ечемици, селекционирани

в Добруджанския земеделски институт, гр.

Генерал Тошево.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ

Обект на изследването са пивоварно-

технологичните качества на новите 8 линии

зимен пивоварен ечемик (DAI 862; DAI 892; DAI

939; DAI 1015; DAI 1023; DAI 1034; DAI 1216 и

DAI 1271), отгледани в опитните полета на

Добруджанския земеделски институт, гр. Генерал

Тошево от реколта 2012 година. Те са сравнени с

използваните за стандарти сортове Обзор, Емон и

Каскадьор. Първите два са селекционирани в ИЗ-

Карнобат, а третият - в ДЗИ – Генерал Тошево.

Оценени са качествата на зърното – абсолютна

маса, изравненост (над сито 2,5+2,8 mm) и

белтъчно съдържание. Микромалцувани са на

пилотна инсталация “Seeger” по стандартна

методика на Европейската пивоварна конвенция

[12]. Получените малцове след съответно

отлежаване са анализирани по показателите:

влага, време за озахаряване, съдържание на

екстракт във фин и груб шрот, екстрактна

разлика, вискозитет, разтворим азот, белтъчно

съдържание, число на Колбах и цвят. От

малцовете в лабораторни условия са проведени

експерименти за получаване на сладка пивна

мъст, охмелена пивна мъст, ферментация и

отлежаване до готово пиво. Сладката пивна мъст

(СПМ) е получена на лабораторна автоматична

майшова баня на немската фирма "Bender &

Hobein" по инфузионен метод на секция

"Технология на пивото и напитките" на ИКХТ. За

охмеляване на лабораторната пивна мъст са

използвани хмелов гранулат от горчив и

ароматен сорт хмел. За заквасване на охладената

пивна мъст са използвани сухи пивни дрожди от

специален щам за долноферментирали пива

Saccaromyces carlsbergensis - силно флокулиращ,

със средна степен на ферментация. Процесът на

ферментация протича за 1 седмица при

температури 15оС и 10

оС. След това пивото се

прехвърля за отлежаване 2 седмици при 4оС.

Физико-химичните анализи са съгласно методи

по EBС [10].

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

Анализ и оценка на пивоварните ечемици

В таблица 1 са представени резултатите от

качествените показатели на опитните и

контролни сортове ечемик.

Влагата на контролните сортове е в граници

10,5-11,6%, а на опитните линии е от 11,0 до

12,0%. Стойностите за абсолютната маса при

всички са по-високи от 40,0 g, като при линиите

DAI 939 и DAI 1271 достигат 49,8 и 49,5 g.

Зърното от линията DAI 892 има най-ниска

абсолютна маса - 42,9 g.

Изравнеността на ечемика по едрина има

голямо значение за правилното и едновременно

протичане на процесите при малцуване. Този

показател на зърното над сито с отвори 2,5 mm

при трите контролни сорта е над 90,0%, при

средна стойност 91,5%. Само при две от линиите

- DAI 939 и DAI 1271 - изравнеността е над

90,0%. При останалите линии стойностите са от

82,2% при DAI 1216 до 89,8% при DAI 1023.

Белтъчното съдържание при линиите с висока

изравненост е над 12,5% и те не отговарят на

изискванията за микромалцуване, а при

439

останалите е в граници 10,7-12,3%. За

контролните сортове най-ниско белтъчно

съдържание е установено при сорт Каскадьор –

11,2%.

Таблица 1

Анализ на зимни сортове пивоварен ечемик, реколта 2012 година - Генерал Тошево

СОРТ

Влага,

%

Абс.маса,

g

Изравненост, % Белтъчно

съдържание,

%, абс.с.в. >2,8 mm >2,5 mm + 2,8 mm >2,2 mm <2,2 mm

Обзор 10,5 48,9 76,4 92,5 3,6 3,9 11,8

Емон 10,7 43,7 74,9 91,9 5,9 2,2 12,3

Каскадьор 11,6 48,5 71,8 90,2 5,8 4,0 11,2

DAI 862 11,6 45,9 55,1 87,8 6,5 5,7 11,9

DAI 892 12,0 42,9 57,4 85,2 10,3 4,5 12,3

DAI 939 11,0 49,8 65,8 91,6 5,4 3,0 14,1

DAI 1015 11,3 47,1 59,9 87,3 8,1 4,6 11,7

DAI 1023 11,2 46,5 64,1 89,8 7,2 3,0 10,7

DAI 1034 11,4 48,6 68,1 86,5 9,0 4,5 11,6

DAI 1216 11,3 47,6 39,2 82,2 13,0 4,8 11,2

DAI 1271 11,1 49,5 72,1 93,2 4,8 2,0 12,7

Анализ и оценка на малцовете

Основен показател за избор на сортовете

ечемик за микромалцуване е белтъчното

съдържание и то трябва да е до 12,5% абс.с.в. На

този критерий са отговорили трите стандартни

сорта и 6 перспективни линии (табл. 2). Времето

за озахаряване е в граници от 10 до 15 min. и

показва много добра амилолитична ензимна

активност на малцовете. Екстрактното

съдържание на малцовете, като един от най-

важните показатели, е практически еднакво при

контролните сортове (79,3-79,7% абс.с.в.) и в

граници 77,5-79,5% абс.с.в. при перспективните

линии, при средна стойност 78,9%. Трябва да се

отбележи, че изследваните сортове и линии имат

сравнително високо екстрактно съдържание, по-

високо от използваните малцове в миналото с

екстракт според БДС-стандарт 74,0-76,0% абс.с.в.

[1], но все още то се различава от това на някои

европейски сортове с екстракт над 83%. Четири

от линиите DAI 1216, DAI 1034, DAI 862 и DAI

1015 са с екстрактно съдържание, сравнимо с

това на контролните сортове.

Протеолитичното разграждане на малца е

охарактеризирано от разтворимия азот,

белтъчното съдържание и числото на Колбах.

Най-висок разтворим азот има малцът от линия

DAI 1015, което е с 22,1% повече от това в линия

DAI 1034. Контролните сортове, които се

изпитват от дълго време, се колебаят помежду си

в по-малка степен – 8,9%. Стойностите на този

показател са доказателство за нормално

протичане на ферментационния процес.

Белтъчното съдържание на образците е до 11,5%,

като се открояват три песпективни линии (DAI

1023, DAI 1216, DAI 1034) и контролният сорт

Каскадьор. Числото на Колбах показва степента

на разграждане на малцовете и достига 40,0%

при линия DAI 1015, което е с 6,9% повече от

най-слабо разградения малц от линия DAI 892.

Логично екстрактната разлика при линия DAI

892 е най-висока – 4,5%. При останалите линии и

контролните сортове средната стойност на

екстрактната разлика е 2,8%. Степента на

разграждане зависи от разпределението на

влагата в нишестето в ендосперма, скоростта на

образуване на хидролитичните ензими и тяхното

преминаване в ендосперма, както и от

структурните му особености, които определят

неговата устойчивост към хидролитични процеси

[22]. Установена е корелация между числото на

Колбах и останалите параметри на пшенични

малцове – високо екстрактно и на алфа-аминен

азот съдържание, озахаряваща способност, нисък

вискозитет и кратко време за озахаряване [16].

Вискозитетът на опитните пивни мъсти корелира

с числото на Колбах, като линиите DAI 1216,

DAI 1023 и DAI 1015 са с вискозитет 1,53-1,56

mPa.s. Добре разградените малцове озахаряват

бързо, за около 10 min.. Получените стойности за

екстрактна разлика и вискозитет свидетелствуват

за добра цитолитична активност. Всички пивни

мъсти се характеризират с цвят 2,5-3,0 ед.ЕВС,

който е характерен за светлия малц.

Резултатите от комплексната оценка на

изпитваните малцове от новоселекционираните

линии ечемици показват, че получените

стойности за линии DAI 1216, DAI 1015 и DAI

1034 по някои от показателите са по добри или се

изравняват с тези на стандартните сортове.

От едногодишните резултати при изпитване

на перспективни линии пивоварен ечемик,

440

създадени и отгледани в Добруджански

земеделски институт най-добро съчетание на

продуктивност и пивоварно технологични

качества на ечемика и получените малцове се

наблюдава при линиите DAI 1023, DAI 1034, DAI

1015 и DAI 1216.

Таблица 2

Анализ на малц от зимни сортове пивоварен ечемик, реколта 2012 година - Генерал Тошево

Анализ и оценка на готовите пива

От малцовете чрез инфузионен метод на

майшуване са получени пивни мъсти и готово

пиво.

На Фиг.1 са представени стойностите на

рандемана на екстракт на пивните мъсти. От

контролните сортове се откроява Каскадьор, а от

линиите – DAI 1015 и DAI 1216.

Съдържанието на алфа-аминен азот (Фиг.2) в

охладените пивни мъсти като индикатор за

провеждане на ферментационния процес [6] и

степента на разграждане при контролните

сортове е много висока, а при опитните линии

само DAI 1015 е сравним с тях. Като цяло при

линиите то е средно с 28,5% по-ниско.

Пивото е популярно от хиляди години и след

водата и чая е третата по разпространение

напитка в света. Уникалността и огромното

многообразие се дължи на основните суровини,

използвани при производството му. Особено

изразени здравословни ефекти оказват

полифенолите, хмеловите горчиви вещества,

влакнините, витамините, ксантохумола,

фитоестрогените, силициевата киселина и

минералните вещества.

0

40

80

120

160

200

240

Ал

фа-а

ми

не

н

азо

т, m

g/l

Фиг.2. Съдържание на алфа-аминеназот, mg/l

Сортове

Физико-химичните показатели на готовите

пива дават комплексна представа за

пивоварно-технологичните качества на

изследваните пивоварни ечемици и

получените от тях малцове. Горчивината на готовите пива (Фиг. 3) е

сравнително висока, от 23,6 до 27,6 ГЕ, което ги

отличава от български пива, продавани в

търговската мрежа с горчивина 14,3-17,2 ГЕ и

представена в предишни публикации [3].

Тенденция към засилване на горчивината се

наблюдава при някои европейски пива, като това

допринася за тяхната здравословност.

СОРТ

Време

на

озахаря-

ване,

min.

Екстракт

фин

шрот,

%

абс.с.в.

Екстрак-

тна

разлика,

%

Цвят,

ед. ЕВС

Вискози-

тет,

8,6% лпм,

mPa.s

Разтво-

рим

азот,

mg/l

Общ

белтък,

% абс.с.в.

Число на

Колбах,

%

Обзор 10 79,3 3,0 2,5 1,60 728 11,4 35,9

Емон 10 79,3 2,5 2,0 1,59 784 11,5 38,3

Каскадьор 10 79,7 2,9 2,5 1,57 714 10,7 37,3

DAI 862 10 - 15 79,4 3,1 3,0 1,57 728 11,4 36,0

DAI 892 10 - 15 77,5 4,5 2,5 1,69 665 11,3 33,1

DAI 1015 10 79,3 2,2 3,0 1,56 805 11,2 40,0

DAI 1023 10 78,2 2,2 3,0 1,54 641 9,9 36,1

DAI 1034 10 79,4 3,7 2,5 1,70 627 10,6 33,4

DAI 1216 10 - 15 79,5 3,0 2,5 1,53 686 10,4 37,0

441

Съдържанието на полифеноли,

проантоцианидини (антоцианогени) и

флавоноиди е отразено на Фиг. 4.

При ечемиците те основно се съдържат в

люспата, но тяхното съдържание зависи от

качеството на реколтата. Тази група вещества в

най-голяма степен е във взаимовръзка с

антиоксидантния капацитет на пивото, като е

установено от чешки учени, че приносът на

малца е около 95% при тъмните и 86% при

светлите отлежали пива [21].

Контролният сорт Каскадьор и

перспективната линия DAI 1015 се отличават с

по-високо съдържание на полифеноли, в

сравнение с другите изпитвани образци.

За съдържанието на -глюкани в изследваните

пива, произведени от малцове, реколта 2012

година може да се обособят две групи. В първата

група контролните сортове имат близки

стойности на бета-глюкани, в граници 125,7-

158,8 mg/l. Четири от перспективните линии с

добри малцови качества имат сравнително ниско

съдържание, от 38,4 до 77,3 mg/l. Две от

перспективните линии се отличават с високи

стойности на този показател, съответно 275,8 и

314,9 mg/l. Готовото пиво от линиите DAI 1015 и

DAI 1216 се характеризира с най-ниски -

глюкани 38,4-52,7 mg/l, което ги прави сравними

с европейските сортове. Перспективната линия

DAI 1034 има добри стопански и пивоварни

качества, с изключение на високото съдържание

на бета-глюкани – 275,8 mg/l. Вероятно влияние

оказват климатичните условия и качеството на

зърното.

Таблица 3

Съдържание на -глюкани в готовите пива Показател Контролни сортове

Обзор Емон Каскадьор

-глюкани, mg/l 125,7 158,8 146,5

Показател

Перспективни линии

DAI 862 DAI 892 DAI 1015 DAI 1023 DAI 1034 DAI 1216

-глюкани, mg/l 47,8 314,9 52,7 77,3 275,8 38,4

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Изследвани са пивоварно-технологичните

качества на 8 линии пивоварни ечемици,

селекционирани в Добруджанския земеделски

институт – Генерал Тошево. Те са сравнени с

използваните за стандарти сортове Обзор, Емон и

Каскадьор.

Резултатите от комплексната оценка на

изпитваните ечемици и малцове, реколта 2012

година дават основание да се направят следните

заключения:

- Изпитваните малцове от

новоселекционираните линии ечемици

показват, че получените стойности за линии

DAI 1216, DAI 1015 и DAI 1034 по някои от

показателите са по-добри или се изравняват с

тези на стандартните сортове.

- От едногодишните резултати при

изпитване на перспективни линии пивоварен

ечемик, създадени и отгледани в

Добруджанския земеделски институт най-

442

добро съчетание на продуктивност и

пивоварно технологични качества на

ечемика и получените малцове се наблюдава

при линиите DAI 1023, DAI 1034, DAI 1015 и

DAI 1216.

ЛИТЕРАТУРА:

1. БДС 135-75. Малц за пиво.

2. Бъчваров, В., А. Кръстева, В. Тодорова,

(2002). Технологична характеристика на

зимен сорт пивоварен ечемик Каскадьор 3 от

реколта 1998-99 г. в Софийски район.

Юбилейна научна сесия “50 години

Добруджански земеделски институт”, том

II: 491-496.

3. Бъчваров, В., Г. Маринова, П. Иванова, Н..

Михалкова, (2012). Антиоксидантна

способност на български пива. Хранително-

вкусова промишленост, № 6/7, 31-34.

4. Вълчева, Д., Д. Вълчев, (2005). Постижения и

перспективи в селекцията на сухоустойчиви

сортове зимен пивоварен ечемик. Балканска

научна конференция “Селекция и агротехника

на полските култури”, 2 Юни, Карнобат, 98-

104.

5. Горастев, Хр. и Н. Мерсинков, (1984).

Селекция за подобряване на пивоварните

качества на зимния двуреден ечемик.

Растениевъдни науки, № 6, 54-61.

6. Кунце, В., (2001), Технология солода и пива,

Професия, Санкт-Петербург.

7. Мерсинков, Н., (2005). Пивоварният ечемик в

България. Балканска научна конференция

“Селекция и агротехника на полските

култури”, 2 Юни Карнобат, 109-115.

8. Псота, Вр., (2000). Использование озимого

ячменя для производства солода.

http.//www.propivo.ru/sens/30/izporzov.htm.

9. Цветков С., В. Тодорова, К. Цветков, (2002).

Зимен двуреден ечемик Каскадьор 3 (Hordeum

sativum Jessen, subsp. distihum L., var. nutans

Schubl.) – сорт с високи технологични

качества за производство на пиво. Юбилейна

научна сесия “50 години Добруджански

земеделски институт”, том II: 485-490.

10. Analytica EBC, (1998). Verlag Hans Carl

Getränke-Fachverlag. Nürnberg.

11. Bamforth, C., (2003). Beer: tap into the art and

science of brewing. Oxford University Press,

New York, 233.

12. EBC Barley and Malt Committee, 2003. Results

Field Trials Harvest 2002.

13. Francia, E., F. Rizza, L. Cattievelli, A. Stanca, G.

Galiba, B. Toth, P. Hayes, J. Skinner, N.

Pecchioni, (2004). Two loci on chromozome 5H

determine low-temperature tolerance in a “Nure”

(winter) x “Tremois” (spring) barley map. Theor.

Appl. Genet., 108:670-680.

14. Harlan J. R., (1995). The living fields: our

agricultural heritage. Crambridge University

Press, Crambridge England and New York, NY,

USA, pp 273.

15. Hayes, P., A. Corey, T. Filichkin, L. Marquez-

Cedillo, St. Petrie, K. Rhinhart, J. Von Zitzewitz,

(2002). From Winter Barley to Cold Beer,

Columbia Basin Agricultural Research Annual

Report Spec. Rpt. 1040, 88-92.

16. Jin, Y., J. Du, K. Zhang, L. Xie, P. Li, (2012).

Relationship between Kolbach index and other

quality parameters of wheat malt. Journal of the

Institute of Brewing, 118: 57-62.

17. Laido, G., (2008). Study of malting quality and

frost tolerance in the winter x spring “Nure x

Tremois” doubled haploid population and

development of a Marker-Assisted Selection

programme. Tesi di Dottorato di Ricerca,

Universita degli Studi di Parma, 169.

18. Molina-Cano, J., A. Rubio, E. Igartua, P. Gracia,

J. Montaya, (2000). Mechanisms of malt extract

development in barleys from different European

Regions: I. Effect of environment and grain

protein content on malt extract yield. Journal of

the Institute of Brewing, 106: 111-115.

19. Munoz-Amatrian, M., L. Cistue, Y. Xiong, H.

Bilgic, A. Budde, M. Schmitt, K. Smith, P.

Hayes, G. Muehlbauer, (2010). Structural and

functional characterization of a winter malting

barley. Theor. Appl. Genet., 120: 971-984.

20. Nagamine T., T. Kato, 2008. Recent advances

and problems in malting barley breeding in

Japan. JARQ 42, № 4, 237 – 243

21. Racek, J., V. Holeček, P. Průcha, L. Trefii, J.

Vinson, (2001). Zdravotní účinky piva z hlediska

volných radikálů a antioxidantů. Kvasný

Průmysl, 47:206-207.

22. Roberta, M. de Sá, G. Palmer, (2004).

Assessment of Enzymatic Endosperm

Modification of Malting Barley Using Individual

Grain Analyses. Journal of the Institute of

Brewing, Vol. 110, 1: 43-50.

23. Schildbach, R., M. Burbidge, F. Rath, (1990).

The endosperm structure of barley varieties and

their malting quality. Proc. Conv. Inst. Brew., 21:

83-89.

24. Smith, D., (1967). Relationship of winter habit

and malting quality in spring х winter barley

crosses. Crop Science, 7, № 4, 313-314.

25. Spunar, J., M. Spunarova, K. Vaculova, (2000).

2000: years of progress in improvement of

malting quality in both spring and winter barley

in the Czech Republic. In: S. Logue (ed), Barley

Genetics VIII, Vol. 3, Department Plant Sci,

Adelaide University, SA, Australia, 292-294.

26. Ulonska, E. and М. Baumer, (1975).

Investigation of the value of water uptake and

germination for the estimation of malting quality

in barley. Proceedings of the Third International

Barley Genetics Symposium, Garching, Verlag

Karl Thiemig: Münich, Germany, 579–593.

443