Capital - 16.10.2009

www.capital.bg

МЕДИА И РЕКЛАМА стр. 36

„Галерия“ от образи

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА стр. 22

Сиестата на закона

година XVII, цена 2.50 лв.

Когато отиват на работа, членовете на правителството на съдебната

власт - Висшия съдебен съвет (ВСС), се качват до заседател-ната зала на четвъртия етаж с асансьор. Въпреки че сградата е стара, асансьорът в нея е чис-то нов. Кабината е облицована с метал и дори е предвидено в нея да има огледало. Незнайно защо обаче огледало няма... Едва ли то е липсвало на два-мата членове на съвета - Иван Димов и Стойко Стоев, които подадоха оставки тази седми-ца, след като бяха уличени, че са контактували с плевенския лобист Красьо (виж стр. 20-21). Проверка ще установи нарушили ли са те морално-етичните правила или не.

Но темата е вече отвъд Красьо - през последните 20 години през ВСС са минали десетки юристи. Всяка нова власт е разполагала със „свои“ в съвета, чиято единствена мисия е била да назначат

„свои“ прокурори и съдии. Ето защо поредната подмяна на състава на ВСС едва ли ще доведе до нещо смислено. Това, от което има нужда съдебната система, е промяна на формата - ВСС, който да е наистина политически неза-висим и да се ползва с доверие сред самите магистрати. Само така в администрирането на системата ще влязат млади и политически необвързани магистрати, които имат енергия за промяна и познават проблемите на системата. И най-вече нямат проблем да се гледат в огледалото.

Темида в огледалния свят

КОМЕНТАР

9 7 71 3 1 0 7 9 8 02 4 14

ISSN 1310-7984

17 - 23 октомври 2009 г.

#41

41

Опороченият модел

На стр. 10 - 16

СВЯТ стр. 28

Криза по румънска рецепта

ИЛЮСТРАЦИЯ: АСЯ КОЛЕВА

Посетете www.economedia.bg / изпратете email на [email protected] / обадете се в абонаментния ни център на 02/93 76 349

(О)СИГУРЕН КАПИТАЛдобрият анализ е критично важен

non-crisis

PLAN“Абонирайте се за

Как може да се промени неефективната пенсионна система

Днес един работещ издържа близо един пенсионер

А след 40 години...

41ГОДИНА VII, 17 - 23 ОКТОМВРИ 2009

АЛИС РЪСЕЛNIGHTMARES ON WAX

САРА ЛАНЦИИЛАРИЯ НИСТРИРОНАЛД РЕЙГЪН

БОРДОКАРАКОРУМВЕЛИКО ТЪРНОВО

2 KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

НАВИГАТОР

6-7 Бизнес в бутилка. Цанко Станчев от „Винарска изба – Варна“ разбива мита за българските традиции във винопроизводството

K3 КАРИЕРИ

K1 K2

47 Какви квоти, какви 20 млн. лв. Три години екоминистер-ството блокира проекта за завод за биодизел на „Астра Биоплант“

50-51 Милиарди на гости. Ки-тайският бизнес дойде и предло-жи много, българският не успя да го вземе

52-53 Как се размрази стома-ната. Пазарът на метали дава

първи признаци на излизане от кризата

54 Всичко се върти около ин-тернет. Телекомите ще трябва да се препозиционират, ако новите безжични стандарти се наложат

55 Бизнес седмицата на Bloomberg. Американското списание BusinessWeek се продаде евтино

КОМПАНИИ

64 Искам, но дали ми стиска. Един малък тест за поносимост-та ви към риск може да ви спести доста пари и неспокойни нощи

МОЯТ КАПИТАЛ

ПРЕДПРИЕМАЧ

60-61 Малка статия за Боян Бенев... ...или уроците за бизнес на един от най-успешните мла-ди предприемачи на Великобри-тания

„Капитал“ и „Дневник“ използват за опаковането на изданията си торбички, изработени от DEGRALEN®. Те се разграждат в природата за 24 месеца, което е над 100 пъти по-бързо, отколкото обикновените полиетиленови торбички.

„Икономедиа“ АД е член на „Одит бюро по тиражите“

КОМЕНТАРИ И АНАЛИЗИ

9 Испанска фирма добива мате-риали за Дунав мост 2 без конце-сия La ley, por favor!

9 Решението на екоминистерство-

то за Витоша Малко, но в пра-вилната посока

9 Румънската политическа криза Тяхното собствено блато

17 Първи неудобства. Про-мените в Закона за МВР показа-ха нов разчет на силите в парла-мента

18 Портфейлът на партии-те. И в кризата централите ще си разпределят 25 млн. лв. от бю-джета до края на годината

19 Само още малко. Силните фигури в БСП търсят как да оста-нат на власт в партията

24-25 Фалит експрес. Жп транспортът в България се нуждае от революционна промяна. Макар и болезнена

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА

30 Мистър Бийн в страната на бурека. ЕС и САЩ потърсиха изход от кризата в Босна с висша дипломация, но без стратегия

31 Първо награда, после мир. Обама спечели Нобеловия приз. Сега остава да го заслужи

39 Дръж се естествено. Систе-мите за видеонаблюдение скоро ще могат да разпознават и човеш-ко поведение

40 #реклама. Американското правителство се опитва да нало-жи правила на процъфтяващия маркетинг в социалните мрежи

ТЕХНОЛОГИИСВЯТ

ОБЩЕСТВО

32-33 Камерна сцена. Жителите на Бургас са разделени в мнение-то си за спорните камери

10-11 Опороченият модел. Как може да се промени неефективната пенсионна система

12 Защо куца системата.

14 Не дали, а кога. Повишаване-

ТЕМА НА БРОЯ

КОМПАНИИ 47 / Стоки и продажби 56 / ИМОТИ 58 / ПРЕДПРИЕМАЧ 60 / ФИНАНСИ 62 / МОЯТ КАПИТАЛ 64

www.capital.bg

K2

17 - 23 октомври 2009 г.

Интересът към най-голямата

бизнес делегация от Китай беше слаб � КОМПАНИИ 50

БИЗНЕС

А

� K

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ Китайският бизнес дойде и предложи много, българският не успя да го вземе

Милиарди на гости

62

Още по-специални дружества

48 Труден сезон за Пампорово

СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

60 Малка статия за Боян Бенев

Панайот АНГАРЕВ, Огнян ГЕОРГИЕВ

www.capital.bg

МЕДИА И РЕКЛАМА стр. 36

„Галерия“ от образи

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА стр. 22


К

КОМЕНТАР

9 7 71 3 1 0 7 9 8 02 4 14

17 - 23 октомври 2009 г.

#41

Опороченият модел

На стр. 10 - 14

СВЯТ стр. 28



non-crisis

PLAN

Как може да се промени неефективната пенсионна система

Днес един работещ издържа близо един пенсионер

А след 40 години...

то на годините за пенсия няма ал-тернатива

16 Еволюции, не революции. Пенсионните системи се проме-нят бавно и трудно. А изходът е неясен

62 Още по-специални друже-ства. Финансовият надзор смени идеите за нови регулации на фон-довете за имоти с антикризисни облекчения

63 Кредитиране за големи. Кризата сви проектното финанси-ране, но сделки все пак има

ФИНАНСИ

58-59 Една сделка пазар не пра-ви. „Еврохолд“ продаде „Авто юнион център“ за 27.3 млн. евро

ИМОТИ

38 Да убиеш фестивал. Първото издание на Golden Drum след кри-зата не дава поводи за оптимизъм

МЕДИА И РЕКЛАМА

СПОРТ

42 Този невероятен Боби Ми-хайлов... Проблемите на нацио-налния отбор се пренесоха върху президента на БФС

СТОКИ И ПРОДАЖБИ

56-57 Резервация за по-добри времена. Глобалният хотелиер-ски бизнес бори рецесията с по-ниски цени и нов имидж

1000 София, ул. „Иван Вазов“ 20

� Редакциятел. 02/ 9376 122факс: 02/ 9376 440e-mail: [email protected]

� Рекламател. 02/ 9376 444факс: 02/ 9376 236 e-mail: [email protected]

� Абонаменттел. 02/ 9376 349факс: 02/ 9376 173 02/ 9376 279e-mail: [email protected]

� Човешки ресурсител. 02/ 9376 289факс: 02/ 9376 440 е-mail: [email protected]

Представителство на „Икономедиа“ АД в гр. Варна: Варна 9000, ул. „Братя Миладинови“ 86 вх.Б ет.2, тел. 052/ 601 651 Мирослав Петров

Изпълнителен директорФилип Харманджиев

Административен директорНели Христова

Директор рекламаРумяна Георгиева

Търговски директорВеселка Данчева

Маркетинг директорКатрин Иванова

Мениджър бизнес развитиеЛюбомир Василев

Издава “Икономедиа” АДрегистрирано в СГС под №11665/2004

Главен редакторГаля Прокопиева

Първи заместник главен редакторСтанка ТошеваУправляващ редактор „Икономика“ в „Икономедиа“Васил АтанасовЗаместник главни редакториГалина Александрова, Алексей ЛазаровОтговорен редактор: Йово Николов ([email protected]) Редактор on-line: Момчил МилевОтговорен секретар: Деян Христов ([email protected]); Специален кореспондент: Иван Михалев ([email protected]); Политика: Сибина Кръстева, Велина Господинова, Елена Старидолска, Панайот Ангарев, Росен Босев, Люба Йорданова ([email protected]); Икономика: Вера Денизова, Калина Горанова ([email protected]); Международна икономика и политика: Илин Станев, Светломира Гюрова, Огнян Георгиев, Цветелина Манолова ([email protected]); Общество: Ирина Ценкова ([email protected]); Медиа и реклама: Борислав Кандов, Весислава Антонова, Зорница Стоилова ([email protected]); Технологии: Андриан Георгиев, Асен Георгиев, Калина Калчева, Ясен Пекунов ([email protected]); Спорт: Георги Филипов, Елеонора Тарандова ([email protected]); Компании: Теодора Василева, Десислава Николова, Маргарита Вачкова, Константин Николов ([email protected]); Стоки и продажби: Зорница Мар-кова, Жана Иванова; Имоти: Яна Бодурова ([email protected]); Предпри-емач: Бойчо Попов, Mара Георгиева ([email protected]); Финанси: Емил Ангелов, Емил Гьорев, Николай Сто-янов, Мария Иванова (fi [email protected]); Моят Капитал: Василена Христова ([email protected]); Кариери: Ека-терина Попова, Боряна Пенева, Таня Обущарова ([email protected]); Капитал Light: Богдан Русев, Биляна Димова, Светлана Мирчева, Росица Илиева, Янко Терзиев, ([email protected]); Фоторе-портери: Асен Тонев, Надежда Чипева, Цветелина Ангелова ([email protected]); Дизайн и инфографики: Ася Колева, Антония Тилева ([email protected]); Дизайн и предпечатна подготовка: Тихомир Колев, Калина Колибарска, Лили Георгиева, Марияна Попова, Нана Бурска, Мария Маркова ([email protected]); Секретар: Михаил Вълканов; Уредник: Светозар ГермановПечат: „Печатница Дружба“ ЕАДСофия жк „Дружба“ 1, ул. „Илия Бешков“ №3

телефон за контакти: 02/42 25 900

За проблеми с разпространението:тел.: 02/ 93 76 349е-mail: [email protected]

Хонорари се изплащат в сряда от 10.00 до 12.00 и от 14.00 до 16.00 часа.

Пощенските пратки се изпращат на адрес: София 1000, ул. „Иван Вазов“ 20

„Икономедиа“ АД няма отношение към поднесената информация в публикуваните в „Капитал“ реклами.Отговорността за съдържанието им е изцяло на рекламодателите.

СЕДМИЦАТА3KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

ОБРАТ Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) реши в четвъртък, че правителството на Сергей Ста-нишев не е имало законови ос-нования да уволни Иван Драш-ков като зам.-председател на Държавната агенция „Нацио-нална сигурност“ (ДАНС) през 2008 г. Решението е подписано с особено мнение от председате-ля на състава Пенка Гетова. То подлежи на обжалване в 14-дне-вен срок. Министерският съвет уволни Драшков по предложе-ние на тогавашния председа-тел на агенцията Петко Сертов. Според закона за ДАНС обаче трябва да има три конкретни основания за предсрочно пре-кратяване на пълномощията на зам.-председателя, които в решението на правителството не са посочени. Няма доказа-телства и за другия аргумент на Сертов - че Иван Драшков е накърнил престижа на аген-цията, като е организирал сред служителите обръщение и под-писка, насочена срещу Татя-на Дончева. Съдия Гетова оба-че счита, че писмото е несъв-местимо със задълженията на зам.-председателя на ДАНС и за това има особено мнение.

РЕШЕНИЕ Съдиите Иван Димов и Стойко Стоев подадоха остав-ки от Висшия съдебен съвет (ВСС) заради скандала с Краси-мир Георгиев от Плевен. Спо-ред данни от досъдебно произ-водство двамата са имали кон-такти с бизнесмена, известен като Красьо с ланците. Третият член на ВСС, който също фигу-рираше в разследването - Пла-мен Стоилов, е в отпуска и няма да напуска. Главният прокурор Борис Велчев, огласил преди седмица съдържанието на раз-печатките от телефонните раз-говори, твърди, че не е необхо-димо Стоилов да подава остав-ка, защото разговорът му с Ге-оргиев е бил само входящ и за пет секунди. Скандалът с Кра-сьо започна през лятото, когато друг член на ВСС - Иван Колев, обяви, че бизнесменът е оказ-вал влияние в съвета в полза на едно или друго назначение. Той спомена и сумата 200 000 лв., но до момента това не се потвърждава. „Данни за коруп-ция не сме установили, но това, което се случи, изглежда много зле и поражда подозрения“, ко-ментира Велчев. Димов и Стоев твърдят, че не са нарушили за-кона. � още на страница 20-21

Съдът връща Иван Драшков в ДАНС

Двама магистрати напускат ВСС заради съмнителни връзки

� Италия ще помогне на България да получи компенсации от Европейската комисия за затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". Това обеща италианският премиер Силвио Берлускони по време на срещата си с българския министър-председател Бойко Борисов в четвъртък. Берлускони е първият държавен глава на страна - членка на ЕС, който посещава България след началото на управлението на ГЕРБ. Италианският премиер подкрепи също и проекта за газопровода "Южен поток"

и искането на българското правителство да се включи в газопровода "Син поток", който свързва Гърция с Италия. Берлускони обеща да помогне и за по-бързо изплащане на еврофондовете за България. По-рано тази седмица в Париж Бойко Борисов получи подкрепа за допълнителните 300 млн. евро компенсации за АЕЦ "Козлодуй" и от френ-ския президент Никола Саркози. Решението за отпускането им ще бъде взето от съве-та на ЕС при преоценката на европейския бюджет до 2013 г. СНИМКА: СТОЯН НЕНОВ / REUTERS

Италия ще подкрепи България за компенсации за АЕЦ „Козлодуй“

sedmicata.capital.bg

СЕДМИЦАТА


Парламентът не прие отчета на здравната каса

СМЯНА Парламентът не прие от-чета за дейността на Национал-ната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2008 г. с мотива, че е формален и не отговаря на ва-жни за здравеопазването въпро-си. Председателят на здравната комисия Лъчезар Иванов обяви, че затова ръководството на ка-сата ще бъде сменено. От опози-цията отбелязаха, че отхвърля-нето на отчета за дейността при приет отчет за бюджета е само формален повод за смяна на ди-ректора на НЗОК. Директор на НЗОК от три години е д-р Румя-на Тодорова, която е сестра на евродепутата от БСП Илиана Йотова. Тодорова призова да не се разбива имиджът на инсти-туцията, която се разплаща със здравните вноски, и заяви, че е готова да подаде оставка вед-нага, ако тя е залог за това. От около месец здравното минис-терство е готово с проект за по-правки в Закона за здравното осигуряване, с които се проме-нят управлението и изборът на директор на НЗОК. Той вече ще се назначава от парламента.

Дефицитът в бюджета през септември се свива

РЕЗУЛТАТ Бюджетният дефицит на месечна база през септември е 62.3 млн. лв. Това показват предварителните данни на Ми-нистерството на финансите за изпълнението на консолидира-ния бюджет за 2009 г. На месеч-на база разликата между прихо-дите и разходите продължава да намалява. За сравнение - ба-лансът през август беше отново отрицателен, но в размер на 105 млн. лв. Разликата с юли пък е в пъти, когато на месечна база дефицитът беше 564.3 млн. лв. Така за деветте месеца на тази година бюджетът на страната е на червено с около 540 млн. лв. Това се дължи основно на зави-шените очаквания за приходи-те, заложени в Закона за бюдже-та, който бе приет от предишно-то правителство. Така то може-ше да харчи повече. По предва-рителни данни приходите през септември възлизат на 1.95 млрд. лв., а разходите са 2.02 млрд. лв. От дан ните до момен-та става ясно, че намалението в дефицита се дължи на ограни-чаване на разходите.

Проектът за ски зона на Витоша е спрян� Министърът на екологията Нона Караджова отмени положителното становище на подчинената й регионална екоинспекция, с което беше одобрена екологичната оценка на проекта за нова ски зона на Витоша. Има няколко моти-ва за решението: проектът предвижда изграждането на нови ски съоръжения, което е в противоречие с плана за управление на парка; липсват оценки за въздействие върху защитените от "Натура" видове; дава се възможност за изменения в процеса на проектиране, което било недо-пустимо. Собственикът на съоръженията обяви, че ще обжалва решението пред Върховния административен съд, и се закани през тази зима да спре някои от съоръженията в планината.

Приходната агенция ще контролира повече касови апаратиKОНТРОЛ Фискалните устрой-ства в голяма част от търгов-ските обекти в страната ще бъ-дат свързани дистанционно с Националната агенция за при-ходите (НАП). Това е една от промените в Закона за ДДС, ко-ито бяха одобрени на заседание на Министерския съвет през седмицата. Най-вероятно изис-кването няма да важи за мал-

ките квартални магазини, сер-гиите и други обекти, при кои-то оборотите са ниски и ефек-тът от свързването с данъчни-те ще е слаб. Големите търгов-ски вериги и бензиностанции и в момента имат задължение да декларират дневните си обо-роти пред данъчните чрез от-чети, заверени с електронен подпис. От НАП обясняват, че

следващата стъпка ще е неза-бавна безжична онлайн връз-ка. Промяна в друг данъчен за-кон - този за акцизите и данъч-ните складове, предвижда въ-веждане на система за продаж-ба на маркирани горива. Целта на тази мярка цели справяне с контрабандата. От следваща-та година акцизната ставка за керосин ще се повиши с 50 лв.

до 600 лв. на 1000 литра. Тази на смазочните масла става ну-лева, като така обаче те вече ще бъдат обект на митнически контрол. Междувременно ста-на ясно, че правителството се е отказало от първоначалното си намерение да увеличи ставка-та, с която се облага твърдият алкохол, с 15%. Така от следва-щата година с по-висок от пред-

варително договорените с ЕС граници ще е единствено акци-зът върху цигарите. Според ви-цепремиера и финансов минис-тър Симеон Дянков предвари-телните изчисления показват, че вдигането на акциза на ци-гарите до 76 евро на 1000 къса ще увеличи постъпленията в бюджета за следващата година с 232 млн. лева.

284млн. евро на плюс е текуща-та сметка на платежния ба-ланс през август на месечна база, показват данните на БНБ. За януари - август дефи-цитът по текущата сметка намалява и е 2.2 млрд., или 6.6% от БВП, в сравнение с 14.8% от БВП през същия период на миналата година.

0.2%е годишната инфлация през септември, съобщи НСИ. На месечна база индексът на потребителските цени остава без изменение и инфлацията е 0%. През предишните четири месеца НСИ постоянно отчиташе спадове на месечна база.

ЧИСЛА НА СЕДМИЦАТА

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Как кризата променя търговията

с бързооборотни стоки

КАКВО НОВО? НИЕ ЗНАЕМ. А ВИЕ?

Виж подробности на сайта www.regal.bg/retailindetail

Четвърта съвместна конференция на списание „Регал“ и GfK Bulgaria

Регистрирайте се до 25 октомври с отстъпка!

Генерални спонсори:

Партньори: Организатори:

СЕДМИЦАТА

5KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

САЩ и Украйна преговарят за радари

„Ал Каида“ няма пари, талибаните имат

Вълна от атентати заля Пакистан

ОТБРАНА САЩ са започнали пре-говори с Киев за използването на украинските радиолокаци-онни станции, съобщи агенция „Интерфакс-Украина“, като ци-тира посланика на страната във Вашингтон Алег Шамшур. Спо-ред Шамшур дискусиите са на работно равнище и съвсем в на-чална фаза, а освен за радарите има преговори и за научно-тех-ническо сътрудничество. „Ста-ва дума и за използването на нашите радарни станции, от ко-ито, както всички знаете, Русия се отказа“, каза Шамшур. На ук-раинска територия има два от-бранителни радара - в Мукаче-во и Севастопол, посочва „Ин-терфакс“. Миналия месец САЩ се отказаха от плановете си да разполагат в Полша и Чехия елементи от противоракетния си щит, срещу който Русия про-тестираше остро, приемайки го като директна заплаха. Преди седмица Вашингтон намекна, че ще се търсят мобилни алтер-нативи за щита или може да се използват радари, разположени в Южна Русия.

АТАКИ Пакистан преживя теж-ка седмица, след като силите за сигурност претърпяха няколко поредни удара на талибаните. Първо, самоубийствен атентат с кола-бомба отне живота на 11 души в полицейски участък в град Кохат в Северозападен Па-кистан, а после друг подобен атентат се случи в Пешавар. В четвъртък талибани атакуваха сграда на федералните сили за сигурност в Лахор и две поли-цейски академии, като прину-диха полицията да влезе в от-крит бой. В престрелките заги-наха 26 души. Този месец има-ше и атака срещу главната щаб-квартира на армията в Равал-пинди. В страната в последни-те две седмици са загинали над 150 души. Причината за тази кървава активност на пакис-танските талибани е намерени-ето на армията да започне про-чистване на една от най-важни-те провинции под техен кон-трол - Южен Уазиристан. Про-винцията се намира на грани-цата с Афганистан и е ключова за операциите на талибаните.

ПРИТИСНАТИ Докато САЩ плани-рат увеличаване на военния си контингент в Афганистан, фи-нансовото разузнаване пости-га успех, отбеляза американ-ското министерство на финан-сите. Според висшия предста-вител на министерството Дей-вид Коен терористичната мре-жа „Ал Каида“ е притисната до стената от липсата на пари. Коен припомни няколкото при-зива на групата тази година, в които тя иска от донорите си да допринесат със средства за кам-панията й. В едно от послания-та „Ал Каида“ призна, че липса-та на средства вреди на набира-нето на доброволци и на разпро-страняването й в нови региони. Американското разузнаване от-давна работи по спирането на финансовите потоци към отго-ворната за атентатите от 11 сеп-тември групировка. Талибани-те за сметка на това са в блестя-що финансово състояние. При-чините са търговията с хероин и множеството частни донори от Персийския залив, които са готови да ги подпомогнат.

Нови надежди за евроразширяване на Западните БалканиИНТЕГРАЦИЯ ЕС ще определи дата за начало на преговори за членство с Македония, а Хърва-тия може да приключи прего-ворите за присъединяване през 2010 г., стана ясно от годишния доклад за напредъка по разши-ряването на Европейската ко-

мисия. Според комисаря по раз-ширяването Оли Рен страните с амбиции за евроинтеграция не са показвали необратим на-предък в реформите. „Влакът към разширяването не е дерай-лирал; той не е влак-стрела, не-винаги е бърз влак, понякога се

движи със скоростта на между-селски влак“, обясни Рен. В съ-щия стил той предупреди, че на пътя на „влака“ има немал-ко „политически минни поле-та“. Повече старание в рефор-мите ще трябва да покажат Турция, Албания, Босна и Хер-

цеговина, Черна гора, Сърбия и Косово. Основните забележ-ки са насочени към проблеми-те, свързани с корупция и сла-ба съдебна система. Турция по-лучи доста критики по отноше-ние на човешките права и сво-бодата на словото. Датата за

начало на преговорите с Маке-дония също не е безпроблемна - дали и кога ще започнат те ще зависи от страните членки, а поне една от тях - Гърция, със сигурност ще има забележки към Македония заради спора, който водят за името.

� Българският дипломат Ирина Бокова бе официално избрана в четвъртък за генерален директор на ЮНЕСКО. Генералната конференция на организацията потвърди с тайно гласуване в Париж избора на Изпълнителния съвет, направен на 22 септември. Бокова, която е първата жена и първият представител на Източна Европа на този пост, поема управлението на ЮНЕСКО от досегашния генерален директор, японеца Коичиро Мацуура, който оглавяваше организацията два последователни мандата. "Днес е важно по нов начин да се погледне ролята на ЮНЕСКО, възможностите й да обединява различни региони. Според мен ролята на ЮНЕСКО е да осигури повече толерантност в света", заяви Ирина Бокова в интервю за ИТАР-ТАСС, цитирано от БТА. СНИМКА: REUTERS

Ирина Бокова официално оглави ЮНЕСКО

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Обратна връзкаТази страница е за вашата гледна точка по въпроси във и извън вестника, която сме получили по e-mail или сме видели като коментари на www.capital.bg. Приемаме обосновани мнения, интересни снимки и допълнителни материали на [email protected] или на адреса на редакцията.

�

Въпрос на седмицата:

Въпросът е отворен за дискусия на capital.bg. Следва-щата седмица ще публикуваме най-доб рото мнение.

Отговор на седмицата:Re: Какви са проявленията на финансовата криза лично за вас?

В анкетата са участвали 1303 души, гласували на capital.bg

ЗАСЛУЖАВАШЕ ЛИ ОБАМА НОБЕЛОВАТА НАГРАДА ЗА МИР?

Аз съм на 22 години в момен-та съм студент задочно (финанси). Доскоро работих в една уважавана българска банка, допреди 2 месеца, когато си загубих работа. един ден ме извикаха и ми казаха, че ще се правят „оп-тимизации“ на разходите и във връзка с това ще се на-ложи да се разделят с някои

хора. Отидох на интервю за работа, в момента, в който ми казаха за колко пари трябва да работя, аз станах и си тръгнах (срам ме е да кажа колко). Връзвам двата края благодарение на спестяванията си (и разбрах колко е вярна приказката „бели пари за черни дни“). Адам Смит

ПОПРАВКА

� Брой 40 от 10-16 октомври, стр. 12В графиката „Кое къде“ неправилно е посочено, че няма данни за собствеността на „Бал медиа“ АД. Според списък с лицата, записали акции в

дружеството, 55% от дяловете са собстве-ност на Атанас Арнаудов, а останалите 45% - на „АБ“ ООД с представител Борис Ангелов. Редакцията се извинява за допуснатата грешка.

Какви са проявленията на финансовата криза лично за вас?

WWW АНКЕТА

чатани от тях купони, на-ричани „ваучери за работ-ническо хранене“, а ние да им плащаме за това 10% комисиона - където има 1 млн. ин-валиди, от които 80% се появиха покрай синд-рома „кола на името на инвалид“ - където общините ги мър-зи да поискат плащане на тротоарно право за парки-ране на тротоара от всич-ки, които нарочно не си купиха гараж, за да си ку-пят със спестените пари лети джанти, уредба бозе, климатроник, спойлери и други гъзарии на същата стойост - или тротоарно право от андрешковците, които си държат от 40 години бра-куваните трошки навън-ка, за да си заключват в тях лопатите за копане на лозето и празните бурка-ни Данъкоплатец

� Според мен политика-та на Дянков в новия бю-джет е правилна, поне като макрорамка. Един-ственото, което не е ясно, е какви реформи ще има в 2-та ключови за рефор-миране отрасъла - здра-веопазване и образова-ние. Айде, в здравеопаз-ването започнаха малко по малко да дават идеи в каква посока ще се вър-ви, макар и още да не са „измислили“ главното - конкуренцията в здрав-ното осигуряване. Всич-ко останало е вторично. Но в образованието сме пълна дупка - на госпожа Фандъкова явно акъла и е другаде (да става кмет на София), та хич и не се напъва. Не знам дали ми-наха 100 дни, ама това се вижда ясно вече. А това е може би най-важния за бъдещето ни отрасъл. @

� Няма такава държава, ако ще и най-богатата, ко-ято да има пари за:- кърпене на една и съща дупка всяка година - ДДС кредит за дижпове за офроуд забавления - ремонт на тротоари, ко-ито минути след напус-кането на работниците се превръщат в безпла-тен паркинг за коли и ка-миони, а новите настил-ки за 1 месец стават на калдъръм от кал, натро-шени плочки и моторно масло - 8 щата за военни във 24-те района на София - където общината не гло-бява за паркиране по зе-лените площи, защото от КАТ не и издавали името на собственика - където платеното май-чинство стана 24 месеца, когато в безсрамно богати държави е по 3-6 месеца - където инвестирането в борсови пирамиди се каз-ва „Застраховка Живот със спестовен елемент“ и не се облага с ДОД - където училище се поч-ва на 7 години и се из-лиза на 20 (в Англия на тази възраст са офицери-те - пилоти на изтребител „Хорнет“) - където е голяма далаве-ра да си надуеш осигури-телния доход преди раж-дането, за да взимаш по-сле 2 години 90% от тази сума като „майчински“. И банковите инспекто-ри да ти предлагат заем, с който ти да си раздуеш кухата заплата, за да им го върнеш след 5 месеца от парите на НОИ - където французи и гер-манци ни учат да крием данъци, като ядем с напе-

Симеон Дянков влезе в ролята на бюджетен въжеиграч



Малки данъчни попълненияПовишението е основно при акцизите. Останалите промени са заради ЕСВера АТАНАСОВА

ННа принципа на най-малкото зло. Така може да се определи данъчната поли-тика, на която залага финансовият ми-нистър Симеон Дянков през следваща-та година.

Ставките върху основните данъци, които засягат биз-неса и хората, няма да се променят. А това гаранти-ра предвидимост в кризата. За сметка на това се пред-лага по-високо облагане на цигарите, алкохола и ха-зарта. По всеобщо мнение - най-безболезненият вари-ант за увеличаване на приходите в поизтънелия дър-жавен бюджет.

Общините също ще могат да увеличават имущест-вените данъци. Отново с идеята да запълнят дупките в общинските финанси. Друга част от промените са свързани със синхронизиране с европейското законо-дателство, отпадат и някои преференции. Като цяло промените в данъчните закони са по-скоро очаквани. Кой губи и кой печели от тях?

АкцизиНай-губещи от новите данъци са любителите на тю-тюна и на твърдия алкохол. Това са стоките, чии-то ставки се вдигат с повече от вече договореното с ЕС за следващата година. Предлаганото увеличение е съответно с около 30% и с 15% в сравнение с 2009 г. (виж таблицата). Променя се и структурата на косве-ния данък, с който се облагат цигарените изделия. Те-жестта на адвалорната част (при която се облага все-ки къс цигара) се увеличава за сметка на специфич-ната част, която отчита производствената цена. Това означава, че може да се очаква по-голямо поскъпване на цигарите от ниския и средния клас. Очаквано сре-щу готвените промени се обявиха вносителите и про-изводителите на цигари и алкохол. Според тях проме-ните ще увеличат дела на сивия сектор.

„Ясно е, че в момента фискът има нужда от пари и промените като цяло са минимални. Но не трябва да

се пренебрегва рискът от увеличаване на дела на си-вата икономика. Колкото по-висок е един данък, тол-кова по-голям стимул има той да бъде укрит“, комен-тира Георги Ангелов от „Отворено общество“. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика уве-личението може да се преглътне, ако правителството изпълни намерението си за намаляване на осигуров-ките с 2 процентни пункта. „Ако стремежът е да се осигурят повече приходи, трябва да се мисли в посо-ка да се премахнат облекченията за определени гру-пи данъкоплатци - например да се облагат доходите на земеделските производители или пък да отпаднат облекченията за инвестиции в общини с висока безра-ботица“, допълва Ганев.

По вече договорена с ЕС схема и без изненади се вдига и акцизът за керосина и електроенергията за индустриални потребители. Останалите промени са с цел затягане на контрола.

Местни данъциОт 2010 г. общините ще имат възможност да увели-чат имуществените данъци. Проектът на финансово-то министерство предлага по-висока горна граница при ставките за данък сгради и този върху имотни-те сделки. От Националното сдружение на общините обясниха през седмицата, че идеята е да се даде въз-можност малките общини да имат по-високи прихо-ди. Пак с цел да се увеличат постъпленията в малки-те населени места се аргументира и предложението за намаляване на необлагаемия праг на имотите - от 2520 лв. на 1680 лв.

Корпоративно облаганеЕдна от най-важните промени е свързана с данъците при източника, с които се облагат доходите на чуж-дестранни лица. Досега сумите, получени в България от възнаграждения и заплати, такси за консултант-ски услуги, доходи от недвижими имоти, лихви и т.н., се облагаха с данък при източника на брутна основа.

В същото време за такива доходи българските лица се облагат, след като им се признаят разходи. Това бе причина Европейската комисия да заведе наказател-на процедура срещу страната. Сега новият законопро-ект прави опит това неравно третиране да се изчисти.

„Сега обаче се налага режим, който може да обез-смисли този данък. Чуждестранно лице може да по-даде декларация, в която разходите му, свързани с прихода от България, са същите като прихода, т.е. печалбата му от България е нула. Не е ясно как при-ходната агенция ще контролира тази информация, как ще се решават спорове и колко време ще отнема

това“, коментира Павли-на Калчева от счетоводна къща „Хроника“.

Финансовото министер-ство предлага да се уве-личи данъкът за тото и лото, залагане върху ре-зултати от спортни със-тезания и случайни съби-тия. Идеята е ставката да

стане от 10% на 12%, като така ще се изравни с обла-гането на лотарии, томболи и „Бинго“.

Лични доходиВъвежда се изискване за минимален срок от 3 годи-ни, след който собственикът на жилище може да го продаде, без да дължи данък върху дохода. Прави-телството отново предлага услугите на адвокатите за съдебни дела да се облагат с ДДС.

Данък върху добавената стойностВ закона за ДДС са най-големите и очаквани от биз-неса промени. Положително се оценява предложени-ето да се увеличи срокът за ползване на данъчен кре-дит на една година. Досега той беше 3 месеца, през ко-ито фирмите имаха възможност да впишат фактури-те, получени от свои контрагенти, в дневниците си по

Различният бюджетПарите в държавата догодина ще са малко. Но това ще стимулира реформитеВера ДЕНИЗОВА

Още първите дни във властта новото пра-вителство обяви ам-бициозни цели. Първи-ят тест за това какви са истинските приори-тети на управляващи-те и дали са готови да

ги изпълняват е съста-вянето на бюджета за следващата година.

А това съвсем не е лес-но занимание. Все още не е ясно как ще приклю-чи тази година, както и дали идва краят на кри-зата през следващата. От това зависят държавните приходи, както и парите, с които ще разполагат ми-нистрите. Подобно на пре-дишни години никой не е склонен на отстъпки със заявените разходи.

Затова важната и слож-на задача, която има еки-

път на вицепремиера и финансов министър Си-меон Дянков, е да балан-сира сметките на държа-вата за следващата годи-на. Важна, защото така ще покажем, че страна-та ни е стабилна. Слож-на - защото държавни-те разходи трябва да са под контрол дори по вре-ме на криза. Това е и сво-еобразен тест по пътя към еврозоната.

Основните моменти в бюджет 2010 вече бяха раз-гледани на оперативно за-седание от Министерския съвет. Окончателната

сметка ще е ясна в края на месеца. А премиерът Бойко Борисов вече твър-до заяви: „Баланса на бю-джета за 2010 г. ще го на-меря аз накрая.“

Трудно равновесиеПредставете си бюджета като торта. На колкото и парчета да я разрежеш, винаги остава с еднаква големина. Е, следващата година количеството за разпределяне няма да е голямо. Очакванията на правителството са за 2% рецесия на икономиката. За да не се получи ситуа- СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Обезпокояващо е прекомерното разширяване на правата на администрацията.

Различният бюджет

Да12.66%

Да, но в края на

мандата16.27%

Не54.03%

България на три планети!17.04%

Туит на седмицата:

�

Това е определеният от последователите на @CapitalBg в социалната мре-жа Twitter (позволяваща на потребителите да споделят мисли в 140 знака) туит на седмицата. Тук ще можете да откривате победителя всяка седмица.

МНЕНИЯ // КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ


Според 58% от столичани промените в София са бавни и недостатъчни

Карикатура на седмицата

Може и по-добре

„Синята коалиция“ и „Атака“ показаха безрезервна под-крепа към ГЕРБ и застанаха зад кандидатурата на Йордан-

ка Фандъкова за кмет на София. ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВ

Четири години след началото на управлението на столичния кмет Бойко Борисов

оценките на софиянци са умере-но критични. Измерено по ска-ла от 2 до 6, средната оценка, която бившият кмет получава, е 4.30, 58% от жителите на сто-лицата смятат, че през послед-ните четири години състояни-ето на София бележи известни промени, но те са много бавни и недостатъчни. Така столица-та остава „средно добро” мяс-то за живеене според близо по-ловината софиянци. Едва 29% смятат, че градът бързо се про-меня към по-добро. Столичани оценяват вложените от кмета и неговия екип усилия, но също така имат доста високи очак-вания за по-бързи и активни действия от страна на неговия наследник.

Според жителите на столица-та Бойко Борисов се е справил сравнително успешно с детски-те площадки, парковете и гра-дините и обновяването на дет-ските градини. Дали заради действителен успех или зара-ди умението на Борисов да по-

лучава завидно медийно вни-мание, направеното от него в тези области е високо оцене-но и от широката столична об-щественост. Все още критични обаче остават младите семей-ства, които най-активно полз-ват тези услуги. Те доста кате-горично смятат, че е належа-що да се вложат допълнител-ни усилия.

Като втора група проблеми се очертават трафикът на столи-цата, инфраструктурата и чис-тотата. Според софиянци Бо-рисов и неговият екип са пред-приели действия в тази насока, но тези сфери остават сред най-болезнените и проблематични, чието решаване трябва спешно да продължи. Едни от най-оч-акваните мерки за подобряване на транспорта са изграждането на втората линия на метрото, на транспортни детелини, юж-ната и северната дъга. Макар към момента едва 16% да из-ползват метрото като основен превоз, неговото разрастване се смята като един от най-важни-те приоритети на столицата.

Сигурността в София и без-домните кучета се очертават като проблеми, в които почти не са влагани усилия, но граж-даните ги поставят като едни от най-належащите. Така пред

следващия кмет остава предиз-викателството не само да съу-мее подобно на своя предшест-веник да привлича внимание, но и да забърза темпото на ре-шаване на проблемите, за да не загубят столичани усещането за (позитивна) промяна. � K

Данните са от изследване, проведе-

но от социологическа агенция „Алфа

рисърч“ сред 750 пълнолетни жители

на София по поръчка на „Капитал“.

Радостина АНГЕЛОВА „Алфа рисърч“

КОИ СА РЕШЕНИТЕ И НАЛЕЖАЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СОФИЯ

Облекчаване на трафика29.8%

46.1%Подобряване на сигурността

Подобряване на инфраструктурата

Подобряване на чистотата

Проблемът с бездомните кучета

Изграждане на детски площадки

належащи проблеми решени проблеми

Изграждане на детски градини

Поддръжката на паркове и градини

48.1%

5.9%

41.7%16.8%

21.9%

2.8%41.2%

37.7%

16.0%

15.8%

12%

29.8%

29.5%

29.3%

Източник: „Алфа рисърч“

HOMEСПЕЦИАЛИЗИРАНИЯТ БРОЙ НА LIGHT ИЗЛИЗА НА 7 НОЕМВРИ

ОФИСЪТ-МЕЧТА

ЦВЕТОВЕТЕ НА „ЧЕРГА“

КАКВО СЕ СЛУЧИ НА SOFIA ARCHITECTURE WEEK'09

ХОТЕЛИТЕ НА МОДНИТЕ ГИГАНТИ

КАК ДА УЧАСТВАТЕ:В специализирания брой на HOME можете да участвате

с рекламни визии и представяне на нашите страници

За повече информация: [email protected], тел.: 02/ 9376 444

КРАЕН СРОК ЗА ЗАЯВКА ДО 27 ОКТОМВРИ

Няколко софийски работни помещения с уникален интериор и дизайн

групата български млади дизайнери

Разговор с основния организатор на събитието – арх. Петър Торньов

Местата за почивка през погледа на Miss Sixty, Missoni, Moschino, Versace, Armani, Bvlgari

НАЙ-НОВИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДОМА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ШОУРУМИТЕНДЕНЦИИ В ИНТЕРИОРНИТЕ МЕБЕЛИ И РЕШЕНИЯ

+

На На 31 октомври31 октомври ЧЕТЕТЕ

Специалното издание

ФРАНЧАЙЗФРАНЧАЙЗ

ТЕМА НА БРОЯ: Франчайз или „бизнес под чадър“ по време на криза - какви възможности дава този бизнес формат и доколко е предпочитан в България.Печеливш ли е моделът и как се отразява кризата ще разберем от самите предприемачи.

a Лицата на франчайза по сектори - основните играчи и динамично развиващите се по-малки компании.

a Добрите практики от първа ръка - световни и български примери от франчайзополучатели с богат опит.

a Консулт - основните понятия и история на франчайза като бизнес формат.

Заявете вашата реклама до 21 октомвриза контакти: Райна Радковател.: 02/ 9376 361, 02/ 9376 444 факс: 02/ 9376 236e-mail: [email protected]: [email protected]

с

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Студената есен в София нарисува почти зимни картини... СНИМКА: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Чао, цензура К А П И Т А Л Н О

„Станишев ми е оставил дупки във всяко министерство, затова да си мълчи. Поне да се поучи от Доган и царя. Затова казвам: мълчете, не ме дразнете и ще изведем хората от кризата.“Бойко Борисов, премиер, по време на дебат за бюджет 2010 г., цитиран от в. „Труд“

„Имаше една поговорка, че ако сложиш социалист в пустинята, ще предизвикаш дефицит от пясък. Това е положението, в което се намираме в министерството.“Николай Младенов, министър на отбраната, по време на дебат за бюджет 2010 г., цитиран от в. „Труд“

„Людмил Стойков няма офшорки, Людмил Стойков няма банкови сметки и имоти в чужбина. Много неща се твърдят,

но никой не иска да ги провери.“Людмил Стойков, бизнесмен, обвинен заедно с Марио Николов и още петима души в пране на 7.5 млн. евро, източени от САПАРД през регистрираната в САЩ офшорна фирма „Кингстън ентърпрайсиз“, пред Софийския градски съд

„Българският футбол е като калкана - стои си на дъното. Когато отлепи оттам - добре.“Цонко Цонев, кмет на Каварна и президент на футболен клуб „Калиакра“, пред в. „Стандарт“

„Бон жуар.“Бойко Борисов поздравява френския президент Никола Саркози според в. „Фигаро“

„Дебелите мамчета седят с пакетче чипс пред телеви-зора и казват, че слабите модели са грозни. Но никой не иска да гледа закръглени жени на подиума.“Карл Лагерфелд, дизайнер, пред германското списание „Фокус“

Светът на големите безскрупул-ни корпорации винаги е бил ин-тересен и е давал хляб на десет-ки режисьори.

В техните филми обикновено има една лоша компания, екс-плоатираща хора и природа, леко глуповати полицаи или агенти на ФБР и един смел чо-век, който минава през ада, за да извади истината на бял свят. Е, така беше досега.

Отначало историята, коя-то ще ви разкажем, се разви-ваше по класиче-ски сценарий. От едната страна е Trafigura - трета-та най-голяма не-зависима компа-ния за търговия с петрол и метали, регистрира-на в Холандия, но с централен офис в Лондон. От другата сто-ят британските медии и будни хора, следящи какво прави го-лемият бизнес.

Всичко започва през май, ко-гато The Guardian публику-ва разследване върху дейност-та на Trafigura в Кот д'Ивоар. Компанията е изхвърляла без-разборно токсични петролни

отпадъци, които са причини-ли смъртни случаи и натравя-ния. Би Би Си също прави ре-портаж по случая. Компания-та отрича и прави всичко въз-можно да провали съдебното дело, заведено от жертвите. Ад-вокатите на Trafigura - Carter-Ruck, пък завеждат дело срещу Guardian.

Паралелно се развива и друг случай: през март е публику-ван доклад на Barclays, улича-ващ компанията в укриване на данъци. Втора адвокатска кан-тора на Trafigura се опитва да извади съдебна забрана за раз-пространението му.

Всичко вероятно щеше да протече като във филмите, ако казусът не бе стигнал до

британския пар-ламент. В поне-делник Guardian публикува стран-на статия, в коя-то пише, че парла-ментът е наложил

забрана на вестника да публи-кува кой депутат какъв въпрос на кой министър е задал, нито къде в архивите може да бъде намерен този въпрос. Всекид-невникът може да публикува само името на кантората, заме-сена в забраната - Carter-Ruck. Това се оказва достатъчно за хепиенда. За минути блогове и новинарски сайтове посочиха с пръст Trafigura. Но истинска-

та буря започна тогава, когато новината стигна до Twitter. В платформата за микроблогинг се разгоря невиждана буря. В нея се включиха потребители от цял свят, а името на компа-нията стана най-често спомена-ваната дума в Twitter. Тази он-лайн лавина, както и сканда-лът, породен от забраната в са-мия парламент, помогнаха ка-зусът да бъде разрешен в рам-ките на четири-пет часа. Carter-Ruck и Trafigura развяха бяло-то знаме и свалиха забрана-та за публикуване на депутат-ския въпрос: депутатът Пол Фа-рели е отправил питане към ми-нистъра на правосъдието как-во правят министрите и британ-ското законодателство, за да за-щитят хора, подаващи сигнали срещу компании, и свободата на словото именно заради два-та казуса с Trafigura.

The Spectator описа най-добре поуката от историята - ако ад-вокатите и компанията си бяха мълчали, много по-малко хора щяха да разберат за мръсни-те им дела, вместо да превръ-щат случая в един от най-гран-диозните скандали на година-та. А защитниците на свободна-та преса и Twitter-вселената от-празнуваха историческа побе-да, която показа колко неефек-тивни са опитите за налагане на цензура в (простете за кли-шето) ерата на интернет. � K

Медийна сергия

Снимка на седмицата

Опитите за заглу-шаване на медиите стават все по-ялови

Борислав КАНДОВ

КОМЕНТАРИ АНАЛИЗИ


Позицията на „Капитал“komentari.capital.bg

Явно ни е писано всички голе-ми проекти с европейско фи-нансиране в България да бъ-дат съпровождани от сканда-ли. Тази седмица се разбра, че испанската компания, коя-то строи втория Дунав мост, е добивала подземни богатства в района на Видин, без да има разрешение да го прави (виж стр. 22). Едното обяснение е, че испанската компания не е случила на юристи в Бълга-рия, които да й кажат, че под-земните богатства са изключи-телна държавна собственост и

за техния добив трябва конце-сия. Възможно е испанците да са били наясно от самото нача-ло със законодателството, но не са искали да го спазват, за да си спестят някой друг ми-лион. Възможен е и трети ва-риант - някой високопоставен кадър от екипа на предишния министър да е посъветвал ис-панците да гребат спокойно материали, докато се бави из-даването на съответната кон-цесия. По времето на кабинета „Станишев“ беше практика да се възлагат проекти без осигу-

рено финансиране и да се обя-вяват търгове без приключили отчуждителни процедури.

Макар да звучи безобидно на фона на поразиите в път-ния фонд или САПАРД, казу-сът „Дунав мост“ може да до-кара много главоболия на но-вото правителство. От една страна, ако реши да действа принципно и в съответствие със законите, кабинетът би следвало да санкционира ис-панската компания и да пре-крати нарушаването на зако-на. От друга, евентуален кон-

фликт със строителя може да доведе до нарушаването на сроковете по проекта и Бъл-гария отново да се налага да връща пари на Европейския съюз. Изборът е труден.

Със затваряне на очите оба-че проблемът няма да се ре-ши, а само ще се мултипли-цира. Когато правиш инвес-тиции с цената на законона-рушения, накрая нямаш нито инвестиции, нито закони. � K

*Законът, моля!

Добре е случващото се в Букурещ да се осъзнае и от политическите партии в София.

Толкова е естествено, че чак е трудно да се повярва. През седмицата министърът на околната среда Нона Кара-джова отмени положителното становище, с което беше одо-брена екологичната оценка на проекта за нова ски зона на Витоша (вижте повече на стр. 4). Основните мотиви са неза-коносъобразност - проектът предвижда да се изграждат нови съоръжения, които са в противоречие с плана за уп-равление на планината. Реше-нието ще се обжалва от част-ния инвеститор в съда и не се знае в каква форма ще завър-ши. Но то показа нещо много важно - в случая частният ин-терес не изкриви действието на държавната институция,

както многократно се е случ-вало досега.

Сега е важно да се продъл-жи напред. Витоша може да е първият случай, в който дър-жавата определя правилата за управлението на собстве-ните си ресурси и влиза в пра-вилната роля - да взима стра-ната на хората, когато част-ният интерес нарушава об-щия. Досега в подобни споро-ве инситуциите почти без из-ключение заставаха на обра-тната страна.

Витоша има план за уп-равление, който изтича през 2014 г., а работата по новия мо-же да започне още сега. Дър-жавата е тази, която трябва да каже как ще изглежда плани-ната, ще има ли модерна ски

Малко, но в правилната посокаРешението на екоминистерството за Витоша

La ley, por favor!*Испанска фирма добива материали за Дунав мост 2 без концесия

Икономическата криза е ужа-сен стрес. Когато към нея се прибави и политическа, ста-ва направо страшно. Справ-ка - Румъния. Това, което се случва там, много прилича на ритуално самоубийство.

Политиката в Румъния е традиционно бурна, но в го-дините, когато икономиката препускаше с по 8% растеж, това минаваше за местна ек-зотика. Тези времена обаче са в миналото - БВП се сви-ва, бюджетният дефицит ще

надхвърли 7%, леята е в без-тегловност. Нещата са стиг-нали дотам президентът Тра-ян Бъсеску да предупреди, че може да няма пари за пенсии и заплати, ако Букурещ не по-лучи следващите животоспа-сяващи траншове по споразу-мението за заема от 20 млрд. евро от МВФ и ЕС. А как и ко-га ще стане това не е много ясно, след като фондът отло-жи планираната за следва-щата седмица мисия в Буку-рещ, тъй като там просто ня-

ма правителство, с което да преговаря.

Точно в този критичен мо-мент политиците са затъна-ли в своето собствено бла-то и докато страната се носи по течението на рецесията, те се занимават със своите дребни игри (виж стр. 28-29). Вкопчени в битката за пре-зидентските избори, партии-те и Бъсеску вероятно поне два месеца ще оставят стра-ната без стабилно управле-ние, което да направи иска-

ните от МВФ реформи и да приеме бюджета за следва-щата година.

България успя да избег-не този кошмарен сценарий. Поне засега. Все пак случва-щото се в Букурещ е добре да се осъзнае и от политически-те партии в София. Тук също предстоят тежки решения и ако правителството не на-мери подкрепа за тях в пар-ламента, румънският при-мер може да прескочи Дуна-ва. � K

Тяхното собствено блатоРумънската политическа криза

С казуса „Витоша“ държавата може да влезе в правилната роля - да взима страната на хората, когато частният интерес нарушава общия.

Когато правиш инвестиции с цената на закононарушения, накрая нямаш нито инвестиции, нито закони.

зона или не, ще се поддържат ли пътищата и съоръжени-ята в планината и как. И ка-то постави рамката, да наме-ри частен инвеститор, който да се впише в нея. Търг, кон-курс или концесия са възмож-ните форми.

Това е правилният подход, който трябва да се прилага в планините и крайбрежието, за да е всичко ясно и предви-димо. Другият вариант - пред частния интерес да няма ни-какви спирачки, вече го проб-вахме и не работи. При не-го държавата стои безсилна пред необходимостта да на-ваксва с пречиствателни стан-ции, улици, пътища и се чуди как да спаси сериозно ранена-та си природата. � K ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

ТЕМА НА БРОЯ10 KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

tema.capital.bg

ОПОРОЧЕНИЯТ МОДЕЛКак може да се промени неефективната пенсионна система

Плащат ли ми осигу-ровки? Не знам. А и не ме интересува. Виж каква пенсия получа-ва баба ми - с това не може да се живее.

Така разсъждава почти всеки започващ работа българин на 20 години. И много на 30 и 40. Така пророчество се сбъдва от само себе си - като мно-го хора не се осигуря-ват, те обричат сегашни-те и бъдещите пенсионе-ри (а и себе си) на мизе-рия. И най-добрият оси-гурителен модел просто не може да издържи, ако няма доверие.

Българският модел оба-че не е най-добрият и дори да работеше перфектно, той щеше да издъхва под натиска на демография-та. До голяма степен сис-темата работи на принци-па на солидарността, т.е. работещите днес плащат пенсиите на настоящи-те пенсионери. Големи-ят недостатък е, че този модел не работи в заста-ряващи общества, какво-то е българското. Тога-ва се получава обратен на очаквания ефект - ма-лък брой работещи тряб-ва да гарантират пенсии-те на нарастващ брой въз-растни хора. Резултатът е система, която осигурява ниски пенсии (и обещава още по-ниски в бъдеще) и в същото време изисква плащането на все по-ви-

соки осигуровки в замяна. Или в краен случай прави наложително прехвърля-нето на държавни сред-ства от други сфери към социалното осигуряване.

Предложенията за ре-форма на сегашната сис-тема са няколко. Сред най-консервативните идеи е тази да се усъвър-шенства сегашният мо-дел, при който едва мал-ка част от парите за пен-сия отиват в лична смет-ка. Други икономисти предлагат преминаване към изцяло нов модел на принципа на изцяло лич-ни спестявания. Точна и безспорна рецепта за това как да се осигурят дос-тойни пенсии, без да се харчат повече държавни (т.е. на данъкоплатците) пари, все още не е откри-та никъде по света (виж стр. 16). Това обаче не оз-начава, че не трябва да се прави нищо.

Мрачно наследствоДокато по-голямата част от Европа страда от ни-ска раждаемост и отри-цателен прираст, в Бъл-гария и в някои други из-точноевропейски страни проблемът е двоен. Наред с естествените причини в края на миналия век след падането на желязната за-веса страните от бившия съветски блок претърпя-ха значителен отлив пре-димно на млади хора. И дори да предположим, че този процес е приключил, всички тези хора ще ро-дят децата си в чужбина и в страната просто няма да останат достатъчно млади хора, които да из-държат възрастните (виж инфографиката).

Преведени на езика на финансите, тези демо-графски прогнози озна-чават все по-голям не-

ИЛЮСТРАЦИЯ: ISTOCKPHOTO

Вера ДЕНИЗОВА, Екатерина ПОПОВА, Огнян ГЕОРГИЕВ

ТЕМА НА БРОЯ >>


достиг на пари за пенсии и още по-нестабилна пен-сионна система в бъдеще. В момента средствата, ко-ито се изразходват за пен-сии, са около 10% от брут-ния вътрешен продукт на страната, като очаквани-ята са този разход да про-дължи да се увеличава (особено ако се продължа-ва с популистки решения за извънредно повишава-не на пенсиите по време на криза подобно на пре-дишното правителство).

В същото време, ако си спомняте нашия неосигу-ряващ се герой, няма да се учудите, че едва 60% от парите за пенсии идват от осигуровки. Останала-та част се доплаща от бю-джета (т.е. пак от данъци-те и таксите, събрани от работещите и бизнеса). Така, ако през 2003 г. де-фицитът във фонд „Пен-сии“ е бил 230 млн. лева, сега той е 3 млрд. лева.

Въпреки това пенсии-те в България са ниски. Средната пенсия е малко под 50% от официалната средна работна заплата за страната. Реално оба-че процентът е дори по-малък заради по-ниските доходи, на които се оси-гуряват значителна част от работещите и които статистиката не отчита. За сравнение - в ЕС един пенсионер получава сред-но 60-70% от своето работ-но възнаграждение.

Къде се къса нишкатаБългария има още един проблем - намаляващо икономически активно население. „От 1990 до 2007 г. се наблюдава спад на плащащите осигуров-ки с 34%. Това влошава съотношението работе-щи - пенсионери. Иконо-мистите смятат, че устой-чивото ниво за разходно-покривната ситема (из-вестна като pay as you go) е 3 или повече работещи срещу един пенсионер“, казва д-р Игор Гуардиан-чич, изследовател на пен-сионните системи в Цен-трална и Източна Европа от European University Institute. За сравнение - в момента един работещ в България издържа малко под един пенсионер, а оч-акванията са след около

40 години това съотноше-ние да се промени в посо-ка един работещ - двама пенсионери.

Не е за пренебрегване и сивата икономика. „Все-ки работещ плаща осигу-ровки, но не вярва, че има връзка между вноските, които прави, и пенсията, която ще получи след това от държавата. Това е про-блемът - осигуровките се превръщат във вид данък върху труда. Затова има стремеж да се укриват“, твърди в своя разработка по темата икономистът Адриана Младенова. Въз-никва въпросът как всич-ки да са щастливи - пенси-онерите да получават по-вече, работещите - ако не плащат по-малко данъци и осигуровки, то поне да са сигурни, че те ще бъдат похарчени добре, а държа-вата да не дотира система-та всяка година.

От козметичен ремонт...Експертите, разработи-ли и прилагали сегашния тристълбов пенсионен модел (виж карето), на-мират, че като архитек-тура и основни характе-ристики той е добър. Още повече че част от предви-дените в него стъпки още не са се състояли - напри-мер изнасянето на ранно-то пенсиониране за някои професии изцяло във вто-рия стълб. Застъпниците на модела смятат, че про-блемите в него идват и от неспазването на правила-та, приети през 2000 г. Те дават пример с неколко-кратното намаление на осигурителните вноски и с либералния режим за по-ранно пенсиониране при определени условия. Освен това бюджетът на пенсионния фонд беше утежняван от допълни-телни (и често популист-ки) увеличения на пенсии-те и компенсациите върху тях, особено в предизбор-ни години. Все още стои въпросът и с премахване на някои преференции. Бившият социален ми-нистър Емилия Масларо-ва например смята, че ре-жимът на осигуряване на земеделските производи-тели трябва да се усъвър-шенства. Ефект ще имат и по-нататъшните уси-лия за ограничаване на нерегламентираната за-етост, разнообразяване-то на приходите в пенси-онната система (включи-телно от акцизи, хазарт, пътни тол-такси и т.н.) и не на последно място - стимулирането на допъл-нителното пенсионно оси-гуряване. „Пенсионна ре-форма на всеки 10 години е абсурд, който никое об-щество не може да издър-жи“, обобщава бившият

�

Каква е схемата в БългарияОт 2000 г. в България действа т.нар. три-стълбова пенсионна сис-тема. Първият стълб обхваща обществената пенсионна система, при която работещото поколение издържа чрез осигурителни вноски сегашните пенсионери. Вторият стълб - допълнителното за-дължително пенсионно осигуряване, е изграден на капиталов принцип, което означава, че пенсията на всеки се определя от онова, което е натрупано от него и работодателя му в частен пенсионен

фонд по време на трудовия му живот. Участието в такъв фонд е задължително по силата на закон. У нас осигуряването за втора пенсия става в два вида фондове: про-фесионални - за работе-щите в първа и втора категория труд, и универсални - за всички, родени след 31 декември 1959 г. Третият стълб - допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, е подобен на втория, но участи-ето на работещите и работодателите в него е доброволно.

социален министър Иван Нейков.

Друга стъпка в тази по-сока е изравняването на пенсионната възраст за мъже и жени и нейното постепенно увеличаване пропорционално на уве-личаващата се продъл-жителност на живот. За-явка за промяна в тази посока вече даде и пра-вителството на Бойко Бо-рисов (виж стр. 14).

Според повечето ико-номисти, до които се до-пита „Капитал“, дру-га важна крачка е посте-пенното увеличаване на вноските на работещите в частни пенсионни фон-дове. В момента всеки ро-ден след 1959 г. внася пре-небрежимо малко - едва 5 процентни пункта от об-щите осигуровки в лична-та си сметка в универса-лен пенсионен фонд.

Критиците на тристъл-

бовия модел са на мне-ние, че дори и да не е опо-рочена от политически решения (което практика-та показва, че неминуемо се случва), тя пак няма да издържи. „Демографски-те прогнози са, че пенси-онерите ще се увеличават като бройка, а работещи-те ще намаляват. Ако се запази статуквото, се вър-ви към сериозен общест-вен конфликт“, каза Ге-орги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

...до пълна промянаНай-либералните иконо-мисти предлагат ради-кална реформа - посте-пенно или по-бързо пре-минаване към капитало-ва система. При нея все-ки заделя за своя пенсия законово определен про-цент от своя доход, на-пример 10%, които се ин-вестират. �13

В момента един работещ издържа малко под един пенсионер. Очакванията са след около 40 години това съотношение да се промени на един работещ - двама пенсионери.



Защо куца системата

2.2 млнса пенсионерите

в България в момента*

6.5 млрд лвще бъдат похарчени за пенсии през 2009 г.

7.3 млрд лвще бъдат похарчени за пенсии през 2010 г.

*Приблизителни данни към средата на 2009 г. Източник: НОИ, МФ

100+95-99 90-94 85-89 80-84 75-79 70-74 65-69 60-64 55-5950-5445-49 40-44 35-39 30-34 25-29 20-24 15-19 10-14 5-91-4

мъже жени трудоспособна възраст

250 200 150 100 50 0 50 100 150 200 250

2060 Г.*

60-6455-5950-5445-49 40-44 35-3930-3425-29 20-24

Източник: НСИ*Прогноза

(Население в хиляди по възраст)

Tекст: Николай СТОЯНОВИнфографика: Ася КОЛЕВА

1990 1995 2000 2005 2010* 2015* 2020* 2025* 2030* 2035* 2040* 2045* 2050* 2055* 2060*

98.587.576.565.55

Източник: НСИ

*прогнози

Населението на България намалява...оптимистична реалистична песимистичнаПрогнози:

(Население в милиони по години)

1.

400 300 200 100 0 100 200 300 400

100+95-99 90-94 85-89 80-84 75-79 70-74 65-69 60-64 55-5950-5445-49 40-44 35-39 30-34 25-29 20-24 15-19 10-14 5-91-4

...И остарява.

2008 Г. мъже жени трудоспособна възраст

60 6455-5950-5445-49 40-44 35-3930-3425-29 20-24

(Население в хиляди по възраст)

2.

Днес един работещ издържа почти един

пенсионер. С ръста на безработицата този

коефициент ще се влошава.

*Данните са към средата на годината

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009*

3

2.9

2.8

2.7

2.6

2.5

2.4

2.3

2.2

2.1

2

пенсионери осигурени лица

Източник: НОИ

(В милиони по години)

3.А дефицитът в държавното

пенсионно осигуряване се увеличава.

приходи разходи

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008

6

5

4

3

2

1

дефицит

Източник: НОИ

(В милиарда лева по години)

4.Според оценките на Евростат големите демографски проблеми

тепърва предстоят.

Лица над/в трудоспособна възраст

Лица под/в трудоспособна възраст

2008 2010 2020 2030 2040 2050 2060

70

60

50

40

30

20

10

0

Източник: Евростат

(В % по години)

5.Източник: Европейска комисия

У нас се очаква най-големият спад на населението в Европа.

-30 -20 -10 0 10 20 30 40 50 60 70

КипърИрландия

ЛюксембургНорвегия

УкрайнаВеликобритания

ШвейцарияШвеция

ФранцияБелгия

ИспанияАвстрия

ДанияПортугалия

ЕС 27Финландия

ХоландияИталияМалтаЧехияСловенияУнгарияГерманияЕстонияСловакияПолшаРумънияЛитваЛатвияБългария

(Ръст на населението за периода 2008 - 2060 г. в %)

6.

Това означава, че ако се запази сегашната систе-ма, ни чакат или ниски пенсии, или високи осигуровки, или и двете.

7.

ТЕМА НА БРОЯ >>


Д-Р ЛЕАНДРО КАРЕРА ИЗСЛЕДОВАТЕЛ ОТ LONDON SCHOOL OF ECONOMICS

Реформите в България са добриИма ли модел на пенсионна рефор-ма, който смятате за провален?Много труден въпрос. Трудно е да се прецени кое точно е успех в тази сфера, но има проблеми. Например в някои от държавите, които имат традиции в протекционизма, е забранено на пенсионните фондове да инвестират в чужбина. Така че в България може би е добре частните фондове да предлагат различни видове риск. Младите хора, които искат да правят повече пари, ще изберат по-рискови фондове, а по-възрастните ще изберат по-консервативни. Защото целият смисъл от пенсионната реформа е да се диверсифицира рискът. Преди всички имаха обществени pay as you go стълбове. Какво се случи? Политиците искаха да подсигурят високи пенсии за всички и дойде мо-мент, в който осъзнаха, че няма как да платят това. Затова през 90-те всички започнаха да реформират.В България обаче има твърде малък

процент постъпления във втория стълб.Трябва в средносрочен план да се увеличи този процент. Но трябва да бъде направено по-бавно, така че да не се предизвика дефицит в първия, иначе подобрявате състоянието на работниците, но влошавате това на пенсионерите. Може би трябва да стигне до 8%, но за период от десет години. Това трябва да бъде съпроводено от други мерки - вди-гане на пенсионната възраст и въ-веждането на гъвкаво пенсиониране

и мерки, които да позволяват късно пенсиониране. Един от големите уроци на пенсионните реформи е, че трябва да се изхожда от широк консенсус по въпроса - в обществото и между политическите партии. Аз съм изследвал много в Латинска Аме-рика. Тези страни, където такива реформи бяха въведени буквално за ден, видяха връщане назад, когато управлението се смени.Сравнете България с други страни в Европа?Искрено казано, реформите, които прие България, са доста добър модел. Те не са напълно капиталов, нито изцяло държавен. Имате задължи-телен стълб, в който обаче внасяте от 3 до 5%. Може би сега има нужда от почистване на системата, за да се махнат измамите в обществения стълб, както и от консенсус за вдигането на пенсионната възраст, защото България със сигурност ще настигне останалата Европа в проблема със застаряването. � K

>> стр. 11Опороченият модел

�

Без промяна на статуквотоПлюсове� осигурява се политически комфорт

Минуси� липсва механизъм, който да адаптира системата към демографските промени� недостиг на пари за пенсии� ниски пенсии, които се вли-яят от политически решения и демографски фактори� работещите сега плащат

на настоящите пенсионери, без да знаят какво ще полу-чат, когато настъпи момен-тът те да се пенсионират� няма стимул за късно пенсиониране� няма стимул за плащане на осигуровки� неравнопоставеност меж-ду различни групи � пенсионната система е финансово зависима от дър-жавния бюджет

�

Връщане към модела от 2000 г.Плюсове � диверсифицира риска� по-гъвкав от гледна точка на държавата� осигурява преносимост на осигурителни права в ЕС� пенсиите се индексират спрямо инфлацията и ръста на осигурителния доход

Минуси� системата не е финансово

автономна� пенсиите са ниски� не мотивира заетите да се осигуряват � зависи от волята на политиците� податлива е на демограф-ски натиск и на икономически кризи � представлява все по-го-ляма тежест за държавния бюджет

�

Капиталова пенсионна системаПлюсове� спестяванията са по лична сметка и могат да се прехвърлят по наследство, да се инвестират и да носят доходност� пенсиите не зависят от волята на политиците� системата е финансово автономна� големината на пенсията се определя от личните спестявания� увеличават се спестяванията в икономиката като цяло� по-гъвкав модел от гледна точка на пенсионера

Минуси� разходи за транзакции и управление� несигурност на пазарите� риск хората да не спестяват достатъчно и да прибегнат към социална помощ от държавата

Когато стигне определена въз-раст, получава пенсия от собст-вените си спестявания заедно с постигнатата доходност. „Това е по-добрият начин да се полу-чават по-високи пенсии на по-ниска обществена цена в стра-ни със застаряващо и намаля-ващо население”, коментира Георги Ганев. Според него та-кава промяна може да се на-прави постепенно. Бързият преход ще срещне отпор. “А и винаги ще се намерят поли-тически предприемачи, които ще се заиграят с доверието на хората.”

Такава пенсионна система предполага и малко държавно участие - например само за со-циални плащания и пенсии за инвалиди. Това според макро-икономистите няма да е про-блем, тъй като и в момента око-ло 40% от парите за пенсии ид-ват от данъци.

Един от минусите на такъв тип система излиза на преден план при кризи като сегашна-та. Цените на финансовите ак-тиви се сриват и доходността на пенсионните фондове спа-да рязко. „Няма как генерал-но да си на загуба или на пе-чалба. Ако се пенсионираш в година на криза - ще получиш по-малко, но след време, кога-то пазарите се възстановят, се предполага, че и доходността ще се подобри“, твърди Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Според Любомир Христов, който е председател на Инсти-тута на дипломираните фи-нансови консултанти, пропуск е фазата на изплащане на пен-сионния доход от универсални-те фондове. „В Кодекса за соци-алното осигуряване се посочва, че пенсиите са пожизнени и че самостоятелните партиди се за-пазват. Двете си противоречат - това означава, че фондовете ще определят размера на тво-ята пенсия при допускане, че ще живееш до 105-годишна въз-раст, за да не свършат парите по партидата ти. Това пък оз-начава, че пенсията ти ще бъде по-ниска от възможната“, обяс-нява Христов.

Има и друга въпросителна - откъде да дойдат парите, нуж-ни за финансиране на една та-кава промяна. Единият вари-ант е работещите да плащат два пъти - веднъж да отделят за своите старини по лична смет-ка, и втори път - да осигурят пенсиите на своите родители. Така едно поколение ще „изне-се“ тежестта на реформата.

„Има и други алтернативи. Вместо, след като премине кризата, да се намалява ДДС, тези средства могат да се пре-насочат за пенсионна реформа. Държавата има активи за ми-лиарди. Всички те могат да се управляват по-ефективно или част от тях да се приватизи-рат. Парите от продажбата мо-гат дори директно да се вкар-ват в личната сметка на все-ки осигурен. Така реформата ще стане по-бързо”, коменти-ра Георги Ангелов от “Отворе-но общество”. Според него, ко-

гато държавата бъде приета в еврозоната, страната няма да има нужда от такива големи валутни резерви и част от тях също могат да се насочат към промяна на пенсионната систе-ма. Сега резервът от около 23 млрд. лв. служи, за да гаран-тира стабилността на валут-ния борд, но след приемането на еврото няма да има нужда от такова покритие.

Един фонд с много интересиЕдин от най-спорните момен-ти, когато се заговори за пен-сионна реформа, е как да се уп-равляват и за какво да се из-ползват парите от т.нар. Сре-бърен фонд. Той бе създаден през 2008 г. с идеята да послу-жи като буфер след години, ко-гато парите за пенсии намале-ят заради влошаващата се де-мография. Идеята е в него да се вливат пари от бюджетен излишък, приватизация, кон-цесии и други държавни ре-сурси. В момента по сметка-та на фонда има едва около 1.6 млрд. лв., които седят на депо-зит в БНБ и са част от фискал-ния резерв. Един от варианти-те той да се капитализира по-бързо е в активите му да вля-зат част от държавните дру-жества. Така дивидентите, ко-ито плащат те, ще постъпват директно по сметка във фон-да. Според макроикономисти-те пък част от парите в Сре-бърния фонд след време могат да се използват за доплащане в преходния период на преми-наване към капиталова пенси-онна система.

Все още не е решен и въпро-сът с неговото управление. Ясно е, че това трябва да е меж-дународна институция, която според финансисти дори може да го капитализира допълни-телно чрез целеви заем.

Дали правителството на Бо-рисов ще се насочи към усъ-вършенстване на сегашната система или към качествено нова засега няма сигнали. Пър-вата крепост, която то трябва да опази през тази, а и през следващата година, е балан-сираният бюджет, което може да измести фокуса от така не-обходимата пенсионна рефор-ма и да се заложи на времен-ни кръпки. Поддържането на такава политика дългосрочно обаче ще е грешка, защото ча-совникът тиктака със стряска-щата скорост от ден и полови-на на седмица - с тази скорост остарява българското населе-ние, ако може да се вярва на прогнозите на Европейската комисия.

А промени в пенсионната система не се правят за седми-ца. Те изискват време и полити-ческа воля. Затова трябва мно-го добре да се обясни на хората, че какъвто и доход да получа-ват сега, ако нищо не се проме-ни, ще трябва да се задоволят с доста по-нисък жизнен стан-дарт. Тогава може би още пър-вият въпрос при първото им интервю за работа ще е: „Ами осигуровките?“ � K

10%от брутния вътрешен продукт на страната в момента се изразходват за плащане на пенсии. Очакванията са този разход да продължи да се увеличава.

РАЗХОД



Не дали, а когаПовишаването на годините за пенсия няма алтернативаЕкатерина ПОПОВА

Увеличаването на пенсион-ната възраст е неизбеж-но. И в България, и извън нея. Със социални проте-сти този процес не може да бъде спрян, а най-много от-ложен с няколко години, кое-то обаче ще го направи още по-наложителен и болезнен.

Аргументите на експертите за повишаването на възрастта за пенсиониране са много и нео-провержими. Продължител-ността на живота се увелича-ва, включително у нас. Раж-даемостта намалява, а с нея и броят на заетите. В пенсион-ните фондове влизат по-малко пари от осигуровки, отколкото излизат за издръжка на хора-та извън пазара на труда. При нормална икономическа сре-да по-високата възраст за дос-тъп до средствата на пенсион-ния фонд е равносилна на пове-че приходи от осигуровки и по-малко разходи заради по-мал-кия брой ползватели. В крайна

сметка по-късното пенсионира-не носи чисто финансова полза и за самите пенсионери - ако се осигурява по-дълго, човек по-лучава по-висока пенсия.

Заради всичко това въпросът е не дали, а кога

С колко и по какъв начин ще се увеличи пенсионната възраст в България. Впрочем движението в тази посока за-почна още през 2000 г., когато с въвеждането на новия пенсио-нен модел плавно започна да се увеличава и възрастта за пен-сиониране. Заложените тогава нива бяха достигнати едва тази година - 63 години за мъжете и 60 години за жените, при усло-вие че те са се осигурявали съ-ответно 37 и 34 години.

До миналата есен икономи-ческият растеж гарантираше почти безпроблемен достъп до пазара на труда и изискваният трудов стаж се събираше срав-нително лесно. Ето защо почти никой не разбра, че въведена-та преди девет години офици-ална пенсионна възраст в Бъл-гария всъщност е 65 г. - тя важи и за двата пола, ако човек не от-говаря на условието за отрабо-тени години. Сегашната кри-за накара много хора да осъз-наят този факт - масовите съ-кращения и дефицитът на ра-ботни места силно затрудняват достигането на заветните годи-ни трудов стаж и пенсионира-нето преди 65-ия рожден ден. Демографските и икономиче-

ските процеси може да нало-жат дори още по-нататъшното й увеличаване в бъдеще.

Първа стъпка към това е из-равняването на годините за пенсиониране на жените и мъ-жете. Актюерски разчети по-казват, че когато това стане факт, в пенсионния фонд ще влизат допълнително около 180 млн. лв. на година. Формална-та причина е политиката на ЕС за равенство между половете. От друга страна, няма логичен аргумент за съществуването на разлика в пенсионната въз-раст при мъжете и жените. По официални данни българките, навършили 60 години, живеят средно още 20 години, което е с над четири години по-дълго, отколкото мъжете на същата възраст.

Заместник социалният ми-нистър Христина Митрева об-ръща внимание на още един важен факт: в момента на практика

Жените са ощетениот пенсионната система - по-ни-ските законови изисквания за възраст и трудов стаж при тях, както и по правило по-ниските възнаграждения, които те по-лучават в сравнение с мъжете, им осигуряват по-малки пен-сии. Не е възможно да има ед-новременно ниска пенсионна възраст и висока пенсия, твър-ди и бившият социален минис-тър Иван Нейков.

Тъкмо увеличаването на

възрастта за пенсиониране на жените даде повод за първия сблъсък между министри в но-вия кабинет. Още от началото на 2010 г. възрастта за пенси-ониране на българките може да се увеличи от 60 на 63 годи-ни, заяви вицепремиерът Си-меон Дянков. „Докато не се възстанови икономиката, тези действия са опасни. Ако уве-личим пенсионната възраст през следващата година, има риск да увеличим безработи-цата, вместо да я ограничим“, отвърна му социалният минис-тър Тотю Младенов.

Според източници от прави-телството този спор е на път да се разреши с компромис: пенсионната възраст за двата

пола ще се изравни най-вероят-но от 1 юли 2010 г., но не рязко, а с преходен период от три го-дини. До средата на 2013 г. же-ните ще имат право на избор: дали да се пенсионират по ста-рата или по новата система. За тези, които изберат да останат на работа, ще има бонуси.

Работодатели предлагат по-бърз и същевременно сравни-телно мек преход към по-ви-соката възраст за пенсионира-

не на жените - от 2010 г. мини-малната възраст да се вдига с по шест месеца на година, а из-искваният минимален сбор от възраст и стаж (сега 60 г. въз-раст + 34 стаж = 94) да се уве-личава с една единица на го-дина, докато се изравни с този на мъжете през 2015 г. Като до-пълваща мярка да не се отме-ня съществуващата в момента възможност за добавяне на оси-гурителен стаж чрез откупува-не на години, през които човек е бил ученик в средно, полуви-сше или висше училище.

Добро решение за отлагане на пенсионирането може да се окаже идеята на председателя на Института на дипломирани-те финансови консултанти Лю-бомир Христов за

Пенсионна възраст по желание- всеки, навършил 60 години, да може да се пенсионира, ко-гато поиска, но с по-ниска от полагащата му се пенсия. Ако пък някой не се пенсионира до 70 години, размерът на пенси-ята му да се увеличава с 3% за всяка допълнителна година на осигуряване.

Впрочем стимули за удължа-ване на трудовия живот има и в момента. През 2007 г. тежест-та при изчисляването на пенси-ята на всяка година осигурите-лен стаж след навършване на пенсионна възраст се увели-чи от 1.1% на 1.5%. През 2008 г. този бонус се удвои и вече е 3%. Според председателката на со-циалната комисия в парламен-та Емилия Масларова тази по-литика трябва да продължи, а възрастта за пенсиониране не бива да се пипа през следващи-те три до пет години. Бившият управител на НОИ доц. д-р Йор-дан Христосков защитава теза-та, че повишаването на пенси-онната възраст трябва да важи само за младите хора - тези, ко-ито сега са на 30 или максимум на 40 години. Според него по-вишаването на пенсионната възраст в никакъв случай не бива да се прави рязко. „Само един слух за подготвен проек-тозакон може да накара всич-ки, които са отложили своето пенсиониране, да го сторят не-забавно“, твърди Христосков, позовавайки се на опита си от 2000 г. При недобре обмислени действия той предрича поре-ден бум на пенсионирането по-ради инвалидност. „Така, вмес-то да намалеят, пенсионерите ще се увеличат. А едно увели-чение на техния брой само с 40 хил. души води до допълните-лен разход от около 150 млн. лв. на година“, предупреждава Христосков.

Най-радикално засега е пред-ложението на Георги Ангелов от „Отворено общество“ - пен-сионната възраст да се обвърже с продължителността на живо-та и да се актуализира по тази схема на няколко години.

Всъщност независимо чие предложение бъде прието, едно е ясно - пенсионната възраст на жените и мъжете ще бъде уве-личена. � K

Премиерът Борисов явно ще бъде арбитър в спора между двамата си министри за пенсионната възраст СНИМКА: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Таблица за пенсионната възраст в ЕС

на capital.bg

????????? // ?????????




Еволюции, не революцииПенсионните системи се променят бавно и трудно. А изходът е неясенТекст: Огнян ГЕОРГИЕВ Илюстрация: Ася КОЛЕВА

нес изглежда съв-сем логично хора-та да работят до определен период в живота си, след

който да имат право на за-служен отдих.

Можете да отправяте благодар-ностите си към германският канцлер Бисмарк, който въвеж-да идеята през XIX в. Постепен-но същото правят останалата част от Западна Европа и САЩ в началото на XX в., а след Втора-та световна война - всички оста-нали. Основният модел е прос-тичък - държавата плаща дос-татъчно суми на хората, които приключват работния си стаж, като парите за това идват, образ-но казано, от данъците на деца-та им. Така системата „връзва“ в едно интересите на поколени-ята - всеки работещ заделя част от дохода си за своите предци и оставя старините си в ръцете на идващите след него.

Тази задружна социална иди-лия приключва някъде през 80-те и 90-те години. Тогава пове-чето пазарни икономики (соци-алистическите ще ги последват малко по-късно) осъзнават, че имат проблем, който се разраст-ва. Докато продължителността на живота се увеличава (с бли-

който се занимава с изследване на социалните системи. „Мина-лата година пък правителство-то осъзна, че недостатъчно хора имат необходимите за минимал-на пенсия суми в частните фон-дове, и създаде т.нар. граждан-ски стълб, който изплаща соци-ални пенсии.“

Съвсем не толкова радика-лен, но по-успешен дългосроч-но, се оказва шведският мо-дел. През 1994 г. скандинавска-та страна добавя задължител-на частно управлявана финан-сова схема и доброволна така-ва - общо възлизащи в начало-то на 4-5% от доходите. Въпре-ки че работи добре, този модел също не е приложим универсал-но. „В Швеция данъчните постъ-пления и заетостта са много ви-соки, хората са лоялни към со-циалния сектор и плащат мно-го на публичните системи. В из-точната част на континента не-щата по-скоро са обратните“, ко-ментира Игор Гуардианчич от European Unversity Institute, който изследва социалните системи в Източна и Цен-трална Европа. С него явно са съгласни и екс-пертите на Световна-та банка, които в по-следния си доклад по темата призна-ват, че универсален мо- дел за реформа няма. „След Латин-ска Америка, казва Гуардиан-чич, Източна Европа най-пла-менно прегърна т.нар. нова пен-сионна идеология. Това е двоен преход - от държавно планира-на към пазарна икономика и от колективна към индивидуална отговорност. Моделът може да е работещ. Но Световната бан-ка подкрепяше модела с три-те стълба, дори когато нямаше подходящите условия - стабил-на макроикономическа рамка, развит финансов пазар и доста-тъчно административен капа-цитет. Косово и Казахстан, кои-

то приеха чилийския модел, са двата най-очевидни примера.“

Един от проблемите на България пък е, че изчака, докато ситуа-цията се влоши доста, констати-ра очевидното изследователят.

Проф. Питър Тейлър-Губи от университета в Кент смята, че преходът от изцяло държавна към смесена система отнема около две десетилетия. „Това, което де факто правиш, е, че ис-каш от едно поколение да плати два пъти - своите пенсии и за ин-вестициите за следващите. Това не е честно, но в добри времена е много по-лесно. В лоши като настоящите трябва да разпреде-лиш това двойно бреме във вре-мето.“ Д-р Карера пък допълва, че реформата иска не само уве-личаване на вноските в част-ния стълб. „Целият смисъл от пенсионната реформа е да се диверсифицира рискът“, казва той. „Не е достатъчно само да

имаш частни и държавни фондове, но и те да пред-лагат различен вид про-

дукт.“ Заедно с това да-леч не само за Бълга-рия е неизбежно вди-гането на пенсионна-та възраст. В Европа

населението в група-та 15-64 години ще спадне с 15% в следващия поло-

вин век, а продължителността на живота ще достигне 84 годи-ни за мъжете и 89 за жените. „В края на краищата това ще тряб-ва да се случи“, казва Тейлър-Губи. Но в същото време рабо-тата става все по-интензивна и така се стига до твърде тънка-та граница между капацитета за работа и работния стрес.“ И така 120 години след идеята на Бисмарк еволюцията й все още продължава, а почти няма дър-жава, която да е изкарала пове-че от едно поколение без поред-ната реформа. � K

зо 20 години), пенсионната въз-раст остава почти непромене-на. Спадането на раждаемост-та пък води до все по-малко ра-ботещи, които трябва да издър-жат все повече пенсионери. Со-циалният договор, на който се гради системата, се пропуква. Това е началото на

Кръстоносния поход, наречен пенсионна реформа Въпреки многобройните си ва-риации по света целта на рефор-мите е една и съща - да премес-ти част от грижата за пенсиите на хората върху собствените им плещи. Ако държавата не може да ти подсигури прилична пен-сия, очаква се ти сам да се по-грижиш за това. Най-радикален е Пиночет в Чили. През 1981 г.

той изцяло премахва държав-ния стълб от пенсионната сис-тема и задължава всеки вли-защ на пазара на труда да вна-ся в лична сметка 10% от дохода си, освободени от данъци. Така всеки сам управлява парите си, като е лично отговорен за собст-веното си бъдеще. Дълго даван от Световната банка като при-мер за реформа, чилийският мо-дел се оказа надценил склоннос-тта на хората да мислят дълго-срочно. „За да се случи тази про-мяна, много години държавата отделяше 5% от БВП, за да из-плаща пенсиите на пенсиони-рани или току-що пенсионира-щи се, които бяха плащали в старата система“, казва пред „Капитал“ д-р Леандро Карера от London school of economics,

Institute, иалните Цен-

него кс-

на-

н мо- дел лед Латин

имашфондлага

дул

нта 15с 15

ПОЛИТИКА&ИКОНОМИКА17KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

politikonomika.capital.bg

Първи неудобства

Промените в Закона за МВР показаха нов разчет на силите в парламентаРосен БОСЕВ

Ако в продъл-жение на три месеца ГЕРБ се рад-ваше на ши-

рока подкрепа в пар-ламента, тази седми-ца управляващите за пръв път усетиха, че комфортът им може да бъде нарушен.

Причината за разногла-сията станаха „неотлож-ните“ промени в устрой-ствения закон на вътреш-ното министерство, които бяха разгледани на първо четене.

Зад тях застанаха само депутатите от ГЕРБ и „Атака“, а досегашните партньори на управлява-щите от „Синята коали-ция“ и РЗС разкритику-ваха проекта. От ДПС оч-аквано гласуваха против, БСП се въздържа, като само Румен Петков под-крепи проекта.

Проектът, който беше внесен от Министерския съвет, всъщност е реализа-ция на идеята на вътреш-ния министър Цветан Цве-танов за спешни и неот-ложни промени в структу-рата на министерството, както и пряка функция от „разтоварването“ на ДАНС от полицейските й право-мощия. Законът за МВР (ЗМВР) определя структу-рата на министерството, разписва принципите за кариерно израстване и оп-ределя правомощията на служителите в него.

Идеята е да бъде възста-новена Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП). Тя ще следва модела на елит-ни служби за борба с орга-низираната престъпност в Западна Европа и ще по-еме голяма част от право-мощията на ДАНС, която ще остане (според проме-

ни в Закона за ДАНС, при-ети на първо четене също тази седмица) чиста кон-траразузнавателна струк-тура без полицейски пра-вомощия. ГДБОП ще ста-не независима от полиция-та дирекция. Според визи-ята на генералния коми-сар на МВР (който според промените ще се казва от-ново главен секретар) Ка-лин Георгиев служителите на ГДБОП ще бъдат подло-жени на пълна проверка за лоялност. Промяната е по-скоро позитивна, тъй като до този момент въобще нямаше яснота кой точно (ДАНС или „Криминална полиция“) работи по този тип престъпление.

Механично в МВР ще отидат дирекциите „Граж-данска защита“ и „Нацио-нална система 112“ (досе-га в Министерството на извънредните ситуации). Тази идея обаче рязко кон-трастира с все по-крещя-щата нужда от разтоварва-не на вътрешното минис-терство от несвойствени-те му задължения. Още по-вече че самият министър Цветан Цветанов заяви, че съкращаване на щата на МВР не се предвижда.

Проектът дава зелена светлина за създаването на „Общинска полиция“, което също ще доведе до раздуване на щата. Така например в момента във вътрешното министер-ство има пет вида поли-ция - транспортна, гранич-на, охранителна, пътна и криминална, често право-мощията им се преповта-рят, а разделението меж-ду мандатите им е неясно и изкуствено.

Предвижда се още въ-веждането на изискване разследващите полицаи (дознателите) да имат за-дължително висше юри-дическо образование. Въ-

преки че промяна в тази посока е логична, тя едва ли ще доведе до качест-вено подобряване на раз-следването и попълване-то на щата. Разследващи-те полицаи взимат около 800 лв. заплата, а в също-то време са принудени да работят при мизерни ус-ловия и висока натоваре-ност. Текучеството на този пост е голямо, като малко-то юристи се ориентират или към прокуратурата, или стават адвокати.

Основните възражения към проекта бяха, че се премахват конкурсите за висшите постове в минис-терството; че ще се раз-дуе допълнително щатът на министерството (към момента - 63 хил. души) и че не са изяснени механи-змите за взаимодействие между различните струк-тури. Бившият вътрешен министър Михаил Миков

разкритикува въвеждане-то на изискването за ви-сше юридическо образо-вание за дознателите, за-щото това щяло да доведе до проблем със запълване-то на щата.

Дори депутатът Явор Но-тев от „Атака“ (която под-крепи проекта) призна, че текстовете имат нужда от подобрение.

По време на дебатите въ-трешният министър Цве-тан Цветанов (който беше дошъл в парламента, за да защити проекта) заяви, че се работи по цялостна стратегия за национална-та сигурност. Факт е обаче, че по примера на предиш-ните управляващи ГЕРБ започна промени в секто-ра (разформироването на ДАНС и промените в МВР) „на парче“, като единстве-ното логично обяснение е, че става дума за неотлож-на реформа. � K

Вътрешният министър Цветанов срещна опоненти на визията си за реформа в МВР СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

ламентарно представени-те формации вече могат да си позволят да плащат на експерти при изработ-ването на законопроекти. „Така няма да се внасят лобистки закони“, смята Марков.

Колегата му от „Демо-крати за силна България“ Юлиян Войнов е на мне-ние, че с увеличението на държавните средства за партиите ситуацията е по-добра отпреди, но парите са недостатъчни. Войнов посочи обаче, че има

Несъвършенства в закона за политическите пар-тии. Той дава пример с предишния парламент, когато четирима депута-ти напуснаха парламен-тарната група на ДСБ и лишиха партията от част от държавната субси-дия. Законът позволява на независимите народ-ни представители да по-лучават държавни сред-ства, ако се присъединят към нова парламентарна група. Войнов изчисля-ва, че само с присъединя-ването си към групата на „Ред, законност и справед-ливост“ в предишния пар-ламент бившите депутати

Нено Димов и Димитър Абаджиев са отнели близо 100 хил. лв. от субсидията на ДСБ. „Не виждам защо, след като е приета форму-лата парите да се дават на спечелен глас, в зако-на има възможност сред-ствата да се разпределят и на база брой депутати“, продължава Войнов. Кое-то на практика си е под-мяна на вота. Куриозът в миналото Народно съ-

брание с РЗС е, че партия-та имаше само един депу-тат - Яне Янев. Три месе-ца преди края на мандата той успя да направи група и така получи държавна субсидия от половин ми-лион лева. Казусът с не-зависимите депутати не може да се повтори сега, защото новият правилник не позволява на напусна-лите групите си депутати да сформират нови или да се присъединяват към вече съществуващи.

„Синята коалиция“ оба-че е на път да създаде нов прецедент. Причината е, че за да се отпуска субси-дията на коалиция от пар-тии, те трябва да предста-вят в Министерството на финансите споразумение на коя колко пари да бъ-дат преведени. Сините обаче нямат такова. Нео-фициално от ДСБ обвиня-ват СДС, че умишлено не искат да подпишат спора-зумение, защото, ако тако-ва липсва, субсидията ще се разпределя на брой де-путати, а съотношението в групата е 10:5 в полза на синята партия. Засега оба-че и тази възможност е блокирана, защото от ДСБ пък бавят внасянето на до-кумент за актуалното със-тояние на партията, без който също няма как па-рите да се преведат. Ков-чежникът на ДСБ Юлиян Войнов смята, че за да се избегнат подобни ситуа-ции, трябва още при ре-гистрацията на коалиции-те за участие в изборите в ЦИК да се изисква такова споразумение. По думите му е необходимо да се въ-веде и минимален праг на държавна субсидия, която партиите да получават, за да се гарантира политиче-ската им дейност. Иначе, казва Войнов, тази пар-тия, която спечели избо-рите, може да инвестира в развитие на кадрите си, а по-малките формации със средствата от държавата, биха могли само да оцеля-ват. � K



Офшорни фирми

Лавеко ЕООД1462 София, ул. Порто Лагос № 1, вх. 2, ет. 5, ап. 42

Тел.: +359-2-953-2989 • GSM: +359-888-126-013 Факс: +359-2-953-3502 • E-mail: [email protected]

WEB SITE: WWW.LAVECO.COM

THE LAVECO GROUP ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - КИПЪР - УНГАРИЯ - РУМЪНИЯ

• Регистриране на офшорни фирми в 38 страни по света.

• Готови фирми в 10 страни - САЩ (Де-лауер, Уайоминг, Юта, Невада, Ню Йорк, Вашингтон ДС), Великобритания, Кипър, Белиз, Британски Вирджински острови, Сейшелски острови и др.

• Откриване на банкови сметки на фир-ми и физически лица, с възможност за ин-тернет банкиране, в най-големите банки в Унгария, Австрия, Швейцария, Кипър,

Латвия, Лихтенщайн и др.• Готова компания с банкова сметка в ун-

гарска банка за един ден.• Секретарски услуги (адрес, телефон,

факс) в Унгария, САЩ, Великобритания и др.

• Осигуряване на номинални директори и акционери.

• Пълна дискретност.• Безплатна информационна

брошура.

КОЛКО ПОЛУЧИХА ЗА ПРЕДИШНИЯ МАНДАТ

Коалиция за България

НДСВ

Движение за права и свободи

Коалиция ОДС

Коалиция „Атака“

Демократи за силна България

Коалиция „Български народен съюз“

Коалиции и партии от 40-то Народно събрание - парламен-тарни избори 2005

Получена субсидия в левове за периода от третото тримесечие 2005 до вто-рото тримесечие 2009 включително

3 841 064

4 440 619

5 811 673

6 373 448

9 507 773

22 966 483

14 581 407

67 522 467Общо

ГЕРБ

Коалиция за България

ДПС

Атака

Синята коалиция

РЗС

Брой действителни гласове

Средства за 2009 (половин година) в лв.

Партии/Коалиции 41-во НС

1 678 641

748 147

610 521

395 733

285 622

174 582

9 997 313

4 455 664

3 636 018

2 356 827

1 701 288

1 039 740

Общо парламентарно представени3 893 246 23 186 850

Лидер

НДСВОбщо партии с 1 на сто

гласове (чл.26 от ЗПП)

137 795

127 470

262 265

820 651

759 160

1 579 811

Общо4 155 511 24 766 661

КОЛКО ЩЕ ПОЛУЧАТ ДО КРАЯ НА 2009 Г.

Непарламентарно представени

Портфейлът на партиитеИ в кризата централите ще си разпределят около 25 млн. лв. от бюджета до края на годинатаВелина ГОСПОДИНОВА

лв. Сумата е внушителна, защото в началото на 2009 г. предишното Народно събрание прие промени в Закона за политическите партии и увеличи субси-дията от 2% на 5% от ми-нималната работна запла-та. Годишната субсидия се дава на четири транша.

„Капитал“ потърси от-говорника по финансови-те въпроси на БСП Евге-ний Узунов с въпроса

Дали държавната субсидия е достатъчна на партията да се издър-жа, та се налага да отда-ва под наем част от по-мещенията си, при това в нарушение на закона. Той обаче така и не отго-вори на мобилния си теле-фон. Не получихме комен-тар и от финансовия от-дел на „Позитано“ 20, за-щото само Узунов е упъл-номощен да дава подобна информация.

„Ако партия, която по-лучава държавна субси-дия, я използва по пред-назначение, а не в полза на определен вътрешно-партиен кръг от хора, тя е напълно достатъчна за една политическа форма-ция да се издържа“, каз-ва Борис Марков, който отговаря за финансите на СДС. По думите му за покриване на разходите по централата на „Раков-ски“ 134 отиват около 100 хил. лв. на месец. Според него най-големият ефект от увеличеното държав-но финансиране е, че пар-

ГРАФИКА: АНТОНИЯ ТИЛЕВА

Ако субсидията се из ползва по предназ начение, тя е достатъчна за една партия да се издържа.

В разгара на кризата, ко-гато на всич-ки искания за повече пари в

бюджета отговорът на финансовия минис-тър Симеон Дянков е „не“, единствено по-литическите партии могат да са спокой-ни - средствата, с ко-ито се издържат, са гарантирани.

До края на годината за тях са предвидени около 25 млн. лв. А за следваща-та тази, която е спечели-ла на последните парла-ментарни избори повече от един процент, ще полу-чи по 12 лв. за глас. Сред-ствата няма как да бъдат

орязани, защото са гаран-тирани от Закона за поли-тическите партии. Освен субсидията политически-те формации имат и още една преференция - полз-ват държавни имоти за партийните си централи. При това на символична-та цена от около левче на кв.м в столицата. Въпреки това някои от тях продъл-жават да нарушават зако-на и да отдават част от по-мещенията под наем.

Бившата управляваща партия - БСП, е заплашена с отнемане на целия пър-ви етаж на „Позитано“ 20, ако не прекратят догово-рите с няколко наематели на помещенията. В нача-лото на септември назна-чена от областния управи-

тел на София комисия ус-танови, че БСП са дали

Под наем помещения на три кафене-та, заложна къща, турис-тическа агенция и билко-ва аптека, която всъщност е магазин за хранителни добавки. Областният уп-равител Даниел Кирилов е твърдо решен да отне-ме етажа, ако в едномесе-чен срок партията не пре-крати отношенията си с наемателите.

Справка от финансово-то министерство сочи, че за последните четири го-дини на „Позитано“ 20 са преведени близо 23 млн. лв. от държавния бюджет. А до края на тази в касата им ще влязат още 4.5 млн.

преди събитието. Което и лоби да надделее обаче, проблемите пред партия-та няма да изчезнат само заради смяната на прези-диума на „Позитано“ 20.

Апаратни игриРезултатът от противо-борството между кръ-га на Сергей Станишев, от една страна, и негови-те опоненти от друга, в крайна сметка ще зависи от т.нар. апарат - партий-ните делегати на конгре-са. Като всеки лагер ухаж-ва най-вече регионалните лидери. Част от софийска-та организация например застава зад кандидатура-та на Татяна Дончева, из-дигната от младежите от район „Средец“. Румен Овчаров обаче все още не е решил дали да я подкре-пи. Най-вероятно лидерът на лявото крило в парти-ята Янаки Стоилов също ще се кандидатира. Заяв-ки за поста на Станишев дава и Младен Червеня-ков. Румен Петков и Геор-ги Пирински също са сред недоволните, но влияние-то им сред делегатите не е голямо. Бившият вътре-шен министър търси трес-каво подкрепа сред част от областните лидери, ко-ито привиква на срещи в Плевен. Проблемът на опозицията срещу Стани-шев обаче е, че няма един-на стратегия и ще разпи-лее гласовете при вота.

От своя страна предсе-дателят е готов да насър-чи лидерското състеза-ние и няма да иска вот на доверие, твърдят хора от най-близкото му обкръ-жение. Сметките им со-чат, че съотношението на силите сред делегати-те е в тяхна полза - само около 30% били с опози-цията. Тя има и план Б - избор на временно ръко-водство, което да подгот-ви нов конгрес след пълен цикъл отчетно-изборни събрания по места и из-лъчване на нови делега-ти. Привържениците на Станишев обаче се надя-ват това предложение да не мине, защото още ня-колко месеца вътрешно-партийни проблеми ще сринат съвсем авторите-та и влиянието на БСП.

Докато енергията на силните фигури в парти-ята е концентрирана как да си осигурят подкрепа от апарата, всички обеща-ния, че БСП ще предложи на обществото модерна и смислена алтернативна политика, остават на за-ден план. На пръв поглед подобна тактика изглеж-да странна - толкова уси-лия да оглавят формация, без да имат нито ясно ар-тикулирана програма как ще се развива, нито моти-виран екип, с които да ра-

ботят. Но и затова си има вътрешнопартийно обяс-нение. „Нали на следва-щите избори БСП най-вероятно ще е водещата сила просто защото таки-ва са закономерностите у нас. Или сме първи, или сме втори - или сме в уп-равлението, или не сме. Никое правителство до-сега не се е повтаряло“, обясни философията на „Позитано“ 20 главният секретар на партията Ди-

митър Дъбов пред в. „24 часа“. Той самият обеща да не участва повече в ръ-ководството, но не вижда и алтернатива на Сергей Станишев. Председате-лят има и твърдата под-крепа на президента Ге-орги Първанов.

И какво от това Калкулацията на силите в партията засега сочи, че най-вероятно досегашни-ят лидер ще запази мяс-тото си. Очакванията са на първото заседание на

националния съвет след конгреса Станишев да предложи в изпълнител-ното бюро да влязат по-малко депутати, за да се формират различни еки-пи - парламентарен, чис-то партиен, а по-късно и за евентуално участие в управлението. Кирил До-брев, който е близък до председателя, вече мисли дали да не напусне Народ-ното събрание, за да оста-не в новото бюро. Сигурен член в него е председате-лят на младежкото обеди-нение в БСП Явор Гечев от т.нар. младежки от-бор на Станишев. С лич-на покана от лидера мо-гат да се окажат и „опо-зиционерите“ Янаки Сто-илов и Костадин Паска-лев. Софийската органи-зация също ще има свой представител, който най-вероятно ще бъде съгла-суван с Румен Овчаров. Така Станишев ще бъде принуден отново да се съ-образи с част от кръгове-те в БСП, дори да се раз-дели с някои от омръзна-лите лица през годините, защото няма ресурс да из-бегне влиянието им в ко-лективните органи (кон-греса и националния съ-вет), от които зависи оце-ляването му. „Станишев

се опита да се еманципи-ра от лобитата, но го на-прави по стария софту-ер“, коментира пред „Ка-питал“ политологът Ан-тоний Гълъбов. „Напра-ви го по начин, по който са го правили по-силни политици от него на този пост - изгради свой апа-ратен кръг, през който се опита да воюва с другите кръгове, но се оказа мно-го по-слаб. Нито Антон Кутев, нито Мая Маноло-ва, нито сегашният гла-вен редактор на „Дума“ (Ивелин Николов - бел. ред.) бяха фигурите, кои-то наистина можеха да му осигурят еманципиране. Така че неговата полити-ческа кариера беше до го-ляма степен случайна и е към своя край.“

Скептиците твърдят, че ако Станишев е имал ка-пацитет, щял да го развие за осемте години, в които е лидер на партията. Под-дръжниците от своя стра-на опонират, че вече си е научил урока и тъй като няма какво да губи, ще покаже характер. Ана-лизаторите обаче са еди-нодушни, че разпадът в БСП е закономерен и пар-тията оттук нататък няма как да бъде единствен иг-рач вляво. � K



Само още малко

Силните фигури в БСП търсят как да останат на власт в партиятаТекст: Елена СТАРИДОЛСКАСнимка: Анелия НИКОЛОВА

Анализаторите са единодушни, че разпадът в БСП е закономерен.

Колко пъти взе днес дума-та“, попитал Сергей Ста-нишев Румен

Петков на едно от по-следните заседания на изпълнителното бюро на БСП.

„Само два пъти“, отвър-нал той. А заради озада-чения поглед на предсе-дателя добавил: „Само още толкова заседания на ръководството остават до конгреса, а след него вече няма да съм тук.“

Това е един от малкото разговори в бюрото на со-циалистическата партия от последните седмици, в който добрият тон е срав-нително запазен. Сметка-та на Румен Петков оба-че излезе крива, защото въпросното заседание не

се състоя. Срещите на ръ-ководството на БСП на-последък са нищо пове-че от безкрайни сканда-ли „за запетайки“, от ко-ито нервното напрежение в партията вече е на точ-ката на кипене. Ако има нещо, което със сигурност ще се случи след конгреса на 18 октомври, е, че Сер-гей Станишев, Румен Пе-тков, Румен Овчаров, Ге-орги Пирински и други-те членове на бюрото по-вече няма как да работят заедно.

Как ще се развие обаче интригата на самия фо-рум е трудно да се прогно-зира въпреки разточител-ните спекулации. Според участници с опит как се случват нещата в БСП съотношението на силите ще се променя до послед-ния възможен момент



ВСС след Красьо

Гигантският корупционен скандал в съдебната система може да е добро начало за пълна реформа

Росен БОСЕВ Морал и етика във ВСС - бла, бла, бла, бла... СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

„Ще направя изявле-ние и после слизам при вас, за да отговарям на въп роси“, с тези думи членът на Висшия съде-бен съвет (ВСС) Стой-ко Стоев се обърна към дошлите да отразя-ват заседанието на съ-вета журналисти.

Впоследствие Стоев по-даде оставката си пора-ди морално-етични съоб-ражения, а когато слезе обратно при медиите, мо-рално и етично се обър-на към тях с предупреж-дение, като заплаши със съд всички, които сло-жат името му до слово-съчетанието „корупцио-нен скандал“.

Тази седмица Стойко Стоев и Иван Димов по-дадоха оставките си, след като на предходното засе-дание на съвета главният прокурор изнесе инфор-мация, че са контактува-ли активно с бизнесмена Красимир Георгиев (Кра-сьо от Плевен), по-извес-тен с това, че (по думи-те на друг член на ВСС - Иван Колев) е обещал на кандидати за ръководни постове в съдебната сис-тема да им осигури гла-совете на членове на съ-вета срещу заплащане. Официалният мотив на Стоев беше, че напуска от морално-етични съоб-ражения. Иван Димов каза, че ще подаде молба-та си следващата седми-ца, когато изясни за себе си какви ще бъдат моти-вите му. Третият комуни-кирал с Красьо - следова-

телят Пламен Стоилов, се оттегли до изясняване на случая.

От своя страна право-съдният министър Марга-рита Попова, заяви, че с ос-тавките нищо не е приклю-чило, а „хората просто обя-виха намеренията си“.

От изказването на глав-ния прокурор Борис Вел-чев миналата седмица стана ясно, че когато Сто-ев, Димов и Стоилов (кой-то е бил потърсен само веднъж) са били разпи-тани в рамките на воде-ното разследване относ-но действията на Красьо, те са отрекли контактите им да имат нещо общо с назначенията в съдебна-та власт. Подалият остав-ка Стойко Стоев (от кво-тата на НДСВ) призна, че познава Красимир Геор-гиев от няколко години и че е черпил опит от него в областта на европейски-те фондове.

Другият подал оставка - Иван Димов (от квотата на ДПС) заяви, че Красьо е искал от него да го за-познае с кмета на Сливен Йордан Лечков и впослед-ствие си комуникирал с него само от възпитание.

Освен това според глав-ния прокурор Красьо е провеждал разговори с 15-ина кандидати за ад-министративни ръково-дители, като контактите били от различно естест-во - от един разговор до срещи на общи трапези.

И още - главният про-курор Борис Велчев при-зна, че с публичното опо-вестяване на информа-цията за Красьо от стра-на на Иван Колев обви-нителите са били поста-вени в невъзможност да извършат качествено раз-следване. Срещу плевен-ския бизнесмен е започ-нало разследване за лъ-



скандалът около Красьо тепърва ще се развива. Най-вероятно следващата седмица създадената да проучва казуса комисия към ВСС ще излезе със становище дали членове-те на съвета, контактува-ли с Красьо, са наруши-ли етични правила. Аб-солютно възможно е оба-че да изскочат имена и на други членове на ВСС, ко-ито са поддържали връз-ка с плевенския лобист (чак миналата седмица прокуратурата иззе и вто-рия му телефон).

След няколко месеца би трябвало да приклю-чи и досъдебното произ-водство по случая и тога-ва главният прокурор ще предостави имената на всички магистрати, кон-

тактували с плевенския бизнесмен. Тогава всеки от тях ще бъде проверен от съвета и така ще бъде преценено дали е нару-шил етичните правила. Междувременно парла-ментът ще трябва да по-пълни квотата си в съ-вета - начинание, което най-вероятно ще отнеме време (за справка - вече втора седмица Народно-то събрание не попълва празното място от своя-та квота в Конституци-онния съд въпреки нор-мите на конституцията). Абсолютно реална хипо-теза ще бъде и ако упра-вляващите от ГЕРБ ре-шат да разпуснат Висшия съдебен съвет (начините това да стане са много) и да го попълнят с нови,

близки до тях членове и така скандалът „Красьо“ да потъне в забрава. Ако нещата обаче завършат именно по този начин, едва ли статуквото ще бъде разбито. Ако бъде разпуснат преждевремен-но ВСС, без да бъде реви-зирана структурата му, няма да се случи нищо друго освен римейк на това, което се случва със съвета последните 20 го-дини (само един негов състав е успял да изкара пълен мандат) - формата остава, а смяната е само в пълнежа.

ВСС - сега или никогаКогато съобщи намерени-ето си да подаде оставка, членът на ВСС Иван Ди-мов каза, че се надява от-теглянето му да стане по-вод за сериозен размисъл върху нуждата от рефор-ма на съдебната система. Въпреки че сме убедени, че скромността краси чо-века, за пръв и последен път ще се съгласим от ка-заното от Иван Димов.

Подобна реформа е по-вече от необходима - по времето на тройната коа-лиция бяха направени три конституционни промени именно в частта на основ-ния закон, отнасяща се до съдебната власт. ВСС стана постоянно дейст-ващ орган (причина ман-датът на предишния да бъде прекратен предва-рително, а парламентар-ната квота - попълнена по схемата 3:5:8).

ВСС има ключова роля в администрирането на съдебната система - ос-вен че назначава, пови-шава и понижава магист-ратите, той провежда дис-

циплинарната политика (т.е. би трябвало да про-чиства съдебната сис-тема от корумпираните и неморалните съдии и прокурори). Практиката показва обаче, че до този момент той е бил попъл-ван (с малки изключения) или с политически назна-чения, които носят своята (политическа или иконо-мическа) мисия, или с ма-гистрати много над сред-ната възраст, които имат желание за всичко друго, но не и да отделят енер-гия, за да реформират системата.

„Ролята на политици-те не е да нищят конкрет-ния скандал, а да предло-жат конкретни законода-телни промени“, комен-тира директорът на прав-ната програма на инсти-тут „Отворено общество“ Иванка Иванова. И про-дължава: „Въпреки че има правителство на мал-цинството, ГЕРБ може да промени конституцията.“ Тя напомня становището на различни институции, че е необоходим нов мо-дел на съвета, в който да има разделение на съдии и прокурори: „Трябва да бъде орган, който да из-лиза от самите магистра-ти.“ Ще добавим и нещо, което беше забелязано дори и от бившия френ-ски президент Валери Жискар д'Естен: „Трябва ви бърза и смела рефор-ма в съдебната система и да се пристъпи към поко-ленческо освежаване на съдебната власт.“

Все проблеми, на които управляващите трябва да дадат бърз отговор. Защо-то само след няколко ме-сеца ще е вече късно. � K

„Понякога не е достатъчно да не правиш нещо лошо. Много е важно да изглежда, че не правиш нещо лошо. Това, което се случи, изглежда много зле.“

БОРИС ВЕЛЧЕВ, главен прокурор

„Взех решение да подам оставка още миналата седмица, но не го направих, защото щеше да бъде емоционален акт и исках да чуя кой какво ще каже.“

СТОЙКО СТОЕВ, член на ВСС в оставка

Кой кой е във ВСС

� Лазар Груев (предсе-дател на ВКС)

� Константин Пенчев, (председател на ВАС)

� Борис Велчев (главен прокурор)

� Пламен Стоилов (следовател НСлС)

� Пенка Маринова, Радка Петрова, Цони Цонев, Вельо Велев (прокурорска квота)

� Иван Колев, Георги Шопов, Божидар Сукнаров, Сребрина Христова, Галина Захарова. Цветанка Табанджова (съдебна квота)

ПАРЛАМЕНТАРНА КВОТА� Петър Стоянов, Светла Данова (съдии, БСП), Марияна Дундова, Елена Митова-Стояно-ва (адвокати, БСП), Мая Кипринска (следо-вател, БСП)

� Анелия Мингова (депутат, НДСВ), Костадинка Наумова (фирмен съдия, НДСВ), Стойко Стоев (военен съдия, НДСВ)

� Иван Димов (съдия, ДПС), Георги Гатев (адвокат, ДПС), Стефан Петров (следовател, ДПС)

�

жесвидетелстване, както и проверка за това дали е декларирал доходите си. Според главния прокурор декларираните от Красьо доходи били под социал-ния минимум, а в същото време той показвал висок стандарт на живот.

Няколко дни след из-бухването на скандала най-голямата организа-ция на магистратите в България - Съюзът на съ-диите, излезе с позиция по казуса: „За българска-та съдебна власт това е най-големият корупцио-нен скандал, в който ня-кога са били замесвани нейни представители.“

Какво следваВъпреки оставките на двамата членове на ВСС




Испанският строител на Дунав мост II добива инертни материали без концесия

Тази есен нивото на река Ду-нав край Видин е необичай-но ниско. Пак така ниско е и нивото на спазване на зако-на. И двете аномалии най-ясно се виждат от строи-телната площадка на Дунав мост II.

Ако застанеш с лице към река-та, констатираш, че водата се е отдръпнала и десетки метри от дъното й в момента са покри-ти единствено с тиня. Ако се обърнеш към брега, и по-точ-но към офисите на испанска-та строителна компания FCC Construccion, която спечели търга за изграждането на мо-ста, виждаш как десетки куби-чески метра земна маса също са изчезнали. А резултатът от из-чезването им е картина, ужасно напомняща на активно използ-вана кариера за добив на инерт-ни материали.

За ниското ниво на реката има много просто обяснение. Слаби-те валежи през това лято. Обяс-нението за необичайната глед-ка на сушата също е простичко. Някой в продължение на седми-ци е дълбал с багери терена и е извозвал нанякъде изкопания материал. В тази статия ще ста-

Яна БОДУРОВА

ва въпрос за второто явление и по-точно какви проблеми са за-копани в няколко изкопа.

Според конституцията на България подземните богат-ства са изключителна държав-на собственост и добивът им се извършва само след сключване на договор за концесия с държа-вата и съответно заплащане на концесионна такса. Проверка на „Капитал“ показа, че макар и Министерството на регионално-то развитие и благоустройство (МРРБ) да е започнало процеду-рата за предоставяне на разре-шение за търсене и проучване на строителни материали в ра-йона, тепърва предстои да бъде избрана фирма, която да го пра-ви. Друга важна подробност е, че както добиваните материа-ли, така и самият терен е дър-жавна собственост. Той времен-но е предоставен на испанската строителна компания от Минис-терството на транспорта за раз-полагане на лагера и складира-не на строителните материали и машини. Никъде обаче не е поз-волено там да се добива какво-то и да е.

Видеокадри, изпратени до ре-дакцията на „Капитал“ , пък по-казват как добитият материал се влага директно в строежа на моста и прилежащата инфра-структура. Получава се след-ният цикъл. Държавата дава назаем терена, от който се кра-де строителен материал, а след това плаща за него като част от цената на моста точно на компанията, която го е добила незаконно.

Бонус за държавата ще са и бъдещите разходи за изгражда-не на диги в района. Местност-та преди десетилетия е била из-куствено отводнявана и наси-

пите, които в момента изгребва испанската компания дефакто са изкуствено полагани преди години. Ако проблема не бъде решен бързо и нивата на Ду-нав се повишат рязко има опас-ност още цялата местност да се наводни.

Всичко това става под носа и с ясното знание на представите-лите на местната власт във Ви-дин и Министерството на транс-порта. Сигнал за нарушението в комплект с със снимки и ви-део пък е изпратен още в нача-лото на септември и до минис-терствата на регионалното раз-витие, финансите и Икономи-ческа полиция. Месец по късно там продължава да се добива.

Държавният терен обаче не е достатъчен. Според информа-ция от Министерството на транс-порта насипният материал, кой-то е необходим за доизграждане на Дунав мост II, е около 1 млн. кубика. А освен сериозното ко-личество той трябва да отгова-ря на определени характеристи-ки, като в случая най-важното е да се уплътнява добре.

Испанската компания май е намерила решение на пробле-ма с ограничения капацитет на държавния терен. И тук отново има разминаване със закона.

Най-големият земевладелецОт няколко месеца видинчани на шега наричат FCC най-круп-ният земевладелец в района. И има за какво. Компанията е за-купила или наела земя в района на две видински села - Кутово и Антимово, откъдето също пла-нира да черпи материал за наси-пи, обяви Константин Жипонов, който е ръководител на звеното по управление на проекта „Ду-нав мост II“ от страна на държа-

вата и служител на Министер-ството на транспорта. Ставало въпрос за над 200 дка земедел-ска земя.

Местни имотни агенции обяс-няват, че сделките за наем са сключени директно от „ФЦЦ Конструксион - клон Бълга-рия“. Покупките пък ставали чрез „Хулио енд Рафа бизнес - БГ“, което е собственост на два-ма представители на FCC.

В договори за наем, с които „Капитал“ разполага, конкрет-но е посочено: „Имотът ще се ползва за... зона, от която ще

бъдат добивани подземни бо-гатства - строителни материали за изграждането на Дунав мост Видин - Калафат и прилежаща-тата към него инфраструктура от българската страна.“ Дого-ворите са сключени за срок до приключване на строителство-то на обекта, като наемателят се ангажира след края му да въз-станови само отнетия в начало-то хумусен слой, тоест само гор-ните плодородни 50 см.

„Капитал“ изпрати въпроси до испанската компания, в ко-ито попитахме откъде, колко и на каква цена купуват или до-биват насипни материали и с каква цел купуват и наемат зе-меделска земя. След няколко

дни секретарката от българ-ския офис обясни, че въпроси-те са предадени на регионалния мениджър на FCC Construccion Игнасио Лареа, който е заявил, че „няма да отговори“.

Кой подхлъзна испанците? Жипонов потвърждава, че ис-панската фирма добива мате-риал за насипа от държавния терен. В това той не вижда про-блем, даже е загрижен, че там ресурсът е крайно недостатъч-но и ще трябват още терени. „Аз имам усещането, че испан-ците бяха подхлъзнати да тър-сят концесия от МРРБ. Защото това не е някакъв инертен ма-териал, както казахте. Ако е пя-сък, чакъл, някакви подземни богатства, да. Но това е обикно-вена земя. С която обаче може да се уплътнява“, обяснява Жи-понов. След кратка пауза каз-ва, че все пак не ги разбира тия „юридически работи“.

Държавните служители оба-че трябва да са запознати със законите и да ги спазват. Спо-ред трима юристи, до които се допита „Капитал“, пръстта е подземно богатство. Изводът се прави въз основа на Закона за подземните богатства, кой-то казва, че това са всички при-родни твърди, течни минерал-ни и органични образования в земните недра, а под недра се разбира достъпната за човеш-ка дейност части от земната кора. Естествено има и изклю-чения - например при строител-ството на сгради не е нужно да имаш концесия, за да изкопаеш основите. Но в случая с „Дунав мост II“ пръстта се използва за насипи, върху които се изграж-дат жп линии, пътища и т.н. Същото е и мнението на Тодор

Както добиваните материали, така и самият терен е дър-жавна собственост.

Повече по темата

на capital.bg

Промоция 12.10.2009 г. - 25.10.2009 г.

�� SSD-��

Samsung SMX-K44

С тази невероятна камера от ново поколение може леснода снимате и споделяте своите кадри!Тя се отличава със своята 16 GB SSD Flash памет, без никакви механични части, а това означава: кристална картина дори при вибрации и дълъг живот на батерията (2 часа активно заснемане на всичко, което Ви хване окото).Камерата притежава 62-кратно intell-увеличение и 52-кратно оптично, благодарение на своя перфектен обектив Schneider. Освен това Samsung SMX-K44 е с HDMI -изход с Full HD резолюция. А пък ако желаете мигновено да споделите в YouTube това, което заснемате: няма проблем! Upload-ването е максимално улеснено от INTELLI Studio софтуер, вграден в камерата.След всичко изброено до тук сме сигурни, че няма да може да спрете да снимате... в случай, че батерията се изтощи, зареждането е лесно посредством USB .

499.

+4 GB

SD карта

NINTENDO WII SPORTS PACK Tелевизионна конзола • безжични джойстици

реагиращи на всяко движение •CPU 729 MHz, 88MB оперативна

памет •възможност за LAN internet

през USB •512MB вградена FLASH памет

399.399.

�� * �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

Тел.: 02/9421 205�� * ��

40 “

102 с

м42 “

107 с

м

42 “

107 с

м 37/42

“94

/107 с

м

НОВмодел

FULL HD

1449.1449.

NEO DVD-E70 DIVX DVD плеър с DIVX •кирилизирани субтитри •DVD, DVD+R/RW, CD, CD-R/RW, HDCD, MP3,

PICTURE CD, DIVX 3.11/4.0/5.0/6.0, XVID, MPEG4 възпроизвеждане

•изходи VIDEO, SCART, AUDIO L/R, COAXIAL •USB вход •поддържани субтитри SUB,

TXT, SRT, SMI, PSB, SSA, ASS •възможност за промяна размера, цвета и

позицията на субтитрите

OLYMPUS FE-4000Дигитален фотоапарат •CCD - 12 MP - 1/ 2.33” •4 X Оптичен зум

•широкоъгълен обектив 26.3-105ММ , F 2.6-5.9 • двоен стабилизатор

•LCD - 2.7” (6.9 CM.) 230 000 точки •супер макро до 4 см •13 готови

сцени • меню на български •LI-42B (Акумулаторна литиево-йонна

батерия)

PANASONIC DMC-FS42 Дигитален фотоапарат •10.1 мегапиксела •4x оптично приближение • F2.8 LUMIX DC VARIO обектив •2.5”(6.35см)

-LCD дисплей • WVGA(848x480) 30 fps видеоклип •вградена памет 50mb и слот за SD Memory Card •USB2.0 •Li-ion батерия+зарядно устройство в комплекта

MSI WIND NOTEBOOK U100 • CPU INTEL ATOM N270 1.6GHz • WINDOWS XP HOME • DISPLAY 10” (25.4 CM) LED WSVGA 1024x600 • RAM 1GB DDR II • HDD 160 GB • VIDEO INTEL GMA 950 • WLAN 802.11,B/G/N • BLACK COLOUR • WEBCAM, CARDREADER • 3xUSB, 1xVGA, 1xLAN • 6 клетъчна батерия• тегло 1 кг • международна гаранция

LENOVO IDEAPAD G530 • DISPLAY 15.4” (40 CM ) WXGA GLOSSY • CPU INTEL PENTIUM DUAL CORE

T4200 2.00GHz • RAM 3 GB, HDD 250 GB SATA • DVD RW DUAL LAYER • VIDEO INTEL

GMA 4500MHD • WLAN 802.11 A/G, 1.3 MP WEBCAM, CARDREADER

• 6 клетъчна батерия • тегло 2.8 kg

HP COMPAQ PRESARIOCQ61-310EQ • DISPLAY 15.6” (39 CM ) HD BRILLIANTVIEW • CPU AMD ATHLON II DUAL CORE M300 2.00GHz • RAM 3 GB DDR2 • HDD 320 GB • VIDEO ATI Radeon HD 4200 128MB • DVD RW DUAL LAYER, LIGHTSCRIBE • WLAN 802.11 B/G • FAX/MODEM 56.6K, LAN

10/100 • WEBCAM, CARDREADER,HDMI OUT • 3XUSB, HDMI, VGA • 6 клетъчна батерия • тегло 2.68 kg

MSI X600 • DISPLAY 15.6” (40 CM ) HD LED

Backlight • CPU INTEL C723 1.2GHz • RAM 4 GB, HDD 320 GB SATA • VIDEO ATI RADEON HD4330 512MB • WLAN 802.11 A/G/N, BLUETOOTH • FAX/MODEM 56.6K, LAN 10/100/1000 • 2XUSB, HDMI OUT, WEBCAM • WINDOWS VISTA PREMIUM,

безплатен ъпгрейт до Windows 7 • тегло 2.1 kg • 6 клетъчна батерия

ACER EX5635Z-433G50MN • DISPLAY 15.6” (40 СМ) HD 1366 x 768 • CPU INTEL PENTIUM DUAL CORE T4300

2.10GHz • RAM 3 GB, HDD 500 GB SATA • DVD RW SUPER MULTI • VIDEO INTEL GMA X4500M UP TO

1695MB • WIRELESS 802.11B/G/N, 10/100/1000BASE-T

• WEBCAM, 3xUSB • WINDOWS VISTA HOME PREMIUM,

безплатен ъпгрейт до Windows 7 • тегло 2.88 кг

При закупуване на 37” или по-голям телевизор от верига магазини Техномаркет, клиентите получават от

Булсатком , антена, конвертор и HD приемник и три месеца безплатен пълен пакет телевизионни програми

(Стандартен пакет + “HBO” + “HBO Comedy” + “Синемакс” + П.П.+ Пакет HD*) от Булсатком . Промоционалното

предложение е валидно за всички налични телевизори 37” и по-големи, независимо от марката и цената при

сключване на 18 месечен договор и инсталационна такса - 68.00 лв

PANASONIC TX-L42S10E 42’’ (107 см) FULL HD LCD телевизор •FULL HD, резолюция 1920 X 1080 •50 000:1 динамичен контраст •преглед на снимки с VIERA IMAGE VIEWER (AVCHD/JPEG) •V-AUDIO SURROUND •DVB-T тунер (DVB-T/DVB-T (H.264)/DVB-C), EPG •3 X HDMI, S-VIDEO, COMPONENT, COMPOSITE Входове

TOSHIBA 40LV685DG 40”(102 см) LCD телевизор • резолюция 1920X1080 • контраст 50 000:1 • яркост 600 CD/m2 • USB вход (JPEG снимки) • DVB T/C тунер, MPEG4, EPG • 4XHDMI, PC INPUT

PANASONIC TX-P42S10E 42’’ (107 см) FULL HD плазмен телевизор •резолюция 1920 X 1080 •G12 PROGRESSIVE FULL-HD

NEOPDP (PLASMA DISPLAY PANEL) •400HZ SUB-FIELD DRIVE INTELLIGENT FRAME CREATION PRO

•2,000,000:1 динамичен контраст •VIERA LINK •преглед на снимки с VIERA IMAGE VIEWER (AVCHD/

JPEG) •V-AUDIO SURROUND •DVB-T тунер (DVB-T/DVB-T (H.264)/DVB-C), EPG •3 X HDMI, S-VIDEO, COMPONENT, COMPOSITE входове

TOSHIBA 26AV615DG TOSHIBA 32AV605DG26/32 “(66/81 см) LCD телевизор • HD READY • резолюция 1366 Х 768 • контраст 18000:1 • яркост 500 CD/м2 • време за реакция 8 MS • звукова мощност 2 Х 10 W • входове : 3 Х HDMI ; 2 X

SCART ; S-VIDEO ; VGA ; COMPONENT ; USB 2.0 • меню и телетекст на български

26/32

“66

/81 см

HD READY

lg 37/42lh4000 37/42”(94/107 см) FULL HD LCD телевизор •резолюция 1920 х 1080 •100hz truemotion•контраст: 80,000:1 • DVB-T/C тунер • 24p REAL CINEMA •време за реакция 3 ms • EXPERT MODE / ISF READY • AV режими (кино,игра,спорт) • SRS TRUSURROUND XT •входове: 3х HDMI; USB 2.0

JPEG/MP3; 2x SCART; 1x RGB PC вход; 1x PC Audio

FULL HD

100 Hz сканиране

PHILIPS 32PFL5404H / PHILIPS 37PFL5604H 32/37’’ (81/94 см) LCD FULL HD телевизор • DVB-T/C тунер за ефирна и кабелна цифрова телевизия •”PIXEL PLUS HD” система за по-остра и ясна картина • 3D комби филтър, динамично подобрение на контраста • активен контрол, светлинен сензор • резолюция: 1920x1080p • яркост: 500 CD/m2 • динамичен контраст: 50 000:1• вграден USB вход за снимки,

музика и филми• 3 HDMI входа с “Easylink” функция, VGA вход

NEO TF-2201LCD 22” (56 см) LCD телевизор•резолюция 1680 X 1050•размери екран: 16:10•контраст: 700:1 •яркост: 300CD/M2•време за реакция: 8MS•входове: HDMIХ1; SCART Х1

32/37

“81

/94 см

22 “

56 см

14 “

36 см

BLAUPUNKT BRISBANE SD48Авто USB/SD/MMC плейър •възпроизвеждане на МР3/ WMA OT SD/

MMC карта •4X50W- изходна мощност •USB 2.0 - порт, ID3-TAG •фронтален аудио вход

•AUX IN •четири канален изход за усилвател

•цветен дисплей (4096 цвята) •памет за 25 станции

GARMIN NUVI 1490T + BG MAP Автомобилен GPS навигатор •качена карта на Европа и България •екранни текстови съобщения на български •WQVGA TFT дисплей 5” (12.7 cm), TOUCH-

SCREEN •гласови напътствия ‘’завой по завой’’ на български •LINE-ASSISTANT - показва платното в което се намирате

•HANDS-FREE набиране чрез BLUETOOTH

NEO TV-1426 14’’ (36 см) телевизор •249 канала памет •хипербанд тунер •AV вход •OFF таймер •мултисистемен PAL/SECAM/BG/

DK/NTSC

1349.1349. 1499.1499. 1199.1199.1399.1399.

1179.1179. 689.689. 349.349. 99.99.

39.39.9090 119.119. 269.269. 239.239. 649.649.

599.599.869.869.

549.549.949.949. 999.999.1049.1049.799.799.

ХИТЦЕНА

ХИТЦЕНА

FULL HD

400 Hz сканиранеFULL HD

FULL HD

PIXEL PLUS HD

НОВмодел

резолюция 1680 X 1050

ХИТЦЕНА

ХИТЦЕНА

USB вход

WINDOWS XP HOME

6 клетъчна батерия

ХИТЦЕНА

+чанта и мишка

безплатен ъпгрейт до Windows 7+чанта

+чанта и мишка

Ultra Slim

безплатен ъпгрейт до Windows 7

ХИТЦЕНА

Тел.: 02/9421 205�� * ��

�� * �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

399.ARISTON ARXF-109Автоматична пералня •1000 оборота •електронно управление •клас “А” •капацитет 6 кг.

zanussi zcm-560mw1 Готварска печка

•2 газови котлона •2 електрически

котлона (1 бързонагряващ)

•вентилаторна фурна

•5 функции •размери: в/ ш/ д

- 85/ 50/ 60 см

+TEFAL

тиган 24 см

ELECTROLUX EKC-501503WЕлектрическа готварска печка

+TEFAL

тиган 28 см

BRAUN 3170 NEWЕпилатор•20 двойки пинсети •2 скорости на епилация •обезболяваща система с

масажни ролки •четка за почистване

BRAUN ES-1Преса за коса• мощност 140W • керамични плочи• термостат • контрол върху

натиска на косата

MSI CX700X-010EU •INTEL® CORE™2 DUO PROCESSOR ,

T4200(2.0 GHZ)•17.3”(16:9), WXGA+ GLARE (1600X900) •VGA ATI® MOBILITY RADEON™

HD4330 512MB•4GB DDRII, 320GB SATA HDD•SUPERMULTI DVD-RW, 4-IN1 CARD

READER 802.11BGN, WIRELESS LAN, GIGABIT LAN BT, WEBCAM, 3*USB, HDMI, NUMERIC KBO

MIDEA HS-241FN Вертикален фризер •общ обем 185 литра •пет отделения •отделение за лед •eнергиен клас “А”

NEO WM-AE600Автоматична пералня•600 оборота •електронен програматор •клас “А” •Голям люк - 44 см

NEO BCG-200 REFRIGERATOR Хладилник с горна камера •общ обем- 155 л. •обем на хладилната част- 115 л.

NEO MWO-M8205 Микровълнова печка •мощност-700 W •обем 20 л •размразяване •30 мин. таймер

PHILIPS HD-4417/20 Електрическа скара • мощност 2000W • загряване до 250 градуса • топлоизолирани дръжки • терморегулатор • напълно разглобяема • възможност за почистване в съдомиална

PHILIPS HR-7745 Кухненски робот •мощност 800 W •универсален нож •нож за тесто •5 рендета •сокоизтисквачка •цитрус преса •миксер •шейкър кана •кутия за

принадлежности

INDESIT BAAN-12Хладилник с фризер •хладилна част 180 л

•обем на фризернатачаст- 40 л.

•автоматично размразяване

•енергиен клас “А” •отделение

за плодове и зеленчуци

•размери В/ Ш/ Д - 121/ 50/ 57 см.

•автоматична дозировка

•регулиране на обороти

•регулиране на температура

•специална програма дезинфекция

•програма освежаване за 15 мин.

•керамичен плот - 4 зони

• вентилаторна фурна

•функция “размразяване”

• механичен таймер

•индикатор за остатъчна топлина

•размери В/Ш/Д - 85/50/60

MIDEA WQP8-9205MIDEA WQP8-9205 SILVER*Съдомиялна машина

• 8 комплекта • 7 програми • 4 температури • отложен старт • електронен

програматор • индикатори-сол

/ гланц •размер В/Ш/Д-

85/45/60

NEO CH-300T Конвектор •мощност 2000 W •вентилатор

MIDEA NYAKF-12 Масленрадиатор •мощност 2500 W•вентилатор•12 ребра

NEO FH-3504 Вентилаторна печка •мощност 2000 W

•автоматично дозиране на водата

•програма „бързо изпиране” •бутон “без

центрофуга” •защита от

препълване •за 5кг пране

Пакетна цена

1+1

44 см

Върни стар уред и вземи хлебопекарна MOULINEX с

15% отстъпка!

TEFAL FV-3320Ютия•Плоча Ultragliss Diffusion•85 г/мин. паров удар•Променлива пара 0-30г/ мин•Антиваровикова игла•Мощност 2000W

PHILIPS FC-8440/01 Прахосмукачка •1800 W •всмукателна мощност 275 W •постоянна торба •регулация на мощността •метална телескопична тръба • 2 допълнителни накрайника

+торбиclassic

299.599.

1199.1199.

599.599. 339.339. 399.399.**

429.429. 569.569.

69.69. 119.119. 69.69.9090

49.49.79.79.

15.15.

99.99.9090

129.129.

219.219.

и

ви подаряват 5 години гаранция за всеки закупен

хладилник с фризер или горна камера в периода 07.10. - 31.12.2009

AEG S-60362Хладилник с фризер•2 компресора•енергиен клас А+

•аларма за висока температура

•стъклени лавици•автоматично

затваряне на вратата

•общ обем 359 л•обем хладилник 245 л•обем фризер 92 л•възможност за

промяна посоката на отваряне на вратата

•размери-ВxШxД: 185x59.5x62.3 см

799.

•фризерна част 90 л

•клас A+ • саморазмразяващасе хладилна част •размери В/Ш/Д:

- 175/60/60 см

379.379.

ELECTROLUX EWF-8040W Автоматична пералня •800 оборота •електронно управление •клас “АА” •капацитет 5 кг.

•автоматично дозиране

•регулиране на оборотите

•размери: В/ Ш/ Д- 85/ 60/ 60

499.499.5години

гаранция

17.3”(16:9), WXGA

5години

гаранция

5години

гаранция

ХИТЦЕНА

åÄÉÄáàçà íÖïçéåÄêäÖíëÓÙËfl, ·ÛÎ. ñ‡Ë„‡‰ÒÍÓ ¯ÓÒÂ 92, ÚÂÎ.: 02/970 48 88, ëÓÙËfl, ·ÛÎ. Ö‚ÓÔ‡ 189, ÚÂÎ.: 02/925 00 26, ëÓÙËfl, ñìå Ô‡ÚÂ, ‚ıÓ‰ ÓÚ ÛÎ. íË‡‰Ëˆ‡, ÚÂÎ.: 02/92 60 372, ëÓÙËfl, ÊÍ. ÑÛÊ·‡ – Ï‡„‡ÁËÌ Ö‚ÓÔ‡, ÚÂÎ.: 02/97 91 334ëÓÙËfl, MALL CITY CENTRE SOFIA, ÒÂ˘Û ı-Î ïÂÏÛÒ, ÚÂÎ.: 02/964 24 90, ëÓÙËfl, MALL OF SOFIA, ·ÛÎ. ÄÎ. ëÚ‡Ï·ÓÎËÈÒÍË 101, ÚÂÎ.: 02/920 95 80, ëÓÙËfl, SKY CITY, ÛÎ. äÓÒÚ‡ ãÛÎ˜Â‚ 52, ÚÂÎ.: 02/ 971 87 85ëÓÙËfl, ëÍÎ‡‰Ó‚‡ ·‡Á‡ àÎËflÌˆË, ·ÛÎ êÓÊÂÌ 31, ÚÂÎ.: 02/810 43 10, ëÓÙËfl, ·ÛÎ. ÇÎ‡‰ËÏË Ç‡ÁÓ‚, ÚÂÎ.: 02/80 62 810, ëÓÙËfl, ÔÎ. èÂÚÍÓ ê. ëÎ‡‚ÂÈÍÓ‚ 11, ÚÂÎ.:02 926 60 70, Ç‡Ì‡, ÛÎ. ñ‡ éÒ‚Ó·Ó‰ËÚÂÎ, ÚÂÎ.: 052/57 41 99Ç‡Ì‡, Phoe Mall, ·ÛÎ. ëÎË‚ÌËˆ‡ 201, ÚÂÎ.: 052 728 029, Ç‡Ì‡, ·ÛÎ. äÌflÁ ÅÓËÒ I, èËÍ‡‰ËÎË Ô‡Í, ÚÂÎ.: 052/300 791, ÑËÏËÚÓ‚„‡‰, ÛÎ. ã‡ÈÔˆË„ 2, ÚÂÎ.: 0391/68 0 50, ÑÓ·Ë˜, Ê.Í ÑÛÊ·‡ 4, Ï‡„‡ÁËÌ 1 Ë 2, ÚÂÎ.: 058/690 585èÎÂ‚ÂÌ, ·ÛÎ. Ö‚ÓÔ‡ 6, ÚÂÎ.: 064/892 360, 892 370, èÎÓ‚‰Ë‚, ·ÛÎ. Å˙Î„‡Ëfl 4-ÚË ÍËÎÓÏÂÚ˙, ÚÂÎ.: 032/90 50 60, èÎÓ‚‰Ë‚ 2, ‰Ó Ï‡„‡ÁËÌ åÖíêé, ÚÂÎ.: 032/65 45 60, èÎÓ‚‰Ë‚ 3, ·ÛÎ. åÂÌ‰ÂÎÂÂ‚ 2Å, ÚÂÎ.: 032/ 278 210èÎÓ‚‰Ë‚ 4, ÛÎ. èÂÛ˘Ëˆ‡ 8, ÚÂÎ.: 032/ 273 580, ÅÛ„‡Ò, ÛÎ. í‡ÌÒÔÓÚÌ‡, ÚÂÎ.: 056/ 861 068, ëÎ˙Ì˜Â‚ ·fl„, Ú˙„Ó‚ÒÍË ˆÂÌÚ˙ Royal Beach, ÚÂÎ: 0554/25 190, ëÚ‡‡ á‡„Ó‡, Í‚. ÜÂÎÂÁÌËÍ, ÚÂÎ.: 042/27 70 12ÇÂÎËÍÓ í˙ÌÓ‚Ó, ÛÎ. å‡„ËÒÚ‡ÎÌ‡ 17, ÚÂÎ.: 062/614 242, ÇË‰ËÌ, ÏÂÒÚÌÓÒÚ å‡ÈÒÍË ãÂÒ, ÚÂÎ.: 094/691 410, Ç‡ˆ‡, ÛÎ. Ç‡ÒËÎ ä˙Ì˜Ó‚, àÁÚÓ˜Ì‡ ÔÓÏË¯ÎÂÌ‡ ÁÓÌ‡, ÚÂÎ.: 092/669 010, ÅÎ‡„ÓÂ‚„‡‰, ·ÛÎ. üÌÂ ë‡Ì‰‡ÌÒÍË, ÚÂÎ.: 073/829 444É‡·Ó‚Ó, Í‚. ÇÓÈÌÓ‚Ó, Ì‡ ‚ıÓ‰‡ ÓÚ ëÓÙËfl, ÚÂÎ. 066/80 31 32, ï‡ÒÍÓ‚Ó, ·ÛÎ. ë˙Â‰ËÌÂÌËÂ 77, ÚÂÎ.: 038/609 000, ë‡Ì‰‡ÌÒÍË, Ì‡ ‡ÁÍÎÓÌ‡ Á‡ ÒÂÎÓ Ñ‡ÏflÌËˆ‡, ÚÂÎ.: 0746/34 600, ëËÎËÒÚ‡, ÛÎ. íÛÚ‡Í‡Ì 27, ÚÂÎ.: 086/ 878 800ëÂ‚ÎËÂ‚Ó, ÛÎ. ëÚÂÙ‡Ì èÂ¯Â‚ 90Ä, ÚÂÎ.: 0675/80 163, òÛÏÂÌ, ÛÎ. ëËÏÂÓÌ ÇÂÎËÍË 34 - Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 054/850 810, ëÎË‚ÂÌ, ÛÎ. Å. åËÎ‡‰ËÌÓ‚Ë 25 - Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 044/610 777, êÛÒÂ, ·ÛÎ. ãËÔÌËÍ 113Ä, ÚÂÎ.: 082/81 56 60è‡Á‡‰ÊËÍ, ÛÎ. ã˛·ÂÌ ÅÓflÌÓ‚ 1-Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 034/405 840, è‡Á‡‰ÊËÍ 2, ÛÎ. èÎÓ‚‰Ë‚ÒÍÓ ¯ÓÒÂ 115, ä˙‰Ê‡ÎË, ·ÛÎ. Å˙Î„‡Ëfl 115, ÚÂÎ.: 0361/21 160, åÓÌÚ‡Ì‡, ÏÂÒÚÌÓÒÚ ã˙Í‡Ú‡, ÚÂÎ.: 096/39 05 10ãÓ‚Â˜, ÛÎ. í˙„Ó‚ÒÍ‡ 45, ãÓ‚Â˜ ëËÚË ñÂÌÚ˙, ÂÚ. 2, ÚÂÎ.: 068/68 98 10, üÏ·ÓÎ, ÛÎ. Ä‰‡ 7, ÚÂÎ.: 046/68 218

åÄÉÄáàçà Ñéåéгр. Велико Търново, ул. Магистрална 40,062/670 425, гр. Габрово, ул Любен Каравелов 33,066/860 313, гр. Плевен, пл Свобода 25, Плевен МОЛ, 064/820122, гр. Самоков, ул. Софийско шосе ЗОА, 0722/60 578, гр. Сандански, МОЛ Сандански, ул. Банска 4,0746/22 007, гр. Свищов, ул.Петър Ангелов 28,063/164 003, гр. Търговище, бул. Ал. Стамболийски 42, 060/165 554, гр. Асеновград, бул. България 68,0331/62 785, гр. Горна Оряховица, ул. Янко Боянов 12,0618/20910, гр. Дупница, ул.Николаевска 59,0701/41 936, гр. Ихтиман, бившата баня до автогарата, 0724/82 228, гр. Харманли, кв. Дружба бл. 4,037/382 089, гр. Разград, бул. България 36, тел. 084/633190, гр. Пловдив, бул. Брезовско шосе 180 (склад №5), 032/963 873, гр. Гоце Делчев, местност Мочура, 0751/60 845, гр. Гълъбово, бул. Република 2,0418/63 336, гр. Карлово, ул. Теофан Рапнов, Борова местност, 0335/980 88, гр. Свиленград, ул. Г. С. Раковски 11,0379/63 003 гр. Силистра, ул. Драгоман 13,086/821 658, гр. Смолян, ул. Бузлуджа 3,0301/813 37, гр. Казанлък, бул. 23-ти пех. шипч. полк 80,0431/70130, гр. Петрич, ул. Цар Борис III 50, 074/561 510 гр. Пещера, пл. България 1,0350/62 724, гр. Бургас 2 в Бургас Плаза Мол, ул. Транспортна, 056/522186, гр. Благоевград, бул. Св. Д. Солунски 21,073/834 251, гр. Бургас 056/581807 Янко Комитов 8А, гр. Варна, бул. Република 60,052/599 501, гр. Монтана, бул. “Зти март” 139,096/301 347, гр. Пазарджик, ул. Димчо Дебелянов, 034/442 506, гр. Плевен, ул. Сан Стефано 80,064/800 850, гр. Пловдив, ЖК Тракия, бул. Освобождение 47,032/682 056, гр. Русе, бул. Липник, 082/871 761, гр. Русе, бул. Христо Ботев 38,082/860 876, гр. Сливен, ул. Георги Данчев 30, 044/686 555гр. София, ЖК Младост III, ул. Ф. Аврамов 3,02/975 50 37, гр. София, кв. Овча купел, ул. Кукуряк 3, 02/955 41 58, гр. София, кв. Банишора, ул. Скопие 1,02/891 35 90гр. Хасково, бул. Съединение 44,038/662 319, гр. Шумен, бул. Симеон Велики 28,054/882 327, гр. Ямбол, ул. Граф Игнатиев 30,046/660119

КУПИ ВЕЧЕ ИОНЛАЙН ОТ

WHIRLPOOL AWO/E-81200CАвтоматична пералня

WHIRLPOOL AWZ-8678Сушилня 6-то чувство

•сушене на принципа на конденза

•капацитет- 8 кг •дигитален дисплей •електронно управление •отложен старт •освежаваща програма •размери В/ Ш/ Д - 85/ 60/ 60 см

• 1200 оборота • регулиране на

оборотите • регулиране на

температурата • капацитет 8 кг. • отложен старт • енергиен клас “А+“ • 6 -то чувство

PANASONIC NA-14VA1WGN Автоматична пералня • 1400 оборота • капацитет 7кг. • отложен старт

• програма за упорити петна

• програма за одеала • бутон за лесно гладене • инверторен мотор • самопочистване на

барабана • 3D сензор • 15мин.

кратка програма • размери - 85/60/60

+ Panasonic ES2401Комплект заманикюр

+ Panasonic NN-GD458+ Panasonic NN-GD458Микровълнова печкаМикровълнова печкаInverterInverter 1099.

Пакетна цена

1+2

799.799. 799.799.Подарък монтажен кит и

безплатен монтаж при закупуване на двата уреда.*монтажният кит се получава при

монтаж от оторизиран сервиз.

6години

гаранция

6години

гаранция

Приставка за изграждане

на нокти

Приставка за пилене и

полирае на нокти

Приставка за избутване

на кутикули



обходимо да се прави концесия, защото това е една много дълга процедура“, пресмята Жипонов. Испанската фирма всъщност е поискала да тръгне по тази бав-на процедура. В края на август миналата година FCC поисква разрешение за търсене на под-земни богатства - строителни материали в района. МРРБ пита има ли и други желаещи и през март тази година получава пис-ма за интерес от още три ком-пании. Затова и трябва да се ор-ганизира конкурс. Такъв обаче все още не се е състоял.

И други представители на държавната и местната власт не правят нищо. Сигналите до тях за незаконните изкопи са от граждани и засегнати фирми остават без отговор. „Сигнали-зирал съм вече министерството на транспорта. Но да санкцио-нирам FCC, която има сключен договор с държавата... Айде да не си правим тази илюзия“, каз-ва областният управител на Ви-дин Пламен Стефанов.

Кметът на града Румен Ви-дов заяви, че научава за доби-ва от екипа на „Капитал“. Ме-сец и половина по-рано на прес-конференция на въпроса какво ще направи, за да спре незакон-ния добив, отговаря, че тогава научава за него и ще трябва да проучи въпроса.

Важна подробност е, че в ра-йона на Видин има фирми, по-лучили право да добиват инерт-ни материали, подходящи за из-ползване във въпросните наси-пи. Те обаче плащат концеси-онна такса на държавата. Имат разходи по проучването на бо-гатствата, както и ангажимент да рекултивират терена. Дъл-жат ДДС на държавата за про-дадените количества и не на последно място се контроли-рат обемите, които добиват. „Не може да се конкурираме с откраднатото. Дори и да рабо-тим на цени, които само да по-

криват разходите ни, няма на-чин да дадем по-изгодна“, обяс-нява Иво Атанасов, един от соб-ствениците на „Драгажна ком-пания Тимок“, която има права за добив в близост до моста.

500 хиляди причиниТази история има и друго лице. То обаче се вижда само от два еднакво тъмни и вехти кметски кабинета, превърнати през по-следните месеци в нещо средно между бюра по труда и офис на агенция за имоти. Единият е в село Кутово, а другият - в съсед-ното Антимово. Двамата пред-ставители на местната власт също виждат изкопите. Само че в тях не забелязват наруше-ние на закона. Под хумусния слой за тях се крие замогването на селата им. Обещан ремонт на пътя или сградата на общината в знак на признателност от ис-панската компания за сътруд-ничеството. И, разбира се, рабо-та за младите.

Кметът на село Кутово Живко Недялков разказва, че още през миналата година от испанска-та компания са се свързали с него, като са го помолили за съ-действие да издирят собствени-ците на имоти в района, за да им се предостави достъп, да се направят сондажи на почвата. След като пробите са взети, му е посочен конкретен квадрант в землището, чиито собствени-ци трябва да бъдат издирени, за да се купи земята им. По думи-те на кмета към момента испан-ците вече са окрупнили терен от 200 декара. Остават само още 50 декара „парчетии“, уточнява той. По оръфаните краища на поземлената скица с „квадран-та и парчетиите“ на бюрото му може да се съди, че се използва често. С черно на нея са оцвете-ни купените земи, а тези, чии-то собственици още се издирват, са в розово. „Прави си ти смет-ката. Това са 200 декара купени

„Не е необходимо да се прави концесия, защо-то това е една много дълга процедура“КОНСТАНТИН ЖИПОНОВ, ръководител на звеното по управление на проекта „Дунав мост II“ от страна на МТ

и още 50 за купуване. По две хи-ляди лв. на декар плащаха. Това са 400 хиляди лева, влезли в се-лото, и още 100 за влизане“, пре-смята кметът на Кутово.

На тези земи обаче още не се копае. Изкоп в района все пак има, но той е на общински те-рен. Недялков казва, че никой не го е питал. Просто камиони-те почнали да минават през се-

лото, а и там, където са копа-ли, пътят е започнал да пропа-да, разказва кметът. Отишъл на място да се „скара“. Но не гово-ри испански и не успял да се разбере с работниците.

Вместо 30 кг пшеница и литър олиоИсторията на кмета на Антимо-во Светослав Флоров звучи поч-ти по същия начин. И картата на бюрото му изглежда аналогич-но. Разликата е, че собственици-те на земя от неговото село в по-големия процент не са си прода-ли парцелите, а са ги дали под

наем. И както сам казва „мно-го добре са постъпили.“ „Не ме притеснява, че сте се загрижили за инертните материали. Едно ще ви кажа - това са много пари. По 750 лв. дадоха на година наем за декар. Арендата, дето я дават тука за тая земя, е 8 лв. Смятай си. 30 кг пшеница по 20 ст. кило-то и един литър олио“, уверено обяснява кметът на Антимово. И веднага сравнява как, когато Министерството на транспорта отчуждавало терените, нужни за изграждане на моста, на се-ляните давали цена от 700 до 900 лв. на декар. „Те само от наема за две години ще си вземат 2 хи-ляди лева, а в Кутово са прода-ли за толкова. Покрай моста по-сле може пък нещо да стане, я складове, я промишлена зона“, довършва той бизнес плана. И казва, че испанската фирма е много коректна. Щели да мах-нат хумусния слой и да вземат височината. Така теренът ще стане от хълмист равен и тога-ва ще си върнат хумуса и ниви-те на хората.

Отворен финал Краят на тази история не е ясен. Но основните сюжетни линии, по които може да се развие, са две. В първата Министерството на околната среда и водите, ко-ето отговаря за контрола над не-законния добив, прави провер-ка и санкционира нарушители-те. Испанската компания разби-ра, че дори и в България зако-нът е равен за всички и започ-ва да го спазва. А на закупени-те декари земя засажда напри-мер лозя и става най-големият производител на вино в райо-на. В същото време държавата започва да дава по-бързо разре-шения за концесии, но затяга контрола.

Вторият вариант е никой да не направи нищо, а Дунавската равнина да стане с един милион кубика по-равна. � K

Петров, който е директор кон-цесии в МРРБ: „До момента ми-нистърът на регионалното раз-витие и благоустройството не е инициирал конкурсна процеду-ра, съответно не е издал разре-шение за проучване на подзем-ни богатства - строителни мате-риали в местността, съответно няма законен добив.“

„Поне 12 млн. евро по-евтино ще излезе на испанската компа-ния, ако сами си добият мате-риала и съвсем правилно са се ориентирали. Така е по-евтино и най-вече по-удобно... Не е не-




Фалит експрес

Жп транспортът в България се нуждае от революционна промяна. Макар и болезненаКалина ГОРАНОВА

Българската железни-ца е може би най-ло-шото, което получа-ва всеки, застанал на-чело на транспорта в България.

На практика никой от уп-равляващите сектора до-сега не успя да промени „системата”, както я на наричат самите железни-чари. А „системата” из-

глежда така. Бивша воени-зирана структура. Според закона изпълнява социал-на функция, част от която е, че дава работа на над 30 хил. души (но това не го пише в закона). Движи се със средна скорост 47.7 км в час. Ползва се ряд-ко от хората, които имат възможност да използ-ват друг транспорт. Обо-ротът на БДЖ е над поло-вин милиард лева на годи-на. Компанията обаче по-стоянно отчита загуби. А за капак в „системата” се наливат пари от данъците на всеки гражданин.

Финансовият пъзел в БДЖ се подреждаше труд-но всяка година. Сега оба-че покрай кризата неофи-циалната насъстоятел-ност на жп дружества-

та лъсна в целия си бля-сък. Икономическите за-труднения докараха про-блеми и на единственото звено, което през години-те реализираше печалби и може да съществува са-мостоятелно - товарните превози. То подпомагаше финансово другите звена от сложната железопътна структура (виж графика-та) чрез непозволено крос-субсидиране. В допълне-ние се оказа, че ръковод-ствата на дружествата са похарчили основната част от държавните субсидии за 2009 г. още в първите месеци на годината.

С извинение за клише-то, но кризата може да се окаже и добра възмож-ност, стига проблемите в железницата да не бъ-

дат свеждани само до за-бавени заплати, протести на служителите и закъс-нели влакове. По-важно-то в случая е как тази сис-тема, чието поддържане към момента е инерцион-но, може да оправдае ми-лионите, които всяка го-дина се наливат в нея.

Страната е късаЗа тази цел новото пра-вителство трябва да даде отговор на един въпрос, който досега беше стара-телно избягван от пове-чето предишни кабине-ти - каква точно ще бъде ролята на железницата? Но не социалната й роля, а дългосрочното й мяс-то в контек ста на цяла-та транспортна схема на страната, очак ваното ма-

щабно магистрално строи-телство. И къде точно ней-ното съществуване е ико-номически обосновано.

Една възможност е еко-логичността на железни-ците. До тази идея (заед-но с ползите от разтовар-

ването на магистралите) страните от Западна Евро-па стигнаха още в края на 80-те години. Така на ба-зата на междудържавно сътрудничество, публич-но-частно партньорство

и огромни инвестиции на Стария континент се по-явяват високоскоростни-те влакове. На въпроса дали и в България някога ще има такива обикнове-но отговорът е „не, стра-ната е къса”. И наистина примерът с европейските високоскоростни влако-ве не е напълно уместен на местна почва. Но все пак показва, че жп транс-портът може да има мно-го повече икономически смисъл, отколкото сега в България. За тази цел на-железницата трябва да се качат платежоспособните пътници.

Бързината е от значениеЗа да има обаче повече пътници, пътуването с

БДЖ трябва да бъде извадено от финансо-вия колапс, и то бързо. За момента това е основната задача пред ръководството на дружеството и правителството, ко-ято трябва да бъде решена, преди да се

мисли за дългосрочни промени в жп транспорта.

Освен че субсидиите бяха похарчени предизборно, проблемът е, че в БДЖ са приети някои странни биз-нес практики.

Вагони, пълни със загубиВ момента и трите дъщерни дружества на БДЖ ЕАД са на загуба от общо над 28 млн. лв. (виж инфографи-ката). На техния фон компанията майка е на печалба от 6.14 млн. лв. Финансовият успех на шапката БДЖ се крие в това, че тя отдава под наем вагоните и ло-комотивите, които са в нейния капитал, на дъщер-ните си дружества, като локомотивите минават дори през още по-сложна схема. При това наемите, които плащат самите превозвачи за собствените вагони на компанията, са доста над пазарните в Европа, казват запознати със системата. Размерът им се изчислява по сложна формула (цена на 1000 бруто тон киломе-три). Така например за пътуване от София до Бургас и обратно използването на локомотива излиза 1150 евро. За сравнение - локомотивите на европейските железници могат да се наемат и за 500 - 600 евро на ден. След като се прибавят и другите разходи (инфра-структурни такси, ток и заплати), излиза, че наемът

е почти половината от себестойността на цялото пъ-туване, изчислява бивш шеф на държавното друже-ство. Това може и да е фирмена политика на компа-нията, но не забравяйте, че при кандидатстването за държавната субсидия БДЖ защитава нужния й раз-мер, който трябва да се отпусне от бюджета имен-но на основата на разходите си. По отношение на са-мата държавна субсидия също се наблюдава стра-нен феномен. Тя стабилно расте през годините (за 2010 г. трябва да достигне 165 млн. лв.), докато пътни-ците намаляват. През 2000 г. пътуванията са 50 млн., а през 2008 г. са паднали на 33 млн. на година. Тоест превозването на един пътник струва все по скъпо.

Транспортно тангоВ стратегията си за стабилизиране на БДЖ транс-портното министерство заложи малки оптимизации. От 59 звена в системата ще останат 25, а 16 дирекции ще бъдат намалени на 6. Реорганизацията с 60% на ръководния състав ще доведе до спестяването на 1 млн. лв. годишно, крайно недостатъчно предвид за-губите на компанията.

На практика коефициентът на полезно действие при превоза на товари от държавната компания е 2-3 по-нисък от това на една частна компания - на база тонове превозен товар и брой служители. Любопит-ното в случая е, че въпреки кризата работата на ня-кои от частните компании расте. За миналата година сравнително младият конкурент БЖК е превозил 1.6 млн. т товари. Това количество вече е достигнато, а

Половин милиард какво? �

Спусната бариераЗа подобряването на работата на систе-мата навлизането на частната инициа-тива винаги действа стимулиращо. Към момента пазарът е отворен единствено за товарните превози и вече има няколко частни превозвача. ЖП системата все още не е напълно гостопри-емна и към тях. През пролетта на 2009 г. в Комисията за защита на конкуренцията пристига желба от частната „Българска железопътна компа-ния”. Тя е срещу БДЖ и е за злоупотреба с гос-подстващо положение. Мотивите са, че няма равнопоставен достъп до инфарсруктурата. Така например на границата с Турция и Гърция влакът може да бъде предаден на

отсрещната страна само от БДЖ ЕАД. Това става по силата на междуправителствени спогодби, които не са променени до момента въпреки либерализаци-ята на карго пазара. В бургаското пристани-ще може да маневрира пак само държавната жп компания. Това пък е по силата на договор между железницата и пристанището. При наличието на частни играчи обаче избрани-кът за извършването на подобна услуга трябва да е минал през процедура по Закона за обществените по-ръчки. Резултатът е, че частните компании трябва да заплащат излишно на БДЖ за услуги, изпълнявани от нея по наследство, несъобразено с новата реалност.

В кризата неофициалната несъстоятелност на жп дружествата лъсна в целия си блясък СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Съществуването на железницата трябва да е икономически обосновано.

прогнозите са, че до края на 2009 г. товарите й ще дос-тигнат 2.1 - 2.2 млн. тона.

На другия полюс е държавното дружество за пре-воз на товари, което постоянно губи пазарен дял. За-това новата идея на транспортното министерство да се създаде силно маркетинг звено е добра. Към мо-мента товародатели се оплакват, че офертите им се изготвят с месеци. Процедурата минава през коми-сия за търговска политика. Често не се дават ясни от-говори кога дадена пратка ще пристигне. По желез-ницата не се превозват бързооборотни стоки, но ако на пристанището чака кораб и трябва да плаща так-си за престоя си там, това е проблем.

Идеята, която в момента се обсъжда с юристи, три-те дъщерни дружества да се слеят в компанията май-ка, обаче е крачка назад. Съществуват изисквания този транспорт, и особено товарният, където има и частни компании, да бъде напълно либерализиран. Това няма да стане, ако товарните превози са част от общото счетоводство на компания, която получава пари от бюджета. Според представители на сектора по-добрият вариант би бил товарните превози, кои-то имат потенциал да печелят, да се извадят тотално от организацията и да се подготвят за приватизация. Така, ако се премахне странната структура „БДЖ Ло-комотиви”, ще останат само пътническите превози, които ще разполагат със собствен парк, и то без да плащат наеми. Така парите, от които ще има нужда компанията, ще са по-малко и ще е ясно за какво точ-но отиват. � K



„БДЖ Пътнически превози“ � Превозва пътници � Плаща наем за локомотивите на „БДЖ Локомотиви“ и наем за вагоните на компанията майка

Финансиране: � От държавния бюджет под формата на субсидия за покриване на нерентабилните превози� От продажбата на билети

„БДЖ Товарни превози“ � Превозва товари� Плаща наем за локомотивите на „БДЖ Локомотиви“ и наем за вагоните на компанията майка � Поддържа ги и ремонтира

Финансиране:� От приходите от товародателите

„БДЖ Локомотиви“� Отдава под наем локомотиви (заедно с машинистите) на другите две дъщерни дружества, като преди това самото то ги е наело от компанията майка

Финансиране: � От наемите, които заплащат другите две дъщерни дружества

Текуща загуба към средата на 2009 г.



1.564 млн. лв. 18.293 млн. лв. 18.293 млн. лв.

НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФАРСТРУКТУРА“ � Тя се грижи за поддържането на релсовия път и на гарите

Финансиране: � От държавния бюджет� От инфраструктурни такси, които заплащат превозвачите

Брой служители за 2008 г.

Задължения

16 070

100 млн. лв.


16 млн. лв.

„БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ“ ЕАД� Дружеството майка координира и контролира останалите � Отговаря за инвестиционната политика � Собственик е на активите, в това число вагоните и локомотивите, които отдава под наем на дъщерните си дружества.

Финансиране: � От наемите на вагоните и локомотивите, които заплащат дъщерните му дружества

Задължения

Брой служители за 2008 г. (вкл. и на 3-те дъщерни дружества)

16 888

� Задължения към доставчици: 150 млн. лв.� Задължения към кредитори: 37 млн. лв. до края на 2009 г. � 101 млн. лв. за 2010 г.

Текуща печалба към средата на 2009 г.

6.137 млн. лв.

влак трябва да си спече-ли статута на бързо. Въ-преки че в близките десе-тилетия влаковете в стра-ната едва ли ще се движат с 300 км/ч, според експер-тите на Национална ком-пания „Железопътна ин-фраструктура” след мо-дернизация на линиите може да се развиват ско-рости от 160 - 200 км/ч. За целта са нужни инвести-ции. За модернизация на 1 км жп път са необходими 2 млн. евро. Железопътна-та мрежа в страната е око-ло 4200 км, като от нея ос-новни са 3000 км. Така об-щата инвестиция изли-за общо 6 млрд. евро. по оценки на бивши служи-тели на БДЖ. За сравне-ние - за 2008 г. НКЖИ е по-лучило държавно финан-сиране от 150 млн. лв.

Намирането на сред-ствата обаче не е невъз-можно. „За целта могат да се теглят заеми, да се при-бегне до публично-част-но партньорство, а и има средства от еврофондове-те“, коментира Георги Ан-гелов, старши икономист в „Отворено общество“. Инвестициите обаче тряб-ва да са в конкретни рен-табилни линии. Такива са линиите, част от европей-ските коридори, които ми-нават през България. Вла-ковете от София до Бургас и от София до Варна пък реализират една трета от общия пътникопоток на БДЖ (общо 33 млн. пъту-вания годишно).

След като скоростта се повиши, идват и инвести-циите в модерни влакове, които да могат да я под-

държат и да са приятно място за пътниците. До-брата новина в случая е, че съкращаването на вре-мето за пътуване, освен че ще привлече повече кли-енти, ще доведе и до на-маляване на необходимия брой влакове. По-високата скорост гарантира повече курсове. Оттам намаля-ва и размерът на необхо-димите инвестиции за ку-пуване на нови влакове. Въпреки това обаче стой-ността на нови влакове из-глежда непосилна за БДЖ в момента - около 500 - 600 млн. евро.

Смаляването на гигантаОще през 1998 г. Световна-та банка изтъкна, че подо-бряването на финансови-те резултати на жп транс-порта е невъзможно, без да бъдат спрени нерен-табилните линии. Преди време самото БДЖ при-зна, че 80% от приходите идват от 20% от мрежата. „Гръцките железници са най-големият автобусен превозвач в Гърция“, ко-ментира представител на консултантска компания в сферата на транспорта. И за да отидем още по-да-леч - в конституцията на-истина пише, че държава-та трябва да осигури без-проблемното придвижва-не на гражданите. Но не и с какво. Към момента оба-че железницата държи да е навсякъде, и то на вся-ка цена. А това се запла-ща от всички български граждани, повечето от ко-ито не биха се качили на влак. � K

Как изглежда жп „системата“



Гиньо Ганев, омбудсман на републиката, изживя-ва посвоему края на све-та. През лятото го спохо-ди тревожно видение: „В България правозащитни-ят проект на модерната западна цивилизация все-ки момент ще бъде окон-чателно изпълнен, каз-ва си конституционният апокалиптик. Правата на инвалидите, на болните, на малцинствата, на за-творниците, на хомосек-суалните, на кой ли не - всичко това е минала за-дача. Остават някои де-тайли. Но за да бъде до-край осъществен епохал-ният замисъл с фунда-менталните права, тряб-ва бързо да се отхвърли и тази малка работа. Тряб-ва да се насоча към мал-

Иманярят и неговият омбудсман

Стефан ПОПОВ*

Колекционерите спечелиха битката със закона

та се развиват до голяма степен

По предизвестен начинСъдът обявява за проти-воконституционна една нескопосана постановка в Закона за културното на-следство (ЗКН), засягаща правото на собственост именно на мегаколекци-онерите на археологиче-ски предмети. Въпреки това казусът е любопи-тен, защото се разигра-ва не толкова като кон-фликт на закон с консти-туцията, а като конфликт между редове от консти-туционни норми. В този конфликт съдът много се д о -

ближава до ролята на арбитър, който решава коя конституционна ори-ентация и перспектива следва да се кредитира като по-съществена и по-основна.

Ядрото на целия спор е в текст, който изисква за предмети със статут на национално богатство правото на собственост да се легитимира с „офи-циален документ“. Ако не представи „официален документ“, лицето с фак-тическа власт над пред-мета не е негов собстве-ник, а само „държател“. Изрично се посочва, че

такива лица не могат да

с е

позовават на изтекла придобивна давност; без-условно необходим е офи-циален документ.

Грубо казано, атаку-вайки закона, омбудсма-нът се позовава на кон-ституционните положе-ния за неприкосновеност на частната собственост, правовата държава и са-мото право на защита-та на правата. Обратно, защитата на атакувани-те текстове от ЗКН твър-ди, че археологически паметници, определени като „национално богат-ство“, са по принцип из-ключени от сферата на гражданското обръще-ние. Конституцията пред-вижда за тях статут на из-ключителна държавна собственост. Затова аргу-ментът с неприкоснове-ността на частната соб-ственост няма отноше-ние и не трябва изобщо да бъде прилаган.

В тази ситуация Кон-ституционният съд се оказва улеснен от не-брежната работа на за-конодателя. Публичният интерес при ограничава-не на правото на собстве-ност върху археологиче-ски паметници е разбира-ем и несъмнен: не може, не е редно, варварско е с 5-годишен срок на придо-бивна давност да се ока-жеш собственик пример-но на златна колесница, а някой ден защо не и на Кивота или на Свещения граал. Но да се огранича-ва това право с изисква-нето за документ от дър-жавен орган е несериозно. Законодателят е трябвало да поразмисли как Кон-ституционният съд пре-ценява тежестта на две-те страни. И щеше лесно да се сети, че Конститу-ционният съд неизбежно ще застане на страната на основното право, макар и срещу очевидния общест-

вен интерес. Просто

Такъв е този съдтой не би пропус-

нал шанса да даде предим-ство на фор-малните ар-гументации пред една п о - ш и р о -ко разбрана идея за кон-с т и т у ц и -о н а л и з ъ м . Изискване-то за офици-

а л е н д о к у -мент, от една

страна, допуска частната собстве-

ност върху пред-мети - национално

богатство, но, от дру-га, изнася легитимация-та й до границите на не-възможното. При такова формално неравновесие

ЗКН не може да защити публичния интерес сре-щу дивото иманярство. Човек ще си каже, че за-конът е правен с очаква-нето да бъде отменен. За-това и особените мнения на несъгласните с реше-нието Румен Янков и Бла-говест Пунев звучат вяло и минорно. Между редо-вете на мненията им се чете: ние, които разби-раме добре за какво ста-ва дума, сме обречени да бъдем малцинство.

През 1998 г. промени в закона за държавната собственост повличат и забраната за собственост върху археологически па-метници, макар промени-те тогава да не целят та-кава либерализация. Така или иначе бедата с архео-логическите находки за-почва от тази паметна го-дина и духа на реститу-ция от онова време. Днес държавата трябваше да бъде върната в кръга на собствените си задълже-ния да ги пази. След като белята веднъж е направе-на обаче, не е реалистич-но да се предлага еклек-тичното решение хем по принцип да се допуска правото на собственост, хем то да се ограничава по инструментално-бюро-кратичен начин. Законо-дателят трябваше да рис-кува с радикалното реше-ние за принципна, а не половинчата забрана за собственост. Това щеше да изправи съда пред по-тежка дилема: да защи-тава или отхвърля прин-цип, който пряко произти-ча от публичния интерес и от експлицитния текст в конституцията за „архе-ологическите резервати“ като „изключителна дър-жавна собственост“. Съд-ът просто нямаше да пос-мее да отмени една ради-кална забрана. Още пове-че че тя би била в съот-ветствие както с тради-цията в страните от Сре-диземноморието, така и с историята на самата България.

P.S. Иначе не е лошо с незначителна част от бю-джета си Конституцион-ният съд да си назначи езиков редактор и корек-тор. Така ще се избегне конфузията върховният пазител на правния език на нацията да публику-ва решения, гъмжащи от грешки в членуването на съществителните. Ще се ограничи и продукция-та на семантични шедьо-ври като израза „смисло-во значение“, за който те късат в уводен курс по философия на езика, ло-гика или семантика.

*Авторът е изпълнителен

директор на „РискМонитор“

ките общности, останали пренебрегнати при зани-манието с едрите неща. Например колекционе-рите - едно специфично малцинство от 5-6 души - на „движими култур-ни ценности - национал-но богатство“. Тях дори ги знам по име, което си е par excellence принос в конституционната антро-пология. Такава няма, но може и да възникне, ако сезирам Конституцион-ния съд.“ Не мога да из-мисля друго основание за искането, което известни-ят либерал-бюрократ из-прати на Конституцион-ния съд във връзка със Закона за културното на-следство (ЗКН). Омбуд-сманът е институция, ко-ято работи с приорите-ти и провежда полити-ка на защита на пра-вата. Начинът, по който български-ят омбудсман подрежда при-оритетите си и провежда правозащит-на полити-ка на висо-ко държав-но равни-ще, най-до-бре се обяс-нява с ведри образи като п р и в е д е н и я по-горе. Който има съмнения по въпроса, нека помисли защо нито една от другите пред-видени от конституци-ята институции не посмя да сезира съда с подобно искане.

Оттук нататък неща-

СНИМКА: БУЛФОТООмбудсманът Гиньо Ганев (вдясно) и известният колекционер Боян Радев

Последиците от плоския данък

ПРИЛОЖНА ИКОНОМИКА


Невен ВЪЛЕВ*

Плоският данък кара хората да декларират повече доходи, но няма пряк ефект върху производителността на труда.

иииците от плоския данък

777 - 23 октомври 2009 г.

от Gorodnichenko, Martinez-Vasquez and Peter** прави ана-лиз на това внушително покач-ване на бюджетните приходи в Русия, за да прецени дали то е резултат от въвеждането на плоския данък. Наред с данъч-ните реформи Русия по това време прави промени в приход-ната администрация с цел по-вишаването на събираемостта на данъците, а и икономиката расте със силни темпове. Ана-лизът трябва да разграничи влиянието на плоския данък от тези алтернативни причини за повишаването на данъчни-те приходи. Освен това, дори и да се установи, че въвеждане-то на плоския данък е допри-несло за повишаването на при-ходите, остава въпросът дали причината е в повишаването на производителността на труда и дохода, както твърди теорията, или в подобряването на събира-емостта на данъците.

Всички анализи за събирае-мостта на данъците са затруд-нени от това, че няма данни за реалните доходи, които да се съпоставят с декларирани-те доходи. В няколко държави периодично се създават този тип бази данни, като се набира проверена информация за гру-па хора и се съпоставя с данъч-ната информация, предоставе-на от други хора от същата гру-па. Да речем, удостоверява се реалният доход на извадка так-симетрови шофьори и резулта-тите се съпоставят с деклари-раните доходи на други такси-метрови шофьори от същия ре-гион. Ако има разлика, тогава това показва криене на доход.

Такива данни обаче няма за Русия. Затова авторите на ста-тията сравняват протреблени-ето на домакинствата с техния деклариран доход. По прин-цип разликата между потреб-ление и доход трябва да е срав-нително малка и да не се про-меня много във времето. Ако доходът на едно домакинство е, да речем, 1000 лева на месец, тогава то ще потреби примерно 900 лева на месец и ще спести 100. Не може потреблението да е 1500 лева на месец, ако декла-рираният доход е 1000 лева, ос-вен ако домакинството не жи-вее на кредит години наред или не харчи спестявания. В Русия малко домакинства имат свобо-ден достъп до кредит, а и аку-мулираните спестявания не са много. Съответно потреблени-ето би трябвало да е около ни-вото на дохода. Според дан-ните обаче руските домакин-ства потребяват около 30 про-цента повече от това, което им позволяват (декларираните) доходите.

Последствието от въвежда-нето на плоския данък в Русия е следният: разликата меж-

ду потреблението и деклари-рания доход се свива чувстви-телно след 2001 г. поради рязко-то покачване на декларирания доход. Авторите провеждат ред статистически тестове, за да ус-тановят дали това е резултат от други причини, като например затягането на данъчната адми-нистрация. Установяват, че ре-формите в админстрацията имат малък принос, но в край-на сметка голямата част от на-маляването на разликата по-требление-деклариран доход идва от това, че домакинства-та със сравнително висок доход преценяват, че при новите да-нъчни ставки е по-добре да де-кларират по-голяма част от ре-алните си доходи.

Статията също повдига въ-проса дали въвеждането на плоския данък е довело до по-вишаване на производителнос-тта на труда и на доходите, как-то твърди теорията. За този ана-лиз авторите изследват нивото на потреблението. Презумпци-ята е, че едно рязко повишава-не на реалните доходите би до-вело до по-голямо потребление на стоки и услуги, освен ако до-пълнителните доходи не бъдат спестени. След ред емпирич-ни тестове анализът показва, че промяна в реалните доходи почти не е настъпила.

Какво показва всичко това. Първо, въвеждането на пло-сък данък може да доведе до рязко повишаване на бюджет-ните приходи, особено ако дър-жавата има проблеми със съ-бирането на данъците. Второ, въвеждането на плосък данък не дава, само по себе си, сери-озен тласък на икономиката, поне не в рамките на няколко години.

Въвеждането на плосък да-нък в много държави е сравни-телно скорошен феномен, но вече има анализи за неговото въздействие. Няма обаче ско-рошни случаи за минаване от плосък данък обратно към про-гресивен данък, каквото беше наскоро предложението на пре-зидента. Съдейки по анализа, описан горе, един от вероятни-те резултати на такава промя-на би бил резкият спад в данъч-ните приходи, нещо, което не е желателно, особено в този мо-мент. В същото време опасени-ята за забавяне на икономиче-ския растеж поради по-прогре-сивен данък не изглеждат оп-равдани. Това обаче не отчита негативното влияние на неси-гурността, създадена от често променящо се данъчно законо-дателство. Защото освен прос-ти данъчните правила трябва да са и предвидими.

* Невен Вълев е доцент по иконо-

мика и старши научен сътрудник

по „Международни науки“ в Georgia

State University

**Gorodnichenko, Yuriy, Jorge

Martinez-Vasquez and Klara

Sabirianova Peter „Myth and Reality

of Flat Tax reform: Micro Estimates

of Tax Evasion Response and Welfare

Effects in Russia“ Journal of Political

Economy, 17(3) 2009.

В данъчната политика простите решения са по-добри, особено в държа-ви, където усложняването на процедурите и правила-та води предимно до нару-шения и корупция. Пример за това е въвеждането на плоския данък върху дохо-да в ред страни в преход, включително и в България от 2008 г.

На теория...От теоретична гледна точка предимствата на плоския да-нък, сравнен с прогресивния, са следните:

Намаляването на данъчната ставка на хора с висок доход води до по-голямо предлагане на труд, повече иновации и по-качване на производителнос-тта на трудa. Това увеличава икономическия растеж и дохо-дите и съответно бюджетните приходи. Въвеждането на пло-сък данък често се съпътства

от опростяване на калкулация-та на дохода, който подлежи на данък. По-ниският и прост да-нък, наред със стягането на да-нъчната администрация, води до по-голяма събираемост на данъците, което допълнител-но повишава приходите в дър-жавния бюджет.

Според някои плоският данък е по-справедлив, понеже взима по равно (в процентно отноше-ние) от всички. От противопо-ложната гледна точка може да се спори, че плоският данък не е разумна политика, защото е добре да има преразпределя-не на дохода в едно общество. Противниците на плоския да-нък се аргументират с това, че е по-добре да се вземат 50 лева данък от богат човек, отколко-то от беден човек, защото важ-ността на тези 50 лева е по-мал-ка за богатия (няма да му се на-руши стандартът на живот).

Балтийските републики въ-ведоха плосък данък през 90-те години, но интересът в све-товен мащаб към тази полити-ка се пробуди след въвежда-нето на този начин на облага-не в Русия през 2001 г. И не слу-чайно. Държавните приходи от данъка върху дохода се пови-шават с 26% при въвеждането му, през 2002 г. те нарастват с още 22%, а през 2003 г. с още 12 процента.

... и на практикаНаскоро публикувана статия

Светли доходи

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

раха необходимите зако-ни през деветте месеца, в които бяха на власт. След падането на правител-ството способността на Румъния да спази в срок поетите към МВФ анга-жименти е под въп рос. „Има известно напреже-ние, тъй като според спо-разумението някои неща трябва да бъдат свърше-ни през следващите сед-мици, като например на-маляването на заплати-те и поправките в пенси-онния закон. Има инди-кации обаче, че криза-та може да продължи по-дълго, вероятно до прези-дентските избори в края на ноември и началото на декември“, каза пред „Капитал“ анализаторът от Economist Intelligence Unit Джоан Хоуи. Въпре-

ки че, както отбеляза по-стоянният представител на МВФ в Букурещ Тони Либек, фондът има дого-вор с Румъния, а не с да-дено правителство, кре-диторите едва ли гледат с добро око на случващо-то се.

В доклад, публикуван в края на миналата седми-ца, МВФ определи пла-нираните от Румъния съ-кращения на бюд жетните разходи и на заетите в публичния сектор като „идеални, но трудно по-стижими в средносрочен план“ и отбеляза високия политически риск, който може да намали подкре-пата за реформи.

Освен че може и да не получат навреме пари-

СВЯТ28 KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.


Или защо е важно да имаш стабилно правителство, когато икономиката се сриваЦветелина МАНОЛОВА

Политиката продъл-жава да е ахилесо-вата пета на Румъ-ния, отбеляза наско-ро един икономист. И с основание.

Едва ли някой успя да разбере смисъла на това, което се случи в Букурещ през последните три сед-мици. Първо се разпадна управляващата коали-ция. Последва предизви-кателно поведение на ос-таналото без мнозинство правителство. След това дойде поисканият от опо-зицията вот на недове-рие, който свали кабине-та, нещо, което не се беше случвало в последните 20 години. Каква може да е цената на подобни игри в момент, когато страната има остра нужда от ста-билно управление, оба-че е повече от ясно. Как-то вече предупреди пре-зидентът Траян Бъсес-ку, ако Румъния не полу-чи следващите два тран-ша от заема си с Между-народния валутен фонд (МВФ) до края на годи-ната, няма да има сред-ства да плаща пенсии и заплати в публичния сек-тор. От фонда пък вече ре-шиха да отложат редовна-та мисия, която трябваше да пристигне в Букурещ следващата седмица, тъй като няма правителство, с което да преговарят.

Цената на амбициите„Изглежда, управлява-щите в Румъния забрави-ха, че сме в икономическа криза. Моментът е много неподходящ за политиче-ски сътресения“, комен-тира пред „Капитал“ Ане-Мари Блажан, редактор в електронното издание HotNews. Румънската ико-номика не беше пощадена от глобалната криза, а от-теглянето на чуждите ин-веститори принуди стра-ната, да потърси помощ. Споразумението за заем от 20 млрд. евро, сключе-но с МВФ, Европейска-та комисия и Световната банка, донесе глътка въз-дух, но дойде на определе-на цена - обещание за съ-кращения на администра-цията и реформи на пен-сионната система. Посто-янно спорещите коалици-онни партньори от Либе-ралдемократичната и Со-циалдемократическата партия така и не прока-

Кандидатурата за премиер

Икономическата криза е много не-подходящ момент за политически сътресения.

sviat.capital.bg

те от МВФ, румънците ги очакват сериозни затруд-нения в търсенето на ал-тернативни начини за фи-нансиране на бюджета. Според агенция Reuters, която се позовава на ви-сокопоставен правител-ствен източник, заради усложнената политиче-ска ситуация страната е била принудена засега да се откаже от планове-те за пускането на емисия еврооблигации на стой-ност 1.5 млрд. евро. Сери-озни удари понася и ру-мънската валута, а очак-ванията са за още по-ряз-ко обезценяване след пре-зидентските избори (пър-вият тур е на 22 ноември, а балотажът на 6 декем-ври). Тези затруднения може да докарат на Ру-мъния редица проблеми

по пътя към еврозоната, по признанието на насто-ящия кандидат-премиер Лучан Кроитору. „След-ващото правителство ще трябва да се изправи не само пред икономически предизвикателства, но и пред екзистенциални та-кива. Ще трябва да пред-приеме някои драстични мерки срещу кризата, в момент, когато синдика-тите заплашват със стач-ки, а безработицата, осо-бено в публичния сектор, расте“, твърди Ане-Мари Блажан.

Просто предизборна кампанияЗащо Румъния остана без правителство по-малко от година след последни-

СВЯТ


на Лучан Кроитору (вляво) изглежда обречена СНИМКА: REUTERS

те избори е загадка, на ко-ято малцина могат да да-дат логичен отговор. След разпадането на коалиция-та останалото без подкре-па в парламента прави-телство на либералдемо-крата Емил Бок направи нещо като политическо харакири, като се опита да заобиколи парламен-та и да прокара исканите от МВФ промени в пенси-онния закон без гласува-не. Очакваната реакция на опозицията беше поис-кан и приет със солидно мнозинство (254 срещу 176 гласа) вот на недоверие. Кой печели от тези игрич-ки така и не стана ясно.

Плюшено камикадзе на-рече Бок коментаторът от в. „Евениментул зилей“ Мирча Мариан. „Сметка-та на Бок е проста: депу-татите и сенаторите няма да са съгласни да орежат собствената си пенсия, ще гласуват вота на не-доверие, правителството ще загине достойно, зри-телите ще се просълзят впечатлени“, описа си-туацията Мариан. Спо-ред друг политически ко-ментатор, Дан Тапалага, става дума за най-обик-новен популизъм. „Мо-жеше да предложат този закон преди месец, ко-гато все още имаха мно-зинство в парламента, но не го направиха“, обясни той пред „Капитал“. Та-палага обаче смята, че в случая опозицията също действа срещу обществе-ния интерес. „Трудно е да се разбере защо опозиция-та атакува правителство-то и накрая дори успя да го свали от власт, защо-то това не им носи някак-ви очевидни ползи. Не е ясно какъв точно беше планът им“, казва Тапа-лага. Повечето хора оба-че са на мнение, че в ос-новата на политическа-

Пред следващото правителство ще има само един възможен дневен ред - този на МВФ.

та криза са предстоящи-те президентски избори. „Коалиционното прави-телство едва ли щеше да просъществува дълго, беше само въпрос на вре-ме да се разпадне. И две-те партии имат кандида-ти за президенти, така че всичко е заради предиз-борната борба“, обяснява Ане-Мари Блажан.

Мъгляво бъдещеКакво следва оттук ната-тък е колкото логично, толкова и неясно, защото на парламента предстои да избере кабинет, кой-то най-вероятно ще оста-не на власт само два месе-ца. Войнстващите румън-ски политици пък поне за момента трудно постигат някакъв консенсус. „Мно-го е трудно да се каже ка-къв трябва да е изходът от тази криза. В идеал-

ния случай правителство, съставено от технократи, би трябвало да бъде най-добрият вариант“, смя-та Джоан Хоуи. Въпреки че трите най-големи опо-зиционни партии на со-циалдемократите, наци-оналлибералите и етни-ческите унгарци се обе-диниха около идеята за кабинет от технократи и предложиха кмета на град Сибиу, Клаус Йоха-нис, за премиер, идеята беше отхвърлена от Бъсе-ску. Президентът, който по закон номинира канди-дат-премиера, се обяви за правителство от полити-чески фигури и отхвърли кандидатурата на Йоха-нис, тъй като нямал дос-татъчно икономически опит. Вместо това предло-жи за премиер доскорош-ния съветник в централ-ната банка и бивш пред-

ставител в МВФ Лучан Кроитору - кандидатура, която изглежда обречена, тъй като само либералде-мократите казаха, че ще гласуват за неговия каби-нет. Бъсеску има право да предложи още един кан-дидат за премиер, преди да свика предсрочни из-бори. Според Дан Топала-га тази втора кандидату-ра най-вероятно ще бъде приета от опозицията. Но всичко това вероятно ще се проточи до президент-ските избори и едва след тях може да има стабил-но правителство, смятат повечето анализатори.

Както отбеляза в. „Гън-дул“, какъвто и цвят да е правителството, пред него ще има само един възможен дневен ред - този на МВФ. � K

По темата работи и Светломира ГЮРОВА

СВЯТ


Мистър Бийн в страната на бурека*ЕС и САЩ потърсиха изход от кризата в Босна с висша дипломация, но без стратегияЦветелина МАНОЛОВА

Мистър Бийн присти-га на официално посеще-ние в Босна, въоръжен с нов план за изваждане на стра-ната от кризата. Според този план всеки трети жи-тел на бившата югорепу-блика трябва да стане ми-нистър - или държавен, или регионален.

Държавата, известна като рая на бурека, пък трябва да бъде разделена на три области - смешна, по-малко смешна и най-много смешна. Не, това не е сцена от най-новия филм за любимия на мнозина британ-ски комедиен герой и всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна. Това е просто ироничната форма, под която босненският журналист Осман Джихо се опита да пред-стави случващото се в Босна в своя блог.

Всъщност в Сараево тези дни се изредиха доста високопоста-вени гости, а засилената дипло-

матическа активност показа, че великите сили не са забравили ангажимента си в бившата юго-република, който поеха преди 15 години в Дейтън. На фона на останалите страни в региона, които, макар и бавно, напред-ват към мечтаната интеграция в ЕС, Босна остава в зоната на здрача - все още не е започна-ла да функционира като самос-тоятелна държава, а представи-телят на международната общ-ност продължава да е арбитър и наставник в постоянните меж-дуособици на крайно национа-листически настроените мест-ни политици. Освен това стра-ната, замислена като федера-ция на трите етноса - мюсюлма-ни, сърби и хървати, се задъхва под облеченото в нищожен ав-торитет управление, което се състои от трима президенти, 13 премиери и 180 министри.

Знак за предстоящи промени обаче има. Дипломатическото раздвижване около Босна запо-чна с една доста

Тайнствена визитав Белград преди две седмици на шведския външен минис-тър Карл Билд. Въпреки че Билд (който беше първият висш международен представител в Босна) не е сред най-обичаните хора в Сараево, той стана един от инициаторите на провелата

тината, означава, че Вашингтон ще се опита да използва руско-то влияние върху Сърбия за по-лесно решаване на проблемите в Босна.

Всъщност повишен интерес на Вашингтон към Босна се за-белязва още от идването на но-вата администрация на Обама. Според запознати обаче това не се дължи на някакво особе-но притеснително изостряне на ситуацията в балканската дър-жава. „Просто след обявяване-то на независимостта на Косо-во администрацията имаше ре-сурси да се обърне и към дру-ги проблеми“, обясни за „Капи-тал“ Дъглас Дейвидсън, стар-ши съветник към Хелзинкската комисия в американския Кон-грес и бивш шеф на мисията на ОССЕ в Сараево.

Какво точно се крие зад т.нар. нов план за Босна, който беше широко рекламиран от Билд и Рен, обаче така и не стана на-пълно ясно. Подробности от срещата в „Бутмир“, наречена галено от пресата

“Мини Дейтън“ не бяха официално оповестени. Според Рен сега е най-подходя-щият момент за решаване на проблемите с Босна, преди въ-трешнополитическите страсти да са се нагорещили до край-ност в кампанията за избори-те, които ще се проведат след-ващата есен. Освен това спо-ред него е крайно време евроин-теграцията на Босна да бъде ус-корена, а това означава прекра-тяване на международния мо-ниторинг над страната и съз-даването на работещи държав-ни институции. Източници от Европейската комисия и швед-ски дипломати казаха за „Капи-тал“, че на босненските полити-ци е даден краен срок до 20 ок-томври, за да постигнат спора-зумение около конституцион-ните промени, които трябва да направят Босна реално функци-онираща държава. Ако местни-те политици не стигнат до ком-промис, Рен и Билд ще им да-дат няколко насоки, върху ко-ито ЕС все още работи. В Брюк-сел дори обмислят някакъв вид санкции - като отлагане на ви-зовата либерализация за Босна например.

Каквито и да било промени в конституцията обаче предпола-гат босненските сърби да скло-нят на по-сериозна централи-зация, което до момента те от-хвърляха като идея. Премиерът на Република Сръбска Милорад Додик дори каза, че по време на срещата в „Бутмир е поискал в конституцията“ да бъде записа-но, че всеки от трите етноса в Босна има право да се отдели в своя държава. „Не виждам как ще склонят босненските поли-тици на такива сериозни про-мени за толкова кратък пери-од от време“, коментира пред „Капитал“ Кърт Басинър от Democratization Policy Center. „Много е трудно да се каже как-во ще излезе от това. Не постиг-наха никакъв резултат на 10-и, а изглеждаше, че са очаквали обратното. Аз съм скептично

настроен. Не мисля че целите са еднакви“, твърди той.

Притеснения, че европей-ци и американци са водени от различни цели в стремежа си да довършат международната мисия в Босна, изказаха и дру-ги коментатори. Докато във Вашингтон настояват консти-туцията на югорепубликата да бъде променена още тази годи-на, в Брюксел повече са заин-тересувани офисът на висшия международен представител да бъде затворен, а част от функ-циите му - прехвърлени към специалния представител на ЕС за Босна. Появиха се и спе-кулации, подпалвани основно от изявленията на бившия аме-рикански посланик в Белград и Сараево Уилям Монтгомъри, че САЩ евентуално биха се съгла-сили Босна да се разцепи по ет-нически принцип. Което е абсо-лютно недопустимо за европей-ците. „Това би било голям про-вал за американската външна политика. Не мога да си пред-ставя, че САЩ биха приели това“, смята Басинър и добавя, че всеки опит за разцепване на Босна ще завърши с ново кръво-пролитие и ще изисква още по-голям ангажимент на междуна-родната общност.

Положителното в случая е, че опитът с Босна до известна степен е

Полезен урокза справяне в сложните реално-сти на Балканите. След едно-странното си отделяне от Сър-бия Косово също е междунаро-ден протекторат. Повечето ана-лизатори са на мнение, че меж-ду Босна и Косово не може да се прави паралел, тъй като ста-ва дума за много различна сте-пен на контрол. „В Косово су-веренитетът е доста по-ограни-чен, отколкото в Босна, мисия-та на ООН има директни право-мощия да управлява“, обясня-ва Басинър. Според Дъглас Дей-видсън различно е и отношени-ето, което Сърбия има към две-те страни. „Докато по Дейтън-ското споразумение Белград имаше специални отношения с Република Сръбска, това не съществува при Косово. Това беше един от уроците на Дей-тън“, обяснява той.

Най-вероятно и този път ос-новният проблем в решаване-то на политическата криза в Босна ще се окаже липсата на обща стратегия на основните международни играчи. „Пра-вят среща на високо равнище, но няма стратегия“, недово-лен е и Басинър. Според него все още не е назрял моментът за изтеглянето на международ-ната общност от Босна. Рано е също така да се каже, че се е провалила в Босна, но ако за-падните сили продължават да се движат по същия път, това е неминуемо. � K

По темата работиха и Илин СТАНЕВ, Вашингтон

Ирина НОВАКОВА, Брюксел

*Бурек - традиционно босненско яс-

тие - баница с месо

се на 10 октомври във военна-та база „Бутмир“ среща на ви-соко равнище, на която трябва-ше да бъде представен нов план за изваждане на Босна от кри-зата. На нея присъстваха и ев-рокомисарят по разширяването Оли Рен и помощник държав-ният секретар на САЩ Джеймс Стайнберг. Въпросната среща, до голяма степен останала об-вита в тайнственост, беше пос-ледвана от съобщения за очак-вани посещения на американ-ския държавен секретар Хила-ри Клинтън тази есен и на пре-зидента Барак Обама през про-летта. По неофициални инфор-мации югорепубликата е била тема на разговорите и между Хилари Клинтън и руския вън-шен министър Сергей Лавров при последната визита на аме-риканския държавен секретар в Москва в началото на тази сед-мица. Ако това отговаря на ис-

3президенти общо има в момента в Босна.

УПРАВЛЕНИЕ

Неясно бъдеще пред Босна СНИМКА: REUTERS

СВЯТ


Първо награда, после мирОбама спечели Нобеловия приз. Сега остава да го заслужиВаня ЕФТИМОВА, Светломира ГЮРОВА

Адам Гарфинкъл. „Евро-пейската левица може би си представя, че така може да се намеси в аме-риканската политика и политически дебати, да постави Обама под на-тиск да не изпраща пове-че войници в Афганистан. Президентът сега е изпра-вен пред неимоверно тру-ден избор каква трябва да е стратегията там. За раз-лика от членовете на Но-беловия комитет той раз-бира, че понякога използ-ването на сила е по-мал-кото зло, че противопос-тавянето на заплахи, пре-ди те да се разпростра-нят, е за предпочитане пред противопоставяне-то срещу тях след това“, смята той.

„Аз съм сигурен, че президентът Обама няма да действа различно само защото е получил Нобело-вата награда за мир. Той взима твърде сериозно за-дълженията си“, катего-ричен е Гарфинкъл. Спо-ред Кристофър Хитчънс от сп. Newsweek отличи-ето дори ще бъде пречка в американската външ-на политика. Ако иска да постигне безкръвна смя-на на политиката на Иран за придобиване на ядрено оръжие например, Обама

трябва да може реално да използва заплахата от во-енна сила.

Политическият комен-татор на сп. Time Джо Клайн пък излезе с рево-люционното предложе-ние по време на награж-даването в Стокхолм пре-зидентът да обяви кон-кретен план за решаване на близкоизточния кон-фликт. Заради тържест-веността на събитието нито израелци, нито па-лестинци ще посмеят ка-тегорично да го отхвър-лят. „Нобеловата награда може да стане извинение за активни действия“, ко-ментира Клайн.

Нобеловият комитет в крайна сметка са пети-ма политици, изкуше-ни да наклонят везните в световната политика към по-активна диплома-ция и дебат за глобални-те проблеми. Публично-то внимание към награ-дата им дава тази сила. За Обама пък остава теж-ката задача да я заслужи постфактум, а летвата е вдигната ужасно високо. Както отбеляза членът на комитета Ингер-Ма-ри Итерхорн: „Той май не изглежда много щаст-лив от наградата.“ Май няма и защо. � K

та награда. Тя не само го натоварва с още по-голе-ми очаквания, но и дава ново оръжие на проти-вниците му, които го ата-куват за неспазени обе-щания и разминаването между думи и дела.

В безпрецедентен жест членовете на комитета започнаха публично да защитават решението. Председателят Торнбьорн Ягланд посочи опита на Обама да започне диалог между мюсюлманския и християнския свят и от-каза му от ракетния щит в Източна Европа. „Всич-ки тези неща допринесо-

ха за, не бих казал, по-си-гурен свят, но свят с по-малко напрежение“, ка-тегоричен е Ягланд.

Вероятно най-точно-то определение какво се случи дойде от бившия американски съветник по националната сигур-ност Збигнев Бжежин-ски: „Обама получи Но-беловата награда, защо-то предефинира амери-канската външна поли-тика. Сега остава да я за-служи с прилагането на тази политика.“ Според Бжежински в рамките

на няколко месеца Оба-ма е обърнал дипломати-ческия курс на най-голя-мата сила в света от ед-ностранни действия и за-силваща се изолация към повече съгласие със све-та и завръщане към тра-диционните американски ценности. „Но веднъж променил външнополи-тическите цели на САЩ, той трябва да ги приложи и следва“, категоричен е Бжежински. Затова голе-мият въпрос е дали и как титлата „световен мирот-ворец“ ще промени курса на Обама.

„Това е умен ход. Сега Нобеловият лауреат за мир Барак Обама не може да бомбардира Иран, иро-нично коментира пред „Капитал“ тунизийският историк Юсеф Файла Ше-риф. После допълва, че наградата идва като про-тивовес на исканията за по-твърда ръка от страна на САЩ спрямо Техеран. „Светът просто каза сти-га толкова войни“, кате-горичен е Шериф.

„Нобеловата награда за мир и различните ре-акции, които тя предиз-вика вътре в САЩ и меж-ду САЩ и част от Евро-па, ни казва много за по-литиката на Нобеловия комитет и също за други политики. Тя не ни казва нищо за мира и още по-малко за Обама“, каза за „Капитал“ редакторът на сп. The American Interest

Най-експло-зивното из-обретение на Алфред Нобел може

да се окаже не динами-тът, а носещата име-то на шведския индус-триалец награда за мир.

Взривната вълна, отклю-чена при новината, че Ба-рак Обама печели отличи-ето тази година, може да се сравни с медийния ек-вивалент на няколко тона динамит.

Всичко започнало така - в 5.45 сутринта (вашинг-тонско време) на 9 октом-ври говорителят на Белия дом Робърт Гибс бил съ-буден от тв продуцент, търсещ го по телефона. „Дано да е за нещо хуба-во“, промърморил недо-волно съненият Гибс. Та-кова е, уверил то проду-центът. Американският президент току-що спе-чели Нобеловата награ-да за мир. „О, това е хуба-во“, съгласил се Гибс. И, изглежда, е сгрешил.

Тази награда винаги събира повече интерес и критики от всяка друга.

Реакциите при награж-даванията от предиш-ни години обаче бледне-ят пред спора заслужава ли Обама приза. По воля-та на Нобел комитетът, който присъжда награ-дата, се състои от насто-ящи или бивши членове на норвежкия парламент. Трима от тях са действа-щи политици с пристрас-тия, оцветени от собстве-ния им опит, идеология и желания за развитието на ситуацията в света.

Решенията на комитета често са противоречиви, но тазгодишното е може би най-радикалното, за-щото Обама няма пости-жения, а само послания. Така някак остава впе-чатлението, че отличие-то му е дадено просто за-щото не е Джордж У. Буш. Когато самият изненадан Обама каза, че не го смя-та за признание за по-стигнатото от него, това не беше скромност, а реа-лизъм. И може би най-до-брото, което можеше да направи, беше учтиво да откаже силно подранила-

Нобеловата награда за Обама е триумф на надеждата над постиженията СНИМКА: REUTERS

Наградата на-товарва Обама с още по-големи очаквания.

ОБЩЕСТВО32 KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

obshtestvo.capital.bg

Камерна сцена

Жителите на Бургас са разделени в мнението си за спорните камери на СКАТ в града

Когато отидете в Бургас на тайна визита и устано-вите, че някой от местни-те ви роднини вече пред-полага, че сте там, не се учудвайте.

Възможно е да се е информи-рал от малкия екран. Четвър-тият по големина град е под особения надзор на добре раз-вита частна мрежа от каме-ри за видеонаблюдение. Това може би щеше да е само до-някъде смущаващо, ако сиг-налът от тях отиваше директ-но в полицията или някоя спе-циализирана служба. В Бур-гас според думите на служи-тел от местното ОДМВР има едно-единствено кръстовище, оборудвано с камери, отговаря-щи на полицейските изисква-ния. Извън него и техниката, поставена върху банки, мага-зини и обществени сгради, ка-

мерите са притежание на ком-панията за кабелна телевизия „СКАТ ТВ“ ООД и нейния соб-ственик Валери Симеонов. Бро-ят им е обект на спорове меж-ду общинския съвет (член на който е и Симеонов) и него са-мия и варира между 260 и 120. При всички положения обаче броят на устройствата за ви-деонаблюдение е трицифрен. Трудно ще ги забележите, за-щото за съществуването им няма конкретни предупреж-дения. Те обаче ще ви видят и ще ви запомнят, поне за крат-ко. Другото сигурно нещо е, че сигналът от тях в реално време е достъпен за абонатите на ус-лугата цифрова телевизия, кои-то могат да го гледат по канала СКАТ+ и на сайта www.tvskat.net - там списъкът с линкове с образ от различните наблюда-вани места се помещава в ру-бриката „Промоции“.

„Тук е малко кънтри град - всеки ходи с ножове, пистоле-ти“, шеговито изстрелва рецеп-ционистката от местен хотел. Бургас е особен град под осо-бен надзор. Тук повсеместни-ят дружески шпионаж и зри-телското наблюдаване на спаз-ването на реда не са новост. То се движи, клатушкайки се по браздата на законното и немо-ралното, от две години. Което съвсем не го прави нормално и далеч не ощастливява всич-ки граждани.

Ирина ЦЕНКОВА

след повишаването на обезще-тението собственикът на СКАТ смята да демонтира сам. „Чо-век, като се замисли, си казва: „Защо трябва да играя ролята на добрия Дядо Коледа, кой-то да дава подаръци и едни ка-призни дечица да ги хвърлят обратно.“ Затова ще си прибе-ра подаръците и ще им наме-ря по-добро приложение“, каз-ва той. Така според неговите сметки от около 120-те камери на територията на Бургас след демонтирането ще останат над 80, поставени върху обек-ти частна собственост.

Дядо Коледа и престъпността„Направих го на първо място като един експеримент на част-на фирма като допълнителна услуга на кабелната телевизия и интернет. По моя преценка тогава би трябвало да има го-лям интерес към учебните за-ведения и хората биха искали да знаят дали всичко е наред. Чрез камерите те не могат да видят лицата, но който иска, може да разпознае детето си по облеклото. А камерите по кръс-товищата ги монтирахме в по-мощ на всеки, който желае да има общ поглед върху трафика на Бургас, който е голям про-блем на града“, обяснява цели-те на мащабния си проект соб-ственикът на СКАТ. Той твър-ди, че видеонаблюдението не е

Вие не ги виждате, но те ви гледат СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Очен прегледИсторията на градското наблю-дение е от края на 2007 г., кога-то започва поставянето на ус-тройства върху няколко учили-ща и кръстовища, за да достиг-не днес мащаби, които според Валери Симеонов са по-голе-ми от варненските. В момента темата отново е актуална, тъй като напрежението около казу-са се сгъстява, а собственикът на частната телевизия плани-ра демонтирането на част от устройствата. Причината оба-че не се корени в угризения, а в натиск от страна на членове на общинския съвет. На сесия-та си от 17 септември местни-ят орган гласува рязко пови-

кември 2008 г. (по времето, ко-гато Валери Симеонов е пред-седател на общинския съвет), предприятията, предоставящи електронни съобщителни мре-жи и услуги, вече са длъжни да плащат по 22 лева месечно на обект. Така, ако между ап-рил и септември Валери Симе-онов е обезщетявал общината с 260 лева месечно без ДДС за 260-те общински стълба, които ползва, от този месец същото перо от разходите му нараства на 5720 лв. без ДДС. Освен пови-шаването на таксата за обезще-тение от 12 октомври е в сила и проверка за броя, договорното основание и произхода на тока, който камерите ползват. Реви-зията е провокирана от общин-ския съветник Ваклин Стой-новски и в случай че се уста-нови незаконосъобразност на камерите, предстои тяхното демонтиране.

Каквото и да стане обаче, ударът, осъществен с козовете на общината, може да се срав-ни по-скоро с почетна загуба. Причината е, че според Вале-ри Симеонов 260-те общински стълба, за които той е плащал, съвсем не се равняват на 260 ка-мери, а на 260 обекта, през кои-то минават кабели, суичове за интернет и други подобни съо-ръжения. Така според него ре-алният брой на камерите, полз-ващи общинските стълбове и обекти, се свежда до 35, които

160е общият брой на камерите за видеонаблюдение, соб-ственост на телевизия СКАТ.

МРЕЖА

шаване на таксата за обезще-тение за ползване на обект об-щинска собственост от телеко-муникационно съоръжение. Така вместо сумата от 1 лев на обект, гласувана в края на де-

ОБЩЕСТВО


лища за поставяне на камери. Повече от половината камери са поставени по заявки на дет-ски и учебни заведения. Благо-дарение на камерите тези дет-ски заведения вече се отърва-ха от наркопласьори, от прес-тъпност вътре в района на дво-ровете и пред училищата, даже спряха и да пушат“, обяснява Симеонов и допълва, че „по-лицията непрекъснато ни пра-ща искания за предоставяне на записи от камерите и благода-рение на тези записи бяха раз-крити няколко много сериозни престъпления“. По този начин неполицейските камери, кои-то според официалната версия служат най-вече за да ви ори-ентират за времето и трафика, всъщност могат да изпълняват полицейски функции.

„На база на образувано до-съдебно производство при на-личие на възможност да се по-лучи някакъв запис се прави официално искане от страна на разследващите полицаи до СКАТ ТВ и по презумпция се предполага, че ако те могат да ни осъществят съдействие, би трябвало да го правят“, обяс-нява служителка на полиция-та в Бургас и допълва: „с Вале-ри си говоря всеки ден по теле-фона“. Необходимото уточне-ние е, че по думите й качество-то на кадрите е лошо и може да даде само насоки за участници-те и ситуацията около престъ-плението - „оттам колегите, по-знавайки добре района и кон-тингента, с който работят, мо-гат да получат евентуални на-соки“. Валери Симеонов каз-ва, че при поискване е предос-тавял записи и на частни лица, станали жертва на престъпле-ние - достатъчно е само да от-правят искането си в срок до 24 часа, колкото по думите му се съхраняват записите.

Не съвсем желани подаръциВъпреки че представя промо-ционалната си услуга като мо-дерна форма на благодетел-ност, дейността на Валери Си-меонов далеч не очарова всич-ки жители на Бургас. Мнени-ята за нестандартните теле-визионни предавания примес-ват възторга на споменатите директори на училища и дет-ски градини, безразличието на част от гражданите, предполо-жението, че това са „камери на полицията, сложени да ни пазят“, лекото смущение при обяснението, че става дума за частна собственост, и катего-ричния протест на други. „Ка-мерите са убийството на свобо-дата и лич ността. Би трябвало да кажат чии са камерите и би трябвало да пише отдолу, че обектът се наблюдава. В кон-ституцията това е забранено и не трябва да се допуска. Как може да бъде частна собстве-ност? Трябва да има допитва-не до обществото“, възмущава се 75-годишният Димитър Ве-ликов. „Не знам кой ги е поста-вил и не ме интересува, но като цяло не е хубаво. Не сме в „Биг брадър“ постоянно да ни сни-

мат. Гледам по телевизията, но много рядко. Виждам мно-го познати лица. Типичен при-мер беше за подписката за този полицай (бившият полицай Пе-тър Лисичков, застрелял нас-коро Калоян Станчев-Големия Риж - бел. авт.) пред общината - можеше да видиш всеки един, който отиде да се разписва. Представете си за какво става въпрос, ако някой е недоволен и иска да протестира“, комен-тира и Габриела*. Друга жител-ка на Бургас стига още по-дале-че в неодобрението си: „Не съм се сетила да оглавя един про-тест.“ Освен собственото си не-желание да бъдат снимани ня-кои от гражданите добавят, че освен срещу престъпността ка-мерите биха могли да бъдат и в нейна полза. Неконтролира-ният достъп до кадрите може да доведе до неконтролирани последствия. Според Консти-туцията на Република Бълга-рия „никой не може да бъде следен, фотографиран, филми-

ран, записван или подлаган на други подобни действия без не-гово знание или въпреки него-вото изрично несъгласие освен в предвидените от закона слу-чаи“ (чл. 32, ал. 2). „Аз такъв гражданин (който да смята, че е нарушено конституционно-то му право - бел. авт.) досега не съм срещал - категоричен е Валери Симеонов и добавя „но моят аргумент е, че няма така монтирана камера, че да мо-жеш да видиш лицето на съот-ветния гражданин“. Всъщност очите на СКАТ са

Очи на ръба на законаНа 12 март 2008 г. Окръжната прокуратура в Бургас излиза с постановление, с което отказ-ва да образува дело по случая. Сигналът до прокуратурата е подаден от група частни лица, събрали подписка срещу посе-гателството върху личната си свобода, и националния омбуд-сман Гиньо Ганев. Проверката на прокуратурата установява, че видеонаблюдението е обяве-но публично с надписи по те-левизията, видеоматериалите са част от предоставените ин-формационни услуги на цифро-вия пакет на телевизия СКАТ, „като с оглед на начина им на монтиране зрителите могат да се информират главно за теку-щата метеорологична обста-новка, състоянието на трафи-

1.5млн. лв. по думите на Валери Симеонов е стойността на цялостния проект за видеонаблюдение, който включва и други градове от Южното черноморие.

ИНВЕСТИЦИЯ

ка на важни транспортни ар-терии, а в по-ограничена сте-пен - за различни организира-ни обществени мероприятия“. Маргарита Пешева, председа-тел на СЕМ, цитира и сходен случай от европейската прак-тика - след сезирането по повод Google Street View британски-ят регулатор обявява в офици-ална позиция: „Едва ли в този случай има формално наруше-ние на закона, всеки ден в но-вините по телевизията вижда-ме хора по улиците, по стади-оните - без тяхното съгласие. Няма закон срещу правенето на снимки на улицата, ако не обезпокояват хората. В цифро-вия свят трябва да действат стандартите на здравия разум, когато новите технологии во-дят до известна намеса в лич-ната неприкосновеност.“ Спо-ред адвокат Александър Кашъ-мов от „Програма достъп до ин-формация“ обаче казусът е на ръба на закона и би могъл да подлежи на щателна провер-ка от Комисията за защита на личните данни. По думите му отбелязването, че се снима на съответното място, е задължи-телно. Освен това според Зако-на за защита на личните данни (ЗЗЛД) и конвенция 108, която той следва, “защитени са дан-ните не само на идентифици-раните, но и на идентифициру-емите лица. Това означава, че някой, който може да бъде по-знат по дрехите му, също попа-да в кръга на защитата на лич-ните данни“. Възможността за обработка на личните данни (каквато е заснемането) е пред-видена от ЗЗЛД и за целите на журналистическата дейност. Продължителността на засне-мането обаче също подлежи на преценка за пропорционал-ност. „Не може да се приеме, че журналистическа дейност е да стои една камера денонощно на едно място и да снима прос-то така всичко, което се случ-ва“, коментира Кашъмов. Друг проблем според него е възмож-ността камерите да се ползват от полицията. „Гражданите имат право на спокойствие ос-вен на борба с престъпността. Затова не може под претекст, че се ползват за частни цели, да се окачат камери, които се ползват за други цели“, казва правозащитникът.

Всички тези условности и възможни пробиви са резултат от липсата на ясен регламент. „Ако за това нещо се влезе в съда (за нарушаване на кон-ституционните права на граж-даните - бел. авт.), няма как та-кова дело да бъде загубено от моя страна“, убеден е Валери Симеонов, който твърди, че в началото на проекта е напра-вил необходимите юридически справки. Докато постановките, уреждащи ситуации като тази, не бъдат категорично уредени от нормативната уредба, ТЕ ще ви гледат. Но вие няма да зна-ете кои са и защо точно го пра-вят. � K

* Името е променено.

„Не за първи път неща, свързани със засилено наблюдение на хората, се оправдават с това колко голяма полза има от тях. Възможността да се наблюдава животът на хората непрекъснато не се отличава много от полицейщината.“АДВ. АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ, „Програма достъп до информация“

„Досега при мен не е имало възражения. Даже се учудвам, че сте намерили хора, които смятат, че им се нарушават конституционните права. Ако за това нещо се влезе в съда, няма как такова дело да бъде загубено от моя страна.“ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ, собственик на „СКАТ ТВ“ ООД

получило широко приложение като услуга и към момента або-натите са около 70 души, които доплащат по 2 лева към абона-ментната си такса. Симеонов пресмята стойността на проек-

та на около 1.5 млн. лева, към които се добавят 3000 - 3500 лв. месечен разход за поддръжка и доизграждане на системата. „Имам много дебела папка с молби от детски градини и учи-

ОБЩЕСТВО


Кръглата маса

През 1990 г. българ-ската демокра-ция все още ходи права под ма-сата. Масата е

кръгла.

Моделът е роден в Испания и е много прост - в условия на на-ционална криза управляващи и опозиция сядат да търсят изход цивилизовано, по мирен път. След падането на Берлинска-та стена кръгли маси се правят във всички бивши социалисти-чески държави с изключение на Румъния, където не прего-варят, а направо разстрелват диктатора Чаушеску.

Още през 1990 в част от демо-кратичните среди се настаня-ва едно усещане, валидно и до ден днешен - че нещата в Бъл-гария биха се получили много по-добре, ако в онези първи ме-сеци след 10 ноември отпуше-ното гражданско недоволство и енергията за промяна не са били страхливо похарчени от новопокръстените водачи на опозицията. Иначе казано, про-ява на духовитост би било да наричаме „революция“ потъ-налите в компромиси и дого-ворки техни действия.

По думите на Димитър Луд-жев, активен участник в съби-тията, в началото БКП е била против кръгла маса. „На 14 де-кември 1989 (виж „Най-добре

е танковете да дойдат“) те се изплашиха много, че и в Бъл-гария може да се случи нещо. Ние направихме предложени-ето за кръгла маса на 19 декем-ври. Луканов (виден функцио-нер на комунистическата пар-тия и пръв министър-предсе-дател на България след про-мените, февруари - ноември 1990 г., бел. ред.) отговори, че няма нужда. Но когато започ-на новата вълна от митинги, политическата стачка, която обяви „Подкрепа“, когато съ-битията в Румъния се развиха по този странен начин - уж ня-маше нищо и изведнъж, фрас!, кръв, разстрели, те се уплаши-ха. И някъде преди Коледа из-пратиха емисари, че са съглас-ни да се прави кръгла маса, ко-ето беше де факто първото при-знаване на политическата опо-зиция в България.“

Първият председател на СДС и ръководител на делегаци-ята на демократичните сили на заседанията на кръглата маса Желю Желев до ден дне-шен смята, че „кръглата маса е най-успешният и най-плодот-ворен период на българския преход“.

Преди няколко години него-вата фондация издаде в книга пълните стенографски прото-коли от заседанията (има ги и на сайта на Петко Симеонов http://www.omda.bg/bulg/k_

masa/content.html), а в пред-говора Желев пише: „На кръг-лата маса в рамките на четири месеца и половина беше раз-градена цялата политическа система на тоталитарния ко-мунистически режим, изграж-дан в България в продължение на близо 45 години.“

„Ние бяхме принудени да вървим към договорен пре-ход, с кръгли маси и т.н., пора-ди недостиг на сили, не само политически - на обществото. През пролетта на 1990 г. хората в провинцията все още ги беше страх да излязат от къщите си, да отидат на митинг“, спомня

си Луджев.„Нашата кръгла маса е на-

правена по подражание на пол-ската и унгарската. Главно от поляците взехме пример и даже техен консултант дойде, преди да започнем, за да ни по-съветва как да се държим, как-во да правим“, разказва с при-знателност Петко Симеонов, един от преговарящите от кво-тата на СДС.

Полските приятели пома-гат с каквото могат - от плака-ти (идея, отпечатване, тираж, доставка) и лепило за тях до политически съвети. Консул-тантът, за когото Петко Симе-онов говори, се казва Мариан Орликовски. Той учи бунтов-ните студенти как да издават вестник на циклостил. „Съ-ветваше ни и как да процеди-раме, защото бяхме по-улични, по-радикални, по-хепънинг на-строени“, спомня си Емил Дер-менджиев, бивш член и акти-вист на Федерацията на неза-висимите студентски друже-ства (ФНСД). По отношение на кръглата маса Орликовски има една пътеводна препоръка към опозицията - твърдост. „Соли-дарност“ е спечелила, защото е била много твърда. Това беше простата му и изчистена теза - че не трябва нищо да се от-стъпва и да се иска максимал-ното, което днес, от позиция-та на 20 години, може и да ни се струва малко“, казва Емил Дерменджиев.

Вероятно не е било лесно да се обясни със самочувствие на полските, на чешките или на унгарските опозиционери на-пример защо СДС иска разре-шение от БКП да издава вест-ник „Демокрация“. Още преди започването на кръглата маса в открито писмо на литератур-ния критик Йордан Василев до

Андрей Луканов, публикувано на 24 декември 1989 г. в „Земе-делско знаме“, се казва: „Гру-па колеги имаме желание да издаваме независим всекидне-вник... Как можем да осъщест-вим това право, когато всички печатници у нас са под контро-ла на държавата? Питам ви: Ще ни се разреши ли в близките седмици да започнем издава-нето на независим всекиднев-ник... Моля, настоящото пис-мо да се смята като официал-но заявление за започване на издаването.“

Между 3 януари и 15 май 1990 г. кръглата маса заседава 19 пъти. В началото участници-те се обръщат един към друг с „другарю“. Първа Елка Кон-стантинова, лидер на радикал-демократите, казва на 23 яну-ари на Луканов „господин“, а той й отвръща с „госпожо“.

На 30 март е едно от запомня-щите се заседания, на което се дискутира как да бъде титулу-ван държавният глава на Бъл-гария. Желев заявява, че тях-ната делегация е категорично против т.нар. президентска ин-ституция и настоява държав-ният глава да се нарича пред-седател на републиката, Алек-сандър Лилов („червения стра-тег“) държи на президент. При-ема се компромисното „предсе-дател, в скоби президент“.

За четирите месеца работа

Това е поредицата, с която „Капитал“ отбелязва 20-ия рожден ден на демокрацията в България. Решихме да започнем със сбит преразказ на основни събития от прехода, защото, дори да твърдим обратното, повечето от нас нямат бистра памет за фактите. Бързото превъртане на историята позволява да видим по-отчетливо причините, следствията, пороците, проблемите и техните автори.В този и следващия брой продължава т.нар. речник - ключови моменти от последните двайсет години, разказани през популярни фрази. Когато му дойде времето, ще се появят и хората. Иначе казано, ще погледнем историята през личните истории на един документалист, един емигрант, един мениджър и един куп деца от Северозападна България. Ива РУДНИКОВА „Бяхме около 3 хил. души, но на ден покрай градчето ни минаваха стотици хиляди“, спомня си актьорът

Първа Елка Константинова казва на Луканов „господин“, а той й отвръща с „госпожо“.

ОБЩЕСТВО


Лукановата зима, правителството на Димитър Попов

Първи свободни избори, нередности, Градът на истината

На 1 август Великото на-родно събрание избира за президент д-р Желю Же-лев. На 22 август парла-ментът приема остав-

ката на първото правителство на Андрей Луканов, девет дни по-къс-но Желев му възлага да състави ново правителство.

Луканов прави втори еднопартиен каби-нет след отказа на другите партии да се включат в него.

Още през март същата, 1990, година Ан-дрей Луканов налага мораториум на пла-щанията по външния дълг (12 млрд. дола-ра) и блокира икономиката.

Един от бюлетините на БТА съобщава: „На 25 април 1990 г. председателят на Ми-нистерския съвет Андрей Луканов на тра-диционната си среща с български и чуж-дестранни журналисти увери, че дефицит-ната стока захар е на път от Куба за Бъл-гария, и отправи призив към населението да не се презапасява... Специално място в изложението си Луканов отдели на увели-чаващата се престъпност в страната...“.

Есента на 1990 е мъчителна. България потъва в мрак и студ. Магазините са праз-ни, животът е скован от мизерия и ропот. Започва национална стачка.

На 30 ноември Луканов дава последната си пресконференция като министър-пред-седател, на която съобщава решението да се оттегли от поста заради липсата на дос-татъчно широка парламентарна подкре-па на програмата за стопански реформи и постигнатото предния ден споразуме-ние между политическите сили за създа-ване на национално правителство за ми-рен преход към демокрация. На въпроса кого е предложил за свой приемник, той е лаконичен: „доброволците са малко“.

По това време секретарят на Централ-ната избирателна комисия Димитър По-пов е председател на Софийския градски съд - работлив съдия с 20-годишен опит и няколко издадени смъртни присъди в биографията. Кандидатурата му за пре-миер е предложена от президента Желев. Новото правителство (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.) се нарича „програмно“, „консенсусно“ и „на националното съгла-сие“. Министрите са сини, червени и без-

партийни експерти. Задачите на кабине-та „Попов“: да извърши монетарния етап от икономическата реформа и да проведе нови избори за парламент.

На 1 февруари 1991 г. цените на основни-те стоки са освободени от контрол и фор-мирането им минава на пазарен прин-цип. Това води до драматично поскъп-ване. Тогава премиерът Димитър Попов произнася фразата „За бога, братя, не купувайте!“.

В интервю за държавната телевизия го-дини по-късно Димитър Попов казва, че когато е поел властта, в държавната хазна е имало само 280 млн. долара, като за осем месеца по време на управлението на Лу-канов и БСП са изчезнали 2 млрд. долара. Журналистически разследвания от онези години доказват, че парите са били изто-чени от премиера Андрей Луканов и не-гови приближени и са предадени на хора и фирми, близки до БСП и Държавна си-гурност. „Цялата 1990 точиха, а в края на годината доброволно сдадоха властта, за да не понесат отговорност за нещата, ко-ито се случиха“, казва историческа фигу-ра от онова време.

На 10 юни Съюзът на демо-кратичните сили губи из-борите. За младите и де-мократично настроените това е шок.

Въпреки че търпи поражение в София и големите градове, БКП, вече прекръсте-на на БСП, има 53% от депутатските мес-та, иначе казано, абсолютно мнозинство в Седмото Велико народно събрание. Това означава, че бившите комунисти получа-ват правото да пишат новата конституция на България, като същевременно печелят време да се погрижат за следите, имуще-ството и бъдещето си.

„В София се върнах като пребит от умо-ра към 2 часа сутринта на 11 юни“, пише в дневника си* актьорът Йосиф Сърчаджи-ев, едно от лицата на демократичната общност. „Видях по улиците как вървяха тълпи, пребити, смазани от изборната за-губа хора.“ На 11 юни вечерта пред НДК се събират хиляди. Лидерът на СДС Желю Желев нарича предварителния резултат от първия тур на изборите „измама“.

Три дни по-късно на пресконференция Желев обявява изборите за законни и де-мократични и приема резултатите.

Многобройните документи и доказател-ства за нарушения на Избирателния за-кон потъват. Година по-късно в. „Демо-крация“ започва да публикува статии от математици и статистици, доказващи, че в списъците с имена на гласоподаватели-те са били включени повече от половин милион избиратели фантоми.

„Тогава нямаше нередност. Петдесет и четирима чуждестранни наблюдатели обявиха резултатите за точни и законосъ-образни“, казва 19 години по-късно тога-вашният секретар на Централната изби-рателна комисия Димитър Попов.

През лятото на 1990 епицентър на по-литическите събития е улицата. Студен-тите от СУ започват окупационна стачка с две искания: ревизия на изборните ре-зултати и оставка на председателя на Ко-митета за телевизия Па-вел Писарев заради теле-визионно затъмнение и лъжи. На 20 юни те доба-вят ново искане в Декла-рацията на Студентския стачен комитет (виж „Най-добре е танковете да дойдат“). Следват ве-рижни гладни стачки, митинги, масови проте-сти, а пред партийния дом започват да се поя-вяват първите палатки от Града на исти-ната. На 6 юли президентът Петър Мла-денов подава оставка.

„През 1990 комунистите бяха най-сил-ната партия в страната и се опитваха да ни принудят да участваме в коалицион-но правителство. Те все още вярваха, че имат контрол над СДС. И макар че в гла-вата на Желев в даден момент се върте-ше възможността за подобен компромис, Градът на истината - и това е една от голе-мите му заслуги - направи невъзможно из-общо да се говори за подобни неща“, казва

Филип Димитров*, който по това време е заместник-председател на СДС.

Към средата на юли на жълтите павета пред БНБ, мавзолея и сградата на днеш-ното президентство има вече 160 палат-ки. Жителите следят събитията, пишат декларации и дават интервюта за българ-ски и чуждестранни медии.

На 1 август Желев е избран за пред-седател (президент). Градът на исти-ната продължава да съществува и вече

дори мъжете не знаят защо - всички изпъл-ними искания са вече изпълнени.

На 26 август е запален партийният дом, в чие-то подножие е разполо-жен палатковият лагер. „Приключено по дав-ност“ - така се казва до-кументалният филм на режисьорката Малина Петрова, който дава ясен

отговор на въпроса кой и защо подпали партийния дом.

В нощта след пожара, ранното утро на 27-и, милицията разваля Града на исти-ната.

*Цитатът от дневника на Йосиф Сърчаджиев,

както и тези на Филип Димитров и Георги Геор-

гиев са от книгата „Без заглавие. Рушители и

строители на България“, автор Нася Кралевска.

Разговор с Кралевска, както и опит за едно по-

различно интервю с Желю Желев - на capital.bg

основните постижения на кръг-лата маса са: отпадането на чл. 1 от конституцията за ръковод-ната роля на БКП, премахва-нето на Държавния съвет като орган и въвеждането на прези-дентската институция, деполи-тизация на армията, полицията, съда, прокуратурата, диплома-цията, насрочването на избори за Велико народно събрание.

Разпуснато е и Шесто уп-равление на Държавна си-гурност, една от структури-те, следила интелигенцията и инакомислещите.

Според вещи в материята това заклеймяване единствено на Шесто управление е един от големите дефекти на прехода и началото му тръгва от кръгла-та маса. Петко Симеонов тога-ва отправя към БКП радикал-ното искане да му се съобщят структурата, финансирането и щатният състав на цялата ДС. БКП не отговаря на въпроса, но спешно разформирова Шесто, прехвърляйки с готовност вър-ху него всичките обвинения в репресивност и „политическа полиция“. Години по-късно ста-ва ясно, че Шесто е било разпус-нато само като административ-на единица. А огромна част от щата му се е пръснала по дру-гите управления, които вече са преименувани и обявени за де-мократична част от демокра-тичните институции.

„Опашката на гущера“

„Ега ти държавата...“

В следващия брой

K #42

Георги Георгиев* СНИМКА: ЖИВКО АНГЕЛОВ

МЕДИА И РЕКЛАМА36 KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

Според Зоя Димитрова (вляво) и Кристина Патрашкова

Галерия от образи

Нов седмичник се цели в масовия сегмент на вестникарската аудиторияВесислава АНТОНОВА

Обгърнат в дълъг шлейф от слухове и ин-тригантски сметки, тази седмица на паза-ра се появи първият брой на в. „Галерия“.

Ако издаването му не беше предшествано от сложния сюжет с разра-ботката срещу журнали-сти, чието име вестни-кът взе, заедно с подо-зренията за връзки с би-вши служители от ДАНС, едва ли вниманието към него щеше да е толкова голямо.

“Галерия“ ще търси място на и без това пре-населения вестникарски пазар, и то в един от най-конкурентните напосле-дък сегменти - на масови-те жълти седмичници. Да стартираш подобен про-ект, и то в момент, когато кризата започва да при-ближава пика си в Бъл-гария, е доста амбициоз-но. По принцип инвести-цията в печатни медии е силно рискова, а особено-стите на българския па-зар правят възвръщането на вложените пари много трудно.

Дори само това щеше да е достатъчно, за да пре-дизвика интерес към ге-незиса на „Галерия“. Пре-дисторията на вестника обаче също привлече лю-бопитни погледи, защото се появиха съмнения, че зад него стои противоре-чивата фигура на доско-рошния съветник в ДАНС Алексей Петров.

На повърхносттаГлавен редактор на сед-мичника е бившата гово-рителка в ДАНС Зоя Ди-митрова, а директорка е журналистката Кристина Патрашкова, която преди това бе зам. главен редак-тор на „Уикенд“.

Първоначалният ти-раж на „Галерия“ е над 110 хил. Като собственик на вестника в търгов-ския регистър фигурира акционерното дружество „Кроз“, където собстве-ността е поделена между Патрашкова и Димитро-ва. И двете разказват, че са инвестирали в проекта собствени пари, намери-ли и заем, така че да събе-рат първоначалния капи-тал, който е 50 хил. лв. пак според търговския регис-тър. „Гледаме на вестни-ка като на бизнес проект дори изчислихме, че ако

тръгне добре, така както предполагаме и виждаме, че към него ще има голям интерес, трябва в кратки срокове да започнем да си връщаме инвестицията“, коментира Патрашкова. Според Зоя Димитрова заемът не е задължител-но да е от банка. „Може да сме взели заеми и от фирми. Мога само да ви кажа, че лихвите са мно-го големи, така че имаме интерес проектът да бъде добре приет от читатели-те, защото само така мо-жем да си върнем инвес-тицията“, казва тя. Глав-ната редакторка не поже-ла да сподели от кои фир-

ми са взети парите.Основният заподозрян

за задкулисен издател на „Галерия“ - Алексей Петров, отрича да е фи-нансирал вестника. Пред сп. „Тема“ миналата сед-мица обаче той уточ-нява, че седмичникът ще се ползва с неговата „идейна и емоционална“ подкрепа.

Втората причина из-данието да се свързва с ДАНС е неговият главен редактор Зоя Димитро-ва, която бе говорител на агенцията. Има и дру-ги факти, които пак от-пращат по посока ДАНС. Вестникът носи прово-

madpr.capital.bg

„Подкрепям Зоя Димитрова и нейния проект за вестник „Галерия“ само идейно и емо-ционално. Не съм я финансирал.“АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ, доскорошен съветник в ДАНС, пред сп. „Тема“

110хиляди бройки е прибли-зителният тираж на първия брой на „Галерия“

30хил. лв. струва тв реклама на вестника според TNS/TV Plan.

ТИРАЖ

РЕКЛАМА

става. Към първоначал-ните разходи за „Гале-рия“ трябва да се приба-вят и парите за реклам-ната кампания на пър-вия брой. Според монито-ринговата агенция TNS/TV Plan издателите на вестника са вложили в телевизионна реклама 30 хил. лв. Реално сумата е по-малка, тъй като аген-цията не пресмята никак-ви отстъпки.

Под повърхността„Галерия“ визуално и като начин на списва-не в голяма степен при-лича на „Уикенд“. Дви-жи се между сериозното

и жълтото. По думите на екипа ще залага на раз-крития, разследвания и светски клюки. „В край-на сметка този модел се наложи като печеливш на пазара“, коментира Димитрова. По думите на Кристина Патрашко-ва ще е „остър, критичен и в него няма да има табу-та както в болшинството от останалите вестници. Във всички издания има прекален, нездравосло-



в „Галерия“ няма да има табута както в повечето вестници СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

Скритата соб-ственост върху медиите изкривя-ва публичността по неприятен начин.

кативното заглавие на скандалната разработка на тайната служба „Га-лерия“. Още в първия си брой седмичникът афи-шира, че притежава до-клад на агенцията. В от-говор на това председате-лят на комисията за кон-трол над ДАНС Иван Кос-тов възнамерява да на-значи проверка на „Гале-рия“ откъде разполага с „Галерия“, тъй като в до-клада има класифицира-на информация. Директо-рът на изданието Кристи-на Патрашкова, която до неотдавна бе зам. главен редактор на в. „Уикенд“, също има своята история с ДАНС. Преди да напус-не „Уикенд“, освен зара-ди промяната в собстве-ността на изданието, но-вото ръководство й спря-ло два текста. Единият за ситуацията в ДАНС, а другият - интервю с бив-шия шеф на контраразу-знаването Иван Драш-ков, който дал първо ин-тервю за „Уикенд“, след като напуска агенцията. В него имало скандални разкрития, които така и не видели бял свят по ду-мите на Патрашкова.

Колежката й Зоя Дими-трова уточнява, че „Га-лерия“ „е един вестник, който група журнали-сти решихме да напра-вим“. „Всички ние носим със себе си имената си и работата си до този мо-мент. Не мога да избягам

от факта, че съм работи-ла в ДАНС, но аз добре си знам правата и отговорно-стите, пък и съвсем скоро ще видите, че ДАНС не ни е основната тема“, комен-тира Димитрова.

“Защо така сте се вто-рачили в нашата собстве-ност и кой ни финансира. В крайна сметка се оказа, че да издаваш вестник не е толкова скъпо начина-ние“, коментира Патраш-кова. Категорията „скъ-по“, разбира се, е доста относителна, но за нала-гането на един вестник се изискват доста повече от 50 хил. лева. При ти-раж от 110 хил. бр. и обем от 64 страници разходите за хартия и печат по при-близителни сметки на хора от бранша са около 30 хил. лв. Ако приемем, че 100% от отпечатаните вестници се продадат (а това е почти невъзмож-но - за успешен вестник се смята този, който про-дава над 75% от тиража си) и плащат на разпро-странителите си 35% от цената, във вестника се връщат около 35 хил лв. Това звучи добре, защо-то подобен приход от че-тири броя на месец ще е повече от достатъчен, за да покрие редакционни-те разходи. За да се слу-чи обаче, трябва всички планети в сложния вест-никарски хороскоп да са се подредили много бла-гоприятно, което рядко

вен възторг към власт-та и липсва критичният, другият поглед, други-ят глас. При нас ще има неща, които в другите из-дания ги няма“, катего-рична е Патрашкова.

П р и л и к и т е м е ж д у „Уикенд“ и „Галерия“ не са само в дизайна и сти-ла. В новия седмичник е преминала и една от ру-бриките на най-тираж-ния в момента българ-ски вестник. На страници-те на „Галерия“ могат да се прочетат и промоции на книги от издателство „Милениум“. То е прите-жавано от един от бивши-те собственици на „Уик-енд“ - Недялко Недялков. Това, както и други, по-странични факти, нака-раха някои хора на вест-никарския пазар да смя-тат, че той е тайнствени-ят издател на „Галерия“. Недялков притежаваше 50% от дружеството, кое-то издава „Уикенд“. Ми-налата седмица негови-ят съдружник Мартин Ра-дославов официално съоб-щи, че във вестника е вля-зла „американска компа-ния“, на която Недялков изцяло е продал дела си, а Радославов е запазил ми-норитарно участие. Спо-ред непотвърдена инфор-мация зад новия инвести-тор в „Уикенд“ стоят ка-питалите, представлява-ни от депутата от ДПС Де-лян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. „Нямам нищо общо с „Галерия“, коментира пред „Капи-тал“ Недялко Недялков.

Да се ориентираш в тази оплетена галерия от образи е трудно. И точно това е проблемът, защо-то скритата собственост върху медиите изкривя-ва публичността по не-приятен начин. Когато не знаеш кой стои зад ня-кой вестник, по-трудно можеш да разбереш чии интереси точно защита-ва. Ако собствениците се крият, значи има при-чина да го правят. Може да е, защото искат да из-бягат от ограничителна клауза в договора за про-дажба на конкурентно издание (каквато е една-та хипотеза за скриване-то на Недялко Недялков), може и да е, защото цял живот са свикнали да жи-веят под повърхността на общественото блато. Тай-ните издатели вероятно печелят от анонимността, но читателите най-често губят от нея.

Пред „Галерия“ има два пътя - или официалните собственици да докажат, че зад тях не стои никой освен интереса вестникът им да се продава, или да се превърне в поредния глашатай на скрити ин-тереси. � K



Да убиеш фестивал

Първото издание на Golden Drum след кризата не дава поводи за оптимизъмБорислав КАНДОВ

Празно, тихо и нереле-вантно. С тези три думи може

да се опише най-крат-ко атмосферата на тазгодишното из-дание на регионал-ния рекламен фести-вал Golden Drum, съ-биращ агенции от т.нар. нова Европа в словенския курорт Порторож.

Подадените заявки, при-състващите хора, връче-ните награди - всичко бе

по-малко от миналата го-дина. А очевидци, при-съствали на лекциите по време на фестивала, с пот рес разказват как ди-ректори от големи меж-дународни агенции кър-шели ръце, защото няма-ли представа как ще се справят в тази криза с бю-джети от едва 1 млн. евро за кампания...

През 2008 г. на фестива-ла се състезаваха 2753 за-явки, докато сега те бяха 2474. Но в тази официално обявена бройка организа-торите са включили и не-щата, състезаващи се из-

вън фестивалната прог-рама - около 500 заявки в конкурса за плакат, тра-диционно обявяван от кмета на община Пиран (в която влиза Порторож) с награда за победителя в размер на 5000 евро, как-то и още около 100 есета в конкурс на тема „Аз усе-щам Словения“.

Но на фона на тази по-тискаща картина бъл-гарската рекламна ин-дустрия има с какво да се похвали. Две българ-ски агенции спечелиха по една сребърна награ-да, още две бяха номини-

ето да се откроява ряз-ко на фона на всичко ос-танало. Заради кризата очаквах клиентите да са по-смели и отворени към интересни идеи, които им позволяват да не харчат много пари“, казва Татя-на Лозович.

Впечатлението на Лозо-вич за нивото на реклама-та в региона се потвърж-дава и от криейтив дирек-тора на New Moment New Ideas Емил Захариев. Спо-ред него тенденцията на навлизане на много пове-че интерактивни елемен-ти в активностите на рек-ламодателите ще се за-пази и догодина ще има още повече интересни заявки.

Едно от нещата, които са му направили впечат-ление, е добрата работа на международните мре-жи. Той дава за пример един клип на Leo Burnett Бейрут за локална кампа-ния, който обаче е произ-веден от продукционна къща в САЩ.

При въвеждането на нова категория в един фестивал винаги има ня-какви проблеми. PR кате-горията на Golden Drum не прави изключение. „Като всяко първо изда-ние и в това имаше на-пасване на критериите към определени кампа-нии. Имам усещането, че някои от представени-те неща бяха оценявани в категории, на които не отговаряха“, разказва Ма-рия Славова, управляващ директор на All Channels Advertising.

Според нея работата на „част от PR агенции-те“ в България не се раз-личава по нищо от ниво-то на представените кам-пании на фестивала. „Ако има елемент, в който има-ме да наваксваме повече, той не е креативността на решенията, а по-гло-балният им и стратеги-чески подход, съобразен с цялостната екосисте-ма на марката“, обясня-ва Славова.

И ако състезателната програма все пак е пред-ложила интересни при-мери, то семинарите, про-веждани по време на фес-тивала, за пореден път са били абсолютно нереле-вантни на ситуацията в региона. Тази тенденция се повтаря през послед-ните няколко години и може да изиграе много лош номер на организа-торите, тъй като немал-ка част от приходите им идват от акредитиращите се рекламисти. А очаква-нията са, че догодина за-явките за участие ще бъ-дат още по-малко заради ниската рекламна актив-ност на компаниите в ре-гиона... � K

Визията, която донесе сребърна награда на New Moment СНИМКА: NEW MOMENT NEW IDEAS COMPANY

Агенция ЗаявкиAll Channels 4APRA 3DDB Sofi a 3Firefl y 1Graffi ti/BBDO 6Крес 1Leo Burnett 1McCann Erickson 1New Moment 22Noble Graphics 6Ogilvy 9Publicis 7reforma 2Saatchi&Saatchi 7TBWA\Sofi a 2The Smarts 2Общо 77Източник: Golden Drum

на Golden Drum

БЪЛГАРИЯ

рани, но не успяха да спе-челят. Най-силно се пред-ставиха New Moment New Ideas Company, които има-ха общо шест номинации за серия печатни визии за Седмия фестивал на късометражното кино - две в групата „Външна реклама“, три в групата „Пресреклама“ и една в група „Дизайн и арт ди-рекшън“. Именно в пос-ледната те получиха и сребърна награда.

В новосъздадената PR група All Channels Communication имаха две номинации за различ-

ни кампании за Avon. Те спечелиха сребро в кате-гория „Корпоративна со-циална отговорност“ за активността „От любов към живота“.

Само с номинация ос-танаха McCann Erickson Sofia в групата „Реклам-на кампания“ с работата си за National Geographic Kids, както и TBWA\Sofia в „Дизайн и арт дирек-шън“ с изданието си What If...

Българско участие има-ше и в състава на журита-та. Директорът на медиа агенция MediaS SMV Та-тяна Лозович бе член на журито, оценяващо ме-дийните кампании. Гру-пата е отворена за учас-тие на заявки от цял свят. Тя разказва, че в групите за медиа активности и ин-терактивни кампании за-явките са били много по-интересни и на много по-добро ниво в сравнение с тв и печатната реклама, „но за съжаление те не бяха местни кампании“. В групата голямата награда (Grand Prix) бе присъдена на Leo Burnett Бейрут за кампания в подкрепа на правата на жените.

Ливанската агенция де-бютира ударно на фести-вала, след като тази го-дина Golden Drum бе от-ворен за участие на аген-ции от Египет и Ливан. С изключително прави-лен подбор на заявките и силни участия в различ-ните категории агенци-ята успя да спечели при-за „Агенция на година-та“ с общо 53 точки и ог-ромна преднина пред вто-рите - турската DDB&Co. с 30 точки.

„Учудващо е, че тази година нямаше нищо, ко-

Две български агенции спечелиха по една сребърна награда, още две бяха номинирани.

ТЕХНОЛОГИИ39KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

technology.capital.bg

Дръж се естествено

Системите за видеонаблюдение скоро ще могат да разпознават и човешко поведениеАсен ГЕОРГИЕВ

Системите за видеонаб-людение се сляха с град-ския пейзаж

през последното десетилетие.

Виждаме ги вече не само на фасадите на банки и строго охранявани сгра-ди, но и окачени по клю-чови кръстовища, площа-ди, паркове и къде ли още не. Въпреки че броят им се увеличи много, все още има сфери, в които каме-рите продължават да да-ват по-скоро незадоволи-телни резултати.

Великобритания е све-товният лидер с най-мно-го камери, разположе-ни на обществени мес-та. Над 4 млн. електрон-ни очи следят за спазва-нето на реда в градовете, по магистралите, в лети-ща и метростанции. Въп-реки това приносът им за превенцията и разкрива-нето на престъпления е незадоволителен.

Вътрешен доклад от лондонската полиция по-казва, че една на всеки 1000 инсталирани каме-ри в града има принос за разрешаването на престъ-пление. Това са данни за 2008 г. В рамките на един конкретен месец видеоин-сталациите са помогнали за залавянето на едва 8 от 269 заподозрени в грабеж, пише BBC. Нужно е да подчертаем, че става въп-рос не за превенция, а за разкриване на конкретно престъпно деяние. Депу-татът и бивш вътрешен министър в сянка Дейвид Дейвис наскоро се заре-че да провокира дебат за какво точно трябва да се харчи бюджетът за пре-дотвратяване на престъп-ността. Според него „сис-темите за видеонаблюде-ние водят до големи раз-ходи и минимална ефек-тивност“. Подобни изказ-вания са провокирани ос-новно от някои същест-вени недостатъци на по-вечето системи за видео-наблюдение, които се из-ползват към момента. Ог-ромен процент от тях са

стари и нискоефективни, а голяма част от заснето-то видео остава непрегле-дано поради липсата на физическа възможност и на софтуер, отсяващ важ ната от маловажната информация.

Наличните най-модер-ни решения обаче, както и тези, които ще се поя-вят в следващите някол-ко години, дават заяв-ка, че могат да върнат доверието в смисъла от видеонаблюдението.

Все по-интелигентниСистемите за видеонаб-людение имат най-раз-лични приложения - от

наблюдаване на служи-тели в заведения до охра-няване на летища и кон-тролиране на автомо-билния трафик. Съвре-менните решения пред-ставляват комбинация от качествени IP базира-ни камери (позволява-щи наблюдение през ин-тернет от всяка точка на света) и софтуер, свърза-ни в обща система. В тях могат да се задават раз-лични параметри, които да известяват оператора за случващо се събитие - например човек, преси-чащ предварително зада-дена точка; автомобил, преминаващ стоп линия на светофар и т.н. Цел-та на индустрията обаче е да развие системите за видеонаблюдение на ново ниво, което да позволява разпознаване на различ-ни специфики на човеш-ко поведение.

Екип от новосформи-рания Център за инфор-мационни технологии в сферата на сигурността към университета Queens University Belfast наскоро

обяви намерението си да създаде такава система в рамките на следващите пет години. Тя ще бъде инсталирана в автобуси, влакове и всякакъв вид обществен транспорт и ще спомага за предотвра-тяването на нападения, обири и други престъпле-ния. Доктор Пол Милър, ръководител на проекта, разказва, че идеята е да се разработи интелигентна система за наблюдение, която да алармира опе-раторите при появата на неприемливо или съмни-телно поведение у пътни-ците. Камерите, монтира-ни в автобусите, ще сни-мат постоянно, предавай-ки информация към кон-тролна зала - за целта ще е необходима постоянно връзка със скорост над 2 мегабита в секунда. Соф-туерът ще работи, като анализира пътнически-те профили и комбини-ра наличните данни с ин-формация за техните дви-жения, местонахождени-ето на автобуса и статис-тика за престъпленията в района. На база на това изчислява в реално вре-ме опасността на ситуа-цията. След това насочва вниманието на оператора към най-рисковите ситу-ации, а човекът зад кла-виатурата решава как да действа - да съобщи на шофьора за опасност, да се обади на полицейски патрул в района или да не предприеме нищо. Евен-туалните показатели, ко-ито софт уерът ще е спосо-бен да следи, ще включ-ват говор на висок глас, честа смяна на седалки-те, движение на група от хора, крещене на шофьо-ра, паднал човек и други, съобщава BBC.

Разграничаването на елементи от човешкото поведение е сред сфери-те с най-голям потенциал за развитие при системи-те за видеонаблюдение. Дори в момента на паза-ра има реални предложе-ния, които могат да сигна-лизират при наличието на дебнещ зад ъгъла човек, да различават движеща

Към момента най-добрите постижения на ко-мерсиални продук-ти гарантират лицево разпознава-не в около 60% от случаите.

се кола от пешеходец и да се настройват така, че да алармират при десетки типове ситуации. Това, ко-ето все още се възприема като слаба черта на подоб-ни решения за видеонаб-людение, е достоверното разпознаване на човеш-ки лица, но в тази насока също се работи усилено. Към момента най-добри-те постижения на комер-сиални продукти гаранти-рат разпознаване в около 60% от случаите. Повече-то от обявените разработ-ки в областта пък обеща-ват успеваемост от 90%. При това в близките ня-колко години.

Системите за видеонаб-людение предлагат въз-можности, приложими при охраняване на обек-ти, наблюдение на про-цеси и други специфични дейности. Най-важните фактори за тяхната ефек-тивност продължават да са правилното прилага-не и изборът на работе-що решение за конкретен проблем. Защото и един милион камери, снима-щи постоянно, няма да са ефективни, когато не са снабдени със софтуер, от-сяващ важната информа-ция, и оператори, които да реагират адекватно. � K

За да избегнете нежелана публичност, ще трябва да сте все по-ловки ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

ТЕХНОЛОГИИ


#реклама*Американското правителство се опитва да наложи правила на процъфтяващия маркетинг в социалните мрежиКалина КАЛЧЕВА

Доскоро Мили Сайръс бе из-вестна пре-димно в сре-дите на де-

цата между 7 и 12 го-дини. Ако случайно не сте чували: госпожи-ца Сайръс е актриса-та, превъплътила се в Хана Монтана от ед-ноименния сериал на Disney.

Когато не е Хана Мон-тана, Мили поддържа и своя профил в социална-та мрежа за микробло-гинг Twitter. Чрез тази платформа още една де-мографска група успя да се запознае с г-ца Сайръс - онлайн населението, ко-ето активно обитава све-та на социалните мрежи. А причината за интере-са към 16-годишната акт-риса е, че изведнъж тя реши да изтрие архива си от 140-знакови квин-тесенциални послания, доста от които свързани с дрехи, козметика и дру-ги продукти. Вероятно за взимането на подобно ре-шение й е повлиял и фак-тът, че Федералната тър-говска комисия (FТC) на САЩ прие по-строги пра-вила за скритата реклама в интернет. Уви, „достой-ната“ постъпка на Мили няма да сложи край на новата опасност за соци-алните мрежи - word-of-mouth (от уста на уста) маркетинга.

“С“ като социален, „с“ като сделкаНие, потребителите, ста-ваме все по-привикнали с потопа от рекламни съ-общения. За да се ориен-тираме сред продуктовия океан, все пак ни е нужна информация. Най-прости-ят начин да си я набавим е личната препоръка на някой познат или просто събрат по потребителска съдба. Според изследване на анализаторската ком-пания eMarketer най-ви-соко е доверието именно към този тип информация (78%). Интернет се оказва средството, благодарение на което този споделен опит може да се превър-не в обширна, добре под-редена и лесно достъпна информация. Значението на виртуалната потреби-телска препоръка ще на-раства все повече. Естест-вено и рекламодателите са наясно с тенденцията и всячески се опитват да я използват в своя полза.

Blogola - така сполучли-во бе кръстена от Business Weеk модата да се плаща на потребители за поло-жителни кратки статуси и съобщения. Аналогия-та е с термина Payola, оз-начаващ поръчкови по-ложителни материали в

традиционните медии. Това включва както скри-то или явно плащане за материали (положител-ни или обективни), така и изпращане на промоци-онални подаръци, купони и т.н. на пишещите.

Логично, както се ре-гулира първообразът, така трябва да се огра-ничи и дериватът. Нови-те правила, наложени от FTC, всъщност са имен-но разширено тълкува-не на вече валидния ре-гламент, който регулира традиционната реклама. Според него авторът на дадена информация тряб-ва да декларира матери-алните си връзки с компа-ния, за чиито услуги/про-дукти изказва публично мнение. Промяната е, че FTC включи към тради-ционните медии и блого-вете и социалните мрежи. С други думи, ако компа-ния за козметика ви пла-ща, за да пропагандира-те качествата на сапуни-те й чрез статуса си във Facebook, трябва да обоз-начите по ясен начин съ-общението като реклама. Глобите за „поръчкови“ онлайн публикации ще са до 11 000 долара, но Феде-ралната търговска коми-сия обяснява, че ще раз-

чита предимно на адек-ватна реакция от страна на рекламодателите.

Всъщност и браншови-те организации, занима-ващи се с онлайн word-of-mouth маркетинг (да, вече има и такива), се опитват да наложат по-добни правила. Но както виждаме и от примера на Хана Монтана, те неви-наги се спазват. Според изследване на консул-тантската компания PQ Media, word-of-mouth мар-кетингът, или рекламни-те послания, прикрити като потребителска пре-поръка, през 2008 г. е ге-нерирал 1.54 милиарда долара приходи.

Ето един прост пример как се случва всичко: за да промотира малкия си автомобил Fiesta сред младите хора, Ford наема 20 популярни онлайн лич-ности. Раздадени са им ав-томобили, които да тест-ват в рамките на 6 месеца и да споделят онлайн впе-

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK чатленията си. Естестве-но „агентите“ са възна-градени, но поне потреби-телите могат да намерят и полезна информация. Не всички кампании обаче си признават като Ford. И все пак е странно, че интернет - комуникационна среда, в която измамите се разкри-ват най-бързо - провокира скрита реклама.

Tweets на килограмНа базата на платформата за микроблогинг Twitter процъфтяха рекламни мрежи за покупко-про-дажба на 140-знаково ре-кламно пространство. Имената им са различни (Izea, Magpie, PayPerPost), но бизнес моделът е подо-бен. Желаещите да припе-челят от Twitter регистра-цията си създават профил на темите, начините и ус-ловията, при които биха писали по поръчка. Някои сделки са с готов текст, други съдържат елемент на творчество. Повечето включват изискване да се публикува линк към рекламен сайт. Като цяло сумите са дребни - за ма-совите съобщения от типа откровен спам се плаща по 3 до 15 долара. Цената зависи от популярност-та на потребителя, как-то и от броя кликове вър-ху публикувания линк. Сред големите компании, използвали подобен фор-мат, са дори гиганти като Apple и Coca-Cola. Защит-ниците на спонсорирани-те съобщения твърдят, че това е поносима цена за качествено съдържа-ние и не се различава от банерите, публикувани в блоговете. Прагматично е така, но на емоционал-но ниво не е. Все пак ста-тусите изграждат образа на потребителя много по-лично. Как наричаме чо-век, който пише неща, в които не вярва напълно?

Самите платени стату-си пък са допълнителен циркулиращ спам към и без това огромното ко-личество празнодумие в Twitter (според изслед-ване на анализаторите Quantcast едва 8% от съ-общенията там носят по-лезна информация). Ве-роятно затова в момента процъфтяват филтрите за съобщения в Twitter. Оче-видно ще се справим и с този вид реклама, но со-циалните мрежи могат да загубят дефицитното ни доверие, ако не наложат честни и полезни wоrd-of-mouth практики. � K

* хаштаг (#) e символът,

обединяващ общи смисло-

ви теми в Twitter, например

с #sofiataxi се пускат съоб-

щение на тема софийските

таксита

Колкото по-честни, толкова по-добре. От това правило трябва да се ръководят рекламодателите, ако не искат да привикнем и към онлайн word-of-mouth маркетинга.

Дамите в науката откриха точната формула за спечелване на отличията ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

Тазгодишните Нобелови на-гради предложиха неочаква-ни емоции и в немалка сте-пен изненадаха както уче-ните, така и политиците. Какво всъщност се случи?

Нобеловите комитети дейст-ват независимо един от друг. Въпреки това при наградените през 2009 г. се наблюдават ня-колко общи неща. Първо, пове-чето лауреати са или родени в САЩ, или натурализирани аме-риканци. Нищо учудващо (най-добрата наука от десетилетия се прави в САЩ), особено след доста критикувания очевиден опит миналата година лауреа-тите да бъдат предимно евро-пейци. Второ, сред отличените има пет дами, като за пръв път жена получава Нобел в облас-тта на икономическите науки. Наблюдателите приеха това за обнадеждаващ знак, че веков-ното пренебрежение към неж-

ния пол в научните среди е ос-танало в миналото.

Не толкова обнадеждаващо е, че мнозина от лауреатите и тази година са на повече от 70 години. Нобеловите комитети са критикувани от десетилетия за политиката си да награжда-ват неактивни учени. През по-следните няколко години един-ствено отличието в областта на медицината се присъжда на все още работещи изследователи за открития от относително близ-кото минало.

Следват кратки описания кои са лауреатите тази година и защо са наградени.

МедицинаОтличените са д-р Елизабет Блекбърн (р. 1948 г.) от Универ-ситета на Калифорния в Сан Франциско, д-р Карол Грай-дер (р. 1961 г.) от Медицинско-то училище на университета „Джонс Хопкинс“ и д-р Джак Зостак (р. 1952 г.) от медицин-ското училище на университе-та „Харвард“. Тримата си поде-лят по 1/3 от наградата (около 1.4 млн. долара общо).

Те получават признание за работата си, разкрила как хро-мозомите се копират безгреш-но при клетъчното делене и как преминават в новата клетка, без да се „повредят“. Тайната е в те-ломерите, които представляват повтарящите се сегменти ДНК в двата края на хромозомите и играят роли на тапи, предпаз-

ващи генетичния код. Теломе-рите се синтезират от специа-лен ензим, наречен теломера-за. Тримата Нобелови лауреа-ти откриват уникалната струк-тура на теломерите (Блекбърн и Зостак, 1982 г.) и идентифици-рат тази на теломеразата (Грай-дер и Блекбърн, 1985 - 1989 г.).

Скъсяването на теломерите е признак за стареене на клетка-та. То не се случва при тумор-ните клетки и затова теломера-зата е подходяща цел за антира-кови медикаменти.

ФизикаВ медиите ги нарекоха „госпо-дарите на светлината“. Награ-дените тази година са откри-вателят на оптичното влакно и тези на CCD сензорите, ко-ито устройства са в основата на съвременната дигитална фотография.

Д-р Чарлс Као (р. 1933 г.), ра-ботил за английската компания Standard Telephones and Cables, пръв доказва, че оптичните влакна могат да пренасят ин-формация (светлина) на 100 км разстояние. Той получава 1/2 от наградата. Другата половина се поделя поравно (по 1/4) между д-р Уилард Бойл (р. 1924 г.) и д-р Джордж Смит (р. 1930 г.). Два-мата са работили заедно в про-словутите Bell Laboratories, къ-дето са създали т. нар. CCD тех-нология. Тя позволява на каме-рите да превръщат светлината в електричество и така се пре-

махва нуждата от фотографска плака.

ХимияВсички функции в организма се извършват с помощта на проте-ини. ДНК не е нищо друго освен код, по който се създават те. Това става в специални „кле-тъчни фабрики“ - рибозомите.

Дълго време е било неизвест-но как точно протича проце-сът. Ако сега знаем, то е, защо-то д-р Ада Йонат (р. 1939 г.) от „Вайцман институт“, Израел, д-р Венкатраман Рамакриш-нан (р. 1952 г.) от университета „Кембридж“, Англия, и д-р То-мас Стайц (р. 1940 г.) от универ-ситета „Йейл“, САЩ, са успели чрез рентгенова кристалогра-фия да установят структурата на рибозомите. Задача, считана за невъзможна от повечето им колеги през миналия век.

След около 20 години усилия обаче тримата лауреати успя-ват. Откритието им, за което

НАУКА


Нобелови награди 2009Тази година учените жени получават признаниеЯсен ПЕКУНОВ

тримата си поделят награда-та поравно, има огромно значе-ние за медицината. Всяка клет-ка има рибозоми и те са жизне-новажни за дейността й. Най-малкото защото болестотвор-ните бактерии също са клетки, а рибозомите им са чудесна ми-шена за новите антибиотици.

ИкономикаЛауреатите са д-р Елинор Ос-трьом (р. 1933 г.) от универси-тета на Индиана и Оливър Уи-лямсън (р. 1932 г.) от универси-тета “Бъркли”. Според букмей-кърите, позволяващи “Нобело-во залагане”, шансът точно те да спечелят наградата е бил минимален.

Двамата икономисти са от-личени за приноса в изследва-нията им на т.нар. извънпазар-ни решения, тоест такива, кои-то се случват например вътре в домакинствата или фирмите и затова остават скрити. Тази област на икономиката е мно-го важна, но е била дълги годи-ни пренебрегвана. Така напри-мер д-р Уилямсън доказва, че за икономиката е по-добре ком-паниите да се регулират сами, а не отвън. До подобни изводи за други организации достига и д-р Олстрьом.

ЛитератураЛауреат тази година е румън-ката от немски произход Хер-та Мюлер (р. 1953 г.). Тя „с ла-коничността на поезията и ис-тинността на прозата изрисува пейзажа на непритежаваните“. С поредното си неясно и висо-копарно изявление Нобелови-ят комитет по литература иска да каже, че г-жа Мюлер е описа-ла добре страданията на румън-ците по време на комунистиче-ския режим.

Херта Мюлер със сигурност не е много известен писател. Въпреки това е вероятно тя да е добър писател и е превежда-на на няколко европейски ези-ка. Дали обаче е по-добра от све-товно признатия Милан Кунде-ра, който сякаш описва подобни на нейните “пейзажи”?

МирНосител е Барак Хюсеин Обама. Не е ясно за какво точно. Спо-ред петимата норвежки парла-ментаристи, присъждащи на-градата, заради неговите уси-лия да “заздрави международ-ното сътрудничество”.

Един детайл. Обама е номи-ниран седмица и половина след като е заел поста президент на САЩ. Очевидно той все още не е бил положил усилията, за ко-ито е номиниран. За постиже-ния да не говорим. Господства-щото мнение в американската преса, дори в тази, която въз-хваляваше Обама, е, че той не заслужава наградата. Поне все още. Защо му е присъдена тога-ва? Според някои, защото Оба-ма е идеалът за американски президент на Норвежкия пар-ламентарен комитет (за разли-ка от Рейгън). Други считат, че това е третата анти-Буш награ-да този век след тези на Джими Картър и Ал Гор.

8от 11-те Нобелови лауреа-ти, отличени през 2009 г. в света на точните науки, са американски граждани.

ДОМИНАЦИЯ

СПОРТ42 KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

sport.capital.bg

Този невероятен Боби Михайлов...

Георги ФИЛИПОВ

В една популяр-на преди го-дини рекла-ма с образа на Борислав Ми-

хайлов се казваше, че спомените топлят понякога.

В сюжета той хващаше дузпи и класираше наци-оналния отбор в по-пред-на фаза на световното първенство през 1994 г. Сега, 15 години по-късно,

отново му се налага да отбива удари от дузпа-та. Този път в качеството му на президент на Бъл-гарския футболен съюз (БФС). Причината е, че вече пета година нацио-налният тим не може да се класира на каквото и да е първенство. Послед-ните четири години БФС бе управляван от Боби Михайлов.

Само допреди седми-ца проблемите на наци-

оналите можеха да се за-пишат на сметката на се-лекционерите Пламен Марков, Христо Стоич-ков, Станимир Стоилов. След поражението с 1:4 в Кипър обаче ракурсът за проблемите на българ-ския футбол се обърна-ха към ръководството на БФС. Атаката започна на пръв поглед като диску-сия за бъдещето на фут-бола в телевизионно ин-тервю на Пламен Мар-

ков. Бившият треньор на националния отбор ди-ректно обвини Михайлов за липсата на организа-ция в съюза. Проучване на „Капитал“ обаче по-казва, че тази дискусия не е самоцелна и че може да се разглежда като на-чалото на серия от проце-си, чиято цел е промяна на настоящото ръковод-ство на БФС. „След осем-девет години, през които няма мерки за подобря-

Проблемите на националния отбор се пренесоха върху президента на БФС

ване на българския фут-бол, президентът на БФС трябва да поеме някаква отговорност. Не е напра-вена основна промяна в българския футбол“, ко-ментира Марков в интер-вюто пред БНТ1. Самият той беше част от процеси-те на смени на национал-ни треньори - общо чети-рима души в последните четири години. Според източници на „Капитал“ от футболните среди Пла-мен Марков е едно от въз-можните нови лица, в слу-чай че се стигне до изди-гането на алтернативни кандидатури за управле-нието на БФС. „Марков има своите основания за коментарите си и може би е прав“, коментира кме-тът на Сливен и член на изпълкома Йордан Леч-ков, като пожела да оста-ви по-обстойните си ана-лизи за „по-нататък“.

За да има промяна, трябва да се състои кон-грес, което съвсем не из-глежда нереалистична възможност. След двубоя България : Грузия (6:2) спортният министър Сви-лен Нейков обяви, че ако до 21 октомври новото ръ-ководство на БФС не полу-чи съдебна регистрация, ще трябва да се проведе конгрес. Впоследствие уточни своята визия така: „Ще изчакаме да мине 21 октомври, когато изтича мандатът на настоящото ръководство, и да видим каква ще бъде позицията на съда. Ако съдът не впи-ше промените от януари, наистина ще трябва да се свика нов конгрес.“ Ней-ков се опита деликатно да излезе от кашата, в ко-ято може да влезе при ди-ректна намеса в дейност-та на БФС. „Имам основа-ния да им взема лиценза, но трябва да имам подкре-пата на цялата държава. Иначе рискуваме да се случи вариантът „Пол-ша“, коментира още Ней-ков. Вариантът „Полша“ представлява уволнение на ръководството на БФС от спортния министър, ко-ето да доведе до незабав-на реакция на ФИФА.

Сегашното ръководство на БФС е атакуемо по съ-дебен ред. Нейков говори за изтичане на мандата на „настоящото ръковод-ство“, което беше избрано на 21 януари преди чети-ри години. Тогава Михай-лов смени Иван Славков. В БФС сега действа дру-го, ново ръководство, ко-ето беше избрано на кон-грес през януари, който беше извънреден, но обя-вен като редовен и резул-татите от него все още не са вписани от съда. Юри-дическата каша беше сът-ворена от президента на няколко клуба с марка-

та „Черноморец“ и нереа-лизиран кандидат-прези-дент Ивайло Дражев, кой-то непрекъснато обжал-ва решението на конгре-са от януари т.г. В момен-та процедурата е в среда-та на нищото. Дражев ата-кува съда с искови молби, по които делата се точат бавно. На последното за-седание преди седмица съдията по едно от дела-та, определяно като клю-чово, си направи отвод. Същевременно по друг канал тече дело относно решението на СГС да от-каже вписванията. БФС обжалва пред апелативен съд, който на 31 юли от-мени решението на СГС. Дражев от своя страна об-жалва пред Върховен ка-сационен съд. На делото още не е даден ход.

“Забележете колко дни са минали от 31 юли до днес и си направете смет-ка колко време е пътува-ло решението до Бургас“, коментира изпълнител-ният директор на БФС Борислав Попов. Според него Дражев умишлено протака, като не си вна-ся съдебната такса. „Ис-кам да ви кажа, че 15 ми-нути след като излезе ре-шението на съда в София, вече ми го носят на врата-та в Бургас. Няма по-бър-зо получени решения от моите“, контрира Дражев. И двете страни са наясно какво следва оттук ната-тък. Първо ВКС ще тряб-ва да образува дело и да се произнесе по него. В най-добрия за ръководството на БФС случай ще отмени решението на СГС и ще го принуди да разгледа слу-чая по същество. И Попов, и Дражев признават едно: „До момента документите дори не са отваряни.“ То-гава в сила ще влязат дру-гите, резервни аргументи на Дражев - защо и как не е бил допуснат до конгре-са, защо в изпълкома са били избрани действащи магистрати като Андрей Икономов, какво става с исковите му дела. И така до безкрай.

Едно е сигурно - нито до 21 октомври, а веро-ятно и дълго време след това БФС може да не по-лучи съдебна регистра-ция. Това изглежда удоб-ната уловка, която да при-нуди Борислав Михай-лов да свика нов конгрес с избори за президент. И да се надява, че дотога-ва спомените от сегашно-то представяне на нацио-налите в световните ква-лификации вече ще са от-минали и няма да вледе-няват толкова силно. За-щото в противен случай може да се окаже пред ново изпитание да се бра-ни от противникови уда-ри от дузпата. � K

Михайлов седи неудобно върху два мандата като президент на БФС СНИМКА: АСЕН ТОНЕВ

Постът на президента на БФС Борислав Михайлов, запо-чна да се клати, след като националният отбор отпадна от

надпреварата за класиране за световното.

Строители на капитализма

Вие говорите с езика на народа! Пу, пу, мами-ният! - възклицават възрастни дами, на-обиколили премиера

Бойко Борисов в сградата на българското посолство в Па-риж. А той отговаря с усмив-ка, прегръдка, няколко думи, снимка или автограф върху поканата за коктейла в него-ва чест.

Повече от 100 представители на българската общност се съ-браха в понеделник вечерта, за да посрещнат Борисов, който беше на двудневно посещение

във френската столица. Дово-лен от първия си ден в Париж - край на проекта за корвети-те, възможност за привличане на френски инвестиции в АЕЦ „Белене” и на помощ за пове-че компенсации за затворените блокове на „Козлодуй”, минис-тър-председателят изслушваше внимателно желанията и болки-те на българската общественост във Франция. Някои от присъст-ващите търсеха съдействие за българското училище в Париж, други - гражданство на френски-те си съпрузи или помощ за без-работните си роднини.

Част от българските еми-гранти просто искаха да спо-делят очакванията си от нова-та власт, определяйки Бори-сов за хирург №1 на държавата (който трябва да премахне ло-

шото от нея). Всичко друго ре-жем, пенсиите вдигнах - отгова-ря с усмивка Борисов. Следва вълна от по-младите почитате-ли. „Стана ли? Ако не е, да на-правим нова” - така Борисов се обръща към момченце, което току що е заснело сестричката си с българския премиер.

Краят на народната еуфория слагат легендата на френска-та естрада Силви Вартан и съ-пругът й - американският про-дуцент Тони Скоти, с които Бо-рисов се отдели на половинча-сов разговор в една от стаите на посолството. След това стана ясно, че на 28 октомври, когато Вартан ще пее в София, преми-ерът Борисов и вътрешният ми-нистър Цветан Цветанов ще до-ведат на концерта бившия шеф на ФБР Луис Фрий. � K

Ти баща, ти майкаЖеланията и страстите на народа заляха премиера Борисов и в Париж

ДИАЛЕКТИКА

ВИЦ НА СЕДМИЦАТА

Сезонът за отстрел на диви прасета е открит. Тодор Батков излиза рано сутринта от хижата на ловно стопанство Кормисош край Лъки в Родопите с пушка на рамо и казва на управителя:

- Ще се върна за вечеря.Обаче се връща още на обяд.

Управителят го пита:- За още патрони ли се връща-

те, господин Батков?- Не, за още кучета.

imena.capital.bg

ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВ

� След като вкара хеттрик на Грузия в сряда вечерта, в чет-въртък сутрин капитанът на националния отбор на Бълга-рия по футбол ДИМИТЪР БЕР-БАТОВ стана баща. Приятелка-та на футболиста Елена го дари с момиченце - Деа. "Да, наисти-на Митко вече е баща. Аз му чес-титих това радостно събитие, но предпочитам да не разкривам нищо повече и не искам да пра-вим някакви сензации от лич-ното щастие на Бербатов. Нека сподели този момент с люби-мите си хора", коментира пред "Дневник" личният агент на ка-питана на националния отбор Емил Данчев.

� Украинският премиер ЮЛИЯ ТИМОШЕНКО е най-сексапил-ният световен политически ли-дер според сайта Hottest Heads of State, писа БТА. Класаци-ята е съставена чрез гласува-не. На самия сайт пише, че тя е правена по специално направе-на за случая схема и е напълно обективна. В класацията на сай-та Hottest Heads of State, в коя-то са включени 172-ма лидери, българският президент ГЕОР-ГИ ПЪРВАНОВ е на 25-о място, изпреварвайки президента на Франция Никола Саркози (28-и), грузинския лидер Михаил Саа-кашвили (35-и) и т.н. Непосред-ствено преди българския пре-зидент Първанов, на 24-та пози-ция, е федералният канцлер на Австрия Вернер Файман, а след него, на 26-о място, е президен-тът на Сърбия Борис Тадич. Ру-ският премиер Владимир Пу-тин, чийто гол торс предизви-ка възхищение даже и на Запад, дори не е сред първите 10.

�"Впечатляващ стил на борец за справедливост а ла Брус Уи-лис", така с намигване френ-ският вестник "Фигаро" опреде-ли българския премиер БОЙ-КО БОРИСОВ по време на пър-вото му официално посещение във Франция. Изданието пра-ви точен портрет на министър-председателя, описвайки как

Борисов върви с мощна поход-ка по дебелите килими в бляска-вия парижки дворец и с полуус-мивка произнася "Бон жуар". От окото на френския журналист не убягват прямият поглед на премиера, силното му ръкостис-кане, квадратната му фигура на борец и, разбира се, "тежките па-узи, прекъсвани от категорични оценки". "Той обеща да се раз-прави с мафиотските структури, които разяждат страната му" и е "този, когото всички виждат на многобройните местопрестъп-ления в София, изправен срещу телевизионните камери", обяс-нява още публикацията.

� Съветникът по икономиче-ските въпроси на президента Първанов и бивш депутат ВЕН-ЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ и още двама души осъдиха България в Европейският съд за правата на човека за това, че през 2001 г. са били заличени от кандидат-де-путатските листи на НДСВ. При-етият през април 2001 г. Закон за изборите съдържаше разпоред-ба, според която политически-те партии могат да заличават от листите си кандидати, за ко-ито има информация, че са били сътрудници на бившите служби за сигурност. Жалбоподатели-те са били извадени от листите след информация от комисията по досиетата, че са били сътруд-ници на ДС. Решенията за зали-чаване са били обявени за ни-щожни от ВАС, но въпреки това изборните власти не са върна-ли отново имената им в листи-те. Конституционният съд отсъ-ди, че не е възможно анулиране на заместника на Венцеслав Ди-митров в избирателния списък. На Борис Георгиев и Венцеслав Димитров е присъдено обезще-тение поотделно по 2500 евро плюс по 3000 евро разноски по делото. В сряда Министерският съвет прие да изпълни решени-ето на европейския съд. Съдът в Страсбург посочва, че правото на гражданите да бъдат избира-ни е индивидуално.


ИМЕНА

41

КОМПАНИИ 47 / Стоки и продажби 56 / ИМОТИ 58 / ПРЕДПРИЕМАЧ 60 / ФИНАНСИ 62 / МОЯТ КАПИТАЛ 64

брой #41, година XVII www.capital.bg

K2

17 - 23 октомври 2009 г.

Чоу Ченду е президент на компания, която е на 42-ро място в топ 500 на Китай. Заедно с още 125 китайски бизнесмени той дойде тази седмица в България, за да търси бизнес партньори. Като много от колегите си обаче Ченду дълго вре-ме седя сам на една от масите в зала „София“ в хотел „Кемпински-Зографски“, в очакване на

Интересът към най-голямата

бизнес делегация от Китай беше слаб

представител на българския бизнес. Накрая стана и просто си тръгна. Проблемът не е в ки-таеца. Българските фирми се оказаха не доста-тъчно подготвени за шанса, който им дава по-сещението на най-голямата бизнес делегация, идвала досега в страната. А оборотите само на десет от дошлите азиатски фирми надхвърлят БВП на България. � КОМПАНИИ 50

БИЗНЕС

Ако финансовите пазари падат, ние ще сме убежище. Инвестициите в имоти са антици-

клични. С тези и подобни ман-три акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) привличаха ин-веститори. Това са фондове за имоти, които не плащат данък върху печалбата си, но пък са длъжни да разпределят 90% от нея като дивидент. Преди две години АДСИЦ оставаха леко встрани от еуфорията на фон-довата борса, защото не скача-ха с трицифрени проценти.

Сега някъде около дъното на кризата се оказа, че техните ко-тировки са се сринали не по-малко, ако не и повече, от тези на индустриалните компании. Падащите цени на имотите и затегнатият достъп до финан-сиране доведоха някои друже-ства до съвсем реални ликвид-ни проблеми. И те постъпиха както всеки друг сектор с про-блеми - издействаха си префе-ренции. Поне на първо време. Комисията за финансов надзор предложи законови промени, с които временно отпада задъл-жението на фондовете да раз-дават дивидент (виж стр. 62). Това, разбира се, е в ущърб на част от инвеститорите в АД-СИЦ, но поне тези, чието мне-ние се чува, не протестира-ха прекалено шумно. Все пак между основните институци-онални инвеститори в АДСИЦ (пенсионни и взаимни фондове и инвестиционни посредници) има топли връзки, а често са и част от една финансова група. Кръгът се затваря перфектно.

Е, законът още не е приет, но нищо чудно и да мине. То-гава всеки предприемач може спокойно да се пререгистрира като АДСИЦ и да му се сбъдне мечтата да не плаща никакви данъци. При това съвсем за-конно. На това му се вика убе-жище. � K

По-специално убежище

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ Китайският бизнес дойде и предложи много, българският не успя да го вземе


62

Още по-специални дружества

48 Труден сезон за Пампорово


60 Малка статия за Боян Бенев

Панайот АНГАРЕВ, Огнян ГЕОРГИЕВ

ОПИТ Столичният общин-ски съвет прие предложе-нието за увеличаване на капитала на Общинска банка с 10.1 млн. лв. Сума-та е равна на разпределе-ния по-рано през година-та дивидент за 2008 г., кое-то стана в разрез с препо-ръката на БНБ към бан-ките да капитализират печалбите си. За да ста-не факт, увеличението на капитала на финансо-вата институция трябва да бъде одобрено и от на-сроченото за 23 октомври общо събрание на акцио-нерите й, в което блокира-ща квота имат свързани с Христо Ковачки фирми.

Капиталът на Общинска банка може да нарасне

М.О.Л.

Директорът на Anheuser-Busch InBev Карлос Бри-то е доволен от сключена-та на 15 октомври сделка, с която производителят на бира продава акти-вите си в Източна Евро-па на фонда CVC Capital Partners за близо 2.2 млрд. долара. „Каменица“ също е част от сделката.

СПАД „Лукойл Нефтохим Бургас“ е затворил произ-водствата на нефтохими-кали и полимери поради липса на търсене и вслед-ствие може да съкрати 20% от служителите си. Това стана ясно от корес-понденция на агенция Ройтерс. От „Лукойл“ от-ричат, че ще има съкраще-ния. От синдикатите в ра-финерията обаче прогно-зират такива от следва-щата година. Междувре-менно митнически служи-тели и данъчни инспекто-ри започнаха планова ре-визия в „Лукойл“, която е най-голямата акцизна компания в България.

„Лукойл Нефтохим“ спрядве производства

ДЯЛ Застрахователните брокери са събрали 333.6 млн. лв. премиен при-ход за първото полуго-дие. Сумата представля-ва 39.3% от брутния пре-миен приход от застра-ховане. Според статисти-ката на Комисията за фи-нансов надзор 314 млн. лв. от тях са от общо за-страховане, а останалите - от застраховки „Живот“, като най-голям е делът на автокаско и „Граждан-ска отговорност“ - общо 75.3%. Брокерите с най-големи пазарни дялове са ING Insurance, следва-ни от „SDI груп“ и AOH - България.

Расте бизнесът на брокерите в застраховането

� Агенцията за приватизация ще продаде три дружества чрез публични търгове с явно наддаване. Началната тръжна цена за 100% от капитала на „Експомед“ е 1.12 млн. лв. Продава се и „Медико-техническа лаборатория II - Пловдив“, като началната цена е 8500 лв. Минималната цена на „Медицински център за рехабилитация и спортна медицина „Диана спорт“ е 5500 лв.

� Френските компании Gas de France и Dalkia имат интерес към приватизацията на „Топлофикация - София“. В момента тече прехвърляне на топлофикационното дружество от държавата обратно към общината. В България Dalkia е собственик на „Топлофикация - Варна“.

� Доставчикът на новини и финансова информация Thomson Reuters постигна споразумение да купи частната компания Breakingviews с цел да засили позициите си при коментарите на бизнес новините. Според неофициална информация сделката е на стойност 18 млн. долара. Breakingviews има около 400 клиента и близо 15 000 абонати.

� Royal Bank of Scotland планира да продаде 312 клона в Англия и Уелс, съобщи вестник Financial Times. Планът е предложен от правителството по линия на ограничаването на държавната помощ.

Сделки и проекти

Цифром

761лв. стойност на 1000 лв., инвестирани в БГ40 преди една година.

Източник: БФБ

С Л О В О М„Вярваме, че до 2012 г. потребителите на интернет от мобилни телефони ще са повече от тези през компютри. В България промяната ще се случи още по-ра-но - може би догодина или през 2011 г. Това открива изцяло нов пазар за нас и ни накара да позволим лесното използване на мейл услуги през устройствата ни.“Грег Уилямс, управляващ директор на Nokia, за пазарите в Югоизточна Европа и Алпите

„Около 40% е спадът в производството в дървообработ-ващия и мебелния сектор. Наблюдава се спад от около 20-25% на цените на мебелите. Има фирми, които са готови да про-дават дори под себестойността на продуктите само за да си осигурят финансиране.“Калин Симеонов, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост

„С постепенното излизане на света от кризата прогнозира-ме растеж на обема на разходите за реклама и сме сигурни, че дигиталните и мобилните медии ще получат по-голям дял от него спрямо тра-диционните. Такъв е случаят и в България през последните години.“Александра Дойч, управляващ директор за Австрия и вицепрезидент „Връзки с оператори“ на компанията за мобилна реклама Out There Media

„До края на 2009 г. потреби-телското кредитиране няма да бъде твърде интензивно заради все още трудната икономическа ситуация и заради това, че възстановяването на икономиката в България ще е по-бавно в сравнение с други държави от региона.“Пиер-Ив Геган, изп. директор на „Уникредит кънсюмър файненсинг“

„Не виждам откъде може да дойде оптимистична прогноза за българската борса и иконо-мика. Проблемите в реалния сектор и особено в дървообра-ботващия, където оперираме ние, са огромни. Те идват от антипазарното отношение на държавата.“Красимир Дачев, председател на съвета на директорите на „Свилоза“

� Председателят на Българската агенция за инвестиции Стоян Ста-лев (вторият отляво) връчи сер-тификат за инвестиция клас А на „Електрауиндс България“ за проект за ветроенергиен парк между Бургас и Айтос. Проектът предвижда да се изгради централата с мощност

144 мегавата. Инвестицията за първия етап е над 105 млн. лв. и до 2011 г. ще бъдат изградени 15 генератора с общ капацитет 30 мегавата, съобщи изпълнителният директор на фирмата Лозан Стефанов (вляво).

Белгийски ветроенергиен парк ще се строи до Бургас

K2 СЕДМИЦАTA46 KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

СНИМКА: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

80

70

60

50

40

30

Източник: Reuters Investor

ИНДЕКСИ

120

110

100

90

80

70

6015.X.08 15.IV.08 15.X.09

SP 500, Ню ЙоркFTSE 100, ЛондонNikkei, Токио

14 X 2008 = 100

Източник: Datastream

$/барел1 барел=158.9 л

ПЕТРОЛ

14.X.08 14.IV.09 14.X.09

39.5518.II.09

75.515.VIII.09

Източник: Reuters Investor

ДОЛАР/ЛЕВ

1.41

1.39

1.37

1.35

1.33

1.3115.VII.09 30.VIII.09 15.X.09

1.308715.X.09

1.400016.VII.08

КОМПАНИИ47KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

Какви квоти, какви 20 млн. лв.Три години Екоминистерството блокира проекта за завод за биодизел на „Астра Биоплант“Калина ГОРАНОВА

изгради завод за биодизел в Сливо поле край Русе за нуждите на транспорта. Идеята на компанията е да развие проекта по схе-мата за „съвместно из-пълнение“ по Протокола за борба с климатичните промени от Киото. Това са проекти, в които една държава инвестира в чис-то производство в друга

емисии, за да ги предоста-ви на Австрия. Всъщност изчисленията на минис-терството са правени на база европейската схема за търговия с емисии, къ-дето количествата наисти-на са малко. Проектът на „Астра Биоплант“ обаче не попада в нея, тъй като транспортът е извън евро-пейската схема (тя засяга само енергетиката и про-изводствата). Той попада в схемата по Киото, по ко-ято страната разполага и с големи количества.

„Без одобрението на ми-нистерството ние не мо-жем да си продаваме еми-сиите и губим средства“, коментираха от компани-ята. За периода 2008 - 2012 г. тя разполага с 677 216 т въглероден диоксид за продан. Емисиите по тази схема са по-евтини от тър-гуваните на европейските борси. Ако приемем, че це-ната е 10 евро на тон, това прави 6.7 млн. евро. Те биха били добре дошли за инвеститора, който тряб-ва да възвръща вложени-ята си в размер на над 20 млн. евро.

И блокирани на местнияДругият път за реализи-ране на приходи, а имен-

но продажбата на продук-цията, също е блокиран. Причината е, че вносите-лите на горива отказват да смесват биогоривата. Ос-новният вариант за ком-паниите, които се занима-ват с производството им, е износът (това прави и „Астра Биоплант“), в слу-чай че им е икономически изгодно. Според Закона за възобновяемите енергий-ни източници и биогори-вата за 2009 г. 3% от гори-вото трябва да е био. За момента в България оба-че законът не се спазва.

От противоречиви-те действия на държава-та инвеститорите губят пари, а когато в плановете са намесени чужди компа-нии и дори държави стра-да и имиджът на Бълга-рия. За безумно закъсне-лия проект на „Астра Би-оплант“ обаче все пак има надежда. В началото на ноември новото ръковод-ство на МОСВ ще разгле-да проекта на „Астра Би-оплант“, както и още ня-колко подобни по схема-та „съвместно изпълне-ние“. Отмятането на тази работа макар и със закъс-нение може да даде ценен сигнал на инвеститорите дали ще си възвърнат па-рите. � K

kompanii.capital.bg

Ако се гледа отстрани работата на доско-рошното

ръководство на еко-министерството, то сякаш си беше поставило за цел да прогони максимален брой инвеститори.

Проектите затъваха с го-дини на ниво картбланш от страна на ведомството. Христоматийният пример е „Челопеч майнинг“, но ако не вярвате, питайте, когото се сетите. Напри-мер „Астра Биоплант“.

Добро началоВ началото на 2006 г. мест-ната компания решава да

държава и получава съот-ветното количество въгле-родни емисии, спестени от чистата технология. Стра-ната домакин пък губи тези количества.

През февруари 2006 г. „Астра Биоплант“ инфор-мира Министерството на околната среда и води-те (МОСВ) за проектната си идея и през май 2006 г. получава подкрепата на ведомството за проекта. Междувременно се свърз-ва с австрийската KWI Consultants, с която го раз-работва съвместно. Про-вежда се търг за купувач, който да даде най-добра цена за емисиите въглеро-ден диоксид. Търгът е спе-челен от Kommunalcredit Public Consulting, която се явява оторизиран купувач на Република Австрия.

В края на 2006 г. неза-висимият орган към Рам-ковата конвенция на Обе-динените нации по изме-нение на климата серти-фицира проекта. Остава единствено финалното одобрение от МОСВ. Одо-брението така и не идва.

Отрязани от световния пазарМотивът на министерство-то е, че страната няма дос-татъчни квоти парникови

20млн. евро е инвестира-ла „Астра Биоплант“ в завода си за биодизел.

ИНВЕСТИЦИЯ

677хил. тона въглероден диоксид има за продаж-ба компанията.

С02

Да спрат во-дата в ку-рорт е като да дръп-нат шалте-

ра в завод. Това се усе-ти особено болезне-но от Пампорово, къ-дето преди две годи-ни водата беше спря-на и съоръженията за

изкуствен сняг не мо-жеха да работят...

Миналата година вода имаше, но пък оръдията бяха малко. Всичко това вече няма да е така. Ку-рортът е обезпечен и с изкуствено езеро и с над 160 зимни оръдия за сняг, така че на всички писти

ще има условия за ски.Това обаче съвсем не

е достатъчно да осигури успешен сезон за курор-та. Ски зоната в Родопи-те стана жертва на нат-рупване на негативни об-стоятелства, които дове-доха до неговото „запа-дане“ (по думите на един от основните хотелиери

там - Стефан Шарлопов). Трябва да бъдат направе-ни много усилия, за да се върне „старият блясък на Пампорово“.

Лош късметСнегът или по-скоро не-говата липса беше само едно от препятствията пред Пампорово от по-

КОМПАНИИ


Труден сезонПампорово трябва да се превърне в целогодишен курортЗорница МАРКОВА

Пампорово ще се стре-ми и да излезе от ими-джа на зимна дестина-ция. „Ще налагаме репу-тацията на целогодишен курорт с най-различни ус-луги - СПА, конгресен ту-ризъм, спорт“, казва Цве-телина Бориславова, соб-ственик на „Пампорово“ АД. Фирмата притежава съоръженията и някол-ко хотела там. До курор-та ще бъде доведена ми-нерална вода, ще се пред-лагат нови условия за лет-ни спортове. Логична цел, при положение че зимата е едва три месеца, а актив-ният сезон - още по-къс.

Ще се търсят и нови по-тенциални пазари - Русия, Гърция, Турция, Македо-ния, българският също не е разработен добре.

И все пак зиматаКаквото и да се мисли за бъдещето на курорта оба-че, най-важното и за хоте-лиерите, и за собственика на съоръженията е да си осигурят здравословен зимен сезон. От „Пампо-рово“ АД съобщават за своите инвестиции: нова система за сняг, техника за отъпкване на пистите, нова екипировка за ски гардеробите, детска ски градина... Хотелиерите също правят усилия да предлагат по-атрактив-ни продукти. Те не на-маляват цените, но вмес-то това включват допъл-нителни услуги в пакета. Например безплатна ве-черя или сауна.

До момента сигналите от основните чужди па-зари не са положителни. Ранни записвания почти няма, всички чужди ту-ристи чакат атрактивни Last Minute оферти. По думите на Мат Търнър от TUI Travel зимната почив-ка за англичаните е вто-ра почивка и ако не мо-гат да си я позволят, ще я пропуснат без проблем. А усилията за привличане-то на туристи от нови па-зари искат време, парт-ньорство, реклама.

За Пампорово остава да разчита повече на българ-ските туристи. Но това оз-начава да предложи по-ат-рактивни цени и условия от другите зимни курор-ти. Естествено добре об-работени писти, привле-кателни оферти за наста-няване и по-евтини лифт карти. Само така повече скиори ще се радват на ху-бавите писти и на мекото слънце на Родопите.


Румен Диканчев (вляво), Мартин Петков и Цветелина Бориславова - хората в чиито ръце е бъдещето на Пампорово

новата му история. До курорта се стига по тесен път с остри завои, който завършва с повече дупки, отколкото с равен асфалт. Това автоматично отказ-ва туристите, които идват с кола и могат да изберат по-лесно и бързо достъп-ните Боровец и Банско.

Още по-голям шамар Пампорово получи през миналата година. Тога-ва повечето чужди туро-ператори орязаха поле-тите си до летище Плов-див и ги пренасочиха към София, като намалението при един от най-големите туроператори TUI беше в пъти. Съкращаването продължава и сеаг. Ако преди имахме по чети-ри полета седмично, сега ползваме едва 50 седалки в комбинация с други дру-жества, съобщиха пред-ставители на TUI за Бъл-гария. А и кризата нама-ли драстично притока на чужди туристи към Бъл-гария и направи всички потенциални гости чувст-вителни към цената.

Курортът има и сравни-телно малко писти, въпре-ки, че през миналата зима „Пампорово“ АД изгради нов лифт от село Стойки-те до връх Снежанка, кой-то обслужва 8-километ-рово трасе за спускане. С това общата дължина на пистите стана 37 км, кое-то пак е по-малко от Бан-ско и Боровец.

Резултатът е налице - Пампорово изгуби основ-ния си английски и ир-ландски пазар, който се стопи наполовина само за две зими.

Преобразяване„Пампорово достигна дъ-ното и е време да се напра-ви нещо. Иначе не ни чака нищо добро“, каза търгов-ският директор на „Шар-лопов хотелс“ Сийка Ка-царова. И действително необходимостта „да се на-прави нещо“ вече изглеж-да осъзната. За първи път беше създадена организа-ция на хотелиерите и соб-ственика на инфраструк-турата, те се срещат регу-лярно, за да търсят реше-ние на проблемите.

Мисли се и цялостна промяна на имиджа на курорта. Като зимна дес-тинация Пампорово ще се промотира повече като се-меен курорт. Не случайно от тази година има детска ски градина, а някои хо-телиери обмислят промо-ции за семейства: детето спи безплатно, ако е с два-ма родители.

„Пампорово е идеално-то място за начинаещи скиори. Това е нашият таргет. Разчитаме на ту-роператорите да промо-тираме тази марка“, каз-ва Стефан Шарлопов.

Българските туристи могат да спасят зимния сезон.

� � � � � �

ww

w.legalw

orld.bg��

�� 2009

5.00 � . �� 2009 www.legalworld.bg

��- ��

��

��

��

��!"��#�� $�� $��

�� :

%�&� �� !��

'�(� !�� ? %� ��#

� � � � � �

ww

w.legalw

orld.bg)

�� 2009

5.00 � . )�� 2009 www.legalworld.bg

�� &�#��

�� "��

��

��

� �� *�� :

��-��!��!��&�� &��$��

�� (�

� � � � � �

��#� ��

ww

w.legalw

orld.bg+�,�� 2009

5.00 � . +�,�� 2009 www.legalworld.bg

��

/�&��, 3�� , ��

��&�� !��# �� 3�� & �� „��“

3��&�� #� ��

��#�� :

„*�� !�� 4�� ...“

Започна абонаментната кампания на „Правен свят“. Като част от авторитетната медийна група „Дарик“, през 2010 г. списанието ще излиза по нова формула – 10 бр. годишно и с нов графичен дизайн. А обновената съдържателна концепция ще превърне „Правен свят“ от специализирано издание за юристи в трибуна за всеки, за когото върховенството на закона е по-важно и от цвета на партийната книжка, и от мириса на парите, за всеки, който се интересува от връзките между обществото и правото.

Цена за годишен абонамент – 50 лева;За половин година – 27 лева;Цена за студенти и пенсионери:- целогодишен абонамент – 39 лева;- за половин година – 20 лева.

Всеки абонат печели! Защото един брой ще струва 6 лева.

Най-доброто в областта на правотоТърсете списанието в книжарниците на „Сиела“ и на университетите, както и по реповете в цялата страна.Можете да се абонирате на адрес: www.legalworld.bg

КОМПАНИИ


ГУ ДЗИ ЗАМ.-ДИРЕКТОРЪТ НА КИТАЙСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИ

Имаме предимството да можем да инвестирамеЦелите на посещението ви са да създадете бизнес контакти. Повече търсите инвестиции или предлагате такива? Първо бяхме планирали само България и Румъния, тъй като нашите намерения са само към тези две държави. Надяваме се да разберем кой от какво взаимно има нужда. Посетихме една индустриална зона и сме впечатлени. Представиха ни възможностите за инвестиране, данъчната база и разбрахме, че условията са много благоприят-ни. Тъй като двустранните от-ношения досега не са включвали толкова мащабно представяне, с това се надяваме да направим по-обстоен преглед на ситуаци-ята за инвестиране в България. Общият брой на фирмите ни е 140. За тази година това е една доста голяма делегация. По-го-ляма част от компаниите в нея са с държавно участие, но има и немалка част изцяло частни фирми. Представителите на фирмите тук са от най-висшето ръководство. От големината и представителите в тази делегация може да разберете, че става въпрос за много сериозно посещение. Отдаваме голямо значение на това българските фирми да дойдат да инвестират в Китай, но разбира се, добре е и обратното.

Какви са плюсовете на България в сравнение с други държави? Ние посетихме първо Белгия. Малко трудно е да съпоставяме България и Белгия, тъй като втората е много развита страна. Мога да кажа, че Белгия има инвестиционно предимство по отношение на високите тех-нологии. Следващата ни спирка е Румъния. Когато я видим, можем да направим обективно сравнение къде има по-добри условия за инвестиране. Разбира се, от това, което чухме днес, разбрахме, че България има много предимства - в правната база, данъчната система и условията на ползване на земя. Вие активно привличате чуждестранни инвеститори. Това ни направи много добро впечатление. Освен чрез такива посещения как държавата подпомага

китайския бизнес в инвестици-ите му в чужбина?Издаваме каталози по държави например. За всяка държава има издаден каталог за фирмите, които имат интерес. Имаме голям интерес Българската агенция по инвестициите също да помогне на нашите компании. Мнението на китайските компа-нии, които вече са инвестирали в България, също бива взимано под внимание. Това сигурно е ново изживя-ване за вас - вие обикаляте из Европа с пари за инвестиции, докато тук има рецесия. Как преодолявате битуващото на някои места подозрение към китайските инвестиции?Китайското правителство насърчава инвестирането зад граница, независимо дали в раз-виващи се или развити държави. Ние имаме предимството да можем да инвестираме, така че е добре да се възползват от това. Не може да се каже, че обемът на инвестициите ни навън е голям - статистически той е по-малък от чуждите инвестиции в Китай. В Европа вече се провеждат много форуми как по-успешно да се привличат китайски инвестиции. Китайско-то участие в България е малко, надявам се това да се промени след този форум.


Китайският бизнес дойде и предложи много, българският не успя да го вземеПанайот АНГАРЕВ, Огнян ГЕОРГИЕВ

Чоу Ченду е президент на компания, която е на 42-ро място в топ 500 на Китай. Заедно с още 125 китайски бизнесмени той дойде тази седмица в България, за да търси бизнес партньори.

Като много от колегите си обаче Ченду дълго време седя сам на една от масите в зала „София“ в хотел „Кемпински-Зографски“ в очакване на представител на българския бизнес. Накрая ста-на и си тръгна.

Проблемът не е в китаеца. Неговата компания China Railway Materials Commercial Corporation е производител на материали за транспорта в Ки-тай и притежава 27 предприя-тия, пет холдингови компании и един логистичен център. Въп-реки че има по-ниски цени от ев-ропейските си конкуренти, тя не можа да привлече дори бегло вниманието на партньори като Министерството на транспор-та, БДЖ, частните превозвачи и други строителни компании в пътната инфраструктура.

Българските фирми се оказа-ха недостатъчно подготвени, за да оползотворят шансовете, кои-то им дава посещението на най-голямата бизнес делегация, ид-вала досега в страната. Китай-ските бизнесмени пристигнаха в България като част от обикол-ката, включваща и Румъния, Унгария и Белгия, която бе пла-

нирана за взаимни инвестиции и търговско партньорство. Обо-ротите само на десет от дошли-те азиатски фирми надхвърлят брутния вътрешен продукт на България.

Въпреки че за форума бяха регистрирани повече от 170 български компании, в крайна сметка само малка част от мест-ните бизнесмени проведоха дву-странни срещи. Това е странно в момент на икономическа кри-за, пресъхващи чуждестранни инвестиции и при положение че Китай е една от малкото дър-жави, които разширяват бизне-са си навън.

За потенциала на пропусна-тото говори един договор, кой-то е бил съгласуван предвари-телно. Германската компания „Аурубис“, собственик на медо-добивен завод в Пирдоп, подпи-са шестгодишно споразумение за износ на електролитна мед на стойност 800 млн. долара. Договорът е с China Minmetals Corparation, която за минала-та година има 6.8 млрд. долара приходи от продажби. Той пред-вижда всяка година да се изнася годишно до 24 хил. тона мед при цена от 5500 долара на тон.

Изгубени в общуванетоУспехът на „Аурубис“ се дъл-жи на факта, че германският бизнес има дългогодишен опит в работата с Китай. В четвъртък това осезаемо липсваше в „Кем-пински-Зографски“. Организа-торите на визитата от Агенци-ята за малки и средни предпри-ятия бяха осигурили на бизнес-мените необходимото време да промотират бизнеса си, да обсъ-дят възможностите и да си раз-менят контакти. На масите оба-че имаше предимно предста-вители на китайската страна. С изключение на няколко ком-пании, голяма част от българ-ските бизнесмени или напусна-ха конференцията по-рано, или предпочетоха да си говорят по-

Китайските компании пристигнаха с идеи и очаквания. С какво си тръгнаха, не стана ясно

между си на чаша кафе или чай. Това беше доста озадачаващо за китайската делегация, която на-блюдаваше с недоумение пред-полагаемите си партньори.

„Не намерих никой, с когото да говоря за бизнес“, обяснява Чоу Ченду, докато чака някой да

се заинтересува какво произвеж-да и какъв партньор търси. Като един от големите производите-ли на траверси той смята, че би могъл да предложи на българ-ската страна евтина, но в също-то време с европейски стандар-ти продукция. Според него бъл-

гарската страна би трябвало да има интерес, тъй като железо-пътната инфраструктура у нас е отпреди 1980 г. В същото вре-ме се купува скъпа продукция от Белгия и Германия - той, раз-бираемо, си е направил труда да провери това.

КОМПАНИИ


партньор. Всичко това, въпре-ки че организаторите се бяха погрижили да предоставят пъ-лен каталог на компаниите, ко-ито са дошли, и подробности за бизнеса им („Капитал“ го полу-чи няколко дни предварително), а момичета, изучаващи китаис-тика, бяха готови да превеждат по време на срещите. Някои бъл-гарски бизнесмени обвиниха за бъркотията китайците, при ко-ито „нямало ред“. Организито-рите пък обясниха ситуацията с минимална отвореност от стра-на на китайската делегация.

„Има много възможности в такъв бизнес форум, но исти-ната е, че българските фирми трябва да се възползват от тях. Всичко зависи от вас“, каза пред „Капитал“ малко преди бърко-тията кореспондент на един от големите китайски икономи-чески вестници, който познава добре балканския регион. Спо-ред него китайските фирми са изразили желание да дойдат в България и Румъния заради възможностите, които отварят неразработени пазари в ЕС, от-където може да се изнася без-митна продукция към целия общ пазар. „Франция, Герма-ния, „стара“ Европа - китайски-ят бизнес няма нужда от подоб-ни презентации там. С тях ние правим бизнес дълги години. Там е много пълно - за да сед-неш, трябва да се буташ с лакти. А тук масата е свободна.“

Проблеми днес, уроци утреВ интервю за „Капитал“ зам.-директорът на китайската аген-ция по инвестициите Гу Дзи обясни, че България и Румъния са били единствените първона-чални точки в маршрута. „Ние имаме предимството да можем да инвестираме, така че е добре да се възползват от това“, каза той. Същото сподели и предста-вителят на китайската камара за лека промишленост Ли Уън-фън, според когото правител-ството в Пекин насърчава фир-мите да „излизат от дома“.

Китайската делегация проя-вяваше интерес към условия-та за придобиване на земя, за земеделие и животновъдство, износ на българско вино и ро-зово масло, както и за инвести-ции в лека промишленост. Ня-колко компании дори сподели-ха идеи за изграждането на ин-дустриален парк, ако могат да наемат земя с инфраструктура. „Как да инвестират, след като в Китай една сграда се построя-ва за четири месеца, а в Бълга-рия е нужно минимум година да се построи и след това 5 месеца, за да те вържат към енергото“, посочва обаче Йордан Алексан-дров, управител на „Бул естейт къмпани“. Той дава за пример построяването на индустриална зона във Варна, което се бави. Според него липсата на иници-атива на държавата да построи инфраструктура в бъдещата

зона разубеждава китайските компании да инвестират там.

„Китайците идват с твърдо-то желание да правят бизнес. Те знаят какво искат и предла-гат. В същото време български-те предприемачи са по-скоро с нагласата да проверят, опипат, чуят какво може да се направи. Това е голямата разлика“, казва представител на банка в Бълга-рия, който дълги години е жи-вял и работил с Китай. Разли-ката в мащабите беше видима. „Колко струва декар обработва-ема земя - 1000 лева? Или не, по-

скоро 10 хиляди“, попита Уън-фън, след като съобщи за жела-нието за инвестиции в земеде-лие. В момента цената в пове-чето райони в страната се дви-жи в рамките на няколкосто-тин лева на декар. Ако поиска-те да използвате оправданието,

че България е малка държава с малък пазар обаче, то не звучи достоверно. Първо, страната е част от общия европейски па-зар, което беше и най-важният мотив за делегацията. Държави като Унгария пък са пример, че не мащабът, а инициативност-та е от значение. Централноев-ропейската страна е активна в Пекин, има стокообмен от 7.5 млрд. долара с Китай (българ-ският е 1.26 млрд.), а това не й пречи да е от години европей-ският център на японската „Су-зуки“, която дава 1% от БВП на страната. „България не обича да гледа към Азия. Тя не изпит-ва желание за това“, констатира китайският репортер. „Тя иска да се възприема като част от Ев-ропа и гледа само натам.“

В крайна сметка първата по-добна среща в София с новите големи играчи на световния па-зар е учебник за това, какви сла-бости пречат на българския биз-нес да расте по-бързо. Бизнесът започва винаги с комуникация и взаимен интерес, а продължа-ва с добра подготовка и актив-ност. Независимо от резулта-тите от този форум той е дока-зателство, че Китай е отбеляз-ал България на картата и има интерес към сътрудничество. Може би следващите срещи ще заварят българските компании по-подготвени.

По темата работи и Зорница МАРКОВА


Българските бизнесмени, ко-ито все пак искаха срещи, има-ха затруднения с езика (голя-ма част от китайците не говоре-ха английски), невъзможност да намерят фирмите, които ги интересуват, и неяснота какво точно предлага очакващият ги

10от китайските компании, които дойдоха в София, имат по-голям общ оборот от БВП-то на България.

ГИГАНТИ

КОМПАНИИ


Как се размрази стоманата

Пазарът на метали дава първи признаци на излизане от кризатаДесислава НИКОЛОВА

Един от знаците за нача-лото на икономическата криза беше зимният сън на тежката индустрия през миналата година. Тогава „Стомана” - Перник, пуска-ше работниците си прину-дително в отпуск, а коми-ните на „Кремиковци” не пушеха.

По-малко от година след това обаче първите признаци, че най-лошото е отминало, вече съществуват. Продажбите на метални изделия вече са 50%

от тези през миналата годи-на (която беше много добра за бизнеса независимо от края й), а търговията със скрап достиг-на 70% от стойностите през 2008 г. Според бранша окончателно-то трайно връщане на нивата от 2008 г. ще стане в началото или средата на 2010 г., когато се възстанови търсенето на евро-пейските пазари.

Защо се връща търсенетоДанните на Българската асо-циация на металургичната ин-дустрия показват, че през тре-тото тримесечие индустрията се е представила добре. „Сто-мана” е възстановила нивата на производство на течна сто-мана от 2008 г., а металургич-ният комбинат „Кремиковци” е увеличил продукцията от валцувани черни метали (виж таблиците). Според асоциаци-ята обаче все още не може да се говори за трайна тенденция на ръст, тъй като само продаж-бите на вътрешния пазар са се увеличили.

Основен индикатор за секто-ра е увеличаването на покуп-ките на скрап за производство-то. Още от март тенденцията е

те да се покачват. „Пазарът на скрап се е възстановил на око-ло 70-80% в сравнение с оборо-тите от миналата година, има-ме поръчки и за износ”, комен-тира Борислав Малинов, пред-седател на съвета на директо-рите на една от най-големите фирми за търговия с метални отпадъци „Норд холдинг”.

По думите на Йоана Кехлиба-рова, директор за България на Corrus, шестият в света произ-водител на стомана и метални изделия, собственост на индий-ската Tata Steel, от май-юни по-ръчките на метали са се увели-чили. „Възобнови се производ-ството на елементи на ишлеме

за машиностроенето и транс-порта. Пазарът очаква старта на инфраструктурните проек-ти”, коментира тя. По думите й през последните месеци голя-ма част от търговците са успе-ли да се освободят от продук-цията, купена на високи цени през 2008 г. и в голяма част от случаите това не е станало на загуба.

Принос за оживлението в сек-тора донякъде има и отпушено-то кредитиране от банките. „Те преразгледаха финансирането на фирмите, занимаващи се с използване на метали. Стра-хът от кризата се преодолява и фирмите започнаха да се връ-щат към нормалните работ-ни нива”, смята Методи Игна-тов, изпълнителен директор на „Кльокнер Металснаб“.

Изпълнителният директор на „Стомана” - Перник, Антон Петров все още е предпазлив в оптимистичните прогнози. „Достигнахме нивата на произ-водство от миналата година, но смятам, че в момента пазарът е изкривен - продават се натрупа-ните преди количества, има се-зонно търсене заради оживле-нието в някои сектори на стро-

ителството и машиностроене-то”, отбелязва той.

Слънцето изгрява от западПрогнозата на Георги Николов, финансов директор на „Тисен - Круп Юпитер Стомана“ е, че истинско раздвижване на про-изводството ще има едва кога-то започнат големите поръчки от фирмите от Западна Европа. Според него в България се про-дава около 30% от произведена-та стомана и 5-10% от метални-те продукти. „Вътрешният па-зар все още заема малък дял и не оказва съществено влияние върху големите производите-ли. Секторът е изключително експортно ориентиран”, отбе-лязва Николов. Прогнозите на компанията са, че предприяти-ята ще си върнат предишните обеми след края на зимата.

„Добрите резултати през сеп-тември и октомври все още не са устойчив тренд. Проблемите не са приключили, но са към края си”, коментира Антон Петров. Според него няма как да се из-преварят процесите на възста-новяване на икономиката в За-падна Европа и поръчките на търговските партньори.

Пещите ще горят отново, но през следващата година

50%от продажбите на метална продукция през 2008 г. е нивото, до което се възстанови пазарът през тази година.

НАДЕЖДА


КОМПАНИИ


I II III трим. трим. трим.Чугун - - -Течна стомана 171.2 163.3 207.3Кислородно-конверторна стомана - - -Електродъгова стомана 171.2 163.3 207.3Стомана, разлята по непрекъснат способ 170.2 162.4 201.4Валцувани продукти, в т.ч. 254.5 213.7 273.9- плоски продукти 64.0 43.4 99.6- дълги продукти 190.5 170.3 174.3Продажби на валцувани продукти 282.7 263.3 240.4Вътрешен пазар, в т.ч. 74.4 134.9 144.8- плоски 15.4 22.0 49.5- дълги 59.0 112.9 95.3Износ, в т.ч. 208.3 128.4 96.6- плоски 51.9 20.2 32.1- дълги 156.4 108.2 63.5От тях за страните от ЕС 47.3 73.2 63.3Източник: Българската асоциация на металургичната индустрия

СТОМАНА И ВАЛЦУВАНИ ЧЕРНИ МЕТАЛИпрез 2009 г. (хил.тона)

година количество в тонове2007 1 187 1592008 1 217 1372009** 496.026* Статистиката отчита намерения, а не реален внос** до 14.10.2009

КОЛИЧЕСТВАТА СТОМАНЕНИ ИЗДЕЛИЯза внос в България по издадени документи за наблюдение и импорт лицензи*

Износ ВносЧугун, желязо, стомана 2006 г 2524 18462007 г. 2468 22012008 г. 1952 2103януари - юли 2009 г. 733 651Изделия от чугун, желязо, стомана 2006 г 217 2652007 г. 242 4532008 г. 253 312януари - юли 2009 г. 86 94Мед, изделия от мед 2006 г 279 482007 г. 253 692008 г. 314 108януари - юли 2009 г. 131 31Никел, изделия от никел 2006 г 0.02 0.52007 г. 0.03 0.512008 г. 0.08 0.52януари - юли 2009 г. 0.05 0.12Алуминий, изделия от алуминий 2006 г 88 1232007 г. 96 1372008 г. 88 128януари - юли 2009 г. 34 50Олово, изделия от олово 2006 г 66 132007 г. 68 202008 г. 82 22януари - юли 2009 г. 41 7Цинк, изделия от цинк 2006 г 80 52007 г. 92 42008 г. 98 6януари - юли 2009 г. 45 1Калай, изделия от калай 2006 г 0.01 0.302007 г. 0.01 0.352008 г. 0.08 0.37януари - юли 2009 г. 0.07 0.08Други неблагородни метали 2006 г 1.0 1.02007 г. 2.0 1.72008 г. 2.5 1.9януари - юли 2009 г. 0.9 0.5Източник: Министерство на икономиката, енергетиката и туризъм

ОБЕМ НА ИЗНОСА И ВНОСА НА МЕТАЛИна Р. България (хил. тона)

Нови измами

Освен от нелегалните леярни и пунктове за събиране на скрап металургичният

сектор вече страда и от множество фиктивни износители.

Това обявиха представители на големи предприятия от сектора, в които са инвестирани германски и австрийски капитали - „Тисен - Круп”, „Кльокнер Металснаб” и „Хелиос център”. Става въпрос за фиктивен износ на готова продукция, предимно към Гърция и Румъния.

Схемата започва с покупка от производителя на стока, която би трябвало да отпътува към държава - членка на ЕС. В такъв случай контрол на митниците върху това дали тя е напуснала

границата няма, тъй като става въпрос за вътреобщностна търговия. Според закона за ДДС компанията продавач би трябвало да събере налога от предприятието получател в чужбина. Тъй като стоката така и не влиза в съответната държава, а

остава да се продава в България, и то на по-ниски цени заради спестения ДДС, металургичните компании не могат да си възстановят данъка. Освен това се оказва, че собствената им стока се продава в България на по-

ниски цени. Самите фирми пък са обект на множество проверки от данъчните служители само защото са предоставили стоката си на съответните търговци.

„Оказва се, че в момента може да се регистрира фирма за търговия с метали в апартамент, тя да предостави напълно легални договори за износ в чужбина, да получи стоката и след това да изчезне”, разказват от потърпевшите компании.

Те настояват за по-тясно сътрудничество с данъчните и митническите власти, тъй като държавата също е ощетена от пиратската търговия с метали. Компаниите смятат, че трябва да се създаде регистър на работещите в сектора, и предлагат митниците да проверяват дали камионите с готова продукция наистина напускат България.

Големите компании страдат от фиктивен износ на готовата им продукция.

КОМПАНИИ


Всичко се върти около интернет

Телекомите ще трябва да се препозиционират, ако новите безжични стандарти се наложатАндриан ГЕОРГИЕВ

IT компании са основно мултинационални кор-порации. Обяснението на Deloitte е, че в тези секто-ри са позиционирани ги-гантски бизнес конгло-мерати, които са на „ти“ с икономията от мащаба. В медийния сектор преоб-ладават локални компа-нии, тъй като най-важни-ят фактор е уместното съ-държание в контекста на региона.

Най-големите придоби-вания в медийния сектор през 2008 г. се случиха в България. Modern Times Group купи „Нова телеви-зия“, а CME придоби ма-жоритарен дял в „Ринг ТВ“ и ТВ2. Така компани-ите залагат на подобрени пазарни позиции, когато започне цифровизацията на българските телеви-зии. В началото на тази година Time Warner купи

33% дял от CME. Deutsche Telekom също се фокуси-ра в Югоизточна Европа с купуването на дял от OTE - гръцкият собстве-ник на телекоми в Алба-ния, България, Румъния и Сърбия.

Телевизионните прихо-ди от реклама ще постра-дат сериозно в резултат от съкратените бюджети за маркетинг. От Deloitte прогнозират спад от над

СНИМКА: REUTERS

10%, като ситуацията е най-тежка за украински-те и румънските канали. Но времето, прекарано от зрителите пред телевизо-ра, ще расте заради пови-шената безработица и по-малкото пари за забавле-ние. Понижените цени за тв реклама ще се сторят привлекателни за бизне-си, желаещи да достигнат по-голяма аудитория. Ав-торитетното бизнес изда-ние Economist пък очак-ва старт на повече плате-ни телевизионни канали във възникващи пазари като Латинска Америка и Източна Европа въпре-ки рецесията.

По-добрите възмож-ности за насочване на рек лама към конкретни потребителски групи ще стимулира повече инвес-тиции в интернет, смя-тат от Deloitte. Те смело предричат, че приходи-те на интернет медиите в региона ще отбележат двуцифрен ръст за тази година.

Вестници и телевизии са сред най-големите ин-веститори в глобалната мрежа, тъй като те след-ват предпочитанията и навиците на своята ауди-тория. Рекламните при-ходи на печатните медии падат главоломно по све-та, но в Централна Евро-па те са сравнително по-незасегнати. Базираната в Германия Bauer Media например увеличава сво-ите приходи с 52% през 2008 г.

По време на рецесия-та два инвестиционни фонда наляха свеж капи-тал в кабелни оператори в региона. След продъл-жителна финансова суша „Евроком“ и „Кейбълтел“ се сляха под шапката на инвестиционния фонд EQT V и така създадо-ха най-голямата кабелна мрежа в България. Фон-дът за дялови инвести-ции Mid Europa Partners придоби UPC Slovenia и нейните почти 160 хил. клиенти.

Най-многобройни в класацията традицион-но са телекомите. От тях само унгарските Magyar Telekom и Pannon GSM, украинският UMC и Romtelekom завърш-ват годината на финан-сова загуба. Оператори-те вече наблюдават пра-га на приходите от гласо-ва телефония и постепен-но ще се фокусират вър-

ху предлагането на висо-коскоростен интернет. В по-далечно бъдеще мо-билните оператори тряб-ва да предугадят как ще се възползват от чипсе-тите, които могат да ра-ботят с няколко безжич-ни стандарта. Очаква се тяхната цена да падне до $1-2 през 2009 г. Следова-телно чипсетите могат да се разпространят по същия начин, както Wi-Fi модулите в лаптопи-те днес. Тогава те могат да създадат много нови пазарни ниши. Анализа-торите на Deloitte посоч-ват няколко примера за приложение на бъдещи-те безжични устройства - от дистанционно упра-

вление на светофари до вграждане в дрехи, така че те да следят здраво-словното състояние на хората.

Мобилните оператори ще трябва да премислят къде да се позиционират в това бъдеще. В глоба-лен мащаб от Deloitte оч-акват хората да изтеглят 10 млрд. софтуерни при-ложения за мобилни те-лефони. Появяват се все повече портали, откъде-то човек може да свали софт уер за мобилен те-лефон. Сега част от тези портали не са преки из-точници на приходи за операторите. Техните мениджъри не бива да се тревожат, тъй като ще пе-челят косвено от таксува-не на трафик, необходим за работата на софтуера, смятат от Deloitte.

Другата голяма гру-па са компаниите за пот-ребителска електрони-ка. Тук Deloitte включ-ват производители на лаптопи, камери, теле-фони, телевизори. Прог-нозата им не изненадва. Samsung, Nokia, IBM, HP, Panasonic и т.н. ще про-дължат да обновяват чес-то своите продуктови ли-нии, за да компенсират падащите цени на стоки-те.

Мисли-те си, че Цен-трална и Източ-

на Европа са новата гореща технологична дестинация на Стария континент? Помисле-те пак.

Под 10% от високотехно-логичните компании в региона попадат в класа-цията на Deloitte за 500-те най-големи бизнеси в Централна и Източна Ев-ропа. Всъщност по-мало-бройни са само компани-ите в здравеопазването, държавния сектор и стро-ителните предприемачи. В класацията присъстват двата най-големи българ-ски телекома - „Мобил-тел“ и „Виваком“.

Проучването на Deloitte включва не само IT ком-пании, но и медии. Соб-ственици на местните телекомуникационни и

Nokia попада два пъти в класацията - със своето унгарско и полско подразделение

Позиция Компания Държава Приходи от Ръст на Печалбав Топ 500 продажби приходите (%) 2008 г. 2008 г. 2007-2008 г.12 TPSA Полша 5 172,0 7.2 623,614 Nokia Унгария 5 017,7 N/A N/A34 Samsung Electronics Словакия 3 265,0 -29.5 -128,037 Foxconn Чехия 3 059,8 0.6 -44,047 Magyar Telekom Унгария 2 678,8 -0.5 420,350 Telefonica Чехия 2 647,8 15,2 466,255 Samsung Унгария 2 588,0 27,1 22,361 Centertel Полша 2 458,3 15,3 408,365 Polkomtel Полша 2 415,1 17,1 387,068 PTC Полша 2 255,0 14,9 N/AВсички стойности за приходи от продажби и печалба са нетни и в млн. евро

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТЕХНОЛОГИЧНИ КОМПАНИИ

Източник: Deloitte

Анализ на регионалните тенденции в публичния сектор.

В следващия брой

K #42

КОМПАНИИ


Бизнес седмицата на Bloomberg

Американското списание BusinessWeek загуби една трета от рекламата си. И се продаде евтиноМаргарита НАСЕВА

ААмери-канската компания Bloomberg предприема

една от най-рискова-ните операции в своя-та история, за да при-влече нови клиенти и да се възправи срещу титаните в секто-ра на икономическата журналистика.

Доставчикът на финан-сов софтуер и на бизнес новини ще купи списа-нието с 80-годишна исто-рия BusinessWeek.

Сделката ще бъде осъ-ществена до края на го-дината, поради което все още официално не се разкриват подробнос-ти за нея. Знае се, че тя се отнася за печатното списание и за уебсайта BusinessWeek.com. В ме-диите, включително и в BusinessWeek, бе тира-жирано предположение-то, че сделката е на стой-ност между 2 и 5 млн. до-лара. Доста добре, като се има предвид, че през лятото се говореше дори за цена от 1 долар. Спо-ред New York Times нови-ят собственик ще поеме и задълженията на изда-нието, които към април т.г. възлизат на 31.9 млн. долара.

Агонията на BusinessWeek Собственикът McGraw-Hill сложи икономиче-ското списание за про-дажба през юли тази го-дина. Създадено през 1929 г., то оцеля през Голямата депресия, но сега не успя-ва да се пребори с криза-та в сектора и с отлива на читатели и рекламодате-ли от печатните издания към интернет. Основният му проблем е, че то раз-чита прекалено много на печатна реклама - около 75% от приходите му ид-ват от реклами, и то глав-но в печатното издание. Най-тежко му се отрази

спадът на рекламата от страна на автомобилния сектор, един от най-ак-тивните рекламодатели. Числата са показателни. През първите девет месе-ца приходите от реклама на BusinessWeek се пони-жиха с 32% до 112.6 млн. долара в сравнение със 164.4 млн. долара за съ-щия период на 2008 г., по-казват данните на аме-риканската асоциация на издателите Publishers Information Bureau. За сравнение - общият спад

на приходите от рекла-ми в САЩ през първите девет месеца на 2009 г. е 20%.

Списанието, което има около 4.7 млн. читатели в 140 страни по света, всяка седмица през миналата година губеше по 800 хи-ляди долара, изчислява New York Times. Загубите му надхвърлят 40 млн. до-лара при приходи от око-ло 130 млн. долара.

В борбата за повече чи-татели и рекламни прихо-ди Business Week напра-ви редица промени през последните години. През 2005 г. то спря регионал-ните си издания в Евро-па и Азия. Две години по-късно списанието смени дизайна си. Започнаха и промени в съдържател-ната му част. Като спе-циален автор бе привле-чен бившият изпълните-лен директор на General Electric Джак. Особено внимание бе отделено върху развитието на сай-та BusinessWeek.com. В крайна сметка с тираж от 921 000 списанието успя да се справи по-добре със задържането на читате-лите си, отколкото на ре-

кламодателите си, комен-тира AP.

BusinessWeek може да е най-слабото звено в порт-фейла на своя собственик McGraw-Hill, но не и един-ственото, което изпитва затруднения. Освен спи-санието McGraw-Hill из-дава учебници, собстве-ник е на енергийния ин-формационен терминал Platts, както и на агенци-ята за определяне на кре-дитен рейтинг Standard & Poor's, чийто бизнес по-страда от финансовата криза в САЩ. McGraw-Hill се надява с продажба-та на BusinessWeek да ук-репи другите си марки.

Успехът на BloombergBloomberg L.P. е създаде-на през 1981 г. от Майкъл Блумбърг, настоящ кмет на Ню Йорк. Компания-та не се търгува на бор-сата. Смята се, че Блум-бърг притежава дял от 92%. Цялото му богат-ство се оценява от списа-ние Forbes на 17.5 млрд. долара.

Агенция AP смята, че сделката е един от най-дръзките и рисковани опи ти на Bloomberg да разшири своята аудито-рия. С тази цел компани-ята за финансова инфор-мация инвестира през по-следните години в телеви-зия, радио, месечно печат-но списание (Bloomberg Markets Magazine) и в своя уебсайт. Въпреки това Bloomberg все още осигурява основната част от приходите си от 300 хи-лядите абонати на терми-налите си, разположени в офисите на мениджъри, брокери и банкери. Един от лидерите във финан-совите новини обаче все още няма голямо печат-но издание, което да му позволи да се конкурира с гиганти като Economist. Също както Reuters се сля с издателския бизнес на Thomson, а News Corp купи Wall Street Journal, така и Bloomberg се въо-

ръжава, за да се включи в битката за господство над финансовите новини, ко-ментира британският сайт www.thefirstpost.co.uk.

BusinessWeek ще до-бави аналитично съдър-жание към продукти-те на Bloomberg, чия-то цел в момента е бър-зото предаване на нови-ни, заяви президентът на Bloomberg Дениъл Док-тороф. „BusinessWeek ще помогне по-добре да об-служваме нашите клиен-ти, като се вмъкнем сред

компаниите и в коридо-рите на властта, там, къ-дето се правят новините, засягащи пазарите и биз-неса...“, заяви Доктороф, цитиран от Los Angeles Times.

П р е д с т а в и т е л и н а Bloomberg не бързат да разкриват какви промени смятат да предприемат и какво ще очаква близо 400-те служители на спи-санието. Засега е ясно, че новият председател на BusinessWeek ще бъде Норман Пърлстайн. В мо-

мента той отговаря за съ-държанието в Bloomberg, а преди това е бил редак-тор в Wall Street Journal и главен редактор в Times.

Въпреки положителна-та оценка, която получи и добрите перспективи, продажбата на подобна добре позната и утвърде-на с годините марка като BusinessWeek за жълти стотинки е ясен показа-тел какво се случва в ця-лата печатна медийна ин-дустрия, коментира сай-тът mashable.com. � K

Майкъл Блумбърг ще търси успешната формула на обединението Bloomberg - BusinessWeek СНИМКА: BLOOMBERG

Списанието про-дължава да излиза в България, но не всяка седмица, а два пъти в месеца.

КОМПАНИИ // СТОКИ И ПРОДАЖБИ


Резервация за по-добри времена

Глобалният хотелиерски бизнес бори рецесията с по-ниски цени и нов имиджКонстантин НИКОЛОВ

Пакет почивка за двама на Бермуди-те, включващ консул-тации със секс тера-певти за „отлични отношения“...

Както повечето сектори във време на криза, хоте-лиерската индустрия се чуди какви невероятни оферти да предложи, за да привлече клиенти. Без-платната закуска отдав-на не е промоция (а без-платният обяд все така го няма). Сега на мода са всякакви включени „гле-зотии“ за гостите като коктейли и безжичен ин-тернет, все по-големи и удобни „кралски“ легла, и то на все по-ниски цени на стаите.

Специализираният сайт Hotels.com обяви свое из-следване, което показва, че цените в хотелите са паднали средно със 17% през тази година. Спо-ред авторите на индек-са Hotel Price Index (HPI) сега е един от най-добри-те и „евтини“ моменти да се пътува в чужбина. Повишение е имало само в две столици на държа-ви в еврозоната - с по 2% в Рим и Париж (виж таб-лицата). Сред популяр-ните глобални туристи-чески дестинации най-изгодни са Мексико сити и Лас Вегас със средна цена на стая съответно 77 и 83 долара.

„Бизнес пътуванията намаляха драстично зара-ди икономическата криза, а има все по-голямо пред-лагане на стаи. Намаля-лото търсене и нарасна-лото предлагане означа-ва само едно: понижени цени“, заяви пред Reuters Найджъл Поклингтън, вицепрезидент по марке-тинга в Hotels.com. Спо-ред него в момента цени-те са на равнището от 2003 г., а разликите във валут-ните курсове правят прес-тоя в хотел далеч по-ев-тин. Друго изследване показва, че през тази го-дина е имало все повече празни стаи в сравнение с 2008 г. (виж графиката). Лондон се справя по-до-бре от други големи гра-дове, като там процентът на заетост е 79% от всич-ки стаи през първите се-дем месеца на годината, сочат данните на консул-тантската компания STR Global.

„Новите“ хотели на Holiday Inn ще са готови до края

I полугодие 2009 г. Промяна спрямо 2008 г.Абу Даби 273 15%Москва 263 -36%Женева 230 -1%Ню Йорк 219 -6%Венеция 213 0%Вашингтон 194 10%Тел Авив 192 20%Бостън 192 3%Дубай 192 -4%Цюрих 189 -4%Рио де Жанейро 186 35%Токио 180 13%Копенхаген 177 -5%Маями 173 12%Рим 173 2%Париж 172 2%Лос Анджелис 170 11%Истанбул 169 15%Осло 165 -17%Хелзинки 161 -6%Източник: Hotel Price Index

средна цена на стая в долари

ЦЕНИ

Януари - юли 2009 г.Град Заетост Промяна спрямо 2008 г.Лондон 79% -1.2%Сидни 76% -5.6%Ню Йорк 74% -10.1%Париж 74% -6.6%Хонконг 68% -15.5%Токио 67% -10.4%Рио де Жанейро 64% 5.3%Лос Анджелис 64% -12.9%Йоханесбург 62% -16.2%Рим 62% -7.3%Източник:STR Global

от всички стаи

ПРОЦЕНТ НА ЗАЕТОСТ

Затънали в голямо предлаганеХотелиерите намаляват цените, но много от тях се чудят дали тази стъп-ка е най-удачната. Те при-помнят предишната кри-за на индустрията - след терористичните атаки на 11 септември. Няколко го-дини бяха нужни на секто-

ра, за да възстанови цени-те си отпреди 2001 г. Част от проблема за индустри-ята е многото нови стаи, което утежнява още по-вече положението на соб-ствениците и операторите на хотели. Банковото кре-дитиране през последни-те четири години стиму-лира строежа на нови хо-

СТОКИ И ПРОДАЖБИ // КОМПАНИИ


имиджа си и вече е „гло-бална лайфстайл марка“. Сред предлаганите ново-сти за клиентите са оби-колки на кварталите, в които се намират хоте-лите й, за да усетят мест-ната култура. Верига-та Hilton също промени корпоративната си иден-тичност и вече се казва Hilton Worldwide. Компа-нията иска да наблегне върху глобалната си мар-ка, включваща 3300 хоте-ла в 77 държави.

Intercontinental Group (IHG) направи най-ма-щабното ребрандира-не в историята на индус-трията с подразделение-то си Нoliday Inn. Проме-ните включват ново лого и обзавеждане. Лобита-та на хотелите ще ухаят на зелен чай, а музикал-ното оформление включ-ва песни на Стинг и Брус Спрингстийн. Стаите ще бъдат променени с нови легла, бани и LCD телеви-зори. Нoliday Inn е фран-чайз, което означава, че собствениците на хотели плащат лицензионна так-са и процент от приходите на корпорацията майка, а тя се грижи за маркетинга и резервациите. Тези соб-ственици ще инвестират общо 1 млрд. долара в „но-вия“ Нoliday Inn, а 60 млн. долара ще отдели IHG. За-дачата да се прави толко-ва мащабно преструкту-риране във всичките 1319 хотела Holiday Inn и 2018 Holiday Inn Express из цял свят е почти непосилна. Изпълнителният дирек-тор на Intercontinental Group Анди Кослет обаче е сигурен, че проектът ще бъде завършен до края на 2010 г.

„Истинско предизвика-телство е да инвестираш в криза, но имаме успеш-ни примери като FedEx, Pizza Hut и Taco Bell“, ко-ментира пред сп. Times Кевин Ковалски, глоба-лен бранд мениджър на Holiday Inn. Според него многото незаети стаи по-лесно ще бъдат ренови-рани. „Ребрандирането няма алтернатива. Раз-ходите за освежаване са между 100 000 и 250 000 долара на хотел. Сре-щу тази сума приходите на стая ще се повишат с около 5%“, смята Бьорн Хансън от Нюйоркския университет.

В новата икономическа реалност гостите на хоте-лите първо търсят цена, а после лукс. Съвсем ес-тествено е най-успешни да са онези хотели, кои-то предлагат най-добро-то съотношение между двете. В Holiday Inn (а и в много други) се надяват да са едни от тях. � K

По темата работи иЗорница МАРКОВА

на 2010 г. СНИМКА: BLOOMBERG

ГЕРД ТРИЧЛЕР ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА MARRIOTT HOTELS&RESORTS

Кризата увеличава онлайн записванията в хотелитеКак кризата се отразява на хотелския бизнес?Тя се отразява навсякъде, пътуванията са по-малко и съответно хотелите обмислят какво могат да направят с ценовите си нива. Кризата повлия както на средната заетост, така и на цените. В тази ситуация за нас беше важно да запазим клиентите си в дългосрочен план, да отговорим изцяло на очакванията им и да им предложим подходящата цена, така че да ги върнем обратно, когато обемите отново започнат да растат. В тази ситуация е важно да разбираме какво се случва на пазара, как се държи конкурен-цията и в кризата. На места някои хотели намалиха цено-вите нива прекалено много с очакванията да увеличат броя на клиентите, но това не се случи. В нашата група ние намалихме ценовите нива в зависимост от различните пазари между 5 и 20%. Сред-ният процент в Европа беше около 12%.

Кои сегменти бяха най-силно засегнати?Бизнес пътуванията и конгресният туризъм. В курортните хотели също имаше спад, но не така драматичен, както в бизнес хотелите.Как изглежда спадът в числа?Различно. Като че ли Източна Европа беше най-силно засегната. Има страни, в които бизнесът през тази година е паднал до 40%. Това се случи, защото допреди кризата в този регион бизнес пътуванията бяха заради прилива на инвестиции в региона. Затова пазарите в Централна и Западна Европа се оказаха по-стабилни.

Усещате ли първите сигнали за край на кризата?Чуваме повече добри новини и мисля, че достигнахме дъното. Но не очаквам бързо възстановяване. Надяваме се, че то ще започне през 2010 г.Вие специализирате в онлайн продажбите. Как се развива този сегмент?Определено отбелязва ръст. Този канал обслужва предимно туристите, които отиват на почивка, и онлайн бизнесът трябва да е ориентиран към тях. Също забелязваме, че онлайн каналите осигуряват добър уикенд бизнес.Как виждате този сегмент в България?Той тепърва ще се развива. Не е маловажно какво прави дестинацията като цяло, за да привлича туристи, които избират пътуването си по интернет. Първият избор е на дестинацията - къде искам да отида. И на второ място идва къде искам да отседна. Дестинацията трябва да прави маркетинг на самата себе си. � K

тели, като много от нови-те проекти бяха отворени точно в разгара на криза-та в края на 2008 г. Много от тях останаха затворени или са на ръба на фалита. Само през първото триме-сечие на 2009 г. 32 проекта в Близкия изток за общо 8178 стаи бяха спрени. Соб-ствениците са притиснати до стената, най-вече тези с големи банкови креди-ти. Много от тях пропус-кат плащания. Правната кантора Freshfields изчис-ли, че от рефинансиране до 2014 г. ще се нуждаят 320 сделки в сектора за 76 млрд. долара.

А всичко беше толкова различно само две годи-ни по-рано, когато индус-трията се „задъхваше“ от сделки и проекти. Най-голямата беше на фон-да за дялови инвестиции Blackstone, който придоби Hilton за 26 млрд. долара. Общите транзакции в сек-тора достигнаха 120 млрд. долара през 2007 г. Големи-те групи продаваха хоте-лите си срещу дългосроч-ни франчайзингови спора-зумения. Така те си осигу-ряваха годишни приходи за дълги години напред, а същевременно намалява-ха разходите си.

Сега някои от гиганти-те в сектора компенси-рат загубите си от спре-ните проекти чрез поглъ-щането на независими хо-тели и малки вериги, кои-то от своя страна печелят от включването си към някой известен бранд. „Независимите операто-ри търсят сигурност, ко-ято ние можем да им да-дем чрез голямата си ин-фраструктура,“ коменти-

ра пред Financial Times Крис Насета, изпълните-лен директор на Hilton.

А както винаги във вре-ме на криза, намират се и инвеститори, които искат да се възползват от ниски-те цени на активите. Биз-несмените Давид Монго и Пиер Талала обявиха,

че създават фонд за 500 млн. евро, чрез който ще купуват „закъсали“ хоте-ли в Европа през следва-щите две години. На Ста-рия континент вече бяха сключени и други сделки: британската група хотели и пъбове Daniel Thwaites продаде през септем-ври суперлуксозния си Stafford Hotel в Лондон за 77.5 млн. лири на египет-ската фамилия Ел Шар-кауи. Също преди месец най-голямата европейска хотелиерска група Accor обяви, че е продала 158 oт нискотарифните си хоте-ли Formule 1 за 272 млн. евро и ги е наела обратно. Чрез сделката концернът ще намали дълговете си.

Кризисно ребрандиранеМного от големите вери-ги използват сегашния момент, за да направят основни промени на биз-неса си и да се ребранди-рат. Renaissance Hotels & Resorts, която е част от гиганта Mariott, промени

Хотелите нама-ляват цените, но много от тях се чудят дали това е най-удачното.

ИМОТИ


Една сделка пазар не прави

„Еврохолд“ продаде „Авто Юнион център“ за 27.3 млн. евроЯна БОДУРОВА

Не очаквахме думите „рекорден“ и „печалба“ да са в едно и също из-речение, когато гово-рим за инвестицион-ни продажби на имоти през тази година.

Всъщност според голя-ма част от анализатори-те дори словосъчетани-ето „сключена сделка“ щеше да излезе от упо-треба поне до следваща-та пролет. Една новина за продажба на бизнес сграда обаче доказа, че грешки стават.

Купувай бавно, продавай бързо След повече от година преговори и вече придо-бити 20% от дружество-то „Авто юнион“ през май „Еврохолд“ купи ос-таналите 80%. Така сре-щу 10 млн. евро „Екуест“

се раздели освен с основ-ния, автомобилен, бизнес на „Авто юнион“ и с имо-тите на компанията.

Четири месеца след приключване на сдел-ката с „Екуест“ „Евро-холд“ продаде софий-ския бизнес комплекс „Авто юнион център“ за 27.3 млн. евро. Купувач е един от малкото актив-ни в момента инвестици-онни фондове - гръцкият Bluehouse Capital.

С получените от про-дажбата средства „Евро-холд“ ще се погаси предс-рочното кредит към Пи-реос банк България на стойност 16.8 млн. евро, които „Авто юнион“ е из-ползвал за построяване-то на сградата, обясни Кирил Бошов, председа-тел на управителния съ-вет на „Еврохолд Бъл-гария“. Простата смет-ка показва, че след фи-нализирането на сделка-та с гръцкия фонд и пога-сяването на кредита „Ев-рохолд“ де факто е полу-чил автомобилния биз-нес и останалите активи на „Авто юнион“ почти безплатно. А дори може да се похвали с 0.5 млн. евро печалба.

От холдинга отказаха да коментират доходност-

та на сделката. Източни-ци на „Капитал“, близки до фонда купувач, раз-казаха, че постигнатите нива са около 9.5%, а пре-говорите по нея са водени повече от девет месеца.

Какво купува Bluehouse CapitalСлед покупката на „Авто

юнион“ компанията беше преструктурирана, като бизнес сградата на бул. „Христофор Колумб“ в София беше апортирана в новосъздаденото дру-жество „Авто юнион цен-тър“. Де факто Bluehouse придобива именно него.

Общата площ на сгра-дата е 28.2 хиляди кв.м, от

9.5%е годишната доходнст, която Bluehouse Capital постигна в сделката за „Авто юнион център“.

ДОХОДНОСТ

12години е периодът, за който „Еврохолд“ е сключил договор за наем на 95% от площи-те в сградата.

НИВА

Управляваният от Асен Христов

ИМОТИ


които 10.5 хиляди са шоу-руми, а офисните площи са 10.1 хиляди квадрата. Останалата част от сгра-дата е заета от сервизни помещения за автомоби-ли, както и заведения за хранене.

Освен сградата оба-че гръцкият фонд полу-чава и сигурен наема-тел на 95% от площите в нея. Това е самият „Евро-холд“, а срокът на догово-ра е 12 години.

Близки до сделката ко-ментират, че холдингът е поел ангажимент да пла-ща наем и за незаетите площи, като има опция да ги преотдаде на друга компания. По думите на Кирил Бошов 5% свобод-ни площи от сградата са само в офисната част, ко-ето значи, че към момен-та не се използват 15% от офисите.

Според информация на „Капитал“ в договора за наем са включени и 200-те прилежащи към сгра-дата паркоместа. Наем-ните нива на площите в сградата варират в зави-симост от предназначе-нието им. Средният наем, който „Еврохолд“ напри-мер ще плаща за офиси, е 11 евро месечно на ква-дратен метър, а квадрат от шоурумите за автомо-били ще е 13 евро. Най-евтини логично са сер-визните помещения, ко-ито са отдадени за близо 7 евро на квадрат.

Управлението на сгра-дата ще бъде поето от компания, част от хол-динговата структура на продавача - „Еврохолд имоти“. Същото друже-ство в момента управля-ва и останалите имоти на компанията, като в най-скоро време ще трябва да реши съдбата на дру-га офисна сграда, соб-

ственост на „Еврохолд“ - доскорошната централа на холдинга на столич-ния бул. Г. М Димитров. По думите на Бошов вече има проявен интерес от потенциални купувачи, но и от наематели.

„Ако изберем вариан-та за отдаване, нашата компания ще поеме про-пърти мениджмънта на сградата. Останалите си сгради ще запазим за нуждите на основния биз-нес на холдинга“, обясни Бошов.

Сделките се броят напролетВ консултантските сре-ди сделката събуди мал-ко оптимизъм, въпреки че масовото мнение е, че ще е последната про-дажба до края на годи-ната. Все пак в Западна и Централна Европа про-дължава да има атрак-тивни оферти за продаж-ба на бизнес имоти, кои-то са наети от първоклас-ни компании, а желаните нива на доходност от про-давачите са аналогични с тези в България.

Консултантите комен-тират, че за да стане сдел-ка в момента, площите в сградата трябва да са от-дадени на поне 90%, като договорите за наем е по-добре да са десетгодиш-ни. Освен това сградата трябва да има достатъч-но паркоместа и перфект-на локация или на клю-чов булевард, или в цен-тралните части на София. За предпочитане е броят на наемателите да е ми-нимален - една или две големи компании, зае-ли цялата сграда. През последните месеци дори се проверява финансово-то здраве на наематели-те, преди да се започнат преговори. � K

�

Кой купуваВ портфолиото на гръцката Bluehouse Capital вече има няколко български инвестиции. Сред тях са една от сградите в Бизнес парк София, столичният хотелски комплекс „Грийнвил“, който беше продаден от фонда за имоти „Феърплей“, жилищен проект в Бо-яна, закупен от Equest Balkan Properties, както

и още две по-малки офис сгради.Дружеството управля-ва близо 320 млн. евро чрез три фонда. Осно-вен фокус на дейност-та им са инвестциите в недвижими имоти в Югоизточна Европа, като към момента освен на българския пазар е представено още и в Гърция, Сърбия, Румъния и Хърватия.

Сделката събуди малко оптимизъм, въпреки че масо-вото мнение е, че ще е последната продажба до края на годината.

Холдингът е поел ангажимент да плаща наем и за незаетите площи, като има опция да ги преотдаде на друга компания.

(на преден план) и Кирил Бошов „Еврохолд“ ще се развива и в имотния бизнес СНИМКА: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

ПРЕДПРИЕМАЧ60 KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

Малка статия за Боян Бенев

...или уроците за бизнес на един от най-успешните млади предприемачи на ВеликобританияМара ГЕОРГИЕВА

На 18 октомври в не-деля Боян Бенев ще на-върши 25 години. Той никога не се е явявал на интервю за работа.

Никога не е имал начал-ник. Но вече има зад гър-ба си 13 (словом тринаде-сет) години трудов опит и отличието „Най-успешен млад предприемач на Ве-ликобритания“ за 2007 г. на списанието за бизнес и икономика Start Your Business Magazine. И една „малка книга“.

Младият български предприемач, израснал във Великобритания, ми-нава през редица собстве-ни начинания, за да натру-па достатъчно опит и хъс и да напише своята „Мал-

ка книга за бизнеса“. Из-данието с 25 афористични глави за предприемаче-ството, риска и усилията да се прави бизнес излезе само преди две седмици. А интересът към писане-то на Боян идва още

От училищния вестникБенев е шестгодишен, ко-гато заедно с родителите си - счетоводители, зами-нава за Великобритания. На 12 години вече печели - от училищния вестник в Лийдс, който списва и продава.

На 16 регистрира пър-вата си фирма - Critica Marketing Limited. И за-почва да работи като кон-султант при подготовка-та на материали за учи-лищата във Великобри-тания, в които се изучава предприемачество. Голе-ми компании плащат, за да бъдат включени с до-брите си практики в паке-та от учебни помагала.

Свобода от рутинатаПрез 2003 г. Бенев вече е студент по икономика в University College London.

predpriemach.capital.bg

Боян Бенев и неговата „Малка книга за бизнеса“ СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Проекти за производство и пазар

на фотоволтаична енергия

организира втора конференция

в партньорство с:

10 ноември, хотел Шератон

Основни теми:

Потенциал и условия за производство на енергия от слънцето в Югоизточна Европа

Изграждане на фотоволтаични централи

Национална политика за развитие на ВЕИ

Регулаторна рамка. Цени и преференции

Инвестиции в соларни системи и ограниченията на НАТУРА

Възможности за финансиране на проекти за фотоволтаични централи.

Финансиране и възвращаемост на инвестициите във фотоволтаичните системи

За повече информация и регистрация: www.dnevnik.bg/solar, тел. 02/ 8105 510, 8105 587

медиен партньор:

ПРЕДПРИЕМАЧ


И пак работи за себе си. Трудно е да се изброят всичките му проекти. Това, което ги свърза, са любо-питството и желанието да опита. Удоволствието, че върши нещо, което му е интересно. И свободата, която явно много цени. За-това в глава 20 на „Малка книга за бизнеса“ е напи-сал: „Един от даровете на предприемачеството е сво-бодата. Свобода от рутина-та, свобода от нормите, фи-нансова или друг вид сво-бода. Винаги трябва да сте наясно с личните си цели. Помнете тези цели и пра-вете така, че бизнесът ви да не работи срещу тях, а да ги подкрепя.“

Бенев е наясно с личните си цели и продължава да се занимава с маркетинг. Една от дейностите му е продажбата на персона-лизирани бутилки с вино за специални поводи.

В някакъв момент от времето продава и пре-зервативи на едро и кон-султира търговците как да ги предлагат на по-ви-дими места, а не дискрет-но, каквато е обичайната

практика. Търгува с диаманти и

дори има свой брокер в Ин-дия. „Продавах ги на ня-колко бижутери в Лийдс, които ги използваха при поправката на бижута. Но истината е, че няма мно-го купувачи на диаманти, нито пък се купуват голе-ми количества. Този про-ект не беше голям, но пък беше интересен“, разказ-ва Бенев.

Разработва и поддържа различни уебсайтове, по-вечето от които с благот-ворителна цел. Издава он-лайн списание за популя-ризиране на млади худож-ници и техните творби. Сайтът представя „творец на деня“ и „творец на сед-мицата“. Над 130 художни-ци от цял свят излизат на светло. Идеята е два дни от седмицата да бъдат за български творци. Но не се получило. Разсъхнала се връзката между хората, които трябвало да инфор-мират младите автори за възможностите на сайта. Боян разказва, че все още продължава да получава кратки автобиографии и рисунки на художници от цял свят, но не и от Бълга-рия. „Онлайн списанието беше проста идея, без ве-лики намерения. Но това е, което аз можех да отде-ля като време и усилия“, прави равносметка той.

Провалил се подобен проект, който възнаме-рявал да осъществи с ня-кои институции в Бълга-рия. Идеята на Бенев била един кожен скицник да се разпраща на 25 художни-ци, всеки от които в про-дължение на седмица да нарисува нещо в него. По-сле рисунките да се по-кажат в галерия, а пре-ди Коледа да се продадат благотворително на търг. „Имах нужда от списък на художници, които си стру-ва да поканим за проекта. Беше ми казано буквално: „А аз какво ще спечеля“, разказва Бенев. И с това обяснява защо в повече-то случаи, когато измис-ля ново начинание, пред-почита да е за нещо, което може да реализира от на-чало до край сам.

Малко финансиране и много контактиБизнесът, който подхваща в края на 2006 г. обаче, из-исква чужда помощ. Тога-ва Боян регистрира Benev Limited. „Беше време, ко-гато много хора започна-ха да се интересуват от пазара на имоти в Бълга-рия. Някои от тях - спеку-лативно, други - със сери-озни инвеститорски на-мерения. Те имаха нуж-да не от мазен агент на недвижими имоти, кой-то да ги убеждава да ку-пят нещо на всяка цена, а

от независима оценка на външен консултант“, раз-казва той. И обяснява, че в този момент се нуждаел от „малко финансиране и много контакти“.

Както сам пише в кни-гата си: „Важно е не кол-ко пари имате, а до колко имате достъп. А в основа-та на достъпа до пари стои контактът с хора. Незави-симо дали действате спон-танно, като се облягате на приятелства и познанства, или разчитате на добре планирани действия, съз-даването и поддържането на контакти осигурява по-вече средства, повече кли-енти и повече публичност на това, което правите.“

Трима англичани при-ветстват проекта и реша-ват да инвестират в него. Бенев влага всичките си спестявания. Изгражда успешна компания. И по-лучава отличието на Start Your Business Magazine.

„Заради глобалната криза пазарът на имоти в България вече не е атрак-тивен за английските ин-веститори, но пък се ку-пуват имоти в Англия“, казва Бенев. И е убеден, че „винаги има интерес за купуване, ако цената е правилна“.

Опитът на годинитеЛюбимата му тема е рис-кът. На нея е посветил глава 7 в книгата, защо-то 7 е любимото му число. Никога не е теглил кредит и казва, че не обича да го-вори за пари. Твърди, че може да се захване с всич-ко, дори да е много риско-во, защото „няма товар - няма семейство, няма фи-нансови задължения“.

„Никога не ми е било трудно да работя, защо-то винаги ми е било мно-го интересно“, казва Бе-нев. По въпроса за неус-пеха има твърда позиция. „Всеки, който се захваща с бизнес, вярва, че идеи-те му ще проработят. Ина-че изобщо не би започвал. Напълно е възможно оба-че да не успеем от първи път. Най-важното в случай на несполука е да можем да се възползваме от нея. Ако извлечем поуки, а с тях развием нови идеи, ще излезем от затрудненията по-силни и по-можещи“, пише в глава 4 на „Малка книга за бизнеса“.

Бенев дава пример как направили списание в Лондон, което реклами-рало промоции и намале-ния в клубове, ресторан-ти, магазини - с информа-ция по дни, с рекламни ка-рета в различен цвят спо-ред вида на продукта или услугата в промоция. Из-дали го в 12-хиляден ти-раж, който шест наети на работа момичета раздали за три дни. От обектите,

които предлагат намале-нията, платили предвари-телно. Това изисквало от Бенев и колегите му доста тичане и време - да обяс-нят, да убедят, да уточ-нят срока и дизайна на ре-кламното каре и пр.

„Списанието беше мно-го успешно, но ние зало-жихме на грешен модел, по който да събираме па-

рите“, разказва Боян и обяснява: „На практика приходите дойдоха още преди да направим разхо-ди по отпечатване и раз-пространение на издани-ето. Но направихме еле-ментарна грешка - взех-ме пари за един брой. На партньора ми предложи-ха работа в Кения. Оста-нах сам. Изискваше ог-ромни усилия да повторя всичко по събирането на

сумите отначало“, казва Бенев. И вярва, че пак ще подхване този проект, но вече „с поука“.

Глътка въздухБоян признава, че е на кръстопът. Така се ражда „Малка книга за бизнеса“. Написана е на английски. Издателство „Жанет 45“ застава зад проекта, илю-стриран от Райчо Станев. Изискванията към худож-ника били да „допише“ визуално книгата, и то по начин, който изключ-ва каквито и да било пре-пратки към националната ни култура. Идеята е из-данието да изглежда уни-версално, както и звучи. Очакват се „Малка книга за реалността“ и „Малка книга за промяната“.

Боян твърди, че това не е предприемаческо на-чинание, а глътка отдих. Все още се колебае в ка-къв бизнес ще вложи уси-лия. Продължава да се ин-тересува от валутни паза-ри. Обича математиката и статистиката, емоци-ята на числата го вдъх-новява. Приятно му е да изследва механизми и взаимовръзки.

Вълнува се и от начина, по който се прави благот-ворителност в България.

„Да подпишеш чек, да из-пратиш сума е еднокра-тен жест, който не е дос-татъчен“, смята той. За-това иска да даде „струк-тура на проект, с кой-то да се осигуряват не просто средства за пор-ция храна, а дългосрочни ангажименти“.

С най-добрия си при-ятел от детството - Дей-миан Полард, вече са ос-новали нова компания за видеопродукция.

Боян се горещи по те-мата как да се промоти-ра България в чужбина. Казва, че има идеи, но му трябва време, за да ги ре-ализира. Твърди, че ви-наги и навсякъде започ-ва разговорите си с това, че е българин. И е убеден, че: „Пътят от замисъла на една идея до превръща-нето й в успешен бизнес е нещо много лично. Всеки от нас търси свой собст-вен стил при постигане-то на целите си. Същест-вуват многобройни фак-тори, с които трябва да се съобразяваме. Добрият предприемач разбира вза-имоотношенията между отделните части и ги уп-равлява в своя полза, като е готов да се учи по пътя.“ (глава 25 на „Малка книга за бизнеса“). � K

„Каква е личната ви мотивация за бизнес? Ако това са единствено или основно парите, по всяка вероят-ност няма да ви е лесно.“

В този брой:

Уроците на Нели Василева-Мейнуправляващ директор на козметична фирма

ИСТИНСКАСИЛНАВДЪХНОВЯВАЩА

Търсете брой 9 от 16 октомври продава се с вестник Дневник за 2,80 лв.

ФИНАНСИ62 KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

Още по-специални дружестваФинансовият надзор смени идеите за нови регулации за фондовете за имоти с антикризисни облекченияНиколай СТОЯНОВ

Данъците и смъртта. За амери-канския пре-зидент

Бенджамин Франклин това са единствените сигурни неща на света.

За българските фондове за инвестиции в имоти и вземания обаче нещата не стоят точно така. По замисъл така наречените АДСИЦ (акционерни дру-жества със специална ин-вестиционна цел) не пла-щат корпоративен данък, като цената за тази приви-легия са публичният им статус и задължението да раздават 90% от печалба-та си като дивидент.

Възможността за да-нъчна оптимизация при-влече много предприема-

чи. Те създадоха псевдо-публични фондове, кои-то са качени на фондова-та борса, но нямат свобод-но търгувани акции и на практика са затворени за широката публика. Това са около 1/5 от всичките 69 АДСИЦ. Така се заро-диха идеите на регулато-ра - Комисията за финан-сов надзор (КФН), за за-тягане на изискванията към фондовете.

Дебатът обаче се обър-на най-вече заради фи-нансовите проблеми, ко-ито някои от фондовете имат в кризата. След съ-гласуване със самите АД-СИЦ и с основните им ин-веститори комисията из-лезе с предложения за ан-тикризисни промени в ед-ноименния закон, които дават повече свобода на

фондовете и са насоче-ни по-скоро към спасява-не на някои от тях от кор-поративната им смърт - фалита.

Една от най-дискутира-ните антикризисни мерки в проекта на КФН е

Дивидентната амнистияПредложението беше АД-СИЦ да могат за периода 2008 - 2011 с решение на общото събрание да от-ложат изплащането на дивидент с до две години и така да задържат пове-че пари в кризата. Друга възможност е, вместо да се отложи изплащането на дивидент, печалбата да може да се капитали-зира. Това означава дру-жеството да увеличи ка-питала си, като раздаде безплатни акции на до-сегашните си акционе-ри. Макар че на финан-сов език това се нарича дивидент в акции (stock dividend), по същество па-рите не излизат от компа-нията и ако акционерите искат пари, те трябва да продадат новите акции при падащ пазар.

„В някакъв смисъл тези промени може да накър-нят правата на инвестито-рите, тъй като те са влез-ли при едни условия, а сега те се променят“, каза председателят на Българ-ската асоциация на упра-вляващите дружества Стоян Тошев (БАУД).

Заместник-председате-лят на КФН, отговарящ за инвестиционната дей-ност, Ралица Агайн обяс-ни, че мярката е изцяло антикризисна. „Ясно е, че на пазара има достатъч-но дружества с ликвидни проблеми. Ясно е, че има много дружества, които не могат да съберат взе-манията си или имат за-труднения да реализират инвестиционните си про-екти. Така, ако те не ус-пеят да платят дивиден-та, може да се наложи да се пристъпи към ликви-дация, което не е в инте-рес на инвеститорите“, обясни тя.

Останалите предложе-ни промени бяха повече или по-малко очаквани и срещу тях няма особени критики в инвестицион-ната общност. Като цяло се разширяват възмож-ностите за финансиране и за инвестиране на сво-бодните средства на фон-довете, което по време на криза е обяснимо. Също така с възможността да инвестират в имоти в це-лия Европейски съюз АД-СИЦ ще могат да дивер-сифицират портфейли-те си и така да намалят риска.

По-интересни обаче са някои от

Несбъднатите променикоито се обсъждаха от сре-дата на 2008 г. и дори бяха заложени в предложения-та за промени в закона от предишното ръководство на КФН. Една такава мяр-ка беше да се въведе из-искване за ликвидност на АДСИЦ, така че да се га-рантира, че те не са създа-дени само с данъчна цел. Това може да се постиг-не чрез изискване за ми-нимален свободно търгу-ван дял или за минима-лен брой акционери. До-някъде изненадващо как-то БАУД, така и браншо-вата асоциация на инвес-тиционните посредници са се обявили против тази идея. Повечето АДСИЦ са свързани с различни по-средници или управлява-щи дружества.

„Аз лично подкрепям да има изисквания за ликвидност, особено като гледам практиката в дру-ги държави, каза Ралица Агайн. Те не бяха заложе-ни в предложенията, за-щото нямаше подкрепа от общността“, допълни тя.

Друга нереализирана идея, която срещна сери-озен отпор сред АДСИЦ, беше да им се забрани да строят, а ролята им да се ограничи само до финан-сови инвеститори. Отпад-нало е и предложението минималният основен ка-питал да се покачи от 500 хил. лв. на 1 млн. лв. Това обаче може да се обясни с факта, че към момента над половината (36) АД-СИЦ имат основен капи-тал под 1 млн. лв., а при 22 от тях и собственият капитал е под тази гра-ница. Това ще принуди много дружества да при-бегнат до увеличение на капитала, което може да се окаже трудна задача при пазарните условия в момента.

КФН трябва да е особено внимателен с преференци-ите, защото у дребните ин-веститори остава леко не-приятно усещане, че пра-вилата се променят на по-лувремето. Нормално опе-риращите АДСИЦ едва ли ще регистрират колосал-ни печалби през следва-щите години, така че за-държането на дивидента може би няма да им е от особена помощ. За сметка на това спокойно може да се очаква вълна от строи-телни предприемачи, же-лаещи да се пререгистри-рат като АДСИЦ само и само да спестят 10% кор-поративен данък за след-ващите три години. Едва ли КФН има желание и ресурс да се занимава и с тях. А и едва ли пазарът ще спечели от поредната доза псевдопублични дру-жества на него. � K

fi nansi.capital.bg

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTERSTOCK

ФИНАНСИ


Кризата сви проектното финансиране, но сделки все пак има

Знаете ли кое е общото меж-ду построява-нето на Mall of Sofi a, изграж-

дането на нова ТЕЦ в комплекса „Марица-из-ток“ и превръщане-то на столичния завод „Електроника“ в жили-щен и бизнес парк?

Всички тези начинания са или ще бъдат реали-зирани благодарение на т.нар. проектно финанси-ране (виж карето).

Инвеститорите в по-вечето от тези проекти имаха късмета да започ-нат проектите си в пери-ода на икономически по-дем и при по-голяма го-товност за съдействие от страна на банките. Сега обаче световната кри-за пренареди картината в сектора и нещата вече далеч не са толкова лес-ни. В търсене на по-голя-ма ликвидност банките

свиха отпускането на за-еми. Самите инвестито-ри пък от своя страна от-ложиха много от проекти-те си в очакване на по-до-бри времена. Така напри-мер Мартин Гиков, който е ръководител отдел „Фи-нансиране на недвижими имоти“ в Уникредит Бул-банк, отчита намаляване на предлаганите за фи-нансиране проекти с над 50% в сравнение с пери-ода отпреди кризата.

„Ограниченото финан-сиране и променените изисквания от страна на банките в момента оста-ви на пазара само добри-те проекти, чиято реали-зация и приходи не са за-сегнати от икономиче-ската криза“, обяснява Орлин Александров, ръ-ководител „Проектно фи-нансиране и недвижими имоти“ в МКБ Юнион-банк. „Предвид развити-ето на пазара на недви-жими имоти проектите в

Мария ИВАНОВА

Проектното финансира-не се използва при голе-ми инвестиционни проек-ти (от порядъка на 10-20 млн. евро и нагоре) най-

често на чуждестранни компании, които досега не са присъствали в страната.

В специализирани отдели на банките се прави анализ на самия проект и на това доколко той ще може да изплаща отпуснатите средства чрез печалбата си, като почти не се взема под внима-ние другият бизнес на кредитоискате-ля. Такъв тип заеми рядко се предоста-вят от отделите за корпоративно кре-дитиране, където обикновено средства получават работещи компании на база генерираните от бизнеса им приходи.

Най-често проектно финансиране се използва в сферата на имотите - тър-говски центрове (например Mall of Sofia, Bulgaria Mall и Grand Mall Ва-

рна), офисни и жилищни комплекси. Финансират се и проекти в производ-ствения сектор (като изграждането на нови производствени мощности в ТЕЦ „Марица-изток 1“), енергетиката или транспорта (например производството на специализиран кораб в Русенската корабостроителница със средства от МКБ Юнионбанк). Често се използва и при по-големи сделки по сливания и придобивания, каквато беше привати-зацията на БТК. Мащабът на проекти-те определя и дългия срок на заемите - средно около 10 г. При по-големи про-екти средствата обикновено се предос-тавят от няколко банки под формата на синдикиран заем, като е възможно да участват както местни, така и чуж-дестранни кредитори. Сред очаквания-та на сектора е в бъдеще да се засилва и ролята на международни финасови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие в подоб-ни проекти. � K

Особености на проектното финансиране

В момента най-активни са инвеститорите във възобновя-еми енергийни източници.

вило банките обвързват цената с някой от основ-ните индекси (най-чес-то това е EURIBOR) плюс дадена надбавка. Така в периода преди кризата средната лихва по този тип заеми беше от поря-дъка на 6-7%. „В момен-та лихвените нива вари-рат между 8.5 и 9%. Лих-вените нива обаче се оп-ределят и от срока на кре-дита, начина на погасява-не, валута и др.“, обясня-ва Александров.

Добрата новина пред потенциалните инвести-тори е, че все пак макар и да е по-трудно, получа-ването на финансова под-крепа не е съвсем невъз-можна мисия. Просто в настоящите условия ще им се наложи да се пот-рудят повече, за да убе-дят кредитните институ-ции в достойнствата на проектите си. „Стремим се да диверсифицираме портфейла си и активно търсим добри проекти в различни сектори. На-пример в момента финан-сираме изграждането на нов хлебозавод на група-та „Симид“, който е един от най-мащабните подоб-ни проекти в Европа“, по-сочва Камен Кирилов.

Въпреки сътресенията в сектора от последните години сделки могат да се случат и при недвижи-мите имоти. Доказва го и обявеният преди някол-ко седмици проект на из-раелската компания BSR Europe да построи ком-плекс от офисни и жи-лищни сгради на място-то на завод „Електрони-ка“, който ще бъде финан-сиран от Уникредит Бул-банк с 20 млн. евро. � K

8.5%е средната лихва по за-емите, отпускани под формата на проектно финансиране

ЦЕНА

тази сфера са доста огра-ничени и сега се реализи-рат главно такива, стар-тирали преди кризата и с осигурено финансиране“, допълва той.

Камен Кирилов, кой-то е директор „Проект-

но и структурирано фи-нансиране“ в Банка ДСК, пък посочва, че в момен-та най-активни са инвес-титорите във възобно-вяеми енергийни източ-ници. „След последните промени в законодател-ството, които удължиха срока на задължително изкупуване на „зелена“ електроенергия, в Бълга-рия се наблюдава засилен интерес към подобни про-екти“, пояснява той. „Оч-аква се засилен интерес и при инфраструктурни-те проекти, където ще преобладават публично частните партньорства, а банките ще кофинанси-рат проектите“, прогнози-ра от своя страна Мартин Гиков.

Изместването на тър-сенето съвсем не е един-ственото ново при проект-ното финансиране. Сами-те условия, по които в мо-мента се отпуска такъв тип кредитиране, също

вече са различни. Най-се-риозната промяна е при процента самоучастие от акционерите в проекта. „Можем да финансираме до 70% от общия бюджет на даден проект. Преди кризата имаше случаи, в които бихме били склон-ни да предложим по-го-лям размер финансиране, но това правило не е ново за нас“, коментира Кири-лов. За сравнение, доп-реди година-две не беше рядкост кредитирането за до 80-85% от общата оцен-ка на планираната инвес-тиция. Друга нова тенден-ция е, че заради увеличе-ния риск и спада в цените на имотите напоследък банките търсят и друго обезпечение освен земя-та и активите по финан-сирания проект.

Въпросът, който веро-ятно вълнува най-много инвеститорите, обаче е този за цената на предос-тавения ресурс. По пра-


Кредитиране за големи

МОЯТ КАПИТАЛ64 KАПИТАЛ 17 - 23 октомври 2009 г.

Искам, но дали ми стиска

Един малък тест за поносимостта ви към риск може да ви спести доста пари и неспокойни нощиМаргарита НАСЕВА

Money. Изданието изчислява, че американците са изтеглили 32 млрд. долара от взаимните фон-дове за инвестиции в акции, ко-гато пазарът е достигнал своя минимум през март т.г.

Може би сте чували от вашия консултант или сте чели в ин-тернет за азбучното правило, че ако инвеститорът е под 55 годи-ни, 70% от инвестицията тряб-ва да бъдат в акции. В дълго-срочен план акциите имат по-голяма възвращаемост, откол-кото облигациите. Оказва се, че не всеки инвеститор от тази ка-тегория има достатъчно здрави нерви, за да понесе инфарктни-те промени на фондовите паза-ри, и обикновено продава в най-неизгодния момент.

Проучване на австралийска-та компания FinaMetrica уста-новява, че едва 7% от инвести-торите могат да понесат 75% от инвестициите им да бъдат в акции и само 1% допускат да влагат над 87% от парите си на фондовия пазар.

Как да се оцени поносимосттаНай-лесният вариант е чрез ня-кой от многобройните сайтове в интернет, които съдържат въпросници за оценка на то-лерантността към риска (risk tolerance questionnaire). Те съ-ществуват повече от 20 години и навремето бяха запазена те-ритория за финансовите кон-султанти и клиентите на ин-вестиционните мениджъри, но в наши дни са широко дос-тъпни. След отговаряне на ре-дица въпроси тези тестове да-ват представа как всеки да раз-предели активите в инвестици-онния си портфейл - какъв да бъде делът на акциите, обли-гациите, недвижимите имоти и други, съобразно с индиви-дуалната степен на толерант-ност на всеки. Целта е всеки инвеститор да си осигури спо-коен сън. Резултатът не поста-вя конкретни инвестиционни

цели, а определя препоръчи-телни граници на разпределе-нието в портфейла.

Една от компаниите, които правят тестове за оценка на по-носимостта към риск, е австра-лийската FinaMetrica. Тя е спе-циализирана в разработване-то на психометрични въпрос-ници. Нейният тест съдържа 25 въпроса (www.finametrica.com). Някои инвестиционни по-средници като Charles Schwab и Vanguard също са сред мно-жеството фирми, които прила-гат собствени тестове. Barclays Wealth разработваше своя въп-росник в продължение на три години. Компанията обслужва само клиенти, готови да инвес-тират най-малко 10 млн. дола-ра. Отскоро тя предлага новия си продукт в САЩ. Тестът на Barclays Wealth се състои от 36 въпроса. Освен че се стреми да определи какъв модел на ин-вестиционния портфейл най-добре би подхождал на всеки отделен неин клиент, компа-нията изчислява пет допъл-нителни фактора като чувст-вителност към краткосрочна-та нестабилност на пазарите и страх от малко вероятни, но опустошителни събития. Въз основа на отговорите Barclays препоръчва на клиентите си как да разпределят инвести-ционните си активи, така че да се наслаждават на спокой-ни нощи.

Подобни тестове обаче кри-ят и подводни камъни. Напри-мер те може да съотнесат дан-ните за краткосрочната поно-симост и да ги приложат спря-мо дългосрочни инвестицион-ни решения.

Друг съществен проблем е, че не всички от тях отделят доста-тъчно внимание на психоме-тричните параметри или зада-ват противоречащи въпроси.

И все пак консултантите ги смятат за необходими. Така че приятно попълване и успех с инвестициите!


Колко дълго може да запазите хлад-нокръвие, когато двегодишното ви дете се тръшка

за своята близалка преди вечеря?

А колко дълго може да запази-те самообладание, когато виж-дате как инвестициите ви се то-пят заради спада на фондовите пазари, а заедно с тях се изпа-рява и ваканцията ви на Кари-бите? За мнозина изборът в как-во да инвестират и проследява-нето на инвестициите вече е ва-жна част от всекидневието. Не всички се съгласяват да я пове-рят изцяло в ръцете на инвес-тиционните консултанти. Зато-ва управлението на риска не е само дисциплина в икономиче-ските университети, а тестове-те за поносимост на риска вече не са само част от последните страници на вестници и списа-ния за свободното време.

Вярно е, че професионали-стите извършват доста слож-

ни операции при изчисляване-то и управлението на финансо-вия риск, но и непрофесиона-листите също биха могли да се пробват. Важното е да разбе-рете каква е личната ви поно-симост към риск и да изберете подходящо разпределение на активите в инвестиционния си портфейл, така че да не си гри-зете ноктите ежедневно.

На теория е лесноВ академичните среди се раз-граничават две понятия: капа-цитет на риска, който има фи-нансово изражение, и поноси-мост към риска, която има по-емоционално и психологическо значение. И двата елемента иг-раят важни роли в инвестици-онните решения.

Способността за поемане на риск в голяма степен е въпрос на числа. Взема се предвид как-во човек може да си позволи да загуби. Колкото повече пари пе-чели, толкова повече може да си позволи да загуби, следова-телно може да поеме по-голям

риск и да инвестира в инстру-менти, които да му донесат по-голяма възвращаемост.

Ако двама човека заемат ед-наква позиция в службата и имат еднакви доходи, но еди-ният е по-възрастен, те ще имат различен капацитет. Влияние оказват и различните профе-сии, както и регулярността и стабилността на доходите.

Толерантност към рискаПоносимостта показва доколко човек психологически е скло-нен да взема рискови решения и до каква степен запазва само-обладание в напрегнати ситуа-ции. Много хора, дори да имат висок капацитет и психологи-ческа готовност да поемат ри-скове, може да нямат доста-тъчно висока емоционална поносимост за високорискови инвестиции.

Практиката показва, че мно-зина инвеститори нямат точ-на представа каква действи-телно е тяхната степен на по-носимост, установява списание

my.capital.bg

МАЛКИ ОБЯВИ


� �

��

ИКОНОМИЧЕСКИ БЕСТСЕЛЪРИ

НОВИ КНИГИ

Книги

Анализира сътресенията в икономиката и гло-балната финансова криза, която обхвана све-та. Възможно ли е най-мощните икономики

да съществуват в условията на огромен обществен дълг? Не обрича ли това бъдещите поколения на иконо-мическа мизерия? Ще успеят ли водещите световни валути да запазят своята стойност, или ще се сру-тят под тежестта на натрупаните дългове? Отгова-ряйки на тези въпроси, уважаваният професор по ико-номика и експерт по борсова търговия Макс Оте под-тиква към размисъл всеки модерен човек, който пола-га грижи за своето икономическо състояние, и посочва начините за оцеляване на всеки един от нас.

КРИЗАТА ИДВАНовата световна

икономическа криза и как да се подготвите за неяпроф. д-р Макс Оте

изд.: ЕАСТРАброй стр.: 312 стр. твърди корици и суперобложкацена: 20.00 леваISBN: 9789549221220 www.eastraholding.com/publishingbg.html

Посочвайки пътя в новия свят на глобалните финанси, „Сблъсък на пазари” прави икономиче-ска прогноза за бъдещето и очертава предиз-

викателствата пред световните пазари. Д-р Ел-Ери-ан разработва подробен план за действие, като акцен-тира върху факторите, които могат да доведат до скъпо струващи пазарни инциденти. Той съветва как да спечелим от кризата и да преодолеем неизбежните сътресения, които я съпътстват.

Авторът е изпълнителен и инвестиционен дирек-тор на PIMCO, една от най-големите компании за уп-равление на инвестиции в света, и бивш президент на Harvard Management Company. Обявен е за икономист на 2008 година. „Сблъсък на пазари” спечели наградата на Financial Times/Goldman Sachs за 2008 година.

СБЛЪСЪК НА ПАЗАРИИнвестиционни стратегии

за епохата на глобална икономическа промянаМохамед Ел-Ериан

изд.: ЕАСТРАброй стр.: 360 стр. твърди кориции суперобложка цена: 50.00 леваISBN: 9789549221237 www.eastraholding.com/publishingbg.html

Книгата предлага бърз курс за модерно управле-ние на бизнеса.

Нестандартно мислещите иноватори в ико-номиката Аня Фьорстер и Петер Кройц убедително доказват, че в производството, в управлението и в обществото като цяло нещата могат да се случват и по друг начин. Те правят кратък преглед на основни-те принципи в маркетинга, оспорват традиционните правила в бизнеса и описват петте стъпки към из-граждането на боеца в управлението. Увлекателно и живо авторите разкриват истинския облик на съвре-менната икономика и на основните играчи в нея.

ВСЯКАКВИ, НО НЕ!СТАНДАРТНИПровокативни идеиза

мениджъри, пазари, компанииАня Фьорстер и

Петер Кройцизд.: ЕАСТРАброй стр.: 288 стр. твърди корици и суперобложкацена: 15.00 леваISBN: 9789549221213 www.eastraholding.com/publishingbg.html

НОВИ КНИГИ И БЕСТСЕЛЪРИ

Дълго отлаганата дискусия психология - религия започва. Увлекателно и въз-действащо изследване на същината

на човешкото зло. Носителите на злото на-падат другите, вместо да погледнат в очи-те собствените си несъвършенства. Случа-ите са от практиката на автора като пси-хиатър.

Хора на лъжатаМорган Скот Пек

изд.: Кибеаброй стр.: 386 цена: 20.00 леваwww.kibea.netISBN: 954-474-503-3

Внимание, тази книга е страстен апел към преос-мисляне! Който иска да оставя следи, трябва да върви пред останалите. Авторите на икономиче-

ски бестселъри Аня Фьорстер и Петер Кройц показват как да стане това. Посланието им гласи: ние можем са-ми да решаваме дали да вършим рутинно задълженията си, или да потърсим смисъл в действията си – било ка-то служители, като предприемачи, като потребители или като част от обществото, в което живеем. „Следи вместо пепел” е тематично продължение на „Вся-какви, но не!стандартни” – най-добрата икономическа книга за 2007 година.

СЛЕДИ ВМЕСТО ПЕПЕЛКак да работим с мисъл

Аня Фьорстер и Петер Кройц

изд.: ЕАСТРАброй стр.: 272 твърди корици и суперобложкацена 27.00 леваISBN: 9789549221244 www.eastraholding.com/publishingbg.html

НОВИ КНИГИ И БЕСТСЕЛЪРИ

Урок по мислене, по начин на живот. Ново тълкуване на древната творба "Дао дъ дзин". Животът ни съдържа

онова, което се съдържа в ума ни. Четете бавно - по една глава на ден. Както казва ав-торът: "Тази книга завинаги ще промени виж-дането ви за живота”

Промени мислите си, промени живота си

Уейн Дайъризд.: Кибеаброй стр.: 479 стр. цена: 20.00 леваwww.kibea.netISBN: 954-474-502-5

Волята за личностна промяна - за да изживеете промяната и да я опти-мизирате, имате нужда от принципи,

които не се променят. Но онези, които я по-стигат, живеят според седем универсални, вечни, първични принципи, които са приложи-ми във всяка една ситуация, във всяка една култура.

Да живеем според седемте навика

Стивън Ковиизд.: Кибеаброй стр.: 465цена: 20.00 лeваwww.kibea.netISBN: 954-474-501-7

Бизнес и будизъм - на пръв поглед не-възможна двойка. Но се вълнуват от щастието и взимането на правилни

решения. Когато работят съвместно, могат да решат някои от най-важните проблеми на нашето време. Това е тезата на настояща-та книга.

Пътят на лидераТензин Гяцо-ХIV

Далай Лама на Тибет, Лорънс ван ден

Муйзенбергизд.: Кибеаброй стр.: 227цена: 17.00 лв.www.kibea.netISBN: 954-474-500-9

Пробуденото съзнание. Не бъдещите събития, а настоящият момент ни прави свободни. Посланието е към

всеки, стремящ се да заживее в хармония с целостта на живота. Главната цел е промяна в съзнанието, т.е. пробуждане...

Нова земяЕкхарт Толе

изд.: Кибеаброй стр.: 275цена: 20.00 леваwww.kibea.netISBN: 978-954-474-482-3

ТЕХНОЛОГИЯ НА БИЗНЕСА

Книги

УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

второ преработено и допълнено издание

Богдан Николов

издава: БРЕИТТСброй страници: 193цена: 12 леваISBN: 978-954-92365-2-1уеб адрес: www.bg-im.mobi

45 ястия за вашето празнично ме-ню, вдъхновени от българските традиции, приготвени с много грижа, внимание, любов и въоб-ражение от Ивелина Иванова

Съвременнапразнична кухня

Ивелина Иванова изд.: “Икономедиа” АДброй стр.: 138цена: 9.00 леваhttp://klikshop.bg/

Традиционни и модерни, български и све-товни, лесни и по-сложни, ястията в тази книга дават множество идеи за

кулинарно творчество с един от най-популяр-ните и обичани у нас продукти - месото.

Избрани рецептис месо

Ивелина Ивановаизд.: “Икономедиа” АДброй стр.: 130цена: 9.00 леваhttp://klikshop.bg/

Неизчерпаемият запас от гастроно-мични чудеса на Франция вдъхновява един англичанин да предприеме пъте-

шествие на вкуса, въоръжен с нож, вилица, тирбушон и много хумор.

Френски уроциПитър Мейл

изд.: “Икономедиа” АДброй стр.: 228меки корицицена: 18.00 леваhttp://klikshop.bg/

ЗА ВСЕКИ ПО НЕЩО

НОВИ КНИГИ

Книгата е най-нестандартното, което сте виждали на тема технологията на бизнеса. Разказано истински искрено с преплитане на шеговития тон и изключително сериозно задълбочено разглеждане на въпросите. Илюстрирано

със запомнящи се примери, в основата на повечето от които стои точно българската действителност и пречупването на общите правила за правене на бизнес именно през нея.

Най-голям интерес тя би предизвикала у амбициозни личности - ръководители, такива, които искат да заемат мениджърски постове на средно и високо ниво, както и служители, които биха искали да вникнат по-добре в начина на мислене на своя шеф. Предложен е дори оригинален тест за всеки да прецени, доколко би имал успешно бъдеще като ръководител. :-)

Разпространява се почти навсякъде около вас - в големи вериги книжарници („Пингвините“, „Сиела“, „Хеликон“), на много бензиностанции („Еко Елда“, „Петрол“, „Лукойл“, някои „Шел“), както и в повечето интернет книжарници (например book.store.bg).

Големият интерес към първото издание доведе до появата на настоящето второ.

Приятно четене! :-)

Има само едно правило при издирване-то на 39-те ключа – не се доверявай-те на никого!

ОТВЪД ГРОБНИЦАТА е 4-та книга от мулти-медийното приключение 39 КЛЮЧА, в края на което ще бъде разкрита най-голямата тайна на човечеството. Повече подробности - на www.the39clues.bg.

Поредица 39 КЛЮЧА

Книга 4 – ОТВЪД ГРОБНИЦАТА

Пакет с карти към книги 4, 5 и 6

брой #41, година VIII www.karieri.bg

КАРИЕРИK3

3 Поход срещу глада

4-5 Говори ми за кризата

17 - 23 октомври 2009 г.

Бизнес в бутилка

PRO.FILE

Цанко Станчев от „Винарска изба - Варна” разбива мита за българските традиции във винопроизводствотона стр. 6-7СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

Цигарите вредят сериоз-но на вас и на другите около вас.” Въпреки че

са наясно с фаталните послед-ствия от никотина обаче, пуша-чите не се отказват. При вът-решните комуникации ситуа-цията е подобна - всички зна-ят, че е лошо, когато ги няма, но навикът да спестяваме или да изкривяваме истината е упо-рит и трудно се предава.

Специалистите няма да се уморят да повтарят колко е важ но да се общува със служи-телите, при това честно и от-крито. В практиката обаче не-щата изглеждат доста по-раз-лично. Актуално изследване показва, че дори призракът на кризата не успява да направи комуникацията в голяма част от компаниите в България по-динамична и да въвлече актив-но хората в нея (виж стр. 4-5). Дори общуването да стане по-интензивно обаче, пак няма да е достатъчно. Защото новите времена и поколения изискват нови послания.

Изкуствено излъсканият имидж на идеалната организа-ция с щастливите служители, които се усмихват от корпора-тивния сайт или интранет, вече не убеждава никого. Ако искат да намерят общ език с хората си, мениджърите ще трябва да бъдат искрени и непосредстве-ни. Дошло е време да се отка-жат от лошите стари навици. Преди да навредят на собстве-ното си здраве и на това на ком-панията, за която работят. � K

Мълчанието е вредно за здравето

HR КОМЕНТАР

Боряна ПЕНЕВА

КАРИЕРИ // KARIERI.BG


Ние и другите

НА СТРАНИЦА ВТОРА публикуваме със съкращения най-актуалните теми от форума и блoга на www.karieri.bg, както и най-интересните коментари от статиите в предишния брой на „К3 Кариери“. Оригиналният правопис на мненията от сайта е запазен.

Тъмни балкански субекти или колоритни непознати хора. Корумпирани туземци или интелигентни и адаптивни парт-ньори... Как точно изглеждаме в очите на чужденците?

Българите винаги са се страхували да чуят (и при-емат) отговора на този въпрос. Чужди мениджъри споделят, че често се учудват от нашето неумение да комуникираме, което определено ни пречи да пока-жем знанията си. Впечатленията им показват също,

че не обичаме да изказваме открито мнението си, оч-акваме и изпълняваме нареждания, но не сме склон-ни да проявяваме инициатива, не задаваме въпроси, приемаме и очакваме безпрекословно решенията на мениджмънта (поне официално, нищо че след това ще ни пресъхнат устите от оплаквания), не знаем как да “се продадем”, нито как да си поискаме (напри-мер достойна заплата)... Ще кажете, че всеки си има трески за дялане. И ще бъдете прави. Как обаче да приемаме “обратната връзка” на другите? Вие как-во мислите?

Боряна ПЕНЕВА

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

Обратна връзка

Re: По-равни от равните

брой #40, година VIII www.karieri.bg

КАРИЕРИ

4-5 Знание в мрежата

8-9 Лидер по мярка

K3

10 - 16 октомври 2009 г.

Човекът в началото

PRO.FILE

Джовани Рици от „Метекно България”

за тръпката да изградиш един бизнес от нулата

на стр. 6-7СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

Когато се сипят поръчки и печалбата е добра, сво-бодният пазар е най-ви-

сша ценност. Компаниите не ис-кат и да чуят за каквато и да е държавна намеса в бизнеса им. Когато ножът опре до кокала обаче, същите тези фирми про-тягат ръка за подаяние към не-долюбваната от тях държава.

Най-пресният пример за та-къв двоен стандарт е експортно-то машиностроене. Почти сма-зани от кризата, там синдикати и работодатели в хор се замоли-ха хазната да поеме осигуровки-те или да им даде особени пре-ференции за работа на половин ден, защото иначе стратегиче-ски предприятията щели да фа-лират (виж стр. 7).

Ако държавата направи греш-ката да се поддаде на този на-тиск, както са го правили пре-дишни правителства например с туризма и селското стопан-ство, ще бъде направо удавена в порой от подобни искания. Със същите аргументи на опашката ще се наредят информационни-те технологии, строителството, транспортът. Все много важни за страната ни отрасли.

Държавният протекционизъм по принцип е вреден за всеки нормален пазар. Когато иконо-мическите условия го налагат в някаква степен, както е през последната година, той тряб-ва да дава еднакви шансове на всички. Облагодетелстването на едни винаги е за сметка на други. Както е и в конкретния случай: ако плаща осигуровки-те в експортното машинострое-не, държавата ще трябва да взе-ме от общите пари. � K

По-равни от равните

HR КОМЕНТАР

Екатерина ПОПОВА

КАРИЕРИКАРИЕРИИ CSRИ CSR

ВИЖ ВИЖ стр. стр. 10.10.

� Ако Вие сте работода-тели какво бихте търси-ли в автобиографиите на кандидати за работа във Вашата организация /когато позицията позво-лява/? 1. Опит на съща-та позиция или 2. Опит в друга сфера, който би ви бил от полза ако се дора-звие във вашата сфера? Бихте ли били склонни да моделирате служителите си като се възползвате от опита им или предпочи-тате някой „научен“?

Мира Иванова

� В сегашната ситуация

на висока безработица за някои позиции със сигур-ност се намират и „науче-ни“ хора с изградени на-вици и които много по-бързо се въвеждат в ра-ботния процес. Пробле-ма е, че именно изграде-ните навици могат да са пречка, ако са вредни за спецификата на работа-та. Така че работодателят преценява дали да инвес-тира в обучение и да мо-делира спрямо изисква-нията си кандидата или да спести средства от обу-чение и да рискува да на-еме неефективен служи-

тел. Въпрос на преценка и бюджет. Анонимен

� Ако аз съм работода-тел бих заложила на ка-дри, които нямат опит в дадения бранш, но имат знания и умения в други сфери. По този начин да-дения кандидат - служи-тел ще бъде обучен спо-ред фирмените изисква-ния и няма да се полу-чи т. нар. „пренасяне на чужда фирмена полити-ка“. Смятам, че това е чу-десен начин за обогатява-не на фирмения екип със свежи идеи, защото не се

знае кога тези знания от други сфери няма да пот-рябват и за моята компа-ния. Не е важно да си тяс-но специализиран в даде-на област, а да бъдеш кре-ативен и адаптивен.

Мирослава Мирчева

� Много зависи в точно какъв бранш се развива фирмата, и в какъв реги-он. Примерно продажба на автомобили, ако не е София, Пловдив, Варна и Бургас, а по-малък град, ще бъде грешка да взе-меш някой, който вече е работил, защото ако е до-

бър търговец, той вече ще има контакт с голяма част потенциални клиен-ти и много не върви да за-почне да убеждава клиен-тите, че БМВ са по-добри коли от Мерцедес, а до вчера е продавал точно Мерцедес! Дидо78

� Винаги взимайте човек с опит и знания. Да обуча-ваш човек е неизгодно и не винаги дава добри ре-зултати. Например: Взи-маш нов служител и го обучаваш и той за благо-дарност избягва при кон-куренцията. proengineer

КАНДИДАТСТВАНЕ Ако вие сте работодатели...

ОТ ФОРУМА

ОТ БЛОГА

� А,а,а,, не вярвам ИТ-то да се реди на каквато и да е опашка. Освен това нали сме в борд - откъде пари за спасение? Това да не е Лукановото време - на всички да се дава кой колкото иска, после един хляб стигна 1000 лв.?

Anguel Terziyski USA

� Идеята си я бива, как-то всичко друго, родено в главите на казионните синдикалисти. Утре те ще предложат същото и за зе-меделието и ако запазим схемата (а защо не?), фир-мите, които изнасят жито или сирене, трябва да по-лучат държавни субси-дии, а тези, които реали-зират продукцията си тук - не, за да стане накрая хлябът пет лева. Някой ще каже - да, ама то машино-строенето е сложна рабо-та, конкурентоспособност, това-онова...глупости.

Timur&commandos

Re:

� Съгласен съм с чужди-те мениджъри. Не прите-жаваме умения за кому-никация и сме изключи-телно големи нагажда-чи. На работни съвеща-ния клатим раболепно с глава и веднага след края им започваме да мрънка-ме и да казваме, че ТАКА НЯМА ДА СТАНЕ. Иска-

ме да ни увеличат запла-тата, а не правим нищо да се увеличат оборотът и печалбата на фирмата. Според мен причините за недъгавата ни вътрешно- и междуфирмена комуни-кация са може би недъга-вата собственост на капи-тала в България, недъга-вите мениджъри-собстве-ници и робската ни пси-хика. Но с едно уточне-

ние: Робската ни психи-ка не е следствие от ви-зантийското и османско робство, а причината за тях. знам и мога

� Българинът не бил ко-муникативен, не проявя-вал инициатива и не при-емал чуждото мнение. Ами как да е инициати-вен, госпожо, когато на всяка негова инициати-

ва се гледа като на под-мазване и натягане. Как да поема отговорност чо-век, когато после все той е виновен. Работил, не ра-ботил - виновен. Когато си казваме мнението от-крито, ставаме лоши, ра-систи, дискриминатори и прочее. Когато си мъл-чим пък, некомуникатив-ни сме.

Петър Петров

МЕНИДЖМЪНТ // КАРИЕРИ



Бизнес с кауза

TNT България придава български привкус на глобалната инициатива в помощ на Световната програма за изхранване

Ивана СКАКАЛОВА*

На всеки пет секунди ня-къде по света едно дете умира от глад. На тази статистика попада глав-ният изпълнителен ди-ректор на TNT Питър Ба-кър по време на презо-кеански полет до Сидни през ноември 2001 г. Про-блемът не е в недостига на храна, а в това тя да достигне до там, където е необходима, т.е. чиста логистика. Ето къде гло-бална транспортна ком-пания като TNT може да окаже съдействие на Световната програма за изхранване (World Food Programme, WFP) на ООН.

Така стартира съвмест-ният проект между TNT и WFP, наречен „Да раздви-жим света“ (Moving the world). Нашето сътруд-ничество ни позволява да споделим опита си в ло-гистиката и транспорта и да помогнем в борбата сре-щу глада. Проектът е раз-делен на четири направ-ления: „Трансфер на зна-

ния и умения”, „Помощ от първа ръка”, „Превоз на хуманитарна помощ” и „Популяризиране и съ-биране на средства”.

Като част от инициа-тивата „Популяризиране и събиране на средства” всяка година се провеж-дат две събития: “Да оц-ветим света” (Colour the World) и „Да обиколим света: да сложим край на глада” (Walk The World: End Hunger). Те имат за цел да повишат осведо-меността по проблема и да събират средства за подпомагане на светов-ната програма. Парите се използват за осигуря-ване на храна в училища-та. Храната, която се оси-гурява там, често е един-ственото хранене за деня на децата от най-бедните региони и в много случаи е мотиватор за родители-те да изпращат децата си на училище.

„Да обиколим света: да сложим край на глада” е 24-часова инициатива, ко-ято стартира в Оукланд, Нова Зеландия, и свърш-ва в Самоа. В един и същ ден (края на май-начало-то на юни) служители на TNT и WFP, техните се-мейства, приятели и парт-ньори извървяват 5 км в символична обиколка на земното кълбо в под-

крепа на борбата с глада. През 2007 г. към органи-заторите се присъединя-ват Unilever, а през 2008 г. - и DSM. „TNT България“ е основният организатор на събитието в нашата страна, тъй като тук няма официален представител на WFP. В първата гло-бална обиколка през 2003 г. участват 40 хил. души, на обиколката през 2009 г. участниците са при-близително 300 хиляди. Това е може би най-голя-мото световно ежегодно благотворително съби-тие, което събира сред-ства за разрешаването на проблема, но преди всич-ко цели да засили общест-веното внимание и да съ-буди съпричастност към гладуващите деца.

По своята същност “Да обиколим света: да сло-жим край на глада” е едно изключително пози-тивно мероприятие. Обик-новено провеждано в не-деля преди обед, то е една приятна разходка със се-мейство, колеги и парт-ньори, а особената кауза придава приповдигнато настроение. Всички учас-тници са облечени в спе-циално изработени тени-ски и шапки с логото на проекта (закупени пред-варително с цел набира-не на средства) и това до-

принася допълнително за специалната атмосфе-ра на деня.

„ТNT България“ също участва активно в гло-балния поход срещу гла-да. Обикновено обединя-ваме “Да обиколим све-та: да сложим край на глада” с празника на де-тето (1 юни) и по този на-чин придаваме по-личен елемент на събитието и правим проблема по-бли-зък до всички, които спо-делят нашата мисия. На събитието каним всички служители на „TNT Бъл-гария“, техните семей-ства, партньори от UNDP, представители на Бъл-гарския форум на биз-нес лидерите, медии. От няколко години водач на похода е известният бъл-гарски алпинист Дойчин Василев. Участват средно по 80 съмишленици на ка-узата, като всяка година се присъединяват нови. От 2003 г. насам в рамки-те на тази инициатива в България сме събрали над 11 хил. лв. Те са пре-ведени на WFP по програ-мата „Хранене в учили-щата” в Танзания.

Всяка година на 16 ок-томври - Световния ден за борба с глада, стартира другата ежегодна инициа-тива, „Да оцветим света”. Това е конкурс за детски

рисунки - всяка година на различна тема, свързана с проблема с гладуващи-те деца. Участие могат да вземат деца, внуци, пле-менници на служители на TNT, които са на въз-раст до 14 години и са раз-делени в четири възрас-тови категории. Нацио-налното жури избира по един победител в катего-рия. Победителите в на-ционалния конкурс авто-матично участват в меж-дународния конкурс на TNT. Петимата победите-ли в международния кон-курс (по един в категория и един цялостен победи-тел) получават по 250 до-лара, които да дарят на едно от училищата в стра-ните по програмата “Хра-нене в училищата” - Кам-боджа, Гамбия, Танзания, Малави и Никарагуа.

В едно от тези меропри-ятия „TNT България“ по-кани да участват и деца-та от дома в с. Крушуна,

с който „TNT България“ има дългосрочно парт-ньорство. Освен матери-али им осигурихме и учи-тел по рисуване. С техни-те рисунки беше органи-зиран търг, а събраните средства бяха дадени от-ново на децата под фор-мата на нови летни обув-ки. Партньорството на TNT и децата от дома цели не просто осигуря-ване на финансова под-крепа, а помощ за тяхна-та социализация.

Естествено допълне-ние към всички инициа-тиви в областта на корпо-ративната социална отго-ворност е членството на „TNT България“ в Гло-балния договор на ООН. От началото на тази годи-на ние сме една от трите компании, избрани в Кон-султативния съвет на до-говора в България. „Ако корпорации като TNT мо-гат да контролират све-товните пазари, те могат също да подобрят обще-ството”, казва Питър Ба-кър, главен изпълните-лен директор на TNT. Ние със сигурност можем.

*Ивана Скакалова коорди-

нира политиката на „TNT

България“ в сферата на

корпоративната социална

отговорност

Поход срещу глада

В рамките на инициативата „Да обиколим света: да сложим край на глада“ са събрани 11 хил. лева в България от 2003 г. насам.

КАРИЕРИ // ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ


Работя на ръководна позиция във фирма с персонал от 100 души, в която привидно всичко върви нор-мално. Все по-често обаче се намират няколко ко-леги, които уж тайно ми докладват за недовол-ство от дадено решение или от възникнал про-

блем. Интересува ме как да постъпя, за да провокирам хо-рата към по-голяма смелост да говорят за това, което ги вълнува, без да се страхуват... Не бих искал да допусна ра-ботното място да се превърне в гнездо на оси, без да съм направил необходимото.

Анонимен

Ефективното общуване е основа за здравословни от-ношения между хората. Но не само. То е основополага-що и за връзката на служи-телите с компанията, в ко-ято те работят. Особено в период на криза.

Говорят ли си ръководители и редови сътрудници? Как? Как-во всъщност си казват и какво постигат?

Изследване, направено през май и юни 2009 г. от Apeiron Research*, се опитва да очер-тае формата и съдържанието на корпоративните комуника-

ции в България във време на икономически трудности.

Общуването е (теоретично) важноКризата отдавна вече не е има-гинерно понятие за компаниите в страната. Повече от половина-та от участниците в проучване-то оценяват последствията вър-ху бизнеса си като „умерени“, докато една трета признават, че изпитват сериозни затрудне-ния. При тези условия мерките, до които прибягват организаци-ите, за да се „задържат в бизне-са“, често са силно непопулярни - съкращения на персонал, по-нижение на заплатите, нередов-но изплащане на възнагражде-ния, отпадане на бонуси или на предвидени увеличения, преми-наване на непълен работен ден или пускане на служители във временен неплатен отпуск.

Според резултатите от из-следването ефектите от тези мерки върху хората са диамет-рално противоположни: в 43% от компаниите, участвали в анкетата, те повишават своята ангажираност към работата от страх да не я загубят, докато в други 37% служителите се де-мотивират от липсата на перс-пективи за развитие.

Във всеки случай обаче роля-та на вътрешнофирмената ко-муникация е решаваща. На те-ория с това са склонни да се съ-гласят три четвърти от участ-ниците в проучването. За оста-налата една четвърт от работо-дателите тя придобива значе-ние при възникването на кон-кретен проблем. На практи-ка обаче в условията на криза едва половината от запитаните оценяват като интензивно об-щуването между служителите и ръководството. При остана-лите попитани фирми същест-вени промени в стила на кому-никация не са настъпили.

Как си говоримДиректното общуване е пред-почитаният начин за комуни-кация в компаниите, при това независимо от тяхната големи-на. По-опосредстваните и по-рядко използвани форми като табла и бюлетини се прилагат най-вече във фирми с по-голям персонал (над 250 души, особе-но в големите компании с над 750 служители) (виж графика-та). С нарастването на маща-ба и усложняването на органи-зационната структура „пасив-ните“ форми за информиране все повече се изравняват като

Говори ми за кризата

Компаниите предпочитат да казват на служителите си какво се случва сега вместо какво ги чака в бъдещеБоряна ПЕНЕВА

ЮЛИЯНА ДОБРЕВА*

Сложността на управлението е именно в това, че трябва да се балансира между индивидуалните и общите интереси. Не е възможно всички да са доволни в еднаква сте-пен и да приветстват с ентусиазъм всяко ваше управленско решение. Голямото изкуство е да се изгражда атмосфера на доверие и хората да не се притесняват от откритото общуване. Това се постига бавно и с голямо постоянство. Изисква се да има пълно съответствие между декларираните принципи и реалната практика, прозрачност на действия-та, еднозначност на стандартите.Усещането за спокойствие и сигурност на работното място, от което всеки се нуждае, зависи много от качеството на комуникацията в организацията. Това, което споделя-те, е индикация за някакъв проблем в този аспект. Необходимо е да откриете корените му.Хората по принцип са откровени и смели в изказването на мненията и оценки си, когато получават същото отношение от отсрещната страна. Те трябва да са информирани както за краткосрочните, така и за дъл-госрочните цели, за намеренията на управляващите, за текущите и предстоящите затруднения и промени. Някои от характеристи-ките на споделеното лидерство са откритата дискусия по всички въпроси и толерантността към различните мнения. Трябва да има не само готовност те да бъдат взимани под внимание при форму-лиране на управленските решения, но и да се предоставя обратна връзка на заинтересуваните по

* Юлияна Добрева е психолог, серти-

фициран мениджър по управление на

персонала. Тя е управляващ съдруж-

ник на компанията за психологичен

подбор, оценка и обучение на персо-

нал „Д&Д груп“ ООД. Можете да й пи-

шете на e-mail: [email protected]

Новия казус от „Пси-холог в офиса“ мо-жете да намерите и коментирате в блога на KARIERI.bg

K3

Как да окуража колегите си да споделят проблемите си

� В един от офисите на фирмата, на която съм управител, работят само жени, които не се понасят помежду си (...). Отначало (а това бе и началото на кариерата ми в тази фирма) реших да разбера от какво са недоволни и близо месец водих разговори. От разговорите разбрах, че всяка служителка се смята за по-натоварена и по-неоценена от другите. И РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ ПОПАДНАЛ В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА... Сега само им свеждам задачите и следя за срочното им изпълнение. И все пак на поставения въпрос отговорът ми е: „Като говориш и ти открито

с тях - за същите тези проблеми, НО ОТ ТВОЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА - НА УПРАВЛЕНЕЦА.“ monika2003

� Единственият начин служители-те да не се страхуват да говорят истината и да са иновативни е да виждат това в действията, а не в празните думи на своите мениджъри. И най-вече на главния мениджър. Той е разковничето. Но само той не е достатъчен. Това трябва да се прави от критично голяма маса от мениджърите, ако не от всички. С две думи: зависи каква е корпоративната култура, която се налага от мениджмънта, а не от служителите. знам и мога

отношение на мотивите за избор на едно или друго действие. Когато се постигне дух на доверие между изпълнители и управляващи, тогава и най-непопулярните мерки, които се налагат при криза, се приемат без съпротива и хората са по-склонни да понесат негативите от тях.

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

Re:

ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ // КАРИЕРИ


� Мария Пенева стана съ-дружник в KPMG България. Тя се присъединява към екипа на компанията през 1997 г. Ръ-ководи изпълнението на одит ангажименти в сферата на те-лекомуникациите, недвижими-те имоти, производството, тър-говията и др. Съдействала е на местни и чуждестранни инвес-титори при установяване на съответствие с регулаторни-те изисквания. Пенева е член на Института на дипломира-ните експерт-счетоводители в България и на Асоциацията на дипломираните експерт-счето-водители на Обединеното крал-ство (АССА). Има магистърска степен по счетоводство и кон-трол и по международни иконо-мически отношения от УНСС. Завършила е също съвместна програма за Executive MBA на Вristol University, Великобрита-ния, и cole Nationale des Ponts et Chauss es, Франция.

� Боряна Манолова е нови-

ят главен изпълнителен ди-ректор на Siemens за Бълга-рия. Манолова започва кари-ерата си като старши специа-лист в Агенцията по заетост-та, след това е била региона-лен директор на Агенцията за чуждест ранни инвестиции за област Русе. В периода 1998 - 2007 г. е управлявала българ-ския офис на шведската ком-пания „Атлас Копко Лифтън“. Непосредствено преди назнача-ването й в Siemens Манолова е била управител на българската компания за продажба на комп-ресиран природен газ „М-Газ“. Тя е член на контролния съвет на КРИБ и на УС на Русенската търговско-индустриална кама-ра. Манолова има магистърски степени по микроелектроника от Техническия университет в Русе и по корпоративни финан-си от Стопанска академия „Д.А. Ценов“ в Свищов.

� Таня Петкова вече е про-дуктов и технически мени-джър в "Еуралис Семена", част от групата на "Еуралис Се-манс - Франция" - компания за производство на семена. Петко-ва има над осем години опит в български и международни компании в агробизнеса, къде-то е заемала различни позиции в областта на продажбите и ра-ботата с клиенти. Тя има магис-търска степен от Аграрния уни-верситет в Пловдив.

Блахослав Файмон оглави „ЧЕЗ - България“

Няма съществена промяна в използвани-те начини за вътреш-на комуникация през май-юни т.г. спрямо периода преди началото на икономическата стагнация.

Блахослав Файмон беше назначен за регионален ме-ниджър на "ЧЕЗ България".

През последните три години Файмон е бил регионален мени-джър на "ЧЕЗ - Украйна", а пре-ди това е работил във фирми в Централна и Източна Европа. Бил е директор на инженерин-говата KD Dukla Engineering, бил е консултант за Energofin Holding в Сидни, директор раз-витие в Schindler и изпълните-лен директор на чешката компа-ния за недвижими имоти esk nemovitosti в Украйна. По обра-зование е строителен инженер .

теми за обсъждане категорич-но заемат разговорите за акту-алното състояние на организа-цията в настоящата ситуация на криза - това е валидно за две трети от фирмите (виж табли-цата). Причината може да е се-риозният „информационен де-фицит“ по тези въпроси преди кризата, което налага тяхното спешно „осветляване“. От дру-га страна, подобни послания имат и друга роля - да „оправда-ят” пред служителите провеж-даните непопулярни мерки.

В същото време темите, ко-ито засягат бъдещето на слу-жителите в компанията, оста-ват най-слабо застъпени. Изво-дът на Apeiron Research: Много симптоматично за това как се приоритизират тези различни по вид и интерес послания е, че най-сериозно пострадалите от кризата компании, работещи изцяло за международния па-зар, са свръхакцентирали вър-ху увеличаването на информа-цията за актуалното им състо-яние (80 на сто от тях) за сметка на доста по-слабото за всички компании обсъждане на лич-ната обвързаност с компания-та и бъдещето на нейните слу-жители (33 на сто). При неясно или дори мрачно бъдеще веро-ятно „естествената” реакция на занимаващите се с вътреш-ни комуникации е разговорите за мястото на заетите във фир-мата да не са „на фокус”.

От другата странаКак се включват в корпоратив-ното общуване самите служите-ли? Само в 20% от компаниите хората проявяват активно отно-шение. В 70% от тях интересът е „умерен“, докато в останали-те 10% от фирмите те са по-ско-ро пасивни в комуникацията.

В случая определящо значе-ние има размерът на компани-ята. Сред по-малките (до 250 души персонал) делът на фир-мите с активни служители е с 50 на сто по-висок от средното, а сред големите (с над 750 за-ети) е с 30 на сто по-нисък. Ина-че казано, колкото по-малка е

една компания, толкова по-ак-тивни в процеса на комуника-ция са хората в нея. Това няма нищо общо с кризата.

В близо две трети от друже-ствата работещите най-често дават предложения относно собствените си задачи и рабо-та, както и относно дейността на самата компания и различ-ни нейни продукти и услуги. В една трета от фирмите обаче дори тези обичайни въпроси не предизвикват служителите да споделят идеи. Такава лип-са на обратна връзка е сериоз-на червена лампичка за зани-маващите се с вътрешни кому-никации в тези фирми, смятат от Apeiron.

В почти половината от компа-ниите в процеса на комуника-ция служителите оспорват ефек-тивността на поставените им за-дачи, като предлагат алтерна-тивни. В случай че е конструк-тивно, подобно поведение може да стимулира развитието в кри-зисни периоди. Ако обаче става дума за опортюнистично проти-вопоставяне, това би могло да е проблем. Задача и отговорност на ангажираните с вътрешните комуникации е да идентифици-рат това състояние на нещата и да се опитат да го променят, убедени са в Apeiron.

Въпреки че не претендира за представителност, изследва-нето показва, че компаниите в България започват да осъзна-ват - поне на теория - ползата от вътрешното корпоративно го-ворене, свързано както с опера-тивни или по-дългосрочни въ-проси, така и с проблеми на ор-ганизацията. Остава в процеса да бъдат въвличани активно и осъзнато и самите служите-ли. За да се случи истински ди-алог, който да направи работа-та по-ефективна, а бизнеса - по-конкурентен. � K

* Apeiron Research е платформа

на Apeiron Communication за из-

следователски проекти в сфера-

та на комуникациите и връзките с

обществеността

�

Изследването� Кога: май-юни 2009 г.� Кой: мениджъри и специ-алисти по връзки с общест-веността/корпоративни ко-муникации/човешки ресурси, ръководители или служители на отдели в 76 големи компа-нии в България.� Как: онлайн и по телефона

НОВИТЕ ПОСЛАНИЯ

Конкретни задължения и задачи на служителя 82%Актуално състояние на компанията в настоящата пазарна ситуация 75%Информация за актуалната работа на компанията по настоящи поръчки/проекти 76%Краткосрочни и дългосрочни бизнес цели на компанията 65%Планове за назначаване, съкращение и промени на позициите на служителите (и на отговорностите, задълженията и заплащането) 56%Източник: Apeiron Research

КОМУНИКАЦИОННИ КАНАЛИ (СРАВНЕНИЕ)

Лични разговори

е-mail

Общи срещи с персонала

Телефон

Вътрешна мрежа (интранет)

Информационни табла за персонала

Вътрешнофирмен бюлетин

Преди кризатаСега 92%

83%79%78%79%

75%79%

72%54%55%

47%49%

30%34%

Колкото по-малка е една компания, толкова по-активни в процеса на общуване са хората в нея. Това няма нищо общо с кризата.

тежест с „активните” и преки-те канали.

Изследването не регистрира съществена промяна в използ-ваните начини за вътрешна ко-муникация към момента на про-учването спрямо периода пре-ди началото на кризата. Явно икономическата стагнация не е предизвикала разместване на приоритети, нито е наложила потребност от различен модел на общуване с персонала.

Какво си казвамеАко каналите за общуване ос-тават сравнително непромене-ни, това не важи за посланията - 70% от участниците в проучва-нето усещат промяна в тяхно-то съдържание. Това чувство е най-категорично в компаниите с над 750 заети, които са и най-силно засегнати от кризата.

Първото място сред новите

КАРИЕРИ // PRO.FILE


Бизнес в бутилка

Цанко Станчев от „Винарска изба - Варна” разбива мита за българските традиции във винопроизводството

Тодор БОЖИНОВ Според Цанко Станчев малката изба е по-лесна за управление

Твърдите, че създадената от вас марка „Динеа” е качест-вено вино на много достъпна цена - 6-7 лв. Как е възможна такава комбинация?Възможна е много трудно. Едно качествено червено вино трябва да лежи в бъчва. А една добра бъчва струва около 600 евро. Преди това обаче съот-ветно ти трябва и качествено грозде, за което по правило до-бивът от един декар е много нисък - около 300 кг, а разходи-те са около 4-5 хил. лв. на годи-на. Когато виното узрява в до-бра бъчва, то развива съвсем други качества, които много трудно могат да бъдат постиг-нати, ако гоним цена 5-6 лв. за бутилка. Конкретно при „Ди-неа” целият процес протича в добри, но стари рециклирани бъчви. Една такава струва 100 лв., а рециклирането е още 20. Аз съм разработил специална машина, може би единствена-та в България, която рецикли-ра бъчви. Това е тънкостта - ако нямаш стари бъчви, ако не зна-еш как да ги съхраняваш и ре-циклираш, няма как да се полу-

чи качествено вино на достъп-на цена.

За колко време се връща една инвестиция в производство на вино?Ако работата потръгне много добре, след петата или шеста-та година може да има някак-ва възвращаемост. Нормални-ят срок е около десет години.

Това прави ли винопроизвод-ството примамлив бизнес?Не, защото инвестицията е се-риозна, а възвращаемостта е чак след години. А и сега по-край кризата бъдещето е още по-неясно. Заради това повече-то хора, които се занимават с вино, имат и друг бизнес.

Трябва ли човек да има специ-ално образование, за да произ-вежда вино?В България всеки си мисли, че може да прави вино. Ви-нарството обаче е доста слож-на материя и изисква специ-ално образование. То съчета-ва много дисциплини като би-охимия, физикохимия, неорга-нична химия, необходими са сериозни познания за проце-си, апарати и механика. Вино-то има 3000 съставки. Едва 700 - 800 от тях могат да бъдат из-влечени и анализирани. Про-цесът на създаване на остана-лите няма как да бъде контро-лиран. Ето защо е необходим и опит, придобит по метода про-ба - грешка, понякога и чрез налучкване.

Как осигурявате гроздето за вашето вино?Бялото грозде произвеждаме сами, а червеното купуваме от

В България вино-то е като футбо-ла - всеки разбира от него”, обича да казва Цанко Стан-

чев. От 30 години той се за-нимава единствено и само с производство на вино. Има пръст в създаването на ня-кои от най-добрите марки български вина. Експертът в него личи още от първия раз-говор - управителят на „Ви-нарска изба - Варна“ може да ви каже такива неща за ви-ното, за които не сте си и по-мисляли. Като например, че в него има над 3000 състав-ки, от които зависи качество-то му...„Винарска изба - Варна” е най-новият проект на Цанко Станчев. Отворена е през 2007 г., а инвестицията е за око-ло 2 млн. лв. От нея излизат марките „СМС” (сира, мер-ло, санджовезе), „Sublima” (каберне совиньон, каберне франс, мерло), както и „Шар-доне“, „Совиньон блан“, „Ро-зов траминер“, „Немски ризлинг“, „Варненски мис-кет“, „Пино гри“, „Каберне совиньон“, „Мерло“ и „Ши-раз“. Отскоро в избата се про-извеждат и нискоалкохолни газирани вина.През 2008 и 2009 г. са първи-те реколти за „Винарска изба - Варна”, затова и избата все още не работи на пълни обо-роти. При капацитет от 150 хил. бутилки засега от винар-ната излизат по 80 хил. на го-дина - бели и червени вина.Преди няколко години, не-доволен от развитието на ло-зарството в България, кое-то продължава в голямата си част да се упражнява по ста-ри стандарти, Цанко Станчев започва да вижда бъдещето си във винарството като са-мостоятелен производител - само така ще може да пра-ви нещата, както той нами-ра за добре. Решава да създа-де малки компании за произ-водство на вино в различни региони, следвайки работе-щата формула, която прила-гат във Франция - няколко го-леми производители и мно-жество по-малки с регионал-но значение. Така възникват „Винарска къща Русе“, „Ви-тис” - Шумен и накрая - „Ви-нарска изба - Варна”.По думите на Станчев мал-ката изба е по-лесна за упра-вление, „а и в такава ситуа-ция, ако нещата тръгнат мно-го надолу, завърташ ключа и чакаш по-добро време.” Рабо-тил е достатъчно дълго вре-ме и за големи винопроизво-дители и може да направи разликата - „в голямата ком-пания винаги се взимат по-ловинчати решения, мно-го рядко може да се действа драстично.”Сега най-големият му про-блем като че ли е силният от-лив на специалисти от бран-ша: „Наложи се освен техно-лог да стана и агроном, за да мога да си гледам лозята”, вдига рамене мениджърът.

Виненият туризъм в България все още не е достатъчно добре развит, въпреки че има комплекси като този в Русе (бел. ред. - комплекс с винена къща „Левента”), които са с огромен потенциал. Ето защо преди време стигнах до идеята да открием наш фирмен магазин

в центъра на Варна - искахме да създадем привлекателно място, лесно за посещения, дегустации и продажби. Към избраното от нас помещение имаше подземие с разкопки на първата крепостна стена на Одесос, което беше идеално място за провеждане на дегустации.Направихме проект и ремонтирахме помещението, така че да се превърне в луксозно място за пазаруване на качествени вина и дегустации, както вече сме правили в други градове. Ремонтът надхвърли 50 хил. лв., но в крайна сметка имахме желания обект. Тогава се оказа, че имаме силна конкуренция в лицето на дългого-дишни фирми, които от дълги години организират продажба и дегустации на качествени български вина, но не са производители. Магазинът и дегустационната не тръгнаха. Напротив, положе-нието се влоши, защото си създадохме конкуренти, вместо да привлечем туроператорите на наша страна и да ги накараме да продават нашето вино.Колкото и да беше неприятно, наложи се бързо да затворим магазина. Виното е имиджов продукт и отношението на специ-ализираните компании към него е много важно, затова решихме да се оттеглим. В противен случай рискувахме не само загуби от съществуващ обект с нисък или никакъв оборот, но и изключване на нашите вина от списъка на продуктите, продавани от тради-ционните фирми за дегустация и търговия с български вина. Реши-хме, че е по-добре ние да нямаме магазин и дегустационна, а те да предлагат нашите вина вместо тези на други производители.В бъдеще не бих стартирал проект, преди да съм проучил до най-малки подробности конкретните условия в региона, за който е предназначен.

Пожертвахме над 50 хил. лв., за да запа-зим пазарната позиция на продуктите си

Затворихме модерен магазин

Трудното решение

PRO.FILE // КАРИЕРИ


Кариерен форум за хора с увреждания

Около 300 души посетиха пето-то издание на Деня на карие-рата за хора с увреждания. Ин-тересът към кариерния форум тази година беше пет пъти по-голям в сравнение с минала-та, когато само около 60 души са се срещнали с участващите работодатели. Този път 18 ком-пании имаха щандове на фору-ма, който се организира от Бъл-гарско сдружение за личностна алтернатива. Най-голям беше интересът към Уникредит Бул-банк, счетоводна къща „Христо Христов“, кол-центровете „60к“ и към Mc Donalds.

Най-много бавят заплатите в строителствотоНай-много са забавените запла-ти в строителството. Следват ги производството на хранителни продукти и облекло, охрани-телната дейност. Това показват проверките на Главна инспек-ция по труда (ГИТ), които текат през последните два месеца. В компаниите нарушители хората получават парите си обикнове-но с два до четири месеца закъс-нение. „Има обаче и драстични случаи, в които забавянето сти-га до шест-седем месеца“, посо-чи изпълнителната директорка на ГИТ Румяна Михайлова.

Азиатските университети се изкачват в класациите

Американските университети в последната класация на Times Higher Education и QS Top Universities са с шест по-малко от 2008 г. За сметка на това об-разователните институции от Азия, намерили място в топ 100 на най-добрите университети в света, са вече 16 (14 през 2008 г.). Въпреки това САЩ и Вели-кобритания запазват водещите си позиции със съответно шест и четири университета в топ 10. За поредна година на пър-во място се нарежда Harvard, следван от Cambridge, Yale и University College London. Кла-сацията се базира на проучва-не сред 9000 университетски преподаватели.

НОВИНИ

Всички новини за управление на персонала и кариерното развитие четете на KARIERI.bg

K3

Харманли - там то става мно-го качествено. Не можем да бъдем конкурентни с червени вина, правени с грозде от ра-йона на Варна. Даже за русен-ската изба смятаме да купим 100 дка лозя около Харманли. Няма как да е иначе - за да оце-лееш в момента в България, трябва да правиш и червено, и бяло вино, тъй като сезонът на потребление на двата вида е много силно разграничен. За да разпределим правилно фи-нансите и работата си през ця-лата година, трябва да произ-веждаме и продаваме и бяло, и червено вино.

Като производител на тра-дициите ли залагате, или сте отворен към експерименти?Аз предпочитам експеримен-тите. В България почти няма традиции в производството на вино. Тоест, ако има някакви традиции, те са лоши. Преди 9 септември 1944 г. е имало ня-колко изби, които след това вед-нага са национализирани. Пра-вело се е по-голямо количество домашно вино, което тогава се е използвало и за разменна сто-ка. Тук, в Североизточна Бълга-рия, и в Пазарджишко се е про-извеждало много грозде, което е било за консумация в прясно състояние. Тоест лозарството

има традиции, но винарството - почти никакви.

Чак в началото на 80-те годи-ни винопроизводството в Бълга-рия стана по-съвременно и тех-нологично. Тогава за пръв път започнахме да изнасяме вино за САЩ срещу „Пепси”. Тогава „Кока-Кола” вече беше дошла на българския пазар, но „Пеп-си” - не. Това беше начинът пар-тийните ръководители с по-съ-временно мислене да вкарат и „Пепси” в България - чрез раз-мяна за вино. Почерпихме опит от Румъния и Унгария, които бяха възприели същия прин-цип преди нас и бяха създали специални експортни фирми за износ на такива вина за Амери-ка. Специалисти от тези страни дойдоха в България и ни научи-ха на много неща.

След това започнахме да из-насяме и за Англия. Точно тога-ва правителството им провеж-даше държавна политика, ко-ято поощряваше консумация-та на вино за сметка на концен-тратите. Дори махнаха акци-за и започнаха да внасят мно-го вина, включително българ-ски. Интересът на потребите-лите там беше огромен - изно-сът ни за Англия стигна до 80 млн. бутилки.

Какви са възможностите за

„За да възстановим имиджа си на винарска страна, най-напред лозята трябва да се гледат както трябва.“

�

Компанията� брой служители - 10� оборот за 2008 г. - 1.2 млн. лв.� ръст спрямо 2007 г. - 70%

ВИЗИТКА

ЖИТЕЙСКИ ФАКТИ� Роден на 14 февруари 1953 г.� Женен, с две деца

ОБРАЗОВАНИЕ� Висш институт по храни-телно-вкусова промишле-ност - Пловдив, „Технология на виното и високоалкохол-ните напитки“ (1974 - 1979)

ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ� Винпром „Преслав“, техно-лог (1979 - 1981)� Винпром „Шумен“, произ-водствен директор (1981 - 1989)� Изба „Хан Крум”, директор (1989 - 1991)� „Винекс Преслав“, управи-тел (1991 - 1998)� „Домейн Бойяр” - клон Шу-мен, управител (1998 - 2007)� Винпром „Русе“, прокурист (2000 - 2003)� „Винарска къща Русе“, управ-ляващ съдружник (2005 - )� „Витис” - Шумен, управи-тел (2006 -)� „Винарска изба - Варна“, уп-равляващ съдружник (2007 - )� „Домейн Бойар интерне-шънъл”, член на съвета на директорите (2008 - )


как в България да се произведе на тази цена истинско вино от грозде. Аз се опитах да прода-вам там доста скъпи вина, като прескочихме дистрибуцията и започнахме директно да зареж-даме специализирани ресто-ранти. За половин година про-дадохме около три-четири па-лета, което прави по-нататъш-ните опити безсмислени.

Как може да се върне старият имидж?За да възстановим по някакъв начин имиджа си на винарска държава, на първо място лозя-та, особено новите, трябва да се гледат както трябва. Второ, на всички европейски и световни винарски форуми да се явяваме заедно - в рамките на камарата държавата да организира тези общи участия. Разбира се, тези две мерки биха имали ефект, ако се спрат от участие про-изводителите на лошо качест-во, защото негативът се прена-ся и върху другите. Когато на подобни форуми един чужде-нец опита виното само на една от примерно 50-те представе-ни български винарни и то не му хареса, той веднага започва да се съмнява в производство-то на цялата държава и спира да се интересува от български вина. По този начин България губи като винарска държава, отделните фирми също губят.

Пие ли се повече в кризата?Ако има някакво увеличение на потреблението, то е при концен-тратите. Това е свързано с таки-ва производни на демокрация-та като беднотията, несигур-ността и безработицата.

При виното има спад в кон-сумацията, особено извън голе-мите градове като София и Ва-рна. Според мен много изби в такъв момент минават в дру-гия сектор и започват да про-дават нерегламентирано. Ос-вен това се увеличава произ-водството на вино от стафиди и други материали, но не и от грозде. Става въпрос за вина, които струват 2 или 3 лв. за два литра. Тоест говорим за спад в потреблението на качествено вино, не за спад в общото ко-личество. Хората не са спрели да пият вино. � K

Красимир Балъков,ген. мениджър на ПСФК „Черноморец Бургас“

Задайте му въпроси на www.karieri.bg.

K3 #42

Чуйте и вижте Цанко Станчев на

KARIERI.bg

За кого искате да прочетете в Pro.

File? Пишете ни на karieri@capital.

bg. Всички текстове от тази пореди-

ца можете да намерите в рубрика

Pro.File на KARIERI.bg.

износ на български вина днес?Според мен са много малки. През последните седем-осем години България загуби ими-джа си на винарска държава. Причината е, че предприятия-та започнаха да се приватизи-рат и управлението им попад-на в ръцете на случайни хора. Това доведе до появата на нека-чествени вина. А виното е про-дукт, който се влияе от ими-джа на страната си. Ако този имидж бъде развален, изграж-дането му трябва да започне от самото начало. В момента в Англия се продават едва около 3 млн. бутилки български вина годишно.

Подобен беше провалът ни и в Германия, която е най-голе-мият вносител на вина в све-та. Там се опитахме да шмеке-руваме - търсенето на наливни вина на германския пазар беше голямо, но гроздето и съответ-но виното в България започна-ха да намаляват. Тогава първо започнахме да продаваме вина от Македония като български, а после да слагаме вода и захар и да ги представяме за вино. Германците обаче ни усетиха и в момента почти не присъст-ваме там.

Какви са шансовете ни в Русия?В момента в Русия максимал-ната цена, на която могат да бъ-дат продавани наши вина, е 160 рубли. Това означава, че виното трябва да излиза от България на цена 70 евроцента за бутил-ка, защото разходите за марке-тинг и складове в Русия са дос-та високи, особено в Москва. Което прави руския пазар също много трудно достъпен. Няма

КАРИЕРИ // ПРОДАЖБИ И МАРКЕТИНГ, МЕДИИ


ИНДЕКС� Продажби и маркетингСофияМениджър продажби стр. 8Senior Product Manager стр. 8Product Manager стр. 8Sales Manager стр. 8� Финанси и счетоводствоСофияДиректор „Управлениена доставките“ стр. 9Главен счетоводител стр. 9� РекламаСофияSenior Ad Sales Executive стр. 8Графичен дизайнер стр. 9� Медии

СофияБизнес журналист стр. 8� ITСофияConsultant - Senior ProjectManager стр. 9� ДругиКарнобатМениджър логистика стр. 10Подобрение напроцесите стр. 10Диспонент стр. 10Специалист капацитетнопланиране и логистика стр. 10СофияTechnical Manager стр. 10

Директор направление„Лабораторни решения“ стр. 10Директор направление„Фармацевтичнипродукти“ стр. 10Продуктов мениджър„Имунология“ стр. 10Търговски представители„Клинична диагностика“ стр. 10Магистър-фармацевт стр. 10Сервизни инженери задиагностична и аналитичнаапаратура стр. 10Real Estate Expert стр. 11� Обучение стр. 11

Fox International Channels Bulgaria is looking forSENIOR AD SALES EXECUTIVE

Responsibilities:

Participate in ad sales strategy development; Responsible for the ad sales strategy implementation; Maintaining and developing relationships with customers

Requirements :

At least 3 year relevant experience in other media or ad agency; Appropriate education;Excellent sales skills; Analytical skills; Negotiation skills; Presentation skills; Proficiency in English; Excellent PC literacy (including software for media planning)

The perfect candidate is:

team leaderorganizedself motivatedresponsibleeasy going

We offer:

challenging work in a young and dynamic teamexcellent remuneration packageextending professional knowledge and experience in a multinational company

Please send your CV with recent photo and motivation letter

not later than 23 October 2009 to the following e-mail: [email protected]

РЕКЛАМА, ФИНАНСИ, IT // КАРИЕРИ


Хммм, черен квадрат?Economedia си търси свеж графичен дизайнер, изпратете CV и портфолио тук: [email protected]

Kasimir Malevich, 1915 / Economedia търси дизайнер, 2009

краен срок за кандидатстване: 16.10.2009г. / Кандидатурите ще бъдат разгледани конфиденциално. Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю.

КАРИЕРИ // ОБЩИ/ДРУГИ


TECHNICAL MANAGERFrom personal initiative candidates we expect:• Construction University degree is required• Experience in one of the felds of industrial foors, waterproof solutions, thermo insulation systems,

epoxy coatings, self levelling coatings or other felds of construction business minimum 3 years• Affnity to sales • Technical English (spoken and written)• Good command in MS-Offi ce package and Internet, AutoCAD knowledge• Experience in sales is gaining advantage over• Goal oriented personYour main responsibilities will be the next:• Creating of technical solutions for the real construction business with products of KEMA• Selling the special KEMA products on base of these solutions• Technical consulting for the sales team of KEMA• Working with claims• Supervising of the projects• Responsibility for the technical documentations in KEMA Bulgaria. We offer to candidates:• work in creative team and growing international company,• possibility of carrier and personal promotion,• dynamical and creative work,• international educations and trainings Candidate we will employ with indefi nite time with trial period of 6 months.Written announcements with CV should be sent on: [email protected] with note “TM”.

KEMA България ЕООД, София 1618, ул. Любляна №46, ет.11, офис 1111E: [email protected] I: www.kema-on.net/bg

Kema is a prosperous international company with more than 50 year tradition, which is a part of Austrian holding W&P. With modern technological organization in production of materials for fi nal works in construction and quartz sand, innovative politics, constant investments and a responsible feeling for right choices we succeed to get out of the average of our branch. Today we are a recognized company in Slovenia and with positive trends of permanent growth with its own organizations in 13 countries abroad.Our team works successfully more than one year in Bulgaria independently of the crisis and now we would like to extend with:

ОБЩИ/ДРУГИ, ОБУЧЕНИЕ // КАРИЕРИ


...какво очаква днес една компания отсвоите служители...

... и какво могат да очакват служителитe от своя работодател?

Четете за резултатите от четвъртото проучване на Hewitt в България Най-добрите работодатели 2009 г. на 14 ноември в Капитал.

Попитахме:

91 компании - участници, над 13 000 служители и 350 топ мениджъри споделиха своето мнение

www.hewitt.com/bestemployersbulgaria

ВАШАТА КОМПАНИЯ ВАШАТА КОМПАНИЯ СОЦИАЛНО СОЦИАЛНО ОТГОВОРНА ЛИ Е?ОТГОВОРНА ЛИ Е?

ОБЩО 130 000 ИНТЕЛИГЕНТНИ ХОРА ЧЕТАТ КАРИЕРИ И KARIERI.BG ВСЯКА ОБЩО 130 000 ИНТЕЛИГЕНТНИ ХОРА ЧЕТАТ КАРИЕРИ И KARIERI.BG ВСЯКА СЕДМИЦА.ТЕ ИСКАТ ДА ЗНАЯТ КАКВО ПРАВИТЕ ЗА ТЯХ.СЕДМИЦА.ТЕ ИСКАТ ДА ЗНАЯТ КАКВО ПРАВИТЕ ЗА ТЯХ.

ПРОМОЦИОНАЛЕН ПАКЕТ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ БРОЙ НА "КАРИЕРИ" - ПРОМОЦИОНАЛЕН ПАКЕТ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ БРОЙ НА "КАРИЕРИ" - "КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ"."КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ".

ЦЕНА НА ПАКЕТА 2769ЦЕНА НА ПАКЕТА 2769

ПОПИТАЙТЕ И ЗА ДРУГИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НA:ПОПИТАЙТЕ И ЗА ДРУГИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НA:02 9376 464 ИЛИ НА E-MAIL [email protected] 9376 464 ИЛИ НА E-MAIL [email protected]

ДА!НЕ

1744 1744 лв.лв.

А КОЛКО ХОРА А КОЛКО ХОРА ГО ЗНАЯТ?ГО ЗНАЯТ?

????????? // ?????????


1

41ГОДИНА VII, 17 - 23 ОКТОМВРИ 2009

АЛИС РЪСЕЛ

NIGHTMARES ON WAX

САРА ЛАНЦИ

ИЛАРИЯ НИСТРИ

РОНАЛД РЕЙГЪН

БОРДО

КАРАКОРУМ

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

CMYK Капитал Light стр. 1

2 41/17 - 23 октомври 2009 г.


3

НА ИЗТОК ОТ РАЯ

Богдан Русев

Ето защо няма да си играем повече с вас, ако не гледате „Източни

пиеси“ (по кината от този петък):

Режисурата. „Източни пиеси“ е сниман със самочувствие, уме-

ние и дискретност на светлинни години от всичко, което сте

виждали в български филм. Камен Калев е завършил режисура във

Франция и досега беше правил реклами, видеоклипове и злокобни

късометражни филми (които си тръгваха с награди от фестива-

ла в Кан), но пълнометражният му дебют ни кара да въздъхнем с

облекчение, защото в него няма нито един момент, в който да

изпитваме обичайното за българско кино зрителско неудобство.

„Източни пиеси“ ви грабва за гърлото с жилавата си, надупчена

от игли ръка с мръсни нокти още от първата минута и не ви пуска

до последната. Световната му премиера беше през май, отново

в Кан, и на плаката на филма вече има две от онези стилизирани

лаврови венчета, които обозначават награди от големи фестива-

ли, но със сигурност ще последват още.

Актьорите. Изпълнителят на главната роля Христо Христов

няма актьорско образование и това беше първият му и последен

филм. Сливането му с ролята на художник, който работи в цех за

мебели и се опитва да се освободи както от хероиновата си зави-

симост, така и от оковите на живота си изобщо, е разтърсващо

и стряскащо - особено в светлината на факта, че не доживя да

види премиерата на филма. Ованес Торосян все още не е завършил

академията и играе така, както диша. Турските актьори (начело

с ослепителната Саадет Изил Аксой) уверено балансират на ръба

между овладяната игра a la Морган Фриймън („Трябва само да си

казваш репликите и да внимаваш да не се спънеш в декора“) и ек-

зистенциалния ужас на хора, захвърлени във враждебна и чудовищ-

на София.

Историята. Може да се разкаже в едно изречение. Ето: двама

отчуждени братя се сблъскват отново, когато по-големият се

намесва в защита на турско семейство, нападнато от скинарската

банда на по-малкия, и през следващите няколко дни преоткриват

свободата, любовта и радостта от живота. Градът е София

и никога не е бил сниман по този начин: с широко отворени очи,

които не мигват нито пред най-дълбоката му мизерия, нито пред

най-неочакваната му красота. Времето е сега. Всички говорят

така, както наистина се говори. Музиката е главен герой. Фина-

лът (в който разкъсващият глас на Андрония Попова е заменен от

хулиганската екзотика на Баба Зула, а жълтата нощна София от-

стъпва място на пъстроцветния Истанбул по пладне) е катарзис,

след който завръщането в изкуствения блясък на мола изглежда

още по-абсурдно от обикновено.

от редактора


4 41/17 - 23 октомври 2009 г.

ЛИЦАТА

тома марков 7

момчил карамитев 30

ТЕМАТА

алис в огледалния свят 8

and N.O.W., нещо съвсем различно 10

ИСТОРИИ

италианска афера 12

закуска с рейгън 14

сърцето на аквитания 16

дъхът на ледника 18

РЕВЮ

пътуване: велико търново 20

ресторант: veda house 22

литература: ах, мария 23

театър: хамлет 24

спектакъл: c.l.u.e. 24

кино: тарикатите блум 25

технологии: samsung st1000 27

БИБЛИОТЕКА

„дългата баня“ от мартин колев 28

СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА В LIGHT

Темата на специалния брой COOLPLAY са мъжете и техните игри. Очаквайте няколко без-

спорни личности с любимите им предмети, два отговора на въпроса какво означава да бъдеш

истински мъж от Васил Георгиев и Цвета Стоева, интервю с дизайнера на Ford Мартин

Смит, ироничен преглед на миниавтомобилите на 2009, няколко класически мъжкари от света

на киното и ревюта за новите неща на Ник Кейв и Явор Гърдев. Както и мъжки аксесоари,

мъжки технологии, мъжки проблеми в леглото и една унисекс, но вълнуваща и задъхана исто-

рия от водопадите Игуасу, докъдето успяхме да отскочим междувременно. И интервю със

Светльо Витков, как иначе.

Корица:

Cotton Records

[email protected]

Печат:

приложение на

РЕДАКЦИЯ

Light търси и приема текстове, фотографии и илюстрации от външни автори, ако са ориги-нални, интересни и специални.

Запазваме си правото да ги редактираме, модифицираме и съкращаваме, докато ни харесат.

Обещаваме преди това да ги показваме на авторите, дока-то харесат и на тях.

Ще се радваме да работим заедно.

Главен редакторБогдан Русев

Отговорен редакторБиляна Димова

Редактор култураЯнко Терзиев

Редактор стилРосица Илиева

Творчески директорСветлана Мирчева

ФотографияЦветелина Ангелова

Отговорен секретарМихаил Вълканов

ПредпечатТихомир Колев

Калина КолибарскаЛили Георгиева

Марияна ПоповаНана Бурска

Мария Маркова

Директор реклама „Икономедия“Румяна Георгиева

Рекламен офис[email protected]

02/9376444

съдържание

© S

hu

tte

rsto

ck


5


6 41/17 - 23 октомври 2009 г.

събитие

ПОДРОБНОСТИ ОТ ПЕЙЗАЖА

SOFIA ARCHITECTURE WEEK ІІ НАПОМНЯ,

ЧЕ АРХИТЕКТУРАТА И ГРАДОУСТРОЙСТВОТО НИ ЗАСЯГАТ ЛИЧНО И ВСЕКИДНЕВНО

Вдигни очи

Въпросът „в какво живеем“ е важен колкото „как“ и почти колкото

„защо“. За втора поредна година му отговаря архитектурният

форум Sofia Architecture Week (30 октомври - 5 ноември), проект

на списание „Едно“. Първото издание беше във формат двудневна

конференция за професионалисти, готови да платят сравнително

висока такса, за да чуят лекциите на европейски светила в луксоз-

ните зали на хотел „Шератон“. Сега събитието се отваря за ши-

роката публика, а темата за пресечната точка между архитектура

и градска среда слиза там, където й е мястото - на улицата, сред

хората. Щедър жест е направен към студентите, които срещу па-

кетна цена от 50 лв. ще могат да чуят 25 международно признати

имена в областта. Кураторът на събитието арх. Петър Торньов

ги е селектирал повече на принципа „интересни и нестандартни

като мислене“, отколкото „големи, комерсиални и с десетилетен

опит“. Ето как коментира той нуждата от подобен форум: „Рис-

куваме да се сдобием с най-грозната столица в Европа. Проблемът

е толкова очевиден, че е вече банален за споменаване. Оглеждаш се

и виждаш: преобладаващ цвят - сиво, фасади се рушат, вдигат се

нови сгради със странни форми, зеленина няма, строи се нагъсто -

разбираш буквално какво е да си притиснат до стената.“

Чуй и научи

Сърцето на събитието е двудневният лекционен панел с актуални

имена от европейската архитектура и урбанистика. Общата му

тема е и мотото на седмицата: Changing Urban Visions, мястото

е Английският двор на Биологическия факултет (бул. “Драган

Цанков” 8). Сред лекторите е Емилио Туньон Алварес, носител на

престижната европейска награда за архитектура Mies Van Der Rohe

(2007), курирал 10-ото Биенале на испанската архитектура. От-

криващата лекция е оставена на Валтер Фан Дайк от най-нетради-

ционното студио в Европа NL architects, Амстердам. Холандецът е

пионер в областта на т.нар. градски намеси, които преобразяват

банални градски елементи и дават импулс за нова употреба на

обществените пространства. Идва и основателят на студио JDS

Жулиен де Смед, тазгодишен носител на холандската награда за ар-

хитектура Maaskant, лауреат за най-добра жилищна сграда на World

Architecture Festival Barcelona 2009 и на Mipim в Кан 2009.

Виж и помисли

Програмата със свободен достъп Open House включва лекции,

презентации и вечерни дискусии по наболелите архитектурни

проблеми на София (самото събитие е под егидата на главния архи-

тект на столицата Петър Диков). Мястото е пространството

под „Склада“ на ул. „Бенковски“ 11. На 5 ноември участващите архи-

текти, дизайнери и визуални творци ще се изнесат във все още

строящия се BenchMark Business Center на бул. „Цариградско шосе“

за специална Pecha Kucha Night (произнася се пе-чак-ча, с ударение

върху средната сричка, на японски означава шум от неангажиращ

разговор). Това е иновативен формат за презентиране, лансиран

от архитектите Астрид Клайн и Марк Дайтъм (Klein-Dytham

Architecture) в техния клуб SuperDeluxe в Токио. Всеки презентатор

илюстрира идеите си с 20 слайда (обикновено на PowerPoint), като

всеки от слайдовете се появява на екрана автоматично точно за

20 секунди. Няма ценз за участващите, поощряват се конкретни

идеи, поднесени с провокация и хумор.

Пренареди

Sofia Architecture Week ІІ включва и три подгряващи изложби.

„Пренареждане“ (12 октомври - 8 ноември, пред паметника на Съ-

ветската армия) събира фотоколажи на открито върху винилови

платна, проектите са на 16 млади български архитекти, урбанисти

и артисти, куратор е арх. Делчо Делчев. Лансирани са смели хрум-

вания и провокации около познати със сивотата си софийски мес-

та. Авторите напомнят, че всеки град е с потенциал на красиво и

адекватно място за живеене. Пътят оттук до една по-дружелюб-

на и пренаредена София е въпрос само на количество съмишленици.

Изложбата „Жилищни модели“ (19 октомври - 8 ноември, СГХГ)

пристига за събитието от Австрия, в центъра й са не архитекти-

те, а постройките и техните обитатели. Визирани са 12 междуна-

родни проекта на жилищни сгради от Виена до Чили и Токио, комен-

тирани и заснети отвътре от живеещите в тях. „SoHo София“

е изложба (2 - 30 ноември) на студенти от техническия универси-

тет във Виена. Те посетили София по програма за обмен през март

тази година и арх. Торньов им дал като задание Женския пазар.

Без конкретна задача, просто „да го разработят и преобразят“.

Младите австрийци - съвсем логично всъщност, видели в мястото

потенциал за софийската версия на Сохо като пресечна точка на

субкултура и модерен градски колорит. Потвърждавайки, без да

се наговарят с организаторите, голямата идея на Sofia Architecture

Week - за да живееш в красив град, трябва да мислиш красиво.

Още информация и регистрация за участие в събитието - www.edno.bg/sofiaarchitectureweek09.com

От Янко Терзиев


7

лицето

© Цветелина Ангелова

ТОМА МАРКОВ е най- ............................................................................................................. писател в България. Ето неговите:

5 причини да пише ...................................................................................................................................................................................................................

5 съвременни български автори, които би нарекъл световни ........................................................................................................................................

5 чужди текста, които е искал той да напише .................................................................................................................................................................

...................................................................................................................................................................................................................................................

5 автори, на които би сложил отрова в кафето .............................................................................................................................................................

5 думи, върху които би написал роман .................................................................................................................................................................................

................................ ...................................................................................................

................................................................. ........................ .............................. ............................................................................................................................................................

.........................................................................................................................

............. ............................ ...............................................

................................................................ ............................ .......... ................. ................... ..................................................................................................... .......................... .

............................................................................................................ ................................................. .............................. ....................... ..............................................................................................................................

....................................................................... ........................................................................................................................................................................... ......

.................................................. ....... ............................................. ..... ................................................................ ...................................................................................................... ................. ..

...................


8 41/17 - 23 октомври 2009 г.

АЛИС В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ

БРИТАНСКАТА СОУЛ БОГИНЯ АЛИС РЪСЕЛ В ЕДНО ИНТЕРВЮ С МНОГО ХРАНА ЗА ДУШАТА

От Досю Амуджев

ЗДРАВЕЙТЕ. НА 24 ОКТОМВРИ ЗА ПРЪВ ПЪТ ЩЕ ПЕЕТЕ НА БЪЛ-

ГАРСКА СЦЕНА, ЗАТОВА НЕКА ЗАПОЧНЕМ С ВЪПРОСА КОЯ Е

АЛИС РЪСЕЛ. Ха-ха. Коя съм аз? Ами, аз съм просто едно момиче

от Брайтън, което е влюбено в музиката, и по-специално в соул и

фънк.

ЧЕСТО ВИ СРАВНЯВАТ С ИМЕНА ОТ СЪВРЕМЕННАТА СОУЛ СЦЕНА

КАТО ЕЙМИ УАЙНХАУС, ШАРЪН ДЖОУНС И ДЪФИ, НО КОГАТО

ЧУХ ВАШИ ЗАПИСИ ЗА ПРЪВ ПЪТ, СЕ СЕТИХ ЗА ЕДНА ПОП ПЕВИ-

ЦА ОТ НАЧАЛОТО НА 80-ТЕ - АЛИСЪН МОЙЕТ [ПОЛОВИНАТА ОТ

ДУЕТА YAZOO, ЗАЕДНО С ВИНС КЛАРК - ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ

Много често сравняват Алис Ръсел с имена от класическата и съвременната соул сцена. Критиката я поставя до Ейми Уайнхаус,

Шарън Джоунс, Джос Стоун, Дъфи и дори Арета Франклин. Достатъчно е обаче да чуете само едно нейно изпълнение, за да разбере-

те, че тези паралели, колкото и логично да звучат на първо слушане, не дават вярна представа за Ръсел. Истината за нея можете

да откриете само ако обърнете повече внимание на музикантите и продуцентите, с които е работила: Уил Холанд от Quantic и

Quantic Soul Orchestra, Бен Ламдин от Nostalgia 77, Алекс Коуан от TM Juke, Ланс Фъргюсън от Lanu и The Bamboos, Андрю Карти от

Mr. Scruff, Fat Freddy's Drop, The Nextmen и Dublex Inc. В момента си е направо престижно нейното име да присъства в кредитите

на всеки албум. Гласът й не е просто соул, а съчетание от традицията на британската соул, джаз, поп, реге, дъб и дори хип-хоп

сцена от последните 20 години. Собственият й почерк може да бъде открит и в кавърите на парчетата Seven Nation Army и Crazy,

които в момента се радват на не по-малък успех от оригиналите.

Кариерата на Алис Ръсел стартира в края на 90-те с участието й в няколко проекта, зад които като продуцент работи аван-

гардното британско дуо Plaid. Първият й удар обаче е през 2002 с участието в Apricot Morning, албума на Quantic. Именно благо-

дарение на Уил Холанд певицата подписва договор с независимия британски лейбъл Tru Thoughts, който се превръща във втория

й дом през следващите седем години. За този лейбъл тя издава първия си самостоятелен албум My Favourite Letters (2005) и две

компилации - Under The Munka Moon (2004) и Under The Munka Moon II (2006) с нейни сингли, ремикси и съвместни проекти с някои

от най-големите продуценти, диджеи и музиканти на съвременната британска сцена. Паралелно с авторските си проекти певица-

та продължава да взема участие в много чужди албуми, а през 2008 излиза и дългоочакваният втори самостоятелен албум на Алис

Ръсел, Pot of Gold, който вече е издаден за собствения й лейбъл - Little Poppet. Буквално преди дни на пазара се появи и двойната ком-

пилация Pot of Gold - Remixes, събрала 22 преработки - отново дело на големи имена от клубната сцена като Llorca, DJ Vadim, The

Heavy, DJ Day, Dusty, Mr. Scruff и Ohmega Watts. В един телефонен разговор в понеделник сутринта Досю Амуджев от Groovy Sessions

Radio Show се опита да научи нещо повече за историята и бъдещите проекти на една от най-интересните съвременни британски

изпълнителки.


9

темата

НА DEPECHE MODE И ERASURE]. КАК ВЪЗПРИЕМАТЕ ПОДОБНИ

СРАВНЕНИЯ? Да, познавам тази певица. Ами, нямам нищо про-

тив да ме сравняват с тях. Аз просто обичам да пея. Но обичам

и разнообразието. Харесвам класическите стари соул парчета,

но харесвам и новите. Искам да покажа онова, което се случва в

момента. Смятам, че е важно артистът да е отворен към раз-

личните музикални стилове, както е хубаво да се опитва различна

храна. Когато пристигнем в България, бих искала да опитам вашата

традиционна кухня. Не искам постоянно да ям едно и също. Мисля,

че същото важи и за музиката.

ЛЮБОПИТНА СТЕ, ТАКА ЛИ? Да, много. Смятам, че това е много

важно за един артист. А и не само за артиста - ние сме човешки

същества и мисля, че това е залегнало в природата ни - да вкусваме

различни неща, които ни правят щастливи точно в този момент.

КОЕТО МЕ ПОДСЕЩА, ЧЕ ТОЧНО В МОМЕНТА ИЗДАВАТЕ ДВОЕН

ДИСК С РЕМИКСИ НА ПАРЧЕТА ОТ ПОСЛЕДНИЯ ВИ СТУДИЕН

АЛБУМ. КАК ИЗБРАХТЕ РЕМИКСИТЕ, КОИТО ДА ВЛЯЗАТ В КОМ-

ПИЛАЦИЯТА? Разпратихме студийния албум на много музиканти

и продуценти. Те сами избраха кой трак искат да ремиксират и

ни го пратиха обратно. В същото време направихме и конкурс

онлайн, в който пуснахме тези ремикси и оставихме феновете ни

да преценят и да гласуват за любимите си преработки. Този диск е

резултат както от нашия избор, така и от този на слушателите,

което е чудесно.

СЕГА ИМАТЕ СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЙБЪЛ. КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ КАТО

ШЕФ НА КОМПАНИЯ? Лейбълът е съвсем млад и е още трудно

да отговоря конкретно на въпроса, но е интересно изживяване

да участваш във всички етапи от създаването на един музикален

продукт. Сега се занимавам с много повече организационна работа,

което на моменти е доста стресиращо, но е важно да познаваш

процеса. Музикалната индустрия много се променя в наши дни и

трябва да можеш да контролираш всичко, свързано с изкуството,

което създаваш. Благодарение на съвременните комуникации му-

зиката много по-лесно достига до слушателите, без да преминава

през някой голям лейбъл. Затова и все повече музиканти тръгват

по този път.

РАЗКАЖЕТЕ ЗА CRAZY НА ГНАРЛС БАРКЛИ. КАК РЕШИХТЕ ДА

НАПРАВИТЕ КАВЪР НА ТОВА ПАРЧЕ? Когато парчето се появи, аз

се влюбих в него - както и много други музиканти по това време.

Започнах да го изпълнявам на моите концерти само с акомпанимент

на пиано. Беше много отпускащо - както за мен, така и за публика-

та. Един ден пианистът не можа да дойде на концерта и трябваше

да го изпълним с китариста и с ефекти - сякаш има много бекграунд

вокали. Получи се много добре - в по-бавно темпо от оригинала, с

по-голям акцент върху текста, защото текстът в тази песен е

особено важен. Много ни хареса и решихме, че трябва да го запи-

шем по този начин.

КЪДЕ СЕ ЗАБАВЛЯВАТЕ ПОВЕЧЕ - В СТУДИОТО ИЛИ НА КОН-

ЦЕРТ? Трудно е да се отговори на подобен въпрос. Моментът на

създаването на една песен е много личен, но и много вдъхновяващ.

От друга страна, енергията, която получаваш от публиката, не

може да се сравни с нищо друго. Едното не може да съществува без

другото. В момента концертирам, но от време на време изпитвам

желание да се върна в студиото, да си почина, да намеря баланса.

РАБОТИТЕ С МНОГО ГОЛЕМИ МУЗИКАНТИ И ПРОДУЦЕНТИ, НО

Я СИ ПРЕДСТАВЕТЕ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕТЕ САМО ЕДНО ИМЕ,

С КОЕТО ДА РАБОТИТЕ В БЪДЕЩЕ. O, боже, само едно ли? Това

е доста трудно. Онези, за които се сещам в момента, са Принс и

Стиви Уондър. Би било хубаво да участвам в джем сешън с някой

от тях. Бих работила също с Danger Mouse и Cee-Lo.

ИМА ЛИ ПЕСЕН, НА КОЯТО ИСКАТЕ ДА НАПРАВИТЕ КАВЪР? Бих

направила кавър на парче на Metallica.

ВИДЯХ В САЙТА ВИ, ЧЕ СЛЕДВАЩИЯТ МЕСЕЦ Е ПОЧТИ ИЗЦЯЛО

ЗАПЪЛНЕН С КОНЦЕРТНИ ИЗЯВИ. АКО ИМАТЕ МАЛКО СВОБОД-

НО ВРЕМЕ, КАКВО БИХТЕ ПРАВИЛИ? В момента съм много заета с

подготовката за концертите, но ако трябва да съм честна, не бих

се отказала от няколко приятни вечери с приятели - в ресторант

с интересна храна и хубаво вино в голямо количество. Обаче ще се

наложи и да записвам в студио, така че… Знам ли.

ЗНАЧИ НЯМА ПОЧИВЕН ДЕН ЗА АЛИС РЪСЕЛ? Не мога да си го

позволя в момента, но не се оплаквам.

ИМАТЕ ЛИ ПЛАНОВЕ ЗА СЛЕДВАЩ СТУДИЕН АЛБУМ? Да. Всъщ-

ност по време на сесиите за Pot of Gold записахме доста материал,

който не влезе в албума, но три-четири от тези песни изпълняваме

на концертите, така че ще ги чуете в София. Надявам се в нача-

лото на следващата година, след като си почина малко, да вляза в

студио и скоро след това да имам нещо ново за вас.

© C

ott

on

Re

co

rds


10 41/17 - 23 октомври 2009 г.

AND N.O.W., НЕЩО СЪВСЕМ РАЗЛИЧНО

NIGHTMARES ON WAX, ИЛИ СЪНИЩА ОТ ВОСЪК

От Тео Чепилов

Английският даун-темпо продуцент Джордж Евелин от Nightmares On Wax, без съмнение е сред пионерите както на чил-звука, така

и на електронния стил като цяло. С незабравимите си албуми A Word Of Science, Smokers' Delight и Carboot Soul, записани с помощта

на студийния партньор Робин Тейлър-Фирт, Nightmares On Wax предефинират бавната електроника. Когато в края на деветде-

сетте вече няма с какво да изненада света, Джордж Евелин събира за пръв път в историята лайв банда за чил-аут електроника,

която включва кийборди и истински бас, китара, барабани и соул певица. През 2000 Nightmares On Wax участват в сингъла The

Sound of N.O.W. и така помагат за голямото завръщане на хип-хоп легендите De La Soul. В собственото му студио на остров Иби-

са хващаме и самия Джордж Евелин няколко дни преди участието му в София.

НАИСТИНА ЛИ ЗАПИСАХТЕ МИНАЛОГОДИШНИЯ СИ АЛБУМ

ТHOUGHT SO... В КЕМПЪР НА ПЪТ ЗА ИБИСА? Ако погледнете

профила ми в МySpaсe, можете да видите всички видеозаписи

от пътуването. Общо взето, превърнахме кемпъра в студио и

записвахме албума по целия път от родния ми град Лийдс до Ибиса -

десет дни. Това беше част от пренасянето ми тук.

ОКОНЧАТЕЛНО ЛИ СЕ ПРЕМЕСТИХТЕ В ИБИСА? О, да, тук съм

със семейството ми.

ЛИЙДС ВЛИЯШЕ ЛИ НА АЛБУМИТЕ ВИ ДОСЕГА? Да, определено.

Околната среда винаги има ефект върху това, с което се занима-

ваш, но в общия случай нещата се случват подсъзнателно.

КАК ЛИЙДС ВЛИЯШЕ НА МУЗИКАТА ВИ В НАЧАЛОТО? О, много

сериозно. Ако не беше Лийдс, нямаше да имам кубчетата, с които

да изграждам музиката си - градският живот в Лийдс със сигурност

е оставил своя белег върху всичко, което съм правил.

ЕДНО ПТИЧЕ НИ КАЗА, ЧЕ В ПЪРВАТА ВИ ГРУПА ТHE SOUL CITY

ROCKERS СТЕ БИЛ БРЕЙК ТАНЦЬОР И ДИДЖЕЙ... Навлязох в хип-

хопа през 1982, когато все още не казвахме хип-хоп сцена, а брейк-

денсинг сцена, и всички танцувахме. Това беше най-добрият период

в живота ми. Много от диджеите от моето поколение дойдоха в

електронната музика страшно повлияни от хип-хопа. Аз пък винаги

съм имал интерес към диджействането, защото идвам с бекграунда


11

темата

на реге-саунд системите още от края на седемдесетте, когато бях

едва деветгодишен.

КАК ПРЕВКЛЮЧИХТЕ НА ЕЛЕКТРОНИКА? Мисля, че това е инте-

ресен дебат. Кога хип-хопът не е бил електронен? Когато слушаш

Африка Бамбаата, той е бил вдъхновен от Крафтверк, така че в

действителност кръгът се затваря. Просто хип-хопът даде глас

на обикновените деца от улицата, даде им начин да се изразят и аз

бях едно от тях.

ЗНАЧИ ДА РАБОТИТЕ С DE LA SOUL Е БИЛО СБЪДНАТА МЕЧ-

ТА? О, да. Все още е - понякога си казвам: „Това случи ли се наисти-

на?” Хип-хопът беше това, което ме накара да правя музика.

ОТКЪДЕ ДОЙДЕ ИМЕТО NIGHTMARES ON WAX? Първоначално в

много ранните дни през 83-84, докато бях част от цялото скреч-

мега-микс нещо, свирех с един пич, Джон Халмънд. Двамата свирех-

ме лайф, но правехме и свои мегамикси. Тогава беше много трудно

- лентата се лепеше, касетите се напасваха... Беше си истински

кошмар. Затова се нарекохме „кошмари на винил“. Сега повечето

деца не знаят, че wax значи и винил.

ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ВЕЧЕ НЕ ИЗПОЛЗВАТЕ ВИНИЛ ЗА СЕТОВЕТЕ

СИ? Точно в момента да се качиш на самолет и да отидеш някъде

си е тормоз, дори без да си диджей и да мъкнеш плочи. Навремето

пътувах с три бокса плочи и след всеки дълъг уикенд гърбът ме

болеше, а поне един бокс беше загубен с багажа. Затова, когато се

качвам на самолет, винаги имам този страх, че плочите може и да

не пристигнат. Сега използвам Serato - според мен това е един-

ственото нещо, което се доближава до свиренето от винил...

И без това не съм много по напасването на бийтове - мисля, че

трябва просто да свириш и да хванеш вибрациите.

КАКВО Е ЗВУЧЕНЕТО ВИ В МОМЕНТА? Покрай преместването

през последните четири месеца се ровя в колекцията си и намерих

толкова много музика - старите ми фънк, реге и диско плочи, както

и архивни хаус сингли. Имам хаус плочи от 1983, представяш ли си?

Понеже ги прехвърлям на дискове, без да спазвам някаква система,

се оказва, че скачам от един жанр в друг, без да се замислям. Това

определено ми даде нова посока в диджействането.

НАЙ-СТРАННОТО МЯСТО, НА КОЕТО СТЕ ЧУВАЛИ СВОЕ ПАР-

ЧЕ? Не бих казал странно, но най-магическото беше, като се

преместих в Ибиса. Карахме със семейството ми от Лийдс три дни

и на финалната част от пътуването бяхме във ферибота, когато

в колоните влезе един бийт. Жена ми се обърна и ме попита: „Това

не е ли твое парче?” Оказа се, че е мое, при това даже не беше

сингъл, а Morse от Carboot Soul. И това свиреше, докато присти-

гахме в Ибиса. Казах си: ”И ако това не е знак, че мястото ни е тук,

не знам.”

КАКВА Е РАЗЛИКАТА СЕГА? СИГУРНО, КОГАТО ЖИВЕЕШ НА

ПАРТИ ОСТРОВА, НЕ Е КАКТО ДРУГ ПЪТ - ДА ДОЙДЕШ ТУК И ДА

СЕ РАЗБИЕШ? За пръв път дойдох в Ибиса през 1988, после идвах

всяка година и чак през 1996 го видях в действителност. Тогава за

пръв път взех кола, обиколих и открих, че в това място има нещо

магическо. Напомни ми за Карибите, откъдето е баща ми. Освен

това тук винаги има нещо ново, което да откриеш.

КАК ВИ СЕ СТРУВА ЕЛЕКТРОННАТА МУЗИКА В МОМЕНТА? В по-

вечето случаи се случва следното: открива се нов звук и се развива

до съвършенство в различни категории - някои звуци стават много

модерни, други - само повод за разговори в компания. Накрая цялото

нещо толкова се пренасища, че всички се връщат към корените и

започват да правят това, което са правили в самото начало. Мисля,

че сега моментът е точно такъв. Музиката трябва да бъде преди

всичко забавна, а някои хора като че ли бяха забравили за това.

© Tracey Taylor

Алис Ръсел и Джордж Евелин са специални гости на Light със съдействието на Cotton Records.

Очаквайте ги в България на 24 октомври по случай четиристотин и първия рожден ден на

12 41/17 - 23 октомври 2009 г.

истории

ИТАЛИАНСКА АФЕРА

СЛЕД КАТО МОДНИТЕ СТРАСТИ ОТ МИЛАНО СЕ ПОУТАЛОЖИХА,

РАЗГОВАРЯМЕ СЪС САРА ЛАНЦИ И ИЛАРИЯ НИСТРИ - ДВЕ ОТ НАЙ-ОБЕЩАВАЩИТЕ

ИТАЛИАНСКИ ДИЗАЙНЕРКИ НА ГОДИНАТА

Текст и снимки: Райна Кастолди

РАЗПОЗНАВАТЕ ЛИ СЕ В ОПРЕДЕЛЕНИЯТА, КОИТО ЧУВАТЕ ЗА

СЕБЕ СИ? По-скоро да. Най-често срещам определения за лине-

арност и минимализъм, а въпреки че последните ми модели не са

изцяло минималистични, като цяло процесът на изработка е доста

опростен. Започвам винаги от материала, опитвам се да разбера

коя е най-подходящата форма за даден плат и нещата, които се

оформят, са доста изчистени - със съвсем малко декорации. И

за цветовете предпочитам да работя с решителни, силни гами.

Опитвам се да им предам, ако може така да се каже, абсолютна

стойност - все едно са черно, въпреки че са цветни.

КОЙ БЕШЕ ПЪРВИЯТ ВИ УСПЕХ? СЪБИТИЕТО, КОЕТО ВИ ДОНЕСЕ

ПЪРВОТО ГОЛЯМО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ И ВИ НАКАРА ДА ПОВЯР-

ВАТЕ, ЧЕ СТЕ НА ПРАВ ПЪТ? Моята първа колекция пролет-лято

2005, която продадох на 10 магазина в Париж. Мисля, че това беше

първата ми успешна стъпка в модата. Представих я в една съвсем

малка галерия, която приличаше по-скоро на коридор - може би

всичко на всичко 3 кв.м. Беше съвсем импровизиран опит, за да

разбера дали някой ще прояви интерес. Ако не бях продала всичко,

сигурно щях да приключа с модата и най-вероятно щях да се насоча

към графиката или фотографията.

А КАК ВИ ПОДЕЙСТВА НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ОБЕЩАВАЩ МЛАД

СТИЛИСТ НА VOGUE ITALIA? Тя също беше с много важно въз-

действие. Аз работя в провинцията, в Перуджа, и се чувствам в

известен смисъл откъсната от света на модата, защото нямам

пряка възможност за сравнение с колеги и модни ревюта. От друга

страна, това ми позволява да създавам моите неща, без да чувст-

вам натиска или несъзнателното влияние на модните събития.

Реших да участвам в този конкурс, за да се конфронтирам по

формален, институционален начин с моите колеги и да видя накъде

вървя. Може да се каже, че този конкурс стана причина за голямата

В началото на септември в Милано се провежда традиционното текстилно изложение Milano Unica,

на което се излагат и сключват договори за платове, тъкани и декорации за висша мода на около 500

производителя (382 от които италиански). От тази година изложението спонсорира и представяне-

то на 10 млади дизайнери от Италия, Испания, Япония, Канада и Великобритания, които представиха

по 15 модела на общото ревю на откриването. Особено силно впечатление направиха колекциите на

Сара Ланци и Илария Нистри.

Сара Ланци започва в модата от нулата, а Ила-

рия Нистри е отраснала сред фините платове

на бащината си фирма и многобройните тек-

стилни панаири. Общото между двете дизайнер-

ки е страстта, която преобразява лицата им,

когато говорят за работата си, за трудности-

те и изтощителните ритми при подготовката

на една колекция, за невероятната конкуренция

и за желанието си да изпитат още от изгаря-

щите емоции на творческата работа.

Сара Ланци печели наградата Who’s On Next на

Vogue Italia за най-добър млад дизайнер през 2007

по време на седмицата на модата в Рим. Живее

и произвежда облеклата си в Перуджа, а ги

представя и продава в Париж. Завършила е ис-

тория на изкуството, а преди да се заеме с мода,

работи и с графика. От тази есен нейни модели

ще се продават и в София (магазин „Каше“ на

бул. „П. Евтимий“ 86).


13

РАЗПОЗНАВАТЕ ЛИ СЕ В ОПРЕДЕЛЕНИЯТА, КОИТО ЧУВАТЕ ЗА

СЕБЕ СИ? Мисля, че да се търси определение в две думи е много

трудно. Мога само да кажа, че съм в непрекъснато търсене на

нещо, от което аз самата да се изненадам. Моята подготовка е

доста отдалечена от модата. Завърших право, формално поглед-

нато съм адвокат, а модата винаги е била моя страст. Моят къс-

мет е, че покрай текстилната фабрика на баща ми отраснах с тази

любов към платовете и после неизбежно се роди желанието да

превърна платовете в дрехи. Така че хобито се превърна в профе-

сия, която е изпълнена с непрестанно търсене, проучване, експери-

ментиране - платовете ги познавам от малка, затова в работата

си търся изненадата. Със сигурност ми харесва черното, харесва

ми андрогинния стил, контрастите. Имам предвид използването на

някои силни мъжки елементи като кожа или метал и противопос-

тавянето им с изключително меки, женствени, прозрачни тъкани

като коприна, копринен жоржет, дантела. Харесва ми противопос-

тавянето между силната, войнствена страна на жената и нейната

мекота и романтичност.

КОЙ БЕШЕ ПЪРВИЯТ ВИ УСПЕХ? СЪБИТИЕТО, КОЕТО ВИ ДОНЕСЕ

ПЪРВОТО ГОЛЯМО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ И ВИ НАКАРА ДА ПОВЯР-

ВАТЕ, ЧЕ СТЕ НА ПРАВ ПЪТ? Първият панаир, когато представих

колекцията си в Париж в края на 2006. Отидох в Париж с един

куфар, желанието ми беше да намеря представител, чудех се между

различните изложения, бях се спряла на Tranoi. Свързах се с един

магазин, който участваше в организирането на панаира, и им пред-

ложих да разгледат моделите. Оказа се, че това е последният ден

за записване за участие. В огромен град като Париж трябваше за 15

минути да стигна до тях - беше 17 декември, валеше, натоварено

движение. Като се представих, разгледаха нещата, харесаха ме,

казаха ми, че ще ми намерят представител, дадоха ми щанд. А аз

нямах още готова колекция, бях занесла само някои неща. Подгот-

вихме колекцията с някакъв луд ритъм за месец и половина.

А КАК ВИ ПОДЕЙСТВА НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ОБЕЩАВАЩ МЛАД

СТИЛИСТ НА VOGUE ITALIA? Невероятно преживяване! Не заради

самото модно ревю, където неопитността си каза думата и

допуснах грешки и не бях много доволна от себе си, колкото заради

самото представяне пред журито. Свикнала съм с изпитите, не

губя самообладание, но си представете как влизам в тази зала с

огромна маса, зад която седят 15 души от журито, пред всеки бу-

тилка с минерална вода, а аз пред тях, права с всичките си манекен-

ки. Когато започнах да говоря, почувствах интереса им и това ми

даде голям заряд - да обсъждаш моделите си с главния редактор на

Vogue Italia, на Vogue America и още 13 също толкова важни членове

на журито не се случва често.

А КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ СЕГА, КОГАТО ВСИЧКИ ИМАТ ПО-ГОЛЕ-

МИ ОЧАКВАНИЯ КЪМ ВАС? Тази професия винаги е била трудна.

Времето за подготовка на колекциите е съвсем малко и затова

работата изисква невероятен професионализъм - има безброй

аспекти и човек трябва да знае да се справя с всичко - с творческа-

та страна, с организацията, в контактите си с хората. Грешките

са недопустими, защото конкуренцията е огромна и няма време за

прошка.

ОТКЪДЕ ЧЕРПИТЕ ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА РАБОТАТА СИ? От различ-

ни неща, между които и моят двегодишен син, на когото кръстих

една по-свободна линия - Rocquo, която обединява любовта ми

към Испания с любовта към подвижността и любопитството на

моето дете. То ме олекотява, защото понякога съм прекалено

сериозна и задълбочена.

ВСЕ ПО-ЧЕСТО СТИЛИСТИТЕ ПРОЕКТИРАТ ОБЛЕКЛО ЗА РАЗЛИЧ-

НИ СПОРТОВЕ. КОЙ СПОРТ ВИ Е ИНТЕРЕСЕН ЗА РАБОТА? Фех-

товката, защото е много елегантна.

Илария Нистри е от Флоренция и също

печели римската награда Who’s On Next на

Vogue Italia за най-добър млад дизайнер, но през

2008. Завършва право и първоначално рабо-

ти като адвокат в текстилната фирма на

родителите си. Страстта й по модата скоро

става професия и Илария също прави първата

си стъпка на едно изложение в Париж. Затова

решихме да й зададем същите въпроси.

промяна в следващата ми колекция - използването на „по-женстве-

ни“ материали и елементи като плисета, по-лека коприна и т.н.,

докато преди това бях ориентирана повече към черното, нескри-

тите шевове и по-необработените детайли.

А КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ СЕГА, КОГАТО ВСИЧКИ ИМАТ ПО-ГОЛЕМИ

ОЧАКВАНИЯ КЪМ ВАС? Нямам време да се замислям за очаквания-

та. Тази професия е толкова трудоемка и сложна, че не ми остава

време да мисля за очакванията. Ние произвеждаме всичко в Италия,

следим за изработката на място, за продажбите, така че реали-

зацията е наистина много комплексна. Засега сме съвсем малко

предприятие - продаваме в трийсетина бутика по света, като про-

дажбите се договарят на представянията, които правя два пъти

годишно в Париж. Там идват купувачи от различни страни, между

които от този сезон и един софийски магазин.

ОТКЪДЕ ЧЕРПИТЕ ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА РАБОТАТА СИ? Самото

творчество е прекрасно изживяване. В края на всеки сезон се чувст-

вам изморена и изчерпана, с желанието да остана далеч от рабо-

тата. После нуждата от изява се появява отново и не ме оставя,

докато не завърша новата колекция. Хубавото в тази сфера е, че

около модата се движат фотографията, визуалните изкуства и

още много неща, които обогатяват и дизайнерите, и публиката. За-

щото от нещо конкретно като продажбата на дрехи се преминава

към едно по-абстрактно отваряне на визии, образи и цветове.

ВСЕ ПО-ЧЕСТО СТИЛИСТИТЕ ПРОЕКТИРАТ ОБЛЕКЛО ЗА РАЗЛИЧ-

НИ СПОРТОВЕ. КОЙ СПОРТ ВИ Е ИНТЕРЕСЕН ЗА РАБОТА? Плува-

нето. Просто и пластично.


14 41/17 - 23 октомври 2009 г.

истории

ЗАКУСКА С РЕЙГЪН

В ПЪРВОТО ИНТЕРВЮ* СЛЕД СМЪРТТА СИ РЕЙГЪН МЕ ПОКАНИ

В ЛОБИ БАРА НА ХОТЕЛ 101 В РЕЙКЯВИК ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

От Константин Вълков

© Light/Shutterstock

РЕЙГЪН: Това място не се е променило кой знае колко. Снощи се

разходих до къщата - и тя е същата, само времето беше доста

по-студено.

АЗ: Да, само дето и баровете са празни, и хората протестират по

улиците.

Р: Наистина. И аз чух за финансовата криза. Въпреки това е

невероятно как 20 години след падането на Берлинската стена

тукашните имат жена министър-председател, която харесва

жени, и на никого не му прави впечатление. Чух, че преди това била

стюардеса.

А: Впрочем, като стана дума за Берлинската стена, не се ли

обидих те на Горбачов, че вие обрахте лаврите, а той парите?

Р: Какво имате предвид?

А: Онази реклама на Louis Vuitton, където той е сниман на фона на

стената.

Р: О, няма причина да се сърдя, а и аз съм обвързан с други марки.

Мястото за среща е неочаквано, въпреки че е недалеч от къщата Хофди, където на 11 и 12 октомври 1986 г. се проведе

историческата среща между Рейгън и Горбачов. В интерес на истината тайно се надявах разговорът ни да не бъде точ-

но в Хофди. Макар и спокойна, къщата на бившия френски консул, в която е имало посещения не само на Горбачов и Рейгън,

но и на Чърчил, Марлене Дитрих и дузина други знаменитости, е някак студена и неприветлива. Къщата имаше своя

звезден миг и едва ли Рейгън би се чувствал комфортно пак в нея, затова разбирам решението му да се срещнем другаде.

Той ме покани в лоби бара на хотел 101, в центъра на Рейкявик. Обади се от стационарен телефон и ме потърси на моя

стационарен номер. Записвам си да го попитам дали ползва мобилен.

Въпреки всичко не очаквах да пия сутрешното си кафе с Рейгън точно в хотел 101. Не че хотелът не ми харесва, но

някак не се връзва с Роналд Рейгън, бивш президент на Съединените американски щати.

Интериорът на хотел 101 е диаметрално противоположен със спомените, които навяват снимките от срещата му с

Горбачов. Къщата Хофди, без да блести с пируети на архитектурната фантазия, е типичното северноевропейско място

за спокойни разговори. Внесена от Норвегия в началото на ХХ век, постройката е една от многобройните полуготови

дървени къщи в исландската столица. Вярно - може би една от най-красивите, защото в нея отчетливо се усеща при-

съствието на някои от предишните й обитатели. Мосю Брийон, френският консул, е поставил буквите RF на входната

врата, абревиатура от Republique Francaise. Познатото bonnet rouge, част от униформата на радикалните якобинци от

френската революция през 1789 г., също декорира рамката на вратата.

На другият полюс е лоби барът на хотел 101, но бързо разбирам защо изборът всъщност е толкова удачен. Рейгън се

появява с тъмносини джинси, бял поло шърт и червена жилетка, която сякаш съм виждал някога (по-късно проверявам, че

с подобна се появи в болницата George Washington, след като се възстанови от опита за покушение). Изглежда добре и

сякаш е заинтригуван от поканата ми да направим интервю пет години след смъртта му. Имиджът му на бонвиван от

рекламите на Ralph Lauren чудно пасва на модернистичния интериор на хотел 101.

Настаняваме се удобно. Поръчваме кафе и започваме. Рейгън, очевидно нетърпелив, ме изпреварва...


15

Знаете, че повече харесвам Ralph Lauren.

А: Така е. Кажете ми, г-н президент, как става така, че вас всички

ви харесват? Сравненията с ерата „Рейгън“ нямат край дори сега,

след избора на Обама. Обяснете ми като на човек, който не е

изживял онези години, предвид възрастта си, какво се случваше

тогава?

Р: Не искате ли да си говорим за Ralph Lauren? Шегувам се, синко.

Онези славни години? Честно казано, ако ги нямаше онези години,

нямаше да има Арнолд Шварценегер, нямаше да го има и Европейски-

ят съюз, нали така? Но да не се отплесвам. Гледахте ли онзи филм,

как се казваше, „Фрост/Никсън“?

А: Да, разбира се. Какво мислите за Ребека Хол?

Р: Играе добре. Но Гуинет Полтроу е по-красива. Разбирам, че

този Фрост продължава да работи в „Ал Джазира“. Някои хора

просто не остаряват.

А: Бяхте ли близки с Никсън?

Р: Близки? Трудно ми е да кажа. Спомням си един следобед в края на

април, през 1987 г., поисках да се видя с него. Това беше няколко ме-

сеца след срещата с Горбачов в Рейкявик. Той и Кисинджър малко ме

нападаха и трябваше да обсъдим позицията им. Никсън дойде с хе-

ликоптер в Белия дом. Пред дипломатическият вход го посрещнаха

шефа на кабинета Хауърд Бейкър и съветника по националната си-

гурност Франк Карлучи. После го придружиха до втория етаж. Той

не беше стъпвал там от 9 август 1974 г., когато подаде оставка.

С Никсън се познавахме от години. Дори той ми изпращаше много

любезни бележки. Когато списание „Тайм“ обяви Лех Валенса за Мъж

на годината, той ми писа: „Харесвам и се възхищавам на Валенса, но

според мен Роналд Рейгън трябваше да бъде Мъж на годината.“

А: Значи, все пак ви е харесвал?

Р: Би могло да се каже. Та да се върна към историята. Никсън ог-

леда всичко наоколо, да не говорим, че по-късно писа в дневниците

си, че съм дал поне 2 милиона долара за ремонт. Спомням си, че го

очаквах зад бюрото ми на втория етаж, носех един от любимите

си костюми, кафяв на цвят. Стаята, която тогава беше кабинет,

по-рано е била спалня и Никсън е нощувал там. Седнахме и погово-

рихме за Съветския съюз, за Горбачов. Не съм сигурен обаче дали

ме разбра напълно. Аз наистина исках да направя нови стъпки към

Горбачов, защото вярвах, особено през последните две-три години

на втория си мандат, че Горбачов е готов на нещо ново.

А: А вие бяхте ли готов за всичко това? Спомням си, някъде раз-

казвахте, че на една конференция за разоръжаване и премахване на

ракетите със среден обсег сте носили бронежилетка. Говорите за

мир, а сте брониран? Бяхте ли готов да сложите край?

Р: Да, всичко беше странно. Онзи луд клоун Кадафи се беше фоку-

сирал върху мен, говореше се, че човек на име Джак ще се опита да

извърши покушение срещу мен. Охраната беше жестока тогава.

Спомням си, че когато стреляха по мен, след това лежах в колата,

парализиран от болка. Започнах да кашлям кръв...

А: Нека се върнем към Горбачов.

Р: Първата среща на суперсилите беше в Женева през ноември

1985 г. Отлично помня, че излязох да го посрещна по риза, за да

покажа добри намерения, и умрях от студ. А той беше с тъмно

пълто и шал. Тогава се разбрахме, че ще има последващи срещи.

А: Като тази в Рейкявик.

Р: Не, разбрахме се за Москва и Вашингтон. Тази в Рейкявик дойде

след едно писмо на Горбачов, което Шеварднадзе ми донесе. Тогава

той предложи да се видим в Лондон или в Рейкявик.

А: Тогава говорихте ли за Берлинската стена?

Р: Не.

А: Значи, за пръв път сте били така директен в Берлин, при прос-

ловутата ви реч там. В онези години се говореше, че вече сте

изградили приятелски отношения с Горбачов и е било рисковано

да се обръщате към него с онези думи. Имаше ли хора от екипа ви,

които бяха против речта?

Р: О, да. Особено против бяха срещу знаменитата фраза tear down

this wall. Нека обясня. Не че не искаха да има такава реплика към

Горбачов. По-скоро се опасяваха, че това ще помогне на хардлайне-

рите в политбюро да се опълчат срещу Горбачов. Когато пристиг-

нахме в Берлин, все още обмисляхме точните думи. Дори в един

момент направихме нова версия на речта. Нека ви кажа нещо - бях

сигурен, че трябва да прочета оригинала. Трябваше да предизвикам

Горбачов точно по този начин. Спомням си, че се возихме в лиму-

зината с Кенет, заместник-шефа на кабинета ми. Тогава му казах:

„Кенет, това е най-правилното нещо, което мога да направя.“ И го

направих.

А: Думите ви не само отекнаха в съзнанието на тези 20 хиляди,

които бяха пред Бранденбургската врата, но след това стената

наистина падна, Германия се обедини, а Съветският съюз колабира.

Р: Невероятно е. Видях, че дори има чествания за 20 години от

произнасянето на тази реч. Е, оказах се прав, значи.

А: Кой пишеше речите ви тогава?

Р: Питър Робинсън.

А: Той ли разоръжи тълпата в началото с Wherever I go, whatever I

do: Ich hab noch einen Koffer in Berlin (където и да отида, каквото и

да правя, имам един куфар в Берлин)?

Р: Разбира се. Още по-хубаво беше, когато казах на немски, че „има

само един Берлин“.

А: Май с тези думи и с tear down this wall студената война свърши?

Р: Май да.

А: И все пак, срещата в Рейкявик отприщи нещата, макар че вие

излязохте от нея без каквото и да било решение?

Р: И това е така. Аз бях много въодушевен първия ден, после не

чак толкова. В крайна сметка си тръгнах изнервен. Не бях сигурен

дали трябва толкова да държа на стратегическата отбранителна

инициатива, заради която не постигнахме уговорка за ядрените

оръжия веднага.

А: Чета в пресата от онези години, че срещата в Рейкявик се въз-

приема като провал. Това ли е причината?

Р: Към онзи момент беше неуспешна, да. Но иначе беше повратна

точка в отношенията ми с Горбачов.

А: Когато се връща от Рейкявик, Горбачов заявява на членовете

на политбюро, че сте примитивен, интелектуално импотентен

човек. В същото време един от съветниците му пише в мемоарите

си, че Горбачов е бил сигурен, че ще се разбере точно с вас.

Р: Той трябваше да се пази от политбюро, от хардлайнерите там.

Затова е говорил така за мен.

А: А и вие трябваше да се пазите у дома, нали? Някои пишеха, че

сте се предали пред чара на Горбачов.

Р: Е, чак пък чар. Вярно, че с него се сработихме. Започнахме да се

разбираме. И това не се харесваше на други, които не се бяха сра-

ботили с руските лидери. Особено Никсън и Кисинджър.

А: Но това са стари истории. Нека не задълбаваме чак толкова.

Виждам, че някои от спомените ви тежат. По-важно е какво се

случва днес. Извън всички тези теми какво се случва днес, как пре-

карвате дните си?

Р: Чета, наваксвам (смее се). Нали ме обвиняваха, че не съм чел

достатъчно книги приживе.

А: Гледате ли телевизия?

Р: Не, актуалната информация ми идва в повече. Прекалено много

е. Идва отвсякъде. Онзи ден влязох за малко в интернет и направо

се обърках. Да не говорим какво се случва, като напиша името си в

Google.

А: Написахте ли България в Google преди срещата ни?

Р: Да, за да проверя какво се случва при вас. Как сте всъщност?

А: Благодаря, сравнително добре.

Р: Нали комунистите ги няма вече?

А: Е, никой не знае. Може и да се крият някъде.

Р: Те винаги дебнат, внимавайте (смее се).

*Интервюто е плод на въображението на автора, но повечето от отговорите на Роналд Рейгън са истински - цитирани по официални документи, стенограми и публикации в чуждестранния печат.


16 41/17 - 23 октомври 2009 г.

истории

СЪРЦЕТО НА АКВИТАНИЯ

НА РАЗХОДКА ПРЕЗ УЛИЦИТЕ, ИЗБИТЕ И ИСТОРИЯТА НА БОРДО

Текст и снимки: Мария Шейтанова

Казват, че душите на добрите американци след смъртта им отиват в

Париж. И не само техните. Всеки мечтае да отиде в Париж. А когато

това се случи, стоически чака на опашките, показва завидна спортна

форма при изкачването на Монмартър и грижливо пази портмонето

си в претъпканото метро. Никой не може да отрече красотата на

френската столица, но Франция не се изчерпва с нея. Бордо е една tres

jolie алтернатива.

Бордо е главният град на региона Аквитания и на един от неговите

департаменти - Жиронд, както и деветият по големина френски град

(236 000 жители). Извън тази суха статистика, Бордо се отличава с

разточителните си фасади, с гасконското своенравие на жителите си

и с поучителната история за една зестра повече.

Градът отвън

Още на пръв поглед Бордо впечатлява с разнообразието от архите-

ктурни решения с белезите на античност, средновековие, барок и

модерното офисно-витринно сити строителство. Търговската улица

Sainte-Catherine е излята визуално в рамките на арката Porte d’Aquitaine.

Всъщност Бордо е градът на портите. В древността те са били

четиринайсет, от които днес са останали шест - реконструирани или

построени над руините на старите в периода ХV-ХVІІІ век. „Портата

на Аквитания“ е издигната от градоначалника от ХVІІІ век Луи Турни.

Той и предшественикът му Клод Буше правят за Бордо това, което

барон Осман прави за Париж, а Димитър Петков за София - превръ-

щат едно малко градче със зловещи криволичещи улици в модерен град

с просторни булеварди и ясно градоустройство. Sainte-Catherine има

претенция да е най-дългата пешеходна улица в Европа (1200 метра) и

много добре отразява атмосферата на града. Старинни сгради с разто-

чително богати фасади приютяват всевъзможни търговски обекти,

от които лъха традиционната френска приветливост, провинциално

спокойствие и предприемачески дух. Именно тук е приютена неизмен-

ната Gall rie Lafayette и веригите тип Zara и H&M. През февруари тук

се провежда любимото на всички французи troisiѓme d marque (трето

обезценяване) - намаление на намалението, по време на което маркови

дрехи и стоки се изваждат в насипен вид на улицата и бордолезци-

те прииждат на потоци от всички краища на града, за да купуват на

килограм.

Перпендикулярният на търговската улица булевард Cours d`Alsace et

Lorraine отвежда до Place Pey-Berland. Готическата катедралата St

Andr е осветена през 1096 от папа Урбан II и величае мощта на църква-

та в зората на кръстоносните походи. Кулата на църквата се извисява

внушително, крепейки на върха си позлатена статуя на Дева Мария.

Свещеникът разказва, че тази постройка пада жертва на санкюлотите

и по време на революцията е използвана като фабрика за олово.

Тежкото великолепие на катедралата контрастира с пронизителния

звън на скорострелния трамвай В. Трамваите са аеродинамични, с каме-

ри на всяка врата, електронно таксуване, широки врати и прагове на

едно ниво с перона, което позволява на инвалидите да се придвижват

самостоятелно и да пътуват комфортно. (Все неща, които ги правят

забележителност за свикналото със софийския трамвай око.) На левия

тротоар на улицата на трамвая се намира магазинът на издателство

Mollat, от което всеки любознателен или поне любопитен човек би

трябвало да бъде запленен. Тук може да се намери всичко - от готвар-

ска, през булевардна до художествена литература, а почитателите на

Ари Потьор (Хари Потър) на френски език чакаха с часове при появата

на всяка нова книга.

В близост е Place de la Com die и операта. Построена от известния

парижки архитект Виктор Луи през 1780, тя е считана за една от

най-красивите във Франция. Програмата не е особено разно образна, но

обикновено представленията са изпипани. Esplanade des Quinquonces е

естествено продължение на Площада на комедията. Заело мястото

на разрушения през 1816 замък Тромпет, това широко пространство

е забележително преди всичко с емблематичния за града паметник на

жирондинците. През 1793, по време на терора, Робеспиер набелязва

града за огнище на контрареволюцията и екзекутира 300 жирондинци.

Паметникът е издигнат сравнително късно (1902) и представлява

43-метрова колона, обградена от два минибасейна със скулптури на ар-

хангели, митични същества и воини на бойни каляски, които символизи-

рат труда, сигурността, промишлеността, търговията и изкуството.

Памет никът е внушителен с майсторската си изработка; грандиозен,

без да е тежък, и поетичен, без да е претенциозен. На фигурите не

е присъща монументалната скованост на статуите, а лицата на

човешките фигури са като живи. Гледката на колоната, обгърната от


17

тънката мъгла на Гарона, може би е най-красивото нещо, което може

да се види в Бордо.

На фона на богато украсените сгради доковете на Гарона и съмнител-

ните квартали около тях са стряскащи. Бордо възниква около и заради

реката и векове наред процъфтява като средище на търговията с

вино, калай и роби. Градът е бил третото най-доходосно пристанище

на Франция след Нант и Хавър. Ако сте се чудили защо сър Уинстън

Чърчил описва корабоплаването като „ром, содомия и камшици”, това

е мястото, където може да го разберете. На север от колоната на

жирондинците по реката се редуват безброй хангари, складове за

риба, ръждясала корабна техника и порутени постройки. Мирисът

на застояла вода и хангарите обаче са важна част от духа на града.

Бившите складове често приютяват магазини, кафенета и всякакви

други популярни атракции. В дъното на пристанището Bassins ђ flot е

акостирал корабът La Dame de Shanghai - хитов клуб със завишени цени

и качествена хаус музика. През лятото на 2008 Бени Бенаси имаше дву-

часов сет в бивш склад за риба зад гарата. Баловете на студентите се

провеждат в хангар 14 - огромно хале с картонени параванчета вместо

стени и мастито червено бюро, тип приемна на държавно предприятие

от 1968, за рецепция.

Иначе Каменният мост е най-известният туристически обект на Гаро-

на. Построяването на тази внушителна конструкция с дължина почти

500 метра в периода 1810 - 1822 свързва двата бряга на реката и позво-

лява разрастването на града. Арките пък свидетелстват за скромнос-

тта на големия малък французин Наполеон: броят им съотвества на

броя на буквите в името му.

Надолу по реката е разположена средновековната част на града. Чети-

рийсетметровата Porte Grosse-Cloche (Голямата камбана) е символът

на града - с часовника и камбаната с диаметър 2 метра и тегло 7800 кг.

Тя е оповестявала природни бедствия, радостни събития и началото

на гроздобера. Тук се намира и старинният квартал St. Pierre. Криволи-

чещите каменни улици са толкова тесни, че слънцето прониква само на

обяд. Rue du Parlement de Sainte-Cath rine и Rue de la Devise са отлично

запазени.

Градът отвътре

Външният облик на Бордо несъмнено го причислява към красивите

градове на Петата република, но историята му го бележи с особено

своенравие. Прокудена от съпруга й Луи VII заради неспособността

да осигури наследник от мъжки пол, Елеонор Аквитанска се омъжва

повторно за бъдещия английски крал Хенри II Плантагенет. Следва гор-

чив урок по генетика за френската корона. Елеонор дарява втория си

съпруг с двама синове, единият от които е не друг, а Ричард Лъвското

сърце. Имуществените последици от този брак жегват още по-жесто-

ко френския двор. Зестрата на Елеонор - област Аквитания, преми-

нава под английска власт за цели три века. Истинският потрес обаче

настъпва, когато французите си връщат областта след битката при

Кастийон в края на Стогодишната война. Вместо сърдечно посрещане,

френските крале получават от англофилската аристокрация на Бордо

яростен отпор - спонтанни селски въстания и търговски бунтове

срещу новите данъци. В отговор властта организира някои симпатич-

ни прояви, като построяването на специален замък с бойни оръдия,

насочени към града (шато Тромпет) или показно пукване на камбаната

Grosse-Cloche и конфискуването й за период от 12 години.

Бордо и днес си остава различен. Това е градът на стария провинциален

елит, хубавите сгради и богатите конюшни. Може би затова първо-

началното отношение на останалите французи към потомствените

жители на Бордо понякога не е особено приветливо. Те негласно са

считани за еснафи, а специфичният им диалект със звучно произнасяне

на всички букви в думата в контраст на парижкото мъмрене е запазена

марка на реклами за земеделска продукция.

Градът на небцето

Единственият начин да се вкуси Аквитания е да се опита виното от

Бордо и околностите. Местните производители могат да се похвалят

с продукция от 800 милиона бутилки на година. Именно тук е забъркан

за пръв път ключовият за винарството бордолезов разтвор от син

камък и вар от прочутия професор по ботаника Алексис Миларде. В

аквитанските гроздови масиви е измислена една от базисните форми-

ровки на лозата „Гюйо” (taille Guyot).

Монтескьо твърди, че „въздухът, гроздето, виното на бреговете на

Гарона и хуморът на гасконците са прекрасна противоотрова срещу ме-

ланхолията”. Разбира се, той не е и предполагал, че Бордо ще бъде само

на три часа път от Париж с бързия влак TGV от гара Монпарнас. Така

че след задължителното си посещение в града на любовта не пропус-

кайте да отскочите до сърцето на Аквитания.


18 41/17 - 23 октомври 2009 г.

истории

ДЪХЪТ НА ЛЕДНИКА

ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ ОТВЪД РЪБА

Текст и снимки: Боян Петров

В последните години имах възможност да прекося много километри

ледници и да живея с месеци върху някои от тях. Студеният им дъх

смразява всички топлокръвни независимо от пол, раса и религия.

Каквото и да сложиш под спалния чувал, рано или късно ледът

пронизва кокалите и бавно запълзява към мозъка.

Каракорум е втората по височина планина в света, където гордо

и самотно се издигат четири осемхилядни гиганта. Между тях

най-впечатляващ и недостижим е суровият К2 (8611 м). Въпреки

напъните на няколко силни експедиции през тази година отново

никой не успя до го покори.

В началото на миналия век италианците са имали честта и сме-

лостта да бъдат едни от първите, които да изследват ледените

простори на Каракорум. Географите са кръщавали ледниците и

техните главни разклонения по името на видни общественици

и изследователи - Абруци, Савоя, Филипи. Най-дълъг е езикът на

ледника Балторо, който като гигантска змия се гърчи между го-

лемите върхове в продължение на 65 км. Дебелината му надминава

200 м, а ширината е поне няколко километра. Повърхността му е

набраздена с дълбоки резки, подобно на гигантски мозък. В по-го-

лямата си част Балторо е покрит с камъни и отломки, изхвърчали

от всекидневните срутвания по околните скалисти склонове.

Пътеката, по която вървят краката на хиляди носачи, трекери и

алпинисти, се гърчи в компромиса да бъде по-къса, но за сметка на

това по-опасна. Преминават се снежни и ледени мостове, повече-

то от които имат кратък живот. Никой не е застрахован, че няма

да се превърне в поредната хапка на гладния ледник.

Когато лятното слънце все пак успее да нагрее леда, хиляди пото-

ци започват да текат, сливат се един с друг и образуват големи

реки, които внезапно изчезват под повърхността и се появяват

още по-бурни няколкостотин метра по-надолу. През нощта всичко

замръзва, за да потече отново на следващия ден - топлината реша-

ва колко, кога и къде.

Ледниците започват от подножията на големите върхове. Тонове-

те снежна маса, която лавините свличат в основата им, кристали-

зизира в лед. Постепенно под действие на собствената си тежест

кристалните ядки започват да пълзят надолу, сливат се и образу-

ват монолитен, гигантски леден организъм. В началото си той е

зловещо и безпорядъчно начупен. Огромни кули стърчат, хаотично

наклонени във всички посоки. Намирането на безопасен път през

тези участъци е изкуство. Преминаването винаги притиска сър-

цето ти в краката, а съзнанието крещи от страх, като осъзнава

риска, в който сам си попаднал.

Лагерите обикновено се организират в центъра на ледниковия език.

Спи се на палатки, които се застилат с шалтета и постелки за


19

изолация. Въпреки всички усилия, дъхът на ледника те застига, бавно прониква в ко-

жата, ставите и накрая убожда нервите. Иска се дебел овчи мозък, за да издържиш

и оцелееш. Увит в дебели дрехи и пухен спален чувал, всяка нощ сънуваш горещи

пясъци, пустинна жега, лъчите на слънцето.

Най-големият кошмар в историята за хората и ледниците са ледниковите цепнати-

ни. Движението по неравна основа, наклонът, земетресенията и пропаданията са

някои от причините ледникът да се нацепва напречно или надлъжно. Всичко започва

от малки повърхностни бразди, които постепенно се уголемяват. Природните

катаклизми ги дооформят и превръщат в съвършени капани за живи същества.

Цепнатините са открити, когато са толкова големи, че не е възможно снегът да ги

скрие. Скрити са тези цепнатини, които зимните снеговалежи успяват да покрият

и напълно да заличат знаците, че отдолу има пропадане. Дълбочината им варира от

няколко сантиметра, през няколко метра, до бездънни пропасти, които достигат

до самото начало на хилядолетната история на ледника. Дължината им е от някол-

ко до няколкостотин метра.

Заедно с лавините цепнатините са най-големият кошмар за всички алпинисти и

планинари. Всички обучения и практически курсове не случайно наблягат на темата

пропадане в ледникова цепнатина. Теорията те кара да фантазираш последстви-

ята от едно пропадане след грешна крачка на повърхността. Представял съм си

сценарий за спасяване и оказване на първа помощ на пострадал. Но всеки си мисли, че

е подготвен по темата, докато сам не полети в мрака на ледниковата бездна.

Беше малко преди изгрев слънце в началото на август. Проходът беше все още

огрят от лъчите на залязващата огромна луна. Ледът блестеше приказно и малките

кристалчета отразяваха от едната си страна луната, а от другата зората на

раждащия се ден. Седях и съзерцавах величието на високата планина. Извиках на

испанските си приятели, които бяха наблизо, и с фотоапарат в ръка се изнесох на

по-горна позиция. Бях встрани от пътеката, направих няколко снимки и тръгнах

надолу. Улисан да си слагам ръкавиците, за миг не гледах в краката си, когато извед-

нъж земята под мен се продъни. Просто твърдата опора изчезна и аз полетях. От

гърдите ми успя да се изтръгне единствено безсловесен вик. Падах стремително и

безпомощно, удрях се в стените, а очите ми само регистрираха преминаващите об-

рази. Всичко се случваше ужасно бързо, за да мога да мисля и анализирам как се стигна

дотук. Изведнъж падането спря - бях се заклещил на тънък снежен мост някъде

около средата на цепнатината. „Жив съм!“ Внимателно се размърдах, за да проверя

кое къде ми е. Освен болките в цялото тяло като че ли нищо ми нямаше. Погледнах

часовника си - 5:42. Пухенката ми беше в кръв, но раната на ръката ми не изглежда-

ше сериозно. „Помощ!!!“ Само това можах да извикам.

Започнах да разглеждам цепнатината и да премислям различни варианти за излизане.

Раницата ми беше отвън... значи испанците трябва да се усетят, че липсвам? Абсурд

беше да се изкатеря сам без котки и сечиво. Цепнатината беше твърде широка,

с гладки стени, немислимо! Не смеех да мръдна, за да не се продъня. Надолу имаше

още поне десет метра, като стените постепенно се стесняваха. „Петров, няма да

умреш тук, нали?“ Целият треперех, но не от студ, а от адреналина, който изпъл-

ваше вените ми. „Помощ!!!“ Дупката, която бях пробил на повърхността, не беше

голяма и силата на вика ми умираше още в цепнатината. Дневната светлина започна

да се усилва и да огрява вътрешността на ледниковия ми затвор. Обкръжаваха ме

огромни висулки и дяволски ледени кристали. Но този леден музей щеше да ми е

по-интересен, ако бях попаднал тук по собствено желание. Минутите минаваха, а

отгоре не се чуваше никакъв звук. „Хайде!!! Къде сте?!“ Щом бях оцелял дотук, значи

ще ме извадят. Успокоявах се сам, но продължавах да треперя.

- Хей, Боян, жив ли си?

- Дааа!

- Ето ти въже!

Спуснаха ми тънко синьо въже. Вързах се под мишниците и извиках да теглят. Едва

бях отлепил, когато усетих, че въжето ме прерязва. „Стой!!!“ Смъкнах възела надо-

лу, малко под кръста, и отново ме затеглиха. Явно дърпащите бяха много, защото

се движех бързо като с асансьор. Наближавах повърхността, погледнах за последно

ледения ми затвор и в следващия миг изхвърчах като тапа навън. Светлина, хора,

суматоха. Проснах се на платото отгоре и над мен веднага се надвесиха десетки

глави. „Добре ли си? Как си? Какво стана?“ Погледът ми беше замъглен, фокусът ми

се губеше, но бях отново на горната земя, спасен! Развързаха ме и започнаха да ме

прегръщат. Аз само повтарях: „Благодаря, благодаря...“

След още няколко минути вече можех да мисля и командите от мозъка ми стигаха до

крайниците. Изправих се и веднага загубих равновесие, но бързо се окопитих. Сега

трябваше по най-бързия начин да се спусна към лагера. Адреналинът щеше скоро да

се изчерпи и всичко щеше да ме заболи. Знаех за този физиологичен срив от предиш-

ни падания. С леки залитания се закачих за въжето и заслизах надолу. Крачка по крачка

надолу, към ниското, зеленото, към лагера, към живота.


20 41/17 - 23 октомври 2009 г.

пътуване

СТАРОПРЕСТОЛЕН ПОЛУДЕН

ПЪТЕШЕСТВИЕТО НИ ПРОДЪЛЖАВА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

От Александър Бойчев

Снимки: Георги Панайотов

Какво са два часа от живота на човек? Можете да гледате един филм.

Можете да обядвате с любим човек. Можете и да прочетете две-три

по-дебели списания. Но също така можете и да запалите колата и да

потеглите към Велико Търново - старопрестолния център на живота

в северната половина на любимата ни родина.

Спътник в това пътешествие ни беше седемместната Toyota Verso.

След краткия ни воаяж с нея сме повече от убедени, че продажбите на

подобни многофункционални автомобили ще разрешат редица про-

блеми пред младото население. Да вземем например раждаемостта. В

тази кола е суперготино да пътувате с деца. Всички седалки се местят,

сгъват, преместват и видоизменят спрямо конкретните ви изисквания

към вътрешната ергономия. Сгънете всичко, постелете чаршафи или

спални чували и идете да пренощувате с наследника (наследниците) си

някъде сред природата. Или, ако още го няма на белия свят, използвай-

те равния под в купето, за да създадете на открито един нов живот,

едно ново начало, един малък рай...

„Знаеш ли вица за двете зайчета, които си тичали в гората и много им

се искало да си имат малки сладки зайченца?, прекъсва мислите ми Жоро.

„Отишли на гинеколог и той им казал: „Момчета, тая работа няма как

да стане.“ Явно не само в моята глава се раждат плодотворни мисли.

Велико Търново е град, пълен с млади хора. И не толкова защото хо-

рата там са запретнали ръкави (и крачоли) и решават демографските

проблеми на България, а заради Великотърновския университет. Когато

пристигнахме след краткото си пътуване, се замислих, че пред акаде-

мичната младеж Toyota Verso би изглеждала като решение 2 в 1 - хем

ще управляват нова кола, хем ще имат квартира, в която да прекарват

дните, изпълнени със знание и разврат. Така де, колко му трябва на един

студент в крайна сметка?

Нашето Verso е задвижвано от двулитров дизелов агрегат на Toyota

с мощност от 126 конски сили. В сравнение с 1.4-литровото моторче

в Urban Cruiser от предишната серия този мотор е по-жив и ведър,

а в сравнение с 2.2-литровата машина в Avensis от по-предишната е

по-икономичен, без това да се заплаща с ограничена динамика. В крайна

сметка разходът от 6 литра на 100 километра пробег ни се стори

справедлива сделка срещу предлагания комфорт. При такъв разход

пътуването напред-назад из България не би следвало да струва нищо

за продънените студентски джобове, които в партия от седем ще

достигат до всякакви нови предизвикателства едва за няколко лева.

По пътя за Велико Търново регистрираме видеокамерите, които

следят за сигурността на движението. Камерите имат феноменален

възпитателен характер - около и преди тях движението рязко се успо-

коява, скоростта спада до разрешените спрямо пътната маркировка и

знака и керванът от „примерни“ шофьори чинно минава под всевижда-

щото видеооко ни лук ял, ни лук мирисал.

Велико Търново е в чудесно настроение точно както очаквахме. Този

път нямаме никакво отношение към отбивки и преодолявания на от-

клонения за Варна и парадно маневрираме големия кораб Verso навътре

към центъра на града. Нарочно се губим два пъти, за да можем да преми-

нем през малките улички и да видим повече от това симпатично място.

Въпреки габаритите си колата се чувства съвсем спокойна в градския

трафик и не ни принуждава да се придържаме само към централните бу-

леварди. Впрочем нашият тестов автомобил няма парктроник, а това

е екстра, която ви препоръчваме горещо с оглед размерите на колата.

Велико Търново е Царевец и Царевец е Велико Търново. Крепостта и це-

лият музеен парк са истинска туристическа цел, за което свидетелст-

ват и автобусите с чуждестранни туристи, стоварвани на конвейер

пред портите на „българския Акропол“. Ако времето е хубаво, Царевец

наистина е много уютно място за разходка или излет между разхвърля-

ните руини и си заслужава всеки от шестте лева вход, които плащате

на касата на входа. На историческия хълм има едно-единствено нередно

нещо: пълната липса на информационни табели, които да поясня-

ват какво разглеждате. На няколко места ще видите нарисувани от

талантлив художник възстановки на сгради и постройки във вътреш-

ността на комплекса, но текст няма. Балканът пази своите тайни.


21

ревю


22 41/17 - 23 октомври 2009 г.

ревю

VEDA HOUSE

ИЛИ КАК ДА ДОКОСНЕТЕ СЛЪНЦЕТО С ЛЪЖИЧКА

От Невена Панайотова, списание „Бакхус“

Теорията за революцията на лъжицата все още не е позната у нас,

но в различните точки на света има своите почитатели. Начало-

то й е някъде в Индия и според нея вилицата символизира насилие-

то, а лъжицата - мирът. Определено има върху какво да се замисли

човек - още повече че вече има и къде. Жълтата къща е едно от

подходящите места в София за тази цел, а аргументите й заслужа-

ват да се изслушат с особено внимание.

Въпреки че на фона на другите мрачни сгради по улицата тя е

скромна по размери, още отвън се усеща, че в нея има нещо по-спе-

циално. Интуицията не лъже - още преди да отворите вратата,

вече ви е ясно, че в този малък остров батериите се зареждат със

слънчева енергия. Абсолютно буквално, но не със слънчев колектор

на покрива, а с това, което се сервира в чиния във всичките му

състояния. Атмосферата тук може да се определи като срещата

на Изтока със Запада в най-изискания и неангажиращ вариант, без

капка претенциозност, по индийски успокояващо и по европей-

ски стилно. За да бъде пълна насладата обаче, кутията с цигари,

обувките и грижите остават навън. Заведението е едно от все

още малкото в София, в които не се пуши - ама наистина съвсем.

Докато на първия етаж има няколко малки кръгли маси с виенски

столове, вторият е изцяло в духа на Изтока - сепарета с рогозки,

ниски масички и много възглавници, както и някоя друга етажерка с

книги за четене на фона на тиха етно музика.

Цените са съвсем умерени, най-скъпи са някои от основните ястия

като „Темпе Пакори“ и „Веда Маш“ (7.20 лв), което на фона на

всичко останало е незначителна подробност. Менюто на пръв

поглед изглежда дебело, но при по-внимателно вглеждане се оказва,

че напитките заемат почти цялото място, а храната се задово-

лява с едва три страници. Освен това то е съставено изцяло на

принципите на аюрведичната кухня, което автоматично изключва

някои от по-тежките за стомаха особености на индийската кухня

като кърито. Няма никакъв алкохол, дори вино, но изборът от най-

различни чайове е просто зашеметяващ - за всяко настроение, ден

от седмицата, месец, час от деня, цвят на косата или да отива на

чорапите...

Седнахме на втория етаж и след дълго мислене си поръчахме

„Джинджър“ (4 лв. каничката, в която се съдържат 4 чаши), къ-

дето до парченцата джинджифил бяха намерили място лимонова

трева, сладък корен, черен пипер, кори от лимон и мента, и „Дива

череша“ (3.60 лв. каничката) с ябълка, хибискус, шипка и вишни.

Поръчаните чайове дойдоха след десетина минути, приготвени на

тих огън, с отделна керамична чаша за всеки.

За храната се наложи да чакаме повече. Двете салати - от авокадо

с парченца домат и слънчогледови семки, сервирани върху листа

от маруля (5.20 лв.), и темпе - деликатес от ферментирали соеви

зърна, пристигнаха сравнително бързо. По-късно, когато като зай-

ци омитахме и последното късче маруля от керамичните купички,

пристигна и тази с ориза. Жълтият басмати ориз (7 лв.) ни се сто-

ри достатъчно убедителен: беше сварен точно както трябва, без

да стане на каша, а ядките, стафидите, морковите и подправките

докарваха вкуса му до идеалния баланс.

Седмица по-късно краката сами ни понесоха отново към Veda

House, но този път след работа. Заведението беше по-пълно,

отколкото предишния път, но въпреки това не се наложи да

чакаме по-дълго. Разделихме си една салата със звучното име „Гхоби

Пачади“ (4.50 лв), в която имаше прясно зеле, кокос, печени фъстъ-

ци и букет от подправки. Към нея взехме и по една самоса (1.50 лв)

- нещо като малка баничка, но с много по-леко тесто и плънка от

извара и магданоз. Поръчахме и по чаша домашна джинджифилова

лимонада (1.80 лв) с лимон и тръстикова захар. За основно ястие

избрахме зеленчукова пакора (6.50 лв) - тиквичи, броколи и карфи-

ол, панирани в нахутено брашно и сервирани с домашна майонеза.

Домашният сладолед с кераб (заместител на какаото) и лешници

надхвърли очакванията ни за десерт - изключителен на вкус и под-

несен много грижливо.

Присъствието на сервитьорите е дискретно, на всяка маса има

звънче и едно позвъняване е достатъчно, за да се появи някой от

тях. А ние няма как да не се появим отново във Veda House - заради

хубавата атмосфера и високото ка-

чество на храната.

Veda House

ул. „Гладстон“ №2

тел. 0899 994 077



23

ревю

ЛИТЕРАТУРАТА: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ

СПИСАНИЕ „АХ, МАРИЯ ‘09“

От Йордан Ефтимов

Когато през пролетта редакторът на списанието Румен Баросов

започна да звъни на когото трябва, за да събира новата книжка на

„Ах, Мария“, всъщност изобщо не беше ясно, че то наистина ще бъде

отпечатано. Това е изначалната ситуация на това модернистко изда-

ние, което всеки път излиза като за последно, но никой не вярва, че

наистина е така. Както винаги, всичко е организирано около тотална

тема. Много арт и много фръц. През зимата на 1991 това беше „Защо

пиша?“. След това „Сюрреализмът“, „Смърт та“, двата балкански броя,

някакъв див феминистко-обратен брой. Винаги много гъзарски замисъл,

самоуверено и с доста добър краен резултат. Книжката за 2009 се

нарича „Литературата като списание“, а идеята е да събере авторите

на 90-те. Маниашко е дори подреждането по азбучен ред - по малките

имена, за разлика от гарантиращите кончината енциклопедии. В броя

има нито повече, нито по-малко от 81 писатели (ако съм ги преброил

точно).

„Ах, Мария“ винаги е било самоиронично приповдигно. Още от времена-

та на гърците основатели (Панос Статоянис е един от рядко назова-

ваните бащи на българската литература след 1989, но това се дължи

главно на емигрирането му в Гърция и гръцката литература), както

личи и от заглавието, списанието е преди всичко екстаз. Нещо като

героя на Филип Рот от „Синдромът Портной“: „Ужасно е да мисля

само за секс, но не мога да се спра!“ Или „Ах, този джаз“ - американски

синоним на „Суета на суетите!“. И въпреки че се шегуват и със себе си,

редакторите и авторите не пропускат да си направят и паметници

още приживе.

По разкрепостеността си може да бъде сравнено най-вече със светлия

покойник „Аспирин Б/Витамин Б“ - хипарската, автомитологизираща

машина на Елин Рахнев, Невена Дишлиева и Биляна Курташева от вто-

рата половина на 90-те. Или на пловдивското „Страница“ (броевете

му също търсят да светнат за провокативни теми от чуждите лите-

ратури, списанието също притежава автомитологизиращо динамо и в

крайна сметка също излиза от дъжд на вятър). Авторите им впрочем

до голяма степен са едни и същи. (Това ме подсеща, че редакторите Ру-

мен Баросов, Цветанка Еленкова, Аксиния Михайлова, Ясен Атанасов и

Андрей Кулев са преброили имената на сътрудниците на тези десетина

броя (този май се води всъщност №16) за близо 20 години. Числото им

се оказва почти хиляда.)

Текстовете в „Ах, Мария '09“ са какви ли не, но редакцията винаги

е настъпила педала и пробва наистина ли болидът може да вдигне

толкова, колкото пише в упътването. В броя, който панорамно пред-

ставя българските автори, стартирали през 90-те, има и текстове

на дебютанти, родени през 1990. А също и фотострип, който уж е

филм в списание. Да добавим и фоторепортаж - от фестивала „София

Поетики“, провел се миналия септември. Всеки един от осемдесетте е

бил поканен да даде непубликувани текстове, както и спомен от 90-те

години. Със спомен участва и една авторка, появила се на белия свят

през прословутата 1989. Идеята списанието първо да постои три

месеца на сайт - http://ahmaria2009.blogspot.com/, преди да излезе на

хартия, е била използвана като страшен коз: сред най-силните тексто-

ве в броя са коментарите, уж направени от анонимни посетители. Тази

редакторска работа е истински лудата - гениална и гадна - съставка на

поредния уникален брой на списанието.

Дали ще има следващ брой? Сто процента. Но нека не го чакаме - ще

се появи по никое време и отново с основателната претенцията, че

прави невиждани досега салта.


24 41/17 - 23 октомври 2009 г.

Спирали ли са ви скоро танцуващи хора на улицата? Облечени в цве-

тове от спектъра на дъгата? Красивият образ е част от танцовия

пърформанс на Лайла Шилдс и Соня Робинс (известни с общото артис-

тично име Робиншилдс), както и съпътстващата я видеоинсталация на

другата участничка в проекта - А. Л. Стейнър. Негов куратор за New

Museum, Ню Йорк, е Ейми Макии, а България една от европейските му

спирки. И трите дами са от Бруклин, заедно са повече от десетилетие

(www.robbinshilds.com), творческото им допълване е забележително.

Новаторското им представление обединява танц, костюми и кине-

матографичен експеримент, в който свързващото звено са цветът и

ритъмът.

Съчетанието между жив танц и визуално изкуство е рядкост за

България, но с опита от Sofia Dance Week публиката бе сравнително

подготвена за провокацията на американките. C.L.U.E. се основава

на извеждането на танца на улицата, между хората, и органичното

му вписване в градското пространство. Шилдс и Робинс представят

хореографското си изпълнение пред абсолютно неподготвена публика

и по този начин реакцията е максимално автентична и неочаквана. Те

прескачат, промушват се, пропълзяват, преодоляват „препятствията”

по пътя си, придвижват се опипом, сякаш инстинктивно опознавайки

пространството - живото и неживото. Опитват се да се слеят с

околната среда от хора и предмети.

Синхронизирани по цвят, една до друга подобно на сиамски близначки те се опитват да се превърнат в едно цяло и да се разделят едно-временно. Всичко, което срещнат по пътя си, се превръща в част от тяхната хореография. Танцът им се ражда в пресечната точка между архитектура, пейзаж и човешко движение. Играейки с обеми, цветове и пластика, двете жени танцуват не по план, а по интуиция, а движения-та им напомнят как всяко пространство може да бъде опитомено чрез човешкото движение.

Видеоинсталацията C.L.U.E. ще може да се види и самостоятелно (от 6 ноември до 6 декември) в рамките на платформата „Място за срещи“ на галерия „Васка Емануилова” (бул. „Янко Сакъзов“ 15).

ревю

ШЕКСПИР В КУТИЙКА

„ХАМЛЕТ“ НА ВАЛЕРИЯ ВЪЛЧЕВА И МАРИЙ РОСЕН В АТЕЛИЕ 40 НА НХА

От Ясен Пекунов

Ако някой гледаше тези безспирно аплодиращи петдесет души в малко-

то и негостоприемно ателие номер 40 на Националната художестве-

ната академия, вероятно би си помислил, че има нещо гнило в Дания. Но

това е само привидно.

Шепата хора току-що са изгледали разтърсваща театрална пиеса,

макар че липсата на сцена с нищо не показва, че преди малко в стаята

са били Хамлет, Офелия, Лаерт, кралят и кралицата, дори Хорацио

(изигран от едно дете).

Пиесата е развълнувала дълбоко малкото зрители, насядали в кръг

около оригиналния декор, където актьорите в продължение на два часа

и половина са развили по изключителен начин блестящия замисъл на

младите режисьори Валерия Вълчева и Марий Росен.

Постановката е въздействаща по особен начин. От нея е отстране-

но всичко второстепенно на душевните терзания на Шекспировите

герои. Действието е просто рамка на душите в датския кралски двор,

които кръстосват шпаги със себе си и помежду си. Декорът е странен,

новаторски, оригинален и напоен със смисъл, колкото смисъл могат да

поберат само талантливо подбраните вещи.

Пиесата разтърсва зрителя. Носи онова усещане, което е характерно

за малкото филми и книги, които наричаме безсмъртни. Със своята не-

посредствена убедителност и простота, без излишните подробности,

тя достига до всички зрители. Ако това ви звучи неубедително или

дори превзето, то е просто защото не сте един от онези общо около

500 души, имали късмета да бъдат вечер в ателие 40 на НХА между 21

и 29 септември.

Всяка истинска история носи тъга. Тъжното тук е, че вероятно вече

няма да можете да гледате постановката. За това представление

сцена поне засега няма. Стискаме палци някой театрален директор да

обича изкуството достатъчно, за да я покани.

СПЕКТЪР НА ДВИЖЕНИЕТО

ПРОЕКТЪТ C.L.U.E. (ЦВЯТ. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ. МАКСИМАЛНО. ИЗЖИВЯВАНЕ.)

В ГАЛЕРИЯ „ВАСКА ЕМАНУИЛОВА”

От Владимира Николова

© Ц

ве

те

ли

на А

нге

ло

ва


25

ревю

ИЗВЪН СЦЕНАРИЯ

СТИЛ, ИРОНИЯ И ДОБРИ АКТЬОРИ В КРИМИ-

НАЛНИЯ РЕТРО ФАРС „ТАРИКАТИТЕ БЛУМ“


Животът си ваш и само вие решавате как да го живеете - като игра

или на сериозно. Двамата братя от „Тарикатите Блум“ (The Brothers

Bloom) са избрали първото. В изящния въвеждащ епизод ги виждаме

като детски копия на Нюман и Редфорд от „Ужилването“, които

премятат с артистични постановки батковците от сиропиталищата.

Времето е 40-те години, плячката им започва от 2 и стига рекорд-

ните 30 долара. Заварваме ги 25 години по-късно като най-печените

световни мошеници, нещо като „Бандата на Оушън“ от двама. Ролите

им са същите като в детството - по-големият (Марк Ръфало) измисля

схемите, по-малкият (Ейдриан Броуди) е измамно невинната стръв и

физическият изпълнител.

Веднага е ясно, че гледаме киномански филм, който няма нищо общо с

холивудския конвейер. Написан и режисиран е от Раян Джонсън, обявен

за откритието на „Сънданс 2005“ за съвременния ноар Brick (убийство

в гимназия, разследване от ученик), известен у нас само на DVD. Вдъхно-

вявал се за визията на филма, гледайки многократно „Конформистът“

на Бертолучи и „Осем и половина“ на Фелини. За ролята на разказвача

взел професионалния илюзионист Рики Джей (от повечето режисьор-

ски филми на Дейвид Мамет, който пък е авторът на големия жанров

пример тук - „Къщата на игрите“, 1987). Самият текст зад кадър е в

ключа „имало едно време“ и в бял стих. Режисьорът Джонсън внима-

ва повече за стила, отколкото за логиката на сюжета, и организира

разказа като постмодерен колаж от класически жанрови семпли - парче

идеален обир, малко ретро романс, щипка ексцентрична комедия.

Жонглирането му с жанровете и дозираната ирония в детайлите прави

неизбежни сравненията с ранния Тарантино, или поне с Уес Андерсън

(„Кланът Таненбаум“ или „Дарджилинг експрес“, отново с Броуди).

Двамата братя са в точката, когато малкият иска да спре да живее в

чужд сценарий, да изпита и нещо истинско в живота. Започва с мелан-

холични коктейли по приказното крайбрежие на Адриатика. Големият

го уговаря за един последен удар, скритата му цел е това да стане

най-голямата измама, правена някога, от другата страна на хвърлената

монета е собственият му живот. Между тях неизбежно застава една

жена (Рейчъл Уайз, актьорското откритие на филма). Тя първо е жерт-

вата с жълто ламборгини, която трябва да бъде изтръскана от на-

следствените си милиони, после става част от приключението. А то

препуска из редки романтични локации (гръцки остров, Прага, Мексико,

Санкт Петербург) и включва фалшиви развръзки, които се отварят

като матрьошки на всеки 15 минути. Част от играта с клишетата е

мълчаливата азиатка в бандата (Ринко Кикучи от „Бабел“), комедийни-

ят щрих в общата картина. Самата картина може спокойно да се казва:

„Животът е измама (ама не съвсем)“. Защото вън от играта на илюзии

все пак има и любов. Както и два силуета, които ще се отдалечават

под ръка по губещия се в хоризонта път, докато има кино.


26 41/17 - 23 октомври 2009 г.

представяне

ДРУГА БИРА

ORZENE е нова марка продукти за косата (шампоани, балсами

и маски), вдъхновена от природата, която включва две линии -

едната се казва Extracts, a другата... Beer. Продуктите ORZENE

Bееr са в отличителна прозрачно-кафява опаковка и съдържат

истинска бира, произведена от чисти съставки като пшеница,

хмел, бирена мая, ечемик и малц, всички богати на важни витамини

(особено B комплекс), минерали и олигоелементи. Продуктите

ORZENE Extracts съдържат други чисти природни съставки

като бадем и мед, богати на ценни витамини и минерали, кои-

то подобряват външния вид и състоянието на косата и имат

приятна, кремообразна и нежна текстура и дълготраен аромат.

Какъвто и продукт да изберете, той идва в елегантна опаковка с

извивки, които наподобяват женско тяло.

ORZENE е на www.sarantis.gr

ОБЕМ ЗА ВЯРНОСТ

Нов сезон, нова серия продукти грижа за коса от козметичния

гигант NIVEA. Като преходен сезон есента обикновено изисква

повече внимание, а малко повече обем ала Барбарела и Бриджит

Бардо няма да навреди на нито една модерна жена. Серията Volume

Sensation включва шест продукта за изключителен обем: два за

грижа за косата - шампоан и мус-балсам, и четири за стилизиране

- лак, пяна, балсам за повдигане на корените и спрей. Продуктите

практически удвояват обема на всеки косъм, а косата започва да

ухае на праскова, круша, жасмин, момина сълза и нежна ванилия

- напълно в духа на тенденцията през този сезон косата да има

повече обем, меки вълни и женствен блясък. Ефектът се постига с

революционната технология Style Infusion - специално разработени

полимери обгръщат като в мрежа всеки отделен косъм, увелича-

ват диаметъра му и в същото време го отделят от останалите.

Продуктите, които се впръскват в основата на косата за обем,

заслужават особено внимание. Лакът NIVEA Volume Sensation

(4.60 лв) придава двоен обем и блясък. Финият дифузер позволява

идеалното му разпръскане, без косата да се слепва, и я фиксира в

гъвкава форма през целия ден. (Оптималният ефект се постига

при напръскаване върху косата с наведена глава или кичур по кичур

от корените към върха.) Балсамът Volume Sensation Root

Lifter (6.30 лв.) пък повдига косата още от основата. Тънкият му

апликатор позволява нанасяне директно в корените, а стилизира-

щите полимери изграждат фина решетка, докато изсъхват, като

изтласкват и поддържат косата подобно на корсет.

NIVEA е нa www.nivea.bg


27

ревю

ЩРАК! CONNECTING...

От Божидар Петров

След като в продължение на няколко години изглеждаше, че

мобилните телефони (с немска оптика и двуцифрени мегабайти)

ще убият портативните фотоапарати, тази есен портативни-

те фотоапарати на Samsung отвръщат на удара по единствения

възможен начин - като отнемат от функциите на смарт телефо-

ните. ST1000 е с размерите и теглото на колода качествени карти

за игра, но има вграден Wi-Fi, Bluetooth и DLNA, както и интерфейс

за директна връзка със сайтове като YouTube, Picasa и вездесъщия

Facebook, така че можете да качвате снимките си в интернет със

скоростта, с която ги правите. Нещо повече: фотоапаратът има

и вграден GPS, който тагва снимките с името на града, в който

са направени - нещо като по-модерния вариант на датата и часа в

ъгъла на снимките от близкото минало, който ви позволява да ги

организирате в папките си на географски принцип. (Или директно

ги налепва по Google Maps или Google Earth, когато се свържете с

тях.)

А снимките ви ще си заслужават да бъдат споделени. ST1000 има

35 мм оптика Schneider-Kreuznach с 5-кратно оптично увеличение

и двойна стабилизация на образа (оптична и дигитална), записва

12.2-мегапикселови снимки и HD видео и има гигантски дисплей с

формат 16:9. Производителите на битова електроника много

обичат фразата „интуитивно управление“, но този фотоапарат

наистина я заслужава. Само два примера: интерфейсът Smart

Gesture позволява да разглеждате снимките си, като наклонявате

фотоапарата встрани, и да ги триете, като нарисувате с пръст

„Х“ на дисплея; а функцията One Touch Auto Focus фокусира опти-

ката върху избрана от вас точка от кадъра, която натискате с

пръст на дисплея, докато снимате.

Заедно с по-малкия ST550 (който пък е първият в света фотоа-

парат с двоен дисплей - т.е. има втори малък дисплей отпред, до

обектива, така че да се кадрирате правилно, ако се снимате сами),

ST1000 е флагманът на новото поколение портативни фотоапа-

рати от Samsung, които планират до 2012 да станат световният

номер едно в този сегмент. Нищо чудно.

ST1000 НА SAMSUNG Е ФОТОАПАРАТ СЪС СВЪРЗАНОСТ


28 41/17 - 23 октомври 2009 г.

библиотека

ДЪЛГАТА

БАНЯОт Мартин Колев

Жорж се нанесе точно когато целият курс беше луднал по случая с

изчезващите хора. Този семестър имахме лекции при декана на факулте-

та, който се ползваше с лоша слава - винаги късаше най-малко осемде-

сет процента на изпита. Един ден деканът влезе при нас малко преди

началото на лекцията. Разговорите веднага утихнаха. Той каза:

- Както знаете, колеги, целият град е настръхнал покрай зачестилите

случаи на безследно изчезнали. Аз самият участвам в разследването

на МВР и мога под сурдинка да споделя с вас, че все още сме в задънена

улица. Най-парадоксалното е, че хората, изглежда, изчезват винаги,

докато са си вкъщи. Няма следи за влизане с взлом, за борба или за краж-

ба на скъпи вещи. Всъщност всичките ни улики за момента са липсата

на такива... Виждате сами, че този случай е голяма загадка. Това беше

една от причините да реша, че може би вашият поглед върху него ще

съзре нещо, което ние, старите кучета, пропускаме. Ако някой от вас

успее да помогне по доказателствената част или по какъвто и да било

ползотворен за разследването начин, намирам за съвсем справедливо да

го освободя от изпит.

Доводът беше напълно достатъчен. Да се освободим от най-тежкия

изпит за годината, и то с участието си в труден случай, какво повече

можеше да поиска начинаещ журналист? Веднага се разделихме на екипи

и почнахме да си играем на следователи. Закачих в стаята си дървено

табло, на което събирах всички вестникарски статии. Окачих и голяма

карта на града, на която отбелязвах с карфици местожителството

на изчезналите, които предполагаемо бяха станали жертви на тази

криминална мрежа. Между тях нямаше никакви допирни точки, за които

да се хвана. Не бяха ходили в едно и също училище, нямаха характерни-

те за серийните убийства физически прилики - нищо. Карфиците върху

картата бяха почти идеално разпределени из всички жилищни кварта-

ли. Схемата на случая се доближаваше, поне за момента, до идеята за

идеалното престъпление.

Ето какво ме вълнуваше основно, когато Жорж се нанесе. Поначало

нямах голям късмет със съквартирантите - последният се задържа два

месеца и си тръгна с изявлението, че всъщност не приемал понятието

дом. А Жорж беше точен - плащаше си сметките навреме и не недовол-

стваше. Не че не беше странен - даже напротив. Някои черти на харак-

тера му направо ме изумяваха. Примерно храната. От време на време

купуваше храна и учтиво казваше, че е и за двамата. Като го викнех за

вечеря обаче, казваше, че не му се яде. Веднъж се замислих, че въобще не

го бях виждал да слага нещо в устата си.

Във външността на Жорж нямаше нищо забележително. В тон с от-

каза си да се храни той беше хилав и клечест. Погледът му беше вечно

зареян някъде в стената зад мен, докато му говорех, а отговорите му

достигаха до мен флегматично бавно и без чувство. С една дума, той

беше типичен пример за интровертен тип. Един от онези хора, които

или не искат да си комуникират твърде много с другите, или не знаят

как. Може би причината за това беше една слаба, но неприятна мириз-

ма, която подушвах всеки път, щом се приближа до Жорж. Не че тя

беше нехарактерна за социалните единаци, към които го причислявах.

Но никак не се връзваше с дългото му къпане.

Надявам се, че няма да ме разберете погрешно. Аз също обичах да се

къпя. Банята в квартирата имаше широка вана от едно време, в която

просто нямаше как да не се отпуснеш след някой дълъг, тежък ден.

Действаше много релаксиращо да напълниш коритото с такава гореща

вода, та чак пара да се вдига, да се потопиш вътре и да оставиш

мислите да изхвърчат от главата ти. Съквартирантът ми обаче

напускаше свещената обител на стаята си само за да се изкъпе - и се

къпеше толкова дълго, че понякога си представях как ще излезе оттам

омекнал и подпухнал като гъба. Ясно беше, че може да върши вътре

някоя и друга мъжка работа. Но това отнема най-много половин час, а

Жорж киснеше във ваната най-малко по два часа. След него винаги се

виеха облаци гъста пара.

Беше денят, в който намериха ръката. Всички се бяхме развълнували.

Вестниците и новинарските емисии го повтаряха като невменяеми: „В

градската канализация бе открита ръка“; „Човешка ръка беше наме-

рена при профилактика на канализационна шахта в района на Западен

парк“; „Ръката е била откъсната - без помощта на каквито и да било

инструменти - малко над лакътя“; „Специалисти заявиха, че ръката е

била отделена от все още неидентифицираното тяло през последни-

те 24 часа“. Не беше чудно, че шумотевицата зарази целия курс. Все пак

тази ръка, колкото и апатично да звучеше, беше първото доказател-

ство по случаите с изчезващите хора. Говоря за доказателство, което

можеше да бъде пипнато. „Или да ви пипне самото то“, опита се да

прозвучи разведряващо един репортер по Канал 1. Аз бях в екип заедно

с Ема и Стоил. Разделихме се след лекциите с решението да проучим

новите обстоятелства поотделно. Освен че това е добро упраже-

ние, тримата наведнъж можехме да събудим подозрение. А беше от

голямо значение да се доберем до информация относно самоличността

на безръката жертва, която се пазеше в строга тайна. Уговорихме се

всеки да направи, каквото му е по силите, и да се срещнем в кафенето

на Ректората към седем и половина вечерта.

Аз самият не можах да попадна на никаква следа. Надявах се, че Ема и

Стоил са изкарали по-голям късмет - защото останалите екипи със

сигурност не стояха със скръстени ръце. Беше 18 часа и трябваше вече

да тръгвам, за да не закъснея прекалено. От квартирата до Ректората

имаше петнайсет минути пеша, след това метро, после трамвай и

отново 10 минути пеша. Цяла одисея. А Жорж беше влязъл да се къпе,

което си беше втора одисея. Приготвих си нещата и закачих послед-

ните статии на таблото. Във всички ставаше въпрос за откъснатата

ръка и дори не беше сигурно, че тя има нещо общо с изчезващите хора,

но за мен в това нямаше съмнение. Наречете го професионален нюх.

Сложих и фотоапарата в раницата си, защото докато пътуваш, често

можеш да засечеш някоя интересна история. Друг път... друг път няма


29

библиотека

нужда дори да напускаш апартамента си.

Седнах в едно кресло и зачаках. Минаваше 18:20, което значеше, че

Жорж е в банята вече час и половина. Статистиката показваше, че

шансът да излезе скоро е много малък, но пък аз не исках да излизам,

без да се обръсна и среша. В 18:25 си казах, че в крайна сметка всеки

компромис си има срок на годност, и отидох до вратата на банята.

Приближих се - отвътре не идваше нито звук. Почуках леко, но Жорж

не отвърна.

- Ехо, Жорж! - провикнах се.

Отново не бях удостоен с отговор.

- Жорж, виж сега - казах аз, - трябва да излизам и преди това наистина

трябва да ползвам банята...

Нищо освен звука на тишината.

- Е, добре, влизам! Може да дръпнеш пердето. Няма да те притеснявам.

Натиснах надолу дръжката и дръпнах вратата към себе си. Не можеше

да се каже, че гледката вътре ме учуди. Очаквах да видя нещо съвсем

различно, разбира се - няколко сцени, които биха паснали на въпросната

ситуация. Но за миг всичко се нареди в главата ми.

Жорж стоеше пред мен леко приведен и с повдигнати като запетайки

ръце. Човешката му кожа лежеше грижливо сгъната на пода. Без нея

той изглеждаше още по-слаб и крехък - но крехко същество не може да

измъкне собственоръчно ръка от рамото, нали?

Може би щях да побягна въпреки любопитството, но тънките ципести

очи ме спряха. Техните ириси жълтееха и бяха премрежени от множе-

ство кървави венички. Когато съществото отвори уста, лицето му

стана два пъти по-дълго. Зъбите бяха леко разкривени, но здрави и

заострени.

- Не ти отвърнах - каза то, - защото аз не съм Жорж.

Посочи кожата на пода. Тя напомняше на бежов найлонов костюм.

- Той е Жорж. Първото ми обилно ястие. Реших да си послужа с името

му, както си послужих и с кожата му.

Отдели няколко секунди на съскащ смях, от който дългият му грапав

език се развъртя навън от устата. След това уподоби сериозно изра-

жение и започна да се приближава към мен.

- Знаеш ли как изглежда долният етаж - попита ме. - Не долният етаж

на тази сграда, а на целия град? Там, където отива всичката мръсотия

на ужасно мръсните ви тела.

Подскочих рязко назад, за да няма време да реагира. То обаче беше

изключително бързо. Плъзна се напред и ме стовари върху плочките.

Обърна ме по гръб и докато ме наместваше като пеленаче, продължи:

- Там е пълно с остатъци. Там е цялата утайка на хубавото. Там има

плъхове - алчни гризачи. Там има прилепи - свирепи мишки. Там има малки

грозни създания, които някой е решил да хвърли в тоалетната, след ко-

ето да пусне водата. Точно така, всякакви сладки домашни животинки,

които по една или друга причина са се разделили с топлия уют на горния

свят и са се понесли със смачканата, използвана тоалетна хартия към

тъмното, към мокрото.

Дългите му пръсти, които почти незабележимо прерастваха в извити

жълти нокти, ме сграбчиха за рамената. Докато говореше, провесило

език над мен, мирисът на канализация ме лъхна непоносимо силно.

- Това е нечовешко, не смяташ ли? Да обречеш едно малко котенце на

гладно страшно съществуване в токсичните отточни води, влечуги

да го хапят, плъхове да го гризат... А какво ще кажеш за едно малко

бебенце, а? Някое човешко бебенце? „О, боже мой, каза тя, докато

ме поставяше в тоалетната чиния, като че ли бог има нещо общо с

долната част на града, толкова съжалявам!“ Бях достатъчно малък, за

да се провра през дупката на чинията.

Липсващите парчета от мозайката се нареждаха в главата ми, докато съществото говореше. Видях зад лепкавата му глава ваната, която беше пълна догоре с прясна кръв. Отдясно, където обикновено стояха хавлиите и етажерката с шампоаните, сега зееше една дупка. Оттам то се спускаше в лабиринта от тръби и стигаше до домовете на жертвите си. Оттам се връщаше с остатъците от тях. Затова се бавеше по два часа - трябваше да почисти ваната и да скрие дупката в стената. Вече знаех и защо отказваше да се храни. Просто нашата храна не му беше по вкуса.

- Но стига сме говорили за мен. Нека да си поговорим малко за теб. С

коя своя част се гордееш най-много, ъмх? С какво да започнем? Ясно е,

че не мога да те оставя жив, дори да плащам и твоя наем. Особено с

онова любопитно табло, което видях в стаята ти оня ден.

Затворих очи, защото не понасях повече тази гледка на отпадъци, пар-

чета плът и кал, които се съединяваха в ужасяващото тяло върху мен.

Помислих си, че Ема и Стоил ще ме чакат известно време, възмутени от

закъснението ми. Ще ми звънят настойчиво на мобилния. Хрумна ми дори,

че може да дойдат до вкъщи и евентуално да ме заварят още жив. Далеч

по-вероятно беше обаче да станат част от тази дълга, кървава баня.

- Забавно, нали - забождал си карфици по цялата карта на града, без

дори да ти хрумне, че центърът на събитията е собствената ти

баня... Не се притеснявай, ще сложа една карфица специално в твоя

чест. И без това не можех да действам в нашия район - прекалено рис-

ковано беше за предпочитанията ми.

Усетих как един нокът като добре наточено острие се заби във врата

ми. Последното, което чух, беше произнесено със стил, пък било то и

през съскане и лиги:

- Трябва да призная, че съм малко преситен след онази безръка повлека-

на. Приеми апетита ми като комплимент!

„Кучето на терасата“ от Мартин Колев е по книжарниците.

© Милена Вълнарова


30 41/17 - 23 октомври 2009 г.

другото лице


МОМЧИЛ КАРАМИТЕВ

КОЙТО Е ПОВЕЧЕ ОТ СИН НА БАЩА СИ


УРОКЪТ НА АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ, КОЙТО ЩЕ ПОМНИТЕ ВИНА-

ГИ? Никой успех и никое поражение не са окончателни.

КАТО АКТЬОР ЧУВСТВАТЕ ЛИ СЕ ВЪТРЕШНО РЕЖИСИРАН ОТ

БАЩА СИ? Да стигна дотам да съм актьор в Америка означава,

че съм се научил сам да си помагам. Баща ми не ме е режисирал,

той обичаше да помага. Да бъдеш режисиран звучи, като да бъдеш

дресиран... Когато участвах в пиесата „Двама на люлката“, в която

той е участвал навремето, се помолих да ми помогне отгоре и

нещата се получиха. Той държеше на това да опознаеш себе си, да

стигнеш до вътрешното си аз и оттам да се развиват нещата.

Проблемът е как се стига дотам и какво човек намира... Нещото

от баща ми, което винаги си припомням, е това: „Ако сега не успе-

еш, опитай още веднъж!“

ПЕЧАТЪТ НА ФАМИЛИЯТА ПОМАГАШЕ ИЛИ ПРЕЧЕШЕ В КАРИЕРА-

ТА ВИ? Да имам такъв печат по-скоро е било чест за мен. Имало е

завистници, които са съскали, но какво от това? Дори фактът, че

са съскали, ме радва - станало е нещо! Ако не се чуват, значи още не

е станало.

ОТ ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ ЗА БАЩА ВИ РАЗБИРАМЕ КОЛКО

ВАЖНО ЗА НЕГО Е БИЛО КУЛТУРНОТО ВЪЗПИТАНИЕ, ПОЛУЧЕНО

В ИТАЛИАНСКИЯ ЛИЦЕЙ В БУРГАС. ДОКОЛКО СРЕДАТА ОФОРМЯ

АРТИСТА? Средата наистина помага до голяма степен, но не е

всичко. Спомням си какви отличници имаше тук-там, а след време

не ги видях никъде. Стремя се да уча от добри майстори, но пазя

своята индивидуалност.

ВЪВ ФИЛМА ВИ СПОМЕНИ ЗА АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ РАЗКАЗВАТ

И ОБИКНОВЕНИ ХОРА, ЕМИГРАНТИ В АМЕРИКА. ТРЯБВА ЛИ АР-

ТИСТЪТ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С МАСОВИЯ ЗРИТЕЛСКИ ВКУС? Ар-

тистът не трябва да се съобразява с вкусове. Той не е амбулантен

търговец. Това, че го помнят различни хора, с различни професии,

само доказва, че Апостол Карамитев, освен че си е вършел добре

работата, е можел да достига и до сърцата на хората.

СЪВЕСТТА И МОРАЛЪТ ПОМАГАТ ИЛИ ПРЕЧАТ В ПРОФЕСИЯ

КАТО АКТЬОРСКАТА? Зависи от човека. Мисля, че всеки отговаря

пред съвестта си рано или късно. За да бъдеш личност, имаш нужда

и от двете. За да си качествен творец, трябва да си личност.

ДИПЛОМИРАЛИ СТЕ СЕ КАТО РЕЖИСЬОР С ПРОЕКТ ПО ТЕКС-

ТОВЕ НА УДИ АЛЪН. КАКВО Е СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ

СЕРИОЗНОТО И РАЗВЛЕКАТЕЛНОТО В ИЗКУСТВОТО? Според

мен сериозното изкуство не може да не е развлекателно. Тези две

неща са свързани. Важното е какво искаш да кажеш и как го правиш.

Има ли реакция от тези, за които го правиш, значи, си постигнал

някакво ниво на „заразителност“. Едва след време се разбира колко

сериозно е посланието, което си пратил.

ВИЖДАЛИ СТЕ КАК РАБОТЯТ ФЕЛИНИ, СКОРСЕЗЕ, КЛИНТ ИСТУ-

УД, РОБЪРТ ДЕ НИРО. ЧИЙ МЕТОД ВИ Е НАЙ-БЛИЗЪК ВЪТРЕШНО

КАТО РЕЖИСЬОР И АКТЬОР? Моя си метод. Методът, който сам

създадох, учейки се от тези титани. Те затова са такива, защото

са създали свои методи.

КАКВО В СЕБЕ СИ ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА УСЪВЪРШЕНСТВАТЕ? За

да вървиш към по-високо ниво или да се държиш на висотата, коя-

то си постигнал като творец, е нужно да работиш професионал-

но. Да вървиш към нов проблем, нова тема, а не само да се жениш и

развеждаш, за да понатрупаш парици, легнал на стари лаври. Това

искам да кажа. Иначе маркетинг на това, което правим, трябва да

има, нужен е. Хлябът е с пари все още.

За него гражданин на света не е теоретичен етикет, той

живее като такъв. Момчил израства в софийския дом на голе-

мите артисти Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова

и е на 13 години, когато баща му влиза в болница по време на

снимките на „Сватбите на Йоан Асен“ и не се връща повече.

Още като студент във ВИТИЗ играе главна роля в „Смъртта

може да почака“. След конкурс е 4 години в Младежкия театър,

със стипендия завършва режисура в академията Silvio D'Amico

в Рим, специализира драматургия и актьорство в Susan Cohen

Studio в Ню Йорк. В България е работил в радиото и телевизия-

та, сега живее, снима, пише текстове и продуцира в Лос Анжелис

и Рим (под творческия псевдоним Макс Фрийман). Авторският

му документален филм „Апостол Карамитев“ ще бъде показан в

Дома на киното в събота (17 октомври), когато е годишнината

от рождението на баща му.


31



Documents

Capital - 16.10.2009