1

Археологически проучвания на територията на община Смолян1

Дамян Дамянов

Смолянска община обхваща част от източния дял на Западни Родопи, които в историко-

географски аспект днес наричаме Средни Родопи. Първите свидетелства за проявен интерес към

археологическото наследство в Средните Родопи намираме на страниците на родопските вестници

и списания “Родопски напредък”, “Родопски глас”, “Красногор” и “Родопа”. В 1921 г. в.

“Родопски глас” съобщава за крепости в землищата на селата Триград и Арда. През 1936-1937 г. в.

“Красногор” отпечатва поредицата на Петър Маринов за старините на Смолян и околията му. От

30-те години на миналия век до сега са публикувани повече от 50 селищни монографии, в които

наред с данните за историята, бита и обичаите на среднородопските селища се съобщават и кратки

сведения за археологически обекти и находки в землищата им. През 1953 г. предполагаеми места

за археологически разкопки съобщава Павел Делирадев в труда си “Принос към историческата

география на Тракия”, част ІІ, където освен района на Смолян, засяга землищата на Златоград,

Ардино, Асеновград и др. През годините 1939 и 1940 Васил Миков провежда археологически

разкопки на тракийски надгробни могили при Проглед, Павелско, Орехово, Лъкавица и др.2 През

30-те години на ХХ в. двукратни проучвания на тракийски и средновековни крепости по

поречието на Средна Арда прави и д-р Иван Велков, който по-късно извършва археологически

обход на терена между Чепино и Чепеларе и публикува данни за тракийски погребални могили

при Доспат, за светилище на връх Виденица, за плосък некропол при Мезар гедик, за сектор от

античен път между Перелик и Пампорово и др. След 1950 г. интерес към археологическото

наследство на Средните Родопи проявяват и пловдивските археолози Димитър Цончев, Петър

Детев и Христо Джамбов. Последователно са проучени могилен некропол при с. Кутела, общ.

Смолян и некропол край рудник при днешния гр. Лъки. През 1960-1962 г. се провежда Първата

родопска археологическа експедиция на БАН. В Средните Родопи работят Соня Георгиева,

Стамен Михайлов, Екатерина Манова и отчасти Величка Нешева.3 През 1962-1966 г. в

историческия отдел на Родопския народен музей – Смолян работи Маргарита Деянова-Ваклинова.

С нейното име са свързани първоначалните дейности за проучване и опазване на археологическите

паметници в Смолянския край. Тя започва разкопките на Ягодинска пещера. Следват

проучванията на Хисарлъка в Доспат, късноантичния некропол в с. Беден, на раннохристиянската

църква в с. Гела и крепостта Подвис.

Началото на нов етап в археологическото проучване на Средните Родопи бележат

годините 1968-1970. Тогава Народният музей в Смолян прераства в Окръжен исторически музей.

В обособеният отдел “Археология” работят директора на музея Никола Дамянов, Владимир

Мирчев, Димитър Райчев, Недялка Петрова, Атанас Киряков, Костадин Кисьов, Стоил Пищалов,

Христина Вълчанова. През 1976 г. Окръжният исторически музей – Смолян, инициира и поема

домакинството на 21-ата Национална конференция по археология. На нея Владимир Мирчев

докладва резултатите от проучените през 1975 г. надгробни могили при гр. Чепеларе и с. Проглед.4

През 1977 г., в рамките на Националната комплексна научноизследователско програма “Родопи”, е

проучено тракийското светилище на връх Ком при с. Сивино.5 През 1984 г. Окръжна дирекция

“Културно-историческо наследство” – Смолян, домакинства 29-ата Национална конференция по

археология. Костадин Кисьов проучва плоските некрополи при с. Стойките и гр. Чепеларе през

1988 г.6 През 1990 г. Никола Дамянов започва проучването на археологическия комплекс в м.

Могилата на гр. Смолян,7 а Окръжната дирекция “Културно-историческо наследство” поема

организацията и издръжката на Първата регионална археологическа конференция на тема “Тра-

1 Печатно издание на статията в Rhodopica 2007: 1, 99-136. 2 Миков В. Проучвания из Родопите. – ГПНБМ, 1940-41, 19-32.

3 Резултатите от теренното обхождане и направените сондажи са публикувани в Родопски сборник, 1965, 1.

4 Мирчев Вл. Разкопки на тракийски могилен некропол при с. Проглед, Смолянско. – АОР-1975, 1976, 57 и

сл. 5 Георгиева Р., Т. Спиридонов, Хр. Вълчанова. Разкопки на раннотракийско селище на връх Ком в

землището на с. Сивино, Смолянски окръг. – АОР-1977, 1978, 51-53. 6 Кисьов К. Тракийски некропол край с. Стойките , Смолянско и Тракийски некропол край гр. Чепеларе,

Пловдивска област. – АОР-1988, 1989, 53 и 55. 7 Дамянов Н. Средновековна църква и некропол в м. Могилата край гр. Смолян. АОР-1990, 1991, 157.

2

Обр. 1. Археологически обекти в Смолянска община – проучени и в процес на проучване

(Изработил: Ат. Киряков).

кийската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма”. Неин научен

ръководител, главен редактор на издадения едноименен сборник и автор на показаната в

Смолянския исторически музей изложба “Бесите – история и култура” е Мечислав Домарадски.8

8 Мечислав Домарадски – редактор-съставител на сборник “Тракийска култура в Родопите и поречията на

Марица, Места и Струма”, издаден в Смолян през 1990 г.

3

Публикациите в сборника представят и синтезират главно изследванията за последните 20 години.

През 1993 г. Никола Дамянов проучва култов обект в землището на с. Славейно9, а Атанас

Киряков извършва сондажни разкопки на крепостите край Могилица и Кошница10

. През 1995 г.

Историческият музей в Смолян за трети път поема организацията и домакинството на Национална

археологическа конференция (38-ата поред). Проучването на крепостта “Калето” в м. Турлук

започват Никола Дамянов и Дамян Дамянов през 1998 г. То е продължено от Дамян Дамянов и

Николай Бояджиев в периода 2004-2006 г.11

В периода 2000-2004 г. е проучен цялостно

Манастирският комплекс в м. Могилата в гр. Смолян.12

През 2005 г. Дамян Дамянов и Николай

Бояджиев провеждат разкопки на част от могилния некропол при с. Стража. През 2007 г. община

Смолян и Регионален исторически музей “Стою Шишков” – Смолян домакинстват 46-ата

Национална конференция по археология. През тази година Маргарита Ваклинова и Николай

Бояджиев подновяват проучването на средновековната крепост при селата Подвис и Градът

(Повисдос, Момчилова крепост).

Археологическите проучвания в Средните Родопи показаха, че планината и в частност

територията на община Смолян са посещавани или населени още през епохата на ранния

палеолит.13

Те доведоха до регистрирането и изследването на трасетата на три трансродопски

пътя14

, познати вероятно още през късната каменно-медна епоха (V-ІV хил. пр. Хр.) и със

сигурност – през късната бронзова епоха (ХVІ-ХІІ в. пр. Хр.) като по-преки пътища, свързващи

Вътрешна (дн. Тракийска низина) с Беломорска Тракия. Тези пътища условно са наречени:

Западен, Централен и Източен. По техните главни трасета и свързващите ги разклонения са

локализирани и проучени мнозинството археологически обекти: селища, крепости, светилища,

храмове, некрополи (Обр. 1).

Пътища

Тракийските презродопски пътища следват полегатите планински била, заобикалят

изпречващите им се върхове и слизат в речните долини при липса на друга възможност или

заради селище, което предлага подслон и храна. Създаването на система от главни и локални

пътища с каменна настилка, както и нейното поддържане е свързано с дейността на Римската

империя, която през І в. включва в пределите си и Родопите. Така била осъществена пряката

връзка между Централния (диагонален) път през Балканския полуостров: от Виндобона (дн.

Виена) през Сингидунум (дн. Белград) – Сердика (дн. София) – Филипополис (дн. Пловдив) –

Адрианополис (дн. Одрин) до Бизантион (дн. Истанбул) и Егнациевия път (Via Egnatia), който от

Дирахиум (дн. Драч) през Тесалоника (дн. Солун) и Егейска Тракия достига до Хелеспонта – за

Мала Азия.

Предназначението на трансродопските пътища е: да улеснят и ускорят съобщенията

между вътрешността и крайбрежието на Балканския полуостров; да съкратят пътя и времето за

придвижването на военни части; да обслужват експлоатацията на природните богатства на

планината; и да стабилизират търговските връзки в тази част на Римската империя. В

последствие, тези пътища се използват и поддържат и по време на Византийската империя,

Българските царства и Османската империя.

9 Дамянов Н., Д. Дамянов. Жертвени камъни в Смолянско. – АОР-1992-93, 1994, 119.

10 Киряков Ат. Сондажно проучване на крепостите ”Калето” край село Могилица и “Калето” край с.

Кошница, община Смолян. – АОР-1992-93, 1994,117. 11

Дамянов Д., Н. Бояджиев. Крепостта “Калето” в м. Турлук, северно от Смолян. АОР-2004, 2005, 258. 12

Дамянов Д., Н. Бояджиев. Проучвания на тракийско светилище и ранновизантийска базилика в м.

Могилата край Смолян. – АОР-1999-2000, 2001, 105; Дамянов Д., Н. Бояджиев. Проучвания на комплекс

“Ранновизантийска базилика” в м. Могилата край Смолян през 2001 г. – АОР-2001, 2002, 105; Дамянов Д.,

Н. Бояджиев. Проучвания на “Манастирски комплекс” в м. Могилата край гр. Смолян през 2002 г. – АОР-

2002, 2003, 138; Дамянов Д. , Н. Бояджиев. Манастирски комплекс от V-VІ в. в м. Могилата край град

Смолян. – АОР-2003, 2004, 168; Дамянов Д., Н. Бояджиев. Участък от път и сгради южно от манастирския

комплекс в м. Могилата край Смолян. – АОР-2004, 2005, 259. 13

Златева-Узунова Р. Теренни археологически обхождания на територията на община Рудозем през 2001 г. –

АОР-2001, 2002, 32. 14

Трансродопски път: главен път, сравнително кратък, пресичащ напряко Родопския масив, свързващ

Вътрешна Тракия (дн. Тракийска низина) с Беломорска Тракия (Егейското крайбрежие).

4

Трасето на Западният трансродопски път е проучвано през 1992 г., в района на общините

Девин и Доспат15

. Запазени участъци, с каменна настилка от епохата на Римската империя са

регистрирани: в района на м. Лисичево, северозападно от Девин; на м. “Кемеров мост”; край

византийската крепост “Марково кале”; в района на с. Змеица и гр. Доспат. Настилката на пътя е с

ширина 2,30 м (Обр. 2). Наклонът на терена е преодолян с помощта на прагове през 0,90 м, високи

по 0,10-0,12 м. Южно от Доспат е регистрирано разклонение на югозапад (на 3 км от тракийската

крепост на м. Хисарлъка в м. Друма – 250 м) и югоизток. Общото направление на пътя е

североизток-югозапад. Вероятно той е свързвал градовете Бесапара и Емпорион Пистирос в

Тракийската низина с Кренидес (Филипи) и Пистирос на Егейското крайбрежие през V-ІV в. пр.

Хр.16

, а по късно и с Никополис ад Нестум.

Обр. 2. Участък от Западния трансродопски път с каменна настилка в землището на гр. Доспат (вляво)

( Сн. Ат. Киряков).

Обр. 3. Сектор от Централния трансродопски път района на “Стария Смолян”, южно от м. Могилата

(вдясно) (Сн. Д. Дамянов).

През територията на община Смолян, с направление север-юг преминават Централният и

Източният трансродопски пътища (Обр. 1). Централният път е с направление север-юг и свързва

град Филипопол (в Тракийската низина) с градовете по Беломорското крайбрежие17

. По време

римското владичество, негови големи участъци в труднопроходими и неустойчиви на

метеорологични влияния терени са били настлани с камък. Ширината на каменната настилка

варира от 1,80 м ширина при всичането на пътното трасе в скални участъци до 2,70-3,00 м.

Наклоните по трасето също са преодоляни чрез ниски прагове с височина 0,05 м. На север

запазени сектори от каменната настилката са регистрирани югозападно от с. Храбрино. На юг по

Чернатишки рид пътят минава по източното подножие на вр. Модър, през м. Митницата, х.

Персенк и м. Мезаргидик. След това той продължава по западното подножие на вр. Персенк, през

м. Глухите камъни, западно от х. Изгрев и достига до м. Ченгене кьошк, откъдето на запад се

15

Кисьов К., М. Маджаров. Новооткрит римски път в Средните Родопи. – Минало, 2001, 1, 5-10. 16

Домарадски М. Емпорион Пистирос. Трако-гръцки търговски отношения. Септември, 1, 37-39. 17

Маджаров М. Римски път от Филипопол през Родопите за Егейско море. ИМЮБ, 1988, 14, 97-104. Трасето

на Централния трансродопски път, на територията на община Смолян, е проучвано през 2006 г. от д-р М.

Маджаров (АМ-Хисаря) и Д. Дамянов (РИМ-Смолян).

5

отклонява локалния път към Беденската крепост и Девинското градище, осъществяващ връзка

между Западния и Централния трансродопски път (Обр. 1).

Достигайки курорта Пампорово, главният път се на разклонява отново на запад, към

района на днешните села: Стойките, Стикъл, Солища и Гела. На юг той минава в близост до

крепостта “Калето” в м. Турлук и през “Старият Смолян”, чийто център се е намирал в м.

Могилата, между кварталите Езерово и Каптажа на днешния гр. Смолян (Обр. 3).

Обр. 4. Участък от пътя Арда-Гудевица (вляво) (Сн. Д. Дамянов).

Обр. 5. Участък от главния път, южно от с. Турян (вдясно) (Сн. Д. Дамянов).

Обр. 6. Сестор от Централния трансдодопски път, западно от крепостта “Калето”, при с. Кошница (вляво)

(Сн. Д. Дамянов).

Обр. 7. Детайл от пътното платно с каменна настилка в м. Кузубаир при грацицата с Р Гърция (вдясно)

(Сн. Д. Дамянов).

6

Пресичайки долината на р. Черна, Централният път изкачва Кайнадински рид и се

разклонява още веднъж на запад минавайки край крепостта“Калето” при с. Могилица, през с. Арда

на юг и на югоизток като отново се свързва с главния път (Обр. 4). Главното трасе в същото време

продължава на юг, минава през с. Турян (Обр. 5), слиза в долината на р. Арда, прекосява я при с.

Кошница, продължава на юг западно от крепостта край с. Кошница (Обр. 6) и вр. Ком и в

седловината в м. Кузубаир достига границата с Гърция (Обр. 7). Участъкът от пътя на гръцка

територия не е проучен. Централният трансродопски път е част от по-големия път, свързващ

Крайдунавския , Централния и Егнациевия път по Беломорското крайбрежие.18

Археологическото

проучване на Беденската крепост, разположена на Сухия връх, северно от с. Беден показа, че

местността (дн. Градище) е била населена още през каменно-медната епоха. Аналогичен

керамичен материал е открит също и в Проходна пещера при с. Кошница, върху която е

разположена византийската крепост “Калето”. Тези факти дават основание да се предположи, че

трасето на този път вероятно е познато и използвано от тогава19

.

Източният трансродопски път е навлизал в Родопите в района на днешния Асеновград. В

границите на община Смолян той бе изследван през 2005-2006 г.20

Трасето на пътя се локализира

източно от с.Павелско, общ. Чепеларе. В посока югоизток то изкачва западния рид на Радюва

планина, минава край тракийската крепост “Зареница” и завивайки на юг достига в района на х.

Пашалийца. В тази местност пътят се съединява с източното си разклонение, идващо от към

Асеновград по Добростански рид (Обр. 1). След това той продължава на юг по Радюва планина и

достига до с. Момчиловци. По трасето са регистрирани няколко участъка от много добре запазена

каменна настилка от римската епоха с ширина на платното 1,90 м (Обр. 8).

Обр. 8. Участък от Източния трансродопски път – по Радюва планина, северно от м. Кишето (вляво).

Детайл от каменната настилка по трасето на Източния трансродопски път – по Радюва планина (вдясно)

(Сн. Д. Дамянов).

От с. Момчиловци, Източният път следва планинското било, минавайки край селата

Орешец и Стража, след което се спуска в долината на р. Черна (в кв. Устово на гр. Смолян). В този

участък трасето минава по устойчив на климатични влияния терен, което обяснява и липсата на

каменна настилка по пътя, който и днес се експлоатира от автомобили. Северно от с. Орешец,

Източният трансродопски път се разклонява на изток и достига до ранновизантийската и

18

Маджаров М. Римският път Ескус-Филипопол. Пътни станции и селища. Пловдив, 2004. 19

Дамянов Д., Н. Бояджиев. Археологически проучвания на Беденска крепост –Средни Родопи. – АОР-2006,

2007, 276-279; Златева-Узунова Р. Цит. съч. 20

Маджаров М., Д. Дамянов, Н. Бояджиев. Източен презродопски римски път по Радюва планина в

Средните Родопи. – АОР-2006, 2007, 608-611.

7

средновековна крепост при с. Подвис, разположена на северния бряг на р. Черна (Обр. 9).

Съществуването на пътни станции по трасето на Източния трансродопски път, от времето на

Римската империя, подсказват благоприятните физико-географски условия. Не случайно тук при

теренните обходи са регистрирани интересни археологически обекти: 1. могилните некрополи от

къснобронзовата и желязната епоха, останките от римска бяня и средновековен некропол в района

на с. Хвойна и с. Павелско; 2. тракийката крепост “Зареница”, могилният некропол и тракийското

светилище в района на х. Пашалийца; 3. терена при м. Кишето; 4. могилният некропол,

тракийското светилище от ранната желязна епоха (ХІ-VІ в. пр. Хр.) и некрополът от античната и

средновековна епоха в с. Момчиловци; 5. могилният некропол и тракийското светилище от

къснобронзовата и ранножелязната епохи (ХVІ-VІ в. пр. Хр.) в кв. Устово на гр. Смолян. От кв.

Устово на гр. Смолян пътят се изкачва по Кайнадински дял, минава северно от с. Горно Фатово,

насочва се на югоизток към с. Полк. Серафимово, след това в южна посока достига до държавната

граница с Република Гърция, на територията на община Рудозем, където трасето на Източния

трансродопски път не е проучено.

Обр. 9. Изглед от североизток към м. Градище, където се намира крепостта Подвис (Момчилова крепост).

(Сн. Д. Дамянов)

Централният и Източният трансродопски път се свързват помежду си на три места. От

север на юг първата връзка се осъществява по долината на р. Орешица, ляв приток на Чепеларска

река, при селата: Орехово, Малево, Хвойна и Павелско. Второто удобно място е в района на

курорта Пампорово, Роженски ливади и с. Момчиловци. И третата връзка се осъществява по

долината на р. Черна в границите на гр. Смолян (Обр. 1).

Античната пътната мрежа в Средните Родопи, все още не е напълно проучена. Причините

за това са: ползването на старите трасета от съвременната пътна мрежа с асфалтова настилка;

разрушаването на големи участъци от каменната настилка при разширяването на пътните платна в

районите за дърводобив и рудодобив; движението на тежкотоварни и верижни машини по все още

запазените участъци (Обр. 8).

8

Населени места

Тракийските селища в Средните Родопи са от т. нар. разпръснат тип. Те възникват в

закътани в планината места, най-често с южно изложение, разполагащи с питейна вода, с пасища

за отглеждане на животни, с гори с дивеч за ловуване, дървен материал и т. н. Голяма част от

територията на старите селища в Средните Родопи съвпада с тази на съвременните населени

места. Това разбира се е съвсем закономерно, имайки предвид планинския релеф, климатичните

условия, затруднената връзка със съседните територии, ограничените възможности за стопанска

дейност. Въпреки горе изброените фактори, възпрепятстващи възникването на големи и постоянни

селища, археологическите проучвания на територията на община Смолян дават достоверна

информация за населеността през различните епохи. Изброените по-долу райони не обхващат

всички населени места. Тук се представят само тези, за които днес разполагаме с достатъчно

археологически материал. Проследявайки трасетата на пътищата, от север на юг и от запад на

изток, могат да се локализират няколко по-големи населени още през древността района на

територията на Смолянска община.

Обр. 10. Изглед от югозапад на западната стена на тракийската крепост в м. Градище, при с. Гела, общ.

Смолян (Сн. Д. Дамянов).

Селището в землищата на с. Гела, с. Стикъл, с. Солища и с. Стойките е разпръснато по

полегатите била и – оградено на север от долината на Голяма река (приток на р. Въча), а на юг от

Периликски рид. Достъпът до него е най-лесен от изток, т.е. по споменатото вече западно

разклонение на минаващото през днешния курорт Пампорово трасе на Централния трансродопски

път. Заселването на района за сега се определя в късната бронзова епоха (ХVІ-ХІІ в. пр. Хр), от

когато датира проученият могилен некропол в м. Заевете при с.Гела. Доказателство за уседнал

живот е и тракийската крепост в м. Градище, югозападно от с. Гела21

, която през желязната епоха

(ХІ-І в. пр. Хр.) е използвана като убежище по време на военни действия, (Обр. 10). Други

археологически паметници свидетелстващи за непрекъснатата населеност на района Гела-

21

Петрова Н. За проучването на тракийските крепости в Смолянски окръг. – ИМЮБ, 1975, 1, 89-98.

9

Стойките, това са проучените: могилен некропол (VІ в. пр. Хр.-ІV в. сл. Хр.) при с. Гела22

,

плоският некропол и селището в м. Стойченско павле, западно от с. Стойките (ІІІ-ІІ в. пр. Хр)23

,

манастирския комплекс с базилика (V-VІ в.) в с. Гела24

и крепостта на връх Турлата при Стикъл

(VІ-ХVІ в) (Обр. 11).

Обр. 11. Изглед от югоизток на връх Турлата, южно от с. Стикъл. (Сн. Д. Дамянов).

На юг, между Переликски дял и Кайнадински рид, в района на днешните квартали

Езерово, Каптажа на гр. Смолян, може да бъде локализирано следващото населено място, към

което достъпът от север е през прохода Превала (Еше кулак). Теренът е с южно изложение и е

богат на питейна вода. На изток, използвайки вероятния (локален) път по долината на р. Черна,

селището е имало връзка с Източния главен път и населеното място в тази част на долината

(кв.Устово). Най-ранните археологически свидетелства за обитаването на този район са открити

при проучването на култовия комплекс, разположен в м. Могилата. Те датират от къснобронзовата

(ХVІ-ХІІ в. пр. Хр.) и желязната (ХІ-І в. пр. Хр.) епоха.25

През периода І-V в., след присъединяването на Родопите към Римската империя, на

това място е изграден култов комплекс, състоящ се от светска сграда на север (помещения №

1, 2, 3 и 4) и култова – на юг26

(Обр. 12). Приемането на християнската религия за официална в

границите на империята довежда до постепенното й възприемане и в Средните Родопи. Така към

втората половина на V – началото на VІ в. върху основите на езическия комплекс се изгражда

манастирски комплекс, състоящ се от трикорабна базилика – елинистически тип (Обр. 13),

жилищна сграда (Обр. 14), и обслужващи помещения: изби, пещи, работилници (Обр. 12). В

развитието на Смолянската базилика се установяват два периода: І-ви – от втората половина

на V в. до края на VІ в. и ІІ-ри – от края на ІХ в. до ХІV в. Съществуването на манастирския

комплекс съвпада с първия период от функционирането на храма. Тогава жилищната сграда

22

Najdenova V. Une necropole thrace de l’epoque romaine dans les Rhodopes. – Thracia, 1972, 1, 145-157. 23

Kostadin K. The Thracian Culture in the Smolyan Region. – Rhodopica, 1988, 1, 21-26. 24

Ваклинова М. Култовият център при Гела. – Rhodopica, 2002, 1-2, 159-179. 25Дамянов Д. Манастирски комплекс от V-VІ в. в Смолян. – ГАМП, 2004, ІХ/2, 264-276. 26

Дамянов Д. Пак там.; Дамянов Н. Средновековен Смолян – музей на открито. Rhodopica, Смолян, 2006.

10

достига пълния си капацитет и е изградена допълнителна, външна пещ. Археологическите

разкопки не дадоха информация за опожаряване или разрушаване на манастира. Откритите на

мястото им в избата (Обр. 12, помещение № 3) на жилището питоси (делви), липсата на пласт

пепел от пожар и разпръснатите върху пода монети на императорите Анастасий І (491-518 г.) и

Юстиниан І (527-565 г.) свидетелстват, че манастирът е напуснат през втората половина на VІ

в. Вероятно причината за това е поредно нашествие на славяни на територията на

Византийската империя, при което те проникват в Средните Родопите и превземат

Юстиниановата крепост “Калето” в м. Турлук, северно от Смолян, която охранявала

Централния трансродопски път. Манастирският комплекс в Смолян е поредния пример за

пространствено-времева приемственост на “Святото място” 27

. Подобна е и ситуацията при

изграждането на християнските храмове в с. Гела28

и с. Барутин, община Доспат29

.

Централното местоположение на манастирския комплекс в м. Могилата и липсата на некропол

непосредствено до него показват, че наследяваното култово място е представлявало свещения

център (Axis Mundi) на населеното място, около който се е организирало пространствено, от

късната бронзова до средновековната епоха, селището в местността Могилата край Смолян.

Обр. 12. План на култовия комплекс в м. Могилата, в гр. Смолян: 1. проходно помещение (антре);

2. кухня (магерница); 3. изба; 4. вътрешен двор; 5. обслужващи помещения; 6. вътрешна пещ;

7. външна пещ; 8. стъкларска работилница и др. (Изработил: Св. Бояджиев).

27

Харбова М. Три религии, три храма – една земя наричана българска. София, 1999, 6. 28Ваклинова М. Култовият център при Гела. – Rhodopica, 2002, 1-2, 167. 29

Дамянов Н. Ранновизантийска базилика при с. Барутин, Смолянски окръг. – АОР-1987, 1988, 188 и сл.

11

Обр. 13. Изглед от изток на базиликата с вградения в наоса й параклис “Св. Петка” (Сн. Вл. Киряков).

Обр. 14. Изглед (в план) на жилищната сграда, северно от базиликака (Сн. Д. Дамянов).

12

Още едно доказателство за наличието на голямо селище и сравнително многобройно

население е изграждането през VІ в. на крепостта “Калето” в м. Турлук, източно от селището в м.

Могилата. Застроената площ е около 4,5-5 дка. Крепостта е построена на трудно достъпно място.

Тя използва като стени скалните пропасти на източния от ридовете на м. Турлук (Обр. 15).

Обр. 15. Комбиниран разрез-силует на терена в м. Турлук (Изработил: Ив. Саров).

Обр. 16. Изглед от север (отвътре) на главния вход на крепостта “Калето” в м. Турлук, северно от Смолян

(Сн. Д. Дамянов).

Ограниченият достъп и стръмният терен са улеснили строителите, които са изградили крепостната

стена без бойни кули, с дебелина 1,60 м. До сега са разкрити два входа на крепостта. Главният,

широк 1,80 м (Обр.16), е разположен по средата на южната стена, а северният, широк 1,25м, се

13

намира при североизточния ъгъл и вероятно е играел ролята на таен вход (потерна). След

изграждането на крепостната стена, пространството край вътрешното й лице е било застроено с

избени и жилищни помещения, долепени до него (Обр. 17).

Обр. 17. Изглед на помещенията при вътрешното лице на южната крепостна стена (Сн. Д. Дамянов).

14

Археологическите разкопки на крепостта показаха два строителни периода. Първият е от

построяването й в първата половина на VІ в. до разрушаването и опожаряването й към края на VІ

в. Вторият етап обхваща периода от ХІ в. до средата на ХІІІ в., когато върху по-ранната основа,

градена с камъни и бял хоросан, се изгражда със суха каменна зидария друга стена, широка 2,40 м

(Обр. 18).30

Крепостта “Калето” е изградена във време, когато Родопите се намират в пределите на

Византийската империя. Тя е построена от император Юстиниан І Велики (527-565 г.), който

извършва мащабна строителна дейност на европейската територия на империята. Вследствие на

това, според писмените сведения на Прокопий Кесарийски (летописец и съвременник на тези

събития) са поправени, възстановени и новопостроени 400 крепости31

. Тази строителна политика е

резултат от зачестилите (през VІ в.) нахлувания на славянски военни отряди, които подлагат на

грабеж и опустошение териториите на империята юг от р. Дунав, с което предизвикват

обезлюдяването им и невъзможността за ефективен военен отпор. През втория си период на

съществуване, крепостта също е владяна от Византийската империя, която за период от 160

години (1018-1186 г.) си възвръща европейските територии, побеждавайки Българското царство.32

Обр. 18. Изглед на главния вход отвън, с ясно открояващи се два строителни етапа (Сн. Д. Дамянов).

Следващите населени места в посока юг, разположени в непосредствена близост до

Централния трансродопски път и неговото поредно западно разклонение, са намират южно от

Кайнадински рид, в горното течение на р. Арда, в землищата на днешните селата: Турян,

Кошница, Кремене, Могилица и Арда. Археологическите свидетелства, придобити чрез случайни

30

Археологическото проучване на Смолянската крепост не потвърди функционирането й до края на ХІV в. и

завладяването й от Османската империя. Следователно тя не би могла да бъде крепостта Аетос, позната от

писмените извори и не би трябвало повече да се обозначава така в съвременните справочници, карти и т. н. 31

Прокопий. De aedif.IV 1, 11-36. – Извори за старата история и география на Тракия и Македония, София,

1949, 434. 32

Дамянов Д., Н. Бояджиев. Средновековна крепост “Кальота” край Смолян. – Rhodopica, 1998, 1, 193-197;

Дамянов Д., Н. Бояджиев. Археологически проучвания на крепостта “Калето” в м. Турлук при гр. Смолян. –

АОР-2006, 2007, 279-282; Дамянов Д. Археолози разкриха тайните на Смолянската крепост “Калето”. – В.

Родопски вести, 2007, бр. 16, 4.

15

находки, сондажни и цялостни проучвания, сочат късната бронзова епоха като период на

постоянно заселване на този район. Намерената в землището на с. Могилица колективна находка

от каменни калъпи за отливане на сечива (ХІІІ-ХІ в. пр. Хр.), свидетелства за наличие на местна

работилница (ковачница) за производство и вероятно най-вече за ремонт на бронзови тесли,

клинове, ножове, нитове, токи и др. (Обр. 19).

Обр. 19. Каменни калъпи за отливане на бронзови предмети: Върхове на копия или свредла (горе вляво);

б. Тесли (горе вдясно); с. Ножове (долу вляво); а. Части от сбруя (долу вдясно) (Сн. Д. Дамянов).

Проучването на тракийското светилище на връх Ком (1569 м н. в.) при с. Сивино показа,

че то функционира без прекъсване през къснобронзовата, желязната и античната епоха (ХVІ в. пр.

Хр.- ІІ в. сл. Хр.).33

Красноречиво свидетелство за наличието на сравнително многобройно

население е и изграждането на двете византийски крепости-убежища през VІ в. – “Калето” при с.

Кошница (Обр. 20) и “Калето” край с. Могилица.34

В подкрепа на горе споменатото свидетелства и

проученият средновековен некропол югозападно от с. Арда (ХV-ХVІ в.).35

Следващият район, удобен за населено място се намира при днешното с. Момчиловци.

Находките, откривани тук (съхранявани в РИМ – Смолян и в музейната сбирка на Момчиловци)

датират от късната бронзова до средновековната епоха (ХVІ в. пр. Хр. – ХІV в. сл. Хр.). По билата

северно от селото е разположен могилен некропол (непроучен), а на връх “Св. Атанас” в

югозападния му край е регистрирано тракийско светилище от къснобронзовата и ранножелязната

33

Георгиева Р. Отчет за експедиция “Ком”-76. – Rhodopica, Smolyan, 1976, 1; Георгиева Р. Тракийско

селище на връх Ком в Централните Родопи. – Thracia Antiqua, 9, 65-80; Кисьов К. Скални светилища в

Родопите и Горнотракийската низина, представени с археологически материали и обекти от Смолянско и

Пловдивско. – Тракийска култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма,

Смолян, 1990, 64-74. 34

Киряков А. Две крепости по горното течение на р. Арда. – Rhodopica, 2002, 1-2, 492-497. 35

Дамянов Н. Средновековен некропол край с. Арда, Смолянско. – Rhodopica, 1999, 1, 91-100.

16

епоха ( ХVІ-ІХ в. пр. Хр.)36

. Многобройни са находките от Античността и Средновековието,

откривани в жилища и гробове при строителна и селскостопанска дейност в самото с.

Момчиловци.

Обр. 20. Изглед от северозапад към Проходната пещера и крепостта “Калето” при с. Кошница

(Сн. Д. Дамянов).

Между Централния и Източния трансродопски път, по трасето на свързващия ги локален

път, в района Пампорово – Рожен – Момчиловци, се намира могилният некропол при с. Проглед37

и м. Роженски ливади. Той датира от края на кънобронзовата и ранножелязната епоха (ХІV-VІ в.

пр. Хр.). Може да се предположи, че в този район са съществували малки, разпръснати населени

места (махали). Подобна е и ситуацията на юг в землищата на селата Левочево, Писаница и

Хасовица. Северно от с. Левочето (западно от с. Соколовци), на връх Сакарка (“Св. Никола”) се

намира тракийско светилище, функционирало от късната бронзова епоха до античността (ХVІ в.

пр. Хр. – ІV в. сл. Хр.), (Обр. 21).38

Този район, чрез локален път се свързвал със селището при

Обр. 21. Изглед от североизток към връх Сакар/”Св. Никола” (Сн. Д. Дамянов).

36

Датировката на светилището на връх “Св. Атанас” се базира на археологическия материал(фрагменти от

керамични съдове, събран от повърхността на терена от Д. Дамянов през 2007 г. Вероятно хронологическият

обхват на светилището е значително по-широк. 37

Дамянов Д. Тракийски могили в района на с. Проглед, Смолянска област. – Rhodopica, 2002, 1-2, 139-148. 38

Датировката се базира на събрания керамичен материал от иманярските изкопи на върха, при теренния

обход на Д. Дамянов и Н. Бояджиев (РИМ – Смолян) през 2003 г.

17

днешния квартал Устово на гр. Смолян, което е разположено на кръстопът. През него минава

Източният трансродопски път, локалният път към Централния трансродопски път на запад и към

селищата и крепостта при селата Градът и Подвис на изток. На север от кв. Устово, по трасето на

главния път, в района на селата стража и Орешица е разположен могилен некропол. Проучването

на две от надгробните могили (ХV-VІ в. пр. Хр.)39

, позволява твърдението, че трасето на Източния

път е познато и със сигурност ползвано още през късната бронзова епоха (Обр. 22).

Обр. 22. Кантаросовидна чашка от символичното погребение в Могила № 1 при с. Стража, общ. Смолян –

преди реставрация (Сн. Д. Дамянов).

Крепости

Крепостното строителство в Средните Родопи и в частност на територията на Община

Смолян датира от края на късната бронзова и началото на ранната желязна епоха ХІІ-ХІ в. пр.

Хр.40

То е резултат, както от възникването на постоянни селища, чиито жители се нуждаели от

надеждно укритие при военни действия, така и от необходимостта да бъдат отстоявани

новозавладяните територии от пришълци. Крепостите изграждани през желязната епоха, до

завладяването на Родопите от Римската империя през І в. представляват убежища без постоянни

жители. Те са изграждани в близост до населените места, по трудно достъпни, скалисти била и

върхове, чиито отвесни откоси са използвани наготово като крепостни стени (Обр. 23). Важна

предпоставка при избора на място за строеж е играело и наличието на строителен материал –

камъни и дървета. Градежът на стената се е изпълнявал с каменна зидария, от обработен, ломен и

необработен камък. Зидарията е двулицева, суха или със спойка от кал и пълнеж от необработени,

различни по големина камъни (Обр. 24). Тази техника на градеж не позволява изграждането на

високи стени, затова вероятно над каменния зид е била изграждана дървена ограда (палисада).

39

Дамянов Д. Тракийски могилен некропол при с. Стража, Смоланска община. – В. Родопски вести, 2007,

бр.17, 4. 40

Проучването на тракийската крепост-убежище при с. Страшимир, общ. Златоград, извършено през 2007 г.,

показа, че тя е изградена през ХІІ-ХІ в. пр. Хр. и съществува до Х в. пр.

18

Такъв е случаят със крепостта при с. Страшимир, където в каменния пълнеж по средата на зида

бяха намерени легла за отвесни греди с диаметър 0,20-0,25 м.41

Обр. 23. Изглед към пропастта, изпълняваща роля на стена, на тракийската крепост в м. Градище при с. Гела

(Сн. Д. Дамянов).

В близост до трасето на Западния трансродопски път се намират тракийските крепости: на

връх Кулята, Девинско; “Голямото Кале” в м. Градището, Боринско42

; “Хисарлъка” при гр.

41

Публикуването на резултатите от археологическите разкопки на тракийската крепост при с. Страшимир

предстои. 42

Кисьов К. Цит. съч.

19

Доспат43

. Край Централния път са разположени тракийските крепости: на Заградска чука

(“Заград”)44

, при с. Забърдо, общ. Чепеларе45

и в м. Градище при с. Гела, общ. Смолян. По

Източния трансродопски път, за сега е регистрирана само тракийската крепост “Зареница”,

югоизточно от с. Павелско, общ. Чепеларе.46

Обр. 24. Напречен разрез на иманярски изкоп, показващ техниката на градеж при западната стена на

крепостта при с. Гела (Сн. Д. Дамянов).

Тракийската крепост при с. Гела се намира в м. Градище (1841 м н. в.). Като източна стена

е използвана пропастта на скалистия гребен (Обр. 23). Западната стена е дълга около 90 м.

Максималната ширина на крепостта е 20-25 м. Ограденото пространство е тясно за изграждането

на постоянни жилища. Дебелината на крепостната стена е 1,90-2,10 м. Субструкцията й е

обособена с цокъл, широк 0,10-0,20 м. Външното лице на стената е гладко, без бойни кули. То е

съхранено до 2,20 м височина (Обр. 25).47

Крепостта “Зареница” е разположена на едноименния връх Зареница (1251 м н. в.), на

западния рид на Радюва планина, спускащ се към долината на Чепеларска река, източно от с.

Павелско. Подобно на крепостта при с. Гела, “Зареница” също използва скална пропаст като

източна стена, дължината на заградената площ е около 120 м, а ширината й – 15-20 м. Крепостната

стена има две правоъгълни кули. Тя е изградена от необработени камъни (Обр. 26), с изключение

на тези, изграждащи входа в югозападния й край.

Римската империя не строи крепости в Средните Родопи, тъй като планината, намирайки

се във вътрешността на държавата, през този период няма голямо военно-стратегическо значение.

Тракийските крепости са сравнително малко на брой. Вероятно, причината за това е използването

им от Византийската империя през VІ в., при изграждането на фортификационната система в

Родопите. Археологическите проучвания показват тракийско присъствие преди построяването на

43

Крепостта в м. Хисарлъка е била взривена при строителството на язовир Доспат, без да бъдат проведени

археологически разкопки.Деянова М. В. Найденова. Археологически проучвания при с. Доспат, Смолянски

окръг. – Родопски сборник, 1969, 2, 227-241;Петрова Н. Цит. съч. 44

Колев К. Тракийската крепост “Заград” край с. Забърдо, Смолянско. – ИМЮБ, 1987, 13, 71-97. 45

Тракийската крепост “Заград” се проучва през 2007 г. от екип на АМ – Пловдив. 46

Крепостта “Зареница не е проучвана чрез археологически разкопки. 47

Тракийската крепост при с. Гела е проучена само частично (сондажно).

20

Обр. 25. Изглед от югозапад на западната стена на тракийската крепост при с. Гела (Сн. Д. Дамянов).

Обр. 26. Детайл от външното лице на стената на тракийската крепост “Зареница” (Сн. Д. Дамянов).

21

крепостите при с. Беден, с. Подвис и гр. Рудозем.48

Целта на тази система е била да охранява

пътищата – главни и локални, да поддържа съобщенията по тях и да предоставя защита (убежище)

на местното население при военни действия, което от своя страна поддържало крепостите и

осигурявало военния гарнизон. Както вече споменах, строителството на родопските крепости е

резултат от отбранителната политика на Византийската империя, чиято военна мощ в

европейските й територии не е достатъчна, за да противостои на все по-честите, по-мащабни и

продължителни (с цел постоянно усядане– заселване в Родопите) нашествия на славянските

племена през VІ в. Цялата фортификационна система е била устроена за отбрана срещу

атакуващите северната граница на империята славяни, а също така и за отбрана на отделни

области. Стратегическото значение на Родопите по това време се определя от тяхното

местоположение, т. е. между двата главни пътя през Балканския полуостров към столицата на

империята – Константинопол: Централният път (Сингидунум-Константинопол) и Виа Егнация

(Драч-Константинопол).49

На територията на община Смолян са разположени мнозинството от византийските

крепости в Средните Родопи. Това разбира се е съвсем логично, като се има предвид, че тук

преминават два от трите трансродопски пътя с военно-тактическо и стратегическо значение за

Византийската империя. Крепостите по Централния път са четири: крепостта на връх Турлата

южно от с. Стикъл, “Калето” в м. Турлук, северно от Смолян, “Калето” – югоизточно от с.

Кошница и “Калето” – северозападно от с. Могилица. В близост до Източния трансродопски път

са изградени: крепостта в м. Градище при с. Подвис и крепостта при гр. Рудозем, в м. Кечи кая

(Обр. 27).

Обр. 27. Изглед на м. Кечи кая от север (Сн. Д. Дамянов).

48

Изводът за преизползването на тракийските крепости от Византийската империя е логичен, но въпреки

археологическите разкопки на трите обекта, за сега не е доказан категорично. Крепостите при с. Подвис и

гр. Рудозем се проучват през 2007 г. 49

Чолпанов Б. Родопската укрепителна система. – ИИВИ, 1991, 51, 239-276.

22

Въпреки, че са разположени на различни пътища и са доста отдалечени една от друга,

гореспоменатите военни крепости са изградени на места, които им осигуряват възможността да

контактуват визуално – директно или верижно и да си подават сигнали - чрез огнени и димни

знаци. Смолянската крепост например, има пряка видимост към “Подвис” и “Кечикая”. “Подвис”

също вижда “Кечикая”, а “Кечикая” гледа и на юг от Кайнадински рид, т. е. към крепостите по

Централния път – при с. Кошница и с. Могилица. От своя страна, крепостта на връх Турлата при с.

Стикъл директно комуникира на запад с Беденската крепост и Девинското градище, което е в

близост до Западния трансродопки път.

Обр. 28. Техника на градеж на стените: при “Калето” на с. Могилица (вляво);

б. при “Калето” на с. Кошница (вдясно) (Сн. Ат. Киряков).

Техниката на градеж е еднаква при всички крепости. Тя е двулицева зидария от

обработени и необработени камъни споени с бял хоросан, примесен в някои случаи със счукана

тухла, обединявана от пълнеж (емплектон), състоящ се от различни по големина необработени

камъни, споени с голямо количество хоросан (Обр. 28). Повечето крепости са с гладки стени, т. е.

без бойни кули (Обр. 29), с изключение на тези при с. Беден и с. Подвис, които имат квадратни

Обр. 29. План на разкритията на крепостта “Калето” в м. Турлук, край от гр. Смолян (Изработил: Ив. Саров).

23

крепостни кули пред входовете им.50

Втората обща черта крепостите в Средните Родопи, това е

сравнително малката им застроена площ и стръмният скален терен, които както при тракийските

крепости-убежища, не позволява израждането на цивилни сгради за повече хора. Трета прилика,

непозволяваща продължителния престой на много хора в тях, е липсата на собствен водоизточник

и водохранилища (щерни). Водата е носена отвън и съхранявана в сравнително големи глинени

съдове (питоси с вместимост около 50-60 литра) или в кожени мехове (Обр. 30). Липсата на

водохранилища показва, че всички крепости са строени бързо, ползвани са от малко хора в мирно

време и вероятно затова не са напълно съоръжени.

Обр. 30. Питоси и хромел (разкрити на място) в складовото помещение западно от главния вход на

крепостта “Калето” при гр. Смолян (Сн. Д. Дамянов).

След превземането на родопските крепости от славяните, византийската

фортификационната система рухва. През Времето от присъединяването на Средните Родопи към

Българското царство около средата на ІХ в. до връщането им в пределите на Византия в началото

на ХІ в., повечето крепостите не функционират. Ограничен брой от тях са възстановени и

използвани през ХІ-ХІІ в. Това са: Беденската, Смолянската крепост и “Подвис”. След

преминаването на Родопите отново в границите на Българското царство до завладяването им от

Османската империя в края на ХІV в. продължават да съществуват само крепостите при с. Беден,

с. Подвис и вероятно тази при гр. Девин.

Тракийски светилища

Светилищата на траките са местата, където според тях, се осъществява контакта между

земния – човешкия и небесния – божествения свят. От там те отправят молитвите си към боговете,

извършват жертвоприношения в тяхна чест или за омилостивяването им. Съвсем логично е в

планината светилищата да са разположени по-нависоко, т. е. на “върха на земята”, след който

50

Археологическите проучвания на крепостта при с. Кошница през 2011 г. разкриха бойна кула на западната

стена (б. а.).

24

нагоре следва небесния свят. Друга практика при избора на светилищно място е то да се намира в

центъра на територията, обитавана от дадена общност: семейство, род, родове, племе, племена.

През този център, обявен за “свещен”, минава оста, свързваща земята с небето, т. е. хората с

боговете. Всяка общност, малка или голяма, е подреждала своя земен свят и си е избирала “свой

център” на земята. Обикновено това са високи планински била, куполообразни или конусовидни

върхове или самотни, изявени сред околния терен скали (Обр. 9, 11, 20, 27 и 31). Светилищата в

Средните Родопи през късната каменно-медна (V-ІV хил. пр. Хр.), късната бронзова и желязната

епоха (ХVІ-І в. пр. Хр.) са без архитектура. Като храм вероятно е възприемано самото място –

високо, близо до небето и разположено в “Центъра на земята” (Axis mundi).

Обр. 31. Изглед на Сухия връх, северно от с. Беден (Сн. Д. Дамянов).

Следвайки реда на изброените вече населени райони в близост с трасетата на двата

трансродопски пътя и техните разклонения, преминаващи през общините Смолян, Девин и

Чепеларе, могат да бъдат назовани следните светилищни места. В землището на Беден това е

Сухият връх (1471,6 м н. в.), северно от селото, използван през каменно-медната (Обр. 32),

къснобронзовата (Обр. 33), желязната и античната епоха.51

За района Гела-Стойките, вероятните

светилищни върхове са: Турлата, южно от с. Стикъл, на който се намира и средновековната

крепост; Солийски връх, северно от с. Солища; и “Св. Врач”, южно от с. Стойките. В района на

“Стария Смолян” това най-вероятно е скалният масив на западния рид на м. Турлук52

(крепостта

“Калето” се намира на източния рид). Светилище с регионално значение вероятно е

функционирало на връх Ком, западно от с. Сивино, по трасето на Централния трансродопски път.

В близост до трасето на Източния трансродопски път са регистрирани светилищата: на връх “Св.

51

Дамянов Д., Н. Бояджиев. Археологически проучвания на Беденска крепост – Средни Родопи. – АОР-

2006, 2007, 276-279. 52

Доказателства за наличието на светилище на западния рид в м. Турлук, откриват Никола Дамянов и Петър

Маринов в подножието на скалния масив през 1989 г. Това са фрагменти от култови съдове от

къснобронзовата епоха. През 2006 г. Н. Дамянов прави теренен обход на местността и открива типичните за

скалните светилища ами и басейни – самостоятелни и свързани с каналчета, изсечени на скалните тераси.

25

Никола” в с. павелско; в м. Зареница, югоизточно от с. Павелско; на връх “Св. Атанас”, в с.

Момчиловци; на Поповица, северно от с. Стража; в м. Пазлак, западно от кв.Устово на гр. Смолян;

на Градището при с. Подвис53

, на връх Кечи кая при гр. Рудозем.

Обр. 32. Находки от късната каменно-медна епоха на Сухия връх при с. Беден: каменна тесла – лице и

профил (вляво); кремъчна пластина, фрагмент от дъговидно извит нож (вдясно) (Сн. Д. Дамянов).

Обр. 33. Керамична каничка от късната бронзова епоха (ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр.), намерена на Сухия връх при

с. Беден (Сн. Д. Дамянов).

53

Публикацията на резултатите от разкопките през 2007 г. предстои. Благодаря на Маргарита Ваклинова и

Николай Бояджиев за предоставената ми информация.

26

В случаите с по-големи и компактни населени места, понякога за светилище е избирано

могилообразно възвишение в центъра на селището, а също така и в близост до целебен извор. Тази

практика зачестява особено след превземането на Родопите от Римската империя, след което

местните тракийски племена започват да водят все по-уседнал живот, който довежда до

уплътняване на населените места и до увеличаване на населението в тях. Пример за това са

култовите комплекси в м. Могилата в гр. Смолян и в м. Долна Бартина при с. Барутин, в близост с

трасето на Западния трансродопски път. И на двете места през І-V в. вече функционират езически

култови сгради, върху чиито основи в последствие се изграждат християнските храмове (Обр. 34).

Обр. 34. Изглед от югоизток на култовия комплекс в м. Долна Бартина при с. Барутин, общ. Доспат

(Сн. В. Пелтеков).

Могилни некрополи

Тракийските могили погребения в Средните Родопи, подобно на светилищата, се

извършват също на изявени планински терени, с изглед по възможност във всички посоки. Най-

често могилните погребения са разположени по планинските била ограждащи някогашните

населени места. Като пример могат да бъдат посочени могилните некрополи в периферията, по

склоновете и билата на ридовете около населените места в районите: Гела – Солища –Стикъл –

Стойките, Момчиловци, Орешица и Стража на територията на община Смолян; Хвойна –

Павелско в общ. Чепеларе. Често могилите “съпровождат” трасето на древните пътищата. Така е

при могилните погребения, разположени по Източния трансродопски път от с. Павелско – на

север, до с. Стража – на юг.54

Погребалната практика, за насипването на надгробните могилни насипи (ХVІ в. пр. Хр.- ІV

в. сл. Хр.), подобно на избора на светилища, отразява: представата на траките за устройството на

земния и небесния свят; и вярата им в безсмъртието на човешката душа и преминаването й в

задгробния (божествения) свят. Насипването на надгробния насип във формата на могила,

54

Теренни обходи на Д. Дамянов и Н. Бояджиев - археолози от Регионален исторически музей Смолян.

27

представлява изграждането на “Високата планина”, през която минава “оста”, свързваща земята с

небето. От тази “планина” душата на мъртвия, по лесно ще осъществи контакт и ще премине в по-

горния свят – на безсмъртните. Самия процес на натрупването на надгробната могила, вероятно

олицетворява самото изпращане на човешката душа нагоре, през “центъра на земния свят”, т. е. по

земната ос (Axis mundi). Откриването на камъни от хромели в могилните насипи, свидетелства за

практиката, че всеки от погребващите донася свой камък за издигането на “Високата планина”.55

На територията на община Смолян надгробни могили са проучвани в землищата на с. Гела56

, с.

Солища, курорта Пампорово, м. Роженски ливади, с. Проглед57

и с. Стража58

. В тях са

регистрирани и двата начина на погребване – чрез трупополагане (инхумация) и чрез

трупоизгаряне (кремация). Не са рядкост случаите на употреба и на двата погребални обряда, при

които обаче първото погребение, в центъра на могилата, обикновено е извършено чрез

трупополагане, в каменно ложе, а допълнителните, в останалите части на могилата – чрез

кремация, като тленните останки на кремираните са поставяни в керамични урни. Често срещана е

практиката на преизползване на могилните насипи в по-късни епохи. Например в къснобронзовата

и ранножелязната епоха (ХVІ-VІ в. Пр. Хр.). Такъв е случаят с Могила № 1 от некропола при с.

Стража. 59

При тази погребална практика, по-късното, вторичното погребение се извършва

обикновено в склона на могилния насип и вследствие на това кръглата в план форма на могилата

става елипсовидна.

Съществена част от надгробните могили представляват символични погребения, без гроб в

тях, но със следи от обредни действия и гробни дарове в насипите им. Тези “празни” могили

(кенотафи) разкриват още по убедително представата на траките, населявали Родопите, за

наличието на задгробен живот, за безсмъртието на човешката душа и за необходимостта да бъде

“изпратена” тя в горния, небесния свят – на безсмъртните. Надгробната могила присъства в

погребалната практика не само на траките, но и на древните гърци в периода ХVІ в. пр. Хр.-ІV в.

сл. Хр. Тя свидетелства за близост в светогледа на тези две етнически общности, населявали

територията на Балканския полуостров, егейските острови и п-в Мала Азия. Тази близост намира

материален израз в съществуването на могилите без погребан индивид. Косвено тя е подсказана от

Омир в “Одисея”, при разказа за битка между траки и гърци:

“...киконите надвиха ахейците... Загинаха по шест хубаво въоръжени другари от всеки

кораб...От тук отплувахме нататък с опечалено сърце... Но двойно извитите кораби не потеглиха

напред, докато не извикахме три пъти всекиго от нещастните другари, които умряха на полето,

убити от киконите.”60

Като цяло археологическите проучвания на тракийските надгробни могили в Средните

Родопи и в частност на територията на община Смолян са недостатъчни и неравномерно

разпределени в териториално отношение. Усилената иманярска дейност през посредните 15

години доведе до почти стопроцентово унищожение на тези паметници на културата. В резултат

на това в Средните Родопи на практика няма незасегнати археологически комплекси, които при

проучване биха позволили обективна количествета интерпретация на гробния инвентар и

погребалните дарове в надгробните могили. Подобно е и положението и на плоските некрополи,

от които в рамките на община Смолян са проучени: този от ІІІ-ІІ в. пр. Хр., в м. Стойченско павле,

югозападно от с. Стойките; и средновековния некропол при с. Арда.

Днес, проученият изцяло манастирски комплекс в м. Могилата в гр. Смолян е временно

консервиран и покрит с пръст, за да не се руши. Проучванията на крепостта “Калето” показаха, че

Смолянската крепост е най-голямата и най-добре запазената от всички други крепости.

Археологически разкопки вече са проустановени, поради невъзможност да бъдат реставрирани и

консервирани разкритите структури и необходимостта от изсичане на гората, която заема

вътрешността на крепостта.

55 Дамянов Д. Тракийски могилен некропол при с. Стража, Смоланска община. – В. Родопски вести, 2007,

бр.17, 4. 56 Najdenova V. Цит. съч. 57 Дамянов Д. Тракийски могили в района на с. Проглед, Смолянска област. – Rhodopica, 2002, 1-2, 139-148. 58 Дамянов Д. Тракийски могилен некропол при с. Стража, Смоланска община. – В. Родопски вести, 2007,

бр.17, 4. 59

Дамянов Д. Пак там. 60

Омир. Одисея, ІХ, 39-66. – Извори за старата история на Тракия и Македония, София, 1949, 13.

28

Реставрацията, консервацията и социализацията на античните пътища, тракийските и

средновековните крепости, християнските храмове и гробните съоръжения са дейностите, които

довеждат до край проучването, опазването и популяризирането на всеки недвижим

археологически паметник. В този аспект нашата държава е длъжник на своето културно-

историческо наследство, чието научно и културно-историческо значение надхвърля националните

граници. Вероятният изход от тази ситуация е помощта от общност с по-големи възможности,

каквато например е Европейският съюз.