Fonologiq

VII. . ЕЗИКИОБЩЕСТВО РАЗВОЙИФУНКЦИОНИРАНЕНАЕЗИКА


1. .Езики общество) . .а Диференциацияна езика и интеграция на езиците Койне

Диференциация – ) а в резултатна разпад на относително ; ) еднородна езикова единица се образуват нови езикови единици б

? – 1) Как се стига до диференциация на езика териториална ( , ); 2) разединеност миграция разселване политическа

; 3) - ( , ); обособеност природно географска обособеност река планина4) ;културно обособяване

Интеграция – приближаване на диалектите или езиците един , към друг нивелиране натехните различия в процеса на

.обединяване в един език Конвергенция – , развитие на сходни черти в два или няколко езика

, независимо далите са родствени развиват се обикновено в ;следствие натериториална близост

Койне – ‘ ’, идва от гръцки общ диалект който се използва за основно средство на общуване вширок кръг от комуникативни

сфери в редовните социални контактимежду носители на . отделни диалекти или езици Койнетоможе да бъде градско или

.областно) . б Книжовният език като наддиалектнаформа на общонародния език

. .Узус и норма Диглосияo Книжовен език - ( , е кодифицирана тоест с правен юридически или

- ) , , квази правен статус разновидност на езика за разлика от наречията, , . . , диалектите говорите жаргона итн Това е езикова форма която се

, смята за правилна и коректна и затова е преподавана например в. . училищата Това е също високата и официална разновидност на езика

/ Книжовният литературният език са нормативни както по , .отношение на писмената така и на устната реч Книжовният език

може да бъде формиран на базата на конкретен диалект или . диалектна група Но дори и когато е базиран на един конкретен

, диалекттой не съвпада напълно с него тъй като постепенно се, обогатява разнообразява и доизгражда чрез думи отмеждународната

, , лексика думи от чужди езици както и думи от другите диалекти( основно чрез консолидирането им в книжовната норма през

). -литературната им употреба Тоест книжовният език придобива по / , голям лексикален състав от диалекта диалектите от които

, , произхожда особенотерминологичен и почти винаги книжовният , език има конкретни и постулирани граматични правила коитотрябва

.да се спазватo Узус и норма : ) – - а езикова норма съвкупност отнай устойчивите

, траиционни реализации на елементите на езиковата структура ; ) - подбрани и закрепени от обществената езикова практика б узус

.; ) : 1) общоприета употреба на думи и изрази в признаци на нормата; 2) / задължителна правилност решава се въз основа на критерии като

историческа езиковатрадиция и дали е съобразно с целта и условията /; 3) ; 4) на комуникация свързана е с естествената оценка

„ ”; 5) избирателност на нормативните решения двойна цедка – обективна страна на нормата въплътена във функционирането на

, – езика а субективната приемането и осъзнаването на нормата от ; ) – съответния езиков колектив г езикова норма в диалекта нормата е

- , , по малко осъзната има негативен характер в диалекта в книжовният

1


, -език има и положителен и отрицателен характер тя е по, - ;императивна по осъзната

o Диглосия – , езикова ситуация при която дветвърде различни разновидности на даден език са функционално допълващи се като

едната се употребява за писмени и представителни устни цели и .другата за обикновен разговор

) . в Териториална диференциацияна общонародния език Диалектен. , . континуум Изоглоса изоглосен сноп Възникване и утвърждаване на

. .лингвистичната география Типове атласи Териториална диференциация : съществуват разновидности на

, . , книжовния език вкл с лексикална система чието разпространение е- – по малко от разпространението на целокупния български език това са териториалните диалекти.

“ ( ) В диалектологията се използва понятието ареал граници на”. , . , разпространение Диалектите на всеки език вкл и на българския език

, , се определят отфакта че притежават особености които не са . характерни за цялататеритория на българския език Тези особености

, , се отнасят до фонетика морфология акцентна система ите са обект . на диалектологията Ниеще разгледаме само лексикалните

особености, . . , , , те думи названия съчетания от думи които в - , териториален план се употребяват на по малко пространство в

.сравнение с книжовния език: Например думата крак се употребява в цялата българскатеритория

( . пр , , , крак на човек крак на стол крак на маса крак на легло . .) – итн това . , , е общобългарска дума В западните говори обаче се употребява

названието нога ( , ноги нозе . .). - итн Това название има по малка територия на употреба оттериторията на целокупния български

.език . В крайните западни говори казват напр ручам . вм ям. Това също е

, , - лексикална особеност характерна за диалектите и има по малък .ареал на разпространение от разпространението на българския език

Диалектен континуум е съвкупност оттериториални диалекти в , . голяма географска област които плавно преливат един в друг Всеки

, диалект има свой ограничен район на разпространение имамалки разлики с диалектите в прилежащите райони и е разбираем за

. говорещите ги Разбираемосттамежду отдалечените диалекти . намалява с нарастване на разстояниетомежду географските райони

При достатъчно голяма област крайните диалектиможе да бъдат .неразбираеми един за друг

Изоглоса – , линията която очертава границатамежду дватипа. названия Изоглосен сноп – съвпадение или успоредно протичане на две

.или повече изоглоси Лингвистична география – картографско изображение на диалектните

. XIX XX . различия В края на и в началото на в с изучаване териториалното разпространение на отделните диалектни явления

, се установява че границите на отделните диалектни особености , обикновено не съвпадат една с друга че представата за диалекта като

, затворена географскиточно определена единица не отговаря на, , действителността че няма резки ясно очертани границимежду

, отделните диалекти а има граници самомежду отделните . диалектни особености Въз основа натия наблюдения и изводи се

, създава ново направление в диалектологията наречено л и н г в и ст и . 1876 ч н а г е о г р а ф и я През г Георг Венкер съставя атлас на Рейската

– “област Sprachatlas des Deutschen Reichs”. - . . По късноЖ Жилиерон и Е Едмон

2


„ ” (1902-1910). съставят Лингвистичен атлас на Франция Нотой не е . толкова подробен колкото атласът на Венкер Основнитему

: , , елементи са мрежа въпросник начин на събиране на материала( ), , ;транскрипция информатори картографиране

Типове атласи : => -/ ( . . );микро макроатласи МА Бородина=> ( . ): поколения атласи М Алипен I поколение – Атлас на национален език; II поколение – Регионален атлас; III поколение – Атлас на група родствени езици; IV поколение – Атлас на група неродствени езици.

) . г Социална диференциацияна езика Разграничениемежду . териториалнии социални диалекти Видове социални диалекти

( ): ( социолекти професионален говор ижаргон социолекти от , ( , ), ).арготичен тип групови говори сленг жаргон класовижаргони

.Разграничениемеждутериториални и социални диалекти социална диференциация: , съществува лексика чиято сфера на

– употреба се ограничава до отделни обществени групи социолекти , “ ”, Освентова към понятието съвременен български език в който се

отделят пасивен и активен речник порадитенденцията на развитие( ), , отмиране и навлизане на определени думи се употребяват и думи

- ( ), които също имат по малка употреба стеснена сфера на употреба но , , вече маркирана не порадитериториален признак а поради социума

. :който си служи стези думи Тук се обособяват дватипа лексика1) професионална лексика: , лексиката с която си служат

;занимаващите се с определена професия 2) Жаргони – , имат свои думи за неща които се назовават по някакъв

: ) : ( начин в КЕ а социални диалекти от арготичентип арго таен език на); ; ; ) декласираните тайни професионални говори детскитайни говори б

; ) ;груповижаргони в класовижаргони) ( ). . д Взаимодействие на езиците езиков контакт Билингвизъм

. , , . , Езикова интерференция Субстрат суперстрат адстрат Пиджин . . .креолски езици Езиков съюз Балканско езикознание

Билингвизъм – / / под двуезичие или билингвизъм разбираме владеенето и използването на два езика от даден индивид или

, езикова общност съвместнотофункциониране на две езикови . системи в говорното общуване От социално гледище се

: разграничаваттри основнитипа билингвизъм индивидуален – ( ) който е присъщна един или няколко несвързани помежду си

; членове на езиковата общност групов – характерен е за ( , представителите на дадена социална група класа професионален

, . .); колектив обединение според интересите итн масов – който е - присъщна цяла общност или на по голямата част от обществото

( 50%).повече от Езикова интерференция – взаимодействие на две езикови системи в

.условията на двуезичие , , Субстрат Суперстрат Адстрат : ) – ‘ ’ – а субстрат подслой

, ‘ ’ изместеният победеният език на автоктонното местно, , население разглеждан с оглед на влиянието което е оказал върху

, ; ) – ‘ ’ – езика победител наслоил се върху него б суперстрат надслой , , езикът на пришълците разглеждан с оглед на влиянието което е

, оказал върху езика на местнитежители в който след време се е; ) – ‘ ’ – разтворил в адстрат прислой няма етническа и езикова

;асимилация Пиджин - ( . business “ , ”) Пиджин езици от анг търговия бизнес се

, наричат помощни смесени езици които са възникнали на основата

3


на даден чужд език при съществено опростяване на неговите .правила и с добавка на елементи отнякакъв местен език

Креолски езици - Креолският език или само креолски са група от, езици възникнали при смесване на думи и изрази от съответен

. местен диалект и друг чужд език Езиков съюз – , употребява се по отношение на два или повече езика

, неродствени помежду им които в резултатна продължително , , съсъществуване на еднатеритория междутях има билингвизъм

, , субстрати суперстрати и адстратни развития се стига до конвергентно развитие и съответните езици развиват .конвергентни черти

4

Documents

Fonologiq