Embed Size (px)
Citation preview
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Евелина Варждийска
Анна Бешкова
Евелина Варджийска • Анна Бешкова
ISBN 978-954-01-3904-3
www.prosveta.bg ● www.e-uchebnik.bg
Цена 9,00 лв.
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Философия10. клас
Евелина Варджийска • Анна Бешкова
ПРОСВЕТАСофия
Евелина Петрова Иванова-ВарджийскаАнна Николова Бешкова
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯПО ФИЛОСОФИЯ ЗА 10. КЛАС
Редактор Георги ШарабовХудожник на графичния дизайн Бояна ПавловаХудожник на корицата Лало НиколовХудожник редактор Вихра ЯнчеваТехнически редактор Мариана ДимитроваКоректор Васил Койнарев
Българска. Издание I/2019 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 5,75. Изд. коли 7,45.Код 41014101323.
Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg
Печат „Алианс принт“ ЕООД – София
© Евелина Петрова Иванова-Варджийска, Анна Николова Бешкова, 2019 г.© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн, 2019 г.© Лало Николаев Николов – художник на корицата, 2019 г.© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.
ISBN 978–954–01–3904–3
3
СЪДЪРЖАНИЕВЪВЕДЕНИЕ .....................................................................................................................5
І. НОВИ МОМЕНТИ В ПРЕПОДАВАНЕТО НА ФИЛОСОФИЯ В 10. КЛАС .............................................................................61.1. Държавни образователни стандарти по философия ..........................................61.2. Учебна програма по философия за 10. клас .......................................................61.3. Преносими познавателни компетентности .........................................................8
ІІ. КАК ИНТЕРАКТИВНИЯТ УЧЕБНИК НА „ПРОСВЕТА“ УЛЕСНЯВА УЧИТЕЛИТЕ? .......................................................112.1. Структура и съдържание .....................................................................................112.2. Познавателни компетентности ............................................................................122.3. Интерактивност ....................................................................................................13
ІІІ. ПРИМЕРНО ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ...................................................15
ІV. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИДЕИ ЗА РАБОТА ПО ТЕМИ ...............................................................................261. Кои са началата на философското изследване? ....................................................262. Докъде стигнахме, накъде отиваме? Входно ниво ...............................................263. Мнения и истина .....................................................................................................274. Как се проверяват и аргументират твърдения? .....................................................285. Логиката като наука ................................................................................................286. Как разсъждаваме? ..................................................................................................297. Истина и валидност .................................................................................................318. Как да откриваме логическата форма? ..................................................................319. Термини ...................................................................................................................3210. Какъв е смисълът на термините? .........................................................................3311. Дефиниции .............................................................................................................3312. Как дефинираме термините? ................................................................................3413. Мнения и истина. Обобщение ..............................................................................3414. Какво научихме? Самостоятелна работа. Контрол и оценка .............................3415. Сложни твърдения .................................................................................................3516. Как определяме стойността на истинност на сложни твърдения? .....................3617. Условни и дизюнктивни аргументи .....................................................................3618. Как да правим дедуктивни заключения? ..............................................................3719. Дилеми ...................................................................................................................3820. Как разсъждаваме с дилеми? ................................................................................3921. Индукция ................................................................................................................3922. Как да прилагаме индуктивни методи? ................................................................3923. Доказателство и опровержение ............................................................................4024. Как да доказваме и опровергаваме? .....................................................................4025. Как се пише философско есе? Обобщение ..........................................................4126. Правила и грешки в аргументацията. Обобщение ..............................................4127. Какво научихме? Контрол и оценка. ...................................................................4128. Съществуването като философски проблем .......................................................4229. Можем ли да мислим за нищо? ............................................................................4330. Съществуващото и битието в ученията на Платон и Аристотел .......................43
4
31. Какво съществува наистина? ...............................................................................4532. Субстанциите и движението в света ....................................................................4533. Колко са субстанциите и каква е тяхната природа? ...........................................4634. Промените и необходимостта в света ..................................................................4635. Как съществуват пространството и времето? .....................................................4736. Бог като философски проблем .............................................................................4837. Вяра и разум ..........................................................................................................4838. Може ли да се докаже съществуването на Бог? .................................................4939. Какъв е светът според науката и религията? ......................................................4940. Какво е християнското разбиране за отношението между Бог и човека? ........5041. Какво научихме? Контрол и оценка ....................................................................5142. Проблеми на познанието ......................................................................................5143. Доколко можем да сме сигурни в това, което знаем? .........................................5244. Философски теории за познанието ......................................................................5245. Какви са методите на познание? ..........................................................................5346. Критика на познанието .........................................................................................5347. Възможно ли е обективно познание? ..................................................................5448. Човекът и обществото ..........................................................................................5449. Какво ни свързва с другите хора? ........................................................................5550. Власт ......................................................................................................................5551. Как езикът влияе върху човешките отношения? .................................................5752. Философско изследване на света, Бог, разума,
човека и обществото. Обобщение .......................................................................5753. Какво научихме? Контрол и оценка .....................................................................57 54. Общество и право .................................................................................................5855. Какво значи върховенството на закона? .............................................................5856. Право и справедливост .........................................................................................5957. Защо постъпваме справедливо? ...........................................................................5958. Права и задължения ..............................................................................................6059. Колко и какви са основните човешки права? ......................................................6160. Какво е държавата? ...............................................................................................6161. Теории за обществения договор ..........................................................................6162. Как гражданите могат да контролират спазването
на обществения договор? .....................................................................................6263. Форми на държавно управление ..........................................................................6264. Можем ли да живеем без държава? .....................................................................6365. Политиката – изкуство на реализма .....................................................................6466. Гражданско общество ...........................................................................................6567. Какво е толерантност? ..........................................................................................6668. Гражданско участие ..............................................................................................6669. Защо да бъдем активни граждани? .......................................................................6770. Каква е ролята на медиите в гражданското общество? ......................................6771. Какво научихме? Изходно ниво ...........................................................................6772. Политическа философия и философия на правото. Обобщение. ......................68
V. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ РЕСУРСИ ............................................68
VІ. 12 ПОЛЕЗНИ ПРИЛОЖЕНИЯ – ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТЕСТОВЕ, КИНОЗАДАЧИ, РАБОТНИ ЛИСТОВЕ ..............................................................69
5
ВЪВЕДЕНИЕУважаеми колеги,В 10. клас изучаването на философия ни среща с нови предизвикателства: (1) задъл-
бочаване на критическото мислене и аргументативните умения на учениците чрез зани-мания с логика; (2) придобиване на широка философска култура чрез запознаване със знакови проблеми, теории и представители на философската традиция; (3) свързване на философията с гражданското образование и актуалните проблеми на обществено-поли-тическия живот в страната ни.
Книгата за учителя по философия в 10. клас ще ви помогне да посрещнете по-леко и надяваме се, по-успешно тези нови предизвикателства.
И тази година се стремим чрез философското образование в училище да утвърждава-ме следните ценности:
• Свобода – да създаваме в часовете по философия свободно пространство за мисле-не и развитие;
•Независимост – да окуражаваме самостоятелното мислене на младите хора;•Диалог – да мислим и изследваме заедно, да учим един от друг;• Критическо мислене – да проверяваме и обосноваваме убежденията си, да се стре-
мим да мислим качествено и по правилата;• Интерактивност – да насърчаваме партньорски, субект – субектни отношения в
образователното взаимодействие, които дават възможност на учениците за активна и творческа изява и за развитие на класа като изследователска общност, в която учителят е отговорен за улесняване на процесите на учене и развитие;
• Обвързаност на философската проблематика с личния опит на учениците – да създаваме контекст, като споделяме и съпреживяваме опит, който да помогне на младите хора да разберат важността на философските въпроси и отговори за осмислянето на техния живот и на живота ни заедно. Да покажем, че философското познание може да ни помогне да се ориентираме по-добре в заобикалящата ни при-родна и социална реалност.
Екипът на издателство „Просвета“ работи всеотдайно по създаването на съвременен интерактивен учебник, подкрепящ учителите, които искат да преподават увлекателно и смислено философия в средното училище. Надяваме се с този проект да допринесем за растежа и развитието на младите хора като активни граждани, на училищата – като из-следващи общности, и за израстването на учителите по философия като професионали-сти.
Текстът е разработен, както следва:• Евелина Варджийска – въведение, раздел І, ІІ, ІІІ и V (Приложения), раздел ІV – ме-
тодически насоки към уроци: 1 – 4, 25 – 72;•Анна Бешкова – раздел ІV – методически насоки към уроци: 5 – 24.
6
І. НОВИ МОМЕНТИ В ПРЕПОДАВАНЕТО НА ФИЛОСОФИЯ В 10. КЛАС
1.1. ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ ПО ФИЛОСОФИЯФилософското образование в средното училище е насочено към постигане на две ос-
новни цели1: • придобиване на базова философска култура – познаване на исторически контек-
сти, утвърдени в традицията школи и направления и представителни философски теории;
• култивиране на самостоятелно, творческо и критическо мислене – разбиране и формулиране на проблеми, създаване и проверка на хипотези и възможни решения.
Уменията за критическо мислене може да бъде прилагани и в други области на при-родните и хуманитарните науки. Важно е да се разбира взаимовръзката между двете цели.
Целите на обучението по философия са формулирано в ДОС така:Чрез преподаването на философия в средното училище учениците получават подкре-
па за постигане на:• себепознание, ориентиране в ценностите и формиране на личните им възгледи и
убеждения;• цялостно познание за света и изследване на взаимовръзките между различните об-
ласти на природното и хуманитарното познание чрез запознаване с основни възгле-дите на философи със значим принос към съвременната култура, с основополагащи философски теории и методи;
• развитие като автономни личности, способни съзнателно и конструктивно да участ-ват като граждани в живота на общността.
Съдържателни областиДържавните образователни стандарти по философия2 предвиждат изучаването на
следните широки тематични области: себепознание, личност и общество, познание и реалност, критическо мислене и аргументация, основни познавателни и функционални компетентности.
1.2. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ФИЛОСОФИЯ ЗА 10. КЛАСПредметът философия се изучава 72 учебни часа в 10. клас.Учебната програма по философия за 10. клас се отличава със следните особености:• Насоченост към придобиване на философска култура – чрез представяне на основ-
ни проблеми, теории и представители на историческите епохи от развитието на фи-лософията и основни области на философско познание се цели подпомагането на ученика да изгради цялостен светоглед, холистична представа за света и мястото си
1 Бешкова, А. Принципи и методи в ДОС и Учебните програми по „Философия“ (VІІІ – Х клас) за първи гимназиален етап в: Д. Тодоров, В. Кънева, Д. Елчинов (съст.) Проблеми и перспективи на философското образование в България, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2018.
2 Публикувани като Приложение 10 към чл. 6, ал. 1, т. 10 на Наредба за общообразователната подготовка (Наредба 5 от 30.11.2015 г.).
7
в него, която да му помогне да интегрира знанията, придобити по другите предмети в училище и да достигне до обосновани лични убеждения и готовност за гражданско участие. Особен акцент е осъзнаването на взаимовръзката между философски идеи и постижения на съвременните науки, например физиката.
• Практически характер – изразява се в предвидения по-голям брой часове за уп-ражнения (45% или 32 учебни часа годишно) в сравнение с уроците за нови знания (40% или 29 учебни часа), както и в предложението за разнообразни дейности, кои-то учителите биха могли да осъществяват в клас или извън училище (виж таблицата в края на програмата).
• Ориентираност към компетентности – целите и очакваните резултати по всяка една от темите са формулирани като знания, умения и нагласи, които се основни градив-ни елементи на понятието за компетентност. Програмата предоставя много добри възможности за развитие на Ключовите компетентности за учене през целия живот3. Продължава развитието на преносими познавателни компетентности, върху които е работено в осми и девети клас.
• Гражданско образование – в края на програмата чрез теми от философия на правото и политиката се прави плавен преход към тематиката на гражданското образование, която ще се разгърне в детайли чрез обучението по новия предмет гражданско об-разование в 11. и 12. клас. Същевременно дори децата, които изберат да приклю-чат образованието си в 10. клас и няма да изучават гражданско образование като предмет, ще имат най-обща представа от ключови за живота на всеки гражданин понятия, като гражданско общество и гражданско участие.
Учебното съдържание обхваща четири тематични области: Познание и реалност; Личност и общество; Критическо мислене и аргументация и Основни познавател-ни и функционални компетентности. В учебната програма тези области са структу-рирани в основни теми и подтеми, в които се съчетават проблемният и историко-фило-софският подход.
Структурата на учебното съдържание по философия за 10. клас е представена в след-ната таблица:
І. Начала на философското познание
1. Преговор. 2. Философията като теория.
ІІ. Език и критическо мислене
1. Истина и валидност2. Значение и употреба на думите3. Основни методи на логиката4. Правила и грешки в аргументацията
ІІІ. Философското познание и реалността
1. Свят – теми от онтологията и акцент върху философията на Античността2. Човек и Бог – теми от философията на религията и акцент върху философията на Средновековието3. Разум, опит и знание – теми от теорията на познанието и акцент върху философията на Новото време4. Човекът и обществото – теми от социалната философия и акценти върху философията на ХІХ и ХХ в.
3 Срв. Европейска референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, приета с Препоръка на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 18 декември 2006 г. и Наредба за общообразователната подготовка (Наредба 5 от 30.11.2015 г.), чл.2, ал. 1, където към 8-те ключови компетентности е добавена и девета – умения за устойчиво развитие и здравословен начин на живот.
8
ІV. Политическа философия и философия на правото
1. Справедливост, закон, права и задължения2. Държава3. Гражданско общество
V. Основни познавателни и функционални компетентности
1. Анализ на текст2. Създаване на аналитичен текст (есе)3. Участие в дискусия4. Анализ на казус5. Работа по проект 6. Публично представяне
1.3. ПРЕНОСИМИ ПОЗНАВАТЕЛНИ КОМПТЕНТНОСТИОриентирането към компетентности е приоритет на образователната реформа и нор-
мативно изискване към преподаването на всички предмети4.Новата учебна програма по философия за 10. клас също включва отделна тематич-
на област на т.нар. основни познавателни и функционални компетентности, които представляват пример за преносими (трансверсални) компетентности. Те се изграждат по повод на философските съдържания, но са приложими в разнообразни други области от живота и познанието. Тези преносими компетентности се въвеждат първоначално в рамките на 2 до 4 учебни часа годишно и след това постоянно се упражняват чрез всички теми от програмата.
Според учебната програма за 10. клас очакваните резултати в овладяването на поз-навателните компетентности се надграждат спрямо постигнатото в 8. и 9. клас, както е показано в следващата таблица:
Постъпателност в развитието на познавателни компетентности според очакваните резултати в учебните програми по философия в 8. – 10. клас
компетентности 8. клас (36 ч.) 9. клас (36 ч.) 10. клас (72 ч.)
анализ на философ-ски текст
реконструира ар-гументацията на автора; оценява текста в истори-ко-философски или систематичен кон-текст
формулира проблем в текста; изразява обоснована лична позиция
формулира тезата на текста; оценява я от гледна точна на жизнения си опит
4 Наредба за общообразователната подготовка (Наредба 5 от 30.11.2015 г.), чл. 2, ал. 2 дефинира ключовите компетентности, като „съвкупност от знания, умения и отношения, необходими за личностното развитие на индивида през целия живот, за изграждане на активна гражданска позиция и участие в социалния живот…“, и вменява на всички предмети развитието на поне няколко от тези компетентности (чл. 3, ал. 2).
9
създаване на анали-тичен текст (фи-лософско есе)
ясна логико-аргумен-тативна структура (есе) – формулира проблем, изказва теза, аргументира се чрез прецизна употреба на фило-софски понятия; норма на българския книжовен език
създава кратък аналитичен текст с ясна структура; фор-мулира проблем и теза и я аргумен-тира предимно чрез примери и аргумен-ти от всекидневие-то и от личен опит
участие в дискусия прилага правилата на разумната дискусия
участва конструк-тивно в диалогично философско изследва-не (дебат)
формулира ясно и точно лична позиция, обосно-вава се, участва конструктивно в дискусия
анализ на казус предлага алтерна-тивни решения от гледна точка на раз-личните участници; прави аргументи-ран избор
анализира проб-лемна ситуация, формулира проблем или конфликт, аргументира лична позиция
10
разработване на проект
анализира проблем-на ситуация; фор-мулира цел, планира дейности и ресурси, управлява процеси
индивидуални и гру-пови проучвания; използва разноо-бразни информа-ционни източни-ци, постига и пред-ставя конкретни резултати
публично предста-вяне (презента-ционни умения)
активно, критично и творчески използ-ва информация и ИТ; борави с подхо-дящи риторични техники, поддържа гъвкав контакт с аудиторията
структурирано представя инфор-мация, спазва рег-ламент, използва различни средства и технологии за она-гледяване
Основна промяна в 10. клас е надграждането на компетентностите за работа с текст и създаване на есе с внимание към логико-аргументативната структура на текстовете и изискванията за качество на аргументацията. Запознаването с основите на логиката в началото на учебната година прави възможно това надграждане. Презентационните умения включват критична оценка на използваните източници на информация, риторич-ни насоки за контакт с аудиторията и гъвкаво представяне на първоначално планираната презентация.
Компетентностите за работа по проект и анализ на казус продължават да се развиват в рамките на вече познатите изисквания.
След като в 9. клас беше обърнато специално внимание на разглеждането на цялост-ната структура на философското есе като аналитичен текст, учебникът за 10. клас включва, освен съответното приложение, както до сега, и отделен урок, в който се об-ръща внимание върху анализ на аргументативната структура на есето. Така уче-ниците, които проявяват по-задълбочен интерес към философията и желаят да участват в извънкласни изяви, като националната олимпиада по философия, ще разполагат с всички необходими познания и умения за създаването на оригинални, изследователски и добре аргументирани философски есета. В книгата за учителя има специално приложение, кое-то изследва видовете есе според тяхната изследователска цел и дава възможност за ана-лиз на избрани образци – текстове, които разглеждат философски проблеми и същевре-менно се отличават с високи художествени качества.
11
ІІ. КАК ИНТЕРАКТИВНИЯТ УЧЕБНИК НА „ПРОСВЕТА“ УЛЕСНЯВА УЧИТЕЛИТЕ?
2.1. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕИнтерактивният учебник – така най-кратко бихме определили характера на този
учебник. Съчетаваме достъпно и интересно изложение на основни философски пробле-ми и теории с разнообразни възможности учениците сами, рационално и диалогично, да изследват области на философското познание, публичния живот и личния си опит. Учи-телят е техен партньор, който улеснява процесите на изследване и учене, като подбира най-подходящите за всеки клас или училище учебни дейности измежду многобройните предложения на авторите.
Изследователските въпроси в началото на всеки урок насочват вниманието на учениците към проблема и загатват посоките, в които философската традиция може да предложи плодотворни отговори. Тези въпроси могат да бъдат важен ориентир за учи-телите при планирането на целите на урока.
В този учебник ще откриете многобройни казуси, които са най-подходящият начин за развиване на съдната способност на учениците – умението им да откриват проявленията на общи проблеми в конкретни ситуации и да прилагат за разрешаването им изучените теории, понятия и „инструменти“ на философската традиция. Включени са и многоброй-ни задания за изследователски и граждански проекти, които развиват уменията за самостоятелно и групово учене и изследване и формират граждански ценности.
Запазена марка на проекта на „Просвета“ е и продължаващата тенденция за последо-вателно изследване на взаимовръзките между философия и киноизкуство чрез разнооб-разни кинозадачи върху стойностни филми, публикувани в учебника и книгата за учи-теля. Надграждаме естетическите познания, придобити в 9. клас, с разнообразни задачи за анализ на произведения на изкуството.
Учебният комплект на просвета по ФИЛОСОФИЯ за 10. клас съдържа:•учебник;• книга за учителя с приложения – включва схеми на логическата структура на уро-
ците за нови знания и допълнителни тестове, работни листове и задачи за анализ на филми по определени теми;
• електронни ресурси (електронна версия на учебника с много и интересни допълни-телни интерактивни задачи).
• Учебното съдържание е структурирано в четири основни теми, които следват структурата на учебната програма:
•Начала на философското познание •Език и критическо мислене •Философското познание и реалността •Политическа философия и философия на правото.Основните теми са отделени графично чрез разделна страница с цветно изображение
и изброяване на основни понятия и теми.
Видове уроциУчебникът съдържа 72 урочни единици, колкото са учебните часове и общият го-
дишен хорариум по предмета според учебния план за 10. клас. Съотношението между различните видове уроци напълно отговаря на препоръчаното в учебната програма: 29 урока са за нови знания, 32 – за упражнения, 6 – за контрол и проверка на знанията, и 5 –
12
за обобщение. Четирите вида уроци са с различно графично оформление, което улеснява ориентирането на учители и ученици в характера, целите и структурата им.
Заглавията на уроците за нови знания са формулирани като понятия. Заглавията на уроците за упражнения последователно са формулирани като въпроси – така допълни-телно се подчертава техният практически характер като набор от разнообразни дейности за философско изследване в класа като общност, или за самостоятелно философстване на учениците.
В началото авторите се обръщат с уводни думи към учениците, в които се поясняват целите и начинът на работа. Представени са и пиктограмите, с които са означени компе-тентностите, които ще се развиват чрез дейностите в отделните уроци. Пояснена е струк-турата на учебника и разпределението на видовете уроци. Представени са означенията за степента на трудност на практическите задачи.
Обособен е самостоятелен раздел „Приложения“ с описания на преносимите компе-тентности, които е предвидено да се развиват през учебната година. Начинът на работа с тези описания е пояснен по-подробно в следващата точка от изложението.
В края на учебника са посочени отговорите на задачите за самопроверка към уроците за нови знания, както и на някои практически задачи от уроците за упражнения.
Стилът на изложение е съобразен с възрастта на учениците. При написването на тек-стовете са използвани минимално количество специализирани термини, като авторите са се ориентирали спрямо изискванията на учебната програма. Направен е опит за съ-четаване на научната коректност при представянето на философските факти и теории с разбираем език на изложение, богат на конкретни примери от опита на гимназистите и от различни области на изкуството и културата. В уроците са включени схеми и инфогра-фики, които представят синтетично основни акценти и логиката на учебното съдържание. Предвидени са разнообразни дейности, които ангажират учениците както разсъдъчно, така и емоционално и творчески.
2.2. ПОЗНАВАТЕЛНИ КОМПЕТЕНТНОСТИАвторите на учебника изхождат от понятие за компетентност, което може да се резю-
мира като умело и уместно действие в определена ситуация. За да можем да действаме по този начин, са необходими знания, умения, нагласи, но и ценности, които предполагат това действие, както и навици (предразположения на характера), които благоприятстват принципите и ценностите на човека да стават видими в поведението му.
Ето защо в учебника се предлага широко разнообразие от дейности, които развиват различни компетентности. Всяка дейност от уроците за нови знания и упражнения е мар-кирана с пиктограма за съответната преносима компетентност, която се развива чрез нея. Така се помага на учениците осъзнато да развиват своите компетентности, а на учителите – съзнателно да планират постъпателното надграждане на компетентностите в отделните часове. Пиктограмите са обяснени в увода към учебника.
В специалния раздел „Приложения“ след съдържателните теми в учебника са помес-тени кратки описания и алгоритми за преносимите познавателни компетентности, които е предвидено да се развиват в часовете по философия:
•анализ на текст•създаване на аналитичен текст (есе)•участие в дискусия•анализ на казус•работа по проект
13
•публично представяне.Примерите в тези приложения са разработени към конкретни задачи от уроците. Може да въведете познавателните компетентности тогава, когато за пръв път в уроци-
те се появява подобна задача, или в друг момент, когато вие прецените, че е подходящо. В примерното годишно разпределение са предложени варианти на подходящи моменти за първоначалното въвеждане на преносимите познавателни компетентности. Описанията им в приложенията може да се използват като основа на уроци или моменти от уроци за първоначално въвеждане, както и като алгоритми насоки към учениците как да се справят самостоятелно с подобни типове задачи по всяко време на учебната година.
Освен характерните за обучението по философия, граждански и социални компетент-ности, в учебника са предвидени възможности за развитие и на следните Ключови ком-петентности за учене през целия живот:
• компетентности за изразяване на роден и чужд език – чрез включените разнообраз-ни философски и литературни текстове и изграждането на компетентностите за ана-лиз на текст и създаване на аналитичен текст;
• културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество – чрез разнообраз-ни задачи и творчески дейности за анализ на произведения на изкуството, вклю-чително кино и музика, и за изразяване на лични идеи със средствата на различни изкуства;
• дигитална компетентност и инициативност и предприемчивост – чрез разнообразни задачи за осъществяването на малки индивидуални или групови изследователски проекти, които развиват още и способности за решаване на проблеми, поемане на отговорност и работа в екип;
• умения за учене – чрез пиктограмите към учебните дейности и описанията на пре-носимите компетентности, които може да се ползват и самостоятелно като опорни точки от учениците, като по този начин се създават възможност за автономно и самостоятелно учене.
2.3. ИНТЕРАКТИВНОСТУроците за нови знания и упражнения са написани като инвариантна (непроменли-
ва) структура за изследване на съответните логически и философски проблеми в клас-ната стая, която учителят променя съобразно особеностите и интересите на своите ученици и спрямо конкретната учебна ситуация.
Всеки урок започва с конкретна практическа или творческа дейност, която актуа-лизира личен опит на учениците и го свързва с проблема, който ще бъде изследван в урока – анализ на интересен визуален материал, мисловен експеримент или история. Фокус на изследването са формулираните изследователски въпроси, които определят структурирането и подбора на съдържанието. Очакването е тези въпроси да мотивират учениците за философско изследване и да помогнат на учителите да се ориентират в це-лите на урока. Основният текст на урока или дейностите за упражнение са подбрани така, че да предоставят информацията, която е необходима на учениците, за да открият своите отговори на формулираните в началото въпроси.
Уроците за нови знания включват още обобщение, практически задачи за осмисля-не на придобитите знания и задачи да самопроверка, които дават възможност на учени-ците да установят до каква степен са постигнали целите на урока и са разбрали и усвоили основни моменти от учебното съдържание. Задачите са класифицирани според тяхната трудност и са разделени в три категории, графично обозначени със звезди – с една (за нормална трудност), с две звезди (за повишена трудност) или с три звезди (задачи за
14
особено заинтересовани ученици, които задачи изискват висока степен на самостоятелно мислене).
Някои уроци съдържат речник, който пояснява трудни понятия, непознати думи или понятия, които по преценка на авторите са включени допълнително в урока, но не са предвидени за усвояване според учебната програма. Речникът съдържа и информация на философи, които се въвеждат за пръв път и чието представяне не е основна част от съответния урок.
Планиране на уроцитеВсички уроци съдържат разнообразни дейности в достатъчен обем, който позволява
на учителя да преценява и подбира най-подходящите за своите ученици според техните интереси, моментно състояние и възможности за развитие. Уроците са написани така, че максимално да улеснят учителя в структурирането и планирането на смислена последо-вателност от дейности, така че учениците интерактивно да изследват съответните теми и проблеми. Същевременно учителят е този, който най-добре познава интересите, възмож-ностите и конкретното състояние на учениците си.
Активната работа с учебника предполага учителят да подбира, пропуска или добавя дейности така, че да приспособи оптимално уроците към своите ученици.
Това означава, че може да пропускате дейности, които не са интересни или смислени за вас и вашите ученици, да добавяте идеи от електронната версия, книгата за учителя или от други източници, така че да се получи оптимален сценарий за успешно учене на точно тази конкретна група ученици, с която вие работите в момента.
В годишното разпределение за по-добра ориентация на учителите в графата за бележ-ки е поместена следната информация – вида на урока, основни понятия според учебната програма и предложения.
15
ІІІ.
ПРИ
МЕ
РНО
ГО
ДИ
ШН
О Р
АЗП
РЕД
ЕЛ
ЕН
ИЕ
У
ТВ
ЪРД
ИЛ
Д
ирек
тор:
......
......
......
......
......
......
......
......
......
...
(Име
, фам
илия
, под
пис)
ГОД
ИШ
НО
ТЕМ
АТИ
ЧН
О Р
АЗП
РЕД
ЕЛЕН
ИЕ
по у
чебн
ия п
редм
ет ф
илос
офия
за 1
0. к
лас
ПЪ
РВИ
УЧ
ЕБ
ЕН
СРО
К –
18
седм
ици
X 2
час
а се
дмич
но =
36
часа
№
по
ред
Уче
бна
седм
ица
по р
ед
Тем
а на
уро
чнат
а ед
и-ни
ца
Оча
кван
и ре
зулт
ати
от о
буче
ниет
оМ
етод
и пр
и ра
бота
Бел
ежки
/ко
мен
тари
12
34
56
11
(сеп
т.)
1. К
ои с
а на
чала
та
на ф
илос
офск
ото
изсл
едва
не?
– Р
азби
ра у
дивл
ение
то и
съм
нени
ето
като
нач
ала
на т
еоре
тичн
ата
фило
софи
я.
– О
смис
ля с
итуа
ции
на у
дивл
ение
и с
ъм-
нени
е от
лич
ния
си о
пит.
рабо
та с
фил
ософ
ски
текс
т; у
част
ие в
дис
куси
я;
твор
ческ
и за
дачи
, изс
лед-
ване
на
очак
вани
ята
упра
жне
ние
удив
лени
е, с
ъмне
ние,
оп
ит
22.
Док
ъде
стиг
нах-
ме,
нак
ъде
отив
а-м
е? В
ходн
о ни
во
– Р
азби
ра с
пеци
фика
та н
а фи
лосо
фият
а ка
то ф
орма
на
раци
онал
ност
и н
аучн
о из
след
ване
.
Рабо
та с
тек
ст, а
нали
з на
казу
с, с
ъзда
ване
на
план
и
напи
сван
е на
кра
тък
ана-
лити
чен
текс
т;
Вхо
дно
ниво
– в
ър-
ху к
омпе
тент
ност
и,
не в
ърху
фак
ти
32
(сеп
т.)
3. М
нени
я и
исти
на –
Раз
бира
фил
ософ
скот
о по
знан
ие к
ато
крит
ичес
ко т
ърсе
не н
а ис
тина
та (С
окра
т).
– О
съзн
ава
знач
ение
то н
а фи
лосо
фска
та
теор
ия за
осм
исля
нето
на
свет
а и
жите
й-ск
ия с
и оп
ит.
Уча
стие
в д
иску
сия,
ан
ализ
на
худо
жест
вена
тв
орба
,
нови
зна
ния
– ис
-т
ина,
тео
рия
въве
ждан
е на
ком
пе-
тент
ност
уча
стие
в
диск
усия
44.
Как
се
пров
еря-
ват
и ар
гум
енти
рат
твър
дени
я?
– П
робл
емат
изир
а оп
реде
лена
тез
а на
съ
бесе
дник
а си
и п
роти
вопо
став
я св
ой
конт
раар
гуме
нт.
Уча
стие
в д
иску
сия,
ана
-ли
з на
казу
суп
раж
нени
е
16
12
34
56
53
(окт
.)5.
Лог
икат
а ка
то
наук
а –
Раз
бира
спе
цифи
ката
на
логи
ката
кат
о на
ука
за а
нали
з и о
ценк
а на
вал
идно
стта
на
арг
умен
ти.
– П
озна
ва х
арак
тери
стик
ите
на д
едук
-ти
внит
е и
инду
ктив
ните
арг
умен
ти.
Рабо
та с
тек
ст, у
част
ие в
ди
скус
ияН
ови
знан
ия –
ло-
гика
, арг
умен
т;
инду
кция
и д
едук
ция
66.
Как
раз
съж
да-
вам
е?–
Уме
е да
пра
ви п
рави
лни
изво
ди о
т не
-об
ходи
мо и
дос
татъ
чно
усло
вие.
ло
гиче
ски
зада
чиуп
раж
нени
е
74
(окт
.)7.
Ист
ина
и ва
лид-
ност
– Р
азби
ра в
ръзк
ата
межд
у ис
тина
и в
а-ли
днос
т.
– П
озна
ва о
снов
ните
лог
ичес
ки за
кони
.
Рабо
та с
тек
ст, п
исан
е на
ес
еН
ови
знан
ия –
ва-
лидн
ост
, лог
ичес
ки
зако
н8
8. К
ак д
а от
кри-
вам
е ло
гиче
скат
а ф
орм
а?
– Ра
злич
ава
аргу
мент
от
поре
дица
изк
аз-
вани
я, м
ежду
кои
то н
яма
форм
ално
– л
о-ги
ческ
а вр
ъзка
. –
Уме
е да
пра
ви п
рави
лни
изво
ди о
т не
-об
ходи
мо и
дос
татъ
чно
усло
вие.
Лог
ичес
ки за
дачи
Упр
ажне
ние
95
(окт
.)9.
Тер
мин
и–
Поз
нава
лог
ичес
ките
хар
акте
рист
ики
на
терм
инит
е (с
ъдър
жани
е и
обем
). Ра
бота
с т
екст
; уча
стие
в
диск
усия
;Н
ови
знан
ия –
т
ерми
н (п
онят
ие),
съдъ
ржан
ие и
обе
м10
10. К
акъв
е с
мис
ъ-лъ
т на
тер
мин
ите?
– П
озна
ва л
огич
ески
те х
арак
тери
стик
и на
те
рмин
ите
(съд
ържа
ние
и об
ем).
Рабо
та с
тек
ст, у
праж
не-
ния
упра
жне
ние
116
(окт
.)11
. Деф
иниц
ии –
Ана
лизи
ра р
азли
чнит
е уп
отре
би н
а ду
мите
в за
виси
мост
от
конт
екст
а (н
апр.
ем
отив
на и
ког
нити
вна
упот
реба
). –
Уме
е да
отк
рива
и к
онст
руир
а пр
авил
-ни
деф
иниц
ии н
а те
рмин
ите
чрез
при
лага
-не
на
техн
ики
и пр
авил
а за
деф
инир
ане.
–
Осъ
знав
а ва
жнос
тта
да с
е из
разя
ва
точн
о, я
сно
и не
двус
мисл
ено.
упра
жнен
ияН
ови
знан
ия –
зна-
чени
е, д
ефин
иция
1212
. Как
деф
инир
а-м
е те
рмин
ите?
– У
мее
да о
ткри
ва и
кон
стру
ира
прав
илни
де
фини
ции
на т
ерми
ните
чре
з при
лага
не
на т
ехни
ки и
пра
вила
за д
ефин
иран
е.
Рабо
та с
тек
ст, у
праж
не-
ния,
деб
ат, п
исан
е на
есе
Упр
ажне
ние
17
12
34
56
137
(ное
м.)
13. М
нени
я и
исти
-на
. Обо
бщен
ие –
Дав
а пр
имер
и за
при
чинн
и от
нош
ения
и
за о
тнош
ение
от
своб
ода.
–
Обо
бщен
ие в
ърху
съд
ържа
ниет
о и
ком-
пете
нтно
стит
е от
уро
к 3
– 12
.
раб
ота
с те
кст,
уча
стие
в
диск
усия
, доп
ълни
телн
и за
дачи
от
мина
ли у
роци
и
елек
трон
на в
ерси
я
обоб
щен
ие
1414
. Как
во н
аучи
х-м
е?П
рове
рка
на у
своя
ване
то н
а съ
държ
ание
-то
и к
омпе
тент
ност
ите
от у
рок
3 –
12.
Лог
ичес
ки за
дачи
, раб
ота
с те
кст,
пис
ане
на е
сеК
онтр
ол и
оце
нка
158
(ное
м.)
15. С
лож
ни т
вър-
дени
я–
Ана
лизи
ра с
трук
тура
та н
а ар
гуме
нтит
е.
Мис
лове
н ек
спер
имен
т,
учас
тие
в ди
скус
ия; а
на-
лизи
ране
на
казу
с
Нов
и зн
ания
–
слож
но т
върд
ение
, ло
гиче
ски
съю
зи и
вр
ъзки
1616
. Как
изч
исля
ва-
ме
слож
ни т
върд
е-ни
я?
– У
мее
да о
пред
еля
стой
ност
та п
о ис
тин-
ност
на
слож
ните
твъ
рден
ия.
Упр
ажне
ния,
раб
ота
с те
кст,
пис
ане
на е
сеуп
раж
нени
е
179
(ное
м.)
17. У
слов
ни и
ди-
зюнк
тивн
и ар
гу-
мен
ти
– П
озна
ва х
арак
тери
стик
ите
на д
едук
-ти
внит
е ар
гуме
нти.
–
Поз
нава
осн
овни
те д
едук
тивн
и ум
оза-
клю
чите
лни
схем
и.
Лог
ичес
ки за
дачи
Нов
и зн
ания
– у
с-ло
вни
и ди
зюнк
-т
ивни
арг
умен
ти,
мо
дус
поне
нс, м
одус
т
олен
с18
18. К
ак д
а пр
авим
де
дукт
ивни
зак
лю-
чени
я?
– У
мее
да о
ценя
ва в
алид
ност
та н
а де
дук-
тивн
ите
аргу
мент
и.
– У
мее
да п
рави
пра
вилн
и из
води
от
не-
обхо
димо
и д
оста
тъчн
о ус
лови
е.
Лог
ичес
ки за
дачи
, уча
стие
в
диск
усия
, раб
ота
с те
кст
Упр
ажне
ние
–
1910
(н
оем.
)19
. Дил
еми
– У
мее
да а
нали
зира
дил
еми.
Л
огич
ески
зада
чиН
ови
знан
ия –
ди-
лема
, вид
ове
диле
ми20
20. К
ак р
азсъ
жда
-ва
ме
с ди
лем
и?–
Уме
е да
ана
лизи
ра д
илем
и.
Упр
ажне
ни, а
нали
з на
казу
с,
упра
жне
ние
2111
(д
ек.)
21. И
ндук
ция
– Ра
злич
ава
попу
лярн
а и
науч
на и
ндук
ция.
– П
озна
ва м
етод
и на
нау
чнат
а ин
дукц
ия.
– П
озна
ва х
арак
тери
стик
ите
на и
ндук
тив-
ните
арг
умен
ти.
– П
озна
ва м
етод
ите н
а нау
чнат
а инд
укци
я.
Ана
лиз н
а ка
зус
Нов
и зн
ания
– и
н-ду
кция
, при
чин-
но-с
ледс
тве
нивр
ъзки
2. Книга за учителя по философия за 10. клас – Е. Варджийска и др.
18
12
34
56
– У
мее
да о
ценя
ва в
алид
ност
та н
а си
лата
на
инд
укти
внит
е ар
гуме
нти.
2222
. Как
да
прил
а-га
ме
инду
ктив
ни
мет
оди?
– У
мее
да п
рави
инд
укти
вно
силн
и из
во-
ди за
при
чинн
о-сл
едст
вени
връ
зки.
–
Оце
нява
важ
ност
та и
при
ложи
мост
та
на м
етод
ите
за л
огич
еско
изс
ледв
ане
за
ежед
невн
ия ж
ивот
и н
аучн
ите
теор
ии.
Упр
ажне
ния,
ана
лиз н
а ка
зус,
уча
стие
в д
иску
сия,
пи
сане
на
есе
Упр
ажне
ние
– ан
а-ло
гия
2312 (дек
.)23
. Док
азат
елст
во –
Поз
нава
осн
овни
стр
атег
ии за
арг
умен
-ти
ране
и т
ипов
ете
нефо
рмал
ни гр
ешки
. –
Уме
е да
фор
мули
ра п
робл
ем и
тез
а и
да о
ткри
ва и
ана
лизи
ра р
елев
антн
ата
ин-
форм
ация
. –
Уме
е да
раз
позн
ава
нефо
рмал
ните
ар-
гуме
нтни
забл
уди.
–
Осъ
знав
а ва
жнос
тта
на к
рити
ческ
ото
мисл
ене
за п
реод
оляв
ане
на к
онфл
икти
и
пост
иган
е на
съг
ласи
е.
Рабо
та с
тек
ст, у
праж
не-
ния
Нов
и зн
ания
– д
о-ка
зат
елст
во, т
еза,
ос
нова
ния,
неф
ор-
малн
а ар
гуме
нтна
за
блуд
а
2424
. Как
да
дока
з-ва
ме
и оп
рове
рга-
вам
е?
– У
мее
да р
азпо
знав
а не
форм
ални
те а
р-гу
мент
ни за
блуд
и.У
праж
нени
ене
фор
малн
а ар
гу-
мент
на за
блуд
а
2513
(д
ек.)
25. К
ак с
е пи
ше
фил
ософ
ско
есе?
– П
озна
ва о
собе
ност
ите
на ф
илос
офск
ото
есе.
– У
мее
да а
нали
зира
арг
умен
тати
внат
а ст
рукт
ура
на ф
илос
офск
о ес
е.
Рабо
та с
тек
ст, п
исан
е на
ес
еоб
общ
ение
въве
ждан
е/на
дгра
ж-да
не н
а ко
мпет
ент-
ност
и пи
сане
на
анал
итич
ен т
екст
(е
се)
2626
. Пра
вила
и
греш
ки в
арг
умен
-та
цият
а. О
бобщ
е-ни
е
– О
бобщ
ение
вър
ху с
ъдър
жани
ето
и ко
м-пе
тент
ност
ите
от у
рок
15 –
24.
Уча
стие
в д
иску
сия,
до-
пълн
ител
ни за
дачи
от
ми-
нали
уро
ци и
еле
ктро
нна
верс
ия
обоб
щен
ие
19
12
34
56
2714 (ян.
)27
. Как
во н
аучи
х-м
е?–
Про
верк
а на
усв
оява
нето
на
съдъ
ржа-
ниет
о и
комп
етен
тнос
тите
от у
рок
15 –
24.
Тест
, раб
ота
с те
кст,
пис
а-не
на
есе
Кон
трол
и о
ценк
а
2828
. Същ
еств
уван
е-то
кат
о ф
илос
оф-
ски
проб
лем
– Р
азби
ра с
мисъ
ла н
а по
став
янет
о на
пр
обле
ма за
при
нцип
ите
на с
ъщес
твув
а-щ
ото.
–
Осъ
знав
а зн
ачен
ието
на
фило
софс
ките
те
ории
за ф
орми
ране
на
цяло
стно
поз
на-
ние
за с
вета
.
Уча
стие
в д
иску
сия,
ана
-ли
з на
казу
с, р
абот
а по
пр
оект
Нов
и зн
ания
– б
и-ти
е, с
ъщес
твув
ащо,
св
ят, м
етаф
изик
а,
явле
ние,
същ
ност
, он
толо
гия
2915 (ян.
)29
. Мож
ем л
и да
м
исли
м з
а ни
що?
– Ра
збир
а см
исъл
а на
пос
тавя
нето
на
проб
лема
за п
ринц
ипит
е на
същ
еств
ува-
щот
о.
Уча
стие
в д
иску
сия,
про
-ек
т, а
нали
з на
текс
тУ
праж
нени
е –
на-
тур
фил
ософ
ия, п
ър-
вопр
ичин
и30
30. С
ъщес
твув
ащо-
то и
бит
ието
в у
че-
ният
а на
Пла
тон
и А
рист
отел
– П
озна
ва а
нтич
ното
раз
бира
не за
све
та
като
кос
мос
и пр
инци
пите
на
осми
слян
е-то
на
свет
а в
нату
рфил
ософ
ията
и ф
ило-
софи
ята
на П
лато
н и
Ари
стот
ел.
през
ента
ция
Нов
и зн
ания
– и
дея,
ма
тери
я и
форм
а,
прич
ина
3116 (ян.
)31
. Как
во с
ъщес
т-ву
ва н
аист
ина?
– П
озна
ва а
нтич
ното
раз
бира
не за
све
та
като
кос
мос
и пр
инци
пите
на
осми
слян
е-то
на
свет
а в
нату
рфил
ософ
ията
и ф
ило-
софи
ята
на П
лато
н и
Ари
стот
ел.
Рабо
та с
тек
ст –
Мит
ът за
пе
щер
ата,
уча
стие
в д
ис-
куси
я, п
роек
т, а
нали
з на
худо
жест
вена
тво
рба
упра
жне
ние
3232
. Суб
стан
циит
е и
движ
ение
то в
све
та–
Поз
нава
мод
ели
за о
бясн
ение
на
свет
а пр
ез Н
овот
о вр
еме
чрез
пон
ятия
та с
уб-
стан
ция
и дв
ижен
ие.
Уча
стие
в д
иску
сия,
раб
о-та
по
прое
ктН
ови
знан
ия –
суб
-ст
анци
я, д
юна
мис
(сил
а)33
17 (ян.
)33
. Кол
ко с
а су
б-ст
анци
ите
и ка
ква
е тя
хнат
а пр
ирод
а?
– С
равн
ява
знач
ения
та н
а фи
лосо
фски
те
кате
гори
и и
поня
тият
а от
при
родо
-ма-
тема
тиче
скит
е на
уки
(нап
р. с
ила,
тял
о,
прич
ина)
.
Уча
стие
в д
иску
сия,
раб
о-та
по
прое
кт, п
резе
нтац
ияУ
праж
нени
е –
мо-
низъ
м, д
уали
зъм,
пл
урал
изъм
3434
. Про
мен
ите
и не
обхо
дим
остт
а в
свет
а
– П
рави
съп
оста
вки
и ан
алог
ии м
ежду
фи
лосо
фски
те т
еори
и за
све
та и
при
ро-
до-м
атем
атич
ески
те зн
ания
за с
вета
. –
Осъ
знав
а зн
ачен
ието
на
фило
софс
ките
те
ории
за ф
орми
ране
на
цяло
стно
поз
на-
ние
за с
вета
.
Уча
стие
в д
иску
сия,
ана
-ли
з на
казу
сН
ови
знан
ия –
не-
обхо
димо
ст (д
етер
-ми
низъ
м) и
слу
чай-
ност
20
12
34
56
3518
(фев
р.)
35. К
ак с
ъщес
тву-
ват
прос
тран
ство
то
и вр
емет
о?
– П
озна
ва м
одел
и за
обя
снен
ие н
а св
ета
през
Нов
ото
врем
е чр
ез п
онят
ията
суб
-ст
анци
я, в
реме
и п
рост
ранс
тво.
.. –
Пра
ви с
ъпос
тавк
и и
анал
огии
меж
ду
фило
софс
ките
тео
рии
за с
вета
и п
риро
-до
-мат
емат
ичес
ките
знан
ия за
све
та.
Рабо
та с
тек
ст, у
част
ие в
ди
скус
ия, р
абот
а по
про
-ек
т, п
исан
е на
есе
(ана
лиз
на ф
илм)
Упр
ажне
ние
– пр
ос-
тра
нст
во и
вре
ме
3636
. Бог
кат
о ф
ило-
соф
ски
проб
лем
– П
озна
ва х
рист
иянс
ката
фил
ософ
ия п
рез
Сре
днов
еков
ието
кат
о пр
еход
от
косм
о-ло
гизм
а на
Ант
ично
стта
към
раз
бира
нето
на
све
та ч
рез о
тнош
ение
то ч
овек
– Б
ог.
Ана
лиз н
а ху
доже
стве
на
твор
ба, р
абот
а с
текс
т,
учас
тие
в ди
скус
ия, а
на-
лиз н
а ка
зус
Нов
и зн
ания
– Б
ог,
деми
ург,
Лич
ност
ВТ
ОРИ
УЧ
ЕБ
ЕН
СРО
К −
18
седм
ици
X 2
час
а се
дмич
но =
36
часа
№
по
ред
Уче
бна
седм
ица
по р
ед
Тем
а на
уро
чнат
а ед
иниц
а О
чакв
ани
резу
лтат
и от
обу
чени
ето
Мет
оди
за р
абот
аБ
ележ
ки/
ком
ента
ри
12
34
56
3719
(фев
р.)
37. В
яра
и ра
зум
– Ра
збир
а ро
лята
на
вяра
та и
раз
ума
в по
-зн
ание
то.
Уча
стие
в д
иску
сия,
раб
о-та
с т
екст
, фил
м, п
исан
е на
есе
Нов
и зн
ания
– в
яра,
ра
зум,
сре
днов
еков
-на
фил
ософ
ия38
38. М
оже
ли д
а се
до
каж
е съ
щес
тву-
ване
то н
а Б
ога?
– Д
ава
прим
ери
за и
рек
онст
руир
а по
знат
и от
ист
ория
та н
а фи
лосо
фият
а до
каза
тел-
ства
за с
ъщес
твув
анет
о на
Бог
.
Уча
стие
в д
иску
сия,
раб
о-та
с т
екст
, пис
ане
на е
сеуп
раж
нени
е
3920
(фев
р.)
39. К
акъв
е с
ветъ
т сп
оред
нау
ката
и
рели
гият
а?
– С
равн
ява
рели
гиоз
ния
и на
учни
я въ
згле
д за
све
та и
чов
ека.
–
Оце
нява
фил
ософ
скот
о зн
ачен
ие н
а ид
е-ят
а за
Бог
за о
смис
ляне
на
свет
а и
собс
тве-
ното
бъд
еще.
Рабо
та с
тек
ст, а
нали
з на
казу
с, у
част
ие в
дис
куси
я,
създ
аван
е на
тек
ст (е
се)
Упр
ажне
ние
– вр
е-ме
и в
ечно
ст
21
12
34
56
4040
. Как
во е
хри
с-ти
янск
ото
разб
и-ра
не з
а от
нош
е-ни
ето
меж
ду Б
ог и
чо
века
?
– Р
азби
ра х
рист
иянс
кия
възг
лед
за с
ми-
съла
на
чове
шки
я жи
вот
като
над
ежда
за
спас
ение
във
веч
ност
та.
– О
смис
ля р
олят
а на
рел
игия
та за
фор
ми-
ране
на
личн
ия с
вето
глед
.
Ана
лиз н
а ху
доже
стве
на
твор
ба, у
част
ие в
дис
ку-
сия,
раб
ота
с фи
лосо
фски
и
худо
жест
вен
текс
т, р
а-бо
та п
о пр
оект
, фил
м
Упр
ажне
ние
– сп
а-се
ние
4121
(фев
р.)
41. К
акво
нау
чи-
хме?
– П
рове
рка
на у
своя
ване
то н
а съ
държ
ание
-то
и к
омпе
тент
ност
ите
от у
рок
28 –
40
Тест
, раб
ота
с те
кст,
съз
-да
ване
на
есе
Кон
трол
и о
ценк
а
4242
. Про
блем
и на
по
знан
ието
– Р
азгр
анич
ава
твър
дени
я, о
снов
ани
на
опит
а, и
твъ
рден
ия, о
снов
ани
на р
ацио
нал-
ни п
ринц
ипи.
–
Ана
лизи
ра о
снов
ания
та н
а со
бств
енот
о си
мис
лене
.
Уча
стие
в д
иску
сия,
про
-ек
тН
ови
знан
ия –
раз
-ум
4322
(мар
т)43
. Док
олко
мо-
жем
да
сме
сигу
р-ни
в т
ова,
кое
то
знае
м?
– За
позн
ат е
с м
етод
ичес
кото
съм
нени
е на
Д
екар
т.Ра
бота
с т
екст
, уча
стие
в
диск
усия
Упр
ажне
ние
– ск
еп-
тиц
изъм
4444
. Фил
ософ
ски
теор
ии з
а по
зна-
ниет
о
– П
рояв
ява
нагл
аса
за к
рити
чно
отно
шен
ие
към
проб
лема
за п
роиз
хода
и в
алид
ност
та
на п
озна
ниет
о.
– Ра
згра
нича
ва е
мпир
изъм
(Лок
) от
раци
о-на
лизъ
м (Д
екар
т).
Уча
стие
в д
иску
сия
Нов
и зн
ания
– е
м-пи
ризъ
м, р
ацио
на-
лизъ
м
4523
(мар
т)45
. Как
ви с
а м
ето-
дите
на
позн
ание
?–
Осъ
знав
а зн
ачен
ието
на
мето
да за
отк
ри-
ване
и д
оказ
ване
на
исти
ната
. У
част
ие в
дис
куси
я, р
а-бо
та с
фил
ософ
ски
текс
т (Д
екар
т, Б
ейкъ
н)
Упр
ажне
ние
– ме
-т
од, и
ндук
ция,
дед
у-кц
ия, е
кспе
риме
нта-
лен
мет
од46
46. К
рити
ка н
а по
знан
ието
– П
рояв
ява
нагл
аса
за к
рити
чно
отно
ше-
ние
към
проб
лема
за п
роиз
хода
и в
алид
-но
стта
на
позн
ание
то.
– П
озна
ва р
ешен
ието
на
Кан
т на
спо
ра
емпи
ризъ
м –
раци
онал
изъм
.
Уча
стие
в д
иску
сия
Нов
и зн
ания
22
12
34
56
4724
(мар
т)47
. Въз
мож
но л
и е
обек
тивн
о по
зна-
ние?
– П
озна
ва р
ешен
ието
на
Кан
т на
спо
ра
емпи
ризъ
м –
раци
онал
изъм
.У
част
ие в
дис
куси
я, р
або-
та с
тек
ст, п
роек
тУ
праж
нени
е –
копе
рник
анск
и об
-ра
т48
48. Ч
овек
ът и
об-
щес
твот
о –
Поз
нава
въз
глед
и за
чов
ека
като
лич
ност
и
чове
ка к
ато
общ
еств
ено
същ
еств
о (А
ри-
стот
ел, М
аркс
, Ниц
ше,
Сар
тър)
. –
Раз
бира
про
мени
те в
лич
ното
и о
бщес
т-ве
но с
ъщес
твув
ане
в ис
тори
ческ
и ко
нтек
ст
и ос
обен
о фу
ндам
ента
лнит
е из
мене
ния
в съ
врем
енни
я гл
обал
ен с
вят.
–
Мож
е да
отк
рива
мех
аниз
ми за
„бя
гств
о от
сво
бода
та“
(Е. Ф
ром)
и п
рояв
и на
кон
-фо
рмиз
ъм.
Уча
стие
в д
иску
сия,
ан
ализ
на
худо
жест
вена
тв
орба
Нов
и зн
ания
– и
н-ди
виду
ализ
ъм, к
о-ле
ктив
изъм
, свр
ъх-
чове
к, е
кзис
тен
ция,
ко
нфор
мизъ
м
4925
(мар
т)49
. Как
во н
и св
ързв
а ед
ин с
др
уг?
– Р
азгр
анич
ава
личн
остн
и и
соци
ални
ас-
пект
и в
своя
та и
дент
ично
ст.
– О
ценя
ва зн
ачен
ието
на
взаи
мовр
ъзка
та
межд
у ли
чнос
тта
и об
щес
твот
о за
тях
ното
ра
звит
ие.
Уча
стие
в д
иску
сия,
ана
-ли
з на
филм
, раб
ота
с те
кст,
съз
дава
не н
а ес
е
Упр
ажне
ние
– об
щ-
ност
5050
. Вла
ст –
Раз
позн
ава
разл
ични
фор
ми н
а ос
ъщес
т-вя
ване
на
влас
тта
(нап
р. ч
рез п
олит
ичес
ки
и мо
ралн
и но
рми,
чре
з ези
ка, ч
рез т
ялот
о).
– Ра
згра
нича
ва и
дав
а пр
имер
и за
отн
оше-
ния
на в
ласт
.
Ана
лиз н
а ка
зус,
уча
стие
в
диск
усия
, фил
мова
зада
ча,
учас
тие
в пр
оект
, съз
дава
-не
на
есе
Нов
и зн
ания
–
влас
т
5126
(апр
ил)
51. К
ак е
зикъ
т вл
ияе
върх
у чо
-ве
шки
те о
тнош
е-ни
я?
– Ра
згра
нича
ва и
дав
а пр
имер
и за
отн
оше-
ния
на в
ласт
в е
зика
.У
част
ие в
дис
куси
я, р
або-
та с
фил
ософ
ски,
ана
лиз
на к
азус
, раб
ота
по п
ро-
ект,
съз
дава
не н
а ес
е
Упр
ажне
ние
–
5252
. Фил
ософ
ско
из-
след
ване
на
свет
а,
бога
, раз
ума,
чов
е-ка
и о
бщес
твот
о
– О
бобщ
ение
вър
ху с
ъдър
жани
ето
и ко
м-пе
тент
ност
ите
от у
рок
28 –
51.
Уча
стие
в д
иску
сия,
до-
пълн
ител
ни за
дачи
от
ми-
нали
уро
ци и
еле
ктро
нна
верс
ия
Обо
бщен
ие –
23
12
34
56
5327
(апр
ил)
53. К
акво
нау
чих-
ме?
Про
верк
а на
усв
оява
нето
на
съдъ
ржан
ието
и
комп
етен
тнос
тите
от
урок
42
– 51
реш
аван
е на
тес
т, а
нали
з на
фил
ософ
ски
текс
т, с
ъз-
дава
не н
а ес
е
Кон
трол
и о
ценк
а –
5454
. Общ
еств
о и
прав
о–
Поз
нава
пра
внат
а но
рма
и не
йнит
е ос
-но
вни
видо
ве.
– Р
азли
чава
пра
вни
от м
орал
ни н
орми
.
Ана
лиз н
а те
кст,
про
ект
Нов
и зн
ания
–
прав
на н
орма
, зак
он
5528
(апр
ил)
55. К
акво
зна
чи
върх
овен
ство
на
зако
на?
– О
ценя
ва зн
ачен
ието
на
прин
ципа
за р
а-ве
нств
ото
пред
зако
на.
Ана
лиз н
а те
кст
– К
он-
стит
уция
на
Р Бъ
лгар
ия;
учас
тие
в ди
скус
ия, р
або-
та п
о пр
оект
Упр
ажне
ние
–
5656
. Пра
во и
спр
а-ве
длив
ост
– П
озна
ва о
снов
ни к
онце
пции
за с
прав
ед-
ливо
стта
и за
кони
те (П
лато
н, А
рист
отел
, Д
жон
Ролс
).
Ана
лиз н
а те
кст
Нов
и зн
ания
–
спра
ведл
ивос
т
5729 (май
)57
. Защ
о по
стъп
ва-
ме
спра
ведл
иво?
– А
нали
зира
каз
уси,
свъ
рзан
и с
проб
лема
-ти
чнос
тта
на р
азли
чни
форм
и на
спр
авед
-ли
вост
.
Ана
лиз н
а ка
зус,
раб
ота
по
прое
кт, у
част
ие в
дис
куси
яУ
праж
нени
е – л
егал
-но
ст и
лег
итим
ност
5858
. Пра
ва и
зад
ъл-
жен
ия–
Разб
ира
връз
ката
меж
ду и
ндив
идуа
лнит
е пр
ава
и ле
гити
мнит
е фо
рми
на за
дълж
ения
. А
нали
з на
текс
тН
ови
знан
ия –
пра
-ва
, зад
ълж
ения
5930 (май
)59
. Кол
ко и
как
ви
са о
снов
ните
чо-
веш
ки п
рава
?
– Ра
збир
а вр
ъзка
та м
ежду
инд
ивид
уалн
ите
прав
а и
леги
тимн
ите
форм
и на
задъ
лжен
ия.
Ана
лиз н
а те
кст
– В
сеоб
-щ
а де
клар
ация
за п
рава
та
на ч
овек
а, а
нали
з на
каз-
ус, у
част
ие в
дис
куси
я и
в пр
оект
Упр
ажне
ние
– ос
новн
и чо
веш
ки
прав
а
6060
. Как
ва е
дър
жа-
вата
?–
Поз
нава
въз
глед
ите
на А
рист
отел
и П
ла-
тон
за д
ържа
вата
. Ра
бота
с т
екст
, уча
стие
в
диск
усия
, ана
лиз н
а ка
зус,
съ
здав
ане
на е
се
Упр
ажне
ние
– дъ
р-ж
ава
6131 (май
)61
. Тео
рии
за о
б-щ
еств
ения
дог
овор
– П
озна
ва в
ъзгл
едит
е на
Том
ас Х
обс,
Д
жон
Лок
и Ж
ан-Ж
ак Р
усо
за о
бщес
твен
ия
дого
вор.
Рабо
та с
тек
ст, у
част
ие в
ди
скус
ия и
про
ект,
фил
мо-
ва за
дача
Нов
и зн
ания
– о
б-щ
ест
вен
дого
вор
24
12
34
56
6262
. Как
гра
жда
-ни
те м
огат
да
конт
роли
рат
спаз
-ва
нето
на
общ
ест-
вени
я до
гово
р?
– Ра
збир
а см
исъл
а на
иде
ята
за р
азде
лени
е на
вла
стит
е в
прав
оват
а дъ
ржав
а.
Рабо
та с
тек
ст, у
част
ие в
ди
скус
ия, а
нали
з на
казу
с,
учас
тие
в пр
оект
, съз
дава
-не
на
есе
Упр
ажне
ние
– ра
з-де
лени
е на
вла
сти-
те
6332 (май
)63
. Фор
ми
на д
ър-
жав
но у
прав
лени
е–
Разг
рани
чава
раз
личн
и фо
рми
на д
ър-
жавн
о уп
равл
ение
. А
нали
з на
казу
с, у
част
ие
в ди
скус
ияН
ови
знан
ия –
мо-
нарх
ия, р
епуб
лика
, пр
авов
а, а
втор
и-т
арна
и т
отал
и-т
арна
дър
жав
а,
демо
крац
ия64
64. М
ожем
ли
да
жив
еем
без
дър
-ж
ава?
– О
съзн
ава
роля
та н
а дъ
ржав
ата
като
вла
с-то
ви с
убек
т на
пра
внит
е от
нош
ения
.Ра
бота
по
прое
кт, у
част
ие
в ди
скус
ия, п
резе
нтац
ия,
рабо
та с
тек
ст, а
нали
з на
фил
м и
худо
жест
вен
текс
т, д
ебат
Упр
ажне
ние
– ут
о-пи
я, а
нарх
ия, г
раж
-да
нско
неп
одчи
нени
е
6533
(юни
)65
. Пол
итик
ата
– из
куст
во н
а ре
а-ли
зма
– О
ценя
ва н
арас
тващ
ата
роля
на
друг
и со
циал
ни а
ктьо
ри в
осъ
щес
твяв
анет
о на
чо
веш
ките
пра
ва в
съв
реме
нния
свя
т.
Уча
стие
в д
иску
сия,
уча
с-ти
е в
прое
ктН
ови
знан
ия –
по-
лит
ичес
ка в
ласт
, по
лит
ика,
пол
ити-
ческ
а па
ртия
6666
. Гра
жда
нско
об
щес
тво
– П
озна
ва п
редп
оста
вкит
е за
въз
никв
анет
о на
граж
данс
кото
общ
еств
о и
факт
орит
е за
не
гова
та с
таби
лнос
т.
Уча
стие
в д
иску
сия,
ана
-ли
з на
казу
сН
ови
знан
ия –
гр
ажда
нско
общ
е-ст
во, п
одан
ик и
гр
ажда
нин,
граж
-да
нски
сдр
ужен
ия67
34
(юни
)
67. К
акво
е т
оле-
рант
ност
?–
Про
явяв
а на
глас
а за
соц
иалн
а со
лида
р-но
ст и
тол
еран
тнос
т къ
м ра
злич
ието
. У
част
ие в
дис
куси
я, р
або-
та с
тек
ст (К
онст
итуц
ия,
Джо
н Л
ок),
учас
тие
в пр
оект
Упр
ажне
ние
– ра
з-ли
чие
и т
олер
ант
-но
ст
25
12
34
56
6868
. Гра
жда
нско
уч
асти
е–
Ори
енти
ра с
е въ
в въ
змож
ност
ите
на
граж
данс
кото
общ
еств
о за
вли
яние
вър
ху
поли
тиче
ския
ред
.
Рабо
та с
тек
ст, у
част
ие в
ди
скус
ия, а
нали
з на
каз-
уси
Нов
и зн
ания
– ф
ор-
ми н
а гр
ажда
нско
уч
аст
ие (п
олит
иче-
ско
и не
поли
тич
е-ск
о)69
35(ю
ни)
69. З
ащо
да б
ъдем
ак
тивн
и гр
ажда
-ни
?
– Р
азпо
знав
а ра
злич
ни с
ъвре
менн
и фо
рми
на гр
ажда
нско
уча
стие
(соц
иалн
и дв
иже-
ния,
Инт
ерне
т, гр
ажда
нски
про
тест
и).
– Д
ава
прим
ери
за с
луча
и на
кон
куре
нция
и
сътр
удни
чест
во
Рабо
та с
тек
ст, у
част
ие в
ди
скус
ия, а
нали
з на
казу
с,
учас
тие
в пр
оект
Упр
ажне
ние
– съ
-т
рудн
ичес
тво
, сол
и-да
рнос
т
7070
. Как
ва е
рол
я-та
на
мед
иите
в
граж
данс
кото
об-
щес
тво?
– О
риен
тира
се
във
възм
ожно
стит
е на
гр
ажда
нско
то о
бщес
тво
за в
лиян
ие в
ърху
по
лити
ческ
ия р
ед.
Уча
стие
в д
иску
сия,
уча
с-ти
е в
прое
кт, а
нали
з на
казу
с
Упр
ажне
ние
– об
-щ
ест
вено
мне
ние,
„ч
етвъ
рта
влас
т“
7136
(юни
)71
. Как
во н
аучи
-хм
е?П
рове
рка
на у
своя
ване
то н
а съ
държ
ание
то
и ко
мпет
ентн
ости
те с
поре
д уч
ебна
та п
ро-
грам
а с
акце
нт в
ърху
уро
к 54
– 7
0
Тест
, ана
лиз н
а те
кст,
ан
ализ
на
казу
с, с
ъзда
ване
на
есе
Кон
трол
и о
ценк
а –
изхо
дно
ниво
7272
. Год
ишен
пре
го-
вор.
Рав
носм
етка
на
пос
тигн
атот
о.
Вър
ху в
сичк
и те
ми о
т уч
ебна
та п
рогр
ама
с ак
цент
вър
ху у
рок
54 –
70
и ли
чнос
тно
осми
слян
е на
фил
ософ
скот
о об
разо
вани
е
Рабо
та с
тек
ст, у
част
ие в
ди
скус
ия; в
ръщ
ане
към
очак
вани
ята
от н
ачал
ото
на го
дина
та, о
ценк
а на
по
стиг
нато
то;
обоб
щен
ие
Разр
абот
ил:…
……
……
……
……
……
……
…. .
(И
ме, ф
амил
ия, п
одпи
с)
26
ІV. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИДЕИ ЗА РАБОТА ПО ТЕМИ
РАЗДЕЛ „НАЧАЛА НА ФИЛОСОФСКОТО ПОЗНАНИЕ“
1. КОИ СА НАЧАЛАТА НА ФИЛОСОФСКОТО ИЗСЛЕДВАНЕ? Цели: Систематизират се знанията за началото на философското изследване в исто-
рически и личностен план, познати от заниманията в 8. и 9. клас, и се изследват очаква-нията на учениците към заниманията с философия в 10. клас.
Насоки и предложения: Възгледите за началото на философското изследване се припомнят и систематизират чрез следната схема:
гранични ситуации
историческо
НАЧАЛА НА ФИЛОСОФИЯТА
лично, екзистенциално
преход от мит към логос удивление съмнение
незнание, проблем в
опита
Урокът припомня метафората за философското изследване, като пътуване в непозна-ти води, използвана в 9. клас, и я надгражда с метафората за картата и картографиране-то, чрез които се споделят резултатите от пътуването. Припомнянето на основни тези и проблеми от изучените в 8. и 9. клас области на философията се представя като „картог-рафиране“ – задача за съчетаване на изследователски въпроси и области на философско познание.
Новите области на познание, предвидени за изучаване в 10. клас, са представени с техните основни изследователски въпроси. Чрез задача за приоритизиране се изследват личните очаквания и се дава възможност да се определят приоритетите на класа. Тази дейност упражнява дискусионните умения и е стъпка в развитието на класа като изследо-вателска общност, която може да договаря и да си поставя общи цели.
Отговори: задача 4 – картографиране: какво е философията? – въпроси: 2, 3, 13, 14, 21; антропология – въпроси: 5, 22; психология – въпроси: 6, 8, 9, 11, 12, 17, 23; етика – въпроси: 1, 4, 7, 15, 16, 18, 19, 20; естетика – въпроси: 11, 24, 25.
2. ДОКЪДЕ СТИГНАХМЕ? НАКЪДЕ ОТИВАМЕ? Цели: Входно ниво. Урокът дава възможности за припомняне на изученото през
пред ходната година и за оценяване на изградените основни компетентности за анализ на философски текст, анализ на казус, свързан с личния опит на учениците, и писане на есе.
Насоки и предложения: Като стратегия за входно ниво съзнателно е избрана про-верката на основни компетентности, а не на конкретни знания от учебното съдържа-ние за 9. клас. Така се подчертава ориентираното към компетентности преподаване на философия и обвързаността между различните класове, в които иначе е предвидено за
27
изучаване разнородно съдържание. При втората задача за създаване на есе напомнете на учениците, че първо трябва да съставят и напишат кратък план с основните моменти от структурата на есето – проблем, теза, основания, лична позиция, и след това да пристъ-пят към писането на текста. Възможно е да направите задачата за анализ на казус като дискусия или като домашна работа преди или след този учебен час.
3. МНЕНИЯ И ИСТИНАЦели: изследване на въпроса какво е истина чрез различаване на понятията мнение
и истина; разграничаване на философската теория и научното познание от интуитивни представи за истината и от ирационални стратегии за формиране на мнения.
Насоки и предложения: Съдържанието на този урок е теоретично. Затова е добре да се включват учениците в дискусия в моментите, когато могат да свържат опита си с елементи от логическата структура на урока, като например интуитивните представи за истината или обичайните начини за формиране на мнения.
Карта на логическата структура на урока:
интуиции за истината
обективна
единствена
стремим се към нея
истинно знание
рационалноизследване, метод
проверка чрез разума
аргументирано
философска теория
цялостно рационално проверено познание
за света
ИСТИНА
мнение
авторитети
лична полза
предпочитания
Допълнителни задачи и материали:1. Към „Въпросът за истината“ – Може да дискутирате върху библейския текст от
Новия завет, където е описана срещата между Пилат и Христос. Срещата завършва с прочутия въпрос на Пилат за истината, който остава без отговор. Ето как я описва еван-гелист Йоан:
37. А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
38. Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него. (Евангелие от Йоан, гл. 18.)
2. Към „Сократ и философите в търсене на истината“ – допълнителна информация:Сократ бил прочут майстор на диалога. Една от причините Сократ и Платон да ценят
този начин на общуване, е, че в него хората имат възможност да сравнят и проверят
28
своите собствени мнения наравно с тези на другите. Неслучайно се казва, че в диалога се ражда истината. Разбира се, диалогът не е самоцелен спор, нито караница между хора с различни мнения. Диалогът е взаимна размяна на идеи, основана на любовта към ис-тината.
3. Към „Рационалното изследване и разликата между мнение и истина“Задача за дискусия: Помислете за това кои са основните белези на рационалността.
По какво се отличават рационалните хора от онези, които действат импулсивно и ира-ционално?
4. Към „Философските теории“Проект: Открийте пример за научна теория. По какво се отличава тя от възгледите на
някои от философите, които сме разглеждали досега? Проучете какъв е произходът на думата „теория“.
4. КАК СЕ ПРОВЕРЯВАТ И АРГУМЕНТИРАТ ТВЪРДЕНИЯ? Цели: В този урок за упражнение към урока за мнение и истина се представят два
основни критерия за истинност – съответствие и съгласуваност в две от класическите теории за истината – кореспондентната и кохерентната.
Насоки и предложения: Кореспондентната и кохерентната теория за истината и съответните им критерии не се представят теоретично, а чрез подходящи практически дейности – дискусии. Разработените в дискусиите критерии за истинност могат да бъдат приложени при анализ на казуса в задача 3.
РАЗДЕЛ „ЕЗИК И КРИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ“
5. ЛОГИКАТА КАТО НАУКАЦели: В този урок се представя спецификата на логиката като наука за анализ и оцен-
ка на аргументи. След това се въвежда структурата на аргументите (умозаключенията) и основните видове: дедуктивни и индуктивни.
Насоки и предложения: Урокът е теоретичен. Затова е добре да се направи връзка с предходния урок и учениците да покажат чрез примери от природните науки какво е от-ношението между понятията истина, теория и доказателство. Чрез конкретни опити и експерименти или чрез примери от математиката да илюстрират разграничението между дедуктивни и индуктивни аргументи.
Карта на логическата структура на урока
ЛОГИКАТА –НАУКА ЗА ПРАВИЛНИТЕ АРГУМЕНТИ
• истинни• неистинни
твърдения аргументи
• предпоставки• извод• правила
дедуктивни необходим извод
индуктивни вероятен извод
29
Допълнителни материали: Би могло се да даде за домашна работа и като подготов-ка за следващия урок текстът на Витан Стефанов, който допълва с някои исторически компоненти съдържанието на урока.
Първоначалното запознаване с логиката изисква отбелязването на няколко важни неща.
Първото от тях трябва да бъде свързано с времето, културната традиция и името на нейния създател.
– Времето е IV век преди Христа.– Културната традиция е тази на антична Гърция – традицията, в която за пър-
ви път homo sapiens започва да мисли света чрез идеи и обособява света на идеите в самостоятелен свят (Платон), разбира света като ЛОГОС (разум, слово, закон...). Традицията, в която собствено се появява философията и научното познание.
– Името е Аристотел (384 – 322 г. пр. Хр.) Аристотел обаче именува създадената от него наука „аналитика“. Първи използват думата логика стоиците – Зенон (366 – 264 г. пр. Хр.) и Хризип (ок. 280 – 208 г. пр. Хр.)...
Второ. Изясняването на предмета на логиката трябва да бъде като продължение на разбирането, до което са стигнали първите древни гърци, че същността на света се управлява от закони и правила. При логиката ще става въпрос обаче за законите и правилата на човешкото мислене. Подходящо е в тази връзка да се обърне внимание на:
– Думата логика става синоним на думите закономерност, тясна свързаност, необходимо следване...
– Особеният статут на логиката, спрямо останалите науки, доколкото предме-тите на всички науки се мислят.
Трето. Една от опасностите, която грози разбирането на предмета на логиката, е в нейното психологизиране... Когато свързваме предмета на логиката с мисленето, в никакъв случай мисленето не се разбира като един от психологическите процеси, нито че е свързан с чувствата и волята ни. В предмета на логиката няма място за настроения и емоции.
Витан Стефанов, „Логика“
6. КАК РАЗСЪЖДАВАМЕ?Цели: В този урок учениците самостоятелно ще могат да направят връзка между ре-
шаването на конкретен проблем и конструирането на аргументи. Аристотел ги свързва по следния начин: „Разсъжденията се образуват от съждения, а това, заради което се строят силогизмите, са проблемите“.
Насоки и предложения: Чрез самостоятелно или групово решаване на задачи учени-ците да разберат как интуитивно прилагат на практика логически зависимости.
Отговори и решения за задачите:Задачи 1, 2, 3 и 6 се решават чрез табличен метод. В таблица се задават всички въз-
можни комбинации между данните в условието, като „Х“ означава истинно, „0“ – неис-тинно. Ще илюстрираме със задача 1.
Задача 1: От твърдение 1 и 2 следва, че Петър не е втори пилот, тъй като има сестра, а Стоян не е втори пилот, защото получава по-голяма заплата от пилота. Следователно Ангел е втори пилот. От 2 следва, че Стоян не е пилот, значи, пилотът е Петър.
30
Първи пилот Втори пилот Механик
Ангел 0 Х 0
Петър Х 0 0
Стоян 0 0 Х
Задача 2: Трябва да се отвори кутия с надпис „Черна и бяла“ и да се извади една топ-ка. Ако тя е бяла, то кутията съдържа две бели. Тогава в другите две кутии се съдържат черна и бяла и две черни. Тъй като съдържанието на нито една кутия не отговаря на над-писа, то кутията с етикет „Две черни“ ще съдържа бяла и черна, а кутията с етикет „Две бели“ – две черни. По аналогичен начин се решава задачата при условие, че се извади черна топка.
Задача 3: В 3 се твърди, че химичката носи бели дрехи. От 3 следва, че преподава-телката не носи нито сини, нито бели дрехи. Значи, тя носи или розови, или жълти. От 2 следва, че стюардесата не носи нито сини, нито розови дрехи. Значи, тя носи или бели, или жълти дрехи. Но тъй като химичката носи бели, то стюардесата носи жълти. Остава преподавателката да носи розови, а медицинската сестра – сини. От 3 следва, че Албена не е преподавателка, нито медицинска сестра, нито химичка. Остава да е стюардеса и да носи жълти дрехи. От 2 следва, че Катерина не е стюардеса, не носи нито розови, нито сини дрехи. Значи, също така не е нито преподавателка, нито медицинска сестра. Остава да е химичка и да носи бели дрехи. От 1 следва, че Биляна не е медицинска сестра и тъй като не може да е нито стюардеса, нито химичка, то остава да е преподавателка и да носи розови дрехи. Накрая Дора е медицинска сестра и носи сини дрехи.
Задача 4: По-старата птица е майка на по-младата.Задача 5: Човекът гледа снимка на сина си.Задача 6: Нека да си представим кръгла маса с шест места, номерирани от 1 до 6 по
посока на часовниковата стрелка. Да приемем, че според твърдение 1 на място № 1 седи Боян, а срещу него на място № 4 стои човекът, който не харесва Димитър. Твърдение 3 ни казва, че наляво от човека, който не харесва Димитър, т.е. на № 5 стои дебелият човек, а до него на № 6 е глухият. Срещу дебелия, т.е. на № 2, стои Ангел. Твърдение 2 описва в обратен ред местата, т.е. Веселин седи на № 3, а до него на № 2 е човекът с авитаминоза (витаминна недостатъчност). Срещу Веселин, т.е. на № 6, седи глухият. От твърдение 4 следва, че Ангел е човекът с авитаминоза. Тъй като Емил седи до дебелия човек и е в добри отношения с всички, то той не може да е от дясната му страна, значи, е от лявата, и е глухият човек. Емил седи срещу домакина, т.е. на № 3 е домакинът. Следователно Веселин е домакинът. Остават места № 4 и № 5, на които седят Георги или Димитър. Но тъй като на № 4 седи човекът, който не харесва Димитър, то следва, че там седи Георги, а на № 5 – Димитър. Следователно Димитър е дебелият човек, а Боян говори твърде много. Отговор: Емил е глух; Боян говори много; Ангел има авитаминоза; Веселин е домакин; Георги не харесва Димитър; Димитър е дебел.
ІІ. ДетективиЗадача 7: В е виновен.Задача 8: С и В изказват противоречиви твърдения. Следователно или едното, или
другото трябва да е вярно. Да допуснем, че В казва истината, тогава С лъже, а А и D казват истината. Оттук следва, че С е извършителят. Да допуснем, че С казва истината, тогава В лъже, а А и D казват истината. Но от изказванията на А и D следва, че С е из-вършителят, което е в противоречие с изказването на С. Следователно допуснатото не е вярно.
31
7. ИСТИНА И ВАЛИДНОСТЦели: Учениците да разберат разграничението между истина и валидност и да позна-
ват основните логически закони.Насоки и предложения: Съдържанието на урока е теоретично. Затова може да се
предложи на учениците да дискутират връзката между синтаксиса на естествените езици и логическата форма, като се опитат да намерят приликите, и се покаже, че те са правила за конструиране на конкретни изрази.
Карта на логическата структура на урока
СЪДЪРЖАНИЕ НА АРГУМЕНТИТЕ ИСТИННОСТ НА ТВЪРДЕНИЯТА
ЛОГИКАТА КАТО НАУКА ЗА ФОРМАТА НА ПРАВИЛНИТЕ АРГУМЕНТИ
невалидни (неправилни) аргументи
истинни предпоставки неистинен извод
• за тъждеството• за непротиворечието• за изключеното трето
• истинни предпоставки истинен извод
• неистинни предпоставки истинен извод
• неистинни предпоставки неистинен извод
логически закони
валидни (правилни) аргументи
Допълнителна информация: Отношение валидност и истинност – примериИстинни предпоставкиИстинно заключение
Всички хора са смъртни.Всички гърци са хора.
Всички гърци са смъртни.
Валиден
Истинни предпоставкиНеистинно заключение
Всички хора са разумни. Всички хора са живи същества.Всички живи същества са разумни.
Невалиден
Неистинни предпоставкиИстинно заключение
Всички извънземни са разумни.Всички гърци са извънземни.
Всички гърци са разумни.
Валиден
Неистинни предпоставкиНеистинно заключение
Всички извънземни са красиви.Всички гърци са извънземни.
Всички гърци са красиви.
Валиден
8. КАК ДА ОТКРИВАМЕ ЛОГИЧЕСКАТА ФОРМА?Цели: Учениците да могат да разграничават съдържателни от логически изрази; да
схванат връзката между логическа форма и правило.Насоки и предложения: Важно е учениците практически да усвоят разграничаване-
то на форма и съдържание на мисленето, което е основополагащо за логиката и нелесно за разбиране.
32
Отговори и решения за задачите:Задача 1: А, Г, ДЗадача 2: А) ако..., то...; Б) но; В)...са... ; Г) ако...; Д) ...е...; Е) ако..., то...; Ж) ...и... Задача 3: Всички птици летят.Гълъбът е птица.Гълъбът лети.
Нито един спортист не е ленив.Христо Стоичков е спортист.Христо Стоичков не е ленив.
Всички ученици в 10. клас учат логика.Ние сме в 10. клас.Ние учим логика.
Всички пролетни месеци са красиви.Месец май е пролетен месец.Месец май е красив.Всички кучета са бозайници.
Шаро е куче.Шаро е бозайник.
Нито една филмова звезда не е бедна.Б. Б. е филмова звезда.Б. Б. не е бедна.
Нито един поет не е възпял злото. Христо Ботев е поет.Христо Ботев не е възпял злото.
9. ТЕРМИНИЦели: Учениците разбират, че всяка рационална дейност е винаги вербална и социал-
на; умеят да разграничават съдържание и обем на термините и познават връзката между тях.
Насоки и предложения: Чрез сравнение с чуждите езици, които изучават, учениците да разберат, че в логиката се интересуваме не от думите сами по себе си, а от тяхното значение. След като се въведе класификацията по обем, учениците сами да открият чрез различни конкретни примери връзката между обема и съдържанието на термините. Прак-тическата задача към урока е работа с текст на Джон Лок.
Карта на логическата структура на урока:
видове отношение съдържание обем – обратно пропорционално
формални характеристики
съдържание съществени признаци на назованите
обекти
обем всички обекти със съществе-ните признаци
по съдържание: • конкретни
(човек, красив)• абстрактни
(красота)
по обем: • общи• единични• нулеви
• конкретизация• обобщение• род• добро
вид – видово отличие
ТЕРМИНИ ДУМИ ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ НА СЪВКУПНОСТИ ОТ ОБЕКТИ
33
10. КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ТЕРМИНИТЕ?Цели: Учениците да откриват примери, свързани с обема и съдържанието на терми-
ните, да ги класифицират и да прилагат закона за обратното съотношение между обема и съдържанието.
Насоки и предложения: Учениците сами да намерят примери от обема и съдържа-нието на термините от различни теоретични области. Би могло да се дискутира в час дали можем да описваме света само с единични термини или само с общи. Защо са ни необходими и двата вида?
Отговори и решения за задачите:Задача 1: възможни са разнообразни верни отговориЗадача 2: Единични термини: „София“, „естествено число, по-малко от 10 и делящо
се на 5“, „най-ниският връх на Балканския полуостров“; Общи термини: „книжарница“, „село“, „дърво“, „звезда“, „число, по-голямо от 5 и по-малко от 10“, „планета от Слънче-ва система“, „правоъгълен триъгълник“; Нулеви термини: „русалка“, „кралят на Фран-ция“, „кръгъл триъгълник“, „най-голямото естествено число“
Задача 3: възможни са разнообразни верни отговориЗадача 4: първа група: „квадрат“, „правоъгълник“, „четириъгълник“, „многоъгъл-
ник“; втора група: „жребец“ „кон“, „домашно животно“; трета група: „Страдивариус“, „цигулка“, „струнен инструмент“, „музикален инструмент“, „инструмент“; четвърта група: „щука“, „речна риба“, „риба“, „водно животно“
Задача 5: възможни са множество верни отговори
11. ДЕФИНИЦИИЦели: Учениците умеят да различават значенията на думите в зависимост от контек-
ста на тяхната употреба; познават различните видове дефиниции и правилата към тях.Насоки и предложения: Предварително може да се даде на учениците задание да
проследят как са се променяли значенията на понятията в теоретичните науки. Също така да намерят алтернативни определения на един и същ термин в зависимост от контекста на употреба, или за омоними. Да дадат примери за думи, които имат само емотивно зна-чение, и такива, които имат само когнитивно.
Карта на логическата структура на урока
видове правила към родово-видово определениезначение
• неяснота• двусмисле-
ност• контекст
• когнитивно• емотивно
обемни• демонстративни• изброяване на
примери
номинални• синонимни• етимологични
реални• родово-видово определение• операционални
съдържателни • да не е кръгово• да не е отрицателно• съразмерно• ясно
ДЕФИНИЦИИЯСНО И ТОЧНО ИЗЛАГАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТЕРМИНИТЕ
3. Книга за учителя по философия за 10. клас – Е. Варджийска и др.
34
12. КАК ДЕФИНИРАМЕ ТЕРМИНИТЕ?Цели: Учениците ще умеят да конструират правилни дефиниции чрез обемни и съ-
държателни техники и спазване на правила.Насоки и предложения: Да се предложи на дискусия темата дали съществуват не-
дефинируеми термини. Би могло като преход към уроците за познанието да се направи разлика между понятия за сетивни данни и вътрешни преживявания и теоретични опре-деления.
Отговори и решения за задачите:Задача 1: Образувайте дефиниции на следните термини, като свържете рода с
видовото отличие:Градът е голямо населено място.Бащата е родител от мъжки пол.Старецът е възрастен мъж.Младеж е млад мъж.
Селото е малко населено място.Девойката е млада жена.Старицата е възрастна жена.Майката е родител от женски пол.
Задача 3: Какви грешки са допуснати при следните дефиниции: А) широко опре-деление; Б) отрицателно определение; В) широко определение; Г) порочен кръг; Д) тясно определение;
Е) отрицателно определение; Ж) порочен кръгЗадача 6: На двусмислената употреба на термина „съществително“.Задача 8: Отговорът е четири, защото, ако наречем опашката „крак“, това не означа-
ва, че тя наистина е крак.
13. МНЕНИЯ И ИСТИНА. ОБОБЩЕНИЕЦели: Обобщение на съдържанието от уроци 3 – 12.Насоки и предложения: Най-важните съдържателни моменти са представени кратко
във вид на опорни точки към всяка от темите на обобщението. Така резюмираното съ-държание може да се използва и за преговор или самоподготовка за контрол и оценка на наученото. Урокът включва и практическа задача за работа с текст.
14. КАКВО НАУЧИХМЕ? САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА. Контрол и оценка.
Цели: контрол и оценка на знанията и компетентностите по темите от уроци 3 – 12Насоки и предложения: Урокът е разработен като набор от разнообразни задачи –
тестови въпроси с избираем и свободен отговор, задача за анализ на философски текст и за създаване на кратко философско есе върху философски фрагмент.
В Приложение 1 в книгата за учителя се предлага структурно идентичен на урока материал, който може да се използва за проверка на знанията.
Отговори на задачите в урок 14: 1 – Б; 2 – Б; 3 – Б; 4 – В; 5 – В; 6 – В; 7 – Б; 8 – Б; 9 – В; 10 – А; 11 – например „книга“ (род) и „учебник по философия“ (вид); 12 – „пластичен хирург“, „хирург“, „лекар“, „човек“; 13 – „Естествен спътник е космически обект, който е в орбитата на друг обект.“; 14 – широко определение.
Отговори на задачите в Приложение 1: 1 – Б; 2 – В; 3– Б; 4 – Б; 5 – А; 6 – А; 7 – В; 8 – Б; 9 – Б; 10 – А; 11 – закон за изключеното трето; 12 – например „океан“, „море“; 13 – „животински продукт“, „млечен продукт“, „сирене“, „бяло сирене“, „бяло краве сирене“; 14) широко определение
35
15. СЛОЖНИ ТВЪРДЕНИЯЦели: Образуване на сложни твърдения от прости и логически връзки. Учениците
познават основните логическите съюзи – конюнкция, дизюнкция, импликация, еквива-лентност и отрицание и техните определения, зададени в таблици за истинност.
Насоки и предложения: Учениците да сравнят съюзите от естествените езици и ло-гическите връзки. Да намерят допълните аспекти като последователност във времето, контраст и други извън истинно-функционалните.
Карта на логическата структура на урока
Допълнителна информация: Логически съюзи и връзки (примери)Нека означим „танцувам“ с А и „пея“ с В.
Логически съюз Пример Символно представяне
Конюнкция „Танцувам и пея.“ А Л В
Дизюнкция „Танцувам или пея.“ А V В
Импликация „Ако танцувам, то пея.“ А → В
Еквивалентност „Танцувам ако и само ако пея.“ А ↔ В
Отрицание „Не танцувам.“ ¬А
Дефинициите на логическите съюзи се задават чрез таблици за истинност:А В А ꓥ В А V В А → В А ↔ В
И И И И И И
И Н Н И Н Н
Н И Н И И Н
Н Н Н Н И И
А ¬А
И Н
Н И
• сложни твърдения
• конюнкция• дизюнкция• импликация• еквивалентност• отрицание
• прости твърдения, свързани с...твърдения
логически съюзи
сложни твърдения
36
16. КАК ОПРЕДЕЛЯМЕ СТОЙНОСТТА НА ИСТИННОСТ НА СЛОЖНИТЕ ТВЪРДЕНИЯ?
Цели: Учениците ще умеят да определят стойността на истинност на сложните твър-дения, като се абстрахират от съдържанието.
Насоки и предложения: Би могло да се предложи на учениците да намерят различни видове импликации от други учебни предмети. Например такива, които изразяват ка-узални връзки от химията и физиката, формални, които съдържат променливи, като в математиката. Да дискутират какво е общото и различното между тях. Урокът включва задачи за работа с текст и писане на есе.
Отговори и решения за задачите:Задача 1:А) Земята не се върти около Слънцето.Б) Някои гарвани не са черни.В) Някои неща не се купуват.Г) Нещо е съвършено.Д) Никога не грее слънце.Задача 2: А) истинно; Б) неистинно; В) неистинно; Г) истинноЗадача 3: А) истинно; Б) истинно; В) неистинно; Г) истинноЗадача 4: А) истинно; Б) истинно; В) истинно; Г) истинноЗадача 5: А) истинно; Б) истинно; В) неистинно; Г) истинноЗадача 6: Съдебен процесА) Обвиняемият не знае какво говори.Б) Подсъдимият е виновен и не е имал съучастник.Решения (електронна версия): Задача 2: А) Тъй като благородниците винаги казват истината, а негодниците лъжат,
то който и жител да бъде попитан какъв е, той би отговорил, че е благородник. Тогава вторият жител казва истината. Ако третият казва истината, то първият е негодник. Ако лъже, то първият е благородник. Затова един от тях е негодник.
Б) Слугата е благородник, тъй като правилно възпроизвежда отговора. В) Ако мъжът е благородник, то той казва истината и следва, че тя е негодник. Мъжът
не може да е негодник, тъй като в такъв случай ще лъже, а дизюнкцията е неистинна, когато и двамата са благородници.
Г) Ако той казва истината, по модус поненс следва, че и двамата са благородници. Ако той лъже, то той е негодник. Но това е невъзможно, тъй като импликацията е неистинна, когато той е благородник, а жената – негодник.
17. УСЛОВНИ И ДИЗЮНКТИВНИ АРГУМЕНТИЦели: Учениците познават дедуктивните схеми – модус поненс, модус толенс, хипо-
тетичен и дизюнктивен силогизъм.Насоки и предложения: Учителят би могъл да предложи за анализ как бихме раз-
съждавали в конкретни житейски ситуации, като например повреда в колата или увяхва-нето на цветята в стаята. По този начин учениците сами ще достигнат до дедуктивните схеми и ще могат да разпознават грешките, които допускат.
37
Карта на логическата структура на урока
АРГУМЕНТИ
условни дизюнктивни
условно-категоричен
силогизъм
модус толенс модус понес
Ако има ураган, то ще спре електро-
захранването.Електрозахранване-
то не е спряло.Няма ураган.
Ако има ураган, то ще спре електро-
захранването.Има ураган.
Електрозахранване-то е спряло.
Ако има ураган, то ще спре електрозахранването.
Ако спре електрозахранва-нето, то електроуредите
няма да работят.Ако има ураган, то електро-уредите няма да работят.
Има ураган или е спря-ло електрозахранва-
нето.Няма ураган.
Електрозахранването е спряло.
чист условенсилогизъм
18. КАК ДАПРАВИМ ДЕДУКТИВНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ?Цели: Учениците се упражняват да правят правилни изводи от сложни твърдения.Насоки и предложения: Учителят може да конструира задачи, в които липсва един
от елементите на аргумента и трябва да бъде попълнен така, че да се получи валидно умо-заключение. Учителят може да използва и по-сложни примери от философски текстове, като:
„И със сигурност, ако неговата същност и сила са безкрайни, то и неговата доб-рота трябва да бъде безкрайна, тъй като вещ, чиято същност е крайна, има крайна доброта.“
Роджър Бейкън, Opus Majus Отговори и решения за задачите:Задача 1: Символизация: А: „Моят часовник е хубав.“, В: „Моят часовник е скъп.“А→В В А Не е правилно, грешка на утвърждаване на следствието. Задача 2: А) Не следва нищо определено; Б) Не следва нищо определено; В) „Хората
не са богове.“; Г)„Теорията на Демокрит е правилна.“Задача 3: Кой е извършил престъплението? Ако R е невинен, по модус толенс
следва, че и S е невинен. Ако и S е невинен, по модус поненс следва, че Q е виновен, както и Р. Следва, че виновни са P и Q. Виновни са P и Q, а R и S са невинни.
38
Решения (електронна версия)Задача 2: Ако сестрата е работила правилно, то пациентът има порок на сърцето по
чист условен силогизъм. По модус толенс, тъй като той е здрав, следва, че сестрата не е взела правилно кръвната проба.
Допълнителни материали:
Характеристиките на душатаФилософът Рене Декарт си представя, че един зъл демон го заблуждава, че притежава
тяло. След това се пита какви са характеристиките на душата и кои от тях са независими от тялото. Така стига до извода, че това е мисленето. Анализирайте текста и реконстру-ирайте аргументите на автора. Коя от аргументните схеми е използвал в доказателство-то?
Затова нека минем към атрибутите на душата и да видим дали някои от тях не се намират в мен. Първите атрибути са способностите ми да ходя и да се храня. Но ако е вярно, че нямам никакво тяло, вярно е също така, че аз не мога да ходя, нито да се храня. Друг атрибут е това, че усещам. Но без тяло ние също така не можем да усещаме, освен само когато насън понякога си мисля, че усещам много неща, които, пробуждайки се, разбирам, че в действителност не съм усещал. Трети атрибут е, че мисля. И в този случай намирам, че мисленето е атрибут, който ми принадлежи: единствено той не може да бъде отделен от мен.
Рене Декарт, „Метафизически размишления“, превод А. Драгиев
Решение: два пъти модус толенсАко ходя и се храня, то имам тяло. Ако усещам, то имам тяло.Аз нямам тяло. Аз нямам тяло.Не мога да ходя и да се храня. Не усещам.
19. ДИЛЕМИЦели: Учениците познават различните видове дилеми и могат да правят изводи по тях.Насоки и предложения: Учителят може да припомни от урока по етика какво пред-
ставлява етическата дилема. След това да постави въпроса дали се намираме в дилема само в морална ситуация. Така учениците естествено ще реконструират начина на раз-съждаване с дилеми.
Карта на логическата структура на урока
простиизводът е просто твърдение
сложниизвод: дизюнктивно твърдение
ДИЛЕМИДЕДУКТИВНИ АРГУМЕНТИ: 3 ПРЕДПОСТАВКИ, ДИЗЮНКТИВНИ И УСЛОВНИ ТВЪРДЕНИЯ
деструктивни отрицателен
извод
конструктивни утвърдителен
изводконструктивни деструктивни
39
20. КАК РАЗСЪЖДАВАМЕ С ДИЛЕМИ?Цели: Учениците ще могат да правят изводи чрез дилеми и да опровергават непра-
вилно конструирани.Насоки и предложения: Учителят може да предложи тема за дебат под формата на
изключваща дизюнкция. При аргументирането учениците да бъдат насърчавани да из-ползват конструктивни и деструктивни дилеми.
Отговори и решения за задачите:Задача 1: „Бог не съществува.“ От Г и Д по модус толенс следва, че Бог или не иска
да премахне страданието в света, или не е способен да го стори. В съчетание с Б и В по сложна конструктивна дилема следва, че Бог или не е добър, или не е всемогъщ. В съче-тание с А по модус толенс следва, че Бог не съществува.
Задача 2: За А и Б предлагаме подход „бягство между рогата“ (възможни са и други подходи). Нито една от алтернативите не е изключваща. В А не е необходимо или да ни отредено да умрем, или да живеем. Можем да живеем с хронични заболявания. В Б ана-логично ние не знаем всичко или нищо.
Задача 3: Решението било следното: Отказва се искът на учителя, но му се предос-тавя право да възбуди повторно дело въз основа именно на това, че ученикът е спечелил своето първо дело. Това второ дело безспорно ще бъде решено в полза на учителя. (Р. Русев, Д. Русева).
21. ИНДУКЦИЯЦели: Учениците разбират понятието за причинно-следствени връзки; разпознават
методите на научната индукция.Насоки и предложения: Учителят би могъл да постави тема за дискусия „Индукция-
та и дедукцията в природните науки“ и да въведе разликата между метод на верификация и фалшификация.
Карта на логическата структура на урока:
индукция научна систематично доказване на каузални връзки
ИНДУКЦИЯ
ограниченияне разкрива
каузални връзки (само случайно)
изключение(отрицателен
случай)
методи:• сходство• разлика• съпътстващи промени
22. КАК ДА ПРИЛАГАМЕ ИНДУКТИВНИ МЕТОДИ?Цели: Учениците могат да прилагат методите на научната индукция в конкретни
практически ситуации и да правят изводи чрез тях.
40
Насоки и предложения: В този урок си струва да се подчертае, че индуктивните методи са широко използвани за разрошване на практически проблеми и в научното по-знание. Като възможност за задълбочаване учениците могат да осъществят малки изсле-дователски проекти – да намерят и представят експериментите, чрез които са открити законите, които изучават по физика и химия.
Отговори и решения за задачите:Задача 1: а) Хранителната добавка повишава двигателната активност (метод на раз-
ликата); б) Четенето на книги е причина за отличните резултати на учениците (метод на сходство); в) Увеличението на заплатите води до намаляване на непогасените кредити (метод на съпътстващите изменения).
Задача 2: а) метод на съпътстващите изменения; б) метод на разликата; в) метод на разликата.
23. ДОКАЗАТЕЛСТВО И ОПРОВЕРЖЕНИЕЦели: Учениците познават структурата на доказателството и опровержението, както
и най-разпространените неформални аргументни заблуди.Насоки и предложения: Важно е учениците да разберат, че съществуват два вида
грешки – формални и неформални, и да осъзнаят манипулативната сила и широкото раз-пространение на неформалните аргументни заблуди в публичния дискурс.
Карта на логическата структура на урока
правила неформални заблудиструктура
ДОКАЗАТЕЛСТВО
за тезататезис
основания (аргументи)
демонстрация
за основанията
позоваване на: силата, личността,
незнанието, авторитета, тълпата, милосъдието;
чучело, комплексни въпроси, композиция и деление, след това, следователно поради
това
24. КАК ДА ДОКАЗВАМЕ И ОПРОВЕРГАВАМЕ?Цели: упражняване в откриването на неформални аргументни заблуди. Насоки и предложения: Практическата полза от знанията за доказателство и опро-
вержение може да бъде демонстрирана чрез задачи за анализ на актуални изявления на политици и други публични личности, в които учениците да намерят неформални аргу-
41
ментни заблуди. Задачата за анализ на аргументативната структура на оригинален фило-софски текст от Монтен задълбочава работата по компетентност за интерпретиране на текстове и е добро упражнения и преход към умението за писане на философско есе в следващия урок. Част от този текст е анализиран в приложенията на учебника (Приложе-ние 1. Работа с философски текст), като е обяснена в детайли логическата структура на един от аргументите на Монтен.
25. КАК СЕ ПИШЕ ФИЛОСОФСКО ЕСЕ? ОБОБЩЕНИЕЦели: В този урок се обобщава и прилага наученото за аргументите в часовете по ло-
гика, за да се анализира аргументативната структура на есето като аналитичен текст. Ка-чественото философско есе се представя като самостоятелно изследване на философски проблем, добре структуриран и аргументиран текст, който, освен че спазва книжовната норма на българския език, може да притежава и литературни качества.
Насоки и предложения: Аргументативната структура на есето се анализира по примера на дидактично преработена версия на „Един лозунг“ от Исак Паси. Дадени са насоки как се прави самостоятелен анализ на различните аргументативни стратегии и елементи от аргументацията. За сравнение е предложена цялостна реконструкция на ло-гико-аргументативната структура на текста. Тази реконструкция може да се използва като примерна структура за предварително планиране на есето, преди да бъде на-писан самият текст. Предварителното планиране затруднява учениците, но съществено допринася за структурата и фокуса на доброто философско есе.
В Приложение 12 в книгата за учителя се изследват вариациите в структурата и вида аргументи на есето в зависимост от неговата изследователска цел – анализ на философ-ски възглед или обосновка на лична теза. Продуктивното взаимодействие между аргу-ментативни и литературни елементи се разкрива чрез задачата за анализ на философ-ски есета, създадени от българските писатели Георги Данаилов и Георги Господинов. Работата с тези текстове има и важна добавена стойност да развива у учениците усет към културата и естетически вкус към качествени текстове. Затова препо-ръчваме на учителите да намерят подходящо време и форма за работа с тази задача от приложението в книгата за учителя.
26. ПРАВИЛА И ГРЕШКИ В АРГУМЕНТАЦИЯТА. ОБОБЩЕНИЕЦели: да се обобщи съдържанието по темите от уроци 13 – 24.Насоки и предложения: Най-важните съдържателни моменти са представени кратко
във вид на опорни точки към всяка от темите на обобщението. Така резюмираното съ-държание може да се използва и за преговор или самоподготовка за контрол и оценка на наученото.
27. КАКВО НАУЧИХМЕ? Контрол и оценкаЦели: контрол и оценка на знанията и компетентностите по темите от уроци 13 – 24.Насоки и предложения: Урокът е разработен като набор от разнообразни задачи –
тестови въпроси с избираем и свободен отговор, задача за анализ на философски текст и за създаване на кратко философско есе върху философски фрагмент.
В Приложение 2 се предлага структурно идентичен на урока материал, който може да се използва за проверка на знанията.
Отговори на задачите: 1 – Б; 2 – Б; 3 – Б; 4 – В; 5 – В; 6 – Б; 7 – А; 8 – В; 9 – Б;
42
10 – Б; 11– а) „Мария знае френски език“, „Мария знае английски език“, б) Не може да се определи, възможно е да е истинно едното от тях или и двете едновременно; 12 – „Ло-гиката е наука“; 13 – сложна конструктивна дилема; 14 – „Металите се разширяват при нагряване“.
Отговори на задачите в Приложение 2: 1 – В; 2 – В; 3 – Г; 4 – Б; 5 – В; 6 – В; 7 – А; 8 – А; 9 – Б; 10 – Б; 11 – а) импликация; б) „На море сме, но не съм във ваканция“; 12 – „Или ще мога да продължа в университета, или ще бъда самостоятелен“, сложна конструктивна дилема; 13) Сладоледът е причина за неразположението, метод на раз-ликата.
РАЗДЕЛ „ФИЛОСОФСКОТО ПОЗНАНИЕ И РЕАЛНОСТТА“
28. СЪЩЕСТВУВАНЕТО КАТО ФИЛОСОФСКИ ПРОБЛЕМЦели: поставяне на въпроса за съществуването и очертаването на онтологията като
област на философското познание; дефиниране на категорията битиеНасоки и предложения: Въпреки трудността при дефинирането на категорията би-
тие, в урока се предлагат три различни употреби, които са ясно разграничени и обяснени чрез привличането на понятията свят, явление и същност, физика и натурфилософия (ме-тафизика, онтология).
Карта на логическата структура на урока:
всичко съществуващо
основания и причини за съществуващото
съществуване на нещата
БИТИЕ
явлениясвят
физика метафизика, онтология
същности
Допълнителни материали:
Въпросите за съществуванетоЕто какво пише Стивън Хокинг – един от най-известните съвременни физици, в нача-
лото на своята книга „Кратка история на времето“:Какво знаем за Вселената и как го знаем? Откъде е дошла Вселената и накъде
отива? Има ли начало и ако има, то какво е било преди това? Ще има ли то някога
43
край? Съвременните постижения във физиката и фантастичните нови технологии ни дадоха възможност да предложим отговори на тези отколешни въпроси.
Стивън Хокинг, „Кратка история на времето“, превод Иван Златарски
•Какво знаете за отговорите, които съвременната физика дава на тези въпроси? • Ако физиката може да даде окончателен отговор на тези въпроси, има ли нужда
тогава философията да се занимава с тях?
Явления и същностПоинтересувайте се от произхода и значението на думата „феномен“. Една от голе-
мите философски школи от края на XIX в. и целия XX в. е философската феноменология. За неин „баща“ се смята немският философ Едмунд Хусерл (1859 –1938). Феноменоло-гията се опитва да премахне опозицията между същност и явление.
29. МОЖЕМ ЛИ ДА МИСЛИМ ЗА НИЩО?Цели: изследване на основни възгледи от античната натурфилософия; изследване на
отношението между битие и небитие (нищо)Насоки и предложения: Първата задача може да бъде възложена предварително
като изследователски проект, резултатите от който да бъдат публично представени в часа. Категорията небитие (нищо) се изследва чрез дискусия върху езиковите употреби във всекидневието, анализ на класическия текст на Парменид и препратка към съвре-менната физична теория за Големия взрив като начало на съществуването на Вселената.
Допълнителни задачи:„Нищото“ в езика1. Помислете за всекидневната употреба на думата „нищо“. В какво се състои труд-
ността при анализа на структурата и буквалното значение на изрази, като „Няма нищо“, „Нищо не е станало“, „Това е нищо“, „Нищо не съм направил“, „Нищо и никакъв“?
2. Какви синоними на „нищо“ можете да откриете? Каква е връзката между „нищо“ и „нищета“?
30. СЪЩЕСТВУВАЩОТО И БИТИЕТО В УЧЕНИЯТА НА ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ
Цели: Поставя се въпросът за степените и реда (йерархията) на съществуващото и се изследват възгледите на Платон и Аристотел – съответно за идеите и за единството на материя и форма като основания на съществуващото.
Насоки и предложения: Урокът започва с представяне на аргументи „за“ и „про-тив“ приоритета на материално съществуващото или идеалното (представлявани съ-ответно от слона и питагоровата теорема). Така се подготвя въвеждането на теорията за двата свята – на идеите и на материалните неща, разработена от Платон. Един от трудните моменти в урока е изясняването на Платоновия възглед за идеите като обек-тивно съществуващи в контраст с обичайната ни представа за идеите като плод на нашето мислене. Възгледите на Аристотел са представени като опит за „помирение“ на двата свята на Платон чрез обясняване на съществуващото като единство от ма-терия и форма. Разгледани са и четирите вида причини за съществуването на нещата. Теоретичната тежест на урока може да бъде олекотена чрез задачата за изследване на живота на философите, която може да бъде дадена и като самостоятелна предварителна подготовка.
44
Карта на логическата структура на урока:
идеално единство на материално и идеалноматериално
ЙЕРАРХИЯ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО
Аристотелсъществуващото като единство на материя и форма; четири причини
Платонидеите като съвършени първообрази; определят
същността на материалните неща
Допълнителни материали:1. Към „Ред и йерархия в света“:•Какво значи думата „чин“? В кои области на живота се употребява?•Помислете за връзката на термина с понятията „йерархия“ и „подчинение“. 2. Към „Идеята за доброто“Ето как Платон говори за тази идея чрез думите на Сократ: В такъв случай онова, което предоставя истината за познаваемото, а на позна-
ващия дава възможността да я познае, ти кажи, че то е идеята на доброто и че то е причината за знанието и истината, и мисли за тази причина като за познаваема. И ако си помислиш, че има и нещо още по-прекрасно от познанието и истината, които самите са твърде прекрасни, правилно ще си помислиш. Както там, в областта на видимото, е правилно светлината и зрението да се считат за подобни на слънцето, но не е правилно да се считат за самото слънце, така и тук, в областта на мислимо-то, е правилно знанието и истината да се считат и двете за подобни на доброто, но не е правилно някое от тях да се счита за самото добро. Това състояние на доброто трябва да се почете и да се постави още по-високо. (…)
Мисля, ти ще се съгласиш, че слънцето не само дава на видимите неща възмож-ността да се виждат, ами също така е причина за тяхното пораждане, нарастване и отхранване, без обаче самото то да съществува като породено. (…) По същия начин трябва да кажеш, че доброто дава на нещата, които се познават, не само възмож-ността да бъдат познавани, но им придава и съществуването, и същността, без оба-че самото то да е същност, защото надвишава по старшинство и сила същността и е по-горе и отвъд нея.
Платон, „Държавата“, превод Георги Гочев
3. Към „Материя и форма“:Помислете за това, че едно дете е все още неосъществен възрастен човек. Едно семе
е растение във възможност, а един проект – възможна сграда. • До каква степен нещо съществува не в действителност, а във възможност? Възмож-
ността на едно нещо вътре в самото него ли е, или е резултат от външни въздействия? • Представете си какви ще бъдете след 10 години и преценете до каква степен сте реа-
лизирали възможностите си и доколко това, което ще бъдете, е резултат от външни, случайни за природата ви, въздействия?
45
31. КАКВО СЪЩЕСТВУВА НАИСТИНА?Цели: Обсъжда се разликата между съвременния възглед, че нещата съществуват по
различен начин, и възгледа на Платон, че разликите в начина на съществуване предпо-лагат йерархия.
Насоки и предложения: Основен акцент в урока е разглеждането на алегорията за пещерата, предаден като разказ за улесняване на разбирането. Интересен подход за съ-поставка между изучените възгледи на Платон и Аристотел може да бъде вглеждането в детайла от картината на Рафаело „Атинската школа“. Изображението на Платон – бос, стъпил на пръсти и сочещ към небето – изразява приоритета на идеите над материално съществуващото. Аристотел като контрапункт е стъпил здраво на земята, обут в сандали и сочещ с ръката си съществуващото, което е непосредствено достъпно за изучаване.
32. СУБСТАНЦИИТЕ И ДВИЖЕНИЕТО В СВЕТАЦели: Поставят се въпросите за обяснението на движението в света и за неговото
единство.Насоки и предложения: Проследява се разликата между античните и съвременните
обяснения на движението като предизвикано от одушевена способност или от природна сила и се въвежда понятието субстанция като обяснение за единството на света.
Карта на логическата структура на урока:
способност (дюнамис)
природна механична сила
единстводвижение
СВЯТ
Ново времеКосмосът като механизъм, безлични природни закони
(Лайбниц, Нютон)
субстанцияоснова и
същност на съществуващото;съществува винаги, „причина сама на
себе си“
АнтичностКосмосът като жив организъм
силата – като одушевена способност
Допълнителни материали:Одухотвореният Космос Проверете произхода и значението на термина „панпсихизъм“. • Какво мислите за идеята, че целият Космос е одушевен при условие, че единствено-
то място в Космоса, за което знаем, че има живот, е Земята? Какво е субстанция?В съвременната физика се повдига въпросът за т.нар. „тъмна материя“. Тя не може да
се наблюдава, не излъчва и не отразява светлината. За нея не се знае почти нищо друго освен това, че има маса. Установено е, че по-голямата част от масата на Вселената се състои не от видимите звезди и галактики, а от ненаблюдаема тъмна материя. Въпросът е интересен и си струва да му отделите време за проучване в интернет.
46
• Променя ли се с нещо философският въпрос за субстанцията и нейния произход, ако заменим термина „субстанция“ с „материя“, „енергия“ или „тъмна материя“?
33. КОЛКО СА СУБСТАНЦИИТЕ И КАКВА Е ТЯХНАТА ПРИРОДА?Цели: изследване на философските възгледи за броя и характера на субстанциитеНасоки и предложения: Актуалността на въпроса за броя и характера на субстанци-
ите може да бъде представена чрез съвременния проблем на когнитивната наука за отно-шението между тялото (мозъка) и ума на човека (Дейност 1. От какво се състои мисленето и къде се намират мислите?). Основен акцент в урока е дуализмът на Рене Декарт – несво-димостта на материалната (протяжна) субстанция и на идеалната субстанция (мисленето) една към друга. Дейност 3. дава възможност систематично да се изследват различните въз-гледи за субстанцията – материализъм и идеализъм; монизъм, дуализъм и плурализъм.
Допълнителни материали:Към Дейност 3. Философите след Декарт• Барух Спиноза (1632 – 1677) – Според Спиноза Бог, субстанция и природа са едно
и също нещо. Бог не е личност и буквално е в основата на всичко съществуващо. • Готфрид Лайбниц (1646 – 1716) – нарича безкрайния брой субстанции „монади“. • Дейвид Хюм (1711 – 1776) – Според Хюм нашите представи за субстанция са илю-
зорни. Никъде в опита не може да се установи наличието на субстанция отделно от конкретните неща. Поради това нейното съществуване е съмнително.
34. ПРОМЕНИТЕ И НЕОБХОДИМОСТТА В СВЕТАЦели: Обсъжда се напрежението между промените и устойчивостта в света.Насоки и предложения: Урокът е структуриран чрез контраст между двойките по-
нятия устойчивост – промяна и необходимост – случайност. Развитието на науката и философията потвърждава диалектическата позиция, че светът е единството от тези напрежения, което е трудно да бъде схванато от здравия разум. Важен съдържателен акцент е влиянието на представите ни за света (необходимост или случайност) върху представите за човека (илюзорна или реална е свободата на волята). Тук е подходящо да се направи връзка и с дискутирания в 9. клас етически проблем за свободата на волята.
Карта на логическата структура на урока:
определеност на нещата
формата е неизменна
(Аристотел)
събитияматерията е
изменчива
променящ се необходимост случайностнеподвижен
СВЕТЪТ
Демокритатоми, движение според природни
закони;Нютон – класическа
механика
детерминизъм свободната воля е илюзия
възможна ли е свободната воля?
Епикурспонтанно
движение на атомите;
квантова механика – физика на ХХ в.
47
Допълнителни материали:Необходими или случайни са събитията в света?Много явления могат да бъдат предвидени с голяма точност. Това важи за естестве-
ните науки, като астрономията, физиката, химията, но и за социалните науки, като соци-ологията и икономиката.
• Ако сме в състояние да предвиждаме това, което ще се случи в бъдещето, не озна-чава ли това, че светът се променя по необходимост?
• Възможно ли е това, което наричаме „случайност“, всъщност да е нещо, което става по необходимост, но за което не знаем точните причини и закономерности?
35. КАК СЪЩЕСТВУВАТ ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО?Цели: изследване на въпроса за характера на времето и пространството и за начини-
те, по които човек ги преживяваНасоки и предложения: Чрез категориите време и пространство описваме промя-
ната в съществуващото. В урока се изследват различни възгледи за времето и простран-ството от науката и философията, според които тези категории са:
•абсолютни и обективни (Нютон); •обективни и относителни (Аристотел, Айнщайн); •субективни (Кант). Тази тема е благодатна за изследване на зависимостта между научни (физични) и фи-
лософски възгледи, например чрез интересни задачи, като пътуването във времето (Дей-ности 4. и 5.), които се интерпретират и в многобройни литературни и кинотворби. Екз-истенциалните измерения на човешкото преживяване за време се изследват чрез идеите на Николай Бердяев, литературни текстове („Момо“) и дискусия за рефлексия на личен опит. Предложените теми за есе може да се използват за оценяване.
Допълнителни материали:За по-напреднали в работата с текст и заинтересовани от философията ученици е
предвидена възможност за работа с текстове на Секст Емпирик и Имануел Кант, които представят възгледи, твърде различни от обичайните всекидневни и научни представи за времето (Приложение 7 в книгата за учителя). Текстът на Секст Емпирик има много ясна логическа структура и може да се използва като упражнение за анализ на аргументи.
В раздела с филмови задачи (Приложение 6) ще намерите задание за работа с филма „Странният живот на Бенджамин Бътън“, който се занимава с посоката на времето. Други филми, посветени на интересни аспекти на времето, са: „Жената на пътешественика във времето“ (2009, романтична драма за влиянието на пътуванията във времето върху любо-вта), „Дилъри на време“ (американски научно-фантастичен филм от 2011 г. за общество, което използва продължителността на живота като валута) или „Завръщане в бъдещето“ (научнофантастична комедия от 1985 г., която разглежда парадоксите на времето).
Парадоксите на времето, или можеш ли да убиеш дядо си?Пътешественик във времето се връща назад и убива дядо си, преди той да е срещнал
баба му. Това би означавало, че нито родителите на пътешественика, нито той самият могат да се родят. От което следва, че пътешественикът не се е върнал във времето, не е убил дядо си, който среща бабата и така наследниците му могат да се родят. Но тогава пътешественикът ще бъде роден и ще може да се върне във времето и да убие дядо си.
•Може ли пътешественикът във времето да убие дядо си?•Как пътуванията във времето се съотнасят с идеята за необходимост и причинност?• „Кучето хвана топката, която щеше да бъде хвърлена“. Как пътуванията във време-
то биха се отразили върху употребата на глаголните времена в граматиката?
48
36. БОГ КАТО ФИЛОСОФСКИ ПРОБЛЕМЦели: Изследва се философската идея за Бог, която е отговор на въпроса за причина-
та за съществуването на света и не е идентична с боговете на митологията.Насоки и предложения: Прави се връзка с онтологията и въпроса за причината на
съществуването на света. Философската идея за Бог е отговор на този въпрос. Разглеждат се два характерни възгледа от Античността: Бог като демиург на Платон и Бог като непод-вижното движещо на Аристотел. Първоначално се въвежда като понятие идеята за христи-янския Бог, който е личност. Тази идея ще бъде изследвана подробно в следващите уроци.
Карта на логическата структура на урока:
християнско средновековие Бог като личност
АнтичностБог като онтологична причина
ПРИЧИНА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СВЕТА
Аристотелнеподвижно движещо
– първа причина за движението в света
теизъмедин единствен Бог: всеблаг, всезнаещ и
всемогъщ
Платондемиург – подрежда хаотичната материя
в Космос
37. ВЯРА И РАЗУМЦели: Изследва се въпросът за възможността на богопознанието и средновековната
философска идея за единството на вяра и разум като път за познанието на Бог.Насоки и предложения: Урокът започва с илюстрация, която показва човешкия мо-
зък, подреден от дървени фигури, една от които е във формата на кръст. Изображението може да се тълкува като метафорично представяне на проблема дали е възможно рацио-нално познание на Бог. Въпросът за съществуването и познаването на Бог е философски и особено важен за човешкия живот. Религията предлага свои отговори. Основен акцент в урока са пътищата на богопознание и преобладаващата в средновековната философия тенденция за съчетаване на вяра и разум (Дейности 2 и 3 с текстове на Арон Гуревич и Цочо Бояджиев). Актуалност на темата придава изследването на значението на вярата и в други области, например в науката или всекидневието ни (Дейности 1, 4 и 5).
Карта на логическата структура на урока:
рационално познание – средновековна философияпознание, основано на вярата
ПОЗНАНИЕ НА БОГ
мистичен религиозен
опит
само чрез вяра
Тертулиан
откровениенапр. тълкуване
на Библията
отрицание на материални
характеристики
съчетаване на вяра и разум Аврелий Августин,
Тома от Аквино
49
Допълнителни материали: Трудно или лесно е да вярваш?а) Колко пъти във всекидневието си употребяваме израза „Не мога да повярвам?!“. В
какви ситуации? Какъв е смисълът на този израз?б) Тома, един от учениците на Христос, отказва да приеме вестта за неговото възкре-
сение, преди да види с очите си и да постави ръцете си в раните на възкръсналия. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръ-
цете му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак в къщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Това, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. (Библия, Йоан 20:25-29)
•Защо Тома отказва да повярва? Защо Христос предоставя исканото доказателство?•Има ли нужда вярата от доказателства?в) Лесно ли е да отстояваш вярата си? Петър, който е един от най-близките ученици
на Христос, три пъти се отказва от своя учител, преди да пропеят първи петли в нощта след кръстната смърт.
И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко. (Библия, Матей, 26:75)
Петър успява да превърне слабостта си в нова сила чрез разкаянието. Става един от първоапостолите, пръв епископ на Рим и умира с мъченическа смърт.
•На какво сте готови, за да отстоявате вярата си?
38. МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ДОКАЖЕ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ?Цели: задълбочаване на проблема за богопознанието с изследване на типичните за
средновековната философия опити да се докаже съществуването на БогНасоки и предложения: Представени са три от познатите доказателства – телеоло-
гично, космологично и онтологично – по разнообразни начини: чрез реконструкция на логическата форма, чрез оригинални текстове (на Тома от Аквино и на Анселм от Кен-търбъри) и чрез възможни възражения и критични коментари (Дейности 1, 2 и 3). Този урок е добра възможност за упражняване на логическите знания за критична оценка на аргументи. Друг важен акцент е поставянето на въпроса за смисъла от тези доказател-ства, както сериозно (Дейност 4), така и чрез скептицизъм и ирония (Дейности 5 и 6). Предлагат се теми за философско есе, които може да се използват и за оценяване.
39. КАКЪВ Е СВЕТЪТ СПОРЕД НАУКАТА И РЕЛИГИЯТА?Цели: сравнение между научния и религиозния светоглед, най-вече по въпроса дали
светът има начало и край във времето; изследване на възгледи за отношението между наука и религия (от взаимно отричане до взаимно допълване) и между време и вечност
Насоки и предложения: Интересен акцент е сравнителният анализ на библейски и научен текст по въпроса за началото на света – като сътворение „от нищото“ и според модела на Големия взрив (Дейност 1). Предлага се задача за анализ на казус – признава-нето на модела на Големия взрив от папата (Дейност 2). Изследват се също начините, по които Бог се отнася към света – възгледите на деизма, теизма, атеизма, пантеизма (Дей-ност 3). Отношението между време и вечност също е представено чрез сравнителен ана-
4. Книга за учителя по философия за 10. клас – Е. Варджийска и др.
50
лиз на философски текст (св. Аврелий Августин) и научен текст от съвременната физика (Карло Ровели) в Дейности 4 и 5. Отношението между наука и религия е представено чрез мнения на изявени учени, някои от които вярващи, а други – атеисти (Дейност 6). Включен е актуалният казус с продажбата на търг на писмото на Айнщайн за религията (Дейност 7). Урокът предлага изобилие от дейности и доста текстове, така че учителят може да избере най-подходящия акцент за класа, да възложи част от задачите за домашна работа или да използва някои от дейностите в урок за обобщение.
Допълнителни материали: Електронната версия предлага упражнение за различа-ване на научни хипотези и религиозни догмати по въпроса за началото и края на света във времето.
40. КАКВО Е ХРИСТИЯНСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ БОГ И ЧОВЕКА?
Цели: изследване на християнското разбиране за отношението между Бог и човека и значението му за формиране на личния светоглед чрез идеите за вечен живот и спасение
Насоки и предложения: Урокът представя различни аспекти на отношението между човека и Бог: създаването на човека като „образ божий“, греха на прародителите Адам и Ева (Дейност 2), спасителната саможертва на Христос, проявите на човешката природа у Богочовека, например неговата самота и изоставеност, докато се моли в Гетсиманската градина – чрез сравнителен анализ на литературен текст на Теодора Димова и картина на Пол Гоген (Дейност 3). В края е представен чрез текст и дискусия прочутият облог на Блез Паскал – прагматичен отговор на философа на невъзможния за познаване въпрос дали Бог съществува (Дейност 5). Електронната версия съдържа допълнителни въпроси, които проверяват разбирането на текста от Паскал.
Допълнителни материали: В Приложение 6 с филмови задачи ще да откриете препратка към филма „Всемогъщи-
ят Брус“, който хумористично показва колко трудно е за човек да играе ролята на Бог. Приложение 8 дава възможност за задълбочаване в трудната тема за доброволната
саможертва на Исус Христос чрез анализ на художествена творба – олтара в катедралата на Гент, нарисуван от холандския живописец Ян ван Ейк в 1432 г.
Алтернативно схематично представяне на облога на Паскал:
Залог Действителност Загуба Печалба
Обзалагам се, че Бог съществува.
Бог съществува. Вечен безкрайно щастлив живот, блаженство
Обзалагам се, че Бог съществува.
Бог НЕ съществува. Ограничаване от земни удоволствия; време за молитва; живот в илюзия
Обзалагам се, че Бог НЕ съществува.
Бог Не съществува Живот без илюзии; без ограничения се възползваме от удоволствията на крайния земен живот
Обзалагам се, че Бог НЕ съществува.
Бог съществува. Пропилян шанс за вечен живот, евентуално вечно проклятие – потъване в небитието
51
41. КАКВО НАУЧИХМЕ? Контрол и оценкаЦели: контрол и оценка на знанията и компетентностите по темите от уроци 28 – 41Насоки и предложения: Урокът е разработен като набор от разнообразни задачи
– тестови въпроси, задача за анализ на философски текст и за създаване на кратък аргу-ментативен текст като отговор на въпрос и/или коментар върху философски фрагмент.
В Приложение 3 в книгата за учителя се предлага структурно идентичен на урока ма-териал, който може да се използва за проверка на знанията.
Отговори на задачите в учебника: 1 – Б; 2 – В; 3 – В; 4 – Б; 5 – А; 6 – А; 7 – А; 8 – Б; 9 – А; 10 – Б; 11 – Б; 12 – Б; 13 – Б; 14 – В; 15 – Б; 16 – примерни въпроси: Съществува ли Бог? Възможно ли е да докажем съществуването на Бог? С вяра или с разум познава-ме Бог?; 17 – материална – хартия; формална – формат, редове, размер; действаща – ма-шина и производител; целева – служи за писане; 18 – проблем: Съществува ли времето?; теза: Времето не съществува.
Отговори на задачите в Приложение 3: 1 – Б; 2 – А; 3 – Б; 4 – В; 5 – А; 6 – А; 7 – В; 8 – Б; 9 – Б; 10 – А; 11 – Б; 12 – А; 13 – В; 14 – А; 15 – А; 16 – примерни въпроси: Защо има нещо, а не нищо? Какво е съществуващото? Какво е битие? и др.; 17 А – телеоло-гично; Б – онтологично; 18 – проблем: Какво е отношението на човека към Бог? Може ли човек да познае Бог? Теза: Човекът смътно се досеща, че в природата има тайнствен ред, създаден вероятно от свръхестествена сила, но не е в състояние да го познае ясно поради своята ограниченост.
42. ПРОБЛЕМИ НА ПОЗНАНИЕТО Цели: Изследват се основни въпроси от теория на познанието: Какво и как знаем?
Какви са видовете познание?Насоки и предложения: Урокът изследва и систематизира основни интуиции за чо-
вешкото познание чрез въпросите кой, какво и как познава.
Карта на логическата структура на урока:
какво познаваме?кой познва?
ВИДОВЕ ПОЗНАНИЕ
човекът материалните неща
други същества
мисли и идеи
памет, въображение, сетива, разум
Б. Ръсел: по запознанство или
чрез описание
знание какумения, навици
как познаваме?
Допълнителни материали:Удоволствието от познаниетоЗащо познанието като елемент от същността на изследователя и философа е
свързано с удоволствие? На първо място и преди всичко, защото с него човек осъзнава
52
своята сила, следователно по същата причина, която прави забавни и гимнастиче-ските упражнения, дори и да липсват зрители. На второ място, защото в процеса на познание ние се отърсваме от остарели възгледи, от техните представители и ставаме победители или поне се смятаме за такива. На трето място, защото, дори и с най-незначителното новопридобито познание, се чувстваме издигнати над всички и единствените, знаещи в случая истината.
Фридрих Ницше, „Човешко, твърде човешко“, превод Донка ИлиноваКак знаем това, което знаем?Във всекидневието рядко се интересуваме от това как сме узнали определено нещо.
Достатъчно ни е, че го знаем. Обикновено се сблъскваме с този въпрос, когато убежде-нията ни са поставени под въпрос.
•На какво се основават убежденията, които имаме? • Как постъпваме, когато нашите убеждения влизат в конфликт с убежденията на дру-
ги хора?Кой познава?Както хората, така и животните притежават сетива и памет. Какво знаят хората пове-
че и по-добре от животните? Какво знаят животните повече и по-добре от хората?
43. ДОКОЛКО МОЖЕМ ДА СМЕ СИГУРНИ В ТОВА, КОЕТО ЗНАЕМ?
Цели: Обсъжда се сигурността на човешкото познание и се разглежда скептицизмът като философска нагласа към познанието.
Насоки и предложения: Урокът поставя изискването за нуждата от проверка на по-знанието ни чрез представяне на историческата фигура на Сократ и дейности за рефле-ксия на личен опит. Основен акцент е разглеждането на скептицизма като философска нагласа към познанието чрез анализ на текст от Рене Декарт (Дейност 4). Като прила-га съмнението като метод, Декарт достига до несъмнена изходна точка на познанието – принципа „Мисля, следователно съществувам“. Текстът не е лесен и е сравнително дълъг, но дава възможност да се проследи процесът на разсъждение на Декарт. Разбира-нето му се улеснява чрез паралел с филма „Матрицата“.
44. ФИЛОСОФСКИ ТЕОРИИ ЗА ПОЗНАНИЕТОЦели: Изследва източниците на познание (сетивност и разум) и философските тео-
рии, които обясняват как надеждно можем да разширяваме познанието си.Насоки и предложения: Урокът надгражда върху резултата от предходния урок –
несъмнената изходна точка на познание, открита от Декарт. Основен акцент е възмож-ността да разширяваме сферата на човешкото познание, като използваме човешките по-знавателни способности – сетивност и разум.
Карта на логическата структура на урока:
сетивност, опит
ПРОИЗХОД НА ПОЗНАНИЕТО
емпиризъм –Бейкън, Лок, Бъркли, Хюм
рационализъмДекарт, Спиноза, Лайбниц
разум, мислене
53
Допълнителни материали: Въпроси за дискусия• Произход на познанието: Възможно ли е да има познание, което да не идва нито
от сетивата, нито от разума? Проучете в интернет значението на думата „интуи-ция“. Можем ли да приемем за знание това, което достига до нас, чрез чувствата и инстинктите?
• Рационализъм: Една от основните тези на рационалистите е тази за съществуване-то на вродени идеи, които не идват от сетивата и са общи за всички хора, надарени с разум. Какви според вас биха могли да бъдат тези идеи?
• Емпиризъм: Идеята, че цялото познание идва от опита, е централна за емпиризма. В опита обаче няма нищо съвършено, безкрайно или фантастично. Всички разбира-ме нещо, когато употребяваме думите „съвършено“, „безкрайно“ или „кентавър“. Ако те не се срещат в опита, откъде идват тогава?
45. КАКВИ СА МЕТОДИТЕ НА ПОЗНАНИЕ?Цели: Задълбочава се изследването на представените в предишния урок теории за
познанието, като се обсъжда ролята на методите за сигурността на познанието.Насоки и предложения: Припомнят се индукцията и дедукцията като основни ло-
гически методи. Работи се с откъс от „Размишления за метода“ на Декарт, в който са изложени правилата за мислене, характерни за рационализма (Дейност 2). Представен е и експерименталният метод, отличителен за емпиризма (Дейности 3 и 4 – откъс от „Нов органон“ на Бейкън).
46. КРИТИКА НА ПОЗНАНИЕТОЦели: изследване на възможностите и границите на човешкото познаниеНасоки и предложения: Въвежда се разликата между критична и догматична фило-
софия. Представят се възгледите на Кант за познанието въз основа на „Критика на чис-тия разум“ като възможност за критично преодоляване на догматичното противопоста-вяне между емпиризъм и рационализъм в познанието. Разглеждат се трите познавателни способности и съответните им форми на познание. Важно е да се подчертае, че според Кант познанието е синтез на сетивност и мислене.
Карта на логическата структура на урока:
сетивност разсъдък
КАНТПОЗНАВАТЕЛНИ СПОСОБНОСТИ И ВИДОВЕ ПОЗНАНИЕ
априорни формипространство и време
представи
априорни формикатегории
понятия
способност за принципи
цялостно познание за светаизводи, които надхвърлят
всеки опитметафизика
разум
54
Допълнителни материали: Разумът и неговите принципиВсеки интерес на разума ми (…) се съсредоточава в следните три въпроса:1. Какво мога да знам?2. Какво съм длъжен да правя?3. На какво бива да се надявам? Имануел Кант, „Критика на чистия разум“, превод Цеко Торбов•Предложете отговори на трите въпроса. •Как ще отговорите на последните два въпроса зависи от отговора на първия.
47. ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ОБЕКТИВНО ПОЗНАНИЕ?Цели: Надгражда се наученото за критическата философия на Кант чрез изследване
на въпроса за обективността на познанието и представяне на новаторската идея на Кант, че човешката познавателна способност конструира предмета на познание, т. нар. Копер-никански обрат.
Насоки и предложения: Урокът съдържа импулси за дискусия и кратки текстове от Кант.
48. ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТОЦели: изследване на отношението между човека и обществото в исторически и сис-
тематичен планНасоки и предложения: Учебното съдържание е структурирано исторически, като
се обсъждат идеи, представителни за отношението между човек и общество в съответна-та епоха. Акцент са творческите задачи за изследване как различни представи за човека и обществото са изразени в изкуството.
Карта на логическата структура на урока:
• множество идентичности• глобализация – уеднаквяване и обезличаване
• човекът е обществено същество и не може да живее извън общността
Античност и Средновековие
• човекът придобива независимост от общността – хуманизъмРенесанс
• индивидуализъм• краен индивидуализъм – свръхчовек (Ницше)Ново време
• колективизъм• криза на идентичности – екзистенция (Сартър), масов човек (Фром)ХІХ – ХХ век
Постмодерност
Допълнителни материали: Приложение 9 в книгата за учителя съдържа допълнителни задачи към понятието
свръхчовек на Ницше, тъй като възгледите на философа са трудни за разбиране и съще-временно са привлекателни за младите хора.
55
Алтернативна версия на дейността в началото на урока:Разделете се на 2 или 3 групи в зависимост от големината на класа. Запишете в кръг
имената на участниците във всяка група върху голям лист хартия или на дъската.Помислете какво общо има между вас и всеки един от останалите. Свържете името
си с името на друг участник и върху свързващата линия напишете това, което е общо помежду ви. Направете същото за всички останали участници. Как изглежда това, което сте нарисували и написали върху листа хартия? (Целта е да се стигне до идеята за мрежа)
Задача за самопроверка или за оценяване:За всяко от твърденията определете вярно или невярно.А) Според колективизма интересите на личността трябва да бъдат подчинени на цели-
те на обществото. ....................................................................................................................Б) Хуманизмът твърди, че човешката идентичност се определя от другите хора. .........
....................................................................................................................................................В) Ако човекът е „осъден“ да бъде свободен, той може да избере както да поеме от-
говорността за своите избори, така и да се превърне в човек маса. ......................................Г) Свръхчовекът на Ницше е най-добрият водач на колективната общност. ..................Д) Според възгледите на Просвещението хората могат да живеят заедно в мир на
основата на разума ...................................................................................................................Отговори: А) – вярно; Б) – невярно; В) – вярно; Г) – невярно; Д) – вярно 49. КАКВО НИ СВЪРЗВА С ДРУГИТЕ ХОРА?Цели: Изследват се конструктивните взаимовръзки между личност и общност и зна-
чението им за формирането на личностната идентичност, и за постигането на развитие.Насоки и предложения: Първата дейност е кинозадача към филма „Корабокруше-
нецът“, съвременна версия на историята за Робинзон Крузо, чрез която се показва нуж-дата на човека от принадлежност към общност. Един по-малко познат у нас възглед за необходимата взаимовръзка между човека и общността като начин за формиране на лич-ностната идентичност е представен чрез текст на Джордж Хърбърт Мийд (Дейност 2). Специално внимание се отделя на ролята на образованието за развитието на личността, което се постига оптимално тогава, когато училището живее като демократична общност (Дейности 3 и 4 – откъс от „Моето педагогическо кредо“ на Джон Дюи).
50. ВЛАСТЦели: изследване на властта като способност за влияние върху поведението на дру-
гитеНасоки и предложения: Урокът започва с интересен експеримент, който може да
илюстрира различните видове власт и техните основания. Например, ако някой е отворил юмрука на съученика си със сила, това би било проява на видима власт, на господство, основаваща се върху неравенството на силата. Ако някой се сети да помоли другия да си отвори юмрука, или използва други езикови средства за убеждаване, това би било проява на невидимата власт на езика. В началото се разграничава политическата власт от властта като социално отношение. В този урок е интересна възможността за посочване на многобройни ситуации от личен опит, в които се проявяват властови отношения както от видимата, така и от невидимата власт. Идеите на Фуко за дисциплинарната власт дават възможност на учениците да анализират по нов начин социалната среда, с която взаимо-действат в училище, в семейството и в публичните институции. Интересен и актуален акцент е поставен в практическите задачи върху властта, която произтича от информа-
56
ционните технологии (кинозадача по филма „Кръгът“ – Дейност 2) и медиите (казусът с риалити предаванията по телевизията – Дейност 3). Посочени са и други стойностни филми, които изследват властта на медиите и технологиите върху човека. Може да се ра-боти по тях и при урок 70, който разглежда ролята на медиите в гражданското общество. Възможност за осмисляне на личен опит дава и задачата за сравнение на ученическите униформи в тоталитарното и демократичното общество (Дейност 4).
Електронната версия съдържа допълнителни задачи за различаване на проявления-та на видима и невидима власт.
Карта на логическата структура на урока:
основания на властта видима власт
ВЛАСТТА КАТО ОБЩЕСТВЕНО ОТНОШЕНИЕ
ПОЛИТИЧЕСКА ВЛАСТ
неравенствапредимства
закон
господство и подчинение
насилие
асиметрично отношениезависимост
символи и ритуали
норми и редпоглед и наблюдение
власт на езика
невидима (дисциплинарна)
власт
Допълнителни материали: Приложение 10 в книгата за учителя е работен лист, представящ идеята на Джеръми
Бентам за паноптикум – идеалния затвор като форма на невидимата власт по Фуко. При анализа на властовите отношения в училищната среда са възможни следните примери: подиум на учителя, катедра, подреждане в редици, за да може учителят да вижда всички, но учениците не се виждат помежду си; прозорче във вратата на класната стая или камера като панотпикума на Фуко и др.
В Приложение 6 в книгата за учителя ще намерите задача, която дава възможност да се изследват изкушенията и разрушителното въздействие на властта върху човешката личност чрез анализ на немския филм „Експериментът“, който се основава на прочутия Станфордски затворнически експеримент.
Изпита) Разгледайте различни изпитни ситуации – текущо изпитване в училище, национал-
но външно оценяване, матура, сертификатен изпит за владеене на чужд език.За всяка от ситуациите разсъждавайте и дискутирайте помежду си:•Кой е изпитващ и кой – изпитван?•Кой е „видим“ и кой – „невидим“?•Кой задава нормата и върху кого тя се прилага? •Защо това са отношения на власт?б) Може ли ситуацията на изпит да се промени? Направете предложения и ги обсъдете
в класа. Най-добрите бихте могли да опишете и да предложите за обсъждане на вашите преподаватели, на педагогическия съвет на училището или на министъра на образова-нието.
57
Властови отношения в социални институцииОрганизирайте посещение в социална институция, например в болница или поликли-
ника, дневен център за хора с увреждания, община, държавна структура, военно поде-ление. Наблюдавайте действията и отношенията между хората. Има ли специфични ри-туали и език на общуване? Симетрични или асиметрични са наблюдаваните от вас отно-шенията? Какъв вид власт откривате? Конструктивно или деструктивно е въздействието на властта върху тези, които са подвластни?
51. КАК ЕЗИКЪТ ВЛИЯЕ ВЪРХУ ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ?Цели: изследване на значението на езика за човешкия живот, на неговите възможнос-
ти да изразява конструктивни и властови отношенияНасоки и предложения: Изяснява се знаковият характер на езика. Представят се
алтернативни възгледи за смисъла на думите в езика – класически (познат още от „Кра-тил“ на Платон) и съвременен, според който значението не е субстанциално, а се състои в публичните езиковите употреби на думата от дадена езикова общност (късния Витген-щайн). Представени са езикови стратегии за изразяване на властови отношения и не-равенства, които се използват при анализ на характерни ситуации от личния опит на учениците (Дейности 3 и 4). Некратно е представено развитието на съвременната фило-софия от логически позитивизъм (търсене на идеален език) до философски изследвания на ежедневния език (от късния Витгенщайн нататък). Посочени са теми за есета, които може да се използват и за оценяване.
52. ФИЛОСОФСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА СВЕТА, БОГ, РАЗУМА, ЧОВЕКА И ОБЩЕСТВОТО. ОБОБЩЕНИЕ.
Цели: обобщение на темите от уроци 28 – 51Насоки и предложения: Най-важните съдържателни моменти са представени кратко
във вид на опорни точки към всяка от темите. Така резюмираното съдържание може да се използва и за преговор или самоподготовка за контрол и оценка на наученото.
53. КАКВО НАУЧИХМЕ? Контрол и оценкаЦели: контрол и оценка на знанията и компетентностите по темите от уроци 28 – 51Насоки и предложения: Урокът съдържа разнообразни задачи – тестови въпроси,
задача за анализ на философски текст и за създаване на кратък аргументативен текст като отговор на въпрос и/или коментар върху философски фрагмент. В Приложение 4 в книгата за учителя се предлага структурно идентичен на урока материал, който може да се използва за проверка на знанията.
Отговори на задачите в урок 52: 1 – Б; 2 – А; 3 – В; 4 – В; 5 – Б; 6 – А; 7 – А; 8 – Б; 9 – В; 10 – Б; 11 – Б; 12 – Хюм, Бъркли; 13 – А) рационализъм, Б) емпиризъм, В) емпи-ризъм, Г) рационализъм, Д) емпиризъм
Отговори на задачите в Приложение 4: 1 – А, 2 – Б, 3 – В, 4 – В, 5 – В, 6 – В, 7 – Б, 8 – В, 9 – Б, 10 – Б, 11 – В, 12 – Декарт, Лайбниц; 13 – А) рационализъм, Б) емпиризъм, В) емпиризъм, Г) рационализъм, Д) рационализъм
58
РАЗДЕЛ „ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ И ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВОТО“
54. ОБЩЕСТВО И ПРАВОЦели: изследване на разликата между правни и морални норми и необходимостта от
правни норми за функционирането на обществотоНасоки и предложения: Индивидуалната свобода се разглежда като източник на
конфликти в обществото, които се регулират чрез задължителни правни норми. Правни-те и моралните норми са източник на ред в обществото. Разграничават се три значения на термина право и се сравняват моралните и правните норми, които са свързани с външ-ните отношения между хората, имат задължителен характер и неспазването им се санк-ционира. Законите са текстове, които са източници на правните норми и същевременно ги привеждат в действие.
Карта на логическата структура на урока:
понятие правни и морални норми сравнение
ПРАВО
система от задължителни
нормивъзможност наука за
правото
законът като текст и нормативен акт
Допълнителна информация: В Закона за нормативните актове имаме две ясни оп-ределения на това какво е нормативен акт и закон:
Чл. 1а. Нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се при-лагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.
Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се подда-ват на трайна уредба.
55. КАКВО ЗНАЧИ ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА?Цели: изследване на отношението между право и държаваНасоки и предложения: Чрез задачи за анализ на откъс от конституцията на Репу-
блика България се утвърждава принципът за върховенство на закона като основание на правовата държава. Интересен акцент е дискусията върху взаимовръзката между закона и свободата, която използва като художествен импулс стъклопис и мозайка от Иван Пен-ков с изображения на Темида в Съдебната палата в София (Дейност 4).
59
56. ПРАВО И СПРАВЕДЛИВОСТЦели: изследване на произхода на законите и отношението им с категорията справед-
ливостНасоки и предложения: Представят се две теории за произхода на правните норми
– позитивното и естественото право. Връзката между морални и правни норми, която се защитава от естественото право, се проявява най-пряко в понятието за справедливост. Разгледани са три представителни теории за справедливостта – на Платон, Аристотел и съвременната теория за социалната справедливост с най-ярък представител Джон Ролс. Тъй като Аристотеловото различаване на дистрибутивна и корективна справедливост има изключително силно влияние и днес, се предлага задълбочаване във възгледите на философа чрез анализ на откъс от „Никомахова етика“ (практическа задача).
Карта на логическата структура на урока:
произход на законите
ПРАВО И СПРАВЕДЛИВОСТ
позитивно право
законът като факт; правило,
наложено със сила от държавата
естествено правоосновава се на
разумната човешка природа; законът е конкретен израз на
морала
Платонспазване на
реда
Аристотелразпреде-лителна и
изравнителна
Джон Ролссоциална спра-
ведливост; равнопоста-
веност:
теории за справедливостта
Допълнителни материали: предложения за дискусии1. Към „Естествено право“: Тезата на естественото право е, че правните норми произ-
тичат от човешката природа или от природата на Космоса. По какъв начин тогава прав-ните норми зависят от отговорите на въпросите за природата на човека и за същността на Космоса?
2. Към „Право и справедливост“: Възможно ли е справедливостта да е въпрос на чув-ство, а не на рационален анализ? Ако е така, възможно ли е и как би могло да се постиг-не единодушие по въпросите за справедливостта? Потърсете примери за непримирими гледни точки за това дали едно нещо е справедливо, или не.
57. ЗАЩО ПОСТЪПВАМЕ СПРАВЕДЛИВО?Цели: задълбочаване в изследването на взаимовръзката между право и справедливостНасоки и предложения: Оценката, че един закон е справедлив, е основа на моти-
вацията ни да спазваме правните норми, и обратно – несправедливостта на един закон може да бъде основание за неговото нарушаване или да мотивира към борба за справед-ливост. Това отношение се описва с понятията легалност и легитимност. В урока има възможност за работа с класически примери за справедливост – историята с пръстена на
60
Гигес от „Държавата“ на Платон, която представя връзката между справедливост и без-наказаност, и библейската притча за Соломоновия съд, която изразява връзката между справедливост и мъдрост.
58. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯЦели: изследване на връзката между права и задължения и на идеята за основни чо-
вешки праваНасоки и предложения: Урокът е фокусиран върху субективния смисъл на поняти-
ето „право“ – възможностите, които се предоставят на правните субекти. Важно е да се подчертае, че гарантирането на права е неотменимо свързано с поемането на определени задължения. Полемичен акцент в урока е напрежението между школите на естественото и позитивното право при обосноваването на идеята за човешки права. Интересно е да се изследва това напрежение като възможно обяснение защо и в съвременните общества не винаги и не навсякъде фактически са гарантирани правата, прокламирани като естест-вени и неотменими. Подходящо е да се проведе дебат в класа. Някои основни човешки права и техните характеристики са представени чрез разглеждане на два от първите ис-торически документа, в които те са обявени – Декларацията за независимост на САЩ от 1776 г. и Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г. Възможност за рефлексия върху личен опит е практическата задача за анализ на правата и задълженията на учениците въз основа на текст от Закона за предучилищното и училищното образова-ние в Република България.
Карта на логическата структура на урока:
права и задължения човешки права
СУБЕКТИВНИ ПРАВА
позитивно правоустановени със закон, подлежат
на промяна
естествено правопроизтичат от
човешката природа; неотменими, универсални и общовалидни
живот, свобода, частна собственост,
съпротива срещу насилието...
основни човешки права
Допълнителни материали: идеи за дискусия1. Към „Човешките права“: РобствотоРобството е пример за това как е възможно хората да бъдат третирани като предмети.
От какви права са лишени робите? Можете ли да дадете други примери, при които на голям брой хора са им били отнемани основни човешки права?
2. Към „Естествени ли са човешките права“: Световната държаваОще стоиците са смятали, че е възможно установяването на световна държава с еднакви
закони за всички хора. Какви биха били ползите и вредите от една такава държава? Смята-те ли, че в епохата на интернет и глобализация сме се приближили до идеята на стоиците?
61
3. Към „Основни човешки права“: Създаване на ООНПроучете в интернет Хартата на ООН, подписана през 1945 г. в Сан Франциско. Как-
ва е целта на ООН?
59. КОЛКО И КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ЧОВЕШКИ ПРАВА?Цели: задълбочаване в изследването на основните човешки праваНасоки и предложения: Урокът е структуриран като анализ на текст от Всеобщата
декларация за правата на човека, приета от ООН през 1948 г., чрез поредица от задачи за нейния всеобщ характер и за актуалната ситуация, свързана с гарантиране или нару-шаване на правата. Мотивиращи за учениците могат да бъдат задачите, които подхождат творчески към текста (Дейности 3 и 4).
60. КАКВО Е ДЪРЖАВАТА? Цели: изследване на проблема за възникването на държавата като естествена общ-
ностНасоки и предложения: Тъй като фигурите на Платон и Аристотел са добре познати
на учениците чрез различни техни философски и етически възгледи, този урок е решен като упражнение и дава възможност за самостоятелно запознаване с възгледите им за държавата въз основа на подбрани откъси от текстове. Подчертава се идеята на Аристо-тел за естественото възникване на държавата като човешка общност, която компенсира невъзможността на човека да живее сам и се стреми към постигане на общото благо. Дава се възможност за прилагане на онтологическите възгледи на Аристотел за четирите причини за съществуващото към държавата (Дейност 3). Платон се интересува най-вече от въпроса коя е най-добрата държава. Възгледите му са представени чрез тематизи-ране на текстове и идеи от „Държавата“ (Дейности 4 и 5). Разкрива се актуалността на въпроса за най-добрата държава чрез задачи за дебат и дискусия върху състоянието на съвременната българска държава, осмислена през гледните точки на Платон и Аристотел (Дейности 7 и 8). Предложени са фрагменти за философско есе, което може да бъде зада-дено за самостоятелна работа и/или оценено.
61. ТЕОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОРЦели: изследване на алтернативната теория за произхода и обоснована на необхо-
димостта от държавата в Новото време – не като естествена общност, а като изкуствена структура, установена чрез обществен договор
Насоки и предложения: „Неестественият“ и принудителен характер на държавата като обществен договор се подчертава чрез въвеждащата дейност, която изследва ме-тафоричния смисъл на използвания от Томас Хобс образ на библейското чудовище Ле-виатан. Сравнително се разглеждат възгледите на Хобс, Лок и Русо за трите елемента от теорията за обществения договор – естествено състояние на човечеството, договор и гражданско състояние. Важно е да се подчертае, че естественото състояние НЕ е ис-торически период от развитието на човечеството, а описание на мисловен експеримент, който изследва хипотетичното състояние на обществото, в което няма държава. Чрез не-говите недостатъци се обосновава нуждата от държава. Практическите задачи предлагат възможност за работа с оригинални текстове на Лок и Русо. Необходимостта от държава се обсъжда отново в актуален съвременен контекст в кинозадачата за анализ на провока-тивния руски филм „Левиатан“ (2014).
62
Карта на логическата структура на урока:
Античностестествена общност за
постигане на общото благо (Платон, Аристотел)
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ДЪРЖАВАТА
естествено състояние на човека
свобода, насилие и несигурност
обществен договордоброволно отдаване
на свобода и делегиране на власт, създаване на политическа общност
гражданско състояние на човека ограничена свобода, сигурно ред,
права – живот, свобода, собственост
Просвещениетеории за обществения
договор (Томас Хобс, Джон Лок, Жан-Жак Русо)
Допълнителни материали: теми за есе• Справедливостта и несправедливостта са качества на хора, което живеят в
общество, а не в самота. (Томас Хобс) • Там, дето няма обща власт, няма и закон, а дето няма закон, няма и несправед-
ливост. (Томас Хобс)
62. КАК ГРАЖДАНИТЕ МОГАТ ДА КОНТРОЛИРАТ СПАЗВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР?
Цели: задълбочаване на разбирането на теорията за обществения договор и надграж-дане с изследване на принципа за разделение на властите
Насоки и предложения: Подчертава се условният характер на теорията за общест-вения договор като рационален модел за описание на отношенията между гражданите и държавното управление. Дейности 1 и 2 изследват „печалбата“ на гражданите от дого-вора и анализират критично тази теория. Дейности 3 – 5 въвеждат и изследват идеята на Монтескьо за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна като възможност за гражданите да контролират изпълнението на обществения договор. Пред-лагат се възможности за критична рефлексия върху съвременния обществено политиче-ски живот в страната въз основа на концепцията за обществения договор и разделението на властите. Посочените фрагменти като теми за философско есе може да се използват и за оценяване. Електронната версия предлага допълнителна задача за разбиране на функциите на трите власти.
63. ФОРМИ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕЦели: изследване и критична оценка на съществуващи форми на държавно управле-
ние във взаимовръзка с правата на гражданитеНасоки и предложения: Въвеждащата дейност метафорично представя идеята, че ня-
кои форми на държавно управление гарантират в по-добра степен правата на гражданите чрез разликата между пъстрота, символ на различие и толерантност и сивота, символ на обезличаване и потискане на личността, характерно за тоталитарното държавно устрой-
63
ство. Формите на държавно устройство се систематизират според източника на властта, управляващия и степента на гарантиране на правата на гражданите. Особено важен е тре-тият признак, който позволява да се разработи разликата между правова и авторитарна и тоталитарна държава. Практическите задачи обръщат внимание на някои проблеми на де-мокрацията и възможностите гражданите да бъдат държани в подчинение от авторитарни и тоталитарни държави чрез манипулация и идеология. Електронната версия съдържа допълнителни задачи за различаване на формите на държавно управление.
Карта на логическата структура на урока:
предмодерни държавилична власт
според управляващия
• монархия• република• диктатура
теокрация• автокрация• демокрация
• правова държава• авторитарна• тоталитарна
според източника на властта
според степента на гарантиране
на правата
модерни държави институционална власт форми
на държавно управление
64. МОЖЕМ ЛИ ДА ЖИВЕЕМ БЕЗ ДЪРЖАВА?Цели: Критичният анализ на различните форми на държавно устройство се задълбо-
чава чрез съпоставянето им с понятията за утопия и анархия.Насоки и предложения: Урокът започва с интересна групова задача, която дава
възможност на учениците да измислят тяхната „идеална“ държава. Добре е да бъде съз-дадена творческа атмосфера, за да могат младите хора да разгърнат и представят атрак-тивно идеите си. Това със сигурност ще предостави богат материал за рефлексия върху изучените форми на държавно устройство, както и върху тяхната реалистичност чрез съпоставянето с понятията утопия и антиутопия. Въздействащ контрапункт на идеал-ната държава е задачата към романа и/или филма „Повелителят на мухите“ – класическа антиутопия, която предоставя чудесен повод за осмисляне чрез понятия от предходните уроци. Анархията е начин на мислене, който е силно привлекателен за младите хора. За-това тук се предоставя възможност за критично осмисляне на основни тези на анархизма и връзката му със свободата. Анализират се конкретни примери за гражданско непод-чинение. Урокът завършва с представяне на либералната идея за минимална държава. Приложение 6 в книгата за учителя съдържа задача за анализ на филмите „Пазителят“ (2014) и „Матрицата“ (1999).
Допълнителни материали: теми за есе•Там, където започва държавата, свършва индивидуалната свобода, и обратно-
то. (Михаил Бакунин)• Най-добро е това правителство, което управлява най-малко (Хенри Дейвид
Торо)
64
• We don’t need no educationWe don’t need no thought controlNo dark sarcasm in the classroomTeachers leave them kids alone(Another Brick In The Wall – Part 2, „Пинк Флойд“)
65. ПОЛИТИКАТА – ИЗКУСТВО НА РЕАЛИЗМАЦели: Изследва се политическата власт и доброто управление на държаватаНасоки и предложения: На фона на обрисуваната сложност да се открие и реализира
най-добрата възможна форма на държавно управление, което често завършва с утопия, антиутопия или анархия, политиката се представя като изкуство на реализма, което тър-си практични решения и балансира между различните ценности и интереси в обществото в условията на ограничени ресурси. С метафорите на доминото и мрежата се илюстрира сложността на политическото действие. Същевременно се подчертава, че политическо е само това действие, което е в обществен, а не в частен интерес. Разглеждат се политиче-ските партии като основни актьори в представителната демокрация и посредници между гражданите и държавата. Практическите задачи дават възможност за изследване на про-грамите на съвременни български политически партии и за творческо интерпретиране на сътрудничеството и съперничеството като основни насоки в политиката чрез аналогията с игрите шахмат и го.
Електронната версия съдържа допълнителна задача към понятието за политика.
Карта на логическата структура на урока:
политическа власт –съгласие на равноправни
граждани за управлението на държавата
КАКВО Е ПОЛИТИКА?
• задължителни мерки;
• баланс между интереси и ресурси
• сътрудничество – ненасилствено рашаване на проблеми и съперничество – сблъсък на интереси
• представителна демокрация
• основни функции• политическа
програма• участие в
управлението
политическо действие политически партии
Допълнителни материали: Какво е отношението между политиката и морала?Разгледайте следните афоризми, създадени от политици и учени, живели през XIX
век. 1. Което е морално грешно, не може да бъде политически вярно.2. Политиката определя морала. 3. В политиката трябва да се очаква всичко; там всичко е позволено, освен да се
65
оставиш да бъдеш измамен.4. За политиката човекът е средство, за морала той е цел. Революцията на бъде-
щето ще е триумф на морала над политиката. Дискутирайте в класа по следните въпроси:•С кои от тези афоризми сте съгласни и с кои не сте? Обосновете позицията си. •Какво според вас би трябвало да е отношението между политиката и морала?•Има ли граници, които политическото действие не би трябвало да преминава?
66. ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВОЦели: Изследва разликата между демократично държавно устройство и гражданско
общество.Насоки и предложения: Въвеждащата дейност непосредствено показва, че демокра-
тичното държавно устройство е необходимо, но не достатъчно условие за добър живот заедно. Демокрацията гарантира гражданските права, които са свързани с участието на хората в управлението на държавата. Гражданите обаче трябва да искат да се възползват от тези права, т.е. да бъдат активни, иначе се примиряват с пасивната роля на „поданици“ и се отчуждават от държавата. Важно е да се подчертае, че гражданската активност е въз-можна и като самоорганизация въпреки неподкрепящото държавно устройство (пример с културните и образователните дейности на българските общности през Възраждането). В демократичната държава гражданите най-често се организират в сдружения, чиято ус-пешна работа е показател за наличието на активно гражданско общество. Електронната версия предлага две допълнителни задачи по темата.
Карта на логическата структура на урока:
граждански права
ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО
поданици граждани самоорганизация граждански сдружения НПО
гражданско участие
Допълнителни материали: Практическата задача в урока, която подтиква учени-ците да се запознаят с дейността на реални НПО, може да се надгради чрез свързване с Националната олимпиада по гражданско образование. Потърсете информация за Олимпиадата по гражданско образование. Има ли около вас такива неща в обществото и/или природата, които много ви дразнят и които смятате, че трябва да се променят? Съ-ществуват ли в обществото нетърпими проблеми? Какво можете да предприемете, за да промените обществената среда в желаната от вас посока? Как бихте привлекли съмишле-ници на своя страна и какви ще са общите ви действия?
•С какъв проект бихте участвали в олимпиадата?
5. Книга за учителя по философия за 10. клас – Е. Варджийска и др.
66
67. КАКВО Е ТОЛЕРАНТНОСТ?Цели: изследване на отношението към различията в обществото и границите на то-
лерантносттаНасоки и предложения: Чрез дискусия и проект се изследва връзката между разли-
чие и толерантност. Задача за работа с текст на Джон Лок от „Писмо за толерантността“ дава възможност да се очертаят границите на толерантността чрез неприемането на наси-лието по отношение на вътрешните убеждения на хората (Дейност 4). Дейност 5 изследва границите на толерантността според конституцията на Република България.
68. ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕЦели: Изследва значението на гражданската активност в демократичните общества и
възможностите за реално гражданско участие.Насоки и предложения: В началото се подчертава значението на гражданското
участие като коректив на държавната власт в условията на представителна демокрация. При представяне на политическите форми на гражданско участие е важно да не се свеж-да демокрацията само до участие в изборите (Дейност 1). В практическите задачи са предоставени разнообразни форми за рефлексия върху конкретни възможности за поли-тическо участие и върху доброволния характер на гражданската активност. Неполитиче-ското участие ще бъде разгледано в следващия урок упражнение.
Електронната версия съдържа задачи за затвърждаване на характеристиките на гражданското участие и за разграничаване на политическо и неполитическо участие.
Карта на логическата структура на урока:
значение –коректив на държавата при представителната
демокрация
ФОРМИ НА ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ
• гласуване на избори• граждански
инициативи• протести и
демонстрации
• благотворителност• участие в НПО
политическо неполитическо интернет и медии
Допълнителни материали: За ученици, които проявяват по-задълбочен интерес към политическите процеси, може да се окаже интересно запознаването с една съвременна политическа теория за т.н. делиберативна демокрация, която отрежда централна роля на гражданското участие.
Многото демокрации. Във философията на политиката желанието за активно гражданско участие е белег за криза в либералната концепция за минимална държава. Гражданското участие е характерна черта на републиканската представа за държавно устройство. В съвременната философия се обсъжда идеята за т. нар. делиберативна демокрация (от лат. deliberare – претеглям, преценявам аргументи). Делиберативната
67
демокрация се отличава с изискването всички важни политически решения да се вземат чрез дебат и въз основа на аргументи, разбираеми и достъпни за всички граждани. Дели-беративната демокрация уважава в най-голяма степен волята на гражданите и правото им на участие. Успехът ѝ зависи от активността и добрата информираност на гражданите.
•Проучете допълнителни материали за видовете демокрации.•Представете атрактивно резултатите от проучванията си.•Дискутирайте в класа: Кои са предимствата и предизвикателствата пред раз-
личните лица на демокрацията? Кой вид демокрация осигурява оптимални условия за гражданско участие?.
69. ЗАЩО ДА БЪДЕМ АКТИВНИ ГРАЖДАНИ?Цели: Изследват се формите на неполитическо гражданско участие и се подчертава
тяхната важност за развитието на личността и обществото.Насоки и предложения: Основни понятия тук са сътрудничество и солидарност.
Самата държава се представя като общ проект (чрез текста на Хосе Ортега и Гасет в Дей-ност 1). Чрез казуси и дискусии се обсъждат различни възможности за доброволчество и за демократизиране на училищната култура с активното участие на младите хора.
Допълнителни материали: Приложение 12 предлага интересна възможност за ре-флексия върху личните нагласи за гражданско участие въз основа на резултатите от по-следното международно проучване по гражданско образование от 2016 г.
70. КАКВА Е РОЛЯТА НА МЕДИИТЕ В ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО?
Цели: Изследва се за значението на медиите като „четвърта власт“ за формиране на общественото мнение.
Насоки и предложения: Практическите задачи в урока дават възможност за запоз-наване с функционирането на медиите, за оценка на тяхната значимост като „четвърта власт“ и за подчертаване на ролята им при демократизиране на обществото. Подбрани са казуси за успешно влияние на медиите за разрешаване на обществени проблеми (ре-портажите на Макгахан за турските зверства в България след Априлското въстание – Дейност 4) и разкриване на злоупотреби (Дейности 5 и 6). Подчертава се значимостта на журналистическите разследвания и се дискутира актуалния проблем за отношението между свободата на журналистите и собствеността на медиите (Дейност 7).
71. КАКВО НАУЧИХМЕ? Изходно нивоЦели: контрол и оценка на знанията и компетентностите по темите от цялата учебна
година с акцент върху уроци 54 – 70Насоки и предложения: Урокът е разработен като набор от разнообразни задачи
– тестови въпроси, задача за анализ на философски текст и за създаване на кратък аргу-ментативен текст като отговор на въпрос и/или коментар върху философски фрагмент. В Приложение 5 се предлага структурно идентичен на урока материал, който може да се използва за проверка на знанията.
Отговори на задачите в урок 71: 1 – В; 2 – Б; 3 – В; 4 – А; 5 – А; 6 – А; 7 – А; 8 – В; 9 – В; 10 – В; 11 – Б; 12 – А; 13 – В; 14 – А; 15 – Б; 16 – В; 17 – В; 18 – В.
Отговори на задачите в Приложение 5: 1 – В; 2 – В; 3 – В; 4 – Б; 5 – Б; 6 – Б; 7 – В; 8 – Б; 9 – В; 10 – Б; 11 – В; 12 – В; 13 – Б; 14 – В; 15 – А; 16 – В; 17 – В; 18 – Б.
68
72. ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ И ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВОТО. Обобщение
Цели: обобщение на темите от уроци 54 – 70Насоки и предложения: Най-естественият начин за оценка на постигнатото е да из-
ползвате формулираните в началото на учебната година очаквания на учениците. Може да ги помолите да разгледат въпросите си от първия урок и да дискутират на кои от тях са получили отговор и на кои не са. Такава дискусия естествено може да премине към представите и бъдещите им очаквания към гражданското образование в 11. и 12. клас.
Интересен и важен акцент в този урок е задачата „Равносметка“. Работата с текста на Робърт Шпеман дава възможност за личностно осмисляне на наученото в часо-вете по философия и на промените, настъпили в мисленето и убежденията на учениците. Този текст може да се сравни и с текста на Петър Бири „Какво значи да си образован?“. Понятието за образованост описва адекватно най-широката философска култура и сми-съла от философското образование като цялостен хоризонт на познание и личностен светоглед.
V. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ РЕСУРИЕлектронната версия на учебника съдържа много допълнителни ресурси – упражне-
ния, творчески задачи, тестови въпроси към почти всеки от уроците в печатния вариант. Те могат да се използват за допълване и разнообразяване на планираните уроци в клас, както и за самостоятелна работа на учениците като самоподготовка и задълбочаване по теми, към които те проявяват особен интерес.
69
Приложение 1
Урок 14. КАКВО НАУЧИХМЕ? САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА (контрол и оценка на знанията)
Посочете по един верен отговор на въпроси от 1 до 10, като оградите буквата пред него.1. Науката за анализ и оценка на аргу-
менти е:А) етикаБ) логикаВ) естетика
2. Аргументите, в които предпостав-ките са по-общи от извода, са:А) несигурни Б) индуктивниВ) дедуктивни
3. Според кой логически закон един предмет не може в едно и също вре-ме и отношение да има и да няма да-дено качество:А) законът за тъждествотоБ) законът за непротиворечиетоВ) законът за изключеното трето
4. Съдържанието на термина е:А) представата, която свързваме с негоБ) общите съществени и отличителни признаци на клас от предметиВ) съвкупността от всички обекти, кои-то имат дадени признаци
5. По обем терминът „най-високият връх на Земята“ е:А) единиченБ) нулевВ) общ
6. В коя от следните двойки термините се отнасят като род към вид:
А) „електрически уред“ и „телевизор“Б) „дървесно растение“ и „тревисто растение“В) „випуск“ и „паралелка“
7. В коя от следните поредици поняти-ята се намират в отношение на на-растващ обем:А) „куче“ – „бозайник“ – „лабрадор“Б) „лабрадор“ – „бозайник“ – „куче“В) „лабрадор“ – „куче“ – „бозайник“
8. Логическата операция, която се със-тои от включване на нови признаци в съдържанието на термините, в ре-зултат на което обемът намалява, се нарича:А) обобщениеБ) конкретизацияВ) определение
9. Каква грешка е допусната в опреде-лението „Окръжността е геометрич-на фигура“:А) тясно определениеБ) широко определениеВ) порочен кръг
10. Какъв е аргументът „Всички приле-пи са бозайници. Нито един бозайник не е птица. Следователно нито един прилеп не е птица“:А) дедуктивенБ) индуктивенВ) неубедителен
11. Напишете пример за кой логичес-ки закон е твърдението „Тази роза трябва или да е, или да не е изцяло червена“.
____________________________________
____________________________________
VI. 12 ПОЛЕЗНИ ПРИЛОЖЕНИЯ – ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТЕСТОВЕ, КИНОЗАДАЧИ, РАБОТНИ ЛИСТОВЕ
70
12. Напишете два термина, които са вид спрямо „воден басейн“:
__________________________________________________________________________
13. Подредете термините в поредица с намаляващ обем: „бяло краве сирене“, „животински продукт“, „сирене“, „млечен продукт“, „бяло сирене“.
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
14. Напишете кое правило за дефинициите е нарушено в определението „Книгата е печатно издание.“
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
15. Прочетете текста и отговорете на въпросите.Всяка от науките се интересува от следването на едни мисли от други. От увеличава-
нето на механичното триене следва забавяне на скоростта на механичното движение, а от броя на електроните във външната електронна обвивка на атома следва неговата ва-лентност. Тогава, по какво следването на мислите, от което се интересуваме в логиката, се отличава от следването на мислите, което изучават другите науки? От физическото съждение „температурата е над 0◦С“ следва физическият извод „снегът се топи“. Но ко-гато обясняваме необходимата връзка по истинност на тези две положения с твърдението „изобщо при температура, по-голяма от 0◦С, снегът се топи“, оставаме в областта на физиката. Нейните граници ще напуснем и ще се озовем на логическа територия, кога-то се запитаме: А ЗАЩО ОНОВА, КОЕТО ВАЖИ ИЗОБЩО, ВАЖИ В ЧАСТНИ СЛУЧАИ?
Следването на мислите интересува логиката в много по-широк смисъл, откол-кото другите науки. В нея се пита защо някаква обща физическа, химическа или математическа връзка се прилага към частните случаи. Това надхвърля по степен на общност предмета на другите науки и подсказва, че логиката е по обща наука от тях.
...Логиката е по-обща от останалите науки, тъй като се интересува от следването на мислите в много по-широк смисъл, отколкото останалите науки.
Недялко Мерджанов, „Въведение в логиката“ •Какво характеризира всички природни науки?•Кой според автора е централният въпрос за логиката?•Защо логиката е по-обща от другите науки?
16. Напишете кратко философско есе по фрагмента:Както думата „красиво“ задава посоката на естетиката, а „добро“ – на етика-
та, така и „истинно“ задава посоката на логиката. Всички науки, разбира се, имат за цел истината; логиката обаче се занимава с нея по съвсем различен начин.
Готлоб Фреге, „Мисълта“, превод Тодор Полименов
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
71
Приложение 2
Урок 27. КАКВО НАУЧИХМЕ? САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА(контрол и оценка на знанията)
Посочете по един верен отговор на въпросите от 1 до 10, като оградите буквата пред него.1. Кое от изброените понятия НЕ е ло-
гическо:А) дедукцияБ) твърдениеВ) мнение
2. Съюзът „ако..., то...“ е:А) отрицаниеБ) дизюнкцияВ) импликация
3. Коя от изброените логически думи не служи за образуване на сложни твърдения:А) иБ) илиГ) е
4. Кое от изброените твърдения е им-пликация:
А) „Навън вали сняг и се образуват по-ледици.“ Б) „Ако вали сняг, то се образуват по-ледици.“В) „Образуват се поледици тогава и само тогава, когато вали сняг.“
5. Кога ще бъде вярно твърдението „Иван и Георги са отличници“:
А) Когато Иван е отличник.Б) Когато Георги е отличник.В) Когато и двамата са отличници.
6. От предпоставките „Когато карам ски, се чувствам добре“ и „Не се чувствам добре“ следва:А) Не карам ски.Б) Карам ски.В) Нищо не следва с необходимост.
7. Какъв е следният аргумент „Наполеон се е родил или на остров Корсика, или в Сицилия. Той не се е родил в Сицилия. Следователно се е родил на остров Кор-сика.“:
А) дизюнктивен силогизъмБ) модус понесВ) модус толенс
8. Прости са дилеми, в които изводът е:А) самостоятелно твърдениеБ) дизюнктивно твърдениеВ) условно твърдение
9. Правилото, което лежи в основата на метода на съпътстващите изме-нения, е:А) Всяко предходно явление, при пре-махването на което изчезва и изучава-ното явление, е причина на това явле-ние.Б) Явление, което се променя по ня-какъв начин във всеки случай, в който друго явление се променя по специфи-чен начин, е причина на това явление.В) Ако два или повече случая от наблю-даваното явление имат общо само едно условие, то може да се предположи, че това условие е причина за явлението.
10. Каква е грешката в следния аргу-мент „Ако ме изгоните от час, роди-телите ми ще ме накажат.“:А) позоваване на тълпатаБ) позоваване на милосърдиетоВ) позоваване на авторитета
11. Анализирайте сложното твърдение и отговорете на въпросите: „Кога-то сме на почивка на морето, съм в лятна ваканция.“
72
А) Какво е сложното твърдение?
__________________________________________________________________________
Б) Кога няма да е истинно?
__________________________________________________________________________
12. Какъв извод може да направите от предпоставките: „Ако продължа да уча във втори гимназиален етап, ще мога да продължа в университета. Ако не продължа, ще бъда самостоятелен. Или ще продължа да уча, или не“. Коя дилема използвахте?
__________________________________________________________________________
13. Напишете какъв извод ще направите от следните предпоставки. Кой метод сте използвали?
Двойка близнаци, Мария и Иван, вечеряли в ресторант. Близнаците имали идентична чувствителност към храни. Мария си поръчала супа, салата, пиле, моркови, ориз и сла-долед. Иван си поръчал супа, салата, пиле, моркови и ориз. По-късно Мария почувствала стомашно неразположение, докато Иван се чувствал добре.
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
14. Прочетете текста и отговорете на въпросите.Винаги, когато казваме: „Всички А са В“, ние твърдим не само че всички А са били В в
миналото, а и, че всички бъдещи А ще бъдат В. Следователно ние даваме доказателство от миналото като довод, въз основа на който изказваме твърдения относно бъдещето. Но дали бъдещето ще прилича на миналото? Как можем да узнаем? Това е проблемът за индукцията.
Индуктивното умозаключение предполага принципа на еднообразието, т.е. убежде-нието, че научните закони (като всеобщия закон за гравитацията) ще действат в бъдеще-то така, както са действали в миналото. Но принципът на еднообразието сам по себе си не може да бъде доказан, без да се допусне, че самият той е истинен.
За да се покаже, че всяко бъдещо събитие ще прилича на дадено минало събитие, трябва да се допусне еднообразието, т.е. фактът, че бъдещото събитие ще бъде сходно с определено минало събитие, например А предизвиква В.
Милтън Хънекс, „Хронологични и тематични диаграми на философските системи“
• Кой е проблемът за индукцията? Защо ще се учудите, ако видите еднорог на улицата?• Какво прави възможни индуктивните аргументи? Помислете си какво се опитват да
формулират естествените науки?•Защо принципът на еднообразието не може да бъде доказан?
15. Напишете кратко философско есе по фрагмента:Най-сложната, но и най-полезна част от логиката са правилата за възможния
извод.(Бъртранд Ръсел, „Изкуството да правим изводи“)
73
Приложение 3
Урок 41. КАКВО НАУЧИХМЕ? САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА(контрол и оценка на знанията)
1. Какво изучава метафизиката:А) човекаБ) битиетоВ) доброто
2. Коя област на познанието търси отговор на въпроса: „Каква е същ-ността на Бог?“:А) теологияБ) онтологияВ) митология
3. Кое от изброените Не е посочено от древногръцките философи – физици като кандидат за начало или прин-цип на света:А) огън и въздухБ) реки и моретаВ) вода и земя
4. Как са подредени идеите според Платон:А) хаотичноБ) случайно В) йерархично
5. Какъв е принципът на съществува-щото според Аристотел:А) единство на материя и формаБ) отражение на съвършена идеяВ) отношение на атоми и пустота
6. Какво символизира пещерата в але-горията на Платон:А) материалния святБ) царството на идеитеВ) фантазията на философите
7. Как физиката на Новото време обяснява движението в света:А) със силата на световната душаБ) с божествената намеса в светаВ) с действието на безлични природни закони
8. Какво гласи едно от най-разпрос-транените определения на субстан-цията:А) божествено началоБ) причина сама на себе сиВ) движеща сила на съществуващото
9. Кое е основното свойство на матери-алната субстанция според Декарт:
А) метежностБ) протяжностВ) одушевеност
10. Как се нарича философската нагла-са, която свежда всичко съществу-ващо до нещо духовно:А) идеализъмБ) плурализъмВ) материализъм
11. Какъв е възгледът на Аристотел за времето:А) вид движениеБ) мяра за движениетоВ) неизменна константа
12. Какви са според Исак Нютон време-то и пространството:А) абсолютни и обективниБ) относителни и обективниВ) относителни и субективни
13. На кого Платон оприличава демиур-га:А) на поетБ) на философВ) на занаятчия
14. Какво е понятието за Бог в христи-янството:А) свръхестествена личностБ) космическа силаВ) световна душа
74
15. Какво е Космосът за древните гърци?А) жив организъмБ) обективна идеяВ) митологично същество
16. Запишете един въпрос, който се изследва от онтологията.
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
17. След описанието посочете името на съответното доказателство: космологи-ческо, телеологическо или онтологическо.
А) Доказва съществуването на Бог въз основа на опитни наблюдения върху съвър-шената пригоденост на съществуващите неща към тяхната функция и цел. ____________
__________________________________________________________________________
Б) Доказателство, което е формулирано независимо от всеки опит или познание за света, единствено въз основа на понятието за Бог. ________________________________
18. Прочетете текста и го анализирайте писмено с помощта на въпросите.Ние, хората, сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библи-
отека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, спо-ред който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.
Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко съ-щество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.
Алберт Айнщайн, превод Тихомир Димитров
•Какъв проблем изследва текстът? Формулирайте го като въпрос.•Каква е тезата на автора? •Как е доказана?
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
19. Напишете кратко философско есе по една от темите.• Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на
дъното на чашата го очаква Бог. (Вернер Хайзенберг)•Защо някои хора вярват в Бог?
75
Приложение 4
Урок 53. КАКВО НАУЧИХМЕ? САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА(контрол и оценка на знанията)
I. Отбележете верния отговор:
1. Какво изследва епистемологията:А) границите на познаниетоБ) развитието на обществотоВ) основанията на съществуващото
2. Какво означава гръцката дума скепсис:А) незнаниеБ) съмнениеВ) неувереност
3. Каква е целта на мисловния експе-римент, при който Рене Декарт из-ползва съмнението като метод?А) Да разобличи заблудите на сетива-та.Б) Да докаже, че човешкото знание е илюзия.В) Да открие несъмнено начало на по-знанието.
4. Кое от изброените е предпочитан метод от философите емпирици:А) дедукцияБ) наблюдениеВ) експеримент
5. Кои са трите познавателни способ-ности според Имануел Кант:А) зрение, слух, осезаниеБ) въображение, вяра, разумВ) сетивност, разсъдък и разум
6. Коя е основната теза, характерна за „Коперниканския обрат“ на Кант?А) Познанието трябва да се съобразява с предметите.Б) Познанието е обективно и независи-мо от нашите представи и понятия.В) Предметите трябва да се съобразя-ват с познанието.
7. За коя епоха е характерен индиви-дуализмът като възглед за отноше-нията между човека и обществото?А) АнтичностБ) Ново времеВ) Постмодерност
8. Фридрих Ницше определя свръхчо-века като:А) идеален образ на пророка, който предрича бъдещетоБ) идеален образ на водача, който вдъхновява общносттаВ) идеален образ на човека, който сам твори своите ценности
9. Какво означава понятието екзис-тенция според Жан-Пол Сартър?А) Човекът живее според традицион-ните ценности на обществото и рели-гията.Б) Човекът избира свободно и отговор-но начина си на живот.В) Човекът доброволно живее като „масов човек“.
10. Кое определя личностната идентич-ност според възгледите на Джордж Хърбърт Мийд:А) бягството от свободатаБ) взаимоотношенията с другитеВ) принадлежността към определена класа в обществото
11. Лудвиг Витгенщайн разбира значе-нието на думите в езика в късния период на своето философско дело като:А) връзка със субективно вътрешно усещанеБ) препращане към явление от реал-носттаВ) публична употреба на думата в езика
76
12. Кои от изброените философи са рационалисти? Напишете имената им на сво-бодния ред.Рене Декарт, Дейвид Хюм, Джон Лок, Имануел Кант, Франсис Бейкън, Готфрид Лайбниц
__________________________________________________________________________
13. Отбележете кои от твърденията са характерни за емпиризма и кои – за рацио-нализма.
А) Разумът е първоизточник и гарант на познанието. __________________________
Б) Цялото познание за света произхожда от опита, който е сетивен. ______________
В) Човешкият разум е инструмент, който обработва сетивния материал от опита.
__________________________________________________________________________
Г) Най-надеждно е познанието в математиката и логиката. ______________________
Д) Човекът може да мисли такива идеи, които нямат нищо общо със сетивните въз-
приятия. _______________________________________________________________
ІІ. Анализ на текст: Прочетете текста и отговорете на въпросите:...Съчетаването на отношенията на власт и отношенията на знание придобива
в изпита целия си видим блясък. (...) Изпитът в училището е истински и постоянен инструмент за обмен на знанието: той гарантира преминаването на знания от учи-теля към ученика, но същевременно извлича от ученика знание, което е предназначено само за учителя. (...)
Изпитът... преобръща видимостта при упражняването на властта. Традиционно властта е нещо, което се вижда, което се показва, което се проявява и по парадо-ксален начин черпи силата си от самото си разгръщане. (...) Дисциплинарната власт обаче трябва да остане невидима; за сметка на това тя налага на тези, които под-чинява, един принцип на задължителна видимост. (...) Именно фактът, че е виждан постоянно, че винаги може да бъде видян, поддържа подчинеността на дисциплинар-ния индивид.
Мишел Фуко, „Надзор и наказание“, превод Антоанета Колева
•Каква е разликата между традиционна и дисциплинарна власт?•Как се проявяват отношенията на знание и на власт в изпитната ситуация?
ІІІ. Напишете кратко философско есе като отговор на въпроса: Възможно ли е да съществува език, който само един човек да използва?
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
77
Приложение 5Урок 71. КАКВО НАУЧИХМЕ?(контрол и оценка, изходно ниво)І. Отбележете верния отговор:
1. Какво може да бъде истина?А) идеите и представитеБ) предметите и явлениятаВ) убежденията и твърденията
2. Кой от изброените закони Не е логи-чески?А) закон за непротиворечиетоБ) закон за изключеното третоВ) закон за запазване на енергията
3. Кое от изброените НЕ се отнася към видовете аргументи в логиката?А) валидни и невалидниБ) дедуктивни и индуктивниВ) формални и съдържателни
4. Коя от изброените двойки назовава характеристики на термините?А) смисъл и значениеБ) съдържание и обемВ) тъждественост и различие
5. Какъв извод следва от предпостав-ките: „Ако спортувате редовно, ще поддържате добро настроение“ и „Чес-то не сте в добро настроение“А) Спортувате редовно.Б) Не спортувате редовно.В) Спортувате от време навреме.
6. Каква неформална аргументна за-блуда откривате в твърдението: „Настоящите европейски лидери водят безотговорна политика спрямо бъде-щите поколения, защото самите те ня-мат деца.“?А) смешен човекБ) позоваване на личносттаВ) след това, следователно поради това
7. За Платон съвършен образец на съ-ществуващите неща е:
А) изкуствотоБ) мисълтаВ) идеята
8. Кой е пътят за познание на бога в средновековната философия?А) самодостатъчност на вярата Б) съчетаване на разум и вяраВ) упование в разума
9. Как се нарича познанието, което е резултат от работата на сетивата?А) рационалноБ) теоретичноВ) емпирично
10. Какво представлява познанието според Имануел Кант?А) анализ на вродени понятияБ) единство на сетивност и мисленеВ) достигане до изводи, надхвърлящи опита
11. Как индивидуализмът разбира от-ношението между човека и обще-ството?А) човек и общество си взаимодейст-ват по необходимостБ) интересите на обществото имат при-оритет над индивидаВ) изявата на индивида е по-важна от интереса на обществото
12. Какво Не е правото?А) наука за правните нормиБ) възможност за действиеВ) лично желание
13. Какво означава принципът за вър-ховенство на закона?А) висшите служители в държавната власт стоят над законаБ) правните норми са задължителни за всички в обществотоВ) законодателите могат да не се под-чиняват на създадените от тях закони
78
14. Кои са двата вида справедливост според Аристотел?
А) реална и нереалнаБ) доброволна и насилственаВ) изравнителна и разпределителна
15. Според кой философ държавата е възникнала като естествена човеш-ка общност?А) АристотелБ) Томас ХобсВ) Жан-Жак Русо
16. Кое от изброените Не е характерис-тика на тоталитарната държава?А) сливане на трите власти в силно централизирана властБ) налагане на определена политическа идеология
В) зачитане на правата и свободите на гражданите
17. Коя характеристика е доказател-ство, че в една държава съществува гражданско общество?А) демократична форма на управлениеБ) закони, насърчаващи развитието на гражданско обществоВ) обединени действия на гражданите за постигане на общи цели
18. Кое от изброените НЕ е характерис-тика на гражданското участие?А) публичностБ) задължителностВ) в обществен интерес
ІІ. Прочетете и анализирайте писмено текста с помощта на въпросите след него.
Ние искаме сами да определяме живота си. Това са думи, които намират страст-но одобрение. Имаме чувството, че в тях се говори за двете най-важни неща, които познаваме: за нашето достойнство и за нашето щастие. Но какво всъщност означа-ват тези добре познати думи? В какъв смисъл можем сами да определяме живота си? (...)
Ние искаме да живеем в съзвучие с нашите собствени мисли, чувства и желания. Не искаме някой да ни предписва какво да мислим, да говорим или да правим. (...)
Самоопределянето не трябва да се бърка с желанието да налагаш собствените си интереси без съобразяване с другите. Чисто формално погледнато, самоопределянето би могло да се разчете и по този начин. Но тогава то не би било това, което повече-то от нас имат предвид: самостоятелен живот в общност, която е определена чрез правни и морални правила – правила, които дефинират социални идентичности и без които няма нито достойнство, нито щастие. Това, което имаме предвид (...) е жи-вот, който в рамките на тези правила е свободен от външни принуди; живот, в който можем да участваме в определянето на това, кои правила да бъдат валидни (...).
Петер Бири, „Какво е сами да определяме живота си?“, превод Евелина Варджийска
• С какъв философски проблем се занимава текстът? Формулирайте го като изследо-вателски въпрос.
•Защо самоопределението е важно? С какви ценности го свързваме?• Кои са двата смисъла на самоопределението, които Петер Бири разграничава в те-
кста?•Как преценявате степента на самоопределение на собствения си живот?
79
ІІІ. Анализирайте казуса с помощта на въпросите, дадени след описанието на ситуацията:
В откриването на Wеbit.Festival 2018 в гр. София участва хуманоидният робот Со-фия. Тя се отличава със забележителна способност да се изразява и комуникира. Лице-то ѝ показва над 50 различни изражения. София може да следи лицата и да разпознава емоциите на събеседниците си, докато разговаря с тях. Участва в множество публични изяви, дава интервюта по медии. Създадена е със система за постоянно самообучение.
София е първият хуманоиден робот, който получава гражданство от Саудитска Ара-бия през октомври 2016 г. Някои коментатори твърдят, че тя има повече права от жените в Саудитска Арабия, защото може да се движи с открито лице, без да е придружена от мъже, и да изразява свободно мнението си.
• Какви права според вас следва да придобие роботът София след получаването на гражданство?
•Може ли София да гласува на избори?•Дали, ако някога се наложи да бъде изключена, това действие би било убийство?•Възможно ли е да говорим за граждански права на същества, които не са хора?
ІV. Напишете кратко философско есе, като си изберете за тема един от фраг-ментите:
•Философията ми дава умението да оставам насаме със себе си. (Антистен)•Образованието формира една човешки достойна нормалност. (Робърт Шпеман)
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
80
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФИЛМОВИ ЗАДАЧИ
Приложение 6
Към урок 35. КАК СЪЩЕСТВУВАТ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО?Време „на обратно“Възможно ли е времето да промени своя ход или посока? Аргументирайте лична по-
зиция. Сравнете вашите размишления с историята, разказана във филма „Странният слу-чай с Бенджамин Бътън“ (2008 г., режисьор Дейвид Финчър, с участието на Брад Пит и Кейт Бланшет).
Един баща, изгубил сина си във войната, създава часовник, който върви на обратно. Едно новородено дете се появява на бял свят с външност на грохнал старец и заживява живота си „на обратно“, като непрекъснато се подмла-дява. Макар и различен, Бенджамин среща любовта. Любимата жена и ново-родената им дъщеря за миг като че ли възстановяват равновесието в живота му. Ала той бързо осъзнава, че неговото различие с всеки изминал ден ги отда-лечава един от друг и решава да ги напусне. Въпреки раздялата и многоброй-ните приключения през годините Бенджамин не престава да обича и завършва живота си като бебе в ръцете на любимата си жена.
•Защо според вас времето на героя във филма тече „на обратно“? • Кои моменти от живота на героя може да бъдат описани с понятието на Карл Ясперс
за „гранични ситуации“? Какви философски въпроси пораждат те? •Как е възможно да бъдат преодолени парадоксите на времето?•Бихте ли искали да сте на мястото на Бенджамин Бътън?
Към урок 40. КАКВО Е ХРИСТИЯНСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ БОГ И ЧОВЕКА?
Лесно ли е да бъдеш Бог? „Всемогъщият Брус“ е американска фантастична комедия от 2003 г. с Джим Кери,
Морган Фрийман и Дженифър Анистън в главните роли.
Телевизионният репортер Брус е абсолютен неудачник. Заради неумест-ното си поведение в ефир той е уволнен. В изблик на разочарование Брус се оплаква от Бог, че не си върши работата добре и би трябвало да бъде уволнен. Затова Бог му предлага възможността да заеме неговото място за една сед-мица. Брус може да прави каквото си иска, за да върши работата на Бог по-добре от него. Има само две правила: 1. Брус не може да казва на никого, че е Бог, и 2. Не бива да се противопоставя на свободната воля на хората.
След многобройни перипетии Брус се убеждава, че не може да заеме мяс-тото на Бог и го призовава отново да поеме грижата и отговорността за човешките същества и за него самия.
•Защо на Брус му е трудно да заеме мястото на Бог?
81
Към урок 50. ВЛАСТИзкушенията на власттаКак властта променя хората? В „Приказка за стълбата“ Христо Смирненски
разказва поучителната история на младеж, който иска да се изкачи по стълбата на властта, за да отмъсти на управниците за нещастията на народа. Изкушен от дяво-ла, той постепенно се отказва от слуха, зрението, паметта и сърцето си, за да може да се изкачи по стълбата. Озовал се на върха, той изобщо не помни своите намерения и възприема страданията на хората като празник.
1. Изкушенията на властта са разработвани в различни литературни произведения и филми. Силното въздействие на властта върху личностната идентичност, ценностите и поведението на човека е доказано и от многобройни научни експерименти. Станфордски-ят експеримент със затворниците е един от най-въздействащите примери. Група студен-ти получават ролята на затворници и надзиратели. Много скоро властта, която позицията на надзирателите им дава спрямо затворниците, поражда необосновано и безгранично насилие.
• Потърсете в интернет материали за този и подобни експерименти и дискутирайте в класа последиците от злоупотребата с властта.
2. Станфордският експеримент е пресъздаден във филма „Експериментът“, 2001 г. с участието на Мориц Блайбтрой.
Таксиметров шофьор се съгласява да участва в психологически експери-мент – симулация на затвор, защото има нужда от пари. Той влиза в ролята на журналист със скрита в очилата му камера. Участниците са 20 души. 12 от тях са затворници, които получават номера вместо имената си и са ли-шени за времето на експеримента от някои граждански права. Осем души получават ролята на надзиратели, която трябва да изпълняват според опре-делен регламент, например, без да прилагат насилие. Протичането на експе-римента се наблюдава чрез камери от екип учени. За няколко дни ситуацията излиза извън контрол. Надзирателите се опитват да спечелят респект като унижават и малтретират затворниците. Главният герой е затворен в т.н. черна кутия, където е подложен на едно от най-мъчителните преживявания – сензорна депривация. Друг затворник умира след побой. Учените от екипа също са подложени на насилие. Главният герой успява да се измъкне от черна-та кутия и да избяга с помощта на приятелката си. Жестоките надзиратели са арестувани от полицията.
Гледайте филма и дискутирайте:•В кой момент главният герой разбира, че експериментът излиза извън контрол?•Как се проявява властта на надзирателите над затворниците?•Кое е най-голямото изпитание за главния герой?• Какви последици за живота му предполагате, че ще имат преживяванията по време
на експеримента?
6. Книга за учителя по философия за 10. клас – Е. Варджийска и др.
82
Към урок 63. ФОРМИ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕСкритият тоталитаризъмФилмът „Пазителят“ (2014 г. с участието на Мерил Стрийп и Джеф Бриджис) е съз-
даден по едноименния роман на Лоис Лаури.
Филмът описва благоденстваща Общност, където хората водят сигурен и предвидим живот. Не се налага да страдат, защото не изпитват чувства. Не се налага да рискуват, защото всички решения се вземат от съвет на старей-шините – например какво образование да получат, каква професия да упраж-няват, с кого да създават семейство или кое дете да отгледат. Потопени в своя светлосив униформен свят, тези хора не могат да видят красотата на цветовете или музиката. Те не могат да преживеят любовта, нито да изпи-тат удовлетворение от саможертвата заради любим човек. Главният герой Джонас е определен да изпълни трудната задача на Пазител – този, който е способен да преживява и съхранява натрупаните човешки емоции и така освобождава своите съграждани от тежкия товар и болката да чувстват. Благодарение на своето изключително положение, Джонас запазва способнос-тта си да обича и предприема неочакван ход, за да спаси едно дете.
Прочетете книгата или гледайте филма „Пазителят“. Сравнете това обществено ус-тройство с описанието на фашистката държава в текста на Мусолини.
Във фашистката държава индивидът не е унищожен, а е по-скоро умножен, така както в един полк войникът не е намален, а е умножен чрез числото на другарите си. Фашистката държава организира нацията, но оставя на отделните личности достатъчно поле за дейност; тя ограничава безполезните, или вредни свободи, като запазва съществените.
Бенито Мусолини, „Учението на фашизма“
• Кои свободи на гражданите в Общността от филма „Пазителят“ са ограничени като безполезни и несъществени?
• Как това общество се отнася към отделния човек – дали стимулира неговата уникал-ност, или го унифицира?
• Ако си представим Общността като минидържава, каква според вас е нейната фор-ма на управление? Обосновете оценката си.
• Какво липсва на хората в Общността? Каква е цената, която те плащат за сигурния си и охолен живот?
•Бихте ли искали да живеете в Общността от филма?
Към урок 64. МОЖЕМ ЛИ ДА ЖИВЕЕМ БЕЗ ДЪРЖАВА?Утопия или антиутопияГледайте филма „Матрицата“(1999 г. с Киану Рийвс в главната роля). За него се твър-
ди от критиката, че успява да въведе философията в киносалоните. Обърнете внимание на момента към края на филма, когато агент Смит разпитва заловения Морфей. Тогава агентът споделя, че първата матрица е била проектирана от машините като идеален свят, но хората са я отхвърлили.
•Защо според вас хората отхвърлят първата матрица – идеалния свят?
83
Приложение 7
Към урок 35. КАК СЪЩЕСТВУВАТ ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО?1. Съществува ли времето?
Ако съществува време, то или има предел, или е безпределно. Но то нито има пре-дел, както ще установим, нито, както ще докажем е безпределно: следователно вре-ме не съществува.
Действително, ако времето има предел, някога е имало време, когато време не е имало, и някога ще има време, когато време няма да има. Но нелепо е да се твърди, че е имало време някога, когато време не е имало, или пък че ще има време някога, ко-гато няма да има време. Защото изразите „някога е имало“ и „ще има“ изрязват ... различни времеви периоди. Следователно времето няма предели.
Но то не е и безпределно; защото нещо от него е отминало, а друго – предстоящо. И всяко от двете времена или съществува, или не. И ако не съществува, то времето само по себе си има предел; но ако има предел, остава първоначалното противоречие, а именно – че е имало време някога, когато не е имало време и че ще има време няко-га, когато няма да има време. Ако пък едното и другото (имам предвид миналото и бъдещото време) съществуват, то те ще бъдат в настоящето; (...) ще се окажат в сегашното време. Но нелепо е да се казва, че миналото и бъдещето се мислят спрямо сегашното време. Така че времето не е и безпределно.
Но щом не мисли нито като имащо предел, нито като безпределно, то изобщо няма да съществува. При това състоящото се от нереални части е нереално: но вре-мето, както считат, се състои от нереални части, тъй като миналото вече го няма, а бъдещето още го няма; следователно времето е нереално.
Секст Емпирик, „Против учените“, превод Цочо Бояджиев
•Каква е основната теза на философа скептик?• Реконструирайте логическата структура на аргументите и оценете критически тях-
ната истинност и валидност.
2. Пространство и време като условия за възможност на човешкото познаниеКакво са тогава пространство и време? Действителни същности ли са? Или са
само определения и отношения (...) на нещата сами по себе си, (...) или са такива оп-ределения или отношения, които принадлежат само на (...) субективния строеж на духа ни? (...)
Пространството не е (...) понятие, извлечено от външни опити. (...) Никога не мо-жем да си представим, че няма пространство, макар да можем много добре да си ми-слим, че в него няма предмети. Значи то се разглежда като условие за възможността на явленията, а не като определение, което зависи от тях; то е априорна представа, която по необходимост лежи в основата на външните явления. (...)
Времето не е (...) понятие, извлечено от някакъв опит. Защото едновременното съществуване или последователността не биха се дори появили във възприятието, ако в основата не би лежала a priori представата за времето. Само при тази пред-поставка можем да си представим, че нещо съществува в едно и също време (едновре-менно) или в различни времена (последователно) (...)
(...) Времето не е нещо такова, което съществува само за себе си или принадлежи на нещата като обективно определение. (...) Времето не е нищо друго, освен формата на вътрешното сетиво, т.е. на нагледното представяне на самите нас и на наше-
84
то вътрешно състояние. (...) то определя отношението на представите в нашето вътрешно състояние. (...)
Какви могат да бъдат предметите сами по себе си (...) за нас остава напълно не-известно. Ние не познаваме нищо друго, освен нашия начин да ги възприемаме... Прос-транство и време са неговите чисти форми... Ние бихме познали все пак напълно само нашия начин за нагледно представяне, т.е. сетивността (...) винаги само при услови-ята на пространство и време, които принадлежат на субекта (...)
Имануел Кант, „Критика на чистия разум“, превод Цеко Торбов•Как Имануел Кант разбира пространството и времето?•Каква е тяхната роля за човешкото познание?Речник•Априори – познание, което е независимо от опита, дадено е преди всеки опит•Апостериори – познание, което се основава на сетивния опит
Приложение 8Към урок 40. КАКВО Е ХРИСТИЯНСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА
ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ БОГ И ЧОВЕК?Доброволната саможертва на Исус Христос Как така сам Бог става човек? Защо допуска да бъде разпънат на кръста? Нима
всемогъщият Бог не е в състояние да прогони мъчителите и да спаси Своя Син?Олтарът на катедралата в град Гент, нарисуван от холандския живописец Ян ван Ейк
в 1432 г., е забележителен художествен израз на цялостна християнска философска пред-става за света, за отношенията между човека и Бог, за страданията и смисъла на човеш-кия живот.
Централният фрагмент от олтара е известен с названието „Поклонение пред свещения агнец“. Изобразената сцена е описана в Библията от св. апостол Йоан, който бил удосто-ен да получи видение как изглежда Небесното царство.
•Какво е общото ви впечатление от картината? Какво настроение създава?•Кой елемент привлича най-силно вниманието?• Как въздейства изображението на природата? Къде според вас се случва действието?• Кой е изобразен в небето в горната част на картината? Какво символизират злати-
стите лъчи от ореола около белия гълъб и защо докосват ангелите и земята?Централни елементи в картината са олтарът с жертвеното агне и фонтанът с удиви-
телно чиста и прозрачна вода. Агнето е символ на Христос. Жертвата на агнето върху олтара е идентична с разпъването на Христос на кръста. Агнецът върху олтара препраща и към тайнството евхаристия (благодарение), при което по време на литургията хлябът и виното се превръщат в тяло и кръв Христови.
Надписът върху олтара гласи: „Това е Агнецът Божи, който пое върху себе си грехо-вете на света“. Саможертвата на невинния Христос възстановява чистотата на човешката природа, измива греха. Фонтанът изразява обещанието за спасение и вечен живот.
•Вгледайте се в жертвения агнец. Какви необичайни елементи откривате в изображе-нието на агнето? Какъв е техният смисъл в християнството? Кого символизира агнето?
•Какви религиозни символи, които са свързани със страданията на Христос, са впле-тени в изображението?
•Какво символизира чашата, в която изтича кръвта на агнеца?
85
Ян
ван
Ейк,
„П
окло
нени
ето
пред
све
щен
ия а
гнец
“, 1
432
г.
86
Приложение 9Към урок 48. ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО
Викът на философа
Норвежкият художник експресионист Едвард Мунк (1863 – 1944) изобразява емоцио-нално въздействащо човешкото страдание и самота. В този смисъл може да се счита за предвестник на философията на екзистенциализма. Ницше, от когото се вдъхновяват фи-лософите екцистенциалисти, през по-голямата част от живота си е измъчван от болести и страдания, но успява да превърна болката в извор на вдъхновение за своята философия.
Разгледайте картините на Мунк със заглавия „Викът“ и „Фридрих Ницше“.
•Какво настроение създава всяка от картините?•Откривате ли близост или разлики между двете изображения?•Можете ли да свържете картината с Ницше с идеи от неговата философия?•Ако приемем вика като метафора, какъв вик отправя философията на Ницше към
човека и обществото?
Свръхчовек и супергерои
Във фентъзи литературата и в киното има много истории за герои, които притежават или овладяват различни специални сили.
•Споделете в класа любимата си история за супергерой или потърсете такава, ако досега не сте чели или гледали.
Една такава история е разказът за Ерагон, обикновено момче, което става драконов ездач. Първата част на историята е филмирана през 2006 г. В четвъртата част на исто-рията Ерагон, който е успял в отчаяна битка да победи злия крал, поробил света на хора, елфи, дракони и други приказни раси, разговаря с царицата на хората и съобщава реше-нието си да се оттегли извън приказния свят Алагезия, за да отглежда млади дракони и да се предпази от изкушенията на силата си.
87
Царицата: Ти никога не би се обърнал против нас. Не си такъв.Ерагон: Нима? Наистина ли вярваш, че до края на живота си, а аз мога да живея много
дълго, никога няма да реша да се намеся във вашите дела?Царицата: Ако го направиш, сигурна съм, че ще имаш добра причина и ние ще сме
ти благодарни за помощта.Ерагон: Така ли? Аз самият, без съмнение, ще вярвам, че причините ми са правилни,
но точно там е уловката, нали? Тази вяра, че знам по-добре от другите и че след като разполагам с такава сила, съм длъжен да действам (...) за доброто на мнозинството. Но ако греша, кой ще ме спре? (...) Ти на мое място би ли съумяла да устоиш на изкушението да се месиш – само мъничко – за да направиш нещата по-добри? Моето присъствие тук нарушава равновесието.
• Сравнете образите на героите, притежаващи суперсили, с представата на Ницше за свръхчовека. Какви прилики и разлики откривате?
•Какви са изкушенията на всемогъществото?•Как притежаването на подобна сила може да промени представите за добро и зло?• Защо някои от героите се противопоставят, а други не се противопоставят на изку-
шенията на силата?
Приложение 10Към урок 50. ВЛАСТ1. Идеалният затвор Това е Моделo, бивш затвор в Куба, построен между 1926 и 1931 г. по идеята на
английския философ Джеръми Бентам за идеалния затвор, наречен паноптикум. В кръг около кулата на надзирателите са разположени килиите. Те са осветени от външни и вътрешни прозорци, но са изолирани със стени една от друга. Идеалната видимост на затворниците позволява на малък брой служители, които са невидими за лишените от свобода, да контролират хиляди хора.
Разгледайте снимките и дискутирайте по въпросите:
•Защо този затвор е толкова ефективен?•Какъв тип власт изразява този архитектурен модел? •Какво кара затворниците да се подчиняват?•Посочете съвременни примери за същия тип власт.
88
2. Училищна среда и властови отношенияАнализирайте дали архитектурната, или социалната среда във вашето училище съ-
държа елементи, които изразяват отношения на невидима дисциплинарна власт според теорията на Мишел Фуко. Ако откриете подобни елементи, помислете дали биха могли да бъдат променени така, че да насърчават по-симетрични, хармонични и демократични отношения в училищната общност.
Приложение 11Към урок 68. ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕАктивността на учениците През 2016 г. България участва в международно изследване на граждански компетент-
ности и нагласи за активно гражданско поведение на учениците. Една от съдържателните области на изследването се занимава с активното гражданско участие като измерва ан-гажираността на учениците с граждански инициативи, както и готовността им за активно участие в обществото. Разгледайте резултатите в таблицата и ги анализирайте с помощта на въпросите:
Нагласи Среден резултат
Резултат в България
Ще гласувам на местни избори. 85% 84%
Ще гласувам на парламентарни и президентски избори. 85% 79%
Ще търся информация за кандидатите, преди да гласувам на избори. 80% 77%
Ще подпомогна кандидат или партия по време на избирателна кампания. 44% 40%
Ще стана член на политическа партия. 26% 23%
Ще стана член на професионален съюз. 32% 24%
Ще се кандидатирам на местни избори. 24% 25%
Да окупират обществени сгради в знак на протест. 18% 34%
Да блокират движението по пътищата в знак на протест. 19% 34%
Да пишат протестни лозунги със спрей по стените. 22% 30%
• Представете приликите и разликите между средните резултати в изследването и ре-зултатите за България?
• Как си обяснявате почти два пъти по-високата от средната готовност на български-те младежи да участват в протестни действия?
• Ако ви интересува, може да намерите изследването в интернет и да сравните резул-татите на България с друга държава, например с по-добре или с по-слабо развита гражданска демократична култура. https://www.mon.bg/bg/242
Може да сравните вашия анализ за представянето на България с оценките на журна-листи например тук:
•https://bit.ly/2HvTnUr;•https://bit.ly/2Y6eG3Y;•https://bit.ly/2OcEruO;•https://bit.ly/2FjSZEO.
89
Приложение 12
Към урок 25. КАК СЕ ПИШЕ ФИЛОСОФСКО ЕСЕИзследователски цели на философското есе Философското есе като изследване на проблем може да си поставя различни цели. На
учениците обикновено се възлага да пишат два типа есета, които се различават по своите цели:
•критичен анализ и оценка на определен философски възглед•защита на собствена теза
Ето техните особености, представени накратко в следващите две таблици:
Критична оценка на философски възглед
Увод Изложение Заключение
• Формулиране на философския изследователски проблем (изследователски въпрос)• Коректно представяне на тезата/възгледа, който ще се оценява• Лична теза: съгласие или несъгласие с дадената теза
• Аргументи за оценяваната теза• Аргументи против• Контрапримери – за опровергаване на оценяваната теза, когато личната теза е несъгласие
• Извод по отношение на личната теза – потвърждаване или опровергаване• Критична оценка за значението на изследвания философски възглед
Защита на собствена теза
Увод Изложение Заключение
• Формулиране на философски изследователски проблем (изследователски въпрос)• теза – конкретна авторска идея за решаване на философски проблем/отговор на философски изследователски въпрос
• Подкрепящи аргументи• Възможни възражения• Опровергаване на възраженията
• Извод по отношение на личната теза – потвърждаване или опровергаване• Евентуални практически следствия на тезата – по отношение на изследователския въпрос и/или личния опит на автора
Задачи за самостоятелен анализЗапознайте се с откъси от есета на съвременните български писатели Георги Данаи-
лов и Георги Господинов. Параграфите са номерирани за ваше улеснение.• Кое от есетата защитава собствена теза и кое представлява коментар на определен
възглед?• Определете за всеки от текстовете трите основни части – увод, изложение, заклю-
чение.• Анализирайте основните елементи от логико-аргументативната структура на есета-
та – тема, проблем/изследователски въпрос, теза, аргументация.• Какви специфични литературни изразни средства са използвани за постигане на
естетическо въздействие, допълващо убедителността на аргументите?
90
ЗА КНИГИТЕГеорги Данаилов
(1) През 1990 г. прочутият Йейлски университет издава книгата на Олвин Кърнан „Смъртта на литературата“. В нея авторът пише следното: „Някогашната мечта на хуманизма (...) за достигането до някаква окончателна истина посред-ством много четене и писане, днес търпи провал.“
(2) Виновникът за тази драма била телевизията: „Тя е не само ново средство за изразяване на старите неща, но и коренно различен начин за разглеждане на света. Зрими образи, а не думи, прости и ясни послания, а не сложни и скрити смисли... Читателите са се превърнали в зрители. (...) Като си дадем сметка за всичко това, ще разберем, че влиянието на основаващата се върху думите литература все повече ще намалява...“
(3) Възражения? Не е ли вярно, че телевизията и изобщо екранът е нов начин на изра-зяване, не е ли истина, че тя привлича милиарди хора, (...) съмнява ли се някой, че гледането е по-удобно и по-забавно от четенето, отгоре на всичко то е и по-лесно от четенето. (...)
(4) Тогава? Тогава според мен срещу предизвестената смърт на литературата има само едно спасение, и то е, че образите просто не могат напълно да изместят думите.
(5) Откакто човекът е проговорил, той облича мислите си в думи. Епохата, когато не е знаел да пише и се е изразявал само с образи – пещерните рисунки, е изживяна. За богатата мисъл е необходимо богато слово, а има светове, в които образ изобщо не съществува и там думите са мистериозни – например кварк и странност.
(6) Олвин Кърнан сякаш нарочно пропуска, че никаква телевизия не може да пресъз-даде „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант, че няма как да се изразят от екрана двете неща, които будят възторженото недоумение на великия философ: „Звездното небе над мен и моралният закон в мен“. Хайде, със звездното небе някак си камерите ще се справят, но с моралния закон – никога.
(7) При достатъчно безочлива фантазия на екрана могат да бъдат изобразени и тези думи: Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, и гората може да зашуми и вятър да повее, но как Балканът ще пропее хайдушка песен? (...)
(8) Историята е пълна с несбъдващи се предсказания (...) и хитрото в тях е, че краен срок предпазливо не се определя. Казва се в Евангелието: „Иде час, и дошъл е вече...“. Но мъртвите все не възкръсват. (...)
(9) Франсис Фукуяма заяви през 1992 г., че е дошъл „краят на историята “, че либерал-ната демокрация се налага в целия свят и води до края на идеологическата човешка еволюция. Десет години по-късно дойде 11 септември и краят се отложи за неоп-ределено време, (...) само дето човешката история става все по-тъжна.
(10) Екранното възпроизвеждане на литературата има и очевидни несъвършенства. Колкото и вдъхновено, и майсторски да е претворено прозаичното произведе-ние, екранизацията сама по себе си е посегателство спрямо нашето въображение и ограничение на човешката свобода, зад което наднича сянката на Оруел. Дори фил мите по оригинални киносценарии натрапват своите готови образи и заради това не са достатъчно либерални. Вярно е, че е по-добре да видиш „Братя Карама-зови“ на екрана, отколкото изобщо да не прочетеш книгата.
(11) (...) Но какво са сапунените сериали, които се проточват години наред и техни-те герои стават нещо като членове на семейството? Те не са изкуство дори само заради своята умишлена мудност и протяжност. (...) Тези телевизионни творения са експлоатация на човешката самота. Всяко живо създание се нуждае от обмен на
91
информация. Колкото по-самотни са хората, толкова тази нужда става по-силна. (...)
(12) Мисля, че създаването на нови книжарници е полезно дело. (...) Това дело е и красиво, и рисковано. Ако успее, ще спомогне за доброто на утрешния ден, ако се провали – ще бъде един благороден провал. Всички ние страшно се нуждаем от смелостта да рискуваме. Защото – между нас да си остане – обичният ни Юнак Балкански продължава сладко да спи пред своя телевизор.
Въпроси и задачи за анализ:• Каква е изследователската цел на това есе – защита на собствена теза или коментар
на определен възглед?•Определете за трите основни части – увод, изложение, заключение.• Анализирайте основните елементи от логико-аргументативната структура на есето
– тема, проблем/изследователски въпрос, теза, аргументация.• Какви специфични литературни изразни средства са използвани за постигане на
естетическо въздействие, допълващо убедителността на аргументите?
Георги Данаилов (1936 – 2017 г.) – български писател, драматург и филмов сцена-рист. През 1997 г. печели първа награда на международен конкурс „Русо“ в Париж с есето си „За Жан-Жак Русо“.
НЕВИДИМИТЕ КРИЗИ Георги Господинов
(1) Кризата, която описваме, съвсем не е единствената, нито дори най-голямата в ис-торията на света. (...) Всъщност една от хубавите страни на тази криза е, че тя ни дава възможност да говорим за неща, които се простират отвъд нея. Наричаме я финансова, защото е най-лесно да видим тази част от айсберга. (...) Но единствено-то число тук е измамно. Кризите, и то видимите, са повече от една. (...) Освен тях обаче става дума и за друга, по-трудно видима лична и глобална криза, която не се изчерпва с банкрута на банки. Каква е тази криза? Ето един възможен отговор.
(2) Ще я нарека криза на лесните обяснения на света. Или криза на скъсения хоризонт. (...)
(3) Известно е, че финансовата криза стартира с т. нар. лесни кредити, отпускани бър-зо и леко, без достатъчно обезпечаване и гаранции. Знаем, че „кредит“ идва от латинското credo – „заемам“, но и „вярвам, доверявам се“. Така етимологията ни подсказва, че преди кредитната криза е кризата в кредото. Днес имаме замразяване на кредитите, преведете си го и като замразяване на доверието, на вярата.
(4) По аналогия с това сме изправени пред една система от бързи, лесни и повърх-ностни обяснения и ценности. Пазарът и медиите в голяма степен стимулират тези процеси. Пазарът иска да купиш веднага, да не мислиш прекалено дълго. Автен-тичният човек е потребяващият човек, пазаруващият човек, алчният за света човек. (...) Живей днес. От друга страна стои културата с всичките си колебания. И с абсолютно непазарната си идея как ще се живее утре. Два различни свята, напрег-нати помежду си. Ясно е на чия страна е надмощието.
(5) Твърдя, че смисълът на литературата е да застава на страната на губещите. (...) За хората, които са от нашата, губещата страна, си струва да стоят зад уязвимостта
92
като ценност, зад колебанието и несигурността. Вярвам в колебаещия се човек.(6) Каква е връзката с медиите? На едно място Милан Кундера ги нарича „редук-
ционисти на смисъла“. Волно или неволно те пренасят, а често и участват в про-извеждането на лесните обяснения за света. Разбира се, медиите също страдат от кризата. (...) Но стратегията на тяхното спасяване, поне в България, включва още по-силно редуциране на смисъла. Първото, които отпада от един вестник, са стра-ниците за анализи, разследваща журналистика, публицистика и страниците за кни-ги и култура. (...)
(7) Всяка криза има видима и невидима страна. Едната можем да измерим, другата – не. Как се измерва тъга? Въпросът е да имаме сетива и за двете. И да не се опит-ваме да лекуваме едното с лекарствата за другото. Защото няма как за излекуваш тъга с антибиотик. Нито частната си депресия с финансова инжекция.
(8) Пред прага сме (...) на една нова криза, аналогична на тази с изчерпването на неф-тените залежи и енергийните източници. Ще я нарека изчерпване на залежите от смисъл. (...) Криза на късия хоризонт, криза на мотивацията, не неясното утре, люшкане между депресия и агресия, взривяване на твърде крехките примирия в обществото.
(9) Затова предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща сми-съл. Нещо като алтернативен енергиен източник. Какво прави литературата, каза-но най-просто. Разказва истории и това отлага края (Шехерезада). (...) Какво още? Дава ни инструменти за интерпретация. Учи ни как да мислим себе си и света, как да го разкажем, как да го четем.
(10) Литературата е бавна медия, за разлика от класическите и нови медии, но сми-сълът, който тя дава, има важното качество траене. Бавното трае дълго. Харесвам историята за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат. Скоростта на душата е друга. Твърдя, че литературата знае повече за тази скорост.
(11) И още нещо в полза на литературата. Всичко в крайна сметка се превръща в ней-на тема. Кризата също. Както пише Маларме в любимия на Борхес цитат: „Светът съществува, за да се превърне в книга“.
Георги Господинов (р. 1967) – български поет и писател с разностранни интереси, книгите му са преведени на много езици. Занимава се с изследвания на лични преживява-ния от времето на социализма и с влиянието на медиите върху литературата. Удостоен с национални и международни награди.
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Евелина Варждийска
Анна Бешкова
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Евелина Варджийска • Анна Бешкова
ФИЛОСОФИЯ
ISBN 978-954-01-3904-3
www.prosveta.bg ● www.e-uchebnik.bg
Цена 9,00 лв.
