January - March 2014 - DPC · 2020-01-07 · IU 59 anuar arc 2014 Dimitrov, Petrov & Co. 3 Новости News Decision No. 11225 of August 1, 2013 under administrative case No. 49/2013

ISSUE

59January - March 2014

Dimitrov, Petrov & Co.

+359 2 421 42 01 www.dpc.bg [email protected]

Пълният текст на стр. 10 Read full article on page 10

Новини ....................................... 3

Новости в законодателството ............... 5

Тълкувателни решения ......... 24

Предлагането на добавки и награди в промоционални кампании и тяхното съответствие с правилата на лоялната конкуренция .............. 35

Полезни линкове ..................... 40

Съдържание

Contents

Предлагането на добавки и награди в промоционални кампании и тяхното съответствие с правилата на лоялната конкуренция

The offering of bonuses and prizes in promotional campaigns and their compliance with the rules of fair competition

With Decision No. 11225 of August 1, 2013 under administrative case No. 49/2013, the Supreme Administrative Court (SAC) declared void the Conditions and procedure for conclusion of individual contracts for granting and payment of medicinal products under Art. 262, Para. 6, item 1 of the Medicinal Products in Human Medicine Act (MPHMA), of medical products and dietary foods for special medical purposes, as coordinated between the National Health Insurance Fund (NHIF) and the Bulgarian Pharmaceutical Union (BPHU) on the grounds of Art, 45, Para. 15 of the Health Insurance Act (HIA) (the Conditions). According to the Supreme Administrative Court, as a sublegislative administrative act the Conditions are subject to promulgation in the State Gazette, and therefore, being an act which has not been promulgated, but enforced, the Conditions are void. The proceedings before the Supreme Administrative Court were initiated under the complaint of a medicinal products retailer against the Conditions. Hristo Nihrizov, parner, and Donka Stoyanova, associate at Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm, were the lawyers that worked on the case. At the beginning of 2013, within the same proceedings, the Supreme Administrative Court ruled the second stay of execution of a legislative administrative act in the history of the Bulgarian law based on a claim filed by the litigation experts of Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm.

С Решение № 11225 от 01.08.2013 г. по адм. д. № 49/2013 г. Върховният административен съд обяви нищожността на Условията и реда за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛ-ПХМ), на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, съгласувани между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българският фармацевтичен съюз (БФС) на основа-ние чл. 45, ал. 15 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) (Условията). Съгласно мотивите на ВАС Усло-вията като подзаконов нормативен административен акт подлежат на обнародване в Държавен вестник, по-ради което като необнародван, но приложен акт Усло-вията са нищожни. Производството пред Върховния административен съд беше образувано по жалба на търговец на дребно с лекарствени продукти срещу Ус-ловията, по която работиха експертите от Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.” – адв. Христо Нихризов и адв. Донка Стоянова. По същото произ-водство в началото на 2013 г. Върховният администра-тивен съд постанови второто спиране на изпълнение на нормативен административен акт в историята на българското право въз основа на искане, подадено от експертите на Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.”

Zoya Todorova, Partner Dimitrov, Petrov & Co.

Any participant in the market aims at soliciting clients. Holding promotional campaigns where consumers are offered certain bonuses and prizes bound with the purchase of a particular product is a common business practice. Promotions are one of the main methods for advertising and marketing of the commodities and services offered by a company.

Адв. Зоя Тодорова, Съдружник Димитров, Петров и Ко.

Всеки участник на пазара се стреми към привличане на клиенти. Про-веждането на промоционални кампа-нии, при които на потребителите се предлагат определени добавки или награди, свързани с покупката на да-ден продукт, е обичайна практика в търговския оборот. Промоциите са един от основните методи за реклама и популяризиране на стоките и услу-гите, предлагани от една компания.

News - page 3

News ........................................... 3

Legislative News ........................ 5

Interpretative Decisions ........... 24

The offering of bonuses and prizes in promotional campaigns and their compliance with the rules of fair competition .......... 35

Useful Links ............................. 40

Новини - стр. 3

адв. Зоя Тодорова Съдружник Димитров, Петров и Ко.

Скъпи колеги, приятели и партньори,

С удоволствие Ви представям първият за тази година електронен дайджест на Адвокатско дружество Димитров, Петров и Ко., който обхваща периода януари – март

2014 г. В него можете да намерите кратък обзор на по-важните законодателни изменения в първите месеци на 2014 г., преглед на някои от тълкувателните решения на КС и ВКС за периода, както и коментар свързан с предлагането на добавки и награди в промоционални кампании и тяхното съответствие с правилата на лоялната конкуренция.

Надяваме се нашият електронен бюлетин, обхващащ кратки коментари на по-интересните законодателни нововъведения от началото на 2014 г., да Ви бъде от полза.

Желаем Ви приятно и ползотворно четене!

Очакваме Вашите коментари, препоръки и въпроси на [email protected].

Zoya Todorova Attorney-at-Law, Partner Dimitrov, Petrov & Co.

Dear colleagues, friends and partners,

It is my pleasure to present to you the first issue for 2014 of the e-digest of Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm. It covers the period from January to March 2014 and provides a short overview of the most important legislative amendments adopted during the first months of 2014, review of some of the interpretative decisions of the Constitutional Court and the Supreme Court of Cassation, as well as a comment on the offering of bonuses and prizes in promotional campaigns and their compliance with the rules of fair competition.

We hope that our e-digest, covering short reviews of the more interesting legislative innovations from the beginning of 2014, will be of use to you.

Have a pleasant and useful reading!

We await your comments, recommendations and inquiries on [email protected].

Dimitrov, Petrov & Co.

Dimitrov, Petrov & Co. is a Bulgarian law firm having its head office in Sofia. Established in 1997, the firm has exclusively focused its activities in the area of commercial law, M&A, foreign investments and real estate law, intellectual property law, information and communications technology law. In 2005 Dimitrov, Petrov & Co. opened its first branch office in the city of Varna. Presently the firm comprises 4 partners and 13 associates, assisted by a competent administrative and support staff, amounting to 34 persons altogether.

Many international, domestic and joint-venture commercial companies, national public authorities, NGOs and international organizations trust the high level of legal services of Dimitrov, Petrov & Co. The firm advises the implementation of diverse projects, related to Bulgaria’s EU accession, establishment and operation of local businesses, mergers and acquisitions, investments in real estates, complex telecommunications and hi-tech projects. International projects are commonly advised by Dimitrov, Petrov & Co. in co-operation with premiere international law firms.

Dimitrov, Petrov & Co. maintains constant partner relations and professional cooperation on a case-by-case basis with a number of leading international law firms. Since December 2005 Dimitrov, Petrov & Co. has become a member of MERITAS (www.meritas.org) - an international alliance of nearly 200 independent prestigious law firms from more than 50 countries with over 7000 lawyers worldwide.

For further information regarding our firm and services please visit our website www.dpc.bg.

3Dimitrov, Petrov & Co.ISSUE 59 / January - March 2014

NewsНовости

Decision No. 11225 of August 1, 2013 under administrative case No. 49/2013 was appealed by the National Health Insurance Fund and the Bulgarian Pharmaceutical Union, but the complaints were not sustained by the five members’ panel of the Supreme Administrative Court.

Decision No. 11225 of 01.08.2013 of SAC is a milestone not only for the litigation team of our law firm, but for the Bulgarian litigation practice in general.

We are happy to announce that as of January 1, 2014, Ms. Plamena Georgieva and Ms. Boyana Milcheva have joined the partner team of Dimitrov, Petrov & Co.

Along with being a Trade Mark and Design Attorney and Patent Attorney at the Patent Office of the Republic of Bulgaria as well as a European Trade Mark and Design Attorney, Ms. Georgieva is an acknowledged expert in the areas of Intellectual Property Law, Competition Law and Employment Law.

Ms. Milcheva has an exceptional legal mind and her outstanding achievements in the areas of Commercial Law, Real Estate Law, Construction Law, Tax Law and Corporate Law are hard to enumerate.

They are both members of the Sofia Bar Association and have been with the firm since 2004 and 2005 respectively, for all these years demonstrating not only utmost professional dedication, but also excellent leadership abilities.

Plamena Georgieva, Senior Associate at Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm, was appointed to the Enforcement Committee for the 2014 – 2015 Committee Term at INTA (International Trademark Association). Every year more than 3,000 candidates from all over the world apply to be a part of the INTA committees. Participation in the INTA committees offers individuals a unique opportunity to be a part of the discussing and solving of major issues and problems in the area of trademarks, along/together with their colleagues from the whole world.

Решение № 11225 от 01.08.2013 г. по адм. д. № 49/2013 г. беше обжалвано от Националната здрав-ноосигурителна каса и Българският фармацевтичен съюз, но подадените жалби бяха оставени без ува-жение от петчленен състав на Върховния админи-стративен съд.

Решение № 11225 от 01.08.2013 г. на ВАС е от из-ключителна значимост не само за екипа по проце-суално представителство на кантората, но и за бъл-гарската съдебна практика като цяло.

Бихме искали да обявим, че от 1 януари 2014 г. адв. Пламена Георгиева и адв. Бояна Милчева са вече сред съдружниците в „Димитров, Петров и Ко.”.

Освен представител по индустриална собственост в областта на патентите, търговските марки и про-мишления дизайн към Патентното ведомство, как-то и европейски представител по търговски марки и промишлен дизайн, адв. Георгиева е високо це-нен специалист по право на интелектуалната соб-ственост, конкурентно и трудово право.

Адв. Милчева притежава блестящ правен ум, а из-ключителните й постижения в областта на тър-говското право, правото на недвижимите имоти и вещното право, строителното, данъчното и дру-жественото право трудно могат да се изброят.

И двете са членове на Софийската адвокатска коле-гия и са част от екипа ни съответно от 2004 и 2005 г., като през тези години неизменно са показвали не само пълна професионална отдаденост, но и из-ключителни лидерски качества.

Aдв. Пламена Георгиева, старши експерт в Адво-катско дружество Димитров, Петров и Ко., бе из-брана за член на Enforcement Committee на INTA (International Trademark Association) за периода 2014 – 2015 г. Всяка година повече от 3,000 кандидати от цял свят заявяват желание да станат част от комите-тите на INTA. Участието в комитетите предоставя на членовете уникална възможност да бъдат част от обсъждането и решаването на основни въпроси и проблеми в областта на търговските марки заедно с колеги от цял свят.


NewsНовости

On February 11, 2014 Ms. Zoya Todorova, partner at Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm took part in the European Competition Forum 2014, which was held in Brussels.

The title of the third edition of the forum organized by the EC was The internal market and beyond, challenges facing modern competition policy. The Commissioner for competition, Vice-President Joaquín Almunia held the opening speech and the main topics discusses were Taxation and competition policy, Telecoms in the EU at a crossroad: competition challenges in the Single market and Competition enforcement in the next decade.

On April 4, 2014 Assoc. Prof. Dr. George Dimitrov, Partner at Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm, was invited as a guest in the TV program “A Matter of Point of View” which focused on the topic “Fraud for Millions on the Internet” which was broadcast by the news channel NEWS7.

Assoc. Prof. Dr. Dimitrov explained the types of fraud and commented on their range and negative consequences.

NEWS7 is the biggest CNN affiliate for Eastern Europe.

On April 14-15, 2014 Ms Veneta Donova, Attorney-at-law at Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm, was invited as a lecturer at the third South East Europe (SEE 3)/RIPE NCC Regional Meeting held in Sofia. It offers network engineers and other technical staff the opportunity to share knowledge and experience, and to identify areas for regional cooperation.

During the second day of the conference, Ms Donova presented on the topic “Net Neutrality and Law”.

The event was hosted by the RIPE NCC, an NGO supporting internet infrastructure together with BIX.BG, the first neutral Bulgarian Internet Exchange Point (IXP).

На 11 февруари 2014 г. адв. Зоя Тодорова, съдруж-ник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.” взе участие в „Европейски форум по конку-ренция 2014”, който се проведе в Брюксел.

Темата на третото издание на форума, организиран от ЕК, бе „Вътрешният пазар и отвъд него: предиз-викателства пред модерната политика за конкурен-ция”. Той бе открит от комисаря по конкуренция и зам.-председател на ЕК Хоакин Алумния, а основ-ните дискутирани теми бяха „Данъчно облагане и политиката на конкуренция”, „Телекомуникацион-ният сектор в ЕС на кръстопът: предизвикателства-та пред конкуренцията в рамките на единния пазар” и „Прилагане на правилата за конкуренция през следващото десетилетие”.

На 4 април 2014 г. доц. д-р Георги Димитров, Съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.” бе гост на предаването „Въпрос на гледна точка” с водеща тема „Измами за милиони в интернет”, излъчено по информационния канал NEWS7.

Доц. д-р Димитров разясни видовете интернет из-мами като коментира по въпроси, свързани с широ-кото им разпространение, както и с отрицателните последици от тях.

NEWS7 е най-големият партньор на CNN за Из-точна Европа.

На 14-15 април 2014 г. адв. Венета Донова, експерт в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.” бе лектор на третата Регионална среща за Югоиз-точна Европа на RIPE NCC. Форумът предлага въз-можност на мрежови инженери и други технически експерти да обменят познания и опит, както и да идентифицират области на регионално сътрудни-чество.

През втория ден на конференцията адв. Донова разгледа темата „Право и неутралност на мрежата”.

Събитието бе организирано от RIPE NCC, непра-вителствена организация с цел подкрепа на интер-нет инфраструктурата съвместно с BIX.BG, първи-ят български Internet eXchange Point (IXP).


Legislative NewsНовости в законодателството

Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ)

ЗИДЗХ е обнародван в Държавен вестник, бр. 1 от 03.01.2014 г.

Навсякъде в закона терминът „хазартна игра от раз-стояние“ е заменен с термина „онлайн залагане“ или „чрез други електронни съобщителни сред-ства“.

Създадена е нова т. 6 на чл. 6, ал. 1 относно усло-вията за издаване на лиценз за организиране на он-лайн залагания. Във въпросната точка е добавено като условие наличието на упълномощен предста-вител на дружеството по чл. 4, ал. 1, т. 1, когато то е регистрирано в друга държава-членка на Европей-ския съюз или държава-страна по Споразумението за европейско икономическо пространство и има адрес на територията на Република България, като упълномощеното лице може да сключва договори от името на чуждестранното юридическо лице и да го представлява пред съответните държавни орга-ни. За това упълномощено лице е създадено огра-ничение – не може да бъде търговски представител по Търговския закон.

В чл. 6 се създава нова ал. 3, според която комуни-кационното оборудване за онлайн залагания обхва-ща компютърни системи и мрежи, които включват сървъра на организатора на игрите и всички свър-зани с него компоненти, операционни системи и софтуер.

Съгласно изменената ал. 8 на чл. 9, лицензираните организатори на хазартни игри не могат да развиват дейност по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване на хазартни игри, освен за внос на игрално оборудване за собствени нужди. С това изменение на практика отпада огра-ничението, което фигурираше в предходната ре-дакция, относно организаторите на хазартни игри, облагани с данък по Закона за корпоративното по-доходно облагане, които не можеха да упражняват друга дейност по Търговския закон. Отменени са и ограниченията по ал. 9 и 10.

Създаден е нов чл. 10а, който урежда размерът на годишните вноски, които организаторите на ха-зартни игри са длъжни да внасят по сметката на Държавната комисия по хазарта, сроковете за вна-сянето им, последиците от невнасянето им, както и

Act for amendment and supplement of the Gambling Act (AASGA)

AASGA was promulgated in State Gazette, issue 1 from January 3, 2014.

Тhe term ‘remote gambling’ is replaced by the term ‘online betting’ or ‘by other electronic communication means’.

A new item 6 to Art. 6, Para. 1 is created concerning the conditions for issuance of a license for the organization of online betting. That item adds a new condition requiring the presence of an authorized representative of the company under Art. 4, Para. 1, Item 1 when the latter is registered in another European Union member-state or a member-state to the Agreement on the European Economic Area and has an address registration on the territory of the Republic of Bulgaria since the authorized representative could conclude contracts on behalf of the foreign legal entity and to represent it before the respective state authorities. There is a restriction on this authorized person – they cannot be sales representative under the meaning of the Commercial Act.

A new Para. 3 is created in Art. 6, according to which communication equipment for online betting encompasses computer systems and networks, which include the server of the gaming operator and all related components, operational systems and software.

According to the amended Para. 8 of Art. 9, licensed gaming operators cannot perform activities for manufacture, import, distribution and servicing of gambling equipment, except for import of gaming equipment for personal needs. In fact with this amendment the limitation which existed in the previous version about the gaming operators taxed under the Income Tax Act and their incapability of performing other activities under the Commercial Act, is removed. The restrictions under Para. 9 and 10 are revoked as well.

A new Art. 10a is created which sets the amount of the annual installments that the gaming operators are obligated to transfer to the bank account of the State Gambling Commission, the time limits for these payments, the consequences of non-payment, as well



as the purposes for which the collected cash resources are spent.

The amendments in Chapter Two envisage the participation of the State National Security Agency (SNSA) in the state control over gambling. According to Art. 18, Para. 1, one of the members of the State Gambling Commission is appointed not by the minister of internal affairs, but by the president of the SNSA.

A new provision with regard to the licensing state fees under this act is created. The amount of the fee is differentiated in accordance with the type of gambling games.

According to the supplemented Art. 41, Para. 1 the manner, technical means and electronic communication means or services through which the gambling game is organized and provided, do not change the nature and type of the game. According to the new paragraphs of Art. 41, gambling, excluding lottery and instant lottery, can be organized online or by other electronic communication means.

Under the terms of the new Art. 47a, participants in online betting shall be individually registered. Art. 47b provides only for non-cash payments for online betting. Art. 47c describes in detail the necessary information which should be provided in Bulgarian on the gaming operator’s website through which the online betting is carried out. The gaming operator provides the controlling authorities of the Commission, the National Revenue Agency and the SNSA, with permanent remote access to the local server and the data base on the participants on the territory of the Republic of Bulgaria.

The provision of Art. 63 in regard to betting through electronic communication means is supplemented. It is provided that the bet in such games is included in the increase of the price of the telephone or other electronic communication service. A rebuttable presumption that the bet is made by the owner or user of the electronic communication means is introduced. A bet made through electronic communication means which belongs to state or municipal organization or legal entity on budget support is invalid.

Requirements for the software and the return of the general lump sum are introduced in Art. 65.

целите, за които се разходват така набраните сред-ства.

Измененията в Глава Втора предвиждат Държав-ната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да участва в държавния надзор върху хазарта. Според чл. 18, ал. 1 един от членовете на Комисията по ха-зарта се посочва не от министъра на вътрешните работи, а от председателя на ДАНС.

Създадена е нова уредба във връзка с държавните такси за издаване на лицензи по този закон. Раз-мерът на таксата е диференциран според вида на хазартните игри.

Според допълнения чл. 41, ал. 1 начинът, техни-ческите средства и електронните съобщителни средства или услуги, чрез които се организира или предлага хазартна игра, не променят вида на играта. Съгласно новите алинеи на чл. 41 хазартните игри, с изключение на томболата и моментната лотария, могат да се организират онлайн или чрез други електронни съобщителни средства.

Съгласно новия чл. 47а, участниците в онлайн за-лагания подлежат на индивидуална регистрация. Чл. 47б предвижда единствено безкасово плаща-не при онлайн залагания. Чл. 47в описва подроб-но необходимата информация, която трябва да се съдържа на български език в интернет страницата на организатора, чрез която се организират онлайн залагания. Организаторът осигурява постоянен дистанционен достъп на контролните органи от Комисията, Националната агенция по приходите и ДАНС до контролния локален сървър и базата дан-ни относно участниците на територията на Репу-блика България.

Във връзка със залаганията чрез електронни съоб-щителни средства е допълнена уредбата на чл. 63. Предвижда се, че залогът при такива игри се изра-зява в увеличението на цената на телефонната или друга електронна съобщителна услуга. Въвежда се оборимата презумпция, че залогът е извършен от собственика или ползвателя на електронното съоб-щително средство. Нищожен е залогът, извършен от електронно съобщително средство, което е соб-ственост на държавна или общинска организация или на юридическо лице на бюджетна издръжка.

В чл. 65 са въведени изисквания относно софтуера и възвращаемостта от общата сума.



Отменена е изцяло уредбата за хазартни игри от разстояние.

В новата т. 13 на чл. 85, ал. 1 е предвидено допъл-нително условие за налагане на принудителна ад-министративна мярка – отнемане за срок от 3 до 6 месеца на лиценза, когато организаторът не подаде в срок декларацията по чл. 30, ал. 6.

Чл. 92 въвежда последиците от неплащането на так-сите по чл. 30, ал. 3 и 4 и начисляването на закон-на лихва върху съответните суми, както и възмож-ността за принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на ДОПК.

В чл. 96 е изменен размерът на имуществените санкции за извършване на хазартна дейност без ли-ценз. В чл. 104 са въведени имуществени санкции и при неподаване в срок на декларацията по чл. 30, ал. 6, както и при посочване на неверни данни или обстоятелства в нея.

Закон за икономическите и финансови отно-шения с дружествата, регистрирани в юрис-дикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици (ЗИФОДРЮПДРСТЛТДС)

ЗИФОДРЮПДРСТЛТДС е обнародван в Държа-вен вестник брой 1 от 03.01.2014 г. и е в сила от 01.01.2014 г.

Целта на този закон е да не се допуска дружества-та, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици да усвояват публични средства и да управляват финансов ресурс в проти-воречие с обществения интерес, както и предотвра-тяване на отклонението от данъчно облагане.

На субектите на този закон в чл. 3 е забранено пря-ко или косвено участие в процедури за получаване на лиценз за: кредитна институция; за извършване на застрахователна дейност; за извършване на дей-ност като пенсионноосигурително дружество; за извършване на услуга или дейност по Закона за па-зарите на финансови инструменти; за извършване на дейност по Закона за дейността на колективни-те инвестиционни схеми и на други предприятия

The regulation regarding the remote gambling is revoked.

The new Item 13 of Art. 85, Para. 1 provides an additional stipulation for imposing the coercive administrative measure – withdrawal of the license for a time period of 3 to 6 months, which is in cases when the gaming operator does not file the declaration under Art. 30, Para. 6 within the time limit.

Art. 92 introduces the consequences for non-payment of the fees under Art. 30, Para. 3 and 4 and the charging of interest over the respective sums, as well as the option for compulsory execution by a public bailiff under the rules of the Tax and Social Insurance Procedure Code.

Art. 96 is amended in the amount of the penalty payments for performing gambling activity without license. Art. 104 introduces the penalty payments for non-filing the declaration under Art. 30, Para. 6 within the time limit, as well as for presenting incorrect information or circumstances.

Economic and Financial Relations with Companies Registered in Jurisdictions with Preferential Tax Regime, their Related Persons and their Actual Owners Act (EFRCRJPTRTRPTAOA)

EFRCRJPTRTRPTAOA is promulgated in the State Gazette, issue 1 from January 3, 2014 and is in force from January 1, 2014.

The purpose of this Act is not to allow companies registered in jurisdictions with preferential tax regime, their related persons and their actual owners to acquire public funds and manage financial resource in discrepancy with the public interest, as well as to prevent tax evasion.

Pursuant to Art. 3, the subjects of this law are forbidden to participate directly or indirectly in procedures for acquiring a license for: credit institution; performance of insurance activities; performance of activities as a pension insurance company; performance of services or activities under the Markets in Financial Instruments Act; performance of activities under the Act on the activity of collective investment schemes and other collective investment undertakings; performance



of activities under the Act on payment services and payment systems; a mobile operator, as well as participation in such companies. They also cannot participate in procedures for acquiring concession, public procurement contracts, privatization, transactions with state or municipal property as well as acquire property rights over lands and forests from the State Forestry Fund, etc. The exceptions from Art. 3 are enlisted in Art. 4. The circumstances under Art. 4 shall be registered in the lot of the company in the Commercial Register.

Art. 5 settles the consequences from the application of the exclusions under Art. 4 on the grounds of incorrect information, as they are differentiated in accordance with the type of activity under Art. 3 which the companies wished to perform. Generally, the consequences include suspension of the candidate from the respective procedure, license refusal, invalidity of the transaction, etc.

Art. 7 regulates the administrative penalty liability. The enlisted infringements which are subject to penalty payments are the following: presentation of documents with incorrect content for certifying the circumstances under Art. 4 as well as participation in a legal entity – publisher of periodic printed matters. The administrative infringements are ascertained by the authorities of the respective competent administration under Art. 3, whereas the administrative penalties are imposed by the director of this administration or authorized officials.

In the Supplementary provisions the legislator has given definitions of the terms “company”, “jurisdictions with a preferential tax regime”, “related parties” and “lands”.

The entering of AEFR into force introduces amendments in the tax law as well.

According to § 7 of the Transitional and Final Provisions, the entities to which the prohibitions of Art. 3 are applied, shall carry out their activity in compliance with the requirements of AEFR within a 6-month term as of the moment of its entering into force and after the expiry of this term Art. 5 shall be applied to the entities and persons.

за колективно инвестиране; за извършване на дей-ност по Закона за платежните услуги и платежните системи; за мобилен оператор, както и участието в такива дружества. Също така не могат да участват в процедури за получаване на концесия, процедури по обществени поръчки, приватизационни сделки, сделки с държавно или общинско имущество, да придобиват собственост върху земи и гори от дър-жавния горски фонд и др. Изключенията от чл. 3 са изброени в чл. 4. Условията по чл. 4 се вписват по партидата на дружеството в Търговския регис-тър.

Чл. 5 закрепва последиците от прилагането на из-ключенията по чл. 4 въз основа на неверни данни, като те са диференцирани в зависимост от вида на дейността по чл. 3, която дружествата са искали да извършват. Най-общо последиците са отстранява-не на кандидата от съответната процедура, отказ от предоставяне на лиценз, недействителност на про-дажбата и др.

Чл. 7 урежда административно-наказателната от-говорност, като изброените нарушения, за които са предвидени имуществени санкции са предста-вяне на документи с невярно съдържание за удос-товеряване на обстоятелствата по чл. 4 и участие в юридическо лице издател на периодични печатни произведения. Административните нарушения се установяват от органите на съответната компетент-на администрация по чл. 3, а административните наказания се налагат от ръководителя на тази адми-нистрация или оправомощени длъжностни лица.

В Допълнителните разпоредби законодателят е дал определение на термините „дружество”, „юрисдик-ции с преференциален данъчен режим”, „свързани лица” и „земи”.

С влизането в сила на ЗИФО се правят изменения в данъчните закони.

Съгласно § 7 от Преходните и заключителни раз-поредби лицата, за които се прилагат забраните по чл. 3, трябва да приведат дейността си в съответ-ствие с изискванията на ЗИФО в 6-месечен срок от влизането му в сила, като след изтичането на този срок, за дружествата и лицата ще се приложи чл. 5.



Decision No. 928 of December 19, 2013 of the Communications Regulation Commission for amendment and supplement of the General Requirements for provision of electronic communications

By Decision No. 928 of December 19, 2013 (promulgated in the State Gazette, issue 4 of January 14, 2014) the Communications Regulation Commission (CRC) introduces new provisions in the General Requirements for provision of electronic communications in order to ensure better protection of end users’ interests.

According to the new requirements, undertakings providing public electronic communications networks and/or services shall publish their general terms on paper in their offices, as well as on their website, providing easy access to the general terms through the visualisation of a reference on the initial loading of the webpage.

Undertakings are now obliged to conclude an individual agreement with every subscriber in written form. The agreement shall be signed by both the undertaking and the subscriber. The term of the agreement, the procedures for its renewal and termination, the right of the undertaking to unilaterally amend the agreement, as well as the subscriber’s obligations to pay the penalties and compensations for termination of the agreement shall be written in bold letters.

A new obligation is introduced for undertakings to provide a special place by template in the agreement for the subscriber’s signature after each of the following clauses: subscriber’s consent to receive calls, messages or e-mail for the purposes of the direct marketing and advertisement; subscriber’s consent his/her PIN data to be processed for purposes different than for the purpose of debts collection by court proceedings (stipulated in Art. 249, Para. 1 of the Electronic Communications Act); subscriber’s consent not to receive detailed bills; subscriber’s consent for the agreement to enter into force immediately.

The aforesaid amendments enter into force two months after the promulgation date of the CRC Decision in the State Gazette.

Another guarantee for the interests of subscribers is the new obligation for undertakings to notify the subscriber

Решение № 928 от 19.12.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията за изменение и до-пълнение на Общите изисквания при осъщест-вени електронни съобщения

С Решение № 928 от 19.12.2013 г. (обнародвано в Държавен вестник, бр. 4 от 14.01.2014 г.) Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) въвежда нови разпоредби в Общите изисквания при осъществе-ни електронни съобщения с цел по-добра защита на интересите на крайните потребители.

По силата на новите правила, предприятията, пре-доставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се задължават да публикуват приетите от тях общи условия на хартиен носител в търговските си обекти, както и на интернет стра-ницата си, като осигурят лесен достъп до тях чрез визуализация на препратка при първоначалното за-реждане на страницата.

Предприятията вече са задължени да сключват индивидуалния договор с всеки абонат в писмена форма като договорът се подписва както от пред-приятието, така и от абоната. Условията относно срока на договора, реда за неговото подновяване и прекратяване, правото на предприятието едно-странно да измени договора, както и задълженията на абоната за заплащане на неустойки и обезщете-ния при прекратяване на договора, следва да бъдат изписвани с получер шрифт (bold).

Въвежда се задължение за предприятията в догово-ра да оформят специално място по образец за пола-гане на подписа на абоната след всяка от следните клаузи: съгласие на абоната да получава повиква-ния, съобщения или електронна поща за целите на директния маркетинг и реклама; съгласие на абона-та данните за неговия ЕГН да бъдат обработвани извън целите за събиране на задължения по съде-бен ред (регламентиран в чл. 249, ал. 1 от Закона за електронните съобщения); съгласие на абоната да не получава детайлизирани сметки; съгласие на абоната договорът да влезе в сила незабавно.

Посочените изменения влизат в сила два месеца от датата на обнародване на решението на КРС в Дър-жавен вестник.

Друга гаранция за интересите на потребителите е новото задължение за предприятията да уведомят



in case of any amendments to the individual agreement, but not later than 30 days before the entry into force of the amendment. Notification may be sent by letter to the subscriber’s address, by e-mail or text message (SMS). Every subscriber is entitled to terminate the agreement without any sanctions within one month as of entry into force of the amendments initiated by the undertaking. This guarantee enters into force as of the promulgation of the Decision in the State Gazette.

Undertakings providing mobile data transfer services are obliged to introduce a price limit of up to 50 BGN (without VAT) for the services used per month, in case the subscriber has not stated a maximum limit of usage. Undertakings shall send an appropriate message to the subscriber’s mobile device when the data transfer services reach 80% of the agreed price limit. The message shall indicate the procedure to be followed if the subscriber wants to continue using the services, as well as the cost per data unit. If the subscriber does not reply, the undertaking shall suspend the provision and charging of the services for the subscriber until the latter explicitly demands continuation or renewal of the services. The stated amendments enter into force 3 months after the promulgation of the CRC Decision in the State Gazette.

Act for Supplement to the Electronic Communications Act (ASECA)

In the State Gazette, issue 11 of February 7, 2014, the Act for Supplement to the Electronic Communications Act (ASECA) is promulgated.

The new provisions of ECA ensure to a greater extent protection of end users’ rights. For undertakings providing not only public telephone services, but also any kind of public electronic communications services, an obligation is introduced to provide their subscribers with detailed written information regarding the used services. The information shall be provided on paper or in electronic form, and it is mandatory to contain: the type and number of used services, the billing period, the total amount of liability, the amount of the tax due (as percentage and as absolute values), as well as the due date. Non-compliance with this new obligation gives grounds for imposing pecuniary sanctions on the

абоната при изменение на индивидуалния договор, но не по-късно от 30 дни преди влизане в сила на изменението. Уведомяването може да се извърши чрез писмо, изпратено до адреса на абоната, чрез електронно писмо (e-mail) или кратко текстово съ-общение (SMS). Всеки абонат има право да прекра-ти договора без санкции до един месец от влизане в сила на измененията, инициирани от предприятие-то. Тази гаранция влиза в сила от момента на обна-родване на решението в Държавен вестник.

По отношение на предприятията, предоставящи мобилен пренос на данни, се въвежда ценово огра-ничение от 50 лева без ДДС за потребени услуги за един месец, в случай че абонатът не е избрал мак-симална граница на потребление. Предприятията са длъжни да изпратят подходящо съобщение до мобилното устройство на абоната, когато услугите за пренос на данни достигнат 80% от договорената парична граница. В съобщението следва да се по-сочи изискуемата процедура, ако абонатът желае да продължи използването на услугите, както и цената на единица данни. Ако абонатът не отговори, пред-приятието следва да преустанови предоставянето и таксуването на услугите за този абонат, докато по-следният изрично не заяви продължаване или под-новяване на услугите. Посочените изменения вли-зат в сила 3 месеца от обнародването на Решението на КРС в Държавен вестник.

Закон за допълнение на Закона за електронни-те съобщения (ЗДЗЕС)

В Държавен вестник, бр. 11 от 07.02.2014 г., беше обнародван Закон за допълнение на Закона за елек-тронните съобщения (ЗЕС).

Новите разпоредби в ЗЕС гарантират в по-пълна степен защитата на правата на крайните потре-бители. За предприятията, предоставящи не само обществени телефонни услуги, но и всякакъв вид обществени електронни съобщителни услуги, се въвежда задължението да осигуряват на своите абонати подробна писмена информация относно ползваните услуги. Информацията следва да се пре-доставя на хартиен носител или в електронен вид като задължително трябва да съдържа: вида и броя на използваните услуги, периода на отчитане, об-щия размер на задължението, размера на начисле-ния данък (в проценти и в абсолютни стойности),



undertaking amounting to 1,000.00 BGN to 5,000.00 BGN.

The aforesaid amendments enter into force two months after the promulgation of ASECA in the State Gazette.

Ordinance for Amendment and Supplement of Ordinance No. 16 from 2004 on the Energy Facilities Easements (OASOEFE), promulgated in the State Gazette on February 11, 2014.

The main amendments introduced are connected with the order and procedure for establishment of easement rights for energy facilities on land properties in forest territories, the payment of one-time compensations and the ownership, the yield and disposition of timber from land properties in forest territories.

Art. 5 brings up to date the legislative acts in accordance with which the location of the easement areas is determined: outside the boundaries of settlements and populated areas where land properties in forest territories are affected, the order and procedure of the Forests Act must be observed, and as regards real estates of cultural value – the Cultural Heritage Act.

Art. 5 Para. 2 is created which provides that no detailed zoning plan shall be required when the holder of a title of an easement builds new lines if their easement falls entirely within the easement of an existing energy facility. This provision shall not apply to the construction of on-site energy facilities.

Art. 7 Para. 2 is amended so that smaller than the provided minimum size of the easement areas can be stipulated by the detailed zoning plan for the construction and expansion of an energy facility.

In Art. 15 regarding the obligation of the holder of the title in exercising his/her easement rights to deliver the derived timber to the owner/user of the property on which the easement exists by transporting and storing it at a previously agreed place, an exception is created – the holder of the title shall not be obliged to carry out

както и срок за плащане. Неспазването на това ново задължение е основание за налагане на имуществе-на санкция на предприятието в размер от 1 000,00 лв. до 5 000,00 лв.

Посочените изменения влизат в сила два месеца след обнародването на ЗДЗЕС в Държавен вестник.

Наредба за изменение и допълнение на На-редба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енер-гийните обекти (НИДНСЕО), публикувана на 11.02.2014 г. в Държавен вестник

Основните изменения, които се въвеждат, са свър-зани с реда и условията за учредяване на сервитутни права за енергийните обекти върху поземлени имо-ти в горски територии, изплащането на еднократни обезщетения и собствеността, добивът и разпореж-дането с дървесината от поземлени имоти в горски територии.

В чл. 5 се актуализират нормативните актове, в съ-ответствие, с които се определя разположението на сервитутните зони: извън границите на населените места и селищните образувания, когато се засягат поземлени имоти в горски територии, това става при спазване условията и реда на Закона за горите, а в недвижими имоти – културни ценности – съо-бразно Закона за културното наследство.

Създава се ал. 2 чл. 5, която предвижда, че не се из-исква разработване на подробен устройствен план, когато титуляр на сервитут изгражда нови проводи, ако техният сервитут попада изцяло в сервитута на съществуващ енергиен обект. Разпоредбата не се прилага при изграждането на площадкови енергий-ни обекти.

В чл. 7 ал. 2 се изменя така, че по-малки от пред-видените минимални размери на сервитутната зона могат да се предвиждат с подробния устройствен план за изграждане или разширение на енергиен обект.

В чл. 15 относно задължението на титуляра при упражняване на сервитутните права да предаде из-сечената дървесна маса на собственика/ползвателя на служещия имот, като я изнесе и складира на съг-ласувано с него място, се въвежда изключение – ти-тулярът не е длъжен да извърши тези действия в



случаите по чл. 22, ал. 12. Същото изключение от това задължение се предвижда и в чл. 18, т. 4., в чл. 21, т. 6., чл. 21б, ал. 4.

В чл. 20, ал. 3, т. 5, който урежда изрично действия-та, които се допускат да бъдат извършени след пис-мено съгласие на титуляра на сервитутните права се предвижда изключение по отношение на изграж-дането на площадкови обекти и на шахти от лица, различни от титуляра на сервитута.

Изцяло се изменя чл. 22, който изчерпателно уреж-да реда и условията за учредяване на сервитутни права за енергийните обекти върху поземлени имо-ти в горски територии, изплащането на еднократни обезщетения и собствеността, добивът и разпореж-дането с дървесината от поземлени имоти в горски територии.

В ал. 1 се регламентира учредяването на срочни и безсрочни сервитути с актове на съответните ком-петентни органи според категорията на поземлени-те имоти в горски територии – държавна и общин-ска собственост.

В ал. 3, 4, 5 се урежда редът за подаване на писмено заявление за учредяване на сервитут: компетентен орган, до който се подава, данни на заявителя и не-обходими приложения. Предвижда се органът да се произнесе по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като учредява сервитут или постановява отказ. Редът за обжалване на тези актове е по АПК.

В ал. 7 и 8 се урежда редът за определяне и изпла-щане на еднократно обезщетение като се предвиж-да тримесечен срок за заплащането му, след изтича-нето на който правата на лицето, в полза на което е учреден сервитут, се погасяват.

В ал. 10 се предвижда, че въз основа на влезлия в сила акт за учредяване на сервитут на енергиен обект върху поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, и извършено-то плащане на дължимото обезщетение се сключва договор между заявителя и изпълнителния дирек-тор на Изпълнителната агенция по горите, съответ-но кмета на общината.

the aforementioned activities if the conditions provided in Art. 22 Para. 12 are met. The same exception from this obligation is provided also in Art. 18, item 4, Art. 21, item 6, and Art. 21b, Para. 4.

In Art. 20 Para. 3, item 5, which explicitly regulates the activities permissible after receipt of a written consent of the holder of the title of the easement rights, an exception is provided in relation to the construction of on-site facilities and shafts by entities different from the holder of the title of the easement.

Art. 22 is thoroughly amended and fully regulates the order and procedure for establishment of easement rights for energy facilities on land properties in forest territories, the payment of one-time compensations and the property, the yield and disposition of the timber derived in forest territories.

Para. 1 regulates the establishment of temporary and permanent easements with acts of the relevant competent authorities according to the category of the land property in the forest territories – state and municipal property.

Para. 3, 4, 5 provide the order for filing a written application for establishment of an easement: competent authority where the application is filed, details of the applicant and required attachments.The ordinance provides that the authority has to make a ruling on the application in a one-month term from the date of its receipt, either establishing the easement or denying the application. The procedure for its appeal is under the APC.

In Para. 7 and 8 the procedure for determining and payment of one-time compensations is provided. A three-month term for effecting the payment is provided, and after its expiration the rights of person in whose favour the easement was established are extinguished.

Para. 10 provides that on the grounds of the effective act for establishment of the easement on an energy facility on a land property in a forest territory – state and municipal property, and the effected payment of the due compensation, a contract is concluded between the applicant and the executive director of Executive Forest Agency, respectively the mayor of the municipality.



An obligation is created for the holder of the title of the easement to maintain at his/her expense the territory on which the easement is established in a condition that ensures the safe operation of the energy facility.

Para. 12 provides that the timber derived from the land property in forest territories – state and municipal property, on which easement rights for energy facilities are established, shall belong to the holder of the title of the easement. The yield and the disposition of the timber shall be organized by the latter at his/her expense and pursuant to the order provided by the Forest Act.

OASOEFE entered into force on February 15, 2014.

Ruling of the Council of Ministers No. 15 from February 7, 2014 for Amendment and Supplement to the Tariff of State Fees, Collected by the Registry Agency (RCMASTSFCRA)

Ruling of the Council of Ministers No 15 from February 7, 2014 for amendment and supplement to the Tariff of state fees, collected by the Registry Agency was promulgated in the State Gazette on February 14, 2014.

Some of the major amendments introduced in the RCMASTSFCRA concern the increase or decrease of the state fees, collected by the Registry Agency, pursuant to the terms and conditions of the different types of services.

The fully amended Art. 1 provides that for the certification of written copies and extracts of documents and papers, stored in the Registry Office a fee of BGN 3 for the first page and BGN 2 for each following page is to be collected.

Art. 2, Para. 2 is supplemented with the requirement that when the amount to be charged for is not specified, it is determined based on an assessment made in compliance with Appendix No 2 to the Local Taxes and Fees Acts.

A new Para. 2 is added to the aforementioned article which provides a fee in the amount of BGN 10 for the registration of a certificate for a change in the legal form of a commercial company and a request for revocation of court decisions, subject to registration.

Въвежда се задължение за титуляра на сервитута за своя сметка да поддържа територията, върху която е учреден сервитутът, в състояние, което да гаранти-ра безопасната експлоатация на енергийния обект.

Ал. 12 регламентира, че собствеността върху дър-весината от поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, върху които са учредени сервитути на енергийни обекти, е на титуляра на сервитута, като добивът и разпорежда-нето с дървесината се организира от него и за него-ва сметка по реда на Закона за горите.

НИДНСЕО влиза в сила от 15.02.2014 г.

Постановление на Министерския съвет № 15 от 7 февруари 2014 г. за изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията (ПИДТДТСАВ)

Постановлението на Министерския съвет № 15 от 7 февруари 2014 г. за изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси, събирани от Аген-цията по вписванията бе публикувано на 14.02.2014 г. в Държавен вестник.

Основните изменения, които са внесени, са свър-зани с повишаването или намаляването размера на държавните такси, събирани от Агенцията по впис-ванията според условията и сроковете, в които се извършват различните видове услуги.

Чл. 1. е изменен цялостно и предвижда за удостове-ряване верността на преписи и извлечения от доку-менти и книжа, съхранявани в Службата по вписва-нията, да се събира такса 3 лв. за първа страница и по 2 лв. за всяка следваща страница.

Към чл. 2, ал. 2 се допълва изискването, че когато цената, по която е таксуван документът, не е указа-на, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси.

Създава се ал. 2 на същия член, с която се предвиж-да такса в размер от 10 лв за вписване на удостове-рение за промяна в правноорганизационната фор-ма на търговско дружество и на молба за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване.



В чл. 3, ал. 1 се предвижда за извършване на отбе-лязване, за заличаване и за подновяване на вписване да се събира половината от таксата за вписване.

Новосъздадената ал. 2 регламентира, че когато ис-кането за отбелязване, заличаване и подновяване на вписване е направено за част от вземането, за което е вписана ипотека, или само за някои от имотите, се събира половината от таксата по чл. 2, изчислена върху сумата, за която се иска отбелязване, залича-ване или подновяване, а ако такава не е посочена в искането – върху сумата, за която е направено пър-воначалното вписване.

В ал. 3 се урежда дължимият размер на таксата – 10 лв, когато се иска заличаване на вписването на ипо-тека от купувач на публична продан по реда на чл. 19, ал. 2 от Правилника за вписванията от заинте-ресовано лице, по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията или на основание съдебно решение.

В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

В ал.1, чл. 4 се предвижда за вписване на удостове-рение за вписан в Търговския регистър особен за-лог върху търговско предприятие, в чиито активи е включен недвижим имот, се събира такса в размер 80 лв.

В новосъздадената ал. 2 се регламентира събиране-то на половината от таксата по ал. 1 за извършване на отбелязвания и за заличаване или за подновява-не на вписване въз основа на удостоверение, изда-дено от Търговския регистър.

В чл. 6. ал. 1 се въвежда такса е размер на 2 лв. за извършена устна справка по персонална партида, предоставена в Службата по вписванията. Пред-вижда се още, че когато при устната справка се пре-доставя възпроизведено на хартиен носител копие от записите в информационната система, както и когато се предоставя копие на документ или извле-чение от документ, се събира допълнителна такса в размер 1 лв. за първа страница и 0,10 лв. за всяка следваща страница.

Нова такса (1 лв.) е предвидена и за справка, из-вършвана чрез отдалечен достъп до информацион-ната система.

In Art. 3, Para. 1 it is provided that for making a record, removal and renewal of registrations half of the registration fee is to be collected.

The newly created Para. 2 provides that when the request for making a record, removal and renewal of a registration is made for a part of the claim, for which a mortgage is registered, or just for some of the properties, half the fee under Art. 2 is collected, calculated on the amount, for which record, removal or renewal is requested, and no amount is provided in the request – on the amount for which the first registration was made.

Para. 3 regulates the due amount – BGN 10, when a removal of registration of mortgage is requested by the buyer at a compulsory sale following the procedure of Art. 19, Para. 2 of the Rules for registration by an interested person, under the procedure of Art. 22 of the Rules for registration or based on a court ruling.

In Art. 4 the following amendments and supplements are made:

Art. 4, Para. 1 provides that for registration of a certificate for a special pledge on a commercial company, registered in the Commercial Register, having assets that include real estate, a fee of BGN 80 is collected.

In the newly created Para. 2 the collection of half the fee under Para.1 for making a record and for removal or renewal on the grounds of a certificate issued by the Commercial Register is regulated.

In Art. 6 Para. 1 a fee in the amount of BGN 2 is introduced for verbal information request made on a personal batch, provided by the Registry Office. It also stipulates that when during a verbal information request written documents reproducing records from the information system are provided, as well as when a copy or an extract of a document is provided, an additional fee in the amount of BGN 0,10 is collected for each following page.

A new fee (BGN 1) is provided for information request trough a remote access to the informational system.



В чл. 7, ал. 1 за издаване на удостоверение по чл. 46 от Правилника за вписванията за извършени впис-вания, отбелязвания и заличавания за определено лице се предвижда събирането такси, чиито разме-ри се изменят по съответния начин.

За издаване на удостоверение по чл. 47 от Правил-ника за вписванията за извършени вписвания, от-белязвания и заличавания за един имот се събират такси, диференцирани според срока: 3 работни дни – 30 лв., или 7 работни дни – 10 лв.

В чл. 8, 9 и сл. се извършват редица изменение на конкретните стойности, свързани с определяне на различните видове такси.

В § 13 от преходните и заключителни разпоредби се регламентира правилото, че за висящи произ-водства, по които са събрани такси, не се довнасят такси.

В § 14. се предвижда, че събраните до влизането в сила на постановлението такси по висящи произ-водства не подлежат на връщане.

ПИДТДТСАВППМС влиза в сила от 14.02.2014 г.

Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗИД-ЗАПСП)

ЗИДЗАПСП е обнародван в „Държавен вестник”, бр. 21 (изв.) от 08.03.2014 г.

Основните промени, които се внасят в Закона за ав-торското право и сродните му права (ЗАПСП), са свързани с времетраенето на авторското право вър-ху музикални произведения и сродните права върху изпълнения и звукозаписи, както и с правомощията на организациите за колективно управление на ав-торски права.

В чл. 27 се създава нова алинея 3, съгласно която при музикални произведения с текст и музикално-драматични произведения срокът на закрила на ав-торското право изтича 70 години след смъртта на по-късно починалия измежду автора на музиката и автора на текста. Изисква се текстът и музиката да са създадени, за да се използват заедно.

In Art. 7, Para. 1 for issuing a certificate in accordance with Art. 46 of the Rules for registration of made registrations, records and removals for a certain entity the collection of fees is stipulated in amounts changing in the corresponding way.

For the issuing of a certificate in accordance with Art. 47 of the Rules of registrations for made registrations, records and removals, for a real estate a fee is collected depending on the term: 3 work days – BGN 30 or 7 work days – BGN 10.

In Art. 8, 9 and the following several amendments were made with regard to the specific values related to the assessment of the different types of fees.

In § 13 of the transitional and final provisions the rule that for pending proceedings for which fees were already collected, no fees are deposited additionally is laid down.

§ 14 provides that the fees on pending proceedings collected up to the coming in to force of the ruling, are not reimbursable.

RCMASTSFCRA is in force as of February 14, 2014.

Act for Amendment and Supplement to the Copyright and Related Rights Act (AASCRRA)

The AASCRRA was promulgated in State Gazette, issue 21 (special) of March 8, 2014.

The main amendments, introduced in the Copyright and Related Rights Act (CRRA), concern the duration of the copyright over musical works and the related rights over performances and recordings, as well as the powers of the organizations for collective management of copyrights.

In Art. 27 a new Paragraph 3 is created. According to this provision in the case of musical works with text and dramatic musical works the term for copyright protection expires 70 years after the death of the later deceased between the songwriter and the author of the text. The text and the music shall be created for joint use.



Изменения има и в чл. 40, където се създават алинеи 3, 4 и 5. Предвижда се, че авторите могат свободно да избират на коя/кои организации за колективно управление на права да станат членове, като им пре-доставят за управление свои права. Такава органи-зация може да отстъпва на ползвател само права, които изрично са й били поверени за управление от нейни членове или от сродни организации от чужбина по договори за взаимно представителство или по сключени споразумения. Тя може да отстъп-ва на ползвател права на лице, което не е неин член и не я е овластило да действа от негово име само в случаите, предвидени в този закон. Организация може да отстъпва на ползвател само права в рамки-те на категориите права, начините на използване и видовете произведения, установени в издаденото й удостоверение за регистрация.

В случаите, в които този закон предвижда предос-тавянето на съгласието на авторите да става само чрез организация за колективно управление на пра-ва, всяка от организациите, които законно управля-ват съответните права, може да действа и от името на автори, които не са нейни членове, доколкото някои от тях не са изразили писмено несъгласие с това. Това правило важи и за лица, които не са чле-нове на сродни организации от чужбина, с които организацията има сключени договори за взаимно представителство, както и не са членове на органи-зации, с които тя има сключени споразумения. Ор-ганизацията в тези случаи трябва да уреди отноше-нията си с всеки от така представляваните автори по същия начин, както със своите членове.

Изменение се прави в чл. 40б, ал. 2 – ал. 13. Ми-нистърът на културата извършва регистрация или пререгистрация на дейността на организации за ко-лективно управление на права, за които има вече извършена регистрация или пререгистрация на друга организация, само след представяне от ор-ганизацията заявител на писмено споразумение с титуляря на първата регистрация за тези права. В случай че заинтересованите организации за колек-тивно управление на права не постигнат писмено споразумение, всяка от тях може да поиска решава-не на спора чрез медиация, като другата страна не може да откаже провеждането на такава.

В чл. 77 се създават ал. 2 и ал. 3. Промените зася-гат вторичното използване на звукозаписи. Пред-видено е, че след петдесетата година от законното публикуване на звукозаписа или ако той не е бил

Art 40 is also amended with the addition of Para. 3, 4 and 5. The new paragraphs provide that the authors are free to choose which organization(s) for collective management of rights to become members of, when granted their own rights. Such an organization may grant a user only with rights that have been explicitly entrusted under the management of its members or of related organizations abroad pursuant to mutual representation contracts or concluded agreements. The organization may grant a user with rights of a person who is not its member and has not authorized the organization to act on their behalf only in the cases envisaged in this Act. The organization may grant a user with rights only within the categories of rights, the types of uses and works specified in the issued registration certificate of the organization.

In the cases when this Act provides that the consent of the authors shall be granted only via an organization for collective management of rights, each of the organizations, that legally governs the respective rights, may also act on behalf of the authors, who are not its members unless some of them have expressed their disagreement with this in writing. This rule also applies to persons who are not members of related organizations abroad, which have concluded mutual representation contracts with the organization, and who are not members of organizations, which have concluded agreements with the organization. In these cases, the organization shall settle its relations with each of the represented authors in the same manner as with its members.

Amendments are made in Art. 40б, Para. 2 – 13. The Minister of Culture performs registration or re-registration of the activity of organizations for collective management of rights which have already made registration or re-registration of another organization, only after the applicant organization submits a written agreement with the holder of the first registration regarding these rights. If the interested organizations for collective management of rights do not reach a written agreement, each of them may seek resolution of the dispute through mediation, the conducting of which may not be refused by the other party.

In Art. 77 new Para. 2 and Para. 3 are created. The amendments affect the secondary use of sound records. The new paragraphs provide that until the expiry of 50 years as of the lawful publication of the sound records



публикуван – след петдесетата година от неговото законно съобщаване на публиката, от възнагражде-нието на артиста-изпълнител не могат да се прис-падат евентуални авансово платени суми и какви-то и да е удръжки, установени с договор, сключен преди изтичането на въпросната петдесетата годи-на. ЗИДЗАПСП урежда възможност за прекратя-ване от страна на артиста-изпълнител на договор за ползване на произведението, сключен с проду-цент – ако след петдесетата година от публикуване-то/ съобщаването на звукозаписа продуцентът не предлага достатъчен брой екземпляри за продажба или не предлага достъп до звукозаписа по безжичен път или по кабел. Това право може да се упражни в срок една година от получаване на уведомлението на артиста-изпълнител за намерението му да пре-крати договора.

Създава се чл. 77а. В тази разпоредба се предвиж-да възможността артистът-изпълнител да получава допълнително възнаграждение за всяка календарна година след петдесетата в случаите, когато е склю-чил договор с продуцент за ползване на звукозапи-са. Общата сума съответства на 20 процента от при-ходите, получени от продуцента през предходната спрямо плащането година. Това възнаграждение се събира, разпределя и изплаща само чрез организа-ция за колективно управление на права, а отказът от това право е недействителен.

Чл. 82 и чл. 89 се изменят. Правата на артистите-изпълнители и на продуцентите продължават пет-десет години след датата на изпълнението респ. осъществяването на записа. Ако на изпълнението е бил направен звукозапис, който е бил законно пуб-ликуван или законно съобщен на публиката в 50-го-дишния срок, времетраенето на правото продължа-ва седемдесет години от датата на това събитие, а ако са настъпили и двете събития – от по-ранната от двете дати. Сроковете текат от 1 януари на годи-ната, следваща настъпването на събитието.

С измененията се въвеждат изискванията на Дирек-тива 2011/77/ЕО на Европейския парламент и Съ-вета от 27.09.2011 г.

or if the record has not been published – of 50 years as of its lawful announcement to the public, no eventual advance payments or deductions set out in an agreement concluded prior to the expiry of these 50 years can be deducted from the remuneration of the performer. AASCRRA provides a possibility for the performer to terminate a contract for record use concluded with a producer - if after 50 years since the publication/ announcement of the sound record the producer does not offer a sufficient number of copies for sale or or wireless or cable access to the record. This right may be exercised within one year as of the notification by the performer of his intention to terminate the contract.

A new Art. 77a is created. This provision envisages the possibility for a performer to receive an additional fee for each calendar year after the expiry of the 50-year period if the performer has concluded a contract with the producer for use of the sound record. The total amount equals to 20% of the revenues generated by the producer in the year preceding the payment. This fee is collected, distributed and paid only via an organization for collective management of rights, whereas waiver of this right is void.

Art. 82 and Art. 89 are amended. The rights of the performers and the producers are valid for fifty years after the date of performance or respectively of the recording. If the performance was recorded and was lawfully published or lawfully announced to the public within the 50-year term, the duration of the right is for a period of seventy years as of the event, and if both events happened – as of the earlier of the two dates. The terms begin to run as of January 1 of the year following the occurrence of the event.

The amendments introduce the requirements of Directive 2011/77/EO of the European Parliament and the Council of September 27, 2011.



Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК)

ЗОИК е обнародван в „Държавен вестник”, бр. 22 от 11.03.2014 г.

ЗОИК урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика по огра-ничаване изменението на климата. Законът опре-деля реда за прилагането на механизмите, свързани с изпълнението на международните задължения на Република България, произтичащи от Рамко-вата конвенция на ООН по изменение на климата, Протокола от Киото и от правото на Европейския съюз.

Компетентни органи по реда на ЗОИК са Народно-то събрание, Министерският съвет (МС), министъ-рът на околната среда и водите, Националният екс-пертен съвет по изменение на климата (НЕСИК), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), отделните министри в рамките на техните сектори. Предвижда се приемането на наредби от МС, с кои-то да се детайлизира уредбата на отделни процеду-ри.

В чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ЗОИК се предвижда прие-мането на планове и стратегии – министърът на околната среда и водите след консултация със съ-ответните министри и НЕСИК изготвя Национа-лен план за действие в областта на изменение на климата. МС приема Стратегия за основните мерки за адаптация към последиците от изменението на климата със срок на действие не по-малко от 20 г. Министърът на икономиката и енергетиката съгла-сувано с министъра на околната среда и водите и съответните министри изготвя проект на Национа-лен план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г. и го изпраща за одобрение на Европейската комисия.

ЗОИК урежда параметрите на процедурата по из-вършване и докладване националната инвентариза-ция на емисии на парникови газове, като детайлите ще се регламентират от наредба на МС. ЗОИК съз-дава правила, по които да се осъществява междуна-родна търговия с предписани емисионни единици (ПЕЕ). ПЕЕ са обявени за частна държавна соб-ственост и представляват особен вид права – обект на международна търговия, съгласно чл. 17 от Про-токола от Киото. Предвижда се създаването на На-ционалната схема за зелени инвестиции (НСЗИ), чрез която да се подпомагат, финансово и инсти-

The Climate Change Limitation Act (CCLA)

The CCLA was promulgated in State Gazette, issue 22 of March 11, 2014.

The CCLA regulates the public relations concerning the state policy for climate change limitation. The Act determines the terms for the implementation mechanisms concerning the international obligations of the Republic of Bulgaria under the UN Framework Convention on Climate Change, the Kyoto Protocol and European Union law.

The competent authorities under the CCLA are the National Assembly, the Council of Ministers (CoM), the Minister of Environment and Water, the National Council of experts on Climate Change (NCECC), the Executive Environment Agency (EEA), as well as the separate ministers within their sectors. It is provided that the Council of Ministers shall adopt ordinances, which shall elaborate on the regulation of individual procedures.

Art. 8, Art. 9 and Art. 10 of the CCLA provides for the adoption of plans and strategies – following a consultation with the relevant Ministers and NECCC the Minister of Environment and Water prepares a National Action Plan on Climate Change. The CoM adopts a strategy on the basic measures for adaptation to the impacts of climate change for a period of validity of not less than 20 years. The Minister of Economy and Energy, in accordance with the Minister of Environment and Water and the relevant Ministers prepares a draft of a National Investment Plan for the period 2013 - 2020, and submits the draft for approval to the European Commission.

The CCLA regulates the procedure parameters for conducting and reporting of the national inventory of greenhouse gases, whereas the details will be regulated with an ordinance by the CoM. The CCLA creates rules which regulate the international trade with Assigned Amount Units (AAUs). AAUs are considered private state property and are a peculiar type of rights – subject to international trade according to Art. 17 of the Kyoto Protocol. A National Green Investment Scheme (NGIS) shall be established, which shall support, financially and institutionally, investment and other projects resulting in reducing of greenhouse gas emissions in the



туционално инвестиционни и други проекти, воде-щи до намаляване емисиите на парникови газове на територията на страната или до други положителни екологични ефекти и влияние върху околната сре-да. Средствата по договорите за продажба на ПЕЕ са предназначени само за финансиране на проекти по НСЗИ, за финансиране изпълнението на про-екти, свързани с опазването на околната среда или за производството на електроенергия от възобновя-еми енергийни източници.

Чл. 30 предвижда, че Република България е участ-ник в Европейската схема за търговия с емисии. Тя обхваща извършването на дейности, определени в приложение № 1 към ЗОИК, и на авиационни дейности по приложение № 2 към ЗОИК. Експло-атацията на нови и действащи инсталации за кате-гориите промишлени дейности по приложение № 1 се разрешава след издаването на разрешително за емисии на парникови газове. Редът за издаване-то на разрешително се определя с наредба на МС. Чл. 35, ал. 1 създава задължението за всеки опера-тор на инсталация и всеки авиационен оператор, за който Република България е администрираща дър-жава членка, да осъществява мониторинг по реда на специална наредба на МС и Регламент (ЕС) № 601/2012.

ЗОИК регламентира начина за изчисляване на кво-тите за емисии от авиационни дейности и квотите за емисии на парникови газове от инсталации. За-конът урежда и начина за осъществяване на търгове с квоти за емисии от парникови газове. Чл. 52, ал. 1 ЗОИК предвижда това да става в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010. За тръжен продавач на Република България по смисъла на чл. 22 от Ре-гламент № 1031/2010 е определен министърът на околната среда и водите.

Чл. 59, ал. 1 предвижда, че изпълнителният ди-ректор на ИАОС изпълнява функциите на адми-нистратор на националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Сред другите мерки за намаляване емисиите на парникови газове ЗОИК предвижда намаляване на емисиите от течни горива и енергия за транспорта и схемата за доброволно намаление на емисии при дейностите, инсталациите и лицата, за които не съ-ществува задължение за намаляване на парниковите емисионни газове.

country or in other positive environmental effects and environmental impact. The funds under the contracts for sale of AAUs are intended to finance projects under NGIS or to finance the implementation of projects related to protection of environment or to production of electricity from renewable energy sources.

Art. 30 provides that the Republic of Bulgaria is a participant in the European emission trading scheme. It covers the execution of the activities specified in Annex № 1 to the CCLA as well as the aviation activities listed in Annex № 2 to the CCLA. The operation of new and existing installations for the industrial activity categories under Annex № 1 shall be permitted after the issuance of a greenhouse gas emissions permit. The terms for issuance of the permit are regulated with an ordinance by the CoM. Art. 35, Para. 1 creates an obligation for each operator of an installation and for each aircraft operator, to which Bulgaria is an administering Member State, to conduct monitoring under the terms and conditions of a special ordinance by the CoM and Regulation (EU) № 601/2012.

The CCLA regulates the calculation of the emission quotas from aviation and of the greenhouse gas emission quotas from installations. The Act also regulates the way of trading with greenhouse gas emission quotas. Art. 52, Para. 1 of CCLA provides that the trading shall be conducted in accordance with Regulation (EU) № 1031/2010. Auctioneer for the Republic of Bulgaria within the meaning of Art. 22 of Regulation № 1031/2010 is the Minister of Environment and Water.

Art. 59, Para. 1 provides that the executive director of EEA acts as an administrator of the national registry for trading with greenhouse gas emission quotas.

As other measures for limitation of greenhouse gas emissions the CCLA provides for reducing fuel and energy transport emissions as well as the scheme for voluntary reduction of emissions from activities, installations and persons with regard to which there is no obligation to reduce greenhouse gas emissions.



ЗОИК регламентира принудителни администра-тивни мерки в случаите на нарушаването му или на нарушаването на подзаконовите актове по неговото прилагане, както и при възпрепятстване упражня-ването на контролна дейност за спазването на тези правила. Предвиждат глоби за физическите лица и имуществени санкции за юридическите лица и едноличните търговци, които варират от 1 000 до 200 000 лв. за най-тежките нарушения в условията на повторност. В допълнителните разпоредби са предвидени легални дефиниции на редица специ-фични термини, използвани в закона.

ЗОИК влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Наредба за изменение и допълнение на Наред-ба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и дос-тъп до Търговския регистър

Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредбата) е обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 25 от 18.03.2014 г.

На 01.01.2014 г. влезе в сила Закон за икономиче-ските и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техни-те действителни собственици (ЗИФОДРЮПДР-СТЛТДС). Съгласно чл. 6, ал. 2 от този закон във връзка с чл. 4 от него специфични обстоятелства подлежат на вписване в Търговския регистър. Тези обстоятелства са свързани с конкретни забрани за извършване на определена дейност от дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален да-нъчен режим, или изключения от тези забрани.

С наредбата се правят изменения в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Тър-говския регистър, които целят синхронизиране на законодателството след приемането и влизането в сила на ЗИФОДРЮПДРСТЛТСД. Поради това в членове 14, 15, 17, 18, 20, 21, 23, 26, 27, 32, 33, 33д, 33е, 33к, 33м, 33н и 67 се налагат изменения, които са еднотипни.

Във всеки един от гореизброените текстове се съз-дава нова точка. Чрез нея освен досегашните изи-

The CCLA provides for administrative measures in case of violation or breach of the regulations for its implementation, as well as in case of obstructing the exercising of control regarding the observation of these regulations. Fines for individuals and property sanctions for legal persons and sole traders are envisaged, ranging from BGN 1 000 to BGN 200 000 for the most serious and repeated violations. The additional provisions stipulate legal definitions of a number of specific terms used in the Act.

The CCLA enters into force on the day of its promulgation in State Gazette.

Ordinance for Amendment and Supplement to Ordinance No. 1 of 2007 for Keeping, Storage and Access to the Commercial Register

The Ordinance for Amendment and Supplement to Ordinance No. 1 of 2007 for Keeping, Storage and Access to the Commercial Register (the Ordinance) was promulgated in the State Gazette, issue 25 of March 18, 2014.

On January 1, 2014 the Economic and Financial Relations with Companies Registered in Jurisdictions with Preferential Tax Regime, their Related Persons and their Actual Owners Act (EFRCRJPTRTRPTAOA) entered into force. According to Art. 6, Para. 2 in relation to Art. 4 of the above-mentioned Act, specific circumstances are subject to entry into the Commercial Register. These circumstances are related to specific prohibitions on certain activities for companies registered in jurisdictions with preferential tax regimes or exceptions to these prohibitions.

The Ordinance makes amendments to Ordinance No. 1 of 2007 for Keeping, Storage and Access to the Commercial Register aimed at synchronising the legislation after the adoption and entry into force of EFRCRJPTRTRPTAOA. Therefore, uniform amendments have been made in Articles 14, 15, 17, 18, 20, 21, 23, 26, 27, 32, 33, 33d, 33e, 33k, 33m, 33n and 67.

In each of the above-mentioned articles a new item is created. These items, apart from the current



сквания за вписване на определена информация и обстоятелства в Търговския регистър се въвежда и ново изискване за представяне на нотариално заве-рена декларация по чл. 6, ал. 2 във връзка с чл. 4 от ЗИФОДРЮПДРСТЛТС и документ, установя-ващ съществуването на дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон. Такъв документ се изисква само при заявяване на вписване по чл. 6, ал. 2 от Закона за икономическите и финансовите отноше-ния с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.

Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ) е обнародван в Държавен вестник, бр. 27 от 25.03.2014 г.

Основните промени са свързани с уредбата на тру-довия договор за ученичество като се създава из-цяло нова уредба, свързана с трудовия договор за стажуване.

Изменя се заглавието на чл. 230 от Кодекса на тру-да като вместо “договор за ученичество” този ин-ститут вече се нарича „трудов договор с условие за обучение по време на работа”. Навсякъде думата „ученик” се заменя с думата „обучаем”, която съот-ветства в по-голяма степен на идеята и същността на института. Променени са и сроковете и стойно-стите на дължимите обезщетения. Ако работодате-лят без уважителна причина не осигури работа на обучаемия след завършване на обучението, дължи обезщетение в размер на 6 месечни брутни трудови възнаграждения за конкретната позиция за време-то, през което работодателят не е осигурил работа, вместо досегашните 3. Ако обучаемият по неуважи-телни причини не завърши обучението или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му от работодателя работа, или я напусне преди опре-деления срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер, уговорен от страните, но не повече от шест кратния размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност, вместо досегашния трикратен.

requirements for entering of particular information and circumstances into the Commercial Register, stipulate a new requirement for provision of a notarised declaration under Art. 6, Para. 2 in relation to Art. 4 of EFRCRJPTRATRPTAOA, as well as a document verifying the existence of the company registered in a jurisdiction with preferential tax regime and identifying the persons representing the company pursuant to its national legislation. Such document is required only on applying for entry under Art. 6, Para. 2 of the Economic and Financial Relations with Companies Registered in Jurisdictions with Preferential Tax Regime, their Related Persons and their Actual Owners Act.

Act for Amendment and Supplement to the Labor Code

The Act for Amendment and Supplement to the Labor Code (AASLC) was promulgated in State Gazette, issue 27 from March 25 2014.

The main amendments are related to the regulation of the apprenticeship contract, thus creating an entirely new framework for the internship employment contract.

The title of Art. 230 of the Labor Code (LC) is amended and instead of ‘apprenticeship contract’, this institute is now called ‘contract of employment conditional on work training’. Everywhere in this article the word ‘apprentice’ is replaced by the word ‘trainee’, which reflects the idea and essence of thе institute much better. Changes are made in the terms and values of due compensations. If, without a reasonable cause, the employer fails to offer work to a trainee who has successfully completed the training, the employer owes the trainee the gross labor remuneration for the relevant position for the time during which the employer has failed to provide such work for no more than 6 months, instead of the 3 months stipulated so far. If the trainee fails to complete the training without valid reasons or, having completed the training, fails to begin the job provided by the employer, or quits before the expiry of the agreed period, the trainee owes the employer compensation proportional to the non-performance in an amount agreed between the parties, but no more than 6 times the amount of the monthly gross remuneration, instead of the 3 times the amount stipulated so far.



Създава се нов чл. 233а, озаглавен „Стажуване”. Според ЗИДКТ Стажуването представлява изпъл-нение на работа под наставничеството на работо-дателя или на определено от него лице-наставник, с цел усвояване на практически умения по придобита професия или специалност. Наставникът може да е лице от същото предприятие, но задължително трябва да има поне 3 години стаж по професията, по която стажантът ще получава практически уме-ния. Отношенията между работодателя и настав-ника се уреждат с допълнително споразумение към трудовия му договор, в което се определят разпре-делението на работното време и други условия за изпълнение на наставничеството.

Създава се нов чл. 233б, който урежда трудовия до-говор с условие за стажуване. Работодателят може да сключи трудов договор с условие за стажуване с лице на възраст до 29 години, завършило средно или висше училище и без трудов стаж или профе-сионален опит по придобитата от него професия или специалност. Този договор се сключва за рабо-та на длъжност, която съответства на придобитата от лицето квалификация. Такъв договор с едно и също лице може да се сключва само веднъж. С този договор освен условията по чл. 66, ал. 1 от КТ, се определят начинът и формата, чрез които се усво-яват практическите умения в процеса на изпълне-ние на трудовите задължения, името и длъжността на наставника, времетраенето на договора, което не може да бъде по-малко от 6 и повече от 12 месеца, както и други условия, свързани със стажуването.

Създава се и нов чл. 233в, уреждащ удостоверява-нето на резултатите от приключването на стажа. В 14-дневен срок от прекратяването на трудовия дого-вор за стаж работодателят издава на лицето, което е стажувало, препоръка, удостоверяваща резултатите от обучението, която да му послужи при кандидат-стване за работа при друг работодател.

Извършва се изменение в чл. 334, ал. 1 от КТ, чрез което се дава възможност трудовият договор с усло-вие за стажуване да бъде прекратен предсрочно от работник/служител или работодател с 15-дневно предизвестие.

Малки промени са извършени и в уредбата, регули-раща правомощията на Главна инспекция по труда, която вече отговаря за служебното изпращане на уведомление до Националната агенция по прихо-дите (НАП) за прекратен трудов договор и дава до-

A new Art. 233a is created and entitled ‘Internship’. According to the AASLC, the internship is the performance of work under the guidance of the employer or his nominee-mentor for the purpose of acquisition of practical skills in the acquired profession or specialty. A mentor can be a person of the same undertaking, but must have at least 3 years of experience in the profession for which the intern will receive practical skills. The working relationship between the employer and mentor is governed by an addendum to his employment contract, which regulates the distribution of working hours and other conditions for the completion of mentoring.

A new Art. 233b is created which governs the labor contract with the stipulation of internship. The employer may conclude an employment contract with a stipulation of internship with a person aged 29 years or younger with completed secondary or higher education and no work experience or professional experience acquired in their profession or specialty. This contract is concluded for a job position that corresponds to the person’s qualification. Such a contract may be concluded only once with one and the same person. This contract, beside the conditions of Art. 66, Para. 1 of the Labor Code, also determines the manner and format by which to acquire practical skills in the work process, the name and position of the mentor, the duration of the contract which cannot be less than 6 or more than 12 months, and other conditions associated with the internship.

A new Art. 233c is created which regulates the certification of the results of the completion of the internship. Within 14 days of the termination of the contract with the condition of internship, the employer issues to the intern a recommendation certifying learning outcomes that serves him/her when applying for a job with another employer.

An amendment is made to Art. 344, Para 1 of the LC thus giving the opportunity to terminate the labor contract with the stipulation of internship before its end term by an employee or employer with a 15-day notice.

Minor changes were made to the provisions governing the powers of the Main Labor Inspectorate, which is now responsible for the official notification for terminated employment contracts to the National Revenue Agency (NRA) and provides additional guidelines for employers



sending notifications for a concluded employment contract when they have missed the deadline under Art. 62, Para. 3 of the LC.

пълнителни указания на работодателите за изпра-щане на уведомления за сключен трудов договор, когато те са пропуснали срока по чл. 62, ал. 3 от КТ.


Interpretative DecisionsТълкувателни решения

Решение № 303 от 07.10.2013 г. по гр. д. № 3715/2013 г. на Върховния касационен съд, IV ГО

С определение № 791 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 3715/2013 г. на Върховен касационен съд (ВКС), IV Гражданско отделение е допуснато касационно об-жалване на въззивно решение на Софийски град-ски съд по материалноправния въпрос за правното значение на електронното съобщение и доколко доставянето му на електронен адрес може да бъде приравнено на връчването на писмен документ.

В решение № 303 от 07.10.2013 г. по същото дело ВКС е съобразил, че по силата на чл. 10, ал. 1 от За-кона за електронния документ и електронния под-пис (ЗЕДЕП) електронната поща се счита получена най-рано с постъпването ѝ в посочената от адреса-та информационна система, а най-късно - с изтег-лянето ѝ от адресата от системата, в която е постъ-пила. При адресни изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на полу-чаването на документа - счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях последици. Разпоредба-та на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП приравнява електронния документ на писмения такъв, следователно дадено-то в обвързващата практика на ВКС разрешение относно връчването на писмени изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. Конкретно относно електронната поща това означава, че релевантният момент за преценка на последиците от изявлението е получаването на пощата - т.е. с постъпването ѝ в посочената от ад-ресата информационна система, ако не е посочил конкретна информационна система - с постъпване-то ѝ в която и да е информационна система на адре-сата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето ѝ от адресата. Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съот-ветно изтеглянето на електронния документ.

Предвид този отговор на въпроса, по който обжал-ването е допуснато, съдът приема за релевантен не моментът, в който уволненият работник е „надлеж-но уведомен” за изявлението за отмяна на уволне-нието, а този, в който е получил съобщение за това изявление, без оглед кога е узнал съдържанието му. За приложението на чл. 344, т. 2 от Кодекса на тру-да е достатъчно работникът да е уведомен за съдър-

Decision No. 303 of October 7, 2013 on Civil Case No. 3715/2013 of the Supreme Court of Cassation, IV CD

With ruling No. 791 of June 19, 2013 on civil case No. 3715/2013 of the Supreme Court of Cassation (SCC), IV Civil Division, a cassation appeal of the appellate decision of Sofia City Court has been admitted on the substantial legal issue concerning the legal meaning of the electronic communication and whether its delivery to an email address may have the same effect as delivery of a written document.

With Decision No. 303 of October 7, 2013 on the same case the SCC has taken into consideration that pursuant to Art. 10, Para. 1 of the Electronic Document and Electronic Signature Act (EDESA), an email communication is deemed received upon its entry in the information system specified by the addressee at the earliest, and at the latest - upon its being downloaded by the addressee from the system it has entered. In case of addressed statements made by way of a written document, the relevant moment is the moment of receipt of the document - it is considered that at that time the consequences related to the statements occur. The provision of Art. 3, Para. 2 of the EDESA confers to the electronic document the same status as the written one has. Therefore, the solution provided in the binding practice of the SCC regarding the serving of written statements should be applied with regard to electronic documents as well. Specifically, with regard to the electronic communication, this means that the relevant moment for assessing the consequences of the statement is the receipt of the communication - i.e., its entry in the information system specified by the addressee, and if the addressee has not specified an information system - its entry in any information system of the addressee, and if the addressee has no information system - its being downloaded by the addressee. Irrespective of when the communication is opened, its content shall be considered learnt by the addressee on the date of entry, respectively, on the date of downloading of the electronic document.

Given this response to the question on which the appeal has been admitted, the court considers relevant not the moment when the dismissed employee was “duly notified” of the statement of the dismissal revocation, but the moment when the employee received the notification of that statement, irrespective of when the employee became aware of its contents. To apply Art. 344, item 2 of the Labour Code it is sufficient that the



жанието на изявлението на работодателя, с което се оттегля предходно волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение. Фактическо връчване на писмен или електронен документ, обективиращ това волеизявление, не е необходимо. От момента на получаване на съобщението, което съдържа уве-домление за оттеглянето на уволнителното волеи-зявление на работодателя, за работника няма пра-вен интерес да оспорва това уволнение пред съд. Без значение е дали уведомлението е направено от нарочно овластено от работодателя лице - от зна-чение е само дали работодателят действително е направил такова волеизявление преди внасяне на исковата молба в съда и дали работникът е получил съобщение за него.

Възраженията, че електронният документ не е по-дписан, са ирелевантни. Изискване за форма може да се постави по отношение на изявлението, с кое-то работодателят оттегля издадената преди това от него писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на съобщението, с което това оттегляне се довежда до знанието на работника, не могат да се поставят никакви изиск-вания за форма. То може да се установява с всички доказателствени средства и не е задължително да бъде обективирано в подписан документ, писмен или електронен. За правния интерес на работника да оспори уволнението пред съд е релевантен мо-ментът на получаване на съобщението, а не момен-тът на връчването на писмения документ, с който се отменя заповедта за уволнение.

Решение № 1 от 28.01.2014 г. на Конституцион-ния съд на Република България по конститу-ционно дело № 22/2013 г.

В Държавен вестник, брой 10 от 4 февруари 2014 г., е обнародвано Решение № 1 от 28.01.2014 г. на Конституционния съд. Съдът e сезиран от група от 55 народни представители от 42-рото Народно съ-брание (НС) с искане за установяване на противо-конституционност на Решение на НС за налагане на мораториум върху придобиването на правото на собственост върху земя на територията на Републи-ка България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г. („Решение-то”).

employee is notified of the content of the employer’s statement revoking an earlier statement of employment termination. An actual delivery of a written or electronic document objectifying that statement is not necessary. As of the moment of receipt of the communication containing notification of the dismissal revocation, the employee has no legal interest in challenging the dismissal before the court. It is irrelevant whether the notification was made by a person specifically authorized by the employer - it is only relevant whether the employer actually made such a statement before submission of the statement of claim to the court and whether the employee received a notice of it.

Objections that the electronic document has not been signed are irrelevant. Formal requirements could be placed with respect to the statement with which the employer revokes the written order for employment termination previously issued by him. As regards the communication notifying the employee of the dismissal revocation, no formal requirements may be imposed thereto. It could be established by any evidence and it is not required to be reproduced in a signed document, written or electronic. For the legal interest of the employee to challenge his dismissal before the court, the time of receipt of the communication is relevant, but not the time of serving the written document revoking the dismissal order.

Decision No. 1 of January 28, 2014 of the Constitutional Court of Republic of Bulgaria on Constitutional Case No. 22/2013

Decision No. 1 of January 28, 2014 of the Constitutional Court was promulgated in the State Gazette (SG), issue 10 dated February 4, 2014. The Court was approached by a group of 55 members of the 42nd National Assembly (NA) with a request to declare the unconstitutionality of Decision of NA for imposing moratorium on the acquisition of land on the territory of the Republic of Bulgaria by foreigners and foreign legal entities until January 1, 2020 (the “Decision”).



According to the petitioners the challenged decision violates Art. 22, Para. 1 of the Constitution of the Republic of Bulgaria (the “Constitution”) and § 3 “Free Movement of Capital”, item 2 of Annex VI to the Treaty concerning the accession of the Republic of Bulgaria and Romania to the European Union (the “Treaty”), laying down the constitutional grounds of the terms of acquisition of agricultural land, forests and forestry land by nationals of other EU Member States.

The court declared unconstitutional the challenged decision as one contrary to Art. 8 and Art. 22, Para. 1 of the Constitution. The main motives of the Court are as follows:

With the Decision the legislative authority assigns to the Council of Ministers (CM) to take all necessary actions for declaring a moratorium on the acquisition of land on the territory of the Republic of Bulgaria by foreigners and foreign legal entities until January 1, 2020.

The analysis of the Decision reveals the existence of internal contradictions, inconsistency between the title of the Decision and its substance, as well as the absence of an explicit operative part. This legal and logical feebleness of the act does not allow an unanimous answer to be given to the main issue raised – has the legislative authority imposed the moratorium and has it assigned to the CM do adopt the necessary acts and actions for its implementation, or has it obliged the government to declare the moratorium, respectively to implement it? This ambiguity, together with the absence of clarity in the volition of the legislative authority, imposes the conclusion that there is a conflict with the principle of the rule of law, and therefore, even on these grounds only, the challenged decision should be declared unconstitutional.

Furthermore, the NA has imperatively assigned CM the task to take all actions and adopt all acts necessary for the implementation of a power that the NA has not been granted, or the Decision constitutes an act ultra vires, as far as the constitutional provisions of Art. 84 and Art. 85 do not contain grounds for the issuance thereof. Therefore, it cannot be argued that the constitutional provisions laying down the powers of the NA do not stipulate a case where a decision projecting a unilateral

Според вносителите оспореното решение противо-речи на чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Републи-ка България („Конституцията”) и на § 3 „Свободно движение на капитали”, т. 2 от Приложение VI от Договора за присъединяване на Република Бълга-рия и Румъния към Европейския съюз (ДПРБРЕС), определящи конституционната основа на условия-та за придобиване на правото на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя от граждани на друга държава - членка на ЕС.

Съдът е обявил оспореното решение за противо-конституционно като противоречащо на чл. 8 и на чл. 22, ал. 1 от Конституцията. Основните мотиви на съда са следните:

С Решението законодателният орган възлага на Министерския съвет (МС) да приеме всички необ-ходими действия и актове по обявяване на морато-риум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридиче-ски лица до 1 януари 2020 г.

Анализът на Решението разкрива наличие на въ-трешна противоречивост, несъгласуваност между наименованието на Решението и неговата съдър-жателна част, както и отсъствието на изричен дис-позитив. Тази правно-логическа неиздържаност на акта не позволява еднозначен отговор на основния въпрос, който се поставя – законодателният орган наложил ли е мораториума и възложил на МС да приеме необходимите актове и действия по него-вото изпълнение, или е задължил правителството да извърши обявяването на мораториума, респ. не-говото изпълнение. Посочената неопределеност, както и липсващата яснота във волеизявлението на законодателния орган налагат извода за допуснато противоречие с изискванията на принципа на пра-вовата държава, поради което дори само на това ос-нование следва да се обяви противоконституцион-ността на оспореното решение.

Освен това НС императивно възлага на МС да при-еме всички необходими действия и актове за реа-лизиране на правомощие, каквото НС няма, или Решението се явява акт ultra vires, доколкото консти-туционните разпоредби на чл. 84 и чл. 85 не съдър-жат основание за неговото постановяване. Затова не може да има спор, че конституционните разпо-редби, определящи правомощията на НС, не пред-виждат хипотеза, при която с решение, обективира-



що едностранно волеизявление на законодателния орган, да се възлага предприемане на действия към едностранно изменение на международни догово-ри, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за България, към които разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Конституцията препраща. Конкретизирането на правомощията на законодателния орган е допус-тимо само в обхвата на съществуващите, което из-ключва създаване на нови правомощия, различни от тези, предмет на правната уредба в действащата Конституция. В този смисъл принципът на разде-ление на властите не допуска и самооправомощава-не от страна на НС.

На следващо място, с Решението НС отнема на МС оперативната самостоятелност да извърши самосто-ятелен преглед и оценка на изпълнението на ДПР-БРЕС, включително в частта относно договорени-те преходни мерки, и на тази основа да предложи на законодателния орган съответните мерки, свър-зани с неговото изпълнение или необходимост от изменение. Следователно освен нарушение на чл. 22, ал. 1 с приемането на Решението е допуснато и нарушение на принципа за разделение на власти-те, прогласен в чл. 8 от Конституцията. Макар да се конституира и действа само доколкото се ползва с доверието на НС, МС не е негов изпълнителен ор-ган, а самостоятелен конституционен орган с пред-видени от Конституцията пълномощия в областта на външната политика.

С Решението се преследва спиране действието на нормативно уредените способи, които позволяват на чужденците и чуждестранните юридически лица след 01.01.2014 г. да придобиват право на собстве-ност върху земята в България. В тази част Решение-то противоречи на чл. 22, ал. 1 от Конституцията, защото изисква преустановяване действието и на изрично уреденото право на чужденците да придо-биват право на собственост върху земята чрез на-следяване по закон, което е израз на конституцион-ния принцип за наследяването, уреден с чл. 17 от Конституцията.

volition of the legislative authority may assign actions to be taken towards the unilateral amendment of international treaties, ratified, promulgated and having entered into force for Bulgaria, to which the provision of Art. 22, Para. 1 of the Constitution refers. Specifying the powers of the legislative authority is admissible only within the scope of the existing powers, thus excluding the creation of new powers, different than the ones that are subject to the legal regulations of the Constitution in force. In this sense the principle of separation of powers does not allow self-authorization on part of the NA either.

On the next place, with the Decision the NA deprives the CM from its operational independence to perform its own review and assessment of the performance of the Treaty, including in its part regarding the agreed transitional measures, and based on this to propose to the legislative authority the relevant measures with regard to its performance or need of amendment. Therefore, besides a violation of Art. 22, Para. 1, by adopting the Decision, a violation of the principle of separation of powers was allowed, enshrined in Art. 8 of the Constitution. Although constituted and acting only as long as it is trusted by the NA, the CM is not its executive body, but an independent constitutional authority having powers in the area of foreign policy stipulated by the Constitution.

The Decision pursues suspension of the validity of the legally regulated means allowing foreigners and foreign legal entities after January 1, 2014 to acquire land in Bulgaria. In this part the Decision is contrary to Art. 22, Para. 1 of the Constitution since it requires suspension of the effectiveness of the explicitly regulated right of foreigners to acquire land through inheritance by law, which is an expression of the constitutional principle of inheritance, regulated by Art. 17 of the Constitution.



Decision No. 2 of February 4, 2014 of the Constitutional Court of Republic of Bulgaria on Constitutional Case No. 3/2013

Decision No. 2 of February 4, 2014 of the Constitutional Court was promulgated in the State Gazette (SG), issue 14 dated February 18, 2014. The Court was approached by a group of 49 members of the 41st National Assembly (NA) to declare the unconstitutionality of § 44, item 3, letter “а” and item 5 of the transitional and final provisions to the Act for Amendment and Supplement to the Value Added Tax Act, amending Para. 4 of Art. 169 and repealing Para. 1 of Art. 179 of the Tax and Social Insurance Procedure Code (TSIPC).

According to the petitioners the challenged legislative amendments violate the basic rights of citizens under Art. 51 and Art. 52 of the Constitution, namely the right to social insurance and the right to health insurance, and are incompatible with the principle of the rule of law and the welfare state within the meaning of the preamble of the Fundamental Law.

The court declared the challenged provisions unconstitutional as ones contrary to the principle of the rule of law (Art. 4, Para. 1 of the Constitution) and to the prejudice of fundamental rights and lawful interests of the citizens under Art. 51, Para. 1 and Art. 52, Para. 1 of the Constitution. The main motives of the Court are as follows:

The removal of the provision of Art. 179, Para. 1 of TSIPC in violation of the principle of the rule of law creates an ambiguity as to where the specific insurance contributions paid by the liable persons are received and how they are distributed, as they are all received in a single, common tax and social insurance account. The mixing of social insurance contributions among themselves, as well as with the tax proceeds creates certain risk that they will not be used for the purpose they have been paid in for. According to the Constitutional Court the absence of differentiation between public receivables of different nature (tax and social insurance) ensuing from the legislative amendment made creates real preconditions for infringement of the constitutionally established rights of the citizens to social and health insurance. This is so because mixing of the sources of funding of the insurance funds is allowed, which is bound to affect their expenditure part, and hence the implementation of the constitutionally guaranteed rights to social and health insurance.

Решение № 2 от 04.02.2014 г. на Конституцион-ния съд на Република България по конститу-ционно дело № 3/2013 г.

В Държавен вестник, брой 14 от 18 февруари 2014 г., е обнародвано Решение № 2 от 04.02.2014 г. на Конституционния съд. Съдът e сезиран от група от 49 народни представители от 41-вото Народно събрание (НС) за установяване на противоконсти-туционност на § 44, т. 3, буква „а” и т. 5 от пре-ходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, с които е изменена ал. 4 на чл. 169 и отменена ал. 1 на чл. 179 от Данъчно-осигу-рителния процесуален кодекс (ДОПК).

Според вносителите оспорените законодателни промени накърняват основните права на граждани-те по чл. 51 и чл. 52 от Конституцията, а именно правото на обществено осигуряване и правото на здравно осигуряване, и са несъвместими с принци-па на правовата и социалната държава по смисъла на преамбюла на Основния закон.

Съдът е обявил оспорените разпоредби за противо-конституционни като противоречащи на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и осуетяващи реализацията на основни права и за-конни интереси на гражданите по чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от Конституцията. Основните мотиви на съда са следните:

С премахването на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ДОПК в нарушение на принципа на правовата държава се създава неяснота къде постъпват и как се разпределят целево платените от задължени-те лица осигурителни вноски, тъй като всички те постъпват по единна, обща данъчно-осигурител-на сметка. Смесването на осигурителните вноски помежду им, както и с постъпленията от данъци създава определен риск те да не бъдат използвани по предназначението, за което са внесени. Според Конституционния съд последвалата от извършена-та законодателна промяна липса на разграничаване на публични вземания с различен характер (данъч-ни и осигурителни) създава реални предпоставки за накърняване на конституционно установените права на гражданите на социално и здравно осигу-ряване. Това е така, защото се допуска смесване на източниците на финансиране на осигурителните фондове и това неминуемо ще се отрази и на раз-ходната им част, а оттам и на осъществяването на



The repealing of Art. 179, Para. 1 of TSIPC conditions also the cancellation of the obligation of the National Revenue Agency (NRA) to deposit daily the received mandatory insurance contributions with the respective funds. Thus an obvious imbalance occurs and a state of legal uncertainty is created, which is incompatible with the principle of the rule of law laid in Art. 4, Para. 1 of the Constitution. The fixing of the time frame for the transfers in regulations of different legal force means constitutionally inadmissible unequal treatment of the different insurance systems – public and private.

With the introduction of the amendment in Art. 169, Para. 4 of TSIPC the payer of the public liability is deprived of the opportunity to indicate which of his/her liabilities he/she is acquitting – for taxes or for insurance contributions. In this way a possibility is being created for redirection of contributions paid for social and health insurance to acquittance of tax liabilities. This becomes conspicuous in the cases where employers deduct and pay these contributions from the remuneration and at the expense of the insured individuals. In this case if the employer, i.e. the insurer, has outstanding and payable liabilities for taxes, then the amounts deducted from the remunerations of its employees, which are to be deposited in this single account, may be taken away by the NRA for acquittance of earlier tax liabilities of the employer. Indeed a principle of safeguarding of insurance rights is adopted in the national legislation, regardless of the performance of the obligation of insurance contributions payment. Non-payment of insurance contributions by an employer does not entail any loss of health insurance rights of workers/employees pursuant to Art. 109 of the Health Insurance Act. In this case, however, there is violation of the fundamental principles of functioning and funding of the insurance systems, which are built on the fund principle. The final conclusion and direct consequence of the issuance of the new rules for acquittance of all public liabilities with the challenged amended text of Art. 169, Para. 4 of TSIPC is unconstitutionality.

The decision has been signed with dissenting opinion by some of the judges.

конституционно гарантираните права на социално и здравно осигуряване.

Отмяната на чл. 179, ал. 1 от ДОПК обуславя и от-падането на задължението на Националната аген-ция за приходите (НАП) ежедневно да внася по-стъпилите задължителни осигурителни вноски по съответните фондове. С това възниква очевиден дисбаланс и се създава състояние на правна неси-гурност, което е несъвместимо с принципа на пра-вовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Фиксирането на срока за извършване на преводите в различни по степен нормативни актове означава конституционно недопустимо неравно третиране на различните осигурителни системи – обществе-ната и частната.

С въвеждането на изменението на чл. 169, ал. 4 от ДОПК платецът на публичното задължение е ли-шен от възможността да посочи кое свое задълже-ние погасява – за данъци или за осигурителни внос-ки. Така се създава възможност за пренасочване на платени вноски за социално и здравно осигуряване за погасяване на данъчни задължения. Това личи особено ясно в случаите, при които работодателите удържат и внасят тези вноски от възнаграждението и за сметка на осигурените лица. В този случай, ако работодателят, т.е. осигурителят, има непогасени и изискуеми задължения за данъци, то удържаните от възнаграждението на служителите му суми, които ще бъдат внесени по тази единна сметка, могат да бъдат отнесени от НАП за погасяване на по-рано възникналите данъчни задължения на работода-теля. Действително в националното осигурително законодателство е възприет принцип на гаранти-раност на осигурителните права независимо от изпълнението на задължението за внасяне на оси-гурителни вноски. Невнасянето на осигурителни вноски от работодател също не води до загубване на здравноосигурителни права на работници/слу-жители съгласно чл. 109, ал. 4 от Закона за здравно-то осигуряване. В случая, обаче, са нарушени основ-ните принципи на функциониране и финансиране на осигурителните системи, които са изградени на фондов принцип. Крайният извод и пряка после-дица от въвеждането на новите правила за погася-ване на всички публични задължения с оспорения изменен текст на чл. 169, ал. 4 от ДОПК е противо-конституционност.

Решението е подписано с особено мнение от част от съдиите.



The coming of the present decision into force re-establishes the effect of the previous wording of Art. 169, Para. 4 of TSIPC and the repealed provision of Art. 179, Para. 1 of TSIPC.

Decision No. 70 of February 19, 2014 on Civil Case No. 868/2012 of the Supreme Court of Cassation, IV CD

With ruling No. 1071 of October 12, 2012 on civil case No. 868/2012 of the Supreme Court of Cassation (SCC), IV Civil Division a cassation appeal of the appellate decision of the Sofia City Court has been admitted on the procedural question whether data from an electronic system for access control which are reproduced on a paper copy represent copy of a private electronic document with material probative value for the unfavourable facts for the author.

In Decision No. 70 of February 19, 2014 on the same case the SCC has taken into consideration that an electronic statement shall be deemed to have been signed when it meets the requirements of Art. 13, Para. 1 of the Electronic Document and Electronic Signature Act (EDESA), which provides that an electronic signature is considered any electronic data which is attached or logically associated with the electronic statement for the purpose of ascertainment of its authorship. The law gives the meaning of a signed document only to such electronic document, to which a qualified electronic signature has been attached (Art. 13, Para. 3 of the EDESA) but it allows the parties to agree in their relations the basic electronic signature to be considered as handwritten signature. Where the specified requirements are met, a signed electronic document has been created. Its probative value is the same as of the signed written document: in the case of a private document, it enjoys such value only for the authorship of the statement (Art. 180 of the Civil Procedure Code (CPC)). If the statement constitutes an acknowledgment of unfavourable circumstances for the author, this increases the probative value of the document but it does not add to its material probative value which the law recognizes only in the signed official documents. Reproduction of the electronic document on paper does not change its characteristics. According to Art. 184, Para. 1, sentence 1 of the CPC, it is presented before the court exactly on such a carrier, as a paper copy certified by the party. Unless the other party requests the submission of the document in electronic

С влизането в сила на настоящото решение се въз-становява действието на предходната редакция на чл. 169, ал. 4 от ДОПК и отменената разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ДОПК.

Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на Върховния касационен съд, IV ГО

С определение 1071/ 12.10.2012 г. по гр. д. № 868/2012 г. на Върховен касационен съд (ВКС), IV Гражданско отделение е допуснато касационно об-жалване на въззивно решение на Софийски град-ски съд по процесуалноправния въпрос притежа-ват ли изведените на материален носител данни от електронна система за контрол на достъп препис от частен електронен документ материална доказател-ствена сила за неизгодните за съставителя му факти.

В решение № 70 от 19.02.2014 г. по същото дело ВКС е съобразил, че електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), съгласно който за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е до-бавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикнове-ния електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, съз-даден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът при-знава на подписания писмен документ: ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от Граждан-ския процесуален кодекс (ГПК)). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за авто-ра обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материал-на доказателствена сила, каквато законът признава само на подписаните официални документи. Въз-произвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК, той се пред-ставя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не



form as well, the copy is suitable and sufficient evidence for the authorship of the statement and its content.

The cassation instance assumes that data from an electronic system for access control to the workplace of the employee which are reproduced on a paper copy represent signed electronic documents reproduced on paper. The issue of electronic access card by the employer and its acceptance by the employee against his/her handwritten signature is equivalent to agreement reached under Art. 13, Para. 4, sentence 2 of the EDESA with a view to the nature of the statements that are made through this card – they have been conferred the same status as documents signed by hand by the employee. With each use of the card the employee creates an electronic statement the verbal part of which is generated automatically by the control system and results in the indication of the date and time at which the access protection of the building has been overcome. The use of the card provided by the employer is equivalent to the signing of this digitally created verbal statement with an electronic signature within the meaning of Art. 13, Para. 1 of the EDESA. Paper copies of thus generated electronic documents have been conferred the same status as a carrier containing private documents signed by the employee. Pursuant to Art. 180 of the CPC they bear formal probative value of their authorship. As far as the statements reproduced in the documents have unfavourable to the employee contents, they have sufficient probative value for establishing the facts, with a view to which the electronic documents have been created.

Interpretative Decision No. 1 of February 28, 2014 of the Supreme Administrative Court

The General Assembly of the Colleges of the Supreme Administrative Court (GAC of SAC) has adopted an interpretative decision on the following issue: ‘In the hypothesis of Art. 189, Para. 4 of the Road Traffic Act (RTA) should the technical means establishing and photographing offences be mounted at a fixed place or may it be mobile as well?’ With regard to this issue, the GAC of SAC has taken into consideration the following:

поиска представянето на документа и на електро-нен носител, преписът е годно и достатъчно дока-зателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

Касационната инстанция приема, че изведените на материален носител данни от електронна система за контрол на достъп до работното място на работ-ника представляват възпроизведени на хартиен но-сител подписани електронни документи. Издаване-то на електронна карта за достъп от работодателя и приемането ѝ от работника срещу саморъчен под-пис е равносилно на постигнато съгласие по чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП за характера на изявленията, които се правят чрез тази карта – те се приравняват на подписани саморъчно от работника документи. С всяко използване на картата работникът създава електронно изявление, чиято словесна част се ге-нерира автоматично от системата за контрол и се изразява в посочване на датата и часа, в които е пре-одоляна защитата за достъп до сградата. Използва-нето на предоставената на ищцата от работодателя карта е равнозначно на подписване на това цифро-во създадено словесно изявление с електронен под-пис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП. Препи-сите от така генерираните електронни документи на хартиен носител имат значението на носител, обективиращ частни подписани от работника до-кументи. Съгласно чл. 180 от ГПК те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Доколкото обективираните в документите изявле-ния са с неблагоприятно за работника съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за ус-тановяване на фактите, за които електронните доку-менти са създадени.

Тълкувателно решение № 1 от 28.02.2014 г. на Върховния административен съд

Общото събрание на колегиите на Върховния ад-министративен съд (ОСК на ВАС) прие тълкувател-но решение по следния въпрос: „В хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) техническото средство, установяващо и за-снемащо нарушение, следва ли да бъде монтирано само стационарно, или може да бъде и мобилно?” При отговора на поставения въпрос ОСК на ВАС съобрази следното:



The electronic slip is issued after conducting of summary proceedings, which with a view to the accelerated procedure have no competitive character. In the case of an electronic slip, the owner of the motor vehicle, respectively the person specified by the owner as the offender, has fewer options of protection. With respect to its addressees, the electronic slip as an act has penalty nature, and therefore as a kind of state imposition it leads to adverse financial effects for the addressee. With a view to this feature of the electronic slip, upon its issue the general principle shall apply that administrative criminal liability may not be justified by broad interpretation or interpretation by analogy.

For the purposes of the interpretative decision the court adopts that a stationary technical means is such that is positioned and fixed on the road pursuant to Art. 165, Para. 2, item 6 and item 7 of RTA and that operates automatically in the absence of a control body, and mobile technical means are all other means attached to an official automobile of the control bodies in the performance of their control functions with respect to compliance with the rules of movement on the road.

Art. 189, Para. 4 of RTA explicitly specifies the conditions for issuing an electronic slip, namely: the offence should be established and photographed by an automatic technical means. This means that issuing of an electronic slip is strictly limited and possible only subject to available stationary technical means with the respective marking signs, working on an automatic regime with no need of a control body to operate them. In all other cases, where mobile technical means are operated and immediately used by a control body, this provision is not applicable. With respect to violations of RTA established by such technical means the general procedure for issue of an act for establishment of administrative offence and issuing a penal order shall apply. Contrary interpretation would be circumvention of law and encouragement of unlawful omission of control bodies related to their failure to exercise active control over the compliance with law, prevention of administrative violations and their immediate detection and ascertainment.

Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. При елек-тронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на моторно превозно сред-ство, респективно на лицето, посочено от собстве-ника като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя ха-рактеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че адми-нистра-тивнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия.

За целите на тълкувателното решение съдът при-ема, че стационарно техническо средство е това, което е предварително позиционирано и трайно поставено на пътя, съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, и което функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, а мобилни техни-чески средства са всички останали, които са при-крепени към служебен автомобил на контролните органи при осъществяване на техните функции по контрол за спазване правилата за движение по пъ-тищата.

В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са посочени изрично ус-ловията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е ус-тановено и заснето с автоматизирано техническо средство. Т.е. издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани тех-нически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването, вкл. същите да ра-ботят на автоматичен режим без нужда от обслуж-ване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредстве-но от контролен орган, тази разпоредба е неприло-жима и за констатираните с тези технически сред-ства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на акт за установяване на администра-тивно нарушение (АУАН) и издаване на наказател-но постановление. Противното тълкуване би било заобикаляне на закона и стимулиране на незако-носъобразно бездействие на контролните органи, свързано с неосъществяване на активен контрол по спазване на закона, превенция на административ-



The legal requirement for indicating the exact place of violation is important with a view to the protection of the person indicated as an offender. The designation of the place of violation upon issuing an electronic strip in case of violations established and photographed by a mobile technical means, only by using a GPS system and the indicated geographical location (North latitude and East longitude in degrees) is not enough to localise the place of violation because of the lack of data of the road name, the particular speed limit imposed and the road sign, the direction of movement of the automobile, the disposition of the mobile technical means, its kind and term of use according to its initial certification and subsequent technical examination covering the period of its actual use. Therefore, in case of use of a mobile technical video surveillance means and presence of control bodies at the place of violation, the administrative sanction shall be imposed pursuant to the general procedure. In such case, the recording of the mobile technical means may create a high level of reliability and be evidence in the administrative criminal proceedings.

With a view to the above-mentioned, the GAC of SAC has adopted the following:

In the hypothesis of Art. 189, Para. 4 of RTA, a violation may be established and photographed only by a stationary technical means which is designated in advance and operates automatically in the absence of control body.

Interpretative Decision No. 6 of March 14, 2014 by the Supreme Court of Cassation

The General Assembly of the Civil and the Commercial Colleges of the Supreme Court of Cassation (GACCC of SCC) has adopted an interpretative decision on some disputable issues related to the interim measures under the Civil Procedure Code (CPC).

ните нарушения и непосредственото им разкриване и установяване.

Изискване на закона за посочване на точното място на нарушението има важно значение с оглед защи-тата на посочения като нарушител. Обозначаване-то на мястото на нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото географ-ско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в градуси) не е доста-тъчно за локализирането на мястото на нарушение-то, тъй като липсват данни за наименованието на пътя, действащото ограничение на скоростта и пъ-тен знак, посоката на движение на автомобила, раз-положението на мобилното техническо средство, неговия вид и годност в зависимост от първоначал-ното му сертифициране и проведения последващ технически преглед, покриващ по време периода на конкретното му ползване. Поради това при нали-чието на използвано мобилно техническо средство за видеоконтрол и при наличието на контролни органи на мястото на реализиране на нарушението следва административното наказване да се наложи по общия ред. В този случай записът на мобилно-то техническо средство би могъл да създаде висока степен на достоверност и да бъде доказателствено средство в административнонаказателното произ-водство.

По изложените съображения ОСК на ВАС поста-нови следното:

В хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установява-нето и заснемането на нарушение могат да се осъ-ществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на Върховния касационен съд

Общото събрание на Гражданска и Търговска коле-гии на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС) прие тълкувателно решение по някои спорни въ-проси, свързани с обезпечителното производство по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).



With regard to the issues raised GACCC of SCC has adopted the following:

1. The term under Art. 390, Para. 3, sentence 1 of CPC for bringing the future claim runs as from the issuance of the ruling for allowing the interim measures, except in the cases where the term under Art. 395, Para. 2 of CPC is not met by the court, in which case the term for bringing the future claim runs as from the delivery of the ruling.

2. In the case of Art. 390, Para. 3 in connection with Para. 1 of CPC, the claimant proves that he/she brought the claim within the set term by submitting to the court of the interim measures proper evidence – a copy of a statement of claim indicating the date of its filing at the relevant court or a court certificate of these facts. The court shall not revoke the interim measures when it is ex officio aware of the fact that the claim was brought in time.

3. There is a precautionary need of securing claims for property by imposing the interim measure of “interdiction”.

4. In the cases where the registration of the statement of claim has the effects of both announcement and protection, there is a precautionary need of imposing interdiction only in case of a request for securing a future claim to be allowed, as well as in the period between the filing of the statement of claim in court and its registration under the terms of the Regulations for Registration.

5. The belonging of the property, subject to the interim measures, to the estate of the defendant is not a prerequisite for allowing interim measures by imposing an interdiction or an attachment.

6. Eligible to appeal the court ruling on securing the claim are the claimant, if an interim measure was not allowed or was allowed under terms different than the requested, the defendant and any other party, whose rights, obligations or legal interests have been affected by the allowed interim measure.

7. A ruling by a regional court, issued on an interlocutory complaint against a ruling by a district court on a request for suspension of performance under Art. 524 of CPC shall not be subject to cassation appeal, except for the case under Art. 396, Para. 2, sentence 3 of CPC.

The decision has been signed with dissenting opinion by some of the judges.

При отговора на поставените въпроси ОСГТК на ВКС постанови следното:

1. Срокът по чл. 390, ал. 3, изр. 1 от ГПК за предя-вяване на бъдещия иск тече от постановяване на оп-ределението за допускане на обезпечението, освен в случаите на неспазен от съда срок по чл. 395, ал. 2 от ГПК, когато срокът за предявяване на бъдещия иск тече от връчване на определението.

2. В хипотезата на чл. 390, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК молителят доказва, че е предявил иска в опре-деления срок с представяне пред съда по обезпече-нието на надлежни доказателства – препис от искова молба с отразена дата на постъпването ѝ в съответ-ния съд или съдебно удостоверение за същите фа-кти. Съдът не отменя обезпечението, когато му е слу-жебно известно, че искът е предявен в срок.

3. Налице е обезпечителна нужда за обезпечаване на искове за собственост чрез налагане на обезпе-чителна мярка „възбрана”.

4. В случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие, е на-лице обезпечителна нужда от налагане на възбрана само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването ѝ по реда на Правилника за вписванията.

5. Принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор.

6. Легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът, при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от до-пуснатата обезпечителна мярка.

7. Определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 от ГПК не подлежи на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК.

Решението е подписано с особено мнение от част от съдиите.


ArticlesСтатии

Предлагането на добавки и награди в промоционални кампании и тяхното съответствие с правилата на лоялната конкуренцияАдв. Зоя Тодорова, Съдружник Димитров, Петров и Ко.

От стр.1

Всеки участник на пазара се стреми към привлича-не на клиенти. Провеждането на промоционални кампании, при които на потребителите се предла-гат определени добавки или награди, свързани с покупката на даден продукт, е обичайна практика в търговския оборот. Промоциите са един от основ-ните методи за реклама и популяризиране на стоки-те и услугите, предлагани от една компания.

Същевременно обаче, промоциите имат положите-лен ефект върху пазара само ако се извършват при определени правила за лоялно пазарно поведение. Тъкмо такива правила се съдържат в българския За-кон за защита на конкуренцията (ЗЗК) и те следва да се имат предвид от всяка компания, планираща провеждането на промоция, свързана с предлагане-то на добавки и награди на клиентите.

Залегналите в ЗЗК правила целят осигуряването на лоялна конкурентна среда, стремейки се да предо-твратят изкривяването в поведението на потребите-ля, когато той избира да закупи дадена стока поради добавката или наградата, която ще получи, а не за-ради качествата на самата стока. В противен случай е възможно да се увредят интересите на конкурен-тите, предлагащи стоки или услуги със сходни или аналогични качества. При взаимозаменяеми стоки предлагането на добавка би мотивирало потреби-теля да избере една стока пред друга, без да отчита качествените характеристики на основния (закупу-вания) продукт, а единствено ръководен от жела-нието да придобие продукта-подарък. Ето защо подобно поведение се разглежда като използване на непазарни механизми при предлагането на стоки или услуги, поради което е несъвместимо с лоялна-та конкуренция.

The offering of bonuses and prizes in promotional campaigns and their compliance with the rules of fair competitionZoya Todorova, Partner Dimitrov, Petrov & Co.

From page 1

Any participant in the market aims at soliciting clients. Holding promotional campaigns where consumers are offered certain bonuses and prizes bound with the purchase of a particular product is a common business practice. Promotions are one of the main methods for advertising and marketing of the commodities and services offered by a company.

At the same time, however, promotions have positive influence on the market only if held in accordance with certain rules of fair market conduct. The Bulgarian Competition Protection Act (CPA) provides such rules and the latter should be taken into account by any company planning to organize a promotion, which involves offering of bonuses and prizes to clients.

The underlying provisions of CPA aim at providing a fair competitive environment by preventing deviations in the conduct of clients, where they decide to buy certain commodity only because of the bonus or prize they are going to get and not because of the qualities of the commodity itself. Otherwise, the interests of the competitive companies offering commodities or services with similar or analogical qualities may be affected. In the case of interchangeable commodities the offering of a bonus would motivate the consumer to choose one product over another driven only by the desire to receive the free product without accounting for the quality characteristics of the main (purchased) product. Therefore, such behavior is considered to be using of non-market mechanisms in offering of commodities or services, which is why it is inconsistent with the fair competition.


ArticlesСтатииThe regulations of CPA restricting the holding of the above mentioned promotions are part of the prohibition on unfair solicitation of clients regulated in Art. 36 of CPA and in particular in Para. 2 and 3 of the specified provision.

1. Offering of bonuses and prizes

The provision of Art. 36, Para. 2 of CPA prohibits the offering or giving of a bonus to a commodity or service sold free of charge or at an ostensible price of another commodity or service, with the exception of: advertising items of minor value and bearing a clear indication of the advertising undertaking; items or services which according to commercial usage are an attribute to the commodities sold or services provided; goods or services as a rebate for sales in higher quantities.

It is evident that the offering or giving of a commodity or service as a gift or at a symbolic price when purchasing another product is prohibited. The mere offering of a bonus is sufficient and therefore it is irrelevant whether the clients will decide to avail themselves of the offer or not. The introduced prohibition aims at avoiding manipulation of consumer demand in cases where the client prefers certain product only because of the free bonus to it.

However, proceeding from the assumption that the bonus shall be of nature or value sufficient to solicit consumers, as well as considering the fact that promotions are among the basic methods for advertising, the legislator exhaustively specifies several exceptions allowing the merchant to offer free bonuses to the purchase and these are the cases where:

(a) advertising items of minor value and bearing a clear indication of the advertising undertaking are offered;

(b) the offered items/services according to commercial usage are an attribute to the commodities sold or services provided; or

(c) commodities or services are offered as a rebate for sales in higher quantities.

Правилата на ЗЗК, ограничаващи провеждането на описаните по-горе промоции, са част от забраната за нелоялно привличане на клиенти, уредена в чл. 36 от ЗЗК и в частност се съдържат в ал. 2 и 3 на посочената разпоредба.

1. Предлагане и даване на добавки

Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК забраня-ва предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначител-на стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към про-даваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи коли-чества.

Видно е, че предлагането или даването на стока или услуга като подарък или срещу символична цена към закупен от клиента продукт, е забра-нено. Достатъчно е дори самото предлагане на до-бавка и в този смисъл е без значение дали клиентът ще пожелае да се възползва или не. Въведената за-брана цели да избегне манипулирането на потреби-телското търсене, когато потребителят предпочита даден продукт само поради безплатната добавка.

Все пак, изхождайки от разбирането, че добавката трябва да е от естество или на стойност, способна да привлече потребителя, както и като се има пред-вид, че промоциите са сред основните методи за ре-клама, законодателят изчерпателно посочва някол-ко изключения, при които е допустимо търговец да предлага безплатни добавки към покупката и това са случаите, когато:

(а) се предлага рекламен предмет на незначителна стойност и с явно обозначаване на рекламиращото предприятие;

(б) предложеният предмет/услуга според търгов-ската практика се явява принадлежност към прода-ваната стока/услуга; или

(в) се предлагат стоки или услуги като отбив от про-дажба в по-големи количества.


ArticlesСтатииIn this regard, it should be noted that in two of its decisions the Commission for Protection of Competition (CPC) has outlined some criteria for objectively assessing the presence of the exceptions specified above.

Firstly, in its decision No. 55 from January 29, 2009 CPC has addressed the issue regarding the cost range of the advertising items within which they may be offered as gifts in accordance with the exception under item a) above. Pursuant to the decision ‘the advertising item is of minor value when its value does not exceed 10 percent of the price of the basic commodity or service sold’. With respect to the second criteria CPC adopts that ‘advertising items’ are any objects that may be branded with the name of the company, its trademark or logo with the purpose of advertising.

Secondly, with respect to the exception under item c) above, in its decision No. 1435, dated November 11, 2010, CPC adopts that when purchasing commodities or services in higher quantities, it is inadmissible to offer as a rebate commodities or services different from those being sold (i.e. the rebate in kind when purchasing higher quantities of certain commodity should be of the same type of commodity as the purchased one).

With a view to the above, each particular promotion should be subject to analysis as to what extent it falls within the range of the exceptions specified above, which in its turn would substantiate the lawfulness of the promotion. Such an analysis will be always based on the specific circumstances of the promotion, the characteristics, the purpose and cost of the commodities being sold and the bonuses, which is why no definitive parameters for assessment can be provided in advance. In all cases the practice of CPC should be taken into account when implementing the provision in question of CPA.

2. Promising of prizes

In its turn Art. 36, Para. 3 of CPA contains a prohibition on carrying out a sale, where something is offered or promised alongside, and the obtaining thereof depends on: solving problems, puzzles, questions, riddles; collecting series of coupons and the like; organizing games with cash or other prizes, whose value significantly exceeds the price of the commodity or service being sold.

В тази връзка е нужно да се отбележи, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в две свои ре-шения е извела някои обективни критерии за пре-ценка относно наличието на посочените по-горе изключения.

На първо място, в свое Решение № 55 от 29.01.2009 г. КЗК е разгледала въпроса относно границите на стойността на рекламните предмети, в които е до-пустимо те да се предлагат като подаръци съгласно изключението по б. а) по-горе. Съгласно решение-то „рекламният предмет е с незначителна стой-ност, когато тя не надвишава повече от 10 на сто от цената на продавания основен продукт или услуга”. По отношение на втория критерий КЗК приема, че под „рекламни предмети” следва да се разбират всякакви вещи, върху които може да бъде възпроизведено наименованието на търгове-ца, негова марка или лого, с рекламна цел.

На второ място, по отношение на изключението по б. в) по-горе, с Решение № 1435 от 11.11.2010 г. КЗК приема, че при продажбата на стоки или услуги в по-големи количества не е допустимо да се предлагат като отбив стоки или услуги, раз-лични от продаваните (т.е. отбивът в натура при закупуване на по-големи количества от дадена стока следва да бъде от същия вид стока като закупената).

С оглед на горното, всяка конкретна промоция следва да бъде предмет на анализ доколко попада в обхвата на горните изключения, което би обосно-вало нейната законосъобразност. Подобен анализ ще изхожда винаги от конкретните обстоятелства на промоцията, характеристиките, предназначе-нието и цената на продаваните стоки и добавките, поради което категорични параметри за оценка не могат да бъдат дадени отнапред. Във всички случаи следва да се има предвид и практиката на КЗК при прилагането на разглежданата разпоредба на ЗЗК.

2. Обещаване на награди

На свой ред, чл. 36, ал. 3 от ЗЗК съдържа забрана за извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване за-виси от: решаването на задачи, ребуси, въпроси, га-танки; събиране на серия от купони и други подоб-ни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава це-ната на продаваната стока или услуга.


ArticlesСтатииOrganizing games with prizes is a frequently used advertising strategy as far as it is attractive and can easily draw client’s attention. However, that is why the offering of a prize is often a prerequisite for distortion in consumer demand, since the consumer might be tempted by the possibility to obtain a prize of significant amount without putting in any extra effort and money. Therefore, by virtue of the provision at issue, the actions of the undertakings are sanctioned, when they use non-market mechanisms to motivate the consumer in the process of making a decision whether to buy a certain item or not. As a non-market means for soliciting clients shall be deemed the provision of prizes of significant value, distracting consumers’ attention from the quality and price of the offered product, and placing the remaining participants in the relevant market in an unequal position as competitors.

As regards the promising of a prize, to qualify the conduct of a certain undertaking as unfair, three prerequisites should be present simultaneously pursuant to Art. 36, Para. 3 of CPA: (a) sale of a commodity; (b) organizing of a game with a material prize relating to the sale; (c) significantly higher value of the prize as compared to that of the sold product/service, whose purchase is bound with participation in the promotional game.

Similarly to the above, in their practice the CPC and the Supreme Administrative Court (SAC) have had quite a few occasions to consider the conduct of traders in offering prizes in connection with its compliance with Art. 36, Para. 3 of CPA and this practice should again be taken into account in the assessment of any promotional game. For instance, in connection with the possibility to include a condition that the participation in the promotional game is not bound with the purchase of a commodity, CPC and SAC adopt that if the provided alternative means of participation is feasible under additional requirements, which most of the consumers could not fulfill, virtually the participation in the drawing is conditioned by the purchase of the commodity and the prohibition applies without exception.

With regard to the assessment whether the promised prize is of value significantly exceeding the price of the purchased commodity, CPC with Decision No.

Разиграването на игри с награди е често използвана рекламна стратегия, доколкото е атрактивна и лесно може да привлече вниманието на клиента. Тъкмо поради това обаче, предлагането на награда често е предпоставка за изкривяване на потребителското търсене, тъй като потребителят може да бъде изку-шен от възможността да получи значителна по раз-мер награда без влагане на допълнителни усилия и средства. Ето защо, по силата на разглежданата норма се санкционират тези действия на предпри-ятията, които използват непазарни механизми при мотивирането на потребителя в процеса на вземане на решение дали да закупи определена стока или не. Като непазарно средство за привличане на кли-енти се разглежда предоставянето на награди на значителна стойност, с които се отклонява внима-нието на потребителите от качеството и цената на предлагания продукт, а останалите участници на съответния пазар се поставят в неравностойно по-ложение като конкуренти.

Що се касае до обещаването на награда, за да бъде квалифицирано поведението на дадено предпри-ятие като нелоялно, следва да са налице едновре-менно три предпоставки съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗЗК: (а) продажба на стока; (б) разиграване на игра с предметна награда, свързана с продажбата; (в) зна-чително по-висока стойност на наградата в сравне-ние с тази на продавания продукт/услуга, чието за-купуване е обвързано с участие в промоционалната игра.

Подобно на посоченото по-горе, в практиката си КЗК и Върховният административен съд (ВАС) са имали немалко поводи да разглеждат поведение на търговци по предлагане на награди във връзка със съответствието му с чл. 36, ал. 3 от ЗЗК и тази прак-тика отново следва да се има предвид при оценка-та на всяка промоционална игра. Така например, във връзка с възможността да се включи условие участието в промоционална игра да не е обвърза-но с покупката на стока, КЗК и ВАС приемат, че ако предвиденият алтернативен способ за участие е осъществим при допълнителни изисквания, кои-то повечето потребители не могат да изпълнят, на практика участието в томболата е обусловено от по-купката на стоката и забраната се прилага на общо основание.

По отношение на преценката дали обещаваната награда е със стойност, значително по-висока от стойността на закупуваната стока, КЗК отново с


ArticlesСтатии55 dated January 29, 2009 again introduces objective criteria depending on the correlation between the value of the purchased commodity or service and the offered prize. Thus the CPC adopts that within the meaning of Art. 36, Para. 3 of CPA the promised prize is of value significantly exceeding the price of the sold commodity or service if it exceeds by more than 100 times the price of the offered commodity or by more than 15 times the minimum work salary for the country. According to the consistent practice of CPC and SAC on the application of the specified criteria, the correlation between them is as follows: as a rule the correlation of the price of the purchased product to the price of the prize applies (the prize should not be 100 times more expensive than the purchased commodity) and only if the value thus determined exceeds the value of the relevant number of minimum work salaries, the second restriction applies (the price should not exceed the amount of 15 times the minimum work salary for the country).

It should be taken into account that the specific value of the prize, which is to be correlated to the criteria specified above, should be the market value of the prize that any independent market participant would be willing to pay.

To qualify certain promotion as a violation of the above cited provisions of CPA, no actual damage to the interest of the competitors needs to be proven, as it is sufficient to establish the existence of such purpose.

In conclusion, when building their advertising strategy, companies should bear in mind the restrictions considered above and subject to preliminary analysis the intended promotional activities with a view to their compliance with fair commercial practices and the provisions of CPA with regard to unfair solicitation of clients, as well as with a view to the prohibitions on misleading and comparative advertising, imitation, and the like. In this way possible disputes with competitors may be avoided with reference to the manner of promoting the products of the respective company.

Решение № 55 от 29.01.2009 г. въвежда обективни критерии, в зависимост от съотношението между стойността на закупуваната стока или услуга и пред-лаганата награда. Така, КЗК приема, че по смисъла на чл. 36, ал. 3 от ЗЗК обещаваната награда е със стойност значително надвишаваща цената на продаваната стока или услуга, когато надви-шава с повече от 100 пъти стойността на пред-лаганата стока или надвишаването е с повече от 15 минимални работни заплати за страната. Съгласно трайната практика на КЗК и ВАС по при-ложението на посочените критерии, съотношение-то между тях е следното: като правило се прилага съотношението на цената на закупувания продукт спрямо цената на наградата (наградата да не е 100 пъти по-скъпа от закупената стока) и само ако опре-делената по този начин стойност надхвърля стой-ността на съответния брой минимални работни за-плати се прилага второто ограничение (цената да не надхвърля стойността на 15 минимални работни заплати за страната).

Тук следва да се има предвид, че конкретната стой-ност на наградата, която ще бъде съотнесена с критериите, посочени по-горе, следва да бъде па-зарната цена на наградата, която всеки независим участник на пазара би заплатил.

За квалифицирането на дадена промоция като на-рушение на цитираните по-горе разпоредби на ЗЗК не е необходимо да бъде доказано реално уврежда-не на интересите на конкурентите, а е достатъчно да бъде установена подобна цел.

В заключение, при изграждане на рекламната си стратегия компаниите следва да имат предвид раз-гледаните по-горе ограничения и да подлагат на предварителен анализ планираните промоционал-ни дейности с оглед съответствието им с лоялните търговски практики и правилата на ЗЗК, както по отношение нелоялното привличане на клиенти, така и с оглед например забраните за заблуждаваща и сравнителна реклама, имитация и др. Така могат да се предотвратят евентуални спорове с конкурен-ти относно начина на промотиране на продуктите на съответната компания.

Published by: Dimitrov, Petrov & Co.

Dimitrov, Petrov & Co. is a Bulgarian law firm with its head office in Sofia and an office in Varna. Established in 1997, the firm has exclusively focused its activities in the area of commercial law, information and com-munications technology law, foreign investments, real estate law, intellectual property, tax law, litigation and arbitration.

Editors in chief: Assoc. Prof. Dr.

George Dimitrov Polina Yakimova Contact us: 28 Todor Alexandrov Blvd, Fl. 7 Sofia 1303, Bulgaria

7 Krastyu Mirski Str., Fl. 3, Office 9 Varna 9000, Bulgaria

Tel./Fax: (+359 2) 421 4201 (+359 2) 421 4202

E-mail: [email protected] Web: www.dpc.bg

Настоящият електронен дайджест е изготвен от екипа на Адвокатско дру-жество Димитров, Петров & Ко. и е предназначен за клиенти и партньори на дружеството, както и за други читатели с интереси в областта на правото.

Информацията и становищата, съдър-жащи се в електронния дайджест, не съставляват изчерпателен и детайлен анализ на разгледаните правни въпроси. Представените статии и други инфор-мационни материали нямат характера на правен съвет или консултация, и не следва да бъдат възприемани като дос-татъчни за разрешаването на конкретни правни проблеми, казуси и др.

Всички материали, съдържащи се в елек-тронния дайджест на Димитров, Петров & Ко. са обект на закрила по ЗАПСП. Вся-ко изменение, публикуване, разпространя-ване и др. подобни без изричното предва-рително съгласие на Димитров, Петров & Ко. е забранено.

● ● ● ● ● ● ● ● ●

The present e-digest is elaborated by the team of Dimitrov, Petrov & Co. Law Firm and is addressed to clients and partners of the firm as well as other readers interested in the law field.

The information and the opinions in this e-digest are not a comprehensive and detailed analysis of the considered legal issues. The presented articles and other information ma-terials are not legal advice or consultation, and shall not be apprehended as sufficient for dealing with specific legal issues, cases, etc.

All materials in the present e-digest are under the protection of the Copyright and Neighbor-ing Rights Act. Any kind of change, publishing, distribution, etc. without prior explicit consent of Dimitrov, Petrov & Co. is forbidden.

Страницата на Комисията за защита на конкуренцията предлага изчерпателна информация по актуални теми, свързани с конку-рентното законодателството и практиката на Комисията както на български, така и на английски език.

The website of the Commission for Protection of Competition provides detailed information on current topics related to competition legislation and the practice of the Commission in both Bulgarian and English.

www.cpc.bg

Подробна информация за регулацията на конкуренцията на евро-пейско ниво можете да намерите от сайта на Генерална дирекция „Конкуренция“ към Европейската комисия.

The regulation of competition at EU level is presented in detail on the website of Directorate-General for Competition of the European Commission.

ec.europa.eu/dgs/competition/index_en.htm

На страницата на Организацията за икономическо сътрудничест-во и развитие (ОИСР), чиято дейност включва предоставяне на пространство за сравняване на политическия опит, търсене на от-говори на чести проблеми, идентифициране на добрите практи-ки и координиране на вътрешно държавните и международните политики на нейните членове, има обширна секция посветена на конкуренцията.

The website of the Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD), whose activities include providing platform to compare policy experiences, seeking answers to common problems, identifying good practices and coordinating domestic and international policies of its members, has an extensive section devoted to competition.

www.oecd.org/competition/

Световната търговска организация (СТО) се занимава с регулира-нето на търговията между своите членове затова конкуренцията естествено попада сред темите, представляващи интерес за нея.

World Trade Organization (WTO) deals with regulation of trade between participating countries so competition naturally comes among the topics it is interest in.

www.wto.org/english/tratop_e/comp_e/comp_e.htm

Useful LinksПолезни линкове

Documents

January - March 2014 - DPC · 2020-01-07 · IU 59 anuar arc 2014 Dimitrov, Petrov & Co. 3 Новости News Decision No. 11225 of August 1, 2013 under administrative case No. 49/2013