ЧАСТИ ОТ АВТОРЕФЕРАТ НА ДИСЕРТАЦИЯ КРИСТИНА КОСТОВА

Скални светилища. КБЕ. 1. Разпространение: само на юг – Родопите, единични в Западна България, Средна гора и Сакар. 2. Топография: местата в повечето случаи са труднодостъпни, наличие на оголени скали, воден

източник, наличие на пещера в близост, 3. пластовете от КБЕ са с най-малка дебелина в И. Родопи и ЮЗ България, най-дебели –

Централни Родопи и в Стара планина. 4. Основни съоръжения и елементи: ограждане/маркиране на част от площта, сгради?, вкопани

съоръжения, огнища, скалноизсечени елементи, естествени скални цепнатини.

Свещени места с кръгли ровови ограждения (рондели). Обекти: Черна гора 1, обект № 009 при Драма-Мерджумекя, Коньови и Рупките.

1. Географско разположение: в границите на Горнотракийската низина.2. Разположение: върху леко издигнати, естествени форми на релефа или селищни могили. В

близост – водни източници.3. Вкопани са и в стерил, и в културни пластове.4. В близост до рововете са регистрирани само селища от БЕ (макс. Разстояние 2,5 км).5. Морфология: един непрекъснат ров (или като при Черна гора – и един допълнителен), който

очертава кръгла или леко овална площ с диаметър (в три от случаите) около 40 м. Вертикално сечение на рововете е V-образно. Входът при два от обектите е в южната част на огражденията.

6. Съоръжения, регистрирани във вътрешното и външното пространство :външно пространство - палисада, сгради;вътрешно пространство – система от ями (ограждане от колове около две ями), шахта, отделни ями;входно пространство – ями;трасе на рововете – шахта, глинена площадка, стъпала, дървена конструкция – мост.

В Черна гора в различните съоръжения са регистрирани огнища, преносими огнища, стели, питос. 7. Запълнител на рововете (Черна гора и Драма) – три етапа на запълване. 8. Археологически материали в рововете и другите съоръжения –цели керамични съдове,

фрагменти, мазилки, парчета изпечена глина, фрагменти от преносими огнища, тежести за стан, прешлени за вретено, шайби, модели на бойни брадви, животински кости, ломени камъни. Предметите са полагани най-вече фрагментирани, по отделно или на групи.

Сигурните действия, които са засвидетелствани и при двата обекта (Черна гора 1 и обект № 009), за които са публикувани по-подробни данни са следните: изкопаване и изграждане на съоръженията, включени в комплексите; почистване на територията на светилищата от изкопаната пръст; оформяне на отделни депозити в най-ранните запълнители; почистване на рововете и подготовка на местата за депозиране на предмети през средния етап от запълване на рововете; специално производство на предмети (слабо изпечени и др.); натрошаване на част от предметите предназначени за дарове; оформяне на групи от предмети и депозиране на отделни предмети; запечатване на депозитите с горели останки и камъни или разполагането им в пластове с пепел и въглени; поднасяне на жертви/храни от животински и растителен произход и действия с огън. Последното действие, което е свързано най-вече със запълнителите от средния етап от запълването на рововете, където са регистрирани и най-богатите депозити и като цяло най-много и разнообразни материали, може да се отдели като ключово за изпълняваните ритуали. Най-вероятно огънят е изпълнявал ролята на посредник, който е пренасял изгорените дарове до божеството/та, за които те са били предназначени и/или е пречиствал/защитавал зоните, които са предназначени за депониране на приготвените дарове.

Засвидетелстваните действия показват, че в голяма степен използването на този тип ритуални структури се обуславя от общи идеи и цели, т.е. вероятно е съществувала

1

единна концепция, която е следвана в различните райони от земите на Древна Тракия. Набелязаните различия могат да се дължат на локалните традиции или да показват различно изразяване на едни и същи идеи в конкретна селищна област.Ритуалните действия, а и действията като цяло при този тип свещени места, вероятно са изпълнявани сезонно (пролет, лято, ранна есен), тъй като в сезоните с валежи, рововете са труднодостъпни. Наличието на данни за използване на открити огнища и въобще на ритуали, в които се използва огъня също предполагат посещение през сухите сезони.

Богати и бедни зони на находки в рововете. Аналогии. Няма данни от Европа за комплекс, който да се състои от кръгло ровово

ограждане, централна структура (яма/ями), разположена в ограденото пространство и сграда, в близост до рова. Има обаче редица общи характеристики.

Свободно от постройки и селищни останки пространство;Наличие на ями;В част от ямите – специални находки – съдове, фрагменти, цели сечива, мазилки,

животински черепи, скелети и кости – според проучвателите доказателство за култова роля;

Шахти;Многопластов пълнеж на рововете; Тенденция – по-голямата част от находките са

регистрирани около входните зони. Друга (вертикално разпределение) – концентрация в горните и средни части на запълнителя.

Ритуални ями. 1. Ями, разположени в некрополи – Горан – Слатина и Борино;2. Ями на територия на селища – Дядово и Гълъбово;3. Ями в границите на свещени места - Черна гора І и 009 Драма-Мерджумекя и при скални

светилища – Црънча и Семера;4. Ями от Черковна, Пловдив и Есеница: евентуално нова традиция от КБЕ; може да са част от

ямни полета, т.е. може и да са по-ранна практика;Топография: сходна топография при ямите, които са част от ямни полета – върху издигнати тераси, непосредствено до река, както и ямите в границите на свещени места. Търсен е чист терен.Общо морфологични черти, но и доста индивидуални: някои са без възможност за повторен достъп (Есеница, Црънча, Якимово, Антимово, Яздач, Дядово, Гълъбово, докато от Горан-Слатина, Черна гора 1, Пловдив и Черковна вероятно са пригодени за неколкократен достъп. Разграничение: според размера. Различия в запълнителя. Ямите и шахтите функционират през РБЕ – КБЕ. Поставят се както предмети, които могат да се възприемат като индивидуални дарове от отделни хора (прешлени за вретено, тежести за стан, шайби, сечива, съдове, маниста, златна обеца и др.), така и такива, които вероятно са свидетелство за организирани ритуали.

На територията на Древна Тракия през бронзовата епоха се използват три основни типа свещени места, обвързани с различни периоди от епохата. Най-рано, през РБЕ З, започва използването на свещени места, чийто облик се определя от наличието на кръгли ровови съоръжения и ритуални ями. Последните могат да са включени, както в територията на вече споменатите свещени места, така и в територията на други категории обекти, или да са част от свещени места от типа на ямните полета (за последните, все още няма сигурни данни). Функционирането на кръглите ровови съоръжения се проследява до края на РБЕ и през СБЕ, докато ритуалните ями функционират до КБЕ. През финалния период на епохата основният тип свещено място е представено от скалните светилища.

Друга характеристика на религиозния живот през бронзовата епоха, доловена чрез една от характеристиките на използваните типове свещени места, а именно вписването им

2

в синхронната културна среда, е наличието на много ограничен брой примери за ритуални структури и свещени места, които са разположени на територията на селища. Всъщност, единствено ямите (и някои съоръжения с все още непотвърдена интерпретация), се използват за ритуални цели в същинската територия на селищата. Всички останали, съоръжения и свещени места, са разположени извън територията на селищата. Тези данни позволяват да се изкаже предположението, че през бронзовата епоха се осъществява сакрализация на външното, "не-стопанско" пространство и територията на "свещеното" се отделя от територията на "ежедневните дейности". Това наблюдение, от своя страна, води логически до извода, че вероятно религиозният живот е организиран на една по-висока степен и може да се постави въпросът за наличието на отделна група от обществото, която е посветена изцяло на дейностите, свързани с религиозната сфера.

"Институционализирането" на религиозната сфера се подкрепя и от факта, че през РБЕ се "изграждат" свещени места, които включват в своята структура съоръжения, за изработването на които се изисква труд, вложен от голяма група хора. В оформянето и поддържането на свещените места с кръгли ровови ограждания, вероятно, са участвали обитателите на няколко селища.

Що се отнася до КБЕ, анализираните, от скалните светилища, данни също подсказват наличието на отделна прослойка от хора, занимаваща се с организирането на религиозния живот и извършваните ритуални действия. Все пак, по-бедният материал, който е депониран при тези свещени места, от гледна точка на видовете предмети и ко-личеството им, както и очевидно по-ограниченото количество човешки труд, използван при оформянето на свещеното пространство, а и за извършваните там дейности, създават впечатление, че организацията на религиозния живот през КБЕ е на една по-ниска степен, в сравнение с РБЕ. Това се отнася за всяко светилище по отделно, а не за религиозния живот като цяло. Скалните светилища респектират със своя брой на единица площ. Може да се предположи, че всяко едно скално светилище е посещавано и поддържано от по-малко селища или дори от едно селище. Направеното предположение не изключва вероятността да са съществували големи общоплеменни свети места, но досега те не са доказани със сигурност. Използването на дълбоки вкопани съоръжения (шахти), както през РБЕ (Горан-Слатина), така и през КБЕ, и голямото количество находки намерени в някои от тях (Пловдив, Черковна, Есеница), също свидетелстват за наличие на организация в религиозния живот, независимо дали тази организация засяга едно или няколко селища, използващи структурите. Някои ритуални структури от бронзовата епоха, могат да се възприемат като обслужващи индивидуални искания, без да са свързани с религиозните концепции, следвани от общността (ямите от територията на селища и извън тях, както и ямите, разположени в основа на надгробна могила).

Въпреки, че през различните периоди на бронзовата епоха се използват различни типове свещени места и ритуални съоръжения, все пак, могат да се набележат някои сходства между тях.

Първата обща тенеденция, която може да се набележи е свързана с разположението на обектите спрямо топографските форми на терена. Става дума за това, че както до част от рововите ограждания, така и до скалните светилища, и до обектите с ритуални ями, са регистрирани водни източници. Все пак, настоящето ниво на изследванията и анализа на данните, не позволяват да се заяви категорично, че умишлено е търсена близост до вода.

Данните за използваната палео-среда показват, че при двата основни типа свещени места, както и при ритуалните ями, вероятно има стремеж за използване на "чист" терен, който не е засегнат от човешка дейност. Наличието на обекти, които са вкопани в културни пластове (ровове и ями - изключваме ямите от жилища), не противоречи на тази констатация, тъй като те пресичат пластове на съществували преди това селища, т.е. в момента на използването им, територията е била извън ежедневната дейност на хората.

3

Вписването на свещените места и ритуални структури в селищния модел не може да бъде съпоставено, поради факта, че липсват данни, които да дават възможност за изграждане на цялостен модел, което се отнася до всички разглеждани типове светилища и структури.

Продължителността на използване на местата се подчинява на различни критерии за всеки отделен тип. Данните от рововите ограждания - почиствания, различни видове пластове в запълнителя и др., показват, че повечето от тях се използват в един продължителен отрязък от време, но в рамките на един етап от бронзвата епоха (с изключение на данните от Черна гора 1). Скалните светилища, от своя страна, са места, които са посещавани в продължение на няколко века, но използването им обхваща различни епохи - от КБЕ до КЖЕ, включително и античната епоха. Повечето от ритуалните ями, вероятно са запълнени еднократно или в къс отрязък от време, както показват характеристиките на запълнителите им, но някои са използвани в по-дълъг отрязък от време.

Съоръженията, които са засвидетелствани, както при по-ранните типове свещени места, така и при скалните светилища, са следните: сгради (с уговорката, че при скалните светилища наличието на сгради от КБЕ е много несигурно, въпреки че в някои от публикациите са посочени такива), ями, огнища. Другите елементи на свещените места и ритуалните структури, които са регистрирани и при рововите ограждания, и при скалните светилища, са: струпвания от ломени камъни, струпвания от мазилки и керамични фрагменти, както и струпвания, които включват различни видове археологически материали. Ритуалните ями и вкопани структури, сами по себе си представляват съоръжения, които се използват и самостоятелно, но също така са и част от пространството на рововите ограждания и скалните светилища.

Трябва да се направи едно важно уточнение. Огнищата и огънят са използвани в действията и при скалните светилища, и при рововите ограждания (и другите съоръжения на територията на тези комплекси), както и при ритуалните ями. Въпреки тази констатация, наличните данни показват, че използването на огъня в ритуалните действия по скалните светилища е изключително ограничено, докато в действията при рововите ограждания, както и при някои от ритуалните ями, той играе ключова роля. Засега поне, отсъстват публикувани данни, които да променят тази констатация.

Керамичните фрагменти и целите съдове са най-масовия материал, откриван, както при двата типа свещени места, така и при ритуалните ями. Другите предмети, които се срещат при всички типове светилища и ритуални структури, са мазилките и парчетата отухлена глина, прешлените за вретено и кремъчните артефакти. Животинските кости също са регистрирани и при двата типа свещени места и при ритуалните ями, но трябва да се отбележи, че за разлика от кръглите ровови ограждания и ямите, животинските кости имат много ограничено разпространение при скалните светилища.

Хромелни камъни, речни камъни и метални предмети са намерени само при скални светилища и ритуални ями. Костени и каменни сечива и предмети, както и фигурална пластика и овъглено зърно са регистрирани при рововите ограждания и ритуалните ями.

При всички типове свещени места и ритуални структури, използваните за дарове и в ритуалните действия предмети са от ежедневието и за много малко от тях може да се каже, че са произведени специално за целта. Друга особеност, която засяга всички разглеждани обекти, е наличието на ограничено количество предмети, които биха могли да се определят като обслужващ инвентар (пара-ферналия) на извършваните действия.

Що се отнася до разнообразието от предмети, определено, може да се каже, че рововите ограждания и свързаните с тях комплекси са най-богатите свещени места от бронзовата епоха, на второ място идват ритуалните ями и накрая остават скалните светилища. Това наблюдение не може да се интерпретира еднозначно. От една страна,

4

може да става въпрос за вече изказаното предположение, че комплексите при рововите ограждания обслужват по-големи общности/няколко селища, в сравнение със скалните светилища, и религиозният живот през ранната част на бронзовата епоха е с по-висока степен на организация, което води и до "снабдяване" на светилищата с повече и по-разнообразни предмети. От друга страна, регистрираното различие може да се дължи на религиозните изисквания/правила, на които се подчинява използването на единия и другия тип свещени места.

Повечето от намерените при светилищата и ритуалните съоръжения предмети са определени като индивидуални дарове. Те, от своя страна, което важи за двата типа свещени места, свидетелстват, че свещените места са отворени за посетители от двата пола, занимаващи се с различни дейности. Отделните ритуални ями също са използвани от представители на двата пола. Ярка особеност на по-ранните свещени места е наличието на специфични зони, което засега не може да бъде установено за скалните светилища. При последните, може да се установи единствено, че вероятно, по време на организирани ритуали в свещената зона са допускани определени хора, а останалата част от общността е оставала извън територията на светилището като зрители (когато става въпрос за светилища с малка площ). Съществува и още една възможност - умишлено да са търсени малки площи, заради "затвореност" на провежданите церемонии.

Действията/ритуалите, които са извършвани при свещените места и ритуалните структури от всички периоди на бронзовата епоха, вероятно са протичали сезонно/периодично. Някои от извършваните действия са засвидетелствани, както при двата типа свещени места, така и при ритуалните ями. Тези действия са следните: натрошаване и повреждане на предметите, положени в съоръженията от свещената територия, специално производство на предмети за дарове или като участващи в ритуалните действия (доста рядко), оформяне на пластове със специално донесена пръст, събиране на речни и други камъни, оформяне на нива/депа от предмети и други материали, извършване на животински жертвоприношения или поднасяне на животинска храна, действия с огън. Извършването на ритуала либацио не е действие, което може да се установи със сигурност, но все пак и при скалните светилища и при рововите съоръжения има типове съдове, които биха могли да служат за това.

Отделно, при рововете и ямите са засвидетелствани действия, които са типични само за тях. Тези действия са следните: почистване на изкопаната при оформянето на съоръженията пръст, подготовка на местата или отделни зони от тях, които са предназначени за депониране на предмети, което включва действия с огън и примесването на остатъците от тях в пръстта, запечатване на депозитите, поднасяне на хранителни дарове - зърно.

Констатира се, че извършването на животински жертвоприношения или поднасянето на храна от животински произход е акт, типичен най-вече за свещените места с ровови ограждания и обредните ями. Единствено при рововете, обаче, и свързаните с тях съоръжения е регистрирано депонирането/ "погребването" на човешки индивиди.

Анализираните данни от различните типове свещени места и ритуалните структури показват, че извършваните действия са могли да имат, както организиран характер, когато са чествани големи празници, в които участва голяма част от общността, така и да са свързани с по-малка група от хора или само с отделни индивиди.

Молитвените искания, които са въплътени в извършваните действия и поднесените дарове, не показват големи особености, що се отнася до различните типове свещени места и ритуални структури. Те са свързани със земеделието/плодородието/вегетацията, животновъдството, конфликти и/или лов, различни занаяти, благополучие на дома и семейството, със събития, свързани с живота на жените или дейностите, извършвани от тях, вероятно здраве, и разбира се конкретни индивидуални поводи. Само при обредните

5

ями може да са извършвани ритуали на прехода, пречистващи или поменални обреди. Не всички от посочените по-горе съответствия между различните типове свещени места и ритуални структури могат да се разглеждат като доказателства за запазване и предаване на традиции от областта на религиозната сфера в рамките на бронзовата епоха. Що се отнася до предметите, които са депонирани на територията на светилищата и в ритуалните структури, както и до молитвените искания, с които те могат да бъдат свързани, интерпретацията по отношение на приемствеността не може да бъде еднозначна. Този проблем е труден за изясняване поради два факта - ограничените възможности на съвременните методи за изследване и анализ, и липсата на писмени извори от бронзовата епоха от територията на Древна Тракия. Полагането на едни и същи предмети при различни типове светилища не означава автоматично, че тези предмети са носители на една и съща идея/информация. Функцията на даден предмет като дар може да бъде съхранена, още повече, че става въпрос за предмети от бита, но идеите, вложени при депонирането му могат да се променят с течение на времето. От друга страна, начина на полагане на предметите на територията на свещените места от бронзовата епоха - на групи/депа, които в повечето случаи включват няколко класа предмети, включването на ломени камъни и мазилки или парчета отухлена глина в тези депозити показват, че има реално запазване и предаване на знания от религиозната сфера през бронзовата епоха, независимо, че използваните типове свещени места се променят.

На базата на анализираните в основната част на работата налични данни, както и на направеният по-горе сравнителен анализ между различните типове свещени места и ритуални структури, се очертава следната картина на промени в религиозния живот през бронзовата епоха.

От ранната към късната част на епохата се извършва смяна на използваните типове свещени места - светилищата с кръгли ровови ограждания са заменени от скални светилища, разположени най-вече, но не само, в планинските райони на Древна Тракия. Едновременно с тази смяна се наследяват и някои от по-ранните традиции. Става въпрос за използването на малки ровови ограждания при скалните светилища. Ритуалните структури от типа на ями, шахти и други вкопани съоръжения запазват своята функция в религиозната сфера през всички периоди на епохата. Тези съоръжения се използват, както самостоятелно или обединени в групи, които може би в бъдеще ще характеризират трети тип свещено място - ямно поле, така и се включват в пространството на двата типа свещени места.

Промяната при използваните типове свещени места, или поне възприемането на още един, нов тип през КБЕ, вероятно е съпроводена с изменение на религиозните концепции, които се следват от населението на Древна Тракия. При по-ранните светилища се изпълняват действия и се следват концепции, свързани с хтонични култове. При скалните светилища характерът на изповядвания култ, може би е свързан с представата, че тя - скалата и/или планината е обитавана от сили/богове, които от своя страна, най-вероятно са свързани с небесната сфера, макар че и тук има свидетелства, които могат да се интерпретират в полза на хтоничната природа на боговете.Едновременно с извършената промяна има данни, които показват, че част от по-ранните религиозни традиции се запазват, както по отношение на схемата на извършваните действия (оформянето на депозити от предмети - вж. по-горе), така и по отношение на използваните съоръжения. Въпреки, че промяната е съпроводена с пренос на стари традиции и практики, регистрират се и разлики в изпълняваните ритуали и вложените в тях идеи. Вече бе направен коментар, че единствено по наличните находки не може да се установи дали настъпват изменения в молитвените искания или да се установи, дали са чествани едни и същи празници, макар че информацията от светилищата подсказва приемственост и в тази част от религиозната сфера Все пак, както бе отбелязано по-горе,

6

има няколко съществени различия в действията извършвани при рововите ограждания и тези при скалните светилища. При първите, от съществено значение за ритуалите е огънят, докато при скалните светилища неговото значение е редуцирано. Другата важна разлика е ограниченото използване на "кървавото" жертвоприношение или поднасянето на храна от животински произход през КБЕ, за разлика от РБЕ. Тези данни, като че ли подсказват едно "хуманизиране" на религията в края на бронзовата епоха. Анализираните по-горе данни, според мен, показват, че религиозният живот и свързаните с него концепции и изпълнявани действия имат по-висока степен на организация през РБЕ, отколкото през КБЕ. Схемата на използване на светилищата през РБЕ е много по-"канонична" и е проследима в различни райони на Древна Тракия, отколкото тази, която обуславя използването на скалните светилища.

Що се отнася до обредните ями, считам, че те не могат да се обвържат (поне засега, тъй като данните от тях маркират разнородни посоки на интерпретация) с определена религиозна концепция (изключение може би правят съоръженията от Есеница, Черковна и Пловдив) или с почитането на определени божества/во. Ямите са използвани при различни случаи и представляват универсални структури за общуване/поднасяне на дарове на различни сили при различни поводи. Единственото, което може да се каже на този етап е, че извършваните при тях действия и ритуали имат много повече сходни черти с тези от светилищата при кръглите ровови съоръжения, отколкото със скалните светилища. Това е логично, като се вземе в предвид, че и в двата случая, основната ритуална структура представлява вкопано съоръжение, т.е. свързана е с хтонични сили.

Сравнителният анализ с предходните епохи - неолит и халколит, показва, че що се отнася до използваните типове свещени места и структури сходствата са минимални. Установените сходства с по-ранните епохи, и преди всичко с късно халколитната епоха по отношение, както на типовете свещени места и ритуални структури, така и по отношение на поднасяните дарове, притежават една основна негативна черта. Тази черта се основава на факта, че за нито едно от свещените места, нито при ритуалните структури може да се проследи пряка приемственост с предходните епохи.

Сравнителният анализ на данните от бронзовата епоха с тези от по-късната - желязна епоха, показва ясно изразена приемственост в областта на религиозната сфера, която засега обаче се проследява най-ясно и пряко при скалните светилища. Що се отнася до другите типове свещени места - ровове - въпреки наличните сходства и данни, които подсказват приемственост, ако бъдещите проучвания не докажат генетичната връзка между РБЕ-КБЕ-РЖЕ-КЖЕ, може да се окаже, че рововите съоръжения от желязната епоха имат самостоятелно развитие, което е резултат от други религиозни концепции, възприети именно тогава. Обредните ями, както вече бе уточнено, като тип ритуално съоръжение се използват през всички хилядолетия преди Христа, върху много голяма територия и вероятно представляват "универсалия", при която трудно могат да се търсят определени традиции.

Все пак, сравнението на характеристиките на религиозния живот от бронзовата епоха с тези от желязната епоха, от гледна точка на типовете свещени места и ритуални структури и всички свързани с тях детайли, дава основание да се твърди, че основите на "тракийската религия" са заложени още през III хил. пр. Хр. и се развиват през цялата бронзова епоха, за да бъдат наследени през епохата на желязото. Тази констатация потвърждава, вече изказаното от други автори, подобно мнение. Освен това, през желязната епоха продължава традицията, която поне до този момент може да се счита за достижение на бронзовата епоха, да се сакрализира пространството извън селищата и да се отделя "свещеното" от ежедневния живот. Разбира се, и в това отношение настъпват

7

промени, тъй като има сведения, най-вече от късната част на желязната епоха, че има свещен-ни места и в самите селища.

Разгледаните в основната част от изследването примери за свещени места и ритуални структури, подобни на тези от бронзовата епоха в Древна Тракия, но използвани в други части на Европа и Азия, в синхронни или асинхронни хронологически периоди, показват, че точни аналогии не могат да бъдат посочени. Те обаче, очертават сравнително точни и ясни посоки на влияния/взаимодействия, които са допринесли за оформянето на характеристиките на религиозния живот през бронзовата епоха в Древна Тракия.

Свещените места от типа на кръглите ровови ограждания, могат да се свържат с една широко разпространена традиция, която се следва на територията на почти цяла Европа, в продължение на няколко хилядолетия. Освен това, някои от съоръженията, които влизат в структурата на комплексите при рововите ограждания, имат аналогии в земите на Анатолия, в съоръжения, които също са използвани през бронзовата епоха.

Най-вероятните посоки на влияния/взаимодействия, що се отнася до скалните светилища, са в посока на остров Крит и религиозните практики на минойската цивилизация. Спрямо обектите със скално-изсечени елементи, обаче, посоките на взаимодействие се отклоняват на изток, към земите на Анатолия и паметниците и съоръженията, които са използвани от хетите.

Най-общо, за обредните ями може да се каже, че са част от традиции и религиозни практики, разпространени през цялата праистория върху огромна територия, която включва, както Европа, така и Азия. Конкретна посока на влияние и взаимодействия не може да бъде изведена.

Установените, на базата на направения анализ, посоки на взаимодействия в областта на религиозната сфера, които са допринесли за "изграждането" и развитието на религиозния живот през бронзовата епоха в Древна Тракия, показват, че той не може да се разглежда като "автохтонен" феномен. Религиозните концепции от Древна Тракия, отразени в археологическата действителност, са част от религиозните знания, достижения и практики на епохата като цяло, и те могат да се проследят в различни общества, с различна степен на развитие и организация. Важно обстоятелство е, че разгледаните примери показват, че тези традиции се запазват в продължение на векове, и дори хилядолетия, което още веднъж потвърждава, че те са свързани с религиозната сфера, която е една от най-консервативните области от битието. Все пак, не трябва да се забравя, че всяко общество оставя своя оригинален отпечатък върху всяка дейност, включително и върху дейностите, свързани с религиозния живот, което оформя и ориги-налния облик на свещените места и структури от бронзовата епоха в Древна Тракия.

8