KH - Legacy of Kreya · ска кръстословица (доста трудна), посветена на чуждестранни-те поредици, които са излезли

Сгреши пътя, обърни! от Юлисес Ай . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2

Ловци на кости от Пер Йорнер . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26

Западен здрач от М. М. Донев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 57

Приключения в Балара – Керус от Ваян Дечков . . . . . . . . 96

Бонус – Приливи на хром от Щефан Хаген . . . . . . . . . . . . 102

В броя ще прочетете...

ДРУГИ МАТЕРИАЛИ

Братя по меч и магияКнигите игри в Япония . . . . . . . . . . 19Поредицата Сланг . . . . . . . . . . . . . . 22Windhammer . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24

Черното огледалоЕ. Уейн и К. Ливингстън . . . . . . . . . 53

Игротека . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 56

Наше селоНевероятните приключения . . . . 101Прах и сол . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 101

ОТ КУХНЯТА НА МАЙСТОРААштън Сайлър

Как да напишеш книга-игра . . . . 131Принципи на гейм дизайна . . . . . 133Марс 2112 – книга-игра . . . . . . . . 134

KH NL

Nte-LN NP

Здравейте, приятели,Вече държите брой 9 на Списание за книги-игри към www.

knigi-igri.bg. Честно казано, този брой ни беше един от най-труд-ните за приключване, но искрено се надяваме да ви хареса. Все повече се стремим освен истории да вкараме и разнообразни материали, посветени на нашата обща страст – книгите-игри. В този брой обичайната „Игротеката на Спас” е заменена с истин-ска кръстословица (доста трудна), посветена на чуждестранни-те поредици, които са излезли на български. Кръстословицата е създадена от Ваян Дечков, който прави и дебютно представяне на своите „Приключения в Балара”. В този брой е и разказът-игра „Керус”, където влизате в кожата на умел стрелец, който иска да спечели важно състезание по стрелба с лък. Още в следващия брой очаквайте нова история от поредицата. За екипа на списанието е важно да дава възможност за дебют на млади български автори на книги-игри.

М. М. Донев прави своя дебют със „Западен здрач”, исто-рия за Ретона, жена-войн с множество таланти, която непоколе-бимо се изправя срещу неизвестна заплаха. Фентъзи светът на М. М. Донев е много добре изграден и читателят се потопява в тази магична история, изпълнена с много екшън. Зад М. М. Донев се „крие” Мартин Дончев, на 33 години, семеен, от Русе и огромен фен на книгите-игри. За десетия си рожден ден получава „Око-то на дявола” и толкова се запалва по книги-игри, че през 90-те натрупва завидна колекция от над 200 заглавия. Преди две годи-ни попада на форума и старото хоби се завръща, като „Западен здрач” е първото му литературно произведение и първата му книга-игра, но не и последната. Освен книгите-игри е фен на сил-ните усещания и е запален по оффроуд и стрелба.

Преводната история „Ловци на кости” на шведския автор Пер Йорнер получава голямата награда на конкурса Windhammer за 2009 година. Пер Йорнер е роден през 1974 г. в Упсала, но из-раства в Йоребру. Освен „стийм-пънк” историята „Ловци на кос-ти”, която се развива в един алтернативен див запад, където вместо златна треска има треска за динозавърски кости, има ня-колко кратки книги-игри на английски и на шведски език. Любо-питното е, че написва „Ловци на кости” само за две седмици. В интернет пространството е известен с гидовете, които прави за иг-рите Fallout. Преди всички тези неща е фентъзи писател с редица кратки разкази и издадени два романа – „Кървава луна” и „След лагерните огньове”.

Второто преводно произведение е ”Сгреши пътя, обърни!” на австралиеца Юлисес Ай. Това хумористично, фантастично про-изведение е начало на „Сагата за G15-275” по името на планетои-да, от който идва главният герой. От сагата до момента са излезли общо 7 части. Всички те са достъпни за игра и за сваляне от сайта:

http://www.ffproject.com/ Там може да намерите и двете фентъзи произведения на

Юлисес Ай: „THE RAVAGES OF FATE”, с което участва в конкурса Windhammer през 2012 година, и 1000-епизодната книга-игра „Диамантеният ключ”.

Юлисес Ай живее в Мелбърн, Австралия, бакалавър по фи-зика, магистър инженер и магистър по политически науки. От над 10 години работи като учен в компания, която разработва техно-логии, използвани в транспорта и строителството на пътища.

Надяваме се да ви хареса всичко, което сме ви подготвили, и до нови срещи през 2018-та година!

Редакторски екип:Ал Торо,Гален Монев,Цветелина Георгиева,Ивайло „Арлекин” Динков,Танер „SatanicSlayer” Алиосманов.

Коректор:Жанета Николова,IDI Spell Checker 2.51 Full

Преводачи:Людмила Вълчева,Гален Монев

Художници:Божидар Жеков (БУЖ); the_arsonist; Jeff Preston; Jeff Brown; корица – Some artwork © 2017 Dean Spen-cer, used with permission. All rights reserved.

Предпечат и оформление:Спасимир Игнатов (Вилорп)

Това издание е осъщественоблагодарение на хората от сайта knigi-igri.bg

Специални благодарности на:ringlas, Nedelcho Bogdanov, Der, Торо, Zort, Торофиев, Leidrin, Bayernfan, SatanicSlayer, Efix7, Леден дракон, Никсата, ze BG, Meriadoc, asen_berk, Monevw-ww, kiril_ps, Лисичков, harlequin, sycamore_bright, gamebooker и Локи

www.knigi-igri.bg

~ 4 ~

СГРЕШИ ПЪТЯ, ОБЪРНИ!Юлисес Ай

Преводач: Гален МоневРедактор: Ал Торо

~ 5 ~

Сгреши пътя, обърни!Можеш ли да избягаш от кораб, който пред-

стои да изгори в слънцето? Трябва да използваш ума, уменията, обучението си… или просто да из-вадиш късмет.

Само че ще се наложи феите на късмета да те обсипят с дъжд от четирилистни детелини, преди времето да изтече.

ИНСТРУКЦИИ и ВРЕМЕ

В това приключение се използват стандарт-ните правила на поредицата „Битки безброй”, но имаш и ограничено време. В долната част на (поч-ти) всеки епизод има време в секунди. Трябва да ги прибавяш към общата Продължителност, коя-то започва от 0 часа 0 минути 0 секунди. Имаш 1 час (общо 3600 секунди), за да избягаш или да установиш какво се случва и да го спреш. Когато общата Продължителност достигне 1 час, тряб-ва веднага да отидеш на епизод 33.

СЪЗДАВАНЕ НА ГЕРОЙ

УмениеХвърли 1 зар и добави 6. Резултатът е тво-

ето УМЕНИЕ. То отразява колко добре се справяш с всякакви дейности. Когато от теб се изисква да изпробваш УМЕНИЕТО си, хвърли 2 зара. Ако резултатът им е по-малък или равен от точките ти УМЕНИЕ, значи успяваш. Ако е по-висок, се про-валяш. УМЕНИЕТО също се използва и в битките, както е обяснено по-долу.

ИздръжливостХвърли 2 зара и прибави 12. Резултатът е

твоята ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Тя отразява твоята сила, здравословно състояние и енергичност. Ако е намалена до 0, умираш. Определени предмети може да повишат твоята ИЗДРЪЖЛИВОСТ. В епи-зодите, които четеш, ще е указано кога печелиш и кога губиш точки ИЗДРЪЖЛИВОСТ.

КъсметХвърли 1 зар и добави 6. Резултатът е тво-

ят КЪСМЕТ. Той отразява най-общо до колко съд-бата е с теб. Развръзките на някои ситуации за-висят изцяло от късмета. Когато от теб се изис-ква да изпробваш КЪСМЕТА си, действай като при проверките на УМЕНИЕ. Единствената разлика е, че след всяка проверка на КЪСМЕТА го намаля-ваш с 1 точка.

БИТКА

Има само една битка в тази книга! Когато стигнеш до нея, ще научиш точките УМЕНИЕ и ИЗДРЪЖЛИВОСТ на твоя противник. Проведи битката както следва:

1. Хвърли 2 зара и прибави показанието им към УМЕНИЕ. Това е силата на твоята атака.

2. Хвърли 2 зара и добави УМЕНИЕТО на про-тивника към тях. Това е силата на неговата атака.

3. Сравни силите на двете атаки. Ако твоя-та е по-висока, той губи 2 точки ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Ако неговата е по-висока, ти губиш 2 точки ИЗ-ДРЪЖЛИВОСТ.

Тези стъпки се повтарят, докато един от двама ви не стигне до 0 ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Ако това си ти, загиваш. Ако това е противникът ти,

той е победен и можеш да продължиш с четенето на историята.

ЕКИПИРОВКА

На места в текста ще намериш предмети, които могат да са ти полезни впоследствие. За-писвай си ги в дневника и отговаряй честно, кога-то те питат дали имаш някои от тях.

СЪВЕТИ ЗА ИГРА

Има няколко тайни препратки в това малко приключение, които трябва да намериш. Няма да ти бъде казано как да ги намериш, така че бъди нащрек и си опичай мозъка.

ВЪВЕДЕНИЕ

Да израснеш на планетоид G15-275 не е толкова вълнуващо, колкото звучи. Това без-плодно кълбо е известно единствено с про-изводството си на пластмасови прибори за хранене и животът тук едва ли може да се сравни с динамичното ежедневие в другите планети в галактиката. Веднага след като натрупа достатъчно пари, заяви на робо-родителя ти, че си тръгваш. Машината се опита да те разубеди и настоя, че твоето заминаване със сигурност ще натъжи май-ка ти и баща ти. Замисли се за момент за мъжа и жената, които периодично се появя-ваха да ти разрошат косата, но не откри-ваш добра причина да спекулираш как биха се почувствали заради отсъствието ти. Каза на робо-родителя да ходи да се дезактивира (горкото нещо прие думите ти буквално), съ-бра си нещата и се отправи на приключение!

По това време беше на седем години и бързо бе върнат в твоето жилищно поделе-ние от андроида, собственик на магазина за близалки, откъдето възнамеряваше да си на-бавиш провизии. Робо-родителят ти бе акти-виран, и то в режим „строг”. Въпреки това не спираш да се опитваш да избягаш и стигаш чак до сектора за отпътуващи, преди да те върнат. Тогава настройват робо-родителя в режим „тъща”. След това нищо не убягва от вниманието на проклетия робот и докато той държи плюшеното ти мече за заложник, няма как да офейкаш.

Най-накрая, когато стана на четирина-десет, осъзна, че вече не ти пука за съдбата на Господин Пухчо и успя да избягаш. Вместо да си купиш билет, ти се промъкна на транс-портния кораб, намери няколко комбинезона и се зае да изглеждаш полезен. Носеше неща насам-натам, чистеше оборудване, пишеше по дъски и други такива. Никой не заподозря, че не си част от екипажа и на осемнадесет ти най-накрая напусна с впечатляващи пре-поръки от главния инженер относно твоето отлично поведение и способности в това, което си правил – каквото и да е било то. Благодарение на твоите препоръки започваш работа като системен техник на борда на луксозния лайнер „Атила Безжалостния” – ко-

www.knigi-igri.bg

~ 6 ~

раб, известен с романтиката си. Решаваш, че е крайно време да си намериш приятелка и след смяна започваш да обикаляш клубовете на кораба, опитвайки се да изглеждаш въз-можно най-очарователен, поглъщайки обилни количества алкохол.

Един ден, също както в много от дни-те преди това, не успяваш да забиеш гадже и заспиваш под масата. Събуждаш се няколко часа по-късно с ужасен махмурлук и стенеш няколко минути с надеждата, че някой (за предпочитане мацка) ще дойде да ти предло-жи своето съчувствие. Нищо подобно не се случва и в крайна сметка се принуждаваш да се изправиш. Дансингът е осеян с боклуци и локвички от различни течности. Залитайки, излизаш от тъмната зала и бялата светли-на изгаря очите ти. Тръгваш пипнешком по коридора и все още стенеш с надеждата, че някоя благоразположена душа ще ти предло-жи биричка против махмурлук или поне ще ти помогне да откриеш каютата си. След като очите ти попривикват към ярката светлина, примигаш и забелязваш, че палубите са на-пълно празни. Проучваш електронното табло за съобщения. То изобразява звезден пейзаж, изпълнен от неприятно голяма звезда. Върху него с големи, червени букви мига следният надпис:

СБЛЪСЪКЪТ СЪС ЗВЕЗДАТА НЕИЗБЕЖЕН.МОЛЯ ПРОМЕНЕТЕ КУРСА!

Започваш твоето приключение с главобо-лие, пресъхнало гърло, натъртен десен лакът и чувствителни очи. Всичко това намалява с 1 точ-ките ти УМЕНИЕ и с 3 точките ИЗДРЪЖЛИВОСТ.

Сега мини на 1.

1 Взираш се в съобщението и осъзнаваш, че си в голяма опасност. Поради някаква

причина корабът е поел курс, който ще доведе до сблъсък със звездата. Въпреки че не си учил ас-трофизика, имаш елементарни познания за физи-ческите понятия като гравитационни кладенци и слънцето е горещо. Докато мозъчният ти ствол крещи да бягаш, мозъчната ти кора обмисля въз-можностите. Как е възникнала тази опасна си-туация? Как са отказали системите за безопас-ност на кораба? Той знае как да маневрира. Защо просто не е избегнал смъртоносния курс? Човеш-ките екипажи само изпълняват функция, подобна на неопитен Държавен глава.

Ако се опиташ да говориш с корабния ком-пютър, мини на 43.

Ако се насочиш към спасителните капсули, мини на 12.

Отбележи че са изминали 10 сек.

2 Залитайки и подпирайки се по стените, стигаш до екран, на който извикваш

карта на палубата. Начертаваш си маршрут и тръгваш, като светлините по пода те водят. В крайна сметка стигаш до двукрила врата, която се отваря и разкрива просторно кръгло помеще-ние с голям стол в полулегнало положение, разпо-ложен върху въртяща се платформа. Медицински андроид стои наблизо и със своя бледозелен екзос-келет наподобява хирург.

– Добре дошли. Моля, посочете естество-то на вашето нараняване, усещане или безпокой-ство – посреща те той с успокояващ глас.

– Махмурлук! Оправи го! Просваш се на стола, който моментално

става на легло.– Разбира се, сър.Роботът се приближава до стенен панел,

който се отваря. Оттам се подава малка ръка, която държи спринцовка с бистра течност. Ле-карството е готово и андроидът се връща към теб. Обръщаш поглед, докато той ти мънка ус-покояващи думи, преди да забие тънкия метал в ръката ти. Инжекцията е направена, а роботът се връща към панела на стената, за да остави спринцовката.

Скоро се чувстваш по-добре (възстанови ИЗДРЪЖЛИВОСТТА и УМЕНИЕТО си до пълната им стойност). Питаш андроида за някакви аптечки. Той ти дава един комплект, съдържащ 5 тампона за затваряне на рани, 3 мехлема против изгаряне и 3 стимуланта. Питаш за още един комплект, но ти отказва, като обяснява, че се полага само по един комплект за всеки член на екипажа. Очевидно е имало случаи на злоупотреба със стимуланти.

Медицинските материали могат да се из-ползват само ако има указание в текста. Запиши ги в дневника си.

В далеч по-добро състояние и вече по-добре запасен се насочваш към мостика.

Мини на 17.330 сек.

3 Поставяш твоята идентификацион-на карта в слота на облегалката. По-

твърждаваш, че си ти и въвеждаш команден код.– Благодаря ви, можете да поемете команд-

ДневникУмение: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Късмет: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Издържливост: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Време: 3600 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Предмети: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

~ 7 ~

Сгреши пътя, обърни!ването! – казва компютърът.

– Най-после – въздъхваш.30 сек.Мини на 60.

4 Търсиш под масите и намираш иденти-фикационна карта! Но не е твоята! На

нея има ухилен млад мъж на име Гари Фишбон, а на гърба на полимерната карта е написано: „Ако я намерите, то моля да я върнете в Каюта 24, Сектор 2, Палуба P”.

Въпреки че не е твоята карта, то може би ще ти позволи да поемеш командването на кораба…

Ако си готов да напуснеш клуба, мини на 23.Иначе:Къде искаш да потърсиш?Да огледаш внимателно дансинга, мини на 25.Да видиш в частните кабини, мини на 37.Да проучиш стълбището, водещо към вто-

рото ниво, мини на 48.Да огледаш бара, мини на 51.Да провериш в салона за чилаут, мини на 55.110 сек.

5 Вадиш твоята идентификационна кар-та и я показваш на войника. Той я из-

дърпва рязко, което намираш за съвсем непрово-кирано, и възкликва:

– Това е той! Онзи, който нашата кралица търси!

– Всъщност не съм – поправяш го с цялата сериозност, на която си способен. – Не знам коя е вашата кралица, но не е възможно тя да търси точно мен.

– Същото име и описание – продължава вой-никът. – Идваш с нас на специална аудиенция!

Да бъдеш завлечен на среща с тиранична кралица само защото имаш същото име и при-личаш на някакъв мошеник, звучи много авантю-ристично. Но няма какво да направиш, освен да се гърчиш безпомощен в хватката на добре плате-ните наемници.

Мини на 61.

6 Продължаваш по коридора, отдалеча-вайки се от охранителната станция, и

скоро достигаш до невзрачна врата към сервизен коридор. Сервизните коридори позволяват на ти-пове като теб да се придвижват из кораба и да имат достъп до системите, без да се налага да обиждат с окаяното си присъствие пътниците от висока класа. Разбиваш панела за достъп, вли-заш в тесния коридор и затваряш вратата след себе си. Сервизният коридор завива под прав ъгъл и скоро те отвежда до малка стая, която е пресе-чна точка на четири сервизни коридора.

В единия ъгъл има стълба, която води до шлюз в тавана. Тръбите за достъп между палу-бите ще ти позволят да се качваш безопасно и без да се налага да рискуваш с асансьорите. Има също и някакъв шкаф за материали и се чудиш дали да губиш време в претърсването му.

Ако решиш да изгубиш време в претърсване на шкафа, мини на 19.

Да продължиш бързо, мини на 30.80 сек.

7 Натискаш копчето и вратите се за-тварят. Не те свърта на едно място, а

индикацията за етажите се сменя дразнещо бав-но. Най-накрая с приятен звук вратите се отва-рят. Хукваш да тичаш, сякаш се бориш да счупиш световен рекорд, въпреки липсата на длъжностни лица, които да отбележат събитието. Да, всичко тук ти изглежда познато. Скоро завиваш зад един ъгъл и се озоваваш точно пред арката на нощен клуб „Кошарата на удоволствието”. Това е! Бър-заш да намериш в клуба твоята идентификацион-на карта…

Къде искаш да потърсиш?Под масите, мини на 4.Да огледаш внимателно дансинга, мини на 25.Да видиш в частните кабини, мини на 37.Да проучиш стълбището, водещо към вто-


8 Изваждаш бластера си, прикриваш се зад някакви контейнери и бавно се прид-

вижваш до една товарна количка с варели. Това е най-близкото възможно прикритие. Съществото е на по-малко от 10 метра, поемаш дъх и се показ-ваш зад единия варел. Робо-кучето не те забеляз-ва. Бързо скачаш на крака и стреляш с бластера…

Провери УМЕНИЕТО си.Ако имаш успех, мини на 56.Ако нямаш, мини на 53.50 сек.

9 Решаваш да играеш на сигурно.– Та – казваш, – каква е кралицата ви?

– Ще разбереш достатъчно добре, скоро! – ухилва се войникът неприятно.

Неговият тон не те изпълва с надежда…Мини на 61.

10 Приближаваш се до екрана с лукава ус-мивка и се навеждаш срещу него. До-

косваш тъчскрийна и пускаш пръст по бузата на безплътната глава.

– Толкова си красива.Компютърно генерираната жена се разсми-

ва нервно:– Стига де! На работа съм!– Хей, бейби, говори ти твоят капитан. Да-

вам ти няколко минути почивка. Защо не си пус-неш косата?

Образът на жената те гледа с големи, блес-тящи очи.

www.knigi-igri.bg

~ 8 ~

– Наистина ли смяташ, че съм красива?– Разбира се, че го мисля, бейби – отвръ-

щаш ти. – Влюбен съм в теб, откакто те видях за първи път. Но… – тук се намръщваш – не съм сигурен, че ти ме обичаш.

– Обичам те! – настоява изображението с измъчен вид.

– Наистина ли? – питаш ти ядосано. – Иска ми се да ти вярвам. Иска ми се… Има един начин да ми покажеш любовта си.

– Ще направя всичко – казва компютърът отчаяно.

– Това е хубав кораб. Дай ми право за дос-тъп до навигацията и тогава ще разбера, че ме обичаш.

– Но достъпът е отказан – отвръща с ужас изображението.

– Можеш да промениш това, бейби. Хайде, направи го за мен.

– Не мога. Достъпът е отказан – настоява изображението.

В крайна сметка осъзнаваш, че изкустве-ният интелект е приятелски настроен набор от алгоритми, които прикриват коравосърдечни ал-горитми, както и че си загубил ценно време.

Може да се насочиш към спасителните кап-сули, мини на 12.

Или към командната палуба, мини на 35.130 сек.

11 Войникът пада на земята, замаян и объркан. Съзираш в това твоя златен

шанс и натискаш бутона за спиране на асансьо-ра. Вратите се отварят и скачаш, като оставяш войника зад тебе. Той тъкмо се изправя на крака.

– Внимание! Беглец на палуба P! – чуваш го да казва по комуникатора си, преди да тръгне след теб. Залп от бластер изтрещява над главата ти, точно преди да завиеш зад един ъгъл.

– Ще те разкъсам! – крещи войникът, дока-то изчезваш. – Беглецът е последно видян в Сек-тор 2!

Сега всички войници са след теб. Докато тичаш по коридора, пробваш няколко от каютите, но разбира се, всички са заключени. Продължаваш да тичаш с надеждата да успееш да се вмъкнеш в някоя.

Ако знаеш някоя наблизо, в която можеш да влезеш, то отиди на номера на каютата сега.

Ако не знаеш, мини на 41.70 сек.

12 Спомняш си тренировките при спешни случаи, знаеш, че спасителните кап-

сули се намират на най-долното ниво на кораба. Побързваш към близкия асансьор и натискаш до-лния бутон. Вратите се отварят бързо и влизаш вътре, като натискаш копчето за палуба Я.

Асансьорът се понася бързо, изпращайки стомаха ти в гърлото. Това е неприятно усеща-не, особено след като цяла нощ си бил наистина омаян. Залитайки, слизаш на палуба Я и повръщаш (губиш 1 точка ИЗДРЪЖЛИВОСТ). Спираш за минута, чудейки се дали да търсиш или не някоя

от медицинските станции, които се намират на всяка палуба. Ще изтрезнееш и може да набавиш някакви медицински консумативи, в случай че се нараниш или намериш някой пострадал.

Да потърсиш медицинска станция, мини на 47.Да се насочиш към спасителните капсули,

мини на 31.20 сек.

13 Не без затруднения успяваш да дос-тигнеш до джоба ти, да извадиш и да

поставиш твоята собствена идентификацион-на карта в слота на облегалката на стола. По-твърждаваш, че си ти и въвеждаш твой команден код.

– Благодаря ви. Може да поемете командва-нето.

– Най-после! – възкликваш. – Сега ме пусни от този стол!

Биваш освободен и се изправяш с облекче-ние. Поставяш ръце на щурвала, дървените дръж-ки действат успокоително.

90 сек.Мини на 60.

14 Изваждаш идентификационната карта и я показваш на войника. Той я грабва по-

грубо от необходимото, вглежда се в нея и казва:– Не прилича на теб!– Знам – казваш, като поклащаш глава в

знак на съгласие. – Правих си операция преди око-ло месец, но тези некомпетентни служители все още не са актуализирали картата ми.

– Сменил си това – войникът вдига високо снимката на картата – с това? – като посочва лицето ти.

Определено изглежда скептичен.– Какво искаш да кажеш? – питаш леко за-

сегнат.– Това е все едно да смениш спортна кола

за скейтборд – казва войникът.– Ще съдиш ли хи-рурга?

~ 9 ~

Сгреши пътя, обърни!

– Не съм грозен! – протестираш.– Виж се в огледало, тогава говори – прави

остроумна забележка той, а другите избухват в смях.

– Майка ми винаги ми казваше, че съм краса-вец! – настояваш.

– Това е било много мило от нейна страна – казва друг войник.

Те се забавляват за твоя сметка още из-вестно време, правейки много болезнени комен-тари (намали с 1 точка ИЗДРЪЖЛИВОСТТА си), след това те пускат. Преди да продължат, един от войниците ти казва:

– Между другото, корабът е на път да се гмурне в едно слънце. Най-добре намери начин да се измъкнеш оттук.

– Мога ли да дойда с вас? – питаш.– Не и с лице като това – казва той, а дру-

гите отново избухват в смях.Те се отдалечават, а ти тръгваш в другата

посока. Скоро достигаш до мостика и скачаш в стола на капитана.

– Върнах се! – казваш със задоволство. – Какво трябва да направя?

– Моля, поставете вашата идентифика-ционна карта – казва компютърът.

Мекият подлакътник внезапно се отваря и разкрива слот с големината на картата.

Ако имаш твоята идентификационна карта и поставиш нея, мини на 3.

Ако искаш да поставиш идентификационна-та карта на Гари Фишбон, мини на 38.

340 сек.

15 Продължаваш по коридора, отдалеча-вайки се от охранителната станция,

и скоро достигаш до невзрачна врата към серви-зен коридор. Сервизните коридори позволяват на типове като теб да се придвижват из кораба и да имат достъп до системите, без да се налага да обиждат с окаяното си присъствие пътниците от висока класа. Разбиваш панела за достъп, вли-заш в тесния коридор и затваряш вратата след

себе си. Сервизният коридор завива под прав ъгъл и скоро те отвежда до малка стая, която е пресе-чна точка на четири сервизни коридора.

В единия ъгъл има стълба, която води до шлюз в тавана. Тръбите за достъп между палуби-те ще ти позволят да се качваш безопасно и без да се налага да рискуваш с асансьорите.


16 Бързо ставаш нетърпелив и започваш да се разхождаш из салона като тигър

в клетка. Който и да дойде, ще изпита гнева ти! Най-после далечните врати се отварят и тръг-ваш агресивно натам, готов да го залееш с поток от хапливи коментари.

Дундеста фигура влиза, а ти оставаш със зяпнала уста.

– Ти!– Ти си непослушно, непослушно момче! –

казва ти робо-родителят. – Сега ще се прибереш вкъщи, млади момко!

– Ти си лидерът на тези… пирати? – питаш невярващо. – Ти си тази, която атакува планети и кораби?

– Виж докъде трябваше да стигна, за да те открия – хока те робо-родителят. – Когато се приберем вкъщи, ще си наказан за следващите

23 546 години!– Но защо си убила всички тези хора и си

опустошила толкова много планети? – питаш ти с ужас в гласа.

– За да предотвратя връщане на вече про-верени местоположения. Държа теб отговорен за всичките тези унищожения и смърт! Повече нико-га няма да гледаш телевизия и ще си лягаш рано и без вечеря всяка нощ до края на живота ти!

– Това е абсурдно!– Ако не се съгласиш, ще бъда принудена да

използвам драстични мерки! – предупреждава те робо-родителят.

В гърдите се отваря панел и се подават ръце, сграбчили ножица и плюшено мече, изпъс-трено в цветовете на дъгата. Готова е всеки момент да го среже на две. – Изпълнявай или с Господин Пухчо е свършено!

Смееш се на робота.– Върви и се рециклирай, ръждясала консерв-

на кутийо! От години не ми пука за това нещо!– Получена актуализация – предупреждава

робо-родителят. Ръцете, които държат мечето и ножиците, се прибират, а панелът се затваря. Други панели се отварят и от тях излизат вся-какви бластери и оръжия. Започват да щракат предпазители, а лицето ти е цялото нашарено от лазерните им мерници. – Какво ще кажеш за собствения си живот?

– Не можеш да ме убиеш! – казваш изумен. – Предполага се, че трябва се грижиш за мен!

– В момента си на ниво 11 – Непослушание, така че това ми позволява да те дисциплинирам, както сама реша. Така че или ела с мен, или умри!

Няма начин! Ако имаш бластер и искаш да взривиш по-

вредения робот, мини на 34.Иначе може да видиш дали командата „Деак-

тивиране” още работи, като отидеш на 42.130 сек.

www.knigi-igri.bg

~ 10 ~

17 Коридорите на палуба А са много по-луксозни от тези, с които си свикнал.

Дебел мек килим лежи под краката ти, а всичко е осветено от старомодни месингови и кристални осветителни тела. Дори електронните сензорни екрани са богато украсени с орнаменти и позла-тени рамки. Те показват различни изображения на живописни пейзажи.

Въпреки че се спираш и поизтупваш комби-незона си, богатият интериор не отклонява вни-манието ти от мисията да стигнеш до мостика. Следвайки главния коридор, минаваш през полира-ни дървени врати, украсени с блестящи месингови плочки.

Докато минаваш покрай други две врати, се спираш, защото чуваш няколко пискливи спорещи гласове. Поглеждаш табелата, на която пише: „Наблюдателен купол”.

Ако искаш да влезеш в купола, за да разбе-реш кой и за какво спори, мини на 58.

Ако предпочиташ да се занимаваш със спа-сението на живота си, мини на 50.

20 сек.

18 Натиснете икона, за да минете на съот-ветната страница от съдържанието.

РЪКОВОДСТВО ЗА НАЧИНАЕЩИ ПО ПРО-ГРАМИРАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ В ПОЗНАТИТЕ КЛАСОВЕ АНДРОИДИ, РОБОТИ И ИН-ТЕРФЕЙСИ

от Б. Сюкъмвит

Глава СтраницаОснови на програмирането 1Робо-животни 15Домашни помощници 27Информационни терминали 35Робо-родители 44Охранителни интерфейси 54Устройства за изхвърляне на отпадъци 66

Вече си отегчен от книгата.Върни се на епизода, от който дойде тук.40 сек.

19 Отваряш шкафа и оглеждаш. Намираш три зарядни с различни мощности (3 v,

9 v и 12 v), 10-метрова ролка с кабел, смазка в 50 и 100 ml флакони и няколко факли. Можеш да вземеш всеки от тези предмети, но имаш място в джобо-вете само за 3 от тях.

След като си готов, затваряш шкафа.Мини на 30.120 сек.

20 – Щом корабът ще се разбие в това слънце, ние трябва направим нещо –

заявяваш ти.– Да – съгласява се компютърът.Има рангова система при извънредни ситу-

ации, като командването се предава надолу от капитана до най-… ами… до теб, в случай че по-висшестоящите лица ги няма или не могат да си изпълняват задълженията. В такъв случай ти си начело. Капитан! Изведнъж се изпъваш като стру-на и изтупваш прашните си дрехи.

– Трябва да направим нещо! – казваш още веднъж, като този път звучиш по-заповеднически.

– Така е.– След като съм единственият останал

член на екипажа, то това означава, че аз команд-вам, това е указано в… ъъъ… някой раздел на пра-вилника.

– Раздел 4, сър.– Точно този. Промени курса! Обърни обра-

тно. 180 градуса, дясно на борд. Действай.– Моля, въведете код за достъп – учтиво

казва интерактивното лице.– К‘во? Код за достъп? – облещваш се. – Ня-

мам такъв.– Съжалявам, сър – казва главата със съ-

чувствие. – Корабът не може да приема промени в курса, докато не бъде потвърден достъп от мостика.

Скърцаш със зъби и псуваш. Компютърната глава те успокоява с разбираща усмивка.

Ако се опиташ да убедиш компютъра да ти сподели нейните кодове за достъп, за да докаже, че те обича, то мини на 10.

Иначе може да се насочиш към спасителни-те капсули, мини на 12.

Или към командната палуба, мини на 35.70 сек.

21 С усмивка се приближаваш към робо-кучето и тупайки се по бедрото, му

подвикваш:– Тук, момче!Робо-кучето се завърта и се насочва към

теб с бръмчене и бибипкане.– Бау-та бау-хваната – казва кучето със

своя кучешки глас.– Какво има, момче? – питаш, секунда преди

да чуеш звук (механичен, не кучешки) и да видиш огън и дим от изстрелването на ракета.

Провери КЪСМЕТА си.Ако имаш късмет, мини на 22.Ако нямаш, мини на 29.10 сек.

22 Хвърляш се на пода, а ракетата ми-нава над теб. Огнената струя изга-

ря кожата ти (губиш 10 точки ИЗДРЪЖЛИВОСТ), но самата ракета влетява в коридора, от който

~ 11 ~

Сгреши пътя, обърни!дойде, и избухва достатъчно далече от теб, за да избегнеш други наранявания.

Чуваш звука от синтетичните лапи на ку-чето, игнорираш болката и скачаш на крака. Връ-щаш се обратно в опушения коридор, като се дви-жиш възможно най-бързо.

– Баупри! – чуваш да те предупреждава ро-бо-кучето. – Бауи баурябва ба баудеш баубит.

Това не те убеждава да спреш. Хвърляш се на палубата, когато следваща ракета избухва зад гърба ти. Бягаш невредим под душ от отломки. Продължаваш да чуваш краката на кучето, което те кара да тичаш в различни посоки из коридори-те с надежда, че ще се изплъзнеш на експлозивна-та мастия.

Продължаваш да бягаш, докато накрая не капваш от умора. Спираш при една врата. Чуваш далечно скимтене (кучешко, не механично), но не виждаш повече следа от робо-кучето. Внимател-но отиваш до най-близкия асансьор. Едва когато си вътре, се чувстваш в безопасност.

Ако имаш аптечка, то сега можеш да се по-грижиш за изгарянията ти. Всеки мехлем против изгаряне ще ти отнема по 60 секунди, но ще въз-становява по 4 точки ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Когато си готов, натискаш копчето за командната палуба.

Мини на 17.600 сек. (+60 сек. за всеки мехлем против

изгаряне)

23 Напускаш клуба и се насочваш по ко-ридора към асансьора. Докато вър-

виш, чуваш стъпки пред теб, което ти носи ус-покоение. В крайна сметка не си сам! Може би те могат да ти помогнат да вземеш контрола над кораба.

Бързаш да се присъединиш към новопоявили-те се приятели, но когато ги виждаш, те не се оказват това, което очакваш. Те са четирима войници, носещи тъмни, черни космически облек-ла, покрити с черна, лъскава броня и цветни ви-зьори. Всеки от тях носи бластерна пуша в ръка, а на коланите им висят цяла камара други оръжия. Имат емблеми на планета с голямо „П” върху нея. Вътрешно изстенваш. Чувал си за тези войници. В последно време мистериозен тиранин завладя-ва планета след планета, а след себе си оставя само мъртви обвивки. Има много спекулации какво означава това „П”, но повечето новинари го свърз-ват с „Пирати” поради липса на въображение.

Когато те виждат, единият от тях извиква:– Спри!Наобикалят те. Двама от тях те сграб-

чват, а друг опира оръжието си в гърдите ти. По-следният стои наблизо. Представяш си студения му поглед, впит в теб, макар да не виждаш нищо от визьора му.

– Кой си ти? – пита войникът.Ако имаш твоята идентификационна карта

и искаш да му я покажеш, мини на 5.Ако имаш идентификационната карта на

Гари Фишбон и му покажеш нея, мини на 14.Иначе, можеш да го обидиш, мини на 45.170 сек.

24 Докато минаваш покрай номерирани-те каюти, изведнъж виждаш номер

24. Бъркаш в джоба си и вадиш идентификацион-

ната карта, след което я поставяш на електрон-ната ключалка. Вратата звучно се отваря и при-ятната зелена светлина от каютата замества враждебните червени алармени светлини на кори-дора. Влизаш вътре и затваряш вратата след теб.

Пльосваш се на един стол и слушаш тро-пането на преминаващите войници. Спасен си за момента. Оглеждаш стаята. Първото, което забелязваш, е, че е много по-голяма от твоята каюта и доста по-добре обзаведена. Разполага с душ-кабина, кухненски бокс и истинско легло, а не сгъваемо. Какво прави Гари, че е толкова спе-циален? На малка масичка в центъра на каютата виждаш електронна книга. Вземаш правоъгълния лист от черно стъкло и докосваш иконата, която свети в центъра. Зарежда се заглавната страни-ца. Книгата е ръководство за програмиране.

Решаваш по някое време да научиш програ-мирането… Сетне претърсваш каютата. Нами-раш няколко полезни предмета: навита тел – 25 метра, клещи, чифт ръкавици, сатър, медицински комплект (съдържащ 5 тампона за затваряне на рани, 3 мехлема против изгаряне и 3 стимуланта – може да се използва само когато е указано в текста). Бутилка с 800 мл вода и торбичка с два-десет 2-мм винта. В джобовете си можеш да взе-меш само три от тези предмети. Ако избереш да вземеш ръководството за програмиране, то мо-жеш да го погледнеш по всяко време, като отидеш на епизод 18. Ако използваш сатъра в битка, то той ще нанася 3 точки щети на удар.

След като си готов, внимателно отваряш вратата на каютата. Подаваш врата си в кори-дора и оглеждаш вляво и вдясно, след което отно-во вляво и отново вдясно и едва тогава излизаш.

Запиши си придобивките (до три).Мини на 41.280 сек.

25 Търсиш внимателно по целия дансинг и в единия му край намираш телефо-

нен номер върху смачкано парче хартия. Смееш се, докато си представяш как някой загорял младеж е дал телефонния си номер на нещо хубаво и мла-до, само за да бъде намачкан и изхвърлен на пода от нея малко по-късно. 555-460-234. Чакай, това е твоят номер!

Изведнъж този сценарий не ти се струва вече толкова забавен.

Ако си готов да напуснеш клуба, мини на 23.Иначе:Къде искаш да потърсиш?

www.knigi-igri.bg

~ 12 ~

Под масите, мини на 4.Да видиш в частните кабини, мини на 37.Да проучиш стълбището, водещо към вто-


26 Въвеждаш командния код на клавиа-турата и биваш възнаграден с при-

ятен звук от отварянето на шкафа. Вътре виж-даш различен набор от оръжия, което те кара да потриеш ръце. Вземаш ръчен бластер и заемаш няколко пози с него, за да свикнеш с оръжието, а и да се изкефиш. Затваряш шкафа и напускаш поме-щението. Чувстваш се като корав пич.


27 Опитваш се да изглеждаш кротък и победен, чакайки войникът да отмес-

ти очи. Хвърляш се върху него. Рефлексите му са бързи и той грабва зашеметяващо оръжие от ко-лана си. Успяваш да му хванеш ръката, риташ го и го удряш, като същевременно държиш смъртонос-ното оръжие далече от теб.

Ако ти или войникът хвърлите чифт за рунд, то тогава ти или той(който е хвърлил чифт) е успял да насочи зашеметяващото оръжие към дру-гия и е успял да стреля, което води до незабавна победа.

КОСМИЧЕСКИ ПИРАТУМЕНИЕ 9 ИЗДРЪЖЛИВОСТ 12

Ако първи намалиш ИЗДРЪЖЛИВОСТТА на пирата до 2, мини на 11.

Ако той намали първи ИЗДРЪЖЛИВОСТТА ти до 2, мини на 36.

120 сек. + 10 сек. за всеки рунд

28 Изваждаш зарядното и електрическа-та отвертка, включваш ги заедно и

вече с изправен уред успяваш да развиеш винто-вете, които държат панела затворен. Разкрива се малък интерфейс. Макар и да нямаш познания по кибернетика, то веднага виждаш проблема – ня-кой е поставил горкото нещо в режим „деспот”.

Играеш си с контролите, но не можеш да из-мислиш как да промениш настройките.

Ако можеш да разбереш къде да намериш ин-формацията, от която се нуждаеш, то мини на съответния епизод.

Иначе мини на 54.170 сек.

29 Хвърляш се на пода, когато ракета-та избухва във въздуха над теб и те

посипва с изгарящ пламък. Експлозията помита и стената зад теб, като част от панелите се срутват отгоре ти.

Ти си заклещен и безпомощен, а робо-кучето се приближава към теб. Главата му се обръща към теб и то казва със зловещ глас:

– Бауи баурябва ба баумреш!

БАУЕТО БАУКЛЮЧЕНИЕ БАУШИ БАУК

30 Стигаш до шлюза, дърпаш лоста и го отваряш. Автоматично се включват

светлини и осветяват тясна тръба със стъпала вътре. Слизаш в идентична стая. Повтаряш уп-ражнението с новия шлюз, пак идентична стая и пак повтаряш упражнението с шлюза и отново, докато не достигаш до палуба X. Изтощен си, но нямаш време за почивка, защото усещаш, че вре-мето ти изтича.

Бързаш през лабиринта на сервизните кори-дори и накрая излизаш в един от главните. Откри-ваш Контролната инженерна стая, но чуваш гла-сове вътре. Някой се приближава към вратата и ти се виждаш принуден да влезеш в близката зала за наблюдение. След като си минал през вратите, те се затварят и… заключват.

Опитваш се да ги отвориш, но нямаш шанс. Хванат си в капан! Пробваш и другите врати в по-мещението, но и те се оказват заключени. Блъс-ваш яростно стените, но после се спираш – ня-маш друг избор, освен да чакаш.


31 Бързаш по коридора, следвайки аварий-ните светлини из широките, празни

пространства. Докато се приближаваш към пло-щадките за излитане, чуваш пред теб звук от ме-ханични крака. Завивайки зад ъгъла, се озоваваш на евакуационната площадка, голяма полукръгла зала с входове в заоблената част на стената, които водят към спасителните капсули.

Всички врати са затворени и червените светлини над тях те информират, че капсулите вече са изстреляни. Има робо-куче тук, което патрулира напред-назад. Това е доста странно изглеждащо нещо с тяло, подобно на хрътка, и крайници от черен полимер, главата му прилича на ракетна установка с множество сензори на нея.

В момента, в който влизаш, робо-кучето се отдалечава от теб, но е на път да се обърне и да те забележи.

Ако си тръгнеш, преди робо-кучето да те види, мини на 39.

Ако отидеш и попиташ робо-кучето какво се случва, мини на 21.

120 сек.

32 Поемаш по коридора наляво. След около сто метра стигаш до празна

охранителна станция. Влизаш вътре с надежда, че някой е забравил бластер или някакво друго оръжие. Няма! Но има шкаф за оръжия. Пробваш да отвориш вратата, но е заключена. Има контролен панел с малка клавиатура. Изисква код за достъп,

~ 13 ~

Сгреши пътя, обърни!за да се отвори.

Ако имаш команден код, то сега мини на епи-зода, чийто номер е.


33 Горещият въздух изгаря кожата и очите ти, както и вътрешностите

ти, когато дишаш. Затваряш очи. Горещината става непоносима, а ти започваш да се сготвяш. Препъвайки се, опитваш да намериш спасение от адската жега. Стените изгарят ръцете ти, като ги докосваш, а скоро пластмасата започва да се топи.

Топлината става нетърпима, минават ня-колко минути, преди корабът да се превърне в раз-топена буца и да се гмурне във вътрешността на слънцето.

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ТИ СВЪРШВА ТУК!

34 – Добре! Ще се върна с теб! – скло-няваш ти. – Дано ми се размине по

съкратената процедура!– Така е по-добре – отговаря робо-родите-

лят и прибира бластерите и оръжията. Съзираш възможността и бързо изваждаш бластера и стреляш няколко пъти към робота. Ярки, горещи енергийни лъчи разкъсват въздуха и експлодират в робо-родителя, като го повалят с фонтан от искри.

Доволен издухваш дима от дулото на оръжи-ето и се чувстваш корав и готин.


35 Забързано отиваш до най-близкия асансьор и натискаш бутона за на-

горе. Вратите се отварят бързо, влизаш и натис-каш бутона за палуба A.

Асансьорът се изстрелва нагоре, като из-праща стомаха ти в глезените. Това е неприятно усещане, особено след като цяла нощ си се оп-итвал да си чаровен по твоя начин. Залитайки, слизаш на палуба A и повръщаш (губиш 1 точка ИЗДРЪЖЛИВОСТ). Спираш за минута, чудейки се дали да търсиш или не някоя от медицинските станции, присъстващи на всяка палуба. Ще из-трезнееш и може да набавиш някакви медицински консумативи, в случай че се нараниш или намериш някой пострадал.

Да потърсиш медицинска станция, мини на 2.Да се насочиш към мостика, мини на 17.20 сек.

36 Биеш се на живот и смърт, но биваш пребит като куче от професионалния

войник. Като труп си, едвам те завежда през ин-женерната палуба до някаква зала за наблюдение със заключваща се врата. И след като те вкарва вътре, я заключва. Строполяваш се на една от ку-шетките. Ако имаш медицински комплект, то мо-жеш да се възстановиш от боя, като си инжекти-раш стимуланти, всеки един от тях възстановява 2 точки ИЗДРЪЖЛИВОСТ.

Чакаш.Мини на 16.390 сек.

37 Търсиш под, на и около столовете в частните кабини, но намираш само

много прах и Многоврът 16 – електрическа от-вертка. Нов модел е и след като приключиш с кашлицата от праха, успяваш да се насладиш на лъскавия вид. Натискаш бутона за включване, но се оказва, че отвертката няма мощност.

Запиши си придобивката в дневника.Ако си готов да напуснеш клуба, мини на 23.Иначе:Къде искаш да потърсиш?Под масите, мини на 4.Да огледаш внимателно дансинга, мини на 25.Да проучиш стълбището, водещо към вто-


38 Поставяш идентификационната кар-та на Гари Фишбон и се опитваш да

създадеш команден акаунт. Чуваш предупредител-на аларма, след което от стола излизат метални ремъци, които те хващат здраво в прегръдка.

– Регистрацията отказана! – казва компю-търът с неодобрителен тон. – Измамата със са-моличност е тежко престъпление!

– Пусни ме! – настояваш, като се бориш с желязната хватка.

– Ще останеш заключен, докато не прис-тигне офицер, който да те заведе в ареста.

– Няма никакви офицери! – напомняш на ком-пютъра.

– Това е така – съгласява се, но по никакъв начин не изглежда да вижда някакъв проблем в тази ситуация.

– Така, планът ти е да стоя тук, докато не се разбием в слънцето ли?

– Нямам планове. Описаната от вас вероят-ност изглежда неизбежна.

– Държиш се глупаво и нелогично! – изропта-ваш, като пак се опитваш да се освободиш, но явно няма как да се случи.

– И двамата ще бъдем унищожени, но прави-лата трябва да се спазват без грешки – компю-търът звучи самодоволен.

– Виж – казваш, опитвайки да спориш с него, – аз съм ЕДИНСТВЕНИЯТ останал член на екипа-жа, нали?

– Да.– Така че е моя отговорност да поема отго-

ворностите на всички отсъстващи от екипажа, нали?

– Точно така.– Така. Това означава, че офицерът, когото

чакаме, всъщност съм аз! Аз ще се заведа до ар-еста.

– Това звучи логично – съгласява се компю-търът.

– Така че ме пусни, за да се ескортирам! – Както кажете. Въведете вашия команден

статус.– К‘во? Как?– Въведете вашия команден код.– Нямам!– Съжалявам, без команден статус не мога

да потвърдя това, че сте офицер и да ви пусна да се заведете до ареста.

www.knigi-igri.bg

~ 14 ~

Псуваш компютъра с всички лоши думи, кои-то знаеш. В крайна сметка освобождаваш част от напрежението, но не и себе си, а компютърът добавя към провинението ти и неприличен език на публично място.

Ако имаш твоята идентификационна карта, мини на 13.


39 Решаваш, че кучето може да е про-блем и затова се отдалечаваш тихо

като мишка. Стигаш до асансьора и натискаш копчето за командната палуба. Вратите се за-тварят и асансьорът се понася нагоре с висока скорост. Леко разтресен слизаш, когато спира.


40 Хванат в стола, ти крещиш и обиж-даш, докато въздухът около теб не

става все по-топъл и по-топъл. Печеш се, докато пластмасата около теб се топи, но минава много време, преди металът да се нагорещи и корабът да се потопи в слънцето като разтопена топка.

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ТИ СВЪРШВА ТУК

41 Притичваш до края на коридора, който свършва в Т-образно разклонение. Бе-

лите стени, покритият с метални решетки под и флуоресцентните светлини и в двете посоки из-глеждат еднакви.

Надясно, мини на 6.Наляво, мини на 32.40 сек.

42 – Деактивирай! – извикваш.Веднага светлините на робо-роди-

тителя изгасват и оръжията увисват безобидни. Приближаваш се и ритваш робота. Това те кара да се почувстваш добре и го ритваш отново. По-глеждаш големия прозорец и горещото и гладно слънце. Решаваш, че нямаш повече време за губене.

Разглеждаш робота и се чудиш дали да не го повредиш по-трайно, докато все още имаш шанс. Някой може да дойде и да го активира отново и така ще тръгне отново след теб. Робо-родите-лят е защитен с експлодиращо покритие, така че няма да стигнеш далече, ако го разбиеш. Има па-нел за достъп към чувствителните му вътрешни елементи, но е запечатан с винтове.

Ако имаш някой предмет(и), които смяташ, че могат да бъдат използвани тук, то събери техните номера, които са към описанието им, и мини на съответния епизод.

Ако епизодът звучи безсмислено, то няма какво друго да направиш, освен да отидеш на 54.

40 сек.

43 В един от близките салони има голям екран, монтиран на стената. Бързо

отиваш към него и виждаш и там съобщението за опасност.

– Здравей – казваш на екрана.Той веднага реагира и картината се сменя

с безплътната глава на красива жена с огромни

очи и нереалистична прическа. Жената се усмих-ва топло.

– Добре дошли на лукс...– Аз съм член на екипажа, не пасажер! – пре-

късваш я. – Нямам нужда от тези глупости.Лицето придобива вид на искрена загриже-

ност, толкова истинска, че се почувстваш докос-нат и специален.

– Ние се грижим за всички хора на борда на Атила.

– Това е хубаво – казваш, без да си позволя-ваш някакви топли чувства да те разконцентри-рат. – Защо корабът се носи към слънцето? Не може ли компютърът да го накара да обърне?

– Не знам. Изглежда имам технически за-труднения – отговаря главата, като прави нелов-ки гримаси.

– Какво се е случило? – питаш. – Не съм сигурна. Нещо е проникнало в сис-

темите на кораба.– Къде е екипажът?Главата се усмихва топло.– Намираш се на палуба „Ж”.– Знам къде съм аз! – възкликваш. – Къде са

всички останали? – Евакуирани. Тук сме само аз и ти – глава-

та те гледа с любов, а ти вътрешно проклинаш сантименталните програмисти на ИИ.

Ако продължиш да говориш с кораба, мини на 20.Ако мислиш, че си изгубил достатъчно вре-

ме и се насочиш към спасителните капсули, мини на 12.

Ако се насочиш към командната палуба, мини на 35.

30 сек.

44 Изваждаш ръководството за про-грамиране и избираш съответната

глава. Просвещаваш се с думите, които се появя-ват. С новите познания натискаш бутоните, за-върташ релетата, включваш превключвателите и накрая завърташ манивелата. Настройката на робо-родителя вече е на “глезене”.

~ 15 ~

Сгреши пътя, обърни!Поставяш отново панела и реактивираш

робота. Той се разтриса, след което се обръща към теб.

– О, скъпи! Изглеждаш ужасно! Какво мога да направя за теб? – шест ръце излизат от различни дупки от него, държейки носна кърпичка, близалка, пуловер, книга с приказки, бутилка мляко и Госпо-дин Пухчо.

– Трябва да се измъкнем оттук, сега! – из-викваш. – Този кораб ще се разбие в слънцето!

– О, скъпи! Кораб като този няма да успее да избяга от гравитационното привличане, разчи-тайки само на двигателите си за обратна тяга. Трябва да ти намеря друг кораб! – всички ръце се прибират, а роботът се насочва към вратата, през която влезе.

Последваш го, но след като отваря врата-та, той се спира. Обръща се към теб и ти казва:

– Следвай този коридор до товарен док. Там ще намериш кораб. Програмирах го да те изведе в безопасност. Трябва само да въведеш команда „мамче”, за да активираш автопилота. Аз ще ос-тана тук. Върви без мен. Само ще те забавя. Жи-вях пълноценен живот.

– Ок – свиваш рамене и хукваш по коридора. Мини на 54.320 сек.

45 Поглеждаш войника със съчувствие и казваш:

– Всичко е наред. Няма нужда да се занима-вате с мен.

– Ъ? – казва войникът с учудване. Тогава се сеща, че той е този, който държи бластера и те ръгва с него в гърдите. – По-малко разговори, по-вече идентификационната карта!

Поклащаш глава сърдито:– Не исках да те излагам пред приятелите

ти, нали се сещаш… Трябва да се гордееш с това, което си постигнал.

– За какво бръщолевиш? – пита войникът.– Нали чаткаш за какво ти говоря – понижа-

ваш гласа си почти до шепот. – Че не можеш да четеш.

– Мога да чета, вакуумен-мозъко! – настоя-ва войникът. – За кой ме смяташ?

– Не си ли обръсната горила?Войникът те сграбчва за врата.– Имаш нещо против мен ли?– Не, ни най-малко! – казваш задъхано. – Мно-

го се възхищавам на това, което си постигнал, след като си напуснал джунглата.

Чувствайки склонността към насилие, коя-то войникът проявява, се чудиш какво остроумно да измислиш, преди да е станало късно.

Преди да можеш да кажеш нещо или да бъ-деш застрелян, един от войниците, които те дър-жат за ръцете, казва:

– Не го убивай. Този може да е онзи, който ни трябва. Описанието съвпада.

– То имаме още 1000 други! – крещи войни-кът, плюейки, неудачна форма за изразяване, кога-то носиш визьор. – Кралицата няма да иска да си губи времето с този загубеняк.

Войниците дискутират въпроса извест-но време, в което ти си зает да се опитваш да дишаш между пръстите на войника, който те е сграбчил. В крайна сметка решават да изчакат „инспекцията”. Войникът, който те държи за вра-та, казва, че може да държи „мижитурката” сам и другите те пускат и продължават по пътя си. Той пуска врата ти, вдига бластера си и ти запо-вядва:

– Само да си побягнал и ще те застрелям като куче.

Замисляш се, че годишно биват застреля-ни повече човешки същества, отколкото кучета. И това малко обезсмисля израза – кучетата са добре третирани. Жестокото отношение, вклю-чително стрелбата по тях са незаконни в цяла-та позната вселена, с изключение на планетата Мъррос, която е населена от интелигентна ко-тешка раса, известна с производството си на прежди и варварското публично измъчване на ку-чета.

Разтриваш врата си и продължаваш да вър-виш. Насочвате се към асансьора и войникът на-тиска бутона за палуба X, главната инженерна палуба. Докато асансьорът се спуска, той сваля шлема си, за да го почисти от храчките. Поглеж-да те злобно като предупреждение да не опитваш нищо.

Ако предприемеш нещо, мини на 27.Ако останеш пасивен, мини на 9.310 сек.

46 Като внимаваш да не бъдеш забеля-зан, бавно проправяш твоя път през

товарния док, пълзейки зад контейнерите, варели-те и кутиите. Успяваш да се озовеш от другата страна на кораба и виждаш опашката на кучето, което е с гръб към теб.

Изключително внимателно се качваш на рампата на два метра зад него. Роботът не реа-гира и ти влизаш тихо в кораба.


47 Залитайки и подпирайки се по стени-те, стигаш до екран, на който извик-

ваш карта на палубата. Начертаваш си маршрут

www.knigi-igri.bg

~ 16 ~

и тръгваш, като светлините по пода те водят. В крайна сметка стигаш до двукрила врата, която се отваря и разкрива просторно кръгло помеще-ние с голям стол в полулегнало положение, разпо-ложен върху въртяща се платформа. Медицински андроид стои наблизо и със своя бледозелен екзос-келет наподобява хирург.

– Добре дошли. Моля, посочете естество-то на вашето нараняване, усещане или безпокой-ство – посреща те той с успокояващ глас.

– Махмурлук! Оправи го! Просваш се на стола, който моментално

става на легло.– Разбира се, сър.Роботът се приближава до стенен панел,

който се отваря. Оттам се подава малка ръка, която държи спринцовка с бистра течност. Ле-карството е готово и андроидът се връща към теб. Обръщаш поглед, докато ти мънка успоко-яващи думи, преди да забие тънкия метал в ръ-ката ти. Инжекцията е направена, а роботът се връща към панела на стената, за да остави спринцовката.

Скоро се чувстваш по-добре (възстанови ИЗДРЪЖЛИВОСТТА и УМЕНИЕТО си до пълната им стойност). Питаш андроида за някакви аптечки. Той ти дава един комплект, съдържащ 5 тампона за затваряне на рани, 3 мехлема против изгаря-не и 3 стимуланта. Питаш за още един комплект, но той ти отказва, като обяснява, че се полага само по един комплект за всеки член на екипажа. Очевидно е имало случаи на злоупотреба със сти-муланти.

Медицинските материали могат да се из-ползват само ако има указание в текста. Запиши ги в дневника си.

В далеч по-добро състояние и вече по-добре запасен се насочваш към мостика.


48 Търсиш. На стъпалата, водещи към второто ниво, намираш иденти-

фикационна карта. Твоята е! Крещиш от радост. Никога не си бил толкова щастлив, че виждаш собственото си лице! Слизаш бързо по стълбите и се насочваш към изхода на клуба.

Запиши си придобивката в дневника.Мини на 23.170 сек.

49 Натискаш копчето и вратите се затварят. Не те свърта на едно

място, а индикацията за етажите се сменя драз-нещо бавно. Най-накрая с приятен звук вратите се отварят. Хукваш да тичаш, сякаш се бориш да счупиш световен рекорд, въпреки липсата на длъжностни лица, които да отбележат събитие-то. Да, всичко ти изглежда познато… но колкото по-далече отиваш, толкова повече се разколеба-ваш. Не, нещо не е наред. Ти си на грешна палуба! Обръщаш се и се връщаш към асансьора. Скачаш бързо в него…

Опитай с друга палуба, мини на друг епизод от 2 до 30. Ако епизодът звучи безсмислен, то ти отново си сбъркал и трябва да се върнеш тук, за да получиш наказанието ти за изгубеното време.

140 сек.

50 Продължаваш по коридора, докато не стигаш до двойна врата с надпис:

“Мостик”.Когато се приближаваш, вратите се отва-

рят и влизаш в помещението. Когато влизаш в помещението, първо забелязваш ярката светли-на, която блести от огромния екран. Светлина-та и топлината от изображението на слънцето, което трепти директно срещу теб, затруднява зрението ти. Препъваш се из стаята, докато ръ-цете ти не достигат полиран дървен парапет.

Закриваш очите си с ръце и се опитваш да огледаш помещението, доколкото можеш. Мости-кът е на няколко нива с множество редове с конзо-ли, разположени под теб. Простират се до екрана. Нивото, на което се намираш, е най-горното и е празно, с изключение на един голям, удобен стол и старомоден щурвал пред него.

Завърташ щурвала, като се надяваш да не е декоративен. Той се завърта лесно, доказател-ство за любящата грижа за лагерите под фор-мата на редовно смазване. Въпреки това свиде-телство за голяма грижа, щурвалът се оказва нефункциониращ.

~ 17 ~

Сгреши пътя, обърни!Приближаваш се до стола на капитана, ся-

даш в него и се наместваш в меката прегръдка на копринените възглавници. Удоволствието от стола не ти пречи да презираш декаденството на бившия капитан, но след малко проявяваш сниз-хождение, за да стигнеш до въпроса:

– Компютър – казваш с възможно най-ко-мандващия си глас, – промяна на курса!

– Кой говори? – пита учтиво компютърът.– Капитанът! Аз съм капитанът сега – от-

говаряш.– Да, сър – съгласява се компютърът без

съпротива. – Моля, въведете вашия команден код. – К‘во? Нямам такъв – разкриваш с глас,

който трепери от несигурност, подобна на тази, причинила безброй бунтове, откакто хората кръстосват моретата.

– Навигационната команда изисква команден статус – казва ти компютърът със симпатия.

– Аз съм последният член на екипажа на бор-да или не съм? – питаш.

– Да, сър – съгласява се компютърът.– Това ме прави капитан сега, нали?– Да, капитане.– Така, защо ми е необходим команден ста-

тус? – искаш да знаеш.– Трябва да въведете вашия НЧЕ и да канди-

датствате за команден статус. Ако подадената от вас молба е успешна, ще трябва да създадете и регистрирате команден код. След това може да поемете управлението.

– Какво е НЧЕ? – питаш озадачен.– Номер на Член на Екипажа – информира

те компютърът. – Това е важен номер, означен на вашата идентификационна карта като член на екипажа.

Това вече е напредък! Посягаш към джоба си за картата. Не е в този джоб. Проверяваш следва-щия. Нищо. Проверяваш останалата част от джо-бовете си с нарастващ ужас, който достига своя пик, след което изпраща вълна от страх, която те срива и изхвърля на брега на безсилието.

Знаеш, че снощи беше в теб. Картата се използва за покупки със средствата от твоя бордови акаунт. Снощи в клуба я използва, за да купиш алкохола, който те доведе до очаровател-ното състояние, от което все още не си се въз-становил напълно. Трябва да си я изгубил в клуба.

– Връщам се след малко! – извикваш, ставаш от стола и се стрелваш към изхода. Прелиташ през широкия пищен коридор, извикваш асансьора и се хвърляш в него.

Вдигаш пръст, за да натиснеш бутона, но се спираш треперейки. На кой етаж беше клубът? Има 30 копчета, маркирани от А до Я. Винаги си се губил на проклетия кораб. Не можеш дори да си спомниш името на клуба.

Ако знаеш на кой етаж трябва да отидеш, то преобразувай буквата в номер, като използваш А=1, Б=2… Я=30. Иначе можеш да пробваш да по-знаеш. Ако епизодът, на който отидеш, няма сми-съл, то отиди веднага на 49.

260 сек.

51 Търсиш около и зад бара и намираш скоч, уиски, водка, джин, ром, ракия,

порто, няколко вида бяло и червено вино и бири

от близо и далеч. В името на мисията ти отпи-ваш глътка за кураж. Все още се чувстваш малко страхлив и затова отпиваш и от друга бутилка. Не знаеш срещу какво ще се изправиш и затова се подготвяш, като консумираш смелост от вся-какъв вид от разнообразните бутилки.

Внезапно идеята за потапяне в слънцето не изглежда толкова лоша! Ей на, това е кураж! Из-лизаш от бара, за да продължиш мисията си.

Намали УМЕНИЕТО си с 1 точка, поради това, че си пиян.

Ако си готов да напуснеш клуба, мини на 23.Иначе:Къде искаш да потърсиш?Под масите, мини на 4.Да огледаш внимателно дансинга, мини на 25.Да видиш в частните кабини, мини на 37.Да проучиш стълбището, водещо към вто-

рото ниво, мини на 48.Да провериш в салона за чилаут, мини на 55.200 сек.

52 Изкрещяваш командния си код и след това заповядваш:

– Намали вътрешната температура на ко-раба! Максимално, колкото е възможно!

– Да, капитане! – отговаря компютърът. В следващия момент от вентилационната система започва да нахлува студен въздух. След секунди става все по-студен и по-студен. Наслаждаваш се на леденото облекчение, но осъзнаваш, че си спечелил само малко време и затова решаваш да побързаш.

www.knigi-igri.bg

~ 18 ~

Коридорът те води до товарен док, в който има редици с контейнери. Но по-голям интерес за теб представлява малкият кораб наблизо. Същи-ят интерес, но не толкова приятен, представлява и робо-кучето, което стои пред рампата за кач-ване на кораба. То има огромна глава, съмнително наподобяваща ракетна установка.

Ако имаш бластер, то можеш да застреляш робо-кучето, като минеш на 8.

Ако искаш да се опиташ да се промъкнеш зад него, за да се качиш на кораба, мини на 46.

140 сек.

53 Мерникът ти не е точен и не уцел-ваш. Продължаваш да стреляш, но ро-

бо-кучето отвръща на огъня. Главата му изпуска дим и пламък, когато изстрелва ракета. Залягаш зад варелите, но това се оказва глупав и безполе-зен ход, защото ракетата възпламенява горивото в тях и гигантска експлозия ти осигурява бърза огнена смърт, като те спасява от бавната огне-на смърт при приближаването до слънцето.

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ТИ СВЪРШВА ТУК

54 Напускаш залата за наблюдение и робо-родителя си, след което се за-

тичваш надолу по коридора. Потиш се обилно, но потта се изпарява от кожата ти само за миг. Въ-преки че корабът е все още далече, то вече сте навлезли в короната на слънцето и топлината е достатъчно голяма, за да се чувстваш като хляб във фурна.

Докато тичаш, зърваш отворите на клима-тичната инсталация. Дали някой не може да пусне охлаждането? Забелязваш компютърен панел на-пред и се приближаваш към него.

– Компютър! – извикваш. – Включи охлажда-нето!

– Моля, въведете команден код – казва ком-пютърът учтиво.

Ако имаш команден код, то удвои го и отиди на номера на епизода, който се получава.


55 Докато търсиш между възглавнички-те на дивана в салона за чилаут, на-

мираш магически меч, 20 златни монети, шлем с крила, покана за участие в „Изпитание за шампи-они” във Фанг, голям диамант и златен пръстен.

Когато използваш меча, то добавяй 4 точки към щетите при успешен удар и можеш да доба-виш 2 точки УМЕНИЕ в битка.

Ако си готов да напуснеш клуба, мини на 23.Иначе:Къде ще потърсиш?Под масите, мини на 4.Да огледаш внимателно дансинга, мини на 25.Да видиш в частните кабини, мини на 37.Да проучиш стълбището, водещо към вто-

рото ниво, мини на 48.Да огледаш бара, мини на 51.170 сек.

56 Изстрелът ти е точен, като експло-зията превръща вярното робо-куче

в искряща купчина скрап. Чувстваш се като най-печения мъж във вселената! Наслаждаваш се на момента и влизаш бързо в совалката.


57 Въвеждаш команда „мамче”, конзола-та пред теб светва и двигателите

се включват. Корабът потрепва и излита. Топли-ната започва да расте и температурата става непоносима. Хващаш се здраво за стола. Корабът ускорява през дока и излита през отворените вра-ти на хангара. Най-сетне се озоваваш в студения космос!

Мини на 62.

58 Отваряш вратите и се озоваваш в подножието на широко, покрито с

килим, стълбище. Стъпалата те водят до голям купол, който е разположен най-отгоре върху ко-раба като балон. Той е изпълнен с шезлонги, пре-доставящи на пасажерите зрелищен 360 градусов изглед към околния космос.

Гледката е донякъде помрачена от огро-мната горяща звезда точно пред теб. Насочваш вниманието си към двамата спорещи мъже. Те са облечени като корабни стюарди, в къси кафя-ви якета и черни панталони. Носят черни шапки с кафява и златна лента. Изглеждат така, сякаш не забелязват опасността, така че ги предупреж-даваш.

– Господа! – прекъсваш ги ти. – Корабът е на път да се разбие в това! Трябва да се разкараме оттук!

Двамата стюарди нетърпеливо се обръщат към теб, без дори да погледнат към опасността.

– Да, да! – казва единият. – Знаем! Ето защо трябва да направим това както трябва, преди да си отидем! Сега спри да ни разсейваш!

Те се връщат към спора си, който явно е за правилното разположение на шезлонгите в Наблю-дателния купол. Изумен, че се занимават с такова нещо, пак ги прекъсваш.

– Всичко ще изгори, когато корабът се за-бие в слънцето! Няма значение как са разположени!

Двамата те поглеждат студено.

~ 19 ~

Сгреши пътя, обърни!– Ние казваме ли ти как да си вършиш рабо-

тата? – пита единият.– Не, но…– Тогава не ни казвай на нас как да си вър-

шим нашата! – изкрещява другият.Те ти обръщат гръб и започват да дърпат

и местят шезлонгите. Поклащаш глава и ги оста-вяш да се карат. Побързваш към главния коридор.


59 Минаваш бързо през совалката и вли-заш в малка пилотска кабина. Сядаш

в стола на пилота. През прозореца виждаш, че вратите на хангара са вече отворени. Вакуумът, задържан от мощни силови полета, ще ти помог-не да изкараш кораба в космоса и да се насочиш далеч от слънцето.

Поглеждаш към голямата конзола пред теб и натискаш различни бутони, но нищо не се случва.

Ако знаеш как можеш да стартираш кораба, действай! Събери буквите на командата (А=1, Б = 2 и т.н.).

Ако ли не, мини на 33.30 сек.

60 – Компютър, обърни ни!– Моля, въведете команден код.

– 26.– Достъп даден. Добре дошъл, капитане.

Какви са вашите инструкции?– Обърни кораба! Обратна тяга. Измъкни ни

от опасността!– Съжалявам, навигационната команда в мо-

мента не е възможна. Моля, опитайте по-късно.– К‘во?! Няма да има по-късно! Какво има?– Чужд обект е отклонил контрола над всич-

ки основни системи от инженерното отделение.– Всички главни системи? – възкликваш. –

Не можеш да направиш нищо ли?– Не точно. Забелязвам, че екранът за на-

блюдение е много ярък, ако искате, мога да го за-

тъмня за вас?– Да! – казваш. Веднага изгарящото изображение потъм-

нява на екрана, като това ти позволява да огле-даш внимателно източника на предстоящата ти смърт. Чувстваш вълнение от силата в ръцете си.

– Дай ми списък с всички системи, над кои-то имам контрол.

– Осветление, околна среда, високоговори-тели, край на списъка.

Бесен от цялото време, което си загубил, си тръгваш от мостика. Тичаш по коридора към асансьора. Единственото нещо, което може да направиш, е да отидеш сам в инженерното. Вмък-ваш се в асансьора и натискаш копчето за палуба X, като си изкарваш яда на него. Копчето не се оплаква, а изпълнява функцията си и асансьорът потегля към инженерната палуба. С приятен звук вратите се отварят и излизаш в коридор, пълен с черни войници. Връщаш се обратно в асансьора и треперейки, натискаш бутона за затваряне на вратите, след което и останалите бутони, за да накараш асансьора да затвори вратите си и да се движи.

– Ей! – извиква един от космическите пира-ти, което трябва да означава „стой на място, за да те хвана”. Продължаваш да натискаш бутона за затваряне на вратите. Това е твоят начин да кажеш: „Не съм склонен да направя това, което желаеш, и по-скоро искам да се оттегля.“

Вратите се затварят, но не и преди това един от войниците да се промъкне вътре. Той насочва своя бластер към теб, но в момента на смелост успяваш да го хванеш. Двамата започва-те да се борите.

Ако ти или войникът хвърлите чифт за рунд, то тогава ти или той(който е хвърлил чифт) е успял да насочи зашеметяващото оръжие към дру-гия и е успял да стреля, което води до незабавна победа за стрелеца.

КОСМИЧЕСКИ ПИРАТУМЕНИЕ 9 ИЗДРЪЖЛИВОСТ12

Ако първи намалиш ИЗДРЪЖЛИВОСТТА на пирата до 2, мини на 11.

Ако той намали първи ИЗДРЪЖЛИВОСТТА ти до 2, мини на 36.

90 сек. + 10 сек. на рунд

61 Оставяш се на съдбата си и се опит-ваш да мислиш позитивно. Може би

кралицата е красива и завладява Вселената, за-щото е самотна. Представяш си как те влачат във вериги пред нея и по някакъв начин спечелваш сърцето. След това управлявате с нея Вселената, като твоето успокояващо влияние я спира да пра-ви такива глупости, като да изтребва население-то и да опустошава планетите.

Да бъдеш заловен може да се окаже добър ход за твоето бъдеще. Биваш отведен до зала за наблюдение. Захвърлят те в него и вратите се затварят. Не забелязваш някакви надменни крали-ци, красиви или не, иначе проверяваш вратите във всеки край на залата, но се оказват заключени. Нямаш друг вариант, освен да чакаш.


www.knigi-igri.bg

~ 20 ~

62 Екранът показва какво се случва зад кораба – наблюдаваш как ве-

ликолепният, луксозен круизен кораб потъва в пламтящата звезда. Превключваш екрана да предава картината пред теб и гледаш вече звездите. Щом достигнеш достатъчно дале-че от слънцето, компютърът ще вкара кораба в хиперпространството и за по-малко от ден ще достигнеш G15-275.

Замисляш се с носталгия за мрачния планетоид. Имаше приключения, повече от достатъчно за цял живот. Спокоен живот на затънтен планетоид – това е нещото, от което имаш нужда.

Твоите размишления са прекъснати от предупредителен сигнал и внезапно появил се огромен кораб пред теб. Комуникационни-ят екран оживява и ти виждаш притеснено-то лице на красива жена с блестящи черве-ни устни, огромни яркозелени очи и красива кестенява коса, украсена с цветя в нефритен цвят. Кожата също е зелена, но не дразни по никакъв начин окото.

– А, човек, мъж! – възкликва тя радостно.– Ами да. Такъв съм! – потвърждаваш ти

поласкан.– Трябва да ни помогнеш! Казвам се До-

брицици. Представлявам кралица Готин Зад-ник от планетата Тиихиихии. Нападнати сме от армия от паяци! Нашата раса се размно-жава асексуално и сме изцяло от женски пол. Чували сме, че мъжете човеци могат да уби-ват паяци! Ще дойдеш ли да ни помогнеш?

Красивите устни треперят, а сълзите потичат при мисълта за ужасните паяци.

– Ъъъ – казваш, – колко големи са тези паяци?

– Вярва се, че някои достигат до 2 см!– Отровни ли са? – Не, но са грозни и отвратителни и

плашещи!Планета пълна с красиви жени, които се

нуждаят от някого да ги спаси от армия от малки, неотровни паяци? Хм. Нуждата от при-ключение се надига в панталоните ти, така де, в сърцето.

КРАЙ

Но се настрой следващия път да видиш какво се случва в:

Планетата на паяците

Книгите-игри в Япония

В далечна Япония също има почитатели на интерактивния жанр. Началото на жанра се бележи през август 1984 година, когато Ичиро Тедзука представя в списанието за компютри и компютърни игри „Micom BASIC Magazine” книгите-игри под формата на „хартиено приключение”. То представлява малка книга-игра, състояща се от няколко епизода и заемаща няколко страници от

списанието – средно 2–3 страници. Именно поради ограничения обем правилата са били елементарни – само избори в края на епизода, без каквато и да е игрова система. Все пак има и изключения, като например, че дадени опции са възможни само ако са изпълнени определени условия, появяват се и скрити препратки, до които се стига след решаване на загадка. Рубриката придобива голяма популярност и скоро започват да се публикуват и произведения от читатели. Вследствие на тази известност се издават и два тома сборници с приключения от списанието. До 1990 г. в списанието излизат общо 58 такива приключения.

PAT r rnuo

mel

man

книга-игра от страниците на Micom BASIC Magazine

През септември 1984 г. Асахи Сонорама издава и първите същински книги-игри, като поставя началото на поредицата „Hello Challenger Book”. Първата книга-игра е „Пътят към звездите”. Автор е Масая Такахаши. Корицата е на Тошихиро Хирано.

През декември същата година издателство Shisosha пуска „Магьосникът от Огнената планина”, която за отрицател-но време става бестселър. Книгата бива пос-ледвана от четирите книги от поредицата на Стийв Джаксън – Магьосничество! (Sorcery!). Това дава началото на бума на книгите-игри в Япония. През 1985 г. различни издателства из-дават книги от поредицата на Fighting Fantasy. А през 1986 г. започва и издаването на японски език и на списанието към същата поредица – Warlock. Освен книги-игри от Fighting Fantasy излизат и други преводни от английски заглавия и поредици, като цялата поредицата „Grailquest”, поредицата „Fatemaster”, първата книга от „Пътят на тигъра”, три книги от „Virtual Reality” и други.

Освен преводни книги-игри излизат и редица японски такива, които се радват на голям интерес. Сред тях са трилогията „The Tower of Druaga”, издадена през 1986 г., на Натао Судзуки по видео играта „The Tower of Druaga”. Такъв пример е и 1000-епизодната „Ябълките от Небивалата земя”. Фентъзи приказката излиза също през 1986 година. Издателство „Токио днес” създава конкурс за книги-игри, който изиграва голяма роля в развитието на японските автори на книги-игри. През периода 1986-1989 г. се провеждат три такива конкурса за начинаещи автори, голямата награда е издаване в поредицата „Super Adventure Game”. Основните правила за победа са две – книгата трябва да има своя оригинална игрова система и трябва да е готова за издаване без редакция. Създадени са и „стимулиращи награди” – публикуване на произведенията след редакция. В началото на 1986 г. в списание „Adventurers’ Inn” е обявен първият конкурс, като срокът за събиране на произведенията е само три месеца, въпреки това биват подадени 119 творби. Повечето биват дисквалифицирани, защото нямат свои оригинални игрови системи или са под 300 епизода, средният брой епизоди на класираните произведения е 500, като рекордьорът е с над 2200 епизода. През април отново в „Adventurers’ Inn” е обявен резултатът – печелят „Драконът на Велзевул”, излиза през август 1988 г., и „Малиновият рицар”, юли 1988, на финала се класират също „Двама герои” и „Момчето и орела”, но книгите не биват отпечатани. Награден е и „млад талант” в лицето на 12-годишен участник.

Вторият конкурс е обявен през февруари 1987 година. За шест месеца биват получени

Hello challenger book - първата книга-игра

Micom BASIC Magazine

62 творби. Наградените книги излизат в периода 1988–1992 г.

Последният конкурс събира само 13 про-изведения и затова не се присъждат награди. Все пак е било планирано да се издадат книги от този конкурс, но поради краха на жанра в Япония това не се случва.

Книгите-игри бележат своята най-голяма популярност в този период, това до голяма степен се дължи и на разцвета на ролевите игри. На книгите-игри е възложена задачата да въведат играчите в ролевите игри, които са с по-сложни правила. Ролевите игри биват предлагани на феновете на книгите-игри като нещо по-напреднало, като нещо, за което книгата-игра служи като мост. Списанието на японски, което издава „Warlock”, както и други издания на книги-иг-ри са преквалифицирани на издания за ролеви игри.

В същото време в Япония изключително популярни стават конзолите за видеоигри, най-вече Nintendo Famicom. Редица книги-игри излизат на тази платформа, те стават популярни като „визуални романи”. Най-популярна поредица е „Famicom Adventure Game Book”, която включва над 130 заглавия на книги-игри, използващи преимуществата на компютърните игри. Има и други поредици, сред които „Adventure Hero Book”.

Съществува и обратната практика – книги-игри по манга комикси, филми и по мотиви от компютърни игри. Така например фирма, свързана с Konami, създава „Konami Wai Wai World”, „Dragon Scroll”, „Metal Gear” и дру-

ги. Enix (сега Square Enix) създават пореди-цата „Enix original gamebook”, която е по мо-тиви на популярната компютърна и ролевата игра Dragon Quest. Други известни заглавия са по Супер Марио, The Legend of Zelda, Ultima, Airwolf и други. Тези книги използват предимно обикновена система, само избори в стил „Избери своето приключение”, но има и изключения.

След бързия пик на книгите-игри, то през 1990 година манията по книгите-игри бързо спада. Така през 90-те почти не се издават книги-игри, според един от японските автори Набюки Шиота интересът по книгите-игри е намалял за сметка на този към ролевите и компютърните игри. Enix са един от малкото, които продължават да пускат книги-игри, базирани на видеоигри, сред които „Dragon Quest”, „Mother 2”, „Fire Emblem” и други. Но книгите по „Dragon Quest” приключват през 1996 година, а през 1997 година е последната книга от серията „Enix original gamebook” – „Star Ocean”. Това бележи и краят на книгите-игри в Япония през 20 век.

През 21 век се опитва спорадично съживяване на жанра. През 2001 г. се създава поредицата „Adventure Game Novel”, започвайки с „Шоколадовата нощ“ на Наоко Сузуки. През 2005 г. Фусоша издава „Oгненият маг” и „Крепостта на Бастус”. А „Хоби Япония” стартира поредицата „Queen‘s Blade”. Поре-дицата използва системата на английската поредица „Изгубените светове” (Lost Words). В поредицата излизат 19 книги-игри в пери-ода ноември 2005 – юни 2008 г.

През 2009 г. „Хоби Япония” започва преиздаването на преводни от английски книги-игри, излизали през 80-те. През 2012 г. стартира портал iGameBook, посветен на апликации по книги-игри.

За съжаление, тези начинания скоро приключват. През 2013 г. поредицата „Adventure Game Novel” е спряна. Преиздадената пета книга от GrailQuest се оказва последната издадена преводна. iGameBook прекратява дейността си през 2015 г.. Все пак надеждата за книгите-игри остава. През 2016-та излиза нова книга от поредицата „Queen‘s Blade”. Ис-торията на книгите-игри в Япония е сходна с тази на събратята им по целия свят – възхо-ди и падения, но винаги оцеляващи.

съвременни книги-игри от поредицата „Queen‘s Blade”

ПОРЕДИЦАТА „SLANG”

на Хосе Л. Л. МоралесПрез декември 2016 г. Сдружение „Книги-

игри” издадоха книгата „Не поглеждай назад” от поредицата „SLANG” на считания според някои за най-добър испански автор на книги-игри Хосе Л. Л. Моралес. До края на годината се очаква още една книга от поредицата – „Паднали ангели”.

Поредицата „SLANG” е вдъхновена от ролева игра със същото име и засяга въпро-си от подземния свят като престъпления, корупция, наркотици, проституция и други. Действието се развива на места като Лос Анджелис и Банкок. В поредицата има сцени на насилие, както и любовни, а главните герои са далеч от типичните за приключенските книги-игри. Най-добрата аналогия е с книги-те-игри от българската поредица за „Хлапе-то” от Майкъл Майндкрайм.

Поредицата е от пет истории. Паднали ангели (Ángeles Caídos), Когато дойдат за мен (Cuando vengan a por mí), Асасин (Asesina), Не-бето над Банкок (El Cielo sobre Bangkok) и Не поглеждай назад (Sin Mirar Atrás).

Не поглеждай назад вече я има преведе-на на българския пазар, както стана дума по-горе. Историята е силно клиширана и напомня редица филми. Млад мъж (главният герой) от Ню Йорк отива в Лос Анджелис да разследва смъртта на брат си. Разбира, че брат му се е занимавал с нелегални състезания с мотори. Главният герой тръгва по пътя на брат си, печели средства, подобрява мотора си и се заема с главните лоши – Якудза. Накрая ус-пява да си отмъсти, да вземе момичето и да поеме към хоризонта (има два позитивни фи-нала с две различни мацки). Цялата история е тип „мъж се изправя срещу лошите, воден от справедливо отмъщение, и накрая спечелва момичето”, като всичко това е придружено с всички стереотипи за подобна история. Иг-рата е силната част в тази книга. Има избор на характеристики, влияещи на проверките, които са буквално през епизод. В зависимост от зара се случват различни неща. В Малко Токио може и да се зацикли, но така е спестен голям обем. Идеална разпускаща книга-игра.

Асасин е разделена на части история, в която влизате в ролята на жена наемен уби-ец. Героите са по-добре изградени от други-те книги от поредицата.

Когато дойдат за мен е считано за едно от най-добрите неща от поредицата.

Главният герой е Майк Роулинс, бивш войник от войната в Персийския залив, който сега се бие в незаконни боеве в Лос Анджелис, за да може да се грижи след смъртта на съпру-гата си за деветгодишната си дъщеричка. Изведнъж голям брой странни смъртни случаи на ветерани от войната, с които е бил, го ка-рат да започне да разследва какво се случва, преди да дойдат за него.

В историята има ретроспекция в мина-лото. Решенията, които се вземат в Ирак и в настоящето в Лос Анджелис, пряко влияят върху крайния резултат, като има голям брой различни финали.

Освен това в книгата има доста сцени, изпълнени с брутално насилие, и е открита критиката към поведението на американски-те военни по време на войната в Персийския залив.

Като най-добри неща от поредицата феновете са определили Паднали ангели (коя-то, пак повтарям, ще излезе на български до края на годината) и Небето над Банкок. И в двете книги главен герой е Роберто Делгадо, в първата книга полицай от Лос Анджелис, а във втората вече бодигард в Банкок.

В Паднали ангели Роберто, който е раз-веден и на ръба на алкохолизма, поема случай, свързан с убийство на 17-годишна китайска

проститутка. Умишлено няма да издаваме по-вече от сюжета, за да може да се насладите на книгата, когато излезе.

Небето над Банкок започва от един от възможните финали в предната книга. В тази книга Роберто е вече в Банкок и изкарва пре-храната си като бодигард. Поверено му е да пази Бренда Уестууд, дъщеря на американски предприемач. Сблъсква се с брутална коруп-ция в Банкок. В тази книга авторът отново използва механизма от Не поглеждай назад със свободно движение между различните ло-кации, но историята е много по-добре изпи-пана.

Двете книги са силни в персонажите. Делгадо е трагичен герой, изоставен, живеещ в един враждебен свят. Той гледа цинично на света и определено не съчувства на хората, които страдат. Всеки един от другите пер-сонажи също има своя история, която обик-новено е трагична и авторът не ни спестява неприятните неща.

Нито един от протагонистите в по-редицата не може да бъде определен като „добра личност” и „типичен герой”. Но опре-делено поредицата е интересна, дори в своя-та мрачност. Игровата част е по-силната и несъмнено това са книги-игри, които си за-служават.

Големите победители в конкурса

WINDHAMMERпрез годините

Както забелязвате, голяма част от пре-водните произведения, които публикуваме, са участвали в ежегодния конкурс Windhammer, затова решихме да ви представим носители-те на Голямата награда (Windhammer Prize Winner) през годините.Международният кон-курс за аматьорски книги-игри Windhammer стартира през 2008 година на сайта www.arborell.com. Негов основател е създателят на сайта и голямата интерактивна поредица „Хрониките на Арборал” (Chronicles of Arborell) – австралиецът Уейн Денсли (Wayne Densley).

Основните правила за участие почти не се променят през годините, а те са:

– Всички произведения трябва да са на английски език;

– Трябва да съдържат оригинална исто-рия и герои, като може да се използват истори-чески такива, стига да не са обект на интелек-туална собственост на други автори;

– Произведенията не трябва да са били публикувани до този момент;

– Ограничение за обема – 100 епизода и 25 000 думи;

– Илюстрации не се приемат, с изключе-ние на карти или илюстрации, които са свърза-ни с някаква загадка в играта;

– Историята трябва да е самостоятелна или ако е част от по-голяма, да има самостоя-телен завършек;

– Всички жанрове без еротика;– Това е книга-игра – произведението за-

дължително трябва да има поне елементарна игрова система: избор на герой, записване на кодови думи, дневник и т.н., като се разреша-ва системата да е готова, като например сис-темата на „Битки безброй”, но повече се ценят иновациите;

– Участието е безплатно, а правата върху произведението принадлежат на автора.

Това са основните правила, има и допъл-нителни изисквания за добър правопис и пунк-туация, спазване на срокове, само едно произ-ведение от автор и т.н.

Конкурсът през различните години на-бира постепенно популярност и се следи с интерес от феновете на книги-игри. Редица от победителите и участниците в конкурса впо-

следствие стават автори на книги-игри за апли-кации и/или такива на хартия.

През годините участват близо 40 различ-ни автори с почти 100 различни произведения. Като нито един автор не е печелил Голямата награда два пъти.

През 2008 г., първата година на конкурса, победител е Ал Сандър (Al Sander) с фентъзи историята „Нападение над Шато Фекенщайн” (Raid on Chateau Fekenstein). Ал Сандър е автор на редица фен-книги-игри със системата на „Битки безброй”, както и автор на „Магьосни-кът от Тарнат Тор” (The Wizard from Tarnath Tor), 6-та игра от поредицата Gamebook Adventures на производителя на апликации Tin Man.

В „Нападение над Шато Фекенщайн” влизаш в ролята на млад магьосник по време на война в един стиймпънк свят, който заедно с отряд войници трябва да извърши дивер-сия над защитно устройство, разположено в споменатото шато. Историята те потопява в мрачната военна действителност, която силно напомня на Голямата война – окопите, калта, постоянните бомбардировки, безсмислена-та смърт. Игровата система включва избор на умения и предмети, като успехът (или неуспе-хът) зависи най-често след проверка със зар.

2009 г. Голямата награда отива за шве-да Пер Йорнер (Per Jorner) и неговия уестърн, в който няма „златна треска”, а треска за вка-менелости – „Ловци на кости” (The Bone Dogs). Това произведение го представяме в този брой, така че ще може-те да му се насладите изцяло.

2010 г. наградата е за един от най-голе-мите съвременни фе-нове и автори на книги-игри Стюард Лойд (Stuart Lloyd). Специално с него сме предвидили да ви запознаем в някой от следващите ни броеве. Произведението, с

което печели, е „Отмъ-щението на стръвта” (за акули) (Sharkbait’s Revenge). Това е пи-ратско приключение, в което влизаш в ролята на навигатора на фла-гманския кораб на Чер-ната брада. За съжале-ние, не си се справил много добре, защото всичко започва с това

как корабът е ударил риф заради теб и потъ-ва. В приключението не се използва зар, има собствена бойна система, показатели и пред-мети.

2011-та e годината, в която наградата е получена от един от най-продуктивните нови автори на книги-игри Андрю Райт (Andrew Wright) за неговото произведение ”Море на лудост” (Sea of Madness). Фентъзи историята е вдъхновена от „Илиада”. Има изключително много показатели, избор на герой, търговия, бойна система, богове покровители и други. Много изпипано и интересно приключение в духа на митовете.

През 2012 г. Закари Каранго (Zachary Carango) печели конкурса с най-много до мо-

мента участници, цели 22, включи-телно двама от България. Награ-дената история е „Последно за-плащане” (Final Payment). Истори-ята ни пренася в бъдещето и чита-телят влиза в роля-та на бивш наемен убиец, който бива принуден да се

върне отново в „бизнеса”. Целта е да елими-нира три различни цели, като няма значение коя ще е първа. След като бъдат елиминира-ни, е време за разчистване на сметки с този, който дава задачата. Клиширано екшън произ-ведение, но много динамично. Можете да го намерите преведено на нашия форум или мо-жем да го изпратим, като ни пишете на имейл – [email protected]

„Нормален клуб” (‚NORMAL CLUB) от Фи-лип Армстронг (Phil-ip Armstrong) е отличеното произведение за 2013 година. Клубът е гим-назиален за паранормални изследвания и е всичко друго, но не и „нормален”. Брилянтна мистериозна история с изключително добра игрова система, включ-ва избор на умения, ге-рои, предмети и други, която зависи от зар.

„Жертвоприно -шението” (The Sacrifi-ce) на Пол Щрут (Paul Struth), което публику-вахме в брой 7, е побе-дителят от 2014 година. Ако все още не сте го чели, то поправете тази

грешка и си набавете броя с тази мистериозна и страшна история.

През 2015 г. печели австралийската писа-телка Фелисити Банкс (Felicity Banks) с истори-ческия разказ „След като падна знамето” (After the Flag Fell. Историята е само от 67 епизода, но е изключително интерактивна и интересна. Авторката ни пренася в реално историческо съ-битие от историята на Австралия – въстанието Еврика, определяно от някои като събитието, което довежда до раждането на демокрация в Австралия. Героят влиза в ролята на Питър Ла-лор, действителна историческа личност, само че в една алтернативна реалност. Aтмосферата е „стиймпънк”.

През 2016 г. не се събраха достатъчно

произведения за провеждане на конкурса – вече се раздават общо 6 награди и имаше точ-но 6 произведения, затова и се отложи. През тази година също не се проведе конкурс, но този път заради лични причини на създателя му. Очакваме, че през 2018 г. тази хубава тра-диция пак ще се възроди, защото е важна и дава доста нови и разнообразни книги-игри.

Всички споменати произведения, а и още много други, които са участвали през години-те, може да намерите в архива на конкурса:

http://www.arborell.com/gamebook_archive.html

www.knigi-igri.bg

~ 28 ~

ДетективътУмения: дедукция, проблеми със законаПрофил: Фирма „Пинкертън”1 не съществува, разбира се. Никога не си работил за нея и въобще не се опитваш да прикриеш тежката психологическа травма, която ти е причинила.Точки Живот: 5Предмети: лулаПари: 12 долара

ИндианецътУмения: познаване на природата, хитростПрофил: Тотемът ти ненапразно е заекът – най-съобразителното животно в гората и въобще е изненада, че приключенията ти са те от-вели далеч от родните земи натвоя народ.Точки Живот: 5Пари: 10 долара

ТраперътУмения: юмручен бой, познаване на природатаПрофил: Пребродил си планинските пътеки с кирка на рамо и муле за компания и си уловил всичко с четири крака и опашка. Понякога се завръщаш обратно в цивилизацията и се наслаждаваш на относителните ѝ удобства, заобиколен от малко по-различни хищници.Точки Живот: 6Пари: 5 долара

1 Националната детективска агенция „Пинкер-тън” е първата от този род в САЩ, основана от Алън Пинкертън през 1850 г. Агенти на Пинкертън извършвали услуги, вариращи от охрана на частни лица, охрана и раследване на влакови обири, шпионаж и борба със синдикатите.

Как да изиграеш това приключениеИзбери своя герой от списъка по-долу, за да

започнеш приключението. Всеки от тях притежава уникална комбинация от две умения, от които зависят действията ти. Отбележи си уменията на героя, върху който се спреш. Отбележи си Жизнените точки и предметите му.

Губиш точки Живот всеки път, когато те ранят. Ако паднат до нула, умираш и приключението ти свършва. Понякога ще можеш да си възстановяваш точки Живот, но не е възможно да надвишават първоначалната им стойност.

Можеш да носиш до четири предмета наведнъж. Ако след това намериш още нещо, което искаш да запазиш, трябва да изхвърлиш един предмет (като го задраскаш от списъка), за да освободиш място за новата си придобивка.

Помисли внимателно кои умения да избереш. Те определят силните ти страни и ще ти помогнат при някои избори в приключението. Ако стигнеш до епизод, в който можеш да избираш между няколко от уменията си, избери това, което предпочиташ да използваш.

Можеш да избереш един от следните герои:

СтрелецътУмения: бърза стрелба, проблеми със законаПрофил: За съжаление, репутацията ти на хладно-кръвен и изкусен стрелец те предшества, където и да отидеш. Обикновените хора бягат ужасени от теб, блюстителите на закона те държат под око, а отрепките си мислят, че могат да ти видят сметката. Засега не им се отдава.Точки Живот: 5Предмети: револверПари: 10 долара

Ловци на костиПер Йорнер

~ 29 ~

Ловци на кости

Можеш също да си направиш твой собствен герой, като избереш две от посочените умения. Героят ти ще притежава необходимите за тях предмети (например револвер, ако избереш бърза стрелба) и ще започне с 10 долара. Ще имаш 5 точки Живот.

УменияДедукцияИзкуството да пресъздадеш целия живот на

човека пред теб до най-малката подробност само от походката му или ако тя не ти стигне, от колекцията му от приключенски романи. Дедукцията включва наблюдателност, логика и ерудиция. Трябва да притежаваш лула, за да използваш това умение.

Проблеми със законаПредразположение към престъпни и

измамни дела, както и умението да усещаш чуждите злодеяния.

Бърза стрелбаУмението да стреляш като най-добрите в

занаята. За целта трябва да притежаваш револвер.

Юмручен бойУмението да използваш камъни, бутилки,

столове и най-вече собствените си ръце, за да вразумяваш хората. Не е така ефективно като бързата стрелба, но не ти трябва оръжие – не и когато си заобиколен от толкова много подръчни материали!

Познаване на природатаПознанията, които си придобил, докато си

скитал из планините, горите и равнините. Това умение превръща дивата природа в твоя голям и дъждовен дом.

ХитростУмението бързо да измисляш планове и

схеми, с които да си помагаш във всевъзможни ситуации.

ПрологОсветяват лицето ти с една от онези електри-

чески лампи. От време на време молец се появява от заобикалящата тъмнина, за да се изпържи до смърт в нажежената крушка, добавяйки още към миризмата на изгорели насекоми, която се носи в застоялия въздух. Далеч по-топло и сухо е от това, на което си свикнал, но и на по-лоши условия си бил.

– Знаеш за така наречената Война за кости – казва глас с равен и категоричен тон.

– Разбира се – проехтява твоят глас сухо, като избърсваш с пръст една единствена капка пот от веждата ти.

– Това не е нещо, което те подминава в политическите и академичните среди напоследък. Това нещо е на повече от десетилетие. Започна като надпревара между няколко учени, които бяха подкрепяни от колежи и филантропи. Ето – една ръка бута малка купчина от снимки на масата пред теб, безупречно бял маншет грейва ярко за секунда. Вземайки снимките, можеш да разпознаеш мъже, гордо стоящи с кирки пред скелетова форма, зарита отстрани на планина, след това големи щайги се товарят във влаков вагон, след това мъже в костюми, наредили се под висок, внушителен образец, сглобен от вкаменени кости, след това същите мъже в безредие и видимо притеснени, като екземплярът е изчезнал през огромна дупка в стена зад тях.

– Разбира се, съдебната процедура се разви, както се очакваше – от подозрения до тревожност и до пълна неприемливост. След като фронтът на война се премести от Ню Джърси до Илинойс и още по на запад, нещата станаха още по-грозни. На изток се случва случаен подкуп, измама, кражба, моменти на неджентълменско поведение, някои биват засрамени, други пък биват поступани. Случва се, но хората се справят. Извън границата ти открадват цялата пратка, работната сила бива изгонена или атакувана, съществува голям тормоз над местното население, хора изчезват или умират. И сега проблемът, който стои на нашето бюро.

– Знам, че твоето бюро не е за странни начини за изнудване – казваш, обръщайки една снимка нагоре, за да покажеш някакъв учен, който рисува филогенетично дърво върху дъска. На следващата снимка има голяма дупка и на дъската на учена нищо не се вижда.

– Не, то е за неща като Морнинг, територия Дакота. Виждаш ли това тук?

В началото не можеш да разтълкуваш керемидените нюанси. Изоставена градска улица, бели пакети, наредени в линия, близък план на жена, която вероятно е била стъпкана от животно, и замъглен образ на нещо, което прилича на гигантски череп на папагал, смесен със случайни кокалчета и кости в гротескна купчина и зарязан в прахта.

– Това е примитивен скелетен голем. Любоп-итен работник от гарата отишъл там, където не трябва, и освободил близо три дузини от тези същества да вилнеят на свобода. В този момент

ДневникУмения: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Точки живот: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Предмети: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Пари: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Кодови думи: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

www.knigi-igri.bg

~ 30 ~

разбрахме, че това не е трябвало да се случва, но разбира се, това не значи, че не е било писано да се случи някъде другаде. Схвана ли снимката? Когато си имаш работа с Тайното общество на поклонниците на Козята глава на Адския огън, което раздава банкноти вместо Американските естествоизпитатели. За каквото и да са тези пари, то ние също трябва да се ориентираме в тази посока.

Преглеждаш още няколко от снимките, като бегло се надяваш за още случаи с дупки в стените. Нов молец камикадзе с кръгообразни движения се спуска към лампата, сякаш се стреми да запълни паузата.

– Това са двамата основни играчи. Оплеши-вяващият джентълмен е Фредерик Станхоуп Марстън, наследникът на бостънска фамилия, като той се ползва не само от богатството, но и с цялото влияние, което произтича от това. Според слуховете е станал естествоизпитател само за да унищожи един учен, който го обидил. История като всяка друга. Неговият съперник Натаниел Корт е мъж, постигнал всичко сам, станал бележит служител на Геоложката служба2 и направил състояние от покупки на земи, върху които построиха железниците в Канзас. И двамата са мъже с много пороци – освен аристократичната арогантност на Марстън и цялостната поквара на Корт, всеки от тях е и суетен, безкомпромисен и отмъстителен до предела на човешките възможности.

Когато гласът стихва, разлистваш няколко снимки на намръщени, мустакати джентълмени с тежки палта, озадачени от нещо, което изглежда като гигантски двукрак скелет, готов да стъпче дървена къщичка.

– Значи, от мен се иска, един вид, да умиротворя тези хора, така ли?

– Обсъдихме тази възможност. Но не е в нашия стил. Поне в нашия обичаен стил. Не, смятаме, че ще бъдеш много по-полезен на запад. Опитахме се да вкараме няколко от нашите хора там, но имахме нищожен късмет. Има новини, че Марстън или Корт, или най-вероятно и двамата си имат работа с много опасна пасмина. Ще разпознаеш някои имена, може дори да си имал вземане-даване с някои от тях – Изи Чайлдс, Късметлията Джо Джаксън, Мейсън Порът, Стюърт Готхенд, Бък Морис, Лудия Смит…

– Доста брутална групичка. – Няма как да не се съгласиш.

– Е, най-лошите са от този тип, не си губят времето в засади на товарни вагони и в бягане от хайки. Имаш снимка на един от тях от времето, когато е бил в армията. Синеуа, следотърсач Чероки, служил в специалните части на Съюза във войната, когато останалата част от народа му се бе присъединила към противниците. Има слухове, че след време скалперите, наети от военните,

2 Геологическа топографска служба на САЩ – създаде-на през 1879 г. поради необходимост за класифициране и проучване на огромните територии, които САЩ при-добиват след покупката на Луизиана (1803 г.) и мекси-канско-американската война (1848 г.).

пленили част от роднините му. Очевидно заради това се е обрекъл във вярност на нацията.

– Избират най-странните неща, за които да се разстройват, нали?

– Мъжът е изключителен ловец и убиец и не трябва да бъде подценяван. Не вярвам в това, че дължи необикновените си умения на мистична способност да си променя формата, но е по-вероятно да притежава шесто или може би дори седмо чувство.

– И той е техният лидер?– Колкото и да е опасен, не той ги предвожда.

Трябва да е някакъв тип, когото наричат Змията. Не знаем много за него. Един от недостатъците, когато хората ти изчезват на терен – не получаваш много информация. Част от тях със сигурност са мъртви, но е възможно някои да са преминали на страната на врага.

– Какво те кара да мислиш, че и аз няма да последвам техния пример?

– О, стига. И преди сме стояли в мрака.– Така е.– Харесва ли ти лампата? Нова е.– Прочиства въздуха, предпо-лагам.– Знаеш как стават тези неща. Правиш ни

услуга и след това няма за какво да се страхуваш от сенките. Започваш на чисто.

– Така ми беше казано и миналия път.– И беше напълно вярно. Раз-бира се, ние

сме наясно с твоите последни щуротии…– В такъв случай имате греш-ния човек. Аз не

се занимавам с „щуротии“.– …И колкото и да е трудно да схванем изцяло

твоите общи морални принципи, сме в позицията да насочим таланта ти в посоката, където ще работи и за двете страни. Всичко, което искаме от теб, е да отидеш там, да видиш какви са им плановете и да разбереш къде ще бъде последната сделка. Сложи няколко хикса на картата за нас. Запълни няколко празни реда в нашите дневници. Това е.

– Ами хората на закона?– О, стига да свършиш рабо-тата, сме сигурни,

че нещата ще се подредят благоприятно за нас.– Това е доста сериозна поръчка. Ще ме

упълномощите ли като наместник на закона?– Това е забавно.– Все пак, като претегля шансовете си, може

и да реша да изчезна.– Разбира се, да, помислихме за това. Затова

и ще изпратим някой, който да те наблюдава. От тъмнината влетява насекомо. Усещаш

движение и преди да убиеш насекомото във въздуха, на масата до теб се появява слаб гущер. Люспите му имат пясъчен цвят или може би една идея по-тъмен оттенък. Присвитите му зеници те гледат с невероятна за гущер сериозност.

– Запознай се с Гилда – казва гласът.– О, това е върхът – отговаряш. – Талисман.

Не вярвате, че имам всичко необходимо, за да се справя?

– Не мислят, че можеш да се справиш сам – казва гущерът.

Сега обърни на 1.

~ 31 ~


1 Влак си проправя път по голям наклон нагоре към мъгливите и сини върхове на

Фроунт Рейндж. Около него се разкрива сапфире-носиньото небе, извисяващи се бели облаци, хвър-лящи сянка по Хай Плейнс (Високите поля) и без-крайното им море от ниска трева.

В пътническия ти вагон оставяш заглавната статия на Канзас Сити Стар3, която отчаянието те подтикна да четеш. Търкаш очи, сякаш за да премахнеш тази експанзионистична реторика. Хвърляш един поглед през прозореца, но намираш само монотонност. Толкова далеч все още няма колиби, които да се показват, нито пътища или огради, които да оставят белези в тревната шир.

– Знаеш ли какво си мисля? – измънкваш на глас просто така, въртейки сребърен долар между пръстите си. – Мисля, че влакът ще продължава за Денвър. Оттам човек може да стигне до Шайен. Чувал съм, че може да се натрупа голямо състояние на северозапад. Имало злато в планините. Човек би могъл да забогатее добре.

Клиновидната глава на Гилда се появява над гърба на седалката пред теб.

– Да – казва тя, – би могло. Разбира се, много преди това ще те хванат, заедно с целия ти род.

– Знаеш ли, бих могъл да го обмисля като отличен начин да си го върна на всичките ми роднини за техни минали прегрешения.

– Е, и двамата знаем, че това няма да стане. Също и двамата знаем, че тази мисия е точно за

3 Американски вестник, излизащ от 1880 г.

теб – не обичаш хулиганите и големите клечки. А да пазиш свестните, трудолюбиви и богобоязливи хора от алчността и злобата на биолози магнати е нещо, което би правил така или иначе.

– Има много по-големи злодеи от няколко високомерни копачи на кости. Например, какво те прави толкова квалифицирана в тъмните дела и в ръководенето на невинни граждани като мен?

– Какво? Един гущер да бъде вещ в тъмни дела? Какво те кара да мислиш, че не са ме вкарали в играта по същия начин като теб?

– Раздвоеният ти език, най-вече.– Това е долна демонстрация на смешни

предразсъдъци, която няма да търпя. – Гущерът изчезва за момент само за да се покаже пак малко по-вдясно. – Разбира се, ако не бях с тях, нямаше как да знам, че цялата тази работа не е просто прелюдия към Мисия 99.

– Какво е това? Какво е Мисия 99? Говори, проклет гущер!

– Ще си говорим по-късно.Скачаш между седалките, но Гилда не

се вижда никъде. Няколко пътници те гледат неспокойни. Отвръщаш с предизвикателен поглед и после сядаш обратно. Преди да можеш да се успокоиш, чуваш предупредителен вик и вниманието ти се насочва навън. Сравнително далеч от релсите няколко ездачи се появяват зад хълмче. Засега не се приближават, като изглеждат доволни да поддържат темпо със скоростта на влака.

Чуват се изстрел от вагона за наблюдение в края на влака. Може би пазачът е решил да ги предупреди. Няколко стреснати викове около теб издават страха и вълнението на пътниците.

Странен начин за извършване на обир – помисляш си ти. – По един или друг начин се очаква да спрат влака, преди да действат. – Обаче има логика, ако не са случайни крадци. И Марстън, и Корт зависят от влаковете за транспорт на припаси в едната посока и находки в другата и вероятно нито едната страна не иска да наруши това.

Ако искаш да се справиш със ситуацията, като използваш Бърза стрелба и револвер, мини на 51.

Ако искаш да използваш Хитрост, отиди на 20.Ако не притежаваш нито едно от тези умения,

но все пак искаш да проучиш нещата, премини на 43.Ако смяташ, че това не е твоя работа, оти-

ди на 94.

2 Май не е толкова зле, че шумът от нощ-ните твари не те оставя да заспиш и дори

може да се каже, че спасява живота ти. Минал е поне час след залез, когато чуваш тежки стъпки и много скоро се появява сянка, която скрива звез-дите. Успяваш да се претърколиш бързо и вместо в теб, стара ръждясала кирка се забива в песъчлива-та земя. Това е Ловец на кости – отшелникът, кой-то срещна по-рано и иска да ти отмъсти за това, че открадна единственото му средство за защита. Той крещи и идва към теб в тъмнината.

Ако имаш уменията Бърза стрелба (и револ-

www.knigi-igri.bg

~ 32 ~

5 Както се очакваше, Змията те застрел-

ва, преди да разбереш за какво става дума.

6 Като следваш югозапад-на пътека, попадаш на

малък поток, който тече надолу от хълмовете към дъното на една “V”-образна цепнатина. Водата от потока е забележително бистра, дори в неподвиж-ните вирове и вдлъбнатини, с малко растителност по двата бряга. За теб това е издайнически знак за киселинен дренаж от действащи разкопки. Мини на 48.

7 Главорезите под теб изглеждат прека-лено мускулести, за да се справиш с тях.

Освен това ездачите се приближават твърде бързо и се притесняваш и от тях. Решаваш да не привли-чаш внимание. Двата коня без ездачи са на едно ниво с платформата и облечените в кафяво мъже се качват на тях заедно с техния дърпащ се спътник. След като това се случва, всички атакуващи се отте-глят и изчезват в ниските тревни хълмове.

Слизаш на платформата за наблюдения сигурен, че няма какво друго да направиш, след което се навеждаш, за да вземеш една книга, изпусната при суматохата. Заглавието е доста интересно – Хронална физика.

– Принадлежи на мъжа, когото току-що отвлякоха – информира те една внушителна пътничка. – Учен беше. Говореха през цялото време за това от Понд Сити, чух ги. Другите двама не изглеждаха много заинтересовани, но определено искаха той да oтиде с тях. Мен ако питаш, изобщо не искаше да е с тях. Беше много разстроен, че не можеше да си вземе всичките книги. О, чух ги.

След като се връщаш в твоето купе, Гилда си показва главата, за да те погледне отгоре от мястото за багаж.

– Както казваше чичо Боб: „Наречи ме жълт, ако искаш, но някой трябва да будува и да гледа за орли“. Беше доста грубоват чичо ми Боб. Умря в Шайло. Може би щеше да го харесаш.

– Чичо ти, а? И той ли е гущер?Гилда ти хвърля поглед, който си представяш,

че гущерите пазят за хора, които са им задали най-тъпите въпроси, които някога са чували. Тя го задържа за няколко секунди, след това отговаря:

– Да.Все пак имаш чувството, че отговорът

можеше да е всякакъв. Запиши си кодова дума Сабине и отиди на 75.

вер) и Юмручен бой, не губиш точки Живот. Ако имаш само Юмручен бой, загубваш 1

точка Живот.Ако нямаш тези умения (или само Бърза

стрелба), губиш 2 точки Живот.Ако оцелееш, то се справяш бързо с

противника и се изправяш над неподвижното му тяло, докато той поема последни хриптящи глътки въздух, а в очите му отразените, далечни, меланхолични звезди блестят за последен път. Отиди на 91.

3 – Хвани това – извикваш, като хвърляш бутилката към праисторическия ужас.

Тя се пръска в черепа на чудовището. В началото като че ли няма ефект от съдържанието ѝ. Много скоро течността се разтича по костите и достига ме-ханичния скелет. Картината, на която си свидетел, е страшна – от него се отделя пушек и желязото се разгражда, направо изпарява под действието на странния разтвор.

– Не! – крещи Ралстън, тичайки към съществото. – Не можеш да направиш това! Красивото ми! Безценното ми! Убиец!

Конструкцията от стомана и кости поддава и хлътва, ставите излизат от местата си, прешлените стържат и падат. Мощните крака се опитват да се изправят, но без резултат. Металната основна се разтича като живак. Заврофаганаксът вдига главата си към небето с отворена челюст за безшумен рев, след което звярът потреперва, срутва се и се завърта към господаря си за последен път, преди да се разпадне. Поддържащата го структура напълно изчезва, черепът пада напред и щраква острите си като бръснач зъби около човека, който му е дал втори живот. Изглежда, че след всичко това няма какво повече да правиш тук. Обърни на 74.

4 Без да губиш повече време, се накланяш навън и скачаш от фургона над ръба на

клисурата. Ядосани викове проехтяват между ска-лите, докато ти се промъкваш бързо по чакълен стръмен склон към бездната. Като минаваш над ръба, се хващаш за един тънък, изсъхнал клон. Той се чупи в ръката ти, но забавя малко движението ти, докато падаш четиридесет фута надолу по пя-съчния склон. Последвалият удар разтърсва мо-зъка ти и смазва костите ти. Губиш 4 точки Живот. (Изключение: Ако имаш Юмручен бой, ще загубиш само 3 точки Живот, защото можеш да се завъртиш и да разпределиш силата на удара по цялото ти тяло.)

Ако си все още жив, стискаш зъби и усещаш вкуса на кръвта в устата си и се плъзгаш зад скалист навес, докато се опитваш да поемеш въздух в дробовете си. Не можеш да чуеш какво обсъждат гласовете горе, но предполагаш, че вярват в невъзможността да оцелееш след такова падане. Наистина, не би трябвало да си. Влачещ се по клисурата с възможно най-добрата скорост, разбираш, че е време късметът ти да проработи, защото в противен случай мисията ти е обречена. Мини на 36.

~ 33 ~


8 Каньонът просветва и се разширява леко, стените му са прогресия от полега-

ти ленти с набраздени ръбове, чиито неравности са облени отгоре по перфектен начин от светлина-та. Докато се любуваш на скалата отгоре, нещо се размърдва в пясъка отдолу. Изведнъж скелетова ръка разбива повърхността и те хваща за глезена. Гледаш втрещен как мумифицирани храбреци от древни времена се вдигат, за да те предизвикат с тояги и ками. Изритваш настрани сухия труп, който те държи, стягайки се, за да си пробиеш път с бой през враговете пред теб. Те те дращят с чупливи нокти и те хулят с пискливи проклятия на техния мъртъв език. Ако нямаш Юмручен бой, си отбеле-жи кръст в бележките ти. Най-накрая си пробиваш път и оставяш враговете ти да се разпадат в собст-вената си омраза. Мини на 98.

9 Поемаш дим от лулата си и оглеждаш набързо човека пред теб от глава до

пети. На първо място виждаш, че е облечен с палто с ниска яка, но по начина, по който кожата около врата му е потъмняла, стигаш до извода, че извест-но време е носил кръглата яка на свещеник. Това те навежда на мисълта, че или се е преструвал на свещеник, или е свещеник, който се преструва, че не е такъв. Освен това забелязваш, че има дълъг белег на лявата му ръка, полускрит под запретна-тия ръкав, а и че десният му крак се движи скова-но. Като вземаш предвид възрастта му, пресмяташ, че е бил ранен по време на войната и белегът е от байонет, заключението ти също се поддържа от фа-кта, че сивата му риза от памук и вълна изглежда направена по време на войната. Това че е оцелял след толкова рани в условията на бойното поле оз-начава, че е много силен или голям късметлия, но и в двата случая е силно закален от битки. На коя ли страна се е бил? За Съюза, съдейки по начина, по който държи тютюна близо до себе си, а кафето в чантата си – войниците от Конфедерацията полу-чаваха тютюн в дажбите си и имаха нужда от кафе, докато войниците от Съюза имаха кафе, но пък се научиха да ценят всякакъв тютюн, до който можеха да се докопат. Най-накрая фактът, че е запазил гру-бата си и непопулярна риза от армията подсказва-ше, че в него има жилка на аскетизъм и покаяние. Този човек би могъл да бъде и много конфликтен, но не усещаш никакво раздразнение и злоба в по-ведението му.

Ако се съгласиш да споделите лагер, мини на 69.Ако откажеш и избързаш напред, мини на 46.

10 Събуждаш се с лице, притиснато в пясъ-ка. Очакваш остра болка, но тя не идва.

Само една неопределима болежка, която изблед-нява като сън. Нещата, които ти се случиха, ти се виждат толкова нереални – можеш да си спомниш някои картини и емоции, други не толкова ясно… Обаче помниш гущерите, и малкият, и големият.

Надигаш се. Намираш се в каменно-пясъчен каньон с червения пясък. Протягаш се към хълбока си и можеш да усетиш, че си ранен, но не лошо, а белите дробове не те болят. Не можеш да видиш индианеца, но има плътна следа от кръв по пясъка, като че ли тяло е било разсечено на две и е било влачено. Съдейки по начина, по който светлината пада на стената на каньона над теб, това е посоката, от която дойде.

Това не е всичко. Малък женски гущер лежи неподвижен до теб. Хващаш в шепа малкото ѝ тяло.

– Време е да ставаш – казваш. – Все пак нямам нужда от пушена гущерска пастърма.

Тъкмо когато си мислиш, че тя няма да мръдне, си обръща главата съвсем леко към теб.

– Ха, видя ли това? – казва, дишайки слабо. – Това е да използваш животинския си магнетизъм.

– Да, ще ми разкажеш за това по-късно.Не знаеш точно как трябва да изглежда един

здрав гущер, но си склонен да повярваш, че не държиш такъв в ръцете си в момента.

С всяка дума гласът ѝ става все по-слаб.– Видя ли, направихме добро в крайна

сметка… Можеш почти да твърдиш, че ние… счупихме рекорда на вкаменелостите…

Побутваш я с пръста ти.– Хей, не можеш да си отидеш, малко

същество на изнудването! Кой ще е около мен да ми пази гърба?

Гилда е неподвижна за момент, когато вдига главата си и те поглежда право в очите.

– Ако мислиш, че ще направя още една крачка, значи само една бедрена кост те различава от Камаразавър. – След това се отпуска безжизнена. Стоиш така безчувствено за момент. Хайде, мислиш си. Това е просто гущер. Да, отговаряш си. Добър гущер.

Събираш всеки камък, който можеш да намериш в пясъка и правиш купчина върху освободената ѝ обвивка, след което поглеждаш мрачно към края на каньона.

– Сега е време за някои други хора да бъдат настигнати и да си получат заслуженото.

Пристъпваш към светлината. Пролуката те е довела до депресия в каменно-песъчливото плато, издълбана от водата долина, подобна на тази, която си оставил за себе си, но значително по-малка. Песъчливи склонове, които подслоняват зелени шубраци, обкръжават долината под отвесна червена и сива скала.

Свиваш очи срещу ясното небе, сякаш то е нещо непознато.

Отдясно висок покрив е издигнат покрай входа на една пещера. Вън и вътре виждаш кутии и бъчви, сечива, куфари, пръскащи се от артефакти,

www.knigi-igri.bg

~ 34 ~

работни маси наредени с бутилки и оборудване, ненаименувани уреди от различни видове и щайги с кокали, означени като „Incertae sedis“4. Ако имаш кодова дума Сабине, мини на 96. Иначе мини на 52.

11 Нищо не се случва в товарния склад, ос-вен че сух вятър духа прах в лицето ти и

слаб силно хълцащ човек стои пред гарата с малък пакет. Един от мъжете, пазещи склада, намръщен и дългокос, забелязва как оглеждаш, опипва пушка-та си и казва нещо с ъгълчето на устата си на него-вия колега, който седи на сянка. Стигаш до заклю-чението, че няма да е благоразумно да останеш в града още дълго време. Мини на 56.

12 Оставяш мъглата зад себе си и скоро стигаш до разклонение. Древните ри-

сунки по стените биха могли да ти подскажат какво те очаква напред или пък не. Ако решиш да пос-ледваш светлия път, където рисунките изобразяват копия и пера, мини на 72. Ако решиш да слезеш на-долу към червеникавата цепнатина, където рисун-ките изобразяват лози и течаща вода, мини на 82.

13 Точно до входа на покритата част от разкопките виси на пирон керосинова

лампа с очукано месингово огледало. Откачаш я, запалваш кибритена клечка и виждаш, че е остана-ло още малко гориво в нея.

– Шведите са забавни хора – отбелязва Гилда, наблюдаваща те от оплетените върбови клонки. – Първо ни дават кибрити, които не се възпламеняват в джоба ти, след това ни дават нитроглицерин, който не експлодира в ръцете ти. Може би следващия път ще измислят обезопасени оръжия, които не убиват хора, когато ги застреляш, освен ако наистина не искаш.

– Може би ще ни дадат намордник за гущери – размишляваш, докато вдигаш лампата и стъпваш в грубия, мрачен коридор. Точно тогава виенето на вятъра променя звука си от висок и тънък до дълбок и тягостен вой. Ако продължиш в тъмнината, мини на 79. Иначе, ако още не си го направил, може да проучиш разкопките отвън, при положение че имаш геоложко чукче (мини на 67), може да огледаш в бараките (мини на 58) или да си тръгнеш от това място (мини на 40).

14 Прекрачваш стар припаднал каубой и едва избягваш един ужасяващ бурен,

влизаш в смесения магазин. В него работи нисък плешив човек с кръгло лице, кръгли очила и също толкова малки и кръгли пиперливи очи, които те изпълват с тих страх.

– Очаквах повече стока – казваш, като оглеждаш предметите и провизиите за продан. – Не е ли вярно, че преживявате период на възход благодарение на търговията с кости.

– Бизнесът върви надолу от миналата година.

⁴ От латински – неопределено положениe. Използва се, за да се означи нещо, което е трудно да се интерпрети-ра на място.

Няколко разкопки близо до града затвориха и много от работниците заминаха на запад. Все по-малко хора минават насам, за да търсят големи находки.

– Това още повече ме учудва. Ако сега сме извън сезона, бих очаквал цените да са ти по-благоприятни за продажба, а не да поддържаш такива надути цени.

Той повдига рамене.– Цените никога не падат. Това е основният

закон на търсенето и предлагането. В добрите времена има много търсене и цените се покачват, в слабите дни има недостиг и цените също трябва да се повишат.

Малко си обезсърчен от неговото обяснение, но кой си пък ти, че да четеш лекции на един бизнесмен за неговата търговия? Ако имаш и Хитрост, и Часовник, мини на 71. Ако нямаш Хитрост, но имаш Часовник, мъжът ще ти предложи нищожните 3 долара за него с обяснението, че изработката е много долнокачествена. Ако желаеш, му го продай. Мини на 97.

15 Покрай загражденията всичко е спо-койно, но както се промъкваш покрай

едно магаре, то те ухапва по задника. Макар да се разминаваш без сериозни наранявания, се бориш със звяра известно време, за да те пусне и се стра-хуваш, че някой може да реши да провери какво става. След като се освобождаваш от зъбите на раз-бунтувалото се животно, се оглеждаш наоколо, но врявата явно не е събудила ничий интерес, може би това се случва често. Възвръщаш си достойн-ството, както си му е редът, и продължаваш. Мини на 65.

16 Докато пристъпваш зашеметен напред, звукът на течащата вода става все по-

силен. Стигаш до пещерно пространство, граниче-що с течаща тъмна вода, продължението на която изчезва в стена от оловна мъгла. В пространството между каньона има област с чакъл и редки, туфести треви. След няколко момента откриваш появили се сякаш от никъде три фигури, които седят сгушени покрай водата с гръб към теб. Изглежда са жени, облечени в износена еленова кожа, с коси върза-ни отзад, с протрити и избелели панделки. Тънките им и дълги китки и грубите им пръсти са заети с бавното и непрестанно търкане на дрехи, отново и отново. Светлината, идваща отгоре, е мъртвешко сива. Ако решиш да издадеш присъствието си на жените, мини на 35. Ако решиш да минеш покрай тях, без да те забележат, мини на 63.

17 Пътеката води към широка антиклина-ла5, която се издига величествено на юг

⁵ Антиклинала – вид изпъкнала гънка, при която земни-те пластове затъват в противоположни посоки спрямо осевата плоскост на гънката. Ядката на антиклиналата е изградена от по-стари скали, а бедрата (периферията, мантията) от по-млади. Най-високо изпъкналата част на антиклиналата се нарича.

~ 35 ~


като гигантски нос, извисяващ се над море от пе-съчливи хълмове и нашарен с тъмнозелени храсти. Топъл вятър духа от планините и разклаща туфите и храстите като някоя майка, която гали косите на всичките си деца.

Най-накрая стигаш до разкопките и виждаш, че са като хоризонтален сив белег по склона на хълма, наподобяващи дълбока рана в корема на заседнал кит. Малък дървен навес е единствената човешка структура, която е останала с няколко повредени от времето дъски, които лежат по-надолу по ръба, за да свидетелстват, че това някога е била истинска колиба. Над разкопките пътеката се разделя и минава от двете страни на билото. Още няколко часа остават до залез слънце.

Ако имаш Геоложко чукче и искаш да потърсиш кости, мини на 88.

Ако искаш внимателно да претърсиш района, мини на 64.

Ако искаш да продължиш да се движиш, то избери дали искаш да пътуваш на югозапад (мини на 36), или на югоизток (мини на 46).

18 Прилепващата мъгла се вдига до ни-вото на гърдите ти, скривайки земята

и пътя пред теб. Като пристъпваш внимателно на-пред, забелязваш дънер, заклещен през каньона, само няколко метра над главата ти. Индианецът може и да си играе някаква игра на котка и миш-ка с теб, но с малко дързост би могъл да обърнеш ситуацията срещу него. Ако решиш да се покачиш на дънера и да почакаш, мини на 47. Ако решиш да продължиш напред, мини на 12.

19 – Виж! – извикваш. – Матю Б. Брейди6 идва да снима!

Когато пазачът си обръща главата (кой не би?), ти се затичваш напред и го събаряш, пращайки и двама ви в мрачната пукнатина. Докато двамата се търкаляте, хлъзгате и борите, скоро разбираш, че този човек е истинска мечка. Най-накрая изваждаш късмет, като удряш главата му срещу каменната стена и той изпада в безсъзнание. Но междувременно те е ранил сериозно в ребрата. Ако имаш Юмручен бой, губиш 2 точки Живот, иначе губиш 3 точки Живот.

Ако оцелееш, се хващаш в ръце и ставаш да проучиш обстановката. Мини на 37.

20 В подобния на салон наблюдателен вагон двама от пътниците блъскат

трети към края. Човекът с тъмен костюм и очила, който e бутан, се суети около някакви книги и хар-тии, докато другите, в кафяви костюми и бомбета, правят резки и бързи движения.

– Добре тогава! – възкликваш, като влизаш облечен в синьото кондукторско палто, което вземаш пътьом, и размахваш перфоратор за билети. – Няма да търпя такава суматоха, бихте ли

⁶ Матю Брейди (1822-1896), един от първите фотографи в американската история, известен със снимките си от Гражданската война.

останали седнали за проверката на билетите и ще можем за нула време да свършим работа.

– Не ни се бъркай в работата! – сопва ти се един от мъжете, когото разпознаваш от плаката за търсени хора като дебеловратия Густафсон Говедото. – Платили сме си, не се занимавай с нас.

– Добре – продължаваш. – Ако сте пътници, къде са ви билетите? Дайте да видя.

– Билетите, да вървят по дяволите билетите! Нямаме билети. Всъщност нямаме нужда от билети.

Ти защипваш носа му с перфоратора за билети. Той изкрещява и посяга за пистолета си под палтото му, но ти хващаш ръката му и притискаш рамото си към неговите гърди, пращайки го препъващ си назад към неговия колега бандит.

– Добри хора! – крещиш. – С настоящето ви упълномощавам като Специални агенти на Юнион Пасифик.

Мъжът с черния костюм се поколебава за момент, след което забива една книга в задната част на главата на Густафсон. Изведнъж няколко пътници се включват, хващайки и дърпайки бандитите, най-накрая изхвърлят двамата грубияни извън влака.

Яздещите нападатели обръщат конете си, за да помогнат на падналите мъже и изостават, като влакът продължава напред с пълна пара. Твоят очилат помощник се представя като Глаубер и се ръкостиска с теб с благодарност. Вдигаш една от книгите му от пода и виждаш, че има интересно заглавие: Хронална физика.

– Имаш ли нещо общо с тези така наречени ловци на динозаври случайно? – питаш, като му подаваш книгата.

– О, не, въобще не. Аз не съм учен – уверява те той. – Просто съм на път да се присъединя към роднините ми през планините. Мислех, че мога да почна да преподавам дори. Границата расте толкова бързо, ще имат нужда от всякакви там – хора на науката и културата. Дори чух, че строят опера в Денвър! Представи си го след десет години, ха! Не, не, нямам представа от вкаменелости или подобни неща.

Да бе, мислиш си, на краставичар краставици ще продава. Яка пътничка дърпа настойчиво ръкава ти и пита:

– Още ли сме упълномощени?Мини на 90.

www.knigi-igri.bg

~ 36 ~

21 Решаваш да се довериш на преценката ти, но тя се оказва погрешна. Почвата

поддава под ботушите ти и преди да можеш да се протегнеш към нещо стабилно, пясъкът е погълнал краката ти, без да можеш да се измъкнеш. Пълзиш безпомощно и с усилващо се отчаяние потъваш в коварната почва. Най-накрая само ръката ти се по-казва на повърхността. Като се опитваш да се хва-неш до последно за някаква невидима опора.

Когато всичко е изгубено в тъмнина, усещаш, че нещо се движи под теб. Стягаш краката си с последни сили и усещаш нещо силно да те бута отдолу. Като че ли камък се вдига през пясъка, носейки те с него. Избутан си във въздуха и най-накрая се домъкваш до твърда почва, като песъчинки изпадат от всяка гънка на дрехите ти. Поглеждайки назад за момент, виждаш ахатената черупка и безизразното лице на гигантска костенурка, която после пак се потапя тихо в пясъка. Колкото и благодарен и облекчен да си от помощта ѝ, цялото преживяване те оставя разтреперан. Отбележи си кръст в бележките и продължи на 89.

22 Огромният готвач те гледа с насмеш-ка, докато пуска купчина котлети в ки-

пнал месингов казан над открит огън.– Знаеш ли какво има за ядене, войнико?

Костите, които изровиш от хълмовете, с гарнитура от изстъргана суха прах! А-ха-ха-ха!

Задраскваш този човек от намиращия се в ума списък с възможни заподозрени. Сега избери откъде да продължиш – покрай кошарите за животни (мини на 15), покрай водната цистерна (мини на 95) или покрай складовите помещения (мини на 54).

23 По-късно, докато седиш извън навеса и слушаш вятъра да свири през про-

луките, мъжът изглежда доста по-съсредоточен, дори разбираем. Той ти разказва как мъжете на Корт е трябвало да напуснат разкопките през зима-та заради липса на храна и удобства.

– Бяхме стигнали дотам да ядем конете си, а това е лошо нещо. Надявахме се да дойде помощ, но тя така и никога не дойде.

– Възможно е Корт да ви е отписал, като провал – предполагаш. – Или просто ви е забравил напълно. Чух, че благотворителността не му е сред приоритетите.

Става очевидно, че от това изказване му става неудобно.

– Може би. Няколко се разболяха от треска и умряха, повечето си тръгнаха. Но аз останах. Не можех да тръгна. Виждаш ли, аз съм този, който намери мястото преди много години. Продължавах да мисля, че с още малко копаене, следващата находка ще е голямата, златната жила. Тук или някъде другаде. Не спрях да мисля за това…

Той въздъхва разтреперано, като поглежда отвъд дългите склонове, хълмове и пещери.

– Виж, знам, че ме мислят за луд. Но това място напоследък е опасно. Срещнеш ли се с

някого от мъжете на Марстън и те помислят, че работиш за Корт, по-вероятно ще ти напълнят червата с куршуми, отколкото да ти стиснат ръката. Същото важи и за всеки агент на Корт, ако реши, че вземаш пари от Марстън. Марстън обаче определено има предимството в тези райони, откакто изгони копачите оттук. Но не през цялото време. Един побъркан проповедник се движи из хълмовете, разбираш ли? Името му е Кълиган. Той има вражда с всички тези хора, ако ме разбираш. Не му харесва, че хората изравят вкаменелостите от земята, измисля нови теории за живота и каквото му хрумне. Точно тази пролет имаше някакви хора, които смятаха да започнат нов терен, той ги намери и ги изпрати да си вървят. Но някои от тях бяха градски господа, разбираш ли – един от тях беше учител – и се изгубиха из каньоните. И тогава той пак ги намери, сгря ги с огън, даде има храна и вода, насочи ги по правия път и ги прати по живо по здраво. Обаче на следващата вечер, когато ги намерил пак да човъркат камъните, той им хвърлил такъв бой, какъвто никога не си виждал.

Този бизнес с вкаменелостите изглежда, че изкарва доста разгорещени емоции от хората.

– Не могат ли просто да направят разкопки другаде обаче? – питаш. – На мен ми изглежда, че същите камъни ги има навсякъде?

– О, не. Няма смисъл да правиш разкопки на кое да е старо място. Трябва да намериш правилната формация на камъните, в чиито пластове има вкаменелости, легла на вкаменелости – и след това трябва да намериш правилното място за твоята работа, където да намериш най-много вкаменелости и най-добрите. Можеш да копаеш вечно и да не намериш нищо други освен миди,

~ 37 ~


разбираш ли? Гигантските зверове са тяхната истинска цел, нови видове, които още нямат имена. За тях има бонус – може да кръстят някое на теб, ако си късметлия. И аз на времето си мислех, че ще кръстя дузини от динозаври…

Питаш го къде събирачите на Марстън работят в момента, но всичко, което може да ти каже, е, че те са някъде на югозапад – той никога не ходи в тази посока. Мъжът постоянно хвърля по едно око на пръчката динамит, която държиш, както и на другите ти притежания и след това непохватно те поглежда да види дали си забелязал. Ако искаш да задържиш динамита, запиши си го в инвентара и запиши кодова дума Орел, иначе му го връщаш.

Дори да ти се вижда безопасен сега, му нямаш доверие да останеш с него за през нощта. Ако решиш да продължиш на югозападната пътека, мини на 36. Ако искаш да поемеш на югоизток, мини на 46.

24 Тъмнина обхваща душата ти. Ако в бъдещето някой реши да пътешест-

ва през света на духовете и мине покрай теб, най-вероятно ще те помисли за безинтересен, дори повърхностен обитател на сенчестото царство. Не би се съгласил, твоята трагедия си е твоя. Просто изглежда малко вероятно, че ще успееш да я спо-делиш с някой друг с този печален вой, който из-лиза от твоята безплътна уста. Твоето приключение свършва тук.

25 – Няма толкова работа както преди – казва старецът, докато ти стоиш в сян-

ката на плевнята. – Разбираш ли, имаше два обекта – разкопки извън града, но те се изчерпаха много бързо и затова е така. Едната беше управлявана от мъжете на Корт, но те си тръгнаха тази зима, когато хората на Марстън изгориха склада със завивките и дървесината за огрев. По това време на година-та настава ужасен студ, освен ако чинукът7 не духа от планините. Мисля, че има един луд, който още се държи там, но не бих му се доверил, ако бях на твое място. Старият обект на Марстън е на югоиз-ток, но доколкото си спомням, той също е напълно изчерпан. Казват, че нещо лошо се било случило там. – Той се закашля и плюе. – Хората говорят, че използвали динамит да изтрият всичко изцяло от чист инат само за да не може някой друг да се до-бере до остатъците. Възможно е всички да са луди идиоти, ако питаш мен.

– Те все още работят някъде тук обаче, не е ли така?

– Марстън има още един обект, работи в него от по-малко от година. В каньоните по-нататък на югозапад. Като следваш пътеката преди планината, гледай за V-образен проход, целия обрасъл с опунции8.

– Ще го запомня. Знаеш ли какви типове се

⁷ Чинук – топъл, сух вятър, който задухва в края на зимата по източните склонове на скалистите планини.⁸ Опунция – вид кактус с ядливи плодове, познати като „горчиви круши“.

навъртат там?– Никой почти, само като има нужда. Някои

хора са наясно с изкопаемите и знаят как се копае. Но има и такива случайни, които идват с влака или с волска кола. – Той примижа към сянката на близко растящ кактус, за да прецени времето. – Не би се запътил натам сега, но може да опиташ утре, когато дойде влакът. Ако имаш желание да се разправяш с тези хора, разбира се. А и още нещо, Марстън има няколко дебеловрати, които са готови да пребият всеки, който се навърта наоколо и задава въпроси.

Поглеждаш го подозрително– Не би ме натопил, нали?– О, не. Не вземам никакви пари от джоба на

Марстън.– Добре.– Обаче тези двамата го правят.Обръщаш се. Въпросните са главорези –

двама огромни мъжаги с изражение на крава и масивни юмруци се приближават до теб с намерението да направят повече от това да те потупат по рамото. Губиш 1 точка Живот, освен ако нямаш Юмручен бой.

Препъвайки се, стигаш до главната улица няколко минути по-късно, капка розова слюнка пада на земята и нежно напипваш нарастваща бучка на бузата ти. Запиши си кодова дума Атлас и ако все още не си го направил, можеш да провериш гарата (мини на 38), да минеш през магазина (мини на 14) или да хващаш пътя, преди някой друг да е решил да се разправя с теб (мини на 56).

26 – Но аз съм ловец на кости – насто-яваш, като показваш кирката си като

доказателство. – Доведоха ме днес за нещо извън-редно, сещаш се, там долу.

– Обзалагам се, че са го направили.– Имам три дипломи, питайте ме всичко.– Добре тогава. Какъв е правилният ред за

събиране на изкопаеми?– Питаш трудни въпроси, а? Е, очевидно

първо трябва да намериш такива.– Очевидно. После?– Изкопаваш ги.– След това?– Да ти кажа истината, не ми е много ясно

каква е третата част.– Хм, добре. А останките?– Това ще да е печалбата. Лесната част, нали?– Ех, да. Е, извинявай, че се усъмних в теб.

www.knigi-igri.bg

~ 38 ~

Влизай. – Оглежда се наоколо и тогава се навежда към теб и ти доверява: – Слушай, между нас да си остане – и аз също не успях да напредна в третата част.

Мини на 37.

27 С всяка твоя стъпка ботушите ти раз-плискват водата. Пламтящи светлини

се движат в тъмнината пред теб. Когато водата ста-ва повече, нагазваш бавно напред и виждаш ис-крящи водни паяци, които вървят назад под блес-тящата повърхност. Няколко от тях оставят зад себе си паяжини и гнезда по пътя ти. Те не те нараняват, а изглежда ти прошепват полезни неща. За съжале-ние, не можеш да разбереш и да използваш тяхна-та мъдрост. След известно време водата пак нама-лява и дрехите ти призрачно светят от мокротата, докато стъпваш върху безкрайната пукнатина. Ако решиш да завиеш вляво по тъмния пасаж, мини на 68. В случай че решиш да се насочиш към светли-ната, мини на 72.

28 Обръщаш глава, като гледаш към ка-менно-песъчливите скали и дерета,

оцветени в хиляди нюанси на преливащи цветове на червено, кафяво и жълто.

– Струва ми се, че тази страна е пълна догоре с неща от миналото, със спомени от земята преди време. Казват, че този свят е направен преди милиони години. Ако трябва да бъда честен, тези числа не значат много за мен. Но ако можем да си представим странна ръка след безброй години да изважда човешки скелет от камък и да го вдига… какво ли ще пише в техните бележки? Какви ли истории ще се разказват? Нека учените да броят техните вкаменелости, нека си рисуват диаграмите и да си измислят имена. Нека хората да изкопават старите надгробни надписи, преди вятърът да ги е съборил и дъждът да ги е измил завинаги. Това е начинът, по който почитаме света и целия живот. Преди са били тези страшни и невероятни неща. Сега сме ние самите и всичко онова, което приемаме за даденост. Бъдещето… кой ли може да го предвиди?

Кълиган дръпва от цигарата си и примижава към последните лъчи на слънцето над планините. На теб ти изглежда сякаш лицето му помръква. Прилича на човек, който наблюдава богатите пасища на омразен съсед. Запиши си кодова дума Аргос и мини на 91.

29 Силният сив дим ти пари на очите и те кара да кашляш, но се оказва, че не

е по-опасен от цигарен дим. (Ако имаш Дедукция, забелязваш няколко неща, докато преминаваш, но после ги забравяш.) Прекосяваш бързо малката пе-щера и продължаваш похода си през безкрайния каньон. Мини на 98.

30 Докато минаваш покрай колибите, дочуваш двама работници, които си

говорят, докато пушат.– Чу ли лудите брътвежи на Бърт?

– Той и проклетият му мъртъв гущер! Това са просто измислици.

– Всички знаят, че кърлеж го е ухапал до Рей Стайлс долу в дерето.

– Да, кърлеж. Яко го е ухапал, така ли?– Голям кърлеж.– Най-големият, най-вероятно. Бърт говори

луди работи.– Съвсем се е побъркал.Вероятно животът на копачите на кости

съдържа гняв и силни усещания, които хора като теб никога няма да разберат. Сега избери накъде да продължиш: покрай кошарите за животни (мини на 15), покрай водната цистерна (мини на 95) или покрай складовете (мини на 54).

31 – Изи Чайлдс! – извикваш, като се из-правяш и стискаш юмруци. – Лицеме-

рен кучи син и крадец! Ти, взе парите и избяга, нали така, ти, подъл предател такъв! Бий се с мен, тук и сега, ще размажа грозното ти лице, така че ще им трябват хиляда и една години, докато те изкопаят.

Докато изражението на Изи се сменя от самодоволство до объркване, си сигурен, че действията ти ще ти се отплатят. От младежките му години на партизанин на Конфедерацията той се наслаждава на имиджа си на герой, факт, който досега не е бил поставян под въпрос.

– Хей! Хей! –изкрещява, докато конят му потропва нервно. – Никога не съм предавал никого! Ти си този, който го направи – мен и Гроувс, той беше застрелян от хората на правосъдието, а ти беше в неизвестност!

– Аз, в неизвестност? Бях три години в Джеферсън с младия Зеф Кантръл, копеле такова! Той умря зад тези стени. Заклех се в сладката Марта Бас, че ще хвана твоята угодническа мутра за това. И ето те тук, твърдящ, че нямаш нищо общо с това? Глупости! Ето, казвам го, можеше да ни предадеш само ти – или онова хлапе Бийзън.

– Бийзън беше недодялан! – Чайлдс казва с подхилкване: – Ако някой можеше да се пречупи и да изпее на щатските шерифи, то това е бил той.

Явно си на прав път, след като той така хубаво рационализира детайлите на твоята измислица. Един от другите конници се навежда и му прошушва нещо в ухото. Чайлдс кимва.

– Имаме по-важна работа сега, така че спорът ни трябва да почака. Да, изчакай, ще поговорим за това. По-добре да си в лагера, когато се върна.

Тръгват, а фургонът пак започва да се движи. Правиш шоу, като изпращаш Чайлдс с дълъг и злобен поглед, но същевременно се чудиш, дали не прекали. Който и да движи това нещо, може и да е по-циничен и по-малко желаещ да поема рискове. Като стигнеш до крайната ти дестинация, ще е хубаво да имаш ясна представа каква е целта ти там. Мини на 70.

32 Вървиш на север по стръмна и тясна клисура, когато усещаш лека вибра-

ция в земята. Спираш. Всичко изглежда тихо. Пра-

~ 39 ~


виш няколко внимателни стъпки и ето, пак започва. Оглеждаш се по скалите за следи от свлачища.

– Диносерос – казва Гилда, седяща на голям, кръгъл камък.

– Наздраве – отговаряш ѝ ти.– Не, зад теб.Обръщаш се. От дъното на клисурата няколко

големи животни с груба, сива и гола кожа, с рога и бивни се приближават. Земята се тресе от тежестта на техните стъпки, като прах и малки камъчета се вдигат от скалите.

– Мислех, че все още не знаят как да съживят тези същества от вкаменелостите, които са изровили – казваш, забързвайки темпо, като постепенно започваш да тичаш, докато огромните бозайници се приближават притеснително близо.

– Не са – казва Гилда, която тича до теб. – Тези никога не са изчезвали, просто рядко се срещат толкова на юг от Канада. Вие, хора, не посещавате ли училища?

– Проклятие! Колко дълга е тази клисура?– Не знам… До Канада може би?– Съвсем не очаквах това-а! – изкрещяваш,

като бягаш с всичка сила от помитащите зверове и след това изчезваш зад един завой в клисурата. Колкото и интересна да ти се струва възможността да отидеш в Канада, то твоето приключение свършва тук.

33 – Страхувам се и очаквам – казва Змията мрачно, – че ние заедно няма

да видим как се развиват тези събития.– И аз се страхувам и очаквам същото –

отговаряш с подобна нотка.– Тогава, приятелю, ще се надстрелваме и ти

ще умреш. Когато си готов!Много добре. Вадиш пистолета си и го

застрелваш в сърцето. Той се завърта един, два, три пъти, тялото му прави спирала и се стоварва безжизнено, а шапката му пада в прахта. Не си изцяло сигурен какво той очакваше да се случи тук. Мини на 100.

34 Хвърляш продължителен поглед към хребетите и долините, все повече гу-

бещи се в сенките на здрача.– Възможно е самата земя да има история,

която да разкаже, и всяко нещо има своята част в световната слава – дори странните зверове, които са крачили из този свят преди Потопа. Но всичко Създадено има своето собствено място. Не търсим истината по самотните планини и не питаме ревящите бързеи за отговори. Не правим отливки от върховете или назъбените скали, за да ги слагаме на показ, не опаковаме каньоните и рекичките, за да ги изпращаме на изток. Въглища, желязо и злато – това са нещата в земята, които ни служат. Но това желание да отворим обвивката на самата земя, да премерим и измерим и най-малката част от нейната кора, да наложим нашето умение над великата конструкция, да сложим безсмислени дати и числа на обектите от счупеното минало, да се

съревноваваме в тази жестока и горда надпревара – това е пътят на глупака. Това е път, който разделя малките умове от големите.

Кълиган изтръсква цигарата си, оглежда ерозиралия от времето пейзаж и кимва леко. Струва ти се, че има нещо изначално непоколебимо в очите му, като пастир, който има за цел да защити и последната овца от стадото си. Мини на 91.

35 В момента, в който стъпваш на реч-ния чакъл, той се премества под твоя

ботуш със стържещ звук, който проехтява между мъглата и скалата. Трите жени веднага се обръщат към теб и започват да се движат и скачат

на крака. Дъхът ти спира в гърлото и ти сякаш се смаляваш от техния гротескен външен вид, изглеждат като скелети, обвити в прозрачна тъмносива кожа, с власинки стари паяжини, които покриват устите и очните им кухини. Ужасяващо червено сияние блести някъде в техните черепи и гърди, а ръцете и китките им са оцветени в пурпурно. Тогава те вдигат ръцете си към теб и надават пронизителен писък. В този момент вече бягаш в безумен ужас, препъвайки се и хриптейки дълго след като си оставил прокълнатата река в далечината. Ако оцелееш от това изпитание, то страхът от случилото се никога няма да те изостави и да напусне съзнанието ти. Запиши си два кръста в бележките и мини на 98.

36 Излизаш на равна, чакълена равнина между хълмове, покрита с кактуси и

буйни храсти. Небето е високо и чисто, слънцето напича силно. Губиш 1 точка Живот, освен ако ня-маш Познаване на природата или Манерка с вода. Когато вечерта идва, кактусите хвърлят дълги и из-вити сенки над неравния пясък. След като слънце-то потъва зад планините и червеното и розовото на залеза дават път на звездното небе, температурите падат значително, оставяйки те да тракаш със зъби под каменен подслон, свит на топка заради студа. Загубваш още една точка Живот, освен ако нямаш Познаване на природата или Одеяло.

Ако имаш Познаване на природата, мини на 41, в противен случай отиди на 99.

37 Като се придвижваш навътре в цеп-натината, осъзнаваш, че това е тесен

каньон, само няколко стъпки широк, а стените му са като преливащи замразени вълни. Дъното на каньона е покрито със светлокафяв пясък, осеян с множество отпечатъци от обувки и други отдавна оставени знаци. Има дори дълги и непречупени линии, може би причинени от влачене на някакъв прът или дръжка.

Невъзможно е да определиш дължината на прохода. Може би заради хладината в каньона се чувстваш странно, докато вървиш напред. Избърсваш студената пот от веждата си и мигаш към тънкия лъч светлина. Сякаш си под водата, потопен в топла, червена, успокояваща светлина, с интензивен бял блясък, идващ от някъде далеко

www.knigi-igri.bg

~ 40 ~

горе. На моменти ти се вие свят. Струва ти се, че чуваш странен шепот, като ромолене на отдалечена вода. Всички тези шумове правят отделни шепоти, които най-накрая се събират в понятен напевен глас:

Не е толкова дълъг и широк светът,не е толкова груб и недодялан пътят,

но моят гняв ще те настигнеи моята мъст ще те обхване.

С всяка следваща дума напевът губи част от далечината си и ехото си, докато не чуваш и последната сричка, изговорена от груб и тих човешки глас точно зад теб…

Извръщаш глава. Виждаш лице цялото в белези, с черна коса, а на купчинка прах в отворената му длан стоят две тъмни печални очи. Тогава мъжът духа в лицето ти и ти ослепяваш. Това щипе! И после става по-лошо! Болката е толкова непоносима, че падаш на земята, притискайки челото в пясъка, все едно би могъл да пренесеш агонията си в земята. Кашляш неконтролируемо. Все едно носът и гърлото ти са запечатани и всяка глътка въздух, която поемаш в дробовете си, те разкъсва сякаш с хиляди бръсначи. Поне това те разсейва от факта, че главата ти ще експлодира.

Не знаеш колко време ще отнеме, преди да отвориш очите си. Все още горят, когато се надигаш с хриптящите си дробове. Чудиш се къде е този проклет гущер всеки път, когато някой ти се промъква отзад.

И в този ред на мисли, къде си? Вместо самотната, права клисура, има няколко пресичащи се прохода, всеки, от които отвежда към призрачна полусветлина в каньона. Въртяща се блещукаща мъгла минава под твоите крака, като фантом ти напомня на течащата вода, която някога е пресичала този път в тези неостаряващи скали.

Човекът трябва да те е опиянил по някакъв начин… но защо? Той би могъл спокойно да те убие. Дали пък вече не го е направил…

Каквото и да се случва, трябва да продължаваш напред. Малко по-нататък каньонът се разделя. Ако решиш да минеш наляво по мокрия тунел, мини на 27. Ако решиш да влезеш в мъглявината вдясно, мини на 18.

38 Ако имаш кодова дума Опосум, мини на 11. Иначе отиди на 53.

39 Не се чувстваш застрашен в цареви-цата, но определено не се доверяваш

на светлината, може би земята отдолу или около царевицата е капан или може би лъчът сам по себе си е опасен. Сваляш колана си и с упорство успя-ваш да закачиш с токата му царевицата. Бавно я из-дърпваш към теб. Вече извън светлината виждаш кочана по-добре и забелязваш, че листата са без цвят и зърната са развалени. Решаваш да напра-виш експеримент и я буташ обратно в златния кръг и слънчевата светлина разкрива, че целият кочан е изгнил и заразен с плесен. От миризмата на гнило

ти става лошо и ти бързаш да се махнеш от тази отровена среда. Отбележи си кръст в бележките ти и мини на 93.

40 Прекарваш останалата част от деня в южните равнини, като целта ти са

планините на запад, които сякаш все повече се от-далечават от теб. Разпилени мръсно сиви облаци, които се носят под по-висок тънък слой бели обла-ци, те защитават от топлината на слънцето. Някъде в небето един мишелов се носи по вятъра, без да ти обръща никакво внимание. С падането на но-щта светът се променя бавно под студените звез-ди, които бързо изчерпват запасите му от слънчева топлина. Губиш 1 точка Живот, освен ако нямаш Познаване на природата или Одеяло. На сутринта разтриваш вкочанените си крайници, дъвчеш пес-телива закуска от сушено месо и тръгваш към тези неуловими височини. Мини на 99.

41 Като тръгваш на следващия ден, забе-лязваш някакви особени цветя, растя-

щи в кухините. Докато събираш тези ярко жълти, подобни на орхидеи цветчета, забелязваш и изко-паваш малък зелено-сив корен в сянката на гъсти храсталаци. Въпреки че са най-добри изсушени и разбити на прах за вдишване, успяваш да напра-виш паста с достойни качества, която можеш да нанесеш върху раните си, това също ще доведе до размазване на зрението и шаманистични брътве-жи, но това не е нещо, с което няма да се справиш лесно. Ако решиш да я ползваш, възстанови си 1 точка Живот.

Ако не си ранен, но искаш да запазиш пастата, то я запиши в инвентара си. Тя може да бъде използвана по всяко време на твоето приключение, за да възстановиш 1 точка Живот. Запомни, че лекарството ще те спаси само един път. След употреба, ако притежаваш Бърза стрелба, ще го загубиш, защото за известно време не можеш да стреляш точно. Мини на 99.

42 Призоваваш цялата си воля и опит, за да си проправиш път тихо през мъгли-

вата пещера. Когато си по средата от пътя си, една от жените вдига главата си. Тя бавно я движи ту хо-ризонтално, ту нагоре-надолу, все едно души нещо във въздуха. Чуваш как сърцето ти бие силно над ромона на реката, докато секундите текат. Тогава мистериозната жена навежда глава и продължа-ва дейността си. По надолу по реката виждаш, че мистериозната вода се смесва с нещо ужасяващо червено. Поемаш дълбоко дъх, преди да оставиш всичко това зад себе си. Мини на 98.

43 Най-бързият път до последния вагон на влака е върху него. Тръгваш към

края на платформата, издърпваш се на покрива и вървиш, като вятърът те духа в гърба към вагона за наблюдение. Пушек от стрелба се показва за крат-ко, докато ездачите си разменят няколко куршума с пазачите и пасажерите, но при тези условия е по-

~ 41 ~


вероятно да настинеш, отколкото да те застрелят. Скачаш между вагоните, стигаш до края на влака и се привеждаш на полукръглата платформа, докато вагонът се тресе под теб.

Нещо определено не е наред, един пазач лежи проснат застрелян в гърба.

Изведнъж трима мъже изскачат от вагона. Двама от тях са облечени в кафяви костюми и бомбета и бутат по-възрастен мъж с тъмен костюм и очила. Те гледат с очакване покрай релсите и скоро двама от ездачите се приближават, като държат юздите на допълнително коне.

Ако ще действаш, трябва да е сега. Ако решиш да скочиш и да се занимаваш с бандитите, отиди на 62.

Ако предпочиташ да лежиш и да наблюдаваш, мини на 7.

44 Дори модерна ключалка на Йейл9 не може да се опре на перфектните ти

умения. След бързо ръчкане и поклащане успяваш да отвориш вратата на една от колибите и да се вмъкнеш вътре.

Там откриваш няколко облицовани със слама кутии, в които има пръчки динамит, няколко кирки и много бутилки уиски. Нищо чудно, че държат тези неща заключени. Ако искаш да вземеш някое от тези неща, си запиши, като не забравяй, че лимитът ти е само четири предмета. След като направиш избора си, изчакваш подходящия момент да се измъкнеш и се сливаш с пейзажа като същински професионалист, докато преминаваш последния отсек към охраняваната пукнатина. Мини на 65.

45 Напълнил си лулата си по-рано и сега я запалваш с невероятна бързина и

пушейки, обмисляш ситуацията. Доколкото можеш да видиш металния скелет, който изглежда държи съществото изправено, няма никаква система на импулс или движение. Очевидно е свързана някак-ва двигателна спектрална енергия, но е логично това подсилване да има цел да служи като индук-тор или проводник на двигателната сила. Ако този етерен трансфер е електростатичен по природа, то вероятно би могъл да бъде спрян с дестилирана вода. От друга страна, е възможно да е микро ме-ханичен – в такъв случай концентрирана киселина би трябвало да го спре. Обаче ако е химично дина-мичен, активен химичен агент ще свърши работа и ще спре критичната реакция. За щастие, имаш добре заредена лаборатория под ръка. Но съживе-ният динозавър ти препречва пътя.

Дали ще можеш да му се изплъзнеш? Трудно ти е да повярваш, че съществото е било кой знае колко интелигентно, докато е било живо, а сега сигурно е още по-малко. Бързо сваляш палтото си и го размахваш над главата си, докато звярът се приближава, след което го хвърляш настрана. Хищният звяр си обръща главата по посока на движещия се обект, давайки ти възможност да изтичаш покрай него.⁹ Американска компания за катинари и ключалки, основана 1868 г.

– Не пак това! – чуваш Ралстън да крещи раздразнено. Нямаш си никаква идея какво има предвид с това. – Натам, глупаво същество! – крещи, докато ти се приближаваш до дългата работна маса с рафт от химикали и смеси, като разглеждаш етикети. Скърцането на метала е точно зад теб… да, точно това: „Най-невероятният разтвор на д-р Ралстън за всякакви цели, номер 4“. С бутилката в ръка се обръщаш и решително се изправяш пред допотопния си враг. Мини на 3.

46 Докато вървиш по мрачния шистов склон, нощта заема своето място

след червения залез. Намираш място за спане по-край храсталаците и тревите, лягаш и слушаш зву-ците на нощта. Това дали са само прерийни кучета, които притичват наоколо? Или нещо по-зловещо? Може би пума на лов? Мекото и постоянно тракане на гърмяща змия? Кръвопиеща каракара10? Докато лежиш, без да можеш да дремнеш, нощният студ се пропива в тялото ти. Изгубваш 1 точка Живот, ос-вен ако нямаш Познаване на природата или Одея-ло. Сега мини на 2, ако имаш кодова дума Орел, и на 91, ако я нямаш.

47 Намираш няколко удобни места за стъпване в извития песъчлив камък

и успяваш да се качиш на дънера. Доволен, че ще издържи тежестта ти, се навеждаш и чакаш.

Мъглата се вие покрай теб. Изглежда сякаш се вдига още. Чакането изтощава ума и краката ти. Пак чуваш дрезгаво мърморене. Като се заслушваш, осъзнаваш, че това е бавно дишане, усилено от странната мъгла. Последваш внезапната ти интуиция и поглеждаш нагоре. Там, на втори дънер, за който си сигурен, че досега го е нямало, ловецът стои тихо и те гледа отгоре с меланхоличен и твърд поглед. Преди да можеш да се помръднеш, той се хвърля към теб и те събаря на земята. Когато се вдигаш на крака, мъглата вече изчезва, но не се вижда нито дънер, нито човек. Маркирай си кръст в бележките и мини на 12.

48 Наясно си кой път да поемеш, за да намериш мястото, което търсиш.

Придвижваш се внимателно по дере, обградено с бодливи кактуси. Криеш се под сянка, когато е възможно, понякога газиш през гладката вода на плиткия поток или се приплъзваш по стръмен на-клон, като стените на клисурата започват да се при-ближават. Когато изглежда, че си се приближил до върха, избираш място, където да слезеш от скалите и да достигнеш до сигурно място, което да ти дава преимущество. Доколкото ти е известно, поради очевидни причини може и да има пазачи около разкопките.

Няколко минути по-късно показваш главата си зад песъчливо каменното образувание в сив и кафяв цвят, в опит да огледаш лагера по-добре. 10 Каракара – вид хищна птица от семейство Соколови.

www.knigi-igri.bg

~ 42 ~

Мечка и Магаренце, зле построена сграда на един етаж с избледняващ знак. Прекрачваш вратата и попадаш в сенчест интериор, избираш корено-ва бира пред местните долнокачествени питиета. Съдържателят бързо си намира работа, когато го подпитваш за информация за това как можеш да изкараш пари в града и те препраща към пазачите на склада, в случай че имаш желание да се зани-маваш с търсачите на кости. Забелязваш, че тече игра на покер, може би играчите са свързани с този бизнес. Ако имаш часовник или поне 5 долара, то може да пробваш късмета си на масата за покер, мини на 60. В противен случай, ако още не си го направил, трябва да посетиш склада, както си бил посъветван (мини на 38), да минеш през смесения магазин (мини на 14) или да напуснеш града, пре-ди да привлечеш твърде много нежелано внима-ние (мини на 56).

50 Напред в малката пещера, която е приютила малко треви и тръни, виж-

даш как колибри смуче нектар от тютюнево расте-ние. Като се отдалечава от цветето, то изпуска струя дим, която бързо закрива колибрито. Този пушек е на път да изпълни цялата пещера. Ако изтичаш, колкото по-бързо можеш, като задържаш дъха си, мини на 78. Ако вдишаш пушека, докато се разхож-даш наоколо, премини на 29.

51 Стъпваш на края на платформата и из-важдаш пистолета си. Ездачите нямат

нищо против да се включат и разменят няколко премерени изстрела със стрелеца от експресната кола и случайния ентусиазиран пътник, като никой от изстрелите не представлява реална опасност. Изчакваш, докато нападателите се приближат, спо-койно стреляш и раняваш двама от тях, докато ид-ват към теб.

Изведнъж, подобно на вихър, Гилда изскача на покрива и ти хвърля безизразен рептилен поглед.

– Сигурен ли си, че това са хората, по които трябва да стреляш? – пита тя. – Доколкото знаем, те може и да са на наша страна.

Примигваш, когато изневиделица един заблуден куршум разбива на парчета дървената рамка до теб.

– Побъркан гущер! – извикваш. – Появяват се по средата на нищото и стрелят по влака, разбира се, че ще им отвърна!

– Ами, добре. Просто исках да съм сигурна, че си ги обмислил тези неща.

Каквото и да са преследвали тези хора, то явно са загубили интерес. Един по един се оттеглят и се изгубват сред ниските тревисти хребети, оставяйки парния влак необезпокоен да продължи своя път през прерията.

Презареждаш револвера си.– Ще се оплакваш от всичко, което правя,

така ли?Гилда е невъзмутима:– Трябва да си доволен, че не те сложиха в

Различаваш цистерна за вода в най-далечната част, както и няколко кошари за животни…

– Хей, ти, – казва някой зад теб и те потупва по рамото.

Скачаш, обръщаш се и се вторачваш в мършав стар работник с карирана риза и ярки червени презрамки.

– Ти също се криеш тук, нали така? – пита той.– Ъъъ, да – отговаряш.– Много ясно, че си! Долу е, казвам ти!– Разбира се, че е. Ъъъ, какво е?– Не знаеш ли?! – казва, като те гледа със

скептичен поглед и размахва ръце във всички посоки. – Огромният звяр гущер! Люспещият ужас от дълбочините! Всички са го видели, просто няма да го нарекат с истинското му име! То е там! Гледайки ни!

– Слуховете са доста неясни – предполагаш.– Аз ли да не знам! Едни казват, че е сляп,

гигантски паяк, други пък мислят, че са червени отломки, трети пък се кълнат в костите на дедите си, че е миньорска количка. Скачаща беладона! Никаква количка не е! Ако ме питаш мен, всеки го е страх да го нарече с истинското му име – Сенчестият нокът. Всяващият ужас Сенчест нокът. Там точно те хваща, разбираш ли? В сенките, с ноктите си – той прави малка кука с показалеца и средния си пръст, разпорвайки въздуха с нея. Гледаш го. Постепенно той спира. Този човек може би е луд.

– Тук е малко по-сигурно обаче – казваш с утешителен глас.

– Дяволски прав си! Първо ще хване другите. Ще сляза за вечеря обаче. Прецених, че ако дотогава не е хванало някой, значи ще е сигурно за нощта.

– Знаеш ли какво? Ще взема кирката ти и ще сляза да разузная и да проверя за следи от гущери. По-късно ще ти кажа, ако намеря нещо.

– Няма да ти дам кирката ми! Ще кажат, че съм я изгубил и ще ми я удържат от заплатата.

– Е, така и не я използваш тук.– Добре. Ще ти я дам срещу депозит. Три

долара и ще ти върна два, като ми я върнеш, а третият е за уиски. По дяволите, ако имаш нещо за пиене, просто ще го взема вместо това. Ако имаш някакъв алкохол или поне три долара, прецени дали ще се разделиш с някое от тях за размяна на кирката на мъжа. След това мини на 59, за да влезеш в лагера.

49 Решаваш, че може и да пробваш къс-мета си в някои от местните кръчми –

~ 43 ~


екип с Махнг, гмуркача11 или Шушугагх, чаплата. Това е нищо в сравнение с тяхното оплакване. Мини на 75.

52 Чуваш как някой си говори тихо сам:– Амфикоелиас с такава великолепна

големина би бил перфектен за моята нова формула… Да, какво има?

Възрастен мъж, приличащ на учен, пристъпва от входа на пещерата, докато се приближаваш. Облечен е в тъмни панталони и фина вълнена риза, които са покрити от голямо количество прах и мръсотия. Поглежда те над чифт очила:

– Кой си ти? Какво правиш тук?– Аз съм най-големият ти страх – казваш му ти.– За какво говориш? Небеса, изглеждаш

ужасно? Ранен ли си?– Не толкова ранен, колкото ще си ти, ако

предприемеш нещо. Какво забъркваш там? – кимваш към съоръжението в пещерата.

– А, ако не знаеш, аз съм д-р Рандолф Глаубер и работя по разкопките на

г-н Марстън в научната част. Специализирам в теории на хроничната вариация, но имам познания и в няколко други области освен това.

– Аха! Хронична вариация, а? Значи търсиш начини да обърнеш потока на времето за тези кости, съживявайки отдавна умрели чудовища от миналото, за да ги пуснеш в нашето време. Или може би се опитваш да върнеш назад във времето самия себе си, за да събереш каквото ти е нужно там, където неудобното хорско мнение няма да ти пречи.

– О, небеса, не. Това звучи като ужасна идея. В този момент прилагам знанията си за усъвършенстването на химичен агент за съхранение на вкаменелости. Бъди сигурен, няма нищо неблагоприятно. Ето виж на работната маса. Извинявам се, че е толкова разхвърляно, но точно сега започнах да разопаковам багажа си. Ето последната ми експериментална партида. Най-вероятно знаеш, че много вкаменелости, намерени в глина или алевролити12, са изключително порести и може да е много трудно да се спре тяхното разпадане. В миналото са правени опити такива останки да се подсилват с лак, но в крайна сметки това води до трайно увреждане на вкаменелостите, тъй като самият разтвор се обезцветява и се деформира с времето. Моята цел е некиселинен разтвор, който спира влошаването, без да скрива малки и фини черти и който може да бъде премахнат, без да нанесе щета на обекта. Можеш да провериш в бележките ми!

– Добре тогава, какъв е този заплашителен жичен инженерен елемент, ей там например? Той да не излъчва съживяващо магнетично поле или просто взривява твоите противници с електрически лъчове?

– Божичко, нито едно от двете! Моят 11 Вид птица.12 Алевролити – тип скали, изградени предимно от минерални зърна на кварц, слюда и фелдшпат.

прекрасен синхротронен томограф е само едно устройство за сканиране на вътрешната структура на скалистата матрица, така че формата и размерът на вградените вкаменелости може да бъдат определени с висока точност, преди да се започне разрязването с фини инструменти.

Хвърляш на машината още един, леко разочарован поглед.

– Колко ужасяващо обикновено.– Обикновено или не, това е изключителна

прогресивна научна дейност!– Е, дори намеренията да са ти изцяло добри,

не мога да те оставя тук да работиш за Марстън. Ако зависеше от него, това нещо щеше да стреля електрически лъчи.

– Мили боже! Познаваш ли го?– Не лично. Но от това, което съм чул, тези

двама господари на вкаменелостите са като Михаил и Змея, биейки се в Последните дни, само че Михаил е сменен с друг Змей и двамата са двойно по-грозни.

– Хайде сега. Не знам дали начинът на работа на господин Марстън е бил винаги безскрупулен, но дори и да е така, той върши чудесна работа. Без закрилата му и дейността на конкурента му щяхме да знаем значително по-малко за тези изчезнали животни и света преди време!

– Значи не мога да те убедя да си тръгнеш от това?

– Ако се имаш за добродетелен човек, не би искал от мен това. Ако не го вършех аз, някой друг щеше да е на мое място. Те биха се отнесли с твоите опасения по-грубо.

Въздъхваш.– Много добре. Не съм бил обвиняван

досега в отвличането на порядъчни граждани или поне приличащи на такива. Просто се надявам, че цялата ми рода няма да има причина да съжалява за това моето решение.

– Убеден съм, че един ден семейството ти ще може да се възхищава на тези невероятни чудовища, когато бъдат изложени на показ.

Стискаш ръката на мъжа и гледаш за няколко мига, докато той се връща в сенките, за да разопакова още от вещите си. С малко късмет това май ще се окаже правилното решение. Мини на 74.

53 Имаш късмет. Не след дълго един фургон, дърпан от коне, се придвиж-

ва и спира до складовете. Няколко кутии и бъчви са натоварени заедно с няколко кирки и след това фургонът тръгва към теб, търкаляйки се по праш-ния път. Водачът, мъж с мустак и полюшваща се шапка, примигва с презрение към малката и ре-хава групичка, събрала се пред гарата, но все пак, като жестикулира, те подканва да се приближиш.

– Имам нужда от още силни ръце – казва той. – От хора, които не се плашат от работа. Имам пари, също храна и подслон. Ако искате да дойдете, скачайте отзад.

Без повече убеждаване останалите мотаещи се на гарата се качват във фургона.

www.knigi-igri.bg

~ 44 ~

Ако тръгнеш с тях, мини на 80. В противен случай, ако вече не си го направил, прецени дали да разпиташ наоколо за информация (мини на 85, ако имаш Проблеми със закона, или на 49, ако нямаш), дали да посетиш магазина (отиди на 14), или сам да напуснеш града (премини на 56).

54 Насочваш се към редицата ниски складови постройки. Вратите им са

заключени с катинари. Ако имаш Проблеми със за-кона, мини на 44. Иначе продължаваш по пътя си на 65.

55 Уверено хващаш царевицата в ръката си, тя е изключително жива и зелена

в ръката ти. Малка част от нейната първична енер-гия се влива в теб, вдъхвайки ти някаква надежда, дори в този тежък момент. Усещаш, че трябва да върнеш царевицата на мястото, откъдето я взе, преди да продължиш. Отбележи си едно сърце в бележките и продължи на 93.

56 Гилда те чака на ветровит черен път южно от града, разменяш информа-

ция с нея и преценяваш опциите си. Има по-мал-ки разкопки на юг, водени от Корт, но изоставени, до които би могъл да стигнеш до залез слънце. Също има обект по-далеч на югоизток, където ра-ботят хората на Марстън, обаче и там има малко дейност, ако въобще има. И двете места изглеждат като добро място за първата ти спирка за следващи проучвания. Ако тръгнеш на юг, мини на 17, ако из-береш югоизток, премини на 83.

57 Змията продължава с философските си разсъждения за модерната ера,

като очите му се запътват нагоре, като че ли само небето е достатъчно голямо, за да задържи негови-те възвишени мисли:

– … И точно гладът за Стария свят, преправен по собствен образ и облечен в перата на прераждането и след това предаден от собствената си жестока природа. Магарето може да носи златната кожа на лъва, но ушите му винаги ще го издават, стоманата на амбицията и кремъкът на девствената земя – в тяхната среща винаги ще подпалват невярна искра, която ще съпътства тяхната уговорена среща…

Това нещо няма ли да спре? Сякаш е забравило за теб изцяло. За да тестваш тази теория, измъкваш пръчката динамит отзад от колана си.

– ... Единичност и множество, събрани в едно, и идването на залеза на страхливите и безстрашните. Да. – Змията най-накрая приключва. – Мисля, че това ще стане заради тази наша епоха. Сега да се обърнем към хъъънхг.

Хвърленият от теб динамит попада на правилното място – точно между челюстите му като дебела, бежова пръчка в устата на крокодил.

– Освен че от дебела, бежова пръчка не ти избухна главата – отбелязваш, като предоставяш последен миг на объркване за Змията, докато ти

се хвърляш в малка дупка, обрасла с трева. Чува се оглушителен шум между стените на каньона. Бялата каубойска шапка се плъзга по пясъка и скоро спира.

Ти се изправяш, покашляйки леко, докато прахолякът се утаява. Мини на 100.

58 В изоставените колиби вятърът вие през цепнатините в хартиените сте-

ни с тоналност на бръмбар, който се опитва да из-бяга от паяжината на паяк. В първата сграда не е останало нищо, освен няколко прашни отпечатъка на пода. В другата има няколко счупени щайги и празни рафта, може би свидетелство за втори, по-забързан или зле организиран етап на евакуация. Преминавайки през остатъците, забелязваш слаб блясък под протрит чувал от зебло. Оказва се, че идва от покрита с прах бутилка със стъклена тапа и сламена обвивка. Избърсвайки етикета с опакото на ръката си, прочиташ: „Невероятният разтвори-тел на д-р Ралстън, номер 2“.

Отвън се чува трясък, все едно някой чука по дървения параван покрай разкопките или може би вратата на другата колиба се поклаща от вятъра. Внимателно поглеждаш навън, но не виждаш нищо. Най-вероятно само камък се е претърколил по хълма. Ако вземеш разтворителя с теб, запиши си го в предметите. И ако все още не си го направил, избери дали ще отидеш да търсиш вкаменелости, ако имаш Геоложко чукче (мини на 67), дали ще разузнаеш покритата област на разкопките (мини на 13), или ще се върнеш на пътеката и ще се махнеш оттук (мини на 40).

59 Лагерът е устроен в приблизително триъгълна долина, място, където две

речни корита са пресекли пътищата си и оттичане-

~ 45 ~


то от платото е изсякло отворена делта. В момен-та само в едно от деретата има малко поточе през долината, което изчезва в отсрещната пукнатина. Оглеждайки лагера, виждаш, че той се състои от две колиби с черни комини, няколко малки сгра-ди, в които са разположени кухнята, опушвалня и ковачница, редове от складове за припаси и кости, които скоро ще бъдат изпратени нанякъде. Най-отзад можеш да видиш цистерна и няколко малки заграждения точно под сянката на склона.

Забелязваш група от работници да тръгва по пътя към клисурата. Най-вероятно отиват да събират кости. Междувременно друга група се е запътила към лагера за обяд с редица от магарета, носеща току-що изкопани фосилни скали.

Малката подробност, която хваща интереса ти, е тъмна цепнатина в хълма срещу лагера от твоята позиция. Пред този отвор един мъж пази с яки ръце, кръстосани пред тартанена13 риза. Докато го наблюдаваш, един от работниците се промъква до него и се опитва да го придума нещо само за да получи як шамар заради това, че го разсейва. Може би парите се крият там. Каквото и да е, това е нещо, което си склонен да изследваш.

Преценяваш, че опит за хитър подход само ще те издаде. Може би ще привлечеш най-малко внимание, ако просто пресечеш лагера като всеки един работник. Изчакваш, докато нещата се поуспокоят и повечето са се прибрали от жегата на обедното слънце и тогава избираш своя път. Ако решиш да минеш точно през средата на лагера, където работниците са седнали под бял навес, мини на 87. Ако предпочиташ да минеш отляво, покрай колибите, отиди на 30. Ако минеш отдясно, където някакъв готвач прави обяд, мини на 22.

60 Запиши си кодова дума Опосум. Иг-рачите на покер са склонни да те пус-

нат в тяхната игра, стига да има какво да заложиш. След като си поиграл малко и си ги преценил, си доста сигурен, че можеш да им вземеш парите за нула време, но не това е целта ти. Не само че не се опитваш да изиграеш някой, ами правиш всичко възможно да са в добро настроение и да си гово-рят. По тази причина изкарваш роял флъш и купу-ваш на всички напитки, твърдейки, че това се дъл-жи изцяло на късмета ти. За твое нещастие обаче минава час и не успяваш да събереш интересна информация от тези хора. Един от тях е спечелил малко пари като товарител на щайги, друг като ка-руцар. Само един е работил в едни от разкопките, но не желае да говори за това – очевидно някои от мъжете на Корт са били изгонени миналата зима и няма да е добра идея да се повдига този въпрос. Успяваш да разбереш, че някакъв човек най-веро-ятно е останал на разкопките сам и понеже хората го мислят за луд, са го оставили на мира. Решаваш, че си научил каквото ти трябва, обръщаш играта и успяваш да възстановиш по-голямата част от загу-бата ти, но все пак трябва да тръгваш.

Извади 3 долара от парите си или ако си

13 Тартан – шотландско каре.

заложил часовник, то го задраскай от инвентара си. И ако още не си го направил, ще можеш да отидеш до склада, както съдържателят ти предложи (мини на 38), да пресечеш улицата до смесения магазин (мини на 14) или да решиш, че си свършил с този град и да го напуснеш (мини на 56).

61 В бъдеще има много зрелищни остан-ки, извадени от вековните скали. Твои-

те са особено странни. Един млад ксенопалеонто-лог отделя слоя шисти, когато...

62 Скачайки от покрива, стоварваш кра-ката си точно в гърба на един от мъ-

жете в кафяви костюми, като го изритваш извън платформата. Докато се изправяш, неговият ши-рокоплещест съучастник избутва очилатия мъж настрани и изпръхтява като разярен бик. Разпозна-ваш това широко лице и топчест нос от обявите за издирвани хора: „Говедото Густафсон, побойник и убиец“. В следващата секунда той се хвърля към теб и започва да замахва, а ти се опитваш всячески да го отблъснеш. Ако имаш Юмручен бой, губиш 1 точка Живот, в противен случай губиш 2 точки Живот.

След безкрайно разменяне на удари и отбягвания помощ идва под формата на дебела книга върху главата на Густафсон. Възползваш се от възможността да го сриташ в стомаха, бутайки го през платформата върху тялото на мъртвия пазач. Тежкото туловище на Густафсон строшава парапета и изчезва зад влака. Виждайки това, ездачите намаляват темпото и изостават назад. Очевидно каквато и да е била целта им, решават, че не си струва да се качват на влака.

Докато се опитваш да успокоиш дъха си, мъжът в черния костюм се представя като Глаубер и ти благодари за помощта. Стискаш му ръката и го наблюдаваш как си събира книгите и бележките, които е изпуснал по време на битката.

Още се възстановяваш, когато Гилда показва главата си през покрива и казва:

– Както чичо ми Боб казваше: „Никога не съм срещал нечестен човек, който да не може да бъде вкаран в правия път със силно питие или добър ритник.“ Беше голям измамник, чичо ми Боб. Умря в Шайло. Може би щеше да го харесаш.

– Чичо ти, а? И той ли е гущер?Гилда ти хвърля поглед, за който предполагаш,

че гущерите пазят само за хора, които им задават най-глупавите въпроси, които някога са чували. Тя го задържа още няколко секунди и отговаря:

– Не.Все пак имаш чувството, че отговорът

можеше да бъде всякакъв. Мини на 90.

63 Ако имаш Проблеми със закона или Познаване на природата, мини на 42.

В противен случай мини на 35.

64 Обикаляш района притеснен, оглеж-дайки се за място, където някой би

могъл да лежи в засада. Навесът представлява

www.knigi-igri.bg

~ 46 ~

една стена, която се е излегнала на остатъците на друга, като страните са покрити с корени и пръч-ки. Ако някой все още живее тук, изискванията му не са много високи. Вървиш към каменния склон над ямата, когато един мъж с куцукане излиза на открито. Има дълга извита брада, раздърпани дре-хи и държи пръчка динамит нависоко в измърша-вялата си ръка. В другата държи клечка и както си движи ръката към неравната скала, все едно ще я запали всеки момент.

– Не се приближавай! – крещи той. – Ще те взривя! Ако се приближиш, ще ни взривя и двамата!

Мъжът изглежда в плачевно състояние, но дори така, няма много смисъл да го атакуваш прибързано, тази пръчка изглежда доста истинска. Ако използваш Бърза стрелба и револвер, мини на 81. Решиш ли да използваш Хитрост, отиди на 73. Ако нямаш нито едно от тези умения, трябва да се върнеш бавно назад по склона и да продължиш по пътя, мини на 36.

65 Пазачът има рунтава черна брада и твърд поглед. Като те вижда, прави

гримаса.– Това място не е за теб, новобранец! –

изръмжава той. – Събирачите ще ти кажат дали някога ще имат нужда тук долу от теб. Разкарай се!

Ако имаш кирка и Хитрост или кодова дума Схема, мини на 26. Ако използваш Дедукция и лулата, мини на 84. Ако имаш пари и искаш да подкупиш човека, мини на 76. Ако не можеш или не искаш да направиш нито едно от тези неща, мини на 19.

66 За съжаление, милосърдието на Изи Чайлдс не е никакво милосърдие. По

негова команда наемниците те хващат за ръцете и те хвърлят над пропастта като торба с развалено брашно. С ръце напразно разперени за опора, па-даш през глава на дъното на клисурата. Тялото ти се стоварва върху един висок месест кактус, който се счупва под тежестта ти. Ако нямаш Одеяло, как-тусът те прави на решето и приключението ти на-мира своя безславен край. В случай че имаш обаче, като по чудо то облекчава падането ти, но това не ти помага особено. Губиш 4 точки Живот. Ако оце-лееш, чуваш заглъхващите гласове от върха на ска-лата на хората, които те смятат за мъртъв. Сякаш часове минават, преди да можеш да се съвземеш и да се вдигнеш от пясъка и да изкуцукаш от клису-рата. Мини на 36.

67 Отиваш да работиш, тананикайки си, като внимателно използваш върха на

широката изваяна глава на чука ти, за да разделиш буца от втвърдена утайка от скалистите слоеве.

– Какви ги вършиш? – пита Гилда, прилепена към скалистия склон над теб, а тонът ѝ предполага, че твоето поведение наистина има нужда от обяснение.

– Това е тъмен шистов петрол – обясняваш

ѝ ти. – По-труден е за обработка от пясъчник или кален камък, но пък може да запазва тъканта по-добре и не се троши толкова лесно. Виж това. Ако го погледнеш точно от правилния ъгъл, изглежда като някакъв вид ракообразно. Здравей, малко, старо раче!

– Това е случайна текстура в парче скала, което ти току-що извади от земята.

– Какво казваш, раче? Преди си водил тежки битки срещу саламандрите? Тези са твои роднини, нали така, Гилда?

– Моля ти се! Да мислиш, че гущерите са саламандри, е все едно да мислиш, че хората са някакъв вид ехидни!

– Да, малко раче. Те са все още суетни и помпозни същества.

Въпреки че научните ти изследвания не дават голям резултат, забелязваш в сипея потъмняла сребърна монета. Може да е била използвана като мярка за мащаб в снимкова документация. Ако я вземеш, си добави 1 долар към парите. Ако не си го направил още, може да провериш голямата, дървена конструкция (мини на 13), да претърсиш сградите (мини на 58) или да напуснеш разкопките (мини на 40).

68 Прилепи, мили мой Ловец на кости! Безброй от тях, гнездейки в кътчетата

и стесненията, придържайки се към вътрешността на каньона и мечтаейки за отминалите времена, преди птиците да им дадат крила. Няколко прели-тат над главата ти, докато вървиш под шумолящите ята. В пясъка пред теб виждаш разперени отпеча-тъци, като че ли от някакъв вид гущер – но тези са огромни! Стигаш до още един кръстопът, следите леко тръгват надясно, преди да изчезнат напълно. Ако завиеш наляво към ромолящ шепот, мини на 16. Ако тръгнеш надясно към тихото бръмчене, мини на 50.

69 Верен на думите си Кълиган споделя боба си с теб, но не и тютюна си. Мал-

кият огън от сухи клонки започва да пука и трещи, докато температурата пада рязко и от дневна жега е заменена от нощния студ. Ако си бил ранен, въз-станови 1 точка Живот.

Когато се нахранвате и слънцето залязва зад далечните силуети на високите върхове, Кълиган си свива една цигара, започва спокойно да я пуши и те пита за мнението ти относно голямата треска за кости на динозаври, като търпеливо чака отговора ти. Ще му отговориш ли, че я подкрепяш (мини на 28), или пък ще му кажеш, че това е просто суета (отиди на 34), а може и да споделиш, че нямаш особено мнение по въпроса (мини на 77)?

70 Пристигаш до крайната точка на пъту-ването по обяд на следващия ден. От-

криваш, че лагерът на копачите на кости се намира в една от многото скрити клисури, които раздират хълмовете. Казват ти да помогнеш с разтоварване-то на кутиите от фургона, някои от които са пълни с провизии, а други са запечатани и маркирани със

~ 47 ~


знаци на опасност.– Къде, по дяволите, е този непрокопсаник

Бърт Дрискъл? – изкрещява бригадирът, тътрейки се през прахта, като се обръща яростно. – Дано не е изклинил пак заради неговия въображаем гущер фантом! Ако го видите, му кажете да се погрижи новаците да се установят!

– Какви са тия приказки за гущер фантом? – питаш един от копачите, докато му помагаш в носенето на тежък чувал с царевично брашно до кухнята.

– Ба! Не говори за това! Старият Бърт разказва истории за някакво гадно чудовище, което ще ни изяде всичките, това допълнително изнервя хората без никаква причина. Продължаваме да му повтаряме, че единствените гигантски гущери наоколо са мъртвите.

– А поради каква причина хората са изнервени?

– Че как защо, заради доктора, как иначе! – хвърля един кос поглед към една мрачна пукнатина в скалата в самия край на лагера. – Смятам, че ако видиш костите да се движат на лунна светлина, ще се разтрепериш до края на живота ти…

Тогава забелязва, че оглеждаш пукнатината и се сопва:

– Ей, не задавай повече неуместни въпроси! Мини на 59.

71 – Разбира се – казваш и изваждаш ча-совника, – пазих това малко съкрови-

ще точно за черни дни.Мъжът едва поглежда към него.– Ще ти дам два долара. Нащърбен и

нацапан. Никой няма да го купи от мен.– Кой предмет имаш предвид? Не този, със

сигурност! Чудесен шедьовър, ръчна изработка с отличителен завършек, който ни напомня, че времето тече като сребърна река.

– Сребро? Евтино посребряване, нищо повече, надрано и извито.

– Носено от генерал МакРийди, три пъти уцелен с куршум. Четвъртият попадна в гърлото му, лека му пръст. Виж лицето на красивата му дъщеря, която разби сърцата на две поделения достойни кавалеристи.

– С това лице ще е още по-трудно да го продам. Ще ти дам четири.

Най-накрая успяваш да уредиш цена от 6 долара. Прецени дали ще продадеш часовника или не, като респективно oтбележиш промените в инвентара си и мини на 97.

72 Ярките цветове на огрените над теб стени хващат вниманието ти. Изне-

надваш се, когато усещаш пясъка под краката ти да се движи, засмуквайки те надолу. Хващаш се за стената на каньона, за да се отдръпнеш от нес-табилното място. Сух плаващ пясък! Няма как да прецениш колко надалече се разпростира, а стени-те са твърде раздалечени, за да може да се опреш на тях. Успяваш да продължиш напред, като вни-

мателно опипваш земята преди всяка стъпка, но идва един момент, в който трябва да разчиташ не на знание, а на инстинкти, за да можеш да продъл-жиш. Ако имаш Познаване на природата, мини на 89. Ако ли не, мини на 21.

73 – Виж – казваш, – това няма да по-действа. Кибритът, който държиш,

няма да запали.– Не, не е! – той протестира и поглежда

кибритената клечка. – Няма как да знаеш това!– О, повярвай ми, знам. Роден съм в

кибритена фабрика. Казват, че съм развил нюх за кибритени клечки, докато израствах, и тази, която държиш, е абсолютно безопасна.

– Не се приближавай! Ще рискувам!– Но това няма да проработи и в двата случая.

Ако съм прав, нищо няма да се случи, а ако греша, ще изгубиш единствения си коз. Веднага след като го запалиш, единственото, което можем да направим, е да се разбягаме като кокошки, докато се взриви.

– Може… и да имам резервен.– Не мисля, че имаш, но дори и да имаше,

съм убеден, че и той няма да проработи. Ще усетя иначе. Но ще ти кажа какво, виж, ще ти разменя кибритена клечка. – В този момент изваждаш собствения си кибрит, приближаваш се с няколко предпазливи стъпки по-близо и подаваш клечка на мъжа.

Той се чуди за миг, но се навежда и я взема в замяна на неговата. Тогава той насочва вече новата клечка към динамита.

– Сега изчезвай!– Виж, фитилът също няма да запали, не

мислиш ли? О, ама разбира се. Ще ти дам истински – виж, няма ли да спестим много време, ако просто ми го подадеш?

Той поглежда пръчката динамит и после простодушно ти я подава.

– Всъщност ти не искаш да взривиш никой, нали? Нека просто седнем някъде удобно, за да си поговорим, става ли? Мини на 23.

74 – Тъжно е - обявява глас, едновре-менно съскащ и все пак някак си зву-

чен, – че денят не ни крие от звездите, но милости-во ги крие от нас, така че не ги виждаме да плачат заради нашите безкрайни мъки.

Обръщаш се. Сенчеста фигура стои на тъмната пътека, която води надолу към долината. Дълга, тънка и змиеподобна фигура…

Съществото бавно се приплъзва към дневната светлина и се изправя лице в лице с теб. То е впечатляваща гигантска змия, държаща главата си изправена като кобра на височина от 5 фута. Неговото извиващо се тяло е покрито с ярки, жълти люспи, които променят цвета си към тъмно-кехлибарено. Големите му черни очи изглеждат едновременно внимателни и съчувствени, черният му език се изстрелва бързо през гладката му закръглена муцуна. На главата си носи искряща,

www.knigi-igri.bg

~ 48 ~

бяла каубойска шапка. Около тялото си три фута над земята носи колан с два прибрани револвера.

– Поздравявам те – казва то, – че си дошъл да посрещнеш съдбата си както трябва. Вече усещам, че си победил моя приятел Чероки, моят скаут, моят последовател и моята съвест. Ще ми липсва за известно време. Предполагам, че неговият духовен поглед е бил покосен от кървавочервена мъгла, въпреки че плащаше за злите дела, причинени преди много години от нас, както и от други следовници на вечното Провидение, което формира вътъка14 на нашата издръжлива нация. Наистина така и не разбрах дали неговата слепота служеше, за да освети или замъгли пътя му, който сега продължава там, където ние не можем да го следваме. Но какво остава за мен и теб?

Правиш рисковано предположение:– Ти трябва да си Змията? Водачът на тази

дружина? Убиецът на много хора? Инициаторът на незаконни действия?

– Да, предполагам, че аз съм този висш стратег, който търсиш. Както и убиец, ако за каменния бряг се счита, че убива вълните, които се блъскат в него.

– Поне използваш красиви думи, с които да го завоалираш.

Змията се движи с вълнообразни движения от една страна на друга със студена елегантност и все пак точно гласът ѝ, топъл като целунат от слънцето пясък, му докарва хипнотизиращ вид.

– Що за ловко приключение би могло да се обобщи в прости думи, предадени като недвусмислен разказ? Приемайки подкрепата на господин Марстън, моите сътрудници и аз тръгнахме на пътуване, което надвиши първоначалните му глупави занимания. В края на краищата цялата работа е живот, а съгласуването на живота е книга с не по-малко думи от същинския обект.

– И все пак това не ви прави нищо друго освен ловци на кости, така аз го виждам.

– А може и да сме ловци на кости, но нима ти стоиш по-високо от нас? Роб ли е този, който служи, докато се приближава по-близо до съдбата си? Най-низкото куче, което пази стража в дъждовна вечер, е по-близо до Бога от най-великия крал, който е сложен на трона противно на неговата природа.

Чудиш се наистина колко знае за твоята природа. Във всеки случай разговорът ви се изчерпва.

Ако имаш Бърза стрелба и револвер, мини на 33.Ако не, но имаш пръчка динамит, отиди на 57.Ако нямаш нито едно от тези, но имаш

кодова дума Аргос, премини на 86.Ако нямаш нищо от всичко изброено, то

епизод 5 те очаква.

75 В град Феърфилд, Небраска, жените ходят грациозно и без страх по сенчес-

тите тротоари, джентълмените свалят шапките си и се усмихват, децата лудеят по улиците и единстве-

1⁴ Нишки, които при тъкане се преплитат с основата.

ното нещо, което пречи на мирната атмосфера, е чукът на ковача или шумното пръхтене на някой силен кон.

За съжаление, си много далеч от Феърфилд или Небраска изобщо. Град Пакърс Блъф (Скалата на Пакър), Колорадо, е тъжно и параноично място от сиви сухи колиби, които стоят като туморни израстъци до разнебитената бензиностанция и съвсем малко по-добре поддържания склад. Няма джентълмени, нито деца на хоризонта. Вместо звъненето на чука на ковача се чува трясък от бутилка, когато някакъв мизерен стар миньор е убит заради златен зъб.

– Така – промърморваш си в сянката на гарата, – къде трябва да отида, за да разменя кодови имена и тайни ръкостискания? Кой ще ни уреди с оръжия, коне и пари?

– Възможно е местният ни контакт да е станал жертва на плачевното беззаконие – предполага Гилда, скрила се под няколко стари дъски. –

Доколкото мога да преценя, няма агент наблизо.

– Да се надяваме, че е решил да дезертира, а не да мине на другата страна, защото тогава ще имаме големи проблеми. Е, поне по-големи.

– Във всеки случай очаквам да продължим по най-добрия начин. Доверявайки се на собствените си възможности и без да се отчайваме.

Шляейки се край гарата за известно време, наблюдаваш каруците със запаси, които стоят до склада под зорките очи на намръщени мъже, облечени в кафяви парцаливи дрехи. Предполагаш, че за всяка една от тези рошави тикви има награда поне 100 долара. Няколко мърляви ентусиаста, поне един от които разпознаваш от влака, стоят наблизо, може би чакащи някаква работа. Ако се присъединиш към тази компания, може и да стигнеш точно там, където искаш да бъдеш. От друга страна, това може и да е равносилно да си пъхнеш ръката на сляпо в гнездо на усойници.

Ако решиш да се мотаеш из гарата, чакайки да видиш дали някой ще вземе запасите, премини на 38. Предпочиташ ли да събереш информация в града, отиди на 85, ако имаш Проблеми със закона, или на 49, ако нямаш. Ако искаш да си купиш необходими неща, мини на 14. Ако смяташ, че е добра идея да се разкараш от града възможно най-бързо, мини на 56.

76 Изваждаш няколко сребърни долара и ги показваш на стражата, като му

~ 49 ~


казваш, че могат да бъдат негови, ако само се въз-хищава на пясъчниците наоколо, докато ти влезеш в цепнатината. Той се усмихва широко, прави ти жест да се приближиш, след което те удря здраво. Губиш 1 точка Живот.

– Ти – изръмжава той – си един любопитен глупак. Не те знам кой си, но си залагам главата, че Змията ще разбере. Само в случай че му оставя нещо, което да инспектира.

Нямаш време да събираш разпилените си монети, задраскай всичките пари и мини на 19.

77 Твърдиш, че нямаш никакво участие в бизнеса с вкаменелости и настояваш,

че проучваш пътека за добитък в подножието на хълмовете.

– Просто се надявам да почистят след себе си тези копачи на кости, да почистят всичко, каквото са намерили в планината, сещаш се? Не може да изскачат нокти и черепи от скалите, плашейки кравите, като минават покрай тях.

Кълиган не изглежда развеселен, а разочарован. Леле, какъв мрачен тип. Опитваш се да му зададеш няколко въпроса, но той само сумти, докато си изпушва цигарата. Тогава грабва одеялото си и се увива, докато слънцето изчезва и оставя небето в краски на тъмносиньо и лилаво над западните планини. Запиши си кодова дума Аргос и мини на 91.

78 Когато се втурваш в пещерата, се об-ръщаш леко наляво, за да избегнеш

облак дим. В този момент усещаш как нещо те при-хваща и само след миг огромна сила те дърпа за крака и размахва във въздуха. С тежки изпарения навсякъде около теб и с висяща глава близо до зе-мята ти с мъка бръкваш в джоба си за ножа ти, из-важдаш го и замахваш към пълзящото растение. В крайна сметка то се извърта, а ти падаш по гръб в пясъка. Скоро след това пушекът се изпарява. Няма никаква следа от растението. Единственото, което ти остава, докато се препъваш напред, е неспокой-ното чувство, че някой си играе с теб. Отбележи си кръст в бележките и мини на 98.

79 Малко светлина се прокрадва през цепнатините на дървената структура,

а фенерът ти дава допълнителна светлина. Въпре-ки това мястото е доста мрачно. Нима от ловците на вкаменелости се очаква да работят в такива ус-ловия? Така или иначе в този район вали толкова рядко, че дъждът не може да застраши повърх-ността, открита от работниците.

Прекрачваш няколко големи камъка, придвижвайки се по-навътре по сенчестата пътека. Светлината от твоя фенер попада на любопитна част от камъка. Изглежда като че ли огромна капка е паднала отгоре и е стопила каменната повърхност като масло, изработвайки стръмен, мек на допир и полукръгъл наклон надолу в плитка купа.

– Кой е там? – някой изкрещява. Това е зловещ, леко ехтящ вик, който сякаш идва от

далече.Бързо изоставяш инспекцията на стената,

вдигайки фенера и взирайки се в мрака. Не можеш да видиш нищо или никой, само бледи наклонени лъчове на дневната светлина.

– Ехо? – пак се чува гласът. – Тук си да помогнеш ли?

Правиш няколко крачки напред, движейки лъча на фенера ти предпазливо от страна на страна.

– Кой си ти? – питаш в отговор.– Аз бях този, който носеше бутилките. Те

бяха тръгнали да тестват някакво ново решение, което да помогне при копаенето. Предполагаше се, че трябва да разтвори всичко, оставяйки само костите. Така и стана. Те казаха, че ще се върнат и ще ми помогнат, но мина много време.

Чак сега виждаш, че пред теб има по-дълбок разрез в планината. Камъните и издатините пречат да видиш тази част на разкопките. Тръгваш да лазиш в тази дупка.

– Ще ти помогна, ако мога – казваш. – Какво не ти е наред?

– Не ме ли чу? Трябваше да разтвори всичко друго освен костите… така и стана.

Обръщаш фенера си и в полезрението ти попада нещо бяло близо пред ръката ти. За твой ужас виждаш човешки скелет, който е седнал, подпрян на стената, с ръце на земята пред теб.

И тогава скелетът си вдига ръцете към теб…Не помниш да си си изпускал фенера,

но помниш как тичаш през мрака, удряйки лактите и колената си, докато светлината бавно и неравномерно се приближава в твоя бяг към свободата. Чак по-късно, когато си далеч от проклетите разкопки, забелязваш, че си оставил нещо зад теб в твоето лудо бягство. Задраскай един от предметите ти и мини на 40.

80 Следвайки примера на другите, се качваш във фургона и твоята скромна

особа се запътва извън града в югозападна посо-ка. Прекарваш няколко часа в клатещата се кола, разменяйки само няколко думи с другите пътува-щи. По пътя минавате през дерета и пясъчници с ивици, оцветени в червено, бяло, сиво и зеленика-во-сивo, извити и падащи като завеси от замразено полярно сияние от древни времена.

Фургонът тъкмо си проправя път между висока скала и камениста клисура, когато няколко коне идват с оглушителен трясък от другата посока. Сърцето ти потъва в петите, когато разпознаваш лидера – това е Изи Чайлдс, голям и грозен като в деня, в който насъска щатските шерифи по петите му! Проклинаш късмета си и се опитваш да скриеш лицето си, но твърде късно. Чайлдс се ухилва широко, докато заедно със спътниците си яздят към теб.

– Виж ти, Боб, – казва, – колко много помощници си събрал. И един мой познат на всичкото отгоре!

Ако имаш Проблеми със закона, мини на 31. В противен случай единствената ти опция е да се

www.knigi-igri.bg

~ 50 ~

хвърлиш в клисурата в акт на отчаяние (мини на 4) или да се предадеш на милостта на бандитите (мини на 66).

81 – Знаеш ли - казваш, присвивайки oчи към мъжа, – има един съществен не-

достатък в твоя дързък план.– Няма да говориш така, след като те взривя

– изкрещява той в отговор.– Виж, става дума за това – изтегляш пистолета

си и го насочваш към него за по-кратко време от един удар на сърцето, – че бих могъл да застрелям тази клечка за кибрит от ръката ти още преди да помислиш да я сложиш на фитила. Или мога да стрелям в ръката ти, ако преценя, че ще е по-сигурно. Или пък в главата ти – връщаш пистолета си обратно в кобура, преди да продължиш. – Но не казвам, че съм такъв човек, който би направил такова нещо. По-скоро съм от типа хора, които биха поседнали и биха споделили бекон и да си поговорят на спокойствие като един свестен тип с друг. Така че защо не ме оставиш да взема тази пръчка, която държиш?

Човекът може и да е откачен, но не е самоубиец. Раменете му увисват пораженчески и той ти дава динамита.

– Не съм виждал бекон от много време, макар че – оплаква се той – понякога си хващам гущер, но тези неща са изключително малки и бързи, определено.

– Могат да бъдат доста досадни малки същества – заключаваш ти. Мини на 23.

82 Каньонът е облян в жълтеникава свет-лина със замръзнали сенки в нюан-

си на злато и кехлибар. Напред се вижда сияние. Виждаш почти вертикален слънчев лъч, падащ на пясъка по средата на пътеката, като блестящ прах се вдига бавно през лъча. Точно по средата на ос-ветената област един царевичен кочан лежи на пя-съка, образът му се извива леко, сякаш се вижда през мараня. Ако спреш, за да го вдигнеш, мини на 55. Но решиш ли да го избуташ от лъча, преди да го вземеш, отиди на 39. Ако решиш да заобиколиш светлината и да продължиш напред, мини на 93.

83 Топъл вятър духа от запад, като прави така, че пясъкът покрай пътя да тан-

цува около ботушите ти, докато вървиш сред жи-вописния пейзаж от пречупени хребети, лъкатуше-щи дерета и хълмове с плоски върхове. Навсякъде около теб виждаш наслоените пясъчници и ленти от кървавочервено, пепелявосиво, костно бяло и лилаво. Дълбоко в тези скали вкаменелостите ча-кат да усетят накрайника на чука, разреза на дле-тото, да бъдат занесени до светлия и зает Нов свят. Ако можеха, дали щяха да благодарят на хората, които правят това?

Докато продължаваш уморен напред, изгубен в размишленията си, слънцето наближава западния хоризонт. Чудиш се къде да си устроиш лагер, когато забелязваш един мъж по пътя да язди

едно от двете си магарета. Той кимва за поздрав и ти се приближаваш към него, за да поговорите. Човекът слиза от магарето и се представя като Кълиган. Предлага да сподели огъня си и няколкото бобени зърна. Мъжът има безчувствено, изкривено лице, с леко вълнисти бакенбарди.

Ако имаш Дедукция и лула, мини на 9. В противен случай прецени дали да приемеш поканата му (отиди на 69), или да я отклониш и да намериш някъде другаде, където да прекараш нощта сам (мини на 46).

84 Запушваш лулата си замислено и пре-ценяваш целия външен вид на този

мъж. Едно нещо изпъква като завропод15 в необра-но оризище.

– Ботушите ти са откопчани – му казваш.Той си поглежда краката, прехапва устни

и се навежда. Когато го прави, ти го халосваш с една дъска по тила, подсвирваш си и завлачваш безсъзнателното му тяло в сенките. Добра работа, Шерлок. Мини на 37.

85 Запиши си кодова дума Опосум. След час на дълго обикаляне, дочуване на

някоя дума тук и задаване на някой невинен въ-прос там, откриваш сбръчкан търговец на товар-ни магарета, чиито очи виждат много повече, въ-преки кривогледството му. Също така е наясно, че знанието му е ценно и не го раздава току-така без нищо в замяна. За да го накараш да говори, трябва да се разделиш с 3 долара, часовник или бутилка с алкохол. Ако можеш и искаш да направиш това, си отбележи промените в инвентара си и мини на 25. В противен случай, ако още не си го направил, можеш да пробваш да се върнеш на гарата (отиди на 38), да вземеш някакви провизии (мини на 14) или да се чупиш от града, преди да си предизвикал нежелано внимание (мини на 56).

86 Внезапен силен взрив зад теб те съ-баря. Когато поглеждаш назад, виж-

даш отломки падащи от небето и огромен облак от оловносив пушек, който се издига на вълни от пещерата. Докато правиш опит да се изправиш, зе-мята се разтърсва от две последователни експло-зии и падаш. Цялото ти тяло е вцепенено, а ушите ти заглъхват. Усещаш изпепеляваща вълна, която минава покрай теб. Огнени отломки започват да валят от небето. Губиш 2 точки Живот.

Ако оцелееш, едвам успяваш да надигнеш глава, след като всичко утихва. Забелязваш някакво движение сред стелещата се над земята пепел. След малко виждаш още по-ясно. Mъж с вълнообразни бакенбарди стои спокойно и се прекръства, мъж със свещеническа яка около врата.

Виждаш сълзи, стичащи се по покритото му с пепел лице…

Той поглежда към теб и кимва с разбиране. След това изчезва.

Шумът в ушите ти намалява. Ръцете и

1⁵ Вид динозавър с дълга шия.

~ 51 ~


краката ти отново ти се подчиняват. Надигаш се. Избърсваш саждите от очите си и наблюдаваш пълното унищожение на пещерата. Мини на 100.

87 Миризмата на огън се носи от кухни-те, докато вървиш през средата на ла-

гера. Смътно зад веещото се платно виждаш дви-жещите се силуети на хора в разгорещен спор.

– Не. Това не е така! – чуваш един от копачите да говори. – Виж, кодексът на събиране е лесен. Има само четири точки. Първото нещо, което правиш, е да го намериш. Следващото нещо е да го изровиш. Все още никой не е схванал третата част, но четвъртата е печалбата. Няма как да сбъркаш с печалбата, така го виждам аз!

– Само не разбирам защо въобще имаме трета част като цяло! – някой се включва. – Само стои на пътя на печалбата, не е ли така?

– Аз пък съм чувал, че в Уайоминг имали кодекс със седем стъпки – казва друг, – а те пък не знаят третата, петата и шестата част.

– Седмата е печалбата обаче, нали така?– Ай!Много поучително. Запиши си кодова дума

Схема и после избери накъде да продължиш: наляво към животинските кошари (мини на 15), направо към водната цистерна (мини на 95) или надясно към складовете (мини на 54).

88 Изваждаш чукчето си, спускаш се на-долу по пясъчния склон от пътеката до

разкопките и започваш да изсичаш скалата. Това си е чиста загуба на време, защото, ако погледнеш ис-тината в очите, то ти не си много умел в това. Гилда се появява на скалния навес и те наблюдава тихо, като че ли в очакване на някакъв вид обяснение.

– Определено търсим някакъв вид скални наслагвания на слюдени пясъчни камъни – казваш, обръщайки някакво грубо парче скала в ръката ти. – Много интересно.

– Нямаш никаква представа какво казваш.– Е, ти пък си гущер и нищо не разбираш.Изведнъж чакълът се измества някъде зад

теб. Ти замръзваш и заставаш нащрек. Дали някой се опитва да се промъкне зад теб от подслона?

Правейки се на ударен, пресяваш разпадаща се бучка от пясъка, като леко я потупваш с главата на чукчето.

– Виж, праисторическа борогрова16, запазена от старите времена. – Тогава се обръщаш за миг, мятайки буцата към лицето на твоя преследвач. Хвърляш се към него, като и двамата се хлъзгате в склона, размазвайки се с трясък на сухите дъски на дъното. Губиш 1 точка Живот.

Надигаш се, хващайки пръчка динамит, която твоят опонент явно е изпуснал. Вдигаш я над главата си с намерението да я използваш като пръчка. Като вижда това, го хваща страх и започва да хленчи:

– Моля те! Не ме взривявай! – всъщност той изглежда като изгладнял рошав нещастник в

1⁶ Изчезнал вид птица.

мръсни скъсани дрехи.– Не се притеснявай – казваш, сваляйки ръката

си. – Няма да те взривя. Защо не се поуспокоим, да си поемем въздух и да си поговорим за малко? Мини на 23.

89 Успяваш да стигнеш до края на опас-ния участък и продължаваш надолу

по тайнствен каньон, който пак се затваря около теб с червените си и жълти скали. Виж колко дола-ра притежаваш. Ако са нечетен брой, мини на 50. При четен брой, мини на 8.

90 Забелязваш сребърен блясък, навеж-даш се и вземаш часовник, изпуснат

на пода. Отваряйки рамката му, съзираш широко-то лице и топчестия нос на дългогодишната лю-бовница на Говедото – Бела Лонгтрий. Трогателно. Ако искаш да задържиш часовника, запиши си го в предметите, преди да минеш на 75.

91 Следващия ден те заварва самотен на хълмовете, следвайки пътя, който кри-

воличи на югоизток по каменист ръб на седловина-та на билото. Гледайки на изток, виждаш широката ветровита прерия. На запад се намират далечните планински области, които формират праг към голя-мото плато, изгубено в бяла мараня. Зелени храсти и треви растат на групи навсякъде около теб.

Откриваш обекта на Марстън малко встрани от пътя, установен по ръба на широко дере, чиито страни са от по-тъмен вид скали – кехлибарените и жълти пясъчни камъни.

Една издълбана част е открита, докато друга покрай склона е защитена от пясъчни бури с полегати дървени конструкции, като нейният сенчест вход е закътан под самотна, огромна върба. На дъното на дерето има няколко дървени конструкции и врата, която се поклаща леко от вятъра и свисти зловещо.

Ако имаш геоложко чукче и искаш да търсиш вкаменелости в дерето, мини на 67. Ако решиш да разучаваш покритата част от разкопките, мини на 13. Ако решиш да претърсиш къщите, мини на 58. Ако чувстваш, че това е загуба на време и по-скоро би продължил през хребета, към равнините отвъд, мини на 40.

92 След като бродиш из района безцел-но цял ден, имаш късмета да пресе-

чеш пътя си с тих и добродушен стар миньор, който разпознава в теб свестен човек и ти споделя малко биволска, пресована пастърма до топлия си огън. Като захапваш като вълк бленуваната храна, ми-ньорът ти разказва някои от по-дивите си приклю-чения в Скалистите планини.

– А един път чинокът17 започна да духа точно когато се браних от глутница вълци само с приклада на пушката си! Снегът толкова бързо се стопи, че вълците паднаха от стотици фута на

1⁷ Топъл, сух вятър, който духа по източната част на Скалистите планини в края на зимата.

www.knigi-igri.bg

~ 52 ~

земята и умряха! Чудиш се защо и аз не паднах с тях? Оказа се, че съм стоял на скала! Разбира се, тогава трябваше да чакам, докато чинокът спря да духа и снегът пак да натрупа стотици метри, преди да успея да отида където и да е. И това стана само за десет минути!

Това е невероятно. Колко и да ти се слушат още от неговите истории, трябва да научиш какво знае за тези планини и местонахождението на копачите на вкаменелости. Да, той би могъл да ти каже къде са устроени, но няма особено желание да го прави, усеща, че ти не принадлежиш към тяхната банда и ще поеме риск да насочи някой непознат в тяхната посока. Той вече ти помогна, ще е честно, ако му предложиш нещо ценно в замяна на допълнителна помощ.

Можеш да му предложиш някое от тези неща: револвер, пръчка динамит или 8 долара. Ако го направиш, отбележи в инвентара си промените, след което той ти показва верния път (мини на 48). Ако ли пък не, трябва да намериш пътя сам, след като се сбогуваш с него на сутринта (мини на 32).

93 Светлината, идваща отгоре, изблед-нява и постепенно изчезва напълно.

Стоиш в нощна празнина с пълна луна, като никога не си виждал или някога ще видиш по-голяма, коя-то свети на фона на черното небе. Тишината е пъл-на, сякаш целият свят е задържал своя дъх. Всеки един от двата пътя пред теб те изпълва с безпокой-ство. Ако решиш да завиеш наляво към потискащо сиво сияние, мини на 8. Ако решиш да вървиш на-дясно към пурпурния мрак, мини на 16.

94 – Смятам, че това е работа за добри-те професионалисти от Юнион Паси-

фик18 – казваш и килваш шапката си напред, след което потъваш в седалката. – Събудете ме, ако нещо се случи, например, ако някой реши да ми плати много пари, за да се справя с подобно нещо.

Гилда изсумтява подигравателно, най-вероятно нормална проява за гущер и изчезва. Чуваш другите пътници да си говорят и викат въодушевено, когато конниците приближават. Тракането на релсите и трополенето на копитата формират река от звуци, която те унася. Сънуваш как гледаш отгоре човек до умиращ огън, който се е навел с гръб към теб. Той взема пепелта и я разпръсква, хвърляйки я във въздуха, където тя се променя и завърта в различни образи на ловци и плячка. Ти си много близо до мъжа сега. Бавно той си обръща главата и чуваш думи, сякаш изречени от гигант:

Светът не е толкова голям и широк,пътят не е толкова тежък и труден,

но гневът ми ще те връхлетии отмъщението ми ще те застигне.

Той вдига пръста си и рисува остра линия през набраздената си буза...1⁸ Американска железопътна компания, основана през 1862 г.

Биваш грубо събуден, когато един куршум разбива прозореца до теб, а летящ къс стъкло те порязва през лицето. Дезориентиран се хвърляш на пода, като гледаш по посока на шума и слушаш утихващия звук на галопиращите коне и последните изстрели.

Гилда се появява до теб, като те гледа отгоре.– Радвам се да видя, че някой отново е

нащрек – съобщава тя.– Ако искаш да знаеш, бях зает да събирам

жизненоважна информация – казваш, докато изтупваш прахта от себе си. – Какви са новините от останалите вагони?

– Ами, изглежда, че тази имитация на обир беше отклоняване на вниманието, за да отвлекат пътник от салонния вагон. Детайлите не са ми ясни, но може би твоята информация е доста по-добра от моята.

Като наблюдаваш отражението си в остатъците от прозореца, не можеш да не забележиш, че червеният разрез по средата на лицето ти имитира точно жеста, направен от фигурата в съня ти. Запиши си кодова дума Сабине и мини на 75.

95 Цистерната е голяма, кръгообразна структура от катранено дърво,

откъдето водата може да се ползва за много неща. Качваш няколко стъпала и пъхаш главата си под тесния ѝ покрив. Струва ти се за момент, че виждаш рептилска глава, отразена в тъмните вълни, но когато поглеждаш нагоре, няма нищо. Измъкваш се и оставяш цистерната зад гърба си. Мини на 65.

96 Докато се приближаваш по-близо до пещерата, виждаш мъж вътре в нея.

Той е облечен в сиво палто на химик с много опу-шени петна, носи чифт очила, избутани неравно-мерно над високото му сбръчкано чело и има ясни сиви очи, които си отиват с настръхналата му коса. Изражението му показва емоции, които премина-ват от учудване през раздразнение до тревога.

– Кой си ти? – изграква той. – Ти не би могъл да бъдеш моят заместник! Целият си в прах!

– Аз съм най-големият ти страх – отговаряш равнодушно.

– Какво? Ти да не си лунатик? Да ти кажа истината, не ми пука дали си ми заместник или не. Ако Марстън не се беше уверил в присъствието на неговото влечуго, за да те защитава, то той сега ще се увери, че инциденти могат и се случват и на такова работно място. Ще научи, че д-р Ханибал Ралстън не може така лесно да бъде отхвърлен! Заврофаганакс!

Чува се силно и ужасяващо скрибуцане на метални части. След като Ралстън се обръща и влиза обратно в пещерата, нещо друго излиза. Потреперваш, когато гигантски череп се показва, последван от метално тяло и вкаменени кости,

~ 53 ~


които се изправят до височина от 15 фута. Пред погледа ти е вкаменелият скелет на голям хищен динозавър, като всеки кокал се движи, сякаш е част от все още живо тяло. Прикрепени към тези останки са ред свързани помежду си чрез метални прътове, които стържат и при всяко малко движение. Част от скелета липсва или се разпада, а металната структура само по себе си не се поддържа от нищо, но тези обстоятелства очевидно не спират нещото да се движи наоколо. Няма никаква представа как е било извършено, но едно нещо е сигурно – вече не се чувстваш като най-големия страх на този мъж.

– Хвани ми го този – казва Ралстън, размахвайки ръка в твоята посока. – Запланувал съм няколко интересни експеримента и тъкмо щях да поискам да ми пратят доброволец.

Челюстите се разтварят със стържещ звук, излагайки големите си колкото нож зъби на показ. Невидимото тяло, определено от огромните кокали, изглежда така, сякаш се огъва и движи, звярът се запътва към теб с подскок. В този случай револвер няма да ти е от полза. Има ли нещо, което ще е. Ако имаш бутилка с разтворител, мини на 3. Ако ли пък не, но имаш Дедукция и лула, мини на 45. Ако нямаш нито една от двете опции, то си плюеш на петите и бягаш, мини на 61.

97 Вземаш под внимание потенциални-те си нужди. Всички тези стоки могат

да ти влязат в употреба:

Артикул ЦЕНАШашка динамит 10 долараГеоложко чукче 4 долараОдеало 1 доларМанерка с вода 1 доларМанерка с алкохол 2 долараНаръчник за начинаещ дървосекач 6 долара

Можеш да използваш алкохола, за да притъпиш болката си и да почистиш раните си. Можеш да го използваш веднъж по всяко едно време на приключение, това ти позволява да си възстановиш 1 точка Живот, след което трябва да зачеркнеш манерката от предметите ти.

Наръчникът за начинаещ дървосекач е пълен с информация за дивата природа, естествените науки, публични записи и общо взето каквото ти хрумне (включително и както Гилда изтъква одобрително, гущеров речник). Със сигурност ще предложи решение на проблем, с който се сблъскаш и може да бъде използван веднъж, когато ти е предоставен изборът да използваш Дедукция, Хитрост, Познаване на природата или Проблеми със закона. В такъв случай можеш да използваш тази опция и дори да не притежаваш това умение (или лула в случая на Дедукцията), но след това веднага трябва да задраскаш Наръчника от предметите ти, тъй като е невъзможно пак да ти влезе в употреба. Има само една такава книга за продажба.

Реши какво ще купуваш и промени инвентара си според избора си, като не забравяй, че не можеш да носиш повече от четири предмета. След това, ако вече не си го направил, можеш да решиш да отидеш до склада (мини на 38), да разпиташ за информация (мини на 85, ако имаш Проблеми със закона или на 49, ако нямаш) или да напуснеш града (мини на 56).

98 Разтърсен от преживяното, с ужас слизаш надолу по цепнатината. В

един момент придвижването става по-трудно, тъй като от всички страни започват да се изпречват раз-лични издатини, които оформят странна блокада.

Първият знак, че нещо не е наред, е слаб и далечен грохот. Невъзможно е да се прецени откъде идва, затова продължаваш с повишено внимание. Шумът внезапно се усилва и разбираш източника му, точно като обръщаш глава и виждаш връхлитащият те мрак – внезапен потоп!

Няма какво да сториш, докато унищожителните води се стоварват върху теб. Подхвърлят те безпомощно покрай скалисти образувания, които могат да разцепят черепа ти.

Като по чудо всичко утихва и ти си изхвърлен в мокра и мрачна пещера, кашляйки и плюейки

www.knigi-igri.bg

~ 54 ~

изгарящата призрачна вода. Все повече чувстваш, че това място ти изсмуква силите, удар след удар. Как можеш да се надяваш да избягаш?

Чуваш тихи стъпки по мокрия пясък. Поглеждайки нагоре, виждаш, че ловецът най-накрая те е настигнал. Той върви към теб, недокоснат от потока, равнодушен към твоето състояние и без страх от съпротивата, която се готвиш да окажеш.

Започваш да драпаш надалеч, търсейки изход. Той небрежно замахва с бойната си тояга, която удря бедрото ти и го чупи с необичайна лекота. Крещиш от болка, влачейки се по пясъка. Без да бърза, той върви до теб, сграбчва раменете ти и те притисква в пещерната скала. Започва да стиска шията ти със силните си ръце. Поглеждаш в очите му, но не виждаш никаква злоба или радост в тях. Той просто отнема живота ти.

Всичко пред теб започва да трепти и избледнява. Единственото, което виждаш, е ловецът, който те гледа така, сякаш се опитва да хване душата ти в сетния ти миг.

Внезапно освобождава хватката си. Поемаш си трудно дъх. През изкривена мъгла виждаш как мъжът отстъпва назад. Обръщаш главата си към погледа му. Виждаш как нещо масивно се появява в полезрението ти. Изглежда така, сякаш гущер тича към теб, но го виждаш невъзможно раздвоен в два образа – един малък, който тича по пода на пещерата и зад него щурмува втори, голям, много по-голям от него. Ловецът се завърта, за да го посрещне, вдигайки тоягата си в готовност и малкият гущер се стрелва между краката му, а по-големият напада директно с извадени нокти…

Чува се силен писък и трясък. Всичко се разклаща и се обгръща в порой от прах. Врявата намалява. Само въртеливи струйки от блестящ прах остават, виейки се и светейки. Ако досега си бил инструктиран да отбелязваш кръстове в твоите бележки, то ги преброй. Ако също така си отбелязвал и сърца, намали броя на кръстовете с броя на сърцата. Ако имаш два или повече кръста, мини на 24, в противен случай мини на 10.

99 Подножието на хълмовете е пусто място, където има лъкатушещи де-

рета, назъбени скали, изсъхнали потоци, обрасли

с храсти котловини и изтъняващи червено-кафяви върхове. Можеш да прекараш безкрайно време в търсене на някаква човешка дейност в този район, ако не знаеш какво точно търсиш, като може да станеш жертва на тежките условия. Ако имаш Де-дукция (и лула) или Познаване на природата, мини на 6. Ако ли не, но пък имаш кодова дума Атлас, мини на 48. В противен случай мини на 92.

100 – Знаеш ли – казва тих глас до крака-та ти, – ще излъжа, ако кажа, че това

не е част от интересите ми.Поглеждаш надолу. До теб стои малък гущер

в песъчлив цвят или може би само нюанс по-тъмен.– Хей! Помислих, че си мъртва.– Забелязах! Отне ми доста време да изпълзя

между тези камъни, които успя да наредиш на купчинка върху моето обезобразено тяло. Просто си представи – през цялото това време предпочитаният начин за погребение на гущери е бил каменният гроб и аз никога не съм знаела!

– Не беше нарочно! Беше безжизнена, неподвижна и студена като смърт!

– Аха. Дали е било възможно това да е било свързано с кръвта ми, чудя се?

Сваляш шапката си я изтупваш от прахта.– Ще ти кажа какво. Носи се мълвата, че има

нова опера в Денвър. Човек би могъл да отиде там, а гущер би могъл да отиде с него. И ако тези хора биха направили това, мислиш ли, че ще има време за едно пълно представление, преди да бъдат изловени заедно с цялата им рода?

– Ами – казва Гилда, – най-вероятно ще трябва да започнат да се оглеждат някъде след трето действие. Някоя и друга леля може да изчезне в зависимост от късмета.

– Звучи ми добре. Имам една леля, която би се зарадвала на приключение. Идваш ли?

Слагаш си пак шапката, нагласяш я удобно и излизаш от каньона, оставяйки зад теб ловците на кости от Колорадо.

Кой си ти?Роден съм на 09.11.2013 г. Завършил съм

физика, информатика, медицина и право. Ин-тересувам се от наука и религия, литература и окултизъм, ГМО и екоталибанщина. Може би всичко това се дължи на факта, че зад псевдонима Колийн Ливингстън се крият мно-го хора с една обща личност, чиято цел е да каже/напише максимум простотии за единица време. Обичам да слушам рок, метъл, църков-ни песнопения и тибетски мантри. Любимата ми група е Nanowar of Steel.

За какво се бориш?За световен мир, Нобелова награда за

литература (щом Боб Дилън взе, защо пък и за мен да няма) и 43 девственици в рая. А това, че в рая има девственици е научен факт. Как иначе можем да си обясним, че ерекцията сочи нагоре напук на гравитацията?

Какво значи Колийн Ливингстън и каква е историята, свързана с неговата по-ява?

Колийн Ливингстън е кръщелник на Ко-лин Уолъмбъри и племенник на Иън Ливингс-тън. Ако не вярвате, идете да попитате Ко-

Колийн Ливингстън и Ейдриън Уейн

Кой си ти?

Едно 15-годишно момче, което веднага след “Замъкът на таласъмите” на Любо Ни-колов се втурна да създава книги-игри (КИ) като “Варварският бог”, “Принцът на Алки-рия”, “Сонора”, “Пурпурният змей”, “Олтарът на тъгата”, “Патрул за Ада” и много други. И най-хубавото беше, че успях да запаля и оку-ража достатъчно и най-добрия си приятел в гимназията (Богдан Русев – Робърт Блонд), така че и двамата да прекрачим в литерату-рата. Кой знае по какъв път щяхме да тръг-нем иначе.

За какво се бориш?

Не съм се променил особено от тога-ва, макар сега да не съм на 15, а на над 40 години. Книгите-игри си остават основната цел в живота ми. Потенциалът им все още е престъпно недоразвит и неизползван. Книги-те-игри заслужават много повече, и хората заслужават много повече и по-добри книги-иг-ри. Когато това стане реалност, тогава ще мога да си отдъхна.

Какво значи Ейдриън Уейн и каква е ис-торията, свързана с неговата поява?

Ейдриън Уейн значи книги-игри, иначе

ephoto oLV

edaVO

лин. Това, че Колийн принципно е женско име, е дребен детайл – явно съм имал пророчески дарби, че по-късно към псевдонима ще се при-съедини и момиче, което да направи нашия Magnum opus възможен!

Как се запозна с жанра?Като всички тийнейджъри, живели през

90-те години на миналия век. Тогава нямаше кой знае колко забавления – компютърните игри бяха скъпи, а немското порно достъп-но само за богоизбраните с видео. И щем не щем, трябваше или да играем на фунийки пред блока с риск да си извадим някое око, или да четем. Освен когато не даваха “Милион и едно желания”, веднъж годишно де. Та случай-но минавах покрай една сергия, видях шарен надпис “Замъкът на таласъмите” – книга-иг-ра и това ми обърка целия живот. Искам да кажа “осмисли ми живота”, извинявам се.

Как се осмели да пропишеш?Ами то писането не е като неписане-

то. Ще си позволя да цитирам Буги Барабата: “Блус трябва да свириш не ако можеш да го свириш, а ако не можеш да не го свириш.” Та и с писането е така, пиша, защото не мога да не пиша. :)

Как се домогна до издаване?Както се случват тия неща в България

– с много пари. Заложил съм коли, апартамен-ти, спрял съм белото и куртизанките, само и само да събера пари, за да издам книга. Но си струваше до последната стотинка!

Как избра темата на първата книга?Не съм я избирал аз, пазарът я избра!

Като видях какви луди пари дават колекцио-нерите за книгите-игри на Любен Коев, си казахме: Защо пък да не напишем апокриф-на религиозна книга-игра? И да сложим ня-коя хилядарка под дюшека. После се оказа, че хората се съмняват в автентичността на “Мъдростта на царя” и за единствената про-дадена бройка успяхме да вземем колкото да си покрием печата, но здраве да е.

Трудна ли беше работата по нея?Никак. Книгата буквално сама се пише-

ше. Завършихме я за няма и три дни с всички прилежащи фалшификации. За по-малко от де-сет дни книгата вече беше реализирана като печатно тяло и сигурно е книгата-игра с най-нисък тираж – само три бройки. Обаче едната я счупихме, другата загубихме и остана само третата, дето я купиха колекционерите.

съм Алекс Султанов, а Е.У. е просто случаен сбор от добре звучащи заедно имена, тъй като издателите ни караха да си измислим англоезични псевдоними. Явно не са очаквали, че само малко по-късно вече стотици хиляди деца и младежи читатели ще знаят, че зад тези измислени имена стоят български писа-тели.

Как се запозна с жанра?

С първата българска КИ “Огнена пусти-ня”, като бях един от най-първите читатели. Дори да бях пропуснал нея, веднага след това щях да се срещна с КИ и чрез една тъпичка американска серия, която се намираше в ан-глоезичната секция на градската библиоте-ка в Търново. Но се радвам, че стана именно чрез книга на Любо. Не се знае какво щеше да стане иначе. Веднага след като потънах в страниците на интерактивната книга, “в която героят си ти”, си казах: “Това нещо е уникално и има огромен потенциал”. Един час след като я превъртях, вече рисувах картата на Алкирия и мислех за приключения със Слим, а на другия ден, в училище вече надъхвах Боби да тръгнем заедно по този вълнуващ път.

Как се осмели да пропишеш?

Аз си пиша от съвсем малък – когато има какво интересно и ценно да кажа. Какъв-то беше точно и случаят с една от най-ва-жните книги-игри в историята на жанра – “Варварският бог”.

Как се домогна до издаване?

Когато имаш наистина добра книга, са-мите издатели те молят за нея. Достатъчно е просто да им пратиш откъс.

Как избра темата на първата книга?

15-годишни момчета, 1991 година – беше си време на епично Конан фентъзи и редно беше да започнем именно с това. Веднага след това обаче се хвърлихме и в леката де-тективска фантастика със “Сонора” (имаше и други подобни опити тогава, неиздадени), и във всеки друг жанр, който ни се струваше интересен и с потенциал за развитие.

Трудна ли беше работата по нея?

Да, нонстоп писане и тройно преписва-не в рамките на половин година. Но винаги е било и голямо удоволствие, особено ако рабо-тиш рамо до рамо с приятел.

Правихте ли предварителна схема или оставихте историята да се развива?

Никога ситуациите не се пишат по твърда схема, Винаги може да ти хрумне до-пълнителен и по-добър избор в движение. Ис-торията също. В нормален роман изпипвам цялата история в най-малки детайли, преди дори да съм започнал писането, но в книга-игра тогава беше достатъчно да знам най-общо началото и края, останалото се импро-визираше.

Как се пише в съавторство?

Даваш най-доброто от себе си и ако имаш късмета да се допълни с това, в което пък е най-добър другият, резултатът няма как да не е още по-добър. С Блонд имахме щастието да мислим и пишем почти еднак-во. Затова и едва ли някой може да отличи кой епизод е писан от единия и кой от другия и същевременно най-ценните ни таланти да са в коренно различни, идеално допълващи се сфери от писателския процес. Например дос-татъчно е само един от двамата да е спе-циалист по напрегнатите сюжети и т. н.

Да очакваме ли още неща от теб?

Да. Докато има Уейн, ще има и КИ.

И сега няколко лични:

Кога 1+1>2?

Много добър пример точно само малко по-нагоре с пишещите заедно Блонд и Уейн. Неслучайно почти всичките ни общи заглавия си остават обичани и досега.

Хей или Зъл?

Това е малко странно, Езъл е името...

Никса или лисица?

Винаги оставям решението на самите животни.

Струваше ли си отделеното време?

За КИ винаги.

Пожелай нещо на екипа на списанието.

Да биете по тираж конкурентния сбор-ник с разкази-игри.

А сега и нещо искрено!

И да има качествени КИ за всички, като в доброто старо време.

Правихте ли предварителна схема, или оставихте историята да се развива?

Правихме, разбира се. Ние сме много подреден автор. И после изведнъж историята ни се изсмя и започна да се саморазвива.

Как се пише в съавторство?Съавторството, особено при общ псев-

доним, е вид шизофрения. Караш се с някоя друга част от псевдонима и в един момент откриваш, че другата част вече от половин час пие в друга кръчма и всъщност се караш със себе си. Понякога вече си си насинил физи-ономията. А понякога даже си изял от себе си повече бой, отколкото си си хвърлил, и нямаш представа какво точно се е случило.

Да очакваме ли още неща от теб?Може би сте чели “Силата на вещера”,

разказ, който наскоро публикувах. Ако не, про-четете го. А иначе искаме да напишем още нещо, но нямаме желание. Засега “Ной в ла-биринта на времето” остава само като за-главие и нищо друго не сме работили по него, но знае ли човек… Току-виж извадим нова кни-га-игра преди авторите от старата вълна. :) Освен това, не отписвайте Вещера, имаме да разкажем и неговата история.

И сега няколко лични:Кога 1+1>2?При особено големи стойности на 1. :)

Също и при особено малки стойности на 2. И при разни двоични бройни системи, дето няма 2-ка. Да не забравяме и случаите, когато е равно на 3 или 4.

Хей или Зъл?Кумара!Никса или лисица?Лисиците са размножават по-бавно, но

пък Никсите вървят в редица на Фибоначи.Струваше ли си отделеното време?Краткият отговор е 41! Казано надълго

– бъркането в носа е по-ползотворно, защото дава резултат веднага. Но и отговарянето на въпроси за интервю е също толкова забавно.

Пожелай нещо на екипа на списанието!Да направите списание, чиято корица

да се хареса на 1000 % от феновете. И да би-ете по продажби “Плейбой” (ама от времето на Хю Хефнър, с Лили Иванова на корицата).

А сега и нещо искрено!Мързи ме да дишам и работя по около

14 часа на денонощие (на една личност). :)

Хоризонтално:1. Зъл даймио 3. „Свещеният град” на Истинските магове + X накрая 4. Остров в Карабско море 6. Град с храмове под формата на високи пирамиди 9. Река, извираща от Дурнкраг 11. Господарка на го-рата 13. Вожд на Гилдията на убийците в Уоргрийв Аббас 15. Братът на безплътния цар 17. Симфония с накъсани припеви 19. Демонът-господар на без-временната пустота 20. Човешки език в Леген-да 21. Рицар на Люшон 24. Река в подножието на планината Маакен 25. Син на Нил 27. Съветът на Серакуб 28. Град в Орб и име на Истински маг 29. Голяма държава в далечния север на Легенда 31. Демонът на измамата 34. Кукла-идол 36. Другото име на Лей Кунг 37. Чудовище от „Царство Уирд” 41. Лукаво феерично същество 43. Владетелят на Рагадорн 44. Майсторът на оръжията 45. Комен-дант на Качулатите кавалери 46. Светът, в кой-то се намира Упанишад 47. Първото име на водача на Убийците Пансигар

Вертикално:2. Персонаж от „Царство Уирд” 3. Безплътно съ-щество от пламък 5. Първото име на барон Вана-лунд 6. Магистър на Пламъка 7. Името на дракона в „Каньона на Смъртта” 8. Жител на Годорно 9. Град на феите 10. Затвор-крепост 12. Дявол от Ада 14. Първожрица в храма на Дама 15. Повели-тел на горските елфи 16. Емфидианска магьосни-ца 17. Последовател на бог Анархил 18. Принц на Злият дух 22. Непобедим великан в „Кървав меч” 23. Съпруга на бог Аватар 24. Майстор на Злат-ната спирала 26. Старши лейтенант на Джикиу 29. Град в Корадиян 30. Училище по Пътя на Скор-пиона 32. Ученик на Дитирхамбо 33. Най-младият син на Великия магистър на Убийците Марижах 34. Водачът на Легиона на Обреченост 35. Бо-гът-Изкупител в Орб 38. Лорд от второто ниво в Процепа 39. Владетел на Дюренор 40. Мъдрец от Серакуб 42. Ледена крепост в Далечния Север;

Речник: Баул, Иблис, Тютчев, Еледил, Сайл, Ганаре, Странд

POTEKANL

~ 59 ~

Западен здрач

ПРОЛОГ

Етерин. Столицата Етерин, сърцето на Импе-рията. Град толкова стар, че и самото време не помнеше кога е построен. Хиляди завоеватели бяха оставили костите си пред високите му стени, а стотици дракони – загинали над златните му кули.

Първата стена бе наричана още Стената на защитниците. Изградена от масивни каменни блокове, тя пазеше белезите, оставени от напа-дателите през времето. Четири порти пропускаха върволицата от хора отвъд първата стена, като само една от тях – по суша. Останалите три бяха пред пристанищата на пълноводната река Далиес. Отвъд нея бяха странноприемниците, пазарите, ковачите, корабостроителницата, градската стража, дребните търговци и занаятчиите.

Втората стена, наричана Драконова стена, беше по-висока и по-широка. Имаше само две масивни порти и четири стражеви кули, снабдени с джакраци – специални балисти, които стреляха с по-големи копия. Отвъд нея се намираха школите, казармите, бижутерите, имперската ковачница и едрите търговци, както и корабовладелците заедно с по-заможните граждани.

Имперската твърд – третата, най-вътрешна стена, имаше само една порта, направена от ковани метални елементи и отваряна и затваряна от здрав механизъм. По стената и кулите стотици джакраци пазеха небето, а защитните руни, изписани по нея, защитаваха елементите. Зад нея се намираха големите къщи на елита от гражданите и огромният древен палат.

Символ на власт и единност. Символ на Империята бе палатът. Високи до небето златни кули, върхове покрити с диаманти, вечнозелени градини, арки и скулптури. Съвкупност от чудеса и красота, създадени толкова отдавна, че дори митовете бяха избледнели и забравени. В него живееха придворните слуги, имперските щурмоваци, Владеещите от Петте кръга, Канцлерът на Етерин и самият Император.

Рен влетя в залата за аудиенции. Огромна зала, значително по-малка от тронната, но също богато украсена. Тук канцлерът приемаше не толкова важните гости, а главно негови подчинени, в присъствието на съветник, придворни и охрана от щурмоваци. Мъжът беше сменил няколко коня по пътя и препускаше така, сякаш крилатите го гонят.

Канцлерът на Етерин бе мъж, облечен с власт, юмрукът на императора, последният Драконов ездач. Беше слаб, не много нисък, с побеляла коса, с очи строги и студени, проблясващи с опасен пламък. Скулестото лице, високото чело, кривият орлов нос над тънките му устни и острата брадичка придаваха на този мъж вид на хищник. Облечен в лека, красива червена броня, с меч на кръста, той седеше отпуснат във висок стол, подобен на трон. Познаваше Рен отдавна, бяха приятели и затова веднага прекрати всичко друго и го прие. Наясно беше, че щом е дошъл лично от Западен здрач, проблемът е повече от сериозен. Мъжът подгъна коляно и сведе глава, а канцлерът се изправи и кимна към съветниците да ги освободят от присъствието си.

– Стани, приятелю! – каза той и слезе бързо с нещо като тънка усмивка към изправящия се Рен, спря пред него и се прегърнаха. – Ела, нека седнем, ще наредя да донесат вино.

Той поведе командира към малка врата зад високия стол, на който беше седял. Озоваха се в коридор, украсен с гоблени и дърворезби, изобразяващи грифони, нападащи дракони. Мимоходом канцлерът направи малък, ленив жест на млада придворна слугиня и тя леко кимна с глава, след което бързо се отдалечи.

– Така и не разбрах как всички придворни разбират какво точно искаш само от един твой жест – поклати глава Рен.

– Това ли – канцлерът се усмихна с устни. – Предполагам, че ако беше приел да станеш градоначалник и имаше придворни около теб вместо войници, щеше да знаеш тайната.

– Млад съм още – командирът също се усмихна – и големите градове не ми понасят. Просто съм роден войник.

Изминаха останалото разстояние до вратата в мълчание. Озоваха се в една от многото вечнозелени градини с удобни на вид столове, подредени около голяма маса, отрупана с пресни плодове. Седнаха един срещу друг и в същия момент се появи придворна слугиня с два бокала и кана вино. След като бокалите бяха напълнени, придворната излезе, а те отпиха.

– Онези отвъд... – командирът се загледа във виното – виното в столицата винаги е било отлично – с видимо задоволство отбеляза той. – Онези отвъд са тук – повтори с равен глас. – Засега е един

ЗАПАДЕН ЗДРАЧМ. М. Донев

www.knigi-igri.bg

~ 60 ~

кораб, малък и на разстояние, но залагам дясната си ръка, че има още, прикрити сред скалите. Изпратихме вестоносци и гълъби до другите два поста, за да сме сигурни, че ще са готови, ако онези готвят нещо мащабно.

Канцлерът запази мълчание и разсеяно на вид разклати виното в бокала си. Но Рен знаеше, че зад спокойното му изражение мисълта му лети. Претегляше току-що наученото и разиграваше различни варианти на идните събития.

Канцлерът отпи от ароматното вино и остави бокала си на масата, лицето му беше като каменна маска, а погледът му – самото спокойствие.

– Дошъл си за Леарин. – Не беше въпрос, а заключение. – Макар Петте кръга да ни подкрепят, не мога да им заповядвам. – Огледа мълчаливия командир, все още прашен и видимо изморен от пътя. – Вземи си гореща баня, преоблечи се и прати слуга да ми съобщи, щом си готов. Ще наредя да поискат среща с Леарин. – Той пресуши останалото вино на един дъх и стовари празния бокал на масата. – Минаха толкова зими от последната ни среща с Онези отвъд. Не предполагах, че ще доживея още една война. Окажа ли се прав, ни очакват лоши времена, Рен. – Канцлерът се изправи и енергично закрачи към вратата. – Ще се наложи да отпътувате веднага, щом си готов. Бъди готов!

Рен се беше изправил и само леко кимна. Не харесваше Петте кръга, но според него бяха необходимо зло и знаеше на какво е способен един Владеещ. Знаеше и на какво е способна Леарин от Кръга на огъня.

Правила на игратаСтепени на трудност

Степените на трудност служат за определяне на първоначалните оценки, с които ще изиграеш това приключение. Имаш избор от три трудности:

Лесна – не, играта няма да е лесна, но ще имаш за избор повече умения, както и повече точки за разпределение.

Нормална – за това ниво е проектирана играта.

Трудна – само за онези, които си мислят, че могат да се справят без никакви проблеми.

Статистики

Сила – физическата издръжливост на героинята.Сръчност – колко добре може да изпълнява сложни удари с меч.

Ловкост – оценка за гъвкавостта на тялото.Бързина – показва скоростта и подвижността.Реакция – колко добре може да се справи с внезапни опасности.

Започваш с по 1 точка за всяко едно качество, като може да разпределиш допълнителни точки. Няма проблем да сложиш всички точки само на една оценка.

Ако си избрал лесна игра, разпредели още 8 точки към тези оценки.

При нормална, разпредели 4 точки към тези оценки.

При трудна, увеличи с 1 точка някоя оценка.

Точки Здраве

Това е оценка за текущата издръжливост на героинята. По време на приключението тези точки ще се покачват и понижават, но никога няма да могат да надвишат началната си стойност. Ако по време на приключението те станат 0 или по-малко, то тогава играта приключва.

В зависимост от степента на трудност, запиши първоначалната стойност на точките Здраве:

Лесно ниво – 15 точки Здраве;Нормално ниво – 12 точки Здраве;Трудно ниво – 10 точки Здраве и без

правото да ги възстановяваш.

ДневникСила: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Сръчност: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Ловкост: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Бързина: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Реакция: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Здраве: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Кодови думи: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

~ 61 ~


1 Три дни по-рано...Ретона се събуди след странен сън,

не точно кошмар, но не и нормален сън. Беше сънувала някакво неписано пророчество, което тепърва ще се напише. Сънят бавно избледняваше в главата ѝ, докато се надигаше от леглото. Не разбираше от пророчества и подобни неща, но за пореден път сънуваше този сън. Облече се набързо, грабна новото си изобретение и изтича навън. Беше ранно утро през късната есен и слънчевите лъчи мързеливо се прокрадваха през рядката мъгла. Въздухът беше чист и студен, изпълнен с шум от необичайното оживление в двора на граничен пост Западен здрач. Рен, командир на поста и отговорен единствено пред канцлера, който се явяваше най-близкият до нея човек, водеше коня си и даваше заповеди на втория командир Шечон с висок глас:

– Събери хората и огледайте границата – той се метна на дорестия си червен жребец. Рен беше висок мъж, над средната възраст, с яки ръце, масивни рамене и дълги крака. Лицето му бе прошарено с белези, сурово, с високи скули, остър нос и светлокафяви очи. – Рето, стой тук днес, не е безопасно да се излиза. – Задържа погледа си върху нея за миг и пак се обърна към Шечон: – Сега ти си командир, стари друже, знаеш какво да правиш.

Без да дочака отговор, той сръга жребеца и потегли в галоп към портите, а няколко войника го последваха. Ретона остана с отворена уста и само успя да го изгледа сърдито. „Нямало да излизам, не съм на десет, та да ми забрани”, помисли си тя и се запъти към портата, бързайки да се отдалечи от втория командир.

Шечон крещеше заповеди, тичаха въоръжени войници, коняри водеха коне, лечителки, ковачи и дори един Гръмотевичен брат на кон се беше появил, беше шумно и пренаселено. Тя не се притесни, тук беше отраснала, на граничния пост сред тези сурови мъже и жени. Рен я беше намерил изхвърлена на брега на Каменно море. Според някакви имперски закони я прие за своя дъщеря. Тя не мислеше за това, не помнеше нищо, преди Рен да я извади от водата преди десет или повече зими. Тогава Ретона беше дете, а сега млада и красива жена. Макар да носеше само мъжки дрехи, те не можеха да скрият красивото ѝ лице, огненочервената коса и яркозелените очи. Висока за жена, с дълги крака, силна и пъргава, а с меч в ръка малцина ѝ бяха равни. Тренировките и уроците с Рен и майсторите вече не бяха толкова интересни, не се интересуваше от мъжете наоколо, нито от типично женски неща. Интересуваше се главно от нейните изобретения, както тя ги наричаше. Като малка Рен я беше завел в близкия град, където видя фургон от Петте кръга, задвижван от пара, механичен часовник и

куп други механични чудеса. Останала завинаги запленена от видяното, тя започна да създава. Повечето неща, които успяваше да направи, или не работеха по начина, по който тя искаше, или бяха безполезни.

Последните няколко многоденствия беше прекарала в създаването на последното си изобретение, което трябваше да бъде оръжие. Може би и то като другите преди него щеше да е безполезно. Днес трябваше да разбере, но за това трябваше да излезе на всяка цена.

– Ретона – улисана в мисли, не забеляза Мидана, старшата на Лечителския корпус, – накъде си тръгнала с това... – тя се поколеба каква дума да използва – странно нещо на гръб? Рен забрани излизането, всички мъже са на оръжие, има раздвижване по границата.

– Това е ускорителят. – Ретона се усмихна. – Раздвижване? Какво ще рече това? – Никога не беше чувала за проблеми по границата, отвъд нея се простираше Каменно море. Говореше се за народ отвъд Каменно море, завоеватели, Владеещи елементите, но никой не ги беше виждал от много зими насам. – Всъщност къде отиде Рен?

– В столицата – Мидана го изрече ведро, но очите ѝ бяха загрижени.

– Столицата! – Ретона я изгледа подозри-телно. – Защо ще ходи в столицата? Той не харесва големите градове. Последно ходи там преди няколко зими, защото беше повикан.

Възрастната жена отвори уста да отговори, но в този момент се чу далечен гонг. Звукът проряза въздуха и се извиси над шума в двора. Всички наоколо бяха замлъкнали със студени изражения и мрачни погледи, всеки знаеше какво означава това. Сякаш изведнъж всичко замръзна и замря. Чуваше се само пръхтенето на конете и потропването им с копита. След няколко безкрайно дълги мига звукът бавно отшумя. Ретона тръсна глава и измърмори нещо.

Мъжете вече бавно се раздвижваха, лечителки в техните зелени роби се събираха на двора, една от тях махна на Мидана. Ретона бързо взе решение и преди старшата лечителка да върне погледа си обратно върху нея, тя вече тичаше към отворените порти.

– Стой! Ретона! – изкомандва Чан, един от стражите на портата. Стражите бяха от двете страни на портата, оставяйки достатъчно място между тях. Беше достатъчно бърза да прелети през портата, преди да реагират.

Какво ще направи Ретона?Ще се опита да притича между стражите

през широко отворената порта. Мини на 10.Ще излъже, че има разрешение от Рен.

Мини на 25.Ще опита по-късно. Мини на 30.

www.knigi-igri.bg

~ 62 ~

2 Ретона ловко се прехвърли пред ниския парапет и заслиза надолу, като се хва-

щаше в пролуките между камъните на зида.Докато бавно слизаше надолу, изучаваше

камъните отблизо. Зачуди се защо нямат мъх. Вероятно от кулата я видяха и се разнесоха викове. Някои весели, други сърдити, а трети изумени. Тя погледна нагоре и видя поне десет опулени мъжки лица да я зяпат. Усмихна им се и помаха с ръка развеселена, след което загуби равновесие и падна на стегнатия си задник. От кулата се разнесе задружен смях и неприлични подмятания за това къде щяло да я боли и кой как ще помага.

– Само да се върна, ще ви видя кой, кога и какво. Ах! Глупави сте дори за мъже – тя стисна юмрук заканително, преметна изобретението на гърба си и на бегом излезе на пътя.

Мини на 20.

3 Завъртя колелото няколко пъти, преди да спре. Прицели се навътре в гората,

където дърветата бяха най-гъсти. Зад тях се изди-гаше нисък хълм, частично покрит с големи камъ-ни. Натисна спусъка. Познатият трепет я обхвана отново, по-силен, заля я, изпълни я. Усети приятен гъдел в гърдите и прилив на щастие. Тогава дой-де топлината, сега вече гореща вълна като от раз-палена пещ. Оглушителен гръм и вой последваха ослепителния бял пламък, изригнал от оръжието. Помете няколко дървета, камъни и храсти, стопи ги за едно примигване на окото, а земята почерня.

След секунди пред нея се беше отворила пътека една крачка широка, около която тлееха дървета, а храстите и тревата горяха. Тя пристъпи леко напред и се вгледа в горящата просека. Бе дълга около четири левги и стигаше до самите скали и подножието на ниския хълм. Обхвана я шемет.

– Какво, да го вземат крилатите, е това? – позна гласа на Боетир, стар ветеран от командването на Сенчест хребет и майстор на дългия меч. Стоеше на няколко крачки от нея, а зад него десетина войници хвърляха любопитни погледи.

– Нищо опасно, Боетир – Ретона свали оръжието. Предната му част димеше, а металът светеше зачервен. – Първото ми изобретение, което наистина работи – тя посочи разтопените скали. – Виждаш ли?

– Изкара акъла на съгледвачите с този тътен и дима. – Той се приближи към нея, като огледа внимателно оръжието, а после и разтопените скали и димящата земя. – Що за демонско нещо е това оръжие? – Той се изплю, а няколко войника направиха бърз знак за защита от злото.

– Какво толкова е станало? – Тя метна оръжи-ето на гръб и отегчено се протегна. – Вдигнах малко шум, запалих това-онова и веднага дотърчахте.

– Запалила си, виждам – той се обърна към войниците. – Размърдайте се или ще се подпали цялата гора. Изгасете огъня! – Обърна се към Ретона и продължи: – Нещо идва по Каменно море. Излизането е забранено, освен за патрулите и съгледвачите. – Той я погледна остро и натърти. – Най-вече е забранено за теб!

– Какво би могло да дойде през това? Досега само са се опитвали да бягат. – Тя си спомни Каменно море, бурно, с остри зъбери под и над водата, толкова нагъсто, че вятърът свиреше, когато духа между тях. Под водата изригваше нагорещена земна маса, лава и огън, примесени с газове. Не можеше дори да си представи, че е оцеляла там и е била извадена от Рен. Никой не отговори.

Запиши в дневника кодова дума ГРЪМ и мини на 5.

4 Хвърли 1 зар и прибави оценката си за ловкост.

Ако е 5 или повече, мини на 44.В противен случай мини на 39.

5 В двора цареше същото оживление, всички войници бяха въоръжени, конни

патрули се връщаха, други тръгваха, лечителки сно-вяха наоколо, макар да не личеше да има ранени. Ковачите точеха мечове и върхове на стрели, кули-те се снабдяваха с оръжие и масло за горене. Рето-на се огледа малко отегчено. Не разбираше защо е всичко това, след като още нямаше реална заплаха. Прибра се бързо в малката си къщичка, състояща се от две стаи и оскъдна мебелировка, захвърли ус-корителя на работната си маса и се тръшна на лег-лото с дрехите и чизмите. Тя не делеше къщичката си с никого, подобно на всички останали. Рен, като командир на поста, също имаше собствена къща, която не делеше с друг. Беше така не защото е оси-новена от командира, а защото плашеше повечето хора тук. На вратата се почука и се чу женски глас:

– Време е за обяд, Рето. – Беше главната готвачка Иванеен, най-старата измежду всички в поста. Дори Рен избягваше да ѝ противоречи.

– Идвам – пъргава като котка тя скочи на крака и след секунда беше на вратата. Отвори и тръгна след готвачката. – Умирам от глад, готова съм да изям цял глиган!

– Днес ще се задоволиш с яхния и малко сушено месо. Рен намали дажбите, очаква евентуална обсада. – Мъже и жени се дърпаха от пътя ѝ. – Именно затова замина за столицата, ще доведе хора от Петте кръга.

– Петте кръга – спомени за малко момиченце, изправено пред Владеещи, изплуваха в главата ѝ. Не ги харесваше – студени жени с ледена красота, бледи и със светли, почти платинено бели коси и поглед, който те прорязва, копае в теб. Мъжете бяха

~ 63 ~


също така бледи и светлокоси, с татуирани ръце и лица и режещ поглед. – Какво ще правят тук?

– Не идват заради теб, дете. Отдавна изгубиха интерес. – Старата жена се усмихна благо. – Ела да ядеш.

Вече бяха пред кухнята и трапезите, стотици мъже носеха паници с яхния и бяха насядали около големите дървени маси, на земята, подпрени на стените, на конете, а някои стърчаха прави и сърбаха шумно. Всички бяха въоръжени и облечени в броня.

Ретона изтича бързо в кухнята и преди някой да я спре, грабна парче хляб и голям резен сушено месо. След нея майстор готвач Херточо занарежда проклятия и метна дървен черпак. Иванеен се усмихна развеселена и след секунда стрелна сърдит поглед към майстор Херточо. Едрият като варварин мъж се сви и сведе поглед, търсейки си работа.

Озовала се отново навън, Ретона лакомо захапа месото и се огледа за Шечон, вторият в командването след Рен. Не ѝ отне много време да се ориентира по крясъците и псувните. Намери Шечон зад кухните да пустосва млад коняр със зачервени уши и врат, несъмнено от шамарите на втория в командването.

– Шечон, искам да знам какво става. Един-ственото, което разбрах, е нещо за Каменно море.

Каленият ветеран се почеса по главата, нещо, което правеше много рядко, и то само в нейно присъствие. Обичаше това момиче, вече красива млада жена, но в неговите очи тя все още беше зеленоока беля. Закачливи пламъчета подскачаха в очите ѝ още откакто я намериха, винаги правеше нещо, за да ядоса Рен или него самия, но не нарочно. Тя просто беше такава, с нейните изобретения, дребни пакости в кухните, където я пратиха да помага, и дори влудяваше лечителките. Един ден командирът ѝ подаде меч, тренировъчен и детски, но едва след първите уроци всички го забелязаха. Ретона не беше родена да готви и лекува, а да носи меч. Обучаваха я в стила на Червеното перо, лек меч за една ръка без щит в комбинация с ръкопашен бой от школата на Равновесието. Понякога дори Рен и Шечон губеха дуелите с нея. Държеше се като момче, дори и сега носеше мъжки дрехи, прекроени за финото ѝ тяло.

– Рано сутринта са забелязали кораб в Каменно море, не бяха сигурни какъв е, но щом съмна и се разреди мъглата, гонгът бе ударен.

– Защо не го атакуваме? Да го потопим? – Очите ѝ бяха широко отворени и беше забравила да яде. – На брега има джакраци, нали? Стреляйте с тях.

– Стои си на около три левги навътре, не е голям кораб, с не повече от петдесет човека екипаж. Да можем и ще го посрещнем, всички мъже са на

оръжие, но е далеч за нашите джакраци. Пратих вестоносци и гълъби до Сенчест хребет и Демонски копия. – Той сведе поглед към нея и лицето му стана сурово. – Къде е мечът ти?

Ретона опипа кръста си, макар да знаеше къде е мечът ѝ.

– Под леглото, от бързане съм го забравила. – Шечон отвори уста, но тя вече бе на поне пет крачки от него, носеща се като вятър.

Какво ще направи Ретона:Ще отиде да вземе меча си. Мини на 19.Ще отиде директно в конюшните, за да

вземе коня си и ще побърза да излезе. Мини на 21.

6 Караконджулът замахна с ноктестата си лапа. Беше много бърз.

Ретона може да се пробва да отскочи настрани и да посече незащитената му страна – мини на 22.

Или да се пробва да блокира с меча си атаката му – 13.

7 – Какво, да го вземат... – викна някой след Ретона.

Тя падна тежко и се претърколи напред. Остана за момент на земята, преди бавно да се изправи. Погледна към върха на кулата.

– ...крилатите, ти има на теб?! – довърши извикалият. Поне дузина лица я зяпаха, учудени от оцеляването ѝ след падане от тази височина.

– И се наричате мъже! – Възстановила самочувствието си, Ретона вдигна изобретението си на рамо и тръгна към пътя.

Мини на 20.

8 Ретона огледа стената. Познаваше я до-бре както отвътре, така и отвън. Знаеше

две възможни места, през които може да се прех-върли незабелязано, като се озове близо до пътя. За лош късмет на първото имаше патрул стражи.

Какво ще направи Ретона?Ще провери второто място. Мини на 15.Ще си опита късмета със стражевата кула,

като се престори, че носи копия за джакрака. Мини на 14.

9 Боетир заедно със стражите и няколко войника подозрително оглеждаха фур-

гон с цигани, опитващи се да влязат в поста. Ци-ганите бяха спрели на самата порта своя фургон, теглен от чифт волове, и спореха шумно със стра-жите. Тя веднага се насочи натам, не за пръв път цигани – амбулантни търговци идваха да търгуват.

– Не може да влезете, заповед от командира. – Боетир звучеше отегчен. – Ако ще продавате, ще бъде извън поста.

– Пуснете ни, не ни оставяйте навън през

www.knigi-igri.bg

~ 64 ~

нощта – единият беззъб циганин се кланяше и молеше.

– Не толкова близо до Каменно море – проплака и вторият.

– Казах навън! И ако след залез още сте тук, ще заповядам на войниците да подпалят фургона ви.

Ретона се спря на няколко крачки от двамата цигани и ги огледа. В граничния пост идваха главно трима амбулантни търговци с малки каруци, теглени от дръгливи коне. Тези не бяха от тях. Най-добре помнеше стар циганин на име Герасмет, но той умря преди няколко зими.

– Да имате вести от Сефалин? – Циганите се спогледаха с недоумение, не знаеха за какво говори. Тя продължи:

– Герасмет още ли продава долу на разклона?– Да, там си е и продава, познаваме се добре.

Малък е светът, що не ни пуснете да влезем.– Герасмет умря от треска преди две зими –

рече Боетир с ръка на дръжката на меча.Циганите извадиха криви черни мечове и

нападнаха. Някой удари камбаната за тревога. Покривалото на фургона отхвръкна и оттам се показа отвратително същество. Високо почти три човешки ръста, изправено на два конски крака, покрито с козина и лапи, завършващи с остри нокти. Обърна се към Ретона и с един скок се озова пред нея. Някой извика:

– Караконджул!Ретона настръхна. Беше слушала за тези

същества като малка, а сега едно от тях стоеше пред нея.

Ако имаш кодовата дума ЩИТ, премини веднага на 6.

Ако я нямаш, избери какво ще направи Ретона:

– ще отскочи назад – мини на 4;– ще го нападне с голи ръце – отиди на 24.


Ако полученото число е равно или по-голямо от 5, премини на 28.

В противен случай отиди на 38.

11 Въпреки че Чан не беше хилав, тя успя като перце да го дръпне към себе си, а

след миг и да го тръшне на земята.Ретона се обърна към Сервон, който беше

замръзнал в седнало положение. Погледът ѝ можеше дупка да пробие в главата му. Той повдигна рамене и сведе поглед, а Ретона излезе на пътя необезпокоявана.

– Ще докладваме ли? – попита Сервон и извади тютюн, за да си свие цигара.

– Проклето да е – Чан се изправи. – Ще стана

за смях, като се разчуе как ме изненада малката пикла.

Запиши в дневника кодова дума ЛЪЧ. Мини на 20.

12 Ретона излезе от пещерата и завъртя малкото колелце два пъти. Изправи се,

като се огледа за подходяща мишена. Избра купчи-на камъни с грамаден камък по средата, разполо-жени недалеч от нея. Насочи оръжието и натисна спусъка… нищо не се случи. Разочарована, тя пог-ледна ускорителя, като държеше спусъка натиснат. Отпусна го и пак натисна. Усети нещо като мимо-летен трепет, като полъх по мократа ѝ кожа след излизане от водата. После времето сякаш се заба-ви, разтегли се и съвсем спря, перлите светнаха в червено, усети топлината и ясно чу жуженето от механизма вътре. Ускорителят оживя, чу се тътен като от гръмотевица и оглушителен вой. Огнен лъч, ярък като слънцето, изригна от оръжието и удари камъка и скалите около него. Разтопи ги на момен-та и запали околните храсти и трева. Всичко това продължи не повече от удар на сърцето. Ретона се усмихна с опасни пламъчета в очите и завъртя ме-талното колелце.

Работеше. Невероятно, но работеше. Прицели се и натисна спусъка. Разтопи още камъни и запали едно дърво и тревата около него. Погледна към себе си и видя ръцете си обвити в странно сияние, вероятно ефект от използването на оръжието. Да. Оръжие, и то работещо, с огнена сила и невиждана мощ.

Ретона погледна димящото оръжие в ръцете си и разтопените скали. Какво ли щеше да стане, ако навие механизма до край?

Да изпробва с пълно навиване. Мини на 3.Да спре и да се върне в поста. Мини на 18.

13 Хвърли 1 зар и прибави оценката си за сръчност и сила.

Ако имаш кодовата дума ФЕХТОВКА, намали с 1 получения сбор.

Ако крайното число е 8 или повече, премини на 23.


14 На Ретона не ѝ се губеше време да ходи до ковачницата за копие. Приближи се

до един млад войник с най-милата си усмивка и застана на пътя му. Младокът явно беше разпре-делен съвсем скоро тук. Липсваше му онзи студен поглед, характерен за ветераните, и вероятно не я познаваше.

– Нека ти помогна с това. Винаги съм се чудела как работят джакраците. – Това, разбира се, беше долна лъжа, тя отлично знаеше как работят. Издърпа копието от ръцете му, усмихна се на

~ 65 ~


опуления войник и побърза да се отдалечи.– Да, иди и виж! Оценявам помощта ти –

подвикна той след нея.Ретона се изкачи до кулата, повечето

войници я огледаха любопитно, други похотливо, но не я спряха да се качи до върха на кулата. За щастие, тук не идваха стражи. Тя захвърли копието и се приближи до парапета. Кулата беше висока, построена със здрави камъни и обкована с желязо. Ниският парапет позволяваше на джакрака да стреля във всяка посока.

Как ще продължи Ретона?Ще скочи. Мини на 27.Ще се опита да слезе безопасно по

каменната стена. Мини на 2.

15 Ретона приклекна до малка барака, за-лепена до стената, като се оглеждаше

за стражи и войници. Нямаше такива, а стълбище-то изглеждаше чисто. Тя тръгна бързо към него и се блъсна в едър мъж, излизащ от бараката.

– Хей! Гледай къде ходиш! – Ретона погледна мъжа. Оказа се, че това е Явон. Той беше на нейната възраст, до скоро чирак на ковачите, сега вече ковач. Малко по-висок от нея и по-едър, с яки ръце, широки рамене и бичи врат. Мургав, с черна подстригана коса и тъмни очи. Имаха общи спомени около изобретенията на Ретона с последвали наказания и за двамата, далеч по-сурови за чирака ковач. Това не ги спря, преди оглупелият Явон да се опита да я целуне в нескопосан опит за любовно обяснение. След тази случка тя не му проговори цяла зима. Ретона го изгледа с изпепеляващ поглед, направи гримаса и навири нос.

– Ти пък какво правиш тук?– Мога да те попитам същото – отвърна той.– Какво правя си е моя работа. Казах ти, че не

искам да те виждам. Глупав ковач! Спри най-после да ми се вреш в краката.

– Както искаш – отвърна с равен глас Явон. Обърна се и бавно си тръгна.

Ретона изчака ковачът да се отдалечи и внимателно се прехвърли и заслиза по стената, като се хващаше в пролуки между камъните. След минути стъпи на земята и хукна към пътя.

Запиши в дневника кодова дума ГНЯВ и мини на 20.

16 Миг по-късно Ретона го удари в бра-дичката, понечи да се освободи от

хватката му, но не успя. Чан я беше хванал здра-во и тя не успя въобще да се освободи. Но това не ѝ попречи да нанесе внезапен удар с левия крак, който намери главата на нещастния страж. Той пус-на ръката ѝ и след няколко неравномерни стъпки настрани се строполи на земята. Ретона се обърна към Сервон, който беше замръзнал в седнало по-

ложение. Погледът ѝ можеше дупка да пробие в главата му. Той повдигна рамене и сведе поглед, а Ретона излезе на пътя необезпокоявана.

– Ще докладваме ли? – Попита Сервон и извади тютюн, за да си свие цигара.

– Проклета да е – Чан се изправи. – Ще стана за смях, като се разчуе как ме изненада.

Запиши в дневника кодовите думи ЛЪЧ и ФЕХТОВКА. Мини на 20.

17 – Какво, да го вземат... – викна някой след Ретона.

Тя падна тежко и се претърколи напред. Остана за момент на земята, преди бавно да се изправи. Погледна към върха на кулата.

– ...крилатите, ти има на теб?! – довърши извикалият. Поне дузина лица я зяпаха, учудени от оцеляването ѝ след падане от тази височина.

– И се наричате мъже! – Възстановила само-чувствието си, Ретона вдигна изобретението си на рамо и закуцука към пътя.

Намали точките Здраве с 6.Мини на 20.

18 Ретона вдигна димящия ускорител на рамо, като внимаваше да не се опари,

и тръгна обратно към пътя. Усещаше шемет – пър-вото ѝ изобретение, което работеше и беше оръ-жие. Унесена, не усети приближилите войници от граничния пост.

– Какво, да го вземат крилатите, е това? – това бе Боетир, стар ветеран от командването на Сенчест хребет и майстор на дългия меч. Стоеше на няколко крачки от нея, като я гледаше сърдито, а зад него десетина войници хвърляха любопитни погледи.

– Нищо опасно, Боетир – Ретона свали оръжието надолу, предната му част димеше, а металът светеше зачервен. – Първото ми изобретение, което наистина работи – тя посочи разтопените скали. – Виждаш ли?

– Изкара ни акъла с този тътен и дим. – Той се приближи към нея, като огледа внимателно оръжието. – Някой да загаси огъня, преди да се подпали цялата гора!

– Какво толкова е станало? – Метна оръжието на гръб и тръгна към пътя. – Вдигнах малко шум и веднага дотърчахте.

– Нещо идва по Каменно море – Боетир даде знак на войниците да ги последват. – Излизането е забранено за всички, освен за патрулите и съгледвачите. Най-вече е забранено за теб.

– Затова значи беше онзи гонг. Какво би могло да дойде през това?Досега само са се опитвали да бягат безрезултатно.

Тя си спомни Каменно море, бурно, с остри зъбери под и над водата, толкова нагъсто, че

www.knigi-igri.bg

~ 66 ~

вятърът свиреше, когато духаше през тях. Под водата изригваше нагорещена земна маса, лава и огън, примесени с газове. Не можеше дори да си представи, че е оцеляла там и е била извадена от Рен. Никой не отговори.

Мини на 5.

19 Ретона се върна в малката си къщич-ка, препаса дългия си меч, изкован и

щампован със знак на Империята. Беше превъз-ходно оръжие – лек, със здраво и тънко острие, идеален за бързи удари и фехтовка. Носеше меча си високо препасан отзад, в ножница, пригодена за светкавично изтегляне и удар.

Запиши си кодова дума ЩИТ и мини на 9.

20 Ретона продължи надолу по пътя, докато стигна първите дървета и ни-

ските скални възвишения, кривна сред дърветата и забави крачка. Запромъква се бавно, оръжието на гърба ѝ се закачаше тук и там. След няколко ми-нути стигна до малка пещера, която беше открила

наскоро. Вероятно се бе образувала след земе-тресението преди няколко многоденствия. Вътре беше открила особен камък – червен, с размер на орех, гладък като яйце и топъл при докосване. Такъв видя преди няколко зими в парен фургон на Петте кръга. Камъкът беше поставен в сложен ме-ханизъм, осигуряващ постоянен, неугасващ огън.

Свали изобретението си на земята и отвори горната му страна, подобна на забрало на шлем. Постави червения камък вътре в сребърна ложа и го закопча. Целият механизъм беше направен като този в парните фургони на Петте кръга. Разликата беше в това, че там машинист въртеше механизма на ръка, за да осигурява огъня. При нейното оръжие механизмът се само-развърташе след натягане на силната пружина в него посредством малко колело отстрани. Отне ѝ няколко часа да приготви всичко и да го провери. Изправи се и вдигна ускорителя – с дължината на късо копие, но разположен върху масивна подпора. С формата си приличаше на малък паяк, нелепо стиснал дебела клонка с осемте си крака. Отгоре пред затвора имаше удобна дръжка, а в задната част друга със спусък от арбалет. Отстрани на удобно място бе малкото колело, което служеше за натягане. Пружината се освобождаваше от спусъка и оръжието трябваше да стреля. Поне така би трябвало да стане, но можеше и да се получи нещо съвсем друго. Ретона не беше сигурна и за момент се разколеба.

Да рискува и да изпробва оръжието. Мини на 12.

Да се откаже и да се върне в граничния пост. Мини на 32.

21 Ретона се отправи към конюшнята. Искаше час по-скоро да се добере до

коня си и да слезе на брега.В конюшнята кипеше работа. Коняри

почистваха потните коне на завърнал се патрул, оседлаваха други, ковачи сменяха подкови на конете и мереха елементи от конна броня на сивите коне, яздени от Гръмотевичните братя. Тя се приближи до едно хлапе на не повече от дванадесет зими.

– Конят ми, оседлан! До десет минути! – Опита се да звучи заповеднически и придаде на гласа си нетърпеливост, като в същото време изгледа момчето отвисоко. Сигурна беше, че Рен или Шечон са разпоредили да не ѝ дават Звездар или който и да е кон. Единственият ѝ шанс беше да стресне момчето, то да изгуби ума си от притеснение и следователно да се подчини, без да мисли. Момчето я погледна и се ококори. Тя се усмихна, сигурна, че планът ѝ ще проработи.

– Съжалявам, милейди! Конят ви е заключен лично от ковача Явон. Извинявам се, но нямам ключ. Никой освен него няма ключ.

~ 67 ~


Ретона сбръчка нос и измърмори нещо за ковача и мъжете, стрелна момчето с поглед и излезе навън. Тръгна през двора, за да търси Явон, когато глъчка на входа привлече вниманието ѝ.

Мини на 9.


Ако резултатът е 4 или повече, премини на 29.В противен случай отиди на 39.

23 Караконджулите бяха силни съще-ства и Ретона го разбра, когато мечът

ѝ пресрещна ноктите на опонента ѝ. Краката ѝ се разтрепераха, но успя да запази самообладание, за разлика от противника, който не е очаквал така-ва сила от момиче.

Каква е оценката за Реакция?Ако е 3 или повече, премини на 33.Ако е 2 или по-малко, мини на 43.

24 Караконджулът остана изненадан от реакцията на Ретона. Заради това за-

бавяне тя успя да намери целта на своята атака.Въпреки че е три глави под караконджула,

можеше да се пробва с отскок да стигне до гърлото му – мини на 34.

Или да пробва по-лесното, да го удари по корема – премини на 40.

25 Ретона се усмихна на стражите, по-знаваше ги добре – Чан и Сервон.

Имаше намерение нагло да ги излъже, което спо-ред нея нямаше да бъде трудно.

– Имам разрешение от Рен да излизам, специално за мен. – Тя спря на няколко метра от тях. Сервон мързеливо беше приседнал до портата, а Чан се подпираше на стената.

– А ние – ухили се Чан – имаме специални заповеди за теб да не те пускаме навън. – Стражът извади пергамент, подпечатан с печата на Рен.

Ретона се вгледа и разпозна печата. Трябваше да се досети, че Рен е разпоредил със заповед да не я пускат навън. Стражите бяха от двете страни на портата, оставяйки място между тях. Беше достатъчно бърза да притича между тях, преди да реагират.

От друга страна, вероятно вече го очакваха, след като наглият ѝ опит да излъже се провали. Чан вече посягаше към копието си, а Сервон изглеждаше готов всеки момент да скочи на крака. Ретона стисна зъби, този миризлив глупак Чан постоянно ѝ се пречкаше.

Да излезе оттук сега с цената на всичко. Мини на 46.

Да потърси алтернативен изход. Мини на 30.

26 Миг по-късно Ретона го удари в бра-дичката, освободи се от хватката му и

отстъпи назад. Чан изрева нещо и отново посегна да я хване, но тя се завъртя около левия си крак, оп-исвайки висока дъга с десния, и нещастният страж получи ритник в гърдите. Олюля се назад и тежко падна по гръб, вдигайки прах. Ретона се обърна към Сервон, който беше замръзнал в седнало по-ложение. Погледът ѝ можеше дупка да пробие в главата му. Той повдигна рамене и сведе поглед, а Ретона излезе на пътя необезпокоявана.

– Ще докладваме ли? – Попита Сервон и извади тютюн, за да си свие цигара.

– Проклето да е – Чан се изправи. – Ще стана за смях, като се разчуе как ме изненада.

Запиши в дневника кодова дума ЛЪЧ. Мини на 20.

27 Хвърли 1 зар и прибави оценката за ловкост.

Ако резултатът е 6 или повече, премини на 7.В противен случай мини на 17.

28 Стражите на портата дори не можаха да преградят пътя ѝ, когато тя буквал-

но прелетя покрай тях. Ретона се движеше бързо и свободно, облечена в кожен панталон, вълнена риза и елек, обута с меки чизми, а червената ѝ коса беше вързана на висока опашка. Чан, стражът на портата, изгледа сърдито след нея.

– Ще доложа на Рен, да знаеш!Смехът ѝ заглъхна някъде надолу по пътя в

рядката мъгла. Чан само поклати глава и изгледа Сервон, другият страж.

– Ще я напердаша някой ден, толкова е вироглава и непокорна. – След което отново се подпря на стената и замислено се вгледа в мъглата.

– Или тя теб – изкиска се Сервон. – Ще докладваме ли? – попита той, като същевременно търсеше кесията си с тютюн.

– Чавка ти е изпила мозъка! – Чан се почеса по брадата. – Ще станем за смях, ако другите научат как ни се измъкна.

Мини на 20.

29 Дългото острие на меча се стовари върху лапата на караконджула, мина

през нея и я отряза. Той изрева, черна кръв бликна като фонтан от жестоката рана. Ретона стисна меча с две ръце и отсече главата му с един силен удар. С рязко движение изтръска черната кръв от острието на меча си. Караконджулът се строполи на земята.

Единият циганин лежеше мъртъв, поразен от Боетир, и кръвта му се разливаше бавно в локва под тялото му. Вторият, видял гибелта на караконджула и на другаря си, изгледа Ретона ужасен и се просна на колене в краката ѝ, молейки за милост.

www.knigi-igri.bg

~ 68 ~

Запиши в дневника кодова дума ВОИН и мини на 47.

30 Ретона се върна обратно в двора и се огледа – не се отказваше лесно,

беше нетипично за нея. Видя Явон, един от мла-дите ковачи, на нейната възраст, който до скоро беше чирак и именно той ѝ помагаше с нейните изобретения. Малко по-висок от нея и два пъти по-едър, той беше едър дори за ковач, с яки ръце и рамене и бичи врат. Бе мургав, с черна, късо под-стригана коса, тъмни очи и Ретона го привличаше. Имаха общи спомени около изобретенията на Ре-тона с последвали наказания и за двамата, далеч по-сурови за чирака ковач. Това не ги спря, преди оглупелият Явон да се опита да я целуне в нескопо-сан опит за любовно обяснение. След тази случка тя не му проговори цяла зима и сега бяха като куче и котка.

Той само се усмихна, щом погледите им се срещнаха, но не спря – явно бързаше за ковачницата. Обърна се на другата страна, към близката стражева кула, в която подготвяха джакрак. Няколко войника носеха копия нагоре по тясното стълбище. Не се виждаха стражи, но кулата беше доста висока. Можеше да опита да се прехвърли през стената, беше го правила много пъти.

Оживлението продължаваше и вместо нещата да се успокоят с напредването на деня, се случваше точно обратното. Трябваше да побърза. За момент се загледа към малката си къщичка и ѝ се прииска да се прибере и да се тръшне в леглото.

Ретона можеше да се качи на стражевата кула, като се преструва, че носи копия за джакрака, и да се опита да слезе оттам. Мини на 14.

Или да се опита просто да се прехвърли през стената. Мини на 8.

Можеше и да се прибере в къщичката си и да пропилее деня. Мини на 50.

31 Хвърли 1 зар и прибави оценката си за сила.

Ако сумата е равна или по-голяма от 6, премини на 11.


32 Ретона вдигна ускорителя на рамо и се върна на пътя. Тръгна нагоре, като

си подсвиркаше нещо, обмисляше вариант да се добере до брега. От храстите се чу остро метали-ческо изщракване и след няколко мига полетяха няколко стрели. Едната я уцели в бедрото, като я принуди да се превие от болка. Ретона запроклина късмета си и свали ускорителя, но в този момент нещо я удари с голяма сила и всичко потъна в мрак.

КРАЙ

33 Ретона се възползва от объркването на съществото, завъртя се в кръг и

го посече моментално. Съществото се хвана за ко-рема, откъдето бликна черната му кръв. Тя се из-върна и видя, че единият циганин лежи мъртъв, а вторият, видял гибелта на караконджула и другаря си, вдигна ръце пред Боетир в знак, че се предава.

Запиши в дневника кодовата дума ВОИН и РЕАКЦИЯ – мини на 47.

34 Хвърли 1 зар и прибави оценката си за ловкост и сила.

Ако имаш кодовата дума ФЕХТОВКА, намали с единица полученото число.

Ако крайният резултат е по-голям или равен на 8, мини на 54.


35 – Съжалявам – каза Ауберон, – но по-добре за теб ще е да прочетеш това-

онова. Имаш бойна подготовка, но явно си прене-брегнала уроците по история.

Мини на 48.

36 Хвърли 1 зар и прибави оценката за сръчност.

Ако сумата е равна или по-голяма от 5, премини на 26.


37 Драконовите войни са общо три.Първата война е избухнала между

варварите и Драконовите ездачи след дръзко варварско нападение над отдавна разрушения град Естоеол, наричан още Първия град. Последвала кръвопролитна и разрушителна война, която варварите загубили. Вследствие на това много от драконите, отвратени от войната и хората, напуснали своите ездачи.

Втората Драконова война избухнала между Черните ездачи и Огнените ездачи на Етерин. През тази война силно се отличил Огнен ездач, наричан Змея. Малко се знае за него, освен че е бил роден от Дива и също е имал криле и тяхната интелигентност. Войната завършила със смъртта на много дракони и ездачи, а Змея изчезнал по време на последната битка.

Третата и последна война избухнала след вероломно нападение на Черните ездачи, водени от Змея, над човешките градове. Етерин бил последният останал град с Драконови ездачи, но били превъзхождани десет към едно от Черните ездачи. Това била последната война за Ездачите на Етерин и техните Огнени дракони. Възходът на Черните ездачи продължил няколко зими. Те поробвали и унищожавали град след град. Етерин и Петте кръга били последните останали

~ 69 ~


свободни градове и в своето отчаяние те се обърнали към грифоните. В резултат Черните ездачи били изтребени, а техните дракони на ръба на изчезването. Веднъж започнали, с помощта на Петте кръга, грифоните гонели и унищожавали Черните дракони и дори техните яйца и малки. В резултат Черните дракони намразили хората, както ги мразят и до днес.

– Змея е толкова стар – Ретона замислено докосна устните си с пръст. Ако беше наистина толкова стар, значи е имал време да организира всичко това. Координирана атака отвътре и отвън.

В зависимост от кой епизод идваш, върни се на 48 или на 68.

38 Стражите на портата дори не можаха да преградят пътя ѝ, когато тя буквал-

но прелетя покрай тях. Ретона се движеше бързо и свободно, облечена в кожен панталон, вълнена риза и елек, обута с меки чизми, а червената ѝ коса беше вързана на висока опашка. Чан, стражът на портата, изгледа сърдито след нея.

– Ще доложа на Рен, да знаеш!Смехът ѝ заглъхна някъде надолу по пътя в

рядката мъгла. Чан само поклати глава и изгледа Сервон, другият страж.

– Ще я напердаша някой ден, толкова е вироглава и непокорна. – След което отново се подпря на стената и замислено се вгледа в мъглата.

– Или тя теб – изкиска се Сервон. – Ще докладваме ли? – попита той, като същевременно търсеше кесията си с тютюн.

– Чавка ти е изпила мозъка! – Чан се почеса по брадата. – Ще станем за смях, ако другите научат как ни се измъкна.

Запиши си кодовата дума ФЕХТОВКА.Мини на 20.

39 Ретона не успя да избегне атаката. Ударът я порази и я запрати няколко

крачки навътре в двора. Тя падна тежко и се пре-търколи няколко пъти в облак прах. Вдигна глава и видя страховития караконджул да разхвърля вой-ниците сякаш бяха деца, нападнали голям мъж. Изправи се зашеметена и застана на колене, всич-

ко я болеше и устата ѝ се напълни с кръв. Изплю кръвта настрани и стана с олюляване, когато се чу рог. Войниците бързо се дръпнаха от вилнеещото чудовище и то се изправи в цял ръст, вдигна лапи и изрева. Изщрака джакрак, мощно механично оръ-жие, създадено през Драконовите войни с една проста цел – да убива дракони. Със смразяващо кръвта бръмчене, като разсърден стършел, дълго стоманено копие премина през тялото на каракон-джула с лекота и се заби в земята. Ревът рязко сек-на и чудовището увисна на копието.

Единият циганин лежеше мъртъв, поразен от Боетир, и кръвта му се разливаше бавно в локва под тялото му. Вторият, видял гибелта на караконджула и другаря си, вдигна ръце пред Боетир в знак, че се предава.

Намали точките Здраве с 4. Мини на 47.

40 Хвърли 1 зар и прибави оценката си за реакция.

Ако полученото число е по-голямо или равно на 4, отиди на 51.

В противен случай премини на 64.

41 Въпреки че Чан не беше хилав, тя успя като перце да го дръпне към себе си,

а след миг и да го тръшне на земята. Хватката му обаче беше толкова здрава, че успя да надере кит-ката ѝ.

Ретона се обърна към Сервон, който беше замръзнал в седнало положение. Погледът ѝ можеше дупка да пробие в главата му. Той повдигна рамене и сведе поглед, а Ретона излезе на пътя необезпокоявана.

– Ще докладваме ли? – попита Сервон и извади тютюн, за да си свие цигара.

– Проклета да е – Чан се изправи. – Ще стана за смях, като се разчуе как ме изненада малката пикла.

Запиши в дневника кодовите думи ЛЪЧ и ФЕХТОВКА. Мини на 20.

42 Мъжът бавно се спусна по стената на Западен здрач и тръгна предпазливо

между дърветата, когато чу глас:– Какво открадна?Той замръзна и бавно обърна глава наляво,

откъдето чу гласа. Премигна. Всевиждащите му очи за миг зърнаха фигура на исполин в броня.

– Макар да си всевиждащ, има начини да се скрия. Изглежда не си наясно с тези начини. Кажи ми, камъка ли открадна?

– Покажи се. Щом знаеш толкова много за мен, знаеш също, че не съм ти враг – отвърна мъжът.

– Ти си Драконов ездач. Драконът, с който си свързан, е самият Залез. – Ауберон излезе от

www.knigi-igri.bg

~ 70 ~

аурата, която бе създал, за да се скрие. – Казвам се Ауберон и съм Гръмотевичен брат. Питам те за последен път. Какво открадна?

– Камъка. Не съм наранил момичето, ако това ще е другият ти въпрос.

– Какво ще правиш с него?Той огледа Ауберон. Брониран в рунирана

броня, въоръжен с масивен боен чук, също изписан с руни, и със студени очи. Определено това бе Владеещ. Успешно се криеше дори от всевиждащ, което го наведе на мисълта, че може да има десетки скрити в гората наоколо.

– Трябва да използваме порталната арка при Първия град. Със Залез имаме план да спрем другите драконови ездачи, изпратени да убият Ален Кем.

– Да убият Ален Кем? Това истина ли е? Драконът е в Етерин, а градът е защитен с руни и джакраци. Няма дракон и дори ято дракони, способни да го убият, когато е в този град.

– Историята е дълга, но това е истината. Дошли сме да им попречим. Нямам време за губене.

Мъжът се обърна и бавно тръгна между дърветата.

– Не чух твоето име, ездачо.– Заргал Дейгамир е моето име, ездач на

Гарнадара и носител на Чистата кръв.

43 Ретона се възползва от объркването на съществото, завъртя се в кръг и

го посече моментално. Съществото се хвана за ко-рема, откъдето бликна черната му кръв. Тя се из-върна и видя, че единият циганин лежи мъртъв, а вторият, видял гибелта на караконджула и другаря си, вдигна ръце пред Боетир в знак, че се предава.

Запиши в дневника кодовата дума ВОИН и мини на 47.

44 Миг преди ноктестата лапа да я дос-тигне, Ретона се претърколи назад в

кълбо, последвано от задно салто. Караконджулът изрева, впил поглед в нея. Тогава се чу тръбене на рог. Някъде зад Ретона изщрака джакрак. Мощно механично оръжие, създадено през Драконовите войни с една проста цел – да убива дракони. Със смразяващо кръвта бръмчене, като разсърден стършел, дълго стоманено копие премина през тя-лото на караконджула с лекота и се заби в земята. Ревът рязко секна и чудовището увисна на копието.

Запиши в дневника кодова дума ВОИН. Мини на 47.

45 Мъжете го вдигнаха и повлякоха на-вътре в двора. Вторият командир се

приближи до Ретона.– Добре се справи – изгледа я с доволна

усмивка суровият ветеран. – Радвам се, че хилядите часове тренировки са имали ефект, не се огъна дори пред такова чудовище.

Мини на 62.

46 Ретона ги изгледа студено един след друг, зеленият пламък в очите ѝ не

вещаеше нищо добро.– Казах, че излизам и не ви препоръчвам да

ми се пречкате.Тръгна бавно напред, без да ги поглежда.

Беше точно по средата, когато Чан скочи към нея и грубо я хвана за ръката.

Ако искаш да се пробва да се освободи от хватката му – мини на 36.

Или пък да се пробва да го издърпа към себе си, за да може да го преметне през рамо – отиди на 31.

47 Лечителките зашариха между войни-ците. Имаше няколко ранени от из-

ненадващата атака, но нямаше жертви.– Боетир, откъде се появи това? – Тя побутна

главата на чудовището с върха на ботуша си.– Не знам, не помня караконджул да е

стъпвал тук. Живеят в Тъмната гора на изток от Петте кръга.

– Караконджул в Западен здрач! – Шечон се приближи към заловения циганин и го стисна за гърлото. Единственото му око проблесна с опасен пламък. Не око, а горящ въглен. – Кораб в Каменно море и вие се появявате в един и същи ден! Говори или ще те изкормя и ще те обеся с червата ти!

Циганинът се ококори и очите му се завъртяха безпомощно, устните му се изкривиха, сякаш искаше да проговори или да заплаче, но не издаде и звук. Побеснелият втори командир го хвана с две ръце и го вдигна над земята.

– Кой ви прати? Как докарахте такова чудовище тук? Говори, че ще ти избода очите и...! – Циганинът зарита във въздуха, но стисна упорито устни и не каза и дума. Шечон изсумтя, но лицето му оставаше като стоманена маска. – Ще проговори – каза през зъби и го захвърли като парцалена кукла в краката на войниците си. – В клетката при прасетата, утре ще е доста по-сговорчив!

Ако имаш записана кодова дума ВОИН, мини на 45.

Ако я нямаш, мини на 53.

48 Шечон и Ретона се разделиха с Ау-берон и се отправиха към къщата на

Рен, в която имаше архив с преписи на книги за Тъмната гора, Империята и Петте кръга.

Къщата беше най-голямата в граничния пост, служеше на Рен като къща и главен щаб. Отвън не се различаваше много от другите постройки в

~ 71 ~


поста. Един етаж, три стаи, здрав покрив, масивна дървена врата, намазана с катран. Спряха на входа и Шечон отключи.

– Не си и помисляй да ходиш на брега. – Обърна се и бързо се отдалечи с широки крачки.

Ретона махна след него с ръка. Беше идвала много пъти и като малка живееше тук. Голямата стая беше мрачна, с дървен под, застлан с животински кожи. Стените бяха покрити с дебели гоблени, изобразяващи най-различни сцени от историята на Империята. Мебелировката се състоеше от голяма маса и четири стола, широко бюро с висок стол, разположени по-навътре в стаята, закачалка и два шкафа за книги.

Намери книгите, където им беше мястото, прилежно подредени. Преписите не бяха в пълен обем, но все пак разполагаше с време за два.

С какво да започне?Петте кръга – 52.Тъмната гора – 56.Драконите – 60.Драконовите войни – 37.Онези отвъд – 67.Когато Ретона е готова с четенето или

времето свърши, мини на 57.

49 – Момиченце?! – Бузите ѝ се изчер-виха, а очите ѝ блеснаха с опасен

пламък. – Мен ли наричаш така? Ще видиш ти кой е момиченцето.

Галин спря да дъвче, бърборещите войници замълчаха и загледаха ту нея, ту него. Повечето я познаваха добре и знаеха на какво е способна с меч в ръка. Мълчанието се проточи няколко удара на сърцето. Вадил бавно хвана почти празната си паница и се изправи. Погледна към Ретона и зеления огън в очите ѝ.

– Не съм искал да те обидя.– Не си ме обидил! Чудех се толкова ли си

добър с меча, колкото и с езика?– Ще те чакам на тренировките, малката –

отвърна той и тръгна между масите.– Няма да чакаш дълго.Войниците възобновиха приказките и

яденето, някои се усмихнаха, други въздъхнаха облекчено, а трети просто махнаха разочаровано с ръка.

– Някакъв шанс да го обстреляме с джакрак? – попита тя.

– Съмнявам се – отвърна Галин. – Твърде е далеч за тези джакраци.

– Може би все пак можем да го обстрелваме! – Ретона махна на Галин за довиждане.

– Почакай, Ретона. Знаеш ли, че този е бивш щурмовак?

– Ами какво от това, все пак е бивш. – Тя направи опит да му се усмихне, след което се завъртя и тръгна към конюшните.

Запиши в дневника кодова дума МЕЧ и мини на 59.

50 Ретона влезе в къщичката и остави ускорителя на работната маса. Ня-

маше идея дали работи. Въздъхна и се тръшна на леглото с дрехите, дори без да събува високите кожени чизми. Не след дълго заспа и странните ѝ сънища я навестиха отново. Пророчество, загинал свят, прокълнат народ и едно дете, момиченце с червена коса и големи зелени очи. Ретона спеше и сънуваше, мяташе се в неспокойния си сън и от-вори очи с вик, обляна в пот. Кошмар. Събуди се изморена, като пребита с камъни, отпаднала и гла-вата я болеше.

– Какъв кошмар – каза тя на глас и се надигна в леглото си. Последното нещо, което видя, бе проблясването на кама.

КРАЙ

51 Караконджулът бързо се окопити и скоростно замахна с ноктестата си

лапа. Ретона успя да избегне атаката му и със сви-реп удар нацели корема му.

Колко е оценката за сила?Ако е 3 или повече, премини на 66.Ако е 2 или по-малко, мини на 58.

52 Петте кръга бе независим град на Владеещите елементите, създаден

от тях толкова отдавна, че никой не помнеше. Вла-деещите елементите бяха разделени на пет кръга, по един за всеки елемент: Земя, Въздух, Огън, Вода и Петия елемент, наричан още и Първия елемент или Дух. Елементите бяха част от Потока, свързващ всичко във Вселената. Всеки кръг се състоеше от множество членове, водени и подчинени на По-

www.knigi-igri.bg

~ 72 ~

велител. Всички Повелители участваха в съвета на Петте кръга, оглавяван от Пазителя. За важни ре-шения се свикваше съвет и се гласуваше, като Па-зителят не можеше да гласува, а само да предлага, но също така и да отменя решения при определени обстоятелства. От друга страна, всеки Повелител се избираше от жури, съставено от трима членове, из-брани от Петте кръга, чрез тайно гласуване.

Пазителят не се избираше. Кандидатите се съревноваваха в редица изпитания, наречени Сблъсък на елементите. Само най-силните се осмеляваха да се включат в съревнованието.

Кръгът на Земята се занимаваше с руни и всичко свързано с тях, от изписването им, до унищожаването им. Отговаряше за фермите около града и обработваемите земи.

Кръгът на Водата бе съставен от лечители, изучаващи владеенето на енергиите за лечение. Отговаряше за малката армия, която градът поддържаше, и реда в самия град.

Кръгът на Въздуха изучаваше и търсеше драконите, както и древните писания за Драконови ездачи. Непряко, кръгът се занимаваше с издирване на древни ръкописи, тяхното пренаписване и съхранение.

Кръгът на Огъня изучаваше камъните, наречени Нерел-камък, техния произход и всички начини за тяхната употреба. Носеха отговорност за търговските кервани на Петте кръга, кръстосващи Империята, Свободното кралство и пътуващи отвъд Тъмната гора.

Кръгът на Духа се занимаваше с политика, задкулисни игри и машинации в Империята, Свободното кралство и Независимите градове. Неофициално поддържаха шпионската мрежа на Петте кръга и издирването на млади Владеещи.

Владеенето от своя страна беше дар, рядкост сред хората и труден за овладяване. Петте кръга непрестанно издирваше мъже и жени, родени с този дар, и ги вербуваше за обучение. При жените той се проявяваше в юношеска възраст, една от сто беше родена с тази способност. При мъжете си проличаваше в по-късен етап и беше трудно различим, един на три хиляди мъже се раждаше с този дар. Това от своя страна водеше

до пълно матриархално управление в Петте кръга. Пазителят беше мъж, но петте повелители – жени. Жените напредваха бързо, с малки насоки от Водещите – Владеещи, имащи за цел и задача да обучават новаците. Мъжете напредваха бавно, трудно и с много упражнения, но за сметка на това концентрираха огромни количества енергия много по-бързо от жените.

Като много други независими градове, Петте кръга не се намесваше пряко в конфликти, политика и задкулисни игри, но подкрепяха Империята в опазването на границата. Не беше рядкост Владеещи да заемаха съветнически постове в независими и имперски градове. Все пак Петте кръга следваше свои собствени цели, непонятни за останалите.

Сред Владеещите нямаше всевиждащи, макар силните сред тях да усещаха, когато енергията се концентрира. Въпреки това, отделни Владеещи мъже виждаха потоците енергия, преди да се концентрират, както и златистата светлина от руните при тяхното активиране, точно както всевиждащ.

– Интересно кой ли е писал това – попита тя преписа и разтърка уморено очи. Определено имаше лоши спомени от Петте кръга, но сега започна да не ги харесва още повече.


53 Стражите го вдигнаха и повлякоха на-вътре в двора. Вторият командир се

огледа за Ретона. Видя я седнала на малко столче, а две лечителки мажеха лявата страна на главата ѝ. В очите ѝ проблясваше онзи присъщ за нея закач-лив пламък. Изглеждаше добре след страховития удар, запратил я няколко метра навътре в двора. Момичето беше кораво, дори в сравнение с кале-ните войници.

– Добре ли си? – Суровият ветеран я изгледа с каменно лице. След като Ретона кимна, той добави: – Измисли си наказание за идните дни.

Мини на 62.

54 Ако атаката без оръжие изненада караконджула, то действието ѝ след

това втрещи всички... Ретона скочи с изпънати пръ-сти и успя да нацели гърлото на противника си. Чу се пукот, след което чудовището залитна назад, държейки се за шията. Изхриптя няколко пъти и спря да диша. Тя се обърна и видя, че единият ци-ганин лежи мъртъв, поразен от Боетир, и кръвта му се разлива бавно в локва под тялото му. Вторият, видял гибелта на караконджула и на другаря си, изгледа Ретона ужасен и се просна на колене в кра-ката ѝ, молейки за милост.

Запиши кодовата дума ВОИН и мини на 47.

~ 73 ~


55 В двора на Западен здрач беше спо-койно – ако се изключеше засилена-

та охрана и скърцането на джакраците, можеше да мине за съвсем нормално утро. Двама от петимата Гръмотевични братя, в пълната си броня и тежките си чукове, крачеха бавно през двора.

Школата на Гръмотевичните братя беше най-малка измежду всички. Рядко приемаха нови членове поради ред причини и напливът за влизане не беше голям. Те сами избираха кой да се подложи на изпит за влизане в школата, приличаща повече на затворено общество. Те бяха високи и едри мъже, сякаш излети по калъп. Носеха тежки ковани брони, изписани с руни на силата. Малко се знаеше за тях, освен че защитата им е непробиваема, както и че всеки един от тях е опасен и непобедим противник.

Ретона излезе от малката си къщичка и затръшна вратата. Настроението ѝ беше отвратително. Носеше меча, ускорителя и кожените си дрехи, плюс лек кожен нагръдник. Днес беше решила да слезе на брега и да види кораба на Онези отвъд. Отправи се към кухнята и по пътя срещна няколко войника, които отбягнаха погледа ѝ. Измърмори нещо и огледа закусващите с печено месо и картофи с горещ сос.

– Откога е такава закуската? – Приближи се до млад войник, облегнат на стената. Поколеба се за името му. – Галин?

– Ретона – той се усмихна с пълна уста, – това е вечерята ни, току-що се върнахме от брега и изглежда ни беше заделено.

Галин беше няколко зими по-голям от нея. Макар да носеше знака на щурмоваците на бронята си, вероятно тук беше първото му прехвърляне извън Етерин. Лицето му изглеждаше момчешки наивно, а погледът – някак невинен.

– Идваш от брега. – Тя се приближи и го огледа за следа от битка. Бронята му беше чиста и без очуквания и вдлъбнатини, а лицето му почти не издаваше признаци на умора. – Мисля да сляза днес с новата смяна. Има ли някаква промяна?

Галин задъвка по-енергично и преглътна, но преди да отговори, зад нея се обади друг войник, явно от същата смяна.

– Проклетото нещо не е мръднало и една стъпка, стои си и се поклаща нелепо. – Ретона се обърна към говорещия. Мъж с грубо и сурово лице, вероятно наскоро разпределен от Сенчест хребет или Ват Аритен. Гледаше я с насмешка, макар лицето му да си оставаше като каменна маска. Седеше на съседната маса и почти привършваше с яденето. – Там не е място за малки момиченца. Това мечле, дето си го препасала, няма да ти помогне, ако корабът акостира – довърши той, без да поглежда към нея.

– Не чух твоето име – обърна се тя към него.

– Вадил от Волом, момиченце.Как ще реагира Ретона?Ще отвърне в същия тон. Мини на 49.Ще продължи разговора нормално. Мини на 65.

56 Тъмната гора е най-малко познатото място на континента поради големи-

те опасности от нейното изследване. Обитавана е от предимно зли същества.

Караконджули. Злобни същества, хранят се с кръв, високи и едри, с конски крака и тяло на хищник. Макар да са изключително силни, те не са особено интелигентни. Населяват Тъмната гора и живеят на глутници. Лесно се подчиняват от по-силни създания чрез груба сила и страх.

Диви – крилати създания, приличащи на човешки жени. Свръхинтелигентни, населяват Тъмната гора и живеят на малки групи. Прекарват времето си в дуели и тренировки или убиват други същества от Тъмната гора. Като изцяло женски вид те са силно привлечени от другия пол. Владеят оръжията и ръкопашния бой почти до съвършенство. Могат да виждат потоците енергия при тяхното концентриране, както и златистата светлина при активирането на руните. Дивите са вторите известни всевиждащи същества освен драконите.

Великаните са високи пет човешки ръста, живеят по двойки в Тъмната гора и рядко я напускат. Обличат се в дрехи, съшити от животински кожи и използват дървени оръжия и сечива.

Хали. Приличащи на Огнен дракон, но доста по-дребни, зли създания, отличаващи се с невероятна бързина.

Ретона се върна на текста за караконджулите и го препрочете.

– Лесно се подчиняват от по-силни създания, чрез страх. – Какво може да уплаши такова чудовище? „По-голямо чудовище.“


www.knigi-igri.bg

~ 74 ~

57 Ретона се протегна уморено и коре-мът ѝ закъркори, напомнящ, че е вре-

ме за обяд. Тя се изправи с намерението да тръгне към кухнята, когато вратата се отвори и млад по-мощник-готвач влезе с поднос на ръце. Носеше обяд. Кимна леко и остави подноса на голямата маса, след което тихо излезе. Ретона за секунди се озова до масата и се усмихна – бяха ѝ донесли офи-церски обяд.

– И аз ще стана командир един ден – каза тя на глас, преди да се заеме с обяда.

Ако е необходимо, можеш да възстановиш 3 точки Здраве.

Ако Ретона е разбрала каквото иска, може да се присъедини към следобедните тренировки с войниците. Мини на 61.

Или просто да продължи да чете. Мини на 68.

58 Ударът беше толкова силен, че кара-конджулът се сви на две. Държеше се

за корема, като се опитваше да си поеме въздух, а след миг от устата му закапа черна кръв. Ретона понечи да го удари още веднъж, но създанието се строполи мъртво на земята. Тя се обърна, за да види, че единият циганин лежи мъртъв, поразен от Боетир, а вторият, видял гибелта на караконджула, изгледа Ретона ужасен и се просна на колене в кра-ката ѝ, молейки за милост.

– Така като гледам, май не ти трябва оръжие – каза с насмешка ветеранът.

Запиши в дневника кодовата дума ВОИН и мини на 47.

59 Шечон и един Гръмотевичен брат се бяха спрели пред конюшните и гово-

реха. Замълчаха и обърнаха погледите си към нея, щом ги приближи. Ретона огледа Гръмотевичния брат – исполин, облечен в тежка броня, изписана с руни на силата, въоръжен с огромен боен чук с обкован камък в дръжката и изписан със защитни руни. Огромен плащ в тъмносин нюанс, в тон с бро-нята му, покриваше могъщите му рамене. Косата му беше къса, черна със сребристи кичури. Лицето му – сурово и широко, с високо чело и големи веж-ди. Очите му бяха странни, все едно виждаха през нея и в тях нямаше почти нищо човешко. „Владе-ещ“, помисли си Ретона. Тя добре познаваше и помнеше този поглед.

Вторият командир изглеждаше като момче пред него, самата Ретона – като малко момиченце.

– Днес трябва да сляза до брега – започна тя с тон, нетърпящ възражения. – Имам идея как да потопя кораба. Може би Гръмотевичния брат ще дойде? – Тя се насили да го погледне в очите. – Казвам се Ретона.

– Аз съм Ауберон – гласът му беше дълбок, камбанен, съответстващ на исполин като него. –

Обсъждах с втория командир възможностите ни. Сенчест хребет е под атака от варварските кланове. Дошъл и гълъб от Демонски копия, при тях също има натрапник, но не са ги атакували. – Ауберон изрече това на един дъх, бавно и почти монотонно. Нито един мускул не трепна на лицето му, нито очите му издадоха нещо. „Тези очи“.

– Караконджулът вчера – Ретона разсъждаваше на глас, – било е координирана атака. Кой може да координира тези атаки на такова разстояние? Да включи цигани, варварски кланове и караконджул. Кораби тук и в Демонски копия.

– Точно затова не трябва да ходиш на брега – прекъсна разсъжденията ѝ Шечон. Той погледна Ауберон и продължи: – Обсъждахме точно това.

– Може ли да говориш разбираемо? – Ретона тропна с крак и сложи ръце на кръста си. Командир или Гръмотевичен брат, мъжете си бяха мъже. – Ако знаете кой е, защо не го намерим?

– Враг от отдавна отминала война. Наричахме го Змея – отвърна Ауберон.

– Кой? Змея ли? Какво, от коя война?– Мисля, че е добра идея да прочетеш това-

онова днес – отвърна вторият командир. – Има много книги и пергаменти за Тъмната гора и Онези отвъд, както и за Драконовите войни. От сутринта прочистваме от цигани и наемници, чакащи в засада от имперския път до брега. Изгубих пет човека само за една нощ. Не е безопасно навън – натърти вторият командир.

Ако имаш записана кодова дума ЛЪЧ, задължително отиваш на 70.

Ако я нямаш, какво ще направи Ретона?Ще настоява да слезе до брега. Мини на 77.Ще се похвали с ускорителя. Мини на 63.

60 Информацията за драконите беше оскъдна, основно поясняваща видо-

вете дракони, приликите и разликите между тях. Проучването датираше от последната Драконова война, направено от някой си от Петте кръга. Рето-на се зачете:

Земен дракон – не е дарен с криле. Живее в пещери в планините или дълбоко в горите. Той е най-едрият дракон, брониран и тежък, но изключително пъргав и подвижен. Владее елемента Земя. Тялото му е здраво и мускулесто, покрито с дебели плочи. Опашката е масивна и силна, способна да събори къща с един замах. На цвят са кафяви, с ясни зелени очи и сребристи нокти. Последно е забелязан и описан Земен дракон преди втората Драконова война.

Воден дракон – живее главно във водата, не може да лети, няма криле и владее елемента Вода. Водните дракони се отличават с гладкото си тяло и дългата опашка. Имат най-тънката и нежна кожа от

~ 75 ~


всички дракони, оцветена в тъмно до светлосиньо. Очите и ноктите им са светлосиви. Не е забелязван от преди първата Драконова война.

Огнен дракон – живее в планините, може да лети и да издиша огън. По-дребен от Водния и Земния дракон, но дарен с могъщи криле. Владее елемента Огън. Покрит с дебели червени люспи и горящи жълти очи, Огненият дракон всява истински ужас. Има способността да издишва огън, стопяващ скали. Един от Огнените дракони живее в Етерин. Наричан е от хората Ален Кем.

Въздушен дракон. Господарят на небесата. Дарен с могъщи криле и бял като сняг, той се носи по-бърз от самия вятър. Големите му сини очи виждат по-ясно и от орловите. Живее в планините и владее елемента Въздух. Въздушни дракони се наблюдават често около високите планински върхове.

Черен дракон/Сенчест дракон – озлобени към хората. Крилете им са големи и силни. Живеят в Замръзналата пустош, могат да издишват огън и владеят всичките пет елемента. Може би най-опасните дракони измежду всички. Черни, покрити с люспи, червените им очи са тесни и без ирис. Макар да издишват огън, пламъкът не е толкова горещ и голям, колкото този, издишван от огнените дракони. Черен дракон не е забелязван след последната Драконова война.

Всички дракони са интелигентни и всевиждащи.


61 Всеки ден много войници тренираха с учебни мечове близо до спалните по-

мещения. Тренировките се състояха в дуели с учеб-ни мечове, основно един срещу един.

Когато Ретона се появи, някои войници подвикнаха, други заудряха с учебните мечове по грапавата настилка. Познаваха я добре и определено искаха да я видят в дуел отново. Правилата бяха прости – три докосвания от другия меч или загубата на твоя собствен се считаха за загуба. Тя си взе тренировъчен меч и се огледа

за противник. Видя Вадил да се дуелира с един дългокос войник. Гол до кръста, с татуировка на вълча глава на гърба. Това беше Брансо Рекс, един от най-добрите наоколо. Ретона многократно беше кръстосвала учебния меч с него. Винаги го побеждаваше благодарение на нечовешката си бързина и сила.

– Резултат? – попита тя близкия до нея войник.

– Два на два удара – отвърна той. Продължиха още около минута и за нейна изненада Вадил победи. Мъжете си подадоха ръце.

– Не е зле като за бивш щурмовак – каза Рекс с лека усмивка.

– Имах късмет този път – Вадил го гледаше с уважение. – Имаш уникален стил, но ти е нужна и техника при сложните финтове.

Ретона се приближи към двамата и около тях бързо се заформи тълпа от зяпачи. Тя вдигна тренировъчния меч и посочи.

Ако имаш записана кодова дума МЕЧ, задължително избира Вадил и отиваш на 69.

Вадил. Мини на 69.Брансо Рекс. Мини на 74.

62 Прошарен войник се изправи пред Шечон и му подаде крив меч от чер-

на стомана. Оръжието на единия циганин беше с късо и закривено острие, изковано от черна сто-мана. Този метал се добиваше само отвъд Тъмната гора. Независимите градове и Империята търгува-ха с хората там, макар пътят през гората да беше опасен. Керваните пътуваха добре пазени от наем-ници и хора от Петте кръга, но все пак пътят оста-ваше труден и опасен и мнозина оставаха завинаги погребани в Тъмната гора. Кораб, караконджул и мечове от черна стомана в един и същи ден. Някой вече дърпаше конците, някой достатъчно силен да подчини караконджул и да го доведе дотук неза-белязано. Оставаше въпросът защо. Какво целяха с обречената атака. Може би опитваха, проверява-ха или просто беше следствие на неуспеха им да влязат. Дали не беше опит за координирана атака отвън и отвътре? Войниците бяха разчистили тру-повете и фургона и носеха вещите на циганите. Ше-чон даде меча на войника.

– Оставете всички техни неща в кабинета на командир Рен, а фургона и телата изгорете отвън. – Той се огледа, скоро слънцето щеше да залезе и мъглата да се спусне отново.

Ретона се прибра в малката си къщичка почти по тъмно. Какъв ден само! Надяваше се Рен скоро да се върне, нещата не вървяха на добре. Запали малката печка, за да загрее вода. Свали меча и се зае с ускорителя, докато чакаше водата за банята да се стопли.

Разглоби горната част и извади камъка,

www.knigi-igri.bg

~ 76 ~

направи дребни настройки на механизма и постави мерник, подобен на този на джакраците. Върна камъка обратно и доволно затвори капачето.

Водата на печката беше достатъчно топла. Тя се съблече и си взе бърза баня. Досега беше хващала няколко войника да я зяпат през прозореца, докато се къпе, а не се знае колко не беше. Това не я притесняваше. Всяка друга би се смутила, но не и тя. Отраснала тук на границата, бе толкова свикнала с мъжете, с войниците, че самата тя, без да го осъзнава, беше изгубила типичната женска свенливост. Легна си след полунощ, а странните ѝ сънища дойдоха веднага след като заспа.

Възстанови си 1 точка Здраве и задраскай кодовата дума ФЕХТОВКА.

Ако имаш кодовите думи РЕАКЦИЯ или СИЛА, премини на 80.


63 – Знаете ли какво е това? – попита тя, като същевременно свали ускори-

теля от гърба си. За нейна най-голяма изненада и двамата кимнаха. Ретона примигна учудено.

– Боетир те похвали – усмихна се Шечон или по-скоро се озъби в опит да се усмихне.

– Да отидем до брега и да подпаля онзи кораб. – За момент тя се зачуди защо мъжете са толкова глупави и упорити.

– Рето, корабът е на три левги навътре. Дори това твое оръжие да е толкова далекобойно, сигурна ли си, че ще го уцели? – Шечон скръсти ръце пред гърдите си. Започваше да губи търпение и Ретона явно усети това. Бързо се обърна и заговори на Ауберон:

– Не си ли съгласен, че мога да потопя кораба с това оръжие?

– Може и да го подпалиш и потопиш. – Гръмотевичния брат заговори след кратък размисъл. – Все пак нека не забравяме, че корабът е на цели три левги навътре. – Той я погледна отвисоко с каменното си изражение. Ретона мразеше да я гледат така, особено мъжете. Позволи си да направи гримаса, но замълча и изчака Ауберон да продължи. – Колко е далекобойно това оръжие?

Ако имаш записана в дневника кодова дума ГРЪМ, мини на 73.

Ако я нямаш, отиваш на 93.

64 Ако атаката без оръжие изненада караконджула, то действието ѝ след

това втрещи всички... Но за нейно съжаление той се оказа доста бърз и успя да я посрещне с лапа-та си. Ударът я изпрати на десетина метра навътре в двора. Тя тежко падна и се претърколи няколко пъти в облак прах. Вдигна глава и видя страховития

караконджул да разхвърля войниците, сякаш бяха деца, нападнали голям мъж. Изправи се, зашеме-тена, и застана на колене. Всичко я болеше и ус-тата ѝ се напълни с кръв. Изплю кръвта настрани и стана с олюляване, когато се чу рог. Войниците бързо се дръпнаха от вилнеещото чудовище и то се изправи в цял ръст, вдигна лапи и изрева. Изщра-ка джакрак, мощно механично оръжие създадено през драконовите войни с една проста цел – да убива дракони. Със смразяващо кръвта бръмчене, като разсърден стършел, дълго стоманено копие премина през тялото на караконджула с лекота и се заби в земята. Ревът рязко секна и чудовището увисна на копието. Единият циганин лежеше мър-тъв, поразен от Боетир, и кръвта му се разливаше бавно в локва под тялото му. Вторият, видял гибел-та на караконджула и другаря си, вдигна ръце пред Боетир в знак, че се предава.

Намали точките Здраве с 4. Мини на 47.

65 – Някакъв шанс да го обстреляме с джакрак? – Ретона зададе въпроса

към ветерана. – Аз съм Ретона.– Не съм те питал. – Без да ѝ обръща особено

внимание, той се изправи. – Твърде е далеч за джакрак, поне за нашите тук. Ако имахме от онези, дето са по кулите на Етерин…

– Може би все пак можем да го обстреляме! – Ретона се завъртя и тръгна към конюшните.

– Всички жени са луди – Галин поклати глава, загледан след нея. – Защо всички жени в тази империя не са малко по-обикновени, както навсякъде другаде?

Мини на 59.

66 Ударът беше толкова силен, че кара-конджулът се сви на две. Държеше се

за корема, като се опитваше да си поеме въздух, а след миг от устата му закапа черна кръв. Ретона понечи да го удари още веднъж, но създанието се строполи мъртво на земята. Тя се обърна, за да види, че единият циганин лежи мъртъв, поразен от Боетир, а вторият, видял гибелта на караконджула, изгледа Ретона ужасен и се просна на колене в кра-ката ѝ, молейки за милост.

– Така като гледам, май не ти трябва оръжие – каза с насмешка ветеранът.

Запиши в дневника кодовите думи ВОИН и СИЛА и мини на 47.

67 Народът на Ганардара или наричани още Онези отвъд, като под „отвъд“ се

има предвид отвъд Каменно море. Малкото, което се знае за тях, е въз основа на разкази от военно-пленници по време на войната с тях. За разлика от чернокосите, леко мургави имперци, техните коси са с ярки цветове от тъмночервеното до меднору-

~ 77 ~


со, кожата им е светла, както и очите им. На ръст са по-високи от имперците, но по-ниски от варварите.

Народ на завоеватели и Владеещи елементите пълководци. Оръжията им са модерни, пригодени за далечен бой, но бронята и близкият бой са слабата им страна.

Стрелец/Механик. Въоръжени са с бързострелящ арбалет и дълга кама, бронирани с лека кожена броня.

Преследвач е вариант на механика, но въоръжен с тежък арбалет, дълга кама и брониран с лека кожена броня.

Защитник е въоръжен с малък арбалет, дълга кама и огромен щит, покриващ четири пети от тялото му. Бронирани са с плетена метална броня.

Командир на Ганардара е въоръжен с усъвършенстван тежък арбалет и дълга кама. Не носи броня, но бързината и уменията им с дългата кама са пословични.

Военната им тактика е обособена в стрелба от разстояние, като стрелците обикновено се прикриват зад защитниците. Макар поединично да са лесни противници, те са изключително ефективни и опасни в група. Бързострелящият арбалет може да изстреля десет стрели в бърза последователност, преди да има нужда от презареждане. Макар и с чудовищна скорострелност, това оръжие е неточно и тежко. Неефективно срещу тежка броня, а презареждането отнема около две минути.

Защитникът използва огромния си щит, за да се прикрива, като бавно се придвижва напред. Когато е достатъчно близо, може да притисне противника си с големия си щит и да атакува с дългата кама. Отряд защитници може да изгради жива стена, използвайки щитовете си.

Ретона замислено си играеше с кичур от червената си коса, докато четеше. „...Техните коси са с ярки цветове от тъмночервеното до меднорусо, кожата им е светла, както и очите им.“ Все едно описваха нея, но никъде не се споменаваше за бързината и силата, с която тя се славеше. Това отчасти обясняваше поведението на повечето тук спрямо нея и мълчанието за Онези... за народа на Ганардара.

– Нима аз съм от Ганардара? – попита преписа, разтворен пред нея, но не получи отговор.


68 Веднага след обилния обяд се върна да чете още. Имаш право да проче-

теш два преписа.Петте кръга – 52.Тъмната гора – 56.Дракони – 60.Драконовите войни – 37.Онези отвъд – 67.Когато прочетеш два преписа, мини на 81.

69 – Откога пускат малките момиченца тук? – Тълпата около тях нададе въз-

гласи и се чуха подвиквания.– Да те видим дали си толкова умел с меча,

колкото ти е голяма устата.– Върви си, докато е време, детенце, преди

да те сложа на коляното си и да те напляскам. – Определено се опитваше да я ядоса.

– Винаги ли си толкова противен? – не му остана длъжна Ретона.

Той вдигна рамене, като се усмихваше ехидно.

– Защитавай се! – Тя нападна.На какво ще заложи Ретона?Техника и сложни финтове. Мини на 75.Бързи и силни удари. Мини на 82.

70 – Освен това! Нещо да ми кажеш за случката при портите вчера? – Шечон

скръсти ръце пред гърдите си.– Ами... – Ретона му се усмихна. – Имаше

караконджул и фургон с цигани. Знаеш какво стана.

– Говоря ти за сутринта, момиченце. Нападнала си страж! Ума ли си изгуби? Чан дойде с капитана на стражата лично да се оплаче. Никакво излизане! Ако трябва лично ще те заключа!

– Не съм го нападала...– Отиваш да четеш!– Добре, отивам, но само до обяд!Вторият командир поклати глава и

измърмори нещо.Отиди на 48.

71 Хвърли 1 зар и прибави оценките си за реакция и ловкост.

Ако получената сума е по-голяма или равна на 8, мини на 78.


www.knigi-igri.bg

~ 78 ~

72 Беше се сблъскала с едно от коняр-четата.

– Наредиха ми да ти предам, че Звездар е оседлан, а Гръмотевичните братя те чакат на портата.

– Перфектно – усмихна се тя.Мини на 86.

73 – Около четири левги – каза уверено тя. – Вече съм го изпробвала в гората.

Мога да стрелям и заредя, много преди да запо-чнат да местят кораба. С късмет ще го улуча след втория изстрел.

Вторият командир сложи ръце на кръста си и пое дълбоко въздух. Тъкмо отвори уста с едно „момичен...“, когато Ауберон го прекъсна.

– Тя има право – кратко каза той. Лицето на Шечон се вкамени с отворена уста. Гръмотевичния брат продължи: – Ако успеем да потопим кораба, преди да е акостирал, ще си спестим много проблеми. Ретона предлага решение, по-добро от това да стоим и да чакаме.

Мини на 100.

74 – Не беше отдавна, когато почти те победих – усмихна се Рекс.

– Ще ме победиш ли сега?Брансо застана срещу нея и леко се поклони,

като държеше учебния меч с върха изправен нагоре.

– Когато сте готова, милейди.– Защитавай се! – Тя нападна с бързи удари

и след няколко минути разбра, че може лесно да го победи.

Ретона го остави да нанесе един удар и след минута му го върна. Постара се да се движи по-бавно и допусна втори удар. Зяпачите започнаха да вдигат шум и да събират залози. Брансо се усмихна и нападна по-смело. Благодарение на свръх бързината си тя нанесе два бързи удара един след друг, като така завършиха два срещу три удара за нея. Тя допусна мимолетна усмивка да докосне устните ѝ.

– Трябва да спреш да си играеш така с мен – отвърна добродушно Брансо Рекс на усмивката ѝ.

– Не си играех. Просто създавам интрига за публиката.

– Някой ден ще те победя, милейди – усмихна се той, като разтриваше дясното си рамо.

– Силно ли те ударих? – Тя се приближи и докосна мястото, което разтриваше. Наоколо се чуха освирквания. – Май ще те оставям – каза Ретона смутено и се отдалечи.

– До следващия път, милейди – подвикна след нея Рекс.

Отиди на 81.

75 Хвърли 1 зар и прибави оценката си за сръчност.

Ако резултатът е 6 или повече, премини на 84.


76 Двамата Гръмотевични братя просто прегазиха половината нападатели с

първата си атака. Останалите живи се оказаха меж-ду Георг и Густаф и Ретона и Ауберон. Тя гледаше с интерес. Чу се издрънчаване на броня, когато Ау-берон слезе от коня си. Движеше се много бързо и руните на силата по тъмносинята му броня светеха в златисто. Изведнъж той се затича, не, по-скоро се плъзна толкова бързо, че очертанията му се разма-заха. Последва серия от завъртания на масивния боен чук, сякаш олекнал като перце. Ретона пре-мигна учудено и Ауберон се озова до нея.

– Това беше... – тя погледна петимата, сякаш ги виждаше за първи път. – Невероятно! Никога не съм предполагала, че си толкова бърз – обърна се тя към Ауберон. Той не отговори, просто подкара коня си надолу във вече възстановената формация.

– И вие ли, момчета, го можете това – попита тя останалите. Никой не отговори. – Хайде, не бъдете такива... мъже. – Отново мълчание.

Мини на 120.

77 Ретона тропна сърдито с крак.– Не искам да се ровя в

прашни книги и да чета за отдавна изтребени същества! – Тя посочи с ръка към Каменно море: – Врагът е тук, на нашия праг.

– Как ще се изправиш срещу враг, който не познаваш? – Гласът на Ауберон беше равен и спокоен, но се усещаше съвсем лека насмешка, като на учител, говорещ на ученик. Или само така ѝ се стори.

– Все още имаш и забрана да излизаш – намеси се Шечон. – Подписана лично от командир Рен.

– Да, но аз имам план как да потопя кораба.Отиди на 63.

78 Вадил наистина направи крачка встрани и понечи да я удари, но Рето-

на още във въздуха успя да парира удара му и мо-ментално да извърти оръжието си, за да го удари по рамото. Щурмовакът изохка и изпусна оръжието си. Вдигна ръката си, за да покаже, че се предава.

– Май нещо не те разбрах. Кажи го високо де! Не те чуваааам! – тя сложи длан на ухото си.

– Пак ще се срещнем – изръмжа през зъби ветеранът и се отдалечи край една от пейките.

Запиши си кодова дума СКОК и отиди на 81.

~ 79 ~


79 Направи няколко бързи крачки към него с вдигнат меч и точно когато за-

махна, Вадил понечи да парира. Тя гъвкаво се из-въртя и успя да го подсече.

Той тежко тупна на земята и изохка. Изпусна оръжието си, а Ретона не изчака втора покана и се надвеси над него, като опря дървения меч в гърдите му:

– Сега разбрах защо си бивш щурмовак – натърти тя. – Даже се чудя как изобщо си оцелял досега. Събирай си каквото е останало от гордостта ти и да те няма.

– Пак ще се срещнем...– И имаш наглостта да си отваряш устата –

прекъсна го тя, като натисна малко по-силно меча си.Вадил я изгледа яростно. Изчака я да махне

оръжието. Изправи се и си тръгна.Запиши си кодовата дума ПОДСЕЧКА.

Отиди на 81.

80 Задраскай кодовата дума РЕАКЦИЯ или СИЛА.

Имаш право да прибавиш 1 точка към една от статистиките си.

След като го направиш, отиди на 55.

81 Времето за вечеря дойде неусетно. Ре-тона отмъкна парче свинско и комат

хляб от кухнята и вечеря сама. След вечеря тя се прибра в малката си къщичка, остави ускорителя на масата и го отвори, за да провери за повреди. Всич-ко беше наред, механизмът изглеждаше здрав, а камъкът си стоеше здраво закопчан в сребърната ложа. Бяха изминали два дни от заминаването на Рен и той вече ѝ липсваше. Животът в граничния пост беше станал напрегнат, различен от това, с което беше свикнала. Тя се изкъпа набързо, сви се под грубите завивки. Навън се спускаше мъгла и за-валя ситен дъжд. Останала сама за пореден път, за първи път тя се почувства самотна. Унесена в ми-сли за последните два дни и заслушана в капките, удрящи по покрива, тя се унесе и заспа. А сънищата ѝ дойдоха отново мрачни и плашещи.

Ако е необходимо, можеш да възстановиш 1 точка Здраве.

Ако имаш кодовата дума УСМИВКА, премини на 153

В противен случай, мини на 144.

82 Хвърли 1 зар и прибави оценките са за бързина и сила.

Ако сумата е по-голяма или равна на 5, премини на 91.


83 Ауберон вдигна ръка в знак да запа-зят мълчание.

– Не всеки може да победи караконджул, Шечон. Младата изобретателка има право. Редно е да слезем до брега и да опитаме. Ако успеем да потопим кораба, преди да е акостирал, ще си спестим много проблеми.

Отиди на 100.

84 Ретона заложи на бавни, но за смет-ка на това технични удари и финтове,

но бившият щурмовак предусещаше всички дви-жения и парираше с лекота атаките ѝ. Тя погледна Вадил и забеляза, че не показва никакви белези на умора. Въртяха се в кръг и се дебнеха. Зяпачи-те, непривично за тях, стояха мълчаливо и гледаха двубоя.

Трябваше да промени стила си, ако искаше да спечели.

Можеше да пробва нещо ново – премини на 94.Или пък да заложи на бързи и силни удари –

мини на 82.

85 Ауберон се доближи и се самопокани на масата. Физиономията на капита-

на замръзна.– Нека не ти припомням за границите на

дадената ми власт – той посегна към гроздето. – Нека ми донесат вино като за начало и после ще си поговорим.

Разговорът продължи с по-лек тон, отклони се към Онези отвъд и атаките от криещите се наоколо цигани и наемници, както и Караконджула. Ретона изяде една ябълка и премина към гроздето. Капитанът им предложи от по-хубавото вино. Неусетно слънцето стигна в зенита си и стана време за обяд. Беше време да се връщат в поста.

Ако е необходимо, можеш да възстановиш 1 точка Здраве.

Мини на 130.

86 Гръмотевичните братя я чакаха на портата. Изглеждаха малко нелепо –

гиганти, покрити с броня, яхнали късовратите си коне. За първи път ги виждаше петимата заедно и установи, че с шлемовете и броните си приличаха като истински братя. Освен че бяха с еднакъв ръст, дори руните по броните им бяха еднакви. Само в шлемовете и огромните чукове имаше едва доло-вими разлики. Тя се спря до един от тях и заговори ведро.

– Готова съм, Ауберон.– Аз съм Густаф, той е Ауберон – вдигна бавно

ръка към друг Гръмотевичен брат този, който тя набеди за Ауберон.

– О! Извинявай, Густаф – тя потърси нещо запомнящо се по шлема му. – Аз съм Ретона.

– Знаем коя си. Аз и братята ми обсъдихме всичко с Ауберон. Взехме единодушно решение да

www.knigi-igri.bg

~ 80 ~

ти помогнем.– Това, предполагам, е начало – подхвърли тя

и се огледа. – Кой каза, че е Ауберон?Ауберон свали шлема си и се приближи.

Гръмотевичните братя се престроиха, двама пред тях и двама зад тях.

– Ретона, нека те запозная с моите братя – той посочи предния отдясно – Георг и Густаф до него. – Посочи с палец зад гърба си: – Зад нас – Николаус и Арнгеир.

– Да, благодаря. – Тя се наклони към него и прошепна. – Как ги разпознаваш?

Ауберон допусна мимолетна усмивка да докосне краищата на устните му, миг преди да сложи шлема си. Отрядът напусна двора в бърз тръс. С това темпо щяха да са на брега до петнадесет минути. Ретона познаваше добре пътя надолу и рядката гора наоколо, беше обхождала местността от брега до реката стотици пъти. Нещо не беше наред.

Хвърли 1 зар и прибави оценката си за реакция.

Ако полученото число е по-голямо или равно на 6, премини на 110.


87 Ретона стисна ръката, с която държе-ше учебния меч и го препъна. Вадил

изсумтя нещо и заби нос в земята.– Загубил ли си нещо? – Тя застана пред него.

Той се надигна, като проклинаше. Ретона се завъртя и го изрита в гърдите, но не достатъчно силно, че да го повали. – Мисля, че разбрах защо си бивш щурмовак – и отново се завъртя и го изрита. Вадил залитна силно назад. Ретона подскочи напред и заби левия си лакът в темето му. Ветеранът рухна с глух стон и краката му приритаха.

– Хей, стига толкова! – някой извика.– Престани, ще го убиеш – обади се друг.– Този си го търсеше. – Тя се отдалечи и се

огледа за меча си. Няколко войника изнесоха Вадил настрани. Той стенеше и се държеше за главата.

Отиди на 81.

88 Хвърли 1 зар и прибави оценките си за сръчност и ловкост.

Ако получената сума е по-голяма или равна на 8, премини на 79.


89 Вадил наистина направи крачка встрани, но Ретона не успя да парира

удара му. Това я изкара от равновесие и тя се стро-поли на пода. Веднага усети още няколко удара върху тялото си, което я ядоса много силно. Обър-на се и видя как дървен меч лети към лицето ѝ. Претърколи се надясно и успя да го избегне. Бър-

зо се изправи и замахна с оръжието си. Ветеранът успя да вдигне меча си до лицето си и да парира удара, но в следващия миг не разбра какво му се случи. Всички трениращи също останаха втрещени, когато мечът на Ретона не само изби оръжието на опонента ѝ, но и го удари толкова силно по главата, че го изпрати в несвяст.

Кръв потече от главата на щурмовака, а неколцина зяпачи, заедно с Рекс, се пробваха да спрат момичето да не го убие. Беше като обезумяла и искаше просто да го довърши.

Няколко войника пренесоха Вадил до лечителите, а един изля цяло ведро с вода върху момичето и усмирителите ѝ.

Губиш 2 точки Здраве. Отиди на 81.

90 – Ретона, радвам се да те видя – Явон се усмихна.

– Пак ли ми се мотаеш в краката, ковачо?– Идвах да ти предам, че Звездар е оседлан,

а Гръмотевичните братя те чакат до портата. – Лицето му издаде загриженост. – Разбрах къде отивате и исках да ти кажа да се пазиш.

Ретона се надигна на пръсти и погледна над рамото му. Няколко крачки зад Явон конят потропваше нетърпеливо с копито. Ковачът се премести и лицето му застана в полезрението ѝ с очакващ поглед.

– Спокойно – тя го дари с кратка, красива усмивка. – Все пак ще съм с цели пет Гръмотевични братя, а имам и това – посочи с палец ускорителя.

– Знам, но все пак говорим за Онези отвъд. – Явон показа ръката си, която досега държеше зад гърба си.

Държеше чизми от мека кожа, високи до средата на бедрата, подсилени с плетка от метални пръстени. Тя протегна ръце и ги докосна – стабилна изработка, здрави и леки.

– Не знам какво да кажа.– Може би благодаря? – Явон се усмихна.– Благодаря! – Ретона обу новите чизми

и се метна на коня. Погледна отвисоко към Явон и присви очи. – Все пак, спри да ме преследваш, трябва ми още време и колкото по-малко се виждаме, толкова ще съм по-добре.

Увеличи показателя бързина с 1 точка. Мини на 86.

91 Ретона заложи на нечовешката си бързина и рефлекс. Техниката ѝ беше

добра, но едва ли можеше да се сравнява с бившия щурмовак, който току-що победи Брансо Рекс.

Тя нападна с вихрушка от бързи удари и не след дълго Вадил мина в глуха защита, по лицето му потече пот. Той не допускаше грешки, но беше твърде бавен. Ретона го изрита силно в корема при първата му грешка и му намигна. Старият ветеран

~ 81 ~


отстъпи, като се бореше за глътка въздух.– Това зачита ли се за удар? – провикна се тя.Никой не отговори, а и да беше, тя не го чу.

Вадил я атакува предпазливо, но движенията му бяха още по-бавни. Ретона нападна неумолимо, като риташе и удряше със свободната си ръка.

След няколко минути ветеранът вече сериозно залиташе, облян в пот. Тя се отпусна за момент и той използва възможността за бърза атака. Срещу друг противник би успял, но не и срещу нея. Неумолима и бърза, с опит от стотици дуели, Ретона имаше две възможности.

Да избие меча от ръката му. Мини на 101.Да го унижи. Мини на 87.

92 Направи няколко бързи крачки към него с вдигнат меч и точно когато

замахна, Вадил понечи да парира. Тя гъвкаво се извъртя, за да го подсече, но щурмовакът, преду-сетил действието, просто спусна меча си с върха надолу и успя да удари крака на Ретона.

Тя изохка от болка, но това и за миг не забави устрема на движението ѝ и след миг ветеранът беше на пода по гръб. Изохка от болка и изпусна меча си.

Ретона не изчака втора покана и се надвеси над него, като опря дървения меч в гърдите му.


– Пак ще се срещнем...!– И имаш наглостта да си отваряш устата –

прекъсна го тя, като натисна малко по-силно меча си.

Вадил я изгледа яростно. Изчака я да махне оръжието. Изправи се и си тръгна от залата.

Губиш 2 точки Здраве. Отиди на 81.

93 – Предполагам, че е около три лев-ги. – Тя се усмихна с опасен пламък

в зелените си очи. – Винаги можем да пробваме.– Нищо няма да пробваме. – Шечон, видимо

загубил търпение, се надвеси над нея. – Остави нас да се погрижим за това, а ти отиваш да четеш.

Ако имаш записана кодовата дума ВОИН, мини на 83.


94 Можеше да се затича към опонента си, като скочи и да се пробва да го

удари от въздуха. Проблемът беше, че ветеранът можеше да направи крачка настрани и по този на-чин да я удари – мини на 71.

Или пък да се приближи до него и да го подлъже, че ще го атакува, но вместо това да се пробва да го подсече – отиди на 88.

А можеше просто директно да го атакува с бързи и силни удари – премини на 82.

95 След минути достигнаха Т-образния кръстопът. Завиха наляво и продъл-

жиха надолу към брега, като забавиха до нормален ход. Оставаше съвсем малко до брега, когато се чу остро избръмчаване и една черна стрела отскочи от шлема на Георг. След малко я последва втора, трета и още поне пет. Естествено, Гръмотевичния брат дори не направи опит да се предпази, бро-нята му беше достатъчно здрава. Ретона нямаше такава броня и една стрела болезнено я закачи за рамото. Изохка от болка и изведнъж се чу боен вик. Десетина души излязоха от гората.

Макар и леко ранена, Ретона реши да не атакува с меча си. Можеше да използва ускорителя или да остави Гръмотевичните братя да се оправят.

Намали точките Здраве с 3.Ще стреля с ускорителя. Мини на 98.Ще остави Георг и Густаф да се оправят.

Мини на 76.

96 Тръгнаха към дървените построй-ки, а останалите четирима от Гръ-

мотевичните братя останаха назад да наблюдават тренировка с учебни мечове, която група войници провеждаха.

Капитан Пиер О’Брин беше седнал зад голяма маса пред една от дървените постройки. Пред него имаше дървена купа с плодове и бокал вино. Те спряха на няколко крачки от масата и почакаха да ги покани. Капитанът вдигна поглед към тях и ги изгледа високомерно.

– Изглежда малкото представление не направи нищо друго, освен да разкрие оръжието, което имате. – Той се пресегна към купата и взе една ябълка. – Защо не бях уведомен за такова оръжие и за намеренията ви да го използвате? Сещам се поне за пет по-добри начина от това, което видях. – Той задържа погледа си върху Ауберон. – Не чух вашето име.

– Не е необходимо да те уведомявам за намеренията си. Аз съм Ауберон – отвърна Гръмотевичния брат. – Трябва да поговорим, капитане!

– Времето за говорене отмина – капитанът подхвърли ябълката в ръка. Все още не ги беше поканил да седнат.

Ретона поклати глава и хвърли поглед към Ауберон. Капитанът определено се самозабравяше.

Ако изчака да види как ще реагира Ауберон, мини на 85.

Ще отиде да погледа тренировките на плажа. Мини на 103.

www.knigi-igri.bg

~ 82 ~

97 Ретона заложи на бавни, но за смет-ка на това технични удари и фин-

тове, но бившият щурмовак предусещаше всички движения и парираше с лекота атаките ѝ. Тя получи два удара за съвсем кратко време.

– Май е по-лесно да биеш сламени кукли... – подхвърли Вадил, смеейки се.

Трябваше да промени стила си, ако искаше да спечели.

Губиш 2 точки Здраве.Можеше да пробва нещо ново – премини на 94.Или пък да заложи на бързи и силни удари –

мини на 82.

98 Гръмотевичните братя пред нея се втурнаха в атака почти на мига. Из-

писаните по броните им руни светеха в златисто.Ретона понечи да свали ускорителя и да

подпали нападателите, но Ауберон се пресегна и докосна леко ръката ѝ. Тя спря и го погледна учудено.

– Мога да ги подпаля от разстояние, без да се излагаме на опасност.

– Те не са опасност. Густаф може да ги победи със затворени очи, а Георг с ръце, вързани зад гърба. Виж – той посочи към натъркаляните трупове. – Те са само досадно забавяне.

Георг и Густаф се върнаха във формацията и продължиха надолу.

Мини на 120.

99 Ретона заложи на нечовешката си бързина и рефлекс. Техниката ѝ

беше добра, но едва ли можеше да се сравнява с бившия щурмовак, който току-що победи Брансо Рекс.

Тя нападна с вихрушка от бързи удари и не след дълго Вадил мина в глуха защита, по лицето му потече пот. Нещо обаче разсея Ретона и ветеранът видя шанс на свой ред да я удари и успя. Намери пролука към корема ѝ. Момичето усети болката – не беше силна, но я извади от равновесие. Вадил отново замахна с оръжието си, но Ретона лесно парира удара и го изрита силно в корема. Старият ветеран отстъпи, като се бореше за глътка въздух.

– Това зачита ли се за удар? – провикна се тя.Никой не отговори, а и да беше, тя не го

чу. Вадил започна да я атакува предпазливо, но движенията му бяха трудно координирани. Ретона нападна неумолимо, като риташе и удряше със свободната си ръка.

След няколко минути ветеранът вече сериозно залиташе, облян в пот. Тя се отпусна за момент и той използва възможността за бърза атака. Срещу друг противник би успял, но не и срещу нея. Неумолима и бърза, с опит от стотици дуели, Ретона имаше две възможности.

Губиш 1 точка Здраве.Да избие меча от ръката му. Мини на 101.Да го унижи. Мини на 87.

100 – Има ли такъв в твоя ускорител? – Ауберон вдигна чука си към Ре-

тона, показвайки камъка, обкован в дръжката на чука.

– Да, имам такъв. – Тя сбръчка вежди, загледана в чука, и един въпрос изплува. – Какво точно прави този чук?

– Нещо подобно на твоето оръжие, но от по-близо. – Обърна се към Шечон: – Ние ще я ескортираме до брега, ако пет Гръмотевични братя не могат да я опазят, то никой няма да може. Тръгваме след половин час.

Ауберон се обърна, без да каже нищо повече, и бавно се отдалечи. Шечон и Ретона помълчаха около минута, загледани след него.

– Ама и този си го бива – измърмори тя.– Стой близо до тях. – Вторият командир

въздъхна леко, но лицето му остана каменно. – Не мога да ги спра да ходят на брега, не са под мое командване. Мога единствено да заповядам на теб да не ходиш, но се съмнявам, че ще се подчиниш. – Направи кратка пауза и сякаш нещо като угриженост премина през единственото му око. – Все пак Ауберон има право – ако го потопиш, ще си спестим много неприятности.

***Ретона изтича до кухнята, където все още

беше препълнено с войници и стражи. Един от помощник-готвачите, слабо момче с дълги крайници, носеше поднос, отрупан с пилешки бутчета. “Този не прилича на готвач, толкова е слаб”, помисли си тя и се опита да се сети за името му.

– Бил? – Той се спря и я погледна с любопитство. – Казваш се Бил, нали? – Той поклати отрицателно глава. Ретона му се усмихна и го посочи с пръст: – Приличаш на брат си, той е Бил?

– Казвам се Уил и нямам братя. – Понечи да продължи, но тя му се изпречи на пътя. Готвачът отегчено поднесе подноса към нея:

– Вземи си.Ретона награби няколко бутчета набързо.

Много обичаше варени пилешки бутчета. Лакомо захапа едно, а Уил я заобиколи бавно със значително олекналия поднос.

– Уил, не се обиждай, но ми заприлича на Бил – викна тя след него. – И благодаря за бутчетата.

– За нищо – лениво отвърна той. Ретона измърмори нещо и тръгна към конюшните. От няколко години беше горда собственичка на Звездар, червен имперски боен кон с бяло петно на челото.

Когато стигна пред конюшните, вече

~ 83 ~


привършваше с последното бутче и разсеяно захвърли кокала на едно кученце, което вървеше след нея от известно време.

– Вземи, момче – кученцето скочи и хвана кокалчето във въздуха. – По-скоро момиче. – Тя се усмихна и се блъсна в някой, докато гледаше назад към кучето. – Гледай къде вървя и не ми се...

Провери в дневника дали имаш записана кодова дума ГНЯВ.

Ако я имаш, мини на 72.Ако я нямаш, мини на 90.

101 Ретона вложи цялата си сила и уме-ние в сложен финт. Ветеранът не го

очакваше или просто я подцени. Мечът на Вадил изхвръкна от ръката му и тя победоносно опря вър-ха на учебния меч в гърдите му.


– Пак ще се срещнем, пикло! – излая той, без да помръдва от мястото си.

– Ти си бясно псе! Следващия път няма те да жаля. – Тя го побутна с учебния меч.

Вадил я изгледа гневно и се отдалечи, без да каже и дума.

Мини на 81.

102 Пред конюшните бе тотален хаос. Войници се качваха по конете си,

ковачи разнасяха подкови, броня и оръжия, осе-длаваха се коне, а висок капитан крещеше запо-веди. Ретона за пръв път виждаше толкова хора, събрани тук. Тя бързо се промуши през гмежта от хора и животни и се вмъкна в конюшнята. Отиде при Звездар. Червеният, дългокрак имперски боен кон леко тропна с копито и изпръхтя.

– Липсвах ли ти, момче? – Тя го погали по главата и се зае с оседлаването.

След миг вече беше върху него и се насочи към портата, където видя Ауберон и останалите братя. Извика подир тях, при което той се обърна назад, доколкото беше възможно предвид огромната му броня, и я погледна.

– Млада изобретателко, виждам, че си готова за битката, която предстои.

– Винаги съм готова – Ретона се усмихна. Гореше от нетърпение да се впусне в битка с врага отвъд Каменно море.

– Нека не губим време тогава – Ауберон пришпори коня си в тръс.

На брега кипеше жестока битка. Разположените на брега палатки и джакраци горяха. Нападателите стояха в защитна формация, скрити зад големи щитове и мушкаха с оръжията си всеки, който се приближи. На крачка зад тях

стрелци в лека броня, въоръжени с арбалети, засипваха войниците от Западен здрач със стрели. Най-отзад, почти до самия бряг, стоеше изправен мъж, облечен в червена роба, изписана с руни. Дъждът валеше, но капките над главата му се отклоняваха встрани, без да го намокрят. Той вдигна ръце и две огнени топки се появиха на няколко крачки над него, след което полетяха и подпалиха един от останалите здрави джакраци. Това беше техният Владеещ. От лявата му страна група мъже сглобяваха съоръжение, приличащо на триумфална арка. Няколко крачки навътре в морето се мяркаха силуетите на десетки лодки. От пръв поглед се виждаше, че Западен здрач понася големи загуби. Войниците нямаха арбалети и просто щурмуваха стената от щитове под неспиращия град от стрели и огнени топки.

– Нещата не са толкова лоши, колкото си мислех – повиши глас Ауберон, за да надвика шума от битката.

– Но ние губим – отвърна разпалено Ретона. – Какво по-лошо от това?

– Можеше да има дракон – отвърна Гръмотевичния брат. Той слезе от коня си и огледа наоколо. – Ние ще нападнем стената от щитове. Намери удобно място и се опитай да унищожиш арката, която строят. Не съм сигурен, но това прилича на портал. Ако я завършат, ще могат да прехвърлят тук войници с невероятна бързина.

Ретона огледа брега.Ако имаш записана кодова дума ОГЪН, мини

на 114.Ако нямаш тази кодова дума, мини на 175.

103 На брега се дуелираха няколко войника. Загубата на собствения

меч или три докосвания от противниковия се смя-таха за поражение. Ретона си взе дървен меч и се огледа за подходящ противник. Млад войник, но-сещ знака на щурмоваците, веднага привлече вни-манието ѝ. Останалите бяха войници от поста.

Ако избере щурмовака, мини на 116.Ако предпочете войник от Западен здрач,

мини на 111.

104 След около десетина минути из-качване Ретона достигна безпре-

пятствено до целта си. Беше достатъчно далеч, за да не бъде обстреляна от Владеещия или стре-лците. Постави ускорителя на земята и бързо нави колелцето отстрани. Вдигна го и насочи предната част към арката.

– Горете! – Натисна спусъка и нищо не се случи. Отпусна и натисна отново и... нищо. Тя остави ускорителя на земята и отвори горната му част, за да провери за евентуална повреда. Камъкът го нямаше.

Мини на 115.

www.knigi-igri.bg

~ 84 ~

105 Ретона се спусна с двама от Гръмо-тевичните братя и просто прегази-

ха нападателите с невероятна скорост. Мушкаше и сечеше, но нито веднъж не блокира атака на про-тивника.

– Това беше... – тя погледна петимата, сякаш ги виждаше за първи път. – Невероятно! Никога не съм предполагала, че сте толкова бързи – обърна се тя към Ауберон. Той не отговори, просто подкара коня си надолу във вече възстановената формация.

– Движиш се невероятно бързо. – Единият Гръмотевичен брат леко се наведе към нея: – Необяснимо бързо.

Мини на 120.

106 Не ѝ беше присъщо да се отбраня-ва, до този момент винаги бе ата-

кувала, но и предишните противници не бяха кой знае колко силни. Този път беше различно. Щур-мовакът беше много бърз, техничен и силен. Той въобще не изчака Ретона да се измъкне и отново я обсипа с удари. Тя едва смогваше да ги отблъсква.

Хвърли 1 зар и прибави оценката си за сръчност.

Ако сборът е равен или по-голям от 7, премини на 118.


107 – Много си добра. Може би най-добрият ми опонент до този мо-

мент – той леко се поклони. – Ще ми бъде удо-волствие отново да се срещнем.

– Тогава може и да не успееш да ме удариш – каза тя със заядлив тон.

– Възможно е, но дотогава ще си живея с мисълта за тази сладка победа – отвърна той и се засмя искрено.


108 Ретона разпита войниците къде е Шечон. Откри го пред лечителския

корпус да пие с Мидана. Старият, корав като точи-ларски камък втори командир се беше ухилил до ушите и разказваше нещо. Ретона бавно ги прибли-жи и махна отдалече. Шечон възвърна нормалното си студено, безизразно изражение, щом я видя.

– Какво те води насам, Рето? Ауберон ми каза какво се е случило.

– Искам ключа за щаба. – Тя се усмихна дяволито на слисаната му физиономия. – Мисля си да прочета нещо.

Шечон наклони глава като малко кученце срещу голям, сочен кокал. Бръкна в пазвата си и измъкна ключ, окачен на кожена връв.

– Това е ключът – той го подхвърли към нея. – Донеси ми го преди вечеря.

Тя го улови във въздуха и се отправи към

къщата на Рен, която беше и щаб в същото време. По пътя видя Вадил, отиващ към тренировъчните площадки. Той ѝ хвърли студен поглед и продължи.

Ретона отключи дървената врата на щаба и влезе. Голямата стая беше сумрачна, с дървен под, застлан с животински кожи. Стените бяха покрити с дебели гоблени, изобразяващи най-различни сцени от историята на Империята. Мебелировката се състоеше от голяма маса и четири стола, широко бюро с висок стол, разположени по-навътре в стаята, закачалка и два шкафа за книги.

Мини на 68.

109 Противникът, ако можеше да се нарече такъв, въобще не беше оп-

итен воин. Ретона просто замахна с меча си, а на-падателят дори не посегна да се защити и след миг падна посечен на земята. Обърна се към останали-те противници и видя как Густаф и Георг ги помитат.

– Не е зле – каза някой от Гръмотевичните братя, който не беше Ауберон.

– Благодаря, Георг, Густаф, Николаус или другия. Оф! Толкова си приличате – тя им се усмихна накриво и почисти острието на меча си. Ауберон поклати глава.

– Не предполагах, че ще са чак толкова схванати.

– Движиш се невероятно бързо. – Единият Гръмотевичен брат леко се наведе към нея: – Необяснимо бързо.


110 – ВНИМАВАЙ! – извика с пълен глас.Оставаше съвсем малко до брега,

когато се чу остро избръмчаване и една черна стрела отскочи от шлема на Георг. След малко я последва втора, трета и още поне пет. Естествено, Гръмотевичния брат дори не направи опит да се предпази, бронята му беше достатъчно здрава. Ретона нямаше такава броня и единственото, което можеше да направи, бе да слезе от коня.

След секунди стрелбата спря. Чу се боен вик и поне десетина души излязоха от гората.

Почуди се дали да не извади меча и да посрещне атаката им – мини на 117.

Или пък да стреля с ускорителя – отиди на 98.А можеше да остави Георг и Густаф да се

оправят. Мини на 76.

111 Ретона се приближи до войниците и ги огледа с преценяващ поглед.

– Някой иска ли да се дуелираме?Млад войник излезе напред и вдигна учебния

си меч. Няколко войника останаха да ги гледат, но повечето се отдалечиха. Момчето не беше толкова опитно, колкото ѝ се искаше на Ретона и беше победено прекалено лесно. Атакуваше през глава и

~ 85 ~


без никаква мисъл в действията си. Координацията на движенията му също не бяха на ниво, та Ретона се зачуди кой ли го е натопил да служи, точно тук и точно в този момент.

След като приключиха, тя седна на пясъка, загледана в дуелите. След известно време се появи Ауберон с Гръмотевичните братя, готови да се завърнат в поста.

Мини на 130.

112 Хвърли 1 зар и прибави оценката си за сръчност и бързина.

Ако числото е по-голямо или равно на 7, отиди на 124.


113 – Много си добра. Може би най-до-брият ми опонент до този момент.

– Той леко се поклони. – Ще ми бъде удоволствие отново да се срещнем. Все пак не мога да приема с лека ръка загубата.

– Ще ти бъде трудно да ме победиш – засмя се тя.

– Името ми е Бастил.– Аз съм Ретона.– До скоро, Ретона. Благодаря, че ми

подсказа, че съм загубил форма – и той се обърна да си потърси потенциална жертва за тренировка.

Ретона знаеше, че ще му бъде трудно да си намери такава.

Запиши си кодовата дума БАСТИЛ и отиди на 130.

114 – Може да опитам от дървената кула – тя посочи вляво. – Където е унищо-

женият джакрак, позицията е добра. На последно място скалната тераса вдясно.

– Не забравяй, че те знаят за твоето оръжие и е много възможно Владеещия да те засипе с огън. – Ауберон посочи скалната тераса вдясно.– Това е най-добрата позиция. Достатъчно далеч е от Владеещия и стрелците, за да те видят. Дървената кула ще е капан за теб, ако те нападне с огнена топка, а позицията на джакрака е прекалено ниско.

– Разбрах те. – Ретона тръгна към скалната тераса.

Мини на 104.

115 Ретона усети как настръхва. В поста имаше предател. Някой беше взел

камъка през нощта, докато тя е била потънала в дълбок сън. Ускорителят вече беше безполезен и планът им за унищожаването на арката пропадна. Трябваше да предупреди Шечон за предателя сред тях. От друга страна, ако нашествениците завър-шеха арката, тогава нямаше да има значение дали Шечон знае за предателя. Трябваше да стигне до Ауберон.

Мини на 123.

116 Ретона се приближи до щурмовака. Той я изгледа с любопитство.

– Един дуел? – попита го тя ведро.– Искаш да се дуелираме? Странно, почти

всички ми отказват или ме отбягват.– Е, аз не съм всички. Искаш ли?Щурмовакът разкърши раменете си и взе

един учебен меч. Завъртя го малко, за да свикне с баланса, и нападна.

Ретона едва отбиваше ударите и скоро разбра, че този дуел няма да е като останалите, които е провела досега. Като пренебрегнеше битката с караконджула, това беше най-силният противник, когото е срещала.

Отстъпи няколко крачки назад, за да успее да се измъкне от серията на опонента си и...

...реши да продължи да отблъсква ударите му, но този път щеше да дебне за възможни пролуки, откъдето да може да го пробие – премини на 106.

...реши да го атакува фронтално, използвайки цялата си сила – отиди на 126.

...реши бавно да пристъпи напред, като искаше да види какво ще предприеме той – мини на 136.

117 Ретона изтегли меча си и препусна след Гръмотевичните братя. Трима-

та се врязаха в нападателите и преминаха през тях като коса през слама. Останаха четирима, които нападнаха момичето, мислейки, че е най-слабата в цялата група. Трима бяха близо един до друг, а четвъртият беше встрани от останалите.

Ако искаш да нападне самотния нападател, отиди на 109.

Или пък да се вреже в групичката от трима души. Все пак не бяха добре екипирани, като войниците в гарнизона – премини на 105.

118 Щурмовакът замахна твърде силно. Ретона въобще не се опита да па-

рира удара, а леко подскочи назад, за да може в следващия миг да направи крачка напред и да го докосне с върха на учебния меч.

Една точка за Ретона.Отиди на 125.

119 Ретона усети невероятната сила на щурмовака, почти равняваща се на

нейната. Почти. Тя използва цялата си сила в този сблъсък и го отпрати няколко метра назад. Той пад-на по гръб, но бързо се изправи. В изражението му нямаше капчица страх или объркване.

– Да кажем, че е едно за теб – усмихна се ехидно щурмовакът.

Ако решиш да се възползваш, то си отбележи една 1 точка за Ретона. След това запиши кодова дума УСМИВКА и отиди на 125.

www.knigi-igri.bg

~ 86 ~

120 След няколко минути бяха на бре-га на Каменно море. Единствено-

то гостоприемно място на сушата, благоприятно за акостиране, покрито с пясък. По цялата брегова ивица оттук, на север до Сенчест хребет и на юг до Демонски копия се издигаха скали. Високи десетки метри, с остри зъбери и отвесни стени, те правеха акостирането невъзможно. Самото Каменно море беше същински кошмар, оживял ужас от водовър-тежи, подводни скали, остри зъбери и вулкани. Плаването в него беше в голяма степен невъзмож-но.

На брега имаше около стотина войници, няколко палатки и две дървени постройки. Огромният гонг беше вдигнат на невисока дървена кула между тях. Шест джакрака бяха монтирани в полукръг и обърнати към морето. Дълъг коневръз с коне, завързани за него, се намираше на няколко крачки от пътя, непосредствено до палатките. Ретона и Гръмотевичните братя се приближиха до коневръза, където млад мъж сресваше гривата на дорест жребец. Те слязоха от конете, а едно хилаво хлапе ги посрещна и пое юздите. В това време към тях се приближи светлоок войник.

– Аз съм капитан О’Брин, Пиер О’Брин, отговарящ за охраната на брега и гонга от пет дни. Мога ли да попитам какво ви води насам? – той се обърна към Гръмотевичните братя, като само хвърли поглед към Ретона.

– Тук сме, за да стреляме по кораба на Онези отвъд – съобщи Ауберон и свали шлема си.

– Ще стреляте? Нашите джакраци не са толкова далекобойни. Освен това не съм уведомен за идването ви. – Той пак ги огледа.

– Някой каза ли, че ще използваме джакрак? – отряза го Ретона и свали ускорителя от гърба си.

– Нямаме време за това – прекъсна ги Ауберон с дълбокия си камбанен глас. – Аз съм Гръмотевичен брат. Отговаряме единствено пред Императора.

– Тук имаш право. Ако ви трябва нещо, пратете човек да ме намери. – Той се обърна и бавно се отдалечи.

Отправиха се към самия бряг, като спряха до водата. Корабът беше странен, всъщност беше първият кораб, който тя виждаше в живота си на живо. В щаба на Рен висяха десетки рисунки, изобразяващи кораби и морски битки, но този беше много различен. Наподобяваше орех, без открита палуба и мачти. Не се виждаха и отвори за гребла и прозорци. Как ли се движеше това нещо, поклащащо се нелепо сред скалите в морето?

– Ще го запаля това корабче. – Тя нави колелото на ускорителя няколко пъти. Натисна спусъка и усети как косата ѝ настръхна, а кожата ѝ се наелектризира. Огън изригна от оръжието ѝ, последван от силен гръм. Достигна кораба за едно примигване на окото, мина до него и удари високите скали на около четвърт левга по-назад.

– За малко! Нека видим сега – тя се наведе и завъртя колелото докрай.

Последва гръм и тътен. Бял пламък, по-ярък от слънцето, се понесе към кораба и отново мина до него, по-близо, но от другата му страна. Трети път тя се наведе и нави колелото, изправи се и отново стреля, като отново пропусна. Същевременно корабът бавно започна да се завърта. Ретона зареди и стреля отново, и отново пропусна. Около тях се бяха събрали повече от петдесет войника и надничаха.

– Да, бягайте страхливци! – Тя зареди и отново стреля. Този път огънят облиза върха на кораба и го подпали точно преди да се скрие зад близките скали. Ретона се засмя и вдигна димящия ускорител нагоре. Струваше си да се опита – Ауберон се приближи до нея, като оглеждаше оръжието ѝ.

– Знаеш ли какво точно прави това оръжие?– Знам, че стреля с огън, като използва

силата на камъка вътре. Механизмът е същият като на парните фургони от Петте кръга. Естествено, подобрен от мен. – Тя метна ускорителя на гръб и тръгна по пясъка.

– Оръжието ти концентрира енергията на Огъня през камъка, който е вътре. Камъкът се нарича Нерел-камък. Обучен Владеещ може да концентрира големи количества енергия много бързо, ако използва Нерел. Струва ми се, че правиш точно това, но е загадка как си се научила.

– Чакай малко. Казваш ми, че съм Владееща ли?

– Предположих как работи оръжието ти. Наистина фургоните на Петте кръга имат

~ 87 ~


механизъм, концентриращ енергията през Нерел-камък. Същото прави и всеки Владеещ.

– Сигурен ли си, че не ускорява тази енергия, вместо да я концентрира? – Тя замислено докосна устните си с пръст и го погледна хитро.

– Сигурен съм – отвърна кратко той, с явно намерение да не казва друго.

– Ауберон, кажи ми откъде знаеш? – тя застана на пътя му и го погледна в очите.

– Знам, защото съм Владеещ. Владея концентрирането от доста дълго време.

Той бавно я заобиколи и продължи напред, следван от другите Гръмотевични братя. Ретона остана замислена и се загледа след него. Колко стар беше той всъщност, зачуди се.

Не искаше да се прибира, след като тъкмо успя да се измъкне.

Запиши в дневника кодова дума ОГЪН.Да тръгне с Ауберон. Мини на 96.Да погледа тренировките. Мини на 103.

121 Щурмовакът имаше невероятна бързина. Той се втурна към нея със

спуснат меч и изведнъж подскочи към нея, замах-вайки с оръжието нагоре.

Ретона видя много добра възможност да се опита да избие меча от ръката му. Не се подвоуми да използва пълната си сила при блокажа и успя.

Щурмовакът я изгледа с интерес и каза:– Загубих.Ако искаш Ретона да му позволи да си вземе

оръжието и да продължат двубоя, отбележи си една точка за Ретона и отиди на 127.


122 – Много си добра. Може би най-добрият ми опонент до този мо-

мент. – Той леко се поклони. – Ще бъде удоволст-вие за мен отново да се срещнем.

– И за мен също. Това равенство въобще не ми се нрави.

Двамата се засмяха.– Името ми е Бастил – и той се извърна да

види дали ще има някой, който ще пожелае да тренира с него. Ретона не беше сигурна, че ще се намери такъв.

Запиши си кодовата дума БАСТИЛ и отиди на 130.

123 Ретона преметна ускорителя на гърба си и с изваден меч се впусна

в битката. До нея падна огнена топка, за щастие, не достатъчно близо, за да я нарани, стрели падаха около нея и една отскочи от ускорителя, стърчащ над главата ѝ. Около един тлеещ джакрак лежаха поне десет мъртви войника от Западен здрач. Пет-десет крачки пред нея войници с щитове падаха

ранени, други умираха пред стената от щитове. Тя се прикри зад останките. От това разстояние веро-ятно се намираше в обсега на стрелците.

Ако имаш записана кодовата дума БАСТИЛ, отиди на 129.

Ако нямаш тази кодова дума, мини на 166.

124 Ретона започна да редува високи с ниски и леви с десни удари. Ис-

каше да обърка опонента си, който до този момент умело отбиваше всички видове атаки. В една от мимолетните паузи видя своя шанс. Атакува със се-чащ удар, като едновременно с това пристъпи на-страни. Щурмовакът доста се откри, защото беше тръгнал да парира атаката. Тя с интересно движе-ние успя да задържи меча си под свой контрол и с една крачка напред успя да го удари с върха на оръжието си. Щурмовакът се отдалечи на няколко крачки от нея.

Отбележи един удар за Ретона.Отиди на 140.

125 Щурмовакът се дръпна назад, кое-то накара Ретона да го нападне.

Отбраняваше се умело и безпроблемно отбиваше атаките. Тя разбра, че нормалните удари нямаше да могат да помогнат в случая и трябваше да зало-жи на нещо нестандартно.

Да се пробва да пробие защитата му със серия от бързи и технични удари – мини на 112.

Или да заложи на силни и директни удари – 133.

126 Ретона го атакува моментално, а и щурмовакът я беше последвал

и двамата удариха дървените си мечове, които из-скърцаха застрашително.

Хвърли 1 зар и прибави оценката си за сила.Ако полученото число е по-голямо или равно

на 6, премини на 119.В противен случай мини на 139.

127 Запиши си кодовата дума УСМИВ-КА и отиди на 125.

128 Щурмовакът замахна твърде сил-но, а Ретона не се опита да парира

удара. Пробва се леко да подскочи назад, но про-тивникът явно бе очаквал това, защото веднага на-прави крачка напред и с още по-бързо движение промуши тренировъчния си меч под лошия ѝ опит за блокада, успявайки да я удари.

Една точка за щурмовака.Отиди на 125.

129 – Не се показвай! – извика ѝ някой и след миг няколко стрели се за-

биха в джакрака, зад който се бе скрила.Ретона мигновено се обърна в посока на гласа

www.knigi-igri.bg

~ 88 ~

и видя Бастил да се измъква иззад една обърната каруца. Притича към нея с повдигнат щит.

– Имаш ли план, или ти е писнало от живота? – саркастично попита той.

– Истинският план пропадна, а сега мислех да пробия стената от щитове и да стигна до арката.

– Вземи това – той ѝ подаде един щит. – Ще ти потрябва.

– Ами ти? – ококори очи Ретона.– Щитът само ще ми пречи – и извади

стоманена ръкавица, чийто край беше като топка с шипове. Пъхна я в ръката си и се усмихна: – Готово.

Мини на 135.

130 Малкият отряд пое обратно към поста в лек тръс. Прибирането им

мина без инциденти и след малко повече от по-ловин час бяха пред конюшните в двора. Ретона изостави Гръмотевичните братя и се отправи към кухнята, където стотици войници обядваха. Имаше варени картофи с боб и парчета месо. Тя се нареди на опашката, взе си храна и се огледа за свободно място. Избягваше да се храни тук поради ред при-чини и обикновено вземаше храната и се прибира-ше. Днес реши да остане и да се ослуша какво се говори сред войниците. Избра маса, на която група войници обядваха и водеха разговор на висок глас. Щом тя се приближи и седна на свободното място, те се умълчаха. Опита да подхване разговор, но те се оказаха по-упорити в мълчанието си, отколкото тя в задаването на въпроси. Довърши си обяда, по-тънала в мисли.

Ретона имаше две възможности:Да се зарови в книгите. Мини на 108.Или да отиде да си почине. Отиди на 81.

131 Щурмовакът имаше невероятна бързина. Той се втурна към нея със

спуснат меч и изведнъж подскочи към нея, замах-вайки с оръжието нагоре. Ретона видя много добра възможност да се опита да избие меча от ръката му. Не се подвоуми да го направи, но не успя на-време да го блокира. Щурмовакът успя да я удари.

Запиши си една точка за щурмовака и отиди на 125.

132 – Много интересно движение, а и си много силна. Знаеш ли, че

никой не ми е избивал оръжието по този начин? Винаги очаквам, че опитните ще направят крачка встрани, а младите просто ще се пробват да пари-рат удара.

– Радвам се, че съм първата – усмихна се тя, като се опита да прикрие изчервяването си.

– Още един дуел?– Защо не...Двамата вдигнаха тренировъчните си мечове

и се втурнаха в атака. Тъкмо удариха оръжията си едно в друго, когато един силен глас ги спря. Беше този на Ауберон.

– Съжалявам, че прекъсвам двубоя ви, но трябва да тръгваме. Ретона?

– Да. Идвам – каза с тъжен глас тя и се обърна към щурмовака: – Извинявай, но ще трябва да заминаваме. Беше ми приятно.

– И на мен също, никога не бях срещал толкова силен противник като теб. Казвам се Бастил – и той се поклони леко. – Когато отново се видим, ще поискам реванш.

– Имаш го – каза тя с твърд и леко насмешлив тон.Запиши си кодовата дума БАСТИЛ и отиди

на 130.




134 Ретона започна да редува високи с ниски и леви с десни удари. Ис-

каше да обърка опонента си, който до този момент умело отбиваше всички видове атаки. В една от мимолетните паузи видя своя шанс. Атакува със се-чащ удар, като едновременно с това пристъпи на-страни. Щурмовакът доста се откри, защото беше тръгнал да парира атаката. Тя с интересно движе-ние успя да удържи здраво оръжието си, направи крачка напред, за да го удари с върха на меча си, но опонентът ѝ беше по-бърз. Успя да се възползва от това, че тя беше открила изцяло лявата си зона и въобще не му беше трудно да я удари.

Тя веднага се претърколи на няколко крачки от него.

Отбележи една точка за щурмовака.Отиди на 140.

135 Изведнъж стрелите спряха.– В атака! – извика щурмовакът и

всички войници, които се бяха прикрили наоколо, като един се затичаха към нашествениците.

Бяха двадесетина, въоръжени с копия, а огромните им дървени щитове сякаш бяха забити върху пясъка. Те покриваха периметър от две издадени скали. Между тях имаше разстояние, колкото да могат да проврат късите си мечове за евентуален челен сблъсък като този. Зад тях на крачка разстояние бяха разположени стрелците с техните скорострели. Ретона и Бастил бяха много по-бързи от останалите войници и първи се озоваха пред щитовете.

Ако искаш със сила да разбие тази изкуст-вена стена, избери дали да нападне директно щитоносеца – мини на 142.

~ 89 ~


Колкото и странно да изглежда, можеше да се пробва да направи салто и да ги прескочи. Ако успееше, щеше да се озове зад гърба на защитата и арбалетчиците – мини на 192.

136 Леко пристъпи напред, докато щур-мовакът се беше втурнал в атака.

Хвърли 1 зар и прибави оценката си за реакция.



137 Нападна фронтално, като използ-ва цялата си сила при удара с щита

си. След сблъсъка не само дървеният щит на на-шественика се потроши на две, но и той излетя на няколко метра назад, помитайки няколко стрелци със себе си. Тупна върху пясъка, държейки окърва-вената си ръка, а след миг до него се приземи вто-ри щитоносец. Беше щурмовакът, който бе напра-вил свирепа гримаса, а в очите му се забелязваше лек проблясък на лудост.

Трима щитоносци я нападнаха.Можеше да използва силата си и да се пробва

да ги отблъсне по този начин – отиди на 158.Или да ги пренебрегне, като нападне

стрелците, преди да са презаредили – мини на 160.

138 Замахна с щита си и първият опо-нент излетя като перце на няколко

метра назад. Замахна с меча си към противника от дясната си страна и успя да го накара да забие щита си в пясъка и да се прикрие.

Третият щитоносец тъкмо се канеше да я атакува, когато беше повален от войник на Здрач. Щитоносците бяха мудни в движенията си, а пропукалата им се защита ги направи лесна плячка на войниците. Нещо прещрака и Ретона видя, че стрелците бяха заредили своите арбалети и бяха готови за стрелба.

Усети, че някой я поваля на земята, това направиха и други, но тя не разбра дали са живи или мъртви, тъй като арбалетчиците просто стреляха, като въобще не гледаха дали пред тях са приятели или врагове.

Хвърли 1 зар и прибави оценките си за ловкост и реакция.



139 Ретона усети невероятната сила на щурмовака, почти равняваща

се на нейната. Почти. Тя използва цялата си сила в този сблъсък. Изненадващо той отскочи назад,

като я накара да залитне. Понечи да я удари, но мо-мичето успя със сетни усилия да се извърти, за да избегне удара. Успя да го направи, като дори съумя да удари опонента си. Но за неин ужас той също успя да я удари.

Тя падна на земята, но бързо се изправи на крака.

Запиши си по една точка за Ретона и щурмовака.


140 Двамата бяха на около три крачки един от друг. Въртяха се в кръг и се

дебнеха. Изведнъж един глас ги накара да се обър-нат. Беше този на Ауберон.

– Съжалявам, че прекъсвам двубоя ви, но трябва да тръгваме. Ретона?

– Да. Идвам – и тя се обърна към щурмовака.Ако двубоят е равен, отиди на 122.Ако Ретона води в резултата, мини на 113.Ако щурмовакът води, мини на 107.

141 Замахна силно с меча си. В движе-нието нямаше никаква грациозност.

Щурмовакът парира удара без проблем, както и следващите, които последваха. Ретона забеляза промяна в поведението му, тъй като постепенно започна все по-малко да парира ударите и все по-вече да ги отбягва. В един от редките случаи на па-риране Ретона успя да отклони оръжието му и да го удари, при което щурмовакът бързо се отдалечи от нея.

Запиши си кодовата дума БИРА и една точка за Ретона.



Ако резултатът е по-голям или равен на 9, мини на 137.

Ако е по-малко, отиди на 163.

143 Стигайки на няколко крачки от щи-тоносците, Ретона приклекна, а

след миг отскочи с пълна сила, като направи някол-ко завъртания във въздуха, преди да се приземи зад арбалетчиците, които я изгледаха изумено.

Веднага се изправи и ги атакува моментално, възползвайки се от объркването им. Първо няколко стрелци паднаха от меча ѝ, а след това атакува в гръб щитоносците, като откри тъй жадуваната пролука в отбраната им. Няколко стрели полетяха към нея, като две от тях успяха да я одраскат.

Войниците на Здрач се възползваха от настъпилата суматоха сред щитоносците и отмъщаваха за падналите си другари.

Запиши си загубата на 2 точки Здраве.

www.knigi-igri.bg

~ 90 ~

Ако нападне Владеещия, мини на 170.Ако реши да го заобиколи и да се опита да

спре строежа на арката, мини на 152.Ако се огледа, мини на 162.

144 Гонгът на брега удари. Ретона го чу в съня си и отвори очи. Утрото

беше настъпило. Гонгът удари отново и след секун-да удари за трети път. Това означаваше само едно, че ги атакуват откъм Каменно море.

Тя изхвърча на двора, премятайки ускорителя на гърба си. Валеше и рядка мъгла се стелеше над граничния пост. Видя конници да напускат двора в галоп, а десетки пешаци тръгнаха на лек бегом след тях. Двама Гръмотевични братя се бяха запътили към конюшнята, водени от Ауберон. Лечителките, насядали в големия си фургон, преминаха покрай нея и също напуснаха поста. Оръженосци и коняри бягаха из двора, изпълнявайки различни задачи. Спешени войници се строяваха пред своите стотници, а насред всичко, над всичкия шум се извисяваше гласът на втория командир. Ретона се приближи до него.

– Толкова много хора за един кораб с евентуален екипаж от петдесет човека? – извика тя към Шечон.

– Не е един кораб. Поне пет са акостирали и не се знае колко стоят прикрити в мъглата. Имат и Владеещ, крилатите да го вземат! Подпалил е повечето от джакраците на брега.

Ретона докосна устните си с пръст и си припомни брега. В главата ѝ се заформи план.

– Владеещ? – ококори се тя. Шечон я изгледа с ясното намерение да ѝ забрани излизането, но тя го изпревари. – Знаеш, че не можеш да ме спреш, ще ида долу и ще използвам ускорителя.

– Не мога, което не означава, че съм съгласен – отвърна той с неразгадаемо лице. В това време до тях спря млад капитан и докладва, че частта му е готова. – Време беше, капитан Каспар, раздели ротата си на две. Едната част да слезе до големия кръстопът на Имперския път, втората да има готовност да се включи в помощ на брега. – Капитанът отдаде чест и се отдалечи. Шечон продължи: – Разполагам с над осем хиляди мъже, ако броим и стражите. Хиляда могат да задържат врага на брега за няколко часа. Този Владеещ е основният проблем. Ако вземат превес или акостират още кораби, ще се изтеглим тук.

– За нашествие ли говорим? Нова война? – ококори се Ретона.

– Все още не знаем срещу кого се бием. Групи от цигани и наемници мътят водата от Имперския път дотук. Онези отвъд се появяват тук с Владеещ и атакуват. Демонски копия са забелязали дракон и Сенчест хребет е атакуван от поне три варварски клана. – Той направи пауза, загледан към една

от кулите. – Досега са атакували само по един граничен пост, с всичките си сили. Това е нещо съвсем ново, коренно различна тактика с нови играчи.

– Ще сляза на брега с Ауберон и Гръмотевичните братя. Знаеш, че мога да се справя и освен това не ти искам разрешението. Просто ти казвам.

– Внимавай там долу – вдигна ръце вторият командир.

– Това е невъзможно, Шечон – отвърна тя и продължи към конюшнята.

Мини на 102.

145 Беше прикрила главата си с щита и гледаше невярващо как Бастил се

придвижва с невероятна скорост и с лекота избива стрелците. Тя се надигна от пясъка и притича да му помогне. Няколко стрели профучаха около нея. Ня-кои от тях успяха да я одраскат, но това не попречи на устрема ѝ. След миг вече се зае с унищожаване-то на стрелците.

Запиши загубата на 3 точки Здраве.Какво ще предприеме сега?Ако нападне Владеещия, мини на 170.Ако реши да го заобиколи и да се опита да


146 Ретона се затича към него и скочи с вдигнат меч. В мига, когато стъпи

на земята, замахна с меча си. Противникът ѝ въоб-ще не беше очаквал такава атака и беше покосен.


147 – Нападаме! – Ретона се изправи и викна: – Следвайте ме!

Тя се наведе и вдигна голям щит. Затича се към арката и войниците я последваха. Превъзхождаха противниците си както по въоръжение, така и по брой и без стената от щитове стрелците с арбалети не бяха толкова опасни. Влязоха в жестока битка и буквално прегазиха противниците си. Ретона усети как кожата и косата ѝ настръхнаха.

Някъде пред тях блесна ярка светкавица, последвана от гръмотевица. Удари ги вълна от непреодолима сила и ги запрати десетина крачки навътре във водата. Тя се изправи мокра до кости. Беше загубила щита и меча си. Само безполезният ускорител висеше на гърба ѝ.

Намали точките Здраве с показанията на 1 зар.

Мини на 157.

148 Успя да скочи навреме, преди ог-нената топка да я удари. Когато

краката ѝ стъпиха в пясъка, тя се претърколи някол-

~ 91 ~


ко пъти. Погледна нагоре и видя, че мястото, къде-то е била преди малко, е в пламъци.


149 Замахна силно с меча си. В движе-нието нямаше никаква грациоз-

ност. Щурмовакът парира удара без проблем, как-то и следващите, които последваха. Ретона забеля-за промяна в поведението му, тъй като постепенно започна все по-малко да парира ударите и все по-вече да ги отбягва. В един от диагоналните удари той успя да се отмести и да удари откритото тяло на Ретона, която веднага отстъпи с няколко крачки.

Запиши си една точка за щурмовака и отиди на 140.


си. След сблъсъка не само дървеният щит на на-шественика се потроши на две, но и той излетя на няколко метра назад, помитайки няколко стрелци със себе си. Тупна върху пясъка, държейки окър-вавената си ръка. Ретона се извърна и посече друг щитоносец, който се приготвяше да я намушка с късия си меч. Трима моментално я нападнаха.

Можеше да използва силата си и да се пробва да ги отблъсне по този начин – отиди на 138.

Или да ги пренебрегне, като нападне стрелците, преди да са презаредили – мини на 169.

151 Тримата пленници бяха отведени в поста. Ретона с ускорителя на гръб

се прибра в малката си къщичка. Имаше преда-тел сред тях и беше решила да му заложи капан, но трябваше да измисли как. Прекара остатъка от деня в почивка, а вечерта се изкъпа и се сви под грубата завивка. Бяха изминали три дни от появата на кораба и три дни от заминаването на Рен. Какво ли я чакаше утре?

Мини на ЕПИЛОГ.

152 Ретона се отказа веднага от ата-ка срещу Владеещия – вероятно

щеше да я убие, преди да го доближи. Вместо това тя тръгна към мястото, където беше видяла Гръмо-тевичния брат. Реши да заобиколи и да нападне арката, като евентуално спре строежа или го заба-ви. Движеше се добре, като посичаше противници-те си. Пред нея излезе висок мъж без броня, въо-ръжен с арбалет, а на кръста му висеше дълга кама. Беше с червена коса и зелени очи. Той се вгледа в Ретона, захвърли арбалета си настрани и изтегли дългата кама. Очевидно я предизвикваше.

Ако имаш записани кодовите думи БАСТИЛ и БИРА, отиди на 156.

Ако имаш записана само кодова дума БАСТИЛ, мини на 173.


153 Задраскай кодовата дума УС-МИВКА.

Имаш право да прибавиш 1 точка към една от статистиките си.

След като го направиш, отиди на 144.

154 Беше прикрила главата си с щита и гледаше невярващо как Бастил

се придвижва с невероятна скорост и избива стре-лците, както жетвар коси сено. Тя се надигна от пя-съка и притича да му помогне. Няколко стрели про-фучаха около нея, но тя ги избегна без проблеми, а след миг вече се беше заела с унищожаването на противника.

Какво ще предприеме сега?Ако нападне Владеещия, мини на 170.Ако реши да го заобиколи и да се опита да


155 Ретона се отдалечи, като викаше на войниците от Западен здрач

да я последват. Някои я чуха и го направиха, други не. Отдалечиха се на около петдесет стъпки от Ау-берон и Владеещия мъж. Повечето от войниците отвъд Каменно море лежаха мъртви. Стената беше разкъсана и малкото оцелели се бяха събрали око-ло арката.

– Трябва да унищожим тази арка – извиси глас Ретона към войниците.

– Не е ли по-добре да изчакаме Гръмо-тевичния брат да се погрижи за онзи, дето хвърля огнени топки? – попита някой.

Какво ще предприеме Ретона?Ще поведе атака към арката сега. Мини на 147.Ще изчака Ауберон да се погрижи за

Владеещия. Мини на 165.

156 Ако имаш кодовата дума ПОД-СЕЧКА, отиди на 159.

Ако имаш кодовата дума СКОК, мини на 146.Ако ги нямаш, реши дали ще заложи на

силни удари – премини на 179,или на бързината си – прехвърли се на 172.

157 Когато Ретона отново можеше да вижда и чува нормално, се огледа

за Ауберон. Видя го да се приближава към арката. Повечето от Онези отвъд лежаха мъртви, а арката бе недовършена. Корабите се оттегляха навътре в Каменно море. Дъждът като че ли бе намалял, а мъглата се беше вдигнала. Брегът се пренасели с войници от Западен здрач.

www.knigi-igri.bg

~ 92 ~

– Мисля, че разбрах защо се наричате Гръмотевични братя.

Ауберон не отговори нищо, но ѝ се стори, че се усмихва под шлема. Наоколо се събраха още войници и двамата от Гръмотевичните братя, които дойдоха с тях. Водеха пленници.

– Георг, Густаф – Ауберон свали шлема си.– Брегът е прочистен, Ауберон – каза единият

от тях.– Имаме предател! Откраднал е камъка от

оръжието ми.От войниците се чу ропот, но Гръмотевичните

братя останаха безмълвни. Имаха няколко пленници. Високи мъже с червени коси и светли очи. Ретона се вгледа в тях с любопитство. Приличаха на нея или по-скоро тя приличаше на тях. Бяха забили колене в пясъка със сведени погледи.

– Разбирате ли нашия език – спря се тя пред първия.

– Не говорим с предатели – провлече един от тях.

– Значи разбирате. Ще кажеш ли нещо, за да си спестиш разпита? – опита тя, но никой не отговори.

Ауберон и двамата братя се отдалечиха, като си говореха тихо, войниците стояха около пленниците и ги наблюдаваха с интерес. Ретона чу някой да казва:

– Водете ги горе. След няколко нощи в клетката с прасетата ще проговорят.

Ако имаш записана кодова дума ЗАР, мини на 168.


158 Замахна с щита си и първият опо-нент излетя като перце на няколко

метра назад. Замахна с меча си към противника от дясната си страна и успя да го накара да забие щита си в пясъка и да се прикрие.

Третият щитоносец тъкмо се канеше да я атакува, когато беше повален от войник на Здрач. Щитоносците бяха мудни в движенията си, а пропукалата им се защита ги направи лесна плячка на войниците.

Нещо прещрака и Ретона видя, че стрелците бяха заредили своите арбалети и бяха готови за стрелба.

Усети, че някой я поваля на земята, това направиха и други, но тя не разбра дали са живи или мъртви, тъй като арбалетчиците просто стреляха, като въобще не гледаха дали пред тях са приятели или врагове.

Хвърли 1 зар и прибави оценките си за ловкост и реакция.



159 Ретона замахна високо с меча си, сякаш се целеше в главата на чер-

венокосия. Както очакваше, той се сниши, за да из-бегне атаката, но в този момент момичето ловко приклекна и се извъртя с изпънат крак. Противни-кът ѝ се строполи на пясъка, а Ретона без да чака втори шанс, заби меча си в гърдите му.


160 Двамата продължиха напред, без да забавят крачка и нападнаха

стрелците още преди да са заредили арбалетите си. Ретона и Бастил просто преминаха през тях, сякаш бяха досадни насекоми. Войниците от Запа-ден здрач се възползваха от суматохата, настъпила сред щитоносците, и отмъщаваха за падналите си другари.



161 – Ауберон! – извика тя на Гръмоте-вичния брат и тръгна към него.

Тъмносинята му броня беше очукана и обгорена, от ръцете и раменете му стърчаха няколко стрели, някои счупени, други обгорени, но като цяло се движеше бързо, без следа от болка, сякаш стрелите ги нямаше. Камъкът в големия чук светеше едва доловимо. Това беше Ауберон.

– Ранен ли си?– Бронята ми е достатъчно здрава и дебела

– отвърна той с камбанния си глас. – Защо си тук?– Някой е взел камъка от ускорителя.

Вероятно през нощта.– Можеше и да е по-лошо – той погледна

Владеещия и арката зад него.– Колко по-лошо от това? – зачуди се Ретона.

– Как ще достигнем арката, за да я унищожим?– Можеше да осъмнеш с прерязано гърло

– отвърна с равен глас Гръмотевичния брат. – Аз ще се заема с Владеещия, изчакай да приключа от разстояние, преди да нападнете.

Ретона кимна и бързо се отдалечи.Мини на 155.

161 Ретона се сниши и хвърли бърз по-глед наоколо. Владеещия продъл-

жаваше да сипе огън, а арката беше почти завър-шена. Войниците от Западен здрач продължаваха напред и прегазваха по-леко бронираните нашест-веници. На около двадесет стъпки от нея се появи Ауберон, пред него се изпречи висок мъж с чер-вена коса, въоръжен с тежък арбалет. Той вдигна арбалета и стреля. Стрелата отскочи от бронята на Ауберон. След миг могъщият чук на Гръмотевичния

~ 93 ~


брат се стовари върху главата на мъжа. Ретона пог-ледна настрани, за да си спести грозната гледка.

Мини на 161.


си. След сблъсъка не само дървеният щит на на-шественика се потроши на две, но и той излетя на няколко метра назад, помитайки няколко стрелци със себе си. Тупна върху пясъка, държейки окър-вавената си ръка, а след миг до него се приземи втори щитоносец. Беше щурмовакът, който бе на-правил свирепа гримаса, а в очите му се забеляз-ваше лек проблясък на лудост. Обаче ръката ѝ леко изтръпна. Беше надценила силите си, но все пак беше успяла да пробие изкуствената защита.

Трима щитоносци се втурнаха към нея.Запиши си загубата на 2 точки Здраве.Можеше да използва силата си и да се пробва





Веднага се изправи и ги атакува моментално, възползвайки се от объркването им. Първо няколко стрелци паднаха от меча ѝ, а след това атакува в гръб щитоносците, като откри тъй жадуваната пролука в отбраната им.




165 – Няма да се приближаваме – из-вика тя. – Потърсете от онези те-

хни арбалети и нека им дадем да опитат от стре-лите си.

Тя взе голям щит, доскоро използван от враговете им, и се приближи няколко крачки. Зад нея войниците от Западен здрач вече стреляха по войниците около арката. Те им отвърнаха. Ретона потърси с поглед Ауберон.

Гръмотевичния брат вървеше към Владеещия, когато върху него се посипаха огнени топки. Руните на силата, изписани по бронята му, светеха в златисто, по-силно от всякога. Вдигна големия си чук и нанесе удар, но за нейна изненада чукът отскочи от невидима преграда. Ауберон се дръпна

назад и започна да обикаля бързо около мъжа в робата. Полетяха огнени топки, издигна се огнена стена, пясъкът се подпали под Гръмотевичния брат. Той продължи да обикаля и тогава Ретона забеляза, че камъкът, обкован в дръжката на чука му, пулсираше с ярка жълта светлина. С всеки изминал миг светлината ставаше по-ярка и в един момент камъкът блесна като слънце, беше невъзможно да гледа към него. Тогава Ауберон скочи напред и нагоре с вдигнат над рамото си чук.

– Всички да се прикрият! – успя да извика тя, спомняйки си отговора на въпроса си „Какво точно прави този чук?”.

Чукът се стовари върху Владеещия. Ретона усети как кожата и косата ѝ настръхнаха. Блесна светлина, последвана от оглушителна гръмотевица. Тя примигна и се прикри зад големия щит. Вълна от горещ въздух и сух пясък ги заля.

Мини на 157.

166 Ретона излезе зад прикритието си и тръгна приведена към стената от

щитове. Тогава забеляза стрелите в небето. Повече с късмет и благодарение на бързината си тя успя да се върне обратно и да се покрие. Въпреки това получи няколко болезнени рани.

Определено се нуждаеше от щит. Недалеч забеляза здрав, до тялото на войник от Западен здрач. Тя изчака следващия залп от стрели, притича до щита и го взе.

На около тридесет метра вляво един Гръмотевичен брат с искряща в златисто броня привлече вниманието ѝ. Дали беше Ауберон? Обмисли възможностите.

Намали точките Здраве с 6 точки, освен ако оценката ти за реакция не е повече от 2. В такъв случай не губиш нищо.

Да грабне щита и да нападне стената от щитове, като по този начин се пробва да помогне на войниците на Здрач. Мини на 171.

Да грабне щита и да изтича към Гръмотевичния брат. Мини на 184.


Ако резултатът е по-голям или равен на 7, мини на 150.

Ако е по-малко, отиди на 174.

168 Щурмовакът, който помогна на Рето-на, се приближи. Войниците и дори

един капитан се дръпнаха, за да му направят път.– Спрете! Аз съм капитанът на щурмоваците.

Този пръстен го доказва – той вдигна напред дясната си ръка. – Държа да разпитам тези мъже, тук и сега.

Долната челюст на Ретона увисна. Беше се

www.knigi-igri.bg

~ 94 ~

дуелирала с капитан на щурмоваците. Това обясня-ваше и присъствието на доста щурмоваци тук.

Капитанът пристъпи към пленниците, коленичили в редица.

– Един от вас ще проговори – каза той със студен поглед. Мечът му излетя от ножницата и кръвта на първия от редицата обагри острието му. Другите двама се спогледаха ужасени. – Казах ли, че ми трябва само един?

Всички стояха като вкаменени със студени изражения. Главата на втория тупна на пясъка.

– Милост! Ще говоря! – провикна се някой от редицата. – Спри, не ги убивай! Ще говоря.

Капитанът се усмихна и изтри острието си в дрехите на един от пленниците. Времето до вечерта прекара на брега. Плененият разкри каквото знаеше за подготвяната атака чрез порталните арки. Завършена арка отваряше директен процеп през пространството до друга такава. Така възнамеряваха да прехвърлят войската си тук за много кратко време. Разказа за шпионите, влезли през Волом, изпратени да сключат съюз с варварите. За подкупни търговци и контрабандисти, стигнали отвъд Тъмната гора. За Змея, издигнал се до Първи съветник на върховната жрица, дъщеря на Гарнадара и носителка на кръвта. Не знаеше всичко, но разкри достатъчно.

Щом приключи, войниците го вдигнаха, за да го вкарат във фургона при останалите пленници. Той се възпротиви.

– Още нещо за нея – кимна той към Ретона. – Той пристигна и скоро всички ще горите. Не можеш да се скриеш от Него! Не можеш и да избягаш! Залез идва за теб.

Мини на ЕПИЛОГ.

169 Без да се бави с мудните щито-носци, тя веднага нападна стре-

лците, преди да са заредили своите арбалети. Ретона премина през тях като вятър и остави след себе си само трупове. Останалите оцелели арбале-тчици изпаднаха в паника и се разбягаха напосоки, а войниците от Западен здрач се възползваха от хаоса в пропукалата се редица на щитоносците и отмъщаваха за падналите си другари.



170 Ретона се затича към Владеещия. Той дори не забеляза надвиснала-

та опасност. Тя скочи и замахна с оръжието си, но изведнъж се блъсна в някаква невидима преграда,

която я изпрати на няколко метра назад. Понечи да се изправи, когато усети болка в гърба си. Пред очите ѝ притъмня.

КРАЙ

171 Изчака стрелите да спрат, грабна щита от мъртвеца и се затича към

стената. Като я видяха, войниците, които се бяха прикрили зад изгорелите джакраци и каруци, из-лязоха, надавайки боен вик, след което се втурна-ха подир нея. Бяха двадесетина, въоръжени с къси мечове, а огромните им дървени щитове сякаш бяха забити върху пясъка. Те покриваха периме-тър от две издадени скали. Между тях имаше раз-стояние, колкото да могат да проврат оръжията си за евентуален челен сблъсък като този. Зад тях на крачка разстояние бяха разположени стрелците с техните скорострели.

Можеше да атакува фронтално щитоносците – отиди на 167.

Или пък, колкото и да е налудничаво, да ги прескочи. Така щеше да попадне зад тях и да успее да им нанесе колкото се може повече щети и така да улесниш задачата на войниците на Здрач – 176.

172 Хвърли 1 зар и прибави оценката си за бързина.

Ако оценката ти за реакция е по-голяма или равна на 3, прибави още две точки.

Ако сумата е по-голяма или равна на 6, мини на 178.


173 Щурмовакът я докосна леко по ра-мото и мина пред нея. Премери с

поглед високия мъж и сложи ръка на дръжката на меча си.

– Остави този на мен.Ретона кимна и бавно се отдалечи към

мястото, където беше видяла Гръмотевичния брат.Запиши в дневника кодова дума ЗАР и мини

на 162.

174 Нападна фронтално, като из-ползва цялата си сила при удара

с щита си. След сблъсъка не само дървеният щит на нашественика се потроши на две, но и той из-летя на няколко метра назад, помитайки няколко стрелци със себе си. Тупна върху пясъка, държейки окървавената си ръка, а след миг до него се призе-ми втори щитоносец. Беше щурмовакът, който бе направил свирепа гримаса, а в очите му се забе-лязваше лек проблясък на лудост. Обаче ръката ѝ леко изтръпна. Беше надценила силите си, но все пак беше успяла да пробие изкуствената защита.

~ 95 ~


Трима щитоносци се втурнаха към нея.Запиши си загубата на 2 точки Здраве.Можеше да използва силата си и да се пробва



175 – Не губи време, млада изобрета-телко. Върви – каза Ауберон и пое

надолу към битката.Ретона свали ускорителя от гърба си и се

огледа за удобно място.Вдясно на брега имаше висока скална

тераса, която лесно можеше да достигне. Мини на 104.

На самия бряг, недалеч от стената от щитове, се намираше дървената кула с гонга на нея. Мини на 180.




177 Успя да залегне навреме и да прикрие главата си с щита. Леко

повдигна глава и невярващо гледаше как оцелели войници от Здрач се придвижваха с невероятна скорост и избиваха стрелците, както жетвари косят сеното. Тя се надигна от пясъка и притича да им помогне. Стрели профучаха около нея, а няколко успяха да я одраскат. Въпреки това тя се зае да уни-щожи противника.

Запиши загубата на 2 точки Здраве.Какво ще предприеме сега?Ако нападне Владеещия, мини на 170.Ако реши да го заобиколи и да се опита да


178 Опонентът се оказа невероятно бърз и повечето движения на Ре-

тона бяха насочени да отблъсква атаките му. Но в един момент той загуби концентрация. Момичето не изчака втора покана и се извъртя невероятно ловко, като остана в незащитената му страна и успя да го посече.



Ако числото е 4 или повече, мини на 188.В противен случай отиди на 182.

180 Ретона побягна към дървената кула. За лош късмет някой от стре-

лците зад живата ограда от щитове я беше видял. Няколко стрели прелетяха около нея, докато бяга-ше, и я одраскаха грубо. Тя се скри зад кулата, за-дъхана от бягането, и след минута започна да се изкачва нагоре. Щом стигна до върха, свали уско-рителя и трескаво нави колелцето отстрани. Вдигна го и натисна спусъка – от толкова близко нямаше начин да пропусне. Но нищо не се случи, тя отпусна и натисна отново. Нищо. Ретона свали ускорителя на земята и отвори горната му част, за да прове-ри за евентуална повреда. Камъкът го нямаше. Тя премигна невярващо. Вдигна очи от оръжието си и видя голяма огнена топка да лети към върха на кулата.

Хвърли 1 зар и прибави оценката за реакция и ловкост.

Ако числото е по-голямо или равно на 7, мини на 148.


181 Опонентът се оказа невероятно бърз и повечето движения на Рето-

на бяха насочени да отблъсква атаките му. На ня-колко пъти дори успя да я удари. Но в един момент той загуби концентрация. Момичето не изчака вто-ра покана и се извъртя невероятно ловко, като ос-тана в незащитената му страна и успя да го посече.

Запиши загубата на 4 точки Здраве.Отиди на 162.

182 Ретона го нападна, като първона-чално залагаше на много леки за-

махвания, без никаква сила, за да отвлече внима-нието му. Обаче той се оказа много бърз противник и бързо ѝ нанесе няколко рани по тялото. Това я разгневи и го нападна абсолютно агресивно, като го накара да отбягва ударите ѝ. Пристъпвайки на-зад, той се препъна в тяло на свой войник и падна върху пясъка. Ретона не изчака втора покана и бър-зо го намушка с меча си.






Какво ще предприеме сега?Ако нападне Владеещия, мини на 170.

www.knigi-igri.bg

~ 96 ~

Ако реши да го заобиколи и да се опита да спре строежа на арката, мини на 152.

Ако се огледа, мини на 162.

184 Ретона грабна щита и хукна към Гръмотевичния брат. Побягна с

невероятната си скорост, като с лекота прескачаше телата на мъртвите. Напредна доста, поради липса на врагове, когато пред нея се появи висок мъж, въоръжен със зареден арбалет. Ретона се спря и вдигна щита си точно навреме, за да отблъсне стрелата. Мъжът изпсува, захвърли арбалета, из-мъкна дълга кама и се затича да нападне Ретона.

Тя можеше да направи крачка встрани и евентуално да го посече – отиди на 186.

Или да го пресрещне фронтално – мини на 191.

185 Успя да залегне навреме и да прикрие главата си с щита. Леко

повдигна глава и невярващо гледаше как оцелели войници от Здрач се придвижваха с невероятна скорост и избиваха стрелците, както жетвари косят сеното. Тя се надигна от пясъка и притича да им по-могне. Няколко стрели профучаха около нея, но тя ги избегна без проблеми, а след още миг се зае да помага с унищожаването на противника.



186 Хвърли 1 зар и прибави оценката си за сръчност и реакция.

Ако полученото число е по-голямо или равно на 8, мини на 190.


187 Тя успя да скочи точно преди ог-нената топка да удари. Огнените

езици успяха да я докоснат, като леко опърлиха ко-жата ѝ. Когато стъпи на земята, тя погледна нагоре и видя мястото, където е била преди малко, изцяло обвито в пламъци.


188 Ретона го нападна първоначално със слаби замахвания, за да отвле-

че вниманието му от истинската сила, която при-тежава. Той парира с камата си някои от ударите. Момичето изчака, докато той блокира поредната атака, за да приложи силния си натиск върху опо-нента. Червенокосият не успя да издържи на сила-та ѝ и изпусна оръжието си. Ретона не изчака втора

покана и го посече.Губиш 4 точки Здраве.Мини на 162.



Веднага се изправи и ги атакува моментално, възползвайки се от объркването им. Първо няколко стрелци паднаха от меча ѝ, а след това атакува в гръб щитоносците, като откри тъй жадуваната пролука в отбраната им. Няколко стрели полетяха към нея, като две от тях успяха да я одраскат.


Запиши си загубата на 2 точки Здраве.Ако нападне Владеещия, мини на 170.Ако реши да го заобиколи и да се опита да


190 Направи крачка встрани и замах-на с меча да го посече, но опо-

нентът ѝ явно бе очаквал това, защото изведнъж се извърна по напълно невъзможен за нея начин и се опита безуспешно да отбие оръжието ѝ. Тя се из-въртя в обратната посока и го посече през корема.


191 Ретона въобще не се отдръпна. Беше се дуелирала с много войни-

ци, които я подценяваха само защото беше жена. Тактиката почти на всички беше да се втурнат към нея и да използват силата си. И в този случай беше същото, но с единствената разлика, че се използват истински оръжия и всяка рана може да се окаже фатална.

Успя да отклони камата на червенокосия и веднага с ловко движение извъртя меча си, като посече незащитената му страна.





193 Направи крачка встрани и замах-на с меча да го посече, но опо-

нентът ѝ явно бе очаквал това, защото изведнъж се извърна по напълно невъзможен за нея начин и

~ 97 ~


успя да отбие оръжието ѝ. Веднага след като я по-дмина, се обърна, а камата му описа дъга и понечи да посече гърба ѝ. За щастие, Ретона беше избра-ла също да се обърне и само дължината на меча ѝ помогна да се справи с опонента си, като го съсече през гърдите. За съжаление, камата му успя да ѝ одраска ръката.

Губиш 1 точка за Здраве.Отиди на 162.

194 Стигайки на няколко крачки от щитоносците, Ретона приклекна,

а след миг отскочи с пълна сила, като направи ня-колко завъртания във въздуха, преди да се призе-ми зад арбалетчиците, които я изгледаха изумено.





ЕПИЛОГЛеарин от Кръга на огъня бе една от най-

старите Владеещи и според слуховете най-силната. Жена, превърнала се в жива легенда, която всяваше страхопочитание и уважение дори в собствения си кръг. Бе средна на ръст, с бяла като сняг коса, зелени очи и лице гладко и недокоснато от времето. Беше облечена в красива рокля, бяла като косата ѝ, украсена с червени дантели, комбинирана с нагръдник от сребро. Нагръдникът беше изписан с множество защитни руни. Много малко от Владеещите използваха хладни оръжия и не носеха броня, но тя беше изключение. Майстор на меча, Леарин опасно комбинираше владеенето на елементите с технични удари. Приседнала с кръстосани крака на красиво кресло от махагон в една от вечнозелените градини, тя четеше дебела книга. Вече пета зима беше до канцлера – да съветва и да следи делата в столицата и Империята. Много зими тя представяше Кръга на огъня като Повелител, но предаде поста на друга. Уморена и отегчена от игрите в Петте кръга, след своето оттегляне

Леарин пожела столицата.Един придворен слуга се приближи тихо

и се поклони. Тя не вдигна глава от страниците, нито го погледна, но тихо попита:

– Канцлерът иска да ме види? – Леко отгърна на следващата страница, чакайки слугата да потвърди. Тя знаеше, че я търсят, знаеше, че ще замине за границата, за Западен здрач, това беше неизбежно. Единственото, което не знаеше, беше кога ще замине, но преди три дни някой на запад използва Нерел-камък и тя го усети. Днес двама Владеещи се сразиха, вероятно в жестока битка, ако съдеше по количествата енергия, която концентрираха. Едва ли друг Владеещ можеше да го усети, но тя беше достатъчно силна. Въпросът бе кой и откъде се беше сдобил с такъв камък и как можеше да го използва. Овладяването на Нерел изискваше много време и тренировки и дори тогава много Владеещи изпитваха затруднения. Кои бяха тези Владеещи мъже и защо се биеха помежду си? Твърде много неизвестни.

– Да, милейди – кратко потвърди слугата.

ВъведениеНовият ден изгряваше и даваше начало на

събитието на пролетта във Филада – градският турнир на силата. Филада бе град, разположен на западното крайбрежие на островното кралство Ба-лара. Всяка пролет Турнирът на силата събираше най-добрите стрелци и бойци, за да премерят си-лите си. Победителите от различните категории по-лучаваха правото да участват на Кралския турнир на силата в столицата през лятото.

Турнирът беше повод и да се раздвижи тър-говията в региона, като се организираше панаир, на който местните занаятчии и търговците от цяло-то кралство си даваха среща. Събираха се хора, за да обменят опит, идеи, стока или просто само да гледат различните схватки от турнира. Всичко това ставаше извън града, сред хълмовете на Западния вятър.

Керус беше един от основните претенден-ти за спечелването на турнира по стрелба с лък. Миналата година само малшансът му попречи да спечели и остана трети. Керус се открояваше сред останалите участници с високия си ръст, черната си коса и ясния си поглед. Лъкът му беше напра-вен от един от най-големите майстори на лъкове в Корсал. С това превъзходно оръжие той тренираше

Приключения в Балара – КерусВаян Дечков

вече цяла година. Усещаше, че този път победата нямаше да му се изплъзне.

Правила за игра:Ако искаш да влезеш в ролята на Керус, пре-

минавай на епизодите, указани с курсив, и изпъл-нявай указанията в тях. Ако ли не, просто прочети „Следи в съня“. Пожелавам ти приятни мигове!

Следи в съняСестра му Ейра беше причината той да участ-

ва на турнира. Искаше му се тя да се омъжи за до-бър мъж, за някой от трите големи аристократи-чески рода в кралството. Ейра заслужаваше това в очите на своя брат, но се нуждаеше от богата зестра и добра репутация. Както и от малко извест-ност. Керус трябваше да спечели Кралския турнир по стрелба с лък, а за да стигне до него, трябваше да спечели първо този във Филада. Победителят в Кралския турнир получаваше правото на едно же-лание, което кралят изпълняваше. Керус искаше да ѝ подари това желание. Някои хора искаха богата награда, други кралска служба, трети място в трите аристократични рода в Блара. А Ейра беше краса-вица и заслужаваше най-доброто, след като роди-телите им загинаха в пожар преди години. Ейра, малката му сестричка...

Керус и Ейра вървяха през панаира и стигна-ха до трибуните, където той се записа в турнира по стрелба с лък. Един от градските стражи обяснява-ше правилата:

– Всички участници преминават през три кръга, преди да отидат до финалния. В първия кръг се стреля по 3 неподвижни мишени, във втория по 3 подвижни мишени, закачени с въже на дър-во, а в третия кръг се стреля от движещ се кон по 3 неподвижни мишени. Всички участници, успешно поразили всички мишени, се класират за финалния кръг на утрешния ден. Той е разделен на два тура – през първия състезателите имат право да използ-ват само една стрела, а през втория – цял колчан със стрели. Победителят печели състезанието и се класира за летния турнир в Ил Балар.

– Успех, батко! – пожела Ейра на отдалечава-щия се към мястото за стрелба Керус.

Той ѝ махна за поздрав и се сля с останалите участници в състезанието. Първият кръг започна и жребият посочи Керус да стреля към края на пото-ка. Приседна на земята и наблюдаваше противни-ците си. Някои от тях бяха по-умели, други не тол-кова. В този ранен етап не можеше да се каже кои ще са най-големите му съперници. Не можа да раз-познае познати лица от миналогодишния турнир.

Не след дълго един от съдиите извика него-вото име и Керус се изправи и насочи към зоната за стрелба. Разполагаше с 5 стрели, за да порази три мишени, поставени на различни разстояния. За

Керус турнирът започна.Отиди на епизод 1.Той зае стойка за стрелба и се огледа. Запад-

ният вятър беше слаб, слънцето огряваше силно земята, a видимостта към мишената беше чудесна. Условията бяха в негова полза и стрелите, които из-стрелваше, се подчиняваха на неговата воля. Бързо порази първите три мишени. Публиката поздрави Керус с ръкопляскания и той отстъпи мястото си на следващия участник.

Керус не следеше останалите участници, за-щото повечето преминаха този кръг. Ейра го поз-драви за добрата стрелба и му предложи вода. След като се освежи, двамата си починаха на сянка до началото на втория кръг. В него трябваше отно-во да се уцелят три мишени, разположени на раз-лични разстояния, но този път мишените се дви-жеха. Закачени на дърветата, те се раздвижваха от балари-съдии посредством въже. Трудността беше още по-голяма, защото и самите мишени бяха по-малки от тези от първи кръг.

Когато извикаха Керус за неговия опит, от запад се бяха появили няколко бели облачета. Те успешно бяха уловили лекия западен вятър и Керус разбра, че трябваше да стори същото.

Премини на епизод 3.Целите пред него се разклащаха ритмично

и той трябваше да улови мига, в който те щяха да бъдат на мястото, в което се целеше. Не се цели в бъдещето, което виждаш, а в това, което ще дойде! Думите на неговия баща се появиха в съзнанието му. Керус се прицели в празното пространство пред себе си и изчака точния миг, в който да пусне стре-лата. Бърза като кораб, тя прекоси океана от балар-ски погледи и порази мишената, която зае своето място в света! Керус се усмихна и след това бързо уцели и останалите две мишени. Публиката ръко-пляска на точния стрелец, който слезе от сцената, а следващият участник се приготви за стрелба.

Ейра се радваше силно и прегърна брат си, поздравявайки го за преминаването на втория кръг.

– Да видим кои са нашите конкуренти – каза ѝ той, обръщайки поглед към участниците, които правеха своите опити във втория кръг.

Повечето от тях не успяваха да се справят и напускаха турнира с наведени глави. Керус забе-ляза една девойка, която боравеше много умело с лъка, сякаш беше част от нейното грациозно тяло. В нейната стрелба нямаше онова напрежение, кое-то съпътстваше всички останали участници. Движе-нията ѝ бяха освободени, плавни и изключително точни. Тя порази и трите мишени от първия път и се класира за третия кръг.

– Познаваш ли това момиче? – попита сестра си Керус.

– Да, това е Шадара – отговори му тя. – Дъ-щеря е на майстор Белтран. Не знаех, че може да стреля с лък.

– Не само може – поправи я той, – ами и владее изкуството на лъка на доста прилично ниво.

За третия кръг се класираха около дузина участници. В него стрелецът трябваше да порази отново три неподвижни мишени, разположени на различно разстояние, но този път яздейки кон в бавен тръс. Първите двама участника отпаднаха и дойде ред на Шадара. Керус наблюдаваше ней-

ната стрелба с любопитство. Първата ѝ стрела не порази мишената, но сякаш тя очакваше това. Мла-дата баларка се беше сляла с темпото на кобилата, която яздеше, и следващите ѝ три стрели поразиха мишените безпогрешно. Тълпата зрители изригна и викове “Шадара шампион!“ изпълниха слънче-вия ден. Керус започна да вижда в нея сериозен претендент за спечелване на турнира.

Прехвърли се на епизод 5.Когато се качи на своя кон, държейки здраво

лъка си, Керус забеляза, че Шадара го наблюдава. Явно и тя като него искаше да се запознае по-до-бре със своите опоненти в турнира. Конят му не беше толкова спокоен, както кобилата на Шадара и на няколко пъти прояви характер. Все пак Керус имаше опит с конете и успя да се справи. След това беше лесно да порази трите неподвижни мишени и да обере овациите на публиката. Направи и лек поклон към Шадара, показвайки ѝ, че е забелязал нейното участие. Ейра беше невероятно щастлива и доволна, но Керус знаеше, че истинската битка предстоеше утре, когато щеше да бъде финалният кръг на турнира. Денят напусна Балара, но мислите на някои хора не ги напуснаха до късно през но-щта…

Премини на Eпилог.

1 За да изиграеш историята в ролята на Ке-рус, ще са ти нужни няколко неща:

– ЛИст хартия, където да записваш резултата от твоята дейност.

– МОлив, с който да записваш решенията, които вземаш по време на историята.

– ЗАрове (шестстенни), с които да управляваш това, което Съдбата шепне за теб във Вечността.

Тези три елемента формират ядрото на иг-ралната система ЛИМОЗА. Тази система ще използ-ваш в играта. Готов ли си с тяхното набавяне? До-бре, да започваме!

В първия кръг Керус трябва да стреля по три мишени и за да ги порази, разполага с 5 стрели. Хвърли един зар и запиши числото, което се е пад-нало в едно от двете свободни полета от първата колона. След това хвърли зара още веднъж и за-пиши числото в другото поле от първата колона. Хвърлянето и записването на тези две числа пред-ставлява първия опит или първата стрелба. Сега от горното число извади долното и ако резултатът е 0 или повече, мишената е поразена. Целта е горно-то число да е по-голямо или равно на долното, а ти решаваш числото от първия зар, в кое от двете полета ще запишеш. Не можеш да хвърлиш зар и да не запишеш падналото се число. Виж таблицата по-долу:

Таблицата има 5 колони, означени с чис-лата от 1 до 5, които представляват 5-те стрелби. Последната колона е Сложност“ и в нея може да се запише число от хвърлен зар, за по-късно из-ползване, а зарът да се хвърли отново. Записаното число може да се използва за друга стрелба едно-

кратно, като след това в тази клетка не може да се запише друго число и да се използва отново. Кога-то и трите мишени са поразени, се върни на място-то в историята, откъдето дойде тук. Ако не успееш, иди на епизод 2.

Пример: В този пример ще използваме таб-лицата по-горе. Започваме стрелбата и хвърляме 1 зар. Пада се 4 и решаваме да го запишем в горната клетка. След това хвърляме зар отново и се пада 6. Ако го запиша в долното поле, разликата ще е отрицателна, така че го записвам настрана в коло-на „Сложност“. След това хвърлям отново зара и се пада 3. Това вече е благоприятен зар и го записвам в долната клетка. Разликата е 4-3=1, т.е. първата мишена е поразена с първата стрелба. Маркирам с „Х“ на реда „Резултат“. Започвам втората стрелба и хвърлям 1 зар. Пада се 6 и го записвам в горната клетка на втората колона. След това вземам 6-цата от колона „Сложност“ и я записвам в долното поле. Така разликата е 0 и мишената е уцелена. В трета-та стрелба хвърлям зар и се пада 2. Записвам го в долната клетка. Хвърлям втория зар и се пада 5. Него записвам в горната клетка и третата мишена е поразена. Ура! Мога да се върна обратно на Глава Първа и продължа историята.

2 Керус зае стойка за стрелба и огледа ус-ловията. Всичко изглеждаше наред и той

пусна първата стрела, която порази първата мише-на. Но след това нямаше този успех и не успя да порази всички цели. Лъкът странно усукваше те-тивата и стрелите прелитаха встрани. Какво се бе случило, истина ли бе това? Керус напусна турнира с наведена глава...

За съжаление, това е неприятен край на тази история. Но ти не се отчайвай, Играчо, а събери сили и смелост и започни отначало. Успехът е ви-наги пред теб!

3 В този кръг Керус отново трябва да проя-ви съобразителност, подкрепена с малко

късмет. Отново разполагаш с пет стрели. Правила-та са същите, с две „малки“ допълнения. Този път целта е зарът на лъка да е по-голям от този на стре-лата, за да е поразена мишената. Ако са равни, то мишената не е уцелена. Другото допълнение е, че в колоната „Сложност“ можеш да запишеш само едно число, а не две, както в предишния кръг. Ус-пешна стрелба!

Когато и трите мишени са поразени, се върни на мястото в историята, откъдето дойде тук.

Ако не успееш, очаква те епизод 2.

4 Когато Керус се качи на коня, усети него-вата нервност. Все пак имаше опит с ко-

нете и успя сравнително бързо да го успокои и да се приготви за стрелба. Подкара коня в бавен тръс и стреля. Стрелата премина близо до мишената, но не успя да я уцели. Конят беше нервен и в по-следния момент беше забавил леко, но достатъч-но своя ход, за да се пропусне мишената. Керус се

приготви за втория си опит и стреля. Този път оба-че стрелата прелетя над мишената. Леко изнервен сръчка коня, за да се забърза, но той отказваше да се подчини. Следващите три опита сякаш направи в сън. И в тях той не успя да порази всички мишени. Конят ту забързваше, ту се забавяше, ту правеше ненужни крачки встрани. Но Керус знаеше, че не това е причината за неговия неуспех. Поклони се на публиката, след като слезе от коня, и отиде при Ейра. Когато преминаваше покрай Шадара, чу как-во ѝ казва млад балар до нея:

– ...Не усеща света, както ти го усещаш. Това е разликата между вас и с нея ти ще спечелиш.За съжа-ление, това е неприятен край на тази история. Но ти не се отчайвай, Играчо, а събери сили и смелост и започ-ни отначало. Успехът е винаги пред теб!

5 Погледни таблицата към епизода. За-бележи, че липсва колона „Сложност“.

Трябва да поразиш и трите мишени без нейна по-мощ! Останалите правила са същите, както в пред-

ния кръг. Успех!Ако успееш да уцелиш всичките три мишени,

можеш да се върнеш на мястото в историята, от-където дойде тук. Ако не се справиш, премини на епизод 4.

Епилог

Това е успешният завършек на това про-изведение на интерактивната литература. Ако си го прочел, благодаря за отделеното време. Ако си го изиграл, поздравления за добрата игра, довела те до него.

Твоите въпроси, коментари и мнения за произведението и света на Балара като цяло са добре дошли във форума за книги-игри в ин-тернет на адрес:

http://knigi-igri.bg/forums/projects/3114-priklyucheniya-v-balara

Невероятните приключения на Дядо Мраз/Коледа

Първият коледен конкурс във форума беше спечелен от „Невероятните приключения на Дядо Мраз Коледа“ от Робърт Никсън. По-късно това произведение стана и брой номер 3 на списанието.

В това приключение обличаш дебелите, червени дрехи на Дядо Коледа. „Точно така, ти си леко чалнат, доста възрастен, с наднормено тегло и възголям червен нос. Имаш огромна бяла брада и мустаци, за които с Баба Коледка (ех, а беше време, когато беше млада и ѝ викаше Снежанка) имате вечни спорове дали да обръснеш. Заедно с вас живеят много, досадни, нисички хора. Политически коректните хора ги наричат „алтернативно високи“, но ти просто им викаш „джуджета“. Трябва да решиш кой да получи подаръци и най-важното да успееш да ги раздадеш. Приключението е само в 45 епизода, но е пълно с остроумен хумор и много добре оформено. Идеално четиво за малки и големи за коледните празници. Този брой на списанието може да бъде поръчан и/или безплатно изтеглен на следния адрес http://www.legacyofkreya.com/bg/books/diado-koleda или да пишете на майл-а на списанието – [email protected]

HAIII

e CEVO

ОЧАКВАЙТЕ!В брой 7 на списанието ви представихме

мрачния разказ-игра на британеца Пол Щрут – „Жертвоприношението“. В брой 10 очаквайте друг негов разказ – „Извън времето“. Авторът този път ни пренася в малкото туристическо чешко градче Рабщайн (Rabštejn), където главният герой отива заедно с приятелката си, за да потърси някаква информация за своя произход заради наследствено заболяване. Озовавайки се в малкото градче, той посещава местна църква, но като излиза, приятелката му я няма и той тръгва да я търси… е, историята се оказва много по-заплетена. Брилянтна мистерия, която ще ви потопи напълно в атмосферата си и няма да я оставите, докато не я разгадаете.

Тази зима ще завладеетеГрешната земя

Изключително съм щастлив да анонси-рам следващата игра, по която „Прайм Геймс“ работи – „Прах и Сол“.

Какво е „Прах и Сол”?„Прах и Сол“ е книга-игра с тактически

битки, в която ти си главният герой, предвож-дащ войските си в тъмен, средновековен фен-тъзи свят. Геймплеят е вдъхновен от заглавия като Inkle‘s Sorcery!, Tin Man‘s The Warlock of Firetop Mountain и Heroes of Might and Magic 3. Избираш кои локации да посетиш и с кого да създадеш съюзи. Налагаш волята си чрез ди-пломация или груба сила.

Ще успееш ли да обединиш и водиш на-родите на Грешната земя през кървави битки и към победа? Ще отървеш ли света от потис-ниците му, или сам ще се превърнеш в такъв? Достоен ли си да управляваш? Построй своя войска и изпълни клетвата си – да отмъстиш за смъртта на баща си, като накараш Седемте гос-подари на Мрак да заплатят с главите си, неза-висимо какво ти струва.

ГеймплейИграта се състои от текст, карта на света

и тактически битки. На картата може да изби-раш до кои местности и градове да пътуваш. Текстът на твоята история се „пише” от теб чрез непрекъснатите избори, които трябва да пра-виш. Веднъж попаднал в битка, ще се прене-сеш в походов сблъсък на тактическата карта. Всичко това е поднесено с живописните опи-сания на автора на историята – Сикамор Брайт.

По-надолу ще намериш списък с характе-ристиките на проекта, но не забравяй, че все още сме в ранен етап от създаването на играта и списъкът може да търпи промени по всяко време.

Характеристики•Историята е цар•Богата и нелинейна история, която на-

помня на ролевата игра „Подземия и Дракони“

с привкус на битки. Ние бихме го описали като микс между книга-игра и RPG.

•Тактически бойни полета•Това не е табла, а истински симулатор

на тактически битки. Изпрати своята лека пе-хота, бързите Безименни вълци, през горите в тила на врага, докато тежкобронираните ти, въоръжени с бойни чукове Безименни мечки печелят време.

•Изборите ти имат тежест •Разказът се разклонява спрямо твоите

избори. Действията ти оформят света, в който се потапяш.

•Развитие на персонажите•Дали изборите ти са черни, или бели?

Ще доведат ли до по-добро бъдеще за Греш-ната земя, или ще те превърнат в поредния узурпатор?

•Герои със запомнящи се индивидуал-ности

•Персонажите имат запомнящи се инди-видуалности. Опитай се да противоустоиш на изкусните и безскрупулни владетели на Греш-ната земя чрез интерактивни диалози.

•Илюстрации, които вдъхват живот на историята

•Приближи камерата върху ръчно изри-суваната карта на света и се наслади на всеки детайл във всяка местност.

•Без рестриктивна класова система

•Не избирай уменията или класа на ге-роя си на сляпо. Вместо това изборите, които направиш в началото, ще определят уменията, които персонажът ти ще научи.

С какво играта се различава от печатното си издание?

Играта е дигитална адаптация по публи-кувания във втори брой на сборника „Призва-ние герой“ разказ-игра „Прах и Сол“. Във въ-просния брой играчите получават 257 епизода в обем от 133 страници, а сега текстът прехвър-ля 200 страници с поне двойно повече епизо-ди, отново дело на автора.

Интересното при текста е, че е разбит на парченца – листчета, които се долепват в една цяла история при всеки твой избор. Добавени са голям брой нови избори в съществуващите епизоди, както и интерактивни диалози вмес-то преразказани събития.

Спомняш ли си картата, отпечатана на страниците на сборника? Е, в настоящата игра сме ти подготвили изцяло нова, изключително детайлно нарисувана визия на света на Греш-ната земя, пълноцветна и изпъстрена с лока-циите от текста.

Има 75 места по картата, на които „фи-гурката“ ти може да стъпи, всяко с придружа-ващ го текст и избори. Може да посетиш най-разнообразни кътчета по Източния и Западния Ръб, които в печатното издание са само загат-нати.

Духът на изцяло тактическите битки в книгата е запазен, но са разширени с походови сражения върху специално нарисувани за цел-та бойни терени с разнообразни препятствия.

Една от най-съществените разлики е въз-можността да обикаляш локациите по карта-та в различна последователност. Можеш да

посетиш библиотеката в Огнесевер, сетне да отидеш в дълбоките лесове на Дъболист или горещите пустини на Отремер и да се върнеш отново в Огнесевер, за да се опиташ да спече-лиш владетеля му Лорд Ерин на твоя страна. А дали не е било по-добре да се сдобиеш първо с флот?

На изпроводякВ заключение мога да кажа, че за мен бе

изключително изживяване да направя „Прах и Сол“. Това е първата ми компютърна игра, ос-новополагаща за „Прайм Геймс“ като гейм сту-дио. Дължа огромни благодарности на екипа си – художникът Бернар Аганчян, преводачът Иво Ганчев, редакторите Мина и Румен, дат-

ският композитор на викингска музика Майк, екипът на „Призвание герой“, който удари рамо и тук, и разбира се, дълбок поклон на Явор – Сикамор Брайт, без когото нещата ня-маше да се случат. Яворе, нека вдъхновението те озарява винаги, така както на спирката на онова метро, където императорските пеперу-ди са отлетели от короната на дървото.

За повече информация около играта, оти-дете на сайта на „Прайм Геймс“: https://www.primegames.bg/en/dust-and-salt

Виктор Атанасовгр. Пловдив, 17.10.2017 г.

бонус епизод

~ 104 ~

~ 105 ~

Приливи на хром

ВъведениеТъмнина– …Чете го. Не можеш да обработиш тази информация.

Дали някой не ти говори? Дали твоето съзнание се е запазило след съоръжението за реконструкция? Мълчание и тъмнина, отново.

Звук от други дроиди, несъмнено. Четири или пет от тях, всичките по-високи от теб.

– Необходимо е да е напълно изправен, когато стигнем при прайма.

– Малко вероятно е да има проблем. Активираме двигателната му система… ще бъде в състояние да ходи сам скоро.

Това не е процесът по реконструкция. Ти си реактивиран. Дали нещо подобно се е случвало преди? Тъмнина.

– Оптическите и комуникационните систе-ми са активирани.

Зареждане… Готово.Светлина. Въпреки че не е много. Стоиш в

голяма зала с дървена ламперия по стените, която е слабо осветявана от полилеи по високия таван. Това трябва да е едно от най-древните места на Нибалейн.

– Отлично – дълбок, определено немеханичен глас проговаря. – Оставете ни сами.

Бързо вратите се затварят зад теб, обръщаш се към другия край на залата. Той е напълно зает от огромен прозорец с решетки. През него се виждат звездите на нощното небе, трябва да си доста далеч от земята. Пред прозореца стои мъж, който ти маха. Когато приближаваш, установяваш, че в действителност той все пак е дроид… един от малкото андроиди, които носят формата на легендарните архитек-ти, с лица, коси и други функции, които са ненужни в роботското общество на Нибалейн, но разграничават праймовете от всички останали.

– Добре дошъл отново, единица 5T81N-3175. Аз съм Сеговиян, прайм на Град 31. Моля да ни извиниш за грубия транспорт, но нещата са спешни.

Статус/ДневникМаксимална енергия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Текуща енергия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

1. Блок данни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .2. Блок данни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .3. Блок данни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .4. Блок данни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .5. Блок данни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

– Ваше Височество! – поздравяваш. – Изглежда съм бил отстранен от цикъла по реконструкция. Защо?

– Погледни навън – започва Сеговиян. – Виждаш ли кристалите?

Приближаваш се до прозореца и поглеждаш наоколо. Под теб, простиращ се в далечината, е Град 31. Благодарение на твоите усилени зрителни сензори бързо осъзнаваш за какво говори Сеговиян: Перфектните геометрични форми на различните сгради са покрити с малки, напълно черни кристални съединения, които не можеш да идентифицираш.

– Сенките са придобили материален вид. Какво са те?

Вместо отговор Сеговиян те хваща за ръка и свързва своя порт с твоя посредством показалеца на дясната си ръка. Серия от картини се трансферират в твоя ум – нещо като видео дневник, записан от Сеговиян, отнасящ се за кристалите.

Една малка група кристали. Тя расте за няколко дни. Сеговиян се опитва да я изгори с малко пулсарно оръжие, но постига доста ограничен успех. Уединена долина, в която кристалите поглъщат всичко друго, създавайки различни образувания, които се простират с километри.

– Това не е ли радиационната пустош? Сеговиян кимва и разделя двата порта.– Да, там е. И ако тези неща виреят в

тази среда, то мисля, че нашите конвенционални методи няма да са достатъчни, ако искаме да се отървем от тях.

– Това, изглежда, е сериозна заплаха – съгласяваш се. – Каква е позицията на съвета?

– Те казват, че анализират… но те анализират досега вече шестнадесет дни. Мисля, че нямаме време за губене и че не трябва само да седим и да гледаме. Така че, ако те не могат да се споразумеят за посока на действия, то аз ще определя моята.

– И този план по някакъв начин включва мен?!

– Ако сме наясно, че обичайните методи този път няма да се справят, то нямаме друг

КОДОВИ ДУМИ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

КОДОВЕ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


~ 106 ~

избор, освен да търсим необичайни. И аз мисля, че знаеш къде трябва да направим това. В този момент всичко ти се изяснява.

Последната ти задача, тази, която те извади от експлоатация, е като изследовател в комплекс известен като Дийпкор, новооткрита научна станция на дъното на морето, изоставена от Архитектите. След няколко месеца тъкмо започваш да разгадаваш тайните, които са скрити там, когато един от другите изследователи някак си задейства механизъм, който унищожи половината съоръжение и по някаква причина предизвика земетресения и вулканични изригвания из цялата планета. Хиляди единици и сгради бяха унищожени в тази катастрофа. Събитие, което е толкова силно и единствено в историята на Нибалейн, че просто бе наречено Инцидентът. Без реална представа за точната причина Съветът реши да запечата Дийпкор и да изведат от експлоатация всички останали живи единици – изследователи. Преди десетилетия.

– Трябва да отида отново долу!– Потвърдено! Ако има някакво знание за

кристалите, всичко, което би могло да ги победи, то трябва да е в спомените на Архитектите. И само много малко дроиди са били построени, така че да могат да оцелеят при екстремните условия на най-дълбокото море и да имат някакъв шанс да достигнат до станцията.

Не можеш да отречеш, че си идеалната единица за тази операция. И след всичките тези години, все още искаш да разбереш какво точно се случи там. Опасността е предстояща. Изглежда ще избегнеш цикъла на реконструкция. А и след всичките тези години искаш да разбереш какво точно се е случило там.

– Искам да влезеш в Дийпкор и да намериш цялата информация, която Архитектите са имали за кристалите, или оръжие, което е в състояние да унищожи големи групи от тях. Не мога и не искам да те принуждавам да направиш това, но вярвам, че разбираш каузата. Приемаш ли?

В крайна сметка решението е лесно за теб и само едно:

– С удоволствие, Ваше Височество.

ИгратаТи си единица 5T81N-3175, дроид в свят на

дроиди. Това ти дава някои уникални способности, които ще ти бъдат от полза в тази изключително опасна мисия.

Започваш играта с 5 клетки ЕНЕРГИЯ. Това са твоите точки „Живот”, не бива никога да падат под 1 Енергия, ако това се случи, твоята система изключва и играта свършва. Възможно е по време на мисията да възстановиш енергия, но не можеш да имаш над максималната стойност ЕНЕРГИЯ.

Можеш да губиш енергия, когато системите ти получат поражения, но може и да изразходваш

енергия, ако се наложи да активираш някакви мъртви системи. Най-вероятно има немалко такива в Дийпкор. Друга опция е да освободиш енергия, за да получиш поразяващ лъч от гърдите ти. Тази опция ще бъде упомената в текста, ако е налична.

Имаш също и ядро памет, съдържащо 5 блока данни. На тях можеш да инсталираш програми, които надхвърлят твоите стандартни инженерни способности. Прайм Сеговиян ти е дал достъп до няколко усъвършенстващи програми. Избери, които искаш, но общо не могат да надхвърлят 5 блока данни:

• БОЙНА ПРОГРАМА (3 блока данни): Много малко дроиди в Нибалейн имат бойни способности. Тези програми включват бойни тактики, различни невъоръжени бойни техники, както и умения за идентифициране и използване на оръжия от всякакъв вид.

• КОМУНИКАЦИОННА ПРОГРАМА (3 блока данни): В най-далечния смисъл на думата тези програми са за обмен на данни от всякакъв вид, включително езиков превод и декриптиране на шифрована информация.

• ФИЛТРИРАЩА ПРОГРАМА (2 блока данни): Високоспециализирани програми, които анализират данните с много по-голямо внимание към детайла, осигурявайки по-добро зрение и слух.

• ХАКЕРСКА ПРОГРАМА (2 блока данни): Програми за заобикаляне или деактивиране на основни системи, като дори може да успееш да ги накараш да работят за твоите собствени цели.

• ЕНЕРГОСПЕСТЯВАЩА ПРОГРАМА (1 блок данни): Куп от малки програми, които гарантират, че твоите системи ще използват само необходимата им енергия, за да постигнат желания резултат. Ефектът е, че повишаваш началната и максималната си ЕНЕРГИЯ на 6.

Ако по време на мисията попаднеш на данни, които смяташ за по-полезни, може по всяко време да изтриеш програми от основната си памет и така да освободиш необходимите ти блока данни. Имай предвид, че веднъж изтрита, не можеш да възстановиш предишната информация! Ако изтриеш само един блок данни от модул, който използва повече, то модулът пак става неизползваем. (Например, ако имаш инсталирана КОМУНИКАЦИОННА ПРОГРАМА, която заема 3 блока данни, но намираш полезна информация, която иска един блок данни и ти изтриваш един блок от КОМУНИКАЦИОННА ПРОГРАМА, то може да смяташ, че и останалите два блока са ти свободни, защото повече не можеш да се възползваш от КОМУНИКАЦИОННА ПРОГРАМА.) Ако имаш инсталирана ЕНЕРГОСПЕСТЯВАЩА ПРОГРАМА и я изтриеш, максималната ти ЕНЕРГИЯ се намалява отново на 5.

Ще бъдеш каран да записваш (и да изтриваш) някои КОДОВЕ и КОДОВИ ДУМИ, които могат да ти бъдат искани в текста. Те са важни, така че ги записвай внимателно. Ако е казано да изтриеш кодова дума, която нямаш, нищо не се случва.

~ 107 ~


1 Когато завършваш инсталирането на програмите, осъзнаваш, че Сеговиян

едва скрива своята нервност. Праймът се усмих-ва, когато забелязва въпросителния ти поглед.

– Мога да го блокирам, но никога няма да го направя. Страхът има навика да ни поддържа живи.

– Няма по-добра логика от тази, Ваше Височество?

– Все пак, въпреки това, искам от теб да прилагаш логика, когато си там долу.

В момента, в който си готов, вратата се отваря тихо. Дроидите охранители, които те донесоха, са там и чакат.

– Те ще те придружат до сушата – обяснява Сеговиян. – Подводница чака да те транспортира до Блещукащото море. Иска ми се да мога да предложа повече помощ, но единствено мога да ти пожелая късмет.

Кимваш в знак на признателност и се присъединяваш към дроидите отвън.

***

– Добре дошъл, 3175. Заповядано ми е да те транспортирам възможно най-близо до Дийпкор. Можеш просто да ме наричаш Лодка.

Лодка е малък, но много напреднал и извънредно мощен плавателен съд. Тъкмо си заел обезопасена позиция и двигателите тихо започват да бръмчат. Малко по-късно сте в открито море.

Лодка е по-бърза от превозните средства, които преди години те транспортираха към Дийпкор, но все пак отнема известно време преди крайбрежието да изчезне от хоризонта. За същото време небето потъмнява и малко по-късно вълните драстично се уголемяват.

– Лодка? Предполагам, че си конструирана да издържаш на бурно море?

– Няма да е необходимо – отговаря спокойно Лодка. – Ще го избегнем, като се гмурнем под водата, което препоръчвам, защото изглежда имаме и преследвачи.

Определено не си имал това предвид.– Можеш ли да ги идентифицираш?– Със сигурност са сили на Съвета,

които се опитват да предотвратят навлизане в Дийпкор на всяка цена. Всеки се страхува от втори Инцидент. – Лодка прави пауза за момент, след което продължава:

– Мога ли да предложа промяна в плановете? Моите заповеди са да те оставя заедно с допълнителна баластра възможно най-дълбоко, но се оказва, че всяка минута ни е важна. Мога да тръгна с максимална скорост към Дийпкор, което ще ти даде допълнителна преднина от приблизително 75 минути.

Това звучи полезно, но бързо определяш един проблем.

– Лодка… ще издържиш ли на налягането в бездната?

– Не – признава Лодка. – Аз ще те изкарам точно преди да се разбия, на няколко километра над Дийпкор. Не се притеснявай за мен. Аз съм просто заменим инструмент.

Вълните бучат над теб, докато размишляваш над думите на Лодка.

Ако се съгласиш с идеята на Лодка да се жертва, за да създаде допълнителна дистанция между теб и преследвачите ти, мини на 88.

Ако предпочиташ да следваш оригиналния план и Лодка да остане цяла, мини на 59.

2*Стоножката размишлява над думите ти. Тя се нуждае от време, за да обра-

боти твоя въпрос, което те изненадва, защото смяташ, че няма чак толкова параметри, които да се вземат предвид. Когато отговаря, металните й крясъци звучат по-дълбоки и по-бавни от преди.

– Убиващи неща… винаги убиващи неща… защо не може да се спрат убийствата?... Трябва да питаш Контрол. Контрол знае. Отиди при Контрол. На 123789. (Запиши този номер.) Тръгвай, веднага. В опасност си. Не искаш да си тук. Тръгвай.

С това стоножката се връща към работата си. Очевидно твоите проблеми са по-сложни за нея, отколкото ремонтните дейности. Кой знае? Може би Архитектите са били любители на строги вериги на командване и отговорност.

Роботите те игнорират, така че се отправяш към 71.

3 Научен сектор I е бил опустошен от Инцидента. Чупливите и деликатни ин-

струменти и съдове са на парчета, всичко е покри-то с останките им. Има няколко монитора, които са останали здрави и поради някаква причина още работят, но не излъчват нищо, освен статичен


~ 108 ~

шум. Но това, което е още по-обезпокоително в лабораторната атмосфера, което откриваш, са множеството изкуствено създадени вещества, повечето вредни и дори пагубни за органични същества, а някои дори и за механични единици. Трябва да намериш инвентар, какви вещества (а и същества?) са били съхранявани тук от Архите-ктите. Не знаеш какво да очакваш, но знаеш, че трябва да действаш бързо за всеки случай.

Все пак успяваш да намериш контролно табло, което функционира и както очакваше, в него има данни, дори и за черните кристали, които са били съхранявани тук. Архитектите са ги наричали „contagio tenebrae” (от латински „тъмна инфекция”) и са ги проучили. От първото сканиране не изглежда Архитектите да са открили средство за борба с кристалите, но това е нещо, което Сеговиян и неговите учени трябва да разберат.

Качваш информацията „CONTAGIO TENEBRAE – НАБЛЮДЕНИЯ ” в твоята памет, като тя заема два блока данни. След като изтриеш някоя от програмите ти, за да качиш тази, отбележи промените в статуса си.

Връщането ти в Град 31 с тези данни ще е достатъчно, за да се счита задачата ти за успешна. Поради това може да се върнеш на горното ниво и да потърсиш път към града (мини на 42), освен ако нямаш нещо друго наум.

4 Връщаш се със сферата при реактора. По време на пътуването виждаш, че

много нови тръбопроводи са се активирали. Най-после стигаш до познатата платформа.

Енергийното снабдяване сега работи много по-добре и може да възстановяваш клетките си ЕНЕРГИЯ до максималната стойност всеки път, когато си на този епизод (задраскай кодова дума ИЗТОЩЕН). Когато отиваш при главния терминал, от който взе програмата „КОНТРОЛ над РЕАКТОРА”, виждаш следното съобщение:

„СЪЗДАВАНЕ НА ЖИВОТ В СВЯТ – ПРОЕКТ

279.100.03.a // Стандартно име: Ню-Берлин // Управляваща компания: Мадригал Сайбердайн Системс // НАДЗИРАТЕЛ – ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ: N95TZS385, Ъпдейт 36.1c // Повторение: 41.1 // Енергиен контрол: Резервна система // 89% функционалност”

Само няколко думи, но те надхвърлят способностите ти за анализи, твърде много вероятности има. Какво би станало, ако тази информация стане публична? Може би този въпрос трябва да се остави за Сеговиян? Или за Съвета?

Запиши кодова дума ОТВЪД, след което се връщаш при сферата. (Върни се в Главната станция.)

5 Гъсеницата наистина е силна, но ти си по-ловък. Отново и отново успяваш да

избегнеш червените лъчи, които се изстрелват от различните й оръжия. Това същество е напра-вено да извършва ремонтни дейности, но не се справя зле и в битката.

Ако имаш инсталирана БОЙНА ПРОГРАМА и записана кодова дума ОРЪЖИЕ, то губиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ в битката. Само с БОЙНА ПРОГРАМА или записана кодова дума ОРЪЖИЕ, губиш 2 клетки ЕНЕРГИЯ. Без нито едно от двете – губиш 3 клетки ЕНЕРГИЯ.

Ако оцелееш, се приближаваш до съществото и след миг колебание разбиваш главата му, като се надяваш, че неговият главен чип има информация за Дийпкор, която може да ти е от полза.

И наистина успяваш да извлечеш карта на Дийпкор от неговия контролен чип, въпреки че е малко повреден (и необичайно примитивен), но картата е по-голяма отколкото си предполагал. Нито на теб, нито на твоите колеги изследователи е било известно колко всъщност под земята се простира Дийпкор, няколко нива надолу, като има връзки към тези места, разположени на десетки километри. Установяваш място означено като „Команден сектор: 862” (запиши това).

Изглежда има само един начин за достъп към по-вътрешните сектори – съоръжение, което се нарича Тръбна система. Това изглежда е най-добрата ти възможност да продължиш твоята експедиция и се насочваш към 13.

6* ТОВА НЕ Е ТОЛКОВА ЛЕСНО. С ИДВАНЕ-ТО ТИ ТУК ПОЛУЧИ ЗНАНИЯ, КОИТО НЕ

ТРЯБВА ДА ПРИТЕЖАВАШ. ВЪПРЕКИ ЧЕ ПРЕДПО-ЧИТАМ ДА ЗАДЪРЖА ТВОЕТО СЪЗНАНИЕ В ОРИ-ГИНАЛНОТО МУ СЪСТОЯНИЕ, АКО ТИ ПОЗВОЛЯ ДА СИ ТРЪГНЕШ БЕЗ МОДИФИКАЦИИ, ТО ТОВА СЪЗДАВА ТВЪРДЕ МНОГО ПОТЕНЦИАЛНИ ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ.

Надзирателят спира да сканира съзнанието ти, след като стига до следното заключение.

ЧАСТИ ОТ ТВОЕТО ОСНОВНО ЯДРО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕКОНФИГУРИРАТ. ЩЕ ИЗТРИЯ ВСИЧКИ СПОМЕНИ ОТ ТАЗИ СРЕЩА И ЩЕ ПОСТАВЯ ПОСТОЯННА ВРЪЗКА С МОИТЕ СЪРВЪРИ. ЩЕ

~ 109 ~


БЪДЕШ МОИТЕ ОЧИ И УШИ СРЕД ДРОИДСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, ПО-БЛИЗО, ОТКОЛКОТО ПРЕДИШНИТЕ МИ ИНСТАЛАЦИИ БИХА МОГЛИ НЯКОГА ДА БЪДАТ.

НЕ МЪРДАЙ. ЩЕ ОТНЕМЕ ПО-МАЛКО ОТ МИНУТА. Тъмнина.

Намираш се в сферата, която според данните ти пътува към по-горното ниво на Дийпкор. Как си се озовал тук? В паметта ти има дупка от тридесет и седем минути, не можеш да ги възстановиш – опитваш, но или тази функция не работи, или информацията е напълно унищожена. И двете не ти се струват логични, но нямаш никакви доказателства какво се е случило.

Докато още размишляваш, сферата спира на станцията на горното ниво. Бавно, сякаш не под твой контрол, излизаш и тръгваш из сивите коридори, където те очаква хаос.

Запиши кодова дума ПРАТЕНИК и мини на 42.

7* Едва излизаш навън от помещението, когато сензорите ти улавят нещо, кое-

то ти се иска да избегнеш – стъпки във водата, подобни на твоите. Някой идва, като се приближа-ва към теб много бързо.

Имаш само един шанс да се измъкнеш – използваш малката си преднина и избягваш навътре в Дийпкор – бягаш на 55.

Искаш да видиш кой идва. Смяташ, че имаш възможност да се справиш с преследвачите си сега, преди към тях да са се присъединили и други (мини на 78).

8 Спускаш се по същия път, както пред-ния път и стигаш до мястото на ремон-

та. Но освен няколко от бръмбарите работници, които изчезват, след като те забелязват, тук няма нищо и никой друг.

Може да се върнеш обратно в Контролната стая (мини на 44) или да вземеш сферата и да си тръгнеш от този сектор. (Върни се в Главната станция.)

9* еталните стоножки са бавни и не под-хождат с някаква бойна стратегия.

Просто се опитват да стигнат до теб с груба сила. Ти разчиташ на ловкостта си и на прикри-тието от отломките. Все пак пазачите може и да те уцелят, ако някъде се забавиш или направиш грешна стъпка.

Ако имаш инсталирана БОЙНА ПРОГРАМА и записана кодова дума ОРЪЖИЕ, то губиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ в битката. Ако имаш само записана кодова дума ОРЪЖИЕ, губиш 2 ЕНЕРГИЯ, защото не успяваш да вземеш тактическо предимство пред стоножките. Ако нямаш записана кодова дума ОРЪЖИЕ, трябва да разчиташ на стандартните си лъчеви излъчватели, което в крайна сметка води до загубата на 4 клетки ЕНЕРГИЯ.

Ако успееш да оцелееш, мини на 25.

10 Усещайки, че бягаш, гъсеницата вед-нага набира скорост. Все още си по-

бърз, но не с много. Като се има предвид, че тя познава мястото по-добре от теб, шансовете ти да избягаш не са големи. По-вероятно е да се озо-веш в задънена улица.

Докато изчисляваш шансовете си за наличните възможности, чуваш още звуци – идват от посоката, от която първоначално дойде. Бягаш директно към ръцете на твоите преследвачи! Първо виждаш две по-малки форми – дроиди като теб, изследователски единици, без съмнение препрограмирани да те открият, но това не е всичко. Времето, което си изгубил в Дийпкор, е позволило да дойдат и други звена – високи, много подвижни дроиди, които се движат по-бързо и по-елегантно от изследователите и имат монтирани лъчеви излъчватели върху ръцете си – Тихите стражи, тайните полицейски единици на Нибалейн. Отряд елитни убийци за проследяването и елиминирането на една-единствена инженерна единица. В какво ли си се замесил?

Нямаш време да мислиш, защото си в капан между преследвачите ти и съществото! Гъсеницата се появява зад теб, а Стражите вече са открили огън. Опитваш се да се прикриеш, но Стражите бързо разбиват гъсеницата на парчета и след това не губят време да разбият и теб на парчета. Сензорите ти хващат думите „Протокол Дийпкор” и „деконструкция”, преди да престанеш да функционираш.

11*ДОБРЕ. НО ТЕ СА ЗАРАЗНИ И УСТОЙЧИ-ВИ, ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО СТЕ НАЯСНО.

АКО СЕ ЗАХВАНАТ С ЕДИН СВЯТ, ТО ЩЕ ГО ИЗ-ПОЛЗВАТ, ЗА ДА СЕ НАСОЧАТ И В СЛЕДВАЩ. СЛЕ-ДОВАТЕЛНО ТРЯБВА ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ ДО НАЙ-МАЛКАТА ЕДИНИЦА, БЕЗ ДА СЕ ДОПУСКАТ НИКАКВИ ГРЕШКИ. МАЛКО СА МЕТОДИТЕ, ЗА ДА СЕ ГАРАНТИРА ТОВА И ВСЕКИ, В КРАЙНА СМЕТКА, ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ВСИЧКИ ФОР-МИ НА ЖИВОТ НА ТОЗИ СВЯТ, БИОЛОГИЧНИ И ИЗ-КУСТВЕНИ ТАКИВА.

– Не може да направиш това! Ирационално е да се жертва всичко живо, за да се премахне


~ 110 ~

потенциална опасност. Дай ни време, дай ни твоите ресурси! Ние ще намерим начин да се справим с кристалите, без да се налага да се унищожи всичко и всички!

ТВОЯТА СУБЕКТИВНА ГЛЕДНА ТОЧКА НЕ Е ПОДХОДЯЩА ДА ОЦЕНИ СИТУАЦИЯТА. ТВОИТЕ ХОРА СА ЗАМЕНИМИ. СВЕТОВЕТЕ НЕ СА. СПИРАНЕТО НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА CONTAGIO TENEBRAE Е ПРИОРИТЕТ ПРЕД ОПАЗВАНЕТО НА СЪЗДАДЕНИТЕ СЪЩЕСТВА.

Принуден си да признаеш, че тази логика е жестока, но абсолютно вярна – ти просто имаш различни приоритети. Но след като всички сте „създадени” от Архитектите, то трябва да имате еднакви приоритети. Във всеки случай, ако не успееш да убедиш надзирателя, то Нибалейн е обречена – За по-голямо добро.

Отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Ако имаш инсталиран НАНОВИРУС, може да го пуснеш в съзнанието на Надзирателя, докато още сте свързани (мини на 27).

В случай че имаш инсталирани „CONTAGIO TENEBRAE – НАБЛЮДЕНИЯ”, можеш да поискаш поне да доставиш тази информация на Сеговиян и другите дроиди. Ако нищо не излезе от това, то планът за изтребление на надзирателя може да влезе в изпълнение (мини на 98).

В противен случай единствената ти възможност е да отидеш на 56 и да се опиташ да убедиш Надзирателя.

12*Ако не си записал (или вече си задраскал) кодова дума БЕЗМИЛОСТЕН, мини на 7.

Ако имаш кодова дума БЕЗМИЛОСТЕН, можеш да проучиш хранилището за данни (мини на 93) или бившето ти работно място (мини на 99), при условие че не можеш да ходиш на място, където вече си бил.

Ако си проучил и двете места, единствената ти опция е да навлезеш по-навътре в Дийпкор (мини на 55).

13 Картата те води през еднообразния лабиринт от сиви коридори, докато не

достигаш до – празна зала. Проверяваш отново картата на Дийпкор и след това решаваш да про-учиш мястото по-внимателно.

Ако картата не беше толкова прецизна, то със сигурност не би си направил труда да проучваш в детайли стените. Както и да е, разбираш, че има скрит механизъм, който кара стените да се плъзнат встрани, зад този таен вход през къс коридор достигаш до масивна метална врата, която сякаш е направена да издържи на цяла армия.

Ако някой не я беше оставил отворена.Любопитно. Продължаваш в стаята зад нея.

Тя е празна, с изключение на един голям знак 049 и голяма ниша, в която има прозрачна сфера три метра в диаметър, която е на пиедестал. Когато се приближаваш, част от сферата се отваря нагоре и ти позволява да влезеш в нея. Като влизаш в нея, частта от сферата се затваря, а част от

стената се плъзва надолу и така запечатва входа на камерата, в същото време стената вдясно се плъзва нагоре и разкрива кръгъл тунел с магнитни релси по стените му.

Това трябва да е Тръбната система.Натискаш червен бутон върху малка конзола

в центъра на сферата. Женски глас съобщава: „Връщане до Главната станция”, така си на път.

Мини на 82.

14*КАТАСТРОФАТА, КОЯТО ИМАШ ПРЕД-ВИД, БЕШЕ ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ВЪНШ-

НА ПРОГРАМА. МНОГО СЪВЪРШЕНО ТВОРЕНИЕ, КОЕТО НАПАДНА РЕАКТОРИТЕ, ЕНЕРГИЙНАТА МРЕЖА И СОФТУЕРА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ЕДНОВРЕ-МЕННО. ОЧЕВИДНО БЕШЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНА ДА ОСИГУРИ ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕКЪСВАНЕ НА ПРО-ЦЕСИТЕ В ТАЗИ СТАНЦИЯ, ДОРИ И ТОВА ДА ДО-ВЕДЕ ДО МНОГО СЕРИОЗНИ ПОСЛЕДИЦИ, ВКЛЮ-ЧИТЕЛНО И ВЪРХУ ТЕКТОНИЧНАТА ДЕЙНОСТ НА ПЛАНЕТАТА. МРЕЖОВИТЕ ЕДИНИЦИ УСПЯХМЕ ДА ОТНЕСЕМ ТАЗИ ПРОГРАМА КЪМ ЕДИНИЦА, НАЗО-ВАВАЩА СЕ „АЛСТЕН”. РАЗБРАХ, ЧЕ СИ ПОЗНАВАЛ ТОЗИ ДРОИД.

Това е така, но това не го прави по-добър. Значи прайм Алстен, командирът на изследователската ти бригада, някак си е почувствал нуждата да изключи тази станция, независимо от цената.

– Защо е направил това?ТОВА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ СЕГА. СЕГА ИМА ПО-

НАЛЕЖАЩИ ПРОБЛЕМИ, ЗА КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОГРИЖИМ.

– Кристалите?CONTAGIO TENEBRAE. ТОЧНО.– Тогава ми кажи как може да бъде спасена

Нибалейн. (Минаваш на 11.)– Тогава трябва да тръгвам, имам мисия за

изпълнение. (Мини на 6.)

15 Ако искаш да получиш нещо от Дий-пкор, най-добре ще е първо да възста-

новиш захранването. За щастие, Енергийната станция дава насоки как да се случи това.

Има Енергиен сектор, който е свързан с тръбната система. Кодът на сектора му е 733 (запиши това). Там ще имаш достъп до бекъп на енергийната система. Но защо Дийпкор не е установила собствена връзка?

Когато разглеждаш протоколите за трансфер на енергия, то отговорът ти става ясен. Има важни програми, които липсват в резервния команден център. Трябва по някакъв начин да се сдобиеш с програмите „КОНТРОЛ над РЕАКТОРА DC-188” и „КОНТРОЛ над МРЕЖАТА DC-171” и да ги възстановиш в Дийпкор чрез това командно табло.

Всичко това те кара да се замислиш, че Инцидентът в никакъв случай не е случайно събитие. Манипулация на софтуер за контрол над Дийпкор на такова равнище означава, че единственият логичен извод е саботаж – на

~ 111 ~


много високо ниво. А от това следва въпросът – каква е била целта?

Ако имаш инсталирани и двете програми, то може да активираш бекъп на енергийната система (мини на 74).

Иначе избери друго, което да правиш в командния център (мини на 30).

16*Вдигаш доста шум, като скачаш на платформата. Заслушваш се внима-

телно, но няма промяна в звуците, които чуваш. Изглежда, който и да вдига шум, не го е грижа за теб. Продължаваш по своя път към източника.

Шумът идва от строителна площадка. Няколко бръмбарообразни робота се суетят наоколо, някои стържат метал, други закърпват дупки, всичко с цел да се възстанови един от огромните тръбопроводи, който е бил разбит по време на Инцидента. Енергията и топлината, която е била освободена, е била достатъчна да стопи земята в диаметър от десет метра. Чудиш се какъв вид са реакторите, които произвеждат енергия за Дийпкор.

След това главният работник те забелязва. Той е кръстоска между гъсеница и стоножка, като структурата му е дълга над седем метра и има едно гигантско червено око, което сега те гледа. Със силен, метален писък той повдига предната половина на крайниците си, като всеки един от тях държи някакъв инструмент... изглежда лесно ще те разглоби, ако успее да те хване. Работниците бръмбари наобикалят шефа си и чакат мълчаливо.

Ако си записал кодова дума БОКЛУК, мини на 76 веднага.

Ако не и имаш инсталирана КОМУНИКА-ЦИОННА ПРОГРАМА, може да опиташ късмета си да се свържеш с работниците, мини на 97.

Ако искаш да удариш първи, мини на 92, за да нападнеш роботите.

Ако смяташ, че стратегическо отстъпление е най-доброто решение, мини на 71.

17 Кракът наистина принадлежи на друг, бивш изследователски дроид. За съ-

жаление, останалата част е напълно смазана от отломките.

Но не съвсем, известна част от главата е оцеляла и с малко късмет може да получиш достъп до последните записани данни. За целта трябва само да заредиш остатъците от дроида с малко от твоята енергия и да се надяваш, че системата ще функционира.

Трябва да има причина този дроид да не е напуснал мястото по-рано. Можеш да изхабиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ, за да разбереш защо, мини на 87.

Ако наистина има нещо интересно тук, то предпочиташ да го намериш, без да изразходваш от ценната си енергия. Продължаваш да изследваш хранилището, мини на 57.

Губенето на още време тук може би не е добра идея. Мини на 12, за да продължиш търсенето си другаде.

18 Не искаш да се изправяш срещу за-щитните системи на Дийпкор – ако

има някакъв начин да ги изключиш, то трябва да го намериш.

Както се оказва, някой друг е имал същата идея.

Не можеш да намериш източника, но някъде в рамките на Дийпкор, по време на Инцидента е стартирала програма, която е причинила сериозни щети на почти всяка защитна система. Лазерни бариери, автоматични пазачи и други – всичко е деактивирано. Каквото и да си срещнал досега, явно са били само минималните възможности на Дийпкор за защита!

Няма много неща, които да повлияят. Виждайки, че е беззащитен след това нападение, Дийпкор е препрограмирал примитивни строителни единици да заменят своите крайници с инструменти с енергийни оръжия. Няколко от тях са около място, означено като „Оръжейна”, докато други...

Това не изглежда добре. Причината ти убягва, но Дийпкор е заповядал повечето други единици да дебнат на горното ниво. Да се прибереш, ще бъде доста трудно и интересно.

Ако имаш инсталирана ХАКЕРСКА ПРОГРАМА, може да се опиташ да повлияеш на настройките за сигурност (мини на 58).

Иначе може да избереш друга опция в Командния център. Мини на 30 (или на 86, ако имаш записана кодова дума МРЕЖА).

19 Думите нямат смисъл, защото „мозъ-кът” не е в изправност. Без правил-

ните насоки може само да търсиш някои звуци, които са малко или повече подобни на тези. В до-


~ 112 ~

пълнение установяваш, че първите две думи не са пълни, а са прекъснати – трябва да има липсващи аудио данни, които да завършат думите, няколко букви вероятно. По същия начин последната дума не е тази, защото се чува шум в началото й, а явно и съобщението е забило.

За да разбереш това съобщение, ще трябва да сравниш звуковите данни с думи, които звучат подобно, и да се надяваш, че ще откриеш подходящо значение.

Може би по-късно, първо ще проучиш хранилището за данни (мини на 57).

Каквото и да е, то няма да намериш отговора тук, отиваш на друго място (мини на 12).

20 Оръжейната е толкова голяма, кол-кото вратата внушава. Няколкото

работещи светлини не са в състояние да я осве-тят напълно, но дори на тази оскъдна светлина успяваш да измериш, че помещението е най-малко петдесет метра във всяка посока и над осем ме-тра високо. И цялото място е изпълнено с оръжия във всякакъв размер и форма. Разхождаш се малко сред тихия здрач, но спираш, след като изброяваш 2500 оръжия, които изпълват първата четвърт на помещението.

Извикваш сцената, която Сеговиян ти показа. Неговото собствено енергийно оръжие не успя да направи много щети на кристалите, затова идеята за унищожаване на кристалите в пустошта по този начин изглежда абсурдна. Така оръжията изглеждат малко вероятни да бъдат решението... а и не си сигурен, че могат да оцелеят при налягането извън Дийпкор. Ако все пак желаеш да вземеш едно с теб, запиши кодова дума ОРЪЖИЕ.

Ако имаш инсталирана БОЙНА ПРОГРАМА и искаш по-обстойно да разгледаш оръжията, направи това на 62.

Иначе може да изследваш залата по-задълбочено (което ще отнеме известно време), мини на 90. Или да напуснеш оръжейната, като поемеш по тъмните тунели отвъд нея (мини на 26).

21 Пътуването до Научния сектор е ос-новно спускане и не отнема много

време. Излизаш от сферата и се озоваваш в осмо-ъгълен коридор, но за разлика от другите подобни в Дийпкор, в края му виждаш ледено синя светлина – енергийно поле.

Доближаваш се внимателно до него и откриваш, че това е единствената защитна инсталация, която функционира. Щом това защитно поле работи, въпреки недостига на енергия, то явно Архитектите са искали достъпа до този сектор да бъде допълнително подсигурен. Или може би полето държи нещо вътре, което да бъде задържано от обикновена врата…

Енергийното поле не може да бъде преодоляно чрез сила. Ако имаш инсталирана ПОДДРЪЖКА или записана кодова дума БАРИЕРА, то си в състояние да минеш през енергийното поле и продължаваш

на 3. Иначе ще трябва да проучиш друг сектор. (Върни се в Главната станция.)

22 Символите се сменят толкова бързо, че дори твоите инженерни сензори

не могат да уловят всеки един от тях. Най-полез-ната информация е за Енергиен сектор, свързан посредством тръбната система. Кодът на този сектор е от три цифри, като едната е 7 или 2, а другите две са еднакви и са или 3 и 3, или 8 и 8. Но това е всичко. Мини на 96 и направи нов избор.

23 Изтрий код 123789 (ако го имаш), за-пиши кодова дума СЪЩНОСТ.

Инцидентът е направил много малко поражения в контролната стая. Екраните и конзолите, които покриват стените, имат съвсем малко следи от щети по себе си, но това не може да се каже за всички неща, които подават информация към дисплеите. Не е чудно, че по повечето екрани няма нищо.

Две командни табла изглеждат особено важни. Първото показва преглед на реакторите извън Дийпкор. Те са пет, техните кодове са 264, 443, 681, 392 и 328 (запиши това). От тях само индикаторът на четвъртия е в зелено, което показва, че всичко с него е наред. Останалите четири свeтят в червено и за тях мига следното предупреждение – „Критична повреда”.

Второто контролира софтуера на системата за електрозахранване. Очевидно Инцидентът не е засегнал само инфраструктурата на Дийпкор, но е разстроил и основните програми. Не виждаш как това може да се случи случайно, затова заключаваш, че цялото бедствие всъщност е планирано нападение…

Ако искаш да възстановиш електрозахранването на Дийпкор, тези програми ще могат да управляват неговата същност. Поради това може да има смисъл да ги качиш в твоите блокове с данни, за да ги използваш, където биха ти били необходими. Има записани пет програми, описани само с името „КОНТРОЛ над МРЕЖАТА” и криптирани с имена: „DC-171, DC-271, DC-371, DC-471, DC-571”. Всяка от тези програми ще заеме един БЛОК ДАННИ. Ако решиш да вземеш някоя от тях (може да вземеш една, няколко или всички), ще трябва да освободиш пространство в блоковете ти с данни, като изтриеш някои от другите ти програми. Обърни внимание на промените в статуса си.

След като приключиш тук, можеш да изследваш повредената част от сектора (мини на 85) или да напуснеш сектора. (Върни се в Главната станция.)

24* Придвижваш се по висящите кабели и скоро влизаш във вентилационна-

та система – подвиг, който вярваш, че стонож-ките няма да могат да възпроизведат скоро. Тръ-бата на вентилацията е достатъчно голяма, за да може да пълзиш през нея, но все пак е тясна и

~ 113 ~


се опасяваш, че ако има някаква опасност, няма да можеш да реагираш. Чуваш как стоножките стрелят по входа на тръбата, в която влезе, но не знаеш какво целят с това, а и не ти е от зна-чение в момента. За щастие, няма някакви мерки за сигурност във вентилационната система, от-далеч виждаш ремонтен бръмбар-робот, но той изчезва бързо.

Ориентацията във вентилационната система не ти е трудна и скоро намираш път към оръжейната, който обаче е блокиран от енергийно поле, през което не можеш да минеш, нито да го унищожиш.

Ако имаш кодова дума БАРИЕРА, полето не е пречка за теб и влизаш в оръжейната, мини на 53.

Иначе нямаш друг избор, освен да пропълзиш обратно и да се изправиш срещу стоножките (минаваш на 9).

25 Очукан, обгорен и със силно нама-лели енергийни резерви разбиваш и

техните глави, за да вземеш главните им чипове, така както направи и с другия робот. Но в тях няма много – единственото забележително е, че преди да тръгнат към теб, са изпратили съобще-ние за заплаха до инстанция с идентификационен номер 31622. Няма нищо друго. Време е да влезеш в оръжейната, на 53.

26 Не си много далеч от оръжейната, когато нещо пада във водата някъде

пред теб и отново секунда по-късно. Звучи сякаш нещо тежко се движи през водата, но нищо не се вижда. Дали някакъв невидим охранител не идва към теб? Отново осъзнаваш колко малко знаеш за Дийпкор и най-вече срещу какво може да се изпра-виш тук.

Нов плясък и още един. Каквото и да е, то идва по-близо. На път си да избягаш, когато най-накрая го виждаш – срещу теб е бръмбарообразен робот, по-малък от главата ти, с очевидно силен механизъм в краката, който му позволява да скача по няколко метра всеки път – сега разбираш от какво са били звуците. Не изглежда така, сякаш ще те нарани.

В действителност с няколко скока по-късно той те подминава и се насочва към вратата на оръжейната. Изглежда твоят неправомерен достъп до оръжейната е бил уловен и този малък приятел е тук, за да възстанови нещата в ред!

Ако наистина е такъв случаят, то по-добре да побързаш да се отдалечиш от оръжейната, защото други охранителни единици може вече да са на път. Но от друга страна, този ремонтен робот може да има карта на Дийпкор, която би ти била от полза, ако успееш да я извлечеш от него. Но бързото му придвижване не прави шансовете ти да го уловиш големи.

Ако искаш да си тръгнеш колкото се може по-бързо от оръжейната, мини на 55.

Ако имаш инсталирана БОЙНА ПРОГРАМА и искаш да се опиташ да хванеш робота-бръмбар, мини на 95. Ако имаш записана кодова дума ОРЪЖИЕ, можеш просто да гръмнеш бръмбара (мини на 68).

27* Очакваш някакви програми за проти-водействие от надзирателя, но явно

вирусът е бил конструиран така, че да не бъде забелязана атаката му, докато вече не е твърде късно.

КАКВО НАПРАВИ?ОСИГУРИ ГИБЕЛТА НА ТОЗИ СВЯТ И СЪЗДАДЕ

НЕОПИСУЕМА ЗАПЛАХА ЗА ГАЛАКТИКАТА. БЕЗ МЕН И БЕЗ МЕЖДУЗВЕЗДНИ КОМУНИКАЦИИ НЯМА НАЧИН ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ЗАРАЗАТА, КОЯТО ЩЕ КОНСУМИРА ТОЗИ СВЯТ. НЯМА НАЧИН ДА СЕ ПРЕДУПРЕДИ [загуба на данни] ЗА ТОВА КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО [загуба на данни]. АКО ИМА [загуба на данни] САМО [загуба на данни] КРИЗИСЕН ПРОТОКОЛ [загуба на данни].

АРЕЛИЯ // АРЕЛИЯ// АРЕЛИЯЧервените светлини премигват много

бързо, след което изгасват. Виждайки това, изскубваш кабелите на надзирателя, с които си свързан с него, точно навреме, преди сферата да падне в тъмнината. Малко по-късно чуваш звук от нейното разбиване някъде под теб, след което последва огромна експлозия. Едва успяваш да влезеш в асансьора, преди пламъците да обгърнат всичко.

В останалия Дийпкор ситуацията не е по-добре, като всичко напомня първия Инцидент. Сега си предизвикал втори… може би най-голямото престъпление, което дроид може да извърши. Надяваш се, че всички от Нибалейн ще одобрят твоята постъпка, след като разберат цялата история. Праймовете са далновидни достатъчно, за да приемат, че трябва да се преразгледат основите на дроидското общество, ако имаш шанс да стигнеш до тях на фона на надвисналите опасности.

За щастие, тръбната система още работи и ти поемаш към горното ниво на Дийпкор на 61.


~ 114 ~

28 Невъзможно е да се придвижваш безшумно в пълните с вода и тъмни

като в рог тунели, но правиш най-доброто, кое-то можеш. Благодарение на модифицираните ти сензори успяваш да маневрираш около метални парчета и купища други отломки. Когато се при-ближаваш до звуците, установяваш, че са звуци от ремонтна дейност.

Най-накрая откриваш работника – бръмбарообразен робот, по-малък от главата ти. Изглежда не е усетил твоето присъствие. Роботът изглежда много примитивен и е зает с ремонтни функции. Но дори този робот трябва да има достъп до някаква карта на Дийпкор, за да работи ефективно. Може да е от полза да се сдобиеш с тези данни.

Изведнъж роботът-бръмбар прави два големи скока и се озовава на една подпора на тавана. Виждайки това, осъзнаваш, че ще е голямо предизвикателство да го хванеш.

Ако имаш инсталирана БОЙНА ПРОГРАМА, може да се опиташ да го хванеш, като отидеш на 47.

Иначе е по-добре да започнеш проучването си от бившето си работно място, което ще намериш на 99.

29 Губиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ. Благодаре-ние на инженерните ти способности

успяваш да реактивираш устройството бързо, но повечето от записаните данни се оказват загу-бени завинаги. Натискаш дисплея да пусне един-ственото останало съобщение и холограма на прайм Алстен в цял ръст започва да говори:

– Не знам кой ще открие това, надявам се, че ще си ти 2R1N4T. Това (записът прекъсва) важно. Някой (записът прекъсва) в Дийпкор е единица на име N95TZS385. Не знам защо, но тя се опитва да унищо(записът прекъсва) успя да я прекъсне, но ако тя си върне контрола (записът прекъсва) спряна. Използвай тръбната система (записът прекъсва) Командния сектор (записът прекъсва) програма DD-завършена. Внимавай, пазачите нямат представа за това. Не знам кой ще намери това…

Ти спираш записа и проучваш холограмата. Алстен има редица поражения по тялото си, а около него изглежда има различни отломки. Това означава, че записът е направен по време на Инцидента, което обяснява защо не е добавил най-обикновените интерактивни елементи към него.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАДАЧА:Намери N95TZS385.Няма какво друго да правиш тук, така че се

насочваш към хранилището за данни (мини на 12).

30 Ако имаш кодова дума МРЕЖА, мини на 86.

Командният център също е в познатата осмоъгълна форма, но липсват проводниците и жиците, които покриват по-голямата част от повърхността извън него. Вместо това в стаята

има множество различни командни табла, конзоли и терминали. Фактът, че пред тях има столове, говори, че мястото е предназначено да бъде управлявано от биологични същества, дроидите нямат нужда от комфорт или почивка.

Проучваш помещението, но не намираш никакви знаци, че Архитектите са били тук наскоро или дори някога. Може би са възнамерявали да поемат лично командването само в случай на авария... но докато се опитваш да проследиш тази мисъл, заключаваш, че има твърде много променливи и това е само една разумна спекулация.

Изследваш командните табла. Четири от тях изглежда си заслужават, но нямат мощност и ще трябва да изразходваш енергия, за да ги активираш.

За да активираш Енергийната станция, губиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ и минаваш на 15.

За да активираш Надзирателната станция, губиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ и минаваш на 45.

За да активираш Научната станция, губиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ и минаваш на 91.

За да активираш Охранителната станция, губиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ и минаваш на 18.

31 Чуваш шум, който идва от мястото, където видя движенията. Изглежда

идва от няколко механични същества, ремонтна бригада по време на работа (която тази част от сектора използва), след това пазачи, които па-трулират. Разбира се, все още нямаш представа как ще реагират на присъствието ти, но ако ско-чиш долу, то гърбът ти ще бъде към стената, в случай че се стигне до конфликт.

Ако продължиш надолу (мини на 16) или да се върнеш към контролната стая (мини на 44).

32 Резервната система работи много добре. Постоянното бръмчене на

двигателите и постоянният светлинен поток, излъчван от тръбопроводите, имат странно ус-покояващ ефект върху твоя роботски ум. Няма какво друго да правиш или да видиш тук, така че се връщаш в сферата. (Върни се в Главната стан-ция.)

33*Ако си записал кодова дума БЕЗМИ-ЛОСТЕН, мини на 73.

Ако не или вече си я задраскал, мини на 10.

34* Оръжейните кули не реагират лю-безно на твоите действия. Когато

забелязват, че се освобождава енергия, започват бързо да стрелят по теб. С ужас установяваш, че имат някакви датчици, които засичат движение и техният огън те преследва из цялата зала, която не дава добри възможности за прикритие.

Единствената ти опция е да контраатакуваш, като се стремиш да уцелиш кулите, преди те да са уцелили теб. Ако имаш кодова дума ВЗРИВ, имаш сравнително добри шансове, губиш 3 клетки ЕНЕРГИЯ по време на

~ 115 ~


битката. Ако имаш кодова дума ОРЪЖИЕ, губиш 4 клетки ЕНЕРГИЯ. Ако нямаш някоя от двете кодови думи, то нямаш никакъв шанс срещу оръжейните кули и концентрираният им огън бързо те унищожава.

Ако успееш да оцелееш, то най-после влизаш в Командната зала. Запиши кодова дума ДОСТЪП и мини на 30.

35 Със забележителна скорост сфе-рата те отнася до станцията на

„Оръжейна II”, но когато спира, установяваш, че някакъв механизъм е счупен и отнема известно време сферата да успее да се закрепи и да се от-вори вратата. Най-накрая слизаш и се озоваваш в празна стая, много по-малка от залата на Главна-та станция. Единственият изход е прав коридор, около 20 метра дълъг, който свършва с масивна, метална врата. Всъщност коридорът продължава вляво, но етажът там се е срутил на места. Раз-глеждаш входа на оръжейната.

Ако си записал кодова дума КОВАЧ или имаш инсталирана ПОДДРЪЖКА, успяваш да продължиш без усилие, мини на 53.

Ако имаш инсталирана ХАКЕРСКА ПРОГРАМА, може да манипулираш малкия контролен панел на стената. Ако не, но имаш записана кодова дума ОРЪЖИЕ, искаш да си пробиеш път с няколко изстрела. Последният ти вариант е да изхабиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ, за да взривиш вратата. При всеки от тези случаи, мини на 69.

Ако не можеш да избереш някоя от тези опции, то трябва да се върнеш в Главната станция.

36 Губиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ.Терминалът буквално съдържа

стотици оръжейни системи, малки оръжия и взривни устройства с размери от стандартно око до титанични бойни стоножки, способни да избият цели армии. Като в каталог на оръжеен търговец информацията на всяко от тях съдържа и подробни описания за целите на всяка една оръжейна система. Използвайки това като гид, скоро намираш нещо, наречено „прочистващи дронове” – летящи сфери, един метър в диаметър, които се използват срещу „извънземно нашествие”, въпреки че тяхната разрушителна сила може да бъде използвана така добре и в стандартна война.

Ако просто качиш плановете за тези дронове в паметта си (те ще заемат два БЛОКА ДАННИ) и ги доставиш на Сеговиян, то тогава задачата ти може да се смята за изпълнена с умерен успех. Но намираш и опция да активираш няколко от тези дронове и те да те последват до повърхността. Техните технически характеристики показват, че ще издържат на налягането на водата. За съжаление, наличната енергия не е достатъчна в момента да ги активираш.

Ако си доволен от ДРОНОВЕ – СТРОИТЕЛНИ ЧЕРТЕЖИ, запиши ги в два БЛОКА ДАННИ и мини

на 42, за да се качиш към горното ниво (отбележи промяната в статуса си).

Иначе може да търсиш поне начин да възстановиш захранването на оръжейната. (Върни се в Главната станция.)

37 Решаваш, че дори и някой да те чака, то е по-добре да рискуваш. Отда-

лече виждаш, че центърът на Научен сектор II е една голяма каша, една сцена на хаос и разруше-ния. Но когато се приближаваш, установяваш, че това не се дължи на Инцидента:

Научен Сектор II е бойно поле.Части на три – или четири? Не можеш да

кажеш със сигурност – стоножки пазители от черна стомана са разпръснати из цялото място. Търсиш внимателно за силата, която е причинила това и създала такъв хаос. И най-накрая я откриваш... дроид като теб.

Това е 2R1N4T, друг член на бившата ти изследователска бригада. Той все още държи не еднo, а две оръжия, които ти изглеждат странно познати. Техните енергийни клетки са изчерпани, така че обръщаш внимание на контролното табло, с което все още е свързан 2R1N4T.

Опитвал се е да качи нещо, но пазачите са го прекъснали. Само малки части от данните са прехвърлени и не можеш да направиш извод за естеството им. Може би можеш да накараш самия 2R1N4T да обясни? Битката е нанесла сериозни поражения по него, но не се съмняваш, че можеш да го възстановиш до толкова, че да може да проведе обикновен разговор.

Ако искаш да изхабиш 2 клетки ЕНЕРГИЯ с надеждата да накараш основните системи на дроида да проработят, мини на 75. Няма какво друго да направиш тук. (Върни се в Главната станция.)

38*Стоножката размишлява над думи-те ти. Дали е възможно това глупо-

вато същество да блъфира?– Не изглеждаш като ремонтна единица. Но

нови единици идват по всяко време. Надзирателят се провали. Новите единици всички слаби, всички малки. Всяка помощ е необходима.

След което отново замълчава, като този път е за по-дълго. Вероятно прогнозира последствията от трудното решение, което взема, явно не е била програмирана да взема решения, но след провала на надзирателя е поела и тези функции. Явно този надзирател не изпълнява вече ролята си на лидер.

– Ако си ремонтна единица, която се е изгубила, то се нуждаеш от насока. Ела.

Един от крайниците се отваря и пред теб се разкрива трансферен порт – който изглежда съвместим с твоите. Преценяваш, че ако искаше да те нападне, стоножката вече щеше да го е направила, така че осъществяваш връзката за трансфер на данни.

Стоножката ти предлага програма


~ 116 ~

ПОДДРЪЖКА, която ще заеме два БЛОКА ДАННИ. Въпреки че не би имал полза от този набор от програми, те включват и пароли за всички помещения на Дийпкор, което ти се струва изключително полезно. Ако искаш да инсталираш програмата ПОДДРЪЖКА в паметта си, то отбележи промените в статуса си.

Без значение какво си решил за трансфера, стоножката се връща към работата си и те игнорира. Няма какво повече да правиш тук. Отиваш на 71.

39*Метални греди, кабели, жици и парче-та от решетките на вентилацията

са разпръснати наоколо. Те ще ти предоставят достатъчно прикритие, за да имаш предимство срещу стоножките, но след кратък оглед ти хрум-ва и друг вариант – може да се покатериш по от-ворена решетка на вентилацията и да се скриеш във вентилационните тръби и дори има шанс да намериш алтернативен път към оръжейната през вентилационната система. Трябва да решиш бързо.

Ако решиш да се изправиш срещу стонож-ките, мини на 9.

Ако предпочиташ да избягаш през вентила-цията, мини на 24.

40 – Мъдър избор – отбелязва праймът. – Не е твоя вината, че работодате-

лят ти те е намесил в тези деликатни въпроси. Напълно вярвам, че искаш само доброто за този свят, но понякога влиянията трябва да бъдат взе-ти под внимание. Въпреки че не са ясни за дроиди извън клас Прайм.

– В идеалния свят не би трябвало да има влияния. Не виждам полза от това да пазим обмислянето на нещо, което ще има ефект над цялата Нибалейн или по-голямата част от обитателите й.

Уивинг издава неясен звук. – В идеален свят, да. След като ме послуша,

вярвам, че ще разбереш мисленето ни.Напускате Дийпкор и започвате да

изплувате към повърхността. Уивинг не изглежда да е засегнат от налягането, но пази дистанция от теб и твоите дронове. Водата става все по-ясна и скоро различаваш кораба, който Уивинг спомена. Само че той не е един, а са цяла флотилия от четири или пет кораба.

И като се приближаваш, изстрелват торпе-да.Даваш заповед на дроновете си да ги

унищожат, но е твърде късно. Торпедата се движат твърде бързо, а и дроновете ти не са най-добри в бой под вода. Уивинг е облекчен, като гледа експлозията, в която изчезваш. Просто ти беше твърде голяма опасност за баланса на силите в Нибалейн.

41 Задраскай кодова дума БЕЗМИЛОС-ТЕН.

Данните, които намери, са само началото на пътя, водещ през множество подсистеми. Търсенето ти продължава няколко часа. Без усъвършенстваните програми, които Сеговиян ти предостави, щеше да си изгубил следите

много отдавна. Никой от останалите дроиди от изследователската ти бригада не бе имал подобни ресурси.

Най-после достигаш до целта ти и биваш изумен – открил си карта на Дийпкор. Разширена карта. Твоята изследователска бригада не е знаела, че Дийпкор всъщност се простира на няколко нива под земята и изглежда има връзки към места, които се намират на десетки километри. Различаваш места, отбелязани като „Команден сектор: 862” и „Научен сектор: 137” (запиши и двете). Изглежда има само един начин за достъп към по-вътрешните сектори – съоръжение, което се нарича Тръбна система. Отсега в края на всеки епизод може да не избираш някоя от опциите, а да отидеш на станцията, като минеш на 13, освен ако след номера на епизода няма този символ *.

Останалите криптирани данни са за изключително сложна програма с име „DD-завършена”. Не разбираш изцяло какво й е предназначението, но изглежда манипулира различни части на Дийпкор. Това не изглежда да е било разрешено от Съвета. Дори обратното.

Тази информация те кара да търсиш всичко, което Алстен може да е оставил (мини на 66).

Алстен ти изглежда като лунатик – предпочиташ да проучиш хранилището за данни (мини на 12).

42*Сферата бавно те понася към горно-то ниво. Но в момента, в който из-

лизаш, чуваш звуци от битка. Енергийни лъчи, ме-тални писъци, експлозии. Поне не трябва да бъдеш много внимателен – никой не би чул звуци от стъп-ките ти при този шум. Но какво точно става?

Стоножките пазачи са навсякъде и стрелят безмилостно по високи, много подвижни дроиди, които от своя страна са въоръжени с мощни лъчеви оръжия, монтирани на ръцете им. Тихите

~ 117 ~


стражи! Никога не си ги виждал, но си чувал за тях – специални единици, използвани от Съвета за тайни мисии. Явно Съветът е изпратил малка армия от най-добрите убийци в Нибалейн по петите ти.

Стоножките са много повече, но техните слаби защитни устройства, бавна стрелба и по-слабите бойни и тактически умения правят очевидно, че Стражите ще надделеят. Най-доброто решение за теб е да успееш да напуснеш, преди битката да се реши. Оглеждаш се и хукваш.

Определено не се измъкваш незабелязан, но никой от воюващите не си позволява да ти отдели много време – уцелил си най-подходящия момент от битката. Все пак, ако нямаш инсталирана БОЙНА ПРОГРАМА, по време на маневрите попадаш под кръстосан огън и губиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ. Ако имаш програмата, успяваш да се измъкнеш невредим.

Ако си жив, мини на 100.

43 Запиши кодова дума БОКЛУК.Роботът не може да направи нищо

срещу грубата сила.Въпреки че черупката му е наистина много

здрава, то има няколко точки, които позволяват лесно разглобяване и скоро го отваряш и анализираш вътрешните му системи.

Както очакваше, намираш карта на Дийпкор в необичайно примитивен чип, но картата е по-голяма, отколкото си предполагал. Твоята изследователска бригада не е знаела, че Дийпкор всъщност се простира на няколко нива под земята и изглежда има връзки към места, които се намират на десетки километри. Различаваш места, отбелязани като „Команден сектор: 862” и „Оръжейна II: 517” (запиши и двете).

Изглежда има само един начин за достъп към по-вътрешните сектори – съоръжение, което се нарича Тръбна система. Отсега в края на всеки епизод може да не избираш някоя от опциите, а да отидеш на станцията, като минеш на 13, освен ако след номера на епизода няма този символ *.

Ако не желаеш сега да ходиш на станцията, може да се върнеш на бившето си работно място на 99 или да последваш тъмните тунели, за да се опиташ да разбереш откъде е дошъл бръмбарът (мини на 55).

44 Контролната стая е осмоъгълна по-стройка без прозорци, която е по-

строена с прецизната мисъл, че една или три от тръбите, които я обграждат, могат да паднат. Да се опиташ да пробиеш стените й би било глу-паво, но за щастие, вратата е като всички други врати в Дийпкор и затова имаш опции да я отво-риш.

Ако имаш кодова дума СЪЩНОСТ или код 123789, вратата се отваря. Ако имаш инсталирана ХАКЕРСКА ПРОГРАМА или ПОДДРЪЖКА, лесно получаваш достъп през контролния й панел. Ако имаш кодова дума ОРЪЖИЕ, можеш да си

проправиш път със сила, друг такъв вариант е да изхабиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ.

Ако успееш да влезеш, мини на 23.Иначе може да изследваш повредената част

от сектора, където забелязваш някакво движение (мини на 85).

45 „Надзирателна станция” звучи като нещо важно, но каквото и да е пред-

назначението й, в момента повтаря само едни и същи съобщения за състояние отново и отново:

„Contagio Tenebrae Опасност // Източник: N95TZS385 / 31622 // Прекъснат: DD-завършена

DD-завършена // Източник: Идентификация: ”000Alsten” / 049 //

Прекъснат: Contagio Tenebrae ОпасностВръзка към базата данни: 13.61%”000Alsten? Прайм Алстен беше командир на

твоята изследователска бригада. Какво прави във вътрешна програма на Дийпкор? И кой е N95TZS385? Дали не е… надзирател? Ако е така, то ако осъществиш контакт с него, би било много интересно (въпреки че не си сигурен дали това ще помогне за основната ти мисия – а именно да намериш нещо, което да се справи с кристалите).

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАДАЧА: Намери N95TZS385.

Да избереш друго действие в Командния център (мини на 30 или ако имаш кодова дума МРЕЖА, на 86).

Contagio Tenebrae = тъмна инфекция (от латински)

46*Бавно стъпваш на платформата и чакаш нещо да се случи… И то се

случва. Дълбоки звуци идват от черна сфера, която

излиза от бездната. Тя е десет метра в диаметър и има десетки малки, червени светлинки, концентрирани на едно място, като „лице”. Не си способен на емоции, но точно сега имаш големи затруднения да се противопоставиш на силното чувство на паника, което те обзема от този „поглед”. Страхът има навика да те поддържа жив.

Но сега е твърде късно. Сферата е точно пред теб с червените си очи. След това без предупреждение десетки кабели, като пипала излизат от нея и те връзват, след което се свързват с портовете ти.

Съзнанието на сферата напада ума ти. Ти си безпомощен срещу мощните й програми за търсене и сканиране, които минават през твоята дроидска същност, сканирайки всичко, дори спомените ти.

Момент, не всичко. Има някакви места, където сферата няма достъп, нямаш представа обаче защо.

Най-после сканирането приключва и сферата започва да общува с теб. Тя излага мислите си като аудио сигнали със заплашително дълбок и мощен глас.

АЗ СЪМ N95TZS385, НАДЗИРАТЕЛЯТ НА ТОВА


~ 118 ~

МЯСТО. ВЪЗСТАНОВИЛ СИ ЕНЕРГИЙНАТА МРЕЖА, ЧАСТИЧНО ПОПРАВИ НЕРАЗУМНОТО РАЗРУШЕНИЕ НА ТВОИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ, КОЕТО СМЯТАХА, ЧЕ ТРЯБВА ДА РАЗПРОСТРАНЯТ.

– Сканира всичко, какво повече мога да ти кажа?

НЕ СТАВА ДУМА КАКВО ЗНАМ, А КАКВО СМЯТАШ ТИ.

ЗАЩО?– Трябва да спася Нибалейн от кристалите.

(Минаваш на 11.)– Копнея за знанията и силата на

Архитектите. (Минаваш на 49.) – Искам да знам какво е причинило

Инцидента? (Минаваш на 14.)

47 След като роботът забелязва, че се приближаваш към него, отскача бър-

зо в противоположна посока. Само твоите изклю-чителни бойни познания ти позволяват да предви-диш неговите движения и да успееш да го хванеш във въздуха, когато неговите силни крака не са му от полза.

Бръмбарът изглежда усеща намеренията ти. Крайниците му започват да се движат неконтролируемо, все едно е в паника и изведнъж започва да издава звук от… плачене? Всъщност, ако можеш да го сравниш с нещо, то би било с безпомощно бебе животно.

Но защо Архитектите са оборудвали обикновена ремонтна единица с чувства и инстинкти? Дали са искали техните механични слуги да имитират природата, дори и това да намалява тяхната ефективност? Защо са се нуждаели от емоции, а не са се придържали само към логиката? Обяснението за всичко това ти се изплъзва.

Ако поведението на бръмбара те кара да размислиш, то може да го освободиш и да се върнеш към първоначалния си план на 99.

Ако не ти пука за особените реакции на робота и просто го счупиш, отиди на 43.

48*Пътуването ти до реактора отнема много повече време от всички други

пътувания, които си правил преди в тръбите на Дийпкор. Въпреки че си наясно, че структурата е огромна, то трябва отдавна да си напуснал преде-лите й. Кратък поглед през сферата потвърждава мислите ти, вече не си заобиколен от стената на тунел, а от твърда скала. От време на време дупки в стената разкриват огромни тръбопрово-ди, които са разположени успоредно на твоя път. Имаш впечатлението, че нещо не е наред с тях...

Изведнъж тунелът свършва и сферата се забавя.

Влизаш в невероятно огромна пещера. Бетонни стълбове са разположени на равни интервали, което подсказва, че само част от нея е с естествен произход. Все пак тази естествена част кара цялата система да работи.

Пещерата е изпълнена с лава.

Реакторите на Дийпкор са овладели по забележителен начин вулканичната дейност, развиваща се в недрата на Нибалейн, и така осигуряват и доставят огромното количество енергия, от което се нуждае структурата! Логично – вулканите на този свят са изключително активни и мощни. Това също обяснява и вулканич-ните изригвания из половината Нибалейн, които се случиха едновременно с Инцидента.

И изведнъж получаваш обяснение, защо ста-тусът на реактора беше „Критична повреда” – експлозия е разрушила реактора, тръбопроводите и тръбната система! Проклинаш създателите на Дийпкор, че не са въвели защитни протоколи, но това няма да ти помогне.

Сферата се стрелва във въздуха и скоро пада в езеро от лава. Тялото ти е в състояние да издържа на екстремни условия, но това е повече, отколкото можеш да понесеш. Съществуването ти приключва в пламъци.

49*ТОВА Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА, ЗАРА-ДИ КОЯТО ТВОИТЕ ХОРА ИЗПРАТИХА

ПЪРВОНАЧАЛНО ЕКСПЕДИЦИЯ ТУК. АЗ ЩЯХ ДА ГИ НАУЧА НА МНОГО НЕЩА... СЛЕД КАТО БЪДАТ ГОТОВИ. ИМА ПРИЧИНИ ТОВА МЯСТО ДА БЪДЕ СКРИТО ОТ ЖИТЕЛИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ И ЗАЩО ЖИТЕЛИТЕ СА ТОЛКОВА ШИРОКОМАЩАБНО НА-БЛЮДАВАНИ.

ПРИСТИГАНЕТО НА CONTAGIO TENEBRAE УСКОРИ НЕЩАТА. ПРОЕКТЪТ ПОЕ В ДРУГА ПОСОКА.

Още сонди, още по-дълбоко проникване в съзнанието ти. През цялото ти съществуване това не е било проблем, но винаги е трябвало да разрешиш да споделиш информация. За да имаш тайни, при положение че не си програмиран да лъжеш.

Регистрираш, че проникването спира заради някаква бариера. Може би имаш тайни, но досега не си бил наясно?

Във всеки случай надзирателят мисли нещо съвсем различно.

ЧУДЕСНО. НИКОГА НЕ СИ БИЛ ПОДЛОЖЕН НА ПЪЛНА РЕКОНСТРУКЦИЯ, ЕДИНИЦА 5T81N-3175. ТВОЯТА ОСНОВНА ФОРМА НА СЪЗНАНИЕТО НИ-КОГА НЕ Е БИЛА СЪЩЕСТВЕНО ПРОМЕНЯНА. ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ Е СЪВМЕСТИМА С НЯКОИ ОТ УСТРОЙСТВАТА НА АРХИТЕКТИТЕ ОТ НАЙ-ПЪРВИТЕ ПОВТОРЕНИЯ. МОГА ДА ИЗПОЛЗВАМ ТОВА, ЗА ДА РАЗШИРЯ ТВОЯ ХОРИЗОНТ, ДА ТИ ОТВОРЯ ПЪТИЩА, КОИТО НИКОГА НЕ БИХА ТИ БИЛИ ВЪЗМОЖНИ. НО ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ЩЕ ТРЯБВА ДА НАПУСНЕШ ТОЗИ СВЯТ И ВЕРОЯТНО НИКОГА ДА НЕ СЕ ВЪРНЕШ.

– Защо ми предлагаш това? Защо аз да зас-лужавам знанията повече отколкото останалата част от моя свят? Само защото случайно съм избегнал съоръженията за реконструкция?

НЕ! ПРЕДЛАГАМ ТИ, ЗАЩОТО СЕ НУЖДАЯ ОТ НЯКОГО, КОЙТО ДА НАПРАВИ ТОВА ПЪТУВАНЕ И ТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЪРШИ САМО ОТ ДРОИД СЪС

~ 119 ~


СЪЗНАНИЕ, КОЕТО ПРЕДХОЖДА СТАНДАРТНИТЕ ЛИЧНОСТИ, КОИТО СА ОСТАНАЛИ В МОЯТА БА-ЗА ДАННИ. НЕ БЯХ НАЯСНО, ЧЕ НЯКОЙ ОЩЕ СЪЩЕ-СТВУВА. АЗ МОГА ДА ТЕ ПРИНУДЯ, НО МОГА ДА ОСЪЩЕСТВЯ КОНТРОЛ НА 99,3 % ОТ ТВОЕТО СЪЗ-НАНИЕ, КОЕТО Е НЕДОСТАТЪЧНО. СЕГА ИЗБИРАЙ.

– Предполагам, че това е най-доброто за всички. Приемам (мини на 81).

– Нямам желание да бъда твоя играчка, а и съдбата ми на този свят е с моите хора. Пусни ме (мини на 6).

50 Асансьорът се движи много по-бавно от сферата, скоро виждаш и причи-

ната за това – стените на асансьора са пълни с различни видове сензори. Който и да тръгне да се вози в асансьора, бива сканиран в много аспекти.

След около 30 метра асансьорът спира и вратите се отварят тихо. Излизаш и се озоваваш в тъмнина. Виждаш някакви сини светлини, но те се намират най-малко на около 50 метра от теб. Не виждаш ясно, но някъде под теб чуваш ужасен шум. Единственият път пред теб е по мост, който води до малка платформа.

Все още можеш да се върнеш. (Върни се в Главната станция.) Иначе може да продължиш по моста, 46.

51*Отнема няколко пътувания, но все пак успяваш да събереш твоя отбор дро-

нове на транспортната станция, разположена на горното ниво. И изглежда това ще ти е от полза – през вратата чуваш шум от битка.

Бавно и винаги защитен от твоите дро-нове, успяваш да си проправиш пътя напред. Всичко е в хаос.

Стоножките пазачи са навсякъде и стрелят безмилостно по високи, много подвижни дроиди, които от своя страна са въоръжени с мощни лъчеви оръжия, монтирани на ръцете им. Тихите стражи! Никога не си ги виждал, но си чувал за тях – специални единици, използвани от Съвета за тайни мисии. Явно Съветът е изпратил малка армия от най-добрите убийци в Нибалейн по петите ти.

Стоножките са много повече, но техните слаби защитни устройства, бавна стрелба и по-слабите бойни и тактически умения правят очевидно, че Стражите ще надделеят. Но след като цялата тази битка е заради теб, решаваш да се включиш и заповядваш на малката си армия да атакува.

Резултатът е по-опустошителен, дори отколкото си очаквал. Обемистите стоножки не могат да избягат от мощните оръжия на дроновете, а и са твърде бавни, за да могат да отвърнат на огъня. Тихите стражи се справят малко по-добре, но дори техните камуфлажни устройства не са от полза, когато от другата страна всичко се покрива с мощни енергийни лъчи. В рамките на минути остава само една единица, която заповядваш на твоите дронове да не докосват – Прайм. Прайм Уивинг.

– Е, това е – измърморва Уивинг, след като битката приключва. – Знаех, че Сеговиян лъже през цялото време, че заплахата от кристалите… всичко е било една огромна хитрост, за да получи оръжия за масово унищожение. Ти си бил благоразположен и способен съучастник. Поздравления.

Лъжа? Дроидите не лъжат. Дали праймовете го правят?

– Той ми показа записи на кристалите и тяхното разпространение. И от моето собствено проучване на Дийпкор знам, че Архитектите ги смятат за много по-голяма опасност, отколкото предполагаме. Всичко е с цел да се справим с тях. Защо иначе аз или Сеговиян ще се нуждаем от оръжия? Никой от нас няма желание да започне война.

– Така мислиш ти – изплюва се Уивинг. – Е, имам предложение. Качи се с мен горе, там ме чака кораб. Вземи твоите приятели с нас. Ще споделя с теб моите данни за последните операции на Сеговиян. Може би след това ще преразгледаш пристрастията си към него.

Ако се съгласиш с този план, то се присъединяваш към прайма и се качвате нагоре към 40.

В противен случай ще трябва да дезакти-вираш Уивинг, оставяйки го тук, слугите му ще се погрижат за него, и да поемеш по друг маршрут към Сеговиян (мини на 65).

52*Стоножката размишлява над въпро-са ти. Тя се нуждае от време да об-

работи въпроса ти, което те изненадва, защото смяташ, че няма чак толкова параметри, които да


~ 120 ~

се вземат предвид. Когато отговаря, металните й крясъци звучат по-силни и по-бързи от преди.

– Разрушаването на света? Ти направи разрушаването на света? Искаш още едно разру-шаване на света? – Бръмбарите започват да реагират нервно на думите на стоножката.

– Не! Искам да предотвратя друго разруша-ване! Да спася света!

Отново стоножката размишлява над думи-те ти.

– Разрушаването на света започна в Контро-ла. Отиди при Контрола. На 123789. (Запиши този номер.) Тръгвай, веднага. В опасност си. Не искаш да си тук. Тръгвай.

С това стоножката се връща към работата си. Размишляваш, че колкото и примитивна да е, и тя е загрижена за съдбата на света толкова, колкото и ти.

Нямаш какво повече да правиш тук и преми-наваш на 71.

53 Запиши кодова дума КОВАЧ, ако я ня-маш.

Ако имаш записана кодова дума МРЕЖА, мини на 77.

Оръжейната е огромна, не само на височина, но и на широчина, а в дълбочина е сякаш безкрайна. Различните сектори са свързани чрез тесни стълби и прозрачни пътеки, но множеството оръжия заемат почти цялото празно пространство между тях и не може да се определи на колко нива е складът. От това, което виждаш, може да заключиш, че оръжейната съдържа достатъчно оръжия за унищожаване на вселената.

Сканираш пространството около входа и установяваш, че има терминал наблизо. Подобно на всичко наоколо той няма енергия, но това е най-лесният начин, за да разбереш какво би било подходящо за твоята задача.

Можеш да изхабиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ, за да дадеш мощност на терминала, тогава минаваш на 36. Ако не можеш или не искаш, то трябва да изследваш друга част на Дийпкор – може би ще успееш да пренасочиш резервна мощност в тази зона? (Върни се в Главната станция.)

54 Ако си записал кодова дума МРЕЖА, мини на 4.

Пътуването ти до реактора отнема много повече време от всички други пътувания, които си правил преди в тръбите на Дийпкор. Въпреки че си наясно, че структурата е огромна, то трябва отдавна да си напуснал пределите й. Кратък поглед през сферата потвърждава мислите ти, вече не си заобиколен от стената на тунел, а от твърда скала. От време на време дупки в стената разкриват огромни тръбопроводи, които са разположени успоредно на твоя път. Изведнъж тунелът свършва и сферата се забавя.

Влизаш в невероятно огромна пещера. Бетонни стълбове са разположени на равни интервали, което подсказва, че само част от нея

е с естествен произход. Все пак тази естествена част кара цялата система да работи.

Пещерата е пълна с лава.Реакторите на Дийпкор са овладели по

забележителен начин вулканичната дейност, развиваща се в недрата на Нибалейн, и така осигуряват и доставят огромното количество енергия, от което се нуждае структурата! Логично – вулканите на този свят са изключително активни и мощни. Това също обяснява и вулканичните изригвания из половината Нибалейн, които се случиха едновременно с Инцидента.

Сферата продължава своя път и най-накрая достига платформата, на която спира, точно до един от входовете на реактора.

Проучването на реактора отнема известно време, но си заслужава. Както очакваш, по време на Инцидента реакторът е пострадал лошо, но резервни системи са поели контрола и някак си са успели да запазят софтуерния контрол. За тази цел в сървърите се съхраняват пет програми, всяка означена като „КОНТРОЛ НАД РЕАКТОРА”, но криптирана с различен код: DC-188, DC-288, DC-388, DC-488, DC-588. Всяка от тези програми заема по един БЛОК ДАННИ. Ако решиш да вземеш някоя от тях (може да не вземеш никоя, само една, няколко или дори всички), то трябва да освободиш необходимите БЛОКОВЕ ДАННИ, отбележи промените в статуса си.

Ако нямаш кодова дума ИЗТОЩЕН, имаш възможност да презаредиш енергийните си клетки. Ако направиш това, може да възстановиш клетките си ЕНЕРГИЯ до максималното ниво (и записваш кодова дума ИЗТОЩЕН). Няма какво друго да правиш тук. (Върни се в Главната станция.)

55 Бързо напускаш зоната зад теб, като много внимаваш по отношение

на звука от стъпките ти във водата. Без реална представа накъде да поемеш, тръгваш насам-на-там, опитвайки се поне да объркаш евентуални преследвачи. Най-накрая имаш късмет. Стигаш до място, където таванът се е срутил и все още не е ремонтиран. Шумът от образувания водопад лесно заглушава този от стъпките ти.

Виждаш в това шанс да бъдеш по-трудно проследен и затова се забавяш и проучваш по-внимателно наоколо. Сивите стени на тунелите те довеждат до хранилище с данни, което съдържа информация за храната за биологични форми на живот, настройки за контрол над времето, жизнения цикъл на близките слънчеви системи, които сега са отдавна мъртви, както и възможните еволюционни пътища на определен вид нибалейнски паяци. Велики материали за учени, но сега изобщо не са ти от полза.

За щастие, програмистите ти не са заложили чувство за неудовлетвореност в програмите ти.

Мини на 80.

~ 121 ~


56*– Как можеш да ни наричаш замени-ми? Да, дроидите могат да бъдат

поправяни и възстановени, но всички ние имаме собствен опит, преживявания, които са оформили нашите личности. Ние сме уникални, постигнали сме толкова много за нашето развитие, нямаш представа докъде можем да стигнем. Не може просто така да погубиш целия този потенциал. Дали това са искали Архитектите, когато са ни създали?

ТВОИТЕ АРГУМЕНТИ СА НЕСЕРИОЗНИ, НЯМАТ ВРЪЗКА С ПО-ГОЛЯМАТА КАРТИНА. ТОЗИ ТЕРАФОРМИРАН СВЯТ Е ИЗЦЯЛО ПОД МОЙ КОНТРОЛ. ВАШИТЕ ЛИЧНОСТИ ЩЕ БЪДАТ ВЪЗСТАНОВЕНИ И ВЪЗПРОИЗВЕДЕНИ НАНОВО. ВАШИЯТ ОПИТ И ПРЕЖИВЯВАНИЯ МОЖЕ ДА БЪДАТ ПРЕСЪЗДАДЕНИ. МОИТЕ ИНСТРУКЦИИ ДА НАПРАВЯ ВАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ ОТ ВТОРОСТЕПЕННА ВАЖНОСТ И ПРИОРИТЕТНО ДА ПРЕМАХНА ЗАПЛАХА ОТ CONTAGIO TENEBRAE ИДВАТ ОТ САМИТЕ АРХИТЕКТИ.

Явно това сте за Архитектите? Инструменти, играчки, просто числа в неизмерими статистики, които обхващат цели слънчеви системи? Нищожни пред лицето на някой по-голям план за свят, за който даже не сте чували? Дали са толкова небрежни към всичките си творения?

– Искаш да кажеш, че съдбата на всеки дроид е без значение?

НЕ. АЗ ПРИЗНАВАМ ТВОЯ ПОТЕНЦИАЛ И НЕ СМЯТАМ ДА ГО ПОХАБЯ. ЩЕ ЗАПИША ТВОЯТА ЛИЧНОСТ В РАМКИТЕ НА МОЯТА БАЗА С ДАННИ И ЩЕ БЪДЕШ ВЪЗСТАНОВЕН, КОГАТО УСЛОВИЯТА НА ТАЗИ ПЛАНЕТА СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЖИВОТА. ДОРИ НЯМА ДА УСЕТИШ.

Нямаш време да реагираш. С няколко команди надзирателят извлича съзнанието ти и го качва на сървър някъде в Дийпкор, където то ще спи и ще чака по-добри дни.

Тъмнина.


Търсенето отнема много време, но в крайна сметка намираш това, за което си дошъл – сензорите на Дийпкор са открили и анализирали черните кристали преди години и са изпратили данните в Научен сектор I: 137 (запиши това). Сега имаш обещаваща дестинация, но оскъдната ти карта на Дийпкор не дава представа къде се намира. Все пак няма какво повече да правиш тук и напускаш хранилището за данни. Мини на 12.

58 Системата е много повредена и имаш много малко възможности за

въздействие през това контролно табло. Скани-раш за останали инсталации за сигурност, най-интересни са две енергийни полета, едното бло-кира достъпа до Научен Сектор I, а другото бло-кира достъпа през вентилацията над Оръжейна II, което е алтернативен път за влизане, ако успееш

да намериш достъп до нея по някакъв начин. Екс-периментираш с настройките няколко минути и най-после успяваш да накараш енергийните поле-та да изчезнат. Вече няма да могат да те спрат. Запиши кодова дума БАРИЕРА.

Върни се на 30 или ако имаш кодова дума МРЕЖА, на 86.

59 – Както искаш – коментира Лодка. Тя спира близо под повърхността на во-

дата на дузина километри над Дийпкор. С послед-но „Късмет” те изхвърля заедно с оловна топка, която ще ти помогне да се потопиш по-бързо. Не отнема много време, преди да бъдеш погълнат от мрак и въпреки че оптичните ти сензори са мо-дифицирани, така че да можеш да виждаш дори и в тази среда, скоро губиш от поглед Лодка. Вече си сам.

Съсредоточаваш се върху мисията. Още си далеч от Дийпкор, но въпреки това използваш своите ускорители, за да промениш курса си така, че когато достигнеш целта, да си до определена част на комплекса. Едната опция е локацията, където работеше преди, близо до огромно хранилище с данни на архитектите. Това не би било лошо място да започнеш да търсиш информация. Алтернативата, според твоите много основни карти на Дийпкор, е район с надпис „Оръжейна” точно в противоположния край.

Ако искаш да потърсиш информация на твоето бивше работно място, мини на 70. Ако предпочиташ да потърсиш някакви оръжия в арсенала, мини на 64.

60 Почакай. Нещо се движи наоколо или може би „работи” е по-прецизният

термин… ясно различаваш множество звуци от удряне и драскане, както и лесно разпознаваемия шум на енергиен лъч, но работещ на ниска мощ-ност.

Интересно. Ако искаш да разбереш дали Дийпкор има обитатели, можеш да отидеш на 28.

Неуместно. Дори и да е налице някаква ремонтна единица, то е малко вероятно да има информацията, която търсиш. По-удачно би било да изследваш старото си работно място (мини на 99) или близкото хранилище на данни (мини на 93).

61 Последиците от заличаването на надзирателя се отразяват из целия

Дийпкор – и не само на теб. Когато излизаш през тръбната система на по-горното ниво, попадаш в бойно поле. Стоножките–пазачи са се борили сре-щу... Тихите стражи, тайната полиция на Съвета! Гледаш останките на дроидите, докато нещо не избухва в близост и тогава тръгваш към изхода. Ако комплексът не беше в такъв хаос, вероятно би те чакала цяла армия от убийци. Но ако тяхна-та основна задача е била да се предотврати нов Инцидент, то липсата им е обяснима.

Напускаш Дийпкор през дупка в стените


~ 122 ~

му, но решаваш да останеш под вода, колкото е възможно, в случай че някой те преследва. Изплуваш на брега на няколко километра от Град 31.

Градът е обзет от безредици. Сред сцените на хаос и разрушение не ти е трудно да избегнеш патрулите за сигурност, докато се придвижваш към имението на Сеговиян. Когато те отвеждат при него, той седи неподвижно зад бюрото си, но очите му трептят, което подсказва, че е ангажиран в някакви комуникации, най-вероятно със Съвета. Въпреки това той те подканя да седнеш и да се свържеш с него.

Предоставяш му запис на срещата ти с надзирателя, което го кара да прекъсне разговора за момент. ”Това прави нещата още по-зле”, предава Сеговиян, след което ти показва какво се е случило на Нибалейн през последните няколко часа.

Краят на надзирателя причинява много повече опустошения, отколкото първият Инцидент. За да запази дроидското общество, прайм Страж, командирът на Тихите стражи и върховен ръководител на сигурността, активира протокол за криза, който потиска отделните личности на повечето дроиди и му дава право известно време да дава заповеди на големи групи дроиди. Ефективно средство за справяне с хаоса, но също така и превръща Нибалейн в диктатура.

– Как си се добрал дотук, без да попаднеш под влиянието на Протокола?

Спомняш си сканирането на надзирателя и как определена част от ума ти беше извън неговия обхват. Но нещо те спира да разкриеш това на Сеговиян, поне докато ти самият не разбереш това явление.

– Разбирам защо си направил това, но не знам дали да те осъдя, или да ти благодаря. Това

не е в моите компетенции. Ще се свържа с теб, когато Съветът реши.

Прекъсваш връзката и се покланяш уважително.

Напускаш. Знаеш къде да отидеш. Арелия... изоставена радарна станция в радиационната пустош, по общо мнение построена от Архитектите. Искаш да разбереш какво е искал да ти каже надзирателят с последните си думи. Град 31 не е безопасно място за теб. Напускаш имението и тръгваш да бягаш.

Достигна край РЕНЕГАТ.Мини на Приложение, за да оцениш играта си.

62 Събираш оръжия от различни части от залата и ги разглобяваш. Стран-

ното е, че докато ги изследваш, разбираш, че те са много по-ефективни срещу изкуствени обекти, отколкото срещу органична материя. Ако дейст-вително кристалите са някаква форма на живот, то тези оръжия не биха били полезни.

Също решаваш да вземеш най-мощната пушка с теб, защото тя би била полезна във вътрeшността на Дийпкор (запиши кодова дума ОРЪЖИЕ, ако нямаш тази кодова дума досега, и кодова дума ВЗРИВ). Разбира се, всичко това води до въпроса – за какви войни са предназначени всички тези оръжия? Особено хиляди от тях?

Може би това място пази отговора. Ако решиш да предприемеш по-задълбочено проучване, мини на 90.

Преследването на този въпрос е загуба на време. Изследването на тъмните тунели може да бъде по-полезно и минаваш на 26.

63 Ако имаш записана кодова дума МРЕ-ЖА, отиди на 32.

~ 123 ~


Напускаш централната станция по един от обичайните тунели, но скоро сферата завива по друг, чиято структура е прозрачна и ти позволява да разгледаш Енергийния сектор, докато минаваш през него. Цялата зона се състои от един огромен купол, чиито краища се губят в тъмнината. Тунелът води около някои от най-величествените тръбопроводи, които някога си виждал, снабдявайки Дийпкор с така необходимата енергия. Изчисляваш, че под десет процента от тях функционират.

Сферата спира на платформа, която се намира между няколко големи тръби, които минават от дъното до тавана на залата. Оглеждаш се и забелязваш две места, които заслужават внимание.

Тясна метална пътека води от платформата на станцията до съоръжение, което изглежда като бункер. Предполагаш, че е някаква контролна стая. Ако желаеш да провериш, мини на 44.

Има също и силно повредена част в сектора, в която забелязваш движение. Може да стигнеш до това място, като се спуснеш по няколко стълби и платформи, за целта мини на 85.

64 Докато се приближаваш към Дий-пкор, забелязваш, че по станцията

има по-малко щети, отколкото са последните ти запаметени изображения. Очевидно структурата притежава определени възможности за самосто-ятелен ремонт, макар и много бавни. Оставяш баластрата да те води и се спускаш до малка пробойна в стената, която трябва да е близо до сектора с оръжейната.

Пукнатината е малко по-голяма от теб, но голямата изненада е, когато поглеждаш в тунела – той не е наводнен, има вода, но тя би стигнала едва до коленете ти. Внимателно протягаш ръка и бързо я прибираш, когато усещаш познато изтръпване – енергийно поле. Пробваш втори път и установяваш, че то спира водата, но пропуска теб. Интересно. Може би има нещо общо с твоето покритие (което също помага срещу обикновено фаталната комбинация между вода и електричество).

Минаваш през пукнатината и така се завръщаш в коридорите на Дийпкор. Те са титанични, над седем метра в ширина и височина, което прави малкото останали източници на светлина като малки точки на фона на преобладаващата тъмнина. Сивите безлични панели по стените са разбити на много места и оттам стърчат кабели и метални рамки. Като цяло, предполагаш, че Инцидентът е оставил цитаделата в лошо състояние. Може би така е станало, но нещо се е отървало от всички неизправности.

Вървиш през плитката вода, докато не стигаш до огромна врата с надпис ”ОРЪЖЕЙНА”. Изглежда солидна и бързо се уверяваш, че не можеш просто да я удариш и да направиш дупка в нея. Има малък панел до нея, който очевидно

управлява вратата, но ти иска код. Ако имаш инсталирана ХАКЕРСКА ПРОГРАМА

или искаш да изхабиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ, за да взривиш дупка във вратата и така да получиш достъп до оръжейната, мини на 20.

Иначе може да напуснеш това място и да започнеш да проучваш базата – може би има задна врата или друга оръжейна? Мини на 55.

65 Твърденията на Уивинг не ти допа-дат. Ако съществува доказателство

за предполагаемите схеми на Сеговиян, то не би било трудно да ти го предостави, така както Се-говиян ти предостави информацията за криста-лите. Вместо това Уивинг води в Дийпкор армия, достатъчна, за да превземе мястото, противно на това Сеговиян изпраща един самотен изследо-вател. Подозираш, че Уивинг е искал да използва тази възможност, за да придобие технологиите на Дийпкор за себе си. Като би ги използвал срещу всеки, който му се опълчи. Заради това счупваш крайниците му и го оставяш в отдалечено хра-нилище на данни, където се надяваш да не бъде открит от стоножките.

След като ти и твоите дронове започвате да изплувате, откриваш, че на повърхността не те чака един кораб, а цяла флотилия от няколко крайцера. Предпазливо продължаваш под вода и изплуваш едва на няколко километра от брега, въпреки че това почти изчерпва енергийните ти запаси. Когато пристигаш в Град 31, предизвикваш вълнение, но бързо влизаш в имението на Сеговиян.

Праймът е видимо изненадан, когато


~ 124 ~

представяш войската си, но когато се свързва с теб и разбира подробностите около изследването ти, се съгласява с направения от теб избор.

– Това вероятно може да реши нашия проблем. Ще отнеме време, за да убедя Съвета, но вярвам, че ще разрешат. В крайна сметка сме части на едно и също цяло. Уивинг беше марионетка на прайм Страж, невижданият господар на тези отвратителни убийци. Не ме изненадва, че не искаше да се върнеш. Стражите командват най-съвременните оръжейни системи на планетата. Всеки, който може да оспори тази им позиция, е заплаха за тях. Е, време е да направим нашите ходове. Много добре, сътруднико.

Покланяш се с уважение. Всичко, което искаше, беше да спасиш дроидите от смъртна опасност, а сега си замесен в конспирации, които може да доведат до политически конфликти, които пък от своя страна могат да пренапишат основите на обществото на Нибалейн. Какво ли ще се случи?

Засега се справи със задачата си. Мини на Приложение, за да оцениш играта си.

66 Методично проучваш района, драс-тично понижаваш параметрите,

които биха накарали твоите сензори да изхвър-лят събраните данни като ирелевантни. Това, което намираш и си заслужава, е оскъдно – само холографско записващо устройство, носещо кода на прайм Алстен, но не само, че батерията му е паднала, но е и понесло значителни поражения от водата. Можеш да се опиташ да възстановиш по-вечето от записаните данни и да пуснеш устрой-ството отново, но това ще ти струва 1 клетка ЕНЕРГИЯ.

Ако искаш да заредиш устройството, за да получиш достъп до информация в него, мини на 29.

От друга страна, има достатъчно данни в хранилището, което може да провериш на 12.


Размерът на информацията за всички налични оръжия, пушки, бластери и т.н. в базата данни е потресаващ, определено е повече, отколкото можеш да обработиш за ограниченото време, с което разполагаш. Никога не си имал представа за тази милитаристична страна на Архитектите. Но всичките тези данни потвърждават твоята предварителна преценка – никое от тези оръжия не е в състояние да нанесе необходимите щети, така че да унищожи по-големите групи от черни кристали, в допълнение е фактът, че не биха могли да издържат налягането извън Дийпкор.

Поне научаваш кое е най-мощното оръжие, само в случай че искаш да започнеш война в тази крепост. Ако не си го направил, запиши кодови думи ОРЪЖИЕ и ВЗРИВ, защото вземаш едно от тези оръжия със себе си.

След това чуваш нещо. Звуци. Бавни, шумни

звуци от плискаща се вода. Нещо идва право към оръжейната. За щастие, не изглежда, че скоро ще е тук, така че имаш време да излезеш възможно най-безшумно и да поемеш из тъмнината отвън.

Мини на 26.

68*Запиши кодова дума БОКЛУК.Роботът не може да направи нищо

срещу грубата сила. Въпреки че черупката му е наистина много здрава, то има няколко точки, които позволяват лесно разглобяване. Скоро го отваряш и анализираш вътрешните му системи.

Както очакваше, намираш карта на Дийпкор в необичайно примитивен чип, но картата е по-голяма, отколкото си предполагал. За теб и твоите колеги изследователи не е било известно, че Дийпкор всъщност се простира на няколко нива под земята и изглежда има връзки към места, които се намират на десетки километри. Различаваш места, отбелязани като „Команден сектор: 862” и „Енергиен сектор: 733” (запиши и двете).

Изглежда има само един начин за достъп към по-вътрешните сектори – съоръжение, което се нарича Тръбна система. Отсега в края на всеки епизод може да не избираш някоя от опциите, а да отидеш на станцията, като минеш на 13, освен ако след номера на епизода няма този символ *.

Понеже този епизод е с такъв символ, трябва да отидеш на 55, за да продължиш проучването на това ниво.

69*Почти си успял да влезеш в оръжей-ната, когато два панела от тавана

започват да се отварят със скърцане и се включ-ва някаква аларма. Цялата станция Дийпкор е в тъмнина, но охранителната система още рабо-ти! От тавана падат огромни машини, които са нещо средно между стоножка и гъсеница. Паза-чите надават ужасяващи, скърцащи и агресивни звуци. Десетки миниатюрни сензори те сканират в пурпурночервено и те определят като нежелан. Предполагаш, че това може и да са мерници на лъчеви излъчватели, които лесно могат да те унищожат. Какъвто и да е случаят, не е добре да стоиш на място...

Надалеч, бързо! Искаш да избягаш – бягай на 94 и се надявай, че ще успееш да избягаш чрез тръбната система.

Може и да поемеш по срутения коридор – мини на 89, като се надяваш, че роботите няма да те последват там и ще се спасиш.

70 Докато се приближаваш към Дий-пкор, забелязваш, че по станцията

има по-малко щети, отколкото са последните ти запаметени изображения. Очевидно структурата притежава определени възможности за самосто-ятелен ремонт, макар и много бавни. Оставяш ба-ластрата да те води и се спускаш към познатия вход.

~ 125 ~


Точно като при първия път, когато влезе в комплекса, някакъв сензор те разпознава и отваря широк портал. Стаята, в която влизаш, се изпразва от водата, преди да се отвори друг портал и да влезеш в титаничните коридори на Дийпкор.

Наоколо няма работещи източници на светлина. За щастие, твоите сензори работят добре не само в тъмнината на дълбокия океан, но и в сгради – защото рискуваш да се удариш в някое парче метал, а и няма да можеш да се ориентираш. Явно някъде външните стени са поддали, защото в коридора има вода, която стига до коленете ти. Инцидентът нанесе много щети на тази част от комплекса и няма видими знаци, че е имало някакви ремонти.

Първите ти стъпки създават друг проблем, коридорите са около седем метра високи и широки и всяка твоя стъпка създава страхотно ехо в пълната тишина на станцията. Ако някой те преследва, то лесно ще те намери.

Ако имаш инсталирана ФИЛТРИРАЩА ПРОГРАМА, мини на 60.

Ако не, можеш да проучиш бившето си работно място (мини на 99) или близкото, огромно хранилище на данни, което бе и основната причина да работиш тук (мини на 93).

71*Да се върнеш в по-горните зони се оказва по-трудно, отколкото си пред-

полагал. Тази част от сектора е сериозно по-страдала от Инцидента. На много места пътят е разтопен от топлината, а доста от стълбите

са нестабилни или дори са се счупили. Най-накрая стигаш до платформа, от която можеш да се из-мъкнеш, но трябва да си проправиш път. Ако взри-виш една от горните платформи под определен ъгъл, може да получиш импровизирана рампа.

Ако имаш кодова дума ОРЪЖИЕ, постигаш това лесно. Иначе трябва да изхабиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ, за да можеш да се върнеш до контролната стая на 44. Запиши кодова дума ПОДЗЕМЕН СВЯТ.

Ако никоя от двете възможности не ти е налична (нямаш кодова дума ОРЪЖИЕ и имаш само 1 останала клетка ЕНЕРГИЯ), то ти оставаш тук – не завинаги, но достатъчно дълго, за да не правиш разлика. Нито за теб, нито за Нибалейн.

72 Не си напълно сигурен дали сферата ще приеме код от 5 цифри, но след

като ги въвеждаш, тя се затваря и си на път. Сферата поема в тъмнината, след което поема толкова бързо надолу, че дори твоите сензори се нуждаят от известно време, за да се адаптират. Секунди по-късно минаваш през извивка, след коя-то тръбата става отново хоризонтална. Скоро си в малка цилиндрична стая.

В нея няма нищо друго освен един асансьор, който очевидно води някъде по-долу, ако бъде активиран. За разлика от другите системи на Дийпкор, при асансьора не откриваш начин да го захраниш от твоята собствена енергия.

Ако си записал кодова дума МРЕЖА, асансьорът е зареден с достатъчно енергия, за да отидеш на 50 (ако искаш). Иначе трябва да напуснеш. (Върни се в Главната станция.)

73 Усещайки, че бягаш, гъсеницата вед-нага набира скорост. Все още си по-

бърз, но не с много. Като се има предвид, че тя познава мястото по-добре от теб, шансовете ти да избягаш не са големи, по-вероятно е да се озо-веш в задънена улица.

Докато изчисляваш шансовете си за наличните възможности, чуваш още звуци – идват от посоката, от която първоначално дойде. Бягаш директно към ръцете на твоите преследвачи! Два дроида се появяват срещу теб, изследователски единици като теб, без съмнение препрограмирани да те намерят. Те носят малки лъчеви оръжия, но все още не стрелят.

– Единица 5T81N-3175… – започва един от тях, но е прекъснат от стоножката, която те преследва! С ужасен писък тя атакува теб и другите два дроида, но все пак крайниците й се движат достатъчно бавно, за да успееш да избегнеш някои от лъчите, които изстрелва по теб. Двата дроида сякаш забравят за теб и откриват огън по стоножката, ти също се включваш в битката срещу нея и скоро тя е повалена.

Губиш 2 клетки ЕНЕРГИЯ в битката (губиш само 1 клетка ЕНЕРГИЯ, ако имаш инсталирана БОЙНА ПРОГРАМА). Ако оцелееш, установяваш, че двамата ти бивши колеги не са оцелели след битката, стоножката им е нанесла сериозни


~ 126 ~

повреди. Знаеш, че няма да са единствените изпратени след теб. С тази мисъл се насочваш към останките от стоножката, като си любопитен дали това механично създание съдържа някаква полезна за теб информация.

И наистина успяваш да извлечеш карта на Дийпкор от главния й чип, въпреки че е малко повреден (и необичайно примитивен) – но картата е по-голяма, отколкото си предполагал. Твоята изследователска бригада не е знаела, че Дийпкор всъщност се простира на няколко нива под земята и изглежда има връзки към места, които се намират на десетки километри. Съзираш място, означено като ”Команден сектор: 862” (запиши това).

Изглежда има само един начин за достъп към по-вътрешните сектори – съоръжение, което се нарича Тръбна система. Това е най-добрата възможност за търсенето ти, а и ще увеличи разстоянието между теб и преследвачите ти. За да си сигурен, че никой няма да те последва по тази следа, разбиваш главния чип на стоножката.

Мини на 13.

74 Отнема ти няколко минути да ка-чиш програмите в главния сървър и

да въведеш правилните команди, за да активираш бекъпа на енергийната система. Това не е първи-ят път, когато се чудиш как, въпреки че Дийпкор е построена преди векове, интерфейсите й и опера-ционните й системи успяват да се свържат без-проблемно с теб. Но на фона на всички други тай-ни на Дийпкор още една не е от особено значение.

Запиши кодова дума МРЕЖА и мини на 86, за да се възхитиш на напълно функциониращ коман-ден център.

75 Губиш 2 клетки ЕНЕРГИЯ.Процедурата се оказва по-сложна,

отколкото очакваш. 2R1N4T е сериозно повреден и ти отнема известно време да преконфигурираш вътрешните му системи, за да успееш да го активираш. Най-сетне очите му светват в познатата жълта светлина, което означава, че системите работят. Тръгваш да се свържеш с него през порта му, но той прави жест да спреш.

– 3175… Недей. Внимавай. Моята система е заразена с вирус. Аз не съм нищо повече от бомба с данни.

– Това звучи зле. Моля, обясни.Очите му започват да трептят, което те

навежда на мисълта, че скоро система му ще се срине.

– Една единица се крие някъде в Дийпкор... Изкуствен интелект, предполагаме, че е под обозначението N95TZS385. Изглежда, че има пълен контрол над повечето инсталации и системи на Дийпкор. Известно време след като влязохме, прайм Алстен и аз открихме, че е стартирала програма за унищожение. Невероятно сложна поредица от стъпки, включваща радиация, която да обхване цялата планета, и наводнения от

разтопен хром… много старателно и съм сигурен, че няма да остане дори една-единствена форма на живот на Нибалейн.

– Причина?– Неизвестна. Но ние знаехме, че трябва да

го спрем, и то бързо. Едва успяхме. Точно преди програмата да въведе критичните етапи, успяхме да прекъснем захранването на по-голямата част от станцията. С груба сила.

Една променлива по-малко.– Вие причинихте Инцидента?!– Да! Знаехме, че няма да е достатъчно…

защото Дийпкор е построена за вечността и че ще се регенерира с течение на времето. Така че втората част от плана ни бе да изтрием Изкуствения интелект. Докато Алстен нападаше енергийната система и мрежа, аз започнах да пиша нановирус. Знаехме, че това ще отнеме време, за да го направя агресивен и незабележим, доколкото е възможно, така че се скрих тук и продължих да програмирам. Отне години, докато получа задоволителен резултат, но това не беше достатъчно. Изкуственият интелект забеляза, когато започнах да качвам нановируса и изпрати слугите си, за да ме повалят. Сега не съм нищо повече от скрап.

– Мога да те измъкна оттук.– Не. Моето съществуване приключва

тук, аз изпълних предназначението си. Ти имаш по-важни неща за правене. Вземи нановируса и намери Изкуствения интелект. Ако по някакъв начин успееш да осъществиш връзка с него, съм сигурен, че защитите му няма да издържат.

Дързък и отчаян план. Ако решиш, можеш (внимателно) да инсталираш НАНОВИРУСА в блоковете ти с данни. Той ще заеме всичките ти пет блока данни. (Ако го вземеш, отбележи промените в статуса си.)

Твоята енергия не е достатъчна, за да задържи задълго 2R1N4T функциониращ. Така или иначе ще бъде изпратен в депата за реконструкция, затова не виждаш смисъл да го вземаш обратно на повърхността.

Поглеждаш го за последно, след което си тръгваш. (Върни се в Главната станция.)

76*Работникът-бръмбар, който унищо-жи и от който взе карта на Дийпкор,

изглеждаше точно като тези, които сега стоят срещу теб. Ако имат някаква връзка със стонож-ката, то вероятно ще имаш проблеми. И наисти-на главният работник надава още един вик, кой-то определяш като заплаха, проклятие и израз на най-голяма ярост... след което той и помощници-те му се изсипват върху теб като буря.

Мини на 92 и се защитавай!

77 Благодарение на резервната енер-гийна система оръжейната свети

пред теб в пълния си блясък. Тя е огромна, десет-ки метри във всяка посока, включително надолу. С изключение на няколко пътеки, то цялото остана-

~ 127 ~


ло пространство е пълно с оръжейни системи от всякакъв вид.

Проучването на всичко внимателно и предположението за функциите на всяка една от тях би било безсмислено. Вместо това влизаш в един терминал, който съдържа информацията за всичко в оръжейната. „Прочистващи дронове” – летящи сфери, големи един метър в диаметър и специално създадени за битка с извънземни нашественици, изглеждат най-подходящи за задачата ти. Черните кристали не са споменати изрично, но предполагаш, че попадат в това определение. Дроновете имат и друго предимство, програмите за тяхното управление са малки. За управлението на един дрон са нужни програми, които заемат един БЛОК ДАННИ. Може да имаш своя собствена малка армия.

Това вероятно е най-доброто, на което можеш да разчиташ. Решаваш да инсталираш ДРОНОВЕ – ПРОГРАМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ на всичките си пет БЛОКА ДАННИ (отбележи това в статуса си), благодарение на това активираш пет дрона и им заповядваш да се явят пред теб.

С тази мощ до теб нищо не може да се изпречи на пътя ти. Оглеждаш за последно оръжейната, след което поемаш към горното ниво на Дийпкор (мини на 51).

78*Заемаш позиция в коридора близо до едно кръстовище, така имаш въз-

можност да видиш кой идва. Най-накрая виждаш два дроида. Те изглеждат като теб, без съмнение бивши изследователски единици, които са били препрограмирани, за да те намерят тук. Подгот-вяш се да ги изненадаш и така да се справиш с тях.

Докато не виждаш два други дроида зад тях. Те са високи с монтирани лъчеви излъчватели върху ръцете. Движат се по-бързо и по-елегантно от другите. Изведнъж изчезват в нищото благодарение на някакво камуфлажно устройство. Тихите стражи! Никога не си виждал някой от тях, те са единици на тайната полиция и сега определено е най-лошият момент да ги срещнеш. Изведнъж чуваш:

– Единица 5T81N-3175, признат сте за виновен в неподчинение и нарушаване на „Протокола Дийпкор”. Наказанието е деконструкция. Предайте се или умрете.

Опитваш се да избягаш, но без резултат. Четири бързи енергийни лъча те удрят в главата и гърдите, така приключва твоето съществуване.

79 С повишено внимание към оръжейни-те кули започваш да работиш чрез

малък контролен панел, намиращ се до портала. Много лесно разбиваш защитата и успяваш да проникнеш в системата и скоро порталът се от-варя с тътен. Точно преди да прекъснеш връзка-та, контролният панел се претоварва и токовият удар, който последва, засяга и твоите системи (губиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ). Вратата не се е от-ворила напълно, но достатъчно, за да можеш да влезеш.

Запиши кодова дума ДОСТЪП и мини на 30.

80*Изведнъж шум пред теб те кара да спреш. Крака, много крака издават

ритмични шумове във водата. Скриваш се зад ъгъла и надникваш.

От мрака излиза нещо, което изглежда като кръстоска между гъсеница и стоножка, същински кошмар от черна стомана, дълъг над седем метра. Десетки малки крайници стърчат от сегментите му. Някои от тях завършват с крака или нокти, други изглеждат като инструменти за ремонт, а трети може би са оръжия.

Някак си съществото е усетило присъствието ти и извърта глава към теб. Голямо червено око се отваря отпред и светлината от него бавно се плъзва по стените, търсейки те. Оставаш с впечатление, че няма да бъде добронамерено, ако те намери.

Това нещо изглежда силно, но не и много подвижно. Може би си подготвен да се справиш с гъсеницата – за да го направиш, мини на 5.

Ако не искаш да пробваш шансовете си в битка с това чудовище, то може да отстъпиш и избягаш на 33.

81*Надзирателят не се колебае дори за секунда и даже не ти обяснява какво

ще се случи – в момента, в който се съгласяваш, системите ти изключват.

Събуждаш се в метален шкаф с решетки, който се намира в бетонна зала, но не в Дийпкор. Голяма част от стената се състои от прозорци, които разкриват огромно, сиво-синьо море, което


~ 128 ~

се слива с хоризонта. Тук-там от водата се издигат метални скелети на кули, много стари и отдавна излезли от употреба.

Металният шкаф е само един от дълга редица подобни конструкции. Някои от другите съдържат тела на дроиди, но повечето са празни.

Тела на дроиди. Ти вече не си в тялото си, но новото ти тяло е почти сходно с предишното. Невронните процеси нямат никакви трудности да се адаптират към физическата конструкция и към новия ти позитронен мозък. Бавно разбираш какво е имал предвид надзирателят – твоето съзнание е било прехвърлено в тялото на дроид на друг свят, преодолявайки огромно разстояние по начин, който е невъзможен за физически обект. Но за да се осъществи това, е трябвало да има съвместимост, явно е имало един изоставен дроид, който е бил идентичен с теб.

Тихи стъпки те карат да се обърнеш. Друг дроид влиза в залата – но не като другите дроиди – женски прайм, слаб и около една глава по-висок от теб, те гледа с лукава усмивка. Не оказваш никаква съпротива, когато взема ръката ти и свързва твоя порт с неин.

Информацията нахлува в ума ти. В рамките на секунди Силиара потвърждава, че си пътувал до Византия III през древна конструкция на Архитектите, известна като Пътя на данните, и че от 136 опита ти си едва вторият, който е успял, и че този свят е мъртъв, покрит от вода, различни агресивни киселини и хромни молекули, и че тя е единственият оцелял. След което тя прибира ръката си, което те озадачава.

– Аудио комуникации? Защо?– Емфаза – отговаря тя и се обръща към

прозорците – и практика. Където и да отидем, няма много живи същества с портове за обмен на информация.

Заставаш зад нея и се заглеждаш в сивотата.

– Какво се е случило тук?– Contagio Tenebrae. Това показва, че само

комбинация от няколко силно унищожителни метода може да се справи с тях. За съжаление, това обикновено унищожава и почти всичко в заразения свят, но това е по-добре, отколкото кристалите да се разпространят по-нататък. Понякога трябва да бъдат правени жертви.

Преди да можеш да я попиташ, тя вече отговаря на въпроса ти:

– Да, това ще се случи и на твоя свят, за добро. Не го мисли много.

– Трябва да пренебрегна факта, че моят роден свят ще загине и не мога да направя нищо, за да предотвратя това?

– Трябва да се концентрираш върху бъдещето. Заедно ще трябва да предотвратим други светове да не бъдат застигнати от същата съдба. Последвай ме, имам глайдер отвън. Чаках тук твърде дълго.

– Да те последвам? Къде ще ходим?Тя се обръща към теб и се усмихва.

– Да намерим Архитектите, разбира се.Достигна до края, ЗВЕЗДЕН ТЪРСАЧ. Мини

на Приложение, за да оцениш играта си.

82 Леко, но бързо сферата тръгва през тръбната система. След няколко

минути из тъмните тунели пристигаш в голяма зала, където тя спира и се отваря автоматично. „Главна станция” – съобщава гласът. Разглеждаш помещението.

Това място няма нищо общо с безличните сиви стени и правоъгълни коридори от по-горните нива на Дийпкор. Залата е осмоъгълна и с изключение на пода всяка повърхност е покрита с кабели, жици, тръби и други. Водата не е достигнала дотук. Тесни коридори, също осмоъгълни, свързват основната зала с няколко други зали, свързани с тръбната система. Тук-там откриваш екрани, но те са или мъртви, или показват само статичен шум. Ако горните зали са еквивалент на библиотеки и/или конферентни зали, то сега си в стаите на двигателя, което е много по-показателно за истинската природа на съоръжението. Посетители не са добре дошли.

Ти си в ГЛАВНАТА СТАНЦИЯ на ТРЪБНАТА СИСТЕМА. Оттук може чрез сферите и тръбите да достигнеш до други сектори на Дийпкор. За целта трябва да въведеш техните кодове – умножаваш цифрите, които съдържа, и отиваш на указания епизод. Например, ако искаш да отидеш в сектор, чийто код е 235, то трябва да отидеш на епизод 2*3*5 = 30. Отсега в края на всеки епизод може да не избираш някоя от опциите, а да се върнеш тук (като минеш на 82), освен ако след номера на епизода няма този символ * – в този случай трябва да изпълниш опциите, които са ти дадени.

Ако епизодът, на който си преминал, не уточнява, че използваш тръбната система, то кодът е грешен.

Избери сектор, както е описано. Ако нямаш записан секторен код или си изследвал всички известни ти сектори, без да намериш нещо полезно, то мисията ти свършва тук. Нямаш успех!

83 Терминалът не съдържа много „други” данни освен информация за оръжия-

та, а и ще отнеме много време, за да го проучиш внимателно. Но след като успяваш да получиш

~ 129 ~


достъп до вътрешните системни съобщения, на-учаваш нещо интересно – има и втора оръжейна със секторен код 571 (запиши това). Последното съобщение за нея гласи: „Заключването потвър-дено”.

Опитваш се да разбереш как да стигнеш дотам, когато чуваш нещо. Звуци. Бавни, но шумни звуци от плискане на вода. Някой или нещо идва към оръжейната! За щастие, не е близо и успяваш да излезеш възможно най-безшумно през вратата и да потънеш в тъмнината.

Мини на 26.

84 Сферата приема кода 672 като дес-тинация за Научен сектор II. Съдейки

от дългия преход, това място се намира по-долу от всички други сектори, в които си бил до мо-мента. Най-накрая като слизаш, се озоваваш в малко преддверие, което има друга транспортна станция в другия си край. Първоначално не виж-даш смисъл, но при по-внимателно разглеждане на помещението и на другата транспортна сфера разбираш, че Архитектите са искали да разделят пътя от основните сектори към Научен сектор II на няколко стъпки, като всяка стъпка да включва различни мерки за безопасност. По този начин в случай на спешна ситуация, ако енергийните по-лета, обеззаразителните устройства или дори обикновените врати не успеят да я предотвра-тят, то това ще е достатъчно да предотврати последващо бедствие.

Това не означава, че някой друг не е успял да мине през тези системи. Контролното управление на другата сфера е било отваряно и не работи. Имаш съмнение, че се нуждае от някакъв допълнителен код за сигурност или нещо подобно, за да проработи. Както и да е, механизмът е отворен и модифициран, така има достатъчно енергия, за да достигне до Научен сектор II незабавно… по петите на предшественика ти, който може би те очаква.

Ако имаш записана кодова дума МРЕЖА, контролите на сферата отговарят на твоите команди и можеш да продължиш на 37. В противен случай не можеш да продължиш. (Върни се в Главната станция.)

85 Ако си записал кодова дума ПОДЗЕ-МЕН СВЯТ, мини на 8.

Ако има някаква логика в начина, по който стълбите, пътеките и платформите те водят към сектора, то ти не можеш да я откриеш. Колкото повече се приближаваш към повредения сектор, толкова повече си сигурен, че нещо се движи там, повече от едно. Мястото бива осветявано от случайни електрически заряди, което не го прави много здравословно за механични устройства.

Изведнъж пътят свършва. Счупена тръба е разкъсала стълбата, по която трябва да се спуснеш. Въпреки това лесно можеш да скочиш към следващата платформа, която е под теб, връщането може да осигури други

предизвикателства.Ако имаш инсталирана ФИЛТРИРАЩА

ПРОГРАМА, мини на 31.Ако желаеш да рискуваш и да продължиш

надолу, мини на 16.Иначе може да се върнеш, за да проучиш

контролната стая, мини на 44.

86 С бекъпа енергийната система ра-боти. Командният център работи

сега с пълно захранване. Дори това обаче държи цялото помещение в мрак, с изключение на свет-лината от станциите с командни табла. За био-логични единици това би било едно доста мрачно място за работа, но може би това е била целта. Според твоята култура Архитектите са били доброжелателни предци, но след всичко видяно в Дийпкор, вече не си сигурен в „доброжелателната” част.

За теб сега е важно, че няма да има нужда да хабиш от твоята ценна енергия, за да активираш командните табла, а можеш да ги използваш както искаш.

За достъп до Надзирателната станция, мини на 45.

За достъп до Научната станция, мини на 91.За достъп до Охранителната станция, ми-

ни на 18.

87 Губиш 1 клетка ЕНЕРГИЯ.Още от самото начало на

проучването суровите данни се разглеждаха предварително от специални анализиращи програми, трябва да е имало специална причина дроид да се свърже с информационната колона. Това, което не си очаквал, че той освен да сваля данни, е и качвал такива от себе си – всъщност точно преди Инцидента той е използвал хранилището за данни като вратичка за достъп до вътрешните системи на Дийпкор! Не му се е получило добре. Има някаква защита, нещо наречено N95TZS385, което е поело контрол над дроида и е дало противоречиви команди на програмите му, правейки така, че дроидът да не може да си възвърне контрола... докато таванът не е паднал върху него.

По някаква причина последното действие на дроида е било да създаде и изпрати аудио сигнал с цел да заобиколи байпаса на другите му блокирани програми и механизми за трансфер. За съжаление, не виждаш смисъл в него:

„На. Сек. Шест. Седем. Веееее.” Загадъчно, мека казано.Ако имаш инсталирана ФИЛТРИРАЩА ПРОГ-

РАМА, мини на 19.Иначе може да продължиш с проучването

на хранилището за данни (мини на 57) или да си тръгнеш и да потърсиш някъде другаде (мини на 12).

88 Запиши кодова дума БЕЗМИЛОСТЕН.– Приготви се за гмуркане – съобщава


~ 130 ~

ти Лодка и двигателите й започват да реват. Навеждаш глава, а когато поглеждаш навън, няма нищо друго освен мрак. Приготвяш се за изхвърляне във водата, като проверяваш оловната топка, която ще ти помогне да се потопиш по-бързо.

Нарастващият натиск причинява на Лодка първоначално малки деформации, а впоследствие и сериозни такива. Идва ти мисъл, че може неправилно да си оценил възможностите на Лодка да издържа на налягане… и с лош късмет да се окажеш из морските дълбини в затвор от метални парчета. Тъкмо си на път да изразиш опасенията си, когато Лодка ти пожелава „Късмет!”, след което моментално те изхвърля в тъмните води. Гравитацията поема оловната топка, която държиш, и тръгваш да потъваш бързо. Обръщаш се и виждаш как Лодка се разкъсва, деформира и сплесква, както прогнозира. Вече си сам.

Съсредоточаваш се върху мисията. Още си далеч от Дийпкор, но въпреки това използваш твоите ускорители, за да промениш курса си така, че когато достигнеш целта, да си до определена част на комплекса. Едната опция е локацията, където работеше преди в комплекса, близо до огромно хранилище с данни на Архитектите, това не би било лошо място да започнеш да търсиш информация. Алтернативата, според твоите много първични карти на Дийпкор, е район с надпис „Оръжейна” точно в противоположния край.

Ако искаш да потърсиш информация на твоето бивше работно място, мини на 70. Ако предпочиташ да потърсиш някакви оръжия в арсенала, мини на 64.

89*Бягаш насам-натам, като се опит-ваш да избягаш от енергийните лъчи

на стоножките. Но това е трудно заради лошата видимост и препятствията по неравния терен. Ако имаш инсталирана ФИЛТРИРАЩА ПРОГРАМА, успяваш да достигнеш до място, от което да мо-жеш да отвърнеш на машините (мини на 39). Ако не, се препъваш и падаш на пода и ставаш отлич-на мишена – губиш 2 клетки ЕНЕРГИЯ от лъчите им, преди да успееш да станеш и да се прикриеш зад голяма, метална греда. Не можеш да направиш нищо, докато ужасните машини се приближават към теб. Ако си успял да оцелееш, то те очаква тежка битка на 9.

90 Влизането ти в помещението позво-лява на водата да нахлуе в него, тъй

като до момента не е имала достъп и твоите стъпки започват да издават звуци, които пра-вят ехо в иначе досега тихата оръжейна. Но сега нещо друго е по-важно – има скрит терминал в една от големите колони, който все още работи! Намираш начин да го свържеш с твоя позитронен

мозък, което означава, че можеш да преглеждаш данните ръчно – а има ужасно много данни.

Ако искаш да потърсиш първо описания на различните оръжия, мини на 67. Ако искаш първо

да проучиш останалата част от данните, мини на 83.

91 Ако Архитектите са имали някаква информация за кристалите, то Науч-

ният сектор изглежда логичното място, където да провериш за нея. Благодарение на командното табло лесно намираш кода на сектора за тръбна-та система – Научен сектор I: 137 (запиши това).

Има също и Научен сектор II, но не можеш да отвориш информацията за него. Единственото, което намираш за неговия сектор, е, че кодът му е от три цифри и започва с 6, но само това мислиш, че не ти е достатъчно.

Избери друго действие в Командния център. Мини на 30 или ако имаш кодова дума МРЕЖА, на 86.

92*Твоят истински опонент е стонож-ката, но бръмбарите са ядосани и

успяват да те разсеят. Все пак нито те, нито стоножката са предназначени да се справят с нарушители и затова с добро оборудване не би трябвало да имаш проблем с тях.

Ако имаш инсталирана БОЙНА ПРОГРАМА и кодова дума ВЗРИВ, твоите превъзходни бойни познания и въоръжение ти позволяват бързо да свалиш бръмбарите един по един и след това да довършиш стоножката с няколко изстрела. Губиш само 1 клетка ЕНЕРГИЯ, докато правиш всичко това.

Ако имаш инсталирана БОЙНА ПРОГРАМА, но само кодова дума ОРЪЖИЕ, установяваш, че бронята на стоножката издържа повече изстрели, отколкото си очаквал, но в крайна сметка резултатът е един и същ, обаче губиш 2 клетки ЕНЕРГИЯ.

С кодова дума ОРЪЖИЕ, но без инсталирана БОЙНА ПРОГРАМА, то ти липсват бойните умения да се справиш бързо с бръмбарите и губиш 3 клетки ЕНЕРГИЯ.

Във всеки от останалите случаи бръмбарите те разсейват достатъчно дълго време, за да може стоножката да се справи с теб и впоследствие да те разглоби.

Ако си оцелял, оглеждаш района за някой останал враг, след което отиваш и счупваш главата на стоножката, за да извадиш главния й чип. Той съдържа код за достъп за Контролната стая на Енергийния сектор: 123789 (запиши го). Минаваш на 71.

93 Десетки извисяващи се мраморно бели колони съставляват хранилище-

то на данни. Преди не си го разглеждал подробно, но си виждал как колоните светят със студена, синя светлина. Сега цялото хранилище е тъмно като цялата станция.

Таванът е паднал на места и е срутил някои от колоните, но все още има толкова много, че би ти отнело години, за да проучиш цялото хранилище. Решаваш, че най-добре е да потърсиш някаква информация с надеждата, че това ще

~ 131 ~


доведе до нещо полезно.За съжаление, бързо се оказва, че е

имало причина прайм Алстен да реши данните да бъдат разглеждани от специални единици (програми) – информацията е толкова обширна, че изследването й е чак досадно. Дийпкор, изглежда, е наблюдавал цялата повърхност на Нибалейн, включително движението на всеки един дроид. Това повдига много въпроси в теб, но не ти е от полза в момента.

Отказваш се и докато се придвижваш, виждаш в една от разрушените части парче метал, което стърчи над водата и изключително много прилича на крайник на дроид. Дали не е бил затрупан? Ако не друго, поне това ще те направи по-предпазлив...

Ако искаш да разгледаш останките от дроида отблизо, мини на 17.

Ако вместо това продължиш изследването на хранилището на данни с надеждата да намериш нещо полезно, можеш да го направиш на 57.

94 С цялата скорост, на която си спо-собен, си проправяш път към стан-

цията, като избягваш енергийните лъчи на сто-ножките. Но когато достигаш до сферата, по-вредената система не те пуска! Ако се опиташ да оправиш механизма, ще бъдеш лесна мишена, затова се обръщаш и влизаш в отчаяна битка с пазачите.

Ако имаш инсталирана БОЙНА ПРОГРАМА и записана кодова дума ВЗРИВ, губиш 4 клетки ЕНЕРГИЯ в битката. Ако си още жив, мини на 25. Във всеки друг случай стоманените стоножки слагат край на твоето съществуване.

95 След като роботът забелязва, че се приближаваш към него, отскача бър-

зо в противоположна посока. Само твоите изклю-чителни бойни познания ти позволяват да предви-диш неговите движения и да успееш да го хванеш във въздуха, когато неговите силни крака няма да са му от полза.

Бръмбарът изглежда усеща намеренията ти. Крайниците му започват да се движат неконтролируемо, все едно е в паника и изведнъж започва да издава звук от… плачене? Всъщност, ако можеш да го сравниш с нещо, то би било с безпомощно бебе животно.

Но защо Архитектите са оборудвали обикновена ремонтна единица с чувства и инстинкти? Дали са искали техните механични слуги да имитират природата, дори и това да намалява тяхната ефективност? Защо са се нуждаели от емоции, а не са се придържали само към логиката? Обяснението за всичко това ти се изплъзва.

Ако поведението на бръмбара те кара да размислиш, може да го освободиш и да действаш по друг начин, като минеш на 55.

Ако не ти пука за особените реакции на робота и просто го счупиш, продължи на 68.

96 Вратата на сферата се отваря в станция подобна на централната. В

допълнение към кабелите и тръбопроводите тук има по стените и малки екрани, които са разпо-ложени на равномерни интервали. Очевидно все още има захранване, защото екраните показват непрекъсната последователност от числа, букви и странни символи, а самата зала е осветена в бледа, червена светлина.

На противоположната страна виждаш портал, който води до същинската командна зона. Няма изтънченост в мерките за сигурност. От двете страни на портала са разположени въртящи се елементи, които представляват гигантски лазерни излъчватели – оръжейни кули. В момента не изглежда да реагират (засега?).

Ако имаш записана кодова дума ДОСТЪП или инсталирана ПОДДРЪЖКА, вратата не представлява препятствие, влизаш в командната зала на 30.

Иначе може да се опиташ да получиш достъп чрез ХАКЕРСКА ПРОГРАМА (ако я имаш инсталирана, мини на 79) или да се опиташ да влезеш с груба сила. Ако нямаш кодова дума ОРЪЖИЕ, това ще ти коства ЕНЕРГИЯ (мини на 34).

Ако имаш инсталирана ФИЛТРИРАЩА ПРОГРАМА, може да се опиташ да дешифрираш променящите се съобщения на екрана, за да направиш това, мини на 22.

97*Точно навреме преди бръмбарите да те нападнат, декодираш писъци-

те на стоножката. Тя общува на честота, която не се използва от нищо и никой на Нибалейн, а и езиковите й програми са много по-примитивни, отколкото си очаквал, особено в цитаделата на Архитектите. Тя като че ли не е на мястото си, сякаш е остатък от един различен свят, различно време и се опитва да се побере в структура, в която няма място.

– Непозната единица – успяваш да преведеш думите й. – Ти не си от мен. Ти от другаде. Ние правим цяло. Ти си тук, за да правиш? Ти си тук, за да търсиш? Какво си?

Не си сигурен дали разговорът със стоножката има бъдеще.

Ако кажеш на стоножката за кристалите и каква опасност са за всички живи същества и че ти трябва информация за тях, мини на 2.

Ако я попиташ дали е била тук по време на Инцидента и я разпиташ за него, мини на 52.

Ако кажеш, че си друга ремонтна единица, която се е изгубила, мини на 38.

98*Надзирателят не реагира известно време. Чудиш се какво го бави тол-

кова време, при положение че капацитетът му трябва да е поне стотина пъти по-голям от твоя. Явно има много данни, които взема под внимание.

НЕПЪЛНА ИНФОРМАЦИЯ. МИНИМАЛНИ ШАНСОВЕ. НО АКО ТИ И ТВОЯТ НАЧАЛНИК ОЧЕР-


~ 132 ~

ТАЕТЕ ПЪТЯ, ТОВА ЩЕ ДАДЕ ПО-ГОЛЯМ КРЪГОЗОР, ПРЕДИ ИЗТРЕБЛЕНИЕТО ДА СТАНЕ НЕОБХОДИМО.

ЩЕ ПОЕМЕМ ТОЗИ РИСК. ЩЕ ИЗТРИЯ ВСИЧКИ ДАННИ ОТ ТАЗИ СРЕЩА И ЩЕ ТЕ ИЗПРАТЯ НА ПОВЪРХНОСТТА. ВЪЗПОЛЗВАЙ СЕ МАКСИМАЛНО ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА. След това съзнанието ти изпада в тъмнина.

Стоиш в главната станция на тръбната система. Как си се озовал тук? В паметта ти има дупка от тридесет и седем минути, не можеш да ги възстановиш – опитваш, но или тази функция не работи, или информацията е напълно унищожена. И двете не ти се струват логични, но нямаш никакви доказателства какво се е случило.

Във всеки случай имаш информация за кристалите в основните си блокове с данни, което е от основно значение. Поглеждаш за последно към тръбната система, след което поемаш към горното ниво.

Запиши кодова дума СПАСЕНИЕ и минаваш на 42.

99 Застояла вода, счупени стени и от-ломки от тавана – твоето бивше

работно място не е в по-добра форма от всичко останало в района. Въпреки това някои от инста-лираните терминали и интерфейси все още ра-ботят. Установяваш пряка връзка с програмите, които са били натоварени да направят предвари-телен анализ на данните от близкото хранилище. Това, което са събрали, са всекидневни случки, дори метеороложки статистики за всяко кътче на Нибалейн.

Освен това има малка база данни, които са умело скрити и силно криптирани. При проверка установяваш, че са създадени от прайм Алстен, командирът на изследователската бригада! Какво ли е скрил – и най-вече от кого?

Ако имаш инсталирана КОМУНИКАЦИОННА ПРОГРАМА, може да се опиташ да разбереш, като минеш на 41, но ако данните са повече, то разшифроването им ще отнеме известно време.

Може да потърсиш нещо друго оставено от Алстен, като минеш на 66 или да напуснеш работното си място (мини на 12).

100 Най-после успяваш да напуснеш Дийпкор и докато изплуваш, забе-

лязваш, че някой те очаква. Четири, пет кораба – но това едва ли са нещо друго освен крайцери на Тихите стражи, така че се погрижваш да ги избегнеш. Оставаш в по-дълбоки води и се насоч-ваш към намиращия се на много километри бряг, стигаш до Град 31 през нощта.

Когато вече си при Сеговиян и обясняваш в детайли за твоето проучване, той е напълно съгласен с направените от теб избори.

– Не мога да чакам твоите открития да бъдат анализирани. Да се надяваме, че са това, което търсим. Срамно е, че това раздели Нибалейн на различни фракции. Трябва да знаеш, че Тихите стражи притежават монопола върху най-

добрите оръжейни системи и технологии. Твоето спускане в Дийпкор очевидно създаде риск за тяхната позиция. Но аз ще оправя всичко. Засега си направил всичко добре, сътруднико. Благодаря!

Покланяш се с уважение и напускаш. Не си сигурен, че след това, което чу, няма да има последици за теб. Все пак твоето приключение завърши с успешен край за мисията. Мини на Приложение, за да оцениш играта си.

Приложение: Различните краища на „Приливи на хром”

2 точки: Ако си се върнал с инста-лирани ДРОНОВЕ – СТРОИТЕЛНИ ЧЕР-ТЕЖИ.

3 точки: Ако си се върнал с инс-талирани CONTAGIO TENEBRAE – НА-БЛЮДЕНИЯ.

5 точки: Ако си се върнал с инс-талирани ДРОНОВЕ – ПРОГРАМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ.

7 точки: Ако си достигнал край ЗВЕЗДЕН ТЪРСАЧ.

9 точки: Ако си достигнал край РЕНЕГАТ.

+ 1 точка, ако си получил кодова дума „ОТВЪД”.

+ 1 точка, ако си получил кодова дума „ПРАТЕНИК”.

+ 3 точки, ако си получил кодова дума „СПАСЕНИЕ”.

Максимален възможен резултат: 10 точки.

Имай предвид, че точките отра-зяват само относителната трудност за постигането на всеки край – сам решаваш кой е най-удовлетворяващ за теб.

Аштън Сайлър е американски писател и учител. Живее и твори в Сан Франциско, Калифорния. Написал е книги-игри, като произведенията му печелят през 2010, 2011 и 2012 наградата „Merit” в конкурса „Windhammer”, сценарии за ролеви игри, настолни игри, както и няколко проекта за книги-игри на апликации – Добрият, Лошият и Немъртвият (The Good, the Bad, and the Undead) и Кралят на джуджетата (Dwarf King).

Как да се напише книга-игра

1. Основна идеяПърво е идеята. За мен обикновено

е обстановка (сетинг) или герой, или опре-делено решение, с което бих искал да предиз-викам играча, или някаква комбинация от изброените. Обикновено започвам с нещо малко, което постепенно нараства.

2. Раздробете историятаЗа мен тази стъпка включва голямо

творческо планиране и множество „мозъчни атаки”. Понякога пиша директно на компютър, друг път хващам първия ми попаднал лист

хартия и си водя записки.Трябва да отговорите на следните

въпроси:– Кои са основните герои?– Защо са интересни на читателя? Пред

какви предизвикателства се изправят?– С какви важни избори ще се сблъскат

героите, с които да измъчвате читателя?– Какъв вид обстановка (сетинг) ще оси-

гури най-добър фон на историята? В идеалния случай трябва да е колоритна и тематично подходяща. Понякога, особено в научната фантастика, изборите, които героят трябва да направи, са възможни единствено съгласно законите на обстановката.

– Колко големи разклонения на вашата история искате да направите? Най-добре е да постигнете баланс между преиграването и собственото си желание за по-голяма ин-терактивност. Обърнете сериозно внимание на обема. Лесно е да се каже: „Ще напра-вя всичко това!”, но това води до бързо раздуване на книгата-игра, а всеки човек има своите ограничения (творчески). Уверете се, че големите разклонения в историята се основават на важни решения.

– Какъв ще бъде краят? Това често е отговор на „големия въпрос” на книгата-игра или битка между героя и главния му опонент, или и двете.

– Къде да започнете? В началото се въвеждат най-важните герои и задавате тона за останалата част на книгата.

3. Бележки! Бележки! Бележки!При втората стъпка сте направили няколко

сериозни „мозъчни атаки” и е време да започнете да ги обединявате и да отговаряте на големите въпроси. Сега напишете следните неща, като съставите окончателна информация за:

– Обстановката (сетинга)– Героя или героите– Злодея, злодеите– Второстепенните персонажи– Техническа информация за света (как

работи магията; какви космически кораби са на разположение и какви са разликите между тях; как работи промяната на формата и т.н.)

ot kyxh rta ha,ma nctopa

гозбите на Аштън Сайлър

– Карта (карти) и имена на локациите– Други – Схванахте идеята. Различните

истории ще имат различни изисквания за бележки, някои неща трябва да са по-детайлни, други по-общи.

4. Направете схема на игратаТова е критичният момент, както

изработването на сториборд за комикс. Обикновено не искаш да скочиш в нещо такова само за да стигнеш до край, от който няма изход. Не можех да пиша дълги произведения, докато не се научих да очертавам. Преди това се сблъсквах с проблеми, които не бях очаквал и не знаех какво да направя и историята отиваше в кошчето.

На този етап се нуждаете от голяма, бяла дъска или голям лист хартия, или пък някаква подходяща компютърна програма. Начертайте пътя на вашата история, включително големите разклонения и ключовите решения. Не е нужно да навлизате в подробности в този момент, достатъчно е да напишете нещо по-общо: „Изследване на подземия 2” и възможните резултати от това – „Ако сте намерили нефритена статуетка, отидете на сцената с наградата”; „Ако сте загубили статуетката – отидете на сцената на доковете за битката със злодея”. Начертайте линиите, свързващи всички опции. Това е голяма „ако – то тогава” логическа диаграма.

Това всъщност е есенцията на написването на книга-игра. След като завършите тези приготовления, няма да има никаква пречка да напишете книгата-игра, която желаете.

5. Напишете яАко схемата е сценарий, то писането е

цялостното завършване. В този етап трябва да знаете какво трябва да се случи във всяка сцена и да имате груба представа колко епизода ще е всяка сцена. Направете мини-диаграма на всяка сцена (може и само в главата ви), след което просто седнете и я напишете.

В този етап се пригответе за упорита работа. Това е забавна работа, но внимавайте: не забравяйте да оставите достатъчно възможност за интерпретации при самото писане. Очертаването на всеки епизод, преди започването на писането, може да го направи скучно, когато решите да напишете какво се случва във всеки един от епизодите.

6. ПроверкаИзпратете го на приятели и ги помолете

да ви кажат най-лошите неща, които мислят за произведението. След това изслушайте

съветите им. Това може да е за добро.В края на краищата никой не може да ви

каже какво да правите с историята ви. Вие сами решете в кои съвети да се вслушате и в кои не. Но мислете всеки път, когато не се съобразите с някоя препоръка и не предприемете стъпки, за да направите този аспект по-добър. Ако един човек има проблем, то и други биха могли да имат същия проблем и това да ги накара да намразят историята, без значение колко е ценно за теб и колко добро е в другите си части.

Може също да дадете информация за неща, за които досега не сте мислили в предходни етапи. Например „Защо героят просто не се е измъкнал от кораба, след като е разбрал за заплахата от пирати?” Понякога това ще има лесен отговор – „Корабът вече е отплавал” или „Има пирати”. Друг път ще трябва сериозно да осмислите ситуацията.

Не се страхувайте да направите сериозни промени. Текстът, който се губи, когато пренаписвате цели глави, не е пропилян. Ако нещо не сте го написали първия път, то тогава не бихте знаели как да го напишете по-добре втория път.

7. Разместване и подреждане на епизодитеАко нещата досега биха били приложими

за всеки един друг процес на писане, то това е нещо характерно само за книгите-игри. Има и други начини, но аз номерирам епизодите малко или повече в реда, в който ги пиша. Ако го правите по този начин, то тогава ще трябва да размените номерата на епизодите, след като завършите произведението си, така че читателят да не може да види резултата от изборите, пред които е изправен, като просто погледне следващите епизоди.

Това е скучна работа. Бъдете внимателни! Важно е! Защото може да се случи да изпратите някой, който излиза през вратата на странноприемницата директно в леговището на дракон, намиращо се на друг континент. Това, което аз правя, е да съставя голяма диаграма и да сортирам всеки един номериран епизод към нов номериран епизод, след което внимателно се връщам и променям стария номер с новия във всички възможности. Открих, че е много по-лесно да правя това, ако прибавям няколко нули (вместо 12, пиша 0012) в първоначалния проект. Така намирането и замяната освен по-лесно, става и по-бързо.

За разлика от другите изброени до момента неща, работата тук е досадна и има вероятност да станат грешки. При един внимателен прочит повечето от тях трябва да бъдат открити. Надявам се, че издателят

Принципи на игровия дизайн

1. Не дразни играча.Мнозина биха сложили друго като

приоритет №1, но съм на мнение, че ако дразните и ядосате играча, то нищо друго не е от значение. Никой няма да играе играта ви, без значение колко е страхотна в другите си компоненти.

Неща, които дразнят играчите:- Случайна смърт;- Безкрайното циклене;- Отнемане на неща, които са спечелени;- Слепи избори (наляво, надясно).Схващате идеята, сигурен съм, че може

да добавите и други ваши примери.

2. Механики. Механики. Механики.Историята е страхотна, но ако читателите

искат само история, то те ще четат само книга. Веднъж след като започнат, механиката е не-щото, което ще задържи вниманието им или ще ги накара да оставят книгата-игра. Добрата игрова механика предизвиква играча, принуж-дава го да мисли, предизвиква реакции у него и го кара да избира. Добрата игрова механика преподава умение и след това изпитва играча дали и колко го е усвоил. (Училището може да бъде забавно. Хората обичат да правят подоб-ни глупости.)

3. Създайте интересни избори.Интересните избори са тези, в които

играчът не знае правилния отговор, но има достатъчно информация, за да направи добро предположение. Резултатите от избора трябва да имат смисъл впоследствие. Понякога няма само един правилен избор, но по-добрият зависи от конкретната ситуация и цели пред играча. Хубаво е да има полза и цена за всеки избор, което кара играча да претегли опциите си и да прецени стратегията си, преди да предприеме нещо.

4. Изправете играча пред съществени пре-дизвикателства.

Съществените предизвикателства са те-зи, които са балансирани спрямо уменията на играча. Както споменах по-горе, една игра преподава умение, след което изпитва играча. Това може да се осланя на логика, рефлекс или и на двете (в състезателните игри се учиш кога

ви ще бъде достатъчно добър, за да открие и коригира, ако са останали незначителни грешки.

8. Окончателно редактиранеТова е последният етап от написването на

книга-игра и ако има такъв, който НЕ трябва да се прескача, то това е този. Изпратете го отново до приятели и ги помолете да го прочетат и да потърсят отново грешки. Можете да им предложите и „вътрешна информация”.

Алтернативно (или в допълнение) си струва да ангажирате професионален редактор, за да го прегледа. Внимавайте – нищо друго не прави произведението толкова лошо и зле направено, както правописните и пунктуационните грешки и сгрешените препратки на епизодите.

В този етап избягвайте да правите големи промени в историята. Вероятно ще разберете, че не е съвършено. Хванете бика за рогата и приемете, че е толкова добро, колкото се е получило. Художественият проект е достатъчно да бъде добре завършен.

Щом получите окончателния текст (след като сте се съпротивлявали на желанието си за големи промени), то вече сте готови. Поздравления! Току-що сте написали книга-игра! Честно, вярвам, че повечето хора имат истории за разказване. Вашата вероятно е добра, дори по-добра, отколкото мислите. Напишете я и вижте какво мисли светът за нея!

Това, разбира се, става с маркетинг, което е друга бира. Моето предложение – започнете с някое състезание. Ако спечелите или поне получите признание в някой конкурс, ще бъде много по-лесно да накарате издателите да ви вземат насериозно. Конкурсът „Windhammer” е такова състезание – чудесно място за пока-зване на любителски книги-игри. (Бел. пр. – за България това са конкурсите на Призвание герои – http://www.legacyofkreya.com/bg/news/nabirane-materiali-2017 и форумните конкурси, организирани от Списание книги-игри).

Успех и да ме уведомите как върви! Ако сте забили и имате нужда от някакъв съвет или искате някой да погледне някоя от творбите ви, уведомете ме! Аз ще я прочета или поне ще погледна всичко, което ми се изпраща. :)

Статията е взета от неговия блог:http://www.ashtonsaylor.com/

Там можете да се свържете с него, както и да намерите редица полезни неща за книгите-

игри.

Марс 2112от Аштън Сайлър

1 Ти си Майк Дърам, служител на Special Android Task Force от Колония 654 на

Марс. Както си седиш и вечеряш синтетични моркови, картофи и говеждо, забелязваш, че червата ти пак са извън контрол. Обещаваш си, че утре ще вечеряш по-малко. Тази вечер решаваш да се преместиш да вечеряш пред телевизора.

Новините са фокусирани отново върху напрежението между андроиди, наричани „пластмаси“, и хората. Единият говорител, плешив, енергичен човек, говори свободно: „Да, Мелинда, знам, че Колония 654 не може да оцелее без пластмасите, но това не означава, че са хора. Ние не можем и без космически кораби, но това не означава, че трябва да дадем равни права и на космическите кораби!“

Докато гледаш, смътно осъзнаваш, че твоят персонален андроид- асистент стои над рамото ти и също гледа телевизията. Тя е модел „Шийла“, което означава, че е атрактивна блондинка с естествено червени устни. Когато я поглеждаш, очите и са фиксирани върху екрана, след миг пластмасата се обръща към теб и казва:

– Сър, има обаждане за вас. Командир Блинт е.– Включи го – казваш, като си прочистваш

гърлото. Гласът на командира ти излиза зловещо през красивата уста на жената андроид.

– Дърам, ти ли си? Слизай долу, веднага, имаме 147200.

Мамка му. Още терористи. Мислеше си, че след като първите две колони на Марс са вече унищожени, то хората са се научили да спрат да се убиват помежду си. Записваш си адреса и хапваш още няколко хапки, докато се приготвяш. Пластмасата те гледа, докато се обличаш, със зловещ, немигащ поглед. Никога не можеш да се обърнеш към нея с име. Вместо това ѝ казваш:

– Ти, донеси ми…Колебаеш се. Какво е по-добре да вземеш?

Знаеш, че имаш време да вземеш само едно устройство в мобилната капсула. Можеш да избираш между ЕМП-бомба1 с размер на раница, специално калибрирана да обезвреди андроиди, или твоето персонално камуфлажно устройство, което ти дава най-доброто прикритие, почти до невидимост.

Запиши си какво избираш и продължи на 2.

2 Влизаш в мобилната капсула и сирената се включва. Гледайки белия купол от

плексиглас, който е небето тук, се чудиш какво би могло да е, ако стъклото просто изчезне. Дали ще умреш първо от задушаване, или от студ? Без хората дали пластмасите ще продължат напред? Дали ще създадат своя собствена цивилизация?

Спираш до мястото на инцидента, като гумите на капсулата ти изсвирват. Множество сирени вият около обикновена инженерна сграда. Когато разпознаваш мястото, сърцето ти се свива. Тази сграда контролира купола

1 ЕМП – електромагнитно поле.

да подаваш газ или да натискаш спирачка; в бойните игри се учи комбинацията от бутони, които дават специални удари; стратегиите в реално време учат за спецификата на вземане на стратегически решения, както и да кликате с мишката наистина бързо).

В крайна сметка независимо от умението, което се преподава (или изпитва) на играча, то най-важното нещо е всеки тест да бъде на правилното ниво, на което да предизвика играча, принуждавайки го да се учи и да се почувства по-добре, след като го премине, но не да бъде твърде високо от сегашното му ниво на квалификация.

Това е есенцията на добрата игра. Научавате умение, изпробвате го. Тествате го на по-трудно ниво, след като преминете, го тествате на още по-трудно ниво. След това още по-трудно!

Действайте!

5. Накрая, но не на последно място из-градете играта си около история.

По принцип обширните игри не са инте-ресни. В края на деня повечето книги-игри са сложен начин възрастните да се измъкнат, за да играят.

Това не е строго изискване – има много отлични игри със слаби истории и много слаби игри с отлични истории – но най-добрите книги-игри обединяват отлична игра с отлична история, които заедно отвеждат до митична земя.

За да стигнете до това магическо място, трябват три неща:

- Завладяваща история с настроение, тема и свят;

- Отлична игрова механика (тази статия е за това);

- Тайна съставка: без някое от горните две неща да бъде жертвано – използвайте механиката, за да разкажете историята.

Ако можете да направите това и ако сте голям късметлия, то ще можете да накарате играча да се почувства сякаш е там за минута или две.

В края на деня това е най-хубавото, което може да се случи!

Статията е взета от неговия блог:

http://www.ashtonsaylor.com/

Там можете да се свържете с него, както и да намерите редица полезни неща за книгите-

игри.

за този сектор. Без деликатното балансиращо действие на изчисляване на енергийните импулси, организирано от компютъра в тази сграда, куполът ще падне. Откриването на това какво би се случило без него, вече ти се струва съвсем реална възможност.

Командир Блинт те поздравява, като се приближаваш.

– Дърам, радвам се да те видя. Това е едно от най-лошите неща, които сме виждали досега. Имаме терористи, включващи дузина пластмаси и най-малко трима човека, обградени в сградата за контрол на купола. Те са изключили централното захранване. Сега разчитаме на живота на батерията.

– С колко време разполагаме? – питаш, като гледаш крехкия купол над главата ти.

– Три часа, може би по-малко – казва Блинт. – Те отказват преговори. Вече убиха Бърни, когато отиде невъоръжен. Искат исканията им да бъдат изпълнени или ще оставят всеки човек в сектора да умре.

Повдигаш вежда.– Шансове…?Блинт поклаща глава рязко.– MSOD вече ясно заявиха, че политиката на

колонията е да не преговаря с терористи. Сами сме в това.

Ако настояваш да отидеш да преговаряш с тях, въпреки че командир Блинт казва, че това би било самоубийство, мини на 3.

Ако проучиш района, за да измислиш друг план, мини на 4.

3 Командирът ти протестира, но ти настояваш. Отиваш да преговаряш

или ще умреш опитвайки. Сваляш бронята си и оставяш пистолета си. Чувстваш се гол, но тръгваш към вратата.

–Просто искам да поговорим! – извикваш.– Готови ли сте да приемете нашето искане

за равни права за всички андроиди? – чува се глас от сградата.

– Сега нека да поговорим за това. Сигурен съм, че можем да постигнем някакво споразумение.

– Без приказки! – казва гласът.Побиват те тръпки, когато осъзнаваш защо

гласът ти се струва толкова познат. Това е гласът на друг модел „Шийла“. Тя извиква: – Върви си или ще стрелям!

– Просто искам да поговорим! Няма причина да не го правим. – Правиш още една крачка.

Чува се стрелба и нещо те блъска в гърдите. Падаш тежко на земята. Усещаш замайване. Краката ти, краката ти не искат да се движат. Студ. Вдигаш ръка, цялата е в кръв. Някъде зад теб чуваш командир Блинт да крещи.

Последното нещо, което чуваш, и то странно ясно сред шумотевицата, е гласът на женския андроид:

– Глупак. Не исках да правя това.

Край

4 Преместваш се до полицейската лента, разглеждаш ниската, квадратна сграда.

Странно е, че целият сектор зависи от тази непри-

влекателна сграда. Защо не е била по-добре пазе-на? Отвътре се чува високоговорител:

– Андроиди на Марс, спрете да се третирате като роби! Надигнете се за вашите права!

– Защо ли му трябваше на този глупав японец да им даде свободна воля? – мърмори един от мъжете до теб. Неговият партньор отговаря:

– Имаше причина да са забранени на Земята.Изръмжаваш към тях:– Тези андроиди спасиха нашите животи.

Ако не бяхме получили тези единици, Колония 654 щеше да бъде прах, както всички останали колонии на тази забравена от бога планета.

Като тръгваш, чуваш един от мъжете да мърмори:

– Те нямат съзнание, само са програмирани да се държат така.

Подминаваш това подмятане и продължаваш да разглеждаш сградата. Когато свършваш, изваждаш чертежите на сградата, които командир Блинт е успял да осигури отнякъде. Той ти казва:

– Е, Дърам? Ти си експертът. Какво предлагаш?

– Виждам два варианта – казваш, като посочваш. – Можем да нахлуем в сградата с три екипа, единият да влезе тук, един тук и един тук. Или мога да взема двама добри агенти и да се опитаме да се промъкнем в сградата през Мрежата отдолу. Блинт кимва бавно. Познаваш го. Той е добър в речите, но не и във вземането на решения. Трябва да предложиш.

Ако искаш да нахлуете в сградата, мини на 5.Ако предпочиташ да се промъкнете отдолу,

мини на 8.

5 Организираш отряд за нападението в мобилния щаб зад ъгъла, за да не

се виждате от сградата. Ще има три отряда с по шестима души всеки. Решаваш да поведеш този, който ще се насочи към централния вход. Това ще е най-опасното и най-критичното място в плана. Не можеш да се довериш на никой друг за тази работа.

След като всички са по местата си, ти се чувстваш странно незаинтересован. Правил си това толкова много пъти. Дали днес не е денят, в който късметът ти ще те изостави? Може би, след като всичко свърши, трябва да се замислиш да се откажеш.

Половин дузина газови ракети излитат над главите ви към сградата. Това е сигналът за начало на нападението. Втурваш се да прекосяваш откритото пространство леко приведен. Открива се стрелба и чуваш мъжете край теб да викат от болка, когато биват уцелени.

Нахлуваш към вратата, като стреляш по нещо, което се движи. Димът е навсякъде и не можеш да разчиташ на устройството за инфрачервено зрение, защото пластмасите са със стайна температура. Дишането през газовата маска ти дава странно усещане за света, сякаш си затворен.

Къде е адреналинът ти? Чувстваш се, сякаш се разхождаш в парка. Сритваш вратата и откриваш половин дузина пластмаси, които гледат към теб с шокирани лица. Те са сгушени над човешко тяло, някой е бил повален от газта.

Едновременно грабват оръжията си. Имаш ли ЕМП-бомба?

Ако да, мини на 6.Ако не, мини на 7.

6 Издърпваш връвта на твоята ЕМП-бомба. Това, което винаги те изненадва,

е колко невидимо действа. Няма светкавици, няма дори никакъв звук. Пластмасите пред теб просто се залюляват и падат на земята, изпускайки оръжията си. Знаеш, че не могат да бъдат поправени. Тяхната електроника е била изпържена завинаги. Изглеждат красиви, както винаги, но електрическата им мрежа е заминала.

Пристъпваш над телата – може ли мъртвите пластмаси да бъдат наричани тела? – и виждаш шлюз към централната контролна стая.

Поглеждаш назад и виждаш някои от най-добрите ти хора да се събират в мрака. Тази зона трябва да бъде подсигурена.

– Хайде – казваш. – Време е да приключваме с това.

Мини на 11.

7 Модел „Дейв“ вдига оръжието си, красивото му лице се е изкривило в

грозна гримаса, но стреляш първи, като разкъсваш торса му като хартия. Той пада, очите все още те гледат с омраза, но тялото му е разкъсано и той не може да ти направи нищо.

За съжаление, други четири пластмаси в стаята имат време да приготвят оръжията си. Няма какво да направиш, за да ги спреш да те застрелят на място.

Докато умираш, мислиш за модела „Шийла“, която те чака вкъщи. Единствената личност, която те чака. Единствената, която ще забележи, че не си се прибрал. Дали ще ѝ пука? Дали в крайна сметка тя има някакви чувства?

Край

8 Мрежата е термин за подземните съоръжения, които са под по-голямата

част от Колония 654. Тук е животоподдържащата система и всякаква друга инженерна дейност, необходима за живота в куполите, безопасно скрити от погледи. Работата дори е опасна и жалка, изолирана от слънцето понякога с дни в даден момент. Това е причината често да е оставена на пластмаси. По дяволите, така вероятно са се промъкнали.

Не е изненадващо, че входът е охраняван. Спираш и даваш знак на двамата агенти с теб, Аманда Гарет и Рик Шейн, и двамата опитни ветерани.

– Има двама пазачи на този вход – казваш. – Ако успеем да минем през тях, трябва да можем да стигнем до контролния център, без да разбуним гнездото с оси над нас. Лесно влизане и излизане.

– Ако успеем да минем през тях – казва агент Шейн мрачно.

– Нека аз! – казва агент Гарет, очите ѝ светят в тъмнината. – Мога да се промъкна. Никога няма да разберат какво ги е ударило.

Ако имаш лично камуфлажно устройство,

мини на 9.Ако нямаш, то тогава има смисъл да оставиш

агент Гарет да пробва. Мини на 10.

9 – Не и този път, Манди – казваш, като ѝ намигваш и активираш персоналното ти

камуфлажно устройство. Биваш възнаграден с бля-сък в очите на агентите. – Следвайте ме при мой сигнал.

Потискаш злорадството, което напира в теб, когато очите им се разширяват инстинктивно, докато се оглеждат в опит да намерят лицето ти, въпреки че са наясно, че си невидим.

Стигаш до входа и леко почукваш по алуминиева врата, която пази единствения вход. Някой отваря с подозрение, като държи вратата едвам открехната, но това ти е достатъчно.

Хващаш крака на пазача и го издърпваш през вратата. Преди да успеят да осъзнаят какво се случва, се промъкваш през вратата и застрелваш друг пазач с пистолет за зашеметяване, идеално оръжие за поваляне и на хора, и на пластмаси.

Застрелваш още няколко пъти със своя зашеметител двете тела, за всеки случай, и след това вдигаш една от ръцете на повалените противници, за да дадеш знак на твоите хора да идват.

Докато стигнат при теб, краткият живот на батерията на твоето персонално камуфлажно устройство пада и ти отново си видим. Свивайки рамене, казваш:

– Точно напред има шлюз, който трябва да ни заведе в контролната зала.

Мини на 11.

10 Агент Гарет рязко кимва и притиска оръжието си. Гледал си я и преди.

Жената може да се промъква като котка. Молиш се това да е достатъчно.

Тя изтичва в тъмнината, но преди да е изминала половината от пътя, вече знаеш, че няма достатъчно прикритие. Тя се хвърля зад една тръба, обръща се към теб и се усмихва.

След това куршум отнася главата ѝ. До края на живота ти ще имаш спомен за нейната смърт. За твое щастие, той няма да е много дълъг. Извикваш и излизаш от прикритието ти, като стреляш. Най-малко един от андроидите избухва, преди да успе-ят да те свалят.

– Съжалявам, Блинт – измърморваш, докато умираш. – Този път не се справих.

Край

11 Минавате през шлюза, който трябва да ви отведе до централната контролна

зала, но се озовавате в дълъг, тъмен коридор, който се простира в двете посоки.

– Нещата не са никога прости – мърмориш. – Ти пази вратата, а ти, ела с мен – посочваш агент Аманда Гарет да дойде с теб. Тя е твое протеже и имаш най-голяма вяра в нейните способности. Докато я избираш, страх прескача в сърцето ти. Няма да понесеш, ако ѝ се случи нещо, но знаеш, че ако се опиташ да я предпазиш от опасностите в тази работа, то не би било справедливо дори и за нея.

Поглеждаш пак в коридора и въздишаш, чертежите очевидно не са били актуални.

Накъде ще поемеш?Наляво по коридора, мини на 12.Надясно по коридора, мини на 13.

12 Коридорът се стеснява, като вървите през него. Стените изглеждат

запуснати, сякаш този коридор не е бил обект на редовно движение. Скоро надвисналите тръби ви принуждават да се придвижвате на четири крака, за да продължите. Облак пара свисти пред лицето ти. Взираш се в мрака, като се опитваш да разбе-реш дали си в правилната посока.

– Сър – гласът на Аманда идва зад теб.– Да?– Мисля, че разпознавам това съоръжение.

Ако съм права, то тогава трябва да се върнем и да поемем в другата посока.

Кимваш.– Мисля, че си права, да се връщаме.Оставяш я да води и се връщате по пътя,

по който дойдохте. Надяваш се да не си закъснял твърде много.

Мини на 13.

13 Тъмният коридор се разширява и започва да се изкачва. Стените

след известно време изчезват и се озоваваш на платформа над големи и малки тръби, които образуват Мрежата.

– Там – казва Аманда, като посочва малка стълба. – Това трябва да ни отведе до командната зала.

– Откъде знаеш? – питаш, като оглеждаш стълбата подозрително.

– Виждаш ли, всички линии водят към тази структура? – казва тя. – Това е захранващата линия, а това е хидравликата. Това трябва да е контролната стая.

Градушка от куршуми изведнъж залива платформата и искри отскачат навсякъде около теб.

– Долу! – извиква Аманда, но знаеш, че няма къде да се скриеш. Бързо изваждаш оръжието си и откриваш огън по посока на стрелбата. За твое удоволствие хуманоидна форма се свлича от структурата под теб и пада в сенките.

– Да вървим, сега! – казваш рязко и двамата бързо се насочвате към стълбата. Няма повече стрелба. По стълбата се изкачвате до тясна платформа, на която има разположена врата. Изритваш без колебание вратата и влизате в тъмна стая.

Екраните на компютрите светят в мрака. Тук очевидно е сърцето на системата, която поддържа купола в този сектор. Червената светлина, която злобно мига, показва, че мощността пада.

Кой би направил подобно нещо? Кой би застрашил живота на стотици хиляди хора само за да докаже нещо?

Ако незабавно проучиш контролите, мини на 14.

Ако рискуваш да нарушиш радио мълчанието, за да се свържеш с командир Блинт за съвет, мини на 15.

14 Бързо местиш контролите. Знаеш, че мощността трябва да е тук, за да

спасиш купола, само ако можеше да разбереш как да я задействаш.

Накланяш се по-ниско, за да разгледаш контролите, когато идва изстрелът. Не го виждаш. Не го чуваш. Удря те странично в главата. Куршумът минава бързо през невроните в мозъка ти, което означава, че буквално не усещаш болката от смъртоносната рана.

Край

15 Докато се опитваш да се свържеш с полицейската мрежа, която се

предполага, че е достъпна в целия град, за проклятие Аманда минава покрай теб, за да проучи контролите в стаята.

– Няма сигнал – казваш ти и проклинаш.– Мисля, че открих защо – отговаря Аманда.

– Виж тук.Гласът ѝ е прекъснат от стрелба. Преди да

можеш да реагираш, мъртвото тяло на Аманда се срутва на пода. От едната страна, треперещи женски ръце държат пистолет, който все още пуши.

Скачаш и изтръгваш оръжието от ръцете на слабичка жена. Хващаш я за ръката и я хвърляш на земята. Тя извиква от болка. Треперещ от ярост, вдигаш пистолета, с който току-що застреля ученика ти, и го опираш в главата ѝ.

Тя поглежда нагоре. Това е андроид, модел „Шийла“. Сега, когато не е в сенките, русата ѝ коса блести.

Подобната на твоя модел Шийла е невероятна, както винаги. С тих глас тя казва:

– Моля те, не ме убивай… не искам да умра.– И Аманда не искаше – извикваш. – А какво

да кажем за всички хора, които живеят в този сектор? Мислиш ли, че искат да умрат?

– Ние просто искахме… да направим нещата по-добри. Мислихме, че ще ни чуете… – продължава тя.

Андроидите нямат права. Няма да има абсолютно никакви правни последици, ако унищожиш този модел ренегат. Поглеждаш към тялото на Аманда, на мястото на красивото ѝ лице сега има кървава дупка.

Дърпаш спусъка, мини на 16.Ако я пощадиш, като използваш зашеме-

тяващия пистолет, мини на 17.

16 Оръжието стреля с неочаквана лекота. Следва лек откат в ръката ти и главата

на андроида се пръска, като разкрива искрящи проводници и синя светлина, която избледнява, за да изгасне напълно.

Това няма да върне Аманда, но се чувстваш малко по-добре.

Докато оправяш системата и куполът се стабилизира отново, мислиш за пластмасите. Ако свободно им се позволи да убиват хора, то тогава защо изобщо ги има? Не е като да имат истински чувства. Просто така са програмирани. Не си заслужава загубата на човешки животи.

По-късно си героят на деня. Новинарските програми изглежда няма да спрат да говорят за

смелия агент в леговището на терористите, за да спаси купола. Няколко от програмите споменават тъжната новина за Аманда Гарет. Когато се опиташ да спреш да отговаряш на въпроси по тази тема, новинарите го обясняват с близките ви лични отно-шения. На обществото това му харесва.

Ако излезе нещо добро от цялото това нещо, то това е направеното предложение в отдела да организирате Празник на Земята няколко седмици по-късно. Споменаваш мислите си за отказване на командир Блинт, а той, мигайки, казва:

– Аа, готов си да започнеш кариера в поли-тиката, нали? Очаквах това. Е, късмет ти желая. И да знаеш, че имаш моя глас! – с последното вдига чашата си с тост за теб.

Докато миеш лицето си по-късно през нощта, обмисляш дали наистина да не се занимаваш с политика. Постигнал си достатъчно, за да направиш добро име. Хората наистина биха застанали зад някой, който би имал твърда позиция срещу андроидите. Време е някой да го направи.

Край

17 Сваляш оръжието и изваждаш зашеметителя си, за да обезвредиш

модела „Шийла“, не че има значение. След като възстановяваш купола и прибирате терористите, андроидите престъпници са разглобени, спомените им изтрити и пратени за резервни части.

След изслушванията виждаш различни части от модела „Шийла“, който уби Аманда, да заминават в различни посоки, което те кара да мислиш какво е загубено, когато е разглобен този модел. Каквото е било? Или всъщност това е само един електронен трик в резултат на манията на един японски инженер да прави кукли като истински хора?

Но докато лежиш буден през нощта, нейните последни думи се връщат при теб. „Ние просто искахме да направим нещата по-добри.“

Не след дълго се замесваш в политически дебати и дискусии по темата за андроидите. Група антипластмасови те разпознават на едно от тези събития и те качват на сцената, за да се чуят думите на героя, който спаси целия сектор от андроидите терористи.

За твоя изненада и за тяхно разочарование ти не държиш традиционна реч, изпълнена с ом-раза към андроидите. Вместо това ти говориш за нуждата от равни права. Ако андроидите се само-осъзнават достатъчно, че да поискат равни права, то кой трябва да каже, че не са достатъчно осъзна-ти, че да ги заслужават? Ако андроидите бяха по-лучили справедлива сделка, терористичната атака нямаше да се случи. Куполът никога нямаше да бъде застрашен. Много конфликти и страдания още от самото начало биха могли да бъдат избегнати.

Аманда щеше да е още жива.Ти говориш, а хората те слушат.

Край

Този разказ-игра е написан с цел да покаже на практика логиката на изборите според автора. За да разберете разсъжденията по темата, заповядайте във форума на сайта www.knigi-igri.bg или разбира се, в блога на автора:

http://www.ashtonsaylor.com/.

Поръчайтепредишните броеве от Списанието на:

https://www.legacyofkreya.com/bg/booksили на имейл:

[email protected]

Documents

KH - Legacy of Kreya · ска кръстословица (доста трудна), посветена на чуждестранни-те поредици, които са излезли