Kniga Za Uchitelq Biologia 7 Klas PROSVETA

7/23/2019 Kniga Za Uchitelq Biologia 7 Klas PROSVETA

http://slidepdf.com/reader/full/kniga-za-uchitelq-biologia-7-klas-prosveta 1/78

Р. АнгеловаП. АнгеловС. КукуринаА. Петрова

Книгаза учителя



1

Р. АнгеловаП. Ангелов

С. КукуринаА. Петрова

Книгаза ч теля

за седми клас7.

ПРОСВЕТАСофия

ПО БИОЛОГИЯИ ЗДРАВНООБРАЗОВАНИЕ



2

© Райка Благоева Ангелова, Павел Атанасов Ангелов, Стела Иванова Кукурина, \

Ана Василева Петрова, 2011, 2013 г.

© Тотко Димитров Кьосемарлиев – художник на корицата и графичен дизайн, 2011 г.

© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.

ISBN 978–954–01–2522–0

доц. д-р Райка Благоева Ангеловапроф. дбн Павел Атанасов АнгеловСтела Иванова Кукуринаст.н.с. д-р Ана Василева Петрова

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

ЗА 7. КЛАС

Рецензенти: проф. дбн Йорданка Иванова, доц. дбн Янко Коларов

Редактор Калина ВръблянскаХудожник на корицата и графичен дизайн Тотко КьосемарлиевХудожник редактор Веселин ЦаковТехнически редактор Йорданка ИвановаКоректор Любка Момчилова

Българска. Издание I/тираж 2013 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 4,75. Изд. коли 6,16.

Код 40708201022.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ 2

www.prosveta.bg

Печат „Дедракс“ АД – София



3

СЪДЪРЖАНИЕ

I. ОБЩА ЧАСТ / 51. Въведение / 52. Представяне на комплекта:учебник, учебна тетрадка и книга за учителя / 6

2.1. Учебник – съдържание, структура и функция / 62.2. Учебна тетрадка / 72.3. Книга за учителя / 7

3. Анализ на учебната програма и насоки за реализацията є / 84. Учебна програма по биология и здравно образование за 7. клас / 105. Анализ и структура на учебното съдържание / 216. Особености на учебно-познавателната дейност / 24Планиране на учебните дейности при изучаванена учебния предмет биология и здравно образование / 24

II. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ОБУЧЕНИЕТО В 7. КЛАСПО ПРЕДМЕТА БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ.ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА НЯКОИ УРОЦИ / 30

1. Технология на учебния процес / 302. Типове и видове уроци / 30

2.1. Урок за нови знания – комбиниран / 30

Урок № 1. Тема: „Многообразие и класификация на организмите“ / 31Урок № 8. Тема: „Колониални едноклетъчни организми“ / 31Урок № 19. Тема: „Многообразие на голосеменните растения“ / 32Урок № 20. Тема: „Подотдел Покритосеменни (цветни) растения“ / 33Урок № 24. Тема: „Обща характеристика на животните“ / 34Урок № 25. Тема: „Тип Мешести“ / 35Урок № 35. Тема: „Тип Мекотели“ / 35Урок № 38. Тема: „Взаимоотношения между организмите в природата“ / 36

2.2. Лабораторен урок / 36

Урок № 12а и урок 12б. Тема: „Растителни тъкани“ / 38Урок № 20а. Тема: „Семе и плод“ / 40Урок 33а. Тема: „Определяне на насекоми“ / 42

2.3. Урок за систематизиране и обобщаване на знанията / 45Урок № 36а. Тема: „Сравнителен преглед на безгръбначните животни“ / 45Урок № 36б. Тема: „Основни етапи в еволюцията на безгръбначните

животни“ / 462.4. Семинарен урок / 46

Урок № 44. Тема: „Безгръбначни животни–паразити. Заболявания на човека,

причинени от безгръбначни паразити. Хигиенни норми“ / 48



4

2.5. Урок екскурзия / 49Урок № 1а. Тема „Среща с природата / 49

2.6. Урок за контрол и оценка на знанията и уменията / 52Урок № 30а. Тема „Общ преглед на червеи“ / 53

3. Диагностика на резултатите от обучението / 54

4. Тестови задачи / 584.1. ТЕКУЩИ ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ / 581. Многообразие и класификация на организмите / 582. Царство Предядрени едноклетъчни организми / 593. Царство Същинскоядрени едноклетъчни организми / 614. Царство Растения / 625. Царство Гъби / 646. Царство Животни. Безгръбначни животни / 657. Роля на организмите в природата и значението им за човека / 66

4.2. ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ВХОДНО РАВНИЩЕ / 684.3. ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ИЗХОДНО РАВНИЩЕ / 71

ОТГОВОРИ / 75ЛИТЕРАТУРА / 76



5

ОБЩА ЧАСТ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Авторският колектив е разработил предлаганата „Книга за учителя“ по биология издравно образование за 7. клас с желание да подпомогне учителите в организациятана всекидневната им учебно–познавателна дейност при работата с новия учебникза 7. клас.

При написването на учебника, книгата за учителя и учебната тетрадка по биологияи здравно образоване за 7. клас колективът работеше съвместно и с ясна ориентациякъм съвременната училищна практика. Предлаганият учебен комплект е разработенвъз основа и следвайки стриктно Държавните образователни изисквания за учебнотосъдържание (ДВ, бр. 48/2000 г. и допълнението в бр. 58/ 2006 г.) и програмата побиология и здравно образование за 7. клас, която е включена в настоящата книга заучителя.

Според утвърдения нов учебен план учебният предмет биология и здравно об- разование започва да се изучава в 7. клас в прогимназиалния етап на образование ипродължава и в гимназиалния етап на средната степен на образование.

Нововъведеният учебен предмет биология и здравно образование е основа заизграждането на биологичното образование до 12. клас със силно подчертан акцент

на здравно образование.Новото учебно съдържание в 7. клас, което сме разработили в учебника, пред-вижда, както е заложено и в програмата, да намали информационната натоварености същевременно да формира цялостна система от знания за едноклетъчни и много-клетъчни организми в таксономичен, морфологичен и функционален план. В 7. классе предвижда да се формират знания и умения за царствата Предядрени еднокле-тъчни организми (Монера), Същинскоядрени едноклетъчни организми (Протиста),Растения, Гъби и Животни (до тип Хордови). Главни акценти на учебното съдър-жание в 7. клас са още ролята на едноклетъчните и многоклетъчните организми вприродата и значението им за човека, заболявания на човека от паразитни болести

и профилактика, както и формиране на знания и умения за здравословен начин наживот и природосъобразно поведение, изяснява се ролята на човека за опазване набиоразнообразието в природата.

При подбора и структурирането на учебното съдържание сме се съобразили свъзрастовите особености на учениците в 7. клас, с техните възможности за усвоява-не на биологичната информация и с повишения им интерес към науката за живота издравни познания. Основавахме се на становището, че обучението по биология в 7.клас има фундаментално значение за изграждане на общобиологичната и здравнатаим култура, а и за формиране на тяхната жизнена позиция, за подготовката им засъзнателен избор при бъдещата им професионална реализация.

При разработката на предлагания комплект от учебник, учебна тетрадка и книгаза учителя колективът ни използва своя опит като дългогодишни преподаватели, ав-

I.



6

тори на учебници и резултатите от цялостната учебна дейност в училище. Проученибяха и редица чуждестранни учебници и помагала.

Новата структура на учебното съдържание в 7. клас наред с тенденцията към на-маляване на информационната натовареност е насочена към засилване на знанията,свързани с екологията и опазването на здравето. Учебното съдържание позволявато да се свързва с особеностите на организмите в съответния роден край, с изследо-

вателската дейност на учениците, с новостите в науката и практиката. Съдържани-ето и структурата на обучението по биология и здравно образование дават големивъзможности за творческата дейност на учителя. Той може да допълва или да пред- лага други видове организми за изучаване според местните условия. Освен това вучебника са предвидени незадължителни теми, които дават възможност на учителяда обновява непрекъснато учебната тематика с новости от областта на здравеопаз-ването, екологични и други проблеми, актуални в съответния регион на страната.

Годишното разпределение на часовете, което предлагаме, включва уроци за новизнания, за обобщаване, за семинари и екскурзии и е примерно, а не задължително. Сцялото ни уважение към учителите, смятаме, че всеки преподавател ще реши в каква

степен ще го използва. Затова часовете на разположение на учителя дават възмож-ност той да прояви своите творчески способности. Независимо от предложенотогодишно разпределение на лабораторните уроци смятаме, че още много теми бихамогли да се провеждат като лабораторни уроци за нови знания.

При подбора на видовете организми, включени в учебното съдържание, при разглеждане на проблемите, свързани с ползата или вредата от тях за човека, пре-носители на болести и др., са включени предимно български видове и се предлагатвариативни възможности за изучаване на организмите според местните условия.

В книгата за учителя предлагаме методически модели на различни типове и ви-дове уроци, които може да бъдат използвани като примерни. Същото се отнася и за

вариантите на уроците, които предлагаме.Проблемът за онагледяването на обучението в 7. клас е сложен. В различните

училища материалната база е много различна, поради което вариативността приподбора на нагледните средства е също голяма. Ето защо в предлаганата книга еотделено значително място на технологията на съвременните уроци.

2. ПРЕДСТАВЯНЕ НА КОМПЛЕКТА: УЧЕБНИК,УЧЕБНА ТЕТРАДКА И КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Според новия учебен план от 7. до 12. клас ще се изучава учебният предмет „Биоло-гия и здравно образование“. Предлаганият учебен комплект е изработен въз основана одобрената от МОН учебна програма, на целите и задачите, заложени в нея, и наочакваните резултати от нейното усвояване.

2.1. Учебник – съдържание, структура и функцияУчебникът е основно помагало, чиято функция се изразява в реализиране на по-ставените цели. Съдържанието му е разработено в 47 задължителни теми за новизнания според одобрената от МОН учебна програма по биология и здравно образо-вание за 7. клас. Останалите 14 теми се предлагат на учителите като незадължител-

ни. Те може да се заменят с други по тяхна преценка и в съответствие с конкретнитеусловия на училището и класа.



7

Учебното съдържание на всяка тема с изключение на няколко, които са главноза многообразие на организмите от съответния таксон, е разработено на две срещо-положни страници. Така вниманието на учениците е насочено и разполага с цялатаинформация по темата. Тя съдържа въвеждащ, основен текст, рубрики за оптимал-но структуриране на урока и е художествено оформена, като фигурите са носителина нови знания или илюстрират част от учебното съдържание. В учебника са вклю-

чени таблици и др. Рубриките в учебника са: „Важно е да знаете, че:“, „Въпроси изадачи“, „Знаете ли, че:“.

Учебното съдържание е продължение на изученото по предмета човекът и при- родата в 5.–6. клас. То е свързано с организмите и жизнените процеси на организ-мово равнище.

Според новия учебен план основен принцип в структурирането на учебното съ-държание е цикличността в изложението му. В 5. и 6. клас са изучени редица поня-тия, които се разширяват и затвърдяват в 7. клас. Такива понятия са свързани с мно-гообразие на организмите, структурата и жизнените им процеси. Нововъведенитепонятия (вж. програмата) са главно родови, като преобладават таксономичните. Нанов етап се поднасят знанията, свързани с взаимоотношенията организъм и среда.

Учебното съдържание е разработено в следните раздели: Едноклетъчни орга-низми, Многоклетъчни организми и Роля на организмите в природата и значениетоим за човека.

2.2. Учебна тетрадкаУчебната тетрадка предлага система от дейности за всяка тема, включена в учебникаи годишното разпределение. Структурата на тетрадката е съобразена с дейностите,които е необходимо да се осъществят при изучаването на дадената тема. Учителятще реши най-правилно дали да промени или изпусне някои от предложените задачи.

Разработката на всяка методична единица в тетрадката е в следния ред:1. План на урока. На свободните редове учениците записват плана на урока,

който учителят предлага.2. Изпълнете задачите. В тази рубрика се поставят задачи за индивидуална са-

мостоятелна работа в хода на урока. Задачите са свързани с наблюдения, попълванена таблици, обозначаване на неми фигури и др. Предлаганите схематични фигурии таблици улесняват ефективността на работата в час, подпомагат усвояването назнанията и формирането на понятията. Някои от задачите може по преценка на учи-теля да се възложат на учениците за изпълнение вкъщи.

3. Проверете знанията си. Тук се изисква учениците да отговорят на редица въ-

проси. Те може да служат за затвърдяване на знанията на учениците в края на часавърху изучената тема. Редица задачи може да бъдат оставени за самоконтрол вкъщи.Ученикът след научаване на урока трябва да попълни предложените текстове. В те-традката са включени и задачи за дългосрочни наблюдения в домашни условия или вблизката околност. В нея се предлагат и работни листове за екскурзии в природата иза лабораторна работа. Учителят може да възложи на учениците да носят тетрадкитеси редовно, да ги попълват и чрез тях да бъдат оценявани. Тази дейност ще стимулираученика по-активно да участва в учебно-познавателния процес.

2.3. Книга за учителя

Книгата за учителя е част от учебния комплект по биология и здравно образованиеза 7. клас и е предназначена да улесни и оптимизира работата на учителя във всеки-



8

дневната му училищна практика. Книгата разглежда следните проблеми:1. Същност на учебното съдържание в 7. клас.2. Анализ на програмата и очакваните резултати от дейността на учениците.3. Примерни методически разработки на различни типове и видове уроци.При разработка на настоящата книга за учителя водещата ни цел беше да не

даваме рецепти на учителя за неговата дейност, а да покажем модели, които ще го

улеснят и инициират да приложи своето педагогическо творчество съобразно усло-вията в неговото училище.

Книгата за учителя е част от комплекта заедно с учебника и учебната тетрадкапо биология и здравно образование за 7.клас. Колективът ни се е постарал да раз-гледа редица проблеми, свързани със съвременните технологии на обучението иновите образователни стандарти.

3. АНАЛИЗ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА И НАСОКИЗА РЕАЛИЗАЦИЯТА Є

Учебната програма съдържа няколко части, като от особено значение е нейнатасъдържателна страна. В учебната програма съдържанието на учебния предмет био- логия и здравно образование е предвидено в три информационни ядра:

1. Структура, жизнени процеси и класификация на организмите.2. Организъм – среда.3. Наблюдения, експерименти и изследване.

В първото информационно ядро се предвиждат научни знания за структуратана организмите и техните жизнени функции от петте организмови царства. Учебно-

то съдържание включва знания от различни клонове на биологичната наука: морфо- логия, анатомия, физиология и др. Това ядро съдържа редица знания от екология,приложна биология, медицина и др. В 5.–6. клас учениците са запознати общо, чеорганизмите се групирани в пет царства, които са обект на по-задълбочено изучава-не в 7. клас. Изучаването на класификацията на организмите от различните царствавъз основа на общите белези и разкриването на родствените връзки между тях еобект на предмета биология и здравно образование в 7. клас.

При изучаването на първото информационно ядро учениците се запознават с разнообразието на организмовия свят и с жизнените процеси в него. Въз основана усложняването на организмите в различните таксономични групи се разкрива

еволюцията им. Особено място се отделя и на изучаването на значението на орга-низмите за природата и човека.

За изучаването на това информационно ядро са предвидени 36 часа за нови зна-ния, обединени в няколко раздела, включващи:

1. Многообразие и класификация на организмите2. Едноклетъчни организми: 1. Царство Предядрени едноклетъчни организми

(Монера). 2. Царство Същинскоядрени едноклетъчни организми (Протиста).3. Многоклетъчни организми: 1. Царство Растения. 2. Царство Гъби. 3. Царство

Животни (само безграбначни).

Учебното съдържание във второто информационно ядро – Организъм – среда, включва знания за взаимоотношенията между организмите и между тях и средата.



9

Въз основа на тези взаимоотношения се разкрива значението на организмите в при- родата и за кръговрата на веществата в нея. Определя се значението на организмитеза човека и природата.

Изучават се редица паразити и болести по човека. Изучават се и някои заболя-вания, тяхната профилактика и симптоми. Учениците актуализират знанията си от5. и 6. клас върху хранителни мрежи и вериги и се запознават с различни организ-

мови съобщества.За изучаване на второто информационно ядро са предвидени 11 часа за нови

знания.Третото информационно ядро – Наблюдения, експерименти и изследване, е

дадено дифузно в цялото учебно съдържание, като са използвани всички уместнивъзможности, които предметът биология и здравно образование предлага.

Относно контекста и дейностите в програмата. Те са включени в колона5. и заслужават особено внимание, тъй като за всяка тема се изисква определенадейност, свързана с наблюдения и опити, които учителят трябва да организира са-мостоятелно.

Относно вътрешнопредметните и междупредметните връзки. Чрез вклю-чените в колона 6. на учебната програма вътрешнопредметни и междупредметни връзки се подпомага работата на учителите, тъй като тук са указани възможноститеза реализацията им. Изяснено е с кои учебни предмети може да се реализират.

Учебният предмет биология и здравно образование по своята същност има ин-тегрален характер. Той дава възможност ежечасно да се реализират вътрепредмет-ни връзки от час в час и от клас в клас. В програмата са посочени учебни предмети,с които трябва да се реализират междупредметните връзки, а именно човекът и при- родата, химия и опазване на околната среда, география и икономика, български езики литература, съвременни технологии, които се изучават в училище, и др.

Като се имат предвид целите на обучението по предмета, очакваните резултати исъдържанието, трябва да отбележим, че многообразието на организмовия свят, сре-дата, в която организмите живеят, и тяхната еволюция не биха могли да се изяснят,без да се реализират вътрешнопредметните и междупредметните връзки. Знаниятапо физика и химия са основа за разбиране на способността на живите организми даплуват, летят и да се движат в почвата, а също за усвояването на информацията за редица жизнени процеси у организмите като дишане, транспирация, движение навеществата при растенията, образуване на цисти и др. Знанията по химия са основаза формиране на понятията, свързани с опазване на околната среда, екологичното

равновесие и ролята и мястото на човека в нея.Информацията, усвоена по география, е основа за осмисляне на проблемите,свързани със сезонните промени на организмите. Знанията за климата обясняват разпространението на животните и растенията и тяхната приспособяемост къмоколната среда.

В учебната програма особен акцент се поставя върху интегрирането на учеб-ното съдържание както по отношение на отделните ядра в програмата, така и на равнището на урока. Това осигурява единството на целите на учебния предмет катоцяло.

Доброто познаване на програмата в разглежданото направление улеснява рабо-

тата на учителя и осмисля учебно-познавателната дейност в клас. Положителното йзначение може да се конкретизира:



10

1. Лесно формулиране на учебните цели и очакваните резултати от учебнатадейност.

2. Ясно и точно формулиране на понятията.3. Осигурява разнообразен избор на учебно-познавателна дейност.Относно целите в учебната програма. Те са точно и ясно формулирани и са

тясно свързани с обучението в 5. и 6. клас по човекът и природата. Насочени са

към разширяване на знанията, свързани със структурата и жизнените процеси приорганизмите. Основно се изучава класификацията на организмите.

Когато се разглеждат целите на обучението по биология и здравно образованиев 7. клас, предвидени в програмата, е важно да се обърне внимание, че в графата„Очаквани резултати“ се описват реализираните цели. За всяка тема целите са под- робно описани, поради което е излишно да бъдат разглеждани отново при всякаметодична разработка на уроците.

Относно понятията, включени в програмата. В програмата са включени ре-дица понятия (най-често родови, които трябва да се формират въз основа на видовипонятия), които е необходимо да се актуализират, независимо че са учени в 5. и 6.клас. Тези понятия се разширяват при изучаването на новия учебен материал. Къмвсяка тема са показани и новите понятия, които са свързани с изучаването на отдел-ни таксономични категории.

В програмата са включени главно родовите понятия – мекотели, насекоми и др.Те обаче се изясняват чрез видовите понятия. За насекомите например те са начле-нени крайници, хитинова обвивка, трахеи, малпигиеви тръбички и др. Родовите по-нятия обикновено не се дават чрез дефиниция, а чрез система от видови понятия.Не всички изучавани понятия се обозначават с термини. За някои няма такива, аза други – не сме ги въвели с оглед да не се натоварва учебното съдържание. Из-

ползваме понятия, въведени в предишни класове. Например в 7. клас не е въведенопонятието екосистема, а се използва понятието съобщество, въведено по човекът иприродата.

По-долу за улеснение на преподавателите поместваме учебната програма побиология и здравно образование за 7. клас. Така всеки колега ще може да правинеобходимите за него уточнения и да е сигурен, че в работата си се придържа къмодобрените от МОН стандарти.

4. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО

ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 7. КЛАС

I. Общо представяне на учебната програмаУчебният предмет „Биология и здравно образование“ е част от учебните предме-ти в културно-образователната област „Природни науки и екология“. Изучава сев прогимназиалния етап на основната степен на образование в VII и VIII клас и вгимназиалния етап на средната степен на образование в IХ–ХII клас.

Учебният предмет включва цялостна система от знания за едноклетъчни и мно-гоклетъчни организми в таксономичен, морфологичен и функционален аспект. Чрез

него се осигурява възможност за изграждане на цялостен образ в съзнанието научениците за групирането на организмите, тяхното единство и многообразие.



11

Обучението по учебния предмет „Биология и здравно образование“ в VII класосигурява базисни знания за групирането на организмите, за основни таксономичникатегории от петцарствената таксономична система, за ролята на едноклетъчните имногоклетъчните организми в природата и значението им за човека.

Учебната програма включва знания за царствата Монера, Протиста, Растения,Гъби, Животни (до тип Хордови). Тя е естествено продължение на учебното съдър-

жание, включено в учебния предмет „Човекът и природата“ (III–VI клас). Основенакцент в учебната програма са знанията и уменията на учениците, свързани с раз-познаването на групи организми по единен алгоритъм. Други акценти са заболява-ния при човека, причинявани от паразити, профилактика, роля на човека за опазванена биоразнообразието.

Учебното знание е интегрирано както по отношение на ядра на учебното съдър-жание, така и на ниво теми. Това осигурява единство на целите за учебния предметкато цяло. Учебното съдържание е насочено към формиране и на практически зна-ния и умения, свързани с наблюдения в живата природа, проучвания на изчезналии застрашени видове в България, правила за здравословен начин на живот и приро-досъобразно поведение.

Единството на специфичните знания и практическите умения осигурява въз-можност за приложение на усвоеното в различни житейски ситуации, обогатяванена личността и за формиране на отношение към мястото, ролята и отговорноститена всеки към себе си, към обществото и към природната среда.

II. Цели на обучението по предмета1. Да се формират на таксономична, структурна и функционална основа понятия(свързани с петте царства организми), включени в състава на умствени умения (на-зовава, описва, дефинира, разпознава, оценява, анализира).

2. Да се формират практически умения за наблюдения на обекти и процеси при различни организми.

3. Да се формира отношение към мястото, ролята и отговорността на всеки къмсобственото здраве, към природната среда и нейното опазване.

III и IV. Очаквани резултати и учебно съдържаниеОчакваните резултати и учебното съдържание са структурирани на няколко вза-имосвързани нива, представени в табличен вид (колони от 1. до 6.). В колони 1. и2. са представени ядрата на учебното съдържание и съответстващите им стандартиот Държавните образователни изисквания за учебно съдържание. След всеки из-

раз за стандарт в колона 2. са представени очакваните резултати на ниво учебнапрограма, които водят до постигането на посочения стандарт. Колона 3. съдържаобобщените теми от учебното съдържание, очертаващи основните съдържателнии тематични линии. Колона 4. съдържа ключови нови понятия. Колона 5. съдържаописание на дейности, чрез които се очаква учениците да усвоят и приложат не-обходимите знания и умения. Колона 6. описва възможностите за реализиране навътрешнопредметни и междупредметни връзки.

Ключ за ориентация в таблицата е следният пример:В ядро 1. „Структура, жизнени процеси и класификация на организмите“ един от

стандартите е „Назовава (и посочва върху изображение) таксони, в които са групи- рани организмите“. Очакваните резултати са свързани с уменията на учениците да



12

използват правилно термините, с които са означени типовете и класовете организмиот петте царства (колона 2.). Тези очаквани резултати са опредметени в определе-на тема, например „Многоклетъчни организми. Царство Растения“. За тази темаса представени последователно седем очаквани резултати (цели). Те представляватсвоеобразни критерии за реализирането на дадения стандарт, а оттук и за оценява-нето на учениците. В колона 5. са посочени условията (средата), в която ученикът

следва да усвои предвидените в стандарта знания и умения. Даденото в колона 5. еи ориентир по отношение на набора от дидактически средства, които се използватза реализирането на очакваните резултати от колона 2. Включените в колона 6. въз-можности за вътрешнопредметни и междупредметни връзки ориентират кои знанияи умения са обект на усвояване в същия или в други учебни предмети (в същата илив друга културно-образователна област) и ще се използват при обучението по пред-мета. Това осигурява условия за намаляване на информационното натоварване, из-бягване на повторения и неточности при дефиниране на едно и също понятие.

Ядрото „Наблюдения, експерименти и изследване“ няма съответстващи теми,тъй като необходимите практически умения са включени в темите от другите ядра ив колона 5. (контекст и дейности). Това осигурява възможност за учителя да избереподходящи теми за наблюдения на обекти и извършване на експерименти за пости-гане на очакваните резултати от колона 2.



13

I I I . О ч а к в а н и р е з у л т а т и

I V .

У ч е б н о с ъ д ъ р ж а н и е ( т е м и , п о н я т и я , к о н

т е к с т и д е й н о с т и , в ъ т р е ш н

о п р е д м е т н и и

м е ж д у п р е д м е т н и в р ъ з к и )

Я д

р а

н а у ч

е б н о -

т о

с ъ д ъ р -

ж а

н и е

С т а н д а р т и

и о ч а к в а н и р е з у л т а т и

н а н и в о у ч е б н а п р

о г р а м а

Т е м и и о ч а к в а н и

р е з у л т а т и п о т е м и

О с н о в н и

н о в и п о -

н я т и я

( п о т е м и )

К о н т е к с т и

д е й н о с т и

( н а н и в о

у ч е б н а

п р о г р а м а )

В ъ т р е ш н о -

п р е д м е т н и

и м е ж д у п р е д -

м е т н и

в р ъ з к и

1

2

3

4

5

6

Я д

р о 1 .

С т

р у к -

т у р а ,

ж и

з н е н и

п р

о ц е с и

и к л а с и -

ф и

к а ц и я

н а

о р г а -

н и

з м и т е

С т а н д а р т 1 .

Н а з о в а в а ( и п о с о ч

в а в ъ р -

х у и з о б р а ж е н и е ) т

а к с о -

н и , в к о и т о с а г р у п и р а н и

о р г а н и з м и т е .

О ч а к в а н и р е з у л т а т и :

• И з п о л з в а п р а в и л н

о т е р -

м и н и т е , с к о и т о с е о з н а ч а -

в а т т а к с о н и т е .

• П р о с л е д я в а в й е р а р х и ч е н

р е д о с н о в н и т а к с о н

о м и ч н и

к а т е г о р и и .


Р а з п о

з н а в а

( в т е к с т и л и и з о б р а ж е -

н и е ) о с н о в н и т а к с

о н и о т

п е т т е ц а р с т в а о р г

а н и з м и

и п р е д с т а в и т е л и о т о т -

д е л н и т е т а к с о н и .


• О п р е д е л я п р и н а д л е ж н о с т

н а о р г а н и з м и ( п о г р у п и

с ъ щ е с т в е н и п р и з н а

ц и ) к ъ м

д а д е н т а к с о н .

У ч е н и к ъ т т р я б в а д

а :

Т е м а 1 . М н о г о о б р а з и е и к л а с и ф и к а ц и я н а

о р г а н и з м и т е


• Н а з о в а в а в й е р а р х и ч е н р е д о с н о в н и т а к с о н о -

м и ч н и к а т е г о р и и в

п е т ц а р с т в е н а т а с и с т е м а з а

г р у п и р а н е н а о р г а н и з м и т е .

• Н а з о в а в а о с н о в н

и т е ц а р с т в а в о р г а н и з м о в и я

с в я т и и л ю с т р и р а с п р и м е р и .

• О ц е н я в а н е о б х о д

и м о с т т а о т г р у п и р а н е н а о р г а -

н и з м и т е з а т я х н о т о и з у ч а в а н е .

• О ц е н я в а з н а ч е н и

е т о н а к р и т е р и я „ р о д с т в е н и

в р ъ з к и м е ж д у о р г а н и з м и т е ” з а т я х н о т о г р у п и -

р а н е .

Е д н о к л е т ъ ч н и о р

г а н и з м и

Т е м а 2 . Ц а р с т в о П р е д я д р е н и е д н о к л е т ъ ч н и

( М о н е р а )


• Д е ф и н и р а ц а р с т в о М о н е р а .

• О п и с в а и п о с о ч в

а в ъ р х у и з о б р а ж е н и е с т р у к -

т у р а н а б а к т е р и а л н а к л е т к а ( к л е т ъ ч н а м е м б р а н а

,

ц и т о п л а з м а , н а с л е

д с т в е н о в е щ е с т в о ) .

• ц а р с т в о ,

• т и п ( о т -

д е л ) ,

• к л а с ,

• р а з р е д ,

• в и д .

• ц а р с т в о

П р е д я д р е -

н и е д н о -

к л е т ъ ч н и

( М о н е р а ) ,

Н а у ч е н и -

ц и т е с е д а в а

в ъ з м о ж -

н о с т д а :

• н а б л ю -

д а в а т , а н а -

л и з и р а т ,

о з н а ч а в а т

и з о б р а ж е -

н и я ( с х е м и ,

м о д е л и ) н а

с т р у к т у р и и

п р о ц е с и п р и

о р г а н и з м и

о т р а з л и ч н и

т а к с о н и ;

• н а б л ю д а -

в а т в р е а л н и

у с л о в и я

п р е д с т а -

в и т е л и о т

р а з л и ч н и т е

ц а р с т в а

о р г а н и з м и ;

Н а у ч е н и ц и -

т е с е д а в а

в ъ з м о ж -

н о с т з а

и з п о л з в а н е

н а з н а н и я

о т :

• Ч о в е к ъ т

и п р и р о -

д а т а – з а

п р и л а г а н е

н а з н а н и я з а

ж и з н е н и т е

п р о ц е с и

н а о р г а н и -

з м и т е п р и

у с в о я в а н е


с и с т е м и и







14

1

2

3

4

5

6

• И д е н т и ф и ц и р а с ъ

щ е с т -

в е н и п р и з н а ц и н а д

а д е н

т а к с о н н е з а в и с и м о

о т

н а ч и н а н а п р е д с т а в

я н е т о

и м ( т е к с т , и з о б р а ж е н и е ,

м о д е л ) .


С р а в н я в а

о р г а н и з м и , г р у п и р а н и п о

р а з л и ч н и п р и з н а ц и .


• О п р е д е л я о б щ о и

р а з -

л и ч н о п о г р у п и п р и

з н а ц и

м е ж д у р о д с т в е н и т а к с о н и

о т е д и н и с ъ щ р а н г .

• Г р у п и р а о р г а н и з м

и п о

д а д е н к р и т е р и й ( м о

р ф о -

л о г и ч е н , ф и з и о л о г и

ч е н ,

е к о л о г и ч е н ) .

• И л ю с т р и р а с п р и

м е р и п р и н а д л е ж н о с т н а п р е д -

с т а в и т е л и к ъ м ц а р

с т в о М о н е р а .

• Н а з о в а в а р а з л и ч и я м е ж д у б а к т е р и и и ц и а н о -

б а к т е р и и .

Т е м а 3 . Ц а р с т в о С ъ щ и н с к о я д р е н и е д н о к л е -

т ъ ч н и ( П р о т и с т а

)


• Д е ф и н и р а ц а р с т в о П р о т и с т а .

• Н а з о в а в а и п о с о ч в а в ъ р х у и з о б р а ж е н и е о с н о в

-

н и р а з л и ч и я м е ж д у п р е д я д р е н и ( п р о к а р и о т н и )

и с ъ щ и н с к о я д р е н и

( е у к а р и о т н и ) е д н о к л е т ъ ч н и

о р г а н и з м и .

• Р а з п о з н а в а п о с ъ

щ е с т в е н и п р и з н а ц и п р е д с т а в и -

т е л и о т о с н о в н и т и п о в е в ц а р с т в о т о и и л ю с т р и р

а

с п р и м е р и .

• О п и с в а п р о ц е с и т е х р а н е н е и р а з м н о ж а в а н е п р

и

п р е д с т а в и т е л и о т ц а р с т в о т о .

• Д е ф и н и р а к о л о н и а л н и с ъ щ и н с к о я д р е н и е д н о -

к л е т ъ ч н и и и л ю с т р и р а с п р и м е р и .

М н о г о к л е т ъ ч н и о р г а н и з м и

Т е м а 4 . Ц а р с т в о Р а с т е н и я


• Д е ф и н и р а ц а р с т в о Р а с т е н и я .

• Н а з о в а в а и п о с о ч в а в ъ р х у и з о б р а ж е н и е : р а с т и

-

т е л н а к л е т к а ( ц е л у

л о з н а к л е т ъ ч н а с т е н а , в а к у о л а ,

п л а с т и д и ) ; в и д о в е

р а с т и т е л н и т ъ к а н и .

• О п и с в а в и д о в е р а с т и т е л н и т ъ к а н и н а ф у н к ц и о

-

н а л н а о с н о в а ( о б р

а з у в а т е л н а , о с н о в н а , п о к р и в н

а ,

п р о в о д я щ а , м е х а н и ч н а ) .

• О п р е д е л я з н а ч е н

и е т о н а р а с т и т е л н и о р г а н и


С ъ щ и н -

с к о я д р е н и

е д н о к л е -

т ъ ч н и

( П р о т и -

с т а ) ,

• т и п

К о р е н о -

н о ж к и ,

• т и п К а м -

ш и ч е с т и ,

• т и п Р е с -

н и ч е с т и ,

• к о л о н и -

а л н и е д н о -

к л е т ъ ч н и .

• р а б о т я т с

о б о б щ е н и

с х е м и н а

с ъ щ е с т в е н и

п р и з н а ц и

( с т р у к т у р -

н и и ф у н к -

ц и о н а л н и )

п р и р а з п о з -

н а в а н е н а




• с р а в н я -

в а т п о с ъ -

щ е с т в е н и

п р и з н а ц и

т а к с о н и о т

е д н о ц а р -

с т в о ;

• и з г р а ж -

д а т о п и с а -

н и я н а п р е д

-

с т а в и т е л и

п о е д и н е н

а л г о р и т ъ м ;

• и з п о л з в а т

д а н н и о т

н а у ч н о -

п о п у л я р н а

л и т е р а т у р а

п р и

• Ч о в е к ъ т

и п р и р о -

д а т а – з а

п р и л а г а н е


з а п р и с п о -

с о б л е н и я

н а о р г а н и з -

м и т е к ъ м

с р е д а т а п р и

у с в о я в а н е


е в о л ю ц и о н -

н и я п р о ц е с ;

• Х и м и я –

з а в е щ е с т в а

и х и м и ч н и


и з я с н я в а н е

н а в з а и м о -

о т н о ш е н и -

я т а с р е д а

– о р г а н и -

з ъ м ;

• Г е о г р а -

ф и я – з а

к л и м а т и ч -

н и ф а к т о р и

и е л е м е н т и ,

п о ч в и , п р и -

р о д н и з о н и

п р и у с в о я -

в а н е



15

1

2

3

4

5

6

( к о р е н , с т ъ б л о , л и с т , ц в я т , с е м е ) з а ж и з н е н и т е

п р о ц е с и п р и к о р м у с н и т е р а с т е н и я .

• О ц е н я в а з н а ч е н и

е т о н а р а с т и т е л н и т е о р г а н и

з а ц я л о с т н о т о ф у н

к ц и о н и р а н е н а р а с т и т е л н и я

о р г а н и з ъ м .

• Н а з о в а в а и п о с о ч в а в ъ р х у и з о б р а ж е н и е т а -

л у с н и р а с т е н и я ( в о д о р а с л и – з е л е н и , ч е р в е н и ,

к а ф я в и ) .

• Н а з о в а в а и п о с о ч в а в ъ р х у и з о б р а ж е н и е о с н о в

-

н и г р у п и к о р м у с н и р а с т е н и я ( м ъ х о в е , п а п р а т и ,

с е м е н н и – г о л о с е м

е н н и , п о к р и т о с е м е н н и ) и

и л ю с т р и р а с п р и м

е р и .

Т е м а 5 . Ц а р с т в о Г ъ б и


• Д е ф и н и р а ц а р с т в о Г ъ б и .

• Н а з о в а в а и р а з п о з н а в а в ъ р х у и з о б р а ж е н и е

г ъ б н а к л е т к а , х и ф и , м и ц е л .

• Н а з о в а в а и о п и с в а х а р а к т е р н и п р е д с т а в и т е л и

о т ц а р с т в о Г ъ б и ( о

т М у х ъ л о в и , Т о р б е с т и , Б а з и -

д и е в и ) .

• Н а з о в а в а и п о с о ч в а в ъ р х у и з о б р а ж е н и е я д и в н

и

г ъ б и и о т р о в н и г ъ б и .

Т е м а 6 . Ц а р с т в о Ж и в о т н и


• Д е ф и н и р а ц а р с т в о Ж и в о т н и и о с н о в н и т а к с о н и

в ц а р с т в о т о .

• О п р е д е л я п о с ъ щ

е с т в е н и п р и з н а ц и м я с т о т о н а

о с н о в н и т а к с о н и в

ц а р с т в о т о ( д о т и п Х о р д о в и ) .

• О п и с в а о б щ о и р а з л и ч н о п о с ъ щ е с т в е н и п р и з н а -

ц и м е ж д у е д н о р а н г о в и т а к с о н о м и ч н и к а т е г о р и и

( м е ж д у т и п о в е , м е ж д у к л а с о в е о т е д и н и с ъ щ т и п

) .

• О п и с в а и о з н а ч а в а в ъ р х у и з о б р а ж е н и е п р и з н а

-

ц и , х а р а к т е р н и з а

д а д е н т и п ( к л а с ) о т ц а р с т в о т о

.

• о т д е л

С е м е н н и .


Г ъ б и ,

• с а п р о -

ф и т н о

х р а н е н е .


Ж и в о т н и ,

• н е с а -

м о с т о й н о

х р а н е н е ,

• т и п М е -

ш е с т и ,

• т и п

П л о с к и

ч е р в е и ,

• т и п

с а м о с т о я -

т е л н а р а б о -

т а ;

• и з п о л з в а т

д а н н и о т

н а у ч н о -

п о п у л я р н а

л и т е р а т у р а

п р и с а м о с -

т о я т е л н а

р а б о т а ;

• и з в ъ р ш в а

т

о п и т и п о

д а д е н п л а н

и о р и е н т и -

р и ;

• п р е д -

с т а в я т

р е з у л т а т и

о т н а б л ю -

д е н и я и

о п и т и ;

• р а б о т я т

в е к и п и

у ч а с т в а т в

о б с ъ ж д а -

н и я п о д а д е

-

н а т е м а ;

• р е ш а в а т

к а з у с и ,


з а п р и с п о -

с о б я в а н е

н а о р г а н и -

з м и т е к ъ м

с р е д а т а ;



16

1

2

3

4

5

6

• Р а з п о з н а в а в ъ р х у и з о б р а ж е н и я с ъ щ е с т в е н и

п р и з н а ц и , о р г а н и и с и с т е м и и с в ъ р з а н и с т я х

ж и з н е н и п р о ц е с и п р и д а д е н т и п ( к л а с ) .

• П р и в е ж д а п р и м е

р и з а п р и н а д л е ж н о с т н а о р г а -

н и з м и к ъ м т и п о в е

и к л а с о в е о т ц а р с т в о Ж и в о т -

н и .

К р ъ г л и

ч е р в е и ,

• т и п

П р е ш -

л е н е с т и

ч е р в е и ,

• т и п Ч л е -

н е с т о н о г и ,

• к л а с Н а -

с е к о м и ,

з а д а ч и и

у ч а с т в а т в

д и с к у с и и ;

Я д

р о 2 .

О р г а -

н и

з ъ м

– с

р е д а


О п и с в а и

и л ю с т р и р а с п р и м

е р и

х р а н и т е л н и в з а и м

о о т -

н о ш е н и я м е ж д у о р г а н и з -

м и т е и к р ъ г о в р а т

н а

в е щ е с т в а т а .

О ч а к в а н и р е з у л т а

т и :

• П р о с л е д я в а х р а н и

т е л н и

в з а и м о о т н о ш е н и я м е ж д у

о р г а н и з м и о т р а з л и

ч н и

ц а р с т в а .

• О б о с н о в а в а в р ъ з к а т а

м е ж д у о р г а н и з м и и

с р е д а .

С т а н д а р т 2 : А н а л

и з и р а

в р ъ з к и м е ж д у п р и с п о с о -

б л е н и я н а о р г а н и з м и т е и

с р е д а н а о б и т а н и е .


т и :

• О ц е н я в а п р и с п о с о б л е -

н и я т а н а о р г а н и з м и

т е к ъ м

с р е д а т а к а т о р е з у л т а т о т

е в о л ю ц и о н н и я п р о ц е с .

Т е м а 1 . Е д н о к л е т

ъ ч н и о р г а н и з м и – р о л я в

п р и р о д а т а и з н а ч

е н и е з а ч о в е к а


• О п и с в а р о л я т а н а о р г а н и з м и т е о т ц а р с т в о

П р е д я д р е н и е д н о к

л е т ъ ч н и ( М о н е р а ) и ц а р с т в о

с ъ щ и н с к о я д р е н и е

д н о к л е т ъ ч н и ( П р о т и с т а ) в

к р ъ г о в р а т а н а в е щ

е с т в а т а в п р и р о д а т а .

• А р г у м е н т и р а р о л я т а н а е д н о к л е т ъ ч н и т е и к о л о

-

н и а л н и т е е д н о к л е т ъ ч н и о р г а н и з м и ( в е в о л ю ц и о -

н е н а с п е к т ) к а т о р

о д о н а ч а л н и ц и н а м н о г о к л е т ъ ч -

н и т е о р г а н и з м и .

• О п и с в а з н а ч е н и е

т о н а п р е д с т а в и т е л и о т П р е д я -

д р е н и е д н о к л е т ъ ч н и ( М о н е р а ) и с ъ щ и н с к о я д р е н

и

е д н о к л е т ъ ч н и ( П р

о т и с т а ) з а ч о в е ш к а т а д е й н о с т

и з а з д р а в е т о н а ч о в е к а .

• О б о с н о в а в а н е о б

х о д и м о с т т а о т х и г и е н н и н о р -

м и з а п р е д п а з в а н е

о т б о л е с т о т в о р н и е д н о к л е т ъ ч -

н и и п р и в е ж д а п р и

м е р и з а з а б о л я в а н и я , п р и ч и н е -

н и о т п р е д с т а в и т е л и н а д в е т е ц а р с т в а .

Т е м а 2 . М н о г о к л е т ъ ч н и о р г а н и з м и – р о л я в

п р и р о д а т а и з н а ч

е н и е з а ч о в е к а

• О п и с в а з н а ч е н и е

т о н а р а с т е н и я т а з а р а з в и т и е т о

н а о р г а н и з м о в и я с

в я т н а З е м я т а .

• т и п М е -

к о т е л и .

• п а р а з и -

т и з ъ м .

• п р о д у -

ц е н т и ,

• к о н с у -

м е н т и ,

• р е д у ц е н -

т и .

• з а щ и т а -

в а т т е з и в

п о д к р е п а

н а п р и р о д о -

с ъ о б р а з н и я

н а ч и н н а

ж и в о т ;

• р а б о т я т

с к а р т а н а

Б ъ л г а р и я ,

о б о б щ е н а

и н ф о р -

м а ц и я з а

б и о с ф е р н и

р е з е р в а т и ,

н а ц и о н а л н и

п а р к о в е и

д р у г и з а щ и -

т е н и о б е к т и

у н а с .



17

1

2

3

4

5

6

С т а н д а р т 3 . О ц е н я в а в л и -

я н и е т о н а ч о в е к а в ъ р х у

п р и р о д а т а и п р и ч

и н и з а

н а р у ш а в а н е н а е к

о л о г и ч -

н о т о р а в н о в е с и е .


т и :

• А р г у м е н т и р а о т г о

в о р -

н о с т т а н а ч о в е к а з а

з а -

п а з в а н е н а х а р м о н и я т а в

п р и р о д н а т а с р е д а .

• О б о с н о в а в а р о л я т а н а

ч о в е к а з а с ъ х р а н я в

а н е н а

б и о р а з н о о б р а з и е т о

.

• О п р е д е л я м я с т о т

о и р о л я т а н а г ъ б и т е з а в з а и -

м о о т н о ш е н и я т а м е ж д у о р г а н и з м и т е в п р и р о д а т а .

• О п р е д е л я м я с т о т

о и р о л я т а н а ж и в о т н и т е и

т е х н и т е в з а и м о о т н

о ш е н и я с р а с т е н и я , г ъ б и и

е д н о к л е т ъ ч н и о р г а н и з м и в п р и р о д а т а .

• А р г у м е н т и р а е в о

л ю ц и о н н а т а в р ъ з к а м е ж д у

о р г а н и з м и т е о т п е

т т е ц а р с т в а и и л ю с т р и р а с

п р и м е р и .

• И з б р о я в а и о п и с в а ч е с т о с р е щ а н и з а б о л я в а н и я ,

п р и ч и н е н и о т п р е д с т а в и т е л и н а т р и т е ц а р с т в а

м н о г о к л е т ъ ч н и о р г а н и з м и п о а л г о р и т ъ м : п р и ч и -

н и т е л – п р и з н а ц и – п р о ф и л а к т и к а .

• Н а з о в а в а и п о с о ч в а в ъ р х у и з о б р а ж е н и я з а щ и -

т е н и в и д о в е о т ф л о р а т а и ф а у н а т а н а Б ъ л г а р и я .

• Н а з о в а в а с и с т е м

а о т п р а в и л а и о ц е н я в а р о л я т а

н а ч о в е к а з а о п а з в

а н е н а б и о р а з н о о б р а з и е т о .

• О ц е н я в а р о л я т а н а о т д е л н и т е в и д о в е о р г а н и з м

и

и н а ч о в е к а з а с ъ х р а н я в а н е н а е д и н с т в о т о и х а р

-

м о н и я т а в п р и р о д а т а .

Я д

р о 3 .

Н а б л ю -

д е н и я ,

е к

с п е р и -

м е

н т и и

и з с л е д -

в а

н е


И з в ъ р ш в а н а б л ю д е н и я ( н а о б е к

т и в п р и р о д а т а и в у ч е б н а т

а л а б о р а т о р и я ) .


т и :

• Р е г и с т р и р а р е з у л т а т и о т н а б л ю д е н и я н а р а з л и ч

н и п р е д с т а в и т е л и о т е д н о к л е т ъ ч н и т е и м н о г о к л е т ъ ч н и т е о р

г а н и з м и .

• С ъ с т а в я ( м о д е л и р

а ) х р а н и т е л н и в е р и г и и м р е ж и .

• Н а м и р а и п о с о ч в а в ъ р х у к а р т а н а Б ъ л г а р и я р е з

е р в а т и и т е р и т о р и и н а з а щ и т е н и в и д о в е .


П р и л

а г а х и г и е н н и п р а в и л а и н о р м и з а з д р а в о с л о в е н н а ч и н

н а ж и в о т .


т и :

• О ц е н я в а н е о б х о д и м о с т т а о т л и ч н а и о б щ е с т в е н

а х и г и е н а з а з а п а з в а н е н а з д р

а в е т о .

• О ц е н я в а н е о б х о д и м о с т т а о т о п а з в а н е ч и с т о т а т а н а в о д а т а , в ъ з д у х а и п о ч в а т

а з а с ъ х р а н я в а н е н а б и о р а з н о

о б р а з и е т о .

2. Книга за учителя по биология и здравно образование за 7. клас – Р. Ангелова



18

V. Специфични методи и форми за оценяванена постиженията на учениците

Оценяването на знанията и уменията на учениците е следствие от:• предвидените в програмата очаквани резултати, контекст и дейности, в съот-

ветствие със стандартите за учебно съдържание;•

етапа и съответната образователна степен.Оценява се всеки ученик, като се оформят текущи, срочни и годишна оценки.Оценяват се знанията и уменията, определени от ДОИ за учебно съдържание, и

постигнатите очаквани резултати на ниво теми и на ниво учебна програма.Оценяването е вътрешно и външно.Вътрешното оценяване се извършва от учителя. Формите на проверка са:1. Устна проверка.Критерии: постижение на очаквани резултати от теми.2. Писмена проверка. Съществена част от тази проверка е тест, включващ зада-

чи от различен тип.

Критерии: постижение на очаквани резултати на ниво теми и на ниво учебнапрограма.3. Проверка на практическите умения.Критерии: постижение на очаквани резултати от ядро „Наблюдения, експери-

менти и изследване“.Ученикът трябва предварително да е информиран за критериите и системата за

оценяване на постиженията му.Външното оценяване е писмено. Извършва се от Регионалния инспекторат по

образование (РИО), Националното звено за оценяване в системата на средното об- разование (НЗОСО), Министерството на образованието и науката (МОН). Целите,

редът и условията за организиране и осъществяване се определят от органа, койтого извършва.

VI. Методически указания по прилагане на учебната програмаУчебната програма е част от нормативните документи, които определят планира-нето, организацията и контрола на процеса на обучение по учебния предмет. Тяпроизтича пряко от Държавните образователни изисквания за учебно съдържание.Двата документа заедно определят границите на образователния минимум по учеб-ния предмет. Учебната програма е основа за избор и структуриране на учебнотосъдържание, материализирано в съответния учебник (учебници). Тъй като Държав-

ните образователни изисквания за учебно съдържание и учебната програма пред-ставляват идеален образ на очаквания резултат, те са ориентир и по отношениена контрола на знанията и уменията. Всички изброени документи в своята цялостдават на учителя отговори на въпросите какво ще се учи и как да се учи.

Държавните образователни изисквания (стандартите) се постигат в пълния им размер в края на етапа на съответната образователна степен. Очакваните резултатина ниво стандарт и очакваните резултати на ниво теми се постигат в пълния им раз-мер в края на съответната учебна година.

Работата на учителя с учебната програма при подготовката на всеки конкретенурок включва последователност от следните дейности:

1. Избор (от колони 2. и 3.) на целите (очаквани резултати или части от тях).



19

2. Избор (от колона 4.) на понятието (понятията), което ще се формира, или щесе обогатява обемът и съдържанието му.

3. Избор (от колона 5.) на дейностите, които ще извършат учениците, и съответ-ните дидактически средства.

4. Избор (от колона 6.) на вътрешнопредметните и междупредметните връзки,които ще се реализират.

5. Установяване на съответствието между избраните цели, понятия, дейности,вътрешнопредметни и междупредметни връзки с учебното съдържание в учебникаи при необходимост коригиране в посока на учебната програма. От същественозначение за реализиране на очакваните резултати, а оттук и за бъдещото оценяванее при анализа на учебното съдържание да се отдели особено внимание на обема наинформацията. В програмата той е определен чрез:

– таксономичните категории – обект на усвояване (само царство, тип/отдел,клас);

– броя на представителите, които се включват в обема на понятията (не повечеот 2–3);

– използване на изображения при усвояване на признаци за даден таксон; – възможностите за вътрешнопредметни и междупредметни връзки (особено с

учебния предмет „Човекът и природата“ в III.–VI. клас).Предвид специфичните особености на конкретното училище, паралелка, уче-

ници, групи ученици и отделни ученици е допустимо обогатяване на целите и научебното съдържание. При прилагане на програмата се допуска също и преструк-туриране на теми в рамките на едно и също ядро.

VII. Последователност и брой на темите за нови знания1. Многообразие и класификация на организмите

ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ОРГАНИЗМИЦАРСТВО ПРЕДЯДРЕНИ ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ОРГАНИЗМИ

2. Обща характеристика на преядрените едноклетъчни организми3. Бактерии. Цианобактерии

ЦАРСТВО СЪЩИНСКОЯДРЕНИ ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ОРГАНИЗМИ4. Обща характеристика на същинскоядрените едноклетъчни организми5. Тип Кореноножки6. Тип Камшичести7. Тип Ресничести8. Колониални едноклетъчни организми

МНОГОКЛЕТЪЧНИ ОРГАНИЗМИЦАРСТВО РАСТЕНИЯ

9. Обща характеристика на растенията10. Талусни растения. Водорасли11. Растителни тъкани. Образувателна и основна тъкан12. Покривна, проводяща и механична тъкан13. Растителни органи. Вегетативни органи14. Размножителни органи при растенията

15. Видоизменени растителни органи



20

16. Кормусни растения. Отдел Мъхови17. Отдел Папратови18. Отдел Семенни растения. Подотдел Голосеменни19. Многообразие на Голосеменните растения20. Подотдел Покритосеменни (цветни) растения21. Многообразие на цветните растения

ЦАРСТВО ГЪБИ22. Обща характеристика на гъбите23. Многообразие на гъбите

ЦАРСТВО ЖИВОТНИ24. Обща характеристика на животните

БЕЗГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ25. Тип Мешести26. Многообразие на мешестите животни

27. Тип Плоски червеи28. Тип Кръгли червеи29. Тип Прешленести червеи30. Многообразие на червеите31. Тип Членестоноги32. Клас Ракообразни. Клас Паякообразни33. Клас Насекоми34. Многообразие на членестоногите35. Тип Мекотели36. Многообразие на мекотелите

РОЛЯ НА ОРГАНИЗМИТЕ В ПРИРОДАТА И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ЧОВЕКА37. Роля на живите организми в кръговрата на веществата38. Взаимоотношения между организмите в природата39. Роля на едноклетъчните организми в природата40. Паразитни едноклетъчни организми. Заболявания на човека, причинени отедноклетъчни паразити. Хигиенни норми41. Паразитни растения и растения-хищници42. Роля на растенията в природата и значението им за човека43. Паразитни гъби. Заболявания на човека, причинени от паразитни гъби. Хи-

гиенни норми44. Безгръбначни животни-паразити. Заболявания на човека, причинени от без-гръбначни паразити. Хигиенни норми45. Биоразнообразие на растенията и безгръбначните животни в България46. Роля на човека за опазване на биоразнообразието47. Защитени природни обекти в България



21

5. АНАЛИЗ И СТРУКТУРА НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

Въз основа на разработената програма, ДОИ и формулираните цели за обучениетопо предмета биология и здравно образование в 7. клас е подбрано и структурираноучебното съдържание в предложения учебник. Основните водещи идеи при подбора

и структурирането на учебното съдържание са: – Единство и многообразие на организмовия свят. – Взаимна връзка и зависимост между структурата и функциите на органите и

системите на организмите. Организмът единно цяло. – Взаимна връзка и обусловеност между организмите и околната среда. – Природосъобразен и здравословен начин на живот. – Опазване на околната среда и устойчиво развитие на съобществата на плане-

тата. – Еволюция на организмовия свят.Информационните ядра в този учебен предмет са свързани с изучаването на

организмите от петте царства. Продължава и се разширява изучаването на струк-турата и жизнените процеси на организмите в 5. и 6. клас – представители на тезицарства. Разкрива се еволюцията на организмовия свят. Новите акценти в учебнотосъдържание в 7. клас са свързани тясно с името на учебния предмет – биологияи здравно образование. Изучават се организмите паразити, пренасящи болести изаболявания по човека, причинени от тях. Застъпени са знания, свързани с профи- лактиката на човека. Особено важно място в съдържанието на новия учебник заема разделът „Ролята на организмите в природата и значението им за човека“. В синте-зиран вид учениците се запознават с редица екологични знания.

Въз основа на изученото по предмета човекът и природата в 3.–6. клас учебно-

то съдържание в 7. клас се надгражда и разширява знанията за организмовия свят,което продължава в 8. клас, където се изучават хордовите животни и биологията начовека. Така се реализират системният и спираловидният подход в обучението.

Надяваме се, че предложеното учебно съдържание, включено в учебника, щебъде здрава основа за обучението по биология и здравно образование до 12. класи ще допринесе за формиране на биологичната, екологичната и здравна култура научениците.

Учебното съдържание е разработено в 6 раздела. Те са разделени в учебникас разделни страници, в които учениците разбират какво им предстои да изучат в раздела.

Всеки раздел и темите, включени в него, изпълняват точно определени цели. Тесе реализират чрез съответното съдържание. В настоящата книга за учителя пред- лагаме основни методически акценти по тяхната реализация.

Първият учебен час е особено важен. В него учениците се запознават с новияза тях учебен предмет биология и здравно образование – предмет, цели и задачи.Разглежда се учебникът и се обясняват рубриките в него. Дават се указания как дасе използва учебникът. В хода на работата учениците се запознават подробно и сучебната тетрадка. Дават се указания как да се използва в клас, а също и при из-пълнението на домашни задачи. Обръща им се внимание на основните рубрики. Научениците се препоръчва да ползват поне няколко цветни молива при попълването

на схематичните рисунки в нея. Отбелязва се, че тази тетрадка ще бъде добре да се



22

използва при изучаването на предмета, че в нея ще се записват и плановете, пред- ложени от учителя на дъската.

В съответствие с учебната програма, одобрена от МОН, учебното съдържаниев учебника е разработено в следните раздели:

I. Многообразие и класификация на организмите. В този урок учениците

изучават основните таксономични единици и петте царства, в които са групира-ни организмите. Авторите предлагат провеждането на екскурзия, която ще обогатизнанията на учениците за многообразието в природата и ще подпомогне работата внякои от следващите уроци.

II. Раздел Царство Предядрени едноклетъчни организми. В раздела савключени два урока. Учениците се запознават с особеностите в устройството напредядрените организми и кои предядрени принадлежат към това царство.

Особено внимание е отделено на значението на бактериите в природата и за чо-века. Предвидени са два урока за нови знания и един за контрол на знанията.

III. Раздел Царство Същинскоядрени едноклетъчни организми. Тук савключени 5 урока за нови знания и един урок за контрол на знанията. В общатахарактеристика е отделено внимание на особеностите в устройството на еукариот-ната клетка и особеностите на клетките на едноклетъчните растителни организми,едноклетъчните гъбни организми и едноклетъчните животински организми. В трипоследователни урока са разгледани типовете едноклетъчни животински органи-зми, тяхното устройство и основните им жизнени процеси. Посочени са и редицапредставители от всеки тип и техните особености.

IV. Раздел Царство Растения. В раздела са включени 13 урока за нови знания, 3 лабораторни урока, 1 обобщителен урок и 1 урок за контрол и оценка на знанията.

В този раздел учениците изучават особеностите на растенията – самостойнотоим хранене, устройството на растителната клетка, значението на растенията за ос-таналия организмов свят. В отделни уроци се изучават основните групи растения – Водорасли, Мъхови, Папратови, Голосеменни и Покритосеменни растения. Пред-ставени са основните характерни белези за всяка група и тяхното размножаване. Вняколко последователни урока се изучават видовете растителни тъкани и органитепри висшите растения – вегетативни и размножителни. Акцентира се на устрой-ството и функциите на семената и плодовете при семенните растения.

Целите и задачите на раздела са: Да се систематизират знанията на учениците

от 3.–6. клас за растенията; Да се разширят знанията за структурата на растител-ните органи, тяхното многообразие и приспособленията им към сухоземния начинна живот; Да се формират редица понятия: талусни и кормусни растения, едно- идвусемеделни растения; образувателна, основна, покривна, проводяща и механичнатъкан; вегетативни и размножителни органи; мъхови, папратови, голосеменни, по-критосеменни растения и др.

Онагледяването в този раздел се осъществява, като учителят във всеки урокможе да използва жив или хербаризиран материал, сбирки от семена и плодове,както и табла и рисунки на различни растения. Може да се използват и филм и другинагледни материали.

V. Раздел Царство Гъби. В раздела са предвидени два урока за нови знания.



23

Тук може да се обърне особено внимание още веднъж на опасностите от събиране-то и консумирането на гъби от хора, които не ги познават. Акцентира се и на факта,че гъбите приемат хранителните вещества само в разтворено състояние и понякогае възможно в тях да попаднат отровни за човека вещества, които също може да при-чинят отравяне. В урок 22 е описано устройството на гъбната клетка, устройствотона хифите и мицела на гъбите, както и особеностите в храненето и размножаването.

В многообразието на гъбите са посочени основните групи гъби и техните особено-сти, като е отделено специално място на гъбите двойници. Посочено е значениетона гъбите в природата и в живота на човека.

VI. Раздел Царство животни. Безгръбначни животни. Тук са включени 13за нoви знания, 3 за обобщаване и систематизиране, 1 за контрол и оценка и 1 ла-бораторен урок.

В раздела учениците се запознават с многообразието на животинския свят ( безхордови животни), тяхната структура и жизнени процеси. Изучават значението, ро- лята и мястото им в природата и тяхното значение за човека. Съдържанието дава

възможност да се разкрие приложният характер на зоологията, да се запознаят с редица понятия, свързани с екологията, здравеопазването и еволюцията на живот-ните.

В първата тема – „Обща характеристика на животните“, се разглеждат строежъти жизнените процеси, характерни за животните. Актуализират се знанията за стро-ежа на клетките при протистите и растенията. Разглеждат се основните видове тъка-ни и техните функции. Акцентира се върху специфичните особености на животните – несамостойно хранене, двигателна активност и наличие на скелет. Разглежда сеоще разпространението и значението на животните, тяхната численост, която спо- ред учените е повече от два милиона вида.

Целите и задачите на раздела са: Да се обобщят и систематизират знанията научениците от 3.–6. клас, свързани с животните; Да разширят знанията си за структу- рата и жизнените процеси на животните; Да усвоят основно понятията: тип Мешес-ти, тип Плоски червеи, тип Кръгли червеи, тип Прешленести червеи, тип Членесто-ноги и тип Мекотели, както и понятията несамостойно хранене, паразитизъм и др.

Онагледяването при изучаването на този раздел има своя специфика. Порадинадграждащия характер на учебното съдържание и проблемите, свързани с опаз-ване на околната среда, натуралните нагледни средства и раздавателният материалотстъпват място на визуалните технологии. В този раздел нагледните средства саглавно картини, схеми, филми, DVD и др., свързани със строежа на тялото, органи-

те и системите на животните в различните таксономични групи. Препоръчително ев кабинета по биология да има схема „Дърво на живота“, върху която да се просле-дява усложняването (еволюцията) на организмовия свят и да се разкриват родстве-ните връзки между отделни групи животински организми.

За онагледяването на учебното съдържание би трябвало да се изработят табла,засягащи заболявания, лечение и профилактика. За целта може де се ползват и фил-ми, нагледни материали, които се намират чрез БЧК.

Темите на уроците в този раздел са разгледани в следния алгоритъм:1. Обща характеристика на групата (тип или клас), численост, разпространение

и среда на живот на изучаваната таксономична група.



24

2. Структура и жизнени функции. В тази част се описват най-характерните бе- лези на таксона или общ представител на групата. Разглеждането на жизненитефункции е също в определена последователност, като е необходимо да се реализиравръзката строеж – функция.

3. Значение на изучаваните организми и ролята им в природата.4. Родствени връзки с други групи организми.

5. Класификация.

VII. Раздел Роля на организмите в природата и значението им за човека.Някои от темите в раздела разглеждат въпросите, свързани със значението на раз- лични организми – едноклетъчни организми, растения и животни. Особено важное, че тези уроци подпомагат изграждането на здравни знания и култура. Тези темиподпомагат изучаването на устойчивото развитие на организмите на Земята.

Учебното съдържание в този раздел е тясно свързано с второто информационно ядро, заложено в програмата „Организъм – среда“. В раздела се разглеждат взаимо-отношенията между организмите, ролята и мястото им в кръговрата на веществата.

Въвеждат се понятията редуценти, продуценти, консументи, природни общества,опазване на биоразнообразието на организмовия свят.

Целите на раздела се свеждат до обобщаване и систематизиране на изученитезнания за взаимоотношенията между организмите от различните царства помеждуим и на тези между видовете, за приспособеността на организмите към средата,в която живеят, като резултат от еволюцията. Друга основна цел е разкриване на ролята на организмите за при родата и за значението им за човека, а също и разкри-ване на ролята на човека за природата и причините за нарушаване на екологичното равновесие. Водеща роля за запазване на хармонията в при родата и за съхраняванена биоразнообразието има човекът.

6. ОСОБЕНОСТИ НА УЧЕБНО-ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ.ПЛАНИРАНЕ НА УЧЕБНИТЕ ДЕЙНОСТИ ПРИ ИЗУЧАВАНЕНА УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Особеностите на учебно-познавателната дейност по биология и здравно обра- зование в 7. клас се определят от учебното съдържание, от целите и задачите му,а също и от възрастовите особености на учениците. Значителна роля играят мате- риалните условия на обучението – нагледни средства, кабинет, инструментариум,

учебно-технологични и информационни средства и др., поради което те са обект напо-подробно разглеждане. Не на последно място са уменията на учителя да моти-вира, да планира и използва разнообразни дидактически системи за обучение, даизползва разнообразни форми на организация на учебния процес и системи от поз-навателни и изследователски задачи. Това е нашата концепция, въз основа на коятое разработена настоящата книга за учителя.

Учениците в 7. клас са във възрастова група на 12- и 13-годишните или кактосе нарича преходна и пубертетна. Според редица психолози това е възраст, когатодецата се изграждат, разделят се с детството и се формира самосъзнанието. Тазивъзраст се характеризира главно с редица особености: емоционалност, конфлик-тност, неустойчивост, трудности във възпитанието и общуването и др. Учениците



25

притежават черти като тревожност, раздразнителност, агресивност, стремеж къмнеобоснована самостоятелност. В положителен аспект характеристиката на преход-ната възраст се определя с потребността от личностни отношения, самосъзнание,чувство за зрялост, стремеж за самоутвърждаване сред връстниците си.

Особено важно в тази възраст е интелектуалното развитие на ученика. Според редица автори това е преходът към зрялото мислене, качественият скок в познава-

телната дейност, като преобладава логическото мислене. Съществува определенавръзка между активизирането на познавателната дейност на учениците и умствено-то им развитие. Това предполага използването на дейностния подход и на проблем-ността в обучението по биология и здравно образование в 7. клас.

Възрастовите особености на учениците, от една страна, и учебното съдържа-ние, от друга, позволяват формиране на действени мотиви за учене, активизиранена познавателната дейност и възможности за нейното ръководене. За ръководство-то на познавателната дейност на учениците, за реализиране на целите и задачите наобучението особено място заема използването на разнообразни технологии. На-блюденията и опитите с различни организми, които се извършват върху естествениобекти или техни изображения, наблюденията и изработването на таблици и схеми, работа с учебника и допълнителна литература е утвърдена технология при обуче-нието в 7. клас.

Особено място трябва да заеме работата по актуализирането на изученото в 5.и 6. клас по човекът и природата. Редица знания и понятия са въведени, но позабра-вени до 7. клас, което изисква житейските понятия да се разширят. Това се отнасяособено за изучаването на жизнените процеси в организмите.

При методическата разработка на различните теми сме се старали да покажемприложението на разнообразни методи, похвати и средства за обучение. Използва-

нето на съвременните атрактивни методи, мултимедиите и съвременните техноло-гии смятаме, че ще намират все по-широко приложение в обучението.Водещ метод при изучаването на организмите е евристичната беседа в хода на

наблюденията и опитите с живите организми.Учебната дейност е двустранен процес между учителя и ученика. Тя е съставена

от няколко компонента: мотивиране на дейността, изпълнение на учебната дейности оценка на изпълнението й. При методическите разработки, които предлагаме, смесе старали тези компоненти да бъдат разкрити и ясно обрисувани, за да може даслужат като модел за урочна дейност.

Планирането на учебно-познавателните дейности има oсoбенo важно зна-

чение за целенасоченото и резултатно ръководене на учебнo-познавателната дей-нoст. Въз основа на целите и задачите на обучението в 7. клас, заложени в учеб-ната програма и ДОИ, на научната информация, включена в учебника, както и наспецифичните особености на учениците в 7. клас и учебната дисциплина биологияи здравно образование, предлагаме примерно годишно разпределение по учебнияплан. Предметът биология и здравно образование се изучава 2 часа седмично или68 часа годишно.



26

№ Типове и видове уроци Раздели

I II III IV V VI VII

1 Уроци за нови знания (НЗ) 1 2 5 13 2 13 11

2 Лабораторни уроци (ЛУ) 3 1

3 Обобщителни уроци (ОУ) 1 3 2

4 Уроци екскурзии (УЕ) 1

5 Семинарни уроци (СУ) 2

6 Уроци за контрол и оценка назнанията и уменията (УК)

1 1 1 1

7 Всичко 3 2 6 17 2 18 16

В годишното разпределение са включени 47 теми за нови знания, които са точноопределени от МОН. Всички те са включени в учебника. В годишното разпределе-ние са включени и незадължителни теми, които ние предлагаме и които учителятможе да замени с други по свое решение. В предложеното годишно разпределениетези уроци са и с дублирани номера с буква. Например 36 – задължителна тема. 36а – незадължителна тема. Препоръчваме на учителите урок 1а да се проведе, тъй катоима голямо значение за цялостната работа през учебната година.

Годишно разпределение

№ вуч. № по ред Срок(ме-сец)

Раздели и тема на урока Типовеи видовеуроци

1 2 3 4 5

0 1 IX Установяване на входно равнище УК

1 2 IX Многообразие и класификация на организмите НЗ

1а 3 IX Среща с природата УЕ

2 4 IX ЦАРСТВО ПРЕДЯДРЕНИ ЕДНОКЛЕТЪЧНИ

ОРГАНИЗМИОбща характеристика на предядрените едноклетъчниорганизми

НЗ

3. 5 IX Бактерии. Цианобактерии НЗ

4. 6 X ЦАРСТВО СЪЩИНСКОЯДРЕНИ ЕДНОКЛЕТЪЧНИОРГАНИЗМИОбща характеристика на същинскоядренитеедноклетъчни организми

НЗ

5. 7 X Тип Кореноножки НЗ

6. 8 X Тип Камшичести НЗ



27

1 2 3 4 5

7. 9 X Тип Ресничести НЗ

8. 10 X Колониални едноклетъчни организми НЗ

8а. 11 X Общ преглед на протисти УК

9. 12 X ЦАРСТВО РАСТЕНИЯОбща характеристика на растенията

НЗ

10. 13 X Талусни растения. Водорасли НЗ

11. 14 XI Растителни тъкани. Образувателна и основна тъкан НЗ

12. 15 XI Покривна, проводяща и механична тъкан НЗ

12а. 16 XI Растителни тъкани – проводяща, механична и основнатъкан

ЛУ

12б 17 XI Растителни тъкани – Образувателна и покривна тъкан ЛУ

13. 18 XI Растителни органи. Вегетативни органи НЗ

14. 19 XI Размножителни органи при растенията НЗ

15. 20 XI Видоизменени растителни органи НЗ

16. 21 XI Кормусни растения. Отдел Мъхови НЗ

17. 22 XII Отдел Папратови НЗ

18. 23 XII Отдел Семенни растения. Подотдел Голосеменни НЗ

19. 24 XII Многообразие на Голосеменните растения НЗ

20. 25 XII Подотдел Покритосеменни (цветни) растения НЗ

20а. 26 XII Семе и плод ЛУ

21. 27 XII Многообразие на цветните растения НЗ

21а 28 I Царство Растения ОУ

22. 29 I ЦАРСТВО ГЪБИОбща характеристика на гъбите

НЗ

23. 30 I Многообразие на гъбите НЗ

24. 31 I ЦАРСТВО ЖИВОТНИОбща характеристика на животните

НЗ

25. 32 I БЕЗГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИТип Мешести

НЗ

26. 33 I Многообразие на мешестите животни НЗ

27. 34 II Тип Плоски червеи НЗ

28. 35 II Тип Кръгли червеи НЗ



28

1 2 3 4 5

29. 36 II Тип Прешленисти червеи НЗ

30. 37 II Многообразие на червеите НЗ

30а. 38 II Общ преглед на червеи УК

31. 39 II Тип Членестоноги НЗ

32. 40 II Клас Ракообразни. Клас Паякообразни НЗ

33. 41 III Клас Насекоми НЗ

33а. 42 III Определяне на насекоми ЛУ

34. 43 III Многообразие на Членестоногите НЗ

35. 44 III Тип Мекотели НЗ

36. 45 III Многообразие на мекотелите НЗ36а. 46 III Сравнителен преглед на безгръбначните животни ОУ

36б. 47 III Основни етапи в еволюцията на безгръбначнитеживотни

ОУ

36в 48 III Родствени връзки между типове и класовебезгръбначни животни

ОУ

37. 49 IV РОЛЯ НА ОРГАНИЗМИТЕ В ПРИРОДАТА ИЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ЧОВЕКАРоля на живите организми в кръговрата на веществата

НЗ

38. 50 IV Взаимоотношения между организмите в природата НЗ

38а 51 IV Биологични методи за борба с вредителите поселскостопанските култури

СУ

39. 52 IV Роля на едноклетъчните организми в природата НЗ

40. 53 IV Паразитни едноклетъчни организми. Заболявания начовека, причинени от едноклетъчни паразити. Хигиеннинорми.

НЗ

41. 54 IV Паразитни растения и растения-хищници НЗ

42. 55 V Ролята на растенията в природата и значението им зачовека

НЗ

43. 56 V Паразитни гъби. Заболявания на човека, причинени отV паразитни гъби. Хигиенни норми.

НЗ

44. 57 V Безгръбначни животни-паразити. Заболявания начовека, причинени от безгръбначни паразити. Хигиеннинорми.

НЗ

45. 58 V Биоразнообразие на растенията и безгръбначнитеживотни в България

НЗ



29

1 2 3 4 5

46. 59 V Роля на човека за опазване на биоразнообразието НЗ

47. 60 V Защитени природни обекти в България НЗ

47а. 61 V Защитени природни обекти в България СУ

47б. 62 V Роля на организмите в природата и значението им зачовека

ОУ

63 VI Годишен преговор ОУ

64 VI Установяване на изходно равнище УК

Резерв часове – 4 часа

Легенда:НЗ – урок за нови знания

ЛУ – лабораторен урокОУ – обобщителен урокУЕ – урок екскурзияСУ – семинарен урокУК – урок за контрол и оценка на знанията и уменията



30

МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ОБУЧЕНИЕТО В 7. КЛАСПО ПРЕДМЕТА БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ.ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИНА НЯКОИ УРОЦИ

1. ТЕХНОЛОГИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС

Това е система от подходи, методи и форми, традиционни и иновационни, чрез ко-ито се осъществява единството между учебно-познавателната дейност на ученика и ръководната роля на учителя. Основна форма на тази дейност в 7. клас при изучава-не на биология и здравно образование е урокът.

2. ТИПОВЕ И ВИДОВЕ УРОЦИ

Според дидактическата цел уроците са: за усвояване на нови знания, за формиранена умения, за систематизиране и обобщаване на знанията, за приложение на знани- ята и уменията, за контрол и оценка на знанията и уменията и комбиниран урок.

Според източника на знания уроците са различни видове: урок беседа, лабора-торен урок, урок екскурзия, семинарен урок, практически урок, аудиовизуален урок(телевизионен урок, компютърен урок, киноурок) и др.

В Годишното разпределение са показани 47 урока зa нови знания, определени впрограмата на МОН.

В предлаганата книга за учителя сме разработили някои методични модели наспоменатите типове и видове уроци, които може да бъдат организирани по различ-ни начини.

2.1. Урок за нови знания – комбиниранУроци само за нови знания почти не се организират в 7. клас. Те винаги изпълняватняколко дидактически цели, свързани с актуализацията на стари знания, житейскиопит и в хода на урока се използват различни източници на знания – словото научителя, нагледни натурални обекти или различни способи за визуализация на зна-нията. Поради това най-често се провеждат комбинираните уроци.

Макроструктурата на комбинирания урок се свежда до: – актуализация на знанията и уменията, съчетани с тяхната проверка и оценка; – мотивация на учебната дейност. Съобщаване на темата на новия урок; – усвояване на нови знания и умения; – систематизиране и затвърдяване на изучената информация; – поставяне на домашни задачи.

II.



31

Урок № 1. Тема: „Многообразие и класификация на организмите“

Цели: С този урок се цели учениците да се запознаят с многообразието на организ-мовия свят, като използват житейските си знания и знанията, изучени по предметачовекът и природата. На базата на многообразието на организмовия свят се целида се открият общи белези между видовете, които са основа за запознаването на

учениците със съвременната класификация на орга низмите.

Акценти по урока: Началото на урока трябва да има организационен характер,свързан с предстоящата работа на учениците. На базата на житейските им предста-ви и особено ако са провели екскурзията, която предлагаме – „Среща с природата“,беседата може да бъде увлекателна и още от първите часове да се формират поло-жителни мотиви за усвояването на новата учебна дисциплина биология и здравнообразование. Наблюдения може да се проведат и над живите растения в кабинета,картини, диапозитиви и DVD на различни животни.

Работата може да протече по следния план:1. Характерни белези на живите организмиа) структура;б) жизнени процеси.

2. Численост и разпространение на видовете.3. Доказателства за родствени връзки между организмите.4. Значение на живите организми в природата и за човека.5. Класификация на организмите – на базата на родствени връзки.6. Основни таксономични категории.

Препоръчително е в урока да бъдат поставени задачи за самостоятелна работа,които са включени в рубриката „Изпълнете задачите“ от учебната тетрадка. Уче-ниците лесно ще ги подредят по числеността на групите, но трябва да се актуали-зират и знанията им, че разнообразието на животните и приспособяването им къмсредата на живот е дълъг процес на усложняване на организмите – еволюция. Чрезизползването на фиг. 1 и записването на имената на организмите, включени в нея,учениците трябва да разкрият многообразието им и различията, които са резултатна приспособяването към средата. Дейността по-нататък протича, като се използвафиг. 2. В нея се разглеждат таксоните и се попълва предложената схема.

Разглежданият урок е уводен и вместо да се затвърдяват знанията по шаблонния

начин, т.е. повторение в същия ред на урока, е необходимо да се отдели време и дасе разгледа значението на организмите за човека и природата. Мотивира се ощеведнъж изучаването на учебния предмет биология и здравно образование.

Урок № 8. Тема: „Колониални едноклетъчни организми“

Цели: Да се приложат усвоените знания за организмите от царство Монера и Про-тиста; Да се разпознават и разграничават различни представители на протистите;Да се дефинира понятието колониални едноклетъчни организми и да се проследиеволюцията им. Друга цел е да се разкрият знанията за произхода на многоклетъч-

ните организми.



32

Акценти по урока: Учебното съдържание и целите на урока определят, че най-под-ходящ е урок тип комбиниран. Предлагаме работата да протече по следния план:

1. Структурни и специфични особености на колонията – отделните клетки сасамостоятелни.

2. Жизнени функции: всяка клетка самостоятелно изпълнява всички жизненифункции.

3. Поява на специализирани клетки – волвокс.4. Прилики на колониалните едноклетъчни с многоклетъчните организми.5. Колониалните едноклетъчни като преход към многоклетъчни организми.

Актуализирането на знанията трябва да се проведе съобразно поставените цели.Подходящо е използването на задачите в рубриката „Проверете знанията си:“ урок5, 6 и 7. Оценяването е препоръчително да стане в края на часа, за да се оцени иучастието на учениците в хода на новия урок. Като се използва предложеният при-мерен план и задачите в учебната тетрадка, часът може да протече активно. Задача3. в тетрадката помага не просто да се разкрият различията между едноклетъчните

и многоклетъчните организми, но и да се разбере ролята на колониалните форми веволюцията на организмите и по-конкретно в произхода на многоклетъчните ор-ганизми. Рубриката „Вие вече научихте, че:“ се оставя за домашна работа. Освентова се поставя задача учениците устно да отговорят на въпросите и задачите отучебника, след като научат урока.

В края на часа се поставят оценки на конкретни ученици.

Урок № 19. Тема: „Многообразие на голосеменните растения“

Цели: Да се изгради обемът на понятието голосеменни растения; Да се разпознавати описват основните белези, по които се отличават най-често срещаните у нас иг- лолистни голосеменни растения; Да се развият умения за наблюдение и сравняване,търсене на прилики и различия между отделните видове; Да се формира позиция заотговорно отношение към биоразнообразието и значението на иглолистните расте-ния.

Акценти по урока: В предварителната подготовка за провеждане на часа учителятизисква от учениците да донесат събраните по време на екскурзията или при другиизлети шишарки и клонки на иглолистни растения. Предварително се нарязват мал-ки листчета с номера по две за всеки вид. Единият номер в хода на урока се поставяна шишарката, а вторият на клонката (листата) на съответния вид. По този начин вкрая на урока всички видове са събрани с клонка и шишарка под съответния номер.През часа учителят може да използва като нагледни материали табла на иглолистни,а ако такива няма – таблицата в учебника.

Урокът започва с актуализация на знанията от миналия час. След това се поста-вя въпрос, чрез който са създава проблемна ситуация: Знаят ли учениците каквидървета да използват за украса по време на коледните празници и как да ги разпоз-нават?

Особеностите във формата и големината на листата и техния брой в ръкавче,както и формата и големината на шишарката са основните белези за сравнение.Добре е, ако на учениците се покажат и снимки с общ изглед на дървото и събранакора (особено за бял и черен бор). По преценка на учителя може да се сравнят по



33

двойки бял и черен бор и смърч и ела. При сравнението се обръща внимание на раз- ликата в големината на листата и шишарките и формата на шишарките, както и нафакта, че бялборовите гори са светли и по-слънчеви за разлика от горите от черенбор, които са тъмни и мрачни. При сравнението на смърча и елата се обръща внима-ние на разположението на шишарките по клоните – при смърча висят надолу, докатона елата са изправени нагоре. Отбелязва се и фактът, че шишарки от ела не може да

се съберат, защото след узряването на семената семенните люспи се разпадат и остана шишарката остава на клонката като свещичка. Обръща се внимание и на начинана разположение на листата по клонката – при смърча листата са разположени отвсички страни, а при елата те са само в една равнина. Останалите представителисе разглеждат поединично. За бялата мура се отбелязва фактът, че е единственотонаше иглолистно растение, чиито листа са разположени по 5 заедно и са по-мекии нежни. След като открият коя шишарка към коя клонка принадлежи, ученицитепоставят съответния номер и ги комплектоват. За сравнение дали правилно са из-пълнили задачата може да се използват фигурите в таблицата от учебника. В краяна часа се отговаря на поставения в началото въпрос. По време на обобщението сеотбелязва кои от изучените иглолистни растения се използват за добиване на дърве-сина, кои – като декоративни растения срещаме най-често в парковете и градините,и кои изграждат иглолистните гори в нашата страна. Като задача за работа вкъщисе поставя да се изработят няколко хербарийни листа с изучените иглолистни голо-семенни, които се срещат в нашата страна.

Урок № 20. Тема: „Подотдел Покритосеменни (цветни) растения“

Цели: Да се формира понятието покритосеменни (цветни) растения; Да се изградиубеждение, че покритосеменните растения са най-висшите и сложно устроени рас-тения и особеностите в устройството им са предпоставка за масовото завладяванена сушата; Да започне формирането на понятията едносемеделни и двусемеделни растения; Да се формира понятието плод.

Акценти по урока: Часът започва с актуализация на знания, които ще се използватв хода на урока. Обръща се внимание на факта, че при изучаване на тъканите иорганите на растенията са взети предвид главно покритосеменните растения. Отучениците се изисква да си припомнят кои са тъканите и органите, колко типа сакореновите системи, кои са основните видове стъбла, колко вида жилкуване се сре-ща при листата, кои са частите на цвета, по какво се различава семето на фасула отсемето на царевицата и др. (Тези знания може да се актуализират и в хода на урока.)

В хода на урока учителят може да използва различни нагледни пособия, но най-добре е да се използват истински обекти за наблюдение: разнообразни сухи и сочниплодове и сбирки от събраните при екскурзията или по друго време плодове с раз- лични приспособления за разпространение. За решаване на някои задачи може да сеизползват и табла, снимки, рисунки и др.

Урокът може да започне с формулиране на проблемна ситуация: „Как расте-нията, които не се движат активно в природата, се разпространяват“, или „Каква ефункцията на парашутчето на глухарчето“, или „По какво си приличат и по какво се различават плодът на фасула и плодът на ябълката“ и др.

В хода на урока се изгражда динамична схема и се изяснява от кои части на

плодника се образува семето и от кои – плодната обвивка. Въвежда се съдържание-




34

то на понятието плод, след което се работи върху обема на понятието. Изяснява севъпросът за видовете плодове в зависимост от плодната обвивка – сухи и сочни, исе посочват примери. Показват се различни плодове, след което се изисква от уче-ниците сами да определят вида на плода на някои растения – например орех, бадем, ягода, дъб, тиква, фасул, кестен и др. За изясняване на въпроса за приспособлени- ята на плодовете и семената за разпространение учителят в края на предишния час

е поставил задача учениците да носят сбирките от семена, събрани при екскурзиятаили по друго време. Учителят съобщава основните приспособления за разпростра-нение. След това изисква от учениците да ги открият на обектите, които те носят.Това може да стане и като се използва жизненият опит на учениците чрез даванетона различни примери. За изясняване на основните различия между едносемеделни-те и двусемеделните растения учителят изгражда таблица на класната дъска. Чрезнаблюдение на различни представители от двата класа – живи обекти, снимки ихербариен материал, учениците откриват и записват основните различия. В края начаса за затвърдяване на знанията се поставят задачи за изпълнение от тетрадката, анякои се оставят за домашна работа.

Урок № 24. Тема: „Обща характеристика на животните“

Цели: Насочени са към обогатяване на житейското понятие „животни“ и на знани- ята, получени от 3. до 6. клас. Цели се разкриване и съпоставяне на същественитебелези на животните и разграничаването им от другите многоклетъчни организмиот царствата на растенията и гъбите. Друга основна цел е разкриването на основ-ните тъкани, от които са съставени системите от органи на животните. Цели се дасе мотивира интересът към изучаване на животните, като се свърже с широкото им разпространение в природата и ролята им за човека.

Акценти по урока: Това е първата тема от изучаване на царство Животни. Раз-глеждат се строежът и жизнените процеси, характерни за животните, актуализиратсе знанията за строежа на клетките при протистите и растенията. Разглеждат сеосновните видове тъкани и техните функции. Акцентира се върху специфичнитеособености на животните – несамостойно хранене, двигателна активност и наличиена скелет. Разглежда се още разпространението и значението на животните, тяхнатачисленост, която според учените е над 2 милиона.

Съществен момент в разглежданата тема е съществуването при животните навъншен и вътрешен скелет, въз основа на което животните се разделят на безгръб-начни и гръбначни. Разглежда се и въпросът, че клетките на животните са устроеникакто тези на протистите, което говори за тяхното родство. В хода на урока би тряб-вало да се използват впечатленията, натрупани при екскурзията, която предлагамеда се проведе в началото на учебната година. На учениците се обяснява, че в про-дължение на много часове ще изучават безгръбначните животни, ще се запознаятс видове, срещани у нас, като ще се отдели място и на вредителите, паразитите ипреносителите на болести.

Онагледяването на урока може да се осъществи по много разнообразни начиниспоред възможностите, които предлага училището.

Урок № 25. Тема: „Тип Мешести“

Цели: Да се формира понятието мешести като най-просто устроените безгръбначни



35

двупластни животни. В хода на урока се цели учениците да разпознават и описватбелезите на типа върху изображения на устройството на полип и медуза и строежана мрежеста нервна система. Да се въведат понятията ектодерма и ендодерма.

Предлагаме урокът да протече по следния план:1. Характерни белези на устройството – полип и медуза, радиална симетрия,

двупластни животни – ектодерма и ендодерма, копривни клетки и поява на нервнасистема.

2. Жизнени процеси – дишат с цялото тяло, имат извънклетъчно и вътреклетъч-но смилане, пъпкуване и полово размножаване.

Актуализацията на знанията се извършва върху въвеждащата тема в този раз-дел „Обща характеристика на животните“ и върху знанията от царство Растенияи царство Гъби. Подбират се въпроси, с които се разкриват основните различиямежду растенията и животните – строеж на клетка, жизнени процеси. Важно е дасе провери доколко е усвоена нововъведената дефиниция кои животни наричамебезгръбначни.

Ходът на новия урок протича по разработените задачи в учебната тетрадка. Осо-бено важно е сравнението между полипа и медузата, при което се усвояват трайноконкретните знания и се формират важни интелектуални умения.

Двупластният строеж на тялото, появата на диференцирани клетки, както и ус-тройството на нервната система трябва да се разглеждат като резултат от еволюци- ята на организмите.

Затвърдяването на изученото в часа е чрез изпълнението на задачите от рубри-ката „Проверете знанията си“. Уместно е, след като учениците изпълнят задачите,учителят да възложи някой да прочете отговорите. Учителят може и да събере ня-колко тетрадки и да отчете резултатите в следващия час. Има и други варианти да

се използва тази рубрика.

Урок № 35. Тема: „Тип Мекотели“

Цели: Да се формира понятието мекотели въз основа на познатите охлюви и миди,като учениците усвоят и доразвиват умение да описват и обозначават върху схе-матични рисунки външните белези за типа и отделните класове; Да се научат да разпознават вътрешните органи и системи на представители на типа по схеми исвързаните с тях функции.

Акценти по урока: Актуализацията на знанията се извършва въз основа на изуче-

ните членестоноги.С общите белези на тип Мекотели се запознават въз основа на знанията си заохлюви и миди. Като се използват задачите от учебната тетрадка, се разглеждат изаписват външните особености на мекотели, а също и вътрешните органи и свър-заните с тях функции. Отбелязва се появата на нов орган – черен дроб. В този чассе описват и характерните белези на клас Миди и клас Охлюви. Поради голямото разнообразие на тип Мекотели в този час се разглеждат и видове, принадлежащикъм тези два класа.

За нагледни материали в часа се използват схеми, черупки и илюстрациите отучебника. Мекотелите са последният изучаван тип безгръбначни животни и трябва

да се подчертае пред учениците, че тяхното устройство е резултат на дълга еволю-ция.



36

В следващия час – при темата „Многообразие на мекотелите“, учениците сезапознават с още видове от класовете Миди и Охлюви, а също и с още един клас – Главоноги. Освен особености в устройството се подчертава и тяхното сложноповедение. Трябва да се изясни защо няма главоноги в Черно море, а също и защонаутилусът се смята за жива вкаменелост.

За домашна работа се поставят задачите, свързани със следващия урок

– „Сравнителен преглед на безгръбначните животни“. Трябва да попълнят таб- лицата в учебната тетрадка и да преговорят съответните уроци, показани им отучителя.

По преценка на учителя тази таблица може да бъде попълнена и в клас като са-мостоятелна работа. В края на часа учителят оценява резултатите на учениците.

Подобни задачи трябва да се поставят на учениците и при подготовката за про-веждането на уроци З6 б. и З6 в.

Урок № 38. Тема: „Взаимоотношения между организмите в природата“

Цели: Да се актуализират знанията за видовете взаимоотношения между организми-те, които са изучавани в петте царства на организмите; Да се изясни относителниятхарактер на понятията вредни и полезни организми за човека и природата; Да сеусвоят знания, свързани с ролята на човека за устойчивото развитие на живота напланетата.

Акценти по урока: Учебно-познавателната дейност по този урок може да протечев описаната по-долу последователност и като самостоятелна работа в учебната те-традка.

В началото на часа се провежда актуализация и оценка на знанията и се поставяновата тема. Особеностите на този етап се свеждат до работата с учениците и въз-можностите на даденото училище.

Новите знания се разкриват, като се разглеждат фигури от урок 37 или другиподходящи нагледни материали, въз основа на които се откриват хранителни вери-ги и мрежи. В хода на работата е добре да се въведе или доразвие понятието вид,макар и в елементарна форма. В пълен обем това понятие ще се разкрие в 9. клас.Препоръчително е учениците да попълнят таблицата в учебната тетрадка самосто- ятелно, след което да я обсъдят заедно или обратно. Учителят трябва да преценидали е нужно за неговите ученици да изясни някои от понятията, които са включенив задачата, като канибализъм и др.

Съществен момент в урока е разкриването на относителния характер на поняти- ята вредни и полезни животни и ролята на човека в при родата.Този урок би трябвало да се обогати с данни, свързани с тези проблеми, в сели-

щето, където живеят. Разглежданата тема допуска непрекъснато да се актуализираи осъвременява.

Затвърдяването на учебното съдържание се прави чрез беседа или чрез попъл-ване на въпросите от рубриката „Проверете знанията си:“. Въпросите може да бъ-дат оставени и за домашна работа.

2.2. Лабораторен урок

Лабораторният урок в обучението по учебния предмет биология и здравно образо-вание заема особено важно място. Образователният процес е организиран и ръко-



37

воден от учителя, но ученикът самостоятелно изучава биологичните обекти. Дълго-трайните наблюдения се провеждат вкъщи и е желателно да се използват учебнататетрадка или предложеният от учителя работен лист.

Лабораторните уроци се отличават с редица предимства, които утвърждаватширокото им приложение. Самите обекти и явления, които се изучават, служат катоизточник на знания. Осигурява се максимална самостоятелност при организацията

и провеждането на познавателната дейност на учениците, осъществява се непосред-ствена връзка на теорията с практиката. Лабораторните уроци поддържат активенинтереса на учениците и подпомагат творческото им развитие.

В зависимост от дидактическите цели, които преследват, лабораторните уроцибиват няколко типа: за усвояване на нови знания, за усвояване на умения и навици,за усвояване на знания и умения, за обобщаване и систематизиране на знанията, запроверка и оценка на знанията.

Лабораторните уроци изискват от учителя предварителна подготовка за про-веждането им, което включва:

– определяне на целите и задачите, като се преценява какви знания ще се из-граждат, кога и по какъв начин ще се осъществи усвояването, кога ще се затвърдятзнанията и оценят дейностите на учениците;

– съставяне на план за предвидените теми с указания за необходимото оборуд-ване;

– планиране на постановката на опитите и определяне на обектите за наблюде-ния;

– предварително извършване на опитите и наблюденията от учителя; – инструктиране за самостоятелно изпълнение на задачите (работен лист).Ефективността на лабораторните уроци зависи от умелата методическа ор-

ганизация на дейността на учителя по планирането и провеждането им. Макро-структурата на лабораторния урок се свежда до:

– организиране на уводна беседа за актуализация на опорни знания и сетивенопит;

– мотивиране дейността на учениците; – подробно инструктиране за самостоятелното изпълнение на задачите; – извършване на опити и наблюдения от учениците и попълване на необходимо-

то в учебната тетрадка или в предложения им работен лист; – отчитане на резултатите на дейността; – изводи и обобщения.

Предлагаме методически модели за разработка на лабораторни уроци за усво- яване на знания и умения. Тези уроци са свързани с формиране на интелектуалниумения. Познавателната дейност се основава на процесите възприемане, опознава-не, осмисляне и обобщаване. В хода на лабораторните уроци се формират специ-фични биологични изследователски и практически умения. Такива умения са работас определител на растения или животни, изработване на временни микроскопскипрепарати, моделиране, хигиенни и профилактични здравни умения, природозащит-ни умения и др.

При реализацията на лабораторните уроци се изисква извършването на новидейности, като се използват вече усвоени знания. Допуска се и довнасяне на нова

информация, нужна за предвидената дейност, както е и в някои от предложените отнас уроци.



38

Дейността се извършва фронтално по групи или индивидуално. На учениците сепредлагат ориентири, въз основа на които ще работят – работни листове, определи-телни таблици, схематични рисунки, инструктиране и др. Предварителната работана учителя се свежда до подготовка на лабораторията за предстоящата работа, раз-давателен материал, работни листове и други помощни средства според темата наурoка.

Урок № 12а и урок № 12б. Тема: Растителни тъкани

Предлагаме на вашето внимание двата урока заедно, тъй като целите и подготовкатаса сходни. Особеното при провеждането на тези лабораторни уроци е, че в някоиучилища, ако липсва съответната материална база – микроскопи, това ще доведе допреосмисляне на възможностите да се изпълнят някои от задачите. Надяваме се, четова няма да е пречка или ще е само в единични случаи.

Подобни лабораторни уроци предизвикват винаги ентусиазъм у учениците и за-силват изключително много техния интерес към биологията.

Цели: Да се затвърдят знанията от миналите часове за растителни тъкани – особе-ности в устройството на клетките, каква функция изпълняват в растителния орга-низъм и къде са разположени; Да се припомнят и доразвият умения за изготвяне нанетрайни микроскопски препарати; Да се усъвършенстват умения за откриване инаблюдение на обекти с микроскоп и лупа; Да се формира позиция за значениетона увеличителните уреди при изучаване на вътрешното устройство на организмитеи по-специално на клетките; Да се утвърди убеждението за зависимостта междуустройство и функция в организмите.

Необходими пособия и материали: За провеждането на лабораторните уроци учи-

телят провежда значителна предварителна подготовка. Тя се изразява главно доследното: осигуряване на: микроскопи и лупи за наблюдение (ако техният брой еограничен, наблюденията може да се организират по групи), обекти за изготвяне нанетрайни микроскопски препарати (при наличие на готови трайни препарати можеда се осигури и тяхното наблюдение за сравнение), предметни и покривни стъкла,чашки с престояла вода, капкомери, йод или друг оцветител (мастило), пинцети иобезопасени ножчета, салфетки за почистване. Ако материалната база в училищетоне позволява изпълнението на всички предложени задачи, учителят може да осъ-ществи само някои от тях и да постави други. В това отношение учебното съдържа-ние за царство Растения дава много възможности.

Акценти по урока: Преди началото на часа с помощта на група ученици учителятподготвя работните места.

В началото на часа учителят актуализира знанията на учениците от 5. клас за:частите на микроскопа, как се работи с микроскоп, необходимите материали за из-готвяне на нетраен микроскопски препарат и последователните етапи на неговотоизготвяне и как се извършва наблюдението му. Обръща се внимание за опазванена техниката и какви правила трябва да се спазват за безопасна работа с ножчетатапрез часа.

Преди изпълнението на всяка задача учителят дава указания как трябва да се

изготви микроскопският препарат – от коя част на растението, как да се направи



39

тънък срез или да се вземе част от обекта, как да се постави покривното стъкло, зада се избегнат максимално мехурчетата въздух, и др. Добре е, разбира се, в съответ-ствие с възможностите учителят да изисква изготвянето на микроскопски препаратот всички ученици, което ще развие техните сръчности и умения. При наблюде-нието учениците обикновено сравняват изготвените препарати и това може да сеизползва за въвеждане на състезателен елемент при работата. Преди поставяне на

всяка конкретна задача е необходимо актуализиране на знанията за устройството наклетките на всяка тъкан, за да знаят учениците какво трябва да открият в наблюда-вания обект. За всяка задача в уроците в учебника учениците имат съответна задачав учебната тетрадка, по която е по-удобно и резултатно да работят.

В зависимост от условията, сръчностите и уменията на учениците различнитезадачи се извършват за различно време, поради което всеки учител може да органи-зира наблюдението на различните растителни тъкани в двата часа.

За изпълнението на задачите е необходимо:

Образувателна тъкан

Задача 1. Като предварителна подготовка учителят поставя задача на учени-ците: 7–10 дни преди урока да сложат глава кромид лук в чаша с вода така, че да епотопено само дънцето, за да се образуват корени. При изготвяне на микроскопскияпрепарат внимателно се отрязват 3-4 mm от върха на коренчетата. Леко се натис-кат с покривното стъкло, за да се смачкат, и се оцветяват с йод или друг оцветител(мастило).

Покривна тъканЗадача 2. При вземане на обекта – епидермис от лист на мушкато, учителят

дава специални указания за безопасна работа. Листът се обръща с долната листнаповърхност отгоре (по долната повърхност има повече устица), омотава се околопръста и с върха на ножчето, който е насочен нагоре (не към пръста) се обелвамалка част от безцветния епидермис. Клетките, обагрени в зелено, са на основнататъкан – съдържат хлоропласти. Ако учениците са работили внимателно, ще откриятненарушени живи власинки, чиито ароматни вещества се виждат в „главичката катотоплийка“, обагрена в оранжево. Между безцветните клетки на епидермиса се на-блюдават бобовидните клетки на устицата.

Задача 3. За изготвянето на препарата е необходимо учителят по време на екс-курзията в началото на годината или по друго време да събере и съхрани листа от лопен. Учениците наблюдават власинките с невъоръжено око и след това изготвят

микроскопски препарат.Задача 4. За изпълнението на тази задача учениците трябва да донесат различниобекти – листа и плодове, някои от които са покрити, а други – не, с кутикула (скутикула са покрити например листа на бръшлян, чимшир, иглолистни). Показватсе листа от фикус или филодендрон, ако има в кабинета, плод от ябълка и др. и засравнение листа без кутикула.

Задача 5. За тази задача за наблюдение са необходими листа от карамфил, лук(праз или кромид), плод от трънка, сини сливи, тъмно грозде и други обекти – засравнение. Обръща се внимание на учениците, че восъците може да се отстранят (дасе изтрият), а кутикулата – не. Частите на растението, покрити с восъци и потопени

във вода, изглеждат сребристи (може да се постави като задача за наблюдение).



40

Задача 6. За наблюдението на клетките на корка се използва лупа. Така много лесно се установява, че те са мъртви клетки. Като потвърждение на факта, че саизпълнени с въздух, се поставя коркова тапа във вода.

Механична тъканЗадача 1. За тази задача все още сезонът позволява да се намерят листни дръж-

ки от лапад или живовляк. За изготвяне на микроскопския препарат е необходимо дасе дадат указания, че срезът трябва да се направи много тънък, перпендикулярно надължината на листната дръжка. Сред клетките от основната тъкан, които са зелени,се наблюдават като мозайка безцветни (черно-бели) клетки на механичната тъкан.

Задача 2 . Използват се няколко растения с различно развита механична тъкан – с по-силно развита такава тъкан са по-жилави и се откъсват по-трудно – повет,живовляк и др.

Задача 3. Изготвянето на препарат за наблюдение на каменисти клетки е лесно,като се използва плод от круша или дюля.

Задача 4. За наблюдение на дървесинна проводяща тъкан е необходимо 7–10

дни преди лабораторния урок да се поставят клонки от традесканция, султанче и др.в оцветена вода. Изготвят се препарати от напречен срез на стъбло.

Задача 5. Във всички изготвени микроскопски препарати учителят насочва вни-манието да се наблюдават и клетките на основната тъкан.

По преценка на учителя може да се изготвят работни листове с указания за са-мостоятелно изпълнение на задачите, което ще осигури независимост при работатана всеки ученик.

За по-успешното справяне със задачите учителят може да онагледи това, коетопредстои учениците да наблюдават на всеки микроскопски препарат, чрез схема.

При всяка поставена задача от учениците се изисква да обяснят зависимостта

устройство–функция.В хода на лабораторния урок учителят коригира, помага и дава указания при

нужда на всеки ученик.

Урок № 20а. Тема: „Семе и плод“

Предлагаме този урок на вниманието на учителите със следните мотиви: За про-веждането му не е необходима специална материална база; опитите са лесни за из-пълнение; устройството на семе е тема, която след наблюдение позволява разби- ране и вярно усвояване на знанията; през част от провеждането на часа учениците

използват събрания материал през време на екскурзията или по време на други,поставени от преподавателя задачи.

Цели: Да се усвоят знания за състава на семената чрез извършване на опити; Да сезатвърдят знания за строежа на семената чрез наблюдение; Да се развиват уменияза извършване на самостоятелни опити, за анализ на наблюдаваното и формулиранена правилни изводи; Да се затвърдят убеждения за съвършенството на природата – приспособления на плодовете и семената за тяхното разпространение.

Необходими пособия и материали: За успешното извършване на всички опитии наблюдения през часа е необходимо да се осигури: пшеничено брашно (добре е

да има и царевично), марля, чаша с вода, семена от различни растения, накиснатипредварително във вода за 24 часа, разтвор на йод, бяла хартия, семена с наличие



41

на повече мазнини и семена, които не са толкова богати на мазнини (за сравнение),семена и плодове с различни приспособления за разпространение, събирани пред-варително от учениците.

Акценти по урока: В началото на часа учителят създава организация за под- реждане на работното място с всички необходими за часа материали. След това

се актуализират знанията от минали часове и учениците се поставят в ситуация наизследователи. В учебната тетрадка са включени задачите от учебника, така че уче-никът след извършването на всяка конкретна задача да запише резултата и да напра-ви съответните изводи. Учителят може да организира и работата на учениците погрупи от 2–3 ученика за извършване на опитите и формулиране на изводи от тях.

В хода на часа учителят може да обяснява как да бъде изпълнена всяка зада-ча поотделно или да предостави на учениците да работят самостоятелно, като из-ползват дадените указания в учебника за провеждането на опита или наблюдението.Това е възможно да се направи за задачите, свързани с установяване на състава насемената.

Задачите, които трябва да затвърдят знанията на учениците за устройството насемената, е добре да се ръководят от преподавателя, да се извършват стъпка постъпка, като се правят констатации и съответни изводи. Вниманието на ученицитесе насочва към това, че в семената на двусемеделните растения хранителните ве-щества се натрупват в семеделите (зародишните листа), които при покълнване сепоказват първи над повърхността на почвата. В зародиша (разположен между дватасемедела) се наблюдават първите същински листа заедно със зародишното коренчеи зародишната пъпка. При едносемеделните растения хранителните вещества са из-вън зародиша, който е малък и частите му не може да се наблюдават.

Като се използват семена и плодове с различни приспособления за разпростра-

нение, се акцентира върху голямото разнообразие.В края на часа учителят поставя задачи, които може да бъдат свързани с наблю-

дение например на различни по форма семена, багра на семенната обвивка, откри-ване на вида на плодната обвивка в зависимост от консистенцията на различни пло-дове, които учениците познават и не са посочени в учебника. В края на часа може ида се поставят задачи за изработване на сбирки от различни семена по дадена тема-тика: семена от едно- и (или) двусемеделни, приспособления за разпространение насухи семена – от животните, от вятъра и др.

Ако учителят прецени, в лабораторния урок може да се включат и опити за уста-новяване на наличието на вода в семената. Опитът се извършва по следния начин: в

суха епруветка се поставят семена от пшеница (или други). Нагряват се на спиртна лампа, като епруветката се държи почти хоризонтално (така се предотвратява сти-чането на капки вода в основата на епруветката и тя може да се спука). По стенитесе отделят капчици вода. От учениците се изисква да направят извод и да обяснятзначението на водата в семената.

В лабораторния урок може да се включи и опит за установяване наличието наминерални вещества в семената. Необходимо е да се спазват всички изучени по чо-векът и природата правила за безопасност при работа в лабораторни условия. Учи-телят поставя няколко семена от пшеница в малка метална чашка, която се загрявана спиртна лампа, докато започне отделянето на кафяв пушек. Поднася се горящаклечка към семената – те се запалват и изгарят. (Изгарят органичните вещества в



42

семената – въглехидрати, белтъчини и мазнини.) По повърхността на семената сеобразува пепел. Това са минералните вещества. Ако изгорят всички органични ве-щества, на дъното остава само пепел.

По преценка на учителя в лабораторния урок може да се изпълнят различнизадачи.

Урок № 33а. Тема: „Определяне на насекоми“

Цели: Да се покаже по какъв начин става определянето на животни и да се усвоят редица знания и умения, свързани с тази дейност.

Акценти по урока: Урокът протича по следната схема:1. Организиране на класа за работа – раздаване на необходимите материали и

използване на таблицата от учебника.2. Мотивиране на активната дейност на учениците. Отговорите на учениците са

свързани с числеността на насекомите в природата и необходимостта да се опозна-ват. Записване на темата на урока.

3. Актуализиране на знанията върху насекоми, които са нужни за предстоящатапрактическа дейност. Тя се свежда до характерни особености във външното устрой-ство на насекомите и се въвеждат новите понятия елитри (твърдите първи крила набръмбарите), теза и антитеза и др.

4. Уточняване на дейността и даване на указания от учителя за ползване на ори-ентири, каквито са книгите, наречени определители. Изисква се от учениците да от-ворят учебника и учителят им изяснява как се работи с тези определители. Изяснявасе що е теза и антитеза и се демонстрира как се определя.

5. Самостоятелна дейност на учениците. Независимо че учителят ръководи тазидейност, учениците по схема, описана по-долу, извършват определянето.

Нека да направим един опит. Вземете познатата ви обикновена бронзовка, коя-то много често наричат погрешно майски бръмбар. Може би сте връзвали с конецбронзовка и сте тичали след нея, докато бръмбарът лети. Отворете учебника наопределителната таблица и започнете да четете, като сравнявате написаното с това,което виждате на насекомото.

В теза 1 пише, че насекомото трябва да има една двойка крила. Поглеждатевашата бронзовка. Тя има елитри, следователно тя има една двойка крила. Но далиняма и втора? Повдигнете едната елитра с игла.

Отдолу ще видите, че има нагънато ципесто крило. Значи бронзовката има две

двойки крила. Или белезите, описани в тезата, не съвпадат с това, което виждате.Затова приемате не теза 1, а преминавате към антитезата на 1 – 6. Там пише, ченасекомото има две двойки крила, което съвпада с вашето, и затова приемететази антитеза. След 6/1/ няма никакво име, затова продължавате да четете по-нататък. Следва 7/16/. Тук се изисква първата двойка крила да е елитри. Да, товае така при вашето насекомо, но за всеки случай прочетете какво пише в анти-тезата на 7 – 16. От прочетеното се уверявате, че трябва да се върнете на теза7. След тезата пише разред Бръмбари. Значи вашето насекомо принадлежи към разреда на бръмбарите. Таблицата обаче продължава, като в нея са дадени някол-ко семейства и видове бръмбари. Да видим дали бронзовката е включена в тази

таблица. Четете теза 8. Погледнете с лупа пипалата на разглеждания бръмбар – да, наистина, на върха си пипалата имат топчица, която е съставена от няколко



43

пластинки. Все пак, за по-голяма увереност, четете и антитезата на 8 – 13. Тамвиждате, че също има насекоми с топчести антени, затова още веднъж поглежда-те топчицата на вашия бръмбар. Убеждавате се, че неговата топчица не е простоудебеление, а е съставена от пластинки. Връщате се на теза 8. Тук се отнасят се-мейство Листороги бръмбари. Значи вашата бронзовка е от това семейство. Къмнего се отнасят много видове: майският бръмбар, носорогът, торните бръмбари и

др. Дали вашият бръмбар е включен в тази таблица? Пречете 9/12/ – да, наисти-на цялото тяло е зелено. Погледнете антитеза на 9 – 12. Не, там пише, че тялототрябва да е черно или кафяво. Връщате се на 9/12/ и преминавате към следващататеза 10, защото след 9/12/ няма никакво име. Обърнете бръмбара и погледнетеотдолу каква е формата на израстъка в основата между средните крака. Той нее закръглен. Затова четете антитезата на 10/11/. В края на изречението четете иимето – обикновена бронзовка. По този начин се работи с определителни табли-ци. За успешното определяне е необходимо внимателно и точно да сравняватенаписаното с това, което виждате. Ако не съвпада, преминавате към антитезата.

Ако и там не съвпада и сте сигурни, че добре сте видели белезите, значи този видне е включен в таблицата.Сами разбирате, че е необходимо добре да познавате устройството на тялото

на насекомите. И още едно много важно правило. Независимо че белезите на опре-деляното насекомо съвпадат с написаното в тезата, четете и антитезата. Понякога разликите са малки и можете да се заблудите.

Опитайте да определитe и други насекоми.За да бъде успешна работата в клас, учителят трябва предварително да извърши

определянето на бронзовката.

Вид лабораторен урок е лабораторният урок за приложение на знания и уме-ния. Този тип уроци се използват след изучаване на даден раздел. Основната им целе да се установи равнището на знанията и уменията. Освен това при тези уроци еподходящо да се оценят получените резултати. Учебната дейност се отчита в краяна часа след проверка на работния лист на учениците. Може да се оценят пости-женията на учениците с оценка или да се анализира равнището на усвояемост следизучаването на раздела.

Предлагаме разработка за такъв урок – „Общ преглед на протистите“ , коятопо преценка на учителя да се използва след изучаване на царство Същинскоядрениедноклетъчни организми. Изборът на темата е съобразен с характера на изученото

учебно съдържание.

Цели: Да се проверят знанията на учениците върху царство Протисти; Да се раз-познават по съществени признаци представителите от различните типове и тяхнатаеволюция в структурата им и жизнените им процеси; Знанията да се илюстрират спримери.

Предварителна подготовка: Разработва се работен лист/модел, за който ви пред- лагаме. С него ще се отчетат очакваните резултати след изучаването на раздела.

Предложеният модел включва редица задачи. От тях учителят ще избере самотези, които съответстват на възможностите на класа.

Учителят може да използва и свои задачи, да изисква да се попълват таблици, дасе правят схематични рисунки и да се обозначат и др.



44

Работен лист

Изпълнете задачите:1. Опишете как направихте сенна култура за по лучаване на едноклетъчни.2. Направете временен микроскопски препарат от капка вода, взета от повърх-

ността на сенната култура. Разгледайте с микроскоп препарата и се опитайте да

познаете някои от едноклетъчните. Запишете ги.3. Обяснете появата на протистите в сенната култура. Резултат на кой жизнен

процес е наблюдаваното явление?4. Обяснете защо взехме капка от повърхността.5. Опишете резултатите от наблюдението на епруветка с еуглени. (Културата

е подготвена от учителя, като половината от епруветката е била закрита, а другатаосветена.) Обяснете на какво се дължи промяната на цвета на осветената част наепруветката.

6. По кои белези се различават помежду си същинскоядрените едноклетъчни – растителните, животинските и гъбните организми?

7. Кои са двигателните органи на протистите? Запишете цифрите на вернитеотговори.

Изборни отговори: 1 – мускули; 2 – камшиче; 3 – псевдоподи; 4 – свивателнавакуола; 5 – реснички.

8. Запишете белезите на чехълчето, за ради които го смятаме за един от най-сложно устроените протисти. Към кой тип се отнасят изброените по-долу еднокле-тъчни? Запишете цифрата на верния отговор.

Тип Кореноножки ................ Тип Ресничести .................

Тип Камшичести ................. Колониални едноклетъчни ...................Изборни отговори:1. Амеба 7. Трипанозома2. Вортицела 8. Чехълче3. Волвокс 9. Ноктилука4. Фораминифери 10. Дизентерийна амеба5. Радиоларии 11. Лайшмания6. Еуглена 12. Еудорина

Този тип уроци изискват поставяне за решаване от учениците на интелектуални

и практически задачи въз основа на изучената информация. При организацията сепредвиждат нови дейности, насочени към трансфер на усвоените знания и умения.Дейността се извършва фронтално по групи или индивидуално. Предлагат се научениците ориентири за работа – работни листове, таблици, инструктажи и др.

2.3. Урок за систематизиране и обобщаване на знаниятаВ този тип уроци се организира систематизиране и обобщаване на знанията, изучениглавно в отделните раздели или при годишен преговор. Систематизацията и обоб-щенията извеждат общи закономерности, актуализират основните понятия, изученив раздела, обобщават знанията на по-високо теоретично равнище, съответстващо

на учебната програма. Обобщителните уроци допринасят много за интелектуалното развитие на учениците.



45

Такива уроци са предвидени в края на някои от разделите. Чрез тях се обхващаголям обем от изучавания материал, което изисква обмисляне от учителя на въпро-сите, така че учениците да могат да извлекат главното и същественото, основнитезакономерности от изучения раздел. Учителят трябва да предложи предварителнона учениците план, по който да се готвят за урока. В този план да се включат и зада-чи, свързани с попълване на таблици, изработване на схеми и др.

В хода на урока дейността трябва да бъде подпомогната чрез редица нагледнипособия – за предпочитане е да не са били използвани в хода на уроците за новизнания. Да се използва учебната тетрадка. Така ще се осъществи трансфер на зна-нията.

Урок № 36а. Тема: „Сравнителен преглед на безгръбначните животни“

Цели: Да се обобщят знанията за основните етапи в еволюцията на безгръбначнитеживотни, като се разкрие понятието за еволюция на организмите; Да се докаже на- личието на бавен, продължителен преход между отделните групи безгръбначни възоснова на развитието на отделните системи от органи; Да се развият у ученицитезнания за сравнение, ана лиз и синтез на учебната информация.

Акценти по урока: Темата „Сравнителен преглед на безгръбначните животни“ еобобщителна и трябва да се проведе след завършване на раздела. За този урок отголямо значение е предварителната подготовка. Ето защо е добре една седмица по- рано да се възложи на учениците да преговорят усвоената вече информация, като зацелта им се предостави план.

Учителят ще спести време, ако учениците предварително попълнят таблицата вучебната тетрадка, а времето в часа се използва за анализ на необходимите знания,както и за формулиране на съответните изводи. В началото на часа учителят поставя

задача: В хода на урока да се определи и мотивира необходимостта от последовател-ността на изучената класификация на безгръбначните животни.

В хода на анализа по попълнената таблица учениците се насочват да стигнат доважни еволюционни изводи:

1. Преминаването от неподвижен към подвижен начин на живот, както и начи-нът на движение в определена посока формира прехода от животни с лъчева симе-трия към двустранно симетрични животни, както и появата на специфична тъкан – мускулна, осигуряваща движението им.

2. Преминаването от воден към сухоземен начин на живот формира нов типкрайници – ходилни.

3. Развитието на всяка система от органи е преход, който преминава през меж-динни етапи, за да достигне крайния за безгръбначните животни еволюционен ре-зултат: при храносмилателната система – удължаване и диференциране на храно-смилателното черво и поява на храносмилателни жлези (черен дроб); при отделител-ната система – най-сложно устроени са метанефридиите; при дихателната система – поява на специализирани дихателни органи; при кръвоносната система – поява насърце; при нервната система – все по-силна концентрация на нервна тъкан в опре-делени места на тялото (главов дял и коремна нервна верига); при половата системаи размножаването – усложняване на половите жлези (поява на канали) и превес наполовото над безполово с размножаване.

При анализа учителят изисква учениците да конкретизират всяко усложняване



46

при кой тип безгръбначни се появява, като по този начин се бележат междиннитеетапи и се показва еволюцията им. В края на ана лиза учениците мотивират станови-щето си относно еволюцията на безгръбначните животни.

Обобщителният урок може да завърши с това, че и днес се наблюдават преходниформи.

От изложеното дотук е ясно, че макроструктурата на обобщителните уроци се

свежда до предварителна подготовка, актуализация на изучените знания и обобща-ване на отделни факти и понятия и откриване на закономерности.

Часът завършва с оценяване на участието на учениците в анализа и поставянена оценки на някои от тях.

Урок № 36б. Тема: „Основни етапи в еволюцията на безгръбначнитеживотни“

Темата е една от заключителните в раздела и в нея се правят обобщения, като сеизвеждат закономерностите въз основа на изученото.

С кратка беседа учениците трябва да разберат, че след изучаване на различ-ните безгръбначни животни, техните жизнени процеси, приспособленията им къмсредата на живот възниква проблемът: Кои са причините за усъвършенстване наживотинския свят?

Цели: Да се обобщят и систематизират знанията на учениците за развитието на жи-вотинския свят; Да се развиват уменията на учениците да сравняват и обобщават,да формулират изводи. Особено важно е да се привеждат доказателства в подкрепана направените изводи, като се утвърждава идеята за еволюцията на организмите.

Акценти по урока: Работата протича чрез попълване на работната тетрадка. Пред- лагаме да се работи по следния план:

1. Същност на еволюцията2. Основни етапи в еволюцията на безгръбначните животни:

2.1. Едноклетъчност2.2. Многоклетъчност – поява на многоклетъчни животни2.3. Двупластни животни. Формиране на стомашна празнина у мешестите2.4. Трипластни животни

2.4.1. Първична телесна празнина при плоски и кръгли червеи2.4.2. Вторична телесна празнина при по-висшите животни

В хода на урока се разглежда въпросът, че на Земята съществуват около 1,5–2

млн. вида животни. През миналия учебен час е разгледан проблемът за еволюци- ята на животните. Използва се и схемата „Дървото на живота“, като се цели ощеведнъж да се потвърди еволюцията на организмите. Беседата продължава по пред- ложения план. След анализа на проблема за едноклетъчността, появата на двупласт-ни животни и на трипластни животни се изясняват приликата и различията междупървичната и вторичната телесна празнина.

Часът завършва с оценяване на участието на учениците в анализа и се поставятоценки на някои от тях.

2.4. Семинарен урок

Семинарните уроци трябва да заемат значимо място при обучението по биологияи здравно образование в 7. клас. Седмокласниците вече имат опит и в определена



47

степен умеят да работят с допълнителна литература и да пишат кратки съобщенияи реферати.

Семинарните уроци се характеризират с това, че нямат точно определен обемучебно съдържание. Подготовката им отнема немалко време и изисква определенибиблиографски и интелектуални умения от страна на учениците. Намирането наподходяща литература навсякъде може да е известно затруднение за по-широкото

приложение на семинарните уроци. Разбира се, това не бива да е повод за изоста-вяне на използването на семинарните уроци, които в повечето случаи привличат изадържат вниманието и интереса на учениците. Същевременно днес освен традици-онните има вече и електронни пътища за набавяне на информация и активността научениците трябва да бъде подходящо стимулирана и насочвана. За целта учителяттрябва да им посочи подходящи източници, създавайки състезателно-конкурентенмотив, да стимулира и търсене от страна на учениците.

Семинарният урок може да бъде за нови знания, комбиниран, за систематизира-не и обобщаване и за формиране на умения, поради което и макроструктурата му емного разнообразна. Във всички случаи обаче има:

– подготвителна работа от страна на учителя, свързана с определяне на темата,изработване на план и изготвяне на списък от източници – литература, интернетсайтове и др.;

– самостоятелна работа на учениците за подготовка на семинара; – провеждане на семинара, което включва и обобщаване на темата и оценяване

на участниците в него.Задължително учениците търсят информация и извън предложените източници

(литература и др.). А е възможно да се проведе семинар, без учителят да е посочилдопълнителната литература. При провеждането на часа в едни случаи отделни уче-

ници докладват определени части от плана, а в други случаи – всички се готвят поплана. Накрая учителят систематизира и обобщава по темата. Той прави и преценказа качеството на докладите и съобщенията, може да постави и оценки върху подго-товката и участието на отделни ученици.



48

Урок № 44. Тема: „Безгръбначни животни паразити. Заболявания на човека,причинени от безгръбначни паразити. Хигиенни норми“

Предлагаме методичен модел за провеждане на тази тема като семинарен урок.Подготвителният етап е най-отговорен за учителя. Планът, предложен на уче-

ниците, включва система от въпроси, върху които те ще се готвят за семинара, исписък на литературата, която трябва да четат. Учителят би трябвало да съобразии предложи на учениците използване на литература и други източници на информа-ция съобразно реалните възможности за намирането й в даденото населено място.Добре е да се помага на учениците в издирването на литературата, да се правятксерокопия на интересни статии, извадки от интернет и др.

Темата е подходяща за семинар по няколко причини: – Учениците имат житейски понятия по темата, а така са изучили вече и редица

паразити. – Темата е значима за живота на хората и затова учениците може лесно да бъдат

мотивирани да се готвят старателно за семинара.

– Има литература по темата и е лесно достъпна. Цели: Да се обобщят познанията на учениците върху изучените вече паразитнибезгръбначни животни и да се запознаят по-задълбочено със заболяванията, при-чинени от тях. Това ще подпомогне да се формират отношение и отговорност къмсобственото им здраве, като се усвоят повече знания за хигиенните норми и профи- лактика за предпазване от споменатите в темата болести. В хода на подготовката дасе формират умения за самостоятелно разучаване на здравна литература.

Акценти по урока: Предварителната подготовка протича по традиционния начин.Учителят подготвя плана, по който ще се проведе беседата, и предлага списъка на

препоръчителната литература. Тази задача се подготвя поне един месец преди уро-ка. Учениците използват наличната литература в библиотеките, може да ползват ин-тернет и др. В хода на подготовката учителят работи индивидуално с някои учениципо темата и провежда консултации. Тъй като литературата по въпроса е много голя-ма, трябва да се подходи избирателно. Избират се ученици, които ще докладват поотделните въпроси, а останалите сами решават за какво да се готвят. Всеки ученикобаче е необходимо в следващия час в писмен вид да представи своята разработка,въз основа на която ще участва в дискусията.

Предложената тема за семинарен урок може да протече и по друг вариант, зами-слен от учителя. Например да се поиска да се разучи материал, включен в учебника,

и да се разработят самостоятелно задачите от учебната тетрадка.На отделни ученици може да се възложи задача да посетят клонове на БЧК ида донесат листовки, други да се запознаят с работата на ХЕИ, да посетят детскаградина, здравен център или болница, да се запознаят с методите за откриване наболестите, причинени от безгръбначни паразити, да се запознаят и с профилактика-та, която се прилага от тези заведения.

Интересен вариант за провеждане на този семинар е да не се беседва общо потемата на урока, а да се раздадат на учениците въпроси, в които писмено или катотестови задачи се отговаря. Знанията на учениците се оценяват и анализират отцелия клас. Като се има предвид, че учениците са в 7. клас и урокът се провежда

приблизително в края на учебната година, смятаме предложената форма за многосполучлива. Чрез поставената оценка ще може да се отчете умението на няколко



49

ученици за самостоятелна работа да описват и анализират факти, да ползват допъл-нителна литература и участват в дискусии. Същевременно с отговорите си ученици-те ще покажат тяхната отговорност към собственото им здраве.

2.5. Урок екскурзияПри този тип уроци източникът на знания е природата и създадените от човека на-

саждения.В новата учебна програма е поставен акцент върху възможностите, които пред-

лага учебното съдържание за формиране на практически знания и умения, свързанис наблюдения в живата природа, проучвания на изчезнали и застрашени растителнии животински видове в България, правила за здравословен начин на живот и приро-досъобразно поведение. В третото ядро на програмата се предвиждат наблюденияв природата на различни представители от многоклетъчните организми. Това можеда се осъществи чрез уроците екскурзии.

Урокът екскурзия в практиката днес е добре да се провежда, въпреки че е труд-но учениците в рамките на един учебен час да посетят близката околност – гора,

овощна градина или други, да наблюдават и събират организмови видове. Затовасмятаме, че някои от часовете, които остават като резерв на разположение на учите- ля, може да се организират като екскурзия – извънурочни дейности. Те са задължи-телни за всички ученици. Такъв урок екскурзия предлагаме в началото на учебнатагодина, който има въвеждащ характер и е предвиден, за да придобият ученицитепредстава за организми, които им предстои да изучат – растения, гъби и животни,в тяхната среда на живот. Втората екскурзия да бъде през месец май, за да видятизучените вече организми в условията на друг сезон.

В новата учебна програма се предвижда провеждането на учебни екскурзии привъзможност и наличие на подходящи биопроизводства в селището, станции по рас-

тителна защита или до някой медицински център. Подходящо място за екскурзии сасъщо природонаучните музеи, природни резервати, защитени природни обекти и др.

Превеждането на екскурзиите е сложна и отговорна задача. Дейността на учи-теля се изразява в:

1. Определяне целта на екскурзията.2. Проучване на обекти за посещение и уточняване темата на екскурзията.3. Разработване на план и работен лист за учениците, който може да бъде за

индивидуална или групова дейност.4. Подготовка на инструментариум за събиране на организми и съхранението

им.

5. Провеждане на инструктаж.6. Обсъждане на резултатите.При изучаване на учебния предмет биология и здравно образование в 7. клас

подходящи са и поставянето на текущи самостоятелни наблюдения над растения иживотни. Резултатите от тези наблюдения се отчитат непрекъснато по преценка научителя при изучаването на съответните теми.

Урок №1а. Тема: Среща с природата

Организирането на урока екскурзия предлагаме да се проведе през първите дни

на учебната година по следните причини: хубавите и топли есенни дни позволяватуспешното му провеждане; в учениците се изгражда траен интерес към природата;




50

създава се организираност за работа в началото на учебната година и най-важното – осъществяват се основните цели на екскурзията.

Цели: Да се затвърдят знанията на учениците от предходните години за многообра-зието на организмите в природата и да се обогатят с нови знания; Да се развият уме-ния за наблюдение на организмите; за откриване на приспособления в устройство-

то, свързани с условията на средата; за откриване на различни взаимоотношениямежду организмите; Да се изградят умения за събиране и съхраняване на материалза по-нататъшни наблюдения и проучвания; Учениците да стигнат до убеждениетоза необходимостта от опазване на природата.

Акценти по урока: За провеждането на урока екскурзия е необходимо учителят даизвърши много добра предварителна подготовка.

Организирането и провеждането на урок екскурзия, особено ако учителят рабо-ти с повече класове, е добре да се проведе в събота или неделя, като за помощ бъдатпоканени класните ръководители и родители.

Мястото за екскурзията трябва да бъде подбрано внимателно – да осигури из-пълнение на поставените цели и да предизвика в учениците чувства на възхищениекъм красотата и съвършенството на природата. Ако е невъзможно организиране ипровеждане на екскурзия сред природата, то наблюденията може да се направят вблизка градинка или парк, в овощна или зеленчукова градина, нива и др., а съби- рането на материал за бъдеща работа в клас да се постави като задача, която да сеизпълни при излет със семейството.

Преди тръгването учителят може да подготви и раздаде работни листове, в ко-ито учениците да отразяват изпълнението на поставените задачи, наблюдаванитеобекти и лични впечатления по време на екскурзията. При разработването на урокаучителят може да използва и учебната тетрадка.

В предварителната подготовка се включват и указанията към учениците за под-ходящо облекло и обувки, вода и храна и необходимите материали и инструментиза събиране и съхранение на обектите (лопатка, найлонови торбички, етикети занадписване, химикалка и бележник). Особено внимание трябва да се обърне на товакакво и как да се събира – тревистите растения да не се събират с кореновата сис-тема, листата да се откъсват не от един обект и пестеливо (да не се кършат целиклони), т.е. учениците да работят така, че да увредят минимално растенията. В най- лоновите торбички да се поставят етикети с името на растението и мястото, къдетое събрано. При наблюденията да се обръща внимание на характерните особености

на местообитанието, взаимоотношенията с другите организми, характерните особе-ности в устройството на организма и приспособленията му към средата.Чрез създаване на проблемна ситуация по време на екскурзията чрез въпроса:

Как се разпространяват растенията в природата, след като не се движат активно?,учителят обяснява и насочва вниманието към плодовете и семената и някои от прис-пособленията им за разпространение.

Успоредно с изучаване на растенията се насочва вниманието и към безгръб-начните животни (както и към птици и други гръбначни), които се срещат навсякъ-де около нас. При наблюдението на безгръбначните животни трябва да се обърневнимание на това, че животните не бива бъдат безпокоени. Учениците трябва да

наблюдават къде се срещат например охлювите, мравките, мокриците, паяците, ска-



51

калците, пеперудите, пчелите и др. и да проследяват тяхното поведение. Често можеда се наблюдава с какво се храни дадено животно, какво е поведението на мравки вмравуняк, как се движат различните животни и др.

По време на екскурзията може да постави задача учениците да запишат всичкиорганизми, които познават, а също и непознатите за тях до този момент. В краяна екскурзията се прави сравнение и извод, че при всяка среща с природата човек

обогатява знанията си.Обясненията на учителя, умението да насочва вниманието на учениците и да ги

постави в ролята на изследователи допълнително ще засили интереса и възхищени-ето им към всичко, което ги заобикаля.

По време на екскурзията може да се направят снимки, от които да се изготвяттабла на различна тематика – „Многообразието и съвършенството на природата“,„Природата – прекрасен, но уязвим дом“, „Природолюбители и природозащитни-ци“, „Какво видяха нашите любознателни очи“, „Какво ни показа природата“ и др.

Преди тръгването учителят може да постави на учениците изследователска за-дача: Установете положителни и отрицателни среди от човешката дейност.

Като се използват знанията на учениците от минали години, със състезателенхарактер може да се постави задача да изградят хранителни вериги, като включат втях организми, които живеят на конкретното местообитание.

По време на екскурзията добре е най-общо учителят да насочи събирателскатадейност на учениците към следните основни обекти: видове стъбла – изправени, ка-терливи, пълзящи, увивни; видове листа – прости и сложни, листа с различна форма, листа с различно жилкуване; листа от лопен (среща се навсякъде и ще се използваза наблюдение на мъртви власинки по време на лабораторен урок); видоизмененинадземни вегетативни органи – прикрепителни корени, мустачки и др; събиране на

плодове и семена с различни приспособления за разпространение; шишарки и листаот иглолистни растения; взимане на вода от сладководен водоем, в която се предпо- лага, че има едноклетъчни организми.

За наблюдение на безгръбначни животни в природата предлагаме методическимодели на задачи.

В предишните класове учениците са изучили различни безгръбначни животни.Знаят, че те са едни от най-многобройните групи организми в природата. Животни-те обитават много различни среди на живот, което се е отразило на тяхните устрой-ство и жизнени процеси. Предстои учениците да открият какви животни се срещатв посетената от тях местност.

Работата протича в следните етапи:

Примерен работен лист1. Предварителна подготовка: В началото формирайте група. По указа-

ние на учителя и според възможностите, които ви предлага наблюдаваното място,изпълнете описаните по-долу задачи.

2. Наблюдение и задачи:а) Разгледайте и опишете установеното в изследвания район: – какви условия на живот наблюдавате – релеф, климат и др.; – каква е растителността;

– какви видове дървета, храсти и треви познавате, кои от тях преобладават.



52

б) Наблюдавайте животните и запишете какви видове се срещат по растенията,под камъни, пълзящи по почвата, в тревата и др.

в) Наблюдавайте, ако е възможно, едно пчелно семейство или един мравуняк идокладвайте в клас своите наблюдения;

г) Определете полезните и вредните за човека животни в една зеленчукова илиовощна градина. Съставете хранителни вериги и хранителни мрежи от наблюдава-

ните животни;д) Проучете кои защитени територии се намират близо до мястото, където жи-

веете.3. Проучете какво влияние оказва човекът със своята дейност върху при родата

във вашето селище или на мястото, където провеждате наблюдението.4. Какъв проект бихте разработили за опазването на наблюдаваната околност.Отчитането на поставените задачи става в края на екскурзията или в хода на

учебната година по преценка на учителя при изучаването на отделни уроци.По време на екскурзиите учениците имат възможност да наблюдават не само

познати растения и животни, но и непознати. Последните трябва да разпознаят къмкой тип се отнасят въз основа на усвоените вече знания. В хода на наблюдениятаучителят трябва да насочва учениците да разглеждат местообитанията на органи-змите, да откриват и характеризират някои съобщества и да разпознават взаимо-отношения между организмите в тях, да описват хранителни вериги и да откриваткак човекът влияе върху тях. По време на екскурзиите учениците усвояват и новизнания, затвърдяват се старите, разкриват се взаимоотношения. Източникът на зна-ние, както отбелязахме вече, е природата. Всичко видяно в нея остава трайни следив съзнанието на учениците и влияе силно върху формирането им като личности.

В края на екскурзията учителят обяснява как да се обработи и съхрани събрани-

ят материал, като се казва на учениците, че в учебника също има дадени указания.Учителят възлага за следващия учебен час, използвайки водените бележки ивпечатления по време на екскурзията, учениците да работят над задачите в учебнататетрадка.

2.6. Урок за контрол и оценка на знанията и умениятаТози тип уроци служат за тематичен и периодичен контрол на знанията и умениятана учениците. При всички други типове и видове уроци контролно-оценъчната дей-ност на учителя е само част от урочната дейност, докато при тези уроци се отделяцял час.

За тези уроци учителите могат да отделят няколко от часовете резерв, с които раз-полагат, и да ги включат в годишното разпреде ление. Те са много променливи и зависятот начина на контрола, от ха рактера на задачите и от начините на даване на отговори.

В първата част на книгата ви запознахме с изискванията на програмата за оце-няване на учениците, а също и със съвременни методи за проверка и оценка назнанията. Тук ви предлагаме модел на урок, при който се оценяват не само репро-дуктивните знания, но и редица умения, предвидени в програмата, където са вклю-чени като очаквани резултати от обучението: учениците да разпознават организмиот различни таксономични групи; да описват и означават върху изображения при-знаци, характерни за даден таксон; да разпознават върху изображение съществени

признаци, органи и системи и свързаните с тях жизнени процеси. Такива задачи смевключили и в учебната тетрадка и в работния лист, който ви предлагаме по-долу.



53

Урок № 30а. Тема: „Общ преглед на червеи“

Работен листИзпълнете задачите:1. Разпознайте животните на фигура........... от учебната тетрадка. Запишете сре-

щу името на животните типа, класа, към които принадлежат:

а ............................ б ............................ в ............................

г ............................ д ............................ е ............................

ж ...........................2. Направете схематична рисунка (или ползвайте предложената фигура) на чер-

нодробен метил: – означете частите на тялото; – запишете към кои тип и клас се отнасят; – какви приспособления има за паразитен начин на живот.

3. Нарисувайте схема за развитието на кучешка тения и означете. Изяснете какможе да се заразите и как да се предпазите от заразяване. Какво е лечението?4. Направете схематична рисунка (или използвайте предложената фигура) на

мъжки и женски детски глист и обозначете: – как се заразява човек, в какво се изразява профилактиката и какво е лечението. – нарисувайте схема за развитието на детския глист и означете етапите му.5. Опишете структурните особености на червеите: – симетрия; – форма на тялото; – телесна празнина;

– храносмилателна система; – кръвоносна система; – нервна система.6. Опишете основните хигиенни правила за предпазване от заразяване от:а) тении;б) детски глист.7. Решете следната тестова задача. Срещу римските цифри запишете верните

отговори с арабските цифри:

Белезите, посочени по-долу, са характерни за типовете:I. Плоски червеи ........................... III. Прешленести червеи ...........................

II. Кръгли червеи ........................... IV. Общи белези ........................................

Характерни белези:1. Имат кръвоносна система2. Нямат задно черво и анус3. Нямат протонефридии 4. Имат протонефридии. Тялото е сегментирано. Имат

дифузна нервна система.5. Имат ганглийна нервна система6. Хермафродитни животни7. Разделнополови животни

8. По тялото има четинки9. Имат параподи



54

10. Има паразитни видове11. Имат метанефридии12. Имат дихателни органи13. Нямат кръвоносна система14. Имат предно, средно и задно черво15. Имат малпигиеви съдове

В следващия час учителят анализира резултатите от извършената дейност и оце-нява целия клас или отделни ученици.

3. ДИАГНОСТИКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО

Като се има предвид психо-физическата характеристика на седмокласниците, припроверката и оценката на знанията не трябва да се допуска субективизъм. Точна-та оценка, съвпадаща със самооценката, е от голямо значение за утвърждаване на личността на ученика, за неговото социално съзряване и отговорност.

Значението на диагностиката се определя от факта, че проверката и оценката санеделима част от цялостния учебно-възпитателен процес и влияят не само върху резултатите на учениците, но и върху работата на учителите.

В учебната програма се посочват специфични методи и форми за оценяване напостиженията на учениците. Тях смятаме за задължителни.

Оценяването на знанията и уменията на учениците е следствие от: – предвидените в програмата очаквани резултати, контекст и дейности, в съот-

ветствие със стандартите за учебно съдържание; – етапа и съответната образователна степен.

Оценява се всеки ученик, като се оформят текущи, срочни и годишна оценки.Оценяват се знанията и уменията, определени от ДОИ за учебно съдържание, ипостигнатите очаквани резултати на ниво теми и на ниво учебна програма.

Оценяването е вътрешно и външно.

Вътрешното оценяване се извършва от учителя. Видовете проверка са:1. Устна проверка.

Критерии: постижение на очаквани резултати от теми.2. Писмена проверка. Съществена част от тази проверка са тестовите задачи от

различен тип.

Критерии: Постижение на очаквани резултати на ниво теми и на ниво учебна про-грама.

3. Проверка на практическите умения.

Критерии: Постижение на очаквани резултати от ядрото „Наблюдения, експери-менти и изследвания“.

Ученикът трябва предварително да е информиран за критериите и системата заоценяване на постиженията му.

Външното оценяване е писмено. Извършва се от Регионалния инспекторат по об- разование (РИО). Националното звено за оценяване за системата на средното об-

разование (НЗОСС), Министерството на образованието и науката (МОН). Целите,



55

редът и условията за организиране и осъществяване се определят от органа, койтого извършва.

За по-пълна диагностика на резултатите от обучението особено важно е използ-ването на различни видове проверки по отношение на времето, когато се прове- рява, а именно:

1. Предварителна проверка – прилага се с цел установяване на входното рав-

нище на учениците, както и за диагностициране и последващо отстраняване на про-пуските в знанията и уменията на учениците върху по-рано изучаван материал, кой-то е необходимо звено за усвояване на новото учебно съдържание и за надгражданена общобиологичните понятия (вж. Тестови задачи за входно равнище).

2. Текуща проверка – извършва се при всеки урок; изпълнява разнообразнифункции и трябва да се осъществява чрез различни методи. Такива методи смепредложили в примерните разработки на някои уроци.

3. Периодична проверка – нарича се още тематична; провежда се след изучаванена една по-голяма тема или раздел или в края на учебния срок.

4. Заключителна проверка – разновидност е на периодичната; провежда се вкрая на учебната година върху основни въпроси от целия изучен материал и даваинформация за изходното равнище на учениците. С такава цел предлагаме Тестовизадачи за изходно равнище.

Според обхвата на учениците проверката и оценката на знанията има няколкоформи на организация – индивидуална, фронтална и масова. Първите две се про-веждат от учителя във всяко училище, във всеки клас. Масовата проверка е разно-видност на фронталната и се провежда най-често от МОН или от научните работни-ци в областта на образованието.

Чрез нея се проверяват равнището на подготовката и развитието на учениците

в масов мащаб.Учебното съдържание в 7. клас предлага богати възможности да се прилагат разнообразни методи за проверка и оценка на знанията. Те се класифицират в двеосновни групи:

I. Традиционни методи. Към тях се отнасят:1. Устна проверка – най-старата и разпространена форма за проверка и оценка

на знанията по биология, която се прилага поради своите предимства – осигуряванепосредствен жив контакт между учителя и ученика, дава възможност за развитиена речта на ученика и на неговото логическо мислене; съчетава проверката със сис-тематизиране, обобщаване и затвърдяване на изучения материал; учи учениците на

публична изява. За неутрализиране на някои от недостатъците, като загуба на многовреме от часа, липса на достатъчна обективност, пренатоварване на нервната системана ученика и др., се препоръчва този вид проверка да се съчетава с други методи.

2. Практическа проверка – проверява уменията на учениците да изпълняват прак-тически задачи; да залагат и отчитат опити с животни и растения и да ги отглеждат;да защитават и опазват природата; теоретично да обосновават и да правят изводии обобщения, свързани с практиката. Практическата проверка се реализира и чрез решаване на приложни задачи, свързани с развитието на земеделието, рибовъдство-то, животновъдството и др. Предложените многобройни задачи с практико-прило-жен характер, независимо че се изпълняват в домашни условия или сред природата,трябва да се оценяват, за да се стимулират учениците за изпълнението им. Практиче-



56

ската проверка има особено важно значение за съвременния етап, когато един от при-оритетите на средното образование е да се формират умения и способи за непрекъс-нато придобиване на тези знания в условията на бърза смяна на технологии; особеноподходяща е да се провежда по време на лабораторни уроци, уроци екскурзии и др.

3. Писмена проверка – проверява постиженията на учениците в писмена фор-ма. Недостатъците є са липса на непосредствен контакт между учителя и ученика,

невъзможност винаги да се следи за хода на мислите на ученика, поради което сеоценява само крайният резултат; необходимостта от време извън уpокa, когато учи-телят ще проверява писмените работи. Поради тези и други недостатъци писменитепроверки по биология имат лимитирано използване, но са възможни и се правят вмного случаи – например при кандидатстуденски изпити.

4. Графична проверка – проверяват се знания, които лесно може да се предста-вят графически. Този вид проверка има голямо значение в 7. клас. Учебното съдър-жание, свързано с анатомията, морфологията и таксономията на организмите, може лесно да се проучи върху графики. Този метод се използва за проверка на знаниятав клас в различни модификации, като простите схеми учениците сами чертаят. По-сложните графики се използват като неми картички, върху които учениците означа-ват съответните части на организмите. Използването на фолиограми и наслагващосе фолио е също разновидност на графичната проверка.

Създаването на графични модели е перспективно съвременно направ ление запроверка и оценка на знанията в 7. клас, особено в уроците за обобщаване и систе-матизиране на знанията, където се прилагат и компютърни задачи.

II. Тестови метод. Понятието тест означава набор от въпроси и задачи, кон-струирани според предварително определена цел и строго определени процедури.Предназначени са да измерват равнището на усвояване на определено учебно съ-

държание. Няма еднозначна квалификация на дидактическите тестове. Според сте-пента на приложение те биват:

1. Стандартизирани – съставят се от професионалисти въз основа на съществу-ваща теория и установени процедури. Имат норми за сравнение на индивидуалнитеи групови постижения; разработени са дидактически указания за провеждането ими за интерпретация на резултатите.

2. Нестандартизирани – обикновено се създават от учители за непосредственоприлагане в училище и имат лимитирана обективност.

3. Нормативни тестове – целта им е да установят индивидуалния статус на кон-кретния ученик или група ученици в сравнение с постиженията на други ученици,

обучавани по същата програма, чиито резултати служат като еталон или норма засравнение. Така се определя относителното място на индивида сред другите.

По-нататъшното развитие на теорията на тестовете довежда до създаване накритериални тестове. При тях се търси отговор на въпроса дали са постигнати по-ставените в съответните нормативни документи (учебни планове и програми) целии задачи на учебно-възпитателната работа на отделен предмет, а също и по отноше-ние на някои общи умения.

Всеки набор от тестови задачи се състои от отделни въпроси и задачи, разра-ботени и прилагани като система. В зависимост от преобладаващия тип дейност,необходима за решаването им, те може да бъдат: репродуктивни, които проверяватспособността на учениците за запаметяване и възпроизвеждане на научна информа-



57

ция; рефлективни – проверяват уменията за анализ и сравнение на изучените поня-тия, факти, явления и др.; репродуктивно-рефлективни – обединяват особеноститена първите две групи.

Според начина на оформяне на отговорите на въпросите и задачите се разли-чават няколко групи тестове, а именно: тестове с конструктивен отговор, тестове сограничен отговор, тестове за избор. Такива видове тестове предлагаме в книгата заучителя според изискванията на МОН. Предложили сме нестандартизирани тестовизадачи и те може да служат като модели, за да се правят подобни. Предложенитетестови задачи са примерни и не е задължително всички те да се предлагат на уче-ниците в предвидените часове за контрол на знанията.

Обективността на нестандартизираните тестови задачи се увеличава чрез из-ползването на точковата система за оценяване на резултатите. Точкуването се из-вършва, като всеки отговор се разчленява на смислови единици. Всяка смисловаединица носи определен брой точки – равен (при едноточкова система) и с коефици-ент на тежест (при многоточкова система). Сборът от точки определя бала. Липсата

на отговор не носи точки. Грешният отговор се санкционира с наказателни точки(-1, -0,5 и др.). С това се цели да се предотврати налучкването на верния отговорпри незнание. Чрез сумиране на точките от всички отговори може да се изчислибалът за всеки ученик и за класа като цяло.

Балът от точки се превръща в цифрова оценка чрез използване на различнискали, тъй като има различни становища относно диапазона от проценти усвоенизнания, отговарящи на определена цифрова оценка. Учителите трябва добре да про-учат тестовите задачи, които предлагаме, и да обяснят на учениците как се работис тях. Предложените тестови задачи изискват учениците да пишат на отделни свои листове, като верните отговори нанасят с букви и цифри, които учителят бързо и

лесно проверява. Може да се раздават на учениците примерни фишове.За нуждите на тестовете в 7. клас предлагаме примерна скЎла за оценяване:

Оценка процент от максималния брой точки в теста6 от 90–100 %5 от 70–89 %4 от 50–69 %3 от 30–49 %2 под 30 %

Използвайки тази скала, всеки учител може да изготви скала на съставения отнего набор от тестови задачи за оценка на знанията на учениците. Останалите те-стове учителят може сам да направи по същия начин, след като уточни кои от пред- ложените задачи ще включи.

Тестовите методи в 7. клас, независимо че така подробно ги разгледахме, трябвада изпълняват по-скоро допълнителна, а не водеща функция.

Естеството на учебната информация, особено проблемите, свързани с класифи-кацията на организмите, тяхната еволюция, физиология, екология, е трудно да сеоценява чрез тестове.

За учителите по биология е важно да се осмисли връзката между целите и за-

дачите на обучението и очакваните резултати, формулирани в програмата в съот-



58

ветния клас, и съдържанието, методите и формите за проверка и оценка, така че резултатът от обучението да може да се съотнесе към предварително поставенитеизисквания.

4. ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ

4.1. ТЕКУЩИ ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ

1. Многообразие и класификация на организмите

1. Класификацията на организмите е направена, за да:А) мотивира учениците за учене;Б) улесни изучаването на организмите;В) подреди организмите в природата;Г) ги откриваме по-лесно.

2. В царство Предядрени едноклетъчни организми са включени:А) едноклетъчни растения и гъби;Б) едноклетъчни животински организми;В) бактерии и цианобактерии;Г) едноклетъчни растителни организми.

3. В царство Растения са включени:А) организми, които се движат активно в природата;Б) едноклетъчни и многоклетъчни растения;

В) едноклетъчни растителни организми;Г) всички многоклетъчни растения.

4. За животните НЕ е вярно, че:А) движат се активно в природата;Б) хранят се с готови хранителни вещества;В) образуват си сами хранителните вещества;Г) извършват всички жизнени процеси.

5. За гъбите НЕ е вярно, че:А) са предядрени организми;Б) имат общи белези с растенията;В) имат общи белези с животните;Г) приемат готови хранителни вещества.

6. Кое от изброените НЕ е царство?А) РастенияБ) ГъбиВ) Животни

Г) Многоклетъчни организми





60

2. Към царство Предядрени едноклетъчни организми принадлежат:А) растения; В) животни;Б) бактерии и цианобактерии; Г) гъби.

3. Бактериите се размножават чрез:А) полови клетки; В) чрез спори;

Б) чрез части от клетката; Г) чрез делене на клетката.

4. Кое НЕ е вярно за предядрените организми?А) Имат клетка с наследствено вещество.Б) Те са растения, гъби и бактерии.В) Те са първите клетки, появили се на Земята.Г) Те са най-малките и просто устроени клетки.

5. За бактериите НЕ е вярно, че:

А) участват в кръговрата на веществата в природата;Б) предизвикват подквасването на млякото;В) фотосинтезират;Г) използват се за получаване на антибиотици.

6. Спорите на бактериите са:А) начин за размножаване; В) в тях се образуват белтъците;Б) части от клетката; Г) приспособление за оцеляване.

7. За разлика от бактериите цианобактериите:А) са предядрени организми; В) имат рибозоми;Б) се размножават чрез делене; Г) имат багрилни вещества.

8. Сапрофитни са бактериите, които:А) образуват сами хранителни вещества;Б) имат ядро;В) използват хранителни вещества от мъртви организми;Г) използват хранителни вещества от живи организми.

9. Кое от твърденията НЕ е вярно за бактериите?А) Техните клетки са най-големите в природата.Б) На бактерии се дължи подквасването на млякото.В) Бактерии разграждат мъртвите организми в природата.Г) Някои бактерии причиняват болести.

10. За синьо-зелените водорасли е вярно, че:А) принадлежат към царство Растения;Б) те са прокариотни организми;В) се хранят несамостойно;

Г) причиняват болести.



61

11. Избройте общото в устройството и жизнените процеси на бактерии и циа-

нобактерии. ....................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

12. Обяснете процеса на образуване на спори. ..........................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

3. Царство Същинскоядрени едноклетъчни организми

1. Амебата се придвижва и поема храната си чрез:А) псевдоподи; В) камшиче и клетъчна уста;Б) реснички и клетъчна уста; Г) реснички и псевдоподи.

2. Кое едноклетъчно има очно петно и се размножава само безполово?А) ноктилука В) зелена еугленаБ) амеба Г) чехълче

3. Кой от изброените органели НЕ се среща при чехълчето?

А) свивателна вакуола В) камшичеБ) клетъчна уста Г) храносмилателна вакуола

4. Стилонихиата е представител на:А) клас Камшичести; В) колониалните едноклетъчни;Б) клас Кореноножки; Г) клас Ресничести.

5. Зелената еуглена НЯМА:А) реснички; В) камшиче;Б) ядро; Г) цитоплазма.

6. Кой от изброените представители e колониално едноклетъчно?А) чехълче В) еудоринаБ) черупчеста амеба Г) бактерия

7. Чрез цисти едноклетъчните еукариотни организми:А) се хранят;Б) отделят вода с разтворени в нея ненужни вещества;В) преживяват неблагоприятните условия;

Г) размножават се.



62

8. Непостоянна форма на тялото е характерна за:А) колониалните едноклетъчни; В) клас Кореноножки;Б) клас Камшичести; Г) клас Ресничести.

9. Чрез конюгация се размножава:А) чехълчето; В) зелената еуглена;

Б) амебата; Г) ноктилуката.

10. Заболяване на човека предизвиква:А) обикновената амеба; В) волвокс;Б) фораминиферите; Г) дизентерийна амеба.

11. Обяснете как се образуват и каква е функцията на храносмилателнитевакуоли. ..........................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

12. Кое едноклетъчно животно знаете, че може да се храни самостойно?

Обяснете причината. ....................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

4. Царство Растения

1. Кой от посочените белези е характерен за талусните растения?А) Тялото им е изградено от прокариотни клетки.Б) Тялото им е изградено от еднообразни еукариотни клетки.В) Тялото им е изградено от специализирани клетки.Г) Тялото им е изградено от органи.

2. За водораслите е вярно, че са:А) семенни растения; В) кормусни растения;Б) талусни растения; Г) паразити.

3. За мъховете НЕ е вярно, че:А) се прикрепват към почвата с ризоиди;Б) тялото им е изградено от тъкани;В) имат корен, стъбло и листа;Г) се размножават полово и безполово.



63

4. Кое от твърденията е вярно за папратовите растения?А) Образуват семена.Б) Размножават се само чрез спори.В) Живеят само на влажни места.Г) Всмукват водата чрез корен.

5. Коя от функциите НЕ е вярна за корена?А) Прикрепва растението към почвата.Б) Всмуква вода и минерални вещества.В) Извършва процеса фотосинтеза.Г) Може да натрупва резервни хранителни вещества.

6. Жилките в листата са изградени от:А) основна и механична тъкан; В) проводяща и образувателна тъкан;Б) механична и проводяща тъкан; Г) покривна и проводяща тъкан.

7. Цветовете, които се опрашват от вятъра, имат:А) ярки околоцветници;Б) нектарници;В) аромат;Г) големи прашници на дълги тичинкови дръжки.

8. Плодовете са изградени от:А) семена със семенна обвивка; В) сочна плодна обвивка;Б) семена и плодна обвивка; Г) суха плодна обвивка.

9. Кой клетъчен органел е характерен само за растителните клетки?А) ядро Б) клетъчна мембрана В) пластиди Г) рибозоми

10. Функцията на устицата е свързана с:А) размножаването на растенията;Б) обмяна на газове и водни пари;В) всмукване на минерални вещества;Г) придаване на здравина и устойчивост.

11. Кой белег обединява елата, смърча, бялата мура, черния бор в клас Игло-листни голосеменни растения? ...................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

12. Избройте приспособленията на семената и плодовете за разпространение

от животните и от вятъра. ...........................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................



64

5. Царство Гъби

1. Тялото на гъбите е изградено от:А) прокариотни клетки; В) безцветни нишки, наречени хифи;Б) клетки, съдържащи пластиди; Г) клетки с удължена форма.

2. За гъбите НЕ е вярно, че:А) приличат по някои белези на растенията;Б) хранят се самостойно;В) тялото им се нарича мицел;Г) приличат по някои белези на животните.

3. Гъбите приличат на животните по това, че:А) не се движат в природата; В) фотосинтезират;Б) хранят се несамостойно; Г) всички са паразити.

4. За гъбите е вярно, че:А) не се движат активно в природата;Б) фотосинтезират;В) имат тъкани и органи;Г) опрашват се от насекомите.

5. Коя от изброените гъби е отровна?А) печурка В) дяволска гъбаБ) масловка Г) манатарка

6. Коя от изброените гъби е ядивна?А) зелена мухоморка В) дяволска гъбаБ) челядинка Г) бяла мухоморка

7. Отровният двойник на полската печурка е:А) дяволска гъба; В) манатарка;Б) сърнела; Г) зелена мухоморка.

8. Кое твърдение е вярно за гъбите?А) Клетките им съдържат хлоропласти.Б) Тялото им се нарича мицел.В) Размножават се само чрез спори.Г) Всички гъби се използват за храна от хората.

9. Характерно за гъбите е, че:А) приемат органични вещества в разтворено състояние;Б) хранят се самостойно;В) имат различни тъкани;

Г) всмукват вещества чрез корени.



65

10. Гъбите са организми, които:А) имат тяло, изградено от прокариотни клетки;Б) имат самостойно хранене;В) имат вегетативни органи;Г) обединени са в самостоятелно царство.

11. Опишете как е изградено вегетативното тяло на гъбите. ................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

12. Избройте правила, които трябва да спазваме при събиране на гъби в при-

родата. .............................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

6. Царство Животни. Безгръбначни животни

1. Кое от изброените животни е с радиална симетрия на тялото?А) медуза Б) дъждовен червей В) мида Г) комар

2. Кое насекомо има само една двойка крила?А) калинка Б) муха В) пеперуда Г) щурец

3. Вътрешна черупка като пластинка от мекотелите има:А) черна мида; В) градински охлюв;Б) октопод; Г) малко блатно охлювче.

4. На кой паразит междинен гостоприемник е малкото блатно охлювче?А) свинска тения В) чернодробен метилБ) детски глист Г) острица

5. Междинен гостоприемник е:А) организмът, в който се развива възрастното животно;Б) организмът, в който се развива ларвата;В) винаги човекът;Г) винаги мъжки организъм.

6. Кое членестоного диша с хриле?А) паяк кръстоносец В) италиански скорпион

Б) крив рак Г) зелен скакалец




66

7. За пръв път кръвоносна система се появява при:А) тип Мекотели; В) тип Прешленести червеи;Б) тип Плоски червеи; Г) тип Членестоноги.

8. Кое животно няма отделителна система?А) хидра В) дъждовен червей

Б) детски глист Г) молец

9. Кои животни имат мрежеста нервна система?А) клас Главоноги В) клас ПаякообразниБ) тип Плоски червеи Г) тип Мешести

10. Затворена кръвоносна система имат:А) тип Членестоноги; В) тип Кръгли червеи;Б) тип Плоски червеи; Г) тип Прешленести червеи.

11. Посочете дихателните органи при изучените групи безгръбначни животни.

..........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

..........................................................................................................................................

12. Изчислете колко общо крака имат 5 пчели, 4 кърлежа и 7 мухи. ..................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

7. Роля на организмите в природата и значението им за човека

1. Кое твърдение НЕ е вярно?А) Консументите имат несамостойно хранене.Б) Консументите са бактерии.В) Консументите са животни.Г) Консументите са второ звено в хранителните вериги.

2. Хранителната мрежа отразява:А) взаимоотношения на конкуренция;Б) хранителни взаимоотношения между организмите;В) взаимоотношението паразит – гостоприемник;Г) взаимоотношението взаимопомощ.

3. Кое твърдение НЕ е вярно?А) Конкуренцията е отрицателно взаимоотношение.Б) Плевелите и културните растения са във взаимоотношение симбиоза.

В) Кучешката тения и човекът са във взаимоотношение паразитизъм.Г) Пчелите са основни опрашители на покритосеменните растения.



67

4. Общото между организмите от царство Протиста и царство Монера е, че:А) са изградени от една клетка;Б) имат ядро;В) обогатяват атмосферата с кислород;Г) всички са консументи.

5. Туберкулозата е заболяване, причинено от:А) гъби;Б) едноклетъчни животински организми;В) бактерии;Г) цианобактерии.

6. Кое твърдение за маларията НЕ е вярно?А) Причинява се от паразитен червей.Б) Междинен гостоприемник е човекът.В) Разпространява се в територии, където има блата.

Г) Причинява се от маларийния плазмодий.

7. За растенията хищници НЕ е вярно, че:А) те се хранят несамостойно;Б) улавят дребни безгръбначни животни;В) чрез уловените животни си набавят азотни вещества;Г) имат приспособления за улавяне на дребни животни.

8. В кой ред са изброени само лечебни растения?А) пипер, царевица, коприва

Б) жълт кантарион, смрадлика, пелинВ) слънчоглед, лайкучка, доматГ) блатно кокиче, мента, лале

9. Дерматомикозите са:А) заболявания по листата на лозите;Б) заболявания, предизвикани от бактерии;В) заболявания по житните растения;Г) заболявания по кожата.

10. В кой ред са изброени само ектопаразити?А) дървеница, свинска тения, кърлежБ) кърлеж, въшка, бълхаВ) детски глист, бълха, спирална трихинаГ) кучешка тения, дървеница, бълха

11. Какво НЕ трябва да прави човек, за да се запази биоразнообразието в при-

родата? ............................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................



68

12. Обяснете в какво се изразяват пастьоризацията и стерилизацията. .............

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

4.2. ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ВХОДНО РАВНИЩЕ

I ГРУПА

1. При процеса хранене организмът:А) си осигурява кислород;Б) отделя непотребни вещества;В) се премества в пространството;Г) си осигурява хранителни вещества.

2. В кой ред са изброени органи само на отделителната система?А) бъбреци, черво, пикочен мехурБ) сърце, бъбреци, пикочопроводиВ) пикочопроводи, бъбреци, пикочен мехурГ) пикочен мехур, стомах, пикочопроводи

3. Кой дихателен орган НЕ е характерен за човека?А) хриле В) трахеяБ) бели дробове Г) гръклян

4. В кой ред са изброени само растителни органи?А) плод, семе, бъбрек В) стъбло, цвят, листБ) лист, цвят, уста Г) корен, сърце, семе

5. Функцията на кръвоносната система е да:А) отстранява ненужните вещества;Б) приема кислород от средата;В) транспортира вещества в организма;

Г) осигурява размножаването.

6. При половото размножаване:А) клетката се дели на две; В) откъсват се части от тялото;Б) образуват се полови клетки; Г) извършва се чрез спори.

7. Функцията на ликовите цеви в растителния организъм е:А) изпаряват вода;Б) в тях се движат хранителни вещества;В) осигуряват нарастване на растението;

Г) придават устойчивост на растението.



69

8. При процеса оплождане:А) тичинковият прашец от един цвят попада на близалцето на плодника на другцвят;Б) тичинковият прашец на един цвят попада на близалцето на плодника на същияцвят;В) мъжка размножителна клетка се слива с яйцеклетката;

Г) семепъпката се превръща в семе.

9. Животните:А) имат несамостойно хранене. В) имат самостойно хранене.Б) имат смесено хранене. Г) не се хранят.

10. Хермафродитни животни са тези, които:А) в един индивид се развиват един вид полови жлези;Б) имат вътрешно оплождане;В) мъжките индивиди се различават от женските външно;

Г) в един индивид се развиват и женски, и мъжки полови жлези.

11. Опишете ганглийната нервна система. .........................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

12. Кои кости се отнасят към костите на тялото при човека? .........................

......................................................................................................................................................................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

II ГРУПА

1. При процеса дишане организмът:А) си набавя хранителни вещества; В) си осигурява енергия;Б) премества се в пространството; Г) отделя непотребни вещества.

2. В кой ред са изброени органи само на храносмилателната система?А) устна кухина, бъбреци, сърце В) артерии, бели дробове, червоБ) хранопровод, стомах, зъби Г) бъбреци, зъби, стомах

3. Кой отделителен орган НЕ е характерен за човека?А) бъбреци В) пикочен мехурБ) пикочен канал Г) отделителни канали

4. В кой ред са изброени само растителни органи?А) плод, стъбло, мозък В) корен, стомах, цвят

Б) лист, цвят, семе Г) лист, цвят, зъби



70

5. Функцията на дихателната система е да:А) отстранява ненужните вещества;Б) осъществява транспорт на веществата;В) възприема дразненията от околната среда;Г) осигурява приемане на кислород и отстраняване на въглероден диоксид.

6. За безполовото размножаване НЕ е вярно:А) образуване на полови клетки; В) пъпкуване;Б) делене на клетката на две; Г) образуване на спори.

7. За дървесинните цеви е вярно, че:А) изпаряват вода;Б) в тях се движат вода и минерални вещества;В) осигуряват нарастването на растението;Г) придават устойчивост на растението.

8. При кръстосаното опрашване:А) тичинковият прашец от един цвят попада на близалцето на плодника на другцвят;Б) тичинковият прашец от един цвят попада на близалцето на плодника на същияцвят;В) мъжка размножителна клетка се слива с яйцеклетката;Г) семепъпката се превръща в семе.

9. Храненето на растенията е:

А) смесено; В) самостойно;Б) несамостойно; Г) не се хранят.

10. Разделнополови са животните, при които:А) в един организъм се развиват един вид полови жлези;Б) имат вътрешно оплождане;В) мъжките индивиди се различават от женските външно;Г) в един организъм се развиват и мъжки, и женски полови жлези.

11. Опишете ганглийната нервна система. .............................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

12. Характеризирайте активната част на опорно-двигателната система. .........

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................



71

4.3. ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ИЗХОДНО РАВНИЩЕ

I ГРУПА

1. Прокариотните организми:А) имат ядро;Б) имат тъкани и органи;В) имат наследствено вещество в цитоплазмата;Г) са многоклетъчни.

2. Мидите и охлювите са от една група с:А) октоподите;Б) медузите;В) хидрите и коралите;Г) пиявиците.

3. Трахеите са:А) отделителни органи при мидите;Б) мехурчета, изпълнени с въздух;В) разклонени тръбички, които провеждат атмосферния въздух;Г) дихателни органи на ракообразните.

4. В кой ред са изброени само насекоми?А) муха, кърлеж, паяк, скакалец, оса

Б) калинка, оса, комар, пчела, щурецВ) пеперуда, колорадски бръмбар, скорпион, мравка, комарГ) скорпион, кърлеж, бълха, речен рак, комар

5. За протичане на процеса фотосинтеза са необходими:А) минерални вещества, вода, въглероден диоксид;Б) вода и органични вещества;В) кислород, въглероден диоксид и вода;Г) минерални вещества, въглероден диоксид, кислород.

6. Гъбите приличат на животните по това, че:А) хранят се самостойно;Б) прикрепват се към почвата;В) не се движат активно в природата;Г) имат несамостойно хранене.

7. За листата НЕ е вярно, че:А) извършват процеса фотосинтеза;Б) всмукват вода и минерални вещества;В) изпаряват вода през устицата;

Г) имат мрежесто или успоредно жилкуване.



72

8. Кое от изброените твърдения НЕ е вярно?А) Съединителната тъкан е характерна за растенията.Б) В тичинките се образуват мъжките полови клетки.В) В семената на едносемеделните растения хранителните вещества се натруп-ват извън зародиша.Г) Водораслите са талусни растения.

9. Когато два организма имат взаимноизгодно съжителство, връзката се на-рича:

А) конкуренция; В) симбиоза;Б) паразитизъм; Г) хищничество.

10. За консументите НЕ е вярно, че:А) това са организми, които имат несамостойно хранене;Б) към тях се отнасят животинските организми;

В) в хранителните вериги те са винаги след растенията;Г) са бактерии.

11. Обяснете същността на двойното оплождане при покритосеменните рас-тения. ...............................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

12. Проследете еволюцията на нервната система при различните групи без-

гръбначни животни. ................................................................................................................................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

II ГРУПА

1. Бактериите са:А) еукариотни организми; В) кормусни организми;Б) талусни организми; Г) прокариотни организми.

2. Хидрите и коралите са от една таксономична група с:А) охлювите; В) медузите;Б) мидите; Г) октоподите.

3. За метанефридиите е вярно, че:А) са характерни за двупластните животни;Б) са отделителни органи при прешленестите червеи;В) представляват дълги каналчета;

Г) се срещат при всички групи червеи.



73

4. В кой ред са изброени само насекоми?А) муха, кърлеж, паяк, пеперуда, скакалец

Б) калинка, оса, комар, пчела, щурец

В) пеперуда, колорадски бръмбар, скорпион, мравка, комар

Г) скорпион, кърлеж, бълха, дървеница, малариен комар

5. При процеса фотосинтеза се образуват:А) вода и органични вещества;

Б) органични вещества и кислород;

В) кислород и въглероден диоксид;

Г) неорганични вещества и кислород.

6. Гъбите приличат на растенията по това, че:А) имат самостойно хранене;

Б) приемат готови разтворени хранителни вещества;В) не се движат активно в природата;

Г) прикрепват се чрез корени.

7. Кое от твърденията за листата НЕ е вярно?А) Имат неограничен растеж.Б) Извършват процеса фотосинтеза.

В) През устицата им се изпарява вода.

Г) Може да бъдат прости или сложни.

8. Кое от изброените твърдения НЕ е вярно?А) Растенията имат несамостойно хранене.

Б) Плодовете са изградени от плодна обвивка и семена.

В) В семената на двусемеделните растения хранителните вещества са в семеде-

лите.Г) Бактериите са прокариотни организми.

9. Когато един вид се облагодетелства за сметка на друг вид, връзката се на-

рича:А) симбиоза; В) конкуренция;

Б) сътрудничество Г) паразитизъм.

10. Кое от твърденията за продуцентите НЕ е вярно?А) Това са организми, които имат самостойно хранене.

Б) Към тях се отнасят растенията, едноклетъчните растителни организми и си-

ньо-зелените водорасли.

В) Те са винаги в началото на хранителните вериги.

Г) Продуценти са всички животни.



74

11. Обяснете от кои части на плодника се образуват частите на плода при

покритосеменните растения. .....................................................................................

..........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

..........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

12. Проследете какви дихателни органи се развиват при различните групи

безгръбначни животни. ................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................



75

ОТГОВОРИ

1. МНОГООБРАЗИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОРГАНИЗМИТЕ1 – Б; 2 – В; 3 – Г; 4 – В; 5 – А; 6 – Г; 7 – А; 8 – А; 9 – В; 10 – А.

2. ЦАРСТВО ПРЕДЯДРЕНИ ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ОРГАНИЗМИ1 – В; 2 – Б; 3 – Г; 4 – Б; 5 – В; 6 – Г; 7 – Г; 8 – В; 9 – А; 10 – Б.

3. ЦАРСТВО СЪЩИНСКОЯДРЕНИ ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ОРГАНИЗМИ1 – А; 2 – В ; 3 – В; 4 – Г; 5 – А; 6 – Б; 7 – В; 8 – В; 9 – А; 10 – Г.

4. ЦАРСТВО РАСТЕНИЯ1 – Б; 2 – Б; 3 – В; 4 – Г; 5 – В; 6 – Б; 7 – Г; 8 – В; 9 – В; 10 – Б.

5. ЦАРСТВО ГЪБИ

1 – В; 2 – Б; 3 – Б; 4 – А; 5 – В; 6 – Б; 7 – Г; 8 – Б; 9 – А; 10 – Г. 6. ЦАРСТВО ЖИВОТНИ. БЕЗГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ1 – А; 2 – Б; 3 – Б; 4 – В; 5 – Б; 6 – Б; 7 – В; 8 – А; 9 – Г; 10 – Г.

7. РОЛЯ НА ОРГАНИЗМИТЕ В ПРИРОДАТА И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ЧО-ВЕКА

1 – Б; 2 – Б; 3 – Б; 4 – А; 5 – В; 6 – А; 7 – А; 8 – Б; 9 – Г; 10 – Б.

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ВХОДНО РАВНИЩЕ I ГРУПА1 – Г; 2 – В; 3 – А; 4 – В; 5 – В; 6 – Б; 7 – Б; 8 – В; 9 – А; 10 – Г.

II ГРУПА1 – В ; 2 – Б; 3 – Г; 4 – Б; 5 – Г; 6 – А; 7 – Б; 8 – А; 9 – В; 10 – А.

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ИЗХОДНО РАВНИЩЕ I ГРУПА1 – В; 2 – А; 3 – В; 4 – Б; 5 – А; 6 – Г; 7 – Б; 8 – А; 9 – В; 10 – Г.

II ГРУПА1 – Г; 2 – В; 3 – Б; 4 – Б; 5 – Б; 6 – В; 7 – А; 8 – А; 9 – Г; 10 – Г.



76

ЛИТЕРАТУРА

1. Аладжем, С. Зеленото злато на България. С.: АБВ-тех ООД, 2000.2. Ангелов, П. Атлас по зоология – безгръбначни животни. С.: Народна просвета, 1993.3. Ангелов, П. Как да разпознаваме безгръбначните животни в нашата природа (екскурзионен определител).

С.: Просвета.4. Ванев, С., В. Факирова, Д. Йорданов. Ядливи и отровни гъби в България. София: Пенсофт, Пъблиш Сайт-

Сет-Агри ООД, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998.5. Владимиров, В. Фотоопределител на висшите растения в Родопите. С: Екологична организация Родопи,

2006.6. Водиничаров, Д . Определител на растения за ученици. С.: Гея Либрис, 1995.7. Георгиев, Г. Националните и природни паркове и резервати в България. С.: Гея Либрис, 2004.8. Георгиева, М. Национални паркове в Република България. Варна: Пасатпрес, 2005.9. Големански, В., М. Шишиньова. Зоология на безгръбначните животни, Гира арт, 2001.10. Гусев, Ч., Д. Димитрова, С. Цонева. Натура 2000 – Европейската екологична мрежа на Витоша. С.:

Екопарк, 2005.11. Димитрова, Д., С. Цонева, Ч. Гусев, Разходка из природните местообитания на Витоша. С.: Екопарк,

2005.12. Димитрова, В. П., Ст. Манев. Ученическите проекти в учебния процес. В „Съвременно обучение по

химия и опазване на околната среда“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2005, с. 81 – 106.13. Димова, Д ., Е. Цавков, П. Желев, Забележителните растения на Национален парк Пирин. С.: ГЕОСОФТ

ЕООД, 2002.14. Друмева, М., М. Гьошева-Богоева, Г. Стойчев. 100 гъби. С.: ИК „Гея Либрис“, 2006.15. Желев, П., Т. Гладков, Зеленото богатство на Национален парк Централен Балкан. С.: ГЕОСОФТ

ЕООД, 2004.16. Закон за биологичното разнообразие. Държавен вестник, бр. 7/09.08.2002.17. Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Държавен вестник, бр.

94/16.11.2007.18. Зелен пакет. Интерактивен образователен продукт. Изд. на рег. екологичен център за Централна и

Източна Европа (www.green-pak.org).19. Иванова, Т., Б . Петров, А. Георгиева, Прилепите. С.: ГИЗП, 1999.

20. Илюстрован речник по биология. Прозорец и труд, С.: 200321. Йорданова, М. Медоносни растения в България. Българска фондация биоразнообразие, 2006.22. Колвин, Л. и Е. Спиър. Детска енциклопедия. Живият свят С.: Петър Берон, 1994.23. Костова, З. Как да учим успешно? Педагог, 1999.24. Костова, З. Как да създадем нагласа за учене. С.: Педагог, 2001.25. Кръстев. Ал., Т. Сугарев. Зная ли. Сб. по природознание 6. клас. С.: Боряна-92, 1997.26. Кърджилова, К ., Е. Ганчева. Стъпка след стъпка в природознанието за 6 клас. С.: Педагог 6, 1999.27. Насекомите. С.: Егмонт България, 2002.28. Пеев, Д . Дива красота. С. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Пенсофт 2000.29. Петров, С., Е. Паламарев, Атлас по ботаника. С.: Народна просвета, 1993.30. Петрова, А., М. Анчев, Е. Паламарев, Как да разпознаваме растенията в нашата природа. Екскурзионен

определител. С.: Просвета, 1999.31. Радев, Пл. (състав.) и колектив. Педагогика. Пловдив: ИК „Хермес“, 2001.

32. Славин, Робърт. Педагогическа психология. С.: ИК „Наука и изкуство“, 2004.33. Симеоновски, М., С. Кукурина, Учебен атлас по ботаника за 6. клас. С.: Просвета, 2003.34. Станев, С. Звезди гаснат в планината. Разкази за нашите редки растения. Пловдив: Летера, 2006.35. Стоева, М. (ред.). Природен парк Сините камъни. Богомилово: СД Контраст, 2004.36. Стойчев, С., А. Петрова, Защитените територии в Източни Родопи и Сакар планина. С.: Неопринт,

2003.37. Ташев, А., Д. Коларов. Ботаника. С.: ИК „Дионис“, 2008.38. Т ерзийски Д., М. Попова, И. Чешмеджиев. Анатомия и морфология на растенията. С.: Академично

издателство на ВСИ, Пловдив, 1998.39. Узунова, С., С. Узунов, Растенията в Природен парк Странджа. Бургас: Техноинженеринг АВС, 2005.40. Цавков, Е., Д. Димова, Дърветата и храстите на Природен парк Витоша. С.: ГЕОСОФТ ЕООД, 2000.41. Цанова, Н. Учебно пособие по зоология 7. клас. С.: Хермес, 1997.

42. Червена книга на НР България. т. 2 Животни. С.: БАН, 1985.43. Шишиньова, М . и др. Биология. Практическо ръководство 5.–8. клас. С.: Тилиа, 1999.



Documents

Kniga Za Uchitelq Biologia 7 Klas PROSVETA