www.ecovarna.info Брой 38, година XI, Март, 2012 г., Цена 0.70 лв.Информационен бюлетин на ОЦОСУР

От септември 2011 г. до март 2012г. варненското сдружение Общественцентър за околна среда и устойчиворазвитие реализира проект ”Млади-те хора в малките населени места -оцеляване и търсене на алтернати-ви във време на криза“. Целта ни беда проверим как финансово-иконо-мическите трудности се отразяват натази социална група, да откриемпроблемите и препоръчаме управ-ленски действия. По план трябвашеда посетим 12 български села и гра-дове с до 10 000 жители население.На практика посетихме 20, вместо спредвижданите 50, разговаряхме соколо 70 души на възраст до 40 го-дини. Като прибавим и семействатаим, приятели, колеги, местни биз-несмени, влияещи върху обществе-ните процеси, управници, предста-вители на неправителствения сектори лидери на обществени организа-ции, броят на хората, с които наживо нищехме проблемите, надви-ши 150. Постигнахме една сравни-телно представителна извадка отхора, селища, държавни и обществе-ни институции, разпространени рав-номерно в шестте района на плани-ране.

Постарахме са да разгледаметемата в дълбочина, правейки рет-роспекция. Потвърдиха се впечат-ленията ни, че

НАСТОЯЩАТА КРИЗАНЕ СЕ СХВАЩА КАТО

КОНЮНКТУРЕН ПРОБЛЕМ.

Тя е постоянна, представлявавърволица от властови грешки иобективни процеси, които водят даобезлюдяване, изоставащи регио-ни, социално изключване, безпер-спективност. И все пак доста отбългарските управленски действиясе случват именно днес. Те влияят

върху голямата криза, обхваналабългарските малки селища от де-сетилетия, като и върху настояща-та. Затова не подминахме ред те-кущи проблеми – бюрокрация,липса на капиталово финансира-не за бизнеса, безработица, преоб-разувания в училищната и здравнамрежа. Потърсихме и успели мла-ди хора, които могат да бъдат при-мер за околните.

Упадъкът на малките селища

Ще се върнем ли вселата с лаптоп в ръка?

Финансово-икономическата криза задълбочи проблемите на младежитев селата и малките градове. Те искат работа. Но в бъдеще ще е нужен

не само поминък, а и социални и културни услуги

стартира някъде в последната тре-тина на 20 век, като прогнози занеговото настъпване са правени ипреди това. През 1967 и 1968 г. епроведено мащабно научно из-следване във възрастовата група 16– 28 г. с внушителната за сегашни-те практики извадка от 10 хилядимладежи в селата. Още тогава енаправен изводът, че цели 44% отселската младеж ще мигрира къмградовете. Набелязват се икономи-

чески и културни мерки, които дазадържат хората. В крайна сметкаобаче това е времето, в коетобългаринът започна да става граж-данин. От 714 000 души на възраст15 – 29 години през 1956 г., младе-жите в градовете са нарастват до 1287 000 през 1985 г. За същия пе-риод селската младеж намалява от1 156 000 на 547 хиляди души.

Продължава на страница 2

Път? Или безпътица? Снимка Андрей Русев

2брой 38

От страница 1

Проблемите се задълбочават вгодините на демокрацията, а данни-те на НСИ показват, че от старта нанастоящата криза

НАСЕЛЕНИЕТО В СЕЛАТА ИМАЛКИТЕ ГРАДОВЕ Е

НАМАЛЯЛО С ОКОЛО 270 000ДУШИ.

Кризата означава липса на пари,работа. Те се намират най-вече там,където има повече възможности, амалките селища не ги осигуряват. Терегресират още повече. Нито еднауправленска антикризисна мярка небе насочена конкретно към младитехора в малките населени места, илипък към малките населени меставъобще. Набелязаха се някакви (на-пример осигуряване на 6 месеченстаж на завършили младежи, но мер-ките бяха общи за страната).След 2009 г. бе размразено ев-ропейското финансиране, коетое спасяваща глътка за селищата.Но в същото време жителите нанай-малките от тях бяха лишениот възможността да избираткмет. Кризата съвпадна и с пре-структуриране на училищна иболнична мрежа. На много мес-та в страната имаше протести,където младежите защитавахасвоята болница или училище.

Основните точки на нашетопроучване бяха Шабла и Дъбра-вино (община Аврен), Трявна иХотница (Велико Търново), Бе-лоградчик и Борован, Трън иТрекляно, Златоград и Кирково(Кърджалийско), Котел и Драче-во (община Средец). Обезлюдя-ването, за което се говори от-давна, придоби конкретни обра-зи. В малките селища живеят ня-колко групи хора на възраст до40 години:

Едри бизнесмени, най-честофермери, които са овладели ме-стната власт, посредством кметство-то и общинския съвет. В селата саедин или двама, в градовете до 10000 жители – най-много четирима. Теосигуряват и сезонна работа на частот съгражданите си.

Фермери, които арендуват хиля-ди декари земя, гледат животни (вравнините части), но приходите труд-но компенсират огромния труд, ин-вестициите, липсата на пазар, креди-тите и постоянната борба с бюрок-рацията. В планините тези хора сазаместени от дребни стопани, коиторазчитат на земеделска продукция.

Служители в държавния или об-щински сектор (лесничей, счетово-дител в кметството, работник къмВиК и т.н). В туристическите сели-ща се развива хотелско и търговскопредприемачество. Такива има и вграничните населени места, но самотам, където връзките със съседите саоживени.

Безработни, които разчитат насоциални програми или сезонна зае-тост. Почти всички активни младихора от малките селища

С ЕДИНИЯ КРАК СА ВОБЛАСТНИЯ ЦЕНТЪР,

столицата, или чужбина. Единпритежава апартамент в големияград, друг ще се пресели заради де-

тето, трети се е върнал за малко отемиграция и пак ще отпътува. Миг-рацията се дължи предимно на етни-ческите българи и турци, ромитесъщо пътуват в странство, но пове-че временно. Много българи, коитодо скоро са обитавали малко сели-ще, трайно се установяват извъннего. Ромите започват да доминиратв етническата картина. Това водисъответно и до етнически напреже-ния в някои райони.

Индустрията е изключение, ”мес-тният бизнес“ (без туристическите играничните селища) се заключава вдва-три магазина, фурна и кафенета.Благодарение на риск, смелост и кре-дити, някои хора започват да разви-ват земеделие и животновъдство.Повечето обаче са наемни работни-ци в стопанствата. Сред човешкия икапиталов недоимък най-големите ипредпочитани работодатели са

държавата и общината. Те осигуря-ват малки заплати, но пък редовни..

В криза всичко това води дострес, обедняване, още по-голямамиграция от селищата. Старите про-блеми с лошото образование и здра-веопазване се задълбочиха със зат-варянето на съответните социалнизаведения. Т.нар. ”оптимизация“един ден може да повиши качество-то, но към момента хората не виж-дат положителни моменти в нея. Теги тълкуват като още по-голямупадък на селищата. Но най-големи-ят човешки вик в периода на кризане е свързан нито с услугите, нито сразвлеченията. Той е: ”Работа, дайтени работа!“.

Кризата секна и чуждия интерескъм имотния пазар (най-често отбританци). Отказа и малкото плани-рани инвестиции. Всичко това пакрефлектира в общ вик:

”БЕДНИ СМЕ, ИСКАМЕРАБОТА!“

Успяхме да открием младежи, ко-ито, реализирани в професията илисредата, могат да послужат за пример.Отчаянието им не е по-малко от тезина връстниците им. Не казват, че сасрещнали помощ от държавата. Ня-кои от тях са и представители на мес-тната власт, което показва, че в мал-

ките селища личностната реализациясе свързва и с притежаването на по-зиции в общинското ръководство.

Почти не срещнахме младеж, кой-то да е доволен от провежданатадържавна политика към регионите.Хората даже не бяха чували за така-ва. На места разбрахме за общинскипрограми, осигуряващи временнаработа. Фискалните ограничения,които изискват по-висока бюджетнасъбираемост и повишени налози, сетълкуват от малцината представите-ли на бизнеса като ”секира“. Всичкохубаво, което е направено из сели-щата (или в момента се прави), е фи-нансирано от европейските фондо-ве - благоустрояване, заетост. На ЕСсе разчита и в селското стопанство.Хората смятат, че точно усвояване-то на европейските средства е анти-кризисна мярка. Може би единстве-ната. Но се оплакват от бюрокрация,

далавери, корупционни практикикакто на централно, така и на местнониво.

Във времето на криза се случвати някои отраслови преобразувания.В Родопите тютюнът се заменя откартофи и пипер. В Западна Бълга-рия обаче, където картофите са тра-диционен поминък, производители-те не могат да им намерят пазар.

Необходимите бъдещи управлен-ски действия, които препоръчахахората, с които разговаряхме, пуб-ликуваме отделно.

ЗАБАВНО ПРОТИВОРЕЧИВИ

например са вижданията на вла-стниците – местните искат помощ отдържавата, държавните прехвърляттопката на колегите си по места. Сегаще направим прогноза за бъдещето:

Потенциал за развитие имат тури-стическите малки селища, както итези, разположени в оживени гра-нични райони. Това се обуславя и отдобрите природни и географски да-дености на България. В тях ще имаактивни млади хора, количественитепромени е трудно да се преценят.

Ще се развиват и селата край го-лемите градове, които все повечепридобиват статут на квартали. Тамще се появят познати покрай урба-низацията екологични, хигиенни и

инфраструктурни проблеми.Развитието на технологиите, на ин-

телектуалния труд, който не зависи отмястото на работа, ще благоприятствазаселването на активни хора в селата иградчетата. Ако не да се заселят посто-янно, просто да прекарват голяма частот времето там. Перспективата е добраотново за селищата с добри природнидадености. Проблем ще е липсата на со-циални услуги и комуникации.

Населените места, разчитащи презсоциализма на индустрия и колектив-но земеделие, ще западат прогресив-но. Те ще бъдат обитавани от все по-маргинализирани групи. Това носисъответните социални рискове.

Водещите фигури в селското сто-панство ще бъдат хора, които няматобщо със селото и малкия град. Ок-рупняването на пари, земя и добитък,ще направи така, че селяните щебъдат обикновени работници в сел-

ското стопанство.Перспективите за бизнес,

комунална дейност, благоуст-рояване, изцяло са свързанис европейските средства. Несе вижда друг източник на фи-нансиране. Българският бюд-жет не се разглежда като спо-собен да генерира капитал.Повечето предприемачи ня-мат собствени сили да бъдатконкурентни на нашия и чуждпазар, да се обновяват техно-логично. Това показва, чебългарите все повече с на-дежда ще гледат към европей-ското финансиране. Това щеувеличи сега ширещите се ко-рупционни практики, а и севписва в тенденцията на от-казване от суверенитет и де-легиране на управленски пра-ва на Брюксел.

С оглед на огромните ур-банистични проблеми, най-перспективни за младите хораслед 20-30 години ще бъдаттези малки селища, които

съчетават природа с добра социалнаинфраструктура. Никой няма да севърне ”на село“, за да хване мотика-та, но ще го прави заради спокой-ствието. А с компютър под ръка (тех-нологиите все повече навлизат) можеда върши от дистанция професио-налните си задължения. След криза-та с цел ”почивка и природна хармо-ния“ може да се завърне интересъткъм покупка на имоти от страна начужденци. Това са малки групи, ко-ито внасят капитал и свежи порядкив българските селища. Природата яима в много от тях, инфраструкту-рата трябва да бъде положена сега.

Но в България никой не мисли втакава перспектива. А прогнозитеотчитат и факта, че емиграцията иотрицателният естествен прираст щепродължават да нанасят удари върхудемографските ни, интелектуални истопански сили. Каквито и количе-ствени параметри да прогнозираме,те ще показват притеснително нама-ление. Западна Европа, която е на-шият пример и ориентир, отдавнаводи трудна борба със застаряване-то, което води до влошени финанси,пазар на труда, пенсионни системи.На запад недостигът на хора се ком-пенсира от имиграция, включителнои от България.

Диян БОЖИДАРОВ

Ще се върнем ли в селата...

Бяла спретната къщурка. Някога е била такава, сега е само спретната. Докога? Селищата иматбъдеще, само ако в тях живеят хора.

3 брой 38

Кризата удари малките селищакато грипен вирус – всички стра-дат, но най-вече немощните. Спо-ред официалните речи и обещаниялекарство трябваше да бъде пред-писано. Предимно заради небалан-сираното регионално развитие,което отдавна е болен организъм.Но на практика пациентите бяхаоставени на самолечение.

Според данните на НСИ иконо-мически активното население вБългария до 40 години в моментае 1.6 млн. души (заети и безработ-ни). Както казахме в предишнатастатия, около 615 000 от тях са навъзраст над 19 години и живеят вмалките селища. Заедно с учени-ците в горните класове се появяваобщност от около 650 000 души,които са обект на нашия анализ.Това са млади хора, в активнавъзраст, които от една страна саустойчиви на натиска от кризата,но от друга – търсят възможностиза развитие и се нуждаят от помощ.Част са от бъдещия демографскикапитал на нацията. Но правител-ството не предприе антикризиснидействия, насочени специално къмтях.

ПАРЛАМЕНТЪТ ДОРИВЛОШИ СИТУАЦИЯТА В

ПЕРСПЕКТИВА.

При спестовна диета, общини-те нямаше що да сторят.

На 31 март 2010 г. правителство-то на ГЕРБ прие 60 специални ан-тикризисни мерки. Те бяха закъс-нели, тъй като икономическитетрудности започнаха да се усещатнякъде в края на 2007 г. Но каби-нетът на тройната коалиция тога-ва публично не признаваше про-блеми в България. Това се дълже-ше в малка степен на недалновид-ност за външен внос на кризата, ив голяма – на политическата це-лесъобразност. Предстояха избории управляващите нямаха интересда говорят за криза. Те изтъквахаБългария като ”рай на стабилнос-тта“.

През 2009 г. кризата вече бе на-лице и се усещаше остро. Това бегодина на парламентарен вот, следкойто ГЕРБ пое властта от коали-цията БСП-НДСВ-ДПС. Новитеуправляващи на мига обвинихапредишните в ”проспиване“ накризата, в предизборни харчове,които са я влошили. И първотонещо, което направиха, бе да ко-ригират щедрите си предизборниобещания оправдавайки си сепредшествениците. Като добавими твърде дългия период на ”запоз-наване“ с

ВЛАСТТА ОТ СТРАНА НАГЕРБ, СТАВА ЯСНО, ЗАЩО

първата антикризисна програмабе приета чак през 2010 г.Полови-ната от извънредните 60 меркибяха в подкрепа на фиска и затяга-не на публичните разходи. Това бенормално с оглед на финансовия

недоимък, нуждата от стабилности целите на България за влизане вЕврозоната. Още по-нормално товаозначаваше отсъствието на актив-на държавна политика спрямонуждаещи се дейности и сфери. Затакава политика са нужни пари,каквито България нямаше, или несчете за нужно да харчи. Така несамо младите хора, и не само изо-станалите региони или затихващиселища, не получиха осезаема под-крепа. Много други общности ипроблеми не срещнаха отклик.

В пакета от 60 мерки се откроя-ват две-три насочени към младитехора, по-специално към заетостта.Едната е намиране на работа натоку-що завършили младежи чрезоперативната програма ”Човешкиресурси“. Другата, която би тряб-вало да повлияе позитивно върхупроблемните региони, е създаванена система за наблюдение на от-расловото и териториално разпре-деление на квалифицираните ра-ботници. Доколкото това наисти-на бе само система за ”наблюде-ние“, нямаше как ефективно дапомогне. По първата мярка бяхапредприети действия. Министер-ството на труда и социалната по-литика започна програма за 6-ме-сечен стаж на завършили младежи.Целта е да придобият опит по спе-циалността, задължително изиск-ван от работодателите. Тези дей-ствия обаче стартираха в края на2010 г. и ефектът им тепърва щебъде измерван. Те касаят всичкимладежи в България, влияят косве-но на младежката общност от мал-ките селища, обект на нашия ана-лиз. Непряк е и ефектът от тради-ционните програми за младежказаетост, организирани от Бюратапо труда. Те се провеждат посто-янно и нямаха специална антикри-зисна насоченост.

Всички добри управленски дей-ствия в крайна сметка влияят по-ложително върху общественитегрупи.

ОЦЕНКАТА НАПРЕДПРИЕТИТЕ НЕ Е

ЕДНОЗНАЧНА.

Правителството на ГЕРБ раз-мрази спрените европейски фон-дове, което даде шанс на доста об-щини, селища и обикновени хораза достъп до финансов ресурс. Нобюрократични пречки, а и слож-ните изисквания за кандидатства-не спъваха процеса. През май 2010г. 24 малки общини получиха фи-нансиране за инфраструктура попрограмата за развитието на селс-ките региони. Това създаде заетост.Но кадровите кадрили във фонд”Земеделие“ (случаят ”Калинка“)пречеха на работата му, препят-стваха отпускането на средства. Вантакризисните мерки бе записа-но и ускорено издължаване на бе-нефициенти по европейски проек-ти. Но едно друго издължаване –по сключени договори междудържавата и фирми, правителство-

то бавеше в целия период на криза.Това лиши много стопански субек-ти от свеж ресурс точно, когато имтрябва.

Парламентът прие някои стран-ни законови промени, които ужимаха антикризисна насоченост, ана практика рискуват да нанесатогромни вреди. Едната са измене-нията в сферата на туризма – сто-тици хотелиери бяха накарани даплащат данък върху задължителенпраг нощувки, т.е. без значениедали са извършени. Законодателятсе мотивира с изкарване на светлона сивия сектор, но пострада дреб-ният бизнес,семейните хотели, ко-ито по принцип нямат голям обо-рот. Пряко бе засегната дейносттана малки хотелиери от села и град-чета. А направо скандални са из-мененията в закона за админист-ративно-териториалното устрой-ство.

Засега са внесени от ГЕРБ впарламента на първо четене. Тепредвиждат общинските съвети пооблекчена процедура да могат дазакриват кметства с население под350 души. Това пряко би засегнало1100 села. Като добавим и факта,че избори за кмет в такива селищаняма да се провеждат (Изборен ко-декс, приет също сега), излиза, чепри крещящи демографски тенден-ции, икономически упадък и обез-людяване, управлението допълни-телно демотивира хората да живе-ят в тези селища. Не само в перио-да на криза, но и доста след нея.

През май 2011 г. Министерство-то на околната среда и водите от-пусна 1.75 млн. лв. на общини попрограмата ”Обичам природата –и аз участвам“. Част от бенефици-ентите бяха малки общини.Хвърлено бе подозрението, че товае предизборна щедрост с оглед наприближаващите местни избори.Още повече, че средствата ще сехарчат за пейки, алеи, детски пло-щадки, залесяване.

ДЕЙНОСТИТЕ МНОГОПРИЛИЧАТ НА Т.НАР.

”ЦАРСКИ ЧЕШМИЧКИ“.

Това бяха проекти, които предипарламентарния вот през 2005 г.НДСВ финансира. Каквато и да епричината, това е мярка, която бисе отразила позитивно на малкитеселища и младите там.

Стига парите да бъдат оползот-ворени целесъобразно.В периодана криза бяха предприети енергич-ни мерки за здравна реформа.Стъпките на правителството бяхаколебливи и спорни, действия, ко-ито отдавна трябваше да бъдатпредприети, се сблъскаха със стра-ха на хората. Времето ще покажедоколко са правилни. Но сега, точ-но в кризата, много хора от малкиселища протестираха срещу закри-ването на болнични и здравни от-деления. Защото реформата включ-ваше точно това. За тях по-малко-то здравни услуги в близост додома означаваше влошаване на ибез това ужасната социална инф-раструктура – лоши пътища, отда-лечени училища, здравна помощ,работа и културни развлечения.Това бе още един повод да напус-нат селищата, които преди товасъщо не им предлагаха житейскиперспективи.

Изводите не са оптимистични.Малкото правителствени антикри-зисни действия дадоха спорен ре-зултат, а законодателните ще задъ-лбочат още повече проблемите.Липсваше цялостна концепция заантикризисни действия. Младитев малките селища не получиха койзнае какви алтернативи, дори за-губиха стари. В период на криза нее лесно – факт е. Но проблемът е,че кризата май не е само обектив-на даденост. Субекти също я вло-шават.

Диян ИВАНОВ

Няма селища - няма проблеми?

Кадровите кадрили във фонд ”Земеделие“ (случаят ”Калинка“) пречеха на рабо-тата му и препятстваха отпускането на средства, на които разчитаха фермерите вмалките селища.

Снимки Андрей Русев

4брой 38

Населението в селата и малкитеградове (до 10 000 души) е намаля-ло с около 270 000 от старта на ико-номическата криза. Това сочат дан-ните на НСИ. Младите хора резон-но намаляват. Стремителният отливна население стартира доста предикризата, но тя ускорява обезлюдя-ването. Селата например опустяватударно от 2004 г. Но от края на 2007г., когато кризата започна да се усе-ща осезаемо у нас, отливът е дво-ен.

Преди да анализираме социал-ните последствия от кризата, тряб-ва да припомним как жителите намалките селища влязоха в нея. Тея посрещнаха с бремето на 20-го-дишната разруха. Проблемите небяха уникални. В някои аспектималките градчета олицетворяхасъстоянието на далеч по-големиселища. Социологическа агенция”Алфа рисърч“ констатира през2006 г. например, че с изключениена София, Варна, Пловдив, Бургас,Стара Загора и Благоевградвъзможностите за бизнес и нами-ране на работа са

ЕДНАКВИ ЛОШИ ВОБЛАСТНИТЕ ЦЕНТРОВЕ И

МАЛКИТЕ ГРАДОВЕ.

От средата на миналия векБългария търпи бурен процес наурбанизация. Най-силно той е из-разен в периода 1946 – 1985 г., ко-гато на всеки 10 години градскотонаселение нараства с 8-12%. Следстарта на демократичните пробле-ми този процент се увеличава с 2-3 пункта за десетилетие, за да стиг-не сега 72.5%. Потокът от хора енасочен предимно към областни-те центрове. Миграцията, съчета-на с други процеси протичащи встраната (силно влошен естественприраст, смяна на собствеността,затваряне на предприятия, техно-

логична изостаналост, занемаренаинфраструктура и престъпност),доведоха малките селища до сто-пански и социален колапс. Многоинтересен показател за селата ежилищният фонд. Жилищата сеувеличават от 1992 насам (вероят-но заради вилите и незабелязан отстатистиката до момента сграденфонд), но четирикратно нарастватнеобитаемите. Днес делът на не-използваните жилищни постройкие 30%, т.е. почти

ЕДНА ТРЕТА ОТ КЪЩИТЕНА СЕЛО ПУСТЕЯТ.

Ето ги и подробните данни задвижението на населението в села-та и малките градове:

От средата на 80-те години наминалия век жителите на село на-маляват с 300 000 - 400 000 за де-сетилетие. Тенденцията е запазе-на и през настоящата декада (2001– 2011 г.), но има съществени раз-личия в нейните рамки. През 2001– 2004 г. отливът е под 100 000души, също толкова е в периода2004-2007 г. След това обаче села-та намаляват около 200 000 души(от 2.23 млн. падат на 2.025 млн.сега). Изводът е, че до старта на

кризата обезлюдяването върви рит-мично, а след нея е ускорено двапъти. Както казахме, цифрата занастоящата декада е идентична спредходните. Нужни са още някол-ко години да преценим дали тядрастично е пречупила надолувече овладян тренд, или просто седвижи според 40-годишната тради-ция. Но е факт, че в първите 7 го-дини след преброяването от 2001г. селата намаляват с толкова, кол-кото за трите след това. Първитесе характеризираха с относителеникономически подем, вторите – скриза.

Сходни са данните и за градо-вете до 10 000 жители. От 2004 г.до края на 2007 г. те намаляват от808 000 на 789 000. В момента са750 000, т.е. пак от старта на кри-зата намяляването на неселениетосе е увиличило близо два пъти.Общо от началото на кризата се-лата и малките градове са се обез-людили с около 270 000 души. Тезихора или са починали, или са за-минали в чужбина или по-големи-те селища.

Подробните данни на НСИ со-чат, че в населените места до 10000 души живеят 1.15 млн. бълга-ри на възраст до 40 г. Средно тепредставляват около 40% от насе-лението в съответните селища, ко-ето показва застаряващата възрас-това структура. 615 000 от тезихора са между 19- и 40-годишнавъзраст, те са пряката целева гру-па на нашето изследване. Как кри-зата се е отразила върху тях? Ико-номически не е трудно да се пред-положи. През 2007 г. 82% от жи-веещите в малките градове и 90%от обитаващите селата определятвъзможностите за добра заплатакато минимални (”Алфа рисърч“).През 2010 г., в разгара на кризата,

Кризата стопи с 270 000 населението

Една част от къщите в малките населени места изглеждат така - изтърбушени и рушащи се.

В населените места до 10 000 души живеят 1.15 млн. българи на възраст до 40 г.

5 брой 38

Над половината от хората в малките населени места са в пенсионанна или предпенсионна възраст.Снимки Андрей Русев

Инвестициите към малките населени места съвсем секнаха с настъпването накризата, подобно на пресъхналите чешмички, които едно друго правителство бешетръгнало да гради.

25-30% от тези хора живеят подлинията на бедност.е изненадващ– кризата е затвърдила усещанетоза личен икономически упадък.

В последните 2-3 години мест-ните власти бяха принудени рязкода свият бюджетите си. Данни насдружението на общините(НСОРБ) сочат, че в периода 2008– 2010 г. приходите в кметствата поместа са намалели с 1 млрд. лв.Това се дължеше както на намале-ни държави трансфери за образо-

вание и здравеопазване, така и напонижена стопанска активност. Нофинансовият недостиг показа ощеедин проблем – бизнес активност-та, която до момента формирашеприходите от местни данъци, седължеше основно на сделките симоти. Делът им в приходите спад-на от 34% на 17% в разгара на кри-зата (НСОРБ, в-к ”Капитал“, 15април 2011 г.). Това показва, че

икономическото оживлениепреди кризата се е дължал основ-но на имотния пазар.

Всичко това рефлектира върхуживота на хората от малките насе-лени места, в т..ч. и на младите.Ако в големите градове все пакимаше възможност за работа,предлагаха се културни и социал-ни услуги, то в малките селищанамаля поминъка, увеличи се без-работицата, спря се работата поинфраструктурни проекти, ликви-дираха се възможности за отдих иразвлечения. Точно в разгара накризата правителството предприеи болнична реформа, което озна-чаваше още по-голям недостиг наздравни услуги. Населението, ос-новно младежите, отговориха съссерия от протести. Преди това не-доволство предизвика и преобра-зуване на училищната мрежа. Вмомента, голяма част от младитеактивни хора, които не са мигри-рали, свързват по някакъв начиноцеляването си с възможностите,които им предлагат европейскитефондове. Но са възпрепятствани поред причини (тях, както и социал-ните напрежения ще бъдат разгле-дани в следващи статии).

За съжаление няма представи-телно изследване на статуснитевръзки между младото населениев самите малки селища. Но прак-

тическите наблюдения сочат, че сеоформя йерархия от двама-тримаработодатели, които дават заетостна 6-7 души, съпругите на коитопък работят в общински илидържавни институции (кметство,училище, различни служби). Горе-долу толкова са младите в достасела. Всички тези хора стават за-висими от съответния работодател,кмета и ръководителите на инсти-туциите. Това води до последствия,наричани различно –

”ФЕОДАЛИЗАЦИЯ“,”КАРТЕЛИРАНЕ НА

ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ“

и т.н. Те препятстват икономи-ческата активност, по-високотозаплащане на труда, избора на ал-тернативи, а и отстояването награжданско мнение. Тези процесирефлектират и върху вотовете заместна или държавна власт.

Сдружение ”Независими граж-дани“ (книгата ”Демографската

катастрофа“, 2010 г.) алармира и заоще един проблем. Той касае пря-ко младите в малките населениместа. Става дума за неовладяно-то все още толериране на т.нар. ”са-мотни майки без доход“. То касаепредимно малцинствата, коитотретират отглеждането на децакато източник на доход. Затова теполучават различни социални пла-щания, но не полагат усилия заинтегриране и ограмотяване намалчуганите. Усилията помощитеда се обвържат с посещаването научилище засега не дават осезаемрезултат. Това води до огромни со-циални, в т.ч. и етнически пробле-ми в селата и малките градове.Малцинствени групи растат, разви-ват неграмотност и престъпност,което кара социализираните общ-ности да напускат селищата. След2001 г. официално са заличени 41селища, 130 нямат нито един жи-тел, те се увеличават всяка годинас 10-15 (Институт за изследванетона населението и човека при БАН).Около 1300 от всичките 5400 се-лища са с население под 100 души(НСИ). Кризата не е причина затози процес, но ускори обезлюдя-ването, а може да се предположи,че един от факторите е демограф-ската експанзия на маргиналнитегрупи. Тя принуждава другите об-щонсти, основно младите, да миг-рират.

Кризата пряко рефлектира оба-че върху една друга тенденция –закупуването на имоти в малкитеселища от чужденци, основно бри-танци. Тя може да се обвърже спокупка или строителство на къщиот българи, живеещи в града, стре-мящи се да практикуват ”съботно-неделно село“, или трайно да сеустановят близо до природата. Товавдъхна живот на много селища впериода след 2000 г. (Лозен, Лещен

–София, Аврен, Приселци – Вар-на, Марково – Пловдив, Хотница,Емен – Велико Търново и др.).Трудно може да се измери ефектана кризата върху българите. Но спе-циално

БРИТАНЦИТЕ СПРЯХАДА КУПУВАТ,

а плановете на мнозина от тяхвключваха посредничество в сдел-ки или препродажби, т.е. щяха даоживят имотния пазар.В заключе-ние може да се каже, че кризатаочаквано задълбочи и без това го-лемите социални проблеми в мал-ките български населени места.Като следствие от това се влошиживота на младите. В докладите наНСОРБ екотуризма и използванетона други природни дадености (пло-дородна земя, минерални извори ит.н.) се сочат като основни възмож-ности за развитие на тези селища.И почти всички надежди премина-ват през трудно усвояваните до мо-мента европейски фондове.

Диян БОЖИДАРОВ

в селата и малките градове

6брой 38

„Има безработни, а ето, търсят сетолкова много овчари. Агнешкомесо и зеленчуци се купуват инавън.“ Така премиерът Бойко Бори-сов отговори на въпрос на студент-ката по международни икономичес-ки отношения Галина Шишкова, как-во трябва да мотивира младите и об-разовани хора, за да останат в мал-ките населени места. „Аз съм про-тив това изкуствено мотивиране.Мен, сиракът, кой ми е помогнал илитолерирал, за да вляза в политиката,

след това да стана кмет и премиер“,попита Борисов по време на диску-сия във варненското село Падинапрез юни тази година. Според ми-нистър-председателя младите хора нетрябва да се задържат на определе-ни места, а да търсят реализациянавсякъде, където има нужда оттях.

Коментарът е определящ за поли-тиката на правителството или по-ско-ро нейната липса по отношение мла-дите хора в малките населени места.И все пак, за да не остава извън по-литическото говорене по темата, тримесеца по-късно в предизборна об-становка министър-председателятзаяви, че ”строителството на магис-трали дава шанс за развитие и на по-малките населени места“. Последно-то пък се случва с помощта на евро-фондовете. Според премиера, с 9млрд. евросредства, които странатаможе да усвои, ще мине през криза-та, която се създава в другите държа-ви.

Как хората от малките населениместа посрещнаха управленскитедействия, които да ги преведат презкризата? Най-красноречивият при-мер идва от Търговищката общинаПопово, където хората протестиратпред ремонтираната с 2 млн. лв.евросредства лъскава фасада наболница.

Защото не са получавали заплатиот месеци, а лечебното заведение епред фалит. Милата родна картинка

показва как реформата само в опре-делени сектори, без синхрон с оста-налите, и без цялостна антикризис-на политика, не води дори до… ста-дото и пастирите.

Ако ви се е случвало някога дапътувате до Попово, едва ли ви еминало през ума, че това малко и заб-равено от Бога градче е сред лиде-рите по усвояване на евросредства унас, наред с Габрово (градът на ми-нистъра по управление на еврофон-довете) и Бургас (гордостта на ГЕРБ,

сочен за най-бързо развиващият сеград през последните години). Наедин жител в малката община Попо-во се падат по 2440 лв. договорени и634 лв. изплатени средства. В също-то време, за да минете през съседнана централната улица, ще трябва дасе подготвите за истински офроуд.Дупките по поповските пътища оба-че са сред най-малкия проблем награжданите тук. Не защото са имсвикнали, а защото имат по-големипритеснения. Един от най-големитеработодатели в града – местната бол-ница, е пред фалит. 150 лекари, ме-дицински сестри и помощен персо-нал са заплашени да останат без ра-бота.

Мерките, които държавата взе-ма са като всеки крупен работода-тел – спира да плаща, за да напуснатхората сами и да им даде по-малкообезщетения. През август здравнитеработници получават част от възнаг-ражденията си за месец май. По също-то време 14-те работещи в АГ отделе-нието подават оставки заради систем-но неплащане на възнагражденията.Същото, след тях правят и анестези-олозите. Оставка депозира дори уп-равителят на лечебницата.Един отнай-масовите протести на здравнияперсонал и местното население сепровежда още през лятото на мина-лата година. Тогава в защита на ле-чебницата се обявяват жителите на 42населени места на общините Попово,Опака и в съседство, които също пол-

зват услугите й. Кметът на града д-рЛюдмил Веселинов, тогава заявява, че”срещу извънредно зло трябва да севземат извънредни мерки“. Те включ-вали програма на ЕС за финансиранев сферата на здравеопазването, а По-пово имало готов проект за болница-та. Година по-късно пари за лекарства,апаратура и заплати отново няма.Половината персонал на неврологич-но отделение колективно напуска, ародилното спира приема на пациен-ти. Здравното заведение е общинско,

но местната власт, коятопечели милиони европа-ри, не може да намерипо 30 000 лв. месечно задофинансиране на дейно-стта.

„Веселинов! За кого сатези тротоари, младитебягат...“, „100 милионаусвоени, а община Попо-во е съсипана и бедна“.Плакати с подобносъдържание издигат ме-стните на празника награда - 10 юни, когатодържавният глава ГеоргиПърванов идва лично, зада пререже лентата на„малкото НДК“ на Попо-во. Така той нарича ре-монтираното читалище, вкоето са вложени 2,8 млн.лв. евросредства. Подоб-ни инвестиции обаче неса успели да спрат близо6-те хиляди души, напус-нали общината през пос-

ледните 2-3 години. Спорадични про-екти на неправителствени организа-ции се опитват да решат проблема,но безуспешно. С подобен резултатобщината пък прави опити да разви-ва туризъм. Един от последните спе-челени проекти в тази област е пре-връщането на античната крепост „Ко-вачевско кале“ в туристически ком-плекс за близо 4 млн. лв.

В същото време жителите на По-пово се вълнуват от тежкотоварнитекамиони, които минават през жилищ-ните им квартали. През юни м.г. теизлизат на протест, след като пускътна обходния маршрут на града е взастой. За направата му хората чакатповече от 20 години. След като най-сетне строителството е към края си,а светлинката в тунела проблясва, сеоказва, че земята под готовия път ечастна.

Лошата инфраструктура сеоказва една от най-честите при-чини за масовото недоволство нахората не само в големите, но и вмалките населени места. През май т.г.инициативен комитет организирапротестно шествие в Симеоновградзаради лошото състояние на пътя, накойто при тежка катастрофа в наве-черието на Великден загиват шести-ма младежи.

Една от причините за инцидентасе оказва разбитият път Симеоновг-рад – Гълъбово, който пък е част отмеждународния Русе - Свиленград ипо него ежедневно минават тежки

тирове. Само няколко месеца предитрагичния инцидент гражданите из-пращат писмо до пътната агенция, вкоето настояват да започне ремонт.От областното пътно управление вХасково тогава обясняват, че заба-вянето дошло заради бюрокрациятаи сложната процедура по отчужда-ване на терени.

Именно бюрокрацията и липсатана информация в малките населениместаводи до отказ на младите дасе занимават със земеделие и живот-новъдство в тези райони. Полити-ката на правителството в областтана селското стопанство става поводза граждански протести не по-ряд-ко от липсата на адекватна инфра-структура.

В началото на годината тютюноп-роизводители блокират международ-ния път Е-80 край димитровградско-то село Горски извор. Хората искатвръщане на държавните доплащанияза тютюна. Протестиращите обявя-ват, че ще останат на улицата, дока-то държавата не им изплати субси-дии за реколтата. Десетки хилядитонове тютюн залежават в складове-те, защото производителите не искатда продават на цени от 3-4 лева закилограм при себестойност 5 лева.От земеделското министерство зая-вяват, че схемата за подпомагане натютюнопроизводството за 2012 г. евключена в стартиращата през марткампанията за национални доплаща-ния в земеделието. Обещават и кон-кретни действия пред Европейскатакомисия за осигуряване на средстваза бранша по Програмата за разви-тие на селските райони. Въпреки товасамо в Кирковското село Бенковскиблизо 40% от производителите сеотказват да отглеждат тютюн=

Част от тях започват да садят чуш-ки, други да отглеждат крави. Сек-торът на животновъдството обаче несе оказва по-приоритетен. В края насептември започва подготовката нанационални протести и в този бранш.Стопаните на животни твърдят, чесубсидиите са небалансирано разпре-делени, а секторът е забравен отминистърa си. Голямата секира заотрасъла се очаква да бъде в края на2011 г., когато изтича периодът за мо-дернизиране на млечните ферми спо-ред изискванията на Европейскатакомисия и голяма част от тях щетрябва да затворят врати. Хилядиживотновъди от догодина се очаквада навлязат в сивия сектор или даобявят фалит, ако няма нов гратисенпериод за преструктуриране на млеч-ния сектор и покриването на всичкихигиенни изисквания за фермите.Освен всичко това, фермерите са не-доволни, че особена бариера предтяхното модернизиране е тромаватаадминистрация, трудният достъп допрограмите, а на моменти и калпа-вото законодателство, което има от-ношение при прилагането на евро-фондовете. С две думи, и работатаза пастири в бъдеще изглежда неси-гурна…

СВИЛЕНА ВЕЛЧЕВА

Ще хукнат ли младитена село да стават овчари?

В Търговищката община Попово хората протестират пред ремонтираната с 2 млн. лв. еврос-редства лъскава фасада на болница,защото не са получавали заплати от месеци, а лечебнотозаведение е пред фалит.

Снимки Андрей Русев

7 брой 38

Двадесет селски общини не са ус-пели да спечелят нито едно евро отпроекти по оперативните програмина ЕС за близо 5 години, откакто тедействат у нас, показва справка вИСУН към края на миналата година.В същото време други малки общи-ни като Попово, Приморско, Тунд-жа и Белослав са сред първенците поусвоени европари, редом с Габрово,Бургас, Благоевград. Жителите имобаче реално не усещат подобрениев жизнения си стандарт, вследствиена активността на местните им упра-ви. Когато стане дума за европари,хората в малките население места асо-циират това първо със субсидиите вземеделието. Това е и финансиране-то, към което се стремят малкотоостанали млади и инициативни хорав селата и реално усещат ефекта му.

Разочарование още в начало-то

Земеделският производител отобщина Аврен, Варненско, СвиленРадев, изпитва разочарованието отевропейското финансиране още съсстартирането му през 2007 г. Той еодобрен за директни плащания наплощ за зърнопроизводство, новпоследствие държавен фонд ”Земе-делие“ променя правилата, отказвада изплати субсидията и дори му на-лага санкция. Така младият зърноп-роизводител се оказва ощетен с око-ло 400 000 лв. за периода 2007 – 2009г. За разлика от мнозина фермери внеговото положение Свилен реша-ва да се бори до край, въпреки бю-рокрацията и спънките. Съдебнитедела по всички инстанции му отне-мат 4 години, но през май миналатагодина Върховният администрати-вен съд (ВАС) решава окончателноспора в полза на земеделеца. ”2007 епървата година, за която земеделс-ките стопани имат правото на дирек-тни плащания и е естествено да не сасъвсем отработени правилата, по ко-ито действат административнитеоргани, но това не може да е в ущърбна кандидатите“, считат съдиите.Според тях, ”заявленията са подава-ни при неуточнени предварителноусловия и поради това последващо-то им несъответствие с по-късно оп-ределените условия не може да бъдеоснование за налагане на санкции“.Тричленен състав с председател Ве-нета Марковска оставя в сила реше-нието на Софийския администрати-вен съд, с което се отменя отказа заизплащане на субсидията. Въпрекитова Свилен получава нов отказ отДФ ”Земедлие“ със същите мотиви.И отнася жалбата си вече към Коми-сията по петиции към Европарламен-та. На 3 януари тази година получа-ва отговор от председателя й Ерми-ния Мазони, според който Брюкселзапочва предварително разследванена дейността на фонда във връзка сотказ на държавния орган да изпълнисъдебното решение и да изплати суб-сидии на земеделски производители.

Свилен Радев твърди, че с подоб-на на неговата съдба са стотици зе-меделски производители в цялатастрана. Единици са обаче, коитотърсят правата си до край. ”Непри-ятното в случая е, че ако се устано-вят нередности, на България ще сеналожат санкции, които са за сметкана джоба на българският данъкопла-

тец“, казва Радев.Недостигът на съфинансиранеКолкото и банална да изглежда

темата за липсата на съфинансиранеза европроекти в малките населениместа, тя продължава да стои отво-рена 5 години след старта на опера-тивните програми. Недостигът насобствени пари в местните бюджетие реална пречка европейското финан-сиране да стигне до селските общи-ни. Най-показателен пример в товаотношение се оказва община Девня.Въпреки че на територията й се на-мират едни от големи промишленизаводи у нас, местната управа е напът да загуби два европроекта за

близо 28 млн. лв. Причината еневъзможността да осигури съфи-нансиране в размер на около 1,5 млн.лв. Общинският съвет в града отказ-ва да гласува необходимата сума.”Общината не разполага с нужнитесредства. Девня фалира още презотминалия мандат и в моментакметът Атанас Кузев прави опити дазаблуди всички съграждани“, заявя-ва общинският съветник от ”Промя-на за Девня“ Свилен Шитов. Споредкмета пък няколко общински съвет-ници се опитват да извиват ръцетена администрацията. ”Кандидатства-нето за одобрените проекти е взетос решение от местния парламент впредходния му мандат. За саниране-то на сградите от образователнатаинфраструктура дори вече има склю-чен договор през декември 2010 г.по ОП „Регионално развитие“. 3,2млн. лв. е европейското финансира-не, а от местният бюджет трябва дасе осигурят още 587 000 лв. Проектътприключва в края на тази година иако средствата не бъдат усвоени тетрябва да се върнат в националниябюджет. С решение от 20 февруариОбС отлага отпускането на собстве-ните средства с 6 месеца. Това на-практика обрича изпълнението му,тъй като в края на лятото е невъзмож-но тепърва да започнат ремонти вучилищата, недоволстват директорина учебни заведения. Някой от сгра-ди, в които учат децата на Девня, неса ремонтирани от 70-те години наминалия век.

Проектът за реконструкция напречиствателната станция в града

пък е вече в министерството на окол-ната среда, но без санкцията на ОбС,което подлага под съмнение одобре-нието му. Той е за 24 млн. лв., от ко-ито местната хазна трябва да осигу-ри малко над 900 000 лв. СпоредКузев сумата е по силите на бюдже-та, тъй като ще се изплаща впродължение на три години. На дру-гия полюс обаче са общинскитесъветници. ”Липсата на отговорностпри планиране и управление на бюд-жета трупа финансови задължения вусловията на криза вместо да реша-ва проблеми“, контрира Свилен Ши-тов. Парадоксът е, че техническатапомощ е вече усвоена и ако не бъде

одобрен проектът, европарите за неяще са отишли на вятъра.

Злоупотребите, за които хоратаплащат

Община Белослав е сред рекордь-орите по усвоени средства на главаот населението. За около 7 годинибившият кмет Емил Дичев успява дапривлече близо близо 65 млн. лв.Белослав беше първата община вБългария с изцяло завършена ВиК-система от евроофондовете. „Кога-то един град има активен и деен кмет,на държавата й е много по-лесно“,похвали го лично премиерът БойкоБорисов при прерязването на лента-та през октомври 2010 г. Два месецапо-късно Дичев беше отстранен отвласт поради обвинение за подкуп.След около година стана ясно пък,че общината ще трябва да връща 4милиона лева от европарите по ОП”Околна среда“, с които бе изграденводния цикъл на града за 22 млн. лв.Сумата се равнява на годишния бюд-жет на общината, а изплащането й щеусетят всичките й жители. До санк-цията се стигна заради разминаванев решенията на контролните органи.Комисията, която проверява из-пълнението на проекта, не установя-ва нередности. Одитният орган оба-че решава, че има нарушение привъзлагането на обществена поръчка.

За съмнителните ползиТърговищката община Попово се

оказва абсолютен шампион по дого-ворени и усвоени евросредства. Наедин жител се падат по 2440 лв. до-говорени и 634 лв. изплатени сред-ства. С близо 5 млн. лв. по ОП ”Ре-

гионално развитие“ са ремонтиранипет училища и четири детски гради-ни. С още 4,7 млн. лв. са обновениседем читалища и общинския дом накултурата. 5 млн. лв. са дадени запътища, 9 млн. лв. за детски площад-ки, градски улици и алеи. През ап-рил миналата година е подписан и до-говор за 38,5 млн. лв за реконструк-ция на ВиК мрежата и пречиствател-ната станция в града. Въпреки товамладите хора в Попово бягат зарадилипсата на работеща икономика. Из-чезват и социалните придобивки. Вграда вече не се раждат деца зарадизатварянето на родилното отделениев болницата. Лечебното заведение

чака обявяването на фалита си, нос обновена и ремонтирана сгра-да. Гражданското движение „ЗаПопово“ поиска със сигнал доМинистерството на вътрешнитеработи разследване на кмета Люд-мил Веселинов заради ”разхища-ване на 100 милиона лева европей-ски средства“.

И още един пример за това какевропарите стигат до населенитеместа, но не и до хората в тях:

Барбекюта вместо човешкиресурси

През 2010 г. в Суворовскотосело Николаевка се реализирапроект за социално предприятие,финансиран с около 170 000 лв.по ОП ”Развитие на човешкитересурси“. С част от парите авто-рите на проекта – варненско сдру-жение, изграждат три беседки ибарбекюта на брега на язовирНиколаевка, детска площадка ибунгало с кухня. Входът за соци-алното предприятие, оградено с

телена мрежа, е 5 лв. на човек, коетовключва ползване на барбекю и уловна риба. Близо 12-те дка терен са пре-доставени от община Суроворо сре-щу нисък наем на Сдружение„Център за устойчиво социално раз-витие“ - Варна. Според стратегичес-ката цел на оперативната програма,качеството на живот на хората вБългария трябва да се повиши чрезподобряване на човешкия капитал,постигане на високи нива на заетост,повишаване на производителността,достъп до качествено образование иучене през целия живот.

Организаторите на проектатвърдят, че са обучили 15 трайно без-работни от общината за сервитьории/или бармани. По проекта в соци-алното предприятие на трудови до-говори за три месеца са назначеничетири от тях на минимална работназаплата – двама сервитьори, бармани готвач. Само година по-късно отчетиримата трудоустроени ”специа-листи“ няма и следа, показа провер-ка. Социалното предприятиепродължава да работи, но като по-стоянно обслужващ персонал от се-лото има само пазач.

През 2010 г. Общественият центърза околна среда и устойчиво разви-тие (ОЦОСУР) изпраща запитване поЗакона за достъп до информация до264-те общини, относно заложенитецели и постигнатите резултати поспечелените проекти към фондоветена Европейския съюз. Близо 90% отместните управи не отговарят навъпроса.

Свилена ВЕЛЧЕВА

Барбекюта вместо човешки ресурси

Това барбекю се построява с част от парите по ОП „Развитие на човешките ресурси“в Суворвоското село Николаевка. Снимка авторът

8брой 38

Младите хора в селата са еднаот основните теми в социологичес-ките изследвания в близкото ми-нало у нас. От 60-те години на ми-налия век социалните изследова-тели в България започват сериоз-но да се занимават с темата за ур-банизацията и за миграцията отселата към градовете. Започнали-те процеси налагат спешна карти-на, прогноза и предписания. Отдистанцията на десетилетията тозиизследователски интерес днес зап-риличва на спешните спасителниархеологически разкопки предипрокарването на нов път.

Новите поколения българи веро-

ятно трудно могат да си предста-вят, че само допреди половин векселската младеж у нас е много по-вече от градската. Към 1956 г. 62%от младежите живеят в селата. От714 000 души на възраст 15 – 29години през 1956 г., младежите вградовете са нараснали до 1 287000 през 1985 г. Това са 70% отмладежта в страната. За същия пе-риод селската младеж е намалялаот 1 156 000 на 547 хиляди души –или цели два пъти.

ПОТЕНЦИАЛНИТЕМИГРАНТИ

През 1967 и 1968 г. е проведеномащабно представително изслед-ване във възрастовата група 16 – 28г. с внушителната за сегашнитепрактики извадка от 10 хилядимладежи в селата. Още към онзимомент се прави изводът, че бъде-щата миграция на селската младежможе да обхване цели 44% от ней-ния състав и това може да има от-рицателни последици както завъзможностите на градовете, такаи за нуждите на селата.

Сериозният научен колектив наизследването, воден от проф. Ки-рил Василев, доказва, че по-силное желанието за миграция при же-ните, а сред оставащите на село се

очертава количествено несъответ-ствие между половете, което ще сепрояви в допълнителен стимул замиграция в близко време.

Прогнозира се значим дисба-ланс на половете, който още пове-че ще повлиява тревожните демог-рафски тенденции в селата. Оказ-ва се, че на практика всеки втори

младеж няма перспектива да се оже-ни в селото и трябва да я търси вграда.

В края на 60-те българската на-ука е наясно, че бъдещите мигра-ционни потоци ще бъдат съставе-ни от неженени младежи, а нама-ляващият бой на неженени в села-та ще доведе и до свиване на есте-ствения прираст и влошаване навъзрастовата структура.

Но най-стряскащото обобщениеот онова ключово изследване е, чеселото ще бъде напуснато от оне-зи, от които най-много се нуждае- най-образованите, най-подготве-ните, най-активните младежи.

ПРОБЛЕМЪТ

Още тогава Минчо Семов започ-ва да нарича този процес ”изтича-не на мозъци“ по аналогия със за-падната терминология. В начало-то на 70-те години Семов си по-зволява силно критичен тон къмдържавата. През 1973 г. издател-ство ”Народна младеж“ публикувакнигата му ”Потенциалните пре-селници“. В нея става безпощадноясно, че проблемът далеч не е ко-нюнктурен.

Село е изгубило миналите сидостойнства, пише Семов, без всеоще да е постигнало нови измере-

ния. С колективизацията са разру-шени вековни традиции и селотокоренно е променило характераси, а градът – като начин на живот– е останал без конкурент. Израв-няването на селото с града еневъзможно за социалистическотообщество и е въпрос, който ще стоипред бъдещото комунистическо

общество, констатират към онзимомент авторът.

В онези години пък започва кон-центрацията в селското стопанствои опит за внедряване на промиш-лени методи в селскостопанскатаработа. Това също води до пресел-вания от село в село. Изследовате-лите установяват, че в този процесмнозина ще предпочитат да се за-селят направо в града.

Днес, вероятно, подобни изво-ди звучат банално. Казани тогаваобаче, те представляват сериозензнак за тревога.

ЩО Е ТОПЕРСПЕКТИВНО СЕЛО?

Науката предлага много в онзимомент? Разбира се, подобряванена транспортните връзки. Но най-вече: набелязване на перспектив-ни села и приоритетното им раз-виване. С две думи: изграждане насвоеобразно стъпало пред мигра-цията.

Т. нар. перспективни села тряб-ва да формират структурата на се-лата в следващите 10 – 20 години.Те могат да бъдат и общински селаблизо или далеч от града, а и по-големи съставни села. Към тях щесе насочат всестранните и целена-сочени усилия на обществото. Така

смятат теоретиците в онзи момент.Учени и управленци се надяват,

че с утвърждаването на такъв типсела ще се намали миграцията –чрез ограничаване на миграциятаот тях и чрез миграция към тях отсъставните села. Смята се, че такаще се осъществи рационално пре-групиране на селското население.Надеждата е, че перспективнитесела ще се явят естествен конку-рент на града.

Любопитно от днешна гледнаточка е да цитираме критериите,на които трябва да отговаря едноперспективно село: достатъчно го-лям брой жители и достатъчно го-лям брой млади хора, развитатранспортна връзка с града, разви-та търговия и обслужваща промиш-леност, собствена база за културенживот и за спорт, модернизация натруда и на бита, перспективни ре-шения и планове за строителство,материални възможности за сти-мулиране на образованието намладежта и преки контакти с на-учно-изследователски центрове,развити форми на обществен жи-вот и т.н.

Ще си позволим кратък списъкс предложенията на изследовате-лите, отразени в анализа на Мин-чо Семов. Предлага се изгражда-нето на футболни, волейболни ибаскетболни игрища и плувни ба-сейни, снабдяване на населениетос битова техника при система запотребителски кредити за младисемейства. Привеждат се конкрет-ни примери за рационализация,подобряване на общата организа-ция и условията на труда – цити-рани са дори американски приме-ри!

Посочва се, че трябва да се пре-одолее психологията в стил ”щоме на село, може как да е“ - наред сдругото, споменава се и за необхо-димостта от бани във фермите, отснабдяване с бойлери. Препоръч-ва се разкриването на домашни те-лефонни постове, създаване на ти-пови проекти за интериор и ексте-риор, кредити на млади хора застроителство на къщи, които щестимулират определени видовестроителство в селата и ще облек-чат жилищните проблеми на гра-да.

Предлагат се стипендии за ре-довно следване, които да се изпла-щат от АПК срещу задължениетоза петгодишна работа в селото следзавършване на образованието. Об-мисля се и създаването на филиа-ли на научни звена по АПК или”изнасяне“ от града на определе-ни научни дейности.

Особено внимание в предложе-нията на учените се обръща на мо-дата и музиката – препоръчва сепо-широк сектор на услугите,въвеждане на каталожна търговия,създаване на помещения за мла-дежки клубове, будки за вестници,богато снабдени книжарници, ра-диоуредба със собствена програма,дори ресторант с дансинг, джазоворкестър! Премислят се дори пред

Как българинът

Къщи падат, села се рушат.

9 брой 38

Бългрия се променя - върху плодородна земя често се поставят фотоволтаици. След години ще ви-дим дали е за добро.

Всеки, който не живее в голям град, е социално изключен. Снимки Андрей Русев

почитанията на на-селението по стиловемузика, спортове,книги, представле-ния, беседи и т.н.Конкретни предпи-сания в това отноше-ние също не са спес-тени.

ОПИТИ ЗАПОВЛИЯВАНЕ

И така: преброя-ването на населени-ето през 1975 г.продължава да отчи-та сериозни темповена нарастване на ур-банизацията. Делътна градското населе-ние е достигнал 58%от общото населениена страната. Кактоможе да се очаква,този процес е много по-силно из-разен сред младежта.

Създадена е висока териториал-на концентрация на населението.В средата на 70-те години в при-близително три четвърти от насе-лените места живее само 15,8% отнаселението, а в 1,7% от населе-ните места живее 50,1% от насе-лението.

И все пак: в онзи период държа-вата предприема мерки. Благода-рение на различни реформи илипък заради известно ”миграцион-но изтощаване“, в периода 1976 –1985 г., намалява броят и интензи-тетът на мигриращото население– интензитетът е два пъти по-малък в сравнение с предишнитедесетгодишни периоди.

Новото мащабно изследване населската младеж е проведено през1979 г. Минчо Семов е ръководи-тел на екипа, темата са житейски-те планове на селската младеж.Обект на изследване е младежта навъзраст от 14 до 26 години, живее-ща в селата.

Прави се сравнение с цитирано-то изследване за потенциалнатамиграция, проведено през 1967 г.– тогава младите хора, желаещи данапуснат селото, в което живеят, са37,2%, сега са 27,9% . Намалял е иделът на колебаещите се младихора: от 21% на 18,8%. Или общоделът на желаещите да мигриратмладежи е намалял от 58,2% на46,7%.

Желанието за миграция на сел-ската младеж продължава да е го-лямо, но според изследователите,създаването на т.нар. селищни си-стеми и подобряването на транс-портните връзки са намерили от-ражение: 32% от младежта изказ-ва желание да живее ”в това село“,но да работи в ”друго населеномясто“. От друга страна 12,6% бихаискали да работят ”в това село“, нода живеят ”в друго населено мяс-то“. Продължава да нараства ин-тензивността на ежедневната миг-рация. Отбелязва се опасност се-лото да се превърне в своеобразна

”спалня“ при ежедневните трудовипътувания.Селото като спалня,градът като цел

Така все по-голям интерес за-почва да представлява ежедневна-та трудова миграция. През 1980 г.Петко Божиков и Мария Белчевапубликуват книгата си ”Младежта.Вътрешна и трудова миграция“ сподробен анализ на тенденциите поокръзи. В изложението им яснопроличава, че и ежедневната тру-дова миграция е присъща предим-но на младежта и посоката й е ясна.

Преброяването на населениетопрез 1985 г. пък показва, че мла-дото икономически активно насе-ление, работещо в градовете, е със104 хиляди повече от живеещото втях. Точно толкова намалява ико-номическият потенциал от млада

работна сила в селата. През после-дните години преди преброяване-то ежедневната трудова миграцияизмества т. нар. стационарнатамиграция. Според изследователи-те тенденциите в трудовата мигра-ция ще се запазят.

Към края на 70-те своите жи-тейски планове свързват със селс-кото стопанство само 15,5%. По-чти половината от младите хорасвързват своята непосредственатрудова реализация с града и само40,5% - със селото.

В края на 70-те години вече еясно, че плановете на младежтасъществено се разминават с по-требностите на населените места.Ако стремежите на младите се из-пълнят, то за много от селата бинастъпила критична ситуация,

твърдят изследователите.През 1981 г. Рафет Сейдалиев

издава книгата си ”Селската мла-деж. Житейски планове и реали-зация“. Един от основните изводина автора е, че известна част отмладите хора на село не се стре-мят активно да се включат в тру-

довия процес, да заемат тезиработни места, които към онзимомент са необходими на сел-ското стопанство. Очевидночаст от младежите разглеждатзанятията в учебните заведе-ния като разтегляне на сроко-вете за включване в работата,като възможност за получава-не на професия, която ще импозволява да се занимават с от-носително лек труд, пише Сей-далиев.

Анализът на социологичес-ките резултати в онзи моментдоказва колко съществена евръзката на отношението къмселото и образованието на мла-дежта. При младите хора на селос начално образование 70% же-лаят и в бъдеще да живеят насело, а при тези с висше – само22,9%. От младите с началнообразование селото желаят данапуснат 30,9%, а сред онези с

висше – 80,2%. Това сочат даннитеот изследването за житейските пла-нове в края на 70-те.

Очевидно в съзнанието на мла-дите хора образованието започвада става трайно несъвместимо сживота на село. И още нещо: де-войките по-често от младежитежелаят да живеят в града. Очевид-но остава и проблемът с половатадиспропорция.

Според ключовото изследванеот 1979 г. в бъдеще желаят да жи-веят в селата 55,5% от селскитемладежи, а 42% предпочитат гра-довете. Основният притегателенцентър към онзи момент е окръж-ният град. Десетилетия по-късноще стане ясен и вторият етап – отокръжния град към София. И отБългария към чужбина.

стана гражданин

10брой 38

Държавните и общински адми-нистрации би трябвало да са в ус-луга на данъкоплатците. За съжале-ние не винаги е така, а в период наикономическа криза бюрократич-ните спънки могат да погубят целибизнеси. Екипът ни се натъкна наняколко такива примера.

120 българи, попадащи в графа-та ”Млади фермери“, се опариха отчиновническо безхаберие. С оди-сеята им бе запозната Европейска-та комисия, ръководството на фонд”Земеделие“ и ресорният ми-

нистър обещаха да им помогнат.Почти без резултат.

Драмата започва през 2009 г.Младите фермери разработватпроекти за разсадници и кандидат-стват по мярка 112 от програматаза развитие на селските райони наЕС. Финансирането е 25 000 евро,разпределено на два транша. Ще гиполучат, ако проектите бъдат одоб-рени от фонд ”Земеделие“. За да есигурен, че няма да пропусне нещоот многобройната документация,всеки фермер подготвя проектно-то предложение в сътрудничествос областните земеделски служби.Те са подчинени на министерство-то на земеделието. Фермерите хо-дят при чиновниците, питат, пос-ледните им казват какви докумен-ти да извадят. Разплащателнатаагенция и други институции посе-щават стопанствата на кандидат-стващи и не установяват наруше-ния. Издават съответните положи-телни констатации.Малко предипървия транш ненадейно се оказ-ва, че на хората им липсва серти-фикат от института по сортоизпит-ване. Финансирането е отказано.

Изваждането на този документпринципно не е проблем. Всекиможе да си го набави, стига да езнае, че е нужен. А фермерите неса знаели, тъй като областнитеслужби по земеделие не са съоб-щили, че е необходим. А нали те

са подготвяли документите? След-ва втори ужас – на хората е даден10-дневен срок да се снабдят съссертификата. Стандартната проце-дура за изваждането коства по-дълъг срок. Но дори и тези, коитовсе някак успяват, са с отхвърленипроекти.

Всичко това не е просто загубана някакви мечтани пари. А и навече инвестирани, тъй като, за дасе подготви за кандидатстване все-ки разсадник, трябват земя, расте-ния, съоръжения, поливна техни-

ка и т.н. Пари струва и изваждане-то на многобройните разрешител-ни, удостоверения, актове за соб-ственост и т.н. Всичко това озна-чава заеми, продажба на имоти, замнозина унищожаване на цялотоналично до момента стопанство.Някои фермери продават животни,за да закупят нужния посадъченматериал, други се разделят с апар-таменти. Всичко това коства имного нерви, а и излъгани надеж-ди, че обикновените хора иматдостъп до парите на ЕС.

В края на 2009 г. злополучниятшеф на фонд ”Земеделие“ КалинаИлиева нагло обвинява фермерите,че не са си направили труда да про-четат закона. Прехвърля вината икъм министерството на земедели-ето, което ръководи областнитеслужби. Но дори визираният от неязакон за посевния и посадъчен ма-териал е спорен, той не задължавакандидатстващите да разполагатнепременно със сертификата от ин-ститута по сортоизпитване.

След скандал с фалшивата дип-лома Илиева е натирена от поста.Новият шеф на фонд ”Земеделие“Светослав Симеонов обещава по-мощ на думи. Още по-безрезултат-но словоохотлив е министърът наземеделието Мирослав Найденов.Той обвинява тройната коалиция,казва, че ще помогне на хората, номесеци наред не става ясно как.

В крайна сметка през март 2011г. фонд ”Земеделие“ решава да ком-пенсира ощетените. За целта ед-нократно им се дават 7500 евро пофинансовия инструмент ”Де ми-нимис“. Това е по-малко от еднатрета от финансирането, за коетоса кандидатствали младите ферме-ри и едва покрива направените оттях предварителни инвестиции.Д-раматични истории ни разказаха ифермерите от Странджа. Животни-те им пострадаха от шап в начало-то на 2011 г., но до есента все още

не бяха получили обе-щаните компенсации.Обезщетения са взелистопаните, чийто жи-вотни са застреляни.Но има и много други,които са попаднали вкарантинната зона, чи-ето мляко и месо сеунищожава, дори и безживотните да са умър-твени. „Не продадохменито телета, нито аг-нета, имаме към сто-тина овце, но през ля-тото може да се каже,че ги изморихме. Заб-ранено ни е да прода-ваме месото, мляко двамесеца загробвахме.Идваха хора с проколи,писаха, подадоха пос-ле искане. Обещаха да

ни компенсират, но до ден днешенне са платили нищо. Ветеринари-те казват, че са си свършили рабо-тата, подали са документациятакъдето трябва. „Тези горе“ мълчат“,заяви фермерът Николай Иванов”„Тези горе“ е фонд „Земеделие“.

Иванов споделя и за друг про-блем. Оказва се, че в Българияняма лаборатория за изследване нафураж. Така фермерите не знаятдали изхранват животните с каче-ствена храна. Съответно не могатда съдят при нужда фуражните за-води „Шест крави паднаха. Някак-во фосфорно отравяне откриха ве-теринарите, не се знае от какво.Отидохме в ХЕИ-Бургас, взеха нипарите, дадоха една хвърчаща бе-лежка, без печат. Отпечатани бяханякакви показатели, но без да оп-ределят дали фуража е хубав“, раз-казва фермерът.

Михаил Михайлов от село Дра-чево допълва мрачната картина.„През миналата година направихаортофото снимки по искане на ЕС.Създават се два слоя – допустим инедопустим, за да се контролиракои земи подлежат на подпомага-не и кои не. Секторът ”Животновъ-дство и пасища“ бе най-многоощетен от тези снимки. Въведохасе нови виждания за това какво епасище и какво не е. Според непи-сано правило пасищата трябва дабъдат равни като”английска мора-

ва“ или ”голф игрище“ (това садуми на високопоставен човек отМинистерството на земеделието).Но ако в Англия се е създавало де-сетки и стотици години, за да бъдевъв вида, в който е в момента, у нассе иска да се случи за 3 години.Казвам на чиновниците, че не мо-жем без трънки по пасищата. Подтях се крият животните от мухи.Не можем без дървета, защото тесъздават сенчести места за укри-ване на животните от слънчевителъчи, да не хващат рак на кожата.За рекултирането на едно пасище,за да стане английска морава, санеобходими стотици хиляди лева“,обяснява Михайлов.

През 2010 г. той е лишен от суб-сидия. Не получил полагаемите се29 000 лв. За 2009 г. пък върнал 28000 лв. Михайлов се оплаква и отнепрекъснатата смяна на изисква-нията.

”Навсякъде се усеща тежесттана бюрокрацията, бавно се при-движват документите, минаватпрез много хора“, заявява и в Шаб-ла 31-годишният Илиян Владими-лов, единственият производител вШабленското село Езерец. Фирма-та му отглежда ябълкови градинии произвежда прави ябълкови со-кове. За да работят повече младихора на село, бизнесменът е кате-горичен, че първо трябва да се про-мени начина на държавното фи-нансиране в земеделието. ”В дру-гите европейски държави субсиди-ята се дава за килограм произве-дена продукция. Едно е да получишза 200 дка 5000 лв., друго е за 500тона ябълки да вземеш между 4 и7 евроцента за килограм, кактопроизводители в Полша“, казваВладимиров. Той още помни, какпреди 2 или 3 години на стоковатаборса във Варна видял тирове пол-ски ябълки по 40 ст./кг. ”Това е ценапод себестойност дори за произве-дена у нас продукция. Има внос,защото цените го позволяват“, каз-ва предприемачът.

За да се прави по-лесно бизнесу нас, Илиян Владимиров, смята,че първо трябва да се облекчатпроцедурите по регистрация нафирми, както и да има данъчниоблекчения за новосъздадени ком-пании.Само за около 4 годиниплощите с пипер в община Шаб-ла са намалели повече от трипъти, сочат данните на местнатаслужба по земеделие. На тяхномясто се сеят технически култу-ри, най-вече рапица. „Ще дойдеден и декар пипер няма да оста-не“, мрачна е в прогнозите сишефката на земеделската службаЕлка Георгиева. Всичко това зара-ди начина на субсидиране, опре-делен от държавата.

Диян БОЖИДАРОВ,Свилена ВЕЛЧЕВА

Млади фермери губят милионизаради калпава бюрокрация

11 брой 38

Корупцията е най-големия обще-ствен бич за държави в преход. Бълга-рия не прави изключение, а обикол-ките на нашият екип сред малките се-лища затвърди впечатлението. Товадемотивира хората там, особено мла-дежите. „За всичко може да има кри-за, но не и за далаверите и корупция-та“, твърдят местните жители. Конста-тацията важи за общинските съветии администрации.

Нека първо дадем думата на одит-ните органи. В началото на март ми-нистърът по европейските фондовеТомислав Дончев оповести доклад занарушенията при европрограмите.Именно от него стават ясни най-чес-то използваните общински корупци-онни практики. „Масово се прилагаедна и съща схема за пренасочванена средства. Обществените поръчкисе нагласяват така, че да се облагоде-телстват приятелски фирми. В изиск-ванията се поставят завишени крите-рии, за да може поръчката да се спе-чели от съответната предварителноясна фирма“, са казва в документа. 30млн. лв. глоби трябва да платят мест-ните власти за нарушения при крите-риите за обществени поръчки. 25% отнаказанията, която налагат органите,одитиращи реализацията на европей-ските средства, са именно при търго-вете. Санкции са отнесли 42 общи-ни, те ще трябва да върнат към 50 млн.лв. Сопот и Белослав, селища до 10000 жители, ще дадат обратно по 4.5млн. лв (на снимката – ремонтирани-ят по европейска програма център наБелослав).s_1

Корупцията не обхваща само ев-ропейските пари. Наскоро Сметнатапалата оповести за източване надържавната хазна, посредством про-грамата, по която Министерството на

образованието отпуска средства наместните власти за закриване на учи-лища. В по-долния случай не ставадума непременно за корупция, дориобратното. Но го даваме като примерза това как могат да бъдат пренасо-чени средства. Пак поясняваме, в кон-кретния казус не мислим, че се касаеза източване, макар и Сметната пала-та да констатира точно това.

Ето го и примерът: Малката общи-на Брацигово е трябвало да получипрез 2009 г. 230 000 лв. като компен-сация за закриването на две учили-ща. С 20 000 лв. тя обезщетява съкра-тените учители, но с останалите 210000 лв. смята да санира други две учи-лища, в които са обучават преместе-ни деца. Сметната палата обаче казва,че това е източване. Санирането спо-ред нея е строителна дейност, несъот-ветстваща на програмата за компен-сации при закриване на школа. А мо-тивът на община Брацигово е, че па-рите от образователното министер-ство са постъпили в края на 2009 г. ине е имало време да ги похарчат спо-ред буквалните изисквания.

От своя страна просветното мини-стерство заявява, че не му е работада следи харченето на парите. Товабило работа именно на палатата. Ста-на ясно, че тя пък проверила на слу-чаен принцип само 9 от 44-те общи-ни, в които са закрити училища. Ипризнава, че са възможни злоупотре-би за милиони. Разказахме тази исто-рия с Брацигово не да покажем, чепарите за закритите училища са изто-чени. А да се види, че нормативниявакуум и липсата на контрол, задава-ни от централната власт, са благопри-ятна среда за корупция и в местната.

През 2009 г. Фондация за прозрач-но управление констатира, че 36% от

българите смятат, че в общинитецари корупция. Пак тогава доклад наИнститута за пазарна икономика по-сочи, че 44% от фирмите са среща-ли трудности при издаване на разре-шително за строеж. Най-много нерег-ламентирани плащания има в строи-телството, търговията на едро итърговското посредничество. През2010 г. ДАНС установи, че корупци-онните практики в местните властисе осъществява чрез лобита в об-щинските съвети и местната админи-страция. „Близки до кметове и об-щински съветници се облагодетел-стват от сделки с общински имотичрез подставени лица“, се казва вдоклада на агенцията за националнасигурност. Тази констатация корес-пондира и с оповестените от Томис-лав Дончев нередности при поръчки-те. Всичките тези примери от после-дните няколко години показват, чеобщинската корупция в условията нафинансово-икономическата кризапроцъфтява.

Преди време неправителственатаорганизация „Национален център заинформационно обслужване“ проучикорупционните нагласи в общинаКопривщица. Като най-проблемниспоред местните жители е институциякато КАТ, а и дейности, които касаятизваждане на документи за имоти,смяна на предназначение на земи,стартиране на бизнес и т.н.

Подобни са впечатленията и насрещите с младите хора от населени-те места, посетени от нашият екип. ВБелоградчик жена ни разказа как об-щината създала нови изисквания затърговска дейност на входа на Бело-градчишките скали. Промените билис цел повече естетика и създаване надобри условия за търговия, но напрактика така били преднамерено из-гонени старите продавачи. Жители наКотел се оплакаха, че общината не-

прекъснато губи дела в съда, плащаглоби, само защото администрация-та неправомерно се разпорежда счужди имоти. Според някои това е за-ради некадърност, според други –заради корупционни мотиви. Навсякъ-де обаче младежите, с които разгова-ряхме, не оценяват местната коруп-ция като нещо изключително, а каточаст от общия корупционен фон встраната.

Има ли оптимизъм? Ако се вгледа-ме в публичните документи на Нацио-налното сдружение на общините, тоизводът е, че няма изглед дори и замалки успехи в борбата срещу коруп-цията. Именно сдружението трябвапротиводейства на проблема „от-вътре“, да търси решения преди да сестигне до съд и прокуратура. Но всич-ките му „анализи“, „препоръки“, „мо-ниторинг“ и т.н. се заключват в обик-новено отчитане на дейност. В една отстратегиите например пише, че за дасе противодейства на корупцията,трябва се въведе общински омбудс-ман. Практиката обаче сочи, че нитоедна община, въвела обществения за-щитник, няма успехи. Корупцията несе бори с кухи фрази и институции,лишени от истинско желание.

Да обобщим: във времето на кри-за корупционните практики в малки-те населени места тържествуват. Мла-дите се обезверяват, негодуват.Държавата уж взема мерки, най-шу-мен в обещанията е премиерът БойкоБорисов. Той непрекъснато води сло-весни битки с корупцията, зарича седа даде перспектива на младежите. Нонормативите, спускани от държавата,а и самото схващане за същността начиновническата дейност, упражнява-на по места (не да е в услуга на граж-даните, а да съществува за сметка натях), говорят, че корупцията няма данамалее и в бъдеще.

Диян БОЖИДАРОВ

Общинари уреждат приятелскифирми чрез нагласяване на

обществените поръчки

Ремонтираният по европейска програма център на Белослав. Сега жителите наобщината трябва да връщат 4 млн. лв. заради нарушения при оперираренот с евро-пейски средства от страна на администрацията.

Затворено школо в Трън. Снимки: Авторът

12брой 38

Клипът към песента на ”Тангра“”Малкият град“ е сниман в Бело-градчик. Топлото чувство, което ос-тавя текстът на мелодията (”Тозиград, в който аз съм роден/ за мно-зина навярно е скучен...“) е демо-де. Никъде в България вече денятне започва по тъмно, включителнои в Белоградчик. Не завършва и спърва програма, а с много кабелниканали. Понякога свършва в диско-теката, която е единствена и край-но недостатъчна за младежите там.Всички млади хора анкетирани отнашия екип ”радват се, дишат, меч-таят“... да избягат далеч.

Усещанията на местните хора небиват да подвеждат. Белоградчик екрасиво място, приятно, скалите иоколната природа създават магичес-ка атмосфера (снимка 1). На фонана изостаналата и неуютна Бълга-рия градецът е за чудо и приказ –центърът е подреден, улиците сачисти, къщите и заведенията носятхарактерната туристическа атмос-фера. Мяркат се много повече мла-дежи в сравнение с други малкинаселени места. Както навсякъдеобаче, те са обладани от безнадеж-ност. Това е нормално. Оцеляване-то в малките селища е трудно, го-лемият град и чужбина предлагатмного повече възможности за раз-витие. Преброяването през 2011 г.отчете 5 173 жители в Белоградчик.В края на 2007 г. те бяха 5 415 (дан-ни на НСИ), т.е. от старта на криза-та населението е намаляло с около6 %. Темпът е по-голям в сравне-ние с предходните години. От всич-ките 5 173 жители в момента около2 300 са до 40 години. Това е нелоша възрастова структура за обез-людяващия, остаряващ и западащбългарски северозапад.

В началото на 2009 г., т.е. в разга-ра на кризата, в интернет се състояконкурс за избор на нови 7 чудесана природата. Белоградчишките ска-ли се позиционираха като българс-кото предложение в класацията.Всички местни хора разказват, че

съревнованието повишило неимо-верно туристическият интерес къмграда. В един момент дори леглова-та база, която иначе не е малка, сеоказала недостатъчна. ”Урожаят“обаче се оказал кратък. С конкурсаприключила и рекламата, след товаБелоградчик отново се превърнал вдестинация за групи, които за часразглеждат скалите и си заминават.

27-годишната Маргарита е завъ-ршила психология във Варненски-ят свободен университет. Продавач-ка е в магазин за сувенири. Кризатасе е отразила върху нея пряко и кос-вено. Пряко – защото от собственикна бизнеса се превърнала в наеменработник; косвено, защото в осно-вата на бедата са отношения, коитонито са се появили, нито ще изчез-нат с кризата.

Маргарита е имала сувенирномагазинче точно до входа на Бело-градчишките скали. Автобусите стуристи спират на близкия паркинг,клиентите, предполага се, са мно-го. Първоначално не били чак тол-кова, но през 2009 г., когато се раз-вихря класацията за Чудесата насвета, се увеличават неимоверно. Иточно тогава общината решила даобедини търговското пространство”архитектурно“. Т.е. да направинови магазинчета. Очаквано стари-те търговци са подменени с нови,близки до общината. Така Марга-рита се разделя с бизнеса си.Втърсене на нова работа младатажена следяла обявите в местнотоБюро по труда. Намира програма,според която, ако работодател на-еме младеж съобразно специално-стта му, държавата ще поеме осигу-ровките, т.е. ще стимулира работо-дателя. Маргарита счита това заединствената антикризисна мярка,приложена към младите хора. Засамата нея – без резултат, тъй катов града няма психолози, следовател-но няма кой да я наеме.

За Маргарита изходът е да избя-га в чужбина. Много пъти си го еказвала, но все не се е наканила да

провери как може да си намери ра-бота там. ”Тук няма фирми, нямаработа“, казва 21-годишната Жане-та. Тя следва икономика задочно вуниверситета в Свищов, лятото ра-боти като сервитьорка в заведениев центъра на Белоградчик. Заведе-нието е на открито. ”Ето, застудявасе, приключваме, това е за тази го-дина“, заявява момичето. Спореднея в града няма забавления за мла-дите хора, перспектива. Не мислида се задържи в Белоградчик.

Екипът ни се срещна и с чети-рима млади роми. Заварихме 31-годишният Юри, 30-годишната Цве-тана Севдалинова, 28-годишнатаВеселина Славова и съпругът й Да-наил да чепкат грозде (жените сана снимка 3). То не е тяхно, а набългарин, който ги е наел в произ-водството на домашното си вино.Трима от тях ходили за по 3-4 месе-ца в Испания да берат зеленчуци. Спарите от там живеели цяла годи-на тук. От време на време си нами-рали и временна работа в Белоград-чик, като например да помагат нанякой стопанин.

Нашите ромски приятели рабо-тели легално в чужбина, затова и неполучавали социални помощи.”Гледат хората да им се свърши ра-ботата. Който работи – отношение-то към него е добро“, твърдят те занравите в Испания. ”Искаме деца-та ни да пораснат, за да обикалят ите, свят да видят, да печелят“, казваДанаил.Юри и Цветана също сеоказват семейство. Или поне нещотакова (зевзекът Юри разказва ня-каква си тяхна история на събира-не и разделяне). 30-годишната Цве-тана се оказва с две деца – на 13 и15 години. ”Ние рано се женим“,казва Юри. На мой въпрос не имли минава през ума да се оженяткъсно, той през смях ми разяснява,че няма как – щом някой момчебъде с момиче, ако не се оженят,настават тежки родови драми.

Все така през майтап Юри каз-ва, че обикновените хора винаги са

от прецаканата страна. Независимодали има или няма криза.

36-годишният Ради Живков еинтегриран в Белоградчик. Започ-нал е като фермер, животните ку-пил с кредити, все още разполага сдобитък. Но в момента е управителна фирма за добив на строителниматериали. Преди това преминал ипрез бизнеса с недвижими имоти.С една дума – активен човек.

Смята да остане в Белоградчик.Но казва, че градът е в упадък, нищоне се прави за културата, спорта,инфраструктурата. Прави сметка,че в Белоградчик работят две-трифирми с 5-60 души персонал. Дру-го нямало, а на връх кризата, зара-ди бюрократични пречки голямафирма изнесла производството сиот града. Живков смята, че общи-ната разполага с много пустеещиземи, които може да отдава за сто-панисване, а събраните пари да сеползват за благото на града. Може-ло и младите хора да бъдат по-доб-ре информирани за възможности-те на европейските фондове. С па-рите от земите щяла да бъде финан-сирана и болницата.

Всъщност болницата е болнотомясто на града. С нея Белоградчиквлезе във водещите новини после-дните години. Заради липса на па-циенти, от там и на пари, тя бе предзакриване. В момента функциони-рат няколко отделения. Може да секаже, че не е напълно закрита и за-ради общественото мнение. Точнокогато кризата бе най-остра, когатонямаше пари, жителите на Бело-градчик сформираха комитет в за-щита на здравното заведение, товастана и с участието на младитехора. Те написаха писма до прави-телството и парламента, в коитозаявиха, че липсата на социалниуслуги ще ускори обезлюдяванетона малките селища.

След което припомни песента на”Тангра“ и каза, че Белоградчик епрекрасен град.

Диян БОЖИДАРОВ

Денят отдавна не започва по тъмнои не завършва с първа програма

Дори красивият Белоградчик е напускан от младите хора.Снимки: Авторът

Търговските обекти на входа на Белоградичшките скали разпалват доста страсти.

13 брой 38

Пет-шест крави се разхождат по-край колите по главния път Кърджа-ли – Златоград. Едната се движи побялата лента по средата на платнотои само леко кривва вляво или вдяс-но, когато минава автомобил. Пастирне се вижда, но затова пък от горатаизлиза малка съсухрена женица, на-товарена със сноп дърва на гърба. Отдвете страни на пътя има малки зе-ленчукови градини. Едър мъж пре-хвърля червени чушки в чувал. До тяхстоят празни, поставени хоризонтал-но дървени прътове, ползвани до ско-ро като сушилни за тютюн. Непос-редствено преди табелата ”Бенковс-ки“ на пътя от Златоград има отбив-ка и друга табела ”Тюркян чешма“.Тя води към центъра на съседнотосело Китка. И не е археологическазабележителност, нито водата, коятотече от нея е целебна. В оградениязелен парк, постлана с камък пътеч-ка води до бяла висока чешма с ши-роко корито и надпис на турски език.”Тук на 26.12.1984 г. милиционери ивойници на комунистическия режимоткриха огън срещу турците, защи-таващи своите имена и национална-та си принадлежност.“ ”Имамебългаромохамедани, имаме турци,имаме и роми, но заедно си пием ка-фето, заедно работим... Само катодойдат избори се чувства някакворазделение, и то е

ИЗКУСТВЕНО СЪЗДАДЕНООТГОРЕ

Ние тук сме си много добре“, каз-ва Севдалина Невянова от съденотои най-голямо в община Кирково селоБенковски. Тя е касиер-счетоводителв осигурителната каса в селището.Не е родом оттук, но е свързана за-винаги с китното родопско селце, за-щото се е омъжила в него. ”Семей-ството ми е тук, децата ми израстна-ха тук. Тук е моят дом, добре си жи-веем, макар че населението е смесе-но“, казва Севдалина.

Около 3800 са жителите на Бен-ковски по постоянен адрес. През 80-те години на милания век са билидвойно повече. До 1987 г. Бенковс-ки е община в обхвата, на която има18 000 души население. Сега селотоадминистративно е към община Кир-ково. Основната причина за обезлю-дяването в района е заминаването заТурция на голяма част от население,изповядващо исляма, след смяната наимената от предишния режим. Сев-далина обаче вярва, че рано иликъсно една част ще се завърне. ”Мно-го им харесва тук, защото природа-та е прекрасна, нямаме замърсите-ли, въздухът е чист, спокойствие...“,изрежда жената.

ИМАМЕ МНОГОМЛАДИ ХОРА, КОИТО

СА ВСЕ ОЩЕ ТУК

додява кметът на Бенковски Ис-мет Халил. Както навсякъде обаче,така и тук проблем се оказва липса-та на работа за тях.

Според икономическия профил на

община Кирково, 62,6% от населе-нието е заето в селското стопанство,а 36,22 на сто - в индустрията. По-тенциалът за развитието на икономи-ката е видян именно в селското сто-панство при доминиране на храни-телно-вкусовата промишленост. ”Не-обходимо е насърчаване развитиетона клъстери и бизнес мрежи“, се по-сочва в сайта на общината. В Бен-ковски обаче малцина са чували щое това клъстър и как влиза в употре-ба. ”За жалост и хората тук не са уз-рели да се обединяват в сдружения,както в съседна Гърция, и да получа-ват от европейски субсидии. На

държавно ниво трябва да се помис-ли за земеделието в този район“, убе-дена е Севдалина Невянова.

До миналата година основниятпоминък в Бенковски бил тютюна.”Доста хора бяха заети в тютюноп-роизводството, но изкупната ценападна, намаляха и премиите отдържавата. Затова

ТАЗИ ГОДИНА ПОНЕ 30-40%НЕ ЗАСЯХА ТЮТЮН

Зопочнаха да се занимават със зе-ленчукопроизводство“, разказвакметът.

”Селското стопанство наистина еходене по мъките, добавя Севдалина.- Европейските директиви са такива,че тютюнопроизводството не трябвада го има на територията на ЕС, тен-денциите са за ликвидиране на тозиотрасъл. За жалост в нашия районпочвите са много бедни и тютюнът еедна от културите, които виреят най-добре. Много се говореше за проме-ни в селсокото стопанство, но нямаясна политика за този регион. Хоратав момента се лутат. Преминаха на зе-ленчукопроизводство, за което нямапазар.“.Очакват държавата да им по-могне, дори то да е само при плани-рането. ”Колкото и смешно да звучи,но да кажат – ето тук, ще садите пи-пер, ще ви помогнем да си направитеедно сдружение. И безработните в

нашия район да знаят, че

ЩЕ МОГАТ ДА СИ ИЗКАРВАТПРЕХРАНАТА С ПИПЕР

Защото тютюнът си отива. И да нее пипер, нещо друго да е, но да дой-дат специалисти и да кажат какво“,нарежда жената. Според нея, а и несамо, България е изкуствено изгра-дена на времето като промишленастрана. ”Тя е селско стопанство и ту-ризъм. На това трябва да наблегнеми в района“, смята Севдалина Невя-нова.

Единствената промишленост врайона е леката. Около 140 души ра-

ботят в двата шивашки цеха на тери-торията на селището. Останалитевъртят търговия, която тук е развитазаради шопинг туровете на гърците,както и животновъдство. ”Лека-поле-ка държавата започна да дава субси-дии, но все още голяма част не могатда получат. Има мното процедури,които трябва да преминат. Достапъттрябва да е по-улеснен, да няма ад-министративни пречки, за да иматхората повече желание да работят всферата на селското стопанство“,смята Исмет Халил.

До преди кризата много хора отселото се препитавали в София. ”Нои там намаля работата и тръгнаха почужбина - работят по 2-3 месеца,връщат се, стоят тук един месец ипак заминават“, казва кметът на се-лото. Най-предпочитано място за ра-бота зад граница остава Гърция, най-вече заради късите разстояния. Тамсе намирало място за нашите основ-но в селското стопанство. А гърцитепък идвали в Бенковски да пазару-ват. При общата стагнация, и в стро-ителството, и в търговията в страна-та, впечатление правят започнатитеградежи в селото.

СТРОЯТ СЕ МАГАЗИНИ

Връзките в Гърция излизат вечеизвън сферата само на икономика-та. Има предложение от кмета наКирково Шукран Ибрис, в гимнази-

ята на селото ще се изучава гръцкиезик. Селското училище СОУ ”Ни-кола Й. Вапцаров“ не може да се оп-лаче от липса на ученици. Тази годи-на са близо 600 деца, от които целитри паралелки първи клас.

Толкова много първолаци школо-то скоро не е посрещало. Това е един-ствената гимназия в района и в неясе обучават деца и от съседните села.Според кмета, селото може да се по-хвали с положителен естествен при-раст. Думите му се потвърждават иот 26-годишната Вероника, споредкоято от доста време тук не е ималотолкова майки с колички по улици-те. Другата причина е в ромското на-селение. ”Те наваксват и с децата, исъс социалните помощи, вързани заврата на държавата“, казва Севдали-на.

Когато има младежи в едно насе-лено място, най-голямата гордост ефутболния отбор, а Бенковски си иматакъв. ”Спортът се развива. В момен-та се строи и спортна площадка. Имаи интерес от младите да тренират, носредствата не ни стигат. ОбщинаКирково с каквото може, помага, ноне са достатъчни парите от община-та“, казва кметът.

СТАДИОНЪТ Е ЕДНА ОТГОРДОСТИТЕ НА СЕЛОТО

”Колкото можем, го поддържаме.Младите са заинтересовани и многопомагат. Дават средства и някои отфирмите, но на тях не винаги можеда се разчита, особено сега, в криза-та“, казва Исмет Халил. Въпреки чене използват термини като ”конце-сия“, хората тук мечтаят да дойде го-лям инвеститор, който да стопанис-ва стадиона и да го развие, заедно сместния отбор. Колкото и да се гри-жат за него, той остава като дрипа-вото сираче на фона на излъсканиянов площад до него. 2_021Е, за тако-ва ларго може само да сънуват доринякои от големите градове на Бълга-рия – с шадравани, статуи, градин-ки, ново осветление и настилка, спрекрасна гледка към гориститехълмове на Родопите. Реконструкци-ята е финансирана с 1,2 млн. лв. поПрограмата за развитие на селскитерайони. Изпълнена предсрочно.

”Очакваме от политиците за на-правят всичко, но истината е, че до-като няма активност от страна награжданите, това няма как да се слу-чи“, осъзнала е житейската мъдрост24-годишната родопчанка. А предста-вителят на местната власт, в лицетона Исмет Халил, обобщава: ”Трябвада имаме гражданско общество, кое-то да предложи и реализира проме-ните“. Сред тях е и отколешния кмет-ски проект за назначаването на пол-ски пазачи, които да се справят с оне-зи, които си позволяват да разруша-ват и замърсяват общественото и ча-стно имущество.

”Антикризисни мерки? Какви? Вкметствата нищо не усещаме...“, вди-га рамене Исмет Халил.

Свилена ВЕЛЧЕВА

Чушките смениха тютюнав търсене на препитание

С подобен площад трудно биха се похвалили и някой от големите градове у нас.Снимки авторът

14брой 38

Много хора търсят щастието сина запад, но има и такива, коитосе връщат. И то не поради факта,че кризата е намалила работнитеместа там. Връщат се, защото ис-кат да съградят нещо трайно вБългария. Връщат се, макар че итам биха печелили чудесно.Исто-рията на 30-годишният СтефанПенов звучи невероятно. Отива вГермания, намира къде да учи,също и работа свързана с образо-ванието, жени се за чужденка. Пе-челят добре, в един момент заед-но с двете си малки деца се озова-ват в България – в град Средец, вподстъпите към Странджа. Причи-ната е, че Стефан иска да развивасобствено земеделие в Българиябез да търси бързи пари. Ако бешеостанал в Германия, щеше да имабързи пари (при това много спо-ред нашите стандарти), но пък ня-маше да изгради нещо свое и трай-но.

„Завърших основното образова-ние в родния Средец ( бившо Гру-дово – бел. авт.), после се записахв училището по приложни изку-ства в Трявна“, разказва Стефан.Три пъти безуспешно кандидатствав Националната художествена ака-демия. После решава, че нямасмисъл самоцелно да се стреми дапопадне в академичната среда нахудожниците в България. Какточесто се случва, ход с царицатаизиграва случайността.

Стефан си стои в Средец, неправи нещо кой знае какво, учител-ка, която преподава немски в гра-да, му се обажда. Тя казва, че в мал-ко селце в Бавария се търсят хорапо различни социални програми.Така Стефан, без бъкел да знае не-мски, с буркани, суджуци и дрехи„опаковани“ с безопасни игли, сеозовава на летище в Германия. Не-мските митничари два часа се ди-вят на безопасните игли, той пък евтрещен от осветената като денмагистрала на път за селцето.

Проектът, по който Стефан ще

работи, касае помощ на хора с раз-лични проблеми и потребности.Целта е чрез труд в природна сре-да да им се помага. В стопанствоса разположени ферма, занаятчий-ски работилници, ателиета и т.н.Хората се трудят според душевни-те си потребности, а такива катоСтефан им помагат. Успоредно стова той записва да учи земеделие.В обучението се набляга на прак-тиката. Финансира се от фирми,които поемат разноските и запла-щането на студентите, а срещу товаполучават труда им. Младежитепечелят и производствен опит.Така Стефан работи във ферма соколо сто крави, отглежда зелен-чуци, плодове, обработва градинии т.н.

В Германия прекарва общо 7 го-дини. Жени се за французойкатаМари. Ражда им се син. И в единмомент тримата заминават за Сре-дец. Стефан иска да се занимава сбиоземеделие, да си изгради соб-ствено стопанство, а в Германия енавъзможно да се трудиш за себеси. Цената на земята е много скъпа.

„Прибрахме се, защото мисля,че за нас има по-голяма перспек-

тива тук. Ние искаме да направимнещо, а не да влезем в релсите насивото ежедневие. Тук си си вкъщи, никога няма да останеш безпокрив, няма да ти липсват елемен-тарните неща. За мен винаги ебило важно да осигуря елементар-ните неща. А другото – като напри-мер как ще се развие бизнеса, евъпрос на ситуация. Не е задължи-телно да ставаш голям предприе-мач. В Германия не бяхме гастар-байтери, бяхме интегрирани. Щях-ме да се оправим и там. Но тукможем да се занимаваме с нещодългосрочно. Ако трябва и 20 го-дини да ми коства, но искам да из-градя нещо устойчиво, в роднотоси място. И пак напомням – еле-ментарните неща са важни“ – та-кава е философията на Стефан.Увещава Мари. Парадоксът е, ченейните родители също са ферме-ри. И макар тя да вижда доста не-достатъци в България, знае, че ро-дителите й също са изтраждалистопанството с години. Не са го-нили бърза печалба, но пък сасъздали нещо устойчиво.Така мла-дото семейство наема общинсказемя в Средец. Родителите на Сте-фан също са земеделци, триматасъздават и поддържат ферма забиозеленчуци. Стефан отглеждадомати, краставици, лук и другипродукти, пласира семената им вГермания и Австрия. Разполага ис крави, като целта е да направистадо, за да може биостопанство-то да функционира като общ еко-логичен организъм.

„На самите германци е ужаснотрудно. В България има илюзии, чена запад всичко процъфтява. Не етака. И там младежите ходят подискотеки и искат да карат скъпиколи, същото е и тук. Но има и еднаразлика – в Германия хората се тру-дят от сутрин до вечер, не говорятмного, не се впускат в празни при-казки и оплакване. Мъчат се даслучват нещата“, сравнява Стефан.Той се мъчи се да пренесе „случ-

ването“ и тук.Стефан и Мари са отворили ма-

газин за биопродукти в Бургас. На-правили са го в началото на криза-та, оборотът леко е спаднал. Нопък износът на семена не е повли-ян, екобизнесът се развива добренавсякъде в Европа. Стефан казва,че българите все още са скептич-ни към биозеленчуци. Търговци гопосъветвали той като производи-тел да е по-агресивен. Но Стефанне разбира какво точно значи това,иска просто да си произвежда, за-това вероятно и занапред ще изна-ся в чужбина.

Стефан си има ред проблеми сфинсирането от еврофондовете.Казва, че службите по земеделие встремежа да не объркат хората, непомагат достатъчно. В крайнасметка мисли, че българите тряб-ва да спрат да се оплакват и да севземат в ръце. „У нас не се съзна-ва, че хората по света нямат соб-ствени жилища. И никога не могатда си купят. Ние имаме жилища. Истига с това оплакване, скепти-цизъм. Кой е казал, че от първияпът трябва станат нещата?“, обоб-щава Стефан.

Затова си стои в малкия Средец,всеки ден пътува до нивата в съсед-ното село Драчево и работи. Марисвиква, мъчи се да развие магази-на. Не се плашат, че децата им(момченце и момиченце) ще учатв Средец. „Нали и аз тук израс-нах“, казва Стефан.

Мари недоволства от намръще-ността на българите. Не разбиразащо има толкова навъсени хора.Всъщност, усмивките не слизат отлицата на децата им и съседскитемалчугани. Децата греят от щастие,когато тичат наволя сред нивите.-Стефан и Мари обаче казват нещоважно: опцията да се върнат в Гер-мания или Франция винаги е от-ворена. Сега опитват тук, пробват,мъчат се.

Дано успеят!Диян БОЖИДАРОВ

Смисълът не е в печалбата,а в съграждането

Ако беше останал в Германия, Стефан щеше да има бързи пари (при това многоспоред нашите стандарти), но пък нямаше да изгради нещо свое и трайно.

Децата наСтефан иМари греятот щастие,когато тичатнаволя среднивите.

СнимкиАвторът

15 брой 38

РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП:Редактор Свилена Ганева,Предпечат Валери ХристовПечат Печатница „Полиграф“

Издава Обществен център за околна среда и устойчиво развитие,адрес: Варна 9010, ПК 79, тел. 306 423web: www.ecovarna.infoe-mail: pecsd@net-bg.net

Настоящият специализиран брой на в. „Лист“ е издаден с подкрепата на Институт „Отворено общество“ - София. Изказаните становища имнения в него при никакви обстоятелства не може да се приемат като официална позиция на Институт „Отворено общество“- София.

Тя е Елен. На 31 години е. И еединственият млад човек, койтопрез последните 10 години се е за-селил да живее и да прави бизнес вШабленското село Езерец. Еленвсъщност е натурална французой-ка. За първи път стъпва в Българияпреди 6 години. Идва по линия наЕвропейската доброволческа служ-ба за около година. И остава до сега.

Родена е в град По, Франция.Завършва екология и развитие населските райони, както и управле-ние на природните рискове в ро-дината си. Избира да дойде у нас,за да натрупа опит при работата вобластта на екологията. Започва дапомага на доброволни начала вОбществения център за околнасреда и устойчиво развитие въвВарна. Два пъти седмично прена-ся до пункта за рециклиране събра-ната разделно хартия от офиси иучебни заведения, участващи в ак-ция ”Лист по лист“. Включва се ворганизацията и реализацията наинициативи за екологично образо-вание, засаждане на дръвчета, по-чистване на плажа… По време наедно от почистванията на плажна-та ивица в Езерец преди 5 годиниоткрива това, което никога не етърсила нарочно – любовта. ”Такастана, че се влюбих и останах в се-лото“, изглеждат съвсем естестве-но и обичайно събитията през по-гледа на момичето. Вместо да взе-ме приятеля си Красимир въвФранция, Елен Сабатини остава даживее при него в Езерец. И не самотова, вече градят собствен дом,строят къща и развиват бизнес –отглеждат 230 кошера пчели.

Любовта не я е заслепила тол-кова, че да не вижда недостатъци-те на селския живот – черните икални пътища, липсата на лекар иполицай. ”Малко е изоставено, ное много диво и красиво, хората сасимпатични“, казва момичето.Опитва се да разбере, защо бълга-рите бягат на Запад. ”Представатаим за навън е фалшива. Наивно еда мислиш, че там е по-добре“,смята Елен. Въпреки че у нас й етрудно, убедена е, че във Францияняма да й е по-леко. Ако нямашземя и високо образование, е по-трудно да започнеш от нулата, зая-

вява младатажена. През ней-ния поглед, сво-бодата да изби-раш с какво дасе занимаваш унас, е по-голя-ма. ”Доволна

съм, че съм тук“, поклаща къдра-вата си глава момичето. И добавя:”Тук свободата е по-голяма, но пъкима корупция и манталитетът не еготов да се справи с нея.“ Голяма

тежест вижда и в мудната и неспра-ведлива администрация.

За 230-те кошера пчели Елен биполучавала хиляди евро субсидиивъв Франция. У нас обаче не вземанито евроцент помощ от държава-та. ”За да получиш субсидии, тряб-ва да инвестираш доста голямасума, а след това да чакаш държа-вата да ти върне 70% от нея. Ниенямаме такъв капитал“, споделяЕлен. Единствената й надежда –програмата ”Млад фермер“, коятоподпомага млади хора от средниябизнес, също умира наскоро. Поформални административни при-чини им отказват приемане напроекта. Другата тежест над биз-неса е монопола на пазара в сек-тора. Няколко прекупвачи на меддиктуват цените в региона. Продук-цията им се изкупува за 4 лв. ки-лото при 5 евро цени на едро в чуж-бина. Елен ясно си дава сметка, чеедна действаща борса за мед биелиминирала проблема и търситрескаво информация за създава-нето на подобна структура в Доб-рич или Варна.

”Ако имам възможност да раз-

вия пчеларството, тогава бъдеще-то ми ще е радостно. Щом пчели-те са добре, и хората ще са добре“,убедена е Елен. И сега обаче сесмята за успял и щастлив човек,защото се занимава с това, коетожелае и там, където иска да го пра-ви. Не подлага въобще под съмне-ние оставането си в Езерец. ”Мал-ките населени места не са по-мал-ко привлекателни за младите. Про-сто манталитетът все още не е го-тов“, смята Елен и се надява с вре-

мето това да се промени. Призна-ва, че след близо четири години вЕзерец, все още не може да наме-ри общ език с местните младежи.”Не мислят модерно, а само как даизкарат някакви пари“, обясняваразличията със съселяните си.

Според нея, важно е младите хораот градовете да отидат в селата, зада донесат културата и модернотомислене, което липсва тук“.

Елен не е само бизнес предпри-емач, а и инициатор на редица ме-стни инициативи, които помагат населото да се развива и да привли-ча повече посетители. Тя подкре-пя местните в идеята им да орга-низират етнографска сбирка в ста-рото училище. Посреща с отворе-ни обятия проекта на художникаИван Костолов и съпругата му, ко-ито искат да открият тук лятна ака-демия за изкуство. Тя самата орга-низира изграждането на еколагерот доброволци през лятото.В единот крайните имоти на селото,където е разположен лагера, вечеима построени компостна тоалет-на, слънчева баня, пещ от рецик-лирани материали и навес. Президното лято пък е планирано гру-пово приготвяне на натурална лю-теница по рецептите на баба. Бла-годарение на инициативата, Езереце включен в екологичната мрежа”Живи места“. ”Надявам се село-то да се развие повече от еднообикновено курортно селище.Бъдещето тук е в екотуризма“, убе-дена е Елен Сабатини. Затова неможе да приеме намеренията заизграждане на голф игрище в се-лото, при това в зона по ”Натура2000“. Убедена е, че това е неза-конно и прави всичко по силите си,със сигнали до институциите иекологични акции, за да бъдатспазвани правилата. Дори в мал-кото българско селце с 80 жителии една асфалтирана уличка.

Свилена ВЕЛЧЕВА

Французойка отглеждапчели в Шабленско

Елен с един от 10-ината местните младежи - 19-годишни-ят Николай.

Французойката, заедно с малкото си стопанство в Езерец. Снимки: Авторът

16брой 38

Рецептите на Славчо Трънски

Кметът на Трън се казва Станис-лав Николов. По форумите е изве-стен като Славчо Трънски. В градамненията за прочутия му съимен-ник са полярни. За Николов до мо-мента са положителни, тъй като двапъти е преизбиран.

Той е 40-годишен, с две деца,представител на тази част отбългарските управници, които вля-зоха в политиката от бизнеса. Каз-ва, че ако не е станал кмет, въобщенямало да се задържи в родния сиград. Но поискал да управляваТрън, за да може поне малко да про-мени действителността.

Роден е на 31 октомври 1972 г.Завършва средното си образованиев техникума „Владо Тричков“ вТрън. После следва в Югозапад-ният университет „Неофит Рилс-ки“., специалност „Счетоводство иконтрол“. Впуска се в селското сто-панство. Арендува земя, обработвая, изнася продукция. За двадесети-на години упорита работа успява дастане едър за българските мащабиземеделец. Днес е най-големияткартофопроизводител в района.Отглежда и пшеница. През 2007 г.се явява на местните избори и ста-

ва кмет.Като заможен и предприемчив чо-

век Николов е можел да избира къдеда живее. Може и сега. Но бизнесътго свързва с Трън, затова се устано-вява там. В последните няколко го-дини много българи в активна възраствлязоха в местната власт, след катопреди това осигуриха собствения сипоминък. Така първата рецепта наСтанислав Николов е, че човек тряб-ва най-напред да се погрижи сам засебе си. Реализирал е много програ-ми, с които осигурява работа на хо-рата в Трън. Но недоволства, че мно-зина си мислят, че кметството непре-менно трябва да им осигури работа.„Опитвам се да обясня, че общинатане е място за назначаване, не е фир-ма, търговско дружество“, казва Ни-колов.

По улиците на градчето се виж-дат доста млади хора, които разчи-та на програми и помощи.Управля-вайки два мандата, Николов можеда направи разликата между криза-та и периода до нея. Казва, че пред-шественикът му е имал доста пове-че средства за благоустрояване. Асега в кризата Николов разчита из-цяло на проекти – европейски, а инационални. От там идват пари заулици, временна заетост. В края на2011 г. Николов взе приза „Рабо-тодател на годината“ заради успеш-ното усвояване на средства по опе-ративната програма „Развитие начовешките ресурси“.

Втората рецепта на Николов заоцеляване в кризата са именно ев-ропейските проекти. Особено застимулиране на бизнеса. Кметът сенадява да развие туризма, като най-напред се погрижи за ждрелото надЕрма. Надява се и на съвместноразвитие на туристически проектисъс съседна Сърбия. В много мал-ки български селища туризмът еединствената перспектива, като ме-стните управници се надяват да горазвият чрез европейски пари. Трънне прави изключение, освен с кра-сива природа разполага и с памет-ници.

Николов има и трета рецепта. Атя е свързана с някои стари социал-ни функции, от които държавата сеотказа. Той иска пограничните рай-они да бъдат финансово стимулира-ни, за да може хората да имат при-

чина, за да останат или да се засе-лят в тях. Тревожи се, че местниятбизнес изостава технологично. Го-вори за картофопроизводството, ко-ето му е най-близко: „Ръчното съби-ране на картофи е по-изгодно, тъйкато е по-качествено, а и у нас ра-ботната ръка е все още евтина. Назапад e механизирано. Но вижте инашите машини какви са – произве-дени 80-те години на миналия век.Тогава тези машини бяха нови, новече остаряха. А голяма част от сто-паните използват тях, нищо не емръднало напред“.

В края на нашата среща Нико-лов описва и профила на хората,които са останали да живеят вТрън. „Едни от тях се занимават сбизнес, но вероятно са 3-4% от ця-лото населението. Повечето са за-

ети с държавна работа – горско сто-панство, ДСК, поща. Другите сапенсионери, малцинства. Петатакатегория са неуспели хора, без ре-ализация. Ако един такъв човек из-лезе от Трън, няма къде да отиде.Затова стои, тук поне баща му имайка му го хранят. Предпочита давземе пари от бюрото по труда илипо програми. Така пада статусът наживот. Бройката на тези хора сеувеличава и това ме притеснява“,заявява кметът на Трън.

Той казва, че така България севръща назад във времето. И давапоредния пример – в Трън се търсе-ли магазинер и счетоводител наско-ро, но нямало кадърен млад човек,който да се яви. Може би в тозифакт има и доза оптимизъм.

Диян БОЖИДАРОВ

Кметът на Трън, известен по хфору-мите като Славчо Трънски, има своя ре-цепта за оцеляване в малко населеномясто у нас.

Освен с красива природа Трън разполага и с паметници. снимки: Авторът

От младежите по места:Държавата и общината да създават работа. Администрацията да

не пречи, да помага, особено в усвояването на европейските фондо-ве. Да не се закриват болници, училища, културни институти. Да седотират, ако не са печеливши. Да се оправят пътищата.

От представители на общинската власт:Държавата да помага. Да стимулира приоритетно трудно достъп-

ни или гранични райони чрез по-ниски данъци, преференции призаселване, да увеличава бюджета на такива общини. Да се повишикапацитетът на държавната администрация.

От представители на обществения сектор:Държавата да издигне в приоритет стимулирането на младеж-

ката заетост и развитието на малките селища. Тя и общините дареализират програми за приобщаване на младите, да се акцентиравърху образование и социална интеграция на маргиналните гру-

пи. Да се търси промяна в навиците на самите млади хора. Да сепотърси чуждия опит. Българското правителство да си позволи дории инфлация, ако това осигури ресурс за решаване на най-важнитепроблеми.

От депутати, представителина управляващата в момента партия:Председателят на парламентарната комисия по регионално разви-

тие Любен Татарски смята, че обсъжданият през пролетта закон замладежта ще реши много от проблемите. Така мислят и други неговиколеги, според тях без работа във времето на криза са най-вече ”мар-гинални групи“. Депутатите смятат, че местните власти трябва да бъдатпо-активни в решаването на младежките проблеми. Според Татарскиподобряването на качеството на образованието и здравеопазванетоще се постигне след още по-голяма оптимизация, достъпността не епроблем. Той съветва младежите, които емигрират, да се върнат и при-ложат придобития опит у нас.

Предложения за управленски действия