ОБЩАТА МЕДИЕВИСТИКА В БЪЛГАРИЯ І. Софийски университет Дисциплината Средновековна обща история е включена в учебния план на

единствения по онова време Историко-филологически факултет на новооткрития СУ още за първия зимен семестър на 1889 г. Наред с други курсове Димитър Агура (1849–1911 г. ) започва да чете курс лекции по средна и нова история на Западна Европа. Той е бесарабски българин. Завършил е история в университета в Яш. След Освобождението заема важни постове в Министерството на вътрешните работи, оглавява Министерството на народното просвещение, няколко пъти е декан на Историко-филологическия факултет, избиран е за ректор на СУ. Лекции по средновековна история на Европа чете от 1889 г. до смъртта си. От 1894 г. е редовен професор. По негово предложение през 1893 г. от всеобщата история са отделени три сектора: по стара история и история на източните народи, по средна история и по нова история. Скоро са основани и катедри – от 1900 г. съществува катедра „Средна и нова история”.

През 1889 г. за преподавател е привлечен и Михаил Драгоманов (1841–1895 г.), киевски професор, които чете лекции в продължение на шест години и пише научни трудове главно за европейското Средновековие.

След смъртта на Агура преподаването по Средновековна обща история било поверено на Светозар Георгиев Примов и Георги Дерманчев.

Светозар Георгиев Примов (1881–1962 г.) завършва история в СУ. Специализации (1905–1909 г.): Берлин, Фрайбург, Мюнхен. От 1912 г. – редовен доцент в Катедрата по средновековна история, през 1923 г. – извънреден професор, а от 1940 г. – редовен професор. Освен основния курс по история на Европа (до ХV в.) чете и специализирани курсове: извори на средновековната история, средновековни грамоти и паметници, историческата наука през ХІХ в., теория на историята и др. Сфера на научни интереси: историята на кръстоносните походи и Църквата.

Георги Дерманчев (1862–1930 г.) – бесарабски българин. Завършва Женевския университет. От 1912 до 1930 г. чете лекции по европейска история за ХVІ и ХVІІ в. Сфера на научни интереси: европейската Реформация и контрареформацията. Либерално-демократичните му възгледи са причина да напусне университета през 1930г.

През периода между двете световни войни с преподаването на европейската история е ангажиран Пьотр Бицили (1879–1953 г.), роден в Одеса и завършил история в Петербург. От 1924 г. е редовен професор към Катедрата по Нова и най-нова история. Сфера на научни интереси: европейската култура, философия на историята, политически теории и др.

През 1942 г. Светозар Георгиев привлича за асистент сина си Борислав Примов. След 9.09.1944 г. Светозар Георгиев е принуден да напусне СУ през 1947 г. , а П.

Бицили – през 1948 г. Лекциите по Средновековна обща история са поети от проф. Христо Гандев

(1907–1987 г.). Той завършва история в СУ и специализира в Карловия университет в Прага. През 1940 г. е назначен за хоноруван доцент към Катедрата по нова обща история; от 1946 г. е професор. Между 1948 и 1961 г. е ръководител на Катедрата по стара, средновековна и нова обща история, а от 1948 до 1952 г. е декан на Историческо-филологическия факултет, който от 1951 г. е Философско-исторически. Сфера на научни интереси: възникване и развитие на средновековните градове, италианският Ренесанс и европейската Реформация.

През учебните години от 1953 до 1956 лекциите по Средновековна обща история чете Владимир Топенчаров (1906–1997 г.) . Той е избран за професор към Катедрата по стара, средновековна и нова обща история. От 1974 г. е академик. Сфера на научни интереси: разпространение на богомилските идеи във Франция; международни аспекти на великоморавската мисия на Кирил и Методий.

След оттеглянето на Топенчаров лекциите са поети от Михаил Йонов. Той завършва история в СУ. Аспирант (докторант) е на проф. Гандев. От 1970 г. е доцент, а от 1983 г. – професор по Средновековна обща история. Специализира в Лайпцигския университет, във Виена, Мюнхен и Будапеща. През 1972–1976 г. е зам.-декан на Историческия факултет. След откриването на ВТУ за няколко години чете лекциите по Средновековна обща история. Сфера на научни интереси: преход от Античността към Средновековието и генезис на феодализма; Ренесанс и Реформация в Европа и тяхното отражение на Балканите. Йонов е съавтор на учебници по Средновековна обща история и на Христоматия по история на средните векове и др.

През 1962 г. като асистент по Средновековна обща история в СУ постъпва Йордан Николов (1932–2005 г.). Той е роден в с. Обединение, Великотърновско. Учи в Софийската духовна семинария и в Духовната академия. Завършва история в СУ. През 1976 г. е избран за доцент, от 1986 г. е доктор на историческите науки, а от 1990 г. е професор. Специализации: Краков, Москва, Берлин (Хумболтов университет). Сфери на научни интереси: политическа система и идеологическа структура на феодалното общество, антифеодални движения, реформацията в Германия и Швейцария; ересите в Западна Европа и др. Автор е на университетски учебници по Средновековна обща история. Съавтор е на споменатата „Христоматия по история на средните векове” и на „Кратък исторически справочник”, т. ІІ, Средновековие. Освен в СУ е преподавал и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, и в Югозападния университет. Чел е лекции и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, замествайки отсъстващи титуляри.

От 1976 г. асистент по Средновековна обща история става Георги Сотиров (1946–1998 г.). Той също е завършил история в СУ. От 1987 г. е доцент по Средновековна обща история. Сфера на научни интереси: разпространение на християнството през VІІІ–ІХ в.; народни движения през VІІІ–ІХ в.; великоморавската мисия на Кирил и Методий; международните отношения в Средна и Западна Европа през VІІІ–ІХ в.

Колегиумът по Средновековна обща история в СУ днес: Проф. дин Красимира Гагова (род. 1953 г.) завършва класическа филология в СУ.

През 1978–1995 г. е аспирант и научен сътрудник в Института по история към БАН. През 1995 г. постъпва като хоноруван преподавател в СУ. Сфери на научни интереси: Тракия през българското Средновековие; кръстоносните походи.

Александър Николов, доц. д-р. Сфера на научни интереси: история на Византия и балканските народи; етнически проблеми в средновековна Югоизточна Европа; Изтокът и кръстоносните походи; образът на „другия”.

Веселка Гъркова, гл. ас. д-р. Ивайла Попова, доц. д-р. Сфера на научни интереси: Византия и Европа през

Късното Средновековие. ІІ. Великотърновски университет Борислав Примов (1918–1984 г.). Учи история и английски език в Университета в

Саутхемптън, а също и в Кембридж; следва и в Милано; завършва история в СУ през 1941 г.

През 1947 г. става доцент, но е принуден да напусне СУ заради убежденията на баща му. От 1953 г. е нещатен научен сътрудник в БАН, а от 1958 г. – щатен. През

2

3

1967г. отново е избран за доцент във ВТУ. Владее следните езици: класически и средновековен гръцки, класически и средновековен латински, старофренски, староиталиански, английски, френски, немски, руски. Сфера на научни интереси: средновековна България, страните от югоизточната част на Европа и Западна Европа; кръстоносните походи; дуалистичните ереси в Европа; международни отношения и мястото на българската средновековна държава в тях.

Георги Първев (1933–1987 г.) е роден в с. Добри дял, Великотърновско. Завършва института за учители във Варна, а след това история в СУ. През 1966 г. става асистент по Средновековна обща история във ВТУ. През 1987 г. става доцент. Езици, които владее: полски, френски, италиански; латински. Специализира в университетите в Познан и Краков. Сфера на научни интереси: средновековната история на Полша; полско-българските отношения през ХІІІ–ХVІІ в.

Стоян Богданов (1944–2007 г.) е роден в Гурково, Старозагорско. Завършва Английската езикова гимназия в Пловдив и история във ВТУ през 1972 г. През 1973 г. е избран за асистент по Средновековна обща история във ВТУ; през 1985 г. защитава докторска дисертация, а от 1992 г. е доцент. Специализации: 1977 и 1981 г. – Институт по средновековна история, Рим; 1987 г. – Мичигански университет, САЩ. Сфера на научни интереси: средновековните ереси в Западна Европа (ХІ–ХІІ в.); влиянието на богомилството върху ересите в Западна Европа от ХІ–ХІІІ в. Преподава Средновековна обща история и в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” и във филиала на Пловдивския университет в Смолян. Бил е ръководител на катедра „История на средните векове”.

Колегиумът по Средновековна обща история във ВТУ днес: Надежда Христова, доц. д-р – от 1987 г. асистент по Средновековна обща

история във ВТУ. Сфера на научни интереси: жените в средновековна Европа; брак и брачни отношения през средните векове; държава и Църква през Средновековието.

Ивелин Иванов, доц. д-р – от 1993 г. асистент по Средновековна обща история във ВТУ. Сфера на научни интереси: войната и мирът в средновековна Европа.

Николай Кънев, гл. ас. д-р – асистент по Средновековна обща история и История на Византия във ВТУ.