лятото, 1402 г. Сюлейман Челеби (1402–1411) се прехвърля със своята армия на Балканите и започва преговори със създадената преди това “Християнска лига”, в която участват Византия, Венеция, генуезката колония Галата, рицарите хоспиталиери от о. Родос и др.28 юли 1402 г. Катастрофално поражение на войските на Баязид І в битката при Анкара от монголския владетел Тимур-ленг Гурхан (1336–1405), когото европейските извори наричат Тамерлан. Баязид І е пленен и не след дълго умира. Монголският хан възстановява бейлиците в Анадола и силно ограничава азиатските владения на османската династия. Османската държава преживява дълбока криза, чиито политически израз е дългата междуособна война за владетелския трон между Баязидовите синове Сюлейман Челеби (1402–1411), Муса Челеби (1409–1413) и Мехмед І Челеби (1413–1421).есента, 1402 г. Пратеничество на монашеското братство на Рилския манастир при Сюлейман Челеби в Пловдив с настояване да се върнат имоти на манастира и да се спре неговото разграбване от османските войници.февруари, 1403 г. Подписан е т.нар. Галиполски договор между Сюлейман Челеби и “Християнската лига”, според който Византия си възвръща част от завоюваните от османците територии, включително и градовете по Българското черноморско крайбрежие до Варна. Договорът признава Сюлейман Челеби за “господар на Тракия и другите земи, които наследил от родителите си”. Това са предимно териториите на средновековната българска държава. Поради късогледата политика на християнските политици и страха им от евентуално нахлуване на Тимур-ленг в Европа българите остават под властта на османците.1406 г. Умира Киприан - всерусийски и киевски митрополит, един от най-големите представители на Търновската книжовна школа и виден църковен йерарх. Българският му произход е извън всякакво съмнение. Монах в Килифаревския манастир той е ученик на патриарх Теодосий Търновски. Вселенската патриаршия го натоварва с посредническа мисия при уреждане на конфликта между Москва и Литовското княжество. По-късно става киевски митрополит, а след няколко бурни политически и църковни промени в назначен за московски митрополит. Киприян остава обемисто литературно наследство, с което внася в руската книжнина достиженията на Търновската книжовна школа. През 1472 е канонизиран за светец от Руската църква.1406 г.- 1407 г. Войските на Константин и Мирчо Стари превземат Дръстър (Силистра) и почти цяла Добруджа, като нанасят сериозни поражения на османските войски.1408 г. Най-вероятната година на началото на първото антиосманско въстание на българите, ръководено от престолонаследниците Константин, син на цар Иван Срацимир, и Фружин, син на цар Иван Шишман. Сведенията за въстанието са лаконични, поради което то е обект на продължителна дискусия в съвременната историография. В литературата неговото начало се датира в 1404 или 1408. Според едни автори то избухва в областта Темска, земите по течението на р. Тевска в Северозападна България, където са родовите владения на Константин. Според други то обхваща цялото пространство от Дръстър (Силистра) до р. Тимок. Спорна е и продължителността на въстанието, която се определя от няколко месеца до няколко години. При наличната информация конкретният ход на събитията трудно може да бъде възстановен, но в литературата се налагат две основни версии. Според първата в 1404 обединени сили на Мирчо Стари и българския престолонаследник Консатантин предприемат широко настъпление в Подунавието. Влашкият воевода завладява Добруджа, а българският княз си възвръща териториите на Видинското царство. С унгарската армия се движи братовчед му Фружин, който “подкрепя смелите начинания на Константин”. Въстанието избухва в Поморавието. Този факт се съобщава от

Константин Констенечки, съвременник на събитията, който пише, че “българските градове се бяха отметнали (от османците) със синовете на българските царе”. Някои не достатъчно ясни сведения намекват, че по-същото време въстават и българите в района на Стара Загора. Изплашен от размаха на въстанието, срещу него се отправя Сюлейман Челеби и го потушава в неговия център – областта Темска. Според втората версия въстанието обхваща почти всички райони на Видинското и на Търновското царство и въпреки че Сюлейман превзема крепостта Темска, в 1408 то не е потушено. Окончателният му край е поставен едва в 1417. От ограничената информация за въстанието на Константин и Фружин могат да се направят две сигурни заключения. Първото е, че то е мащабен опит да се възстанови българската държавна независимост, като се използват възможностите, които се откриват от настъпилата османска политическа криза и християнската коалиция на крал Сигизмунд. Второто е, че през първото десетилетие на ХV в. българската държава, въпреки че е изчезнала от политическата карта, все още присъства като реална политическа формация в плановете на османските противници.края на годината, 1409 г. В балканските османски владения, т. е. в българските земи, навлиза с огромна армия Муса Челеби, поредният син на Баязид І. Намерението му е да свали от трона брат си Сюлейман и да поеме управлението на страната. Неговата войска се състои предимно от тюркменски отряди. И балканските, и османските извори съобщават, че като негови съюзници наред със сърби и власи участват и български военни отряди, обособени като самостоятелни бойни единици. Това е естествена реакция на противодействие срещу Сюлейман след превземането на крепостта Темска. Българските земи са подложени на нови опустошения. Те са фронт и тил на ожесточените военни действия между двама братя и техните армии. Със съдействието на балканските си съюзници Муса Челеби неколкократно нанася тежки поражения на войските на Сюлейман.17 февруари 1411 г. Муса Челеби пленява и убива брат си Сюлейман и се обявява за едноличен владетел на Румелия. След победата той рязко сменя политиката си към балканските си съюзници. Напада земите на сръбския крал Стефан Лазаревич и пуска тюркменските акънджии да грабят българските земи като вражеска земя. Една неясна приписка, която съобщава, че “Муса победи българите и ги изсели на 23 април”, намеква за български опит за организирано противодействие срещу разорителните разбойнически действия, който вероятно е жестоко потушен.17 февруари 1411 г. На Балканите пристига с многобройна армия предимно от войници от османската спахийска войска Мехмед І Челеби, третият син на Баязид І, за да търси правата си над бащиния трон. Разбойническите действия на Муса Челеби предизвикват опозицията както на османските бейове, така и на всички балкански владетели. Поради това новият претендент получава тяхната пълна подкрепа. В армията на Мехмед наред със сърби и власи се включват и български военни отряди.1416 г. На патриаршеския трон в Константинопол сяда Йосиф ІІ, първият българин, който получава катедрата на Вселенската патриаршия. Сведението на един анонимен извор, че той е незаконороден син на цар Иван Шишман, се оспорва от съвременните учени. Някои твърдят, че е син на Иван Александър от втората му съпруга, а трети, че е внук на цар Михаил Шишман. Патриарх Йосиф ІІ остава на патриаршеския престол до края на живота си в 1439. Това са десетилетия, които се оказват съдбовни за Византия и балканските народи изобщо. Големият въпрос, който трябва да решава православният свят и неговият духовен глава, е сключване на уния с католическата църква като предварително условие за общохристиянска борба срещу османската мюсюлманска агресия. Патриарх Йосиф ІІ е един от малцината прагматично мислещи и действащи

висши православни духовници, които подкрепят идеята за премахване на схизмата между двете християнски църкви.1416 г. Въстание начело с шейх Бедреддин Симави в североизточните български региони. Бедреддин принадлежи към тюркските преселници, които се заселват в Тракия още през средата на ХІV в. Майка му е християнка. Християнка е и съпругата му. Това до голяма степен обяснява неговата идея за равенство на християни и мюсюлмани, която той пропагандира като един от духовните водачи в армията на Муса Челеби. Получил високо религиозно образование, шейх Бедреддин е уважаван учен, чиито идеи са силно повлияни от шиитския мистицизъм. Политическите му действия са свързани с въстанието на малоазийското мюсюлманско население, избухнало под ръководството на Бьорклюдже Мустафа и Торлак Кемал в Централен Анадол. В бунтовния лагер на Бедреддин в Лудогорието се стичат както мюсюлмани, така и множество християни, привлечени от лозунгите за религиозна търпимост и за социална справедливост. Размахът на въстанието сериозно заплашва османската власт и принуждава султан Мехмед І да изостави обсадата на Солун и да се отправи с войската си към североизточните български земи. Въстаниците са разбити, а шейх Бедреддин е пленен и обесен в Серес.1418 г. Константин Костенечки завършва прочутото си съчинение “Разяснено изложение за буквите”, с което обяснява и разпространява правописната реформа, направена от патриарх Евтимий. Той е представител на третата генерация последователи на Търновската книжовна школа. Вероятно е роден в Костенец, съдейки по второто му име. Учи в Бачковския манастир при дяк Андроник, ученик на самия патриарх Евтимий. Работи в двора на сръбския деспот Стефан Лазаревич. Най-известната му творба е “Житието на Стефан Лазаревич”, в което в много отношения е по по-близо до владетелската биография, отколкото до житие на средновековен светец. Тази творба е и един от най-ценните балкански извори за историята ни от края на ХІV и началото на ХV в.1419 г. Умира Григорий Цамблак, киевски митрополит и един от най-видните и талантливи представители на Търновската книжовна школа. Роден е в Търново във видното болярско семейство на Цамблакови. Ученик на патриарх Евтимий, той рано напуска българската столица и продължава образованието си в Света гора и Константинопол. Става игумен на Дечанския манастир в Сърбия и на манастира Нямцу в Молдова, а през 1414 е ръкоположен за киевски митрополит. Изключително плодовит писател, той оставя богато и разнообразно книжовно наследство. Сред многобройните му творби уникално по значение е прочутото му “Похвално слово за Евтимий”, което е най-ценният български извор за падането на Търново под османска власт и за живота и делата на последния патриарх на средновековна България. Висока литературна и историческа стойност имат множество от неговите трудове като “Разказ за пренасяне мощите на св. Петка от Видин в Сърбия”, “Житието на Стефан Дечански”, “Надгробно слово за Киприан” и др.1422 г. Умира Константин, синът на цар Иван Срацимир и един от водачите на първото антиосманско въстание. След възшествието на султан Мехмед І той отново емигрира в Унгария, а по-късно се премества в Белград. Както личи от няколкото съхранени царски поменици, българите съхраняват спомена за него и за Срацимировата династия.1425 г. Дяк Андрей завършва своя “Панегирик”, сборник със слова на големите апологети на православното християнство. В него са поместени творби на патриарх Евтимий и една на св. Климент Охридски. Той е един от последователите на Търновската книжовна школа, които работят в двора на деспот Стефан Лазаревич. “Панегирикът” на дяк Андрей е едно от най-ранните свидетелства за целенасоченото съхраняване на българското духовно и културно наследство от първите генерации

последователи на Търновската книжовна школа, живели по време на османската експанзия на Балканите.1425 г. Дарствена грамота на Фружин, син на цар Иван Шишман, от Сигизмунд, който от 1410 освен унгарски е и германски крал. Той получава имението Липа в Темешкия комитат. Поводът за дарението е участието му в нападение на Силистра заедно с влашкия воевода Дан ІІ (1422–1437) през същата година. В грамотата изрично се казва, че тя е израз на високата оценка за неговите подвизи в “тежки и успешни походи” против турците.1433 г. Пътепис “Задморско пътешествие” на френския рицар Бертдрандон дьо ла Брокиер. В него са записани първите сведения от европейски наблюдател за положението в българските земи след налагането на османската власт. Авторът му предприема рискованото пътуване, вероятно с разузнавателна цел. Той дава конкретни данни за османската военна организация, като подчертава използването на християните в османската войска. Многократно подчертава желанието на българите да отхвърлят османската власт. Разказът му съдържа едно не много ясно съобщение за намерението на българите да се подчини на императора “цяла България до София и да избият всички турци”. Императорът, за когото става дума, е унгарският крал Сигизмунд.1438 г. Първо сведение за събиране на момчета от християнските поданици като кръвен данък в османските владения. То се съдържа в писмо на Бартоломео де Жано, викарий на миноритския монашески орден в Константинопол, който изрично подчертава, че преди това такова събиране не е правено. В хода на завоюването на Балканите още Мурад І през 70-те години на ХІV в. въвежда специален данък върху пленниците, влачени от акънджийте при грабителските набези в Тракия. Тези военнопленници са принуждавани да сменят християнската си вяра и са превръщани във войници в еничарския корпус - османската платена пехота. Поради нарастващата нужда от войници в непрекъснато разширяващата се експанзия в Европа и в Азия османците започват да събират момчета от поданиците на държавата в брутално нарушение на мюсюлманския свещен закон. В хода на времето тези насилствени рекрути, преживявани от завладените християнски народи като най-голямата тежест на османската власт, стават редовна тегоба, наричана девширме.22 ноември 1439 г. Търговска сделка за продажба на български восък и свещи срещу скъпи копринени платове между софийския евреин Яков и венецианския търговец Джакомо Бадоер, която свидетелства за запазеното присъствие на част от българското аграрно производство на международния пазар въпреки сътресенията във всички сфери на живота, причинени от османското завоевание и последвалите го събития.22 ноември 1439 г. Умира вселенският патриарх Йосиф ІІ, произхождащ от царската фамилия на Шишмановци. Той заедно с император Йоан VІІІ Палеолог (1425-1448) ръководи византийската делегация на Фераро-Флорентийския събор (1431-1439) и полага подписа си под договора, с който се сключва уния между Западната и Източната църква. Вселенската патриаршия прави множество компромиси, най-съществен от които е приемане върховенството на папата. Това предизвиква бурното възмущение както на огромната част от ромейското духовенство, така и на широките обществени кръгове във Византия. Патриархът умира във Флоренция и е погребан в църквата “Санта Мария Новела”. Запазени са негови изображения в Капелата на Медичите, които показват портрета на човек “с далновиден ум, горд и неуморим, който вдъхва почитание и благоговение”, както пишат за него съвременниците му. След няколко години подписаната от него уния е разтрогната.зимата, 1443 г. След оттеглянето на християнските сили османците жестоко репресират българското население. Владиката на София е обезглавен. Селяните,

подкрепили кръстоносците, са избити. Църквата “Св. София” отново е превърната в джамия.октомври, 1443 г. Започва “Дългият поход” на кръстоносната армия, командвана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело* (1434–1444) и трансилванския войвода Янош Хуняди (1437–1456), която се насочва към българските земи. Кръстоносният поход има дълга подготовка, в която активно се включва Римската църква и сам папа Евгений ІV. В християнската военна кампания се включват 250 000 унгарски, полски, немски и френски рицари, чешки хусисти и 8000 сръбски бойци на деспот Георги Бранкович (1426–1456). В християнската армия участва и българският престолонаследник Фружин, “господарят на Загоре”.ноември, 1443 г. При Ниш кръстоносците разбиват изпратената срещу тях османска армия. Султан Мурад І нарежда отстъпление, като оставя след себе си опожарените градове Ниш, Пирот и София и околните им села.декември, 1443 г. Писмо на кардинал Чезарини, който съобщава, че българите масово се включват в християнската войска като водачи по пътищата, снабдители с храна и др. Според него “враговете понесли не по-малко загуби от местното население, отколкото от нас по време на сраженията…”декември, 1443 г. Жителите на София отварят вратите на опожарения си град. Кръстоносците назначават за негов управител местния православен владика и отново превръщат в църква “Св. София”, превърната от османците в джамия.декември, 1443 г. Кръстоносната армия достига до проходите в Средна гора. Целта им е да преминат в Тракия, да превземат Одрин и да прогонят османците от Балканите. В относително обширното планинско пространство между Пирдоп и Траянови врата те се опитват да преодолеят множество османски засади. Въпреки загубите, които нанасят на османците, християнските войни не могат да издържат на продължителни военни действия във високата планина. Започва тежка зима. Осезателно се чувства липсата на храна за хората и фураж за конете. Кръстоносците са принудени да напуснат разграбената и опожарена земя.януари, 1444 г. Тежко поражение на османската армия от кръстоносната войска при Пирот.февруари, 1444 г. Кръстоносната армия начело с крал Владислав ІІІ Ягело и Янош Хуняди триумфално влиза в унгарската столица Буда. Следват я 4000 османски пленници, сред които множество паши. Пленените вражески знамена са положени тържествено в църквата “Св. Мария”.1446 г. Най-ранно сведение в османски регистър на тимари* за организацията на българските земи в османската управленска система. Документът се отнася за Софийско. Още в хода на завоеванието, следвайки примера на Византия, османците разделят владенията си на две провинции, наречени бейлербейства. Азиатската наричат Анадола, а балканската – Румели. Българските земи са част от румелийското бейлербейство. Те са разделени в 8 санджака: Чирмен, Силистра, Никопол, Видин, Кюстендил, Охрид, София и Паша санджак. Санджаците са териториално-управленски единици, тясно свързани с организацията на спахийската конница. Предполага се, че те са формирани в хода на завоеванието. Никополският санджак покрива севернобългарските територии на Търновското царство, а Видинският санджак тези на владенията на цар Иван Срацимир. По-късно те са разделени на по-малки териториални административни единици, свързани с мрежата от кадийски съдилища и наричани кази, които обхващат един град и неговата селска околност. В големите кази са оформени нахии, по-малки подразделения предимно с данъчни функции.29 май 1453 г. Войските на султан Мехмед ІІ Завоевателя (1451–1581) превземат Константинопол. Събитието, което дълго е подготвяно от хода на османската експанзия

и от конфликтите между християнските владетели, е от огромно значение за бъдещето на целия свят. С името Истанбул градът става столица на Османската империя, която разпростира територията си на три континента - Европа, Азия и Африка. Османците утвърждават властта си над целия Балкански полуостров и продължават инвазията към Средна Европа. В Азия владенията им достигат до Каспийско море. През следващия век в османската държава е включено цялото южно крайбрежие на Средиземно море до Мароко. Българските земи се оказват в центъра на тази огромна мюсюлманска империя, в непосредствена близост до нейната столица. Те са част от териториите, където действат класическите форми на османската политическа система във всички сфери на живота - икономика, управленска система, социална организация, религиозни отношения и т.н. Това предопределя съдбата на десетки поколения българи, чиито живот преминава при условията, определяни и поддържани с всички средства от османската политическа система, подчинени на нуждите и интересите на Османската империя.1454 г. Кратка бележка в сръбска летопис съобщава: “В тази година Мехмед цар плени Радич, български воевода в София.” Информацията е лаконична, но тя дава основание на съвременните историци да твърдят, че това е първото сведение за организиране на хайдушки чети. Действията на софийския войвода Радич са твърде активни, щом срещу него воюва самият султан.1466 г. Приписка в ръкописно евангелие съобщава, че по заповед на султан Мехмед ІІ за охридски архиепископ е назначен кир Марко, бивш константинополски патриарх. Само дни след превземането на византийската столица Завоевателят възстановява патриаршеската институция и по този начин включва Православната църква в османската политическа система. Православните християни имат право да изповядват своята религия и да запазят религиозните си институции в мюсюлманската империя. Срещу това Патриаршията поема отговорността за верноподаническото поведение на своето паство. Така в условията на османското владичество Православната църква институционално е своеобразен орган на османската държава, но на практика чрез своята дейност тя съхранява вярата, културата и етническата идентичност на завладените балкански народи.1467 г. Православни християни от гр. Скопие са преселени в новопостроения от султана Мехмед ІІ гр. Конюх в Албания. Практиката на насилствените депортации е част от вътрешната политика на османските владетели, които чрез нея контролират етнодемографските съотношения в завладените балкански територии, където мюсюлманите са малцинство.1467 г. Църквата на манастира “Св. Богородица Витошка” в Драгалевци е изографисана с дарението на софийския първенец Мавър и синовете му Никола Граматик и Стахия. Това дарение потвърждава тезата, че част от наследниците на българското болярство, които успяват да запазят позициите си в условията на османската власт, са инициатори на възстановяване на манастирите, което означава и на духовния живот на българския народ.1469 г. Малка група от монаси пренася мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир. Тази процесия, подробно описана от Владислав Граматик в неговата творба, която днес наричат “Рилска повест”, се посреща с изключителен възторг от българите във всички селища, през които преминава. Тържествени литургии, дарения и процесии следват малката група монаси и кивота с мощите на светеца. Пътуването на светеца – покровител на българския народ и на българската държава, възвръща вярата и упованието в покровителството на висшите сили и възражда надеждата в душите на поколенията, които помнят хаоса от времето на османското нашествие и носят тежестите на иноверната османска власт.

1479 г. Завършен е “Рилският панегирик” - сборник, съставен и написан от големия книжовник Владислав Граматик. Той съдържа 111 творби на създателите на християнската догматика и философия Йоан Златоуст, Василий Блажени, Йоан Дамаскин и др. В него са включени житията на българските светци Иван Рилски, Петка Търновска и Йоан Поливотски, написани от патриарх Евтимий и “Рилската повест” на Владислав Граматик. Както и други документи от епохата, той свидетелства, че Рилският манастир във втората половина на ХV в. вече е възстановил напълно своите функции на духовен и културен център, в който се съхранява и пресъздава старото книжовно наследство, пишат се нови творби и действа килийно училище. Примерът на най-голямата православна обител в българските земи е следван от десетки други манастири във всички региони.1488 г. Препис на кануннаме*, издадени от султан Мехмед ІІ, с който Османската централна власт регламентира статута на големите социални групи. Това са граждански закони, които допълват шериата, мюсюлманското религиозно право, което не отговаря напълно на обществените условия. Всички немюсюлмани и основната маса от мюсюлманите са включени в голямата обществена група рая – производително и данъчно обложено население. Българите, както огромната част от поданиците на империята принадлежат към тази социална група на производително и експлоатирано население. Освен многобройните данъци и такси, до голяма степен заимствани от доосманската данъчна практика на Византия и балканските страни, османците налагат на всички немюсюлмани данъка джизие, което допълнително утежнява тяхното положение.1493 г. Църквата в Кремиковския манастир е изрисувана с дарението на Радивой “за душите” на починалите му деца Тодор и Драгана. Този акт, посочен в ктиторския надпис на храма, показва, че обикновените българите поемат грижата за поддържането на своите духовни средища. Десетки надписи и приписки в по-късни времена свидетелстват, че строежът на църкви и манастири, тяхното поддържане, зографисването им изцяло се извършва със средства, предоставяни от селяни, градски занаятчии, монаси и свещеници, които оценяват изключителното им значение за съхраняването на българския народ в условията на османската власт.11 февруари 1515 г. Тържествено е погребан в софийския храм “Св. Марина” св. Георги Нови Софийски, осъден на смърт и изгорен на клада по решение на мюсюлманския съд в града. Причината за трагичната гибел на младия софийски златар е категоричният му отказ да смени вярата си и да стане мюсюлманин. Животът и страданията му са познати от неговото житие, написано от софийския свещеник поп Пейо, който е не само свидетел, но и участник в драматичните събития. Мъченическата смърт на златаря Георги е един от множеството примери на активизирания процес на насилствено ислямизиране на християни, който се наблюдава в Османската империя от края на ХV в. В протоколната книга на софийския кадия няколко години по-късно е записан подобен случай с един млад евреин, който е обвинен, че е приел исляма, а след това се е отказал и без присъда е хвърлен от местните мюсюлмани в огнена клада, от която “пообгорял и умрял”.1536 г. Договорени са първите капитулации, с които Османската империя предоставя предимства на френските търговци в нейните владения. Те са договорени от френския крал Франсоа І (1515-1547) и султан Сюлейман І (1520-1566) под влияние на политическия и военен съюз на двете държави, но вероятно те не са ратифицирани от двете страни.1536 г. Събиране на християнски момчета като кръвен данък във всички балкански провинции на Османската империя. Тези регулярни събирания се провеждат в зависимост от нуждите от хора в османската армия през 3, 5 или 7 години, но по време

на големи военни кампании стават ежегодни. Голямата част от събраните момчета след насилственото им помюсюлманчване и специално образование в еничарските казарми се включват в редиците на еничарския корпус, но една подбрана част от тях се обучават в двореца, за да заемат най-висшите служби в османската държава. С вярна служба на султана и чрез безкрайна поредица от бунтове еничарите си извоюват изключително много привилегии и с течение на времето се превръщат в огромна преторианска гвардия, която активно се намесва в политическия живот. Привилегиите привличат все повече мюсюлмани и във втората половина на ХVІІ в. събиранията на кръвен данък стават по-редки. Последното сведение за събиране на момчета като кръвен данък в българските земи е от 1705.1550 г. Издаден е Закон за войнуците, който осветлява същността и статута на тази категория българско население със специални задължения. Войнуците, както личи от названието им, принадлежат към военизираните групи християни, използвани за нуждите на османската военна машина. Те се грижат за конете от султанските конюшни, които осигуряват кавалерийските части на османската платена армия и участват в обоза при военните действия. Срещу тези тежки задължения те имат право да владеят 40 дюнюма земя и да притежават до 100 овце без да плащат данъци. Разпръснати са в селищата във всички български области. От средата на ХVІ в. стават все по-малобройни, тъй като османската власт по различни начини намалява техните права, но институцията се запазва до края на османското владичество.1555 г. В София разярена тълпа мюсюлмани убива с камъни св. Никола Нови Софийски поради публичния му отказ от исляма. Страданията му са описани в житието му, чийто автор е Матей Граматик. Софийският обущар Никола е поредната жертва на религиозната нетърпимост, която става една от основните характеристики на обществената атмосфера в градовете. Но на всички насилия българският занаятчия отговаря с непреклонната си християнска вяра. Православната църква го канонизира за светец.юли, 1555 г. Чумна епидемия в София. Х. Дерншвам съобщава, че градът е обезлюден, тъй като населението му е избягало в околните планини.1560 г. Голяма суша, в резултат на която в източнобългарските региони настъпва неурожай и масов глад.1565 г.- 1566 г. Бунт на селяните в четири села в нахията Мариево в Македония, които отказват да плащат данъците си и да се подчиняват на османските съдебни органи. Въпреки призивите да се арестуват организаторите и заплахите за смъртни наказания селските вълнения продължават повече от две години, без да може местната власт да се справи с тях.1566 г. Османски регистър на джелепкешани, собственици на стада на овце, които снабдяват османския пазар с месо, показва изключително динамичното развитие на овцевъдството и неговото отражение върху социалната структура на българското общество. Според регистъра джелепкешаните от Берковица, Пирот, Самоков, Щип, Струмица, Радомир и Враня трябва да предоставят на османския пазар 174 290 овце. Както се вижда от османските документи, тези собственици на стада нерядко притежават стада от няколко хиляди глави дребен добитък. Според регистрите в тази категория са вписани турци, евреи, но преобладаващата част са българи. Мнозина са градски жители и имат други професии. Чрез задължението си да снабдяват пазара с овче месо навлизат в един от основните ресори на османската икономика и натрупват значителни средства. Със стопанската си активност те преодоляват бариерите, поставени от османската държава пред раята, и се превръщат в онази социална група, от която се формира българската буржоазия.

1566 г. Излиза първата печатна книга на български език. Неин издател е Яков Крайков, който сам съобщава, че е от София. Той купува във Венеция печатницата на сърбина Божидар Вукович и между 1567 и 1570 отпечатва 6 книги - Октоих, Псалтир, Молитвеник, Евангелие, Часословец и Сборник с различни потреби. Част от тях са необходими за църковната служба, но други са адресирани към по-широк читателски и слушателски кръг. За разлика от ръкописните книги, сътворявани и пазени в църкви и манастири, печатните книги на Яков Крайков се продават от книжаря Кара Трифон в Скопие. Новаторското дело на Яков Крайков дълго не намира последователи. В българските земи книгите продължават да се пишат на ръка и да се приемат като съкровище, а не като необходимост във всекидневния живот, в каквато се превръщат през епохата на европейския Ренесанс. През следващото столетие книгопечатането се стабилизира във Влашко и Русия, откъдето започва внос на книги и в българските земи.1568 г. Рекрут на християнски момчета като кръвен данък за еничарския корпус, при който от балканските имперски владения са събрани 7745 младежи.1569 г. Подписани са първите капитулации, с които Османската империя гарантира множество привилегии на френските търговци, като заплащане на 5 % мито и покровителство от страна на френските дипломатически представителства. Те започват интензивно да изнасят селскостопански суровини. Поставя се основата за трайно френско присъствие в османската икономика. Първоначално французите търгуват в няколко големи пазари като тези в Цариград, Александрия, Триполи и др., но по-късно започват да откриват търговски консулства в различни пристанищни градове.7 октомври 1571 г. Битката при Лепанто (дн. Навпакт, Гърция), в която османската флота е напълно унищожена от обединените морски сили на Испания и Венеция. Потопени са всичките 220 имперски кораба. Човешките загуби на османците са огромни – 30 000 убити и 3000 пленени. Това е първият знак за намаляващата мощ на мюсюлманската империя. Тържествени литургии и камбанен звън в цяла Европа оповестяват голямата победа на християнския свят. Сред християнските народи на Балканите се връща надеждата за отхвърляне на иноверната власт. Започват бунтове в Северен Епир и Пелопонес, чиито жители са в непосредствена близост до мястото на битката. Слуховете за османския разгром и броженията след тях достигат и до българските земи.началото на годината, 1572 г. В писмо от кралския двор във Варшава до папа Пий V (1566-1572) се предлага проект за широко настъпление срещу Османската империя, в който е включено и бъдещо въстание на българите и сърбите в хода на настъплението на християнските сили на Балканите. По това време в полската столица пребивава мисия на православни духовници, изпратена от вселенския патриарх Митрофан, който е един от вероятните инициатори на този проект. Това дава основание да се предполага, че погрома на османския флот при Лепанто е вдъхнал голяма надежда за скорошно отхвърляне на османската власт.1573 г. Ново събиране на християнски момчета като кръвен данък в югозападните български земи. За да възстанови човешките си загуби, империята увеличава интензитета и размера на наборите на момчета за кръвен данък.1573 г. Много селяни и граждани са принудени да работят ангария за възстановяване на флота след османския разгром в битката при Лепанто (7 октомври 1571). Голямата част от корабите се строят в българските черноморски пристанища с български дървен материал.25 юни 1578 г. Сведение на Стефан Герлах за духовния живот на българите в София. Пребивавайки в града той съобщава, че в него има дванадесет работещи църкви и две училища, “откъдето излизат повечето от българските свещеници”.

1585 г. Търговската къща на дубровнишкия търговец Бенедето Рести изпраща в Дубровник само с един керван 9922 говежди кожи. През същата година Бенедето Рести изпраща 15 000 кожи. Тези цифри показват мащабите на дубровнишкия износ от българските земи. От края на ХV в. тук е изградена мрежа от търговски колонии на дубровничани, чиито средища са София, Силистра, Никопол, Пловдив, Търново, Провадия и др., които работят до ХVІІІ в. Те изнасят предимно вълна, кожи и восък, които продават на пазарите в Анкона, Венеция и Генуа. Внасят предимно кадифе, дамаска и атлаз от манифактурите на Флоренция и Венеция. Археологическите разкопки в София показват, че в тези времена в града широко се използват съдове от венецианско стъкло и италиански порцелан. Тези луксозни стоки са достъпни за малцина българи, но хартията и различните видове бои са основни суровини за българските книжовници и зографи.1586 г. Охридският архиепископ Гавраил предприема пътуване в християнските държави. Той посещава Русия, Полша, Прага, Тюбинген и Рим, където търси помощи за православната църква и предлага планове за създаване на християнска лига, която с помощта на балканските народи би могла да прогони османците от Европа.1586 г. Катастрофална девалвация на акчето, основната монета в Османската империя. Количеството сребро, което тя съдържа, се намалява почти наполовина, което предизвиква криза в османската икономика и рязко влошаване положението на българите и на цялото производително население, тъй като реалният размер на данъците се увеличава почти два пъти.1586 г. Писмо на дубровнишкия търговец Павел Джорджич до трансилванския владетел Стефан Батори, което документира рязко влошеното положение на българите и обяснява причините, който го предизвикват. На християните са наложени нови и тежки данъци, които бързо ги водят до пълна мизерия. В българските земи масово се заселват пенсионирани еничари. Само в Провадия за пет години от 4 те стават 80 души, но в същия мащаб се настаняват във всички градове и села. Поради специалния си статут и практическата им ненаказуемост от съда те ограбват и тормозят християнското население. Документът съобщава за бързо нарастване на недоволството сред българите, които според Павел Джорджич са готови за открита борба срещу османската власт1586 г. Сведение за масово избиване на български селяни около Ниш, което се съдържа в Дневника на австрийския дипломат Фридрих Зайдел. Той пише, че в близост до Нишката крепост видял наредени стотици човешки глави на български селяни, които се разбунтували срещу султан Мехмед ІІІ (1595–1603).1594 г. Войските на влашкия войвода Михал Витязул (1593-1601) преминават р. Дунав и разграбват Разград. Той е съюзник на Австрия в започналата през 1592 война с Османската империя. Австрийската монархия вече има достатъчно човешки и стопански ресурси, за да се превърне в аванпост на борбата на християнския свят с мюсюлманската османска държава. В започналите военни действия севернодунавските княжества Влахия, Трансилвания и Молдова са нейни естествени съюзници.1598 г. Влашките войски отново навлизат в българските земи като австрийски съюзници. Походите на хайдушките отряди, командвани от войводите Баба Новак и Дели Марко, за които се говори, че са българи, са непрекъснати. Според едно писмо на Михаил Храбри само при едно нахлуване в османските територии той разгромява 13 000 души турска войска, подпалва Никопол и избива цялото му население, а след това разграбва Плевен, Враца и София, като опожарява по пътя си 2000 български села. Според него при тези набези 16 000 български селяни са заселени във влашките територии. Колкото и да са преувеличени посочените цифри те показват изключително критичната ситуация, в която живеят българите, и невъзможността на османците да

поддържат своята власт. Недоволството обхваща все по-големи маси от християнското население и засилва брожението във все по-обширни области.1598 г. Избухва Първото търновско въстание. Това е първият организиран опит на българите да отхвърлят османската власт след първото десетилетие на ХV в. То е подготвяно повече от две години от търновския архиепископ Дионисий Рали, никополския първенец Теодор Балина, дубровнишките търговци Павел Джорджич и братята Соркочевичи. Създадена е организация, в която са включени владиците на Русе, Шумен, Ловеч и Пловдив. С клетва пред Евангелието в християнски храмове се присъединяват свещениците и първенците сред гражданите на Търново и Никопол. Теодор Балина обикаля селата по проходите на Стара планина, чиито жители се заклеват да не допуснат преминаването на турска войска. Организаторите на въстанието поддържат връзки както с австрийския двор, така и князете на Влашко и Трансилвания, на които предлагат добре обмислен план за общи действия. Австрийският владетел се ангажира да изпрати в помощ на въстаниците 2000 конници и 4000 пехотинци. Ходът на самото въстание не е ясен, но той очевидно не се движи по предварителния план. Според сведения в писма на архиепископ Дионисий Рали няколко хиляди българи се събират в старата столица Търново, където обявяват въстанието с развети знамена. Те обявяват за български цар един реален или мним наследник на Шишмановата династия. Този акт означава отхвърляне на османската власт, но и намерение да се възстанови българската държава. Местният османски гарнизон не е в състояние да противостои на въстаниците, но централната власт бързо изпраща редовни военни части. Те нахлуват в Търново, избиват и поробват въстаниците и мирните жители на града и потушават въстанието в неговия център. След погрома на въстанието заедно с неговите водачи няколко хиляди български семейства бягат от репресиите на север от р. Дунав.1598 г. Убит е охридският архиепископ Варлаам. Тялото му е хвърлено в р. Вардар. Житието му, написано от един украински книжовник, разказва, че никой от християните нямал смелост да извади мъртвия духовник от водите на реката, “докато не се смири тревогата и не олекнаха гневно развълнуваните от дявола яростни турски сърца…” От текста на житието не стават ясни причините за убийството на висшия духовник, но неговото канонизиране за мъченик от Православната църква дават основание да се предположи, че нишките на въстаническата организация вероятно достигат до Охрид – втория български религиозен център.1600 г. Етрополският манастир “Св. Троица”, наречен Варовитец, се утвърждава като един от активните книжовни центрове, където се преведени и преписани множество книги, необходими за религиозните служби на православните храмове. Наред с него като книжовни и образователни средища през ХVІІ в. се утвърждават манастирът “Св. Троица” при Враца, тетевенският манастир “Св. Илия” и др.пролетта, 1611 г. Сведение за панаир в Пирот, който според французина Льофевр е традиционен за региона. Той се открива след Великден и на него се стичат хиляди хора от околните села. Сведението свидетелства за интензивна търговия между града и околните му селища.май, 1611 г. Четиридесет дни и четиридесет нощи непрекъснато вали дъжд, за който съобщава приписка на поп Стойко от с. Костенец.1612 г. Йов Касинец, монах от Темешвар, завършва в Драгалевския манастир преписа на Боянския поменик. В него са изредени имената на българските християнски владетели от княз Борис І до цар Ясен. Според съвременните изследователи този последен български владетел в народната памет е Иван Асен ІV, син и съцар на цар Иван Александър, загинал в бой с османските завоеватели. Боянският поменик, както и

подобните му Погановски и Зографски поменици на българските царе, които се четат по време на църковните служби, свидетелства за съхранението и препредаването на спомена за владетелите на свободната българска държава през столетията османска власт.1618 г. Първо известно сведение за български търговци, регистрирани на митницата в Сибиу, които изнасят за пазарите във Влашко, Трансилвания, Унгария, Полша и Германия стоки, произведени в българските земи. През следващите години броят на българските търговци в митническите документи се увеличава, а асортиментът на техния износ се разнообразява. Сред тях фигурират жители на Търново, София, Мелник, Чипровци и др. Те изнасят кожи, вино, шафран, памук, тютюн, но и множество занаятчийски произведения: различни видове вълнени платове, коприна, памучни платна, конци, кърпи, ботуши и т.н. Тези данни свидетелстват за формиране на прослойка от български търговци, които трайно се установяват на европейските пазари.май, 1620 г. Чумна епидемия в Пловдив.1622 г. Изографисана е трапезарията на Бачковския манастир “Св. Богородица”, в която присъства една изключително интересна трактовка на библейския сюжет “Дърво Йесеево”. В родословното дърво, което доказва кръвната връзка на св. Богородица и респ. на Иисус Христос с Адам, са включени антични философи и поети като Аристофан, Диоген, Аристотел и др. Така християнската цивилизация е представена като приемник на античната култура. Това е една от основните идеи на европейския Ренесанс и фреската в трапезарията на Бачковския манастир показва, че тя не е непозната за балканските духовници.май, 1622 г. Тежка чумна епидемия в Света гора. Умират мнозина от монасите в българския манастир “Св. Георги Зографски”.1626 г. Неурожайна година, поради което цената на житото рязко се повишава. В някои български области настъпва глад.1631 г. Петър Богдан Бакшев е назначен за кустос на българските францисканци и се утвърждава като централна фигура в живота на българската католическа общност. Роден в Чипровци, той получава високо образование в Италия и се завръща като католически духовник. Полага изключително големи грижи за развитие на католическата църковна организация, образователното дело, духовното издигане на българските католици, голямата част от които са бивши павликяни.25 март 1631 г. Издаден е султански ферман, с който се забранява на немюсюлманите в Османската империя да яздят коне, да се обличат в дрехи от скъпи платове, да носят самурени кожи, за да “личат кяфирите по външния си вид” и да се знаят, че са “презрени и унижени”. Този тип султански заповеди се издават периодично и във всички се твърди, че забраните се пренебрегват или изобщо не се изпълняват. Но тяхното съдържание, което публично се разпространява, поддържа в обществената атмосфера на империята постоянно противопоставяне между християни и мюсюлмани във всички сфери на живота. Мюсюлманите живеят с усещането за своето привилегировано положение, а християните в постоянна несигурност и натрапвано усещане за дискриминация.7 декември 1631 г. Дъжд от пепел покрива цялата земя. Необичайното явление е регистрирано в няколко приписки.20 декември 1639 г. Неизвестен книжовник описва лунно затъмнение, последвано от падането на червен сняг, които той тълкува като знамения за настъпилото по-късно драстично влошаване на положението поради появата на нова монета с още по-ниско сребърно съдържание, поради което “бе плач и страдание” в балканските османски провинции.

1640 г. Доклад на Петър Богдан Бакшев до Конгрегацията за пропаганда на вярата в Папската курия, който е известен с името “Описание на царство България”. Той се оценява като най-точното и най-патриотично представяне на богатствата и красотата на българската земя, но и на нищетата, безпросветността и насилията, в която живеят българите в онези времена.1641 г. След тежка зима в севернобългарските територии настъпва глад. Измира голяма част от домашните животни.1641 г. Петър Богдан Бакшев е назначен за архиепископ на Софийската католическа катедра. Заедно със своите съратници Петър Парчевич, Франческо Соймирович и др. полага много усилия, за да привлече вниманието и интереса на управляващите кръгове в Европа към положението и освободителните стремежи на българите. Пише множество трудове, сред които първо място заема неговата “История на България”, писана един век преди великия труд на Паисий Хилендарски. Написана на латински и за съжаление позната ни само отчасти, тази “История” е научен труд, който отговаря на изискванията на европейската историография през ХVІІ в. Той е автор на “История на София” и “История на Охрид”, а вероятно и на летопис за моравската мисия на св. св. Кирил и Методий. Сам твърди, че в живота си, изпълнен с труд и превратности, намира сили в любовта си към България. “Мен ме роди българската земя и сега, почти грохнал от старост, същата родина ме крепи като разпадаща се лодка след дълги и разнообразни пътешествия”, пише той в предговора на своята “История на България”.1647 г. Петър Парчевич, български католически архиепископ, предприема първата си дипломатическа обиколка, за да търси съратници на българите и другите балкански народи за отхвърляне на османската власт. Той посещава Варшава и се среща с полския крал Владислав ІV Ваза (1632-1643), пред когото настоява за организиране на общохристиянски съюз срещу османците. Той обещава участие на 40 000 въоръжени българи, ако полските войски навлязат в българските територии. Смъртта на полския крал не дава възможност за реализиране на този план.1650 г. Антиосмански заговор на висшето православно и католическо духовенство, в който се включват вселенският патриарх Арсений, ипекският патриарх Гавраил, търновският митрополит Кирил Спанос и софийският католически архиепископ Петър Богдан, призренският католически епископ Франческо Соймирович и Петър Парчевич. Идеите и конкретните намерения на заговорниците не са известни, тъй като действията им протичат при пълна секретност. Вероятно заговорът се подкрепя от влашкия княз Матей Бесараб (1633–1654) и молдавския владетел Василе Лупу (1634 –1653). Поради различия в посоките на политическите планове на православни и католици, а може би и поради избухналия конфликт между двамата отвъддунавски господари тази акция остава без последици.1650 г. Петър Парчевич посещава новия полски крал Ян Казимир (1648-1668) и продължава дипломатическата си мисия във Виена, Венеция и Рим. Навсякъде той убеждава най-високите политически кръгове в необходимостта от общи действия срещу Османската империя и освобождаване на балканските народи от османска власт. Навсякъде той среща съчувствие, но не и конкретно обещание за военни действия срещу империята.6 май 1651 г. В Рим е отпечатан “Абагар. Молитвеник във форма на свитък, удобен за носене”. Това е първата печатна книга на новобългарски език. Нейният автор никополският католически епископ Филип Станиславов произхожда от българските павликяни, приели католическата вяра през ХVІІ в. Той има високо образование, получено в гимназията в Чипровци и Илирийския колеж в Лорето, Италия. Познавайки духовния свят на своите енориаши, в който еретическите идеи и християнските догми са плътно преплетени, той пише своя сборник “Абагар” – смес от канонични и

апокрифни молитви. Формата на молитвеника е такава, че да може да се носи като амулет. В послесловието авторът дарява творбата си на “своя български народ”, свидетелство за силните му патриотични чувства, изказани публично от всички дейци на католическата пропаганда в българските земи през ХVІІ в.12 юли 1654 г. Придошлата р. Осъм залива Ловеч.1658 г. Неплодородна година и глад в източните български региони.2 март 1660 г. Османски документ, който показва, че бягството на селяните от техните селища е повсеместно явление във всички български райони. Той е “Изложение на османските първенци от казата Разлог”, адресирано до султана. Според него в регистъра са записани осемстотин осемдесет и три данъчни единици на данъка джизие, който се събира от немюсюлманите, но повече от половината от тях са напуснали селищата и са се разбягали. Срещу рязкото увеличение на броя и размера на данъчните тежести българските, а и турските селяни реагират с масови бягства. Става невъзможно да се събират данъците в предвидения им размер. Това се превръща в постоянно състояние на османската хазна.9 март 1664 г. Приписка в ръкописна книга съобщава за тежка зима и последвал я масов глад и мор сред християните в Ловешко.декември, 1666 г. Поява на комета, регистрирана в кратка приписка.17 юни 1667 г. Приписка съобщава за масов глад в българските земи след неплодородна година и преминаването на османската армия в София. Цената на житото се покачва. Хлебарите месят хляб от овес и ечемик, а в Загора и в Белград много хора умират от глад.25 март 1680 г. Пожар изпепелява Търново. От целия град остава само една къща.1683 г. Летописен разказ или по-точно Кратка българска хроника, написана от поп Петър от с. Мирково, за драматичните събития, които разтърсват Османската държава и българските земи по време на войната й със Свещената лига. В 1683 великият везир Кара Мустафа паша повежда 150-хилядна армия към Виена. Пред стените на австрийската столица османците са разгромени от полския крал Ян ІІІ Собиески (1674–1696) и панически бягат на изток. В Цариград настъпва паника. Великият везир е обезглавен. Детрониран е управляващият султан Мехмед ІV Авджи (1648–1687) и на престола е поставен брат му Сюлейман ІІ (1687–1691). Османската столица се тресе от непрекъснати бунтове на еничарите и градското население. След като разказва за рейдовете на преминаващата на запад войска и за безредното й бягство сред погрома при Виена, поп Петър само с няколко думи рисува драмата на българите в настъпилия хаос, когато “даде Бог жито скъпо, сирене скъпо… То беше зло, неволи и зимите бяха зли. Да не дава Бог такива зли години…” Към общата криза се прибавя и метежът на бившия велик везир Йеген Осман паша, който, след като с войските си участва в дворцовия преврат в Цариград, се завръща в София. Той отказва да воюва с австрийската армия, която обсажда Белград и подлага на репресии местните турски бейове, аги и кадии. Австрийската войска превзема Белград и достига Ниш. На този общ фон, описан от поп Петър от Мирково, избухват три български въстания.пролетта, 1686 г. Избухва Второто търновско въстание. То е известно само от една руска семейна хроника, поради което мнозина съвременни историци се съмняват в неговото описание. Според извора инициативата за въстанието е българска, но в подготовката му пряко се намесва руският патриарх Йоаким ІІІ. Главният организатор е Ростислав Стратимирович, “търновски княз”, чието име го свързва с последния цар на Видинска България и Шишмановата династия. Той пристига в Москва, където патриархът му дава личната си подкрепа. “Търновският княз” е сгоден за племенницата на патриарха Мария Дубровска. Заедно с него към България се отправя нейният брат Севелий. През пролетта, когато водачите на въстанието се завръщат в старата

българска столица, обстановката е драматична. Въстаниците, предадени от един грък, са нападнати от османски войници. Мнозина са убити. Търново, център на въстанието, е разграбен и подпален. Но мнозина от бунтовниците успяват да се затворят в крепостта. Дълго време те отбиват атаките на османските войски. В тези битки Ростислав е ранен, но е изнесен извън сраженията в Габровския Балкан. Тук пристига патриаршеският племенник Севелий с отряд от 800 души. В Търново въстанието на българите е потушено, но на бунт се вдигат 4000 селяни от околните села. Заедно с Ростислав и Севелий те се отправят към София. Близо до града въстаническите сили влизат в сражение с многочислена османска войска. Въстаниците са разбити, а техните вождове “полуживи” успяват да се спасят в Рилския манастир, откъдето се завръщат в Русия. Информацията за това въстание съдържа множество легендарни моменти, но вероятно тя разкрива един неосъществен опит да се отхвърли османската власт и да се възстанови българската държава, за което говори изборът на център на бунтовното движение – Търново.есента, 1686 г. Неплодородната година, високите данъци и насилственото събиране на реколтата за нуждите на войската, както и обирите на многобройни банди от разпадналата се османска армия предизвикват масов глад във всички български региони.23 октомври 1687 г. Земетресение, регистрирано в кратка приписка.14 септември 1688 г. Лунно затъмнение, отбелязано в Сборник от Зографския манастир.]октомври, 1688 г. Софийският католически архиепископ Стефан Кнежевич в писмо до Конгрегацията за вярата пише “…бедствието, което сполетя моя клет диоцез, вярвам, че много столетия не се е случвало, тъй като той е напълно разорен. Десет години след тези трагични събития Чипровец и околните му села продължават да са безлюдни”.май, 1689 г. Брожение срещу османската власт в няколко арбанашки села в района на Провадия, чиито жители се занимават предимно с търговия в Полша и Унгария. Според султански ферман те са обвинени в “подготовка на бунт” и “държавна измяна”. При направеното претърсване в селищата са открити и конфискувани 71 пушки, 59 саби и 20 къси копия. Девет души са арестувани, за да бъдат съдени от султанския диван. Срещу огромната сума от 20 000 гроша, платени на държавната хазна, и големи подкупи, дадени на месния кадия и на еничарския офицер, който води разследването, те успяват да се спасят. Очевидно е, че настъплението на австрийската армия в българските територии предизвиква не само брожения, но и опити за организирани бунтовни действия и в онези български региони, които са твърде далеч от фронтовата линия.есента, 1689 г. Активно участие на хайдушкия войвода Страхил във военните действия при превземането на Кюстендил от австрийската войска. Дружината му действа в региона на Пазарджик, но в хода на настъплението на австрийската армия се отправя към фронтовата линия и участва в сражението. При отстъплението на австрийските войски хайдушкият вожд изчезва, но майка му, жена му и малката му дъщеря са заловени и поробени от албански отряди в османската войска.есента, 1689 г. Избухва Карпошовото въстание. Масовото брожение на населението в югозападните български територии е оглавено от хайдушкия войвода Карпош. Въстанието няма предварителна подготовка, а е стихийно надигане на селяните, вдъхновено от настъплението на австрийската армия. Карпош успява в известна степен да канализира разлялата се бунтовна вълна. Старата му слава на хайдушки войвода го издига за водач на въстанието. Той поема командването на няколко хайдушки дружини и присъединилите се към тях тълпи селяни. С около 5000 бойци превзема Крива паланка и Куманово. В Прищина въстаниците се срещат с австрийските отряди.

Мюсюлманското население бяга панически. Земите от Кюстендил до Скопие се оказват във властта на хайдутите. Карпош се обявява за крал, но за кратко.зимата, 1690 г. Карпошовото въстание е жестоко потушено. Австрийските войски трябва да отстъпят. Хайдушкият вожд не разполага с организирана военна сила, за да се противопостави на 18-хилядната турска армия и татарските дружини, изпратени срещу въстаниците. В тежка битка при Крива паланка Карпош е пленен и убит. Въстаналите селяни се разпръсват. Населението в целия регион от Кюстендил до Скопие е подложено на масови репресии.декември, 1690 г. След австрийското отстъпление от Видин, Белоградчик и Берковица български хайдушки дружини продължават антиосманските си действия. Имперската власт, която и без това е нестабилна, не е в състояние да им се противопостави, тъй като след бързите си акции те се укриват в земите на север от р. Дунав. Въпреки жестокото потушаване на въстаническите опити българите продължават да се съпротивляват на чуждата власт.юни, 1698 г. Със султанска заповед до кадията на Никопол се съобщава за пълна мобилизация за участие в императорски поход срещу австрийците и за борба срещу хайдутите “които се появяват навсякъде”. Османската власт в българските земи продължава да е сериозно дестабилизирана.26 януари 1699 г. След неколкомесечни преговори, водени в Карловац (дн. Сърбия), делегации на Османската империя, Австрия, Венеция и Полша подписват Карловацкия мирен договор, с който се слага край на 16-годишната война между Високата порта1 и страните, участващи в Свещената лига. Договорът има сепаративен характер, тъй като Русия отказва да го подпише. По силата на Карловацкия договор Австрия получава цялата територия на Унгария, Трансилвания, Босна и почти цяла Словения. Венеция получава териториални разширения в Морея, Далмация и Архипелага, а Полша взема западната част на Украйна (на запад от р. Днепър). Договорът, който има 25-годишен срок на действие, оказва съдбовно значение за развитието на всички балкански народи, тъй като отваря нова страница в историята на отношенията между християнска Европа и Османската империя. Поставя се началото на подялбата на балканските владения на падишаха, предизвиква се и продължителна политическа, социална и икономическа криза в османското общество.13 септември 1699 г. Слънчево затъмнение, за което се съобщава в приписка на монах от Черепишкия манастир.15 юли 1700 г. В Цариград е подписан мирен договор между Османската империя и Русия. Някои от големите европейски държави, като Англия, Австрия и др., се опитват да предотвратят неговото подписване, но след продължителни преговори Високата порта склонява да даде на Петербург Азов и околната крайбрежна ивица, с което Русия си осигурява излаз на Черно море. Русия получава и правото да открие посолство в Цариград, гарантира се и свободно придвижване на руските богомолци до Светите места в Палестина. Като цяло договорът съдейства и за нарастване влиянието на Русия сред подвластното християнско население.1701 г. В Мелник е построена часовникова кула.1704 г. Голямо наводнение от придошлата р. Марица в Пловдив. Остават само къщите по тепетата.1704 г. Двама българи от Македония - Братан и Антон, пристигат в Москва като доверени пратеници на руския посланик в Цариград Петър Толстой. Подобни прояви свидетелстват за все по-голямото внимание, което руската дипломация отделя в началото на ХVІІІ в. на подвластното българско население, опитвайки се по такъв начин да разшири политическото си влияние в балканските провинции на Османската империя.

1706 г. С решение на общото събрание на абаджиите в Пловдив се забранява упражняването на абаджийския занаят без разрешение на еснафската организация. Абаджийският еснаф е един от най-старите и най-активни еснафи в Пловдив. С подобни мерки ръководството на еснафа се опитва да съхрани монопола си върху производството на аба в града, ограничавайки конкуренцията от страна на новопристигащи майстори от околните на Пловдив райони.юни, 1708 г. Активни действия на дружината на Балчо войвода в района на Видинския санджак. Със специален ферман Високата порта нарежда "да се пресекат краката на хайдутите-разбойници и техните бунтарски прояви".1710 г. В Етрополе е построена градска часовникова кула.20 декември 1710 г. На тържествено заседание Диванът, най-висшият управляващ орган на Османската империя след султана, решава да се обяви война на Русия. Руското правителство от своя страна призовава православното население в Османската империя да се надигне "срещу общия неприятел, за да се бием за вярата, отечеството, за нашата чест и за свободата на нашите деца..., защото ние не желаем друга слава освен тази да ви отървем от жестоката тирания, да украсим църквите и да въздигнем светия кръст".април, 1711 г. По заповед на султан Ахмед ІІІ (1703–1730) в района на Одрин е организиран сбор на всички спахии и тимариоти от балканските провинции на империята, които трябва да се подготвят за поход срещу Русия. Турската армия се командва лично от великия везир Мехмед паша Балтаджъ.18 юни 1711 г. Армията на Мехмед паша преминава р. Дунав в района на Исакча. Придвижването на войските на север се съпровожда от налагане на извънредни повинности върху подвластното християнско население, което предизвиква недоволство сред българите в района на Добруджа.9 юли 1711 г. След кръвопролитно сражение край р. Прут, близо до Яш, турската армия разгромява руските отряди. Свиканият от Петър Велики (1682–1725) военен съвет преценява, че при създалата се ситуация Русия трябва да предложи примирие на Високата порта.12 юли 1711 г. Преговорите между делегациите на Русия и Турция завършват с подписването на Прутския мирен договор. Османската империя си връща Азов и Таганрог. Русия се задължава да осигури безопасното преминаване през нейна територия на шведския крал Карл ХІІ и да не се меси в полските работи. Договорът отнема и правото на Русия да поддържа посланик в Цариград и да води търговия в района на Черно море.октомври, 1711 г. Заповед на султан Ахмед III (1703-1730), с която се нарежда да се изземат "пушките и другите военни оръжия, които се намират в ръцете на раята и неверниците" в санджаците Силистра, Виза, Чирмен, Лозенград и Видин.1714 г. Българският книжовник Яков Пеячевич издава на латински език в Загреб своя труд "Географско описание" (“Компендиум по стара и нова география или географско изложение на Европа, Азия, Африка и Америка”).1714 г. В Елена се ражда книжовникът Йосиф Брадати.1714 г. Според някои автори Йосиф е роден около 1690. Съществува и мнение, че родното му място е Разлог. Замонашва се в Рилския манастир и по-късно става негов игумен. През 1740 съставя първия си самостоятелен ръкописен сборник. Постепенно Йосиф Брадати се откроява като един от най-талантливите дамаскинари по нашите земи. Съставя над 10 обемисти ръкописни сборника с обем от няколко хиляди страници. Липсват сведения за последните години от живота на Йосиф, но според една

летописна бележка от 1784 рилският игумен бил затворен от някой си Фета ага, което подсказва, че най-вероятно Йосиф Брадати умира през 80-те години на ХVІІІ в.1715 г. За да се предотврати евентуален бунт на войнуците2 в Северозападна България, със специален ферман на султана Високата порта ги отчислява от служба и ги превръща в обикновена рая.началото на пролетта, 1716 г. В отговор на отправените от Венеция молби за военна подкрепа срещу Османската империя Австрия решава да започне бойни действия срещу турците.15 април 1716 г. Според приписка в гръцко евангелие от 1670 на този ден е осветен параклисът на църквата “Св. Никола” в Арбанаси. “Тогива бил владика [Търновски] кир Йосиф, а свещеник поп Георги Попниколов.”18 юни 1716 г. Георги Пеячевич (1655–1725) – един от водачите на Чипровското въстание, подава изложение до правителството на Австрия. Убеден, че след намесата на Австрия във войната между Турция и Венеция политическата обстановка на Балканите е благоприятна за нови освободителни действия, той се опитва да припомни на правителството във Виена за въстанието на българите католици от 1688, като предлага и план за организирането на ново въстание в България.1717 г. Кръстьо Пейкич обнародва труда си "Мохамеданинът обучен съгласно Корана на догматика и катехизис по закона на Христа". В предговора, посветен на австрийския император Карл VI (1711–1740), Кръстьо Пейкич призовава за нанасяне на решителен удар срещу Турция.1717 г. Населението във Видинско се вдига на бунт под ръководството на българските "капитани" Георги, Филимон и Димитър. Въстаниците се укрепяват в една местност на 8-9 часа от Видин (на ок. 40 км). Срещу тях са изпратени пехотни и конни отряди, мобилизирано е и местното мюсюлманско опълчение от Видин и Лом. В сраженията загиват 60 въстаници заедно с Филимон и Димитър. Останалите са изловени и осъдени на каторга или заточение.21 юли 1718 г. В малкия сръбски град Пожаревац е подписан мирният договор между Османската империя, Австрия и Венеция. Договорът е изработен от специално свикана конференция, под председателството на Англия. Текстът включва 24 параграфа, според които Османската империя предоставя на Австрия Мала Влахия, Банат, Северна Босна и голяма част от Сърбия с Белградската крепост. Венеция отстъпва на султана Морея и повечето от островите си в Архипелага, но получава правото на 3 % мито за всички свои поданици, търгуващи в пределите на Османската империя. Подобно право получава и Виена, но то е фиксирано в допълнителен търговски договор (капитулация), подписан на 27 юли. Двата договора създават благоприятни условия за развитие на търговските контакти между българските земи и Средна Европа.1719 г. Българи католици, емигрирали от родните си места след австро-турската война от 1716-1718, представят молба пред австрийското правителство, в която искат разрешение да си устроят самостоятелни общини в Крайова, Римник и Брадичени.1719 г. Партений Павлович (ок. 1695-1760) завършва Бейската академия в Букурещ и се отправя към Италия.1722 г. В Банско е роден Паисий Хилендарски (1722-1773) - най-яркият български книжовник и просветител от ХVІІІ в., основоположник на българската национална идеология. “История славянобългарска” е първото произведение на новата българска литература и историография. Дълго време в историческата наука се водеха спорове за точното родно място на Паисий, но най-новите изследвания категорично показват, че той е роден в Банско. Предполага се, че светското име на Паисий е било Петър.1725 г. Партений Павлович се включва в подготовката на мисия на черногорци за Русия. Мисията се ръководи от архимандрит Леонтий. Разкрити от властите,

участниците в мисията са принудени да емигрират в Австрия. Партений Павлович се установява в Сремски Карловци, където е ръкоположен за свещеник.1728 г. Протести на самоковското население срещу злоупотребите на местните данъчни чиновници.1730 г. Бунтовни действия на недоволното от данъчните тежести българско население в Елховско и Ямболско.пролетта - лятото, 1730 г. Населението в Силистренско "със саби, пушки и други военни оръжия" се надига срещу властта. Сведенията за тези събития са оскъдни, но най-вероятно става дума за проява на стихийна съпротива на местните българи срещу данъчните злоупотреби и тежести. Подобни действия се наблюдават и в други райони от българските земи.28 септември 1730 г. Недоволството от управлението на султан Ахмед ІІІ (1703-1730) предизвиква бунт на столичното население. Основното ядро на дръзналите открито да се противопоставят на султана се състои от еничари, ръководени от Патрона Халил. Притиснат от разрастващия се бунт, султанът е принуден да абдикира на 2 октомври, като отстъпва трона на Махмуд I (1739-1754).1733 г. Партений Павлович изпълнява политическа мисия в западните български райони. Основната му задача е да подготви бунт, който да подпомогне евентуално настъпление на австрийските войски на Балканите. "Ниш, София, Филипопол преминах - отбелязва Партений Павлович в автобиографията си, не без пакости агарянски, не без тъмници и пранги железни. И се въдворих в Рилската и Ипекската пустиня, по три месеца на всяко място..." В Рилския манастир Партений се среща със самоковския митрополит Симеон Попович и успява да го привлече към своя конспиративен план.1735 г. Между Русия и Турция започват военни действия, провокирани от нападения на кримските ханове в южноруските области. Поредният руско-турски конфликт избухва вследствие на непрекъснато изострящите се още от средата на 20-те години на ХVІІІ в. отношения между двете държави. Немалка роля за това има и Франция, която се страхува от разширяване влиянието на Русия и Австрия в балканския регион.1736 г. От сиджилите на Русе се вижда, че през 1736 в духа на установените в Османската империя традиции кадията на града утвърждава изготвените от градските първенци и от представителите на местните еснафи цени на основните стоки. Според това решение 1 ока говеждо месо се продава за 5 акчета, 1 ока лимонена вода – за 20, 1 ока измерски сапун – за 36, 1 ока чисто масло – за 40-50, 1 ока чист мед – за 17-20, 1 ока сирене – за 12, 1 ока египетски ориз – 15, 1 ока пловдивски ориз – 13, 1 ока тлъста пастърма – 9 акчета и т.н.2 май 1736 г. Подкрепяна от Франция, Османската империя официално обявява война на Русия. Бойните действия се водят с променлив успех. Първоначално русите овладяват Азов и проникват на п-в Крим, но през юли-август руските отряди се изтеглят към р. Днепър. През това време султанът разпорежда на великия везир Мехмед паша да съсредоточи войските си в района на Силистра, откъдето да се подготви контранастъпление.декември, 1736 г. В Цариград е посрещнат австрийският пратеник барон Талман, който е натоварен да посредничи за постигане на мир между Русия и Турция.декември, 1736 г. В Цариград е посрещнат австрийският пратеник барон Талман, който е натоварен да посредничи за постигане на мир между Русия и Турция.1 май 1737 г. Изтича поставеният от Австрия срок на Високата порта за подписване на мир с Русия.лятото, 1737 г. Въстание на населението в Пиротско, Знеполско, Брезнишко, Кюстендилско, Дупнишко, Кривопаланско. Организираните въстанически действия са стимулирани от настъплението на австрийската армия към Ниш.

21 август 1737 г. В София е обесен самоковският владика Симеон, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско. Заловен в Дупница, той е подложен на мъчения и след отказа му да приеме исляма, е екзекутиран.27 август 1737 г. В Немиров, Украйна, започват преговори между воюващите страни за подписване на примирие. При първата среща участващите от страна на Русия, Австрия и Турция представят пълномощията си.29 август 1737 г. Второ заседание на участващите в преговорите в Немиров.есента, 1737 г. Австрийските войски са принудени да се изтеглят на своя територия. Въстанието на българите в Северозападна България е смазано от турската армия.14 октомври 1737 г. Турската делегация в Немиров получава заповед да прекрати участието си в преговорите.18 октомври 1737 г. Австрийците отстъпват на турските войски крепостта Ниш.лятото, 1738 г. Високата порта обявява амнистия за всички въстаници. Чрез тази мярка турското правителство се опитва да възстанови нормалния стопански живот в северозападните български земи, които най-много са пострадали от военните походи на австрийската армия към Пирот и Ниш.1739 г. В Котел е роден поп Стойко Владиславов, бъдещият български епископ, книжовник и просветител Софроний Врачански.1739 г. Стойко Владиславов (1739-1813). Остава отрано сирак, затова е отгледан от свои близки родственици. Учи в местното килийно училище при известния даскал поп Милко Котленски. По-късно става свещеник (1762), а от 1794 е ръкоположен за епископ на Враца. Преследван от гръцкия владика и от турските власти. Развива активна книжовна и политическа дейност, откроява се като най-бележития последовател на Паисий Хилендарски. Въвежда българския език в училищата и църковните служби, проправя пътя на новобългарския език в литературата. Установява се в Букурещ (1803) заради кърджалийските размирици в Северозападна България. Издава първата новобългарска печатна книга – “Кириакодромион” (1806). Начело е на І български комитет в Румъния по време на руско-турската война от 1806-1812.12 септември 1739 г. Успехите на турската армия от лятото на 1739 принуждават Австрия да започне преговори за сключване на сепаративен мир с Османската империя. Преговорите се водят край Белград и завършват на 1 септември, когато е подписан договор, според който Виена връща на Високата порта новозавоюваните територии, Банат, Тимишоара, Северна Босна, Северна Сърбия с Белград, Мала Влахия.29 септември 1739 г. С посредничеството на френския посланик в Цариград граф дьо Вилньов Русия и Турция подписват Белградския мирен договор, с който окончателно завършва руско-турската война от 1735-1739. Според клаузите на договора Русия няма право да държи свои кораби в Азовско и Черно море, като търговията между двете страни трябва да се осъществява с османски кораби. Петербург получава незначителни териториални придобивки в района на р. Днепър, възстановено е и правото на Русия да поддържа свое посолство в Цариград. Мирът съдейства за временното стабилизиране на Османската империя, което има благоприятно въздействие за стопанското развитие на българските земи.10 юни 1740 г. Високата порта предоставя на Франция поредната капитулация, в която са фиксирани нови привилегии за пребиваващите в Османската империя френски поданици. Според чл. ХХ например "търговци, драгомани и всички други лица, които пожелаят, да могат свободно да пристигат и отпътуват по морските и сухоземните пътища, за да продават, купуват и се запознават с нашата държава; нека да плащат обичайните и консулските такси, както са правили и по-рано, да не бъдат задържани по пътищата и да не бъдат подлагани на грубо отношение от страна на нашите адмирали,

капитаните на нашите кораби и други лица, а също от страна на нашата войска… Чл. LVI. Както и на френските търговци, така и на поданиците на Франция е разрешено да плащат само 3 % мито за стоките, внесени от техните страни в нашата държава, както и за стоките, изнасяни оттук... Чл. LХIV. Френските търговци и покровителстваните от Франция лица не са задължени да плащат мито за златните и сребърните монети, внасяни в нашата държава и изнасяни от нея..."1741 г. Христофор Жефарович издава във Виена сборника "Стематография", в който са представени 58 изображения на южнославянски владетели и светци, придружени с гербовете на различни народи и области, включително гербове на българските области (в книгата са използвани класическите византийски названия за 4-те провинции - Мизия, Тракия, Македония и България).1741 г. В Пазарджик и Шумен са построени часовникови кули.пролетта, 1742 г. Партений Павлович изготвя писмо до руската императрица Елисавета Петровна (1741-1761), с което търси подкрепа за развитието на църковното и учебно дело сред православните християни в пределите на Османската империя. Малко по-късно Партений се установява във Виена като свещеник в местната православна църква.1745 г. Паисий Хилендарски се замонашва в Хилендарския манастир.1747 г. В Разградско избухват аянски5 размирици. Според извършената по-късно анкета местният аянин Елхадж Муртеза и неговият зет Ахмед, които непрекъснато вършат насилия над населението, избиват “100-200 души без право” и заграбват под формата на данъци 94 000 акчета. Поради аянския гнет населението вдига бунтове и отказва “да живее по местата си”, като една част от жителите (българи и турци) се сдружават с други двама аяни и нападат Разград. Градът е съсипан и разграбен.1748 г. Стойко Владиславов (Софроний Врачански) постъпва на 9 години в Котленското килийно училище при известния книжовник и даскал поп Милко Котленски. Училищата от този тип дават елементарна подготовка, но въпреки това имат изключително значение за формирането на духовния елит на тогавашното българско общество. Както признава Софроний, “като тръгнах на учение, голямо прилежание и остроумие имах и за кратко време се научих на просто четене. Понеже в България няма философско учение на славянски език, наченах да уча по гръцки…”1749 г. Архиепископ Павел Ненадович, духовният глава на православната църква в Сремски Карловци (дн. Сърбия), привлича Партений Павлович за свой помощник.1749 г. В Габрово е построен големият Конашки каменен мост.1750 г.Роден е Йоаким Кърчовски (ок. 1750 - ок. 1820) - български книжовник от Кичевско (вер. с. Осломей). Учителства в Дебърско, Кратово, Крива паланка и Кюстендил. Ръкоположен за свещеник, той издава книги с църковно и популярно-поучително съдържание на новобългарски език, като "Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова" (1814), "Митарства" (1817), "Чудеса пресветия Богородици" (1817), "Различна поучителна наставления" (1819) и др.1750 г. Тежко земетресение разтърсва Пловдивско.3 април 1750 г. Йеромонах Лаврентий, брат на Паисий Хилендарски, довежда в Хилендарския манастир група поклонници от Видин и предава на манастирската каса 700 гроша "сухи пари", 5 кадилници и 3 мулета.4 септември 1751 г. Партений Павлович е избран за епископ в Сремски Карловци (дн. Сърбия).14 септември 1751 г. Партений Павлович става епископски викарий на митрополията в Сремски Карловци (дн. Сърбия) с условие да не изисква никога своя епархия.18 септември 1753 г. Умира Христофор Жефарович.

8 октомври 1756 г. Братята на Паисий Хилендарски - Лаврентий и х. Вълчо, правят дарение за Хилендарския манастир, за което в кондиката на манастира е отбелязано: "Лето 1756, ден 8 окт. Какво е дошел сос брата си духовник Лаврентие кир х. Вълча, та обеща да е ктитор и даде една капаро грош 300 за нихна душа и за нихни родители мертви."8 октомври 1756 г. Францисканският духовник Андрия Качич-Миошич (1704-1760) издава поетическото си и историографско съчинение "Разговор угодни народа словенскога", в което отделя значително място и на бляскавата история на българите. Специална песен е посветена на подвизите на Крум.8 октомври 1756 г. В Мелник е построена църквата "Св. Никола".1757 г. С паричната помощ на х. Вълчо от Банско, брат на Паисий Хилендарски, е възстановено южното крило на Хилендарския манастир - от основите до кулата с камбаната и параклиса "Св. Иван Рилски". Във възстановената част се намира и килията на самия Паисий.1757 г. Партений Павлович съставя своята "Автобиография", която има характер на своеобразен дневник-пътепис.1758 г. На път от Русия за Австрия сръбският книжовник и историограф Йован Раич посещава Света гора и се среща с Паисий Хилендарски. Някои автори застъпват тезата, че под влияние тъкмо на Йован Раич Паисий Хилендарски се заема да издирва материали за българската история, за да ги подреди в самостоятелна книга.1758 г. Активни действия на български хайдути в района на Софийско, засвидетелствани в османо-турски документи.1759 г. В Никополския санджак “голяма мюсюлманска въоръжена тълпа” напада Разград и околните села, “като ограбила всичкия имот на населението там, особено на бедната рая. Казаната тълпа е посегнала на честта, имота и живота на населението, което кански е пропищяло от нея”. За да се избягнат размирици, се предписва да се вземат необходимите мерки за предотвратяване на подобни нови действия. За събитието научаваме от султанска заповед до държавните чиновници.29 април 1760 г. Партений Павлович умира в Сремски Карловци (дн. Сърбия).септември, 1760 г. В Южна Добруджа избухват въоръжени размирици, предизвикани от нежеланието на българското население да търпи своеволията и насилията на местните аяни.май - юли, 1761 г. Паисий Хилендарски пребивава в Сремски Карловци (дн. Сърбия), където е изпратен от манастирското братство. По време на престоя си там той има възможност да се запознае със съкратения руски превод на труда на Мавро Орбини “Книга историография” върху историята на славяните, откъдето извлича редица подробности за българската история.;май - юли, 1761 г. Блазиус Клайнер, францискански монах от българското католическо братство в манастира "Св. ап. Петър и Павел" в Алвинц (Трансилвания), завършва своето съчинение, посветено на българската история, "Архив в три части на преславната провинция България…”. Историята е написана на латински език.1762 г. Паисий Хилендарски завършва в Зографския манастир “Св. Георги” своята "История славянобългарска". Паисиевата история, в обем от 85 с. и общо 10 части, поставя началото на зараждането на българската национална идея. Известни са около 60 нейни преписа, между които двата преписа на Софроний Врачански (от 1765 и 1781), Самоковският препис на поп Алекси от 1771, Рилският и Жеравненският от 1772, Кованлъшкият от 1783, Еленският на Дойно Граматик от 1784 и др.1762 г. Активизиране на въоръжената съпротива на българите срещу местните власти в Македония. Високата порта със султанска заповед предписва на държавните чиновници да предприемат мерки срещу хайдушката дружина на “капитан Пройо” във Воденско.

1762 г. Въоръжени размирици на българското население в Казанлъшко.1 септември 1762 г. Стойко Владиславов (Софроний Врачански) е ръкоположен за свещеник в Котел. До официалното му ръкополагане се стига след продължителни преговори с гръцкия владика, който иска да му се платят 100 гроша. С помощта на котелските чорбаджии парите са събрани и едва тогава владиката се съгласява да извърши тържествената церемония.