Усещане за мандатЖивк Петров

Не е лесно да напишеш в няколко страници обстойно и непредубедено описание за живота на един пещерен клуб. Още повече, че става дума за описание през очите на председателя на клуба. Затова и няма да се опитвам... Драги читателю ако искаш хронология, изпълнена с факти и събития, имена и фактология, то тогава разгърни нашите годишници. Там е записано всичко.Ще се опитам да предам, по-скоро една картина на клубния живот докато бях председател, нарисувана от усещания или спомен за такива.За да си запознат с предисторията ще кажа, че преди да стана председател, бях член на управителния съвет на клуба. Това, любезни ми читателю, беше и плюс и минус. След като дойдохме в клуба – едно цяло ново поколение, заварихме относителен застой, а до някъде и дълбока зима. Така като едни новобранци пещерняци, вместо да се занимаваме предимно с ходене по пещери, ние се хванахме и с организационна работа. Не само се хванахме, но и си повярвахме. След години председател стана Веско, а ние няколко от новото поколение - негов управителен съвет. И така се почна обновяването на клуба. Разбира се, ако бяхме си останали единствено и само с ходенето по дупки нещата щяха да си вървят без проблеми, но не беше писано да е така.... Когато се заиграе в голямата политика (читателю няма нужда да ти подсказвам, че го казвам иронично) настъпва разделение. Довчерашни приятели почват да се гледат накриво, а в пещерняшките среди, след употреба на “спирит” скрит в бутилка и до бой. Макар да бяхме млади и напористи, неуспяхме да се отървем и от финните настройки на нашите клубни опекуни... може би това да беше решаващо. Така на поредно Общо събрание клуба каза тежката си дума и бе избран нов управителен съвет, а той от своя страна избра мен за председател. Вероятно бях необходим компромис.Какво направихме за клуба през нашия мандат? Дали това беше надграждане, застой или регрес. Сега като си помисля, беше всичко по малко.Дейността на един пещерен клуб зависи най-вече от активността на членовете си или по-просто казано от ходенето по дупки. Разбира се, това, че има нов управителен съвет и нов председател не значи ходещите по дупки да станат по или по-малко активни. В този смисъл клуба продължи с постоянно темпо, което винаги ни се е струвало по-бавно от желаното. Ако отворим дневниците, обаче, ще видим, че не е сторено малко. Ходения “за спорта”, “за копане”, “за картиране” или просто ей така изпълват достатъчно на гъсто календара. От край време в клуба се говори за т.нар. “приоритетни проекти”. Това словосъчетание се поизтърка и стана леко иронично поради невъзможността да турим чертата на нито един от тях. Банковица, Темната, Говора, Пирин, Хайдушкото и тн. Оставаха да тежат, като незавършени клубни проекти. Успокоява ме само мисълта, че е твърде относително понятието “да се изръчка до край”, който и да е пещерен обект, от една страна. От друга, някои от тях дадоха нови хоризонти, бяха направени нови открития, което обезмисля идеята за “финално изръчкване”. Знаково, според мен читателю, беше ръчкането в пещерата Банковица край с. Карлуково. След пробива през полусифона за наша радост се очерта една огромна пещерна система (за българските мащаби), която няма край. Този пробив имаше и голям психологически ефект – главно

оправда годините упорит труд, който много често сме си мислили, че ще е на халос. Банковица успя да постави клуба като цяло сред най-активните и резултатни клубове, където му е и мястото. Като край на определен етап в изследването на пещерата беше и провеждането на голяма зимна експедиция, която постигна завидни резултати.Благодарение на упорството на хеликтитци продължи изследването на циркуса Бански суходол. Там плодовете от многогодишния труд тепърва ще се берат.Освен “знаковите обекти” през тези години клуба като цяло даде много на пещерното дело.Общо взето, според мен успехите на един пещерен клуб – изследване, ръчкане, спортни постижения и тн. Не зависят толкова от някакво ръководство, управителен съвет и председател, а най-вече от личната мотивация на всеки един пещерняк. Както си говорим помежду си понякога, не знам дали ще се съгласиш с това читателю, един човек ако го няма в себе си зрънцето на изследвача няма сила, която да го посее в него!Това в което успяхме, като организатори докато бях председател е, че успяхме да намерим нов дом на клуба. Това беше стара мечта да имаме свое помещение в което да се събираме, да си държим джаджите и картите. Едно е да мечтаеш, а друго да се сблъскаш с действителността на реалните пазарни цени и наеми. След като ни се предостави шанс, ние се възползвахме и си наехме собствено помещение със склад. Постепенно го превърнахме в уютен дом, където хеликтитци (и не само те) могат да се срещат седем дена в седмицата, двайсет и четири часа в денонощието.Друго не маловажно нещо с което се справихме, беше “ремонтирането” на устава на сдружението. Промените не бяха козметични особено в някои принципни положения – примерно избора на председател.През тези години, за жалост читателю, успяхме да допуснем и редица грешки. Естествено те се пишат главно на главата на председателя. Нямам против, нали за това е един председател – да отнася негативите.На първо място допуснах няколко слаби години в провеждането на курс пещерняк. Това доведе до демографска криза в клуба. За да е жив един клуб трябва да се ходи по дупки, а за да се ходи – трябват хора! Отлив на хора имаше и сред няколко по-стари клубни членове. Изтъквайки различни причини и ползвайки различни поводи те престанаха да са членове на клуба и отидоха в други такива. Това е нещото за което най-много съжалявам, защото така се лишихме от опит и ентусиазъм. Но всеки си има свой път, а и края на съвместното членство в клуб не е равно на край на приятелство, което за мен е по-важно.Към негативите мога да добавя неуредици във финансиите на клуба, неразбирателство в УС на клуба по разни въпроси, а и прекомерното занимание с федеративни въпроси. Относно федерацията по спелеология, мога да кажа, че успяхме да се покажем като буден клуб с ясна и принципна позиция. Това може само да ни радва. От друга страна, прекаленото занимаване с външни на клуба проблеми измести фокуса от по-важни вътрешни проблеми. Като негатив бих добавил и невъзможността да реализираме голямо ходене в чужбина. То си остана само мечта, за сега чакаща своята реализация.

Та такива са моите “усещания за мандат”. Дано остане спомен за доброто и се извадят необхдими поуки за останалото. И ако ти се струва лесно, читателю, да заемаш този висок пост, то наистина грешиш. Не е лесно!