Érase una vez Hi havia una vegada … Era uma vez … Dawno ... fileÉrase una vez... Hi havia una vegada … Era uma vez … Dawno, dawno temu... Once upon a time... Имало едно

Érase una vez... Hi havia una vegada … Era uma vez … Dawno,

dawno temu... Once upon a time... Имало едно време... ... ياما كان

,Érase una vez... Hi havia una vegada… Era uma vez… Dawno كان

dawno temu... Once upon a time... Имало едно време... ... كان

كان ياما Hi havia una vegada… Era uma vez… Dawno, dawno temu...

Once upon a time... Имало едно време... ... كان ياما كان Érase una

vez... Era uma vez… Dawno, dawno temu... Once upon a time...

Имало едно време... ... كان ياما كان Érase una vez... Hi havia una

vegada… Era uma vez… Dawno, dawno temu... Once upon a time...


vegada… Érase una vez... Hi havia una vegada … Era uma vez …

Dawno, dawno temu... Once upon a time... Имало едно време...

... كان ياما كان Érase una vez... Hi havia una vegada… Era uma vez…


... كان ياما كان Hi havia una vegada… Era uma vez… Dawno, dawno

temu... Once upon a time... Имало едно време... ... كان ياما كان

Érase una vez... Era uma vez… Dawno, dawno temu... Once upon a

time... Имало едно време...

... كان ياما كان Érase una vez...

Hi havia una vegada… Era

uma vez… Dawno, dawno

temu... Once upon a time...


vegada… Érase una vez... Hi havia una vegada … Era uma vez …


... كان ياما كان Érase una vez... Hi havia una vegada… Era uma vez…


... كان ياما كان Hi havia una vegada… Имало едно време... ... كان

كان ياما Érase una vez... Hi havia una vegada… Era uma vez… Dawno,

dawno temu... Once upon a time... Имало едно време... ... كان

كان ياما Hi havia una vegada…

НАРЪЧНИК ЗА ОБУЧИТЕЛИ

Преподаване на правата на детето и между

културно разбирателство през изкуство

Сборник материали от международно

обучение “Имало едно време … Човешки

права”

Редакция Огнян Гъдуларов

Проект „Различни, но еднакви или имало едно време…” Настоящият наръчник стана възможен благодарение на помощта на Фондация „Работилница за граждански

инициативи”, чрез фонд „Дарителски кръг - Развитие”

Съдържание

Въведение .................................................................................................................................................. 3

Креативни приказни модули за деца, преподаващи правата на човека и между културно

разбирателство ..................................................................................................................................... 3 Малко повече за „Can Ya Makan … Human Rights” ......................................................................... 3 Екипът ...................................................................................................................................................... 6

Интерактивно преподаване ................................................................................................................... 7

40 Ценности, от които децата имат нужда за пълноценно израстване и развитие .................. 7 Пирамида на ученето .......................................................................................................................... 8 Типове преподаване ............................................................................................................................ 9

Правата на детето и образование в областта на правата на детето ............................................ 9

Какво са правата на детето? .............................................................................................................. 9 Принципи и техники в образованието в областта на правата на човека (детето) .................. 12

Обучителни модули ............................................................................................................................... 29

Модул 1 – История с пчели ................................................................................................................ 29 Модул 2 – Макая или на върха на дървото ...................................................................................... 34 Модул 3 – Буба и Шанти ..................................................................................................................... 37 Модул 4 – Обувки и сок ...................................................................................................................... 42 Модул 5 – Изгубената топка .............................................................................................................. 47 Модул 6 – Хоботчо ............................................................................................................................... 49 Модул 7 – Не съди за книгата по корицата .................................................................................... 51 Модул 8 – 1001 Нощ ............................................................................................................................ 54 Модул 9 – Розата и дракона .............................................................................................................. 60 Допълнение - Модул 10 – Приказки - Заживей в приказка! .......................................................... 62

Приложения ............................................................................................................................................. 70

Полезни връзки .................................................................................................................................... 70 Всeoбщa дeклaрaция зa прaвaтa нa чoвeкa ................................................................................. 70 Конвенция за правата на детето ...................................................................................................... 74 Приказки за модули ........................................................................................................................... 88

Библиография ........................................................................................................................................ 91

http://canyamakan.files.wordpress.com/2012/08/beestory.jpg



“Storytelling can deliver any message to anyone if it is written and narrated in the right way.” Хамза Забалави (Йордания)

Въведение

Този наръчник е създаден в резултат на интензивната работа на международна група от

младежки работници, хора на изкуството, обучители и др. В срок от една година, екип от

четирима тренери, кандидатствали за финансиране от Европейската програма "Младежта

в действие" и Евро-средиземноморската младежка програма (Euro-Med Youth IV).

Финансирани и осъществени бяха два курса за обучение в Испания и Йордания. Те събраха

участници (младежки работници и експерти в различни изкуства) от 6 страни - Испания,

Йордания, България, Египет, Португалия, Полша. Основна цел на този процес беше

насърчаване на образованието за правата на човека и създаване на готови за използване

сесии (обучителни модули) за преподаване правата на децата чрез използване на

изкуство. В периода между обученията участниците имаха възможност да приложат в

реална обстановка образователните сесии, създадени по време на обучението.

Това ръководство е компилация от теоретична част за правата на човека, преподаване на

правата на човека и интерактивно обучение на деца и практическа част с преведени сесии, резултат от тази дългосрочен курс на обучение.

Креативни приказни модули за деца, преподаващи правата на човека и между

културно разбирателство

През 2012 г. НЧ Бъдеще сега реализира проекта “Имало едно време… човешки права”

свързан с използването на приказки и други форми на изкуство за преподаване на правата

на детето. В резултат бяха разработени интерактивни сесии базирани на приказки и

истории за работа с деца по темата Права на детето.

Проектът стимулира между културния диалог, разбирателството между хора с различна

етническа и религиозна принадлежност и повишаване на видимостта на културното

богатство на малцинствени общности в Средиземноморието.

Като продължение на проекта в България ФРГИ предостави финансиране за превод на

материалите на български език и оформянето на наръчник за интерактивно преподаване и

използване на изкуство като обучителен инструмент при преподаване на правата на детето

и между културен диалог. Материалите са насочени да образоват децата в региони със

смесено етническо население и да ги подготвят за по-добро сътрудничество и

разбирателство в мултикултурна среда.

Така се появи проектът на Бъдеще сега, ”Различни, но еднакви или имало едно време…” -между културно обучение за човешки права през разказването на приказки и истории.

Малко повече за „Can Ya Makan … Human Rights”

Проекта се фокусира в създаване на практически

инструменти за социално-възпитателната работа с деца и

младежи, свързани с образование в областта на правата на

човека и правата на детето.

В резултат на процеса на обучение и практическо

приложение в края на 2012 г. екипа от обучители и участници

в проекта представи разработени модули за деца. Модулите

са насочени към преподаване на правата на детето и

между културно разбирателство и са базирани на

разказване на истории, театър, илюстрация и други видове

изкуство.

http://canyamakan.files.wordpress.com/2012/04/day3.jpg



Екипът от обучители, отговорни за този процес - Анджи Адад (Йордания), Елена Диаз

Виаграса (Испания), Хайтам Камел (Египет), Огнян Гъдуларов (България)

Буквално “Can Ya Makan* … Human Rights” означава “Имало едно време… човешки права”.

По този начин думите на арабски и английски език показват разнообразието на езиците на

страните, участващи в проекта. (Can Ya Makan* - арабски – Имало едно време.)

Този дългосрочен проект има за цел да насърчава образованието за човешки права чрез

използването и адаптирането на разкази (приказки, митове, басни и др.), като неразделна

част от наследството на Евро-средиземноморския регион.

Проектът се проведе в три етапа. Първия и последния бяха обучителни курсове (съответно в

Кома-руга, Испания и Аман, Йордания). Между двата тренинга участниците имаха задача

да приложат на практика това, което са научили в Испания. А в Йордания се направи

оценка на ефективността, споделяне на опит и доразвиване на методологиите на база

проведените реални сесии.

“Can ya Makan хора от Полша, Португалия, Испания, Египет,

Йордания и България се събрахме в малко село, наречено

Кома-Руга за да създадем тази история.

Попаднахме слепи в хипнотизиращата атмосфера на

гората, но открихме нов път през нея. Трябваше да се

справим с различни препятствия: чудовища, дракони,

паяжини, но най-важната пречка бе доверие.

Наслаждавахме се на невероятни истории от Йордания до

Португалия и от Египет до Полша.

След втория залез се гмурнахме в различни истории, докато

откриваме себе си в културата на другите.

Заедно ние бяхме в състояние да преодолеем своето

невежество, свързано с правата на детето.

Следва продължение…”

Ясмин (Йордания), Роза (Испания), Мохамед (Египет), Тео (България), Мария У. (Испания)

"Днес работихме наистина усилено по темата за правата на

човека. Дадохме си сметка, че всеки има свои собствени

любимите дейности, но всички ние имаме страст да работим

на правата на човека. Създадохме заглавни страници на

вестник за да споделим новините от държавите ни. Открихме,

че всичките страни са в една и съща времева линия, но ние

сме на различни места в този график. Радваме се, слушайки

истории от други култури. Най-интересната част е, че се

насърчаваме да разказваме истории на английски език. Учим

се как да използваме езика на тялото и глас като

инструменти в разказването на истории. Развълнувани сме за

следващите дни, тъй като ще се задълбочим в обединяването

на правата на човека и историите в едно цяло.”

Моника (Полша), Сара (Египет), Вени (България), Ева (Испания), Рейтх (Йордания)

Страница на проекта във Facebook: http://www.facebook.com/CYMHR

Канал с материали в Youtube: http://www.youtube.com/feed/UCFXgaRDTwCAA4TIv6XlRx-w/u

Блог на проекта: http://canyamakan.wordpress.com/

http://www.facebook.com/CYMHR

http://www.youtube.com/feed/UCFXgaRDTwCAA4TIv6XlRx-w/u

http://canyamakan.wordpress.com/

http://canyamakan.files.wordpress.com/2012/04/training2a-3.jpg

http://canyamakan.files.wordpress.com/2012/04/garden_expectations.jpg



Първи тренинг: Кома-Руга, Каталуния - Испания (30 март - 7 април 2012)

Цел:

Да насърчи образованието за човешки права, чрез използване и адаптиране на

истории(приказки), като неразделна част от културното наследството на Евро-

средиземноморския регион.

Резултати:

Да увеличи познанията и разбирането на участниците за правата на човека и

образованието за човешки права.

Да развие специфични умения за разказване на приказки, като използване на гласа

и езика.

Да се открият връзки между истории(приказки) от различни региони на Евро-

средиземноморския регион и ценности на правата на човека.

Да се идентифицират възможностите за използване на истории(приказки) като

педагогически инструмент в образованието за човешки права.

Да се създадат инструменти, които участниците могат да приложат на практика в

образование за човешки права.

Организация домакин:

Association of Human Rights Educaors (AHEAD)

Финансиран от:

Youth in Action Programme

Втори тренинг: Аман, Йордания (20 - 28 август 2012)

Цел:

Да насърчи образованието за човешки права чрез използване и адаптиране на

истории(приказки), като неразделна част от културното наследството на Евро-

средиземноморския регион.

Резултати:

Да се оценят резултатите от използването на модулите за образование за човешки

права, създадени в Испания и приложени на практика от участниците между двата

тренинга.

Да се разшири използването на различни видове изкуство като педагогически

инструменти (театър, куклен театър и илюстрацията) с цел създаване на готови за

използване методи за образование в областта на правата на човека за деца.

Организация домакин:

Institute for Leadership Excellence – ILE

Финансиран от:

Euro-Med Youth Programme

http://blocs.xarxanet.org/ahead/qui-som/?lang=en

http://eacea.ec.europa.eu/youth/index_en.php

http://www.euromedalex.org/ar/node/13992

http://euromedyouth.net/



Екипът

През есента на 2011 г. четиримата тренери от екипа приемат

поканата за участие в TOTEM - Обучение за обучители, организирано

от SALTO EuroMed. Обучението има за цел да насърчава

международни екипи, провеждащи тренинги в контекста на Евро-

средиземноморското младежко сътрудничество. Един от резултатите

е Can Ya Makan ... Human Rights!

Анджи Адад (Institute for Leadership Excellence – ILE) е социален активист,

работеща с деца, младежи и семейства, за насърчаване на любовта

към четенето. Нещо повече, тя е младежки лидер и тренер в

Европейската програма "Младежта в действие" и Евро-

средиземноморската младежка програма с Institute for Leadership

Excellence (ILE) - Йордания.

Огнян Гъдуларов (NC Future Now 2006) се занимава с неформално

образование през последните пет години. Той работи активно за

разработване и прилагане на алтернативни образователни модели. В

момента работи като тренер главно на инструктори, които работят с

деца и млади хора, той има опит в комуникационни и презентационни

умения, както и в обучението чрез преживяване и подобряване на екипна

ефективност. Той също така провежда интерактивни обучения и

екологично образование за деца. Огнян работи и като лидер в

Международна награда за млади хора в България.

Елена Диаз Виаграса (Association of Human Rights Educators – AHEAD) е

въвлечена в областта на неформалното образование, от както е била

дете и веднага щом е станало възможно (навършвайки 17 години),

започва да работи като младежки лидер. Тя се включва в

международно обучение през 2007 г. по темата за правата на детето

и от този момент нататък тя не е спряла да работи за тях! Тя е един от

основателите на AHEAD. Също така преди пет години, тя осъзнава

страстта си за детска литература във всичките и форми: разказване

на истории, приказки с илюстрации, кукли ... и е научила много в

областта от тогава!

Хайтам Камел (Sustainable Development Association – SDA) е младежки

активист, който е работил с няколко организации на местно и

международно ниво от най-ранна възраст. Той участва в неформалното

образование и Евро-средиземноморското сътрудничество на младите

хора в продължение на 12 години и сега работи на свободна практика за

работа с младежи в арабския и европейския региони.

http://www.salto-youth.net/rc/euromed/tceuromed/tceuromed2011/totem/

http://www.salto-youth.net/rc/euromed/

http://www.euromedalex.org/ar/node/13992

http://gudevica.org/

http://blocs.xarxanet.org/ahead/qui-som/?lang=en

http://2.sda-web.org/

http://canyamakan.files.wordpress.com/2012/08/dsc043603.jpg

http://canyamakan.files.wordpress.com/2012/02/angie.jpg

http://canyamakan.files.wordpress.com/2012/02/ogi.jpg

http://canyamakan.files.wordpress.com/2012/02/elena.jpg

http://canyamakan.files.wordpress.com/2012/02/haythem.jpg



Интерактивно преподаване

40 Ценности, от които децата имат нужда за пълноценно израстване и развитие (подход основан на ценностите при развитието на детето)

ВЪНШНИ ЦЕННОСТИ:

ПОДКРЕПА:

1. Подкрепа от семейството.

2. Позитивна комуникация в семейството.

3. Подкрепа от други възрастни (не-родители).

4. Добри съседски отношения, грижовност от страна на съседите към детето.

5. Позитивна атмосфера в училище (училището дава сигурност и окуражава детето в

неговите интереси и умения).

6. Участие на родителите в училищния живот на детето.

ОВЛАСТЯВАНЕ:

7. Общността цени младежите (и младите знаят това).

8. Общността цени и използва младите хора като ресурс.

9. Младежите предоставят услуги на останалите членове на общността (1 час или

повече на седмица).

10. Сигурност (младите хора имат нужда от сигурност в къщи, в училище и в общността).

ОЧАКВАНИЯ И ОГРАНИЧЕНИЯ:

11. Семейството има ясни правила и норми, които се съблюдават от всички в него

(родителите винаги знаят къде са децата им).

12. Правила и норми в училище.

13. Подкрепа от хората, сред които децата живеят (съседи, близки).

14. Възрастните са добър модел на поведение.

15. Позитивно влияние на връстници.

16. Високи очаквания (родителите и децата си поставят цели и се подкрепят).

КОНСТРУКТИВНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВРЕМЕТО:

17. Младите хора отделят време за творчески занимания.

18. Младежки програми (младите хора използват 3 или повече часа на седмица за

спорт, младежки клубове и др., организирани от училище или местната общност).

19. Религия.

20. Време в къщи (младите хора балансират времето, което прекарват вкъщи и „навън с

приятели”).

ВЪТРЕШНИ ЦЕННОСТИ:

ИНТЕРЕС КЪМ УЧЕНЕТО:

21. Поощряването при успех води до мотивация.

22. Ангажираност / позитивни роли в училище.

23. Домашна работа.

24. Връзка с училището.

25. Четене за удоволствие.



ПОЛОЖИТЕЛНИ КАЧЕСТВА:

26. Младите хора ценят високо способността и желанието да се помага на другите.

27. Равенство и обществена справедливост.

28. Младите хора имат свои убеждения и ги отстояват.

29. Честност и откритост (младите хора винаги казват истината, дори и когато това е

трудно).

30. Отговорност – младите хора поемат лична отговорност.

31. Самоограничения (младите хора вярват, че е важно сексуалното въздържание и

ограничението от алкохол и наркотични вещества).

СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ:

32. Планиране и вземане на решения.

33. Умения за общуване (младите хора съчувстват на останалите, чувствителни са и женят

приятелството).

34. Културни умения (младите хора общуват свободно с хора от други култури,

раси/религии).

35. Умения да устояват (младите хора могат да устоят на негативни влияния).

36. Мирно решаване на конфликти (младите хора се стремят към решаване на

проблеми без насилие).

ПОЛОЖИТЕЛНА ИДЕНТИЧНОСТ:

37. Силата на личността (младите хора имат контрол над това, което става с тях).

38. Самоуважение.

39. Чувството, че имат цел.

40. Положителна визия за бъдещето.

Пирамида на ученето

Както виждате от Пирамидата на ученето, в зависимост от начините на учене, ние сме склонни да запомним определен процент информация и по-конкретно:

Запомняме 10% от това, което четем – чрез четене на текст

Запомняме 20% от това, което чуем – чрез слушане на думи

Запомняме 30% от това, което видим – чрез гледане на снимки



Запомняме 50% от това, което видим – чрез гледане на филми, наблюдение, гледане на

демонстрация

Запомняме 70% от това, което казваме – чрез участие в обсъждане, изнасяне на

презентация/беседа/лекция

Запомняме 90% от това, което казваме и правим – чрез правене на нещо реално или чрез

симулация на правене на нещо реално

Практически приложения на Пирамидата на ученето:

Моделът ясно показва разликата между пасивното и активното учене. По-доброто

запаметяване, а и по-доброто разбиране на нещата идва в случаите на активно учене, докато

при пасивното учене отново имаме запаметяване и разбиране на наученото, но с големи

“загуби”.

Съществуват разнообразни начини за учене, т.е. налице е реален потенциал за хората да учат

успешно по повече от един или два начина.

Типове преподаване

Пасивно Активно Интерактивно

Правата на детето и образование в областта на правата на детето

Какво са правата на детето? (http://eycb.coe.int/compasito/chapter_1/2_wha.html )

"Конвенцията на ООН за правата на детето отбеляза повратна точка, признавайки в цял свят, че децата не са

само предмети на защита, но и притежатели на граждански и политически права."

Мод де Беор-Букикио

Заместник-генералния секретар на Съвета на Европа

Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД) осигурява идеален подход за децата да

научат повече за техните човешки права. Защото в нея се посочват правата на човека,

особено отнасящите се до децата, всички, но особено деца, родители и възрастни, които

работят с деца, трябва да бъдат запознати с този важен компонент на международната

рамка за правата на човека. „Компасито” разглежда правата на децата в рамките на по-

широкия контекст на правата на човека като цяло и се стреми да помогне на децата да

разберат, че наред с всички останали членове на човешкия род, те също са носителите на

права.

Общото събрание на ООН прие Конвенцията за правата на детето през 1989 г. след почти

десетилетие на компромиси и преговори между държавите-членки и широки консултации с

неправителствени организации. Оттогава повече държави са ратифицирали Конвенцията за

правата на детето, отколкото всеки друг договор за правата на човека и с по-малко резерви

УЧИТЕЛ

УЧЕНИК

УЧЕНИК

УЧЕНИК

УЧИТЕЛ

УЧЕНИК

УЧЕНИК

УЧЕНИК

УЧИТЕЛ

УЧЕНИК

УЧЕНИК

УЧЕНИК

http://eycb.coe.int/compasito/chapter_1/2_wha.html



- официални изключения, предприети за частите, с които държавите не могат да се

споразумеят.

Конвенцията за правата на детето (наричан също Конвенцията на децата) определя детето

като всеки на възраст под осемнадесет години и потвърждава, детето притежава напълно

всички човешки права. Тя съдържа 54 члена на правата на децата, които могат да бъдат

разделени в три основни категории:

Защита - гарантиране на безопасността на децата и за специфични въпроси, като

например малтретиране, изоставяне и експлоатация;

Обезпечаване - покриване на специалните нужди на децата, като образование и

здравеопазване;

Участие - признава се развиващата се способност на децата да вземат решения и

да участват в обществото с приближаването към зрелостта.

Конвенцията съдържа няколко новаторски подхода за правата на човека. Правото на децата

на участие представлява зона, която преди това не е била разглеждана в ВДПЧ (1948) или

Декларация за правата на детето (1959). Друго нововъведение на Конвенцията е

използването на местоименията той и тя, вместо генеричното той да включва мъже и жени.

Конвенцията категорично подчертава предимството и важността на ролята, авторитета и

отговорността на семейството на детето. Тя потвърждава правото на детето не само на

езика и културата на семейството, но и на уважение към тези език и култура. Конвенцията

също така увещава Държавата да подкрепя семействата, които не са в състояние да

осигурят адекватен стандарт на живот за децата си.

Въпреки че признава важността на семейството за благополучието на децата, Конвенцията

също признава децата като личности, носители на права, гарантирайки за тях, според

уместността на развиващия се техен капацитет, правото на идентичност, на поверителност,

достъп до информация, свобода на мисълта, съвестта и религията, свобода на изразяване

и на сдружаване.

Конвенцията постига въздействие в огромен мащаб по света. Тя засилва усилията за защита

на детските права от агенции на ООН като УНИЦЕФ и Международната организация за

труда (МОТ); тя е повлияла следващите договори касаещи детските права (напр. Хагската

конвенция за междудържавно осиновяване, която говори за правото на детето на

семейство, вместо за правото на семейството на деца; и Конвенцията за правата на хората

с увреждания); тя фокусира международни движения да заклеймят широко

разпространените форми на злоупотреба с деца като детската проституция и деца-

войници, и двете от които са сега субектите на допълнителни протоколи (изменения в КПД).

Общи принципи на Конвенцията за правата детето

Правата на децата в КПД отразяват четири основни принципа:

1. Недопускане на дискриминация (член 2): Всички права важат за всички деца без

изключение. Държавата има задължение за защита на децата от всякакви форми на

дискриминация.

2. Висшите интереси на детето (член 3): Определящ фактор във всички действия,

засягащи всяко дете, трябва да е неговия висш интерес. Във всички случаи, най-

добрите интереси на детето имат предимство пред интересите на пълнолетни лица

(например родители, учители, настойници). Въпреки това, въпросът за това как да се

реши за най-добрите интереси на детето остава трудно да се определи и е отворен

за дискусия.

3. Правото на живот, оцеляване и развитие (член 6): Правото на детето на живот е

присъщо и задължение на държавата е да се гарантира оцеляването и развитието на

детето. Това означава, че децата не могат да бъдат предмет на смъртна присъда или

прекратяване на живота.

4. Зачитане на възгледите на детето (член 12): Детето има право да изразява мнение и

това мнение да се взема предвид по всички въпроси, които го засягат.



ВЪПРОС: Най-добрия интерес на детето е основен принцип на Конвенцията на децата. Но

кой решава кое е най-доброто за едно дете? Какво се случва, когато родители, учители,

органи или самите деца имат противоречиви мнения за това какво е "най-доброто" за

детето?

Конвенцията на децата е мощен инструмент, който по своята същност ангажира младите

хора в изследване на собствените им права. Тя също така е ефективен инструмент за

подпомагане на хората от всички възрасти при определянето на сложните отговорности,

които са обвързани с осигуряването на тези права за децата. Използването на конвенцията

по този начин ще научи децата как да се застъпват за правата си от свое име.

Насърчаване на Конвенцията за правата на детето

Гражданското общество, деца, учители, родители и агенции могат да играят важна роля за

повишаване на информираността и лобирането за действия за насърчаване на правата на

детето. За да се гарантира, че всеки, който работи с деца, както и самите деца са

запознати с тези права, Конвенцията за правата на детето трябва да бъде на разположение

в училищните библиотеки и да се чете и обсъжда в класните стаи и с родителите.

Един от най-важните начини за насърчаване на Конвенцията е чрез системно образование

за правата на човека, започвайки от ранните години на детството. Всяко дете има право да

знае правата си и тези на другите!

Полезни ресурси:

Eide, Asbjørn and Alfredsson, Guthmundur, The Universal Declaration of Human Rights: A

common standard of achievement: Martinus Nijhof, 1999.

Franklin, Bob, Handbook of Children’s Rights: Routledge, 2001.

Hodgkin, Rachel and Newell, Peter, Implementation Handbook for the Convention on the

Rights of the Child: UNICEF, 2002.

Полезни сайтове:

Амнести интернешънъл: www.amnesty.org

Информационна мрежа за правата на детето: www.crin.org

Съвета на Европа: www.coe.int

Образование за демокрация и човешки права в Европа: www.dare-network.org

Европейски детски мрежа (EURONET): www.europeanchildrensnetwork.org

Европейската мрежа от омбудсмани за деца: www.ombudsnet.org/enoc/

Human Rights Watch: www.hrw.org

ЮНЕСКО: www.unesco.org

УНИЦЕФ: www.unicef.org

Върховния комисар на ООН за правата на човека: www.ohchr.org/english

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.amnesty.org/

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.crin.org

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.coe.int

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.dare-network.org

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.europeanchildrensnetwork.org/

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.ombudsnet.org/enoc/

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.hrw.org

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.unesco.org

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.unicef.org

http://www.ohchr.org/english



Принципи и техники в образованието в областта на правата на човека (детето)

Образователни подходи

(http://eycb.coe.int/compass/en/chapter_1/1_4.html) Адаптирано от „Компас” – Наръчник за преподаване на човешки права за младежи

Преди да работите с активности(интерактивни модули – б.р.) е важно да се разберат

образователните подходи, които се използват. Образованието в областта на правата на

човека е образованието за промяна, както лична, така и социална. Става въпрос за

развитието на способностите на младите хора да бъдат активни граждани, да участват в

техните общности за насърчаване и защита на човешките права. Нашият фокус е

образователния процес на натрупване на знания, умения, ценности и нагласи. В този

процес ние:

започваме от това, което хората вече знаят, техните мнения и опит и от тази база им

даваме възможност да търсят и откриват заедно, нови идеи и опит.

насърчаваме участието на младите хора да участват в дискусиите и да се учат един

от друг, колкото е възможно.

насърчаваме хората да превеждат своето обучение в прости, но ефективни действия,

които демонстрират отхвърляне на несправедливостта, неравенството и нарушенията

на човешките права.

Знанията, уменията и нагласите на човек, който е грамотен в областта на правата на човека

са описани тук. Тези компетенции, особено уменията и ценностите на комуникация,

критично мислене, застъпничество, толерантност и уважение не могат да бъдат

преподадени, те трябва да бъдат научени чрез опит. Ето защо активностите в тази книга

насърчават сътрудничеството, участието и учене чрез преживяване. Нашата цел е да

насърчим младите хора да мислят, чувстват и действат, да се ангажират главите им,

сърцата и ръцете. Знанието за правата на човека е важно, но не е достатъчно. Необходимо

е младите хора да имат много по-дълбоко разбиране за това как се развиват човешките

права и нуждите на хората и защо те трябва да бъдат защитени. Например, млади хора,

които нямат пряк опит с расовата дискриминация може да мислят, че въпросът не е от

значение за тях. От гледна точка на човешките права това положение не е приемливо,

хората навсякъде имат отговорност за защита на човешките права на другите.

Няма значение дали се обсъжда правото на живот или свобода на словото, човешките

права са за демократичните ценности, уважението и толерантността. Това са умения и

нагласи, които могат да бъдат научени само ефективно в околната среда и чрез процес,

който насърчава тези ценности.

Съвместно учене

Това е съвместна работа, за да постигне на общи цели. В съвместното учене хората работят

заедно, за да търсят резултати, които са от полза както лична, така и на всички членове на

групата.

Съвместното учене насърчава високи постижения и по-висока ефективност; по-грижовни,

подкрепящи, и всеотдайни отношения; по-голямо психическо здраве, социална

компетентност и самочувствие. Това е в контраст с това, което се случва, когато обучението

е структурирано в конкурентен начин на преподаване. Конкурентното обучение насърчава

личния интерес, неуважение към другите и арогантност на победителите, които работят

срещу другите, за да се постигне лична цел, която може да постигне само един или

няколко, а губещите често остават демотивирани и губят самоуважение.

Основните компоненти на сътрудничество са положителна взаимозависимост,

взаимодействие лице в лице, индивидуална и групова отчетност и междуличностни умения.

Най-ефективният начин за насърчаване на съвместно учене е чрез структурирана групова

работа.

http://eycb.coe.int/compass/en/chapter_1/1_4.html

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://eycb.coe.int/compass/en/chapter_1/1_1.html%23113#113



Участие

Участие в образованието за правата на човека означава, че младите хора вземат

решенията за това какво и как те ще научат за правата на човека. Чрез участието младите

хора развиват различни компетенции включително тези на процеса на вземане на решения,

активно слушане, съпричастност и уважение към другите, както и поемане на отговорност

за собствените си решения и действия. Ролята на учителя или тренера е роля на посредник,

който "помага" или "улеснява(фасилитира – б.р.)" участието на младите хора в процеса на

обучение. В училищата ограниченията налагани от графиците и учебната програма

изискват адаптиране на активностите с цел повишаване на участието.

Активностите в това ръководство изискват участие на младите хора. Вие трябва да бъдете

активни и ангажирани, не можете да седнете и да бъде пасивен наблюдател. В това

отношение методологията, използвана в това ръководство дължи много на работата на

Аугусто Боал и други пионери в областта на неформалното учене(образование).

Вероятно, най-важната задача в обучението по човешки права е да намерим пространство,

в което младите хора могат да станат активни участници и да повлияят на формата и

резултатите от активностите. По дефиниция, образование в областта на правата на човека

не може да бъде наложено; отговорност на всеки фасилитатор, педагог, учител, тренер или

ръководител да намери време, за да се създаде пространство и възможности за участие.

Активностите като инструменти за учене чрез преживяване (учене чрез опит – б.р.)

Когато използвате активности от книгата, трябва да имате в предвид цикъла на учене чрез

преживяване.

Активностите изискват участие и ангажираност, така че хората, които ги правят придобиват

опит, чрез които те се учат не само с главите си, но и със сърцата си и ръцете. Този тип

активности понякога се наричат "игри", защото са забавни и хората ги играят с ентусиазъм.

Трябва да се помни обаче, че активностите или игрите не са "просто за забавление", те са

целеви средства за постигане на образователни цели.

Вие не просто "правите", една активност (фаза 1 на цикъла на учене). Важно е да

продължите с разбор(дебрифинг, дискусия – б.р.) и оценка, за да се даде възможност на

хората да осмислят(рефлексия – б.р.) това, което се е случило (фаза 2), за да оценят техния

опит (фази 3 и 4) и да надградят, за да решат какво да направя по-нататък (фаза 5). По този

начин те достигат до нова фаза 1 от следващия цикъл в процеса на учене.

В училищната среда, активностите могат да се използват за разрушаване изкуствените

бариери между дисциплините, и като начини за разширяване на връзките между предмета

и интересни области на познание; за да се насърчи по-холистичен подход към темите. В

неформалната обстановка, активностите могат да събудят интерес към нови въпроси,

защото те насърчават обучението по не-дидактически начин, те често са значително по-

приемлив за младите хора.

Активностите помагат на хората да:

бъдат мотивирани да учат, защото те са забавни

развиват своите знания, умения, нагласи и ценности. Игрите осигуряват безопасна

среда, в която да се направи това, тъй като те позволяват на хората да

експериментират с ново поведение и да правят грешки, без това да води до

последствия от подобни грешки в реалния живот.

се променят. Активностите са един от начините за предаване на посланието, че всеки

може да избере да промени себе си или своите взаимоотношения с другите.

се включат. Активностите насърчават участието на най-малко експресивните и най-

малко доминантните членове на групата.



поемат отговорност. Тъй като участниците допринасят със собствения си опит и

умения, така всяка група използва играта според собственото си ниво и по свой

начин.

насърчаване на самостоятелността и подобряване на самочувствието. Активностите

осигуряват структура, която може да се използва, за да се намали зависимостта от

лидера, като този, който "знае всичко". Участниците са принудени да поемат част от

отговорността за своята част от работата в активностите.

чувстват солидарност с другите. Активностите насърчават сплотеността в групата и

чувството за групова идентичност и солидарност.

Активностите предлагат рамка и структура за групови преживявания, което ще ви позволи да

работите в границите на собствения си опит и опита и компетенциите на младите хора.

Когато са внимателно модерирани, активностите са ефективен метод за обучение в което

се очаква постигане на реални резултати(a task-orientated setting).

Обучението чрез преживяване

(http://eycb.coe.int/compasito/chapter_3/1.html # 2) Адаптирано от „Компасито” – Наръчник за преподаване на човешки права за деца

Как да създадем разбиране и съпричастност в детето? Образование в областта на правата

на човека е образование за промяна, както лична, така и социална. За да се постигне тази

промяна, активностите в „Компасито” се основават на цикъла на учене чрез преживяване

(учене чрез опит – б.р.) в пет етапа:

Фаза 1

Преживяване

(активност, игра, "правене")

Фаза 5

Прилагане (използване на наученото,

смяна на стари поведения)

Фаза 2

Споделяне(споделяне на реакции и

наблюдения за това какво се е

случило)

Фаза 4

Генерализация/Обобщение

(обсъждане на модели и как това,

което хората са научили се отнася до

"реалния свят")

Фаза 3

Размисъл/Осмисляне (обсъждане на

модели и динамика, вникване в

преживяването)

Въпреки че всички тези фази не винаги могат да бъдат очевидни, или се появят в този ред, те

имплицитно присъстват във всяка активност в „Компасито”(както и в този наръчник – б.р.).

Тази методика на обучението чрез преживяване позволява на децата да развиват и променят

знания, умения, нагласи и ценности в безопасна среда, което е истински предизвикателно и

забавно. Тъй като това затвърждава опита на децата и ги насърчава да поемат отговорност

за собственото си учене; ученето от опита подобрява участието, самоувереността и

самочувствието. Всяка фаза на преживяването на този цикъл поощрява децата, докато ги

подтиква да се изразяват, да наблюдават, да осмислят, да се съмняват и да правят

заключения.

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://eycb.coe.int/compasito/chapter_3/1.html%232#2



Преживяване

Фаза 1 не цели да генерира "правилните отговори", а да стимулиране във всяко дете

становища, теории и чувства. В повечето случаи тези реакции произтичат от предишен опит

на детето, а не от училищното обучение. Така например, в дейността "Имало едно време

...", деца разбират половите стереотипи чрез изслушване на добре позната история със

сменени полови.

Споделяне

Фаза 2 насърчава децата да изразяват своите чувства и реакции. Например, в "разбор и

оценка" на всяка дейност от „Компасито”, децата отговарят на въпроси като "Как ви се

стори активността(играта)?", "Как се чувствахте по време на това преживяване?" Или "Какво

се случи по време на тази игра?" Такива отворени въпроси предизвикват широк спектър от

лични мнения в неосъдителен контекст.

Значението на етапа на разбор(дебрифинг – б.р.) не бива да се надценява. Без достатъчно

време, за да обсъдят отговорите на децата, както и изрично да се направи връзка с правата

на човека, една активност, е в най-добрия случай просто игра, време за забавление,което

може бързо да бъде забравен. В най-лошия случай, това може да засили негативните

нагласи и стереотипи и да подведе или обърка децата, или дори да се събудят болезнени

емоции и да не се справят с тях. Ако нямате време за обстоен разбор, не правете

активности.

Размисъл/Осмисляне

Фаза 3 отвежда децата отвъд преживяното в активността към концептуалните последици.

Например, дискусията, която следва много активна игра като "Невидимите идват", кара

децата да разберат, че играта може да се разглежда като метафора за ксенофобията. В

активността "Бисквитено чудовище", например, деца преживяват ценностите на работата в

екип, но последвалата дискусия изисква от тях да изразят това откритие. Задаването на

въпроси като "Преживявали ли сте нещо подобно в живота си?" Или "Познавате ли някой, като

този?" помагат на децата да правят тези връзки.

Генерализация/Обобщение

Фаза 4 свързва преживяното в активността с "реалния свят" като цяло(по принцип – б.р.) и

особено за начина, по който човешките права са представени във всекидневния живот.

Например, след симулационна игра като "завързани очи", децата обсъждат как

физическите увреждания могат да ограничат ползването от детето на правата на човека.

Фаза 3 и 4 са особено ефективни за стимулиране на независимо мислене и създаване на

възможности за децата да се учат едно от друго. Процеса на учене обаче е силно

индивидуализиран: не всяко дете ще получи едно и също знание от участието в една и съща

активност и дискусия, и тези индивидуални различия трябва да се уважават.

Прилагане

Във фаза 5 децата разкриват какво конкретно самите те могат да направят за решаване на

въпроси, свързани с правата на човека. Предприемането на действия е не само логичен

резултат от процеса на обучение, но също така значимо средство за затвърждаване на

нови знания, умения и нагласи, които формират основата за следващия кръг на цикъла на

учене. Тя също е ключов елемент в развитието на активна гражданска позиция в условията на

демокрация: личности могат да доведат до промяна, дори като деца. Например

активността "Конституция за нашата група", предизвиква групата да създаде свои собствени

права и задължения, да се обръща към тях за разрешаване на конфликти и да ги

преразгледа демократично, когато е необходимо. „Всеки глас има значение" кара децата

да намират демократични методи за вземане на групови решения.



Въпреки, че активностите в „Компасито” са предназначени да предлагат на децата

забавление, те също са целенасочено предвидени да осигурят възможност на децата да

приложат това, което са научили за тяхната социална среда. Повечето активности имат

секция "Идеи за действия". Тези действия могат да бъдат строго индивидуални и да намерят

израз в личния живот на детето, като например ново отношение към братята и сестрите.

Активността може да бъде колективна и да доведе до разработване на нови правила в

класната стая или начини на справяне с конфликти. Интернет също така предлага нови и

прости начини за децата да "предприеме действия" по глобални въпроси, свързани с

правата на човека. Например следене на уебсайтовете на правата на човека или идеи за

дейности на екологичните неправителствени организации.

Каквото и да е нивото и вида на действията, които децата предприемат, те трябва да бъдат

доброволни и самостоятелно избрани. Фасилитаторът може да насърчават и подпомагат

децата да намерят подходящи действия, за да постигнат целите си. Въпреки това,

мотивацията да се предприемат действия трябва да дойде от самите деца. В противен

случай децата не се учат да бъдат активни граждани, а да следват указанията на

авторитетна фигура.

Дори и в малка група може да има големи различия в готовността и желанието на децата

да предприемат действия. Не всеки, който иска да направи нещо, ще иска да предприеме

едно и също действие. Фасилитаторът трябва да помогне на децата да намерят широка

гама от възможности за действия, които отговарят на разнообразието на техните

способности и интереси.

Фасилитаторът също така играе ключова роля за стимулиране на децата да осмислят

преживяванията си и най-вече да съотнесат своите отношения към правата на човека.

Например, децата могат да решат, независимо, че тяхното училище трябва да бъде по-

привлекателно за новодошлите, но те може да се нуждаят от подкрепата на фасилитатора

за да свържат своите действия за принципите на правата на човека за недопускане на


Фасилитиране

„Компасито” използва думата фасилитатор за хората, които подготвят, представят и

координира активностите и създават среда, където децата могат да учат, преживяват и

експеримент с човешките права. Фасилитаторът подготвя „сцената”, създава средата, в

която се спазват човешките права, а децата са главните действащи лица на тази „сцена”.

Разбира се перфектна среда за образование в областта на правата на човека не

съществува. Но дори и ситуации, в които децата нарушават правата помежду си могат да

бъдат обучително преживяване. Успехът на всяка активност, обаче, зависи главно от

тактичността, уменията и опита на фасилитатора.

Много хора, които работят с деца, не са запознати с принципите на фасилитиране и ги

определят като предизвикателство и дори неудобство. Те приемат за даденост

традиционната си роля като "лидер" или "учител". Повечето деца също така са

предразположени да зависят от възрастен за приемането на информация; децата обаче

поемат отговорност за собственото си учене по-лесно, отколкото възрастните се отказват от

ролята си на авторитети и експерти. Фасилитирането не е трудно, и повечето фасилитатори

"научават чрез опит" да разбират и приемат обучаемо-центричния(learner-centered – б.р.)

подход към обучението.

Изкуството на фасилитирането изисква не само изместване на фокуса, но също така и

висока степен на самосъзнание. Тъй като децата са силно повлияни от поведението на

възрастните в живота си, обучителят трябва да се грижи да моделира ценностите на правата

на човека, които желаят да се предаде. Активност за половите стереотипи, например, ще

бъде безполезна, ако водещият обичайно показва полови пристрастия. Поради тази

причина, фасилитаторите трябва да признават и съвестно да разрешават собствените си

предразсъдъци и пристрастия, още повече, ако те са насочени срещу децата от групата.



ВЪПРОС: Всяко човешко същество има предразсъдъци! Какви са вашите? Може ли някои от

вашите предразсъдъци да засегне децата, с които работите? Какво можете да направите,

за да се справят с тези предразсъдъци?

Мислене и стилове на учене

За да подбудят таланти и интереси на различни деца, фасилитаторите се налага да се

възползва от познанията си за различните начини, по които хората мислят и учат, включително

и своите. Въпреки, че всеки използва комбинация от стилове на мислене и учене, всеки

човек има предпочитан или доминиращ стил.

Кой е вашият стил на мислене?

Визуалните хора са склонни да си представят света в образи. Те могат да използват

фрази като "Виждам какво искаш да кажеш".

Слуховите хора помнят повече от това, което чуват и може да използват фрази като

"Това звучи като добра идея".

Кинестетичните хора са склонни да си спомням неща чрез чувства, както

физически, така и емоционално. Те са склонни да използват термини като "Харесва

ми! Да го направим. ".

Кой е вашият предпочитан или доминиращ стил на учене?

Активист - учат най-добре от нови преживявания, проблеми и възможности

произтичащи от преживяното. Те обичат игри, работа в екип, задачи и ролеви

упражнения. Те реагират срещу пасивното учене, индивидуални дейности като четене

и научни изследвания, както и задачи, които изискват внимание към детайла.

Рефлектори - учат най-добре, когато могат да мислят върху активността. Те обичат

научни изследвания, връщането към това, което се е случило и какво са научили. Те се

съпротивляват срещу това да бъдат принудително изправяни „в светлината на

прожекторите”, срещу липсата на достатъчно информация, върху която да се базира

заключенията, и срещу претупването или извършването на повърхностна работа.

Теоретици - учат най-добре когато, наученото, е част от система, модел, концепция

или теория. Те обичат структурирани ситуации, с ясна цел, занимаващи се с

интересни идеи и концепции. Те често не харесват участие в ситуации, които наблягат

на чувствата.

Прагматици - учат най-добре от активности, в които съдържанието е ясно свързано с

реален проблем и когато те са в състояние да приложат това, което са научили. Те

реагират срещу учене изглеждащо далеч от реалността и всякакви теории и общи

принципи.

ВЪПРОС: Опитай се да си спомниш любим учител, тренер или фасилитатор. Кое беше

онова в начина, по който този човек общува, което ти помагаше да учиш?

Има ли връзка между комуникационния стил на този човек и твоя собствен стил на мислене

и учене?

Повечето хора естествено учат и работят с групи по начин, който съответства на тяхното

собствено мислене и стил на учене. Вярно ли е за теб?

С какъв тип учащите ще бъдеш най-ефективен?

На кои учащи ще им е най-трудно да се учат от теб?

Как можеш да адаптираш своя стил на комуникация, за да достигнеш до повече учащи?

На практика всеки използва комбинация от начини на мислене и учене. И всяка група деца

представя пред фасилитатора много различни обучителни нужди и стилове. Имайте това

предвид, когато избирате активности от „Компасито” (и този наръчник – б.р.). Балансирайте

видове активности, за да отговарят на различните нужди и стилове на учене на децата, с

които работите.



Различията в мисленето и ученето също могат да обяснят начина, по който протичат

активностите, и начина, по който децата ги обсъждат и оценяват. Ще забележите, че една и

съща активност води до различна степен на участие и различни резултати в различните

деца. Някои деца са по-склонни да отговорят на въпросите в дебрифинга, отколкото други.

Не забравяйте също, че стила на мислене и учене може да обяснява само част от тези

различия. Поради широка гама от фактори, извън вашия контрол, едни и същи деца могат

да реагират по съвсем различен начин на една и съща активност в различни дни!

Етапи в развитието на децата

Активностите в „Компасито” са разработени за деца на възраст между шест и тринадесет

години, въпреки че много лесно може да се адаптира към по малки и по-големи деца,

както и възрастни. Детството е идеалното време да се въведе обучение в областта на

правата на човека, защото макар и малки, децата вече притежават силни ценности и

нагласи, те също са и възприемчиви към нови гледни точки и преживявания. Развитието на

ценности като уважение към другите и толерантност към различията, или умения като

съпричастност и критично мислене изискват години. Никога не е твърде рано да се започне!

В същото време децата все още са силно зависими от насоките и подкрепата на

възрастни, особено на техните семейства, настойници и учители, както и техните връстници.

Някои от ценностите на правата на човека и нагласите подкрепяни в „Компасито” може да

влязат в конфликт с такива, които децата са срещали в други моменти на живота си.

Разясняването на целите и методите на „Компасито” на родителите, учителите и лидерите

на общността може да помогне за предотвратяване на потенциални конфликти. Водещите

трябва да бъдат внимателни към такива потенциални конфликти, както с децата, така и с

техните семейства, училище или общността. Във всеки случай, децата на никой етап от

своето развитие не трябва да стават център на такъв конфликт.

Въпреки че всяко дете е уникално, изброеното по-долу обобщава основните характеристики

на тези възрастови групи. Опитния фасилитатор трябва да разбере нивото на развитие на

групата и изберете и/или адаптира активностите, за да отговарят на техните физическото,

когнитивното, емоционалното и социалното развитие.

От 6 до 7 години възраст:

Физическо развитие:

обичат дейности на открито с кратки, но енергични изблици на активност;

предпочитат прости „ръчни” задачи, особено в комбинация с разработване на конкретен физически умения.

Познавателно(когнитивно) и емоционално развитие:

обичат да говорят, но имат кратък период на задържане на вниманието и имат

затруднения при изслушване на другите;

много са любопитни;

учат най-добре чрез физически преживявания;

имат трудности при вземането на решения;

могат да четат и пишат, но тези умения са все още в начален етап;

имат силно въображение и лесно се въвличат в ролеви игри и фантастични сценарии;

харесват истории за приятелство и супер-герои;

наслаждават се на анимационни герои.

Социално развитие:

много са конкурентни;

понякога намират сътрудничеството за трудно.



От 8 до 10 години възраст

Физическо развитие: изглеждат сякаш имат безкрайна физическа енергия.


обичат да учат нови неща, но не непременно в дълбочина;

започват да разбират различията и неравенствата между хората;

харесват разрешаването на проблеми(задачи);

харесват игри на въпроси и отговори;

могат да бъдат много разочаровани, ако резултатите от работата им не отговарят на техните очаквания.


обичат по-голямата независимост, но все още се нуждаят от подкрепа;

обичат да говорят и да обсъждат теми с връстници;

могат да бъдат много критичен, както към себе си, така и към другите;

могат по-добре да си сътрудничат;

обичат да принадлежат към една група;

започват да обожават истински герои - телевизионни звезди и спортисти вместо

анимационни герои.

От 11 до 13 години възраст

Физическо развитие:

силно физически съзрели, въпреки че тези промени, варират значително между

децата и могат да доведат до самоосъзнаване и неприятни усещания.


съзрели значително в способността си да мислят по абстрактен начин;

обичат да спорят и дискутират;

намират някои игри за предсказуеми и скучни; предпочитат по-сложни дейности,

които включват създаване на уникални стратегии и продукти;

склонни са към перфекционизъм в това, което правят;

започват да възприемат, че история или събитие може да се погледне от повече от

една гледна точка; показват все по-голям интерес към обществени и настоящи събития.


имат все по-голям интерес към по-широка социална и физическа среда;

обичат да изпробва своите границите и тези на другите;

могат едновременно да съчетават игривост и сериозност;

по-загрижени са за това как изглеждат пред другите хора;

обичат да учат от модели за подражание;

започват да развиват усет за по-сложни игри в групи и екипи;

желаят да си сътрудничат за общи цели;

силно се влияят от нагласите и поведението на връстници.



Адаптиране на активности

Използвайте „Компасито” (и настоящия наръчник – б.р.), както бихте използвали книга с

рецепти. Както добри готвачи, фасилитаторите трябва да се чувстват свободни да променят

"съставките" на активностите, за да отговарят на времето и материалите, размера,

компетентността и обстоятелствата свързани с групата.

Бъдете наясно, че всяка група от децата е сбор от много различни стилове на учене и

различни способности. За вас, като фасилитатори е по-лесно да предложите на децата

комбинация от разнообразни начини да учат, отколкото за всяко дете да се адаптира към

един-единствен начин(метод) изискван от вас. Например, активност, основаваща се на

реални проблеми, като например правата на човека в новините може да зарадва

"Прагматиците", но да затрудни "Теоретиците". Тогава е добре да се адаптира, за да се

разшири аналитичния аспект, като се сравни как проблемите се отразяват по различен

начин в различните медии. По същия начин много активности могат да бъдат пригодени за

различни нива на уменията за четене и писане. Бъдете креативни в предоставянето на

начини за децата да отговори на това, какво са научили. Така например, в допълнение към

групова дискусия, децата могат да рисуват, представят пантомима, пишат в дневник или да

споделят своите идеи по двойки.

Внимателният подбор и адаптиране на активностите е особено важен, за да се гарантира

включване и равното участие на деца със специални нужди, като например бездомни,

мигранти, бежанци и институционализирани деца. Избягвайте подчертаването на това,

което може да бъде болезнена разлика между децата.

Бъдете особено внимателни към нуждите на децата с увреждания и избягвайте поставянето

им в ситуация "да се съгласяват" с провеждането на активност, в която те не могат да

участват равностойно. Вместо това, когато знаете, че дете в групата ви има физически

ограничения, адаптирайте всички активности за детето, а неочаквайте детето да се

адаптира към активностите. Например, някои адаптации за деца с увреждания могат да

включват:

Избягвайте използването на червено и зелено в упражнения - деца с далтонизъм

(цветна слепота) ги разграничават трудно.

Включете инструкции и на брайлово писмо за деца с нарушено зрение.

Позиционирайте децата със затруднено придвижване така, че да им позволите

максимално участие.

Използвайте визуални изображения и писмени инструкции, за да насърчите участието

на деца с увреден слух.

Съвети за насърчаване на участието

Опитните фасилитатори трябва да гарантират, че всяко дете участва пълноценно в процеса

на учене, дори тези, които са срамежлив и неангажирани. Ето няколко предложения:

Перифразирайте въпросите по няколко пъти, за да се гарантира, че всеки разбират.

Използвайте ясен език, който децата да разберат, избягвайте жаргон.

Поемайте отговорността за ясни послания (напр. Питайте "Изразявам ли се ясно?"

вместо "Разбрахте ли?").

Задавайте отворени въпроси, на които не може да се отговори с просто "да" или "не"

(напр. "Как се чувствахте по време на играта?" вместо "Хареса ли ви играта?").

Създавайте общи правила за дискусиите (напр. да не се прекъсва, а да се вдига

ръка, за да се говори).

Въвличайте мълчаливите като ги насърчите да докладват или споделят опит, но никога

не оказвайте натиск върху децата да участват.

Определяйте различни роли в груповата работа, за да се осигури равно участие

(напр. отговорник за времето, отговорник за материалите, репортер, писар).

Подчертавайте, че всяко дете има нещо, с което да допринесе в активността.



Обобщавайте често или насърчавайте децата да правят това.

Обяснявайте правилата ясно в началото, така че децата да знаят какво да очакват.

Свързвайте настоящата игра с предишни и бъдещи активности.

Бъдете внимателни, чрез активност да не излагате дете на присмех, срам или

последствия у дома.

Когато можете, въвличайте и допълнителни фасилитатори, като по този начин се

увеличава шанса децата да се доверят на обучителите и да им се предложат

различни стилове на преподаване и учене.

Приемайте, че никой фасилитатор не може да контролира всичко, което се случва

или да е наясно с всяко дете във всеки един момент. Просто бъдете внимателни, без

да сте свръх ангажирани.

Съвети за фасилитиране

Всеки фасилитатор се нуждае от набор техники и активности, със специфични цели. Те са

полезни за мотивиране на групата, ангажиране на децата в процеса, за привличане

вниманието им, за намаляване на напрежението или съпротивата, за изграждане на

доверие и интерес или просто за разчупване на леда или за създаване на забавление!

Ето няколко доказани фаворита. Голям набор от други активности може да се намери в

интернет на сайтове като SALTO-YOUTH: www.salto-youth.net

Айс-брейкъри/Загрявки/Стартери

За започване на групова работа и изграждане на солидарност:

Групов Натюрморт: Помолете децата да донесат от вкъщи предмет, който има

особено значение за тях. Всяко дете обяснява значението на предмета и го добавя

към груповата „изложба”.

И аз също!: Обяснете, че децата трябва да се групират с други, които споделят една и

съща характеристика. После започнете да изброявате различни категории (напр.

месец на раждане, брой на братята и сестрите, цвят на обувките). При подходящи

обстоятелства, използвайте по-чувствителни категории (напр. религия, език, цвят на

кожата).

Музикални столове: Подредете столовете в тесен кръг и нека децата да седнат.

Застанете в средата на кръга и обясни, че ще кажете името си и едно твърдение за

себе си. Когато го направите, всички, за които това твърдение е вярно трябва да си

сменят столовете. (Например "Аз съм X и съм левичар", "Аз съм X и имам котка" или

"Аз съм X и не обичам да ям …”). Опитайте се да седнете на стол при следващата

размяна. Човекът останал без стол застава в центъра и продължава с твърдение за

себе си. Продължете играта, докато всички деца са имали шанс да се представят по

този начин.

Портрети: Разделете децата по двойки и даде на всяко лист и молив. Обяснете, че

всеки трябва да направи бърза скица на другия и да му зададе няколко въпроса

(напр. име, хоби, любопитен факт и др.), отговорите на които ще бъдат включени в

портрета. Определете кратко време за изпълнението и насърчете децата да направят

портретите и интервюто, колкото е възможно по-бързо. След това всяко дете показва

своя портрет и представя "оригинала" на групата. За да се улесни научаването на

имена, окачете портретите, където всички може да ги виждат.

Работа в екип: Разделете децата в малки групи и им дайте време да открият общи

характеристики помежду си (напр. култура, външен вид, лични вкусове, хобита). Нека

всеки екип, да си измисли име на базата на техните общи качества. След това всяка

група се представя на другите и обяснява своето име.

http://www.salto-youth.net/



Енерджайзери

За повишаване или пренасочване на енергията на групата:

Верига: Помолете децата да застанат в кръг със затворени очи. Премествайте ги и ги

свързвайте като се хващат за ръце, така че да образуват възел. Тогава им кажете да

отворят очи и да се опитват да се разплетат, без да си пускат ръцете.

Фойерверки: Децата на малки групи пресъздават със звуци и жестове различни

фойерверки. Някои от тях са бомби, които свистят и експлодират. Други са фишеци,

имитирани чрез пляскане с ръце. Някои са „Коледно Колело”, които се въртят и така

нататък. Помолете всяка група да се представи отделно, а след това всички заедно да

направят велико представление.

Тропическа гора: Застанете в центъра на децата и ги помолете да имитира различни

звуци и жестове от аспектите на гората (напр. птици, насекоми, шумолене на листа,

вятър, викове на животни) чрез щракане на пръсти, потупване по бузите, пляскане с

ръце и имитирайки животни. Така се получава звук, като в тропическите гори.

Мълчалив Календар: Поискайте цялата група да се подреди в редица по реда на

деня и месеца на раждане. Никой няма право да използва думи по време на

подреждането. Можете да направите същото и с размера на обувките, брой часове,

прекарани в гледане на телевизия на седмица, или всяка друга интересна лична

информация.

Буря: Разпределете различни звуци и жестове на малки групи от деца (напр. на вятър,

дъжд, мълнии, гръмотевици). След това разкажете история, започваща с леко начало

и постепенно засилваща се буря. При поява в историята на съответния звук децата го

изиграват като оркестър (напр. "И тогава светкавицата блесна и гръмотевицата

ревна!"). Историята завършва с края на бурята и изгряване на слънцето.

Три кръга: Накарайте децата да застанат в кръг и всеки наум да си избере друго

дете, без да казва на никого, кого си е избрал. Обяснете, че когато кажете: "Сега", те

ще трябва да обиколят тичайки три пъти около детето, което са си избрали. Резултатът

ще бъде пълен хаос, но е много смешно, тъй като всеки преследва някой и е

преследван в същото време.

Техники за оценка и рефлексия

За завършване (затваряне) деня или сесията:

Подхвърляне на топка: Деца си подхвърлят топката от един на друг. Всеки, който улови

топката, споделя едно нещо, което е научил или може да използва от активността.

Колективно Обобщение: Задайте един обобщаващ въпрос (напр. "Какво най-силно

ще запомните от днешния ден?") или започнете отворено изявление (напр.

"Помислете за една дума или фраза, която обобщава чувствата ви на края на

днешния ден" или " Аз все още се чудя ... "). Помолете децата да отговорят(довършат)

по ред.

Групово табло - бюлетин: Всяко дете по ред добавя една дума или картинка към

групово табло и обяснява защо тя изразява важността на нещо, което то чувства или е

научило.

Пускане на Гълъба на Мира: Фасилитатора-мим (използвайки въображаем обект

изразен с езика на тялото – б.р.) имитира, че държи в ръцете си обект с голяма

значимост (напр. птица, бебе, коте и др.) и приканва всяко дете да каже нещо

позитивно към обекта, докато се предава от едно дете на друго. След като "обекта"

премине през всички, те могат да се съберат в тесен кръг и заедно да го „пуснат”.



Работа в група

Груповата работа се случва, когато хора работят заедно, съчетавайки своите различни

умения и таланти и надграждайки чрез своите силни страни, за да изпълнят задача.

Груповата работа:

Насърчава отговорността - когато хората чувстват, че притежавате това, което правят,

те обикновено се ангажират с резултата и се грижат да се гарантира добър резултат.

Развива умения за общуване - хората трябва да слушат, да разбират какво казват

другите, да могат да отговарят на техните идеи и да бъде в състояние да изразяват

своите собствени мисли.

Развива сътрудничество - хората скоро научават, че когато работят за една обща цел,

те се справят по-добре ако си сътрудничат, отколкото ако се конкурират помежду си.

Включва умения за вземане на консенсусни решения - хората бързо разбират, че

най-добрият начин за вземане на решения е да се разгледа цялата налична

информация и да се потърси решение, което удовлетворява всички. Тези, които се

чувстват изолирани от процеса на вземане на решения може да нарушат работата

на групата и да не признаят решенията, които са направени от останалата част от

групата.

Техники за работа в група

Имайте предвид, че успешната работа на групата трябва да бъде резултатно ориентирана.

Трябва да има ясен въпрос, изискващ отговор или ясно формулиран проблем, изискващ

решения.

Мозъчна атака (Брейнсторм): Мозъчната атака е начин за въвеждане на нова тема,

насърчаване на креативното мислене и генериране на много идеи за кратко време.

Тя може да се използва за решаване на конкретен проблем или за отговор на въпрос.

Инструкции:

o Идентифицирайте темата, по която искате да мислят участниците и я

формулирайте като въпрос, който има много възможни отговори.

o Напишете въпроса, така че всеки може да го види.

o Поканете участниците, да дадат своите идеи и записвайте отговорите, така че

всеки да може да ги види, например на флипчарт. Използвайте отделни думи или

кратки фрази.

o Прекратете мозъчната атака, когато идеите са на привършване и след това

o Разгледайте предложенията, с молба за коментар от участниците.

Имайте предвид следните неща:

o Записвайте ВСЯКО ново предложение. Често най-креативните(необичайни - б.р.)

предложения са най-полезни и интересни!

o Никой не бива да коментира или дава оценки, на написаното до края на

мозъчната атака, и не бива да повтаря идеи, които вече са били казани.

o Насърчавайте всички да участват.

o Давайте собствени идеи само ако е необходимо да насърчите групата.

o Ако предложението не е ясно, помолете за разясняване.

Писане на стена: Това е форма на мозъчна атака. Участниците записват своите идеи

на малки парчета хартия (напр. Post-it – лепящи листчета) и ги поставят на стената.

Предимствата на този метод са, че хората могат да седнат самостоятелно и да

мислят спокойно, преди да бъдат повлияни от идеите на другите. Също така

листчетата могат да бъдат позиционирани и преподреждани с цел групирането на

идеи.

Дискусия: Дискусиите са добър начин за разкриване на отношението на

фасилитатора и участниците към дадена тема. Това е много важно в обучението за

човешки права, защото освен познаването на фактите, участниците трябва да

разберат и анализират въпросите за себе си. Полезни инструменти за стимулиране



на дискусия са новини, плакати и казуси. Започнете дискусията в групата като

попитате "Какво мислите за ...?"

Кошери (Buzz groups): Това е един полезен метод, ако дискусията в голямата група не

даде резултат. Помолете хората да дискутират темата по двойки за една или две

минути и след това да споделят своите идеи с останалата част от групата. Скоро ще

видите, че атмосферата "жужи" от разговори и хората "жужат" с идеи!

Работа в малки групи: Тази техника контрастира с работата в цялата група. Това е

метод, който насърчава всеки да участва и помага за развитието на умения за работа

в екип и сътрудничество. Размерът на групите зависи от практични неща като това

колко е общия брой на участниците и с какво място разполагаме. Малката група

може да бъде 2 или 3 души, но оптималния брой е 6-8. Работата в малки работни

групи може да продължи петнадесет минути, един час или един ден, в зависимост от

поставената задача.

Рядко е достатъчно да кажете на хората, просто "дискутирайте този въпрос".

Каквато и да е темата, е от съществено значение, задачата да е ясно дефинирана и

хората да са фокусирани върху постигането на определена цел, която изисква

обратна връзка от цялата група. Например може да формулирате задача като

проблем, който трябва да бъде решен или въпрос, който изисква отговор.

Класифициране: Това е един полезен метод, когато искате да дадете конкретна

информация или за стимулиране целенасочена дискусия в малки групи.

Трябва да се подготви набор от карти с твърдения за всяка група. Подгответе карти с

кратки и прости твърдения, свързани с темата, която искате хората да обсъждат (на

всяка карта има по едно твърдение).

Групите обсъждат твърденията и след това да ги подреждат по степен на важност.

Това може да бъде направено във фирмата на стълба или диамант.

Тъй като въпросите рядко са ясно очертан, подреждането в форма диаманти често е

по-подходящо. Това подреждане е по-естествено и следователно по-приемливо за

участниците. То също така дава по-добри възможности за постигане на консенсус.

Вариация на класифицирането е да се остави една (или повече – б.р.) празна карта,

която участниците да попълнят.

Ролева игра: Ролевата игра е кратка драматизация, която участниците трябва да

изиграят. Въпреки, че участниците се позовават на собствения си житейски опит за

разиграване на ситуацията, ролевата игра е най-вече импровизация. Тя има за цел да

пресъздаде житейски обстоятелства или събития, които са непознати за участниците.

Ролевите игри подобряват разбирането на дадена ситуация и насърчават

съпричастността сред тези, които участват в тях.

o Ролевите игри се различават от симулациите по това, че въпреки че последните

също се състоят от кратка драматизация, те обикновено имат сценарий и не

изискват същата степен на импровизация.

o Стойността на ролевите игри е, че те пресъздават реалния живот. Те могат да

повдигат въпроси, на които няма прост отговор, например правилно или

грешно е поведението на някой участник. За получаване на по-задълбочени

наблюдения, полезна техника е да се карат участниците да си разменят

ролите.

Ролевите игри трябва да се използват много внимателно. На първо място, важно е,

след края хората да имат време да излязат от ролята. На второ място, всеки трябва

да уважава чувствата на останалите, както и социалната структура на групата.

Например при задаване на ролева игра за хора с увреждания трябва да се вземе

предвид факта, че някои от участниците могат да страдат от увреждания, които не са

видими или може да имат роднини или близки приятели, които са с увреждания. Те не

бива да се чувстват наранени или да бъдат принуждавани да участват или да бъдат

изолирани. Ако това все пак се случи, приемете го на сериозно (извинете се;

променете примерната ситуация и др.) Също така, бъдете много внимателни към

стереотипите. Ролевите игри показват какво мислят участниците за другите хора чрез



възможността да ги играят или да ги имитират. Това е, което прави тези активности и

много забавни! Може да е полезно при обобщението на активността да попитате

"Смятате ли, че хората, които изиграхте наистина са такива?". Винаги е добре да

подтиквате хората да осъзнават необходимостта от постоянно и критично обсъждане

на информацията. Ето защо можете да питате участниците откъде са получили

информацията, на която са основали изиграния от тях образ.

Симулации: Симулациите могат да се разглеждат като разширени ролеви игри,

които включват всички участници. Те дават възможност на хората да преживеят

предизвикателни ситуации, но в безопасна обстановка. Симулации често изискват

известно емоционално ангажиране, което ги прави много мощен инструмент.

Хората се учат не само чрез умовете и ръцете си, но също така и чрез сърцата си.

Дебрифинга (разбор, обобщение – б.р.) на преживяното е особено важен

след симулация. Участниците трябва да обсъдят чувствата си, защо са избрали точно

тези действия, които са направили; несправедливости, които те са почувствали и до

колко приемливо е решението, до което се е стигнало. Трябва да бъдат

подпомогнати, да направят паралел между това, което са преживяли и реалните

житейски ситуации.

Изображения: снимки, карикатури, рисунки, колажи: "Една снимка казва повече от

хиляда думи". Визуалните образи са мощни инструменти както за предоставяне на

информация, така и за предизвикване на интерес. Не забравяйте също, че рисунката

е важно средство за себеизразяване и комуникация, не само за тези, чиито

предпочитан стил на мислене е визуалния, но и за тези, които не са силни във

вербалното изразяване. Идеи за дейности с използване на изображения са

представени в "Игра с картинки ".

Съвети за съставяне на колекция от изображения:

o Изображенията са гъвкав инструмент, и за фасилитаторите е добре да разполагат

със своя собствена колекция. Изображенията могат да бъдат събрани от безброй

източници, например от вестници, списания, плакати, туристически брошури,

пощенски и поздравителни картички.

o Изрязвайте изображенията, залепяйте ги върху картата и ги ламинирайте, за да ги

направи трайни и лесни и приятни за употреба. Колекцията ще изглежда още по-

добре, ако всички изображения са направени в един размер - А4 или А5 са най-

добрите и практични варианти.

o Добра идея е да напишете референтен номер на гърба на всяка снимка, а

другаде да записвате източника, оригиналното заглавие или друга полезна

информация. По този начин участниците ще работят само с изображението, без

да се повлияват от друга информация.

o При избора на изображения търсете разнообразие на темите: пол, раса,

способности и увреждания, възраст, националност, култура и субкултури.

Опитайте се да подберете изображения от север, юг, изток и запад, от различни

природни и социални среди и култури. Имайте предвид и въздействието, което

имат отделни изображения заради размера и цвята си. Ефекта от тях може да

изкриви възприемането на дадено изображение, така че се опитайте да

уеднаквите вашата колекция, така че да създадете един хомогенен набор.

Филми, клипове и радиопиеси: Това са мощни инструменти в образованието за

човешки права, популярни сред младите хора. Дискусия след гледане на филм е

добра отправна точка за по-нататъшна работа. Нещата, които могат да бъдат

обсъдени са първоначалната реакция на участниците към филма, отговаря ли той на

"истинския живот", дали героите са изобразени реалистично, или дали изразява само

една определена политическа или морална гледна точка.

Вестници, радио, телевизия, интернет: Медиите са сигурен източник на материал за

дискусия. Винаги е интересно да се обсъди съдържанието и начина, по който то се

представя и да се анализират предразсъдъци, пристрастия и стереотипи.

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://eycb.coe.int/compass/en/chapter_2/2_31.html



Фотографиране и снимане на филми: Технологията на видеокамерите и

фотоапаратите днес прави заснемането на филми и правенето на снимки много

по-достъпни за всички. Снимките и филмите на младите хора показват ясно техните

мнения и нагласи и са отличен нагледен материал. Видео-посланията са доказан

начин за премахване на бариери и предразсъдъци. Те дават възможност на хора,

които иначе не биха се срещнат лице в лице да "говорят" и да споделят идеи за това

как те живеят и какво е важно за тях.

Общи насоки за ръководене на активности

Съвместно фасилитиране

Когато е възможно, осъществявайте фасилитирането заедно с някой друг. Това има

практическите предимства на споделянето на отговорността за модериране работата в

малки групи или работата с индивидуалните нужди на участниците. Когато двама души водят

сесия, винаги е по-лесно да се променят темпото и ритъма, за да се поддържа интереса на

участниците. Двамата фасилитатори могат да се подкрепят взаимно, ако нещата не вървят,

както е планирано, а също така воденето на дискусиите и обсъжданията е по-резултатно с

някой друг, отколкото сам. Подготовката на активностите от екип, в който да участват и

млади хора, е още по-добър вариант.

Управление на времето

Планирайте времето внимателно и не се опитвайте да вмъкнете твърде много неща във

времевата рамка, с която разполагате. Ако активността отнема повече време, отколкото

сте очаквал, опитайте се да я съкратите, така че да имате достатъчно време за дискусия

(виж бележките за обучителния цикъл). От друга страна, ако имате предостатъчно време, не

се опитвайте да удължавате прекалено дискусията, а направете пауза или бърза игра за

активизиране или разпускане.

Създаване на предразполагаща обстановка (защитена среда - б.р.)

Участниците трябва да се чувстват свободни да работят и да откриват, да взаимодействат и

да споделят един с друг. Бъдете искрени и дружелюбни, насърчавайте ги и използвайте

чувство за хумор. Не използвайте жаргон или език, който участниците не разбират.

Задаване на основни правила

Важно е, всички в групата да разбират основните правила за участие в активностите.

Например всички трябва да се отнасят отговорно към това. Че по време на сесията всеки

трябва да има възможност да бъде изслушан, да говори и да участва. Никой не трябва да се

чувства принуден да споделя нещо, от което се чувства некомфортно. Тези основни правила

могат да бъдат обсъдени и съгласувани още в началото на работата с класа или групата.

Даване на ясни инструкции

Винаги трябва да сте уверени, че всички са разбрали инструкциите и знаят какво трябва да

направят. Най-простият начин е да ги поканвате да задават въпроси, и да записвате най-

важното. Не се страхувайте от въпросите, те са много полезни и дават възможност на вас и

останалата част от групата да си изяснят нещата. Липсата на въпроси понякога е знак за

общото объркване („Страх ме е да питам, защото изглежда, че всеки други са разбрали.").

Фасилитиране на дискусии

Дискусията е в центъра на процеса на обучението за правата на човека. Обърнете

специално внимание, да се гарантира на всички в групата възможност да участват.

Използвайте думи, изрази и език, познати на групата и обяснявайте думите, които те не

разбират.



Поканете участниците да споделят своето мнение. Уверете се, че е налице баланс между

глобалния и локалния аспект, така че участниците да виждат прякото отношение към

собствения си живот.

Обобщаване на преживяването (дебрифинг) и оценка

Дайте на участниците достатъчно време за завършване на активността и ако е необходимо

да излязат от роля преди да обсъждате, какво се е случило и какво са научили. В края на

всяка активност отделяйте време за споделяне на наученото и как то се отнася към техния

живот, общност и останалата част от света. Без размисъл, хората не научават много от

преживяванията си.

Преминавайте през процеса на обобщаване и оценка последователно, като задавате на

участниците въпроси, които се отнасят до:

какво се е случило по време на активността и как са се чувствали

какво са научили за себе си

какво са научили за въпросите, разгледани в дейността

как те могат да продължат да използват това, което са научили

Преразглеждане (преглед, рефлексия – б.р.)

Важно е периодично да се преосмисля работата и ученето. Това може да става в края на

деня по време на семинар или в края на поредица от две или три урока или срещи.

Можете да откриете, че групата преразглеждането за отегчително, особено ако то е

предшествано от много дискусии. Не забравяйте, че не е задължително прегледа да се

прави чрез дискусия, можете да използвате и други техники, например езика на тялото,

рисуване, скулптури и др.

Екипът фасилитатори трябва да намери време, за релаксация и преосмисляне и да

преразгледа как е минало всичко за тях. Говорете си за:

Как премина активността от вашата гледна точка: подготовка, времетраене и т.н.?

Какво научиха участниците и постигнаха ли целите на обучението?

Какво са резултатите: какво ще направи групата сега, както резултат от проведената

активност?

Какво научихте вие самите за темата и за фасилитирането?

Управление на конфликти

За решаване на конфликти в рамките на групата, както и между отделните деца:

Противоположни чувства и ценности са неизбежни, когато се занимаваме с теми като

правата на човека, особено когато са вплетени в неформални активности, подобни на тези

в „Компасито” (и настоящия наръчник – б.р.), които умишлено са насочени към емоциите и

интелекта на децата. Такъв конфликт, който може да възникне между децата, но и вътрешен

конфликт на отделно дете, не е непременно негативно събитие. С умело фасилитиране

конфликта дори може да се превърне в конструктивно преживяване. Да се научат да се

справят с конфликти е едно от най-важните житейски умения, което децата могат да

придобият. То е съществено за развитието на култура на правата на човека в света около тях.

Ето няколко идеи:

Изпреварване на конфликта: При подготовката на активността, помислете за

възможните конфликти, които може да предизвика в групата или за отделни деца.

Дали темата, правилата или терминология не са твърде чувствителни за някои или

всички деца?

Не провокирайте конфликти, но също така не се оттегляйте, когато възникнат.

Не приписвайте вината за конфликта на себе си - или на някой друг. Конфликтите са

нормални и неизбежни в рамките на всяка група. Помогнете на децата да приемат

този факт и да избягват да се обвиняват взаимно. Съсредоточете се върху управление

на конфликта, а не в търсене на вината (виновния).

Не пренебрегвайте негативните чувства в групата. Признайте тяхното съществуване

и помогнете на децата да се справят с тях.



Отделяйте достатъчно време за разбор и дискусии след всяка активност, така, че

децата да имат възможност да изразят как се чувстват, както за активността така и

едно към друго. Това е важна възможност за вас за създаване на модел за

управление на конфликти.

Индивидуален разговор с дете: Често чувствата на детето са прекалено лични или

болезнени за да бъдат обсъдени в рамките на групата. Когато усетите такава

ситуация, поговорете насаме за това какво може да е причинило дискомфорта.

Нека децата знаят, че сте готови да ги изслушате, когато са готови да обсъдят

проблема.

Практикуването на образование в областта на правата на човека

Никое дете не може да се научи за правата на човека в среда, в която те не се зачитат и не

се насърчава културата на правата на човека. Най-важният принос, който фасилитатора

може да направи към разбирането от децата на правата на човека е да създаде тази

среда.

Следвайте принципа за най-добрия интерес на детето. Така например, справяйте се с

конфликтите, които неизбежно възникват сред децата по начин, който подчертава правото

на всеки да участва, да изразява становище, както и отговорността на всеки един за

благоденствието и хармонията на групата. Ангажирайте децата да участват активно в

разрешаването на конфликти.

Практикувайте недискриминацията, която искате децата да научат. Имайте предвид, че

дори и с най-добри намерения, ние всички сме отражение на нашата собствена култура.

Тези предразсъдъци и стереотипи са особено верни в областта на равенството между

половете. Изследванията показват, че несъзнателно, повечето учители отдават по-голямо

внимание и насърчават повече момчетата, отколкото момичетата. Направете специални

усилия, за да е видимо, че момичетата участват еднакво във всички етапи на активността.

Ако е необходимо, проявете позитивна дискриминация.

„Компасито” (и настоящия наръчник – б.р.) може да бъде толкова ефективен в

насърчаването на човешките права колкото сте самите вие - обучителят!



Обучителни модули

Модул 1 – История с пчели

(Автори Дана Янис, Роза Турбау Валс, Teoдор Василев, Осама Хелми)

1. Цели и задачи на модула "История с пчели":

След изучаване на темата "История с пчели", всеки ученик ще:

Знаят контекста на Член 31 от Конвенцията на правата на детето (1989) – „Всяко дете

има право на почивка и отдих, за да играе и свободно да участва в културния живот и

изкуствата.”

Знае нови факти за живота на животните.

Може да изразяват чувства и аргументи.

Отношения/Нагласи включени в модула:

Чувство за справедливост и социална отговорност; Желание да допринесе за

подобряване на положението на общността; Уважение към себе си и другите,

съпричастност и солидарност; Любопитство; Отворен ум и оценяване на

многообразието; Чувство на отговорност за личните действия.

Знания включен в модула:

Член 31 (Право на игра и почивка); Факти за живота на животните и природата; Знания

за процеса на дебат, аргументация и гласуване.

Умения включени в модула:

Позитивно посрещане на конфликтни ситуации; Активно слушане и постигане на

комуникативни умения; Постигане на консенсус; Критичното мислене; Разрешаване

на проблеми; Лично изразяване със самочувствие; Демократично и равноправно

участие при дейности с обсъждане и гласуване; Поемане на отговорност;

Сътрудничество в групова работа.

2. Провеждане

Възрастова група – 6 - 12 години.

Брой участници – до 25.

Време на провеждане на модула – няма специфични изисквания.

Място на провеждане на модула – на открито или закрито.

Продължителност – 45 – 120 минути

Помощни материали за модула - история:

“История с пчели”

Имало едно време малка пчеличка на име БиЛи, която живеела в голямото пчелно

Цричество (женски род на царство, защото в кошера управлява царица) задно с много

други пчели. То се наричало Кошера и било място, където всеки работи и всеки ден е като

предишния.

Тук се изпява химна на Кошера:

"Всяка сутрин ставам аз

мед събирам час след час.

Ние трудим се за мед

всеки тука спазва ред. "

(Изпява се като армейски марш)



Един ден БиЛи открила, че и е забавно да прави странни неща и отишла при приятеля си

БиЗу да му каже: "Виж какво направих, създадох топки от мед! И докато ги хвърлям ми е

много забавно."

"Забавно, какво означава това?", попита БиЗу.

"Не знам, просто се чувствах добре и ми беше смешно", каза БиЛи.

БиЗу бил объркан и учуден когато отговорил: "Вместо да работиш през цялото време ти

създаваш топки от мед? Ти знаеш, че е забранено, нали? Трябва да се работи по цял ден. "

БиЛи казала: "Но аз искам да разбера как да ми е по-забавно и да се смея повече. Така че

искам да отида в джунглата и да те взема с мен на това приключение! "

"Но аз се страхувам, че ще ни хванат!", каза БиЗу. Но БиЛи го успокоила и тръгнали на път ...

Докато се разхождали в джунглата те първо срещнали голям слон. Слонът рисувал картина

с хобота си с помощта на различни цветове. БиЗу и БиЛи спрели и с възхищение попитали:

"Какво правиш?". Слонът отговорил: "Аз играя с цветовете, за да изразя емоциите си." БиЛи и

БиЗу попитали с много объркан тон: "Играя, какво е това?" Слонът бил толкова потопен в

творчеството си, че дори не чул въпроса. Така те продължили пътешествието си.

След известно време те срещнали една маймуна. Маймуната скачала и правела

акробатични движения, като в цирка. БиЛи и БиЗу се чудели какво върши и попитали: "Какво

правиш?" Маймуната отговорила: "Аз играя с въжетата и скачам за да направи тялото си

здраво и силно" БиЛи и БиЗу попитали с много объркан тон: "Играя, какво е това?"

Маймуната била толкова потопена във възхищение към мускулите си, че той не е чул

въпроса. Така те продължили пътешествието си.

След известно време БиЛи и БиЗу се сблъскали с една котка. Котката правила ръкоделие

използвайки вълнена прежда. БиЛи и БиЗу се чудели на това, което котката прави и попитали:

"Какво правиш" Котката в отговорила: "Аз играя с вълнена прежда и правя различни

украшения" БиЛи и БиЗу попитали с много объркан тон: "Играя, какво е това?" Котката била

толкова заплетена в преждата, че не чула въпроса. Така те продължили пътешествието си.

Накрая БиЛи и БиЗу срещнали един славей. Той пеел на висок глас и се усмихвал. БиЛи и

БиЗу се чудели какво върши и попитали: "Какво правиш?" Славеят отговорил: "Аз играя с

гласа си, пея за да открия границите, които могат да достигнат моите мелодии и създавам

нови песни." БиЛи и БиЗу попитали с много объркан тон: "Играя, какво е това? " Друга птица

запяла, така че славеят бил толкова зает да пее в отговор, че не е чул въпроса. Така те

продължили пътешествието си.

По пътя си обратно към Кошера БиЛи и БиЗу обсъждали какво научили по време на

приключенското си пътуване: "БиЗу, забеляза ли, че всички животни споменаха думата

ИГРА?”, попита БиЛи.

„Да, какво ли, че означава това? "отговорил БиЗу

"Мисля, че игра означава да се забавляваш, наслаждавайки се на времето си, смеейки се,

докато все пак учиш нещо ново и интересно. А също така играта е полезна за здравето и

тренира мускулите. Хареса ми да ги гледам и мисля, че искам да правя също като тях."

каза БиЛи.

"Но БиЛи ние сме пчели, ние трябва да работи през цялото време. Това е, за което ние сме

родени. Ние не можем да пропиляваме нашето време играейки!„ БиЗу предупреди БиЛи.

„Да, но ако да си пчела означава да се работи през цялото време не съм сигурна, че

искам да бъда пчела... (дълга пауза) Да бъдеш или да не бъдеш... Това е въпросът… (Пауза)

**** Активност за самоизразяване и взимане на ****

БиЛи била твърдо решена да сподели наученото за играта с останалите пчели от

общността, така че тя обявила пред всички, че ще държи много важна реч в Кошера. Тя

поканила всички горски животни, събрала всички пчели, изправила се и произнесла

следната реч:



Днес сме се събрали с вас,

за игра да вдигнем глас.

Наше право е това,

да участваме в игра.

Да работим и играем,

че света да опознаем.

Стига вече подчинение,

ще се чува нащо мнение!

Не сме просто същества,

а сме личности с душа.

("Let it be, let it be…" – Beatles – всички пеят заедно)

С цялото самочувствие, което тя придобила от подкрепата на общността БиЛи отишла в

двореца, за да говори с царицата. БиЛи говорила пред царицата, че общността има нужда

и от време и място за да играе през натоварените работни дни.

Царицата отговорила: "Възхищавам се на смелостта ти БиЛи, но нали не сте забравили

националния ни химн?"

"Всяка сутрин ставам аз

мед събирам час след час.

Ние трудим се за мед

всеки тука спазва ред. "

(Изпява се като армейски марш)

БиЛи се обърна към общността с въпроса дали искат да играят или не. (ДА!!) Затова те

отишли да убедят царицата.

**** Активност за аргументация и дебат ****

Царицата решила да даде място и време за игра на всички пчели. В резултат на това

пчелите действително увеличил производството на мед и имало изобилие от храна и смях в

кошера. Това се дължало на факта, че играта довела до това, че те започнали да работят

по-добре заедно. Това, което започнало като решение на една пчела да потърси правото да

играе в крайна сметка се превърнало в полза за цялата общност.

3. Образователни дейности с участниците

Игри за активизиране на децата – физически упражнения – 10 минути

Въвеждаща дискусия – Започваме разговор с децата, като им задаваме въпроси за

джунглата, пчелите, игрите и изкуството. По този начин насочваме вниманието на

децата към темата.

Тематична част:

Въведение – тренерът започва да разказва историята - "

История с пчели " - Деца преживяват историята чрез

интерактивно разказване - децата участват и взаимодействат

като участници в историята. Историята е разказана с

използване на различни техники, като например музика и

пеене, актьорска игра, театър на образите, кукли или

оригами. - (Фаза на преживяване от цикъл на Колб)

Съвет: китара или друг музикален инструмент или съпровод е

добър начин за включване на музиката в модула.



Активност за самоизразяване и взимане на решения –

“Рисуване и писане в картинка на пчела” –

Разказването/изиграването на историята прекъсва в момента,

когато БиЛи и БиЗу обмислят какво да правя след приключение

в джунглата, за да дадем възможност на децата да участват в

решението заедно с пчелите.

След като историята е разказана ние обсъждаме с децата

използвайки илюстрация на пчела (предварително отпечатан

на лист А4 контур на рисунка на пчела – виж приложението). В илюстрацията те могат

или да оцветяват (6 - 8 годишни) или да попълват текст (8 – 11 годишни). Използваме

илюстрацията, за да разберем как децата свързват историята със своята собствена

реалност. Както и за да фасилитираме процеса на учене. Упражнението започва,

като молим децата да напишат в очертанията на главата на

илюстрацията какво според тях са научили БиЛи и БиЗу от

приключението в джунглата. В очертанията на тялото

(„сърцето”) на илюстрация - това, което БиЛи и БиЗу чувстват в

този момент. И в балонче за реплики - какво трябва да

направят, когато те се връщат обратно в кошера на пчелите.

След като приключат всички деца споделят какво са

написали. С по-малки деца може да се използва само

оцветяване за да изразят отговорите на горните въпроси. - (Фаза на наблюдение и

размисъл от Колб)

Вариант: Илюстрацията да се използва от децата да опишат това, което пчелите

следва да направят, така че те имат възможност да създадат свой собствен край на

историята. Децата могат да изиграят края, който са предложили ако има достатъчно

време.

Активност за аргументация и дебат – „Как да убедим Царицата” - тренерът

продължава да разказва (или изиграва заедно с децата)

историята. По време на историята децата обсъждат заедно с

БиЛи дали царицата би им позволила да играят или не и

защо. Историята прекъсва в момента, когато БиЛи и пчелната

общност отиват да преговарят с царицата за правото им да

играят. Тренерът моли децата да помислят и да напишат в

крилата на илюстрацията, какви аргументи биха използвали,

за да убедят царицата да даде време и място за игра. След

като приключат всички деца споделят какво са написали.

След като децата споделят своите аргументи, те провеждат истински дебат. Те

избират едно дете да представлява царицата и 3 - 4 други да представлява

общността. Тогава (с помощта на цялата група и обучителите) децата водят

преговори с царицата и вземат решение.

Съвет: Тук можем да обсъдим с децата понятия като - демократичен процес,

гласуване, референдум и т.н. - (Фаза на обобщение и генерализация от цикъл на

Колб)

След като децата вземат своето решение тренерът разказва края на историята.

Заключителна дискусия - Първо започваме с въпрос към децата да намерят връзка

между историята и реалния живот. След като децата споделят своето мнение ние ги

молим да споделят, дали всеки един от нас може да направи нещо, за да промени

ситуацията. Накрая ние молим децата да напишат в долната част на илюстрацията,

какво са научили в тази сесия. - (Фаза на прилагане от цикъла на Колб)





Модул 2 – Макая или на върха на дървото

(автори Карла Салета, Гергана Дженкова, Патриша Амарал)

1. Цели и задачи на модула "Макая или на върха на дървото":

След изучаване на темата "Макая или на върха на дървото", всеки ученик ще:

Разбира, че има право на защита от дискриминация.

Повиши своята информираност за приемане и толерантност към различията.

Може свободно да дискутира темата за хората с увреждания и различията от

разнообразен произход.


Приемане, толерантност, състрадание; Оценяване на таланта и уникалността (В този

конкретен случай сесията е насочена към физически увреждания, но може да се

адаптира, за да се използва за други разлики като пол, сексуални предпочитания,

раса и др.)


Увреждания и различия; Животните и горите; Климата.


Изразяване на мнение; Водене на дебат; Изслушване и сътрудничество; Изразяване

чрез движения; Изразяване чрез кукли.



Брой участници – до 10.

Време на провеждане на модула – няма специфични изисквания.

Място на провеждане на модула – на открито или закрито с възможности за използването на

кукли и сцена.



" Макая или на върха на дървото "

Имало едно време малко птиче, наречено Макая, което можело да пее много хубаво.

Всеки път, когато започвало да пее всички животни в гората спирали и слушали песента.

Красивите мелодии ги правели щастливи.

Макая живеел в гнездо на върха на едно високо дърво. Той никога не напускал гнездото,

въпреки че другите животни го обичали много и често искали да играят с него. Всеки път,

когато го канели да играе, Макая учтиво отказвал да се присъедини към тях.

Един ден се случило нещо необичайно. Изведнъж небето започнало да се променя и скоро

големи облаци покрили слънцето. Макая стоял в гнездото си, както обикновено, и от върха

на високото дърво видял яростната буря, която се насочвала към гората и заплашвала да

унищожи домовете на всички животни. "О, аз трябва да предупредя всички!" - помислил си

Макая. "Те са мои приятели и аз трябва да им кажа за бурята. Какво ще се случи, ако те

загубят домовете си? Бързо, бързо, Макая! " си казал той.

И въпреки, че той самият бил много уплашен от бурята, започнал да пее силно, така че

всички в гората да могат да го чуят, дори и тези, които били дълбоко заспали. Макая пеел и

пеел и пеел, докато почти загубил красивия си глас. Но всички разбрали за заплахата, която

наближавала гората.

И когато бурята ударила гората и счупила много дървета, всички животни вече били в

безопасност, скрити в дупки или пещери.



На следващия ден, когато всичко отново било спокойно и слънцето греело, животните

излезли от техните скривалища и се събрали, за да благодарят на Макая.

Те отишли под дървото, където живеел Макая и му казали "Ти спаси всички нас! Благодарим

ти от цялото си сърце! Ние искаме да направим голям празник в твоя чест. Хайде, да

празнуваме заедно!" Макая никога не бил правил такова нещо преди, но почувствал, колко

много животните искат той да слезе. И за това решил да поеме риска и да напусне

гнездото.

Бавно слязъл по дървото и всички видели, че Макая бил само наполовина птица. Другата му

половина била змийска опашка. Всички животни били шокирани! "Възможно ли е птицата,

която всички ние толкова обичаме и уважаваме за това, което той направи за нас да е

толкова странно създание? Какво всъщност е той? Птица или змия? "

Животните много се уплашили от неговото тяло. Те изпищели и избягали далеч.

Горкия Макая ... Той много се натъжил и съжалил, че е излязъл от гнездото. Бавно се качил на

дървото и се върнал обратно в него. Решил никога повече да не слиза от там.




Куклено представление – инструкторите разказват

историята под формата на куклено представление пред

децата. Така аудиторията преживява история, която дава

примери на проблема с увреждания и приемането на

различията.

Запознаване и разсъждение – инструкторите дават на

децата куклите с които са изиграли историята. Те се

запознават с тях и проучват как те се различават от това,

което имаме като обща представа за слон, камила,

костенурка и др. (Куклите може да бъдат оригами фигури;

марионетки от рециклирани материали или други

необичайни образи на животни, които са разпознаваеми

но в същото време различни). Важно е да се даде повече

време децата да се запознаят с куклата на Макая –

полуптица-полузмия - да се докоснат и да проучат

различното му.

Дискусия – започнете разговор по следните въпроси:

Какво видяхме? (преразказване на историята) Защо мислите, че Макая никога не напуска гнездото?

Какво мислиш, че животните са чувствали към Макая,

преди той да се покаже? Какво накара Макая най-накрая да слезе от дървото? Защо мислите, че животните избягаха? Как смятате, че се почувства Макая, когато животните

избягаха от него?

Упражнение/Игра – насочваме децата чрез упражнение

да изпитат затруднения в придвижването и да насърчим

сътрудничеството помежду им:

Създайте обстановка за децата, за да изследват животните

чрез собствените си тела. Задавайте последователно

имената на животните и всички в кръга пресъздават това

животно, с помощта на движения и звуци. Всички деца се

придвижват наоколо като имитират съответното животно. Накрая е ред на Макая.



Помолете децата да опитат да направят тялото на полуптица-полузмия и да се

движат така (въжета и превръзки могат да бъдат използвани за ограничаване

подвижността - но само след подходящ анализ на риска).

Помолете децата да споделят своя опит и усещания за трудността да се движат като

Макая.

След това ги разделете по двойки и помолете за същото упражнение. Едното от

децата да се движи като Макая, а другото да му помага.

Дискусия – започнете разговор по следните въпроси:

Как се почувствахте когато изиграхте Макая?

Имаше ли разлика между първия път, когато направихте упражнението

самостоятелно и втория път - с помощ?

Разговор за ежедневния живот - започнете разговор по следните въпроси:

Познавате ли някой, с физически увреждания?

Какви увреждания знаете/сте виждали?

Мислите ли, че във вашия град има съоръжения за хора, които имат двигателни

проблеми?

Как се държите с тези хора?

Фасилитиран разговор за бъдещо поведение - започнете разговор по следните

въпроси:

Какво ще направите, когато видите човек или дете с физически увреждания?

Как бихте се уверили, че те се чувстват приети? Какво бихте им казали?

Ако има някой, който не подкрепя хората с увреждания, какво бихте му обяснили?

Упражнение „Краят на историята” - като последна стъпка, помолете децата да

вземат куклите и да изиграят края на историята. Помогнете им да го измислят заедно.

Какво ще правят животните, които първоначално са се уплаши от вида на Макая?

Всички ли са съгласни с края? Защо? Как смятате, че животът в гората ще се

промени с този край?

Заключителна активност - дайте на децата да нарисуват Макая и да напишат

вдъхновяващо изречение, което да им напомня за историята.

Вариант: Дайте на децата материали, за да направят своя собствена птица-змия

(хартия и моливи, рециклирани материали, лесно оригами, тесто).

Помолете ги да споделят с групата своите рисунки и изречения. Помолете ги да

споделят това, което ще си спомнят от тази сесия.



Модул 3 – Буба и Шанти

(Автори Руан Ришек и Венета Николова)

1. Цели и задачи на модула "Буба и Шанти":

След изучаване на темата "Буба и Шанти", всеки ученик ще:

Знае правото си на защита/свобода от дискриминация.

Развие позитивно отношението към между културните различия.

Повиши своята информираност за различията между хората.

Демонстрира приемане на различията между хората и внимание към приликите и

сходствата помежду ни.


Съпричастност; Уважение; Въображение; Приемане на различията; Анти-

дискриминация; Любопитство; Сътрудничество; Внимание към разнообразието и

насърчаване към приемане на различията между хората, с фокус върху приликите -

Прилагане на Член 2 от Всеобщата декларация за правата на човека - Всеки човек

има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви

различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други

възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго

положение. Освен това, няма да се допускат никакви различия, основани на

политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към

която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е

независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и

да е друго ограничение на суверенитета.

Знания включени в модула:

Член 2 (ВДПЧ) - свобода от дискриминация; Между културен диалог; География;

Биология и зоология;


Процес на вземане на решения; Критичното мислене; Работа в екип; Активно

слушане


Възрастова група – 8 - 10 години

Брой участници – 10 - 12

Време на провеждане на модула – без ограничения.

Място на провеждане на модула – на закрито с възможности за прожектиране,

възпроизвеждане на музика (звуци) и рисуване с бои.

Продължителност – 120 минути

Материали – 2 листа (A3), бои и четки, бяла дъска/флипчарт, маркери, вестници, лепило,

мултимедийни или печатни изображения, музика и звуци, 12 играчки за правене на

сапунени мехури.


„Буба и Шанти”

Имало едно време едно малко слонче на име Буба. То живеело през целия си живот в

африканските равнини. Буба имал голямо въображение, понякога той оставал във водоема

за водопой след като стадото си тръгне, за да си играе. Буба си фантазирал, че е в друг

свят, различен от техния, и си представял, че играе главен герой в собствената си история.



Един ден той се преструвал, че гаси пожар със струя вода от хобота си. Особено забавно

му станало, когато осъзнал, че може да надува мехурчета с хобота. Той гонел мехурчета и

ги пукал, докато те летели навсякъде. Тогава решил да се опита да надуе най-големият

балон в света. Така че, той надувал и надувал и надувал, докато балонът станал толкова

голям, че обгърнал цялото му тяло!

Буба се чувствал толкова готино в балона, с всичките цветни отблясъци на светлината, че не

забелязвал какво се случва с него. Неочаквано, когато той погледнал надолу, осъзнал, че се

носи във въздуха. Той се засмял, но смехът му застрашително разтреперил мехура, така че

той останал тих и спокоен. Поривът на вятъра го вдигнал нагоре, нагоре в небето! Буба бил

развълнуван, но и уплашен. До тогава бил напускал дома си само във въображението. Той

нямал никаква представа какво го чака напред.

Нов порив на вятъра от запад го отнесъл на изток. Буба не можел да контролира балона и се

оставил бриза да го отведе там, където трябва. Той наблюдавал с любопитство как земята

под него се сменя с вода. Балонът летял по-бързо и по-бързо, Буба никога не бе виждал

океана преди! След дълго време над океана се показали бреговете на нова земя.

Повърхността изглеждала различна от африканските равнини, те са плоски и е лесно да се

видят всички животни, но тук дърветата били толкова високи и дебели, че нищо друго не се

виждало от горе. Това запалило любопитството на Буба, и той решил да поеме риска и да

слезе долу, за да провери какво има там.

С голяма смелост, Буба промушил хобота си и спукал собствения си балон. ПУК! И

започнал да пада, надолу, надолу. За щастие паднал в реката. Той преглътнал малко вода,

изтръскал водата от ушите си, а след това бавно започнал проучване. Забелязал, че

джунглата е много по-зелена от дома. Имало толкова много малки същества, които живеят в

плетеницата от дървета. Докато се разхождал, той трябвало да внимава за корените и

тръните по земята. Тъкмо се борел да премине през някакви гъсти клони, когато изведнъж чул

познат звук. Ослушал се внимателно и го разпознал като звукът от стадо слонове! Той

тръгнал към звука и ги видял! Всички заедно пасели трева. Буба бил толкова развълнуван, че

се затичал към тях крещейки ...

Буба: ДЖЪЪЪЪЪЪММММБОООООООООО!

Всички слонове се обърнали за миг с озадачени погледи върху лицата, но нито един от тях не

му обърнал голямо внимание, с изключение на една малка слоница, която казала ...

Шанти: Намаскар! Моето име е Шанти.

Буба: Джъмбо Шанти! Моето име е Буба. Моля, кажи ми, къде съм?

Шанти: Ти си в Индия! Но сега ти ми кажи защо ушите ти са толкова големи?

Буба не знаел как да отговори. Тогава отново погледнал към стадото и осъзнал, че те

изглеждат много по-различно от всички слонове, които бе виждал преди. Били по-дребни,

кожата им – гладка, а някои от тях дори нямали бивни.

Шанти дръпнала опашката на баща си и казала ...

Шанти: Тате, погледни колко са големи ушите на това слонче!

Баща и се обърнал и се изненадал колко различен бил Буба. Изведнъж останалата част от

стадото го обкръжила, всички го гледали и шушукали. Бащата казал ...

Бащата-слон: Откъде идваш, о, големоухи слоне?

Буба: От другата страна на водата. От земята, която наричаме Африка.

Стадото: Oooooo, Африиикаааа!

Бащата-слон: Защо изглеждаш така? Да не би нещо да не е наред с кожата ти?! Защо

имаш толкова бръчки?!

Буба: Не знам ... всички ние изглеждаме така, там от където идвам.

Бащата-слон: Добре тогава, как дойде до тук?

Буба: Аз, хм, аз ... Летях във балон.

Бащата-слон: Мислиш ли, че това е смешно? Такъв, който изглежда като теб, по-добре да не

си прави шеги. Връщай се обратно, откъдето си дошъл!



Буба навел глава от срам. Той разбрал, че никой не му е повярвал. Стадото последвало

Бащата-слон и оставило Буба сам. Всички, с изключение на Шанти, която се върнала малко

по-късно. Намерила Буба сам и тъжен.

Шанти: Наистина ли дойде тук в балон?

Буба: Да, но ти наистина ли ми вярваш?

Шанти: Предполагам, че да, но наистина звучи налудничаво. А и защо си напуснал своя

собствен дом?

Буба: Исках да видя други земи. Беше ми любопитно да науча какво има там. И ето, че те

намерих!

Шанти: Хмм ... Добре! Тогава ми разкажи повече за Африка ...

Буба и Шанти споделяли истории и разговаряли чак до вечерта. Те станали големи приятели,

и всеки ден Шанти идвала при Буба, за да научи повече за Африка и за съществата там. Но

тя забелязала, че когато замълчавал за момент, той се чувствал тъжен и изолиран от

останалата част от стадото. Така един ден тя решила да направи нещо за него. Тя отишла

при баща си и казала:

Шанти: Тате, мисля, че трябва да приемем Буба като слон точно като нас. Защото той е

изоставен и самотен.

Бащата-слон: Няма начин Шанти! Не виждаш ли, че е толкова различен, той е твърде голям и

твърде набръчкан, той говори думи, които не разбираме. Това е опасно. Искам да кажа

какво е джъмбо все пак?

Шанти: Джъмбо означава здравей на суахили тате, също като намаскар на хинди. Ние

можем да го разберем, просто трябва да опитаме! Представи си, ако бях в Африка, би ли

искал да бъда самотна, като него?

Бащата-слон се замислил над това, което младата му, но мъдра дъщеря казала. Той

осъзнал, че е сбъркал и изпратил покана на Буба да се присъедини към стадото. Буба с

радост приел. Той заживял щастливо в продължение на месеци с тях. Пътувал из Индия със

стадото и научил много за тази земя и нейните очарователни създания.

Една сутрин, Шанти се събудила и не могла да намери Буба. Търсила навсякъде, докато

стигнала при реката. Там видяла малки мехурчета, и незабавно разбрала, че той е отлетял.

Може би се е върнал в Африка, защото му е липсвал дома, или може би е искал да види

друг нов свят, защото все още е бил любопитен. Така или иначе, тя никога не го забравила, и

всяка година след това, когато видела мехурчета на реката в този ден, тя се питала, дали и тя

някога ще отлети сама с вятъра.

3. Образователни дейности с участниците:

Игри за активиране на деца - упражнения - 10 минути


Интерактивна история – разказва се историята "Буба и

Шанти", като децата са въвлечени в самата история.

За създаване на атмосфера разказвача може да е с

костюм със слонски уши, хобот или опашка. В момента, в

който Буба прави мехурчета, в стаята да се появят

истински сапунени мехурчета. Децата да се движат

заедно с Буба следвайки историята (когато Буба се

изкачва и спуска, когато се движи от запад на изток).

Докато се разказва историята се демонстрират/прожектират изображения

(мултимедийни или печатни), показващи различни пейзажи от Африка и Индия,

снимки на слонове. Звуци - звук на стадо слонове. Може да има и музика за фон на



разказа.

За да стане историята интерактивна се използват визуални и аудио помощни

средства. Прожектират се снимки на африканските

равнини в част от историята, която се случва там,

снимки на океана, докато пътува над него, и снимки на

индийската джунгла, когато той пристигне там. Също

така, звукът на стадо слонове, когато Буба ги чува за

първи път в Индия. Точната употреба на помощните

средства (образи и звуци) помага на децата да

визуализират историята, тъй като някои от тях може да не

са виждали снимка на тези земи. Това щи им помогне

по-късно за илюстрацията.

Щом разказвачът стигне момента в историята, когато

Бащата-слон и стадото слонове трябва да решат дали

Буба може да остане или да напусне спираме

историята.

Дискусия – въпросите са:

Знаете ли какво означава Джъмбо и Намаскар? („Здрасти!” на два различни езика - суахили и хинди).

Как се казва главният герой и от къде идва? Къде е отишъл той? Бил ли е различен от другите слонове там? Познавате ли хора от различни страни? Те изглеждат ли по различен начин?

Имате ли приятели, които изглеждат различно? Били ли сте някъде, където е различно и как се почувствахте? Как се чувствате, когато някой нов човек идва във вашето

пространство?

Илюстрация/апликация “Картина на Африка и Индия”-

децата са разделени в две групи. Едната от групите ще

„пътува” до Африка, а другата до Индия. След като се

разделят на групи инструктора ги пита какво знаят за

слоновете, и дали могат да нарисуват слон. Инструкторът

демонстрира как можем да се направи лесно слон с

помощта на вестници и лепило. Тогава децата се

насърчават да помогнат на инструктора да направи

слона. (Помощни въпроси: Колко крака има слона?

Какво друго? Тяло? Уши? Опашка? Глава? Хобот?). След

демонстрацията децата са поканени да направят свои

собствени слонове. След като всички направят своите

слонове, децата започват да работят в рамките на

групите. Първата задача е да си помислят какво правят

„нашите” слонове - пият вода, ядат трева или листа, играят

и т.н., а след това започват да рисуват околността и

пейзажа, в зависимост от това къде са - Индия или

Африка. Инструкторът ги подкрепя ако се наложи

напомняйки какъв е пейзажа - как е в Африка - пустиня,

савана, няма много дървета, жълто и т.н. Същото важи и

за Индия - зелено, много дървета, джунгла, големи реки и

т.н. След това децата се оставят на собственото им

въображение, за да създадат пейзажи, за това което

техните слонове правят там. Всяка група работи/споделя

един голям лист хартия. След като са нарисували



пейзажите, децата трябва да поставят своите слонове на подходящото място, в

зависимост от това, което правят. (напр. пиене на вода – до водоема). Тогава двата

пейзажа се закачат на стената и се преминава към следващата стъпка.

Питаме децата за обратна връзка за това как са се чувствали по време на работа в

екипите. Дали е били лесно или предизвикателно. Искат ли да споделят какво им се е

случило? Как са достигнали до решенията за разположението на нещата в своите

картини? И т.н.

Упражнение за сравнение - всички заедно сравняват двата пейзажа и какво правят

слоновете на тях. Това много добре илюстрира разликите между двата пейзажа и

формата на различните слонове, но е много важно, че ние поставяме акцент върху

действията на слоновете и на факта, че те правят едни и същи неща - те се нуждаят от

вода, подслон, храна и т.н. Междувременно правим паралел с нашата собствена

реалност, че и хората като слоновете могат да изглеждат различно, говорят на

различни езици, но нашите нужди са едни и същи навсякъде. Упражнение за взимане на решения - децата се насочват отново към историята за да

си представят, че те са стадото от индийски слонове. Те трябва да решат като група

дали да включат или не Буба в тяхното стадо. Ако успеят да достигнат консенсус

обсъждаме как е протекъл процеса и защо са взели съответното решение. А ако не

могат да достигнат до решение, ги съветваме да гласуват. Въпросите в тази активност

ще бъдат свързани с причините защо той трябва да бъде включен, или защо не, като

целта е да се насърчи приемането на различията и недопускане на дискриминация.

o Ако децата решат да приемат Буба в стадото, разказвача продължава с

останалата част от историята.

o Ако децата решат да не приемат Буба в стадото, продължаваме с по-

нататъшна дискусия.

Обратна връзка - обучителите избират подходящ метод за получаване на

информация от децата, за това какво са научили по време на сесията. Може да бъде

свързан с рисуване, писане, споделяне и др.

Закриване - закриваме сесията, като подаряваме на всяко от децата играчка за

сапунени мехури. Молим да си затворят очите, да издухат сапунени мехурчета и да

си представят мястото, където искат да отидат. Те вземат играчките с тях като символ и

напомняне.



Модул 4 – Обувки и сок

(Автори Ева Наваро, Ясмин Насиф, Осама Хелми,Моника Рейтнер,Хамза Забалави)

1. Цели и задачи на модула " Обувки и сок ":

След изучаване на темата " Обувки и сок ", всеки ученик ще:

Знае своето право мнението му да бъде взимано под внимание.

Ще разбира смисъла на текста от Преамбюла на Конвенцията за правата на детето

(1989) - За пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва да расте

в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство.

Може да взима решения.


Уважение за себе си и другите; разбирателство.


За правото, техните възгледи да бъдат взимани под внимание; За правото да взимат

решения и да участват; За най-добрия интерес, който родителите трябва да проявяват

при грижата за своите деца.


Вземане на решения; Комуникативни умения; Активното слушане; Себе изразяване.




Време на провеждане на модула – без ограничения

Място на провеждане на модула – без ограничения, но не твърде тясно


Материали - три цветни карти за всяко дете, хартия, маркери, проектор и лаптоп (ако е

необходимо за представяне илюстрации)




Интерактивна история - "Обувки и сок" - историята се разказва заедно с показване

на илюстрациите към нея (може да включва специални илюстрации, които са

интерактивни) или снимки на илюстрациите.

Представянето на историята може да се направи чрез разказ и в същото време с

помощта на илюстрации от книга или прожектиране.

Дискусия - веднага след историята, правим дискусия, докато съдържанието на

историята е още „свежо” в съзнанията на децата. Питаме децата, как са се чувствали

и какво се е случило в историята.

Активност “Кой трябва да реши?” - http://www.eycb.coe.int/compasito/chapter_4/4_39.asp

(Виж описанието в „Помощни материали по темата”)

Разделяме децата на три групи - самостоятелни решения, родителски решения и

съвместни решения. След това обсъждаме заедно всеки тип решение и причините за

него.

Приложение - напишете или изберете заедно с децата решения, за които те да

разговарят с родителите си. Така те биха могли да създадат схема, където децата

могат да се включат в процеса на вземане на решения и участие в ежедневните

дейности в семейството.




„Обувки и сок*”

(* - Игра на думи от английски език – Shoes and Juice )

Една ранна сутрин момчето се събудило и отишло в кухнята да

закусва като всеки ден…

“Може ли бъркани яйца?” – попитали детето1.

Баща му му подал чиния и момчето се изненадало, като видяло

вътре палачинки. “Може би баща ми е оглушал през нощта”,

помислило си момчето. Но си изяло закуската без да каже нищо.

След закуска, той отишъл да се облече.

“Мамо, може ли да ми подадеш червената тениска?” провикнало

се момчето от стаята си2.

Вместо това, той получил оранжева тениска.

“Може би мама е загубила цветното си

зрение през нощта” помислило си момчето.

Той облякъл оранжевата фланелка и се

приготвил да тръгва към училище.

През деня момчето продължило да се чуди, дали нещо не се е случило

с родителите му през нощта.

(Виж бележка под линия 3)

“Това се случва всеки ден. Трябва да направя нещо!!!”

Вечерта, той се огледал и видял родителите си да гледат телевизия. Така

разбрал, че те не са глухи или.

“Може би трябва да се превърна в телевизор за да ме чуят” -

помислило си момчето.

Така, че той изрязал от хартия рамка на телевизор и отишъл да

разговаря с родителите си. Надеждата му, че това ще помогне се

изпарили, когато разбрал, че те отново не го слушали.

На следващата сутрин, когато се събудил и отишъл в кухнята за закуска, баща му поискал

от него да му донесе сок.

Изведнъж на момчето му хрумнала брилянтна идея.

Вместо да му донесе сок, той му донесъл обувки.

1 Може да бъде променено, за да отговаря на социалния статус, националността и др. на децата, с които работите. 2 Може да бъде променено, за да отговаря на социалния статус, националността и др. на децата, с които работите. 3 Ако смятате, може да добавите още един пример за сетивата. Например за използване на обоняние, можете да го

направите чрез добавяне на ситуация с шампоан и сапун. Същото може да важи и за усещането за допир с одеяла като

пример (памук и вълна).



Кой трябва да реши? Кога си достатъчно пораснал?

(http://www.eycb.coe.int/compasito/chapter_4/4_39.asp)

Теми Семейство и алтернативна грижа; Участие

Възраст 7 – 10 години

Продължителност 45 минути

Брой участници 4 – 24 деца

Вид на дейността Взимане на решения; Дискусия в малка група

Кратко описание Деца отговори на списък от въпроси, на които трябва да вземат

решение във всяка ситуация. След всеки въпрос, децата използват

цветна карта, за да покажат своята реакция.

Цели • Да се обърне внимание на процеса на взимане на решения в

семейството.

• Да се обсъди участието на децата в семейния живот • Да се въведе концепцията за развитието на способностите

Подготовка • Подгответе въпросите за занятието.

• Подгответе комплект карти за всяко дете.

Материали • 1 x зелена, жълта и оранжева карта за всяко дете


1. Помолете групата да помислят за дрехите, които носят и да обсъдят с човек, седящ до

тях, кои е решил какво да облекат днес. Родител/и? Те сами? Съвместно решение, взето

от родител/и и детето? Обяснете, че тази активност е за вземане на решения

2. Дайте комплект карти на всяко дете (зелено, жълто и оранжево). Обяснете, че ще

прочетете списък на решенията, които трябва да бъдат направени, и след всеки въпрос

ще поискате от групата да прецени кой трябва да вземе решение. Ако детето смята, че

родителят/ите трябва да вземе решение, то трябва да вдигне зелена карта. Ако смята, че

детето трябва да вземе решение, тогава то трябва да вдигне жълта карта. Ако смята, че

детето и родителя/и трябва да вземат решение заедно, тогава то трябва да вдигне

оранжев картон.

3. Прочетете въпросите един по един и след всеки въпрос, изчакайте, докато всички в

групата вдигнат карта. Насърчете децата да огледат отговорите на останалата част от

групата след всеки въпрос. Някои деца в групата вероятно ще направи коментар, но в

този момент обучителя не трябва да насърчава дискусията: задръжте обсъждането за

финалния дебрифинг.

Дебрифинг и оценка:

1. Дискутирайте активността чрез задаване на следните въпроси:

Хареса ли ви тази активност?

Беше ли трудно да отговорите на някои от въпросите? Защо?

Кои бяха по-лесни за отговор и кои по-трудно? Защо?



Защо някои хора имат различни отговори?

Има ли правилен или грешен отговор на въпросите?

Има ли значение възраст на детето за ролята, която то трябва да има при вземането

на решения за себе си? Защо или защо не?

2. Въведете термина "развитие на способностите" и обяснете, че това означава, че децата

получават повече възможности за вземане на решения и отговорности за личните си

дела в процеса на съзряване. За по-големи деца, може да се реферира конкретно към

Член 5 и 14 на Конвенцията за правата на детето и да се обсъждат тази концепции.

Задавайте въпроси като тези за ролята на децата в процеса на вземане на решения:

Участвате ли при вземането на решения в семейството ви? Кои са тези решенията?

Има ли неща, за които можете да вземете решение за себе си? Какви са тези

решения?

Има ли неща, за които се нуждаете от помощ и насоки от вашия родител/и, за да се

вземе решение? Какви са тези неща?

Какви начините, по които можете да поискате повече напътствия от вашия родител/и?

Важно ли е за вас и вашия родител/и да участвате в живота на семейството си? Защо

или защо не?

Кои са начините, по които вие можете да участвате повече в семейния живот?

Харесвате ли начина, по който се вземат решения в семейството ви? Има ли такива

решения, в които вие не участвате, а бихте искали? Какво бихте направили, за да

имате по-голяма роля при вземането на решения?

3. Свържете активността с правата на човека чрез задаване на следните въпроси:

Защо мислите, че някои човешки права се отнасят до правата на децата и техните

семейства?

Защо мислите, че участието във вземането на решения, които ги засягат, е едно от

човешките права на всяко дете?

Кой друг взема решения за живота на децата, освен тях и техните родители? Защо

това е важно?

Идеи за действия:

Поискайте всеки в групата да разработи семейна стратегия с родител/и за това как

всеки член на семейството може да участва в семейния живот.

Поканете родител/и да говори с групата за мнението им за участието в семейния

живот, включително как се променя тяхната роля при вземането на решения за децата

в процеса на тяхното израстване и развитие.

Съвети за фасилитатора/обучителя:

Някои въпроси, може да са трудни за някои от децата, насърчавайте ги да изберете

карта или отговор, който е от най-голямо значение за тях.

Запознайте се с положението на семействата на децата в групата, с която работите.

Някои деца не живеят с родител или родители, а могат да живеят с настойник. В тези

случаи въпросите трябва да включват също и настойник/ци заедно с родител/и.

Някои деца ще искат да обяснят защо са дали определен отговор на момента, но

вместо да се дискутира след всеки въпрос, напомняйте на децата, че те ще имат

възможността да обсъждат отговорите след това.

Може да дадете на децата да нарисуват картина на всяка цветна карта, преди

задаването на въпросите, така че да си спомнят какво означава всяка карта. Освен



това, можете да напишете това на флипчарт или дъска, така че те да могат да си

припомнят, ако забравят кой цвят на чие решение отговаря.

Адаптация:

o За по-дълга и по-задълбочена активност, помолете децата да обсъждат своите

решения след всеки въпрос.

o За по-големи деца: помолете ги да идентифицират за кое право от

Конвенцията за правата на детето се отнася всеки въпрос.

o За по-големи деца: попитайте кои човешки права защитават участието на

децата и родителите в семейния живот? Защо те са важни?

Въпроси за активността:

Кой трябва да реши дали можете да останете сам у дома, когато вашето семейство отива

на пазар:

На 5-годишна възраст? На 10-годишна възраст? На 15-годишна възраст?

Кой трябва да реши дали можете да контактувате с двамата си родители, след като те са

разделени?

На 4-годишна възраст? На 9 години? На 17-годишна възраст?

Кой трябва да реши дали да положите военна служба?


Кой трябва да реши дали трябва да носите дъждобран, когато излизате в дъжда?


Кой трябва да реши дали трябва да бъдете вегетарианец или не:


Кой трябва да реши дали можете да пушите цигари?

На 6-годишна възраст? На 9 години? На 15-годишна възраст

Кой трябва да реши дали може да стоите будни до полунощ?


Кой трябва да реши дали можете да използвате интернет без надзор?


Кой трябва да реши дали можете да изберете своя собствена религия?


Кой трябва да реши дали може да спрете да посещавате училище?


Кой трябва да реши дали може да се присъедини към местния хор?


Кой трябва да реши дали можете да имате собствен мобилен телефон?


Кой трябва да реши дали трябва да бъдете поставени в приемна грижа? На 4-годишна възраст? На 10-годишна възраст? На 16-годишна възраст?



Модул 5 – Изгубената топка

(автори Абдела Алмомани, Шакер Атиа)

1. Цели и задачи на модула "Изгубената топка":

След изучаване на темата "Изгубената топка", всеки ученик ще:

Повиши осведомеността си за приемане на различни деца и деца с увреждания.


Сътрудничество; Емпатия; Уважение чувство на другите; Самочувствие; Приемане.


Всяко дете има право да играе, дори когато то има малки или големи увреждания.


Комуникация; Работа в екип.



Брой участници – 10 - 15.


Място на провеждане на модула – без ограничения.


Материали - Кукли, музика, аксесоари, завеса и сцена, превръзки за очи.


„Изгубената топка”

Децата от квартала играели футбол, а едно момче ги гледало от прозореца на близката

къща. Неговото име било Али. В един момент топката отлетяла и пада вътре в къщата. Валед, едно от децата, отишъл да я

донесе от къщата. Там той срещнал майката на Али и я помолил да им даде топката. В това

време Али се появил до вратата. Валед бил изненадан като видял, че Али седял в инвалидна

количка.

Валед осъзнал, че Али седи през цялото време до прозореца, защото той не може да ходи. Валед попитал майката на Али, дали той може да играе с тях, но тя се страхувала, да пусне

Али сам навън. Но Валед я убедил и тя видяла, че Али е много щастлив от идеята да излезе да

играе. Майката на Али му помогнала да си смени дрехите и след това му позволила да

слезе долу и да играе.

Валед отишъл при приятелите си и им казал за това как се запознал с Али. Казал им, и че

Али ще дойде да играе с тях. Едно от децата, Сами, не харесал идеята и отказал да играе с Али. Сами напуснал играта, но Валед, Али и Айша продължили да играят и да се веселят. Сами осъзнал, че е сам и се

върнал при другите. Той се извинил на Али и те заиграли всички заедно.

Майката гледала играта и се чувствала щастлива, че Али играе с другите деца.

Накрая, Али казал сбогом на новите си приятели и обещал, че той ще играе отново

с тях утре. 3. Образователни дейности с участниците





Въведение – инструктор изпълняващ ролята на дете играе

пантомима, изразяваща тъга и самота. Друг инструктор се

включва и весело започва да разпитва „детето” защо е

тъжно. Опитва се да го развесели и забавлява. Накрая

предлага да разкаже история за да направи „детето”

щастливо. Двамата отиват зад завесата и историята

започва…

Куклено представление – историята се изиграва чрез

традиционни кукли ръкавици. В края на историята:

Инструктора-мим отново излиза и започва да пее и танцува с

децата от аудиторията, след това всички останали инструктори

излизат и се присъединяват към децата.

Активност - след представянето на историята се провежда

комбинация от две активности от „Компасито”: Завързани очи и

Безмълвен говорител. В началото завързваме очите на децата и ги

молим да извършат конкретни задачи (задачите зависят от

мястото и пространството, което имате). След това ги молим да

се опитат да изразят различни изречения без да говорят.

Така децата получават представа колко трудно е да

живееш с увреждания.

Дискусия - попитайте децата, дали познават някого с

увреждания. Попитайте ги да изброят права на децата с

увреждания и права на тези, които нямат увреждания.

Приложение на наученото – молим децата да изброят

различни доброволчески дейности, в които могат да се

включат заедно с деца с увреждания.



Модул 6 – Хоботчо

(автори Усама Абоелез, Дана Янис, Мария Уреа, Милена Ленева, Сара Батрауи)

1. Цели и задачи на модула "Хоботчо":

След изучаване на темата "Хоботчо", всеки ученик ще:

Повиши информираността си за правото на недискриминация.


Чувство за справедливост и социална отговорност; Желание за принос към

подобряване на положението в общността; Уважение към себе си и другите,

съпричастност и солидарност; Любопитство и откритост на съзнанието; Оценяване на

разнообразието; Чувство на отговорност за собствените действия.


Антидискриминация; Театър на образите; Научни факти за природата;

Самоосъзнаване.


Себеизразяване; Самочувствие; Разрешаване на конфликти; Въображение и

креативност; Комуникативни умения; Работа в екип.



Брой участници – 20.


Място на провеждане на модула – класна стая, на открито, театър.



„Хоботчо”

Имало едно време едно слонче, което се родило без хобот.

Неговото име било Хоботчо. Налагало му се да разчита на

майка си, да му помага за хранене и миене. Хоботчо не

можел да се придвижва с останалата част от стадото, защото

не можел да се хваща за опашките на други слонове без

хобот. Хоботчо вървял редом с майка си навсякъде. Един ден

майка му е изчезнала, и животът му станал труден. Нямало кой

да му помага и да се грижи за него, така че той се превърнал

в тежест за стадото. Слоновете решили да го изоставят, тъй

като не можел да следва стадото. Лидерът на стадото казал

на Хоботчо с много сериозен тон: "Хоботчо спри да се влачиш

след нас, толкова си жалък, виж се ... нямаш хобот.Като не можеш да се справящ сам

намери си друго място за живеене и някой друг, когото да дразниш. "

Хоботчо бил много тъжен. Той напуснал стадото и тръгнал сам да си търси дом. Докато се

разхождал Хоботчо си подсвирквал, за да не се чувства самотен, и тъй като бил без хобот не

издавал слонски звуци, но подсвирквал наистина добре.

Един ден, докато Хоботчо търсел храна и вода ято птици, го чули да подсвирква мелодично и

му подвикнали: "Хей, ти свириш като нас!" Хоботчо отговорил: "Да! Това е може би

единственото нещо, което мога да правя добре, аз нямам хобот ". "И ние нямаме! "

отговорили птиците. “Ела с нас, можем да ти покажем мястото край реката, където живеем.

Хайде, изглеждат уморен и трябва да си починеш." Хоботчо отишъл с тях.



Те станали приятели и той се присъединил към ятото.

Дните минавали и сухия сезон ставал все по-тежък. Стадата слонове безуспешно търсели

вода. Те се готвели да заминат на опасно пътуване - далеч за да се спасят от сушата.

Хоботчо си помислил: "Те са все още моето семейство, аз трябва да им помогне и да им

покажа пътя към реката, където живея сега.” Така Хоботчо отиде при стадото, казвайки: "Вие

наистина не трябва да заминавате! НИЕ можем да останем тук, защото знам място с

изобилие от вода.", и им казах къде е реката. "Ние ли?!? Ти не си част от нас!" отговорили

слоновете. "Ти си без хобот, как изобщо успяваш да се храниш или да пиеш вода! Ти си

безполезен, махай се, откъдето си дошъл. И без това си имаме достатъчно неприятности, за

които да се тревожим!". Стадото слонове продължило търсенето, но не могли да намерят

вода никъде.

Някои слонове започнали да се чудят: "Може би Хоботчо е прав! Защо не отидем поне да

проверим. И без това единствения друг вариант е да заминем на далеч." Слоновете отишли

до мястото, което им описал Хоботчо. Там наистина открили изобилие от чиста вода и се

почувствали виновни, че са се отнасяли лошо с него през цялото това време.

Слоновете разбрали, че дори да нямаш хобот, не означава, че си безполезен. Стадото се

извинило на Хоботчо и го помолили да се върне при тях. Те му предложили занапред да

върви най-отпред в стадото и да ги води. Хоботчо прие и застанал начело на стадото, така че

не му се налагало да се хваща с хобот за опашката на някой отпред. Хоботчо заслужил

това признание – да бъде начело на стадото - за невероятния си дух.




Интерактивна история – децата преживяват историята

чрез разказване, комбинирано с илюстрации, кукли

или оригами.

Театър на образите I – дава се възможност на децата

да изразят как се чувстват след историята чрез „Театър

на образите” (метод от Theatre of oppressed).

Децата трябва да пресъздадат две изображения от

историята. Те създават статични образи (живи картини)

с телата си според това, което чувстват. Първата картина е, когато водачът на стадото

казва на Хоботчо, че той ги бави, така че той трябва да напусне стадото. Втората

картина ще бъде вторият конфликт - когато Хоботчо се опитва да им каже къде е

водата, а стадото не му обръща внимание. Прави се анализ и обсъждане на

образите.

Игра със стикери - децата свързват историята с тяхната реалност и техния свят в две

възможни посоки- можете да изберете в зависимост от човешкото право, което

искате да се подчертае, дали това да е недопускане на дискриминация или грижа за

хора с увреждане).

На децата се раздават цветни стикери, които те залепят върху челото си. Всяко дете

ще получи стикер с определен цвят. Четири от деца ще имат цветове, които никой от

останалите няма. Децата трябва да се разделят на групи според цветовете на техните

стикери – един цвят е една група. Проведете дискусия с децата за това как се чувстват

и какво мислят за това да си част от група или да не си. Питайте и децата, които са

част от група и другите, които остават сами след разделянето

Театър на образите II – помолете децата да се върнат към двете изображения от

Театър на образите I. Да се опитат да предложат решение на конфликтите отново

чрез живи картини. Проведете дискусия, за това как да се прилагат такива решения в

действителност. За правото на недопускане на дискриминация и др.



Модул 7 – Не съди за книгата по корицата

(автори Мария Уреа, Лора Величкова, Мохамед Абделрехем, Барбара Малечка)

1. Цели и задачи на модула " Не съди за книгата по корицата ":

След изучаване на темата " Не съди за книгата по корицата ", всеки ученик ще:

Знае как да се справя с обидите в среда със стереотипи.

Разбира произхода на стереотипите в обществото и своето непосредствено

обкръжение.

Ще може да се справя с проблеми, свързани с междуличностни различия.


Чувство за справедливост и социално равенство; Съпричастност и солидарност;

Уважение към себе си и другите; Приемане и оценяване на многообразието; Чувство

на отговорност за собствените действия; Чувство за достойнство и позитивна

самооценка.


Всеки човек има права и отговорност да уважава правата на другите; Правата на

човека са универсални; Правата на човека определят норми на поведение.


Критично мислене; Положително трансформиране на конфликти; Постигане на

консенсус; Активно слушане; Разрешаване на проблеми; Демократично участие в

дейности.


Възрастова група – 16 – 21(гимназия) години.

Брой участници – 10 - 20.


Място на провеждане на модула – без ограничения; с възможности за прожектиране.


Материали – картини с двойни образи, части от филма „Сблъсъци” 2004

(http://www.imdb.com/title/tt0375679), проектор, компютър.

http://www.imdb.com/title/tt0375679




„Мансур и Пабло”

Мансур е 15 годишно момче и току-що пристигнало в Испания. Родителите му решили да

мигрират в търсене на по-добър живот. Той живее със семейството си в испански град и

трябва да ходи на училище.

Първия ден, когато отишъл на училище, било ужасно. Учителката говорила твърде бързо и

високо, с ококорени очи и жестикулирайки неразбираемо. Все пак, това не било най-

лошото. Нямало нищо по-лошо от погледите на съучениците му, техния смях и клюки. Не

било нужно да разбираме думите за да схване напълно смисъла им. Заради това Мансур

решил да напусне училище. Той се страхувал от учителя, от съучениците си, от книгите, от

белите листа, които трябвало да запълни с неразбираеми думи. Така че, всеки ден той

излизал от дома си, преструвайки се, че ходи на училище, за да не се притесняват

родителите му. Но, той прекарвал времето си по улиците с приятели от собствената си

страна, които били по-големи от него, и които нямали какво друго да правя. Никой от тях

нямал работа. Висейки на улицата Мансур всеки ден виждал Пабло да отива на училище.

Пабло бил ученик в класа на Мансур, и негов съсед. Когато Пабло тръгвал за училище, той

често забелязвал Мансур и приятелите му. Той изглеждал уплашен, когато преминавал

покрай Мансур. Причината била, че майката на Пабло му обяснявала неприятни неща за

такива хора "Тези имигранти идват тук да вземат нашите пари"; О, или "Тези мюсюлмани са

луди хора, те всички са терористи, те всички са джебчии." Пабло също гледал и

телевизионните предавания за мюсюлманския свят – терористичните атаки в Кулите

Близнаци, Аточа и т.н.

Един ден, когато Пабло отивал на училище, завивайки покрай ъгъла се сблъскал в Мансур.

Мансур за малко да падне от изненада. Пабло не очаквал и се уплашил. Той хукнал да бяга

крещейки: "Крадец, крадец, иска да ми открадне портфейла". Всички на улицата се

втренчили в Мансур. Пабло вече бил избягал и Мансур не можел да разбере нищо. В

крайна сметка бил отведен в полицейския участък. След дълги часове на очакване, той бил

претърсен. Портфейла на Пабло обаче не бил намерен у него и накрая го пуснали да се

прибира вкъщи. Той пристигнал у дома много късно и силно натъжен. Майка му го

попитала: "Защо се прибираш толкова късно?". Мансур отговорил: "Защото бях поканен от

един съученик, да отида на вечеря в дома му. Много съм уморен мамо, отивам да спя."

Същия ден Пабло се прибрал у дома и обяснил на майка си какво се случило. Когато

отишъл да си ляга и съблякъл дрехите си, той намерил портфейла си във вътрешния джоб. От

този ден майка му го придружавала до училище, и сменяла маршрута всеки ден. Тъй като

родителите му ходели на работа, понякога Пабло трябвало да се грижи за сестра си.

Понякога трябвало да готви за вечеря и да слага в леглото. Един ден Пабло забравил да

загаси котлона и тигана останал отгоре. След един час, докато завършвал домашното си,

изведнъж видял, че кухнята гори. Той се опитал да гаси огъня, но вместо това го разпалил

повече. Пабло изтичал навън да потърси помощ и видял две момчета, които тичаха към

къщата. Когато приближили, той видял, че едно от момчетата е Мансур. Мансур също

познал Пабло. Той не би забравил това лице до края на живота си…


Въведение – в началото показваме няколко картини с двойни образи (виж

приложението), за да насочим вниманието на групата и да демонстрираме, че

първото впечатление може да ни подведе. Тук идва първото послание - "Не бива да

съдим за книгата по корицата”.




История – обучителят разказва историята "Мансур и Пабло", оставяйки края отворен.

Дискусия – започнете дискусия по следните въпроси/теми:

В зависимост от аудиторията (например, ако са от малцинство), фокусът ще бъде в

различни елементи на историята.

o Как се почувствахте?

o Какво се е случило?

o Кой е лош и кой е добър в историята? СТЕРЕОТИПИ

o Анализ на действията на Мансур.

o Анализ на причините за трудностите в живота на Мансур.

Завършване на историята (Ролева игра) - завършване на историята от участниците –

молим участниците (всички заедно, в малки групи, по двойки) да измислят край на

историята и да го изиграят (или да напишат текста и да го прочетат). Можем да ги

поставим в ролите на различните герои и да дискутираме през техните гледни точки.

Обсъждаме резултатите и сравняваме различните възможни финали на историята.

Дискусия - започнете дискусия по следните въпроси/теми:

o Как можем да преодолеем чувството на обида?

o Важността да се дава равен шанс на всички.

o Прилагането на критично мислене (защо тези хора действат по този начин?)

o Намирате ли връзки с реалния си живот?

o Как да се предпазим от даване на оценки на база стереотипи?

Анализ на видео – прожектират се някои сцени от филма "Сблъсъци" 2004,

предлагащ различен поглед върху същата тема.

След това ние обсъждаме с участниците техни лични ситуации. Говорим за най-

добрият начин да планират живота си отсега нататък.

Може да се изработят и лични планове за действие, както и списък от действия или

поведения, които участниците се ангажират да следват.

(Незадължително) Направете крачка напред – тази активност от "Компас" (http://eycb.coe.int/compass/en/chapter_2/2_38.asp) може да се използва в тази

сесия, за да се разшири разбирането на участниците за дискриминация.

http://eycb.coe.int/compass/en/chapter_2/2_38.asp



Модул 8 – 1001 Нощ

(автори Хиба Хунейни, Мария Салгадо, Венета Николова, Ясмин Насиф)

1. Цели на модула „1001 нощ”:

След изучаване на темата „1001 нощи”, всеки ученик ще:

Повиши своята осведоменост по въпросите свързани с равенството между половете

(стереотипи).


Да бъдат позитивни и да нямат стереотипи, въз основа на пола..


Да обогати познанията на учениците за равенството между половете и стереотипите.


Да подобри уменията на учениците за водене на дискусии, критично мислене,

активно слушане и комуникация.





Място на провеждане на модула – в клас или в подходящо помещение

Продължителност – 90 - 120 минути

Материали - флипчарт, хартия, химикалки, маркери и музика


„Шехеразада и 1001 нощи”

Can ya Makan... живял много могъщ султан на име Шахриар. Той управлявал голяма

империя, която достигала чак до Индия.

Един ден султана научил, че жена му го е предала. Той бил силно разочарован и това го

накарало да повярва, че всички жени в крайна сметка, ще го предадат. От този момент

нататък всяка вечер в продължение на три години, султанът взимал по една жена за през

нощта и я екзекутирал на следващата сутрин.

Един ден, Шехеразада, красивата дъщеря на везира, доброволно решила да прекара една

нощта със султана. Тя била известна със своята колекция от хиляда книги, мъдростта и

остроумието си. Великият везир бил много разстроен от решението на дъщеря си, защото

знаел, че тя ще умре на сутринта.

През нощта Шехеразада започнала да разказва приказка, докато султанът лежал буден.

Щом нощта свършила и се появили първите слънчеви лъчи, тя спряла по средата на

историята. Султанът казал:

- Не можеш да спреш сега. Не си довършила приказката. Моля, продължи!

- Нямам повече време, господарю! Зората дойде - отвърнала Шехеразада.

Султанът пощадил живота и за още един ден защото искал да чуе края на приказката. Така

на следващата нощ Шехеразада завършила историята, а след това започнала друга, още

по-вълнуваща от първата и отново спряла на половината когато дошла зората. Така че

султанът пощадил живота и, за да завърши и втората приказка.

Ден след ден, султанът не взимал живота на Шехеразада, чакайки края на следващата

приказка. Това продължило 1001 нощи, а през това време султанът се е влюбил в

Шехеразада. В края на 1001-вата нощ Шехеразада казала на султана, че няма повече

истории, за разказване. Тогава вместо да я убие султанът я направил своя кралица. Така

Шехеразада могла да превърне султана в добър и мъдър човек.




Въвеждащи дейности с децата – 10 минути


История за Шехеразада - разказване на историята. По време на разказа за фон се

пуска нежна музика. Текста на историята се модифицира, за да е противоположен

по отношение на половете (султан – султанка; съпруга - съпруг и др.)…

Адаптирана активност "Имало едно време..." от „Компасито” – изпълнете активността

чрез използване (обърнатата) история за Шехеразада и я адаптирайте към

възрастовата група на децата. (Виж по-долу)

Обсъдете на историята, като се задават следните въпроси:

- Хареса ли ви тази история?

- Смятате ли, че има нещо необичайно в нея?

- Кога историята ви се стори необичайна? Попитайте за примери.

След това помолете децата да помислят за характеристики и дейности, които те

считат за типични мъжки или женски в ежедневието си.

Разделете ги на групи за да попълнят двете таблици - за типичните роли на половете, и

за нетипични роли.

Сравняване на таблиците и търсене на връзки с други приказки и реалния живот -

оценка на активността:

- Децата сравняват двете таблици.

- Мислят за други истории, в които героите имат типични характеристики и такива, в

които героите имат нетипични характеристики.

- Дават примери за ситуации в реалния живот, където участниците проявяват

нетипични характеристики?

- Дефиниране на стереотипите и даване на примери.

Дискусия – задайте следните въпроси на децата:

- Защо е несправедливо да има стереотипи към момчета и момичета?

- Каква е връзката между стереотипите и човешките права?

- Какво можете да направите, за да действате срещу стереотипите?

Направете списък на флипчарт на нещата, които може да се направят, за да се

действа срещу стереотипите. Списъкът може да бъде закачен в бюлетина на класа.

Имало едно време… Вижте какво се случва, когато се обърнат половете на героите в добре познатата история

(Http://eycb.coe.int/compasito/chapter_4/4_19.asp)

Теми Демокрация, дискриминацията, равенството между половете

Възраст 7 – 13 години

Продължителност 40 минути

Брой участници 5 – 15 деца

Вид на дейността Разказване на истории, дискусия

Кратко описание Преразказ позната история с обърнат пола на героите, което да доведе

до обсъждане на половите стереотипи



Цели • Да се разпознаят стереотипните роли и характеристики на половете в

приказки и ежедневието

• Да се обсъдят традиционни и нетрадиционни роли на половете

• Да се насърчи равенството между половете

Подготовка Ревизиране/презаписване на добре познатата история (например

роман, приказка, филм) не повече от 10 минути, обръщане на пола на

повечето персонажи. Ако е необходимо, променете техните имена и

други подробности. Изберете една история с герои от двата пола,

които се държат по традиционния начин. (Виж примера на обърната

приказка "Пепеляшка" по-долу.)

Материали Флипчарт и писалки


1. Помолете децата да се настанят удобно в кръг. Обяснете, че ще им разкажете една

история, те трябва да слушат внимателно и да внимават за нещо необичайно в

историята. Прочетете променената история на децата. Спирайте от време на време, за

да питате: "Забелязвате ли нещо необичайно в тази история." След като всички деца

разберат, че в историята ролите са обърнати, може да не е необходимо да четете

цялата история до края.

2. Обсъдете историята, като задавате на въпроси:

a. Хареса ли ви тази история?

b. Смятате ли, че има нещо необичайно в нея?

c. Кога историята ви се стори необичайна? Попитайте за примери.

3. Подчертайте, че нещо ни изглежда странно, когато се различава от ежедневния ни опит и

очаквания. Попитайте децата да мислят за характеристиките и дейностите, които те

считат, типични за мъжете и жените в ежедневния им живот. Запишете техните

предложения в таблица като тази по-долу.

Таблица 1: Стереотипните роли на половете

Мъжете / момчетата Жените / момичетата

ОБИЧАЙНИ

ХАРАКТЕРИСТИКИ

Любопитни, умни, смели, силни,

приключенски настроени,

агресивни, амбициозни,къса коса

Възпитани, чувствителни, тихи, грижовни

към другите, плахи, любопитни,

послушни, носят рокли, дълга коса

ОБИЧАЙНИ

ДЕЙНОСТИ

Спорт, бой, работа (професия),

предприемат действия, управляват

камиони

Остават у дома, да вършат домакинска

работа, плачат лесно, клюкарстват,

обичат хубави дрехи, страхуват се от

буболечки

4. Обсъждане на таблицата:

a. Сравнете таблицата с познатата (стандартната) версия на приказката. Имат ли

героите типични характеристики и дейности (например Пепеляшка остава у дома,

плаче, получава хубави дрехи, а Принцът предприема действия, за да си намери

съпруга, и изпълнява хитър план, за да намерите Пепеляшка)?

b. Попитайте децата дали могат да се сетят за други истории, в които героите

проявяват типични характеристики и дейности? Запишете примерите и помолете

децата да обяснят своите предложения.

5. Обичайни ли са тези характеристики и дейности за нормалните жени и мъже днес?

a. Направете диаграма, като тази по-долу и помолете децата да записват своите

наблюдения на необичайно поведение, първо в историята (преобърнатата), а след

това в реалния живот.



Таблица 2: Нестереотипни роли на половете

Мъжете / момчетата Жените / момичетата

ОБИЧАЙНИ

ХАРАКТЕРИСТИКИ

В историята: има нужда от помощ

В своя опит:

В историята: командваща, умна


ОБИЧАЙНИ

ДЕЙНОСТИ

В историята: плаче, върши

домакинска работа, иска хубави

дрехи, стои у дома


В историята: активно „преследва”

мъжа, организира търсене


6. Сравнете и обсъдете двете таблици, задавайки следните въпроси:

a. Сещате ли се за други истории, в които героите имат такива необичайни

характеристики и дейности?

Запишете примерите и помолете децата да обяснят своите предложения.

b. Познавате ли истински мъже и жени, които имат нетипични характеристики и

дейности? Попитайте децата да опишат своите необичайни характеристики и

дейности и да обяснят как те са нещо необичайно.

7. Дефинирайте думата стереотип и дайте примери.

8. Накарайте децата да погледнат таблицата на типичните характеристики и дейности.

Помолете ги да определят кои характеристики и дейности са биологични факти за

мъжете и жените, и които са вярвания, нагласи и стереотипи.

9. Обърнете внимание, че роли като печелене на пари, отглеждане на деца и домакинска

работа са общи отговорности на мъжете и жените днес.

Дебрифинг и оценка:

1. След като децата са разбрали концепцията за стереотипите, задайте въпроси като тези:

a. Как се държат хората, когато те не следват стереотипите за това как трябва да се

държат мъжете и жени?

b. Защо стереотипите създават несправедливост към мъжете и момчетата? А към

жените и момичетата?

c. Как стереотипите свързани с пола създават неравенство между мъже и жени,

момчета и момичета?

2. Какво можете да предприемете, за да действа срещу стереотипите?

3. Попитайте децата, дали могат да видят връзка между стереотипите по отношение на

половете и правата на човека? Помогнете им да разберат, че всеки има право да бъде

свободен от дискриминация, включително дискриминация, основана на пола.

4. Попитайте децата, как са се чувствали по време на активността.

Предложения за последващи действия:

Дайте задача на децата да търсят други разкази или филми, където има равенство

между момичетата и момчетата, и те имат нетрадиционни роли и характеристики.

Идеи за прилагане:

5. Задайте въпрос: "Има ли хора в нашето общество дискриминирани, защото не се

държат по начин, по който останалите очакват мъжете/момчетата или

жените/момичетата да се държат?

a. Попитайте за примери, особено от ежедневието на децата.

b. Помолете децата да изиграят (театър)това, което може да се каже или направи в

такава ситуация, за да се противопоставят на дискриминацията.



Съвети за фасилитатора:

Вашата цел в тази активност трябва да бъде да се поощри равенството между половете и

да насърчите децата да поставят под въпрос техните и чуждите предположения относно

ролите на половете.

Обърнете внимание, че очакванията за това как се държат мъжете и жените може да

варират от държава до държава, от общност до общност и дори между различните

семейства. Подчертаването на равнопоставеност не непременно означава едно и също

за всички.

Когато се задават въпросите за дебрифинг и оценка, бъдете внимателни към факта, че

някои деца може вече да са били дразнени или изключени заради нетрадиционното си

полово поведение. Не допускайте дискусията да им причинява дискомфорт.

Не е нужно да се използват термини като "равенство" или "роли" с малки деца. Но

изследванията на развитието показват, че дори децата в предучилищна възраст, вече

разбират различните очаквания към половете.

Адаптации:

За голяма група: Разделете участниците на малки групи от по четири. Дайте на всяка

копие на Таблица 1 и ги помолете да запишат типични дейности и характеристиките на

мъжете и жените. Представители на групите могат да представят своите заключения.

Обсъждането на традиционните и нетрадиционни роли се прави с цялата група. След

това върнете децата в малките групи, за да завършат таблицата с нетрадиционните

характеристиките и дейностите на мъжете и жените и в истории и приказки, както и във

всекидневния им живот. След приключване отново се дискутира в цялата група.

За по-големи деца: Вместо приказка изберете роман или добре познати филм.

Започнете историята с обърнати половите роли и нека децата да продължават разказа.

Някои по-големи деца биха могли да преразгледат и преразкажат тяхна собствена

история. Тогава всяка малка група би могла да споделя своята история с цялата група.

Пример за обърната приказка

„Пепеляшка (Пепеляшко)”

Живяло едно време нещастно младо момче. Баща му починал, а майка му довела у дома

друг мъж, вдовец с двама сина. Доведеният баща ни най-малко не харесвал момчето.

Всички добри неща, мили думи и специални привилегии той пазел за собствените си

синове. Те имали модни дрехи, вкусна храна и специални лакомства. Но за бедното

нещастно момче, нямало нищо. Нямало хубави дрехи, а само старите дрехи на

доведените братя. Нямало специални ястия, а само остатъците от масата. Никакви

привилегии или време за почивка, той трябваше да работи усилено по цял ден - пазаруване,

готвене, пране и чистене на цялата къща. Чак когато се свечери му било позволено да

поседне за малко сам до пепелта на кухненското огнище.

Порез тези дълги вечери, той само плачел и говорел с котката. Котката отговаряла: "Мяу!",

което всъщност означавало, "Усмихни се! Ти имаш нещо, което никой от доведените ти

братя няма, и това е красотата. "

Това било наистина вярно. Дори облечен в дрипи и с лице мръсно от пепелта, той бил

привлекателен млад мъж, докато без значение колко елегантни дрехите носели, доведените

братя били тромави и грозни, и винаги щели да бъдат.

Един ден, красиви нови дрехи, обувки и бижута започнали да пристигат в къщата. Кралицата

обявила бал и доведените братя се готви да присъстват. Те непрекъснато стояли пред

огледалото. Момчето трябвало да им помага да се облекат в цялото им великолепие. Той не

посмял да попита: "Ами аз?". Защото знаел много добре отговорът на този въпрос: "Ти? Мило

момче, ти ще стоиш у дома, за да измиеш чиниите, изтъркаш на подовете и да приготвиш

леглата за доведените си братя. Те ще се приберат вкъщи много уморени.”



След като братята и баща им тръгнали към бала, бедното момче избърсало сълзите си и

прошепнал на котката.

"О, боже, аз съм толкова нещастен!" И котката промърморила: "Мяу".

Точно тогава проблясък на светлина озарил кухнята и се появил чародей. "Не се тревожи,

младо момче", казал чародеят.

"Вятърът ми довя твоите въздишки. Знам, че копнееш да отидеш на бала. И така трябва! "

"Как да отида, облечен в дрипи?" отговорило момчето. "Пазачите ще ме изгонят!" Чародеят се

усмихнал. С едно движение на неговата магическа пръчка, момчето се оказало облечено в

най-красивите дрехи, най-хубавите виждани някога в царството.

"Сега, след като разрешихме въпроса какво да облечеш", казал чародеят, "ще трябва да ти

осигурим транспорт. Истинският джентълмен никога няма да отиде на бал пеша! Бързо!

Донеси ми тиква! " нареди той.

„О, разбира се. " казало момчето бързайки.

Тогава чародеят се обърнал към котката. "А ти ми донеси седем мишки!"

Момчето, скоро се върнало с хубава тиква, котката със седем мишки, които уловила в

мазето. "Добре!" възкликнал чародеят. С едно движение на вълшебната си пръчица - чудо на

чудесата! - Тиквата се превърнала в искряща каляска, а мишките станали шест бели коня.

Седмата мишка се превърнала в кочияшка, с красива рокля и камшик. Бедното момче не

могло да повярва на очите си.

"Аз ще те представя в Двора. Скоро ще видиш, че принцесата, в чиято чест се провежда

бала, ще бъдат очарована от красивия ти външен вид. Но не забравяй! Трябва да си тръгнеш

от бала точно в полунощ и да се прибереш вкъщи. Защото тогава магията свършва.

Каляската ще се превърне в тиква, а конете и кочияшката ще станат отново мишки. И ти ще

бъдеш облечен отново в дрипи и галоши, а не с тези прекрасни обувки за танци! Разбираш

ли? "

Момчето се усмихна и каза: "Да, разбирам!"

Когато момчето влязло в балната зала на двореца настъпила тишина. Всички спрели по

средата на изреченията, за да се възхищават на елегантността, красотата и изяществото.

"Кой може да е това?" разпитвали се един друг гостите. Двамата доведени братя също се

чудели кой е новодошлият. Те изобщо не предполагали, че красивото момче било техния

доведен брат, който говорел на котката!

Тогава принцесата забелязала красотата му. Тя се приближила до него, направила

реверанс и го поканила на танц. И за голямо разочарование на всички млади господа, тя

танцувала с момчето цяла вечер.

"Кой си ти, красиви младежо?" продължавала да го пита принцесата.

Но момчето само отговаряло: "Какво значение има кой съм аз! Ти никога няма да ме видиш

отново така или иначе. "

"О, но аз трябва да те видя отново, наистина!" отговаряла тя.

Момчето се забавлявало много на бала, но изведнъж, чул звъна на часовника: първия удар

на полунощ! Спомнил си какво беше казал чародеят, и без дума за сбогом, той се

изплъзнал от ръцете на принцесата и се затичал надолу по стълбите. Докато тичал, той

изпуснал един от танцувалните си обувки, но нито за миг не се замислил да спре да я

вдигне! Ако последният удар за полунощ прозвучи ... о, каква катастрофа ще настане! Той

побягнал и изчезнал в нощта.

Принцесата, която вече била лудо влюбена в момчето, взела изпуснатата обувка и обявила,

че ще се омъжи за човека, на чийто крак стане обувката. Тя се обърнала към слугините си,

"Идете и търсете навсякъде момчето, на което ще стане обувката. Аз няма да се успокоя,

докато не го намеря! " Така че слугините започнали да пробват обувката на всяко момче в

царството.

Когато служителка дошла в къщата, където живеели момчето с втория си баща и

доведените братя, тя попитала дали може да пробва обувката на младите мъже в

домакинството. Двамата доведени братя, не могли дори да проврат пръст в обувката.

Когато служителката попитала дали има други млади мъже в домакинството, втория баща

казал. "Не".



Въпреки това, точно тогава котката привлякла вниманието и, подръпвайки крачола на

панталона и я повела към кухнята.

Там в пепелта седяло бедното момче. Служителката му поставила обувката и за нейна

изненада, тя му паснала перфектно.

"Това ужасно мърляво момче просто не може да е било на бала" сопнал се вторият баща.

"Кажи на принцесата, че трябва да се омъжи за един от моите двама сина! Не виждаш ли

колко грозно е момчето! Не виждаш ли? "

Изведнъж той млъкнал, защото се появил чародеят.

"Достатъчно!" - Възкликнал той, вдигайки магическата пръчка. В един миг, момчето се

преобразило в красив костюм, блестящ от младост и красота. Втория баща и доведените

братя го зяпнали в изумление, а служителката казала,

"Ела с мен, красиви млади момко! Принцесата ви чака с годежен пръстен, за да ви

представя пред всички!" Момчето радостно тръгнало с нея. Принцесата се омъжила за него

няколко дни по-късно, и те заживели щастливо завинаги.

Източник на приказката: Cinderella Stories - www.ucalgary.ca/ ~ dkbrown / cinderella.html

Модул 9 – Розата и дракона

(автори Моника Рейтнер, Елиза Фелис, Раитх Ал-Адуан, Сара Фернандес)

1. Цели и задачи на модула " Розата и дракона ":

След изучаване на темата " Розата и дракона ", всеки ученик ще:

Насърчава сътрудничеството и уважението между хората.

Разбира важността на социалното участие.


Чувство за справедливост и социална отговорност; Желание да допринесе за благото

на общността.


Разбирателство; Демокрация; Право на глас.


Вземане на решения в група; Сътрудничество; Демократично участие в дейности с

връстници.



Брой участници – 10 – 15 (може да се адаптира и за по-голяма група)


Място на провеждане на модула – няма специални изисквания (театър на сенките може да

се направи на открито с кутия)


Материали – кукли за театър на сенките + кутия + светлини; ролеви карти (знаци); карти за

гласуване


„Розата и Дракона”

Имало едно време малко селце. Жителите му били ужасени от заплахата на дракон, които

живеел в близките пещери. Те се страхуват от огромния звяр от много години, защото винаги

щом слезе до селото, искал храна. В началото му дали кокошките си, но те била твърде



малки, за да утолят глада на дракона, така че скоро поискал повече. Селяните този път реши

да дадат овцете и козите. Това пак не било достатъчно, за да напълни стомаха на звяра.

Отчаяни, хората дали своите крави, но и те скоро свършили. Дракона никога не се

засищал, и бил алчен за храна. Известно време селяните нямали нищо да предложат на

дракона, така че той слязъл до селото и отправил това мрачно искане:

- Вие трябва да ми давате едно от своите деца всеки ден. Ако не изпълните желанието ми, това село ще бъде пометено завинаги от моята ярост.

И за да демонстрира своята мощ, той изпепели една къща с огъня си дъх. (1)

Селяните нямало какво да направят, освен да се подчинят. Кого обаче да дадат на дракона?

Всеки бил ужасен от перспективата да бъде изяден от такъв звяр. Въпреки това нещо

трябвало да се направи.

Някой предложил съдбата/късмета да избере кой да се даде на дракона. Царят на селото

одобрил това решение. Имената на всички млади хора от селото били написани и сложени

в една торба. Царят изтеглил едно име и внезапно пребледнял. Той трябвало да даде

собствената си дъщеря, най-красивото момиче на света. (2)

Когато научила тъжната новина, принцесата плакала отчаяно, но смело приела съдбата си.

Взела си сбогом с всички и тръгнала към бърлогата на дракона.

Скоро след като принцесата заминала, красив рицар, облечен в бял плащ с червен кръст

върху него и въоръжен с меч и щит, пристигнал в селото. Когато видял мрачните погледи в

очите на селяните, той бързо попитал за причината те да са толкова тъжни. Царят, който

очевидно изглеждал най-депресиран, му казал за звяра и ужасната съдба, която е на път да

сполети любимата му дъщеря. Рицарят не се поколебал за това, какво трябва да направи.

Той обещал на царя, че ще доведе дъщеря му обратно жива и здрава и ще отърве селото от

заплахата на дракона. След това той препуснал да срещне звяра в бърлогата му. (3)

И не след дълго той пристигнал пред пещерата на Дракона. Сцената, която видял щом

приближил пещерата била ужасна: звяра бавно се движел към принцесата, вперил очи в

красивото момиче, представяйки си колко вкусно ястие ще бъде тя. Джорди - така се казвал

рицаря - пришпорил коня си напред и размахал меча в дясната си ръка. Бойния вик на

рицаря и звука на метал привлекли вниманието на дракона. Той обърнал глава към рицаря

с гневен поглед и изстреля огнена топка към него. Джорди очаквал това и щита му бил готов

да спре тази атака. Страхът го напуснал, и куража останал единственият му водач в тази

схватка. Джорди бил бърз и опитен майстор на меча, така че той отправил удар към змея,

който трудно можел да се избегне. Въпреки това, звярът бързо реагирал и замахнал с

мощната си опашка към нашия герой. Конят му бил тежко ранен и той паднал от него, но

веднага отново заел позиция. Драконът го гледал право в очите.

Джорди взел рисковано решение, което било единствената му възможност. Той се хвърлил

към устата на дракона. Докато той подготвял удар с огън, Джорди се преметнал в дясно и

надолу под тялото на звяра и с всичката си сила той намушкал дракона право в сърцето.

Драконът изкрещял с цялата си мощ и се свлякъл. Джорди се разминал на няколко

сантиметра от това да бъде убит от огромното падащо тяло.

Принцесата се затичала към своя спасител и го прегърнала. И тогава се случила магията: от

червената гъста кръв, идваща от сърцето на дракона покълнал розов храст. Малко по

малко, храста изсмукал кръвта на дракона и разцъфнал с прекрасни червени рози.

Джорди се приближил до храста и внимателно избягвайки бодилите, откъснал най-голямата

и сладко миришеща роза и я дал на царската дъщеря.

Това е причината, от този ден, на 23 април всяка година, когато разцъфва пролетта,

каталунските мъже подаряват на своите възлюбени принцеси червена (понякога

многоцветен) роза. Що се отнася до това защо момичетата подаряват книги на своите

рицари в замяна този ден, още не сме открили легенда, която да обяснява тази традиция.






Представяне на историята – за разказване на историята се използва Театър на

сенките. Историята може да бъде спряна на 3 места (за да се постави задача на

децата да продължат историята и да гласува за избор на края). "Стоп точките" са

отбелязани в текста на историята с номера 1, 2, 3. Конкретния момент следва да бъде

избран от обучителя. Ролева игра и гласуване – след спиране на историята, на децата се раздават

различни роли (цар, принцеса, обущар, селяни и рицар). Те дискутират от името на

героите какъв е най подходящото продължение на приказката от съответния момент

до края. След оформяне на различни варианти те имат възможност да решат чрез

гласуване най-добрият вариант до края на историята. (Карти за гласуване: децата

пиша върху картите, това, за което те искат да гласуват.).

Групови статуи – Разбиране и изразяване на емоции - Дракон, село и роза. Едно по

едно децата отиват и се присъединяват към всяка статуя. (Ако не е голяма група,

можем да се направят само две статуи).

Дискусия – разговаряме с децата за преживяването при гласуването и равенството.

Обясняваме принципите на демокрацията и прилагането им в ежедневния. За

ценностите и ползата от демокрацията. За важността на всеки глас.

Завършване на историята – след окончателното обсъждане оригиналната история се

разказва до края.

Допълнение - Модул 10 – Приказки - Заживей в приказка! (Приказка ми разкажи и животните по-лесно изучи)

Това е допълнителен модул демонстриращ използване на приказки при постигане на различни образователни цели – в случая отношение към животните и знания за тях

(автори Ирина Ялъмова, Камелия Захариева, Ася Захариева, Явор Карапетров)

“Емоциите влияят не само върху нашето поведение, но и върху мозъчната дейност – позитивните

емоции активират растежа на нервните връзки.”

Л. Коненберг, Силке Грамер-Ротлер (“Размърдай си мозъка”)

“Движението е физическият израз на емоцията”

Джон Дж. Рейти

1. Цели на модула „Заживей в приказка”: След изучаване на темата „Заживей в приказка”, учениците ще:

Знаят нови неща за животните – начин и място на живот.

Могат да категоризират животни според различни признаци.

Изградят отношение на грижа и любов към животните.

Образователни резултати:

Знаят видовете приказки (битови, вълшебни, за животни), техните елементи и да ги

разпознават в структурата на една приказка.

Могат да драматизират приказка.

Познават видовете животни (птици, бозайници, земноводни и влечуги, риби) и овладеят

базисни умения за тяхното групиране и категоризация:



според начина на придвижване: плуващи, летящи, пълзящи, катерещи се,

ходещи и бягащи, подскачащи, ровещи;

според мястото им на живот и това кой се грижи за тях: диви/горски,

селскостопански/в обора и домашни;

начин на хранене: тревопасни (растителноядни), хищници (месоядни), всеядни

среда на живот: водни, земноводни, сухоземни

Знаят факторите, които оказват влияние върху живота и обуславят развитието на

животните (вода, въздух, храна, светлина, топлина, внимание, грижа).

Знаят последствията от негативното отношение и въздействие върху околната среда,

което застрашава от изчезване множество животински видове (понятия като “защитен

вид”, Червена книга, резервати и природни паркове за защита на животните).

Промяна в гледната точка – да погледнат на познатите герои, ситуации и истории от

различен ъгъл (при надстройване и разгръщане на модула: да провокираме децата

да сменят гледната точка, с която са свикнали да възприемат определени герои и

тяхната роля в приказката).

Се запознаят с термина „биологично равновесие“/”равновесие в природата”;

“защитен вид”


Възрастова група – 1 – 2 клас (може и 3-ти)

Време на провеждане на модула – през цялата година

Място на провеждане на модула – без ограничения

Продължителност – 120 – 180 мин


Въведение – децата се поставят да седнат като в театър и с 2 - 3 изречения се

настройват за нещо вълшебно и интересно, което ще им се случи.


Игра „Познай приказния герой“ – стимулира асоциативност, креативност,

въображение, припомня познатите на приказки.

Пред децата последователно оживяват няколко приказни героя. Децата трябва да

разпознаят героя и от коя приказка е. Инструкторите преоблечени като приказни

герои излизат един по един пред децата.

ПОДГОТОВКА: Костюми за инструкторите, които се превъплъщават в герои от

приказките. Така задават темата и създават и поддържат приказна атмосфера по

време на цялото занятие.

Бележка: при липса на реквизит – използва се просто по един предмет, който лесно

да се асоциира с приказния герой, напр. червена ябълка, кибритена кутия, жезъл,

чизми, дълъг чорап, т.н.

ИДЕИ ЗА ГЕРОИ: Приказната фея (може да е от коя да е приказка с феи), Червената

шапчица, Жабок (от "Жабокът-принц", може да е и от "Палечка"), Малката

кибритопродавачка, Злата царица от "Снежанка"

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: около 5 мин (според обема на реквизита )

Дискусия „Групиране и категоризация на животните”- Цели да запознае децата с

начините за категоризиране и описване на животните.

А кой друг участва в тези приказки? В колко приказки участва Вълкът (образ от

предишната игра)? В кои други приказки сте срещали Жабока (образ от предишната

игра)? Има ли сред вас истинска принцеса, която да го целуне и го превърне в

принц?



Как се движи Жабока? Кой друг се придвижва с подскоци? Има ли приказка с такъв

герой? (насочване на дискусията към начините на придвижване)А знаете ли как се

придвижват различните животни? През цялото време инструкторите подкрепят

отговорите с примери и обобщения, добавят и допълват информация към казаната

от децата.

Какви други видове животни познавате: Птици, Бозайници, Земноводни, Влечуги, Риби,

Насекоми. (насочване на дискусията към систематиката на животинското царство)

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: около 10 мин (в зависимост от обема допълнителна

информация и степента на задълбаване в различните видове: според начин на

хранене и среда на живот – с изброяване, примери).

Възможност за интегриране на научни факти (теория):

В природата животните са групирани на естествени групи, които имат общи

белези.

Учените, които изучават животните се наричат зоолози.

Има описани 20 000 вида риби, 6 000 вида влечуги, 9 000 птици, 1 000

земноводни и 15 000 вида бозайници.

И милиони наименувани видове насекоми, учените смятат, че има още

милиони други, които чакат да бъдат открити и наименувани.

Игра “Предай физиономията!” енерджайзер – игра за смехотерапия, енергизиране,

създаване на настроение. Подготвя мимически и емоционално за следващата игра –

“Изиграй любимия си приказен герой”. Децата да “разчупят” съзнанието и лицето си, защото им предстоят артистични изяви

Играта е римейк на класическия Развален телефон, но вместо дума, се използва

мимика, гримаса, изражение, подадено от инструктора. Физиономията преминава

през всички участници като целта е да стигне без “изкривяване” до края на кръга или

редицата. Ако мимиката е същата като тази, с която е стартирала играта, мисията е

изпълнена и няма развален телефон.

Децата се нареждат едно до друго (ако са повече - може да се направи и в кръг.) От

единия край инструктора показва физиономия на първото дете, без никой друг да

вижда. Всяко следващо дете предава нататък физиономията, която е видял на

другарчето си, докато не се стигне до последното, което показва пред всички

физиономията си. В случай, че групата е по-голяма, за да не скучаят, докато

“сигналът” дойде до тях, физиономията се “пуска” в двете посоки на кръга и

завършва при двамата последни, които са в средата. Те едновременно показват

физиономията, стигнала до тях и ако има синхрон, значи няма “шум по трасето”.

ПОДГОТОВКА: Нещо, което да служи като параван, зад който участниците да си крият

лицата, докато “подават” (лист, папка, тетрадка голям формат, шал, дреха,..)

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: около 10 мин (в зависимост от броя на децата)

Игра „Аз съм любимия си приказен герой – Кой съм аз?” - създава атмосфера на

вълшебство и приключение. Връща към емоцията и усещането за любимия приказен

образ (вероятно – такъв, на който бихме искали да подражаваме или с който децата

се отъждествяват). Тренира умение да се извлече и демонстрира най-характерното.

Изисква добро познаване на героя – стимулира паметта.

„Приказната фея” (инструктора превъплътен във фея) посипва дечицата с вълшебен

прашец, като ги кара да затворят очи и се потопят в света на любимата си приказка.

Всеки си представя своя любим приказен герой, а като отвори очи трябва да го

изиграе чрез пантомима по най-забавен и характерен начин, така че останалите да

го познаят.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: 15 мин (в зависимост от големината на групата)



Дискусия „Типове приказки, герои и качества на героите” - Цели да преговори

видовете приказки и затвърди умението за класификация по вид според героите. Да

въведе идеята, че в приказките има ГЕРОИ, последвана от концепцията за КАЧЕСТВАТА

на героите.

Колко от вас бяха герои от вълшебни приказки? Какви други видове приказки има?

(насочване на дискусията към типовете приказки)

Какви видове приказки съществуват – битови, с животни, вълшебни.

Защо харесвате и обичате тези герои? (насочване на дискусията към качествата на

героите)Защото притежават определени качества! Избройте различни качества.

Искате ли да сте като героите от приказките? Защо?

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: 10 мин (в зависимост от големината на групата)

Игра “Дядо и ряпа” – Пъшкат и опъват, тя се не поклаща – щафетна игра за да се

раздвижат децата, чисто физическа игра, която да послужи за преход и

драматизация на приказката.

Започва се с припомняне на приказката. (виж Приложение Приказки)

Децата се разделят на два отбора (на око, на принципа “от другата страна на

линията”). Всеки отбор се нарежда в редица и започва класическа щафетна игра за

бързина. Имаме импровизирана ряпа - представлява или въже, завързано по средата

(за опора) или друг инструктор, държащ в средата въже. Победителят във всеки кръг

се нарежда от едната страна на импровизирана ряпа, а вторият – от другата.

Предизвикателствата (препятствията) пред участниците се сменят:

дядовците се придвижват тичешком назад;

бабите – с пълзене на зиг - заг или под пейка или подскачайки на 1 крак;

момиченцето и кученцето – едновременно (със затворени очи, водено от куче-

водач);

котката – с тичане и прескачане на препятствие;

мишката с подскоци.

Участниците се нареждат от двете страни на въже и дърпат ряпата като в

класическата игра Дърпане на въже (или ако няма въже като в Кралю порталю – двете

деца в центъра се хващат за ръце а следващите за кръста на предните).

ЗАБЕЛЕЖКА: Ако искаме да опростим играта и да избегнем състезателния елемент

(който предизвиква емоции, които трудно се контролират) не задаваме състезателна

щафета, последователно справяне с препятствия на двата отбора. Т.е. няма значение

кой ще стигне пръв, а дали ще преминат „чисто” и без грешка предизвикателството.

МАТЕРИАЛИ: Въжета, препятствия / слалом от бутилки или топки напр.

ИЛЮСТРИРАНЕ НА ПОУКАТА: Инициира се беседа, която да демонстрира поуката от

приказката/играта. Децата сами се убеждават, че с помощта на другарчетата си са

по-силни и могат да постигнат повече. “Сговорна дружина планина повдига”

(взаимопомощ).

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: 15 мин

Дискусия „Типове животни според местообитанието” - Цели да преговори видовете

според местообитанието им – домашни, диви.

Какви са животните в тази приказка? Домашни (според това къде живеят)

Кои Животни ни помогнаха в приказката?

А били ли сте на село, кои други животни са наши помощници на село? Вие грижите

ли се за животните, играете ли си с тях? Щом Животните ни помагат, те наши Приятели

ли са? А ние Приятели ли сме им? (и логичният въпрос ядем ли Приятелите си?)



Засяга се и темата кои от животни на село са бозайници и кои птици. Какво е

бозайник, с какво се хранят бебетата-бозайници, до кога се хранят по този начин? С

какво се различават птиците – снасят яйца, не се хранят с майчино мляко.

Кои други животни живеят на село? Избройте ги! Кой се грижи за тях? Кой ги храни,

чисти, разхожда, пасе.

Игра „Добрият и лошият стопанин” - формира отношение към животните чрез

споделяне кой как се е чувствал от името на животното.

Децата се разделят се на 2 групи, като групирането на децата може да стане:

- чрез събиране на елементи от 1 картина, които разпиляваме из стаята;

- чрез залепяне на стикери с различни животни, които по звуците, издава ни от тях трябва

да се намерят (напр. мучане, цвилене, кудкудякане)

- чрез нещо общо помежду им, напр. цвят на очите, цвят на дрехите и т.н.

Разделените на групи, децата си избират и пресъздават по едно домашно животно с

телата си. (Игра „Животно от тела” виж Част 3 Приложение). От всяка група се излъчва

по един Стопанин на животното.

В едната група стопанинът показва – с пантомима - добро отношение и грижа към

животното (храни го, пои го, разхожда, вчесва, почиства и т.н).

В другата стопанина се държи зле с животното (бие го, изолира го от другите животни,

не го храни и т.н)

Следва споделяне от името на животното как се е чувствало от съответното

отношение.

Изводи, до които достигат Децата:

Какво да не правим с Животните – да не ги нараняваме и измъчваме;

А какво да правим тогава – да се грижим за тях, да сме Добри с тях, както те са Добри с нас


“Житената питка” (Семенцето) - успокоява децата и намалява темпото чрез

дихателни упражнения и самовглъбяване

Децата са в кръг, със затворени очи изобразяват с телата си покълването на

семенцето. „Сгушено на топло под земята, с първите слънчеви лъчи – подава главица,

извайва се до строен клас. Той израства, напълва се и ражда жито.” (тук децата се

връщат внимателно в настоящето и историята продължава) „От него се прави

брашно, а от брашното – тесто, от тестото- питка.”

Допълнителни въпроси (докато децата са в кръга): Може ли някой от вас да меси

питка? Как и от какво се прави питка?

Игра ”Търкулнала се питката - кого срещнала по пътя си?” – забавен и необичаен

начин за придвижване до мястото на следващата игра. Връзва се и поговорката

„Който пее зло не мисли.”.

Всички деца се хващат за ръце в кръг, като с малки стъпки, въртейки се, се

преместват от едно място до друго. През цялото време инструкторът пее заедно с

децата песничката за Житената питка.

Инструктора по време на придвижването пее и разказва едновременно историята,

докато се задава условието на играта – да се придвижим до точка Х.



ТЕКСТ НА ПЕСЕНТА:

Аз съм питка житена,

беличка и мекичка,

от хамбар пометена,

от нощви остъргана,

в печката опечена.

От баба избягах, от дядо избягах,

от Зайко избягах, от Вълчо избягах -

да го видя този свят голям,

та на теб ли, Мечо, ще се дам!

На Лиса не успяла да изпее цялата песничка, защото била изядена...


Дискусия „Преговор Местообитание на животните и Качества на героите” - служи

за привеждане на примери и затвърждаване на знанията.

Какви са животните, които среща по пътя си? Къде живеят? (в гората – диви).

След този въпрос могат да се категоризират животните според мястото, което

обитават – на село, в гората, в небето, във водата;

Как се придвижват различните животни? – ходят, пълзят, летят, плуват, скачат

Може да се добавят рибите и влечугите към първата категоризация на животните:

бозайници, птици, риби, влечуги.

Провокативни въпроси: Делфинът риба ли е или бозайник или и двете? Пингвинът като

не лети, а плува птица ли е или що?

Кой си похапва питката накрая? Защо лисицата е най-често отрицателен (лош)

герой? А сега с хитрост или бързина може да се нахраните и вие?

Предложение: В приказката се казва: “Нека знаят малките стръкчета, че и те питки ще

станат! Как може то да стане питка?” На коя приказка ви напомня този момент? На

едно патенце, което първо било грозно, а после се превърнало в лебед?

Игра „Да търкулнем питката!” – игра за доверие.

Всички деца лягат по корем едно до друго. Едно дете ляга върху гърбовете им

напречно и когато легне, децата под него започват бавно и внимателно да се търкалят

в една посока, като по този начин придвижват детето отгоре.

Вариант: Всички деца се нареждат прави, едно срещу друго с хванати ръце. Детето,

което играе „питката” ляга върху ръцете им и те започват с леки повдигания да го

преместват.

Игра „Нахрани животните” – развива бързина, съобразителност, концентрация,

ловкост.

Преход: Всички животни в предната приказка бяха гладни, да видим колко гладни сте

вие и дали ще се преборите за храната си (използваме да прелеем от домашните

към дивите животни, които сами си набавят храната).

ПОДГОТОВКА: Разделяне на два отбора по равен брой деца, всяко от които е

определено животно, като във всеки отбор има същите животни като в другия - начини:

- На ухо се прошепва на всяко дето по едно животно

- Раздават се листчета с животно на всяко дете - Раздават се стикери с животни – 2 х 2 еднакви ( има такива в Jumbo )

Огражда се кръг (обръч, въже) между двата отбора. Избира се подходящо нещо за

храна (най-добре с истинска храна – бисквити, вафли, плодове). Така, че накрая на

играта всички заедно да похапнат наистина.



Отборите застават един срещу друг на разстояние подредени в редица. Всяко дете е

някакво животно. Каквито животни има в единия отбор, има ги същите и в другия.

Между тях се поставя кръг, в който нямат право да стъпват, а вътре в кръга храната.

Инструкторът казва някое от животните (мечки, вълци, сърни, слонове, тигри, др. диви

животни) и децата, които са разпределени за съответното животно в 2-та отбора се

спускат към храната. Целта е да я вземат и да се приберат на мястото си без да

бъдат достигнати от другия играч. Ако едното дете успее да го направи, то е

победител, ако бъде хванато преди да се прибере, тогава храната остава за другото.


Игра „Червената шапчица и вълка” – развива бързината, ловкостта,

съобразителността и концентрацията.

Въведение: Инструкторите започват да пеят и въвличат децата в песента: „Живяла е

нявга, живяла е нявга една червена шапчица…”

Живяла е нявга, живяла е нявга

една Чeрвена шапчица.

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки –

една Червена шапчица.

Веднъж тя отишла, веднъж тя отишла

в гората да бере цветя.


в гората да бере цветя.

Там я срещнал,там я срещнал

един кръвожаден вълк.


един кръвожаден вълк.

И той я попитал, и той я попитал:

"Къде живее баба ти?".

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -

"Къде живее баба ти?"

"Баба ми живее, баба ми живее

на края на горичката".

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -

на края на горичката.

Пеейки помагат на децата да се подредят в кръг. Приканват децата да си подадат

ръцете назад и на случаен принцип (докато пеят) пускат в ръцете на някои от тях

листче с надпис и рисунка на герой - Червена шапка, вълк, ловец, баба. След това

започва играта.

Децата се нареждат в кръг, хванати за ръце. Кръг с 3-ма човека извън него (ловец, вълк

и Червена шапка) и един вътре – бабата. Децата в кръга трябва да опазят Червената

шапчица от набезите на Вълка и да я допуснат да се прибере в кръга при баба си.

Само Бабата стои вътре в кръгът, като Червената шапчица трябва да влезе при нея,

без да я хване вълкът. Ловецът пази Червената шапчица от Вълка, а играчите с ръцете

си се стремят да не допускат вълка вътре, а да пропускат Червената шапчица.

Вариант - За по-сложно, може да въведем и ловец, който е препятствие пред вълка и

защитник, пазител на Шапчицата.

Втора част – СМЯНА НА РОЛИТЕ - Вълка – вътре, Шапчицата – вън и се пази от Ловеца. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: 15 мин



Извод/обобщение – Втората част на играта идва да покаже колко се объркваме, ако

променим ролите на героите, с които сме свикнали да са само добри или само

лоши. И че в живота може да се случи някой, когото сме мислили за лош да постъпи

добре и обратно. Че няма само добри и само лоши хора. И е много важно да

можем да поглеждаме от различни страни на една и съща наглед ситуация и

приемаме хората около нас такива, каквито са – с добрите и не дотам добри за нас

техни страни.

Игра „Какво харесвам в теб” – успокоява децата. Стимулира позитивното общуване.

Децата се разделят по двойки. (да се използва подходящ метод за разделяне по

двойки, който да подсигури двойки, в които децата се приемат добре помежду си.)

След това двойките се разпределят на достатъчно разстояние една от друга и се

настаняват удобно.

Всяко дете в двойката има 1 минута да сподели неща (качества), които харесва в

другото дете. След това се сменят.

Накрая групата се събира в кръгче и се споделя как са се почувствали децата при

споделянето.

Игра „Напиши ми приказка!” - създаване на собствената история или осъвременен,

изчанчен вариант на някоя класическа приказка. Стимулира креативността, умението

за импровизация. Създава среда за абстрактно мислене. Всички се забавляват!

Всички се нареждат в кръг. Инструкция: „Сглобете дружно възможно най-щура

приказка, като всеки един е автор в нея – като даде по едно изречение.” С по едно

изречение от всеки да сътворят една обща, щура, смешна небивалица! И накрая

всички заедно да я изиграят/драматизират

Може да се зададе тема от деня като начало на историята, с цел да улесни

започването (наподобява писането на история на листче, като всеки пише по едно

изречение и прегъва листа с написаното от него като предава на следващия). Вариант - Приказката да бъде свързана с темата на модула - животните.

Дискусия „Оценка на наученото” – да се провери какво са научили децата. Да си

припомнят помежду си за какво е ставало въпрос в занятието. Да се подчертаят

важните изводи.

Какво научихте днес? Кое беше най-важното? Какво ви хареса най-много? Какво ще

запомните?

Групова прегръдка – затваряне на модула с позитивно настроение и емоция.

Потенциал за надграждане на модула:

Приказките – въпроси за авторите “Знаете ли кой е написал..?”

Усложняване признаците на категоризация/класификация: животни около и във

водните басейни и т.н.

Външният вид лъже или какво значи да си различен – дискусия за начина, по който

съдим по опаковката, масата възприема различните и т.н. Инспирирано от

приказката за Грозното патенце. (виж Приложение Приказки)

Въвеждане на понятието “Биологично равновесиe”.

За защитените видове животни и Червената книга на България.



Приложения

Полезни връзки

Права на човека:

Compass: www.coe.int/compass

Compasito: www.coe.int/compasito

http://peaceoneday.org/ Geremy Geley

Gender Matters! (Gender issues): http://eycb.coe.int/gendermatters/

Амнести интернешънъл: www.amnesty.org

Информационна мрежа за правата на детето: www.crin.org

Съвета на Европа: www.coe.int

Образование за демокрация и човешки права в Европа: www.dare-network.org

Европейски детски мрежа (EURONET): www.europeanchildrensnetwork.org

Европейската мрежа от омбудсмани за деца: www.ombudsnet.org/enoc/

Human Rights Watch: www.hrw.org

ЮНЕСКО: www.unesco.org

УНИЦЕФ: www.unicef.org

Върховния комисар на ООН за правата на човека: www.ohchr.org/english

Евро Средиземноморско младежки сътрудничество:

T-kit 11 mosaic: The training kit for Euro-Mediterranean youth work > http://youth-

partnership-eu.coe.int/youth-partnership/publications/T-kits/T_kits

Всeoбщa дeклaрaция зa прaвaтa нa чoвeкa

Всeoбщa дeклaрaция зa прaвaтa нa чoвeкa

ПРEAМБЮЛ

Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на

човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата,

справедливостта и мира в света,

Като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до

варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството, и че създаването на един свят,

в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни

от страх и лишения бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,

Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че

човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството,

като последен изход,

Като взе предвид, че е необходимо да се насърчава развитието на приятелски отношения

между народите,

Като взе предвид, че народите на Oбединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в

основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в

равноправието на мъжете и жените, и обявиха своята решимост да насърчават

обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,

Като взе предвид, че държавите-членки се задължиха да постигнат в сътрудничество с

Oрганизацията на Oбединените нации, всеобщо уважение и зачитане на правата на човека

и неговите основни свободи,

http://www.coe.int/compass

http://www.coe.int/compasito

http://peaceoneday.org/

http://eycb.coe.int/gendermatters/

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.amnesty.org/

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.crin.org

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.coe.int

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.dare-network.org

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.europeanchildrensnetwork.org/

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.ombudsnet.org/enoc/

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.hrw.org

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.unesco.org

http://translate.google.com/translate?hl=en&prev=_t&sl=en&tl=bg&u=http://www.unicef.org

http://www.ohchr.org/english

http://youth-partnership-eu.coe.int/youth-partnership/publications/T-kits/T_kits

http://youth-partnership-eu.coe.int/youth-partnership/publications/T-kits/T_kits



Като взе предвид, че общото разбиране на тези права и свободи е от най-голямо значение

за пълното осъществяване на този обет,

OБЩOТO CЪБРAНИE

провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека като обща мярка, към

постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и

всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят,

чрез просвета и образование, да съдействат за зачитане на тези права и свободи и чрез

последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и

ефективно признаване и спазване, както сред народите и държавите-членки на

Oрганизацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.

Член 1

Bсички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Tе са надарени с разум

и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Член 2

Bсеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без

никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или

други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго

положение.

Oсвен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или

международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без

оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство,

несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на

суверенитета.

Член 3

Bсеки има право на живот, свобода и лична сигурност.

Член 4

Hикой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робството и търговията с

роби са забранени във всичките им форми.

Член 5

Hикой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително

третиране или наказание.

Член 6

Bсеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата

правосубектност.

Член 7

Bсички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на

еднаква закрила от закона. Bсички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да

е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към


Член 8

Bсеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните

национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от

конституцията или закона.

Член 9

Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.

Член 10

Всеки човек има право, при пълно равенство, на справедливо и публично разглеждане на

неговото дело, от независим и безпристрастен съд, за установяване на неговите права и

задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено

срещу него.

Член 11

1. Bсеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен

до доказване на неговата вина, в съответствие със закона, в публичен процес, по



време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата

защита.

2. Hикой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на

извършването му не е съставлявало престъпление по националното или

международното право. Hе може, също така, да бъде налагано наказание по-тежко

от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато

това престъпление е било извършено.

Член 12

Hикой не трябва де бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството,

жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върхy неговата чест и добро име.

Bсеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.

Член 13

1. Bсеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето

местожителство в пределите на всяка държава.

2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща

в страната си.

Член 14

1. Bсеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е

преследван.

2. Tова право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за

преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на

целите и принципите на Oрганизацията на Oбединените нации.

Член 15

1. Bсеки човек има право на гражданство.

2. Hикой не може да бъде произволно лишен от своето гражданство, нито да му бъде

отказано правото да смени гражданството си.

Член 16

1. Mъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани

на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват

семейство. Tе се ползуват с равни права при сключване на брака, по време на

брака и при неговото разтрогване.

2. Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите

съпрузи.

3. Cемейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила

от обществото и от държавата.

Член 17

1. Bсеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.

2. Hикой не трябва да бъде произволно лишен от своята собственост.

Член 18

Bсеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва

правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията

или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение,

обреди, богослужение и ритуали.

Член 19

Bсеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода

включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да

търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без

оглед на държавните граници.

Член 20

1. Bсеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.

2. Hикой не трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение.

Член 21

1. Bсеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез

свободно избрани представители.



2. Bсеки човек има право на достъп, при равни условия, до обществените и държавни

служби на своята страна.

3. Bолята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Tази воля

трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и

тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на

гласуването.

Член 22

Bсеки човек, като член на обществото, има право на социална сигурност и на

осъществяване - чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие

с устройството и ресурсите на съответната държава - на икономическите, социалните и

културни права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата

личност.

Член 23

1. Bсеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и

благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.

2. Bсеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение

за равен труд.

3. Bсеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително

възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание,

съответствуващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с

други средства за соцална защита.

4. Bсеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита

на своите интереси.

Член 24

Bсеки човек има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничаване на

работното време и на периодичен платен отпуск.

Член 25

1. Bсеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло,

жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е

необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и

благосъстояние. Tой има право на осигуряване в случай на безработица, болест,

инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за

съществуване по независещи от него причини.

2. Mайките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Bсички деца, родени в

брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.

Член 26

1. Bсеки човек има право на образование. Oбразованието трябва да бъде безплатно,

поне що се отнася до началното и основното образование. Hачалното образование

трябва да бъде задължително. Tехническото и професионалното образование трябва

да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за

всички на основата на техните способности.

2. Oбразованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката

личност и заcилване на уважението към правата на човека и основните свободи. Tо

трябва да съдейства за разбирателството, тъпримостта и приятелството между всички

народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на

Oрганизацията на Oбединените нации за поддържане на мира.

3. Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат

техните деца.

Член 27

1. Bсеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се

наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите

достижения.



2. Bсеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които

са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на

което той е автор.

Член 28

Bсеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите,

провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.

Член 29

1. Bсеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно

свободното и цялостно развитие на неговата личност.

2. Bсеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на

такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури

необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за

удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и

общото благоденствие в едно демократично общество.

3. Tези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в

противоречие с целите и принципите на Oрганизацията на Oбединените нации.

Член 30

Hищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена

държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват

действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.

Конвенция за правата на детето

Конвенция за правата на детето

Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ,

бр. 32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г.

ПРЕАМБЮЛ

Държавите страни по тази Конвенция,

Считайки, че в съответствие с принципите, провъзгласени в Устава на Организацията

на обединените нации, признаването на присъщото на всички членове на човешкото

семейство достойнство и техните равни и неотменни права е в основата на свободата,

справедливостта и мира в света,

Имайки предвид, че народите на Организацията на обединените нации отново са

потвърдили в нейния Устав своята вяра в основните права на човека и в достойнството и

ценността на човешката личност и са решени да подпомагат социалния напредък и

постигането на по-висок жизнен стандарт в условията на по-голяма свобода,

Признавайки, че във Всеобщата декларация за правата на човека Международните

пактове за правата на човека Организацията на обединените нации е провъзгласила и

договорила, че всеки има право на всички права и свободи, изложени в тях, без каквито и да

било различия, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи,

национален или социален произход, имуществено състояние, рождение или друг статут,

Напомняйки, че във Всеобщата декларация за правата на човека Организацията на

обединените нации е провъзгласила, че децата имат право на специални грижи и помощ,

Убедени, че на семейството като основна клетка на обществото и естествена среда

за израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата трябва да

бъде оказана необходимата защита и съдействие, така че то да може пълноценно да

поеме своята отговорност в обществото,

Признавайки, че за пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва

да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство,



Считайки, че детето трябва да бъде напълно подготвено за самостоятелен живот в

обществото и да бъде възпитано в духа на идеалите, провъзгласени в Устава на

Организацията на обединените нации, и по-конкретно в дух на мир, достойнство,

толерантност, свобода, равенство и солидарност,

Имайки предвид, че необходимостта от оказване на особени грижи за детето е

заявена в Женевската декларация за правата на детето от 1924 г. и в Декларацията за

правата на детето, приета от Общото събрание през 1959 г., и призната във Всеобщата

декларация за правата на човека, в Международния пакт за граждански и политически

права, (по-специално в член 23 и 24), в Международния пакт за икономически, социални и

културни права, (по-специално в член 10) и в уставите и съответните документи на

специализираните международни организации, занимаващи се с благоденствието на

децата,

Имайки предвид, че както е посочено в Декларацията за правата на детето, "детето

поради физическата и умствената си незрялост се нуждае от специални гаранции и грижи,

включително подходяща правна защита, преди, както и след раждането си",

Припомняйки разпоредбите на Декларацията за социалните и правните принципи,

отнасящи се до закрилата и благоденствието на децата и по-специално до подпомагането,

настаняването и осиновяването в национален и международен мащаб; на Минималните

стандарти на Организацията на обединените нации за осъществяване на правосъдието по

отношение на непълнолетните ("Пекински правила") и на Декларацията за защита на жените

и децата при бедствия и въоръжени конфликти,

Признавайки, че във всички страни в света има деца, които живеят при изключително

трудни условия, и че тези деца се нуждаят от специално внимание,

Вземайки предвид съответно важността на традициите и културните ценности на всеки

народ за закрилата и хармоничното развитие на детето,

Признавайки значението на международното сътрудничество за подобряване

условията за живот на децата във всяка страна и по-специално в развиващите се страни,

Се споразумяха за следното:

Част I

Член 1

За целите на тази Конвенция "дете" означава всяко човешко същество на възраст под

18 години освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано.

Член 2

1. Държавите - страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази

Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е

дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията,

политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход,

имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите

родители или законни настойници.

2. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за

осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание

на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите

родители, законни настойници или членовете на неговото семейство.

Член 3

1. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,

отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни

институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или

законодателните органи.

2. Държавите - страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава

закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат

предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите

лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими

законодателни и административни мерки.



3. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват институциите, службите и услугите,

отнасящи се до закрилата или грижите за децата, да отговарят на стандартите, установени

от компетентните власти, особено в областта на безопасността и здравеопазването и по

отношение на числеността и пригодността на техния персонал и компетентния надзор над

него.

Член 4

Държавите - страни по Конвенцията, са длъжни да предприемат всички необходими

законодателни, административни и други мерки за осъществяване правата, признати в тази

Конвенция. По отношение на икономическите, социалните и културните права държавите -

страни по Конвенцията, предприемат такива мерки в максималната степен, възможна с

оглед на техните ресурси, и когато е необходимо, в рамките на международното

сътрудничество.

Член 5

Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията

на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или

общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите

лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на

способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на

правата, признати в тази Конвенция.

Член 6

1. Държавите - страни по Конвенцията, признават, че всяко дете има присъщо право

на живот.

2. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват в максимално възможна степен

оцеляването и развитието на всяко дете.

Член 7

1. Детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от

рождение има право на име, правото да придобие гражданство и доколкото е възможно,

правото да познава и да бъде отглеждано от своите родители.

2. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват осъществяването на тези права в

съответствие с националното си законодателство и със задълженията си, поети по

съответните международни документи в тази област, особено когато в противен случай

детето би останало без гражданство.

Член 8

1. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да зачитат правото на детето да

запази без незаконна намеса своята самоличност, включително своето гражданство, име и

семейни връзки, както са признати от закона.

2. Когато едно дете е незаконно лишено от някои или от всички елементи на неговата

самоличност, държавите - страни по Конвенцията, предоставят подходяща помощ и закрила

с оглед възстановяване на неговата самоличност във възможно най-кратък срок.

Член 9

1. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от

родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие

с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова

разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде

необходимо в някои особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на

детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе

решение относно местоживеенето на детето.

2. При всяка процедура съгласно точка 1 на всички заинтересовани страни се дава

възможност да участвуват в нея и да изложат своите становища.

3. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето, което е отделено от

единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата

си родители редовно освен ако това противоречи на висшите интереси на детето.

4. Когато такова разделяне е в резултат на някакво действие, предприето от държава -

страна по Конвенцията, като задържане, затвор, изселване, депортиране или смърт



(включително смърт, произтичаща от каквато и да е причина, докато лицето е задържано от

държавата) на единия или двамата родители или на детето, тази държава при поискване

предоставя на родителите, детето, или ако е уместно, на друг член на семейството

необходимата информация относно местопребиваването на липсващия член (членове) на

семейството освен ако предоставянето на информация би навредило на благосъстоянието

на детето. Освен това държавите - страни по Конвенцията осигуряват предоставянето на

такова искане само по себе си да не води до неблагоприятни последствия за съответното

лице (лица).

Член 10

1. В съответствие със задължението на държавите - страни по Конвенцията, съгласно

член 9, точка 1 всяка молба от дете или от неговите родители да влязат или да напуснат една

държава - страна по Конвенцията, с цел събиране на семейство се разглежда по

положителен, хуманен и експедитивен начин. Държавите - страни по Конвенцията, освен

това осигуряват представянето на такава молба да не води до неблагоприятни последствия

за нейните автори и за членовете на техните семейства.

2. Детето, чиито родители живеят в различни държави, има право да поддържа лични

отношения и преки контакти с двамата си родители редовно освен при изключителни

обстоятелства. За тази цел и в съответствие със задължението си съгласно член 9, точка 1

държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето или на неговите родители да

напускат която и да е страна, включително собствената си, и да влизат в своята собствена

страна. Правото да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които

са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност,

обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица,

и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция.

Член 11

1. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат мерки за борба с незаконното

прехвърляне и невръщане на деца от чужбина.

2. За тази цел държавите - страни по Конвенцията, насърчават сключването на

двустранни или многостранни споразумения или присъединяването към съществуващи

споразумения.

Член 12

1. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват на детето, което може да

формира свои собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички

въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответствуващо

на възрастта и зрелостта на детето.

2. За тази цел на детето е предоставена по-специално възможност да бъде

изслушвано при всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него, или

пряко, или чрез представител или съответен орган по начин, съответствуващ на

процедурните правила на националното законодателство.

Член 13

1. Детето има право на свобода на изразяване на мнение. Това право включва

свободата да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид независимо от

границите в устна, писмена, печатна форма или под формата на изкуство, или чрез

каквито и да са други информационни средства по избор на детето.

2. Упражняването на това право може да подлежи на известни ограничения, но те

трябва да бъдат само такива, които са предписани от закона и са необходими:

а) за зачитане правата или репутацията на другите, или

б) за защита на националната сигурност или обществения ред, или на общественото

здраве и морал.

Член 14

1. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето на свобода на

мисълта, съвестта и религията.

2. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правата и задълженията на родителите

или в зависимост от случая на законните настойници да осигурят ръководството на детето



при упражняването на това негово право по начин, съответствуващ на развитието на

способностите на детето.

3. Свободата на изразяване на собствената религия или вярвания може да подлежи

само на такива ограничения, които са предвидени в закона и са необходими за защита на

обществената сигурност, ред, здраве или морал или на основните права и свободи на

другите.

Член 15

1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето на свобода на

сдружаване и на мирни събрания.

2. Не може да се налагат никакви ограничения върху упражняването на тези права

освен наложените в съответствие със закона и които са необходими в едно демократично

общество в интерес на националната сигурност или обществената безопасност,

обществения ред, защитата на общественото здраве или морал, или защитата на правата

и свободите на другите.

Член 16

1. Никое дете не трябва да бъде подлагано на произволна или незаконна намеса в

неговия личен живот, семейство, дом или кореспонденция, нито на незаконно посегателство

срещу неговата чест и репутация.

2. Детето има право на закрила от закона против такава намеса или посегателство.

Член 17

Държавите - страни по Конвенцията, признават важната функция, изпълнявана от

средствата за масова информация и осигуряват на всяко дете достъп до информация и

материали от различни национални и международни източници, особено тези, насочени

към подобряване на неговото социално, духовно и морално благосъстояние и физическо и

умствено здраве. За тази цел, държавите - страни по Конвенцията:

а) насърчават средствата за масова информация да разпространяват информация

и материали от социална и културна полза за детето и в съответствие с духа на чл. 29;

б) насърчават международното сътрудничество в производството, обмена и

разпространението на такава информация и материали от различни културни, национални

и международни източници;

в) насърчават производството и разпространението на детски книги;

г) насърчават средствата за масова информация особено да зачитат езиковите

нужди на детето, принадлежащо към малцинствена група или към коренното население;

д) насърчават разработката на подходящи насоки за защита на детето от

информация и материали, вредни за неговото благосъстояние, като се имат предвид

разпоредбите на чл. 13 и 18.

Член 18

1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване

признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за

отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници

носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите

интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-

страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при

осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването

на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да

осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца

и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

Член 19

1. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими

законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила на детето

от всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба,

липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително



сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на

законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено.

2. Такива защитни мерки включват според случая ефективни процедури за създаване

на социални програми за осигуряване необходимата подкрепа на детето и на лицата,

които се грижат за него, както и на всички други форми за предотвратяване и разкриване,

докладване, отнасяне за разглеждане, разследване, разглеждане и проследяване на

случаите на малтретиране на деца, описани по-горе, и според случая за намеса на

съдебните органи.

Член 20

1. Дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на

което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази

среда, има право на специална закрила и помощ, оказвана от държавата.

2. Държавите - страни по Конвенцията, в съответствие със своето национално

законодателство осигуряват алтернативни грижи за това дете.

3. Тези грижи могат да включват наред с другото даване за отглеждане, Кафала по

ислямското право, осиновяване или ако е необходимо, настаняване в подходящо детско

заведение. Когато се разглеждат възможните решения на тези проблеми съответно

внимание трябва да бъде обърнато на осигуряване на приемственост при отглеждане на

детето, както и на етническите, религиозните, културните и езиковите особености на

средата, от която то произхожда.

Член 21

За държавите - страни по Конвенцията, които признават и или допускат системата на

осиновяване, висшите интереси на детето трябва да бъдат първостепенно съображение,

като за целта те:

а) осигуряват осиновяването на дете да бъде разрешавано само от компетентните

власти, които определят в съответствие с приложимите закони и процедури и на основата

на всички достоверни, отнасящи се към случая данни, че осиновяването е възможно, като се

отчита отношението на детето с неговите родители, роднини и законни настойници, и че ако

е необходимо, тези лица, след като са били съответно информирани, са дали своето

съгласие за осиновяването, като им е предоставена нужната консултация;

б) признават, че осиновяването в чужбина може да се счита за алтернативно средство

за грижа за детето, ако детето не може да бъде дадено в семейство за отглеждане или

осиновяване, или не може по никакъв подходящ начин да се полагат грижи за него в

страната, от която то произхожда;

в) осигуряват детето, което се дава за осиновяване в чужбина, да се ползува от

гаранции и стандарти, еквивалентни на съществуващите при осиновяване в страната, от

която то произхожда;

г) предприемат всички подходящи мерки, при осиновяване в чужбина това да не води

до незаконно финансово обогатяване за лицата, участвуващи в него;

д) подпомагат, когато е необходимо, постигането на целите на този член чрез

сключване на двустранни или многостранни спогодби или споразумения и се стремят в тези

рамки да осигурят настаняването на детето в чужбина да се извършва чрез компетентните

власти или органи.

Член 22

1. Държавите - страни по Конвенцията, вземат необходимите мерки да осигурят дете,

което иска да получи статут на бежанец или което се счита за бежанец в съответствие с

приложимото международно или вътрешно право и процедури, независимо дали е

придружено или не е придружено от неговите родители или от което и да е друго лице, да

получи подходяща защита и хуманитарна помощ в ползуването на съответните права,

изложени в тази Конвенция и в другите международни документи за правата на човека или

по хуманитарни въпроси, по които посочените държави са страни.

2. За тази цел държавите - страни по Конвенцията, подкрепят, когато смятат за

необходимо, усилията на Организацията на обединените нации и на други компетентни

междуправителствени организации или неправителствени организации, сътрудничещи с



Организацията на обединените нации, да защитават и подпомагат това дете и да издирят

родителите или други членове на семейството на всяко дете бежанец с цел да получат

информация, необходима за събирането му с членовете на неговото семейство. В случаи,

когато не могат да бъдат намерени родителите или други членове на семейството, на

детето се осигурява същата закрила, както на всяко друго дете, постоянно или временно

лишено от неговата семейна среда по каквато и да било причина, както е определено в

тази Конвенция.

Член 23

1. Държавите - страни по Конвенцията, признават, че дете с умствени или физически

недостатъци трябва да води пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват

достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в

обществото.

2. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето с умствени или

физически недостатъци на специални грижи и насърчават и осигуряват според наличните

ресурси оказването на такова дете и на поелите грижата за него на помощ, за която са

направени постъпки и която отговаря на състоянието на детето и на положението на

родителите или другите лица, грижещи се за детето.

3. Признавайки специалните нужди на детето с умствени или физически недостатъци,

помощта, оказвана в съответствие с точка 2 на този член, се предоставя безплатно, когато

това е възможно, като се вземат предвид финансовите възможности на родителите на

детето или другите лица, грижещи се за него, и е насочена към осигуряване на ефективен

достъп и получаване на образование, обучение, здравни грижи, рехабилитация, подготовка

за трудова дейност и възможности за отдих по начин, позволяващ на детето най-пълната

възможна социална интеграция и индивидуално развитие, включително неговото културно и

духовно развитие.

4. Държавите - страни по Конвенцията, подпомагат в духа на международното

сътрудничество, размяната на подходяща информация в областта на здравната

профилактика, на медицинското, психологическото и функционалното лечение на децата

с умствени или физически недостатъци, включително разпространение и достъп до

информация относно методи на рехабилитация, образование и професионална

подготовка, с цел да се даде възможност на държавите - страни по Конвенцията, да

подобрят своите възможности и умения и разширят опита си в тези области. В това

отношение особено трябва да се имат предвид нуждите на развиващите се страни.

Член 24

1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето да се ползва от

най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за

лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве. Държавите - страни по

Конвенцията, се стремят да осигурят никое дете да не бъде лишено от правото си на достъп

до такива здравни услуги.

2. Държавите - страни по Конвенцията, полагат усилия за осигуряване на пълното

прилагане на това право и по-специално предприемат подходящи мерки с цел:

а) да намалят смъртността при кърмачетата и децата;

б) да осигурят на всички деца необходимата медицинска помощ и здравни грижи,

като основно внимание се отделя на развитието на основните здравни грижи;

в) да се борят срещу болестите и недохранването, включително в рамките на

основните здравни грижи, като наред с другото използуват лесно достъпни технологии и

доставят хранителни продукти и питейна вода, вземайки под внимание опасностите и

рисковете от замърсяване на околната среда;

г) да осигурят на майките подходящи грижи преди и след раждане;

д) да осигурят на всички групи в обществото, и по-специално на родителите и децата,

информация относно здравето и изхранването на детето, предимствата на кърменето,

хигиената и здравословността на околната среда и предотвратяването на нещастните

случаи, както и обучение и съдействие за използването на тази информация;



е) да развиват здравната профилактика, консултациите за родителите и просветната

дейност и услугите в областта на семейното планиране.

3. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи и ефикасни мерки

за премахване на традиционните практики, които нанасят вреда на здравето на децата.

4. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да развиват и насърчават

международното сътрудничество с оглед постепенно постигане на пълна реализация на

правото, признато в този член. В това отношение особено трябва да се вземат предвид

нуждите на развиващите се страни.

Член 25

Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на дете, което е било

настанено в специално заведение от компетентните власти с цел грижи, защита или

лечение на неговото физическо или умствено здраве, на периодичен контрол върху

провежданото лечение, както и върху всички други обстоятелства относно неговото

настаняване.

Член 26

1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете да се ползува

от обществени осигуровки, включително и обществени застраховки, и предприемат

необходимите мерки за постигане на пълна реализация на това право в съответствие с

тяхното национално законодателство.

2. Тези осигуровки трябва да бъдат отпускани съобразно разходите и положението на

детето и на лицата, които носят отговорност за издържането на детето, както и като се вземе

предвид и всяко друго съображение, отнасящо се до искането за отпускане на такива

осигуровки, отправено от дете или от негово име.

Член 27

1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен

стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и

социално развитие.

2. Родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна

отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности

условията за живот, необходими за развитието на детето.

3. Държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в

рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат

родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на

нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по

отношение на изхранването, облеклото и жилището.

4. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки за

получаване от страна на детето на издръжката от родителите или от другите лица, които

носят финансова отговорност за него както на тяхна територия, така и от чужбина. Особено

когато лицето, носещо финансова отговорност за детето, живее в държава, различна от

тази на детето, държавите - страни по Конвенцията подпомагат присъединяването към

международни спогодби или сключването на такива спогодби, както и приемането на други

подходящи договорености.

Член 28

1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето на образование и

с оглед на осъществяването на това право във все по-голяма степен и при еднакви

възможности те по-специално трябва:

а) да направят началното образование задължително и безплатно за всички;

б) да насърчават развитието на различни форми на средно образование,

включително общо и професионално образование, като ги направят достъпни и на

разположение за всяко дете и вземат подходящи мерки, като въвеждането на безплатно

образование и предоставяне на финансова помощ в случай на необходимост;

в) да направят висшето образование достъпно за всички на основата на

способностите и с всички подходящи средства;



г) да направят образователната информация и тази за професионално обучение и

ориентация налична и достъпна за всички деца;

д) да вземат мерки за насърчаване на редовното присъствие в училищата и

намаляване процента на децата, напуснали училище.

2. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки за

осигуряване спазването на училищната дисциплина по начин, съвместим с човешкото

достойнство на детето и в съответствие с тази Конвенция.

3. Държавите - страни по Конвенцията, подпомагат и насърчават международното

сътрудничество по въпроси, отнасящи се до образованието и по-специално с оглед да

допринесат за премахване на невежеството и неграмотността в целия свят и да улеснят

достъпа до научни и технически знания и съвременни методи за преподаване. В това

отношение особено трябва да се вземат предвид нуждите на развиващите се страни.

Член 29

1. Държавите - страни по Конвенцията, се споразумяват, че образованието на детето

трябва да бъде насочено към:

а) развитието на личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически

способности до най-пълния им потенциал;

б) развитието на зачитането на човешките права и основните свободи и на

принципите, провъзгласени в Устава на Организацията на обединените нации;

в) развитието на чувството на уважение към родителите на детето, към неговата

собствена културна самоличност, език и ценности, към националните ценности на

страната, в която детето живее, на страната, от която то произхожда и на цивилизации,

различни от неговата собствена;

г) подготовката на детето за отговорен живот в свободно общество, в духа на

разбирателство, мир и толерантност, равенство между половете и дружба между всички

народи, етнически, национални и религиозни групи и коренно население;

д) развитието на чувството на уважение към природната среда.

2. Никоя разпоредба от този член или от член 28 не следва да се тълкува по начин,

който да накърнява свободата на всяко физическо или юридическо лице да учредява и

ръководи образователни институции, при условие, че бъдат спазени принципите, изложени в

точка 1 на този член, и че образованието, давано от такива институции, отговаря на

минималните стандарти, които могат да бъдат установени от държавата.

Член 30

В тези държави, в които съществуват етнически, религиозни и езикови малцинства или

коренно население, дете, принадлежащо към такова малцинство, или произхождащо от

коренното население, не може да бъде лишавано от правото в общност с другите членове

на неговата група да се ползува от неговата собствена култура, да изповядва или практикува

неговата собствена религия, или да използува неговия собствен език.

Член 31

1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето на отдих и

почивка, на участие в игри и дейности за отмора, подходящи за възрастта му, и на свободно

участие в културния живот и изкуствата.

2. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат и развиват правото на детето на

пълноценно участие в културния и творческия живот и насърчават предоставянето на

подходящи и равни възможности за културна и творческа дейност, отдих и отмора.

Член 32

1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето да бъде

защитено от икономическа експлоатация и от извършване на каквато и да е работа, която

крие опасност или може да попречи на образованието на детето, или да навреди на

здравето или на физическото, умственото, духовното, моралното или социалното развитие

на детето.

2. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат законодателни,

административни, социални и образователни мерки за осигуряване прилагането на този



член. За тази цел, като се имат предвид съответните разпоредби на други международни

документи, държавите - страни по Конвенцията, по-специално:

а) установяват минимална възраст или минимални възрасти за започване на работа;

б) предвиждат подходящо регулиране на часовете и условията на работа;

в) предвиждат съответни наказания и други санкции за осигуряване ефективното

приложение на този член.

Член 33

Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки,

включително законодателни, административни, социални и образователни, за закрила на

децата от незаконната употреба на наркотици и психотропни вещества, както е

определено в съответните международни договори, и за предотвратяване използуването на

деца в незаконното производство и в трафика на такива вещества.

Член 34

Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да защитават детето от всички

форми на сексуална експлоатация и от сексуално насилие. За тези цели държавите -

страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки на национално, двустранно и

многостранно равнище за предотвратяване на:

а) подбуждане или принуждаване на дете да се занимава с каквато и да е незаконна

сексуална дейност;

б) експлоатация на деца с цел проституция или друга незаконна сексуална практика;

в) експлоатация на деца с цел производство на порнографски представления и

материали.

Член 35

Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки на

национално, двустранно и многостранно равнище за предотвратяване отвличането,

продажбата или търговията с деца в каквато и да е форма и с каквато и да е цел.

Член 36

Държавите - страни по Конвенцията, закрилят детето от всички други форми на

експлоатация, засягащи в какъвто и да е аспект благосъстоянието на детето.

Член 37

Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват:

а) никое дете да не бъде подлагано на изтезания или друго жестоко, нечовешко или

унизително отнасяне или наказание. Нито смъртно наказание, нито доживотен затвор без

възможност за освобождаване няма да се налагат за нарушения, извършени от лица под 18-

годишна възраст;

б) никое дете да не бъде лишено от неговата свобода незаконно или произволно.

Арестуването, задържането или осъждането на лишаване от свобода на дете следва да

бъде в съответствие със закона и да се използува само като крайна мярка и за най-краткия

възможен срок;

в) всяко дете, лишено от свобода, да бъде третирано хуманно и като се зачита

достойнството, присъщо на човешката личност, и по начин, който взема предвид нуждите на

лицата на неговата възраст. По-специално всяко дете, лишено от свобода, трябва да бъде

отделено от възрастните освен ако се прецени, че висшите интереси на детето изискват да

не се прави това, и да има правото да поддържа контакти със семейството си чрез

кореспонденция и посещения освен при изключителни обстоятелства;

г) всяко дете, лишено от свобода, да има право на незабавен достъп до правна и

друга необходима помощ, както и правото да оспорва законността на лишаването си от

свобода пред съд или друг компетентен, независим и безпристрастен орган и на бързо

решение по всякакви такива дела.

Член 38

1. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да зачитат и да осигурят

зачитане на приложимите за тях в случай на въоръжен конфликт норми на международното

хуманитарно право, които се отнасят до децата.



2. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички възможни мерки да осигурят

лицата, които не са достигнали 15-годишна възраст, да не вземат пряко участие във

въоръжени действия.

3. Държавите - страни по Конвенцията, се въздържат от призоваване на всяко лице,

ненавършило 15-годишна възраст, във въоръжените си сили. При призоваване на лица,

които са навършили 15-годишна възраст, но не са навършили 18 години, държавите - страни

по Конвенцията, се стремят да дават приоритет на по-възрастните.

4. В съответствие със своите задължения, произтичащи от международното

хуманитарно право за закрила на гражданското население в случай на въоръжен

конфликт, държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички разумни мерки за

осигуряване закрила и грижи за децата, които са засегнати от въоръжен конфликт.

Член 39

Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки за

подпомагане на физическото и психическото възстановяване и социална реинтеграция на

дете, жертва на всякаква форма на липса на грижи, експлоатация или злоупотреба,

изтезания или каквато и да е друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне

или наказание, или на въоръжен конфликт. Това възстановяване или реинтеграция се

извършва в среда, благоприятствуваща укрепването на здравето, самоуважението и

достойнството на детето.

Член 40

1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете, което е

заподозряно, обвинено или признато за виновно в нарушаване на наказателния закон, да

бъде третирано по начин, съвместим с чувството за достойнство и собствена стойност на

детето, който укрепва зачитането от детето на основните права и свободи на човека и който

взема предвид възрастта на детето, необходимостта да се подпомага реинтеграцията на

детето и поемането от него на конструктивна роля в обществото.

2. За тази цел и зачитайки съответните разпоредби на международните документи,

държавите - страни по Конвенцията, по-специално осигуряват:

а) никое дете да не бъде заподозряно, обвинено или признато за виновно в

нарушаване на наказателния закон по причина на действия или бездействия, които не са

забранени от националното или международното право по време на извършването им;

б) всяко дете, заподозряно или обвинено в нарушаване на наказателния закон, да

има поне следните гаранции:

(i) да се счита за невинно до доказването, че е виновно в съответствие със закона;

(ii) да бъде информирано незабавно и пряко за обвиненията против него или ако е

необходимо, чрез неговите родители или законни настойници и да получи правна или друга

подходяща помощ в подготовката и представянето на неговата защита;

(iii) случаят да бъде решен без забавяне от компетентна, независима и

безпристрастна институция или съдебен орган в справедлив процес съгласно закона, при

наличието на правна или друга подходяща помощ освен ако се прецени, че това не е в

интерес на детето, по-специално, вземайки предвид неговата възраст или положение,

неговите родители или законни настойници;

(iv) да не бъде принуждавано да дава показания или да се признава за виновно; да

може да разпитва или да бъдат разпитвани от негово име свидетели на обвинението и да

бъде разрешено участието и разпитването на свидетели на защитата при условия на

равенство;

(v) ако се счита, че е нарушило наказателния закон, това решение и всякакви мерки,

наложени вследствие на това, да бъдат обжалвани пред по-висша компетентна,

независима и безпристрастна институция или съдебен орган съгласно закона;

(vi) да има безплатното съдействие на преводач, ако детето не разбира или не говори

използувания език;

(vii) да се зачита напълно неговият личен живот на всички етапи на процеса.

3. Държавите - страни по Конвенцията, се стремят да съдействат за създаването на

закони, процедури, органи и институции, имащи непосредствено отношение към деца,



заподозрени, обвинени или признати за виновни в нарушаване на наказателния закон и по-

специално:

а) за установяване на минимална възраст, под която да се приема, че децата не са в

състояние да нарушават наказателния закон;

б) когато е подходящо и желателно, за вземане на мерки за разрешаване на

случаите с такива деца, без да се прибягва до съдебни процедури, при условие, че напълно

се спазват правата на човека и законовите гаранции.

4. Различни мерки, като грижи, напътствия и наблюдение, съветване, условно

осъждане, даване за отглеждане, програми за образование и професионално обучение и

други алтернативи на настаняването в специални институции се предоставят, за да се

осигури децата да бъдат третирани по начин, подходящ за тяхното благосъстояние и

съответствуващ както на обстановката, така и на нарушението.

Член 41

Нищо в тази Конвенция не засяга каквито и да са разпоредби, които са по-

благоприятни за осъществяване правата на детето и които се съдържат в:

а) законодателството на държава - страна по Конвенцията или

б) международното право, в сила за тази държава.

Част II

Член 42

Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да оповестят широко принципите и

разпоредбите на Конвенцията както сред възрастните, така и сред децата чрез подходящи и

активни действия.

Член 43

1. За да се изучава напредъкът, постигнат от държавите - страни по Конвенцията, при

изпълняване на задълженията, поети по тази Конвенция, се учредява Комитет по правата на

детето, който изпълнява функциите, предвидени по-долу.

2. Комитетът се състои от 10 експерти с висока нравственост и призната

компетентност в областта, която тази Конвенция обхваща. Членовете на Комитета се

избират от държавите - страни по Конвенцията, измежду техните граждани и служат в лично

качество, като се вземат предвид справедливото географско разпределение и

представителството на основните правни системи.

3. Членовете на Комитета се избират чрез тайно гласуване по списък от лица,

посочени от държавите - страни по Конвенцията. Всяка държава - страна по Конвенцията,

може да посочи едно лице измежду своите граждани.

4. Първоначалните избори за Комитета ще се проведат не по-късно от шест месеца

след датата на влизане в сила на тази Конвенция, а след това изборите се провеждат на

всеки две години. Най-малко четири месеца преди датата на всеки избор Генералният

секретар на Организацията на обединените нации отправя писмена покана до държавите -

страни по Конвенцията, да предложат своите кандидати в срок от два месеца. Генералният

секретар впоследствие изготвя списък по азбучен ред на всички лица, определени по този

начин, посочвайки държавите, които са ги предложили, и го представя на държавите - страни

по тази Конвенция.

5. Изборите се провеждат на срещи на държавите - страни по Конвенцията, свиквани

от Генералния секретар в седалището на Организацията на обединените нации. На тези

срещи, на които две трети от държавите - страни по Конвенцията, представляват кворум, в

Комитета се избират тези лица, които получат най-голям брой гласове и абсолютно

мнозинство от гласовете на представителите на държавите - страни по Конвенцията,

присъствуващи и участвуващи в гласуването.

6. Членовете на Комитета се избират за срок от четири години. Те могат да бъдат

преизбирани, ако отново бъдат предложени. Мандатът на петима от членовете, избрани на

първите избори, изтича след две години. Имената на тези петима членове се определят чрез

жребий от председателя на събранието непосредствено след първите избори.

7. Ако член на Комитета почине или подаде оставка или заяви, че по някаква друга

причина не може повече да изпълнява задълженията си в Комитета, държавата - страна по



Конвенцията, която е посочила този член, определя друг експерт измежду своите граждани,

който да служи през останалата част от мандата и който подлежи на одобрение от

Комитета.

8. Комитетът приема свои собствени процедурни правила.

9. Комитетът избира свое бюро за срок от две години.

10. Съвещанията на Комитета обикновено се провеждат в седалището на

Организацията на обединените нации или на всяко друго подходящо място, определено от

Комитета. Обикновено Комитетът се събира веднъж годишно. Продължителността на

заседанията на Комитета се определя и преразглежда, ако е необходимо, от съвещание

на държавите - страни по тази Конвенция, и подлежи на одобрение от Общото събрание на

Организацията на обединените нации.

11. Генералният секретар на Организацията на обединените нации предоставя

необходимия персонал и материални средства за ефективното осъществяване от

Комитета на неговите функции в съответствие с тази Конвенция.

12. Членовете на Комитета, учреден в съответствие с тази Конвенция, получават

възнаграждение, одобрявано от Общото събрание, от средствата на Организацията на

обединените нации по ред и условия, определени от Общото събрание.

Член 44

1. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да представят пред Комитета,

чрез Генералния секретар на Организацията на обединените нации доклади за мерките,

които са предприели за осъществяване на правата, признати в Конвенцията, и за

напредъка, постигнат при ползуването на тези права:

а) в срок от две години от влизането в сила на тази Конвенция за съответните държави;

б) впоследствие на всеки пет години.

2. Докладите, представени съгласно този член, посочват факторите и трудностите,

ако такива съществуват, влияещи върху степента на изпълнение на задълженията по тази

Конвенция. Докладите трябва също така да съдържат достатъчно информация, за да може

Комитетът да получи пълна представа за прилагането на Конвенцията в съответната страна.

3. За държавата - страна по Конвенцията, която е представила изчерпателен

първоначален доклад пред Комитета, не е необходимо в следващите си доклади,

представени в съответствие с точка 1, буква б на този член, да повтаря основната

информация, представена по-рано.

4. Комитетът може да поиска от държавите - страни по Конвенцията, допълнителна

информация във връзка с изпълнението на Конвенцията.

5. Комитетът представя на Общото събрание на Организацията на обединените

нации чрез Икономическия и социален съвет доклади за своята дейност на всеки две

години.

6. Държавите - страни по Конвенцията, правят докладите си широко достъпни за

обществеността в собствените си страни.

Член 45

За да подпомогнат ефективното прилагане на Конвенцията и да насърчат

международното сътрудничество в областта, която Конвенцията обхваща:

а) специализираните организации, Детският фонд на Организацията на обединените

нации и другите органи на Организацията на обединените нации имат правото да бъдат

представени при обсъждането на прилагането на разпоредбите на тази Конвенция, които

попадат в обсега на тяхната компетентност. Комитетът може да покани специализираните

организации, Детския фонд на Организацията на обединените нации и всички други органи,

които счита за подходящи, да представят експертни мнения за изпълнението на Конвенцията

в области, влизащи в обсега на съответната им компетентност. Той може да покани

специализираните организации, Детския фонд на Организацията на обединените нации и

другите органи на Организацията на обединените нации да представят доклади за

изпълнението на Конвенцията в области, влизащи в обсега на тяхната дейност;

б) Комитетът предава, ако счита за необходимо, на специализираните организации,

Детския фонд на Организацията на обединените нации и другите компетентни органи,



всички доклади от държавите - страни по Конвенцията, които съдържат искане или посочват

нужда от технически съвети или съдействие, заедно с наблюденията и предложенията на

Комитета, ако има такива, по тези искания или сигнали;

в) Комитетът може да препоръча на Общото събрание да отправи молба към

Генералния секретар да предприеме от негово име проучвания по конкретни въпроси във

връзка с правата на детето;

г) Комитетът може да прави предложения и препоръки от общ характер на основата

на информацията, получена съгласно член 44 и 45 на тази Конвенция. Тези предложения и

препоръки от общ характер се предават на всяка заинтересована държава - страна по

Конвенцията, и се докладват на Общото събрание заедно с бележките, ако има такива, на

държавите - страни по Конвенцията.

Част III

Член 46

Тази Конвенция е открита за подписване от всички държави.

Член 47

Тази Конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи се

депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 48

Тази Конвенция е открита за присъединяване за всяка държава. Документите за

присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените

нации.

Член 49

1. Тази Конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране при

Генералния секретар на Организацията на обединените нации на двадесетия документ за

ратификация или присъединяване.

2. За всяка държава, ратифицирала или присъединила се към Конвенцията след

депозирането на двадесетия документ за ратификация или присъединяване, Конвенцията

влиза в сила на тридесетия ден след депозирането от тази държава на нейния документ за

ратификация или присъединяване.

Член 50

1. Всяка държава - страна по Конвенцията, може да предложи поправка и да я внесе

при Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Въз основа на това

Генералният секретар съобщава предложението за поправка на държавите - страни по

Конвенцията, с молба да го уведомят дали одобряват свикването на конференция на

държавите - страни по Конвенцията с цел обсъждане и гласуване на предложението. Ако в

срок от четири месеца от датата на такова съобщение най-малко една трета от държавите

- страни по Конвенцията, одобрят свикването на конференция, Генералният секретар

свиква такава конференция под егидата на Организацията на обединените нации. Всяка

поправка, приета с мнозинство от държавите - страни по Конвенцията, присъствуващи и

участвуващи в гласуването на конференцията, се представя на Общото събрание на

Организацията на обединените нации за одобрение.

2. Всяка поправка, приета в съответствие с точка 1 на този член, влиза в сила след

одобрение на Общото събрание на Организацията на обединените нации и приемането й

от две трети от държавите - страни по Конвенцията.

3. Когато една поправка влезе в сила, тя става задължителна за тези държави - страни

по Конвенцията, които са я приели, като другите държави - страни по Конвенцията,

продължават да бъдат обвързани от разпоредбите на тази Конвенция и всички предишни

поправки, които те са приели.

Член 51

1. Генералният секретар на Организацията на обединените нации получава и

изпраща до всички държави текста на резервите, направени от държавите при

ратификацията или присъединяването.

2. Не се допускат резерви, несъвместими с предмета и целите на тази Конвенция.



3. Резервите могат да бъдат оттеглени по всяко време с писмено уведомление,

адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който

информира за това всички държави - страни по Конвенцията. Такова уведомление влиза в

сила от датата, на която то бъде получено от Генералния секретар.

Член 52

Всяка държава - страна по Конвенцията, може да денонсира тази Конвенция с

писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на

обединените нации. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване

на уведомлението от Генералния секретар.

Член 53

Генералният секретар на Организацията на обединените нации е определен за

депозитар на тази Конвенция.

Член 54

Оригиналът на тази Конвенция, чиито английски, арабски, испански, китайски, руски и

френски текст са еднакво автентични, се депозира при Генералния секретар на

Организацията на обединените нации.

В уверение на това долуподписаните пълномощници, надлежно упълномощени за

това от своите правителства, подписаха тази Конвенция.

Приказки за модули

Грозното пате

Под репеите в градината на стар чифлик се излюпили патенца. Всички били малки, жълтички

и пухкави, освен последното. То било толкова едро, грозно и различно от останалите, че

отначало майка му го помислила за пиле. Но като видяла колко умело плува, се успокоила

и го заобичала.

Обаче другите обитатели на птичия двор постоянно се подигравали на неговата грозота.

Нещо повече - кокошките, гъските, пуйките, дори собствените му братя и сестри го кълвели,

скубели и блъскали. Накрая патенцето не издържало и прехвръкнало стобора. Бягало,

бягало и стигнало до голямо блато. То още не било отдъхнало от дългия бяг, когато от всички

страни се разнесли гърмежи и кучешки лай. Грозното патенце уплашено се мушнало в

тръстиката и оттам с ужас наблюдавало как неговите родственици - дивите патици - падали

една след друга, пронизани от куршуми.

Клетото мъниче прекарало сред тръстиките целия ден и цялата нощ. На сутринта завалял

сняг, разразила се страшна буря. Премръзнало и гладно, патенцето напуснало блатото и

отново тръгнало на път. Най-после се добрало до къщичката на една бедна старица, която

се смилила над него и го приютила на топло. Старата жена недовиждала и го помислила

за патица. Хранела го усърдно и все се надявала, че то ще и снесе яйце.

Освен стопанката, в къщичката живеели един котарак, който умеел да мърка, да извива

гръб и дори да изпуска искри, когато му погалят козината, и една късокрака кокошчица.

Двамата се мислели за много умни и красиви. Те непрекъснато се подигравали на

малкото патенце и един ден то не издържало и напуснало дома на старицата. Но патилата

му не свършили дотук. Като минавало през селото, децата го гонели със смях и крясъци,

котките, наежени, фучали, а кучетата го преследвали с лай.

Най-накрая клетото патенце стигнало до едно езерце и се сгушило с разтуптяно сърце сред

крайбрежните храсти. Внезапно изпод зелените им вейки се показали три великолепни бели

лебеда. Те забелязали патенцето и заплували към него. "Сигурно ще ме убият, защото им

загрозявам езерцето" - помислило си клетото създание и смирено навело глава към водата.

Но какво видяло в прозрачната езерна повърхност? Не някаква сива и грозна птица, а бял и

строен лебед.

В този момент до брега дотичали две деца.



- Вижте, дошъл е нов лебед! - завикали те. - Той е най-красивият от всички!

Х.К.Андерсен

Дядо и ряпа

Дядо белобради ряпа взе да вади.

С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва - тя се не поклаща.

Дядо баба вика.

Тича баба Мика, тича, дяда хваща.

Двамата напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.

Баба внучка вика.

Малката Иглика припва, баба хваща.

Трима се напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.

Внучка Шарка вика.

Шарко за Иглика се юнашки хваща.

Четирима напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.

Шарко Маца вика.

Маца от зимника тича и се хваща.

Петима напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.

Най-после Писана вика Гризана.

Гризана се хваща. Здравата подхваща.

Дружно се напъват, пъшкат и опъват, ряпата измъкват, в къщи я замъкват.

И там всички с нея сладко се гостили. Три дни яли, пили и се веселили.

Житената питка

Бабата седи на стол и плете. Идва дядото (подпира се на бастун).

Дядото: Бабо, опечи ми питка.

Бабата: Нямаме брашно.

Дядото: Ами премети хамбара и ще събереш за една питка.

Бабата запрята ръкави, меси питката и я слага в печката.

Бабата: Оох, че се изморих. Чакай да поседна.

Бабата сяда, плете и след малко става да погледне в печката.

Бабата: Ето, че пиката е готова. Ах, колко е пухкава, ах, колко хубаво ухае! Ауу, пари! Чакай

да я сложа на прозореца, да изстине.

Бабата слага питката на прозореца и излиза. Питката се оглежда.

Питката: Ах, каква съм хубавица и съм истинска умница! На далече ще отида, тоя свят

широк да видя.

Питката скача от прозореца и подскача по пътечката. Насреща и седи вълкът.

Вълкът: Ауу, каква вкусна питка! Сега ще я изям, ам! (Облизва се и си поглажда корема.)

Питката: Не ме изяждай, Вълчо! Чуй каква песничка ще ти изпея. Аз съм питка сладичка,

сладичка и мекичка. От хамбар пометена…

Вълкът се заслушва в песента, а питката – скок-подскок – се отдалечава по пътечката.

Насреща й идва Меца.

Меца (ръмжи): А (учудено) каква вкусна питка! Сега ще я изям, ам! (Посяга към питката.)

Питката: Не ме изяждай, Мецо! Чуй каква песничка ще ти изпея. Аз съм питка сладичка,

сладичка и мекичка. От хамбар пометена…

Меца се заслушва в песента, а питката – скок-подскок – се отдалечава по пътечката.

Насреща й идва Лиса.

Лиса: Ах, колко си румена! Ах, колко си красива! Коя си ти?

Питката (пее): Аз съм питка сладичка, сладичка и мекичка…

Лиса: Мила, не те чувам. Ела по-близичко и пак ми изпей (Вика питката с ръка.)

Питката гледа учудено, но отива до лиса и започва да пее.

Питка: Аз съм питка сладичка, сладичка и ме….

Лиса отваря уста и гълта питката.



Лиса: Тая питка вироглава не беше хубавица, нито някаква умница, и не пееше изкусно, ала

беше много вкусна!

Червената шапчица

Имало някога едно малко сладко момиченце. То винаги ходело с шапчица от червено

кадифе - подарък от любимата му баба. Затова всички го наричали Червената шапчица.

Една хубава слънчева сутрин майката на Червената шапчица я изпратила да занесе

кошничка с храна на бабата, която била болна, а живеела сама в другия край на гората.

Както го била посъветвала майка му момиченцето вървяло право по пътеката и никъде не се

отбивало. Внезапно иззад едно дърво изскочил вълкът. Червената шапчица не знаела, че той

е свиреп звяр и никак не се изплашила. Повървели заедно и момиченцето чистосърдечно

разказало на спътника си къде отива. Коварният вълк предложил на Червената шапчица да

набере букет за баба си. Докато момиченцето се спирало тук-там, за да откъсне някое

красиво цвете и все повече навлизало в гората, вълкът си плюл на петите. По най-преките

пътеки той бързо стигнал до къщичката на бабата и почукал на вратата.

- Кой чука? - попитала старицата.

- Аз съм, бабо, Червената шапчица - отговорил вълкът с тъничък глас.

- Дръпни резето и влез! - викнала бабата. - Нямам сили да стана от леглото.

Вълкът дръпнал резето, хвърлил се върху болната старица и я нагълтал цяла-целиничка.

После облякъл нейните дрехи, сложил домашното й боне, мушнал се под завивките и

зачакал Червената шапчица. Скоро след това пристигнало и малкото момиченце. То много

се учудело от вида на баба си и запитало:

- Бабо, защо са ти толкова големи ушите?

- За да мога по-добре да те чувам, детето ми.

- Бабо, а защо са ти толкова големи очите?

- За да мога по-добре да те виждам.

- Бабо, а защо ти е толкова голяма устата? - възкликнало още по-учудено момиченцето.

- За да мога по-лесно да те изям - изревал вълкът и скочил върху Червената шапчица.

Като излапал и нея, преситеният звяр захъркал гръмогласно. Наблизо минавали ловци. Чули

те силното хъркане и надникнали в къщичката. Видели и понечили да стрелят, но забелязали,

че в корема му нещо мърда. Взели ножици и разпорили търбуха на злодея. Оттам

изскочили, живи и здрави, бабата и Червената шапчица. Всички отпразнували щастливото

им избавление.

Шарл Перо



Библиография

Служба на Върховния комисар на ООН по правата на човека -

http://www.ohchr.org/EN/UDHR;

Служба на Върховния комисар на ООН по правата на човека -

http://www2.ohchr.org/english/law/crc.htm;

Компас – Наръчник за образование в областта на правата на човека за младежи -

http://eycb.coe.int/compass/ ;

Компасито - Наръчник за образование в областта на правата на човека за деца -

http://eycb.coe.int/compasito/;

„Играя и работя с деца” - Наръчник за интерактивно преподаване и работа с деца и

младежи, НЧ Бъдеще сега 2012, Гъдуларов, Василев, Ленева;

„Омайна градина – прилагане на био-земеделски практики за опазване на редки

растителни видове в Родопите” – Наръчник за интерактивно преподаване, НЧ Бъдеще

сега 2012, Гъдуларов, василев, Николова;

Проект „Различни, но еднакви или имало едно време…”

Настоящият наръчник стана възможен благодарение на помощта на Фондация

„Работилница за граждански инициативи”, чрез фонд „Дарителски кръг - Развитие”

http://www.ohchr.org/EN/UDHR

http://www2.ohchr.org/english/law/crc.htm

http://eycb.coe.int/compass/

http://eycb.coe.int/compasito/

Documents

Érase una vez Hi havia una vegada … Era uma vez … Dawno ... fileÉrase una vez... Hi havia una vegada … Era uma vez … Dawno, dawno temu... Once upon a time... Имало едно