ПРОГРАМА

ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА БАНСКО ЗА ПЕРИОДА

2004 - 2009

Банско, 2004 г.

2

Част 1 Описание на настоящата ситуация

* Община Банско /492 146 дка/ се намира в Югозападна България и заема най-красивата част на Пирин планина, северната половина на живописния Моминоклисурски пролом на р.Места и незначителни площи от Западните Родопи и Разложката котловина. На тази територия са разположени гр.Банско и още 7 села -- Добринище, Обидим, Кремен, Гостун, Места, Филипово и Осеново, с население 14 833 д. /1995 г./.

Граничи с общините Разлог, Кресна, Сандански, Гоце Делчев, Гърмен, Велинград и Белица. * Град Банско /9 325 ж./ е главен административен и културно-икономически център на общината.

Отстои на 161 км южно от София /3-3,30 ч./ и на 59 км югоизточно от Благоевград /1,10 ч./, с които е добре транспортно обвързан.

Известен като портата към величествената Пирин планина Банско е най-новият и най-бързо развиващ се български зимен ски- курорт с нарастващо влияние и на летния сезон, посрещащ годишно над 130 000 туристи, в т.ч. значителен брой чужденци /англичани, холандци, руснаци, американци и др./. Той е и любимо място на столичани за почивка и развлечения през уикенда.

Специфичната възрожденска атмосфера, богатото културно-историческо наследство, съхраненият фолклор и занаяти, оригиналната кухня, множеството уютни и спретнати малки частни хотелчета и механи в традиционен стил -- всичко това в съчетание с приказнокрасивата природа на Пирин и топлите минерални басейни на съседно Добринище, превръща Банско в уникален туристически център, чийто посетители през лятото се увеличават с всяка изминала година.

Градът има статут на на уникално селище с международно значение за стопанския туризъм (от 1979 г.).

В Банско има около 150 паметници на културата. Пет от тях са с национално значение: църквата "Св.Троица" с часовниковата кула-камбанария; “Веляновата къща” с художествена украса на Велян Огнев - един от най-изявените представители на Банската художествена школа, къща-музей "Неофит Рилски"- “Бенина къща”, къща-музей "Никола Вапцаров"; църквата "Успение Богородично".

Музейният копмлекс е един от най добрите в страната и той включва: “Велянова къща”; къща музей “Неофит Рилски”и къща музей. “Никола Вапцаров” с Дома на изкуството и поезията, където има постоянна етнографска изложба базар; иконна изложба "Банска иконописна школа" в Хилендарският /Рилски/ метох.

Архитекурата на Банско е уникална-типа банска укрепена къща по улиците “Яне Сандански”, “Велян Огнев”, “Неофит Рилски”, “Гечковата Разкръстица”, ансамбълът по ул. “Пирин”, Джиджевите къщи, Златевите къщи, Коювите къщи и др.

Най-значимото културно събитие са Празниците на банската традиция, които се провеждат всяка година през м.май в продължение на една седмица в старинния квартал. Освен тях, изключителна туристическа атракция представлява оригиналният пикник-отвличане с богата фолклорна програма в околностите на Банско и извозване по селски с коне и каруци.

Банско е родно място на редица велики българи, сред които се открояват Паисий Хилендарски -- име-светило за националната ни духовност и просвета, автор на първата българска история, Неофит Рилски -- патриарх на новобългарското образование и просвета, Никола Вапцаров -- световнопризнат поет-антифашист, единственият българин носител на Международната награда за мир, Тома Вишанов-Молера -- основоположник на Банската художествена школа.

* Добринище /3 013 ж./ се намира само на 7 км югоизточно от Банско. Известно още в древността с

топлите си минерални извори, селото е обявено за балнеоложки курорт с регионално значение. Изградени са няколко почивни станции с възможност за балнеопроцедури в две от тях, минерална баня и открит плувен комплекс с три минерални басейна, в т.ч. единият е с олимпийски размери.

Добринище е един от пионерите на селския туризъм в България и предлага отлични възможности за активна еко-почивка. Посещава се главно през лятото заради тишината и спокойствието на традиционната селска атмосфера, прекрасните минерални басейни на открито и предизвикателствата на Пирин, а през зимата като сателит на Банско привлича и любители-скиори.

Уникална туристическа атракция в селото е единствената в България градина за еделвайси на Иван Парин. Интересни са също двете църкви "Св. Св. Петър и Павел"/действаща/ и "Успение Пресвета

3

Богородица", а в околностите му -- местността Свети Никола с едноименния водопад и античен комплекс и манастира "Св.Пантелеймон", обитаван само през топлото полугодие.

На 11 км южно от Добринище се намира местността Логовете -- планински климатичен курорт с местно значение. Има изградени множество ведомствени почивни станции и частни вили.

* Народен парк Пирин е най-голямата защитена територия в България с площ 40 466,9 ха, от които

36 % попадат в границите на община Банско. Заради своите неповторими природни богатства, той е включен в Списъка на обектите на ЮНЕСКО по Конвенция за опазване на световното културно-историческо и природно наследство.

Банският участък на парка обхваща най-красивата и атрактивна част на Пирин планина с първенеца вр.Вихрен /2914 м/ -- втори по височина в България и трети на Балканите, величествените скални феномени Кончето и Стражите -- национални обекти за алпинизъм, природните забележителности Бъндерица и Казана -- едни от най-дълбоките пропастни пещери в България, циркусът Бански Суходол с един от малкото останали постоянни снежници в България, където могат да се карат ски до късно лято, над 100 от общо 176-те красиви високопланински езера с ледников произход, известни като "Кристалните очи на Пирин", живописните водопади Бъндеришки скок, Юленски скок и Демянишки скок -- също природни забележителности, прочутата Байкушева мура -- най-старото дърво в Пирин на възраст 1300 години, връстник на Българската държава, най-новият природен резерват в България -- Юлен, с вековни гори от бяла мура и много, много други феномени. Тук са представени почти всички растителни и животински видове, срещащи се в парка, значителна част от които са локални пирински, български и балкански ендемити и реликти, в т.ч. и символът на Пирин -- белоснежният еделвайс.

През топлото полугодие Пирин привлича хиляди български и чужди туристи, любители на природата и силните усещания като достъпът до алпийската част на планината е улеснен чрез гъста мрежа от маркирани туристически пътеки. По билната част минава и Европейският туристически маршрут Е- 4 от Пиренеите до Пелопонес. През зимата Пирин предлага отлични условия за ски-спортове в ски-зоните Шилигарника, Бъндеришка поляна и Чалин валог над Банско и Безбог -- над Добринище.

В най-високата част на парка са построени няколко туристически подслона -- заслонът Тевно езеро, хижите Вихрен, Бъндерица, Демяница и Безбог и туристически дом Академика, а в по-ниската част над Банско -- туристически комплекс Шилигарника с няколко почивни станции в близост. Непосредствено до границата на парк Пирин се намират хижа Гоце Делчев и туристическа база Мочарата.

Основен изходен пункт за хижите Бъндерица, Вихрен и Демяница е гр.Банско, а за Гоце Делчев и Безбог -- с.Добринище.

Тази част на Пирин предлага изключително богати и разнообразни възможности за развитие на различни видове туризъм -- маршрутно-познавателен, пешеходен, ски, алпинизъм, спелеотуризъм /забранен в границите на парка/, ботанически и орнитоложки турове, любителски риболов в езерата и реките /само през уикенда/, чист екотуризъм в планината и т.н. Всички дейности, обаче, в границите на Народен парк Пирин трябва да се съгласуват с Управлението на парка в гр.Банско.

* В живописния Моминоклисурски пролом на р.Места специален туристически интерес представлява

късноантичната и средновековна крепост Момина кула /25 км югоизточно от Банско/ - паметник на културата, а в Западните Родопи -- скалният феномен Сватбата /28 км югоизточно от Банско/, свързан със стара местна легенда и обявен за природна забележителност.

I.ТУРИСТИКО-ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ И ТРАНСПОРТНА ДОСТЪПНОСТ

* Наличието на три различни подстъпа към община Банско определя като благоприятно нейното туристико-географско положение: -- Чрез седловината Предел /1140 м/ на запад, разделяща Рила и Пирин, община Банско се свързва с

долината на р.Струма, където минава първокласното шосе Е-79 от Северна и Западна Европа - София - Благоевград - ГКПП Кулата - за Гърция.

-- Чрез седловините Юндола и Аврамови колиби /1350-1400 м/ на североизток, разделящи Рила и Родопите, община Банско се свързва с долината на р.Марица, където минава главната автомагистрала на България Е-80 от Западна Европа - ГКПП Калотина - София - Пловдив - Свиленград - за Турция и Близкия Изток.

4

-- Чрез пролома Момина клисура на юг, разделящ Пирин и Западните Родопи, община Банско се свързва с останалите селища по долината на р.Места, а в близко бъдеще, след откриването на ГКПП при Садово-Гоце Делчев -- и с Гърция. С най-важно значение е западното направление, осъществяващо връзката с главния транспортно-

разпределителен център на България -- София, който се явява основен изходен пункт за туристическите потоци към локализацията Банско-Добринище.

* Същевременно, отдалечеността от столицата, силно пресеченият планински релеф и недостатъчно

добре устроената транспортна инфраструктура /вж.Транспорт/ в известна степен затрудняват транспортната достъпност до общината.

Интересен е фактът, че община Банско се намира приблизително в средата на един въображаем равностранен триъгълник с върхове София, Пловдив и ГКПП-Кулата, ако се вземе като основна мярка средното време по трите отсечки за достигане до центъра -- около 3-3,30 ч.

II. КУРОРТНО-ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ 1.Природни условия и ресурси 1.1.Релеф * Територията на община Банско представлява едно интересно съчетание на различни видове релеф

-- котловинно-долинен, хълмист, ниско-, средно- и високопланински, сред които определящ е планинският. Тя обхваща значителни площи от най-високия Северен дял на Пирин /североизточните склонове/, малка част от сравнително ниския Западно Родопски рид Дъбраш /запад-северозападните склонове/, най-южните части на Разложката котловина и неголям участък от поречието на Средна Струма с живописния Моминоклисурски пролом /северната му половина/.

От 650 м н. в. в най-ниската си точка по долината на р.Места /при с.Места/, релефът придобива типичен алпийски характер в Пирин, достигайки първенеца вр.Вихрен /2914 м/.

В границите на общината се издигат 23 пирински върха с височина над 2500 м, в т.ч. 7 над 2800 м -- факт, който недвусмислено показва защо Банско е известен като "Вратата към Българските Алпи".

* Високопланинската част на Пирин е изпъстрена с множество интересни геоморфоложки форми с

ледников произход /глациогенни форми/ -- карлинги, циркуси, трогови долини, ригели, мутонирани скали, морени и т.н. Сред тях особена туристическа атракция представляват иглообразните върхове /карлинги/ Вихрен /2914 м/, Бъндеришки чукар /2731 м/, Василашки чукар /2615 м/, Момин двор /2725 м/, Полежан /2851 м/ и др.; красивите циркуси Бански Суходол, Казаните, Бъндеришкият, Василашкият, Валявишкият, Поповоезерният, Кременският и др., в повечето от които блестят бистрите леденостудени води на циркусните езера /вж.Води/; величествените каменни реки, езера и морета в троговите долини и по циркусните склонове.

Едни от най-красивите и впечатляващи забележителности на Пирин са:

-- Първенецът вр.Вихрен /2914 м/

Северен Пирин, на главното било между върховете Кутело I и Хвойнати; главен изходен пункт - Банско; 17 км асфалтов път югозападно до х. Вихрен /3-3,30 ч. пеша/ или 4,30 ч. по маркирана туристическа пътека /вж.Туристически маршрути/ + 2,30 ч. пешеходен тур на запад-северозапад за изкачване на върха откъм община Кресна /и 2 ч. слизане обратно до хижата/ Най-високият връх в Пирин, втори в България /вр.Мусала - 2925 м в Рила/ и трети* * на Балканите /вр.Митика - 2917 м в Олимп, Гърция/; известен с имената Ел Тепе, Бурен, Мълниеносец; типичен карлинг с форма на четиристенна пирамида, чиято северна стена /откъм Банско/ е 400 м висока и е

* По този въпрос съществува спор в научните среди, тъй като от гръцка страна се твърди, че трети на

Балканския полуостров е вр.Сколион - 2916 м в планината Олимп, чиято височина се счита за изкуствено

завишена и се поставя под съмнение.

5

национален обект за алпинизъм; мраморен, оголен и скалист, по склоновете му расте еделвайс, а в околностите му обитават диви кози; покоряване - през лятото, през зимата - тежко, опасност от лавини.

-- Мраморният гребен Кончето Северен Пирин, на главното било, северно от вр.Вихрен, граница между общините Банско и Кресна; при изходен пункт Банско -- 2 варианта: I вариант -- 17 км асфалтов път югозападно до х.Вихрен + 3 ч. пешеходен тур на северозапад по маркирана туристическа пътека или 3,30 ч. с изкачване на вр.Вихрен /Европейски маршрут Е- 4 - вж. Туристически маршрути/; II вариант -- 14 км асфалтов път югозападно до х.Бъндерица + 3,30 ч. пешеходен тур на северозапад по маркирана туристическа пътека /Европейски маршрут Е- 4 с малко отклонение - вж. Туристически маршрути/ Най-ниската /2810 м н. в./ и тясна /до 50 см/ част от заострения карстов ръб между върховете Бански Суходол /2884 м н. в./ на северозапад и Кутело II-I /2907/8 м н. в./ на югоизток с дължина около 150 м; голо и трудно за преминаване седло, чиито североизточни склонове се спускат почти отвесно към циркуса Бански Суходол - национален обект за алпинизъм, а югозападните -- под наклон 70о - към долината на Влахинска река; преминаване -- по самия гребен, който е обезопасен с железен парапет /сериозно изпитание за всеки турист/ или по добре оформена туристическа пътека в югозападния му склон; главен обект по Европейския туристически маршрут Е- 4 /маркирана туристическа пътека от х.Яворов за х. Вихрен и с малко отклонение - за х.Бъндерица/; за аварийни случаи -- заслон Кончето /2760 м н. в./ между върховете Бански Суходол и Баюви дупки /общ.Разлог/ с площ 8 кв. м. и капацитет 10-12 нара.

-- Гранитният гребен Ушиците с феномена Стражите Северен Пирин, Полежанско било, западно от вр.Безбог; при изходен пункт Банско: 7 км асфалтов път южно до почивна станция Тодорова орница или 1,20 ч. пеша + 2,40 ч. по маркиран туристически маршрут на юг до х.Демяница, в т.ч. 5 км черен път /вж.Туристически маршрути/ + 3 ч. по туристическа пътека на югоизток /за последната отсечка от х.Демяница е необходимо ползването на водач-специалист от Управлението на Народен парк Пирин* /; при изходен пункт Добринище: 11 км асфалтов път юг-югозападно до х.Гоце Делчев или 2,20 ч. пешеходен тур + 30 мин. с лифт Безбог до х.Безбог или 2,30 ч. пешеходен тур /вж.Туристически маршрути/ + 2 ч. по частично маркирана туристическа пътека на югозапад. Един от най-красивите гребени в Пирин с подчертан алпийски характер; разположен между вр.Полежан /2851 м н. в./ на юг и вр.Изворец /2763 м н. в./ на север; граница между Стражишкия /Газейски/ и Полежанския циркуси, особено внушителен откъм Стражишкия; най-високата точка се намира в северната му част -- вр.Голяма Стража /2810 м н. в./, който заедно със съседния на юг вр.Малка Стража са известни като Стражите** -- национален обект за алпинизъм; в подножието на вр.Голяма Стража е Плешивото езеро.

-- Циркусът Бански Суходол Северен Пирин, на изток-североизток от главното било и вр.Бански Суходол; при изходен пункт Банско -- 3 варианта: I вариант -- 14 км асфалтов път югозападно до х.Бъндерица + 4 ч. пешеходен тур по маркирана туристическа пътека на северозапад до вр.Бански Суходол /Европейски туристически маршрут Е- 4/; II вариант -- 12 км асфалтов път на югозапад до мест.Шилигарника + 2 км асфалтов път до долна станция на лифт Ледника + 30 мин. с лифта до подножието на вр.Църна могила + 1 ч. пешеходен тур по немаркирана пътека на запад-северозапад /труден участък -- задължително е ползването на водач-специалист от Управлението на Народен парк Пирин/; III вариант -- 6 ч. пешеходен тур на югозапад по немаркирани туристически пътеки само с водач-специалист от Управлението на Народен парк Пирин. Един от най-големите и добре оформени циркуси в Северен Пирин с дължина около 3 км и ширина 1 км; ограден на северозапад от Котешки рид, вр.Бански Суходол на югозапад и рида Църна могила на югоизток, отворен на североизток; склоновете са лавиноопасни; безводен с многобройни понори /губилища/ в силно окарстените мрамори; множество пропастни пещери /изследвани са около 24/, като напр. Голямата яма - 80 м дълбока, в т.ч. и най-високоразположената с вход на 2880 м н. в.; постоянен снежник от фирнов сняг, където до късно лято могат да се карат ски.

* Управлението на Народен парк Пирин има своя база в близост до х.Демяница

** Често туристите наричат с името Стражите целият гребен, а Ушиците -- няколко връхчета на юг от него.

6

-- Циркусите Казаните

Северен Пирин, на север от главното било в подножието на вр.Вихрен; при изходен пункт Банско -- 2 варианта: I вариант -- 14 км асфалтов път югозападно до х.Бъндерица + 40 мин. пешеходен тур на северозапад по маркирана туристическа пътека до циркуса Малък Казан + 50 мин. на запад до циркуса Голям Казан; II вариант -- 17 км асфалтов път югозападно до х.Вихрен + 2 ч. пешеходен тур по маркирана туристическа пътека до заслон Казана, разделящ двата едноименни циркуса. Два съседни циркуса, разположени между вр.Кутело I на северозапад, седловината Премката на запад и вр.Вихрен на югозапад, отворени на изток; известни като Големият /2400 м н. в./ и Малкият Казан /2200 м н. в./, заради формата на огромни казани с често издигащи се от тях мъгли; стръмни и лавиноопасни оградни склонове с находища на еделвайс; безводни, поради силно окарстената мраморна основа; в Големият Казан - един от малкото в Пирин постоянни снежници от фирнов сняг с дебелина 1100-1200 м през зимата и 80-90 м през лятото; за аварийни случаи между дватаа циркуса е построен заслон Казана /2455 м н. в./ с площ 4 кв. м.

-- Местността Тияците Северен Пирин, на север от главното било и Валявишкият циркус; при изходен пункт Банско -- 4 ч. пешеходен тур по маркирана туристическа пътека на юг до х.Демяница /вж.Туристически маршрути/ + 1,15 ч. в същата посока по маркирания маршрут за х.Безбог. Местността, където р.Валявица тече бавно, тихо и образува много меандри, поради което е известна и с името Тихаците; много ясно личат следите на някогашния Демянишки ледник - типичен ригел на височина 2175 м, имало е и циркусно езеро, сега затлачено с наносни материали.

* На територията на община Банско в мраморния дял на Пирин е формиран т. нар. Вихренско-

Бански карстов район между върховете Вихрен и Бански Суходол. Тук се намират едни от най-дълбоките пропастни пещери в България. От досега проучените по-известни са Бъндерица и Казана, обявени за природни забележителности /вж.Защитени природни обекти.../.

В непосредствена близост до туристическия маршрут от х.Бъндерица за седл.Премката е разположена:

-- Пещерата Хана Северен Пирин, северозападно над х.Бъндерица; при изходен пункт Банско -- 14 км асфалтов път югозападно до х.Бъндерица + 25 мин. по туристическа пътека на запад в улея над хижата. Пещера-ниша, известна и с името Нишата; малка, плитка, без образувания.

Въпреки отличните условия за развитие на спелеотуризъм в алпийската част на Пирин,

практикуването му в границите на Народния парк е забранено. * Много от скалните феномени в Родопската и особено в Пиринската част на общината са свързани с

интересни стари легенди, което значително засилва тяхната познавателна стойност. Само някои от тях, обаче, се намират в обсега на определените туристически маршрути и могат да бъдат свободно посещавани /напр.Сватбата и Главите - вж.Защитени природни обекти .../.

Специален туристически интерес представлява долината на р.Места с красивия пролом: -- Момина клисура

долината на р.Места, между Северен Пирин и Западните Родопи; 11 км асфалтов път югоизточно от Банско. Започва източно от с.Добринище при вливането на Безбожка река и продължава на юг до с.Господинци /Гоце Делчевско/ на разстояние около 25 км, като северната му половина попада в границите на община Банско; дълбок и живописен пролом със стръмни склонове, сред който са разположени селата Места и Филипово; реката е най-широка при с.Места, а проломът най-тесен след селото, където се издига известната скала Момина кула с останки от късноантична и средновековна крепост /вж.Археологически обекти.../; името на скалата и проломът са свързани със местна легенда, според която от скалата-крепост храбро се е сражавала с турците красива млада девойка, хвърлила се в клисурата, за да не попадне жива в ръцете на техния предводител.

7

* В банския участък на Народен парк Пирин, освен вр.Вихрен /северната стена/, Кончето /северната стена/ и Стражите, като катерачен обект за алпинизъм е разрешен и Самодивски връх /западната и източната стени/.

* С голямо значение за Банско като ски-курорт е преобладаващата северна и североизточна

експозиция на склоновете, което обуславя по-продължителното задържане на снежната покривка и съответно -- по-дълъг ски-сезон.

1.2.Климат * Климатът на Разложката котловина, в чийто южен участък са разположени Банско и Добринище, се

характеризира като умереноконтинентален с изразен планински характер и незначително средиземноморско влияние. Последното се чувства все по-осезателно на юг по долината на р.Места, обуславяйки постепенната смяна на умереноконтиненталния с преходносредиземноморски климат. С увеличаване на надморската височина в Родопите и особено в Пирин се наблюдават типичните черти на планинския климат, смекчен до известна степен в по-ниския пояс. Тази диференциация личи много ясно при сравнение на данните за основните климатични показатели в станция Банско /936 м н. в./, станция х.Вихрен /2064 м н. в./ и циркус Голям Казан /2455 м н. в./: средната температура на най-топлия месец в котловината - юли , е +18,9оС, а за планината - август, са съответно +12,2оС и +8,7оС; средните януарски температури са -1,9оС, -4,7оС и -7,7оС; средните годишни температури са съответно 9оС, 3,4оС и 0,3оС; средногодишната валежна сума в котловината е около 700 мм и 1200 мм - във високопланинската част на Пирин; ветровете в котловината са с преобладаваща западна и северозападна компонента, слаби до умерени със средна скорост 1м/сек /през топлото полугодие и локални планинско-долинни ветрове/, докато в алпийската част на Пирин през зимата те достигат 35- 40 м/сек - почти на прехода от бурни към ураганни ветрове.

В котловината снежната покривка се задържа средно 70 дни в годината, а в планината -- от 5 до 8-9 месеца /средно 180 дни в годината/. Дебелината й е най-голяма през месеците февруари и март, достигайки 3 м, и благоприятства карането на ски до късна пролет /края на април-началото на май/, а в постоянните снежници на циркусите Кутело, Големият Казан и Бански Суходол* -- и до късно лято.

През зимата и ранна пролет алпийската част на Пирин е лавиноопасна, особено циркусите, лавинните улеи и на много места във високите части на ледниковите долини на Демяница и Бъндерица /вж.Туристически маршрути/.

С най-голям брой ясни и относително топли слънчеви дни през топлото полугодие са месеците юли и август, а през студеното полугодие -- периода януари-март. Това са съответно и най-благоприятните месеци за лятна и зимна рекреация /пешеходен туризъм през лятото и ски-спортове през зимата/.

* Най-общо лятото е кратко и прохладно /абсолютно доминира немразовитото време, въпреки че по

най-високите планински части през юли и август се отчитат и отрицателни температури, а в края на август може да падне и сняг/, зимата е дълга и студена -- умерено студена в котловината и сурова в алпийската част на Пирин /доминира мразовития тип време/, а преходните сезони са сравнително къси, есента е по-топла от пролетта като последната закъснява.

Като цяло територията на община Банско се характеризира със стабилно и устойчиво време, което е изключително важна предпоставка за развитие на традиционните зимен ски-туризъм и маршрутно-познавателен пешеходен туризъм из Пирин през лятото.

* Със специфичен микроклимат се отличават град Банско и местността Логовете над село

Добринище: -- гр.Банско

Разложка котловина, в подножието на Северен Пирин; 161 км асфалтов път юг-югозападно от София Планински климатичен курорт с местно значение; отлични възможности за климатопрофилактика и климатотерапия при заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдовата и нервна система.

* Останалите постоянни снежници в Пирин се намират в циркусите Баюви дупки, Каменитица и Разложки

Суходол на територията на община Разлог.

8

-- мест. Логовете

Северен Пирин; 18 км асфалтов път югозападно от Банско, в т.ч. 11 км южно от Добринище Планински климатичен курорт с местно значение; възможност за климатотерапия и климатопрофилактика при заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдовата и нервна система; изградена е настанителна база с капацитет 700 легла /главно ведомствена/, в т.ч. 560 - в бунгала; тук се намира хижа Гоце Делчев /вж.Заведения за настаняване/, строи се луксозен горски дом /на Горско стопанство - с.Добринище/; 2-седалков лифт Безбог до хижа Безбог.

1.3.Води * Главна водна артерия е река Места, която протича от северозапад на юг в източната част на

общината. Тя разделя Пирин и Родопите, образувайки живописния пролом Момина клисура. На територията на община Банско Места приема 5 по-големи десни притока -- реките Ръждавица, Добринишка, Безбожка, Ретиже и Лъкенска, и 3 леви -- Златарица, Мътеница и Градишка река.

* Особен интерес представляват Пиринските притоци на р.Места, които се отличават с кристално

чистите си води и образуват множество красиви бързеи и водопади /вж.Защитени природни обекти.../. Сред тях по-значими са Бъндерица, Демяница /в горното си течение е известна с името Валявица/, Дисилица, Безбожка река и Ретиже, събиращи водите си от най-високите части на Пирин планина. Първите две се сливат над Банско като реката, минаваща през града носи името Глазне. Дисилица, заедно с по-малката Валявишка река протичат през Добринище и след селото формират Добринишка река.

В близост до с.Добринище сравнително леснодостъпен е:

-- Водопадът Св.Никола Северен Пирин, мест.Св.Никола; 4,5 км югоизточно от Банско, в т.ч. 2,5 км асфалтов път + 1,5 км черен път + 500 м по планинска пътека или при изходен пункт Банско -- 1,30 ч. пешеходен тур на югоизток; при изходен пункт Добринище -- 1 ч. пешеходен тур на югозапад. Най-големият и красив от групата водопади с височина 6 м, разположен на висок 60 метров откос по буйния планински поток, известен сред местното население с името Валявишка река или Валявица; в непосредствена близост -- археоложки комплекс /вж.Археологически обекти и места/.

* Река Места и повечето Пирински реки изобилстват с риба /вж.Фауна/. * В близост до гр.Банско са изградени 2 по-големи изкуствени водоема, в които има много добри

възможности за риболов:

-- Микроязовир "Кринец" Разложка котловина, мест.Св.Иван; 2 км асфалтов път югоизточно от Банско или 40 мин. пеша от центъра Обем -- 110 000 куб.м. вода, зарибен /вж.Фауна/; предстои включването му в туристическо предлагане като туристическа атракция и за спортен риболов /след около 1 год./ -- в проект е изграждането на специални улеснения за риболов, закупуване на лодки и водни колела за туристически разходки, барбекю. До микроязовира се намира и късноатична работилница за сторителна керамика.

-- Микроязовир "Белизмата" Разложка котловина; 3 км северозападно от Банско, в т.ч. 1,5 км асфалтов път и 1,5 км черен път Обем -- 50 000 куб.м. вода, зарибен; възможност за любителски риболов.

* На територията на община Банско попадат над 100 от 176-те високопланински езера на Пирин,

известни сред любителите на природата като "Кристалните очи на Пирин". Разположени в границите на Народния парк сред живописните циркуси в гранитния алпийски дял на планината, те имат ледников произход и се славят като едни от най-красивите не само в Пирин, но и в цяла България.

Най-привлекателните и посещавани езера, представляващи изключителна туристическа атракция са:

9

-- Окото /Равнашко езеро/

Северен Пирин, мест.Равнако; при изходен пункт Банско -- 17 км асфалтов път югозападно до х.Вихрен + 15 мин. по маркирана туристическа пътека на юг. Езеро от групата на Бъндеришките езера с кръгла форма и блестяща водна повърхност, наподобяваща око; разположено на скален праг на 2062 м н. в. с площ 2,6 дка и размери -- 65 м дължина, 57 м ширина и 5,40 м дълбочина; постепенно се затлачва от наносни материали, поради често падащите лавини от западния склон на Тодорин връх.

-- Хвойнато езеро /Овинато, Муратово/ Северен Пирин; в малкия и плитък Хвойнати циркус, вложен в обширния Бъндеришки циркус, между върховете Хвойнати, Гранитен и част от гребена Дончови караули югозападно от Банско; при изходен пункт х.Вихрен -- 1 ч. по маркирана туристическа пътека на югозапад посока Бъндеришка порта /вж.Туристически маршрути/. Най-голямото и красиво сред 4-те Хвойнати езера от Бъндеришката езерна група; разположено на 2230 м н. в. с площ 12,3 дка и размери -- 133 м дължина, 114 м ширина и 3,20 м дълбочина.

-- Рибно /Голямо/ Бъндеришко езеро Северен Пирин; в обширния Бъндеришки циркус -- един от най-големите и красиви в Пирин, оформен от главното било между върховете Вихрен, Хвойнати, Гранитен, гребена Дончови караули, Бъндеришки чукар и част от Тодориното било югозападно от Банско; при изходен пункт х.Вихрен -- 45 мин. на юг по маркираната туристическа пътека, минаваща край ез.Окото, за х.Демяница с малко отклонение вдясно. Най-голямото от Бъндеришката езерна група /20 бр./, изобилстващо с риба; разположено на 2190 м н. в. с продълговата форма; площ 65 дка и размери -- 384 м дължина, 230 м ширина и 12,20 м дълбочина; дава началото на р.Бъндерица.

-- Дългото /Горно/ Бъндеришко езеро Северен Пирин; в горната част на Бъндеришкия циркус югозападно от Банско; при изходен пункт х.Вихрен -- 1,40 ч. на югоизток по маркираната туристическа пътека за хижа Демяница и през Главнишка порта за заслон Тевно езеро и хижа Яне Сандански /вж.Туристически маршрути/. Второто по големина езеро от Бъндеришката група; разположено на 2310 м н. в. с площ 45,5 дка и размери -- 450 м дължина, 150 м ширина и 10 м дълбочина; на 10 мин. преди Дългото се намира топлото Жабешко езеро /5,6 дка/, наречено така, заради многото жаби в него.

-- Тодорини езера /Очите на Тодорка/ Северен Пирин; в малък вторичен циркус на големия Василашки циркус, между Тодорин връх и вр.Малка Тодорка при изходен пункт Банско -- 12 км асфалтов път югозападно до мест.Шилигарника /или 2 ч. пеша/ + 25 мин. с лифт Тодорка до мест.Ечмища + 50 мин. изкачване на Тодорин връх + 20 мин. слизане до езерата при изходен пункт х.Демяница -- 1,10 ч. на запад-северозапад по маркираната туристическа пътека за х.Вихрен /вж.Туристически маршрути/; при изходен пункт х.Вихрен -- 3 ч. на югоизток по маркираната туристическа пътека за хижа Демяница /вж.Туристически маршрути/. Две езера --Горно и Долно, с почти кръгла форма, свързани с няколко легенди. Едната от тях разказва за красивата девойка Тодорка, която след като не могла да склони баща си да я даде за жена на овчаря Васил, качила се на днешния връх Тодорка /Голяма Тодорка/, проронила две сълзи, от които се образували двете езера, и се хвърлила в скалистите урви. Нейният любим не могъл да преживее смъртта й и се удавил в съседно езеро, носещо неговото име /вж.Рибно Василашко езеро/. Горното Тодорино езеро е по-високо разположеното -- на 2536 м н. в., и по-голямото -- с площ 13,2 дка, 151 м дължина, 124 м ширина и 7,70 м дълбочина. Долното Тодорино езеро е по-ниско разположено -- на 2510 м н. в.,и по-малко -- с площ 6,7 дка, 110 м дължина, 82 м ширина и 3,70 м дълбочина. Двете езера се отводняват чрез ляв приток на р.Демяница през Василашките езера.

-- Горно Василашко езеро Северен Пирин; в един от най-красивите циркуси в Пирин -- Василашкият, ограден от билната линия, свързваща Тодорин връх, вр.Малка Тодорка, Василашки чукар и Типиците югозападно от Банско

10

при изходен пункт х.Демяница -- 50 мин. на запад-югозапад по маркираната туристическа пътека за х.Вихрен през Василашкия циркус; при изходен пункт х.Вихрен -- 3,40 ч. на югоизток по маркираната туристическа пътека за хижа Демяница /вж.Туристически маршрути/ Третото по големина от Василашката езерна група /10 бр./ с площ 23,3 дка и размери -- 235 м дължина, 212 м ширина и 3,10 м дълбочина, разположено на 2154 м н. в.; оттича се в Рибното Василашко езеро.

-- Рибно Василашко езеро /Василак/ Северен Пирин, Василашки циркус югозападно от Банско; при изходен пункт х.Демяница -- 40 мин. на запад-югозапад по маркираната туристическа пътека за х.Вихрен през Василашкия циркус; при изходен пункт х.Вихрен -- 3,50 ч. на югоизток по маркираната туристическа пътека за хижа Демяница /вж.Туристически маршрути/ Най-ниско разположеното от Василашките езера -- 2126 м н. в., с бъбрековидна форма; 35,9 дка площ, 325 м дължина, 177 м ширина и 22,50 м дълбочина; изобилства с пъстърва; в долния му край блика студен извор; събира водите на целия циркус и дава началото на Василашка река, ляв приток на Демяница; с него е свързана легендата за Тодорините езера.

-- Тевно Василашко езеро /Синьото езеро/ Северен Пирин, Василашки циркус югозападно от Банско; при изходен пункт х.Вихрен -- 2,30 ч. на югоизток по маркираната туристическа пътека за заслон Тевно езеро и хижа Каменица посока вр.Малък Типиц /това е най-близката маркирана пътека, минаваща по билото на Типиците/; при изходен пункт х.Демяница -- 2,30 ч. на юг-югозапад по немаркирана пътека покрай Типицките езера до вр.Малък Типиц + 40 мин. по маркирания маршрут за х.Вихрен /вж.Туристически маршрути/. Най-голямото сред Василашките езера с площ 63,9 дка, дълго 388 м и широко 215 м; второ по дълбочина в Пирин -- 29 м, след Поповото езеро и трето по обем -- 510 000 куб.м вода; разположено на 2362 м н. в.

-- Дъговидно Василашко езеро Северен Пирин, Василашки циркус югозападно от Банско; при изходен пункт х.Демяница -- 1,20 ч. на югозапад по маркираната туристическа пътека за историческата местност Орлово гнездо + 15 мин. западно. Второто по дълбочина от Василашката езерна група -- 10,40 м, разположено на 2215 м н. в. с форма на дъга; 10,9 дка площ и размери -- 167 м дължина и 106 м ширина.

-- Стрижишко езеро Северен Пирин; Стрижишки циркус, разположен между Тодорин връх, Овча поляна, вр.Стрижица и Демянишка поляна; при изходен пункт Банско -- 2 варианта: I вариант -- 12 км асфалтов път югозападно до мест.Шилигарника + 25 мин. с лифт Тодорка + 1,20 ч. на югоизток по немаркирана туристическа пътека ; II вариант -- 12 км асфалтов път югозападно до мест.Шилигарника /или 2 ч. пеша/ + 2,30 ч. на югоизток по немаркирана пътека /само с водач-специалист от Управлението на Народен парк Пирин/; при изходен пункт х.Демяница -- 2 ч. /1,45 - 2,10 ч./ на северозапад по частично маркирана туристическа пътека през Демянишка поляна. Най-голямото сред 6-те Стрижишки езера, разположено на 2100 м н. в. с площ 18,5 дка и размери -- 235 м дължина, 115 м ширина и 38 м дълбочина; въди се пъстърва; в циркуса се срещат кафяви мечки, рядко посещаван; дава началото на Стрижишка река, ляв приток на Демяница.

-- Типицки езера Северен Пирин; във "висящия" над Валявишката долина Типицки циркус, ограден на северозапад от страничното било, свързващо вр.Малък Типиц с един безименен връх и главното било между върховете Малък и Голям Типиц югозападно от Банско; при изходен пункт х.Демяница -- 1,45 ч. на юг-югозапад по немаркирана туристическа пътека до Долното езеро + 15 мин. на запад до Горното езеро; при изходен пункт х.Вихрен -- 3 ч. на югоизток по маркираната туристическа пътека посока Винарска порта до вр.Голям Типиц + 30 мин. отклонение на ляво по немаркирания маршрут за х.Демяница. Три езера, от които 2 са постоянни: Долното Типицко езеро е разположено на 2325 м н. в. с площ 15,9 дка и размери -- 225 м дължина, 103 м ширина и 8,60 м дълбочина.

11

Горното Типицко езеро е най-голямото от трите, разположено на 2445 м н. в. с площ 17,7 дка и размери -- 336 м дължина, 92 м ширина и 2,20 м дълбочина. Двете езера са отточни като образуват Типицка река, ляв приток на р.Валявица, която в средното си течение носи името Демяница.

-- Превалски /Демянишки/ езера Северен Пирин; в малкия Превалски циркус, вторичен на Валявишкия, ограден от билото, свързващо върховете Валявишки чукар и Превалски чукар, Превалската порта и част от главното било към вр.Голямата страна южно от Банско; при изходен пункт х.Демяница -- 1,30 ч. на юг по маркираната туристическа пътека посока Мозговишка порта /за хижите Каменица, Яне Сандански и Пирин/ до Четвъртото езеро + 5 мин. отклонение на запад до Третото езеро посока Винарска порта с връщане обратно + 40 мин. на юг до Второто + 10 мин. до Първото езеро /общо тура продължава 2,20 ч./. Група от 4 езера, сред които Първото -- най-горното езеро е най-малкото /1,1 дка/; Второто е най-голямо, разположено на 2312 м н. в., с площ 21,4 дка и размери -- 265 м дължина, 105 м ширина и 5,20 м дълбочина; Третото -- 2310 м н. в., 150 м дължина, 63 м ширина и 1,70 м дълбочина; Четвъртото -- плитко, събира водите на другите 3 езера и чрез Превалска река се оттича в р.Валявица.

-- Голямо /Горно, Дълго/ Валявишко езеро Северен Пирин; Валявишки циркус -- един от най-красивите в Пирин, ограничен от върховете Валявишки чукар, Момин двор, Самодивски връх и Малък Полежан южно от Банско; при изходен пункт х.Демяница -- 2 ч. на юг-югоизток по маркираната туристическа пътека за х.Безбог /вж.Туристически маршрути/; при изходен пункт х.Безбог -- 3 ч. на югозапад по маркираната туристическа пътека за х.Демяница през Самодивска порта. Най-голямото и красивото сред 15-те Валявишки езера, разположено на 2280 м н. в. с площ 85,1 дка и размери -- 480 м дължина, 275 м ширина и 18,90 м дълбочина; в северната му част има продълговат остров с 2 върха; пясъчен плаж, постоянен студен извор; дава началото на р.Валявица /в средното течение -Демяница/.

-- Стражишки /Газейски/ езера Северен Пирин; в Стражишкия циркус между Полежанското било с вр.Изворец, гребена Ушиците /Стражите/, вр.Малък Полежан и Войводски рид южно от Банско; при изходен пункт х.Демяница -- 1,45 ч. на югоизток по туристическата пътека за х.Безбог до Долното + 45 мин.- до Горното езеро Група от 3 езера, сред които най-голям интерес представлява Горното Стражишко езеро -- едно от най-красивите и най-високоразпложените в Пирин /2642 м н. в./ с площ 11,6 дка и размери - 250 м дължина, 60 м ширина и 4 м дълбочина; оттичат се чрез Стражишка река, десен приток на Демяница; в близост /15 мин./ се намира Войводски връх /Газей/, откъдето се разкрива чудесна панорамна гледка към Стражите.

-- Полежански езера Северен Пирин; в Полежанския циркус между билата, свързващи върховете Безбог и Полежан и гребена Ушиците южно от Банско; при изходен пункт х.Демяница -- 2,50 ч. на югоизток по туристическата пътека за х.Безбог до Горното езеро; при изходен пункт х.Безбог -- 1,30 ч. на югозапад по туристическата пътека за х.Демяница Две високопланински езера - Горно и Долно: Горното Полежанско езеро е най-високото езеро в България, разположено на 2710 м н. в. с площ 2,2 дка и почти кръгла форма -- 60 м дълго и 50 м широко. Долното Полежанско езеро, разположено на 2462 м н. в., е по-голямо -- 11,8 дка площ, 160 м дължина и 100 м ширина.

-- Бански езера Северен Пирин; в южната част на Поповския циркус -- най-големият в Пирин, ограден от красивия Попов венец /рида Острец, вр.Орловец, седл.Железни врата, Железнишки върхове, Кралев двор, Момин двор и Самодивски връх/

12

юг-югоизточно от Банско; при изходен пункт х.Безбог -- 1,05 ч. на югозапад по маркираната туристическа пътека за х.Демяница посока Самодивска порта; при изходен пункт х.Демяница -- 3,45 ч. на юг-изток по маркираната туристическа пътека за х.Безбог /вж.Туристически маршрути/ Две плитки и топли езера от Поповоезерната група: Първото Банско езеро е по-голямо с площ 9,5 дка и размери-- 125 м дължина и 10 м ширина, разположено на 2208 м н. в. Второто Банско езеро е с елипсовидна форма; разположено на 2207 м н. в. с площ 1,2 дка и размери -- 50 м дължина и 25 м ширина. Оттичат се в р.Ретиже.

-- Попово езеро /Папазгьол/

Северен Пирин, Поповски циркус югоизточно от Банско; при изходен пункт х.Безбог -- 1,15 ч. на югозапад по маркираната туристическа пътека за х.Пирин край Банските езера] при изходен пункт х.Демяница -- 3,55 ч. на югоизток по маркираната туристическа пътека за х.Безбог с 10 мин. отклонение на юг при Банските езера в посока х.Пирин /вж.Туристически маршрути/ Най-голямото в Пирин -- 123,6 дка площ, и второ на Балканския полуостров след Смрадливото езеро в Рила /212 дка/; най-дълбокото в Пирин -- 29,50 м, и второ в България след Рилското Око /37,50 м/; разположено на 2234 м н. в.; има неправилна форма и е 480 м дълго и 336 м широко; в северозападната му част се издига малък остров -- Килимявката, чието име е свързано с легендата за нещастния поп, удавил се в езерото след като не могъл да преживее опорочаването на дъщеря си от турски бей, килимявката му изплувала и се образувал остров; дава началото на р.Ретиже.

-- Самодивски /Кралевдворски/ езера/

Северен Пирин; в Кралевдворския циркус, вторичен на обширния Поповски циркус, ограден от малък рид, който го отделя от Поповския, част от главното било с Железнишките върхове, Кралев двор и Момин двор и част от Полежанското било между Момин двор и Самодивски връх югоизточно от Банско; при изходен пункт х.Безбог -- 2 ч. на югозапад по туристическата пътека за заслон Тевно езеро, маркирана в по-голямата си част /до отделянето на пътеката за х.Пирин - 1,35 ч./. Пет терасовидно разположени езера, сред които 3 са по-големи: Първото Самодивско езеро е с кръгла форма, 3,2 дка площ и размери -- 85 м дължина и 75 м ширина; разположено на 2378 м н. в. Второто Самодивско езеро е с бъбрековидна форма, 2,2 дка площ и размери -- 100 м дължина и 30 м ширина; разположено на 2375 м н. в. Третото Самодивско езеро има 1 дка площ и размери -- 50 м дължина и 25 м ширина; разположено на 2372 м н. в. Оттичат се чрез Поповото езеро в р.Ретиже; според легендата в "самодивските градини" край езерата е живяла и се къпела красивата дъщеря на бога на бурите и мълниите - Перун; рядко посещавани.

-- Кременски езера

Северен Пирин; Кременски циркус - един от най-красивите в Пирин, огражда се от рида Острец, вр.Орловец и Кременски рид; в границите на защитената местност Хлевен /вж.Защитени природни обекти и територии/ югоизточно от Банско; при изходен пункт х.Безбог -- 2,10 ч. на юг по частично маркирана туристическа пътека /до Поповото езеро - 1,15 ч./ до Долното езеро + 20 мин. до Горното езеро; при изходен пункт с.Кремен -- 6,15 ч. на югозапад по немаркирани туристически пътеки, в т.ч. 7 км черен път. Група от 5 изключително красиви езера, сред които 2 са по-големи: Долното Кременско езеро е второ по големина в Пирин след Поповото с площ 98 дка, 500 м дължина, 275 м ширина и трето по дълбочина - 27 м. Горното Кременско езеро има 66,1 дка площ и е дълбоко 13,6 м. Езерата се оттичат в р.Ретиже чрез нейн десен приток; рядко се посещават; най-добър изглед от вр.Орловец.

-- Безбожко езеро

Северен Пирин; в малкия и плитък Безбожки циркус югоизточно от Банско; при изходен пункт с.Добринище -- 11 км асфалтов път югозападно до х.Гоце Делчев + 30 мин. с лифт Безбог до х.Безбог /или 5 часа пешеходен тур по немаркирана туристическа пътека/.

13

Единственото постоянно езеро сред 4-те от Безбожката група; разположено наа 2239 м н. в. с площ 19 дка и размери -- 225 м дължина, 125 м ширина и 7 м дълбочина; зарибено с пъстърва; дава началото на Безбожка река; в непосредствена близост се намира хижа Безбог.

-- Дисилишко езеро

Северен Пирин; в североизточната част на дълбокия Полежански циркус, затворен между рида Дисилица, гребена Стражите и билната линия към върховете Безбог и Безбожка тумба югоизточно от Банско и югозападно от Добринище при изходен пункт х.Безбог -- 1,30 ч. на запад по немаркирана туристическа пътека. Разположено на 2349 м н. в. с 6,5 дка площ и размери -- 150 м дължина и 70 м ширина; дава началото на р.Дисилица /в долното течение си течение се нарича Добринишка река/.

-- Плешивото езеро /Локвата/

Северен Пирин; в Дисилишкия циркус, разположен между вр.Голямата Стража, вр.Изворец и Дисилишки рид югоизточно от Банско и югозападно от Добринище; при изходен пункт х.Безбог -- 2 ч. по немаркирана туристическа пътека на северозапад. Плитко езеро с продълговата форма; разположено на 2592 м н. в. с площ 3,1 дка и размери -- 125 м дължина и 60 м ширина; оттича се в р.Дисилица.

-- Плешки езера

Северен Пирин; в циркуса Перлеш, ограден от рида Дисилица, вр.Дисилица и рида Плавилото югоизточно от Банско и югозападно от Добринище; извън обсега на определените туристическите маршрути; най-близки изходни пунктове -- хижите Демяница, Гоце Делчев и Безбог, туристическа база Мочарата. Група от 4 постоянни и 1 временно езера; най-голямото е разположено на 2292 м н. в. с площ 6,2 дка и размери -- 150 м дължина и 75 м ширина; отводнява се от Плешка река, ляв приток на Дисилица.

* Безценно природно богатство са минералните извори край с.Добринище и гр.Банско: -- Добринищки минерални извори

Разложка котловина, 810 м н. в., с.Добринище; 7 км асфалтов път югоизточно от Банско. Балнеоложки курорт с регионално значение; 16 минерални извора /+ 2 сондажни кладенеца/ на максимално разстояние 1 км с общ дебит 18 л/сек. и температура на водата от 28оС до 43оС /в момента са каптирани 5 водоизточника с дебит 15,8 л/сек. и температура 37-43оС/; водата е бистра, без мирис и утайка с отлични вкусови качества /отличава се с много ниска твърдост/; физико-химичен състав -- хипертермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева и флуорна, слабо минерализирана [ 0,30 - 0,36 г/л ], силна алкална реакция [ рН = 9,35 ], слабо радиоактивна [ радон -- до 35 емана ], изключително обогатена с микроелементи, което значително повишава качествата й. Подходяща за лечение: чрез пиене -- на хронични бъбречни и стомашно-чревни заболявания, нарушена обмяна на веществата; чрез бани -- хронични заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични и кожни болести. Използва се за балнеолечение и профилактика, питейни и хигиенно-битови нужди, предстои откриването на цех за бутилиране на минералната вода. Изградени са 2 профилакториума със специализиран медицински блок -- почивен дом "Еделвайс" /в много лошо състояние/ и базата на Еко-тур /в момента се извършва реконструкция/; възможност за настаняване в хотел Добринище, частни квартири и пансионати и няколко ведомствени почивни станции като общият капацитет на настанителната база е около 2000 легла /за подходяща база - вж.Заведения за настаняване и Приложение ?9/; минерална баня /вж.Търговско и битово обслужване/ и открит плувен комплекс с 3 минерални басейна /вж.Туристическа инфраструктура/ За контакти: вж.Заведения за настаняване.

14

-- Бански минерални извори Разложка котловина, мест.Мъртва поляна на 1050 м н. в.; 3 км югозападно от Банско. Два минерални извора и един сондажен кладенец с общ дебит около 60 л/сек и температура на водата между 15,3оС и 23оС; водата е слабо минерализирана [ 0,22 г/л ], хидрокарбонатна, силициево-магнезиева. Към настоящият момент не се експлоатират.

* Силно окарстеният мраморен дял на Пирин / в района между вр.Бански Суходол и Хвойнати връх/ обуславя наличието на множество карстови извори в подножието на планината над гр.Банско. По-значими от тях са Стойчов кладенец /на югозапад/, Чучурите /на югозапад/, Циганско кладенче /на югозапад/ и Пепевото кладенче /на юг/.

1.4.Флора * Територията на община Банско се отличава с изключително богата и разнообразна флора. Това в

значителна степен е свързано с голямата денивелация на релефа /650 - 2914 м н. в./ и като резултат се наблюдава ясно изразено вертикално зониране на видовете.

Извън границите на Народен парк Пирин, в най-ниската част по долината на р.Места е обособен пояс на антропогенизираната храстово-тревна растителност с остатъци от първичните дървесни съобщества на върбата, тополата и елшата, и над него до 1000 м н. в. -- габърово-горунов пояс с основни представители зимен дъб, келяв габър, черен бор, червена и обикновена хвойна, мъждрян и леска. В границите на парка Пирин до 1500 м н. в. -- пояс на буковата горска растителност с преобладаващо участие на обикновения бук, а над 1300 м - в асоциация със смърч и обикновена ела; до 2000-2200 м н. в. -- пояс на иглолистната горска растителност, представена от смърч, обикновена ела, бяла и черна мура и по-рядко - бял бор; до 2500 м н. в. -- субалпийска храстово-тревна растителност с характерни видове клек, сибирска хвойна, синя и черна боровинка, власатка, ливадина и др.; до 2800 м н. в. -- алпийска тревна растителност, която е сравнително бедна, и над 2800 м н. в. -- скална мъхово-лишейна растителност.

Съществена роля при зонирането на Пиринската флора е изиграла и скалната основа /хоризонтално зониране/, което особено добре личи на северозапад и югоизток от линията Банско-х.Вихрен. В мраморния дял на Пирин /на северозапад/ се намират повечето редки пирински растения, като единствено тук могат да се видят еделвайсът и черната мура. В гранитния дял на Пирин е царството на вековните бели мури.

С най-голямо значение за рекреацията са горските масиви, заемащи около 73 % от площта на община Банско.

* Широкото разпространение на голям брой ценни растения е дало основание около 1/3 от

територията на общината да бъде включена в границите на Народен парк Пирин /вж.Защитени природни обекти и територии/. В банския му участък са представени почти всички дървесни, храстови и тревни видове, характерни за флората на парка. Тук може да се види цялата палитра от ендемични и реликтни видове /балкански -- около 100, български -- над 60, в т.ч. 25 локални пирински/ като глациалните реликти формират около 20 % от състава на високопланинската растителност /за сравнение в Алпите - 30 %/. В пиринската част на общината се срещат 36 от общо 39-те защитени растения в парка /в т.ч. еделвайс, пирински мак, шилолист, йорданово зеле, планински божур, пиринска острица и т.н./, 5 от общо 6-те застрашени /в т.ч. бъндерицово шапиче/ и всичките 66 редки растителни вида /в т.ч. пирински девесил, пиринска лазаркиня, пиринска чобанка и т.н./.

* Истинско богатство са и множеството билкови растения -- над 170 вида, едно от които има лечебния

ефект на световно известния жен-шен. * Специален интерес представляват вкусните диворастящи плодове -- ягоди, малини, къпини /в

радиус 1 ч. от Банско и Добринище/, боровинки /във високите части на Пирин/ и изобилието на различни видове ядливи гъби -- челядинки, печурки, масловки, манатарки, сърнели, пачи крак, рижики, млечници, ладници и др.

* Уникална туристическа атракция е единствената по рода си в България:

15

-- Частна градина за еделвайси

с.Добринище; 7 км асфалтов път югоизточно от Банско Отглеждане на пирински еделвайс с възможност за закупуване "жив" - през периода на цъфтеж /май-юни/ и хербаризиран във вид на сувенир. За контакти: Иван Парин, дом. тел: 073 9447/ 24 67

1.5.Фауна * Фауната, подобно на флората, се характеризира с голямо разнообразие и богатство.

Разпространени са главно средноевропейски видове животни, в т.ч. над 180 вида гръбначни -- риби /балканска и американска пъстърва, мряна, кефал и др./, земноводни /жаби, дъждовник, тритони/, влечуги /пепелянка, смок-мишкар, медянка, усойница и др./, костенурки, над 100 вида птици /пойни, кълвачи, хищни и др./, бозайници /благороден елен, сърна, дива свиня, зайци, лисици, и др./. Срещат се и множество безгръбначни, сред които има значителен брой ендемити и реликти.

Особен интерес представляват застрашените и редките видове. За няколко от тях територията на Народен парк Пирин е убежище с международно значение -- кафявата мечка, вълкът, дивата коза, и с национално -- скалният орел, соколът-скитник, малкият креслив орел, глухарят, лещарката, черният и трипръстият кълвач и много други, включени в Червената книга на България. Всички хищници са защитени от закона.

* Интерес представлява възможността за наблюдаване в естествената им среда на някои ценни видове птици като балкански кеклик, глухар, сокол-скитник, малък креслив орел, черен кълвач, лещарка чрез организиране на орнитоложки турове с водач-специиалист.

За контакти: Румен Колчагов /директор на РИОС - Народен парк Пирин/, дом.тел: 07443/ 42 94 * Отлични възможности за развитие на ловен туризъм извън границите на парк Пирин, където ловът е

забранен, има в: -- Горско стопанство

с.Места; 22 км асфалтов път югоизточно от Банско Разполага с 2 дивечоразвъдни бази: в Пирин -- ловно стопанство Харамибунар /23 км югоизточно от Банско, в т.ч. 8 км черен път/; дива свиня, як; в Западните Родопи -- ловно стопанство Вищерица /62 км асфалтов път югоизточно от Банско/; елен-лопатар, муфлон, пъстърва. Луксозен ловен дом; собствен транспорт -- джип Nissan Patrol, 2 - Лада Нива и лек автомобил VW Passat; международен ловен туризъм; квалифицирани планински водачи. За контакти: Георги Кишев, сл.тел: 0747/ 21 05

* Река Места изобилства с различни видове риба -- мряна, кефал, скобар, уклей, шаран, американска

пъстърва, змиорки и др. с възможност за практикуване на любителски риболов през цялата година с изключение на периода април-юни, а в почти всички пирински реки може да се лови балканска пъстърва като в границите на парк Пирин е разрешено само през уикенда.

В по-големите високопланински езера в Пирин се въди балканска пъстърва, сивен и лещанка /любителски риболов -- само през уикенда/, а изкуствените водоеми край Банско са зарибени с балканска и американска пъстърва, шаран и кефал.

За контакти: Ловно-рибарска дружинка - гр.Банско: Иван Сугарев, дом.тел: 07 443/ 26 92 1.6.Защитени природни обекти и територии * Банско е общината, която включва в границите си най-големи територии от Народен парк Пирин /36

% от площта му, от които 83 % са горски фонд/, в т.ч. 1 природен резерват, 1 защитена местност, 9 исторически места /вж. и Археологически обекти и места/, 6 природни забележителности /2 пещери, 3 водопада, 1 вековно дърво/, 4 вековни дървета и групи дървета. В Разложката котловина е защитено още 1 историческо място, а в Родопите -- 1 природна забележителност и 2 вековни дървета.

От защитените природни обекти и територии интерес представляват:

16

-- Народен парк Пирин /40 466,9 ха/

Централната и североизточна част на площ 14 719,3 ха попада в границите на община Банско, като заема около 1/3 от териториите й на югозапад Главен изходен пункт: гр.Банско -- 1,5 км или 30 мин. пеша до входа на парка /Сградата на Планинската контролно-спасителна служба/; второстепенни изходни пунктове: с.Добринище, с.Кремен /вж.Туристически маршрути/ Най-големият български народен парк с национално и международно значение; обявен, за да се запазят уникалните екосистеми в Северен Пирин; включен е в Списъка на националните паркове и резервати на ООН и в Списъка на обектите на ЮНЕСКО по Конвенция за защита на световното културно и природно наследство; по програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера" паркът е обявен за биосферен. В границите на парка, освен защитените природни обекти и територии /вж.долу/, се намират и прочутите "Кристални очи на Пирин" /вж.Води/.

-- Природен резерват Юлен /3 156 ха/

югоизточният участък от банската част на Народен парк Пирин, изцяло на територията на общ.Банско; изходен пункт Банско -- 7 км асфалтов път юг-югозападно до почивна станция Тодорова орница + 2 км черен път или 2,20 ч. пешеходен тур по маркиран туристически маршрут Най-новият резерват в България, обявен 1994 г. за запазване на образцови екосистеми и находища на редки, застрашени и ендемични видове растения и животни; в границите на резервата се намира водопадът Юленски скок /природна забележителност/.

-- Защитена местност Хлевен /1 278,8 ха/

най-югоизточният участък от банската част на Народен парк Пирин на площ 214 ха, обхващащ Кременския циркус с 5-те Кременски езера; при изходен пункт с.Добринище -- 11 км асфалтов път юг-югозападно до х.Гоце Делчев + 30 мин. с лифт Безбог до х.Безбог + 2,10 ч. пешеходен тур на юг по частично маркирана туристическа пътека /вж.Туристически маршрути/; при изходен пункт с.Кремен -- 6,15 ч. пешеходен тур на югозапад по немаркиран туристически маршрут, в т.ч. 7 км черен път Територия с временен статут на забрана за посещения, като защитава ценни планински ландшафти.

-- Историческо място Главите /1,4 ха/

Северен Пирин, в границите на Народния парк; изходен пункт Банско -- 7 км асфалтов път юг-югозападно до почивна станция Тодорова орница + 3,5 км черен път до Демянишка поляна или 3 ч. пешеходен тур по маркирания туристически маршрут за х.Демяница. Внушителна скална група по долината на р.Демяница сред красива гориста местност; местността е свързана с легендата за храбрата дружина на Терзи Никола, обезглавил страшилището за района -- Шабан Гега и неговата банда.

-- Скален феномен Сватбата

Западни Родопи, между селата Филипово и Осеново по шосето за мест.Вищерица; изходен пункт Банско -- 28 км асфалтов път на югоизток. Природна забележителност; причудливо скално образувание, наподобяващо сватбари; свързано с легендата за злата свекърва, която прокълнала сватбарите да се вкаменят.

-- Пещера Бъндерица /10,5 ха/

Северен Пирин, в границите на Народния парк североизточно от х.Бъндерица при изходен пункт Банско -- 14 км асфалтов път на югозапад до х.Бъндерица + 15 мин. по долината на р.Бъндерица или 3,45 ч. по маркираната туристическа пътека за х.Бъндерица. Природна забележителност; най-дълбоката пропастна пещера във Вихренско -Синанишкия мраморен дял на Пирин -- 243 м дължина при денивелация 125 м; красиви пещерни образувания; подземна река с 5 водопада /най-високият - 35 м/, множество синтрови езерца; трудно проходима; не е основно проучвана.

17

-- Пещера Казана /0,3 ха/ Северен Пирин, в границите на Народния парк на югоизточния ръб на вр.Вихрен при изходен пункт Банско -- 14 км асфалтов път на югозапад до х.Бъндерица /17 км асфалтов път до х.Вихрен/ + 2 ч. по немаркирана туристическа пътека на югозапад /само с водач-специалист от Управлението на Народен парк Пирин/ Природна забележителност; пропастна пещера с дълбочина 115 м; част от нея е леговище на диви кози, поради което е известна и като Козята пещера.

-- Водопад Бъндеришки скок /10,5 ха/

Северен Пирин, в границите на Народния парк; при изходен пункт Банско -- 14 км асфалтов път на югозапад до х.Бъндерица + 10 мин. по течението на р.Бъндерица или 3,45 ч. пешеходен тур по маркираната туристическа пътека за х.Бъндерица Природна забележителност; водопад с височина 11 м, разположен на 1700 м н. в. в горното течение на река Бъндерица; слизането до него е опасно.

-- Водопад Юленски скок /0,5 ха/

Северен Пирин, в границите на Народния парк и природния резерват Юлен; при изходен пункт Банско -- 7 км асфалтов път юг-югозападно до почивна станция Тодорова орница + 2 км черен път или 2,20 ч. пешеходен тур по маркирания туристически маршрут за х.Демяница; при изходен пункт х.Демяница -- 1,40 ч. пешеходен тур на север по маркирана туристическа пътека /по долината на р.Демяница/ Природна забележителност; водопад с височина 9 м, разположен на 1650 м н. в. в средното течение на река Демяница; образуван е голям еворзионен котел; слизането до него е опасно.

-- Водопад Демянишки скок /0,7 ха/

Северен Пирин, в границите на Народния парк и природния резерват Юлен /?/ при изходен пункт Банско -- 7 км асфалтов път юг-югозападно до почивна станция Тодорова орница + 5 км черен път до Демянишка поляна или 3,10 ч. пешеходен тур по маркирания туристически маршрут за х.Демяница; при изходен пункт х.Демяница -- 50 мин. пешеходен тур на север по маркирана туристическа пътека /по долината на р.Демяница/ Природна забележителност; водопад с височина 11 м, разположен на 1750 м н. в. в средното течение на река Демяница; образуван е дълбок еворзионен котел; често посещаван от туристите.

-- Байкушевата мура /10,5 ха/

Северен Пирин, в границите на Народния парк над х.Бъндерица; при изходен пункт Банско -- 14,5 км асфалтов път на югозапад + 5 мин. вдясно от пътя за х.Вихрен. Природна забележителност; вековна черна мура на възраст 1300 г. /по официални данни е най-старото дърво в България след Гранитския дъб в Горнотракийската низина/, 19 м високо с обиколка на ствола 7,40 м и диаметър 2,30 м, с повърхностни корени; изключителна туристическа атракция, лесно достъпно /с водач/.

-- Вековна черна мура

Северен Пирин, в границите на Народния парк, мест. Тодорини улеи югозападно от Банско; най-близък маркиран туристически маршрут -- х.Вихрен- Бъндеришки циркус през ез.Окото възможност за туристически посещения -- само с водач-специалист от Управлението на Народен парк Пирин Вековно дърво на възраст 1000 г. с размери 14 м височина и 5,73 м обиколка.

-- Чудният смърч

Северен Пирин, в границите на Народния парк, мест. Усипо /в близост до Тодорин връх/ югозападно от Банско; възможност за туристически посещения -- само с водач-специалист от Управлението на Народен парк Пирин Вековно дърво на възраст над 100 г. с размери 25 м височина и 1,80 м обиколка.

18

-- Високата ела Северен Пирин, в границите на Народния парк, мест. Логовете ; при изходен пункт с.Добринище -- 11 км асфалтов път югозападно до х.Гоце Делчев /2,30 ч. пешеходен тур/+ 10 мин. на юг по маркираната туристическа пътека за х.Безбог Вековно дърво -- най-високото в Пирин - 45 м, с обиколка 5,60 м на възраст 300 г.; лесно достъпно.

-- Братята

Северен Пирин, в границите на Народния парк, мест. Коритото между реките Демяница и Дисилица югоизточно от Банско; изходен пункт с.Добринище Група от 4 дървета, от които само едно е обявено за вековно -- бял бор, сраснал се с бяла мура, на възраст 130 г., висок 22 м с диаметър на ствола 1-1,20 м.

-- Вековни черни бора

Западни Родопи; при изходен пункт Банско -- 22 км асфалтов път югоизточно до с.Гостун + 2 км на север Две вековни дървета.

* Историческите места Белите чучуре, Атлантик вал, Кильотница, Рашков гроб, Орлово гнездо, Чатарлъка, Вапата и Св.Архангел са свързани с партизанското движение в България и не представляват интерес за туристически посещения, а Калята /Стана кале/ е описана в гл.Археологически обекти и места.

1.7.Оценка на природните условия и ресурси * От 9-те общини, включени в проекта ПРЕСТ, Банско и Сандански притежават най-голям природен

потенциал за развитие на екологичен и устойчив туризъм. * Специфичното съчетание на комплекса от природни условия и ресурси в района на Банско-

Добринище е първопричината за обособяването на Банско като четвърти ски-център в България. Като един от най-южните зимни курорти в Европа, той предлага едновременно голям брой слънчеви дни през студеното полугодие, продължително задържане и добро качество на снежната покривка -- даденост, с която много малко ски-курорти на континента могат да се похвалят /експертна оценка на западни специалисти по ски-маркетинг - вж.Международни програми/. Възможността за каране на ски не само през активните месеци декември, януари, февруари и март, но и до края на април-началото на май, а в постоянните снежници на Пирин -- и до късно лято, би могла да превърне Банско и в предпочитан европейски ски-център при добре изградена туристическа инфраструктура, високо качество на обслужването и конкурентни цени.

* Въпреки че Банско е известен преди всичко като зимен курорт, той заедно с Добринище и

прилежащата част от Пирин предлагат отлични условия и за летен екотуризъм, като броят на туристите, посещаващи района през топлото полугодие се увеличава с всяка изминала година. Възможностите за разнообразяване престоя на туристите са изключително богати -- организиране на комбинирани полудневни и еднодневни пешеходно-познавателни маршрути до атрактивни природни забележителности, практикуване на различни рекреационни дейности в горска среда и около водоемите като: излети с фолклорен пикник в мест.Мъртва поляна, спортуване за здраве, събиране на диворастящи плодове и гъби /в границите на Народен парк Пирин -- със специално разрешение от Управлението на парка/, наблюдаване на диви животни в естествената им среда, слънчеви и водни бани /в минералните басейни на Добринище/, любителски риболов в р.Места, язовирите и пиринските езера /през уикенда/ и т.н.

* Специфичният микроклимат на Банско и мест. Логовете над Добринище позволява комбиниране на

екотуризма с климатолечение и климатопрофилактика. За балнеопрофилактика могат да се ползват откритите минерални басейни в с.Добринище, а за

балнеолечение -- медицинската база в профилакториума на Еко-тур /вж. Заведения за настаняване/.

19

* Уникалната природа на Пирин с множеството интересни скални феномени, буйни планински реки и красиви високопланински езера, пълни с риба, изключително богатия и разнообразен растителен и животински свят с голям брой ендемични и реликтни видове, обхваната в значителни по свойте размери защитени територии, благоприятства развитието и на хоби-туризма -- многодневни пешеходни турове /трекинг турове/, алпинизъм, ботанически и орнитоложки турове, чист екотуризъм в Народен парк Пирин и др.* * /вж.стр. 24 долу/.

Спортен риболов и гребни спортове ще могат да се практикуват в язовира Кринец /до 1 година/, а добри условия за международен ловен туризъм предлага Горско стопанство - с.Места в двете си дивечоразвъдни бази Харамибунар /Пирин/ и Вищерица /Западни Родопи/.

* В границите на община Банско попада най-красивата част от Пирин планина, което заедно с

комплексното влияние на природните фактори е определило нейната изявена туристическа специализация.

2.Антропогенни туристически ресурси 2.1.Археологически обекти и места * На територията на община Банско са открити 78 археологически находища от различни исторически

епохи, свидетелстващи за заселването й още от най-дълбока древност, в т.ч. в землищата на гр.Банско - 32, с.Добринище - 15, с.Обидим - 10, с.Кремен - 5, с.Гостун - 9, с.Осеново - 3 и с.Филипово - 4. По-значителните и интересни обекти са дадени в Приложение ? 1.

Особено привлекателни като туристическа атракция и сравнително леснодостъпни с възможност за включване в комбинирани турове са следните археологически паметници:

-- Археологически комплекс

Пирин, мест.Св.Никола; 4,5 км югоизточно от Банско, в т.ч. 2,5 км асфалтов път + 1,5 км черен път + 500 м ; при изходен пункт Банско -- 1,30 ч. пешеходен тур; при изходен пункт Добринище -- 1 ч. пешеходен тур Руини от тракийска крепост, тракийски могили и християнска базилика; до момента не са правени археологически разкопки; крепостта е разположена сред много красива местност върху отвесни скали с височина около 100 м, в близост -живописния водопад Св.Никола.

-- Антична крепост

Пирин, в границите на природния резерват Юлен, мест.Юлен; 12 км южно от Банско, в т.ч. 7 км асфалтов път до почивна станция Тодорова орница; при изходен пункт Банско -- 2,30 ч. по маркираната туристическа пътека за х.Демяница с малко отклонение при Юленски мост Крепост от предримската епоха с приблизителни размери 100 м дължина /север-юг/ и 30-40 м ширина /изток-запад/; понастоящем има запазени останки от зид по северната страна и оскъдни фрагменти от ръчно изработвани съдове.

-- Късноантична крепост Стана /Ситан/ кале

Пирин, мест.Калята; 5 км югозападно от Банско, в т.ч. 3 км асфалтов път + 1 км черен път + 1 км планинска пътека при изходен пункт Банско -- 1,30 - 2 ч. пешеходен тур Историческо място със защитена площ 0,5 ха; крепост, вероятно от епохата на Второто Българско царство, охранявала пътя през Пирин, свързващ долините на реките Места и Струма; днес сред иглолистна гора ясно личат останки от крепостен зид с дебелина 1,5 м, открити са римски монети, а в подножието на крепостта -- и тракийски некропол; не са правени археологически разкопки.

* Всички туристически дейности в границите на Народен парк Пирин трябва да се съгласуват предварително с

Управлението на парка, а там където се изисква -- и ползването на водач-специалист.

20

-- Късноантична и средновековна крепост Момина кула пиринската част на долината на р.Места, землище на с.Кремен; 25 км асфалтов път югоизточно от Банско Археологически паметник с национално значение; разположена в един от най-тесните и живописни участъци на Момина клисура, южно от с.Места на площ от около 500 кв.м.; от запад крепостната стена е запазена на височина 8 м, откъдето е бил и единственият вход за крепостта, в източният сектор -- останки от правоъгълна кула с размери 5,40 / 6,20 м, на юг-- 2 скални образувания, подобни на бойници; късове от домашна керамика, характерна за V-VI и XII-XIV в.; в скалите под крепостта има естествена пещера с няколко входа, галерии и зали с останки, доказващи за наличието на праисторическо селище, сега входовете са зазидани и достъпът в нея е невъзможен.

* При специален интерес обект на полудневни излети в околностите на Банско с водач-археолог могат

да бъдат и: -- Тракийска могила

Разложка котловина, мест.Лисича могила; 3,5 км североизточно от Банско, в т.ч. 1,5 км асфалтов път + 2 км черен път при изходен пункт Банско -- 1-1,30 ч. пешеходен тур Най-голямата тракийска могила на територията на община Банско; до момента не са правени археологически разкопки.

-- Късноантична работилница за строителна керамика Разложка котловина, мест.Лисича могила; 3,5 км североизточно от Банско, в т.ч. 1,5 км асфалтов път + 2 км черен път при изходен пункт Банско -- 1-1,30 ч. пешеходен тур Останки от работилница за строителна керамика от периода IV-VI в.; запазени са 3 керамични пещи, като за на едната част е построена защитна сграда/ намира се непосредствено до язовир Кринец/, а другите 2, открити в чашата на микроязовира "Кринец", са пренесени и експонирани вътре.

-- Раннохристиянска и средновековна базилика с некропол

Разложка котловина, мест.Шипотско; 2 км югозападно от Банско, в т.ч. 1 км асфалтов път + 1 км черен път; при изходен пункт Банско -- 40 мин. пешеходен тур Руини от църква, датираща от края на IV - началото на V в., разрушена от славяните през VI в., възстановена след XII в. и отново разрушена от османците; некропол с над 150 гроба -- открити са накити, монети /III-IV в./, керамика, византийско стъкло, железни предмети; предполагаа се, че днешните основи лежат върху по-стар строеж от тракийско време. За контакти: Музеен комплекс - гр.Банско: Светла и Владимир Барякови /археолози/, сл.тел: 07 443/ 23 45, 30 38, дом.тел: 07 443/ 28 58

* Има възможности за участие в археологически разкопки с местни археолози /след специално разрешение от Министерството на културата/, като за организацията е необходима предварителна заявка от 3 месеца.

2.2.Църкви и манастири * Сред култовите обекти в община Банско изключително ценни паметници на културата са: -- Църквата "Св.Троица"

гр.Банско, в старинния квартал; 5 мин. от центъра /площад Демокрация/ Архитектурно-строителен паметник с национално значение, обхващащ църквата "Св.Троица", часовниковата кула с камбанарията и оградния зид на култовия ансамбъл: Църквата "Св.Троица" е голяма, трикорабна псевдобазилика -- втора по големина в България след храм-паметник "Александър Невски" в София /?/; строена през периода 1835/7 г. от местни майстори-дюлгери, сред които изпъква името на Лазар Глушков; изографисването й се свързва с имената на едни от най-изявените майстори от прочутата Банска художествена школа -- Уста Велян Огнев от Дебърско /уникалният резбован иконостас, оригиналните стенописи по колоните, стените и купола/, Димитър

21

Молеров /кръста на разпятието и престола - 1832 г., големите иконостасни икони - 1839/ 41 г., целувателните икони/ и Симеон Молеров /иконостасни икони - 1841 г./ Кулата-камбанария в двора на църквата е изградена през 1850 г. от Уста Глигор Доюв и е висока 30 м; през 1866 г. на нея е монтиран часовник, изработен от самоукия бански майстор Тодор Хаджирадонов; специфична особеност -- едно от най-ярките достижения на банската култура от епохата на Възраждането; понастоящем е действаща църква, функционираща и като част от музейния комплекс на града. Отворена за посещения: всеки ден между 7.30 - 12.00 и 14.00 - 18.00 ч.

-- Църквата "Успение Богородично"

гр.Банско; 20 мин. от центъра на града Архитектурно-строителен паметник с национално значение; полувкопана каменна едноабсидна постройка с триреден корниз, двускатен покрив и двойни врата, строена през 1774 г., разширена през 1808 г.; интериорът е разделен на 2 части от масивна стена с 3 отвора; известна с уникалния си иконостас, т.нар.Бански иконостас -- едно от най-ценните произведения на българското резбарско изкуство, основен елемент са цветятя, сред които се вместват изображения на птици и приказни животни /в началото на XIX в. част от иконостаса е демонтирана и изнесена зад граница, а на нейно място е поставен по-стар, вероятно принадлежал на същата църква преди преустрояването й/; интерес - и архиерейският трон; иконите са рисувани от основоположника на Банската художествена школа Тома Вишанов-Молера, но са унищожени от пожар през 1958 г. и заменени с копия; понасточщем функционира като гробищна църква. Отворена за посещения: всеки ден от 10.00 до 12.00 ч. За контакти: Музеен комплекс - гр.Банско: Елена Еринина, сл.тел: 07 443/ 23 45, 30 38 Църква "Св.Троица": Румен Калайджиев, сл.тел: 07 443/ 21 40

* В Банско има и Евагелистка съборна църква (адр. Ул. “П.К. Яворов5”). Интересни обекти са и: -- Църквата "Св.Св.Петър и Павел"

с.Добринище, 5 мин. от центъра; 7 км асфалтов път югоизточно от Банско Паметник на културата с местно значение; трикорабна псевдобазилика с притвор и открита галерия на юг; строена 1835 г., през 1926 г. се извършва реконструкция и е пристроена камбанария; ценност -- иконостасът е с 3 входа, поясите и царските двери са украсени с ажурна, фино позлатена и частично оцветена резба - дело на майстори от Дебърско, 10-те царски икони /1835 г. и втората половина на XIX в./, някои от малките икони на иконостаса са изографисани от представители на Банската художествена школа; през 1867 г. интериорът е обогатен с рисуван архиерейски трон и амвон, а олтара -- с ажурно резбован балдахин; действаща църква. Отворена за посещения: всеки ден от 7.30 до 12.00 ч. За контакти: Румен Калайджиев, сл.тел: 073 97447/ 26 65, дом.тел: 073 97447/ 25 93

* Привлекателни за туристически посещения са също: -- Църквата "Успение Пресвета Богородица"

с.Добринище, 10 мин. от центъра; 7 км асфалтов път югоизточно от Банско Строена 1684 г., разрушавана 2 пъти -- при османските нашествия /възстановена XVIII-XIX в./ и по време на Балканската война 1912/13 г. /възстановена 1915/16 г./, през 1980 г.рухва, но е възстановена 1985 г.; запазени са 4 царски икони и 1 каменна икона с ктиторски надпис от първата половина на XIX в.; не е действаща.

-- Църквата "Палигоден"

Северен Пирин; 3 км западно от Банско, в т.ч. 1,5 км асфалтов път + 1,5 км чакълиран път Намира се сред красива природа; строена на мястото на стара църква, в сегашния си вид от 1936 г.; недействаща.

-- Манастирът "Св.Пантелеймон"

Северен Пирин, край с.Обидим; 30 км асфалтов път до селото; при изходен път Добринище -- 3,6 км югоизточно, в т.ч. 1 км асфалтов път + 2,6 км черен път или 1,30 ч. пешеходен тур.

22

Разположен живописно между Безбожка река и нейн ляв приток; строен по времето на Второто Българско царство на мястото на старо оброчище, обновен 1914 г.; има аязмо; запазените икони са от 1914 г.; действащ през топлото полугодие /средата на м.май - средата на м.септември/. За контакти: Румен Калайджиев, сл.тел: 07 443/ 21 40 и 997447/ 26 65, дом.тел: 073 97447/ 25 93

Последните два обекта са много подходящи за полудневни или еднодневни пешеходни турове в околностите на Банско и Добринище с организиране на пикник сред природата на Пирин.

* Интересни възможности за организиране на еднодневни тематични турове предлага Музейният

комплекс в гр.Банско /вж. Приложение ? 2/. 2.3.Архитектурно-етнографски забележителности, музеи * Банско има запазена уникална архитектура от типа банска укрепена къща. В днешния град има ясно

оформено възрожденско ядро със запазени множество жилищни и култови сгради -- типични представители на оригиналната Банска архитектура, някои от които са и ценни произведения на прочутата Банска художествена школа.

-- Банска възрожденска архитектура

Оригинална строителна школа в Разложкия край, чийто върхови достижения са създадени в гр.Банско. Банската възрожденска къща е от типа на укрепените жилищни сгради и притежава редица специфични особености, които я превръщат в архитектурно явление. Тя е изцяло с масивен градеж, с едно или няколко скривалища, солидно обковани врати, бойници и декоративно украсена фасада като се отличава с висок жизнен стандарт на обитаване -- няколко гостни стаи и огнище във всички жилищни помещения, дори и в скривалищата. Някои от къщите като Веляновата, Шарената, Даскаревата и Хаджирусковите къщи са изографисани и имат висока художествена стойност като произведения на изкуството /вж.Банска художествена школа - долу/. Днес в старинния квартал на Банско могат да се видят образци от различните етапи в развитието на Банската укрепена къща от средата на XVIII до 60-те години на XIX в. -- Хадживълчовата /1746 г./, Хаджирусковата /1783 г./, Веляновата /30-те години на XIX в./, Бенината /края на XVIII в./, Тодевата /1864 г./, Сирлещовата, Кирблаговата, Молеровата. Сред многобройните оригинални бански къщи особена ценност представляват Веляновата, Буйновата /Тодева/, Сирлещовата и Зехтинджиевата къщи.

-- Банска художествена школа

Основана от Тома Вишанов-Молера, тя се формира като резбарско-живописна школа в края на XVIII - началото на XIX в. и представлява едно от най-ярките явления в историята на българската култура през този период. Най-изявените нейни представители, след основоположника й, са 3 поколения художници от Молеровия род -- Димитър, Симеон и Георги Молерови, които се отдават главно на изографисване на църкви и манастири. Уста Велян Огнев, преселил се в Банско от Дебърско, декорира и къщи. Най-значимите и ценни образци на Банската художествена школа се съхраняват в Рилския манастир, който се намира под егидата на ЮНЕСКО.

* В Банско има 157 паметници на културата от епохата на Възраждането /112 жилищни сгради, 5 църкви и метоси, 21 стопански постройки, 19 строителни съоръжения/, в т.ч. 7 с национално значение: Бенината къща /къща-музей "Неофит Рилски"/, родната къща на Никола Вапцаров /къща-музей "Никола Вапцаров"/, Веляновата къща /декоративната украса/, Молеровата къща, църквата "Успение Богородично", църквата "Св.Троица" и часовниковата кула-камбанария към нея; и 10 с местно значение: Буйновата /Тодева/, Сирлещовата, Хадживълчовата, Сирлещовата /същинска Хадживълчова/, Събевата, Вакановата, Шарената къщи, къщите на Наса Загорчина и Благо Вишанин, метохът на манастира Ватопед и къща на Данаил Грънчаров.

Голяма част от паметниците на културата са групирани в т.нар. културно-исторически ансамбли и комплекси:

23

-- Ансамбъл около църквата "Св.Троица" в централната част на Банско югоизточно от площад Възраждане Обхваща градоустройствения комплекс около църквата "Св.Троица" и битовия комплекс с улиците "Яне Сандански", "Велян Огнев" и "Неофит Рилски" до "Пети Октомври" на изток; най-много и особено ценни паметници на културата като Хилендарския /Рилски/ метох, Благо Вишанината, Сирлещовата, Веляновата, Буйновата /Тодева/, Бенината, Пумпаловата къщи и др.

-- Ансамбъл "Гечкова разкръстица"

североизточно от ансанбъла около църквата "Св.Троица" Петклонно кръстовище, почти цялостно оформено със старинна архитектура; най-характерни са Гечковата, Топориловата и Слаевата къщи.

-- Ансамбъл по улица "Пирин"

южно от площад Демокрация Включва площад Възраждане с паметника на Паисий Хилендарски, западната част на комплекса "Св.Троица" /с камбанарията, главния вход и чешмата/, подходите към Бенината къща, монумента на мястото на родната Паисиева къща; най-характерни са Вакановата, Молеровите /Тома Вишановата и Ушевата/ къщи и комплекса Хаджирускови къщи.

-- Ансамбъл "Джиджеви къщи"

южно от ансамбъла по улица "Пирин" Включва Джиджевите къщи /в т.ч. Мацуревата/, евангелистката църква и Кулината къща.

-- Ансамбъл "Златеви къщи"

източно от ансамбъла по улица "Пирин" Оформен около дървена валявица /не функционира/ в съседство с мястото на родната къща на Паисий Хилендарски

-- Ансамбъл "Коюви къщи"

източно от ансамбъла по улица "Пирин" Обединява образци на банската архитектура от края на XIX и началото на XX век в автентично съхранена среда; характерна особеност -- дървените еркери към улицата са единствените запазени в Банско с подобно архитектурно решение.

-- Ансамбъл по улица "Кирил и Методий"

в източната част на Банско Типични възрожденски къщи, разположени едностранно, с добре запазен оригинален силует.

-- Ансамбъл "Стефанови къщи"

северно от центъра на Банско, до него се стига по старинната уличка "Ангел Балев" покрай Даскаревата къща Образуван е от пресичането на старинни улички в сложно кръстовище, оформено изцяло от възрожденски къщи -- родната къща на Никола Вапцаров, къщата на Ана Борикова, Стефановите къщи, Рошковата къща и др.; основен подход за църквата "Успение Богородично".

-- Ансамбъл около Бизевата къща

вторият северно от площад Демокрация Запазени са оригиналните очертания на старинните улици; централна сграда е каменната Бизева къща с разположен в близост едноетажен дървен дюкян -- единствения от този тип в града.

Повечето от жилищните и обществените сгради с принадлежащите им дворове, оградни зидове,

порти, стопански постройки и др. образуват самостоятелни комплекси в рамките на общите ансамбли. Най-цялостно са запазени комплексите на църквата "Св.Троица", на Бенината, Сирлещовата и Хаджирусковите къщи.

Единични архитектурно-строителни паметници на културата са: църквата "Успение Богородично", Зехтинджиевата, Сирлещовата /същинска Хадживълчова/, Събевата, Вакановата, Шарената къщи,

24

къщите на Хаджи Вълчо, Наса Загорчина, Тома Вишанов и метохът на манастира Ватопед - къща на Данаил Грънчаров.

* Интересни етнографски обекти са валявиците за пране на черги, ресначи, одеала и др. тъкани: -- Валявици в гр.Банско

5 действащи, в т.ч. 3 градски и 2 ведомствени, разположени както следва: - 1 над хотел Банско /ул."Глазне"/, 10 мин. северозападно от центъра, със запазена в автентичен вид

малка частна воденица, която не функционира - 1 в мест.Гуровица, 20 мин. югоизточно от центъра посока Добринище - 3 при завода за детски играчки "Изгрев", в т.ч. 1 градска и 2 ведомствени /ул."Пирин"/, 30 мин.

югозападно от центъра посока Шилигарника -- Валявици в с.Добринище

7 км асфалтов път югоизточно от Банско 3 действащи, в т.ч. 2 селски и 1 частна, разположени както следва: - 2 селски, 7-10 мин. от центъра

- 1 частна на Панде Милушев /тел: 073 97447/ 29 28/, 5 мин. от центъра * Особена туристическа атракция представлява организираната в Дома на изкуствата и поезията в

гр.Банско постоянна етнографска изложба-базар на традиционни за Банско и района тъкани ръчна изработка и др. сувенири и произведения на изкуството /вж.Култура/.

* Музейният комплекс в Банско включва 4 музея и 1 в с.Добринище. Радоновата къща, в която се

помещаваше Градския исторически музей, е реституирана и той вече не функционира като такъв. -- Къща-музей "Никола Вапцаров"*

гр.Банско, в центъра на площад Демокрация Исторически паметник на културата с национално значение Никола Вапцаров /роден 1909 г./ -- поет-антифашист, чието забележително творчество му отрежда място сред най-популярните поети на XX в.; негови стихове са преведени на над 50 езика; разстрелян през 1942 г.; единственият българин, удостоен с Международната награда за мир, макар и посмъртно през 1952 г. Родната къща на Никола Вапцаров е превърната в музей през 1952г.; следват 3 реконструкции през 1960, 1979 и 1992 г.; сегашната експозиция е направена на много високо професионално ниво и се отличава с нетрадиционния за мемориален музей метод на поднасяне на информацията; музея има 3 функционални части -- видеозала в 2 помещения с капацитет 40 места /автентични бански песни, любими на Вапцаров, и Майката разказва.../, къдетое представено и родословното дърво на поета, автентична етнографска експозиция и видеозала - Поезията на Вапцаров; особено впечатляващ е видеоклипът "Магията на Банско"; готови беседи чрез видеоматериал на английски, немски, френски и руски езици; къщата-музей е обединена в един комплекс с Дома на изкуствата и поезията /вж.Култура/. Отворена за посещения: всеки ден между 8.00 - 12.00 и 14.00 - 18.00 ч.** За контакти: тел. 07 443/ 30 38

-- Къща-музей "Неофит Рилски"/Бенина къща/

гр.Банско, 5 мин. от центъра в старинния квартал Архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение Неофит Рилски /роден 1793 г./ -- патриарх на новобългарското образование и просвета; учи иконопис при основоположника на Банската художествена школа Тома Вишанов-Молера; рисува в Рилския манастир, където по-късно става монах; целият му живот е отдаден на науката и просветата -- автор на първата българска граматика /1835 г./; енциклопедична личност -- художник, поет, архитект, музикант.

* За сградите на 3 от тях в момента се водят реституционни спорове -- къща-музей "Никола Вапцаров",

къща-музей "Неофит Рилски" и Хилендарския /Рилски/ метох, в който е уредена Постоянна иконна изложба. **

Всички музеи могат да работят и извън установеното работно време при предварителни резервации.

25

Родната къща на Неофит Рилски -- Бенината /тук той живее до 1811 г./, е типичен образец на банската архитектура от края на XVII - началото на XIX в.; от 1981 г. функционира като музей; състои се от 2 части -- автентично запазената къща на бележития възрожденец с етнографска експозиция и документална експозиция, излагаща най-ценното от богатото наследство на Неофит Рилски -- главно писма, снимки и книжовен материал /във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материала/. Отворена за посещения: всеки ден между 9.00 - 12.00 и 14.00 - 18.00 ч. За контакти: тел. 07 443/ 25 40

-- Велянова къща

гр.Банско, 5 мин. от центъра в старинния квартал Архитектурно-етнографски музей, чиято декоративна украса е обявена за паметник на културата с национално значение; най-оригиналната банска укрепена къща от епохата на Възраждането /края на XVIII - началото на XIX в./, запазена до наши дни; подарена от банскалии на Уста /майстор/ Велян Огнев, който я изографисва отвътре и отвън, превръщайки я в истинско произведение на изкуството; модерна за времето си двукатна къща, градена само от камък и дърво, с характерните 2 взаимосвързани в приземието скривалища и 5 стаи на етажа с чардак; особена ценност представляват стенописната украса на "Синята стая", изкусната дърворезба на чардака /централната розета/, геометричните и растителни мотиви в югоизточната стая на южната фасада; в едно от приземните помещения е организирана етнографска изложба-базар, подобна на тази в Дома на изкуствата и поезията. Отворена за посещения: 9.00 - 12.00 и 14.00 - 18.00 ч.; почивни дни -- събота и неделя За контакти: тел. 07 443/ 25 40, 30 38

-- Постоянна иконна изложба "Банска художествена школа"

гр.Банско, 5 мин. от центъра в старинния квартал Уредена в най-старата точно датирана и запазена сграда в Банско - 1749 г., обявена за паметник на културата; изпълнявала е функциите на женски метох към Хилендарския, а по-късно -- към Рилския манастир; в 6 изложбени зали се разглежда развитието на Банската иконописна школа от края на XVIII до началото на XX в. -- оригинални икони на най-изявените й представители и фотокопия на оригинални стенописи, в т.ч. от Рилския манастир; готови беседи на английски, немски, френски и руски езици; озвучаване с църковни песнопения. Отворена за посещения: 9.00 - 12.00 и 14.00 - 18.00 ч.; почивни дни -- събота и неделя За контакти: тел. 07 443/ 40 05

-- Музей

с.Добринище, 5 мин. от центъра; 7 км асфалтов път югоизточно от Банско До неотдавна е функционирал като къща-музей "Иван Козарев"/първият български партизанин/; в момента се преустроява от исторически в етнографски музей; сградата е с интересна архитектура, разположена сред много зеленина с малко езеро пред нея. За контакти: тел. 073 97447/ 23 67

* Музейните обекти в гр.Банско, с.Добринище и с.Елешница /общ.Белица/ са обединени в: -- Музеен комплекс

гр.Банско, в центъра на площад Демокрация Обхваща църквата "Св.Троица" с часовниковата кула-камбанария, Веляновата къща, къща-музей "Неофит Рилски", Постоянна иконна изложба "Банска художествена школа" в Хилендарския /Рилски/ метох, къща-музей "Никола Вапцаров", Домът на изкуството и поезията с Постоянна етнографска изложба-базар, селищните музеи в Добринище и Елешница; разполага с 10 квалифицирани екскурзовода на български език за обща туристическа обиколка на Банско и турове с тематична насоченост -- археология, етнография, архитектура, култура, изкуство; възможност за осигуряване на квалифицирани преводачи на английски, немски, френски и руски езици за обектите, където няма готови беседи на видеоматериал или при желание за по-подробна информация; интересни оферти, включващи различни варианти на общи и тематични туристически обиколки в Банско и района, организиране на хоби-курсове и демонстрации /вж.Приложени No 2/. За контакти: Елена Еринина /Директор Музеен комплекс/, сл.тел: 07 443/ 23 45, 30 38, дом.тел: 07 443/ 27 67

26

2.4.Традиционни празници и обичаи * Традиционните празници и обичаи в Банско и Добринище имат доста различен характер. В

Добринище общонародните празненства са спонтанни, по-близо до корена , по-автентични и са свързани главно с традиционни религиозни ритуали. По-значимите от тях са:

-- Йордановден

с.Добринище; 7 км асфалтов път югоизточно от Банско Празник с тържествена литургия в църквата "Св.Св.Петър и Павел", свързан с хвърлянето на Христовия кръст във водите на р.Дисилица и изваждането му от млади неженени мъже, които "събират" благословията на съселяните си. 6 януари

-- Тодоровден

с.Добринище; 7 км асфалтов път югоизточно от Банско Общонародно веселие, свързано с организирането на конни състезания. средата на м.март

-- Великден с.Добринище; 7 км асфалтов път югоизточно от Банско Голям християнски празник, свързан с Възкресение Христово; тържествена литургия, меси се традиционна погача и се боядисват яйца; продължава 3 дни като се изпълняват специални ритуали на мегдана /селския площад/. края на м.април - началото на м.май

-- Гергьовден

с.Добринище; 7 км асфалтов път югоизточно от Банско Празнуването е свързано с обичая Топене на китките и религиозен ритуал по принасяне на жертвеното гергьовско агне. 5-6 май

-- Илинден

с.Добринище; 7 км асфалтов път югоизточно от Банско Общоселски събор -- празникът на Добринище; богата фолклорна програма с участието и на местни изпълнители /вж. Самодейни фолклорни групи и състави/ втората неделя на м.август За контакти: Читалище - с.Добринище: Стефка Антева, сл.тел: 073 97447/ 23 63, 23 69

В Банско традиционните празници имат по-скоро съвременен тържествен и представителен

характер.Те са по-мащабни, предварително организирани, а характерните обичаи се пресъздават в театрализирана форма. Връзката на традицията с истинския корен е силно видоизменена в начина на празнуване. Най-значимите културно-исторически събития са:

-- Кукерски празник

гр.Банско Свързан с древния езически обичай Кукерски игри; конкурс за най-красив Кукерски костюм, елементи от народни обичаи с наричания за плодородие. 1 януари

-- Великденски концерт

гр.Банско На големия християнски празник Великден, свързан с Възкресение Христово, има тържествена литургия в църквата "Св.Троица", месят се традиционни баници и се боядисват яйца; празникът продължава 3 дни; концертът се организира на втория ден от Великден с участието на всички бански фолклорни групи и състави /вж.Самодейни фолклорни групи и състави/. Края на м.април - началото на м.май

-- Празници на банската традиция

27

гр.Банско Етнографски изложби, Вечери на банския хумор, Вечери на банските песни, хора и обичаи, Празници на разкръстиците, Изложби на традиционни бански ястия, Изложби на детски рисунки с тема "Банско -- моят град - настояще и бъдеще" и др.; завършват на 24 май с тържествено честване Деня на славянската писменост, просвета и култура; най-голямото културно събитие в Банско -- изключителна туристическа атракция. 17-24 май

-- Ден на Банско

гр.Банско Празник на града, свързан с освобождението му от турско робство през 1912 г.; фолклорна програма. 5 октомври

-- Коледни празници

гр.Банско Детско Коледно тържество с театър-концерт и Голям Коледен концерт с участието на всички самодейни групи и състави /фолклорни, стари градски песни, стандартни танци и дискобалет/ -- гала-вечер на творческите постижения през годината. 20-25 декември За контакти: Културен дом - гр.Банско: Нина Евтимова, сл.тел: 07 443/ 22 92, дом.тел: 07 443/ 55 04

* Особен интерес представлява автентичното пресъздаване на характерни обичаи по време на

Празниците на банската традиция в изпълнение на Мъжката /на Георги Гюмов/ и Женската фолклорни групи, Детския състав за народни танци и Групата за стари градски песни /вж.Самодейни фолклорни групи и състави/. Има възможност и за демонстрации с предварителна заявка /вж.Приложение ?3/. Най-често разиграваните от тях са:

-- Сурва

Рано сутринта момичета и момчета с накичени дрянови пръчки /Сурвачки/ тръгват от къща на къща да сурвакат домакините за здраве и плодородие, викайки: "Сурва, сурва" и пеейки традиционни песни.В замяна получават колачета, ябълки и орехи. 1 януари

-- Полезин - ден Рано сутрин някой роднина бърза да влезе в къщата, която иска да "полези". Той слага събрани съчки в огъня с пожелания за берекет и богатство. Ако, обаче, през годината в тази къща се случи нещастие, на следващия "Полезин-ден" не се приема същия полезвач. 2 януари

-- Напеване на нишане /Топене на китките/

Срещу Гергьовден и срещу Спасовден момите по махали се събират в някоя градина и поставят в ново глинено гърне "нишане" -- пръстени, гривни, кръстчета, китки и др.Гърнето се налива с неначената вода, покрива се със здравец, трендафилова пръчка и пръстен, с който е венчавана булка и се оставя да пренощува. На сутринта момите идват отново в градината, пеят характерни песни и вият кръшни хора. Преди ваденето на всеки "нишан" се пее нова песен с наричания, по която се съди за съдбата на този, за който е предназначен "нишана". След изваждането на последния "нишан", всички се пръскат с водата от гърнето и веселието продължава с песни и народни хора. 5-6 май, края на м.май - началото на м.юни

-- Коледуване

Свързано с Големия християнски празник Коледа и Рождество Христово. В деня преди Коледа се приготвят постни ястия,а на Бъдни вечер трапезата се кади с тамян и се чете молитва като парче от тиквеника с чаша вино се слага пред иконата на Света Богородица. На самата Коледа малки деца коледуват по къщите, пеейки коледарски песни. Домакините целуват иконата, която носят децата и ги даряват с пари, царевица, фасул, суджук и др. неща. 24-25 декември

-- Престапулкя

28

Когато бебето започне да пристъпва само се меси т.нар. "престапулкя" -- голяма пшеничена погача, върху която то стъпва, докато е още сурова, за да направи отпечатък. След опичането й, бебето -- вече малко детенце се похлупва с кош, а погачата се намазва с мед и се раздава на по-големи деца. Последните грабват своите парчета и хукват бързо, за да тича така и малкото дете и да се ожени лесно. За контакти: Културен дом - гр.Банско: Нина Евтимова, сл.тел: 07 443/ 22 92, дом.тел: 07 443/ 55 04

2.5.Самодейни фолклорни групи и състави * Народната традиция е съхранена най-вече в изпълненията на самодейните фолклорни групи и

състави от Банско и Добринище, някои от които са прославили пиринските песни далеч зад границите на България.Има възможност за изнасяне на фолклорни програми с предварителна заявка /вж.Приложение ?3/.

-- Мъжка фолклорна група

гр.Банско Автентични бански народни песни, хумористични бански хора, пресъздаване на традиционни народни обичаи; носител на много отличия, в т.ч. златни медали от Националния събор на народното творчество в Копривщица; концерти в страните от бивша Югославия, Германия, Испания. Художествен ръководител: Георги Гюмов, дом.тел: 07 443/ 51 81

-- Женска фолклорна група

гр.Банско Автентични бански народни песни и хора, пресъздаване на традиционни народни обичаи; носител на много отличия, в т.ч. златни медали от Националния събор на народното творчество в Копривщица; съвместни концерти с Мъжката фолклорна група на Георги Гюмов в страните от бивша Югославия, Германия, Испания. Художествен ръководител: Йордана Чорбаджийска, дом.тел: 07 443/ 39 53

-- Детски танцов състав гр.Банско Автентични народни хора, пресъздаване на традиционни народни обичаи; концерти в Сърбия. Художествен ръководител: Иван Чакалов, дом.тел: 07 443/ 32 77

-- Група за стари градски песни "Еделвайс"

гр.Банско Обработки на автентични стари градски песни; носител на престижната награда за песен-находка от IV фестивал "Златен кестен" в гр.Петрич. Художествен ръководител: Димитър Бачев (с диплом от Нац. Консерватория), дом.тел: 073 97447/ 22 80 --Женска певческа група с ръководител: Надежда Хаджиласкова, тел.: 32 14

ръководител: -- Тамбурашки оркестър и група за бански песни с ръководител: отец Г. Касапинов, тел.: 0887 636

--Детска вокална група “ Звездица “ с ръководител: Мария Тодева, тел.: 26 89.

-- Женски фолклорен ансамбъл с.Добринище Автентичен фолклор; носител на няколко награди от Национални събори на народното творчество. Художествен ръководител: Донка Хаджиева, дом.тел: 073 97447/ 27 14 -- Мъжка певческа група "Дисилица" с.Добринище Автентичен фолклор

29

Художествен ръководител: Крум Галчов, дом.тел: 073 97447/ 25 62 -- Тамбурашки състав

с.Добринище Художествен ръководител: Костадин Галчов, дом.тел: 073 97447/ 24 27 За контакти: Читалище - с.Добринище: Стефка Антева, сл.тел: 073 97447/ 23 63, 23 69

2.6.Народни занаяти и традиционни домашни производства. Художествено и приложно изкуство

* В миналото Банско се е славел като един от най-значителните търговско-занаятчийски центрове в

Североизточна Македония. Сред занаятите особено голям разцвет получават кожарството, дърводелството и резбарството, кацаро-бъчварството, дюлгерството, воденичарството и тепавичарството /вж. Архитектурно-етнографски забележителности .../. Днес единствено дърводелството и резбарството от старите занаяти са традиционно силно развити в района като само в Банско има над 60 работилници .

За продължаване на традицията и приемствеността в този занаят в Банско е създаден Техникум по горско стопанство и дървопреработване /вж.Образование/, чиято 50-годишнина от основаването му бе чествана от банскалии неотдавна. Днешните майстори са главно потомци на стари бански фамилии занаятчии. Повечето от тях понастоящем се занимават с дървообработване и мебелно производство, малка част -- с резбоване върху мебели и само няколко души -- с изработване на художествени произведения или сувенири. Най-добрите дърворезбари в Банско са:

Приложно изкуство

-- Димитър Койов /около 60 г./

Собствено ателие; бивш учител по дърворезба в Техникума по горско стопанство и дървообработване; практикува дърворезба върху мебели. За контакти: дом.тел: 07 443/ 27 79

-- Георги Хаджиев /около 40 г./

Собствено ателие; бивш учител по дърворезба в Техникума по горско стопанство и дървообработване; бил е член на Задругата на майсторите в София; практикува дърворезба върху мебели, изработва пана, сувенири -- творец в занаята си; изработва сувенири с дърворезба по поръчка; практически опит в организирането на хоби-курсове; семеен хотел "Джангал" /вж.Заведения за настаняване/. За контакти: дом.тел: 07 443/ 49 77

-- Димитър Тренчев

Бивш член на Задругата на майсторите; вече не се занимава с дърворезба. За контакти: дом.тел: 07 443/ 47 00

-- Михаил Никулчин

Собствено ателие; практикува дърворезба върху мебели. За контакти: дом.тел: 07 443/ 25 77

-- Георги Ушев /около 85 г./ Най-старият наследствен дърворезбар в Банско; не практикува вече; има ценна колекция чаши, изработени саморъчно от различни видове дървета; свири хубаво на пищялка; интересен събеседник -- краевед, според съгражданите му той е живата история на Банско; синът му -- Иван Ушев /биолог/ продължава семейната традиция в дърворезбата, но като хоби-занимание* * -- изработва пана и сувенири.

* Ловджия, хоби му е и препарирането на птици и животни.

30

За контакти: дом.тел: 07 443/ 31 52, 35 32 -- Радко Дъгарадин

Майстор-дърворезбар от старото поколение занаятчии; изработва етнографски макети; с дърворезба се занимава синът му Николай Дъгарадин. За контакти: дом.тел: 07 443/ 23 93

-- Павлин Янчувичин

Завършил е Националната Художествена академия със специалност дърворезба, но рядко се занимава с резбоване; собствено ателие за производство на мебели; изработва резбовани пана и сувенири по поръчка. За контакти: дом.тел: 07 443/ 23 54

Стара възрожденска къща в центъра на Банско, непосредствено до Дома на изкуствата и поезията, е

лятна вила на доц.Борис Зографов -- преподавател по дърворезба в Националната Художествена академия в София. С изработване на художествени предмети и сувенири се занимават:

-- Райна и Верен Чучулайни

гр.Банско Собствено ателие; струговани дървени сувенири -- свещници, вази, буренца, солници, купи, панери, моливници, поставки за ножове, салфетници и др.; възможност за закупуване -- в ателието и в Дома на изкуствата и поезията. За контакти: дом.тел: 07 443/ 24 29

-- Николай Кулин

гр.Банско, в старинния квартал близо до хотел "Алпин" Магазин за сувенири-ателие /вж.Търговия/; изработва дребни сувенири с дърворезба като кутии за бижута, малки пана; възможност за демонстрации със закупуване на оригинали от майстора. За контакти: дом.тел: 07 443/ 42 54

-- Борис Велянов

гр.Банско Наследствен дърворезбар; като хоби -- изработва пана, куклички, солници и др.; временно не се занимава /кмет на Банско/, но негови работи могат да се закупят в Дома на изкуствата и поезията. За контакти: дом.тел: 07 443/ 29 11

-- Димитър Гундев

с.Добринище За контакти: дом.тел: 073 97447/ 20 06

-- Васил Хаджиев

с.Добринище За контакти: дом.тел: 073 97447/ 25 30

* През 1996 г. 20 фирми и лица от занаятчийския и дърводелски бизнес се обединяват и създават: -- Занаятчийска камара

Председател: Димитър Глушков За контакти: дом.тел: 07 443/ 54 64, 28 77

* Изработването на традиционните китеници, ресначи, шарени черги и други тъкани изделия и днес е

много характерно както за селата, така и за гр.Банско. Традицията е особено жива в с.Филипово,

31

населено с българи-мохамедани, където в почти всяка къща има стан и се тъче за приготвянето на момински чеиз.

Плетивата /дантели, терлици, шарени чорапи и др./ и традиционната бродерия са застъпени в значително по-малка степен. Известни със своето ненадминато майсторство са:

Тъкачество

-- Йордана Спасева

гр.Банско Възстановяване на стари модели; ресначи /едноцветни/, китеници /многоцветни/, черги, престилки, покривки за легла, месали и др.; възможност за закупуване в Дома на изкуствата и поезията. За контакти: дом.тел: 07 443/ 34 01

-- Ана Рускова

гр.Банско Т.нар. бабчеви черги, торбички, месали и др.; възможност за закупуване в Дома на изкуствата и поезията. За контакти: дом.тел: 07 443/ 28 22

-- Магдалина Питова

гр.Банско Ресначи, китеници, черги, престилки, покривки за легла, месали и др.; възможност за закупуване в Дома на изкуствата и поезията. За контакти: дом.тел: 07 443/ 28 93

-- Радка Чакърова

гр.Банско Ресначи, китеници, одеала, черги, възглавници, торби, месали и др.; възможност за закупуване в Дома на изкуствата и поезията; има чекрък. За контакти: дом.тел: 07 443/ 21 72

-- Фатма Тюфекчи

с.Филипово, 24 км асфалтов път югоизточно от Банско Различни видове тъкани; възможност за закупуване в Дома на изкуствата и поезията.

-- Мейка Язаджиева

с.Филипово, 24 км асфалтов път югоизточно от Банско Главно халища; възможност за закупуване в Дома на изкуствата и поезията.

-- Фатима Мустаклина

с.Филипово, 24 км асфалтов път югоизточно от Банско Главно черги; възможност за закупуване в Дома на изкуствата и поезията.

Плетива

-- Катерина Драгосинова

гр.Банско Терлици; възможност за закупуване в Дома на изкуствата и поезията. За контакти: дом.тел: 07 443/ 24 69

-- Риса Чакърова

гр.Банско Бели везани чорапи /тъче и черги/; възможност за закупуване в Дома на изкуствата и поезията.

32

За контакти: дом.тел: 07 443/ 32 34 -- Вера Тодева

гр.Банско Плетива на една кука, в т.ч. монтирани в плат; възможност за закупуване в Дома на изкуствата и поезията. За контакти: дом.тел: 07 443/ 48 86

Плетива и бродерии

-- Мария Събева

гр.Банско Национална българска бродерия, мотиви на банска бродерия -- тишлайфери, карета, кърпички, нощници, кенарени блузи и др.; дантелени покривки, салфетки, блузи и др.; възможност за закупуване в Дома на изкуствата и поезията. За контакти: дом.тел: 07 443/ 27 35

-- Райна Зикатанова

гр.Банско Национална българска бродерия; живее в Благоевград, но лятото прекарва в Банско. За контакти: Гълъбица Тодева, сл.тел: 07 443/ 30 38, дом.тел: 07 443/ 26 35

* В Дома на изкуствата на поезията в Банско могат да се видят и закупят творбите на двама местни

художници: Изобразително изкуство

-- Владимир Доев

гр.Банско Живопис -- пейзажи. За контакти: дом.тел: 07 443/ 29 01

-- Лъчезар Янушев

гр.Банско Икони; изработва резбовани рамки. За контакти: дом.тел: 07 443/ 48 05

* Има отлични възможности за организиране на демонстрации и хоби-курсове по дърворезба, тъкане,

плетиво и българска бродерия. 2.7.Местна кухня * Оригинална и разнообразна, банската кухня е известна в цяла България със задушените си ястия,

уникалните домашно приготвени колбаси и мезета. Най-характерни са банската капама, чомлекът, катиното мезе, банският суджук и кървавица, банският старец, които се сервират във всички битови механи и ресторанти на Банско и Добринище. Традиционни бански специалитети са още крешчината, костурета, бъркадата и др., които при интерес също могат да се предложат на туристи.

-- Банска капама

Приготвя се предварително запържена в мазнина смес от ориз, на дребно нарязано кисело зеле и чекане на кръгчета /вид местно цвекло/, подправена с черен пипер, дафинов лист и сол. След това се нарязват на големи парчета телешко, свинско, пилешко месо, дивеч /сърнешко и заешко/ и кървавица. В голям глинен съд се редят последователно цели зелеви листа на дъното, парчета месо, плънка, зелеви листа, месо, плънка и т.н.; прибавя се бяло вино и се долива с вода. Захлупва се с глинен капак и се запечатва

33

с тесто. След като заври се оставя около 5 часа на умерен огън да се задуши /или около 10 часа на тих огън/.

-- Чомлек

В голям глинен съд се поставят телешки джолан, малки обелени картофчета, нарязан на едро кромид лук, скилидки чесън. Подправя се с черен пипер, дафинов лист, сол; добавя се мазнина, червено вино, доматено пюре или апетитка, малко оцет и се долива вода. Захлупва се с глинен капак и се запечатва с тесто. След като заври се оставя около 5 часа на умерен огън да се задуши /или около 10 часа на тих огън/.

-- Катино мезе

Телешко и свинско бонфиле на дребни парчета се запържват в мазнина, добавят се на дребно нарязан кромид лук, праз лук и чушки, отново се запържва и се задушава с бяло вино, гъби, апетитка, сол и малко вода. Поръсва се обилно с магданоз и се поднася в гювече.

-- Банска кървавица

Телешко и свинско месо на по-едри парчета и дреболии /сърце, далак, бял дроб, бъбрек/, подправени с праз лук, кимион, копър, черен пипер, сол и специална банска мерудия, се пълни в дебели черва и се суши. Когато е още сурова се сервира пържена или печена на скара.

-- Бански суджук

Подобно на банската кървавица, но се приготвя само от свинско месо и дреболии /сърце, черен дроб/. -- Бански старец /Бабички/ - сухо мезе

С мляно свинско филе и бонфиле, подправено с кимион, черен пипер и сол, се пълнят свински прави черва с дължина до 25 см, пресова се и се суши в помешение с вентилация.

-- Крешчина /бански свински бут/ - сухо мезе

Обработен свински бут се оставя да ферментира на сухо място. Реже се и се поднася с червено вино. -- Костурета /боб с чекане и сланина/

Слага се зрял боб в тенджера да заври /около 15 мин./и се сменя водата. Добавят се нарязани на дребно сланина и чекане, както и цели сухи чушки. Вари се на тих огън около 3 часа.

-- Бъркада /бански качамак/

Приготвя се качамак от царевично брашно и се поставя в тава като с лъжица се оформят "легла" и се пълнят с мезета /кървавица, сланина, дроб, ребра/. Сервира се с мътеница.

* С развитието на Банско като курорт и благодарение на отличните си вкусови качества

традиционната местна кухня се е превърнала в своеобразна туристическа атракция за гостите на града. Най-вкусно приготвени бански специалитети могат да се дегустират в ресторант "Steak Hause" и ресторанта на хотел "Пирин",чиито готвачи се славят като най-големите майстори-кулинари в района /Георги Лечов -Главния и Костадин Златев/. Те предлагат и отлични възможности за организиране на хоби-курс по местна кулинария. Много добра кухня имат също Баряковата механа в старинния квартал, механите Чановете /Везьова механа/ и Чорбаджи Георги на ул."Пирин".

2.8.Оценка на антропогенните туристически ресурси * Банско е истинска съкровищница на национални ценности, притежавайки множество забележителни

паметници на културата с оригинална архитектура и висока художествена и историческа стойност. Със своята неповторима възрожденска атмосфера и богатото си културно-историческо наследство градът представлява една изключителна туристическа атракция, което заедно с уникалната природа на Пирин, привлича над 130 000 български и чужди туристи годишно в т.ч. около 31 % през топлото полугодие /Добринище -- над 25 000, в т.ч. около 63 % през топлото полугодие/.

34

* В района на Банско може да се види както живата и неподправена традиция в нейния автентичен вид, така и съхраняването й в майсторските изпълнения на местните самодейни фолклорни групи и състави, известни далеч зад границите на България. Особен интерес представляват Празниците на банската традиция -- най-голямата културна изява в общината.

* Десетки потомци на старите майстори-занаятчии и днес носят славата на Банско и района с

изкусните си дърворезби, шарените черги, китеници и ресначи. Изящните произведения на местните творци пленяват всеки, посетил Постоянната етнографска изложба-базар в Дома на изкуствата и поезията в гр.Банско.

* Оригиналната кухня, основаваща се на стари рецепти и екологично чисти домашно произведени

продукти, е един много силен аргумент за привличане на чужди туристи. Дегустирането на традиционните бански специалитети допринася престоя на туристите да бъде по-интересен и различен, доближавайки ги повече до характерния бит и кулинарни традиции на местното население.

* Като цяло голямата наситеност с атрактивни антропогенни туристически ресурси изключително

благоприятства развитието на екологичен и устойчив туризъм в района на Банско-Добринище. Богатото археологическо наследство, уникалните архитектурно-етнографски забележителности, оригиналният фолклор, традиции и занаяти, специфичната местна кухня са отлична основа не само за познавателни турове и демонстрации, но и за комбиниране на почивката с различни хоби-занимания чрез организиране на курсове по дърворезба, тъкане, плетиво, бродерия, иконопис, разучаване на български народни танци, кулинарния. Налице са и възможности за участие в традиционни празници, а през топлото полугодие -- и в археологически разкопки.

III. СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКИ УСЛОВИЯ * Населението на община Банско наброява 13 988 д. /2002 г./, в т.ч. гр.Банско – 9 325 д., с.Добринище

– 3 013 д., с.Филипово – 612 д., с.Кремен – 353 д., с.Места – 291 д., с.Обидим – 163 д., с.Осеново – 141 д. и с.Гостун – 90 д.

Прирастът на населението следва тенденцията на намаляване, характерна за цялата страна и е отрицателен.

В общината преобладават българите-християни, вкл. малък процент протестанти, а с.Филипово е

населено с българи-мохамедани. Броят на циганите е незначителен. По отношение на образователната структура община Банско се отличава със значително по-добри

показатели от другите общини в Пиринския край и се нарежда на едно от първите места в Югозападна България. Лица с висше образование – 42, средно – 268 в това число средно професионално, основно – 184, начално и по-ниско – 26.

Структурата на заетостта по отрасли към 12.2003г. е следната: Общо заети: 3295 промишленост: 1499 строителство: 112 селско и горско стопанство: 148. Услуги: 1536. - жилищно и комунално – 29 - образование – 419 - култура и изкуство – 33 - здравеопазване – 84 - финанси, кредит и застраховане – 39

35

- управление – 43 - транспорт – 25 - съобщения – 30 - търговия – 705 - други отрасли – 129. - в материалната сфера – 21 - в нематериалната сфера – 108. В с.Добринище преобладават заетите със земеделие и промишлена дейност с тенденция нарастване

броя на тези в туризма и търговията. Нивото на безработица в сравнение с другите общини в Пиринския край е относително ниско --

около12 % от икономически активното население. Регистрирани безработни лица: до 29г. – 96, от 29 до 40г. – 136, от 40 до 55г. – 225 и над 55г. – 68. Регистрирани безработни лица: от гр. Банско – 520, от с. Добринище – 108, от другите села в община Банско – 110.

* Развитието на туризма в района на Банско-Добринище даде значителен тласък на семейното

хотелиерство, което осигурява поминък на немалък дял от населението. Това е и основната причина все по-голяма част от младите хора да се насочват към получаване на туристическа квалификация в средни, полувисши и висши учебни заведения -- съществен показател за една бъдеща занижена миграция и наличие на сериозен демографски потенциал за обслужване на увеличаващият се брой наши и чужди туристи.

* Същевременно, развитието на екологичен и устойчив туризъм /с акцент върху топлото полугодие/ би

намалило до известна степен сезонността в туристическата специализация на Банско. Това е и една отлична възможност за популяризиране на богатите културни традиции и характерен бит на местното население.

IV.ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ 1.Обща техническа и социална инфраструктура 1.1.Електрификация, водоснабдяване и канализация * Всички населени места и курортни територии в община Банско са електрифицирани. * Банско и Добринище имат сравнително нормално водоснабдяване през цялата година: гр.Банско --

капацитет 78 л/сек с водохващане от мест. Циганско кладенче, Пеневи извори и Мъртва поляна /започнато е и ново водохващане в мест. Усипо -- за момента спряно, поради липса на финансови средства/ и Добринище -- капацитет 14 л/сек от мест.Липнев пожар, Лопуша и Перлит. Водата е бистра и студена с отлични питейни качества, макар че не е изградена пречиствателна станция.

Водоснабдяването на останалите селища в общината е от самостоятелни водоизточници с общ дебит около 10 л/сек. В селата Филипово и Места се чувства недостиг на питейна вода и се налага построяване на водоем-резервоар.

* В Банско и Добринище канализационната мрежа е почти цялостно изградена -- около 90 %, но не е

свързана с прилежащите курортни зони. Във всички останали селища на общината този процент варира около 50.

1.2.Транспортно обслужване и състояние на пътищата

36

* Транспортното обслужване в границите на община Банско и извън нея се извършва главно от фирма "Транс-Пирин" ЕООД - гр.Разлог /вж.Приложение ? 4, табл.1/. Селищата от общината, разположени по поречието на Места на второкласното шосе 19 /с.Места, с.Добринище и гр.Банско/ се обслужват практически и от фирма "Динамо" ЕАД - гр.Гоце Делчев, тъй като се явяват транзитни на 3 от основните й линии -- за Благоевград-София, Пловдив и Петрич. По този начин се осъществява връзката и със селищата от долините на реките Марица и Струма /вж.Приложение ?4, табл.1/. Автопаркът и на двете държавни фирми, обаче, е стар и амортизиран /автобуси "Чавдар"/, което влошава силно качеството на обслужване и прави пътуването некомфортно, особено за по-дълги разстояния.

От Гоце Делчев в направление Места - Добринище - Банско - Благоевград - София се движат и автобусите на Съюза на частните превозвачи от гр.Гоце Делчев, които са в сравнително по-добро състояние / вж.Приложение ?4, табл.1/.

* Придвижването до ски зоната “Бъндеришка поляна” е най-удобно с кабинковия лифт. * Таксиметрови услуги в Банско, района и до пистите предлагат около 15 частни лица с леки

автомобили. В Банско има установени 2 постоянни такси-стоянки -- на автогарата и пред хотел "Пирин", * Специализирани транспортни услуги /със собствен транспорт/ до пистите и екскурзии в района

предлагат сравнително голям брой фирми и лица от Банско и Добринище /вж.Приложение ?5/. През активния ски-сезон функционира и сезонна такси-стоянка за микробуси на паркинга пред кметството в гр.Банско.

Всяка една от местните туристически агенции /вж.Туристическа инфраструктура/ също може да осигури транспорт под наем.

* На територията на община Банско има 3 бензиностанции -- в гр.Банско /Лукойл и Петрол/ и с.

Добринище /частна/ и функционират 5 автосервиза за комплексно обслужване на автомобили -- 3 частни в Банско и 2 /частен и ведомствен/ в Добринище /вж.Приложение ?6/. * Разстоянието София - Банско /161 км/ с автобус се взема за около 3-3,30 ч. Отсечката София - Благоевград - Симитли /119 км/ е първокласното международно шосе Е-79, свързващо столицата с граничния пункт с Гърция Кулата /Кулата - Банско - 111 км , в т.ч. 69 км участък от Е-79/. Отсечката Симитли - Банско /42 км/ е второкласен път, минаващ през седловината Предел с разклонение при Банско /и Разлог -- триъгълника Разлог-Банско-Баня/ в 2 направления: Банско - Добринище /7 км* / - Места /22 км/ - Гоце Делчев /52 км/ в перспектива за Гърция [ през 1998 г. предстои свързването на транспортните мрежи на България и Гърция при с.Садово] и Банско - Баня /6 км/ - Белица /18 км/ - Якоруда /36 км/ - Велинград /78 км/ - автомагистрала "Тракия" /Е-80/ за Пловдив /164 км/ - Свиленград /311 км/ - ГКПП Капитан Андреево /323 км/ - Турция. Всички останали пътища в общината са четвъртокласни, в т.ч. 17 км Банско-хижа Вихрен, 12 км Банско-Шилигарника, 11 км Добринище-хижа Гоце Делчев, 9 км до Обидим /общо 30 км от Банско/, 4 км до Гостун /общо 22 км/, 8 км Места-Филипово /в т.ч. 2 км/ - Осеново /общо съответно 24 и 30 км/ за мест.Вищерица и 6 км до Кремен /общо 30 км/.

В отделните населени места на общината пътната мрежа е с различна степен на изграденост. Най-висок е процентът на улиците с трайна настилка в Добринище -- около 80 и в Банско -- около 70.

Като цяло шосейната мрежа в община Банско се намира в лошо състояние и се нуждае от реконструкция, особено четвъртокласните пътища.

* През територията на общината е прокарана теснолинейна железопътна линия с направление

Септември - Велинград - Якоруда - Белица - Баня - Разлог - Банско - Добринище. Теснолинейката прави дневно 3-4 курса в едната посока /вж.Приложение ?4, табл.2/. Тя по-скоро би могла да се ползва като атракция за туристите, тъй като минава през изключително живописни местности, отколкото като основно превозно средство.

* Разстоянията са отчетени от център Банско.

37

* Над Банско и Добринище има изграден и въжен транспорт като част от туристическата инфраструктура в общината /вж.Туристическа инфраструктура и Приложение ?11/.

1.3.Съобщения * Всички населени места в община Банско се обслужват от Регионалната телеграфо-пощенска

станция в гр.Разлог. Пощенски телеграфо-телефонни станции с автоматични телефонни централи има в Банско, Добринище, Обидим, Кремен и Места, последната предназначена и за селата Гостун, Филипово и Осеново. Само Банско, обаче, е включен в националната съобщителна мрежа, която позволява автоматична телефонна връзка с цяла България и чужбина. От скоро има техническа възможност за цифрово автоматично избиране на Добринище, Обидим, Кремен и Места и извън рамките на бившия Благоевградски окръг през централата в Благоевград; от телефонните апарати, които не са включени в цифровата система, избирането е само с поръчка. Обратната връзка от селищата в общината е автоматична чрез включване в Разложката централа с код 9.

* От София Банско се избира с код 07443, а от чужбина -- с код + + 359/ 7443. Телефонните кодове за

автоматично цифрово набиране от столицата на 4-те села с АТЦ са съответно: Добринище -- 073/ 97447, Кремен -- 073/ 974407, Обидим -- 073/ 974408, Места -- 073/ 974409.

* Телефонната мрежа в курортната зона на Банско -- мест. Шилигарника и почивните станции, е

свързана с ПТТС-Банско и също има автоматична линия със страната и чужбина. * Почти всяко домакинство в Банско и Добринище има телефон. 1.4.Търговско и битово обслужване * Община Банско разполага с относително добре устроена търговска мрежа, но неравномерно

разпределена по населени места. Наблюдава се много голяма концентрация на търговски обекти в Банско във връзка с неговата туристическа специализация -- около 350, в т.ч. над 50 магазина /с голям универсален магазин/ и значително по-малко в Добринище -- над 45, в т.ч. около 30 магазина. Търговското обслужване в останалите села е на доста по-ниско равнище, особено в Гостун и Осеново, и се изразява в едно или няколко заведения за хранене и наличие на поне един магазин за хранителни и нехранителни стоки.

* От гледна точка на туризма, специален интерес сред търговските обекти в Банско представляват 3-

те сувенирни магазина: -- Сувенирен магазин - ателие

в старинния квартал на 10 мин. от центъра, близо до хотел "Алпин" Традиционни български сувенири -- пана с дърворезба, резбовани кутии за сувенири, народни костюми, цървули, битови кукли, традиционни тъкани, плетива, сувенир с пирински еделвайс, икони, аудиокасети с народна и църковна музика и др.; собственика е майстор-дърворезбар -- демонстрации. Работно време: всеки ден между 9.00-12.00 и 14.30-19.00 ч. За контакти: Николай Кулин, дом.тел: 07 443/ 42 54

-- Сувенирен магазин

5 мин. от центъра, до хотел "Пирин" Троянска керамика, битови сувенири от мед, традиционни битови тъкани. Работно време: всеки ден между 9.30-13.00 и 15.30-19.30 ч.; в понеделник - от 15.30 до 19.30 ч.

38

-- Галерия "Банско" в центъра - сградата на Културния дом Сувенирен магазин с картинна галерия -- сувенири, етнографски мотиви, дърворезба, керамика, антики, пластика, икони, картини; продават се и уникати Работно време: всеки ден между 9.30-12.30 и 15.30-18.30 ч.; почивен ден: неделя

* По отношение на битовото обслужване възможностите са доста по ограничени, напр. в Банско има 8

фризьорско-козметични салона /в т.ч. 3 в хотел "Пирин", хотел "Анели" и ваканционно селище "Овчарника"/, няколко обущарски работилнички, а в Добринище -- 2 фризьорски салона /в т.ч. 1 в сградата на минералната баня/. Копирни услуги се извършват от туристическа агенция "Ем-Би", но има възможност също в кметството и търговските банки.

На територията на общината има изградена 1 общинска баня: -- Минерална баня

с.Добринище; 7 км асфалтов път югоизточно от Банско Два минерални басейна, фризьорско-козметични услуги. Работно време: всеки ден от 7.00 до 20.30 ч. /фризьорския салон с почивка между 11.30 и 14.00 ч./ За контакти: тел: 073 97447/ 22 28

1.5.Банково обслужване * В гр. Банско клонове имат 6 български банки: Търговска банка "Хеброс", Българска Пощенска банка,

Първа Инвестиционна банка /ПИБ/, Стопанско-инвестиционна банка /СИБ/, Банка ДСК /БДСК/, Банка “Биохим”, а в Добринище -- Българска Пощенска банка и ДСК.

* Освен в банковите клонове в Банско валута може да се обмени и в 6 частни сарафски бюра: -- KSV

3 обменни бюра в Банско /срещу хотел "Пирин", на централния площад “Н. Взпцаров” и на ул."Пирин"/ и 1 в мест. Шилигарника, което функционира само през зимния ски-сезон; фирмата е с лиценз за кабелна телевизия /вж.Медии/; има 3 магазина -- 2 бутика за облекла и 1 за авточасти и аксесоари. За контакти: Владимир Колчагов, тел: 07 443/ 24 86, 50 27, факс: 07 443/ 23 92

-- “Интертайм”

5 мин. от центъра Обмяна на валута, кантора за недвижими имоти. За контакти: Красимир Улузов, Валери Мeчев, тел: 07 443/ 51 45

--“ Адрес “ център, кантора за недвижими имоти. За контакти: Стефка Христова, тел.: 0888/ 930 52 08

1.6. Здравно обслужване * Здравното обслужване на населението в община Банско се извършва от: -- Поликлиника “Свето Благовещение”

гр. Банско, 5 мин. от центъра В нея работят 74 д. медицински персонал, в т.ч. 10 лекари /интернисти, педиатър, акушер-гинеколог/, 6 стоматолога, 3 фелдшери, 29 медицински сестри и 4 акушерки; разполага с 3 терапевтични кабинета, АГ, педиатричен и кабинет за детска консултация, родилен стационар и 2 стоматологични кабинета; при нужда се ползва медицинската база и кадри на Районна болница - гр.Разлог /6 км/ , която има значително по-големи възможности за терапия и лечение /вж.Приложение ?7/.

39

* Селски здравни служби са разкрити в селата Добринище / неврологично отделение с 22 д. персонал, в т.ч. 2 лекари, 1 стоматолог, 8 медицински сестри + 10 в минералната баня/ и Места /7 д. персонал, в т.ч. 1 лекар, 1 стоматолог и 2 медицински сестри/, а в останалите селища на общината има фелдшерски здравни пунктове.

* В гр. Банско са открити 10 частни кабинета -- 5 лекарски и 5 стоматологични /вж.Приложение ?7/. * В Банско има 5 аптеки /1 общинска и 4 частни/, в Добринище -- 3 /1 общинска и 2 частни/ и в с.Места

-- 1 /вж.Приложение ?7/. 1.7.Спорт * Туристическата локализация Банско-Добринище предлага разнообразни възможности за

спортуване: алпинизъм и ски спортове в Пирин /специализираните спортно-туристически фирми - вж.Туристическа инфраструктура/, парапланеризъм /вж.Туристическа инфраструктура - фирма "Планински спорт и туризъм/, конна езда /частна конна база на хотел "Белведере" в с.Баня - 6 км -- вж.Заведения за настаняване и Туристически атракции, обекти и места/, плуване /плувен комплекс в с.Добринище - 7 км, в т.ч. минерален басейн с олимпийски размери - вж.Туристическа инфраструктура/, джогинг /близката околност на Банско и Добринище, футболния стадион/, тенис на корт /2 ведомстени корта с твърда настилка - в почивната станция на Министерски съвет и базата на Винпром, но с ограничен достъп/, тенис на маса /в някои от почивните станции -- Тодорова орница и др./, футбол на малки вратички /почивна станция на Министерски съвет/, баскетбол и волейбол /специални площадки за любители в хотел "Стражите", 3-те техникума, почивна станция Тодорова орница, в Добринище/.

* В Банско и Добринище са създадени 2 спортни дружества, които развиват и туристическа дейност,

освен частните спортно-туристически фирми /вж.Туристическа инфраструктура/: -- Ски-клуб "Банско"

гр.Банско

-- Спортно дружество "Дисилица" с.Добринище За контакти: Славчо Милушев, дом.тел: 073 97447/ 22 70

1.8. Култура * Главен културен център на общината е гр.Банско, който предлага сравнително добри възможности

за културни развлечения /вж.Традиционни празници и обичаи/. Най-значимите културни събития в Банско са Празниците на банската традиция през м.май -- изключителна атракция не само за чуждите, но и за българските туристи, Великденския и Големият Коледен концерти с участието на всички местни самодейни състави за автентичен фолклор, стари градски песни, народни и стандартни танци, дискобалет към Културния дом /вж.Самодейни фолклорни групи и състави/.

* Голямо значение в културния живот на Банско играе: -- Домът на изкуствата и поезията

гр.Банско, в центъра Модерна съвременна сграда, строена 1991 г., свързана с музейния комплекс в града; уредена е постоянна Етнографска изложба-базар за художествени сувенири и произведения на изкуството, изработени в района, част от които са уникати; организират се и временни изложби от исторически и

40

общокултурен характер, провеждат се спектакли, кинолектории, научни форуми, срещи с дейци на културата и изкуството; предстои откриването на Информационен център /вж.Туристическа инфраструктура/. Работно време: всеки ден между 8.00-12.00 и 14.00-18.00 ч. За контакти: Елена Ерининa, тел: 07 443/ 83 03, 83 04

* Най-компетентни в организирането на различни културни мероприятия, в т.ч. и като туристическа

атракция, са: -- Магда Балабанова

Директор на читалище “ Н. Вапцаров “ - гр.Банско За контакти: сл.тел: 07 443/ 83 39,

-- Елена Еринина Директор на Музеен комплекс - гр.Банско За контакти: сл.тел: 07 443/ 83 03, дом.тел: 07 443/ 27 67

* С подходяща база за провеждане на концерти, кафе-театри, семинари и конференции разполагат

следните обекти: -- Читалище “ Н. Вапцаров “

гр.Банско, в центъра Тържествена зала -- 150 места с озвучителна система / цена за наем: 50 лв. на ден /, конферентна зала - 170 места / цена за наем: 50 лв. на ден /, салон с въртяща се сцена -- 450 места /с гримьорни, 150 лв. на ден/; залите са подходящи за ползване през топлото полугодие, поради невъзможност за отопляването им по финансови причини. Данни за 2004 г. За контакти: тел: 07 443/ 80 39

-- Дом на изкуствата и поезията гр.Банско, в центъра Конферентна зала -- 100 места с възможност за озвучаване. За контакти: Елена Еринина

-- Хотел "Банско"

гр.Банско, 5 мин. от центъра Конферентна зала "Вихрен" --20 места, подходяща за кафе-театри. -- Хотел “ Пирин “ гр. Банско, 5 мин. от центъра, тел. 07443 – 80 51 Конферентна зала – 60 места, подходяща за семинари

-- Хотелски комплекс "Стражите"

гр.Банско, 20 мин. от центъра, тел. 07443 – 81 17 Конферентна зала – 100 места, подходяща за семинари -- Хотел “ Родина “ гр.Банско, център, тел. 07443 – 81 06 Конферентна зала – 100 места, подходяща за семинари

-- Почивна станция на Министерски съвет

5 км асфалтов път югозападно от Банско Конферентна зала -- 85 места /ограничен достъп/.

41

За контакти: Незабравка Икономова,

-- Почивна станция на БДЖ с.Добринище, 10 мин. от центъра, 7 км асфалтов път югоизточно от Банско Две конферентни зали -- 25 и 60 места. За контакти: Атанас Петров, тел: 07 47/ 64 50

1.9.Образование * Образователната система в община Банско е представена от: 1 начално, 1 основно училище и 3

техникума -- по горско стопанство и дървопреработване, по селско стопанство и по електротехника в гр.Банско и 4 основни училища в селата Добринище, Места, Кремен и Обидим.

Единствено Техникумът по електротехника има туристическа ориентация и подготвя средни кадри с квалификация мениджър в туризма в специализирана паралелка.

* Голямо преимущество за бъдещите туристически кадри в общината е намиращият в гр. Банско

“Балкански колеж за туризъм”, който бе открит през м. Декември 2003 г. В него за застъпени професионалната подготовка и квалификация на кадри за туристическия бранш на ниво “Специалист” в сферата на ресторантьорството, обслужването и туристическият мениджмънт.

* По висока туристическа квалификация може да се получи в Югозападния университет в Благоевград

/59 км от Банско и 66 км от Добринище/, където от няколко години е открита специалност "География на туризма" с преподаватели от Университета за национално и световно стопанство в София.

* В гр.Банско се организират периодично курсове по английски език по линия на различни международни програми и с помощта на Бизнес център "Места" - гр.Разлог /вж.Международни програми/.

1.10.Медии * На територията на гр.Банско и с.Добринище има лицензирана кабелна телевизия с 2 отделни мрежи: -- KSV - SAT

гр.Банско Излъчва програмите на Българска Национална Телевизия и най-гледаните сателитни програми с разнообразни спортни, музикални, филмови и детски предавания на английски, немски, френски, италиански, испански език За контакти: Костадин Захов / тел: 07 443/ 83 05/

-- Кабелна телевизия

с.Добринище Излъчва програмите на Българска Национална Телевизия и най-гледаните сателитни програми с разнообразни спортни, музикални, филмови и детски предавания на английски, немски, френски, италиански, испански език /16 канала/; излъчва и традиционни местни празници; собствено студио. За контакти: тел: 073 97447/ 82 99.

* Частно радио "Бумеранг" се разпространява и на територията на община Банско. То има 14-часова

собствена програма с музика от всички стилове и жанрове -- от чужда поп и рок музика до българска естрада, стари градски песни и автентичен фолклор.

* В близко бъдеще в Банско се предвижда излъчване на собствена радиопрограма от местно студио.

42

2.Стопански отрасли * Главен стопански център на общината е гр.Банско с добре развита промишленост, туризъм и

земеделие. Добринище е със значително по-малък икономически потенциал като земеделието е водещ отрасъл в стопанската му структура, следвано от промишлеността и туризма.

Най – динамично развитие имат следните отрасли: • туристически бизнес – хотелиерство, ресторантьорство, услуги • дървопреработването • търговията На територията на общината работят следните по – големи предприятия: 1. “ Инкомс Телеком “ АД – Завод за телефонна апаратура, гр. Банско, отрасъл електроника. 2. “ Пиринска мура “ АД – мебелно производство. 3. Шивашки цех “ Сивен “ АД – с. Добринище – лека промишленост. 4. Цех за обработка на кожени изделия – с. Добринище с гръцки капитал. 5. Цех за преработка на гъби, горски плодове и билки – гр. Банско. Дървопреработването се очертава като един от основните отрасли, осигуряващи доходи на

населението на общината. Сдружението на дървопреработвателите е сдружение с нестопанска цел, обединяващо 35 фирми и занаятчии с приблизително 1000 работници и годишен оборот от около

4 млн.лв. Извън това сдружение работят 40 фирми и занаятчии. * След ликвидиране на ТКЗС и връщането на голяма част от земята на законните им собственици,

земеделието в община Банско е свързано главно с малките частни стопанства. Традиционно се отглеждат крави, свине, овце, много кози и кокошки, а от земеделските култури -- картофи, тютюн, фасул, царевица, ечемик и по-малко зеленчуци и овощия.

* Застъпването на отрасли, включващи рационално ресурсния потенциал на общината е основен принцип в развитието на местната икономика. Все още, обаче, съществуват редица неизползвани възможности, като напр. създаване на малки преработващи предприятия и мандри за производство на екологично чиста продукция, бутилиране на минерална вода в Добринище и по-голям акцент върху развитието на екологичен и устойчив туризъм.

3.Международни програми * Банско е една от най-привлекателните общини в Пиринския регион като обект на различни

международни програми за икономическо, административно и културно подпомагане. По-значимите от тях /за които съществува информация/ с голям мащаб на действие са:

-- ИНТЕРРЕГ -- ФАР-Трансгранично коопериране

Предистория: от 1990 г. -- проект ЛЕЙС на Асоциацията на европейските погранични райони /АЕПР/, която в сътрудничество с Европейската комисия работи за осигуряване на информация и консултантска подкрепа на европейските погранични райони; основна дейност -- идентифициране и разпространяване на добрата практика и помощ по свързването на пограничните райони; цел -- насърчаване на

43

презграничното сътрудничество и улесняване осъществяването на инициативата Интеррег на Европейския съюз. От 1991 г. -- ИНТЕРРЕГ - 1 Основна цел -- проучване на възможностите за подпомагане развитието на пограничните райони на България и Гърция. От 1994 г. -- ФАР - Трансгранично коопериране като продължение на програмата ИНТЕРРЕГ-1 Обхваща общините по долината на р.Места; основна цел -- разработване и финансиране на проекти за развитие на пограничните райони на България и Гърция.

-- ПРЕСТ

От 1994 г. /за 3 години/ Проект за екологичен и устойчив туризъм в Пирин и Рила към Британския Ноу-Хау Фонд за околната среда и Министерството на околната среда на България-- най-големият по рода си за Източна Европа; обхваща 9 общини в Пиринския регион, в т.ч. и Банско; основна цел -- подпомагане на българските власти в опазване качеството на околната среда в района в и около Народните паркове Пирин и Рила чрез пренасяне на Британския практически опит в управление на защитените територии; в по-широк план това се обвързва с устойчивото и планирано развитие на туризма в Пиринския регион и поощряване на такива форми на туризъм, които хармонизират с околната среда и традиционния бит на местното население; настоящият материал е част от поредицата практически разработки за общините, включени в проекта. През 1997 г. предстои създаването на т.нар. Пирински туристически форум --неправителствена организация с идеална цел, със седалище Благоевград. Тя ще работи за реализиране на множеството инициативи, започнати по проекта. За контакти: Иван Скабрин - менажер на проекта, тел/факс: 073/ 6 54 58

-- ШИЛД -- МИР

От 1994 г. -- програма ШИЛД към Международната организация по труда и Програмата за Развитие на ООН, от една страна, и от друга -- Министерството на труда и социалните грижи и Националната служба по заетостта. Обхваща общините Банско и Разлог; основна цел -- подпомагане и развитие на малкия частен туристически бизнес. От 1995 г. /за 2 години/ -- МИР като продължение на програмата ШИЛД Програма за местно икономическо развитие; основна цел -- изготвяне на план за местно икономическо развитие; включва дейности, свързани с местното и регионално планиране, обучението на човешки ресурси, подкрепа на предприятия, развитие на местните институции и на държавната администрация, развитие на малки и средноголеми предприятия от туристическия сектор; развитие на селските райони и на туризма в тях. Създаден е Регионален Бизнес център "Места" със седалище в гр.Разлог за поощряване и подпомагане на малкия и среден бизнес в общините Банско, Разлог, Белица и Якоруда, на първо време, с разширяване на дейността му впоследствие и в общините Велинград, Гоце Делчев, Сатовча, Гърмен и Хаджидимово; поддържа тесни партньорски връзки с Евроинфоцентъра на Съюза за стопанска инициатива на гражданите /ССИГ/ в София.

-- Програма “САПАРД” e Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони за периода 2000-2006. Програмата обхваща 10 страни от Централна и Източна Европа. Общият годишен бюджет е 520 млн. евро, а за България - 53 млн. евро годишно.

-- Програма “Фар” – 2002г. – Развитие на българския културен туризъм

-- Програма “ФАР” – 2002г. - Икономическо и социално сближаване. Насърчаване на заетостта сред младежите. -- Проект КРАСИВА БЪЛГАРИЯ 2001-2004 г.

44

V.СЪСТОЯНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА * На територията на община Банско няма локални замърсители във връзка с преобладаващата еко-

ориентация на местната промишленост -- главно електротехника, мебелно производство и шивашка промишленост.

* Съществуващият до преди 5-6 години сериозен екологичен проблем на цялата Разложка котловина

вече до голяма степен е решен -- преустановено е производството на фуражни дрожди в гр.Разлог /община Разлог/ като заводът е преустроен за производство на хляб и машини за хранително-вкусовата промишленост; в Завода за целулоза и хартия в гр.Разлог е изградена модерна пречиствателна станция за пълно механично и биологично пречистване на отпадните води, а най-големият замърсител -- Заводът за редки метали и мина Елешница в с.Елешница /община Белица/ са закрити и е направена съответната рекултивация на нарушените терени. Остава, обаче, открит въпросът съществува ли радиационно излъчване и ако да - в какви граници е то, тъй като до момента не са правени пълни научни изследвания. Експертите смятат, че туристическата локализация Банско-Добринище остава извън вероятната засегната зона, поради относителната отдалеченост и спецификата на микрорелефа в тези две селища.

* Наблюдават се известни нарушения на околната среда в районите с по-голямо туристическо

натоварване -- главно около почивните станции и другите туристически бази и около лифтовете. Това налага изграждане на пречиствателни съоръжения в мест.Шилигарника, а също и на градска пречиствателна станция в Банско.

• Комплексната екологична оценка, направена от специалисти от БАН, сочи че от 5-те екологични

зони в Разложката котловина, районът на Банско-Добринище е с най-добри показатели и като цяло е благоприятна. Това, от своя страна, позволява развитието на екологичен и устойчив туризъм на територията на общината.

VIII. ЕКСКУРЗОВОДСКО ОБСЛУЖВАНЕ. ПОЛЕЗНИ КОНТАКТИ

* В Банско и Добринище има около 60 бивши и настоящи планински спасители и водачи, 10 музейни екскурзоводи и над 40 лица с добра езикова подготовка /постоянно живеещи в населеното място/. Най-добри професионалисти в своята област с възможност за ползването им като екскурзоводи и преводачи са:

А - Екскурзоводи със западен език

за Пирин планина

1. Костадин Котирков /планински спасител и водач с опит, отличен английски - курсове/ дом.тел: 07 443/ 35 44

2. Михаил Тренчев /планински спасител и водач от "Банско - Планински спорт и туризъм", добър английски - курсове/

сл.тел: 07 443/ 51 10 дом.тел: 07 443/ 31 57

3. Радко Драгосинов /планински спасител и водач от "Банско - Планински спорт и туризъм", добър английски - курсове/

сл.тел: 07 443/ 51 10 дом.тел: 07 443/ 33 68

4. Иван Захов /бивш планински спасител и водач с опит, отличен немски - 4 г. в Германия/ дом.тел: 07 443/ 38 11

5. Димитър Ваканчин /планински спасител и водач от "Банско - Планински спорт и туризъм", добър немски - курсове/

сл.тел: 07 443/ 51 10

45

дом.тел: 07 443/ 35 22 за гр.Банско

1. Елена Барякова /опитен екскурзовод, отличен английски - курсове в Американския университет/ дом.тел: 07 443/ 33 53

за гр.Банско и региона 1. Михаил Драгосинов /квалифициран екскурзовод със стаж в хотел "Пирин", отличен немски и гръцки -

курсове/ дом.тел: 07 443/ 54 40, 32 44

2. Радка Пукнева /квалифициран екскурзовод със стаж в хотел "Пирин", отличен руски - руска гимназия/ дом.тел: 07 443/ 30 24

Б - Екскурзоводи с български език

за Пирин планина

1. Димитър Русков /бивш планински спасител и водач с опит/ сл.тел: 07 443/ 50 20 /хотел "Сема"/ дом.тел: 07 443/ 80 09

2. Георги Баряков /планински спасител и водач с опит/ сл.тел: 07 443/ 30 75 /Планинска контролно-спасителна служба/ дом.тел: 07 443/ 81 32

3. Румен Баряков /планински спасител и водач с опит/ сл.тел: 07 443/ 81 32 /Планинска контролно-спасителна служба/ дом.тел: 07 443/ 44 82

4. Емил Чакъров /планински спасител и водач с опит/ сл.тел: 07 443/ 30 75 /Планинска контролно-спасителна служба/ дом.тел: 07 443/ 50 05

5. Иван Лазаров /планински спасител и водач с опит/ сл.тел: 07 443/ 30 75 /Планинска контролно-спасителна служба/ дом.тел: 07 443/ 39 34

6. Георги Касапинов /планински спасител и водач с опит/ сл.тел: 07 443/ 30 75 /Планинска контролно-спасителна служба/ дом.тел: 07 443/ 80 32

7. Иван Асев /планински спасител и водач с опит, шеф на Планинската контролно-спасителна служба/ сл.тел: 07 443/ 30 75, 30 76 /Планинска контролно-спасителна служба/ дом.тел: 07 443/ 28 47

8. Петър Чолев /инструктор по алпинизъм, планински водач с опит, немски език/ дом.тел: 07 443/ 26 16

9. Емануил Деянов /квалифициран планински спасител и водач от "Банско - Планински спорт и туризъм", английски език/

сл.тел: 07 443/ 51 10 дом.тел: 07 443/ 50 05

10.Николай Проев /квалифициран планински спасител и водач от "Банско - Планински спорт и туризъм", английски език/

сл.тел: 07 443/ 51 10 дом.тел: 07 443/ 32 16 /сам.стаи “ Проева къща”/

11.Георги Главчев /квалифициран планински спасител и водач от "Банско - Планински спорт и туризъм", английски език/

сл.тел: 07 443/ 51 10 дом.тел: 07 443/ 35 68

12.Румен Колчагов /ботаник, директор на РИОС - Народен парк Пирин, като водач-специалист за ботанически и орнитоложки турове/

сл.тел: 07 443/ ......... дом.тел: 07 443/ 42 94

13.Цветан Пчелин /квалифициран планински спасител и водач с опит/ сл.тел: 07 47/ 62 63 /Планинска спасителна служба - с.Добринище/

46

дом.тел: 073 97447/ 24 14 14.Иван Липев /квалифициран планински спасител и водач/

сл.тел: 07 47/ 62 63 /Планинска спасителна служба - с.Добринище/ дом.тел: 073 97447/ 22 15

15.Спас Мазулов /квалифициран планински спасител и водач/ сл.тел: 07 47/ 62 63 /Планинска спасителна служба - с.Добринище/ дом.тел: 073 97447/ 25 19

16.Славчо Калайджиев /квалифициран планински спасител и водач/ сл.тел: 07 47/ 62 63 /Планинска спасителна служба - с.Добринище/ дом.тел: 073 97447/ 28 31

17.Владо Хаджиев /квалифициран планински спасител и водач/ сл.тел: 07 47/ 62 63 /Планинска спасителна служба - с.Добринище/ дом.тел: 073 97447/ 22 48

18.Ангел Парапунов /квалифициран планински спасител и водач/ сл.тел: 07 47/ 62 63 /Планинска спасителна служба - с.Добринище/ дом.тел: 073 97447/ 27 60

В – Преводачи

от гр.Банско

1. Дарка Радонова /английска филология/ дом.тел: 07 443/ 20 56

2. Георги Радонов /отличен английски - Американски университет/ дом.тел: 07 443/ 20 56

3. Татяна Рупчина /английска филология, отличен руски - роден език/ сл.тел: 07 443/ 22 12 дом.тел: 07 443/ 48 55

4. Емил Дъгарадин /отличен английски – курсове/ сл.тел: 07 443/ 50 30 дом.тел: 07 443/ 51 94

5. Ясна Шкипова /отличен английски - колеж в САЩ, ползва немски/ сл.тел: 07 443/ 50 48

6. Христо Генов /отличен английски - колеж в САЩ/ сл.тел: 07 443/ 50 48

7. Нина Касапинова /английска гимназия/ сл.тел: 07 443/ 29 36 дом.тел: 07 443/ 50 61

8. Катя Бачева /английска гимназия/ сл.тел: 07 443/ 30 01

9. Милка Питова /английска гимназия/ дом.тел: 07 443/ 48 17

10.Невена Денина /английска гимназия/ дом.тел: 07 443/ 47 10

11.Мария Джолева /английска гимназия/ дом.тел: 07 443/ 45 26

12.Мария Говедарева /добър английски - полувисш Институт по международен туризъм/ сл.тел: 07 443/ 22 95, 24 35 дом.тел: 07 443/ 32 42

13.Зорница Клешкова /добър английски - полувисш Институт по международен туризъм и туризъм в СУ "Климент Охридски"/

сл.тел: 07 443/ 22 95, 24 35 дом.тел: 07 443/ 24 15

14.Сашка Осевичина /добър английски - полувисш Институт по международен туризъм/ сл.тел: 07 443/ 22 95, 24 35 дом.тел: 07 443/ 32 42

47

15.Цветанка Пенчева /професионален преводач на немски - немски колеж, може да се ползва само за гр.Банско, тъй като вече е възрастна/

дом.тел: 07 443/ 22 84 16.Михаил Гинчин /немска гимназия, МИО/

дом.тел: 07 443/ 26 11 17.Иван Чолев /немска гимназия/

дом.тел: 07 443/ 333 75 18.Ели Цонева /немска гимназия/

дом.тел: 07 443/ 34 21 19.Иван Мацурев /добър немски - полувисш Институт за международен туризъм, водил е езиков курс,

изпълнителен директор на хотелски комплекс "Стражите"/ сл.тел: 07 443/ 40 91

20.Емилия Стоева /добър немски- полувисш Институт за международен туризъм/ дом.тел: 07 443/ 34 54

21.Евгения Дурчова /френска филология/ сл.тел: 07 443/ 22 12 дом.тел: 07 443/ 30 57

22.Атанаска Щерева /френска филология/ дом.тел: 07 443/ 28 94

23.Емилия Колчагова /френска гимназия/ дом.тел: 07 443/ 40 70, 41 70 /хотел "Грами"/

24.Мария Клешкова /френска гимназия, служител в общинска администрация/ сл.тел: 07 443/ 22 95, 24 35 дом.тел: 07 443/ 24 15

25.Мария Бояджийска /френска гимназия/ дом.тел: 07 443/ 45 52

26.Георги Проданичин /отличен италиански - курсове, стаж/ дом.тел: 07 443/ 26 36

27.Здравка Малчова /добър гръцки - курсове/ сл.тел: 07 443/ 23 60 дом.тел: 07 443/ 36 29

28.Елена Улевинова/отличен руски - роден език/ дом.тел: 07 443/ 28 54

29.Димитър Улевинов /отличен руски - учил е в Русия/ дом.тел: 07 443/ 28 54

30.Наташа Рахова /отличен руски - роден език/ дом.тел: 07 443/ 47 94

31.Георги Климов /отличен руски - роден език/ дом.тел: 07 443/ 31 09

от с.Добринище 1. Катерина Караджова /английска гимназия/

дом.тел: 073 97447/ 22 79 2. Иванка Сакарева /английска гимназия/

дом.тел: 073 97447/ 25 00 3. Николай Грънчаров /добър английски/

дом.тел: 073 97447/ 22 21 4. Теодора Полимерова /добър английски/

дом.тел: 073 97447/ 21 23 5. Александър Сакарев /немска гимназия/

дом.тел: 073 97447/ 25 00 6. Екатерина Трендафилова /френска гимназия, 1 г. френска филология, гръцка филология, добър

английски/ дом.тел: 073 97447/ 21 66

7. Костадин Радев /отличен френски - 4 г. във Франция/ дом.тел: 073 97447/ 21 26

48

8. Мария Трендафилова /руска филология/ дом.тел: 073 97447/ 21 66

9. Веселка Мунина /добър руски - полувисш Институт за международен туризъм/ дом.тел: 073 97447/ 29 29

По-подробна информация и насоки относно възможностите за качествено екскурзоводско обслужване може да се получи чрез:

-- Музеен комплекс гр.Банско За контакти: Елена Еринина сл.тел: 07 443/ 80 03, 80 34

-- Планинска контролно-спасителна служба гр.Банско сл.тел: 07 443/ 81 32

* Полезни контакти: в гр.Банско

1. Общинска Администрация - /кмет/ сл.тел: 07 443/ 81 51 факс: 07 443/ 81 50

3. Управление на Народен парк Пирин - сл.тел: 07 443/ 82 04

8. Съюз на частните хотелиери в гр. Банско - Янка Рахова сл.тел: 07 443/ 25 00 дом.тел: 07 443/ 25 00, 30 26

в с.Добринище 1. Кметство - Красимир Милушев /секретар/

сл.тел: 07 47/ 20 29 дом.тел: 073 97447/ 22 36

2. Георги Мунин /завършил е специалност Международен туризъм в Университета по национално и световно стопанство в гр.София/

дом.тел: 073 97447/ 29 69, 20 69 гр.София, тел: 68 13 48

49

ПРИЛОЖ Е Н И Е 1 НАЙ-АТРАКТИВНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ

В ОБЩИНА БАНСКО гр.Банско 1. Тракийска крепост в мест.Юлен - 12 км Ю 2. Късноантична крепост "Стана кале" - 5 км ЮЗ 3. Късноантична крепост в мест.Св.Никола - 5 км ЮИ

4. Антично селище и некропол, раннохристиянска и средновековна църква "Св.Марина" в мест.Карагонско - 3 км ЮЗ

5. Късно антична работилница за строителна керамика в мест.Св.Иван - 2 км Ю/ЮИ 6.Късносредновековна църква "Св.Георги" - 3 км ЮИ 7. Тракийско светилище, средновековен и възрожденски оброк "Св.Иван" - 1 км И 8. Средновековните църкви "Св. Текла", "Св. пророк Илия", параклисите край старите търговски пътища -

"Св.Св.Петър и Павел", "Св.Катерина", "Св.София", "Св.Сряда", и оброците "Св.Димитър", "Св.Влас", "Св.Харалампий", "Св.Ана и Св.Яким", "Св.Архангел".

с.Добринище 1. Праисторическо селище /неолит/ - 0,3 км ЮЗ 2. Античен каптаж при минерален извор - 2 км СИ 3. Антично светилище в мест.Св.Варвара - 6 км СИ 4. Манастир "Св.Пантелей" - 3,6 км ЮИ с.Кремен 1. Обитавана пещера под крепостта Момина кула - 5 км ЮИ 2. Късноантична и средновековна крепост Момина кула - 5 км ЮИ с.Обидим 1. Късноантична базилика в мест.Св. Кирил и Методий - 2 км З 2. Късноантична базилика в мест.Св.Атанас - 2 км СЗ 3. Средновековна църква в мест.Драшан - 2 км ЮИ 4. Параклисите "Св.Троица", "Св.Неделя" и "Св.Петка"

50

П Р И Л О Ж Е Н И Е No 4 Таблица 1

РАЗПИСАНИЕ НА РЕДОВНИТЕ АВТОБУСНИ ЛИНИИ ДО ПО -- ВАЖНИТЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ТУРИЗМА НАСЕЛЕНИ МЕСТА

В И ИЗВЪН ОБЩИНА БАНСКО, ОСЪЩЕСТВЯВАНИ ОТ ДФ "ТРАНС--ПИРИН " ЕООД - ГР.РАЗЛОГ И ДФ "ДИНАМО" ЕАД -

ГР. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ (към 2.12.1996 г.)

НАЧАЛНА АВТОГАРА

ЧАС НА ЗАМИНАВАНЕ/ ПРИСТИГАНЕ

ОТ/В АВТОГАРА

БАНСКО

НАПРАВЛЕ

НИЕ

РАЗСТОЯНИЕ ОТ ЦЕНТЪР БАНСКО

/км/

ВРЕМЕТРАЕНЕ НА

ПЪТУВАНЕТО ОТ БАНСКО

/мин., часове/

ЦЕНА НА БИЛЕТА ОТ

БАНСКО /лв/

Банско –

София

7.00 ; 13.15 ч.

8.40 ;15.30 ч. /преминаващи през автогара

Банско/

Банско-

Разлог - Предел -

Благоевград - София

6 / 17 / 59 / 161

10 м./ 30 м./ 1.10 / 3.30 ч.

1.00лв. 2.00лв. 3.20лв. 7.50лв.

Банско -

Гоце Делчев

8.30;10.15;10.30;11.30;12.20;12.55;14.20;16.00;17.30;18.00;18.10ч.

/преминаващи през автогара

Банско/

Банско - Добринище - Места - Гоце Делчев

7 / 22 / 52

10 м/ 30 м/ 1 ч.

1.00лв. 1.60лв. 3.20лв.

Банско-

Благоевград

7.00;8.00;10.30; 11.20;13.15;14.00

17.20ч.

11.00, 13.00

Банско - Благоевград

59

1.10 ч.

3.20лв.

Гоце Делчев

Благоевград

8.15, 10.30, 11.30, 14.00, 17.30, 18.30

8.10, 10.10,

15.05, 15.50, 18.40

Места - Добринище - Банско -

Благоевград

Добринище - Места -

Гоце Делчев

22 / 7 / 59

7/ 22 / 52

30 м./ 10 м/ 1.10 ч.

10 м/ 30 м/ 1 ч.

51

Благоевград

Добринище

/тръгва в 13.20/

12.20

13.30

Добринище /пристига

в12.30/

Благоевград

7

59

1.10 ч.

Гоце Делчев

Петрич

8.20 /без вторник

и четвъртък/

17.40

Места - Добринище - Банско -

Сандански - Петрич

Гоце

Делчев

22 / 7 / 132 / 153

52

30 м/ 10 м/ 2.20 /

3 ч.

1 ч.

Гоце Делчев

Пловдив

8.25

7.10

Места - Добринище - Банско -

Баня - Велинград -

Пловдив

Гоце Делчев

22 / 7 / 6 / 78 / 164

30 м/ 10 м/ 10 м/

2.30 / 4.50 ч.

Преминаващи

автобуси

7.50лв.

Гоце Делчев

Разлог

11.15, 16.50

7.50, 14.10

Места -Добринище - Банско -

Разлог

Гоце Делчев

22 / 7 / 6

52

30 м/ 10 м/ 10 м.

1 ч.

Банско

Кремен

12.20ч.

/понеделник/ 17.50ч.

/ петък, неделя/

Добринище

- Места - Кремен

7 / 22 / 30

10 м/ 30 м/ 50 м.

1.60лв. 1.90лв.

Банско

Обидим Осеново Гостун Места

Филипово

17.50ч.

/понеделник и петък/

Банско – Филипово

30

22 22 24

Частна

автобусна линия

Г. Касапинов тел.0887 96

86 98

52

Разлог

Осеново /тръгват в

6.00, 14.00 - неделя/

17.00

/понеделник, сряда, петък/

6.50

/понеделник, сряда, петък/, 14.50 /неделя/

Добринище - Гостун - Места -

Филипово - Осеново

Филипово -

Места - Гостун - Банско - Разлог

7 / 22 / 22 / 24 / 30

24 / 22 / 22 / 6

10 м/ 40 м/ 30 м/

35 м/ 50 м

35 м/ 30 м/ 40 м/ 10 м

Банско

София

7.50ч.

делнични дни 7.00ч.;8.30ч. събота 8.30ч. неделя 17.20ч. петък, събота, неделя

Банско –

Благоевград София

Частен превозвач /тръгване

пред входа на градски парк/

Забележка: 1. Почти всички автобуси, движещи се в отсечката - Банско - Гоце Делчев - Банско - имат спирка в селата Места и Добринище. 2. От преминаващите през Банско автобуси в таблицата са описани само тези, които спират на автогара

Банско. 3. Лятното разписание, за разлика от зимното, е с увеличена гъстота на курсовете.

53

Таблица 2

РАЗПИСАНИЕ НА ТЕСНОЛИНЕЙКАТА ПО ЖП ЛИНИЯ БАНСКО - СЕПТЕМВРИ

(към 2004 г.)

ЖП ГАРА

НАПРАВЛЕНИЕ И ЧАС НА ЗАМИНАВАНЕ Банско - Септември

ЦЕНА НА БИЛЕТА С

ИЗХОДНА ГАРА БАНСКО

/лв./

Банско

Септември

6.11ч., 9.10ч.,15.14ч. всеки ден

3.30 лв.

За контакти: Банско, жп.гара: тел.: 82 -15 П Р И Л О Ж Е Н И Е No 5

ФИРМИ И ЛИЦА, ПРЕДЛАГАЩИ ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ СЪС СОБСТВЕН ТРАНСПОРТ

No ФИРМА, ЛИЦЕ НАСЕЛЕНО МЯСТО

ВИД ТРАНСПОРТ

БРОЙ МЕСТА

ТЕЛЕФОН

1. Планински спорт и туризъм Банско 2 микробуса Форд 8 + 8 51 10 2. Интерспорт Банско микробус Мицубиши 8 26 26 3. Балмакс Банско микробус Форд 8 80 73

80 74 4. Хотел "Банско" Банско 2 микробуса

Мерцедес и автобус Хюндай

8+8+25 80 54 80 55

5. Хотел “ Пирин “ Банско 2 микробуса 80 51 80 41

6. Хотел “ Стражите “ Банско 2 микробуса 81 17 81 18

7. Хотел "Белведере" Банско 2 микробуса - Мерседес и WV

8 + 8 80 83

8. Хотел "Анели" Банско микробус и 2 леки коли 12+4+4 80 71 9. Ф-ма “ Корсо спорт “ -

Георги Касапинов Банско микробус 0887

96 86 08

10. Почивна станция на ДЗИ Банско автобус 24 80 85 12. Ски-клуб "Банско" Банско 2 автобуса Чавдар и

автобус Сетра 20+20+44 22 79

14. Почивна станция на БДЖ Добринище 2 автобуса - Чавдар и Ман

16 + 49 07 47/ 64 50

20. Атанас Тракалджийски Добринище автобус Чавдар 20 26 41

54

П Р И Л О Ж Е Н И Е No 6

СЕРВИЗИ ЗА КОМПЛЕКСНО ОБСЛУЖВАНЕ НА АВТОМОБИЛИ No АВТОСЕРВИЗ, СОБСТВЕНИК НАСЕЛЕНО МЯСТО ТЕЛЕФОН 1. Иван Колчагов Банско 33 90 2. Димитър Баряков Банско 26 58 3. Милчо Цикловски Банско 36 69 4. Костадин Тодоров Добринище 22 42 5. Управление на собствеността,

профилактиката и отдиха към НОИ Добринище

23 18, 22 25

П Р И Л О Ж Е Н И Е No 7 РАЙОННА БОЛНИЦА -- ГР.РАЗЛОГ

1. Стационар с: -- Капацитет 300 легла -- 370 д. медицински персонал, в т.ч. 90 лекари, 220 медицински сестри, 80 санитари -- Хирургично, акушеро-гинекологично, инфекциозно, детско и вътрешно отделение с неврологичен

сектор 2. Поликлиника - 4 терапевтични и 4 педиатрични участъка, АГ и кардиологичен участъци, специализирани

и консултативни кабинети, параклинични звена 3. Стоматологична поликлиника със зъботехническа лаборатория - 16 стоматолози и 14 зъботехници

ЧАСТНИ ЛЕКАРСКИ КАБИНЕТИ В ГР.БАНСКО No ИМЕ НА ЛЕКАРЯ СПЕЦИАЛНОСТ МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ

НА КАБИНЕТА ТЕЛЕФОН

1. Мария Александрова Георги Тасев

детски болести вътрешни болести

ул."Юлен" No 2 21 33

2. Благой Терзиев вътрешни болести ул."Гоце Делчев" No 6 35 01 3. Райна Топалова акушеро-гинекология ул."Иван Михайлов" No 13 44 61 4. Цветко Фурнаджиев акушеро-гинекология ул."Пейо Яворов" No 2 27 83 5. Славка Стоилова очни болести ул." Захари Стоянов" No 28 25 88

ЧАСТНИ СТОМАТОЛОГИЧНИ КАБИНЕТИ В ГР.БАНСКО No ИМЕ НА СТОМАТОЛОГА МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ

НА КАБИНЕТА СЛУЖЕБЕН ТЕЛЕФОН

ДОМАШЕН ТЕЛЕФОН

1. Елена Иванова Анета Янчовичина

ул."България" No 22 - сградата на ОФ "Глазне"

24 02, 24 11 45 54 25 88

2. Георги Фурнаджиев площад "Демокрация" - сградата на РПК

22 51, 22 43 28 83

3. Маргарита Данева ул."Тодор Александров" No 13 - хотел "Типик"

23 10 47 64

4. Светла Щерянева ул."Христо Матов" No 1 45 23 45 23 5. Райна Томанова -

Глушкова ул." Неофит Рилски" No 26 22 07 22 07

55

АПТЕКИ No АПТЕКА,

СОБСТВЕНОСТ НАСЕЛЕНО МЯСТО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ ТЕЛЕФОН

1. Общинска Аптека Банско ул."Цар Симеон" No 57 23 43 2. Маргарита Тренчева Банско ул."Цар Симеон" No 77 47 00 /дом./ 3. Димитър Баряков Банско ул."Луи Пастьор" No 4 33 53 /дом./ 4. "Санитас" - Виолета

Терзиева Банско ул."Луи Пастьор" No 8 25 37 /дом./

5. "Роси" - Росица Кадева Банско ул."Атон" No 7 25 07 6. Общинска Аптека Добринище 22 16 7. Йорданка Ергина Добринище 27 12, 25 22 8. Любка Хаджиева Добринище 22 93

56

Част 2 Анализ на настоящата ситуация

SWOT (Суот) анализ за определяне на приоритетните цели за развитието на туризма в Община Банско за периода 2004 - 2009 година

Използвайки експертни методи за оценка на Силните страни (Strengths), Слабите страни (Weaknesses), Възможностите (Opportunities) и Заплахите (Threads) в развитието на туризма в Община Банско, резултатите от SWOT анализа се свеждат до следното:

I. СИЛНИ СТРАНИ Бални оценки от

1 до 10 1. Уникална и съхранена природна среда и климат 8.25 2. Добро стратегическо местоположение в перспектива 8.12 3. Образователен център с устойчиви традиции 8.15 4. Сравнително добра инфраструктура 7.50 5. Уникален културно-исторически център 9.50 6. Туристически център с национално значение 9.50 7. Инвестиции в сферата на туризма и туристическата

инфраструктура 9.00

Средна оценка: 8.57

ОБЩ СБОР: 60.02

I. СЛАБИ СТРАНИ

1. Ниска квалификационна степен на местната работна сила в областта на туризма

8.50

2. Недоразвита транспортна инфраструктура 7.28 3. Ниска енергийна ефективност 6.12 4. Значителни различия в развитието на гр. Банско и

селските райони в Общината 5.43

5. Ниско равнище на туристическия маркетинг в Общината 4.32 Средна оценка: 6.33

ОБЩ СБОР: 31.65

II. ВЪЗМОЖНОСТИ

1. Превръщане на туризма в устойчива индустрия на основата на природния и културно-исторически потенциал

8.63

2. Развитие на туризма в съставните села на Общината 7.20 3. Изграждане на нова и разширяване на съществуваща

техническа инфраструктура 6.13

4. Създаване на устойчива екологична среда 7.00

57

28,26

60,02

43,69

31,650

10

20

30

40

50

60

70

Възможности

Силни страни

Заплахи

Слаби страни

5. Разнообразяване на формите на туризъм 7.50 6. Утвърждаване като международен зимен курорт 7.23

Средна оценка: 7.28

ОБЩ СБОР: 43.69 IV. ЗАПЛАХИ

1. Несигурни транспортни връзки 4.20 2. Нестабилност (сезонност) на туристическото търсене 7.63 3. Непълна финансова обезпеченост на инвестиционните

общински и регионални проекти 5.23

4. Трудности с водоснабдяването и други комуникации на новите туристически обекти

7.00

5. Забавяне в повишаването на качеството и разнообразието на туристическия продукт

4.20

Средна оценка 5.65

ОБЩ СБОР: 28.26 Представени в графичен вид резултатите от SWOT анализа образуват следната фигура:

58

Формата на графиката показва, че развитието на туризма в община Банско се намира предимно в квадранти 1 и 2, което налага приоритетно прилагане на агресивна стратегия за развитие, използвайки силните страни и възможностите като действията се насочат към увеличаване на дела на графиката в 1-ви квадрант и постепенно намаляване на дяловете на графиката в 3-ти и 4-ти квадранти.

Съществената разлика в разстоянието между силните и слабите страни показва необходимостта

от определен период от време за реализирането на необходимите резултати. Равнището на заплахите е реалистично високо, което обуславя наличието на определен риск при

изпълнението на стратегическите цели и следва да насочи програмата за развитието на туризма към преодоляване на субективните слабости и пълното оползотворяване на възможностите и предимствата с оглед на постигане на дългосрочните цели, като се избегнат грешките на растежа.

Настоящият SWOT анализ позволява да се обобщи, че туризма в Община Банско има значителен

потенциал за бъдещото си развитие, особено в направленията за утвърждаването като национален и международен зимен център за туризъм и спорт и развитието на селските райони.

Част 3 Визия за развитието на туризма в общината след 5 години

През 2009 г. в общината са развити зимният туризъм, културният туризъм, балнеотуризмът и селският туризъм. Развити са големият и малкият туристически бизнес. Преодолян е дисбалансът между зимния и летния сезон, тъй като Общината има изграден имидж като уникално място за активна почивка и район, богат на много събития и прояви и предлага разнообразен, качествен и атрактивен туристически продукт, обезпечен с подобрен маркетинг и туристическа информация.

Този продукт цели привличането на посетители с висока и средна платежоспособност – български и чуждестранни специализирани туристи – любители на зимните спортове, природата и кратките почивки.

Общината се е утвърдила като водещ национален и международен зимен център за туризъм и спорт, в който ще се провеждат кръгове от европейски и световни първенства по зимни дисциплини. Оползотворени са възможностите за развитие на този вид туризъм в с. Добринище, а в останалите съставни села – селския туризъм и екотуризма.

Подобрено е туристическото благоустрояване по краищата на град Банско и с. Добринище с цел по добър “външен вид” на утвърдената вече туристическа дестинация.

В общината се предлага интегриран висококачествен туристически продукт в унисон с европейските и световни изисквания, което да привлече трайно чуждестранните туристи, преодолени са трудностите свързани с новите потребности за енергия и техническата инфраструктура.

Част 4 Цели на програмата за развитие на туризма

Главна цел: Развитие на интегриран туристически продукт на база на уникалната комбинация от благоприятни

природни дадености и културно-историческо наследство на общината. Подцели:

1. Стимулиране на малкия и микро-бизнес в сферата на основните и допълнителните туристически услуги.

59

2. Създаване и укрепване на институционална и инвестиционна рамка за развитието на туризма в общината.

3. Утвърждаване на принципите за регулация на развитието туризма в общината. 4. Осигуряване на достатъчно високо качество на туристическия продукт. 5. Преодоляване на разликите на развитие на туризма между гр. Банско и съставните села. 6. Повишаване нивото на енергийната ефективност. 7. Информационно и маркетингово обезпечаване на туристическия продукт.

Част 5 Мерки за изпълнение на заложените цели

Стимулирането на развитие на малкия бизнес в сферата на туризма ще изиграе ролята на двигател за постигането на една от приоритетните цели на общината, а именно повишаването на нивото на доходите и подобряване на условията за живот на населението й. Това от своя страна обуславя и повишаването на квалификацията на заетите в туризма на база на новосъздадените учебни заведения, профилирани в този бранш. Изпълнението на тази цел е свързано с наличието на подходящите ресурси за развитие на туризма в региона и с възможностите за повишаване на квалификацията за обслужването му и създаването на благоприятна инвестиционен и регулационен режим за малкия и средния бизнес.

В тази връзка е и укрепването на институционалната и инвестиционната рамка за развитието на

туризма в общината. Плодотворното взаимодействие между общинската администрация и представителите от заинтересованите браншови организации е предпоставка за преодоляването на съществуващите слабости и заплахи. Това взаимодействие може да способства за преодоляването на сезонността в туристопотока в общината, в преодоляването на непълната финансова обезпеченост на общинските инвестиционни проекти в областта на публичните инвестиции.

Осъществяването на двустранна релация между всичките заинтересовани участници в процеса на изграждане и утвърждаване на общината като туристически обект е от огромно значение за постигането на целите респ. за преодоляването на препятствията за тяхното постигане. Това ще повлияе и за адекватното формиране на принципите, на основата на които ще се формира и регулационния режим за по-нататъшното развитие с цел недопускане на нежелани последствия с хаотичен характер, т.е. ясно и точно формулиране на “правилата на играта”, както за утвърдените участници в процеса на развитие, така и за новодошлите такива.

Осигуряването на достатъчно високо качество на туристическия продукт е следва да се

разглежда като обединяващо звено при преследването на всички цели. Тази дейност засяга широк кръг от обективни и субективни фактори и възможности за развитие и ангажира всички участници.

Общинското ръководство се насочва към подобряване на благоустрояването, техническата и туристическата инфраструктури, подобряване на инвестиционната и регулативна среда, което в никакъв случай не свежда тази дейност като изключителна само за общинската администрация. В нея са твърде възможни различни типове кооперации с частни български и чужди инвеститори.

Различните туристически субекти се насочват към значително повишаване на нивото на обслужване, съобразено с европейските и световните изисквания, т.е. трябва да предприемат стъпки за професионалното израстване на личния им състав.

Общината следва да насочи действия и средства за преодоляване на различията на

туристическото развитие между гр. Банско и съставните села чрез стартиране на предпроектни проучвания на терените и възможностите за изграждане на подходящи туристически обекти и инфраструктури. На тази основа би следвало да предложи атрактивни инвестиционни проекти с цел привличането на инвеститори за неговото осъществяване.

Динамичното развитие на туристическият отрасъл в общината през последните 3-4 години

постави нови изисквания по отношение на съществуващата инфраструктура. Решаването на задачите по тази цел отново е свързана с насочването на усилията на общинското ръководство към подобряване на

60

съществуващата и изграждане на нови инфраструктури, предвид обстоятелства породени от бързо нарастващите нужди за В и К обслужване, ел. енергия и пътища. Съществуват различни възможности за осъществяването на взаимоспомагателни действия с частни инвеститори.

Информационното и маркетингово обезпечаване на туристическия продукт са от значително значение за развитието на туризма в общината. Като основна цел може да се отчете популяризирането на общината като изключителна туристическа дестинация. Имайки предвид принципите на пазарната икономика и развитието на информационните и мултимедийните средства, стъпките за подобряването на маркетинга са насочено към т. нар. “агресивна реклама” на туристическата зона.

Общинската администрация спомага с всички средства изработването на рекламни материали и съдейства на икономическите субекти за създаването на скъпите рекламни продукти. Част 6 План за действие

План за дейностите през 2004 г.*

Мярка / дейност Отговорник Срокове Партньори Необходими

средства Източник на

средства

Провеждане на регулярни срещи на Експертния съвет по туризъм

Общинска администрация

Постоянен

Съюз на туристическия бизнес, Алианс за популяризиране на

туризма в региона на Банско и др.

- -

Провеждане на регулярни срещи на Консултативния съвет по туризъм

Общинска администрация

Постоянен

Участие на туристическата борса в гр. Берлин, Германия

Алианс за популяризиране

на туризма в региона на

Банско

12-16 март

Съюз на туристическия бизнес, Алианс за популяризиране на

туризма в региона на Банско и др.

Командировъчни за 2-4 човека

Частни източници

Посещение на презентация на Банско в гр. Бон, Германия

Общинска администрация

М. Април

Съюз на туристическия бизнес, Алианс за популяризиране на

туризма в региона на Банско, Туристическа

агенция “Балканхолидейс”, музеен комплекс,

читалище, частни издания и др.

Командировъчни за 1 човека

Общински бюджет

Bansko open 2004 – V Междунороден турнир по канадска борба

Общинска администрация

1 Май 100 лв. Общински

бюджет

“ За вас, абитуриенти “ младежки хепънинг с участието на “ Магик Лаури” и DJ “ Айвън”

Общинска администрация

3 Май 1200 лв. Общински

бюджет

Ромски празник, посветен на “ Гергьовден”

6 Май 100 лв. Общински

бюджет

Международен ден на музеите

Общинска администрация

18 Май 300 лв. Общински

бюджет Международен футболен турнир за мъже и деца

Общинска администрация

21-23 Май 1000 лв.

Откриване на летния туристически сезон 2004 г., провеждане на празниците за “Дните на банската традиция”, изложби и фестивал

Общинска администрация

17 - 24 Май

Съюз на туристическия бизнес, Алианс за популяризиране на

туризма в региона на Банско, музеен комплекс, читалище, частни издания

15 000 Общински

бюджет

61

“Между три планини” на фолклорната песен

и др

Прояви посветени на Международния ден на детето в учебните и социалните заведения

Общинска администрация

1 Юни 500 лв

Международен джаз – фестивал Банско 2004

8 -13 Август

Международен рок концерт, организиран от х-л “ Танне”

14 Август

Пирин фолк - Банско 27 – 29 Август

Честване деня на гр. Банско - 5-ти Октомври

3000 лв. Общински

бюджет

Ден на народните будители

1 Ноември

Прояви в с. Обидим 300 лв. Прояви в с. Филипово 300 лв. Вапцарови празници

7 Декември

Откриване на ски сезона Декември

Поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местни пътища, свързващи курортите с железопътни гари и автогари, както и с паметници на културата и на историческото наследство;

Общинска администрация

Постоянен МРРБ, алтернативни

източници за финансиране 450 000 лв.

Републикански бюджет,

общински бюджет

Опазване, поддържане и развитие на зелените площи

Общинска администрация

Постоянен - 37 000 лв. Общински

бюджет

Реклама на туристически обекти, намиращи се на територията на общината, в страната и чужбина

Общинска администрация

Постоянен

Съюз на туристическия бизнес, Алианс за популяризиране на

туризма в Банско, музеен комплекс, читалище, частни издания и др.

4 000 лв. Общински

бюджет

*Плана за дейностите за развитие на туризма през годината е възможно непрекъснато да бъде актуализиран

Част 7 Мисия на общинската администрация

Мисията на общинската администрация е да изпълнява ролята на задвижващ механизъм за местното развитие на туризма и обединител на усилията в тази посока. Тя определя рамката и правилата на развитие и създава по-добри условия и среда за реализацията на частната инициатива. Общинската администрация работи в сътрудничество и партньорство с всички заинтересовани страни на територията на общината. Тя е коректен и лоялен партньор, който влага време и средства за стимулиране и стартиране на различни процеси, като гарантира връщането на общинските приходи от туризъм в туристическите дейности и инициативи и съдейства за намирането на допълнителни фондове за финансиране чрез донорски програми и проекти.