Embed Size (px)
Citation preview
ТЕМА 11. ОТНОШЕНИЯ НА СОБСТВЕНОСТ
В ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА
Всяка икономическа система, в т.ч. и системата на пазарното стопанство,
се характеризира с определена съвкупност от отношения на собственост. Като
икономическа категория собствеността е израз на типичните за човешката
дейност процеси на присвояване и отчуждаване. Чрез тях в системата на
производството, а впоследствие и чрез размяната, хората създават
предпоставките за задоволяване на своите потребности за гарантиране на своя
живот.
Като една от най-важните институции на човешкото общуване
собствеността е израз на определени икономически отношения, които се
формират в процеса на производството. То е тази сфера на човешката дейност, в
границите на която хората взаимодействат и въздействат на природата с
определени средства, създавайки продукти, необходими за тяхното
съществуване. Затова самото производство е и процес на възпроизводството на
човешкия живот.
11.1. Собствеността като икономическа категория
Първоначалните условия на производството предполагат единство на
човешката дейност и на природната среда. То намира израз в присвояването на
природата от човека и създаването на необходимите блага за потребление на
отделния индивид и на общността, в която той съществува. Това означава, че
производството трябва да се възприема като взаимодействие между човека и
природата, като обмяна на веществата между тях. Този процес гарантира както
развитието и обогатяването на същността на човека, така и създаването на
възможности за самообновяване и обогатяване на самата природа. Следователно
всяко производство като процес и като елемент (сфера) на икономическата
система не може да се разглежда елементарно – само като едностранно
присвояване на природата от човека. Обособяването на човека от природната
среда в процеса на неговата еволюция не може да се проявява като
противопоставяне на човека и природата.
Присвояването на природата като производство, т.е. като съзнателна и
целенасочена дейност на човека не бива да предизвиква нейното изчерпване.
Това би довело и до изчерпване на условията на човешкия живот. Затова на
практика, произвеждайки, хората превръщат природата в своя, в
принадлежаща им. Те се отнасят към нея като към естествено условие на живота
им, като към свое собствено удължено неорганично тяло. Но ако хората
възприемат природата като своя чрез производственото й присвояване, това
означава, че чрез производството се формира и развива собствеността.
Присвояването в този смисъл е форма и механизъм за създаването и
нарастването на собствеността. Така колкото по-развито, по-съвършено е
производството, толкова по-развита и в по-съвършена форма се проявява и
самата собственост. В същото време колкото по-развита е собствеността,
толкова по-съвършени са формите на присвояването като производство, по-
големи са мащабите на създаваното за потребностите на хората богатство.
Обобщавайки анализа на собствеността като икономическа категория
ще използваме подхода на К. Маркс, приложен във “Форми, предшестващи
капиталистическото производство”, където той отбелязва, че “собствеността
първоначално не означава нищо друго, освен отношението на човека към
неговите естествени условия на производството, като към принадлежащи му,
като към свои, като предпоставки, дадени заедно с неговото собствено битие...
Формите на тези естествени условия на производството са двояки:
1) Неговото налично битие като член на някакъв колектив; 2)
Отношението към земята посредством колектива, като към своя земя”.1
При разкриването на същността и съдържанието на собствеността като
икономическа категория, изразяваща определена система от производствени
отношения, е необходимо да се подчертаят няколко особености:
първо, отношението на човека към естествените условия на
производството предшества процеса на труда, независимо че се
проявява по отношение на трудещия се индивид. Затова
1Маркс, К., Форми, С., 1953, с. 24,25.
възприемането на тези естествени условия като свои, като
неорганична природа на неговата субективност (удължено
неорганично тяло) на практика е израз на определянето на
собствеността като предпоставка, като обективен начин на
съществуването на човека в процеса на неговата дейност;
второ, отношенията на собственост като израз на възприемане на
естествените предпоставки на човешката дейност, като на
принадлежащи на индивида, като на свои, могат да се проявяват
само в рамките и чрез определена човешка общност. Извън нея те са
безсмислица. Това е така, защото когато човекът се отнася към
обективните условия на своя живот като към собствени, с това
лишава останалите членове на общността да формират същото
отношение към тези конкретни, обективни (естествени)
предпоставки. Така че собствеността, отразяваща отношението на
отделния субект към условията на неговия живот се опосредства от
дадена конкретна човешка общност (като свързващо единство), в
която всеки получава своя дял, т.е. всеки човек като собственик или
притежател се проявява само като член на даден колектив;
трето, наличието на определена обществена форма (естествено
формирала се колективност), в която и чрез която се осъществява
дейността на човека, определя условията, при които собствеността
върху обективните условия приема определена форма.
“Дали тази опосредствана от принадлежността към общината собственост
се явява като колективна собственост, при която отделното лице е само владелец
и частна собственост върху земята съвсем не съществува, или тя се явява в
двойна форма – като държавна и наред с нея като частна собственост, но така, че
последната е обусловена от първата... или най-сетне тази общинна собственост
се явява само като допълнение на индивидуалната собственост, при което
последната фигурира като нейна основа... тези различни форми зависят отчасти
от природните заложби на племето, отчасти от икономическите условия”.2
11.2. Права на собственост: владеене, ползване и разпореждане
Собствеността и в частност правото на собственост стоят в основата на
всички икономически, а в по-широк план обществени (в т.ч. и правни)
взаимоотношения между хората.
Икономическото съдържание на собствеността се свежда главно до
осъществяването на определен процес на присвояване в рамките на дадена
обществена форма на производството.
Правото на собственост изпъква по-скоро като юридическа категория и
обхваща определена система от правила и критерии, чрез които се разрешават
определени конкретни ситуации във взаимоотношенията (конкуренцията) между
хората при използването на ограничените ресурси. Според Стивън Чен
правилата, известни като права на собственост, могат да бъдат установени в
юридически или административен порядък, могат да бъдат закрепени от
обичаите или от йерархическата структура на обществото.3
В по-общ план може да се определи, че правото на собственост е в
основата при формирането и реализацията на индивидуализма в човешките
отношения:
- то се идентифицира с личността на индивида;
- обхваща основните сфери на проява на частните интереси на всеки
индивид;
- изразява границите, в които отделният човек може свободно да формира
своето поведение, т.е. да определя мащабите на неговата икономическа
свобода.
Собствеността и механизмите за реализация на правото на собственост се
отразяват с особена сила върху осъществяването на пазарните връзки – те
могат да се осъществяват само между собственици. Правото на собственост е
2 Пак там, с. 183 Экономическая теория, Инфра М, М., 2004, с. 100.
онзи феномен, който позволява на съответния икономически субект –
собственик доброволно, свободно и отговорно да се включва при извършването
на сделки.
Правото на собственост се реализира по отношение на определени обекти.
Ясното разграничаване на икономическите субекти по отношение на техните
конкретни (частни) интереси означава, че правото на собственост за всеки един
от тях може да се реализира в пълния му обем само по отношение на един и същ
конкретен обект.
Според Армен Алчиан правото на собственост – това е осигурено от
обществото право на избор на начините за използване на икономическото
благо. Частното право на собственост се обладава от отделния индивид. То може
да бъде отчуждено в размяна с аналогично право по отношение на други блага.4
Стивън Чен подчертава, че структурата на правата на собственост може да
приема различни форми:
- частни права на собственост – те изключват достъпа на всички
останали частни субекти до обекта на собственост, но могат да бъдат предавани
на друго лице и
- общи права на собственост – никой не може да бъде изключен от
използването на собственост, всички свободно се конкурират за нейното
използване (например риболов в открито море).5
Интересна класификация на правата на собственост се дава в изследването
на Ерик Фуробота и Рудолф Рихтер: “Институти и икономическа теория”.
Правата на собственост се разглеждат в две направления:
права на собственост върху материални (осезаеми) обекти и
права на собственост, разглеждани в по-широк план – те обхващат
както материални, така и неосезаеми активи като патенти, авторски
права, договорни права и др.
Същевременно се използва и друг подход, като правата на собственост се
разграничават в два аспекта – като абсолютни и относителни.
4 Пак там, с. 714.5 Пак там, с. 100, 101.
Абсолютните права на собственост обхващат посочените по-горе права
върху материални и нематериални активи или права на интелектуална
собственост.
Относителните права на собственост възникват в резултат от сключване
на договори или на съдебни решения.6
Икономическите аспекти при формирането на правата на частна
собственост могат да се изследват най-малко в следните направления.
Като резултат от:
- протичането на т.нар. “естествено разпределение”7 на правата. То може
да се определи като първично и е характерно за условията на ограниченост (на
ресурси, блага, сфери и др.), когато при отсъствие на формирани (формални или
неформални) права всеки се стреми, движен от частния си интерес, да завоюва
по-големи части или области на даден обект. Естественото разпределение може
да се реализира винаги, когато са налице свободни икономически пространства;
- реализирането на права върху резултатите от собствена дейност. Дъглас
Норт подчертава, че “правата на собственост са правата, които индивидите
присвояват благодарение на своя труд, стоките и услугите, които притежават.
Присвояването е функция на законните правила, организационните форми,
привеждането в действие на споразумения и нормите на поведение – т.е. на
институционалната рамка”.8 При вече формирани права в резултат от
естественото разпределение, това е основен метод за осъществяване на правото
на частна собственост в икономически план.
Реализирането на определени права на собственост практически изразява
идентификация на личността на стопанския субект, определя възможностите за
неговото икономическо обособяване и самостоятелност и лимитира условията,
при които той може да се включва в икономическия процес, в т.ч. в пазарни
взаимодействия. На тази основа придобиването и осъществяването на
определени права на собственост изразява и степента на икономическата
6 Фуробота, Е., Р. Рихтер, Институты и экономическая теория, С. Петербург, 2005, с. 93 – 107.7 Бюканан, Дж., Нобеловские лауреаты по экономике, М., 1997, с. 240 и др.8 Норт, Д., Институции, институционална рамка и икономически резултати, ЛИК, С., 2000, с. 52.
свобода на стопанския субект, неговите индивидуални възможности за
извършване на определена дейност.
Степента на свободата се изгражда преди всичко икономически и
изразява естествените възможности на човека да присвоява, формира и
реализира определени права на собственост. Следователно когато цялостния
процес на икономическо присвояване на условията на живот се пречупва през
призмата на определена човешка общност, то степента на свободата се изразява
в механизмите на образуване и мащабите на собствеността. Ако първоначално
естествената свобода е в основата на възникването и формирането на правата на
собственост и на самата собственост като обект и условие на живот,
впоследствие, като вторичен акт, мащабите на собствеността определят
границите на свободата. При тези условия правата на собственост като
икономически фундамент на свободата се институционализират – развиват се
неформалните, а в еволюционен план и формалните институции на
икономическите взаимоотношения. Едновременно с това се полагат и развиват
институционалните основи на икономическата свобода.9
Съставляващи права на собствеността, които определят възможностите за
конкретни икономически действия са:
правото на владеене;
правото на ползване и
правото на разпореждане.
Според закона за собствеността10 на Р. България правото на владение “е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя”. Практически владението е функциониране на
собствеността при условие, определено от действителния собственик.
Правото на ползване предполага използване или приложение на
определена вещ според предназначението, и съобразно това възможност за
9 Институциите (принципи, правила) включват всяка форма на ограничения, която човешките същества създават, за да оформят човешките взаимоотношения. Те могат да бъдат неформални (неписани правила, морални норми) и формални – писани правила – принципи, норми, закони. Вж. Норт, Д., Институции, институционални промени и икономически резултати, ЛИК, С., 2000, с. 13.10 Закон за собствеността. Закон за общинската собственост. Закон за държавната собственост, Изд. Соломон, С., 2007, с. 13.
получаване на добиви11 от нея. В юридически аспект ако владението е функция
на собствеността, ползването е функция на владението. Ако собственикът може
да предоставя правата на ползване и разпореждане на друго лице, той оставя
задължително за себе си правото на владение.
Правото на разпореждане включва условията, при които собственикът
може да променя собствеността на вещите, които притежава, да извършва сделки
с тях (продажба), да ги предоставя безвъзмездно (дарение), да ги ипотекира и др.
подобни. По този начин много ясно може да се разграничи собственика от
несобственика.
При изследване на конкретното поведение на стопанските субекти от
гледна точка на формирането на правата на частна собственост е необходимо
те да се разгледат в две направления:
- права–принципи, определящи възможността от възникване на
определено право като реализация на личността – свобода за изява на личността
чрез определяне на възможностите за извършване на определени действия
(естествено разпределение на правата) и
- конкретни права върху определени обекти или права в пространствено-
териториален аспект, когато те изразяват действителната реализация на
свободата чрез реално осъществяване на действия, напр. сключване на договори
за икономически взаимоотношения.
Правата-принципи определят границите или пределите за действие:
например правото да се извършва определена дейност или да не се допуска
други да извършват дадена дейност и т.н.
Конкретните права практически обособяват отделните индивиди и
определят техните възможности реално да взаимодействат с другите
икономически субекти. От тази гледна точка хората могат да имат права на
собственост в различни области, което е основание те да влизат във
взаимодействия помежду си, т.е. да определят конкретните обекти на техните
11 Пак там, с. 11.
взаимоотношения, мястото и времето за осъществяване на разменните
отношения и т.н.
Когато става дума за правата-принципи, всички индивиди имат еднакви
възможности за придобиване на права на собственост. Но в зависимост от
конкретните условия и дейности, извършвани от тях, всички индивиди
придобиват права в различни области и в различна степен, т.е. техните
конкретни права са различни. Именно това придава смисъл на техните
взаимодействия. Хората обменят резултатите от дейностите, осигурявани от
правата на собственост. Така те реализират своите частни интереси и
осъществяват на практика принципа за най-доброто осигуряване.
Разпределението и реализацията на правата на частна собственост от всеки
индивид в крайна сметка водят до постигане на обществено съгласие: всеки
индивид, знаейки и съблюдавайки собствените си права, спазва правата на
всички участници в икономическия процес и сключва с тях договори за
размяна. В този план практически се реализира и икономическата свобода.
Формирането на правата на собственост и изграждането въз основа на тях
на реални икономически отношения е продукт от продължителната еволюция на
човешките взаимоотношения. По принцип те са резултат от неформалните
институционални механизми, съпътствали първоначалното “естествено
разпределение на правата”. Впоследствие се формализират чрез икономическото
и правното конституционализиране и създават условията за нормалното и
стабилно протичане на икономическите процеси.
Конституционната политическа икономия обхваща цялата съвкупност
от принципи, норми, правила и закони, върху основата на които се изгражда
икономическата теория на правата на собственост. Тя обхваща правни,
институционални и конституционни правила, които определят възможностите за
икономически избор на икономическите субекти като собственици и на тази
основа определят границите на икономическата свобода.
В този ред всяко общество формира своя стопанска конституция, която
обхваща всички правни норми и институции на даден стопански ред.12 Тя
установява основополагащите принципи и признаци за порядките на
собствеността, например принципните възможности за национализация и
приватизация, които се конкретизират в определени правни норми. Затова
принципен въпрос за конституционната политическа икономия (новата
политическа икономия) е въпросът за собствеността. Той е свързан не само с
юридическите форми на нейното съществуване, а с природата на
икономическата система като цяло.13
11.3. Основни форми на собственост
Собствеността винаги се реализира в определена форма. Като се започне в
процеса на еволюцията от античната, азиатската, германската и т.н., и се стигне
до съвременните форми: държавна, общинска, частна, колективна, смесена.
11.3.1. Държавна собственост
Във всички съвременни национални икономики, независимо от равнището
на икономическо развитие, се формира държавен сектор, т.е. в определени сфери
и дейности се установява държавна собственост. Тя обхваща различни
организационни форми, държавни фирми и предприятия, държавни учреждения,
стопански дружества.
В закона за държавната собственост на Р. България е установено, че
собствеността на държавата е публична и частна.14
Публична държавна собственост са обекти, определени със закон за
изключителна държавна собственост, обекти и движими вещи, определени със
закон за публична държавна собственост, имоти, предоставени на отделни
ведомства от държавата за изпълнение на функциите им, имоти от национално
значение за трайно задоволяване на обществени потребности чрез общо
ползване.
12 Ойкен, В., Основы национальной экономии. Экономика, М., 1996, с. 349.13 Баренбойм, П, и др., Конституционная экономика, М., 2006, с. 241.14 Закон за собствеността. Закон за общинската собственост. Закон за държавната собственост, Изд. Соломон, С., 2007, с. 53, 85.
Частна държавна собственост са всички други имоти и вещи – държавна
собственост, свързани с изпълнение на функциите на държавата. Те се
предоставят за управление на ведомства и общини.
Функционирането на държавната собственост се организира в рамките на
определени държавни фирми и предприятия. Държавният сектор в развитите
пазарни икономики има относително малък дял в стопанската структура на
страната. Тази тенденция се развива и в България след осъществяването на
пазарната трансформация на стопанството ни.
Определена част от държавните фирми организират дейността си според
принципите на максимизиране на печалбата. В зависимост от характера на
държавните интереси обаче немалък брой от тях не са ориентирани към печалба,
а някои реализират и загуби, които се финансират от държавата.
В съвременните условия образуването на държавни фирми, а с това и
развитието на държавния сектор в икономиката, е свързано в определена степен
с осъществяването на икономическите функции на държавата. Тази тенденция се
засилва особено след разработването и налагането на кейнсианската
макроикономическа концепция и тезата за смесената икономика. Наред с
доктриналните причини съществена роля за развитието на държавните фирми
имат група икономически и технически фактори.
Много често държавни предприятия и фирми възникват в сфери, свързани
със значителни обществени потребности, за които икономическите възможности
на частния бизнес не са достатъчни или в които държавата се стреми да установи
монопол. Според Конституцията на Р България е възможно формирането със
закон на държавен монопол върху железопътния транспорт, националните
пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия,
производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно
действащи вещества (гл.І, чл. 18 (4)).
В държавния сектор се обособяват различни стопански форми: държавни
фирми, смесени предприятия, национализирани предприятия, както и частни
предприятия с държавно участие. Според Търговския закон у нас се формират
публични предприятия, които могат да бъдат държавни и общински.
Държавните предприятия (фирми) се образуват и като търговски дружества. В
този случай те могат да бъдат еднолично дружество с ограничена отговорност –
ЕООД, и еднолично акционерно дружество ЕАД. Останалата част от държавните
предприятия не са във форма на търговски дружества.
Държавните фирми са стопански форми за организация на деловата
дейност, в които държавата е единствен собственик и осъществява
икономическата власт. В този смисъл те имат много сходни черти с частните
фирми – както по осигуряване на ресурсите и реализацията на продукта, така и
по формираните организационно-йерархични структури на управление. По
принцип са устойчиви на икономическата конюнктура заради бюджетното
финансиране. В много случаи те задоволяват потребности далеч от интересите
на частния бизнес.
В значителна част от случаите фирмите, основани на държавна
собственост, работят ефективно и постигат висока конкурентоспособност на
пазара. Не са изключение и примерите, когато държавни фирми не могат да
отговарят на изискванията на пазара. Причините за това са свързани с по-
ниската икономическа заинтересованост и отговорност на управляващите екипи,
по-ограничените възможности за въвеждане на технологични новости и др. В
подобни случаи неефективните държавни фирми се приватизират.
11.3.2. Частна собственост
В Конституцията на Р България е записано, че правото на собственост се
гарантира и защитава от закона, а частната собственост е неприкосновена.15 Това
са основни принципи, които са валидни за всяка цивилизована държава с развита
индустриално пазарна икономика. В закона за собствеността се отбелязва, че
частната собственост е собственост на физически и юридически лица върху
всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Р България
са изключителна държавна собственост или по силата на закона са публична
държавна или общинска собственост.
15 Конституция на Република България, Сиела, С., 2007, с. 10.
По принцип частната собственост се разпростира върху частния бизнес
(фирми, предприятия), домашното стопанство, частното (лично) имущество,
както и върху обектите на интелектуалната собственост (на отделни, конкретни
субекти).
Най-голямо значение за функционирането на националното стопанство
има частния бизнес – частните фирми. Те са свързани с функционирането и
реализацията на частната собственост, с частния интерес на предприемачите,
както и на всички участници в системата на частното производство.
Субекти на частната собственост могат да бъдат всички представители на
частния бизнес – от малките фирми (дребен бизнес), до големите фирми (едър
бизнес), олицетворявани от техните собственици.
Правото на частна собственост определя възможността отделните
индивиди самостоятелно и независимо да притежават, да се разпореждат и да
използват всички ресурси и блага в свой личен интерес съобразно утвърдени в
обществото институционални норми. Въз основа на него се определят мащабите
на икономическата свобода и инициатива.
Частната фирма или частният бизнес изгражда дейността си именно върху
институционалните принципи на частното владеене, контролиране и използване
на ресурсите, което изразява природата на предприемаческата инициатива и
свобода и намира израз в стремежа към присвояване на възможно по-висока
печалба. Правото на частна собственост осигурява възможности не само за
предприемачите, а и за всички останали собственици на ресурси да търсят най-
високо оценяваното им приложение и с това да максимизират своите доходи. На
тази основа се определят свободата и мащабите на икономическия избор за
всички участници в стопанския живот.
От данните в табл. 11.1 се установяват тенденциите в развитието на
частния сектор в България. В условията на пазарна трансформация на
стопанството неговият относителен дял в брутната добавена стойност (брутния
вътрешен продукт) за последните години се увеличава значително.
Таблица 11.1.Относителен дял на брутната добавена стойност,
създадена в частния сектор, по икономически сектори (в %)Икономически сектори 1998 2000 2002 2004 2005
Брутна добавена стойност по базисни цениБрутна добавена стойност по базисни цени в частния секторСелско и горско стопанствоИндустрияУслуги
100,0
62,418,314,829,3
100,0
69,613,720,335,6
100,0
73,012,021,539,5
100,0
77,210,724,142,4
100,0
79,49,125,944,4
Източник: НСИ, Статистически справочник 2002, 2004, 2006
11.3. Общинска собственост
В закона за общинската собственост на Р България са определени
принципите за формирането на общинската собственост, нейните
разновидности, както и механизмите за нейното управление и използване. Обект
на общинска собственост са имоти и вещи, определени или предоставени със
закон, придобити от общината с доброволен труд, от дарение или чрез правни
сделки.16
Общинската собственост подобно на държавната също може да бъде
публична и частна.
Публична общинска собственост са имоти и вещи, определени със закон,
предназначени за изпълнение на функциите на общината или за трайно
задоволяване на обществени потребности от местно значение.
Имотите, които са общинска собственост, се управляват от органите за
местно управление (кмет, общински съвет) или се предоставят на други
институции съобразно предназначението им.
11.4. Механизми и форми за организация на собствеността.
Индивидуална, групова и акционерна собственост
Най-широко разпространени сред класификациите на формите на
организация на бизнеса има обособяването на три институционално (правно)
регламентирани и утвърдени форми – еднолична (индивидуална) фирма,
дружество и корпорация (акционерно дружество). В България това се
16 Закон за собствеността. Закон за общинската собственост. Закон за държавната собственост, Изд. Соломон, С., 2007, с. 25.
утвърждава с Търговския закон. Икономическа основа за определянето им е
формата на организация на собствеността.
Едноличната фирма, или според Търговския закон едноличният
търговец, се изгражда върху индивидуалната форма на организация на
собствеността и затова в някои квалификации се определя като еднолична
собственост.
Дружествената фирма (дружеството) се основава върху колективната
форма на организация на собствеността и се проявява в редица модификации.
Корпоративната фирма се свързва с акционерната форма на
организация на собствеността и също има разнообразни проявления.
При прехода към пазарно стопанство фирмената структура в България се
развива във всички разновидности от форми на организация на бизнеса. Бързо се
увеличава относителният дял на едноличните частни фирми и дружества за
сметка на ограничаване размера на държавната собственост във всичките й
разновидности. Увеличава се и приносът на недържавните фирми в създаването
на брутния вътрешен продукт.
11.4.1. Еднолична фирма
Едноличната фирма е конкретна форма на организация на бизнеса,
основана върху индивидуална частна собственост, при което едноличният
собственик изпълнява основните дейности в предприятието, управлява го и носи
неограничена отговорност за резултатите от него. Той присвоява всички печалби
от дейността на фирмата, но отговаря и за всички загуби в пълния им размер.
Едноличните фирми са най-многобройните в организационната структура
на производството – това е най-лесният и евтин начин на организиране на
индивидуалния бизнес. Възникват масово в условията на икономически подем,
но средната продължителност на живота им е малка.
Основни предимства на едноличните фирми са: неголеми размери на
капитала за първоначалното осигуряване на дейността; възможност за
противодействие срещу различните форми на безработица; развитие на
предприемаческия дух и привлекателност на шансовете за личен успех в
бизнеса; бързо и ефективно техническо и технологично обновяване; гъвкава
реакция на изменящата се пазарна конюнктура; тесни и трайни връзки с
потребителите; широки възможности за приближаване на производството до
пазара; сравнително ниски разходи за производството, свързани със
специализацията в осъществяваните дейности; ефективно и опростено
управление и други.
Наред с това се проявяват и определени недостатъци: в процеса на
растежа на фирмата едноличният собственик среща ограниченията на своите
капиталови възможности, което е една от основните причини за икономическа
неустойчивост на индивидуалния бизнес. Затруднения в реализацията и
високите лихвени проценти, ограничаващи достъпа до краткосрочните кредити,
също стесняват възможностите за растеж. По принцип банките са резервирани
при кредитиране на дребния бизнес поради липса на надеждни гаранции.
Неограничената отговорност в определени случаи поставя проблеми за цялото
имущество на едноличния собственик.
11.4.2. Дружествена фирма
Дружествената фирма е конкретна форма на организация на
собствеността, при която две или повече лица създават условия за съвместно
(колективно) функциониране на техния капитал. Сдружаването на частните
собственици е предизвикано от процесите на растежа на едноличните фирми:
необходимостта от допълнителен капитал расте, а възможностите за получаване
на кредит са ограничени. В производствения живот на една фирма винаги
настъпват моменти, когато индивидуалният капитал не може да функционира
ефективно поради ограничените си размери. С това се ограничават и
възможностите за неговата самостоятелност. При тези условия едноличният
собственик търси съдружници - основава се дружество (дружествена фирма).
Дружествената фирма позволява да се продължи производствената
дейност на разширяваща се основа. Формират се условия за допълнителна
изгода (доходи) за съдружниците от функционирането на обединения капитал.
Дружеството има и други предимства: налице са предпоставки за икономия от
мащаба; фирмата участва ефективно във вертикалната интеграция (придобива
собствеността върху капитала на доставчиците и на търговците, участващи в
реализацията на продукцията, т.е. установява контрол върху снабдяването,
производството и реализацията) и в хоризонталната интеграция (в процеса на
растежа фирмата придобива собствеността и контрола на конкуриращите
предприятия); развиват се възможности при по-големи мащаби на
производството да се повишава качеството, да се развива рекламата.
Като форма на организация на бизнеса дружествената фирма има и
определени недостатъци: по принцип дружествените фирми са с неограничена
отговорност, т.е. всеки от съдружниците независимо от относителния дял на
неговия капитал в общия размер на капитала на дружеството отговаря солидарно
и изцяло за задълженията на фирмата пред кредиторите с обема на своето
имущество. Налице са и затруднения, свързани с излизането или приемането на
съдружници, както и с прехвърлянето на капиталовия дял от един съдружник на
друг. Съвременното законодателство в редица държави създава възможности за
преодоляване на част от тези недостатъци и затруднения, особено в областта на
отговорността на съдружниците. В българския Търговски закон се предвижда
формиране на дружества с ограничена или смесена отговорност.
В Търговския закон на Р България са предвидени следните форми на
търговски дружества: събирателно дружество, командитно дружество,
дружество с ограничена отговорност, командитно дружество с акции. Наред с
тях се разглежда и акционерното дружество.
Събирателно дружество се образува от две или повече лица за
извършване на търговска дейност под обща фирма, като съдружниците
отговарят солидарно и неограничено. Фирмата съдържа освен имената на
съдружниците и указанието “с-ие” (съдружие). Управлението на дружеството
може да се осъществява от съдружник или назначен управител със съгласието на
всички участници в дружеството.
Дружество с ограничена отговорност се образува от едно или повече
лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в
капитала му. Ограничено отговорен съдружник, който е извършвал сделки от
името на дружеството преди или след неговото образуване, без да е уведомил
кредитора за това, отговаря неограничено. Във фирмата на дружеството се
съдържа означението ООД. Ако капиталът на подобно дружество принадлежи на
едно лице, то се определя като еднолично дружество с ограничена отговорност .
ЕООД. Такива дружества могат да се образуват от държавни или общински
предприятия (фирми). Управлението на дружеството се осъществява от общо
събрание и управител.
Командитно дружество се образува с договор между две или повече лица
за извършване на търговска дейност под обща фирма, като един или няколко
съдружници са солидарно и неограничено отговорни, а останалите отговарят до
размера на уговорената вноска. В Търговския закон се определя, че по принцип
положенията за събирателното дружество се отнасят и до командитното, ако не е
предвидено друго. Фирмата на дружеството съдържа означението КД и името
поне на един от неограничено отговорните. Името на ограничено отговорните не
се вписва във фирмата, но ако това стане, те се считат за неограничено
отговорни.
Командитно дружество с акции се образува с договор, като за
ограничено отговорните се издават акции. Те не могат да бъдат по-малко от
трима души. Неограничено отговорните трябва да притежават не по-малко от
1/10 от капитала на дружеството. Те имат право на глас в общото събрание на
дружеството и образуват съвет на директорите. За командитното дружество с
акции се прилагат положенията за акционерното дружество в Търговския закон,
ако не е предвидено друго. Във фирмата на дружеството се съдържа означението
КДА.17
В икономическата теория и практика са познати и други форми на
дружествени фирми, които увеличават техните предимства.
Квалифицирано дружество с ограничена отговорност се образува и
действа като корпорация и има нейните предимства – правата на съдружниците
17 При описване на характеристиките на дружествените фирми е използван Търговският закон на Р България.
се продават на фондовата борса, дружеството е с неограничен срок на действие,
правата на собственост може да се предават, отговорността е ограничена. Ако 90
на сто от общия доход на дружеството е от пасивни операции, не се плаща данък
върху печалбата, а само данък върху личните доходи.
11.4.3. Акционерно дружество (фирма)
При акционерната форма на организация на собствеността се
формират корпорации, а според Търговския закон на България се образуват
акционерни дружества.
Капиталът на акционерното дружество е разделен на акции. То е с
ограничена отговорност на собствениците – отговаря пред кредиторите с
имуществото си. Във фирмата на дружеството се съдържа означението АД.
Учредители на акционерното дружество са най-малко две физически или
юридически лица. В предвидени със закон случаи е възможно то да се образува
от едно лице. Такъв е случаят с едноличното акционерно дружество, което се
образува от държавни предприятия.
Учредителите на АД обнародват предложение за откриване на подписка за
набиране на капитал на дружеството. Той трябва да бъде изцяло записан, а
неговата стойност и стойността на акциите се определят в левове. Учредителите
са солидарно и изцяло отговорни за задълженията, свързани с учредяването на
дружеството. След изтичане на срока на подписката или след записване на целия
капитал се свиква учредително събрание, което според предвидените от закона
условия учредява дружеството. Управлението на дружеството се извършва от
общото събрание на акционерите и от съвет на директорите при едностепенна
система или от надзорен съвет и управителен съвет – при двустепенна система.
Първите корпорации в техния съвременен вид възникват в САЩ
(американски вариант на акционерното дружество) в средата на ХІХ век в
железопътното строителство, а в началото на ХХ век са една от модерните и
могъщи форми на организация на деловата дейност. В общата организационна
структура на бизнеса относителният дял на корпорациите е малък, но мащабите
на тяхната дейност са огромни – те обхващат 70 – 80 на сто от общите продажби
и от размера на реализираната печалба в националните стопанства на развитите
индустриално пазарни икономики, осигуряват значителна част от заетостта,
инвестициите, иновациите и т.н. Много показателни са резултатите от дейността
на гигантските корпорации въпреки тенденциите към децентрализация и
демонополизация.
Корпорацията е много добре организиран механизъм за увеличаване на
мащабите на капитала. Източниците за това са вътрешни (амортизации,
корпоративна печалба) и външни (акции, облигации, кредити). Като
организационна форма на бизнеса корпорацията има и редица други
предимства: изгражда се върху основата на ограничената отговорност; нейните
собственици, без да се включват активно в дейността й, получават срещу
капиталовия си дял възможност да участват в разпределението на
корпоративната печалба и да получават доход под формата на дивиденти;
акционерите могат да продават в повечето случаи свободно притежаваните от
тях акции, без това да се отразява върху организационния статут на
корпорацията; решенията в корпорацията се вземат демократично въз основа на
притежаваните гласове от закупените акции; управлението на корпорацията се
осъществява от високо професионални мениджъри (техноструктура); поради
големите мащаби на производството се реализират икономии от мащаба, в т.ч. и
чрез структурни преобразования, постига се висока специализация на заетите,
има широки възможности за иновации; като юридическо лице, отделено от
своите собственици, корпорацията практически може да бъде вечна, т.е. има
неограничена продължителност на живот.
За корпоративната форма са характерни и някои недостатъци: високите
данъци и двойното облагане на корпоративния доход – данък върху печалбата на
корпорацията и данък върху доходите от дивиденти, получавани от акционерите;
отделянето на корпорацията като юридическо лице от собствениците
практически затруднява контрола върху нейната дейност. В повечето случаи
дребните акционери не могат да използват правото си на глас при вземане на
решения за поведението на корпорацията. Разделянето на функциите по
собствеността и управлението поражда възможност за противоречия между
собствениците на акции и управляващия елит на корпорацията; крупните
корпорации на практика засилват несъвършената конкуренция чрез
монополизация на производството и пазара; в редица случаи се създават
предпоставки за засилване на бюрократичните тенденции в организацията и
управлението на корпорациите. В теорията и практиката са познати различни
разновидности на корпорациите: частни и държавни, големи и малки, открити и
закрити и редица други.
11.5. Причини, пътища и форми за национализация
и раздържавяване (приватизация)
Национализация
Част от фирмите в държавния сектор се установяват след извършване на
национализация. Причините за това могат да бъдат най-различни – политически,
икономически, технико-технологични.
В случаите, когато се преследва засилване на икономическите функции на
държавата, е възможно да се осъществи национализация в най-важните сектори
на стопанството. По този начин икономическата власт се концентрира и се
установява контрол върху функционирането на националната икономика като
цяло.
По принцип национализацията може да се осъществява в две форми:
безвъзмездна и възмездна.
Безвъзмездна национализация се извършва чрез отчуждаване на обекти
на собственост с юридически акт на държавата. Тази форма се осъществява
главно под влияние на политически фактори или когато стопанският обект
предизвиква значителни икономически или други (екологични) вреди на
държавата.
Възмездна национализация се извършва чрез изкупуване на даден
стопански обект от държавата с цел създаване на по-благоприятни условия за
неговото функциониране.
Съвременната техника и технологии в редица сфери изискват огромни
капиталовложения, които много често са по възможностите само на държавата.
И ако развитието им е обществено необходимо, те могат да бъдат одържавени.
Подобна ситуация може да се появи в периоди на икономическа криза, когато
държавното вмешателство спасява от банкрут редица частни фирми чрез
преобразуването им в държавни.
Тези примери показват, че национализацията може да играе ролята на
компенсатор или стимулатор в развитието на стопанството, ако частният сектор
не е в състояние или няма стимули за активизиране на поведението му.
В икономическата теория и практика обаче се развиват и твърде много
противоположни схващания – смята се, че подобни решения не са единствени и
че това не е най-ефективният начин за решаване на подобни проблеми.
Приватизация
Опитът на страните с развита смесена икономика показва, че
увеличаването на държавния сектор като цяло и на държавните фирми в
частност невинаги осигурява очакваните резултати. В повечето случаи се
установява, че се обхващат и сектори, в които частният бизнес има по-голям
потенциал. Дори се счита, че е по-рационално редица икономически проблеми,
които успешно се решават от правителството, да се предадат в частни ръце, т.е.
под влияние на концептуални и прагматични съображения, като господстваща на
съвременния етап се възприема идеята за приватизацията. Това е валидно както
за високоразвитите индустриално пазарни икономики, така и за страните,
осъществяващи преход от централно планирано към пазарно стопанство, а също
и за някои страни с развиваща се икономика. Причините могат да се обхванат в
няколко направления – висока концентрация и монополизация на
производството, развитие и усложняване на бюрокрацията, липса на ефективен
контрол и координация на дейностите. В най-общи линии държавната
организация на производството се развива в противоречие с пазарните
принципи, ограничава конкуренцията и изискванията за рационализация и
ефективност.
Приватизацията е предоставяне на стопански обекти, които са
държавна собственост, или на стопански функции, осъществявани от
правителството, на частния бизнес чрез използване на различни форми,
методи, механизми и процедури.
Най-общо приватизацията се осъществява чрез смяната на собствеността –
преобразуване на държавни фирми в частни. В редица области, където е
установен естествен монопол, е целесъобразно приватизирането на стопанските
функции, а не на самите обекти.
Счита се, че приватизацията дава възможност за подобряване на
конкурентната среда, за увеличаване на ефективността от управлението, за
формиране на по-ефективни структури на собствеността, на реалния сектор и на
банковия сектор. За целта могат да се използват различни методи: пълна или
частична приватизация, размяна на дълг срещу собственост, възлагане чрез
договор, сключване на договор с временно ръководство. Те имат особена
значимост за страните с преходна икономика.
Основни понятия:
Собственост
Присвояване
Отчуждаване
Право на собственост
Владеене
Ползване
Разпореждане
Частни права на собственост
Общи права на собственост
Абсолютни права на собственост
Относителни права на собственост
Държавна собственост
Публична държавна собственост
Частна държавна собственост
Общинска собственост
Еднолична собственост
Индивидуална частна собственост
Дружествена фирма
Събирателно дружество
Дружество с ограничена отговорност
Командитно дружество
Акционерно дружество
Акционерна форма на организация на собствеността
Национализация
Приватизация
Дискусионни въпроси
1. В какво се изразява връзката, единството и различията между
категориите собственост и право на собственост?
2. Как собствеността и правото на собственост се отразяват върху
осъществяването на пазарните връзки? Коя от двете категории – собственост или
право на собственост има по-голямо значение?
3. Сравнете двете класификации на правата на собственост – като частни и
общи и като абсолютни и относителни. Как те биха могли да се използват при
характеристиката на еволюцията на правата на собственост?
4. Как ще обясните връзката собственост, права на собственост и
икономическа свобода?
5. Може ли институционалните форми за организация на собствеността да
се разгледат като резултат от еволюционен процес, т.е. като последователно
преминаване от една форма към друга форма?
