Лекция №1/23.02.2009/

(1,2,) Произход, същност, функции на съвременните пари

Парите са неотменим елемент на развитието на пазарното стопанство. Те влияят върху икономическата конюнктура. Те осигуряват обмяната на веществата в икономиката. Парите са една от фундаменталните символи на цивилизацията.

Парите са историческа категория. Те са възникнали на определен етап от развитието на човешкото общество. От момента на възникване са станали обект на човешката мисъл. Карл Мей пише че на парите са посветени 5-6 хил. труда. Предполага се че в края на ХХ в. това количество е удвоено и даже утроено. Парите са един феномен, който продължава да се изучава и анализира. Ако държавата пусне повече пари в обръщение това няма да доведе до печалба, а до инфлация. Сложността на парите се обяснява с тяхното необходимо средство да въплъщават в себе си способността да се разменят за всички други стоки. По въпроса за произхода и същността на парите има обособени две концепции – рационална и еволюционна.

рационалистическа – обяснява произхода на парите, като резултат от съглашението между хората които са се уговорили, че за обмяната на стоките е необходим специален инструмент, т.е. – парите.

Еволюционната концепция – счита, че парите са се появили в резултат на еволюционният процес, който въпреки волята на хората е довел до това, че отделни стоки са се отделили от общата стокова маса и са започнали да изпълняват ролята на всеобщ еквивалент, т.е. – парите.

Рационалната теория най-напред се е появила в работите на Аристотел. Парите съществуват не по природа, а те са установени. В Рим императорът установява стойността на парите. В края на ХVІІІ в. тази теория е опровергана.

За произхода на парите трябва да се изходи от разделението на труда; частната собственост. В резултат се стигнало до превръщането на различни стоки от случайни в постоянни. Основно предназначение на парите е да опростят размяната на стоките и следователно техният генезис е стоковата размяна.

Натуралната размяна е станала естествена люлка на едно от най-великите икономически открития на човека. Развитието на размяната довежда до отделянето на една стока, която да изпълнява функцията на парите. Парите имат две основни предназначения:

Измерва стойността на всички останали стоки; Обслужва тяхната размянаПарите са спонтанна еволюция и преди всичко неосъзнат продукт на стоковата размяна. Отначало

роля на всеобщ еквивалент са изпълнявали отделни видове стоки, като: кожи, бисери, сол, камъни и др.Парите се свързват с живота и произхода на думата Pecuniari от латински Pecus – добитък. Стоките

които са изпълнявали роля на пари следвало да отговарят на следните изисквания:1. портативност;2. дълготрайност;3. способност за делимост;4. стандартизираност;5. познаваемост;6. узнаваемост.

Роля на парите са изпълнявали благородните метали: злато, сребро. Това се дължи на тяхното свойство:

1. висока стойност;2. делимост;3. лесна преносимост;4. еднородност;5. лесна съхраняемост.

Постепенно функциите на парите започнали да се изпълняват от заместители на златните пари – паричните знаци. Връзката между паричните знаци и златото се е осъществявала чрез мащаба на цените, т.е. количеството злато което по законодателен път изпълнява функцията на парите – мярка на стойността.

1934г. след великата депресия в социалната икономика пада златният стандарт и е фиксиран мащаб 0,888671 гр. злато, при $35 за трой унция.

1785 година е въведен доларът в САЩ1792 – мащабът е бил 1,60377 гр. злато1900 – 1,50463 гр. злато1913 – паричната емисия е централизирана със създаването на федералният резерв. Така е бил

фиксиран мащабът в САЩ.15.08.1971г. американският президент Ричард Никсън отменя златният мащаб на американският

долар, с което прекратява окончателно връзката между пари и злато. настъпва демонетизация, т.е. златото е свалено и вече не е пари. Независимо от това златото все още се води в баланса на ЦБ. То може да служи като валутен резерв, т.е. може да се продава и да се използва за плащане, но непосредствено то не е платежно средство.

След прекъсването на тази връзка е характерно , че американският долар прави две последователни девалвации и стига 0,7366гр. злато при $42 за трой унция. (в България 0,7595748гр. злато).

От този момент всички валути плават. Нямат фиксирана стойност. Парите нямат връзка със златото и следователно нямат собствена субстанцираща стойност. Тук възниква въпросът „Какво са съвременните пари?”. При характеризирането на съвременните пари, съвременните монетаристична теория прилага т.н. фундаментален подход, т.е. изхожда от функциите на парите за да характеризира тяхната същност и роля. Счита се че на пазара са присъщи следните функции:

1. разменно средство;2. сметна единица;3. средство за съхранение на стойността;4. средство за потушаване на дългове.

Парите са това което разменяме срещу стоки и услуги. Необходими са за да живеем и са това което получаваме от други за нещата които им предоставяме. Най-често ние предоставяме своя труд. От тази характеристика следва че парите обслужват стоковата размяна. Въпросът е не е ли възможно тази размяна да се осъществява стока срещу стока. Такава размяна е съществувала и е известна като бартер. Бартерът е присъщ за една много по-ранна степен на развитие на стопанството. В съвременното пазарно стопанство бартерът е трудно приложим, поради присъщите му недостатъци.

При бартер липсва единицата за пресмятане на размера на пропорции между стоките в обръщение. Ако имаме 100 вида стоки, то за да се осъществи размяна, то всяка една трябва да се

съпостави с останалите 99. съпоставяния.

При бартера е необходимо 2-но съвпадение на потребностите. A ↔B. Размяната също така трябва да става в количество, време и място, които страните желаят. Такова съвпадение при бартера липсва.

При бартера липсва единица за бъдещи пресмятания, а такива съществуват и са твърде много. При бартера липсва ефективен метод за натрупване и спестяване. Натрупване и спестяване е

възможно и във вид на стоки, но това е неефективно. Натрупването, спестяването на пари формира покупателната способност, която може да се прояви по всяко време и да се закупи желаната стока. Поради тези и други причини бартера не може да бъде приложен в условията на пазарно стопанство.

Парите в сравнение с бартера имат и други предимства. Води до съкращаване на разходите по обръщението; Води до спад на производството и търговията и повишаване

производителността на труда; Позволява гъвкав избор на видове и количества на закупуваните стоки; Позволява избор на време и място за покупка на стоките; Парите предоставят избор на партньорите с които да търгуваме.

1. Първата функция на парите като разплащателно средство се характеризира със следното: Парите в тази форма притежават разменна стойност, т.е. способността да се разменят за всички други стоки независимо че самите те нямат стойност. Парите изпълняват тази функция благодарение на доверието към тях. Доверие в смисъл че търговците ще вземат от нас парите, а ние ще получим желаната

2

стока. Затова съвременната емисия има фидуциален характер. (фидуцирам – доверие). Ако парите загубят доверие те не могат да изпълняват обменната функция. В тази ситуация националната парична единица се заменя с друга. В някои страни вследствие на инфлацията настъпва доларизация. Парите в тази функция трябва да са законно платежно средство. Съвременната парична единица е фидуцирана.

2. Сметна единица – парите са били и ще бъдат средство за смятане.Парите в тази функция не са средство за измерване на стойността, тъй като самите те нямат стойност.

3. Парите изпълняват функцията за съхранение на стойността. Парите в тази функция позволяват за разлика във времето между покупката и продажбата на стоките. Благодарение на това че съхраняват стойността във времето ние можем да спестяваме в парична форма. Те могат да изпълняват тази функция ако не се силно инфлационно обезценяват. Ако парите се обезценяват хората не спестяват пари, а трупат недвижимости, които да съхранят стойността във времето.

4. Средство за плащане или погасяване на дългове. Парите в тази функция позволяват различия във времето между акта на отчитане на стоките и акта на отчуждаване на парите, в резултат на което възниква необходимост от пари за погасяване на дългове. Парите в тази функция улесняват отпускането на кредити и погасяването на дългове ако не се инфлационно обезценяват.

Монетаристите акцентират само на две от посочените 4 функции, а именно разменно средство и съхранение на стойността. Те приемат, че всичко онова което изпълнява тези две функции е пари.

Следва ли парите да изпълняват тези две функции едновременно или е достатъчна само една от тях. – парите едновременно трябва да изпълняват и двете функции. Парите съхраняват стойността и благодарение на това ние можем да ги използваме като разменно средство.

Всяко нещо което съхранява стойността във времето е прието да се нарича актив. Съхранявайки стойността парите също са актив и съставна част от общото богатство, което индивидите притежават. Хората притежават различни видове активи, но те не могат да бъдат идентифицирани като пари.

Чекът е паричен документ удостоверяващ правото за получаване на пари. Парите в случая са депозита по сметката, която покрива стойността на чека. Банкнотите, монетите и депозитните пари изпълняват функцията на парите като разменно средство и средство за съхранение на стойността.

Освен това хората притежават и ценни книжа: акции, облигации, съкровищни бонове. Тези ценни книжа изпълняват не само функцията съхранение, те дори носят доход: лихва, дивидент. Но те не могат да изпълняват функцията разменно средство. Те имат едно важно качество присъщо на парите, а именно – ликвидността. Ликвидност е способността на актива да се трансформира в пари. Парите са абсолютно ликвидни, а ценните книжа не са. Ликвидността е относително понятие, което означава, че цялото състояние на хората не може да е само в ликвидна форма.

Хората имат и срочни депозити. Тези депозити много добре изпълняват функцията на съхранение на стойността. Те носят и доход – лихва, но не могат да изпълняват разменна функция. Тези депозити се наричат квази пари (почти пари).

Съвременните пари обикновено се определят като общовалидно средство за размяна. Това определение не е пълно понеже акцентира само върху раменната функция на парите и елиминира втората функция – съхранение на стойността.

Пари – актив, абсолютно ликвиден за да изпълнява функцията на разменно средство и средство за съхранение на стойността. И всяко нещо, което изпълнява тези две функции е прието да се нарича пари.

Така може да се характеризират съвременните пари.Следователно при определяне същността на парите са характерни два подхода:

1) Транзакционен – в основата на който е функцията на парите като разплащателно средство.2) Ликвиден – парите като средство за съхранение на стойността.

1) Утвърждава, че същността на парите се състои в това, че се използват за заплащане на стоки и услуги. В това си качество не се отличават от другите активи.

2) Същността на парите се свежда до тяхното свойство да бъдат най-ликвидния актив. Парите са абсолютно ликвидни и техният притежател може да ги използва по всяко време за покупка на стоки или услуги. Номиналната стойност на банкнотата не може да се увеличава или намалява.

Въобще всеки актив, който притежава финансова стойност се явява кандидат за включване в състава на парите.

3

Всеки актив притежаващ функциите на парите е прието да се нарича пари.3. Ролята на парите в кръгооборота на обществения продукт- определя се като поток от стоки и услуги, които се обменят между семейното стопанство и фирмите в една страна.

При тази схема потоците на реални стоки се движат по часовниковата стрелка, а паричното движение - в обратна посока.,В тази икономическа система два пазара - на продукти и на ресурси.- всички ресурси в стопанството принадлежат на домакинствата и те продават тези ресурси на фирмите срещу платежи под формата на работна заплата, лихви и др.- Националният продукт (НП) - сумарната стойност от всички готови стоки и услуги произведени в икономиката- Националният доход - сумарният доход получен от домашното стопанство като работна заплата, лихви, рента и печалба- приемаме че НП = НД- когато фирми получават платежи за стоки и услуги съставляващи НП, а те използват тези парични платежи за работна заплата, тези разходи представляват разходи за производството на НП. Това което остава във фирмите е тяхната печалба. Тя се счита като част от националния доход, затова че е заработена от семейното стопанство, а едновременно се явява и собственост на собствениците на фирмите.- както работната заплата, така и другите плащания се отчитат като ресурси получени от продажбата на НП. тези суми изцяло преминават към домакинството.- НП и НД могат да се измерят както реално, така и номинално. Измерването им става с пари (обратно на часовниковата стрелка)- НД служи за оценка на скоростта на движението на парите, тъй като количеството на парите съвпада с НП M*V=P*Y- скоростта на парите

Кръгооборотът чрез макроикономическата зависимост между стопанството и фирмите....- Разходите на домашно стопанство са винаги по-малки от доходите. Остатъкът носи наименованието Спестяванияo Или в налични париo Влогове в банкитеo Ценни книжаo Погасяване на дългове (също се причислява към спестяванията)- Фирмите разходват повече от приходите, които реализиратo Допълнителни разходи за инвестиции Инвестиции в основен капитал Инвестиции в материали, суровини, запаси, готова продукция и др.- Финансовите пазариo Повечето от спестяванията са на домашното стопанство, а повечето от инвестициите на фирмитеo Необходим е механизъм който да премести паричните потоци от спестителите към инвеститорите - създава се от финансовия пазарo Състоят се от множество разнообразни канали по които фин средства протичат от спестителите към заемателите(инвеститори)

Две групи канали1) пряко финансиранеa. непосредствена смяна на собствениците на активите (акции, облигации)2) косвено финансиране

4

a. парите от спестяващите преминават към фирмите чрез т.н. финансови посредници (банки)

в кръгооборота на НП оказва държавния сектор- връзката е чрез плащаните данъци, държавните покупки и държавните заеми- по отношение на данъците – чисти данъци (взети от домашното стопанство)- данъчните постъпления в бюджета превишават паричните средства, които обратно отиват в стопанството (заради пенсии, помощи и др.)- разходи за покупки на стоки на правителството

Влиянието на държавата върху кръгооборота:1) фискална/ бюджетна политикаa. отнася се за политиката на данъците и държавните разходиb. увеличаването на чистите данъци означава намаление на потреблението или на спестяванията. Това от своя страна ще окаже своето влияние върху ръста на НП. Обратната зависимост също е валидна.c. Държавните покупки влияят върху обема на НП правопорционално2) Парично-кредитна политикаa. Действие на държавата, които влияят върху паричната маса и обращение в странатаb. Ръста на паричната маса в страната може да доведе до ръст на цените и/ или на НП. Обратно би довело до дефлация, намаляване на доходи, потребление и намаление на НП

- Икономическите системи на страните не са затворени системи. Те имат връзка с външния свят чрез обмена на стоки и услуги и движението на капитали.- Повече от 50% от БП е под влияние на вноса- При импорта, движението на парични потоци е навън, а при експорта от вън към страната

С – потреблениеI – инвестицииS – спестяванияХ – експортМ – импортТ – данъциG – държавни разходиНП = C + I + G + (X – M)НД = C + T + S C + I + G + (X – M) = C + T + S I + G + X = S + T + M I + (G – T) = S + (M – X)

Пари, образно казано са течност запълваща затворената система на кръгооборота на доходите и продуктите и използвана за измерване на елементите на този кръгооборот. Банките са представени като най-важните от всички финансови институти целенасочено регулиращи паричните потоци от собствениците на спестяванията към инвеститорите. Освен това банките са и основните институти, които създават, съхраняват пари и през които парите преминават според извършените платежи към всички елементи на икономическата система.Уравнението на размяна ни позволява да се правят изводи за количеството на парите в стопанството. Чрез количеството на парите може да се влияе върху равнище на цените, ... и икономиката като цяло.

4. Парични агрегати и тяхната обхватност

5

Количеството на парите в едно стопанство може да оказва съществено влияние върху редица променливи величини. Ето защо всяка страна се стреми да регулира количеството на пари в съответствие на пазарното стопанство. За измерване количеството на парите се използват парични агрегати. Те представляват групиране на активи, които служат като алтернативен измерител на паричната маса в обръщение. Паричните агрегати са съгласувани с международния валутен фонд и се прилагат от централната банка на всяка страна в света. У нас те са съгласувани и с европейската централна банка. Тези парични агрегати включват: М1 (банкноти, монети и депозитни пари); М2 = М1+депозити с матуритет до 2 години + депозити със договорен срок за ползване след предизвестие до 3 месеца.; М3= М2 + репо сделки и издадени дългосрочни дългови ценни книжа със срок 2 години.

Депозитите с матуритет над 2 години и дългосрочните ценни книжа са извън паричните агрегати и се отнасят към дългосрочните пасиви на централната банка. От 11.02.2004 в съответствие на европейската централна банка широките пари ML=M5. Най-тесният агрегат М1 е свързан с функцията на парите като разменно средство.

5. Стойност на парите във времето

Съвременните пари нямат стойност. Тяхната стойност се различава за отразяване изменението на покупателната сила на парите.

бъдеща стойност на парите K – парите; n – период; p – лихва.

Сегашна стойност на парите – стойността на парите като бъдещи парични постъпления, но коригирани по определен начин, а именно дисконтирани според % или капитализационна норма. Настоящата стойност ни дава възможност за сравнение на различни варианти за инвестиране на парите и за избиране на най-подходящ.

За измерване на паричната стойност ние:1. трябва да знаем очакваните бъдещи постъпления;2. времето след което ще се появят бъдещи парични потоци;3. нормата с която биха нараснали паричните потоци.

;

6. Теории за същността и ролята на парите

Металистическа теория на парите – създадена е от металистите. Те придават една сравнително пълна теория за парите, известна като металическа теория за парите. Ще я обобщим като класически метализъм и неометализъм. Класически метализъм, английските и френските меркантилисти:

1. признават златото и среброто, като един вид богатство;2. приемат пълноценните златни и сребърни пари, като един вид пари;3. парите изпълняват във вътрешните обороти функциите – мярка на стойността и съкровище, а

във външните – функцията световни пари;4. отричат възможността за замяна на пълноценните златни и сребърни пари със стандартните

знаци, като книжните пари.Външната търговия – според тях е главен източник за увеличаване богатството на страната. Те не

признават най-важната функция на парите,като разменно средство и средство за плащане.Погрешно в тяхната теория е че те (парите) притежават функцията мярка на стойността и световни

пари.Положително е че са разглеждали парите като стока. Те са били привърженици на стабилна валута и

са били против инфлацията.Неометализъм – 60-те години на ХХв. неометалистите се опитват да възродят металистическата

теория на парите. Те са искали три неща:1. възстановяване на златния стандарт;2. повишаване цената на златото;

6

3. девалвиране на американския долар.От тях са постигнати само две – девалвиране на американския долар и покачване цената на златото.Парите като техническо средство – Класиците на икономическата теория (А. Смит) разглеждат

парите като техническо средство, което помага за обръщението на стоките. Цялото значение на парите се свежда до тяхната функция на разменно средство. Според Смит същността на парите е обусловено от големи затруднения, които съпровождат процеса на размяна на стоките. Според Смит парите са важно колело (оръдие) на размяната. Той отъждествява парите с тяхната субстанция и отхвърля тезата, че парите съставят богатството на народите.

Лекция №2/09.03.2009/

Номиналистическа теория на парите-Тя е възродена от юристите, а не от икономистите. Стреми се да обоснове съзнателната обезценка на парите. Представлява съзнателното обезценяване (фалшифициране) на монетите, като законно право на краля. Те считат че държавната власт със своя авторитет определя ценността на парите. Според тази теория парите са абстрактна единица за пресмятане и нищо повече или обикновено название откъдето идва наименованието номиналистическа теория.

Същност – счита се че парите не притежават собствена стойност, а са само условни знаци за пресмятане на разменните пропорции между стоките. Те са едно творение на държавната власт. Парите изпълняват функции само във сферата на обръщение. Тази теория има 3 варианта:

1. теория за идеалната сметна единица – свежда същността на парите до това че те са абстрактна единица за пресмятане. Идеален мащаб за определяне на относителната стойност и на разменните пропорции между стоките в сферата на обръщение (Дж. Стюард)

2. държавна теория за парите (Платон, Аристотел) – Аристотел счита че парите съществуват не по естествен път , а по силата на закон. Същност – счита се че парите са творение на държавната власт и платежната им сума се установява от държавата по законодателен път. Приема се че и златните и книжните пари са едни и същи. Теорията е доразвита в Германия в лицето на Георг Кнап. През 1905 год. В книгата си „Държавна теория на парите” той заявява, че парите са продукт на правовия ред, творение на държавната власт или хартиено платежно средство. Държавата не само създава парите, но определя и платежната им сила. Кнап счита че книжните пари са единствените и най-добри пари. Фридрих Бейдисън разглежда парите не като платежна сила, а като номинална единица, която трябва да удостоверява както извършена от даден член на обществото услуга , така е получената от него услуга направена му от обществото.

3. функционална теория – Симеон Демостен извежда същността на парите от самата им функция като разменно средство. Функцията на парите е фактор, който създава стойност на парите.

7. Класическа количествена теория на парите и равнището на цените

Представа за това, че парите влияят на равнището на вътрешните цени европейците са разбрали още в 16 в., когато потокът от злато и сребро нахлува в Европа.. В резултат рязко се е увеличило количеството пари в обръщение. Този ръст на златото и среброто е съвпаднал с ръст в равнището на цените. През 1630 година Томас Ман е написал следното „съществува едно всеобщо мнение че наличието на по-голямо количество пари в кралството прави английските стоки по-скъпи”. Тази мисъл често се споменава като доктрина, която в течение на следващите 3 столетия става известна като класическа теория за парите и цената. Основни положения на тази теория срещаме при Шарл Монтескьо и Дейвид Юл.

Монтескьо счита че цената на стоката не се определя от стойността на стоката и парите, а от механичното съотношение между общата маса от стоки и общото количество пари в една страна. Той твърди че по-голямото количество пари води до повишаване на цените, при което стойността на парите спада и обратно.

За разлика от Монтескьо, Юл не противопоставя цялата маса от стоки и пари в една страна, а само тази част, която се намира в сферата на обръщение. Тази теория е завършена от Рикардо, който счита че парите са лишени от стойност и са само представители на стоките. Той заявява че цените на стоките се повишават или спадат пропорционално на увеличението или намалението на количеството пари в обръщение. Следователно в количествената теория е характерно, че стойността на парите не зависи само

7

от това дали са металически или книжни и цените на стоките зависят от количеството на парите в сферата на обръщение. Тя установява следната зависимост: под влияние изменението в количеството на парите в обръщението стоковите цени се изменят правопропорционално, а стойността на парите обратно пропорционално . Така с увеличаване количеството на парите се увеличава стоковата цена и стойността на парите пада и обратното. Тази теория намира по-нататъшно развитие в края на 19в. в лицето на Фишер. За него Фридман пише че е най-великият икономист раждан някога в Америка. През 1912 год. Фишер издава книгата „Покупателна сила на парите”.

Фишер влиза в историята с формулата M*V=P*T, където: M – количество на парите,V – скорост на обръщение на парите, P – средна цена или индекс на средната цена на стоките, T – сделките, по-късно заменен с Y. M*V=P*Y.

Това уравнение е позволило да се установи най-важната зависимост в паричното обръщение, което е намерило отражение в показателите M и P. Следователно Фишер счита че стоките и парите имат субективна ценност, която не може да се измерва. Тази празнота Фишер запълва с категорията покупателна сила на парите. Тя се определя с количеството материални блага, което може да се закупи с една парична единица и следователно зависи както от стойността на стоките, така и от стойността на самите пари.тъй като за Фишер стойността не съществува, той намира покупателната сила на парите и цената на стоките, както всички останали привърженици на количествената теория чрез съпоставяне на количеството на парите с количеството на токите. В сферата на обръщение цените се изменят правопропорционално на количеството на парите и обратнопропорционално на количеството на стоките.

8.Роля на парите в обръщение и депозитите

Това е основополагащо при Фишер, който възражда тази теория през 20в. По-късно тя намира изражение в кеймбриджкият вариант на количествената теория на парите в лицето на Алфред Маршал .Този вариант се отличава от Фишер по следните две особености:

наред с раменната функция и функцията средство за плащане се отдава особено голямо значение на функцията на парите като средство за съхранение на стойността.

поведението на отделните индивиди които притежатели на пари и на купувачи заема централно място в тяхното становище. Така само индивидите предпочитат да държат по-голямата част от своето богатство в налични пари – това ще означава че те предпочетат натрупването, като разходите за стоки намаляват и следователно с намаляване на търсенето на стоки, намаляват и техните цени и обратно: ако индивидите държат по-малка част от своето богатство в налични пари има по-голямо търсене на стоки и следователно цените се увеличават.

M=k*P*QM – парична масаk – дял от доходитеP – равнище на ценитеQ – стокова масаВ тази формула вместо V се използва k (k=1/V), а това води до един и същ резултат

Джон Кейнс – създава вариант на регулираната количествена теория за парите. Той възприема от номиналистите тезата за парите, като законно платежно средство, а от количествената – тяхното постулатно съотношение между количеството пари и стоковите цени и през призмата на държавното регулиране извежда както същността, така и значението на парите.

Разглеждайки парите като законно платежно средство, напълно откъснато от златото. В същото време определя тяхната стойност с количеството на парите в обръщение и счита че чрез държавното регулиране и на валутните курсове може да се контролира равнището на цялата икономика. Следователно той разглежда парите като законно платежно средство, но не определя тяхната стойност с авторитета на държавата, а чрез количеството на парите циркулиращи в сферата на обръщението.

P*R=E-SP – равнище на цените на предметите за потребление;R – количеството предмети за потребление;

8

E – доходи;S – спестявания.Следователно Кейнс не противопоставя цялото количество стоки, а само предметите за потребление

и записва че:

O – общото количество стоки;I – общите инвестиции.

Монетаристите в лицето на Милтън Фридман.1956 година под редакцията на Фридман в чикагският университет излиза книгата „Изследвания в

количествената теория на парите” – раждане на нова доктрина, която в последствие получава популярност извън САЩ и се разглежда като антипод на Кейнс. В този сборник Фридман е формирал версия за количествената теория на парите. Счита че неблагоприятните функции на икономиката включват: инфлация, рецесия, класическа безработица, криза в платежния баланс не са характерни в капитализма, а произтичат от неправилна парична политика, която е функция на държавата. Следователно главната причина за нестабилността лежи в политическата сфера. Монетаризмът се явява своеобразна реакция на игнорирането за дългосрочен период от време на паричните фактори в стопанския процес.

Монетаризмът е по-нататъшно развитие и модифициране на количествената теория с нейните главни изводи. За наличието на точна връзка между измененията в обема на платежните свойства и колебанията в общото равнище на цените, Фридман е приел за обосновка на своите възгледи думата монетаризъм и признава, че неговата концепция има близки точки с теорията на Кейнс за ликвидността. По същество това не е теория за същността на парите, а за тяхната роля във възпроизводствения процес. Той изследва икономиката на САЩ и установява, че темпа на развитие е 3-4% следователно паричната маса не трябва да нараства с повече от 3-4%.

M=k*P*YM – съвкупна парична маса;k – относителен дял на паричните резерви към общия доход;P – индекс на цените.Класическата количествена теория за парите и цените може да се изрази чрез: M*V=P*YАко реализирания обем продукция е 1 млрд. парични единици и скоростта на обръщение е 4 пъти, за

поддържане на абсолютно равнище на цените са необходими 250 млн. парични единици.Това уравнение може да се трансформира в теория за абсолютното равнище на цените.Характерно е че в тази теория доста отчетливо се илюстрира тясната връзка между количеството на

парите в обръщение и абсолютното равнище на цените. Класическата количествена теория акцентира върху дългосрочните времеви интервали, отчитайки че реалният обем на производството се определя такива дългосрочни фактори като числеността на населението и производствените мощности. Представителите на тази школа също са разбрали, че реалния обем на производството не остава постоянен в краткосрочен времеви интервал и са считали че темпа на икономически ръст се ускорява или забавя в съответствие с нерегулярна схема известна като делови цикъл. Новото поколение от 30-те години са концентрирали своите изследвания върху поведението на икономиката в краткосрочен времеви интервал, а класиците в дългосрочен, в резултат на което предвидили величината депресия. Отбелязва се, че

икономиката на САЩ е преминала през 30 делови цикъла. Великата депресия (1929-1933) е била най-лошия. Макар тези цикли различни по продължителност и дълбочина в сила са общи характеристики.

Фридман изследва 100 годишен период в парично отношение и установява закономерност съгласно която темпа на нарастване на паричната маса в обръщението върви по цикличната схема изпреварвайки общите тенденции в развитието на деловия цикъл. Установява че

9

равнището на парите в обръщение достига пика си малко преди икономиката и намалява малко преди икономиката да достигне дъното си.

10

9. Видове пари

В своето развитие парите приемат две условни форми – стокови пари и парично знаци, които са представители на нестоковите пари.

Паричните знаци включват държавните кредитни пари, кредитните пари.Държавните книжни пари – предпоставки за възникване на книжните пари:Предпоставка произтичаща от металистическото парично обръщение – функцията на парите се

изпълнява от монетите. В процеса на потребление те остават невидими частици по пръстите на потребителите (изхабяват се). Затова монарсите са започнали да фалшифицират монетите. Така те са започнали да се превръщат в знаци на стойността. Появяват се така наречените билонни монети.

Функцията на парите като разменно средство – парите са мимолетен посредник на стоковата размяна. За хората няма значение от какво са направени парите, важното е те да обслужват стоковата размяна.

Предпоставки заложени в историческите условия в развитието на стоковото производство и обосноваването на националните пазари

Закономерности на металическото парично обръщение – превръщат пълноценните златни монети в знаци на стойността. Мимолетната роля на парите във функцията като разменно средство създава възможността за функциониране в обръщението на пари без стойност, а историческите условия превръщат тази възможност в действителност.

Закономерности на книжните пари – 1. циркулират в обръщението като заместват действителните златни пари или се явяват техни

представители независимо че не са се разменяли за злато.2. емитират се от държавата за покриване на нейните разходи. В резултат се задръстват каналите

на обръщение.3. не притежават собствена стойност и тяхната стойност се е определяла от количеството злато

което са представлявали в сферата на циркулация. Емисията на книжни пари значително надвишава наличното в банките злато което води до тяхното обезценяване.

4. изпълняват само функцията разменно средство.5. връзката между книжните пари и златото се осъществява чрез мащаба на цените.

10.Кредитни пари – за разлика от книжните имат съвсем друг произход. Израстват непосредствено от обръщението на частните полици. В исторически план появата им се свързва с кредитните средства на обръщение. (първообраз на полица). Полицата възниква още в средновековието във връзка с търговията.

За произхода на книжните пари е характерно че се използва стоковата полица. Тази полица възниква на основата на търговския кредит. Полицата представлява кредитно средство на обръщението по силата на което едно лице се задължава да плати само или посредством друго лице определена сума на определено място и време на притежателя на полицата. Полицата бива два вида:

запис на заповед – едно лице се задължава да плати на друго определена сума на определено място и време

менителница – представлява писмено нареждане издадено от кредитора (трасант) до друго лице платец (длъжник (трасат)) да плати на определен поемател (ремитиент) определена парична сума на даден падеж.

11

Като кредитно средство на обръщение полицата може да бъде многократно прехвърляна и използвана за уреждане на плащане чрез джиро. Джиро – писмен акт, поставен върху гърба на менителницата или запис на заповед с който кредиторът прехвърля правото си на получаване на сумата по нея на друго лице.

Възможността на полицата е ограничена от ограничеността на търговския кредит по обем и направление. Този недостатък преодолява чрез универсалното средство на обръщение, т.е. полицата.

Банкнотата не е поименна, за разлика от полицата.Банкнотата е срочна, за разлика от полицата.Банкнотата няма териториални ограничения.Следователно полицата не може да се използва за всички плащания.Банкнотата представлява кредитен знак на стойността. Тя също е лишена от собствена стойност и се

явява във сферата на обръщение като представител на действителните или златните пари в обръщението. Ето защо банкнотата не е обикновена, а кредитен знак на златото. Между банкнотата и книжните пари има съществена разлика.

1. книжните пари се емитират от държавата, имат принудителен курс и се използват за плащане на нейните разходи. Банкнотите се емитират от банките и количеството на тяхната емисия се обуславя от потребностите на стокооборота чрез стоковата полица.

2. книжните пари представляват златото в обръщение, но не се разменят за злато. Банкнотите своеобразно се разменят за злато, т.е. те имат двойно обезпечение (стоково и златно).

3. емисията на кредитните пари е количествено ограничена от потребностите на оборота и е изключена възможността за допълнителна емисия. Емисията на книжни пари се определя от държавата.

Банкнотите след като обслужат реализацията на стоките задължително се връщат към техният емитент – банката. Характерно е че по въпроса за обезпечението на банкнотата през 17 век се оформят две теории:

метало-парична (Кюренска) банковата

Представителите на метало-паричната теория приемат, че главното обезпечение на банкнотата е златото. Те изключват възможността за стоково обезпечаване на паричната маса. Според тях те трябва да са 100% обезпечени със злато в трезора на банката която ги емитира.

Представителите на банковата теория считат ме стоковото обезпечаване е достатъчно.тъй като банкнотите след като обслужат реализацията на стоките се връщат обратно към техният емитент.

Паричната емисия включва две главни съставки: фидуцира емисии – обезпечава със стоки; емисията е покрита изцяло със злато.

В резултат са оформени и следните теории за банкнотни емисии:1. английска – държавата фиксира фидуцираната емисия на 14 млн., а останалата част трябва

100% да е покрита със злато. Въведена е 1844 год. и неин недостатък е нееластичност.2. френската – при нея е характерно, че държавата определя само горната граница до която

може да стигне банкнотното обръщение. Емисионната банка според нуждите определя количеството банкноти и монети в обръщение

3. немска (континентална) – при нея е характерно, че държавата определя фидуцираната емисия, а останалата част от банкнотната емисия трябва да е 33% покрита със злато в трезора на банката.

4. американска – при нея фидуцираната емисия е 60%, а емисията покрита със злато е 40%. Ако се превиши фидуцираната емисия, нарушението се санкционира от закона.

Лекция №3/16.03.2009/

Съвременните парични знаци нямат собствена стойност. В основата на съвременните пари стои фидуцирането, а именно общественото доверие към покупателната способност на парите и техният емитент.

12

Паричната маса включва: банкноти и монети, неразменяеми за злато и депозити до поискване. Съвременната банкнота е вид кредитни пари. Тя е непосредствено свързана с стоковото обръщение. Кредитният характер на съвременната парична емисия и на банкнотата се определя от каналите по които парите навлизат в цикъла на обръщение:

1. първи канал – свързан с обслужване на стокооборота. Стоковата полица има падеж 30 дни. Тя може да се ползва от кредитора по един от следните три начина.

Ако кредитора има средства да продължи дейността си, може да задържи полицата до падежа и да я депозира в банката за инкасиране

Стоковата полица е ценна книга и също е обект на покупко-продажба. Следователно може да се продаде на пазара. На практика обаче никой не я предлага.

Полицата да бъде предадена на една банка за сконтиране. Срещу полицата банката пуска в обръщение банкнотата.При тази емисия основа е кредитната сделка между частни лица. Количеството на парите е

обективно обосновано от количеството на стоките. След като обслужи реализацията на стоките парите се връщат в банката.

2. втори канал – свързан с обслужване на публичния дълг. Бюджетите на страните са дефицитни. За да си изплати разходите държавата постъпва по следните два начина:

да си напечата парите и да си плати разходите държавата сама да си заеме парите, както това прави всяко частно лице. за целта

държавата емитира ценни книжа срещу които получава банкноти и може да си плати разходите. И тук е налице кредитна сделка между държавата и нейните кредитори. Задължителна възвръщаемост на парите към банката. Липсват само стоките, ето защо се счита че бюджетният дефицит и неговото финансиране е носител на инфлация.3. трети канал – международни икономически отношения. Стопанствата на страните не са

затворени. Те общуват помежду си чрез стокообмена. Резултата е че в тези страни, респективно в централните банки се формират валутни резерви. Срещу постъпващата чуждестранна валута държавата пуска в обръщение националната парична единица.

Характерно е че за САЩ по-голямата част от паричната емисия е свързана с втория канал срещу емисията на държавни ценни книжа

Във Франция и други страни чрез експорта на стокови полици. В други страни основната част е свързана с валутния резерв.

В България емисията се осъществява 100% по трети канал.Банкнотата е хартия, която определя задължението на банката емитент. Тя е задължение на банката,

което може да се предостави от едно лице на друго. Съвременната парична емисия има кредитен характер.Електронни пари – според закона те са парична стойност в електронна форма, която представлява

вземане към издателя. Съхранена е върху инструмент за електронни пари и се приема като средство за разплащане и от другите лица различни от издателя. Те могат да се издават сама чрез предварително получаване на средства в размер не по-малко от равностойността на издадените електронни пари. Издател на електронния платежен инструмент е БНБ, ТБ и други лица които имат това право.

Директива на ЕС определя електронните пари по следния начин: електронните пари са парична стойност задължение на емитента, която се съхранява в електронно устройство. Пуска се за получаване на средства от емитента в размер не по-малък от предплатената парична сума. Приема се в качеството на средство за плащане с други учреждения извън емитента.

Тази директива влиза в сила през юни 2005 година.Способността на електронните пари да заместват парите на ЦБ, като средство за дребни плащания

дава основание да се счита от някои че това може да доведе до нарушаване на паричната маса, нарушаване на равновесието на паричните пазари. Всичко това може да повлияе върху ЦБ, паричната политика, банковия надзор. Има и мнение че електронните пари могат да се емитират от всички и следователно ЦБ няма място. Електронните пари се различават от дигиталните. Дигиталните са произведени и търсени само в рамките на интернет, а електронните пари са по-широко понятие и освен дигиталните включват и всички видове карти. Дигиталните са анонимни , а останалите са идентификацуеми.

13

12. Покупателна сила на парите – същност и значение – съвременните пари нямат собствена стойност, а само разменна, т.е.способността да се разменят за всички други стоки. Ако изходим от функцията на парите като разменно средство проблемът за определяне на тяхната стойност води до въпросът какво количество стоки може да се закупи с дадено сума пари, т.е. до въпросът за покупателната сила на парите или с известно количество пари може да се закупи повече (или по-малко) от една стока в зависимост от цената й. следователно покупателната сила на парите и цената на стоката се намират в обратна пропорционална зависимост. Хората не купуват само една стока, а повече и различни. Затова не е възможно да се определи покупателната сила на парите от единствен вид стока, а от средната цена на закупуваните различни стоки. Ако средната цена расте или намалява, съответно се намалява или

увеличава покупателната сила на парите. . Покупателната сила не се измерва с цената на

всички стоки. За някои от тях дори нямаме цени. Затова се използва индекса на потребителските цени. При това не се вземат в предвид всички стоки за потребление , а определен набор известен като потребителска кошница. (2005 год. – 551 стоки; 2009 – 249). Стоките включени в тези стоки са обособени в четири групи. Всички тези стоки имат относително тегло. С тази кошница се определя ИПЦ. Въпросът е защо да се изучава въпросът за покупателната сила на парите. Изучаването е необходимо поради:

1) характера на съвременните пари – без връзка със златото, без собствена стойност. Следователно покупателната сила е свързана със самата същност на съвременните пари. Те не биха имали никаква стойност ако не притежават покупателна стойност не биха могли да се разменят стоки и услуги.

2) Покупателната сила има значение за съотношението и различните пропорции между стоките и парите в обръщение. Това е въпрос на пазарното равновесие без което не е възможно нормалното функциониране на икономиката.

3) Покупателната сила служи за измерване на инфлацията, за регулирането и ограничаването и4) Покупателната сила има значение и за следното:

За дългосрочните инвестиции, растежа и заетостта; За текущото финансиране или ликвидиране на фирмите; За реалните доходи и спестявания на населението; За стабилизиране на банковата система, ликвидност; Стабилност на държавните фирми; Развитие на икономиката на страната; За конвертируемост на лева; Други.

Затова всяка страна се стреми поддържа едно относително постоянство в покупателната сила на парите. Ето защо крайното и продължително падане на покупателната сила на парите се нарича инфлация. Терминът е пренесен от медицината в икономиката по време на гражданската война в САЩ и се използва за обозначаване на продължителното и трайно повишаване цените на стоките и е свързано с нето обезценяването на парите.

Златна инфлация е невъзможна, тъй като цялото излишно количество пари от златни монети приема функцията на съкровище и обезценката е много рядко явление. В съвременните условия инфлацията паричен феномен, сложно явление с голям социален резонанс.

Инфлацията в съвременните условия се характеризира със следното: Има хроничен характер, т.е. едно явление съпровожда икономиката; Има глобален характер – в резултат една страна внася, а друга изнася инфлация; Съвпада с фазата на стагнацията, рецесията. Прието е понятието стагфлация. Води до рязък ръст в лихвеният процент, което значително затруднява и оскъпява

финансирането. Води до обезценка на парите и паричния капитал.

Причините за инфлацията се представят по следният начин: Увеличаване на паричната маса в обръщение, чрез механизма на паричната емисия; Намаляване на количеството стоки и услуги в обръщение; Спекулативно увеличение на цените; Нарастване на скоростта на паричното обръщение.

14

Те действат комбинирано и са свързани с количествената теория за парите. За инфлацията е характерна кривата на Филипс. Широко разпространено е мнението че инфлацията расте с увеличаване на стойността на стоките и услугите.

1) Под инфлация се разбира ръст на потребителските цени;2) Инфлацията е продължителен процес на рът на цените и пад на покупателната сила на

парите;3) Инфлацията е устойчив и непрекъснат ръст на цените появяващ се всякога и

навсякъде, като паричен феномен предизвикан от излишното количество пари по отношение обекта на продажба.Следователно инфлацията можем да характеризираме като препълване каналите на парично

обръщение с излишна парична маса. В резултат пазарът отреагира с бързо повишаване на цената и като следствие от това става преразпределение на доходите между отделните социални групи и слоеве на населението, между труда и капитала и най-много между държавата и нейните граждани. От тази характеристика следва че инфлацията по форма е обезценяване на парите, а по съдържание – преразпределение на доходите.

Кейнс счита че инфлацията преминава през следните два етапа:1) Характерно е че количеството на парите нараства много по-бързо от количеството на

стоките. Точно това по-голямо количество пари Кейнс препоръчва да се използва за инвестиции.2) Цените на стоките растат неудържимо в сравнение ръста на количеството на парите.

Видове инфлация – класификация според монетаристите1. според темповете на обезценка бива – умерена (3-4%), галопираща (до 10%), хипер инфлация

(40-50%).2. според причините: инфлация на търсенето, инфлация на издръжката, 3. според намесата на държавата: скрита – държавата регулира и цените на стоките и размерът

на заплатите; открита – пазарът регулира цените на стоките и работната заплата;4. според теорията за национално очакване: прогнозируема и непрогнозируема

Социално-икономическо последици от инфлацията 1. задълбочава процеса на преразпределение на дохода и поражда социални конфликти;2. затруднява дългосрочните инвестиции, обезсмисля ги, задълбочава кризата и

безработицата;3. стопява оборотния капитал на фирмите, в резултат следват фалити;4. намалява реалните доходи и увеличава обедняването на хората5. стопява спестяванията и обезсмисля паричното спестяване, а когато няма спестявания няма

и инвестиции;6. спестяванията разстройват дейността на търговските банки и водят до техните фалити.7. разстройва държавните финанси и води до увеличение на данъците, ръст на публичния

дълг;8. инфлацията прави невъзможна конвертируемостта на паричната единица, което затруднява

международния стокообмен;9. води до бягство от парите следователно се увеличава скоростта на парично обръщение и

инфлационния процес се задълбочава;10. спекулира натрупването на капитал.

13. подходи за преодоляване на инфлационния процес монетаристи- отразява количеството на паричната маса; висок лихвен %; стимулира

спестяването и отразява потреблението. Действието на лихвения % е ефикасно води до силни негативни резултати; ограничаване паричната емисия чрез задължителни минимални резерви на ТБ в ЦБ; операциите на открит пазар (покупко-продажба на ДЦК); дисконтната политика на ЦБ, която се регулира чрез сконтовия %, т.е. % чрез който ЦБ рефинансира ТБ.

Кейнсиански – фискалната политика (държавни разходи, публичен дълг). Чрез държавните разходи държавата може да се намесва в икономиката; публичния дълг води до увеличаване на дохода.

Въвеждане на валутен борд – не създава инфлация чрез механизмите на парична емисия, а само я внася от вън.

15

Методи за стабилизиране на паричната единица – за стабилизиране на паричната единица в резултат на обезценка са характерни следните методи:

Нулефикация – при нея старите парични знаци се обявяват за невалидни и новите се пускат в обръщение деноминирани в определено съотношение спрямо старите. Следователно тези които държат богатството си в налични пари губят. Сега е характерно че се извършва само деноминация, защото нулефикацията ще доведе до намаляване на капитала.

Ревалоризация (ревалоризирам - възстановявам) – възстановява се покупателната сила на паричната единица до равнището преди нейното инфлационно обезценяване чрез:

При връзка на парите със златото, чрез повишаване мащаба на цените; Прекъсната връзка на парите със златото чрез повишаване валутния курс на

националната парична единица;Тъй като връзката на парите със златото е пряка е няма фиксиран валутен курс не се прави

ревалоризация. Девалвация – при нея официално , законодателно се признава достигнатото равнище на

паричната единица чрез: При връзка на парите със златото – чрез намаляване мащаба на цените След прекъсване на връзката на парите със златото – чрез намаляване валутния курс

на националната парична единица. Прилага се и като политика от страните с цел стимулиране на експорта и увеличаване на

импорта.1994година лева девалвира. 1997 $1=3000 лв. 2006 $1=2,4 лв. Девалвацията е един постоянен процес и чрез нея някои страни търсят изгода. Тя е най-

широко използвания метод за стабилизиране на паричната единица. Дефлация – обратна на инфлацията. Не е еднократно действие, а политика провеждана за

стабилизиране на паричната единица. Реализира се чрез монетарни и фискални свойства: Монетарни – парична обмяна, операции на открит пазар, дисконтова политика; Фискални – данъци, държавни разходи, публичен дълг, бюджетни дефицити.

16

Лекция №4/23.03.2009/

14. Конвертируемост на паричната единица – паричен обмен между националната с всяка друга чуждестранна парична единица. Тази размяна не е механичен процес между две валути, а е свързана с важни икономически условия и предпоставки. В практически план конвертируемостта се разглежда като определено устройство и заедно с това определя състоянието на икономиката, на финансите, паричнокредитната валутна система. ФЛ и ЮЛ могат и имат пълна свобода на избора при разходването и използването на средствата с които разполагат. Конвертируемостта добива актуалност след окончателното прекъсване на връзката между пари и злато. При златното парично обръщение всички валути са конвертируеми понеже златото е международно покупателно и платежно средство. В съвременните условия конвертируемостта се разглежда в два аспекта:

Икономическо явление – включва съвкупност от условия и възможности за свободна обмяна;

Правна категория – трябва да бъде законодателно определена.Според международния валутен фонд процеса на конвертируемост се свежда до това че

конвертируеми са тези валути за които няма ограничение при обмяната за плащания към чужбина и обратно. При тези валути при които се прилага строг контрол на валутните разходи – те не са конвертируеми. Исторически първите конвертируеми валути са американският долар и английската лира.

Видове конвертируемост:- пълна и частична – при частичната обмяната се свежда само до така наречените текущи

плащания, а пълната и до обмяната свързана с движението на капиталите.- вътрешна и външна – вътрешната се свежда до свободата за обмяна за резидента , а външната –

до обмяна и за нерезиденти. Конвертируемостта е необходима, защото в съвременното развито пазарно стопанство

конвертируемостта освобождава движението на стоки и им позволява да се реализират на този пазар, който е най-изгоден.

Конвертируемостта води до:1) Определяне на реален валутен курс отразяващ паричната стойност на международния валутен пазар. Реализирания валутен курс ще позволи постепенното изравняване на вътрешните с международните цени.2) Ще позволи прилагане на една търговска сделка и отчитане на реален финансов резултат.3) Показва каква е ефективността но производството в страната и доколко това производство е конкурентоспособноПредпоставки за конвертируемостта:1) Развито пазарно стопанство силно интегрирано със международна конкурентоспособна основа. Ако не сме конкурентоспособни винаги ще губим част от националния продукт.2) Това е равновесие на пазара – ако няма такова равновесие няма да постъпи чуждестранна валута. А след като не постъпва такава банките няма какво да продадат. Обмяна не е възможна.3) Наличие на достатъчно валутни резерви, за да може ЦБ да прави валутни интеграции на пазара.4) Развитие на междубанковия валутен пазар – 1991год. Се появява и в България.5) В националното стопанство да функционира национална парична единица. Успоредната циркулация на една относително стабилна и напълно конвертируема валута ще води до обезценяване на националната парична единица.6) Наличие на ниска инфлация – при силна инфлационна обезценка никой не купува обезценената валута.В условията на валутен борд у нас е характерно, че левът е пълно конвертируем по отношение на

еврото. Независимо от това у нас съществува валутен режим – в каква степен можем да внасяме и изнасяме наличности извън страната. За всички внасяния в страната тя трябва да бъде декларирана на митницата.

По отношение на границата равностойност до 8000лв ние можем да се изнася чужда валута без да се декларира. За стойности до 20 000 лв. трябва да ги декларираме в митническата декларация , за стойности над 25 000лв. трябва да притежаваме и документ за произхода им.

17

Разрешено е за студенти да закупуват необходимата валута за издръжка в чужбина. Разрешено е и да се закупува валута за лечение в чужбина. Всички български граждани могат да си открият сметка в чужда страна, но за суми над 10 000лв. трябва да информират БНБ. За всички плащания над 100 000лв. банките трябва да информират съответните органи.

ЕС е определил лимит, който можем да внасяме и изнасяме.Сумата на вносните стоки е 430 евро без мита такси акцизи.15. Парични системи. Елементи – всяка страна има своя национална парична система. Паричната

система е исторически създадена и законово утвърдена организация на паричното обръщение и паричния оборот в една страна. Паричната система на страната се утвърждава във времето 16-17 век с възникване на капиталистическия начин на производството. Тя може да се характеризира във функционален и институционален аспект.

Функционалния аспект включва: Наименование на паричната единица; Мащаб на цените – количеството злато, което по законодателен път е прието за парична

единица; Видовете парични знаци, които имат законна платежна сила (кредитни, книжни пари, банкноти,

монети, копюри); Регламентиране на разплащанията по банков път; Валутен курс – ЦБ всеки ден обявява валутния курс;

Институционалния аспект включва: Институциите, които осъществяват емисията и контрола на паричната маса в обръщение;Изисквания на паричната система: Относително стабилна; Да бъде единна; Еластична – количеството на парите по всяко време трябва да съответства на потреблението на

стопански оборотСпоред материала от който са направени биват: металическа и книжна парична система.Металическата се дели на биметалическа и монометалическа. При биметалическата система е характерно, че функциите на парите се изпълняват от 2 метала -

злато и сребро. Тъй като сеченето на пари от тези два метала не става в чист вид, а чрез примеса им с други метали се характеризират следните понятия:

* монетен метал – съвкупността от злато и неблагороден метал в 100гр.* проба – при златните монети 900 (в 1000гр. монетен метал 900гр. са злато); неблагородния метал се нарича лигатура.* монетна стъпка – броя монети насечени от 1000гр. монетен метал.

И при двата метала е характерна система та на свободно сечене. Това означава че всеки притежател на злато или сребро може да отиде в монетния двор и да му бъде насечен. Само държавата има право да сече тези монети.

Биметалическата парична система се прилага в два варианта:1) система на успоредната валута2) система на двойната валутапри успоредната система е характерно че монетите от двата метала функционират в обръщението в

такова съотношение което има за основа фактическата стойност на тези метали. Тъй като стойността им рязко се е променяла, това е създавало големи проблеми при ценообразуването. Заменена е от системата на двойната валута. При нея е характерно че държавата фиксира стойностното съотношение м/у двата метала 1:15,2 (в Англия). Тъй като стойността на среброто бързо е падала под влияние на производителността на труда е довело до постепенно изместване на златните от сребърните пари. В историята това е известно като теория на Грешан. „Лошите пари изместват от обръщение добрите.” Поради трудностите които създава е изместена от монометалическата парична система. 1865год. Франция, Белгия, Швейцария и др. подписват споразумение известно като латински монетен съюз. Това споразумение прави опит да съхрани биметализма в съотношение 1:22. Това съотношение много бързо се

18

променя и след втората световна война вече е 1:100. Ето защо този опит за съхранение на биметализма е несполучлив и 1878 се разпада. Монометалическата парична система включва три условия:

1) свободно сечене на монети от благороден метал и закрито сечене на монети от неблагороден метал;

2) свободна обмяна на банкнотите за злато;3) свободно движение на златото между страните като международно покупаемо и платежно

средство.Монометалическата система се появява за пръв път в Англия през 1798г. – златен стандарт.1871 год. – златният стандарт е въведен в Германия.1871-1878 год. – въведен в скандинавските страни – Норвегия, Швейцария, Дания1897 год. – Русия, Япония1900 год. – САЩЗлатният стандарт е съществувал до началото на ПСВ. След войната валутите са силно

инфлационно обезценени. Ето защо страните предприемат действия за стабилизиране. 1921-1928г. Въведен е т.н златно-кюлчеви стандарт. ( златно – слетинен)

Този стандарт постепенно е изместен от т.н. златно девизен стандарт. При него е характерно че се допуска обмяна само срещу чуждестранно платежно средство. До 1934г. в САЩ е действал златния стандарт заместен от златно девизеният стандарт. След ВСВ валутите отново са силно инфлационно обезценени и всички страни предприемат действия за тяхното стабилизиране. Всички валути плават. Така се утвърждава съвременната парична система.

16. Парична система на България: след освобождението в България са функционирали множество парични единици. Това множество от валути е затруднявало функционирането на стопанството. Ето защо се приема закон за въвеждане на национална парична единица. 04.06.1880год. – лева е въведен като национална парична единица. По въпроса за наименованието – остра дискусия. Стамболов и привърженици иска да се казва франк, а България да приеме принципите на Латинския съюз и мащабът е приравнен към франка 0,290323 гр.

Противопоставя се П.Р.Славейков – той настоява името да е лев (от лъв) и се приемат принципите на Латинския монетен съюз, тоест системата е била биметалическа. Със закона за паричната единица е било предвидено сеченето на монети от 10, 20 лв. и монетна стъпка 125; 5,8 – златно съдържание. Сребърни 0,50; 1; 2; 5. 5 – левови – 800 проба. Билонни монети от 2,5, 10 стотинки.

Най-напред в обръщение се пускат билонни монети. 1882г. – се емитират сребърни монети. 1887 – никелови билонни монети. 1894 – установена първата златна емисия от 3 млн. лв. злато. 1885 година се осъществява първата банкнотна емисия от 20, 100, 500, 1000 лв. Възприета е немската система, със 33% покритие в трезорите на ЦБ. 1883 год. – БНБ е приела функцията емисионна банка. 1897г -Със закона за паричното обръщение е въведен златния мономентализъм. Независимо от това до 1912г системата практически е била биметалическа, функционирали са монети и от двата метала.

Златният стандарт е функционирал до началото на балканската война. 1912г. е осъществена 2рата златна емисия. Тези монети обаче не влизат в обръщение. След войната лева е силно инфлационно обезценен. 1927 год. С помощта на сключен стабилизационен заем се извършва стабилизиране на паричната единица. Фиксиран е мащаб 0,01086 гр. злато. Признато е 27 кратно обезценяване на лева спрямо франка.

6.03.1947 – парична обмяна на парите. На всички български граждани са обменени 1:1 до 2000 лв. Останалите средства са блокирани към сметка, обслужени с голям данък – стопени. На държавните предприятия – 1:1 РЗ, а на частните – до 35 000 лв. От 75 млрд. лева паричната маса спада до 25 млрд. лева.

В резултат от паричната обмяна паричната маса спада от 75 на 25 млрд. лв.12 май 1952 – проведена е реформа имаща за цел да промени характера на паричната емисия. При

тази реформа реалното съотношение е 100:4, на практика всички налични пари се обменят 100:1Депозитите се обменят диференцирано:До 50 000 лв.– 100:4Над 50 000 лв.– 100:3 Над 200 000 лв.– 100:1

19

Фиксиран е нов мащаб на лева – 0,130687 гр. Левът е обвързан към руската рубла 1 рубла = 1,70 лв. А посредством рублата се изчислява курсът на долара $1=1,17 лв.

В обръщение са монети от 10, 20, 50 лв. и съкровищни билети – банкноти.1 януари 1962 г. –нова парична реформа, цените на стоките се изменят 10:1, а мащабът на цените се

променя 5,8 пъти и стига стойност 0,759548гр.1991г – отмяна на златния мащаб и прекъсване на връзката между лева и златото и от този момент

българският лев плава успоредно на американския долар.1.07.1997г – въведен е Паричен съвет (Валутен борд).17. Институции на паричната емисия – първоначално паричната емисия е децентрализирана.

Постепенно емисията се централизира – в Англия 1894 год. Емитирането на паричните знаци става от държавата в лицето на ЦБ. САЩ 1913 год. – създава се федералния резерв.

Успоредно с ЦБ функционира и системата на валутен борд. ЦБ се утвърждава като монетарна институция, която притежава изключително монополно право да емитира парични знаци, да регулира паричната база и резервите на ТБ, да снабдява стопанството с банкноти и монети и монополно право при избора на парична политика.

Валутният борд също е монетарна институция, имаща монополното право да емитира парични знаци при 100% покритие с една относително стабилна и пълно конвертируема валута наречена резервна валута, а страната на тази валута – резервна страна, при фиксиран курс. Валутният борд не регулира резервите на ТБ, не регулира паричната база, регулира само паричната маса.

Счита се че Рикардо е първият, който се изказва в полза на въвеждането на държавен монопол върху емисията на банкнотите за единна и икономически стабилна валута.

1826- 1827 – в Англия се формулират основните принципи на валутен борд, които с малки изменения се прилагат и днес.

Между ЦБ и валутният борд има съществени разлики:1) валутният борд прилага 100% покритие на паричната емисия с резервната валута. ЦБ не е

задължена и не прилага токова покритие на паричната емисия;2) валутния борд прилага фиксиран обменен курс спрямо резервната валута. ЦБ не е задължена и не

прилага такъв курс. Тя прилага плаващи валутни курсове;3) Валутният борд не регулира резервите на ТБ, а ЦБ формира и регулира резервите на ТБ и тяхната

депозитна мултипликация;4) Паричната политика на валутния борд се подчинява на строго формирани правила, като не се

разрешава да се променя валутен курс, не се позволява да се изменя 100%-то покритие на паричната емисия. ЦБ може да променя валутния курс с оглед на провежданата парична политика. Не е необходимо да покрива емисията с резерв;

5) Валутният борд не изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция, т.е. той не рефинансира правителството и ТБ. ЦБ изпълнява функцията кредитор от последна инстанция и рефинансира ТБ, понеже е отговорна за стабилността на банковата система;

6) Валутния борд се характеризира с висока надеждност и защита срещу политически натиск от управляващата политическа сила. Тази надеждност се характеризира със 100% покритие и фиксирания валутен курс. ЦБ не осигурява такава надеждност;

7) Валутния борд не създава инфлация, а само я внася отвън. ЦБ може да използва умерената инфлация за целите на растежа и заетостта;

8) Валутният борд е институция, склад за пари, с които се снабдява стопанството в съответствие с наличната резервна валута, която обезпечава покритието на тази емисия. ЦБ не е склад за пари, а институция, която емитира парите, покрити с активи на ЦБ, участва на паричния пазар, купува, продава валута. Политиката на ЦБ е по – гъвкава, тя е по-сложна институция и в нея следва да работят висококвалифицирани специалисти.

Можем да отбележим че валутният борд е монетарна парична система, която автоматично предлагането на националната парична единица към избраната конвертируема валута чрез един фиксиран обменен курс.

Класическия валутен борд отнема монетарния суверенитет на ЦБ по законодателен път и се установява като монетарна институция. При пластичен борд ЦБ се закрива, като функциите и се вземат от

20

валутния борд, а функциите по регистрация на ТБ се взимат от чужди институции. Мек валутен борд – ЦБ се преобразува в ТБ.

Лекция №5/30.03.2009/

Валутният борд е един вид машина за обмяна на пари. - Валутният борд замества ЦБ и тя престава да съществува. - ЦБ не престава да функционира, а се модифицира съобразно правилата на валутен борд- Валутният борд съществува паралелно с ЦББНБ има 3 управления:- емисионно касово- банка- банков надзорПри състояние на валутен борд от значение е изборът на резервна валута. За резервна валута могат

да служат относително стабилни, пълно конвертируеми, най-широко използвани са долар, йена, германската марка (сега евро).

- доларът е относително стабилна валута – 90% от цените на световният пазар са в долари.- Б-я обаче приема марката.

Фиксиран е курс 1 ДМ = 1000лв. при 20% подценяване на лева.Фиксирането на валутният курс - 2 варианта:- надценена национална валута – характерно е че се стимулира вносът- подценена национална валута – стимулира се износът.При въвеждането на валутен борд валутните резерви в Б-я са на изключително ниско равнище.

Следвало да се продават държавни активи.Как трябва да се управлява този валутен борд – не трябва да се притежава местна валута. Забранено

е да се инвестира в държавни съкровищни бонове, облигации, защото това означава да се пуснат пари без покритие с валутни резерви. Препоръчително е резервите да бъдат 30% в ликвидна форма. Основната част от валутните резерви е в ЦК на резервната страна. 83,1% е инвестиционни ЦК, а само 10,7% е в налични банкноти – евро, 6,2% златни монети.

Характерно е че валутният борд не приема депозити при себе си – всички депозити са в ТБ. Характерно е че валутният борд реализира печалба от разликата между постъпленията от лихва по резервните активи и разходите за поддържането на паричното обръщение. Разходите са свързани с емисията. Цялата печалба се използва за покриване на разходите на валутният борд и поддържането на тези валутни резерви. Останалата част се внася като приход на бюджета.

У нас валутния борд покрива с резервна валута само паричната база. Той не покрива паричните агрегати. В закона на БНБ общата сума на паричните задължения не може да превишава левовата равностойност на международните валутни резерви. Левовия еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс към еврото (1.95583 лева за 1 евро.)

Общата сума на задълженията включва:- всички монети и банкноти в обръщение- салдата по сметките притежавани от ТБ в ЦБТБ трябва да разполагат с достатъчно резерви във валута и да разчитат на заем от чужбина за да

погасяват задълженията. Те трябва да покриват и левовата стойност на депозитите. Валутният борд не изключва появата на банкови кризи. Той не изпълнява функцията кредитор от

последна инстанция. БНБ може да рефинансира ТБ, но при наличие на надеждна гаранция. Валутният борд установява макроикономическа дисциплина. Не се кредитират нито държавният

бюджет, нито правителството, нито банките. Държавният бюджет трябва да е балансиран, а дефицитът му се кредитира от местни и чужди кредитори.

За предимство на валутния борд се счита не само фиксирания валутен курс, а и намалянето на инфлацията и лихвения %, това не означава че е защитена от инфлация, но като предимство се счита действието на механизма за управление на платежния баланс, който е характерен с механизма на златния стандарт. При дефицит валутният борд продава валута срещу местна, което ще свие паричното предлагане

21

и поради действието на ликвидния ефект ще доведе до повишаване на лихвения процент. По-високият лихвен процент ще привлече капитали от чужбина, а също поради спадане на търсенето ще натиска цените надолу, което ще стимулира износа и така производството ще се възстанови, а дефицита по платежния баланс ще се ликвидира. При излишък процесите са обратни.

Ако се проявят тези предимства на валутния борд това ще създаде доверие в местната валута и местните пазари и ще доведе до промяна в положителна посока.

Недостатъци: - не изпълнява роля на кредитор от последна инстанция и банковата система е уязвима;- липсата на парична и валутна политика чрез която да се смекчат реалните или финансовите

шокове в икономиката. Това е недостатък изобщо в системата. Паричната политика включва валутната със своята гъвкавост. Тази валутна политика служи като буфер за външни шокове. При ЦБ паричната политика се използва антициклично, а валутния борд е процикличен, което се изразява в това че има приток на външен капитал, лихвения процент пада и икономиката е в експанзия. При поява на риск започва отлив на капитал, лихвения процент нараства и това подтиска икономиката;

- доходът е по-нисък отколкото при ЦБ. Доходът намалява понеже се използват чужди парични средства като резервна валута;

- създадения фиксиран валутен курс да се окаже надценен и това да доведе до намаляне на износа, увеличаване на вноса, и увеличаване на инфлацията в страната;

- системата на валутен борд е подходяща за малки икономики, които са силно отворени и зависими от външната търговия;

- друго възражение е че валутния борд играе роля на дефлационен фактор в условията на икономически растеж;

- валутният борд лишава страната от възможността да налага инфлационен данък;- поддържането на 100% покритие на паричната емисия с валутен резерв. Това не е необходимо

достатъчни са 90%, защото не всеки ще желае да обмени наличната си национална валута с резервната този голям излишък на резервна валута не създава условия за ефективно използване;

- валутния борд създава колониална зависимост между страната и резервната страна;- населението няма да обмени цялата си национална валута в резервната. Счита се че и при 100%

обмяна няма да доведе до разстройство в икономиката.При валутен борд чрез системата на арбитража следва:

1. инфлацията у нас постепенно да се изравни с инфлацията в резервната страна;2. при валутен борд лихвения процент постепенно следва да се изравни с лихвения процент в

резервната страна, дори да бъде с 1% по-висок за да привлича депозити от чужбина;3. цените постепенно следва да се изравнят с цените в резервната страна;4. не се увеличава работната заплата.

В системата на валутен борд единствено пазарните фактори определят количеството на банкнотите и монетите пазарните фактори определят и ограничават разширяването или свиването на паричната маса в обръщение. При активно салдо по текущия баланс се увеличава паричния резерв и текущата парична маса, а при дефицит – обратното. пазарните фактори , а не паричната политика синхронизират паричната маса с текущия баланс. Валутният борд остава пасивен за проблемите в обема на банкнотите и монетите в обръщение, той само снабдява страната с необходимото количество банкноти и монети при фиксиран обменен курс спрямо резервната валута. Тъй като валутния курс е фиксиран, възможните проблеми могат да се решат само чрез промяна в паричната маса, лихвения процент и текущ баланс, но не и чрез промяна във валутния курс. Ето защо системата на валутен борд прилича на златния стандарт и респективно на метало-паричната теория, която използва 100% покритие на паричната маса със злато в трезорите на ЦБ.

18. Парично обръщение: под парично обръщение следва да се разбира движението на наличните пари при изпълнението на функциите на парите като разменно средство и средство за съхранение на стойността. Паричният оборот е по-широко понятие и то включва цялата маса на паричните плащания осъществена по наличен и безналичен начин. Характерно е че ЦБ трябва да регулира количеството пари в обръщение, в съответствие с потребностите на оборота. Всяко излишно количество пари поражда инфлация, а всеки недостиг затруднява стоковото обръщение. ЦБ трябва да извършва регулиране на

22

копюрната структура на паричната маса. Копюрите в които се емитират парични знаци формират копюрния строеж. Копюрната структура е съотношението между отделните копюри. Това трябва да улеснява стоковото обръщение.

- ЦБ е длъжна да поддържа чистотата в банковото обръщение, т.е. тя трябва да изважда от обръщение износените и похабени банкноти. В трезора на ЦБ има резервна парична емисия.

- регулира движението на парите на територията на страната.19. Парично предлагане: регулирането на количеството на парите в сферата на обръщение става

чрез механизмите за регулиране на паричното предлагане и търсене. Под парично предлагане се разбира допълнително създадените парични знаци в сферата на обръщението. Субекти на паричното предлагане са:

1) ЦБ – тя емитира банкноти и монети наречени централни пари или пари на ЦБ;2) ТБ – те създават депозитните пари наричани пари на ТБ;3) депозанти – от тяхното поведение да правят депозити, зависи създаването на депозитни пари;4) поведение на заематели които чрез заемане на пари също допринасят за депозитния

мултипликатор.А ЦБ П

валутни резерви

налични пари в обръщение

злато влогове на правителствотоДЦК

СПТ влогове на ТБ

кредити ТБ

кредити правителство

1. създаване на пари от ЦБ – за да проследим този процес трябва да изходим от баланса на ЦБ.Лявата страна (актива) показва създаването на паричната база, а дясната (пасива) – нейната употреба пари на ЦБ се създават в следствие закупуване на чужда валута, злато, ДЦК, СПТ (специални права на тираж), кредити на ТБ и кредити на правителството. Намаляването на всяка една от тези позиции води до унищожаване на пари.

А ЦБ Пвалутни резерви+1000

влогове на ТБ+1000

А ТБ Пвалута -1000авоар +1000

Когато ТБ продава валута на ЦБ – създаването на пари на ЦБ води до увеличаване баланса на ЦБ и до промяна в активите в баланса на ТБ. При обратната операция записванията ще са с обратен знак. В този случай се говори за монетизиране на актива от страна на ЦБ.

2. създаване на пари от ТБ – става по 2 начина – активно и пасивно- активно създаване на пари от ТБ – ТБ може да създава пари чрез монетизиране активи на

небанковия сектор, чрез отпускане на кредити. Пари на ТБ, могат да бъдат създадени и без отпускане на кредит.

= ТБ отпуска кредит на предприятиеА ТБ П

вземания+1000

текущи задължения

+1000

А предприятие Птекуща с/ка +1000

задължения +1000

= предприятие продава ЦК на банкаА ТБ П

ЦК+1000

текущи задължения

+1000

А предприятие Птекуща с/ка +1000ЦК -1000

В първия случай е характерно че се увеличава баланса и на банката и на предприятието, а във вторият случай става трансформация на 1 вид актив в друг. И в двата случая са създадени пари. Монетизиране на активи на небанковия сектор чрез отпускане на кредити, закупуване на ЦК и др. се обозначава като активна сделка за банката и тъй като и в двата случая става разширяване на сделките по актива е прието да се нарича активно създаване на пари в банковата система.

- пасивно създаване на пари – при сделки на ТБ с ЦБ е характерно че се уреждат с парите на ЦБ. При сделки на ТБ с небанковия сектор е характерно че се уреждат с двата вида пари – на ТБ и на ЦБ. Това обстоятелство води до постоянна трансформация на един вид пари в друг.

23

= предприятие внася пари в своята сметкаА ТБ П

пари на ЦБ+1000

текущи задължения

+1000

А предприятие Ппари в брой -1000текуща сметка+1000

За разлика от активното създаване на пари при тези процедури общата парична маса с която разполага небалансовия сектор не се променя, тъй като един вид пари се превръща в друг (от налична в безналична и обратно). Ето защо този акт на създаване на пари се обозначава като пасивно създаване на пари в ТБ. Същият случай се наблюдава и при извършването на превод от една ТБ в друга.

Обобщение:1. ) пари на ТБ се създават (унищожават) при: нарастване (намаляне) сумата на текущите

авоари на небанковия сектор в ТБ;2. ) за активно създаване на пари говорим в случаите на монетизиране на активите на

небанковия сектор от ТБ. Активното създаване на пари винаги води до увеличаване на паричната маса в обръщение;

3. ) в случаите на пасивно създаване на пари от страна на небанковия сектор общата парична маса не се променя, тъй като в този случай имаме превръщане на един вид пари в друг.

Пари в банковата система се създават на многоотраслова основа.3. многостранно създаване на пари в банковата система – обикновено отделната банка може да

създаде депозити равни на сумата на излишните резерви. Банките приемат депозитите и се задължават да ги изплатят. Основен проблем тук е ликвидността на банката.

ДепозитЗадължителниРезерви (10%)

Излишнирезерви

ТБ „А” 10 000 1 000 9 000ТБ „Б” 9 000 900 8 100ТБ „В” 8 100 810 7 290

….. ….. ….. …..

Правилото е че нито една банка не трябва да държи излишни резерви и отпуска кредити. Това се прилага дотогава докато всички излишни резерви се превърнат в задължителни.

Отделната банка не може да мултиплицира депозитите . Отделната банка не е в състояние да даде заеми повече от излишните й резерви. Като цяло банковата система може да мултиплицира депозитите, тъй като когато дадена банка губи своите излишни резерви те не напускат банковата система, а преминават в друга банка като депозит и настъпва процес на мултиплициране.

Мултипликаторът е коефициент, който показва с колко се увеличава паричното предлагане при увеличение на паричната база с 1 . А паричната база включва наличните пари в касите на ЦБ и резервите на ТБ в ЦБ. Е Ако резервите на ТБ (ЗМР) = 100%, мултипликация няма да настъпи. (m=1). Ако C=100% (С – пари в обръщение) мултипликация също няма да настъпи. Правилото е, че наличните пари не се мултиплицират.

Мултипликаторът m=M/MB = количество пари/ парична базаMS = MB.m, MS – парично предлагане, където m – мултипликаторът, който показва с колко се

увеличава MS при увеличаване на паричната база MB с единица, а MB включва наличните пари извън касите на ЦБ плюс резервите на ТБ по сметка в ЦБ. Емпирично е установено, че паричният мултипликатор е винаги по-голям от 1, което е дало основание MB да бъде наречен „силни” или „могъщи” пари.

Създаването на резерви на ТБ става от ЦБ.У нас паричното предлагане представяме с агрегата М3 M3= Cp (налични пари в населението) + D

(всички депозити в банковата система).MB е сбор от 2 пасива на ЦБ

24

MB=C+DC, където C – налични пари, DC – депозити на ТБ в ЦБ, MB – парична база.Характерно е че наличните пари в касите на ТБ изцяло не се считат като част от техните

задължителни резерви. Задължителните минимални резерви на ТБ се съхраняват по тяхната текуща сметка в ЦБ, но без право да ги ползват като авоар за обслужване на текущите плащания на ТБ.

Когато отделните банки разполагат с излишни резерви и няма къде да ги вложат, може да ги вложат в ЦБ срещу лихва. Това са така наречените свръх резерви.

Dc = Dr + Ds + DxDr – задължителни резерви на ТБ в ЦБDs – авоар, който всяка ТБ следва да поддържа по текущата си сметка в БНБ, за да обслужва

плащанията на своите клиентиDx – свръхрезервиВсички налични пари извън касите на БНБ включват:C = Cp + CvCp = налични пари извън банките в населениетоCv – налични пари в касите на ТБMB = Cp + Cv + Dr + Ds + Dx

M3=MB*

Разликата между M2 и M3 е символична. Репо сделките са с твърде малък обем и не оказват съществено влияние върху мултипликатора.

4. Фактори оказващи влияние върху паричния мултипликатор:1.) изменение в коефициента на задължителните резерви. При равни други условия увеличаването на

този коефициент ще доведе до намаляне на паричния мултипликатор. Обратна връзка с коефициента на задължителните резерви;

2.) изменение в коефициента на наличните пари – при равни други условия увеличаването на този коефициент води до намаляне на паричният мултипликатор. Обратна връзка с коефициента на наличните пари.

3.) изменението на коефициента на свръхрезервите – при равни други условия увеличаването на свръх резервите води до намаляване на мултипликатора. Налице е обратна връзка.

ЦБ няма възможност да контролира този паричен мултипликатор, тъй като мултипликатора се влияе от действията на ТБ. По отношение на паричната база (MB) ЦБ има възможност да установи контрол.

Лекция №6/06.04.2009/

Създаване на пари от ЦБ. Парична база = C+DC.Парична база – силни пари. 21. Регулирането и от страна на ЦБ се извършва чрез:

1. задължителните минимални резерви на ТБ в ЦБ. Те представляват процент от привлечените депозити в ТБ до размера на който средствата се блокират по сметка в ЦБ. Тези средства ТБ нямат право да ползват, дори и да ги ползват по текущата си сметка като авоар за разплащане. ЗМР се съхраняват по текущата сметка на ТБ в ЦБ . размера се определя от ЦБ според провежданата от нея парична политика. Със ЗМР се намаляват резервите на ТБ и възможността им да предлагат пари чрез отдаване на кредит и други операции. При по-нисък процент ЗМР резервите на ТБ са по-големи. ЗМР е много строга санкция за ТБ, понеже за привлечените депозити те следва да плащат лихва, а за блокираните им средства от ЦБ те не получават лихва. Прилагането на този механизъм не води до непосредствени резултати в паричното предлагане. Резултатът ще последва във времето, а не веднага. Някои банки не прилагат ЗМР (английската ЦБ). В България – 1991 – 5%; 1994 – 12%; 1996 – 11%; 2005 – 8%; 2006 – 10%. В момента е 10% за депозити в лв. така блокираните ЗМР се намаляват с 50% от касовата наличност на ТБ. По отношение на

25

депозитите на правителствата ЗМР = 0%, а по привлечени от чужбина ресурси – 5%. В резултат на тези корекции, депозитите на ТБ в БНБ намаляват.Средният ефективен размер на ЗМР за цялата банкова система е 7%. ЗМР може да се използва и като ресурс от ТБ при настъпване на ликвидационна криза. В условията на валутен борд БНБ прилага ЗМР.

2. операциите на открит пазар – действието на този механизъм е в зависимост от това дали ЦБ купува или продава ценни книжа. По този начин ЦБ регулира резервите на ТБ. Когато ЦБ купува ЦК от ТБ – ЦБ увеличава резервите на ТБ. Когато купува от населението е характерно че ЦБ заплаща ЦК с банкноти и монети. Така ЦБ увеличава количеството на парите в сферата на обръщение; Когато ЦБ продава ЦК – на ТБ – чрез тази операция ЦБ изтегля част от резервите на ТБ и така ограничава възможността им да предлагат пари чрез отпускане на кредит. Когато продава на населението – то заплаща с банкноти и монети, по този начин ЦБ изтегля пари от сферата на обръщение.

Населението не държи пари в наличност, а ги внася по сметка в ТБ.За да влияе този механизъм върху паричното предлагане е необходимо:

наличие на стабилен пазар; ликвидни ЦК; обемът на ЦК трябва да е голям, което позволява да се извършват значителни

транзакции за да може да се влияе върху резервите на ТБ.Механизмът има редица предимства:

прилагането е по инициатива на ЦБ; непосредствени резултати в паричното предлагане; при допускане на грешка тя може да се коригира с обратната операция.

В Б-я този механизъм се прилага от октомври 1992 до 1.7.1997, когато е въведен валутен борд. От този момент БНБ не провежда парична политика и не прилага операции на открит пазар. В САЩ решението за прилагане на тези операции се определя от управление на паричното обръщение.

3. дисконтна политика на ЦБ – тя се реализира чрез сконтовия % по който ЦБ рефинансира ТБ. Колкото този % е по-висок, това прави кредите по-скъпи и ограничава ползването му и обратното. Този механизъм се прилага в Б-я от октомври 1992 до 1.7.1997. в условията на валутен борд ЦБ не изпълнява функцията кредитор от последна инстанция. В закона на БНБ е записано, че БНБ може да рефинансира ТБ при настъпване на ликвидационна банкова криза и само срещу надеждна гаранция. Чрез този механизъм ЦБ не може да влияе директно върху ТБ, понеже инициатор за ползването на кредита е самата ТБ.

4. кредитни тавани – представляват административна мярка прилагана от ЦБ за ограничаване на ръста на кредита. Този механизъм се прилага до 1.7.1994.

23. Търсене на пари: - парите не бива да се смесват с понятието богатство. То включва в себе си акции, облигации, недвижимости, пари парите в агрегата М1 като налични пари и депозити до поискване са една от многото форми, които може да приеме богатството. Парите като актив, за разлика от другите активи имат ликвидност. Под търсене на пари следва да се разбира желанието на индивида да държи част от своето богатство в ликвидна форма. Няма съвпадение между паричните постъпления и паричните плащания. Ако постъпленията се препокриват с плащанията то няма да има нужда от пари. За държавата наличните пари са т.нар. алтернативни разходи от пропуснати ползи, т.е. ако парите се вложат в доходоносен актив за превръщане на тези активи в налични пари се правят разходи. Ако прихода от тези активи превишава разходите, субекта ще вложи парите си в тези активи.

Търсенето на пари според класическата количествена теория за парите: класическата количествена теория е теория за определяне на съвкупния доход и следователно тя ни показва и колко пари се притежават при дадено количество на съвкупния доход. Ето защо тази теория е теория за търсенето на пари. Съвременните трактовки на количествената теория се основават на понятието: скорост на обръщение на парите, според движението на доходите.

; ;

Търсенето на пари е функция от три променливи:

26

1) при равни други условия нарастването на цената на стоката обуславя необходимостта от по-голямо количество пари;

2) при равни други условия, нарастването в обема на производството ще обуславя необходимостта от по-голямо количество пари, за да се реализира по-голямо количество стоки с цел печалба;

3) при равни други условия повишената скорост на обръщение води до намаляне количеството на пари и обратно.

24. Търсене на пари според Кейнс: - в книгата си „Теория за заетостта, лихвата и парите”, Кейнс отхвърля класическата количествена теория, като отдава предпочитания на нормата на лихвата. Кейнс разглежда парите като един от видовете богатство, а количеството налични пари държани от индивидите зависи от това в каква степен те ценят свойството ликвидност. Активите притежават ликвидност ако могат да се трансформират в налични и използват като разменно средство и при условие че номиналната им стойност не се променя. Парите в агрегата M1 са абсолютно ликвидни. Хората предпочитат да притежават относително ликвиден портфейл същото може да се каже и за относително голямото търсене на пари от тяхна страна. Според Кейнс има три причини подтикващи хората да съхраняват част от своето богатство в налични пари, а не в някакви други по-ниско ликвидна форми., каквито са облигациите хората държат парите си в налични пари и облигации.

1) хората предпочитат да държат налични пари за да ги използват като разменно средство за техните покупки – транзакционен мотив;

2) хората предпочитат да държат налични пари и в случаи на непредвидени обстоятелства – мотив за сигурност;

3) Кейнс счита че субективния индивид държи част от портфейла на активите си в ликвидна форма, а не във вид на облигации, което е съпроводено с известен риск хората държат пари и облигации. Преимуществото на облигациите е че те носят доход във вид на лихвен %. Вероятността този лихвен % да се измени поражда риск за притежателите на облигации. Така снижаването на лихвения % води до повишаване курса на облигациите, което осигурява на техните притежатели и по-висок доход, обусловено от прираста на капитал. И обратно. Това обстоятелство за съхранение на част от портфейла на активи в налична форма се назовава като спекулативен мотив, възникващ от желанието да се избегне загубата на капитал.

Спекулативния мотив формулира обратната връзка между величината на търсенето на пари и нормата на заемната лихва. Кейнс е формулирал следната тенденция: величината на търсене на пари постепенно расте със спадане на нормата на заемната лихва на пазара на ЦК. Разглеждаме търсенето на пари като функция от две променливи величини:

- при равни други условия увеличаването на номиналния доход води и до увеличаване на търсенето на пари обусловено от съществуването на транзакционен мотив и мотива за сигурност;

- при равни други условия намаляването на лихвения % увеличава търсенето на пари обусловено от съществуването на спекулативен мотив.

Според Кейнс съвременното търсене на пари се образува от две части:- M = транзакционно част (M1)+ M2 (спекулативна част) M= M1 + M2=L1 (Y); L2 (ij) търсенето на пари е функция от съвкупния доход Y и от номиналния лихвен процент.

Тази фигура показва зависимостта на съвкупното парично търсене от промяна в равнището на нормата в лихвата. Според Кейнс лихвената еластичност на това парично търсене става безкрайно еластична, ако нормата на лихвата е толкова ниска, че всички субекти я разглеждат като абсолютна гаранция в очакване че в бъдеще лихвата ще се покачи и с това стопанските субекти да започнат да купуват ЦК. Тъй като в тази ситуация на такъв нисък лихвен % е възможно всички пари емитирани от ЦБ да изчезнат в спестовната каса,

27

което е дало основа да се говори за наличието на Кейнс-ликвиден капан. Изводът е че търсенето на пари е свързано не само с дохода но и с лихвения %. Моделът на Кейнс за търсенето на пари води до изводът че скоростта на обръщение не е постоянна, а е в права връзка с лихвения процент.

28

25. Търсене на пари според монетаристите (Фридман): - Фридман анализира как хората разпределят богатството си между алтернативите за инвестиции въз основа на възвращаемостта. Фридман гледа на парите като абстрактна покупателна сила, което означава, че хората държат пари за бъдещи покупка на стоки и услуги. Той съчетава авоарната със сделковата теория за търсене на пари. Въвежда понятието касови остатъци. Тези касови остатъци се отличават с устойчивост и дори прогнозни свойства. Ето защо по-нататък използва понятието перманентен (постоянен) доход. Този доход е една средна величина от текущия и всички минали доходи. Използва се като стабилизатор във функцията търсене на пари голяма част от текущите разходи за покупка на стоки и услуги зависи от миналите равнища на дохода по-слабо се влияе от въздействието на цената във възпроизводствения процес.

(rb; re; Yp; P*; W; U), където - реални касови остатъци, rb – доход от облигации; re – доход

от акции; Yp – постоянен доход; W – съотношение между хуманно и нехуманно имущество; U – всички останали променливи.

(Yp; rb-rn; re-rm; P* - rm) , където - търсене на пари в реално изражение; Yp – постоянен

доход; rm – доход от парите.Постоянния доход (Yp) е фундаментално понятие в теорията на парите. Между Md и Yp има права

връзка, като се приема че Yp показва много слаби краткосрочни колебания. Така при оживление и бум в икономиката Yp расте по-слабо от увеличението на дохода. При криза Yp спада по-слабо в сравнение с падането на дохода. Поради това и колебанията в търсенето на пари при цикличното движение в икономиката ще бъдат по-слаби. Основните променливи величини Фридман е групирал в три групи (облигации, акции, стоки). Мотивът да се държат тези активи е тяхната очаквана доходност в сравнение с парите. Очакваната доходност от парите се влияе от лихвата. Ето защо изразите rb-rn; re-rm ни дават очакваната доходност от облигациите и акциите в сравнение с парите. При увеличаване дохода от облигации и акции в сравнение с парите, хората предпочитат да държат облигации и акции, а търсенето на пари намалява. P - rm ни дава разликата между очакваната доходност от стоките в сравнение с парите. Доходността от стоки се измерва с очакваните изменения в цената. Така с нарастване на доходността от стоки в сравнение с парите хората предпочитат стоките и търсенето на пари намалява.

Между теориите на Фридман и Кейнс има няколко различия:1) Фридман включва повече алтернативни активи във функцията търсене на пари. Кейнс обединява

извън парите всички активи в 1 категория – облигации. Причината е че доходите от тези активи се изменят паралелно и в този случай доходът от облигации ще бъде индекс и за очакваната доходност и от другите активи;

2) във функцията на парите липсва лихвения % за разлика от Кейнс. Фридман признава, че банките се конкурират с финансовите пазари и ако лихвения % на тези пазари се увеличи, банките ще реагират с увеличаване на лихвения % по депозитите. Ето защо според Кейнс лихвения % влияе върху търсенето на пари, а според Фридман това влияние е слабо и дори липсва.

3) При Фридман скоростта е константа . При Кейнс скоростта е променлива и се изменя

според движението на дохода. Според Фридман основен фактор за търсенето на пари е постоянния доход.

Той разширява функцията и я записва по следния начин:

Търсене на пари на глава от населението. Pp – равнище на цените; - еластичност в дохода спрямо търсенето на пари ( - сигма).

В съвременната теория на парите за търсенето на пари Фридман признава важността на понятия като норма на доходност; норма на лихвения %, като променливи величини във функцията търсене на пари, обаче се отличава от теоретичния модел на Кейнс.

1) Разглежда в по-широк диапазон активите от безлихвеното съхранение на парите и дългосрочните облигации. Включва всички онези възможни активи, които хората притежават. Всичко това може да окаже влияние върху величината на търсене на пари;

29

2) Съвременната теория отхвърля разделянето на търсенето на пари според мотивите на Кейнс – транзакционен за сигурност и спекулативен. При това лихвения % влияе върху търсенето на пари, но само в случаите че той представлява алтернативната стойност за съхранение на пари;

3) Съвременната теория разглежда богатството като един от определящите фактори за търсене на пари. Това обстоятелство е очевидно при прилагането на портфейлната теория. При увеличаване на богатството хората ще предпочетат с нарастването на другите активи да увеличават и наличните си пари;

4) Съвременната теория включва и други условия влияещи върху хората да предпочетат ликвидността. Ако очакванията са песимистични величината на търсене на пери ще се увеличи и обратното ако прогнозата е за растеж хората ще предпочетат да държат активите;

5) Съвременната теория отчита и наличието на инфлация. Затова се прави разграничение между реален и номинален доход. Реален и номинален лихвен %, реална и номинална величина на паричната маса.

Лекция №7/13.04.2009/

Цени, инфлация и търсене на пари: - Ръстът на националния доход при равни други условия може да повлияе върху величината на търсенето на пари. Ако се наблюдава ръст на чистия национален продукт, при неизменно равнище на цените, се увеличава обема на сделките, което ще предизвика допълнително търсене на пари за по-голям обем сделки се изисква по-голямо количество пари. Увеличението в равнището на цените, без увеличаване на реалната производителност (реалната икономическа активност) на свой ред също ще доведе до увеличаване на количеството на парите за обслужване на покупко-продажбата при по-високо равнище на цените и отново търсенето на пари се увеличава. По такъв начин взаимовръзката между реалния национален доход и търсенето на пари трябва да отчита (отразява) и равнището на цените. Съществуват два подхода да се отрази промяната в равнището на цените:

1) състои се в изравняване и на парите, и на националния доход в реални единици. Реалният национален продукт се пресмята чрез деление на номиналния национален продукт на индекса на цените. Количеството на парите също може да бъде изразено в реални единици чрез деление на същия индекс на цените. В този случай търсенето на реални парични остатъци се изразява във вид на функционална

зависимост от реалния обем продукция и/или реалния доход. , където: Md – търсене на

номинални парични остатъци, P – индекс на цените, Y – номинален национален доход.От уравнението следва че изменението в равнището на цените при равни други условия не влияе върху предполагаемото търсене на реални парични остатъци и обратно.

2) Количеството на парите и реалния продукт могат да се свържат и номинално: . Оттук е видно че измененията в номиналния национален доход оказват еднакво влияние върху търсенето на пари

Следователно и двата подхода водят до едни и същи резултати, независимо от това дали възникват изменения в националния доход от изменението в реалния национален доход и изменения в равнището на цените или от тяхното комбинираното изменение. Необходимо е да се има в предвид и нормата на лихвата по активите и търсенето на пари. Така в свят без инфлация съществува реална норма на лихвата. Колкото нормата на лихвата е по-висока за алтернативните пари, като активи, толкова по-висока е и тяхната алтернативна стойност. По този начин при равни други условия, колкото е по-висока реалната норма на лихвата, толкова по-ниско е търсенето на пари. Темпът на инфлацията се явява допълнителна алтернативна стойност на парите. Инфлацията подрива полезността на парите, като средство за спестяване, понеже намалява реалното количество стоки, което може да се получи с парите. Темпът на инфлацията оказва влияние и за формирането на ниско ликвидни активи, каквито са стоки и недвижимости. По такъв начин взаимодействието между реалната норма на лихвата и очакваният темп на инфлацията могат да окажат влияние върху функцията на търсене на парите. , където Y – номинален национален доход, r – очакваната реална норма на лихвата, P – очаквания темп на инфлацията. В този случай можем да запишем номинална норма на лихвата във вида: . Така можем да

представим класически функцията на търсенето на пари е резултат от 3 променливи

величини – P, y и номинална норма на лихвата - R. В съвременната функция на търсенето на пари ни 30

показва, че липсва скоростта на движение на парите “V”, която е заменена с “R”. Зависимостта между номиналния лихвен процент и скоростта на обръщение на парите е правопропорционално, т.е. увеличава ли се равнището на лихвения процент, се увеличава и скоростта на обръщение и спада търсенето на пари.

Въпросът е: „Какво е влиянието на парите, които носят доход?”

, където Rm е средно претеглена норма на печалбата за всички форми на парите, както

тези, които носят доход във вид на лихва, така и неносещите доход налични пари. Rm включва в себе си и имплицитна печалба, обезпечена с компенсационни остатъци, а алтернативната стойност на съхранение на парите е равна на R – Rm, т.е. за разлика между средната норма на лихвата и нормата на лихвата на конкуриращите се ликвидни активи, като съкровищни бонове и други.въпросът тук е: „Ще бъде ли търсенето на пари повече или по-малко еластично от първоначалното търсене?”. Счита се че този въпрос е неразрешим и се приема, че търсенето на пари се изразява с функцията .

27. Равновесие на пазара на пари: - отнася се до анализиране общо на въпросите за предлагане и търсене на пари. Това обстоятелство дава допълнително светлина на взаимовръзката между паричната маса, националния доход и нормата на лихвата.. Мрежата от институти, осигуряващи взаимодействието между предлагане и търсене на пари, се нарича пазар на пари. Това не трябва да се отъждествява с краткосрочни бонове. Парите не се купуват и продават, както стоките.

Установяване на равновесието на пазара на парите.В тази графика са представени кривите на

търсене и предлагане на пари – с хоризонтална линия количеството на пари, а с вертикална линия – номиналната норма на лихвата. Ако се допусне, че ЦБ е фиксирала резервите на банковата система на 80 милиона парични единици и m (паричният мултипликатор) = 2,5 единици. В рамките на това допускане, банковата система е в състояние да предоставя на стопанството 200 милиона парични единици. Равновесието, както на всеки друг пазар е при пресичане на кривите на търсенето и предлагането на пари. Това е равенство на количеството на парите, което хората желаят да съхраняват в портфейла на активите си и

количеството, което ЦБ е готова да предостави съгласно провежданата парична политика. Всяка друга норма на лихвата нарушава равновесието. Да предположим, че нормата на лихвата е 8 %. По-ниската норма на лихвата би намалила алтернативната стойност на съхранение на парите и това би довело до увеличаване количеството на парите, което субектите желаят да съхраняват в портфейла си и се увеличава количеството на парите в обръщение на 250 милиона. Централната банка, обаче, е фиксирала резервите и мултипликатора и не е в състояние да предостави повече от 200 милиона. Тази промяна в нормата на лихвата би довела до това, че субектите и индивидите ще започнат да предлагат свои пари в облигации, съкровищни бонове, в стремежа да се увеличат парите в налична форма. По този начин ще се намали пазарната цена на тези активи и ще се увеличи общия доход от техните пазарни продажби.

При допускането приехме фиксирани резерви и мултипликатор тези продажби няма да доведат до увеличение на общото количество на парите, а само преместване от портфейла на активите на едни субекти в портфейла на активите на други субекти, докато нормата на лихвата стане 10%, т.е. докато субектите приемат предлаганите 200 милиона. Никаква друга норма на лихвата не може да създава равновесие в търсенето и предлагането на пари на пазара на пари. Подобни разсъждения можем да повторим, като илюстрираме тази зависимост при норма на лихвата 12,5 %. При тази норма субектите ще държат по-малко пари в наличност – 160 милиона. Банковата система, обаче, разполага с резерви, осигуряващи 200 милиона. Тя, обаче, не е в състояние да принуди субектите да държат по-голямо количество пари. За да приведат излишните си резерви в активи, носещи доход, под формата на лихвен процент. Като увеличат предлагането на пари, банките следва да създават приемливи условия. Те могат да излязат на пазара на ценни книжа, като купувач набавяйки си ги на по-ниска цена от нормата на лихвата

31

или могат да разширят кредитирането чрез по-ниска норма на лихвата и по този начин да увеличат количеството на парите в индивидите. Във всеки от разглежданите случаи, пазарът достига равновесие, когато субектите държат толкова пари, колкото банките е възможно да предложат при норма 10 %.

Какви изменения настъпват в предлагането на пари? Първоначално пазарът е в равновесие в

точката Е1 при предлагане 250 милиона и 8% лихва. Приемаме че ЦБ извършва продажба на ценни книжа, изтощавайки резервите на ТБ с 36 милиона. Отчитайки приетия от нас мултипликатор m=2,5, тази операция ще доведе до намаляване на парите в обръщение с 90 милиона количеството на пари което се предлага ще спадне до 160 милиона. Тази операция ще измести кривата на предлагането от MS1 до MS2. При това състояние банките ще могат да предложат 160 милиона вместо 250. При първоначалното положение на банките ще се наложи, в съответствие с намаление на резервите, да продават ценни книжа или да

предлагат кредити при по – строги условия; да отзоват предоставените преди това заеми до поискване. В съответствие с тези действия на банковата система, ще се увеличат лихвените проценти за всички пазарни кредити и субектите ще намалят количеството на парите в портфейла на своите активи. По такъв начин новата точка на равновесието ще е в Е2 при 12,5 % норма на лихвата нормата на лихвата ще се повиши, а количеството пари ще се намали.. Реакцията на банковата система за намаление на резервите ще доведе до увеличаване на лихвения процент на всички пазарни кредити. Според ръста на нормата на лихвата, субектите ще се приспособят към новите условия и ще разменят наличните пари за други активи. По този начин количеството на парите, които субектите желаят да съхраняват в портфейла на активите си ще съвпадне с това, което банковата система е в състояние да предложи.

Какви последствия ще настъпят при промяна в търсенето на пари? Пазарът на пари се намира в състояние на

равновесие в точка Е1, т.е. ЦБ осигурява необходимите резерви, които дават възможност банките да предоставят на субектите 200 милиона при норма на лихвата от 10 %. Да допуснем, че се увеличи номиналния национален доход, това от своя страна ще доведе до увеличение на търсенето на пари при норма на лихвата 10 % при увеличение на номиналния доход, ще се увеличи търсенето на пари или субектите ще желаят да увеличат парите в портфейла на своите активи. За да увеличат количеството на парите, субектите ще започнат да продават други видове активи – акции и облигации – или да поискат повече кредити от банките. Когато по едно и също

време повече субекти поискат това, се намалява пазарната цена на ЦК и се увеличава общия доход от продажбите. Тези, които искат да се снабдят с налични пари, могат да намалят заемите и да способстват за увеличение нормата на лихвата. Въпреки усилията на индивида да увеличи количеството налични пари в портфейла на своите активи, банковата система не е в състояние да предложи по-голямо количество пари. Пазарът на пари може да се върне в равновесие, само когато нормата на лихвата се повиши достатъчно високо, за да приведе величината на търсенето на пари в равновесие с величината на предлагането на пари. Новото равновесие ще се достигне при норма на лихвата 15 %, т.е. равновесието ще се измести от Е1

32

към Е2. За да се отговори на това увеличено количество пари, банката може да действа само с лихвения процент. Намаляването на търсенето на пари поставя тези процеси в противоположна посока. Кривата на търсенето на пари се е изместила от Md2 в Md1. В този случай частта от парите в портфейла на активите на субектите би била по-голяма, отколкото е тяхното желание. Ето защо субектите ще започнат да структурират портфейла на своите активи или да използват своите пари за погасяване на взети по-рано заеми. Такива действия, предприемани едновременно от всички субекти, ще покачи цените на ценните книжа и ще доведе до понижение на нормата на лихвата, в резултат на което, ще се измени количеството на парите. Равновесие на пазара на пари би било достигнато само, когато нормата на лихвата би паднала до равнище, обезпечаващо количеството на парите в обръщение, с количеството на парите, които субектите биха желали да съхранят в портфейла на своите активи.

Тактическа задача на паричната политика Политика, провеждана чрез ред, последователни операции на открития пазар. Вертикалната крива на

предлагането на пари ще съответства на тактическите цени за поддържане на неизменно количество на пари в обръщение. При подобна задача, при изменящи се условия на пазара, на ЦБ ще се налага да прибягва до следните действия, свързани с:

1) Излишните резерви и нормата на лихвата – прието е да се счита, че излишните резерви на банките, обикновено, се изменят обратнопропорционално на нормата на лихвата. Банките, притежаващи излишни резерви ще носят загуби от неизползвани възможности, равни на лихвата на тези средства, във вид на депозити в ЦБ, които не носят доходи. Банките биха могли да избегнат тези загуби, като привеждат тези средства от неносещи доход във вторични резерви – това са средства, вложени в краткосрочни ценни книжа, които са доходоносни. Това обстоятелство ни показва, че банките всякога ще се стремят да свеждат своите излишни резерви до нула. На тях, обаче, ще им се налага да отчитат съотношението между алтернативната стойност на съхранение на излишните резерви и транзакционните разходи, свързани с операциите на пазара на резервни фондове от ЦБ. Изхождайки от транзакционните разходи може да се каже, че излишните резерви в банковата система, като цяло, никога не могат да паднат до нула. Обаче увеличението на нормата на лихвата и заедно с това увеличението на алтернативната стойност за съхранение на излишните резерви, води до увеличаване на стремежа на банките да преобразуват своите излишни резерви, в активи, носещи доход. В съответствие с това равнището на излишните резерви ще се измени обратнопропорционално на нормата на лихвата, а паричният мултипликатор ще бъде свързан с нормата на лихвата в правопропорционална зависимост. От тук следва, че при запазване на съвкупните резерви на постоянно равнище, при изменение на нормата на лихвата, кривата на предлагането на пари би приела наклона надясно и нагоре. За да поддържа съществуващия по-рано характер на кривата на предлагането на пари, ЦБ би следвало да прибегне до защитна продажба на ценни книжа на открития пазар, което би намалило величината на сумарните резерви. Аналогично всяко увеличение на паричния мултипликатор трябва да бъде компенсирано с покупката на ценни книжа на открития пазар, което от своя страна ще води до увеличение на съвкупните резерви. Освен чрез операции на открития пазар, съвкупните резерви могат да се изменят чрез заеми получени от централната банка, т.е. при възникване на необходимост, ТБ могат да вземат средства от ЦБ чрез сконтиране на полици.

От гледна точка на отделната банка получаването на заеми от ЦБ чрез сконтиране на полици или ломбардни сделки и други, банките могат да коригират състоянието на резервите и да придобиват резерви за кратък период от време. В този случай влияние оказват резервните фондове на ЦБ цената на придобиване на резерви, чрез заеми от ЦБ, зависи от нормата на лихвата, т.е. от сконтовия процент. От друга страна ТБ прибягва до заеми от ЦБ, чрез сконтиране, като се разчитат с ЦБ за съществуващия сконтов процент. Освен това ТБ, във връзка с привличането на тези средства, носят допълнителни разходи, обусловени от нараснали административни разходи. Увеличението или намалението на сконтовия процент съответства на увеличението или намалението на операциите по заема от ЦБ за коригиране на резервите в банковата система. За поддържане на кривата на предлагане в строго съответствие с вертикалата ЦБ може да проведе защитни операции на открития пазар на ЦК, компенсирайки измененията в равнището на резервите, получени чрез заеми от ЦБ.

2) ЦБ може да изменя сконтовия процент за гъвкаво реагиране във възникналите изменения в пазарната норма на лихвата.

Хоризонтална крива на предлагане на пари:

33

Прилагането на хоризонтална крива на предлагането на пари става тогава, когато ЦБ в преследването си на тактическа цел, избира фиксирането на номиналната норма на лихвата и фиксираният лихвен процент е 10 %. Чрез провеждането на операциите на гъвкавия пазар се извършва регулиране на резервите, обезпечаващи фиксираното равнище на номиналната норма на лихвата, прието като тактическа задача, въпреки възникналите изменения на лихвения процент, обусловени от пазарните процеси. Подобна парична политика на фиксиран лихвен процент, като тактическа цел е прието да се обозначава, като гъвкава паричнокредитна политика. Да

предположим, че на пазара на пари, равновесието е в точка Е1, т.е. 200 милиона парични единици при норма на лихвата 10 % (тактическа цел) и приемем, че настъпи увеличение в номиналния доход, това увеличение ще доведе и до увеличение и на търсенето на пари търсенето на пари ще се измести надясно от точка Е1 към точка Е2 – 300 милиона парични единици. Следователно ръстът на търсенето на пари ще оказва натиск за повишаване на нормата на лихвата, но ние приехме, че тя е фиксирана като тактическа цел. Ето защо в този случай ЦБ ще отговори на увеличението на търсенето на пари чрез покупката на ЦК на открития пазар. Чрез тези операции ЦБ ще увеличи резервите на банките и количеството на предлаганите пари. Следователно и предоставянето на нови заеми или ще придобиват ценни книжа от портфейлите на субектите и този процес ще продължи, докато паричната маса в обръщението стигне 300 милиона парични единици при запазване на нормата на лихвата от 10 %. Следователно търсенето на пари се измества от точка Е1 към точка Е2. Такава политика е гъвкава паричнокредитна политика.

Наклонена крива на предлагането на пари: Това е третия, последен вариант на парична стратегия, свързана с наклонената крива на предлагането на пари. Кривата на предлагането на пари в такава форма означава следната политика на ЦБ, а именно: ЦБ реагира на покачването на търсенето на пари, обезпечавайки съответен ръст, но недостатъчен като количество за поддържане на номинална норма на лихвата на фиксираното равнище от 10% В този случай ЦБ ще действа едновременно и с покачване на количеството на парите, и с покачване на нормата на лихвата, т.е. тя се изменя от Е1 в Е2 и количеството на парите на 280 милиона парични единици. Едновременно се покачва количеството на парите и нормата на лихвата. При

провеждането на подобна политика, изменението на търсенето на пари се изменя от Md1 в Md2, при първоначално предлагане на пари – Ms1, като равновесието на пазара се изменя от точката Е1 в точка Е2. Покачването на търсенето на пари предизвиква, както ръст на количеството на парите в обръщението, така и покачването на номиналната норма на лихвата от една страна предлагането на пари се измества от Ms1 в Ms2, при първоначално търсене на пари – Md1 ще предизвиква намаление на номиналната норма на лихвата, съпроводено с покачването на количеството на парите. В такъв случай равновесието на пазара ще премине от точка Е1 в точка Е3.Избор на тактическа цел: Свързано с изменение на търсенето на пари, обусловено от изменението в количеството на парите или от изменението в номиналната норма на лихвата.

Лекция №8

34

/27.04.2009/

Избор на тактическата цел – проблемът се отнася до влиянието на измененията в търсенето на пари, в следствие на изменение в количеството на парите в обръщението или изменение на номиналната норма на лихвата. Тактическата цел обусловена от запазване в обръщението на постоянна парична маса, води до вертикалната крива на предлагането на пари. В този случай търсенето на пари се влияе само от нормата на лихвата, без да се засяга количеството на парите в обръщението.

Другият случай е обусловен от запазването на постоянна норма на лихвата и следователно търсенето на пари се влияе от количеството на парите в обръщението, без да засяга фиксираната норма на лихвата. При наклонената крива ние действаме едновременно и с нормата на лихвата и количеството на парите. Последствията от тези действия са:

1. Изменението в нормата на лихвата има съществено значение, понеже влияе на реалната икономическа активност в икономиката. Повишаването на номиналната норма на лихвата при равни други условия не съдейства или не стимулира за вземането на заеми. Това води до намаление на инвестициите и обема на производството

2. Изменението на количеството на парите в обръщението - то също оказва влияние, понеже може да послужи като причина за увеличение в обема на производството и да окаже влияние върху равнището на цените или инфлациятаКаква парична политика в случая е най-добра?

Политика реагираща на изменението в търсенето на пари, чрез управление на лихвения процент, чрез управление на количеството на парите или комбинацията от тези два варианта. Отговорът зависи от изменението в търсенето на пари:

1. Изменение в търсенето на пари обусловено от изменение в скоростта на обръщение на парите. Тези изменения могат да възникнат от промени в правилата на банковите операции или в резултат на контрола и регулирането на паричната маса в обръщението. В този случай е желателно да се изолират реалната икономическа сфера от последиците в скоростта на обръщението, като се позволява количеството на парите в обръщението да се изменя в същата пропорция, както и скоростта на обръщението. При тази процедура е желателно да се съхрани номиналната норма на лихвата, реалния обем на производството и равнището на цените, като постоянни величини. Ето защо в този случай е желателно хоризонталната крива на предлагането на пари. – фиксирането на лихвения процент, той влияе върху V;

2. Изменение в търсенето на пари, обусловено от измененията в реалния обем на производството в деловия цикъл. Вероятно в този случай е желателно да се повдигне или намали лихвения процент, за да се изравни с цикличното разширение или цикличното свиване в икономиката. В този случай е желателна наклонената крива или вертикалната крива на предлагането на пари;

3. Изменение в търсенето на пари, в следствие на растящото увеличение на цените. В този случай ръстът на количеството на парите в обръщението, в отговор на увеличеното търсене на пари, само ще „налива масло в огъня” на инфлацията. Вероятно в този случай, за да се съпротивлява на инфлационните процеси е желателно да се запазват в обръщението едно постоянно количество пари и да се пуска на воля ръста на нормата на лихвата (лихвения процент). В този случай най-добра е вертикалната крива на предлагането на пари. – фиксираме количеството на парите и вдигаме R.На практика измененията в кривите на търсенето на пари се появяват, в следствие на цяла съвкупност

от причини, така че нито една от разгледаните тактически цели, напълно, трудно ще съответства на реалните условия от разгледаните до тук стратегии ние видяхме, че ЦБ действа едновременно с количеството на парите и равнището на лихвения процент. Известно е, че икономическата политика има 3 съставки:

1. Фискалната политика;2. Паричнокредитната политика;3. Политика на доходите.

Определяща и от съществено значение за ЦБ е действието чрез равнището на лихвения процент и количеството на парите. Количеството на парите е много важно, защото създава условия за ръст на производствата и увеличаване на потреблението, но същевременно пораждат и инфлация. Лихвения

35

процент е много важен, защото може да стимулира инвестициите, заетостта, но прекомерно високи лихвени проценти ще свиват инвестициите, производството в страната. Съществуват 4 вида парично кредитни стратегии:

1. Инфлация – допускане на неконтролируем ръст на парите в обръщението;2. Дефлация – рязко намаление на количеството на парите в обръщението;3. Рефлация – допускане на мека форма на инфлация за целите на растежа и заетостта;4. Дезинфлация – мека форма на дефлация, насочена към стабилизиране на покупателната сила на парите, но същевременно води до свиване на икономическата активност и спад в икономиката.

Счита се, че след Втората Световна война, икономиките на страните се движат по тази крива, което е дало основание на много икономики да отбележат, че икономиката се движи по стратегията „спри-върви”. Така рефлацията способства за ръста на заетостта, на растежа в икономиката, но в същото време води до обезценяване на парите. Втората е дезинфлацията, тя обезпечава стабилизацията в покупателната сила на парите, в резултат на високите лихвени проценти, но същевременно предизвиква спад в производството и ръст на безработицата. Когато безработицата стане твърде сериозна, се прибягва към стратегията на рефлация. Когато пък, в следствие на рефлационната политика, се увеличи и инфлацията, се прибягва до дефлация.

Действие Ефект РезултатОграничаване на паричната

маса в обръщение„скъпи пари” Дефлация

Увеличаване на лихвения процент

„скъпи пари” Дезинфлация

Увеличаване количеството пари в обръщение

„евтини пари” Инфлация

Намаление на лихвения процент

„евтини пари” Рефлация

28. Парична политика. - Паричната политика можем да характеризираме, като съвкупност от действия и решения, предприемани с цел обезпечаване на националното стопанство, с необходимите парични средства и кредити, а също и регулиране на паричната маса, с цел поддържане стабилността на паричната единица. Паричната политика се осъществява от централната банка, от името на държавата. Тя се базира на определени макроикономически цели и тяхното постигане, с определени икономически инструменти, насочени към регулиране на предлагането и търсенето на пари. Паричната политика, чрез която се въздейства върху икономиката, можем да обусловим като:

1. експанзионистична политика, чрез която се подпомага активната икономическа активност;2. рестриктивна, която се провежда чрез ограничаване на предлагането на пари;3. неутрална парична политика, която позволява свобода на действие на пазара.

Паричната политика е част от икономическата политика и тя следва да се разглежда в рамките на целите, поставени в икономическата политика на страната. При това паричната политика трябва да си

36

взаимодейства с фискалната политика и политиката на доходите. Основната цел на тази политика е постигането на стабилизация в ценовото равнище и в бъдеще ролята на централната банка, си остава поддържането на стабилността на банковата система, стабилизиране на паричната единица и общата макроикономическа стабилизация. Сред съвкупността от крайни цели на политиката се посочват:

1. Осигуряване на висока заетост;2. Стабилен икономически растеж;3. Ценова стабилност;4. Стабилност във финансовата и банковата система;5. Стабилност на лихвените проценти;6. Стабилност на валутните пазари, валутните курсове и др.

В по-голямата си степен тези цели си взаимодействат, те са взаимосвързани, но всички тези цели не трябва да влизат в противоречие с основната цел на паричната политика, а именно ценовата стабилност. Реализацията на основната цел се затруднява, поради следните причини:

1. Действията на емисионната банка имат повече косвен характер;2. За постигането на основната цел съдейства, не само паричната, но и фискалната, социалната,

платежната политика и др.;Формулирането на общоикономическите цели не е съвсем прецизно. Това се отнася и за

инструментите за постигането на тези цели можем да обособим като:3. Оперативни – които могат да бъдат контролирани от ЦБ – паричните резерви за тези инструменти

заедно с лихвения процент4. Междинни – инструменти, които могат да бъдат контролирани от ЦБ, но само частично –

предлагането на пари. Тя регулира паричната маса, но мултипликацията на търговските банки – не. Валутният курс също е такъв инструмент, следователно ЦБ няма такова влияние върху валутния курс

5. Крайни, върху които централната банка може само да въздейства. Може да въздейства върху равнището на цените, върху равнището на БВП и др.

6. постигането на основната цел – ценовата стабилност.Реализацията на целите на паричната политика изискват да се определят и нейните междинни цели.

Тези цели трябва да бъдат:1. В областта на паричната политика, на която може да влияе централната банка2. Формулирани по начин, който позволява да се оцени ефективността на паричната политика3. Определени така, че да си сигнализират за трудности, при провеждането на паричната политика4. Да бъдат измерими и да благоприятстват за оценка на степента на изпълнение на задачите на

паричната политикаАлтернативите за междинните цели на паричната политика включват:

1. Различните парични агрегати. Те са подходящи, когато търсенето на пари в дадения агрегат е с ниска лихвена еластичност и е стабилна. В този случай централната банка може да дефинира, като междинна цел, годишния темп на нарастване на съответния паричен агрегат

2. Кредитните агрегати. Те са свързани с количествения контрол върху кредитната активност на банките, използването на кредитни тавани в случая. Те в последно време са изоставени, като междинна цел на паричната политика, поради развитие на пазара на търговски ценни книжа.

3. Лихвеният процент. Той също оказва голямо влияние, тъй като той влияе върху цялата съвкупност от цени на финансовите пазари и е важен трансмисионен механизъм на паричната политика.

4. Номиналният валутен курс. Той е свързан с финансиране, с обмяна на чужда валута. Той също така съдейства за постигане на равновесие в икономиката. В случая се действа главно с плаващите валутни курсове, тъй като чрез тях се изглажда ефекта от външните шокове в икономиката и следователно централната банка следва да ги оставя свободно да се променят. Фиксираният валутен курс ще има неблагоприятно влияние върху икономиката и инфлацията.

По отношение на използването на лихвения процент и размера на отпусканите кредити е характерно, че срещу тяхното използване могат да се посочат следните аргументи:

1. Пазарният лихвен процент може да бъде различен и независим от намеренията на централната банка. Това се дължи на конюнктурните процеси и инфлацията в страната.

37

1. Влиянието на ЦБ върху ТБ за отпускането на кредити е ограничено, преди всичко от възможността да ползват кредити от чужбина и да нарушават вътрешните кредитни ограничения. И тук ЦБ не може да влияе върху обема на кредитите.

Най-адекватния паричен агрегат за целите на паричната политика е обемът на паричната маса. Паричната маса следва се измерва с агрегатите М1, М2 и М3. Следователно, като цяло, централните банки са стигнали до извода, че трудно могат да разчитат само на една икономическа променлива. Водени от тези съображения, много ЦБ в развитите страни възприемат нова схема за формулиране на паричната политика, а именно поставянето, като междинна цел, поддържането на темпа на инфлацията в определени граници. Тази политика е известна като политика на инфлационно целеполагане. ЦБ обявява, като официална цел, поддържането на темпа на инфлацията в определени граници, в рамките на краткосрочен, средносрочен период, като водещата цел е поддържането на ниска и стабилна инфлация, съвместима с постигането на ценовата стабилност. Прието е, че това инфлационно целеполагане се движи в рамките между 0 и 4%. Такава политика прилага и ЕЦБ, но е фиксирана от 0 до 2 – 3%. Следователно, в своята политика, ЦБ не трябва да допуска горната граница, нито пък да спада под нулевата граница, тъй като това води до дефлация. Високата инфлация поражда редица отрицателни последствия, като намаляване на склонността към спестяване, намаляване на реалните доходи, по-голяма несигурност за бизнеса в икономиката. Дефлацията, също така, означава спадане на цените, спад в приходите от продажбите, което от своя страна, може да доведе до рецесия в икономиката.

Инструментите за въздействие от страна на ЦБ, изградени и прилагани в условията на функциониращ паричен и капиталов пазар, трябва да действат синхронизирано. От една страна ЦБ регулира паричното обръщение в рамките на цялата банкова система и определя съвкупния размер на кредита, който може да бъде отпуснат в икономиката, както и селективните цели на кредитирането. От друга страна, ЦБ косвено въздейства върху дейността на банките чрез лихвения процент, чрез ръста на кредита, чрез обема на резервите. Характерно е, че ЦБ може да въздейства по два начина, а именно:

1. Като държавна институция, ЦБ може да издава забрани и разпореждания, които да бъдат прилагани чрез принудителни мерки

1. ЦБ, като търговец, който може да прави оферти на ТБ, които доброволно да се възползват от тях.

ЦБ действа чрез разпореждания и забрани от една страна или чрез пазарна интервенция. Забраните, разпорежданията включват: ЗМР, ЦБ определя размера на резервите на ТБ, определя

лимит за нарастване на кредита. Пазарните включват: сконтовата и ломбардната политика на ЦБ, курсовата политика, политиката на

открития пазар. ЗМР, прилагани от ЦБ служат, както за регулиране на кредитния потенциал на ТБ, така и за

осигуряването на допълнителна ликвидност на тези банки. ЕЦБ, за разлика от нашата страна, ползват две равнища – нулев процент ЗМР се прилага върху срочните депозити, които са над 2 години, а 2% се прилага за всички останали пасиви, които се формират в ТБ. Освен това ЕЦБ е приела ЗМР-то да се олихвява. У нас не се олихвяват.

38

29. Кредит:- Кредитът и парите са едни от основните категории в икономическата наука. Съвременното общество е кредитно. Опознаването и овладяването на механизмите на кредита, на неговото развитие е необходимо. Това, с особена сила, важи за съвременните пари, които са кредитни пари. Исторически, кредитната сделка е възникнала в недрата на натуралната размяна. При разменните сделки е характерно, че процесите протичат едновременно – срещуположно движение на стойности, а при кредитната сделка – размяната се разкъсва във времето кредитът генетично е свързан с реализацията на обществения продукт. Той е преди всички, инструмент на обръщението. В съвременните условия, постоянно расте обемът на паричните капитали, предоставени под формата на заеми, разширяват се субектите на кредитните отношения, расте многообразието на кредитните операции. Кредитът, фактически е обхванал цялото общество и това дава основание в литературата да се говори за така наречената банкаризация - в смисъл на степен на обхватност на субектите, на индивидите от банковото обслужване. Кои са предпоставките за развитие на кредита и кредитните отношения?

Тези предпоставки са заложени в самия възпроизводствен процес. С обособяването на субектите, като самостоятелни търговци, обуславя индивидуалния кръгооборот на капитала. Закономерностите на този кръгооборот водят до постоянно, временно освобождаване на парични средства в едни субекти и временна допълнителна потребност от средства в други. Това се дължи на различната скорост на кръгооборота на капитала. Тъкмо това обуславя необходимостта от специален механизъм, който да преразпредели временно свободните парични средства и да ги насочи там, където са необходими в дадения момент. Това е механизма на кредита. Временно свободни парични средства в стопанството се освобождават и по друг повод:

1. Спестяванията на населението – това са огромни, свободни парични средства2. Другите финансови институции – пенсионните фондове, средствата на застрахователни

дружества, средства на инвестиционни фондове.3. Средствата, свързани с текущото изпълнение на бюджета на страната. 4. Собствените средства на банковата система5. Самата парична емисия, тъй като всяко отпускане на кредит създава допълните парични

средства в стопанствотоВсички тези средства формират огромен паричен фонд, който може да бъде преразпределен и

използван на основата на кредита.Същността на кредита и използването му - Самото понятие (credere, creditum) е с латински произход

и означава „аз вярвам”. Дълго време кредитът е характеризиран с понятието credere. Това обяснение на кредита не е икономическо. Вярно е, че в съвременната кредитна сделка присъства понятието доверие, но то не е определящо.

Втората дума (creditum) означава заем, дълг. Характеризирането на кредита се обяснява и като форма на размяна. Това е свързано с разменната теория за кредита. Главният признак на кредита е разкъсване във времето на възмездната сделка.

1) кредитно отчуждаване на стоката;2) връщане на дълга.Следователно всички кредитни сделки са възмездни и включват размяна във времето между

кредитора и длъжника. Известно е и определението на Симеон Демостен – кредита е такава форма на стопанския оборот, при която едно лице (кредитор) предоставя на друго лице (длъжник) при известни условия, ползването на заключената в неговото имущество или капитал, разменна ценност, благодарение, на което конкретните блага, съставляващи имуществото или капитала, преминават в собственост на длъжника, а за кредитора възниква вземане.

Можем да определим кредита като форма за временно отчуждаване на стойността, извършвано на основата на възвращаемостта и срещу заплащане на лихва. От тук следва, че при кредитната сделка е налице:

1. Задължителна и еквивалентна възвращаемост на временно отчуждената стойност;2. Временното отчуждаване е за определен срок;3. За ползването на временно отчуждената стойност, задължително се заплаща лихва, няма

безлихвени кредитни сделки.

39

Същността на кредита се конкретизира чрез функциите, които той изпълнява. Както и парите, така и на кредита са присъщи определени функции. Счита се, че на кредита са присъщи следните функции:

1. Преразпределителна – чрез кредита се преразпределят всички временно свободни парични средства, независимо от техния произход и собственост. При това кредитът не преразпределя доходи, а временно свободни парични средства. Преразпределението на доходите става чрез лихвите;

2. Капиталообразуване – чрез кредита всичките временно свободни парични средства се капитализират и носят доход на техния собственик под формата на лихва. Извън кредита не е възможно капитализирането на тези средства и реализирането на доход под формата на лихва;

3. Усвояване на кръгооборота на капитала и реализацията на стоките – извън кредита не е възможно да приключи окончателната реализация на стоките – например ние не можем да си закупим вещ за дълготрайна употреба, която е на стойност над нашето трудово възнаграждение. Кредита ускорява реализацията на тези стоки;

4. Емисионната функция – на основата на кредитната сделка парите постъпват в циркулацията и обслужват реализацията на стоките. Паричната емисия има кредитен характер.

От функциите след да разграничаваме ролята на кредита. Ролята е нещо по-променливо, изменящо се в икономическите цикли. Ролята се свежда до резултатите, които се получават при изпълнение на функциите. Ролята на кредита може да разглеждаме в следните направления:

1. Кредитът съдейства за развитието на производителните сили и изграждането на материално-техническата база на обществото;

2. Кредитът съдейства за преливането на капитали между отраслите и изравняване на нормата на печалбата, понеже кредитът винаги се насочва там, където ефективността е най-висока;

3. Кредитът съдейства за съкращаване на разходите, по издръжката на обръщението и повишаването на ефективността в бизнеса;

4. Кредитът съдейства за концентрацията и централизацията на капитала в страните.Формите на кредита - Кредитът се проявява главно в две основни форми – стокова и парична форма:Първата и основна форма на кредита е стоковата – това е кредит, който търговците си предоставят

един на друг и оттам произлиза и неговото наименование – търговски кредит и ТБ. Този кредит се характеризира със следното:

При него е налице разкъсване между стоковата и кредитната сделка. Те не протичат едновременно. Обект на този кредит е капитала в стокова форма. Субекти на кредитната сделка са функциониращите търговци, които взаимно си предоставят кредит един на друг. Целта е ускоряване и приключване на реализацията на стоките. Това е неговото най-голямо предимство. Недостатъци: 1.) Този кредит е ограничен по размери. Той е ограничен от финансовите възможности на кредитора да предостави своята стока на кредит. 2.) Този кредит е ограничен и по направление. Следователно той се движи от добиващата към преработващата промишленост. Този кредит може да прерасне в банков. Предимство още е голямата оперативност, бързата процедура по оформяне на сделката, повишаване размера на собствените средства, съкращаване на банковия кредит, засилване на взаимния контрол между търговците и др.

Перспективите: кредитът има перспективи за собственото си развитие. Всеки търговец ще бъде склонен да предостави стоката си на кредит. Затова се счита, че и в бъдеще този кредит ще се развива.

Лекция №9/11.05.2009/

Паричен кредит – характерно е че заемната сделка и стоковата сделка са отделени във времето, т.е. не протичат едновременно. Обект на този кредит е паричният капитал, субекти на кредитните сделки са функциониращите производители, търговци, държава, население от една страна и финансовите институции от друга. Целта и при този кредит е ускоряване на реализацията на стоки, внедряване на технологични новости в производството, по-пълно задоволяване на потребността от стоки за дълготрайна употреба. Този кредит преодолява недостига на търговски кредит, както по обем, така и по направление. В кредитните институции се образува парична маса, което позволява отпускането на крупни заеми. Тук няма ограничение по направление, т.е. кредит може да се ползва от всички. Перспективите за развитие на този кредит също са големи. За България: Характерно е че банковото посредничество е основно. Кредитът

40

е около 40% спрямо БВП. За Европа: характерни са банковото посредничество, финансовите пазари имат второстепенно значение. Има основание да се отделят още и следните форми на кредита:

1. потребителско кредитиране – задоволява настоящите потребности срещу бъдещи доходи. Това кредитиране има много широко развитие;2. облигационни заеми – те бележат широко развитие и в развитите страни са основна форма за развитие на бизнеса. При облигационните заеми е характерно че заемателят е един, а кредиторите са множество и неизвестни – известен е като кредит в безлична форма;3. лизинг – това е кредит в стокова форма, но погасяван в парична. Зароден е в САЩ и бележи широко развитие. На лизинг се продават много и най-различни стоки.4. факторинг – представлява откупуване на правото на вземане от клиента на банката. Зароден в САЩ. Факторингът е една триъгълна сделка.

5. държавен кредит – държавата може едновременно да встъпи в качеството и на кредитор и на заемател;6. международен кредит – този кредит бива стоков и паричен. Стоков – между отделните корпорации; паричен – между съответните банки.

Банковата политика – система от мерки и мероприятия в областта на кредитиране на стопанството и потребителите, за решаване на определени задачи. – стабилност на паричната единица, ограничаване на инфлацията, развитие на потреблението и др.

Кредитна политика – експанзионистични и рестрективни средства за провеждане – лихвен процент, кредитни лимити, кредитен таван, ЗМР, политика на открит пазар, покупко-продажба на валута и др.

Теории за кредитите – при характеризирането на кредита са характерни следните теории:1. натуралистическа – разработена от класиците (Смит, Рикардо). Отличителни особености на

теорията са: обект на кредита са натурално-веществените блага; заемният капитал е тъждествен с действия като движението на заемния капитал

съвпада с производството; банките стъпват в качеството си на скромни посредници, докато кредита изпълнява

пасивна роля2. капиталотврческа – основоположник е Джон Ло – той се счита като основоположник на

кредитните пари. Стигнал е до извода за „чудотворната” сила на кредита, отъждествявайки го с парите и богатството. Използва теорията и за печатане на пари и довежда до фалит френската ЦБ. Идеите на Ло намират развитие в лицето на Георг Маклеот. Той е формирал следните четири основни положения:

кредита и парите са покупателна сила и всичко което има покупателна сила е богатство и кредита и парите са форма на богатството. Парите и кредита са различни „зверове”.

Кредит е правото за ползване на реални блага, а парите са средството за количествена оценка на това право.

Кредитът носи печалба се явява производен на капитала Банките са фабрики за кредити – те създават кредит и следователно и капитал.

По този начин парите, кредита и капитала според Маклеот са едно и също.41

Тази идея по нататък намира развитие в началото на XXв. в лицето на немският банкер Хан и австрийският учен Шумпетер. Според тях банките са всесилни господари и следователно те оказват съществено влияние за поддържането на един непълен икономически растеж. Те са утвърждавали, че активните операции предшестват пасивните. Отпускането на кредит формира депозити и капитал. Според тях кредита е безграничен, т.е. той е движеща сила на разширеното възпроизводство на икономическия растеж. Най-важната отличителна особеност на теорията е постигането на постоянен икономически растеж чрез кредитната експанзия, затова и тази теория е наречена експанзионистична теория за кредита. Те са считали че чрез такава политика може да се поддържа постоянен икономически растеж, преодоляване на кризи, спадове, рецесии, безработица и др. след ПСВ тези разбирания са преоценени. Теорията е преразгледана и се стига до извода че наред с кредитната експанзия съществува и кредитна рестрикция.

При Кейнс търсенето определя предлагането. Търсенето е два вида – потребителско и производствено. Пълна заетост няма безработицата трябва де е нормално в границите 3-4%.

30. Лихва и лихвен процент: - те са основни категории на пазарното стопанство. Те са свързани с кредита тяхното развитие се разглежда в тясна връзка с кредита.

Същност на лихвата – под лихва се е разбирало – цената, която длъжникът следва да плати на кредитора за временно предоставения заем. Понеже заема е в парична форма, лихвата не е нищо друго освен цената за използването на кредите. „Оправдано ли е съществуването на лихвата?” – Аристотел казва, че парите не могат да родят живот, т.е. да родят пари. В средновековието църквата е забранявала плащането на лихва. И днес в някои банки религията забранява съществуването на лихва.

Лихвата се счита като възнаграждение, изплащано на собственика за това, че той е предоставил възможност на друго лице да ползва неговата собственост. В началото е била под формата на аренда. Това арендно плащане е получило названието лихвен доход, изразявало се е в годишен процент спрямо сумата на предоставения заем. Но такъв начин лихвения процент е представял стойността на временно заеманите пари за използване на тяхната покупателна способност.

Известният австриец Бьом Баверг свежда лихвата до различни субективни оценки на хората за настоящите и бъдещите блага. Според него хората ценят повече настоящите, отколкото бъдещите блага. Заемодателите, които дават пари в заем се лишават от настоящите за сметка на бъдещите блага. Това от своя страна се компенсира с получаването на лихва.

Фишер свързва лихвата с вроденото качество на хората да не оставят незадоволени своите потребности. Хората които на отлагат своите потребности, според Фишер трябва да плащат лихва, а тези успяват да отложат задоволяването на потребностите да получават лихва.

Кейнс определя лихвата като възнаграждение за раздялата с ликвидността на капитала за определен период от време.

Може да се направи извод, че лихвата е времево понятие, което обединява в себе си настоящи и бъдещи процеси, свързани със стопанството лихва е цената за по-ранното разполагане със стоки. Или лихвата е цената за по-късното заплащане на стоки.

Цената на една произволно избрана стока, която се получава и заплаща в момента, можем да означим с “P”. означава цената в случай че стоката ще бъде предоставена на разположение на купувача едва утре “t1“, но трябва да се заплати днес “t0”. “P+” представлява цената на стоката която се предоставя веднага на разположение, но се заплаша едва утре.

Цената се заплаща в момента

Стоката е на разположение в момента

t0 t1

t0 P

t1 P+=P(1+r) P

r - лихва. Лихвата, като цена за по-ранното разполагане цената на стоката. Представлява отнесената към разлика между цената, която купувача трябва да заплати днес, за да получи стоката още днес P и

цената която трябва да заплати за същата стока още днес в случай че ще му бъде предоставена на

42

разположение още утре . след преобразуване получаваме цената, която купувача трябва да

плати днес за стоката, която ще му бъде предоставена на разположение едва утре. . r – цената за

по-късното заплащане на една стока, а именно отнесената към цената разлика между цената, която купувача трябва да заплати утре, за да му бъде предоставено стоката на разположение днес P+ и цената, която той трябва да заплати днес за същата стока, в случай че тя ще му бъде предоставена на

разположение още днес (P+). .

ИЗВОД: лихвата винаги е величина с положителен знак. Това може да се обясни по различни начини. Производителите на стоки оценяват една единица от дадена стока, която имат на разположение днес по-високо от единица от същата тока, която ще имат на разположение в по-късен момент, при положение, че днес съществува възможност за нейното използване. По същия начин следва да се очаква, че и потребителите от своя страна ще придават по-висока стойност на наличните стоки днес, отколкото за същите стоки, но предоставени в един по-късен момент. В този смисъл се говори за положителна страна на времевите периоди. Те водят до по-високо оценяване на настоящето задоволяване на потребностите и съответно до по-ниско оценяване на бъдещото задоволяване на потребностите, за което може да има известна несигурност, произтичаща от ограничената продължителност на живота. Като цяло тези основания дават отговор на въпроса „Защо икономическите субекти са готови да заплащат лихва за получаване на кредит, в случай че този кредит прави възможно разширяването на производството?”. От друга страна спестителя се отказва от наличната днес покупателна способност само тогава, когато същия може да бъде обезпечен за временното отказване от потреблението, посредством положителна лихва.

Кредитът и лихвата, като явление на икономическия живот не са зависими от същността на парите. Те съществуват и в натуралното стопанство, но едва в условията на паричното стопанство лихвата и кредитът в състояние да развият кредитния пазар в света. Доходът, който носи заемния капитал под формата на лихва има свой измерител. За да определим в каква степен нараста заемния капитал трябва да сравним получената за една година лихва създадена в заемния капитал, т.е. да изчислим нормата на лихвата. Нормата на лихвата е отношение на годишния доход във формата на лихва към величината на заемния капитал.

Всичко се измерва с равнището на лихвения процент. Той е една универсална цена за всяко финансиране.

Фактори влияещи върху равнището на лихвения процент 1) Търсенето и предлагането на парични капитали – под влиянието на този фактор се формира

равновесния лихвен процент.С DD обозначаваме кривата на търсене, SS е кривата на предлагане. Ако приемем че лихвата е 5% възниква излишно търсене и лихвения процент започва да расте подтиквайки по-голямо число хора да правят спестявания, докато търсенето и предлагането не достигне до равновесните 7%. Ако лихвения процент е на равнище 9% възниква излишък на предлагане на кредит и ще се наложи лихвения процент да се намали, за да се стимулира заемането и отново ще се достигне до равновесните 7%.Този равновесен лихвен процент се коригира под въздействието на следните фактори:

1) степен на развитие на кредитната система и обема на парични натрупвания.

43

Колкото са по-големи спестяванията, превишеното търсене на заемен капитал ще доведе до спад в лихвения процент;

2) състоянието на икономиката и съответно на цикъла в който се намира. Така в условията на икономически спад, търсенето на заемен капитал намалява, което води до намаляне на лихвения процент;

3) инфлацията – предизвиква обезценяване на парите и поражда увеличение на лихвения процент. Кредиторите са обезпечени, а длъжниците са облагодетелствани, защото погасяват дълга с обезценени пари.

ЦБ определя сконтов лихвен процент, като средство за антиинфлационна политика.Фишер въвежда понятията номинален и реален лихвен процент.

, T – темп на инфлация; ir – реален лихвен процент; i – номинален лихвен процент.

Реален лихвен процент = номинален лихвен процент – инфлацията. Срок – колкото е по-дълъг срока, рискът е по-голям и лихвените проценти са по-високи; Репутацията и икономическото положение на клиента – продължаването на неговите делови

отношение с банката във връзка с това е въведена prime rate – 1934 в САЩ за отчитане на тези отношения;

Риск – степента на риска при кредитните сделки влияе върху лихвения процент; Бюджетен дефицит – повишава търсенето на заемен капитал, така повишеното търсене води

до повишаване на лихвения процент. Състояние на националната валута – стабилната, устойчива парична единица на една страна

е предел за равнището на лихвения процент.Така можем да определим факторите влияещи върху равнището на лихвения процент.Видове лихва:

Проста – характерно за тази лихва е че основата за изчисляване не се променя.

Където: ln – годишна лихва; lm – месечна лихва; ld – дневна лихва; k - капитал; p – лихвения процент; n – години; m – месеци; d – дни. Сложна – характерно при нея е че първоначално капитала се повишава с лихвения процент за

отчетния период и върху увеличената сума се изчислява лихвата за текущата година

Антиципативна и декурзивна лихва - антиципативната лихва се начислява и събира предварително. Антиципативната лихва обикновено се удържа от сумата на заема при отпускането му, като кредитополучателят получава кредита, намален със сумата на дължимата лихва за целия период на договаряне. Дукурзивната лихва – това е лихва, която се плаща от длъжника на кредитора в края на периода /след изтичане срока на кредита/. Обикновено това е сложната лихва.

Депозитна и заемна – разликата между депозитната и заемната лихва се нарича марж, който е твърде висок (В България 5-6 пункта).

31. Видове лихвени проценти: Основен лихвен процент (ОЛП) – обявява се от ЦБ и е един от основните инструменти за

реализиране на паричната й политика. ЦБ (БНБ) няма парична политика и не определя ОЛП. Неговото изменение влияе върху краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар от което следва че оказва влияние върху цялата структура на лихвените проценти в икономиката. У нас БНБ не определя ОЛП, а го изчислява по определена методика. При режима на паричен съвет (валутен борд) основният лихвен процент не е лихва, по която БНБ оперира на паричния пазар. ОЛП се определя от търсенето и предлагането на тримесечни съкровищни бонове. Пазарен лихвен процент – формира се според търсенето и предлагането на държавни

дългосрочни дългови инструменти (облигации). В България няма определяне на този лихвен процент, спрямо търсенето и предлагането на съкровищни бонове.

У нас намаля емисията на съкровищни бонове търсенето и предлагането не отразяват реалното състояние в страната. Затова от 01.02.2005 е въведена леонията, като основен лихвен процент.

44

Леония – лихвен процент на реални сделки overnight – изчислява се като средно претеглена стойност за всички сделки по предоставяне на необезпечени депозити overnight на междубанковия пазар в България от представителна група банки, които котират за Софибор и Софибит.

Леония 01.02.2005 – 1,82% постепенно този лихвен процент нараства над 5%, но от 2009 спада. За януари – 5,17%; февруари – 3,92%; март -3,49%; април 3,53%; май – 2,27%.

45

Лекция №10/18.05.2009/

Леонията е среднопретеглена стойност на лихвения процент по всички сделки с необезпечени депозити overnight в бълг. левове, предоставени на междубанковия пазар от подателите на данни. Периодът на депозит overnight е от 1 ден на откриване на рингс, до следващия период на рингс. БНБ изчислява леонията с оглед публикуването му до 18:30 часа местно време, за следващият ден, а основният лихвен процент е средномесечната стойност на леонията за месеца. Този лихвен процент на практика не е задължителен за ТБ.

Освен леонията има софибит и софибор. Софибор е тип фиксинг на котировките на необезпечените депозити в бълг. лева, предлагани на междубанковия пазар. За целта всяка банка показва цената, по която предлага депозити на други банки за срочността на фиксинга. Участниците във фиксинга подават и съответни котировки за цени купува, които се осредняват, аналогично на фиксинга. Получената стойност се нарича софибит. Освен тези лихвени проценти у нас съществено значение имат и останалите лихвени проценти:

1) Либор – валиден е за ЕС ( за сделките в рамките на ЕС ). Либорът е референтен лихвен процент , по който първокласните банки на лондонския паричен пазар си предоставят кредити, една на друга. Изчислява се от Британската банкова асоциация, в сътрудничество с Ройтерс и се публикува в 11 часа Лондонско време, всеки работен ден. Фиксингите на Либор са в 10 валути. Котировките, по които се изчислява Либор, за всяка валута, се предоставят на водещите първокласни банки в Лондонското сити, които пазаруват със съответните валути.

2) Еурибор – това е индекс на паричния пазар на евро, който се изчислява от 1999 година на база на котировките на междубанкови депозити в евро, предлагани от една първокласна банка на друга първокласна банка. Публикува се в 11 часа централно европейско време. Изборът на банките се определя от пазарните критерии.

3) Еониа – референтен лихвен процент на действително сключените сделки за overnight кредитиране в евро. Изчислява се, като средна претеглена стойност от всички сделки по необезпечено кредитиране overnight, проведени на междубанковия пазар в еврозоната от банките, предоставящи котировки за Еурибора. Еониата се изчислява с помощта на ЕЦБ.

Лихвените проценти в условията на криза, рецесия, значително спадат. Роля на лихвата и лихвените проценти:

1)Лихвата и лихвения процент са средство за управление на търсенето, с цел, постигане на вътрешен и външен баланс в икономиката;

2)Лихвата и лихвеният процент са ефикасно средство за разпределение на финансовите ресурси в икономиката. Финансовите средства ще се насочат там, където има най-висока възвращаемост;

3)Лихвата и лихвеният процент влияят върху търсенето и предлагането на инвестируеми ресурси и на решенията на икономическите субекти да потребяват. Лихвения процент ограничава инвестициите;

4)Лихвата и лихвеният процент влияят върху търговските условия и икономическата дейност в страната. Това е свързано с краткосрочното кредитиране на бизнеса, тъй като кредитът формира значителна част от оборотния капитал на бизнеса;

5)Лихвата и лихвеният процент влияят върху валутния курс и движението на капиталите;6)Лихвата и лихвеният процент влияят върху инфлацията. Високия лихвен процент

ограничава инвестициите, намалява заетостта. Ефективно е само в краткосрочен план.Политика на високи и ниски лихвени проценти. Кейнсианците са за ниските лихвените проценти.

Фридман и монетаристите са за високите лихвени проценти, защото ниските не стимулират спестяванията.

46

32. ЦБ, като емисионен институт: Понятието банка е от италиански произход и означава маса, върху която са обменяни или изброявани пари. Някои елементи на банковото дело са възникнали преди повече от 4000 години. Още в дълбока древност се обособяват лица, които по занятие се занимават с дейности, подобни на някои банкови операции. В Гърция такива лица се наричали Трапезити, които са обменяли местните пари за чуждите. В Римската империя се наричали сарафи или агентари. Постепенно, тези лица слагат началото на депозитните операции, съхранявайки при себе си пари и ценни предмети. По-късно понятието банка се прилага към учреждения, образувани от публичната власт. Първата банка е 1407 година в Генуа – Банко ди Сан Джорджо. После възникват Амстердамската банка 1609 година, Хамбургската банка – 1619 година. 1694 банка се създава Английската банка. В САЩ първата банка е 1772 година. Тези банки, отначало, са изпълнявали функциите и на търговски и емисионни банки. Те са емитирали банкноти и монети, според техните гаранции, които са имали. Постепенно, тези банки се обособяват в 2 степени – централна и система от търговски банки. Счита се, че началото на създаването на централната банка е Английската банка в 1844 година. Тя е известна с акта на Робърт Фил, когато на тази банка е възложено монополното право на банкнотната емисия на територията на Англия и Уелс. Освен това тази банка придобива и висока степен на независимост от правителството. 1946 година банката Bank of England е национализирана от лейбъристкото правителството и в момента тя е държавна банка. В теорията са характерни 2 подхода при утвърждаването на ЦБ.

1. Еволюционен или естествен път или подход, при който постепенно емисията се монополизира от големите банки, за да се стигне до една единствена емисионна банка.

2. Законодателен подход – изрично регламентиране компетенциите на една банка, която се определя като емисионна или централна(в последствие)

Следователно ЦБ в съвременния си вид съществува сравнително неотдавна. От създаването на банките не е имало разграничение между емисионната и ТБ. Търговските банки активно са прибягвали до емисията на банкноти, с цел натрупването на капитал. Според развитие от на кредитната система, е станала постепенна централизация на банковата емисия в няколко по-крупни банки и постепенно закрепването към една банка, на монополното право за емисията на банкноти. Такава банка се е наричала емисионна банка.

Окончателно системата на ЦБ се утвърждава във времето в края на 19 и началото на 20 в. Последни централизират паричната си емисия САЩ, чрез създаването на федералната резервна система през 1913 година. Централната банка се обособява като банка на банките, понеже има монополното право да осъществява паричната емисия и системата от търговски банки, които на търговска основа, като купуват и продават пари, да обслужват стопанството. Банките се утвърждават като институции, които предлагат широк спектър от услуги и преди всичко, отнасящи се до кредити, спестявания, платежи и още много други операции, при обслужване на икономиката. Това е дало основание банките да бъдат наричани, като универсални финансови магазини. По нашия закон – банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.

Утвърждава се двустепенната банкова система.Функции на банките (на ЦБ).Сред множеството функции, които изпълняват, най-често се срещат следните:

1. Разработване и провеждане на паричнокредитната политика;2. Емисионна функции. Монополно право да емитира банкноти и монети;3. Поддържане стабилността на банковата система, както и общо на финансовата система;4. Организиране на платежната система и на нейното нормално функциониране;5. Управление на валутните резерви на страната, съставяне на платежния баланс и

установяване на валутен контрол;6. Предоставяне на разнообразни услуги на държавата – банка на държавата – емитира и

разпространява ДЦК;7. ЦБ представя страната пред международните финансови институции, поддържа

взаимоотношения със съответните банки, чуждестранни ЦБ, международно координиране на паричната политика.

Всички тези функции са взаимосвързани и можем да ги систематизираме по следния начин:

47

1. Основни функции на ЦБ – функции, без които тя не може да провежда своята паричнокредитна политика, да поддържа стабилността на паричната единица

2. Допълнителни функции, които не са пряко свързани с основната цел на банката. Основните функции биват – регулиращи, контролни и обслужващи функции.Към регулиращите спадат - регулиране на паричната маса в обръщението чрез разработване и

провеждане на парично кредитна политика(ПКП), регулиране на търсенето и предлагането на кредити, регулиране на валутния курс, чрез интервенция на валутния пазар.

Към контролните се отнасят – контролът върху функционирането на банковата система, с цел поддържането на нейната стабилност, което се изразява чрез банковите регулации(регулирането на ликвидността) и надзора за тяхното изпълнение. Отнася се още и валутния контрол – спазването на валутния режим или валутните плащания

Към обслужващите - обезпечаване на безналичните плащания и наличните плащания, включващи емисията на банкноти и монети, регулиране на копюрния строеж, кредитиране на банковите институции, в качеството си на кредитор от последна инстанция, изпълнение функцията на фискален агент на правителството

Допълните функции – те включват обслужване на публичния дълг и евентуално кредитиране на правителството – у нас това е забранено, събиране на статистическа информация и провеждането на макроикономически анализи, съставяне на платежния баланс, поддържане на статистическа база данни за паричните агрегати, за депозитната маса, спестяванията, кредитирането, изследване и анализи на икономическата конюнктура, отпечатването на банкноти и сеченето на монети, поддържане отношенията с другите ЦБ и международните финансови институции, предлагане на определен набор от услуги на ТБ, във връзка изучаване кредитоспособността на своите клиенти, автономията на ЦБ или зависимост на ЦБ.

По отношение на зависимостта на ЦБ. Има банки, които са подчинени на изпълнителната власт. По отношение на другите банки е характерна тяхната независимост. Тя се изразява чрез начина и избор за назначаване на управляващите – у нас това става от парламента, мандатността, ротационния принцип. Главният аргумент в полза на автономността е, че ако тя е самостоятелна , няма да се поддава на политическия натиск на управляващите и това ще доведе до намаление на инфлацията – това е предпоставка за стабилизиране на цените и намаляване темпа на инфлацията.

Против автономността – свеждат се главно до опасността от възникване на некоординираност между паричнокредитната политика, провеждана от една независима банка и икономическата политика, провеждана от правителството и главно по отношение съгласуването на тази парична политика с фискалната политика и преди всичко с политиката на доходите. ЦБ у нас е независима по статут, но тя съгласува действията си с икономическата политика на правителството. Ако икономическата политика води до нарушаване на ценовата стабилност, която е цел на паричната политика, ЦБ не е длъжна да се подчинява на икономическата политика и политиката на доходите. И освен това, важен аргумент е – не е демократично ценовата стабилност да бъде контролирана от елит от демократи, които практически не са подчинени на никой. Доказано е , че е налице силна корелация между степента на автономност и темпа на инфлация. Установено е, където ЦБ е зависима, инфлацията е по-силна. Ето защо всичко накланя към по-голяма независимост на ЦБ, което е изразено и в законодателството на ЕС.

БНБ в България - Идеята за създаването на БНБ е на руското управление в България след освобождението. Уставът на банката е бил разработен от Константин Пух и е утвърден на 25.01.1879. Първата банкова операция е извършена на 23.05.1879. По отношение на тази банка е характерно, че в 1883 година й се възлага и функцията на емисионна банка. През нейното дълго съществуване е характерно, че тя е била едновременно и емисионна, и търговска банка. Особено в периода 1945 - 1991 година. Със закона за БНБ от 1991 година, тя се обособи като чисто централна (емисионна) банка и стана банка на банките. В условията на пазарно стопанство, банковата система трябва да бъде двустепенна – началото у нас е през 1988 година. 1989 година май месец, са създадени 57 регионални търговски банки и още някои частни банки (Първа източна международна банка – това е първата частна банка).

Следователно БНБ се е обособило като ЦБ на България от 1991 година и изпълнява функциите на централна банка от тогава. Тя е независима. Основните канали, чрез които импулсите на ЦБ оказват влияние върху решенията на стопанските единици са лихвения процент, валутния курс и банковите кредити. Уставният капитал на БНБ е 20 милиона лева, а общият капитал на БНБ е 3 милиарда лева.

48

49