Когато нещо във външния свят резонира с най-

дълбоката ти същност, това поражда възможност

за изцеление.

Хомеопатът е човек, който оползотворява това

познание за благото на пациентите си, но

хомеопатичният принцип е действал и действа

винаги, дори и когато никой не го е осъзнавал.

Когато музикален откъс или прекрасен стих

развълнува душата ти и те просълзи, това е

хомеопатия.

Когато дребна злополука изведе цялата

неизлекувана болка от предишна травма, това е

хомеопатия.

Когато животът ти донесе удар, който разчупва и

отваря защитната ти черупка и те принуди да

израснеш, въпреки себе си, това е хомеопатия.

Хомеопатията не принадлежи на никого.

Тя е един от начините, по които животът лекува

сам себе си.