Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”Филологически факултет

ПРОГРАМА

СРЪБСКА ЛИТЕРАТУРА

ХЪРВАТСКА ЛИТЕРАТУРА

за студенти славянска филологиясърбо/хърватисти

съставител

проф.дфн СВЕТЛОЗАР ИГОВ

1

2

СРЪБСКА ЛИТЕРАТУРА

І лекция. УВОД КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА СРЪБСКАТА ЛИТЕРАТУРА. Обхват на понятието „сръбска литература” в южнославянски езиков и културен контекст. Сръбската литература в Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия. Дубровнишко-далматинската и сръбската литература.Трудове върху историята на сръбската литература – от Стоян Новакович през Йован Скерлич до Йован Деретич. Макро- и микро-периодизациии. Автохтонност и рецептивност на литературите. Стара и нова литература. Фолклор и литература.

ІІ лекция. СТАРАТА СРЪБСКА ЛИТЕРАТУРА в контекста на Slavia Orthodoxa. Три посоки на влияния: от Приморието (средиземноморско); от Византия; от Средна Европа. Кириломедотиевото дело и сръбската литература. Сръбската „рецензия”: „Мариинско евангелие” (ХІ в., ),писмо на бан Кулин (1189); МИРОСЛАВОВО ЕВАНГЕЛИЕ (ХІІ в.) .ЛЕТОПИС НА ПОПА ДУКЛЯНИН (ХІІ в.) Епохата на Неманичите. Стефан Неманич и сина му Растко –СВЕТИ САВА(1175-1235). Жития-биографии. СТЕФАН ПЪРВОВЕНЧАНИ (1196-1227).ДОМЕНТИАН.ТЕОДОСИЙ.Архиепископ Данило.Zivot kralja Stefana Urosa. Srpska Aleksandrija.DUSANOV ZAKONIK.

ІІІ лекция.СТАРАТА СРЪБСКА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ КЪСНОТОСРЕДНОВЕКОВИЕ. Разцвет и разпадане на средновековната сръбска държава.Битки с турците. Феодални разединения. Загадката на Марко Кралевич. Православно-славянската литературна общност.ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК (1364-1420) - български, сръбски и руски книжовник.Zivot Stefana Decanskog. Monahinja JEFIMIJA (1349-1406).Pohvala knezu Lazaru. Просветеният княз Стефан Лазаревич(1389-1427). Slovo Ljubve. KONSTANTIN FILOSOF ( Kostenecki). Slovo o pismeneh. Zivot despota Stefana (1431). Южнославянска книжовна общност. Владислав Граматик.Димитрие Кантакузин.Константин Михаилович.

ІV лекция. ОТ СТАРА КЪМ НОВА ЛИТЕРАТУРА: БАРОКОВИ ТЕНДЕНЦИИ Сръбските земи по време на турското владичество – ХVІ-ХVІІ век. В Османската и в Хабсбургската империя.Манастирите. Народно творчество. Velika Seoba. Arsenije Carnojevic.Последния разцвет на старата литература.Влияние на руско-украинския барок.. Граф ДЖОРДЖЕ БРАНКОВИЧ (1645-1711). Slavenoserbska hronika. Рачани.Киприян Рачанин.Йеротей Рачанин.Барок. ГАВРИЛ СТЕФАНОВИЧ ВЕНЦЛОВИЧ. Руско-славянско време.ЕМАНУЕЛ КОЗАЧИНСКИ.Tragikomedija o

3

Urosu.Христофор Жефарович. Stematografija (1741). Павле Юлинац. Симеон Пишчевич. ЗАХАРИЕ ОРФЕЛИН (1726-1785)- Plac Serbii. Школски книги. ЙОВАН РАИЧ (1726-1801). Boj zmaja sa orlovi. Istorija raznih slovenskih narodov naipace Bolgar, Horvatov i Serbov (1768,1794).Раич и Паисий.

V лекция. СРЪБСКОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ: ДОСИТЕЙ ОБРАДОВИЧ Просветеният абсолютизъм на Мария Терезия и Йосиф ІІ (йозефинизъм ) и националното пробуждане и културно развитие на славяните в Австрийската империя. ДОСИТЕЙ ОБРАДОВИЧ (1739-1811 ) – просветител и културен реформатор.Обръщане към Европа. Бягството на Димитрие Обрадович във (1757) и от (1760) манастира Хопово.Странствания из Европа и Балканите (1760-1806) - Виена, Далмация, Гърция, Берлин, Лайпциг, Хале, Лондон, Париж... „Попечител просвешчения” в новоосвободена Сърбия (1806-1811).Zivot i prikljucenija (1783) - от житието към просвещенска автобиография и пикарескен роман. Sovjeti zdravago razuma (1784)- манифестна книга на сръбското Просвещение.Критика на религията и църковността и култ към разума и просветата. Дидактични просвещенски жанрове и книги – Basne, Etika. Други произведения. Доситей Обрадович в България, Доситей и Софроний. Книжовността през Доситеевата епоха – романистиката на МИЛОВАН ВИДАКОВИЧ и класицистичната поезия на ЛУКИЯН МУШИЦКИ. Други имена – Атанасие Стойкович, Йоаким Вуйич, Павле Соларич, Симеон Пишчевич и др.Литературата по време на въстанията.. VІ лекция. ПРЕДРОМАНТИЗЪМ: ВУК КАРАДЖИЧ (1787-1864). Двете сръбски въстания.Създаване на Княжество Сърбия. Създаване на културни институции и литературна периодика. Народната епика като поетическа история на сръбския народ. Косовски цикъл и Марков цикъл. Вуковите народни певци –Нешан Подругович, Старецът Милия, Старецът Рашко, Сляпата Живана, Филип Вишнич. Хердер. „Гласове на народите в песни”(1777) и световният успех на „Хасанагиница”. Вук по време на въстанията. Във Виена (1813- 1864).Среща с Йерней Копитар и култивиране на филологически интереси.Създател на сръбската филология. Pjesnarica и Pismenica serbskago jezika (1814). Srpska gramatika и Srpski rjecnik (1818).Борба за нов книжовен език. Pisi kao sto govoris. Превод на Новия завет (1847). Фолклорист, етнограф, хронист и историк, биограф( Милош Обренович, хайдут Велко). Леополд Ранке.„Сръбската революция”(1829). 1847-1850: победа на Вуковото дело.Виенският книжовен договор. Други книжовници. ПРОТА МАТИЯ НЕНАДОВИЧ (1777-1854) – войвода и дипломат. Memoari. СИМА МИЛУТИНОВИЧ САРАЙЛИЯ (1791-1847)- поет и драматург, фолклорист и историк. Лирик и епик.Епическата поема Serbijanka (1826)

VІІ лекция. ЙОВАН СТЕРИЯ ПОПОВИЧ ( 1806-1856) Създател на националната драматургия и балканския комедиографски модел, предтеча на реализма, песимистичен поет. Синтез на сантиментализъм, класицизъм и предромантизъм. Житейски и творчески път, родни и чужди влияния. Културна дейност в Княжеството (1840-1848).Начало в поезията – Slezi Bolgariji( 1825). Ранни исторически трагедии. Roman bez romana (1832 ) – пародиен роман, влияние на Стърн, Льосаж и Сервантес. „Жалосни и весели позорjа”. Зрели реалистични комедии – Laza i

4

paralaza, Tvrdica, Pokondirena tikva, Zla zena. Нови исторически трагедии.Завръщане във Вършац , горчива старост и литературна зрелост. Социални комедии – Beograd nekad i sad (1853) и Rodoljupci. Песимистична рефлексивна поезия - Davorje (1854). Български теми – Vladislav, Lahan.

VІІІ лекция. ПЕТАР ПЕТРОВИЧ НЙЕГОШ (1813- 1851) Житейски и творчески път.Княз и владика на Черна гора - между държавническия дълг и поетическото призвание.Пътувания в Русия, Австрия и Италия. От фолклорната епика през класицизма до романтизма.Класицистични оди – Pustinjak cetinski (1834). Фолклорните „спевове” Slobodijada и Glas kamenstaka. Примерът на Данте и Милтън, Юго, Ламартин и Пушкин Философско-космогоничния епос Luca miurokozma (1845).Драматико-епическата поема (национална епопея ) за съдбата на Черна гора Gorsi vijenac (1847. Сюжет и персонаж. Владиката Данило и игуменът Стефан.Философия на историята. „Горски венец” и „Кървава песен”. Героико-комичната поема „Lazni car Scepan Mali”.

ІХ лекция. РОМАНТИЗЪМ: БРАНКО РАДИЧЕВИЧ.(1824-1853) Понятието „Романтизъм”. От Просвещнеския рационализъм и универсализъм към култ на сърцето и индивидуалното.Славянският романтизъм в контекста на европейския. „Народът” като романтично понятие. Демократично-фолклорна и индивидуалистично -„байроническа” линия в европейския и славянски романтизъм. От панславизъм към национализъм. 1847 – победа на народните говори в сръбската литература. Бранко Радичевич – житейски и творчески път.Във Виенския кръг на Вук Караджич (1843-1853). Влияние на Байрон и немския романтизъм, ранни немски стихове. Pesme (І – 1847, ІІ- 1851, ІІІ- 1862 ).Лирически стихотворения по фолклорен образец – Devojka na studencu, Putnik na uranku, Vragolije, Ribarceta san. Поезия на елегичната тъга и предчувствия за смъртта - Jadna draga, Ko mlidijah umrijeti, Bolesnikov uzdisaj. Героични и лирически поеми. Djacki rastanak – страх от съмртта и жажда за житейски удоволствия, поема на раздялата. Brankovo kolo – символ на югославското единство. Поемата Tuga i opomena. Сатиричната поема Put. Книжовници от бранковото поколение – Павле Попович Шапчанин, Светозар Милетич, Любомир Ненедович, Йован Илич. Омладинската епоха.

Х лекция. РАЗЦВЕТ И УПАДЪК НА СРЪБСКИЯ РОМАНТИЗЪМ. ЙОВАН ЙОВАНОВИЧ ЗМАЙ (1833-1904). Интимна лирика - Djulici (1864) и Djulici uveoce (1884). Родолюбива, гражданска и социално-сатирична поезия. Пенчо Славейков за Змай. ДЖЮРА ЯКШИЧ (1832-1878 )- страст, бунт и горчивина в поезията. Историческа драматургия. Социално-критична проза. Късният романтик ЛАЗА КОСТИЧ (1841-1910).Програмното Medju javom i medj snom.Лирическият шедьовър Santa Maria della Salute. Романтични исторически драми. Преводач на Шекспир. Критическа и .философска проза.Против „народните блянове” на Змай, спор с принципите на Св.Маркович и Чернишевски.Разочарование от националните идеали и горчива самотна старост. Предтеча на модерността.

5

ХІ лекция. СРЪБСКИЯТ РЕАЛИЗЪМ. Доминация на прозаическата жанрова формация. Реализъм преди реализма. Интерес към съвременната социална проблематика.Регионализъм в литературата.Смяна на рецептивната ориентация.Омладински период. Светозар Маркович –идеолог на реализма.Pevanje i mislenje.Realnost u poeziji. ЯКОВ ИГНЯТОВИЧ(1822-1889) –разказвач и романист. Исторически и съвременни теми. Сърбите в Сент Андрея. Бит и хумор.Milan Narandjic (1862 )- хумористично-пикарескен роман.Vasa Respekt (1875)- романтичен бунтовник срещу обществото Cudan svet – мрачна картина на селото. Veciti mladozenja (1878) - разпада на едно търговско семейство.Любен Каравелов и сръбският реализъм. Фолклорно-рустикалния реализъм. СТЕФАН МИТРОВИЧ ЛЮБИША (1822- 1878) – етнографско-реалистични разкази из далматинския живот. Kanjos Macedonovic – юначеска митомания. МИЛОВАН ГЛИШИЧ (1847-1908 ) деец на Омладината, социално-сатирични, хумористични и фолклорно-фанатастични разкази. ЯНКО ВЕСЕЛИНОВИЧ (1862-1905) –разкази-картинки из селския живот, лирически битовизъм. Романи – патриархалната идилия Seljanka (1893) и романтична героика на Hajdut Stanko (1896). Майсторът на разказа ЛАЗА ЛАЗАРЕВИЧ(1851-1891). Психологизъм и морализъм.Лаза Лазаревич и Михалаки Георгиев.

ХІІ лекция. МОДЕРНИЗАЦИЯ НА РЕАЛИСТИЧНАТА ПРОЗА. СИМО МАТАВУЛ(1852-1908) - традициите на устното разказване и литературният сказ. „Далматинска” и „белградска” проза. Етнографски реализъм. Разкази.Романи – Uskok (1892) и Bakonja fra Brne (1892). СТЕВАН СРЕМАЦ (1855-1906 ) - разказвач и романист, хумористична и сатирична наративна поетика. Комика и ужас на балканската провинция. Хумористичният роман Pop Cira i pop Spira (1898). Поетичен битов реализъм - Zona Zamfirova (1903). Социална характерология – роман за „сръбския бай Ганю” и „архетип на сръбската култура” Vukadin (1903). Психологическият реализъм на СВЕТОЛИК РАНКОВИЧ (1863-1899 ) – сблъсъкът на героите с реалността и краят на идиличната патриархалност.Романите Gorski car (1897), Seoska uciteljica (1899) и Poruseni ideali (1900). Сатиричният реализъм на РАДОЙЕ ДОМАНОВИЧ (1873-1908 )- разкази из селския живот, хумористична и социално-сатирична проза. Marko Kraljevic po drugi put medju srbima, Stradija. Реализъм в поезията –обективната поезия на Воислав Илич.

ХІІІ лекция. ПЪРВАТА СРЪБСКА МОДЕРНА. ВОИСЛАВ ИЛИЧ (1860-1894)– преходът от романтизъм и реализъм към модерността. Модернизация на критическата мисъл. Любомир Недич, Богдан Попович, Йован Скерлич, Бранко Лазаревич. Ново обръщане към Европа.Космополитизъм, индивидуализъм, песимизъм. Парнасистккия символизъм. „Князът на поетите” ЙОВАН ДУЧИЧ (1874- 1943). Житейски и творчески път – от Херцеговина през Женева до САЩ.Влияние на европейския символизъм. Три етапа в поетическото му развитие. Стремеж към поетическо съвършенство. Pesme sunca, Pesme ljubavi I smrti, Carski soneti, Plave legende. Jadranski sonetiq Dubrovacke poeme. Лирическите теми Бог, Любов и Смърт.Функции на пейзажа. Особености на лирическата му поетика. Пътеписна (Gradovi i himere), критическа (Moji saputnici) и философска (Blago cara Radovana) проза. Дучич в България. Поезията на МИЛАН РАКИЧ (1867-1938). АЛЕКСА ШАНТИЧ (1868-1924).МИЛУТИН БОИЧ (1892-1917 ).

6

ХІV лекция ПОЕТИТЕ-ДЕКАДЕНТИ. МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ПРОЗАТА Сръбските „прокълнати” поети Лирическият песимизъм на СИМА ПАНДУРОВИЧ (1883-1960). Трите шедьовъра на трагичния герой на сръбската модерна лирика ВЛАДИСЛАВ ПЕТКОВИЧ –ДИС (1880-1917) – Тamnica, Mozda spava и Nirvana. Модернизация в прозата.Лирически и критически реалисти.`ИВО ЧИПИКО (1869-1923). Пантеизъм и социален реализъм. Морето и любовта като нагон към свобода. Разкази из далматинския живот – Primorske duse, Sa jadranskih obala, Sa ostrva. Романи.Za kruhom (1904)- бягство от социалната действителност към морето и природата. ПЕТАР КОЧИЧ (1877- 1916)- борбен социален сатирик,тенденциозен реализъм на моралния активизъм. Разказвач на Босна. Цикълът за Симеун Дяк. Сатирата Jazavac pred sudom.

ХV лекция. БОРИСАВ СТАНКОВИЧ (1876-1927) Фолклорният реализъм като маска на вътрешната психологическа драма на човека. От Светолик Ранкович към Борисав Санкович. Символизъм в прозата. Регионалният балканско-ориенталски колорит – книгите разкази Iz sarog jevandjelja (1899), Stari dani (1902), Bozji ljudi( 1902). Жалбата за младост и чувствената обзетост от женската красота като триумф на хедонистичния индивидуалистичен витализъм – драмата Kostana (1902).Затвореното пространство на провинциалния патриархален свят (моралът на търпението) и затворът на тялото – романът Necista krv (1910) Други прозаици – Светозар Чорович, Милутин Ускокович, Велко Петрович.

ХVІ лекция. БРАНИСЛАВ НУШИЧ (1864-1938). Житейски и творчески път.Начало в прозата- антивоенните Pripovetke jednog kaplara (1886). Балканско-ориенталският колорит на Ramazanske veceri (1898). Фейлетонистът Бен Акиба. Плитък хуморист или социален сатирик? Хумористични разкази и романа Opstinsko dete (1902). Хумористичната Autobiografija (1924) – семейството, училището и казармата –школи по социално лицемерие и репресивно подчинение. Нушич - комедиографът. Сръбската драма след Стерия- комедиографът Коста Трифкович.Ранните обществени комедии на Нушич – Narodni poslanik (1883), Sumnjivo lice (1888) и Protekcija (1889). Психологически, исторически и фантастични драми. „Леки” комедии и водевили.Комедиографската зрелост на късния Нушич – Gospodja ministarka (1929), Ozaloscena porodica (1934), Pokojnik (1937), D-r , Mister Dolar и др. Синтезът на социална и политическа сатира с водевилна сценична техника. Класик на балканския комедиографски модел. Нушич в България.

ХVІІ лекция. МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ.АВАНГАРДИСТКИ БУНТ И БАЛКАНСКА ПАТЕТИКА. Изгнаническата литература след разгрома 1915 -1917. Литературата на Корфу – Zabavnik. Създаването на Кралство СХС 1918 година.Списание Knjizevni jug.

7

Покруса и нови надежди - военното поколение.От модернизъм към авангардизъм. Разцвет на „измите”- суматраизъм, зеннитизъм, хипнизъм, . Експресионизъм, дадаизъм, футуризъм и сюрреализъм. Балкански барбарогенизъм. Продължение на реализма и модернизацията му. Авангардистка периодика и литературни манифести. „Зенитизмът” и авангардисткият барбарогенизъм на Любомир Мицич. РАДЕ ДРАИНАЦ (1899-1943) – „бандит или поет”, душа на модернизма около1922. Анархоидно-бохемският бунт и „хипнизма” на Драинац като синтез на барбарогенизма и суматраизма. Други имена от кръга на Драинац - Мони де Були, Ристо Раткович, Жарко Василевич .Критиката на Велибор Глигорич. Фолклорният модернизъм ва МОМЧИЛО НАСТАСИЕВЕЧ(1894-1938). Синтез на авангардните търсения с фолклорното наследство.Ранко Младенович. „Пустинникът в града” Настасиевич.Към „родна” мелодичност.Седемте лирически „Кръга” – Jutarnje, Vecernje, Bdenja, Gluhote, Reci u kamenu,Magnovenja, Odjeci. Преоткриването на Настасиевич и влиянието му върху следоенната поезия и критика. Други имена -Александар Илич, Десимир Благоевич.

ХVІІІ лекция. МОДЕРНИСТИ. СТАНИСЛАВ ВИНАВЕР (1891-1955)- средищна фигура на белградския следвоенен модернизъм. Manifest ekspresionizma (1920).Парижки студии. Поет, есеист, литературен и музикален критик. Ранна символистична поезия. От Cuvari sveta (1926 ) до Еvropska noc (1952). Майстор на пародията: Pantologija novije srpske pelengirike (1922).Богато есеистично творчество,монография за Лаза Костич. Възгледи за езика. ТОДОР МАНОЙЛОВИЧ (1883-1968 ) –поет, есеист, драматург, преводач, критик.Естетизъм и музикалност.Култ към духа.Имагинерни пътешествия. От Ritmovi (1922 ) до Pesme mog dvojnika (1958 ) РАСТКО ПЕТРОВИЧ (1898-1949)- дионисиевски страсти и експанзивен експресионизъм. Органика и ерудиция. Сред парижките авангардисти, дипломат и пътешественик, емигрант в САЩ. Романът Burleska gospodina Peruna boga groma (1921). Стихосбирка Otkrovenje (1922 ).Пътепис Afrika (1930). Проза.Критика. Други имена – Сибе Миличич, Душан Василйев, Драгиша Васич. Критици- Милан Богданович.Stari i novi (І-V, 1931-1955 )

ХІХ лекция. МЕЖДУВОЕННАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРАДИЦИЯТА. Академията , Университета и Матица Српска –бастиони на традицията. Класицизиране на старите „модернисти”. ДЕСАНКА МАКСИМОВИЧ (1898-1993 ) – интимни изповеди и усет за природа. Народна съдба и родолюбива лирика. Krvava bajka. След войната - наследството и модернизация на изказа.Тrazim pomilovanje. Лириката на хеленистката Аница Савич-Ребац. Разказвачи от Босна – Боривое Йевтич, Хамза Хумо и Исак Самоковлия. БРАНИМИР ЧОСИЧ (1903-1934) – разказвач и романист.Белградският роман Pokoseno polje (1934). Критика и есеистика – Богдан и Павле Попович, Светозар Матич, Младен Лесковац, Милан Кашанин.

8

ИСИДОРА СЕКУЛИЧ (1877- 1958)- разказвачка и майстор на есеистичния изказ.Синтез на европеистичен интелектуализъм и усет за националните ценности.Есета за световни и сръбски писатели и мислители. Книгата за Нйегош.

ХХ лекция. МИЛОШ ЦЪРНЯНСКИ (1893-1977) . Житейски и творчески път. Дипломат и емигрант. С Андрич в Knjizevnji jug..Lirika Itake (1919) и авангардисткият манифест Objasnjenja Sumatre (1920). Новоромантизъм, авангардизъм, експресионизъм и „суматраизма”на Църнянски. Лирическият роман Dnevnik o Carnоjevicu (1921)- изповед на разлюляното съзнание на сръбското военно „изгубено поколение”. Новоромантичните поеми Strazilovo и Serbia Поетичeският роман Seobe (1929)- пантеистично-космически витализъм и еротизъм.Творчеството на Църнянски след Втората световна война. „Романът на един национ” Druga knjiga Seoba (1962)– продължението на „Преселения” като нова жанрова поетика и концепция. Емигрантската тема – Roman o Londonu (1972). Критика и литературни манифести. Майстор на пътеписния лирическия есеизъм - Pisma iz Pariza, Ljubav u Toskani, Knjiga o Nemackoj, Kod Hiperborejaca. Дипломатическите мемоари Embajade. Поемата Lament nad Beogradom (1962).

ХХІ лекция. ОТ СЮРРЕАЛИЗЪМ КЪМ СОЦИАЛНА ЛИТЕРАТУРА. Сръбският сюрреализъм в контекста на френския сюрреалистичен кръг. Първа, предсюрреалистична фаза (1922-1930). Списанията Putevi и Svedocanstva. Втората фаза – организирано движение. Алманахът Nemoguce.Сюрреалистични издания – Pozicija nadrealizma и др. МАРКО РИСТИЧ (1902-1984)- вожд и главен идеолог на сюрреализма.Поезия, критическа есеистика, публицистика и мемоари. МИЛАН ДЕДИНАЦ (1902-1966) – най-изразителния лирик сред сюрреалистите: Javna ptica, Jedan covek na prozoru, Pesme iz dnevnika zaroblenika,Od nemila do nedraga . ДУШАН МАТИЧ (1898-1980)- зрелите лирически синтези (Bagdala, 1954) и майстор на есето ( Anina balska haljina, 1956 ). АЛЕКСАНДАР ВУЧО (1897- 198 ) – поезия и хумор: Humor Zaspalo, Nemenikuce, Cirilo i Metodije. Романистика.ОСКАР ДАВИЧО(1909- 1989)- жанрово многобразие и продуктивност –поезия ( Hana,1938, Visnja za zidom,1950 Flora,1955, Kairos,1959, Tropi,1959, Trg M,1968, Telo telu, 1975; романи – Beton i svici,1956, Radni naslov beskraja, 1958, цикълът Robije (1963-1981). Други имена – Коча Попович, Дж. Костич, Дж. Йованович, Любиша Йоцич. Влючване на сюрреалистите в социалната литература (1932). Обществена и културна активност на сюрреалистите след Втората световна война. Движението на „социалната литература” през 30-те години. Критиката на Дж.Йованович.Йован Попович.Литература на и за НОБ. Радован Зогович.Скендер Куленович.Чедомир Миндерович. Душан Костич. БРАНКО ЧОПИЧ (1915- 1989) – Dozivljaji Nikoletine Bursaca. Майстор на разказването и народния хумор.

ХХІІ лекция. СРЪБСКАТА ЛИТЕРАТУРА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.ВРЕМЕТО НА РОМАНА. Периодизация и смяна на водещите жанрови формации. Краткото време(1944-1948- 1952) на соцреализма.Радован Зогович. Prugasi (бригадирска поезия) и литература за НОБ.Разривът с Москва и битката „модернисти” – „реалисти”.

9

ВРЕМЕТО НА РОМАНА. Pesma (1952) на Оскар Давичо и Daleko je sunce(1951) на Добрица Чосич: към обрат в романовите концепции. Модерните романови синтези на ДОБРИЦА ЧОСИЧ (1921- 200 ) – Koreni (1954), Deobe (1961), Vreme smrti (І- ІV, 1972-1979) , МИХАЙЛО ЛАЛИЧ (1914 - 1992) – Svadba (1950), Lelejska gora (1957), Hajka (1960), ВЛАДАН ДЕСНИЦА(1905 - 1967) - Proljeca Ivana Galeba (1957) и МЕША СЕЛИМОВИЧ (1910-1982) – Dervis i smrt (1966), Tvrdjava (1970). Други разказвачи и романисти. Разказваческата поетика на Антоние Исакович. .

ХХІІІ лекция. ЩУРМЪТ НА МОДЕРНАТА ПОЕЗИЯ. 87 pesama (1952) на Миодраг Павлович и Коra (1953) на Васко Попа и битката „модерно” –„реализъм”. Идеолозите на модернизма – Марко Ристич, Зоран Мишич,Света Лукич. За т.нар.”созиалистически есестизъм”. Лирическата поетика на ВАСКО ПОПА(1922-1991)-овладяният сюрреализъм, фолклор и лаконичност на изказа. МИОДРАГ ПАВЛОВИЧ (1928)-.поет и критик- есеист. Между наследството на модернизма и неокласицизма. Втората модерна вълна - БРАНКО МИЛКОВИЧ (1934-1961) – от сюррелизма до неосимволизма..Търсене на нови митологии. Византия и модерният лиризъм на ИВАН В.ЛАЛИЧ (1931-1996). Средиземноморският дух и елинският александризъм на ЙОВАН ХРИСТИЧ (1933-2002)- поет и театрал, критик и есеист. Поезията на Любомир Симович, Борислав Радович, Велимир Лукич, Божидар Тимотиевич, Милован Данойлич, Бранислав Петрович, Матия Бечкович и др. За т.нар. „социалистически естетизъм”. Синтезът традиция-модерно. Поезията на СТЕВАН РАИЧКОВИЧ (1928). Други имена

ХХІV лекция. НОВАТА ПРОЗА. Авангардистката проза през 50 години.РАДОМИР КОНСТАНТИНОВИЧ(1928)- прозаик и критик.Романът Daj nam danas (1954) МИОДРАГ БУЛАТОВИЧ(1930-1995) – романист на мрачните подземия на света и човешката психика – Djavoli dolaze (1955). Прозата на Филип Давид. От социалистически естетизъм към нов реализъм. „Стварностната” проза - проза на „новия стил”. ДРАГОСЛАВ МИХАЙЛОВИЧ (1930)– Kad su cvetale tikve, Petrijin venac, Cizmasi,други романи. БОРИСЛАВ ПЕКИЧ (1930-1992) – романис, дратаруг, есеист. Модерен библейски алегоризъм и панорама на сръбския буржоазен живот: семейната сага Zlatno runo (І- V,1977-1982).Наративните поетики на Бранимир Шчепанович, Александар Тишма, Мирко Ковач, Видосав Стефанович, Милисав Савич, Мирослав Йосич Вишнич, Живоин Павлович, Слободан Селенич, Момо Капор. Други имена в прозата.

ХХV лекция. ПОСТМОДЕРНИЗЪМЪТ И СРЪБСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ЧЕТВЪРТ НА ХХ ВЕК.. Hazarski recnik (1979) и постмодерния триумф на МИЛОРАД ПАВИЧ (1929- 2010). ДАНИЛО КИШ (1934-1989) – „последният югославски”/мултикултурален писател. Споровете около романа му Grobnica za Borisa Davidovica (1967). Постмодерните поетики на Давид Албахари и Светислав Басара. Драматургията след Втората световна война. ДУШАН КОВАЧЕВИЧ(194 ): балканският комедиографски

10

модел и световната абсурдистка драматургия. Развитие на критическата мисъл – дискусии и преоценки на литературното наследство. Критици: Борислав Михайлович-Михиз, Петар Джаджич, Драган Йеремич, Милош И.Бандич, Никола Милошевич, Предраг Палавестра, Новица Петкович, Михайло Пантич и др.Критическата есеистика на поети и белетристи.

ХХVІ лекция. ИВО АНДРИЧ (1892-1975). Национална принадлежност на творчеството му. Житейски и творчески път. Етапно-хронологическа и жанрово-структурна периодизация на творчеството му. Ранна лирическа фаза – „Hrvatska mlada lirika(1914), Ex Ponto(1918), Nemiri(1920) – самотническо-меланхолна лирика, човекът като изгнаник и чужденец.Put Alije Djerdjeleza (1920)– преход към обективно-епическа проза. Сваляне от пиедестала на юнашкото амплоа. Демитологизацията на героя като „хуманизация на мита”.Трите книги Pripovetke (1924, 1931, 1936) Първата, „мрачна” прозаическа фаза. Mustafa Madzar: светът като поприще на зло и насилие. Индивидуална психология и масови психози. Женски образи. Anikina vremena . Mara Milosnica.

ХХVІІ лекция. ИВО АНДРИЧ – ІІ. Пътят на Иво Андрич към романа. Тенденция към циклизация на „малката”проза – според място на действие и според персонажа. Na Drini Cuprija (1945 ). Творческа история и жанрова структура -разказът Most na Zepi и есето Mostovi. Промяната на наративните техники – от легендата и митът към модерния психологически роман. Символиката на Мостът. Travnicka hronika (1945) – срещата между Европа и Балканите. „Обърнатите” гледни точки. Консулите и травничани. Философско-историческата утопия за Третия свят. Gospodjica (1945) – едноперсонажен психологически роман за отчуждението в буржоазния свят в контекста на европейската литературна традиция. Романовите поетики на Иво Андрич като оригинални жанрови синтези.

ХХVІІІ лекция. ИВО АНДРИЧ - ІІІ Prokleta avlija (1954) – преоткриването на „модерния” Андрич. Жанрова структура – концентричната композиция „разказ в разказа”.Финално-началната рамка – разказът за и на фра Петар за цариградския следствен затвор. „СлучаятДжем” като глъбинният разказ в смисловата структура.Съпоставка с творбите на Св.Миларов и В.Мутафчиева. Затворът като централен символ в Андричевата философия на историята - различните смислови равнища на образа на Затвора. Поетики на разказването като механизми на компенсаторното мислене и като защитна реакция. Prica o vezirovom slonu. Художествените измислици като истината за света.Андричевата Нобелова реч. Недовършеният роман Omer pasa Latas – жанрова структура. „Романите” на Костаке Ненишану, Ида Дефилипис и художникът Карас. Роман за властта на насилието и насилието на властта.

ХХІХ лекция. ИВО АНДРИЧ – ІV Посмъртно издадените творби – сборникът разкази Kuca na osami, фрагментите Znakovi pored puta и поезията Sta sanjam i sta mi se dogadja . Следвоенната , „светла” разказна фаза. Балканецът и морето и ненаписаният „морски роман” – „Записките на писаря Дражеслав” и „Летуване на юг”. Jelena, zena koje nema, Zena na kamenu. Андричевата художествена философия на историята. Pismo iz 1920 godine. Na obali. Андричевата екзистенциална философия. Bajron u Sintri. Андрич – критик, публицист,

11

есеист. Андричевите възгледи за словото и изкуството. Razgovor sa Gojom. Андрич като екзистенциален мислител и художествен философ на балканското битие. Исторически песимизъм и трансцендентален оптимизъм. Иво Андрич в България.

ХХХ лекция. ДНЕШНАТА СРЪБСКА ЛИТЕРАТУРА. (съдържанието на тази лекция постоянно се обновява, защото е посветена на текущата и актуална литература. )

12

СЕЛЕКТИВНА ОБЩА БИБЛИОГРАФИЯ:

Stojan Novakovic, Istorija srpske knjizevnosti.1871, III- 1971Pavle Popovic,Pregled srpske knjizevnosti, 1909Pavle Popovic, Jugoslovenska knjizevnost, 1936Antun Barac, Jugoslovenska knjizevnost, 1954,1958Jovan Deretic, Istorija srpske knjizevnosti, 1983

Djordje Sp. Radojcic, Razvojni luk stare srpske knjizevnosti, 1962Milan Kasanin, Srpska knjizevnost u srednjem veku, 1975Djordje Trifunovic, Kratak pregled jugoslovenskih knjizaevnosti srednjeg veka, 1982Dimitrije Bogdanovic, Istirija stare srpske knjizevnosti, 1980

Jovan Skerlic, Istirija nove srpske knjizevnosti. 1914Miodrag Popovic, Istorija srpske knjizevnosti. Romantizam І – ІІІ.1968-1972Milorad Pavic, Istorija srrpske knjizrvnosti baroknog doba, 1970Milorad Pavic, Istorija srpske knjizevnosti klasicizma i predromantizama.Klasicizam.1979Velibor Gligoric, Srpski realisti, 1954Dimitrije Vucenov, O srpskim realistima i njihovim prethodnicima, 1970 Predrag Palavestra, Istorija moderne srpske knjizevnosti. Zlatno doba 1892-1918.1995Zoran Konstantinovic, Ekspresionizam, 1967Hanifa Kapidjic Osmanagic, Srpski nadrealizam i njegovi odnosi sa francuskim nadrealizmom, 1966Jelena Novakovic, Tipologija nadrealizma – pariska i beogradska grupa.2002Sveta Lukic,Savremena jugoslovenska knjizevnost 1945-1965.1968Predrag Palavestra, Posleratna srpska knjizevnost 1945 – 1970.1972Milos I. Bandic, Vreme romana. 1958Ljubisa Jeremic. Proza novog stila. 1978Mihajlo Pantic. Aleksandrijski sindrom..І- ІV.1987-2003

Jovan Skerlic, Pisci i knjige.І – ІХ.1907. І- VІ.1964-1967Milan Bogdanovic. Stari i novi. І –ІV.1961Zoran Gavrilovic. Od Vojislava do Disa, 1958Zoran Misic, Rec i vreme.I- ІV, 1953- 1963Miodrag Pavlovic. Osam pesnika. 1964Мiodrag Pavlovic. Eseji o srpskim pesnicima. 1981Radomir Konstantinovic. Bice i jezik.І –VІІІ.1983Radomir Konstantinovic. Filozofija palanke. 1970Dragan М.Jeremic, Prsti nevernog Tome.1965Nikola Milosevic, Akntropoloski eseji.1964Jovan Hristic. Eseji.1994Borislav Mihajlovic-Mihiz.Portreti..1988Petar Djadjic. Sabrana dela І-Х.1995Predrag Palavestra. Istorija srpske knjizevne kritike.І –ІІ. 2008

Jugoslovenski knjizevni leksikon.

13

. Боян Ничев, Увод в южнославянския реализъм, 1971Илия Конев.Ние сред другите и другите сред нас.1972Катя Йорданова. Насоки на българката драматургия през възраждането. Българската възрожденска театрална култура и някои южнославянски извори. 1981Ганчо Савов. Южнославянските литератури през ХХ столетие.2002Антоанета Балчева, Между мита и балканските реалности. Романтизмът на славянския юг. 2000Лилия Кирова, Югоизточноевропейски феномени. Символизмът и критическата мисъл в литературата на балканските славяни.1999Боян Ничев, Бранислав Нушич, 1962Светлозар Игов, Иво Андрич.1992Светлозар Игов. Иво Андрич: исторически песимизъм и трансцендентни блянове (под печат).Преводна рецепция на европейските литератури в България. т.VІ. Балкански литератури. 2004

Настоящата библиография представя избор от по-важните общи литературно- исторически прегледи на сръбската литература и на отделни нейни периоди, както и сборници със студии и статии на меродавни сръбски литературоведи и критици.Включени са и отделни книги на български автори, засягащи проблеми на сръбската литература. Специализираната библиография за отделни автори се дава на студентите по време на лекции.

14

ХЪРВАТСКА ЛИТЕРАТУРА

І лекция. УВОД В ИЗУЧАВАНЕТО НА ХЪРВАТСКАТА ЛИТЕРАТУРА. Хърватската литература в южнославянския езиков и културен контекст. Хърватският Илиризъм и югославската идея. Хърватска, сърбохърватска и югославска литература. Хърватия – между Балканите, Средна Европа и Средиземноморието. Хърватската литература в контекста на Slavia Romana. Езикова норма и национална литература.Кайкавската литература. Пространствена и темпорална подялба на хърватската литература. Литературна история и периодизация на литературата: от Ватрослав Ягич през Антун Барац до Иво Франгеш. Макро- и микро-периодизационни принципи.

ІІ лекция. ХЪРВАТСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА ЛИТЕРАТУРА. Кирилометодиевото дело и възникването на хърватската литература. Глаголически книги.Първа печатна хърватска книга на глаголица (1483). Традицията на глаголяшите в Далмация. Хърватска книжнина на кирилица.Победа на латинското богослужение.Литература на латински език. Самостоятелно хърватско епископство в Нин при княз Trpimir ( ІХ век). Обединение на хърватите в една държава при крал Tomislav (925) BASCANSKA PLOCA (1100) BECKI LISTICI (ХІІ век) VINODOLSKI ZAKON (1288 ) LETOPIS POPA DUKLJANINA ( ХІІ век ) Народна църковна поезия. Хроники и приписки. ІІІ лекция. ХУМАНИЗЪМ И РЕНЕСАНС – ХV- ХVІ ВЕК. Дубровнишко-далматинската литература. Славянизиране на Далмация. Творчество на латински и италиански език. Иван Чесмицки (Янус Панониус). Илия Цриевич.Антун Вранчич. Винко Прибоевич: O porijeklo i zgodama Slоvena (1532). Иван Луцич Луциус.Яков Бунич. Дамян Бенешич. МАРКО МАРУЛИЧ (1450-1524) –най-видният хърватски хуманист. Творчество на латински и на роден език. Европейски известен писател на латински език. Родолюбец и творчество на хърватски. Istorija svete udovice Judit u versih hrvacki slozena (1521). Molitva suprotiva Turkom. Първото поколение дубровнишки поети: ДЖОРЕ ДЪРЖИЧ (1461-1501) и ШИШКО МЕНЧЕТИЧ (1457-1527). Аристократът Менчетич – плодовит ренесансово петраркистки любовен поет. Свещеникът Държич – по-дискретен и спиритуален любовен лирик. Pjesni ljuvene. Еклогата Radmio i Ljubomir – първа светска хърватска драма. МАВРО ВЕТРАНОВИЧ ЧАВЧИЧ (1482-1576)- от безгрижна ренесансова лирика към политически и религиозни теми. Алегоричния епос Piligrin.Пасторали и митологичната драма Orfeo.

15

ІV лекция. ХУМАНИЗЪМ И РЕНЕСАНС (продължение) ХАНИБАЛ ЛУЦИЧ (1485-1553)- хварски аристократ, поет и драматург. Превод на Овидиевата хероида Pariz Eleni.Изтънчен поет Skladanja izvarsnih pisam razlicih (1638 ). Поетическата драма Robinja (1638). ПЕТАР ХЕКТОРОВИЧ (1487-1572) – ренесансов поет и ерудит.Нотни записи на бугарщиции любовни песни. Рибарската еклога Ribanje i ribarsko prigovaranje(1568) като документално-пътеписна и любовно-авантюристична творба. МИКША ПЕЛЕГРИНОВИЧ (1500-1562).За авторството на карнавалната игра Jedjupka. Сюжет и пресонаж. МАРИН ДЪРЖИЧ (1508-1567)- дубровнишки свещеник, авантюристичен пътешественик.Литературно наследство.Pjesni ljuvene. Пасторални драми. Novela od Stanca.Комедията Dundo Maroje. ПЕТАР ЗОРАНИЧ (1508-1569 )- автор на първия хърватски роман Planine (1569).Жанрова структура и сюжет. Влияние на италианските пасторали. Други имена – Никола Налешкович, Брне Карнарутич, Юрай Баракович, Динко Ранина, Доминко Златарич, Цвийета Зузорич.

V лекция. ИВАН ГУНДУЛИЧ (1589 -1638) От Ренесанса към контрареформацията и Барока.Влияние на италиански пасторали в раните драми – Galatea, Dijana, Posvetiliste ljuveno, Prozеrpina ugrabljena, Kleopatra, Arijadana, Adon и др. Бароковият обрат – религиозно-рефрексивна поезия Pjesni pokorne kralja Davida ( 1621). Suze sina razmetnoga (1622). Карнавалната драма Dubravka ( 1628) – сюжет и персонаж. Възхвала на красотата и любовта, на свободата и родния Дубровник. Епическата поема Osman (16 )- творческа история, композиция.Сюжет и персонаж. След битката при Хотим, еничарския бунт срещу султан Осман.Влияние на Тасо. Рецепция и дописвания на творбата. Български образи и теми в дубровнишко –далматинската литература.

VІ лекция.РЕФОРМАЦИЯ И КОНТРАРЕФОРАМАЦИЯ.БАРОК.ХVІ-ХVІІ век. Словенската и хърватска реформация – Примож Трубар и Петар Павао Вергерие, Степан Конзел Истранин и Антун Далматин.Матия Валчич Илирик.Иван Пергошич. Антун Врамец. Католическата контрареформация. Бартол Кашич ЮРАЙ КРИЖАНИЧ(1618-1683)-католически мисионер, книжовник, политолог и музиколог.В Русия –на заточение в Сибир.Politika ili razgovor o vladateljstvo.От хуманистичния славизъм на Винко Прибоевич към бароковия славизъм на Крижанич. Утопията за Русия като обединител на славянстовото. Съвременници на Гундулич: Иво Бунич Вучич. Mandaljena pokornica. Юние Палмотич. Игнят Джурджевич. Йеролим Каванин.Матия Дивкович.Петар Зрински.Фран Кръсто Франкопан. Мавро Орбини. Орбини и Паисий.

VІІ лекция. ЛИТЕРАТУРАТА НА ХVІІІ ВЕК. Стилов плурализъм и хетегоренни поетики. ПАВАО РИТЕР ВИТЕЗОВИЧ (1652-1713)- писател и лексикограф, латински и хърватски поет, дипломат и воин, печатар и гравьор, хронист и мислител. Сборници с афоризми, нравоучения, хералдика, календари. Поемата Odiljenje sigetsko. Croatia Rediviva(1700): визията на Велика Хърватия. Филип Грабовац.Антун Канижлич.

16

АНДРИЯ КАЧИЧ МИОШИЧ (1704-1760).Поет и хронист. Razgovor ugodni naroda slovinskoga (1756)- най-популярната хърватска народна книга с исторически песни и проза. Български образи и теми. Миошич в България. МАТИЯ АНТУН РЕЛЬКОВИЧ (1732-1798)- лидер на хърватския рационализъм и Просвещение. Практично-дидактични книги. Satir iliti divji covek (1762 )- култова книга на Хърватското Просвещение. Дубровчанинът РУДЖЕР БОШКОВИЧ (1711-1787 )- астроном, математик, физик, археолог с европейска известност. Ученият и поетът.Автор на духовити епиграми.

VІІІ лекция. ИЛИРИЗЪМ И РОМАНТИЗЪМ. Европейският романтизъм и славянските национални възраждания. Романтизмът като национална идеология и като литературно направление и стилова формация.Романтизмът и славянската и национална идеи. За народен език в литературата. Романтизмът и народното творчество. Максимилиан Върховац.Павао Штоос.Янко Драшкович.Антун Миханович. ЛЮДЕВИТ ГАЙ (1809-1872) – политически идеолог и вожд на хърватското национално възраждане и романтизъм.Kratka osnova horvatsko slavenskog pravopisanija (1830).Правописна реформа. Novine и Danica (1835) – трибуни на илиризма. За и против илирийските идеи.Организатор и поет. Други илирийци – Богослав Шелек, Людевит Вукотинович, Драгутин Раковац, Димитрие Деметер- поет, драматург и новелист.ИВАН КУКУЛЕВИЧ САНКЦИНСКИ – политик и писател, поет, разказвач, пътеписец и драматург.Матия Мажуранич. Антун Немчич. Анте Кузманич.АНТЕ СТАРЧЕВИЧ.

ІХ лекция. ПОЕТИ НА ИЛИРИЗМА. Словенецът СТАНКО ВРАЗ (1810-1851)- хърватски класик.Ilir iz Stajera. Сътрудник на Гайевата Danica. Преместване в Загреб 1838.Списание Kolo (1842).Литературен организатор и критик, фолклорист. Лирическа поетика. Dlulabije (1840), Glasi iz dubravi zeravinske (1841) и Gusle i tambura (1845).Любовна лирика.Отдалечаване от Гай,против литературния утилитаризъм, за „чиста” поезия. ПЕТАР ПРЕРАДОВИЧ(1818-1872 )- завръщане към родния език. Zora puca (1844). Алегорична родолюбива поезия. ИВАН МАЖУРАНИЧ (1814-1890)- историческата поема из черногорските борби Smrt Smail-agе Cengica (1846). Политическата програма Hervati madjarima (1848).

Х лекция. ВРЕМЕТО НА ШЕНОА.Между романтизъм и реализъм. АУГУСТ ШЕНОА (1838-1881). Епохата на Баховия абсолютизъм. Ранният Шеноа –поезия, преводи, статии. Програмното есе Nasa knjizevnost и повестта Turopoljski top (1865). Драматург на Загребския театър (1868-1873 ) и редактор на Vijenac (1873-1881). Литература на националната и социална тенденциозност. Социални повести. Големите исторически романи – Zlatarevo zlato (1871), Cuvaj se senjske ruke (1875), Seljacka buna(1877), Diogenes (1878), Kletva (недовършен,1881). Структурообразуващият синтез на хърватския реализъм – идеализация на хърватското минало, идиличност на хърватския пейзаж, натуралистично-сатирична социална критичност, романтична интрига. Фейлетоните Zagrebulje. Други писатели – Йосип Еуген Томичич.

17

ХІ лекция. ХЪРВАТСКИЯТ РЕАЛИЗЪМ. Идеите на праваштвото и хърватския реализъм. Прериодични издания.Влиянието на Шеноа. ЕВГЕНИЙ КУМИЧИЧ (1859-1904) – синтез на натуралистичен реализъм и идеалистичен романтизъм. Европейска образованост и пламенно хърватство. Манифестната статия O romanu (1883). Влияние на Зола. Натуралистични романи из загребския живот. Повести из истрийския живот –между идилията и суровата действителност. Исторически романи в духа на Шеноа. КСАВЕР ШАНДОР ДЖАЛСКИ (Любо Бабич, 1854-1935) – плодовито прозаическо творчество.Влияние на Тургенев.Историческа и съвременна социална проблематика.Роман за хърватския Фауст Janko Borislavic.Новелистика -психологизъм и мистицизъм. Социално-политически романи – от U noci (1887) до Pronjevereni ideali (1925). Създател на хърватския градски език. ЙОСИП КОЗАРАЦ (1858-1906 )- от патриархален идеализъм към суровите истини на живота. Новели и романи.Mrtvi kapitali.Одухотворената природа. Slavonska suma.ВЕНЦЕСЛАВ НОВАК (1859-1905)-плодовит романист и новелист.

ХІІ лекция. АНТЕ КОВАЧИЧ (1854-1889) Времето на бан Khuen-Hedervary (1883- ). Реализмът на Ковачич – социална критика и неукротимо въображение.Конфликт с Шеноа.От загорския пейзаж и персонаж към критична урбанистична проза.Конфликтът град-село. От романтичната Barunicina ljubav (1877 ) към критическият роман. Fiskal (1882). Заядлив фейлетонист и сатиричен романист. Medju zabari (1886) - духовна биография на поколението и времето. Шедьовърът на Ковачич U registraturi (1888)- мрачна сатира на социалната действителност. Предтеча на модерността.

ХІІІ лекция. СИЛВИЕ СТРАХИМИР КРАНЧЕВИЧ (1865- 1908). Политическият борец и родолюбив поет Аугуст Харамбашич(1861-1911) – мъченик и светец на „хърватството”, версификаторско майсторство и политическа тенденциозност.Преводи. Кръгът на Харамбашич. С.С.Кранчевич – от Сен през Рим до Босна и Херцеговина.Първа стихосбирка Bugarkinje (1884) От Zavjeti (1883) до Hristove slike (1908) - поетическо развитие на три основни теми – Родина –Човек- Вселена. Библейски и антични параболи, исторически символи и лирически алегоризъм.Дисхармонията на света и екзистенциалният драматизъм.

ХІV лекция. ПЪРВАТА МОДЕРНА. Политическата демонстрация на 10.10.1895 в Загреб. Стйепан Радич,партията на правашите и хърватската модерна култура. Пражки и Виенски кръг. МИЛАН МАРЯНОВИЧ (1879-1955)-пръв вестител и идеолог на Модерната.Редактор, публицист, критик и писател.Влияние на модерната европейска литература.Hrvatska moderna (1951). Миливой Дежман – модерния идеолог на виенския кръг, индивидуализъм против натурализма. Модернизация в прозата. Модерен психологизъм и бягство в бляновете: ЯНКО ЛЕСКОВАР(1861-1949 )- разказвач, новелист и романист. Propali dvori (1896). Sjene lubavi (1899). МИЛУТИН ЧИХЛАР НЕХАЙЕВ

18

ХV лекция.ПЪРВАТА МОДЕРНА (продължение). Време на поезията, лирика на „модерната душа”. ДРАГУТИН ДОМЯНИЧ (1875-1933) и ВЛАДИМИР ВИДРИЧ (1875-1933)- поети на декаденската чувствителност и духовноаристократично благородство. ИВО ВОЙНОВИЧ (1857-1929) - поет, прозаик и най-значим хърватски драматург. Психологизъм и ессетизъм.Ekvinocijo , Dubrovacka trilogija (1903) Zena sa suncokretom (1912).„Косовски” исторически драми. МИЛАН БЕГОВИЧ (1876-1949).Естетизиран хедонизъм и еротична лирика, драматургия.и новелистика. Романите Dunja u kovcegu (1921), Giga Bariceva (1931,1940 ) и Sablasti u dvorcu (1952) ВЛАДИМИР НАЗОР(1876-1849). Slavenske legende (1900)- химнико-романтичен култ към славянската митология и баладични легенди. Стихотворни и прозаически исторически творби с епическа сила и югославистка ангажираност. Лиричен еготизъм и култ към метафизичната жена. От проза за далматинския живот към загребски новели. Автобиографичната трилогия Price iz detinjstva (1924),Price sa ostrva (1926), Iz grada i planine (1927). Участник в НОБ: Partizanske pesme (1945).

ХVІ лекция. ПЪРВАТА МОДЕРНА (продължение ) АНТУН ГУСТАВ МАТОШ (1873-1914)) –лидерът на новото модерно поколение,синтез на основните идеи на модернизма. В Белград, Женева и Париж. Новелист, фейлетонист, пътеписец, критик.Късният поет. Hrvatska mlada lirika (1914)- ранните Андрич и Уйевич. Създаване на Краството СХС(1918) и терорът след убийството на Ст.Радич (1928). Следвоенният модернизъм след модерната.АВАНГАРДИЗЪМ.ДОМИНАЦИЯ НА ЕКСПРЕСИОНИЗМА. Младият Кърлежа. УЛДЕРИКО ДОНАДИНИ (1894-1923 ) – бизарно- гротескни разкази, новели, романи и драми. АНТУН БРАНКО ШИМИЧ (1898-1925) – от Матошевския импресионизъм към виенския експресионизъм. Манифестни списания. Поет на тялото, глада и бедните.Свободен стих. Стихосбирката Preobrazenja (1920)- основа на хърватския следвоенен модернизъм. АУГУСТ ЦЕСАРЕЦ (1893-1941)- поет, разказвач, романист, пътеписиец, есеист, драматург. Съратник на Кърлежа. В Испанската гражданска война. От експресионистична поетика към партийно-комунистическа ангажираност. Други писатели. Любомир Мицич и „зенитизмът” в Загреб.

ХVІІ лекция. АУГУСТИН ( ТИН ) УЙЕВИЧ ( 1891 -1955 ). Големият лирик от първата половина на хърватския ХХ век. Генерацията на „поетите и атентаторите”. Дебютът в Hrvatska mlada lirika. Емигрант в Париж (1914-1919). Сред белградската следвоенна бохема. Уединеният скитник.От Матош към Бодлер. Книгите Lelek sebra (1920) и Kolajna (1926) – неопетраркистка любовна лирика. Стихосбирката Auto na korzu (1933 ) и антологичната книга Ojadjeno zvono (1933 ). Анонимен преводач след Втората световна война. „Избраното” Rukovet (1950 ) и последната стихосбирка Zedan kamen na studencu (1954). Критическа и есеистична проза – Ljudi za vratima gostionica и Skalprl kaosa (1938). Природа и смърт, трагична самота (Svakidasnja jadikovka ) и единство в самотата ( Pobratimstvo lica u svemiru ), бездна и космичност, бог и молитвеност, спиритуализъм и медитеранство; ренасанс, барок и модерност – лирическите синтези на Уйевич.

19

ХVІІІ лекция. МИРОСЛАВ КЪРЛЕЖА (1893-1981). Жанрово и тематично многообразие – „писателят-литература”. Периодизация на творчеството му: етапно-хронологична и жанрово-тематична. Вулканичен темперамент, авангардитски есетически бунт и революционна гражданска позиция. Андрич и Кърлежа като антиподи. Ранна експресионистична драматургия. Антивоенната поезия. Антивоенна новелистика.Hrvatski bog Mars. Кърлежа като критик, публицист и есеист. Изданията на Кърлежа – Plamen (1919), Knjizevna republika (1923), Danas (1934), Pecat(1939), Republika (1945) и Forum (1962 ). Естетически и политически възгледи. Манифестни статии – Dijalekticki antibarbarus, Predgovor Podravskim motivima Krste Hegedusica (1933) и Knjizevnost danas (1945). Книгите Izlet u Rusiji (1926), Europa danas (1935) и Deset krvavih godina (1937). „Случаят „Печат” и „сблъсъкът на литературната левица”. Кърлежа след Втората световна война. .

ХІХ лекция. МИРОСЛАВ КЪРЛЕЖА – ІІ. Цикълът на Кърлежа „ГОСПОДА ГЛЕМБАЕВИ”. Драматургичната трилогия Gospoda Glembajevi (1929), U agoniji (1928) и Leda (1930), прозаически фрагменти от цикъла. „Глембаевщината” – възходът и упадъкът на буржоазното семейство. Влияние на Ибсен, Стриндберг и Горки и традицията на европейския семеен роман (Зола, Томас Ман, Голсуърти).

ХХ лекция. МИРОСЛАВ КЪРЛЕЖА – ІІІ. Романовите поетики на Мирослав Кърлежа. Психологическият роман Povratak Filipa Latinovica (1932) – синтезът на прустианска елегичност и психопатологичен анализ. Na rubu pameti (1938) като образ на кризисното историческо време. Политико-сатиричния роман за диктаторите и терора Banket u Blitvi ( І-ІІ,1938-1939, ІІІ - 1962) – метафора на геополитическото европейско пространство между Сталин и Хитлер, между левите и десни тотаритарни диктатури. Романът-река Zastave ( І-V, 1969) като историческа хроника на хърватския живот в годините около Първата световна война. Мемоарите Davni dani (1956). Кърлежа в България.

ХХІлекция. СИНТЕЗЪТ НА МОДЕРНО И ТРАДИЦИЯ В ПОЕЗИЯТА. Тройката Цесарич-Тадиянович-Кръклец. ДОБРИША ЦЕСАРИЧ (1902-1980) – стремежът към лирическа хармония и съвършенство: от Lirika (1931) до Slap (1970). ДРАГУТИН ТАДИЯНОВИЧ (1905- ) – поет на удивление пред природата и носталгия по земята,на приглушен еротизъм и дискретна социалност.ГУСТАВ КРЪКЛЕЦ (1899-1977) – поет, романист, фейлетонист, критик, мемоарист с най-значим принос като поет, съчетаващ лиризъм и хумор. НИКОЛА ШОП ( 1904-1982 ) – лирик на светлата самота в духа на Франсис Жам, на молитвена тишина и одухотворена космичност, автор и на приказна поетическа проза. Други поети - Франо Алфиревич, Олинко Делорко, Внучката на класика, ИВАНА БЪРЛИЧ МАЖУРАНИЧ (1874-1938) - авторка на писарескен роман и на приказна и легендарна проза за деца и юноши.

XXІІ лекция. ПРОЗАИЦИ ПРЕДИ И СЛЕД ВОЙНАТА. Проблематиката село/град, север/юг и приморие/загорйе в хърватската литература. СЛАВКО КОЛАР (1891-1963)- новелист, романист и драматург. Битов реализъм, народопсихология и хумор в прозата за селото. От хумор към политическа сатира. ВЙЕКОСЛАВ КАЛЕБ (1905-1996 )- новелист и романист.Натурализм, психологизъм и изразна дисциплина.Модерни романи: Divota prasine и Bijeli kamen

20

(1954). НОВАК СИМИЧ (1906-1981)- между соцреализма и модерната урбанистична проза. Braca i kumiri (1955 ). Други имена – Славко Батушич, Вйекослав Майер, Лука Перкович, Стйепан Михалич. ИВО КОЗАРЧАНИН (1911-1944 ) – поет, новелист и романист. Звонимир Ремета.Иван Триплата.

ХХІІІ лекция. ХЪРВАТСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПО ВРЕМЕ НА НЕЗАВИСИМАТА ХЪРВАТСКА ДЪРЖАВА И НАРОДНО ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА. Двусмислената независимост на хърватите в Независимата хърватска държава (НХД) на Анте Павелич и участието в антифашистката народноосвободителна борба (НОБ). МИЛЕ БУДАК(1899-1945) – писател и политически функционер в НХД. Новели и романи из живота в Лика. Традиционалистка регионална епика - Ognjiste (І – ІV,1938) ИВАН ГОРАН КОВАЧИЧ(1913-1943)-поет, разказач, критик. Лице в лице с ужаса на братоубийствената война –поемата Jama (1942).

ХХІV лекция. ХЪРВАТСКАТА ЛИТЕРАТУРА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Преустойство на литературния живот, ново дружество на писателите. Доминация на творците от НОБ. Разкрепостяване – поезията на Марин Франичевич и Весна Парун, прозата на Иван Дончевич и Петар Шегедин. МАРИН ФРАНИЧЕВИЧ (1911-1990) –от агитпроповски възгледи към индивидуален поетически изказ. Историк на ренесансовата литература. ЮРЕ ФРАНИЧЕВИЧ ПЛОЧАР(1918- 1994 )-от естрадно-политическа поезия към модерен елегизъм. Романови цикли. Живко Йеличич – поет и новелист. Григор Витез.ВЕСНА ПАРУН (1922) – Zore i vihori (1947). Пламенни любовни изповеди, митафорично въображение, медитерански колорит.Стихиен сюрреализъм и иманентен романтизъм. Парун и България. Иван Дончевич – поет и прозаик Йожа Хорват.ПЕТАР ШЕГЕДИН (1909 ).Ранните романи Djeca bozja и Osamljenici. Интелектуалецът хуманист като романист, новелрист и есеист. Московският Roman jednog romana на Ервин Шинко. ЮРЕ КАШТЕЛАН (1919-1990) – винаги модерният поет. Драматург, новелист и критик. Шиме Вучетич - поет и есесист. РАНКО МАРИНКОВИЧ (1913-2000)- зрял романист и драматург.Kiklop. Ruke. Мариян Mаткович –драматург и критик.

ХХV лекция. ВТОРАТА МОДЕРНА. KRUGASI Преломната 1952 година. Списанието Krugovi. Новото модерно поколение. Програмното есе на ВЛАТКО ПАВЛЕТИЧ (1930) Neka bude zivot. Модерна критика и поезия.МИРКО БОЖИЧ (1919 - 1995) – романист,сатирик, драматург.Kurlani, Neisplakani, Sismisi.АНТУН ШОЛЯН (1932- 1993) – поет, прозаик, драматург. Зрелостта на модерния новелист и романист. Романите Izdajice, Kratki izlet, Drugi ljudi na mesecu. ИВАН СЛАМНИГ (1930)- поет, прозаик, радиодраматург. СЛОБОДАН НОВАК (1924) – от лапидарна поезия към алегорична, фантастична и чернохуморна проза.

ХХVІ лекция. ВТОРАТА МОДЕРНА. Още имена. СЛАВКО МИХАЛИЧ (1928) – поезия за тревогите на модерния човек. Стихосбирката Komorna muzika (1954) – преломна за хърватската литература. Поетическо развитие – от Put u nepostojanje (1956) и Pocetak zaborava (1957) до Zavodnicka suma (1992). ЙОСИП ПУПАЧИЧ (1928-1971) – отстояване на собственото лирическо преживяване.Поетиките на МИРОСЛАВ СЛАВКО МАДЖЕР (1929) и ЗВОНИМИР ГОЛОБ (1927-1997).МИЛИВОЙ СЛАВИЧЕК (1929) - поетики на историческите и екзистенциални кризи. ВЛАДО ГОТОВАЦ (1930) –поет и критик. Идеолог на „чистата” интелектуална поезия. Други имена в поезията,прозата,драмата и

21

критиката – Златко Томичич, Джуро Щнайдер, Ирена Връклян, Кръсто Шполяр, Саша Вереш, Далибор Цвитан, Томислав Сабляк, Иван Раос, Перо Будак, Фадил Хаджич.

XXVІІ лекция. ЗАГРЕБСКАТА СТИЛИСТИЧНА ШКОЛА. Възникване и развитие на хърватската литературна мисъл. Антун Барац.Алманахът Pogledi 55 исъздаването на академичната Загребска стилистична школа - влияние върху текущата критика и писателите. Германистът и романистът ЗДЕНКО ШКРЕБ (1904-1985) и русистът АЛЕКСАНДАР ФЛАКЕР (1924 ) – книгата Stilovi i razdoblja (1964). Сборникът Uvod u knjizevnost (1961). Книгите на Флакер Stilske formacije(1976) и Proza u trapericama (1976). ИВО ФРАНГЕШ(1920- 1995 )- хърватист, италианист и романист. Stilisticke studije. Istorija hrvatske knjizevnosti (1987). Понятиео stilska formacija. Синтез на идеите на руския формализъм, Пражкия лингвистичен кръжок и стилистизма на Лео Шпитцер. Други имена – Станко Ласич, Иво Видан, Виктор Жмегач, Миливой Солар.

ХХVІІІ лекция.НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ. RAZLOGOVCI Краят на Krugovi -1958. Новото списание Knjizevnik – Deklariramo se. Други издания. Декларацията на Матица Хърватска от 1967 година. Новата „свободна трибуна” Razlog. Влиянието на Владо Готовац. ДУБРАВКО ХОРВАТИЧ (1939)- поет и есеист,пътеписец и художествен критик. ДAНИЕЛ ДРАГОЕВИЧ (1934)-поет и есеист.Други имена в различни жанрове – Звонимир Мърконич, Игор Зидич, Анте Стамач, Желько Фалоут, Желько Сабол, Звонимир Балог, Мате Раос, Томислав Бакарич, Бранко Белан, Матко Пеич, Никола Пуич. МАК ДИЗДАР (1917-1971) – поет-изследовател.Босненското богомилско наследство. Kameni spavac (1966) ИВАН КУШАН (1933)- новелист, романист, драматург. Политико-сатиричния роман Toranj. МИРКО САБОЛОВИЧ (1935)- романът Okupljanje. ЗВОНИМИР МАЙДАК (1936) – proza u trapericama.Други имена - Йозо Лаушич, Алоиз Матеич, Неделько Фабрио, Нусрет Идризович, Иван Супек, Томислав Ладан.

ХХІХ лекция. ПОСТМОДЕРНА Репресиите след Караджорджево 1971 – удар по хърватския национализъм, забранени издания.Разпад на поетиката на „втората модерна”.Влиянието на Борхес, Кафка, Булгаков. Списание Quorum. Социален песимизъм и вяра във въображениетона словото. ПАВАО ПАВЛИЧИЧ (1946)- пародийна криминално-фантастична романистика.Stroj za maglu, Vecernji akt, Trg slobode, Dunav, Kraj mandata, Zaborav... Изследовател на бароковото литературно наследство. ГОРАН ТРИБУСОН (1948) – новелист и романист. ДУБРАВКА УГРЕШИЧ (1949) – разкази и романи. Forsiranje romana-reke (1989).СЛАВЕНКА ДРАКУЛИЧ (1949)- романът Holograma straha (1987). ВЕСЕЛКО ТЕНЖЕРА (1942-1985) – фейлетонист и есеист с неконвенциален поглед и подход. ИВАН АРАЛИЦА (1930 ) – плодовит новелист и романист на историческа тематика. ИВО БРЕШАН (1936) – от абсурдистка към постмодерна инетретекстуална драматургия.Литературата след възкресяването на държавната независимост.Писатели в емиграция. ХХХ лекция.ДНЕШНАТА ХЪРВАТСКА ЛИТЕРАТУРА.

22

СЕЛЕКТИВНА ОБЩА БИБЛИОГРАФИЯ:

Vatroslav Jagic. Historija knjizevnosti naroda hrvatskoga i srpskoga.1867Mate Ujevic. Hrvatska knjizevnost.1932Antun Barac. Jugoslovenska knjizevnost.1954.1963Miroslav Sicel. Hrvatska knjizevnost. 1982Ivo Franges. Povijest hrvatske knjizevnosti. 1987Ivo Franges. Geschichte der croatischen Literatur.1995Dubravko Jerlcic. Povijest hrvatske knjizevnosti.1997

Eduard Hercigonja. Srednjovekovna knjizevnost. Povijest hv.knj. knj.1. 1975Marin Franicevic, Franjo Svelec, Rapo Bogisic. Od Renesanse do Prosvetiteljstva. Povijest hrv.knj. knj.3.1974Milorad Zivancevic. Ilirizam.Realizam. Povijest hrv.knj. knj. 4.1975Miroslav Sicel. Knjizevnost moderne.Povijes hrv.knj. knj.5. 1978

Marin Franicevic. Povijest hrvatske renesansne knjizevnosti.1983Mihovil Kombol. Povijest hrvatske knjizevnosti do preporoda.1945 Antun Barac. Hrvatska knjizevnost І – ІІ. 1954- 1960Dubravko Jelcic. Hrvatski narodni i knjizevni preporod.1978

Sime Vucetic. Hrvatska knjizevnost 1914 -1941.1960Miroslav Vaupotic. Hrvatska suvremena knjizevnost/Contemporary Croatian Literature.1966Miroslav Sicel. Pregled novije hrvatske knjizevnosti.1971Vinko Bresic. Novija hrvatska knjizevnost.1994

Bozidar Petrac. Futurizam u Hrvatskoj. 1995Radovan Vuckovic. Poetika hrvatskog i srpskog ekspresionizama. 1979Vida Flaker. Casopisi hrvatskoga modernistickog pokreta.1977Miroslav Sicel. Programi i manifesti u hrvatskoj knjizevnosti.1972Gordana Slabinac. Hrvatska knjizevna avangarda.1988

Slobodan P.Novak. Dubrovacki eseji i zapisi.1976Josip Voncina. Analize starih hrvatskih pisaca.1977Kresimir Nemec. Povijest hrvatskog romana.1994Ante Stamac. Slikovno i pojmovno Pjesnistvo.1977

Nikola Batusic. Povijest hrvatskog kazalista.1978Marijan Matkovic. Dramaturski eseji.1969Branko Hecimovic. 13 hrvatskih dramaticara.1976Mirko Grubisic. Hrvatska knjizevnost u egzilu.1991

23

Ivo Franges. Studije i eseji. 1967Miroslav Sicel. Stvaraoci I razdoblja.1971Ivo Franges. Matos Vidric Krleza .1974Ivo Franges.Nove stilisticke studije..1986Viktor Zmegac. Krlezini evropski obzori.1986Branimir Donat. Studije i portreti.1987Stanko Lasic. Krlezologija ili povijest kriticke misli o Krlezi. Knj.І – VІ.1989- 1993Josip Bratulic. Sjaj bastine.1990Ivo Franges. Suvremenost bastine.1992Kresimir Nemec. Tragom tradicije.1995Milivoj Solar. Laka i teska knjizevnost.1995

Jugoslovenski knjizevni leksikon.Hrvatska knjizevna kritika. І – Х. 1950-1966Vlatko Pavletic. Panorama hrvatske knjizevnosti XX stoljeca.1965

Емил Георгиев. Очерки по история на славянските литератури. Ч.І-ІІ. 1977Боян Ничев. Увод в южнославянския реализъм.Ганчо Савов. Южнославянските литератури през ХХ столетие. 2002Лилия Кирова. Сходни процеси и явления в литературата на балканските славяни. 1988Ина Христова. Мирослав Кърлежа.

За настоящата библиография важат приложените към раздела за сръбската литература селективни принципи..

24