От повърхностните води речните са основната част от водните
ресурси на България. Сравнително малката площна страната ,
близостта ѝ до Черно и Егейско море, както и комплексът от геолого-геоморфоложките
особености са причина реките у нас да са къси и с малък
средногодишен отток. Реките у нас се оттичат към две отточни
области: Черноморска (Дувански район и Черноморски район) и Егейска (Западнобеломорски и
Източнобеломорски район).Към първата се оттичат водите на 57% от територията на страната, а
към втората – 43%.
Главният вододел между двете области от изток на запад започва от билото на Странджа, като на север следи оградните възвишения
между Бургаската низина и Елховското поле, преминава през билото на Бакаджиците и достига Стара планина. През билата на Стидовска и Сливенска планина достига
прохода Вратник и оттам следи централното старопланинско било до връх Звездец в
Етрополска планина, спуска се към рида Гълъбец и през Ихтиманска Средна гора, Септемврийски рид и
рида Шумнатица достига Рила, където вододелът се изчаква към връх Мусала, спуска се по Скакавишкото било на Рила и
достига Клисурската седловина, продължава през Верила, Витоша, Люлин, Вискяр, южната ограда на
Трънската котловина и достига при планината Кървав камък на границата със Сърбия.
Дунавски район Черноморски район
Тя е единствената наша плавателна река. Тече в посока от запад на изток.
Извира от планината Шварцвалд в Германия и се влива в Черно море.
Свързва ни с много страни от Европа –
Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Чрез нея
се осъществяват връзките на нашата страна със страните от Западна и
Централна Европа, чрез нея ние се приобщаваме към Европа. 5,2% от
хидрографският басейн на реката се намира на българска територия. Много
наши реки се влизат в Дунав.
Река Искър е дълга 368 км (най-дългата в страната), а водосборната ѝ област има
площ 8 650 км². извира от Рила и е единствена река, пресичаща
Стара планина. Влива се в река Дунав близо до село Гиген. Искър се образува от сливането на три реки: Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър. За нейно
начало се приема река Бели Искър, извиращ от Канарското
езеро на височина 2500 м. Образува два пролома: -
„Панчаревски“ и „Искърски“, характерни с интересни скални образувания, по чиито склонове
са разположени множество манастири.
Река Осъм е дълга 314 км, а водосборната ѝ област има площ 2 820
км². Извира от подножието на връх Левски в Троянския дял на Стара
планина на височина 1821 м. Дължината на реката е 314 км с 2824
км2 водосборна област.Осъм се образува от сливането на
реките Черни Осъм, приемана условно за нейно начало, и Бели Осъм. Влива
се в река Дунав близо до град Никопол.
ВОДОСБОРЕН БАСЕЙН НА РЕКА ИСКЪР
Вит се образува от сливането на Бели Вит, приеман условно за начало на реката,
и Черни Вит. Река Вит извира от подножието на връх Вежен в Златишко-
Тетевенския дял на Стара планина на височина 2030 м. Тя е дълга 189 км, а
водосборната ѝ област има площ 3 220 км². Влива се в река Дунав близо до
град Сомовит. Броят на притоците е малък - р; Вит има около десет притока с дължина над 10 км, от които най-голям е Каменка. Формата на водосборната област е силно
продълговата (средна ширина 25 км), което не дава възможност за развиване на една по-
гъста речна мрежа.
Река Янтра е дълга 285 км , което я поставя на трето място сред българските притоци на Дунав след Искър и Осъм. Води началото си
от подножието на връх Хаджи Димитър. Водосборната област има площ от 7869 км2, тя е реката с най-голям водосборен басейн в
Северна България. Реката има тридесет притока с дължина над 10 км. Янтра има
сравнително голяма извитост поради силното меандриране в долното си течение. При
своето преминаване през Предбалкана образува множество проломи.
Най-големият пролом на Янтра е този при Велико Търново. Влива се в р. Дунав под
с. Кривина.
Извира от североизточното подножие на странджанския рид Босна под
името Церовска река. Тече в дълбока, тясна и гориста долина в североизточна посока. При
село Ново Паничарево реката напуска Странджа и започва да тече в източна посока в плитка и широка долина. Реката навлиза в тесен пролом между Медни рид и Узунджа байр и излиза в широка заблатена долина до
устието си в Черно море на запад от нос Свети Димитър (Скомболиорош). В
последния си участък е известна като Ропотамо. Най-големият ѝ приток е
Росенска река. Общата дължина на реката е 48,5 километра. По-голямата част от долината
на реката е лонгоз. Около устието ѝ се е образувал дълъг и широк лиман.
Река в Североизточна България, част от Черноморската отточна
област, общата й водосборна площ е 5 358 км2. Образува се при
сливането на два притока: Луда Камчия и Голяма Камчия, които извират от източния дял на Стара планина. В миналото реката се е
наричала Тича, началото си започва от Голяма Камчия
при Лиса планина, дълга е 245 км. Река Камчия има 27 притока, най-
големият приток е река Луда Камчия. Втори по големина
приток е река Врана. В устието на реката е образуван лонгоз.
Източнобеломорски район
Западнобеломорски район
Река Марица е най-голямата река на Балканския п-ов. Тя има водосборна област до устието си 53 000 км2, а до
държавната граница между България и Гърция — 21 084 км2. Марица е и най-пълноводната река в България. Има към
100 по-значителни притока, които са разположени симетрично спрямо
главната река – Тополница, Въча,Стряма, Ракитница, Чепеларска. Притоци на Марица са също и реките
Тунджа и Арда, но тъй като те обхващат значителни площи и до границата текат като самостоятелни реки и се вливат в Марица на турска територия, то те се
разглеждат като отделни поречия.
Най-големия приток на р. Марица, който се влива в нея на турска територия.
Поради голямата площ на водосборната й област (7884 км2) и понеже до границата тече като самостоятелна река, то р. Тунджа се разглежда като отделно поречие. Тя извира от централната част на Стара
планина източно от в. Ботев. Дължината й до границата е 350 км. Дължината й до границата е 350 км.Река Тунджа приема
към 50 притока, от които по-значителните са: р. Мочурица, р.
Синаповска, Поповска и др.
Арда (на гръцки: Αρδας, Ардас) е река в Южна България и
Североизточна Гърция (под името Ардас).
Тя е дълга около 300 км (241 км на българска територия). Река Арда
извира от Ардин връх в Родопите и се влива река Марица на гръцка територия, близо до град Одрин.
На река Арда се намират язовирите Кърджали, Студен кладенец и
Ивайловград.
Река Струма води началото си от южните склонове на Витоша на около 0,6 км южно
от Черни връх. Струма тече на юг и напуска българската територия при с.Кулата.
Дължината на реката от извора до границата е 290 км, което я поставя на пето място по
дължина сред българските реки след Искър, Тунджа, Марица и Осъм. Река Струма
приема водите на около 42 притока - Конска, Драговищица, Бистрица, Джерман, Рилска,
Илиина, Благоевградска Бистрица и Санданска Бистрица. Водосборът на р.
Струма е 10797 км2, втори по големинав страната. Образува красивите Земенски и
Кресненски пролом.
Протича през югозападна България и през територията на Гърция. Образува се
от сливането на реките Черна Места и Бяла Места, които извират от
Рила. За условно ночало е приет извор над езерото Грънчар от групата Грънчарски езера в Източна Рила. Водосборната й
площ до границата е 2767 км2 и средна надморска височина на българската част
на басейна на Места е 1318 м., което определя Места като най-високото
поречие в България. Дължината на реката до границата е 126 км. Има около 25
притока – Доспатска, Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Глазна, Златарица,
Добринишка, Ретиже.
ВОДОСБОРЕН БАСЕЙН НА РЕКА МЕСТА
На територията на страна във връзка с особеностите на формиране и режим на речния отток се обособяват две
хидроложки области: област със средиземноморско климатично влияние и област с континентално климатично
влияние.
Областта със средиземноморско климатично влияние обхваща югоизточната част на страната и заема площ 28 507 км2 /27,7%от
територията на страната/. В тази област се формират около 1/5 от водните ресурси /3810 млрд.м3/.
Тя обхваща част от Източна Стара планина /басейните на реките Луда Камчия, Хаджийска и Двойница/, почти цялата Горнотракийска низина, Бургаската низина, Странджанската нископланинска област и
Източни Родопи. В различните части на областта
степента на средиземноморското климатично влияние е различна. Най-силно е то в Източни
Родопи, където е и най-високият модул на оттока - 13,3 л/с/м2 и Странджанския район - 9,28 л/с/м2. Горнотракийската и Бургаската
низини са с най-нисък модул - 2,94 л/с/м2. Речният режим се характеризира с зимен
максимум на оттока, като в Източна Стара планина, поради проявата на двете климатични влияния се забелязва почти изравняване на зимния и
пролетния отток.
Областта с континентално климатично влияние обхваща по-голямата част от територията на страната / 72,3% /.
В нея условията за формирането и режима на оттока са по-разнообразни. Поради това тя се поделя на две подобласти: равнинно-
хълмиста и планинска.*Равнинно-хълмистата подобласт обхваща Дунавската равнина, Предбалкана, Средна гора. Водния баланс се характеризира с малки валежни суми и големи разходи в изпарение. В резултат средният
отточн модул е нисък- 2,84 л/с/м2, а водните обеми малки /4 885 млрд.м3/.
*Планинската подобласт заема площ 30 214 км2 и обхваща западната и централна част на Стара планина, Рила, Пирин Западните Родопи,
Влахинско-Беласишката планинска редица, високо-котловинната област. В нея има благоприятни условия за формиране на речен отток. Средногодишният модул е над 10 л/с/км2, а годишния обем на водните ресурси - 10303 млрд.м3.С най-голям средногодишен отточен модул се характеризира Рило-Пиринския район - 14,23 л/с/м2, следван от Стара
планина - 13,50 л/с/м2 и Западно Родопския - 11,53 л/с/км2. Най-малък е отточния модул в Краището 5,09 л/с/км2.
ЗАЛЕЗ НАД ЯНТРА
РЕКА ВЪРБИЦА