Здравейте! Аз съм Мери. И ще ви разкажаедна история.

Един ден мама ми разказа за вълшебната гора. Каза, че е била там като малка и всяко нейно дете трябва да я обиколи. На мен ми се стори много интересно и реших още утре да тръгна.

На следващия ден тръгнах заедно с две приятелки и едно момче. Когато приближихме дърветата те се оживиха. Отвориха си очите и устите. Продължихме пътя си.

Едно изглеждаше с кръгли уши цялото черно . Друго беше като дух. Имаше още много други, но колкото по-навътре в гората отивахме, толкова повече вълшебни същества имаше. Ние много се изплашихме. Тръгнахме да бягаме в различни посоки и да крещим.

Все пак бяхме смели и продължавахме да изучаваме гората. Кръстихме създанията ВС състои се от вълшебни същества. Вървяхме и много се вълнувахме. Беше толкова вълшебно като се вгледахме в пейзажа.

Даже като стигнахме до едно място, пътеката светеше и ВС-тата пееха.

Много дълго вървяхме, а те само пееха разни песни. Ние танцувахме с тях и се сприятелихме ядохме, пихме и се веселихме.

Като стигнахме към края на гората видяхме още по-странни същества: гъби с червени очи, цветя с най-различни листа, калинките приличаха на малки малинки и няколко феи.

Чак когато стигнахме самия край видяхме черна дупка . Това беше единственият изход. Казахме довиждане на ВС-тата и се спуснахме по черната дупка.

Накрая като излязохме от дупката, видяхме че гората не била истинска, а само наши приятели я направили. Аз ги попитах, защо са направили вълшебната гора, а те ми отговориха, че всяко дете трябва да изживее вълшебен миг и да е готово за това. Така приключи целия ми ден.

Така приключва всичко.