Свети преподобни Йоан (Иван)

Рилски е български духовник, най-

известният

български светец и отшелник, небесен

закрилник и покровител на българския

народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в

България -Рилския, патронът на

българските будители.

Житията му посочват, че до 25-годишна възраст свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта къмБога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският

чудотворец постъпва в манастира "Св. Димитър" под връх Руен във Влахина планина.

Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като

се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска

планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва

множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа.

Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики

Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля

поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага,

като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат

ученици от цяла България.

“...И, преди всичко, завещавам ви да пазите

светата вяра непорочна и незасегната от

всякакво зломислие, както я приехме от светите

отци, без да се отдавате на чужди и различни

учения. Стойте добре и дръжте преданията,

които сте чули и видели от мене. Не се

отклонявайте нито надясно, нито наляво, но

ходете по царския път. Пазете се грижливо от

светски увлечения и винаги помнете заради що

сте излезли от света и заради що презряхте

света и светските неща...”

“...Още много имах да ви говоря, възлюблени

ми в Господа мои чедца, но не е възможно

всичко да се напише. Предавам ви на Тогова,

Който е извор на всяка премъдрост и разум и

истински Утешител - на Светия и

животворящия Дух, та той сам да ви даде

мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви

научи и настави на всяко добро дело...”

Обителта била най-тясно свързана с българския

народ [420]. Създадена преди столетия от отшелник

българин, тя сега пазела висши ценности на народностния

дух. В нея продължавало да се поддържа

славянобългарското богослужение, което съставяло главен

белег на народностната обособеност. Обителта се

превърнала в огнище на българската образованост, което

спомагало за културното опазване на българския народ —

а това било основата за народностното му опознаване и,

по-късно, за политическото му възкресение. Обителта

сляла своя живот със живота на цялата народност, при

пълна взаимност. След като в покорената страна настъпила

безпечносг, в монастира почнали да прииждат поклонници

от разните покрайнини. Поклонниците намирали тук

вековна обител, в която се съхранявали спомени от

свободното минало на българския народ. Българското

богослужение, българското духовенство и книгите на

родния език повдигали народностното самочувствие.

Рилската обител, от друга страна, се превръщала в

обединително средище за цялата народност, така жестоко

сразена и разкъсана от чуждото завоевание. Поклонниците

в това „народно-верско средище на българската душа”

чувствували най-добре своята общност. Колкото и

непристъпен, монастирът винаги привличал все по-

многочислени посетители, които не се страхували нито от

далечината, нито от трудностите и опасностите на

пътуването.

Светата обител -

вдъхновение за учене

В светинята на

просвещението -

Рилския манастир, всеки

получава вдъхновение

за наука и знание.