Български национални празници

Автор: Стилиян Илиев6.Б клас, №26

Съдържание

Нова година

Трети март

Великден

Първи май

Гергьовден

Двадесет и четвърти май

Манифестът от 22 септември

Шести септември

Двадесет и втори септември

Нова година

Нова година е празник, на който се отбелязва краят на текущата и началото на следващата календарна година.

Всички култури, използващи годишен календар, празнуват в някаква форма Нова година.

3 март

3 март е националният празник на Република България. На този ден се чества Освобождението на България от петвековното османско робство.

Трети март се празнува, защото в резултат на Руско-турската освободителна война се прави първата, най-важна стъпка към утвърждаването на България като суверенна държава. За осем месеца, след много тежки битки и масов героизъм на обикновения руски войник и на българските опълченци, руските войски освобождават цяла България и стигат до столицата Константинопол.

На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано (днес истанбулският квартал Йешилкьой), тогава разположено на 12 км от Истанбул, е подписан мирният договор между Русия, нейните съюзници и Османската империя, с който България печели своята дългоочаквана и бленувана свобода.

ВеликденВеликден е денят, в който християните празнуват

Възкресението на Сина Божи - Иисус Христос.В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се

чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

1 майДенят на труда е

сред официалните празници в Република България. Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа.

Гергьовден

Гергьовден в България се нарича денят, на който се чества Свети Георги Победоносец - 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празник на овчаря.

24 май

24 май е Денят на славянската писменост и култура. Според църковния календар денят на Св. Св. Кирил и Методий, създали първообраза на българската писменост, глаголицата, която е и славянска писменост, се чества на 11 май.

Свързването на датата 24-ти май с Деня на славянската писменост и българската култура произлиза от това, че след 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на Св. св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по държавния и така тази дата добива по-голяма гражданственост. След 1968 г. църквата чества Св. св. Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

6 септемвриСъединението на България е актът на фактическото

обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

22 септемвриНа този ден честваме Независимостта на България.

На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старопрестолния град Търново, княз Фердинанд прочита манифест, с който обявява  независимостта на България. Министър-председателят Александър Малинов провъзгласява манифеста пред хилядното множество, събрало се на хълма Царевец. С този акт княз Фердинанд I приема титлата цар на българите, а година по-късно независимото Българско царство е признато от Великите сили.

Манифестът към българския народ гласи:

„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването йJ . Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България занезависимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!Да живее Българският Народ!”