По инициатива на ЮНЕСКО от 1994г. Международният ден на учителя се чества на

5 октомври

Тази дата се отбелязва от 100 държави, между

които и България. За българите образованието е

ценност, неизменна част от националните

добродетели. Основите на българското светско

образование са поставени в онази велика епоха,

която определяме като Българско възраждане.

Тогава нашите деди създават първата национална

институция – новобългарското светско училище въпреки

съпротивата на чуждата политическа и духовна власт.

Първите будители и радетели на големите просвещенски

идеи за култа към разума, знанието и светското образование

са Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.

Паисий Хилендарски /1722-1773/ - пръв будител и национален идеолог

„О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четиш по свой язик и не думаш?“

Първа страница от оригиналния ръкопис на Паисий на „История славянобългарска“

Софроний Врачански /Стойко Владиславов/

1739-1813г.Ярък просветител, книжовник и политик,

един от първите, който призовава сънародниците си към „учение, граматическое и философское“

Елитът на формиращата се българска нация осъзнава, че килийното училище вече е остаряло и не може да се използва при решаването на обществените и политическите задачи на българите. Замогналите се българи започват да изпращат децата си в новогръцките светски училища. Много често те поемат и част от издръжката на тези училища, но покрай положителното си въздействие гръцките училища се превръщат в предпоставка за елинизиране на прохождащата българска буржоазия.

Емануил Васкидович основава първото елино-българско училище

през 1815г. в СвищовТози вид училища се явяват преходна форма от

килийното образование към новобългарската просвета.

На широка известност се радват още Иван Селимински в

Сливен, Неофит Рилски в Самоков, Константин Фотинов в

Смирна, училищата в Търново, Шумен и Видин.

„

«Старогръцка граматика» от Васкидович, 1837

Началото на Новобългарската просвета се свързва

с въвеждането на взаимното /началното/ училище.

Заслугата за това принадлежи на д-р Петър Берон,

Васил Априлов и Неофит Рилски. В своя „Буквар с

различни поучения“, издаден през 1824г. в Брашов,

Петър Берон излага една просветна програма за

десетилетия напред.

Петър Берон /1800-1871г/ - учен енциклопедист, педагог и

естественик

Първото светско училище в България

е открито в Габрово на 02.01.1835 година.

Васил Априлов има конкретна практическа програма за откриване на училище със светско съдържание на обучението в родното му Габрово. До средата на XIX век се откриват над 200 подобни училища

Неофит Рилски /Никола Поппетров Бенин/

ок. 1793-1881

Пръв учител в Габровското взаимно училище е

известният просветител Неофит Рилски. Харизматичен

педагог, той обучава не само деца, но и организира

своеобразни курсове за учители в Габрово, Копривщица.

Завършилите курса на обучение получават от него самия

удостоверение, което замества днешните дипломи.

През 1840г. Анастасия Димитрова /1815-1894/ открива първото светско девическо училище в Плевен, където обучава 90 момичета по история, география и аритметика.

Класни училища - „даскалоловници“ - за първи път у нас учениците се делят на класове и там се подготвят бъдещите учители.

Иван Момчилов 1844г. полага основите на класно училище в

гр. Елена

Найден Геров /1823-1900г./През 1846г. Найден Геров създава едно от най-добрите

класни училища – Копривщенското. Изиграва огромна роля за разпространение на новобългарската просвета в Тракия и Македония.

Ботьо Петков /1815-1869г./Открива класно училище в Калофер през 1848г. До

1850г. в училището има 5 класа с 300 ученици.

Гимназии до ОсвобождениетоБолградската гимназия е създадена от българските

преселници в Бесарабия през 1859г.

Гимназии до ОсвобождениетоПрез 1868г. отваря врати Пловдивската мъжка

гимназия с 6 класа на обучение

Гимназии до ОсвобождениетоАприловската гимназия е открите през 1872/73г. като

седемкласна. Започва специализирането на тези училища в подготовката на техните ученици – в Щип като педагогическо, в Свищов – търговско, в Самоков и Лясковския манастир – богословски и др.

Солунска мъжка гимназия - 1880г.

Въпреки чуждия национален, политически и духовен гнет към края на XIX век голям принос за възстановяване на българската просветна мрежа по това време имат Кузман Шапкарев, Методи Кусев, Никола Спространов и др. Солун е определен като главен учебен център в Македония и през 1880г. се открива Солунска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ – духовен център на българската интелигенция. Преподаватели са били Константин Величков, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Васил Кънчов, Димитър Страшимиров и др.

Солунска девическа гимназияЦаревна Миладинова /1856-1934г./– участва в

основаването на Солунската девическа гимназия. След 1912г. българските училища са вече 1373, от които 13 са гимназии и други средни училища, 87- прогимназии, 1273-начални, в които учат 78854 ученици.

Някога в Благоевград

В Горна Джумая и в някои околни села е имало стари

килийни училища /вероятно в края на 17. век/, посещавани

от деца, които се били готвени за свещеници. В началото на

18.-19. век в малката църква в Горна Джумая идвали рилски

монаси, често просветени хора, и са обучавали местните

граждани на четмо и писмо.

Някога в Благоевград

• През 1844 година в Горна Джумая е била построена нова, голяма

църква, при нея било уредено и ново българско училище, в което се

преподавало по Бел-Ланкастерската система, известна като

взаимноучителен метод.

• Българската община, начело с Хаджи Коте Попгошев, кани най-

добрите педагогически кадри, които да въведат новобългарската

светска просвета в града.

Някога в Благоевград

Тук се споменава за първи път имено на даскал Христо

Тодоров, при който учели 60 деца от града и околията. Друг

учител новатор е бил Никола Цончевич от Търново, защото

благодарение на него обучението от религиозно добива

светски характер. Към 1850 година била построена специална

училищна сграда, която пострадала от пожар. На същото място

било построено триетажно училище, запазено и досега.

Някога в Благоевград

• Видни учители са: Димитър Бисеров от Дупница, Арсени Костенцев от

с. Ново село /прилага т.нар. звучна метода/, Костадин Босилков от

Копривщица, Васил Разсолков от Дупница, Димитър /Мите/ Марков

от Горна Джумая.

• Учителите застават начело на национално-освободителната борба и

поддържат огъня на националното ни достойнство жив.

Първото висше училище в България

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ в град София е открит на 1 октомври 1888 година с щедрото дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

„Ученикът не е съд, който трябва да бъден запълнен, а факел, който

трябва да бъде запален“ Плутарх

„Природна интелигентност без образование е като дърво без

плодове“ Теодор Рузвелт

„Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик

навсякъде“ Китайска поговорка

„Лошият учител поднася истината, добрият учи да я намират“ - А. Дистверг

„Учител, който обучава, без да е вдъхнал у учениците си желание да учат, кове студено желязо“ Х ман

„Почитай учителя си като родителя си!“ - Руска поговорка

„Никой друг не можеш да научиш, можеш само да му помогнеш да намери знанието в себе си“ Галилео Галилей