Б/ населението на Спарта Древна Спарта била силно военизирана общност. Характерни за гръцките полиси били крепостните стени, но в Спарта нямало такива. От спартанските войски се плашела цяла Древна Елада.

Населението на Древна Спарта се разделя на няколко категории: -гражданите, наречени „равни“ участвали в Народното събрание. Тяхно основно задължение било да служат на армията на полиса. Те притежавали земя, но не я обработвали; -периеките също били свободни хора, които можели да търгуват и притежават земя. Те също били задължени да участват в армията; -илотите били поробени месенци и ахейци.

Отношение към робите /илотите/:

Съществували отношения на крайно недоверие между спартиати и илоти

Как тълкувате думите на Либаний, виден оратор (314 — 393 г.), “Речи“?

«Лакедемонците си позволяваха пълна свобода да убиват илотите и за тях Критий казва, че в Лакедемон съществува най-пълно робство за едни и най-пълна свобода за други.»

„Та поради какво друго — казва самият Критий — освен от недоверие към самите тези илоти спартиатът прибира при себе си дръжките на щитовете им? Той не върши това във време на война, когато е необходимо да бъде във висша степен съобразителен и чевръст. Той се движи, държейки винаги копие в ръцете си, за да бъде по — силен от илота, та в случай, че този последният се разбунтува, да бъде въоръжен само с щит. Cпapтиатите изнамерили и ключалки за вратите си, като искат чрез тях да възпрат коварните замисли на илотите.”

2. Спартанското устройство - Ликург и «добрият закон»А/ аристократично и олигархично управлениеСпарта имала аристократическо управление. Съветът на старейшините /герузия/, който вземал политическите решения, се състоял от двама пожизнени царе /базилевси/ и 28 пожизнено избрани от събранието на гражданите старейшини, на възраст над 60 години. От 754 г. пр. Хр. се провеждат избори за ефори/министри/, които

имали право да наказват тези, които вършат противозакония.Единствено гражданите — около 9000 души, вземали участие в Народното събрание/апела/ и можели да приемат или отхвърлят решенията на Съвета на старейшините.

Б/ законът на Ликург

Ограничаване на разкоша и намаляване на различията в начина на живот между спартанците.Въвеждане на „общи обеди“.Избор на ефори /министри/ - имат право да наказват тези, които вършат беззакония, дори и царете. Създава се „община на равни“.

Народно събрание /АПЕЛА/ - свиква се при пълнолуние, вземат се решения с викове.

ЕДИНСТВО, РАВЕНСТВО, БЕЗПРЕКОСЛОВНО ПОДЧИНЕНИЕ, ТЕЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА ЗДРАВО ТЯЛО

3. Спартанското възпитание – строго и сурово, в лаконичен стил на изразяване

Цялото възпитание на момчетата е било посветено на подготовката за война. На 7 години децата напускали домовете си, за да живеят в отряди, където да се закаляват, спортуват, учат музика и бойни похвати. Гражданинът бил задължен на военна служба от 20 до 60 години. През по-голямата част от това време спартанските мъже са живеели във военни лагери извън градовете и наблюдавали отблизо обучението на младежите.

Спарта се превръща в страшна сила , чието превъзходство в Гърция не се оспорва от никого. Спартанската армия образува един вид затворена военна община и неслучайно техният бог на войната е изобразяван окован, за да им остане верен и да не ги напусне. Всички се подчиняват на казармена дисциплина и упражняват своего рода колективна диктатура над поробеното население.

Хоплити са тежковъоръжени пехотинци, бойни единици от античните полисни войски в Елада. Наименованието им произлиза от щита, който носят – хоплон.

В древността Олимпийските игри се провеждат в чест на Зевс Олимпийски в град Олимпия (в провинцията Елида в Пелопонес, Древна Гърция). Те били най-прочутите и най-бляскавите. След като историка Тимей от Таормина въвежда изчислението на времето по Олимпиади след 776 г. пр. Хр. се счита, че тези игри са се устройвали на всеки четири години през юли и август. По предложение на спартанците по време на олимпиадите се спирали всички войни."Олимпионике" - победителите в игрите, получавали маслинено клонче и червени ленти.

4. Пелопонеският съюз – Спарта, Коринт и МегараVI век пр. Хр.

Съюзната армия била предвождана от спартански цар. Те се съюзявали за общи действия при заплаха отвън.

Не се намесвали във вътрешните дела на полисите.