Regional Planning

Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия – гр. София

Архитектурен факултет

катедра: Градоустройство специалност:Урбанизъм

модул: Проект за регион Изготвили: Гергана Близнакова, Ф№10092

Владимир Маринов, Ф№10111 Благой Георгиев, Ф№10000

Елеан Гагов, Ф№10116 Оценил: проф. Стефчо Димитров

Гр. София 2008 г.

EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ

Практика Practice

Сигнатура REGPLbCBU

Наименование на дисциплината по учебен план

Регионално планиране

Започва в семестър 5 Завършва в семестър 5

ECTS 6.0

СтатутЗадължителен

Code REGPLbCBU

Title of the discipline in the academic curriculum

Regional Planning

Starts in semester 5 Ends in semester 5

ECTS6.0

Type Compulsory

300

60

120

Анотация

В курса се разглеждат проблемите на методологията и методиката на урбанистичния анализ и синтез в четири части: 1. Природно-антропогенни аспекти - времето, пространството, архитектурата и обществото се разглеждат като специфични урбанистични категории; 2. Нормативно-функционални аспекти - идеологията, екологията, социологията и политиката се разглеждат като специфични урбанистични дисциплини; 3. Интелектуално-научни аспекти - проследява се развитието и взаимодействието на урбанистичните теории, концепции, методологии и практики; 4. Социо-културни аспекти - урбанистичната култура и архитектура се разглеждат като резултат от революционни и еволюционни промени в социо-културната парадигма.

Annotation

The course discusses the problems of the methodology and methods of urban analysis and synthesis in four parts:1. Natural and anthropogeneous aspects – time, space, architecture and society are discussed as specific urbanistic categories. 2. Normative and functional aspects - ideology, ecology, sociology and politics are discussed as specific urbanistic disciplines. 3. Intellectual and research aspects – the development and interaction between urbanistic theories, concepts, methodologies and practices are traced back. 4. Social and cultural aspects – urban culture and architecture are discussed as resulting from revolutionary and evolutionary changes in the social and cultural paradigm.

3030

0

60

120Катедра

ГрадоустройствоDepartmentUrban Planning

Principal lecturerProf. Dr. Arch. Stefcho Dimitrov

Водещ преподавателпроф. д-р арх. Стефчо Димитров

Самостоятелна подготовка

Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )

Individual independant study

Lectures Лекции 30Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars

Форма на оценяванеИзпит

Form of assessmentExam

\URB\REGPLbCBU5U.pdf

- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages

Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 3288 REGPLbCBUUrbanism - bachelor*

EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ

Практика Practice

Сигнатура RGPbCBU

Наименование на дисциплината по учебен план

Проект за развитие на регион

Започва в семестър 5 Завършва в семестър 5

ECTS 6.0

СтатутЗадължителен

Code RGPbCBU

Title of the discipline in the academic curriculum

Regional development - project

Starts in semester 5 Ends in semester 5

ECTS6.0

Type Compulsory

600

60

120

Анотация

Дисциплината развива умения за интегрирано управление на определена територия. Придобиват се умения за прилагане на методи за стратегическо планиране в реални задачи. Създава се отношение към териториалните ресурси и реалните ценности на обществото и урбанистичния потенциал.

Annotation

This course develops skills for integrated management of certain territory. Skills are acquired for application of strategic planning methods to real tasks. An approach to regional resources, real social values, and the urban potential is developed.

060

0

60

120Катедра

ГрадоустройствоDepartmentUrban Planning

Principal lecturerProf. Dr. Arch. Stefcho Dimitrov

Водещ преподавателпроф. д-р арх. Стефчо Димитров

Самостоятелна подготовка

Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )

Individual independant study

Lectures Лекции 0Курсов проект Coursework

Форма на оценяванеЗащита на проект

Form of assessmentOral Presentation

\URB\RGPbCBU5U.pdf

- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages

Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2436 RGPbCBUUrbanism - bachelor*


Въведение Сведения за градоустройствена дейност в античната Сердика има от времето

след подчиняването на тракийския племенен съюз на римската власт. Формираният тогава градски център се унаследява вече близо две хилядолетия от населението на града. В общи линии, от тогава до днес, се следват създадените тогава насоки на организацията и ориентацията на централната част на града. Затова, под основите на сградите от по-късно време - от Средновековието, Възраждането и модерната епоха, в старата, укрепена територия на града, се откриват следите от най-представителното строителство в антична Сердика.

През 809 г. градът е превзет от хан Крум и е включен в границите на Българската държава. Оцеляла и запазена е голяма част от градското наследство. Градът продължава да играе роля на важен стратегически и административен център. През 1018 г. той отново е във владение на Византия.

Разрушен от кръстоносците на Фридрих I Барбароса през 1189 г., Средец е освободен през 1194 г. от цар Асен I.

През 1382 г. София е превзета от турците. Градът остава под турско управление (с малко прекъсване) чак до 1878 г. За този дълъг период София придобива характерните особености на турски град. Той е център на бейлербейство. Силуетът му е изпъстрен с куполи и минарета, улиците са тесни и криви. Плановата структура е изградена от квартали-махали, формирани по етнически принцип, групирани около пътищата, носещи имената на посоките и градовете, където водят, или пък около определени обществени обекти - сгради, чешми, чаршии, пазарища.

По отношение на първия регулационен план на града съществуват противоречиви твърдения и за годината на неговото съставяне, и за имената на неговите автори. Така, арх. Ив. Аврамов пише, че на 10.Ш. 1878 г. на заседание на общинската управа се обсъжда предписание на градския полицмайстер, гвардейски щабс-капитан Паули, в което той „замолва градския съвет да се потруди и направи немедленно за града нов план с мащаб от значителна величина ... съветът трябва да го поръчва на човек компетентен и способен". През 1878 г. инж. Г. Прошек, дошъл у нас през 1872 г. и работил на строежа на Източните железници, е назначен в градската техническа служба. Той съставя първата частична кадастрална снимка на градския център. През юни 1879 г. градският общински съвет разглежда изработения план на града (план на „Житния пазар").

Аврамов пише също, че през пролетта на 1879 г. инженерите от общинската служба С. Амади, Мишел и Шекс изработват цялостна кадастрална снимка на София, в мащаб 1:1000. Върху кадастралната основа инженерите С. Амади и В. Роубал проектират уличнорегулационния план. „Проектопланът", както го нарича арх. Аврамов, се подлага на продължителни обсъждания с общинската управа и Министерския съвет. На заседание от 3.1.1881 г. на Министерския съвет се излагат различни становища, например, че вместо София да се планира „по американски", трябва да се запази старият град и към него да се проектира нова част или пък - да се основе нов град извън стария, като Пера - новата градска част на Истанбул. Министерският съвет връща проектоплана в столичната община.


Назначена е комисия, в която влиза градският инженер Г. Прошек и трима членове на управата. Комисията го проучва и препоръчва проектоплана на Министерството на вътрешните работи. На 4. VII. 1881 г. комисия към Министерски съвет го изпраща на държавния глава Александър Батенберг. Така князът узаконява уличнорегулационния план на София и от тази дата той влиза в сила.

След като са били нанесени регулационните линии, планът е бил утвърден с акт от 22.XII. 1879 г., през 1886 -1887 г. се довършва кадастралният план. Така първият регулационен план, известен като „Батенбергов" е бил прилаган на практика в един дълъг период от време.

Някои източници сочат и други данни, които се различават главно в посочването на други автори за първи проектанти на първия кадастрален и първия регулационен план: „първият проект за устройството на града е замислен на базата на кадастрален план, реализиран от френски архитекти за османската администрация. Този план, адаптиран от градското управление, по-късно е последван от нов кадастрален план, разработен от група архитекти под ръководството на Вилхелм Бартел. Първата кадастрална снимка (1879 г.) се дължи на работата на инженерите С. Амадие и В. Роубал; после, с конкурс на чуждестранни техници, се предприема съгласувано строителство... След 1885 г. са взети нови мерки с голям размах за реализирането на интегралния план." Има още две мнения по отношение на първия план на София.

Ако се обобщи информацията по отношение на първите градоустройствени мероприятия за София, се установява, че съществуват различия почти по всички показатели: дати, имена на автори, понятия за градоустройствен, регулационен, кадастрален план.

Наред с регулационния план, през 1881 г. са утвърдени „Правила за строене на частни постройки в градовете", попълнени през 1887 г., които също имат значение за благоустрояването на София.

През 1888 г. към общината се открива отделение „Кадастър и регулация", където работят инженерите Йоахим и Вилхелм Бартел, техникът Лудвиг Бартел и „рисувателят" Йосиф Обербауер. Те изготвят кадастрална снимка на града, в която се включват и околностите на София с прилежащите й 11 села. Върху кадастралната снимка на базата на регулационния план, се разработва нов, значително подобрен план. Поради крамоли работата не е завършена, през 1898 г. инженерите Бартел напускат страната.

През 1897 г. Народното събрание приема „Закон за благоустройство на населените места в Княжество България". През 1907 г. се отчита краят на първия етап в развитието на града след Освобождението. Изградена е генетичната структура на града, заложени са главните императиви за бъдещото градоустройство на София.

През 1907 г. и през 1910 г. са изработени нови планове на града, включващи новопостроените и проектирани райони, след което, в годините 1912 до 1934 г. отново следват нова серия частични регулационни планове за усвояване на нови терени. Докато първият етап в развитието на София се смята за планомерен, то след това, пише Т. Горанов, „може спокойно да се каже, че без каквато и да било системност и планомерност почти ежегодно са прибавяни, просто долепени до крайните квартали на тогавашния град 53 нови разширения - квартали". Всички тези нови квартали влекат със своята безсистемност и необмисленост маса проблеми, свързани с благоустройството, уличната мрежа, парцелирането и т. н.

До Втората световна война София в нито едно отношение не се отличава от всеки средноголям европейски град - и в положителния, и в отрицателния смисъл на тези сравнения.


Географска характеристика София е разположена в Софийското поле с надморска височина около 550 метра на

територия от 1,311 кв.км, от които населените места и урбанизираните територии заемат 245.5 кв.км, земеделските територии са с площ 509 кв.км, горските - 466.5 кв.км, териториите за добив на полезни изкопаеми - 40.5 кв.км, териториите за транспорт и инфраструктура - 20.6 кв.км и водни течения и водни площи - около 40 кв.км.

В Софийското поле има железни руди, строителни материали и лигнитни въглища. Районът е богат на минерални води. Строителните материали са пясък, чакъл, ломен камък, варовик и глини. През територията на София протичат няколко маловодни реки. Техните легла в чертите на града са коригирани. По-големи са Искър, Владайска, Перловска, Суходолска, Слатинска, Боянска, Бистришка, Банкянска. Главната отводнителна артерия е меридианно разположената долина на река Искър. Хидроминералните ресурси на територията на София заемат значителен дял от тези на страната (15 находища с общ разход на минерална вода - 130 литра(секунда). В равнинната част на Софийското поле преобладават черноземните смолници, алувиално-ливадните и делувиално-ливадни почви. За полупланинските района са характерни канелените и кафявите горски почви.

Историческа характеристика На мястото на някогашншото неолитно селище през VIII пр.н.е. около термалните извори

възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладялите го римляни Сердика - т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. В римската епоха (I - IV в. от н.е.) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Tракия.

През V - VI в. по време на т.нар. "велико преселение на народите" градът е преживял нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на VI в. градът се възражда като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица.

От 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец. От края на XIV в. до седемдесетте години на XIX в. градът, както и българската държава са под

османско владичество. От началото XV в. е и последното име на града - София След освобождението от турско робство и възраждането на българската държава градът е

избран за столица. Избирането на София за столица през 1879 г. е осигурило по-бързо нарастване на броя на жителите в сравнение с другите български градове. Увеличението е главно за сметка на миграцията на населението от страната.


Демографска характеристика Според първото преброяване на населението през 1880 г. София е наброявала 20 501 души, а според последното преброяване

през месец декември 1992 г. - 1 182 698 души, които живеят в 473 926 домакинства. Към 31.12.1989 г. населението на София е 1 199 708 души, от които 570,852 мъже и 628,856 жени. За периода 1946 - 1992 г.

населението на града се е увеличило 2,3 пъти, предимно за сметка на механичния прираст от цялата страна вследствие ускореното превръщане на града в индустриален център. Намаляването на населението в страната вследствие на дълбоката икономическа криза и изселническите вълни засягат в малка степен столичния град - за последните 15 години постоянното население се стабилизира на около 1.2 млн. жители. Наблюдава се тенденция на нарастване на временно пребиваващите в столицата с цел работа или упражняване на търговска дейност или извършване на услуги. По експертна оценка, броят на чужденците, упражняващи търговска дейност надвишава 4,000 души. Основните демографски показатели са представени в таблицата, която следва:

Показатели 1980г. 1985г. 1994г. 1995г. 1996г. 1997г. 1998г. 1999г. Гъстота на населението 826.5 916.8 909.2 909.9 907.1 908.3 915.2 917.8 Съотн. жени на 1000 мъже 1110 1066 1085 1090 1092 1097 1102 1114 Коеф. на възр. зависимост 40.3 41.2 43.1 42.7 42.3 41.9 40.6 40.4 Темп на демографско остаряване 100.3 104.4 100.9 100.3 99.5 99.2 100.1 100.3 Раждаемост (на 1000 души) 13.8 12.1 8.6 7.9 7.9 7.2 7.8 7.9 Смъртност (на 1000 души) 8.7 9.3 11.5 11.9 12.1 12.8 12.5 12.2 Естествен прираст (на 1000 души) 5.1 2.8 -2.9 -4 -4.2 -5.6 - 4.7 - 4.3 Брачност (на 1000 души) 9.6 7.8 5.2 5.5 5.2 5.0 5.6 5.7 Детска смъртност (на 1000 живород) 18.9 13.4 12.1 12.9 12.4 11.7 11.1 11.0

• Гъстотата на населението е 917.8 човека на квадратен километър, която е най-голяма за страната. • Възрастовата структура на населението по-благоприятна в сравнение с останалите райони на страната - родилните

контингенти се оценяват на 27 % срещу 22 % контингент на старите хора. • Раждаемостта за последните 15 години е с трайна тенденция към намаление - от 13,8 на хиляда през 1980 г. до 7,9 на хиляда в

края на 1999 година. Смъртността в града е с темп на покачване от 8,7 на хиляда през 1980 г. до 12,2 на хиляда през 1999 г. Детската смъртност за същия период намалява от 18,9 през 1980 г. до 11,0 на хиляда живородени в края на 1999 година.

• Естественият прираст на населението от началото на 90-те години е с отрицателна величина и към края на 1999 г, има стойност -4,3. За сравнение, естественият прираст в 1980 г. е бил 5,1 на хиляда. Съотношението между половете е в рамките на 1090 - 1100 жени на 1000 мъже и прогнозата е това съотношение да достигне около 1060-1070 на хиляда към 2015 г . Темпът на демографско остаряване се изменя от 104.4 през 1985 г. на 100,1 през 1999 г. Коефициентът на възрастова зависимост е


относително постоянен през последните 15 г. и е в границите 41,2 - 42,7 и прогнозата е да остане без съществени изменения през следващите 10 години. Прогнозата за демографското развитие до 2030 г. е за стабилизиране на населението около 1.2 - 1.3 млн.души, въпреки намаляването на естествения прираст (очаквано - 6.8 на хиляда през 2030 г.) и при запазване привлекателността на големия град - механичния прираст се оценява на 7,2 на хиляда в края на 30-годишния период. През 1999 г. трудоспособното население на столицата е около 733 хил. души, от които 318 хиляди работят в обществения

сектор. Общият брой на безработните е 18 хил. души. Делът на безработните спрямо населението в трудоспособна възраст (2.45 %) е по- малък в сравнение със средното за България (14.1%). Характерно за София е високият дял на безработните с висше образование спрямо общия брой на безработните (около 27%, при 7% средно за България). Икономическа характеристика

Education

Regional Planning