Електронно управление -

не “как”, а “какво”

Как?

● реинженеринг и оптимизация на бизнес-

процеси

● законова рамка

● междурегистрова комуникация

● point-to-point комуникация

● електронна идентификация

● отворени данни

...но каква е целта?

Какво?

“The employment of the Internet and the world-

wide-web for delivering government information

and services to the citizens”

United Nations

“Ама сега дефиниции ли

ще си четем?”

Визия

● повече електронни услуги

● по-ефективна администрация

● по-малко излишно участие на гражданите

● “хартия да се ползва само в тоалетната”

Индрек Вимберг

● Citizen dashboard (модерен и удобен)

Визията не е мотивираща

картинка...

Без да знаем “какво”, получаваме:

● системи за милиони, които са

неизползваеми

● хардуер за милиони, без нищо да върви

на него

● процеси “за милиони”, които са

наполовина хартиени

Примери

● онлайн подаване на данъчна декларация

- преписваме хартиени служебни бележки

● портал egov.bg - списък с услуги

● деловодни системи, неинтегрирани с

нищо

● “замърсени” регистри, защото никой не

знае защо събира тези данни

Ама то е по-сложно...

● да, сложно е

● да, завареното положение усложнява

задачата

● да, нужни са закони, стандартни протоколи

за комуникация, архитектура, реинженеринг.

● да, грешките дотук са и заради неадекватни

технически решения

Но какво би станало сега?

● “епизоди от живота”, за използването на които се

минава през тъмно мазе с надпис: “внимание,

леопард!” (по Д. Адамс)

● “е-идентичност”, за която ще има “инструкция за

ползване” от 9 стр. Но никой няма да я поддържа.

● “интегрирани услуги”, чиято интеграция ще е

толкова чуплива, че ще работят в ⅓ от времето.

● “е-здравеопазване” с UX от началото на века

“Как” е важно.

Но без “какво” не

отиваме никъде.