Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

• Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ по-известна като Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, намираща се в град София, е националната библиотека на България, най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата библиотека в страната. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и разполага със специални хранилища в квартал Изгрев и селата Осоица и Богданлия. Библиотеката е предимно справочна и не предлага заемане на материали. Библиотеката публикува няколко специализирани периодични издания: „Известия на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, „Библиотекознание, библиография, книгознание“ и списание „Библиотека“.

История• По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10

декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.

• През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.

Колекциите

• Голямото количество изключително ценни и разнообразни по своя характер колекции на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ) я правят най-важното и най-голямото книжовно хранилище на територията на България, а и една от най-важните и богатите библиотеки на Балканите. Ръкописно-документалните й сбирки безспорно имат световно значение за славистиката и ориенталистиката.

• Колекцията от славянски старопечатни книги включва издания, които бележат началото на южнославянското, в частност и на българското книгопечатане. Изключително ценни са екземплярите от книги, печатани в първите славянски печатници в Цетина и Търговище (Румъния). Това са двата кирилски инкунабула: Осмогласник (Цетина, 1494 г.), и Псалтир с последование (Цетина, 1495 г.), както Четвероевангелие на Макарий от 1512 г., издадено в Търговище. Специално внимание заслужават венецианските издания от 16 в. и особено тези, които са дело на първия български печатар Яков Крайков.

Сбирката от чуждестранни старопечатни, редки и ценни

изданияот 15 - 19 в. обхваща около 5100 заглавия, обособени по

езици. Най-много по брой са гръцките старопечатни книги. Значителна част от тях са донесени от с. Арбанаси,

В. Търновско, и са богати на ръкописни бележки. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" притежава два латински инкуnабула (най-ранните

печатни книги - преди 1500 г.), съответно от 1477 г. и 1493 г. Особено впечатление с богатата си украса прави

вторият инкунабул Schedel, H. Liber chronicarum. Той е дарен през 1968 г. от г-н Любен Басмаджиев, българин,

живеещ в Швейцария.

Сред останалите книги в тази сбирка има първи или особено ценни издания на изтъкнати автори на чуждите литератури на оригинален език, както и такива с автографи и екслибриси. По-интeресни между тях са: издания на произведения на Жан-Жак Русо (от 17Х7 г.) и Волтер (1810 г.); издание на Библията в превод на немския реформатор Мартин Лутер (1588 г.); тритомният речник от 1681 г. на френския историк и византолог Шарл Дюканж с екслибрис на българския цар Фердинанд (1877-1918) и мн. др. С основаването на Народната библиотека в София през 1878 г. една от първостепенните й задачи е събирането и съхранението на ръкописи и документи. Отделни архивни материали започват да постъпват още в края на 1878 г., заедно с крупни дарения от книги на видните българи Иван Денкоглу, Иван Сахатчиев, Аверкий Попстоянов и др.

• През 1879 г. идва архивът на Учредителното народно събрание, в следващите години - архивите на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, с което се поставя началото на архивната сбирка, по-късно обособена в Архивен отдел, днес Български исторически архив (БИА). По своята същност до 1951 г. БИА поема и функциите на държавен архив на България за документи, свързани с политическата и културната история. Сега БИА и Ръкописно-документалният център на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" са част от държавната архивна система, оторизирани да съхраняват документите, създадени от 11 до началото на 19 в.

The End