Презентация за еволюцията на звездите и края на техния

живот

ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ НА ГЛАВНИТЕ ТЕМИ:

Звездообразуване и звездна еволюция

Граници на звездните маси

Видове звезди

Главна последователност - звезда от главната последователност

Смъртта на звездите –

превръщане в бели джуджета,

неутронни звезди и черни дупки

Интересни теории за черните дупки

Звездообразуване и звездна

еволюция

Идеята и механизмът на образуване на звездите и планетите произтича от самия закон за всеобщото привличане на Нютон. Джеймс Джинс продължава тези изследвания в областта на космогонията на Слънчевата система. Той е автор на една от т. нар. катастрофични хипотези за зараждането на Слънчевата система, според която планетите са се образували в резултат на близко преминала покрай Слънцето звезда.

Оказвайки гравитационно въздействие, по посока към звездата от рехавото формиращо се все още Слънце било изхвърлено вещество с форма на вретено. От него впоследствие са се фрагментирали планетите – най-големите в средата и все по-намаляващи по размери в края на изхвърленото вещество.

Според астрономите трансформацията от газов облак в звезда става на няколко фази. В първата фаза плътна бучка в облак започва да колапсира, газът й бива привлечен навътре от гравитацията, която го компресира и загрява. По време на втората фаза въртенето на облака го превръща в диск. За няколко милиона години дискът образува малко, плътно и гоещо ядро, наречено протозвезда - това е третата фаза.

ГРАНИЦИ НА ЗВЕЗДНИТЕ МАСИ

Граница на Едингтън - теоретичната граница

на звездната маса (около 120 слънчеви

маси), при която звездата произвежда

толкова много радиация, че сама

изхвърля в пространството

повърхностните си пластове.

Масата на обекта PSR е около 1.98 слънчеви маси

ВИДОВЕ ЗВЕЗДИ

-променливи

- нови

-свръхнови

Познати са така

наречените:

- червени гиганти

- бели джуджета

- двойни звезди

Променлива

Нова

Свръхнова

БЕЛИ ДЖУДЖЕТА

ЧЕРВЕНИ ГИГАНТИ

ДВОЙНИ ЗВЕЗДИ

Главна последователност

Главната последователност в диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел кривата, около която са разположени повечето звезди. Звездите от тази група са известни като звезди от главната последователност или звезди-джуджета.

Тази линия е така ясно изявена, защото както спектралния клас, така и светимостта, зависят само от масата на звездата (по груби изчисления), при условие че в звездата протича термоядрен синтез - реакция, която заема почти целия период на съществуване на звездите.

Главната последователност не следва напълно равномерна крива. Така е, поради неточностите на наблюденията, които касаят разстоянието до дадената звезда.

СМЪРТТА НА ЗВЕЗДИТЕ

ПРЕВРЪЩАНЕ В НЕУТРОННИ ЗВЕЗДИ

Черната дупка е струпване на огромна маса в малък обем с толкова силно гравитационно поле, че втора космическа скорост е по-голяма от тази на светлината. Поради това дори и светлината не е в състояние да преодолее тази гравитация, оттам и името „черна“ дупка.

Черни дупки

ИНТЕРЕСНИ ТЕОРИИ ЗА ЧЕРНИТЕ ДУПКИ

Изготвил: А. Вилфан

Източници:

Общ курс по астрономия НАО “ Юрий Гагарин “ Учебник по физика и астрономия 11 клас