Национална научна конференция "Съединението на България от 1885 година – 130 години по-късно"

Вера Бонева

БЪЛГАРСКОТО СЪЕДИНЕНИЕ В СЪВРЕМЕННАТА МУЗЕЙНА МРЕЖА

ДВЕ УВОДНИ СЪЖДЕНИЯ

Съединисткият акт от 6 септември 1885 г. и последвалите го историческисъбития имат ключово значение за развитието на модерната българска държавност ина обществото като цяло. Тази преценка присъства с различна по мяра инюансираност тежест в националното историописание през последните 130 години.При все това, "обличането" на паметта за Съединението типични за съвременносттамемориални знаци и музейни наративи се осъществява бавно и неубедително.

През първите сто години след Съединението споменът за събитието сеподдържа от няколко единични монументални паметници и от отделни артефакти,включени в обзорни музейни експозиции и центрирани около други събития –Сръбско-българската война, личностни присъствия, развитието на "националниявъпрос" и др. След създаването на Музея на Съединението в Пловдив и издигането наскулптурната композиция в пространството пред него (1985 г.), мрежата на паметтаза събитието нараства постъпателно и разнопосочно. Тази тенденция става все по-откроима след 1998 г., когато денят на "Пловдивската революция" влезе впрестижния календар на официалните държавни празници.

ДВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФИГУРИ

[Княз]

Александър

"Батенберг"

(1857-1893)

Чардафон

"Велики"

(1860-1906)

ДВА НАЦИОНАЛНИ МУЗЕЯ

Национален исторически музей

Национален военноисторически музей

ДВА МЕМОРИАЛНИ МУЗЕЯ

Къща музей "Захарий Стоянов"в село Медвен, Котленско

Къща музей "Петко и Любен Каравелови"в град Копривщица

ДВА ВЛИЯТЕЛНИ ОБЩОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЯ

Регионален исторически музей – Велико Търново

Исторически музей – Казанлък

ДВЕ ВРЕМЕННИ ЕКСПОЗИЦИИ

"София – столица на съединена България",Национален военноисторически музей –

септември – октомври 2014

"Българскотосъединениев изкуството"РИМ - Пловдив,септември 2013 –март 2014

ДВЕ РЕЛИКВИ ОТ ТЕКСТИЛ И АЛЕГОРИИ

Знаме на Съединението,с извезана година "1884",Исторически музей –Карлово Стенен килим, изработен по мотиви

на картината на Николай Павлович "Съединението на Северна и Южна България"

края на ХIХ – началото на ХХ век

ДВЕ ВИРТУАЛНИ ЕКСПОЗИЦИИ

Виртуална разходка из експозиция"Съединение на България 1885 г."

Електронен каталог "Реликви от Съединението в българските музеи"

ДВЕ УМИЛИТЕЛНИ МУЗЕЙНИ СБИРКИ

Музейна сбирка в град Съединение

Музей на Първа пехотна софийска дивизия в град Сливница

ДВЕ ТВОРБИ НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО

Величко Минеков, Съединението, 1985

Димитър Дончев, Съединението на България, 1994

ДВА СИЛНИ МЕМОРИАЛНИ АКЦЕНТА

Паметник на Продан Тишков –Чардафон Велики в Габрово

Мавзолейна княз Александър I Български

в София

ДВЕ ПРЕДФИНАЛНИ СЪЖДЕНИЯ

Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 1885/1886 г. енетипично за институционалния развой на балканските държави от ХIХ век събитие– неокървавена революция, последвана от неочаквана по посока военна кампания иот очаквано по параметрите си дипломатическо споразумение. Макар и нелишено отсилни личностни изяви и ярки конфликтни точки, Съединението трудно намирапътищата на своето (раз)полагане в полето на националната памет за българскияXIX век. Заключено зад стандартни тези и приемливи за мнозинството съвременнициоценки, то рядко преминава от периферията в центъра на публичния дебат.

Музейните и другите мемориални наративи, обговарящи съединисткататематика, работят с малък обем материали, залагайки на стандартизирани тези ипохвати. Веществените и документални артефакти в експозициите са еднотипни повид и тематика и едноизмерни по послание. Ниска е степента на репрезентативност ипровокативност, втъкана в музейните разкази за уникалната сюжетика напловдивските събития от септември 1885 г. При все това, има един музей с 30-годишно присъствие в културното ни битие, който компенсира по-голяма част отизброените несъразмерности, полагайки историята на Съединението на пиедесталана високата му историчност…

МУЗЕЯТ НА СЪЕДИНЕНИЕТО В ПЛОВДИВ –

една престижна културна институция,

която поддържа спомена за паметната 1885

година по съответстващ на високата си национална мисия

изискан (като форма) и академичен (като съдържание) музеен маниер!

Две думи на респект пред компетентната аудитория

и на приятелска задълженост към колегите, които ми помогнаха

със снимки, идеи, факти и професионални съждения,

при реализирането на настоящото проучване –

Кунка Неделева от ДМ – Копривщица, Пламен Събев от ИМ –Попово,

Мадлен Янева от НИМ –София, Соня Пенкова от НВИМ – София, Дора Недева

от РИМ – Велико Търново, Светла Димитрова от АЕК "Етър" и

Чавдар Ангелов от НПМ "Шипка – Бузлуджа":

Благодаря Ви!