View
227
Download
5
Category
Preview:
DESCRIPTION
Вестник "Варненски кореняк" от първи май 1928 година.
Citation preview
Родина "II. Варна , 1 Май 1928Тгод Б р о й 1.
У 43 I Органъ на Кртурно-Пю^што Икономическо Дружество „Ворнши коданш'*
БРОЯ 3 л з .
Год. абонаментъ 20 лв. Излиза ежемесечно.
Редакция и администрация въ клуба — Варна, ул. „6 Септемврий" № 23.
I, •1*т11вш^яшь^Фжщ'*>*№йгяпь и*«»-* ̂ ццв**1;-;,:
Обявления се приематъ по споразумение.
У. \ КТ 77'
Брол:
3 ЛВ
г *«)1 »<<%',
ОГЪ ИЗД21';-Ж-'ТО П8 НйЩИЯ ?Ц:СГ | ..икъ, ор: ;;пъ ни Културно Про | •'••'''ЙТНОТО Ик-о- .ог -И ' . ' <><0 Д-СТКС | „Варили;;п-: »(ор^н«къ" изтече, г 5у.'^ь почваме втората годиш- ; ч^ие. В^:.'...-:. ••>••."' и.; служи 5-а ] ^.впрос'.'! •5не»>1-,о ип?и>Я & л:ц • ; •-.и.гг. на дЬ-1'Ого, • ••••••->г;-.г.« зъ ? .Т".!"-й >'/ С К'.УЛ~С< .-.>-".' • Г, :••• -" : П>';:1? '̂-М<Г:Л^ И !'....... :.;-.'•-'...г-
' . ! . 1 л \ - . . к .• • • * • " < " . " а ,- ;- . ••;• . » < ' .
>"-'"ъ яре,.,и >•' >''• 'лъ, (:. •.', '*•.'. { избрали и по.койю *..чь;,о;._ движимъ, безъ огледъ на изказано леудобрение отъ некои лица, които виждатъ, че се пише откровено, искрено, че се изтъква истината, горчива за тия лица, защото ние се въодушевяваме отъ искрена лю $овь къмъ нашия градъ, нашъ роденъ кжтъ и ставаме пъленъ тълкуватель на благородните чувства на коренните жители. Това схвашание и разбирание, което единодушно се сподЯля отъ всички дружествени членове, е и на всички разумни и съзнателни граждани. Ние не гледаме на стопанската ни община презъ очилата на партизанство-то, на демагогията, а гледаме да я запазкмъ отъ разхишни-чески наклонности на лица съ чувство на разточителность, да изведемъ отъ това безизходно положение, въ -което тя сега се намира, да се предаде управлението въ рлшетЯ на безкористни, честни, преданни, милеюши За нея лица. Поведохме тая е-нергична борба и ше я продъл-|*имъ, защото изпълняваме съ преданость и себеотрицание е-динъ дългъ къмъ идеята и задачите на Д вото ни и къмъ съзнателното гражданство. Ние
!
е боримъ и ше се боримъ про-ивъ тая нечиста партизанщина I демагогия въ общината ни,
йоито се поставятъ по-горе, по-бисоко отъ нея, отъ фактори, които тънатъ въ партизанското мжтило. пръскаше отвратител-
%4аи.вонь около себе си. Ние се (Гордъемъ, че нашия вестникъ, който се чете отъ две хиляди души — членове на Дружеството ни и нечленове — изпълнява Ролята си, като инструментъ отъ първостепенна обществена важ ность, който се използува правилно, разумно и целесъобразно, който принася неоценими услуги за подържане народния духъ на кореннитЯ жители, за тЯх иото възпитание, за обогатяване на.тяхното знание, и, най-(юеле, за тържеството на възви-
здишнина а.^ния имъ и благороденъ и-цеалъ, на който ние служимъ ъ преданость! Изпитваме гор
;;о чувство, че в. .Варненски ; >ренякъ" достойно и добро-. вестно защищава, повтаряме, ,; ггереситЯ на гражданството
-,обще и безпристрастно дава . оитЯ критики на онзи инсти-; гъ, съ който има съприкосно-
*•• ние, и на дЯлата му. Послед тЯ трЯбва да бждатъ поцъ
••., истална покривка, а не подъ мрачна за да не се вижда това, което се върши, което засЯга еждбата на гражданството. Изнасяйки" всичко, което подрива стопанството ни, критикувайки нЯкои неджзи, слабости на сто-панскитЯ фактори, не се водимъ отъ лична умраза къмъ послед-нитЯ, а отъ изпълнение единъ нравственъ дългъ къмъ насъ, като коренни жители, дългъ къмъ родния' ни градъ, "дългъ къмъ съзнателното гражданство. СмЯло и неустрашимо сме ратували и ще ратуваме до последните си сипи за тържеството на ид^ала^^а^^^^ гель! Не1<а̂ фаТ{тЪр1йггЯ да не~йс-кйтъ да работятъ скрито, обградени съ китайска стЯна! Нападаме тая стена, ще я рушимъ и ще изнесемъ постепенно не красивитЯ имъ похвати, и ше отбиваме всички тЯхни контра атаки, като ги принудимъ да се оттеглятъ отъ позициитЯ си и се прибиратъ тамъ. отдето еж дошли. Дигаме и ше дигнемъ високо нашето знаме съ зовъ: „надъ всичко стопанската ни община!" Чувствителностьта на тия фактори е толкова силна, като тая на мимоза, щото издава тЯхното болезнено чувство на слабость и гузность. Ако ние изнасяме предъ гражданството неджзитЯ, покварата, разточи-телностьта въ стопанството ни, което се управлява отъ тия фактори — мними доброжелатели; ако ние дигаме високо гласа си противъ тия пороци, противъ дивата партизанщина, демаго гия, товм не означава парти-занство, това не означава отрицание. Който подържа подобно обвинение, той не е въ състояние па разбира благотворното влияние на добросъвестна и открита критика. Ние не сме едностранчиви въ критиката си. За добршть дгъла ние отдаваме нуждната похвала и ще отда демъ, но за лоиштп, ние безпо-щадно бичуваме и ще бичуваме, безразлично кои еж факторите,
.... , 1 ^ У които управляватъ стопанст? вото ни. Ние не: можемъ лицемерно и продажно да удобря-ваме всЯко пЯло на стопанските фактори. Задачата ни е ясна, определена и, следователно, никакви заплащвг.ния, неудобре-ния, отъ кждето и да произхо-ждатъ, не ше ни спратъ да вър-вимь по пжтя на истината, на добре разбранитЯ интереси на коренните жители, отъ каквато и до е народность, до тържеството на възвишения имъ идеалъ, зашото, както казахме, това разбирание и схвашание единодушно се споделя отъ тЯхъ, Заявяваме, следователно, открито и нестеснено, че ако ние, ко-реннитЯ жители, изпаднемъ въ положение на васали, на покорни изпълнители на външни и странични заповЯди да не можемъ да продължимъ до край дЯлото па начертания правъ/ пжть, ако се оставимъ д а / : е увлечемъ отъ привидни добро* желателски, примамливи дема^ гогски пазарлъци и наддавания, ние обричаме идеала си на неминуемо провалдние — въжделената мечта на политическата партизанщина I Ето защо, трЯб-ва да имаме всЯкога предъ себе си високата благородна иель, на която сме преданни, да съ-средоточимъ всички наши усилия за изпълнението на тая цель, не гледайки ни на лево, ни на десно, а право предъ себе си.
Чарлсъ Дикенсъ*) Преввлъ отъ английски
Ж. Ив. Жекогь
В Я Р Н А . Незначителните места, где се во
ди война, где се извършва убийство или где се построява железница, добиватъ широка известность. Настоящата северо-източна война напр., принуждава вестникаря да изучи най-
*) Ч а р л с ъ Д и к е н с ъ (1812 — 1870) билъ наЙ-популяренъ новелистъ въ своето време. Баща му е пожелалъ да следва правото, но той се спусналъ въ дейния животъ, като рапортьоръ на лондонските вестници. Това поприще му е дало въз-можность да наблюдава характерите и нразите на бедната клвеса. Той написалъ много томове. Той е билъ основателя на в. Дпе ДаИу Ме»5" — единъ отъ днешните големи английски вестници. Това вест-накарско поприще не му се харесало и пакт. почналъ да пиша новели. Той се е прочулъ като новелистъ въ Англия и Пмерика. Въ 1850 год. той е билъ нато-варенъ да издава седмичень вестникъ, на-реченъ .НоияеНоМ МогаЧ" — Домашни Слова —, който е добилъ големо разпространение. Между най-прелестните работи на Ч. Дикенсъ еж нсговитЬ Коледни приказки (.СНг15г.п1а5 51опез,). Дикенсъ отъ преумора, отъ изтощение се е поминалъ внезапно въ 1870 г. — Настоящите редове за „Варна* еж преведени отъ 23-ий томъ на работите на Дикенсъ, подъ название .НоихеЬоШ \Уог<35' и еж предадени вкра-тце поради тесните колони на вестника.
Преводачътъ.
внимателно атласа и да намери м-п; стото въ картата на онези имена, кс». ито за първи пжть се явяватъ вт вестника, като сцени на важни съ, бития. Варна е най-последния а"еЬй1
Големо значение е дадено на е-динъ рапортъ, че .единъ руски вос! ненъ кораоъ се е забелезалъ да пра•> ви рекогнацировка около Варна; че «английския консулъ е напустналъ' града", и „ужасъ е обзелъ търговци? те въ Варна."
Тази страшна новина би минал* безмълвно, мълчаливо, ако мнозинството отъ читателите знаятъ, где Варна е разположена. ТБХНОТО нез нание, обаче, е най-малко извинител* но, защото хлебъгь, който ядатъ, е направенъ отъ житото, което се из̂ нася отъ Варна.
Варна — пристанището на Бъл гария, настоящето место на войнатг - • както много други градове пс бреговете на Черно Море, беше преди 50 години, сборъ на колиби Тя сега е доста важна и се управля ва отъ турски „Мирмидоръ" нт Паша.
Преди превземанието на Варн. отъ руситЬ, съ изключение на све щениците, малцина говореха н» гръцки. Всички почти говореха п; турски. Забрангно беше на чсичи да отварятъ прозорци въ дървени те си къщи къмъ улицата. Светли ната влизаше чрезъ неколко дупки.'
Варна беше въ онова време гар низоненъ градъ и имаше опасност: отъ приежтевието на шпиони-
Търговията напредваше. Преди 1! години живота е билъ много евтинъ Три яйца стрували една пара, ко кошка 15 пари. Сега яйце струва пари, една кокошка — 2 гроша. По рано хлтзба не билъ добъръ, но « га гръцкиятъ хлебарь, г. Агалидист 'изважда превъзходенъ хлебъ, и де же има износъ отъ Варна, който втори износенъ градъ следъ Одеса Модата на жените и мъжете почв отъ 1850 г., която се принесе от Цариградъ. УЛИЦИТЕ на Варна, кач то и на други градове на Турция, с ТБСНИ, извиващи, неправилни, мръс ни и обикновенно непостлани. Кал1 та е дълбока предъ житните хамбар и Датаръ-капусу". Климатътъ, въо( ще, е добъръ, и водата (чешмитт за пиене е отъ превъзходно качееш Обикновената храна е пастърма суджукъ, зеле и бобъ. Съгласно др< вния обичай, къмъ края на м. сег темврий ВСГБКО семейство приготовл. ва зимни припаси: прасъ, цвекло, к< ревизъ, моркови, краставички и д| Къмъ носътъ „Сонгалжкъ" се нам. ра скотобойната.
Градътъ има петь врати, отъ ко. то три — две къмъ сухо и едг къмъ морето — еж всекидневно от рити; първите две до залеза г-слънцето, а последната следъ пол. винъ часъ за удобство на търго! ците и екипажа на корабите. Паз ря на зеленчукъ е богатъ както рибния. Въ околностьта на Варг има ловъ на сърни и заяци. Ди. патки се намиратъ въ езерото и бл тата. Бекаси, яребици и пжтпждъ1 не се срещать често. Околность на Варна е живописна. Покрай п; тя за Балчикъ има лозя, които д
1) До сега има още подобни кжщи ул. Княжеска I уч., до училището из гг хо-нЬмнге, и на друга улица.
Прев.
Стр. 2. тъ превъзходно грозде, има зелен-кови градини. Като морско пристанище, Варна I могла скоро да съперничи на О-сса. Пристанището, макаръ неза-1зено отъ източните и юго-източ-|те ветрове, е достатъчно запазено ъ северните и североизточните зтрове, най-опасните, които върлу-тъ въ Черно море. Входътъ на за-|*а е живописенъ. Имаше предлагаше да се открие каналъ между жсганището и Девненското езеро, > който случай ще бъде най безо-1Сното место за корабите и най-жната точка въ Черното море. Въ '47 г. когато Султана посетилъ фна, планътъ билъ сложенъ пре-=• него, но вследствие на огромни-• разноски, той не се съгласилъ да
изпълни плана. Има ручей, кой-се нарича отъ туземците „Дерсъ*,
1Йто кара неколко воденици. Как-е сега пристанището, много ко
.би го посещавтъ. Преди две го-ши числото на корабите възлиза-е на 430, отъ които само единъ [глийски. Преди една година число-
се намали на 272, отъ които 8 зха английски. Австрийските паради посещаватъ Варна два пъти >езъ седмицата за пъть къмъ Ца-.градъ и Галацъ. Споредъ статистката износътъ на кокошки възли-
до 200,000 и яйца до 5.000,000. »рна е много важенъ пунктъ. Тя е зрска столица па България, както 'се е Дунавске столица. Отдавна ицествува про «тъ за съединяване ;зи два града ь железопътна ли-1я. Много чуждестранни ^консули !давна се установиха въ Варна Въ 147 г. за първи пъть представите-.тъ на английската търговия и логически интереси беше г. Ива.е, .ето скорошно заминаване отъ Вар-I се отбележи въ английските вес-1ЙЦИ. Житната търговия е предназначе-
1 да обогати Варна. Недавна бъл-|рите получиха разрешение да (насятъ жито направо въ чужди рани Въ неколко години мнозина *рци се обогатиха, които представ-)ваха гърцки търговски къщи въ ариградъ. Г-нъ Вретосъ, послед-1я гръцки консулъ въ Варна, съоб-и ни, че мнозина се обогатили бла-|дарение на невежеството на бед-1те българи селяни, които возели к колата си житото за проданъ въ арна. По пътя месити, служащи >и търговците, преглеждали жито-, спазаряпали го и давали името,
а търговеца, за когото пазарлъка станалъ. Но когато керванътъ отъ
3, 30 или 40 кола пристига предъ Рибарите, търговеца отново прегледа житото и често отказва да го олучи, казвайки на селяните, че го-±.ма цена е дадена и качеството на ритото не отговаря на тая цена. Топва тези бедни българи, знаейки. оже би, че нвма спросъ въ пияца-й или немайки възможность, пора-1\ късото време, да търсятъ другъ упувачъ, въ техната простота те олучавтъ, каквото имъ се предложи. Това не е края на техните за-уби, защото фзлшива мерка ,'ши-икъ" се употребява, като взема овече 2 или 3 оки2) „ние често", азва г. Вретосъ, „сме видели, какъ т,зи нещастни хора, съ сълзи на о-и се отаквагъ отъ тази измама". ' Тези подробности за търговията, пято се води на изтокъ, не могатъ а не бждатъ за нась интересни, ащото този е начинътъ, по който ие, може би. се снабдяваме съ жи-ото, отъ което е направенъ хлеба, ойто днео. ялемъ.
Въ недалечно бждаще поляните I долините на България, които се-а съ повечето необработени, мо-атъ да бждатъ между най важните китници на Европа Разбира се, ще юйце време, когато цените ще се величатъ съ напредъка на цивили-ацията, тъй щото струва си мест-.ит% земледепци па обработять зе-1ята си. Улесненията на съобщения-а, ако не попречи войната, ще съз-гадатъ нови пазари за английските токи по двата бр%га на Дунава и
^
о бреговете на Черно море. 2) Какю сега иекои тютюнокупувачи
ършать това.
„Варненски
I АрхТ1м. Иннокентий.
§Сопиг»нитЪ книги на Варненската българска община.
(1868 - 1876 гоя). (7) „Научихме съ отъ достоверно ме
сто че, и преди неколко дена 'съ ходили по селата, както и прьвъ не-кой си отъ младите, та да предум-ватъ простите селяни и зачто? Не-знаемъ! Н.я по правителстяенна длъ-жность, Вь1 питаме и искаме за туй да нь1 ся изтълкувате,'* а напротивъ на Вази тежи отговорность тж предь правителството и общинж-тж".
.Писмата Вьт отъ 28 прошлзго и-маме на ръце, въ техъ имате еднж между, другите твърде непростител-на погрешка, за която имаше да вм еждимъ, тогава, когато времято дойде и то наскоро".
Колиетата отъ писмата на стр. 154 по 174 не съдържатъ нищо важно и съществено.
На стр 175 е поместено копие отъ писмото съ дата 19.Х11 1868 год. до Председателя на Българската Об щина въ Русе, което, като важно по съдържанието си, предаваме го из-цело.
„На 16 мй того благополучно пре-стигнахж ГБХНО Преосвященство Г. Г-да Доретей Соф1Йскь1й и X. Иларюнъ ЛоЕчанскмй, крито торжест-винно пр.ехме, като имъ отдадохме прьличната честь. Техъ съ голъмъ алай изпроводихме на 17-ий того до параходъ-тъ.
Този градъ понеже отъ незапом-нато время е билъ лишенъ отъ Български Владика, а народътъ Български тукъ желае чрезъ=мерно презъ идущите св. празници да има Н П. Видинскмй Г-нъ Антимъ който, като чтомъ престигне у грацъ-тъ В и , умолете Го отъ Нашъ и Вашж стра-нж да дейде тукж за идущжтж Св. Неделя на 22 того. или въ понедел-никъ за Рождество Христово за да служи въ тукашнжтж Българскж църква. — Преди да трьгне за тука два дена напредъ, н и известете съ телеграфа или писменно, за да мо-жемъ предварително да ся пригот вимъ и Го посрещнимъ". -
„Неговото преежтетв.е и служба ще бждатъ за народнж гордость и за впечатлете на дукашни т и върли непр.ятелм грько гагаузи".
На стр. 176 и 178 съ поместени копия отъ две писма съ дата отъ 19X11 1868 г. до свещ. К. Джновски и Архим. Панарета, съ които имъ се съобщава за пристигането и тър-жественното посрещане на Доротея и Илариона Въ писмата между другото се казва: „На Се. Пророкъ Да наила именно Огецъ Иларюнъ дойде въ цьрквж съ д1акона си, който о-блечанъ въ манията си стоя въ сто-ль-тъ до отпусъ; Той изрече едно твьрде трогателно слово, което разпали сички-те слушатели (писмото до о Панарета), разплака сичк.й нородъ (писмото до о Джнозски). После ся облече въ ониформата си и за дечи 6 деца, въ училищната стая дари сички-ти ученици* - Съобщава ИМЪ се, че се очаква Антимъ и че ще искатъ да го задържа тъ за Р. Христово, за което ще имъ се пише предварително за да бъдатъ и двамата тукъ и взематъ участие въ службата
На стр. 177 и 179 е поместено копие отъ писмо съ дата 19.Х11 1868 г. до членовете на Българ. Община въ Цариградъ, което привеждаме изцело.
„Поволянм !И В и слова и околи-телпн писма, както прьви-тн тъй и последни т и пр!ехме, които времян-но проводихме." —
„Благодарителного писму за Н. И. В. Султана нима да направимъ и проводимъ, преди да ся известимъ: че, Н. В. Преосвящ. Г-нъ Иларюнъ съ други-ти н и народни Пастири еж служили—Обаче като служатъ и нм проводите едно коше сме готов и да го направимъ и проводимъ".
.Писмата за Пазарджикъ и Прова-д.я не проводихме и Вм гм връщаме назадъ, защото гЬ еж ся подписали погрешно. Тва безъ да знаете; че, Пазарджикъ, Провад.я и Балчикъ принадлъжатъ на Тукашнжтж Бъл-
Коренякъ" гарскж общинж и Епарх.я ПишМ м имъ направо юще г м съве*>ате отъ сега да ся направо слоразуаеввтъ, нъ нмя Ви казваме, че твалставж пречинж за развалатж на тука\шжтж общинж, което не верваме ш го желаете! Заради тва Вь1 молим^ за-напредъ, требва за всичко да сяЧг-насяте направо до тукашнжтж общинж, а тя е длъжна да ся спора-зумева съ вънкашнь1-ть1 градове, V. само тогава, съ тжй като ся постжп-^ ва ся запазва достолетето на глав* нм-тЬ1 общинм . . , Въ деньтъ когато прьвжтж литург1я извършватъ народните ни Пастирь1, желаемъ за едно съ съседнм-те българ. общинм да нЬ1 известити съ телеграфа за да тържествуваме и ся веселимъ него денъ и ньтя по вънъ*.
Следва.
Всенародното бедствне. Тежко изпитание изпрати Прови
дението на народа ни. На 14 и 18 априль, когато всички се готвихме да посрещнемъ и изпратимъ светлите Христови праздници, силни земетръси раздрусаха основите на Българското Царство и въ единъ мигъ градове и села въ южна България се превърнаха на пепелища. Съ хиляди народъ остана безъ подслонъ, изложенъ на глвдъ и болести. Ужасна покъртителна картина I Богати и сиромаси, учени и прости, еднакво споделятъ участьта на постигналото ги бедствие. Всички еднакво ронятъ горчиви сълзи върху развалините на своите огнища, за намерили подъ техъ своята неочаквана смърть — близки, мнозина сплакватъ своите спечелени богатства, които въ единъ мигъ еж обърнати на прахъ и пе-пель. Стенятъ и охкатъ невинни дечица, простиращи ржце къмъ мили родители, вдигатъ очи и ржце къмъ небето възрастни и молятъ Всемило-стивия Богь да смегчи Своя праве-денъ гневъ и пощади създанието Си1 Перото е безсилно да опише страшната разрушителна картина на злат-
Ц Н 1 Л " В)?кия4^кит1Ш14лтАийа31Ь]Ь гария. Въ тая всенародна скръбь еднакво взематъ участие и човеци, и безсловесни животни, и самата природа, зашото всички еж творения на Всемогъщия, макаръ че само чове-кътъ, венецътъ на Божието творение, който е надаренъ съ безсмъртенъ духъ и свободна воля, е източникъ на всенародните бедствия и тежки изпитания. Първите страници на Библията ясно потвърждаватъ тая ми-съль. Грехопадението, ето главниятъ източникъ на сумата природни бедствия и катастрофи, съ които съ изпъстрени стра 1иците на човешката история, наредь съ която всичката тварь наедно се м,ъчи и охка досега. (Рим. 8:22).
Пита се: може ли да сжществува причинна връзка между катастрофалните природни явления на бездушната природа и нравствения свйтъ, центърътъ на който е — свободно-разумното същество — човекътъ? Безсъмнено. Като се има предзидъ разстройството на духовно-нравстве-ния и физическия светъ, който е пряко следствие отъ грехопадението, естеств.?но ще се дойде до заключението, че между тия два мира (света), сжществуватъ причинни връзки. Науката въ всеко явление търси и неговите причини. Тъй напр.: приро-денъ законъ е, като се хвърли ка-мъкъ, да пада на земята, защото по следната го привлича съ своята магнитна сила. Тъй също нравстеенъ законъ е, доброто да се възнаграждава, а злото да се наказва или да се предупреждава да се избегне. Такова наказани* или предупреждение за пресичане на злото, за едно опомнюване, еж именно изпращането отъ Провидението на всевтзможни бедствия, чрезъ природните явления и стихии. Свещанната История е изпъстрена съ подобни примери, макаръ на техъ нашата интелигенция, която въ много отношения проявява своето невежество, да счита тия събития за̂ легенди. За верующия, па билъ той и човекъ на науката, това съ действителни исторически факти, в не легенди.
' Вр. 1.
Много право е отбелезълъ ецинъ отъ меродавните Софийски ежедневници за големото всенародно бедствие отъ земетресението, че яПро$и-дението винаги и жестоко и мждро ни изпраща това ново изпитание". Действително това е така.
Науката съ своите многочисленни теории е безсилна да установи истинските причини на земетресенията.
I Споредъ другъ единъ провинциалентг ежедневкикъ, .геологията е установила, че вслка година се случавать 30.000 голпми и малки земетръса*. Пита се: на какво би се обърнала нещата земна планета, ако тия земетръси беха всички катастрофални? Тя би се обърнала на единъ хаосъ и нЬ нея не можеше да съществува ник-зкъвъ животъ. И въпреки тия хиляди земетръса тя сжществува. Провидението щади своето създание. Мждро го направлява къмъ достигане на неговите цели. Човекъкъ, тоя венецъ на Божиите творения, който е съумйлъ да впрегне за своя полза електричеството, парата и въздуш ните вълни, е безсиленъ да се справи съ страшните природни стихии и явления, които носятъ - неописуеми,.-бедствия на целото човечество. Той волею неволею прекланя глава предъ Оня, Който е Алфа и Омега, начало и конецъ (Откр. 1:8), Който умъртвява и съживява (1 Цар. 2 : б), защото Той е Сжщиятъ, Който, като погледне къмъ земята, тя се тресе. допре се до планините, и те димятъ (Пс. 103:32).
Ето защо, и Църквата въ дни на такива природни всенародни бед-егвия е отредила специално богослу- > жение съ усилени молитви, разкая- . ние и опомнюване на своитБ чеда, да моли Всевишния да отврати своя праведенъ*гневъ и заради греховете и беззаконията да не погуби своите създания, а да ги пощади.
Трвбва да се опомнимъ. Преди всичко у н?съ е изсъхнала най-ви«М ката християнска добродетель — лю-! бовьга. Това ни свидетелствува на-стоящиятъ животъ. Сега е момен-тътъ да я проявимъ. Предъ насъ е страшната диллема изказана отъ*
.Бога чрезъ св. Пророка Исая: Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пъкь се отречете и упорствувате, меч* ще ви изтрлби: защото устата Господни говорят* това (Ис. 1:19-20).
Архим. Иннокентий.
За хлЪба. Въ миналия брой писахме по този*
тъй жизненъ въпросъ за насъ, коренните жители, и поканихме комисарството при общината, да излезе предъ Гражданттвото съ едно изло- , жение. въ което да изтъкне съ по-) ложителни цифри, че ползата, която! иматъ мелничаря и хлебаря, е минимална и напълно оправдателна, за да се освободи гражданството отъ у-} беждението, че съ този тъй важенъ', въпросъ, се спекулира; но, комисарството не благоволи да обърне вни-; мание на тази покана и продължи, старата си метода, съ кратки съобщения, да явява на гражданството,
,че поради поскъпването на житата ;въ борсата, цената на хлеба се по-;вишава. I На 22 Априлъ, Неделя, въ клубното. ни помещение, при една беседа за, :въпроса съ хлеба, разгледахме по-> дробно, предъ нашите членове, положението за поскъпването му и дойдохме до заключението, че^ери* . озни виновници за повишението нв| житата, не еж нито житарите тукъ въ града или по околните гари, нито картела на мелничарите, нито пъкъ хлебарите, защото никое отъ тия ;съсловия, не е въ състояние да предприеме каквато и да било сериозна •спекула и да държи положението на |пазаря така, както диктуватъ неговите интереси, понеже между другите условия необходими за такива хмели инициативи, съ потребни и «грамадни капитали, които у насъ ли-псватъ; следователно причината за Поскъпването на жигата требва дд ;се търси въ липсата на производителите, вследствие, може би, на оскъ-
Вр. 1 „Варненски Коренякъ" Стр. 8,
дностьили на неизвестната перспектива за бждащата реколта; като се прибави къмъ тия причини и слабото плодородие на текущата реколта въ известни области на страната, плюсъ последните нещасжя въ Южна Бъл-!ария, се явява естесгвенната необ-ходимость, за поскъпването на житата, респективно хлеба, Но срещу това повишение можеше да се противопостави Комисарството ни, ако е биле предвидливо и смъло и съ това щеше да оправдае предназначението си, инъкъ не намираме сми-съль за съществиванието му ако въ подобни моменти, не е въ състояние да даце на гражданството ония о-благи, които, то именно очаква отъ тоя институтъ.
Единствения способъ за осигуряване града съ ефгинъ хлЪбъ, бъ на време още, когато цените на житата тукъ варираха между лв. 6 50 до лв 7 кгр. за качество 76 тегло съ 8°/0 ръжъ и 1*/0 чужди примеси, Комисарството да закупи известно количество жита по тия цени и съ тоаа поне отчасти, за известно време, да о:игури града съ ефтинъ хлЬбъ, но въпреки, ггрег^преждсмнето на, тред-видливи граждани, че требва да се взематъ сериозни мерки за хлеба, въпреки предложението да се анга-жиратъ известни количества жита, намиращи се тукъ въ депозитъ по цена лева 7-35 740 кгр качество 79 тегло съ. 2в/0 ръжъ и 1% чужди примеси, Комисарството не направи нито едното, нито другото; не се о-смели да ангажира тия жита и на 30 мартъ, тия същите жита отлетеха къмъ Червенъ-брвгь по лв. 7 725 кгр. Днесъ същото качество се купува по лв. 8 90 — 8 95; грамадна разлика въ сравнително кратъкъ срокъ.
Говорятъ, че Комисарството не се осмели на покупки предъ видъ ри-скътъ за спадане на цените и големите разноски, които биха последвали за лихви, депозити, персоналъ и др. Този страхъ не е основателенъ, защото се знае отъ всеки, че Мартъ, Априлъ и Май, съ гладните тъй да се каже м%сеци и презъ това време житата сравнително съ общата реколта на страната и износа, се по-вишаватъ; изтеклите 3 години 25, 26 и 27 нагледно доказватъ твърдението ни. Презъ 1624 год. началото на житния сезонъ, цените на житата започнаха отъ лв. б'50 и съ малки варияции, достигнаха къмъ края на м. май 1925 год. лв. 7—кгр ; презъ 1925 започнаха отъ лв. 6 60, за да достигнатъ къмъ края на м. май 1926 г. лв 7'65; презъ 1926 г. започнаха отъ лв. 610 6'20, и досги-граха къмъ м. май 1927 г. лв. 7 35; а въ 192? година презъ Августъ започнахме съ цени лв. б'25 — 6*30, достигна презъ януарий т. г. лв. б 80 и продължи до края на м. февруа-рий, а въ началото на мартъ се повиши на лв. 7. до.тигна къмъ края 7'45 лв за да започне въ началото на м. априлъ съ лв. 760 и къмъ края на същия месецъ стигнахме цената лв. 8'60. Особено въ края на миналата година, когато се узна, че реколтата на царевищата, въ известни производителни центрове, е компрометирана и недостатъчните резерви на другите култури беха на лице, ясно бе като белъ день, че ще имаме търсене на жита, вследствие на което и повишение на цените, следователно страхъ отъ рискове за спадане бе изключенъ. Колкото за .организацията и др., те съ второстепенни въпроси, които много лесно биха могли да се уредатъ съ по-мощьта на самите търговци житари при минимални разноски. Значи, не страхътъ отъ рискове, но липсата на съобразителность, на компетентность, на инициатива, еж единствените причини, които спръха Комисарството да извърши тази тъй полезна за града акция и, само това гражданството днесъ, плаща всекидневно разлика въ цените на хлеба около 40000 лв., а до началото на новата реколта около 4 милиона. Ето защо, отговорните общински, властници, съ виновни и отговорни предъ гражданството, което въ тази и безъ това страшна криза на безработица, се принуждава да плаща по лв. 9 —-кгр. хлебъ. П. В.
Б. Ж. С.
„ЛМОВЬ Ш Ъ РОДИНАТА" Клонъ Варна.
№ 57 28 маргъ 1928 год.
гр. Варна. Господине Министр»,
Свидетепи сме на едно разлагане на нашите добри нрави, което отъ день на день се повече и повече се засилва. Причините на това печално явление съ много, а самото то е твърде сложно, за да го обърнемъ съ настоящето си изложение, но сме та ме, че нашъ дълпь като български гражданки и граждани е да ка-жемъ юва, което знаемъ и виждаме, а Вамъ повелителенъ дългъ, като ръководникъ на народната просвета, ш. нашето духовно и нравствено издигане, е да спомогнете съ своята компетентна намеса, да се ограничи нарастването на злото и да се взематъ мерки за неговото постепенно премахване и изкореняване.
Господинъ Министре, Душата нв българката и българина
системно се трови. Вместо необходимата и здрава духовна храна, нашите книги, списания и вестници твърде често и поднасятъ порно-графна литература, или статии съ лични нападки, въ които се хвърля каль върху всичко, що може да бж-
|
де свето и чисто за единъ просве-тень, издигнатъ духовно и нравствено човекъ. А тъй наречената весела часть въ некои наши вестници, вме сто да бъде наистина четиво, което чрезъ см-вхъ, чрезъ хубавата, смислена, безобидна закачка, да посочва недъзи или пъкъ да буди веселость и смехъ за почивка на човека, често пжти е изпълнена съ работи, които подхвърлятъ на долна и низка гавра това, което вс/вкога требва да остане чисто и неопятнено. Тука, жената, майката, съпругата, еж поставени подъ светлина, която, като убива високите човешки чувства на почитъ къмъ техъ, подрива всичко що е истинско човешко. И като помисли човекъ, че всичко това жадно се поглъща отъ некритичнитв и още крехки души на нашите деца, нашите ученички и ученици — страхъ го хваща за бъдащия животъ и нравствено развитие на българския народъ. Лишени отъ елементарски човешки саетъ жадни за материални облаги, или заблудени отъ манията за лесно добиване слава, мнозина пишатъ работи подъ * примамливия външенъ обликъ на който е скрита вредата на пагубната литература. А други превеждатъ и печататъ чуждъ литературенъ сметъ съ ясно съзнатата цель да подмамеатъ четци купувачи, като разпалватъ страсти, като смущаватъ неокрепнали съвести и воли, като ги превързватъ къмъ подобно четиво, за да могатъ по-лесно да трупатъ пари. И нито едните, нито другите се замислятъ върху това грамадно зло, което по необ ходимость следва подиръ гвхната пагубна дейность. До къде е стиг-налъ упадъкътъ на чувството за лична отговорность и свенъ предъ съ-весть и общество свидетелствуватъ много факти, чието изброяване сме-таме за излишно. Достатъчно е само да припомнимъ, че е единъ нашъ писатель напечаталъ порнографи-ченъ разказъ въ ве.стникъ, безъ свенъ теоритизираше, че това било чисто изкуство и че също тъй на-последъкъ некой бе рекламиралъ заведението си съ туй, че въ него има „малка симпатична госпожица, която е винаги въ весело настроение и клиеша ще може да изеде сладката си при особено разположение" —за да разберемъ до къде ще оти-демъ по пътя на разлагането на нашите нрави.
Наред ь съ това нашите вестници пишатъ само за подвизите на апаши и разбойници или самоубийци, като чгсто пжти се стараятъ да намерятъ и подчертаятъ героичното у техъ, а твърде малко ззсътатъ или пъкъ нищо не пишатъ за истинско-героич-ното, което хората на честьта, на съвестьта вършатъ и единството вър-
Чрезъ Господина Директора 1 Мъжката Гимназия.
гр. Варна. До Господина Министра на
Народното Просвещение. гр. София.
ху което се крепи нашия животъ и нашия напредъкъ. Нема защо на дълго да се спираме върху проявите на нашите долни партизански страсти и нрави върху тая каль, която се хвърля налево и десно върху всички общественици и др. дейци, съ единствената цель да бждатъ те очернени и унизени. Твърде известно е това зло, за да сметаме че ще каже нещо ново, но неможем* вече да не викаме високо че е дошло време да се заработи и про-тивъ него.
Друго едно зло еж повечето отъ филмите на нашите кинематографи, а въ туй число и на ученическите. Не е тайна за никого, че съ своите криминални и апашки драми, те възпитаха и подготвиха апашлъка въ насг. А и днесъ съ подобни филми или съ картини, въ които има само блесъкъ и развала, те оказватъ особено силно въздействие върху млади и стари. Не отричаме, че между филмите има и такива, които могатъ да оказватъ и благоприятно влияние, но и въ тоя случай требва да се забележи, че не всекога те добре и правилно се разбиратъ.
Наредъ съ кинематографите вър-вятъ и нашите театри. Поради обстоятелството, че напоследъкъ, съ общия духовенъ упадъкъ и разлагането на нравите, а засили интере-сътъ къмъ лекото, или къмъ туй, което дава храна на чувственото, на животинското у човека. Много отъ нашите частни и общински театри поставятъ пиеси, които не само. че н-Бматъ каквато и да било художествена стойность, но еж лишени и-зобщо отъ всека стойность. Като не оказватъ никакво идейно художес-твенно въздействие върху зрителите, много отъ тия пиеси, обаче, спома-гать за упадъка на нравите.
Като имаме всичко това предвидъ и като искренно милеемъ за доброто бждаще иа нашия народъ, Настоятелството на Д-вото „Любовь къмъ родината" ведно съ настоятелствата на Родителско-Учителските комитети при двете гимназии въ града и на родолюбивите организации „Родна защита* и „Кубратъ", следъ разме-на мисли взехме решение да се о-бърнемъ къмъ Васъ, Господине Министре, а сжщевременно и къмъ всички духовно издигнати общественици, литератори, журналисти и др. да направятъ необходимото, за да се премахне злото, като се вслушате и въ следните неши искания:
1) Най-строго да се преследва и унищожава порнографията литература, като издатели и автори се на-казватъ най строго, съгласно чл. 230 отъ Наказателния законъ, и като това наказание се присъжда бързо и като не се позволява никакво обхождане на закона.
2) Чуждите произведения предварително да се одобряватъ отъ компетентно место преди да се превеждатъ.
3) Да не се печататъ порнографии романи и разкази въ нашите вестници.
4) Да не се излага на доленъ и безравственъ присмехъ жената, като майка и съпруга.
5) Да не се описватъ убийства, кражби и самоубийства, като дела героични, понеже това действува твърде много върху въображението на хората и ги прави лесно податливи на постъпки отъ подобенъ ха-рактеръ.
6) Да се нареди строгъ контролъ на младежите, които посещаватъ кинематографа, които давитъ недостж-пни за техното разбиране филми.
7) Да се контролиратъ най-строго филмите, пиесите като се запреща-батъ вредните или безсъдържател-нигв комедии, драми и фарсове.
8. Да не се позволяватъ срамни реклами или такива, които унижа-ватъ хората, или будятъ у твхъ ни
ски страсти. 9. Да се направи всичко необ
димо, за едно по-здраво, обществ< и религиозно, нравствено възпита/ на нашата младежь, защото ей чрезъ това ще могатъ да се дост натъ добри резултати и да се и тиводействува на разпространил: се вече тъй нашироко зараза, ко застрашава нашето бждаще к| народъ. '..
Председателка: Ир.1 Бръчка Секретарка: В. Пашева
Председ. на Родит.-учит. комитетт при мжж. гимназия: X. (не се че: Председ. на на Р. У. К. при лев.
гимназия: Е. Н. Сарайдарс Окр. Водачъ? на Б. Р. Защита:
Печигаргс Областенъ Воевода на Б. Н. С. '
Кубратъ: Абоджие
е Кръстю Ив. Мирски.; На 7 май т, г. се навършватъ {
семъ години отъ смъртьта на -еди» отъ отличните наши съгражда!1
многозаслужилиятъ, особено за ь] шиятъ градъ, покойниятъ Кръс1
Ив. Мирски. (\ Макаръ да се е писало и говой
ло за покойния, нема да се сбър^ ако по-често се пише, особено . днешно време, за самоотвержени и безкористни дейци, които съ св животъ и дела служатъ за приме и назидание, особено за ония, кок носятъ тежкия товаръ на овщестг, ници, учители и ръководители ме« своя народъ и съграждани. Такъ. единъ общественикъ, чието име .4* варненци не тръвва да забравя! никога, е ииенно покойниятъ Н Мирски. (
По случай гедишнинато отъ смъ тьта му, считаме за свой повелит ленъ дългъ да запознаемъ читач лигв си съ едно бегло описание ' живота му.
Покойниятъ е роденъ въ гр. К телъ, който е далъ редица родолю ци, духовници, учители и пр., пре времето на нашето възраждане , на ноем. 1852 г. Първоначалното си обг. зобание е получилъ въ родния градецъ. Отъ малъкъ оше е проя! валъ голема любознателность къ1 науката. Като юноша въ гр. Бай двгъ, покрай занаята на абадж^ ството, презъ който виждаме да минали почти всички наши дейци онова време, той се заема съ из̂ чаванието на потребните за тога: езици френски и турски. Отъ т | градъ заминава за Цариградъ, кой е служилъ за огнище на църковна! ни борба, гдето презъ онова вре^ с ъ били събрани въ него дейциУ по нашето възраждане. Тукъ т< продължава съ големо старание ^ се самообразова, като се е предат, на изучаване на гръцкия и усъвт* шенствоване на френския езиц Подпомогнатъ отъ близки свои ро! нини, той въ 1870 год. заминава | гр. Таборъ (Чехия), гдето завърил, курса на гимназията и после висш( то земеделско училище. Въ Табор' като ученикъ и студентъ, той е р) работилъ за България, като е дъ{ жалъ публични речи и е изпращал статии за издаваемите въ Цариград", Букурещъ и Б е л г р а д ъ българец списания и вестници. \
Следъ като е свършилъ висшеч; земледелско училище въ Табор': Кр. Мирски се е отправилъ за г? Тулча, гдето се е посветилъ на уч1. теленото поприще, презъ което вр<* ме е сътрудничалъ на Ботева, Р( ковски, Каравелова и др. револк пионери, които еж работили за п( литическото ни освобождение. В* гр. Тулча е основалъ първото бъг гарско читалище, въ което съ сво. т е родолюбиви сказки е събуждал и крепепъ българския духъ. '
Презъ 1878 г., следъ освобожд< нието, той бива поканенъ за учител въ гр. Варна, но съ идването (, тукъ, приема нова длъжность, коя* му е предложена — секретарь .-
[Щавама мйсто на настоящата биографи както ще дадемъ и на другн парненс' общественици. Р.
Ьтр. 4. „Варненски Коренякъ" Вр. I.
ененския апелативенъ сждъ. По-гле той става председатель на пчишкия Окржж. Сждъ (1879 г.), [Варненския Окр. Сждъ (1880 г.) ренъ на Русенския Апелат. Сждъ. Зтъ 1881 год. до смъртьта си (7
!1920 г.) сжщиятъ адвокатствува
града ни. Презъ това време нв-•̂ ко пжти бива избиранъ за кметъ Г града, народенъ представитель, рдседатель на Варненския Упра-рленъ Съветъ, членъ на Общнн-|я Съветъ. Председатель на Вар-.ското Книжовно Дружество, осно-|о отъ него и преименовано впо-дствие Варн. Градска Библиотека. Зсвенъ това, покойниятъ е билъ нъ на Българското Книжовно /жество въ Браила (1878 г.), ко-
даде основа на Българската А-,емия на Науките, на която беше н̂ъ до смъртьта си.
унижовната си дейность, както менахме по-горе, покойниятъ е шалъ отъ ученическата си скат а въ гр Таборъ. Неговите кни-зни трудове, оригинални и пре-|ни, пръснати по разни списания естници, засегагь почти всички 1асли на науката. За покойния ке съ право да се каже, че бе-енциклопедистъ.
1окрай книжовните трудове за елезване еж и ония съ чисто и-рико-археологически характеръ. чъ последните се отнатятъ. . Българитп въ Винга (Маджар-), статия печатана въ 1876 г. въ аваемия отъ Ст, С Бобчевъ въ ?урещъ в. .Стара Планина". .. Като кметъ на гр Варна въ 19 г., той основа «Варненски Обиски Вестникг", въ който въ от-та .Исторически паметници въ ->на", помества археологически тии. Такива еж: |) Буквалгнъ преводъ на турския >писъ, гравиранъ върху чешмата 1етникъ, срещу общинския помъ, 1то миналата година е съборенъ I. О. В. бр. 13 отъ \ЪМ\ 1889 г.). >) Надпис* отъ Императора Цеза-Тита Аслиусъ Адрияио Антонина
иочестиви (бр. 15 отъ 12.\Л1.1889г.). \) Букваленъ преводъ на турскитгъ Шиси, гравирани надъ вратите на пийте варненски крепости, на ка->мигв, на крепостите (табите) и болницата, сегашното помещение пожарната команда (бр. 18 — 19 . 9.IX 1889 г.). ). Некои данни за гр. Варна, пу-«кувани въ сжщия вестникъ (бр. тъ 5.1 VI889 г.).
I. Девня и Варна, статия публику-ш въ .Българска Сбирка" год. I кн. I отъ 1906 год. >. Нп-кои сведения за Варна бро-ра, издадена презъ 1906 год. въ шетвото му кметъ на града. Покойниятъ се много интересува-* отъ архелогически и исторически проси, върху които е работилъ. това свидетелствува неговата ко-
:понденция грижливо запазена въ швата му, водена отъ видните и->рици и държавници: Гавриилъ ъстевичъ (неговъ уйчо) Маринъ 1Иновъ, Д ръ К. Иречекъ, Луи Ле-! (Парижъ), Петко Каравеловъ, ефанъ Стамболовъ, Ив. Славей-въ, Стефанъ С. Бобчевъ и др. По своя характеръ покойниятъ ще благъ, общедостжпенъ, отзив-въ и се ползуваше съ всеобща читъ и уважение отъ всички. Заслугите му. като кметъ на града , твърде големи. На него се дъл-1 преустройсовото на града и да-нето тласъкъ за неговото разхуба-ване за да има видъ на единъ ропейски градъ. Неговата преждевременна смърть топи въ дълбока скърбь граждан-аото, защото въ неговото лице то губи единъ примеренъ и крайно стенъ свой съгражданинъ и обше-' зеникъ. Ценейки високо неговата лзотворна дейность частно за гра-: ни, нему се отреди щото тлените - останки да почиватъ на почетно зсто въ двора на Събори, църква. твърде заслужено е сторено това. Варненски гражданино! Когато ми-1вашъ покрай Съборната църква зърнешъ гроба на покойния, спо--.и си за тоя благороденъ твой съ-ажданинъ и кажи: Богъ да го юсти! С П. И.
РедаКЦИОННИ. Редакцията, като съобщава на г г. абонатите си, че съ настоящия брой започва 11-та годишнина на вестника, моли онези отъ техъ, които не еж изплатили а-бонамента за .1927/928 г., да внесатъ въ найскоро време сумата отъ 20 л. на дружествения чиновникъ, който винаги се намира въ клубното помещение на ул. .6 Септемврий" и .Хар-чева" (жгъла).
Същата си позволи да изпрати вестника и на онези Варненски граждани—кореняци, които не еж чле-нове на Д-во .Варненски Коренякъ" съ надеждата, че сжщите нема да откажатъ получаването му, още повече, че абонамента за 1 година (12 броя) е само 25 лева.
Всички абонати при просена на квартирите си да съобщаватъ новите си адреси на редкцията, намираща се въ клубното помещение.
КултурН0'Пр0СВетН0Т0 икономическо Д во .Варненски Коренякъ" отпустна 2000 л. помощь за пострадалите отъ землетресението.
А б о н а м е н т ъ т ъ на вестника ни отъ 1 май 1928 г. е 25 л , предвидъ разноските, които се увеличиха.
СофИЙСКИТЪ ни абонати за улеснение, могатъ да внесатъ абонамента си на г. Коста А. Мановъ, ул. Ломска, 25.
Едно обществено зло. Че войните допринесоха много за упа-дака на семейните нрави и внесоха една гангрена въ обществения жи-вотъ, това е неоспоримъ фактъ. Има лица, които при наличностьта на за-коненъ бракъ и съ деца, въ места останали, следъ договора, въ чужда територия, заселили се тукъ, и съжи-телствуватъ внебрачно. Печално е, че жени, които получаватъ пенсиите на убитите си мжже, съжителегву-ватъ съ мжже, които пъкъ еж на-пустнали своите жени, безъ да бж-датъ законно разведени. Такива слу чай сеятъ големъ съблазънь
Длъжность се налага на духовни и административни власти, да изди-рятъ подобни лица и да упражнятъ правото на закона, върху техъ. За сега премълчаваме имена.
Б е с е д и . На 1 Априлъ държа беседа Архим. Иннокентий върху .Археологията*—наука за изучвание на старини; на 8-й Априлъ Д. Янакиевъ държа беседа върху .Организация, права и задължения"; на 16 Априлъ Неделно Михаиловъ държа беседа върху „Историческата необходимость и младежката организация".
Всички тия беседи се държаха въ клуба на Д-вото .Варненски Коренякъ", които беха посетени отлично.
П о п р а в к а . Въ статията .Одес-сусъ* (стара Варна) бр. 12 еж допуснати грешки: вместо 1886 г„ IV колона, долу, следва да се чете 1836 г.; вместо 2767 г., кол. I, стр. 2, р. 8 отдолу, следва да се чете 2500 г.; въ сжщата колона, р. 18 отдолу, вместо .го възкреси" да се чете .Варна възкресена".
Н е б и в а ТЪЙ. Виждаме, че е-динъ общински служитель, по"наре-ждание на общинската управа, съ единъ списъкъ въ ржка, ходи отъ врата на врата въ кжщята по ул. ул. Царь-Борисъ и 6-и Септемврий да събира суми, определени отъ нека-ква си комисия, отъ собствениците на тия здания, за .китонирание" на казаните улици. Това не бива тъй. Общината не може да проси милостиня, ако има средства нека строи и златни улици. Какъ общината въ бюджета си за 1928 — 1929 г. е предвидела 2.000.000 лв. за шосирание ул. .Гургулята", и не може да предвиди перо за тия улици? Кой граж-данинъ може въ тия трудни времена да внесе 3—4000 лв. за .китонъ*? Какво неудобство представляватъ тия улици така шосирани и то не отдавна? Да се подържатъ, да се поливатъ, ето чисти, непрашни улици I Не, интимната мисъль е тая: да изтъкнемъ дейность предъ гражданството съ
средствата на последнитт и да се препоръчаме предъ летовниците, че всичко се върши за техъ Хитра политика — нали сме отъ балканския полуостровъ? По дейностьта на стопанската управа ще се пооърнемъ специално друпь пъть. Ние похваля-ваме дейностьта за шосирание на улици сь бюджетни средства, а не съ обремене ше. на варн. граждани.
Не е вЪрмо . Написванието историята на гр. Варна е идея, която отдавна е подета отъ местното археологическо дружество, т. е. инициативата е на това дружество. То има суровъ, необработенъ материалъ, бележки, документи и пр. за написва-ние тая история. Има основанъ фондъ за цельта, началото на който е тур-натъ отъ покойната царица Елеонора съ подарявание 200 лв. За написва-ние такъвъ сериозенъ трудъ требва време и главно средства- Съ писмо № 46 отъ 25 февруарий т. г Варн. куптурно-благотворително дружество въ гр. София е съобщило на археологическото д-во да се занимае съ тоя въпросъ. Последното въ заседанието си отъ 21 мартъ т. г. е решило да се поканятъ представивели отъ Културното Д-во .Варн. Коренякъ" и представитель на Варн. култ. благ. д-во въ София за обежждание въпроси за написвание историята на гр. Варна. Комитетътъ се състави и се реши да се разшири тоя комитетъ съ цель за намирание източници за образувание необходимия фондъ. Историята на гр. София се пише но се издава отъ Соф. град. община, която предвижда въ бюджета си ежегодно нуждния кредитъ. По подражение на това, временния комитетъ реши: Арх. Д-во да помоли писменно общинската управа да предвиди въ бюджета си кредитъ за фондъ по написвание историята на гр. Варна, като се свика по-големъ кржгъ на лица за цельта Обаче, какво виждаме, оповестява се въ .Общински Вестникъ" и въ другъ единъ, че „по инициативата на г. Кмета" щелъ да се състави комитетъ за написвание историята. Това не е верно. Ние сме писали по тоя въпросъ въ вестника ни, брой 5 отъ 1 Септември 1927 г.
Общинското управление е отпустнало своя салонъ на разсадника за изложба по бубохранение-то, която се предприема отъ Дружеството .Варненски Коренякъ*. Бубарството ще даде единъ поминъкъ на коренните жители. Похваляваме тоя жесть на общинското управление, който заслужва благодарность.
Варненски и у з е й . Презъ ме-сецъ Априлъ еж постжпили следните предмети: мраморна плоча съ изображение на богиня Конкордия и глиненъ фрагментъ отъ Варнен. Техн. Дирекция; вкаменено дърво отъ П. Динковъ; тракийска стрела и фрагментъ отъ ножче отъ А. Миневъ; акция „Промишленост" отъ Ст. Асе-новъ; вазичка съ изображение на Благовещение отъ В. Милковъ; стрели отъ сражението при Варна 1444 г. отъ Т. Добревъ; старовремененъ светилникъ отъ Ат. Костантиновъ; фрагментъ отъ пиринченъ кръстъ съ надпись отъ Г. Л. Мирчевъ; монета отъ Ив Стояновъ; лампичка отъ В. Гебеджелиевъ; металическа огърлица съ изображение на Св. Василий отъ С. Ламбова; женски сукмани, пояси и престилка отъ М. Василева, Я. Георгиева и Н. Илиева; златна монета импер. Лео I отъ Д. Ангеловъ; копие на бълг. шевици отъ с. Лопу-шна (Провадийско), отъ Окр. Учил. Инспек.; иерусалимски щампи и икони отъ X. С. Георгиевъ; глинени, стъклени и надгробни фрагменти отъ разкопки въ града за канализация. Дружеството благодари на дарителите.
П о м о л е н и сме да зададемъ въпроса на общинската управа, може ли тя, веднажъ наложила такса за вода, сметь и каналъ за г. г. 1920, 21, 22, 23 и 24, да иска допълнителни такива чакъ въ края на 1924 г., когато е известно какво таксите еж предвидени въ съответнте бюджети? Ние знаемъ, че подобни решения не могатъ да има обратна сила, касаю-
щи се материални интереси. Разбира се това е отъ правно значение. „Не-културностите" на гр. Варна се пре-махватъ съ грижите, които се пола-гатъ отъ факторите на общинската управа, и то само за това. за да се покажатъ предъ легосниците, че сме културни. Но независимо отъ това, има и друга по сжщесгвенна причина за да заличимъ „некултурните". Презъ м. Августъ т г. ще се отпраз-днува петдесеть годишнината отъ освобожението ни отъ турското иго. Единъ отъ виновниците на тоза велико тържество се олицетворява въ бюста на графъ Н. Игнатиевъ. Погледнете и ще видите, че отдавна еж изкъртени неколко букви отъ бюста и не можемъ да си обяснимъ защо това нехайство отъ страна на общ. управа, проявено къмъ тая „некул-турность*. Нека се заличи тоя актъ на невъзпитаность и отдадемъ нашата признателность, като приве-демъ въ изправность надписа.
Малко в н и м а н и е следва надлежните органи да обърнатъ къмъ състоянието на площада около съборната църкви .Св. Ьогорг^^а*. Много капачета се валяггъ^ио плб;
щада, при входа на църквата, които затрудняватъ ходението. Събира-нието на тия камачета е належаще и ние молимъ или църковното настоятелство да нареди изчистването на църковния площадъ или пъкъ общ. управа чрезъ трудоваците.
ИеправомЪрНОСТЬТа на общинската управа да взема, по гл 88 п. 6 отъ 3. Г. Общини, 2 % градско право, при прехвърлянието на единъ недвижимъ имотъ, по пазарната цена, а не по обявената продажна цена, която требва да бжде действителната цена на продажбата, е отменена отъ Върховния Админ Сждъ съ решение № 70 отъ 14 мартъ т. г., защото общинската управа, кметътъ, има само право да събира, по изричната наредба на закона, 2°/0, отъ продажната цена, ако има, обаче, доказателства, че обявената продажна цена не е действителна, тия доказателства ще ги представи на нотариуса.
Подтвърждение. Въ брой 2, отъ 2 юний 1927 г., нашия сътруд-никъ А. И. Мановъ обнародва една статия: .Появата на хунно-българи-гв". Покръстването на Кубрата". —-Византийския историкъ Никиуси е пи-салъ, че „Кубратъ беше кръстенъ още въ детинството си и приетъ въ недрата на християнството въ Цари-градъ и порастналъ при императорския дворъ*. Значи, първия покръс-тенъ български князъ е билъ Кубратъ. —- Изнесеното отъ г. Мановъ се подтвърждава отъ новия крупенъ трудъ на Д-ръ Дворникъ: „1_ез з1ауе5 Вугапса ет. Коте, ай IX 8.ес1е (Славяните, Византия и Римъ въ IX векъ) Рапз, издание на Парижкия „Инсти-тутъ за славянски изучвания". Въ стр. 66 67 отъ тая книга се чете на кжсо, че хунно-б*лгарския князъ Кубратъ в билъ покръстенъ въ Цариградъ и импе-раторъ Хераклий му билъ кръстник».
П а к ъ аа т е а т р а л н и т е м а р ки. Заведената практика въ общината задължително да се лепятъ общинските театрални марки, се е вмж-кнала и въ еждебните учреждения : нотариуса, мировите еждилища и окржжния сждъ. Нотариусътъ при извършвание на продажба, ипотека и др. лепи чувствително, освенъ узаконените, но и общинските театрални марки. Сждилищата лепятъ на' пълномощията. Отъ где се черпи тая задължителность, не знаемъ. Знаемъ само едно, че сждилищата прилагатъ закона, а това, което не е законно, не се прилага. Питаме: има ли за-конъ за театралните марки или по лично нареждание става това. Мис-лимъ, че това положение обременв-понеЪ' д а н ъ к о п л а т е Ц"ь т , ь не може да
ПечпткицпиХвомолитографи? ••Просвещение"
иа П. Зенгммовъ Поржчка № 201
Варна.
Recommended