ISBN 954-07-1647-8

J U В 1 LAEUS V

СБОРНИК В ЧЕСТ НА

проф. Маргарита ТАЧЕВА

CъcmaBumeAu

доц. д-р Константин Бошнаков, доц. д-р Диляна Ботева

Катедра по Стара история и Тракология и Средновековна обща история • Исторически факултет -СУ "Св. Кпимент Охридски"

Университетско издателство "Св. Кпимент Охридски"

София ·2002

Този ПДФ е дело на автора (В. Д.)

Камен ДИМИТРОВ

Съкровище със сребърни монети тип "Александър Велики" от с. ДеJJчево , Ис11ерихско .. ... .... ... ......... 137

Стоянка ДИМИТРОВА

Хронологични и териториал ни ас11екти на управлението на Буребиста

в съвременната историография .................... ... ....... ......... ... .......................... .... .. .............. ... .. .... .... ............ 147

Венцислав ДИНЧЕВ

Селото в днешната българска територия през ранновизантийската епоха ........ ...... .................. .. ........... 156

Веселин Н. ИВАНОВ

Новооткрити старогръцки графити във Варна ... ..... ............... ..... .. ........ ... .. .............. .......... ........... ..... ...... 164

Румен ИВАНОВ

lmmunes в римската войска в Долна Мизия .............................. ........... ............................................ ........ 173

Vladimir ILIESCU Makedonische Reichspo1itik an der untereн Donau (339-279 Y.Chr.): ein "geohistorisches" Muster .... ... ... .... ........ .. .. ... ...... ....... ........ .. .......... ........ .... ....... ........ .... ........ ..... ........ .... 175

ArminJAнNE Zur Datierung des Biirgereides Yon Chersonesos (IOSPE Р, 401) ............ ........ ... ................................. ..... .. 181

Иван КАРАЙОТОВ Месамбрийският пантеон ..... ...... .... .. ......... ........ .... ............ ...... .. .... ....... .......... .. ........... .... .. ..... ........ ........... 1%

Кина КОЙЧЕВА Укрепление от времето на Домината в Средния Предбалкан ................................... .. ..... .. ... ..... .. .. ...... .. . 213

Добриела КОТОВА

Между зависимост и влияние: положението на жената в Древна Тракия ..... .. ........ ...................... .. ...... . 222

Katerini LIAМPI Demetrios Poliorketes, Larisa und Pharsalos. Ein Schatzfund Yon Bronzemiinzen aus Thessalien: zur Chronologie einiger Larisaischer Miinzserien des 3. Jhs. У. Chr ................................... 232

Ваня ЛОЗАНОВА

Софоклевата трагедия Терей : проблемът за трагическото прегрешение ...... ......... ......................... ... ..... 244

Иван МАРАЗОВ

КултътнаКабирите и Панагюрското съкровище .. .. ...... ....................... .... ......................................... ...... .. 256

Кирил МАРКОВ

Ересите в българските земи (IV- VI в.) и борбата с тях ............ ..... .. .................. .. .............. ..... ................... 264

Florin MEDELET Ober den Fe1dzug Alexanders des Grossen ан die Donau im Jahr 335 У. Cl1r . ... .. .. ......... ........ ...................... 272

Атанас МИЛЧЕВ

Надnис на гръцки език от Плиска .. ........................... ..... ......................... .. .... .... ....... .. ...... ........... ............... 280

Александра ДИМИТРОВА-МИЛЧЕВА

Две портретни ге ми от Мизия и Тракия ..................... .. .. ... ....... .. ......................................... ... .. .... .... .... .... 285

Георги МИТРЕВ

Дионисовите тиаси в римска провинция Македония- традиции и нововъведения .. ... ......................... 289

СЕЛОТО В ДНЕШНАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ

ПРЕЗРАННОВИЗАНТИЙСКАТА ЕПОХА

ВЕНЦИСЛАВ ДИНЧЕВ

Наследството.

Определящи относно местоположението на се­

лото през римската и късноримската епоха (1-IV в .)

са следните природни дадености: удобен за обита­

ване терен; близост до водоизточник ; плодородна

околност. Села от това време се регистрират нався­

къде, където тези условия са налице - Дунавската

равнина, Горнотракийската низина, долините на р.

Струма, нар. Места ит. н. Повечето от тях са отда­

лечени от градовете и военните лагери 1 .

През I-IY в. преобладават селата, чиито дома­кинства са с нормални, т. е. със значителни дворни

пространства2 . Последните са свободно разположе­ни, без признаци за някаква система на подреждане.

Общата площ на селата нерядко достига и дори над­

хвърля 1 О ха. Светилищата, когато ги има, са в се­лищните периферии. Може да се приеме, че селата

с нормални дворни пространства имат за еквива­

лент свободните селски общини -най-разпростра­

нената форма на социална организация на селско

население по това време3 .

1 В. Динчев, Селата в днешните български земи през рим­ската епоха (1 -края на III в . ) , Известия на националния истори­

чески музей, Xl, 2000, с . 191 сл ., 198-199. За селата през късно­римската епоха (края на III - края на IV в.) подготвям отдел­на публикация. Резюме на резултатите от изследването на

селата от тази епоха виж при В. Динчев, Пееелищното раз­

витис през късноантичната епоха (IV-VI в . ) в ТракияиДакия

(по археологически данни), Автореферат на дисертация,

София, 1996, 20-21.

2 За понятието "дворно пространство" и за определе­нието "нормално" дворно пространство виж В. Динчев, Се­

лата ... , с. 189.

3 В. Динчев, Селата ... , с. 191 сл . , 199 сл . ; В. Динчев, Пееелищното развитие ... , с . 20.

Основният селски поминък през римската и

късноримската епоха е земеделието. Към и след края

на III в . се увеличава броя на селата в някои nла·

нински и полупланински области (предимно вднеш·

на Южна България), което се дължи на активното

въвличане на селско население в рударството и

металодобива4 .

Разпространение и местоположение

(и конкретни примери).

През ранновизантийската епоха броят на селата

и на съответното население намалява. Основната при·

чина за това е масовата поява на укрепени неградс·

ки селища - естествена реакция на влошената nоли·

тическа обстановка в днешната българска терrпа·

рия и на Балканите изобщо през тази епоха.

В смутните години на последната четвърт на IV - началото на У в. изчезват много от обитаваните

преди самостоятелни полски села. Все пак в по-спо·

койните десетилетия от първата половина на У в . та·

кива още функционират- например тези при с . Крън,

Казанлъшко5 , или пък викусът при с . Чернозем,

4 В. Динчев, Селата ... , с. 201 ; В. Динчев, Посслюнното развитие ... , с . 20.

5 Г. Табакова-Цанова, Светилището на Аполон Зер· денски при с. Крън, Старозагорско, ИАИ, XXII, 1959, с . 97 сл.; Т. Овчаров, Раннохристиянска църква край с . Крън,

Старозагорски окръг, Аспирантски сборник на ВТУ Кирил

и Методий, 11, 1974, с . 323 сл .; Г. Табакова-Цанова, Овчаров

Т. , Ранновизантийска базилика при с . Крън, Старозагорски

окръr~ Археология, 17, 1975, 3, с. 43 сл.; Т. Овчаров, Вила

рустика край с. Крън, Старозагорски окръг, Археология,

19, 1977, 1, с. 4 7 сл .; Т. Овчаров, Историческото минало на

село Крън, Старозагорски окръг, според писмените извори и

археологическите проучвания, Трудове на ВТУ Кирил и

В. Динчев. Селото в днешната българска територия през ранновизантийската епоха 157

Пловдивско6 (обр . I/1-3) . Характерно явление за първата половина на У

в. са селата, възникнали върху останките на изоста­

вени вече вилни комплекси - например вм. Чаталка

и в м . Ламбата 7 , Старозагорско, в околностите на Монтана8 , в кв . Стефан Караджа, гр . София9 ( обр. U4-8). Към средата или през втората половина на У в. оба•Iе те3 и села са изоставени.

Големият вилен комплекс вм . Чаталка, Старо­

загорс ко , е опожарен при готските нашествия от 70-тегодини на IY в. Сред останките на жилищната му част са изследвани множество селски постройки

(обр . !14). Те са със слаб градеж, на кален разтвор,

с масово преизползване на сполии и на запазени

части от по-ранни стени . Размерите им са средно 4 х4 м. Някои от тях са верижно свързани, а други са

обособ~ни . Подовете им са от трамбована глина. В

nочт11 всички са открити огнища, обикновено с квад­

ратна форма . Находките - селскостопански сечива,

хромели, битова керемика, вкл. долиуми и т. н., -nоказ ват, че това са отделни селски домакинства.

Идентични постройки с идентични материали са раз­

крити и сред останките на стопанската част на вил­

ния комплекс10 . Култовият център на селото е едно­корабна църква, намираща се в североизточната му

nериферия. Обитателите на поствилното село са из-

Метолн й. XIV /3, 1978, с . 191 сл. ; Г. Табакова-Цанова, Све­

nшището на Аполон Терадеенос при с. Крън, Старозагорско,

Тракийс ки паметници, Т. Il, София , 1980, с . 173 сл .

6 П. Детев, Разкопки на могилния некропол при с . ЧерноJщ ГНАМП , VII, 1971, с . 39 сл . , 60, бел. 16.

7 Д. Николов, Тракийската вила при Чаталка, Ста­

розаrорско . РП , XI , 1984, с . 41 , 63 .

8 Г. Александров, Антична вила N~ 2 край Монтана, ИМСЗБ. 4, 19RO, 56-57; Г. Александров, Антична вила N~ 1 край Мнхайловград, ИМСЗБ, 8, 1983, с . 50, 64-65, 73

9 М.Стаt1чева, За тракийското население в Софийско,

IV-V в .. Известия на българското историческо дружество,

XXYII , 1970, с . 257, 261 сл .; М. Stanceva, Temoinages archeo­logiques sur \cs thraces pendant \а Basse antiquite, Thracia, 5, 1980, р. 236 sq. За хронологията на вилния комплекс и пост­вилното село в кв . Стефан Караджа виж В. Динчев, Римските

вили в днешната българска територия, София , \997, 51-52.

10 Д. Николов, Цит. съч., с . 7, 29, 37, 38-39, 63 .

ползвали по-ранния селски могилен некропол - чрез

вторични гробове, извършени по християнски об­

ред11 . Находките от жилищата и от гробовете показ­

ват, че селото е изоставено към средата на У в. 12

Към и след края на У в. в днешна Северна Бъл ­

гария, т. е. в граничните долнодунавски провинции

значителни села почти не съществуват. В някои слу­

чаи по-ранни открити селищни структури се транс­

формират в укрепени центрове. Към края на У- нача­

лото на YI в. неукрепеното дотогава селище Zikideva, разположено върху скалист хълм до р . Янтра ( обр. ll 9), се превръща в значителен град13 . Сходна, макар и не в такъв мащаб трансформация бележи развитието

и на ред други , неукрепени до края на У в. селища­

например в прохода Вратцата край гр. Враца14 и при с . Лютиброд, Врачанско15, или край с. Свети Никола16

и с . Камен бряг17 , Кавариенско (обр . 1/ 10- 13).

11 Х. Буюклиев, Тракийският магилен некропол при Чаталка, Старозагорски окръг, РП, XVI , 1986, с. 46 сл .

12 Д. Николов, Цит. съч ., с . 27, 38-39, 54, 55 ; Х. Буюк­лиев, Цит. съч., с . 60, 63, 98 сл.

13 V. Dinthcev, ZIKIDEVA - An Example of Early Byz­antine Urbanism in the Ba\kans, Archaeologia Bulgarica, 1, 1997, 3, р . 54 sq. Виж и цитираните там изследвания .

14 Б. Николов, Машов С., История на град Врана , Т. 1. София, 1976, 63-64; Д. Димитрова, Археологически памет­

ници във Врачански окръг, София , \985 , с . 22; П. Иванов,

Археологически разкопки в м . Градището при гр . Враца ,

ИМСЗБ, 14, 1988, с. 63 сл .

15 В. Миков, Локализиране на някои изчезнали антич­ни и средновековни крепости и сел ища в България ,

Археология, 1 О , 1968,4, с. 33; Д. Димитрова, Цит. съч . , с . 31 ; Г. Джингов, Машов С., Археологически проучвания край

Лютиброд, Врачански окръг, ИМСЗБ, с. 37 сл .

16 Г. Китов, Ранновизантийска крепост в летовище "Русалка" на Черно море, Музеи и паметници на културата ,

1971 , 3, с. 9 сл .; Л. Бобчева, Археологическа карта на Тол­

бухински окръг, София, 1973, с . 60.

17 А. СаJiкин, Археологически комплекс Яйлата. Проблеми и проучвания, in Североизточна България . Древ­

ност и съвремие, София, 1985, с . 77 сл .; А. Salkin, Toptanov D., Forteresse de \а Haute epoque byzantine au lieu dit "Jaila" pres du village Kamen brjag, departement de Tolbuhin, iп

Dobrudza. Etudes etho-culturel\es, Sofia, 1987, р . 22 sq.; Г. Атанасов, Ранновизантийски - скални църкви и манастири в

158 JUBILAEUS V: ln honorem Prof. Dr. Margaritae Tacl1eva

Археологически засвидетелствани за края на V­VJ в . са няколко открити селищни обекта непосред­

ствено до десния дунавския бряг - при с. Ботево,

Видинско18 , и с. Новград, Русенско19 , както и пост­лагерното селище при с . Нова Черна, Силистренско20

( обр. 1114-16). Те са изключения, чието обяснение е в специфичните военни функции на тяхното населе­

ние- най-вероятно новозаселени федерати .

С по-съществена специфика по отношение на

селския живот към края на v-vr в. в границите на днешна Северна България се отличава районът на

Odessos. Тук по това време просперират значител­ни села - например тези в м. Кокодива21 ( обр. I/ 17) и на нос Галата.

Останките от селото вм . Каялъка на нос Галата

( обр. 1/ 18) се простират на около 3 ха равнинен терен, непосредствено до високия тук морски бряг. От ран­

иовизантийската епоха са изследвани трикорабна

Южна Добруджа, Археология, 33, 1991 , 3, с. 35, обр. 4, с. 36, 40. За по-новите проучвания в крепостта и околните некро­поли, които са по-ранни и би следвало да се свържат с неу­

крепеното селище, виж още съобщенията на А. Салкин и

Д. Топтанов в поредицата АОР : за 1986 г. ( \987), 162-163; за 1987 г. (1988), с . 123; за 1988 г. (1989), 172-173; за 1989 г.

(1990), с. 189; за 1990 г. (199\), с. 75.

18С. Станчев, Църквата в с. Ботево, Видинско, Архео­логия. 1, 1959, 3-4, с . 70 сл. Виж и в Tabula Imperii Romani К34, LjuЬijana, 1976, р . 29.

19 С. Стефанов, Новград - старинни селища, ИАИ , XXXIY, 1974, с . 291 сл.; Цв. Дремсизова-Нелчинова,

Иванов Д., Археологически паметници в Русенски окръг,

София, 1983, с . 51, N~ 117.

20 А. Милчев, Ангелова С., Археологически разкопки и проучвания в местността "Калето" при с . Нова Черна,

Силистренеки окръг, през 1967-1969 г., ГСУ ФИФ, LXIII/3 ( 1970), 1971, с. 16 сл., 45. Напоследък бе предложено преда­тиране на по-голямата крепост край с. Нова Черна в VI в .

Виж S. Toгbatov, The Stone Fortifications near Nova Cerna (Bulgaria), in The Roman Frontier at the Lower Danube 4'h-6•h centшies, Bucharest, 1998, р . 157 sq . Ако това мнение се потвърди, то останките или поне по-голямата част от остан­

ките, приписвани от А. Милчев и С. Ангелова на nостлагер­

ното селище, ще се свържат с въпросната крепост.

21 А. Минчев, Тракийското селище Кокодива до Варна, Известия на народния музей във Варна, 21 (36), 1985, с. 11 сл.

християнска базилика с нартекс и няколко частни

сгради, групирани около нея. Те са със значителни

размери и включват по две или три помещения -едно жилищно помещение, съоръжено обикновено

с огнище, и помещение/помещения със стопански

функции , в някои от които са открити вкопани

долиуми. Градежът на частните сгради е сходен с

този на базиликата - с ломени камъни на калов

разтвор. Покривите им са били дървени, покритис

тегули . Сравнението на тези сгради с видимите вър·

ху терена останките в периферията на селото , по­

казва, че първите са домакинства на по-имотните

селски жители . Базиликата и сградите около нея са

функционирали през Vl в. 22

Към края на V-VI в. по-значителните села в рав· нините пространства на днешна Южна България съ·

що са в близост до големите градски центрове . Сред

сателитите на Philippopolis например е откритото се· лище в кв. Коматево на днешния гр. Пловдив .

Ранновизантийският култов център на това се­

лище ( обр. 1/19) е голяма трикорабна базилика с нартекс и баптистерий, и със солиден градеж на

хоросан. С нея очевидно е свързана една октоrо·

нална в план постройка, разкрита в близост до ап·

сидата И. В съседство с базиликата, в южна и се·

верна посока са разкрити случайно останки от сел·

ски постройки, разположени близо една до друга.

Те са били предимно с по две помещения. Откритите

находки предполагат синхронното с базиликата им

съществуване към средата на Vl в.23

По това време в планинските и полупланинс·

ките части на днешна Югозападна България има и обособени по местоположение села като тези нап·

ример в Горнопасарелеката котловина24 и при с.

22 М. Мирчев, Разкопки на тракийското селище крайс. Галата, Известия на Варненското археологическо дружество,

IX, 1953, с . 1 сл .

23 Х. Джамбов, Базиликата при Коматево, Пловдивско, ГНАМП, III, 1959, с . 155 сл.

24 А. Милчев, Петков Н. , Археологически разкоnкин проучвания в чашата на язовир "Искър", ГСУ ФИФ. LV/1 (за 1961 ), 1962, с . 196 сл . (за селището вм . Мечковиuа). 226 сл . (за селището вм . Корчов мост) .

В. Динчев. Селото в днешната българска територия през ранновизантийската епоха 159

Горановци , Кюстендилско25 (обр. I/20-22). Засега без nрецедент в областа е развитието на селището

при гр. Перник- върху хълм дор. Струма (обр . I/ 23).- което през У[ в. значително просперира . Пъл­

ното отсъствие, според проучвателите, на фортифи­

каuионна защита за ранновизантийското селище тук

обаче не е безспорно26 . В естествено защитения Родопски планински ма­

сив в днешна Централна Южна България селата ос­

тават доминираща селищна форма до края на ранно­

византийската епоха. Нещо повече, разкритите пост­

ройки и материали при много от местните неукрепе­

ни селища - например при с. Дебрен27 и с. Ореше28,

25 Внж съобщенията на С. Иванов , Ж. Въжарова и В. Илинки на в поредицата АОР : за 1979 г. ( 1980). 123-124; за 1983 r. ( 1984), 158-159; за 1985 г. ( 1986), с. 156; за 1987 г.

(1988), с. 155. Виж и Цв. Дремсизова-Нелчинова, Л. Сло­коска. Археологически паметници от Кюстендилски окръг,

София . 1 Ч78, с. 15. Допълнителна информация за селището край с. Гuрановци получих от Л. Стайкова, за което И бла­

годаря.

26 Относно тезата за отсъствие на ранновизантийска фор­тификания върху хълма виж: Й. Чангова , Увод , Перник, Т. 1, София. 1981, с. 1 О; В. Любенова, Селището от римската и

ранновюантийската епоха, Перник, Т. I, 198 1, с . 107, 195. Информацията за ранновизантийското селище виж при: В.

Любенова, Цит. съч., с. 107 сл .; Й. Юрукова, Антични и ран­иовизантийски монети , Перник, Т. 1, София, 198 I, с. 225 сл .

Това голямо селище е върху хълм , но в достъпен - по долината

цар. Струма , - район . Не е изключено някои съоръжения и

"зидове'' -· например тези в западния и югозападния сектор на

хьлма, които дублират трасетата на по-ранната и на по-късните

крепостни стени (В. Любенова. Цит. съч., с . 111; виж и общия ман в Перник, Т. 11, София, 1983, 8-9, обр . IY), да са имали фортификационно предназначение. Не е изключено и частич­

нопреизnолзване на останките от предримската фортифика­

ционна система. За последната виж Й. Чангова, Тракийското селище от 1 хил . пр. н. е . , Перник , Т. 1, София, 1981, с . 52 сл.

27 С. Михайлов , Средновековни църкви в Родопите, Родопски сборник , 2, 1969, с. 169 сл. За синхронни останки в района виж Цв. Дремсизова-Нел•шнова, Археологически

паметниl!и в Благоевградски окръг, София, 1987, 62-63;

28 А. Милчева , Археологически проучвания в Запад­ните Рщюnи , Родопи , 1985, 3, с . 42. Виж и съобщенията на А. Мнлчева в поредицата АОР: за 1979 г. (1980), 122-123; за 1985 r. (1986), с. 97.

Гоцеделчевско, при гр. Ракитово29 , с. Костандово30

и с. Дорково , Пазарджишко, или при с . Барутин31 и с . Гела32 , Смолянско (о бр. I/24-30), - доказват, че

развитието им достига апогея си в края на У-YI в. За това сигурно е допринесъл и притокът на населе­

ние от изоставените вече села в полските райони на

днешна Централна Южна и Югоизточна България.

Селището при с . Доркова (I/28) е върху въз­вишение. Площта му е около 2-2,5 ха . В най-висо­

ката му централна част се е извисявала трикорабна

базилика с нартекс и солиден градеж на хоросан .

Останки от ранновизантийски частни сгради са ус­

тановени във всички изследвани сектори на хълма .

Застройката е плътна. Сградите са предимно едно­

пространствени, но има и такива с по две или пове­

че помещения. Повечето са вкопани в скалистия

грунд . Стените им долу са от ломен камък на кален

разтвор, а във височина - с кирпичен градеж или с

дървена надстройка. Покривите също са били дър­

вени, покрити с тегули и имбрици. Подовете са с

трамбована глина или с настилка от каменни плочи .

На места са разкрити пещи или огнища. Открит е

разнообразен домакински инвентар, както и овъг­

леиии зърнени храни. Най-късните монети от ранно­

византийските постройки са на Юстин 11 и София33 .

29 Й. Чангова, Шопова А., Археологически проучва­ния във Велинградския район , Родопски сбор'ник, 11 , 1969, с. 198 сл.

зо Й. Чангова, Шопова А., Цит. съч, с . 182 сл.

31 Н. Дамянов, Погребалният обичай през късната ан­тичност в Западните Родопи, Тракийската култура в Родопите

и горните поречил на Марица, Места и Струма , Смолян ,

1990, 94-95. Виж и съобщенията наН. Дамянов в поредица­

та АОР: за 1985 г. ( 1986), с. 181; за 1986 г. ( 1987), 237-239; за 1987 г. (1988), 188-189.

32 М. Vaklinova, Sur la topographie chretienne (!Ус-Ylc siecles). Un centre paleochretien dans les Rhodopes , Miscella­nea Bulgaria, 5, Wien, 1987, р . 119 sq.

33 С. Георгиева, Гиздова, Н., Средновековната кре­

пост Цепина (археологически проучвания 1961-1964 г. ), ИАИ,

XXIX , 1966, 47-48, 51 , 54; Н. Гиздова , Средневековая кре­

пость Цепина (У-Х вв.) , in Rapports du 111° Congres interna­tional d'archeologie slave, Т. 1, Bratislava, 1979, с. 313 сл. За по-късно изследваните ранновизантийски постройки тук виж

160 JUВILAEUS У: In honorem Prot'. Dr. Margaritac Tacheva

Ранновизантийско селище при с . Доркаво е би­

ло естествен селищен център за обособената севе­

роизточна част на Чепинската котловина . Като цен­

трове на локални селищни системи във вътрешност­

та на Родопите могат да се определят и други от из­

редените по-горе обекти - например тези при

с . Костандово (обр . 1/27) и с . Гела (обр . I/30), които са с по три култови постройки34 . Може би те са включвали и манастири. Очевидно селища като опи­

саното от Пракопий Beluros35 не са били изключе­ния за Родопите през YI в. Ясно е също, че за раз­лика от Beluros повечето от тях са останали неукре­пени.

Структурна характеристика.

Основен , а през YI в . вероятно и единствен тип

селско домакинство става този с незначително двор­

но пространство или без собствено дворно про­

странство . По отношение на домакинствата си се­

лата сега не се отличават от синхронните укрепени

селища36 . Налагането на споменатия тип домакинство во­

ди до намаляване и уплътнено застрояване на площта

на селата . Площта дори на големите ранновизантийс­

ки села не превишава 2,5-3 ха . Комуникациите в

тях се осъществяват чрез мрежи от проходи без спе­

цифично улично оформление.

Налагането на християнството сред селското на­

селение е ироцес, който в по-изолираните райони

продължава и през първата четвърт на У в.37 Подобно

съобщенията наН. Гиздова в поредицата АОР : за 1981 г.

(1982), 97-98; за 1982 г. (1983), 71-72; за 1983 г. (1984), 124-126; за 1984 г. (1985), 227-229; за 1985 г. (1986), 165-166; за 1986 г. ( 1 987), с . 220.

34 Виж по-горе бел . NN 30 и 32.

35 Proc., De aedif'. , JV, 1 1 (по ГИБИ, Т. Il, София, 1959, с. 1 75).

36 V. Dinthcev, Household Substructure ofthe Early-Byz­antine Fortified Settlements on the Present Bulgarian Territory, Archaeologia Bulgarica, I, 1997, 1, р. 47 sq.

37 V. Dinthcev, On the Ethno-cultural Features ofthe Vil­lage Population on the Present Bulgarian Territory in the 4'1' Century AD, Archaeologia Bulgarica, Il, 1998, 2, р. 64 sq.

на езическите светилища, първите християнски сгра·

ди са в перифериите на селата- наприме р пр 1 1 nост·

вилните села край Augusta Tгaiana и M o п ta пtt (обр

1/4, 6, 7). Постепенно християнската култо ва с 1 ·рада

обаче се налага не само като единствено обществе·

но звено, но и като обединително ядро н селската

структура. В края на У-YI в. тя вече м а рк ира сел·

ския център като най-значителна и най-представи·

телна постройка, заобиколена от доста по -скромни

по градеж, размери и/или оформление сел с ки дома·

кинства. Това именно е структурата на прсдставе·

ните по-горе села край Odessos, Philippopoli s и при

с. Доркаво ( обр . I/ 18, 19, 28)38 . При някои локални центрове има втора мирянска църква и/ил и съседен

манастирски комплекс - тези при гр . Перник, с .

Костандово , с. Гела (обр. I/23, 27, ЗО) . Сnе ltифичнн

култови звена са гробищните църкви, които също

са "привилегия" за по-големите села - наnр11мер това

при с. Барутин ( обр. l/29)39.

Социална интерпретация.

Ранновизантийските извори засвидетелстват на·

личието както на свободни селяни, така и на раз·

лични категории колони40 . Налагането на типа до· макинства с незначителни дворни пространства ИЛII

без такива е израз на унифицираща тенденция , но не

по отношение на юридичедкския статут на селяните,

а с оглед на тяхното реално икономическо положе·

ние и на реалните условия за организация на техния

стопански и селищен живот41 . По-голямата иконо·

38 Изграждането на базиликите в м. КаяЛЪК3 кrай днеш· ния гр. Варна и в кв. Коматево , гр. Пловдив сс отнася кь~

първата половина на V в ., но установените кpail тя х :ю~1акин·

ства се датират чрез находки в Vl в. Виж по-горе бел. NN 21 и 23 .

39 Виж по-горе бел. N~ 31.

40 Данните за днешните български земи виж събрани при V. Velkov, Les campagnes et !а population rшa lc св Thrnce au JV<-VJ< s., Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, r 45 sq .. 53sq.

41 За днешната българска територия патронатните от· нашения и по-точно свързаните с т. нар. patrociпia vicorum отношения, стават актуални след края на IV в. Известният

указ на Лъв I срещу разрастването на патронатната инспfl)'·

В. Динчев. Селото в днешната българска територия през ранновизантийската епоха 161

мическа самостоятелност и индивидуална обособе­

ност на свободните селяни през 1-IV в., изразена в техните домакинства с големи дворни пространства,

очевюно е била непригодна след края на IV в. До­макинската субструктура с незначителни дворни

nространства е регрес по отношение на икономи­

ческата самостоятелност и известно връщане към

колективното, общинното начало за сметка на инди­

видуалната изява в обществения живот, но това е

била нената за оцеляването при новите условия.

Упrьрждаването на селските християнски кул­

тови сгради в края на У-VI в. като обединителни струк­турни ядра е указание не само за установеното хрис­

шянско идеологическо господство в селските райони,

но и за ролята на църквата в тяхното административ­

но и стопанско управление. Част от селата- вероят­

но и от споменатите по-горе, - са били под пряка

оnека на църквата , т. е. с колони, обработващи цър­

ковна земя. Представителни християнски култови

сгради обаче доминират във всички по-големи села

от nосоl1ения период. Това позволява да се допусне,

че ролята на църквата в административния и в сто­

панския живот на селата е била сходна, въпреки раз­

пичията в юридическото положение на селяните,

включително по отношение на самата църква42 .

uия в И\rперията е издаден в 469 г. и за диоцеза Thracia, упожнн на първо място, е с давност от ЗО години : Codex lustinianus, Xl , 4, 1 (по ГИБИ, 11, 36-37). Видно е съвnаде­нието на визирания в указа nериод с nреходния етаn в разви­

тието на селата. Налагането на домакинството с ограничено

пворно пространство/без дворно nространство не с резул­

rnтотразпространението на nатроната, а заедно с nатроната

е следствие на влошеното икономическо nоложение на сво­

бо1НIПС селяни. Че влошеното икономическо nоложение е

билотраiiно състояние доказва и законът на Анастасий 1 от иача.1ото на VI в. , освобождаващ селското население на ди­

оuт Thracia от някои данъчни задължения: Codex lustini­anus, Х. 27,2 (по ГИБИ, 11, 33-34). По това време окончател­ноена.lожен и сnоменатият тиn селско домакинство.

42 В контекста на nроблематиката за nатроната може да седопус не, че църквата чрез своите еnискоnи често е била

;юкровнтел" на свободното селско население . В законода­

rепнитс актове срещу разnространението на nатроната, вклю­

чтлно в указа от 468 г., църквата не фигурира . Нещо nовече,

Стопанска характеристика.

Основен поминък на селското население в пол­

ските области продлъжвада е земеделието и преди

всичко производството на зърнени храни. Поради

влошените политически условия обаче през ранно­

византийската епоха има спад в местното земеделс­

ко производство, особено в територията на днешна

Северна България43 . Предвид изтеглянето на част от местното селско население към планинските облас­

ти и номадският бит на част от новите заселници,

може да се допусне тенденция към нарастване на

ролята на скотовъдството в аграрната икономика .

Упражняват се и такива традиционни занаяти като

тъкачество, грънчарство, железарство. Селското за­

наятчийско производство е преди всичко за задово­

ляване на местни нужди. Специфичен nоминък за

част от селското население в планинските райони

в законодателните актове от V-Vl в. църквата се защитава като nоземлен собственик - например в новелата на Юетивиан

1 от 538 г. по nовод спора между църквата в Odessos и мест­ните светски земевладелци за nритежанието на ред nоземле­

ни имоти: Iust. Novelle, LXV (по ГИБИ, Il, с. 65 сл.). Може да се nосочи и новелата от 544 г., с която се nозволява "на nресветите църкви на Odessos и Tomis ... да отчуждават нед­вижими имоти за освобождаването на nленниците": lust. No­velle, СХХ (по ГИБИ, Il, с. 70). Очевидно това е nоощрява­ло влиянието на църквата в аграрното стоnанство и аграrни­

те отношения, включително "nокровителството" И върху сво­

бодното селско население. Очевидно с също, •1е това "nокро­

вителство" не е ощетявало държавната хазна в такава стеnен

както светските nатрони.

43 За това свидетелстват законодателните актове , поста­навяващи данъчни облекчения за населението на диоцеза

Thracia или на неговите северни nровинции - сnоменатият

закон на Анастасий I от 505 г., новелите на Юстин II от 565 г.

и на Тиберий П Константин от 575 г.: lust. Novellae, CXLVIII, CLXII (по ГИБИ, Il, 74-75, 81-82). Косвено това се доказва и от трите новели на Юстиниан 1 от 535 г., с които се защитават nравата на дребните земеделски собственици в Thracia и lllyricum с цел запазването им като nроизводители : lust. No­vellae, XXXII, ХХХШ, XXXIV (по ГИБИ , II, с . 48 сл.). Не­достигът на средства и nровизи е nовод за големия бунт на

федератите в граничните nровинции на диоцеза Thracia в 513 г., както и за учредяването в 536 г. нат. нар . questura exertitus с център Odessos.

162 JUBILAEUS У: In honorem Prof. Dr. Margaritae Tacheva

на днешна Западна България и в Родопите са рудар­

ството и металодобива.

Етническо състояние.

В историографията е утвърдена тезата за същес­

твени промени през ранновизантийската епоха в ет­

ническия състав на населението в днешната българ­

ска територия и особено в днешна Северна Бълга­

рия 44. Археологическите изследвания все още не са прецизен коректив на писмените извори в това от­

ношение, но все пак наличната информация - в слу­

чая за селата - дава възможност за някои изводи.

Странната поява в края на У-YI в . на неукрепени

селища по десния бряг на р. Дунав ( обр. 1114-16) очевидно е свързана с ново население, настанено

тук като гранична стража. Етническо тълкуване поз­

воляват и данните за някои поствилни села от пър­

вата половина на У в . , южно от Стара планина ( обр.

1/4, 5, 8), но вече в полза на местния, тракийския произход на тяхното население. Безспорна е тракийс­

ката етническа принадлежност и на селата в Родопите

(обр. 1/24-30), които за разлика от предишните фун­кционират до края на ранновизантийската епоха.

Потвърждава се известния от изворите факт, че

именно Родопите са тракийската "крепост" по това

време.

44 Виж например : V. Velkov, Ор. cit., 54-55, 57, 58, 65-66; V. Velkov, ProЬiemes des etudes ethniques en Thrace durant \а Basse antiquite, in V. Vavrinek (ed.), From Late Antiquity to Early Byzantium, Praha, 1985, р. \57 sq.; В. Тъпкова-Заимо­ва , Нашествия и етнически промени на Балканите през VI­VII век, София, 1966, с. 52 сл . ; В. Тъnкова-Заимова, "Вар­

варски" етнически наслоения в българските земи до заселва­

нето на славяните, in Х. Гандев и др . (ed.), Етногенезис и културно наследство на българския народ, София, 1971, с .

45 сл . ; N. Miteva, Ethnocultura1 Characteristics ofthe Popula­tion in the Thracian Lands in the 4'1'-6'h сс . , Byzantinobulgarica, 8, 1986, р. 241 sq.; N. Miteva, Some Ethnocultura1 ProЬiems in the Evidence ofthe Authors during the Late Antiquity adout the Thracian Laпds , Thracia, 8, 1988, р . 12 sq.

Das Dorf auf dem Territorium von gegenwartigem Bulgarien in der friihbyzantinischen Epoche

Ventzislav Dintchev

Zusammenfassung

In der frlihbyzantini schen Epoche (FBE; V. ··· Aпfang des Vll . Jahrhнnderts) nimmt die Anzahl der Dorfer und der entspre· chenden (Dorf-)Bev61keruпg аЬ . Der Hauptgrund dafUr ist der masseпhafte AufЬau von befestigten Siedlungen.

Die bedeutendereп Dorfer von der f"ВЕ sind vor allem Satcl· liteп der befcstigten Stadtzentren (z.B. АЬЬ. 1117-19). Die Hallpl· ausnahme ist die Rhodopeп-Region , in dег die Dorfer Ьi s Endc der FBE die dominierende нпd sogar prosperierende Sie<llungs· foгm darstellen.

Zum Uпterschied zur vorherigen Epoche (1. - fV Jahrhнnden),

ist wahrend der FBE der Haupttyp des Dorfhaushaltes jener mit unbedeutendem Hoftaum oder ohne eigenen Но( Aus diesem Grund iibersteigt die Fliiche sogar der ьтrоВеn friihbyzantiпischeп Dorfem nicht 2- 3 Hektar. Die Kommunikation in Rahmen der Dбrfer 1vird von einem Netz von Durchgiingen оlше spezifischc Straf3engestalrung i.ibemommeп/rea1isiert.

Gegen Ende des V. - Anfang des VI. Jahrhнnderts sind die christlichen KнltusgeЬiiuden bereits unbestrittene Keme dcr Dorf· strukturen und mark1eren deren Zentren.

Die Durchsetzuпg der Haushaltsfoгm mit unbedeutendem Hof ist ein RegreB in Bezug auf die okonomische Se\bstiindigkeit und gewisse Ri.ickkehr zum kol\ektiven, gemeinschaftlichen Priпzip gegeni.iber der individuellen Auf3erung im Gese\lscharts· leben. Das ist jedoch der Preis des Oberlebens uпter den neucn Bedingungen gewesen.

Die Durchsetzung der christ\ichen Kultusgebauden als vereinigende Stгнkturkerne ist ein Hinweis sowie fiir dte ideo\ogische Herrschaft des Christentums in den Dorfregioncn als auch flir die Bedeutung der Kirche in derer administratilren und wirtschaft1ichen Veгwaltung .

СЬКРАЩЕНИЯ

АОР - Археологически открития и разкопки

ГИБИ - Гръцки извори за българската история

ГНАМП - Годишник на народния археологически Ml·

зей в Пловдив

ГСУ ФИФ - Годишник на Софийския университет, Фн·

лософско-исторически факултет

ИЛИ - Известия на археологическия институт

ИМСЗБ - Известия на музеите от Северозападна Бы·

гария

РП - Разкопки и проучвания

В. Динчев. Селото в днешната българска територия nрез ранновизантийската епоха 163

\ &=' • 8

Tropaeum Durostorum . ._, ,._. .rr Тrюаш • ~· Н_.,..,

= • \ 11 . 1za1dap~ . .., .са at1s

..... . ,-i•l"""f• ,_

Обр . / . Днешната българска територия с градските центрове,

административните граници и упоменатите в текста селища от ранновизантийската епоха

Легенда:

- съвременна държавна граница;

- · диоцезна граница през V-VI в . ;

- провинциална граница през V-VI в.; • - градски нентър от V-VI в . ;

Упоменати в текста села и неукрепени полуградски се-лищаотРВЕ:

1 -- при с . Крън, Казанлъшко (м . Клиселика) ;

2 - при с. Крън, Казанлъшко (м . Антемов орех) ; 3 - при с . Чернозем, Пловдивско;

4 - вм. Чаталка (м. Делимоньова нива) , Старозагорско ; 5 - вм . Чаталка (м . Ламбата), Старозагорско ;

6 - край гр . Монтана (над вила "N 1 "); 7 -- край гр . Монтана (над вила "N 2"); 8 ·- при гр . София (кв . Стефан Караджа); 9 - ZIKIDEVA (за периода до края на V в . );

10 -· при гр . Враца (проходът Вратцата); 11 -- при с . Лютиброд, Врачанско ;

12 - при с . Свети Никола, Каварненско;

13 - при с . Камен бряг, Каварненско;

14 - при с. Ботево, Видинско ;

15 - · при с . Новrрад, Русенско ;

16 - при с. Нова Черна , Силистренско ;

17 ·- край гр . Варна (м . Кокодива) ;

18 - край гр . Варна (на нос Галата вм . Каялъка) ;

19 - при гр . Пловдив (кв. Коматево);

20 - в Горнопасарелеката котловина (м . Корчов мост) ;

21 - в Горнопасарелеката котловина (м . Мечковиuа);

22 - при с . Горановци , Кюстендилско;

23 - в гр . Перник (хълмът Кракра) ;

24 - при с . Дебрен, Гоцеделчевско;

25 - при с . Ореше, Гоцеделчевско;

26 - при гр . Ракитово;

27 - при с. Костандово , Пазарджишко;

28 - при с . Дорково, Пазарджишко; 29 - при с. Барутин, Смолянско;

ЗО - при с . Гела, Смолянско.