УЧИТЕЛ: РОЗА КОЗАРЕВА ЗА 02.04.2020 /ЧЕТВЪРТЪК/

ПЪРВИ ЧАС - 12 КЛАС - ПРЕДМЕТ- БЕЛ

ТЕМА ЗА ЧАСА: АНАЛИЗ НА РОМАНА ,,ТЮТЮН“

I. В ГРУПАТА И В САЙТА НА ГИМНАЗИЯТА Е ИЗПРАТЕН РАЗРАБОТЕН ПЛАН ПО ТЕМАТА, В ШКОЛО Е ИЗПРАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ТЕМАТА ЗА ЧАСА И УКАЗАНИЯ ЗА РАБОТА

АНАЛИЗ НА РОМАНА ТЮТЮН“ ОТ ДИМИТЪР ДИМОВ

1. Творческа история - произведението има две издания. Първото е през 1951 г. и на

преден план е интимната драма на двамата главни герои Ирина и Борис. Първият

вариант е определен като психологически социален като чрез съдбите на героите се

оценява и обществото. Критиката не възприема романа, защото темата не е подчинена

на изискванията на социалистическия реализъм. Романът е преработен и второто

издание е публикувано през 1954 г. включва нови герои, доразвива други образи. В

първия роман писателят търси отговор на загадките на човешката душа, интересува се

от силните характери и страсти, а във втория разкрива историческия трагизъм на

времето и драмата на човека, погубил се в жестокостта на своя път.

2. Заглавие – Димов избира „Тютюн” за заглавие на своя роман и така акцентира

върху отровата. Освен в пряк смисъл тя е разбирана и като отрова за душата. Романът

внушава, че това, което отравя душите и ги води до гибел, е прекомерната гордост,

чувството за безнаказаност, жаждата за власт и пари. Отрова обаче се оказва и

идеологията на фанатичния комунизъм, който вижда човека като слуга на партията.

2. Жанрови особености – критиката го определя като роман за драмата на един живот

и за съдбата на едно поколение. Творбата има и други определения - психологическа

драма, елегия за един умиращ свят и образец на социална епопея.. Творбата въвежда

българската романова традиция в нов зрял, естетически издържан и философски

задълбочен етап.

3. Сюжетни линии: А) любовна: историята на трагичната любов на Ирина и Борис Морев, любовта на

Павел и Лила

Б) историческа - събитието започва от средата на 20г. на 20в. до 9 септември

- историята на Никотиана и съдбата на едно поколение

- историята на семейство Мореви (3-мата братя се включват към 3 различни класи или

политически идеи)

- история на политическото съзряване

Б) битова - изобразява ежедневието както на бедните така и на богатите;

В) психологическа - разкрива човешките преживявания; прониква в интимния,

мисловния и емоционален свят на героите;

Г) философска - изследва проблеми като пътуването към идеала, постигането на

мечтите, смисъла на човешкото съществуване и ценностите в него;

Д) нравствено етична -в романа се разглеждат принципите, мотивите на поведение

4. Теми и мотиви: А) темата за съдбата на човека в трудното историческо време.

Б) тема за нравствената деградация на личността, представена в образите на Борис и

Ирина

В) тема за справедливостта и несправедливостта, представена чрез живота на

богатите и живота на работниците във фабриката

Г) тема за идеология и морал, представена чрез израстване на главните герои в

йерархията на живота и опустошаване на нравствената им душевност.

Д) тема за продажбата на съвестта и цената, която трябва да се плати за постигането

на успеха.

5. Композиционни особености А) експозиция- запознаване с обстановката и героите Б) завръзка – срещата на Борис и Ирина;

В) кулминация – моралното падение на двамата;

Г) развръзка - смъртта на Борис и самоубийството на Ирина

II. В ГРУПАТА И В САЙТА НА ГИМНАЗИЯТА Е ИЗПРАТЕН РАБОТЕН ЛИСТ ЗА РОМАНА ,,ТЮТЮН“, В ШКОЛО Е ИЗПРАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕТО

III. В ГРУПАТА И В САЙТА НА ГИМНАЗИЯТА Е ИЗПРАТЕНA ПРОЧИТ ПЪРВА ГЛАВА НА РОМАНА,,ТЮТЮН“, В ШКОЛО Е ИЗПРАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ ДА БЪДЕ ПРОЧЕТЕНА

ОТКЪС ОТ ЕКСПОЗИЦИЯТА НА РОМАНА – СРЕЩАТА МЕЖДУ

БОРИС И ИРИНА

Гроздоберът беше към края си.

От малките вили и кирпичените постройки сред лозята се разнасяха ту

задружни песни, бързи и жизнерадостни като хоро, ту самотни и провлечени

гласове на един само певец, наситени с печал, която се издигаше към

синьото небе. Слънцето грееше меко, листята на черниците, крушите и

дюлите, засадени около вилите, капеха при всяко полъхване на вятъра, а

жълтите пръчки на лозите, привързани с лико, висяха огънати безпомощно

под тежината на изобилния плод. По песъчливата и рохкава почва между

дънерите сновяха с кошници гроздоберците — повечето млади хора. Те се

смееха весело и се закачаха помежду си. От време на време прекаляваха и

биваха нахоквани от по-старите. Памида те изтърсваха небрежно в каци и

кошове, а кехлибареножълтия болгар и мискета, покрит със синкав прах,

нареждаха грижливо в плитки сандъчета, за да го поставят после в трици,

които щяха да го запазят до късна есен. Когато се събираха около каците

или сядаха да закусят, те започваха да се замерват със зърна, виковете им

ставаха някак лудешки, а закачките — горестни и настойчиви, защото

знаеха, че това опиянение от слънце, любов и сладък плод щеше да трае

само няколко дни.

Ирина — дъщерята на Чакъра, старши стражар от околийското

управление, известен на целия град, също вземаше участие във веселието.

Дори тя си позволи свободата да пофлиртува с един приятен и разглезен

младеж, който беше дошел в бащиното си лозе ей така, от ексцентричност,

само за да погледа гроздобера, но не и да работи и през всичкото време

въртеше около показалеца си кордона на кучето от вълча порода, с което

ходеше навсякъде. Той беше син на народен представител и спадаше към

първенците на града. Но той не й хареса, защото шегите му бяха много

смели. Стори й се, че той не би разсмивал по тоя начин едно момиче от

своята среда. Оскърбена малко и потисната от собственото си държане —

не трябваше да се смее на остротите му толкова високо — тя реши да си

отиде в къщи. Взе една кошница с десертно грозде и незабелязано от никого

се отдалечи от лозето, без да се обади дори на братовчеда си Динко —

едно селско момче с шаячни дрехи и цървули, на което Чакъра даваше

малко скъпернически безплатна храна и квартира, за да учи в гимназията.

Срещу това роднинско благодеяние Чакъра го използваше през лятото за

полската работа в лозето и тютюневата си нива.

Ирина тръгна между лозята по остатъците на един древен римски път,

за който учителят по история в гимназията твърдеше, че е от времето на

император Траян. До зидовете, които укрепваха наклона, за да не се рони

почвата, растяха градински чай и къпини, пожълтели от есента, и шипки с

оранжеви плодове. Някои от лозята бяха вече обрани и пусти. Само

плашилата, с изтърбушени сламени туловища и фантастични шапки, висяха

самотно на коловете си и тъжно поклащаха от ветреца дрипите си. От

многоцветната и умираща растителност, от имортелите и жълтурчетата край

пътя се излъчваше някакво примирение, което тишината и мекото слънце

насищаха със сладостна печал.

Римският път излезе на шосето. Като стигна до него, Ирина отпочина

малко, после взе тежката кошница в другата ръка и продължи към града.

Хълмовете с лозята останаха зад нея. Тя се обърна и хвърли поглед към

тях. Мисълта, че и този гроздобер, и това лято, и тази година бяха отминали,

без да се случи нещо особено, я накара да почувствува тъга. Тя не можеше

да се отпусне да стане близка с момичетата на съседите, нито да вземе

участие в закачките им с ергените от махалата. Те бяха прости, грубовати,

дори малко небрежни към външността си девойки, които не съзнаваха това,

защото им липсваше наклонност към книгите и жажда за друг живот. Бащите

им бяха дребни занаятчии, разсилни в общината или майстори в

складовете, които допълваха доходите си от някоя тютюнева нива край

града, от лозето или от варене на ракия. Тези момичета се показваха на

улицата с налъми, невчесани, разхождаха се по площада в пъстри рокли и

не мечтаеха за други мъже, освен за тия, които ги ухажваха. С дъщерите на

интелигентни семейства тя също не дружеше, защото високомерието им я

оскърбяваше. Те отговаряха надменно дори на учителите си и ако някоя от

тях получеше в гимназията за срока петорка вместо шесторка, бащата

отиваше веднага да иска обяснение от директора.

От двете страни на шосето се простираше вълнообразна червеникава

равнина, засята с тютюн. Тук-таме по нивите все още беряха „горната ръка“

— „учовете“ и „ковалашите“, които представляваха най-благоуханните и

скъпи листя на тютюна. След малко по шосето мина двуколката на младежа,

който беше забавлявал Ирина на лозето. Той й се усмихна разсеяно и

снизходително. Той също се връщаше в града, но дори през ум не му мина

да я покани в двуколката при себе си. Да го видят в двуколката с едно

момиче от народа, с дъщерята на обикновен стражар — беше несъвместимо

с достойнството му на човек от местния хайлайф.

Ирина наведе глава. Не бе нито уморена от пътя, нито оскърбена от

постъпката на младежа, а само съзна, че и той беше нищожество — едно от

тия провинциални нищожества като учителя по пеене с лъснатата от

брилянтин коса, който я ухажваше, като неизвестните драскачи, които й

изпращаха анонимни любовни писма, като цялата тази паплач от мъже с

тъпи лица, с грижливо подстригани мустачки и ярки вратовръзки, която

вечер се разхождаше по площада и ядеше семки в киното.

Тя въздъхна. Само веднъж да свършеше гимназия и да отидеше в

София, да се запишеше в медицинския факултет… Тя знаеше как да живее

и какво да постигне. В съзнанието й изпъкна чистият и жълт паваж на „Цар

Освободител“, неоновите реклами, които мигат тайнствено в синия здрач,

сладкарниците с елегантни мъже и хубави жени по масите, кината с големи

екрани, с удобни меки седалища и с изискана публика, а не с тълпа от

гамени, която мирише на чесън и плюе семки.

Един мъжки глас, внезапен и остър, пресече неочаквано мислите й.

— Чакай!… — рече гласът. — Дай ми един грозд!…

Тя се уплаши изведнъж от самотата на мястото и от тоя небрежен и

неучтив мъжки глас, който така грубо я върна към действителността.

Повдигна глава и с разтуптяно сърце видя сина на Редингота, сина на

учителя по латински.

Той беше усоен, неприветлив и саможив младеж, без определено

занимание откакто беше изкарал гимназия. Момичетата от града го

отбягваха, но и той не се интересуваше много за тях. Ирина го бе виждала в

двора на гимназията, срещаше го често по улиците и винаги оставаше

удивена от това, че той не си даваше труд да я разгледа. Той беше по-скоро

дребен и слаб — белег на оскъдицата и недояждането, сред които живееше

учителското семейство на Редингота. Имаше бледно лице и тъмни, дълбоко

поставени очи, които гледаха остро. Обикновено, след като го отминаваше,

Ирина продължаваше да мисли за него. Струваше й се, че това студено и

правилно лице би харесало на жените, за които четеше в романите. Но на

нея не се харесваше особено. В часовете на вечерния здрач, когато

почиваше от четене или от работа през деня, тя си бе изработила идеалния

тип за красив мъж. Човекът, в който щеше да се влюби, трябваше да бъде

висок и сух, но здрав, с дълги крака, с тънки и красиви ръце и с ъглесто

лице, по което личат следи от дълбоки страсти. Синът на Редингота не беше

такъв, но все пак в него имаше нещо, което я смущаваше. Той не приличаше

на никой друг младеж в града.

Сега той стоеше пред нея с не много високия си ръст, със студеното си

лице, гологлав, с измачкан евтин костюм и прашни обувки. В ръката си

държеше малка подвързана книга, а от джоба на сакото му се подаваха

вестници. Той имаше вид на човек, който беше прекарал следобеда на

открито, под сянката на някое дърво, и сега се връща в къщи. И както

винаги, не я забелязваше. Навярно я бе помислил за някое момиче от

крайните квартали, полугражданка-полуселянка, която изнася грозде за

продан в града.

— Ще ми дадеш ли грозде? — попита той.

— Вземи си! — каза тя троснато.

Безцеремонният начин, по който й заговори, я разгневи. Баща му имаше

същия навик — да се обръща към ученичките с обидна пренебрежителност,

говорейки им на „ти“.

— Аз ще платя, разбира се — заяви той, като извади две никелови

монети и ги погледна критично, сякаш това бяха последните му пари.

— Ти грешиш!… — рече тя. — Аз не съм продавачка.

Той я погледна равнодушно, но после изведнъж очите му трепнаха. Най-

после той я видя… Най-после той забеляза, че тя беше хубава и от малко

по-друго тесто.

— Верно, ти не приличаш на продавачка — поправи се той без

смущение.

Очите му се спряха последователно върху вехтата блуза, избелялата

пола и платнените обувки, които бе сложила на бос крак. Тя имаше

хармонично тяло и красиво лице, наситено с удивителна жизненост.

Изобилната кръв придаваше на кожата й, леко обгорена от слънцето,

бакърен оттенък. Тя бе свила доста претенциозно гъстата си черна коса на

руло, а орловият нос придаваше на красотата й нотка на осъзната и малко

високомерна сериозност. Всичко това му се стори забавно. Той

продължаваше да я обижда с учудването в погледа си. У него имаше нещо

несъзнателно арогантно. Ала вместо да се разсърди, тя извърна към него

лакета си, върху който висеше кошницата, и рече:

— Вземи си.

Ръката й беше силна, мургава и загоряла от слънцето, но с нежна китка,

с чисти и равно подрязани нокти.

Той постави книгата в джоба си и взе един грозд.

— Каква е тази книга? — попита тя жадно.

— Една немска книга върху тютюните.

— Отегчително!… Как можеш да четеш такива книги?

— А какво би трябвало да чета?

— Романи!…

— Не, аз не чета никога романи — каза той.

Тя стисна устните си и направи презрителна гримаса. После го покани

да вземе още един грозд и се приготви да си върви.

— Ще те придружа до града — рече той, като хрупаше гроздето с

удоволствие.

Ирина се усмихна равнодушно. Нямаше нищо против.

— Аз съм Борис Морев, син на Редингота — представи се той, като че

беше решил да се забавлява с баща си. — Познаваш ли Редингота?

— О, и как!… — произнесе тя с комична гримаса на ужас. А след това си

спомни за упоритата мания на учителя по латински да не поставя никому

шесторка. Това можеше да попречи на влизането й в медицинския

факултет.

— Откъде го познаваш? — попита той.

— От гимназията.

— Значи, ти си ученичка в гимназията!… — Удивлението му ставаше

все по-голямо. — В кой клас?

— В седми.

— А как си с латинския?

— Добре.

— Не вярвам. Как е възможно да бъдеш добре при такъв смахнат

човек?

— Кой е смахнат? — учудено попита тя.

— Баща ми.

— Той не е смахнат, а строг.

— Не, направо смахнат! — настоя той.

— Аз ще бъда освободена от матура по латински — каза тя.

— Така ли?… Тогава ти сигурно знаеш наизуст речта на Цицерон срещу

Катилина и можеш да я повтаряш като грамофонна плоча?

— Не, не я зная. Нито пък баща ти я иска. — Тя поправи с ръка рулото

на косата си и попита живо: — Защо се представяш чрез баща си?

— Защото той е много известна личност и хората казват, че приличам

на него.

— Ти не приличаш на него и вероятно си доволен от това.

— Да — рече той, като се изсмя някак горчиво и злобно.

— А как се казва твоят баща? — попита той след малко.

— Той е също много известна личност… Чакъра, старшията от

околийското, ако си чувал?

— Да, зная го, разбира се.

Настъпи мълчание, което изпъкна в контраст с бързия им и непринуден

разговор преди малко.

— От какво се учудваш? — попита тя остро.

— От нищо — произнесе той безразлично.

Тя го погледна бързо. Стори й се, че имаше нещо еднакво в съдбата им.

И двамата се стесняваха от бащите си — сякаш не можеха да им простят,

задето не бяха станали министри или народни представители.

— Аз не се срамувам от баща си — каза тя твърдо.

— Нито пък аз от моя — заяви той също. — Но не мога да му простя, че

е смешен.

— С какво е смешен?

— С всичко… Като всеки даскал.

— Това са ученически коментарии.

— Сегашните ученици са по-умни от учителите си и затова им се

подиграват. Да се учи латински е глупост.

Тя отвърна с книжните доводи на Редингота върху необходимостта от

латински за ония, които смятат да следват в университета. Борис я изслуша

разсеяно и не възрази. Той се удиви само на гладкия начин, по който течеха

мислите й. Но това не го развълнува никак. Дългите години на печално

детинство и на хроничната учителска бедност на баща му бяха наслоили в

душата му студ и горчивина към света, които винаги му пречеха да се

вълнува достатъчно.

Двамата бяха тръгнали неусетно по шосето и когато наближиха града,

Борис съзна, че трябваше да я остави. Той подаде ръката си и попита

дръзко:

— Искаш ли да се видим утре?

Бързият му и неочакван въпрос я смути. Нямаше никакво вълнение в

гласа му, нито в очите му. Това бяха познатите остри, тъмни и пронизващи

очи, без влажната сладникавост на учителя по пеене, без овчата покорност

на влюбените й съкласници. Тия очи сякаш проникваха в нея, без да издават

тайната си, и съдържаха онова далечно, парливо и непознато нещо, което

намираше само в книгите. Тя се помъчи да се изтръгне от властта им с

уклончивото обяснение, че утре ще бъде заета. Но той я пресече бързо:

— Отговори веднага! Да или не?…

И тогава тя каза глухо:

— Чакай ме утре на същото место… След обед… При бреста…

IV. III. В ГРУПАТА И В САЙТА НА ГИМНАЗИЯТА Е ИЗПРАТЕН ЕЛЕКТРОНЕН ЛИНК ЗА ФИЛМА ,,ТЮТЮН“ С ЦЕЛ НАГЛЕДНО ДА ДОБИАТ ПРЕДСТАВА ЗА ГЕРОИТЕ

https://www.youtube.com/watch?v=8btMe3k4bNc

ВТОРИ ЧАС 8 КЛАС – БЕЛ, БЪЛГАРСКИ ЕЗИК I. В ГРУПАТА И В САЙТА НА ГИМНАЗИЯТА Е ИЗПРАTЕН ЕЛЕКТРОНЕН ЛИНК ОТ УЧЕБНИК С УКАЗАНИЕ ЗА РАБОТА https://bguchebnik.com/e-books/be8/mobile/index.html?fbclid=IwAR0pMvyxQ5fZbaC9NMdmxm2AjV4H1nojHPi7uma4qN4nchIQeooY4YLEj30#p=93 II. В ГРУПАТА И В САЙТА НА ГИМНАЗИЯТА Е ИЗПРАTЕН ЕЛЕКТРОНЕН ЛИНК С ТЕСТ УПРАЖНЕНИЕ ПО ТЕМАТА https://bgmateriali.com/материал/тест-вид-и-време-на-глагола II. В ГРУПАТА И В САЙТА НА ГИМНАЗИЯТА Е ИЗПРАTЕН ЕЛЕКТРОНЕН ЛИНК ЗА ОБОБЩЕНИЕ ОТ ВИДЕО УРОК https://ucha.se/watch/7256/vid-i-vreme-na-glagola?fbclid=IwAR2fz3eoj0fAT9TDwAptTCe091w3Kpwxw9i8uudd-3idle1tf-2Erzl4OTc ПЛАН ПО ТЕМАТА, В ШКОЛО Е ИЗПРАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ТЕМАТА ЗА ЧАСА И УКАЗАНИЯ ЗА РАБОТА