География

Село Туховища (Тувѝща, тур. Tuhovişta) през 19 век е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. То се намира в планински район в Родопите, попада в историко-географската област Чеч. Намира се на близо 2 километра от границата с Гърция. Надморското равнище на селото е 700-999 метра а площта на землището на селото е 17,15 кв км. Граничи със землищата на следните села: на изток кадето минава границата с Р.Гърция със землищата на обезлюдените през Балканската война 1912/13 година села Борян и Манастир, на запад със землищата на селата Слащен и Вълкосел, на юг със землището на село Годешево и на север със землището на село Жижево. Намира се на 20 км. южно от Сатовча, която е разположена в югозападната част на Република България и обхваща крайните части на югозападните Родопи. Административните и граници достигат на изток до община Даспат, на запад до община Гърмен, на север до община Велинград и на юг до община Хаджидимово и Република Гърция. Общата и територия е 334 245 кв.км. В състава си включва 14 села с 19050 души население. Главен административен център на общината е с. Сатовча.

Релефът е планински и полупланински които в високите части минава в хълмист или хълмисто-планински, а на места силно пресечен. Климатът е преходно-средиземноморски с подчертано планинско влияене във високите части. Средната годишна температура е 10ºC, през зимата се образуват температурни имверсии. Средната януарска температура се движи според надморската височина между 0ºC до 7ºC. Лятото е топло и слънчево. Средната годишна максимална температура по долината на река Места е 32-36ºC, а в среднопланинската част 23-32ºC. Пеобладават есенно-зимните и пролетно-летните валежи. Сезоните са ясно изразени – лятото топло, а зимата – умерено студена.

В геоложно отношение землището е представено преди всичко от скали, гранити, риолити, и пясъчници. Преобладават кафяви горски и песъкливо-глинести почви. Горският фонд (флора) е богат на иглолистни и широколистни видове - бор, смърч, бук, ела, дъб, бреза, върба и др. От животинските видове (фауна) се срещат благороден елен, елен лопатар, мечка, сърна, дива свиня, заек, муфлон, вълк, лисица, глухар, белка и др.

Хидрографската мрежа на общината включва р. Бистрица, р. Доспат, р. Места и множество по-малки реки и извори. Налице са множество язовири с площ от 2-10 дка., които се използват за напояване, риболов и др. Чистотата на въздуха, състоянието на горите и водните басейни определят района като един от екологично чистите в страната. Региона е с богато културно-изторическо наследство и природни забележителности.

Туховища е богато на културни и природни забележителности, разполага с средновековен некропол, има един водоем и стадион. До него се намира река Места, която определя границата между България и Гърция.

Демография

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Духовища (Douhovischta) е посочено като село с 36 домакинства и 90 жители помаци. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Туховища (Тувища) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 500 българи-мохамедани в 70 къщи. Според Стефан Веркович към края на 19 век Туховища има мюсюлманско мъжко население 120 души, което живее в 36 къщи.

Населението на село Туховища по данни на преброяване през 2003 г. е 859 ж. от които 433 мъже и 426 жени което е 4,88% от жителите на община Сатовча към 31,12,2003, и го поставя на осмо място като най-голямо селище от четиринадесетте села съставящи община Сатовча по брой жители. От тези жители 12 на възръст над 100 г. от които 4 мъже и 8 жени. Същото осмо място заема и по големина на терена, това са 17 015 кв.м. което е 5,11% от терена на община Сатовча.

История

В местността Оградето край с. Туховища, разположено недалеч от левия бряг на р. Места близо до българо-гръцката граница, през 1975 г. при селскостопанска работа случайно беше открит некропол. Комплексните проучвания на некропола предоставят на българската наука нови данни за населението на Родопско-Пиринската област и за неговата материална и духовна култура от периода на Първата българска държава.

Изследваните 146 гроба на некропола представляват гробни ями с правоъгълна или трапецовидна форма - по-тясна откъм краката. Градени са от каменни плочи, поставени отвесно само на едната им страна. Отгоре са покрити също с каменни плочи - стара езическа традиция, която била разпространена и останала да живее и след приемането на християнството предимно в Родопите, Пиринската област и Черноморието.

В погребалния обред са налице елементи на славянски и прабългарски езически погребални традиции, какъвто е трупоизгарянето, изразено в присъствието на огън в отделни гробове от некропола. В голяма част от изследваните се проследяват някои отклонения от канона на приетата в IX в. официална християнска религия главно по отношение на ръцете. За разлика от християнските погребения, където ръцете са скръстени винаги върху гърдите или коремната област, в некропола при с. Туховища тяхното положение в редица гробове е различно: едната ръка на корема, на гърдите или свита в лакътя под остър ъгъл е поставена към устата или рамото на погребания, а другата е опъната покрай тялото; или двете ръце са спуснати по стар езически обичай покрай тялото на мъртвеца.

В некропола се забелязват черти на погребалния обред, характерен за езическите погребения на прабългарите от Североизточна България: слагане на жертвени съдове с храна при погребаните, послесмъртно ампутиране на крайници (мутилация), частично цялостно послесмъртно ритуално разрушаване на трупа на покойника, привързване на краката и поставяне на камъни върху сърцето и части на тялото на погребания, с цел да не вампиряса.

В устата или в една от ръцете на някои от погребаните са били поставени монети, т. нар. „Харонов обол", за да може покойникът да заплати за лодката, която ще го откара в отвъдния свят. Очевидно тази антична традиция, проникнала от юг, била запазена до късно всред българското население.В сравнително големия брой жертвени съдове, намерени в некропола, се забелязва значително разнообразие от форми, техники и декорация, всед които преобладават славянски керамични традиции. Глинените съдове са обикновено малки и средни по размери, без дръжки, принадлежащи към славянския тип гърнета с украса от вълнисти и хоризонтални, успоредно врязани линии, характерни за всички раннобългарски средновековни обекти, открити на територията на България. Върху дъната на едни съдове са отпечатани релефни знаци, а върху други се забелязват кръгли вдлъбнатини, получени при формуването на оста на колелото, която се е подавала над кръга.

Всред керамичните съдове се срещат с хибридни форми, очевидно дължащи се на досега между местната византийска култура и културата на заселниците - славяни, от една страна, и от друга, влияние на прабългарската култура след включване на западнородопската област в границите на българската държава в началото на IX в.

По своите стилови особености и техники на изработване накитите в некропола са характерни за раннобългарските некрополи предимно в Южна България. В своята цялост, особено във видовете обици, те имат славянски характер, но в някои екземпляри се забелязват елементи от прабългарски произход, например звездообразните висулки на луновидните обици. В металическите гривни с отворени краища, завършващи със змийски глави или стилизирани глави на морски кончета, и в спираловидните пръстени се долавят антични местни занаятчийски традиции. Със своите художествени качества и разнообразие накитите ни дават основание да предполагаме съществуването на високоразвита ювелирна школа, обособила се през X - XI в. в Западните Родопи очевидно под силното влияние на византийското ювелирно изкуство.

Устройството на гробовете, погребалният обред и гробният инвентар определят българската етническа принадлежност на погребаните в некропола. Нумизматичният материал дава основание некрополът да бъде поставен в едни по-широки хронологически граници – X - XI в.

Според антропологическите изследвания всред погребаните преобладават северните расови типове, характерни за славяните. По-малък е броят на грацилните медитерански и динаро-медитерански форми, присъщи за местното тракийско население. Наред с тях са налице и европидните расови типовес монголоидни примеси, характерни за прабългарите. Това изяснява по антропологически път историята на този край. Освен славяните, които асимилирали заварените траки, в етногенезиса на населението на Туховища са влезли и прабългари.

Наличието на тюркски черти, отразени в погребалния ритуал, а в известна степен и в материалите на некропола, показва, че в тази област твърде рано са живели тюркски етнически групи. Те биха могли да се свържат с прабългарите на Кубер, заселили се към 670 г. в Македония - в Керамисийското поле между Битоля и Солун. Според хрониката на император Константин Багрянородни част от тези прабългари били преселени в края на VII в. от Юстиниан II в „Планините на

Стримон и отвъд клисурите", т. е. в междуречието на Струма и Места, недалеч от днешното село Туховища.

Географската близост на с. Туховища с районите, обитавани от Куберовите прабългари, е създала възможност за сближаване, влияния и взаимно проникване на славянското население от Югозападните Родопи с прабългарски етнически групи от Беломорието и планинските райони между Струма и Места. На тези контакти между двата етноса несъмнено се дължат откритите прабългарски елементи в погребалния обред и антропологическите типове с прабългарски произход в некропола.

В книгата “Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век” селото фигурира под името . В османските документи селото се среща изписано Тхуища (на османски турски: تــحــويــشــتــه)

С. Туховища е старо и първоначално се е състояло от четири махали: Вунострана, Каладжиева, Метрьова (Матриво) и Долна, след съединението сега са останали само две: Горна и Долна. При направени археологически разкопки в Туховища са открити античен некропол обявен за паметник на културата и останки от средновековни селища свързани с живота на едно славянско население, но сред тях се срещат форми и влияния, които дават възможност да бъдат свързани и с Куберовите българи. Това особено личи от изследването на костния материал, където се наблюдават монголоидни черти и изкуствена деформация на някои от черепите. Също така в местноста Света Петка са открити гробчета, а на върха Светекиле (= Свети Илия) - следи от стари зидове. Землището на селото буквално гъмжи от местни имена, свързани с християнството. В местноста Градището (северно от селото) върху слабо възвишение има останки от късноантично и средновековно селище, което е оградено с крепостна стена (разрушена по основи), която следва очертанията на терена. В местност Оградето (източния край на Туховища) е проучен средновековен некропол от Х-ХI век. В северозападния край на селото има останки от средновековно селище. Според информацията на местен жител старото село е било в местност Градището, в която личат огромни купчини камъни и в която имало заровена колесница. В местноста Мрамор е намерен кръст който също изчезва. По поречието на река Рата (Доспат Дере) е открита пещера-гроб на свещенически служител с принадлежни вещи, включително и кръст, които са взети от иманяри. В местност Богордица (= Богородица) също е намерен голям кръст.

Балканската война от 1912 г. предизвика изселвания на мюсюлманско население от Македония към Мала Азия и Одринско. Изселващите се по време на войната турци повличат със себе си и част от българите мохамедани от Македония. Този процес се засилва още повече по време на Междусъюз-ническата война. През лятото на 1913 г. част от населението на силно пострадалите от гръцката войска села Крупник, Осеново, Симитли и Царево се изселва на юг. През същия период се изселват и жителите на село Церово и Горноджумайско (Благоевградско). На юг потеглят българи мохамедани Мехомия (Разлог), Бачево, Белица, Якоруда, Гумийска баня и почти цялото българомохамеданско население на Добринище. Подобни изселвания стават и от Неврокопския край и от всички краища на Македония. Не може да се каже обаче, че изселването на българи мохамедани от Македония по време и след

Балканската война е масово. Редица българомохамедански села в Източна Македония като Беслен, Годяшево, Крибул, Слащен, Туховища и други остават на местата си, а от други селища се изселват само по няколко семейства, много от които после се завръщат отново по димовете си. По-масово напускат своите родни места жителите на Абланица, Вълкосел, Сатовча, Фатовища и Скребатно, но повечето от тях след време също се връщат обратно. Общата оценка е, че българите мохамедани от Пиринския край не напускат масово родните си места след Балканската и Междусъюзническата война . Броят на изселниците оттук е незначителен и те се установяват предимно в Мала Азия. След Балканската война в Източна Македония по поречието на река Места се оформят смесени във верско отношение села. В чисто българомохамедански села пристигат и се заселват българи християни -бежанци от Западна Македония, останала извън пределите на българската държава. Пример за това са селата Корница, Брезница, Сатовча и др. Процесът обхваща и Западните Родопи - селата Слащен, Осиково и други, където преди това живеят само българи мохамедани.

След Балканската война част от българите мохамедани в Македония са обхванати и от един вътрешномиграционен процес, който задвижва селско население към градовете Тетово, Скопие, Гостивар, Дебър, Струга, Сер, Драма, Солун, Неврокоп и др.

Балканската и Междусъюзническата война завършват с прокарване на нови политически граници, разделят македонските българи в различни държави и ги заставят да живеят при нови условия, които започват постепенно да рушат установените през вековете търговски и културни връзки между населението от различните краища на Македония. Особено неблагоприятни за народностното развитие и изява са условията, в които трябва да живеят българите в Егейска Македония. Гръцките войски, които навлизат там през войните 1912-1913 г., прилагат тактиката на етническото прочистване и потърпевши са най-вече българите - били те християни или мохамедани. Докато първите търсят спасение към България, вторите, третирани като „турци" поради мюсюлманската вяра, биват отправяни към Турция. Според доклада на Балканската комисия гръцките войски опожаряват" в Македония общо 161 български села с общо 16 000 къщи . След подписването на Ньойския договор през 1919 г. България е заставена да подпише и конвенцията за доброволно изселване на малцинствата.

Огромен е потокът на българи бежанци и от онази част от Македония, която остава в пределите на сръбската държава (Югославия). Той залива цяла България. Редом с българите християни оттам се изселват и много българи мохамедани, които се отправят към Мала Азия или Източна Тракия.

Три десетилетия по-късно, през 1942 г., Христо Караманджуков обхожда присъединените към България в резултат на политическите промени по време на Втората световна война македонски земи и установява с болка, че от българите мохамедани там са останали едва 20 000 души.

Към 1949 година селото влиза в състава на община Слащен по силата на указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24.09.1949 г. С решение на Благоевградски окръжен народен съвет от 28.11.1958 г. Туховища минава към Община Сатовча. Върнато е на община Слащен с указ 959 на Президиума на Народното събрание от 23.12.1965 г. По силата на указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22.12.1978 г. отново е прехвърлено към община Сатовча.

През 1970-те години жителите на селото стават жертва на Възродителния процес, като говеещите по време на месец Рамазан са арестувани и държани в кметството гладни през нощта, а през деня пред тях са провеждани угощения.Под името Туховища селото се споменава в османски регистър от втората половина на XV век. с 24 български християнски домакинства. В турски документ от 1667 г. се споменава като Туховища. Към края на миналия век се населява от 70 къщи и 500 души българомохамедани (Кънчов Б1, с1), а днес 920. През 1960 г. има изселвания към селата Долно Изворово, Крън и Хаджидимитрово, Старозагорска област (Пирински край, 351-352).

Населението на село Туховища по данни на преброяването към 24.08.2007 година е 874 жители и го поставя на осмо място по брой жители от четиринадесетте села, съставящи Община Сатовча. Същото осмо място заема и по големина на терена, това са 17 015 m2 което е 5,11% от терена на Община Сатовча.

След падането на режима през 1989 г., района Чеч, включително и Туховища, избират Движението за права и свободи за свой представители в парламента. От този момент до 2012 г. тази партия е доминиращата. През местните избори през 2011 г., кандидати за кмет се явяват Кемал Арифов от ДПС и Венцислав Шишманов от ПП „Земеделски съюз „Александър Стамболйски“. Първо изборите са спечелени от Кемал Арифов, обаче след редица нарушения, изборите са обжалвани пред Административният съд и е обявен за недействителен избора на Кемал Арифов. В хода на делото са доказани редица нарушения на изборния закон, а при повторното преброяване на бюлетините сa установени невалидни бюлетини, зачетени като действителни в полза на Арифов. На фона на многото жалби за оспорване на изборните резултати, е обявено касиране на изборите за кмет.

Новите избори бяха проведени на 7-ми октомври 2012 г. а двамата кандидата пак са Кемал Арифов от ДПС и Венцислав Шишманов, но този път издигнат от ГЕРБ. Този факт променя хода на изборите, той като за първи път се явява кандидат кмет на ГЕРБ в Туховища. Изборният ден не преминава без напрежение, тъй като редица жалби са подадени за нарушения от двете страни, както ДПС така и ГЕРБ. Денят приключва със равен резултат за канидадите и е насрочена нова дата за балотажа на 14-ти октомври, а интересът към изборите в Туховища расте с всеки изминал ден.

Денят на балотажа бе отразен от повечето медии както и някой телевизии като бяха излъчени преки включвания от събитието. С рекордна избирателна активност приключиха частичните местни избори като от общо 682 избиратели, които имаха възможност да пуснат гласа си, упражнилите правото си на вот бяха 566 – повече от 80%. Жалби валяха през целия изборен ден – за агитация и притискане на избирателите със заплахи, че ще загубят работата си, а в селото имаше значително присъствие на депутати и от двете политически сили.

С 27 гласа разлика кандидатът за кмет Венцислав Шишманов категорично победи опонентът си от ДПС. Венцислав Шишманов спечели изборната битка с подкрепата на 292 гласа срещу 265 за Арифов а недействителните бюлетини бяха 9. С възгласи “победа”, “свобода” жителите на Туховища огласиха улиците на селото, след като стана ясно официално, че кандидатът на ГЕРБ Венцислав

Шишманов е новият кмет на селото. Хората щастливи се прегръщаха и коментираха, че най-после дълго желаната от тях

Религия

В село Туховища има над 800 жители мюсюлмани-помаци. В селото има две джамии - едната е в ниският район и има едно минаре с два балкона, построено през 1989 година под ръководството на строителния техник Мустафа Шукриев (Царя) и майсторите Зейнил Каларев, Алиосман Юмер, Юсуф Башов и доброволната финансова помощ на цялото население на селото, а втората се намира в високият район на селото, също така с минаре, но за разлика от другата, тази е с един балкон.

До момента няма сведения кога е построен самият молитвен дом. Не е позната година на строежа, не е срещано в регистри, нито пък се помни в устната традиция на хората. Същото се отнася и за джамията във високият район. Единственото запазено нещо, в устната традиция на населението е, че "Горната" джамия е по-стара от "Долната". Това навежда до мисълта, че когато Туховища е била разделена на две основни части, за хората от долният район не е било удобно честото изминаване на дългия път за молитва, като може да си построят собствена джамия. Така е бил построен свой молитвен дом в близост до къщите им.

В съседство и на двете джамии са запазени малки гробища, в които са погребани местни духовници, религиозни лица или хора от знатни родове. Надгробните плочи са характерни за османско-турската култура - правоъгълни плочи изписани на османско-турски език, завършващи с тюрбан в горния край. До днес запазени такива плочи се откриват само в гробището на Горната джамия, и рядко на други места, обикновено ако са били скрити от близките на починалия, за да бъдат спасени от разрушение, по време на Възродителния процес. Плочите в гробището на Централната джамия са изцяло разрушени и прибрани по време на т.нар. "Възродителен процес" в България. Причината, те да бъдат запазени в Горната джамия е, че във въпросният период, гробището и околностите на джамията били много буренясали, и е нямало смисъл да се чисти, само за да бъдат разрушени надгробните плочи.

По план и вътрешно оформление, Централната джамия в ниският район е копие на по-старата. Разликата е в размерите на молитвеното помещение, като това в Долната джамия е по-голямо.

Джамиите се ръководят от двете джамийски настоятелства, съответно за двата района (което е обединено през 2011 г.) и по този начин е било съставена една обща организация Джамийско настоятелство - с. Туховища. То отговаря за местните религиозни въпроси, включително и поддръжка на молитвени домове, вакъфски имоти и гробищни паркове. Подчинено е съответно на районно мюфтийство - град Гоце Делчев и Главно Мюфтийство на Република България в София.

Джамията в Долната махала е освежена - направен е ремонт през 2000 година от бизнесмена Венцислав Шишманов.

Демографски процеси

В периода на съществуването си от селото непрекъснато са се оформяли емигрантски групи, изселващи се към по-големите градове и чужбина по различни причини. Ако се върнем назад през 1876 г. можем да посочим голяма част емигрирали от селото и от региона въобще, по случай Априлското въстание което избухва на 20 април 1876 г. като негова задача е освобождение на България от Османската империя, по тази причина всички българи биват избити. 36 години по-късно, през 1912 г. избухва Балканската война, която е военен конфликт между Османската империя от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора от друга. Голяма част от населението на Туховища и останалите села бягат далече от конфликта, някои успяват да избягат, други остават, а трети минават под нож. Няколко десетилетия по-късно започва Възродителният процес в началото на 70-те и продължава до края на 80-те. Мерките за прокарване на тази политика се състоят в смяна на арабско-турските имена с български и връщане към корените на българщината чрез забрана за използване на турски език, наложен с огън и меч в миналото на жителите на селото и целият регион, насилствено ограничаване на традиционните обичаи и ритуали и изповядването на тяхната религия. Това създава конфликт от които хората искат да избягат чрез южната съседка на България, република Гърция, към Турция. Някои от тях успяват, други са убити на границата, а трети остават в селото и търпят. Като цяло официално се констатира, че изселилите се семейства само към Турция в периода февруари 1934-февруари 1935 г. са 54. Тази бройка обаче е по-голяма, защото не се вземат в предвид изселниците преди и след тази година. Може да се каже, че в днешни дни, като най-голямо средище на изселниците от Туховища се намира в село Гьокче чакмак, област Самсун, Република Турция. Населението на това село се преселва от Туховища в споменатата 1934 г.

Геология

По данни на “Българското геологическо дружество” от 1999 г. направило изследване за стратиграфията на неогенските скали от Югозападните Родопи разполагаме с следващата инфромация:

Вълкосел-Туховишкото неогенско понижение (басейн) е разположено в долната част на южния склон на Западните Родопи и североизточно от коритото на р. Места. То е в землищата на селата Вълкосел, Слащен, Туховища и Годешево. В геоморфоложки и геоложки аспект този участък може да се разглежда като югоизточно периферно продължение на Гоцеделчевския неогенски грабен. Последният е югоизточно неогенско разширение на Местенския терциерен грабен. В разглеждания участък се е развило самостоятелно средномиоценско понижение с утайко-натрупване поради самостоятелното му местоположение и историко-геоложко развитие, данни за които се излагат в тази работа. В съседния Гоцеделчевски басейн са представени горномиоценски и плиоцен-ски скали (Вацев, 1980; Вацев, Петкова, 1996).

Вълкосел-Туховишкото грабеново понижение е ограничено от север при селата Боголин и Вълкосел от стъпаловидни отстъпи по разломи с посока СЗ-ЮИ. При селата Слащен и Туховища неогенските скали са ограничени от разседи с посока ЗСЗ-ИЮИ и стръмен наклон (80-87°) на ЮЮЗ. Около коритото на р. Бистрица са представени разломи с посока ССЗ-ЮЮЗ, които са вертикални. Неогенските скали са запазени най-добре в по-нискоредния Слащенски едностранен грабен, а южно от него, на дъното на Вълкосел-Туховишкото понижение, са почти изцяло размити. Южна граница на разглежданото понижение са най-вероятно разломите с посока ЗСЗ-ИЮИ при коритото на р. Места — Местенски разлом. Тук неогенските седименти са изцяло размити в резултат от по-дълбокото врязване на долината на р. Места и нейните притоци. По тези причини източната и западната граници на понижението не могат да бъдат посочени точно. Дължината му е над 12 км, а ширината е около 5 - 6 км. Площното развитие на неогенските скали в разглеждания район е силно намалено в резултат от формирането на съвременната речна мрежа Те (или реликти от тях) са запазени само по плоските, еднакво високи вододелни била. Неогенските скали са по-характерно представени в землището на с. Вълкосел и с. Слащен, а петнисто — южно от с. Слащен. Тук те лежат несъгласно върху протерозойски гнайси, слю-дени шисти, амфиболити и мрамори. Под неогенските седименти е развита червена латеритов тип изветрителна кора. Размиването й придава розово-червен до виолетово-червен цвят на отделни части от билата и склоновете. Общо тази изветрителна кора и покриващите я неогенски седиментни скали са запазени върху един участък с плосък палеорелеф, южно и югоизточно от село Вълкосел, представляващ дъното на Вълкосел-Туховишкото понижение.

Основна цел на настоящата статия е изясняване на литостратиграфията и на характерни събития от развитието във времето на грабеновите неогенски ба-сейни от Югозападните Родопи.

Литостратиграфия на неогена от Вълкосел-Туховишкото понижение

Неогенските скали от района на Вълкосел-Туховишкото понижение са формирани в едно неголямо, югоизточно периферно средномиоценско разшире-ние в ИЮИ посока на Местенския палеогенски грабен. Различията във възрастта и площното развитие на неогенските скали тук предопределят необходимостта от самостоятелно литостратиграфско разчленяване.

Литостратиграфското разчленяване на разглежданите скали е направено въз основа на тяхното комплексно изучаване. Силната денудация и наложеното ерозионно разчленяване на неогенските скали създават сериозни затруднения по установяването и проследяването на границите на литостратиграфските единици и на техните елементи. По тази причина неогенските скали в района на селата Вълкосел, Слащен и Туховища разглеждаме като една свита — Вълкоселска, която се състои от три члена, лежащи един върху друг: Белитчки, Слащенски и Туховишки, които се въвеждат номенклатурно в настоящата работа.

Вълкоселска свита

Общи сведения Неогенските скали в участъка южно от с. Вълкосел са почти изцяло размити и тук е запазена само най-долната част от техния разрез, т. е. скалите от Бе-литчкия член. Той е изграден от червени до светло-розови и светлосиви конгломерати, брекчоконгло-мерати, гравелити, пясъчници и песъчливи глини, не-закономерно редуващи се.Относително най-пълен разрез на неогенските скали се наблюдава при с. Слащен и с. Туховища, но неговата цялост е нарушена от свлачища. Тук над кон-гломератите и пясъчниците от основата, преобладаващо развитие имат редуващи се пясъчници, глинести пясъчници, песъчливи глини и песъчливо-алеври-тови глини, съдържащи овъглен растителен детритус, диатомити и неиздържан въглищен пласт в основата. Това са скалите от Слащенския член.В горната част на неогенския разрез са представени незакономерно редуващи се конгломерати, пясъчници, песъчливи глини и брекчи сред тях, изграждащи Туховишкия член на Вълкосел ската свита.

Холостратотипов разрезСравнително най-пълен разрез на скалите, изграждащи Вълкоселската свита, се наблюдава при с. Слащен. Разрезът се проследява от коритото на реката в южния край на с. Слащен, следи се в североизточна посока през селото, пресича се пътя за с. Туховища в реката при моста, североизточно от селото, продължава по реката и се отклонява на изток-североизток по р. Туховишка до с. Туховища. Обаче, поради активни свличания, скалите от най-долната част на разреза (Белитчкия член) не са разкрити пълно. Ето защо се посочва и допълнителен разрез за Белитчкия член, наблюдаващ се по западния, а също и по източния

склон на Белитчки дол в участъка южно от с. Вълкосел. Тук скалите изпълват малки палеорелефни понижения.

Фиг. 2. Обобщен стратнграфски разрез на неогенските скали от Вълкосел-Туховишкото понижениеI — подложка от протерозойски метаморфен комплекс — гнай-си и мрамори; 2 — реликтово запазена латеритова изветри-телна кора; 3 — брекчоконгломерати; 4а — конгломерати; 46 — песъчливи конгломерати; 5а — едрозърнести пясъчници и пясъци; 56 — средно- и дребнозърнести пясъчници; 6а — глинести пясъчници; 66 — песъчливи и песъчливо-алевритови аргилити; 7а — аргилити и глини; 76 — диатомити; 8 — лигнитни въглища; 9 — карпофлора; 10 — холоценски алувиални пясъци и чакъли.

Вълкоселска свита (Nº 2-8):

Туховишки член на Вълкоселската свита (№ 7-8)8. Светложълтокафяви и светлосиви, незакономерно редуващи се едро- и среднозърнести пясъчници, глинести дребнозърнести пясъчници, съдържащи лещовидни слоеве от песъчливи глини и дребнокъсови конгломерати — 50 m.7. Едро- до дребнокъсови конгломерати, редуващи се с едро-и среднозърнести пясъчници и съдържащи клиновидни слоеве от гнайс-мраморни или мраморни брекчи и брекчоконгломерати — 20 m.

Разпространение

Скалите от Вълкоселската свита са развити във Вълкосел-Туховишкото понижение и в неговия периферен Слащенски грабен и се проследяват от запад-ното вододелно било на р. Доспат, на запад до коритото на р. Бистрица. Поради наложен размив от обема на скалите на Вълкоселската свита е запазена нез-начителна част (10-15 %). Южно от с. Вълкосел неогенските скали са представени по плоските вододелни била източно и западно от Белитчки дол. В малки участъци по билните части, конгломерати и пясъчници от разглежданата свита са запазени и в участъка южно от с. Слащен, но и тук са частично преот-ложени и свлечени по склоновете.

Дебелината на свитата е 150-200 м: Белитчки член — 20-40 м, Слащенски член — 60-90 м, Туховишки член — 50-70 м.

Граници

Долната граница на свитата е размивна и скалите на Белитчкия член лежат несъгласно върху протерозойски метаморфити. Под седиментите от основата наВълкоселската свита върху гнайсите е развита латеритов тип изветрителна кора (до 1,2 м). Горната граница на неогенските скали в този район е размивна и те са покрити от съвременни колувиални и алувиални отложения. Границите между съставящите я членове са ясни литоложки. Те са свързани с изменение във времето на обстановките на утайконатрупване и на присъщите им процеси.

Възраст

В скалите от горната част на холостратотиповия разрез (Слащенския член) в разреза по реката над моста на пътя за с. Туховища, е установена следната карпофлора: Sequoiadentron breviauriculatum Palamarev, Cupressus aff. torulosa D. Don, Magnolia burseracea (Menzel), Mai, M. lignita (Unger), Mai,M. cor Ludwig, M. ultima Kirchheimer, Corylopsis palaeorhodopensis Palamarev, Boehmeria cf. europaeaDoTofeev,Cyclocarya nucifera (Ludwig) Mai, Polygonum leporimontanum Kirchheimer, Eurya stigmosa (Ludwig) Mai, Stewartia sp., Actinidia cf. superba Negru, Symplocos minutula (Sternberg) Kirchheimer, Turpinia ettingshausenii (Engelhardt) Mai, Prunus cf. scharfii Gregor, Meliosma pliocaenica (Szafer) Gregor, Hartziella miocaenica Szafer, Parthenocissus britannica (Heer) Chandler, Tetrastigna chandlerae Kirchheimer, Cephalanthus kireevskianus Dorofeev, Sambucus pulchella C. et E.M. Reid. Тази карпофлора е средномиоценска (баденска) и същевременно по-особена в сравнение с баденската (лангска) от Чукуровския басейн (Palamarev, 1994). Тези различия според нас са свързани не само с различия във фитогеографските провинции и зони, но и с факта, че тук флората е установена в най-горната част на баденските езерни отложения, а в Чукуровския басейн е от основата им. Относно наличието тук на относително по-стари оттнанг-карпатски елементи от карпофлора, трябва да се има предвид следното. В известна степен тяхното съхранение е било свързано и с образуването и размиването по-късно на изветрителната кора и палеопочвите. След свиващите напрежения от края на олигоцена и началото на ранния миоцен, дъното на Вълкосел-Туховишкото понижение се е понижило и е била формирана ниска равна палеодолина, в която

са се развивали латеритови почви и изветрителна кора. При последвалото след ранната щирийска фаза по-ново относително разширение, е било проявено по-съществено понижение с активизиране на разломно-блоковите денивелации и утайконатрупване в грабеновите понижения. При това положение напълно реално е било преотлагане с незначителен транспорт на относително по-старите елементи от карпофлората от палеопочвите и от най-старите седименти, привързани към периферни пале-орелефни понижения.

При определянето възрастта на разглежданите скали в тази работа са взети предвид и следните регионални геоложки събития. В основата на скалите от Вълкоселската свита е развита латеритов тип изветрителна кора, а скалите от Белитчкия член съдържат преотложени материали от нея. Розовият и червеният цвят на тези скали и техните структурни, текстурни и минералого-петрографски характеристики са указние, че разглежданите седименти са образувани в условията на сух и топъл климат със сезонни валежи. Такъв субтропичен климат общо за района на Централния и Източния Паратетис е характерен за края на ранния миоцен (карпатски или тархански век), установен въз основа на комплексни изследвания (Невесская и др., 1986; Andelkovic, 1991; и др.).

Средномиоценски седиментни скали, разположени на 10 кт северно от Вълкосел-Туховишкото понижение, са установени в Сатовчанския грабен (Вацев, Пирумова 1983). Данни за баденската възраст на езерните седименти от този грабен са изложени по-долу и в настоящата статия.

Изхождайки от установената карпофлора и данните за проявените геоложки събития, може да се посочи, че най-младите седименти от Туховишкия член са вероятно с ранно-средно сарматска възраст.

Отличителни черти

Туховишкият член е представен от неравномерно редуващи се едро-, средно- и дребнокъсови конгломерати, гравелити, пясъчници, съдържащи псефи-тови късове, пясъчници и глинести пясъчници. С тях асоциират лещовидни слоеве от песъчливи глини и брекчи. Последните са развити в периферните части на басейна. По генезис това са алувиални и пролувиални отложения с дебелина над 50 т. Запазени са в Слащенския грабен в участъка при с. Туховища. Оттеглянето и/или запълването на езерния басейн и образуването на груботеригенни и теригенни скали е било свързано вероятно с тектонски издигания на съседните оградни блокове и разчленяване на релефа. Издигането на отделни блокове е било предопределено вероятно от напрежения на свиване, свързани с Молдавската фаза.

Възраст на неогенските скали от Доспатския грабен

Аналогични флувиално-езерно-флувиални, трансгресивно-регресивни оттнанг-средносарматски и късносармат-ранноплиоценски цикли на утайконатрупване, свързани също с разширението на площта на утайконатрупване върху горноеоцен-олигоценските седиментни и вулкански скали от централната част на Местенския грабен, е проявено във Вълкосел-Туховишкия и Годецелчевския грабен (Вацев, 1980; под печат; Вацев, Петкова, 1996) и в Разложкия от северната част на Местенския грабен (Вацев, 1992).

Посочените по-горе геоложки данни, като се имат предвид и непълните данни от споро-поленовия анализ (Борисов и др., 1973), позволяват възрастта на неогенските скали от Доспатския грабен да се определи вероятно като късносармат-ранноплиоценска.

Обсъждане

Аналогичен състав, строеж, генезис и възраст има и трикомпонентният, трансгресивно-регресивен цикъл от Вълкосел-Туховишки неогенски басейн, обемът на който е представен от скалите от Вълкоселската свита и съставляващите я членове.

Наличието на неогенски скали, развити в малки участъци между двата басейна, югоизточно от с. Фъргово и с. Кочан показва, че утайконатрупването е имало по-широко площно развитие. Вероятно това са реликти от частично запълнени палеодолини, развити на места по едностранни грабени. Средномио-ценските седиментни скали от Сатовча-Любчанския и Вълкосел-Туховишкия грабенови басейни и последователните комплекси, които те изграждат, маркират нов етап в развитието на Югозападните Родопи. След свиващите напрежения в Родопския масив в края на олигоценската и през ранномиоценската епоха, свързани със савската и раннощирийската орогенна фаза, е била прекратена вулканската дейност, а пале-огенските скали, запълващи Брацигово-Доспатското понижение са били високо издигнати (Вацев, Чолаков, 1979; Вацев, Кацков, 1988). Това е своеобразен инверсен стадий в развитието на Брацигово-Доспатското понижение (Вацев, 1984). От аналогично издигане, но проявено относително по-слабо, са били обхванати и палеогенските седиментни и вулкански скали и от Местенския грабен (Вацев, 1977а,б; 1991). Без съмнение в Брацигово-Доспатското и Местенското понижение (грабен), които са били изпълнени със значителен обем от вулкански и субвулкански скали, издиганията са били свързани и с термотектониката.

Карпат-средносарматските Вълкосел-Туховишки и Сатовча-Любчански басейни са били развити встрани и от палеогенските седиментно-вулканогенни, издигнати в това време понижения. По-слабото загряване и по-бързото охлаждане на метаморфитите от оградните блокове, са предопределили и тяхното тер-мотектонско понижение, паралелно с тектонски предопределените разширения.

Местни имена

Несъмнено СИ Туховище е свързано с полските СИ Tuchowin, Tuchów в Малополска, Tuchowicz в Любелско, Tuchola в Куяв, Tuchomie в Поморско и с южноиталианското СИ Тушиано, полското СИ Tuszyma в Подкарпатието и СИ Tuszyn близко до Лодз в Централна Полша, вероятно и с ФИ Тушев (Кресна) и ЛИ Туше - всичко с кор. тух-, срв. в думите раз-тух-а, по-туш-а или идва от ЛИ Тухо, ако се опрем на по-стария запис от XV век.

ИМЕНАТА В ТУХОВИЩА:

- Писмен източник: Държавен архив - Благоевград: Неврокопска околия – Данъчно оправление - Основна данъчна книга на с. Туховища - 1928-1934.

- Фамилни имена: Алендарови, Пуленови, Учкуневи, Лавчиеви, Батиеви, Батови, Коларови, Витовалиеви (по СелИ Витово в драмско), Фърговали (по СелИ Фъргово), Еспрови, Летпорови, Джанбазови, Бошнакови, Кьойбашиев.

- Местни имена: Чинката, Тузлата, Трапе, Тисовски Кладенец, Сипаници, Сева, Светиката, Свети Врач, Светекиле/Свата'киле, Света Пьотка, Сандаловата Ливада, Поглед, Планоту Борду, Петелец, Оградите, Некропола, Муласалица, Кьошка, Бабяк/Бабека, Питьолевица, Пикльовица, Кюлювица, Блата, Бобекоф Кланнец, Траханцата, Нерезето, Сливе, Хренка, Кюрбаня, Буря, Ванковица, Богордица/Богородица, Побит Камин, Куртеф Дол, Врись, Широка Поляне, Косовица, Дувиец/Довитец/Духовите(ц), Старо Cелище, Cелището, Селища, Турища/Турищата, Краища, Ленища, Солища, Баря, Кенда, Петелница, Петелица, Петелова Барчина, Елша (от елша 'речна широколистна елха'), Синока, Воден (от воден ‘малък поток: водно място', срв. Воденец 'дере' при с. Черешница, Санданско), Лесичка (от лесичка, умал. от леса), Лятничка, Лешничка, Вистерна, Листерка, Дуливо Борце, Чуркова Курия, Парчутката (От парчутка 'малко парче нива или градина'), Бора, Маждрявец, Чиряше, Маслевица, Гроцки Поток, Джулук, Джокаровица/Джокоровица, Караджуше, Ланджовица, Калоджа, Жопката, Дзигуня/Дзигуньо, Доспатица, Лешково Ореше, Белухата (от белуха 'белозем'), Кожух Кланнец, Хаята/Хаяте, Скендере/Скендерьо/Стендерьо, Почувалката, Цорквата, Синора, Маврево, Стопката, Бурия, З'ел'ен, Водрене/Одрене, Вунострана (от гр. вуна 'гора'), Странота, Митницота (рид. на който е била митницата на българо-турската граница отпреди 1912 г.), Царвеницата (от царвеница 'червенозем'), Манолевица/Маноловица, Чувальо, Курбал'о.

В регистъра на земеделските имоти от ОСЗГ - Сатовча (ЕКАТ - ТЕ 73519) още: Бекирова Ливада, Бордуто, Горна Корабална, Градището (от град ‘средновековно намерен град в тази местност’), Грамаде, Гробе, Гъстака, Джамбазова Барчина, Дола, Долна Корабална, Доспат дере, Друм, Дъбето, Естилница, Забела (от забел 'бранище'), Забърдо (диал. Заборду от забордо 'място зад бърдо'), Зеленка, Казане, Каладжива Ливада, Кальота, Караасаново Борце, Кудрата, Ленишко Борце, Ливадите, Лозята, Молаасаница, Мрамор, Острова, Падарница, Папрата, Пикюлевица, Припечен (срв. селИ Припечене, Петричко, ЖитИ от припек), Студена Вода, Топаница, Торища, Трануше (вср. от *Трахануше), Череше, Чучур, Бърчината, Шумерица, Брезата, Габера.

Спорт

„Граничар“ Туховища е регистриран през 1976 г. и е създаден по идея на местни жители, като Мизамидин Синанов, който е и първият треньор на отбора, Гошо Теменджийски, учител от град Гоце Делчев, Вълков, началник на заставата, който помага за направата на игрището, Стойчо Габровски, учител от Дупница и

още много други. Името на отбора „Граничар“ е наследено от читалището в селото което също се казва „Граничар“.

Преди село Туховища да има официален отбор добрите футболисти са взимани в селата Слащен и Вълкосел, където са тренирани и са в основата на „Граничар“. В ранните години в отбора играят войници от заставата. Най-силният етап на отбора е през началото на 80-те. Едва 5 години след създаването му, отборът бързо се изкачва на първите позиции благодарение на учителите, войниците и жителите от селото, които играят в отбора. Някои от първите футболисти са били Ахмед Кьоибашиев, Бекир Бекиров, Алиосман Котелов, Мехмед Кьоибашиев и други.

През 2000 г. отборът престава да съществува по финансови причини. През 2009 година отборът е регистриран отново, спонсориран от туховищкия емигрант Мехмед Касапов. Президент на отбора до ден днешен е г-н Емин Мустафов Юмеров.

Развитие и Актуалност

Инфраструктура на културата: Туховища разполага с добра материална база , обявено в “Модел на устойчиво и балансирано развитие на община Сатовча” в общинския план за развитие на общината, заедно с селата Сатовча, Кочан, Плетена, Вълкосел, Слащен и Годешево.

Досегашния вид на пътната мрежа свързвъща селата Вълкосел, Слащен, Туховища и Годешево е “IV клас” а номера на пътя “IV-19716” и дължина 13,3 км.по данни на “Общински план за развитие на Община Сатовча”. Със всички съседни общини транспортно облужване се осъществява по третокласни пътища, като те обслужват половината от населените места в общината. Останалите населени места се обслужват от местни пътища, чието състояние е често лошо до задоволяващо, но предвид добрата пространствена организация на пътната мрежа (сравнително къси връзки до националната пътна мрежа), това не е толкова тежък проблем.

Общата оценка на състоянието на транспортната система е задоволително. Общината има добре изградена пътна мрежа. Пространствената организация позволява относително бърз достъп от всички населени места до центъра. Лошото състояние на третокласната пътна мрежа, която се поддържа от ИА “Пътища” създава известни проблеми със достъп до селата, които обслужва. Местните пътища са в сравнително добър вид, като само някои отделни участъци са в лошо състояние. Постояннен проблем е поддържането на местната пътна мрежа, особено в зимни условия.Необходимо е да се ремонтират и реконструират отсечките от местната пътна мрежа, които са в лошо състояние.

Водоснабдителна система: Общината разполага с добри в количествено отношение водоизточници, които не се използват рационално – има недостиг на вода в много от населените места. Съществуващата водоснабдителна мрежа почти във всички население места е остаряла и се нуждае от подмяна и реконструкция.

Канализационни мрежи има изградени в почти всички населени места но е необходимо де доизграждането на нови.

Водоизточникът на с. Туховища е каптаж “Врис” – помпена станция – 2 литра/сек. Има изграден нов напорен резервоар с 500 кум.м те не са към системата на “В и К”, а се поддържа от общината.

Общината има като подцел и задача да построи нова водопроводна мрежа в селата съставящи я. Като коорденатор ще бъде Общината и “В и К” – град. Партниращи организации са МРРБ, МФ, МОСВ. Възможни източници за финансиране са РБ, ПУДООС, СИФ в срока 2006-20013 г. като очакваните ефекти са ограничаване на режима на водоподаването.

Подобряване на състоянието на уличната мрежа е друга цел на ибщината. Поддържане и подмяна на асфалтовите настилки; озеленяване и поддържане на тротоарните пространства и изграждане на паркинги за товарни автомобили и трактори са включени в тази цел. Партниращи организации са МРРБ, МФ и МОСВ, а възможни източници за финансиране са РБ, МФ, МРРБ, СИФ и ЕС в срока 2005-2010 г. Очакващите ефекти са: Нормален достъп до всеки дом, естетизиране на населените места, подобряване на туристическите качества и повишаване на качеството на живот

Общо 300 проекта с национално или местно значение ще бъдат финансирани от Национална компания „Публични инвестиционни проекти“ с общо 220 млн. лв. Разпределението на средствата беше одобрено от правителството на редовното му заседание на 30.03.2005. Компанията беше създадена с нарочно решение на кабинета през декември 2004 година, като в управата и влязоха представители на министерствата на финансите, на регионалното развитие и на околната среда. Средствата за нея бяха извадени от фискалния резерв с оправданието, че има голям бюджетен излишък за 2004 г., дължащ се на преизпълнението на приходите.

Парите бяха инвестирани през второто и третото тримесечия на 2005 година.