140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА П. К. ЯВОРОВ

ГеоргиКонстантинов ЯВОРОВИЛИВИСОКИЯТСМИСЪЛ НАСТРАДАНИЕТО

П.К.Яворов СТИХОТВОРЕНИЯ

ВелинГеоргиев Из„ЖИВАКОТСЧУПЕН ТЕРМОМЕТЪР“

П.К.Яворов СТИХОТВОРЕНИЯ

ГеоргиН.Венедиков ДВАСПОМЕНАЗАЯВОРОВ

ХристоНедялков КАКСЕЗАПОЗНАХСГЕОРГИ ВЕНЕДИКОВ

П.К.Яворов ХАЙДУШКИПЕСНИ

П.К.Яворов ПИСМА

ПОСВЕТЕНО НА ЯВОРОВ

БоянАнгелов ДАЛНИНА

АтанасКапралов ВЕЧНИПРИСЪДИ

АнжелаДимчева КОЛИЗЕУМ

ВелинГеоргиев ЯВОРОВ

ГеоргиКонстантинов СЪЛЗАВДЪЖДА

ВНЕЗАПНОТО ПОКОЛЕНИЕ

АнтонГенов ЧЕТА,СЛЕДОВАТЕЛНОСЪЩЕСТВУВАМ. Есе

АнтонЧикакчиев ДВАМАБАЩИ.Разказ

АлексиДамянов МICOMPANERA.Разказ

ДжинаПанчева-Дундова СТИХОТВОРЕНИЯ

Нîâîòî íà÷àëî.Гîäèíàшесòäесеò è пърâàáрîé 12018 ã.

СÚДÚРЖАНИЕ

Спèсàíèе-àëìàíàõ çà ëèòерàòóрà,èçêóсòâî è пóáëèöèсòèêàИçäàíèе íà Съþçà íà áъëãàрсêèòе пèсàòеëèОсíîâàíî îò Геî Ìèëеâ

5352

60

33

54

5

65

10

17

1927

36

5556

57

32

62

ЛъчезарГеоргиев КЪМКАБОДАРОКА.Новела

МартинПетрушев, ПОЕТИЧНАИМПРЕСИЯ поетиактьор НАОСТАРЯВАНЕТО (Бележкизаеднастихосбирка)

НОВА БÚЛГАРСКА ПРОЗА

ВикторБарух ПРОЦЕСЪТ„АЙХМАН“— ПОЛОВИНВЕКП0-КЪСНО

НОВА БÚЛГАРСКА ПОЕЗИЯ

ВасилЗлатарев СТИХОТВОРЕНИЯ

СветлаДамяновска СТИХОТВОРЕНИЯ

ЗА ПÚРВИ ПÚТ В „ПЛАÌÚК“

РосенКукушев СТИХОТВОРЕНИЯ

МаргаритНиколов, СТИХОВЕ режисьорипоет

НОВА БÚЛГАРСКА ПРОЗА

ЗлатимирКоларов ЧЕРНО-БЯЛАСНИМКАОТСТАРАЛБУМ Новела

ПетърДоневски ДОБРУША.Разказ

АлександърАлександров,Лом ХОРАИФАРОВЕ.Разказ

НОВА КНИГА

НиколайМилчев СТИХОТВОРЕНИЯ

ЦветанаМилчева ДУМИЗАКНИГАТА„ТИИКОТКИТЕ СЛЕДОБЕД“

ЮБИЛЕЙ

КирилПисарски ОТКУПЪТ.Разказ послучай85-годишнинатаму

ПРОЧЕТЕНО ОТНОВО

ПетърАтанасовТодоров ИЗ„НАРОДОПСИХОЛОГИЧЕСКА ЗАДЪЛБОЧЕНОСТИДЕМОКРАТИЧНОСТ ВПРОЗАТАНАЛЮБЕНКАРАВЕЛОВ“

ГеоргиН.Николов БЪЛГАРСКИСЛОВА—ПОСОКИ ИВЪПРОСИ

КРИТИЧЕСКИ ОТЗИВИ

проф.СимеонХаджикосев ЗаХАЙДУТПЕНЬОПЕСНИСЕПЕЯТ Заедноименнатакнига наГ.Й.Георгиев

ДеньоДенев „...ПРЕДОЛТАРАНАРАЗПЪНАТА ДУША“

2 ÏËÀÌÚÊ

103

153

159

69

134

140

106

82

85

116

128

149

108

110

142

137

157

Зà пîêóпêà íà спèсàíèе „Пëàìъê“ online:hainibg.eu

ЙорданКостурков ЛЮДМИЛАГРИГОРОВА.„ДИМИТЪР ДИМОВ:LAFEMMEMODERNE. БЪЛГАРСКИИЕВРОПЕЙСКИПАРАЛЕЛИ“

НиколаИванов ЗАЛИТЕРАТУРНОКРИТИЧЕСКИТЕ КРИТЕРИИ

IN MEMORIAM

ХристосХаджипапас ВелиЧаушев

ПИСАТЕЛЯТ КАТО ÌЕЖДУНАРОДЕН НАБЛЮДАТЕЛ

АлександърГочев—САЩ ОБРАЗОВАНИЕИНАЦИОНАЛЕН КУЛТУРЕНЕЛИТ

ХОРИЗОНТИ

ВасилкаХаджипапа ЕВРОПЕЙСКИЯТТЕАТЪР НАКРЪСТОПЪТ

3

Този брой излиза с подкрепата на НФ „КУЛТУРА“ към Министерството на културата.

164

161

173

174

180

На корицата:Иван Блажев • Паметник на П. К. Яворов

4 ÏËÀÌÚÊ

    5

140 години от рождението на П. К. Яворов

Георги Константинов

ЯВОРОВ ИЛИ ВИСОКИЯТ СМИСЪЛ НА СТРАДАНИЕТО

ИстинскиятпоетвБългарияникоганеебилобикновенлитератор—безшуменписарушка,скритзадкупчинаизписанилистове.

Животътнаголемитенипоетиеотворенакнига,осветенасцена,ясноогледало,вкоитобългаринъточаквадавидиисвоята—личнаина-родна—съдба.Можебитоваетвърдесуроватрадиция,нообикновенонашиятчитателнапоезияискадаразбереоткаквострада,какстрадаиколкоеискренвстраданиетосилюбимиятпоет.

Доринай-сръчнитефилологическитеигрисъссловотооставатвстра-ниотширокоточитателсковнимание,аковтяхнямапонееднозрънцеизстраданаболка.(Уви,тованевинагисеесхващалоотт.нар.„чисти“литератори.Доримногоотднешнитекандидатизалитературнаславамайнесаразбралитова.)

А човешкото страданиенаЯворов е равно самонанеговия висок,стигащкосмическибездни,поетическиталант.Яворовотостраданиеизбликваотнеговиясложен,тревоженинеукротимчовешкидух.Немалкояркипоетисмеималиинавярнощеимаме—буйниицелеустремени,про-тиворечивиинежни—ноедвалищесеповторитакаватитаничнаболка,таковаразпъванемеждунадеждатаиразочарованието,междувяратаимрачнотобезверие,междухарамийскипоривзасвободаихамлетовскаотчужденостотсвета.

Товастраданиееколкотобезименно,толковаиисторическиконкрет-но.Тое,кактопишеГеоМилев:„еманациянаединобработенкомплексотенергия,събранавколективниядухнабългарскатапоема:скърбите,мъките,страданията,ужасанапетвековноторобство,легналидълбоковбългарскатадуша—дълбокавсенароднагорест,отразенавнашитенарод-нипесни,коятовсекиотнасносивдушатасикатокръвнонаследство...“

По-нататъкГеоговориизасилнияударотвън—разочарованиетоотбезплоднияентусиазъмнасоциалнитеидеи,погромътнаИлинденскотовъстаниепрез1903-тагодина,кактоиболезненителичнидраминапо-ета.Тозисиленударотвънразчупва„покривкатанаЯвороватадушаиразпечатаскритотовнеянаследствоотвсенароднагорест“.

ТакаединмодеренипосвоемудраматиченпоеткатоГеоМилеввиждасложниявъзелмеждуЯвороватасъдбаииисторическатасъдбананародани.Товаесамоедноотпроницанията,търсещикоренанапокрусатаиотчаянието,чуствотозаобщественавинаиусетазапредопределенаги-

6 ÏËÀÌÚÊ

белналичността.Товапроницаниенавярнощенипомогнедасиобяснимкакавторътнатакиваживотрептящи,изпълненисвърховначовешкаотзивчивосттворбикато„Нанивата“,„Градушка“,„Арменци“,лиричноигривата„Калиопа“,категоричната„Наединпесимист“,кактакъвпоетсепроменядълбокоинеобратимо.Какизвървявавсичкизавоинабългар-скиямодернизъмипревръщасмисъланаземнитесиднивкошмарнинощнивидения,какпоетичнитемудиалозисживотаставатпостепенноединнепрекъснатдиалогсъссмъртта.

Разбирасе,небивадаподценявамевлияниетонаконкретнатаепохаснейнитеобщественииличниборби,сидеитеиидеалите,идващиотсе-верилизапад,различните,честопротивоположнилитературниветрове:народничество,реализъм,ницшеанство,индивидуализъм,символизъм.

Ноима още еднапричина, която етолкованесъмнена, колкотоинеобяснима.

Товаесаматасложнаидраматична,искренаиартистичнапоетовадарба,оназиизгарящагърдите,самоизтезаващасечувствителност,пре-върналавидениятавглавнареалност...Вероятноприиждащитежитейскипроблемисахвърлялидопълнителнажарававпламтежананеговияфанта-зенсвят.Вероятнозависттаиинтригитесаприбавялинемалкоотровавгорчиватажитейскачашананеговия,кактосеказва,лирическигерой.

Ноитруднатаприспособимостнаталантакъмделничнотообще-ствонеможедабъдецялостнообяснение.

ЗащотоЯворовеЯворов.Иналунатадабеживялтозинеповторимбългарскипоет,пакщешедаулавясчувствителнотосисърцестрадание-тонасвояпрокълнатотисториятанарод,духовнотонесъвършенствонавсекичовекицялоточовечество.Цялотовидимопространствоесцена,аПейоЯворовеможебинай-артистичниянашпоет,играещвдъхновеносвоятаромантичнапредставазасебесиизасвояживот.

Нонекапакподчертаемтова—ПоетътЯворовизричасвоитеартис-тичнирепликисамоследдълбокотоим,болезненоизстрадване.Неговителирическидумисаоткъснатиотсаматамуживасъщност.

ВероятновскъпатамупоробенаМакедониятойесъзиралсвоитеТермопили,своетоВатерлоо,азащонеисвоятаОколчица?ВнеговатазагриженосткъмсъдбатанабългарскияселякможедасеоткриеИсусоваилиякобинскажаждазасправедливост.Любовтазанегоеповечедрама,отколкотохедонистичнопреживяване—неечудно,аконеговаталюбимаепридобивалачертитенаЛаураилиБеатриче...Алапоетическитевиде-ниянаЯворов,многопо-сложниипо-драматичниотживота,несасамометафоричнипостроения,акъсовеотнеговиябушуващвътрешенмир.

Затоватолкованитрогва,такабезусловномувярваме,когатонякакдекламативноЯворовизрича:

Аз не живея. Аз горя. Непримиримив гърдите ми се борят две души:душата на ангел и на демон...НикогапредиЯвороввбългарскатапоезияеднаизмисленадействител-

ностнееизглеждалатолковаправдоподобнаилогична.Явороватапоезияуспявадапредизвикаинашатаскритаартистичност,нашатаспасителна

  Георги Константинов  7

представазасебеси.Нафонанасивотобалканскобитиеигрубияпракти-цизъм,иманещовъзвишеноикрасиводапогледнешнасебесиитака:

Един и същ на битието с урагана,аз шеметно се нося, дух из океанана тъмнина, нестресвана от сън за ден,без нявга мигом негде да застана,напред самотно устремен...Можедасекаже,честиховетенаЯворовотпоследнитегодинина

животамувсеповечеиповечеизвисяватусещанетомузамащабитеначовешкиядух,занеговотородствосбезкрайниякосмос,снеобозриматавечност.Навярнопоетътвечеепредчувствувалкраянасвояземенпът—онзитрагиченоктомврийскиденна1914година—ипо-честоотправяпогледкъмнебеснотопространство,къмнеразгадаемитетайнинавсе-лената.

Нопредидаговоримзатрагичнатасмъртнапоета(загиналнапоч-тиПушкиновавъзраст,неизпълнили38годиниисъщотъй„оклеветенотмълвата“,кактовеликиярускипоет),некасевърнемкъмНачалото.

„Сприхавостта,хумораибоятаимамотбащаси,аотмайкаси—лю-бовтакъмнароднатапесен,сърдечността,вярата,поезията:демонътиангелът,коитопоменавамвстиховетеси“изповядвасамиятпоет.

ЯворовсеучивроднияЧирпан,аследтовапостъпвавкласическияотделнаПловдивскатагимназия,къдетоследва2години.Тамсесближаваспоезията,къдетоправиипървитесистихотворниопити.После—вселоСкобелево,СтараЗагора,Сливен,Стралджа,Анхиало,къдетоработикатотелеграфист.ЧетеПушкин,ЛермонтовДостоевски,по-къснооткриваитворбитенаХайнеиНадсон.ВАнхиало,редомсощеоколо50творби,тойнаписвапоемата„Калиопа“,коятоизпращавсписание„Мисъл“над-рКръстевиПенчоСлавейков.

ПоематаеприетавъзторженоиредомспървотопризнаниемладиятпоетПейоКрачоловполучаваипоетскотосиимеЯворов.На23годиниевечевСофия—вначалотокатотелеграфист,послеставаредакторна вестник „Дело“. Запознава се с ГоцеДелчев,търси вмакедонскотодвижение,кактосамтойпризнава,„идеентласък“,„кипежначувстваистрасти“,вкоито„дапрочистидушатаси...“

Яворовтърсибитки,мечтаедаизвършиподвигзасвободатананародасиивтезивисокоснимиговеотнеговияживотможемдасъзремблизостсБотеватасъдба.ТрагедиятанаЯвороветам,чевъзрожденскотовремееотминало,чевъпрекисвоятаботевсканатура,тойсееродилтвърдекъсно,вдругадействителност.Товаедействителностнаполитическиифинансовисметки,намалкииголемибиткизавласт,превръщащивсе-кипоривзасаможертвавбезсмисленфарс.Македониятогаваесъбралакатовъвфокусвсичкивирусинабалкансконеразбирателствоифалшивдемократизъм.СледубийствотонаГоцеДелчевЯворовпреживявадуше-венпотрес,затварясеизцяловсебеси.ПонякакватъмналогикатовасъвпадасдраматичнатамулюбовкъмМинаиЛора,анахоризонтасезадаватъмниятоблакнапърватанационалнакатастрофа...

След„Нанивата“и„Градушка“,„Арменци“или„Хайдушкикопнения“,

8 ÏËÀÌÚÊ

поетътнаписва,не—изстрадванай-яркитесилирическистихотворениязалюбовта,навлизаивновифилософскидълбини.НодорионазистраннатворбанаЯворов „Нощ“, за коятонякои литературоведи считат, чепърваподсказваначалотонадекадентскитемукошмари,същоразкривадълбокотомународолюбие.Тъкмовпоемата„Нощ“сепоявяватнаедномясто—католирическаСветатроица—тритенай-скъпиобразинапо-ета:наРодината,намайката,налюбимата.

ЧистимолитвеновисокеобразътнаРодината:Прости, родино триж злочеста,прости разблудното си чадо.Ще бъда твой! Кълна се, майко,кълна се в хилядните ранина твоята снага разбита.Кълна се и в мечтите твоиза бъдъщност честита,с кръвта си кръст ще начертаяот Дунав до Егея бяли от Албанската пустинядо Черноморските води!АлюбовтакъмженатаЯвороввъзприеманесамокатообраз,акато

цялединсвят,изтъканотнежнисветлиниитъмнипротиворечия.Отигриватамузикалностна „Калиопа“домрачнитеакордивпо-къснитему „Безсъници“ и „Прозрения“,Яворов успява дани убеди, че любовта,щастливаилинесретна,епрояванависшитесферинадуха.Внеячестосепреплитаттрагичниизживявания,обреченост,мироваскръб.Честоприемащнеблагодарнатароляначувственипороченчовек,лирически-ят герой наЯворовтърси в любовтаморално пречистване, духовнопросветление.СледеднаранналюбовкъммладатаДораГабе,начиятопървастихосбирка„Теменуги“тойередактор,Яворовепонесенотощепо-бурнаемоционалнавълна.Особеноясноразбираметовавстиховете,посветенинасилнитемучувствакъмМина(„едналюбовнадпропаст“,кактоянаричасаматаМина):

Кристално чиста, като висините сини,намериха те спяща жаждуща мечти —в съня на твоите шестнадесет годинидуша те възжела и похити.Итакаенесамов„Пръстенсопал“,ноивнезабравимите„Двехубави

очи“,„Щебъдешвбяло“,„Невинност—святаорхидея“,„Насаме“...Знаем,чеМинасиотиватрагичнораноотсвета,каточелиотнесена

отзлатниясветликнаХалееватакомета,алаболкатаоставазавинагивпоетовотосърце.ТогаванаавансценатаизлизаЛора.

Внезапнопламнала,но всеобхватнаи съкрушителнае любовтанаПейоЯворов къмкрасивата, интелигентна, имного амбициознаЛора.Единпредварителензнакнатовафаталночувствоестихотворението„НаЛора“,писаноощев1906година:

Душата ми е стон. Душата ми е зов.Защото аз съм птица устрелена...

  Георги Константинов  9

Едналюбов,коятосепревръщавизпепеляващастраст,встрашнакатастрофа,която,кактознаем,струваиживотанапоета.

ВсъщностцелияткратъкживотицялатанеобхватнапоезиянаЯво-ровсапронизаниотедночовешкострадание,отеднаболкаотгрубитенесъвършенстваначовекаисвета.„В страдание живот еизхабен...“пишетойведноотпоследнитесистихотворения.

Встраданиетомуприпламваикръстопътнатадрамананашатамалкародина,граничещапочтиотвсякъдесъссебеси,иБайганьовиятхищенбягследстудениязвъннапарите(бяг,продължаващидоднес),имълчаливатаобреченостнадуховниячовек,избралтруднатасъдбадаживеечестноичовеколюбиво,илегендарнатанекадърностнароднитениполитици,ипренебрежениетонатазистарадамаЕвропакъмбалканския„задендвор“,исобственатаниозлобеностизавистливостединкъмдруг,ибързотонипримирениекъмвсякозло,инеобяснимотоотвръщаненадобрияжестсъсзлина,иневериетовсобствениянибългарскиум,ипре-клонениетокъмчужбинскитенедомислия,игорчиваташега,че„въввсекиотнасдремегеният,нообикновенобудуваглупакът“и...какволинеоще!

Нонекаповторим—ЯворовнямашедаеЯворов,аконепревръщашесвоятаболкавъввисокапоезия,аконеизвайвашеотсвоетостраданиесилникрилазатворческиполет:„Азвярвамвонявеликдух,пишеЯворов,вонявеликтворческидух,който...дапосочипътя,водещкъмистината!“

ЕтотоваеПейоЯворов.Многогибелнивихрушки,многокървящираниеполучавалаилисамасиенанасялабългарскатадуша,нопоетикатоЯворовнипоказватвисокиясмисълнанашетосъществуване,подкрепятнашиянесретен,ноупоритстремежкъмединпо-добърсвят.

Иâàí Бëàжеâ • Пàìеòíèêíà П. К. Яâîрîâ â Сîфèя

10 ÏËÀÌÚÊ

П. К. Яворов

СТИХОТВОРЕНИЯ

КОПНЕНИЕ

Все òóé êîпíеíèе â äóõъò,âсе òóé сêèòàë÷есòâî èç пъò,íà êîéòî íе съçèрàì êрàя.

И пîãëеä âе÷íî óсòреìеííàпреä, êъì óòрешíèя äеí,áеç òàì прèсòàíèще äà çíàя...

НОЩ

Сàìсè — è â òресêà ìежäó òèяîãîëеíè сòеíè; âòîрà÷еíãъсòеещ пîëóìрàê íàäíè÷à,пîäàâà се îò âсеêè êъò;êàìèíà áеç òîпëèâî,îòâîреíà — óсòà ãîòîâèпрîêëяòèе äà èçреêъò.

Зàòâàряì пëàìíàëè î÷è,àëà íàпрàçíî — íяìà съí;íе ìîçъê, à îëîâî сяêàшâ рàçяäеí ÷ереп се рàçëèâà...Въçãëàâèеòî — êàìъê същè,ëеãëîòî òръíе è êîпрèâà.

И преç прîçîреöà ìъãëèâ,èç âе÷ерíèя çäрà÷ äàëеêîáëóжäàе пîãëеä: пî íеáеòî,рàçãîíеíè îò áóéíè âèõрè,â áеçреäà îáëàöèòе áяãàò.И сòрóâà ìè се, ÷е äîëàâяì

  П. К. Яворов  11

èçпîä íеáесíè шèрîòèîò íяêàêâà çëîâещà песеíспîäàâеí òъòеí äà еõòè.

И ÷àê â äóшàòà ìè прîíèêâàíàсòръõíàë â êъòîâеòе ìрàê.Аç ÷еçíà è се сëèâàìс ìъãëè сòрàõîòíè — çàäóшëèâè,íà àäà сяêàш èç íеäрàòàсòèõèéíî áëъâíàëè âъç ìеíе.

Еé âãъâà се íеáî äàëе÷íî.И îáëàöè áó÷àò è áяãàòè пàê õàëîсàíî íàçàäпîâръщàò се... В ãëàâàíè ìèã îсòàâà âèõрà ìèсъë,â äóшàòà õàîс è òреâîãà.Не песеí сëóшàì! А çëîâещîеõòяò îò÷àяíè âъçäèшêèè ãëàäíè пëà÷îâе, è äèâèпîäçеìíè пèсъöè... Хëесòèрàçìàõàí áè÷ îò сêîрпèîíè,çâъíяò îêîâè-жеëеçà.

И ìъêà, çíîéíà ìъêà íîêòèâ сърöеòî ìè çàáèâà.А съâесò ãрèçе,êàòî ÷е íяêîãà ръêàâъç êëеòà ìàéêà съì пîäèãíàë,сесòрà прîäàë, îò сòрàäеí áрàòëèöе îòâърíàë áеçó÷àсòíî...

Прîсòè, рîäèíî, òрèж çëî÷есòà,прîсòè рàçáëóäíîòî сè ÷àäî.Ще áъäà òâîé! Къëíà се, ìàéêî,êъëíà се â õèëяäèòе рàíèíà òâîяòà сíàãà рàçáèòà;êъëíà се è â ìе÷òèòе òâîèçà áъäàщíîсò ÷есòèòà:с êръâòà сè êръсò ще íà÷ерòàяîò Дóíàâ äî Еãея áяëè îò Аëáàíсêàòà пóсòèíяäî ÷ерíîìîрсêèòе âîäè!

12 ÏËÀÌÚÊ

И òîя êръсò íà äóõ сâîáîäеíâсеãäàшíèя ще áъäе пъò;çà ãеíèя òè âсе пî íеãîрàçêîшíè ëàâрè ще рàсòъò...Ìàêàр è сëàáà, пàê äесíèöàще ìîже — еòî... А òîâà — âерèãè! Кîé ëè è çàщî,êîãà ëè ìе е îêîâàë?Пîâèя ëè се, òъé áîëè,òъé сòяãà — — — — — — — — — — — — — — — — А-õ, íà çëî âèäяë сеçëîêîáеí è âсеãäàшеí съí!

Зâъíè â óшèòе, à сърöеòîще пóêíе — áèé. В áеçìъëâíîсò íîщíàè òóê, прèòèсíàëà ìе ãрîáíî,è âъí òъìà. С íàсìешêà яâíàäóõ çëîáеí шепíе è пîâòàряìе÷òè прîäàäеíè îòäàâíàçà êъс÷е õëяá... Черíèëî ÷ерíîîрèсíèöè ìè преäâещàõà.И íяìà íèêîãà äóшàêрèëе пî âîëя äà рàçìàõà!

Тъжíî ìè е. И äà èìàãърäè — ãърäè сè äà прèòèсíà,сърöе, щî с ìîеòî съãëàсíîäà áèé è ÷еçíе! Аç òîãàâàíàáрàíè съëçè áèõ èçпëàêàë,îëеêíàëî ìè áè òîãàâà.

Преç òъìíèя прîçîреöеäâà се ìярíà çрàê-çâеçäèöàè пàê çàä îáëàöè èç÷еçíà.В жèâîòà сâîéè àç еäíà çâеçäèöà èìàõ.И òя, óâè,òàêà èç÷еçíà... А сеãàíàпóсòî спîìíяì: ще ëè âе÷еíà áеäсòâèяòà среä ìъãëèòепîâòîрíî òя äà се âесòè? А êîé ëè ÷óêà? Вëеç! ...Нî òè ëè,ìе÷òà íà ìîèòе ìе÷òè,

  П. К. Яворов  13

íî òè ëè сè — è â òîя ÷àсîòãäе? Иçпëàшеíà сè òèè ìîрíà. Тàç îêъсàíà îäежäà...Рàçпëеòеíè êîсè: íîçеòе êàëíè...Ръöе преìръçíàëè; ëèöеòîè â съëçè, è â пеòíà îò рàíè...

Иçáяãàëà! Неâîëя ÷ерíàçà сìеë пîäеì òе îêрèëè;êàжè ìè, âе÷е êîé ще ìîжеîò äíесêà äà íè рàçäеëè?

Еëà è â пàçâèòе ìè òèяръöе èçìръçíàëè прèãреé;â ëèöеòî ìè ãîр÷èâè съëçèеëà, îòрèé... С öеëóâêà жàäíàèçсìóêà щà â еäíà ìèíóòàсъáèрàíà преç реä ãîäèíèâ ãърäèòе òè îòрîâà ëþòà.Преãръщàé ìе, преãръщàé сèëíî,сòрàíà äî ìîяòà äîпрèè â òóé áëàжеíсòâî îсòàâè ìе — äà ÷еçíà... И ще èäеì íèéäàëе÷ îò õîрàòà, â ãîрè,â ìîре шèрîêî: òàì íе ìîãàòíè çëîáà ëþäсêà, íè çàêîíäîсеãíà рàя íè... Тъëпà — ! Зàщî òреперèш? Иäàò! Нî êîè?Те âëàçяò... Пîìîщ! — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Бîже,âсе òàя íîщ! — âсе òîя съí.

Нî еòî áясíàòà фърòóíà — íе òя ëè áëъсêàше îòâъí!И òъé фó÷è — îсìèâà сяêàшíерàäàòà ìè сàìîòà;фó÷è; прîрî÷есòâóâà сяêàш,÷е òъé ще áъäе è äîêрàé.И àç äà áèõ сеãà óìряë,íè ìàéêà íяìà äà ìе âèäè,íè ìàéêà... Пее... Пеé ìè îще!Кàêâî? Зàäряìàë áяõ è, ìàéêî,сòîрè ìè се, ÷е òè íàä ìеíе

14 ÏËÀÌÚÊ

èçòèõîì пееш. И â äеòèíсòâîòàêà ìè пееше: è сëàäêî,è òîëêîç òъжíî! ... А çàщîëèöе èçâръщàш? Съëçè, съëçè,íàпрàçíî èсêàш äà ãè сêрèешîò ìеíе: çíàя, ще óìрà.Бîсèëеê-öâеòеíà õëàäеí ãрîá ще пîсàäèшè íе рîсà ще ãî пîè,à òâîèòе ãîр÷èâè съëçè...Ще пëà÷еш òè: „Сòàíè îò ãрîáà,еëà, пîãèíàëà íàäежäî,еëà ìе, сèíе, óòешè!“И â ëеòеí пеê, è â çèìеí ìрàçще èäâàш, ìàéêî, ще íàрежäàш,àëà íàпрàçíî: прàõ áеçäóшеí,ще ìîãà ëè äà ÷óя àç?

Ще ìèíе âреìе, ãрîá сèрàшêèâ èçрàсíàë áóреí ще çàãëъõíе.Бàщà è ìàéêà ще çàспяòпîêîеí съí; сесòрè è áрàòярàçпръсíàò щàò се пî сâеòà,çàáрàâè щàò ìе. Нî еäíàäóшà âсе òàéíî çàрàä ìеíеще жàëè îще. В ëóííà íîщ,êîãàòî âëþáеíè çефèрèìèëóâàò пîëсêèòе öâеòяè сêрèòî íяêъäе пîòî÷еâ сàìîòíîсò òъжíî рîìîë£,ще äîéäе òя — препëеòеí áóреíпîëеêà òàì ще рàçäâîè,âъç ãрîáà õëàäеí ще прèпàäíе.Пîсëеäеí сòîí òîãàç äъëáîêîãърäèòе £ ще рàçäере,êръâ óсòíèòе £ ще îáàãрèè ãëàсíî òя ще äà рèäàé:„Пóсòèíеí пъò жèâîòà áеше,èçìèíàõ ãî еäâàì:îìрàçíî áеше òежêî áреìе...Кàжè ìè, ÷àêàш ëè ìе òàì?“Ще âъçрèäàе è ще пèòà,÷еëî сêëîíèëà äî çеìяòà;

  П. К. Яворов  15

íî ще ëè ÷óяíî ще ëè се îòêëèêíà àç?

Ще ìèíе âеê è íèêîé âе÷еíе ìîже ìясòîòî пîêàçàíà ìîя прàõ: пръсòòà ще áъäеíàä ìеíе рàâíà... Няêîé äеíîò ãръì çеìя ще çàòреперè,îò пèсъöè íеáî ще êъííе,рîäèíà ще çîâе:„Кръâòà ìè — сìóêàõà я сâîè,ìесàòà — ãрèçàõà ãè ÷óжäè — áеçсèëíà съì... âъсòàíà сèëеíè еòî рîáсòâî ìе î÷àêâà.Еëàòе, жèâè! Чóéòе, ìръòâè,äèãíеòе се! Чàäà îáè÷íè,спàсеòе ìе!“ — ще прèçîâà...А êîé îò ìръòâèòе òîãàçще ÷óе íещî,à êîé îò òяõ ще се îòêëèêíеè ще ëè се пîäèãíà àç?

Не èсêàì îще äà óìрà!Тъé рàíî,òъé ìëàä — î, íеêà пîжèâеяçà òеáе, ìàéêî, çà рîäèíàè çàрàä íея... è çà íеяâ äъëáîêà жàë, ìàêàр áеçпëîäíî,жèâîò îсòàíàë äà преìèíà...

Аëà сëàáеяò âе÷е сèëè,сíàãà èçсòèâà, êî÷àíеé,фóрèя се íàä ìеíе спóщà,çàсìóêâà â óсòíè è íе ìîãà,íе ìîãà äèõ, íе ìîãà äà пîеìà...Хèëяäè êрèëàрàçìàõàíè пîâяâàò õëàä:прèяòíî, ëеêî ìè е — òèõîè сâеòëî... Не, òъìíеéè пàäàì â çèíàëà пîä ìеíесòрàõîòíà áеçäíà: çàäóõ, шóì...Гъìжàò ÷óäîâèщà óжàсíè,íàëèòàò, ìàéêî! — — — — — — — —

16 ÏËÀÌÚÊ

— — — — — — — — Нî êъäе съì?Рàçсъìíàëî се. Сêреж íàшàрèëпрîçîрöè; ãîëèòе сòеíè,прèâèжäà ìè се, äеáíàò сàìîäà пàäíàò âъç ãëàâà — îò áîëеäâàì óсещàíà... Кàìèíàâсе òъé прîçèíàòà ìъë÷èè сяêàш äóìà £ íе òеêâàçà êëеòâà, íàé-óжàсíà êëеòâà!

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Пòèöè (äърâîреçáà)

    17

Велин Георгиев

Из „Живак от счупен термометър“

АЗ НЕ ЖИВЕЯ, АЗ ГОРЯ...“

Срещнахпламналитеочинатозидивхарамия,койтосеесамоопре-делилтакалаконичноведнамногопластовабаладананароднитевзриво-везасвободата.Иговидяхвисоконякъдегоревнебесатакатоогромнаскала,загърнатавоблаци.Итезинеговиочи.Господи,рекохси,толковависоковиждамтезиочиимистичнатафигурасякашотбронзкатоне-ръкотворенпаметник.

Еднаизложбазадвевъстания—Кресненско-РазложкотоиИлинден-ско-Преображенското.Да си извоюваштаковацентралноприсъствиевхудожественатаизложба,посветенанадветенароднивъстания.Дазастанешкатоскалавоблаквдветакиваголемисъбития,дазаемештаковависокомясто,товаозначава,ченасрещамиимазвезда.Имакартазизвездадаеизгоряла,тосветлинатаЈпътувакъмнас,презвреметоипространствата,задамеоблъчизавинаги.

Вървяиззалитенаизложбатаигосрещампочтинавсякъде.Наплат-нотонаДонкаНедковаезастаналнапреденпланспушкавръка.Заднегоедоскорошниятсвят—МинаиЛора,ласките,поетичнитемувзривове,аония„две хубави очи — музика, лъчи“сазаднего,гледатвнеговатапосока.Тоенапреденплан.Хваналпушкатаитръгнал.Неслучайнокартинатаенаречена„Вдъхновениеивяра“.

Инищочудно,чеговиждамепо-нататъкназаденплан.ВчеркватавБанско.Народътенапреденплан.Яворовдържиреч,обявявасвободатанаБанско.КостаПавловевидялЯвороввголяматанароднаборбаизатовагоеслялсхората...

Съвсемсъвременно,модерно,динамичногоевидялЕдмондДемирджи-ян.Целиятсвятсеепреплелвединвъзел,нареченживот.Тустихсемерне—„Ден денувам...“,презкойтоминаваизстрел,въртисечасовниковотоколело,гледаниптица.Живот...

Стихът„Ден денувам...“енакаралидругхудожникдагадаевърхуживотанаЯворов.Надругоплатнотойевприпадналатапиринскавечер,сединаскала—самкатогранит,апобилотосапрофилитеначетниците.Тойседиигледатрескаво.Пушкатаевнозетему.Държибележник.Стихсеражда.Воблакузрявагръмимълния...Живаскалавоблак.

Неколцина графици санаправили своитеталантливи дешифровкинаЯворовите„Хайдушкикопнения“.Срещамеинеговитезаточеници,и

18 ÏËÀÌÚÊ

бежанцитему.ДългостояпредплатнотонахудожникапоетГеоргиТри-фонов.Яворовсединакалясказамислен.Иотновосветътнавойводата,изпълненсобрази.Иневидимитенишкинамисълтазадържаттозисвятвсърцетонапоета.Итойгори...

Нонай-поетичноеподходилнай-младият,23-годишниятПетърМи-чев.НеговиятЯворовевзамечтанитемуочи,вдълбочинатанатезиочи,всъстояниетоналицето.Останалотоезагатнато,нотоприличаназеленаморскаповърхност,наотразеновъвводататяло...Всичкоевочи-те.Най-поeтичнотоплатнозапоета.Безкаквитоидабилоатрибути.Безпушкаипищов,безпушкаикама,безлюбимииврагове.НосветътекондензиранвединдълбоккатоКосмосапоглед.Иоттозипогледидесветлинатанаизгорялазвезда,пътувакъмнасинидостига,заданиогрее,дасевидимидаоткриемвисокатаскалавоблаканавремето.Идаустановимприсъствиетонагениявпантеонананароднатапамет.

***ГодининаредсъмсеопитвалдавидявеличаватафигуранаЯворов,

даяпоберавпоетичнистрофи.Ието—внеочакванмигтойтакамеос-вети,чеазпримижахотяркатамусветлина,задаизрекадумизанего...

Сам. Приседнал на скалите в Анхиало. Нощ. Самси. Сам и клетва. И молитва. Вгледан в звездните оси — по самото огледало морско плъзнали, с душа огледална, Анхиало, за човешките неща... Сам Сизиф. И сам арменец. Сам войвода. Сам и роб. Сам и жертва. И арена. Сам и люлка. Сам и гроб.Сам дъждец. И сам градушка. Сам и корен. Сам и цвят. Сбрал в едно море и суша. Сбрал в душата рай и ад. А с очи като подмоли — този грешен, този свят еретик и богомолец, сам превърнал се на свят.

Сам света понесъл, Боже, че душата му е храм.Геният едно не може само — да не бъде сам.

    19

П. К. Яворов

СТИХОТВОРЕНИЯ

ВИДЕНИЯ

Неáе — êóршóìеíà áеçêрàéíîсò, — îòрàçеíîпреç ëеäеíà êîрà â êóршóìеíè âîäè.Сàìîòеí êîëеíè÷èë íà ëеäà, сìóòеíîпреç íеãî ãëеäàì àç: íè сëъíöе, íè çâеçäè, —íè äеí, íè íîщ, — áеçöâеòеí çäрà÷ — ìъãëà. Беçöâеòíè,êрàé îòрàжеíèеòî ìîе сеíêè рîéìèíóâàò è íе спèрàò: сеíêè ìèìîëеòíè,çàëóòàíè áеçöеëíî, жàäíè çà пîêîé.

Аç âèжäàì сâîя îáрàç òàì: èçпîä âîäèòеäържàò пîäâîäíè õрàсòè â êърâàâè áîäëè÷еëîòî èçрàíеíî. Съсêàщè è çëè,преç ìîèòе óсòà íà õàîсà çìèèòепîäàâàò сíîп еçèöè. Кàìъê òàì ëежè,è êàìъê îсòър íà ãърäèòе ìè òежè.

Не съì àç òàì — íе съì òîâà — íе съì!... Беçöâеòíèêрàé сяíêàòà ìè шеòàò сеíêè рîé,çàëóòàíè áеçöеëíî, жàäíè çà пîêîé...Ìèíóâàò сеíêè: â пîãëеäèòе ìèìîëеòíèè съжàëеíèе, è óпëàõ се ÷еòе.Ìèíóâàò, çàìèíóâàò è íе спèрàò òе.

СЕНКИ

Нà òъìíà íîщ ÷àсъò. Аç ãëеäàì îòêрîеíèäâе òъìíè сеíêè: òàì, çàä áяëàòà çàâесà,äе ëàìпàòà ãîрè, â пîëе îò сâеòëèíà,äâе сеíêè íà íîщòà... Сàìè еäíà преä äрóãà,сàìè еäíà çà äрóãà â жàжäà è прèòîìà,òàì — сяíêàòà íà ìъж è сяíêà íà жеíà.

20 ÏËÀÌÚÊ

Ìъ÷èòеëíî ãëàâà се êъì ãëàâà íàâежäà, — òе íяìà äà се ÷óяò: èсêàò è íе ìîãàò.Те шепíàò ìîже áè — îò щî се òе áîяò?Нàпреãíàòî ръöе се êъì ръöе прîòяãàòè пàê се íе äîêîсâàò! Исêàò è íе ìîãàò...И пàê, еäèí преä äрóã, еäèí çà äрóã сòîяò.

Те шепíàò ìîже áè, íî ìîже áè è âèêàò,íî ìîже áè êрещяò; — òе íяìà äà се ÷óяò,äâе сеíêè íà íîщòà, преç òîëêîç сâеòëèíà...Те íяìà äà се ÷óяò, íè ще се äîсеãíàò,сàìè еäíà çà äрóãà â жàжäà è прèòîìà,òе — сяíêàòà íà ìъж è сяíêà íà жеíà!

РОДИНА

Оáè÷àì òе, рîäèíî, è ìе òрîâè пîрàäè òеáе ÷есòî яäíà сêръá, пîä ãíеò сòîèìеíеí преâèâàì ãръáè âëà÷à àç, íеâîëíèê, òâîèòе îêîâè...

Нî щî сè òè? Зеìя ëè â íяêîè преäеëè? Пръсòòà íà òîя äîë, íà îíя õъëì, еäíàêâî ìръòâà â çíîé, пîä äъжä è ãръì,êîяòî äíес еäèí — äрóã óòре ще íàсеëè?

Къäе сè òè, êъäе, рîäèíî ìîя? Нèìà среä òàя пîâèëíяëà сáèр îò âъëöè è êîçè — íà äëъж è шèрпîòèреíà, ÷èеòî èìе е áеçáрîя?

Не сè ëè òè íà ìàé÷èíîòî сëîâî, щî íàé-íàпреä пîãàëè ìîя сëóõ, íе сè ëè îòêрîâèòеëíèя äóõ:íà сëîâîòî, — íà áèòèеòî âе÷íî íîâî?

Нî òî... íî òî е â ìеíе, òóê, êъäеòî рèäàе ìèíàëîòî — òъìеí еê, è äеòî áъäàщеòî — çîâ äàëеê,íàшепâà съíèщàòà çäрà÷íè íà сърöеòî.

И òè сè â ìеíе — òè, рîäèíî ìîя! И àç òе èìàì: рàäîсòòà е сêръá...

  П. К. Яворов  21

Че пîä íеâîëíî áреìе âèя ãръá.И àç òе èìàì — çà äà áъäà сàì â áеçáрîя.

ÌОЖЕ БИ

И àç сëîìеí пîпèòàõ — è сëîìеí,íàé-пîсëе ÷óõ! Тî áеше, çíàì, äóшàòà,еäíà âъëшеáíà êîрäà â òèшèíàòà,òî áеше ìîяòà äóшà преä ìеí, çâó÷àщà òèõî: ìîже áè.А сëъíöеòî çàõîжäàше. В çàáрàâà îò сòрàõ, пîпèòàõ — è òîãàâà àç ÷óõ íàé-òèõî: ìîже áè.

И àç сëîìеí ãëàâà íà ãръä îáîрèõ,íî âсе прîсòряõ êъì èçãреâà ръöе,с íàäежäà â áеçíàäежäíîòî сърöе,è êàòî еõî â сеáе сè пîâòîрèõ, сëîìеí пîâòîрèõ: ìîже áè...А сëъíöеòî се áеше сêрèëî âе÷еè íîщ çëîâещà, áëèçî è äàëе÷е, сî сìяõ пîíесе: ìîже áè.И àç âсе ÷àêàì! Еòî âеêîâеèçìèíàõà êàê ãëеäàì â òъìíèíèòе.И àç âсе ÷àêàì! Еòî âеòрîâеäî êърâàâ пëà÷ ìе шèáàò пî î÷èòе. И âсе пîâòàряì: ìîже áè...Аç ÷àêàì сëъíöеòî è сëъí÷еâ áëясъê,с î÷è пîêрèòè âе÷ îò прàõ è пясъê, è сëяп îòäàâíà! — ìîже áè.

СÌÚРТТА

Сìърòòà — óжàсеí прèçрàê! В íàé-рàííà âъçрàсò îще,êîãàòî пî-äàëеêî îò ìàé÷èíè сè пàçâèсâеòà еäâà пîçíàâàõ, еäèí áеçèìеí сòрàõçàãíеçäеí áе ó ìеíе; — à ìîже áè òî áешесòрàõъò îò íея сàìî, â ãърäèòе ìè прîíèêíàë,èç рîäíà ãръä èçсìóêàí. Пî-êъсíî àç рàçáрàõíà÷àëîòî è êрàя íà öяëàòà ÷îâешêàòреâîãà пîä íеáеòî; — ÷е същî òъé преä íея

22 ÏËÀÌÚÊ

òрепереõà è сòàрöè, îòäàâíà сâîя äяëîòçеëè íà çеìяòà, è ìëàäè â сâèäíà прîëеòíà êреõêàòà сè ìëàäîсò.

И â съíèщà íеряäêîàç âèжäàõ òîя прèçрàê: èç òàéíèя преäеëíà àäà сêеëеò, èäещ â íîщ — ÷ерíà пëàщеíèöà,сàìàòà íîщ, áèõ êàçàë, íàìеòíàòà пîâèõрèëíàä пëàõàòà âсеëеíà; — с рàçìàõíàòà êîсàпî âсè÷êè õîрèçîíòè, âсеìîщíà, áеçпîщàäíà,íà ìъëíèя пîäîáíà. Аç âèжäàõ òîçè прèçрàê,îò сâîя ìрàç íàсòръõíàë è â òъìíè íеáесàçëîâещî îáрèсóâàí, áеçìъëâíî äà рàçìàõâàíà âреìеòî êрèëàòà; — äà õâърëя ìрà÷íà сяíêàíàä сóшè è ìîреòà, пîíесъë се íàпреä,â сëеäèòе íà жèâîòà.

И àç рàçáèрàõ âе÷еíà÷àëîòî è êрàя íà öяëàòà ÷îâешêàòреâîãà пîä íеáеòî; — ÷е êрепîсòè íàâреäèçäèãàíè àç ãëеäàõ прè áяãсòâîòî âсеîáщîîò òîя ãрîçеí прèçрàê; — âсе êрепîсòè âèсîêè,èçäèãàíè с íàäежäà çàä òеõíèòе сòеíèáеç сòрàõ îò сìърò äóшàòà спîêîéíî äà пî÷èíе.И êрепîсò äà èçäèãíе, íàòрóпàë ãëеäàõ íяêîéîò òрóпîâе ÷îâешêè ãрàäèâî пëàíèíè,пîìàãàéêè, áеçóìеö, íà същàòà îíàя,íàпрàçíî îò êîяòî спàсеíèе сàì äèрè.И êрепîсò äà íàìерè, çàпàëèë äрóã сâещòàíà äîáрîäеòеë êрîòêà, рèäàеше â òъìàòà,íещàсòíèê, преä âрàòèòе íà áрàòà сè, êîãîòîеäíàêâî íеèçáежíî î÷àêâà пàê сìърòòà. И ò£сящèòе îще, íàé-пъсòрà âърâîëèöàìîëепсàíè сòрàõëèâöè пî âсè÷êèòе пîсîêèíà çеìíàòà пóсòèíя; è ò£сящèòе — ÷àê äî îíя êëеò áеçóìеö, щî ìèсëè с шепà çëàòîáеçсìърòèе äà êóпè; — íàé-пъсòрà âърâîëèöà,äî îíя êëеò íещàсòíèê, щî с êрàäеíèя â ìрàêîò ÷óжäî ãърëî çàëъê, èçëèшеí пъò çîрàòàсреä жèâèòе пîсрещà...

Несреòíèê áеçпрèþòеí,â òъìà сàìсè èçãóáеí, äà çàãëóшà сòрàõъòîáëàäàë ìè äóшàòà, àç ãръäíî âèêíàõ песеí

  П. К. Яворов  23

íà ãîресòíà сàìîòíîсò — è еõîòî îòâърíàèç пóщèíàöè сòръìíè, êъäеòî âсе áеç пъòсëеä íеãî се çàëóòàõ. Нî âìесòî äà íàìеряòàì прàçíèê íà жèâîòà, òържесòâеí è áеçêрàеí,â ëèöе сìърòòà пîãëеäíàõ: òя áеше сâеòëèíàíà прîëеòíîòî óòрî, îòâеêè съ÷еòàíàс ìъãëàòà пîäрàíèëà íà есеííàòà âе÷ер.Тя áеше сàìî пîãëеä, ÷èяòî äъëáèíà,çàãàäъ÷íî áеçäъííà, сèяе îòрàçеíàíàä íàçè â íеáîсâîäà. Тя áе еäíî âеëèêîìъë÷àíèе среä âсè÷êî — сêîâàëî âсеêè еêпî öяëàòà âсеëеíà. Еäíà ìе÷òà сàìîòíà,пîсëеäèëà òреâîжíî, îò сеáе сè пëеíеíà,âèäеíèяòà сâîè äàëе÷ îò âеê íà âеê.И íàеäíî с äèõà £, íà âсеêè ìèã âъëшеáíîèç õàîсèòе íèêíàò â пëъò съíèщàòà íеéíè.И âсеêè ìèã óìèрà òъé същî íяêîé сâяò,â пëъò íеèí съí îáëе÷еí. И áеçíà÷àëíî — íяìàêрàé íèãäе îòáеëяçàí сòреìëеíèеòî íеéíîèç пъòя íà áеçêрàя...

В òîç шеìеòеí пîëеòсìърòòà â ëèöе пîãëеäíàõ — äóшà íà âеêîâеòе,сâръõсìèсъë âеêîâе÷íà: пîãëеäíàõ я с öеíàòàíà âсеêè сòрàõ îò íея, с öеíàòà íà сòрàõъòè сìèсъëà â жèâîòà. И áяãàò пàê òъëпèòепреä ìàéêàòà âеëèêà, è êреòàì àç ìàãесàíîò íея — è сëеä íея — пî сâîя çеìеí пъò...

ПЕСЕН НА ПЕСЕНТА ÌИ

Нàé-сеòíе òè се âръщàш, áëóäíèöе íесреòíà,с íàâеäеíà ãëàâà —прè ìеíе, òóê, â сàìîòíîсò íепрèâеòíà.Нàäèре íе пîãëежäàé с òъìíèòе сëîâàíà óпëàõ è òреâîãà —àç âсè÷êî çíàì...Нî çíàé è òè: óìряõà òàìè äяâîëà, è áîãà.

Еëà прè ìеí. Еëà ó ìеí. Кàжè ìèêъäе íе áеше òè, êъäе íе áяõпîäèре òè è àç?

24 ÏËÀÌÚÊ

Зèãçàãè âреä íеóëîâèìè...Къäе îò реâíîсò íе ãîряõè â ëеòеí çíîé, è â çèìеí ìрàç?

Нà òрóжеíèê ëè äрèпàâ, ãëàäíî áëеäеí,â прèõëóпеíàòà èçáà òè íе áе —è íеãî ëè, êàжè, íе ëъãà, áеäеí,çà прàçíèê, âъçäóõ è íеáе?В пîëеòî ëè прè сеëяíèíà ãрóáèíе áеше òè,êрàé íеãî äíè ëè íе èçãóáè,сàìà îсìяëà сâîèòе ìе÷òè?

Иç äеáрèòе íà òъìíèòе áàëêàíè —пîсесòрèìà õàéäóшêà — è íàä ãрîáòè съëçè ëè íе рîíè, âеëèêàíèîпëàêâàщà íàрàâíî с жàëъê рîá?И преä рàçâрàòíèöà ëè с прîсешêà áîяçъíçà пîãëеä è óсìèâêà íе рèäà,è преä íеâèííîсòòà ëè äóìè íà съáëàçъíáеçсрàìíî òè íе шепíà, áеç срàì îсòàëà íàâсеãäà!

И еòî ÷е се âръщàш óìîреíà,íàпëàшеíà, îòâърíàòà, сëîìеíà....Усòà пèяíсêè íе еäíèâ óсòàòà òè рóáèíîâè се âпèõà.Ръöе íе÷èсòè преç îíèя äíèрàçпëèòàõà, çàпëèòàõà, ìърсèõàêîпрèíàòà íà òâîяòà êîсà.В êърâàâèòе íà êръâíèê îáяòèяíèìà âеäíъж се òè преâèâà?Рàçâрàòà ëè íе ÷óõ íеâèííîсòòà òè äà îсìèâà,è íеâèííîсòòà äà òе îáсèпâà с õóëè è прîêëяòèя?

И еòî ÷е се âръщàш óìîреíà,íàпëàшеíà, îòâърíàòà, сëîìеíà.Нàäèре íе пîãëежäàé — íяìà жèâíà ìърòъâöèòе среä òъëпàòà:еäíè îсòàõà òàìáеçпëъòíè прèçрàöè, еäâàìсъçèрàíè преç òèшèíàòàíà спîìеíà ìъãëèâ.

  П. К. Яворов  25

Рàçáîéíèê същ, пîäèре òè âърâяõè ìèсëеõ àç: êàêâî òя ìрàçè è îáè÷à?Беçсèëеí â реâíîсò, сèëеí â çëîáàòà сè áяõè пèòàõ àç: êàêâî я ëъсòè è óâëè÷à?Гëàсà òè âреäîì сòъпêèòе ìè çàãëóшè.Преòърсâàõ àç, преòърсâàõ ãè òîãàç —íà ìèã пëеíеíèòе äóшè.

Нàпрàçíî òърсèõ èсòèíà ó òяõ,съçäàäеíè â ëъжà è ãряõ.Нàпрàçíî äèрèõ è ëъжàòà —áîã íà âсеëеíàòà, äóшà â äóшàòà.Сòрàäàíèе! Еäíî сòрàäàíèе áеçëè÷íîжàëêî, áеçрàçëè÷íî,òàì íеãäе пî среäàòàíà èсòèíàòà è ëъжàòà...

И еé ìе äíес: пîãëеäàé, âръõ е — сàìîòà.И òè се âърíà, ìîя êрàсîòà!Че íяìà çëî, сòрàäàíèе, жèâîòâъí îò сърöеòî ìè — êèâîò,êъäеòî пепеëòà ëежèíà âсè÷êè èсòèíè-ëъжè.Че íяìà äóõ è íяìà âещâъí îò ãърäèòе ìîè — пещíà жèâèя âсеëеíеí пëàì,íà öяëàòà âсеëеíà õрàì.

И òè се âърíà! — прàçíèê äеí...Ще äъõíà àç è с êърâàâ пëàìъêще пëàìíе òóê äърâî è êàìъê.Бъäè прè ìеí — áъäè ó ìеí...Среä êърâàâ пëàìъê è преç äèì, среä çàäóõ íеòърпèì,íеáеòî â òâîя пîãëеä äèâíî ще се îòрàжàâà.Дóшà çà íеãî ще êîпíеé!Тè íеãî ãëеäàé è ìè пеéçà õëàäíèя пîêîé, çà âе÷íàòà çàáрàâà.

26 ÏËÀÌÚÊ

Среä пëàìъöè è àäсêè äèìíèé äâàìà с òеáе ще ãîрèì.Крàсèâè â ìрà÷íà ãрîçîòà,è ãрîçíè â сяéíà êрàсîòà —среä çàäóõ íеòърпèì,â êîпíеíèе çà ìèр íеáесеí,íèé äâàìà òóê ще èçãîрèì,íèé äâàìà с òеáе, ìîя песеí!

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Кръсò V (äърâîреçáà)

    27

Георги Н. Венедиков

ДВА СПОМЕНА ЗА ЯВОРОВ

Пîсëеäíèяò жèâ ÷еòíèê íà Яâîрîâ

1.Яворовбешевъоръженсманлихера,карабинаиспарабел.Тойобика-

ляшевсичкигрупи,напътствувашеги,команадвашеивзимашеактивноучастиевсражението.Съветвашенидапестимпатроните.

ПапазчеирсенамирашемеждуНеврокоп1иселоПириннависочината.Тамимашечешма—обилнаводаимногокорита.

Изпътясехранехмесъссухоежбина,коятонидавашенаселението:сланина,извара,сирене,яйцаидр.

ОтСересвзехмефайтон.ЯворовостанавСерес.КатопотеглихмеотНеврокопзаБанско,предадоханиединпленен

турскиофицер.Ниепътувахмесконе.Най-отпредвървешеЯворов,следнеготурскиятофицер,аследофицерааз.Турскиятофицеримашенагла-ватасихубаваастраганенагугла.Иазрешихдаседокарамснея.Дадохмумоякаскетивзехнеговатагугла.НовсичкотовастаназадгърбанаЯворов,койтонищонезабеляза.Поедновреметойсеобърнаикатомевидясгуглата,многосеразсърдиимизаповядадаявърна.Обясних,чениедоброволнонаправихмесмяната,итогаватоймиказа:„Даймупушкатаитойдрехитещетисвалиотгърба“.ПопътяобядвахменаКременскитехановеиазказахнаЯворов:„Азщегоочистя(турчина)“.Поедновреметурчинътсенаведедапиевода,азшеговитопогледнахЯворовинасочихпушкатасисрещутурчина.НоЯворовсехваназапарабелаимипосочиспръсттурчина.Акосмеясамо,некастрелямсрещунего.Отказахсе.Продължихмепътя.МинахмепрезЛошинскитехановеиотидохмевДо-бринище.ТамотседнахмеудядоНиколаПумпаловипренощувахме.Съща-тавечерЯворов,азитурскиятофицерходихенабаня.УдядоНиколаниподнесохавечеряинипредложихаеднастаязаспане,сдвелегла.ЕднотозаЯворов,адруготозатурчина.Яворовмепоканидаспяснегонаеднолегло,ноазмуотказах,защотомусеразсърдих,загдетоменакарадавърнагуглатанатурчина.ОтидохиспахпридядоНикола.СутринтаитриматапотеглихмесконетезаБанско.Тампредадохметурскияофицервкомендантството.ВечертапреспахмеубайЙонкоВапцаров.СутринтатръгнахмесЯворовзаЯкоруда.ТамотседнахмеуИванХаджиценев.На

1 Сега град Гоце Делчев

28 ÏËÀÌÚÊ

другатасутринпотеглихмесЯворовзаЛъджене(Велинград)презАврамовоиспряхменаграницатаприПашово.ОбядвахменамитницатапридядоНикола,койтобешетаммитничар(непомняпрезиметому).Посрещнанимногорадушно.ПрезцялотопътуванеЯворовбешевпрекраснонастро-ение,весел,шеговит,приказлив,многовнимателеничестомиказваше:„Е,Георги,многосигруб.“Моятагрубостсесъстоешевтова,чекарахзлоядитемомчетанасиладаядат.Новсичкитезадачи, възложениотЯворов,изпълнявахсудоволствие.

Яворовбешеоблеченсчетническауниформа.Чернакурткаскаскет,черенпанталонскалцунинаколенетеисцървули,споясокипарабелътнатъкнатнапоясока,спушка,апатронитеносешевчантата—пат-рондашнямаше.Тойносешедвечанти:веднатапатроните,авдругатадневникаси,койтобешедебелоколо5—6см.Азнезнаякаквоестаналосдневникаму.Втозидневниктойвсякавечерсиводешебележки.

Когатоотидохвболницатадаговидя,сварихгоседналналеглотосъсскръстениръцемеждуколенетеиснаведенаглава.Прегърнаме,почерпимеинесеотказвашеотшегатаси.Катомечерпеше,каза:„Ергенинсъм,артисткитеминосятбонбони,аазтечерпяоттях.“

Всичкичетницисеобръщахмекъмвойводитесис„господин,самокъмХр.ЧернопеевсеобръщахмесбайХристоикъмВапцаров—сбайЙонко.

ЧетатанаЯворовсесъстоешеот15-16души.Азбяхнай-младият.Вкраянасептемврииливначалотонаоктомври,непомняточно,

ЯворовеводилсражениевРиланаГрънчар.Азнебяхтам.ВДафчифликпренощувахмеведнакъща.Навечерятаниподнесоха

качамакипрекрасновиноведнакаленакана,коятообикаляшеотръканаръка.Катостигнадомен,азянадигнахмалкоповечко.Вторипъткатодойдедомен,надигнахяощеповечеиЯворовмисескара:„Георги,дасененамирамевсофийскитересторанти.“Именаказазамояталакомия,катомеизпратичасовинавходнатаврата.Отидох.Отвременавреме,поглеждахпрезпроцепанавътреивидях,чевсичкимомчетасазаспали,аЯворовбешелегналпокоремдоогнището,пушката—преднегоинакондакабешеразтворилдневникаипишешенещо.Към12часамеизвикаимепопита:„Харесалитивиното!“,азмуотговорих:„Даймиощеоттовахубавотовиноиаздосутринтащеостананапост.“Тойсеусмихнаинищонемиотговори.Азлегнахотляватамустранаитоймепокриседначастотсвояямурлук.Заспалсъмведнага.

2.ЯворовдойдевСамоковиимашенуждаоттримомчета,задапопълни

четатаси.АзбяхпредупредилбайГеоргиРадойков,четрябвадазаминазаМакедониякаточетник.ЯворовдойдеисеявиприбайГеоргиРадойков,койтобешепунктовначалникнаВМОРО.БайГеоргиведнагамисъобщидасеприготвяидазаминаощесъщияденсЯворов.Снасдойдохаощедва-мадругариПавелНачев(Арнаутчето)ибайВасилЛугов.ОщесъщияденотидохмевселоБелиИскър.ТамдойдеЯворовсженасиЛораидругедингосподин,койтопридружавашеЛора.Направихмеснимкавсички заедноиниесЯворовпотеглихмезаграницата,аЛораигосподинътсевърнаха

  Георги Н. Венедиков  29

обратновСофия.НощувахмевДамиркапияинаследващатанощ,сдругагрупачетнициминахмеграницатаиденувахмевместносттаСемкововеднаборовагора.ОттамтръгнахмевнаправлениезаБелица,Разложко.НадБелицаминахмеБеличкатарекапрезнощтаивлязохмевселоДрашище.СутринтапредиразсъмванестигнахмевБанско.ТобешеосвободеносъщияденотЧернопеевиВапцаров.Презденяпочивахме,апо-късноЯворовдър-жаречвчерквата:„Долуфесовете!“Всичкиразкъсахаихвърлихафесоветевчерковниядвор.СъщатанощбяхпоставенснашидругаризаохрананаБанско.НачалникмибешеКостадинКотупанов.Тойпроверявашеидругипостовепрезнощта—далисавсичкичетниципоместатасиидалинесазаспали.Сутринтанисмениха,ниесеприбрахмевБанско.На8октом-вринивдигнаха.ЗаРазлогзаминахавсичкичети.КостадинКотупановснеговитемомчетабешезаеледнатумба,коятосеказваше„Св.Тройца“.Турцитенай-напредсеопитахадавзематтазивисочина,ноКотупановсмомчетатасигиотблъсна.Икъмнашаталиниязапочнабоят.ТурцитебяхавокопиизапочнастрашенбойюжноотМехомия(Разлог).Ние,6души,бяхметочносрещутурскатаказармавместносттаСеровица,водихмебойпоцялаталиния.Срещунасимашетурци,коитосебиехас„мартини“и„бердани“итук-таме„маузери“.Следобядна9октомвривместносттаГолаксеверноотРазлогизлезетурскиаскер.Принашатагрупанямашебинокъл.АздокладвахнаКостаМитев(Адмирала),койтобешеначалникнанашатагрупа.ТоймеизпративеднагаприЯворов,койтобешедолуведнанизина.Тампочивахатой,ЧернопеевиГеоргиЗялков.ДокладвахнаЯворов,ченахлувааскервМехомия.Тойведнагаскочи,ноЧернопеевгохванаотзадзакуртката:„Пею,седи,азщеотида.“ЯворовотговоринаЧерно-пеев:„Момчетатасамои,азщеотида!“идойденависочинатапринас,залегна,наблюдавасбинокълаиниказа:„Небойтесе,товаенашавойска.“Тойразбра,чеетурскиаскер,ностезидумиискашеданиуспокои.Следоколо30—40минутизасвиритурскиятборозан(тръба)иследмалкосрещунасзапочнахатурцитедасебиятс„маузери“.Яворовниказа:„Момчета,пестетепатроните.“Следтоваотидедапровериидругитемомчета.Турцитенаправихаобход.Искахаданиобградятиударятвтил.Понежебяхамногобройни,Чернопеевдадезаповеддасеотстъпва.Ниенезнаехме,чевлявоотнасотстъпватнашитедругари.ПоедновремезабелязахАсенХадживасилевдамахаскаскетасииниедасеизтеглим.ВтовавремебешеубитЛаскатаТулековотБелицаидругинякимомчета.Адмиралададезаповединиедвамаподвамадаотстъпваме.АзиедномомчеотРазлогнаимеМаркоЦветковотстъпихме.

Долуимашееднодере,досташироко,ноние—младихора,гопреско-чихме.Преднасимашенивастютюниследкатопреминахмепрезнея,излязохмеведнаголанива,коятобешемногоопасназанас.Решихмебегомдаяпреминем.Иетониведнацаревица.Успяхмедасепритечемнапомощнадругаритеси,коитозадържаханастъплениетонатурците.Яворовбешемалковлявоотнас,следтовадойдохаидругите.Адмиралаиеднонашемомчеостанахапоследни.Адмиралакуцаше,болешегокракът.Тойнеможадапрескочидеретоиостанаскритвракитака,незабелязаноттурците,коитосебиеханадесетинаметраотнего.Катосеизтеглихмевсички,

30 ÏËÀÌÚÊ

ЯворовнизапитакъдееАдмирала.Ниемуказахме,четойнеемогълдапрескочидеретоиостанатам.ДойдохмедорекатаИстокипотечениетоЈсеизтеглихме.СнасбешеиЯворов.КатостигнахмедоБанско,засилихмеохраната.Понежебяхмепривършилипатроните,донесоханиотБанско.Вечертакъм10—11часапристигнахадругихора,въоръжени.Тенизамести-ха.Ниеотидохмепоквартиритеси.НопредитовасеотбихмеприЯворов.Тойнипочерписбалсамаиказа:„Хайде,момчета,забогдапростиАдми-рала.“ВтовавремесеотваряврататаивлизаАдмирала.Всичкискочихме,прегърнахмего.Радосттанибешеголяма.Тръгнахмеси—заповядаханидасеизсушимидобредасенаспим.СутринтапостанахмевБанско.След1—2денапотеглихмепрезПиринавнаправлениезаНеврокоп,презместносттаАрамибунар.СтигнахмеПапазчаир.ПрезнощтаслязохмеведноселоДафчифлик,асутринтаСтоянФилиповМълчанковиМитрушСлавковбяхавлезливНеврокопсчетитеси.НиесъщопристигнахмевНеврокопиоттампотеглихмезаСерес.ГеоргиЗяковбешевзелСересибешеградоначалникнаграда.ОтСересниевзехмеединфайтон,отидохмевселоКалендара,съ-брахмеиоттамместнатачетаиощемногодругибългари.ПотеглихмезаТопаловобаси,коетобешечистотурскосело.Почтибезникаквасъпротиватурцитесепредадоха.НадругияденсевърнахмевСерес.Оттамзаминах-мезаДрама,отДрамазаКавала,къдетосЯворовиЧаковвзехмеКавала.След1часдойдеЧернопеевсголямачетаивзекомандванетоиохранатанаграда.Ниебяхмеохрананапристанищетоинисезаповядаданедопуснемникойдавлезевпристанището.Тамимашетурскокафене.Поедновремезабелязах:отостровТасосвнаправлениекъмКаваласедвижиплатноходкасединчовек.СъобщихнаАдмирала,койтобешеначалникнапоста.ТоймеизпратиприЯворовдадокладвам.ВстаятабяхатриматавоеводиЯворов,ЧернопеевиЧаков.ДокладвахнаЯворовзаплатноходката,Чернопеевдаденарежданедагиизбием.Яворовскочисдумите:„Никаквоубиване!“Следоколочасплатноходкатадойдевпристанищетосединчовек.Обискирахчовека,койтобешеоколопетдесетипетгодишен,говорешемъчнобъл-гарски,катоказа:„Яедибългарин“.Заведохгопривойводите.Оказасе,чебащамуепанагюрецигозавелдеветгодишеннаостровТасос.Яворовгоприевнашатачетанагости.Следняколкоднидойдебългарскатавойскаиниосвободиха.ЯворовсевърнаобратновБългария,катомевзесъссебеси.ОткритлистмидадеЧаков,койтобешеоколийскиначалникнаКавала.ТръгнахмеотКавала,преспахмевДрамаипослеотидохмевселоБаница.НосехмекръстикатоотидохмевБаница,Яворовнамерикмета,чийтобащабешезакланоттурцитенамостанареката.Отидохмевчерквата,къдетоеднабабичкапазешечерепитенаГоцеДелчевиГощанов,Яворовпоечерепитеотбабата,обилномутечехасълзитеоточите,катоказа:„ЕтоширокоточелонаГоце“.Докатостояхмевчерквата,Яворовдържешечерепитевръцетеси.Отчеркватаотидохмевуличката,къдетоеубитГоцеДелчев,положихмекръстаисвещеникътчетемолитва.Следтазицеремонияизстреляхеднапачкапатрони.ТръгнахмесиивечертаспахмевселоБроди.ОтБродиотидохмевСтарчище.ТукпрестояхмеединденизаминахмезаЛибяхово,къдетопоставихмекръстнагробанаДаев.ОтЛи-бяховоотидохмевНерокоп,престояхмеединденипотеглихмезаБанско,а

  Георги Н. Венедиков  31

оттамзаЯкоруда.ОтЯкоруда—вЛъджене.НадругияденЯвороввземазаемотХристоЛазаров20лева,откоитонаменедаде5лева.Яворовбешевзелфайтонза15лева.АзказахнаЯворов:„Защомидаваш5лева.Виеняматепаризавлака.“Атоймиотговори:„Насвлаковетенивозятбезплатно,немитрябватпари.“ТуксеразделихмесЯворов.

ОтидохвойниквказарматавСамоков,авЛъдженеЯворовмииздадеудостоверение,скоетопостъпихвойникв22дружина.

СледтоваходихвСофия,видяхсесЯворов,водимевкъщина„Раков-ска“126.ТамбешеиженамуЛора.

ПролеттазаминахмезаБулаир.СледсвършваненаБалканскатавойнадослужвахвДупницаибяхфай-

тонджиянагенералТодоров.НаучихсезатрагедиятанаЯворов,поискахотгенералаотпуск,дадеми5денаизаминахзаСофия.НамерихЯвороввАлександроватаболницавIхирургия.Прегръщаме,целувамеиазгопитам:„ГосподинЯворов,каксисъсзрението!“Тоймиотговори:„Бъдетеспокойни,зрениетомиезапазеноичетаедритебуквинавестника.“Исеразделихме.

Послесенаучих,чееходилвъвВиена,върналсе,носляп.Бяхспът-ницинагараКостенец.Идвасофийскиятвлак,гледам—отвлакаслизаЯворов,сляп,сбастун.Отидохведнагапринего,взехго,тоймепрегърнаицелунаиазгопитам:„ГосподинЯворов,къдеотиваш?“Тоймиотговаря:„Поканенсъмотд-рКръстеввКостенецнагости.“АзгомолихдадойдедапрекаразиматаприменевСамоков.Тойотказа:„Щедойда,Георги,притебе,носегаотивамприд-рКръстев!“Придружихгоигокачихнакостенскияфайтон,тоймепрегърна,сълзитемутечахаоточитеипо-теглизаКостенец.Разделихмесе.Товабешенашетопоследновиждане.ОтидохвСамоков,взехпътницизаДупницаиоттамзаГорнаДжумая.ТамсенаучихзасмърттанаЯворов.

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Сеìеéсòâî сîâè (äърâîреçáà)

32 ÏËÀÌÚÊ

Христо Недялков

КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С ГЕОРГИ ВЕНЕДИКОВ

През1964г.АнгелГериноткварталЛъджене,ВелинградзнаейкизаотколешнитемиинтересикъмживотаитворчествотонаП.К.Яворов,миписа,чевградаживееединотчетницитенапоета,воювализаеднопрез1912г.Веднагаотпътувах.

Казахами,чеГеоргиВенедиковживеенаул. „Г.Димитров“236,отдяснатастрананапътязакварталКаменица.Влязохвдворананискакъщичка.Посрещнамееднадевойка.КазахЈ,четърсябайГеорги.Чулна-вярноиметоси,наврататасепоказаедърбългарин,снископодстриганапрошаренакоса.Провикнасе,четойе„търсенотолице“.Каточу,чещеразговарямезаЯворов,отвърна:„Завойводатали?Може.Заповядай!“Имевъведевмалкакухничка.

ГеоргиВенедиковсеоказамногообщителениведнагазапочнадараз-казвабитиетоси.БилотСамоков,колар,файтонджия.Разпитахгозадругичетници,нопредивсичкозаЯворов—къдеевоювал,какепътувалпоградовеисела,неговотоучастиевреволюционнотодвижение,отноше-ниетомукъмнарода...ИГеоргиВенедиковзаразказваслучкиисъбития.Помолихгодагинапише,задабъдедокументирано.

Наследнияденпакотидохпринего,нотойощенебешеписалспо-менитеси.ОбещадамигиизпративСофия.Казахмудаотговоринаследнитевъпроси:

1.ВкоисраженияевзималучастиеЯворов?2.Какебилоблеченивъоръжен?3.Каквоебилоотношениетомукъмчетниците?4.Водиллиедневник?5.Каксееотнасялпоетъткъмпленници?6.КаквиречиедържалЯворовпреднародаикаквоебилоотношението

нанародакъмнего?Иощедругивъпроси.На5януари1965г.получихписмотонаГеоргиВенедиков.СледтоваимахвъзможностняколкопътидапосетяВелинградида

сесрещамсбайГеоргиинашитеразговорибяхавсеоколоЯворов.Минахагодиниимоиприятелиписаха закончинатанапоследния

четникнапоета.ГеоргиВенедиковмногосегордееше,чееостаналживединственотмноготоЯворовичетнициивдумите:„последнийчетникнаЯворов“тойвлагашеособеносъдържание.Занеготовабешеособеначест.

СпоменитемудоизясняватмногостраниотживотаидейносттанаЯворовпрезвременаБалканскатавойна.Твърдеценензанасефактътнапроявенотоотпоетахуманноотношениекъмпленентурскиофицер.

Споменитена ГеоргиВенедиковтрябва да станатдостояниенакултурнатаниобщественост.

    33

П. К. Яворов

ХАЙДУШКИ ПЕСНИ

На Гоце Делчев I Деí äеíóâàì — êъòèщà пîòàéíèíîщ íîщóâàì — пъòèщà íеçíàéíè; íяìàì òàòî, íèòî ìàìà — òàòî äà рóãàе, ìàìà äà рèäàе... Леëе ìîя òè, Пèрèí пëàíèíî! Ìîре ÷ерíî öàрèãрàäсêî âèíî. С âрàã âрàãóâàì — ìярà спîреä ìярà, с áëàã áëàãóâàì — âярà çàрàä âярà; íяìàì áрàòеö, íè сесòрèöà — áрàòеö äà ìе õâàëè, à сесòрà äà жàëè... Леëе ìîя сàáя õàëîсèя! Ìîре ëþòà îäрèíсêà рàêèя. Бîã áîãóâà — íеêà сè áîãóâà,öàр öàрóâà — âеêà ëè öàрóâà? Няìàì ëèáе, пърâà îáè÷ — ìеíе äà î÷àêâà è äà ìе îпëàêâà...Леëе ìîя пóшêà îãíеáîéêà!Ìîре òъíêà сîëóíсêà äеâîéêà.

34 ÏËÀÌÚÊ

II Дà áяõà, ëèáе, äà áяõà, äà áяõà çëàòî êîâàíîòâîèòе рóсè êîсèöè... Ìяíà áèõ сòîрèë ìèëî çà äрàãî õрàíеíà êîíя, ìяíà çà áëàãî òóрöè äà ãîíя! Дà áяõà, ëèáе, äà áяõà, äà áяõà îãъí еëìàçèòâîèòе ÷ерíè î÷èöè... Ìяíà áèõ сòîрèë ìèëî çà äрàãî пóшêà áîéëèя, ìяíà çà áëàãî òóрöè äà áèя! Дà áяõà, ëèáе, äà áяõà, äà áяõà ìàрãàр ìъíèсòàòâîèòе áеëè çъáèöè... Ìяíà áèõ сòîрèë ìèëî çà äрàãî сàáя пî âîëя, ìяíà çà áëàãî òóрöè äà êîëя! III — Хóáàâà ãîрî — пóсèя,äе ãèäè пóшêà áîéëèя. Връщàò се õîрà îò пàçàр, ìèíà ще Лàçî ÷èфëèãàр;еé áóêà ëèсòè îòрîíè —êóршóì ще Лàçà äîãîíè, âîéâîäî. — Връщàò с õîрà îò пàçàр,ìèíà ще Лàçî ÷èфëèãàр;áре áóêà ëèсòè îòрîíè — прîêîáà,êóршóì ще Лàçî äîãîíè çà â ãрîáà...А пëàìъê ìè пàëè ãëàâàòà,ìъêà ìè ìъ÷è äóшàòà, äрóжèíî.

  П. К. Яворов  35

— Пръòе çà êрóшêà òръíóшêà, äе ãèäè êëеòâà õàéäóшêà. Зíàеí е Лàçî пî сâеòà, ÷ереí èçеäíèê è â êръâòà;еé çëî íà çëèя âъçäàâàþíàê, щî шеòà çà сëàâà, âîéâîäî. — Зíàеí е Лàçî пî сâеòà,÷ереí èçеäíèê è â êръâòà;áре çëî íà çëèя âъçäàâà — è íеêà! —þíàê, щî шеòà çà сëàâà íàâеêà...А жàë ìè е жàëîсò-óìîрà,Лàçîâà щерêà èçãîрà, äрóжèíî. IV Съí съíóâàõ, îé íерàäîсò, îпóсòяëà ìëàäîсò, ãрîá â óсîя, ãрîá сèрàшêèпîä шóìàòà ãъсòà.

И íà ãрîáà, îé íерàäîсò, îпóсòяëà ìëàäîсò, êръсòîêëîíе — êръсò þíàшêè,è пèëе íà êръсòà. Зàрàí пèëе, îé íерàäîсò, îпóсòяëà ìëàäîсò, пеé, íàрежäà êàê сèрàêàсèрàшêè е ìèíàë. Ве÷ер пèëе, îé íерàäîсò, îпóсòяëà ìëàäîсò, пеé, íàрежäà êàê þíàêàþíàê е çàãèíàë. Съí съíóâàõ, îé íерàäîсò, îпóсòяëà ìëàäîсò, съí съíóâàõ, съí прîêîáà —съíóâàõ сè ãрîáà...

36 ÏËÀÌÚÊ

ПИСМА НА ЯВОРОВ

ДО ПРОФ. ИВ. Д. ШИШÌАНОВ

Monsieu D-rIv.D.Chichmanoff PensionPhilippon— ˆGen˜ve SuisseBrd.Pont d`Arve,11

София,10ноемвр.07

Уважаемиг-нШишманов,Сърдечноблагодарязадобратадумапоповодсбиркатами.НапълноВи

разбирамимислякатоВас,ченабългаринаенужнаощегражданскапоезия.Нотияусловия,коитояправятнеобходима,тесъщите,струвамисе,несатъкмоатмосферазаразвитиетоЈ.Гражданинътунас,прогресивниятгражданин,нямапредсебесиеднареакциянатрадицияипринципи,бихказал,еднареакция,организиранаидостойнакатопротивник.РеакциятавБългариявсякогаевагабонствуващабезпринципност.Тябезсрамноносиналицетосимасканапатриотизъм,нахалноговоризалиберализъм—ивършизлодеяниятанаоткритоилииззасада,често,аконеобикновено,толковадолни,щотопредизикватпростофизическоотвращение.Притияусловияединственосатирата,яростнаибезпощадна,бивирялаунас,акоимахменеобходимитеталанти.Или—ниеимахметакива,нотенямаханужнияхарактер,задасезапазятнависота,откоято,катонибихазаговорили,даимвярваме...

К.Хр.наистинаприедастане„професор“побълг.литература!Личнозаменетованебеизненада.Христовникоганеепоказвалморалнискру-пули—заданегосчитамспособеннавсичко.Безумнисаония,коитогоповикаханакатедрата.Впрочем,щемучуемлинякогагласаотнея—богзнае.Засегасеговори,четойщялдаотивавПариж—заспециализация...побългарскалитература!

ПрединяколкодниВиизпратихдошлатачрезред.на„Мисъл“брошуранаК.Кузьминскийвърхулитературатани.Тоячовекмисевидятвърдезлеориентиран.Вънотнемалкокуриознитемнениятойиматолковафактическиневерности.ОсвентованеезабравендориСт.Попов,аА.СтрашимировиЕл.Пелиннесъществуват.

Немирович-Данченкоетукзаняколкодни,дошел,презСърбия,давидиинас.Тъкмятмусебанкетиотдвалагералитераториипублицисти.Струвамисе,ченямадаминембезсмешниинциденти.

Сърдечнипоздрави.ВашияП.Яворов

  П. К. Яворов  37

ДО Д-Р КР. КРÚСТЕВ

Уважаемиг-нд-рКръстев,

Моето съгласие да бъда преместен близо до голям град, за да сеползувамотвсичкодобро,коетоможедамидадетакъвоедномясто,идаимамповечевремезаповолнаработа?Четовавинагимиебилоедножелание,еднамечта,осъществимосттанакоятомисемяркашекатодалечнавъзможност.Сегамиепървипът,деточувствувамнедостатъкотсилнадумазадълбокаблагодарност.

Доколкотомистигнесила,щесестараядапреработяпосоченитеместав „Мечта“и „Великден“. Товамногоглаголство.Когатоработя,каточелинякакваманиямеобземанепременноданапълнявтълпеночислострофи.Данотуйевсичкодруго,нонеистихоплетство,защототогавалошо,ченямаспасение.

„Сизиф“,„народът“,еосакатенвсамиясизачатък,че,тъйдасекаже,идентифицирахсъдбатанаединицатасучасттанамножеството.Ажи-вотътналичносттаменсевиждавповечетослучаималкосизифовски:догробентруд,съпреженсвсевъзможнифизическииморалнисамоизтеза-ния—догробнотъркаляненаогромниякамък,уждабъдезакрепеннавръхнаурвата,гдетоможедасипочине(акотоваеискалСизиф)—дасепо-стигнемалкавъзможностзаедноотносителноспокойствие—ищастие,следуморителенживот—стръменпът.Алаповолятанабоговете—поналожителносттанаусловията—несесъбиратдватаразвързаникрая,илипък—тъкмобъдаткръстосанииостанедасенаправивъзела,биватпонещастнаслучайностизтървании—отдългогодишентруднеоставанищо—камъкътпаклеживполитенаурвата.Инавсичкотова,макармногокосвено,съмнаправилпричина„духовнатаслепота“,невежество-то—нещо,коетонеможедасатвърдисериозно,защотощезначи—дасесмесватследствияипричини.По-нататъквечеследвакраят,койтоотговарянафалшивотоначало.

Единприятелмиизпратипоследнитедвекнижкина„Звезда“.Причетененабележките,особеновкн.V,изпитахсъщоточувство,коетоизпитвачовек,когатосесрамувазадругите;четамиманеща,казанитоку-тъй—самодасаказани,защотомогатдасенаредятхубавидуми.Разбирасе,немогаданеоценяблагороднатацелнаавтора,чиитосабележките,но всепаккритикиотподобенродне сапрепоръчителни,защото,акочовекимапо-слабангел,могатдамуподействуваткатоотрованаместокатоподкрепителнанапивка.

ПризнателнияВи П.КрачоловГр.Анхиело,21май1900г.

Р.S.Преписананаотделно,изпращамноваIVстрофаза„В-ден“,акоеудовлетворителна,молядасепоставипредстаратавкоректуратазнакаплус,аколине—единголямминус,задасеопитамвдруга.

38 ÏËÀÌÚÊ

Nancy,leDec.06

ДрагиКръстев,

Имамдавъзразяза„манерността“.Азсесчитамзанай-малкоманерниямеждудругите,защотонай-рядкосеповтарям.Тисигурнонаричашстоваимевсегдашнотомистремлениекъморигиналносткасателноформата.Акомивярваш,щетикажа—четосъвсемнееотжеланиедаблеснасфокусни-чество.Наопаки,тоенещо,коетостоинадмоитежеланияивхарактеранатворческитемиспособности,доколкотогиимам.Тоедомогванеданамерязавсякамисъличувствотъкмооноваоблекло,коетоимприляга.Ивтаяработаазоставямдамеводиповечеедининстинкт—акоможетъйдасерече,—отколкотоедносъзнание.Азпростосевслушвамикопирамонова,коетонякойдяволилибогпеевдушатами.Иакокритикатаминаправинякогачестдасевзрепо-сериозновделотоми,еднаотзадачитеЈщебъдедаопределидоколкоуспявамвтиясидомогвания—доколкоуменесъдържа-ниетоотговарянаформите.Акозапиташличномене,азщекажа,чевтоваотношениеот10парчета7—8сапочтисполучени.Почти,защотобихмогълдапостигнаабсолютнотосамокатомузикант.Четогаваазпрякобихна-миралмелодията,коятоетъйсъвършеноявственавдушатами.Асегаазяизразявамчрезпочтиневъзможнотосредствонаеднамисъл,разпънатавтакъвитакъвкуплет,седиколкостъпнистихове,незнамкакримуваниидр.прозаичнисекретинапоезията.Ипритоваощекатосеспъвамнавсякастъпкавнепроходимиезиковипрепятствия,коитотрябвадазаобикалям.

Други няколко думи: към коитрябва да бъда причислен аз — към„старите“или„младите“?Оставяйкивнай-голямарезервапоотноше-ние„новата“мипоезия,тиметуряшмеждупоследните,смоятапървасбирка—иснадеждитесиможебидасеповърнавнейнатапосока.Да,сминалотосиазпринадлежатям—носминалото,къмкоетонямадасевърна,защото„новото“умененееедноувлечение,аединдушевенпрелом.Взависимостотнастроенията,коитомечакат,отмотивите,скоитощесесблъскам,азможеда„потъмнея“ощеповече,можедасеизясняикатомайскиден,нотонямадабъдето!

Навсекислучай,междукоисъмднес?В„Предиисега“Сл.метуринаособно—итойбешеправ.Защотоазсъмединкърджалия.

Инък,заподразделението—щепоменасамо,чеспоредмене,горе-долеопределенитегруписатри:най-напред„стари“,послегрупанапреходасцентърВазовинай-сетне„младите“.Анархистите,скоитоебременнонашето(частнобългарско)време—вънотсметката.Впрочемтехнитедушищебъдатможебитвърдедългомухивпаяжинатанамоятапоезия.

Няколкодумиивърхукнигатаизобщо.Азбихрекълпредисловиетоданямашетоявоинствентон.Защодасехвърлясянкатанаполемикавърхутиявеликолепнивстуденинатасидисекции,студенивъпрекилирикатаначеститеприлагателни?Ощеповечекогато,акодопълнишсегашнатасикнигасощееднакатонея,ниещеимамеепохалноделоснеотразимовлияниевърхупо-нататъшноторазвитиеналитературатани,главнопрозаическата.

  П. К. Яворов  39

ВидяхобявлениетозаIIт.наЛит.иФил.студии;товасастарипе-чатаниработи,илиновиписаниинеписани?Тиимашнамерениедададешведнагодинатолкова,колкотовсекиотнасщедадепрезцялживот—иданипокажешкаксеработи.

Твоитемусикословеснейшиколегиотуниверситетатрябвадаиматедназлоба,коятобистигналазавсичкитециклинаДантевияпъкъл.За-щотоазнезнаяпо-сатанинскоотмъщениеоттова,даседърживисящдовторопришествиевъпроскатотвоя.Нотищедаимашвдушатасивсичкияледнасевернияполюс,задачакашразрешениетомухладнокръвногодиниимесеци.Докъдеотиде!

Наамериканецаазизпратихкнигитеси,ощекогатобяхвБългария,нодалисееполучиланякаква„благодарност“намойадрес—незная.БихпомолилДинкадаотидеприСт.Радев,поднач.напощата,икатомурече„мн.здравеотеди-когоси“,дамупоискаеднасправка.Иподиртовадамисъобщирезултатаседнакартичка,закоятоазщемусеотплатяспо-хубава.

Всяказараночаквам„Мисъл“.Ималиматериалза10книга?Акосъмвсметка,азвечеимамскакводасеотсрамя.Щегопратя,катополучакнижката—каквощегоправитепо-рано.

Многоздравенавсички ТвояЯворов

София,27август1908г.

ДрагиКръстев,

Нетинаписахведнагатияняколкореда,защоточакахдаизминесрока,койтомидаваш.Родилсъмсена1януари1877г.Спрялсебихнадатата,аконебихнапомнилХайне.Сериозночуждовляниевърхумоеторазвитиекатопоетедвалиебиловъзможно,защотоазникоганесъмоби-чалпоезията.Даженикоганесъмималтърпениедапрочетанякойавторизцяло,камолидагоповторя.Аконамирахнякаквощастиевпоезиятаси,изказалбихголямаблагодарностзастряхатана„Мисъл“.Ноазпиша,защототрябвадасевършинещонасвета.Ипонежемразяпоезията,катопрофесия,нямамникаквихудожническинамерения.Всякогасъмсестремилсамокъмнякакваиндивидуалнафилософия,коятодамепомирикактосоколната,такаисособственатамоявидимост.Нокаквотосъмпостигналвтоваотношение,битрябвалодаостанедълбокоинтимно,задаимасвоетоцелебновъздействиевърхуми.

Уви,азпишаивсичконаписанопреставадабъдемое.Ичестосимисля:акобихмогълдаизтръгнаотръцетеипаметтанахоратавсичко,коетоимсъмдал,азбихбилнай-щастливиямеждущастливите.Исусбешеединвеликсимволистпоет.Тойговорешенаученицитеси,раздавайкиимхлябивино:„Яжте,товаемоятаплът,пийте,товаемоятакръв.“ИпослетойзаридавГетсиманинаГолгота,давайкинадругитепоследнияостатъкотсебеси.Толковаповечемене,единезичникподхристиянскотоигона

40 ÏËÀÌÚÊ

живота,трябадабъдепозволенмояегоистическивопълпривърховнотостраданиеотнеизбежнотораздаване,къмкоетомепринуждавапрофе-соналнотопоетство...

Сърдечнотистискаръката ТвояЯворовНеотказвай,азамести„Мисъл“снего.Здравей.

Париж,15ноемв.910

ГосподаКръстевиСлавейков,Многосъмвиновензаполицата.Азмислех,чеитаягодинащечакат,

кактоминалатаипо-миналата,20месеца!Заплататамизатоямесецтрябадаетръгналавечезанасам,танапразнобихписалдаотделятотнея.Освентоватяеноемврийскаинепозволявановаванс.Нямалидабъдекъсноза1-видекември?Полицата,подписана,етукприключена.

Паскалевмиобещава„Наострованаблажените“иазячакамснетър-пение.Щебъделинякойтолковалюбезенисо„сборника“?Идущияпът,седноилидруго,щепохлопамсамнаврататана„Мисъл“,надявайкисенагостоприемство.Оттукедноˆproposзаеднаголяма„тайна“.Азпишаеднадрамавпетдействия.Пишехеднаработа—тъйдаянарека—фило-софска,поневоснова.Предидесетднииазсамнеразбрахкактясеразбивдветрагедии.Собственопрезменеизпъкнаеднатрагедиявстихове,римовани— коятоби абсорбиралацялото съдържаниена „философско-то“ми„съчинение“закоятощеподиряможебиБоянаотбългарскатаистория.Нозададойдадонея,трябадаосвободядушатасиотдругаеднатрагедия,коятосепоказаедновременнонавидело,койзнаеотдеизтайнитенадушатамисъвсемобмислена,разработенадонай-големиподробностииналожителноизискващадабъденаписана.Живеякатовнякакъвкошмар,отеднаседмицапишавсяканощот10до4или5часа,таянощдовършвамеднонамойпогледвеликолепнопърводействиеинемогадасеизбавяотилюзията,ченякойдругмислизарадменимидикту-ва.Катопредвиждамнеминуематаумораинервниразстройства,коитощемиотнематпоняколкодниподирвсякодействие,смятамвсепакдоНовагодинадаспуснапоследнатазавесанапърватаредакция.Впрочем,вторатаредакциянямадаизисквадругоосвенретуш—тъймисеструва.Катоудовлетворихтаямалкачовешкапотребадапоприказвамзасебеси(понежетукпочтинямаскогодаприказвам),минавампо-нататък.

М.Поповнигденемогадасрещна.ЩекажанаКаназиревадамигодоведе.Стиховетенатояфренецникакнемихаресват,нощегледамданаредяработатаснякойотмладите.Многосебоя,катосезапознаяснего(сфренеца)данебъдапринудендажертвувамотвреметоивниманиетоси—двенеща,коитонивгадосеганесамибилитолковаскъпи.

Тукашнитевестнициотдва-триднисезанимаватсбягствотонаТолстоя.

  П. К. Яворов  41

Вединвестникпредменстоиръкописа,койтоприлагам—незнамдалинеесъщия,койтоевсъчинениятаму.

Многосърдечнипоздрави ВашияЯворов

ДО ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Господин ПенчоП.Славейков, ПоддиректорвНар.библиотека ˆSofia Bulgarie

Nancy,le1Dec.06

Самобогстрадатъйсветло!Аззнампочтивсичкистих.в„Сънзащастие“,ностранно—днесгичетакатосъвсемнови.Аззавиждамнамагесника-автор,койтотворисветлинасреднощтаисеопиваотнея.„Сънзащастие“ееднавълшебнаприказка,коятомекарадашепнапочтипрезсълзи:Какдивенбимогълдабъде,обоже,твоятъменсвят!...Най-сърдечнипоздрави

Яворов

Господин ПенчоСлавейков писател София Bulgarie

Paris,le22Nоv.10

Гледам „НаОстрова...“ и изпитвам чувство за нещо извършеновъпрекивреметоимястото.Разгръщамяимисеструва,ченашаталитературапочваотднес.Еднолудожеланиеметласкадасекачана„Айфел“идаяпокажаоттамнацялаЕвропа.Хиляди—хилядисърдечнипоздрави.

Яворов

42 ÏËÀÌÚÊ

ДО ДОРА ГАБЕ

София,21юни05

Госпожице,Славабогу,азполучихписмотоВиипропъдихотглаватасиедна

глупост,коятонемидавашемирпрезпоследнитетри-четиридни.АзщеВиразкажа,дасепосмеетенамоятапрекаленаподозрителност,коятодосеганесъмпредполагалусебеси.Койзнаеотде-накъде,всъботаазосъмнахсубеждение,чеимамписмоотВас.Отивамвбиблиотекатаинамирамвърхумасатасидругиписма,нонеиВашето.Оставашедавидядалинещегодонесатудома,иливредакцията,защотораздавачитеминосятписмата, кактопопадне.Домараздавачътдохожда обикновенокъм2ч.сл.пл.икъмтовавремеазгочакахвече.Етого,тоймиподаванякакъвсив.„Край“,отнезнамкойбългарскикрай—задахвръкнепрезпрозорецанаулицата.ОтивамуКръстева—итамняма.„Еда,писмотомиеоткраднато!“—решавамазипочвамдатърсявиновници—игииз-мислям—исеозлобявам—ит.н.

Единвъпрос,Виезнаетелиценатанаписмотоси,илиаковъввсекиред,написанотчовексеотразяванеговатадуша,Виезнаетелиценатанадушатаси?СмисълътнавъпросамищеВиостанезагадъчен,можеби,кактоизасамияменеезагадъчночувството,скоетомеизпълняпис-мотоВипричетене.Защотоаз,койтоимампо-голямоправоотВашиялюбимНадсондавъзкликна:„какмалкосъмживял,какмногопреживях!“—аз,койтопритоваусловиенай-малкосъмспособеннаидеализацияисантиментализъм,—азблагоговеяпредеднодете,каквотостеВие,гос-пожице.КатосеабстрахирвамотбуквалниясмисълнаВашитередове,женскиотпървадопоследнабуква,изатоватолковапо-приятни,азпакВипитам,бездаискамотговор,защоВашатадушаетъйхубава,защотяесамоеднапесен?

Изатаядуша-песен—срещналиВиощеединпътпрезживотаси,илине—бъдетелисамодъщерянаг-наГабе,илиимилосърднасестранадоня„болен“(моетопочтениекъмхората,коитообичате),бъдете,детощетеикаквотоискате,Виевсякогаможетедасенадяватенамене.Нека„светътсивървипосвояпът“,нека„хоратасезадоволяватсмалкото“,Виенямадабъдете„задушенаиизравненасвсички“,нямадасе„заличите“,нямадапреживеете„най-ужасното“.Дажеинасевернияполюсдаотида,азщемогаиоттамдаВиводяв„новияпът“,койтовиждатепредсебеси„тъйсветъл,тъйясен“—щеВиводядотогава,додетощеиматенуждадабъдетепридружавана.

МоятаамбицияпоотношениеВасщебъдедаВиизправясрещуша-блона,култивиранвнашаталитератураотстариимладилирици.Приочевиднатасвояпосредственост—безизключение!—тепроявихапрос-тогениалниспособностивпарафразатаначуждотоотонявид,предкойточужденецътжумиипокриванос,защотоеразяденоотръждатаимиришенамухол.Парафразьоривсъдържанието—анямадасгрешазаболшинствотослучаи,акозаменядумата„съдържание“прякосдумата

  П. К. Яворов  43

„мотиви“,—тенесеоказахакадърнизасамостоятелнаработаивот-ношениенаформата.Теприбрахаиззадчуждитевратиизтърканитеотупотреблениекалъпиисезапретнахадаразпъватпотяхвкусътнабългарина,именнодаразпъват,анедавъзпитават.Иетогивсички,изразходилитъйбезславно„творческата“симощ,преживят—знаетелитаядума?—иселигавят,илипъкбанализирватонова,коетонародътвсвоятапростотаинепосредственостесъздалинакитилстолкованеуве-даемипрелести.Нотенямакакводругодаправят,защотосаизправенипредеднакаменнастена,коятотрябвадаразбиятсглавитеси,задаотидатпо-нататък.Атаякаменнастена—необръщайтевниманиенадекадентскисмелатафигура,—тяетяхнотобезсилие...

Да,влирикатанийимамередмъртъвци,коитоходятмеждуживитепосилатанатласъка,даденим—накоивпо-далечно,накоивпо-близкоминало—оттъпанари,днессъжаляващиможебизатогавашнотосикъ-согледство,носрамуващиседаизповядатсвоягрях—изатовамълчат.Авушитенабългарскитеquasi-читатели,коитообичатдаприказват,бездасачели,или,акосачели,бездасаразбрали—ощезвучатблясъцитенатъпана—имъртъвцитеощеживеятвтяхнотомнение.Номястотонавсякакъввидмъртъвциевгроба,защотоинактеотравятсгниенетосиатмосферата,вкоятотрябвадацъфнеидадеплодновотоижизнеспо-собното.Акоимахмеистинскакритика—нуждатаоткоятосепокриваунасскекаворецензенствовнай-опаснаформа,—тяотдавнабиизвършиласвоятагробарскаработа.Ноазсъмдълбокоубеден,чесдвестестихотво-рениякатотия,коитопечатамесегаиняколкогоре-долузамисловатич-кинещаотподве-тристранициВиещеможетедаизвършитесъщоторазрушителнодело.ЕдносравнениемеждустаритеиВасщесеналожи,защотощесипослужитестехнитесредства,защотонямадабъдетемногодалекооттехнияшаблон.НосъщевременноВиещеизпъкнетекрайтяхсвсичкатасвежестнаедномладодарование,свсичкаталъчезарностнаеднаощенепокваренадушаисвсичкатаделикатностнаедноженскочувство.Атовасаредпреимущества,коитоВиещестоваритевърхутехнитеглавиищеобрулителистетенавърбовитеимвенци,тъйлеснопридобитиизмочуритенабългарскаталитература—Виеобичателисъзаклятиетоиреволюцията?Менепък,идазаслужарай,господнямадамепуснетамотстрахданескрояинемунякойкюляф!...

Шегатанастрана,катоВиговорятияработи,които,струвамисе,нямадазакъснеядаизкажаоткритопредсвета,азимам—нямазащоданеВигокажа—еднонамерение.Именно,давъзбудяиуВасамбиция,коятобикрепилалитературнитеВиинтересидажевнай-опакиусловиязаработа,дажевнай-страшниизпитания,каквитомогатдасполетятчовекапрезживотаму.Оня,койтонямавпътясиеднапредварителнонароченаточканастремеж,той—бъдетеуверени—всякаминутаможедазаспи,детопопадне,итамдаостане.Добремеразбирате,нали?

Ноазтрябвадасвърша,макарчеимамдаВикажаощекое-що,защотоинъкщазакъснеязапощата,акойзнаедалинесъмзакъснялвече.

Набързощекажа,ченапълноразбираммайкаВи—иВашетополо-жение.Наистина,чиновницитеотпощатабихамоглиданаклеветятв

44 ÏËÀÌÚÊ

онова,коетоще„помислят“,иВас,когатототрябадасеотнасясамодомене.Отдедазнаят...

ИВиеиматеправодасешегувате,ченесъмтъйстрашен,кактосъмизглеждалотначало.Слабажена,ненаправихтелиотмене—койтосемислехзанякакъвтигър—едномалкокотенцеслентичканашия,коетоподскачаоколоВас,задаВизабавлява?Напразномислите,ченемогадасесмея.Етовтаяминутаазсесмеяотвсесърце!

Моятаприятелкавсеощеяняма—идобреправи, защотовсякогаподирподобниотсъствиятясевръщаразплакана,аменесъвсемнемисегледатсълзи.БлаженистеВие,чевсякогаможетеданамеритесвоятамуза,катопогледнетевогледалото.Катоказвате,ченепременнощечакатедаВиизпратянещо,азщезалъжаочакванетоВиседна„фантазия“,кактобихтереклиВие,изостаналамеждукнижатамикойзнаеоткоевреме.Итукщетуряусловие:Дасепростиратевърхумоиработи,самокогатонеВихаресат.Инъкнетрябатповечеотдведуми:„харесами“—заданезаприличатенаПетелаиКукувицатавбаснятанаКрилова,акояпомните.

„Мисъл“щеизлезекъмкраянамесеца.ЗабавиястатиятанаКръстевавърхустудентскитевълнения.

НаТодорова,койтопобързадазаминеприженасивЕлена—иеуспялвечедападнеотединконидасистрошинозете,—щепредамВашияпоздравпопощата.

Чакамписмоистихове. ВашияЯворов

Под нежната омая на вечер замечтана и двама ний горим! — не идвай чак при мен...В прегръдките си взел те, когато ще желая,цял с тебе да се слея и ний ще се топимв най-висшето блаженство — мъчително далеко от себе си тогаз усещал те бих аз.Ах, вечер замечтана очите ни закрива — и двама се топим! — но по-далеко стой...Изгубил те от поглед, когато ще престанада мисля зарад тебе, ний двама ще горимедин за друг в притома — и колко, колко близо усещал те бих аз до себе си тогаз!...

2

София,30юни905

Госпожице,Тогавааззакъсняхзапощата,номожехдагоотнесанагарата.Вие

иматеправодамеобвинявате,ченеседосетихданаправятова.Иощеедингрях,понежеизпратихеднакартичканаместооняден—вчераза-

  П. К. Яворов  45

ранта.Туквечеиазсамнезнаякакдяволасепошегувасмене.Защотона28т.написахкартичкатадомасииотивайкикъмбиблиотеката,от-бихсенапощатаияпуснахвкутията.Авчерасутр.янамерихсъвсемслучайно,паквпалтотоси!Хубавопомня,чепуснахнещовпощ.кутия,нокаквоебило—незная.Същияденмилипсвацигарето.Трябвадасъмпусналнего—можебисцигаразаедно!

Напредъкът,койтостенаправиливновитестихотворения,еособе-ночувствителен.ТоянапредъкедълбоковапаратанаВашетопоетич.чувствоиВиесамиедвалибихтемоглидагозабележите.Помнителиколконещотрябвашедазачеркнетевнай-раннитесистихотворения?Едобре,занещоизлишновсегашнитеВиработиидуманеможедастава.Аедноотглавнитеусловиязаистинскапоезияе,дасепостигневсякакраткостиетественоствизказванетоначувството,дасеизбегневся-какъвб а л а с т имноготовода.ЖителитенаПарнассигурноняматвсвоялистзаяденечорбата,откакъвтоидабиловид.

Отдругастрана,обръщавниманиеобстоятелството,детоВиесестараетедапостигнетесъответствиемеждусъдържаниетоиформа-та.Товаособеноличивстих.„Предменсиднескапак“.Всякочувство,аконеивсякамисъл,епредивсичкоеднамелодия.Стихотворениетонай-честосепораждавдушатанапоетакатоеднапесенбездуми.Итогаванеговатазадачае—колкостранно!—датърсиконкретенфактзапоетич.експлоатация,—датърсисюжет,вкойтобимогълдаоблеченастроениетоси.Ноакомузикалносттавпоезиятасепостигачрезразпоредбатанаречта—ищоммузикатапредшествувавсичкодру-го,—тоформататрябвадаиграевпоетич.творчествобезспорновиднароля.Исамоистинскихудожниципоети—човекможедабъдепоет,бездаесъщевр.художник,аболшинствотосатакива—могатдаустано-вят,съзнателно,онаяхармониямеждувъншнатаивътр.странанасвоитеработи,коятоимпридавазначениеидълговечност.Защотоданамеричовектъкмоподходящатаформазададенапоет.работа,тозначидаотнемевъзможносттанадругиподирнегодаоткриватощеединпътАмерика.Менеми сеискада видяуВас единнесъзнателенстремежкъмнещотакова.

Товаизобщоинабържевърхусегаш.стихове.Разбирасе,тепакиматнуждаотнякоипоправки,макарчеитъйсаудовлетворителни.Тепакиматнуждаотпоправки,въпрекичесаудовлетв.,защотооставатсте-пените:добро,мн.доброиотлично.ДанеВисевиждамалкастепента„удовл.“,коятодадохнаработитеВи.Азпазядобротозасебесиизаонияработинамоитеученици,коитобихамезадоволиликатомои;м н .доброто,заоногова,коготобихнарекълсвойучител;отличното—занай-великияпоет,забога.Вподробностзастих.Виизапоправките,коитотрябвадастанат,щеВиговоряведноотслед.сиписма.Изпра-тетедотогаваидругите,коитощеимате.

АВиенедейтемисесърди,чеВинаричамдете,катонемипозволява-теданаредяпредтаядумавсичкихубавиепитети,коитосъществуватвречникътнанашияезик.АпъкчеазВисчитамедноумнодете,многопо-умноотмногостари,свидетелствувафактът,детоВиприказвам

46 ÏËÀÌÚÊ

затолковамногоработиитъйоткрито,както,бъдетеуверени,несъмприказвалсникогодосега.

Променението,новитевпечатления,коитощеимате,катоотидетевАйтос,вполитенаБалкана,несесъмнявам,чещеВидонесатиеднопо-добронастроение.Вслучая,еднамолбаотмене:Никоганепропущай-тесветлинастроения,бездагиизползуватезапоетическицели.ЕднажизнерадостнаноткавработитеВибиималаизвънредноголямаценапризадачата,коятоВипоставяхвпо-раншнотосиписмо.

Старайтеседаповярвате,чещастиетоинещастиетосасамоиз-мислициинищоповече;човексечувствуващастливилинещастенспоредтова,каквощесивъобрази,чее.Защото,всъщностпогледнато,всичкоепразнадума.Туйееднастара,многоотърканамисъл—или,по-добре,истина—нотясеезавъртяладнесиздушатамисвсичкияблясъкнакойзнаекаквановост.Можеби,защототяднесслазязапървипътотумътвчувствотоми.Видисе,истините,заданислужат,нетрябасамодасезнаят—небешеликазанонегде?—ноидасечувствуват.ПовторноВипрепоръчвамтояпилюлпинкзагоре-долусноснонастроение...

Питате,кактоправясегавСофия.Подиргорнитередове,казалбих—правяоткрития!Инъквсичкоестаро.Лятото,поневоля,щегопрека-рамвСофия,защото,кактознаете,замествамСлавейкова,атойщесевърнепрезавгуста.

Многосебоя,чещезакъснеяизагарата.Часъте9.Почтисекая,чеВиобещахвкарт.даВипишаднеснаместоутре.Защото,кактогледате,тованееединдобъротгов.написмотоВи.

Накрайблагодарязапоздравитеотг-наГабе.Всичко,коетоимахслучайда чуя отнякоипознати,меизпълня с чувство занай-дълбокоуважениекъмнего.Моляпредайтемуимояпоздрав.НесмеядапоздравяидомашнитеВиизобщо.

АзчакамтоплинатаибистратакапкаводанаВашетописмосредсофийскатазимаисредблатотонатукашнияживот.

ВашЯворов

Хайнещепратяутре.Далгобяхедномуиднеснеможахдаговзема. Същ

ДО ÌИНА ТОДОРОВА

София,7ян.08.8ч.в.

Миличка,Предичетвъртчаспредадохнаслугинитевсанаториумаеднамалка

розазатебе,еднанедоразцъфналабялароза.Акотябешепадналаотръ-катати,азбихяграбналиотнесъл,мислейкиятвоятадуша,—азбихямилвалитоплилсдиханиетоси,задасеразцъфтисвсичкатасиразкошнахубост.Моетоокояотличисредкупдругицветяиазтияизпратихдасе

  П. К. Яворов  47

огледавнеяоная,коятовладеемечтитеми.Илитинеседосетиоткогоеиязахвърли?Илитятидонесенякоянеприятност,защотоазедвамприкривахвълнениетоси,когатопоменахиметотипредслужителката!Моетожеланиебеше—дасенакичишсрозатамиидабъдешсредзиматаолицетворениенапролетта,какватоазтесъзерцавамвтаяминута.Иоще—тядатипрошепнемоятавяравбъдещетоидаянаправитвоявяра.Защотоединмъж,единистинскимъжподчиняваобстоятелстватанаволятаси,анесебесинаобстоятелствата.Понемоятдосегашенживотебилнепрекъснатаборбасобстоятелстватаиредпобединад„не-възможното“.Иазневярвамзвездатанамоетощастиедаугаснетъкмосега,когатотиприбавяшсвоителъчикъмнейните,сливайкисеснея.

...Защосеизмъчвашдарешавашбезполезнивъпроси?Какватрябадабъдеженатали?Минке,имаденгубци,коитосучениваженвидрешават—инямадарешатнищопътно.Наземятанеживеятсамоединмъжиеднажена.Акоцелтанавсякосемейносъчетаниеедасеосъществищас-тиетоналюбовтаисъгласието—иможелитаяцелдабъдедруга?—тоженататрябадаетакава,какватоенужнанамъжа,иобратно:мъжът—какъвтоенуженнажената.Затоваимаизбор.

Когатонякойкаже:азмисля,чеженататрябадабъдееди-каква,тойказвасамо—каквабижелалдабъденеговатажена.Иетоазмисля:когатоединмъжнаречееднаженасвоя,тойтрябадаслеедушатасисней-натаиоттовасияниедаизлезенова,по-силнаижизненоспособнадуша,коятодасеустремикъмдостижениенаеднаисъщаобщацел.Женатанапоетатрябазавложивтоваделосвоятаамбицияидаосмисличрезнегоживотаси.Тятрябадамупридадечрезпрякоиликосвеновдъхнове-ниевсичкидобриелементинасвоятаиндивидуалност.Бъделитоваединсъзнателенстремежзанея,тященамерибезбройначинизавъздействие.Ивиждайкихубавирезултати,тясгордостщеможедаказва:Етонˆ,аконесъществувахаз,нямашедасъществуваитова.Тоемое!Исветътщепризнаенейнатазаслуга.

Какватрябадабъдежената?Азказахпомоему.Другщекажедруго—посвоему.Ивсекищебъдеправ—засебеси.

Амичепогледни,моярадост,погледниработатамиотдвегодининасам.Аконебешети,щешелидасъществуватявтоявид,койтоима?Иакотясъдържанещоценновсебеси,недължалиазвсичкотебе?Бездагосъзнавашсама,тинесилиупражнилавърхуменеедновсесилновлияние?Вденянадвегодишнинатаналюбовтами—25март,Б л а г о в е щ е н и е !—азщетиподаряединалбум,вкойтощепрепишастиховете,закоитосимевдъхновила.Итищевидиш,ченямадаостанеред,вкойтоданепроглеждатвояобраз...

Трябвалиобразованиенажената?Нимаазказах,ченетряба?Самоче,катоговорехзаединконкретенслучай,азнеможахдазадържаусмив-катаси.Защотимислиш,чеучилищетощетидадеповечеотдиплом?Койтодириобразование,истинско,плодотворнообразование,нетамщегонамери.Важнотое—ималиучовекадушажадназапознаниеикадърназаразвитие.Ипритакъвадуша—какватоазсмятамтвоята—училищетоеповечевредно,отколкотополезно,защотоотнемавремеиенергия,когато

48 ÏËÀÌÚÊ

обременяваглаватасизлишнаискучнаматерия.Другеслучаят,когаточовекмислидасепредаденаизвестнаспециалност,билоотлюбовкъмнауката,билопредвидизноснакариера.Трябалиобразованиенажената?—Поначало—да,нопаквсичкозависиотспособностите,положениетоинуждитенаотделнаталичност.Иповтарям,тияобстоятелстваре-шаватгдеикакдагополучи.

Нотиговориш,чеобразованиетоенужнонаженатакатосредстводасезапазиматериалнонезависимаотмъжа.Откакволинезависичо-век,катозахванеотсвоитепредразсъдъциисвършистолковажестокиприроднизакони.Инямапо-тягостназависимостотзависимосттанаслужебнотоположение.Обачетиимашпредвидзависимосттавсемей-ството.Прионоваслияниенадушитеиединствонацелта,закоитогово-рихпо-горе,чувствоназависимост,мисеструва,еневъзможно.Чувствувализависимостглаватаотсърцетоилидяснатаръкаотлявата?Другое,когатоженатаимъжатръгнатвсекипосвойпът,къмразличницели.Тогава,свързаниединзадругииопъващивдвепосоки,теестественощебъдаттягостединзадруги,защотощесипречат.

Номоятамалка приятелка ощене е изпитала „тиранията“ илиневниманиетонамъжа,затоваможедаоставинаразведенитежениистаритемомидаразвяватзнамето...Тъкмозатяхетаяработа,защото—първо,тенямакакводругодаправят,и—второ,иматвдостатъчнастепенозлоблението,необходимозавсеки „революционен“поход.Инак,щосеотнасяизобщодоправатанажените,азсъмготовдагипризнаяидажеданапишаедностихотворениевтяхназащита!Впрочемборбатазаизвоюване „женските“права едва ли етъйтежка, кактоможемдазаключим,гледайкипосинялотоотусилиялиценаг-жаКарима.Женитепритежаватредгражданскиправанавсякъдепосветаинамногоместаиматвечеиполитическоравноправиесмъжете.ВАнглиявъпросътенадневенредиможебиподир2-3годинищебъдеразрешенвположителенсмисъл.ЗаБългарияобачеазбихказал,чеможедасеобсъдивъпроса,даливинтересананапредъканетрябвадасеотнематмалкоотправатанамъжете!Едноправотрябвадаседаватогава,когатохоратасеподгот-вятдагоизползуватзаустремкъмпо-високакултура,анезаанархия...

Но,Минке,азмногопродължихтиясериозниразправииитисигурносивечепорядъчноотегчена.Нознаешли,чепредиоперациятатитрябвадаизбягвашвсичкивъпроси,коитотенервират?Тебетитрябаизвънред-носпокойствие,задасъберешсилидаиздържишпо-леснолечениетоси,иподире—дасеоправишпо-скоро.Хубавознай,чезаедностебестрадамиаз.Помни,чекатопазишсебеси,пазишимене.Наистинамояталюбовемного„егоистична“!

„Драматургията“пропадна.Длъжносттаезакрита.Театралнитеплъховеможебисепобояхаданеимсеразвалиспокойствието.Товаетяхнаработа.Иетонещооригинално,коетощесенайдиможебисамовБългария:театърбездраматург!Товаобачесъвсемнебърканамоитесметки.Трябаминеголямсрок,задареализирамсигурнипланове.

Защонемиизпративсичкиписма,коитопоменувашвписмотоси.Отдетиедошлатаямисъл,чещесесмея?Азнеискамдамислишиговориш

  П. К. Яворов  49

тъй!Всякотвоепомишление,всичкитвоисъмненияиколебания—тесамилиитрогателнизамене.Изпратимиписмата,азщегичакам.Пишимизавсичко,коетотевълнуваилисмущава.Азбихжелалдабъдатвояуспокоителипрояснител.

Никогаданетуряшвписматасифразикатотая:„Прощавай,акотидотегнах!“Товазвучитолковалошо.Тидобреразбираш,ченищонасветазамененеетъйкратко,катоеднотвоеписмо.Иследкатосъмгоочаквалвистинскатреска—изведнаж:Акотидотегнах—!

Колкобихжелалдатевидяощееднажпредиоперацията!Акоевъз-можно,азвярвам,четищемиразрешиштоващастие.

Минуваполунощ!Нимачетиричасаминаха?Менемисеструва,чевсеощенищонесъмтиказал.Наистина,азбихжелалвечнодатиприказвамилидатеслушамдамиприказваш.

Колкоетихо!Тиможебиспишвече.Спокоенсъм,моескъпощастие—мечтатамибдинадтебе.Мененемисеспииазщесерадвамнабезсъ-ницата,коятомечакатаянощ.Азсерадвам—защотощемислязатебе.Спокоенсънисветлисънищапожелаванасвоетонай-милосъневидениенеговиядълбоколюбящ

Яворов

2

София,4ян.08.

Можебиникогаженскиобразнеевдъхвалтолковаобаяние,можебиникогаочинадевойканесагрелистолковачистота...Винаги,катоте видя,моещастие, аз чувствувамжелание да семоля като едингрешник,койтообаченеочакваизкуплениенасвоитегрехове.Азбихжелалданесъществувашемоетоминалодовчерашнияден,когатотесъзерцавахкатоеднаиконаикогатотеслушахкатоеднанебеснапе-сен.Азбихжелалцелиятмиживотдабъдесамоединспомензатебеицялотомисъщество—самоеднамечтавсезатебе.Защоеуменетаяналожителнапотребадатиговорястоннаизповедвсякога,когатоискам дате доближа? Така вярващия християнин чрез разкаяние седоближаваивлязвавобщениесъссвоябог.Аковсякога,когатодушатамисеустремикъмтебе,азусещамсъщатапотреба,тое—защототисиединственотомоебожество,накоетотясекланявживота.Ивинаги,когатомисля,азчувствувамдавитаенадменедухътнамайками.КогатобяхвЧирпан,неедназаранслънцетозасварвашедагорятнагробаЈдвесвещи,коитосутренниявятърникоганеугаси.Азмолехнейниядухдазастанемеждунасинираздели,акомояталюбовтиносинещастие,илиданаправлявавсякамоястъпка,задатидамщастие.Азмолехнея—защотоясносъзнавам,чевсичкодоброиценно,коетосъществувавнатуратами,енаследеноотнея,ивсичколошо—отдругаденегде.Товадоброникоганесесмесваслошотоумене,—еднотоидруготовсякогасавраждувалипомеждуси.Иазчувствувамзлото

50 ÏËÀÌÚÊ

победеноизамлъкналовсякога,когатотепогледнаотблизо.Ангелмой,твоятобразпомаганадобриядухвдушатами.Азбихбилсегадругичовек,акоминалатагодинанебяхтеизпущалтвърдечестоизпредочи.Иусещайкисетогавадостоензатвоятаневинност,азбихнамерилдумизатихамолитвакъмдухътнамайкаси—инебихяпризовавалскрясъцинасмутиотчаяние.

Ноакотияказвам,таямолитва,сцялатаиужаснаоткровеност,тое—защотоподирнеяазвечесечувствувамдостоензатвоеточув-ство—ивеченевправотосидагосчитам,—да,твоеточувствокъммене—е д и н грях!

Ето,азтрябадатипратяидветемои„поеми“,кактотиобещах.Минке,небихсдържалобещаниетоси,акотинебемиказала,че—всеедно—Петкощетидадекнижкатаот„Мисъл“.Ноизпращайкиги,азтемолядагихвърлишвпечкатанепогледнати.Некатвоятадушасенедокосвадотях.Азощеведнъжнямаданапишаподобнинеща,защототищегичетеш.Останиибъдивчистотатасимойснежнобялангелиидеалнамоятапокваренадуша.

Азискахдатипишаощемного,много.Номомчетомидадесроксамоединчасиаконепрекъснаведнага,нещемогадатиизпратяписмотосиднес.Бързамдагозасваря.Пишими;всичко,коетотибимиказала,меправищастлив.

СегаивинагитвояЯворов

ДО ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ

БратеТодоре,Простимети,некамепростятивсичкидруги,чеизменямнаМа-

кедония.Азумирамтук.ЩелегнапримоятамилаЛора.Твоятаделикатнадушащемеразбереипрости.Целувамтедълбокотрогнатотгрижите,коитоположизаменепрез

днинаголемиизпитания.Благодарязатиядевестотинлевапомощоторганизацията,безкои-

тоотдавнабихумрялотглад,наместооткуршум,кактомиприлича.КажинаМакедония,когатоотидештам,ченейниясин(азсесчитам

занеин)умрявсвободнаБългария,увенчанседнанай-мръснаклевета.Икогатотябъдесвободна,некаединдругардойденагробамиикаже:„поздравотнашатамайкамъченица,—тяевечещастлива!“

Предаймоитесърдечнипоздравинадомашнитеси.ГорещостискамръцетенаХристоМатовиХр.ТатарчевиАл.Про-

тогеров. Целувамте.Сбогом.

ТвояПейо

  П. К. Яворов  51

Втияднинатерзанияазнеможихдаподредяразписките.Молянаредидастанетова,кактонамеришзадобре.

Същи

ДО ТОТЮ И ÌИНА КРАЧОЛОВИ

Милитате,миласестроМино,Моячасдойде.АзотивампримамаиприЛора.Многосъмизмъченинямакакводасебавя.Междудругото,коетоАтанасщевиобясни,нямазащодачакамда

изпаднадостепеннапросекилидаотидавлудницата.Тате,твоятсин,сестро,твоятбратумираневиненизапазвасвоето

достойнствоначовекипоет.Бъдететвърдикатомене.Защодасеплаче?Нищонямадасевърне.Целувамвигорещоиумирам.Целувамвиощеведнаж.

ВашияПейо

Ìèíà Тîäîрîâà

52 ÏËÀÌÚÊ

ПОСВЕТЕНО НА ЯВОРОВ

Боян Ангелов

ДАЛНИНА Аз земното изгубих — спечелих небесата... Пейо Яворов

Нîщòà е пëèсъê... Сèíя е ìъãëàòà.Сòèõъò ще е ãреáëî,êрèëî è рàëî,преäè äà преâъçìîãíе äàëíèíàòàíà пъòяîò Чèрпàí äî Аíõèàëî.Сòèõъò е âçряíâ áеçáрежíèòе òàëàçèè ще пîìèëâàсòрîéíèòе ãърêèíè,íî ще се âëþáè ãèáеëíîâ îíàçè —с êîсè íàé-÷ерíèè с î÷è íàé-сèíè.Деíяò прîãëежäàè óспîêîяâàс îòáëясъê àëеíсìóãëèя âсеìèр, àîò пàìеòòà äî êъсíàòà преäсòàâàсòèõъòще прîäъëжàâà äà се âçèрàêъì äèряòà îò среáърíè пàсàжèè сàì ще сòàíе çàреâî,è с áèсòърфèíесще âãрàжäà íîщíèòе ìèрàжèíà ìèäàòàâ èçãряâàщèя áèсер.Ìàêàр è рàçäâîеí,сòèõъò îòíàсяâсе îщеíепрежàëеíàòà íèâà

  ПОСВЕТЕНО НА ЯВОРОВ  53

â пëàíèíсêàòà áеçìерíîсòìíîãîãëàсà,â õàéäóшêèòе êîпíеíèясе âëèâàè сàáяòà ìó êàòî ãèëîòèíàпреîäîëяâàòъìíàòà èçìàìà,щîì íяìà сâîáîäà íàпîëîâèíà,êàêòî ëþáîâ íàпîëîâèíà íяìà.А â Аíõèàëîçàëеçъò áрîäèрàсìîêèíîâè óõàíèяâèсîêîíàä пîêрèâè è ÷óäесàè спèрàâ прèсòàíèщеòî çеëеíîîêî,è âèжäà íеâèäяíîòî,è òърсèс âъçòîржеíè óсèëèя ìе÷òàòà...Зàãóáèë âярàòàè îáè÷òà сè,сòèõъò е çàâîþâàëíеáесàòà.

Атанас Капралов

ВЕЧНИ ПРИСÚДИ

Теãíàò âе÷íè прèсъäèíàä ãерîèòе íàшè...Исêàш Леâсêè äà áъäеш,íî âъжеòî òе пëàшè. Вëèçàш â Бîòеâà äèря,àëà èçсòреë òе âръщà.Щîì íе òè се óìèрà,сòîé äî êíèãèòе âêъщè. Не áëесòè íàä òъëпàòàс Яâîрîâîòî сëîâî,÷е òе ÷àêà рàçпëàòà è с êóршóì,è с îòрîâà.

54 ÏËÀÌÚÊ

Не òърсè рèìè âърëèçà âëàсòòà — êàòî Геî.Иíàê òя ще òе õâърëèâ сâîéòà пещ —äà се ãрее... Ìîжеш сàìî с áóêеòèпàìеòíèöè äà õрàíèш.Tе рàсòàò äî íеáеòî!Tè се сãър÷âàш äî рàíà... И рàçáèрàш ãерîяòçà êàêâî òóê е âсъщíîсò:äà óìре çà òеá â áîя,â êîéòî òè äíес îòсъсòâàш!

Анжела Димчева

КОЛИЗЕУÌ

Схвани духа на времената... „Notata“, Пейо Яворов

Ве÷е íе ìèсëя — Аç съì Ареíàòà.Сеíêè èçìерâàò пóëсъò íà Вреìеòî.Арêè îò çëàòî, сëъíöе îò êръâ,âèê çà пîáеäà, ÷îâеöè çà сòръâ.

Кîëêî îòäàâíà âсяêà èãрàпî÷âà îò сáëъсъê, âеíеö е Сìърòòà.Пëà÷àò преç ìàсêè, çàâеòъò е âяòър — êîé режèсèрà пèîíêèòе â Теàòърà?

В áеëèòе íîщè èç÷еçâà Еâрîпà —â íеéíèя ìîäерíèсòè÷еí âîпъë âярà, èçêóсòâî è ìе÷ íе рàçáрàõàêàê прèäîéäîõà âъëíèòе с Аëëàõà.

В прèçрà÷íà сèíя ìъãëà îò âъçäèшêèсëèçà íàä Сîфèя Пîеòà èçëèшеí.Пëà÷е — „Деöà, áîя се çàрàä âàс!“Нî áеçäъíеí е äжîáà íà âсяêà âëàсò.

  ПОСВЕТЕНО НА ЯВОРОВ  55

Ве÷е íе ìèсëя — Аç съì Еêрàíà.Пръсòъò ìè äâèжè сâеòîâíà îìрàçà.Пъòяò äî Рèì е ÷àсò îò сеêóíäà.Сòреëяì пî âсеêè прîòèâíèê îò сêóêà.

Ве÷е íе ìèсëя — Аç съì Рîáîòà.Вëàсòâàì íàä èíòерíеò êîрпóс îò рîáè.Чесò ëè? Сеìеéсòâî, ëþáîâ, íàöèîíàëíîсò?Прèêàçêè â сòàрè, íеíóжíè àíàëè...

Цяëàòà âëàсò — âèрòóàëíà реàëíîсò.

2017

Велин Георгиев

ЯВОРОВ Сàì. Прèсеäíàë íà сêàëèòе â Аíõèàëî.Нîщ. Сàìсè.Сàì è êëеòâà. И ìîëèòâà.Вãëеäàí â íîщíèòе îсè —пî сàìîòî îãëеäàëî ìîрсêî пëъçíàëè,с äóшà îãëеäàëíà, Аíõèàëî,çà ÷îâешêèòе íещà...Сàì Сèçèф. И сàì àрìеíеö.Сàì âîéâîäà. Сàì è рîá.Сàì è жерòâà. И àреíà.Сàì è ëþëêà. Сàì è ãрîá.Сàì äъжäеö. И сàì ãрàäóшêà.Сàì è êîреí. Сàì è öâяò.Сáрàë â еäíî ìîре è сóшà.Сáрàë â äóшàòà рàé è àä.А с î÷è êàòî пîäìîëè —òîçè ãрешеí, òîçè сâяòереòèê è áîãîìîëеö,сàì преâърíàë се íà сâяò. Сàì сâеòà пîíесъë, Бîже,÷е äóшàòà ìó е õрàì.Геíèяò еäíî íе ìîже сàìî —äà íе áъäе сàì.

56 ÏËÀÌÚÊ

Георги Константинов СÚЛЗА В ДÚЖДА „С кръвта си кръст ще начертая от Дунав до Егея бял...“ П. Яворов И ëеäеí äъжä äà ìе óäàрèсреä пîëяòà пóсòè,è òъìíî äà ìе пîâëе÷еíà ãрèжèòе пîрîяò —пàê òâîéòî èìе със рàçáèòè óсòíèще шепòя, Рîäèíî ìîя...Ще áъäà âèíàãè ÷àсòèöàîò òâîéòà çеìíà пëъò...И сàìî â òеáе âèíàãè ще âярâàì,èçсòрàäàëà Сâеòèöе ìîя,рàçпъíàòà íà êръсòîпъò... Пîсëеäíàòà íàäежäà,êîяòî â ìеí прîсâеòâà,спîäеëяì êàòî êëеòâàпреä сòръìíèя òè äеí:Все íяêîãà, Рîäèíî, ще äî÷àêàшíàé-èсòèíсêàòà сâîáîäà.Дîрè сàìèяò àçäà съì пîòъíàë â ìрàêà.Дîрè äà съì èç÷еçíàë êàòî съëçà â äъжäà... ноември 2017

    57

Внезапното поколение

Антон Генов

ЧЕТА, СЛЕДОВАТЕЛНО СЪЩЕСТВУВАМ Есе

ГолемиятпопуляризаторнанаукатаКарлСейгънказва,чечетенетоепътуваневъввремето.Презкнигата,спореднего,можешдачуешгласаначовек,живялпреди1000години,можешдаразберешкакваенеговатафилософия,каквисаполитическитемувъзгледи;неговитестрасти,въжде-ления,страхове;съкровенитемумолитви,страшнитегрехове.Несъмненокнигатаправичовекапо-добър,по-мъдър,по-умен.

Счетенетоопознаваши себе си.Отключвашвсички стаинаАза.Провеждашсмелиизследователскиекспедициивзонатанаподсъзнател-нотоикаталогизираштревожноститеси.Съграждашновипомещениянасъзнаниетоси,иотскромнататитяснаизадушнагарсониерасъссвадливисъседисепреустройвашвпросторноимениенабреганаокеана.

Четенетонакнигаможедабъдеощеразговорсмъдърприятел,учи-тел,съветник.Скнигатапътуваш,мечтаеш,обогатявашсе,например...

Разгръщашстраницитена „Милионът“и сепотапяшв светанаМаркоПоло.Съпреживявашпътешествиятаму,авкошмаритетипочвадасеявяваКубилайхан.

СпускашсечрезразказанаЖулВернвбезднатаот„Пътуванедоцентъраназемята“,илискачашскапитанДжонКартърмеждуМарсисинятанипланетаивечесипроизведенвчин„любителнасилнитефан-тастичниусещания“.Въображениетотисенадували,надува.Продъл-жавашдачетешиповеждашвбиткамалкитехобитисрещукрепосттанаСаурона.

Отваряшавтобиографичните„Изповеди“наРусоисподеляшкопнежи-теитерзаниятаму.Воплитенасърцетомутеправятпо-чувствителенипочвашдапроумявашзагадкитеначовешкатадушевност.

Истинскопостижениезатебщебъде(вслучай,чесимъж),акобеглопрелистиш„Гордостипредразсъдъци“,„Бруленихълмове“,„АннаКаренина“илисинаправишхаракирис„Тетрадката“.Тогаваможеидавземешдаразберешкаквоточноискатжените,нонеесигурно!

НаучавашотСунДзъ,чещезагубишвойнатасамоакосамсеотте-глишотнея,аотКонфуций,чечестносттаиискреносттатрябвадасатипървипринципвживота.Ницшепъктечуквапочелотоспръст,крещейкиистеричнонасрещати—„Богемъртъв!“.

Чрезкнигатавлизашвглаватанадругихоракатомедиум,задапо-черпишотопита,задаразбереш.Авторътначетивототисъщовлизав

58 ÏËÀÌÚÊ

твоятаглава,задативнушиидеитеси.Тойтиговориясно,говоритиствоясобственглас,адумитемуотекватвтишинатаитърсятмястоналавицатасжитейскитетикодекси.

Скнигитесеобучаваш,общувашсвеликитеумовенаписменатаепоха,опознавашбезграничносттанаВселенатаидълбинитенамикрокосмоса.

Научавашседамислишмногопластово.Постепенномисленетотиставапо-сложноипо-сложно.Развивашспособносттадаразсъждавашабстрактно и старите, объркващи съждения отдетството изкрис-тализиратвподреденмодел.Математиката,Химията,Физикататисе струватразбираеми—Хей, защонеказахтепо-рано, че етолковаинтересно?

Скороидваимоментътнапристрастяването.Четешне зарадисамотоудоволствие,азащотоизпитвашстрахданезагубишспособно-ститенабързатасиитрезвамисъл.

СтивънХокингразглеждамозъкакатомускул,койтотрябвадабъдетрениранпосъщияначин,кактоиостаналитемускуливчовешкототяло.Тойказва,чекатободибилдъртрябвадапомпашипомпаш,да„изтлас-квашщанги“ида„участвашвмаратони“.

Пътятназад,регресията,загубатанатренировъчнаформа,кактопривсекидобърспортист,етежък,изпълненсугризенияисамообвинения.Абсолютниятинеизменимпрогресепостижимсамозамалциналунатици.Останалите,по-скоро,седвижимпосинусоидалнакрива.Нагоре—надолуипослепак—нагореипак—надолу.

Такаеистеб.Вечесипостигналтренинг,мозъкъттиезаякнал,спра-вяшсесъсзагадкатанаЛуис-Каролбезпроблемно,рецитирашвдъхновеноИлиадаподдуша,идържишречинабабичкитевпарказауниверсалнатаграматиканаНоамЧомски,дориимашплановедасепробвашнафондо-ватаборса.Изведнъж„форсмажорни“обстоятелстватепринуждаватдаоставишкнигитенастранаидасезаемешснещодалечпо-прозаично,времеемкоидасикажемчестно...прагматично.

Започватдасепоявяватугризенията:—Затъпялсъм!—Не,неиз-държам!

Скоросеуспокояващ,защотосинамерилначиндасъвместиш„праг-матиката“счетенето.Крадешотсъняси,илипъкпрелистваштомченаЮговавтобуса.Можебислушашиаудиокнигивколатаси.Точка.

Разбираш,чевъпрекивременнотоотслабваненамозъка-мускул,тивечесистъпилнаподиуманамислителите,исипоемашдъх.Трудноипочтиневъзможнощетибъдеотноводаслезешнадонаучнотосуевернонивонамасите,дасевлеешотнововскотскотобитиенастадото.Сегасиистински,завършенчовек,ачетенетоетвоятаваксинасрещуподи-вяването.Тоетвоятнепресъхващизворнаживота.

Важноедазнаеш,чемагиятаначетенетосиимаичернастрана.Лесноможешдазалитнешпокабалистичнитефантазми,нюейдждевети-нитеисмехотворнитечетиванаезотериката;порелигиятаитинти-ри-минтирилитературата,аконесиминалпрезкритичнаташколовканависшетообразование.Новеднъжзавинагиовладеешлипобедоноснияметоднанауката,тотогаваникаквиокултисти,теософи,кришнари,

  Антон Генов  59

уфолозиифеновенабабаВанганещемогатда затъмнятблясъканачистиятиразум.

Единотдругитерисковеначетенетоеопасносттадасеоткъснешотреалнияживот,даседезинтегрирашнапълноидазаживеешподнарко-затанаогледалниясвятнакнигите.Койтонепреживяваинепроверяваличнонещата,тойпопадавпленнавиртуалниясвятисеоткъсваотживияживот.Товаможедатеобреченасамота,такаченикоганезабра-вяйдасеподсигуришсдвама-тримапомускетарскипреданиприятели,скоитодасподелятеобщастрасткъмкнигите.

Акогатотонажътнапрочетенитеоттебкнигипочнеданадхвърлятежесттанаафриканскослонче-сукалче;когатосиспособендачетешроманотсветовнатакласиканаединдъх,въпрекиченесиделфинафалаилисинкит;когатозапочнешдацитирашмисълтанаРейБредбъри,чевднешновреме„престъплениеенедасегоряткниги,аданесечетат!“,тогававероятносиготовданапишешисобственакнига.

Каквочакаш?ПрезидентътнаГалактиката...

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Перóí (äърâîреçáà)

60 ÏËÀÌÚÊ

Антон Чикакчиев

Двама бащи Разказ

Все още си спомнямлинията,по която гонапуснаживотът.Всепо-плътнаипо-мрачнапод стихващияритъмна сърцетому.Толкованаситеночервена,катодащешедаостанетакавазавинаги...

***Хвърлихсевърхумуигосвалихназемята,следкоетозапочнахдаму

нанасямударследудар—влицетоипоцелиячереп—влагайкивсичкатасила,коятоимахостаналавръцетеси.Искахдамевиди,точнопредидазагубисъзнание,такъв,какъвазсамсебесиискахдавидя,нонеможех—поневгневасинесломен,поневяросттасисвободен.

Нотойитозипътмеспря.Бешемикатовторибаща,катоединственбаща.Първиясипочти

непомнех—билубит,когатосъмбилнадве.ИметомубешеАнгел—можебиненай-подходящотоимезачовек,

отнелживот,носъссигурностиме,коетоуспявашедаизразитова,вкоетотойсепревръщашезамен,когатоимахнуждаотнего.Тойвинагибетам,къдетоимахнуждаотнего.Винагибетамвточнотовреме,задамеспреидамеспаси—оттовадаубия,оттовадабъдаубит,оттовадабъдапратенвкарцера,илидабъдапребит.Бешесменикогатобяхсам—задамеспасиотнайголемиямивраг,отнай-страшниямисъкилийник—моятсобственАз.

Тойизлежавашедоживотнаприсъда.Азбяхосъденна18годинипърво-начално,по-късноприсъдатамибешенамаленана12години.Незадоброповедение.ИметомиеАлександър.Убихнай-добриясиприятел,когатобяхна18.Убихговечерта,вкоятомиказа,чебащаминебилтолковадобърчовекибаща,чедазаслужаватолковапродължителентраур.Най-добриятмиприятелнебепървият,койтосебеопитвалдамикажетова,небеипървият,койтобеуспявал.Можебиизбрахдаубиянегонезадруго,аименнозащотобешенай-добриятмиприятел.Убихгосимволично—задасидокажа,чедоринай-добриятмиприятелнезначизаменживколкотобащамимъртъв.Вединособенсмисълтоваубийствобеиакт,скойтоискахдадокажасвободатаси.Актнасвобода,койтопоирониямевкаравзатвора.Когатозагубихсвободатасиобаче,вединследващпластотирониянамерихсвоявторибаща.Предполагам,товаескритиятмеха-низъмнаживота,достаявенпримен—човеквинагипечелиилигубиеднонещозасметканадруго.

  Антон Чикакчиев  61

Петнадесетиавгустбедатата,коятоочаквахствърдемалкотърпение,ствърдемноговълнениевзатворническатасидуша—тазигодинанавърших30.

Имашесамоеднонещо,илипо-скоронякой,койтощешедамилипсваоттовамясто,нокойтозасметканатоващешедамилипсвамного—Ангел.Надванадесетитоймесрещнаимиказа,чеискадамевидивечертаначетиринадесети.Ималдаминаправинякаквопризнание,многотруднопритова,увериме,сякашнеможехдагопрочетавпогледаму.

„Каквое,кажи!“—подканихго.„Не,щетикажаначетиринадесети.“„Подаръкзасбогуване?“—потупахгопорамотоисезасмях.Тойнесеусмихна;неказанищо,нищичко.Четиринадестиавгустдойде.Отидохвкилиятамудаговидя.Исках

дагопрегърнаидаразберакаквоенещото,коетоискадасподели.Тоймепрегърнасъщоимипожелавсичконай-добро,съссълзинаочи.Неказаобаченищодруго.

„Нокаквоима?“—попитах.—„Каквое,коетотемъчидостепенданеможешдоридаотворишдумазанего,дорипредмен!Тисимикатобаща,можешдамикажешвсичко!“

Тойобачетакаинеказанищо,самопродължитрагичнодамегледавочите.

„Зная,тисъщощемилипсвашмного,нобъдисигурен,чещеидвамдатевиждам,нямадатезабравя!“

„По-добренедей!“„Нозащо,каквоима?!“„Сигурноезарадиусещането,чемегуби.“—казахси.—„Аможебими-

сълта,ченапускамтовамясто,мунапомня,чезанеготозиденникоганямададойде.“

Неченебеизпадалвподобнисъстоянияипреди.Надостапътигобяхвиждалдаизпадавмеланхолияитъга,защо—никоганепосмяхдапопитам.Надявахсенякойдендаузная,нотозиденнедойде.Поненеипредипетнадесети.

Освиркваниятаипсувнитеначастотсъкилийницитемимесъпроводи-хапопътямикъмвходаназатвора,койтозаменвтозидензапървипътщешедабъдеиизход.Мисълтазасвободатаможедапредизвиказавистувсекитук—вмястото,къдетосиспособендазавиждашдоринанечиечуждостраданиеилискука,акогивиждашпо-малкотежкиоттвоитесобствени.

„Товаезатеб“—казамиединотслужителите,докатовзимахне-щатаси,имиподадеединвнимателнозапечатанплик.—„Отединотзатворницитее.“

Напликаимашенадпис:„ОтворЈго,когатосивечесвободен—задаузнаешзащоазникоганямадабъда.“БешеподписанотАнгел.

Излязох от зданиетона затвора, и след катому отправих единпрощаленпогледнаомерзениеиненавист,побързахдаотворяплика.Неможехдачакамповече.

„Азсъмубиецътнабащати.“—гласешебележката.

62 ÏËÀÌÚÊ

Алекси Дамянов

МI COMPANERA Разказ

Погледътмиблуждаешевбезвкуснаташарканабалатума.Цъканетонастрелкитенаевтиниякитайскичасовникотмервашекраянатозисуровиветровитпролетенден.Вдигнахочиисевзряхвдалечнаточка,някъдедълбоковпадналиянавънмрак.Изведнъж,мисълтамипрепуснапрезвреметоипространствотоисевърнабезумномногоназад.Толковадалечиотдавна...вденя,вкойтоясрещнах...

През1981 годинастранитеотсоциалистическиялагеризпратихавоеннисъветницивНикарагуа,задапомогнатнасандиниститесрещуподдържанитеотСАЩконтри.БългарияиТодорЖивковизпратихамен.Тамяисрещнах—наутъпканатажълтапочванаединтренировъченполигон.

Държешездравоавтомата,нахлупилабешевойнишкабаретаигле-дашегордо.Личешесикакискадабъдеистинскибоец,нонежнитеустниигладкатакожаиздавахаградскотомомиче.Тованебешеженаотинди-анскосело.СигурнобешеживялавдвуетажнакъщавМанагуа...Можебибешеромантичнастудентка,зарязаласветлобъдещеизаможносемей-ство,задавземеоръжиевкрехкитесиръчичкиидасебиерамодорамосъссиноветенаНикарагуа.

Спомнямсипърватасекунда,вкоятоочитенисесрещнаха.Каквиочиимаше...Красивибяха,нопронизвахакатострели.Исякашвпървиямо-мент,вкойтомепогледнастях,оттамбликнаханяколкоигривиискрици.

ИспанскиятнемибешенанивотонаСервантес,нонякакуспяхдагокажа.Можебинямаезик,накойтоданеуспеешдагокажеш,акоис-тинскигочувстваш.

Прекарвахмекраткитеекваториалнинощивджунглата,вплелиедновдругоголитеситела,покритистънъкслойгорещапот.Влажниятза-духвисешенадхамака,аниесишепнехмевтъмнината.ГалехнежнотоЈрамосцвятнамлеченшоколадияцелувахкатоневиннодете.РазправяхЈзазаснеженитепроходинаБалкана,заблъскащитесеколичкинапана-ира,запреживелицитенабащаминафронта,занелепитемислучкиотказармата.

Тятакаинеповярва,чевБългарияимаедновременноисоциализъм,иКОРЕКОМ,итоплавода.Занеяреволюциятабешестрадание.Саможерт-ва.Кърваварана,вкоятотрябвадасеслагасол,задаболиповечеиповече.РеволюциятанеможедаимаКОРЕКОМ.Революциятаимасамобитки.

Всетовамиговореше—революцията.Никоганечухнещозасемей-

  Алекси Дамянов  63

ствотоЈилиизобщозаживотаЈпредидастанебоецнасандинистите.CompaneroOrtega,Никарагуа,генералСандино,борбата,войната,народа.Инай-вече—революцията.Товабешевсичко.

———————————————————————————————————Безмилостнотослънцепрежуряшенадпълниясвъоръженимъжеи

жениполигон.Тъкмосвършвахмесутрешнататренировкаищяхмедаобядваме.Когаторазпуснахмебойците,тядойдепримен,смъкнабаре-татаси,бездамепрегръщасепритиснавменипонечидамецелуне.ПредидауспеядаЈсескарам,отнякъдеизтрещяглухпукот.ВръхчетонасочнитеЈустнитъкмоседопирашевмоите...Никойнеразбракаквостава.Изведнъжедноотмомчетата—Фелипе,индианецотпланинитеМарабиос,сесвлеченаземятаиотустатамубликнакръв.Вследващиямоментотлетяхменанякъдеотпомитащвзрив.

Тяведнагаскокнанакрака,безизобщодасевпечатлиотранатанаглаватасииизвика:

—Контри!Следтоваграбнаавтоматаихукнананякъде.Пополигонатичаха

впълнасуматохавойницинасандинистите,станалилеснимишенизаскрититевджунглатаконтри.

Отръскахглава.Трябвашедасемахам.Изричнонибяхапредупредили—никаквивоеннидействия,самообучение.Единотгедерейцитедопълзядомен,взедамедърпаидакрещинаглупавасмесицаотезици:

—Давай,давай!Сандинистенкапут!НавходанаполигонаничакашемалъкУАЗ.Завсекислучай—винаги

зареденсбензинисосигуреншофьор.Потърсихяспоглед.Скриласебешезадъгъланаеднаотбараките

ипревързвашеединраненсраздранатасинапарцаликуртка.ПопоттавърхуголитеЈнежнираменебяхаполепналипрахолякипръскиоткръв.

Когатомевидя,затегнапревръзкатанараненияисеспуснакъммен.Прегърнамелюбвеобилнопрезвратаиказа:

—Любовмоя...Товабеше...Знай,четеобичахкатоживотаси.Следтовамецелунасвсеотдайнатастрастнасмъртник.—Не!—викнахаз.—Няма!Нямадаумираш!Еласмен!Тяостанакатопоразена.Никоганебешепредполагала,ченаистина

щеизбягам,кактомибешеотреденоотустава.Никоганебешевярвала,чеазнаистинасъмсамоединлегионер,единбезчувственкъмстрасттанареволюциятаистраданиятанаНикарагуанаемник.

—Еласмен!—продължихдакрещяаз.—Щеживеемвхубавдом,щеимамехилядадецаищегикъпемвтоплавода.Щеимамегарсониера,анеколибаскаленпод.Имамдолари—щекупявсякаквилуксознидрънкулкиотКОРЕКОМ,щетиподарявноснапрахосмукачкаишаренирокли—колкотопожелаеш!Щеимамеживот,закакъвтонесимечтала!Еласмен—дабягаме!Неумирай,моляте,обичамтекатоживотаси!

Тябешемъжкомомиче.Неплачеше.Можебидориникогане бешеплакала.НоточновонзимоментпосърцетоЈсетъркулнагорчивасълза.

МалкатаЈдланмеблъснасбезмилостнасилаирешимост.—Сандиниститенесепредават,companero.Нитосепродават...

64 ÏËÀÌÚÊ

ВблясъканачернитеЈзеницибляскашесаможертвенаталудостнавоин-ацтека.Затазиженанебяхаценнитоплатавода,нитокореком-скитедрънкулки,нитопрахосмукачкатаотЦУМ.Малкатапантера,израсналавразкъсанитеотреволюции,диктаториибедностземинаЦентралнаАмерика,жадувашесвоятапоследнабитка.

ГарвановочернатаЈгривабешеполепналапоизпотенатакожанавратаЈ.ПоизящнатаЈвеждасетъркулнакапчицагъсталепкавакръвотдраскотинатаначелотоЈ.Заединмиг,заединпоследенмиг,погледитенисесрещнаха.Тезиочи...Тезинеземниочи...Красиви,апронизвахакатострели.Ноигривитеискрицивечегинямаше.

Тясенадигнаотукритиетосиисбесенвикзасипавраговетесдъждотолово.

Азсеобърнахипоехкъмкамионетката,панелниясиблок,топлатавода,зрелиясоциализъм,БългарияипрахосмукачкатаотЦУМ.

Никогавеченеявидях.Никоганеяпотърсих.Оставихмисълтазатова,коетосееслучилоснея,дапроникнебавноитихокатоотровнаинжекциявсърцетоми.

Онзимиг на екваториалнажега, кръвопролитие и изпепеляващастраст останапоследниянимиг заедно.Миг, чувство, образ, койтопреследваспоменитеисънищатами.Скамуфлаженпанталониголира-мене,стисналаогнедишащооръжие,изправенанадтелатанасразенитесидругари.Жестокабогинянавойната.Малкабезмилостнаамазонка.Моятажена-воин.Моятаогненалюбов.Micompaсera.

19.05.2008

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Пòèöè (äърâîреçáà)

    65

Джина Панчева-Дундова

СТИХОТВОРЕНИЯ

ЧЕРНАТА РОЗА Ще се преâърíà â ÷ерíà рîçà,çà äà съì âèíàãè със òеá.Ще õîäя пî òреâàòà áîсàâърõó сòъáëî îò сìяõ è ëеä.

Крàêàòà ìè ще сà çеëеíè,ãëàâàòà — пъпêà îò сàòеí,à óсòíèòе ще сà çàсìеíèè íяìà äà сè íàрàíеí.

Зàщîòî çíàì, ще òе îáè÷àì.Зà òеá áеçêрàéíî ще öъфòя.Зëè äóìè íяìà äà èçрè÷àì,à с àрîìàò ще òе òешà.

Ще се преâърíà â ÷ерíà рîçàè ще съì âèíàãè със òеá,äîрè êîãàòî сеíîêîсàпреâърíе íè âъâ прàõ è ëеä.

ВÚЛНА

Лþáîâòà òè е âъëíà.Иäâà è ìе преîáръщà.Цеëèя ìè сâяò пîãëъщàè îсòàâя ìе сàìà.

Въâ ìîреòî пàê се âръщàè îòäръпâà се îò ìеí.Прèëèâъò е пîáеäеí,íî âъëíàòà се çàâръщà.

66 ÏËÀÌÚÊ

Пàê êъì ìеíе се îáръщàпî-ãîëяìà îòпреäè.Греáеíъò £ áяë áëесòè.Бърçà, сèëíî ìе преãръщà.

Кîëеëîòî се âърòè,à íеáеòî è çеìяòàâ ìèã рàçìеíяò сè ìесòàòàè се сëèâàò âъâ çîрè.

ЕСЕН

Оòрîíеí ëèсò îò êàëеíäàрàèçпрàщà ëяòîòî â çîрèсъс пъсòрîöâеòíàòà êàìàрàîò спîìеíè è îò ìе÷òè.

Пîреäеí ìесеö сè îòèâà.Нà прàãà сòъпâà Есеíòàâъâ жъëòà рîêëя îò êîпрèíàè êесòеíîâè рàìеíà.

Зàòè÷âà се, çà äà рàçâееäíес áîяäèсàíà êîсà,преç сóõè êëîíè äà çàпеерефреí среä пàäàщè ëèсòà.

КРАЛЯТ НА НЕСЕБÚР

Нà пîêрèâà äî öърêâàòà,çàсòàíàë ãîрä è сàì,îòпèâàë е îò èçãреâàНесеáърсêèяò êрàë.Пî ÷îâêàòà ìó âèжäàò сеîрàíжеâè сëеäèîò пèрîâеòе шеìеòíèçàпî÷íàëè â çîрè.Оòпèâàë е îò сëъíöеòîëþáîâеí еëèêсèр,â î÷èòе ìó îãëежäà сепрîçрà÷íà ìîрсêà шèр.

  Джина Панчева-Дундова  67

Кàêâî ëè прежèâяâàë еНесеáърсêèяò êрàëсреä áóрè è преìежäèяáеçêрàéíè îöеëяë?Оò сòàрîсò è óсèëèяс äîсòîéíсòâî пîáеëяë,îòпèâàë е îò сëъíöеòî Несеáърсêèяò êрàë.

РЕВНОСТ

Кàçâàш,÷е îòáëъсêâà реâíîсòòàè äъõъò £ õîрàòà рàçäеëя.Ìîже ëè áеç реâíîсò Лþáîâòà?Ìèсëèш ëè, ÷е èìà я áеç íея?

НА ПРÚСТИ

Нà пръсòè сè îòèâàè òîçè êрàòъê äеí.Орàíжеâ çàëеç сâèâàãíеçäî â пëàíèíсêè êëеí.Нàä пîêрèâà ëóíàòà,сàìîòíèöà ìъë÷è.Къíòè â ìеí òèшèíàòàè ëóíеí äъжä ръìè.Гëàсъò íà äъщеря ìèîòеêâà âъâ íîщòà:А êîé çàпàëè ëàìпàè êръсòè я Лóíà?Цеëóâàì я áеçìъëâíî,ìèãъò е сáъäíàò áëяí,íî îòãîâîр çàщî ëèíе ìîãà äà £ äàì?

ОТНОВО

Оòíîâî сè îòèâàпîсëеäеí ëеòеí äеí.В íîщòà съì сòрàííî жèâà,

68 ÏËÀÌÚÊ

à òè îáè÷àш ìеí.Ще ÷àêàì íîâî ëяòî.Оòèäе сè òîâà.Със êесòеíè îò çëàòîпрèсòèãíà есеíòà.Кîпíежъò ìè пî òеáесíеãà äîрè òîпèè ìèãîì ãî преâръщàâ èçпëàêàíè съëçè.Нàäежäèòе ìè áеëèêîêè÷еòà â сíеãà,ще рàсíàò îöеëеëèсëеä çèìíàòà òъãà.

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Бъëãàрèя (äърâîреçáà)

    69

Лъчезар Георгиев

КЪМ КАБО ДА РОКА Новела

КойтоестъпвалналетищетовъвФранкфурт,знае,чеоттукпоематхилядипътнициотблизоидалечвбезкрайнитепосокинасвета.Вчакал-нятанаизходакъмръкавазасамолета,койтощениотведедоЛисабон,седимединдодругсженамалконадтрийсетте,скестенявакоса,унилолицеиотпуснативърхуцилиндриченпредметръце.ЛицетоЈ,мургавоиудължено,езакритоотнеобяснимасянканамрачнопримирениеиотразпуснатикоси,криещизеницитеЈ.Опитвамседаразгадаяпричинатазатъгата,кояторазвалякрасивияЈпрофил,новтозимигостаналитепасажерискачат,служителитепоематпървитеиследпрегледнадоку-ментитегипропускаткъмдългияръкав.Даматавдигаикрепилакиранияцилиндриченпредмет,напомнящнаотличноинкрустиранаизапечатанаоткъмотворадървенавазастаковавнимание,сякашемалкодете,последваматасередимнадългатаопашка.Всамолетасизненадаразбираме,чеместатанисаединдодруг.

—Итака,отновокъмЛисабон—опитвамседаповедаразговор.—Оби-чамдасевръщамтам,къдетомогадастъпяпобреганаокеана,аидасрещнаотноводобрихора...

—Иазсевръщам...—въздъхватя.ОчитеЈсадълбоки,поглъщащииобагренискафявататоплинаназениците.Видисе,нежелаедаговори,ноизглеждасидавасметка,четрябвадапроявинякакваучтивосткъмспътникаси,затовапродължава.—Човекимаидобри,илошидни,нонезнаекаквомуеписано.Акогатобъдемизненаданивнезапно,бездасмегоочаквали,обикновеновинимсъдбата,анесебеси.

Докато закопчаваме коланитеи разсеяно слушаме указаниятанастюардесите,немогадасдържалюбопитствотоси:

—Каквакрасивавещносите!...Великолепнаизработка,инкрустации,ипредполагам,чееизцялоотдърво,иначенебихавипусналинаборда...

—Имамспециалендокументотлетищнитевласти.Самолетътсезасилвакатонемирнопалаводетепопистата,вдига

сеслекотаискороФранкфурт,рекатаипрорязанитевзеленитеполялентинапътищатаставатбледи,докатонакраясескривативместотяхизплуватоблаци,коитоприличатнапокритсмалкиипо-големипрес-пибезбреженокеан.Вечесменадванайсетхилядиметранадморскоторавнище,стюардеситеподнасяткафе,закускииинапитки.Предлагамнаженатадомендасенастанипо-удобноидапреместикрасиватадър-венавазасоригиналнатавинтовакапачка,нотяоставяжилеткатаси

70 ÏËÀÌÚÊ

насвободнатаседалкаоткъмилюминатораипродължавадакреписдверъцестраннияпредмет.Придърпвампреднеяпоставкатазанапиткиипоемамчашатакафеисандвичаотръцетенастюардесата,катогопоставямпреджената,атянасвояредмиблагодариимеобгръщасдълбокиясипоглед,вкойтосякашпотъвамисекъпявсветлина,подобнанатази,нахлуващавластнопрезилюминаторитенааеробуса.

—Недовършихтезавашиясъвършенпредмет.Изглеждауникален,изготвенпо някакъв стариненмодел, но орнаментите сякаш съвсемотскоросаправени...

—Вазата,кактовиеянаричате,еизработенавъвФранкфуртпомояпоръчка.Трябвашедастанемногобързо,случаятнетърпешеотлагане.

—Нозащо?!Притовастазитвърдестраннакапачканаотвора?—Сеньоре,тованеваза,аурна—въздъхнадамата.—Внеяе...братми!Винагисъмималстрах,по-точнореспект,откремиранихора.Това,

коетодаватвъвфилмитепотоявъпрос,сиечистафантазия,плоднаоткаченисценарии,обачеточнонамендасеслучидапътувамтака...

Нееличудодавидишистинскаурнаспепелотчовешкотяловпола-тананепознатаипритоваотличноизглеждащапортугалка,високонадкъдраватабялапянанаоблацитеиприспивнотомърканенасамолет-нитедвигатели,напътзакрасивпристанищенградвкраянаЕвропа,къдетопристигащитедонасятчастицаотспоменитеинадеждитеси,встаенотоочакванедасеслучинещо,коетодагиразбуди,дапрогонилетаргиятавгърдитеимислитеим.

Бяхмесиизпиликафето,изядохмесандвичитеидорипихмепочашавинютинто,червеновиноотрегионанаАлентежу,коетонипредложихастюардесите.Женатадоменприедаотпиемпоняколкоглътки,заупо-койнабратси,откойтобеостаналосамопепел,нопъккойзнае,можебидушатамуочаквашедагопоменемтъкмовтозичас,втазиминута.

—Благодаряви,честедоменточносега—стоплимесочитесимла-датажена.—Несепредставих.АзсъмЕштрела...

—Кръстенастенапрочутаталисабонскатабазилика?Иметовиоз-начаваощеизвезда,нали?—отвърнахиподадохвизиткатаси.—АзсъмАндрей;можедамиказватеАндре.

—Благодаря...Относноиметоми,тоимаипреносно значение,насъдба,накъсмет...

—Авръзкатаслисабонскияхрам?—ИматепредвидБазиликадаЕштрела.Обожавамя,обичамдапоседя

мълчаливо,дасимислязанещосвоеидаслушамзаписитенацърковнияхор,коитопускатзагоститеипоклонниците.Досетихтесе,кръстилисаметъкмотам,всъщияхрам.Далисамизанаградаиимето...

—Моетосъпричастиезавашияблизък—подадохЈръка.—Некабратвинамерипокой.

—Да,наистинащеедобредагооткрие,защотовпоследнатагодинаотживотасиизпитамногоболка.Имашедобрапрофесия,пътувашечестоинавярнозатованемупровървядасвъртисвоесемейство.Нопарите,яхтите,луксознитеапартаментивтояживотнесавсичко,казвахмуго,когатосевиждахмезакратко.Иединденпроклетатаболестгонатисна

  Лъчезар Георгиев  71

здраво.НапуснахЛисабон,задасъммувподкрепа.ОбиколихменяколкодобриболнициизЕвропа,нонесенамерилек.Накрая,когатовидя,ченямадагобъде,меповикадолеглотосиимипоръчадасторянещоважно...

Тянеуспядаседоизкаже.Внезапноаеробусътсеразтресеибързовзедагубивисочина.Паданетоставашеизневиделица,сякашогромнототялонаметалнатаптицабезагубилопредставазапосоката,забравилобезамощ-нитедвигателиистремглавосесмъквашенадолу.Пасажерите,коитобяхасразкопчаниколани,изхвърчахаисестовариханапътеката,капацитенабагажницитесеотворихаиоттяхполетяхачанти,сакове,малкикуфари.Попаднахсредонези,коитосесгромолясахамеждудватаредаседалки.Впървитемиговенеусетих,чедържавръцегладъкипродълговатпредмет.

Боже,бешевазата,по-точноурнатасбратанасеньоритаЕштрела.Продължихдаястискам,докатоаеробусътпропадаше.Нечувахвиковете,писъцитеистоновете.Видисе,тозипът,следстотициуспешниполетипосвета,намен,заклетияпътешественик,видялполовинатасвят,мибеписанодазагинавотломкитезаедносъсстотицинепознати.Тутаксимеспоходистраннамисъл.Е,понещяхдазапазяурнатанаединнепознатпортугалскистрадалец,каквопък,акоеречено,наонясвятщепредамнеговитеостанкииакоеправедник,можеипокойданамери...

Ештрелаиощенеколцинапасажери,коитобяхазабравилидаотка-чатколанасиследиздиганетонааеробуса,висяхаотседалките,тъйкатоогромнатаметалнаптицасебенаклониластраничноичастотпътниците се бяха строполили едни върху другинапътекатаи средпразнитепространствамеждупървиивторисалон.Писъциивиковенамножествоезицикънтяхавпространствотоигибелтанавсичкиизгле-ждашенеизбежна.

Изведнъж,кактосебекилналнадяснатасистрана,аеробусътсевърнавпредишнотохоризонталноположение,двигателитезаръмжаханапълни оборотииполетътпродължи, сякашнищоне се бе случило.Говорителитеразнесоха катоблага вестлюбезния гласна капитана,койтоуспокоявашенаанглийски,немскиипортугалски,чесамолетътепопадналвтурбуленция,оказалсеезакратковъввъздушнаяма,затоваиекипажътпросиизвинениезапричиненотонеудобство,ночевечевсичкоенаредиполетътдолетищеПортелапродължавапопредвиденияграфик,катоприземяванетощебъдеследдванайсетминути,авмоментавечесенасочванадАтлантическияокеаниплавноприближаваоткъмустиетонарекаТежукъмеднаотстаритеевропейскистолици.Койтожелае,можесамоследпетминутиданаблюдаваидаснимапрезмониторитеживописнитеизгледикъмстаринниякварталАлфамаикрепосттаСауЖорже,отновонапомняме,призакопчаниколани.

—Искахтедамикажетенещо,коетотованеочакванопремеждиепрекъсна—опитахдапродължаразговора,докатоподавахнаЕштреласкъ-поценнатаваза,коятотяпоестреперещиръце,послеедвачутодобави:

—Задълженасъмви,Андре!Провидениетовиизбрадаспаситетова,коетонося...—послепомълчаидобавиедвачуто.—ТръгналасъмкъмКабодаРока,товабешепоследнотожеланиенабратми.Трябвадаотнесаурнатаприскалитеблизодофараи...

72 ÏËÀÌÚÊ

—Идаяразпръснете...—Не,неесъвсемтака.—Акак?—Трябвадаподготвятрихвърчила,давържавмалкиторбичкипо

малкоотпрахамуидагипуснанадOceanoAtlantico...Искашедаекактонякога,когатоидвахмекатодецатукспокойнитениродителиимятахмеотскалитенаволяшаренитесикрилатиприятелидаполетятдалеч,чакотвъдхоризонта.

—Защотри?—Зарадинего,бащамиимайками,коитовечесананебето.Пъки

трисиесакралночисло.Такаерешил.Поясни,чещомоставам,тозипътщетрябвасамадаотидадоКабодаРока.

—Можебинесъвсем,защотоимоятпътотлисабонскияхотеленатам.ОтгараРосиу,къмприказнатаСинтра,иоттамкъмнай-запад-нататочканаконтинента.Заединчовек,койтопосвещаваполовинатаотживотасивпътуване,фотографииискицираненанай-бележититеместа,товаехубавамечта,коятоотдавнатрябвашедасбъдна,авсесеразминавахснея...

Щомнай-сетнеаеробусътсеприземиналетищеПортелаипасажери-тесиотдъхнаха,сЕштреласеразбрахмедапътувамезаеднодоСинтраиоттамкъмпрочутияморскифар,катопомогназапоследнияполетнаскъпоценнияЈтоварнадАтлантика.

— Аз пъкщеминапътьомпрез Базилика даЕштрела,трябва даотслужатзаупокой...СетнещеседоберадодоковетенарекаТежуприПаметниканапървооткривателите,задавземаотяхтатамухвърчила-та.Там,вкаютатаси,гидържешекатоскъписпомениотдетството,украсилбешестенитесъсстариснимки,къдетобяхмеснегоипокойнитениродители,дориимашееднагореприскалитеифаранаКабодаРока.Пътувашеизморетаиокеани,кактопрадедитенисакръстосвалимор-скаташир,обичашедоридасегмурканаекзотичниместа,аниебяхмередомдонего.Такъвбешебратми...

ТукЕштрелавъздъхнаимиподадеръка:—Е,амиго,спокойнавечеридоутре.Исеотдалечикъмблизкототакси.

Щомсенастанихвхотела,взехдушдасеосвежа,сетнеизвадихтабле-та.НебешезледапроучафамилиятанаЕштрела,ейтъй,отлюбопит-ство.Щешедаедобредазнамвсепакнакогоподавамръка.Следусиленоровенеизсоциалнимрежиифорумисенатъкнахнаинформация,коятоме стъписа.Съобщаваха за смърттанамладпортугалски бизнесменвъвФранкфурт.Имуществотоидяловетемувкомпаниитемунадхвър-лялообичайнитепредстави,нокъмнего,освенсестратавкачествотонапряканаследница,щялонесъмненодаимаиапетитиотстрананастарииновисъдружници.Втозизаплетенслучайподялбатащяладаедостатежка,аевентуалнитеадвокатищеотнесаттлъстихонорари.Намеквашесезанерегламентиранатърговияипрепродажбанаантичнипредметиискъпоценностиотцелиясвят,залъскавиаукциониикрупни

  Лъчезар Георгиев  73

сделки,зарисковоучастиенапортугалецавтърсененаскъпоценностиотпотъналикораби,нещо,коетоехарактернозанеукротимиядухналисабонскиясъдружник.

Да,нагоспожицаЕштреланикакнямадаЈелесновпредстоящитебиткиитовасурнатаесамоеднапрелюдиякъмголемитеглавоболия,казахси,ноуморатаменадвиизатворихочи.

Къмдесетнадругияденизлязохотхотела,прекосихплощадаисекачихнагорнияетажнагараРосиу,къдетобяхабилетнитекаси.Купихдвупосоченбилет.Ештреламеочаквашесредмножествотопътници,пре-гърналасвояскъпоценентовар.НарамотоЈбешеокаченапродълговатачанта,видисе,тамбяхаспоменатитехвърчила.Тяотметнакоси,изгледамесдълбокияблясъкнаочитесиистиснаръкатами.Щомустройстватасканирахабилетитени,сеотправихмепопросторнияперонкъмвлака,койтоощескачванетонипоекъмбленуванатаСинтра.Сторимисе,ченепознатмъжнипроследиисъщосекачиотзаднатавратанавагона,послесиказах,четъймисеесторило.

Бяхзаетдаразглеждамслюбопитствопредградиятанапортугал-скатастолица.Предочитемипрелитахастотициновиистарисгради,железопътнистълбовеинепознатилица.СедяхмесЕштрелаединдодруг,амеждунасбеурнатасбратЈ,койтосякашсъбирашевтозистраненсъдспомени,години,безгрижнимиговенарадост.Щяхмедаотнесемвсичкотовакъмскалистиябрягнанай-западнатаевропейскаточка.Бешемикриво,нопоненебяхсам,аисестратанямашедаесамавскръбтаси.Каклиможехдаяутеша...

Редяхасеквартали,всекисъссвоетоочарование,първоКамполиде,сетнедостолепниятБенфика,следвахаСантаКруж,Реболейра,китнатаАмадора,аследтяхпредочитемисеоткрихаспиркитенаКелужБелаж,МонтеАбрао,Бъркарина,селищетосновижилищниблоковеипранепобалконитеАдуалва-Късем,градътсновостроителствоиголямагараРиод’Моуро,работническотоселищеМерсейш,двукатнитекъщиивилинаКонгирауМартинш,докатонакраявлаковатакомпозиция,препълненасевропейскитуристи,плавнонавлезевгараСинтра.

Мернахзакратконепознатия,койтоотновосезалепизаднасисеганиследвашепоперонаотразстояние,носиказах,четукникойнемепознава,нитопъкЕштрела,тъйкатонагараРосиуневидяхтозичовек,илипъктойбеслучаенпътниккатовсичкиостаналитуристи,отличавашегопродълговаткалъф,можебиносешекитара,навярноелектрическа,знамгоотмладежкитесигодини,когатоимахподобнаидорияразнасяхдорепетиционнизалииклубове,илипъкмъжътпростодържешестойканапрофесионаленфотографскиапарат,тъйкатоазсамиятнесъмхващалотгодиникитарасадаптери,аакустичнатаедалечпо-голяма,следова-телноикалъфътЈепо-обемен.Далипъклюбопитенлисабонскипапаракнеискадаразнищисбулевардниснимкивутрешнатапресастъпкитенабъдещатанаследница?Самосивъобразявам,махнахсръканакрая.

КогатоследгараСинтраизлязохменамалкияплощадипредочитенисеоткрихаПаласиоНасионалдеСинтраизъберитеназамъкаКастелодушМоуруш,сеусмихнах,аЕштрелавдигнаръкаиказасгордост:

74 ÏËÀÌÚÊ

—Горенавърха,средзеленината,еПаласиоНасионалдаПена.Изглеж-даблизко,нотрябвадавземемавтобусилитакси,задавипокажатозиприказензамък,възпятотписателиипоети...

—Чувал съм, че лордДжорджБайроннякога е стъпвалтук, и го еосенилопоетичнотовдъхновение.Аковсичковървидобреиостаневреме,можебинавръщане...

Идобавих,чеискамдапредложанаЕштреладанаемемтаксидоКабодаРока,щесиподелимпарите.

—Азсъмвипоканилазатовапътуване,некадаезамоясметка.Повечетооттуриститесебяхаотправиликъмавтобуснатаспирка,

носнашиябагажвсепактрябвашедапокажемуважениекъмбратанаЕштрела.

Леснонамерихметакси.Когатосенастанихмеишофьорътдадегаз,видяхвогледалотокакнепознатиятскалъфа,напомнящелектрическакитара,погледнапрезрамокъмнас,сетнесеизвърнаитръгнакъмдъ-нотонамалкотоплощадче,къдетогоочаквашемерцедессъсзатъмненистъкла.Тойвкарапродълговатиясибагажисенастаниназаднатасе-далка,послеавтомобилътбавнопоеследнас.Реших,чесмегозагубилиимахнахсръка,стигасъмсивъобразявал.ВпокрайнинитенаСинтра,щомизлязохменавъзвишенията,откоитопрезстъклатастаринниятград,сжълтитестенииобагренатавчервенокуланадворецаПена,сеоткроивсребристатасветлинанаутрото,решихданарушамълчанието:

—Нямахмевъзможностдапоговоримповечеваеробуса,аиотЛисабоннасамедвалибеудобно,нобихискалдабъдетемалкопо-откровенасмен...

—Невиразбирам.—Немиказахте,чеощеотФранкфурткрайвассевъртятжадни

засензациижурналисти.Следсмърттанабратвиапетити,интереси,папарацивечевидишатвъвврата...

—Товалие—засмяселекоЕштрела.—Видях,винтернеткакволинекачватзабратмиимен.Да,главоболиятатепървапредстоят.Дориведнъжпотелефонамезаплашиха.Дасъмвнимаваласпредстоящитефирменидела,защотоможедамиизлезесолено.Аисаматаазнепредпо-лагах,чещесеналожидатърсяадвокати,даучаствамвделби,притовавчужбина.Навсичкотоотгореимедиите...

—Човектрябвадаевнимателен,защотонесезнаекакискаквомогатдагоизненадат—казахедвачуто,катосепресторих,чеотговорътмеудовлетворява.—Аиадвокатитесигурносизнаятработата.

—Щевидим...Но...неказамалкодазабравянеуреденитеделанабратсиисесъсредоточавърхуонова,коетотрябваднесдасвършатамгоре,прифара.Иощеведнъжблагодарязаподкрепатави...

Тукидваматазамълчахме.Оставахаощетрийсетинакилометра,притоватабелиозначаватнапълнонепознатиселища,пътятминавашепрезгористиместности,послевнезапносеоткривахапланинскихребе-ти,изкачвахмесевсепо-нагоре,шосетосевиешеизпланинскискатовеисеспускашенадолу,аследняколкозавояпоемашепакплавнонагореинапредкъмнепознатото. Забравил бях дори занепознатия, койтониследвашесмерцедеса,автомобилътвеченесевиждашеидорисиказах,

  Лъчезар Георгиев  75

чеопасениятамиотпапарацисанапразниивсичкоеплоднаразвинте-нотомивъображение.Икойлибисезаинтересувалотнякакъвстраненмъжспрошареникосидохипотетичнабогатанаследница,притоваощенищонесезнаесамататянакъдеикакщепоеме;некадаснимат,каквооттова,малкоповечепопулярностникоганееизлишназанечиебъдещобизнеснамерение—думатамие,тосезнае,езасимпатягатапортугал-ка,аколкотодомен,паритеникоганесамеинтересували;виж,акоезапътуванедодругиякрайнасвета,стягамбагажаипоемамбезнякойдамееканил,щомимамевроилидоларизаизпътихотел,щотоколкомутрябваначовекдаизлезеотлетаргиятаидапоемепоширокитедрумища;неелитъкмовтовакрасивото,неелимагиятавтръпкатаотпореднияполет,отпоредниякруиз,отизкачванетонапланини,прекосяванетонаокеаниидобиранедонай-неочакваниинепознатидестинации...Иакосъмималкъсметвтозиживот,тое,чеследдългитегодиниработапо-емахдалечотпредишнитедни,отгорчилката,зависттанаколегите,разочарованиетозарадинепостигнатиматериалнипридобивки.Напътбяхдапреглътнадорирешениетонадъщеря си да се озовена хилядимилиотвъдАтлантика;нокаквопък,налисегамогадасипозволя,макари като единак, да кръстосвам света, да опознавамместа, детоможесамодасесънуват,идагищраквамсфотокамерата,аидоридасиводязаписки.Някойден,току-вижсъмполучилвдъхновениеиоттоваизлезенякояприличнапътеписнакнигапокрайдоговоритезапреводизанякоялисабонскаилибразилскакомпания,издаваща,разбирасе,книгизадецаитийнейджъри.Следлисабонскатамиваканция,отизпълнениетонатезидоговорищесепрепитавамощенякоягодина,щепътувампосвета,ищесрещамстранни,ноинтереснижени,такива,каквитонямахкъсметадаимамвпълниясъсскучниделнициживот...

Ибезсамдазнаязащо,нарушихмълчанието:—Защонемиразкажетезасебеси.Виестетолковауверена...Изглеж-

датедорисилна.Ивсепак,нещотамназадвгодините,висееслучило...Ештреламеизгледавторачено,послеприсвиочииречетихо:—Задасъмсамасега,нали?Познахте,имашенякогаеднаглупава

история.По-скоро,наивнатабяхаз...—Нима?!—Човексивъобразява,ченай-сетнеенастъпилзвездниятмучас.

Изживяванещозакратко,икогатотовнезапносвърши,струвамусе,чеедошълкраятнасвета.Разбиваилюзиитеси,проклинасеизадългигодинизарязвамъжетеипроклетатаимгордост,самочувствие,суета...Е,несесърдете.

—Чезащо,азсъмдостапо-голямотвас.Имамдъщерянагодинитеви,скоятомеделицялокеан.Съпругата,годинаследразводани,сиотидеоттозисвят,малкоследкатоизпратихиродителитеси.Майставамсамозадобъризповедникнаженскатадуша...

Ештреламепогледнасъчувствено,сетневъгълчетатанасочнитеЈустнисепоявиусмивкаипоклатиглава:

—Немислятака,сеньоре.Загодинитесиизглеждатеперфектно.Виемайсипроситекомплимент?!

76 ÏËÀÌÚÊ

—Оставететова...—махнахсръка.—Вчеравидяхснимкатавиивняколкоонлайнмедии.Предстоящисделкиивашататежкадумавтях,набърканиинтересинакрупнибизнесмени.ПишехадоризасамотнотовипътуванекъмКабодаРокаспраханабратви.

—Искатедазнаетедалисъмомъжена?...Не,нищотакова.Имоитеродителитеотдавнанесеживи.ЗапочнахработазаеднаотголемитезастрахователникомпаниивЛисабон.Градяхкариера,бавносеизкачвахнагоре.Икакваполза?...Братми,койтобешеистинскибохемивъртешенапръстасибразилки,португалки,испанкиикакви линехубавици,исменяшекатоносникърпияхтиискъпиколи,отнеселинещосъссебеси?

—Каточеливиемалкояднанего,дориисега,когатоевтазикра-сиваваза...

—Незнам.Можеби...Сигурнозарадитова,ченитотой,нитомоямилостсвъртяхмедомсблизкидосебеси,накоитодадържимикоитодаобичамеистински...

Втозимигинтуитивноизвърнахочиназадиизведнъжусетихмер-цедесастъмнитестъкла.Бешедостаназад,имашенай-малкотристаметра,сетнезавоитеотновоскрихасилуетанаавтомобила,койтовдалечината,междутунелитенадърветатаприличашенапритаеносредхълмоветелъскавочернокучесискрящииззадзавоитеочи;разбирасе,товабяхафаровете,коитопросветвахаотвременавремевсенкитенастраннитедърветаскичести,подобнинацветякорони.

—Аазсъмпростоединпреводачиилюстраторнадетскииздания,дошълотИзточнаЕвропа.ЗавършихлингвистикаспортугалскиезиквБългария,специализирахвлисабонскиуниверситет.ПътувахдоБразилия,станахдориуниверситетскипреподавателвСауПаулуиовладяхезика,захванахдасътрудничанакомпания,коятоиздавашедетскикнигиигиразпространявашеизЛатинскаАмерика,тадориивЕвропа...Таднесмиидванаумдавинарисувам,докатопускатевашитехвърчила.Оттовабиизлязлачудеснаилюстриранаистория,немислители?

—Незнам.Днесеособенден...Итовапътуваненивтова,нивоновавреме...

—Да,правасте,илюстрациитещепочакат.НекапървохвърчилатадаполетятнадОкеаноАтлантико.

—Дъщерявиещастлива.Изглежда,докатоебиламалка,стеЈрису-валикакволинеистеязабавлявалиповече,отколкотомайкаЈ...

—Щях,стигадабешекрайменпрезвсичкитетезигодини—въздъхнах.—Даможехотноводаповторяживотаси,небихдопусналпредишнитегрешки.

—Изглежда,потовасиприличамесвас,сеньоре.Тукдваматазамълчахме.Минавахмепрезвилназона,туккъщите

бяхадвукатни,градинитебяхаизпъстренинаместасжълто-оранжевистрелиции,познатинатукашнитежителикаторайскиптици;срещахасенискипалми,внякоидворовеимашедорибасейни.Пътятсевиешевсепо-нагоре,небеснатасиневаставашевсепо-дълбокаинякакзагадъчна,влявоизскочислънчевиятдискизалясъссребърниотблясъциплатото,къмкоето се движешетаксито. Заднас, на голямадистанция,ту се

  Лъчезар Георгиев  77

мяркаше,тусегубешеавтомобилътстъмнитестъкла.Далинаистинабяхапапарациикаклищяхаданиизненадат?Немислехвсеощедапреду-предяЕштрела,нозадапроучаощемалкофактитеиобстоятелствата,подхвърлих:

—ВЛисабонсблъскахтелисесжълтитемедии?—Каквоговорите?!—изненадасеЕштрела.—Братминебешетолкова

известен,колкотонеговитесъдружници,ноитестояханякаквсянка,рядкоговорехапубличнозабизнесаси.Веднъж,предивреме,присъствахнатяхнаработнасрещавнемскияимофис,самочебевечекъмкраясиинищосъщественонеразбрахотцифритеиданнитезадвижениетонаакциите.Повсичкообачеличеше,ченещатасеразвиватдобре.Инепо-питахповече.АибратминеобичашедаразговарязафирменидейностиитърговиятасипосветаиособеновПортугалия.

—Тованевилисестористранно?—Не,понетогава.Сега,когатонямакаквечедамеосведоми,аищом

щепоемамнякакваотговорност,мисля,чеможешедаепо-открит.—Разбирам.Но,акослучайновипресрещнатжурналисти,надявамсе,

чевечезнаетекакводаимкажете...Ештреланеотвърна.Навярносмяташеразговоранизабезсмислен.

Наближавахмепрочутатаскалистаземя,най-западнататочканакон-тинента.Отминахмехрастисбелиармерии,красивитукашницветя,цъфтящивърхупричудливихрастивстраниотшосето,аивдворнитеместанавилнитесобственици.Кулатанафаравечесевиждаше,облянавсребристасветлина.Червениятмаяксбелияпръстенподсамиякуполиантенитесисякашсебешезабилвненадейноизлезлитеоткъмокеанаперестиоблаци.Ощедвазавояивечебяхменавърха.Сегапреднасбяханискитебелисгради,ограждащикулата,сегатясеоткроявашесмалкитепрозорци,первазитеивертикалнитеръбове,боядисанивмекзеленцвят,докатостенитесякашнарочнобяхаоцветенивбледаипросветленакъмбялоохра,ведвадоловимахармониясбагритенаскалистиябряг.Нискатревапокривашеплатото,разсичаноотмножествопътеки,направениоттуристите,иотасфалтоваалея,отвеждащакъмкаменнияверти-каленмонументсбелиякръстнавърха.Анататък,отвъдскалиститеочертания,бешесинятабезбрежностнаОкеаноАтлантико.

Днес,видисе,щешедамиеденятнаголемитеемоции;щенаправяснимки,акоостаневреме,можеидаскицирамнещолюбопитно.Самодаизбегнемпапараците,аЕштреладасеосвободипо-скороспомощтанахвърчилатасиотсъдържаниетонаурнатаиоттягостнотообещаниекъмсвоябрат.Жалко, симпатичнажена, красивадори, стазикоса, счувственитесиустниимиловиднотолице,коетосъвсемнеподхождазабизнесдама,дориизаскромензастрахователнавещиихора.АифигуратаЈ...Дабяхмалкопо-млад...

Пропъдихнелепатамисъл.Къдесеслагахсмоитепосребреликоси,въпрекиспортнатафигураинавикадасеподдържамсредовноплуванеизбасейни,морскилагуниидориокеанскизаливи.Португалцитемибяхасродниснепрестаннияимустремдапорятвълнитеидагонятбезкраянасвоитеяхти,търговскикораби,военнифрегатиикакволиощене.

78 ÏËÀÌÚÊ

ПонезамалкопредивремебяхразглеждалдонаситаМузеянамарина-та— националнияморскимузей досамиманастираЖеронимуш, крайбреганаЛисабон.Сегащяхдасидокажа,чеощемебива;можебищяхдадокажанещоинакрасиватаЕштрела.Добрестана,чесесъгласихдаяпридружа,несъжалявах.Дорисебяхекипиралсмалъкбинокъл,обичамдасевглеждамвдетайлите,вскритиясмисълнанякакъвавтомобил,сграда,птица,цветеилидърво,дажепонякогагирисувам,придавайкиимстранниформисневидимизанепросветениязрителпослания.Даноисеганищоданемиубегне...

Такситоспрянамалкотоплощадчеоткъмсевероизточниякраянапродълговатасграда,вкоятосепомещавахабилетнитекаси.Предтяхвечеимашепътници,успелидаобиколятместносттаидавзематбилетзапореднияпътуващобратнокъмСинтраавтобус.Таксиметровиятшофьорщешеданичака,докатосвършимважнотодело,скоетоЕштрелаимоямилостсебяхмезахванали.Можехдасъмспокоен,автомобилътстъмнитестъклабеостаналнякъденазадилинеговотобавнопридвиж-ванезаднаснебеникаквоследване,анай-обикновеноделничнопътуваненасобственикилигостнанякоеотвилнитеместа.ВсепаксложихнавратасибинокълипоследвахЕштреланадолупоалеятакъмкаменниямонументсбелиякръст,положенпочтивкраянаскалитеспогледкъмсиньозеленитебагринаокеана.

Бяхменависоконадвълните,чийтоприглушеншумдолиташекатоуморенплясък на ято чайки. Туристите се бяха изтеглили горе къмплощадката,качихасенажълтияавтобуситойгипонесеобратнопостръмнитезавоикъмСинтра.Тъкмощяхмедасмедалечотлюбопитниидосаднипогледи.

ТукЕштреласпря,извадиотпродълговатотонайлоновосаку—таканаричатпортугалцитечантитезапокупки,четиритехвърчила,помисли,послевърнаеднотоиоставидругитетриназемята.Подадемиурната,бръкнавджобанасакотосииизвадитрикопринениторбички.Тякимнаиазразвинтихкапачкатанакрасиватаваза.

СегаЕштрелапълнешебавноторбичките,вглъбенаислекотреперещиръце,сякашсебоешенитоедначастицаданеизпаднеотдлантаЈ.Когатопепелтаберазпределенапоравно,помогнахдаразтворимхвърчилатаидавържемторбичкитенаподходящитеимместа.Тежесттабемалкаинямашедазатрудниполетите.Мястотокрайпаметникаобаченебешеподходящо,аиизглеждашедалечоткраянаскалистиябряг,къдетовя-търътбесилениобещавашедоброизлитане.

—Давървимпопътеките,такалеснощеседоберемдонай-добротомястодапуснемнашителетящиприятели—кимнаЕштрела.—Знаешли,чена4март1493-та,навръщанеотпървотосиплаванедоАмерика,ХристофорКолумбиекипажътмузърналиповременасвирепабурякъсземя,итоваотнововърналонадеждатаимзаспасение.ТовабилоКабодаРока,послевиделипланинатаСинтра,завиликъмлагунатанаКашкайшисеспасилиотвихрите...

—Да,неведомисапътищатаинастихиите,инапровидението...Грабнаххвърчилата,тяпоставипразнатаурнавпродълговатото

  Лъчезар Георгиев  79

сакуидваматапоехмепотяснапътечка,коятоотвеждашекъмкраянаскалите,недалечотсградитескулатанафара.

Когато стигнахме скалистиябряг, отноворазперихмена земятахвърчилата,развихметънкитевъженцаисеспогледахме.

—Товаоставаотчовека,прахисамотенполетнадокеана—прошепнаЕштрела.

—Уви,правасте.Е,щепускамели?—Некаостанемтакаминута-две.Небързамевече.Аибратми,преди

даполети,щеискадапомълчиснас...Времетосякашзастина,укротисесвистящиятвушитенивятър,

млъкнахачайкитеигрохотътнавълнитедолуподскалитесепритаи.Усе-тихкакдалечнасветлина,колкототочица,играеподрехатанаЕштрела,изглежданякъдеоткъмоткулатанинаблюдавашенякойотдежурните.Те,видисе,иматдобриоптичниуредидаследятцялататериториянаплатотоидалечнавътре,вокеана.Бинокълътнагърдитемиедалечпо-скромен,новсепаквърширабота.Вдигнахгопредочитесииневолносеизвъртяхкъмфара,нотамнесевиждашеникой.Светлататочкаиз-веднъжстанасиня,тияпъкслазерниустройствалининаблюдаваха?...Данесарешили,чещесемятамеотскалите?Финиятсветлиненлъчидвашеобачеоткъмвъншнатастенананай-западнатасграда,вчиятовътрешностбекулатасфара.Данебипапарацитедасанинадушилиивечечакатподприкритиетосиудобниямоментдазаснематсдалеко-бойнакамераполетанахвърчилата,закоитосебеизпусналавпресатаЕштрела?Продължих да наблюдавам белите очертания, но изведнъжсинятаточкаизчезна.

Усетилисасе,чегинаблюдавамсбинокъла.Каквопък,даснимат,даправяткаквотоискат,няманищосензационновтозистраненнагледритуал.НебешенужнодабезпокояЕштрела,аитянарушимълчанието,извръщайкисекъммен:

—Времеевече!

Ештреласенаведе,вдигнапървотохвърчилоспепелтаотурната,подадохвъженцето,тязатичанадолу,аостаналотобеработанаоке-анскиябриз,койтоиздигнапъстритесиникрилесмалкатакоприненаторбичкаигипонесенадскалите,преминависоконадпенеститевълниипродължидасереенадсинятабезбрежност.ПослеподадохвторотохвърчилоиЕштрелаотновосезатича,итозипътсинитекрилесграци-озенполетполетяханадокеана.

Бешестранно,ченямашеточкиотлазерниустройстваикаточелиникойнениследваше.Далипъкнесасеотказали!?

Нокогатотяпоеотменвъженцетоиопитадасезатича,внезапносеприсви,потръпнаняколкопъти,сетнетялотоЈсеизпънаирухнапогръбвърхурядкататрева.

—Господи,Ештрела!—изкрещях,спуснахсеисенадвесихнадтялотоЈ.—Каквотие?!

—Простреляхаме!Вдигнахглаваивидяхпрезбинокълакакоткъмъгъланакрайната

80 ÏËÀÌÚÊ

западнасградаснайперистътспокойносиприбирашекалъфаидорипог-леднаснякаквостраннобезразличиекъмнас.Послеизчезнатъй,кактоисебешепоявил.

—Нокойможедатиимазъб!Каквощеискатотеднаневиннажена?—Акциитенабратми,паритемувбанките,яхтите,колекциите,

проклетидасавсичките...Тазилакомия,тозиненаситенсвят...—Боже,какводасторя—говорехповеченасебеси,изпадналвпаника.

—Трябвадаизвикамспешнапомощ,трябванещоданаправяпо-скоро...—Няма!—изхриптяспоследнисилиЕштрела.—Извадирезервното

хвърчило!Намериликоприненатакесия?...—Намерихя!Нокакводанаправя?!—Разпределипоравноостаналатапепелмеждутретотоичетвър-

тотохвърчило,послегипусни.Моляте,Андре,направиго!Замен!СпуснахседаизпълнямолбатаЈ.Начовек,берящдуша,можелида

скършишдумата?!Трябвашедапрегледамкървящатарана,подадохЈкърпадазатиснепрострелянотомястоисеналагашеспешнодаподиряпомощ.Вместотовазатичахкатолудкъмскалите.Когатохвърчилатаполетяханадокеана,върнахсепритялотонаЕштрела.Тядишашетежко.Изправихя,задазърнекакотлитатнадвълнитеибавносестопяватнадсинятабезбрежност.

—Видяхги!—промълвитя.—Красивполет...Сбогом,братко!Вечеиазсъмстеб,макарданемеискашедосебеси.

Последнитедумиизречесусилие,послесеотпуснавръцетеми.Съл-зитемисамитръгнаха.Мислех,чесиотиваизаровихглававскутаЈ.Господи,какнегопредвидих!?Защосезаблудих?Неразчетохонезидребнидетайли,коитосаважнивпроклетияинесправедливживот.Какщеживеяоттукнасетне?Каквощеправя!?

Угаснаималкотокопнежпонещоново,хубавоитъйнепонятноизасамиямен.ГледахкъмЕштрела,вятърътрошешекоситеинадвамани,усещахсолтаиплясъканаокеанскитевълни.Всичкоезагубенооттукнасетне.Иняманадежда,няманищо...

Хълцахсглас.Разговаряхсъссебеси,проклинахлошиякъсметисвоя-танепрозорливост.

—ИкактобяхзаровилглававкоситеЈ,чухгласанаЕштрела:—Ей,амиго,живасъм,немеоплаквай,асестягайдаминарисуваш

полетанахвърчилата.Товасизстрелаиснайперистабешесамоощееднопредупреждение,врамотоми...Акоискаше,досегадаепречукалимен,дориитеб.Нонямадаимсеоставим!Налисмевечедвама...

—Сеганеговори,почивайси,докатотепревържаисеобадязапомощ—промълвих,смаянотчудото.

—Щеоцелея,амиго!Снощигосънувах.Чухедингласдаминашепва,чевсичкощеенаред...Казами,чеимамразправии,нощеполучаонова,коетомисеполага,итогаватрябвадасепогрижазабездомнитедецанаЛисабон.Заонези,скоитонякогасъмсиигралакатодете,икоитододен-днешенвсяколято,чакдокъснаесен,продължаватдаспятизпар-коветеиподстрехитенакомпаниитекрайплощадМаркешдеПомбал.Послемисеявиголямисветълдетскиприют...

  Лъчезар Георгиев  81

—Аконякойденрешишдагоправиш,щебъдадотеб...—Ищеизрисувашфрескитепостените!?Некадасавесели,забавни,

некадаимамногосинихвърчила!Обещайми!...Кимнах,изтрихповторнопоказалитесесълзиотлицетосиипогалих

младатаженапокосите.ИблагодарихнаОногова,койтоеневидим,доринепонятензамнозина,ноимаменевероятниякъсмет,чевсепакгоима,ипродължаваданипазиизакриля.Благодарихму,ченадеждатанегасненикоганапълно,изамоещастие,всиневатананебетомищепродължидасветиеднаистинска,красивазвезда.МоятаЕштрела.

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Гîëяì êръсò (äърâîреçáà)

82 ÏËÀÌÚÊ

Мартин Петрушев, поет и актьор

ПОЕТИЧНА ИМПРЕСИЯ НА ОСТАРЯВАНЕТО (Бележки за една стихосбирка)

Трудноедарецензирашпоезия,защототясесъстоидоголямастепенотнедоизказанотовъввъздухамеждудумитеиобразите,вкомбинациясъссубективнитеусещаниянаавтораинарецензента.Особено,когатоставадумазаЕлинРахнев—еднадостанеординарналичностсъссобст-венапоетическавизиязареалността.По-скоробихмемоглидакажем,чеЕлинРахневимасобственапоетика,отколкоточеепоет.Илиможемдакажемможеби,чеепоетблусар.Вижданиятасамуинтересни,силнииексцентрични.Проблемъте,четойнеуспявадаоблечетезивижда-ниявподходящидумиинесъумявадаминепрезразличниврати,задаразнообразииуплътнипоетичнатасиобразност.Парадоксалнотое,чеотмноготопреповтаряненеговатаексцентричностставамоногамна.Единобраз,повторендесеткипъти,простозагубвазначениетосиисеразмива.„Зелда“еизпълненаспараноякнига,коятобездапретендиравътрев себе сипрезцялотовреме седвижипоръбанапретенцията.Товасеслучваснякакъвестественвътрешенритъм,койтонаместасечупииседавивабстракции.Претрупванетонаединпоетичентекстсабстракциигоправинезримипонякогазатруднявачитателядапрескочивсветанаусещанията.Давкарашвпоетичнакнига„Прилепиголаят.Бадемовилуниблаженогопикаят.“неесамопроблемнаабстракциятаобаче.Образътпростоегрозен.Акощепикаешвърхухартията,по-добресияоставивкъщи,анеяразнасяйпокнижарниците.Илипъкможебинесъмправ.Сигурноимапочитателинафизиологическитенуждивпоези-ята,нодиректнотоимизразяванемисеструвапротивно.Ивсепакданезабравямезаналичиетонакнигикато„Голиятобяд“наУилямБъроуз.

Неможеданеобърнемвниманиенанякоидобрипопадениявстихо-сбиркатанаРахнев.„Поезиятаезалезвграмофоннаплоча“есилен,макаринеобяснимобраз.Имаиабстракции,коитосе самоотстояваткатонапример„товаетотална,радикална,политематичнавъзможностдаситук“.Следтоваобачепрескачамеедноизречениеистигамедо„кон-тракциянадушата“,туксепоявявасиленгърч,откойтоможедатисеповдигне,акоосъзнаешкаквокощунствоможедананесееднаконтракциянадушата.Звучикатодемоничноизраждане.Дапредположим,ченесъмправивсекиимаразличнидушевниконтракции,нокатопрескочимощеедноизречение,стигамедо„Товаеджимитоморисън,издаденотпайнер“—туквечеповръщаш.Бихсеопиталданаправярецензиятасилекаиефир-

  Мартин Петрушев  83

на,нотовабиозначавалодасизамъгляпогледаиданекажа,чецялатастихосбиркаеедноразголваненачерватаикарантиитенаРахневиясвят.Впрочемдуматакарантиисесрещадостапътивътре.Изобщострашномногодумисепреповтарятдооглупяване.Зададокажатвърдениетосищеизползвамцифри.Вкнигатаима29странициспоетичентекст.Втяхдуматаесенилиесеннисесрещаобщо18пъти.Фибите,коитообикновеноавторътсъблича,сесрещат11пъти.Началатасепреповтаряткатофренетичникрясъци,безкапкавъздухвтях.Имаидостасмелиобразикатосравнениетонарейдиохедс„wi-fi“всълзатами“.Ивсепакдуматасълзаежестокопоетичноклише,аеупотребенанадосемпъти.Най-на-биващосекаточелиесловосъчетанието„единелин“,коетоенещокатосвръхазътнаавтораигосрещамевтекстафаталните13пъти.Единелин,койтоприличанастарецбебе,неговатаневъзможностдабъденещоразличноотсебесиикресливотомубебешкожеланиедаоставичерта,вкоятодругитедасевзират.Единелин,койтосеотделяотобществотоисечувстванедъгаввзаобикалящиягосвят.„Зелда“еспасението,коетотойтърсивпоезията.ЗелдаеииметонаполудялатаженанаФицджералд,иметонакойтосрещамеощевпетияреднакнигата.НозелдатанаЕлинедруга.Тяенеговияпоетиченсвят.Свят,койтотойнепрекъснатосеопитвадасивърнеидапреповтори,защототаменамиралудоволстиве.Сегадомогванетодотозисвятмуносисамодругвидболкаипечал.Поет-ътизглеждатака,сякашнесенамиравъввреметоимястото,накоетобиискалдабъдеивединнесбъднатблянпоУфици,бавносеразграждавмеланхолиятанапреминаващитесезони,докатосевлачикъмсмъртта.Книгатаезадъханаинажежена,въпрекитовавлачене,коетоприличаповеченастържененапрангипоасфалт.Отпетолиниятасеизпаряваотегчение, параноично преповтаряне, нежелание и невъзможност завписване.Животътнаавтораизглеждакатопътуванепрезкръговетенаада.Товаобясняваархаизмитевътре,коитотолковасилнонапомнятзапреводанаДантеотКонстантинВеличков.„Надругийсветзатебедаразкаже“,(15стр.),„изгубилсесредпреждитенатозийсвет“(17стр.),„защородилсеенатозийсвет(25стр.)„изаначалотонановийсвет“(37стр.),„чернигарвановийсрам“(39стр.).Кактосезабелязвадоритукимапреповтаряне.Целияттозиобразенкръговрат,койтонепрекъснатосигониопашката,изглеждакатобезсилие.СветътзаРахневесабсурдниочертания,изтъканотпротиворечияипарадоксиинаместазвучикатопиянскобръщолевене.КнигатаепосветенанаизключителнияхудожникКольоК,койтосъщоимашепроблемиспиенето.Можебизатовавпос-вещениетосе съдържатдумите, „койтомеразбираше“, аможебине,защотодвамататворциимахамногосилнавръзка.Втекстасеспоме-наваза„готическапечалпоКольоК“,аголемиятхудожникиманееднаскицанапоета.Елинсъщотакаередакторна„СтереоТишина“еднаотстихосбиркитенасинанаКольоК,РосенКарамфилов.Стихосбиркатанеедобра,катоизключимразказавътре,нокатокатоцяломисеструва,чеЕлинемногопо-добърредакторнапоезия,отколкотопоет.Неговотоусещаневсобственитемудумиоставакатопепелнавятъра,образитемусераздухват,докатокаторедакторработатамубибиласамода

84 ÏËÀÌÚÊ

давафиналенщрихнавечесъздадениобрази.Атойопределеноимаокозатакива.ДанезабравямеичеЕлинедраматургиотдвайсетгодинисезанимавастеатъривпиеситемусъщооткриваметазинеговапоетика.

Негарантирам,чевпечатлениятамиза„Зелда“несапрекаленосу-бективни,нопъкмогадатвърдя,чесаиздържаниидоридругчитателданеенамоетомнение,леснобимогълдаоткриенабазатанакаквосъмгоизградил.НонекаоставимЕлинзатворенвкаютатанасвоитепеперуди.Тойсякашискадасебарикадиравсвятотнотиипетолиния,коетоисееполучиловдобреизработенатаотАсенИлиевтвърдакорицанакнигатаинотнитеилюстрациивътре,прилежнонаместенинаотделнистраници.НитоможемдасъдимРахнев,затовакакъвчовекетой,нитодакажем,чекатедралитеотобрази,коитовижда,несакрасививнеговитеочи.Отдругастранаобачеможемдакажем,чеотпредишнатамустихосбирка„Канела“досегашната„Зелда“изместваненяма.

11.12.2017 г.

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Сèìâîë (äърâîреçáà)

    85

Нова българска проза

Виктор Барух

ПРОЦЕСЪТ „АЙХМАН“ — ПОЛОВИН ВЕК П0-КЪСНО

ТоваеопитдасевидипроцесътсрещуАдолфАйхманповечеотполо-винвекследпровежданетомувЙерусалим.Всъщностпетдесетишестгодинипо-късно.Единличенпогледкъмминалото.

Щезапочнасфиналанапроцеса—последнияденнаосъдениянасмъртвоеннопрестъпникАдолфАйхман,такакактоХаннаАренд—знаменити-ятфилософ,общественичката,гоеописалавкнигатаси„Репортажзабаналносттаназлото,АйхманвЙерусалим“.

Адолф Айхман отиде до бесилката с голямо достойнство. Той беше помолил за бутилка червено вино и беше изпил половината от него. Той отказа помощта на протестантския мисионер Уилям Хъл, който предло-жил да чете библията с него. Имаше само два часа още да живее и затова нямаше време за губене. Той извървяваше петдесетте метра от килията до камерата на екзекуцията. Спокоен и изправен с ръце, вързани отзад. Когато пазачите завързвали глезените и колената му, ги помолил да разхлабят връзките, за да може да се изправи. „Нямам нужда от това“, казал той, когато му предложили черната качулка.

Той владееше себе си, показваше, че е същият. Нищо не можеше да го демонстрира по-убедително от гротескната глупост на последните му думи“.

През 1961 г. отсписание „НюЙоркър“ възлагатнаАрендда следипроцесаидаподготвирепортаж.Врезултатсеполучавазнаменитотоизследване,коетоизлизазапървипъткатокнигапрез1963година.

Моятспомензапроцесазапочваспървияпогледкъмостъкленатаклетка,вкоятоседешеподсъдимиятАдолфАйхман.ВидяхговеднагаследвлизанетомизапръвпътвсъдебнатазалавБейтаама(Народниядом)наЙерусалим,изпълненасхора—кактоскорозабелязах,сномерапоръцетеим,незаличимаследаотконцентрационнителагери.

„Ядец!“-—извикахвсебеси,всетаказагледанвАйхман,облечен,бимоглодасекажеофициално,втъменкостюм,бялариза,вратовръзка,сочилавчернирамки.

„Ядец!“—самоедноотмъстителнослово,тъйкатоаз,заразликаотженитеимъжетеоколомен,кактоивсичкибългарскиевреи,бяхоцелял.Сгодинитетованеизказанословесноотмъщениещешедаизбледнее—не-забравено,нопремисленоисъпоставеносъсстраданиятаитравмите,изживениотдругитевзалата.

Ивсепакимахправонатазидума.Дяснатаръканачовекавклет-

86 ÏËÀÌÚÊ

катасеказвашеТеодорДанекер1ибешевиденсътрудникнаАйхманвзлокобнияотделIV-B-4наГестаповБерлин.През1943годинатозичовекпристигнавСофия.Тойвечеимашежестокияопитсдепортиранетонафренските,аследтоваиначастотиталианскитеевреи.Товаеименночовекът,койтопрезфевруари1943годинасключииподписаскомисаряпоеврейскитевъпросивБългарияАлександърБелевдоговоразаизселванена20000евреинесамооттаканаречените„новоосвободенибългарскиземи“вГърцияиМакедония,аиотвътрешносттанастраната.

НезабравямиметонахаумптщурмфюрерТеодорДанекер.През1943годинатойвечесподробностиподготвизаедносбългарскитесисътруд-ниципланиизпратинасмърт11343евреиотБеломориетоиМакедония.През1945годинаеплененотамериканцитеисесамоубивана10декемврисъщатагодина.

Помнятоваиме.КогатошестгодиниследпроцесавИерусалимбяхзакратковъвФранция,тоневеднъжмизаговорвашезапалачанафрен-скитеевреи.ОсобеносилнокогатослизахвпостроениянаостровСенЛуиподземенмемориалвпаметна200000жертви,депортиранивлагеритенасмъртта.ТукнеизбежносепоявявашеисянкатанаТеодорДанекер.

Намалкияостровоткрихвпечатляващкомплекс,напомнящзловещгермански концентрационен лагер. В едно отпомещенията блестяха200000камъчета,коитосякашговорехазадушитенаунищоженитефран-цузи.Първияпътусетихнепреодолимануждаотповечевъздух.Излязохгоре.СамонастотинаметраотвъдСенасеиздигашеПарижката„СветаБогородица“.Бешекатоспасение.ПослечестосеотбивахвминиатюрнияконцлагеркрайСена.Донегосеслизапостъпалакатокъмподземенетаж.Обграденотвсякъдесвисокистени,долучовекеоткъснатотсвета.Сам.Мисля,четогавамалциназнаехазатозимемориал,вкопаннаострова.Колкотопътиотивах,незаварвахникого.Стояхдългосредстуденитестени.Самокъмрекатабешеоставенамалкапролука,нотежкарешеткаижелеза,насоченикатокопия,заплашвахавсекиго,койтобидръзналдасеприближи.ЗадтяхпросветвашеСенакатоблизка,нонепостижимасвобода.Изходнямаше.

Срещурешетката,вдънотоналагерниядвор,еизграденопомеще-ниесмалказала.Напода—чернаплоча—символиченгробнаНезнайниядепортиран.Тъкмовтазизалаблестяхадвестатяххилядикамъчета,поеднозавсекидепортиран.Постенитесаизписанистихове,единоттяхенаПолЕлюар:

Азсъмроден, задатепозная, задатевъзпея, Свобода!Понякогапрезприглушенияшумнаголемияградидвахаигласове—

по-далечни,по-близки.Идвахасилниилиприглушениотвреметогласове.Дочухигласотдалечнасъдебназала:

—Струвамисе,повреметонаединпарадна„Шан-з-Елизе“...

1 Теодор Данекер (1913—1945) — виден нацистки функционер, близък помощник на Айхман.

  Виктор Барух  87

ГласътнаАйхманповременаразпитавЙерусалимпрезлятотона1961година.СградатанаНародниядомбенапълнообезопасена.Охраня-вахавойници,напокривасевиждашекартечница.

СледпоражениетонаФранциягрупенщурмфюрерътАдолфАйхманпристигавПариж.Напарада,закойтосиспомнявечекатоподсъдим,тойсеоказалдоМюлер1.Идокатосанаблюдавалимаршанаокупацион-нитехитлеристкивойски,Айхманмуказва,чедостенататрябвадабъдатизправени100000германци—не500000хиляди,уточняватойпредсъда,кактотвърдипрокурорът.Задасе„прочистиоборът“,кактосебилизразилпредМюлер,наблюдавайкипарада.Бяхвсъдебнатазала,когатоАйхманизяснявашетозислучай.Понеговомнениебилонеобходимонай-напреддапрочистят„собствениясиобор“,предидатурятредвработи-тенаЕвропа.ВсъщностгрижатаимзаредавЕвропабепочналапредитозиразговорвПариж.Многоотдвестатехилядифранцузи,споменътзакоитосетаешевмекотоблещуканенакамъчетатаоколосимволичнияимгроб,навярновеченесабилимеждуживите,когатоАйхманиМюлерсаразговарялинапарада.

Запомнихвъпроситенапрокурораиотговоритенаподсъдимия.Бяхаважнизаизясняванетонапозициятаитактиката,коятоАйхманбешевъзприелнапроцеса.Етоги,взетиотпротоколанасъдебнотозаседание:

П р о к у р о р ъ т. И вие казахте на Мюлер, че трябва да бъдат ек-зекутирани 500 000 германци във връзка със заговора от 1944 година и че само това е начинът да се прочисти оборът?

О б в и н я е м и я т. Не, казах това много по-рано, това не беше във връзка с двадесети юли2 и аз не говорех за 500 000, а за 100 000. Аз казах веднъж на Мюлер, че преди да имаме правото да съдим другите и да ги осъждаме, трябва преди всичко да сложим ред у нас.

П. И колко души казахте, че трябва да бъдат изправени до стената?О. Около 100 000... аз не казах това във връзка с двадесети юли, а много

по-рано, струва ми се, по времето на един парад на „Шан-з-Елизе“. ТуктвърдеяснопрозирастремежътнаАйхмандаподчертаепред

съдаколкостриктенчовеке,чиновник,койтовинагидържинаточносттавинаги,несамопритезицифри.Каточели100000душисавсепакнищопредпланиранотомасовоунищожение.ДасиспомнимотноводумитенаХанаАренд:„гротескнаглупост“.

РазпитътътнаподсъдимияАйхманпрезсъщияденразкриваощеотобразаму.

О. Да, защото според мен нарушението на клетвата е най-лошото престъпление, което един човек може да извърши.

П. По-голямо престъпление от убийството на 6 000 000 души, между които един и половина милиона деца, нали?

О. Не, разбира се, но аз нямах нищо общо с това. Аз не се занимавах с унищожаването. Ако аз бях натоварен с тези унищожавания, щях да си

1 Хенрих Мюлер (1900—1945) — шеф на Тайната държавна полиция.2 На 20 юли 1944 година в главната квартира на Хитлер е извършен атентат срещу

него. Той е ранен, но оцелява Взривното устройство е поставено от висшия офицер от Вермахта Клаус фон Щауфенберг.

88 ÏËÀÌÚÊ

пусна един куршум в главата. Това е, което мисля. Наистина не мога да кажа каква би била реакцията ми, но като зная как реагирах само при виждането на това, което другите правеха, мисля, че щях да се самоубия. Това е, което мисля.

П. Смятахте ли този, който се занимаваше с унищожаването на евреите, за престъпник?

О. Смятах го за нещастен човек.П. Смятахте ли го за престъпник. Да или не?О. Не мога да си позволя да отговоря на този въпрос, защото никога

не съм бил в такова положение.П. Вие сте виждали в Аушвиц Хьос1 да прави това, което правеше.

Смятахте ли го за престъпник, за убиец?О. Казах му, че това, което той върши според получените заповеди,

аз не бих могъл да го направя.П. Не това е моят въпрос. Аз ви питам дали вие го смятахте в самия

себе си за престъпник и убиец.О. В моето съзнание?П. Във вашето сърце.О. Това засяга само мене и ако не съм го казал открито навремето,

още по-малко ще го кажа открито днес. Защото това, което става в моето сърце, не засяга никого освен мен.

П. Не, не. Вие трябва сега да отговорите. Какво мислехте за Хьос, ко-гато сте го видели да убива евреи. Смятахте ли го за престъпник, или не?

О. Аз го съжалявах и страдах заедно с него.П. Смятахте ли го за престъпник, или не?О. Аз не бива да давам отчет тук за моите чувства.П. Вие не можете да отбегнете този въпрос: за какви смятате

убийците, които вие познавахте? Вие трябва да отговорите на този въпрос.

О. Човек понякога може да попадне в положение, близко до лудост, и оттук само една крачка го отделя от мига, в който може да вземе пис-толета и да се застреля. Аз не зная как може да постъпи някой, който се намира в такова положение. Исках да кажа само как аз бих постъпил, ако бях попаднал в такова положение, но не бих си позволил тук да осъдя някого другиго и неговите постъпки, това е един много личен и индиви-дуален въпрос.

П. С други думи, според вас Хьос не е престъпник?О. Не, това не съм казал. Всеки трябва да оценява постъпките си

пред своята съвест.П. На разпита в полицията вие сте заявили, че ако райхсфюрерът ви

беше казал, че баща ви е предател, вие лично сте щели да го застреляте. Вярно ли е?

О. Ако той беше предател, аз щях да го убия. П. Не, ако райхсфюрерът ви беше казал, че той е предател, вие щяхте

ли да убиете своя баща?1 Рудолф Хьос (1900—1947) — комендант на концлагера Аушвиц. Осъден на смърт през

1947 година в Полша и обесен в Аушвиц.

  Виктор Барух  89

О. Той би трябвало преди всичко да ме убеди, че моят баща е предател, но ако той успееше да ме убеди, аз бих го убил, да.

П. Бяха ли ви убедили, че евреите трябва да бъдат унищожени? О. Но аз не съм ги унищожавал. Искам да добавя също тук, че не се

опитвам да скрия нищо. Но аз вече казах, че очаквам след процеса да имам възможността да опиша нещата открито и такива, каквито аз ги виждам, може би във вид на книга, и тогава аз няма да се уплаша да нарека нещата каквито са и това да послужи като пример на бъдещите поколения. Това казах и на комисаря Лес по време на моя разпит.

П р е д с е д а т е л я т н а с ъ д а. Господин Хаузнер, на коя страница цитирахте пасажа във връзка с неговия баща?

П. Ще намеря веднага това място, господин председател, но той го каза. П р д с е д а т е л я т н а с ъ д а. Почакайте малко, преди да про-

дължите. Обръщам се сега към обвиняемия. Аз искам да ви обясня, че вие трябва да кажете тук всички неща, които ще напишете в книгата, за която говорите, и да назовете нещата такива, каквито са, точно както в тази книга. Това е ваше задължение, точно по същия начин, по който ще го направите във вашата книга, без нищо да скриете.

О. Господин председател, тъй като изисквате от мен ясен и катего-ричен отговор, аз трябва да ви кажа, че смятам убийствата на евреите за едно от най-възмутителните престъпления, извършени в човешката история.

ВтозиразговоризлизаиметонаощееднаважналичностотмрачнияантуражнаАдолфАйхман—РудолфХьос.Навярнозабелязахтепочтина-силаизтръгнатитедумизанякаквавинаотстрананаАйхман.НониеможемдаотбележимнякоисамопризнаниянаспоменатияРудолфХьос,зловещиякомендантналагераАушвиц.

ПротоколитеотпроцесасвидетелстватзаповедениетонаАйхманипозволяватдасенаправисъпоставкамеждусъстояниетоидържанетонадваматавоеннопрестъпници,междуискреността,макарипробле-матична,иопитазаразкаяние,кактоимеждуопитазаизмъкванеотистинатаичувствотозавинаутях.

ЕтокакзвучатсамопризнаниятанаРудолфХьос,цитиранипокни-гатаснеговивъзпоменания,издаденавъвВаршавапрез1961година.

В самотата на затвора аз с огорчение разбрах тежестта на прес-тъпленията, които извърших срещу човечеството. На моя пост като комендант на лагера за унищожение в Аушвиц аз участвах в осъществя-ването на ужасните планове на Третия райх. Зная, че съм виновен и че трябва да заплатя с живота си.

Нека с Божия воля разкриването на тези отвратителни престъпле-ния, извършени срещу човечеството и човешкия дух, осуетят в бъдеще появяването на теории, които биха могли да доведат до такива злокобни събития1.

АдолфАйхманнеуспяданапишезаявенатакнигаивнея,кактоказвапредсъда,данарече„нещатакаквитоса“.

1 Wspomenania Rudolfa Hossa, Warzawa 1961, Wyd. Prawnicze.

90 ÏËÀÌÚÊ

Тукможебиеуместнодавместимняколкодумизатравмите,коитопоразяватмногопоколенияследВторатасветовнавойна.Тенесапо-малкотежкиотфизическите,нанесениотсражениятапофронтовете,отвъздушнитебомбардировкиипожарища,отгладаилишенията.Тезитравмиизмъчватмнозинадоден-днешен.Страдатхораотвсичкиня-когашнивраждебнистрани.ДоколкотовтекущияразказнамеримястоивоеннопрестъпникътРудолфХьос,дасеспремзамалконанеговиявнукРайнерХьос.Тойероденпрез1965годинаиесиннасинанаРудолфХьос,ХансЮрген,роденпрез1937година.Товаозначава,чебащатанаРайнерепрекаралдетскитесигодинивАушвиц.Живелисавлуксознавиласба-сейн,ограденасвисокизидове,нонемногодалечеоткрематориумите.

Райнер билнастанен в училище-интернат.Първоначалнонепроу-мявал защо градинарятсе държилошо снего.Когато градинарятчулфамилнотомуиме,започналдагозадържапо-дългоотдругитеученицидаработивградината.Доригомалтретирал.Веднъжединотучителитемуобяснил,чедядомубилвиновензасмърттапоненаединмилионевреи.„БяхвпълноневедениеотносноАушвиц,незнаехнищозасемействотоси,освенчедядомисеесражавалвъввойната,кактохилядидруги.Заеднодванадесетгодишнодететовабенепосилноразкритие“,казваРай-нерХьос.Започвадапроучваминалотонадядоси.Истинатазадядомуесмазващазамладиячовек.

СегаРайнерХьосеполитическиактивистинамногобройнисрещипосветаразказванесамозасебеси,задядоси,заминалото,ноизасегаш-нитеистинизанадиганетонафашизма,неонацизмаирасизма.Оста-налитеотсемействотогосчитатзаврагипредател.Еднаотлелитемузаявява,чезавсичкищялодаепо-добре,акобеумрялмлад.През1985годинаРайнерпрекратявавсякаквиконтактисъссемействотоси,освенсмайкаси,коятонееотроданаХьос.

Непосредственоследчудовищнитепрестъплениявиновнитетруднобихамоглидоривсебесидаизбягатоттях,дазастанатнадтях,даизказват„обективни“преценки.Кръвтаощедими,крематориумитесатопли.Хьоснеможешедаубегнепълнотопризнаниенавинатаси.Пет-надесетгодинипо-късно,разчитайкинаизтеклотовреме,вЙерусалимАйхманщесеопитадасеотдалечиотпрестъплениятаси.Атези,накоитощесеналожидаотговарятощепо-късно,щеразчитатвечеинановипокровители,инастарисъмишленици.

Добреохраняван,Айхманвлизашевсъдебнатазалаисенастанява-шевблиндиранатакабина—предохранителнамяркасрещуопитдабъдезастрелян.Предпазнимеркисевземахаощепривходавзалата.Тамвой-нициобискирахавсекимъж,амомичетавойнички—жените.Неможешедасевлезевзалатадорисджобноножче.Опасявахасе,чевърхуживотанаАйхманмогатдапосегнатнегови съмишленици, за дапрекратятсвидетелстватаму,кактоиченякоиотоцелелитежертвимогатдапотърсятвъзмездие.Говорешесе,чеподбирайкиохранатанаАйхманвзатвора,властитесасепогрижилиданедопуснатлица,близкиназаги-наливгетатаилагеритенасмъртта.

Съсзалавянетомуна11май1960годинакрайБуеносАйреснастъпва

  Виктор Барух  91

краятнапродължителенепизодотнеговияживотследзавършванетона войната.Краятна укриването, бягстватаотамериканските во-еннопленнически лагери,нафалшивитедокументи за самоличност,наприбягваниятапо„мишитепътеки“,кактосенаричахатайнитемарш-рутинабеглецавоеннопрестъпник,„увенчан“следпроцесавНюрнбергспрозвището„Превозвачътнасмъртта“.

Натози11май1960година,спореднякоисведения,вколата,къдетогонатикватпохитителите,сепровеждакратъкразпит:

—ВиестеАдолфАйхман!—категоричномузаявяватте,вечеубеденикойточноевръцетеим.

—Авиестеотизраелскоторазузнаване—невъзразяватой.ЕдвалинякойможедаотгатнекаквосиемислелАдолфАйхманвтези

краткиминутиследвнезапнияшок.Минутинаобърканостистрахпреднеизвестното,стаеновследващиямиг,койтоможеидаепоследензанего.Възмездиезастореното,коетотойдобрезнае.Нодалисредхаосаоттревожност,страхинеизвестностнесеепромъкналаинотканаоблекчение?Дошъле,същотаканеочаквано,икраят,иизбавлениетоотнеспирнитетревогии озъртания, които го следватцелипетнадесетгодини.Време,презкоетовсепо-силносебезатягалобръчътоколонего.ВъзможноеивидениетонаобесениянеговприятелисътрудникРудолфХьосдасеемяркалоотвременавреме.Неговият„партайгеносен“беувис-налнавъжетовАушвиц,намястото,къдетобепогубилхилядичовешкисъщества,доставенимуименноотАдолфАйхман.

ДопредиминутисамотойбешеаржентинскиятгражданинРикардоКлемент,работиликатосътрудникнаместнотопредставителствона„МерцедесБенц“инадругиместа,обкръженотсемействотоси,коетобеуспялдаприбере,естествено,сфалшивидокументи.Предидасепревър-невРикардоКлемент,презизтеклитетруднипетнадесетгодинитойбешеиКарлБард,пилот,снабденспаспортотЛуфтвафе,илейтенантотSSОтоЕкманот22кавалерийскадивизия.Успявадаизбягаотдваамериканскивоеннопленническилагера.СнабдяватгосновидокументииследващотомуимееОтоХенингер.

МеждувременнонатрибуналавНюрнбергделатанаАдолфАйхманвсеповечесеосветляватиставаясно,чеебилръководителнаПрограматазаунищожаваненаевреите.Надглаватамувечетежинай-тежкаприсъда.ПриятелитемузапочватдасебезпокоятизасебесипокрайблизосттастозидругарпоSSлиния.

Етоединпример—малкачастотпоказаниятанаДитерВислицени1предМеждународниявоенентрибуналвНюрнберг.Твърдепоказателенопитдасепрехвърлятвинивърхунякогашнияприятел.РазпитътводиподполковникСмитУ.Брукхарт.

Брукхарт: Ако се върнем към случилото се в Унгария, бихте ли очерта-ли накратко какво се случи там и каква беше вашата роля в случилото се?

Вислицени: След нахлуването на германските войски в Унгария Ай-

1 Д. Вислицени, шурмбанфюрер (1911—1948) — близък сътрудник на Айхман. Ръководи акциите по депортирането на стотици хиляди евреи от Словакия, Гърция и Унгария. Предаден на Чехословакия, където е осъден на смърт.

92 ÏËÀÌÚÊ

хман дойде лично там с големия си апарат. Със заповед, подписана от шефа на Sicherheitspolizei, аз бях назначен към командването на Айхман. Айхман започна действията си в Унгария в края на месец март 1944 го-дина. Той се свърза с членове на тогавашното унгарско правителство и поддържаше връзка най-вече с генералните секретари — Ендре и Каки. Пър-вите мерки, които взе Айхман, бяха за осъществяване на сътрудничество с правителството за концентрирането на унгарските евреи в специални за целта места. Става въпрос за териториите, започващи от Рутения и Трансилвания. Концентрационните действия започнаха в средата на април 1944 година. В Рутения над 200 000 евреи пострадаха от това. Като следствие от случилото стана невъзможно да се предоставят храна и жилища и така в малките градове се оформиха провинциални общности, където бяха настанени евреите. Айхман използва създалата се ситуа-ция, за да предложи на унгарците тези евреи да бъдат транспортирани в Аушвиц и в други лагери.

Той ме назначи като офицер за свръзка с подполковник Ференци, на когото унгарското Министерство на вътрешните работи беше възложило изпълнението на задачата.

Брукхарт: Нека сега се върнем на въпроса за останалите в Будапеща евреи, какво се случва с тях?

Вислицени: През периода октомври — ноември 1944 година около 30 000 от тези евреи, може би няколко хиляди повече, бяха изпратени от Будапе-ща в Германия. Те щяха да бъдат използвани в строителните работи по югоизточната стена, укрепление близко до Виена. Повечето от тях бяха жени. Те трябваше да вървят от Будапеща до немската граница, около 200 километра пеша. Бяха организирани в пехотни формации и вървяха по маршрут, специално изготвен за тях. Палатките и хранителните запаси бяха в изключително ограничено количество. Повечето от тях се разболяха и изгубиха сили. Айхман ми даде нареждания да поема ко-мандването на тези групи от немската граница и да ги доведа до района на Долни Дунав, където да се започне работа. Аз в повечето случаи съм отказвал да поема командването на такива групи, защото хората бяха напълно изтощени и измършавели от болести. Айхман обаче ме принуди да се заема с тях и дори ме заплаши, че ще се обърне към Химлер и ще ме изпрати в концентрационен лагер, ако продължа да му създавам полити-чески усложнения. Точно поради тази причина по-късно аз бях преместен от отдела на Айхман.

Голям брой от тези хора измряха от изтощение и епидемии в тру-довите лагери по долното течение на река Дунав.

МногоотсътрудницитенаАйхман,коитонеуспяхаследкраянавойнатадаизбягат,бяхаизправенидаотговаряткатовоеннопрестъп-ницивразличнистрани.Айхмансеоказвапо—„щастлив“.Тойтръгвапомаршрутана„мишитепътеки“наспасениетоинякъдетамполучавапаспортасиметоРикардоКлемент,жителнааржентинскатапровинцияТукуман.Стоваимегонамираме,връщайкисекъмколатакрайБуеносАйрес,къдетовечеезадържан,аниесеопитвамеданалучкаменещоот

  Виктор Барух  93

размислитему.Такива,илиподобнибързивъзпоменаниясавероятни,въз-можнивминутитенашока,когатоосъзнава,ченесамозатези,коитогодържатвколата,аипосветаоттозимоментвечесиевъзвърналкръщелнотоимеАдолфАйхман.Нонай-невъзможното,коетобимоглодапреминепрезумамуе,чещемупредоставятвъзможностнаоткритсъдебенпроцесдаизложисвоитеоправдания.

Безспорнаистинаобачее,чена11май1960годиназавършвапредход-ниятпетнадесетгодишенсложенетапотживотанаоберщумбанфюрерАдолфАйхман.Началотому епрез 1945 година, след завършванетонаВторатасветовнавойна.Заразликаоттозитруденепизод,предишният—предвоеннитегодининаГермания—есравнителноспокоен,благопри-ятениуспешензанего.ТовасагодинитеследПърватасветовнавойна,многотежкизастраната.СледнеособеноблестящоучилищнообразованиеАйхмантръгвапостълбицатанакариератавсредитенанисши,асвре-метоинапо-висши,инай-висшиорганинахитлеристкатаорганизация.Навсякъдееточен,стриктенипримеренчиновник,вереннабукватаидуханавсяканаредба,законилипартийназаповед—отношение,закоетоеположилклетва.Убеден,предприемчивизпълнител,безникаквосъмнениеотноснопричинитеипоследствиятаотсвоятадейност.Тукможемдавидимкакстъпкапостъпканеотклонносеепревръщалвобразецихарак-теренпредставителна„онова“,коетопо-късноХаннаАрендщеобрисувакатоявление— „баналносттана злото“.Стъпките, коитонеизбежнощяхадагоотведатдокатегоричността,скоятощезаявинапроцесавЙерусалим:„Той(Хитлер)битрябвалопредивсичкодамеубеди,чемоятбащаепредател,ноакотойуспеешедамеубеди,азбихгоубил,да“.

ОтоАдолфАйхманероденна19март1906годинавблизкиядоКьолнградСолингенвобикновенопротестантскосемейство.Когатоеосемго-дишен,тосепремествавЛинц,Австрия.ВтозиградеживялиХитлер,ноедвалитоваимавръзкасполитическатаориентациянаюношатаАдолф.Катоирониянасъдбатаобачеидваматасаучилиисторияприединисъщиучител—докторЛеополдПьоч.ЗанегоХитлереказвал:„Неговотовлияниеизиграрешаващаролявживотами...Тойизползвашенационалнияфанатизъм,стаенувсекигоотнас,заданивъзпитаипоучи.Вчасоветемуниобземашетакъвентусиазъм,чепонякогаизбухвахмевплач“.

ПрезюношескитесигодиниАйхманвлизавразличнипатриотичниорганизации.Веднаоттях,когатовечеевмладежкавъзраст,другаритемусешегуват:„Нашиятмалъкевреин“.Тазизакачкаепорадидребниямуръст,тъмнитекосиипоудължениямунос,„характерен“споредпрецен-катананякоиоттях.Дали„обидата“негоезасегналадълбокоинесеепревърналавдопълнителнапричиназапо-сетнешнитемудеяния?

През1932годинаАдолфАйхманвлизаспрепоръканаЕрнстКалтенбру-нер1вSS.СледкатотогавашниятканцлернаАвстрияЕнселбертДолфус(убитследаншлусапрез1938година)забранявадейносттананационалсо-циалистическатапартиявстраната,АйхмансепрехвърлявГермания.

1 Ернст Калтенбрунер (1903—1946) — началник на Главното управление на имперската безопасност.

94 ÏËÀÌÚÊ

Тук,отновоспрепоръканаКалтенбрунер,встъпвав„Австрийскиялегион“.Попадавщурмовиотрядисеобучавазауличенбой.

Следватновиназначениянагорепокариернатастълбица.Всъщотовремеполучаваипо-високозвание—унтершарфюрер,вечевслужбатапобезопасностнарайхфюрераХимлер1.Първоначалномупредоставят„само“канцеларскатаработапосистематизиранетокартотекатасданнитезамасоните.Стриктниятчиновникяприемасудоволствие.

Такапозицияследпозиция, вече „изпитанкадър“,през1935 годинаАйхманпостъпвавновосформиранияотдел„Евреи“къмГлавнотоупра-влениенаСД.СлужбатамуепредложенаотбаронЛеополдИцЕдлерфонМилденщайн2.Тоймувъзлагадаподготвидокладзакнигата„Еврейскатадържава“наТеодорХерцел3.Тозидокладпо-къснощепослужикатослужебенциркулярзавътрешноползване.ВсъщияотделработииТеодорДанекер,човекъткойтоследвремещестанепръвпомощникнаАйхманпризло-вещитедепортациинаевропейскитеевреи,аследтяхинаеврейскотонаселениеотБеломорието,отМакедонияиПирот.ПлановетезатезидеяниясаизготвениименноотДанекер.НеговатасянкащенадвиснеинадБългария.Презпролеттана1943година,кактовечебеказано,тойуспявадасключисбългарскиякомисарпоеврейскитевъпросиАлександърБелевдоговорзаизселванена20000душиотбългарскитеземи.

НодасевърнемкъмнеспирниявъзходнаАдолфАйхманпрезтриде-сеттегодини:1939—вечееоберщтатсфюрер;1937—хаумптерщатсфю-рер;1938-ма—унтерщурмфюрер.Вниманиетомуеизцялонасоченокъмдетайлитеврешаванетонаеврейскияпроблем.Добреразбира,четоваенай-важнатазадача,коятовисшетопартийноидържавноръководствотърсидаразреши.Тойвечесечувствав„своиводи“.

Интересноезащопо-малкоотшестмесецаследсъздаванетонаот-дел„Евреи“къмглавнотоуправлениенаСДначалникътмуЛеополдфонМинделщайнвеченеетам.ЗаместенеотДитерВислицени.ВъпрекичеМилденщайнощепрез1929годинасеприсъединявакъмнационалсоциали-стическатапартия,апрез1933—икъмSS,тойнапускаилиеотстраненотГлавнотоуправление.Причинатаможедабъденасочванетокъмпо-твърдкурснадействиезапо-бързотопостиганенаидеятаJudenrein,т.е.Германиябезевреи.Вечесетърсятпо-радикалнирешениянаеврейскияпроблем.ТоваеосновнатацелнаХитлеровитеидеолози.МилденщайневъзложилнановодошлиявотделамуАйхмандапроучикнигата„Еврей-скатадържава“навярноцеленасочено.АвторътнапроизведениетоТе-одорХерцелеидеологнационизмаипроповядвасъздаванетонаеврейскадържава вПалестина.УбедениятХитлеровпоследователинегови съ-мишленицивпартиятанеотхвърлятвъзможносттазапостиганетонаJudereinгерманскитеевреидасеотпратятвПалестина.Разбирасе,чрезнатиск,отстраняванеотвсестраннияживотвстраната,финансовоистопанскоограбване,лишаванеотправа,изгонване,коетовсепакдане

1 Хайнрих Химлер (1900 —1945 — Втори след Хитлер най-влиятелен човек в Третия райх. 2 Леополд фон Милденщайн (1900-1968). Роден в Прага. През 1929 г. влиза в националсо-

циалистическата партия. Римокатолик.3 Теодор Херцел (1860—1904) — идеолог на ционизма.

  Виктор Барух  95

изглеждатолковарадикално.АйхмандориеизпратенвСреднияизтоксъсспециалнатазадачаданаблюдаваситуациятавПалестина,даобсъдисарабскиводачивъзможносттазаемиграциятанаголямбройевреитам.

Преобладаващатачастотвластващатавечепартияобачеедалечеотподобенвъзглед.СъвсемсигурноиАдолфАйхманнеегледалсдоброокона„отстъплението“нановиясишеф.По-скороегледалкъмначалническиямупост.ТакаилииначеФонМилденщайнепратенведноотпропаганд-нитеизданиянаГьобелс.

СледкраянавойнатаЛеополдфонМилденщайндоживявадо1968годи-на.ЖивеевЗападнаГерманияиставачленнаСвободнатадемократическапартия.През1954годинапосещаваСАЩсвиза,полученасъссъдействие-тонаправителствотонаЗападнаГермания.Прездекември1956годинадокладнаЦРУотКайропотвърждава,чеебилнаетотправителствотонаГамалАбделНасърдаработизарадиостанцията„Гласътнаарабите“.

Когатопрез1960годинаАдолфАйхманезаловен,Милденщайнпостигаиеднавиртуална,последна„среща“снего.Тойизтъквапретенцииилизаслуга каторазузнавателенагентнаЦРУ.Неговата заявканито сепотвърждава,нитоеотхвърлена.

СлучаятсбаронЛеополдфонМилденщайнсеобсъждадългоследкраяна войната,нотук завършваотклонението,предизвиканооттвърдестраннатавръзкаАйхман—Милденщайнпрезгодинитенавойнаимир.1

Отбелязвамеконтактитеимивъввръзкастова,чесамиятАйхманкатобившиясишефсъщоепроявявалинтерескъмеврейскатакултура,къмезицитеидишииврит,дориеподавалмолбадагиизучававкурсовенараби-та,повъзможностснамаленатакса.Запознавасеиспроблеми-тенационизма.Тозиинтереснеоставанезабелязан.РайхсфюрерътотSSХайнрихХимлергоназначавазашефнанаскоросъздаденияSDнаученмузейпоеврейскитевъпроси.Стремежътмудапроучиеврейскияживотецеленасоченипо-късноАйхманщеизползвапознаниятаси,демонстри-райкигиподличкопредеврейскиръководители.Такасеопитвадаимвну-шидобронамереност,дагисклоникъмсъдействиезаизпълнениенавсепо-жестокитемеркисрещусамитетях.

20януари1942година.НатазидатасепровеждаизвестнатаКон-ференциякрайезеротоВанзее,вюгоизточниярайоннаБерлин.Събити-етостававъввила„Марлир“наулица„Ам-Гросен—Ванзее“номер56—58.Красива,внушителнасградасчудесенизгледкъмезерото.Гостите—15душиотелитниясъставнапартийнотоидържавноръководство—сапоканениназакускав9,00часа.Началоназаседанието—12,00часа.Вре-метраенето—90минути.

НастъпилисавечезвезднитечасовеигодининаАдолфАйхман.ТойеутвърдениавторитетенначалникнаIV-В-4наГестапо.НеговатаролязаподготовкатаипровежданетонаКонференциятаеособенозначител-на.Тойезаетспротоколаисъобщаванаприсъстващите,чесъобразноспо-ранополученатазаповеднаХитлертрябванавсякаценадасеприс-

1 В книгата си Ханна Аренд споменава Милденщайн само веднъж и то като „някой си“ (Б. а.)

96 ÏËÀÌÚÊ

тъпикъмизселванетонаевреитевИзточнаЕвропа—натериториятанаПолша.Точнотампо-късносеизграждатповечетоконцентрационнилагери.УчастницитевКонференциятаполучаватпоединпреписотпро-токола.ИменнонаАйхманседължифразата,коятообявявасъщинатаисмисъланаКонференцията:„Окончателнорешениенаеврейскиявъпрос“.ВсепаксъвършениятначалникнаIV-В-4прибягвавслучаядоевфемизъмкатовместо„унищожаване“употребявадумата„окончателно“.Опитзалекозавоалиране,койтонепостигацелтаси.ОсвеннапетнадесетиматаучастницинаКонференциятавъввила„Марлир“насветаведнагаставаясно,черешениетосеотнасязапълнотоунищожаваненаевреите.

ВсъщностунищожаванетозапочваипредиКонференциятавъвВанзее.Първатафазаедепортирането—делонаАдолфАйхман.Започванасочва-нетонаевропейскитеевреиотстраните,вкоитовойскитенаХитлерсанахлули.Ешелонитесфренски,холандски,белгийскиевреивечесатръгналиисеразтоварватнаИзток.Товаенаправеноследстатистическаоценказаброянаеврейскотонаселениевъввсякаевропейскастрана.Всичко11милионаевреи.ВАлбаниясапреброени200души.Разръшкването(далиеточнатазидума,неянамерихивНайден-Геровияречник)етотално.

Дветрети от 90-теминутинаКонференцията заема речтанаХайдрих.Внея,междудругототойказва:„...друговъзможнорешениенаеврейскияпроблеменамиранетонаместазапрехвърляненаевреите,т.е.евакуациятанаевреитенаИзток...Такивадействияобачесеразглеж-даткатовременнамярка,нопрактическиятопитвечеенатрупаниеизвънредноважнозапредстоящотоокончателнорешениенаеврейскиявъпрос“.

КъмкраянаКонференциятанаучастницитеесервиранконяк.Девет-надесетгодинипо-къснонапроцесавЙерусалимАдолфАйхманщекаже:„Господата бяха заедно, седнали или прави, и разговаряха по темата с един различен език, от който по-късно трябваше да подбирам за докладите. По време на разговорите те не сдържаха думите си, говореха за методи за убийства, за ликвидиране, за унищожение“.

ВокупиранитеотгерманскитеармиитериторииследначалотонавойнатасрещуСъветскиясъюзпрезвторатаполовинана1941годинасаубитиоколоединмилионевреи.ВОсвиенцимвечесанаправенипървитеопитизаотравянесгазациклон.На29и30септември1941годинавмест-носттаБабийЯркрайКиеввечесабилиубити34000евреи,разстрелянипоголовно—мъже,жени,деца.Имасведения,чеможедасабилипетдесетхиляди...

Да,БабийЯр!...Немогадапродължа.Единспоменупоритомевъзпира.Връщамеповечеотполовинвекназад:1963-тавМосква.Тампрездекемвригрупамладиинетолковамладиписатели,поетисмепоканенинаконфе-ренция,свиканавъввръзкастворческитепроблемиследXXконгреснаКПСС.ОчаквайкинасрочванетоЈ,всекизапълвашеденясисъсскитанияизграда.НепомняточнокъденеочаквановидяхафишнаМосковскатафилхармония: „...на19декемвривМосковскатаконсерваториящебъдепремиератана„Симфонияномер13„БабийЯр“накомпозитораДмитрийШостакович“.ДиригентКирилКондрашин,час...ипрочие.Четен-недоче-

  Виктор Барух  97

тенафишътместресна.Такъвсепочувствах,такагопиша.Ивинагибихгоказалтака.Стъгасипомислих,чепропускамшансадасъмсредщастливатапубликанаконцерта...„Азащоне?“,сякашчухнякакъвглас.

Тогаваработехвиздателство„Народнамладеж“исесетих,чемога,напримердапотърсяпомощвиздателство„Молодаягвардия“.Защоне?НеотдавнавСофиянибегостувалаглавната(можебизаместник-глав-ната?)редакторканаиздателството.Сигурнощесиспомнизамен.

Запътихселекообнадежденкъмиздателството.Гласътвменмепоощряваше—другшанснямадаимаш.(Колкоправсеоказа!).Стигнахдоиздателствотоприколегата,припомнихЈзагостуванетовСофия.Небешегозабравилаинескри,чевечеедостакъснозабилет.Всепакнаписахмеписмотосмолбата,кактосиередно.ИбързокъмКонсерва-торията,накасата.Женатанагишетогопрочете,поучудисеивдигнарамене.Билетиняма,нищонеможедасенаправи.Сринахсе,ядосахсеимайнаправихнякаквазаканващасегримаса—абетивсещедойдешнякогавСофия!Далинесъмпромълвилинякоядума?

Обърнахсе,незнаехнакъдедавървя.Итогавадойдечудото—спери-фернотосизрениезърнахмъжзадстъклатаналетящатаврата,коятоводешекъмвътрешносттанаКонсерваторията.Заключена,разбирасе.Аматозичовекменлиподканвасдлан?Тръгвамнесмелокъмвратата,къмнегоивиждамкаквпроцепамеждудвеотлетящитевратитойпро-мушваединбилет.Вземамго,„Спасибо...спасибо...“,нотойвечееизчезналнякъденавътре.Каквобешетова?...Питамсеиднес.

Такапопаднахнатазиблестящапремиера.„Большойзал“,препълненразбирасе,хораотмосковскияелит,познатитеучтивосикимат...Насценатаизпълнителитевечезаематместатаси,оркестрантите,дири-гентътКирилКондрашин,басътсолистВиталийГроматский.Започва,кактобеотбелязанонаафиша,Симфонияномер13„БабийЯр“накомпо-зитораДмитрийШостакович“.

Знаешесе,чеевдъхновенаотстихотворениетонаЕвгенийЕвту-шенко„БабийЯр“,къмкоетодобавяощечетири:„Хумор“,„Вмагазина“,„Страхове“и„Кариера“.„БабийЯр“естихотворение,написанонамясто.ЕвтушенкоепотресениугнетенотсторенотокрайКиев.Началниятмустихе„НадБабийЯромпаметниковнет“...Припомнямстиханаруски,тъйкатобългарскияпреводнеуспяхданамеря.По-нататъкпоетътказва:

Мнекажетсясейчас—яиудей.ВотябредуподревнемуЕгипту.Авотя,накрестераспяты,гибну...Исамя,каксплошнойбеззвучныкрик,надтысячамитыячпогребеныхЯ—каждыздесрасстреляныйстарик.Я—каждыздесрасстреляныйребенок.

98 ÏËÀÌÚÊ

„Большойзал“слуша,мълчи,тръпне.Така—докраянаСимфонията.Следнегоощемигмълчание.Изапочватаплодисменти,аплодисменти,ап-лодисменти.Силни,възторжени,благодарни,продължителни.Иочакващи...

На сценатаизлизатДмитрийШостаковичиЕвгенийЕвтушенко.Дваматавдигатръце—ляваидясна,силностиснативисоконадглавитеим.Тържествонадуховността,победанадзлото,поклонпредпаметтанапогубените.КрепкостиснатиръценадглавитенаМузикантаинаПоета!Деветнадесетидекември1963година.Икактовтакивамиговесеказва—аплодисментитепреминаватвовации.Добавям—овации,овации...

Непомнякаксъмсеприбралвхотела.Носегатрябвадасевърнадвадесетгодининазадоттозиден,на20

януари1942година,отнововъввила„Марлир“набреганаезеротоВанзее.Почерпкатавече епривършилаипетнадесетиматаучастницивКон-ференциятатрябвадасеразотидат.Задачатаеясна.Подпийналитеякристализират.

Междутяхимадеветимафюрериснай-висшистепениназванието,гаулайтери,щатс-секретари.Имената,службите,кактоисъдбитеимследпоражениетонаГерманиясаизвестни.Тесаизправенипредразлич-нисъдилищаиосъденизапрестъплениясрещучовечеството.Съдбатанадвамаоттях—най-важнитенаКонференциятавъвВанзее,РайнхардХайдрихиАдолфАйхман—ставаширокоизвестнанасвета.

На26май1942годинасрещуХайдрихеизвършенатентат,делоначешкипатриоти.ТоваставасамочетиримесецаследКонференциятавъвВанзее.Тойетежкораненина4юниумира.Нанацисткияелитенанесенмноготежъкудар.ПонарежданенаХитлерсветкавичнозапочважестокоотмъщениеиразюзданаразправа.Претърсениса35000къщив5000градовеисела.Масовиекзекуции.ПодозрениетопадавърхучешкотоселоЛидице,на20километраотПрага.Селотоеблокираноотвсичкистрани.Избитисатристаичетиридесетдуши.Къщитесаподпалени,дорируинитеимсаизгорени.

АдолфАйхман, ръководителятна „Еврейскияотдел“ къмТайнатадържавнаполиция(Гестапо),оберщурмбанфюреротSSеосъденотЙе-русалимскиясъдиобесенпрез1962година.

Вила„Марлир“въвВанзееднесеМемориаленцентърнаХолокоста.

Прездесетилетията,коитопротекохаследпроцесасрещуАйхман,понякога, по конкретенповод илинапълнонеочаквано, се връщах къмспоменитезатовасъбитие,залица,свързаниснего,естествено,предивсичкозаобвиняемия.Спомняхсипърватареакция,когатовлязохвсъ-дебнатазалаиговидяхвостъкленатаклетка.Отновоиотновочувамоновазастиналовгърлото,непроизнесено„отмъщение“:„Ядец!“.Азсъмединотспасените.Постепенновусловнатаподредбаналицата,закоитосиспомнях,Айхмангубешепървотосимясто.ЗаемашегоХаннаАренд.

Презмесецитеюли-августна 1961 г., докатобях вЙерусалим,незнаехнищозанея.Малкатазаланакореспондентитесенамирашенапартераилинаединотпо-горнитеетажинасградата.Почтивинагибешеполупразна,ноудобназанаблюдениенапроцесавсъдебнатазала

  Виктор Барух  99

горе.Покрайработнитемасичкизапоединчовек,наразположениебяхаиняколкотелефонникабинки.ЕдвалидамасиметоХаннаАрендбисепоявилавтазизала.По-късноразбрах,чекатокореспонденттяебилавЙерусалимотаприлдоюни.Билае55-годишна.

Чухзанеяедвапрез1963г.,когатоизлезепроизведениетоЈ„Репортажзабаналносттаназлото.АйхманвЙерусалим“.Набългарскиезиктосепоявиедвапрез2004г.ТогавасезапознахскнигатаЈ.Ипонякоганасмешливоиз-девателствахнадсебеси:„Видяли,женатанаписацялакнига.Итокаква!“.

Всъщносткнигатанеесамозапроцеса,по-скоропоповоднатозипроцес.Доколкотомогадасъдя,представлявамногообхватенисториче-ски,философски,политически,психологически,мораленопитдасепро-никнеидасеразбератпричините,развитието,последствиятазаиотжестокатадрама,сполетялачовечествотопрез20век.Проблемивсевсфера,вкоятонесъмподготвенданавляза.Разбирамобаче,ченикойдругавторнебимогълдасътворитворбикато„Произходнатоталитаризма“и„Репортажзабаналносттаназлото.АйхманвЙерусалим“.ВеднатаАрендвниквавсъщносттанатоталитаризма,авъввтората,навлизайкиубедителновсъщносттаиподбудитезадейносттаипрестъплениятанаАдолфАйхман,разкривакоренитеназлото,коетощепреценикато„банално“.Струвамисе,ченякоисредивеврейскитеобщностинемо-жахадаразбератколкострашнаисторияестаенавтази„баналност“.(СпомнихсиеднаинформациязаписмонаХанаАренддонейнапозната,вкоетоавторкатасподеля,чееразбралакакавторитетнаеврейскаор-ганизацияеизпратилациркулярнописмодовсичкиравинивНюЙоркпоповодпредстоящатановагодинапоизраилтянскиякалендар—тогава,4октомври,1963г.ПредлагатдасевключивслужбитеипроповедсрещукнигатанаАренд.)Терминът,фразата,философскотозаключениеоста-нахавъввремето.Авторкатащеобясни:„Изразът„баналностназлото“епротивовесна„радикалнотозло“наКант“.Тукмогадаотбележа,чеХаннаАрендпредпочита за себе си квалификацията „привърженикнаполитическататеория“вместо„политическифилософ“.

ХаннаАренднеесамонаблюдателнасъбитиятавнавечериетонаВторатасветовнавойна,аучастниквтях;събития,коитоизживяванесамокатоеврейка,нонепо-малкодълбокоикатоизследовател,философикоитояотвращават.КогатоКарлЯсперс,отдавнавеченеинуниверси-тетскиколегаиприятел,обезпокоензасъдбатаЈ,вписмосеопитвадаяубедидасеопределикатогерманка,тямуотговаря:„ЗаменеГерманияематерниятмиезик,философиятаипоезията“,ноневъзприемаидеятаму.СледватразпитвГестапо, емиграциявъвФранция, задържаненастадионкрайПарижкатовражескигерманскиемигрант,аследтова—вконцентрационниялагерГюрссъсзаплахазадепортиране.ПознатиятниТеодорДанекервечеевъвФранция.ПриятелиЈпомагатдаизбяга,снабдяватяспаспортиАренднапускаФранция.

През1961годинабяхвсеощеединотпо-младитечленовенаСъюзана българскитеписатели. За членство в организациятамепредставинедруг,априказниятсладкодумецАнгелКаралийчев.Заменетойбеше

100 ÏËÀÌÚÊ

човекътсъсспуснатотонадчелотомуврановоперо,койтогледашеотпортретав коридоранаШестапрогимназия „КонстантинВеличков“,къдетоучех.РедомотстенатанигледахаИванВазов,ТодорВлайков,ЕлинПелин,ЙорданЙовков,ЕлисаветаБагряна,ДораГабе...Тичахмепокоридора,блъскахмесе,бездагизабелязваме.Случвашесезапалуваневчаснякойдабъденаказандастоиизвънкласнатастая.Втакивамину-тивкоридорабешемноготихо.Задзатворенитевратиедвасечувахагласоветенаучителите,аписателитемълчаливонаблюдаваха.Иазсъмоставал,самотениизолиран.Едвасега,повечеотполовинвекпо-късно,азчувамкактесамиказвали:„Дръжсе,момче,идваттежкивремена!“.

Никоганезабравям,чеименнокаточленнаСъюзанаписателитеполучихвъзможностдаприсъствамнапроцесанаАйхман.ДължатозишанспредивсичконаКаменКалчев,скоготосподелихинтересасикъмсъбитието.Издадохамислужебенпаспортисеозовахвсъдаповременаразпитанаобвиняемия.Процесътотмина.Поколениятапрезследващитепетдесетилетиянесаичувализанего.

Опитвамседасевърнакъмслучилотосе.Едновременносъсспоменитезапроцесаизплуватидруги—засъбитияунас,съвпадащиповремесдея-ниятанаАйхман.ВтакивамоментивинагисесещамзазнаменателнотописмонаголямагрупабългарскиписателивоглавесТодорВлайковиЕлинПелин.Датираное„ноември1940година“.Адресираноедоминистър-пред-седателянаБългарияБогданФилов.Товаевремето,когатовНароднотосъбраниепредстоиразглежданетоиприеманетонаЗаконазазащитананацията.Етокаквосеказвавписмото:

Уважаеми господин Министре,Подписаните български писатели счетохме за уместно да се отнесем

към Вас със следната молба.На 8 того се публикуваха изявления на министъра на вътрешните

работи. От тях се вижда, че правителството е решило да внесе в Народ-ното събрание законопроект за защита на нацията. От изявленията се разбира, че с този закон се отнемат гражданските права на едно мал-цинство в страната.

Ние сме много зачудени, дори сме смутени, загдето се е наложило в България да се мисли за подобен закон, когато не се чувства нацията ни да е нападната или насилена от кого да е.

Ние намираме, че такъв закон ще бъде много пакостен за нашия народ. Нашето законодателство не бива да отбележи един закон, който ще

пороби една част български поданици и ще остави една черна страница в нашата най-нова история.

Българското племе в своето историческо минало е било преследвано и унижавано. Нашите бащи живо помнеха страха на игото. Още личат у нас, както казва народният поет, „синила от бича, следи от теглото“... Нима и ние по подражание трябва да тръгнем по един опасен път и да отречем себе си като свободен и културен народ?

Ние не защитаваме едно или друго малцинство; нашата цел е по-скоро да защитим доброто име на нашия народ, създадено в културния свят, и да

  Виктор Барух  101

предупредим ония, от които зависи това — да не допуснат изработването на подобен закон, да се накърни престижът на страната и завоюваните традиции на веротърпимост и човещина.

В името на културата и за доброто име на България ние Ви молим да попречите да се създаде един закон, чиито печални последици ще помрачат нашето законодателство и ще оставят най-тежки спомени.

Приемете нашите най-отлични почитания.

Т. Г. Влайков, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Людмил Стоянов, Стилиян Чилингиров, Анна Каменова, Трифон Кунев, Николай Лилиев, Константин Константинов, Младен Исаев, Д. Б. Митов, Никола Ико-номов, Никола Джеров, Владимир Русалиев, Илийчо Волен, Мирослав Минев, Никола Филипов, Христо Цанков-Дерижан, Минко Генов...

Авторитенатоваписмонесаудостоенисотговор,новсекиможедаразберекакъве„отговорът“отстенографскитедневницинадвайсетипетотообикновеноНародносъбрание.Тамедокументиранозаседание-то,скоетозапочваобсъжданетонаЗаконазазащитананациятакатопредпоследна,пета,точкаотдневнияред.Приключвапървататочкаипредседателстващиятяподлаганагласуване:

Председателствуващ Никола Захариев: Които г-да народни предста-вители одобряват решението за разрешаване износа на 1000 тона бял боб, моля да вдигнат ръка. Мнозинство, Събранието приема.

Минаваме към точка втора от дневния ред.Министър-председател Богдан Филов: Правя предложение като втора

точка да бъде разгледан на първо четене законопроектът за защита на нацията, който фигурира като точка пета на днешния дневен ред.Пред-седателствуващ Никола Захариев: Г-н министър-председателят предлага да се пререди дневният ред, като точка пета стане точка втора. Които г-да народни представители одобряват това предложение, моля да вди-гнат ръка. Мнозинство, Събранието приема. Точка втора от дневния ред е:

Първо четене на законопроекта за защита на нацията.

Започват докладъти обсъжданията. Важни, интересни имногопоказателни.Заслужавадасепрочетаткактосадокументиранивсте-нографскитедневници.Човекможедасенатъжи,можеигорчиводасеусмихне,можеидасепосмеедори.Идасепоучи.

ДокатоработехпослучаяАйхман,сестремяхдаоткрияколкотоевъзможноповечеизточници,личности,документи.ЗнаехизумителнитедействиянаПловдивскиямитрополит(бъдещияпатриарх)Кирил.Дълговременесерешавахданаправядориопитзасрещаснего.Всепакнаме-рихкуражиподадохписменамолбадоСофийскатамитрополия.Останахзарадван,когатополучихотговор,чеНеговосветейшествоможедамеприеме.СрещатастанавСветиясинод.ВкабинетанаПатриархамевъ-ведеархимандритГоразд.Всекиможедасипредставикакбисепочувствалчовек,слушайкиразказанаНеговосветейшество.Бяхчувалзадеянията

102 ÏËÀÌÚÊ

мувПловдив, затрогателнатаму срещав училищетосъс събранитетампловдивскиевреи,подготвенизадепортиране,запротестнатамутелеграмадоцарБорис.Благоволидамиразкажеподробности.Впо-раннигодининепропускахвъзможносттадасепоклонянагробамувБачковскияманастир,редомдогробанаголемиябългарскидуховникекзархСтефан.

Първотоизданиенаромана,койтопишехпотовавреме,„Отречениотзакона“,излезепрез1961годинаитогаваимахжеланиетодаподнесакатознакнаблагодарностиуважениепоединекземплярнавсекигоотподписалитеписмотодоБогданФилов.Възпряхсе,сповечетооттяхнесепознавах,пъкисимислехданесеполучинещонатрапчиво.

Помня,чевсепакизпратихекземплярнаАннаКаменова.НеследмногополучихписмоотсъпругаЈпрофесорПеткоСтайнов,тогаваминистърнавъншнитеработи.Вдокументалнаталиниянароманаимацитиранипостенографскитезаписинеговиизказвания.Катонароденпредставителтойняколкопътивземадумата.Убедителноинасмешливоговорисрещузаконопроектазазащитананациятаизаданапомнивъншниянатискзаприеманетому,казва:Чистата раса, господа, това е една мистика, това е една мистификация. Кой би могъл тук, па и между нас, като държи сметка за историята на тези земи, да се удари в гърдите и да каже: Аз съм от чиста раса? Това е тайната на вековете, тайната на Ева. И не бих искал от нас някой да играе ролята на един излъган и смешен Адам.

Някъдепрез60-тегодининаминалиявеквидяхголемияписателКон-стантинКонстантиновведнакнижарницанаплощад„Славейков“.Бяхчул,четойимапръстоколоизготвянетонаписмотонаписателите.Представихмусеисипозволихдамуизкажапризнателностзаподписаподтозидокумент.Тойсеусмихнаиказа:„Чекаквотолковасменаправили“...

Годинипо-късно втрапезариятанатворческияписателскидомвХисаряпразнувахме 24май.Имашепразничен обяд, вино отблизкотоКарловскоселоМихалциимузикаотрадиограмофона—достаобемист.ПисателятЙорданВълчев,койтонесамонекриеше,чеемонархист,нодонякъдеипарадирашестова(бешеминалпрезконцлагера„Куциян“),отвременавремесменяшеплочитенаграмофона.

Следобядадойдевремезатанците.ПоканихЕлисаветаБягряна.ТяиДораГабеобичахатозидомичестоидвахатук.Танцувахменякакъвблус.Попитахядалиможедасиспомнинещооколосъщототоваписмо.Какеразбралазаподписката.Позамислисеиказа:„АмиКоста...Коста...“.Усетих,чесеуморява,ияпридружихдонейнатамаса.

Предивремеразказах,непомняповода,тазислучканапоетаНайденВълчев.Снегопонякогасесрещаменапочашка.Тойделикатномепоправи:

—Костя,Костя...НайденработидоставремесБагрянавредакциятанасписание„Сеп-

тември“.Тойпо-добрезнаешекактяепроизнасялаиметонаКонстантинКонстантинов.

Етокакпомнянякоисъбития,коитопротичахаунасредомсвъзходанаАйхманвТретиярайхинеговиякрайследпроцеса.Такаизавършваммоитебележки,озаглавени„ПроцесътАйхман—половинвекпо-късно“.

    103

Нова българска поезия

Васил Златарев

СТИХОТВОРЕНИЯ

ЗИÌА Е...

Върâя пî òèõè óëè÷êè, çàáрàâеíèâъâ âреìеòî íà ìîя пърâè сíяã.Пèщяò пî áóëеâàрäèòе áеçсрàìíîêîëèòе íà çàäръсòеíèя ìрàê.

И àç се âръщàì â áяëîòî сè ìèíàëî.Пîä ìеíе сêърöà çàсêрежеí сíеãъò.Сòóäъò пîщèпâà áóçèòе ìè... Зèìà е.Нàîêîëî е áяë, íеëîâêî áяë ãрàäъò.

О, êàê ìе òîпëè òàçè сíежíà çèìà,ìàêàр äà êрèе ìъíè÷êî òъãà...Тъãà ëè, рàäîсò ëè íеîспîрèìà —äîáре, ÷е â ìеí е îще ÷èсò сíеãà.

... И òèõî пëà÷е áяëîòî ìè ìèíàëî.А ëеê âеòреö сóшè съëçèòе. Зèìà е.

ЗАДУШНИЦА

Сêъпè ìîè, âсè÷êè îòëеòяõòе...íяêъäе äàëе÷е, â íеîáяòíîòî.Не îсòàíà жèâ ìîряê íà âàõòàòà.Преâърíàõòе се â áяëî пòè÷е яòî,èçãóáèëî се íеéäе â íеáесàòà...Нàìерèõòе ëè íяêàêâà пëàíеòà,â êîяòî òîпëî сëъíöе äà âè сâеòè?Нàшеòî рàçêîшíî áяëî ëяòîèçãóáè сìèсъë... è òàêà íàòàòъê.Нà прèпеê пî çеìèòе íè èçпъëçяõà çìèèòе è...òъëпè,

104 ÏËÀÌÚÊ

îáрóëеíè îò âеòрîâеòе.И òóê-òàìе èçãóáеíè пîеòè.Неíàсèòíè ÷óäîâèщàсъс îãрîìíè òóëîâèщàçàâещàõà íè íяêàêâè õàêерè.Деáеëè ëàìàрèíеíè õëеáàрêèпèщяò êàòî îщèпàíè ãîспîжèöèпî пъòèщà îò õàîс íеâъçìîжеí...Б î ж е!Ще íè спàсèш ëè? Ìîжеш ëè?

ОЩЕ ОТ ДЕНЯ...

Всъщíîсò âе÷е сâършè âе÷ерòà.И îòíîâî êàòî êàрàêîíäжóëàç сè òърся сяíêàòà â íîщòà...Гîë съì пàê преä òеáе, Бîже.

Иìàì îсòàреëè ãреõîâе...И сеãà àìóр÷е îò íеáеòîìе çàìеря с áесíè âеòрîâе —çàòîâà è песеíòà е реòрî.

Върíàë се â сòàрèííèя сè äîì,рàçòреâîжеí, íяêàê íепîíяòеí —àç се íàсòàíяâàì áеç пàрäîíâ íеãîâèòе áàщèíè îáяòèя.

И çàщî ëè âсè÷êî се пîâòàря?Оãъíяò â îãíèщеòî äîãàря...

23.2.17 г.

И ЗАÌИРИСА НА ТРЕВА

Тèõ прîëеòеí âеòреö èãрàес òреâè÷êèòе êрàé ìеíе.И àç съì òóêà, òî се çíàе —èçпъëíеí с âäъõíîâеíèе.

  Васил Златарев  105

Тóê, íеäîäяëàíàòà ìàсàе ìîеòî пèсàëèще.Прèпяâà õîръò ìíîãîãëàсеíсреä öъфíàëîòî õàëèще.

А ìеí õîрìîíъò ìе õàëîсàëè âсè÷êî ìе âъëíóâà.Сеãà пî÷òè êàòî Хрèсòîс съìè Гîспîä Бîã съíóâàì.... Сеäя сè êрîòêî âърõó пъí.И êàòî пъí сòър÷à íàâъí.

24.2.17 г.14.30 ч.

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Дèàëîã (äърâîреçáà)

106 ÏËÀÌÚÊ

Светла Дамяновска

СТИХОТВОРЕНИЯ

Цикъл „Раззеленяване в Мездра“

•Аëея äî õîрèçîíòà.В êрàя £ —äъжäîâíà äъãà â çеëеíî.

•Врàáеöъò èçóìеíî íàáëþäàâàêàê äърâîòî се пîêрèâàсъс çеëеíà перóшèíà.

•Прîëеòòà е пîсòëàëàçеëеíà пъòеêàпреä прîõîжäàщîòî äеòе.

•Аëеяòà с êесòеíèòе —çеëеí òóíеë, преç êîéòî преìèíàâàâëàêà íà жèâîòà.

•Деòсêè êîëè÷êè â àëеяòà —шàреíà âëàêîâà êîìпîçèöèяпîòеãëèëà êъì áъäещеòî.

•Зеëеíè сà î÷èòе íà ìîì÷еòî.Зà ìîìè÷еòî, çàãëеäàíî â òяõсâеòъò е прîëеòеí.

•Кîсяò òреâàòà â пàрêà —пîäсòрèãâàòíепîêîрíèя пер÷еì íà õъëìà.

  Светла Дамяновска  107

•Зеëеí àрîìàò —íà îêîсеíà òреâàè àпрèëсêè äъжä.

•Зеëеíèяò áръшëяí рàçëè÷àâà сеçîíèòепî òîâà —сíяã ëè âàëè èëè ÷ерешîâ öâяò.

•Кîпрèâà äî îãрàäàòà —çеëеí îãъíçà íепреäпàçëèâèòе пръсòè.

•Зеëеíè âеíöèíà ãëàâèòе íà ìèíóâà÷èòе —Връáíèöà.

•Кóêóряê —çеëеíè êàìáàíèáèяò çà Веëèêäеí.

•Среä çеëеíèíàòà íà ãрàäèíàòà —ëèëàâèëþëяêîâè öâеòîâе.Зà рàâíîâесèе.

•Бреçîâè êëîíêè.Вяòъръò пëеòеçеëеíà пëèòêà.

•Прîëеòíà ãрàäèíà —ëàëеòàòà се сìеяò,à ëîçèòе пëà÷àò.

•Дâà сòръêà ëàéêà, îпëеòеíè с пàяжèíà.Трèóìфàëíà àрêà çà ìрàâêèòе,âръщàщè се îò пîõîä.

108 ÏËÀÌÚÊ

За първи път в „Пламък“

Росен Кукушев

СТИХОТВОРЕНИЯ

ПЯСÚК И ВÚЖЕ

ìàрèя е îò пясъê è âъжеâъже çà òяëîòî è пясъê çà äóõàáрîäèрà äíèòе сè íà пèшещà ìàшèíàè âсеêè áîä è реä е áрîäîòâъä dasein-à íà íещàòà

ìàрèя е îò áрèìêè è пîäпëàòàпреäè ãîäèíè сêрèõ äъõà £â шепàòà íà ìàëêèòе çíà÷еíèяè àрòефàêòèäíес îòêрèâàì ясреä ÷óжäè сìеõîâепî-÷óжäè îò сâеòàпреäè ãреõà è сàìîòàòà

ìàрèя е îò äъжäîò âяòър è ìъжеìъже çà òяëîòî £âяòър çà êрèëàòà

ÌЕТАХИÌИЯ

с ìеêè сòъпêèâ ëþáîâíî рàâíîäеíсòâèеíî áеç äà îòáрîяâà îò âêóсàíà òóрсêîòî êàфеòя ìè прîшепíà âеäíъж:âреìеòî íе е êîíсòàíòàâреìеòî е ìеòàõèìèя...óсещàíеòî âèíàãèще íàòежèà ìèсъëòà

  Росен Кукушев  109

ще èçáъëáóêàпîä óòàéêàòàíà òâîеòî î÷àêâàíесëеä òîâà äъëãî ще òърсèшще пèеш âèíîèçâъí перèферèяòà íà âсеëеíàòàè â öеíòърà íà сòàяòàäî îòáрîяâàíе:среä çíà÷еíèя íà òàéíàè çàêъсíяëà àçáóêà

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Пàíà (äърâîреçáà)

110 ÏËÀÌÚÊ

Маргарит Николов, режисьор и поет

СТИХОВЕ

От дете мечтая за деня, в който никой не умира...

На Дима и Рали посвещавам

ÌИР

С êëîíêà îò çâеçäè â êîсèòееäíî äеòе îò õъëìà сëèçà.И â ìрàêà òèõîâсè÷êè âèжäàò êîëêî сà êрàсèâè,êîãàòî òî êрàé òяõ ìèíàâà... КЛОНКА

Зàáрàâеíà â ÷àшàòà рàçöъфíàè сòàяòà îêъпà â сâеòëèíàîò öâеò÷еòà áеëè.О, êàê óõàе ìрàêъò íà прîëеò è òъãà... ЛЯТО НА ОГРОÌНИТЕ ЗВЕЗДИ

Нà ръáà íà ëяòîòîçâеçäèòе пàäàò,пàäàò.Деöàòà ãè съáèрàò òàìâ äèíеíè феíер÷еòà...В сàìîòî íà÷àëî íà äъжäà. В äëàíòà ìè êàпêà âîäà — âсе еäíîВсеìèръò.

  Маргарит Николов  111

В НОЩ ОТРУПАНА СÚС ЗВЕЗДИ На Сайгьо-хоси и Мацио Башо

Не çíà÷àò íèщî ãîäèíèòе — íè ÷еòèрèсòîòèí, íèòî îсеìсòîòèí.Сяêàш пàяжèíêè, прîáëясâàò сòèõîâе çàáрàâеíèè òе íè сâърçâàò... Кàòî äеòе сëеä íежíà сâеòëèíà... Оò еäíàòà ìè сòрàíà е Сàéãьî1

à îò äрóãàòà е Бàшî2.Сòрàíсòâàщ îáëàêè òрепòящà пàëìàсà У÷èòеëèòе ìè пî òàíêà è пî õîêêó.

ЗАЛЕЗ

Оò íеáесàòà ÷ерâеíèсъс сèëà пîìèòàщàâîäîпàäъò áóеí пàäà íàäîëóêàòî ãъëъá, òъé áяë.Кàê äà пîëèòíе пàê íàãîре â çàëеçà пëàìíàë...

•Оò шóìîëеíеòî íà íежíèòе ëèсòà,ìàêàр ÷е òе сà îще пъпêè,рàçöъфâà пърâàòà çâеçäà — íà êëîíêàòà âе÷ереí öâяò...

•Сíежèíêàòà íàé-пîсëе пàäàâърõó ìîяòà çеíèöà.Сâеòëèíà...

1 Сайгьо-хоси (1118—1190) — странстващ дзен-монах, велик поет на Япония, майстор на танка — Бел.авт.

2 Мацуо Башо (1644—1694) — дзен-поет, обожествен в Япония, майстро на хокку — Бел. авт.

112 ÏËÀÌÚÊ

ТÚГА ПО ПРИЯТЕЛЯ На Валери Петров Беçìъëâеí е êîсъò â ãрàäèíàòà.Нîòà... â òèшèíàòà íеáесíà.Нî сèяе... сòèõъò íеäîâършеí â ìеêàòà есеí сèяе...Иç íея íяêъäе òîé е — сâеòëèíà â сâеòëèíàòà, òъé çеìíà, сяêàш е ...

Преîáрàжеíèе...29 август 2014 г. ,София

• На Захари Савов

Сàìîòà â ìîяòà ãрàäèíà...Чè÷îпеé è îáëàê áяë íе ìе îсòàâяò сàì...

• На Веселин Ханчев

В áяë пîëъõ öâеò÷еòàòà сè òръãâàò èç Пъòя ìëе÷еí,èçпрàщà ãè сàìà Лóíàòà áëеäà... • На Светлин Русев

Иçãàряì áеëежêèòе îò жèâîòà ìîé.Нî çàщî òрепòè íàä пëàìъêàръêàòà с äеòсêàòà рèсóíêà.Не сìее äà я õâърëè â îãъíя...

В ПРАЗНАТА КÚЩА Оò òàâàíà пî среáрèсòà íèшêàìàëêî пàя÷е êъì ìеí се спóсêà.Оò Бîãà прàòеíèê.

  Маргарит Николов  113

•Преîáрàçеí, çàâръщàì се â çеìяòà рîäíàсяêàш â íеáесà.

•Гîäèíà îще êóêóâèöàòà ìè пîäàрè.Зà ìеí áеçêрàéíà ще е òàçè прîëеò.

•Дî èãрà÷êàòà îò äеòсòâîòî, â сóìрàêà,съâсеì сëó÷àéíî е äîâеяí áяë èçсъõíàë âèшíеâ öâяò.

•Няêъäе çàä îáëàê áяë,ëþáèìîòî ìè êó÷е Бèìáîìе î÷àêâà òърпеëèâî...

•Кàìáàíеí çâъíâ прèâе÷ерà.Прîщàâà íè...

•Оò съí съáóжäàì се àç сòрàíеí.Дà áъäе ÷èсò äеíяò,îò äеòе ìе÷òàя çà äеíя, â êîéòî íèêîé íе óìèрà...

•Зàсêрежеíî е сòъêëîòîè ìîяò äъõ çàìръçíàë òàì,îò сëъíöеòî преâръщà се âъâ êàп÷èöà рîсà...

114 ÏËÀÌÚÊ

•Кàêâî ÷óäî.Ìèíçóõàрèòе ãîряò.Пî õъëìîâеòе пëàìъêъò âèòàе...

СРЕД БЕЗÌÚЛВНА СВЕТЛИНА Сëъí÷еâ ëъ÷ îáèêàëя õîëà íè â прàçíàòà êъщà,еäèíсòâеí ãîсò — жèâ...

ПОРИВ Рàçòâàря êîêè÷еòî êàìáàíêà.Зâъíъò £ áяë се íîсè.Тàéíсòâî èç прîсòîрà.

В НОЩТА НА СВЕТИ ЙОАН Въçäóõъò е îò сâеòóëêè.Тàрàëеж÷еòî се спèрà пî пъòе÷êàòà íàä ìеí.И прèяòеëсêè ìе ãëеäà.Въëшеáíà е íîщòà.Кàòî âеòреö ìèръò íè ãàëè.

ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Чàшêàòà çà ÷àé, пˆрàòà íàä íея.В ãрàäèíàòà рàçöъфíàëàçà ìèã ìе íяìà сàìî.Оòíîâî се рàçõîжäàì пî ìîсòàîò пеòсòèшèя.

•Зâеçäíî íеáе.И õъëìъò îòсрещà е çâеçäеí.Тîëêîâà ìíîãî сâеòóëêè...

  Маргарит Николов  115

САÌОТА Прîсâеòâà â есеííèя ÷àссàìîòàòà.Нежíà пàяжèíêà.

• На полк. Купен Купенов —

Нèìà áóêеòъò îò ìеòëè÷èíè, êîèòî òè òàêà îáè÷àше,е пîсëеäíî „сáîãîì“îò сìъë÷àíèòе пîëеòàè òъãàòà èì íеáесíà...

•Не сâършâàò ìîèòе рèсóíêè;Еäíà-еäèíсòâеíà êàрòèíà âèжäàì — сëеä сìърòòà — пîä öâеòîâеòе пàê рèсóâàì...

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Бëèçíàöè (äърâîреçáà)

116 ÏËÀÌÚÊ

Нова българска проза

Златимир Коларов

ЧЕРНО-БЯЛА СНИМКА ОТ СТАР АЛБУМ Новела

Гърдитемусесвиха,сепнасеисесъбуди.Огледасе—предочитемусестелешегъст,непрогледенмрак.Незнаешекойе,къдее,наедномястолистоииливърви.И,аковърви,откъдеидваинакъдеотива...

Разтриочи,съзнаниетомубавносепроясни.Исиспомни,чееВен-циславВасилев,Венци—запознатииприятели,чеенапетдесетипетгодини,отСофия,чеевдомасинадесетияетажнастар,масивенблок,че...—мисълтамуизтъняисеизгуби.Пак...—въздъхнаинапълносеразбу-ди.Разтричело.Предочитемусестелешесъщиятнепрогледенмракинеможадасиспомникаквосеслучи,плувашеиливървеше.Идалипотъна...

„Защоживя,глупако?“—прошепнатойистана.Опипомнамериключавърхустенатаигонатисна.Светлинатаплиснаоттаванаигозаслепи.

Сварикафевкухнятаисевърнавхола.Знаеше,ченямадазаспидосутринта.По-добредапише—сипомислииседназадбюрото.Включикомпютъра,намерифайлаисезачете.

Зад него завивките върху дивана бързо изстиваха. Светлинатахвърляшестуденибликовевърхустъклата.Някъдедолу,многоотдалечеизсвистяха гумитена самотнаколапоасфалта, заглъхнахаи отновостанатихо...

...Вървешепрезпотъналовмракполе.Тревитесеполюлявахаотвя-търа,жилавитеимтеласеоплитахавкракатамуигодърпаханадолу.Тежкиоблаци затуляханебето, вятърътсвистешенадполето.Катозвезданадхоризонтапремигвашеслабасветлинка.Вървешекъмнея,при-веденсрещувятъра,бездъхвгърдите,уморенотжилестатахватканастеблата.Светлинкатанаедряиочертасилуетанапритихналакъщавмрака.Изтрипрахаотпрозорецасдлан,надникнаивсумракаразличикандилоподиконатанаХристосиБожиятамайканастената.Докан-дилототъмнеешепортрет,обрамченсчеренкреп.Натиснабравата,пресечеантретоивлезевстаята.Пламъкътнакандилотоселюшнаотвятъра,нахлулследнегоилицатаотпортретаоживяха.Бяханастарецистарица.Тойвъздъхнаисеогледа.Мебелировкатабеоскъдна—кръгламасасдантеленапокривка,четиристолавстрани,въгъла—пиано,вдру-гия—бюфет,втретия—долап.Пристъпикъмдолапа—усещаше,четойкриенещото,зарадикоетотръгнапрезполето.Наведесеигоотвори.Наподасеизсипакупстарикниги.Разлистиняколкооттях,ноненамери

  Златимир Коларов  117

това,зарадикоетоотидепрезнощтадокъщатаигизахвърлинастрани.Разбутаостаналитеипопаднанадебелалбумскоженикорици.Разгърнаго,наподасеразпиляхастаричерно-белиснимки.По-скоропочувства,отколкотосигопомисли,чеитенебяханещото,коетотърсешевмрака.Разровиги,напипаширокаснимка,пукнатапрезсредата,залепенавърхудебелкартониявдигнасрещукандилотодаяразгледа.Вследващиямигземятапотрепери,трусътсеусилииземятазаподскача.Тойсеоблегнанастената,подътсенагъна,тойзалитнаисесвлече.Оттаванасеотронипарчемазилка,хоросанпокримебелитесбялапелена.Тойзакриглаватасисръцеизапълзякъмвратата,бездаизпускаснимката.Стенатасенаклони,послесесрути,таванътувиснанаеднастрана.Портретътнастарцитесесвлечеотстенатаисеразбивпода.Крепътполетявъввъз-духаимекокацнаназемятакатоврана.СледпортретападнаииконатанаХристосиБожиятамайка.Тухлиистъкленипарчетапокрихапода.Тойсезапровирамеждутях.Послесесрутихадругитестени,таванътпадна,тухлитеистъкленитекъсчетасепокрихаспарчетакеремиди.Трусътзатихнаистанатихо.Кандилотопроблясвашевмраканякъдевстрани.

Бавносенадигна.Бесамсредруинитесъсснимкатавръка.Бесум-рачно,тихо.

Вследващиямигподътскупищататухлиикеремидисеотделиотосновитенакъщатакатооткейисепонесекатосалпоповърхносттанабезбрежноезеро,посребреноотизгрялаталуна.Отблясъцитеназвездитепросветвахапопочернялатаводакатоискри,кандилотоискрешесредруинитекатотях.Салътсеносеше,вначалотобавно,постепенновсепо-бързопочернатаводакъмдалеченводопад.Неговиждаше,негоичува-ше,ноусещаше,чеводопадътенякъдетам,напредвмракаинеумолимоприближава.Несмеешедаскочиидазаплувакъмбрега—водатащешедагоотнесе.Вначалототихо,постепенновсепо-силно,впоследниямоменткатонескончаемибомбениексплозиичубоботенетонаразбушувалитесеводи.Мигпредисалътдасенадвесинадръбанаводопада,гърдитемусесвиха,сепнасеисесъбуди...

...Сънувашетозисънотденя,вкойторазгърнакожениястаралбум.Илиотденя,вкойтосезавърнаотморето?—сезапитатойиразтричелотосисдлан,задасиспомни.Всъщност,следкактозапочнадапише,започнаидасънува—поняколкопътипрезнощта—сипомислитой.Съ-нищатабяхачерно-беликатостаритеснимкиоталбума.Нопредитова—продължидашептитойпредискрящиякомпютъренекран,заслушанвприглушениядалеченсреднощентътеннаграда:

Неусетнотой—ВенциславВасилев,носителнаняколколитератур-нинаградииглавенредакторнареномиранолитературноиздателствопрестана да забелязва хората.Първопрестана да забелязвамладитебелетристиинеоформенипоети,коитоидвахавредакцията,стисналитънкитесиръкописи,послевсичкидруги.Виждашесградите,дърветата,автобуситеитрамваите,нонеихората.Съзирашенеясни,безплътнисенки,забързанинанякъде,всеедно,чегигледашепрезокуляранаогроменчерно-бялкалейдоскоп.Тойнесъзнаваше,ченегивижда,немулипсваха

118 ÏËÀÌÚÊ

лицата,вълненията,изразавочитеим.Тенепредполагаха,четойнегивижда,докаторазговаряшестях,кръстосалкраквърхукрак,вдъхващдимаотскъпатасицигара,забуленвнедосегаемостидим.

Въпрекиразтрогнатиябракиотчужденитедъщеряисинтойсчита-ше,чеещастлив,преуспяващичеститчовек.Вечерсеприбирашевдомаси.Слушашекласическамузикаиджаз,доволенотживота,койтоводеше,удовлетвореноттова,коетобепостигнал.Вдните,вкоитонесеопива-шеотсамотата,върволицаотжениминавахапрездомаму,преспивахаипризориситръгвахапотиснатиотусещането,честрасттаимсееизлялавърхуметал.Тойизвиквашетаксипотелефона,изпращашегидоврата-та,целувашегивдвижение,връщашесевпритихналиядомизабравяшестрастнитеимвъздишкиинежнидуми.Приятелинеканеше—мъжетемубяхабезинтересни,съссъседитеси—наследницинабившиаристокра-ти—недружеше,срещисколегитеизбягваше—бяхамускучниибезлични.Понякогапишеше,впоследнитегодинивсепо-рядко,нонесепритесняваше.Знаеше,чекогатопожелае,щесътворишедьовър,щесеизкачиотновонавърхаслекотаищесеувенчаеспореднатанаграда,нещо,закоетодругитеписателисеобричаханасамотаиаскетизъмископнежитесизауспехизмъчваханесамосебеси,ноиблизкитеси.Въпроснаталант—мислешесисъсзадоволствотой,докатозаспиваше,опитоттишинатанадома,наситенсъсспокойствие,интелектуалностиаристократизъм.

НеспособносттадаразличавахоратаВенциславосъзна,когатопро-четеповесттананепознатиямладежиизпитанеобясниматревога,всъщностмалкопредитова—докаторазговаряшесприятелкатамувсумраканабунгалото.Оттозиденотновозапочнадавиждахората,нопрестанада вижда сградите, дърветата, автобуситеитрамваитеитревогатасезасили.Скиташебезцелноизградаисевзирашевочитенанепознатитедаразберезащотакасеполучи,каквобепропуснал,къдебесгрешил...Фантазии,комплекси,брътвежинаглупак—мислeшеситойпоповоднаписанотоотмладежа,ногаднототревожнокъсчевечесебезагнездиловмислитеипотрепвашевдушатамукатокрилонапеперуда,прободенасиглавгърба.Непознатитеотминавахаитойпродължавашедавървипоулиците,посърнал,слаб,изгубилпредишниясиблясък.Понякогасеприбирашепризори,когатоулицитесеизпълвахасшумизаглушавахагласовете,коитоговръхлитаха—защотакасеполучи,каквопропусна,къдесгреши...Помислиси,четовабеотмъщениетонамладежасумо-ренитеочиипрокледеня,вкойторешидазаминезаморето.Така,следтовапоследнонеосъщественолято,станамизантроп.Мразешевсичкиинай-вечесебеси—зарадизаблудите,зарадисамонадеяността,зарадиглупосттаси—логиченрезултатотпропускитеизагубите,неосъзнатинавреме,предопределилиживотапосле,отнезапомненителюбовнипохож-дения,отразтрогнатиябрак,ототчжуденитедъщеряисин,отруинитена сгромолясалия сеживот, отизминалитебезвъзвратнопетдесетипетгодини,отемоционалнияидуховенразвратисривнапрезадоволениячовек—мислешесиВенцислав,докатосеприбирашепризоривкъщи.При-ятел-психотерапевтмуказа,четовасанормалнитевълнениянамъжанасреднавъзраст,когатотялотовсеощеимасили,нодушатаеуморена

  Златимир Коларов  119

отборби,загубииболки,когатоеминалапо-голяматачастотживота,перспективитесасеизяснили,целитесапостигнати,желаниятасасесмирилииочакваниятасанамалели,кактонеумолимоиподмолнонама-ляваисексуалнотожеланиеимощ—факт,койтосъзнаниетоотхвърля,аподсъзнаниетоусещабезпогрешноиподготвятереназапълнотомъл-чание,рожбанафизическотобезсилиеипреситеносттаинай-вече—наотминалотовреме...—продължавашедабърборипсихотерапевтът,ноВенциславнегослушаше.Казадавървинамайнатаси,психотерапевтътсеусмихнаидопълни,череакциятамуподкрепятезата...—замислисеидопълни:—...вслучаядиагнозата„мъжнасреднавъзраст“—исеразделиха—Венцислав,вбесенотбрътвежаму,психотерапевтът—развеселенотнежеланиетомудаповярва.

Тфу!—промърморитой,изгасикомпютъраиизлезе,задазакусивсладкарницатасрещублока.

...Черен,бездъненмракбезнитоеднасветлинкагообгръщашекатопелена.Едно,две,три...—отеквашекатометрономударнаметалвме-тал—четири,пет,шест...—кънтешевсепо-силно—седем,осем,девет...—катобомбенаексплозияизтрещяметалътигосъбуди.Стана,направисикафевкухнята,включикомпютъраисеразмисли:

Почиствашебиблиотекатаоттрупанисгодинисписанияивестни-ци,попаднанапосивялстаралбумигоразгърна.Едначерно-бяласнимкападнаназемята.Вдигная—тримамладежи—двемомчетаиедномомичесеизкачвахапозаснеженпланинскипъткъмвърханапланината.Итри-матабяхасниманивгръб,понеслискитеищекитенарамо.Встраниоттяхтъмнеешесянкатанафотографа.

Избърсапрахаотснимкатаисевгледа.Дветемомчетабяхависоки,сширокиспортнирамене.Междутяхбемомичето—тънка,крехка.КоситеЈ,посипанисъсскреж,серазпилявахаподшапкатанаискрящивълнипораменете.Сянкатанафотографачернеешевърхупреспитекрайпътя.

Отгърнастраницатаипопаднанадругаснимканатриматамладе-жи,закрепенасхартиениъглодържателивърхукартона—седналикрайпечкатавхижата,триматасиналиватчайоточуканчайник.Въгълазадтяхтъмнеяттритекомплектаскиищеки.Скрежътсеестопилоткоситенамомичето.Капкитеискрятвобективакатозвезди.Наслед-ващатаснимкатриматасавдигналиканчетатасчая,катозапоздравкъмфотографа,чиятосянкатъмнеевдолниядесенъгълнаснимката.

Единследдруг,приведеникъмпистата,сшапки,очилаиръкавицитриматакаратски.Момичетоепосредатасразвеникосиподплетена-ташапка.Встраниискрятбуциледипресписняг,избутаниотпистатаотснегорина.

Сизкривениотстрахлицамомичетоиедниятмладежсасенадве-силинаддруготомомче,падналопогръбсредкупищаталеддопистата.Очилатамусаотхвръкналивстрани,очитемусасеизцъклили.Дебеластруякръвепотеклаотглаватамупоснега.

120 ÏËÀÌÚÊ

Следвахаснимки,сниманибезстрастно,хладнокръвно,дорицинично—разраненотолицеиизцъклениятпогледнамладежа,изкривенатаустасняколкоизбитизъба,неестественоизвитатавстраниръка,счупениякрак,широкатакърваваследамеждуледенитебуци,уплашениятпогледнаправиямладеж,сълзитевочитенамомичето,замръзналипопобледнели-теЈбузи.Най-силновпечатлениеправехаочитенамладежа—изцъклени,застинали,неусещащиболката,снеизказанамисълистаенвъпрос:„Неевъзможно...Каквосеслучи?“Следвахакатафалкаиковчег,разплаканмъж,разплаканажена,изровенгроб,скулестигробаричакатвстрани,дебеливъжета спускатковчега в гроба, прави лопати хвърлятпръствърхуковчега,рехавамогиласдървенкръст,женскаръкапоставякиткавърхугроба,момичетоимладежътвчернидрехи,притиснатиединвдруг,гле-датгроба.Въгъланаснимкитетъмнеешесянкатанафотографа,катоподписнахудожникподхудожественшедьовър—сипомислитой.

Станаитръгнанапред-назадизхола.Коисатриматамладежи?—се запита.—ЩегинаречеА.,Б.иВ.,

съответноАнгел,БорисиВаляифотографътГ.щеебезиме,челицетомунесевижда.Задагиопише,трябвадазнаекаквиса—студенти,ра-ботници,авантюристи,скучаещибезработниилибезделници,любителинасилнипреживявания?Нямазначениекаквиса,щесатакива,каквитосана снимките— загадъчни, красиви, черно-бели! —промърморитойипродължидамисли:—Изащосатръгналипреззиматавпланината—дакаратски,дасезабавляватилиизанещодруго?Итоваебеззначение,важноедействието—промърморитой.—Каквисаотношениятамеждутях?—исиотговори:—Житейскаитворческазагадка—дасеразгадае.Идасеразвие!Защомладежътзагива—отнеопитностинеумениедакараски,отлоштерен,лошискиилиотнещодруго?Автова„другото“секриечистатабелетристикаидраматургия?—поклатиглава,всеедночеговорешенамълчаливсъбеседниквстаята.—Итоваебеззначение,съществен е резултатът— оттукще започнеище вървинататък—ударноначалоистръмноизчакващоседействие.Нотрябвадаразберепредитовачияеженскатаръка,коятопоставякиткавърхугроба—намомичетоотхижатаилинадруга,някояжена.И,акоетака,кояетя?Иаконегоразбереотснимките,дагоизмисли!Споредтова,чияеръкатанажената,действиетоможедавървивняколкопосоки...—седнапредбиблиотеката,взеалбумаиотгърнаследващатастраница.

Сравен,калиграфскипочеркбенаписано„Пороченкръг—следващатасерия...“

Защоемноготочието?—сезапитаиотгърнастраницатавтърсененаотговора.

Момичетоиживиятмладежлежаханапясъкапобанскиподчадърнаплажа.Дваматасеусмихваха,изглеждахащастливи.Коситенамомичето,вдигнативразрошенкок,бяхазатиснатисшнола.Банскияточертавашеедрагръд,плосъккорем,закръгленибедранастрастнажена,създаденадаражда,дасегрижизадецата,дасежертва,дапомагаидаправисекс—чувствен,изпепеляващ,страстен,катоприятелкатанамладежа...—потръпнатой.

  Златимир Коларов  121

Умрелиятсиеумрял,животътезаживите—промърморииразгърнаследващатастраница.

Усмихнати, двамата са вдигналипо бутилка кола запоздрав къмфотографа.Сянкатамутъмнеевърхупясъкавстрани.

Да,животътезаживите...—повторитой.Хванатизаръце,двамататичаткъмморето.Сниманисавгръб.

Предтяхегладкотоморе.Иотново снимани със садистично удоволствие снимкии детайли

—момичетомаха сръкакъмбрега,момчетоне се вижда, сниманае стелеобектив—очитеЈсапълнисужас,крещи,якимишцинаспасител,затичанкъмморето,момчетолежипогръбнапясъка,лицетомуебяло,устните—потъмнели,очите—изцъклени,дведланипритискатгръдниямукош,другидверъцегообдишватсамбуиотново—катафалкаиковчег,изровенгроб,разплаканиженаимъж,гробари,дебеливъжета,пръствърхуковчега,могиласдървенкръст,женскаръкаскиткавърхугроба,снимановгръбмомичетосеотдалечавапогробищнатаалеясъссмъкнатираменеинаведенаглава.Изглеждасамотна,слаба,крехка.Иотновостуденатаибезучастнасянканафотографавъгъланавсякаснимка.

Кой етой?— сипомислиВенцислав—Икакъв е—колега,приятел,любовник,развратникилиревнивец?Илиежена?Илипростофотограф?Изащоснимасъссатанинскиинтересстрашнотоигрозното?Какъвеподтикътдагипокажепонай-страшнияигрозенначин—импулснатво-рец,свидетелнанещорядкоинетипичноилиизвратенсадистичентип?Илиеотражениенастрахаотсмъртта,койтовсекиусещавдушатасикатосянката?Илиенепредсказуемото,неуловимото,съдбата,коятоекрайнасбездаяусещамеипредопределяживотаниотначалотодокрая?

Ипактръгнанапред-назадвстаятаидамисли:Нелепаслучайностилипланираноубийствопогубвадваматамладежи?

Какваеролятанамомичетоинафотографавдветечернислучки?Илисабрънкавлогичнатаверига—любов,изневяра,злоба,ревност,скандал,убийство?...Отговорътенаследващатаснимка—сипомислитой,седнадобиблиотекатаиотгърнапоследнатастраницанаалбума.

Изсветлялапосредата,схартиениъглодъжателивъглите,страни-цатабешепразна.Бемунужновремедаосъзнае,чеснимкатаянямаше.Преровиалбума,нонеянамери.Усещаше,чеакоянамери,щеразкриетайната,щеоткриеключакъмсюжета,щеразберемногонещазасебесиизатворбатаи,вкрайнасметка,историятащесеполучи...Уви—снимкатаяняма—въздъхнатой,станаиотидевкухнятадасварикафе—пореднотозанощта,нонеипоследно—помислиситойиотлягъстатачернатечноствчашата.

Досутринтанищоненаписаиотидевсладкарницатадазакуси.

Следкатоненамериснимката,започнадасънува—поняколкопътипрезнощта.Сънищатабяхачерно-бели, като снимкитеоталбума, ичестосеповтаряха—тревожни,натрапливи,еднаквикатосънясруше-нетонародниямудомиразпиленитепоподаснимки.Движешесепоръбамеждусъняиреалността,усещаше,чевследващиямигщесесъбудии

122 ÏËÀÌÚÊ

щеизгубиитозипътотговора,взирашесевсветлинатаоткандилотодаразгледапукнататачерно-бяласнимкавърхудебелиякартон,усеща-ше,чеотговорътезапечатанвърхунея,нонеуспявашедавидикаквобезаснето—вследващиямигземятасеразтрисаше,парчетахоросансепоръсвахапоподаипокривахапианотоимасатаспеленаотпрах.Послесесрутвахастенитеиподътсостанкитеоткъщататръгвахакатосалпосмълчанотоезерокъмводопадавдалечината.И,мигпредидагопогълнеразпененатапаст,сесъбуждашезадъханиоблянвпот...

Тозипътсесъбудисдуша,натежалаотпечал.Исеразмисли—товабедругиятсън,койтосънувашепрезизминалиямесец—прашенселскипът,мараня,поле,река,прохлада.Тойбеединственияцветенсън,койтосънувашевпоследнитедни,всъщностединствениятцветенсън,койтосънувашеследкатосевърнаотморето:

...Той,напетнадесетгодини,сизпеченотслънцеточеренгръбикъсипанталони,нагазилдоколеневреката, ловирибивподмолитесръце.Хладное,лекое,приятное,вдърветатапеятптици.Усещахлъзгавототялонарибатамеждухладнитесидлани,сграбчвая,тямахасопашка,извиваглава,поглеждагосизцъкленитесиочи,кръгликатолещенизър-на,тойсесепва,рибатасеизплъзваотизстиналитемуръце,цопвавъвводатаиотплува.СребристотоЈтялосестрелвавдълбинитеиизчезвавъввиещитесеподводатачерниводорасли.Птицитеотлитат,песентазаглъхваимуставатъжно.Въздъхваисесъбуждасдуша,натежалаотпечал.Замислясеиосъзнава,ченееусетилкакотцветенвначалото,сънятестаналчерно-бялнакрая...

Всъщностнещатаимахасвояталогичнапредистория—сипомислитойпоповодсънясрибата—снаградитедойдеиславата,асъсславата—парите.Скороследтовапрестанадаразличавахоратакрайсебеси.Иотцветен,светътстаначерно-бял,нонегоосъзнатогава.Осъзнагопо-късно—внощта,вкоятомомичетодойдевбунгалотоидонесеръкописанамладежа.Всъщностмалкоследтова—когатосезачете...

Провокираноттекстанамладежа,потиснатотмисълтазаприя-телкатаму,воденотжеланиетодаизбягаотживотанагаленикнасъд-бата,койтомубеопротивял,зарадизаблудитеигреховете,следкатосевърнаотмореторешидасевърнекъмписането,дапишенепрекъснато,всекидениливсяканощ,задазабравипарещитевъпроси—къдесгреши,каквосеслучи,защоотцветен,светътстаначерно-бял,къдебемясто-томувпорочниякръг,вкойтоизпаднанеусетно,следкатосеувенчасъсславаисдобиспари...Щешемуседанапишероман—незамомчетоимомичетоотморето—болкатавсеощебешесилна,задасевърнекъмнеякатокъмсюжет,акриминалнаисторияснеочакванкрай,своеобразнасмесицамеждуромантика,любов,ревност,секс,насилие,садо-мазо,хорър,какъвтовсъщностеживотът—мислешеситой,озлобенбезпричинанадругите,инай-веченасебесизапропускитеипровалите,т.е.дасътворитекстсъссъвременнапоетикаистил,задаевсъзвучиеснастоящетоиреалността,нопрезпогледанаромантикаотминалиявек,какъвто

  Златимир Коларов  123

все още се усещаше, въпрекинатрупанитеразочарованияимерзост...Щезапочнесъссънясрибата—решитой,—нонесеполучи—думитемуубягваха,словотонемусеподчиняваше,липсвашеспонтанността,топлината,светлинатанасъня.Исезамисли—защосероди,защоживя,къдеемястотомуназемята...ивдъхновениетосестопи.Задазапълникризата(творческа,емоционалнаидуховна—конкретизиратой,нонегосподелисдруг)и,задаоткриепървата,най-важнатаискра,коятораз-гарятворческияогън,следкойтословотопотичакатоводопад,решидапреровистаритезапискиснахвърлянимисли,идеи,образи,фрагментиидетайлиидастъпинатвърдатапътеканаидеятаисюжета.Нищонеоткри—запискитебяхаписанипоразличновреме,сразличнонастро-ение,неизказанитенещаипровокиращитегимоментбяхазабравениизахвърлиизбелелитебележницииомачканитетрадкивчекмеджетонабюрото.Обърнасекъмсемейнитеархивииреликви—събираниотмайкамусгодинисписанияивестнициспървитемупубликациииснимки,пър-витемукниги,надписанинародителитемусмиломладежкочувствоипреекспониранаблагодарност,наснимкитеотсватбатаму,отражда-нетонасинаидъщеряму,отпървитеимучебнидниитукпоредицатаспираше—логиченрезултатотразводасженаму.Вместодапопадненасюжетилиидея—кризатасезадълбочи.Вобразитеотминалиямуживот,прозирашеобразътнаприятелкатанамомчето—страстнажена,съз-даденадаражда,дасегрижизадеца,дасежертва,дапомагаидаправисекс—чувствен,изпепеляващ,страстен...Оглеждашесеивиждашебялатастенапредсебеси,встранибюротоскомпютъра,отдругатастрана—диванасизстиналитезавивкиичувашедалечния,приглушенградскишум,катоприбоят,койтобиешедолунабрега,докатодваматаразго-варяхавбунгалото.Изадвсичкотова—образътнамомчетоизниквашеотпустотата.Запървипътсамотатагопритиснаипрестанадасеопиваотуютанадомаси,изпълненсъсспокойствие,интелектуалностиаристократизъм.Единденпопаднанадебелиястаралбумскоженикорициинаснимкатанатриматамладежи.Незнаешечийеалбумът,несиспомняшедагоекупилотбукинистилиархиварвтърсенетонаекзотичниснимки—творческапровокациизасюжетиигерои,непомнешедаенародителитему.Мистерия...—мислешеситой,докатоотгръщашестраницитенаалбумаиразглеждашеснимкитеназагиналитемладежиинаотдалечаващотосепогробищнатаалеямомиче,коетоприличашенаприятелкатанамомчетоотморето.Вследващитеднисепоявисънясударитенаметалвметал—едно,две,три...,после—четири,пет,шест...,докатосесепнешеисъбудеше,задъханиоблянвпот.

Опитаседапреразкажеснимкитеиданадградисфантазия,отразено-товърхутях,нословотомусеизплъзнаинищонесеполучи.Наследващияден—пак,напо-следващия—пак...Запървипътоттридесетиняколкогодинипишешетолковатрудно,сюжетътмусеизплъзваше,метафоритезвучахашаблонни,идеите—клишета,сравненията—банални,случките—безинтересни,характерите—плоски.Неможешедаопределидалисловотобягашеотчувствотоиличувствотоотсловото.Описвашенемногобагрие-тонаживота,аживотавдвацвята—бяличеренитук-там—светлосенки,

124 ÏËÀÌÚÊ

кактогогледаше,следкатопрестанадаразличавахоратакрайсебеси,кактогосънувашенапоследък,кактогоживядосрещатасмомичетоимомчетонаморето.Ичерно-белиятнюансубилитературатавсловото,сътвореновкъснитенощничасовенаизминалиямесец...—стисназъби,изключикомпютъраиотидевкухнятадасварикафе....

...Чернонебе, осеяно със звезди.И лунниятсърп встрани.Ефирен,прозраченобразнадете,седналонамъничкакометасредзвездите,сесмееиредикъспокъспъзеланасвоятамъничкаистория.Ивсекипът,вместорозаилиевкалипт,върхукартонасеочертавалицетонамоми-четоотморето.Тойговиждаясноимуставатопло,смехътнадететосепревръщавгракигоразбужда...

Итозисънсънувашечесто—всекипът,когатосеопитвашедапод-редиразбърканитенишкинасюжета,породенотснимкитенатриматамладежиотстарияалбум.Инай-важниятмомент—данамерилипсва-щатаснимка,задаподредисюжетаидаразберенещоповечезасебесиидругите.Итазинощ—така,исеразмисли:

Единден,отегченотживотавСофияиуморенотконтактасхора,коитоотдавнане забелязвашеипочитатели, чийтоимена забравяшенамигаследкатосеразделяха,воденотполуосъзнатпоривзапромяна,ВенциславсеобадинасекретаркатанаСъюзанаписателите,поръчасикартавнай-затънтенатакрайморскастанция,приготвибагажасизачасиотпрашисколатазаморето.

Пристигнакъсноследобеда.Настанисеведнооткрайнитебунгала,задаедалечотдругитепочиващи,разхвърливещитесииседнанашез-лонганаверандата.

Вдалечинатасинеешеморето.Двеплатноходкиплувахакъмхори-зонтакаточайки.Бризътрошешекоситему.Попясъканискодолупъл-зяхабледисенкиотдърветата,обраслиската.Безастинало,смълчано,вечно...—сипомислитой.

Игивидя—висок,слабмладежипищнаженанадвадесетиняколкогодини.Държахасезаръцеивървяхабавнопопътекатаотплажа.Мла-дежътнямашевеждиимигли,главатамубепокритаспамучнакърпа,завързананатила,краищатаЈвисяханагърбаму,лицетомубешебледо,очитему—уморени.Момичетобевкъсарокля,коятоочертавашеедрагръд,стегнаткоремизакръгленибедра.Жена,роденазалюбовисекс...—сипомислитойигопарнасластнатръпка.Дваматаминахапотрайнегобездагопогледнативлязохавсъседнотобунгало.

Сутринтагивидя,хванатизаръцедаотиваткъмресторантадазакусват.Той гипоследва.Навходамомичето гопогледна, очитеЈ серазшириха,полицетоЈизбислабаруменинаипобързадаотклониочи.СмущениетоЈполаскасамолюбиетонаВенциславВасилев.Помислиси,чегоепозналаотмноготоинтервютапотелевизииивестницииизпитаприятнатръпканаочакваненанещоновоиприятно.Тябекрасива,явногохаресвашеивнегосесъбудизадрямалоточувствонамъжа-съблазнителилюбовника-завоевателидваматазабравенипокрайвърволицатаухажва-

  Златимир Коларов  125

щигожени,коитоситръгвахаотдомамусусещането,чесадокосналижелязо.Защопъкне,еднаавантюранаморето,каквопо-добро.АикаквобимогълдаЈдадетозибезличен,изпитмладежстялонаинвалид,нанея—пищнатажена,роденазалюбовисекс?...—мислешесиВенциславВасилевпрезденяипо-късно,докатозаспивашевкъснитенощничасове.

Същиятденповеченегивидя.Негивидяипрезследващияден.Зами-налисаси—сипомислитойимустанатъжнои,необяснимозащо—тре-вожно.—Вижти?...—усмихнасетойназабравеноточувсводатъгуваш,бездазнаешзащо.

Вечертабунгалотоимсветна,ноникойнесепоказанавхода.Тойсеполюшвашевмраканашезлонгаисимислешезадваматасисъседи—какволиправеха,любехалисе,говорехалисиилимълчаха?И,акосиговореха,каквосподеляха,каквообсъждаха?Семейнилисаилиприятели?Инай-вече—каквогисвързва?

Понякоевремелампатаимизгаснаиоколнитебунгалапотънахавмрак.Тойпродължидасеполюшванашезлонга.Следмалкотяизлезеотбунгалото,притвориврататаитръгнапопътекатакъмморето.Минапокрайнего,нонеговидявтъмнината.РаменетеЈсетресяха,гърдитеЈпотрепваха,плачеше,затисналаустатасисдлан.СянкатаЈсестопивмрака.Нискодолуморетобиешеприглушеновбрега.СледполовинчассянкатаЈизплуваоттъмнината,минатихопокрайнего,пакнеговидя,избърса сълзитеотлицето си, влезе в бунгалото, затвориврататаистанатихо.Самоприбояттътнешенискодолунабрега.Вижти?...—завторипътгопарнатревожночувство.

Легна си късна вечерта, но дълго времене заспа —пред очитемувитаешесянкатаЈ,приведенитеЈрамене,развълнуванитеЈгърдиивтишината,обгърналакатокрепстанцията,брегаиморетодолу,чувашесподавенияхлипначовек,осъзнаващ,чегубинещо,нонеискащдаповярва,чувстващсвсякачастотсебеси,сизключениенамозъка,койтонеискадаговъзприеме,ченещатавървятнеумолимокъмсвоякрай,безшанснещодасепромени.

Вследващитедниняколкопътисеразминахавресторантаипопъ-текатакъмморето—тойотивашедаплува,преметналхавлиятапрезрамо,тесеразхождахапопясъкасдрехи.Едвазабележимотямукимна,тойотговоринапоздраваЈнепохватно,нозаразликаотпърватасреща,неизпитасладостнататръпкаоточакванетонанещоинтересно—ли-цетоЈбешебледо,очитеЈ—тъмни,имашесенкиподочите.

Еднавечертяпочуканавратата.Тойсесепна,отвориияпоканидавлезе.ПредложиЈстол.Тясепоколеба,послеседна.

ПознавамВиотиздателството,г-нВасилев—казатяидопълни:—Превеждамотиспански.Сътрудничанаотделазапреводналитература.Затовапочивамвстанциятанаписателите—изамълча.

Итоймълчеше—незнаешекакводакаже.Помислиси,по-точнотогаваосъзна,чеотдавнаепрестаналдазабелязвахората,аевиждалнеживи-тепредмети,кактовидяморето,платноходкитеисенкитепопясъкавденя,вкойтопристигнаотСофияиседнавшезлонганаверандатадаотдъхне.Иепрогледнал,когатогивидядаминаватпредбунгалотому.

126 ÏËÀÌÚÊ

Предопределеностилисъдба?...—стрелнасепрезмисълтамукатоискраиизгасна.Тяпродължиследмалко:

Приятелятмиеболен—замълчаидопълни.—Нахимиотерапияе—гласътЈпотрепериизамълча.Овладясеипродължи:—Мечтаешезалите-ратурнакариера—пишешеразкази.Неуспядапубликува,нопродължидапише.Следтовасеразболя...—поколебасе,послемуподадеомачканизбелялбележник—товаепоследнатамуновела.Виждах,чеотновопише,тойнемиказакакво.Взехябезтойдаразбере.Хорататрябвадаяпрочетат—иотновозамълча.Преглътнасълзитесиипродължи:—Казахму,чеВипознавам,тойнеказанищо.Незнае,чесъмтук.Щесесърди,чесъмВидаларъкописа,нощесезарадвадаявидипубликувана.Трябвамуопора,задаживее...—очитеЈсенасълзиха.

Венциславвзебележника.Щеяпрочета—казатой.Напоследнатастраницасъмнаписалателефонниясиномер—казатя

истана.Поколебасе—искашедакажеощенещо,носеотказаиситръгна.Венциславяизпрати,върнасевбунгалото,седнадонощнаталампа

иразлистибележника.Текстътбешечернова,личеше,чееписаннаединдъх—имашезадрасканиизреченияидуми,разместениабзаци,допълнениямеждутях,размисливскоби.Заглавиетобе„Пеперуда,прободенасиглавгърба“.Венциславотгърнастраницатаисезачете:

„Знам,чещеумра.Итомногоскоро.Несъжалявамзатова.Съжалявам,ченямадаявиждам,дачувамгласаЈ,даядокосвам.Нодавървяподред...“Безстрастно,всеедночесеотнасяшезадругчовек,сметодичнапедантичнаточносткатозаучебникразказвашеподнизапояватанапървитесимтоми—слабостта,отслабванетонатегло,болкитевкоститеиставите,прегле-дите,изследванията,диагнозата,осъзнаваненаистинатаирухванетонамечтите,химиотерапията,окапванетонавеждитеинакосата,гаденето,повръщането,болкитевкорема,възпаленитевениотсистемите,реакциятанаблизкитему,налекарите,наприятелкатаму,скоятоебилняколкогоди-ни.Едновременнотоплоинагледнобяхаописаниспомениинадежди,мислиикопнежи,нежничувстваибурнистрасти,еротикаитънкачувственостнасподеленаибезкористналюбов.Ивсичкотоваразказанопестеливо,точно,безкомпрометиращидетайли,коетопревръщашесподелянетовлитера-тура.Снапредванетонаболесттадействиетосесгъстяваше,ускорявашеритъмаистигашевисинитевпрозрението—„...струвасидасеродишсри-скаранодаумреш,задаизживеештова,коетоизживяхснея...“Следвърхаповествованиетопотичашевдругорусло,безспорноинтуитивнопостигнатпрофесионалендраматургичентрик,реализиранблестящо—действиетодасменипосокатасирязко,нологичноспоредходанасюжета,задаизостриинтересаначитателяидагозадържидокрая:тревожназадъханаизповедначовек,койтоосъзнава,чечернатадупкабързоприближава,чесветлинатащеизгасне,честудътскорощегопогълнеищеизчезненай-красивотонещо,коетонякогаеимал.Болкатаотмисълта,чещеоставилюбимиячовексампоширокияпът,облянвсветлина,заглушавашефизическатаболкаотболестта.Текстътзавършваше:„Чувствамсекатопеперуда,прободенасиглавгърба—искадаполети,атрябвадаумре...“

  Златимир Коларов  127

ПрипоследнитедуминамладежаВенциславусетисърцебиенеизабра-веносвиваненагърлотоигообляболезнена,тревожнатръпказамладежа,заприятелкатаму,засебеси.„Защосераждамеизащоумираме?—сеза-питатойисиотговори:—Раждамесе,задаумрем!Икъдеесмисълът?“Бепрегръщалбезбройжени,нонитоведнъжнеизпитаподобносилночувствонаотдаденост,навзаимностисливанесдругиячовекведнотрепетно,щастливосъщество,закоетовреметоеспрялоидругитегиняма—нещата,коитоописвашемладежът.Нитоведнъжнеизпитажеланиедапотърсиже-натанаживотаси,даяпрегърнеидасеслеестялотоидушатаЈ,докатоживотътминавабавнопокрайтяхдосвоянеизбеженкрай.Асемислешезаромантик,натрупалславаипариипреуспялвживота,носъхранилнежни-теструнивдушатаикрасивитенишкивмислитеси.Младежътщешедаумремногоскоро,нобеживялповечеотнего,бепочувствалмногоповеченеща,защотобеизпиталсподелената,безкористна,страстна,чувствена,единственалюбов.Атоваенещоцветнонафонаначерно-бяло-сивияжи-вот,койтотойбеживялсъсславата,паритеиженитевкъснитенощничасове.Катогледашемладежаимомичетодавървятпрегърнатипопясъкавсенкитеназалеза,запървипътсизададевъпроса:„Защоживя,глупако?“

...Потъваше в дълбоки, черни води, опита се да изплува, не успя,задушисе,гърдитемусестягнахаисесъбуди.Икатосияниевмракагоозариобразътнамомичетоотморето—вървешекъмнегосразвеникосииголагръд,протегнаръкаимигпредидагодокосне,сияниетоиз-бледняисестопивмрака.Каквосакрушениятаизагубите,всравнениескрасотатанатовадокосване?Ищешелиизобщонякогадагоизпита?Едвали—сипомислитой,—нопъксиструвадаопита.Въпрекикъсниячас,набраномеранателефонаЈ,тявдигнаитойказа,чеередактиралтекстаищегоотпечатавследващиябройнанай-добротосписаниенаиздателството.

Късное,вечеемногокъсно...—казатя,въздъхнаизатвори.Тойотпуснаръкаидългостоя,заслушанвдалечния,приглушенградски

шум.Каквотолкова—утрещесеобадидаизразисъболезнованиятаси.Наследващияденпакщеяпотърси,напо-следващияпак...Можепъкдапротег-неръка,дагодокосне,времетодаспреидругитехорадаизчезнат?...Унесесеисепоявиполето,надвисналитеотнебетооблаци,къщата,кандилото,иконата,портретанадваматастарци,трусът,срутванетонастените,натавана,тишината,кандилото,проблясващовмрака.Приведесеисевзрявснимкатаподотблясъцитенафитила—слънцетобехвърлилояръкбликвобективаиплакатабешебяла.Вгледасеи,вначалотобледоинеясно,постепенновсепо-релефно,средлъчитенаслънчевиябликразличилицетоибялатаЈгръд.Встраниотнеязърнанежно,зеленостръкче,покълналосредруините.Подътпотрепериизаплувакатосалпопосребренатаводанабезбрежноезеро.Тойостананабрегасъсснимкатавръка.Салътбавноизбледнявсумраканасипващатасезора...

...Следмесец:„Товасъсстръкчетоепрекалено!“—сипомислитойигозадраска.

128 ÏËÀÌÚÊ

Петър Доневски

ДОБРУША Разказ

Вкраяналятото,днипредисветияпразникКръстовденмисеналожидаотидадоселоДобруша.Товаемалко,сгушеновкитнадолинаселце,разположенопоБожиятаволянашосетомеждуВрацаОряхово.Катовещолицепогражданскоделотрябвашедасесрещнасдвеспорещистранизанеполученарентаотползваненаземеделсказемя.Товабяхадвамабра-товчеди.МитьоАвджиятаиБорисМузиканта.Познавахгиотдавна,нонебяхгивиждалскоро.Знам,живеехавзападниякрайнаселото,вкъщиблизнаци,изграденипоединисъщимодел,скрасивифасадиипокриви,коитогиотличавахаотостаналитекъщивселото.

Отдавнане бях ходил вДобруша, но помнех селото отнякога. Справиулици,асмалъципредвсекиселскидвор...скрасивицветниалеивселскатаградинапредОбщината.Иработливихора...Обичахачерноземакатокърмилница,работехагогрижливоиполучавахабогатареколтаиотзърненитекултури,иотзеленчуците,иоттрайнитенасаждения.Красивоселобеше...Оттамранодухашеюжнякът,оттамидешепървиятполъхнапролетта,оттамдолитахаипървитещъркели.Обхождалсъмгитияместасмотор,сджиписъсладата.Някога...Носегаследликви-дациятанакооперативнитестопанстванебяхстъпвалгодининаред.Знаех,чепорухата,настъпиласледпромянатаотпреходакъмпазарностопанствонебешепощадилаиДобруша,небешеотминалаидобритехора,коитобяхадалиииметонасвоетосело.

Пътувахстаксиисимислехзавсичкотова...Тук-тамдрусалкипопътямисепвахамисълтаизатовапомолихшофьорадаминенапо-мал-капредавка,щотопътябешеосеянотдупкиировенинаотизкъртенияотдавнаположенасфалтикаменнанастилка.

—Товасанашитемагистрали...Дупкадодупка,трапследтрап...—казасдосадамоятшофьорисвивашевеждиотнедоволство.—Затоваплащамеиданъци,ивинетки,бездаотчитанякойпотрошкитенаколитени.„Хм-м-м...Такивакалпавипътищаинасъннямадавидиш“—завъртяглаватойикатосезаканизанещонанякойсиостанаравнодушенкъмоколнияесененпейзаж,койтовсепакносешемиризманаесеннагораипрегорялатрева,примесенсдъхотвълниститебуциотнаскороизо-ранитестърнища.Пътувахмебавно, оглеждахполето,нониподмамиземенпът,тасвихмепонего...Итойводешекъмселото,аиизлязохмепобреганаселскатарека,бреговетенакоятобяхаобраслисвърбалакиглогиняци,коитомакариесенносивибяхакрасиви,ноитованетрогва-шемоятшофьор,койтопродължавашедамълчиисумти.Иазмълчах,

  Петър Доневски  129

гледахследобеднитесенкинатополите,коитолягахавмалкитевировенатихатарека,откъдетолъхашепрохлада,горскатишинаипокой.Гле-дахивстраниканавкитенаблизкитекриволици,покритиотизсъхналатрева.Гледахисезикмокрехтънкитесиустни,изпитвахчувствоналекотаиотмора,нонастроениетомибързосевлошавашекатовиждахипарчетияземя,някъденеизорани,голиизахвърленибезстопанствено.Аземята,отмалялаотслънчевияпекнаминалотолято,дишашетежкоиуморено.Носепнахсебързокатовидяхсиневатаназападислънцето,коетовсеощегреешенадзъберитенаВрачанскиябалкан.

—Ехе-е-е-е...началство—удостоиместаячестшофьорътинамалискоростта...Майтисеприсънинещо,а...Вселотосмевече—завъртяглаваимепопитанакъдедакара,катонастави—правикаквотощеправиш,ноимайвпредвид,чесбензинасъммалкокът...Триденанесъмзареждалбензин.Дигнахамуцената...

—Карай,карай...Къмкметствотокарай...Скметасъмсеразбрал,тойщеосигурихората.Принегощебъдем,щеничака...Идокатораз-мишлявахзатревясалитеширокиулици,такситозаковаспирачкипредсградатанаселскатауправа.Встраниюжноотнеяимашекаменначешма,вкоритотонакоятоотединчучурсълзешетънканишкавода.Слязохотколата,положихръценакупетоимълчаливо оглеждах запустелияселскиплощад,покойтоотоголелитесивиклонинакестенитетрепкахапожълтелилистаипадахатихо,катозастилахасжълткилималеитенаселскияпарк...Божемой...Тц-ц-ц...ТовалибешенякогашнотокитноидоброселоДобруша...Улицитесегабяхапусти,буренясали,безмълвни...Нямашегиасмалъцитепредселскитедворове.

—Така е вечена село-о-о-о-о... Така е... — беше се доближилдоменеселскиятуправникимиподадеръказапоздрав.Иусетилтревогатами,пуснацигарениядимнакъсикълбца.—Такае,такае...Закрихаучилището,читалищетозапустя...работаняма,запустяваиселото...Отиватсихо-рата...Всякаседмица,всякаседмицанеминавамебезсмъртник...Аидецавселотонесераждат...Младихоранеостанаха...Чешматани,итя,вечепресъхва—изпъшкасболкатойипрепалиотфасановацигара.Бяхзабилпогледасивтихиятромолначешмата.Мислитемисеносехаразсеяноощекъмвърбалацитепорекатаизатоваслушахразказамукатовпросъница.Цъкахсезикисепитах...Къде,къдеотидедушевниятмиридобротатанаселоДобруша?Къдеизчезналюбовтамеждухората,тиякоитопознавахотнякога?Вдигнахръкатаразкопчахризатаси...Изпотявахсе.

—Инатоянихал...Тиямоитехора,нашенци,секаратисъдятвечетретагодина.Тригодиниводятдела,съдятсезарентатаназемята.Тетовасате.Митьоеарендатора...Първият,следкатоприехазаконазаарендата.Вземанякогаскупюримашиниоткооперативнитестопан-стваисегаработиземяиотнашето,иотдругитесела.Сега...незнам...Каратсе,ненавиждатсе...Асабратовчеди...Предипромянатаживеехазадружно,запримербяхавселото...Незнам,незнам...Роднинииблизкисеотчуждиха...Побиватметръпкиистрахоттова,коетоднесставапоселата,—клатешеглававобидаселскияткмет.—Сега-а-а...Нямамилостмеждублизкиипознати...Сегацарилошотията.

130 ÏËÀÌÚÊ

—Добреде,добре—питахвечеприближилиятседонасарендаторМитьоАвджията.—Сегасамлиси?Къде,къдееБорката?Къщитеви...Нали-и-и....

—Къщи,мъщи—пресечемеМитьо—билоенякога,билое...—сумтешенервенинеспокойнотъпчешенедогорялатасицигара.Замълчах,гледахпотъмнялотомулице,уморено,срядкапрошаренабрада,очивлажниизамъглени.Гледамиръцетему...Мургави,сдългипръсти,отънели...Навреметогознаехснаженияк,сегамисевидяостарял...—Ма-а-а-а...етого,етого...посочитойидващияткъмнасБорисисеразпалиощеповече.—Дакаже,дакажекаквоискаповечеотмене...Третагодинаплащаменаадвокати...Соленоипресолено...Тойнепризнава,чеимасуша,градушка,измръзване...Питашлимедали съмпочивалпоне единден?Полскатаработасвършваненяма,тясенатрупва,натрупва...АБоркатазнаелитова...Самоиска,галенчовек,моренводанеепил—говорешезадъханоМитьоиотустатамулъхашесърдитоинадутомрънкане.Ивластност.

—Митьо,Митьо...—намесисеикметът.—Спокойно,спокойно,недейтака...Недей...Внашеселонямаметакавалакомиязаземя,нямаме,нееиимало...Несенахвърляйтаканаежено.

Хорасменай-после...Невидишликаквабеднотияниеналегнала?Налихоратаоттаяземясенадатнещичко...

—Нямамвиназатова—отвърнамуостроМитьо,—данебидругадедаепо-добре?Времена...Времетоникогонеподминава.

—Бате—снишиглаваБорката.—Смирениятпогледимекиятглас,койтоизлизашеотустатанатоячовекговореше,четойсебешеопазилотдинамичниятживотнаграда,вкойтоживеешеиненависттанебешепусналакоренивнеговатадуша.—Бате,искамсисвоето...Това,коетодаватвдругитесела...Налисмеотединрайон?Ативсениотлагаш...Нямалодобив,нямалопаризаесеннатасеитба...закъснявалсъмсъссро-ковете.ЖивеявРусе,придецата...Кой,койдамисеобадикатовселотоипощавеченяма?Аикръвното,кръвнотометормози...Пенсиималки,самозалекарствагидавам...Доникъденемистигатпарите...

—Сега,сега—прекъснахразговорамеждудвамата—ипосочихпапкатасъссъдебнотодело.—Вещолицесъмповашиятспор.Спретесезамалко.Давидимкаксанещата.Пъкможемидасеразберем...Налиимазакон...Щегледамепозакона...—Идваматаотворихауставочакване.Нонещосяде отвътреМитьоитойпогледнатабелатанакметството.Добисамочувствие—истъпкапакскракнедогорелиясифас.

—Да серазберемли, викаш—погледнамеМитьо, апосле вторачипогледикъмБорис.—Азащо,защонемияпродадеш,батьовото?Толковаземязакупихотхората...Инатебещеязаплатя...НалиживеешвРусе,придецатаси...Имашнуждаотпари,закаквотиетаяземявече?—казасъсискрящиочиМитьо—затвое,затвоедобротигоказвам...Парищевземеш,паринакуп,сухипари...

—Датияпродамлибе,батьо?Датияпродам?—изненаданотвърнаБорискатоусетистуденинатавгласанасвоябратовчед.—Таналимиебащиния?Пъкинестигалититова,коетоимашдосега?Явижкъдесисеразпрострял?—НаБорисмустанатъжно...Мълчешеобидено,съсзатаен

  Петър Доневски  131

дъх,очитемусенавлажниха,итойвдигашеръкапредтях,задаскриесълзите,коитосеготвехадапотекатпопобледнялотоиувехналолице.

—Невидителибе,Боре,кмете,невидители...Обичамземятаимеракимам,искамземядаимам...Аконеязакупя...Такащезапустее,кактоселотонизапустя,разбирателиме?Яколкокъщивселотоопустяха...Митьоговорешевъзбудено,сърцетомуиграеше,тупкашенеспокойно,аотпогледанаширокоотворенитемуочиизвирашежаждазаимот.Ста-рциоколоселскатабакалияшушукаликолкопътиденемобикалялполето,крещялнатрактористите, когато гаселираномашините, сампазелпосевитесиотсвракиигарвани.Наскоробешенабилселскияпастир,за-радикозитедетоотъпкалислънчогледавгорниякрайнаМалорадското.

—Ех,Митьо,Митьо...Другаприказканямашлибе,човек?—сепнасевечекметътцелиятпозеленял.—Нещодругодабешеказал...Товавечегознаятивдругитесела...Вземанахоратаземята,вземая,нонакакваценаяплати?Каквоимдаде...Нищо...Бадеватиядадохахората,щотоитигипритискаше...Снякоиощенесисеразплатил...—допълникметътипогледътмуостананеподвиженивглъбен.

—Недумаймитака,кмете,недумаймитака...Акоазнебяхвзелтаяземядруги,другищяхадаявземат.Невидишликаквисасегавремена-та...Кой,койсегърбидагледаземяднес?Втаяобърканадържава?Койпоемаголемияриск...Проваламечака...Денятмиенеспокоен,нощитемисабезсънни...

—Митьо—обадисепаксмиреноБорис—земябългарсканесепродава.По-скоробихтияподарил,нашатаземя...—недоизказахасеидвамата,защотобяхотворилпапкатаипрелиствахвечеприкрепенитедокументи.

—Договорзаарендатаиматели?Икой,койоформидоговорамеждувас?Етотукпише,чеприфорсмажорниобстоятелства...Знаетеликаквисатияобстоятелства?

—Амитой,тойМитьонигодонесеиниевсичките...подписахмего.—-Новие-е-е...четохтелитоядоговор?Видяхтели,чеимаклаузипо

тоядоговор?Койпосочиточкитеподоговора?Форсмажорниобстоятел-ства?Споредтяхрентатаможедасепромени?

—Ми-и-и...тойМитьо,Митьогочетеше...Мигарщенилъже?—Ами-и-и...Тоядоговор—препрочитах,прекарвайкипръстпоредове-

те...—Тоядоговореедностранен.Кой,койвигодаде?—Тоядоговор...Тоядоговор—взепакуверенодуматаМитьо.Договора

ниезаверенотНотариус.Да,имамесизаверкаотНотариус.Спечат,сподпис...Такситесмесиплатили.Всичкоеплатеноивсичкоередовно.Записаноевкнигите.

—Добреде,такае,виждам,оформеноедокументално.—Иповедохразговоравпо-определенапосокакатотърсехочитенаарендатора,койтогледашелюбопитнитепоглединадвепреминаващинаблизотихиженици.

—Ти-и-и...колкодекариземяарендуваш?Икъдеетазиземя?—Ами-и-и-и...Има,имамземяивдругисела.Истяхимамдоговори.

Имам,имамсидоговори....—Иколкоевсепактаяземя?Скаквоязасяваш?Искамдазнам.—А...Имамипшеница,имамислънчоглед,рапицамалкозасявам.

132 ÏËÀÌÚÊ

—Иколкополучавашотдекар?Средендобив?Налидавашнасредендобивнатия,коитосиплащатдопълнително...Царевицанапример...Покалкулация?Дай,покажинещодокументи...Имашли?Актове...задобивнапродукциянямашли?Отчетправишлинякъде...Непитатлитехората?Предслужба„Земеделие“каксеотчитате?Налиоттам,оттамидватсубсидиите...Държаватадава.

—Е,вмоментанямам...Ама-а-а...Всичководисчетоводителката.Поцялденпонякогапишежената.Тясизнаеработата,нямамепроблеми...

—Аданнизанаправениразходи,заобработканаземята,ведомостизаначислениятруднаработниците...Нализемятасеобработвацялагодина,плащалситруд...

—Абе-е-е-е.Има,имаотчет—отвръщашемиуклончивоМитьоивър-тешепогледвразличнипосоки.—Отчетвикаш...Отчет...Накогодагодавамтояотчет?НесъмТеКеЗеСе...НямавечеТеКеЗеСе...Товаевечеистория...

—Аразмеранарентата?Какопределятерентата,коятодаватенахората?Налихоратанатоваразчитат,даполучатрента?Пари...Пъкнякъдедаватинатура...

—Е,даваме,даваме...Изърно,иолио...политър,подва...споредго-дината.Можемидаопаричимвсичко...Оформясеоколо28лвнадекар...Такаевнашиятрайон...Нодатикажали...Ивдругитеместаетака.Такасеразбирамеисдругитеарендатори.Правимгооколожътвата—обяснявашемиисръцеколебливоМитьоипакпродължисдосада.—АмаБоретоискаповече.Двойноискаоттова,коетомуказвам.Амагодинитесаразлични...Имасуша,градушки,рискове...Аматойнепризнава.ВРу-сенскодавалиповече,вДобруджаощеповече...Катотамдавалиповече,даотиватам,принасетака...—казаневъзмутимАвджиятаигледашеслънцето,коетоотивашекъмзалез.

—Нотова,коетодавате,есубсидиятаотдържавата,атяседаваназемята?Арезултатътотпроизводственатадейност,къдее?

—АманалиВиказах...Сколегитесмесеразбрали...Такаевнашиярайон—казаМитьоизакрилицеотслънцето.Ипакзапалицигара,всмукнадимадълбоко,апослесвъздишкагопуснапрезширокоотворенитесиноздри.

—А-а-а-а—завъртяхочиивъздъхнах—вТърнава,Бърдарскигеран...Тамнеетака.ТамиАниЗаешкииЛюбчоЧомаковскииМилчоБосилков...Даватпо-високарента...Хоратасаимдоволни...

—Учудвашме,Митьо-о-о-о...учудвашме...—въртешеглаваисъскашекметът,обладавашегонеспокойствие,студенатежиналягашевгърдитему.—Нечакахтоваоттебе.Човексеражда,задаобичаидабъдеобичан...Налиидругихораживеятназемята.

НоМитьомълчеше...Далисетрогнаоттояразговор?...Незнам...Новсепаксвиустниинаведеглава.Малкопомрачня,усетивдушатаситихаболка,коятосенадигашевнегоиотнасяшецелияпокойнадушатаму.Далисегамалкататревогаблъскашемисълтамуитойсевръщашевспоменитенахубавияселскиживот,койтосегаилитрябвашедаугаснезавинаги,илидасевъзвърнетакъв,какъвтоебилнякога.Далибешетака?Койзнае!ДайБоже.Понякогаисъвесттаможедасезавърне.Итримата

  Петър Доневски  133

замълчахме.Гледахмекъмкрайнитеулицинаселото,усещахметихияпо-лъх,койтолягашенадумълчанатаравнина,потъналавпокой,тишинатаиуханиетонаизсъхналидъхавитреви.

Братовчедитеикметътостанахапредкметството,новечеспо-кротъкразговор,послевлязохавканцелариятанакмета,ааззатворихпапкатаитръгнах къмтаксито, коетоработешенатихи обороти.Наоколобешетихоиспокойно.Самостадогъскикрякахапоплощада,итеспорехазанещо.Тяхнасиработа.Предидавлязавколата,погледнахдалечеБорованскатамогила.Поначумеренотонебевечелазехатъмникълбестиоблаци.Хоризонтътсеснишавашемълчаливо,избягадалечеинадселотопълзешемекаесеннасянкаидивамиризманапрегорялаокапалашумаотдърветатавселскитедворове...

ОщенадругияденотидохприНотариусавграда.Показахмудоговоразаарендатаназемятакатоизразихпълнотосинесъгласиеседностран-нитеклаузивползанаарендатора.Атойучуденоисравенневъзмутимгласмиотвърнабездамегледа:

—Немеинтересуванищокаквопишевдоговора.Аззаверявамдосто-верносттанаподписите,коитосаположенипредмене.Ихоратасасиплатилиопределенататакса.

—Божемой...Боже...—мислехсидокатослизахпостълбитенаизходакъмплощада.НикойиникогавДобрушанеевярвал,чещедойдаттакиванесправедлививремена.

Вървяхпоулицатазамисленитревожниболкинахлувахавглаватами.Душатами се пълнеше с негодувание. Защо, защомилосттане ееднаквазавсички?Иколкоболкаимаднеспотоясвят...Защоднесиматолковамалкомногобогатихораитолкова,хилядибеднинещастници?ИскамдаменалеесилаБожия,задаиздухамтаянеправда,тияпороциитовараненовреме,вкоетоживеем.Кой,койщезащититияобиденидуши,собственицитеназемята,коитомилеятзанеякатокърмилница,коятообичатинакояторазчитат,задапопълнятсемейниясибюжет,защотоднеснепокривахаежедневнитесипотребностисамосмалкитесиземеделскипенсии.

Надругияденпак бях в града.Смоиколеги обядвахме в градскияресторант,говорехмезазаконазаземята,заарендатаидългогледахмезамисленикъмбелитекъщетаповилнатазонанаБанашкиябаир.Някъдепоикиндияотоколнитебаирисеспуснахаоблаци,гъстиитъмни,коитокатокапакзахлупихасмрачинатихияградвравнината...Послезавалядъжд...Тихо,кротко...

Отониядъждове,коитовалятвкраяналятото,аследтоваземятапръхнеисеялкитеосъмватизамръкватвполето,задазаложатноватанадеждазахлябнахоратапрезиднатагодина...

08.12.2015 год. Гр. В Р А Ц А

134 ÏËÀÌÚÊ

Александър Александров, Лом

ХОРА И ФАРОВЕ Разказ

Събудиятелефонът:„Щозазор,потъмно“—привдигнасеснеохотаипосегнакъмнощнотошкафче...ПостепеннодосадатасеоттечеивъглитенаустнитеЈсенастаниедвадоловимаусмивка.Вслушалкатазвучешелюбимаарияот„Травиата“—поредниянастойчивзовнаневроло-гаотПловдив,скоготосезапознаминалотолятовбалнеосанаториума.

Деликатно,наприличниинтерваливреметойнапомняшезасебесиснадеждазасъвместенживот.Културен,финчовек,вдовецкатонея.НаистинаЈхаресвашеипоследнатавечерпредизаминаванемупозволидаяцелуне.ЖенскатасамотаикопнежътповзаимностзамоментвзехавръхнадразумаЈ.Бешеминутнаслабост.ПриятелкатаЈотинститута,къдетоработеше,придирчива,старамома,свидетелналятнотоприклю-чениеянасърчаваше—„Товаетвоятшанс,чудеснапартия,чудеснадвойкащебъдете.Мъжетеделянатригрупи—„окей,„ортабудала“и„алилуя“.Твоятчовекенякъдемеждувторатаитретата.Внегоимаощехляб,ноиощесалам,кактоказватциниците,неенякакъвбезперспективняк.

„Дедабешетолковалесно.ВкъщимечакасинътмисчудесенПар-кинсон,счудеснаинвалидност“,—отвърнатятогавасъсстрадалческасамоирония.Снахатабевчужбинаигрижитезасина,задомакинствотозабулихабезостатъкежедневиетоскрещящасивота.

Чутатаариябесвежоначалозановияден—вмузикатанамирашеспециаленкислород,койтоЈпомагашедапреодолявастреса,дадържисъвесттасиизправенасрещувсякаквиизкушенияисъблазни.

Стана,направисикафеи,тегленаотспомена,застанадопрозореца.Случилотосенаулицатапредимесецотновояобсеби...Оттогава

загубипокой,женскотоимайчиноначалосеборехавнея,пришпорваниотвидяното.Ненавиждашемига,вкойтооназисутринстана,задавидизаминаванетонаснахаси...

Напориста,способенинженер,последнатареши,ченеможедаизтраебезкрайнияпреходипоследвагерманскатасимечта.МотивитеЈбяхажелезни—„Държаватаечурук,отпремиерадодерниера,никойнаникогоневярва,затованежелаядаставамГюроМихайлов“.Накълванемскиявсъкратеникурсовеизамина—нежена,атерминатор.Никойнеможешедаяспре.Внучкатарастеше,растяхаиразходите.Голяматамъкабесинът,койтомакарисхванатотболестта,своляинастойчивостпревърнарисуванетоотзанимавкавпоминък.Макардахранешенеприязънкъмснахата,последнататочвточизпращанепариилекарства,апо-късновзеивнучкатаприсебеси—настаниявпансион.

  Александър Александров  135

„Бабо—обадисетяведнъжпоскайпа—мамавечееглавенмениджърнафирмата.“Личешеси,чедететосегордеесмайкаси.Католюбящабабасподелирадосттаму,макардазнаеше,ченякоибизнесдамиправяткариера„навсякацена“,порадикоетовадешедумитеотгърлотосикатозаседналикости.

Вначалотонаесента,навръщанеотизложениеснахатаишефътнафирматасеотбихапътьом.ГосподинФранцсеоказасуховатбаварецсакуратностуденпогледизатрупанаотцифриисделкивъзраст.По-добиетопретендиращозаусмивкаоголвашенеприятновенцитему.Назаваленрускинемецътпохвалиделовитекачестванаснахатаизастина,предпочитайкидаслушаинаблюдава.

СториЈсебездушноскученипотиснаподозрениятаси.Соконапозна-вачтойсезаинтересувасамооткартинитенасинаЈ,дългогиразглеждаинавечерятавхотела,предложидагипокажевГермания.Момчетосезарадваитясърдечно,совлажнениочипоблагодаринагосподинФранц.Сбогувахасеощетам,тъйкатораносутринтанемецътщешедавземеснахаЈотдома,задаотпътуват.Дългосевъртявлеглото,търсейкискритподтекствпреживянотоинай-сетнесеуспокои.Призоричуид-ванетонаколата,тихотоотваряненавходнатавратаистана.Отвънтъмнееше.Неочакванозадъгълаизскочиавтомобилифароветеосветихацелуващатаседоспрялатаколадвойка.Стъписанаотвидяното,обезси-леналекоизамаяна,загубилаумаидуматярухнавърхулеглото.Никоганямашедазабравизловещитесветлининатезифарове...

МръснатаимтайнащешедаубиесинаЈ,затоваяпотиснадълбоковсебеси.Понякогасепиташекакбипостъпиланамястотонаснахаси,раздвоявашесе,упреквашесе,ноотговордостатъчноясеникатегориченненамираше...

Отдетскатастая,превърнатавателие,достигнашум.Синътбестаналитяпобързасъсзакуската.Заваригоседналпредстатива.

—Елавиж!—извикаятойщомоставиподноса.Ценешенейнотомне-ние.Тязастанадонегоионемя...Светлинитенакошмарнитефаровеяблъснахавгърдитеипрегърналитесеоживиха...Скованаотизненада,полагашенеимоверниусилиядаосмислигорчивияфакт,чевоназизловещаутриннесамотяебилабудна...

—Лошолитие?Пребледняласи?—вгледасевнеятой.—Нищоминяма.Отвъзрасттае—овладясетя.—Картинатаемно-

гоистинска.Иполутоноветенаутрото,инюанситесатолковаверни.Женатаснещо,немогадакажакаквоточно,сякашминапомняКатя.

—Такатисеструва—чуспокойниямуотговор.—ГолямобременоситяивГермания,итук—работа,кариера,ученичка,ние!

Думите,нонайвечетонътмуговорехазакатегоричносттанадобреобмислена,изстраданаоправдателнаприсъда.Делотобешеприключило,предидасесъстои.—Картинатащенарека„Голгота“—добависинътЈсравенглас.

—Многоинтересно—чусебесинякакотдалеч.СетиватаЈоткривахановиянеин,непознатсин,роденотстраданието.Целунагопоглаватаидобави,чеследработащеизлязатнаразходка.

136 ÏËÀÌÚÊ

„Голготатаниеедна“,мислешепо-късно,вървейкикъминститута,стискайкизъби.„Животътбилкраткоемоционалноразстояниемеждупърватаипоследнатаглъткавъздух,билкраткачертичкамеждудведати—остроумничешепонякогаприятелкатаЈитяЈсевъзхищаваше,сякашслушашеистиниотпоследнаинстанция.„Извинявай,мила,товасаоригиналниглупости“,опълчиЈсетозипътрешителнонаум.—Животътзаменевик,стонсрещулъжатаиполуистината,иначеебезсмислен.“—приключивсебесизадочнияспор.

Бездаискапоследнитемислиизреченаглас,огледасесмутеноиза-бързаснеясна,натрапчиванадеждакъмоткрехващияседен.

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Фàìèëèя (äърâîреçáà)

    137

Нова книга

Николай Милчев

СТИХОТВОРЕНИЯ

Из книгата „Ти и котките следобед. 26 стихотворения от любов“

23

Кîãàòî ãîòâèш — à òîâà òè прàâèш ряäêî è êрàсèâî,àç сëóшàì çâóêîâеòе, сëеä êîèòî èäâà âе÷ер.Тàêàâà ìàсà èìà сàìî â сòèõîсáèрêà, пèсàíà с ãîäèíè.И сòàâà ясíî, ÷е âе÷еряòà е äъëãà è îòíесеíà.

Кîãàòî ãîòâèш, à òîâà òè прàâèш ряäêî è рàçсеяíî,àç íàáëþäàâàì öяëàòà òè âêóсíà àсèìеòрèя.И âèжäàì êàê ръêàòà òè —с прîçрà÷íè âеíè÷êè —пîäрежäà прèáîрè è ìеòàфèçèêà,è ãëàä. И пîсëе ãè рàçìесòâà.

И çàòîâà íеäеé äà се íàäяâàш, ÷е ëèрè÷íàòà ÷èíèяще èçäържè äà я рàçëèсòâàì фèëîсîфсêè.Оáè÷àì íà âе÷еря äà сìе íèе — òî÷íî íèе.И ìîже áè еäíà êîрè÷êà сòèõîâе — çà äà îпèòàì сîсà.

24

Преäè äà сòàíе äóìà çà õрàíà,òè сëàãàш ìàëêî сòîë÷е преä áèáëèîòеêàòà.И пèпàш òîìîâеòе íà êëàсèöèòе — êàòî жеíà,êîяòî сè èçáèрà äреõè.

138 ÏËÀÌÚÊ

И ìè ãîâîрèш с ãëàс, пîäâърçàí с êàäèфе.И äрàсêàш с íîêъò ëèсòèòе, è сяêàш пîä÷ерòàâàш —èçãóáеí сòèõ, прîпàäíàëî íеáе... И сâеòèш öяëàòà. И сòîëъò òè се îëþëяâà.

Тè пàçèш рàâíîâесèе с еäèíсòâеí ãëàсеí çâóêè ìè прèëè÷àш íà èçящíà õрèсòîìàòèя.И ìîже áè çàщîòî ìîя êíèãà íяìà òóê,òè ìè пîсòèëàш öяëàòà пîàíòà íà êîсàòà сè.

И реöèòàëъò прîäъëжàâà с ÷àсîâе.Аç âе÷е пîìíя íàèçóсò ръöеòе òè

с èç÷еçíàëèя пръсòеí.И âíèêâàì â сìèсъëà íà íàé-прîçрà÷íîòî íеáеè â áóêâèòе êъпèíîâè, êîèòî Бîã пî êîжàòà òè

пръсêà.

Дîêàòî прîäъëжàâà òàçè êíèжíà сâеòëèíà,àç се íàäяâàì ëàìпàòà äà íе жèâее âе÷íî,äà óãàсè êîсèòе сè. И áàâíàòà жеíàäà се сòîпè — êàòî êрèсòàë÷е çàõàр â êàпêà ìëе÷íà.

Нî ãëеäàì êàê áèáëèîòеêàòà âърâè êъì ìеíè êàê îò êíèãèòе £ пàäàò ìежäóìеòèя.И êàê еäíà ìеòàфîрà — с пîãëеä çàìъãëеí —ìè сâàëя äреõèòе, çà äà ìè прî÷еòе íеáеòî.

И пîâе÷е íе ìîãà äà âе÷еряì òîçè ãëàä.Серâèçèòе è прèáîрèòе сà îò÷àяíè, íî çíàяò —êëàсèöèòе сà пèсàëè çà âсè÷êî â òîçè сâяò.Нî â äрóãèя сè òè. И òàçè сòàя.

25

Кîãàòî се рàçõîжäàì с òеá,çàáрàâяì пî еäíî сòèõîòâîреíèе.Зàáрàâяì êóфàрà сè,â êîéòî íîсеõ îáëàöè, ãрàäèíàòà с ÷ерешèè реêàòà.Зàáрàâяì сëъí÷îãëеäèòе — òе âèíàãè сà ìè прèëè÷àëèíà ìрàâêè â êîшíèöà.

  Николай Милчев  139

Иëè íà ìíîãî ìрàâêèâ жъëòà êîшíèöà.

Ще òè прèçíàя íещî óäèâèòеëíî —êîãàòî се рàçõîжäàì с òеá,çàáрàâяì èìеòî íà êíèãèòе, êîèòî съì прî÷еë.Зàáрàâяì сè ãрàìàòèêàòà — с íеéíàòà ãрàäèíсêà è óжàсíà пîäреäеíîсò.Зàáрàâяì äàже, ÷е äà òè íàпèшà èìеòî,ìè òряáâàò пîâе÷еîò âсè÷êè áóêâè â àçáóêàòà.

И çàòîâà е íàé-есòесòâеíîäà íе пîìръäâàìе...И äà íе õîäèìсъâършеíî íèêъäе,îсâеí äî êрàяíà îòáëясъöèòе â сòàяòà,êîèòî се пресêà÷àòêàòî çàр÷еòà.

26

Не пîìíя èìеíà... И çàòîâà òè âèíàãè се êàçâàш пî еäèí è същè íà÷èí.Не се сърäè — íе пîìíя èìеíà.Нî çíàì, ÷е èìеòî òè е íàпрàâеíî îò áàâíè áóêâè.

И êîëêîòî äà áърçàì äà ãî èçреêà,òî сè сеäè íàêрàя íà жèâîòà ìèè íèêъäе íе õîäè.

140 ÏËÀÌÚÊ

Цветана Милчева

Думи за книгата „Ти и котките следобед“

(11 януари 2018 година — Премиера на книгата)

Скъпиприятели,дамиигоспода,прекрасное,честетук,благодаряви.Нямакакданесподелясвасусещанетосивтозимомент,чевреме-

тотечепаралелно.ДнесеМеждународниятденнаДумата,тазивечермеждуоткриванетонаевропредседателството,поредицатаотпротестииособенитемеркизасигурност26стихотворениясипробихапътинисъбрахавзалаНадежданаСтоличнатабиблиотека.Небибиловъзможнодасеслучи,акотезистихотворениянебяхастихотворенияотлюбов.

Почтицялживотсъмсеопитвалададоближавамлитературатадопо-малкитеипо-големитечовеци,опитваласъмседаятълкувам.

Днесимамрадостта,отговорносттаиизпитаниетодазастанапредваснекатоучител,акаторедакторнапоетическатакнига„Тиикотки-теследобед“наНиколайМилчев.Е,надявамсе,ченесъмсаморедактор...

Тазикнигапътувадългокъмсаматасебесиикъмнас—пътуванякол-когодини.Броятнастихотворениятанамалявашепрезтезигодини—от60до26стихотворенияотлюбов.

ПътуванетоЈбешепървиятурок,койтоазнаучих—движениетоотмногокъммалкопонякогаозначаванедагубиш,адаоткриешнишката,зарадикоятоевсичко.Идаянаправишвидима.

Вториятурок,койтомидадекнигата,ечистограматически.Най-честоизползваната граматическаформа е за второ лице, единственочисло—(Тиухаешнаотворенпрозорец,Тиикоткитеследобед,Седядотеб,ТИсиговориласедназабравенавърхудървотомида).

ТИ,теб,тесачудеснидуми.Канятнидасеприпознаемвтях,пра-вятнисъучастници,обещаватсподеленост,признаватколкочовекътнеискадаесамотен,превръщатсевментовпрозорец,презкойтосветътставацветен.

Посленаучих,чекогатопоискаменепременнодадефинираменещо,даговпишемврамки,дагоуточним,можеиданеуспеем.Итака—стихо-творениятавкнигатаняматзаглавия.26стихотворенияотлюбов.Да,можемдакажем:Любовтаепървотонастръхваненакожата,момичетоимренките,юливсредатанакосите,белегчетаоткотешкитенокти,южниятград,нашатаразколебанаесен,това,което„сисединакраянаживотамииникъденеходи...“Можемдапродължим—Любовтаедомза

  Цветана Милчева  141

нашитедуши.Тяискадасиговоримснея,даяприласкаваме,даяпазим,даЈобещавамевечност,даявиждамекрасива.Идаяубедим,четяименноеоснованиедапонасяме„непосилнаталекота“натозинашпрекрасенитъженживот.

Самоче—дайтезаглавиязавсичкотова!Мисля,чеекрайновремедапризнаем—невсичковсветаможедасеонаслови.Обачеехубаво,когатовсичкоеотлюбов.

Ипоследно—виеизобщонестедлъжнидасесъгласитесмене.Товасамоитеуроци.Неестрашно,ченесавашите.Имамоправдание—не-опровержимо.СамиятЙосифБродски.Той казва запоета: „Наистинатисисам.Единственияттет-а-тет,койтоимапоетът,есезикаму.Диктатътнаезикаевсъщностонова,коетовпросторечиетосенаричадиктатнаМузата“.

Иоще—задругите:„Хоратавинагичуват,иличетат,илипрочитатвонова,коетосъчинявате,нещоизключителносвое“.ЙосифБродски.

Затова,дамиигоспода,вимолядаприемете,чеазсъмчовекът,койтопростовдигазавесатаидавадуматанамузикатаинапоезията.

„Тиикоткитеследобед“—НиколайМилчевинеговите26стихотво-ренияотлюбов,музикантитеотКамеренансамбъл„Силуети“ГабриелаКалоянова—виолончелоиКристиянКалоянов—кларинет.

Благодаряви!

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Деêîрàòèâíî пàíî (äърâîреçáà)

142 ÏËÀÌÚÊ

Юбилей

Кирил Писарски по случай 85-годишнината му

ОТКУПЪТ Разказ

Априлпреваляше,азастудя.Валиситендъжд.Витошаепобеляла.Можебинякойщемикаже:„Къдеситръгнал,бе,дядка?“Ищебъдеправ.Трябвадасиседяудома.Обачепровизиитемисвършихаисеналожидаотскочадосъседниямагазин.Неуспяхданаправядоридесетинакрачки,когато,съвсемблизодомен,изсвистяджип.Дветезаднивратисеот-ворихаиотавтомобилаизскочихакаякмомчета.Счерниостровърхикачулки.Направоку-клукс-клан!Замигсеогледах,данебинаблизодаимакамери.Можебисниматфилм.

Метнахаменазаднатаседалкаимилепнаханаустатаякотиксо,авърхуглавата—качулка.Белезницитещракнахаисепонесохме...

Немипозволихадоридавъзразя.Даимкажанатезимомчета,чеимат грешка.Че аз съмпенсионер със стои деветдесетлевапенсия.Тръгналсъмнапазар...

Едваследдесетинаминутимеобладаужасенстрах.Особенокатомипокрихаочите.Времетозаменспря.Немогадакажаколкоминутииличасовесмепътували.Най-последжипътспря.Измъкнахаменавънимеповедохананякъде.Ясно—отвличане!

Настанихамевстаичкатринатриметра.Товавечевидяхдобре,тъйкатомомчетатамахнахамоятакачулка.Претарашихаме.Измъкнахаотджобоветекаквотоимах,изтърсихапортфейла,къдетосегушеха36леваипетдесетстотинки,личнакарта...Взехамимобилниятелефоничасовника.Излязохаотстаятаидългонесепоявиха.Вечесепоуспокоих.Каквоможедаизгубиединстарчовек!Наскоропрехвърлихседемдесетиседемлазарника.Азотдавнасъмсипътник.ВсекимигГосподщерешидамеповика.

Най-сетневрататаизскърцаисеявихадваматамъжаги,коитомеотвлякоха.Пакскачулкинаглавите.

—Гледайсегавджиесема!—спресторенбасовгласподхванаедини-ят.—Имашдвамасинаиеднадъщеря.Най-напредпокажителефонанаголемия.Бизнесмена.

Подчинихсеипосочихтелефонанаголемиямисин.Посленапо-мал-кияинакраянадъщерями.Небешетруднодаседосетя,чещеискатоткуп.Бяхасеосведомилидобре,защотознаехаименатанадецатами,койкаквоработи,къдесаофисите...Набрахателефонанасина,койтоеизпълнителендиректорнаизвестнафирма.

  Кирил Писарски  143

—Ало,здравейте!СтефанСидеровлие?Аха.Добре.БащаВиепринас.Насигурномясто.Искателидагочуете?

Имиподадетелефона.—Азсъм.Азсъм,Стефчо...Добресъм...—Точка!Стига!—измъкнамиотръкатаапаратаиотноволепна

тиксотовърхуустатами.—Слушайсега!Акоискаш...—преминана„ти“мъжагата.—Акоискаш

давидишбащасижив—стохилядиевро!Разбралиме?Давамтитриднизаразмисъл.

Синътполучиуказаниякъдеикакдазанесепарите.Ултимативнитетридниизглеждасаотминалиипреговарящият

дойдеотновопримен.Вечебяхнапо-либераленрежим.Дишахсвободно—тиксотогонямаше.Донесохаеднатенекиязатоалетна,махнахабе-лезницитеиполучихсандвич.

Разговорътсъссинамибешекратък.Явнорекетьорътнебешедово-ленототговорите.Поедновремемиподадетелефона.

—Недавамотсрочки.Кажимунатвояглупак.Животтуканямадаизлезеш...—категориченбешекачулатият.

—Да.Да.Бащатие.Щетеизлъжа,акокажа,чесъмдобре...Нямамигилекарствата...

—Кажимузапарите!Додовечера,иначе...—имелупнатоглавата.—Каквоказа?Нетечух.Нямашвъзможност.Аха!Даизтърпяпоне

месец...Ама,Стефчо...Разбирам.Очаквашголямасделка...Добре,добре,добре...Добре,сине...

Онямиграбнателефонаизапочнадамерита,дамеудряпогърба,потила,покраката...Нокатосеубеди,чесъмсамокожаикостиинямамястопотялотоми,къдетодаизлееядаси,сеотказа.Посленабрате-лефонанапо-малкиямисинКраси.Тойсъщоепреуспяващбизнесмен.Идваматасапочтенимомчета,образованиимногоискрени.Освентоваитрудолюбиви.Красимиреподуправителначастнабанка.

РазговорътснегобешекактосъсСтефчо.Тозипътдойдеивториятизнудвач.

—Ало,здравейте!...Красимирлиенателефона?ПринасебащаВи...А,вечезнаете.Толковапо-добре.Значи—петдесетхилядиевроигопускамепоживо,поздраво...Тридневенсрок!Иначе—гответеседапосрещнететруп!

Обяснимукъдеикакдапредадепарите.Итезитридниотминаха.Тридни,тридни,амазаменбяхавечност.

Виемисесвят,усещамсърбежпотялото,кръвнотосигурноескочилонаддвеста...Петдесетхилядиевро!Каклисечувствасегамомчетоми...Красимиремногосъстрадателен.Стефчоепо-суров.АКраси...

Мъжагитеме питаха дали имам спестявания, кредитна карта,злато...Хм!Спестявания!Тридесетишестлеваипетдесетстотинки,спестени!Евтинакартазаградскиятранспорт.Следдваднивзимамстипендията,кактониестарцитенаричамешеговитопенсията.

Ощетридниидвенощи.Идвасандвича.Намениповеченемитрябва.Тезихораприложихаималкаинквизиция,задаокажанатисккъмдецата.

144 ÏËÀÌÚÊ

Презнощтаугасвахалампатаипускахадакапеводавтенекията.Отедно бидонче, закаченона стената.Същокатопофилмите.Кап, кап,кап...Капешенаразличниместавтенекиятаинамоментисякашчувахмелодия.Малканощнамузика...Дориситананиках.Боже,Боже!...Майпо-лудявам!Започнахдавярвамнахората,коитовотчаяниетосисемолятпо-скородасклопяточи.

Поедновремедочухтропот,превъртаненаключвбраватаиразбрах—итозитретиденвечееотминал.СигурнопакщеговорятсКраси.Обачепохитителитеимахадругинамерения.Освободихамеотоковитеимеизведоханавън.Видяхсветлина,видяхслънцето.Зеленаморава,високиборове,яснонебеиаз.Седнахнаскамейкадоедначешмичка.Свободен.Дветемомчетаизчезнаханякъде.Погледнахкъм„моетожилище“.Мал-кококетнакъщурка.Нещокатогорскидом.Чувахпойниптички.Дажекукувицамезакука.Няколкопъти!Аспоредповерието,товапредсказвадълъгживот!Вижти!...

Джипътгонямаше.Тесенколарскипътсе губеше сред вековнитедървета.Акотръгнапонегоисеопитамдаизбягам?!Щемедогонятищемепребият.Освентова,знаялинакъдеводитозипът.

Ивсепак—защоданеопитам...Решениетомисеотложи.Иззадкъ-щатаизлезенякакъвчовексавтоматвръцете.Мърданеняма.Послепринегодойдедруг.Охранатаестабилна,значи.

—Крайнаизлета,дядка!—потупамененадейнопорамотоединотмоитепознати.—Хайдевстаичката!...

ПоследвановразговорсъссинамиКраси.—Какеположението?!Готовилисме?—учтиво,нослекаиронияза-

почнаразговора.АзчувахгласанаКраси,защоторъбатитестениувеличавахапет-

кратнодумите,идващиотмобилниятелефон.—Вижтекакво...Вмомента...Ох!Заменбащамиенай...Най-мило-

то...—чувахгласанасинами.—Момче,безсантименти!Срокътизтичаточноследчас.Последно

предупреждение.Иначе—довечеращегонамеришврекатапред„Черниякос“вКняжево.Транжиран!—имиподадетелефона.

—Краси,момчетоми...Тилиси?—едвасдържахсълзитеси.—Азсъм,тати...Азсъм!Гледайсега...Виж...Тисимъдърчовек.Винаги

съмсеучилоттебе.Възхищавамтисе.Трябвадамеразбереш...Притазижестокакриза!Банкатаепочтипредфалит!Невъзможное.Толковапари.Можеби...Потърпи!Тате,обичамте!...

ОнзимивзеджиесемаинеможахдакажадумаповеченаКраси.Дамувдъхнакураж...Можеби...

—Добре,бе,приятел...Намалявамнадвайсетхилядарки!Бащатимиесимпатичен...

НоКрасизатворителефона.—Сегакакводатеправя,бе,старче?!Видяликаквисинчетаимаш?!

Каквидецасиотгледал,а...—тряснамепоглаватасапаратаизатворивратата.Обаченеязаключи.

Нямахпредставазавремето.Налиостанахбезчасовник.Астомахът

  Кирил Писарски  145

меприсвивашежестоко.Мъчешемезапек.Неможехповечедаиздържам.Съвсемпредпазливоизлязохотстаятаипотърсихтоалетната.Тазигорскакъщичкасъвсемнебешенякакваколиба.Имашечудеснакухня,сто-лова,авкоридораврата,коятоводикъмтоалетнатаибанята.Облекчихсестристазора,измихсилицето,макариужас˜нотчовека,коготовидяхвогледалото.Азлибяхтова?!Тишинатамевбесяваше.Понякогаобачелудитеиматинтересниидеи.Открехнахврататанахладилникавкухнятаивътре—каквилинепродукти,напиткиилакомства,адомивката—зеленчуци,зарзават...

Само след час върху огромнатабаварскамаса се появиха чудеснапокривка,изисканоподреденичинии,прибори,чаши,канички,салфетки...Катовпървокласенресторант.Спретнахтелешковарено,настъргаххрян,скълцахчесън,олио,оцет...Послеприготвихпанираншницел,изпър-жихкартофкиигизаляхсгорещомасло.Отгорепоръсихсирене.ОстанададойдатСнежанкаиседемтеджуджета.Ох,акаквисамопалачинкипремятахвтигана!Изобилиеотнапитки:уиски,водка,гроздова,узо...

Снежанкаиджуджетатасезабавиха,новкухнятанахълтахадвама-табандити.Безмаски,безкачулки,норазярени.Предчувствах,четоващебъдемояткрай!Очаквахго.Желаехго!

—Къдесенамирашти,бе,дядка?!Койтиразреши...Маршведнагав стаята!Скапаняктакъв... —изкрещяединият,хванаме заякатаимеблъснакъмврататана„моята“стаичка.Заорахвпода.Относамирукнакръв.Усетихболкаивчелото.Изправихсе,залитнах,носеопряхвъввратата.Изтрихкръвтасдлани,обърсахсевпанталонаипогледнахкъммомчетата.Незнаязащо,нотъкмовтозимоментмисевидяхасимпатични.Сигурноиумни!Бързопрогонихтазинаивнасимпатиякъмпохитителите.Итебяхабрадясаликатомен,обачеразкрихгиведнага:товабяхаперукиизалепенибрадаимустаци.Заданезапомнялицатаим.По-нискиятпрепречипътянаколегатаси,койтоизглеждасеканешедамехалосапоглаватаилидамесрита..

—Стоп!...Остави!Оставиго,казвам!Какбешеиметоти?—обърнасекъммен.

—АзсъмКиро.ДядоКиро—отговорихинаведохвиновноглава.—Вървиведнагавбанята.Измийсе,подсушисеи...заповядайнасоф-

рата!Пирповременаотвличане—разсмясемомчето,лъснахабисернитемузъбивчаровнаусмивка.

Некаповечеданеудължавамразказа.Защотовсичкототоваможедависесториизмислица.Еднахалюцинация.Еднаскалъпенаприказканаединполудял,изкрейзилдядко.Ивсепак,чуйтекаквосеслучипо-нататък.Всъщност,нищоособено.Хапнахме,пийнахме,излапахмепалачинките.Смед!Истинскигорскимед!Обядзатрима.Притова—бездуми.Безнитоеднадумичка.

Е,нелипсваханакраяипохвали,коитоедвалимедокосваха.Приемахгибезучастно.Вглеждахсевлицатанамоитепохитители,аочитемисепълнехасъссълзи...Нарождениямиден,самопредидвеседмици,краймасатаудомабяханасядалидваматамисина,снахитеивнучетата.Напо-големия—Иво.Десетгодишен.Красавец!Напо-малкия—Таня.Таничка!

146 ÏËÀÌÚÊ

СъщинскаШърлиТемпъл...ДъщерятабешевШвейцария.Изпратителе-грама...Поздравления,песни,шеги...Внучетатамеобсипвахасцелувки.Щастливичисла!Седемдесетиседем...Слабибезпомощенчовеклисъмвстраданието!Можебитоваевечнатаборбаначовешкатадушасбол-ката...

—Абе,дядоКиро,титукалиси?...Хайде,чашатадодъно!—Додъното!—повторихипреглътнахспомена.—Браво!Браво,деденце!—почтиедновременно,катодабяхасенаго-

ворили,извикахадвамата.—Хасега,ощеведнъжназдраве!—допряхачашидомоятадветемомчета.

„Наздраве,наздраве,амамоетоздраве...“—мислехсиаз.Обачесипий-нах.Ихапнах.Натъпкахсекатопопскодетеназадушница.

Оттозиденбяхвеченасвободенрежим.Никаквибелезници,никаквотиксонаустата.Дажемисвалихалеглото,коетобешезавързаносъссинджирвдватамукрая.Застената.Имахдюшек,завивкаивъзглавни-ца!...Иразходкиизполяната.Тезискалашницитенемеследяха,неменаблюдаваха.Апъкптичките...Катодазнаеха,чегиобичамбезмерно.Надпреварвахаседамипеят...

Дообядпрекарвахвкухнята.Сторимисе,чесеетъркулналацяласедмица.Нито веднъжне повторихменюто. Готвенетоми доставяудоволствие.Дори,когатобешеживабабичката,азнедопускахнякойдавлизавкухнята.

Но...всичкохубавонеенахубаво!Изглеждаигратсвърши.Отнововстаята,отновосбелезнициизавързанзастола.Катона

разпит.Тозипътпримендойдохадвамата.Мобилнияттелефонбешевръцетенапо-големия.

—ДядоКиро!Налитакатибешеимето?Сегаереддазвъннемналю-бимататидъщеличкаааа.Тааа,къдеработешетя?ВШвейцария,нали?Внай-известнатаброкерскакъща?Цюрих.Такалие?—и,бездадочакаотговоротмен,направиняколкообиколкиоколостола,погалиме„дру-желюбно“поголотомитемеинабраномера.

—Гутентаг!Ало,Вили!...Виолеталие?—чупотвърждениеипродъл-жи.—Сбратлетатаизглежданесеразбрахме.Сигуренсъм,чеВиестенаучили.Петдесетхилядиевро!РазчитаменаВашетодобросърцеи...наВашатаобичкъмтатенцето—намигнамиужприятелскиГолемият.

Посленамалихаоткупанадвайсетхилядиевро!Та,бандитътповторивсичко,коетоказанасиновете.Затридневния

срок,затова,чеакоВилинеизпълниусловието,щенаучиотбратятаси,чесамеоткриливрекатапод„Черниякос“—кръчматавкраянаКняжево.

—Разбирасе!Казанадума...Двадесетхилядиевро.Ставали?—Вижтекакво!—започнаВили.—Вмоментастагнациятаеужасна.

КризатанеподминаиШвейцария.Итазисумазаменеголяма.Многотрудно,аконеипочтиневъзможно.Самиразбирате.Пазарътпокупки-продажбиеспадналдонула.Дайтемипонедваднизаразмисъл.Можеби...

—Имашги!...Двадни—готово!Хайде,бъдиразумно,бе,маце!—затворителефонаимисеусмихна.

—ДядоКиро,казвайменютозаутре!...

  Кирил Писарски  147

Изскочихапрезврататаивтяснатамистаичкадългодолиташесмехътим.

Ипрезтезидвадниизненадвахсготварскитесиумениямоитесто-пани.

Учудвашемесамоеднонещо—защоканеханасофратаимен,пленника!Можехадасиседнаткрайогромнатамаса,апъказдаподтичвамоколонея,даимсервирамиотсервирам,дамиясъдовете...

Изтечеитози ултиматум.Разговорътс дъщерями беше съвсемкратък.Повторихаусловията.Замояизненадасвалиха„цената“заменнадесетхилядиевро.

—Неевъзможно!...Откъдеданамерятезидесетхиляди...—хленче-шеВили.—Пуснетечовека!Нямателимилост?!—прочувственомолешедъщерями.

—ТиоставидядоКиро...Неможедаимамилосткъмтебе.Затебемилостняма!Какво?Отсрочкали?Никакваотсрочка.Довечераилинай-раноутребащатищебъденадънотонаязовирИскър.

Изтръпнах.Какъвглупаксъм!Билисимпатичнимомчета...Господи,Божемой!Значи—край!Сбогом,живот!Ей,хора,немисеумира!Дъще,обичмоя,детенцетоми...

Следкраткапаузадочух:—Дайтебащами.Моляви,некадаговорясбащами...Стреперещаръкапоехтелефона.—Ало,ало...Виленце...—Тати,зная,ченямадамеразбереш...Тозизаробващзаем,ипотека-

та,мерцедесанаизплащане...Забавихмевноските,текатголемилихви.Помолигиза...задвамесецаразсрочка!

—Дайджиесема!...Ало!Слушай,бе,малката!Ниеданесметукдет-скаградина!Натенислиискашдасииграем?Доутреибаста!—щракнателефона.

—Ати,дядоКиро,разговаряйскоготосиискаш.Инаполициятамо-жешдапозвъниш.Но...предитова—стягаймасата.Купонътпродължава!

Останахсамвстаичката.Полегнахнакреватаисезагледахвтавана.Загубихвсякакваспособ-

ностдамисля.Белокосстарецсбялополевглавата.Пълнаамнезия!Илибезразличие.Живяллисъм—несъмлиживял...Изведнъжсеусмихнах.Забе-лязахфигуркивъгъланатавана.Двезайчетасииграеха.Дотях—сърничка.Ха,невероятно!КумчоВълчодърживлапитесиплажнатопкаисеготвидаяхвърликъмзайчетата.Катодетеобичахдалягамвкопатасеноидасевглеждамвпухкавитеоблачетананебето,коитопроменяхапричудливитесиформи.Веднъжгивиждахрадостни,сетне—намръщени.Превръщахасевживотни,приличаханаптици,нахора...Толковаприятноизабавнобеше...

Обърнахсекъмстената.Телефонътмисеизтърколиитупнавърхупода.Бездругоедвалищяхдагоизползвам.Даносееповредил!Танакогодасеобаждам.Наполициятали?Можебида!Никойнемеследи,никойнемеподслушва.Обачезнаяликъдесенамирам.

Вечерятабешепревъзходна.Супатопчета, свинско спрясно зеле,червеновинцеи,задесерт—кремкарамел.

148 ÏËÀÌÚÊ

Прибрахсекъсновстаята,авърхулеглотонамерихнововълненоодеяло,панталон,чудесносакоибялариза.Какволисазамислилитезимладихора?!Представихси—празничнооблеченмъртвецвковчега...Пъл-наглупост.Можебищемеместятнадругомясто.Далиполициятанеепопадналанаследи?!Бяхубеден,чесиноветемиотдавнасаинформираливластитезаотвличането.

Цяланощнемигнах.Използваходеялото.Студеноепрезнощта.Ос-тавихлампатадасвети.Дамидавакуражинадежда.

—Доброутро!—поздравихамемалкопредиизгревадваматамъжаги.—Ама,дядоКиро,тинезабелязалидрехите.Хайде,обличайсе!Бързо

сеобличай!—подканихамеинапуснахастаята.Товаезаповед.Тукнеможешдасепротивиш.Всичкомибешекато

помяркашито.Аз,макаривъзрастен,съмзапазилфигуратаси.Направоманекен!

Значиизселване!Пременихсе,отворихврататаисеобърнахназад.Всепактрябвадасесбогувамсъсстаичката.Мойзащитникиподслон.Моямъкаиутеха...

Надворамечакахамомчетата.Поседнахмевърхупейкатадочеш-мата.

—ДядоКиро,извинявайзамъките!Труднихорасеоказахатвоитечеда...Ниедваматарешихмедатикажем„Сбогом!“—започнаединият.

Ипаконазитъпапредстава:пременен,легналвчернияковчег...—Тръгнипотозигорскипът...Самонадвакилометрасенамирасело

Бръшлян—продължидругият.—Етотипортмонетосдокументите,етотиключоветеотапартамента,часовника...

—Вземисиитвоитетридесетлеваипетдесетстотинки.Толковалибяха,а?

Поехпортмонето,ключоветеипарите.—Иотменприемиизвинение...Сбогом!Отнай-високитеклонинабрезатадочешмата,внай-неподходящия

момент,сеобадикукувица.Изкуканяколкопъти.„Знамениеетова!Щеоцелея!Аможеби...По-добредабешекукумявка.Чухалче,прокълнатоотнарода.Наликукумявкатавещаесмърт!“

Онезипричешматаизвикаха:—ДядоКиро!Попътяааа...Забравиллисинещо?Прекрачихпраганакъщичкатасединиякракиспрях.Обърнахсеи

прошепнах:—Оставамтук...Оставамтук!—плахо,едвачуто,катодаотметна

оновастранночувствозавина.Послепоехдълбокодъхиизвикахгръмо-гласно:

—Азоставамтук!Оставамтук...Гласътмипое ехото,промъкна сепрез високитеборовеи стигна

островърхитечукари,коитогоповторихаипотретиха...Нотенеостанаха.Бяхсвободен.

    149

Прочетено отново

Петър Атанасов Тодоров

ИЗ „НАРОДОПСИХОЛОГИЧЕСКА ЗАДЪЛБОЧЕНОСТ И ДЕМОКРАТИЧНОСТ В ПРОЗАТА НА ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“

„Той не е бил някаква „измислена книжна схема“, а „човек със своите противоречия“ — голям човек с големи, зейнали противоречия.“ Томас Ман

„Аз казах, че той (Л. Каравелов — б.м.) е създал епоха в нашия политически живот. Не е само това. Той е направил революция и в литературата ни, той е дал направление, на което аз определям срок на съществуване: един век.“ Захарий Стоянов, 1885 г.

Получавасецяловавилонскостълпотворение,когатосеизправямепрединтерпретациитеиоценкитенатворчествотонаЛюбенКаравелов,пъкинакойтоидаеотнашитеголемиписателиикласициоттрадиция-та.Итоваенеизбежно,тъйкатоследнастъпванетонадемократичнитепромениунас,несенаписахаметодологическитрудовепоотделнитехуманитарнинауки,затовавпубличнотопространство,включителновобразованието,сезапазихаосвентрудове,създаденисметодологията,основаващасенапринципитеиценноститенадемокрацията,итаки-ва,вкоитотазиметодологиябешесоциалистическатоталитарнаилинякакванейнаимитация.

Когатосеизправямелицевлицестезиинтерпретации,ниеосъзна-вамеколконесъвместимипомеждусисате,тъйкатомеждуеднитеидругитетвърденияняманищодругоосвенабсолютноотрицание.ВтозисмисълнениеяснокритикалиеКаравеловототворчествонабългарскоточорбаджийствоилинеетакавакритика,изразеналиевнегоомразакъмтурцитеилиписателятправиразликапонравственкритерийвтазиобщност.През1929г.литературнияткритикМалчоНиколовизтъкнаредицаположителничертивличносттаивтворчествотонаКаравелов,нонеуспядадоловивсичкиогромнипротиворечиявтях,затоваоценката

150 ÏËÀÌÚÊ

му—безспорностойностна—доизвестнастепенеедностранчива:„НоченаистинаКаравеловепритежавалбелетристичендарсявнитепризнацизапо-големитворческивъзможности,ниубеждаванай-хубаватамуповест„Българиотстаровреме“.

Спирамесевърхунея,задапосочимнай-ценнотоинай-типичнотовбелетристичнитепохватинаКаравелов.Повестта,катоникоедругоне-говотворение,ечужданавсякакватенденциозност,ивтовасекриенай-важнотоусловиезахудожественияЈуспех.Внеянесаизобразениомразнитенаписателятурци,гърци,чорбаджииикалугери,чуждаенакакватоидаепредвзетаидея,неенаписанаспропагандаторскацел.Повсичкосевиди,чевповесттаенамерилизразкопнежътнаКаравеловподалечнияроденкрай,итовасечувстваивтоплитеизблициналиризъм,ивтоваинтимноотношениекъмизобразеното:тоескъпонапоета—единсвятнаидиличноспокойствие,набезгрижиеидоволствосредроднатаатмосфера,противо-положеннабезотраднатадействителност,вкоятоеживеел,живот,пъленслишения,безпокойствия,нестопленотучастиетонаблизкаироднадуша,неогрянотлъчитенароднотослънце.Изобразенотовсъщностеспомениотнай-честититегодининапоета...“(цит.по:Л.Каравелов,„Българиотстаровреме“,изд.„Слово“,В.Търново,1999,с.117—118).

Виждате,чеМалчоНиколовниказвамногоистинизаповестта„Бъл-гариотстаровреме“,нонестигадопо-дълбоката,дофактическатаЈавтентичност,защотоаковнеясепоявявасамозамигединтурчин,вероятномюдюрътнаКопривщица,татозимигеизключителноважензащастиетонаПавлиниЛилаизадуховнотопреобразяваненадядоЛибен,тъйкатоотначаломюдюрътсеопитвакаточовексбогатпрактиченопитдаимпомогне,катоимпредлагадасипослужатс„благородналъжа“,аследотказанавлюбенитеименнотойсмъдритесисъветипроменясъзнаниетонадядоЛибен,катогоубеждавадапомогненамладитедасесъбератвсемейство.Нимачитателятзанечииидеологическимашина-циитрябвадазабрависакралнитедуминадядоЛибен,следкатозаедносПавлининеговитедругарисаотвлеклиЛилаотманастира,вкойтопорадипроклетиясихарактеряизпращабащаЈХаджиГенчо: „Няма,няманасветапо-сладконещо,отколкотоданаправичовекдобро.Акоданебешеагата,тоазщяхдапогубясинътси.Бъдиблагословенхилядопътидобричовече,акоидаситурчин.“Общувалиопозналредицанароди,порадикоетопридобилвъзможносттадагисравнява,Каравеловсигурноестигналдоубеждението,четурскатанароднакултуранеотстъпванабългарската,порадикоетоедобредасеучимотнея,дасевслушвамевдумитеивсъветитенаиноплеменнитенисънародници.Впрочемтойнееединственстаковаубеждениевнашаталитератураикултура.Тукщеприпомня,чеПеткоСлавейковвсвоята„Автобиография“бешедалвисокаоценканатурскитепословици:„Трябвадапризная,четурскитестаридумиазнамирахмногопо-замисловати,по-честоупотребявани,ипо-при-ложиминапрактическияживот...“Вкнигатаси„Мемоари“Т.Икономовсъщодавадобраоценканатурците,катонародностнаобщност:„Койпознавадобретурците,занегомоитедуминещебъдатпреувеличение,защототойщееизпитал,четурцитепо-лесносеуправляват,нежели

  Петър Атанасов Тодоров  151

българите...Нетрябвадазабравяме,ченай-точнитевизплащаниетона даждията граждани сапактурците“. („Мемоари“,Изд. „Българскиписател“,С.,1973,с.339).Трябвалитогавадасечудим,чевповесттаси„Маминотодетенце“(1875)катотретиположителенгерой,т.е.заеднострагичновлюбенитеПенкаиСтоян,епресъздадениобразанатурчинаАли—конашкислужител.Ипритованеговатаречзаетническататоле-рантностзаемацентралномястовКаравеловататворба.

Закономерное,когатокритикътнезабелязвамоментанаблагодар-ностнадядоЛибенкъммюдюрав„Българиотстаровреме“,даигнорираизобщообразанаАлиагаотповестта„Маминотодетенце“.Итоваетоталнапрактикавкритикатани,авеченаближаватдасенавършаттридесетилетиядемократичнипромениунас.Тягостно,срамноедапродължававущърбнадемократичнипромениунас.Тягостно,срамноедапродължававущърбнадемократичнотолитературноделонаКаравеловдасевършаттакиваидеологическитоталитарниманипулации.

Тукщеприпомня,ченебивадаоставаменапр.наидеологическоторавнищенаП.Пондевведнанеговавъвеждащастатиякъмдеветтом-нотоизданиенасъбранитеКаравеловипроизведенияот1965г.,който,извличайкиотконтекстанапубликациянаписателяеднафраза,прави„мащабно“обобщениезасоциалнитевъзглединаКаравелов,коетодорисразредкаподчертава:„СоциалниятхарактерисоциалнотосъдържаниенареволюционнатаборбаКаравеловформулирасъщотакапростоиясно:„България ще бъде спасена само тогава, когато турчинът, чорбаджията и владиката се окачат на една върба“(П.Пондев,„Каравелов—бащанановатабългарскалитература“—в:Л.Каравелов,събр.съч.в9тома,изд.„Бълг. писател“,С., 1965,т. I, с. 18).Няма голяматворческа личност,коятоданеесголеми,„зейналипротиворечия“.Иделозитепритотали-тарниярежимотхвърляхаКаравеловитепротиворечия,порадикоетомуприписвахавъзгледи,коитонебяханегови,атакива,каквитосаугоднинарежима.ТакаиП.Заревстигнадокрайнототвърдение,че„Каравеловунищожавашескритикатасиеднанационалнакласа,потисникнанарода.Занегобългарскитечорбаджииса„кръстенитурци“,с„лоенисърца“.Тойгиатакуваоткритокатонепоносимобремеикатоопоранатурскатавласт“(П.Зарев,„ЛюбенКаравелов“—цит.по:Л.Каравелов,„Маминоде-тенце“,изд.„ЗахарийСтоянов“,С.,2003,с.614).Трябвадавземемпредвид,чедядоЛибенот„Българиотстаровреме“същоечорбаджия,азанегоЗаревпише,кактоиКаравелов,съссимпатия.Виждатекаксамияткри-тикотричасвоитетвърдения,написани,заданевлезевпротиворечиесъссоциалистическитепостулати.

Интересно е, че в ранните си разкази иповестиКаравеловправиразликамеждуродолюбиви,хуманничорбаджииичорбаджии—социалнипаразити, сервилнипредтурската власт: „ДядоСтоюбеше от онияхора,коитопочитахавсичкизанеговотодобросърцеиблагадуша.Тойбешебогат,имашеголяматежествградътитурци,ибългари—всичкигонаричахадядоСтоюПравдата,всичкигослушаха;тойбешеотония, коитонетърпяха онованизкоподлизурствованиеи унизителнороболепство,каквитобяхапочтивсичкиградскистарци“(„Божко“).Дядо

152 ÏËÀÌÚÊ

СтоюПравдатаепоказанвразказакаточовечна,почтена,кул-турналичност,притоватойечовекбогат,т.е.тойечорбаджия.Акоотправимпогледасикъмповестта„Маминотодетенце“,щепризнаем,чеНеночорбаджиепо-скороизключениеотчорбаджийството,отколкототипиченчорбаджия.Оттовасъсловиеестественосесъстоиичастотбългарскатабуржоазнакласа, коятобеше съставенаи от забогателибългарскизанаятчииитърговци.Конфликтътв„Маминотодетенце“еименномеждусоциалнияпаразит,случайнопревърналсевчорбаджия,иистинскатапредприемчиванашабуржоазиявлицетонаСтоянТончов.Некадасиспомним,ченякоиотнеговитесъгражданигоопределяткатотрудолюбивизаможен:„Работатасигледаипаричкивечеима“.ВиждатеколкодълбоконавлизавбългарскатанародопсихологияотВъзраждане-тониКаравелов.Критицитеобачепремълчаваттозифакт,считайкиСтоян—негласно—забедняк.ВремеедаизчистимтезиманипулацииоткритикатазаКаравеловототворчество.

Наедномястовпортретниясиочерк„ЛюбенКаравелов“П.Заревсеопитвапоследнияначинданиобяснифактазащоповечетоотлитера-турнитепроизведениянаКаравеловнесечетатпрезследващитеследиздаванетоимпериоди:„Чуденписател!Честотвърдескучензачетенеднес,аепритежавалтолковабогатопластичновъображениеитакавасилнаартистичнадарбанахуморист,билемайсторнаиронията.Аконебяхаможебинеговатапрекаленамногословност,липсатанамярка,прекаленатадидактичност,творчествотомубизапазиловероятнопо-трайнасвежест“(цит.съч.,с.639).Мисля,че„прекаленатамногословност,липсатанамярка,прекаленатадидактичност“възникватпорадинедос-татъцивмирогледанаЛ.Каравелов,категоричнопосоченощеотПенчоСлавейков,койтовстудиятаси„Българскатапоезия—предиисега“бешекатегоричнозаявил,чеутримата—ПеткоСлавейков,Л.Каравелов,Хр.Ботев—„ниевиждамевъзгледи,близкинавъзгледите,проповядваниотнаследницитенаБелински,Н.Г.ЧернишевскииН.А.Добролюбов,възгледи,тъймногоспособствували,ноинепо-малконапакостилинаразвитиетонарускаталитература“.ОбвинениетонаПенчоСлавейковевпоставянетоотрускитереволюционнидемократинаутилитарницелиизадачипредлитературата—„завременнаползанасвоетообщество;носериознотохудожественотворчествонесеповедепотехнияум“, затова „истин-скитерускихудожницинасловото,катоТургенев,Толстой,Достоевскиспечелихатрайнипобедиивсвоетоотечество,идалечвънотнего“.Дасиспомним,чеМалчоНиколовбешевярноизтъкналосновнатаслабостназначителначастоттворчествотонаКаравелов—„тенденциозността“внего.Акогатописателятпоеднаилидругапричинасеосвободиоттазислабост,сераждатнепреходнитворби,шедьоври.

    153

Георги Н. Николов

БЪЛГАРСКИ СЛОВА — ПОСОКИ И ВЪПРОСИ

Всяка литература е отражение на действителността.От еднастрана—катонеинракурсвматрицаотполитическимодели,социал-нивъпросиигражданскинадежди,споенивсъщносттанаепохата.Отдруга—осъзнатобягствоотнеявкулатанамодернизма,коетоесъщоотражениенабитиеточрезотрицаниетому.Чрезполетанамисълтавоблацитенаметафоричното,хиперболичното,привиднонеоткритотодосега.ТезиредовевизиратнякоимоментиоттворческияпроцесвХХIв.,когатоот„промените“,белязанисвододелана1989г.,изминадоставреме.Запомненосдивашкорушененапочтивсичкозавареноотновитегосподаринаположението.Снатрупваненапървоначаленкапиталчрезкрадливаприватизация,откровеногангстерскиприйомиибезсмъртнакорупция,мачкащаималкотохуманниначинаниянауправленците.Всепаквърхутозифонуспешнооцеляипродължидасеразвивастойностно-товбългарскаталитература.Имампредвидонзиреализъм,черпещсилавприемственосттанаисторико-патриотичнататематика.СкоренивъвВъзраждането,носметрономананашитедниидоказаноправонабъдещевреме.Спредаваненатворческатащафетамеждупоколенията,азаедноснея:издравитебългарскилитературнитрадиции.

Ноеособеноважнодаоткроим,некабъдатформулиранитака—липс-ващитетемивсъвременнатабългарскалитература.Илиощепо-конкрет-но:онезиоттях,коитоедва-едвапривличатвниманиетонаавторитепоразличнипричини.Можебицентралнасредвсичкиотминаванитемиезастрашнатадемографскакриза.Заобезлюдяванетоисвързанатаснегомиграция—вътрешнаивъншна.Реалнипримеризанаблюдениеиин-терпретацияунасимамного.Товасапътувания,безбилетзаобратновръщане,отмалкитеселищакъмголемитеградовевтърсененапоминъкисноснибитовиусловия.Фактсамъртвитесела,вечедесеткинаброй,иобезлюденитеградчета.Попразнитеимулицисетъркалятпожълтеливестнициспразниполитическиобещания,безполезниощесражданетоси.Изроненитестенинаглухитекъщипазятнекролозиналюде,коитоникойвеченепомни.Запродансеобявяватселскиучилища,забравилищоедетскисмяхизвънеца,зовящмалчуганитевчас.Картинатаепо-тискаща:съборенистопанскисгради,„бивши“фабрикиизаводи,ослепе-лиразграбеницехове,пустеещаорница....Жертвинаприватизацията,заличилапоминъканастотицидостойнилюде.Принуденидатръгнатнагурбетзадграницасдецатаси,задасеспасятотмизерияи(не)ясно

154 ÏËÀÌÚÊ

бъдещевродината.Именнотазиемиграция,описванатук-тамвъввъз-торженистраници,едругатаглобалнатемаивсъщност—производнанадемографската.Най-честосевъзвеличаварозовиятмираж,подмамващневолницитедатръгнат.Изоставяйкипрестарелиродителии всичкомило, за да оцеляватвнеизвестността.В същотовреме ефактвечесъществуващатадругаБългариявдиаспората.Установиласеповсичкинаселениконтиненти,суспешноинтегриращисевдържавитепоместанашенци.Строящабългарскиучилищаицъркви,имащасвоиинтелекту-алницентрове,медииикритериизасравнимостмежду„тук“и„там“.ОтдавнаевремеписателитеданадникнатвлонотоЈсширокоотворе-ниочи.Безизлишнаидеализация,ноибеззагърбваненавидяното,задазададатребромвъпроса:„Аунас—докогатака,самоспразниобещания,политическилъжииоткровенозагърбваненапроблемите?Докогастра-натащесеобезкръвяваисамозаличаваотгеографскатакартанасвета?“Докогащесесвирисамонаносталгичнатаструнаикогасънародницитенибихасевърналиобратно?Виметонакаквоисценатанакаквиновижертвииможемлидаимпредложимнещопо-различноотпознатотопредизаминаването,аковсепаксезавърнат?

Натозифонстоятотворенитематазаетническотосъжителство,религиознотопротивопоставяне,присъствиетонабежанскатамасаиприобщаванетоЈкъмместнотонаселение.Итрябватворцитеяснодаформулират,ченееважнокойкаксеказваикакварелигияизповядва.Ачепроблемитесаобщиимогатдабъдатизкаранинадобъркрайсамочрезвзаимнодоверие,защотосъединениетоправисилата.Негативниятхоризонтосветяваивъпросазанационалнитеценностииприоритети.Изкарванапреденпланопититезаподмянанаисторическитефактиизамянатаимспривиднонови,недостигащидосъзнаниетоначитател-скатапублика.Коисавсъщносттезиценности?Икога,чрезубедителнослово,щебъдатформулираниясноиточноистинскиактуалните,задастанатразбираемииблизки?Съссредстватанапрогнознатафантас-тика—какващееористанадържаватадаречем,следполовинвек?Нещесеспирампространновърхутеми,постепенноизтлеливсъзнаниетопрезпреходанастранатакъмдемокрация.Нонапримерсъвременнатавойнскатематиканеприсъства в днешнотокнигоиздаване.Днесниенямаметакаватематика.Имаисторически спомени, ноне инасто-яще.Патриотичниятфундаментв националнотомислене е разбит,знаменатанаславатасеизкарватотмузеяведнъжгодишно.Колкотодабъдатизтръсканимолцитеоттяхипакдабъдатскритиобратно.Училищнитеучебницисапълниснедомлъвкиотстрахданеобидимразнизадграничниприятели.Безреалнаармия,мироопазващасобственатасидържава,подобнатеманеможедасъществува.Илиможе,новсфератананеобоснованатанадежда,ченякогавтазиобластнещощесепроменивположителенсмисъл.Защомъжетеиженитесеотдаватнасолдатска-тапрофесия?Какваемотивациятаим—виметонаотечеството,илизарадизаплата?Отговорътериторичен—алазащо?..

Преоценкатанапериодамежду 1944—1989 г. също често загърбвавсичкоположително.Хулениидемонизиранисапартизанскотоибрига-

  Георги Н. Николов  155

дирскотодвижениеикоопериранетоназемята.Несеговоризацелтаизначениетонакрупнитестопанскистроежиотоновавреме.Сякашнесаунас,сякашнесамощеникономическиетапвнай-новатаистория,койтонетрябвадасезабравяиосмива.Съвсемтенденциозно,смногоредкиизключения,саоставенивсянкаинесепреиздаватавторитеотАприлскотопоколение—ужписачинапартийнихроники.Липсвасъпос-тавкатаналичносттатогаваисега,нанадеждитенамнозинствотоицелите,коитосаосмислялинеговотосъществуване.Отпаднасединзамахкатолитературнаполемикаролятана„обикновената“личност,нахоратаотнарода,извисенидоводещасилавстроителствотонановтипобщество.Отпаднакатотемаисаматаличноствсивотатанатълпитеснейнитестремежизафизическооцеляванеипрофесионалнареализация.ПакостанаханякъденазадинадеждитеЈ,незначещинищопредсилатанапарите.Издигнативкултотбулеварднаталитература,заливащакнижарскителавициспразнашарения.

АковеднакултурацентърнееЧовекът,ахимерата,тазикулту-раебезадреснаисамоцелна.Тованаблюдавамеотдесетилетияиунас.Съществувапонятието„малъкчовек“:зависимфеодалноотсвоярабо-тодател, цинично обезправен, незащитен отдържаватаи като след-ствие—апатиченинедоверчивзаобещания.Неговиятобразкрещящолипсва от заглавията, защото енелицеприятен. Защотоискада бъдеравнопоставен,авбезднатамеждукапиталаимизериятамястотомуенасоциалнотодъно.НещоотдавнапосоченоотСмирненски,ДимитърПолянов,Вапцаров,ХристоРадевски,ГеоргиДжагаров...Некасеопитамеощепо-мащабночрезвъзможноститенабелетристикатадаустановимкакепремоделирананародопсихологиятанивХХIв.Накаквосенадяватози„низш“човек.Каквомислииималиценностнасистема?Таилинос-талгияпоминалотовремеискаквоможедабъделекуванатя.Илитоваеневъзможноивсичкивъпросиотпадатбезвременамястозлачноиспо-койно.Откъдетоникойиникогавсеощенесеевърнал.Нотой,парият,еопасен,защотоподбезликатамувъншносттлееборбеност,коятовсенякогащесевъзпламени.Икогатотовасеслучи,койотвсичкипишещищеимасмелостдаувековечибунтанамислещитемравки?

Втозиконтекстсмевиновни,итомного,предбългарскатамладеж,коятобезбройинституцииискатдавъзпитават,алавкаквоизакакво?Тяеоставенасаманасебеси:безидеалииперспектива,безяснавизиязабъдещетосиибездаепочувствала,чесобственатаЈродинаязабе-лязваиначе,освенсдемагогскилозунги.Иснагледнипримеризасилатанапарите,ачрезтях—заплатенотоправодасинедосегаем,надзакониморал.Мисля,чесменейнидлъжници.Защотолитературатанинеепоказалавнай-пълнастепенистинатазаобърканатаориснановитепоколения.Неепосочила,освенвизключения,койевиновенизащо,щеималинякогаизходипо-важното:кога?Всичкотова,споделеноиописа-нобезизлишниилюзии.Чреззадълбоченанализнаобщественитеився-каквипречки,коитоямачкатвраннитегодиниикоитояпревръщатвутрешнасмянанамалкиячовек,закойтостанадума.Тясепредаванановитепоколения,същооставенидасесправятсживотакактомогат.

156 ÏËÀÌÚÊ

Алавсякоследващопоколениесенуждаеотморалниценностиигерои,накоитодаподражава.Имладителюдегоправят,раздвоявайкисе.ЕднитесевслушватвпаметтанаБотевиЛевски,интересуватсеотнявгашниябитивъжделениянапредците.

Тозифактеособенопоказателенсредмладите,живеещивчужбина.Унас сеподражаванататуирания криминален субект, възвеличен досъбирателенобраззанещозначимо.Минаващпрезделникасгрубасилаиживотинскиманиери.Притежаващвпечатляващобогатство,мощнаколаинеограничени възможности за задоволяваненаприщевките.Нанеговастранасазаконътикорумпиранитечиновници.Немусекланятполитиканите,избраниспаритенаъндърграунда.Тойебогицар,нинеиприсно.Периодичнонасценаталумвататавистичнистрасти,прера-зпределянетонатеритории,саморазправата,„вълнуващите“екшънипоулицииплощади.Тозиобобщенобразнанегативизъмводидоотрицаниенавсичкосвятозанашенеца,алаетвърдеудобензахудожественаинтер-претация,защотоекасов.Изащотопоказваизмислен,украсен,апетитенблян,макаригниещвсърцевинатаси.Истинскиводовъртеж,увличащмладитечовецивблатниясихомот,докатосесъбудятчрезплесницитенареалността,понякогафаталнокъсно...

Тогава,какводасеправи?ДевизътнаСлавХр.Караславовбе:„Вживо-татрябвадасевзираме!“НякойтрябвадабудисамитеписателикоисастойностнитетемизабългарскияХХIвек.Койдаетозибудител,аконесобственатаимсъвест?Налитайничкосеопивамеотмисълта,чемяс-тотониенай-отпреднабарикадите,докатонадзъртамеиззадпердетокаквоставанавън?Каквсепакдабъдатизведенинапреденпланверни-те,анеудобнитеистинитака,чеприемственосттамеждутрадициииднешнипотребностиданесеква?Дасеоткроивечнатаборбамеждудобротоизлоточрезоръжиетонаистината,аненаукрасенаталъжа.ВцентъраЈтрябвадабъдеБългариятакава,какватоебила,какватоеднесикакватоискамедабъде.Бездвусмислици,полуистиниимъглявисюжети.Безпоръчковописанесизвинението,чеавторитесабедниисклоннинакомпромис.Чрезпреоценкананравственитеценностиинадмогваненаегото,задаеяснозащоеднакнигаенаписанаииздадена.Защосиструвавреметодабъдепрочетенаизапомнена,вместозатворенапочтиведнага.Икаквосеразбираподбългарскиписателсега.Товасапотребностинацялотониболнообщество.Настариимлади.Навярващи,чеможедаимапромянавгражданскотомислене,инаневярващи.Ивсичкиусилиятрябвадасенасочатprobonopublico,анезаличнияинтереситихотодобруване.Илисиписател,илисидраскашнещичкотам,захляба.Изборът,българ-скиписателю,етвой,нашивкрайнасметка—наобществото.Длъжнисмедаеверен,задаоцелеяттворбитенипрезвреметовспиралатанахуманнотобъдеще.Другото,знаесе,еотлукаваго...

    157

Критически отзиви

проф. Симеон Хаджикосев

За ХАЙДУТ ПЕНЬО ПЕСНИ СЕ ПЕЯТ За едноименната книга на Г. Й. Георгиев

Такаеонасловенапривлекателнооформенатакниганасъществува-щотоотскороиздателство„Мир“,специализирановпубликуванетонапатриотичналитератураинародоведскиизследвания,свързанисградШипкаинеговиярегион.Великолепноподготвенияттом,посветеннахайдутПеньо,еделонанеуморнияГеоргиЙ.Георгиев.Регионалноизда-телство—регионалналитература,бизаключилприбързаночитателят.Ида,ине,зависиотгледнататочка.

Най-напредняколкодумизасъставителя.Акопредчестосрещанотоимепоставимзваниетополковнико.р.,нещатаотчастисепроясняват.Полк.ГеоргиГеоргиевесъщият,койтовпродължениеначетиринадесетгодинибедиректорнаДВИ(„Държавновоенноиздателство“),подчиетовещоръководствобяхапубликуванимногокниги,коитощеостанатвзлатнияфонднабългарскаталитература.Познавамгоотоновавечетакадалечновреме—тойбеобразцовиздателидостоенбългарскиофицер.

ГеоргиЙ.Георгиевнеешипченец,нопрезизминалитетридесетинагодинитойенай-заслужилиятзаминалотоикултуратанатозиреги-оншипченец.Народътказва:„Откъдетожената,оттамеродата“.ПосилатанатозидревензаконловчанлиятаГ.Й.Георгиевестаналнай-пламенниятрадетелнаминалотоитрадициитенаШипченскиякрай.Нямадаговорязазаслугитему,многобройнитемукниги,стъкменинесамособич,ноисприсъщатамуиздателскакомпетентност,говорятсамизасебеси.

Ивсепакзарадикаквоеднабезспорнодобракнига,норегионалнапозамисълиадресат,заслужаваспециалновнимание?Отговарямведнага—снеподправениясипатриотиченпатос,спосланиетосикъмнезаглъхна-литеродолюбивичувстваучитателите,каквито,убеденсъмвтова,щебъдатнесамошипченци,ноимнозинадругибългари.

Нямадаскрия,небяхдоричувалиметонатозилегендаренхайду-тин,държалнащректурци,аисамозабравилисебългаривпродължениенадведесетилетия(1845—1865).ИметонаПеньоЧернеолу-Шипкалиятанесесрещавофициалнитеенциклопедиииисторическисправочници,ма-карчееизключителнопопулярноврегиона,кактосеоказва.Достоензаотбелязванефакте,чепрославениятвойводаФилипТотюеотбелязалвавтобиографиятаси:„...хайдутлукивоенентактсъмдобилотчираку-ванетоприПенюШипкалията—Чернеолу“.

158 ÏËÀÌÚÊ

ГоляматазаслуганасъставителяГеоргиЙ.Георгиевевтова,чеесъживилиприближилдонас,съвременнитечитатели,всичкоизвестнозахайдутинаПенюЧернеолу,кактодостоверното,такаилегендитезанего,разпространенивдостаобширенрегион.Срутинатанаопитенкраеведтойнесамоесъбралцялатаразпръснатавразличниизточнициинформация,ноияеподредилпонай-добрияначин.Подиртемпераментнонаписанотовъведение„Безсаможертванямалегенда“,съставителятепоместилнароднитепеснизаПеньохайдутин,кактоипрофесионалниякоментаркъмтяхнафолклористкатаЛозинкаЙорданова.Следватосемпоетичнипосвещенияотседминасъвременнипоети,средкоитосеот-крояватименатанаМатейШопкиниИванКарадачки.

Третатачастнасборникаеозаглавена„Достоверниразкази“.Впе-ттеразказаотсъвременниавторисавъзсъздаденисюжетиизпредани-ятазалегендарнияхайдутин.ДобренаписанисаразказитенаПавлинаПавлова„Впламъците“инаКънчоСтоянов„Коткавмешиненигащи“.ТворбатанаК.Стояноввсъщностеновела,вкоятосавъзпроизведенинай-впечатляващитемоментиотживотанахайдутина.Вчетвъртатачаст„Спомениипредания“савъзпроизведениспомениотпотомцинаПеньоХайдутин,кактоипреданиязанеговиподвизи.ВкраянадобрестъкмениятомепоместенапиесатанаПетърД.Едрев„НаЧерньогостидойдоха“.Спонсориранатаотмнозинаименитибългарикнига—забележете—сепродаванаценатанадвекафета.

Хрèсòî Бàрàêîâсêè • Сëъíöе (äърâîреçáà)

    159

Деньо Денев

„... ПРЕД ОЛТАРА НА РАЗПЪНАТА ДУША“ 1

Прав е философътМартин Хайдегер, когато казва: „Същност-та на изкуството е поезията“. Тя е „фермент“, който се съдър-жа в различните видове изкуство. И превъзходно е решението наАнгел Симеонов да вгради фотоси на картини и скулптури междустихотворениятавкнигатаси„Любовкатонасън“.Итотворбинаедниотнай-интереснитеикатегоричнодоказалисебългарскихудожнициискулпто-ри:АтанасЯранов,ВеждиРашидов,проф.ВалентинСтарчев,проф.ВеличкоМинеков,ГенкоГенков,ГеоргиБаев,ГеоргиБожилов,проф.ЕмилПопов,ЕмилСтойчев,ЕнчоПиронков,проф.ИванСлавов,акад.КрумДамянов,МарияГер-гова,МихалисГарудис,НиколайЯнакиев,ПавелКойчев,акад.СветлинРусев.

Създаденаекрасиваиплодотворнасреда,вкоятопротичаосмозамеждувъздействиятанатворбитенаизобразителнотоизкуство—отеднастрана,инадумите—отдругастрана.

Широкоетематичнотоветрилонакнигата.Нотемитенесаиз-биранинарочно,задаразнообразятсюжетанастихосбирката,атесаидвалиестествено,катостъпкиотсамияживот.

ИзвестенестихътнаГабриелаМистрал:„ОтслънцедослънцеБогизвличамелодииотсвоитесъздания“.Икаквооставанапоета?Той,акопритежавасетивазатова,акоеистинскипоет,дачуетезимелодииидагиповтори.

АнгелСимеоновнипредлагамелодиятанасвояживот.Тойпотопявасвоитеоткровениявдватанай-лиричнисезона:пролеттаиесента.Етозаглавиятананяколко стихотворения,посветенинатезидва сезона:„Пролет“, „Кокиче“, „Тъжнапролет“, „Есен—листопад“, „Есеннатъга“,„Есеннисълзи“,„Есен“...Другитедвапо-яркоизразенисезона—лятотоизимата,сапредставенис„Цигансколято“и„Зимноутро“.Катообръщамспециално вниманиена сезонитев книгата,подчертавамприроднотоозарениенастиховетеиавтентичнотожитейскодихание,скоетотесаоблъхнати.

Основнатемавкнигатаелюбовта.Затоваговориощесамотозагла-вие„Любовкатонасън“.Темататалантливоезащитенастворбикато„Любов“,„Майчинблагослов“,„Бялалюбов“,„Новалюбов“,„НаАна“,„НаНия“,„Жажда“,Безсъннаобич“,„Песензаизгубенаталюбов“едр.

Разбира се, дървотонаживотана отделния човекне започвана-правосвръх,накойтогреезвездатаналюбовта.Изключителноважни

1 Ангел Симеонов, „Любов като насън“, стихове, издателство „Български писател“, София, 2016 г.

160 ÏËÀÌÚÊ

сапървитегодини,т.е.детството.ГабриелГарсиаМаркессподеля,чевсичко,коетонеговатадетскадушаевидялаипопилапрезпървитесе-демгодини,товасанай-важнитевпечатления.Тематазадетствотовстихосбирката„Любовкатонасън“есъдбовноизразенаисевписвакатояркабагравтематичнатапалитра.Многосахубавитестихотворениянатазитемаисредтяхсеоткрояват„Детство“,„Приказказамоетодетство“,„Мравка“,„Светулка“,„Морскаприказка“идр.Етодвестрофиот„Приказказамоетодетство“:

„Повтарям си тихо моята приказка — за моето детство, за моя живот — толкова жива, толкова истинска — видения цветни, красив епизод:

Реката забързана, белите камънии вятърът южен с дъх на сено,върбите самотни — сякаш забравени,разплакани, свели към нея чело...“

Самопоследнитечетиристиханякъдедабяхпрочел,пакщяхдазнам,чеимамсрещаспоет.Азапоетаеестественоважнатемадабъдете-матазатворчеството.Вкнигататяереализиранавстихотворенията„Муза“,„Съдбатанаартиста“,„Дабъдешпоет“,

„Поетитеумиратвбой“идр.Отстихотворението„Дабъдешпоет“еследнатастрофа:

„И пред олтара на разпъната душада изповядаш чувства и копнежи.Да я оставиш гола след това,премръзнала, в нощта да свети...“

Какводругоетова:даоставишдушатасиголаипремръзналавнощтадасвети,освеннеугасимаиизгарящажаждасебесидокрайдаизразиш?Иколконевъзможноетова!

Зафилософа-материалистдушатаеимагинернавеличина.ЗаАнгелСимеоноввначалотонакнигатамутяе„скитницавпустиня“,авкрая—пламък.ВСтихотворението„Душатами“енай-изповеднотооткрове-ниенапоета:

„А аз съм само миг от времетопесъчинка от пустинята.“

Посвойначинцвететоидървото,животнотоичовекътсаобразинавремето.ИтовагениалноеизразеновзнаменитиястихнаОктавиоПас:„Неживеемние,наснивреметоживее.“

ВдуховнияхрамнаАнгелСимеоновнипосрещадушата-скитница,анаизходаоставадасветидушата-пламък.

Етозащо„Любовкатонасън“еозаренакнига.

    161

Йордан КостурковЛюдмила Григорова. „Димитър Димов: La femme moderne. Български и европейски паралели“

Зà ãерîèíèòе íà Дèìèòър Дèìîâ, çà ìîäерíèçìà è çà сèëàòà íà êрèòè÷íèòе прîçреíèя

В годинатана свояюбилей Людмила Григорова с удовлетворениеможедаочертаевтворчествотосисолиднаоснованавпечатляващотосиприсъствиевлитературнатанаука,вбългарскаталитература.ТяеизследваламащабновединственатапородаситакавамонографияунастворчествотонаОскарУайлд(„Драманапарадокса.ОскарУайлдвбъл-гарскикултуренконтекст“),тяизследвавстудиитеси,предшестващимонографиятазаДимов,в„Творецътинеговиятдвойник(ПроблеминатворческаталичноствзападноевропейскаталитературапрезХIХиХХв.)“,в„Автобиографизъмитворчество“,встатиитесизатворцикатоВладимирБашев,МинкоНиколов,ИсакПаси,НиколаВапцаров,ЙорданЙовков,ВераМутафчиева,БогомилРайнов,ЕфремКаранфиловимногодруги,тазимагияналитературата.Изследвагикатообективенучен,ногиизследваисъсстрасттаначовек,обладаноттазимагия.Тяимаширокпоглед върху българската литература, слединай-нови автори,предлагасвояпрочитнакласиците.ДъщерянаписателяКрумГригоров(неговитеповести„Моетодетство“и„Среднарода“саистинскиявленияпрез60-тегодининадвадесетивек),ЛюдмилаГригороваенаследилараз-казваческитеумениянабащаси—нейнитекритическиетюди,статии,монографиисастрогонаучниисъщевременноувлекателниичетивни,тяобачеенаследилаинещоповече—предивсичкопиететкъмкнигата,къмавтора,къмтвореца,страсттазачетене.

ВнейнотоизследваненаДимитърДимов(„ДимитърДимов:Lafemmemoderne.Българскииевропейскипаралели“)иманяколкоосновнипосоки—еднатаежеланиетодаразберетозитолковатруденисложенавтор,другатаеданамеривдушевносттананеговитегерои(героини)българи-на(българкатаконкретно)севропейскадуша.Товакореспондираседновечносякашнационалночувство,породеноотмноговековнатаизгубенадържавност—дабъдемчастотконтинентанацивилизациятаидасебоим,чесмеоткъснатиитрябвадавъзстановимтазивръзка.

Разбирасе,Димовнееавторсидеологическитези,Димовехудожник

162 ÏËÀÌÚÊ

—иоттовапроизхождаинеговатадълбока,понякогаскритасложност,ноинеговите„проблеми“.ЛюдмилаГригоровамногодобресъзнававсичкотова,когатосезалавясинтерпретиранетонатворец,койтоотдавнаимастатутанакласикиотдавнасякашеизчерпателноанализиран.

ЛюдмилаГригороваеизследваларедицабългарскитворци—откласи-катадосъвременността,поети,прозаици.Тяимаизключителноуспешенопит(катоанглицистка)ивизследванетоначуждитворци—(моногра-фиятазаОскарУайлд,кактоидругипо-краткипубликации),ноподходътЈ,вечекатобългаристедействителнооригинален:тяизследвачуждаталитературакатосредстводаразбирамеродната,катоинструментзавнасянена„европейски“идеивнашатакултура.Струвамисе,чеизра-ботенатаметодиканасъпоставяненаевропеизмаинационалнотосапричинатавкапиталнотосиизследваненаДимитърДимовГригоровадасеобърнеточнокъмнеговитеженскиобразипотакъвнеканониченначин.

До голяма степентова е общатапосокана развитиенанаучнияинтерескъмтворчествотонаДимовпрезпоследнитегодини.ДимитърДимовеединотбългарскитетворци,миналпрезвсякаквипротиворечивиетапинатълкуванена—втозисмисъл—противоречивотомутворчест-во.Самотообстоятелствонатраенизасилващсеинтерескъмнегоинавъзможносттазапояванаавтентичнианализиестественоговоризамащабитенанеговитеромани.Следканоническототълкуваненана-следствотомупрезвторатаполовинанадвадесетивекпрезпоследнитегодиниедниотнашитенай-задълбочениизследователикатоСветлозарИгов,ЕлкаКонстантинова,КатяКузмова-Зографова,ЕрикаЛазароваинаредстяхиталантливииоригиналнинаучниработницикатоЙорданЕфтимовидругиразглеждаттемикатоинтертекстуалноствтвор-чествотонаписателя,психологичнотовроманитенаДимов,„романъткатотерапия“, „романъткатокартинна галерия“, „ницшеанството“,„играта“…ЛюдмилаГригороваработивърхутекстоветенаДимовточновтакъваспект,катоизхождаотпозицията,чеавторъте„мислител,психологнамодернаталичност“ивтозисмисълпосланикнакултура.Идокатовнякоиновиизследванияпостмодерниятанализвсепакоставапо-скороекзотичен,посоката,вкоятосеенасочилаГригорова,епредивсичкоестествена—тълкуваненабългарскиямодернизъмуединавтор,укоготовидимонямаформалниексперименти.

Таковаеразбиранетомизанейнияинтерескъм„фаталнатажена“уДимов—или,кактотяя„превежда“сезиканаДимов:„гибелната“,„про-кълнатата“,„порочната“,„съдбовната“,„катастрофичната“ивкрайнасметка„трагичната“жена.Специаленинтереспредставяобстоятел-ството,чезадазащититезитесиЛюдмилаГригорованипредлагавпа-ралелиновпрочитназабравениавторикатоАндрейПротич,ДимитърШишманов,донякъдеГ.П.Стаматов—нещо,коетоличнозаменпредставяотговорнакултурнареставрацияна„забравенаталитература“,критиченкоментарна„забравата“вбългарскаталитература(едналекомисленазабрава, бихянарекъл!). Ако сиприпомнимпо-раннитеразработкинаЛюдмилаГригорова,можемдапроследимтрайнияЈинтерескъмпробле-манаженскитеобразивтворбитенаредицабългарскиписатели—ивсе

  Йордан Костурков  163

мисеструва,чепървоизточникътеможебиеднонеподправенопочтидетсколюбопитстводаразберемдушатанаписателя,идеятазалите-ратура(инаучнатамупроекциявмодерните,особеновначалотонавекаунаспсихографскиизследвания!)—приГригороватовасякашесвързаносличнотоЈобщуваневнейнатасемейнасреданаписателисбелетристикатоДимитърДимов,Г.Караславовитолковамногодруги—заредицаоттяхтяразказав„споменния“сироман„Малкасемейнасага“,новсичко,коитогопрочетоха,твърдят,четянидължимногоповече—данивъведевонзисвятотвторатаполовинанадвадесетивек,когатотезитворцисавсвояапогей.

ИзследователкатаЛюдмилаГригороваобачевярноиточносенасочвадаизследвакризатанамодерносттавгодинитепредииследВторатасветовнавойна—вторатавълнанамодернизма,катотърсиобяснениетонагероинитенаДимовкактовнеговиячитателскисвятнаценности—ВисентеБласкоИбанес,СтефанЦвайг,ПолБурже,МарселПрево,Вик-торМаргерит(товаечитателскиятсвятнабългарскитетворциотгодинитепредииследПърватасветовнавойна—отразенвпреводитенаДимчоДебелянов,инацялатаплеядабългарскимодернистиотпърватачетвъртнавека,нотоваедориичитателскиятсвятнакъснияИванВазов).

НаблюдениятаиобобщениятанаЛюдмилаГригоровасадействителновпечатляващи—„лекомислените“,„авантюристични“женивбългарскитероманинаДимовсапредимночужденкиилиродениотсмесенбракитовафиксиратехниястатутнакосмополити,на„европейки“—българскиятмодернизъмнаДимовсеслучвавтозисмесенсвят,екзотиченичужд,нопримамлив,ноисвят,койтосеслучвавБългария,вСофия,коятотакаизрастватдокатегориятанапословичнияиконичен„голямград“.СаматаЛюдмилаГригорова—катоанглицисткаизадълбоченаизследователканабългарскаталитератураенай-подходящияттълкувателнатозичуждсвятвъввръзкатамусБългария.Накратко,ЛюдмилаГригорованесамонипредлагавLafemmemoderneразличноиоригиналнопредставяненаДимитърДимов,ноиноваиоригиналнаформуланабългарскиямодерни-зъмвпериодапредииследВторатасветовнавойна.Итоваенапълноотчетливоиясно,особеновредицаескизнинейнипо-ранниизследвания,когатонапримерразкриваприликитеиразликитемеждуженитенаДи-мовиЙовков.

Такаиздаденатавгодинатананейнияюбилеймонографиямаркирапо-скороновжалонвмногостраннитепродължаващивъввреметопреот-криваниянаДимитърДимов,атъкантанасамотоизследване„ДимитърДимов:Lafemmemoderne.Българскииевропейскипаралели“представяновасрещасталантанаЛюдмилаГригорова.

164 ÏËÀÌÚÊ

Никола Иванов

ЗА ЛИТЕРАТУРНО-КРИТИЧЕСКИТЕ КРИТЕРИИ

Впоследновремесеналагамнението,челипсвалитературнакритика,четяевкризаиедвалиненаизчезване.Подобнитвърденияиматосно-вание,защотолитературнокритическитекритерии,меркиитеглилкисапринизенидоблагосклоннопотупванепорамото.Масовосъвсемсред-ни,дажепосредствениинаправобездарниавториитворбисеобявяватза„постижение“,„новетап“,„приносни“,„новаторски“,„изключителни“,„изумителни“,„невероятни“,„големи“,„велики“,„гениални“ипрочеенеле-постииглупости.„Класиците“вроднатанилитературастанахавечеблизо2хиляди.Товадористатистическиеневъзможно.Литературнатадевалвацияеповсеместна.

Двесаосновнитепричини,споредмен,заподобниоценки(ставадумазарецензииистатии,писаниоткритици,анезапохвалнидумиотписа-телиипоетизасвоиколеги,коетоепо-разбираемоиизвинимо).Еднатапричинаекриворазбранатадобронамереност,коятоезадължителназакритЈка,новопределениграници,катосеостававзонатанаобектив-ността.Нопо-често,споредмен,коренътнаявлениетосесъстоивне-достатъчнозадълбоченоразбиранепосъществоналитературатакатоизкуство,налипсаналичнипрофесионалникритерииутези„критици“.Азнапримерсъмсиизработилсвоясиоценъчнастълбазалитературнистойности.Споредменима:1—стихоплетци;2—слабипоети;3—среднипоети;4—добрипоети;5—многодобрипоети;6—отличнипоети;7—големипоети;8—огромнипоети;9—великипоети;10—гениалнипоети.Съответно1—прозоплетци;2—слабибелетристиит.н.всъщатапосле-дователнаградация.Икритериите,коитоприлагамвтазимоятаблицапроизтичатотнационалнатани,европейскаисветовнакласика.Сегасъмрешилдавъведаиединновоценъченлитературнокритическитермин—„приличнибаналнипоети(писатели)“,подкойтомогатдасеприведатмнозинствотоотхилядитепишещи.Когатоазпишарецензияилистатиязакнигаилиавтор,тези,коитоумеятдачетатиразбират,щеоткриятвкояотоценъчнитестълбигипоставям,бездасъмяпосочил,защотонегосмятамзанеобходимо.Акостаненужда,винагисъмготовдаяпосоча.

Щесипослужасконкретенпример.Предивремеединмногоактивен„критик“мепопитакого смятамдапредложа запредстоящотопри-съжданенаНационалнаталитературнанаграда„НиколаФурнаджиев“.Казах,чемоетопредложениещееБорисХристов.Накоето„критикът“миотговорисупрек,койтонетърпивъзражение:„Татойимасамодве

  Никола Иванов  165

стихосбирки!“.Прикоетомуказах,чеХристоБотевимасамополовинстихосбирка,ичемогадамудаммногопримеринаголемиивеликипоетиотбългарскатаисветовнапоезия,прикоитоположениетоеподобно.„Критикът“започнадапримигвасрещумениповеченямашекакводасикажем.Другпъккритикзапочвастатиятасизаизвестеннашпоетсдумите:„НесъмненоХеевропейскиисветовенпоет!“Ипродължаваспраз-нитеобщиприказки,бездапривеждацитатиилитературноаналитичнидоказателствазапразнословнитеситвърденияиоценки.Тях,разбирасе,простогинямаинямаоткъдедагиизнамери.Важнотое,чееизтърсилпореднатасикритическаглупост,коятоняманищообщособективнатаоценканавъпроснияпоетипростоподвеждаиманипулира.Важнотое,чесихвърлилдимката,коятоеизатеб.Няманищоевропейско,световноит.н.впоезиятанатозиавтор,защотобезнитоеднокласическостихо-творениезаучебникнямакакдасаверниподобниквалификации.Подобни„критици“въобщенесизадаватпростичкиявъпросинеседоризамислятвърхуфакта,ченитоединотзначимитенилитературникритициот„тежката“артилериянабългарскаталитературнакритиканеетвър-дял,четозипоете„голям“ит.н.

Многочестослушамкатооправдание,ченямаутвърденилитера-турнокритически критерии, ченещата са субективниит.н.Подобнитвърдения са абсолютнонеприемливи.Критерииимаите съществу-ватощеотОмир.Итезикритериисанационалната,европейскатаисветовнаталитературнакласика!!!Виждамепрезстолетиятакаквовпоследнасметкаоставатрайновъввремето.Икогатокритицитесъдимиоценяваме,когатоизползвамеоценкикато„новетап“,„голям“,„велик“,„гениален“ит.н.зададенавторилитворба,трябвадагисъпоставимлитературноаналитичноименностворбииавториоткласическотона-следство.Иначевисимвъввъздухаиоставатсамообщитенибомбастич-ниприказки,коитосепукаткатосапуненимехуриипренадутибалони,т.е.нищонеоставаотписаниятани.Атвърденията,чевреметощеопределистойносттаналитературнитетворбииавториепосъществоотказоткритиката.Защотощомвреметощегиопредели,нямануждаоттекущиоценки.Наистинавреметоекрайниятсъдник,нокогатоиз-ползвамекатокритериикласическотонаследство,торискътотгрешнипреценкисилнонамалява.

Безасоциативнисъпоставкииасоциативнивръзкинямакакдасмеубедителни в оценките си за даденатворба или автор. ТомасЕлиътпише:„Никойпоет,никойтворецоткоедаеизкуство,сам,откъснат,нямастойност.Неговатазначимост,неговатавеличинасеопределяотвеличинатанаотношениетомукъмпокойнитепоетиитворци.“Единкаталунскиавторказва:„Всичко,коетонеетрадиция,еплагиатство.“АнглийскияткритикХаролдБлумлансиратезата,ченесъществуваис-ториянапоезията,асамопоредицаотвлиянияотединпоеткъмдругпоет.Иче„Критикатаеизкуствотодапознавашскрититепътища,водещиотстихотворениенастихотворение.“

Щесеопитамдапокажатвърдениятанацитиранитеавторислите-ратурноаналитичниразсъждениязапоезиятанаИванДинков.Ощепрез

166 ÏËÀÌÚÊ

далечнатавече1963година,въввременапочтитоталнопротивопоста-вяне,вепопейно-баладичнистиховезапомирениеИванДинковснеистоваисторическаболкаизстенаиизплакавстихотворениетоси„1923“:

...заглъхналата битка е създала безкласови комуни на смъртта.КактоАтанасДалчеввстихотворениетоси„Надпис“:Всички,паднализасвободата,детоидае,санашибратя—пакпокръв,носамочепролята.Илипъкпоследниятстихот„Победа“,едновеликостихотворение,

коетоеот1971година!:НИКОЯ ПОБЕДА НЕ ВРЪЩА МЪРТВИТЕ!СединстихИванДинкованатемосавъстания,революции,инквизиции,

мракобесие,тероризъм,садизъм,убийства,диктатури,издевателства,жестокости,зверства,кръвожадност,варварство,атентатиивсичкоонова,коетозастрашавачовешкияживотинеговатанеприкосновеност,издигайкигокатоабсолютнаценност.Азнепознавамподобнистиховевсветовнаталитература,товаепределенстих,иепочтиневъзможнодасеотидепо-нататъквхуманизма.Тесанеопровержимиивечникатоживота.(Сигуренсъм,чеакоавторътбеанглийски,немски,руски,аме-рикански,испанскиит.н.поет,тозигениаленстихотдавнащешедабъденанякояотсветовнитесгради—ООН,Европейскиясъюз,ЮНЕСКОилидругаде.Товаепредложениекъмгореизброенитеинституции,коетотрябвада бъденаправено отдържавнитеоргани—Министерствонакултурата,Министерствона външнитеработи,Българскотоправи-телство,Народносъбрание,Президентствоит.н.,закоетотрябвадагиподсетятипризоватПисателскитесъюзи).СподобнистиховеИванДинковдоказва,чеепоетнаБългарияисвета,кактоитехендостоенгражданин.Икогатосветътстаненаистинаготовдаприемеподобнипослания,едватогаваможемдабъдемпо-спокойниипо-сигурнизабъде-щетоначовечеството.ТукИванДинковсипозволявадавлезевспорсБотев,правиопитдакоригиранеговатапозициявстиховетему:

Тоз,койтопадневбойзасвобода,тойнеумира!...СъщоипозициятанаВикторЮго,койтоказва:„Тоз, който падне за

родината, той не умира!“.Очевидноепродължениетонадваматагении,преодоляванетоимиуниверсализиранетонахуманистичнатаимядкаприИванДинков.Разбирасе,туктрябвадаотчитамеифакторавреме,защотоДинковотостихотворениеесътвореностогодиниследстиховетенагениалниямупредшественикБотев.

ИванДинковесредединицитевнационалнатанипоезия,коитобезпритеснениеможемдасравнявамедиректноснай-високитеобразциотнашатакласика.Тойнесестрахуваипритесняваотсенкитенагениални-тесилитературнипредходници.Подозирамгоубедено,чепонякогакаточелинарочноиумишленозаставадотях,задасесъизмериисъпоставитекстово.Нещоповече,тойеможебиединствениятпоетотдесетиле-тиявнашаталитература,койтосипозволявадавлизабезпритеснение

  Никола Иванов  167

внай-важнитеиуниверсалнинационалнииобщочовешкитеми,вкоитосаоставилисвоигениалнислединай-великитенинационалнипоети,дагиотваряиоставясвоизнацивтях.Итовтеми,коитосакосмически,практическиснеограниченобем.ИванДинковчестовлизас„взлом“вте-мата,взривявая,откоетоследваразширяванетонаобемитеЈ,следтовавсмукваотвсемирнитепространствадопълнителнисмисли,значенияиенергии,следваново„опаковане“натакадообогатенатаиразширенатемаи„успокоена“,тойяоставяначитателитеитълкувателитедасеоправятснея,доколкотомогатиуспеят.Оставяязаследващитевеликипоети,сякашниказва:„Азсъмдотук,нататъксеоправяйтесами,моетосигосвърших.“

Собствениятживотоказванай-пряковлияниевърхутематикатаипроблематикатанавсякотворчество,защотоотсъдбатаибиографиятасиникойнеможедаизбяга,колкотоипонякогадамусеиска.Трябвадаимашсмелостта,доблесттаихарактерадаостанешвереннасебеси,заданезавършишскверно.ДасиприпомнимБотевата„Борба“:

В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде.

На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря,....

Веднагащенаправясъпоставкасъсстихотворението„Репетиция“,коетоеособеносилнопотвърждениесъщонаавтобиографичнотоначало:

В бърлога съм — в бърлога: зъл съм — звяр съм. Така е — и до края — стар съм, стар съм. В очите ми — депа — съвсем реално лежат разбити щайги с мемоари. В бърлога съм — в бърлога: зъл съм — звяр съм. Така е — и до края — стар съм, стар съм. Перото ми — съдбата ми — скрибуца по ниското на мъжките юмруци.

Товае„горчивотопространствоотталант“—попрекраснияипро-никновенстихнапоетаКирилГончев,койтопо-къснолитературнияткритикСветлозарИговизползвакатозаглавиенастатиятасизасти-хосбиркатанаИванДинков„Антикварнистихотворения“.

Щеприведаединпример,койтощеизключивсякаквисъмнения.ДогениалнитеБотевистихове:

На една страна захвърлил пушка, На друга сабя на две строшена. Очи тъмнеят, глава се люшка, УСТА ПРОКЛИНАТ ЦЯЛА ВСЕЛЕНА!спокойноибезпритеснениеможемдапоставимИван-Динковите: Образите са трагично мислене

168 ÏËÀÌÚÊ

в пътя на разбойници и странници. Ниско над върбите, обезлистени, ВЪРХУ ПАНТИ СКЪРЦАХА ПРОСТРАНСТВАТА!Усещателисъпоставимосттанатезистихове,коятоенесъмнена?!

Втях откриваме едновременно и боготърсачество, и богоборчество,смирениепредБогижеланиезасъпротива,породеноотнесъгласиетоснещастиятаинесправедливосттавживотаибитието,греховносттаначовецитеиропотътзащосасътворенитаканесправедливо.Усеща-мекосмическияекзистенциаленхладпреднеизвестносттанасъдбата,никакнениеуютно.

Мотивътзаверносттаипредателството,откроенсособенасила,срещамеиугениалнияБотев,койтоизричапроклятиетодиректно:

Запей как брат брата продава.

ПриАтанасДалчевимаеднотвърдехарактерночетиристишиевстихотворениетому„Съдба“:

Годините растат и те затварят, и те зазиждат в твойта самота,врази ти стават старите другари и опустява медлено света.

В„Поезия“наблюдавамевпечатляващоразвитиенамотивапо-на-татък:

Факт е сигурно — през годините, там — при огъня, с някой — някога сме си казали даже млякото: после млякото е изстинало, за да имаме бяло минало.

ПриИванДинковвечесрещамепълнотообезличаванеиобезцветяванеотизгубванетонакоренаипрерязванетонапъпнатавръв.Внеговитестиховелипсвадориграфикатананякакъвобраз,макаримногоразмита,коятовсепаксеулавяприБотевиДалчев,чувствасеимайчинатаана-темаототродяването.Белиятцвятнамлякотоеунищожилвсякакваличност,безродниятчовек епростонула. Защотоможеда седопусненай-страшното:следкатосмезаличилииунищожилиприятелствата,съчувствието,състраданието,топлинатаичовещината,оставадапо-губимиизгубимидеалитеси,коетощеекатастрофата.

Иощеединповечеоткатегориченпример:Нека носим йоще срама по челотосинила от бича, следи от теглото;нека спомен люти от дни на позорда висне кат облак в наший кръгозор;нека ни отрича историята, века,нека е трагично името ни, нека...Нека! Но ний знаем, че в нашето недавно

  Никола Иванов  169

свети нещо ново, има нещо славно,що гордо разтупва нашите гърдии в нас чувства силни, големи плоди.

Разбирасе,честавадумаза“ОпълченцитенаШипка“наПатриархаИванВазов.АетогидоВазовитеиИван-Динковитестихове:

Може да сме бедни българите — може.Може да се въдим под коноп и лен.Може да миришем на рачел и кожи.Може да живеем само ден за ден.Но зад нас Клисура мята гневен пламък.Но зад нас Марица шава и шуми.Но зад нас високо — върху Милин камъксвободата точи яростни ками.

Засегащепосоча още единпример със стихотворениетонаИванДинков„1923“:

Отмина битката — отминахте и вие. Бащи и братя, лека пръст — и нощ!

Отмина битката — и тъмни бури вият в дърветата над редник и над вожд.

СъпоставкатаесъсстиховеотВазовото„НовотогробищенадСли-вница“:

Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и „лека нощ!“ навеки си казахте — до втората тръба.

ПриФурнаджиевимашечеренбивол,в„Празник“наИванДинковпреднасстоикуче,отпуснатопъхаисипочива,наблюдавайкибезразличноибезчувственочовешкатаагония.Наистинаняманадлезинадстаросттаисмъртта,раноиликъсноненаситницатаземящениприберезавинаги.Впоследнасметкавсичкисмесгоденизаземята,самонезнаемдататанасватбата.Едномогъщосъпротивлениесрещубиологичнатанеспра-ведливостизвира оттова стихотворение.Въпросът за биологичнотобезсмъртиепостоянно е занимавал човешкитепоколения, хората саизмисляликакволинезауспокоение.Човекътвечезнаемногоимястозаилюзии,поненатояетап,няма.Вборбатасизабезсмъртиевземнотосибитиечовекътвинагиетърпялпоражение.Тогавакаквониостава?!Даизживеемотреденияниземенживотпосъвест,дададемкаквотомо-жемполезноидоброотсебесиидасиотидемсвисоковдигнатиглави.Асамиятживотеединдар,ноиедновърховноизпитание.Ипреодолявайкиизпитанията,трябвадазаслужимтоядар.

170 ÏËÀÌÚÊ

ВеликиятЯворовв„Напразно,майко“споделя: Напразно, майко, се боиш. Та мога ли забравя аз немилостивата оназ, живот, която ми е дала?

Вблестящотосистихотворение„Намама“ИванДинковразширяваивдълбочавамотивът:

Такалие:умирамеотделно,макарчеидвамеединотдруг?Товалие:изчезвамебезследно—катозърна,затрупаниотплуг!

Физическиусещамераждането,пъпнатавръв,кръвтанатая,коятониедарилаживота.Думитевтоваблестящо,изумителностихотворениесъдържатогромнамъка,покорностпредсмъртта.

Взабележителнотостихотворение„История“наНиколаВапцаровчетем:

Защото би ни безпощадно животът с тежките си лапи направо по устата гладни, затуй езикът ни е грапав

И стиховете дето пишем, когато краднем от съня си, парфюмен аромат не дишат, а са навъсени и къси.Визумителната„Поема“наИванДинковсрещамеследнитестихове: Сега ще бъда личен във поемата. Така се случи, че на път към хората, стихът ми падна от гърба на времето и много лошо си разкърти мордата.

Примеритемогатдасемножат.ТепонеоспоримначиндоказваттворческатавеличинанаИванДинков.Съпоставенисвеликатапоезияотпосоченитепримери,поетичнитеколененаИванДинковнесепрегъватотгениалнитеБотевистихове,поетичнитемурамененесепривеждатподколосалнитестиховенаИванВазовилиприсравнениятасвеликитестиховенаЯворов,Фурнаджиев,Вапцаров,Далчев.Данеговоримзамного-бройнитемустихове-формули,откоитощецитирамсамодвапримера:

След съвестта и стиховете едва ли има трети ад!

И: След смъртта на Димчо Дебелянов ангелите вече нямат хор.

  Никола Иванов  171

СамовдвастихаИванДинковепостигнализумителенсинтезмеждумисълиасоциация,задахарактеризирацялонаправлениевбългарскатапоезия.НаистинаДебеляноведиригентътнаангелскаталирикавнацио-налнатанипоезия.Вподобнислучаисезапитвамколколилитературовед-скистраницитрябвадаизпишемлитературнитекритицииисторици,задапостигнемподобнопосилавнушение?!

ВъвформалноотношениеДебеляновпровокираИванДинковзастихо-творениятамуот„ПризнанияпредБеллаЦонева“(1988).Ставадумазатова,чевлирикатанаДебеляновимастихотворения,вкоитовсякастро-фасесъстоиотедноизречение.ТезиДимчовистихотворениясъдържатотдведошестстрофи,само„Спомени“еотпетстрофи.Втазиформасавсичкитедвадесетичетирилиричнитворбиот„ПризнанияпредБеллаЦонева“наДинков.ИванДинковсипоставяощеедноформалноограниче-ние,скоетосесправяблестящо—всичкистихотворенияот„ПризнанияпредБеллаЦонева“саотпопетстрофиивсякастрофасесъстоисамоотпоедноизречение.Итоваеединственатапоформастихосбиркавбългарскатанационалналирика.

Словосрещуслово,стихсрещустих...Възражения...?Моля...?Самотака, споредмен, се показва и доказва истинската величинана единтворец.Къмтезиразсъждениякатоприбавимконгениалнатамукнига„Почиткъмлитературата“иблестящатамуноваторскапроза,нещатаставатповечеоткатегорични.ЗатовазаИванДинковможемдаприла-гамебезпритесненияпоследнитедвестъпалаотоценъчнатастълба!Исъпоставките,закоитостанадума,аиощенемалковтворчествотому,доказваттезата,ченаистинаголемитепоетиитворцииматсвояличнатворческаписта,тенесесъстезаватсъссъвременницитеси,асамосмъртвитекласици.НеслучайноИванДинковезаписал,че„Мъртвитесапо-дейниотживите“.

Вмисълот„Почиткъмлитературата“ИванДинковезаписал:„В традицията постоянно диша желание за повторение на вчерашния ден, затова всеки писател, без да я пренебрегва напълно трябва да си изработи своя собствена дистанция от нея.“ Съвременнатабългарскалитерату-ранетрябвадасенамираподбългарсколитературноробство,ноинетрябвадаприличаинаподобяваналуксознаемигрантка.Българскиятсимволизъм,романтизъм,реализъм,модернизъм,постмодернизъмився-кодруготворческонаправлениетрябвадасиличи,чесабългарски,чесасътворениотбългарскипоетилиписател.Всичкитеникласициизна-чимилитературнитворциизразяватбългарскатасичувствителност,привсичкитяхсиличиисеусеща,чесабългарскипоетииписатели.Встихотворениетоси„Пролог“ИванДинковсподеля:

Така — за себе си, поет съм — български.

Новеднагавследващиястихдопълваидоуточнява:По дух без жителство...

172 ÏËÀÌÚÊ

Защототойразбираше,чебългарскитеавторимогатдабъдатин-тересниизабележимиглавноипредивсичкосъссвоятаспецифичнана-ционалначувствителност.Което,засъжаление,несеразбираотнякоиобявяващисепредивсичкоза„модернисти“и„постмодернисти“.

ОттезипримеривиждамеикакИванДинковвсвоетотворчествосъхранява,доразвиваидообогатявасъщественифамилничертиотнай-високатабългарскакласическапоезия.Защотовеличинатанаединтворецособеносилносеизразявавколичествотокласическатрадиция,коятотойеспособендапренесенаново,следващониво.ВтозисмисълтезиимногодругитворбинаИванДинковщеостанатвбъдещеищеилюстрираткласическото,докоетоемогладасеиздигненашатасъвременнапоезияилитература.Наблюдавамеблагодатнатаприемственост,коятосъдържасериознитедоказателствазановаторскообновление,заавтентична,анеподражателнапринадлежносткъмнационалнитеисветовниявлениявпоезията.ТоваепоетотБотево-Яворово-Фурнаджиево-Дебеляновскитип.

ИванДинковевисококултурентворец,новнеговитетворбинямадаоткриемкнижност,чувствотовтяхнееобузданоотерудициятаиопита.Книгитемуниуверяват,чепридобитатакултура,преминалапрезсърцетонатвореца,еощеедносетиво,скоетотойнадниквавстрада-нието,иощеединезик,скойтогоизразява.

Всекивеликилигениаленпоетизчерпваеднаотвъзможноститенаезика,достигайкидонейнияпределиоставяеднапо-малконапоследова-телитеси.ВтозисмисълИванДинкове„пределен“поетитворец.Вчис-толитературенсмисълвнякоиотношениятойеизвънлитературнотосъстезаниепрезвторатаполовинанаминалиявек.

ВкраянаразмислитезапоезиятанаИванДинковщесипозволядасподеляидругосвоенаблюдениеиразбиране.ТоваеневъзможносттаИванДинковдасекласифицираиопределитеоретичнокатопоет,дасеситуирасамоиединственопредимноведноестетическонаправление.Защотовлирикатамуоткривамереализъмиромантизъм,предметностисимво-лизъм,имажинизъмиекзистенциализъм,експресионизъмисюрреализъм,модернизъмипостмодернизъмит.н.Всичковнеговатапоезияееднаамалгама,коятоеизключителноустойчиваинеразложимавъввремето.Вбългарскаталитератураимасамоощеединпоетотподобентип.ТоваегениятХристоБотев,койтосъщоенеопределимвтозисмисъл.

    173

In memoriam

Христос Хаджипапас

Вели Чаушев

ВелиЧаушевсепреселивотвъдното!Товаееднонеобичайноусещане,коетобихискалдасподелясвас.Нещо,

коетоеизвънежедневното,осезаемото,земното,далечотбанкоматитенакварталаидругижитейскиневоли.

Оняденпочинаединголямчовек.ВелиЧаушев!Каквовиговоритоваиме... Той беше водещбългарски актьор.Когатопрединяколко годинимоитекраткиразказивбългарскипревод(„Неуверенaпоходка“)бяхапред-ставенивСофия,тойдойдеипрочетеединоттях.Хоратасеусмихваха,следмалкосепревивахаотсмях,апослеизведнъжставахасериозни,учу-дени,замислени,съсредоточени,неотмествахапогледотнего...Послегоаплодирахаигопомолихадапрочетеощеединразказ,нещокоетонебешепредвиденовпрограмата.Накраяорганизаторитегопоканиханавечеря.Тойимашедругангажиментиситръгна.

Оттогаванебяхговиждал,освенвмоетовъображениепонякоевре-мевчера.Внезапнодойдевспоменами,непоканен.Искахоназинощдагоопознаяпо-добре,тозиталантлив,прекрасенчовек,извънсцената.Да,нещонемидостигашевоновавнезапнозапознанство,дошлочрездругихора.Такасиспомнихтогавашнатапразнина.Човекът,актьорътВелиЧаушев.Незнамзащо!Ивтозимоментизведнъжразбрах,чеможебиточновонзимоментеиздъхнал.Вечнамупамет!Изпращаммумисленоедноцветенаобичиблагодарност,тамвотвъдното,навечнатасамота,самотаибезсмъртие.

174 ÏËÀÌÚÊ

Писателят като международен наблюдател

Александър Гочев — САЩ

ОБРАЗОВАНИЕ И НАЦИОНАЛЕН КУЛТУРЕН ЕЛИТ 1

Другфундаменталенпроблем,койтотрябвадасерешизаефективнаинформационнавойна,еподготовкатанамаситезалесноманипулира-не, защотонерядко сеналага обработваненафактитепометодананепрекъснатотоипостепенно„огъване“,врезултатнакоетобялотоможеуспешнодасеквалифициракаточерно.Ясное,чехораскритичнои аналитичномисленепредставляватопасностне само с личното сиучастиеилинеучастиевдаденомероприятие,ноисвлиянието,коетонеизбежнооказватнаоколните.Оттукведнага следва, че за успешноинформационно-пропагандноманипулиранеедобремасатаили„опасна-такласа“дабъденеобразованаилисъставенаотизолиранииндивидибезщо-годепостояннисоциалнивръзки(нещо,коетоднесзапочваскоростнодасереализирасразпространениетонавсякаквакомуникационнаелек-троника).Нищоновотука,тезиидеи,отдавнаекспертноразработенииуспешноприложени,саинтегралначастнаидеологиятаипрактикатаналибералнияглобализъм.

Решаващатакомпонентанатазиподготовканамаситееобразо-ванието.Последните25годинипредоставятдостатъчнофакти,задасепреценинакъдеводилиберализациятанаобразованиетонесамовБъл-гария,ноинавсякъде.Етомнениетоот2009годинанапрофесорСергейПетровичКапица,синнаПьотрКапица,нобеловлауреатпофизика,исамфизик:„Постигнахметова,чесъздадохместрананаидиотите“.Акосеприемегръцкияпреводна„идиот“каточовек,койтоживеетакакаточелизаобикалящиятгосвятнесъществува,стававеднагаяснозакаквоставадума:обедняваненаобразователнитепрограмивучилищата,намаляваненаотносителното„тегло“нафундаменталнитедисциплинизасметканавторостепенни,коитобихамоглисамостоятелнодасеусвояват,акоимаизграденфундамент;сливаненаосновнипредмети(езикилитерату-раилифизика,химияибиологияподшапкатанаестествознание),коетоводидоповърхностновестникарско„запознаване“собекта,въвежданенатестовасистема,коятонеучичовекадафомулирапроблеми,адаподбираединотняколковечеготовиотговори(видсоциалнадресура,прикоятоизбиратесамооттова,коетовисепредлагаиполучаватезахарче,акопознаете).Пренебрегванетонафундаменталнитедисциплини водидотова,чезадобротообразованиещетрябвадасеплащаитомного.До

1 Продължение от бр. 4/2017 г.

  Александър Гочев  175

какваскандалнастепенможедастигнеорязванетонаосновнипредметисевиждавстатията„РеформаобразованиявРоссии“.Аетокаквоказ-ваминистърътнаобразованиетонаРусияА.А.Фурсенко,закоготосетвърди,черушиобразованиетои,чевечепочтисиесвършилработата:„Недостатъкътнасъветскатаобразователнасистемае,чесееопит-валадаформирачовекът-творец,асеганашатазадачасесъстоивтовадасесъздадеквалифициранпотребител.“Система,коятоготвипотре-бители(вслучаясеимапредвидпотребителинавечеустановеничуждирезултати)подготвядържаватадабъдеперифернаобластвсветовнатасистема—суровиннабаза,пазаридоставчикнаработнаръка.

Новоосвободенитеоттоталитаризмастранивече25годинислед-ватпримеранаСАЩ,къдетоолекотяванетона учебнитепрограми вучилищатаотдавнаедовелодомногонискирезултатипоматематика,физикаихимия.Вдобавък,тамвсекиучителимаправодапреподавапосвойсобственметодидажепосвойсобственучебник,защитенотувол-нениепопрофсъюзналиния.Моятсинбешепопадналнаучителпофизика,койтосеводешеоттвърдияпринцип,чезадачитенетрябвадасеобяс-няват—получавашсиоценкатабезкакъвтоидаекоментар.Следмалконеприятензадиректораразговоруспяхдагопрехвърляпридругучител.ТазиполитиканаобразованиевЩатитеесамовпривиденконтрастсвисокотонивонаамериканскитеуниверситети,койтоконтрастсеобяс-нявасъсследнатаособеност.Акоучениквгимназиятанепоказвадажеисредниспособности,тотойеоставендакретаидазавършисъссвоясобственаскорост.Наотличницитесепредлагавъзможностзаекстракредити(точки)споследващоприеманевуниверситетпоизбор,акоус-пешносезавършатспециалнидопълнителнипрограми.Таканожицатасеразтваряощеотгимназията,отбирайкиоколо8%елитарнистудентизанай-добритеуниверситети,къдетосеприематимногочужденцисвисокиинтелектуалнипоказатели.Горните2%отвсичкиученицисеобучаватвзаведения,вкоитоняматекстовасистемасупорнафундаменталнидисциплини,коетоосигурявауниверсалнаинтелектуалнаподготовкасвъзможностзасамостоятелноусвояваненаспециалнидисциплиникатоспециалнислучаиотвечепо-общаиусвоена.Таковаеднообиранена„кай-мака“насреднатаибеднатакласаимазасоциаленрезултатликвидираненавъзможниводачина „опасните“маси—организаторинаефективнасоциалнаборба.

Многоподобниреформинаобразованиетосефинансиратотвън(вРусиянапримертоваеМеждународниятвалутенфонд)катоместнитечиновници,коитополучаватпарите,саготовидареформираткаквотоидаеидокакватоидаестепен.Засъжаление,започвадасеналагамнение-то,след25годиниопит,чедългосрочнатаобективнацелнатезиреформиевсъщностпълнокомпрометираненаобразованието.Вподкрепанатовамнениеесветовнататенденциязапонижаванетонанеговотониво.

ДасеспремнаБолонскатасистема,коятоевъзприетавцялаЕвропа.Висшетообразованиесеразглеждакатопазаренпродукт,подчинявайкисеналогикатанапазара,аненасвоявътрешналогика.Приближаванетонауниверситетадореалнияживотпъкводидозамянаназнаниетоском-

176 ÏËÀÌÚÊ

петентност,коятоенаборотпрактическиприложимизнания,търсенинапазаравдаденмомент,бездаседавагаранция,чеследполучаваненадипломатаспециалистътщеимаработа.Принегативенсценарийсепре-поръчвапреквалификациязадобиваненадругакомпетентност,търсенавмомента,ноотновобезгаранциязабъдещазаетост.Постановкатаосигурявамного добър бизнесна хората, коитораздаватдипломите,подготвяйкиспециалисти-винтчета,коитодапасватнапредопределениструктури.Последнотопринуждавауниверситетитедапредлагатмногоширокспектъроттесниспециалности.НапримервСтопанскатаакаде-миявСвищовснебеизвестнияректорпроф.д-рВеличкоАдамов,можетедапридобиетеследнитеспециалности.

Аграрна икономика, Бизнес информатика, Екомениджмънт, Застрахо-ване и социално дело, Икономика на индустрията, Икономика на туризма, Икономика на търговията, Индустриална бизнес икономика, Маркетинг, Международни икономически отношения, Приложна макроикономика, Прогнозиране и планиране, Публична администрация, Статистика и иконометрия, Стопански и финансов контрол, Стопанско управление, Стратегическо и бизнес планиране, Счетоводство и контрол, Финанси.

При образование с по-универсален характер, както подобава наединуниверситет,подобенширокспектъроттесниспециалистибисепокривалотняколкопрофиласпо-фундаменталенхарактер,коитобиха давали възможност за самостоятелно допрофилиране „намяс-то“,припостъпваненаработа,итобезпринципиалнипроблеми.Тазимногоспектърна политика превръща университетите в нещо катопрофесионално-техническиучилища,коитонеподготвятстудентитедамислятсамостоятелно.Самостоятелнотомислене,базиращосенафундаменталнаподготовка,екачество,коетоединственоможедаоси-гуриуниверсалностигъвкавостзапосрещаненакапризитенапазаранатруда.Университет—универсалност!„Пазарнатапрактичност“наобразованиетодиректноводидоразрушаваненаУниверситетакатофеноменнаевропейскатацивилизация.Поирониянасъдбата,система-та,коятоводиуспешнодоунищожениетому,есъздаденаточнотам,вБолоня,къдетопрез1088годинасеоткривапървияуниверситетнаЗападниясвят(UniversitadiBologna).

ЕдинотглавнитеаргументивползанаБолонскатасистемаетъйнареченатамобилност,коятопозволяванастудентитедаполучават60%отнеобходимитекредитикъдетоидаевЕвропа,следвземанена40%задължителнитакива.Външновсичкоизглеждапрекрасно,носта-тистикатапоказва,чепребиваванетонаедномястоенеповечеот4—6седмиции,чесписъкътнапреференциитенастудентитесъвпадастозинатуристите.Затозиобразователентуризъмнай-голямаценностпред-ставляват„лесните“предметии„добрите“преподавателикатотруднидисциплинисвзискателнипрофесори(обикновеновпо-престижнитезаве-дения)несаникакпривлекателни.Стойносттанаполучаванитекредитиподизайннезависиотуниверситета,коетоможедаварираотземятадонебето.Недобротовладеененаезикавдаденастранасъвсемнедопринасязаусвояванетоназнаниятаисамозадълбочавапроблема.Статистиката

  Александър Гочев  177

показва,чемобилносттанастудентитевЕвропаенарасталас40%запериода1999—2007до160000студенти.

КойепечелившиятотБолонскатасистема?Мнениетонанемскипрофесорие,четазисистемаблокирадецатанабеднитеинасреднатакласадаполучатдоброобразование,апечели,разбирасе,европейскатабюрокрация.Назначаватседопълнителноекспертипокредитите,кон-султантиитълкувателинасистемата.Увеличавасевласттанаунивер-ситетскатабюрокрациянадпреподавателитечрезпостояннипреатес-тации,коитоводелидоповишаваненаквалификацията,плюсгенерираненабезбройфалшивиотчети,коитонесанужнинаникого.Врамкитенакорпоративниябизнесмоделзанамаляваненаразходитезапочватдасенаематнавременнипозицииипрофесори,когатопотрябваизаколкототрябва.Тазиновапрактикасеразпространяваиправипреподавателитепослушнииизпълнителнинажеланиятанавсемогъщатаадминистрация.

Отпо-общагледнаточкаБолонскиятпроцесорганизирауниверси-тетскатабюрокрациянанационалнониво,превръщайкиявсегментнатранснационалнатакорпоратокрация,чиятоглавнацеледапревърнепланетатаЗемявглобаленунифициранпазарнастокииуслуги,еднаоткоитоеобразованието,пазар,лишенотвсякакванационалнаспецифика.Занеяпрекраснотобъдещееглобалниятсвят.Болонскатасистемаимакласов характер, дизайниранада бъдеинтегралначастотднешнатаглобализация,коятосистемауспешнопредотвратявавсякаконкуренциязадецатанавърхушката,получилиобразованиевелитнизаведения,отстранананепо-малкоот80%отостаналитемладихора.Списание„Ико-номист“(бройянуари24—30,2015сводещатема:„НоватааристокрациянаАмерика“)заключава,чеснарастваненаважносттанаинтелектуалниякапитал,добротообразованиеставанаследствено—децатанабогатитеинахоратанавласттасапо-подготвениотостаналитедазабогатеятидавластвуват.

„Икономист“от14—20февруари 2015привеждаданни за разпреде-лениетопосоциално-икономическоположение(4слоя,отнай-богатидонай-бедни)на%студенти,коитосаприетивчастниучилищавНорвегия(2,1,2,2;13),Великобритания(16,7,3,1;3),САЩ(22,9,4,1;18),Япония(37,33,27,20;1),Холандия(63,66,67,69;8).Последноточислоснадебеленшрифтпоказвамястотовкласациятана20-тенай-добриобразователнисистемивсвета.Числатапоказват,чевХоландиядецатаотвсичкислоевеиматпочтиеднаквавъзможностдапосещаватчастниучилища,докатовСАЩиВеликобританиягорнатаполовинаеоколо6пътипооблагодетел-ствувана.СравнениетонапоказателитенаЯпонияиХоландияпоказва,чедобраобразователнасистемаможедаимаивдържавнитеучилища,коитодоминиратвЯпония(1-вомястопокачество),апредпочитаниетозачастнообучениевХоландияненосиособенопредимствовсветовнатакласация(8-момясто).

Трябвадасеотбележинедалновидносттанаполитикатазаопро-пастяванена образованието.От една странанедостатъчно образо-ванонаселениесеманипулирапо-лесно,ноотдругаемноготруднодаседоговоришснеобразованчовек.Освентовавперспективазапочвада

178 ÏËÀÌÚÊ

падаинтелектуалнотонивонаинтелигенцията,откоятопъкизлизауправляващиятслой.

ФормалновБолонскатасистемаезастъпенат.нар.спецификанаобразованието, отчитащаособеноститена отделните страни,нонапрактикатозиаспектвобразованиетовлизавконфликтсофициалнатаполитиканаЕвропейския съюз.ВанРомпой,предишниятпредседателнаЕвропейскиясъюзезаявявал,четрябвадасеоткажемотвсякаквиопитизавъзстановяваненанационалнатаидентичност,ченяманарод,нямародина.Европаенашиятуниверсалендом.Съвсемнееяснокактозилозунгможедасеосъществи,следкатонищонесеговорииправисрещуислямизациятанаЕвропаи сетвърди отнай-офишциалниизточници(Меркел—Германия,Камерън—Великобритания,Саркози—Франция),чет.нар.мултикултурализъмнеработи,порадитвърдожеланиенаопре-деленималцинствадаоставатизолираниостровивъввсичкиаспектинасоциално-икономическияживот.Имаипопулярнареакцияповъпроса,например,наеднаотнай-продаванитефланелки(Tshirt)вГермания,еможелодасепрочетеследното:„ВърнетемоятаБерлинскастена!Иянаправете2метрапо-висока!“

ПризивътнаВанРомпой,реализираннапрактика,означавапълноразгражданенакултурно-психологическататъканнададенадържаваилинация,критикуванеиобезценяваненакултурнатаимистория(обикнове-но)катопровинциалнивсравнениесевропейскитеалтернативискраенрезултат—превръщанетонанациятавбезструктурнабиомасасчистопотребителскиисервизнифункциивсфератанаикономикатаикулту-рата,вечеготовииорганизиранипо„най-подходящия“начинза„всички“.

ДнешнотокатастрофалносъстояниенаобразованиетоинаукатавБългарияетолковаочевидно,ченесанеобходиминикаквиаргументи.Достатъчноедаспоменемабсолютнияразгулнабюрокрацията,окомплек-тованаглавноотполуобразованиполитико-номенклатурни„специалисти“съссъмнителнидипломи,поотношениенависшияешелоннанаукатаикултурата:(1)Произвежданенапрофесори,докториидоценти„накило-грам“отфеодалнибизнеси,наречениколежииуниверситети,благодаре-ниенафамозниязакон,приетповреметонаминистърСергейИгнатов;(2)ПладнешкотоограбваненаФондазанаучниизследваниясбюджетотпорядъканаБАН,коетобеаргументираноиподробноописановкнигата„Проектниятбизнесиограбванетонанауката—наръчникнауправлява-щиямошеник“отбившиямудиректор,членкор.ЕмилХорозов.СъответендокладзавопиющипроцедурнинарушениябепредаденнаминистърСер-гейИгнатов,койтоуспешного„заметеподкилима“,предавайкигоненапрокуратурата,анаМинистерствонафинанситезамнение,въпрекиченестававъпросзаособенифинансовинарушения.Ненаказанипрестъпле-нияставатсистемниидействиятанакорумпираноточиновничествооттозиродиматсериознистратегическипоследствия—драматично-топонижениенакачествотонаспециалиститевъввисшияешелоннанаукатанеминуемосепросмукванадолупойерархията,достигайкиидоначалнотоучилище.ДанеговоримзатолериранетонафеодалнипрактикинаабсолютнаненамесавработатанаБАН,университетииколежи,под

  Александър Гочев  179

знаметонаакадемичната„свобода“,въпрекичеизобщонестававъпросзаограничаваненасвободатавизборананаучнататематикапопростатапричина,честававъпросзаизхарченипаринаданъкоплатеца.Причинатазаподобнаманипулация,базирананапонятието„академичнасвобода“,енапълноясна:—принискокачество(илинаправолипса)нанаучнатапродукцияежизненонеобходимоданямаотчетностнарезултатите.

Задасепромениситуациятаеабсолютнонеобходимаполитическаволя заедно с реализацията, че сегашната образователна системанесаморушиобразованието,ноиразграждасоциалнататъканнанацията,коетовперспективаводидодеградациянакачествотонасаматавласт.Неможедасеразбиватосновитенакъщатаидасенадяваме,ченямадаимапоследствия.Засегаобачесеработисамопократкосрочнипроекти(доследващияполитическимандат),анай-фундаменталнияидългосро-ченпроблемнадържаватаесританвкюшето.Товаеиопределениетоналумпенскиживот—животсамозамомента,тукаисега,безпроектзабъдещетонанацията,коетояобричадабъденацияприслужникнадруги,планиралинасокитезадесетилетиянапред.

Нещозанеобходимотоусловиезаизборнапозицияи,съответно,зафундаменталнатаотговорностнаединнационаленкултуленелит.Ос-новнатазадачанаобразованиетовЯпонияедавъзпитавадецатавдухнапатриотизъм,коетоможедазвучимногоархаичнозаглобалнотоухоилипонестранно.Врамкитеналибералнияканонпатриотизмътчес-тосевъзприемакатомръснадумапорадидиректен,безболезненивечестандартенманипулативенпреходкъмнацизма,вмногослучаинеговсиноним,когатонещатаопратдобезогледнапропаганда.Тавтозиканонможечестодасечуепоговоркатасъсзвучененафундаменталнаистина:„Патриотизмътепоследнотоубежищезанегодяя“.Отгледнаточканапазарнияглобализъмвсичкоеясно—патриотичнинастроения,даващиико-номическопредимствонанационалнотопредглобалното(т.е.засметканаглобалнияхегемон)саерес,скоятосеводибезмилостнавойнасвсичкипозволениинепозволенисредства(справкаСАЩ:цитати—Чомски).

Работатаетам,чеспоменататапоговоркаворигиналнатаредакциянаДжонсънизглеждамалкопо-различно:„Дажеизанегодяяимапоследноубежищеитоваепатриотизма,любовтакъмродината“.Сравнениетонадветеформулировкиемногоразголващо,затовадокаквивисиниможедадостигнеманипулацията.Най-куриознотовтазииграсдумата„па-триотизъм“е,чесупермайсторитенаинформационнатавойнавползаналибералнияглобализъм,англосаксонците,сасепостаралидасиформу-лиратсвоесобственопоследно„убежище“,коетозатехнителибералниученициможедазвучикатонай-чистаерес: „Rightorwrong, this ismycountry!“(„Правилноилипогрешно—товаемоятастрана!“).Обяснениетоеизключителноелементарно:товаеубежището,акоискашданесислуганамеждународнатаарена.

180 ÏËÀÌÚÊ

Хоризонти

Василка Хаджипапа

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ТЕАТЪР НА КРЪСТОПЪТ

От12до17декември2017г.виталианскатастолицаРимсепрове-дохатържествата,посветенина европейскиятеатър, в рамкитена„Еâрîпеéсêèòе òеàòрàëíè íàãрàäè“. Това европейско отличие серадванаподкрепатанаЕвропейскиясъюзотсамотомусъздаванепреди30години.Тазигодинаприсъствувахмена16-тоизданиена„Еâрîпеé-сêèòе òеàòрàëíè íàãрàäè“.ПосъществоинституциятасевръщавИталия,къдетоеположеноначалотоЈ.През2017годинасъбитиетобевключеновтържестватазаотбелязванена60-годишнинатанаРимскотоспоразумение,скоитосеотбелязаподписванетонаДоговоразасъздаваненаЕИО,настоящияЕвропейскиСъюз.Снад500участници,товаважнокултурносъбитиебеподегидатакактонаЕвропейскияпарламент,наЕвропейскиясъвет,такаинаПрезидентанаИталианскатарепублика.Епицентърна събитиетобеисторическиядворецПалацоВенеция, наплощаданосещсъщотоиме,принеимовернострогимеркизасигурност...

ТазигодинаголяматанаграданаЕвропейскиятеатърбеприсъденана следните участници:французойкатаИçàáеë Юпер и англичанинаДжеръìè Аéръíс,двеотнай-значимитеевропейскифигуринатеатъраикиното.Наградатаедаванавминалотона:АрианМнушкин,ПитърБрук,ДжорджиоСтрелер,ХайнерМюлер,РобъртУилсън,ПинаБауш,ЛевДодин,МишелПиколи,ХаролдПинтер,ПетерЗадекдр.

Повременацеремониятапораздаваненанаградитевисторическиятеатър„Аржентина“,ДжеремиАйрънсиИзабелЮперпрочетохачастотписмата,размененимеждуАлберКамюиМарияКазаресмалкопредитрагичнатасмъртнавеликияписател.Тепредставихасъщоповпечатля-ващначинипиесатанаХаролдПинтър„Ashes to Ashes“ („ПепелиСянка“).Тазипиесапредставлявапинтеровски,елиптиченсъвременентрактатповъпросанаХолокоста.

Неостанахадалечотсветлинатанапрожекторите(чрезнаграда-та)итеатралнисъбитияиборбинадругиконтиненти.ТакаСпециалнанаградабедаденананигерийскияНобеловлауреатУолеШоинкаиспеци-алноупоменаванебеприсъденонатунизийскиярежисьоридиректорнаНационалниятеатърнаТунисFadhelJaпbi,дветеатралнифигури,чиятодейностимаприноскъмизгражданетонамостовемеждуЕвропаиАфрика,междуЕвропаиарабскиясвят.НобеловиятлауреатSoyinkaподчертавотговорасифактанадългогодишнотовзаимодействиеивзаимновлияниемеждукултуритенаEвропа,АзияиАфрика.FadhelJaпbi,директорнаНа-

  Василка Хаджипапа  181

ционалниятеатърнаТунис,подчертанеобходимосттасредосновнитепринципинатеатърадабъдатвинагитърсенетонасвободатаичовеч-ността.Представлениятанатунизийскиятеатървтруднимоментизастранатасасеобръщалисрещунасилиетонавластвуващитеивсяванетонастрах,койтоотменятърсенетонаистината.

Наградата„Нîâè Теàòрàëíè реàëíîсòè“(New Theatrical Realities),катовториаспектнаЕвропейскитенагради,биваприсъденанамладитворцииимазацелданасърчимладитеартистивтехнитеновитърсе-ния.ТазигодинанаградатабедаденанаSusanne Kennedy, Jernej Lorenci, Yael Ronen, Alessandro Sciarroni, Kirill Serebrennikov иестонския театър N099.

Специалнанаграда катопризнание за дългосрочна, разностраннановаторскатеатралнадейностбеприсъденанагръцкиярежисьорДи-митрисПапайоану.

Дорисамотезипредложениязанаградинажуритоса значителнаиндикациязакръстопътя,накоитосенамираЕвропейският,ноитеа-търъткатоцяло.

Акоможемдаобобщим,коетопонякогаерисковано,можемдакажем,четърсенетонапрякотовъздействиевърхузрителите,накомуникация-тастях,изглежда,чеесъсредоточенонай-вечевърхуразличниметодииначини,отонезинатеатъранаречта,речтакатоносителнапослание.Ударениетоизглеждазначителносеизмествакъмефектаотизображе-ниетоизвука.

ТакапобедителитеEne-Liis Semper Tiit Ojasoo,режисьориотЕстония,съссвоятатеатралнагрупаN099,показахавпечатляващотопредставле-ниеN043 Filth (Мръсотия),къдетоартиститеотсценатавпродължениенаповечеотпетдесетминутисеборятскалта,опитвайкиседаизра-зятстехнитедвижениятезата,чевнашиясвятднесеневъзможнодасъществувакомуникациямеждухоратаичевсичкиопитизамеждулич-ностниотношения,отлюбовдосоциално-духовното,всъщностопитизаоцеляване,саосъденинапровал,завършватскатастрофа,слицевкалта.

ПредставлениетоUntitled (I will be there when you die),наиталианскиярежисьорAlessandro Sciarroni,сгрупаотактьори,коитодемонстрирахаизкуствотонажонглирането,отстраникатоизлишноизползванетонасловото.Еднопетдесетминутноопипваненаграницитенаиздръжливост-таипостоянството,нанапрежението,впълнахармониянателеснитеимозъчнипроцеси.Седназабележителнапоследователностпоотношениенареакциитеназрителите,коитосподелятнапрежението.

Традиционната театрална условност беше нарушена и във„The Virgin Suicides“,Девици — Самоубийки,нагермано-холандскатарежи-сьоркаСузане Кенеди.Нафонанатематазасамоубийствотоначетиримомичета,взаимстванаотедноименнияроманнаамериканецаJeffrey Eugenides.,впостановкатанаMuenchner Kammerspiele, момичетатаподостанеобикновенначинипривпечатляващидекорипредставятсвоитеистории,придружениотвидеоизображенияиедин„извънземен“комен-татор,койтопоставявъпросазаосвобождаванетонадухаоттялото,

182 ÏËÀÌÚÊ

използвайкиТибетскатакниганамъртвите.Актьоритеносятмаски,гласоветеимсавplayback.Насценатавластвуваткартинатаизвукът,различнитехническиефекти.

ПоставенотоотизраелскатарежисьоркаЯел Ронин вБерлинскиятеатър „Максим Горки“ и наградено представление „Roma Armee“ сеопитвадаобедини,дасъгласуваживотаитеатъра,използувайки,кактосетвърди,катоартистиавтентичнироми.Съссъвременнисредстваиизползуваненатехнологиитетепоискаха в своителичниразкази, смногоритъмимузика,дапокажатуниженията,накоитосаподложенивднешнотообщество,кактоирешимосттасидасеборятсрещутях.Къмисториите,свързанистехнитестрадания,сеприсъединяватсъщодругинахомосексуалисти,мюсюлманиит.н.Еднашаренаиборбенатру-па.Сполитическото,идеологичнотонаборбатасрасисткотоповедениедадоминиранадтеатралността.

Наградатазатеатърполучииединотнай-известнитерускитеа-трали,театраленифилмоврежисьор,сценографидраматургКирил Се-ребреников,койтоизползувавработатасиновиизразнисредства,далечоттрадиционниярускипсихологическитеатър.Тозифактнанагражда-ванетопотвърждаванамерениетонаорганизаторитедазастанатдотворците,подложенинаполитическинатиск.Серебрениковеподдомашенарестилишеноткакватоидаекомуникациясвъншниясвят,живеевполитическонеравностойноположение.Принуденеотдалеч,чрезписмениинструкции,дарежисиравстранатаси,адориивчужбина.Очевиднотойнеможешедаполучиличнонаградатаси.

ПритаканареченитеВръщания,т.е представянена значителнипостановкиотминалото,бяхапредставенитрипроекта.Класическият„Крал Лир“,режисиранотиталианецаGiorgio Corsetti,койтосъчетаватра-дициятанаиталианскиятеатърсъссъвременнитесценичнисредстваи„Ричард II“отШекспирнанемскиярежисьорPeter Stеin, койтопоставяударениетовърхузначимосттанатеатралниятекст.

ИпоследностудентиотТеатралната академия „Silvio d‘ Amico“вРимпредставихакатоверсиянапостановкатанаизвестнияамерикан-скирежисьорРобъртУилсън,през1986г.вНюЙорк,забележителнатаинсценировкана „Hamletmaschine“ („Машината Хамлет“) отнемскияавторХайнер Мюлер.Пиесатапреобръщамитанашекспироватапиесаинипоказватрагичния,апокалиптиченпогледнаписателякъмднешниясвятследкраянаутопиитеинаисторията.Къдетополитическотопри-емаобразнамодернатрагедиясантичнозвучене.Модернитесредствазатеатър—водещитеоптическирешенияиосветление,динамичнитеструктуринаизображението,внушителниятритъм,представянетонахоратакатомеханизиранисъщества,придадоханапиесатанаМюлер,такаилииначеотвореназамногоинтерпретации,трагичнотовнушениенаписателязасъвременнияибъдещиясвят,подсянкатаназаплахата.

  Василка Хаджипапа  183

„Деâèöè-сàìîóáèéêè“

Roma Armee

„Ìàшèíàòà Хàìëеò“

184 ÏËÀÌÚÊ

ПЛАМЪКЕДИНСТВЕНОТОБЪЛГАРСКОСПИСАНИЕЗАЛИТЕРАТУРА,НАДЖИВЯЛОДЕСЕТИЛЕТИЯТА!94 ГОДИНИ — ТВОРЧЕСКИ ПЛАÌÚК!АБОНИРАЙТЕ СЕ! СЕГА Е ÌОÌЕНТÚТ!

ПЛАМЪКЩЕИЗЛИЗАВ4ГОЛЕМИКНИЖКИГОДИШНО.ЦЕНАНАОТДЕЛНАКНИЖКА—6леваГОДИШЕНАБОНАМЕНТ—24леваПОЛУГОДИШЕНАБОНАМЕНТ—12лева

ВАЖНО СÚОБЩЕНИЕ

Съобщаваменанашитечитатели,чеабонаментътзасписание„Пламък“за2018годинащебъдебезпомощтанаБългарскипощи.Можедасеабониратевредакциятанаадрес:София1142,бул.„ВасилЛевски“60,списание„Пламък“,атакасъщоивъвфирма„Доби“(тел.02-9632047).Илинабанковатасметканасписание„Пламък“:БДСК,РК„Батенберг-1“BIC:STSABGSFIBAN:BG67STSA93000001682901

Запокупканасписание„Пламък“online:hainibg.eu

Издателскакъща„Спèсàíèе Пëàìъê“ГлавенредакторГеîрãè КîíсòàíòèíîâРедакционнаколегияПàрóш Пàрóшеâ, прîф. Йîрäàí Кàëàéêîâ, Рóìеí Шîìîâ, Ирèíà Веëеâà, Хрèсòî Сë. Кàрàсëàâîâ, Геîрãè Н. Нèêîëîâ, Нèêîëàé Дîéíîâ РедакторнаброяРóìеí ШîìîâКоректорГàíêà ПеòêîâàПредпечатнаподготовкаÌàрèàíà ХрèсòîâàРедакцияиадминистрация—бул.„ВасилЛевски“60IIетаж,тел.02/981-42-76Формат16/70/100.Печатниколи11,5Интернетстраницана„Пламък“:www.spisanieplamak.comE-mail:haini@bgcell.netАвторскиматериалинесевръщатинесехоноруват.