Част 3. Справочник - naum.slav.uni-sofia.bg · Име Глаголица Кирилица Букви Цифри Букви Цифри фрьтъ Ⱇ 500 ф 500 хлъ

Част 3. Справочник

Съдържание

Старобългарските азбуки...............................................................................................................557

Фонологични промени (от праславянски към старобългарски)................................................550

Други фонологични промени........................................................................................................553

Ерове...........................................................................................................................................553

Предни гласни след меки съгласни..........................................................................................554

Словообразуване.............................................................................................................................554

Наставки при съществителни...................................................................................................554

Наставки при прилагателни......................................................................................................556

Форманти при местоименните наречия...................................................................................558

Най-употребявани префикси....................................................................................................558

Първа съставка на сложните думи...........................................................................................559

Парадигми.......................................................................................................................................567

Съществителни..........................................................................................................................567

Съществителни от ā-основи.................................................................................................567

Съществителни от ā- основи на веларна съгласна.............................................................567

Съществителни от jā-основи................................................................................................567

Съществителни от ŏ-основи, м. р........................................................................................568

Съществителни от ŏ- основи м. р. на веларна съгласна....................................................568

Съществителни от jŏ-основи, м. р.......................................................................................569

Съществителни от jŏ- (смегчени о-)основи, м. р...............................................................569

Съществителни от ŏ-основи, ср. р.......................................................................................569

Съществителни от ŏ- основи ср. р. на веларна съгласна...................................................570

Съществителни от jŏ-основи, ср. р......................................................................................570

Съществителни от jŏ- (смегчени о-) основи, м. р..............................................................570

Съществителни от ĭ-основи ж. и м. р..................................................................................570

Съществителни от ŭ-основи.................................................................................................571

Съществителни от ū-основи.................................................................................................571

Влияние на ĭ-основи върху ū-основите...............................................................................571

Съществителни от n-основи.................................................................................................572

Съществителни от nt-основи...............................................................................................572

Съществителни от er-основи................................................................................................573

Съществителни от es-основи...............................................................................................573

Разносклоняеми съществителни в мн. ч. (в ед. ч. на -арь, тель, -ѣ( , а)нинъ)ꙗ ..............573

Прилагателни..............................................................................................................................574

Склонение на простите прилагателни (твърди и меки основи)........................................574

Склонение на сложните прилагателни (твърди и меки основи).......................................574

Склонение на сравнителната степен при прилагателните (кратка и дълга форма)........575

Местоимения..............................................................................................................................576

Лично местоимение..............................................................................................................576

Възвратно местоимение........................................................................................................577

Местоименно склонение (твърда основа)................................................................................577

Местоименно склонение (мека основа)...................................................................................578

Неопределителни, отрицателни, въпросителни местоимения..........................................579

Числителни.................................................................................................................................579

Глаголи........................................................................................................................................580

Спрежение на глаголите от I спрежение в сегашно време................................................580

Спрежение на глаголите от II спрежение в сегашно време...............................................580

Спрежение на глаголите от III спрежение в сегашно време.............................................581

Спрежение на глаголите от IV спрежение в сегашно време.............................................582

Спрежение на атематичните глаголи в сегашно време......................................................582

Повелително наклонение при тематичните глаголи..........................................................583

Повелително наклонение при атематичните глаголи........................................................583

Минало несвършено време..................................................................................................584

Асигматичен аорист..............................................................................................................584

I сигматичен и коренен аорист.............................................................................................585

II сигматичен аорист.............................................................................................................585

Минало неопределено време (перфект)..............................................................................586

Минало предварително време..............................................................................................586

Бъдеще сложно време...........................................................................................................586

Бъдеще време в миналото.....................................................................................................586

Бъдеще предварително време (futurum exactum)...............................................................586

Условно наклонение..............................................................................................................586

Причастия...................................................................................................................................587

Сегашно деятелно причастие...............................................................................................587

Минало деятелно причастие................................................................................................587

Минало деятелно второ причастие......................................................................................588

Сегашно страдателно причастие.........................................................................................588

Минало страдателно причастие...........................................................................................588

Предлози..........................................................................................................................................588

Предлози, които се съгласуват с един падеж...........................................................................588

Родителен падеж....................................................................................................................588

Винителен падеж...................................................................................................................589

Дателен падеж.......................................................................................................................589

Местен падеж........................................................................................................................589

Предлози, които се съгласуват с два падежа...........................................................................590

Родителен и творителен падеж............................................................................................590

Винителен и родителен падеж.............................................................................................590

Винителен и местен падеж...................................................................................................590

Винителен и творителен падеж...........................................................................................590

Предлози, които се съгласуват с три падежа...........................................................................591

Винителен, родителен и творителен...................................................................................591

Задлози.............................................................................................................................................591

Старобългарски паметници...........................................................................................................591

Ръкописи.....................................................................................................................................591

Библейски текстове...............................................................................................................591

Текстове от Новия Завет..................................................................................................591

Евангелските събития по реда на четиримата евангелисти (Четвероевангелия, Четириевангелия).........................................................................................................591

Изборни (служебни) евангелия..................................................................................592

Текстове от Апостола..................................................................................................593

Текстове от Стария Завет.................................................................................................594

Псалтири.......................................................................................................................594

Други богослужебни книги..................................................................................................595

Требници и мисали...........................................................................................................595

Минеи................................................................................................................................595

Октоих...............................................................................................................................596

Триод..................................................................................................................................596

Жития, похвални слова, проповеди.....................................................................................596

Сборници...........................................................................................................................596

Текстове от отделни автори.............................................................................................597

Епиграфски паметници.............................................................................................................598

Надгробни и възпоменателни надписи...............................................................................598

Ктиторски и строителни надписи........................................................................................599

Летописни надписи...............................................................................................................599

Надписи с приписков характер............................................................................................599

Надписи, свързани с богослужението............................................................................599

Отделни надписи с различна тематика...............................................................................600

Бесарабски (Мурфатларски) надписи.............................................................................600

Варош................................................................................................................................601

Крепча, Търговищко.........................................................................................................601

Охрид.................................................................................................................................601

Преслав..............................................................................................................................602

Равна, Провадийско..........................................................................................................602

Черноглавци, Шуменско..................................................................................................603

Шумен................................................................................................................................603

Амулети..................................................................................................................................603

Отделни имена и подписи върху печати, монети, медальони, керамика.........................603

Имена върху камък................................................................................................................604

Абдецедари............................................................................................................................604

Отделни букви.......................................................................................................................604

Старобългарски автори и техните произведения........................................................................605

Константин-Кирил Философ....................................................................................................605

За писателя.............................................................................................................................605

Произведения.........................................................................................................................605

Методий......................................................................................................................................605

За писателя.............................................................................................................................605

Климент Охридски....................................................................................................................606

За писателя.............................................................................................................................606

Похвални слова и поучения..................................................................................................606

Химнографски творби..........................................................................................................608

Наум Охридски...........................................................................................................................610

За писателя.............................................................................................................................610

Химнографски произведения...............................................................................................610

Константин Преславски............................................................................................................610

За писателя.............................................................................................................................610

Слова......................................................................................................................................610

Стихове...................................................................................................................................610

Химнографски произведения...............................................................................................611

Преводи..................................................................................................................................611

Йоан Екзарх................................................................................................................................611

За писателя.............................................................................................................................611

Сборници...............................................................................................................................612

Слова......................................................................................................................................612

Черноризец Храбър....................................................................................................................612

За писателя.............................................................................................................................612

Черноризец Петър......................................................................................................................613

За писателя.............................................................................................................................613

Презвитер Козма........................................................................................................................613

За писателя.............................................................................................................................613

Презвитер Йеремия....................................................................................................................613

За писателя.............................................................................................................................613

Други преводачи и преписвачи.................................................................................................614

Презвитер Григорий..............................................................................................................614

Презвитер Йоан.....................................................................................................................614

Тодор Дуксов.........................................................................................................................614

Предполагеми оригинални произведенията................................................................................614

Слова и поучения.......................................................................................................................614

Стихове и молитви.....................................................................................................................617

Химнографски произведения...................................................................................................617

Агиографски произведения......................................................................................................618

Катехитични съчинения............................................................................................................619

Съчинения за езика....................................................................................................................619

Историко-апокалиптични съчинения.......................................................................................620

Тематични посочки.........................................................................................................................620

Литература.......................................................................................................................................629

Съкращения................................................................................................................................629

Старобългарските азбуки

Име Глаголица Кирилица

Букви Цифри Букви Цифри

azъ Ⰰ 1 а 1

боукъі Ⰱ 2 б –

вѣдѣ Ⰲ 3 в 2

глаголъ Ⰳ 4 г 3

добро Ⰴ 5 д 4

естъ Ⰵ 6 е 5

живѣте Ⰶ 7 ж –

ꙃѣло Ⰷ 8 ꙃ 6

ꙁемлꙗ Ⰸ 9 ꙁ 7

тита – – ѳ 9

ижеи Ⰺ 10 ї, і, ꙇ 10

иже Ⰻ 20 и 8

гервъ Ⰼ 30 (ћ) –

како Ⰽ 40 к 20

людие Ⰾ 50 л 30

мъіслите Ⰿ 60 м 40

нашь Ⱀ 70 н 50

кси – – ѯ 60

онъ Ⱁ 80 о 70

покои Ⱂ 90 п 80

рьци Ⱃ 100 р 100

слово Ⱄ 200 с 200

тврьдо Ⱅ 300 т 300

оукъ,ижица

Ⱛ 400 у, ѵ, оу,ꙋ

400

557

Име Глаголица Кирилица

Букви Цифри Букви Цифри

фрьтъ Ⱇ 500 ф 500

хлъ Ⱒ – –

пси – – ѱ 700

отъ Ⱉ 700 w 800

пѣ Ⱊ – – –

ци Ⱌ 900 ц 900

чрьвъ Ⱍ 1000 ч 90

ша Ⱎ ш –

ща Ⱋ 800 щ –

(имени) Ⰹ – – –

еръ Ⱏ ъ –

еръі1 ⰟⰉ, ⰠⰉ ъі, ьі –

ерь Ⱐ ь –

ѣтъ Ⱑ ѣ –

хѣръ Ⱈ 600 х 600

– Ⱓ 800? ю, ꙕ –

– – – ꙗ –

– – – ѥ –

малканосовка

Ⱔ ѧ, ꙙ, 900

голяманосовка

Ⱘ ѫ

Ⱙ ѭ

Ⱗ, Ⱕ ѧ, ꙙ,ѩ, ꙝ

1 Буква може да се изпише с всяка комбинация от ерове и букви за и.

549

Фонологични промени (от праславянски към старобългарски)

Изходна форма Променена форма Бележки

ă о

ā а

ajC в краесловие и вльци (монофт. на

дифтонгите)

ajC, ojC ѣ монофт. на дифтонгите

awC, owC оу монофт. на дифтонгите

bj бл лабиална палатализация (йотация)

bw > bv > b б изпадане на съгласна,

обетъшати (ветъхъ), обида

(видѣти), область (власть)

dj жд дентална палатализация (йотация)

drj ждр мѫдръ, прѣмѫждрати

ĕ е

ē ѣ

ejC > ijC и зима (монофт. на дифтонгите)

-el- -лѣ- млѣко (ликвидна метатеза)

-er- -рѣ- брѣгъ (ликвидна метатеза)

ewC ю монофт. на дифтонгите

ewV ев

g+предна гласна / j ж I регр. палат. / йотация

gaj > kē ꙃѣ > зѣ II регр. палат.

gaj > kī ꙃи > зи в краесловие, II регр. палат.

gtj/ī щ gtī при инфинитивното окончание, дентална палатализация (йотация)

550


h+предна гласна / j ш I регр. палат. / йотация

haj > kē сѣ II регр. палат.

haj > kī си в краесловие, II регр. палат.

ĭ ь

ī и

ĭ/ī - (N)-g-ă/ā ь/и – (Н) – ꙃ(з) - о/а -ѧꙃь (-ѧзь), -ѧꙃи- (-ѧзи-); кънѧꙃь, пѣнѧꙃь, двиꙃати

прогресивна палатализация

ĭ/ī - (N)-k-ă/ā ь/и – (Н) – ц - о/а/e -ьца, -ица (-ица), -ьце, -ьць, градьць, овьца, житьница,

срьдьце, прогресивна

палатализация

ĭl ль- влькъ

in(m)C, en(m)C ѧ образуване на малка носовка

ĭr- рь- врьхъ

jŭ > jĭ и иго (преглас на гласните)

k+ предна гласна / j ч I регр. палат. / йотация

kaj > kē цѣ II регр. палат.

kaj > kī ци- в краесловие, II регр. палат.

kt- т изпадане на съгласна, потъ

ktj/ī щ ktjī при инфинитивното окончание, дентална палатализация (йотация)

mj мл лабиална палатализация (йотация)

ŏ о

ō а

ol- ла- лакати / алкати, ладии

(ликвидна метатеза)

-ol- -ла- глава (ликвидна метатеза)

551


on(m)C, an(m)C и в краесловие

ѫ образуване на голяма носовка

or- ра- работати, рабъ (робъ), разга,

розга (ликвидна метатеза)

-or- -ра- крава (ликвидна метатеза)

pj пл лабиална палатализация (йотация)

pn / bn н изпадане на съгласна, сънъ

(съпати), съгънѫти (гоубити)

pt / bt т изпадане на съгласна, тети, тепѫ, грети, гребѫ

sj ш писати, но пишѫ, дентална

палатализация (йотация)

skj щ искати, ищѫ; -ище (жилище,

селище), дентална


slj шл мъішление, дентална


stj щ поустити, поущѫ дентална


strj щр изострити, изощренъ

tj щ дентална палатализация (йотация)

tk к изпадане на съгласна, окръіти

tm / dm м изпадане на съгласна, врѣмѧ,

дамь, ѣмь, вѣмь, племѧ (плодъ)

tn / dn н изпадане на съгласна, оувѧнѫти

trj > щр -щр- съмотрити, съмощренъ

tt / dt > ст ст изпадане на съгласна, но ити

552


от ид-ти

ŭ ъ сънъ

ū ъі съінъ

ŭl- лъ- слъньце

ŭr- ръ- скръбъ

ūv ъв црькъі, но црькъвь

V– JV– йотация в началото на думата

VV VjV йотация между две гласни

wj > vlj вл лабиална палатализация (йотация)

wū > wū въі- въі-кнѫти, на-въі-кнѫти

wŭ- > vŭ въ- въ-пити, въпль

zdj > ždj жд дентална палатализация (йотация)

zgj >ždj жд пригвоздити, пригвожденъ

zj > ž ж дентална палатализация (йотация)

zlj >žlj жл съблажнѣетъ

Други фонологични промени

Ерове

1) Еровите гласни понижават своя гласеж, ако след тях следва сричка с друга ерова гласна (силна поиция). Примери: дьнь > день, кротъкъ > кротокъ.

2) Предната ерова гласна става непредна (задна), ако след нея следва сричка с непредна

гласна и обратното (еров преглас). Пример: тьма > тъма.

3) Еровете изчезват в края на думите или когато след тях следва сричка с гласна, различна от ер (слаба позиция). Изключенията се дължат на струпване на гласни или на ролята на ударението.

553

Предни гласни след меки съгласни

Те се променят в непредни в старобългарски:

-чѣ, -жѣ, -шѣ, ꙃѣ, цѣ-, -сѣ > -ча, -ша, -ꙃа, -ца, -са. Примери: чѣша > чаша, жѣба > жаба.

-чю, -жю, -шю, щю > -чоу, -шоу, щоу. Примери: чюдо > чоудо, жюпѣлъ > жоупѣлъ.

Словообразуване

Наставки при съществителни

Наставка Основа Примери

-j -jo вождь, врачь, лъжь, стражь;конь, змии, ножь-jа -ja дрѣводѣлѣ, прѣдътеча;лъжа, стража, кожа, мрѣжа, доуша, соуша,

свѣшта, нѫжда, лъжа, пишта, ръжда-jе -jo море, поле, ложе-ав-а -а дрьжава, дѫбрава, понѣва-аг-а, -ѣ-г-а

-a подъпѣга

-ар-ь -jo мытарь, бoукарь, вратарь, винарь, врьтоградарь, клеветарь, рыбарь-об-а -а зълоба, ѫтроба-в-а -а вьдова, глава, грива, дѣва, крава, млъва, нива, плѣва, ꙗзва -в-о -о дрѣво, пиво, чрѣво-г-а -a слоуга-д-о -о чѧдо, стадо-д-о -es чюдо-ег-ъ -o ковьчегъ-зн-ь -ĭ боꙗзнь, жизнь, каꙗзнь, къзнь, приꙗзнь-иг-а -a верига-и-зн-а -a главизна, оукоризна-и-и -jo;ja врабии, гвоздии, жрѣбии, славии;вѣтии, сѫдии-ик-а -a ближика, ѫжика-ик-ъ -о златикъ-ин-а -а глѫбина, дружина, истина, обьштина, отьчина, тишина-ин-ъ -o болѣринъ, властелинъ, господинъ, людинъ, оиминъ, поганинъ-иц-а /-ьн-иц-а

-ja вратарица, въдовица, голѫбица, грѣшьница, мѫченица, пътица, старица, оученица, цѣсарица, чрьница

-ищ-е -jo жилище, капище, прибѣжище, пристанище, сѣдалище, сѫдище, тръжище, хранилище

-ищ-ь -jo дѣтищь, козьлищь, отрочищь, пътищь-к-ъ -o знакъ, камъікъ, пѣсъкъ-к-а -a рѣка, срака-л-о -o зрьцало, кадило, мѣрило, мыло, свѣтило, соушило, точило, рало, орало,

хранило, чрънило-ль-и балии

554

Наставка Основа Примери

/-ли-и-н-ъ -о блазнъ, гранъ, грьнъ, станъ, сънъ, плэнъ, чльнъ-н-а -а брана, вина, влъна, лоуна, мѣна, плесна, рана, слана, страна-н-о -о влакно, вѣно, зрьно, колѣно, роуно, соукно, сѣно-н-ь -ĭ брань, дань, длань, голѣнь, грътань, длань, -об-а -а зълоба, ѫтроба-ог-ъ -o острогъ, сапогъ, чрьтогъ-от-а, -ет-а

-a великота, длъгота, доброта, лѣпота, нагота, нечистота;нищета,

-ост-ь, -ест-ь

-ĭ благость, гръдость, жестокость, кротость, младость, нагость, теплость, хоудость;горесть

-сн-ь -ĭ баснь, плѣснь, пѣснь -ств-о -o бѣство-т-о -o блато, злато, сито, пѫто-т-ъ -o вратъ, млатъ, потъ, пръстъ, животъ-т-ь -ĭ съмрьть, мьсть, памѧть, чьсть;власть, масть-тв-а -а битва, бритва, жрьтва, жѧтва, клѧтва, ловитва, молитва, паства,

ръватва-тел-ь, -а-тел-ь, -и-тел-ь

-jo / разн. искоуситель, крьститель, мѫчитель, проситель

-ък-а -a котъка, тетъка-ък-ъ -o избъітъкъ, прибъітъкъ, недостатъкъ, начѧтъкъ, пѧтъкъ, четврьтъкъ-ьб-а -а алчьба, борьба, врачьба, гостьба, мольба, льстьба, слоужьба, сватьба,

стражьба, сѫдьба, татьба, цѣльба-ьк-а -a клѣтька, рѫчька,-ьн-ик-ъ -о блѫдьникъ, грѣшьникъ, заштитьникъ-ьств-о -o богатьство, божьство, владъічьство, мъножьство, отьчьство, рождьство,

сѫщьство-ьств-и-е -jo величьствие, мъножьствие, цѣсарьствие-ьи / -ии врабии, жрѣбии, гвоздии, славии, олии;вѣтии, сѫдии-ьц-а -ja двьрьца, рѣчьца, сѣньца, овьца;пивьца, винопиица, ꙗдьца-ьц-е -jo аице, слъньце, срьдьце;брашьньце, чѧдьце, зрьньце-ьц-ь -jo борьць, видьдь, градьць, жьрьць, стрѣльць, творьць, шьвьць-ъч-ии;-ьчии

-jo корабъчии, кръмъчии, самъчии, шаръчии;корабьчии

-ъіг-а -a котъіга, кръкъіга-ъік-а -a владъіка, мотъіка-ъін-и -ja рабъіни, богъіни, кънѧгъіни, господъіни, правъіни, поустъіни-ѣ(ꙗ)н-ин-ъ

-o/разн. гражданинъ, римлѣнинъ, самарѣнинъ, словѣнинъ

-ѫб-, -ѧб- -ĭ/-o голѫбь, ꙗстрѧбь, ꙗрѧбь-ѫд-ъ/-ѫд-ь

-о/-ĭ желѫдъ / желѫдь

-ѧд-о -о говѧдо-ѧд-ъ -о агнѧдъ

555

Наставки при прилагателни

Наставка Произход Примери

jĭĭ (jь) същ. грѣшьничь < грѣшьникъ, ловьчь < ловьць, мѫченичь <

мѫченикъ;вьдовичь < вьдовица, дѣвичь < дѣвица;агньчь < агнѧ,

говѧждь < говѧдо

прил. бъждрь < бъдръ; прочии < прокъ

глаг. лъжь < лъгати

ĭĭjĭĭ (ьjь) същ. от м. р. божии < богъ, вражии < врагъ, лисии < лисъ

глаг. питии < питъ (мин. страд. прич.) < пити

-ав-ъ същ. от -а осн.

сѣдинавъ < сѣдина

глаголи величавъ < величати сѧ

ат-ъ същ. богатъ < богъ;крилатъ < крило;сѫкатъ < сѫкъ

-ив-ъ същ. льстивъ < льсть, милостивъ < милость

глаг. страшивъ < страшити

прил. напрасьнивъ < напрасьнъ

-ив-ьнъ прил. на -ъвъ

рѣснотивьнъ < рѣснотивъ

-инъ същ. от а/ja-осн.

воеводинъ < воевода

същ. от ĭ-осн.

голѫбинъ < голѫбь

същ. от консон. основи

осьлѧтинъ < ослѧ, ослѧте

-ин-ьнъ прил. на -ьнъ

звѣриньнъ < звѣрьнъ

-ич-ьнъ прил. на неразоумичьнъ < неразоумьнъ;приимичьнъ < приимьнъ

556


-ьнъ

-ит-ъ същ. именитъ < имѧ, знаменитъ < знамѧ и знамение, племенитъ < племѧ,

сѣменитъ < сѣмѧ

-лив-ъ мин. деят. прич. II; глаг.

млъчаливъ < млъчалъ < млъчати;пооучаливъ < пооучати

-овит-ъ първ. същ. от ŭ-осн.

домовитъ < домъ, сановитъ < санъ, ꙗдовитъ < ꙗдъ, плодовитъ < плодъ,

родовитъ < родъ, трѫдовитъ < трѫдъ

-ов-ъ;-ев-ъ

същ. от м. и ж. р.

архиерѣовъ или архиереевъ < архиереи, врачевъ < врачь, львовъ < львъ,

артемидовъ < артемида, аспидовъ < аспида

прил. или мест.

истовъ < истъ, таковъ < такъ, сицевъ < сиць, каковъ < какъ

-овь-нъ;-евь-нъ

същ. от ŭ-осн.

воловьнъ < волъ, домовьнъ < домъ

o/jo-осн. грѣховьнъ < грѣхъ, врачевьнъ < врачь, плачевьнъ < плачь

n-осн. дьневьнъ < дьнь

-ā-осн. вѣровьнъ < вѣра, срв. вѣровати;виновьнъ < вина, срв. виновати

-шьн-ь, -щьн-ь

нрч. вьчерашьнь, вьчеращьнь < вьчера, вьнѣшьнь, вьнѣщьнь < вьнѣ

-ьлив-ъ същ. гнѣвьливъ < гнѣвъ

-ьн-ат-ъ единств. пример

перьнатъ < перо

-ьн-ъ същ. вѣтрьнъ < вѣтръ, плодьнъ < плодъ

прил. лѫкавънь < лѫкавъ

нрч. исконьнъ < искони

глаг. больнъ < болѣти, подобьнъ < подобити

не и глаг. незавидьнъ < не завидѣти

-ьн-ь нрч. искрьнь < искрь, нижьнь < ниже

557


същ. господьнь < господь, дроужьнь < дроугъ

-ьск-ъ същ. от м. р. божьскъ < богъ, иночьскъ < инокъ

същ. от ж. р. антиоохиискъ < антиохиꙗ, баньскъ < банѣ

същ. от ср. р.

морьскъ < море, небесьскъ < небе

Форманти при местоименните наречия

- (ъ)де – място без оглед на посоката: вьсьде, онъде, съде, инъде

-ако – начин: вьсѣко, единако, како, обоꙗко, сице

-амо, -ѫдоу (-дѣ) – движение към говорещия или към обекта или от говорещия: тамо, онамо,

тѫдоу (тѫдѣ)

-гда – време: вьсегда, овогда, тогда (тъгда)

-ли, -ль (-лѣ) – количество и степен; време: коли, колѣ, коль; селѣ, толи

Най-употребявани префикси

без-: липса, отсъствие на признака, изразен от основата – безвиньнъ, бесрамьникъ, безмлъвие.

въ-, пред гласна вън-: движение към вътрешността на нещо – въходити, въноушити.

въз-: движение нагоре – възити; начало на действието – възглаголати; връщане – възвратити, въздати

до-: достигане, предел – доити

за-: 'зад' заити, западъ; начало на действие – запалити; докрай осъществяване на значението

на основата – защитити, закръіти

из-: излизане, извличане – изити; докрай осъществяване значението на основата – испити, исцѣлити.

мимо-: покрай – мимоити.

на: върху – належати; срещу – наити, нанести; цялостно извършване на действието – надоити.

не-: отрицание при именните основи; при глаголните – различни нюанси на значението на

основата.

о-/об-: наоколо – объходити, оградити; обхващане на целия предмет или лице – оженити

от(ъ)-: отделяне – отъбѣжати, отърещи

по- / па-: различни степени на осъществяване на значението на основата – побѣседовати,

558

побѣдити, пагоуба, памѧть, пажить.

по-дъ-: удължаване на по- с -дъ- ʻподʼ – подъкопати, подъножие, подънебесьнъ.

при-: приближаване, близост – приити, приморие, пристанище; приблизителност – примракъ,

призракъ, пристрашьнъ; различни нюанси на прибавяне, придобиване, усвояване – приложити, приобрѣсти.

про-: проникване – пробости, проврѣти; докрай осъществено действие – продати; начало на

действие – прогънати; разпространяване на действието – провлѣщи; предварителност 'пред' –

прорещи = пра-

пра-: отдалеченост във времето, предварителност – прадѣдъ.

прѣ-: преодоляване, преминаване – прѣити, прѣплоути; промяна – прѣмѣнити, прѣселити;

увеличаване, нарастване – прѣльстити, прѣльсть, прѣблагъ, прѣпростъ, прѣсвѣтьлъ.

прѣ-дъ-: удължаване на прѣ- с -дъ- ʻпредʼ – прѣдъварити, прѣдъдворие, прѣдъсѣдание, прѣдътеча.

раз-: отделяне, разпръскване – разлѫчити, распѫтие; начало на действие – распалити.

съ-, пред гласна сън-: отделяне, движение отгоре надолу – сълѣсти, сънити, сънитие;

съвместност, свързване – сънѧти, съньмъ; вар. сѫ- сѫпрѫгъ, сѫсѣдъ; завършеност на значението

на основата – съпасти, съпасение.

оу-: отделяне – оурѣзати, оудалити, оубогъ; цялостно осъществяване – оубити, оубиение, оугасати,

оугашение; начало на действието – оусънѫти, оусъіпание.

Първа съставка на сложните думи

Първи компонент Част наречта

Примери

благо- същ. благоволение, благовѣрие, благочьстие

прил. благодатьнъ, благолѣпьнъ, благородьнъ, благословесьнъ

гл. благоволити, благовѣстити, благодарити, благословити

нрч. благообразьно, благочьстьно

бого- същ. боговидьць, боголюбьць, богородица

прил. боголѣпьнъ, боголюбивъ, богомрьзькъ, богородичьнъ

гл. богословити

нрч. боголѣпьно

брат(р)о-, същ. брат(р)олюбьствие, брат(р)осътворение, братоучѧдъ

559


Примери

братоу-

бѣдьно- същ. бѣдьнонеимѣние, бѣдьнопостѫпьнъ

бѣло- същ. бѣлоризьць

велико- същ. великолѣпотие

прил. великодоушьнъ

гл. великомѫдровати

нрч. великогласьно

вель-, веле-, велие

(велье)същ. вельдарование, вельлѣпота

прил. велерѣчивъ, велиеꙗдъ, вельгласьнъ, велиеименьнъ

гл. вельмѫдровати

нрч. вельгласьнѣ

вино- същ. виноградъ, винопиица

прил. виноградьнъ

водо- същ. водоносъ, водопиица

водьно- прил. водьнотрѫдовитъ

вое- същ. воевода, воеводьство

врѣдо- същ. врѣдооумие

вьсе- същ. вьседрьжитель, вьсъжежение

прил. вьсеплодьнъ, вьсенощьнъ

гл. вьсесъжещи сѧ

нрч. вьсеплодьно

готово- същ. готовооумие

нрч. готовословлено

длъго- същ. длъготрьпѣние

прил длъготрьпѣливъ

гл. длъготрьпѣти

560


Примери

добро- същ. добровоние, доброродие, доброчьстие

прил. добровѣинъ, добропобѣдьнъ, доброродьнъ

гл. добротворити

дроуго- същ. дроугоюбие

прил. дроуголюбивъ

нрч. дроуголюбьно

доухо- същ. доухоборьць, доухосластие

прил. доухоборьнъ, доухоносьнъ

доуховьно- прил. доуховьнодвижимъ

доуше- същ. доушегоубьство, доушегоубьць

прил. доушегоубьнъ, доушепагоубьнъ, доушеоуспѣшьнъ

дъва-, дъво-, дъвое- числ. дъвадесѧтьнъіи

същ. дъводоушие

дъімо- прил. дъімокоурьнъ

дьнь- прил. дьньдьньнъі

дѣво- прил. дѣволюбьствьнъ

едино- прил. единосѫщьнъ, единоумьнъ

едьно- прил. едьнодоушьнъ, едьнорожденъ, единочѧдъ

жесто- същ. жестосрьдие

прил. жестосрьдивъ, жестосрьдъ

законо- същ. законодавьць, законопрѣстѫпьникъ, законооучитель

гл. законодаꙗти

зъло- същ. зъловѣрие, зълодѣи

прил. зълонравьнъ, зълочьстьнъ

гл. зълодѣꙗти, зълострадати

ино- същ. иновѣрьникъ, инорогъ

561


Примери

прил. иновѣрьнъ, иномъісльнъ, иноѧзъічьнъ

кръво- същ. кръвоточение, кръвоꙗдение

прил. кръвопивъ, кръвоточивъ

гл. кръвоточити

лихо- същ. лихоимание, лихоꙗдение

гл. лихоимати, лихосътворити

лице- същ. лицемѣрие, лицемѣръ

прил. лицемѣрьнъ

гл. лицемѣровати сѧ, лицетворити

нрч. лицемѣрьно

лъже-, лъжи-, лъжно- същ. лъжесъвѣдѣние, лъжесъвѣдѣтель, лъжипастоухъ

прил. лъжеименитъ, лъжеименьнъ, лъжьноименьнъ

гл. лъже(и)послоушьствовати, лъжесъвѣдѣтельствовати

любо- същ. любодѣи, любослъішание

прил. любодѣинъ, любонищь

гл. любомѫдрити, любоплакати

мало- същ. маломощь, малосъпание

прил. маловрѣменьнъ, малогодьнъ, малочисменьнъ

нрч. малогодьнѣ

младо- прил. младотѣльнъ

мрьзко- прил. мрьзкословесьнъ

мрьтво- същ. мрьтвоꙗдьць

мъного, мъног- същ. мъногобожьство, мъногоглаголание

прил. мъноголѣтьнъ, мъногоплодьнъ, мъногоцѣньнъ

нрч. мъногочѧстьно, мъногъкратъі

мъіто- същ. мъітоимьць, мъітоимьство

562


Примери

мьздо- същ. мьздодавьць, мьздоимьць

гл. мьздоимьствовати

мѫдьно- прил. мѫдьногласьнъ, мѫдьноѧзъічьнъ

мѫже- същ. мѫжелюбица

прил. мѫжеискоусьнъ

нрч. мѫжемѫдрьно, мѫжемъісльно

нище- същ. нищелюбьць, нищелюбие, нищепитательница

ново- същ. нововѣрьникъ

прил. новосвѣщьнъ, новорожденъ, новосвѣтьлъ

гл. новоꙗвити, новозьдати

оплазо- оплазосрьдъ

осмо- числ. осмонадесѧтъ

прил. осмодьневьнъ

право- същ. правовѣрие, правословьць

прил. правовѣрьнъ

нрч. правовѣрьно

правьдо-, правьдно- същ. правьдотворение

гл. правьднослововати

праздьно- същ. праздьнодѣꙗние, праздьнолюбьць

прил. праздьнолюбьнъ

гл. праздьнословесити

просто- същ. простославие

прил. простославьнъ

нрч. простославьнѣ

прьво- същ. прьвовъзлѣгание, прьвомѫчьникъ

прѣжде- същ. прѣждевъзлѣгание, прѣждезъвание, прѣждесѣдѣние

563


Примери

прил. прѣжденареченъ, прѣждесвѧщенъ

прѣлюбо-, прѣлюбъі- същ. прѣлюбодѣи, прѣлюбодѣиство, прѣлюбодѣꙗние

прил. прѣлюбодѣиствьнъ

гл. прѣлюбодѣꙗти

пѧть- същ, пѧтьдесѧтьница

прил. пѧтьдесѧтьнъ

равьно- същ. равьномѣрие

прил. равьнодоушьнъ, равьночьстьнъ, равьноестьствьнъ

нрч. равьнорадостьно

разьно- същ. разьностоꙗние

прил. разьноличь, разьноличьнъ, разьноочьнъ

рѫко- същ. рѫкописание, рѫковѧть

само- същ. самовидьць, самовластьць, самодѣльникъ

прил. самовластьнъ, самотворьнъ

гл. самоприходити, саморасти

нрч. самовластьно, самовольно

свѣто- същ. свѣтодавьць, свѣтозарие, свѣтоносьць

прил. свѣтовидьнъ, свѣтодавьнъ

нрч. свѣтозрачьно, свѣтоѣвленьно

свѣтло- същ. свѣтьлоносьць

прил. свѣтьлоначѧльнъ

гл. свѣтьловати, свѣтьлотворити

свѧто- същ. свѧтописание, свѧтопѣвьць

прил. свѧтолѣпьнъ, свѧтословьнъ

нрч. свѧтолѣпьнѣ

седмь- седмьдесѧтьнъіи

564


Примери

славо- същ. славословествие, славословие, славословесие

прил. славорадъ

гл. славословити

сладо-, сладъко същ. сладострастие, сладосѫщие, сладоходитие

прил. сладъковоньнъ, сладкоглагольнъ, сладъкооуханьнъ

нрч. сладорѣчивѣ

сласто- същ. сластоврѣдие, сластотрьпие, сластолюбьць, сластохотие

прил. сластолюбивъ, сластолюбьнъ

слово- същ. словолюбьць, словописатель, словословесие

прил. словодаривъ

гл. словопрѣпирати сѧ, словославити

срьдо- същ. срьдоболь, срьдобольство, срьдоболѣ, срьдовѣдьць

прил. срьдобольнъ

гл. срьдобольствовати, срьдоболѣти

страньно- същ. страньнолюбие, страньноприимьць

прил. страньнолѣпотьнъ

гл. страньноприѧти

нрч. страньнолѣпьно

страсто- същ. страстоносьць, страстотрьпие, страстотрьпьць

прил. страстотрьпьчьскъ, страстооубииствьнъ

сьребро същ. сьреброклепчии, сьребролюбление, сьребролюбьць

прил. сьребролюбивъ

тожде- същ. тождеимение, тождерождение, тождеплеменьникъ

прил. тождеименьнъ, тожденравьнъ, тождестрастьнъ

три-/трь- прил. трьблаженъ, тридьневьнъ, триименьнъ, трьсвѧтъ

оубого- същ. оубогокръмие, оубоголюбие

565


Примери

христо- същ. христолюбьць, христоразроушьникъ

прил. христоименитъ, христолюбивъ

хоудо- същ. хоудовѣрие, хоудоглаголание

прил. хоудовѣрьнъ, хоудодоушьнъ

гл. хоудоглаголати

цѣло- същ. цѣломѫдрие, цѣломѫдрование

гл. цѣломѫдрьствовати

нрч. цѣломѫдрьствьно

чаро- същ. чародѣи, чародѣица, чародѣꙗние

гл. чародѣꙗти

четврѣ-, четверо, четврьто-

прил. четврѣдьневьнъ, четврѣногъ, четверочисльнъ

гл. четврьтовластьствовати

чловѣко- същ. чловѣколюбие, чловѣкооугодьникъ

прил. чловѣколюбивъ

гл. чловѣколюбьствовати

нрч. чловѣколюбьнѣ, чловѣкообразьно

чрьно- същ. чрьноризьць, чрьноризица

чюдо- (чоудо-) същ. чюдодѣꙗние, чюдотворение, чюдотворьць

прил. чюдовидьнъ, чюдоточивъ

гл. чюдотворити

ѧдро- същ. ѧдрописьць

ѧзъіко- същ. ѧзъікоболѣзние, ѧзъіковрѣдие

прил. ѧзъікосвѣтообразьнъ

566

Парадигми

Съществителни

Съществителни от ā-основи

ед. ч. дв. ч. мн. ч.И. жена женѣ женъі

Р. женъі женоу женъ

Д. женѣ женама женамъ

В. женѫ женѣ женъі

Т. женоѭ женама женами

М. женѣ женоу женахъ

Зв. жено женѣ женъі

Съществителни от ā- основи на веларна съгласна

ед. ч. дв. ч. мн. ч.

И. нога, рѫка, моуха ноꙃѣ, рѫцѣ, моусѣ ногъі, рѫкъі, моухъі

Р. ногъі, рѫкъі, моухъі ногоу, рѫкоу, моухоу ногъ, рѫкъ, моухъ

Д. ноꙃѣ, рѫцѣ, моусѣ ногама, рѫкама, моухама ногамъ, рѫкамъ, моухамъ

В. ногѫ, рѫкѫ, моухѫ ноꙃѣ, рѫцѣ, моусѣ ногъі, рѫкъі, моухъі

Т. ногоѭ, рѫкоѭ, моухоѭ ногама, рѫкама, моухама ногами, рѫками, моухами

М. ноꙃѣ, рѫцѣ, моусѣ ногоу, рѫкоу, моухоу ногахъ, рѫкахъ, моухахъ

Съществителни от jā-основи

ед. ч. дв. ч. мн. ч.И. строуꙗ, кънѧгъіни строуи, кънѧгъіни строуѧ, кънѧгъінѧ

Р. строуѧ, кънѧгъінѧ строую, кънѧгъіню строуи, кънѧгъінь

Д. строуи, кънѧгъіни строуꙗма, кънѧгъінѣма строуꙗмъ, кънѧгъінѣмъ

В. строуѭ, кънѧгъінѭ строуи, кънѧгъіню строуѧ, кънѧгъінѧ

Т. строуеѭ, кънѧгъінеѭ строуꙗма, кънѧгъінѣма строуꙗми, кънѧгъінѣми

М. строуи, кънѧгъіни строую, кънѧгъіню строуꙗхъ, кънѧгъіни

Зв. кънѧгъіни кънѧгъіни кънѧгъіни

567


И. млънии, балии млънии, балии млъниѧ, балиѧ

Р. млъниѧ, балиѧ млънию, балию млънии, балии

Д. млънии, балии млъниꙗма, балиꙗма млъниꙗмъ, балиꙗмъ

В. млъниѭ, балиѭ млънии, балии млъниѧ, балиѧ

Т. млъниеѭ, балиеѭ млъниꙗма, балиꙗма млъниꙗми, балиꙗми

М. млънии, балии млънию, балию млънꙗхъ, балиꙗхъ

Зв. балии балии балиѧ

Съществителни от ŏ-основи, м. р.

ед. ч. дв. ч. мн. ч.И. градъ града гради

Р. града градоу градъ

Д. градоу градома градомъ

В. градъ града градъі

Т. градомь градома градъі

М. градѣ градоу градѣхъ

Зв. граде гради

Съществителни от ŏ- основи м. р. на веларна съгласна


И. богъ, отрокъ, грѣхъ бога, отрока, грѣха боꙃи, отроци, грѣси

Р. бога, отрока, грѣха богоу, отрокоу, грѣхоу богъ, отрокъ, грѣхъ

Д. богоу, отрокоу, грѣхоу богома, отрокома, грѣхома богомъ, отрокомъ, грѣхомъ

В. богъ, отрокъ, грѣхъ бога, отрока, грѣха богъі, отрокъі, грѣхъі

Т. богомь, отрокомь, грѣхомъ богома, отрокома, грѣхома богъі, отрокъі, грѣхъі

М. боꙃѣ, отроцѣ, грѣсѣ богоу, отрокоу, грѣхоу боꙃѣхъ, отроцѣхъ, грѣсѣхъ

568

Съществителни от jŏ-основи, м. р.


И. краи, оучитель краꙗ, оучителѣ краи, оучители

Р. краꙗ, оучиелѣ краю, оучителю краи, оучитель

Д. краю, оучителю краема, оучителема краемъ, оучителемъ

В. краи, оучитель краꙗ, оучителѣ краѧ, оучителѧ

Т. краемь, оучителемь краема, оучителема краи, оучители

М. краи, оучители краю, оучителю краихъ, оучителихъ

Зв. оучителю оучителѣ оучители

Съществителни от jŏ- (смегчени о-)основи, м. р.

ед. ч. дв. ч. мн. ч.И. отьць, врачь отьца, врача отьци, врачи

Р. отьца, врача отьцю (оу), врачю(оу) отьць, врачь

Д. отьцю (оу), врачю (оу) отьцема, врачема отьцемъ, врачемъ

В. отьць, врачь отьца, врача отьцѧ, врачѧ

Т. отьцемь, врачемь отьцема, врачема отьци, врачи

М. отьци, врачи отьцю (оу), врачю(оу) отьцихъ, врачихъ

Зв. отьцю (оу), врачю(оу) отьца, врача отьци, врачи

Съществителни от ŏ-основи, ср. р.


И. село селѣ села

Р. села селоу селъ

Д. селоу селома селомъ

В. село селѣ села

Т. селомь селома селъі

М. селѣ селоу селѣхъ

569

Съществителни от ŏ- основи ср. р. на веларна съгласна


И. иго, вѣко иꙃѣ, вѣцѣ ига, вѣка

Р. ига, вѣка игоу, вѣкоу игъ, вѣкъ

Д. игоу, вѣкоу игома, вѣкома игомъ, вѣкомъ

В. иго, вѣко иꙃѣ, вѣцѣ ига, вѣка

Т. игомь, вѣкомь игома, вѣкома игъі, вѣкъі

М. иꙃѣ, вѣцѣ игоу, вѣкоу иꙃѣхъ, вѣцѣхъ

Съществителни от jŏ-основи, ср. р.

ед. ч. дв. ч. мн. ч.И. море, знамение иꙃѣ, вѣцѣ морѣ, знамениꙗ

Р. морѣ, знамениꙗ игоу, вѣкоу морь, знамении

Д. морю, знамению игома, вѣкома моремъ, знамениемъ

В. море, знамение иꙃѣ, вѣцѣ морѣ, знамениꙗ

Т. моремь, знамениемь игома, вѣкома мори, знамении

М. мори, знамении игоу, вѣкоу морихъ, знамениихъ

Съществителни от jŏ- (смегчени о-) основи, м. р.


И. срьдьце, ѫже срьдьца, ѫжа срьдьца, ѫжа

Р. срьдьца, ѫжа срьдьцю (оу), ѫжю(оу) срьдьць, ѫжь

Д. срьдьцю (оу), ѫжю(оу) срьдьцема, ѫжема срьдьцемъ, ѫжемъ

В. срьдьце, ѫже срьдьца, ѫжа срьдьца, ѫжа

Т. срьдьцемь, ѫжемь срьдьцема, ѫжема срьдьци, ѫжи

М. срьдьци, ѫжи срьдьцю (оу), ѫжю (оу) срьдьцихъ, ѫжихъ

Съществителни от ĭ-основи ж. и м. р.


И. радость, гость радости, гости радости, гостье (-ие)

570

Р. радости, гости радостью (-ию), гостью (-ию) радостии, гостьи (-ии)

Д. радости, гости радостьма, гостьма радостьмъ, пѫтьмъ

В. радость, гость радости, гости радости, пѫти

Т. радостьѭ (-иѭ), гостьмь радостьма, гостьма радостьми, гостьми

M. радости радостью (-ию), гостью (-ию) радостьхъ, гостьхъ

Зв. гости гости гостье (-ие)

Съществителни от ŭ-основи


И. съінъ, домъ съінъі, домъі съінове, домове

Р. съіноу, домоу съіновоу, домовоу съіновъ, домовъ

Д. сънови, домови съінъма, домъма съінъмъ, домъмъ

В. съінъ, домъ съінъі, домъі съінъі, домъі

Т. съінъмь, домъмь съінъма, домъма съінъми, домъми

M. съіноу съіновоу, домовоу съінъхъ, домъхъ

Зв. съіноу съінъі съінове

Съществителни от ū-основи


И. црькъі црькъви црькъви

Р. црькъве црькъвѹ црькъвъ

Д. црькъви црькъвама црькъвамъ

В. црькъвь црькъви црькъви

Т. црькъвьѭ, -иѭ црькъвама *црькъвами

М. црькъве црькъвѹ црькъвахъ

Влияние на ĭ-основи върху ū-основите

ед. ч. мн. ч.И. кръвь кръви

Р. кръве, кръви кръвъи, кръвии, кръвъ

571

Д. кръви кръвьмъ

В. кръвь кръви

Т. крьвьѭ, -иѭ кръвьми

М. кръве кръвьхъ

Съществителни от n-основи

м. р. м.р. ср. р. ед. ч.

И. камъі, камень дьнь имѧ

Р. камене, камени дьнь, дьни имене

Д. камени дьни имени

В. камень дьнь имѧ

Тв. каменьмь дьньмь именьмь

М. камене дьне, дьни имене

дв. ч.И. - В. камени дьни именѣ, имени

Р. -М. каменѹ дьнѹ, дьнью именѹ

Д. - Т. каменьма дьньма именьма

мн. ч.

Им. камене дьне, дьнье имена

Р. каменъ дьнъ именъ

Д. каменьмъ дьньмъ именьмъ

В. камени дьни имена

Тв. каменьми дьньми, дьнъі именъі

М каменьхъ дьньхъ именьхъ

Съществителни от nt-основи


И. агнѧ агнѧтѣ агнѧта

Р. агнѧте агнѧтоу агнѧтъ

Д. агнѧти агнѧтьма агнѧтемъ

В. агнѧте агнѧтѣ агнѧта

572

Т. агнѧтемь агнѧтьма агнѧтъі

М. агнѧте (-ти) агнѧтоу агнѧтехъ

Съществителни от er-основи

ед. ч. дв. ч. мн. ч.И. мати, дъщи матери, дъщери матери (-ии), дъщери (-ии)

Р. матере, дъщере матерью (-ию), дъщерью (-ию)

матеръ (-еи), дъщеръ (-еи)

Д. матери, дъщери матерьма, дъщерьма матеремъ, дъщеремъ

В. матерь, дъщерь матери, дъщери матери (-ии), дъщери (-ии)

Т. матерьѭ (-иѭ), дъщерьѭ (-иѭ)

матерьма, дъщерьма матерьми, дъщерьми

М. матери, дъщери матерью (-ию), дъщерью (-ию)

матерехъ, дъщерехъ

Зв. мати, дъщи матери, дъщери матери, дъщери

Съществителни от es-основи


И. небо небесѣ небеса

Р. небесе (-и) небесоу небесъ

Д. небеси небесьма небесемъ

В. небесе небесѣ небеса

Т. небесьмь небесьма небесъі

М. небеси (-е) небесоу небесехъ

Разносклоняеми съществителни в мн. ч. (в ед. ч. на -арь, тель, -ѣ(ꙗ, а)нинъ)

И. мъітаре (-и) дѣлателе граждане

Р. мъітарь дѣлатель гражданъ

Д. мъітаремъ (-ьмъ) дѣлателемъ (-ьмъ) гражданемъ

В. мъітарѧ дѣлателѧ гражданѧ

Т. мъітари дѣлатели граждани

573

М. мъітарихъ дѣлателихъ гражданихъ (-ехъ)

Прилагателни

Склонение на простите прилагателни (твърди и меки основи)

м. р. ср. р. ж. р. ед. ч.

Им. младъ, синь младо, сине млада, синѣ

Р. млада, синѣ млада, синѣ младъі, синѧ

Д. младоу, синю младоу, синю младѣ, сини

В. младъ, синь младо, сине младѫ, синѭ

Тв. младомь, синемь младомь, синемь младоѫ, синеѭ

М. младѣ, синѣ младѣ, синѣ младѣ, сини

дв. ч.

Им. добра, синѣ добрѣ, сини добрѣ, сини

Р. добрѹ, синю добрѹ, синю добрѹ, синю

Д. доброма, синема доброма, синема добрама, синѣма

В. добра, синѣ добрѣ, сини добрѣ, сини

Тв. доброма, синема доброма, синема добрама, синѣма

М. добрѹ, синю добрѹ, синю добрѹ, синю

мн. ч.Им. добри, сини добра, синѣ добръі, синѧ

Р. добръ, синь добръ, синь добръ, синь

Д. добромъ, синемъ добромъ, синемъ добрамъ, синѣмъ

В. добръі, синѧ добра, синѣ добръі, синѧ

Тв. добръі, сини добръі, сини добрами, синѣми

М. добрѣхъ, синихъ добрѣхъ, синихъ добрахъ, синѣхъ

Склонение на сложните прилагателни (твърди и меки основи)


Им. добръіи, нищьи (-ии) доброе, нищее добраꙗ, нищаа

574

Р. добраего, нищаего добраего, нищаего добръіѧ, нищѧѧ

Д. добрѹемѹ, нищю(оу)емоу добрѹемѹ, нищю(оу)емоу добрѣи, нищии

В. добръіи, нищьи (-ии) доброе, нищее добрѫѭ, нищѫѭ

Тв. добръіимь, нищиимь добръіимь, нищиимь доброѭ, нищеѭ

М. добрѣемь, нищиимь добрѣемь, нищиимь добрѣи, нищии

дв. ч.Им. добраꙗ, нищаꙗ добрѣи, нищии добрѣи, нищии

Р. добрѹю, нищю(оу)ю добрѹю, нищю(оу)ю добрѹю, нищю(оу)ю

Д. добръіима, нищиима добръіима, нищиима добръіима, нищиима

В. добраꙗ, нищаа добрѣи, нищии добрѣи, нищии

Тв. добръіима, нищиима добръіима, нищиима добръіима, нищиима

М. добрѹю, нищю(оу)ю добрѹю, нищю(оу)ю добрѹю, нищю(оу)ю

мн. ч.

Им. добрии, нищии добраꙗ, нищаꙗ добръіѧ, нищѧѧ

Р. добръіихъ, нищиихъ добръіихъ, нищиихъ добръіихъ, нищиихъ

Д. добръіимъ, нищиимъ добръіимъ, нищиимъ добръіимъ, нищиимъ

В. добръіѧ, нищѧѧ добраꙗ, нищаꙗ добръіѧ, нищѧѧ

Тв. добръіими, нищиими добръіими, нищиими добръіими, нищиими

М. добръіихъ, нищиихъ добръіихъ, нищиихъ добръіихъ, нищиихъ

Склонение на сравнителната степен при прилагателните (кратка и дълга форма)


Им. крѣпльи, крѣплѣи крѣпле, крѣплѣе крѣпльши, крѣплѣиши

Р. крѣпльша, крѣплѣиша крѣпльша, крѣплѣиша крѣпльшѧ, крѣплѣишѧ

Д. крѣпльшю (-оу), крѣплѣишю (-оу)

крѣпльшю (-оу), крѣплѣишю (-оу)

крѣпльши, крѣплѣиши

В. крѣпльшии, крѣплѣи крѣпле, крѣплѣе крѣпльшѫ, крѣплѣишѫ

Тв. крѣпльшемь, крѣплѣишемь

крѣпльшемь, крѣплѣишемь крѣпльшеѭ, крѣплѣишеѭ

М. крѣпльши, крѣплѣиши крѣпльши, крѣплѣиши крѣпльши, крѣплѣиши

дв. ч.

575

Им. крѣпльша, крѣплѣиша крѣпльши, крѣплѣиши крѣпльши, крѣплѣиши

Р. крѣпльшю, крѣплѣишю крѣпльшю, крѣплѣишю крѣпльшю, крѣплѣишю

Д. крѣпльшема, крѣплѣишема

крѣпльшема, крѣплѣишема крѣпльшама, крѣплѣишама

В. крѣпльша, крѣплѣиша крѣпльши, крѣплѣиши крѣпльши, крѣплѣиши

Тв. крѣпльшема, крѣплѣишема

крѣпльшема, крѣплѣишема крѣпльшама, крѣплѣишама

М. крѣпльшю, крѣплѣишю крѣпльшю, крѣплѣишю крѣпльшю, крѣплѣишю

мн. ч.Им. крѣпльше крѣпльша, крѣплѣиша крѣпльшѧ, крѣплѣишѧ

Р. крѣпльшь, крѣплѣишь крѣпльшь, крѣплѣишь крѣпльшь, крѣплѣишь

Д. крѣпльшемъ, крѣплѣишемъ

крѣпльшемъ, крѣплѣишемъ крѣпльшамъ, крѣплѣишамъ

В. крѣпльшѧ, крѣплѣишѧ крѣпльша, крѣплѣиша крѣпльшѧ, крѣплѣишѧ

Тв. крѣпльши, крѣплѣиши крѣпльши, крѣплѣиши крѣпльшами, крѣплѣишами

М. крѣпльшихъ, крѣплѣишихъ

крѣпльшихъ, крѣплѣишихъ крѣпльшахъ, крѣплѣишахъ

Местоимения

Лично местоимение


Им. азъ вѣ мъі

Р. мене наю насъ

Д. мьнѣ, ми нама (на) намъ (нъі)

В. мене, мѧ на (нъі) нъі

Тв. мъноѭ нама нами

М. мьнѣ наю насъ


Им. тъі ва (въі) въі

Р. тебе ваю васъ

Д. тебѣ ти вама (ва) вамъ (въі)

В. тебе, тѧ ва (въі) въі

576

Тв. тобоѭ вама вами

М. тебѣ ваю васъ

Възвратно местоимение

Им. –

Р. себе

Д. себѣ, си

В. себе, сѧ

Тв. собоѭ

М. себѣ

Местоименно склонение (твърда основа)

м. р. ср. р. ж. р. м. р. ср. р. ж. р.

ед. ч.

Им. тъ то та онъ оно она

Р. того того тоѧ оного оного оноѧ

Д. томѹ томѹ тои ономоу емоуже онои

В. тъ то тѫ онъ оно онѫ

Тв. тѣмь тѣмь тоѭ онѣмь онѣмь оноѫ

М. томь томь тои ономь ономь онои

дв. ч.

Им. та тѣ тѣ она онѣ онѣ

Р. тою тою тою оною оною оною

Д. тѣма тѣма тѣма онѣма онѣма онѣма

В. та тѣ тѣ она онѣ онѣ

Тв. тѣма тѣма тѣма онѣма онѣма онѣма

М. тою тою тою оною оною оною

мн. ч.

Им. ти та тъі они она онъі

Р. тѣхъ тѣхъ тѣхъ онѣхъ онѣхъ онѣхъ

Д. тѣмъ тѣмъ тѣмъ онѣмъ онѣмъ онѣмъ

577

В. тъі та тъі онъі она онъі

Тв. тѣми тѣми тѣми онѣми онѣми онѣми

М. тѣхъ тѣхъ тѣхъ онѣхъ онѣхъ онѣхъ

Местоименно склонение (мека основа)

анафорично мест. относително мест. показат. мест. (мека основа)

м. р. ср. р. ж. р. м. р. ср. р. ж. р. м. р. ср. р. ж. р.

ед. ч.

Им. *и *е *ја иже еже ꙗже сь се си

Р. его его еѧ егоже егоже еѧже сего сего сеѧ

Д. емѹ емѹ еи емоуже емоуже еиже семоу семоу сеи

В. и е ѭ иже еже ѫже сь се сьѭ, сиѭ

Тв. имь имь еѭ имьже имьже еѭже симь симь сеѭ

М. емь емь еи емьже емьже еиже семь семь сеи

дв. ч.

Им. *ја *и *и ꙗже иже иже сьѧ, сиѧ си си

Р. ею ею ею еюже еюже еюже сею сею сею

Д. има има има имаже имаже имаже сима сима сима

В. ја и и ꙗже иже иже сьѧ, сиѧ си си

Тв. има има има имаже имаже имаже сима сима сима

М. ею ею ею еюже еюже еюже сею сею сею

мн. ч.

Им. *и *ја *ѧ иже ꙗже ѧже сьи, си(и) си сьѧ, сиѧ

Р. ихъ ихъ ихъ ихъже ихъже ихъ сихъ сихъ сихъ

Д. имъ имъ имъ имъже имъже имъ симъ симъ симъ

В. ѧ ја ѧ ѧже ꙗже ѧже сьѧ, сиѧ си сьѧ, сиѧ

Тв. ими ими ими имиже ими имиже сими сими сими

М. ихъ ихъ ихъ ихъже ихъже ихъже сихъ сихъ сихъ

578

Неопределителни, отрицателни, въпросителни местоимения

м. р. ср. р. ж. р.

ед. ч.

Им. (нѣ / ни)къіи (нѣ / ни)кое (нѣ / ни)каꙗ

Р. (нѣ / ни)коего (нѣ / ни)коего (нѣ / ни)коеѧ

Д (нѣ / ни)коемоу (нѣ / ни)коемѹ (нѣ / ни)коеи

В (нѣ / ни)къіи (нѣ / ни)кое (нѣ / ни)кѫѭ

Тв. (нѣ / ни)имь (нѣ / ни)къіимь (нѣ / ни)коеѭ

М. (нѣ / ни)емь (нѣ / ни)коемь (нѣ / ни)коеи

мн. ч.

Им. (нѣ / ни)ции (нѣ / ни)каꙗ (нѣ / ни)къіѧ

Р. (нѣ / ни)къиихъ (нѣ / ни)ихъ (нѣ / ни)къіихъ

Д. (нѣ / ни)къіимъ (нѣ / ни)къіимъ (нѣ / ни)къіимъ

В. (нѣ / ни)къіѧ (нѣ / ни)каꙗ (нѣ / ни)къіѧ

Тв. (нѣ / ни)къіими (нѣ / ни)къіими (нѣ / ни)къіими

М. (нѣ / ни)къіихъ (нѣ / ни)къіихъ (нѣ / ни)къіихъ

къто чьто

Им. (нѣ / ни)къто (нѣ / ни)чьто

Р. (нѣ / ни)кого (нѣ / ни)чесо, чьсо, чесого, чьсого

Д (нѣ / ни)комоу (нѣ / ни)чесомоу, чьсомоу, чемоу

В (нѣ / ни)кого (нѣ / ни)чьто

Тв. (нѣ / ни)цѣмь (нѣ / ни)чимь

М. (нѣ / ни)комь (нѣ / ни)чемь, чесомь

Числителни

Числителните бройни единъ, едина, едино и едъно, едъна, едъно: по твърдото местоименно

склонение.

Числителните бройни дъва и оба: по твърдото местоименно склонение в двойствено число.

Числителни трие и четъіре: по консонтни и кратки ĭ-основи.

579

Числителните от 5 до 9 са съществителни от ж. р.: скланят се само в ед. ч. по ĭ-основи.

Числителното десѧть е от м. р. и се скланя по консонантните основи с влияние от ĭ-основи.

Сложните числителни от 11-10 променят само първата съставка.

Числителното съто се скланя по о-основи.

Числителното тъісѫщи / тъісѧщи се скланя както съществителните на -ъіни по праславянските

ja-основи.

Числителното тъма се скланя по а-основи.

Глаголи

Спрежение на глаголите от I спрежение в сегашно време

лице нести вести рещи врѣщи

ед. ч.

1 несѫ ведѫ рекѫ врьгѫ

2 несеши ведеши речеши врьжеши

3 несетъ ведетъ речетъ врьжетъ

дв. ч.

1 несевѣ ведевѣ речевѣ врьжевѣ

2 несета ведета речета врьжета

3 несете ведете речете врьжете

мн. ч.

1 несемъ ведемъ речемъ врьжемъ

2 несете ведете речете врьжете

3 несѫтъ ведѫтъ рекѫтъ врьгѫтъ

Спрежение на глаголите от II спрежение в сегашно време

лице минѫти навъікнѫти стати

ед. ч.

580

лице минѫти навъікнѫти стати

1 минѫ навъікнѫ стати

2 минеши навъікнеши станѫ

3 минетъ навъікнетъ станеши

дв. ч.

1 миневѣ навъікневѣ станевѣ

2 минета навъікнета станета

3 минете навъікнете станете

мн. ч.

1 минемъ навъікнемъ станемъ

2 минете навъікнете станете

3 минѫтъ невъікнѫтъ станѫтъ

Спрежение на глаголите от III спрежение в сегашно време

лице знати глаголати писати даровати

ед. ч.

1 знаѭ глаголѭ пишѫ дароуѭ

2 знаеши глаголеши пишеши дароуеши

3 знаетъ глаголетъ пишетъ дароуетъ

дв. ч.

1 знаевѣ глаголевѣ пишевѣ дароуевѣ

2 знаета глаголета пишета дароеута

3 знаете глаголете пишете дароуете

мн. ч.

1 знаемъ глаголемъ пишемъ дароуемъ

2 знаете глаголете пишете дароуете

3 знаѭтъ глаголѭтъ пишѫтъ дароуѭтъ

581

Спрежение на глаголите от IV спрежение в сегашно време

лице видѣти молити

ед. ч.

1 виждѫ молѫ

2 видиши молиши

3 видитъ молитъ

дв. ч.

1 видивѣ моливѣ

2 видита молита

3 видите молите

мн. ч.

1 видимъ молимъ

2 видите молите

3 видѧтъ молѧтъ

Спрежение на атематичните глаголи в сегашно време

лице бъіти вѣдѣти дати ꙗсти имѣти

ед. ч.

1 есмь вѣмь дамь ꙗмь имамь

2 еси вѣси даси ꙗси имаши

3 естъ вѣстъ дастъ ꙗстъ иматъ

дв. ч.

1 есвѣ вѣвѣ давѣ ꙗвѣ имавѣ

2 еста вѣста даста ꙗста имата

3 есте вѣсте дасте ѣсте имате

мн. ч.

1 есмъ вѣмъ дамъ ꙗмъ имамъ

2 есте вѣсте дасте ꙗсте имате

582

лице бъіти вѣдѣти дати ꙗсти имѣти

3 сѫтъ вѣдѧтъ дадѧтъ ꙗдѧтъ имѫтъ

Повелително наклонение при тематичните глаголи

Лице мощи знати

ед. ч.

2 моꙃи знаи

3 моꙃи знаи

дв. ч.

1 моꙃѣвѣ знаивѣ

2 моꙃѣта знаита

мн. ч.

1 моꙃѣмъ знаимъ

2 моꙃѣте знаите

Повелително наклонение при атематичните глаголи

лице бѫд- вѣдѣти дати ꙗсти имѣти

ед. ч.

2 бѫди вѣждь даждь ꙗждь имаи

3 бѫди вѣждь даждь ꙗждь имаи

дв. ч.

1 бѫдѣвѣ вѣдивѣ дадивѣ ꙗдивѣ имаивѣ

2 бѫдѣта вѣдита дадита ꙗдита имаита

мн. ч.

1 бѫдѣмъ вѣдимъ дадимъ ꙗдимъ имаимъ

2 бѫдѣте вѣвите дадите ꙗдите имаите

583

Минало несвършено време

лице видѣти бьрати ходити плести бъіти

ед. ч.

1 видѣахъ бьраахъ хождаахъ плетѣахъ бѣахъ

2 видѣаше бьрааше хождааше плетѣаше бѣаше

3 видѣаше бьрааше хождааше плетѣаше бѣаше

дв. ч.

1 видѣаховѣ бьрааховѣ хождааховѣ плетѣаховѣ бѣаховѣ

2 видѣашета бьраашета хождаашета плетѣашета бѣашета

3 видѣашете бьраашете хождаашете плетѣашете бѣашете

мн. ч.

1 видѣахомъ бьраахомъ хождаахомъ плетѣахомъ бѣахомъ

2 видѣашете бьраашете хождаашете плетѣашете бѣашете

3 видѣахѫ бьраахѫ хождаахѫ плетѣахѫ бѣахѫ

Асигматичен аорист

лице вести двигнѫти

ед. ч.

1 ведъ двигъ

2 веде движе

3 веде движе

дв. ч.

1 ведовѣ двиговѣ

2 ведета движета

3 ведете движете

мн. ч.

1 ведомъ двигомъ

2 ведете движете

584

лице вести двигнѫти

3 ведѫ двигѫ

I сигматичен и коренен аорист

лице дѣлати нести бъіти

ед. ч.

1 дѣлахъ нѣсъ бъіхъ

2 дѣла несе бъі(стъ)

3 дѣла несе бъі(стъ)

дв. ч.

1 дѣлаховѣ нѣсовѣ бъіховѣ

2 дѣласта нѣста бъіста

3 дѣласта нѣсте бъісте

мн. ч.

1 дѣлахомъ нѣсомъ бъіхомъ

2 дѣласте нѣсте бъісте

3 дѣлашѧ нѣсѧ бъішѧ

II сигматичен аорист

лице пасти ꙗсти

ед. ч.

1 падохъ ꙗдохъ

2 паде ꙗде

3 паде ꙗде

дв. ч.

1 падоховѣ ꙗдоховѣ

585

лице пасти ꙗсти

2 падоста ꙗдоста

3 падосте ꙗдосте

мн. ч.

1 падохомъ ꙗдохомъ

2 падосте ꙗдосте

3 падошѧ ꙗдошѧ

Минало неопределено време (перфект)

Минало деятелно II причастие + сег. време на бъіти: пришьлъ есмъ.

Минало предварително време

Минало деятелно II причастие + мин. време на бъіти: пришьлъ бѣахъ.

Бъдеще сложно време

Спрегнати форми на хотѣти, имѣти, начѧти (въчѧти) с инф.: имамъ (хощѫ) творити.

Бъдеще време в миналото

Мин. несв. време на хотѣти с инф.: хотѣахъ сътворити.

Бъдеще предварително време (futurum exactum)

Форма на глагола бъіти за бъдеще време (основа бѫд-) с минало деят. II прич.: бѫдѫ ходилъ

'ще съм ходил, ще бъда ходил'.

Условно наклонение

Форма на бъіти с минало деятелно ΙΙ причастие.

лице старинни форми нови форми

ед. ч.

586

лице старинни форми нови форми

1 сътворилъ, -а, -о бимь сътворилъ, -а, -о бъіхъ

2 сътворилъ, -а, -о би сътворилъ, -а, -о бъі(стъ)

3 сътворилъ, -а, -о би сътворилъ, -а, -о бъі(стъ)

мн. ч.

1 сътворили (-ъі, -а) бимъ сътворили (-ъі, -а) бъіхомъ

2 сътворили (-ъі, -а) бисте сътворили (-ъі, -а) бъісте

3 сътворили (-ъі, -а) бишѧ сътворили (-ъі, -а) бъішѧ

Причастия

Сегашно деятелно причастие

I и II спр. Им. п. ед. м. и ср. р. -ъі, ж. р. и косв. пад. -ѫщ-: несъі, несѫщи

III спр. Им. п. ед. м. и ср. р. -ѧ, ж. р. и косв. пад. -ѭщ-: знаѧ, знаѭщи

IV спр. Им. п. ед. м. и ср. р. -ѧ, ж. р. и косв. пад. -ѧщ-: молѧ, молѧщи

бъіти: Им. п. ед. м. и ср. р. съі, ж. р. сѫщи, косв. пад. сѫщ-

Останалите атемат. глаголи: Им. п. ед. м. и ср. р. -ъі, ж. р. и косв. пад. -ѫщ-: вѣдъі, вѣдѫщи; дадъі, дадѫщи; ꙗдъі, ꙗдѫщи; имъі, имѫщи

Склонение: по jo- / ja-основи (смегчени o- и a- основи).

Минало деятелно причастие

Глаголи с инф. основа на гласна + въ в им. п. ед. м. и ср. р. и -въш- и окончание за ж. р.и в

косвените падежи: знати > знавъ, знавъши.

Глаголи с инф. основа на съгласна + ъ в им. п. ед. м. и ср. р. и -ъш- и окончание за ж. р.и в

косвените падежи: нести > несъ, несъши.

При глаголи от IV спр. : молити > моль, мольши, хвалити > хваль, хвальши, любити > любль,

любльши.

Склонение: по jo- / ja-основи (смегчени o- и a- основи).

587

Минало деятелно второ причастие

Инфинитивна основа на глаголите + -лъ, -ла, -ло, мн. -ли: неслъ, несла, несло, пеклъ, пекло, пекли.

Сегашно страдателно причастие

I, II, атематично спрежение: сегашна основа + о + м – вести > ведомъ, ведома, ведома; ꙗсти >

ꙗдомъ, ꙗдома, ꙗдомо.

III спрежение: сегашна основа + е + м – знати > знаемъ, знаема, знаемо; глаголати > глаголемъ,

глаголема, глаголемо,

IV спрежение: сегашна основа + и + м – молити > молимъ, молима, молимо; видѣти > видимъ,

видима, видимо.

Склонение: по о-/а-основи.

Минало страдателно причастие

1. Минала (инфинитивна) основа на глагола + н – нести > несенъ, несена, несено; рещи > реченъ, речена, речено; въскрьснѫти > въскрьсенъ, въскрьсена, въскрьсено; просити > прошенъ, прошена, прошено;

оумъіти > оумъвенъ, оумъвена, оумъвено.

2. Минала (инфинитивна) основа на глагола на -ѣ- (от дифтонг) и -ѧ- + т – пѣти, поѭ > пѣтъ,

пѣта, пѣто; начѧти, начьнѫ > начѧтъ, начѧта, начѧто.

Склонение: по о-/а-основи.

Предлози

Предлози, които се съгласуват с един падеж

Родителен падеж

без(ъ): прѣдастъ его безъ народа

близъ: приде близъ свѧтааго; приближишѧ сѧ близъ рѣкы

вънъ, вънѣ, извънъ: изиде вънъ града; вънѣ града прѣбываите; повелѣ извънъ града того посѣщи

выше: выше презвутера сѣщи; выше закона быти

далече: имѣаше село вънѣ града недалече града

до: доидошѧ до цръкъве; до бедроу закопанъ

588

из(ъ): влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти; изъ давъна; изъ пръва

около: стоѧтъ около цръкъве

въскраи (< възъ краи): сѣде въскраи цръкъве

кромѣ (извън, без): кромѣ тѣла естъ; ты единъ еси кромѣ грѣха

окрьстъ (около): повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырѣ

окрѫгъ (около): сѣдѣахоу окрѫгъ его

въ мѣсто: въ мѣсто сего старьца приходитъ

отъ: да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе; възмѧте сѧ отъ страха

прѣжде: прѣжде зимы прити; прѣжде того часа

развѣ (извън, освен): аще въ тѣлѣ, аще развѣ тѣлѣ не вѣмь

свѣне: отъведе паоула свѣне сѫдилища

оу: прѣбыстъ оу него годъ малъ; проси оу отьца

Винителен падеж

въз(ъ): възъ бръдо потече

низ(ъ): низъ стѣнѫ падошѧ

объ: живѣаше объ онѫ странѫ доунава; тоу объ нощь прѣбыстъ

ск(в)озѣ: придохомъ сквозѣ огнь и водѫ

Дателен падеж

къ: събьрашѧ сѧ къ немоу; вѣроуѭ къ господоу

противѫ: изидѫ противѫ исоусови; чьто противѫ семоу рекѫтъ

Местен падеж

при: при мори галилеисцѣемь видѣ дъва брата; падѫ при пѫти

589

Предлози, които се съгласуват с два падежа

Родителен и творителен падеж

съ: а) (отдалечаване) съшьдъ съ небесе; съпаде коумиръ съ мѣста своего; (време) съ вечера въста;

(начин) съ полоу мрьтвъ

б) (задружност, съвместност) идетъ съ народомь многомь

Винителен и родителен падеж

врьхоу: винителен падеж само при глаголи за движение, иначе родителен: постави и врьхоу

прѣстолъ свои; срв.: градъ врьхоу горы стоꙗаше

Винителен и местен падеж

Винителен падеж се употребява при глаголи за движение, а местен – при останалите

въ: а) посадити въ тьмьницѫ; въ подъградие доиде

б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ

на: а) похоть воюетъ на доухъ; на гробъ прѣидошѧ

б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ; сѣдиши на трапезѣ; слъньце быстъ на заходѣ; на молитвѣ станевѣ; на оумѣ бѣаше емоу

о: а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень; сѣде одеснѫѭ отьца

б) чьто се слышѫ о тебѣ; не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ

Винителен и творителен падеж

надъ: а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ

б) облачьць малъ ꙗви сѧ надъ народомь

подъ: а) въниде подъ покровъ; заиде слъньце подъ землѭ; подъ вечеръ заклѧ сѧ

б) пьси подъ трапезоѭ ꙗдѧтъ

прѣдъ:а) въведошѧ прѣдъ цѣсар ѣ

б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ

590

Предлози, които се съгласуват с три падежа

Винителен, родителен и творителен

за:

а) за вратъ похвати и;

б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи; (време) за оутра; за вечера

в) (зад, след) иди за мъноѭ сотоно

междоу, междю:

а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ

б) междоу двою морю, чрьнааго и бѣлааго

в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

Задлози

дѣлѣ, дѣльма: вьсе врагъ дѣлѣ бываетъ; сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его

ради, радьма: обьщааго ради оуспѣха жити; чьсо радьма плачете

Старобългарски паметници

Ръкописи

Библейски текстове

Текстове от Новия Завет

Евангелските събития по реда на четиримата евангелисти (Четвероевангелия, Четириевангелия)

1. Зографско евангелие. X век. Открито е в Зографския манастир на Света гора от Виктор Григорович. През 1860 г. е дарено на руския император и сега се съхранява в Националната руска библиотека в Санкт Петербург (Глаг. 1). 288 листа пергамент. Началото и краят на ръкописа не са запазени. Има липси и в средата. Част от тези липси са били много стари и още през 11 век две изгубени тетради (16 листа или 32 страници) са били възстановени с глаголически текст. Този нов текст е написан върху по-стар също глаголически текст от X век(вж. Зографски палимпсест). През XIII – XIV век към ръкописа е бил прибавен синаксар, писан на кирилица. Така че до нас са дошли четири паметника, запазени като един кодекс – три старобългарски глаголически ръкописа и един среднобългарски кирилски текст. Издание:

591

Jagić 1879 (фототипно преиздание през 1954). Литература: Добрев 1985е; Христова 2003е.

2. Мариинско евангелие. X век, втора половина. Открито е от В. Григорович през 1844-1845г. в скита „Св. Дева Мария“ на Света гора (Атон), откъдето носи името си. Днес се пази в Руската държавна библиотека в Москва, където попада от архива на В. Григорович (Григ. 6/Муз. 1689). Първите два листа се съхраняват във Виенската народна библиотека (СигнатураCod. Slav. 146). Съхранената част започва с Мат. 5:24 и завършва с Йоан. 21:17. Липсват два листа с текст от евангелието от Св. Йоан – Йоан. 1:1 – 23 и Йоан. 18:13 – 29. Издание: Ягич 1883 (фототипно преиздание през 1960). Литература: Мострова 1995; Славова 2003з.

3. Добромирово евангелие. XI век, край. Кирилски паметник. Наречено е така по името на един тримата книжовници, които са го писали, поп Добромир. Сега се съхранява в три книгохранилища, разделено на няколко части. В края на XIX век, чрез Ватрослав Ягич, постъпва в Руската национална библиотека в Санкт Петербург. Тази част съдържа 182 пергаментни и 14 хартиени листа с писмо от 14 век. Един от хартиените листове възстановява ранна липса в текста, а другите са синаксар. В манастира „Св. Екатерина“ се пазят две части от паметника, 23 пергаментни листа (под Nο 43) и 12 листа, открити през 1975 г. (сигн. Slav. 7/N). Два листа от паметника се съхраняват в Парижката национална библиотека (сигн. Slav. 65). Писмото е архаично, със следи от глаголическо влияние в правописа и графиката. Езикът на паметника е преходен тип между старобългарския и среднобългарския. По фонетични и лексикални черти може да се приеме, че той произхожда от тогавашните югозападни български краища. Издания: Алтбауер 1973 (фототипно); Велчева 1975 (старата Синайска и Петербургската част); Станчев 1981 (Парижката част); Tarnanidis 1988: 111 – 112, 317 – 334 (фототипно издание на новата Синайска част); Велчева 1991а (диплом. издание на новата Синайска част). Литература: Jagić 1898 – 1899; Иванова-Мавродинова, Мавродинова 1999: 56 – 60; Икономова 2003в.

Изборни (служебни) евангелия

4. Савина книга. X век, първа половина. Кирилски ръкопис. Наречен е така на името на някой си поп Сава, който е упоменат в две приписки на л. 48 и на л. 54. Запазени са 129 листаот ръкописа. Съдържа кратко изборно евангелие с месецослов. Липсват началото и краят на ръкописа. Има липси и в средата. Тези липси са възникнали постепенно и са били допълвани на два пъти – през 11 и през 14 век в Русия. Ръкописът е открит за науката в манастир близо до Псков и е пренесен в Москва. Сега се съхранява се в Руския държавен архив за стари актове (РГАДА) в Москва (фонд 381, No 4). Издания: Щепкин 1903; Князевская, Коробенко,

Дограмаджиева 1999. Литература: Щепкин 1899; Погорелов 1927; Sławski 1963, 1978; Новикова 1967, 1968; Дограмаджиева 2003б; Христова 2003у.

5. Ватикански палимпсест. X век, първа половина. Кирилски текст. Това е долната част на гръцко изборно евангелие от XII – XIII век. Разчетени са частично или в по-голям обем 93 листа от описаните 99, които са кирилски палимпсест. Съхранява се във Ватиканската библиотека (Vat. Gr. 2502). Издание: Кръстанов, Тотоманова, Добрев 1996. Литература: Mussakova 1994; Тотоманова 2000, 2001, 2003а; Джурова 2002; Мъжлекова 2004, 2005.

6. Охридски листове. X век. Паметникът е открит през 1845 г. в Охрид от Виктор

592

Григорович. Съдържа два листа от изборно евангелие. Съществува мнение, че ги е писал един от книжовниците, които са участвали в написването на Синайския псалтир. Съдържа отчетива за дните от Страстната седмица, неделя от първата седмица и за понеделник на втората седмица след Великден. Ръкописът се съхранява в Одеската държавна научна библиотека (сигн. 1/2 /532/). Издания: Ильинский 1915; Lysaght 1982. Литература: Дограмаджиева 1995; Христова 2003п.

7. Листове на Ундолски (Ундолски листове). X век. Кирилски паметник. Оцелели са само два листа от това изборно евангелие. Някога притежание на Вукол М. Ундолски, сега ръкописът се съхранява в Руската държавна библиотека в Москва (сигн. Фонд 310, Унд. 961).Паметникът е написан със старинно висящо, наклонено, уставно писмо. Издания: Карский 1904, Минчева 1978: 18-24. Литература: Минчева 1995в; Христова 2003к.

8. Асеманиево евангелие. X век, край – XI век, начало. Глаголически паметник. Името си носи от ориенталиста Йозеф Симони Асемани, който открива ръкописа в Иерусалим и го предава през 1736 г. във Ватиканската библиотека, където се съхранява и до днес (сигн. Vat. Slav. 3). Ръкописът се състои от 158 листа и съдържа освен евангелския текст синаксар с датиза помен. Наред с други светци са отбелязани св. Кирил, св. Методий и св. Климент Охридски. Издания: Vajs, Kurz 1929 (фототипно), Vajs, Kurz 1955 (в кирилска транслитерация), Иванова-Мавродинова, Джурова 1981 (цветно фототипно издание). Литература: Минев 1985; Икономова 2003б.

9. Боянски палимпсест. XI век. Глаголически паметник, съхранен като долен пласт от среднобългарско кирилско евангелие от XIII век (Добрев 1972; Славова 2003ш). Открито е през 1945 г. От Виктор Григорович в Боянската църква край София. Кирилският паметник съдържа 106 листа. Част от глаголическия текст (26 страници) е разчетена и издадена в кирилска транслитерация. Днес се пази в Руската държавна библиотека в Москва (сигн. фонд87, № 8 /M. 1690/). Издание: Добрев 1972. Литература: Добрев 1985б.

10. Зографски палимпсест. XI век. Глаголическият текст на вмъкнатите две тетради от Зографското евангелие. От този изборен евангелски текст са разчетени 6 страници, които съдържат части от Евангелието според Матея. Издание: Добрев 1971 (с кирилска транслитерация). Литература: Добрев 1985е.

11. Синайски палимпсест (Fragmentum Sinaiticum). XI век. Глаголически паметник. Долнатачаст на л. 45 от кирилски ръкопис. 1 лист, който съдържа откъс от изборно евангелие (Мат. 13: 28 – 30, 36 – 42, Марк. 5: 26). По текст е близък до Асеманиевото евангелие. Съхранява сев Синайския манастир “Св. Екатерина” (сигн. Slav. 39/O). Издания: Altbauer, Mareš 1980; допълнения и поправки у Koch 1983 и Велчева 1999: 102-107. Литература: Altbauer, Mareš 1981; Дограмаджиева 2003в.

Текстове от Апостола

12. Енински апостол. X век. Кирилски ръкопис. Изборен (служебен) апостол. Открит е при ремонт на църквата „Св. Параскева“ в с. Енина, Казанлъшко. Състои се от 39 листа, много от които са частично запазени. Писмото е старинен устав, с наклон вдясно и висящо писмо.

593

Срещат се глаголически букви. Апостолският текст на много места е фрагментарно запазен. Между апостолските четения са разположени прокимени, тропари и типикарски указания. Съхранява се в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София (сигн. НБКМ 1144). Издания: Мирчев, Кодов 1965, Кодов 1983 (цветно фототипно издание). Литература: Дограмаджиева 1985; Икономова 2003г.

Текстове от Стария Завет

Псалтири

13. Синайски псалтир. X век. Глаголически паметник. Открит е и се съхранява в манастира „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров (сигн.: MS 38, MS 2/N). Писан е от не по-малко от седем основни книжовника с архаично, не напълно кръгло глаголическо писмо. По-голямата част от тях са писали с висящо писмо. Текстът изобилства с употреба на кирилица на много места в ръкописа. През 1975 г. се открива още една част от паметника (32 листа) и сега той обхваща 209 л. В сегашния си вид той съдържа всичките 151 псалма, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш“, Утринната песен (Господнята молитва) и началото на Чина на вечернята. В езика на текстовете могат да се разграничат два пласта – архаичен, в който личат следи от езика на текстовете, възникнали в Моравия и Панония по времето на св. Методий и по-нов, източнобългарски, който се свързва с паметници като Зографското евангелие и Супрасълския сборник. Текстът на Псалтира е най-близък до първоначалния Кирило-Методиев превод. Издания: На старата част – Северьянов 1922, Altbauer 1971 (фототипно); На новата част – фототипно Tarnanidis 1988: 87 – 90, 249 – 282; дипломатическо издание с транслитерация на кирилица – Mareš 1997. Литература: Илчев 1979, 1980; Бояджиев 2003; Пенкова, Карачорова 2003.

14. Псалтир на Димитър. XI век. 145 листа. Глаголически паметник. Открит през 1975 г. по време на ремонт в манастира „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров, където се съхранява(сигн. 3/N). Наречен е така въз основа на приписката на първия лист. Ръкописът съдържа текста на всички псалми, молитви, а също така апокрифни текстове (например „Молитва за вълка да не влиза в кошарата“), най-древния славянски лечебник с редки или уникални медицински рецепти и няколко абецедара, от които един глаголически. Представител на късната българска глаголица. Писан е най-малко от трима души с висящo глаголическо писмо и няколко различни правописни системи. Подобно на Синайския псалтир се срещат много кирилски написания, включително и смесена употреба в рамките на една и съща дума. Отделни заглавия са написани изцяло на кирилица. Издания: Miklas 2012 (фототипно); Marti 1999 (издание на глаголическия абецедар); Добрев 1990: 12 – 13, 17 – 20; Добрев, Славова 1995 (част от молитвите); Dobrev 1989 – 1990; Добрев 1990а: 13 – 17; Rosenschon 1994; Велчева 1991б, 1999; Добрев, Славова 1995: 66 – 67 (издания на текста на лекарственика). Литература: Tarnanidis 1988: 91 – 100, 192; Mareš 1993; Rosenschon 1994; Велчева 1999: 92 – 96; Mareš 2000: 591 – 601; Димова 2014; Dimova 2014.

594

Други богослужебни книги

Требници и мисали

15. Киевски листове. X век, първа половина. Образец на моравската редакция на старобългарския език. Намерени са Йерусалим и са пренесени в Киев, откъдето е и името им.Съдържат 7 страници превод от латински на мисал (требник) и представлява сакремантар – кратки молитви за десет меси. Древната част на ръкописа е дело на двама души, които пишат със старинна, ъгловата глаголица и висящ почерк. Първата страница е писана по-късно с кръгла глаголица (през XI век) и съдържа откъс от Посланието на апостол Павел до римляните (13: 11 – 14, 14: 1 – 4) и Молитва към Богородица. Днес ръкописът се съхранява в Централната научна библиотека на Украинската академия на науките (сигн. ДА /П 328/). Издания: Нiмчук 1983; Schaeken 1987. Литература: Минчева 1995б; Славова 2003ж.

16. Синайски евхологий (требник, молитвеник; Euchologium Sinaiticum). X век. Глаголически паметник. Вероятно фрагментът (1 л.) познат като Синайски служебник (Fragmentum liturgiarii sinaiticum) e част от същия ръкопис. От паметника липсват около 160 листа от неговото начало. По-голямата му част днес се съхранява в Синайския манастир „Св. Екатерина“, където е открит през средата на XIX век от архимандрит Порфирий Успенский и дякон Н. Крилов (MS 37). Те занасят три листа от паметника в Русия и сега те се намират в Санкт Петербург – един от тях в библиотеката на Руската академия на науките (сб. И. И. Срезневский, No 19, сигн. 24.4.8), а другите два – в Руската държавна библиотека (сигн.: Сб. П. Успенский, Глаг. 2). През 1881 г. Н. П. Кондаков посещава Синайския манастир и също взема един лист. Днес той също се пази в Руската държавна библиотека (сб. Н. П. Кондаков, Глаг. 3). През 1975 г. се откриват нови 28 листа от паметника, които сега се съхраняват в манастира (сигн. MS 1/N). Заедно с всичките си части днес ръкописът обхваща 133 л. Съдържа молитви и треби по различни поводи (за жетва, за сеитба, за гроздобер, над замърсен кладенец, над болни и недъгави и мн. др.) и чинове (молитвени последования), както и „Заповеди на светите отци“ (списък от наказания, пенициал). Според проучванията отпоследно време в ръкописа се съдържат текстове, които са превод от гръцки, латински (списъкът от наказания), a вероятно от старовисоконемски (чинът за изповедание). Издания: Frček 1933–1939 (с гръцки паралелни текстове); Nachtigal 1941-1942; Tarnanidis 1988: (фототипно издание на новооткритата част). Литература: Лалева, Бояджиев 2003; Пенкова, Цибранска 2003; Пенкова 2008: 25–37.

17. Синайски мисал (Missale Sinaiticum). X век. Глаголически паметник. 80 листа. Открит през 1975 г. в манастира „Св. Екатерина“ на Синай. Ръкописът е много повреден от влага и четлив само на отделни места. Съдържа молитви по римски, образец. Писмото на паметника показва голяма близост със Синайския евхологий а според някои учени дори е идентичнo с това на требника. Издание: Неиздаден. Литература: Tarnanidis 1988: 103-108, 194-195 (описание и снимка); обзор на мненията у Schaeken 1998: 364-365; Велчева 1999, 2003з.

Минеи

18. Миней (празничен миней, Синайски малък миней). XI век. Глаголически паметник. 2

595

листа. Последование на службата за Йоан Кръстител (част) и Канон за Петър и Павел. Представител на късната българска глаголица с едноеров правопис (само с ъ) и четири знака за назални гласни. Открит в Синайския манастир “Св. Екатерина” през 1975 г., където се пазипод сигн. MS 4/N. Цялостно не е издаван. Издания: Tarnanidis 1990: 91–97 (канонът); Велчева 1999: 96-99 (издание на страниците от снимката). Литература: Tarnanidis 1988: 100-102 (описание), table 11 (снимка на л. 1v-2r), срв. и Schaeken 1998: 362-363; Велчева 1999, 2003ж.

Октоих

19. Петербургски октоих (Ленинградски палимпсест, Санкт-Петербургски октоих). XI век. Глаголически паметник, писан с късна глаголица. Долният слой на среднобългарски богослужебен сборник от XIII век, писан върху глаголически текст. Съдържа отделни тропари от канони на октоиха. Пази се Руската Национална библиотека, Санкт-Петербург (сигн. Q.п.I.64). Издание: Цялостно издание липсва. Части са издадени у Lunt 1958 и Велчева 1999: 117-119. Литература: Велчева 1995в, 1999.

Триод

20. Кодов триод. Триоден фрагмент. XI век, край. 1 лист. Открит от Христо Кодов през 1963 г. в Габрово. Съдържа част от Постния триод, трипесеннец за утренята в четвъртък на предпостната седмица. На обратната страна на листа има глаголическа приписка. Издание: Кодов 1966; Велчева 1999: 129-130 (издание и коментар на приписката). Литература: Попов 2003е.

Жития, похвални слова, проповеди

Сборници

21. Супрасълски сборник (Ретков сборник). X век, средата. Кирилски сборник от жития на светци за месец март и църковни проповеди (хомилии) за триодния цикъл. Без начало и край. Текстът на ръкописа може да се раздели на отделни дялове, в зависимост от източниците на своето съставяне. Житията в първата част отразяват редакционни промени, които се свързват с Преславското книжовно средище. Съставен е от най-малко три източника, чиито преводи датират от различно време. На л. 207 се чете приписка от някой си Ретко, който според част от учените е името на книжовника, писал основната част на ръкописа. В палеографско отношение се различават три почерка, които са от един тип – добре обработено, стоящо унциално писмо, което има своите паралели в редица гръцки ръкописи от края на IX в. Основният почерк е двуеров, но часттите на с. 129.30, 131.9 – 20 и 218.8 – 16 са писани с един ер. Ръкописът е открит за науката от М. Бобровски през 1823 г. в Супрасълския манастир до Бялисток, Източна Полша. Откривателят на ръкописа изпраща отделни листове на Б. Копитар във Виена, за да бъде проучен. След смъртта на Копитар 118 листа остават в неговия архив, а по-късно се озовават в Университетската библиотека на Любляна (Cod. Kop. 2). Други 16 листа са закупени от А. Бичков и днес се съхраняват в Руската държавна библиотека в Санкт Петербург (F.п.I.72). Останалите 151 листа попадат у полския граф Замойски и днес се намират в Националната библиотека във Варшава (сб. на граф Замойски,

596

No 21). Общо ръкописът днес съдържа 285 листа. Има липси в началото на сборника и на няколко места в текста. Издания: Северьянов 1904, Заимов, Капалдо 1982 – 1983. Литература: Славова 2003х; Стефова 2003.

22. Клоцов сборник. X век. Глаголически паметник. Състои се от 14 листа, част от някога много голям сборник, чието начало (предполага се около 488 листа) и край са загубени. Съдържа пет хомилии за Връбница и за някои от дните от Страстната седмица, като за един от текстовете не е открит гръцкия оригинал и се предполага, че е оригинално славянско произведение, вероятно на св. Методий. Две от словата са същите, както в Супрасълския сборник, но в друг превод. Писан е с висяща глаголица с преход към ъгловати начертания. В езика се наблюдават редица фонетични моравизми, които съжителстват с по-нови, преславски особености в лексиката. Следи от тази преработка на текста личи като че ли най-отчетливо при библейските цитати. Ръкописът е бил собственост на рода Франкопани от остров Крък в Далмация. През XIX век 12 от листовете са били притежание на граф Парис Клоц, който ги подарява на градския музей в Тренто, Италия, където се съхраняват и днес (сигн. No 2476). Другите два листа са били собственост на барон Андреас Ди Паули и днес се намират в музея „Ferdinandeum“ в Инсбрук, Австрия (сигн. Dip. 973). Издание: Dostal 1959. Литература: Смядовски 1995а; Христова 2003и.

Текстове от отделни автори

23. Рилски листове (Рилски глаголически листове). X век, втора половина. Глаголически паметник. Откъслек от текст с части от словата на Ефрем Сирин (306 – 373) и молитви за Великия пост. Ръкописът отразява първия превод на слова от книгата „Паренесис“. Писан е с кръгла висяща глаголица. По правопис и почерк има паралели най-вече с Асеманиевото евангелие и Синайския требник. В езика се наблюдава смесване на старинни с по-нови особености. Една част от ръкописа (1 лист и част от друг) е открита от Виктор Григорович в Рилския манастир и е известна като “Лист на Григорович”. Тя съдържа молитви. През 1880 г. Константин Иречек вижда отпечатъци върху дървените подвързии на Рилския сборник от 1473 г. През 1936 г. в подвързията на същия сборник Йордан Иванов открива нови два листа. Пази се в две библиотеки под три сигнатури: 1 л. и една част от лист 8 (Санкт-Петербург, РБАН 24.4.15, сбирка на И. И. Срезневский 62), 6 листа и няколко откъслека , включително и отпечатъци от глаголическия текст в подвързията на кирилски ръкопис 3/6 от 1473 г. (библиотека на Рилския манастир и в подвързията фрагментарно запазени листа и части от листове и два отпечатъка). Листът с молитви се пази в РБАН, Санкт-Петербург, сигн. 24.4.17 (сбирка на И.И. Срезневский 64). Издание: Ильинский 1909 (листът на Григорович); Гошев 1956 (целият текст в кирилска транслитерация). За атрибуцията вж. Смядовски 1980а. Литература: Велчева 2003д; Смядовски 2003в.

24. Хилендарски листове. X век. Кирилски паметник. 2 листа. Откъслек от по-голям ръкопис, който не е добре запазен. Съдържа откъс от поучение на Кирил Иерусалимски (315-386). Отразява превод от гръцки, който е бил направен по времето на цар Симеон (893-927). Намерен от Виктор Григорович през 1844 г. в Хилендарския манастир на Света гора (Атон) и подарен от него на библиотеката на Одеския университет. Сега се съхранява в Одеската

597

държавна научна библиотека (сигн. Р 1/533). Издания: Кульбакин 1900, Минчева 1978: 24 – 39; Lysaght 1982: 135 – 142. Литература: Велчева 2003и; Минчева 2003в.

25. Македонски кирилски лист (Лист на Гилфердинг, Гилфердингов лист). X век, първа половина. Съдържа откъс от трактат за преводаческото изкуство от неизвестен славянски автор. Изказани са предположения за авторство на текста на Йоан Екзарх, Константин-Кирил Философ, Методий, Константин Преславски. Почеркът е архаично наклонено висящо писмо с близки паралели в Енинския апостол и Савината книга. Правописът на текста е едноеров, с малък ер и със следи от глаголическо влияние (например използва се само глаголическата

буква за ю– ⱓ). Правописът показва връзка с Преславски епиграфски кирилски паметници от

края на IX – първата половина на X век. Паметникът е в лошо състояние – пергаментът е силно повреден. Листът е открит от А. Ф. Гилфердинг през 1857 г. на Балканите, но къде по-точно не е известно. Смята се, че това става в Македония, откъдето произлиза и името му. Сега се съхранява в Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург (сб. на И. И. Срезневский № 63, сигн. 24.4.16). Издания: Ильинский 1906; Vaillant 1948; Минчева 1978: 76 – 89, Минчева 1981; Добрев 1981. Литература: Trost 1973; Naumow 1975; Минчева 1995г; Икономова 2003д.

26. Зографски листове. X век. 2 листа. Откъслек от по-голям ръкопис. Съдържат откъс от съчинение на Василий Велики за монашеските правила. Открити са от П. Лавров през 1906 г.в Зографския манастир, където се пазят и до ден-днешен. Издания: Lavrov 1926, Lavrov, Vaillant 1930, Минчева 1978: 39-45. Литература: Минчева 1985б; Христова 2003д.

Епиграфски паметници

Надгробни и възпоменателни надписи

1. Надпис на Лазар. Двуезичен гръцко-старобългарски надпис. IX, край – X, начало. Намерен през 1977 г. в манастира до Голямата базилика в Плиска. Издания: Georgiev 1978: 32-44; Malingoudis 1979: 119; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 151-153.

2. Кирилско-глаголически надпис на инок Манасий от с. Цар Асен, Силистренско. IX век,край – X в., начало. Издания: Ангелов 1980; Попконстантинов 1982: 43-49; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 23-26.

3. Надпис на Антон. 921 г. Скална манастирска църква при с. Крепча, Търговищко. Издания: Константинов 1977: 22-28, обр. 6а, 6б; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 48-50.

4. Надпис на Ана. Двуезичен гръцко-старобългарски надпис. X век. Намерен в местността „Селище“ в Преслав. Издания: Тотев 1966: 39-45, Malingoudis 1979: 25-26, Гълъбов 1980: 57; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 186-187; вж. и Гюзелев 1967.

5. Надпис на Тудора. Открит при Кръглата църква на Преслав. X век. Издания: Миятев 1931:395-398, обр. 6; Иванова 1955: 79-80, обр. 20; Гълъбов 1980: 56; Malingoudis 1979:43-44;Медынцева, Попконстантинов 1984:74; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 172-173.

6. Надпис на Чургубиля Мостич. X век. Намерен през 1952 г. в местността „Селище“ до

598

Преславската крепост. Издание с коментар: Станчев 1955: 3-42, обр. 17, 18; Иванова 1955: 43-144; Malingoudis 1979: 32-36; Гълъбов 1980: 56-57; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 184-185.

7. Надпис на Антуни. X век, край. Скална манастирска църква до с. Крепча, Търговищко. Издания: Константинов 1977: 19-22, обр. 5а, 5б; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 46-47.

8. Самуилов надпис от 993 г. (Надпис на цар Самуил). Намерен през 1988 г. в с. св. Герман на Преспанското езеро, Гърция. Поставен от цар Самуил за помен на своите роднини. Издания: Успенский 1899; Иванов 1931: 23-25; Дуйчев 1940: 141; Иванова 1955: 60, обр. 13; Malingoudis 1979:39-42; Гълъбов 1980: 59-60; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 35-37.

9. Възпоменателен надпис за цар Самуил. 1014 г. Намерен през 2004 г. в с. Скрът, Петричко. Издания и превод: Грънчаров, Смядовски 2004; Добрев 2007а: 443–500.

10. Надпис на Пресиан от 1061 г. Намерен в Източна Словакия. Издание: Tkadlčik 1983; Димитров 2002; Виздал, Николов 2006.

Ктиторски и строителни надписи

11. Надпис, открит в развалините на църква до с. Избул (Теке Козлуджа), Плискoвско. IX век, край -X век, начало. Издания: Иванова 1932-1933: 319-321, 1955: 98-99; Гълъбов 1980: 58; Медынцева, Попконстантинов 1984: 34, табл. IX; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 156-157.

12. Надпис на Павел Хартофилакс. X век, начало. На стената на кръщелнята в Кръглата църква в Преслав. Издания: Миятев 1929: 115-116, обр. 3; Malingoudis 1979: 27-28; Гълъбов 1980: 55; Медынцева, Попконстантинов 1984:28-41; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 176-177.

13. Воденски надпис на цар Самуил. 988–989 г.. Издание и превод: Добрев 2007: 9–441.

14. Битолски надпис на Иван Владислав. 1015-1016 г. Намерен при събарянето на Чауш джамия в Битоля през 1956 г. Издания: Бурмов 1959: 84-86; Мошин 1966: 51-61; Заимов 1970;Гълъбов 1980: 60; вж. и Божилов 1971.

Летописни надписи

15. Добруджански надпис от 943 г. Намерен върху строителен блок от крепост при с. Мирчавода, Северна Добруджа. Издания: Mareš 1951; Богдан 1958: 88–104; Malingoudis 1979: 29–31,Гълъбов 1980: 58; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 107–109; вж. и Гюзелев 1968; Божилов 1973.

Надписи с приписков характер

Надписи, свързани с богослужението

16. Богослужебен надпис с прокимени. Преслав. Съдържа утрените и вечерните прокименина седмичното богослужение. Дните на седмицата са на старобългарски, а прокимените – на

599

гръцки. 9-10 век. Издания: Миятев 1931: 398–402, обр. 7, 8, 9; Гошев 1933: 233-251; Иванова 1955: обр. 19а и 19б; Гълъбов 1980: 58; Медынцева, Попконстантинов 1984: 71–74, обр. 17.1–3; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 178–182.

17. Гръцко-старобългарски надпис с текста на Пс. 53:3. Вътрешна страна на църквата в Равна, Провадийско. IX век, край – X век, начало. Издания: Попконстантинов 1984; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 214-217.

18. Вечерен прокимен на глаголица. На страната на Кръщелнята от Кръглата църква в Преслав. X век, начало. Издания: Миятев 1929:114 – 115, обр. 2; Миятев 1931: 394 – 396; Иванова 1932: 227 – 230; Иванова 1955: 76; Медынцева, Попконстантинов 1984: 46 – 49, обр. 5; Константинова 1986: 100 – 104; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 168 – 169.

19. Имена на светци върху керемиди. Χ век. Намерени в църквата-костница в местността „Селище“ до Преславската крепост. Издания: Иванова 1955: 89-97, обр. 33; Гошев 1961: 102 – 104, обр. 101, 102.

20. Надпис срещу еретиците. Открит през 1947 г. до с. Гиген, Никополско. X век. Издания: Гошев 1961: 79 – 83, Malingoudis 1979: 37 – 38; Маргос 1984: 119-125; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 27 – 29.

21. Темнички надпис. Съдържа част от имената на 40-те Севастийски мъченици. X – XI век. Издания: Стоjановић 1913; Иванова 1955: 59 – 60, обр. 11, Гълъбов 1980: 59; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 103 – 105.

22. Първомайски надпис. Старобългарско-гръцки надпис с началото на Евангелието според Йоан. X – XI век. Издания: Заимов 1983; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 127 – 129.

23. Надпис с името на св. Климент, папа Римски. Вътрешна страна на църквата в Равна, Провадийско. IX век, край – X век, начало. Издания: Попконстантинов, Смядовски 1983; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 214 – 217.

24. Фрагменти от рисувани надписи върху белоглинена керамика. IX – X в. Намерени в Преслав. Издания: Господинов 1946:85, обр. 35; Иванова 1955: 77 – 78, 86 – 87, обр. 16 – 18; Гълъбов 1980: 56; Медынцева, Попконстантинов 1984: 74 – 75, обр. 17, вж. и Ваклинова 1995а; Попконстантинов, Добрев 1995; Славова 2003е.

25. Формулата „Исус Христос победи“. Мурфатлар, Румъния. Надпис върху църквата в манастирския комплекс. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 86 – 87.

26. Цитат от Мат. 26:31 (Марк. 14:27). Мурфатлар, Румъния. Надпис върху църквата в манастирския комплекс. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 88 – 89.

Отделни надписи с различна тематика

Бесарабски (Мурфатларски) надписи

Открити през 1960 – 1961 г. в манастирски комплекс в Северна Добруджа. Издания: Mihăilă 1964: 39 – 58 = Михаилэ 1964: 149 – 169; Barnea, Ştefănescu 1971: 114, 195, 203 – 221;

600

Malingoudis 1979: 107 – 110; Гълъбов 1980: 58 – 59; Popkonstantinov 1986; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 61 – 102.

27. Глаголически надпис с името „Илия“. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 72 – 73.

28. Кирилски надпис с името „Илия“. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 72– 73.

29. Надпис с дата 15 октомври. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 74 – 75.

30. Надпис на Симеон. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 76 – 77.

31. Надпис за църквата „Св. Георги“. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 78 – 79.

32. Надпис за поклонение в църквата. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 80– 81.

33. Надпис на Ян и Димиян. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 76 – 77.

34. Надпис „длъжни сме“. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 90 – 91.

35. Надпис с вероятно упоменаване на името Ян. Мурфатлар, Румъния. Църква в манастирския комплекс. X век. Недобре запазен. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 94 – 95.

Варош

36. Надпис от 996 г. на Андрей. Върху колона от развалините на манастира „Св. Архангели“ край с. Варош, Прилепско. Издания: Иванов 1931: 26 – 28; Гошев 1961: 88; Гълъбов 1980: 60; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 243 – 244.

Крепча, Търговищко

37. Надпис на инок Момчил. Скална църква при с. Крепча, Търговищко. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 52 – 53.

38. Надпис на Славомир. Скална църква при с. Крепча, Търговищко. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 54 – 55.

39. Надпис на Герги Граматик. Скална църква при с. Крепча, Търговищко. X век. Кирило-глаголически. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 57.

40. Надпис на игумен Анани. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 54 – 57.

41. Надпис от скалната църква при с. Крепча, Търговищко (недовършен). X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 52 – 53.

Охрид

42. Надпис от църквата „Св. Архангели“ в Охрид. X – XI век. Издание: Иванов 1931: 53.

601

Преслав

43. Надпис на Ян от кръщелнята в Кръглата църква на Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 195.

44. Надписи на Ян и Яков от източната част на Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 196 – 197.

45. Надпис на дякон Илия от източната врата на Вътрешния град на Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 198 – 199.

46. Надпис върху керамика с обозначение на вместимостта (9 литра). От местността „Манастир“ в Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 203; вж. и Ваклинова 1995а; Попконстантинов, Добрев 1995; Славова 2003е.

47. Надписи на крепостната стена на Вътрешния град в Преславската крепост. X век. Издания: Лисицов 1979: 181 – 182, обр. 10; Константинов 1980: 29 – 30.

48. Надпис с обозначение 22 февруари от местността „Селище“ в Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 202.

49. Надпис от 931 г. върху парче от глинен съд. Открит в Преслав. Издания: Ovčarov 1976; Допълнения: Malingoudis 1979: 121; Константинов 1980; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 204 – 205.

50. Надпис на Герги. X век. Преслав, южно от двореца. Издание: Тотев 1966: 39-41, обр. 1; Гълъбов 1980: 57.

51. Надпис върху северната страна на кръщелнята в Кръглата църква в Преслав. X век.Издание: Медынцева, Попконстантинов 1984: 43 – 46, обр. IV.3,4.

52. Фрагмент от старобългарски надпис върху керамична плочка. Преслав. X век. Издания: Миятев 1929: 118, обр. 4.2; Миятев 1931: 392 – 393; вж. и Ваклинова 1995а; Попконстантинов, Добрев 1995; Славова 2003е.

53. Надпис върху каменен блок от местността „Селище“ в Преслав. X век. Издание: Попконстантинов 1980: 294 – 295, обр. 8, 8а.

54. Надпис на Варгил. 1012–1013 г. Издание: Майсторски 2003; срв. Павлов 2012б.

Равна, Провадийско

55. Гръцко-старобългарски надпис на Марин. Външна страна на църквата в Равна, Провадийско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 218 – 219.

56. Надпис с името Марина. Външна страна на църквата в Равна, Провадийско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 220 – 221.

57. Отделни малки кирилски надписи (графити) от външната страна на църквата в Равна, Провадийско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 222 – 225.

58. Надпис със споменаване на понеделник пладне. Външна страна на църквата в Равна. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 232 – 233.

602

Черноглавци, Шуменско

59. Глаголически надпис от с. Черноглавци, Шуменско. X век. Издание: Velčeva 2000: 45.

60. Надпис от 18 септември 8463 г. (954/955 г.) Издание: Балабанов, Тихова 2002, срв. и Тихова 2002.

Шумен

61. Надпис с думата „богоин“. Крепост на Шумен. IX век, край. Издание: Бешевлиев 1979: 225; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 242.

Амулети

62. Оловен кирилско-глаголически амулет против дявола. X век. Издание: Попконстантинов 2004.

63. Оловен кръст – амулет от с. Голеш, Силистренско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 31 – 33.

64. Оловен амулет от крепостта Крън, Казанлъшко. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 38 – 40.

65. Оловен амулет от острова Пъкуйул луй Соаре (Păcuiul lui Soare) близо до Силистра. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 121 – 126.

66. Оловен амулет от крепостта на Перник. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 133 – 138.

67. Старобългарско-гръцки оловен амулет от крепостта Пет Могили, Шуменско. Χ век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 139 – 142.

68. Оловен амулет от крепостта до с. Руйно, Силистренско. Χ век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 236 – 240.

69. Оловен амулет от сбирката на Националния исторически музей, София. Χ век. Послание на цар Авгар. Издание: Popkonstantinov 1999.

70. Оловен амулет от с. Одърци, Добричко. Χ век, втора половина. Издания: Дончева-Попконстантинов 1988, 1994; Дончева-Панайотова 1999.

71. Оловен амулет от крепостта Кълъраш, Румъния. Χ – ΧΙ век, начало. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 17 – 21.

72. Оловен амулет от с. Орешак, Варненско. 10-11 век, начало. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 117-119.

Отделни имена и подписи върху печати, монети, медальони, керамика

73. Надпис на Показ върху амфора от Плиска. Χ век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 154 – 155.

74. Надпис върху парче от глинен съд. Χ век. Намерен през 1977 г. във Вътрешния град на

603

Преславската крепост. Издание: Марков, Лисицов 1981.

75. Надпис на Мартин от Преслав. Χ век. Издание: Миятев, Иванова 1933: 220-221; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 200 – 201.

76. Лолин прешлен. Надпис върху глинен прешлен от вретено. Намерен край Кръглата църква в Преслав. Χ век. Издания: Миятев 1931: 402, 1932: 173; Иванова 1955: 80, обр.21; Медынцева, Попконстантинов 1984: 74, обр. 17.4; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 189.

77. Надпис върху дръжка от глинен съд. Намерен в Плиска. Издание: Михайлов 1955: 80 – 83, обр. 29.

78. Златен пръстен с надпис от Пазарджик. Χ век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 131 – 132.

79. Надпис върху печата на Георги Синкел. Οтпечатък от матрицата. Открит в местността „Селище“ в Преслав. Издания: Герасимов 1934: 356, обр. 196, 197; 1955; 1976; Иванова 1955: 84 – 86, обр. 27; Гълъбов 1980: 57; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 188.

80. Имена върху керамичен прешлен. Източно от църквата в Равна, Провадийско. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 228.

81. Надпис върху печат на цар Петър. Около средата на X век. Издание: Йорданов 2001: № 120, с. 65–66 за споровете относно автентичността му.

Имена върху камък

82. Имена от скалната църква при с. Крепча, Търговищко. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 58 – 59.

83. Имена от църквата при местността „Селище“ в Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 190 – 194.

84. Имена от външната страна на църквата в Равна, Провадийско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 226 – 227.

85. Графит на Нерад. Мурфатлар, Румъния. Върху страната на олтара в манастирската църква. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 92 – 93.

Абдецедари

86. Глаголическа азбука. Част. X век, начало. Издания: Гошев 1961: 61-66, обр. 53, табл. VIa,Viб; Медынцева, Попконстантинов 1984: 49 – 54, Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 166 – 167.

Отделни букви

87. Отделни глаголически букви върху страната на кръщелнята от Кръглата църква в Преслав. X век, начало. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 170 – 171.

88. Отделни глаголически букви от Равна, Провадийско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 212 – 213.

604

Старобългарски автори и техните произведения

Поместените тук посочки към атрибуции, обща литература, издания и преводи целят да очертаят един предварителен списък на потвърдени или предполагаеми старобългарски оригинални произведения. Извън темата на тази част са останали изцяло преводни сборници и отделни творби, с които старобългарската литература е изключително богата2.

Константин-Кирил Философ

За писателя

Петканова 1983; Минчева, Станчев 1985; Динеков 1995б: 388-423; Петканова 2001: 112-169; Йонова 2003й: 264-266; Стойкова 2008а: 37-54. Извори: Николова 1995а: 60-88; Издания: Теодоров-Балан 1920.

Произведения

Кратка история за намирането на мощите св. Климент Римски, Похвално слово за св. Климент Римски, Химн във възхвала на св. Климент Римски. Незапазени на славянски. Стават част от традицията на т. нар. Италианска или Римска легенда (вж. литература у Georgiev 1939; Бърлиева 1995а; Йонова 2003з). Издания: Теодоров-Балан 1934: 196–201 (с превод); Meyvaert, Devos 1955; Дуйчев и др. 1960: 294–302 (с превод).

Написание за правата вяра. Предполагаемо произведение на св. Кирил. Общо: Куев 1995в; Петканова 2001: 160–161; Гергова 2003ж; Издания: Калайдович 1824: 89–90; Ильинский 1925; Лавров 1930: 175–180; Трифонов 1935; Куев 1981: 141–182; Zashev 2015; Преводи: Ангелов, Генов 1922: 10–20; Трифонов 1935; Киселков 1945: 408–416.

Методий


Минчева, Станчев 1985; Николова 1995в; Стойкова 1995; Петканова 2001: 112-169; Йонова 2003л: 298-299; Стойкова 2008а: 37-54. Извори: Николова 1995а: 60-88; Издания: Теодоров-Балан 1920.

Канон за Димитър Солунски. Предполагаемо авторство на св. Методий. Кожухаров 1986, 1995д, 2003и; Matejko 2004, вж. и Мирчева 2004. Издания: Ангелов 1958; Кожухаров 1986; Преводи: Добрев, Славова 1995б: 76–77 (частично).

2 За справка вж. и в раздела Тематична библиография.

605

Климент Охридски


Ундольский, Лавров 1895; Баласчев 1898; Туницкий 1913; Балан 1919; Снегаров 1939; Киселков 1941; Тодоров 1945; Георгиев 1962: 87-155; Ангелов и др. 1966; Мечев 1966; Станчев, Попов 1988; Станчев 1995а: 320-335; Велинова 1995б; Йовчева 2008б: 230-237; Христова-Шомова 2008а: 21-50; Атрибуция на произведенията: Ангелов, Куев, Кодов 1970; Ангелов, Кодов 1973; Ангелов, Куев, Кодов, Иванова 1977; Станчев, Попов 1988; Йовчева 2008б: 230-237; Христова-Шомова 2008а: 31-40; Преводи: Бончев 1970 и в отделните записи по-долу.

Похвални слова и поучения

Поучение за апостол или мъченик. Издания: Срезневский 1863: 200-201; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 88-108; Popovski, Thomson, Veder 1988; Старобългарски вариант: Лекова (с. 212-216); Превод: Бончев (с. 215-217) от Бончев 1970: Лекова, Бончев 2008.

Поучение за неделя. Издания: Срезневский 1863: 201-202; Ундольский, Лавров 1895: 11-15; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 152-157; Старобългарски вариант: Петков 2008: 201-204; Превод: Бончев 2008: 203–205 от Бончев 1970: Петков, Бончев 2008б.

Поучение за празници. Издания: Срезневский 1863: 199; Ундольский, Лавров 1895, 1-4; Баласчев 1898: LIII-LIV; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 54-72; Popovski, Thomson, Veder 1988; Допълнения и старобългарски вариант: Лекова, Петков (с. 206-210); Превод: Бончев (с. 209-211) от Бончев 1970: Лекова, Петков, Бончев 2008.

Поучение за Преображение Господне. Издания: Ундольский, Лавров 1895; Стоянович 1905: 110-112; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 722-744; Старобългарски вариант: Пеев (с. 160-164); Превод: Бончев (с. 163-165) от Бончев 1970: Пеев, Бончев 2008в.

Поучение за пресветите тайни. Издания: Федер 1974: 11-38; Ангелов и др. 1977: 522-545; Popovski, Thomson, Veder 1988: 28-29. Допълнения и старобългарски вариант: Петков (с. 318-324). Превод: Димитрова (с. 321-325): Петков, Димитрова 2008.

Поучение за приемане на Светото Причастие. Издания: Федер 1974: 11-38; Ангелов, Куев, Кодов, Иванова 1977: 546-560; Popovski, Thomson, Veder 1988: 28-29. Старобългарски вариант: Петков (с. 312-316); Превод: Тотоманова (с. 315-317): Петков, Тотоманова 2008.

Похвално слово за архангелите Михаил и Гавриил. Издания: Попов 1875: 53-56; Щепкин 1899б: 39-46; Ангелов, Генов 1922: 60-67; Иванов 1931: 333-338; Гошев, Ив. 1934-1935: 20-25; Куев 1966; Мирчев 1966; Богдан 1968; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 238-286; Мирчева 2006:387-400; Допълнения старобългарски вариант: Петков (с. 254-264); Превод: Ангелов, Генов 1922: 60-67; Бончев (с. 257-265) от Бончев 1970: Петков, Бончев 2008д.

Похвално слово за Лазар. Издания: Ундольский, Лавров 1895: 18-22; Стоянович 1905: 13-19; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 548-585; Допълнения и старобългарски вариант: Петков (с.

606

136-142); Превод: Бончев (с. 139-143) от Бончев 1970: Петков, Бончев 2008а.

Похвално слово за пророк Захарий и за рождество на св. Йоан Кръстител. Издания: Антоний 1881; Ундольский, Лавров 1895: 23-33; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 158-185. Старобългарски вариант и превод: Добрев 2008б: 218-233; Превод: Добрев, Славова 1995б: 127–138.

Похвално слово за пророк Илия. Издания: Лавров 1901; Лавров 1906; Jagić 1898; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 673-706; Николова 1984; Мирчева 2006: 207–211, 723–733; Допълнения и старобългарски вариант: Димитрова (с. 300-308); Превод: Бончев (с. 303-309) от Бончев 1970: Димитрова, Бончев 2008в

Похвално слово за свв. 40 мъченици. Издание: Лавров 1898; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 512-523; Старобългарски вариант: Петков (с. 290-298); Превод: Ласков 1918; Бончев (с. 293-299) от Бончев 1970: Петков, Бончев 2008и.

Похвално слово за св. Димитър Солунски. Издания: ВМЧ 1880: 1920-1924; Антоний 1881: 358-361; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 227-235; Старобългарски вариант: Петков (с. 270-276); Превод: Бончев (с. 273-277) от Бончев 1970: Петков, Бончев 2008ж.

Похвално слово за св. Йоан Кръстител. Издания: Попов 1872: 387-392; Соболевский 1905–1906: 131-139; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 378-396; Димитрова 2011; Старобългарски вариант: Петков (с. 234-246). Превод: Бончев (с. 237-249) от Бончев 1970: Петков, Бончев 2008г.

Похвално слово за св. Кирил Философ. Издания: Теодоров-Балан 1920: 109-113; Лавров 1930, 93-95; Иванов 1931: 328-333; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 415 – 442; Старобългарски вариант и превод: Добрев 2008а: 111-117; Добрев, Славова 1995б: 21–25.

Похвално слово за св. Климент Римски. Издание: Щепкин 1889: 71-79; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 287-305; Старобългарски вариант: Петков (с. 278-286); Превод: Бончев (с. 281-289) от Бончев 1970: Петков, Бончев 2008з.

Похвално слово за Успение Богородично. Издания: Aitzetmüller 1957: f. 249-250; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 762-774; Старобългарски вариант: Димитрова (с. 192-198); Превод: Бончев (с. 195–199) от Бончев 1970: Димитрова, Бончев 2008б.

Слово за апостолите Петър и Павел. Издания: Стоянович 1905: 108-109; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 660-672; Старобългарски вариант: Петков (с. 266-268); Превод: Бончев (с. 269) от Бончев 1970: Петков, Бончев 2008е.

Слово за Благовещение. Издания: Соболевский 1905-1906: 131, 137-139; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 536-547. Допълнения и старобългарски вариант: Петков (с. 130-134); Христова-Шомова (с. 133-135): Петков, Христова-Шомова 2008в.

Слово за Богоявление. Издания: Петухов 1894: 26-27; Стоянович 1905: 92-93; Соболевский 1905-1906: 153-154; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 363-377; Старобългарски вариант: Петков (с. 124-128); Превод: Христова-Шомова (с. 127-129): Петков, Христова-Шомова 2008б.

Слово за Великден (Пасха). Издания: Стоянович 1905: 44-52; Соболевский, А. И. 1905-1906:

607

50-52; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 606-610; Старобългарски вариант: Пеев (с. 154-158); Превод: Бончев (с. 157-159) от Бончев 1970: Пеев, Бончев 2008б.

Слово за Въздвижение на Светия кръст. Издания: Петухов 1894: 18-19; Пономарев 1896: 80-81; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 218-220; Старобългарски вариант: Пеев (с. 250-252); Превод: Бончев (с. 253) от Бончев 1970: Пеев, Бончев 2008д.

Слово за Рождество Богородично. Издания: Петухов 1894: 16-17; Widnäs 1966: 3; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 198-208; Старобългарски вариант: Димитрова (с. 186-188); Превод: Бончев (с. 189-191) от Бончев 1970: Димитрова, Бончев 2008а.

Слово за Рождество Христово. Издания: Петухов 1894: 23-24; Стоянович 1905: 89-91; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 329-353; Старобългарски вариант: Петков (с. 118-122); Превод: Христова-Шомова (с. 121-123) : Петков, Христова-Шомова 2008а.

Слово за Света Троица, за сътворението и за съда. Издания: Туницкий 1904: 201-232; Георгиева, Т. 2003; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 623-645; Старобългарски вариант: Пеев (с. 166-184); Превод: Бончев (с. 169-185) от Бончев 1970: Пеев, Бончев 2008г.

Слово за Цветница (Връбница). Издания: Стоянович 1905: 28-36; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 586-597; Мирчева 2006: 170-172, 586-599; Старобългарски вариант: Пеев (с. 144-152); Превод: Бончев (с. 147-153) от Бончев 1970: Пеев, Бончев 2008а.

Химнографски творби

Общо: Кожухаров 2003ь.

Канон за покаяние. Издания: Федоскина 2000; Реконструкция: Петков (с. 544-554); Превод: Христова-Шомова (с. 547-555): Петков, Христова-Шомова 2008ж.

Канон за полагане ризата и пояса на св. Богородица. Издания: Станчев, Попов 1988: 129-134, 182-188. Старобългарски вариант: Петков (с. 472-480); Превод: Ангушева-Тиханова (с. 475-481): Петков, Ангушева-Тиханова 2008; Добрев, Славова 1995б: 122–127.

Канон за св. Евтимий Велики. Издания: Станчев, Попов 1988: 120-129, 170-174. Старобългарски вариант: Петков (с. 510-519); Превод: Янакиева, Икономова (с. 513-519): Петков, Янакиева, Икономова 2008.

Канон за Успение Богородично. Издания: Мошкова Турилов 1999; Старобългарски вариант: Петков (с. 462-470); Превод: Христова-Шомова (с. 465-471): Петков, Христова-Шомова 2008г.

Осмогласни цикли за апостолите Петър и Павел. Цикъл от 24 стихири и Цикъл от 8 канона. Йовчева 1999; Крашенникова 2000; Крашенникова 2006.

Осмогласни цикли за св. Троица. Цикъл от 8 канона. Йовчева 1999; Крашенникова 2006.

Предпразнични трипеснеци за Рождество Христово. Издания: Попов 1982; Станчев, Попов 1988: 116-120, 160-169. Старобългарски вариант: Добрев (с. 442-460); Превод: Попов(с. 445-461): Добрев. Попов 2008.

608

Служба за апостол. Издания: Станчев, Попов. 1988: 193-197. Старобългарски вариант и превод: Христова-Шомова 2008в: 386-397.

Служба за мъченик. Издания: Станчев, Попов. 1988: 204-208. Старобългарски вариант и превод: Христова-Шомова 2008е: 422-433.

Служба за мъченица. Издания: Станчев, Попов. 1988: 208-210. Старобългарски вариант и превод: Христова-Шомова 2008ж: 434-441.

Служба за отец. Издания: Станчев, Попов. 1988: 197-200. Старобългарски вариант и превод: Христова-Шомова 2008г: 398-409.

Служба за преподобен. Издания: Станчев, Попов. 1988: 200-204. Старобългарски вариант и превод: Христова-Шомова 2008д: 410-421.

Служба за пророк. Издания: Станчев, Попов. 1988: 189-193. Допълнения, старобългарски вариант и превод: Христова-Шомова 2008б: 374-385;

Служба за първомъченик Стефан и за св. Стефан I папа Римски. Издания: Йовчева 2001: 21-44; Старобългарски вариант: Петков (с. 532-542); Превод: Христова-Шомова (с. 535-543): Петков, Христова-Шомова 2008е.

Служба за св. Алексий Човек Божий. Атрибуция: Савова 2003; Savova 2003; Старобългарски вариант и превод: Савова 2008: 498-509.

Служба за св. Аполинарий Равенски. Издания: Мурьянов 1991: 72-82; Йовчева 2002: 17-32;Йовчева 2014: 303-320; Старобългарски вариант и превод: Велинова 2008: 520-531.

Служба за св. Кирил Философ. Издания: Балан 1934: 53-65; Крысько 2005: 556-595; Верещагин 2006; Иванов 1931: 296-300. Старобългарски вариант: Добрев, Петков (с. 556-575); Преводи: Добрев (с. 559-571): Добрев, Петков 2008; Добрев, Славова 1995б: 28–35.

Служба за св. Методий. Издания: Мошкова, Турилов 1998; Попов 2001б; Старобългарски вариант: Тотоманова (с. 358-370); Превод: Тотоманова (с. 361-371); Коментари: Христова-Шомова (с. 361-371): Тотоманова, Христова-Шомова 2008.

Служба за светите Струмишки (Тивериуполски) мъченици. Издания: Vukanović 1971: 50-53; Велев 2002; Старобългарски вариант: Петков (с. 482-496); Превод: Христова-Шомова (с. 485-497): Петков, Христова-Шомова 2008д.

Три стихири в служба за пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст. Издание: Станчев, Попов 1988: 147-149.

Цикъл от 24 осмогласни стихира за св. Йоан Предтеча. Издания: Йовчева 1999; Крашенникова 2000; Крашенникова 2006.

Цикъл от 8 канона в октоиха за св. Йоан Предтеча. Издания: Йовчева, М. 1999; Крашенникова 2000; Крашенникова 2006.

609

Наум Охридски


Бъчваров, Дограмаджиева, Николова 1993; Кожухаров 1995л; Петканова 2003бк; Йовчева 2008в

Негови жития: Иванова 1985б; Иванова 2003ж; Служби за него: Йовчева 2003й; Йовчева 2003п

Химнографски произведения

Канон за св. апостол Андрей. Издания: Кожухаров 1984: 33-44; Попов 2002; Превод: Добрев, Славова 1995б: 138–143

Константин Преславски


Поптодоров 1949; Грашева 1985г; Грашева 1995в; Велинова 1998; Петканова 2001: 224-242; Куев 2003и; Стойкова 2008в: 240-245.

Слова

Историкии. Компилативен сбор от кратки сведения за владетели и събития, съставен по модела на хронографията на патриарх Никифор I (806-815). Общо: Грашева 1995в: 436–437; Николова 1995б; Петканова 2001: 238; Милтенова 2003ад; Милтенова 2008в; Стойкова 2008в: 244; Издание: Златарски 1923; Преводи: Дуйчев 1940: 45–50, 191–192; Божилов 1983б:51–55, 358–359; За съмнения в атрибуцията на текста към Константин Преславски вж. Проданов 2006: 30–34.

Учително евангелие. Сборник с проповеди, предхождан от оригинален Пролог, съдържащ поетична (Азбучната молитва) и прозаична част с превод на неделни беседи, които са обединени от уводни и заключителни части, написани от Константин Преславски. Беседа 42 също принадлежи изцяло на книжовника. Общо: Трифонов 1925, 1939; Грашева 1995в: 434–436; Петканова 2001: 233–238; Куев 2003ф; Стойкова 2008в: 243–244; Издания: Антоний 1885и Михайлов 1894 (частични) Gallucci 2001 (критическо издание на 47 хомилия и Пролога); Тихова 2012; Частични преводи: Динеков, Куев, Петканова 1974: 46-50; Добрев, Славова 1995б:167–169 (43. Беседа).

Пролог в проза към Учителното евангелие. Издания: Gallucci 2001; Тихова 2012; Преводи: Ангелов, Генов 1922: 88–91; Динеков, Куев, Петканова 1974: 39–41; Иванова, Николова 1995: 83, 141–142; Добрев, Славова 1995б: 166–167.

Стихове

Азбучна молитва. Поетичната част от Пролога към Учителното евангелие. Общо: Куев 1971;

610

Куев 1985а: 49-54; Куев 2003а: 22-23; Петканова 2001: 229–232; Стойкова 2008в: 243; Издания: Куев 1974; Преводи: Ангелов, Генов 1922: 82-83 (с поетичен превод на К. Христов); Динеков, Куев, Петканова 1974: 51-53 (с поетичен превод на Е. Попдимитров); Добрев, Славова 1995б: 143–145.


Добри стихове Константинови. Цикъл от 35 канона (трипеснеци за службите от понеделник до петък и четирипенеци за събота) с фразов акростих, образуващ самостоятелностихотворение с името на автора. За Великия пост. Издание: Попов 1985; Преводи на акростиха: Попов 1985; Иванова, Николова 1995: 16–17, 22–23; Добрев, Славова 1995б: 145–155.

Канон за архангел Михаил с фразов акростих с името на автора. Издание: Кожухаров 1983; Кожухаров 2004: 45-59; Превод: Добрев, Славова 1995б: 155–161.

Канон за Рождество Христово с фразов акростих с името на автора. Издания: Попов 1997, Попов 1998; Верещагин 2001: 421-450.

Канон-трипеснец за предпразненство на Успение Богородично с фразов акростих името на автора. Издание: Попов 1995.

Предпразнични стихири за Богоявление. Цикъл от 24 предпразнични стихири за Богоявление с акростих името на автора. Издания: Попов 1982; 1999; 2005а.

Служба за св. Методий с акростих името на автора. Обзор: Грашева 1995в: 431–432; Попов 2003д; Стойкова 2008в: 241–241; Издания: Иванов 1931: 300-305; Pavić 1936; Костић 1937-1938; Добрев, Славова 1995а: 52–54; Попов 2001б; Преводи: Динеков, Куев, Петканова 1974: 145–149 (успоредно със старобългарския текст); Динеков 1968: 52–54; Кожухаров 1985 (= Стойкова 1995: 133–135); Иванова, Николова 1995; Добрев, Славова 1995б: 54–60

Преводи

Черковно сказание. Превод от гръцки на произведение, приписвано на патриарх Герман (715-730) или Василий Велики (330-379, вж. Thomson 1986; Стоянова 2003: 67–68) с известнапреработка от Константин Преславски. Обзор: Грашева 1995в: 436–437; Петканова 2001: 238;Куев 2003х: 556; Стойкова 2008в: 244–245; Издания: Куев 1981: 345-365; Zashev 2015; Стоянова 2003.

Йоан Екзарх


Икономова 1995: 169-194; Петканова 2001: 256-273; Трендафилов 2001; Йонова 2003и: 229-230; Славова 2008б: 245-248.

611

Сборници

Богословие или Небеса. Авторска компилация и превод на Йоан Екзарх. Съставено е от третата част (Точно изложение на православната вяра) на съчинението Извор на знанието отЙоан Дамаскин (ок. 675 – ок. 754), оригинално предисловие (Пролог) и шест части от Григорий Ниски (ок. 331 – ок. 394) и Теодорит Кирски (ок. 393 – между 458 и 466). Названието си получава от заглавието на една от главите. Общо: Икономова 1995: 171–174; Петканова 2001: 259–262; Йонова 2003м; Издание: Sadnik 1967–1983; Преводи: Кристанов, Дуйчев 1954: 59–61; Динеков, Куев, Петканова 1974: 69–84; Милтенова 1992: 27–33, 77–80, 167–171; Иванова, Николова 1995: 181-186, 232–233; Добрев, Славова 1995б: 173–179

Шестоднев. Авторска компилация и превод на Йоан Екзарх. Съставено е от произведения на Василий Велики (330-379), Йоан Златоуст (ок. 347 – 404), Севериан Гавалски (преди 380 – след 408), византийския вариант на съчинението „История на животните“ от Аристотел (384 – 323 пр. Хр.), оригинален Пролог и предполагаеми оригинални части в четвъртото слово. Общо: Икономова 1995: 174–182; Петканова 2001: 263–271; Йонова 2003с; Издание: Aitzetmüller 1958–1975; Преводи: Трифонов 1929; Кристанов, Дуйчев 1954; Милтенова 1992: 34–50, 81–99, 172–188; Кочев 2000 (цялостен); Иванова, Николова 1995: 186–221, 234–236.

Слова

Общо: Поптодоров 1951; Станчев 1991; Трендафилов 2001; Велинова 2003и.

Слово за Преображение. Издания: Иванова-Мирчева 1971: 43–114; Иванова 1978б; Мирчева2006: 212–217, 733–749; Преводи: Ангелов, Генов 1922: 133–135; Грашева 1982: 278–282.

Слово за Възнесение Господне. Издания: Калайдович 1824: 174–177; Котков 1971: 429–432; Преводи: Ангелов, Генов 1922: 127–133 (успоредно със старбългарския текст); Динеков, Куев,Петканова 1974: 66–69; Грашева 1982: 133-135; Иванова-Мирчева 1971: 43–46 (= Иванова, Николова 1995: 111–114).

Слово за Сретение Господне. Издания: Константинова-Иванова 1971; Иванова 1979; Матеич1981; Превод: Иванова-Мирчева 1971: 7–42 (= Иванова, Николова 1995: 107–111).

Първо слово за Рождество Христово. Преводи: Иванова-Мирчева 1971: 19–26 (= Иванова, Николова 1995: 100–106, 149–150)

Похвала за Йоан Богослов. Издания: Иванова-Мирчева 1971: 115–120; 1978; Мирчева 2006: 96–98, 313–335; Преводи: Грашева 1982: 140, 329–330.

Черноризец Храбър


Куев 1967; Петканова 1984; 2001: 242–256; Грашева 2003д; Петканова 2003вч; Стойкова 2008ж;

За буквите. Издания: Иванов 1931: 442–446; Лавров 1930: 162–164; Куев 1967; Джамбелука-

612

Коссова 1980; Добрев, Славова 1995а: 105–108; Zashev 2015; Преводи: Ангелов, Генов 1922: 371–375 (със старобългарския текст); Дуйчев 1940: 65–69; Динеков, Куев, Петканова 1974: 77–79; Грашева 1982: 27–29, 302–307; Иванова, Николова 1995: 97–99, 143–145; Добрев, Славова 1995б: 25–28;

Черноризец Петър


Павлова 1994; Димитров 1995; Павлова 2003б; Николов 2006: 247–248; Добрев 2007б: 203–204, 392–400; Йовчева 2008д.

Слово за поста и молитвата (Слово за Великия пост и за постенето на Петър и Филип). Издание: Popovski, Thomson, Veder 1988; Miklas 1988; Miklas, Taseva, Jovčeva 1988.

Поучение за спасението на душата (Слово за душевната полза)

Слово за временния живот (Слово за богатите и бедните). Превод: Добрев, Славова 1995б: 202–204.

Слово за различната неправда (Слово за правдата и неправдата)

Презвитер Козма


Попруженко 1936; Бегунов 1973; Петканова 2001: 342–359; Милтенова 2008ж

Беседа против богомилите. Общо: Трифонов 1939; Йонова 2003г; Издания: Попруженко 1936; Бегунов 1973; Преводи: Киселков 1921, 1943; Грашева 1982: 30–77; Добрев, Славова 1995б: 186–202.

Презвитер Йеремия


Ангелов 1976б; Грашева 1995а; Петканова 2001: 325–330; Петканова 2003аф; Милтенова 2008з.

Повест за кръстното дърво. Общо: Петканова 2001: 327–329; Издание: Miklas 1988; Miklas, Taseva Jovčeva 2006

Молитва против треска (за тресавиците или Сисиниева легенда) – текстът не е окончателноустановен. Общо: Петканова 1978: 133–144; Петканова 2001: 326–327; Милтенова 2008з: 287.

613

Други преводачи и преписвачи

Презвитер Григорий

Несигурни атрибуции и авторства: срв. Славова 2008д.

Презвитер Йоан

Несигурни атрибуции и авторства: срв. Славова 2008е.

Тодор Дуксов

Приписка в старобългарския превод на Четири слова против арианите. Издание: Vaillant 1954: 6–7; Преводи: Дуйчев 1940: 76; Динеков, Куев, Петканова 1974: 108–108; Иванова, Николова 1995: 299, 326–327. Несигурни атрибуции и авторства: срв. Славова 2008ж.

Предполагеми оригинални произведенията

Слова и поучения

Анонимна хомилия в Клоцовия сборник. Общо: Смедовски 1985: 80-82; Славова 2003а: 33-34, Славова 2008и: 203; Издание: Dostál 1959: 109-149; Атрибуция: Йоан Златоуст (Псевдо-Йоан Златоуст) – Vondrák 1893: 46-50); Климент Охридски (Vondrák 1903: 117-123, 1912: 26 ); Превод и преработка на Методий (Vaillant 1947); Методий (Grivec 1943; Vašica 1950; Grivec 1950a; Grivec 1950b; Vašica 1956; Bláhova-Dvořákova 1962). Класифицира се и като реч на Кирило-Методиев ученик срещу княз Владимир-Расате (Добрев 1985ж: 153-155),законoдателно наставление на владетеля, княжеско огледало (Николов 1999; Найденова 2005).

Изповеден чин (Поучение пред изповед). Атрибуция: съмнително авторство на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 62, № 9) въпреки Vondrák 1903. Обзор: Христова 2003ж; Издания: Nachtigal 1942: 177-124; Кожухаров 1969; Ангелов и др. 1977: 518–521; Петков, Христова-Шомова, Тотоманова 2008: 326-334; Превод: Бончев 2008: 329-335 от Бончев 1970.

Общо нравствено-назидателно слово (второ). Атрибуция: съмнително авторство на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 62, № 7). Издания: Федер 1974: 13, 21-25, 28-30; Ангелов и др. 1977: 603-613.

Общо нравствено-назидателно слово (първо). Атрибуция: по-скоро е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 62, № 6). Издания: Федер 1974: 13, 21-25, 28-30; Ангелов и др. 1977: 603-613.

Поучение за Велики четвъртък. Атрибуция: съмнително авторство на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 63, № 38). Издание: Ангелов и др. 1977: 772-784.

Поучение за Възнесение. Атрибуция: по-скоро е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 63, № 40). Издания: Стоянович 1905: 60-64; Соболевский 1906: 153-154; Ангелов, Куев,

614

Кодов 1970: 612-619.

Поучение за Зачатие Богородично от св. Анна. Атрибуция: по-скоро е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 64, № 53). Издания: Петухов 1894: 20; Пономарев 1896: 114,207; Стоянович 1905: 83-85; Ангелов, Куев, Кодов 1970: 306-312.

Поучение за Петдесетница. Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 63, № 41). Издание: Ангелов и др. 1977: 320-345.

Поучение за поста в сряда Сиропустна. Атрибуция: съмнително авторство на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 63, № 30). Издание: Ангелов и др. 1977: 496-503.

Поучение за спасението на душата (за душевната полза). Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 62, № 10). Издание: Ангелов и др. 1977: 561-602.

Поучение за Цветница. Атрибуция: съмнително авторство на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 63, № 37). Издание: Ангелов и др. 1977: 269-308.

Поучения за предпразненства – по-скоро не са на Климент Охридски (Станчев, Попов 1998: 64 №№ 42-49 и бел. 30): Рождество Богородично (Издание: Ангелов, Куев, Кодов 1970: 186-197), Въздвижение (Издание: Ангелов, Куев, Кодов 1970: 209-214), Рождество Христово (Издание: Ангелов, Куев, Кодов 1970: 313-328), Богоявление (Издание: Ангелов, Куев, Кодов 1970: 342-362), Сретение (Ангелов, Куев, Кодов 1970: 397-404), Благовещение (Издание: Ангелов, Куев, Кодов 1970: 525-535), Преображение (Издание: Ангелов, Куев, Кодов 1970: 707-721), Успение Богородично (Издание: Ангелов, Куев, Кодов 1970: 745-751)

Похвала за цар Симеон (прозаична). Общо: Димитров 1980; Стойкова 2008д: 128; Милтенова 2003: 383-384; Атрибуция: неизвестен книжовник от Симеоновия кръг или самият Симеон (срв. мненията у Иванова 1985в, 2003з; Георгиева 2003; Стойкова 2008д: 128; Славова 2008г: 290; Милтенов 2013). Издания: Димитров 1980, Милтенов 2013. Преводи: Иванова, Николова 1995: 23–24.

Похвално слово (второ) за Възкресение Лазарово. Атрибуция: възможен автор Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 75-76, № 19); Издание: Ангелов и др. 1977: 815-843.

Похвално слово за св. апостол Павел. Атрибуция: съмнително е авторството на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 76, № 23); Издание: Ангелов и др. 1977: 416-428.

Похвално слово за св. Ириней. Атрибуция: съмнително е авторството на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 77, № 26 ?); Издание: Ангелов и др. 1977: 440-450.

Похвално слово за празника „Първо и второ намиране главата на Йоан Кръстител“. Атрибуция: възможно авторство на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 75, № 16); Издание: Ангелов и др. 1977: 259-268.

Похвално слово за Рождество Христово (второ). Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 74, № 11); Издание: Ангелов и др. 1977: 193-222.

Похвално слово за св. Никола Мирликийски (второ). Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 74, № 8); Издание: Ангелов и др. 1977: 91-130.

615

Похвално слово за св. Никола Мирликийски (първо). Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 74, № 7); Издание: Ангелов и др. 1977: 71-90.

Похвално слово за свв. Кирил и Методий. Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 76, № 20), срв. и Велинова 2003ж; Издания: Ангелов, Куев, Кодов 1970: 443-490. Старобългарски вариант: Петков 2008: 336-352; Превод: Бончев 2008: 339-355 от Бончев 1970.

Похвално слово за свв. Козма и Дамян. Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 74, № 4). Издание: Ангелов и др. 1977: 52-70.

Похвално слово за светите праотци. Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 74, № 10); Издание: Ангелов и др. 1977: 181-192.

Похвално слово за тримата отроци. Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 74, № 9); Издание: Ангелов и др. 1977: 131-161.

Слово за Богоявление (второ). Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 74, № 12); Издание: Ангелов 1977: 223-248.

Слово за Богоявление. Атрибуция: Възможно авторство на Йоан Екзарх; Издание: Петухов 1904.

Слово за гостоприемството. Атрибуция: съмнително авторство на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 62, № 11). Издание: Ангелов и др. 1977: 471-495.

Слово за зачатие на св. Йоан Кръстител. Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 64, № 52). Издание: Ангелов, Куев, Кодов 1970: 35-51.

Слово за Пасха (второ). Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 63, № 39). Издание: Ангелов и др. 1977: 309-319.

Слово за Пасха. Атрибуция: Йоан Екзарх (Калайдович 1824; Иванова, Николова 1995: 151–152); съмнения: Петров 1875: 204–223; Преводи: Иванова, Николова 1995: 115–119, 151–152 (Йоан Екзарх).

Слово за покаянието. Атрибуция: съмнително авторство на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 62, № 8). Издание: Ангелов и др. 1977: 504-509.

Слово за Рождество на св. Йоан Кръстител. Атрибуция: по-скоро авторът не Климент Охридски (срв. Станчев, Попов 1988: 76, № 22); Издание: Ангелов и др. 1977: 370-390.

Слово за Рождество Христово (второ). Атрибуция: Възможно авторство на Йоан Екзарх; Издание: Яцимирский 1906: 50–59.

Слово за светите отци. Атрибуция: по-скоро не е на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 64, № 54). Издание: Ангелов, Куев, Кодов 1977: 162-180.

Слово за Сретение Господне. Атрибуция: възможно авторство на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 75, № 14 ?+); Издание: Ангелов и др. 1977: 249-258.

Слово на един калугер за четенето на книгите. Издания: Котков 1965; Молдован 2009; Превод: Добрев, Славова 1995б: 184–185,

616

Цикъл от постни поучения за неделите на Четиридесетница. Атрибуция: съмнително авторство на Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 63, № 31-36). Издание: Ангелов и др. 1977: 623-771.

Стихове и молитви

Молитва към Богородица. Атрибуция: Черноризец Петър. Издание: Молитвослов от 1547 г. Венеция: ижд. Виченцо Вукович.

Проглас към евангелието. Обзор: Стойкова 2008: 126-127; Атрибуция: Константин-Кирил Философ (Jakobson, R. 1954; Топоров 1979, 1988; Петканова 1985б; Петканова 2001: 161-165; Станчев 1986; Иванова, Николова 1995: 19–20). Константин Преславски (Соболевский 1910; Vaillant 1956; Динеков 1950: 86-89). Издания: Срезневский 1858; Соболевский 1910, 19-21; Franko 1916; Иванов 1931: 72-74; Георгиев 1938; Nachtigal 1943, 45-75; Vaillant 1956; Преводи: Георгиев 1938: 12-17; Дуйчев 1940: 36-39; Динеков 1968: 30-33; Динеков, Куев, Петканова 1974: 56-59; Иванова, Николова 1995: 12–15, 19–20; Добрев, Славова 1995б: 81–86.

Похвала за цар Симеон (поетична). Поместена е два пъти в преписа на Симеоновия сборник по Станиславовия препис от 1073 г. Обзор: Милтенова 2003: 382-383; Стойкова 2003: 127-128. Атрибуция: неизвестен книжовник от Симеоновия кръг. Преводи: Ангелов, Генов 1922: 91-92; Дуйчев 1940: 77-78; Динеков, Куев, Петканова 1974: 93, 131-132; Добрев, Славова 1995б: 183–184.


Канон за архангел Михаил. Атрибуция: неизвестен автор, Наум Охридски (Йовчева 2008: 122, 239). Издание: Верещагин 2001: 406-418.

Канон за Богоявление с фразов акростих. Атрибуция: неизвестен автор (Попов 1982; Йовчева 2008: 123). Издание: Попов 1982; Попов 2005а.

Канон за Въведение Богородично с фразов акростих. Атрибуция: неизвестен автор. Издание: Кожухаров 2004: 80–94.

Канон за неделя Петдесетница с фразов постишен акростих. Атрибуция: неизвестен автор. Издание: Попов, Г. 2006а.

Канон за св. Симеон Богоприемец с фразов акростих. Атрибуция: вероятно Климент Охридски. Издание: Станчев, Попов 1988: 145-147, срв. Попов 2005.

Канон с фразов акростих в Служба за Пренасяне на мощите на Йоан Златоуст. Атрибуция: Климент Охридски, Наум Охридски или и двамата (Кожухаров 1984: 19; Кожухаров 2004: 44; срв. Йовчева 2008: 124, 239).

Общ канон за свв. Кирил и Методий с фразов акростих. Атрибуция: неизвестен автор (Йовчева 2008: 124). Издания: Лавров 1930: 111-115; Мирчева 2001.

Служба за пренасяне на мощите на Климент папа Римски. Атрибуция: Кирил или от

617

кръга на Кирило-Методиевите ученици (Йовчева 2005; Йовчева 2008г: 124). Издания: Иванов1931: 383-394; Мурьянов 1991: 102-108, 129-143; Верещагин 1001: 94-148.

Служба за св. Кирил. Атрибуция: Климент Охридски, Сава, Константин Преславски, Методий (Йовчева 2008: 124). Издания: Лавров 1930: 108-111; Иванов 1931: 290-300; Нихоритис 1990: 39-108; Верещагин 2001: 369-381; Мирчева 2001; Крысько 2005а;

Служба за св. Климент Охридски. Атрибуция: неизвестен автор (Йовчева 2008: 125). Издания: Иванов 1931: 322-327; Мирчева 2000.

Служба за свв. Вит, Модест и Крискентия. Атрибуция: Климент Охридски, Наум Охридскиили и двамата (Йовчева 2014: 286-291). Издание: Йовчева 2014: 294-302.

Служба за св. цар Петър. Атрибуция: неизвестен автор. Издание: Кожухаров 2004: 75–79, срв. Иванов 1931: 387–390, 391–393; Превод: Дуйчев 1940: 98–102, 220-222.

Служба за Успението на св. Иван Рилски. Атрибуция: неизвестен автор. Издание: Кожухаров 2004: 60–74.

Стихири (24) за осемте гласа с фразов акростих за св. Троица. Атрибуция: вероятно Константин Преславски. Издания: Иванова 2003; Крашенникова 2006.

Стихири предпразнични за Богоявление с азбучен акростих. Атрибуция: вероятно Климент Охридски (Йовчева 2008: 123). Издание: Иванова-Константинова 1971б.

Стихири предпразнични за Богоявление с фразов акростих. Атрибуция: вероятно Климент Охридски (Попов 1982; Попов 1999; Йовчева 2008: 123). Издание: Попов 1982.

Цикъл от 36 стихири за попразненство на Богоявление с азбучен акростих. Атрибуция: неизвестен автор (Попов 1982; Йовчева 2008: 123). Издание: Попов 1982.

Цикъл от 8 канона с фразов акростих за 8 глас за св. Троица. Атрибуция: вероятно Константин Преславски (Йовчева 1999; Крашенникова 2006).

Агиографски произведения

Житие (Първо) на св. Наум Охридски. Атрибуция: от кръга на неговите ученици. Обзор – Иванова 1985б; Кожухаров 1995л; Иванова 2003ж; Издания: Ангелов, Генов 1922: 157 – 160; Иванов 1931: 305 – 311; Дуйчев 1940: 60 – 62; Киселков 1941: 142 – 144; Преводи: Дуйчев 1940: 60 – 62; Киселков 1941: 142 – 142; Иванова 1986: 80 – 83.

Пространно житие на св. Кирил. Атрибуция: Климент Охридски – несигурно. Обзор –Иванова 2003; Йонова 2003о; Издания – Теодоров-Балан 1920: 29 – 67; Ангелов, Кодов 1973: 89 – 109; Преводи – Ангелов, Кодов 1973: 120–141; Иванова 1986: 37–63, 500 – 509.

Пространно житие на св. Методий. Атрибуция: Горазд, Климент Охридски, Константин Прелавски. Обзор –Иванова 2003; Йонова 2003о; Издания – Теодоров-Балан 1920: 81 – 105; Ангелов, Кодов 1973: 185 – 195; Преводи – Ангелов, Кодов 1973: 196–211; Иванова 1986: 68 –77, 515 – 521.

Сказание за железния кръст. Цикълът обхваща няколко чудеса за св. Георги. Смята се, че е

618

възникнал в старобългарската епоха. Съдържа Увод, Първо чудо (За сина на свещеника), Второ чудо (За детето), Трето чудо (За калугера), Четвърто чудо (За кръста и за българина, по-известно като Чудо с българина Георги), Пето чудо (За жената), Шесто чудо (За бесния юноша), Седмо чудо (За пастира, ухапан от змия), Осмо чудо (За мъжа с рана на крака), Девето чудо (За Климент, когото св. Георги избави от война, по-известно като Чудо с българина Климент), Десето чудо (За жената, имаща рана на гърдата). Издания: Ангелов 1971, 1978; Превод: на Мария Спасова у Калоянов, Спасова, Моллов 2007: 191 – 211; вж. за паметника и Турилов 1996, 2000. Най-известни от тях са: Чудо с българина Георги. Общо: Петканова 2001: 381–383; Милтенова 2003бр; Издания: Иванов 1935: 213–215; Ангелов 1955:167–177. Преводи: Иванов 1935: 45–48; Дуйчев 1940: 70–73; Динеков, Куев, Петканова 1974: 255–260; Чудо с българина Климент. Общо: Петканова 2001: 383–384; Милтенова 2003бс; Издания: Ангелов 1978.

Катехитични съчинения

Устроение на светите слова. Компилативно въпросо-ответно съчинение. Обзор: Милтенова 2008б: 181–182; Издание: Милтенова 2004: 160–199.

Съчинения за езика

Трактат за преводаческото изкуство. Запазен фрагментарно и силно повреден в Македонския кирилски лист (вж. Старобългарски паметници). Обзор и обобщение на мненията: Буюклиев 1992: 97–110; Атрибуция и издания: почива на Пролога на Йоан Екзарх към Богословие (Ильинский 1906); предисловие на Константин-Кирил към превода на евангелието (Vaillant 1948); Преславското книжовно средище, възможно Константин Преславски (Минчева 1978: 76–89; 1981); откъс от защитна реч срещу духовници, които са обвинявали старобългарския превод на евангелието в догматично-богословско и езиково несъвършенство, вероятно Йоан Екзарх, по-стар от текста на предговора към превода към превода на Йоан Дамаскиновото Богословие (Добрев 1981). Срв. и публикациите на Трост (Trost 1973) – чернова, записка, бележка на Константин-Кирил към пълния превод на евангелието, използван в Пролога на Йоан Екзарх към Богословие; Наумов (Naumow 1975) – почива на общо съчинение, което е интерпретирано по различен начин в Македонския кирилски лист и у Йоан Екзарх; според Ив. Гълъбов текстът е запис от самия Йоан Екзарх „на първата предварителна концепция за предговора“ към Богословие (Гълъбов 1986: 337).

За осемте части на речта. Славянска компилация въз основа на късноелински и византийскиграматически съчинения (Jagić 1896: 56–77). Атрибуция: Йоан Екзарх (Калайдович 1824: 74–81) – несигурна; Издания: Jagić 1896; Изследвания: Jagić 1896; Буюклиев 1992: 133–157 (с библ.); Гълъбов 1986: 330–337.

619

Историко-апокалиптични съчинения

Обзор: Милтенова 2008а.

Български апокрифен летопис. Обзор: Милтенова 2003н; Издание и превод: Tăpkova-Zaimova, Miltenova 2011: 274–300.

Видение Даниилово и Тълкувание Даниилово. Обзор: Милтенова 2003и; Издание и превод:Tăpkova-Zaimova, Miltenova 2011: 141–185.

Сказание Исайево. Обзор: Милтенова 2003бж; Издание и превод: Tăpkova-Zaimova, Miltenova 2011: 186–217.

Откровение на Методий Патарски. Обзор: Милтенова 2003ао; Tăpkova-Zaimova, Miltenova 2011: 218–256.

Тематични посочки

Архитектура: Общо – Миятев 1965; Византия – Мавродинов 1955; Кръгла църква в Преслав – Миятев 1932; Ваклинов 1995; Света София в Константинопол – Бакалова 2003а; Света София в Охрид – Бакалова 2003б; Света София в София – Бакалова 2003в.

Апокрифи: Общо: Петканова 1985а; Петканова 2003з; Милтенова 2008к; Апокрифни жития – Петканова 2003и; Апокрифна литература и фолклор – Петканова 1978; Апокрифни молитви – Петканова 2003й; Апокрифни послания – Петканова 2003к; Видение Исайево – Vaillant 1963; Джамбелука-Коссова 1983; Каган-Рождественская 1987; Джамбелука-Коссова 1988; Рождественская 1999; Милтенова 2003о; Видение на Анастасия Черноризица – Милтенова 2003п; Видение на апостол Павел – Петканова 2003у; Видение на монах Агапий (Петканова 2003ф); Детство Иисусово – Милтенова 2003ш; Деяния на апостол Йоан – 2003ъ; Деяния на апостол Тома – Петканова 2003ь; Повест за кръстното дърво – Петканова 2003бт; Прение на Иисус с дявола – Петканова 2003бш; Протоеванглие на Яков –Христова 1992; Христова 2003ж; Мирчева 2006: 80–84; Иванова 2008: 192–194 (3а-д), 309 (3), 383 (4а-б), 498

(6а-б); Ходене на Богородица по мъките – Петканова 2003вт.

Библиографии: Кирилометодиевски: Ильинский, Попруженко, Романски 1934; Романски 1942; Дуйчев, Кирмагова, Паунова 1963; Можаева 1980; Дуйчев, Кирмагова, Паунова 1983; Николова 1983; Николова 2003т; Апокрифи – Яцимирский 1921; Otero 1978–1981; на Климент Охридски – Иванова 1966; вж. също към всяка статия в КМЕ, СЛЕР, ККСБ.

Библия и библейски книги: Авакум – Златанова 1998; Авдий – Златанова 1998; Амос – Златанова 1998; Апостол – Пенев 1985; Кожухаров 2003д; Библия – Алексеев 1984; Вълчанов 1985; Алексеев 1999; Добрев 2003а; Битие – Славова 1995; Даниил – Бобев 2009; Евангелие –Добрев 1985з; Славова 1989б; Дограмаджиева 1993а, 1993б; Добрев 2003б; Захария – Златанова 1998; Йезекиил – Тасева, Йовчева, Илиева 2003; Йов – Христова-Шомова 2007; Йоил – Златанова 1998; Йона – Златанова 1998; Канонични книги – Вълчанов 1995; Михей – Златанова 1998; Наум – Златанова 1998; Осмокнижие – Славова 2010; Псалтир – Карачорова

620

1989; MacRobert 1990; MacRobert 1998; Карачорова 2003в; Стойкова 2003б; Песен на Песните – Алексеев 1983; Алексеев 1985; Димитрова 2012; Петокнижие – Славова 2002; Стар Завет – Thomson 1998; Съдии – Атанасова 1995.

Богомилска книжнина: Иванов 1925; Ангелов 1985в; Милтенова 2003л; Милтенова 2008е; Милтенова 2008к.

Византия: Дуйчев 1985д; Дуйчев 1985е; Дуйчев 1985ж; Бакалов 1997; Дуйчев 1998; Божилов2008; Томов 2012

Византийска литература: Krumbacher 1897; Beck 1959; Hunger 1978; Кодов 1985в; Велковска 2003г.

Владетели, български (VII–XI в.): Аспарух – хан (680 – 700?). Андреев 2012а; Златарски 1970–1971: 1.1, 176–222; Москов 1988: 218–239; Божилов 1992; Тервел – хан (700 – 721). Андреев 2012т; Златарски 1970–1971: 1.1, 222–257; Бешевлиев 1979: 97–100, 230–232; Москов 1988: 240–252; Кормесий – хан (721– 738). Андреев 2012е; Цанкова-Петкова 1960; Бешевлиев 1979: 104–106; Москов 1988: 253 – 283; Севар – хан (738–754). Андреев 2012п; Златарски 1970–1971: 1.1: 256–259; 468–470; Москов 1988: 283–287; Кормисош – хан (753 – 756). Андреев 2012ж; Златарски 1970–1971: 1.1: 257–272; 466–467; Москов 1988: 288–296; Сабин – хан (765 – 766). Андреев 2012н; Златарски 1970–1971: 1.1, 284–289; Москов 1988: 318–326; Паган – хан (767–768). Андреев 2012п; Златарски 1970–1971: 1.1, 291–294; Бешевлиев 1981: 49–50; Москов 1988: 331–335; Телериг – хан (768 – 777). Андреев 2012с; Златарски 1970–1971: 1.2, 298–313; Мутафчиев 1986: 156–162; Бешевлиев 1979: 232; Кардам – хан (777 – 802). Андреев 2012д; Златарски 1970–1971: 1.1, 313–321; Крум – хан (802 – 814). Андреев 2012з; Бешевлиев 1979: 109–122, 141 – 151; Бешевлиев 1981: 68–69, 85–86; Омуртаг – хан (814–831). Андреев 2012и; Златарски 1970–1971: 1.1, 376–424; Ваклинов 1977: 103–167; Бешевлиев 1979: 152 – 170; 192 – 209; 213 – 233; Маламир – хан (831 – 836). Андреев 2012и; Златарски 1970–1971: 1.1, 424–430; Бешевлиев 1979: 128–132, 209–211, 223–225; Пресиан – хан (836 – 852). Андреев 2012м; Златарски 1970–1971: 1.1, 430–447; Бешевлиев 1979: 132–139; Георгиев 1990; Борис I (Борис-Михаил) – български хан (852–863) и княз (864–889). Андреев, Йордан 2012б; Златарски 1970–1971: 1.2, 29–280; Мутафчиев 1986: 165–205; Гюзелев 1969; Гюзелев 2006; Владимир – княз (889 – 893). Андреев 2012в; Златарски 1970–1971: 1.2, 250–256; Трифонов 1927; Гюзелев 1969: 461–468; Симеон – княз (893–913) и цар (913–927). Андреев 2012р; Златарски 1970–1971: 1.2, 280–294; Палаузов 1974: 87–20; Мутафчиев 1986: 117–199; Божилов 1983а; Петър I – цар (927–970). Андреев 2012л; Борис II – цар (970–971). Андреев, Павлов 2012; Златарски 1972: 2, 574–618; Мутафчиев 1986: 219–221; Властта на комитопулите – братята Давид (? – 978), Мойсей (? –976?), Арон (? – 987) и Самуил (вж. по-долу), синове на комитата Никола, управлявали в свободните български земи; Самуил – цар (997–1014). Андреев 2012о; Златарски 1972: 2, 603–704; Мутафчиев 1986: 222–234; Matsopoulos 1974; Иван Владислав (Йоан Владислав) – цар (1015 – 1018). Андреев 2012г; Златарски 1972: 2, 713 – 730; Заимов, Тъпкова-Заимова 1970; Павлов 1999; Пресиан II – владетел (февруари – август 1018). Павлов 2012б; Златарски 1970–1971: 1.2, 730–737; 2: 33–36; Виздал, Николов. 2006.

621

Гадателни книги: Ангушева 1996; Петканова 2001: 319–324; Милтенова 2003у; Милтенова, Ангушева. 2008; Гадателна книга по Псалтира – Тодоров 1993; Гръмник – Петканова 2003ш;Добри, средни, лоши часове – Бояджиев 1998; Коледник – Петканова 2003вю; Лунник – Милтенова 2003ак; Мълнияк – Петканова 2003бй; Съновник – Петканова 2003вн; Трепетник –Петканова 2003вя.

Езичество: Общо – Милтенова 2003я; Капища – Щерева 1995а.

Енциклопедични справочници: КМЕ; СЛЕР; ККСБ.

Епиграфика, старобългарска: Добрев, Попконстантинов, Славова 1985; Смядовски 1993; Славова 2003д; Бояджиев 2008.

Епиграфика, прабългарска: Бешевлиев 1979; Бешевлиев 2003б; Добрев 2003н; Надпис на хан Крум – Добрев 2003к; Надпис на хан Маламир – Добрев 2003и; Надпис на хан Пресиан – Добрев 2003й; Надпис на хан Омуртаг – Добрев 2003л; Надписи около Мадарския конник – Добрев 2003м.

Ереси: Ерес – Куев 2003ж; Арианство – Куев 2003б; Богомилство – Ангелов 1985е; Ангелов 1993; Милтенова 2003м; Милтенова 2008е; Богомил, поп: Ангелов 1985б; Гностицизъм – Велковска 2003д; Извори за богомилството – Ангелов, Примов, Батаклиев 1967; Иконоборство – Коев 1995бл; Коцева 2003р; Манихейство – Велковска 2003и; Несторианство – Куев 2003к; Павликянство – Милтенова 2003ап; Триезична ерес – Куев 2003с, 2003т; Filoque – Коев 2003.

Жанрове: Ангушева 2008а; Амулети – Митенова, Ангушева 2008; Гадателни книги – Ангушева 1996; Милтенова, Ангушева 2008; Граматически съчинения – Добрев 1985г; Буюклиев 1992; Добрев 1995в; Славова 2003б; Епистоларна литература – Ангушева 2008д; Естествознание: Славова, Милтенова 2008; Евхологични текстове – Йовчева, Димитрова 2008; Житийна литература – Иванова 1985в; Исторически съчинения – Милтенова 2008в; Историко-апокалиптична книжнина – Милтенова 2008а; Катехитични съчинения – Митенова 2008б; Макрожанрове – Славова 2008г; Медицински съчинения – Милтенова, Ангушева 2008; Проповедническа литература – Иванова 2003с; Риторически жанрове – Ангушева 2008б; Юридическа литература – Андреев 1957; Андреев 1959; Андреев 1974; Бобчев 1998.

Житийна литература и агиография: Обзор – Иванова 1985; Петканова 2003аз; Стойкова 2008б; Жития и сборници – Боева 1978; Иванова 1981б; Иванова 2004; Репертоар на агиографски произведения – Иванова 2008; Синтаксис на преводната агиография – Димитрова 2012.

Жития: На св. Алексей, човек Божи – Иванова 2003б; На Антоний Велики – Иванова 2003в, 2003г; На св. Георги – Петканова 2003аи; На св. Димитър Солунски – Петканова 2003ай; На св. Екатерина Александрийска – Петканова 2003ае; На св. Иван Рилски – Буланин 1987; Николова 2003з; На св. Йоан Златоуст – Иванова 2003е; На свв. Кирил и Методий – Теодоров-Балан 1920; Ангелов, Кодов 1973; Иванова 2003, Николова 2003и; На св. Климент Охридски (кратко) – Киселков 1941; Петканова 2003аж; На св. Климент Охридски

622

(пространно) – Киселков 1941; Иванова 2003г; На св. Мария Египетска – Велчева 1996; На св. Методий – Николова 2003й; На мъченици – Петканова 2003ак; На св. Николай Мирликийски – Петканова 2003ал; На св. Наум Охридски – Иванова 1985б; Иванова 2003ж; На св. ап. Петър – 2003ад; На св. Панкратий – Иванова 2003д.

Изкуство: Византийско изкуство – Паскалева 1985; Живопис, старобългарска – Мавродинова 1985; Коцева 2003л; Икона – Коцева 2003п; Иконография – Коцева 2003с; Кирил и Методий – Паскалева 1995а; Климент Охридски – Паскалева 1995б; Приложно изкуство – Ваклинова 2003а; Седмочисленици – Бакалова 2003г; Старобългарско изкуство – Мавродинов 1959.

Канони: За св. Димитър Солунски – Кожухаров 1986, 1995д, 2003и; Мирчева 2004; За Успение на Богородица – Мошкова, Турилов 1999. Костадинова 2004; За св. апостол Андрей – 2003а; За Богоявление – Попов 2005а, 2005б; За св. Климент Римски – Кожухаров 1995е, Христова-Шомова 2008; За Неделя Петдесетница – Попов 2006а; Канони за Рождество Христово – Попов 1998, 2007; Покаен канон – Федоскина 2000; От Константин Преславски – Попов 1997.

Книги и текстове: Абецедар: Велчева 1969; Велчева 1985; Marti 1999; Велчева 2003а; Акатист – Кожухаров 1985а, 2003а; Амулет – Петканова 2003ж; Антифон – Кожухаров 1985г, 2003г; Апостол – Пенев 1985; Кожухаров 2003д; Беседа – Петканова 2003о; Библейскипесни – Карачорова 2005; Богослужебни книги: Петканова 2003с; Бревивар – Чифлянов 1985а;Евхологий – Чифлянов 1985а; Петканова 2003аб; Ерминия – Коцева 2003й; Ектения – Койчева2003б; Златоструй – Thomson 1982, 1993; Милтенов 2013; Икос – Кожухаров 1995а, 2003е; Индекс на забранени книги – Кожухаров 1995б; Ирмос – Кожухаров 1995в, 2003ж; Катизма – Тончева 2003а; Канон – Кожухаров 1995ж, 2003й; Канонични книги – Вълчанов 1995; Кондак – Кожухаров 1995й, 2003н; Кондика – Коцева 2003ч; Лекарственици – Велчева 1991б;Летопис – Петканова 2003бв; Литургия – Кожухаров 2003о; Месецослов – Иванова 1995д, 2003л; Миней – Кожухаров 1995к, 2003п; Номоканон – Коцева 2003ъ; Октоих – Кожухаров 1995м, 2003р; Палея – Милтенова 2003ар; Паренесис – Карачорова 2003а, Койчева 2003г; Паримейник – Карачорова 2003б; Милтенова 2003ат; Алексеев 2004; Параклис (молебен канон) – Койчева 2003в; Пандекти – Павлова 2003а; Пасхалия – Милтенова 2003ау; Патерик– Николова 2003в, 2003г; Патерични поучения – Николова 2003д; Патерични разкази – Николова 2003е; Поменик – Коцева 2003ь; Притча – Петканова 2003бь; Псалтир – Карачорова 2003в; Пчела – Милтенова 2003ащ; Милтенова 2003ба; Сборници – Милтенова 2003ба; Сборници енциклопедични – Милтенова 2003ая; Сборници със сентенции – Петканова2003вд; Сборници със смесено съдържание – Милтенова 2003аю; Светилен – Йовчева 2003б, Койчева 2003д; Седален – Йовчева 2003в; Койчева 2003е; Слово – Петканова 2003вй; Синаксар – Тасева 2003; Синодик – Коцева 2003я; Служба, последование – Йовчева 2003о, Кожухаров 2003ф; Стихира – Йовчева 2003к, Кожухаров 2003ц; Стихирар – Йовчева 2003л, Кожухаров 2003ч; Теотокар – Кожухаров 2003ш; Типик – Велковска 2003с, Коцева 2003ав; Требник – Коцева 2003аг; Цибранска 2003; Триод (Постен и Цветен) – Кожухаров 2003щ; Попов 2003д; Тропар – Йовчева 2003м, Кожухаров 2003ъ; Тълковна палея – Славова 2002; Славова 2003ч; Хомилиар – Петканова 2003ву; Хомилия – Петканова 2003вф; Часослов –

623

Велковска 2003х, Кожухаров 2003ю.

Книжовна школа, книжовно средище, скрипторий: Динеков 1947; Петканова 1966: 3 – 36; Ангелов 1971; Богданович 1983; Чавръков 1987; Коцева 2003аа; Петканова 2003аъ; Ангушева2008г; Милтенова 2008г; Славова 2008в; Морава – Христова 1995в; Охрид – Георгиев 1966б; Велинова 2003г; Преслав – Грашева, Славова 2003; Славова 2003т.

Книжовници, старобългарски (общо): Обзори – Петканова 2001; Митенова 2008; Ангеларий – Милтенова 1995а, Милтенова 2003а; Горазд – Милтенова 1985б, Милтенова 2003х; Докс Черноризец – Ковачева 1985, Милтенова 2003ъ; Йоан Екзарх – Икономова 1995, Йонова 2003и, Славова 2008б, Трендафилов 2001; Климент Охридски – Мечев 1966а, Станчев 1995а, Йовчева 2008б; Константин-Кирил – Динеков 1995б, Йонова 2003й; Константин Преславски – Куев 2003и, Стойкова 2008в; Лаврентий – Милтенова 1995; Методий – Николова 1995в, Йонова 2003л; Наум Охридски – Кожухаров 1995л, Петканова 2003бк, Йовчева 2008в; Петър Черноризец – Йонова 2003н; Павлова 2003б; Йовчева 2008д; Презвитер Григорий – Славова 2008д; Превитер Йеремия – Петканова 2003аф, Милтенова 2008з; Презвитер Йоан – Петканова 2003ац, Славова 2008е; Презвитер Козма – Бегунов 1973, Велчев 1995; Петканова 2003аь; Сава – Милтенова 2003аь; Тодор Черноризец Доксов – Ковачева 2003, Петканова 2003во, Славова 2008ж; Андреев 2012; Черноризец Храбър – Петканова 2003вч; Стойкова 2008ж.

Книжовници и църковни дейци (неславянски): Анастасий Библиотекар: Дуйчев 1985а; Велковска 2003а; Андрей Критски: Кожухаров 1985в, 2003в; Атанасий Александрийски: Цоневски 1985а, Коцева 2003в; Василий Велики: Цоневски 1985б; Георги Амартол: Дуйчев 1985з, Николова 2003а; Георги Скилица: Петканова 2003ц; Георги Хировоск: Куев 1985д, Милтенова 2003ф; Григорий Богослов: Кодов 1985ж, Коцева 2003з; Григорий Ниски: Коцева 2003и; Димитър Хоматиан: Милев 1985д, Петканова 2003ю; Дионисий Ареопагит (Псевдо-): Станчев 1985, Петков 2003а; Евсевий Кесарийски: Иванова 2003а; Ефрем Сирин: Кодов 1985з,Коцева 2003к; Игнатий: Иванова 1995а; Исак Сирин: Коцева 2003ф; Йоан Дамаскин: Тъпкова-Заимова 1995а, Петков 2003б; Йоан Златоуст: Цоневски 1995а, Петков 2003в; ЙоанКасиан: Коцева 2003х; Йоан Малала: Дуйчев 1995й, Николова 2003б; Йоан Химонид: Дуйчев 1995к; Йосиф Химнописец: Кожухаров 1995г., 2003з; Кирил Александрийски: Цоневски 1995б,Петков 2003г; Кирил Ерусалимски: Цоневски 1995в; Климент Химнописец: Кожухаров 2003л; Козма Индикоплевст: Милтенова 2003аж; Козма Маюмски: Кожухаров 1995и, 2003м; Константин Велики: Иванова 2003к; Лъв Математик, Лъв Философ: Николова 1995б; Прокъл Константинополски: Велковска 2003м; Роман Сладкопевец: Кожухаров 2003т; Севериан Гавалски: Куев 2003о, Чолова 2003; Симеон Логотет: Николова 2003к; Теодор Студит: Иванова 2003ф; Теодорит Кирски: Петков 2003е; Фотий: Коцева 2003ае; Славова 2013.

Култура: Средновековна България – Ваклинов 1977; Божилов 1996; Византия – Lemerle 1971; Ангелов 1994; Божилов 2008; Езикова култура – Буюклиев 1992; Културна политика – Бакалов 1997; Гагова 2008.

Летоброене и дати: Летоброене – Grumel 1958; Куев 1995б; Добрев 2003ж; Александрийско

624

летоброене – Куев 1967: 85–148; Добрев 2003д; Епакта – Куев 2003е; Златно число – Куев 2003з; Индикт – Куев 1995а; Коцева 2003у; Прабългарско летоброене – Добрев 2003е

Манастири: общо – Тотев 1995, Петканова 2003бе; Бачковски манастир: Коцева 2003г; Великата Лавра, Света Гора: Коцева 2003д; Зографски манастир, Света Гора: Райков 1985, Коцева 2003м; Лесновски манастир: Рангелова 2003; Прилепски манастир: Милтенова 2003аш; Равненски манастир: Попконстантинов 2003в; Рилски манастир: Христова 2003з, 2003и; Сазавски манастир: Павлов 2003; Синайски манастир: Милтенова 2003бд, Христова 2003а; Скални манастири: Петканова 2003вж; Скопски манастири: Милтенова 2003бз; Студийски манастир – Бакалов 2003; Хилендарски манастир, Света Гора: Гагова 2003, Христова 2003м.

Музика: Обзор – Тончева 2003б; Кирил и Методий – Миладинова 1995; България – Тончева 1995в; Византия – Тончева 1995а; Музикални знаци – 1995б; Музикални паметници – Петров,Кодов 1973; Тончева 2003в; Нотация – Тончева 2003г; Полиелей – Тончева 2003д.

Образование: Квадриум – Добрев 2003в; Магнаурска школа – Бърлиева 1995б; Йонова 2003к; Тривиум – Добрев 2003р

Описи на по-големите славянски ръкописни колекции в България: Българска академия на науките – Кодов 1969; Рилски манастир – Райков, Кодов, Христова 1986; Атанасов и др. 2012; Софийска Народна Библиотека (НБКМ) – Цонев 1910; Цонев 1923; Стоянов, Кодов 1964; Стоянов, Кодов 1971; Христова, Караджова, Вутова 1996; Софийски университет (ЦСВП) – Христова, Джурова, Велинова 2000; Пловдивска Народна библиотека (НБИВ) – Цонев 1920; Самоков – Джурова, Велинова 2002; Своден каталог – Христова, Караджова, Икономова 1982; Църковно-исторически и архивен институт – Христова, Мусакова, Узунова2009.

Отци на църквата: Обзор – Велковска 2003к.

Палеография и кодикология, славянска: Общо – Велчева 1983; Иванова 2002; Вутова 2003б; Систематични курсове – Щепкин 1967; Карский 1979; Джурова 1997; Мусакова 2015;Азбуки, старобългарски – Илчев 1985а; Албуми и каталози от изложби: Джурова 1979; Археография – Христова 2003б; Везано писмо – Караджова 2003а; Воден знак – Вутова 2003а;Глаголица – Добрев 1969; Илчев 1985б; Глаголица, късна българска – Велчева 1999; Глаголица, начин на писане, дуктус – Добрев 1972; Глаголица и кирилица, характеристика на буквите – А – Илчев, Велчева 1985а; Б – Велчева, Илчев 1985; В – Илчев, Велчева 1985б; Г – Илчев, Велчева 1985г; Герв – Илчев 1985г; Д – Илчев, Велчева 1985г; Дзяло – Илчев, Велчева 1985д; Е – Илчев, Велчева 1985е; Ж – Илчев, Велчева 1985ж; З – Илчев, Велчева 1985з; И – Илчев, Велчева 1995а; Ижица – Илчев, Велчева 1985б; К – Илчев, Велчева 1995в; Копа – Велчева 1995а; Кси – Велчева 1995б; Л – Илчев, Велчева 1995г; М – Илчев, Велчева 1995д; Н – Илчев, Велчева 1995е; Носовки, юсове – Илчев, Велчева 1995ж; Христова 2003ч; О – Илчев, Велчева 1995з; П – Илчев, Велчева 2003а; Пси – Велчева 2003г; Р – Илчев, Велчева 2003б; С – Илчев, Велчева 2003в; Сампи – Велчева 2003е; Т – Илчев, Велчева 2003г; У – Илчев, Велчева 2003д; Ф – Илчев, Велчева 2003е; Х – Илчев, Велчева 2003ж; Ц – Илчев, Велчева 2003з; Ч – Илчев, Велчева 2003и; Ш – Илчев, Велчева 2003й; Щ – Илчев, Велчева

625

2003к, Велчева 1988; Ъ, Ь – Илчев, Велчева 2003л; Ю – Илчев, Велчева 2003м; Я – Илчев, Велчева 2003н; Ят – Илчев, Велчева 2003о; Геометричен стил: Коцева 2003е; Графичен стил: Коцева 2003ж; История на ръкописите: Куев 1979; Куев 2003у; Кирилица – Добрев 1995а; Бояджиев 2000; Книгохранилища на ръкописи: Христова 1995; Коцева 2003ц; Кодикология – Джурова 1997; Христова 2003в; Ктитори на книги – Караджова 2003б; Лигатура – Христова 2003г; Миниатюра – Джурова 1981а; Джурова 1995; Коцева 2003ш; Музикални знаци: Тончева 1995б; Надредни знаци: Мошин 1988б; Славова 2003н; Названия на буквите – Велчева 1969; Вереекен 1995; Описи на ръкописи – Кодов, Райков 1976; Христова, Николова 1995; Христова 2003д; Орнамент – Джурова 1981а; Добрев 1995г; Палимпсест – Вутова 2003в; Правопис – Велчева 2003б; Тотоманова 2003з; Преписвачи – Петканова 2003щ; Подвързия – Атанасов 1963; Райков 1974; Караджова 1987, 2003г; Полуустав – Караджова 2003д; Христова 2003е; Преписвачи – Петканова 2003бщ; Приписки – Николова 1991; Райков 1992; Петканова 2001: 64–66, 2003бъ; Растителен стил – Коцева 2003ю; Скоропис – Коцева 2003аж; Христова 2003й; Средства за писане – Джурова 1981б; Ђорђевић 1977; Караджова 2003е; Съкращения – Славова 2003ц; Тайнопис – Христова 2003л; Тератологичен стил: Коцева 2003аб; Украса на старобългарските ръкописи – Иванова-Мавродинова, Мавродинова 1999; Коцева 2003ад; Мусакова 2015; Устав (писмо) – Вутова 2003г; Христова 2003л; Формиране на ръкописни сбирки – Куев 1979; Хартия – Вутова 2003д; Хронология на старобългарските ръкописи – Велчева, Тодоров 1993.

Поучителни слова: За апостол или мъченик – Лекова, Бончева 2008; За неделя – Петков, Бончев 2008б; За празници – Лекова, Петков, Бончев 2008; За Преображение Господне – Пеев, Бончев 2008в; За приемане на Светото причастие – Петков, Тотоманова 2008; На Климент Охридски – Велинова 2003д.

Похвални слова: За архангелите Михаил и Гавриил – Петков, Бончев 2008д; За св. Димитър Солунски – Петков, Бончев 2008ж; За Йоан Кръстител – Петков, Бончев 2008г; За свв. Кирили Методий – Велинова 1985; Велинова 2003ж; Грашева 2003а; Петков, Бончев 2008й; За Кирил – Велинова 2003з; Грашева 2003б; Добрев 2008а; За св. Климент Охридски – Велинова1985; Велинова 1987; Велинова 2003е; За св. Климент Римски – Петков, Бончев 2008з; За Лазар – Петков, Бончев 2008а; За пророк Захарий – Добрев 2008б; За пророк Илия – Николова 1984; Димитрова, Бончев 2008в; За свв. 40 мъченици – Ласков 1918; Петков, Бончев2008и; За Успение Богородично – Димитрова, Бончев 2008б; На Йоан Екзарх – Велинова 2003и; На Климент Охридски – Велинова 1987; Велинова 2003е; Похвала за цар Симеон: Ангелов 1976а; Ангелов 1977; 1980в.

Противобогомилска книжнина: Йонова 2003г; Милтенова 2008ж.

Ритмика на текста: Якобсон 1923; Станчев 1969; Наумов 1980; Станчев 1982: 144–153, 1983,

1986, 1996: 71–74, 2003е, 2003ж; Велчева 2004.

Риторика: Lausberg 1990; Ангушева 2008б; Ангушева-Тиханова, Христова-Шомова 2012;

Риторически фигури и тропи: Алегория – Христова 2003а; Анафора – Христова 2003б; Елипса – Христова 2003в; Епитет – Христова 2003г; Ирония – Христова 2003з; Метафора – Христова 2003л; Метонимия – 2003м; Олицетворение – Христова 2003о; Перифраза –

626

Христова 2003р; Плеоназъм – Христова 2003с; Синтактичен паралелизъм – Христова 1995б; Сравнение – 2003ф; Хипербола – Христова 2003х.

Ръкописи, славянски: Старобългарски ръкописи (общо): Бояджиев 2008; вж. и посочките вСтаробългарски паметници; Симеонов сборник от 1073 г.: Ангелов 1966; Ангелов 1976а; Ангелов 1979; Бибиков 1996; Синайски миней: Велчева 2003ж; Синайски мисал: Велчева 2003з; Синайски псалтир: Бояджиев 2003; Слуцки псалтир: Даскалова 2003; Супрасълски сборник: жития – Боева 1978; Мирославово евангелие: Деянова 1995а; Остромирово евангелие: Деянова 1995б; Псалтир на Димитър: Велчева 1991б; лекарственик – Велчева 2003в; Рилски листове – Велчева 2003д; Гошев 1956; Пражки мисал: Бърлиева 1998а; Григоровичев паримейник – Брандт 1894–1901; Ленинградски палимпсест: Велчева 1995в; Асеманиево евангелие – Икономова 2003б; Боянски палимпсест – Добрев 1985б; Виенски листове – Златанова 1985; Григоровичев лист (част от Рилските листове): Смядовски 2003б; Добромирово евангелие: Икономова 2003в; Енински апостол: Дограмаджиева 1985, Икономова 2003г; Зографски листове: Минчева 1985б, Христова 2003д; Зографско евангелие:Добрев 1985е, Христова 2003е; Изборник от 1073 г.: Иванова 1995б; Изборник от 1076 г.: Иванова 2003и; Киевски листове – Минчева 1995б; Клоцов сборник: Смядовски 1995а, Христова 2003й; Листове на Ундолски – Минчева 1995в, Христова 2003к; Македонски кирилски лист – Минчева 1995г, Икономова 2003д; Новгородски листове: Христова 1995г; Охридски листове – Дограмаджиева 1995, Христова 2003п; Пражки листове – Минчева 2003б; Рилски листове – Смядовски 2003в; Савина книга – Дограмаджиева 2003б, Христова 2003у; Синайски палимпсест – Дограмаджиева 2003в; Фрайзингенски откъслеци: Добрев 2003с; Хилендарски листове: Велчева 2003и; Минчева 2003в.

Символи, литературни: Шевалие, Геербрант 1995; Вж. у Петканова 2000: Агне, Бисер, Богородица, Венец, Вода (Петканова 2003х), Вълк, Гръмотевица/Светкавица (Петканова 2003щ), Гълъб/Гълъбица, Диамант, Дъжд, Дясно/Ляво, Звезда, Змия (Петканова 2003ас), Извор, Лилия, Лъв, Лястовица, Камък/Скала, Коза/Козел, Кораб, Котва, Кръв, Кръст (Петканова 2003ба), Куче, Лилия, Лоза/Вино, Маслина, Мляко/Мед, Море (Петканова 2003бз), Облак, Око/Виждане, Орел, Пастир, Планина, Пръстен/Невеста, Пустиня, Пчела, Риба, Светлина, Свиня, Седалище/Трон, Символика на цветовете (Петканова 2003вц), Символика на числата (Петканова 2003вщ), Слънце (Петканова 2003вк), Смърт/Живот, Стрела, Стълб, Стълба, Трапеза, Трън, Тъмнина/Нощ (Петканова 2003вп), Фараон, Хляб, Цвете/Цвят, Чаша; също и Злато – Петканова 2003ар; Ад – Петканова 2003б; Земя – Петканова 2003ао; Луна – Петканова 2003бг; Лъв – Петканова 2003бд; Рай – Петканова 2003бя;Човек – Петканова 2003въ.

Служби: Служба, последование – Йовчева 2003з; Служба за св. Аполинарий Равенски – Йовчева 2002, Велинова 2008; Служби за св. Иван Рилски – Кожухаров 2003х; Служба за св. Кирил – Йовчева 2003е; Мирчева 2001; Служби за свв. Кирил и Методий – Бърлиева 1998а, Йовчева 2003д; Служби за свв. Кирил и Методий, старобългарски – Попов 2003г.; Служби засвв. Кирил и Методий, хърватски – Станчев 2003д; Служби за св. Климент Охридски – Баласчев 1898, Йовчева 2003а, 2003ж, 2003и; Служба за св. Методий – Костић 1937–1938, Мошкова, Турилов 1998, Попов 2001б; Служби за св. Наум Охридски – Йовчева 2003й,

627

Йовчева 2003п; Служба за св. цар Петър – Кожухаров 2003у; Служба за първомъченик Стефан и Стефан I папа Римски – Йовчева 2001; Служби за Седмочисленици – Бърлиева 2003в

Старобългарски език: Общо – Велчева 1983; Дограмаджиева 2003а, 2003г; Балкански черти – Минчева 1985а, 1987; Калки – Минчева 1995а; Латинизми – Пенкова 1995а; Моравизми – Пенкова 1995б; Прабългаризми – Андонова 2003; Граматика: Večerka 1961; Дограмаджиева 1968; Врачу 1978а, 1978б; Večerka 1989–2003; Златанова 1990; Ганева 2009; Димитрова 2012; Речници – Kurz et al. 1958–1999; Цейтлин, Вечерка, Благова 1994; Иванова-Мирчева 1999–2009; Иванова-Мирчева, Давидов 2001; Терминология – Велковска 1999; Учебници и систематични курсове – Обзор (Илчев 1963; Илчев 1985е); Vondrák 1912; Милетич 1923; Младенов 1930; Diels 1963; Vaillant 1968; Гълъбов 1980; Дуриданов 1993; Мирчев 2000 ; Добрев, Икономова, Тотоманова 1985, 1986, 1987; Фонология – Велчева 1980; Тотоманова 1993; Велчева 1988; Велчева 1999; Формиране: Славова 2008з.

Текстология: Maas 1958; Лихачев 1983; Федер 1994, 1997; Милтенова 2003бн; Извод – Иванова

1995в; Компилация – Picchio 1981; Veder 1981; Милтенова 2003аз; Редакция – Петканова 2003ва.

Старобългарска литература: Обзор – Георгиев 1962; Динеков 1985; Ангушева 2008в; ~ и Влахия и Молдова – Велинова 2003й; ~ и Сърбия – Георгиева 2003; ~ хърватската книжнина – Димтрова 2008; Иванова 2003п; Учебници и систематични курсове – Лалева 2003в (обзор); Динеков 1950; Георгиев 1966а; Петканова 2001; Митенова 2008.

Стил: Обзор: Станчев 1982; Станчев 1996; Станчев 2003в; Похвални слова – Велинова 1985; Велинова 1987; Преводна проза – Велчева 2004.

Христоматии, старобългарски: Обзор – Александрова 2003; Лалева 2003в; С различни текстове – Ангелов, Генов 1922; Иванов 1935; Дуйчев 1940; Дуйчев 1943; Генов 1947; Динеков 1968; Динеков, Куев, Петканова 1974; Динеков 1977; Динеков 1983; Добрев, Славова1995а; Добрев, Славова 1995б; Иванова, Николова 1995; Славова, Добрев 2000; Естествознание – Кристанов, Дуйчев 1954; Милтенова 1992; Житиеписни творби – Иванова1986; Исторически съчинения – Божилов 1983б; Ораторска проза – Грашева 1982.

Църковни събори: Вселенски събори – Куев 1985г, 2003г; Догмати – Коев 2011; Поместни събори – Куев 2003м; Правила на православната църква – Стефанов 2004.

Църква (църковна организация): Събев 1985а; Ангушева 2008г.

628

Литература

Съкращения

ВМЧ: Великие минеи-четьи

Зогр.: Зографски манастир, Света гора (Атон).

ИБСЛ: Анисава Милтенова (съст.). 2008. История на българската средновековна литература. София: Изток – Запад.

ККСБ: Андреев, Йордан, Иван Лазаров и Пламен Павлов. 2012. Кой кой е в Средновековна България. 3. доп. и преработено издание. София: Изток-Запад.

КМЕ: Кирило – Методиевска енциклопедия,

КМЕ 1: Петър Динеков (гл. ред.). 1985. Кирило – Методиевска енциклопедия. Т. 1. София: БАН.

КМЕ 2: Петър Динеков (гл. ред.). 1995. Кирило – Методиевска енциклопедия. Т. 2. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

КМЕ 3: Лиляна Грашева (гл. ред.). 2003а. Кирило – Методиевска енциклопедия. Т. 3. София: БАН

КМЕ 4: Лиляна Грашева (гл. ред.). 2003б. Кирило – Методиевска енциклопедия. Т. 4. София: БАН

СЛЕР: Донка Петканова (съст.). 2003. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Второ преработено и допълнено издание. Велико Търново: Абагар.

629

Хил.: Хилендарски манастир, Света Гора (Атон)

Хлуд.: сбирка на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей (ГИМ), Москва

РГБ: Руска държавна библиотека (рус. Российская государственная библиотека), Москва.

РНБ: Руска национална библиотека (рус. Российская национальная библиотека), Санкт Петербург.

СКОСС: Петко Петков, Искра Христова-Шомова и Анна-Мария Тотоманова (съст.). 2008. Свети Климент Охридски. Слова и служби. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

ТСЛ: сбирка на Троицко – Сергиевата лавра (рус. Троице-Сергиева лавра) в Руската държавна библиотека (РГБ), Москва.

CPG: Geerard, Maurice (ed.), Clavis patrum graecorum: qua optimae quaeque scriptorum patrum graecorum recensiones a primaevis saeculis usque ad octavum commode recluduntur, Turnhout: Brepols, 1974–2003: vol. 1: Patres antenicaeni, schedulis usi quibus rem paravit F. Winkelmann, 1983(nos 1000 to 1925); vol. 2: Ab Athanasio ad Chrysostomum, 1974 (nos 2000 to 5197); vol. 3: A Cyrillo Alexandrino ad Iohannem Damascenum, 1979 (nos 5200 to 8240); vol. 3A: A Cyrillo Alexandrino ad Iohannem Damascenum: addenda volumini III, a Jacques Noret parata, 2003; vol. 4: Concilia: catenae, 1980 (nos starting at 9000); vol. 5: Indices, initia, concordantiae, cura et studio M. Geerard et F. Glorie, 1987; vol. 6: Supplementum cura et studio M. Geerard et J. Noret, 1998.

PG: Migne, Jean-Paul (éd.), Patrologia Graeca / Patrologiae cursus completus, series graeca. Paris: Imprimerie Catholique, 1857 – 1866.

Александров, Емил. 1988. Документы дипломатической практики Первого болгарского государства. Palaeobulgarica / Старобългаристика 12(3). 15 – 25.

Александров, Емил. 1990. Дипломатическая преписка царя Симеона с императором Романом Лакапином. Palaeobulgarica / Старобългаристика 14(2). 16 – 22.

Александров, Емил. 1991. Интронизирането на княз Симеон – 893 г. Palaeobulgarica / Старобългаристика 15(3). 10–17.

Александрова, Ренета. 2003. Христоматии старобългарски. В: КМЕ 4, 442 – 452.

Алексеев, Анатолий А. 1983. К определению объема литературного наследия Мефодия. Четий перевод Песни Песней. Труды Отдела древнерусской литературы 37. 229–255.

Алексеев, Анатолий А. 1984. О греческой основе славянских библейских переводов. Palaeobulgarica /Старобългаристика 8(1). 3–22.

Алексеев, Анатолий А. 1985. Цитаты из Песни Песеней в славянской письменности. Старобългарска литература 18. 74–92.

Алексеев, Анатолий А. 1986. Опыт текстологического анализа славянского Евангелия. Palaeobulgarica / Старобългаристика 10(3). 8–19.

Алексеев, Анатолий А. 1999. Текстология славянской Библии (Bausteine zur slavischen Philologie und Kulturgeschichte, Neue Folge. Reihe A: Slavistische Forschungen 24). Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин; Köln: Böhlau.

Алексеев, Анатолий А. 2004. Византийско-славянский профитологий (формирование состава). Труды

630

Отдела древнерусской литературы 56. 46 – 77.

Алтбауер, Моше 1973. Добромирово евангелие. Кирилски споменик от XII в. Т. 1. Скопjе: MAНУ. [Фототипно издание].

Ангелов, Божан, Минко Генов. 1922. Стара българска литература (IX – XVIII в.) в примери, преводи и библиография (История на Българската литература с примери и библиография Т. 2). София: Ал. Паскалев.

Ангелов, Боню Ст. 1955. Старославянски текстове. 1. Нов препис на старобългарския разказ „Чудото сбългарина Георги“. 2. Разказа за пастиря, ухапан от змия. Известия на Института за литература 3. 167–177.

Ангелов, Боню Ст. 1958. Из старата българска, руска и сръбска литература I. София: БАН.

Ангелов, Боню Ст. 1966. Le Лѣтописьць вкратьцѣ du Recueil de Symeon (Симеонов сборник) de 1073. Byzantinobulgarica 2. 83 – 105.

Ангелов, Боню Ст. 1967. Из старата българска, руска и сръбска литература, II. София: БАН.

Ангелов, Боню Ст. 1967а. Лѣтописьць вкратьцѣ в Симеоновия сборник от 1073 г. В: Из старата българска, руска и сръбска литература, II, 75-88. София: БАН.

Ангелов, Боню Ст. 1969. Климент Охридски – автор на общи служби. В: Боньо Ст. Ангелов, Димитър Ангелов, Петър Динеков, Куйо Куев, Кирил Мирчев (ред.), Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник по случай 1100 – годишнината от смъртта му, 237 – 259. София: БАН.

Ангелов, Боню Ст. 1971. Старобългарски книжовни средища. Известия на НБКМ 12. 43 – 60.

Ангелов. Боню Ст. 1976а. Похвала за цар Симеон. Литературна мисъл 1. 142 – 149.

Ангелов, Боню Ст. 1976б. Книжовното дело на старобългарския писател Йеремия. Език и литература1. 26–30.

Ангелов, Боню Ст. 1977. Похвала царю Симеону. Тексологические наблюдения. В: Б. А. Рыбаков (отв.ред.), Изборник Святослава: Сборник статей, 247 – 255. Москва: Наука.

Ангелов, Боню Ст. 1978. Из старата българска, руска и сръбска литература III. София: БАН.

Ангелов, Боню Ст. 1979. За три съчинения в Симеоновите сборници. Старобългарска литература 5. 10 – 37.

Ангелов, Боню Ст. 1980а. Кирил и Методий в старата руска литература (ХІ–ХІV в.). Palaeobulgarica /Старобългаристика 4(4). 8 – 18.

Ангелов, Боню Ст. 1980б. Из историята на руско-българските литературни връзки, Кн. 2. София: Наука и изкуство.

Ангелов, Боню Ст. 1980в. Похвала на цар Симеон и нейното проникване в старославянски творби. В: Из историята на руско-българските литературни връзки, Кн. 2, 7 – 15. София: Наука и изкуство.

Ангелов, Боню Ст. 1983. За книжовното дело на презвитер Григорий мних. В: Старобългарско книжовно наследство, 28–36. София: Наука и изкуство.

Ангелов, Боню Ст. 1984. За едно неиздирено съчинение на Йоан Екзарх. Palaeobulgarica / Старобългаристика 8(1). 115 – 117.

631

Ангелов, Боню. 1995. Кирил и Методий в славянските печатни книги от XV – XVII в. В: КМЕ 2, 283 – 286.

Ангелов, Боню и Климентина Иванова. 1985. Вести за Кирил и Методий в български, сръбски и източнославянски ръкописи. В: КМЕ 1, 371 – 376.

Ангелов, Боню Ст. и Христо Кодов (ред.). 1973. Климент Охридски. Събрани съчинения, Т. 3. Пространни жития на Кирил и Методий. София: БАН.

Ангелов, Боню Ст., Куйо М. Куев и Христо Н. Кодов (ред.). 1970. Климент Охридски. Събрани съчинения, Т. 1. София: БАН.

Ангелов, Боню Ст., Куйо М. Куев, Христо Н. Кодов и Климентина Иванова (ред.). 1977. Климент Охридски. Събрани съчинения, Т. 2. София: БАН.

Ангелов, Димитър. 1982. Есхатологичните представи на средновековния българин, отразени в официалната и апокрифната литература. Palaeobulgarica / Старобългаристика 6(3). 73 – 97.

Ангелов, Димитър. 1985а. Славянският свят през ІХ–Х в. и делото на Кирил и Методий в книжовната традиция. Palaeobulgarica / Старобългаристика 9(2). 3 – 28.

Ангелов, Димитър. 1985б. Богомил, поп. В: КМЕ 1, 208 – 209.

Ангелов, Димитър. 1985в. Богомилска книжнина. В: КМЕ 1, 209 – 212.

Ангелов, Димитър. 1985г. Богомилство. В: КМЕ 1, 212 – 216.

Ангелов, Димитър. 1985д. Боила. В: КМЕ 1, 219 – 220.

Ангелов, Димитър. 1985е. Българската държава през IX – XI век. В: КМЕ 1, 248 – 266.

Ангелов, Димитър. 1993. Богомилство. София: Булвест 2000.

Ангелов, Димитър. 1994. Византия – духовна култура. Стара Загора: Идея.

Ангелов, Димитър. 1995а. Комит. В: КМЕ 2, 384.

Ангелов, Димитър. 1995б. Комитат. В: КМЕ 2, 384 – 385.

Ангелов, Димитър. 2003. Славиния. В: КМЕ 3, 626 – 629.

Ангелов, Димитър, Борислав Примов и Георги Батаклиев (съст.). 1967. Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори. София: Наука и изкуство.

Ангелов, Николай. 1980. Старобългарски надпис от края на IX век от с. Цар Асен, Силистренски окръг. Археология 2. 35 – 38.

Ангелов, Петър. 1988. Историческият аргумент в средновековната българска дипломация. Palaeobulgarica / Старобългаристика 12(2). 45–53.

Ангушева, Аделина. 1996. Гадателните книги в старобългарската литература. София: Време.

Ангушева, Аделина. 2008а. Жанрова асиметрия. В: ИБСЛ, 227 – 229

Ангушева, Аделина. 2008б. Риторически жанрове. В: ИБСЛ, 142 – 159.

Ангушева, Аделина. 2008в. Старобългарска литература (същност, характер, специфични особености).В: ИБСЛ, 13 –35.

Ангушева, Аделина. 2008г. Църква, църковна организация и скриптории. В: ИБСЛ, 76 – – 78.

Ангушева, Аделина. 2008д. Епистоларна литература. В: ИБСЛ, 226 – 227.

632

Ангушева-Тиханова, Аделина и Искра Христова-Шомова. 2012. Образи и фигури в риторични и химнографски творби за св. Петър и Павел, представени в славянската традиция. Palaeobulgarica / Старобългаристика 36(4). 18–37.

Андонова, Антоанета. 2003. Прабългаризми в старобългарския език. В: КМЕ 3, 244 – 250.

Андреев, Йордан. 2012а. Аспарух (Исперих, Испор). В: ККСБ, 54–59.

Андреев, Йордан. 2012б. Борис-Михаил (Борис I). В: ККСБ, 84 – 95.

Андреев, Йордан. 2012в. Владимир. В: ККСБ, 116 – 117.

Андреев, Йордан. 2012г. Иван Владислав. В: ККСБ, 266 – 268.

Андреев, Йордан. 2012д. Кардам. В: ККСБ, 355 – 357.

Андреев, Йордан. 2012е. Кормесий. В: ККСБ, 400–401.

Андреев, Йордан. 2012ж. Кормисош. В: ККСБ, 401– 402.

Андреев, Йордан. 2012з. Крум. В: ККСБ, 406 – 413.

Андреев, Йордан. 2012и. Маламир. В: ККСБ, 439–441.

Андреев, Йордан. 2012й. Омуртаг. В: ККСБ, 526–531.

Андреев, Йордан. 2012к. Паган. В: ККСБ, 537–538.

Андреев, Йордан. 2012л. Петър I. В: ККСБ, 541–547.

Андреев, Йордан. 2012м. Пресиан. В: ККСБ, 559 – 516.

Андреев, Йордан. 2012н. Сабин В: ККСБ, 583.

Андреев, Йордан. 2012о. Самуил. В: ККСБ, 587 – 592.

Андреев, Йордан. 2012п. Севар. В: ККСБ, 593.

Андреев, Йордан. 2012р. Симеон (Симеон Велики). В: ККСБ, 598–609.

Андреев, Йордан. 2012с. Телериг. В: ККСБ, 639 – 641.

Андреев, Йордан. 2012т. Тервел. В: ККСБ, 672 – 676.

Андреев, Йордан. 2012у. Тудор Черноризец. В: ККСБ, 384–385.

Андреев, Йордан и Пламен Петров. 2012. Борис II. ККСБ, 82–83.

Андреев, Михаил. 1957. Към въпроса за произхода и същността на Законъ судный людемъ. Годишник на Софийския университет, Юридически факултет 49. 1–60.

Андреев, Михаил. 1959. История на българската държава и право. София: Наука и изкуство.

Андреев, Михаил. 1964. Нови проучвания и нови теории относно произхода на Законъ судный людемъ. Годишник на Софийския университет, Юридически факултет 55(2). 29–83.

Андреев, Михаил. 1974. Българската държава през средновековието. Правно-исторически въпроси. София: Отечествен фронт.

Андреев, Михаил. 1985а. Еклога. В: КМЕ 1, 647 – 648.

Андреев, Михаил. 1985б. Законъ соудный людьмъ, Закон за съдене на хората. В: КМЕ 1, 711 – 717.

Антоний, архим. 1881. Памятники древнеболгарской проповеднической письменности.

633

Православный собеседник III. 350-358.

Антоний, архим. 1885. Из истории древнеболгарской проповеди. Константин, епископ болгарский и его Учителное евангелие. Казань: Типография Императорского университета.

Антоний, архим. 1887. Константин, епископ български, и неговото Поучително евангелие. Периодическо списание на Българското книжовно дружество 21–22. 373–425.

Архангельский, А. С. 1890. Творения отцов церкви в древнерусской письменности: извлечения из рукописей и опыты историко-литературных извлечений, IV. Казань: Типография Императорского университета.

Атанасов, Асен, Елисавета Мусакова, Светлана Куюмджиева, Вася Велинова, Елена Узунова 2012. Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир. София: Изток-Запад.

Атанасов, П. 1963. Български художествени подвързии. Известия на НБКМ 2(8). 274 – 324.

Атанасова, Десислава. 2003. Сан на Кирил. В: КМЕ 3, 531 – 534.

Атанасова, Десислава. 2008. Моравската мисия и чешката литература. В: ИБСЛ, 312 – 317.

Атанасова, Диляна. 1994а. Наблюдения върху три преписа от старобългарския превод на библейската книга Съдии. Die slawischen Sprachen 38. 203–225.

Атанасова, Диляна. 1994б. Грешките в славянските преписи на книгата Съдии и критичното издание на Методиевия превод. Die slawischen Sprachen 39. 89–131.

Атанасова, Диляна. 1995. Книгата Съдии. Старобългарският превод на паримийния и чети текст. Die slawischen Sprachen 41. 53–106.

Афанасьева, Татьяна. 2003. Коленопреклонения в Пятидесятницу в славянских служебниках ХІ–ХVІ вв. Palaeobulgarica / Старобългаристика 27(4). 15 – 24.

Афанасьева, Татьяна. 2004. Чинопоследование Великого освящения воды на Богоявление в славянских служебниках ХI–ХV вв. Palaeobulgarica / Старобългаристика 28(3). 25 – 45.

Афанасьева, Татьяна. 2005. К вопросу о порядке следования листов и составе Синайского глаголического служебника ХІ в. Palaeobulgarica / Старобългаристика 29(3). 17 – 35.

Бабалиевска, Стоянка. 2003а. Проложно житие на Кирил и Методий. В: КМЕ 3, 352 – 354.

Бабалиевска, Стоянка. 2003б. Проложно житие на Кирил. В: КМЕ 3, 349 – 352.

Бабалиевска, Стоянка. 2003в. Успение Кирилово. В: КМЕ 4, 227 – 231.

Бакалов, Георги. 1995. Средновековният български владетел: Титулатура и инсигнии. София: Анубис.

Бакалов, Георги. 1997. Византия. Културно-политически очерци. София: Век 22.

Бакалов, Георги. 2003. Студийски манастир. В: КМЕ 3, 773 – 776.

Бакалова, Елка. 2003а. „Света София“ – катедрална църква в Цариград. В: КМЕ 3, 546 – 550.

Бакалова, Елка. 2003б. „Света София“ – църква в Охрид. В: КМЕ 3, 550 – 555.

Бакалова, Елка. 2003в. „Свети Георги“ – църква в София. В: КМЕ 3, 555 – 556.

Бакалова, Елка. 2003г. Седмочислениците в изобразителното изкуство. В: КМЕ 3, 580 – 585.

Балабанов, Тодор и Мария Тихова. 2002. Надписът от 18 септември 6463 г. (954 г. / 955 г.) от с.

634

Черноглавци, Шуменско, България. Преславска книжовна школа 6. 58–66.

Балан, М., П. Боев П. Надписът на чъргубиля Мостич. София, 3 – 42.

Баласчев, Георги. 1898. Климент епископ Словенски и службата му: По стар словенски превод с едначаст гръцки паралелен текст и едно факсимиле. София: Собств. изд.

Бегунов, Юрий К. 1973. Козма Пресвитер в славянских литературах. София: БАН.

Бешевлиев, Веселин 1979: Първобългарски надписи. София: БАН. (второ преработено и допълнено издание – София: БАН, 1992).

Бешевлиев, Веселин. 1981. Първобългарите. Бит и култура. София:

Бешевлиев, Веселин. 2003а. Прабългари, първобългари, протобългари. В: КМЕ 3, 239 – 244.

Бешевлиев, Веселин. 2003б. Прабългарски надписи, първобългарски надписи. В: КМЕ 3, 250 – 256.

Бибиков, Михаил В. 1996. Византийский прототип древнейшей славянской книги (Изборник Святослава 1073 г.). Москва: Памятники исторической мысли.

Блахова, Эмилия и Живка Икономова. 1993. Лексические совпадения Бесед Григория Двоеслова и Второго Жития Вячеслава с лексикой Иоанна Экзарха. Palaeobulgarica / Старобългаристика 17(3). 13 – 26.

Бобев, Андрей. 2009. Перикопата от глава седма на Книга на пророк Даниил в традицията на Славянския паримейник. Palaeobulgarica / Старобългаристика 33(1). 33 – 41.

Бобчев, Стефан С. 1998. История на старобългарското право. Нова редакция проф. Петър Петров. София: Албатрос.

Богдан, Д. П. 1958. Добруджанская надпись 943 года. Палеографический и лингвистический очерк. Romanoslavica 1. 88 – 104.

Богдан, Д. П. 1968. Дело Климента Охридского по неизданным румынским источникам. В: Димитър Ангелов (ред.), Климент Охридски. Материали за неговото чествуване по случай 1050 години отсмъртта му, 106 – 110. София: БАН>

Богданович, Дмитрийе. 1983. Книжовна школа и книжовно средище. Palaeobulgarica / Старобългаристика 7(4). 106 – 109.

Боголюбский, М. 1872–1878. Замечания на текст псалтыри по переводу LXX и славянскому. Чтения вОбществе любителей духовного просвещения 4 (1872), 236–253; 5 (1872), 300–316; 7 (1872), 419–428; 8 (1872),17–28; 9 (1872), 132–138; 10 (1872), 172–180; 11 (1872), 283–294; 4 (1873), 400–414; 7 (1873), 36–46; 11 (1873), 464–473; 3 (1874), 352–373; 7 (1874), 1–19; 10 (1874), 427–444; 7 (1875), 640–686; 5 (1877), 425–440; 5 (1878),582–590 ; 6 (1878), 679–709; 7 (1878) 62–74; 8(1878) 117–130; 9 (1878) 149–173; 10 (1878), 257–275; 11 (1878) 451–467.

Боева, Людмила. 1978. О житиях Супрасальского сборника. Palaeobulgarica / Старобългаристика 2(3). 60 – 71.

Божилов, Иван. 1971. Битолският надпис на цар Иван – Владислав и някои въпроси на средновековната българска история. Исторически преглед 1. 84 – 100.

Божилов, Иван. 1973. Надписът на жупан Димитър от 943 г. Теории и факти. Известия на Окръжния исторически музей и Българското историческо дружество 1. 37 – 58.

Божилов, Иван. 1983а. Цар Симеон Велики 893-927. Златният век на Средновековна България.

635

София: Отечествен фронт.

Божилов, Иван (съст.). 1983б. Стара българска литература, Т. 3. Исторически съчинения. София: Български писател.

Божилов, Иван. 1985а. Битолски надпис на Иван Владислав. В: КМЕ 1, 196 – 198.

Божилов, Иван. 1985б. Василий I Македонянин. В: КМЕ 1, 326 – 328.

Божилов, Иван. 1985в. Владимир (Расате). В: КМЕ 1, 449 – 450.

Божилов, Ив. Раждането на средновековна България. Исторически преглед 1992, 1–2. 3–35.

Божилов, Иван. 1996. Културата на средновековна България. (Малка историческа библиотека). София: Абагар.

Божилов, Иван. 2003. Симеон. В: КМЕ 3, 591 – 600.

Божилов, Иван. 2008. Византийският свят. София: Анубис.

Бончев, Атанасий (прев.). 1970. Климент Охридски – слова и поучения. София: Синодално издателство.

Борисова, Татьяна. 2012. Ранние редакции древнейшего славянского перевода Акафиста Богоматери как пример славянского акростиха. Palaeobulgarica / Старобългаристика 36(1). 66–79.

Бояджиев, Андрей. 1998. Добрият, средният и лошият час. В: Недка Капралова (ред.), Безсмъртната вселена. Сборник, посветен на 90-годишнината на Клод-Леви Строс, 61–64. София: КаринаМ

Бояджиев, Андрей. 2000. Св. Климент Охридски и кирилицата. Кирило-Методиевски студии 13. 2000, 86 – 111.

Бояджиев, Андрей. 2003. Синайски Псалтир. В: СЛЕР, 454 – 455.

Бояджиев, Андрей. 2008. Писменост. Кирилица и глаголица. Връзка с епиграфиката. Паметници. В: ИБСЛ, 54 – 75.

Брандт, Р. 1894–1901. Григоровичев паримейник в сличении с другими паримейниками. Чтения в Императорском Обществе истории и древностей российских 168 (1894), I-IV, 1–190; 170 (1894), I-IV, 91-178; 193 (1900), 179-290; 197 (1901), I-II, 291-308.

Бренер, Елеонора. 1980. Семантический анализ группы староболгарских глаголов Зографского евангелия. Palaeobulgarica / Старобългаристика 4(1). 48 – 67

Буланин, Дмитрий М. 1987. К интерпретации „Народного“ жития Иоанна Рильского. Palaeobulgarica / Старобългаристика 11(3). 57 – 67.

Бурмов, Александър 1959: Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония. Пламък 10. 84 – 86 (= Бурмов, Ал. Избрани произведения. Т. I. София, 1968, 192 – 195).

Буюклиев, Иван. 1985. Вратислав Чешки. В: КМЕ 1, 462.

Буюклиев, Иван. 1987. Върху старобългарския и старополския превод на Псалтира. Palaeobulgarica / Старобългаристика 11(2). 9 – 14.

Буюклиев, Иван. 1992. Езиковата култура на българското средновековие. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Бърлиева, Славия. 1992. Преписи на латински извори за св. Кирил и Методий от сбирката на библиотека Vallicelliana в Рим. Palaeobulgarica / Старобългаристика 16(3). 41–54.

636

Бърлиева, Славия. 1995а. Италианска легенда. В: КМЕ 2, 140 – 146.

Бърлиева, Славия. 1995б. Магнаурска школа. В: КМЕ 2, 578 – 580.

Бърлиева, Славия. 1998а. Оломоуцкият и Пражкият мисал и службите за св. Кирил и Методий. Palaeobulgarica / Старобългаристика 22(1). 12–25.

Бърлиева, Славия. 1998б. Една хомилетична творба за св. Кирил и Методий (Към въпроса за латинските cyrillo-methodiana в Полша). Palaeobulgarica / Старобългаристика 22(2). 40–49.

Бърлиева, Славия. 2000. Московският препис на Дюканжовия списък. Palaeobulgarica / Старобългаристика 24(3). 50–65.

Бърлиева, Славия. 2003а. Папски ециклики и писма за Кирил и Методий. В: КМЕ 3, 95 – 99.

Бърлиева, Славия. 2003б. Служби за Кирил и Методий, латински. В: КМЕ 3, 648 – 652.

Бърлиева, Славия. 2003в. Служби за свети Седмочисленици. В: КМЕ 3, 680 – 682.

Бърлиева, Славия. 2003г. Сплитски събори. В: КМЕ 3, 726 – 729.

Бърлиева, Славия. 2003д. Хроники с вести за Кирил и Методий. В: КМЕ 4, 453 – 458.

Бъчваров, Михаил, Екатерина Дограмаджиева и Светлина Николова (ред.). 1993. Хиляда и осемдесет години от смъртта на св. Наум Охридски. София: БАН.

Ваклинов, Станчо. 1977. Формиране на старобългарската култура VI-XI век. София: Наука и изкуство.

Ваклинов, Станчо. 1985. Водоча. В: КМЕ 1, 450 – 451.

Ваклинов, Станчо. 1995. Кръглата църква в Преслав. В: КМЕ 2, 470 – 473.

Ваклинова, Маргарита. 1995а. Керамика преславска. В: КМЕ 2, 240 – 244.

Ваклинова, Маргарита. 1995б. Лютиброд. В: КМЕ 2, 570 – 571.

Ваклинова, Маргарита. 1995в. Несебър. В: КМЕ 2, 807 – 810.

Ваклинова, Маргарита. 1995г. Омуртагов аул. В: КМЕ 2, 853 – 855.

Ваклинова, Маргарита. 1995д. Охрид. В: КМЕ 2, 893 – 899.

Ваклинова, Маргарита. 2003а. Приложни изкуства в България през IX – X век. В: КМЕ 3, 331 – 336.

Ваклинова, Маргарита. 2003б. Съкровище от Наг Сент Миклош. В: КМЕ 3, 784 – 788.

Вашилевски, Тадеуш. 1992. Двойните имена – светските (кръщелните) и монашеските – на славянските апостоли Константин-Кирил и Методий и въпросът за идентификацията на членовете на манастирското братство, заточени заедно с Методий в Райхенау. Palaeobulgarica / Старобългаристика 16(1). 18–25.

Велев, Илија. 2002. Химнографските состави за светите Петнаесет Тивериополски свештеномаченици. Уште една новооткриена химнографска творба на св. Климент Охридски. Археографски прилози 24. 111-141

Велинова (Иванова), Вася. 1985. Проблеми на индивидуалния стил в похвалните слова на Климент Охридски. Език и литература 4. 27–36.

Велинова, Вася. 1987. Композиционно – стилистични принципи в похвалните слова на Климент Охридски. Кандидатска дисертация, машинопис. София: Софийски университет.

637

Велинова, Вася. 1995а. Нови преписи на произведения на Климент Охридски в руски книгохранилища. Palaeobulgarica / Старобългаристика 19(3). 55 – 69.

Велинова, Вася. 1995б. Климент Охридски – учителят и творецът. София: Време.

Велинова, Вася. 1998. Слово за епископ Константин Преславски. София: Време.

Велинова, Вася. 2003а. Климент Охридски. В: СЛЕР, 251 – 253.

Велинова, Вася. 2003б. Кутмичевица. В: СЛЕР, 274.

Велинова, Вася. 2003в. Охрид. В: СЛЕР, 338 – 339.

Велинова, Вася. 2003г. Охридска книжовна школа. В: СЛЕР, 341.

Велинова, Вася. 2003д. Поучения на Климент Охридски. В: СЛЕР, 380 – 381.

Велинова, Вася. 2003е. Похвални слова на Климент. В: СЛЕР, 383 – 384.

Велинова, Вася. 2003ж. Похвално слово за Кирил и Методий. В: СЛЕР, 387 – 388.

Велинова, Вася. 2003з. Похвално слово за Кирил. В: СЛЕР, 387.

Велинова, Вася. 2003и. Празнични слова на Йоан Екзарх. В: СЛЕР, 396.

Велинова, Вася. 2003й. Старобългарската литература във Влахия и Молдова. В: СЛЕР, 492 – 493.

Велинова, Вася. 2008. Служба за св. Аполинарий Равенски. В: СКОСС, 520 – 531.

Велковска, Елена. 1999. Значението на термина трьстаѣ в Синайския евхологий. Palaeobulgarica / Старобългаристика 23(4). 59 – 63.

Велковска, Елена. 2000. Денонощното богослужение в Синайския евхологий. Palaeobulgarica / Старобългаристика 24(4). 19 – 34.

Велковска, Елена. 2003а. Анастасий Библиотекар. В: СЛЕР, 28 – 29.

Велковска, Елена. 2003б. Василий Врач. В: СЛЕР, 87 – 88.

Велковска, Елена. 2003в. Василий Кесарийски (Велики). В: СЛЕР, 88 – 89.

Велковска, Елена. 2003г. Византийска литература. В: СЛЕР, 94 – 100.

Велковска, Елена. 2003д. Гностицизъм. В: СЛЕР, 119.

Велковска, Елена. 2003е. Йоан Схоластик, Лествичник. В: СЛЕР, 233 – 234.

Велковска, Елена. 2003ж. Йосиф Флавий. В: СЛЕР, 237.

Велковска, Елена. 2003з. Климент Римски. В: СЛЕР, 251 – 253.

Велковска, Елена. 2003и. Манихейство. В: СЛЕР, 292 – 293.

Велковска, Елена. 2003й. Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите. В: СЛЕР, 335.

Велковска, Елена. 2003к. Отци на църквата. В: СЛЕР, 338.

Велковска, Елена. 2003л. Писмата на цар Симеон. В: СЛЕР, 365.

Велковска, Елена. 2003м. Прокъл Константинополски. В: СЛЕР, 408.

Велковска, Елена. 2003н. Симеон Логотет. В: КМЕ 3, 600 – 603.

Велковска, Елена. 2003о. Теодора. В: КМЕ 4, 42 – 44.

638

Велковска, Елена. 2003п. Теоктист. В: КМЕ 4, 48 – 50.

Велковска, Елена. 2003р. Теофил. В: КМЕ 4, 50 – 53.

Велковска, Елена. 2003с. Типик. В: КМЕ 4, 57 – 59.

Велковска, Елена. 2003т. Формоза. В: КМЕ 4, 290 – 292.

Велковска, Елена. 2003у. Християнство. В: СЛЕР, 544 – 546.

Велковска, Елена. 2003ф. Христос. В: СЛЕР, 546 – 547.

Велковска, Елена. 2003х. Часослов. В: КМЕ 4, 496 – 497.

Велчев, Велчо. 1995. Козма, презвитер. В: КМЕ 2, 366 – 372.

Велчева, Боряна и Андрей Тодоров. 1993. За нова хронология на ранните славянски недатирани ръкописи. Славянска филология 21. 14 – 21.

Велчева, Боряна и Петър Илчев. 1985. Б. В: КМЕ 1, 144 – 145.

Велчева, Боряна. 1969. Названията на буквите в първите абецедари като източник на езикови данни. В: Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник по случай 1100 – годишнината от смъртта му. 369 – 373. София: БАН.

Велчева, Боряна. 1975. Добромирово евангелие. Български паметник от началото на XII в. София: БАН.

Велчева, Боряна. 1980. Праславянски и старобългарски фонологически изменения. София: БАН.

Велчева, Боряна. 1983. Старите български ръкописи и техният език (Библиотека „Родна реч омайна“ 20). София: Народна просвета.

Велчева, Боряна. 1985. Абецедари. В: КМЕ 1, 20 – 26.

Велчева, Боряна. 1988. Старобългарските шт, жд и буквата ⱋ в глаголицата. Palaeobulgarica / Старобългаристика 12(1). 29 – 37.

Велчева, Боряна. 1991а. Новооткритата част на Добромировото евангелие в Синайския манастир “Св.Екатерина”. Годишник на Софийския университет Т. 82 (2) за 1988 г. 125 – 137.

Велчева, Боряна. 1991б. Новооткрит лекарственик, написан с глаголица. Старобългарска литература25 – 26. 95 – 97.

Велчева, Боряна. 1995а. Копа. В: КМЕ 2, 440.

Велчева, Боряна. 1995б. Кси. В: КМЕ 2, 476.

Велчева, Боряна. 1995в. Ленинградски палимпсест. В: КМЕ 2, 519 – 521.

Велчева, Боряна. 1995д. Михановичев апостол. В: КМЕ 2, 707 – 708.

Велчева, Боряна. 1996. Ранният славянски превод на Житието на св. Мария Египетска в един ръкопис от ХV век. Palaeobulgarica / Старобългаристика 20(3). 30 – 54.

Велчева, Боряна. 1999. Късната българска глаголица. Кирило-Методиевски студии 12. 87–153.

Велчева, Бoряна. 1999. Позиционната консонантна мекост и прегласът на ѣ. Palaeobulgarica / Старобългаристика 23(4). 76–81.

Велчева, Боряна. 2001. Отново за глаголицата. Palaeobulgarica / Старобългаристика 25(2). 16–20.

639

Велчева, Боряна. 2003а. Абецедар. В: СЛЕР, 15 – 16.

Велчева, Боряна. 2003б. Правопис на старобългарските паметници. В: КМЕ 3, 259 – 262.

Велчева, Боряна. 2003в. Псалтир на Димитър Олтарник. В: КМЕ 3, 417 – 418.

Велчева, Боряна. 2003г. Пси. В: КМЕ 3, 418 – 419.

Велчева, Боряна. 2003д. Рилски глаголически листове. В: СЛЕР, 431 – 432.

Велчева, Боряна. 2003е. Сампи. В: КМЕ 3, 529.

Велчева, Боряна. 2003ж. Синайски малък миней. В: КМЕ 3, 614 – 615.

Велчева, Боряна. 2003з. Синайски мисал. В: КМЕ 3, 615 – 616.

Велчева, Боряна. 2003и. Хилендарски листове. В: СЛЕР, 538 – 539.

Велчева, Бoряна. 2004. Повторение – благозвучие, ритъм (Наблюдения върху старобългарската преводна проза). Palaeobulgarica / Старобългаристика 28(2). 45 – 54.

Велчева, Боряна и Ангелина Даскалова. 2003. Езикът на „Сказание за отец Агапий“. Palaeobulgarica / Старобългаристика 27(4). 25–38.

Вереекен, Жанин. 1995. Названия глаголических букв и иудейско-христианская традиция. Palaeobulgarica / Старобългаристика 19(1). 5 – 14.

Верещагин, Евгений М. 1975. Прием параллелизма в псалтыри и выявление смысловых связей междусловами первого литературного языка славян. Советское славяноведение 2. 60–72.

Верещагин, Евгений М. 1979. О тематических группах лексики в псалтыри. Във: Владимир И. Георгиев (ред.), Изследвания върху историята и диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев, 83–87. София: БАН.

Верещагин, Евгений М. 1994. Последование под 30-м января в Минеи No 98 (ф.381) РГАДА (Москва)– предполагаемый гимн первоучителя славян Кирилла. Palaeobulgarica / Старобългаристика 18(1). 3 –21.

Верещагин, Евгений М. 1997. Особый парафраз канона на Рождество Христово в Декабрьской служебной минее конца ХII – начала ХIII вв. (Публикация источника). Palaeobulgarica / Старобългаристика 21(4). 18 – 36.

Верещагин, Евгений М. 1998. Древний список последования св. Димитрию Солунскому. Palaeobulgarica / Старобългаристика 22(4). 27 – 41.

Верещагин, Евгений М. 1999. Дальнейшее исследование Рождественского парафрастического канона Константина Преславского с иным прочтением концовки его акростиха. Palaeobulgarica / Старобългаристика 23(4). 25 – 40.

Верещагин, Е. М. 2001. Церковнославянская книжность на Руси. Лингвотекстологические разыскания. Москва: Индрик.

Верещагин, Евгений. М. 2006. Ильина книга. Древнейший славянский богослужебный сборник. Факсимильное воспроизведение рукописи. Билинеарно-спатическое издание источника с филолого-богословским комментарием. Подг. Е. М. Верещагин. Москва: Индрик.

Вечерка, Радослав. 1985. Волюнтативная модальность в древнеболгарском. Palaeobulgarica / Старобългаристика 9(2). 29 – 40.

640

Виздал, М. и Николай Николов. 2006. Епиграфският паметник от ротондата в Михаловце в светлинатана новите проучвания. Преславска книжовна школа 9. 408–425.

Востоков, Александр Хр. 1843. Слово и чтении книг. В: И. Пенинский (ред.), Славянская хрестоматия или избранные места из произведении отечественного наречия, 4 изд., 248-256. Санкт-Петербург: Типография императорской академии наук.

Врачу, Аритон. 1978. Происхождение и развитие синтаксических функций винительного падежа в славянских языках (часть І). Palaeobulgarica / Старобългаристика 2(1). 24 – 38.

Врачу, Аритон. 1978. Происхождение и развитие синтаксических функций винительного падежа в славянских языках (часть ІІ). Palaeobulgarica / Старобългаристика 2(2). 14 – 38.

Вутова, Нина. 2003а. Воден знак. В: СЛЕР, 103.

Вутова, Нина. 2003б. Палеография. В: СЛЕР, 344 – 345.

Вутова, Нина. 2003в. Палимпсест. В: СЛЕР, 347.

Вутова, Нина. 2003г. Уставно писмо, устав. В: СЛЕР, 530.

Вутова, Нина. 2003д. Хартия. В: СЛЕР, 538.

Вълчанов, Славчо и Георги Царев. 1985. Библия. В: КМЕ 1, 183 – 192.

Вълчанов, Славчо. 1995. Канонични книги. В: КМЕ 2, 221 – 222.

Гагова, Нина?. 2003. Таврия. В: КМЕ 4, 27.

Гагова, Нина. 2008. Културната политика на българските владели Борис и Симеон и проблемите на книжовния репертоар. В: ИБСЛ, 83 – 88

Гагова, Нина. 2003. Хилендарски манастир „Въведение Богородично“. В: КМЕ 4, 395 – 400.

Галлуччи, Элеонора. 2001. Учительное евангелие Константина Преславского (IX – X в.) и последовательность воскресных евангельских чтений церковного года. Palaeobulgarica / Старобългаристика 25(1). 3 – 20.

Ганева, Гергана. 2009. За някои случаи на словообразувателна синонимия в историята на глаголната суфиксация. Palaeobulgarica / Старобългаристика 33(1). 42 – 52.

Генов, Минко. 1947. Старобългарска литература. Антология. София: Държавно издателство.

Георгиев, Емил. 1938. Две произведения на Св. Кирила: Към въпроса за книжовната дейност на славянския първоучител. Историко – литературно проучване (Studia historico – philologica serdicensia. Supplementi 2). София: Печатница на С. М. Стайков.

Георгиев, Емил. 1956. Кирил и Методий – основоположници на славянските литератури. София: БАН.

Георгиев, Емил. 1962. Разцветът на българската литература IX – X в. София: БАН.

Георгиев, Емил. 1966а. Литература на изострени класови борби в средновековна България. София: БАН.

Георгиев, Емил. 1966б. Охридската книжовна школа. В: Боню Ангелов (ред.), Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му, 53–77. София: БАН.

Георгиев, Емил. 1971. Граматика срещу логика. Език и литература 26(3). 77–80.

641

Георгиев, Емил. 1995. Кратко житие на Климент Охридски. В: КМЕ 2, 457 – 460.

Георгиев, Павел. 1990. Първобългарският надпис от Филипи в нова светлина. Исторически преглед 3. 55–67.

Георгиев, Павел. 2003а. Плиска. В: КМЕ 3, 148 – 156.

Георгиев, Павел. 2003б. Преспа. В: КМЕ 3, 327 – 331.

Георгиева, Нина. 2003. Старобългарската литература в Сърбия. В: СЛЕР, 491 – 492.

Георгиева, Тодорка. 2003. Златоструй от XII век. Увод и научно разчитане на текста. Силистра: РИТТ.

Герасимов, Тодор. 1935. Три старобългарски моливдовула. 2. Моливдовул от IX в. Известия на Българския археологически институт 8. 356 – 359.

Герасимов, Тодор. 1955. Нов моливдовул на Георги монах и синкел български. Известия на археологическия институт 20. 587 – 588.

Герасимов, Тодор. 1976. Български и византийски печати от Преслав. Преслав 2. 125 – 141.

Гергова, Емилия. 2003а. Гавриил Лесновски (XI в.). В: СЛЕР, 111 – 112.

Гергова, Емилия. 2003б. Йоаким Осоговски. В: СЛЕР, 228.

Гергова, Емилия. 2003в. Написание за правата вяра. В: СЛЕР, 319 – 320.

Гергова, Емилия. 2003г. Проглас към Евангелието. В: СЛЕР, 407 – 408.

Гергова, Емилия. 2003д. Прохор Пшински. В: СЛЕР, 415.

Гергова, Емилия. 2003е. Сарацинска (Арабска) мисия на Константин-Кирил. В: СЛЕР, 439 – 440.

Гергова, Емилия. 2003ж. Теофилакт Охридски. В: СЛЕР, 507 – 508.

Гильфердинг, А. Ф. 1858. Предисловие св. Кирилла, просветителя славянского, к переводу евангелия. Русская беседа 3 (9). 108 – 116.

Горский, А. В., К. И. Невоструев. 1859. Описание славянских рукописей Московской Синодальной библиотеки. Отделение II, часть 2. Москва: г

Господинов, Юрдан 1946. Нови находки в Преслав. Известия на българския археологически институт 15. 82 – 85.

Гошев, Иван 1933. Българо-гръцки литургически фрагмент от Преслав. Годишник на Народния археологически музей в София 5. 233 – 251.

Гошев, Иван. 1934-1935. Стари записи и надписи III. Годишник на Софийския университет, Богословски факултет 12. 20-25.

Гошев, Иван. 1956. Рилски глаголически листове. София: БАН.

Гошев, Иван. 1961. Старобългарски глаголически и кирилски надписи от IX и X в. София: БАН.

Гранстрем, Е. Э. 1958. О подготовке сводного печатного каталога славянских рукописей. Славянская филология. IV Международный съезд славистов. М., 1958, т. 2, с. 397—418.

Гранстрем, Е. Э. 1953. Описание русских и славянских пергаменных рукописей [ГПБ]. Рукописи русские, болгарские, молдовлахийские, сербские. Ленинград: Наука.

Гранстрем, Е. Э., О. В. Творогов, А. Валевичюс (сост.). 1998. Иоанн Златоуст в древнерусской и

642

южнославянской письменности ХІ–ХVІ веков. Каталог гомилии. Санкт – Петербург: Дмитрий Буланин.

Грашева, Лиляна (съст.). 1982. Стара българска литература. Т . 2. Ораторска проза. София: Български писател.

Грашева, Лиляна и Татяна Славова. 2003. Преславско книжовно средище. В: КМЕ 3, 312 – 327.

Грашева, Лиляна. 1985a. Брегалнишка мисия. В: КМЕ 1, 237 – 243.

Грашева, Лиляна. 1985б. Герман I. В: КМЕ 1, 484 – 486.

Грашева, Лиляна. 1985в. Григорий презвитер. В: КМЕ 1, 543 – 545.

Грашева, Лиляна. 1985г. Най-ранното изследване за Константин Преславски (Из архивата на В. М. Ундолски). Старобългарска литература 17. 117–130.

Грашева, Лиляна. 1995а. Йеремия. В: КМЕ 2, 146 – 150.

Грашева, Лиляна. 1995б. Йоан, презвитер. В: КМЕ 2, 150 – 153.

Грашева, Лиляна. 1995в. Константин Преславски. В: КМЕ 2, 426 – 440.

Грашева, Лиляна. 2003а. Похвално слово за Кирил и Методий. В: КМЕ 3, 235 – 239.

Грашева, Лиляна. 2003б. Похвално слово за Кирил. В: КМЕ 3, 232 – 235.

Грашева, Лиляна. 2003в. Седмочисленици. В: КМЕ 3, 576 – 580.

Грашева, Лиляна. 2003г. Ученици на Кирил и Методий. В: КМЕ 4, 248 – 255.

Грашева, Лиляна. 2003д. Черноризец Храбър. В: КМЕ 4, 497 – 505.

Грънчаров, К. и Ст. Смядовски. 2004. Новооткритият надпис на цар Самуил. Български език 51(1). 7–13.

Гълъбов, Иван. 1976а. Приносът на епиграфския материал за решаване на лингвистични проблеми. Известия на Народния музей, Варна 12. 33 – 48.

Гълъбов, Иван. 1976б. Една интересна и важна особеност на Учителното евангелие на Константин Преславски. Преслав 1. 86–90.

Гълъбов, Иван. 1980: Старобългарски език с увод в славянското езикознание. Част 1. Увод и фонетика. София: Наука и изкуство.

Гълъбов, Иван. 1986. Избрани трудове по езикознание (Българско езиковедско наследство). София: Наука и изкуство.

Гюзелев, Васил. 1967. Коя е Анна от новооткрития двуезичен преславски надпис. Исторически преглед 6. 82 – 88.

Гюзелев, Васил. 1968: Добруджанският надпис и събитията в България от 943 г. Исторически преглед 6. 40 – 48.

Гюзелев, Васил. 1969. Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. София: Наука и изкуство.

Гюзелев, Васил. 1985. Борис I. В: КМЕ 1, 222 – 233.

Гюзелев, Васил. 2003. Цариград. В: КМЕ 4, 460 – 469.

Данчева, Ани. 1985. Дуклянска хроника. В: КМЕ 1, 620 – 622.

643

Даскалова, Ангелина. 2003. Слуцки псалтир. В: КМЕ 3, 682 – 685.

Денкова, Лидия (прев.). 1999. Псевдо-Дионисий Ареопагит. За Божествените имена. Превод от старогръцки Лидия Денкова. 2. коригирано и допълнено издание. София: ГАЛ-ИКО. http://eprints.nbu.bg/2504/1/dionisij-areopagit.pdf

Деянова, Маргарита. 1985. Велеград. В: КМЕ 1, 336 – 339.

Деянова, Мария. 1995а. Мирославово евангелие. В: КМЕ 2, 685 – 688.

Деянова, Мария. 1995б. Остромирово евангелие. В: КМЕ 2, 882 – 885.

Джамбелука – Коссова, Алда. 1978. Възстановим ли е текстът на Азбучната молитва? Palaeobulgarica/ Старобългаристика 2(2). 52–65.

Джамбелука – Коссова, Алда. 1980. Черноризец Храбър. О писменехъ. Критическо издание изготвила Алда Джамбелука-Коссова; Словоуказател изготовила Екатерина Дограмаджиева. София: БАН

Джамбелука – Коссова, Алда. 1983. Наблюдения върху старобългарската традиция на Видение Исайево: Съответствия и различия с текстовата традиция на Възнесение Исайево. Palaeobulgarica / Старобългаристика 7(2). 66–79

Джамбелука – Коссова, Алда. 1988. Един пренебрегнат ръкопис на „Видение Исайево“: Яцимирски препис 19. Palaeobulgarica / Старобългаристика 12(4). 13 – 25.

Джонов, Боян. 1995. Люксьой. В: КМЕ 2, 570.

Джонов, Боян. 2003. Райхенау. В: КМЕ 3, 436 – 438.

Джурова, Аксиния. 1979. Орнамент и миниатюра в българските ръкописи X - XIV век: Албум. София:Септември.

Джурова, Аксиния. 1981а. 1000 години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. София: Септември.

Джурова, Аксиния. 1981б. Писмовни материали и инструмени за писане. Помощни исторически дисциплини 3. 61–67.

Джурова, Аксиния. 1995. Миниатюра. В: КМЕ 2, 681 – 682.

Джурова, Аксиния. 1997. Въведение в славянската кодикология : византийският кодекс и рецепциятаму сред славяните. София: CIBAL.

Джурова, Аксиния. 2002. Украсата на Ватиканския палимпсест Vat. gr. 2502 (Monumenta slavico – byzantina et mediaevalia europensia 16). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Джурова, Аксиния и Вася Велинова. 2002. Опис на славянските ръкописи от Самоков. София: CIBAL.

Ђорђевић, И. М. 1977. Представе прибора за писање и опрему књиге у српском средњевековном сликарству. В: Зборник Владимира Мошина. Београд, 87-112.

Дилевски, Николай и Светлина Николова. 1995. Макарий, митрополит. В: КМЕ 2, 586 – 589.

Димитров, Пейо. 1980. Около предисловието и названието на „Златоструй“. Език и литература 2. 17-28.

Димитров, Пейо. 1982. Средновековните известия за презвитер Йеремия. В: Изследвания в чест на

644

http://eprints.nbu.bg/2504/1/dionisij-areopagit.pdf

проф. Симеон Русакиев. Шумен. 143–150

Димитров, Пейо. 1995. Петър Черноризец. Шумен: Счетоводна данъчна къща Шумен.

Димитров, Христо. 2002. За разчитането и тълкуването на така наречения „Кирилски надгробен надпис на княз Пресиан от XI в.“ от Михаловце / Михалд (днешна Словакия). Palaeobulgarica / Старобългаристика 26 (4). 81 – 88.

Димитров, Христо. 1995. Именник на българските ханове. В: КМЕ 2, 110 – 114.

Димитров, Христо. 2003а. Хазария, Хазарски хаганат. В: КМЕ 4, 345 – 347.

Димитров, Христо. 2003б. Херсон. В: КМЕ 4, 382 – 384.

Димитрова, Анета. 2012. Синтактична структура на преводната агиография. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски.

Димитрова, Димитринка. 1982а. Някои наблюдения върху литературните особенности на апокрифа „Слово за Адам и Ева“. Старобългарска литература 11. 56 – 66.

Димитрова, Димитринка. 1982б. Към въпроса историята на текста на апокрифа „Слово за Адам и Ева“. Старобългарска литература 12. 70 – 81.

Димитрова-Маринова, Димитринка. 1996. Повест за кръстното дърво на презвитер Йеремия в системата на старобългарската апокрифна литература и фолклор. В: Тотю Тотев (ред.), Медиевистични изследвания. в памет на Пейо Димитров. IV младежка медиевистична конференция: Шумен, 1 – 3 декември 1994 година, 37 – 43. Шумен: Унив. изд. Епископ Константин Преславски.

Димитрова, Димитринка. 2014. Сказание за Тивериадското море. Текстологическо изследване и критическо издание (Studia mediaevalia Slavica et Byzantina 4). София: Боян Пенев.

Димитрова, Маргарет. 2012. Тълкувания на Песен на Песните, запазен в Рилския ръкопис 2/24 от Рилската света обител (Библиотека Отец Неофит Рыльскый Т. 4). София: Херон Прес.

Димитрова, Маргарет и Атанасий Бончев. 2008а. Слово за Рождество Богородично. В: СКОСС, 186 – 191.

Димитрова, Маргарет и Атанасий Бончев. 2008б. Похвално слово за Успение Богородично. В: СКОСС, 192 – 199.

Димитрова, Маргарет и Атанасий Бончев. 2008в. Похвално слово за пророк Илия. В: СКОСС, 300 – 311.

Димитрова, Маргарет. 2008. Старобългарската книжнина и хърватската глаголическа традиция. В: ИБСЛ, 326 – 331.

Димитрова, Мариана. 2011. „Ягичев Златоуст“. Средновековен български паметник със слова и поучения от началото на XIV век. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

Динеков, Петър. 1947. Книжовни средища в средновековна България. Исторически преглед 4 – 5. 407–425.

Динеков, Петър. 1950. Стара българска литература. Част 1. София: Наука и изкуство.

Динеков, Петър (съст.). 1968. Старобългарски страници. Антология. 2. изд. София: Български писател.

645

Динеков, Петър (ред.). 1977. Из старата българска литература. София: Български писател.

Динеков, Петър (ред.). 1983. Кирило-Методиевски страници. София: Партиздат.

Динеков, Петър. 1985. Българската литература през IX – X век. В: КМЕ 1, 266 – 281.

Динеков, Петър (ред.). 1991. Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.), Т. 1. Изследвания и текст. София: БАН.

Динеков, Петър (ред.). 2015. Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.), Т. 3. Гръцки извори. Гръцки текст и изследване: Петя Янева. Славянски текст, прегледан и сверен допълнително: Ангелина Минчева, Цветана Ралева, Ценка Досева, Петя Янева. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

Динеков, Петър. 1995а. Иван Рилски. В: КМЕ 2, 25 – 33.

Динеков, Петър. 1995б. Константин-Кирил Философ. В: КМЕ 2, 388 – 423.

Динеков, Петър и Климентина Иванова. 1995. Изборник от 1076 г.. В: КМЕ 2, 56 – 59.

Динеков, Петър, Куйо М. Куев и Донка Петканова. 1974. Христоматия по старобългарска литература. 3 – то изд. София: Наука и изкуство.

Добрев, Иван 1969. В защита на глаголическите писмена. Български език 19(3). 241 – 246.

Добрев, Иван. 1971. Палимпсестовите части на Зографското евангелие. В: Константин-Кирил Философ. Доклади от симпозиума, посветен на 1100-годишнината от смъртта му. София. 157– 164.

Добрев, Иван. 1972. Глаголическият текст на Боянския палимпсест. Старобългарски паметник от края на XI век. София.

Добрев, Иван. 1977. За александрийското и моравско-панонското летоброене и за някои дати в славянската писменост. Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии 19. 123–174.

Добрев, Иван. 1981. Съдържа ли Македонският кирилски лист откъс от произведение на Константин Философ-Кирил за преводаческото изкуство. Старобългарска литература, 9. 20 – 32.

Добрев, Иван. 1985а. Аквилейска патриаршия.В: КМЕ 1, 58 – 59.

Добрев, Иван. 1985б. Боянски палимпсест. В: КМЕ 1, 236.

Добрев, Иван. 1985в. Германизми. В: КМЕ 1, 486 – 487.

Добрев, Иван. 1985г. Граматически съчинения. В: КМЕ 1, 530 – 534.

Добрев, Иван. 1985д. Добруджански надписи. В: КМЕ 1, 601 – 604.

Добрев, Иван. 1985е. Зографско евангелие. В: КМЕ 1, 734 – 740.

Добрев, Иван. 1985ж. Кирило-Методиевите ученици през първите години след пристигането им в България (886–893). В: А. Минчева, Кр. Станчев (съст.), Изследвания по кирилометодиевистика, 129–160. София: Наука и изкуство.

Добрев, Иван. 1985з. Евангелие. В: КМЕ 1, 631–645.

Добрев, Иван. 1990а: Българска народна лексика в един ръкопис от XII век. В: Лилия Илиева (ред.), Христоматия по съвременен български език. 10 – 28. Благоевград.

646

Добрев, Иван. 1990б. Текстологични проблеми на Климентовото творчество. Старобългарска литература 22. 14–33.

Добрев, Иван. 1993. Климентовото химнографско творчество и Октоихът. В: Михаил Бъчваров, Екатерина Дограмаджиева, Светлина Николова (ред.), Хиляда и осемдесет години от смъртта на св. Наум Охридски, 107 – 123. София: БАН.

Добрев, Иван. 1995а. Кирилица. В: КМЕ 2, 301 – 316. [със “Сравнителна таблица на кирилските букви” от Татяна Славова].

Добрев, Иван. 1995б. Орнамент. В: КМЕ 2, 867 – 880.

Добрев, Иван. 1995в. Осемте части на граматиката. В: КМЕ 2, 880 – 882.

Добрев, Иван. 1995г. Климент Охридски – автор на цикъл азбучни стихири за Рождество Христово и за Богоявление. Преславска книжовна школа 1. 157–172.

Добрев, Иван. 2003а. Библия. В: СЛЕР, 69 – 71.

Добрев, Иван. 2003б. Евангелие. В: СЛЕР, 151 – 152.

Добрев, Иван. 2003в. Квадриум. В: СЛЕР, 245.

Добрев, Иван. 2003д. Летоброене, александрийско. В: СЛЕР, 278 – 279.

Добрев, Иван. 2003е. Летоброене, прабългарско. В: СЛЕР, 279 – 280.

Добрев, Иван. 2003ж. Летоброене. В: СЛЕР, 278.

Добрев, Иван. 2003з. Мосхополски издания. В: СЛЕР, 309.

Добрев, Иван. 2003и. Надпис на хан Маламир. В: СЛЕР, 315.

Добрев, Иван. 2003й. Надпис на хан Пресиан. В: СЛЕР, 315 – 316.

Добрев, Иван. 2003к. Надписи на хан Крум. В: СЛЕР, 317.

Добрев, Иван. 2003л. Надписи на хан Омуртаг. В: СЛЕР, 317.

Добрев, Иван. 2003м. Надписи около Мадарския конник. В: СЛЕР, 317.

Добрев, Иван. 2003н. Надписи, първобългарски. В: СЛЕР, 318.

Добрев, Иван. 2003о. Руническа писменост. В: СЛЕР, 435 – 437.

Добрев, Иван. 2003п. Солунска легенда. В: КМЕ 3, 707 – 715.

Добрев, Иван. 2003р. Тривиум. В: СЛЕР, 516 – 517.

Добрев, Иван. 2003с. Фрайзингенски молитви, Фрайзингенски откъси. В: КМЕ 4, 306 – 315.

Добрев, Иван. 2003т. Хазарска мисия. В: КМЕ 4, 347 – 353.

Добрев, Иван. 2003у. Цифрово значение на буквите. В: СЛЕР, 554 – 555.

Добрев, Иван. 2004. Новооткритият надпис за цар Самуил и събитията в 1014 г. Palaeobulgarica / Старобългаристика 28(3). 3 – 24.

Добрев, Иван. 2007а. Два Царсамуилови надписа. (Altbulgarische Studien 6). Linz: Slavia.

Добрев, Иван. 2007б. Прозрения в българската старина. Linz: Slavia.

Добрев, Иван. 2008а. Похвално слово за св. Кирил Философ. В: СКОСС, 110 – 117.

647

Добрев, Иван. 2008б. Похвално слово за пророк Захарий и за рождество на св. Йоан Кръсител. В: СКОСС, 218 – 233.

Добрев, Иван и Георги Попов. 2008. Предпразнични трипеснеци за Рождество Христово. В: СКОСС, 442 – 459.

Добрев, Иван, Живка Икономова и Анна-Мария Тотоманова. 1985. Старобългарски език: За XI клас на НГДЕК. София: Народна просвета.

Добрев, Иван, Живка Икономова и Анна-Мария Тотоманова. 1987. Старобългарски език: За X клас наНГДЕК. София: Народна просвета.

Добрев, Иван, Живка Икономова и Анна-Мария Тотоманова. 1986. Старобългарски език: За XII клас на НГДЕК. София: Народна просвета.

Добрев, Иван, Казимир Попконстантинов и Татяна Славова. 1985. Епиграфика старобългарска. В: КМЕ 1, 662 – 677 [„Таблица на буквите от първобългарски, византийски и старобългарски кирилски надписи (IX – XI в.)“, съставена от Татяна Славова]..

Добрев, Иван и Кирил Мирчев. 1985. Евангелие. В: КМЕ 1, 631 – 645.

Добрев, Иван и Петко Петков. 2008. Служба за св. Кирил Философ. В: СКОСС, 556–575.

Добрев, Иван и Татяна Славова. 1995а. Старобългарски текстове. Христоматия за университетите. София. (Второ издание София, 1996).

Добрев, Иван и Татяна Славова. 1995б. Слова на светлината. Творби на старобългарски писатели отепохата на св. княз Борис, цар Симеон и св. цар Петър. София: Агато.

Дограмаджиева, Екатерина. 1968. Структура на старобългарското сложно изречение. София: БАН.

Дограмаджиева, Екатерина. 1985. Енински апостол. В: КМЕ 1, 652 – 655.

Дограмаджиева, Екатерина. 1993а. Състав на славянските ръкописни четириевангелия. Palaeobulgarica / Старобългаристика 7(2). 3–21.

Дограмаджиева, Екатерина. 1993б. Структура на славянските ръкописни четириевангелия. Славянска филология 21. 22–30.

Дограмаджиева, Екатерина. 1995. Охридски листове. В: КМЕ 2, 903 – 905.

Дограмаджиева, Екатерина. 2003а. Старобългарски език. В: СЛЕР, 493 – 495.

Дограмаджиева, Екатерина. 2003б. Савина книга. В: КМЕ 3, 506 – 515.

Дограмаджиева, Екатерина. 2003в. Синайски глаголически палимпсест, Синайски фрагмент. В: КМЕ 3, 603 – 604.

Дограмаджиева, Екатерина. 2003г. Старобългарски език. В: КМЕ 3, 743 – 746.

Дограмаджиева, Екатерина. 2003д. Старобългарски паметници. В: КМЕ 3, 746 – 753.

Дончева-Панайотова, Людмила 1999. Одърци. Селище от Първото българско царство. София: БАН.

Дончева, Людмила и Казимир Попконстантинов. 1988. За грамотността в средновековното селище при Одърци, Толбухинско. Сборник Добруджа 5, Варна, 96 – 99.

Дончева, Людмила и Казимир Попконстантинов. 1994. Апокрифна молитва от Χ – XI в. Върху оловен амулет от с. Одърци. В: Велизар Велков (ред.), Сборник в чест на академик Димитър Ангелов, 288 – 292. София: БАН.

648

Драгова, Надежда. 1985. Асемани, Йосиф Симон. В: КМЕ 1, 122 – 124.

Дуйчев, Иван. 1940. Из старата българска книжнина. Т. 1. Книжовни и исторически паметници от Първото българско царство. София: Хемус.

Дуйчев, Иван. 1943. Из старата българска книжнина. Т. 2. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. София: Хемус.

Дуйчев, Иван, Михаил Войнов, Страшимир Лишев, Борислав Пръмов (съст.). 1960. Латински извори за българската история (Извори за българската история 7). София: БАН.

Дуйчев, Иван. 1985а. Анастасий Библиотекар. В: КМЕ 1, 65 – 70.

Дуйчев, Иван. 1985б. Атон. В: КМЕ 1, 136 – 143.

Дуйчев, Иван. 1985в. Бандуриева легенда. В: КМЕ 1, 159 – 161.

Дуйчев, Иван. 1985г. Венеция до края на IX век. В: КМЕ 1, 362 – 366.

Дуйчев, Иван. 1985д. Византия и Рим до края на IX век. В: КМЕ 1, 419 – 428.

Дуйчев, Иван. 1985е. Византия и славяните до началото на XIII век. В: КМЕ 1, 428 – 438.

Дуйчев, Иван. 1985ж. Византия. В: КМЕ 1, 399 – 419.

Дуйчев, Иван. 1985з. Георги Амартол. В: КМЕ 1, 474 – 476.

Дуйчев, Иван. 1985и. Дюканжов списък. В: КМЕ 1, 627 – 629.

Дуйчев, Иван. 1995й. Йоан Малала. В: КМЕ 2, 197 – 199.

Дуйчев, Иван. 1995к. Йоан Химонид. В: КМЕ 2, 199 – 200.

Дуйчев, Иван. 1998. Византия и славянският свят. (Исторически Етюди). София: Анубис.

Дуйчев, Иван, А. Кирмагова, А. Паунова. 1963. Българска кирилометодиевска библиография за периода 1944–1962. В: Димитър Ангелов (ред.), Хиляда и сто години славянска писменост 863 – 1963. Сборник в чест на Кирил и Методий, 515–541. София: БАН.

Дуйчев, Иван, А. Кирмагова, А. Паунова. 1983. Кирилометодиевска библиография 1940–1980. София: Софийски униврситет „Св. Климент Охридски“.

Дунков, Димитър. 1995. Към въпроса за гръцките образци на старобългарските библейски преводи. В:Казимир Попконстантинов (ред.), Палаобалканистика и старобългаристика. Първи есенни национални четения „Проф. Иван Гълъбов“, 27–34. Велико Търново: Издателство на Великотърновския университет.

Дуриданов, Иван (ред.). 1993. Граматика на старобългарския език. Фонетика, морфология, синтаксис. София: БАН.

Дучић, Н. 1884. Старине Хиландарске 10. Слово Константина Философа, бугарског пресвитера. Гласник српског ученог друштва 6. 111–113.

Дюлгеров, Христо. 2003. Угри. В: КМЕ 4, 218 – 220.

Заимов, Йордан. 1970. Битолски надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 г. София.

Заимов, Йордан. 1983. Нов старобългарски паметник. Първомайски надпис от XI – XII в. Български език 4, 290 – 295.

649

Заимов, Йордан и Василка Тъпкова-Заимова. 1970. Битолски надпис на Иван Владислав, самодържец български. София:

Заимов, Йордан и Марио Капалдо. 1982–1983. Супрасълски или Ретков сборник. Й. Заимов. Увод и коментар на старобългарския текст. М. Капалдо. Подбор и коментар на гръцкия текст. Т. 1, София: БАН, 1982; Т. 2, София: БАН, 1983.

Златанова, Румяна. 1985. Виенски листове. В: КМЕ 1, 377 – 378.

Златанова, Румяна. 1990. Структура на простото изречение в книжовния старобългарски език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Златанова, Румяна. 2003а. Панонска хипотеза. В: КМЕ 3, 69 – 83.

Златанова, Румяна. 2003б. Преводачи и преводна литература. В: СЛЕР, 396 – 398.

Златанова, Румяна. 1998. Книга на Дванадесетте пророци с тълкования (Старобългарският превод наСтария Завет. Т. 1). София: КМНЦ.

Златарски, Васил Н. 1923. Най-старият исторически труд в старобългарската книжнина. Списание на БАН 27. 132–182.

Златарски, Васил Н. 1970–1972. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Първо българско царство. Ч. 1. Епоха на хунобългарското надмощие. Ч. 2. От славянизацията на държавата до падането на Първото българско царство (852–1018). София, 1970–1971; Т. 2. България под византийското владичество (1018–1187). София, 1972.

Зыков, Э. Г. 1960. К вопросу об авторстве «Азбучной молитвы». Известия на Института за българска литература 9. 173–197.

Зыков, Э. Г. 1971. Судьба Азбучной молитвы в древнерусской письменности. Труды Отдела древнерусской литературы 26. 177–191.

Зыков, Э. Г. 1974. Русская переделка древнеболгарского стихотворения. Труды Отдела древнерусской литературы 28. 308–316.

Зыков, Э. Г. 1976. «Азбучная молитва» в ее отношении к «Учительному евангелию» Константина Преславского. В: В. Г. Базонов (ред.), Культурное наследие Древней Руси. Истоки. Становление. Традиции. Москва: Наука. 363–368.

Иванов, Йордан. 1925. Богомилски книги и легенди. София: Придворна печатница (фототипно изданиепод ред. на Димитър Ангелов, София: Наука и изкуство, 1970 и също фототипно под заглавие „Богомилските книги и легенди“, София: Захарий Стоянов, 2007) http://www.promacedonia.org/ji/

Иванов, Йордан. 1931. Български старини из Македония. 2 доп. изд. София (фототипно издание под ред. на Б. Ангелов, София: Наука и изкуство, 1970).

Иванов, Йордан. 1935. Старобългарски разкази: Текстове, новобългарски превод и бележки. София: Придворна печатница.

Иванова-Константинова, Климентина. 1971а. Пълен текст на Словото за Сретение от Йоан Екзарх. Известия на Института за български език 20. 239–262.

Иванова-Константинова, Климентина. 1971б. Два неизвестни азбучни акростиха с глаголическа подредба на буквите в среднобългарски празничен миней. В: П. Динеков и др. (ред.), Константин-Кирил Философ. Доклади от симпозиума, посветен на 1100 – годишнината от смъртта му. София: БАН. 345–365.

650

http://www.promacedonia.org/ji/

Иванова-Константинова, Климентина. 1978. Неизвестна редакция на Златoструя в сръбски извод от XIII в. Зборник исторjе кньжевности САНУ 10. 89–107.

Иванова-Мавродинова, Вера и Аксиния Джурова 1981. Асеманиевото евангелие. Старобългарски глаголически паметник от X век. Т. 1. Факсимилно издание. Т. 2. Художествено – историческо проучване. София: БАН.

Иванова-Мавродинова, Вера и Лиляна Мавродинова. 1999.Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. Кирило-Методиевски студии 12. 5–86.

Иванова-Мирчева, Дора. 1971. Йоан Екзарх Български. Слова. София: БАН.

Иванова-Мирчева, Дора. 1978. Среднобългарска преработка на Похвалата на Йоан Екзарх за Йоан Богослов. Старобългарска литература 4. 47 – 54.

Иванова-Мирчева, Дора. 1979. Архаичен препис на слово № 21 от Супрасълския сборник. Във: Владимир И. Георгиев (ред.), Изследвания върху историята и диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев, 177–181. БАН.

Иванова-Мирчева, Дора. (ред.) 1999–2009. Старобългарски речник. Т. 1 (А-Н), Т. 2. (О-У). София: Валентин Траянов.

Иванова-Мирчева, Дора и Ангел Давидов 2001. Малък речник на старобългарския език. Велико Търново: Слово.

Иванова (= Велинова), Вася. 1985. Проблеми на авторството на Похвално слово за Кирил и Методий. Palaeobulgarica / Старобългаристика 9(4). 103–111.

Иванова (= Велинова), Вася. 1987. Композиционно-стилистични принципи в похвалните слова на Климент Охридски. Кандидатска дисертация. София: Софийски университет.

Иванова, Вера 1932. Следите от глаголица в Източна България. Byzantinoslavica 5. 227 – 235.

Иванова, Вера 1932–1933: Старобългарският надпис от Теке-Козлуджа. Известия на Българския археологически институт 7. 319 – 321.

Иванова, Вера. 1955. Надписът на Мостич и преславският епиграфски материал. В: Ст. Станчев, В. Иванова, М. Балан, П. Боев, Надписът на чъргубиля Мостич. 43 – 144. София: БАН.

Иванова, Климентина. 1966. Климент Охридски. Библиография: 1878 - 1944. София: БАН.

Иванова, Климентина. 1970. Нови данни за разпространението на Азбучната молитва в средновековната руска книжнина. Език и литература 25(6). 63–79.

Иванова, Климентина. 1978а. Няколко наблюдения върху книжовното наследство на Климент Охридски. ІІІ. Литературният източник за финала на съкратения вариант от Словото за Света Троица. Старобългарска литература 3. 103–112.

Иванова, Климентина. 1978б. Словото за Преображение от Йоан Екзарх (Текстологически бележки). Старобългарска литература 4. 55 – 73.

Иванова, Климентина. 1979. Неизвестен препис на Екзарховото слово в състава на Ягичевия Златоуст.Във: Владимир И. Георгиев (ред.), Изследвания върху историята и диалектите на българския еик. Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев, 182 – 196. София: БАН.

Иванова, Климентина. 1981а. Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката наМ. П. Погодин. София: БАН.

651

Иванова, Климентина. 1981б. Агиографско-хомилитичните сборници с устойчив състав. Cyrillomethodianum 5. 11–19.

Иванова, Климентина. 1985а. Житийна литература. В: КМЕ 1, 689 – 698.

Иванова, Климентина. 1985б. Жития на Наум Охридски. В: КМЕ 1, 698 – 704.

Иванова, Климентина. 1985в. Златоструй. В: КМЕ 1, 726 – 728.

Иванова, Климентина (съст.). 1986. Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. София: Български писател.

Иванова, Климентина. 1989. Неизвестни преписи от творби на Климент Охридски в книгохранилищата на Югославия. Palaeobulgarica / Старобългаристика 13(4). 51 – 67.

Иванова, Климентина. 1995а. Игнатий. В: КМЕ 2, 47 – 49.

Иванова, Климентина. 1995б. Изборник от 1073 г.. В: КМЕ 2, 50 – 56.

Иванова, Климентина. 1995в. Извод. В: КМЕ 2, 59 – 60.

Иванова, Климентина. 1995г. Климент Охридски в българската художествена литература. В: КМЕ 2, 335 – 338.

Иванова, Климентина. 1995д. Месецослов. В: КМЕ 2, 630 – 632.

Иванова, Климентина. 1995е. Олимп. В: КМЕ 2, 848 – 850.

Иванова, Климентина. 2002. В началото бе книгата. Разказ за старобългарската книга и нейната съдба. 2. изд. София: Ариадна.

Иванова, Климентина. 2003а. Евсевий Кесарийски. В: СЛЕР, 152.

Иванова, Климентина. 2003б. Житие на Алексей (Алексий), човек Божий. В: СЛЕР, 174.

Иванова, Климентина. 2003в. Житие на Антоний Велики. В: СЛЕР, 174 – 175.

Иванова, Климентина. 2003г. Житие на Климент Охридски (пространно). В: СЛЕР, 179 – 180.

Иванова, Климентина. 2003д. Житие на Панкратий. В: СЛЕР, 182.

Иванова, Климентина. 2003е. Жития и слова, посветени на Йоан Златоуст. В: СЛЕР, 191 – 192.

Иванова, Климентина. 2003ж. Жития на Наум Охридски. В: СЛЕР, 195 – 196.

Иванова, Климентина. 2003з. Златоструй. В: СЛЕР, 203 – 204.

Иванова, Климентина. 2003и. Изборник от 1076 г. В: СЛЕР, 211 – 212.

Иванова, Климентина. 2003й. Извод. В: СЛЕР, 212.

Иванова, Климентина. 2003к. Константин Велики. В: СЛЕР, 263 – 264.

Иванова, Климентина. 2003л. Месецослов. В: СЛЕР, 296 – 297.

Иванова, Климентина. 2003м. Метафрастова житийна редакция. В: СЛЕР, 297 – 298.

Иванова, Климентина. 2003н. Народно (безименно) житие на Иван Рилски. В: СЛЕР, 320 – 321.

Иванова, Климентина. 2003о. Панегирик (Панигирик, Панагирик). В: СЛЕР, 349 – 350.

Иванова, Климентина. 2003п. Преводна литература в България през IX – X век. В: КМЕ 3, 290 – 298.

Иванова, Климентина. 2003р. Пролог. В: СЛЕР, 408 – 410.

652

Иванова, Климентина. 2003с. Проповедническа литература в България през IX – X век. В: КМЕ 3, 358– 364.

Иванова, Климентина. 2003т. Симеонов (Светославов) Сборник (Изборник). В: СЛЕР, 450 – 451.

Иванова, Климентина. 2003у. Синаксар. В: СЛЕР, 455.

Иванова, Климентина. 2003ф. Теодор Студит. В: КМЕ 4, 39 – 42.

Иванова, Климентина. 2003х. Успение Методиево. В: КМЕ 4, 231 – 233.

Иванова, Климентина. 2003ц. Успение Методиево. В: СЛЕР, 529 – 530.

Иванова, Климентина. 2003ч. Чети – Миней. В: КМЕ 4, 506 – 509.

Иванова, Килментина. 2003ъ. „Боже мой, Троице милостива, помогни ми“ (Фразов акростих от края на IX-X в.). Palaeobulgarica / Старобългаристика 27(3). 3-17

Иванова, Климентина. 2004. Агиографските произведения на Симеон Метафраст в състава на южнославянските календарни сборници. В: Лора Тасева (отг. ред.), Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция София, 26-28 юни 2003, 249–267. София: Горекс-Прес.

Иванова, Климентина. 2008. Bibliotheca hagiographica Balcano-Slavica. София: Академично издателство “Марин Дринов.”

Иванова, Климентина и Светлина Николова. (съст.). 1995. Тържество на словото. Златният век на българската книжнина. Летописи, жития, богословие, риторика, поезия. София: Агата – А.

Иванова, Мая. 2003. Пространни жития на Кирил и Методий, Панонски легенди. В: КМЕ 3, 364 – 383.

Иванчев, Борислав. 1985а. Бенедикт VI. В: КМЕ 1, 169 – 171.

Иванчев, Борислав. 1985б. Дитмар. В: КМЕ 1, 589 – 592.

Иванчев, Борислав. 1985в. Елванген. В: КМЕ 1, 648 – 649.

Иванчев, Борислав. 1985г. Залцбургски меморандум. В: КМЕ 1, 719 – 720.

Измирлиева, Валентина. 2003. Фулско племе. В: КМЕ 4, 330 – 332.

Икономова, Живка. 1995. Йоан Екзарх. В: КМЕ 2, 169 – 194.

Икономова, Живка. 2003а. Азбуки, старобългарски. В: СЛЕР, 20–22.

Икономова, Живка. 2003б. Асеманиево евангелие. В: СЛЕР, 54 – 55.

Икономова, Живка. 2003в. Добромирово евангелие. В: СЛЕР, 142 – 143.

Икономова, Живка. 2003г. Енински апостол. В: СЛЕР, 162 – 163.

Икономова, Живка. 2003д. Македонски (Гилфердингов) лист. В: СЛЕР, 289 – 290.

Илиев, Илия. 1995а. Йоан VII Граматик. В: КМЕ 2, 154 – 157.

Илиев, Илия. 1995б. Лиудпранд. В: КМЕ 2, 545 – 547.

Илиев, Илия. 1995в. Логотет. В: КМЕ 2, 553 – 554.

Илиев, Илия. 1995г. Мисии византийски през IX век. В: КМЕ 2, 691 – 699.

Илиев, Илия. 2003а. Петър I. В: КМЕ 3, 138 – 140.

653

Илиев, Илия. 2003б. Посолства на българите в Рим през IX век. В: КМЕ 3, 221 – 223.

Илиев, Илия. 2003в. Посолства на Рим в България през IX век. В: КМЕ 3, 223 – 226.

Илиев, Илия. 2003г. Пресиян. В: КМЕ 3, 300 – 301.

Илиев, Илия. 2003д. Пространно житие на Климент Охридски. В: КМЕ 3, 383 – 387.

Илиев, Илия. 2003е. Сарацинска мисия. В: КМЕ 3, 534 – 536.

Илиев, Илия. 2003ж. Славяните в Мала Азия. В: КМЕ 3, 636 – 639.

Илиев, Илия. 2003з. Стефан V. В: КМЕ 3, 753 – 755.

Илиев, Илия. 2003и. Теофилакт Охридски. В: КМЕ 4, 53 – 57.

Илиев, Илия. 2003й. Фотий. В: КМЕ 4, 296 – 302.

Илиев, Илия. 2003к. Чеслав. В: КМЕ 4, 505 – 506.

Илиева, Татяна. 1993. Предаването на гръцкото минало несвършено време в старобългарския превод на 13-те слова на св. Григорий Богослов по ръкопис от ХІ век. Palaeobulgarica / Старобългаристика 17(1). 54–66.

Илиева, Татяна. 2005. Наблюдения върху лексиката на Богословието в превод на Йоан Екзарх. Palaeobulgarica / Старобългаристика 29(3). 36–60.

Илиева, Татяна. 2007. Паронимия при думите термини в Йоан-Екзарховия превод на Богословието. Кирило-Методиевски студии 17. 372–392.

Илиева, Татяна. 2008. Редки думи в старобългарския превод на Книгата на пророк Йезекиил. Преславска книжовна школа 10. 205–222.

Илиева, Татяна. 2010. Възгледите за езика през Средновековието (върху материал от “Извор на знанието” от Йоан Дамаскин). В: Мария Йовчева, Иван Добрев, Анатолий Турилов и Емил Трайчев (ред.), Пѣние мало Георгию. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов, 563–577. София: Боян Пенев.

Илиева, Татяна. 2013. Терминологичната лексика в Йоан-Екзарховия превод на “De fide orthodoxa.” София: Печатница Славейков.

Илиевски, П. Хр. 1999. За античката просодија њо македонски препев. В: Светила незаодни. Словенските првоучители и нивните ученици. Скопје: Матица македонска. 124–143.

Илчев, Петър. 1963. Граматики на старобългарския език, излезли през последното десетилетие. Български език 13. 284–289.

Илчев, Петър. 1969: Към първоначалното състояние на глаголическата графична система. Език и литература 5, 29 – 39.

Илчев, Петър. 1972: Знакова мотивираност в глаголицата. Език и литература 27(2). 16 – 24.

Илчев, Петър. 1979: Текстова структура на Синайския псалтир. Във: Владимир И. Георгиев (ред.), Изследвания върху историята и диалектите на българския еик. Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев, 200 – 205. София.

Илчев, Петър. 1980: Синайският псалтир и неговите писачи. В: Славянска палеография и дипломатика. София, 89 – 95.

Илчев, Петър. 1985а: Азбуки, старобългарски. В: КМЕ 1, 34 – 49.

654

Илчев, Петър. 1985б: Глаголица. В: КМЕ 1, 491 – 509.

Илчев, Петър. 1985в. Азбуки, старобългарски. В: КМЕ 1, 34 – 49.

Илчев, Петър. 1985г. Герв. В: КМЕ 1, 484.

Илчев, Петър. 1985д. Глаголица. В: КМЕ 1, 491 – 509.

Илчев, Петър. 1985е. Граматики, старобългарски. В: КМЕ 1, 521 – 530.

Илчев, Петър. 2003. Преводаческо изкуство на Константин – Кирил Философ. В: КМЕ 3, 277 – 281.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1985а. А. В: КМЕ 1, 19 – 20.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1985б. В. В: КМЕ 1, 311 – 312.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1985в. Г. В: КМЕ 1, 471.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1985г. Д. В: КМЕ 1, 568 – 570.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1985д. Дзяло. В: КМЕ 1, 581 – 582.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1985е. Е. В: КМЕ 1, 629 – 631.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1985ж. Ж. В: КМЕ 1, 680 – 682.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1985з. З. В: КМЕ 1, 706 – 708.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1995а. И. В: КМЕ 2, 23 – 25.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1995б. Ижица. В: КМЕ 2, 49 – 50.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1995в. К. В: КМЕ 2, 201 – 202.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1995г. Л. В: КМЕ 2, 492 – 493.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1995д. М. В: КМЕ 2, 573 – 575.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1995е. Н. В: КМЕ 2, 780 – 781.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1995ж. Носовки. В: КМЕ 2, 833 – 836.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 1995з. О. В: КМЕ 2, 836 – 837.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003а. П. В: КМЕ 3, 27 – 28.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003б. Р. В: КМЕ 3, 422 – 423.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003в. С. В: КМЕ 3, 504 – 505.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003г. Т. В: КМЕ 4, 25 – 27.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003д. У. В: КМЕ 4, 216 – 218.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003е. Ф. В: КМЕ 4, 255 – 256.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003ж. Х. В: КМЕ 4, 336 – 338.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003з. Ц. В: КМЕ 4, 459.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003и. Ч. В: КМЕ 4, 495 – 496.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003й. Ш. В: КМЕ 4, 523 – 524.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003к. Щ. В: КМЕ 4, 563.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003л. Ъ, Ь. В: КМЕ 4, 568 – 571.

655

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003м. Ю. В: КМЕ 4, 571 – 572.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003н. Я. В: КМЕ 4, 572.

Илчев, Петър и Боряна Велчева. 2003о. Ят. В: КМЕ 4, 589 – 590.

Ильинский, Григорий А. 1906. Македонский листок. Отрывок неизвестного памятника кирилловскойписьменности XI – XII вв. (Памятники старославянского языка 1/5). Санкт – Петербург.

Ильинский, Григорий А. 1908. Рукописи Зографского монастыря на Афоне. Известия Русского археологического института в Константинополе 13. 253 – 276.

Ильинский, Григорий А. 1909. Македонский глаголический листок. Отрывок глаголического текста Ефрема Сирина XI века (Памятники старославянского языка 1/6). Санкт – Петербург

Ильинский, Григорий А. 1915. Охридские глаголические листки. Отрывок древне-церковно-славянского евангелия XI в. (Памятники старославянского языка 3/2). Петроград.

Ильинский, Григорий А. 1916. Праславянская грамматика. Нежин: Печатникъ.

Ильинский, Григорий А. 1929. Златоструй А. Ф. Бычкова XI века. Издава Българската академия на науките (= Български старини, 10). София.

Ильинский, Григорий А. 1925. Написание о правой вере Константина Философа. Сборник в чест на Васил Н. Златарски по случай на 30-годишната му научна и професорска дейност, 79–89. София: Държавна печатница.

Ильинский, Григорий А., Михаил Г. Попруженко и Стоян М. Романски. 1934. Опыт систематической Кирилло-Мефодьевской библиографии. София: Печатница П. Глушков.

Йовчева, Мария. 1999. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски в Октоиха. Palaeobulgarica / Старобългаристика 23(3). 3–30.

Йовчева, Мария. 2001. Старобългарската служба за първомъченик Стефан и Стефан I папа Римски. Старобългарска литература 32. 21 – 44.

Йовчева, Мария. 2002. Старобългарската служба за св. Аполинарий Равенски от Климент Охридски. Palaeobulgarica / Старобългаристика 26(2). 17 – 32.

Йовчева, Мария 2003a. Служби за Климент Охридски. В: КМЕ 3, 671–676.

Йовчева, Мария. 2003б. Светилен. В: КМЕ 3, 567 – 569.

Йовчева, Мария. 2003в. Седален. В: КМЕ 3, 575 – 576.

Йовчева, Мария. 2003г. Слово за Пренасяне на мощите на Климент Римски. В: СЛЕР, 467.

Йовчева, Мария. 2003д. Служба за Кирил и Методий. В: СЛЕР, 472.

Йовчева, Мария. 2003е. Служба за Кирил. В: СЛЕР, 471 – 472.

Йовчева, Мария. 2003ж. Служба за Климент Охридски. В: СЛЕР, 472 – 473.

Йовчева, Мария. 2003з. Служба, последование. В: КМЕ 3, 646 – 648.

Йовчева, Мария. 2003и. Служби за Климент Охридски. В: КМЕ 3, 671 – 676.

Йовчева, Мария. 2003й. Служби за Наум Охридски. В: КМЕ 3, 676 – 680.

Йовчева, Мария. 2003к. Стихира. В: КМЕ 3, 755 – 759.

Йовчева, Мария. 2003л. Стихирар. В: КМЕ 3, 759 – 761.

656

Йовчева, Мария. 2003м. Тропар. В: КМЕ 4, 189 – 191.

Йовчева, Мария. 2003н. Химнографски творби на Константин Преславски. В: СЛЕР, 542 – 543.

Йовчева, Мария. 2003о. Служба, последование. В: КМЕ 3, 646 – 648

Йовчева, Мария. 2003п. Служби за Наум Охридски. В: КМЕ 3. 676 – 680

Йовчева, Мария. 2004. Солунският Октоих в контекста на Южнославянските Октоиси до XIV в. (Кирило-Методиевски студии 16). София: БАН.

Йовчева, Мария. 2005. Езикови свидетелства за произхода на Службата за пренасяне на мощите на Климент папа Римски. Старобългарска литература 33-34 (Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина). 64-77

Йовчева, Мария. 2008а. Западнобългарски анахорети през византийското владичество. В: ИБСЛ, 409 – 414

Йовчева, Мария. 2008б. Климент Охридски. В: ИБСЛ, 230 – 237.

Йовчева, Мария. 2008в. Наум Охридски. В: ИБСЛ, 237 – 239.

Йовчева, Мария. 2008г. Старобългарската химнография. В: ИБСЛ, 103 – 125

Йовчева, Мария. 2008д. Черноризец Петър. В: ИБСЛ, 267 – 270.

Йовчева, Мария. 2014. Старобългарският служебен миней. София: Издателски център Боян Пенев.

Йовчева, Мария и Анисава Милтенова. 2008. Политико-религиозни и културни процеси. В: ИБСЛ, 255 – 267.

Йовчева, Мария и Маргарет Димитрова. 2008. Евхологични текстове. В: ИБСЛ, 160 – 170.

Йовчева, Мария, Татяна Славова, Анисава Милтенова. 2008. Старобългарската литература и източнославянската книжовна традиция. В: ИБСЛ, 306 – 312.

Йонов, Михаил. 1995а. Карл Плешиви. В: КМЕ 2, 231 – 233.

Йонов, Михаил. 1995б. Карломан. В: КМЕ 2, 233 – 234.

Йонов, Михаил. 1995в. Лудвиг Немски. В: КМЕ 2, 555 – 557.

Йонова, Майя. 1992. Белетристиката в системата на старата българска литература. София: Университеско издателство „Св. Климент Охридски“.

Йонова, Майя. 2003а. Александрия. В: СЛЕР, 25 – 26.

Йонова, Майя. 2003б. Александър Македонски. В: СЛЕР, 26.

Йонова, Майя. 2003в. Белетристика. В: СЛЕР, 62.

Йонова, Майя. 2003г. Беседа против богомилите. В: СЛЕР, 65 – 66.

Йонова, Майя. 2003д. Борис I. В: СЛЕР, 78 – 79.

Йонова, Майя. 2003е. Варлаам и Йоасаф. В: СЛЕР, 86 – 87.

Йонова, Майя. 2003ж. Закон за съдене на хората. В: СЛЕР, 200 – 201.

Йонова, Майя. 2003з. Италианска легенда. В: СЛЕР, 225 – 226.

Йонова, Майя. 2003и. Йоан Екзарх. В: СЛЕР, 229 – 230.

657

Йонова, Майя. 2003й. Константин-Кирил Философ. В: СЛЕР, 264 – 266.

Йонова, Майя. 2003к. Магнаурска школа. В: СЛЕР, 288 – 289.

Йонова, Майя. 2003л. Методий. В: СЛЕР, 298 – 299.

Йонова, Майя. 2003м. Небеса. В: СЛЕР, 322 – 323.

Йонова, Майя. 2003н. Петър, черноризец. В: СЛЕР, 363.

Йонова, Майя. 2003о. Пространно житие на Кирил. В: СЛЕР, 412 – 413.

Йонова, Майя. 2003п. Пространно житие на Методий. В: СЛЕР, 413 – 414.

Йонова, Майя. 2003р. Успение Кирилово. В: СЛЕР, 529.

Йонова, Майя. 2003с. Шестоднев. В: СЛЕР, 564 – 565.

Йорданов, Иван. 2001. Корпус на печатите на Средновековна България (Монетосечения и монетна циркулация на Балканите 6. Серия Сфрагистика 1). София: Агато.

Йорданова, Величка и Анета Тихова. 2009. Старобългарски извори и речник. Велико Търново: Фабер.

Каган, М. Д. 1988. Апокриф о Адаме и Еве. В: Д. С. Лихачев (отв. ред.), Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 2 (вторая половина XIV – XVI в.). Ч. 1: А–К . Ленинград: Наука. http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=3679

Каган – Тарковская, М. Д. 1999. Об Адаме и Еве. В: Д. С. Лихачев, Л. А. Дмитриев, А. А. Алексеев и Н. В. Понырко (ред.), Библиотека литературы Древней Руси. Т. 3: XI–XII в., 100 – 107. Санкт – Петербург: Наука. http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=4914

Каган, М. Д. и Милена Рождественская. 1987. Видение Исайи. В: Д. С. Лихачев (отв. ред.), Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 1 (XI – первая половина XIV в.). 95 – 98. Ленинград: Наука. http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=3679

Калайдович, Константин. 1824. Иоанн, эксарх болгарский. Москва: Типография Семена Селивановского.

Калоянов, Анчо, Мария Спасова и Тодор Моллов. 2007. „Сказание за железния кръст“ и епохата на цар Симеон. Велико Търново: Университетско издателство „Свв. Кирил и Методий“.

Каприев, Георги. 2003. Християнство. В: КМЕ 4, 426 – 442.

Караджова, Даринка. 1987. Кодикологическо, палеографско и художествено-историческо значение на подвързията на старата ръкописна и печатна книга. Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ 1. 377–386.

Караджова, Даринка. 2003а. Везано писмо. В: СЛЕР, 90.

Караджова, Даринка. 2003б. Ктитори на книги. В: СЛЕР, 273 – 274.

Караджова, Даринка. 2003в. Метох. В: СЛЕР, 300 – 301.

Караджова, Даринка. 2003г. Подвързия на старобългарската книга. В: СЛЕР, 371.

Караджова, Даринка. 2003д. Полуустав. В: СЛЕР, 376 – 377.

Караджова, Даринка. 2003е. Средства за писане. В: СЛЕР, 483 – 484.

Карачорова Ивона. 1989. Към въпроса за Кирило-Методиевия старобългарски превод на Псалтира. Кирило-Методиевски студии 6. 130–245.

658

http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=3679



Карачорова, Ивона. 2003а. Паренесис. В: КМЕ 3, 99 – 101.

Карачорова, Ивона. 2003б. Паримейник. В: КМЕ 3, 101 – 105.

Карачорова, Ивона. 2003в. Псалтир. В: СЛЕР, 416 – 417.

Карачорова, Ивона. 2005. Към изучаването на библейските песни в славянската ръкописна традиция. Palaeobulgarica / Старобългаристика 29(1). 25–43

Карский, Е. Ф. 1904. Листки Ундольского. Отрывок кирилловского евангелия XI века. Фототипическое воспроизведение текста и исследование письма и языка (Памятники старославянского языка Т. I, вып. 3). Санкт – Петербург.

Карский, Е. 1979. Славянская кирилловская палеография. 2-ое изд. Москва: Наука.

Киас, В. 1955. Положение исследования в области византийско-славянского паримейника. Byzantinoslavica 16(2). 374–376.

Киселков, Васил Сл. 1921. Презвитер Козма и неговата Беседа против богомилите. Карнобат: Печатница на Д. Ангелов и Ж. Танев.

Киселков, Васил Сл. 1941. Свети Климент Охридски: Живот, дейност и жития. София: Български

подем.

Киселков, Васил Сл. 1943. Презвитер Козма и неговите творения : Беседа против новопоявилата се богомилска ерес и Поучение според божествените книги. София: Военен издателски фонд.

Киселков, Васил Сл. 1945. Славянските просветители Кирил и Методий. 2. изд. София: Българско историческо дружество.

Киселков, Васил Сл. 1956. Проуки и очерти по старобългарска литература. София: БАН.

Кискинова, Маргарита. 1995а. Йоан Венециански. В: КМЕ 2, 165 – 167.

Кискинова, Маргарита. 1995б. Йоан IX. В: КМЕ 2, 162 – 163.

Кискинова, Маргарита. 1995в. Йоан VIII. В: КМЕ 2, 157 – 162.

Кискинова, Маргарита. 1995г. Йоан X. В: КМЕ 2, 163 – 164.

Кискинова, Маргарита. 1995д. Йоан XIII. В: КМЕ 2, 164 – 165.

Кискинова, Маргарита. 1995е. Николай I Велики. В: КМЕ 2, 812 – 815.

Князевская, Ольга, Л. А. Коробенко, Екатерина Дограмаджиева 1999. Саввина книга : древнеславянская рукопись XI, XI–XII и конца XIII века. Москва: Индрик.

Ковачева, Пенка. 1985. Докс Черноризец. В: КМЕ 1, 606 – 608.

Ковачева, Пенка. 2003. Тудор Доксов. В: КМЕ 4, 200 – 202.

Кодов, Христо. 1966: Фрагмент от старобългарски ръкопис с глаголическа приписка. В: Боню Ангелов (ред.), Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му,121 – 131. София: БАН.

Кодов, Христо. 1983. Енински апостол. Факсимилно издание. София: НБКМ.

Кодов, Христо. 1985а. Анон, Ханон. В: КМЕ 1, 80.

Кодов, Христо. 1985б. Вардай. 1985. В: КМЕ 1, 323 – 324.

659

Кодов, Христо. 1985в. Византийската литература през IX век. В: КМЕ 1, 378 – 390.

Кодов, Христо. 1985г. Вихинг. В: КМЕ 1, 448 – 449.

Кодов, Христо. 1985д. Гаудерик. В: КМЕ 1, 471.

Кодов, Христо. 1985е. Георги Асикрит. В: КМЕ 1, 476.

Кодов, Христо. 1985ж. Григорий Богослов (Назианзин, Назиански). В: КМЕ 1, 541 – 543.

Кодов, Христо. 1985з. Ефрем Сирин. В: КМЕ 1, 677 – 680.

Кодов, Христо. 1985и. Залцбургска архиепископия. В: КМЕ 1, 717 – 719.

Кодов, Христо. 1995. Мануил, магистър. В: КМЕ 2, 606 – 607.

Кодов, Христо и Божидар Райков. 1976. Принципи и методи на описване на славянските ръкописи с оглед на съставяне на каталог на българските ръкописи от X до XVIII в. Известия на НБКМ 14 (20). 55–80.

Коев, Тотю. 1995а. Източни православни църкви. В: КМЕ 2, 88 – 95.

Коев, Тотю. 1995б. Иконоборство. В: КМЕ 2, 95 – 100.

Коев, Тотю. 2003. Filoque. В: КМЕ 4, 269 – 271.

Коев, Тотю. 2011. Догматическите формулировки на седемте вселенски събора. София: Университеско издателство „Св. Климент Охридски“.

Кожухаров, Стефан. 1969. Една редакция на поместения в Синайския молитвеник чинъ надъ изповѣдаѭщиимъ сѧ в пергаментен препис от края на XIII в. В: Б. Ангелов, Д. Ангелов, П. Динеков, Куйо Куев, К. Мирчев (ред.), Константин-Кирил философ. Юбилеен сборник по случай 1100-годишнината от смъртта му, 349–367. София: БАН.

Кожухаров, Стефан. 1976. Към въпроса за обема на понятието „старобългарска поезия“. Литературна мисъл 20(7). 35–54 [= Кожухаров 2004: 15–30].

Кожухаров, Стефан. 1983. Пѣти достоитъ архистратига (Новооткрито произведение на Константин Преславски). В: Стефана Стойкова, Лиляна Грашева (съст.), Литературознание и фолклористика. В чест на 70-годишнината на акад. Петър Динеков, 59–62. София: БАН.

Кожухаров, Стефан. 1984. Песенното творчество на старобългарския книжовник Наум Охридски. Литературна история 12. 3–19.

Кожухаров, Стефан 1985. Прослава на Методий в старата българска литература. Родолюбие 5. 38–39.

Кожухаров, Стефан. 1985а. Акатист. В: КМЕ 1, 57 – 58.

Кожухаров, Стефан. 1985б. Акростих. В: КМЕ 1, 59 – 61.

Кожухаров, Стефан. 1985в. Андрей Критски. В: КМЕ 1, 79 – 80.

Кожухаров, Стефан. 1985г. Антифон. В: КМЕ 1, 82 – 83.

Кожухаров, Стефан. 1985д. Наум Охридски – песни за възхвала на просветителни подвиг. Родолюбие 25(1). 46 – 47.

Кожухаров, Стефан. 1986. Методиевият канон за Димитър Солунски: Нови данни за историята на текста. Кирило-Методиевски студии 3. 72–78 + X л. факсимиле.

Кожухаров, Стефан. 1995а. Икос. В: КМЕ 2, 100 – 101.

660

Кожухаров, Стефан. 1995б. Индекс на забранените книги. В: КМЕ 2, 114 – 115.

Кожухаров, Стефан. 1995в. Ирмос. В: КМЕ 2, 125 – 126.

Кожухаров, Стефан. 1995г. Йосиф Химнописец. В: КМЕ 2, 200 – 201.

Кожухаров, Стефан. 1995д. Канон за Димитър Солунски. В: КМЕ 2, 215 – 217.

Кожухаров, Стефан. 1995е. Канон за Климент Римски. В: КМЕ 2, 218 – 219.

Кожухаров, Стефан. 1995ж. Канон. В: КМЕ 2, 213 – 215.

Кожухаров, Стефан. 1995з. Канонизация. В: КМЕ 2, 219.

Кожухаров, Стефан. 1995и. Козма Маюмски. В: КМЕ 2, 372 – 374.

Кожухаров, Стефан. 1995й. Кондак. В: КМЕ 2, 385 – 386.

Кожухаров, Стефан. 1995к. Миней. В: КМЕ 2, 679 – 681.

Кожухаров, Стефан. 1995л. Наум Охридски. В: КМЕ 2, 795 – 798.

Кожухаров, Стефан. 1995м. Октоих. В: КМЕ 2, 846 – 848.

Кожухаров, Стефан. 2003а. Акатист. В: СЛЕР, 23.

Кожухаров, Стефан. 2003б. Акростих. В: СЛЕР, 24.

Кожухаров, Стефан. 2003в. Андрей Критски, Йерусалимски. В: СЛЕР, 32.

Кожухаров, Стефан. 2003г. Антифон. В: СЛЕР, 36.

Кожухаров, Стефан. 2003д. Апостол. В: СЛЕР, 51 – 52.

Кожухаров, Стефан. 2003е. Икос. В: СЛЕР, 216.

Кожухаров, Стефан. 2003ж. Ирмос. В: СЛЕР, 221.

Кожухаров, Стефан. 2003з. Йосиф Песнописец. В: СЛЕР, 236.

Кожухаров, Стефан. 2003и. Канон за Димитър Солунски. В: СЛЕР, 241 – 242.

Кожухаров, Стефан. 2003й. Канон. В: СЛЕР, 240 – 241.

Кожухаров, Стефан. 2003к. Катизма. В: СЛЕР, 243.

Кожухаров, Стефан. 2003л. Климент Химнописец. В: СЛЕР, 253 – 254.

Кожухаров, Стефан. 2003м. Козма Маюмски. В: СЛЕР, 260 – 261.

Кожухаров, Стефан. 2003н. Кондак. В: СЛЕР, 262 – 263.

Кожухаров, Стефан. 2003о. Литургия. В: СЛЕР, 282 – 283.

Кожухаров, Стефан. 2003п. Миней. В: СЛЕР, 301 – 302.

Кожухаров, Стефан. 2003р. Октоих. В: СЛЕР, 330 – 331.

Кожухаров, Стефан. 2003с. Поезия, старобългарска. В: СЛЕР, 371 – 373.

Кожухаров, Стефан. 2003т. Роман Сладкопевец. В: СЛЕР, 434.

Кожухаров, Стефан. 2003у. Служба за цар Петър. В: СЛЕР, 474.

Кожухаров, Стефан. 2003ф. Служба. В: СЛЕР, 470 – 471.

Кожухаров, Стефан. 2003х. Служби за Иван Рилски. В: СЛЕР, 474 – 475.

661

Кожухаров, Стефан. 2003ц. Стихира. В: СЛЕР, 498.

Кожухаров, Стефан. 2003ч. Стихирар. В: СЛЕР, 498 – 499.

Кожухаров, Стефан. 2003ш. Теотокар. В: СЛЕР, 507.

Кожухаров, Стефан. 2003щ. Триод. В: СЛЕР, 517 – 518.

Кожухаров, Стефан. 2003ъ. Тропар. В: СЛЕР, 518 – 519.

Кожухаров, Стефан. 2003ь. Химнографски творби на Климент Охридски. В: СЛЕР, 540 – 542.

Кожухаров, Стефан. 2003ю. Часослов. В: СЛЕР, 555.

Кожухаров, Стефан. 2004. Проблеми на старобългарската поезия. София: Издателски център „Боян Пенев“.

Койчева, Регина. 2003а. Анонимни химнографски творби. В: СЛЕР, 34 – 36.

Койчева, Регина. 2003б. Ектения. В: СЛЕР, 160 – 161.

Койчева, Регина. 2003в. Параклис = Молебен канон. В: СЛЕР, 351.

Койчева, Регина. 2003г. Паренесис. В: СЛЕР, 351 – 353.

Койчева, Регина. 2003д. Светилен. В: СЛЕР, 443 – 444.

Койчева, Регина. 2003е. Седален. В: СЛЕР, 444 – 445.

Коларов, Христо. 1985а. Багдадски халифат. В: КМЕ 1, 145 – 148.

Коларов, Христо. 1985б. Блатненско княжество. В: КМЕ 1, 199 – 202.

Колева, Петранка. 2003. Празникът на Кирил и Методий. В: КМЕ 3, 269 – 277.

Колева, Петранка и Илия Пехливанов. 2003. Паметници на Кирил и Методий. В: КМЕ 3, 51 – 61.

Коледаров, Петър. 1985а. Блатноград. В: КМЕ 1, 202.

Коледаров, Петър. 1985б. Велика, Великия. В: КМЕ 1, 339 – 340.

Коледаров, Петър. 1985в. Девол. В: КМЕ 1, 576 – 580.

Коледаров, Петър. 1985г. Дрембица. В: КМЕ 1, 612 – 614.

Коледаров, Петър. 1985д. Друнгарий. В: КМЕ 1, 616 – 617.

Коледаров, Петър. 1985е. Епархията на Климент Охридски. В: КМЕ 1, 655 – 662.

Коледаров, Петър. 1995ж. Илирик, Илирия. В: КМЕ 2, 106 – 109.

Коледаров, Петър. 1995з. Каспийски врата. В: КМЕ 2, 236 – 237.

Коледаров, Петър. 1995и. Кутмичевица. В: КМЕ 2, 487 – 491.

Коледаров, Петър. 1995й. Македония. В: КМЕ 2, 589 – 594.

Коледаров, Петър. 1995к. Мизия. В: КМЕ 2, 656 – 659.

Коледаров, Петър. 2003а. Стримон. В: КМЕ 3, 766 – 769.

Коледаров, Петър. 2003б. Струмица. В: КМЕ 3, 769 – 771.

Коледаров, Петър. 2003в. Тракия. В: КМЕ 4, 151 – 155.

Константинов, К. 1980. Два старобългарски надписа от Преслав. Векове 4. 25 – 30.

662

Константинов, Казимир. 1977. Два старобългарски надписа от скалния манастир при с. Крепча, Търговищки окръг. Археология 3. 19 – 28.

Константинова, Величка 1986: Бележки върху няколко старобългарски надписа. Език и литература 5, 100 – 104.

Копреева, Т. 1996. Какой Изборник открывала „Похвала“ Царю Симеону (Опыт реконструкции „Изборника грешнаго Иоанна). В: Немеркнувший свет. Из истории книжых связей Болгарии и России XI – начала XIX веков, 24 – 47. Велико Търново: ПИК.

Костадинова, А. 2004. Два неизвестни преписа на канона за Успение Богородично от Климент Охридски. Palaeobulgarica / Старобългаристика 28(3). 67–84.

Костић, Д. 1937–1938. Бугарски епископ Константин – писац служба св. Методиjу. Byzantinoslavica 7. 189-211.

Костова, Красимира. 2000. Правопис и фонетика на преславските текстове. С приложение „Житие на Антоний Велики“. Велико Търново: ПИК; София: PenSoft.

Костова, Красимира. 2003. Рушки писмена. В: КМЕ 3, 500 – 503.

Котков, Сергей. И. (ред.). 1965. Изборник 1076 г. Издание подготовили Голышенко, В. С. В. Ф. Дубровина, В. Г. Демьянов, Г. Ф. Нефедов. Москва: Наука.

Котков, Сергей. И. (ред.). 1971. Успенский сборник XII-XIII вв. Издание подготовили О. А. Князевская,В. Г. Демьянов, М. В. Ляпон. Москва: Наука.

Коцева, Елена. 2003а. Августин, Аврелий. В: СЛЕР, 16.

Коцева, Елена. 2003б. Анатема. В: СЛЕР, 29.

Коцева, Елена. 2003в. Атанасий Александрийски. В: СЛЕР, 55.

Коцева, Елена. 2003г. Бачковски манастир. В: СЛЕР, 60 – 61.

Коцева, Елена. 2003д. Велика лавра „Св. Атанасий“. В: СЛЕР, 90.

Коцева, Елена. 2003е. Геометричен стил. В: СЛЕР, 115.

Коцева, Елена. 2003ж. Графичен стил. В: СЛЕР, 122 – 123.

Коцева, Елена. 2003з. Григорий Богослов. В: СЛЕР, 123 – 124.

Коцева, Елена. 2003и. Григорий Ниски (Нисийски). В: СЛЕР, 126.

Коцева, Елена. 2003й. Ерминия. В: СЛЕР, 168 – 169.

Коцева, Елена. 2003к. Ефрем Сирин. В: СЛЕР, 171.

Коцева, Елена. 2003л. Живопис, старобългарска. В: СЛЕР, 172 – 173.

Коцева, Елена. 2003м. Зографски манастир. В: СЛЕР, 206 – 207.

Коцева, Елена. 2003н. Иван Рилски. В: СЛЕР, 209 – 211.

Коцева, Елена. 2003о. Иероним. В: СЛЕР, 211.

Коцева, Елена. 2003п. Икона. В: СЛЕР, 213 – 214.

Коцева, Елена. 2003р. Иконоборство. В: СЛЕР, 214 – 215.

Коцева, Елена. 2003с. Иконография. В: СЛЕР, 215.

663

Коцева, Елена. 2003т. Иконопочитание. В: СЛЕР, 215 – 216.

Коцева, Елена. 2003у. Индикт. В: СЛЕР, 220.

Коцева, Елена. 2003ф. Исак Сирин. В: СЛЕР, 223.

Коцева, Елена. 2003х. Йоан Касиан. В: СЛЕР, 231 – 232.

Коцева, Елена. 2003ц. Книгохранилища на ръкописи. В: СЛЕР, 256.

Коцева, Елена. 2003ч. Кондика. В: СЛЕР, 263.

Коцева, Елена. 2003ш. Миниатюра. В: СЛЕР, 302.

Коцева, Елена. 2003щ. Никифор. В: СЛЕР, 324.

Коцева, Елена. 2003ъ. Номоканон. В: СЛЕР, 326 – 327.

Коцева, Елена. 2003ь. Поменик. В: СЛЕР, 377.

Коцева, Елена. 2003ю. Растителен стил. В: СЛЕР, 428.

Коцева, Елена. 2003я. Синодик. В: СЛЕР, 455.

Коцева, Елена. 2003аа. Скрипторий. В: СЛЕР, 461 – 462.

Коцева, Елена. 2003аб. Тератологичен стил. В: СЛЕР, 508 – 509.

Коцева, Елена. 2003ав. Типик. В: СЛЕР, 511 – 513.

Коцева, Елена. 2003аг. Требник. В: СЛЕР, 515 – 516.

Коцева, Елена. 2003ад. Украса на българските ръкописи. В: СЛЕР, 526 – 528.

Коцева, Елена. 2003ае. Фотий. В: СЛЕР, 536.

Коцева, Елена. 2003аж. Скорописно писмо. В: СЛЕР, 460–652.

Коцева, Елена, Ивона Карачорова и Асен Атанасов. 1985. Некоторые особенности славянских псалтырей на материале XI-XVI вв. Полата кънигописьнаꙗ 14–15. 26–75.

Кочев, Иван. 2003. Солунски говор. В: КМЕ 3, 715 – 720.

Кочев, Николай. 2000. Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. от старобълг., встъп. студия и комент. Николай Цв. Кочев. 2. изд. (Хейзъл джобни издания 10). София: Хейзъл.

Крашенникова, Oльга. 2000. Три канона из Октоиха Климента Охридского (Неизвестные страницы древнеславянской гимнографии). Славяноведение 2. 29-42.

Крашенникова, Oльга. 2006. Древнеславянский Октоих св. Климента архиепископа Охридского. Москва: Язык славянских культур.

Кривко, Роман Н. 2004. Славянская гимнография IX – XII вв. в исследованиях и изданиях 1984 – 2004 гг. Wiener Slavistisches Jaghrbuch 50. 203–233. https://www.hse.ru/data/2015/04/01/1096550539/WSJ50.pdf

Кривко, Роман Н. 2011а.Перевод, парафраз и метр в древних славянских кондаках, I: Метрика древнейцерковнославянской поэзии в исследованиях XIX–XXI вв. Revue des études slaves 82(1). 169 – 202. http://www.persee.fr/doc/slave_0080-2557_2011_num_82_2_8090

Кривко, Роман Н. 2011б. Перевод, парафраз и метр в древних славянских кондаках, II : Критика, история и реконструкция текстов. Revue des études slaves 82(4). 715 – 743.

664

http://www.persee.fr/doc/slave_0080-2557_2011_num_82_2_8090

https://www.hse.ru/data/2015/04/01/1096550539/WSJ50.pdf


Кристанов, Цветан и Иван Дуйчев. 1954. Естествознанието в средновековна България. София: БАН.

Кръстанов, Трендафил, Анна-Мария Тотоманова и Иван Добрев. 1996. Ватиканско евангелие. Старобългарски кирилски апракос от X в. в палимпсестен кодекс Vat. Gr. 2502. София: CIBAL.

Кръстанов, Трендафил. 1984. Славянските палимпсести. In Krasimir Stančev (éd.), Déscription et catalogáge des manuscrits médiévaux (Balcanica 3: Etudes et documents), 48 – 60. Sofia: CIBAL.

Кръстанов, Трендафил. 1995. Охридска архиепископия. В: КМЕ 2, 899 – 903.

Крысько, Вадим Б. 2005. Ильина книга. Рукопись РГАДА, Тип. 131. Лингвистическое издание, подготовка греческого текста, комментарии, словоуказатели В. Б. Крысько.Москва: Индрик.

Крысько, Вадим Б. 2015 (ред.). 2015. Ильина книга (XI в.). Исследования. Указатели. Подг. В. Б. Крысько, И. М. Ладыженский, Т. И. Межиковска. Москва: Азбуковник.

Куев, Куйо М. 1963. Към въпроса за авторството на Азбучната молитва. В: Славистични студии. Сборник по случай V международен славистичен конгрес в София. София: Наука и изкуство. 325–336.

Куев, Куйо М. 1966. Един необнародван препис от Климентовото слово за Михаил и Гавриил. В: Боню Ангелов (ред.), Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му, 221-242. София: БАН.

Куев, Куйо М. 1967. Черноризец Храбър. София: БАН.

Куев, Куйо М. 1971. По някои въпроси относно авторството на Азбучната молитва. Старобългарска литература 1. 103–120.

Куев, Куйо М. 1972. Отговор на една критика. Език и литература 27(1). 79–83.

Куев, Куйо М. 1974. Азбучната молитва в славянските литератури. София: БАН.

Куев, Куйо М. 1979а. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. София: Наука и изкуство.

Куев, Куйо М. 1979б. Новооткрити преписи на Азбучната молитва. Palaeobulgarica / Старобългаристика 3(4). 26–33.

Куев, Куйо М. 1981. Иван-Александровият сборник от 1348 г. София: БАН

Куев, Куйо М. 1985а. Азбучна молитва. В: КМЕ 1, 49 – 54.

Куев, Куйо М. 1985б. Арианство. В: КМЕ 1, 103 – 104.

Куев, Куйо М. 1985в. Арий. В: КМЕ 1, 104 – 105.

Куев, Куйо М. 1985г. Вселенски събори. В: КМЕ 1, 462 – 468.

Куев, Куйо М. 1985д. Георги Хировоск. В: КМЕ 1, 477 – 478.

Куев, Куйо М. 1986. Похвалата на цар Симеон – реконструкция и разбор. Palaeobulgarica / Старобългаристика 10(2). 3 – 23.

Куев, Куйо М. 1995а. Индикт. В: КМЕ 2, 115 – 116.

Куев, Куйо М. 1995б. Летоброене. В: КМЕ 2, 531 – 535.

Куев, Куйо М. 1995в. Написание за правата вяра. В: КМЕ 2, 789 – 793.

665


Куев, Куйо М. 2003а. Азбучна молитва. В: СЛЕР, 22 – 23.

Куев, Куйо М. 2003б. Арианство. В: СЛЕР, 52 – 53.

Куев, Куйо М. 2003в. Арий. В: СЛЕР, 53.

Куев, Куйо М. 2003г. Вселенски събори. В: СЛЕР, 105 – 108.

Куев, Куйо М. 2003д. Давид. В: СЛЕР, 132 – 133.

Куев, Куйо М. 2003е. Епакта. В: СЛЕР, 163.

Куев, Куйо М. 2003ж. Ерес. В: СЛЕР, 167 – 168.

Куев, Куйо М. 2003з. Златно число. В: СЛЕР, 202.

Куев, Куйо М. 2003и. Константин Преславски. В: СЛЕР, 267 – 268.

Куев, Куйо М. 2003й. Мойсей. В: СЛЕР, 303.

Куев, Куйо М. 2003к. Несторианство. В: СЛЕР, 324.

Куев, Куйо М. 2003л. Охридска архиепископия. В: СЛЕР, 339 – 341.

Куев, Куйо М. 2003м. Поместни събори. В: СЛЕР, 377 – 378.

Куев, Куйо М. 2003н. Света Троица. В: СЛЕР, 443.

Куев, Куйо М. 2003о. Севериан Гавалски. В: СЛЕР, 443 – 444.

Куев, Куйо М. 2003п. Символ на вярата. В: СЛЕР, 446.

Куев, Куйо М. 2003р. Соломон. В: СЛЕР, 477.

Куев, Куйо М. 2003с. Триезична ерес. В: КМЕ 4, 163 – 169.

Куев, Куйо М. 2003т. Триезична ерес. В: СЛЕР, 517.

Куев, Куйо М. 2003у. Унищожаване на ръкописи. В: СЛЕР, 528.

Куев, Куйо М. 2003ф. Учително евангелие. В: СЛЕР, 532–533.

Куев, Куйо М. 2003х. Черковно сказание. В: СЛЕР, 556.

Кульбакин, Степан М. 1907. Охридская рукопись Апостола конца XII века (Български старини 3). София: Държавна печатница.

Лавров, Петр А. 1898. Новое похвальное слово Климента Словенского. Известия ОРЯС 3. 1086-1109, 1225-1336.

Лавров, Петр А. 1901. Похвала Илье пророку. Новое слово Климента Словенского. Известия Отделения русского языка и словесности Императорской академии наук 6 (3). 237 – 280.

Лавров, Петр А. 1906. Рецензия за Л. Стоянович Новые слова Климента Словенского. Известия ОРЯС 11(1). 443-448.

Лавров, Петр А. 1930. Материалы по истории возникновения древнейшей славянской письменности (Труды славянской комиссии 1). Ленинград: АН СССР.

Лалева, Таня. 1990. Така нареченото Четвърто слово на Атанасий Александрийски срещу арианите в превод на Константин Преславски. Старобългарска литература 22. 108–162.

Лалева, Таня. 2003а. Видин. В: СЛЕР, 94.

666

Лалева, Таня. 2003б. Език, църковнославянски. В: СЛЕР, 157.

Лалева, Таня. 2003в. Учебници и христоматии по старобългарска литература. В: СЛЕР, 530 – 531.

Лалева, Татяна и Андрей Бояджиев. 2003. Синайски молитвеник (Евхологий, Требник). В: СЛЕР, 452 – 454.

Ласков, Д. 1918. Похвално слово на 40 мъченици, написал Климент. Църковен вестник 19(20) за 18.05.1918. 154-156.

Лекова, Татяна и Атанасий Бончев. 2008. Поучение за апостол или мъченик. В: СКОСС, 212 – 217.

Лекова, Татяна, Петко Петков и Атанасий Бончев. 2008. Поучение за празници. В: СКОСС, 206 – 211.

Леонид, архим. (Кавелин). 1868. Историческое описание Сербской царской лавры Хиландаря и ее отношения к царствам Сербскому и Русскому. Москва : Унив. тип. Катков и К°.

Лисицов, Ст. 1979: Разкопки на източната крепостна стена от Вътрешния град на Преслав през 1973 – 1974. В: Плиска – Преслав 1, София. 181 – 182, обр. 10.

Лихачев, Дмирий С. 1983. Текстология (на материале русской литературы X - XVII вв.). Лениград

Львов, А. С. 1982. Исследование Похвалы великому князю Святославу и царю Симеону. В: В.Г. Демьянов, В.Ф. Дубровина (отв. ред.), История русского языка. Исследования и тексты, 162 – 167. Москва: Наука.

Мавродинов, Никола. 1955. Византийската архитектура. София: Наука и изкуство.

Мавродинов, Никола. 1959. Старобългарското изкуство: Изкуството на Първото българско царство. София: Наука и изкуство.

Мавродинова, Лиляна. 1985. Живописта в България през IX – X век. В: КМЕ 1, 682 – 687.

Мавродинова, Лиляна. 1995. Костур. В: КМЕ 2, 447.

Малинин, В. 1910. Десять слов Златоструя ХІІ века. Санкт – Петербург.

Малинин, В. 1978. Исследование Златоструя по рукописи ХІІ века имп. Публичной библиотеки. Киев.

Маргос, Ара 1984. Някои бележки по четенето на противобогомилския надпис от средновековната църква при с. Гиген. Старобългарска литература 15. 119 – 125.

Марков, Н., Лисицов, Ст. 1981. Нов старобългарски писмен паметник от Преслав. Старобългаристика 5(2). 79 – 85.

Матеич, Матея. Хилендарски препис на Слово за Сретение от Йоан Екзарх. Старобългарска литература 9. 89–97.

Медынцева, Альбина, Казимир Попконстантинов 1984. Надписи из Круглой церкви в Преславе. София: БАН.

Меламед, Катя и Маргарита Младенова. 1995. Нитра. В: КМЕ 2, 820 – 822.

Мечев, Константин. 1966а. Климент Охридски. София:

Мечев, Константин. 1995. Климент Римски. В: КМЕ 2, 345 – 346.

Миклас, Хайнц, Лора Тасева и Мария Йовчева. 2006. Берлински сборник. Среднобългарски книжовен паметник от началото на XIV век с допълнения от други ръкописи (Schriften der Balkan-Kommission 47. Fontes Nr 3). София: БАН (Кирило-Методиевски научен център); Виена:

667

Издателство на Австрийската академия на науките.

Миладинова, Милка. 1995. Кирил и Методий в музиката. В: КМЕ 2, 278 – 283.

Милев, Александър. 1985а. Адалвин. В: КМЕ 1, 30 – 31.

Милев, Александър. 1985б. Адриан II. В: КМЕ 1, 31 – 34.

Милев, Александър. 1985в. Арсений. В: КМЕ 1, 106 – 107.

Милев, Александър. 1985г. Григорий VII. В: КМЕ 1, 545.

Милев, Александър. 1985д. Димитър Хоматиан. В: КМЕ 1, 584 – 585.

Милетич, Любомир. 1923. Старобългарска граматика с кратък сравнителен оглед към новобългарския език. София: Държавна печатница.

Милтенов, Явор. 2013. Златоструй: Старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване. София: Авалон.

Милтенова, Анисава (съст.). 2008. История на българската средновековна литература. София: Изток– Запад (= ИБСЛ).

Милтенова, Анисава и Аделина Ангушева. 2008. Апокрифи. Гадателни книги. Амулети. Медицински съчинения. В: ИБСЛ, 212 – 225.

Милтенова, Анисава и Румяна Павлова. 2003. Пандекти. В: КМЕ 3, 61 – 66. –

Милтенова Анисава. 1982. Текстологически наблюдения върху два апокрифа: Апокрифен цикъл за кръстното дърво, приписван на Григорий Богослов, и апокрифа за Адам и Ева. Старобългарскалитература 11. 35 – 55.

Милтенова, Анисава. 1985а. Ангеларий. В: КМЕ 1, 71 – 72.

Милтенова, Анисава. 1985б. Горазд. В: КМЕ 1, 513 – 514.

Милтенова, Анисава. 1985в. Неофициалната книжнина през XIII век в контекста на идейните литературните тенденции на епохата. Търновска книжовна школа 4 (Културно развитие на българската държава през XII–XIV в.) 102 – 114.

Милтенова, Анисава (съст.). 1992. Стара българска литература. 5. Естествознание. Съставителство и редакция А. Милтенова. София: Наука и изкуство.

Милтенова, Анисава. 1995. Лаврентий. В: КМЕ 2, 493.

Милтенова, Анисава. 2003а. Ангеларий. В: СЛЕР, 30.

Милтенова, Анисава. 2003б. Ангели. В: СЛЕР, 30 – 32.

Милтенова, Анисава. 2003в. Антихрист. В: СЛЕР, 36 – 37.

Милтенова, Анисава. 2003г. Апокалипсис. В: СЛЕР, 39.

Милтенова, Анисава. 2003д. Апокрифен цикъл за кръстното дърво. В: СЛЕР, 39 – 40.

Милтенова, Анисава. 2003е. Апокрифи за Авраам. В: СЛЕР, 40 – 42.

Милтенова, Анисава. 2003ж. Апокрифи за Давид и Соломон. В: СЛЕР, 42 – 43.

Милтенова, Анисава. 2003з. Апокрифи за Йоан Богослов. В: СЛЕР, 43 – 44.

Милтенова, Анисава. 2003и. Апокрифи за пророк Даниил. В: СЛЕР, 44 – 45.

668

Милтенова, Анисава. 2003й. Бабуни. В: СЛЕР, 57 – 58.

Милтенова, Анисава. 2003к. Беседа на тримата светители. В: СЛЕР, 64 – 65.

Милтенова, Анисава. 2003л. Богомилска книжнина. В: СЛЕР, 72 – 74.

Милтенова, Анисава. 2003м. Богомилство. В: СЛЕР, 74 – 76.

Милтенова, Анисава. 2003н. Български апокрифен летопис. В: СЛЕР, 84 – 85.

Милтенова, Анисава. 2003о. Видение Исайево. В: СЛЕР, 91 – 92.

Милтенова, Анисава. 2003п. Видение на Анастасия Черноризица. В: СЛЕР, 92 – 93.

Милтенова, Анисава. 2003р. Втора апология на славянската писменост. В: СЛЕР, 108 – 109.

Милтенова, Анисава. 2003с. Второ пришествие. В: СЛЕР, 109 – 110.

Милтенова, Анисава. 2003т. Въпросо-ответна литература. В: СЛЕР, 110 – 111.

Милтенова, Анисава. 2003у. Гадателни книги. В: СЛЕР, 112 – 114.

Милтенова, Анисава. 2003ф. Георги Хировоск. В: СЛЕР, 117.

Милтенова, Анисава. 2003х. Горазд. В: СЛЕР, 119 – 120.

Милтенова, Анисава. 2003ц. Григорий презвитер. В: СЛЕР, 127 – 128.

Милтенова, Анисава. 2003ч. Григорий философ. В: СЛЕР, 130 – 131.

Милтенова, Анисава. 2003ш. Детство Иисусово. В: СЛЕР, 136 – 137.

Милтенова, Анисава. 2003щ. Димитър. В: СЛЕР, 139.

Милтенова, Анисава. 2003ъ. Докс Черноризец. В: СЛЕР, 145 – 146.

Милтенова, Анисава. 2003ь. Дуализъм. В: СЛЕР, 148.

Милтенова, Анисава. 2003ю. Дявол. В: СЛЕР, 149 – 150.

Милтенова, Анисава. 2003я. Езичество. В: СЛЕР, 158 – 160.

Милтенова, Анисава. 2003аа. Епистолия на неделята. В: СЛЕР, 166 – 167.

Милтенова, Анисава. 2003аб. Есхатология. В: СЛЕР, 169.

Милтенова, Анисава. 2003ав. Завети на Дванадесетте патриарси. В: СЛЕР, 199 – 200.

Милтенова, Анисава. 2003аг. Индекси. В: СЛЕР, 219 – 220.

Милтенова, Анисава. 2003ад. Историкии. В: СЛЕР, 224 – 225.

Милтенова, Анисава. 2003ае. Книга на Енох. В: СЛЕР, 255 – 256.

Милтенова, Анисава. 2003аж. Козма Индикоплевст. В: СЛЕР, 259 – 260.

Милтенова, Анисава. 2003аз. Компилация. В: СЛЕР, 262.

Милтенова, Анисава. 2003аи. Лековник. В: СЛЕР, 275 – 276.

Милтенова, Анисава. 2003ай. Летописни съчинения. В: СЛЕР, 280 – 281.

Милтенова, Анисава. 2003ак. Лунник. В: СЛЕР, 287.

Милтенова, Анисава. 2003ал. Никодимово евангелие. В: СЛЕР, 325 – 326.

Милтенова, Анисава. 2003ам. Ориген. В: СЛЕР, 334.

669

Милтенова, Анисава. 2003ан. Откровение Варухово. В: СЛЕР, 336.

Милтенова, Анисава. 2003ао. Откровение на Методий Патарски. В: СЛЕР, 336 – 338.

Милтенова, Анисава. 2003ап. Павликянство. В: СЛЕР, 343 – 344.

Милтенова, Анисава. 2003ар. Палея. В: СЛЕР, 345 – 346.

Милтенова, Анисава. 2003ас. Пандехово пророческо сказание. В: СЛЕР, 349.

Милтенова, Анисава. 2003ат. Паримийник. В: СЛЕР, 353.

Милтенова, Анисава. 2003ау. Пасхалия. В: СЛЕР, 354 – 355.

Милтенова, Анисава. 2003аф. Петър, апостол. В: СЛЕР, 359.

Милтенова, Анисава. 2003ах. Повест за железния кръст. В: СЛЕР, 369.

Милтенова, Анисава. 2003ац. Похвали за цар Симеон. В: СЛЕР, 382 – 383.

Милтенова, Анисава. 2003ач. Похвали на цар Симеон. В: КМЕ 3, 229 – 232.

Милтенова, Анисава. 2003аш. Прилепски манастир „Успение Богородично“ (Трескавец). В: СЛЕР, 405.

Милтенова, Анисава. 2003ащ. Пчела. В: СЛЕР, 417 – 418.

Милтенова, Анисава. 2003аъ. Разумник. В: СЛЕР, 426.

Милтенова, Анисава. 2003аь. Сава. В: КМЕ 3, 505 – 506.

Милтенова, Анисава. 2003аю. Сборници със смесено съдържание. В: СЛЕР, 442 – 443.

Милтенова, Анисава. 2003ая. Сборници, енцикопедични. В: СЛЕР, 440 – 441.

Милтенова, Анисава. 2003ба. Сборници. В: СЛЕР, 440.

Милтенова, Анисава. 2003бв. Седмочисленици. В: СЛЕР, 445 – 446.

Милтенова, Анисава. 2003бг. Симеон. В: СЛЕР, 448 – 449.

Милтенова, Анисава. 2003бд. Синайски манастир „Света Екатерина“. В: СЛЕР, 451 – 452.

Милтенова, Анисава. 2003бе. Сказание за Афродитиан. В: СЛЕР, 456 – 457.

Милтенова, Анисава. 2003бж. Сказание Исайево. В: СЛЕР, 456.

Милтенова, Анисава. 2003бз. Скопски манастири. В: СЛЕР, 459 – 460.

Милтенова, Анисава. 2003би. Слова за жените. В: СЛЕР, 463 – 464.

Милтенова, Анисава. 2003бй. Слово за Адам и Ева. В: СЛЕР, 465 – 466.

Милтенова, Анисава. 2003бк. Слово за четенето на книгите. В: СЛЕР, 469.

Милтенова, Анисава. 2003бл. Солун. В: СЛЕР, 477 – 478.

Милтенова, Анисава. 2003бм. Солунска легенда. В: СЛЕР, 478 – 479.

Милтенова, Анисава. 2003бн. Текстология. В: СЛЕР, 504 – 505.

Милтенова, Анисава. 2003бо. Топоси. В: СЛЕР, 514 – 515.

Милтенова, Анисава. 2003бп. Физиолог. В: СЛЕР, 533 – 534.

Милтенова, Анисава. 2003бр. Чудо с българина Георги. В: СЛЕР, 562 – 563.

670

Милтенова, Анисава. 2003бс. Чудо с българина Климент. В: СЛЕР, 563 – 564.

Милтенова, Анисава. 2003бс. Чудо с българина Климент. В: СЛЕР, 563 – 564.

Милтенова, Анисава. 2004. Erotapokriseis. Съчинения от кратки въпроси и отговри в старобългарскат литература. София: Дамян Яков.

Милтенова, Анисава. 2008а. Историко-апокалиптична книжнина XI – XII век. В: ИБСЛ, 419 – 424

Милтенова, Анисава. 2008б. Катехитична литература. В: ИБСЛ, 178 – 183.

Милтенова, Анисава. 2008в. Исторически съчинения. В: ИБСЛ, 184 – 193.

Милтенова, Анисава. 2008г. Книжовни средища. Приемственост и нови елементи в книжовния процес. В: ИБСЛ, 399 – 404.

Милтенова, Анисава. 2008д. Монашеска литература. В: ИБСЛ, 203 – 212.

Милтенова, Анисава. 2008е. Богомилство и богомилска книжнина. В: ИБСЛ, 270 – 280.

Милтенова, Анисава. 2008ж. Противобогомилска книжнина. Презвитер Козма. В: ИБСЛ, 280 – 285.

Милтенова, Анисава. 2008з. Презвитер Йеремия. В: ИБСЛ, 285 – 287.

Милтенова, Анисава. 2008и. Българската литература през XI – XII век. Общи тенденции. В: ИБСЛ, 397 – 398.

Милтенова, Анисава. 2008й. Повествователни жанрове през XI – XII век. В: ИБСЛ, 425 – 428.

Милтенова, Анисава. 2008и. Произведения за славянски светци на гръцки език. В: ИБСЛ, 405 – 409.

Милтенова, Анисава. 2008к. Апокрифна и богомилска литература през XI – XII век. В: ИБСЛ, 415 – 419

Минев, Димитър. 1985. Асеманиево евангелие. В: КМЕ 1, 124 – 134.

Минчева, Ангелина. 1978. Старобългарски кирилски откъслеци (Български езикови паметници). Т. 1. София: БАН.

Минчева, Ангелина. 1981. За текста на Македонския кирилски лист и неговия автор. Старобългарска литература 8. 3 – 19.

Минчева, Ангелина. 1985а. Балканизми в старобългарския език. В: КМЕ 1, 150 – 159.

Минчева, Ангелина. 1985б. Зографски листове. В: КМЕ 1, 728 – 730.

Минчева, Ангелина. 1987. Старобългарският език в светлината на балканистиката. София: Наука иизкуство.

Минчева, Ангелина. 1995а. Калки в старобългарски език. В: КМЕ 2, 209 – 212.

Минчева, Ангелина. 1995б. Киевски листове. В: КМЕ 2, 248 – 260.

Минчева, Ангелина. 1995в. Листове на Ундолски. В: КМЕ 2, 535 – 538.

Минчева, Ангелина. 1995г. Македонски кирилски лист, Лист на Гилфердинг. В: КМЕ 2, 595 – 598.

Минчева, Ангелина. 2003а. Григорий Велики. В: СЛЕР, 124 – 125.

Минчева, Ангелина. 2003б. Пражки листове, Пражки глаголически фрагменти. В: КМЕ 3, 264 – 269.

Минчева, Ангелина. 2003в. Хилендарски листове. В: КМЕ 4, 392 – 395.

671

Минчева, Ангелина и Красимир Станчев (съст.). 1985. Изследвания по кирилометодиевистика. София: Наука и изкуство.

Мирчев, Кирил. 1966. Неизвестен препис на Климентовото слово за архангелите Михаил и Гавриил от 1359 г. Български език 16(5). 421-439.

Мирчев, Кирил. 2000. Старобългарски език. Велико Търново: Фабер

Мирчев, Кирил, Христо Кодов. 1965. Енински апостол. Старобългарски паметник от XI век. София: БАН.

Мирчева, Бойка. 2001. Канонът за Кирил и Методий и Службата за Кирил в славянската книжнина. Велико Търново: Фабер.

Мирчева, Бойка. 2004. Един акростих – криптограма на Кoнстантин Преславски в Канон за св. Димитър Солунски. Wiener slavistisches Jahrbuch 50. 71-93

Мирчева, Дора. 2003а. Редакции на старобългарския език. В: КМЕ 3, 449 – 456.

Мирчева, Дора. 2003б. Църковнославянски език. В: КМЕ 4, 492 – 494.

Мирчева, Елка. 2006. Германов сборник от 1358 – 1359 г. Изследване и издание на текста. София: Валентин Траянов.

Михаилэ, Г. 1964: Старославянские надписи, открытые в с. Басарбь (обл. Доброджа). Revue romaine de linguistique 9. 149 – 158.

Михайлов, А. В. 1894. К вопросу об Учительном евангелии Константина, епископа болгарского. Труды славянской комиссии Московского археологического общества 1. 36–58.

Михайлов, А. В. 1928а. Заметка о времени происхождения Учительного евангелия Константина Болгарского. Във: В. Н. Перетц (ред.), Сборник статей в честь академика Алексея Ивановича Соболевского, изданный ко дню 70 – летия со дня его рождения Академиею наук по почину его учеников (Сборник Отделения русского языка и словесности 101.3). Ленинград: АН СССР. 459–465.

Михайлов, А. В. 1928б. К вопросу о времени произхождения Учительного евангелия Константина Болгарского. Slavia 7. 285–297.

Михайлов, Ст. 1955: Археологически материали от Плиска. Известия на Археологическия институт 20. 1955, 80 – 83, обр. 29.

Миятев, Кръстьо. 1929. Симеоновият век (Четиво по българска история ; Популярно четиво 2.11). Пловдив: Хр. Г. Данов.

Миятев, Кръстьо. 1931. Эпиграфические материалы из Преслава. Byzantinoslavica 3. 394 – 386.

Миятев, Кръстьо. 1932. Кръглата църква в Преслав (Издания на Народния археологически музей 25). София: Държавна печатница.

Миятев, Кръстьо, Вера Иванова. 1933. Разкопките в Преслав през 1930 г. Прибавка от Вера Иванова. Годишник на Народния музей в София 5. 220 – 221.

Миятев, Кръстьо. 1965. Архитектурата в средновековна България. София: БАН.

Младенов, Стефан. 1930. Старобългарски език за V клас на средните училища. Пловдив: Хр. Г. Данов.

672

Младенова, Маргарита, Иванка Гугуланова, Климентина Иванова, Нина Гагова, Елена Томова, Цветана Ралева, Светлина Николова, Славия Бърлиева. 2003. Традиции кирилометодиевски извън българските земи. В: КМЕ 4, 84 – 151.

Младенова, Маргарита. 1995. Микулчице. В: КМЕ 2, 667 – 672.

Младенова, Маргарита. 2003а. Павел (Paulus) (IX в.). В: КМЕ 3, 28 – 29.

Младенова, Маргарита. 2003б. Проучвания на археологически паметници от IX – X век на територията на Велика Моравия. В: КМЕ 3, 398 – 405.

Младенова, Маргарита. 2003в. Райхрадски глоси. В: КМЕ 3, 439 – 440.

Младенова, Маргарита. 2003г. Чешка легенда. В: КМЕ 4, 509 – 512.

Можава, И. Е. 1980. Библиография по кирилло-мефодиевской проблематике 1945–1974 гг. Москва: Наука.

Молдован, Александр. (ред.). 2009. Изборник 1076 года. 2-е изд., перераб. и доп. Изд. подгот. М. С. Мушинская, Е. А. Мишина, В. С. Голышенко. Т. 1–2. Москва: Рукописные памятники Древней Руси.

Москов, Моско. 1988. Именник на българските ханове, София:.

Москов, Моско. 2003. Прабългарски рунически знаци. В: КМЕ 3, 256 – 259.

Мострова, Татяна. 1995. Мариинско евангелие. В: КМЕ 2, 617 – 625.

Мострова, Татяна. 2000, Климентовите слова в славянските сборници от Библиотеката на Литовската академия на науките във Вилнюс. Кирило-Методиевски студии 13. 58–75.

Мошин, Владимир. 1963. К вопросу о периодизации русско-славянских литературных связей X-XV вв. Труды Отдела древнерусккой литературы 19. 28 – 106.

Мошин, Владимир. 1966. Битољска плоча из 1017 године. Македонски jазик 17. 51 – 61.

Мошин, Владимир. 1966. Палеографски албум на јужнославянското кирилско писмо. Скопје: Кочо Рацин.

Мошин, Владимир. 1970. Палеографско-правописне норме за јужнословенске рукописе пергаментног раздобља. В: Радмила Угринова-Скаловска (гл. уред.), Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. Т. Ι, 229 – 337. Скопје: МАНУ.

Мошин, Владимир. 1982. Новгородски листићи и Остромирово еванђеле. Археографски прилози 5. 7 –64.

Мошин, Владимир. 1988а. Мысли о начале славянского письма и об архаическом периоде южнославянской письменности в 10 веке. В: Блаже Конески, Божо Видоески и Петар Хр. Илиевски (ред.), Кирило-методиевскиот (старословенскиот) период и кирило-методевската традиција во Македонија: прилози од научниот собир одржан по повод 1100-годишнината од смртта на Методиј Солунски, 85 – 99. Скопје: МАНУ.

Мошин, Владимир, 1988б. Надредни знаци старословенских рукописа архаичног раздобља. В: Божидар Видоески, Трајко Стаматоски, Ѓорѓи Лумбуровски (уред.), Јазичните појави во Битола и Битолско денеска и во минатото, 21 – 29. Скопје: МАНУ.

Мошин, Владимир. 2000. Словенска палеографија. Скопје: Менора.

673

Мошкова, Л. и Анатолий Турилов. 1998. Моравскые земли велеи гражданин (неизвестная древняя служба первоучителю Мефодию). Славяноведение 4. 3 – 23.

Мошкова, Л. и Анатолий Турилов. 1999. Неизвестный паметник древнейшей славянской гимнографии(канон Климента Охридского на Успение Богородицы). Славяноведение 2. 24 – 37.

Мурьянов, М. 1991. Страницы гимнографии Киевской Руси. В: В. П. Вомперский (ред.), Традиции древнейшей славянской письменности и языковая култура восточных славян, 69 – 143. Москва: Наука.

Мурьянов, М. Страницы гимнографии Киевской Руси. Във: В. П. Вомперский (отв. ред.), Традиции древнейшей славянской письменности и языковая культура восточных славян, 69–143. Москва: Наука.

Мусакова, Елисавета. 2015. Писмо и писачи в българските ръкописи до края на XVII в. София: Национална художествена академия.

Мутафчиев, Петър. 1986. История на българския народ. София

Мъжлекова, М. 2004. Специализираните морфологични средства за изразяване на притежание във Ватиканския палимпсест. Велико Търново: Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“.

Мъжлекова, М. 2005. Специализираните синтактични средства за изразяване на притежание във Ватиканския палимпсест. Велико Търново: Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“.

Найденова, Десислава. 2005. Правните паметници в Първото българско царство. Историческо бъдеще 9(1–2). 136–163.

Найденова, Десислава. 2006. Земеделският, морският закон и Прохиронът в състава на Ефремовската кормчая. Palaeobulgarica / Старобългаристика 30(1). 39–46.

Найденова, Десислава. 2008. Какви законови книги е получил от Византия княз Борис I – Михаил. Преславска книжовна школа 10. 223–232.

Наумов, Александър. 1980. По въпросите на най-старата славянска поезия. Старобългарска литература 8. 37–45.

Наумов, Александър. 2003. Молитва. В: СЛЕР, 303 – 304.

Начева, Мира. 1995. Кръстове, кирило-методиевски. В: КМЕ 2, 473 – 476.

Начева, Мира. 2003. Църковно строителство във Велика Моравия през IX век. В: КМЕ 4, 487 – 492.

Николов, Ангел. 1999. Към въпроса за разпространението на някои византийски „княжески огледала“ в старобългарската литература (края на IX–X в.). В: Снежана Ракова-Маринкьова, Лиляна Симеонова (съст.), Средновековните Балкани. Политика, религия, култура. Доклади от научна конференция София, 18-19 юни 1998, 74-88. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

Николов, Ангел. 2006. Политическата мисъл в ранносредновековна България (средата на IX – края на X век). София: Парадигма.

Николова, Бистра. 1991. Приписката в българската ръкописна книга от Х–XIV в. (Проблеми на извороведческото им изследване). Помощни исторически дисциплини 5. 98–112.

674

Николова, Бистра. 1995а. Йоан III Схоластик. В: КМЕ 2, 153 – 154.

Николова, Бистра. 1995б. Лъв Математик, Лъв Философ. В: КМЕ 2, 561 – 562.

Николова, Бистра. 2003а. Полихрон. В: КМЕ 3, 201 – 202.

Николова, Бистра. 2003б. Хартофилакс. В: КМЕ 4, 371 – 372.

Николова, Светлина. 1980. Патеричните разкази в българската средновековна литература. София: БАН.

Николова, Светлина. 1983. Съвременното състояние на Кирило-Методиевите проучвания в чужбина. В: Петър Динеков и Боню Ангелов (съст.), Константин-Кирил Философ. Български и славянскипървоучител, 334–394. София: Наука и изкуство.

Николова, Светлина. 1984. Някои текстологични проблеми в панегиричното творчество на Климент Охридски (по материали от „Похвално слово за пророк Илия“). Кирило-Методиевски студии 1. 63–119.

Николова, Светлина. 1995а. Извори за делото на Кирил и Методий. В: КМЕ 2, 60 – 88.

Николова, Светлина. 1995б. Исторически съчинения в българската литература през IX – XII век. В: КМЕ 2, 129 – 138.

Николова, Светлина. 1995в. Методий. В: КМЕ 2, 632 – 650.

Николова, Светлина. 1995г. Отечески книги. В: КМЕ 2, 886 – 891.

Николова, Светлина. 2003а. Георги Амартол. В: СЛЕР, 115 – 116.

Николова, Светлина. 2003б. Йоан Малала. В: СЛЕР, 232 – 233.

Николова, Светлина. 2003в. Патерик. В: КМЕ 3, 109 – 116.

Николова, Светлина. 2003г. Патерик. В: СЛЕР, 355 – 356.

Николова, Светлина. 2003д. Патерични поучения. В: СЛЕР, 356.

Николова, Светлина. 2003е. Патерични разкази. В: СЛЕР, 356 – 357.

Николова, Светлина. 2003ж. Повести и разкази в старобългарската литература през IX – X век. В: КМЕ 3, 156 – 166.

Николова, Светлина. 2003з. Проложни жития на Иван Рилски. В: СЛЕР, 410 – 411.

Николова, Светлина. 2003и. Проложни жития на Кирил и Методий. В: СЛЕР, 411 – 412.

Николова, Светлина. 2003й. Проложно житие на Методий. В: КМЕ 3, 354 – 358.

Николова, Светлина. 2003к. Симеон Логотет. В: СЛЕР, 449.

Николова, Светлина. 2003л. Философски възгледи на Константин-Кирил Философ. В: КМЕ 4, 274 – 282.

Николова, Светлина. 2003м. Хроника на Георги Амартол. В: СЛЕР, 548 – 549.

Николова, Светлина. 2003н. Хроника на Йоан Зонара. В: СЛЕР, 549 – 550.

Николова, Светлина. 2003о. Хроника на Йоан Малала. В: СЛЕР, 550 – 551.

Николова, Светлина. 2003п. Хроника на Симеон Логотет. В: СЛЕР, 552.

Николова, Светлина. 2003р. Хроника. В: СЛЕР, 547 – 548.

675

Николова, Светлина. 2003с. Патлейна. В: КМЕ 3, 116.

Николова, Светлина (ред). 2003т. Кирилометодиевска библиография 1546–1934. София: КМНЦ.

Новаковић, Стојан. 1904: Примери књижевности и језика старога и српско-словенскога. Треће прегледано и поправљено издање. Београд: Краљевска – Српска државна штампарија.

Новикова, А. С. 1967. О некоторых отличиях Саввиной книги в области употребления падежей. Вестник Моск. ун – та. Филология 3. 47–59

Новикова, А. С. 1968. О своеобразии употребления предложно-падежных форм в Саввиной книге. Вестник Моск. ун – та. Филология 4. 32–36.

Нiмчук, В. 1983. Київськи глаголичнi листки – най-давнiша пам'ятка слов'янської писемностi. Kиїв: Наукова думка.

Овчаров, Димитър. 1985. Графити. В: КМЕ 1, 536 – 538.

Павлов, Иван. 2003. Сазавски манастир. В: КМЕ 3, 520 – 524.

Павлов, Пламен. 1999. Залезът на Първото българско царство (1015–1018). София:

Павлов, Пламен. 2012а. Варгил. В: ККСБ, 99 – 100.

Павлов, Пламен. 2012б. Пресиан (Пресиан II). В: ККСБ, 561 – 564.

Павлова, Румяна. 1977. Пространственные конструкции в древнерусском языке в сопоставлении с древнеболгарским языком. София: БАН.

Павлова, Румяна. 1979а. Староболгарский литературный язык на Руси. Болгарская русистика 6(6). 34–45.

Павлова, Румяна. 1979б. Учительные слова Петра Черноризца. Palaeobulgarica / Старобългаристика 3(4). 51–63.

Павлова, Румяна. 1980. Староруските писмени паметници на историята на българския език. Български език 30. 305–314.

Павлова, Румяна Цветанова. 1994. Петър Черноризец. Старобългарски писател от X век. (Кирило-Методиевски студии 9). София: БАН.

Павлова, Румяна. 2003а. Пандекти. В: СЛЕР, 348 – 349.

Павлова, Румяна. 2003б. Петър Черноризец. В: КМЕ 3, 140 – 144.

Палаузов, Спиридон. 1974. Избрани трудове. Т. 1. София:

Панайотов, Веселин. 2000. За редакциите на Азбучната молитва. Годишник на ШУ „Еп. КонстантинПреславски“ 15.А. 18–29.

Пандурски, Васил и Бисерка Пенкова. 2003. Свети Климент Римски. В: КМЕ 3, 556 – 563.

Паскалева, Костадинка. 1985. Византийското изкуство през IX – Х век. В: КМЕ 1, 390 – 399.

Паскалева, Костадинка. 1995а. Кирил и Методий в изобразителното изкуство. В: КМЕ 2, 265 – 278.

Паскалева, Костадинка. 1995б. Климент Охридски в изобразителното изкуство. В: КМЕ 2, 339 – 345.

Пеев, Димитър и Атанасий Бончев. 2008а. Слово за Цветница (Връбница). В: СКОСС, 144 – 153.

Пеев, Димитър и Атанасий Бончев. 2008б. Слово за Великден (Пасха). В: СКОСС, 154 – 159.

676

Пеев, Димитър и Атанасий Бончев. 2008в. Поучение за Преображение Господне. В: СКОСС, 160 – 165.

Пеев, Димитър и Атанасий Бончев. 2008г. Слово за Света Троица, за сътворението и за съда. В: СКОСС, 166 – 185.

Пеев, Димитър и Атанасий Бончев. 2008д. Слово за Въздвижение на Светия кръст. В: СКОСС, 250 – 253.

Пенев, Пеньо. 1985. Апостол. В: КМЕ 1, 93 – 101.

Пенкова, Пиринка. 1985а. Гръцко влияние върху старобългарския език. В: КМЕ 1, 554 – 562.

Пенкова, Пиринка. 1985б. Емерамски глоси. В: КМЕ 1, 651 – 652.

Пенкова, Пиринка. 1995а. Латинизми в старобългарски език. В: КМЕ 2, 502 – 504.

Пенкова, Пиринка. 1995б. Моравизми. В: КМЕ 2, 719 – 722.

Пенкова, Пиринка. 2003а. Речници старобългарски. В: КМЕ 3, 459 – 466.

Пенкова, Пиринка. 2003б. Семитизми в старобългарския език. В: КМЕ 3, 589 – 591.

Пенкова, Пиринка. 2008. Речник-индекс на Синайския евхологий. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

Пенкова, Пиринка и Ивона Карачорова. 2003. Синайски псалтир. В: КМЕ 3, 616 – 622.

Пенкова, Пиринка и Марияна Цибранска. 2003. Синайски евхологий. В: КМЕ 3, 604 – 614.

Петканова, Донка. 1966. Въпроси на старобългарската литература. София

Петканова, Донка. 1978. Апокрифна литература и фолклор. София: Наука и изкуство.

Петканова, Донка. 1981. Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. Съставителство и редакция Донка Петканова. София: Български писател. http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_bel.html

Петканова, Донка. 1983. Константин-Кирил. Денница на славянския род. София: Народна просвета

Петканова, Донка. 1984. Черноризец Храбър. София: Народна просвета.

Петканова, Донка. 1985а. Апокрифи. В: КМЕ 1, 85 – 93.

Петканова, Донка. 1985б. Литературното дело на Константин-Кирил. В: А. Минчева, Кр. Станчев (съст.), Изследвания по кирилометодиевистика, 110 – 115. София: Наука и изкуство.

Петканова, Донка. 2000. Средновековна литературна символика. София: Време.

Петканова, Донка. 2001. Българска средновековна литература. 4 -то, разширено издание. Велико Търново: Абагар.

Петканова, Донка. (съст.) 2003. Старобългарска литература. Енцикопедичен речник. 2-ро преработено и допълнено издание. Велико Търново: Абагар.

Петканова, Донка. 2003а. Авраам, Аврам. В: СЛЕР, 16 – 17.

Петканова, Донка. 2003б. Ад. В: СЛЕР, 18 – 19.

Петканова, Донка. 2003в. Адам. В: СЛЕР, 19.

Петканова, Донка. 2003г. Адамиство. В: СЛЕР, 19 – 20.

Петканова, Донка. 2003д. Алилуйя. В: СЛЕР, 26.

677

http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_bel.html

Петканова, Донка. 2003е. Амин. В: СЛЕР, 26.

Петканова, Донка. 2003ж. Амулети. В: СЛЕР, 26 – 28.

Петканова, Донка. 2003з. Апокрифна литература. В: СЛЕР, 45 – 48.

Петканова, Донка. 2003и. Апокрифни жития. В: СЛЕР, 48 – 49.

Петканова, Донка. 2003й. Апокрифни молитви. В: СЛЕР, 49 – 50.

Петканова, Донка. 2003к. Апокрифни послания. В: СЛЕР, 50 – 51.

Петканова, Донка. 2003л. Атон. В: СЛЕР, 55 – 57.

Петканова, Донка. 2003м. Басня. В: СЛЕР, 59 – 60.

Петканова, Донка. 2003н. Беседа против триезичниците. В: СЛЕР, 66.

Петканова, Донка. 2003о. Беседа. В: СЛЕР, 64.

Петканова, Донка. 2003п. Библиотеки в средновековна България. В: СЛЕР, 68 – 69.

Петканова, Донка. 2003р. Богомил. В: СЛЕР, 72.

Петканова, Донка. 2003с. Богослужебни книги. В: СЛЕР, 76 – 77.

Петканова, Донка. 2003т. Венеция. В: СЛЕР, 91.

Петканова, Донка. 2003у. Видение на апостол Павел. В: СЛЕР, 92 – 93.

Петканова, Донка. 2003ф. Видение на монах Агапий. В: СЛЕР, 93 – 94.

Петканова, Донка. 2003х. Вода. В: СЛЕР, 102 – 103.

Петканова, Донка. 2003ц. Георги Скилица. В: СЛЕР, 116.

Петканова, Донка. 2003ч. Гранесие. В: СЛЕР, 122.

Петканова, Донка. 2003ш. Гръмник. В: СЛЕР, 131 – 132.

Петканова, Донка. 2003щ. Гръмотевица / Свекавица. В: СЛЕР, 132.

Петканова, Донка. 2003ъ. Деяния на апостол Йоан. В: СЛЕР, 137.

Петканова, Донка. 2003ь. Деяния на апостол Тома. В: СЛЕР, 137 – 138.

Петканова, Донка. 2003ю. Димитър Хоматиан. В: СЛЕР, 141.

Петканова, Донка. 2003я. Духовенство. В: СЛЕР, 148 – 149.

Петканова, Донка. 2003аа. Ева. В: СЛЕР, 151.

Петканова, Донка. 2003аб. Евхологий. В: СЛЕР, 155 – 156.

Петканова, Донка. 2003ав. Език. В: СЛЕР, 156 – 157.

Петканова, Донка. 2003аг. Елини. В: СЛЕР, 161 – 162.

Петканова, Донка. 2003ад. Житие на блажения апостол Петър. В: СЛЕР, 175.

Петканова, Донка. 2003ае. Житие на Екатерина Александрийска. В: СЛЕР, 177.

Петканова, Донка. 2003аж. Житие на Климент Охридски (кратко). В: СЛЕР, 179.

Петканова, Донка. 2003аз. Житийна литература. В: СЛЕР, 190 – 191.

Петканова, Донка. 2003аи. Жития на Георги Победоносец. В: СЛЕР, 192 – 193.

678

Петканова, Донка. 2003ай. Жития на Димитър Солунски. В: СЛЕР, 193 – 194.

Петканова, Донка. 2003ак. Жития на мъченици. В: СЛЕР, 194 – 195.

Петканова, Донка. 2003ал. Жития на Николай Мирликийски. В: СЛЕР, 196 – 197.

Петканова, Донка. 2003ам. Завет на Иван Рилски. В: СЛЕР, 199.

Петканова, Донка. 2003ан. Земеделски закон. В: СЛЕР, 201.

Петканова, Донка. 2003ао. Земя. В: СЛЕР, 201 – 202.

Петканова, Донка. 2003ап. Златен век. В: СЛЕР, 202.

Петканова, Донка. 2003ар. Злато. В: СЛЕР, 202 – 203.

Петканова, Донка. 2003ас. Змия. В: СЛЕР, 204 – 205.

Петканова, Донка. 2003ат. Изосилабизъм. В: СЛЕР, 212.

Петканова, Донка. 2003ау. Име. В: СЛЕР, 217 – 218.

Петканова, Донка. 2003аф. Йеремия. В: СЛЕР, 226 – 227.

Петканова, Донка. 2003ах. Йерусалим. В: СЛЕР, 227.

Петканова, Донка. 2003ац. Йоан, презвитер. В: СЛЕР, 233.

Петканова, Донка. 2003ач. Каин и Авел. В: СЛЕР, 238 – 239.

Петканова, Донка. 2003аш. Канонизация. В: СЛЕР, 242 – 243.

Петканова, Донка. 2003ащ. Книга. В: СЛЕР, 254 – 255.

Петканова, Донка. 2003аъ. Книжовни средища. В: СЛЕР, 257 – 259.

Петканова, Донка. 2003аь. Козма, презвитер. В: СЛЕР, 261.

Петканова, Донка. 2003аю. Кормчая книга. В: СЛЕР, 268.

Петканова, Донка. 2003ая. Краегранесие. В: СЛЕР, 269.

Петканова, Донка. 2003ба. Кръст. В: СЛЕР, 270 – 271.

Петканова, Донка. 2003бв. Летопис. В: СЛЕР, 280.

Петканова, Донка. 2003бг. Луна. В: СЛЕР, 286 – 287.

Петканова, Донка. 2003бд. Лъв. В: СЛЕР, 287 – 288.

Петканова, Донка. 2003бе. Манастири. В: СЛЕР, 290 – 292.

Петканова, Донка. 2003бж. Монашество. В: СЛЕР, 305 – 307.

Петканова, Донка. 2003бз. Море. В: СЛЕР, 308 – 309.

Петканова, Донка. 2003би. Мощи. В: СЛЕР, 309 – 310.

Петканова, Донка. 2003бй. Мълнияк. В: СЛЕР, 313.

Петканова, Донка. 2003бк. Наум. В: СЛЕР, 321 – 322.

Петканова, Донка. 2003бл. Небе. В: СЛЕР, 322.

Петканова, Донка. 2003бм. Ораторска проза. В: СЛЕР, 332 – 333.

Петканова, Донка. 2003бн. Отечество. В: СЛЕР, 335 – 336.

679

Петканова, Донка. 2003бо. Павел, апостол. В: СЛЕР, 342 – 343.

Петканова, Донка. 2003бп. Панонски легенди. В: СЛЕР, 350 – 351.

Петканова, Донка. 2003бр. Плач. В: СЛЕР, 366 – 368.

Петканова, Донка. 2003бс. Повест за Йеремия и за превземането на Константинопол. В: СЛЕР, 369 – 370.

Петканова, Донка. 2003бт. Повест за кръстното дърво. В: СЛЕР, 370.

Петканова, Донка. 2003бу. Повест. В: СЛЕР, 369.

Петканова, Донка. 2003бф. Полемическа литература. В: СЛЕР, 374.

Петканова, Донка. 2003бх. Полемически съчинения на Кирил. В: СЛЕР, 374 – 376.

Петканова, Донка. 2003бц. Полемически трудове на Константин-Кирил Философ. В: КМЕ 3, 193 – 197.

Петканова, Донка. 2003бч. Празници за Кирил и Методий. В: СЛЕР, 394 – 396.

Петканова, Донка. 2003бш. Прение на Иисус с дявола. В: СЛЕР, 400 – 401.

Петканова, Донка. 2003бщ. Преписвачи. В: СЛЕР, 401 – 402.

Петканова, Донка. 2003бъ. Приписки. В: СЛЕР, 405 – 406.

Петканова, Донка. 2003бь. Притча. В: СЛЕР, 406 – 407.

Петканова, Донка. 2003бю. Псевдоавторство. В: СЛЕР, 417.

Петканова, Донка. 2003бя. Рай. В: СЛЕР, 427 – 428.

Петканова, Донка. 2003ва. Редакция. В: СЛЕР, 429.

Петканова, Донка. 2003вб. Рим. В: СЛЕР, 433.

Петканова, Донка. 2003вв. Риторика. В: СЛЕР, 433 – 434.

Петканова, Донка. 2003вг. Самсон. В: СЛЕР, 438.

Петканова, Донка. 2003вд. Сборници със сентенции. В: СЛЕР, 441 – 442.

Петканова, Донка. 2003ве. Символика. В: СЛЕР, 446 – 448.

Петканова, Донка. 2003вж. Скални манастири. В: СЛЕР, 457 – 459.

Петканова, Донка. 2003вз. Слова против преяждане и пиянство. В: СЛЕР, 464.

Петканова, Донка. 2003ви. Слово за Прекрасния Йосиф. В: СЛЕР, 465 – 466.

Петканова, Донка. 2003вй. Слово. В: СЛЕР, 464 – 465.

Петканова, Донка. 2003вк. Слънце. В: СЛЕР, 476 – 477.

Петканова, Донка. 2003вл. Старобългарска литература в Русия. В: СЛЕР, 489 – 491.

Петканова, Донка. 2003вм. Старобългарска литература. В: СЛЕР, 485 – 489.

Петканова, Донка. 2003вн. Съновник. В: СЛЕР, 502.

Петканова, Донка. 2003во. Тудор, черноризец Доксов. В: СЛЕР, 519 – 520.

Петканова, Донка. 2003вп. Тъмнина/нощ. В: СЛЕР, 520.

680

Петканова, Донка. 2003вр. Тържествена ораторска проза. В: СЛЕР, 520 – 521.

Петканова, Донка. 2003вс. Учителна ораторска проза. В: СЛЕР, 531 – 532.

Петканова, Донка. 2003вт. Ходене на Богородица по мъките. В: СЛЕР, 544.

Петканова, Донка. 2003ву. Хомилиар. В: СЛЕР, 544.

Петканова, Донка. 2003вф. Хомилия. В: СЛЕР, 544.

Петканова, Донка. 2003вх. Цариград. В: СЛЕР, 552 – 553.

Петканова, Донка. 2003вц. Цветова символика. В: СЛЕР, 553 – 554.

Петканова, Донка. 2003вч. Черноризец Храбър. В: СЛЕР, 556 – 557.

Петканова, Донка. 2003вш. Числена композиция. В: СЛЕР, 559.

Петканова, Донка. 2003вщ. Числена символика. В: СЛЕР, 559 – 560.

Петканова, Донка. 2003въ. Човек. В: СЛЕР, 560 – 562.

Петканова, Донка. 2003вь. Юда. В: СЛЕР, 565.

Петканова, Донка. 2003вю. Коледник. В: СЛЕР, 262.

Петканова, Донка. 2003вя. Трепетник. В: СЛЕР, 516.

Петков, Георги. 2003а. Дионисий Ареопагит. В: СЛЕР, 141 – 142.

Петков, Георги. 2003б. Йоан Дамаскин. В: СЛЕР, 229.

Петков, Георги. 2003в. Йоан Златоуст. В: СЛЕР, 230 – 231.

Петков, Георги. 2003г. Кирил Александрийски (Велики). В: СЛЕР, 248.

Петков, Георги. 2003д. Лествица. В: СЛЕР, 277 – 278.

Петков, Георги. 2003е. Теодорит Кирски. В: СЛЕР, 506 – 507.

Петков, Георги. 2003ж. Хазарска мисия на Кирил и Методий. В: СЛЕР, 537 – 538.

Петков, Петко 2008. Слово за апостолите Петър и Павел. В: СКОСС, 266 – 269.

Петков, Петко и Аделина Ангушева-Тиханова. 2008. Канон за полагане ризата и пояса на Св. Богородица. В: СКОСС, 472 – 481.

Петков, Петко и Анна-Мария Тотоманова. 2008. Поучение за приемане на Светото Причастие. В: СКОСС, 312 – 317.

Петков, Петко и Атанасий Бончев. 2008а. Похвално слово за Лазар. В: СКОСС, 136 – 143.

Петков, Петко и Атанасий Бончев. 2008б. Поучение за неделя. В: СКОСС, 200 – 205.

Петков, Петко и Атанасий Бончев. 2008г. Похвално слово за св. Йоан Кръстител. В: СКОСС, 234 – 249.

Петков, Петко и Атанасий Бончев. 2008д. Похвално слово за архангелите Михаил и Гавриил. В: СКОСС, 254 – 265.

Петков, Петко и Атанасий Бончев. 2008е. Слово за апостолите Петър и Павел. В: СКОСС, 266 – 269.

Петков, Петко и Атанасий Бончев. 2008ж. Похвално слово за св. Димитър Солунски. В: СКОСС, 270 – 277.

681

Петков, Петко и Атанасий Бончев. 2008з. Похвално слово за св. Климент Римски. В: СКОСС, 278 – 289.

Петков, Петко и Атанасий Бончев. 2008и. Похвално слово за св. 40 мъченици. В: СКОСС, 290 – 299.

Петков, Петко и Атанасий Бончев. 2008й. Похвално слово за свв. Кирил и Методий. В: СКОСС, 336 –355.

Петков, Петко и Иван Добрев. 2008. Канон за св. Кирил Философ. В В: СКОСС, 556 – 575.

Петков, Петко и Искра Христова-Шомова. 2008а. Слово за Рождество Христово. В: СКОСС, 118 – 123.

Петков, Петко и Искра Христова-Шомова. 2008б. Слово за Богоявление. В: СКОСС, 124 – 129.

Петков, Петко и Искра Христова-Шомова. 2008в. Слово за Благовещение. В: СКОСС, 130 – 135.

Петков, Петко и Искра Христова-Шомова. 2008г. Канон за Успение Богородично. В: СКОСС, 462 – 471.

Петков, Петко и Искра Христова-Шомова. 2008д. Служба на светите Струмишки (Тивериуполски) мъченици. В: СКОСС, 482 – 497.

Петков, Петко и Искра Христова-Шомова. 2008е. Служба за първомъченик Стефан и за св. Стефан I папа Римски. В: СКОСС, 532 – 543.

Петков, Петко и Искра Христова-Шомова. 2008ж. Канон за покаяние. В: СКОСС, 544 – 555.

Петков, Петко и Маргарет Димитрова. 2008. Слово за пресветите тайни. В: СКОСС, 318 – 325.

Петков, Петко, Искра Христова-Шомова и Анна-Мария Тотоманова (съст.). 2008. Свети Климент Охридски. Слова и служби. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (= СКОСС).

Петков, Петко, Мирена Янакиева и Живка Икономова. 2008. Канон за св. Евтимий Велики. В: СКОСС, 510 – 519.

Петров, Н. И. 1875. О происхождении и составе славяно-русского печатного пролога (Иноземные источники). Киев: Типография С. Т. Еремеева.

Петров, Петър. 1985а. Домета. В: КМЕ 1, 608 – 609.

Петров, Петър. 1985б. Есхач. В: КМЕ 1, 677.

Петров, Петър. 2003а. Покръстване на българите. В: КМЕ 3, 187 – 193.

Петров, Петър. 2003б. Славяните на Балканския полуостров. В: КМЕ 3, 639 – 643.

Петров, Петър. 2003в. Сърбия през IX и X век. В: КМЕ 3, 788 – 791.

Петров, Стоян и Христо Кодов. 1973. Старобългарски музикални паметници. София: Наука и изкуство.

Петухов, Евгений В. 1894. Материалы и заметки из истории древней русской письменности: I-III. Киев: Типография Г. Т. Корчак-Новицкаго.

Петухов, Евгений В. 1904. Материалы и заметки из истории древней русской письменности: IV. К литературной деятельности Иоанна экзарха болгарского. Известия Отдела русского языка и словесности Имп. академии наук 9(4). 141–149

682

Пиотровская, Елена К. 1977. Летописец вскоре Константинопольского патриарха Никифора и Изборник Святослава 1073 г. В: Б. А. Рыбаков (отв. ред.), Изборник Святослава: Сборник статей, 325 – 331. Москва: Наука.

Пиотровская, Елена К. 1997. Летописец от Августа в „Изборнике Симеона-Святослава 1073 г.“ и малые византийские хроники. Преславска книжовна школа 2. 82 – 94.

Пиперков, Боян. 1995а. Лукиан. В: КМЕ 2, 560 – 561.

Пиперков, Боян. 1995б. Макавейски книги. В: КМЕ 2, 585 – 588.

Пиперков, Боян. 2003. Самаритански език. В: КМЕ 3, 528 – 529.

Погорелов, В. А. 1927. Из наблюдений в области древнеславянской переводной литературы. III. Опыт изучения текста Саввиной книги. Sborník filosofické fakulty University Komenského v Bratislavě 5. 1 – 119.

Пономарев, А. И. (ред.). 1896. Памятники древнерусской церковно-учительной литературы II. Санкт-Петербург: Тип. С. Добродеева.

Попдимитров, Емануил. 1933. Абучна молитва. В: Е. Попдимитров. Глас из дълбините. В храма на българското слово. София: Печ. Стопанско развитие.

Попконстантинов, Казимир. 1982. За четенето и тълкуването на надписа от Цар Асен, Силистренски окръг. Археология 3 – 4. 43 – 49.

Попконстантинов, Казимир. 1984: Новооткрит двуезичен надпис от Равна. В: Сборник в памет на проф. Ст. Ваклинов. София. 231 – 235.

Попконстантинов, Казимир. 2003б. Равна. В: СЛЕР, 420 – 421.

Попконстантинов, Казимир. 2003а. Проучвания на археологически паметници от IX – X век в българските земи. В: КМЕ 3, 387 – 398.

Попконстантинов, Казимир. 2003в. Равненски манастир „Света Богородица“. В: КМЕ 3, 423 – 428.

Попконстантинов, Казимир. 2003г. Самуилов надпис. В: КМЕ 3, 529 – 531.

Попконстантинов, Казимир. 2004: Кирилица и глаголица срещу дявола, или още един оловен амулет от X в. Старобългаристика / Palaeobulgarica 18(4). 69 – 75.

Попконстантинов, Казимир и Величка Константинова. 1995. Оловни пластини. В: КМЕ 2, 850 – 853.

Попконстантинов, Казимир и Иван Добрев. 1995. Керамични надписи. В: КМЕ 2, 244 – 246.

Попконстантинов, Казимир и Стефан Смядовски. 1983: За почитането на Климент, папа Римски в средновековна България. Старобългаристика / Palaeobulgarica 7 (4). 86 – 92.

Попов, Андрей. 1872. Описание рукописей и каталог книг церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. Москва: Синодальная типография.

Попов, Андрей. 1875. Первое прибавление к описанию и каталогу церковной печати библиотеки А. И Хлудова. Москва: Синодальная типография.

Попов, Георги. 1982. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски и Константин Преславски. Български език 32(1). 3–26.

Попов, Георги. 1985. Триодни произведения на Константин Преславски (Кирило-Методиевски студии2). София: БАН.

683

Попов, Георги. 1988. Химнографското творчество на Климент Охридски – открития и проблеми. В: Красимир Станчев и Георги Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Попов, Георги. 1997. Новооткрит канон от Константин Преславски с тайнописно поетическо послание. Palaeobulgarica / Старобългаристика 21(4). 3–17.

Попов, Георги. 1998. Канон за Рождество Христово от Константин Преславски. Palaeobulgarica / Старобългаристика 22(4). 3–26.

Попов, Георги. 1999. Хвална п ни Константинова ꙗ ꙗ (Богоявленски предпразнични стихири на Константин Преславски в руски миней ХІІ–ХІІІ в.). Старобългарска литература 31. 3–23.

Попов, Георги. 2001а. Химнографското творчество на Кирило-Методиевите ученици. Богословска мисъл 6(1–4). 5–20.

Попов, Георги. 2001б. Службата за славянския първоучител Методий в Хлудовия миней 156. Старобългарска литература 32. 3–20.

Попов, Георги. 2002. Византийската химнографска традиция и песнотворческите прояви на Кирило-Методиевите ученици. Във: Васил Гюзелев и Анисава Милтенова (ред.), Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Traditions, Values, Communications, 397–406. София: Гутенберг.

Попов, Георги. 2003а. Канонът за св. апостол Андрей от Наум Охридски в Хлудовия празничен миней№ 166. В: А. Милтенова, Елена Тончева, Славия Бърлиева (ред.), Пѣти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров, 15–24. София: Издателски център „Боян Пенев“.

Попов, Георги. 2003б. Акростих в гимнографическом творчестве учеников Кирилла и Мефодия. In Krasimir Stanchev, Maria Yovcheva (eds.), La poesia liturgica slava antica / Древнеславянская литургическая поезия (ХІІІ Международный съезд славистов. Тематический блок №14. Доклады), 30–55. Roma: Dipartimento di Letterature Comparate dell'Universita degli Studi Roma Tre; Sofia: Presso l'Accademia Bulgara delle Scienze.

Попов, Георги. 2003в. Роман Сладкопевец. В: КМЕ 3, 485 – 487.

Попов, Георги. 2003г. Служби за Кирил и Методий, старобългарски. В: КМЕ 3, 652 – 666.

Попов, Георги. 2003д. Триод. В: КМЕ 4, 169 – 178.

Попов, Георги. 2003е. Триоден фрагмент с глаголическа приписка. В: КМЕ 4, 178 – 180.

Попов, Георги. 2003ж. Химнография старобългарска през IX – X век. В: КМЕ 4, 400 – 414.

Попов, Георги. 2005а. Бого вление ти поѭште Христе славим ꙗ (Старобългарски Канон за Богоявление). Старобългарска литература 33–34 (В чест на Климентина Иванова). 13–63.

Попов, Георги. 2005б. За една предполагаема химнографска творба на Климент Охридски (Старобългарски Канон за Богояввление). В: Анна-Мария Тотоманова и Татяна Славова (ред.), Нѣстъ оученикъ надъ оучителемь своимь. Сборник в чест на Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител, 288–301. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Попов, Георги. 2006а. Новооткритият старобългарски Канон за Неделя Петдесетница и неговият византийски образец. Palaeobulgarica / Старобългаристика 30(3). 3–48.

Попов, Георги. 2006б. Св. Наум Охридски като химнописец. В: Емилија Црвенковска (ред.), Зборник на трудови од Меѓународниот собир „Свети Наум Охридски – живот и дело“. Орг. по повод

684

1100-г. од изградбата на манастирот Св. Наум во Охрид, Охрид, 19-22 окт. 2005, 31–42. Скопје: Унив. „Св. Кирил и Методиj“.

Попов, Георги. 2007. Каноны на Рождество Христово в древней славянской минейной традиции. In Hans Rothe, Dagmar Christians (Hrsg.), Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Beiträge einer internationalen Tagung Bonn 7 -10 Juni 2005 (Abhandlungen der Nordrhein-Westfälischen Akademie der Wissenschaften 117), 298–315. Paderborn: Schöningh.

Попруженко, Михаил. 1936. Козма пресвитер, болгарский писатель X века (Български старини 12). София: БАН.

Поптодоров, Радко. 1995. Канонизация на Кирил и Методий. В: КМЕ 2, 210 – 221.

Поптодоров, Тодор. 1949. Епископ Константин Преславски като проповедник. Годишник на Софийския университет, Богословски факултет 16. 3–26.

Поптодоров, Тодор. 1951. Йоан Екзарх като писател проповедник. Годишник на Духовната академия 1(17). 3–32.

Порфирьев, Иван Я. 1858. О чтении книг в древние времена Росии. Православный собеседник 2. 123 – 198, 443 – 461.

Порфирьев, Иван Я. 1877. Апокрифические сказания о ветхозаветных лицах и событиях по рукописямСоловецкой библиотеки. Сборник Отделения русского языка и словесности Императорской академии наук 17.1 и отделно: Санкт Петербург: Типография Императорской академии наук (фототипно изд. Москва: Индрик, 2005).

Проданов, Николай. 2006. Проблеми на историческата текстология. Върху материал от българската историопис VII–ХХ век. Велико Търново: Университетско издателство „Свв. Кирил и Методий“.

Пыпин, Александр Н. 1862. Ложныя и отреченныя книги русской старины (Памятники старинной русской литературы, издваемые графом Григорием Кушелевым – Безбородко. Вып. 3). Санкт Петербург: Типография П. А. Кулиша.

Райков, Божидар. 1974. За старите български художествени подвързии. Музеј примењене уметности. Београд, 33–38.

Райков, Божидар. 1985. Зографски манастир „Св. Георги“. В: КМЕ 1, 730 – 734.

Райков, Божидар. 1992. Приписките в системата на старата българска книжнина. Palaeobulgarica / Старобългаристика 16(2). 38–49.

Райков, Божидар, Стефан Кожухаров, Хайнц Миклас, Христо Кодов. 1994. Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. София: CIBAL.

Райков, Божидар, Христо Кодов и Боряна Христова. 1986. Славянски ръкописи в Рилския манастир. Т.1. София: Наука и изкуство.

Райков, Божидар и Боряна Христова. 2003. Палеографски наръчници. В: КМЕ 3, 41 – 46.

Рангелова, Р.. 2003. Лесновски манастир. В: СЛЕР, 276.

Рождественская, Милена В. 1999. Видение пророка Исайи. В: Д. С. Лихачев, Л. А. Дмитриев, А. А. Алексеев и Н. В. Понырко (ред.), Библиотека литературы Древней Руси. Т. 3: XI–XII в., 192 – 203, 386 – 387. Санкт – Петербург: Наука. http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=5117

685


Розов, Н. Н. 1976. Как сделана вступительная статья Изборника 1076 года. В: В. Г. Базанов (отв. ред.), Культурное наследие Древей Руси: Истоки, становление, традиции. 42-46. Москва: Наука.

Романски, Стоян. 1942. Кирило-Методиевска библиография за 1934-1940 год. София: Българска академия на науките и изкуствата.

Рыстенко А. В. 1912. К литературной истории апокрифа о «Восхождении Исайи». Одесса: Экономическая типография.

Савова, Венета. 2003. Непознато химнографско произведение на св. Климент Охридски за св. Алексий Човек Божи (предварителни бележки). Palaeobulgarica / Старобългаристика 27(2). 2 –12.

Сване, Гунар. 1971. Климент Охридски и неговото Слово о свѣтѣи Троици. Език и литература 26(5). 41–56.

Сване, Гунар. 1983. Заметки о метафорике в Учительном евангелии Константина Преславскаго. В: Стефана Стойкова, Лиляна Грашева (съст.), Литературознание и фолклористика. В чест на 70 – годишнината на академик Петър Динеков. София: БАН. 63–68.

Светоний, Гай Транквил. 1981. Дванадесетте цезари. Превод: И. Попова, А. Николова. София: Рива.

Северьянов, Сергей 1904. Супрасльская рукопись. Санкт – Петербург. (Памятники старославянского языка 2/1).

Северьянов, Сергей. 1922. Синайская псалтырь. Глаголический памятник XI века. Петроград.

Славова, Татяна. 1989а. Към локализацията на Зографското евангелие – старобългарски паметник от Х–ХІ в. Palaeobulgarica / Старобългаристика 13(1). 33–38.

Славова, Татяна. 1989б. Преславската редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. Кирило-Методиевски студии 6. 15–129.

Славова, Татяна. 1992. За един лунно-слънчев старобългарски календар. Palaeobulgarica / Старобългаристика 16(3). 23–36.

Славова, Татяна. 1995. Следи от Методиев превод на библейската книга Битие. Palaeobulgarica / Старобългаристика 19(4). 53–70.

Славова, Татяна. 1999. Глаголическата традиция и преславската книжнина. Palaeobulgarica / Старобългаристика 23(1). 35–46.

Славова, Татяна. 2000. Славянският превод на коментарите на Теодорит Кирски върху Петокнижието. Palaeobulgarica / Старобългаристика 24(4). 7–18.

Славова, Татяна. 2002. Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина (Университетска библиотека № 418). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Славова, Татяна. 2003а. Анонимна хомилия в Клоцовия сборник. В: СЛЕР, 33 – 34.

Славова, Татяна. 2003б. Граматически съчинения и знания. В: СЛЕР, 120 – 121.

Славова, Татяна. 2003в. Диалози на Псевдо-Кесарий. В: СЛЕР, 138 – 139.

Славова, Татяна. 2003г. Добруджански надпис. В: СЛЕР, 143.

Славова, Татяна. 2003д. Епиграфика, старобългарска. В: СЛЕР, 163 – 165.

686

Славова, Татяна. 2003е. Керамични текстове. В: СЛЕР, 245.

Славова, Татяна. 2003ж. Киевски глаголически листове. В: СЛЕР, 245 – 246.

Славова, Татяна. 2003з. Мариинско евангелие. В: СЛЕР, 294 – 295.

Славова, Татяна. 2003и. Надгробен надпис на Мостич. В: СЛЕР, 314.

Славова, Татяна. 2003й. Надпис на Иван Владислав. В: СЛЕР, 315.

Славова, Татяна. 2003к. Надпис на цар Самуил. В: СЛЕР, 316.

Славова, Татяна. 2003л. Надписи, двуезични. В: СЛЕР, 316 – 317.

Славова, Татяна. 2003м. Надписи, старобългарски. В: СЛЕР, 318 – 319.

Славова, Татяна. 2003н. Надредни знаци и букви. В: СЛЕР, 319.

Славова, Татяна. 2003о. Плиска. В: СЛЕР, 368 – 369.

Славова, Татяна. 2003п. Преводи на Константин-Кирил Философ. В: КМЕ 3, 282 – 286.

Славова, Татяна. 2003р. Преводи на Методий. В: КМЕ 3, 286 – 290.

Славова, Татяна. 2003с. Преслав. В: СЛЕР, 402 – 403.

Славова, Татяна. 2003т. Преславска книжовна школа. В: СЛЕР, 403 – 404.

Славова, Татяна. 2003у. Преславска редакция на Кирило – Методиевите преводи. В: СЛЕР, 404 – 405.

Славова, Татяна. 2003ф. Слуцки псалтир. В: СЛЕР, 475 – 476.

Славова, Татяна. 2003х. Супрасълски сборник. В: СЛЕР, 500 – 501.

Славова, Татяна. 2003ц. Съкращения. В: СЛЕР, 501 – 502.

Славова, Татяна. 2003ч. Тълковна Палея. В: КМЕ 4, 209 – 213.

Славова, Татяна. 2003ш. Боянско евангелие. В: СЛЕР, 79 – 78.

Славова, Татяна. 2005а. Донесли ли са книги Кирило-Методиевите ученици в България. В: Анна-Мария Тотоманова и Татяна Славова (ред.), Нѣстъ оученикъ надъ оучителемь своимь. Сборник в чест на Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител, 238–250. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Славова, Татяна. 2005б. Старобългарските релативи в исторически аспект. Palaeobulgarica / Старобългаристика 29(4). 64–74.

Славова, Татяна. 2006. Необичайни инфинитивни форми в старобългарски преводи. Palaeobulgarica / Старобългаристика 30(2). 52–61.

Славова, Татяна. 2008а. Библейски преводи. В: ИБСЛ, 93 – 103.

Славова, Татяна. 2008б. Йоан Екзарх. В: ИБСЛ, 245 – 248.

Славова, Татяна. 2008в. Книжовни средища през IX – X век. В: ИБСЛ, 78 – 83

Славова, Татяна. 2008г. Макрожанрови състави в литературата на Първото българско царство. В: ИБСЛ, 288 – 296.

Славова, Татяна. 2008д. Презвитер Григорий. В: ИБСЛ, 251 – 253.

Славова, Татяна. 2008е. Презвитер Йоан. В: ИБСЛ, 253.

687

Славова, Татяна. 2008ж. Тодор Дуксов. В: ИБСЛ, 254.

Славова, Татяна. 2008з. Формиране на старобългарския книжовен език. В: ИБСЛ, 88 – 92.

Славова, Татяна. 2008и. Юридическа литература. В: ИБСЛ, 194 – 203.

Славова, Татяна. 2009a. Неизвестен старобългарски сан. Palaeobulgarica / Старобългаристика 33. 3–15.

Славова, Татяна. 2009б. Неизвестни прабългаризми от военната терминология. Българска реч. 104–110.

Славова, Татяна. 2009в. Титулите багаин и багатур в ранносредновековна България. Eslavística Complutense 9. 115–133.

Славова, Татяна. 2010а. Владетел и администрация в ранносредновековна България: Филологически аспекти. София: ПАМ.

Славова, Татяна. 2010б. Библейското Осмокнижие в Архивния хронограф. Palaeobulgarica / Старобългаристика 34. 26–48.

Славова, Татяна. 2013. Славянският превод на посланието на патриарх Фотий до княз Борис-Михаил. (История и книжнина). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Славова, Татяна и Анисава Милтенова. 2008. Съчинения по естествознание. В: ИБСЛ, 170 – 178

Славова, Татяна и Иван Добрев. 2000. Старобългарски текстове (Библиотека „Св. Наум“ 1). София: Лингва.

Славчева, С. 1980. Числителните имена в Супрасълския сборник. В: Йордан Заимов (отг. ред.), Проучвания върху Супрасълския сборник, старобългарски паметник от Х век. Доклади и разисквания пред Първи международен симпозиум за Супрасълския сборник, 28-30 септември 1977, Шумен, 160–163. София: БАН.

Смоленский, А. П. 1915. К вопросу о времени и месте написания Учительного евангелия КонстнтинаБолгарского. Сергиев Посад.

Смедовски, Стефан. 1985. Анонимна хомилия в Клоцовия сборник. В: КМЕ 1, 80–82.

Смядовски, Стефан. 1980а. Към въпроса за състава на Рилските глаголически листове. Български език6. 500 – 501.

Смядовски, Стефан. 1980б. Собствените имена в Супрасълския сборник. В: Йордан Заимов (отг. ред.),Проучвания върху Супрасълския сборник, старобългарски паметник от Х век. Доклади и разисквания на Първия международен симпозиум за Супрасълския сборник, 28-30 септември 1977, Шумен, 153–159. София: БАН.

Смядовски, Стефан. 1980в. Към езиковата характеристика на българските кирилски надписи до ХV в. Palaeobulgarica / Старобългаристика 4(4). 93–101.

Смядовски, Стефан. 1993. Българска кирилска епиграфика IX – XV век. София, Агата – А.

Смядовски, Стефан. 1995а. Клоцов сборник. В: КМЕ 2, 347 – 351.

Смядовски, Стефан. 1995б. Литургия на св. Петър. В: КМЕ 2, 541 – 543.

Смядовски, Стефан. 2003а. Григорий I Велики. В: КМЕ 4, 652 – 655.

Смядовски, Стефан. 2003б. Григоровичев лист. В: КМЕ 4, 655 – 656.

688

Смядовски, Стефан. 2003в. Рилски глаголически листове. В: КМЕ 3, 468 – 473.

Смядовски, Стефан. 2003г. Соломонова чаша. В: КМЕ 3, 701 – 704.

Смядовски, Стефан. 2003д. Чивидалско евангелие. В: КМЕ 4, 514 – 516.

Снегаров, Иван. 1939. Св. Климент Охридски. 2. изд. София: Т. Ф. Чипев.

Снегаров, Иван. 1966а. Фотокопие на Охридския (Московския) препис на Пространното житие на Климент Охридски. В: Боню Ангелов (ред.), Климент Охридски. Сборник от статии по случай1050 години от смъртта му, 173–219. София: БАН.

Снегаров, Иван. 1966б. По въпроса за епархията на Климент Охридски. В: Боню Ангелов (ред.), Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му, 291–305. София: БАН.

Снегаров, Иван. 1995. История на Охридската архиепископия. Т. 1-2. 2. фототип. изд. (Минало и личности). София: Академично издателство „Марин Дринов“.

Соболевский, Алексей И. 1884. Стихотворение Константина Болгарского. Русский филологический вестник 12. 313–315.

Соболевский, Алексей И. 1900. Черковнославянските стихотворения от IX–X. век и тяхното значение за черковнославянския език. Сборник народни умотворения, наука и книжнина 16–17. 314 – 320.

Соболевский, Алексей И. 1905-1906. Из области древней церковно-славянскои проповеди. Известия Отделения русского языка и словесности Императорской академии наук 10(2). 130–139; 11(1). 44–52; 11(2). 144–154; 11(4). 129–143.

Соболевский, Алексей И. 1910. Древние церковнославянские стихотворения IX–X веков. В: А. И. Соболевский. Материалы и исследования в области славянской филологии и археологии (Сборник Отделения русского языка и словесности Имп. академии наук 88.3). Санкт – Петербург. 1–35.

Соколов, Матвей И. 1888. Материалы и заметки по старинной славянской литературе. Т. 1-3. Москва: Унивеситетская типография.

Сотиров, Георги. 1985а. Боила. В: КМЕ 1, 220 – 221.

Сотиров, Георги. 1985б. Борживой. В: КМЕ 1, 222.

Сотиров, Георги. 1985в. Вацлав. В: КМЕ 1, 329 – 330.

Сотиров, Георги. 1985г. Велика Моравия. В: КМЕ 1, 340 – 355.

Сотиров, Георги. 1985д. Вислянско княжество. В: КМЕ 1, 444 – 447.

Сотиров, Георги. 1995а. Ирландски мисии. В: КМЕ 2, 122 – 125.

Сотиров, Георги. 1995б. Каринтийци. В: КМЕ 2, 228 – 231.

Сотиров, Георги. 1995в. Коцел. В: КМЕ 2, 448 – 450.

Сотиров, Георги. 1995г. Людмила. В: КМЕ 2, 569 – 570.

Сотиров, Георги. 1995д. Моравска легенда. В: КМЕ 2, 728 – 732.

Сотиров, Георги. 1995е. Моравска мисия. В: КМЕ 2, 732 – 740.

689

Сотиров, Георги. 1995ж. Мутимир. В: КМЕ 2, 777 – 780.

Сотиров, Георги. 2003а. Панония. В: КМЕ 3, 66 – 69.

Сотиров, Георги. 2003б. Светополк. В: КМЕ 3, 569 – 572.

Сотиров, Георги. 2003в. Франкска империя. В: КМЕ 4, 318 – 325.

Спасова, Мария. 1998а. Още веднъж за похвалата на цар Симеон. Българистични проучвания 3. 29 – 50.

Спасова, Мария. Към въпроса за преводаческата практика на българските книжовници през XIV в. (Върху материал от превода на Слово за Томина неделя от Григорий Богослов). В: Георги Данчев и др. (ред.), Патриарх Евитимий Търновски и неговото време, 105–114. Велико Търново: Проглас.

Срезневский, И. И. 1858. Блаженнаго учителя нашего Константина слово. Известия Императорской Академии наук 7 (3). 145–148.

Срезневский, И. И. 1863. Древние памятники русского письма и языка (X – XIV веков). Общее повремeнное обозрение с палеографическими указаниями и выписками из подлинников и из древних списков. Санкт – Петербург: Типография Императорской Академии наук (2. изд., Санкт-Петербург: Типография Императорской Академии наук, 1882).

Срезневский, И. И. 1866. Древние глаголические памятники сравнительно с памятниками кириллицы. Санкт-Петербург.

Срезневский, Измаил И. 1877. Древний славянский перевод Псалтыри. Исследование его текста и языка по рукописям XI-XIV вв., Ч. 1. Санкт-Петербург: В. С. Балашев.

Станчев, Красимир. 1969. Ритмичната структура в химничната поезия на Климент Охридски. Български език 19(6). 523–531.

Станчев, Красимир. 1973. Ритмични основи на старобългарската поезия. Славистични изследвания 3. 264–270.

Станчев, Красимир. 1981. Неизвестные и малоизвестные болгарские рукописи в Париже. Palaeobulgarica / Старобългаристика 5(3). 85 – 91.

Станчев, Красимир. 1982. Поетика на старобългарската литература. Основни принципи и проблеми.София: Наука и изкуство.

Станчев, Красимир. 1983. Похвала за цар Симеон. В: Петър Динеков (ред.), Кирило-Методиевски страници, 187. София: Партиздат.

Станчев, Красимир. 1985. Дионисий Ареопагит. В: КМЕ 1, 587 – 589.

Станчев, Красимир. 1986. Ритмичната структура на Кириловия „Проглас към Евангелието“ и на произведенията от Преславския стихотворен цикъл (Старобългарският изосилабизъм). In M. Colucci, G. Dell'Agata, H. Goldblatt (eds.), Studia Slavica medievalia et humanistica Ricardo Picchio dicata 2, 645–652. Roma: Edizione Dell – Ateneo.

Станчев, Красимир. 1991. Словата на Йоан Екзарх. Старобългарска литература 25–26. 66–72.

Станчев, Красимир. 1995а. Климент Охридски. В: КМЕ 2, 320 – 335.

Станчев, Красимир. 1995б. Охридско книжовно средище. В: КМЕ 2, 905 – 911.

690

Станчев, Красимир. 1996. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. 2. изд. София: Просвета.

Станчев, Красимир. 2003а. Библейски цитати. В: СЛЕР, 66 – 67.

Станчев, Красимир. 2003б. Нормативност. В: СЛЕР, 327.

Станчев, Красимир. 2003в. Образ (художествен, литературен). В: СЛЕР, 330.

Станчев, Красимир. 2003г. Поезия, старобългарска. В: КМЕ 3, 182 – 187.

Станчев, Красимир. 2003д. Служби за Кирил и Методий, хърватски. В: КМЕ 3, 666 – 670.

Станчев, Красимир. 2003е. Стихосложение, старобългарско. В: СЛЕР, 499 – 500.

Станчев, Красимир. 2003ж. Стихосложение. В: КМЕ 3, 761 – 764.

Станчев, Красимир и Вася Велинова. 2003. Проглас към Евангелието. В: КМЕ 3, 336 – 340.

Станчев, Красимир и Георги Попов. 1988. Климент Охридски. Живот и творчество. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Станчев, Ст. 1955: Надгробният надпис на чъргубиля Мостич от Преслав. В: Ст. Станчев, В. Иванова,М. Балан, П. Боев. Надписът на чъргубиля Мостич, 3 – 42. София: БАН.

Ст. Станчев, В. Иванова, М. Балан, П. Боев. 1955. Надписът на чъргубиля Мостич. София: БАН.

Станчева, Магдалина. 1995. Надпис на Чъргубиля Мостич. В: КМЕ 2, 783 – 785.

Стефанов, Иван. 2004. Правила на Светата Православна църква. Света Гора: Славянобългарски манастир Георги Зограф.

Стефова, Лидия. 2003. Супрасълски сборник. В: КМЕ 3, 776 – 784.

Стойкова, Ана. 1995. Първоучителят Методий. София: Време.

Стойкова, Ана. 2003а. Проучвания на археологически паметници от IX – X век на територията на Панония. В: КМЕ 3, 405 – 409.

Стойкова, Ана. 2003б. Псалтир. В: КМЕ 3, 409 – 417.

Стойкова, Ана. 2003в. Ростислав. 2003. В: КМЕ 3, 491 – 493.

Стойкова, Ана. 2003г. Физиолог. В: КМЕ 4, 264 – 267.

Стойкова, Ана. 2008а. Кирило – Методиево дело (предпоставки и резултати). В: ИБСЛ, 37 – 54

Стойкова, Ана. 2008б. Агиографията през IX – X век. В: ИБСЛ, 130 – 142

Стойкова, Ана. 2008в. Константин Преславски. В: ИБСЛ, 240 – 245.

Стойкова, Ана. 2008г. Славянски култове на Първото българско царство. В: ИБСЛ, 297 – 305.

Стойкова, Ана. 2008д. Старобългарската непесенна поезия. В: ИБСЛ, 126 – 130.

Стойкова, Ана. 2008ж. Черноризец Храбър. В: ИБСЛ, 248 – 251.

Стойкова, Ана, Иван Павлов, Христо Трендафилов, Лили Лашкова и Георги Минчев. 1995. Кирил и Методий в художествената литература. В: КМЕ 2, 287 – 301.

Стоянов, Маньо и Христо Кодов. 1964. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 3. София: Наука и изкуство.

691

Стоянов, Маньо и Христо Кодов. 1971. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 4. София: Наука и изкуство.

Стоянов, Ст. 1963. Бележки върху стиха „Летитъ нынѣ и словѣньско племѧ“ в Азбучната молитва. В: Димитър Ангелов и др. (ред.), Хиляда и сто години славянска писменост. 863 – 1963. Сборник вчест на Кирил и Методий. София: БАН. 165–170.

Стоянов, Христо. 1995. Митрофан Смирненски. В: КМЕ 2, 699 – 700.

Стоянова, Грета. 2003. Църковно сказание. Глубини книжние 1. 68–174.

Стоянович, Л. В. 1905. Новыя слова Климента Словѣнского (Сборник Отделения русскаго языка и словесности Императорской академии наукъ 80.1). Санкт-Петербург: Типография Императорской академии наук.

Стоjановић, Љ. 1913. Темнићки натпис X – XI в. Jужнословенски филолог 1 – 2. 4 – 20.

Сумцов, Н. Ф. 1888. Очерки истории южнорусских апокрифических сказаний и песен. Киев: Типография А. Давиденко.

Събев, Тодор. 1985а. Българската църква през IX – X век. В: КМЕ 1, 281 – 294.

Събев, Тодор. 1985б. Витиния. В: КМЕ 1, 447 – 448.

Събев, Тодор. 1985в. Георги II. В: КМЕ 1, 476 – 477.

Тасева, Лора. 2003. Синаксар. В: КМЕ 3, 622 – 624.

Тасева, Лора, Мария Йовчева и Татяна Илиева 2003. Книга на пророк Иезекиил с тълкования. Изданието е подготвено от Л. Тасева и М. Йовчева. Подбор на гръцкия текст Т. Илиева (Старобългарският превод на Стария завет. Т. 2.). София: КМНЦ

Теодоров-Балан, Александър. 1919. Свети Климент Охридски в книжевния помен и в научното дирене : Акадeмична реч, четена в тържественото събрание на Българската академия на Науките на 27 юли/9 август 1916 година за прослава на хилядогодишницата от смъртта на светеца. София: БАН.

Теодоров-Балан, Александър. 1920. Жития на Кирила и Методия и похвални тям слова 1 (Университетска библиотека 146; Редица Помагала Бр. 1. ). София: Придворна печатница.

Теодоров-Балан, Александър. 1934. Набожен помен и исторични свидетелства за Кирила и Методия 2. (Университетска библиотека 146; Редица Помагала Бр. 3 ). София: Придворна печатница.

Тихова, Мария. 2002. Кой е свети Кастор от Черноглавския надпис от 18 септември 6463 г. (954 г. / 955г.). Преславска книжовна школа 6. 67–75.

Тихова, Мария. 2012. Старобългарското Учително евангелие на Константин Преславски, издадено от Мария Тихова с детайлното описание от Елена Уханова на най-стария препис (ГИМ Син 262)(Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et Dissertationes 58). Freiburg im Bresgau: Weiher.

Тихонравов, Николай С. 1863. Памятники отреченной русккой литературы. Т. 1. Санкт – Петербург: Типография Товарищества „Общественная польза“; Т. 2, Москва: Университетская типография (Катковъ и К).

Тодоров, Андрей. 1993. Гадателните приписки на Бичковския псалтир. В: Бъчваров, Михаил, Екатерина Дограмаджиева и Светлина Николова (ред.). Хиляда и осемдесет години от

692

смъртта на св. Наум Охридски, 179–197. София: БАН.

Тодоров, Цветан. 1945. Св. Климент Охридски (Необходими книги). София: Добромир Чилингиров.

Томов, Тома. 2012. Византия: Позната и непозната. София: Нов български университет.

Тончева, Елена. 1995а. Музика, византийска. В: КМЕ 2, 747 – 753.

Тончева, Елена. 1995б. Музикални знаци. В: КМЕ 2, 753 – 762.

Тончева, Елена. 1995в. Музиката в България през IX – X век. В: КМЕ 2, 762 – 773.

Тончева, Елена. 2003а. Катизма. В: СЛЕР, 243.

Тончева, Елена. 2003б. Музика. В: СЛЕР, 311 – 313.

Тончева, Елена. 2003в. Музикални паметници. В: СЛЕР, 310 – 311.

Тончева, Елена. 2003г. Нотация. В: СЛЕР, 328 – 329.

Тончева, Елена. 2003д. Полиелей. В: СЛЕР, 376.

Топоров, В. 1979. Проглас Константина Философа как образец старославянской поэзии. В: Е. И. Демина (отв. ред.), Славянское и балканское языкознание. 5. История литературных языков и письменность, 26–46. Москва: Наука.

Топоров, В. Н. 1988. Слово и премудрость («логосная структура»): «Проглас» Константина Философа.Russian literature 23. 1 – 80.

Тот, Имре X. 1978. К изучению одноеровых памятников XI в. Studia Slavica 24(3/4). 238 – 241, 254 – 258.

Тотев, Тотю. 1966. Два старобългарски надписа от Преслав. Български език, 1966, 1. 39 – 45.

Тотев, Тотю. 1995. Манастири, старобългарски. В: КМЕ 2, 601 – 606.

Тотев, Тотю. 2003а. „Свети Наум“. В: КМЕ 3, 563 – 564.

Тотев, Тотю. 2003б. „Свети Пантелеймон“. В: КМЕ 3, 564 – 567.

Тотев, Тотю. 2003в. Преслав, Велики Преслав. В: КМЕ 3, 301 – 311.

Тотоманова, Анна Мария. 1993. Из българската историческа фонетика: явления свързани с изграждането на категорията мекост-твърдост на съгласните в българския език. София: Университеско издателство „Св. Климент Охридски“.

Тотоманова, Анна-Мария. 1994. Един особен знак в приписките на поп Иван Кравоноси в Асеманиевото евангелие. Palaeobulgarica / Старобългаристика 18(2). 72–75.

Тотоманова, Анна-Мария. 1997. Проблеми на имената с nt-основи в старобългарски език. Palaeobulgarica / Старобългаристика 21(3). 70–76.

Тотоманова, Анна-Мария. 1998. Съществувала ли е палатална съгласна с в старобългарски? Palaeobulgarica / Старобългаристика 22(3). 114–119.

Тотоманова, Анна-Мария. 2000. Началото на Евангелието от Лука във Ватиканския палимпсест. Кирило-Методиевски студии 13. 124–127.

Тотоманова, Анна-Мария. 2001. Текстологични бележки върху Ватиканския палимпсест. Преславска книжовна школа 5. 185 – 197. http://preslav.shu.bg/webs/Deinost/archive/Tom%205/A.Totomanova.pdf (1 юни 2015)

693

http://preslav.shu.bg/webs/Deinost/archive/Tom%205/A.Totomanova.pdf

http://preslav.shu.bg/webs/Deinost/archive/Tom%205/A.Totomanova.pdf

Тотоманова, Анна-Мария. 2003а. Ватиканско евангелие, Ватикански палимпсест. В: КМЕ 4, 634 – 640.

Тотоманова, Анна-Мария. 2003б. Глаголически паметници. В: СЛЕР, 118 – 119.

Тотоманова, Анна-Мария. 2003в. Имената на буквите. В: СЛЕР, 218.

Тотоманова, Анна-Мария. 2003г. Именник на българските ханове. В: СЛЕР, 218 – 219.

Тотоманова, Анна-Мария. 2003д. Кирилски паметници. В: СЛЕР, 251.

Тотоманова, Анна-Мария. 2003е. Палимпсест. В: КМЕ 3, 48 – 49.

Тотоманова, Анна-Мария. 2003ж. Погодински кирилско-глаголически листове. В: КМЕ 3, 177 – 179.

Тотоманова, Анна-Мария. 2003з. Правопис, старобългарски. В: СЛЕР, 391 – 393.

Тотоманова, Анна-Мария. 2003и. Преводи на Кирил и Методий. В: СЛЕР, 398 – 400.

Тотоманова, Анна-Мария. 2003й. Редакции на старобългарския език. В: СЛЕР, 428 – 429.

Тотоманова, Анна-Мария. 2003к. Фрайзингенски (Фрайзингски) откъслеци. В: СЛЕР, 536 – 537.

Тотоманова, Анна-Мария. 2008. Славянската версия на хрониката на Георги Синкел (Университетска библиотека 474). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Тотоманова, Анна-Мария. 2009. Из историята на българския език: Сборник статии. София: Пам Пъблишинг Къмпани.

Тотоманова, Анна-Мария и Искра Христова-Шомова. 2008. Служба за св. Методий. В: СКОСС, 358 – 371.

Трендафилов, Христо. 1982. Проглас към Евангелието на Константин-Кирил като средновековен манифест. В: Изследвания в чест на проф. д-р Симеон Русакиев. Шумен: ВПИ. 147–153.

Трендафилов, Христо. 1986. Неизвестный список Азбучной молитвы. Palaeobulgarica / Старобългаристика 10(1). 77–80.

Трендафилов, Христо. 1990. Наблюдения върху славянския превод на Хрониката на Георги Синкел. Palaeobulgarica / Старобългаристика 14(4). 100–110.

Трендафилов, Христо. 1998. Христоматия по стара българска литература. Пловдив: Христо Г. Данов.

Трендафилов, Христо. 2001. Йоан Екзарх Български. София: Време.

Трендафилов, Христо. 2003а. Произведения, приписвани на Константин-Кирил Философ. В: КМЕ 3, 340 – 343.

Трендафилов, Христо. 2003б. Херсонска легенда. В: КМЕ 4, 384 – 388.

Трендафилов, Христо. 2004. Проглас към евангелието. Жанр – прецедент и функционална множественост. Електронно списание LiterNet, 02.04.2004, 4 (53). http://liternet.bg/publish3/htrendafilov/proglas.htm#14

Трифонов, Юрдан. 1925. Бележки върху Учителното евангелие на епископа Константина. В: Сборник в чест на Васил Н. Златарски. По случай на 30-годишната му научна и професорска дейност. Приготвен от неговите ученици и почитатели (Известия на Българския археологически институт 3). София: Държавна печатница. 459–479.

Трифонов, Юрдан. 1927. Достоверен ли е разказът за ослепяването на Борисовия син Владимир.

694

http://liternet.bg/publish3/htrendafilov/proglas.htm#14

Училищен преглед 5–6, 864–890.

Трифонов, Юрдан. 1929. Йоан Екзарх Български и неговото описание на човешкото тяло. Български преглед 2. 182–202.

Трифонов, Юрдан. 1935. Съчинението на Константина Философа (Св. Кирила) „Написание о правой вере“. Списание на БАН 52. 9–22.с

Трифонов, Юрдан. 1939. Кога са писани Учителното евангелие на епископа Константина и Беседата на Козма Презвитера. Списание на БАН 58. 1–37.

Туницкий, Николай Л. 1904. Климент Словенский. Слово о Святой Троице, о твари и о суде. Известия Отделения русского языка и словесности Академии наук 9(3). 201–232.

Туницкий, Николай Л. 1913. Св. Климентъ, епископъ Словенскій: Его жизнь и просвѣтительная дѣятельность. Сергіевъ Посадъ: Типографiя Св. Тр.-Сергіевой Лавры.

Турилов, Анаталий А. 1996. Византийский и славянский пласты в „Сказании инока Христодула“ (К вопросу о происхождении памятника). Славяне и их соседи 6. Греческий и славянский мир в средние века и новое время, 81 – 99. Москва: РАН

Турилов, Анаталий А. 2000. К изучению Сказания инока Христодула: датировка цикла и имя автора. В: А. А. Турилов (сост.), Florilegium: К 60-летию Б. Н. Флори. Сборник статей (Studia historica), 412 – 417. Москва: ЯСК.

Турилов, Анатолий А. и М. С. Фомина. 2000. Слово Иоанна Златоуста «О святой троици и о твари и о суде Божьем». Древняя Русь. Вопросы медиевистики 1–2. 110–118.

Тъпкова-Заимова, Василка. 1976. Долни Дунав – гранична зона на византийския запад: Към историята на северните и североизточните балкански земи, края на X-XII в. София: БАН.

Тъпкова-Заимова, Василка. 1985. Авари. В: КМЕ 1, 27 – 30.

Тъпкова-Заимова, Василка. 1995а. Йоан Дамаскин. В: КМЕ 2, 167 – 169.

Тъпкова-Заимова, Василка. 1995б. Методий I. В: КМЕ 2, 650 – 651.

Тъпкова-Заимова, Василка. 1995в. Михаил III. В: КМЕ 2, 700 – 701.

Тъпкова-Заимова, Василка. 1995г. Никифор I. В: КМЕ 2, 810 – 812.

Тъпкова-Заимова, Василка. 2003а. Рим. В: КМЕ 3, 476 – 479.

Тъпкова-Заимова, Василка. 2003б. Солун. В: КМЕ 3, 704 – 707.

Тъпкова-Заимова и Димо Чешмеджиев. 2003. Произход на Кирил и Методий. В: КМЕ 3, 343 – 349.

Узунова, Елена. 2003а. Калиграфия. В: СЛЕР, 239.

Узунова, Елена. 2003б. Киновар. В: СЛЕР, 246 – 257.

Узунова, Елена. 2003в. Пагинация. В: СЛЕР, 344.

Узунова, Елена. 2003г. Пергамент. В: СЛЕР, 358.

Узунова, Елена. 2003д. Скорописно писмо. В: СЛЕР, 460.

Ундольский, Вукол М., Петр А. Лавров. 1895. Климент Словенский. Москва: Университетская типография.

Успенский, Федор. 1899. Надпись царя Самуила. Известия Русского Археологического института в

695

Константинополе 4(1). 1 – 4.

Федер, Уилям. 1974. Една новооткрита сбирка старобългарски хомилии. Език и литература 29 (1). 11 – 38.

Федер, Уилям. 1994. Славянска текстология. Проглас 3. 15–31.

Федер, Уилям. 1997. Текстологията в действие: Примерът на О писменехъ. Проглас 1–2. 33–47.

Федоскина, Е. С. 2000. Покаянный канон Климента Охридского в составе древнеславянского Октоиха. Вестник Московского университета. Серия 9. Филология 3. 75 – 83.

Фекелджиев, Иван. 1979. Народни легенди за Иван Рилски. София: БАН.

Фомина, М. С. 1993. Древнейшие списки сборника Златоструя в ранней славянской письменности. Труды Отдела древнерусской литературы 47. 34–53.

Франко, Iван. 1896. Апокрiфи i легенди з украiнських рукописiв. Т. 1. Львiв: Наукове товариство iменi Шевченка.

Хамм, Йозеф. 1976. К истории древнеславянского перевода псалтыри. В: В. Г. Базанов (ред.), Культурное наследие Древней Руси, 359–363. Москва: АН СССР.

Хауптова, Зое. 1981. Похвала царю Симеону, ее автор и визанийские образцы. Старобългарска литература 10. 65 – 94.

Христова, Боряна. 1992. Протоевангелието на Яков в старата българска книжнина. София: НБКМ.

Христова, Боряна. 1995. Книгохранилища на славянските ръкописи. В: КМЕ 2, 353 – 362.

Христова, Боряна. 2003а. „Света Екатерина“, Синайски манастир „Света Екатерина“. В: КМЕ 3, 542 – 546.

Христова, Боряна. 2003б. Археография. В: СЛЕР, 53 – 54.

Христова, Боряна. 2003в. Кодикология. В: СЛЕР, 259.

Христова, Боряна. 2003г. Лигатура. В: СЛЕР, 281.

Христова, Боряна. 2003д. Описи на славянски ръкописи. В: СЛЕР, 331 – 332.

Христова, Боряна. 2003е. Полуустав. В: КМЕ 3, 203 – 205.

Христова, Боряна. 2003ж. Протоевангелие на Яков. В: СЛЕР, 414 – 415.

Христова, Боряна. 2003з. Рилски манастир „Успение Богородично“. В: КМЕ 3, 473 – 476.

Христова, Боряна. 2003и. Рилски манастир „Успение Богородично“. В: СЛЕР, 431 – 432.

Христова, Боряна. 2003й. Скоропис. В: КМЕ 3, 624.

Христова, Боряна. 2003к. Тайнопис или Криптография. В: СЛЕР, 503.

Христова, Боряна. 2003л. Устав. В: КМЕ 4, 237 – 240.

Христова, Боряна. 2003м. Хилендарски манастир „Въведение Богородично“. В: СЛЕР, 539.

Христова, Боряна, Аксиния Джурова и Вася Велинова. 2000. Опис на славянските ръкописи от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към „СУ Св. Климент Охридски“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Христова, Боряна, Даринка Караджова, Анастасия Икономова. 1982. Български ръкописи от XI до

696

XVIII, запазени в България. Своден каталог, Т. 1. София: НБКМ.

Христова, Боряна, Даринка Караджова и Елена Узунова. 2003. Бележки на българските книжовници. Х-ХVII век. Т. 1. Х-ХV век. София: НБКМ.

Христова, Боряна, Даринка Караджова, Нина Вутова. 1996. Опис на славянските ръкописи в Софийската Народна библиотека, Т. 5. София: НБКМ.

Христова, Боряна, Елисавета Мусакова и Елена Узунова. 2009. Опис на славянските ръкописи в Цъковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква. Т. 1. Библейски книги. София: Борина.

Христова, Боряна и Светлина Николова. 1995. Описи на славянски ръкописи. В: КМЕ 2, 855 – 863.

Христова, Искра. 1991. О славянских переводах Господней молитвы. Palaeobulgarica / Старобългаристика 15(3). 41–56.

Христова, Искра. 1994а. Речник на словата на Климент Охридски. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Христова, Искра. 1994б. Тропарите в Енинския апостол. Palaeobulgarica / Старобългаристика 18(4). 86–102.

Христова, Искра. 1995а. Лексиката на цикъла Общи служби” от Климент Охридски. Годишник на СУ. Факултет по славянски филологии 88(1. Езикознание). 1999, 49 – 78.

Христова, Искра. 1995б. Синтактичният паралелизъм в словата на Климент Охридски. Кирило – Методиевски студии 10. 109–115.

Христова, Искра. 1995в. Моравска кирило-методиевска книжовна школа. В: КМЕ 2, 722 – 728.

Христова, Искра. 1995г. Новгородски листове. В: КМЕ 2, 822 – 825.

Христова, Искра. 2003а. Алегория. В: СЛЕР, 24 – 25.

Христова, Искра. 2003б. Анафора. В: СЛЕР, 29 – 30.

Христова, Искра. 2003в. Елипса. В: СЛЕР, 162.

Христова, Искра. 2003г. Епитет. В: СЛЕР, 167 – 168.

Христова, Искра. 2003д. Зографски листове. В: СЛЕР, 205 – 206.

Христова, Искра. 2003е. Зографско евангелие. В: СЛЕР, 207.

Христова, Искра. 2003ж. Изповеден чин. В: СЛЕР, 212 – 213.

Христова, Искра. 2003з. Ирония. В: СЛЕР, 221 – 222.

Христова, Искра. 2003и. Кирило – Методиевски традиции в Моравия и Панония. В: СЛЕР, 250 – 251.

Христова, Искра. 2003й. Клоцов сборник. В: СЛЕР, 254.

Христова, Искра. 2003к. Листове на Ундолски. В: СЛЕР, 281 – 282.

Христова, Искра. 2003л. Метафора. В: СЛЕР, 297.

Христова, Искра. 2003м. Метонимия. В: СЛЕР, 300.

Христова, Искра. 2003н. Моравска мисия на Кирил и Методий. В: СЛЕР, 307 – 308.

Христова, Искра. 2003о. Олицетворение. В: СЛЕР, 331.

697

Христова, Искра. 2003п. Охридско евангелие (Охридски глаголически листове). В: СЛЕР, 341 – 342.

Христова, Искра. 2003р. Перифраза. В: СЛЕР, 358 – 359.

Христова, Искра. 2003с. Плеоназъм. В: СЛЕР, 368.

Христова, Искра. 2003т. Речници на старобългарския език. В: СЛЕР, 429 – 430.

Христова, Искра. 2003у. Савина книга. В: СЛЕР, 438.

Христова, Искра. 2003ф. Сравнение. В: СЛЕР, 483.

Христова, Искра. 2003х. Хипербола. В: СЛЕР, 543.

Христова, Искра. 2003ц. Чивидалско евангелие. В: СЛЕР, 557–558.

Христова, Искра. 2003ч. Юсове. В: СЛЕР, 566.

Христова-Шомова, Искра. 2007. Книга Йов с тълкувания в славянски превод. София: Анубис.

Христова-Шомова, Искра. 2008а. Св. Климент Охридски – нов Павел за новите коринтяни, българите.В: СКОСС, 21 – 50.

Христова-Шомова, Искра. 2008б. Служба за пророк. В: СКОСС, 374 – 385.

Христова-Шомова, Искра. 2008в. Служба за апостол. В: СКОСС, 386 – 397.

Христова-Шомова, Искра. 2008г. Служба за отец. В: СКОСС, 398 – 409.

Христова-Шомова, Искра. 2008д. Служба за преподобен. В: СКОСС, 410 – 421.

Христова-Шомова, Искра. 2008е. Служба за мъченик. В: СКОСС, 422 – 433.

Христова-Шомова, Искра. 2008ж. Служба за мъченица. В: СКОСС, 434 – 441.

Христова-Шомова, Искра. 2008з. Богословская терминология в произведениях св. Климента Охридского. Славянска филология 24. (Доклади и статии за ХІV международен конгрес на славистите. София). 120–136.

Христова-Шомова, Искра. 2008. Ранните славянски преводи на Канона за св. Климент Римски от Йосиф Химнописец. Преславска книжовна школа 10. 72–96.

Хубанчев, Антоний. 2012. Антропологическите възгледи на св. Климент Охридски. Блог на Драган Бачев. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. https://draganbachev.wordpress.com/2012/08/20/ антропологическите – възгледи – на – св – кл / ; https://draganbachev.wordpress.com/2012/08/2 1 / антропологическите – възгледи – на – св – кл – 2 /(6 януари 2015).

Цанкова-Петкова, Геновева. 1960. Българо-византийските отношения при управлението на Тервел и Кормесий. В: Изследвания в чест на М. Дринов. София, 1960, 618–625

Цанкова-Петкова, Геновева. 1985а. Алобагатур. В: КМЕ 1, 61.

Цанкова-Петкова, Геновева. 1985б. Бори Таркан. В: КМЕ 1, 233 – 234.

Цанкова-Петкова, Геновева. 1995а. Котокий. В: КМЕ 2, 448.

Цанкова-Петкова, Геновева. 1995б. Марко. В: КМЕ 2, 625.

Цанкова-Петкова, Геновева. 1995в. Олгу Таркан. В: КМЕ 2, 848.

Цейтлин, Раля М., Р. Вечерка, Э. Благова (ред.). 1994. Старославянский словарь (по рукописям X-XI

698

https://draganbachev.wordpress.com/2012/08/20/%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%BA%D0%BB/










веков). Москва: Наука.

Цибранска, Марияна. 2000. Аспекти на разпространението на старобългарската изповедна (Сант-емерамската) молитва в южнославянската писменост. Кирило-Методиевски студии 13. 187–196.

Цибранска, Марияна. 2003. Требник. В: КМЕ 4, 157 – 161.

Цибранска-Костова, Марияна. 2007а. Заповеди на светите отци в Синайския евхологий и западноевропейските пенитенциали. Старобългарска литература 37–38.

Цибранска-Костова, Марияна. 2007б. Категорията „духовно родство“ в старобългарската книжнина (IX-X в.). Кирило-Методиевски студии 17. 814–826.

Цибранска-Костова, Марияна. 2011. Покайната книжнина на българското средновековие – IX – XVIIIвек. София: Валентин Траянов.

Цибранска-Костова, Марияна. 2016. Старият завет като юридически източник. Наблюдения върху славянската ръкописна традиция. София: Валентин Траянов.

Цонев, Б. 1910. Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. София: Държавна печатница.

Цонев, Беньо. 1920. Славянски ръкописи и старопечатни книги на Народната библиотека в Пловдив:С приложение на 40 фототипни снимки. София: Държавна печатница.

Цонев, Беньо. 1923. Опис на славянските ръкописи в Софийската Народна библиотека. Т. 2. София: Държавна печатница.

Цоневски, Илия. 1985а. Атанасий Александрийски. В: КМЕ 1, 134 – 136.

Цоневски, Илия. 1985б. Василий Велики. В: КМЕ 1, 326 – 328.

Цоневски, Илия. 1995а. Йоан Златоуст. В: КМЕ 2, 194 – 197.

Цоневски, Илия. 1995б. Кирил Александрийски. В: КМЕ 2, 262 – 264.

Цоневски, Илия. 1995в. Кирил Ерусалимски. В: КМЕ 2, 264 – 265.

Чанева-Дечевска, Нели. 2003. Църковно строителство в България през IX – X век. В: КМЕ 4, 483 – 487.

Чифлянов, Благой. 1985а. Бревиар. В: КМЕ 1, 236 – 237.

Чифлянов, Благой. 1985б. Евхологий. В: КМЕ 1, 646 – 647.

Чифлянов, Благой. 1995а. Литургия старобългарска. В: КМЕ 2, 543 – 545.

Чифлянов, Благой. 1995б. Монашество. В: КМЕ 2, 717 – 719.

Чолова, Цветана. 2003. Севериан Гавалски. В: КМЕ 3, 572 – 574.

Шевалие, Жан и Ален Геербрант. 1995. Речник на символите: Митове, сънища, обичаи, ритуали, форми, фигури, цветове, числа и др. Т. 1 (А–Л), Т. 2 (М–Я). София: Петриков.

Шопов, Д. 1968. „Азбучната молитва“ на Константин Брегалнички. Литературен збор 1. 16–21.

Щепкин, Вячеслав Н. 1899а. Рассуждение о языке Саввиной книги. Санкт – Петербург: Отделение русского языка и словесности Императорской Академии наук. https://archive.org/details/razsuzhdeneoiaz00shchgoog (1 юни 2015).

Щепкин, Вячеслав. Н. 1899б. Сборник Белорусский Чудова монастыря, № 20. Чтения в ОИДР 3.

699

https://archive.org/details/razsuzhdeneoiaz00shchgoog

Щепкин, Вячеслав Н. 1903. Саввина книга. (Памятники старославянского языка 1/ 2), Санкт – Петербург: Отделение русского языка и словесности Императорской Академии наук.

Щепкин, Вячеслав Н. 1967. Русская палеография. 2-е изд. Москва: Наука.

Щерева, Ирина. 1985. Голямата базилика. В: КМЕ 1, 510 – 513.

Щерева, Ирина. 1995а. Капища. В: КМЕ 2, 224 – 225.

Щерева, Ирина. 1995б. Мадара. В: КМЕ 2, 580 – 582.

Ягич, Ватрослав. 1911. Глаголическое письмо. В: Энциклопедия славянской филологии, Т. 3. Санкт Петербург, 51 – 262.

Ягич, Ватрослав 1883. Памятник глаголической письменности. Мариинское четвероевангелие с примечаниями и приложениями. Санкт Петербург. (фототип. преиздание Graz, 1960).

Якобсон, Роман. 1923. Заметки о древнеболгарском стихосложении. Известия ОРЯС 26(2). 351–359.

Якобсон, Роман. 2000. Проглас към Евангелието на св. Константин. В: Христо Трендафилов (ред.), Роман Якобсон. Езикът на поезията. София: Захарий Стоянов. 103 – 122.

Янева, Петя. 1987. За изворите на Лѣтописьць въкратъцѣ в Изборника от 1073 г. Palaeobulgarica / Старобългаристика 11(3). 98 – 104.

Янева, Петя. 2015. Текстология и езикови особености на гръцките сборници – извори за Симеоновия сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). В: Петър Динеков (ред.), Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.), Т. 3, 9 – 110. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

Яцимирский, Александр И. 1906. Из историй славянской письменности в Молдавии и Валахии XV-XVII вв. (Памятники древней письменности и изкуства 162). Санкт-Петербург: Общество любителей древней письменности.

Яцимирский, Александр И. 1921. Библиографический обзор апокрифов в южнославянской и русской письменности (Списки памятников). Выпуск I. Апокрифы ветхозаветные. Петроград: Издание Отделения русского языка и словесности Российской академии наук.

Aitzetmüller, Rudolf. 1957. Mihanović Homiliar. Graz: Akademische Druck- und Verlaganstalt.

Aitzetmüller, Ridolf. 1958–1975. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd. I (1958); Bd. II (1960); Bd. III (1961); Bd. IV (1971); V (1975); VI (1975); Indexband (1975). Graz: Akademische Druck- und Verlagsanstalt.

Aldama, J. A. de 1965. Repertorium Pseudochrysostomicum (Documents, Études et Répertoires publiés par l’Institut de Recherche et d’Histoire des Textes X). Paris: Éditions du Centre National de la Recherche Scientifique.

Altbauer, Moshé 1971: Psalterium Sinaiticum. An 11th Century Glagolitic Manuscript from St. Catherine's Monastery, Mt. Sinai. Skopje.

Altbauer, Moshé und František V. Mareš 1980. Fragmentum glagoliticum evangeliarii palaeslovenici in codice Sinaitico 39 (palimpsestum). Anzeiger der Österreichischen Akademie der Wissenschaften. Phil. – hist. Klasse 117/6. 139 – 152.

Altbauer, Moshé und František V. Mareš 1981. Das Palimpsest-Fragment eines glagolitischen Evangeliars imCodex Sinaiticus 39. Ein neues altkirchenslavisches kanonisches Denkmal. Wiener slavistischer

700

Almanach 7. 253 – 258.

Assemani, Joseph S., P. Benedictus, Stefanus E. Assemani (eds). 1746. Sancti Patri Nostri Ephraem Syri opera omnia I. Romae: Typographia Pontificia Vaticana.

Atanasova, Diliana. 1994. Das Buch Richter. Die Methodbibel, 2. (Die slawischen Sprachen 38, pp. 6-202). Salzburg: Universität Salzburg.

Atanasova, Diliana. 1996. Das Buch Josua. Die Methodbibel, 9. (Die slawischen Sprachen 49, pp. 3-290). Salzburg: Universität Salzburg.

Bakker, Michael. 1994. New Testament Lections in the Euchologium Sinaiticum. Polata knigopisnaia / Полата кънигописьнаꙗ 25-26 (December 1994). 120-169. https://kb.osu.edu/dspace/handle/1811/24762

Barnea, I., Ştefanescu, Şt. 1971: Bizantini, Români şi Bulgari la Dunarea de jos. In: Din istoria Dobrogei, vol. 3, 114 – 221. Bucureşti.

Bauerová, H. K staroslavěnskému překladu knihy proroka Joela. Slavia 62. 455-462.

Beck, H. G. 1959. Kirche und theologische Literaturim byzantinischen Reich. München: C.H. Beck.

BHG. Bibliotheca Hagiographica Graeca. 1–3. Ed. S. Halkin. (Subsidia Hagiographica 8a). Brussels, 1957. Auctarium Bibliothecae Hagiographicae Graecae. Ed. S. Halkin. (Subsidia Hagiographica 47). Brussels, 1969. Novum Auctarium Bibliothecae Hagiographicae Graecae. Ed. S. Halkin. (Subsidia Hagiographica 65). Brussels, 1984.

Birkfellner, G. 1975. Glagolitische und kyrillische Handschriften in Österreich (Schriften der Balkankommission. Linguistische Abteilung 23). Wien: Österreichische Akademie der Wissenschaften.

Bláhová, E. 1997. Griechische Lehnwörter im altkirchenslawischen Parömienbuch. Byzaninoslavica 57. 350-262.

Bláhova-Dvořákova, E. 1962. Syntax anonymní homilie rukopisu Clozova. Slavia 32. 151–165.

Boba, Imre. 1971. Moravia’s History Reconsidered. A Reinterpretation of Medieval Sources. The Hague: M. Nujhoff.

Bojkovski, G. 1984–1990. Paraenesis. Die altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syres. Bd. 1-5 (Monumenta linguae slavicae dialecti veteris 20, 22/20.2, 24/20.3, 27/22.4, 28/22.5). Freiburg i. Br.: Weiher.

Brock, S. 1980. Bibelübersetzungen. Die Übersetzungen ins Altkirchenslavische. Altes Testament. In G. Krause und G. Müller (Hrsg.), Theologische Realenzyklopedie 6, 215-216. Berlin: Walter de Gruyter.

Burr V. 1964. Anmerkungen zum Konflikt zwischen Methodius und den bayerischen Bischöfen. In: Manfred Hellmann, Reihhold Olesch, B. Stasiewski, F. Zagiba (Hrsg.), Cyrillo-Methodiana: Zur Frühgeschichte des Christentums bei den Slaven, 862—1963 (Slavistische Forschungen 6). 39-56. Koln; Graz: Böhlau.

Denis, A.-M. 1970. Introduction aux pseudoépigraphes grecs d’Ancien Testament (Studia in Veteris Testamenti pseudepigrapha 1). Leiden : E. J. Brill.

Didaverin, I. 1995. Das Buch Leviticus. Die Methodbibel, 4 (Die slawischen Sprachen 40). Salzburg: Universität Salzburg.

701

https://kb.osu.edu/dspace/handle/1811/24762

Diels, Paul. 1963. Altkirchenslavische Grammatik. 2. Ausgabe. Heidelber : C. WInter.

Dobrev, Ivan 1989–1990: A New Collection of Slavonic Manuscripts from the Sinai Peninsula. Cyrillomethodianum 13 – 14. 159 – 177.

Dolobko, M. 1926. La langue des feuillets du Zograph. Revue des études slaves 6(1). 24 – 38. http://www.persee.fr/doc/slave_0080 – 2557_1926_num_6_1_7353

Dostál, Antonín. 1959. Clozianus. Staroslověnský hlaholský sborník tridentský a innsbrucký. Praha: Nakl. Ceskoslovenské akademie věd.

Dunkov, Dimităr. 1994. Die Psalmen. Die Methodbibel 3 (Die slawische Sprachen 37). Salzburg: Universität Salzburg.

Dunkov, Dimităr. 1995. Die Bibelzitate in der altbulgarischen Literatur 1. Die slawischen Sprachen 43. 1-390.

Franko, Ivan. 1916. Kleine Beiträge zur Geschichte der kirchenslavischen Literatur. II. Vorrede zum Evangelium. Archiv für slavische Philologie 36. 201–232.

Frček, Jan. 1933–1939. Eucholgium Sinaiticum, texte slave avec sources grecques et traduction française. I –II (Patrologia Orientalis, tomes XXIV.5, XXV.3). Paris: Firmin – Didot (Paris : Firmin – Didot / Turnhout: Brepols, 19892, 20033).

Gallucci, Eleonora. 2001. Ucitel’noe Evangelie di Costantino di Preslav (IX-X sec.). Tradizione testuale, redazioni, fonti greche. Europa Orientalis 20. 49–138 http://www.europaorientalis.it/uploads/files/ 2001%20n.1/2001%20n.1.3.pdf

Gallucci, Eleonora. 2004. La lingua di Costantino di Preslav. Učitel´noe Evangelie: lingua e tecnica di traduzione. eSamizdat 2(2). 97–120 http://www.esamizdat.it/articoli/gallucci1.htm

Garzaniti, Marcello. 1994. I salmi nell’Evangeliario e nell’Apostolo (X-XI sec). Die slawischen Sprachen 35. 113–149.

Georgiev, Emil. 1939. Die Italienische Legende: Verfasser, Entstehungszeit, Quellen; Bedeutung für die Kyrill-und Method-Frage. Enstehungszeit der Pannonischen Legende der Heiligen Kyrill (Studia historico-philologica Serdicensia. Supplementi 4). Sofia: Kultura.

Georgiev, Pavel. 1978. Eine zweispachige Grabinschrift aus Pliska. Palaeobulgarica 2(3). 32–44.

Grivec, František. 1943. Clozov-Kopitarjev glagolit v slovenski kniževnosti in zgodovini. Razprave. Filozofsko-filoložko-histor. razred Akademije znanosti in umjetnosti 1. 341–408.

Grivec, František. 1950a. Duo sermones s. Methodii Thessalonicensis. Orientalia Chrisiana Periodica 16. 440–448.

Grivec, František. 1950b. O težkih mestih v Clozovem glagolitu. Razprave. Slovenska akademija znanosti I umjetnosti. Razred za filoloczke in literarne vede 1. 61–65.

Grumel, Venance. 1958. La hronologie. (Traité d'études byzantines 1.; Bibliotheque byzantine). Paris: Presses Universitaires de France.

Guy, Jean-Claude. 1984. Recherche sur la tradition manuscrite des Apophtegmata Patrum. 2-e éd. (Subsidia hagiographica 36). Bruxelles: Société des Bolandistes.

Guy, Jean-Claude. 1993. Les Apophtegmes des Pères. Collection systématique. Chapitres I-IX. Introduction, texte critique, traduction et notes (Source chrétienne 387). Paris: Cerf.

702

http://www.esamizdat.it/articoli/gallucci1.htm

http://www.europaorientalis.it/uploads/files/2001%20n.1/2001%20n.1.3.pdf

http://www.europaorientalis.it/uploads/files/2001%20n.1/2001%20n.1.3.pdf

http://www.europaorientalis.it/uploads/files/


Hunger, H. 1978. Die hochsprachliche profane Literatur der Byzantiner. 1-2. München: C.H. Beck.

Jagić, Vatroslav. 1873. Opisi i izvodi iz nekoliko južnoslovinskih rukopisa. Starine 5. 1 – 108.

Jagić, Vatroslav. 1879. Quattor evangeliorum codex glagoliticus olim Zographensis nunc Petropolitanus. Berolini.

Jagić, Vatroslav. 1896. Codex slovenicus rerum grammaticarum / Рассуждения южнославянской и русской старины о церковно-славянском языке. Petropoli, Berolini: Weidman; 2. изд.: München: Fink, 1968 (Slavische Propyläen. Texte in Neuu. Nachdr. 25).

Jagić, Vatroslav. 1898. Bericht über einen Mittelbulgarischen Zlatoust der 13-14. Jahrhunderts. Sitzunberichte d. Phil.-Hist. Cl. d. Kais. Akad. d. Wiss. zu Wien. 139(4). 1–72.

Jagić, Vatroslav. 1898–1899. Evangelium Dobromiri: ein altmacedonisches Denkmal der kirchenslavischen Sprache des XII. Jahrhunderts (Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien, Philosophisch – historische Classe, 138, 1898, Abh. 2; 140, 1899, Abh. 3).

Jagić Vatroslav. 1893. Slavische Beitrage zu den biblischen Apocryphen: Die altkirchenslavischen Texte des Adambuches. Denkschriften der kaiserlichen Akademie der Wissenschaften. Philosophisch – historische Classe 42. 1 – 104.

Jagić, Vatroslav. 1907. Словѣньскаѣ псалътырь. Psalterium Bononiense. Vindobonae: Gerold & Soc; Berolini: APud Weidmannos; Petropoli: C. Ricker.

Jakobson, Roman. 1954. St. Constantine's Prologue to the Gospels. St. Vladimir's Seminary Quarterly 7(1). 14–19 (= Jakobson, R. 1985. Selected Writings 6. Berlin – New York – Amsterdam: Mouton. 191–206).

Koch, Christian. 1983. Anmerkungen zum Fragmentum Sinaiticum. Zeitschrift für slavische Philologie 43(1). 6 – 27.

Kozhynava, Ala. 1998. On a Biblical Quotations in an Old Testament. In Jože Krašovec (ed.), Interpretation of the Bible, 1007-1012. Ljubjana: Slovenska akademija zanonosti in umetnosti; Shefield: Schefield Academic Press.

Krumbacher, Karl. 1897. Geschichte der byzantinischen Literatur: Von Justian bis zum Ende des oströmischen Reiches (527–1453). München: C. H. Beck.

Kurz, Josef et. al. 1958–1999. Slovník jazyka staroslověnského (= Lexicon linguae palaeoslovenicae). Praha : Nakl. Ceskoslovenské akademie věd.

Kurzová, Z. 1970. Příspěvek k rozboru Ochridských listů. В: Радмила Угринова-Скаловска (гл. уред.), Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. Т. II, 134–148. Скопjе.

Kyas, V. 1971. Problem původního textu staroslověnského parimejniku. In Z. Hauptová (red.), Palaeoslovenica, 81-94. Praha: Akademia.

Kyas, V., Ž. Šarapaková. 1971. Přehled starozákonních leckí staroslověnského parimejníku. In Zoe Hauptová, Ilona Páclová (red.), Palaeoslovenica. Sborník oddělení srovnávací slovanské jazykovědy Ustavu jazyku a literatur CSAV, 95-108. Praha: Ceskoslovenská akademia věd.

Kyas, V. 1985. Zur griechischen Vorlage des altkirchenslavischen Parömenbuches. Byzantinoslavica 46. 89-93.

Lausberg, Heinrich. 1990. Handbuch der literarischen Rhetorik. Eine Grundlegung der Literaturwissenschaft. 3. Auflage. Stuugart: Franz Steiner.

703

Lavrov, P. A. 1926. Les Feuillets du Zograph. Revue des études slaves 6(1). 5 – 23. http://www.persee.fr/doc/slave_0080 – 2557_1926_num_6_1_7352

Lavrov, P. A. et Vaillant, André. 1930: Les Regles du Saint – Basil en vieux slave: Les Feuillets du Zograph. Revue des études slaves 10(1). 5 – 35. http://www.persee.fr/doc/slave_0080 – 2557_1930_num_10_1_7456

Lemerle, Paul. 1971. Le premier humanisme byzantin. Notes et remarques sur enseignement er culture à Byzance des origines au Xe siècle. Paris: PUF.

Lépissier, J. 1964. La traduction vieux slave du Psautier. Revue des études slaves 43(1). 59–72. http://www.persee.fr/doc/slave_0080-2557_1964_num_43_1_1867

Lüdtke W. 1911. Beitrage zu slavischen Apokryphen. Zeitschrift fűr die alttestamentliche Wissenschaft 31 (3). 222–226.

Lunt, Horace G. 1958. On Slavonic Palimpsests. In: American Contributions to the Fourth International Congress of Slavicists. Moscow, September 1958. 191 – 209. 's -Gravenhage: Mouton.

Lunt, Horace G. 1983. On the Izbornik of 1073. Harvard Ukrainian Studies 7. 359 – 379.

Lysaght, Thomas A. 1982. A Selection of Ancient Slav Literary Monuments: Incorporating Monumenta Minora palaeobulgaricae. Vienna: Fassbaender.

Maas, P. 1958. La critica del testo. Firenze.

MacRobert, Catherine M. 1990. The Greek Textological Basis of the Early Redactions on the Chirch Slavonic Psalter. Palaeobulgarica / Старобългаристика 14(2). 7–15.

MacRobert, Catherine M. 1993. Translation is Interpretation: Lexical Variation in the Translation of the Psalter from Greek into Church Slavonic up to the 15th Century. Zeitschrift für slavische Philologie 43. 254-284.

MacRobert, Catherine M. 1996. The Classificatory Importance of Headings and Liturgical Directions in Church SLavonic Psalters of the 11th-15th Centuries. Byzantinoslavica 57. 156-181.

MacRobert, Catherine M. 1998. The Textual Tradition of the Church Slavonic Psalter up to the Fifteenth Century. In Jože Krašovec (ed.), Interpretation of the Bible, 921–942. Ljubjana: Slovenska akademija zanonosti in umetnosti; Shefield: Schefield Academic Press.

Malingoudis, Phaedon. 1979. Die mittelalterlichen kyrillischen Inschriften der Hämus – Halbinsel. Teil I. Die bulgarische Inschriften. Thessaloniki.

Mareš, František V. 1951. Dva objevy starých slovanských napisů (v SSSR u Smolenske a v Rumunsku). Slavia 20(4). 497–514.

Mareš, František V. (ed.) 1997: Psalterium Sinaitici pars nova (monasterii s. Catharinae codex slav. 2/N). Adeditionem praeparevunt Petra Fetková, Zoe Hauptová, Václav Konzal, Ludmila Pacnerová, Jana Švábová sub redactione Francisci V. Mareš. (Österreichische Akademie der Wissenschaften, historsiche Klasse. Schriften der Balkankommision, Philologische Abteilung 38. Fontes 2). Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften.

Marti, Roland. 1999. Abecedaria. A Key to the Original Slavic Alphabet. In Thessaloniki – Magna Moravia. Proceedings of the international conference, Thessaloniki 16 – 19 October 1997, 175 – 200. Thessaloniki: Hellenic Association for Slavic Studies : SS Cyril and Methodius Center for Cultural Studies.

704





Matejko, Lʼubor. 2004. Život stredovekého textu. O tzv. Metodovom kánone sv. Dimitrovi Solúnskeho. Bratislava: QM

Mathiesen, R. 1973. Bible, Church Slavonic. In H. Weber, The Modern Encyclopedia of Russian and Soviet Literature 3, 5-12. Gulf Breeze: Academic International Press

Mathiesen, R. 1983. Handlist of Manuscripts Containing Church Slavonic Translations from the Old Testament. Полата кънигописьнаꙗ 7. 3–48.

Matsopoulos, N. 1974. Le tombeau du Tsar Samuel dans la basilique de St. Achilles à Prespa. Études balkaniques 4. 114–126.

Meyvaert, P, P. Devos. 1955. Trois énigmes Cyrillo-Methodiennes de la „Légende Italique“, résolues grâce à un document inédit. Analecta Bollandiana 73. 375–461.

Mihăilă, G. 1964. Inscripţii slave vechi de la Basarabi (reg. Dobrogea). Studi şi cercetări linguistice 15. 39 – 58.

Miklas, Heinz. (Hrsg.). 1988. Berlinski sbornik. Vollständige Studienasugabe im Originalformat von MS. (Slav.) Vuk 48 aus dem Besitz der Staatsbibliothek Preussische Kulturbesitz, Berlin ... Eingeleitet und herausgeben mit Ergänzungen aus weiteren Quellen von Heinz Miklas. Mit einem Anhang von Vjačeslav M. Zagrebin (Codices selecti. Phototypice impressi 79). Graz: Akademische Druck- und Verlagsanstalt.

Miklas, Heinz, Lora Taseva, Marija Jovčeva (Hrsg.). 2006. Берлински сборник / Berlinski Sbornik: среднобългарски книжовен паметник от началото на XIV век с допълнения от други ръкописи / Еin kirchenslavisches Denkmal mittelbulgarischer Redaktion des beginnenden 14. Jahrhunderts ergänzt aus weiteren handschriftlichen Quellen. София: КМНЦ; Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften.

Miltenov, Yavor. 2010. A New Source for Studying the Symeonic Zlatostruy Collection. Scripta & e-Scripta 8–9. 387–404.

Mussakova, Elisaveta. 1994. Der kyrillische Palimsest in Cod. Vat. gr. 2502 und sein Schmuck. Palaeobulgarica / Старобългаристика 18(1). 37–57.

Nachtigal, Rajko 1941 – 1942: Eucholgium Sinaiticum, starocerkovnoslovanski glagolski spomenik. I del. Fotografski posnetek; II del. Text s komentarjem s prilogo posnetka prvega lista odlomka sinajskega služebnika. Ljubljana: Slovenska Akademija znanosti in umetnosti.

Nachtigal, Rajko. 1943. Rekonstrukcija treh starocerkevnoslovanskih izvirnih pesnitev. Razprave. Akademijaznanosti i umetnosti v Ljubljani. razred za filološke in literarne vede 1. 41 – 156.

Naumow, A. E. 1975. Najstarsze słowiańskie rozwazania o sztuce tłumaczenia. Zeszyty naukowe Uniwersytetu Jagiellоńskiego. Prace historycznoliteracie 33. 9–17.

Nowak, Richard and William Veder. 1985. Protopatericon Scaligeri (Polata knigopisnaia 12). Njimegen: Katholieke Universiteit.

Oterro, Aurelio de Santos 1989. Alttestamentische Pseudepigrapha und die sogennante Tolkovaja Paleja. In D. Papandreou et. al (ed.), Oecumenica et Patristica. Festschrift für Willhelm Schneemalcher zum 75. Geburtstag, 107-122. Stutgart: W. Kohlhammer.

Oterro, Aurelio de Santos 1978 –1981. Die handschriftliche Überlieferung der altslavischen Apokryphen (Patristische Texte und Studien 20, 23). Bd. 1-2. Berlin: Walter De Gruyter

705

Ovčarov, Dimiter. 1976: A cyrillic inscription of 931 in Preslav. Bulgarian Historical Review 2. 71 – 75.

Pantelić, M. 1970. Zapadne varjante u staroslovenskim psaltirima. В: Радмила Угринова-Скаловска (гл. уред.), Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски, Кн. 2, 291–299. Скопије: Македонска академија на науките и уметностите.

Pavić, J. 1936. Staroslavenski piesnički kanon u čast sv. Metodija i njegov avtor. Bogoslovska smotra 24. 59–86.

Picchio, Riccardo. 1981. Compilation and Composition: Two Levels of Authorship in the Orthodox Slavic Tradition. Cyrillomethodianum 5.

Picchio, Riccardo. 1988. Queleque remarques zur l'interprétation du „Proglas“. Revue des études slaves 60. 313–324.

Podskalsky, Gerhard. 2000. Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865 – 1459. München: Beck.

Popkonstantinov, Kazimir. 1986. Die Inschriften des Felsklosters Murfatlar. Die Slawischen Sprachen 10, 1986.

Popkonstantinov, Kazimir. 1999. The Letter of Abgar on a Tenth-Century Amulet. In: Ars Philologica. Festschrift für Baldur Panzer zu 65. Geburtstag. Herausgegeben von Karsten Grünberg und Wilfired Potthoff. Frankfurt am Main et. al.: Peter Lang, 649 – 654.

Popkonstantinov, Kazimir, und Otto Kronsteiner, Otto. 1994. Старобългарски надписи. Altbulgarische Inschriften. 1. Band. (Die Slawischen Sprachen 36). Wien: Gelehrte Ges.

Popovski, Josif, Francis J. Thomson and William R. Veder. 1988. The Troickij Sbornik (Cod. Moskva, GBL, F.304 (Troice – Sergieva Lavra) N 12). (Polata knigopisnaia / Полата кънигописьна 21 – 22ꙗ ). Amsterdam: Universiteit van Amsterdam.

Popovski, Josif. 1989a. The Pandects of Antiochus: Slavic Text in Transcription (Polata knigopisnaia / Полата кънигописьна 23 – 24ꙗ ). Amsterdam: Universiteit van Amsterdam.

Popovski, Josif. 1989b. Die Pandekten des Antiochus Monachus: slawische Übersetzung und Überlieferung. Acad. proefschrift. Amsterdam: Universiteit van Amsterdam.

Rosenschon, Ursula. 1994. Sechs Seiten medizinischer Rezepte im glagolitischen Psalter 3/N des Sinaiklosters. Byzantinoslavica 55 (2). 304 – 335.

Sadnik, Linda (Hrsg.). 1967–1983. Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκθεσις άκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exrchen Johannes, Bd. 1-4 (Monumenta Linguae Slavicae Dialecti Veteris. Fontes et Dissertationes 5, 14, 16, 17), Wiesbaden: Otto Harrassowitz; Freiburg im Breisgau: E. Weiher

Savova, Veneta. 2003. Newly Discovered Hymnographic Work of Saint Kliment of Ochrida (The Office for s. Alexios the Man of God from the festal menaion Sin. Slav. 25). Scripta & e- Scripta 1. 121 – 134.

Schaeken, Jos. 1987. Die Kiever Blätter. Amsterdam (Studies in Slavic and General Linguistics, vol. 9). Schriftzeichen – Sprachdenkmäler (mit Textproben, Glosar und Flexionsmustern). Altkirchenslavische Studien II (Slavistische Beitrgäge 382). München: Otto Sagner.

Schaeken, Jos. 1998. Palaeoslovenica. Würdigung neuentdeckter Handschriften. In: Dutch contributions to the Twelfth international congress of Slavists, Cracow: Linguistics (Studies in Slavic and general linguistics 24). 251 – 376. Amsterdam – Atlanta: Rodopi.

706

Schaeken, Jos und Henrik Birnbaum. 1999. Die altkirschenslavische Schriftkultur. Geschichte, Laute und Schriftzeichen, Sprachdenkmäler (mit Textproben, Glossar und Flexionsmustern) (Slavistische Beiträge 382). München: Otto Sagner.

Shapiro, Michael. 1968. Constantine's Proglasъ: An Accentological Commentary. In Charles Gribble (ed.), Studies presented to Prof. Roman Jakobson by his students. Cambridge, MA: Slavica. 299–308. (реконструкция)

Sławski, Franciszek. 1963. Uwagi o słownictwie Księgi Sawy. In: Tadeusz Milewski, Jan Safarewicz and Franciszek Sławski (red.), Studia linguistica in honorem Thaddaei Lehr-Spławiński. Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe.

Sławski, Franciszek. 1978. O archaizmach i innowacjach Księgi Sawy. Slavia 47. 338–339.

Svejkovský, F. 1970. Homo animalis – homo spiritualis v „Proglasu“ (K interoretaci básnické stuktury). Slavia 39. 181–197.

Tăpkova-Zaimova, Vassilka and Anissava Miltenova. 2011. Historical and Apocalyptic Literature in Byzantium and Medieval Bulgaria. Sofia: Iztok-Zapad.

Tarnanidis, Ioannis C. 1988: The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki.

Tarnanidis, Ioannis. C. 1990: Glagolitic Canon to Saints Peter and Paul (Sin. Slav. 4/N). Filologia e letteratura nei paesi slavi. Studi in onore di Sante Graciotti. A cura di Giovanna Brogi Bercoff, Mario Capaldo, Janja Jerkov Capaldo, Emanuela Sgambati. Roma, 91 – 97.

Theissen, Ulrich. 1994. Hauptprobleme bei der Rekonstruktion des altbulgarischen Psalters: Psalm 22 (‘Der gute Hirte’). Die slawischen Sprachen 35. 5-15.

Thomson, Francis J. 1982. Chrysostomica palaeoslavica. A preliminary Study of the Sources of the Chrysorrhoas (Zlatostruy) Collection. Cyrillomethodianum 6. 1 – 65.

Thomson, Francis J. 1986. Constantine of Presalv and the Old Bulgarian Translation of the „Historia ecclesiastica et misic conteplatio“ Attributed to Patriarch Germanus I of Constantinople. Palaeobulgarica / Старобългаристика 10(1). 41–48.

Thomson, Francis J. 1993. The Symeonic Florilegium – problems of its origin, content, textology and edition, together with an English translation of the Eulogy of Tzar Symeon. Palaeobulgarica / Старобългаристика 17(1). 37 – 52.

Thomson, Francis J. 1998. The Slavonic Translation of the Old Testament. In Jože Krašovec (ed.), Interpretation of the Bible, 605-920. Ljubjana: Slovenska akademija zanonosti in umetnosti; Shefield: Schefield Academic Press.

Tkadlčik, Vojtěch. 1983. Cyrilský nápis v Michalovcích. Slavia 2. 113 – 123.

Tóth, Imre. 1981. Слово о пол'зе чтения книгъ Иоанна Златоуста в списке XI в. Dissertationes Slavicae 14. 299 – 329.

Trost, K. 1973. Die Übersetzungstheoretischen Konzepzion des Cyrillisch-mazedonischen Blattes und des Prolog zum Bogoslovije des Exarchen Joann. Zugleich ein Beitrag zur Frage der Autorschaft Konstantin-Kyrills. In Johannes Holthusen, Erwin Koschmieder, Reinhold Olesh, Erwin Wedel (Hrsg.), Slavistische Studien zum VII Inernationalen Slavistenkongress in Warschau 1973, 425–525. München: R. Trofenik.

707

Turdeanu, Émile. 1950. Apocryphes bogomiles et apocryphes pseudo – bogomiles. Revue de l'histoire des religions 138(1). 22 – 52; 138(2). 176 – 218.

Urbańczyk, S. 1972. Dwa zabytki staro – cerkewno – slowiańskiej poeziii: „Proglas“ i „Modlitwa abecedowa“. Pamiętnik slowiański 22. 345–360.

Vaillant, André. 1947. Un homelie de Méthode. Revue des études slaves 23(1). 33-48. http://www.persee.fr/doc/slave_0080-2557_1947_num_23_1_1448

Vaillant, André. 1948. La préface de l'évangéliaire vieux-slave. Revue des études slaves 24(1). 5–20. http://www.persee.fr/doc/slave_0080-2557_1948_num_24_1_1465

Vaillant, André. 1956. Une poésie vieux – slave: la Préface de l'Évangile. Revue des études slaves 33(1). 7–25. http://www.persee.fr/doc/slave_0080 – 2557_1956_num_33_1_1647

Vaillant, André. 1963. Un apocryphe pseudobogomile: La vision d’Isaïe. Revue des études slaves 42(1). 109–122.

Vaillant, André. 1968. Textes vieux – slaves. Partie 1. Textes et glossaire; Partie 2. Traductions et notes (Textes publiés par l'Institut d'études slaves 8.1 – 2). Paris: Institut d'études slaves.

Vajs, Jozef. 1946. Které recenze byla řecká předloha staroslovenského překladu žaltáře. Byzantinoslavica 8 (1939-1946). 55-86.

Vajs, Jozef et Jozef Kurz. 1929 – 1955: Evangeliarium Assemani. Codex Vaticanus 3, slavicus glag. T. 1. Prolegomena, tabulae. Pragae, 1929; T. 2. Úvod, text v přepise cyrilském, poznámky textové, seznamyčtení. Vyd. J. Kurz, Praha, 1955.

Valjavec, M. 1889-1890. O prevodu psalama u nekijem rukopisama hrvatsko-srpsko i bugarsko-slovenskjem.Rad Jugoslavenske akademije 98 (1889). 1-84; 99 (1890). 1-72; 100 (1890). 1-64.

Vašica, J. 1950. Anonymní homilie v rukopise Clozově. Casopis pro moderní filologii 33(1). 6–9.

Vašica, J. 1956. Anonimní homilie rukopisu Clozova po stránce právní. Slavia 25. 221–233.

Večerka, Radoslav. 1961. Syntax aktivních participií v staroslověnštině: Pràha : Státní pedagogické nakladatelství.

Večerka, Radoslav. 1989-2003. Altkirchenslavische (altbulgarische) Syntax. Bd. 1-5. (Monumenta linguae slavicae dialecti veteris 27, 34, 36, 46, 47). Freiburg im Br.: Weiher.

Veder, William R. 1981. Elementary Compilation in Slavic. Cyrillomethodianum 5. 49 – 66.

Veder, William R. 1984. How to Write an Original Old Russian Text. In: J. J. Van Baak (ed.), Signs of Friendship: To Honour A.G.F. van Holk, Slavist, Linguist, Semiotician. 333 – 338. Amsterdam: Rodopi.

Veder, William. 1978. Welche Paterika lagen vor 1076 in slawischer Übersetzung vor? Slovo 28. 25 – 34.

Veder, William R. 1999. Utrum in alterum abiturum erat: A Study of the Beginnings of Text Transmission in Church Slavic. Bloomington: Slavica.

Velčeva, Boriana. 2000. Berndt von Arnim und die Glagolica. In: Heinz Miklas, Sylvia Richter, Velizar Sadovski (Hrsg.), Glagolitica: Zum Ursprung der slavischen Schriftkultur. 43 – 47. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften.

Vlášek, J. 1971. Po stopách archetypu staroslověnského překladu žalmů. In B. Havránek (red.), Studia palaeoslovenica: Josepho Kurz septuagenario dedicatum, 389-392. Praha: Academia.

708




Vondrák, Václav. 1893. Glagolita Clozuv. V Praze: Nákl. Ceské Akademie Císaře Františka Josefa pro vědy, slovesnost a umění.

Vondrák, Václav. 1903. Studie z oboru církevněslovanského písemnictví (Rozpravy Ceské akademie věd a umění 3/20). V Praze: Nákl. Ceské Akademie Císaře Františka Josefa pro vědy, slovesnost a umění.

Vondrák, Václav. 1912. Altkirchenslavische Grammatik. 2. Aufl. Berlin: Weidmannsche Buchhandlung.

Vukanović, T. 1971. The Legend of the martyrs of Tiberiopolis (Strumica). Врањски гласник 7. 45 – 76.

Widnäs, M. 1966. Les synaxaires slavo-russes des "Fragments Finlandais." (Commentationes Humanarum Litterarum 38:1). Helsinki: Societas Scientiarum Fennica.

Zashev, Evgeni (ed.). 2015. Lavrentiy's Miscellany (Tsar Ivan Alexandr's miscellany of 1348). Phototype edition. Sofia: КМНЦ.

709