Лекция 4 24.10.2006

Субекти на правото. Видове

1. Физически лица – Лекция 32. Юридически лица

Юридическите лица представляват форма на социална колективност (обединение на лица и имущество, което може да бъде носител на права и задължения). Не всички обединения на лица води до възникване на нов правен субект. Правото определея условията и реда за възникването на юридическите лица.

За разлика от физическите лица юридическите лица винаги се ползват от специална правосубектност, което означава, че те могат да бъдат носители на права и задължения в определена сфера в зависимост от целите, за които се образуват (юридическо лице не е равносилно на лицата, които участват в него).

В зависимост от това дали юридическите лица съдържат човешки субстрат (дали възникват членствени отношения) те се разделят на корпоративни и некорпоративни. Именно при корпоративните възникват т. нар. членствени отношения – отношения между участниците в юридическото лице и самото юридическо лице. Тези отношения съдържат права и задължения (напр. търговско дружество, организация с нестопанска цел). Некорпоративните (университети, фондации) – няма членствени отношения. Гражданското дръжество (консорциум) не е юридическо лице, защото законът не е предвидил при това обстоятелство, че възниква нов правен субект.

3. Държавата като субект на правотоДържавата е особен субект. Тя е форма на организация на общество. За разлика

от всички останали субекти (физически и юридически лица) държавата е носител на държавния суверенитет – възможността на държавата да създава правни норми. Но държавата може и да участва в различни отношения с другите субекти.

Обща характеристика на юридическата отговорност (ЮО).Видове ЮО

Правото съдържа задължителни правила за поведение и обезпечаването на тяхното прилагане и спазване е свързано с принудително въздействие и налагане на санкции при извършване на правонарушение. ЮО се изразява в прилагането на мерки за принудително въздействие (санкции) срещъ правонатушителите. Санкциите представляват онези неблагоприятни последици, лишения от личен и имуществен характер, които едно лице следва да претърпи поради извършеното от него правонатушение.

1. Основание за възникването на ЮОЮО възниква като резултат от извършено правонарушение. Без правонарушение

няма ЮО. Правонатушението може да се определи като виновно извършено вредоносно деяние от деликтоспособно лице.

Вината е отношението на дееца към извършеното от него деяние и съответно към последиците от това деяние. Без вина няма отговорност. В общия случай формите на вината са: Умисъл и Непредпазливост.

Характерно за умисъла е, че деецът осъзнава какви последици ще настъпят и пряко желае /пряк умисъл/ или пък допуска /евентуален умисъл/ тяхното настъпване.

1

Лекция 4 Непредпазливост: Лицето НЕ цели и НЕ желае да настъпят

вредоносните последици, но то е могло да предвиди настъпването им и да не го допусне, което се нарича небрежност /не знае акво може да се случи/. Или лицето се надява, че ще успее да предотврати тяхното настъпване – самонадеяност /знае какво може да се случи/.

В наказателното право е въведена презумцията за невинност на обвиняемия – предполага се, че обвиняемия е невинен до доказване на противното и е в тежест на държавата (прокуратурата) да установи тази вина.

В гражданското право е възприет обратният принцип – смята се, че деянието е извършено виновно докато не се установи противното.

За да се реализира отговорността е необходимо деянието да е извършено виновно. Общото правило е, че без вина няма отговорност. По изключение спрямо определени лица правото предвижда да се осъществи отговорност и без да е налице вина. Това е допустимо предимно в гражданското право (напр. предвидена е отговорност на родителите за причинените от техните малолетни деца вреди на други лица).

2. Функции на ЮОЮО има три основни функции, а именно: превантивна, наказателна и

правовъзстановителна. Превантивната функция се свежда до това, че всяко лице

предварително е наясно какви последици ще настъпят за него в случай, че то извърши правонарушение. Отговорността е публична.

Наказателната функция се свежда до това, че всеки правонатушител следва да претърпи определени неблагоприятни последици като резултат от това, че е извършил правонарушение. Наказателната функция е ответната реакция на обществото към правонарушението и към този, който го е извършил.

Правовъзстановителната функция е насочена към възстановяване на вредите, които са причинени от правонарушението. Тази функция е характерна за гражданската отговорност.

3. Видове ЮОВ зависимост от характера на правонарушението ЮО бива четири вида, както

следва: Гражданскоправна отговорност: Тя се осъществява при извършване на

деликт (непозволено увреждане), морални вреди. Административноправна отговорност: Тя е предвидена при

извършване на административни нарушения. Наказателноправна отговорност: Тя е за извършени престъпления

(това е общественоопасно деяние, извършено виновно и обявено от закона за наказуемо). Не изключва гражданскоправната отговорност.

Дисциплинарна отговорност: Тя е предвидена за извършени нарушения на трудовата дисциплина.

2