Лекция 6 ьь.ьь.2006

Предмет система, метод и източници на административното право. Административен акт.

Административно наказателна отговорност

1.Предмет на административното право (АП):АП урежда отношенията, които възникват и се развиват в процеса на организирането и осъществяването на изпълнителната дейност на държавните органи. То е съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията в областта на държавното управление. Това съотношение от една страна възникващи между органите на държавната власт , а от друга - отношенията между държавните органи и гражданите, които са свързани с установяване на права и задължения по административен ред. Освен това АП урежда отношенията във връзка с административно наказателната отговорност (отговорност предвидена при извършване на административни нарушения). Има четири вида юридическа отговорност: -гражданска отговорност – за извършени нарушения на гражданското право. -административна отговорност – за извършени административни нарушения. -наказателна отговорност – за извършени престъпления. -дисциплинарна отговорност – за нарушаване на трудовата дисциплина.(без вина няма отговорност)

2.Метод и система на АП. -АП е отрасъл на публичното право и като такъв той се отличава с широко приложение на метода на власт и подчинение. -методът на власт и подчинение е метод при който единият от участниците в отношението е поставен в зависимост от другия участник. -системата на АП включва обща и специална част, като във общата част се съдържат онезиправни норми, които уреждат системата, правомощията и отговорността на държавните органи, а специална част обхваща правните норми, които се прилагат в някои от подотраслитена АП (областта на опазване на околната среда, транспорта) - отрасълът АП включва и административния процес. Административния процес съдържа нормите, които уреждат порцедурата за осъществяване на админастративните отношения.

3.Източници на АП: -конституцията съдържа редица основни начала на АП. -закони: *администраятивно процесуален кодекс (АПК) *закон за административните отношения и наказания. *закон за местното самоуправление и местната администрация. *закон за устройството на територията. 4. Административен акт: -власническо волеизявление на орган на държавното управление насочено към възникване на правни последици в областта на изпълнителната дейност. -подзаконов акт, макар и някои от тях да са нормативни. -волеизявление на административен орган. -правните последици от административните актове могат да настъпят в различни сфери на обществените отношения (инспекция по труда, в граждански отношения) -адм. актове могат да бъдат:

1

*нормативни – тези които съдържат правни норми (правилници, наредби, инструкции). Редът за тяхното издаване се съдържа в закона за нормативните актове. *индивидуални – актове, които засягат правата и интересите на отделни лица. -освен това адм. актове могат да бъдат: *облагоприятстващи – създават права или превилегии *утежняващи – предвиждат задължения а) законосъобразност на адм. актове – за да породи правни последици адм. акт трябва да бъде издаден в съответствие с установените от закона изисквания. Такива изисквания има относно: 1.компетентността на органа издал акта. 2.относно формата на акта. 3.процесуални изисквания. Административно процесуалния кодекс (АПК) урежда изискванията относно формата и предвижда, че акта трябва да съдържа следните реквизити: -наименованието на органа, който го е издал. -наименованието на самия акт. -адресът на акта. -основния за издаването му. -разпоредителна част – с която се определят правата и задълженията и срока за тяхното изпълнение. -разпореждане относно разноските. -пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът. -дата на издаване и подпис на лицето издало акта.Всички актове трябва да се издават с мотивирано решение.

Нищожност на административния акт – вид недействителност на административния акт и е свързана с това, че адм. акт съдържа такъв тежък порок, който го прави негоден да породи правни последици.

5. Административно наказателна отговорност – свързана с осъществяването на санкции за неизпълнение на административни задължения. Тя е лична. Адм. наказания могат да се налагат на извършителя на деянието, а извършител може да бъде само човек (физическо лице). По изключение е допустимо административно наказателна отговорност да се осъществи и спрямо юридически лица. Съгласно закона за адм. нарушения и наказания, когато е предвидено в един нормативен акт на юридическо лице или едноличен търговец (ЕТ) може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задълженията към държавата и общината.Административно нарушение е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Адм. нарушение може да се установява само от компетентните органи, които от своя страна са длъжни да спазват предвидения в закона ред за установяване на нарушението и налагане на наказанието. За извършено нарушение могат да се налагат следните наказания: *обществено порицание. *глоба (имуществена санкция). *временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.Адм. наказания се налагат за постигането на две основни цели: *да се предупреди и превъзпита нарушителя. *да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

2

Наказателно право. Обща характеристика на престъпленията

1.Предмет на наказателното право – са обществено опасните деяния, наречени пресъпления и наказанията предвидени за тях. Нак. право дава отговор на въроса кое деяние е престъпление. Няма други престъпления освен онези, които изрично са посочени като такива от нак. право.

2.Метод на нак. право – властниическия метод.

3.Осн. източници: -конституцията. -наказателния кодекс.

4.Системата на наказатеното право вклячва: -обща част – обхваща разпоредбите, като/които установява основните положения (относно престъплението, вината). -специална част – обхваща отделните видове престъпни състави.

5.Обща характеристика на престъплението.Престъплението може да се определи като противообщетвена проява с най-висока степен на обществена опастност. Съгласно наказателния кодекс престъплението е онова обществено опасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. -състав на престъплението – разбираме посочените от закона признаци, които характеризират престъплението: *обществено опасно деяние (действие или бездействие). *престъпен резултат -> последици (резултатни, формални). *наличие на причинна връзка между деянието и резултата. *вината. -стадий на престъплението (3 стадия): *приготовление – набавяне на средства, създаване на организация. *опит – започнало е осъществяване на изпълнителното деяние. Изпълнението не е извършено. *довършено престъпление.

В нак. право могат да се разкрият особености във връзка с извършителя на престъплението, тогава говорим за съочастие. Има три вида съочастници: -извършители. -подбудители – този който умишлено склонява друг за извършване на престъплението. -помагачи – лицето което осигурява средства или информация.

3