Зелен нов курс за Европа - към зелена модернизация пред лицето на кризата

l l

l

Зелен нов курс за европаКъм зелена модернизация пред лицето на кризата

Зелен нов курс за европаКъм зелена модернизация пред лицето на кризата

Доклад на Института за Климат, Околна среда и Енергия във Вупертал

Автори:Д-р Филип Шепелман,

Мартен Сток,

Торстен Коска,

д-р Ралф Шюле,

проф. д-р Оскар Ройтер

Този доклад е поръчан от и е издаден от Версията на Български е изготвена от доброволци на

3зелен нов курс за европа

Предисловие

Изправени сме пред лицето на съчетание от няколко кризи – икономическа, екологична и социална – ко-ито изискват глобална реакция. През 30-те години на ХХ век президентът Франклин Д. Рузвелт постави началото на своя амбициозен „Нов курс”, за да изведе Америка от Голямата депресия, срива на стоковите пазари и растящата безработица. Днешната криза е не само икономическа. Тя може да бъде овладяна единствено чрез интегрирани политически действия – чрез ЗЕЛЕН НОВ КУРС. Това бе признато за глобал-но предизвикателство от Генералния секретар на ООН и Екологичната програма към ООН (UNEP).

Опитът икономическата криза да бъде преодоляна с по-силен натиск върху околната среда е погрешен, тъй като глобалното затопляне и изчерпването на ресурсите вече заплашва самото ни съществуване. Преодоляването на екологичната криза чрез ограничаване на гражданската икономическа активност, водещо до повишаване на безработицата и бедността до безпрецедентни нива също не е вариант. Наша-та стратегическа задача е да „развържем” икономическата активност, използването на ресурсите и въз-действието върху околната среда, като същевременно създадем устойчиви и достойни работни места за нашите граждани.

През последните години в Европа, САЩ и други индустриални държави бяха похарчени милиарди евро по т. нар. „възстановителни пакети” за преодоляване на икономическата криза. От самото начало нашата Група призова към използване на това огромно количество от обществени средства за „позеленяване” на икономиката и за поставяне на началото на екологичната реформа в пазарите на продукти и услуги в посока по-устойчиви модели.

Тази задача не е лесна и изисква „просветени” политически стратегии. По тази причина ние се обърнахме към Вуперталския институт да ни подпомогне да анализираме настоящата ситуацията и да идентифицира-ме най-подходящите тематични области, ефективните инструменти и най-добрите практики, за да можем да представим и популяризираме нашия Зелен Нов курс.

Докладът разкрива, че възстановителните пакети, отпуснати в Европейския съюз, изостават в сравнение с тези в САЩ и Азия, което е доказателство за икономическия и социален потенциал на един такъв Зелен Нов курс. Докладът използва прагматичен подход, като се фокусира върху две основни направления – как да се „озеленят” неотложните текущи възстановителни дейности по специфични икономически въпро-си; и как да се подпомогне създаването на рамкови условия, които да поставят начало на екологична модернизация и структурна промяна. Той също така идентифицира ключовите елементи, необходими за прилагането на Зеления Нов курс.

Докладът показва, че ЕС и държавите-членки разполагат с много от компонентите, необходими за осъщес-твяването на ефективен Зелен Нов курс. Липсва единствено политическа воля и лидерство. Никое научно изследване не може да помогне за преодоляването на тази бариера. Единственото решение е политичес-ка стратегия, която да може да привлече широка подкрепа и да окаже натиск върху институциите и поли-тическите играчи за промяна на посоката. Казусите, представени в този доклад, показват, че развитието на еко-индустрии в някои държави-членки зависи от обществения консенсус по отношение на ключови аспекти на устойчивото развитие, както и от ангажирано правителство, способно да изгради и приложи високи екологични стандарти.

ЕС следва да поеме водеща роля в съставянето на Зеления Нов курс, екологичната модернизация и създа-ването на зелени работни места. Знаем, че ЕС разполага с редица целеви програми, които притежават по-тенциала да се развият в централни елементи на подобна стратегия. Една от нашите основни задачи като политическа група в Европейския парламент ще бъде да намерим начини да променим политиките на ЕС, като въведем строги условия по отношение на околната среда и потреблението на ресурси за дейности-те, финансирани от Европейските структурни фондове, изследователските програми, възстановителните разходи и др.

Благодарим на изследователския екип от Института във Вупертал за качествената работа, която той свър-ши в рамките на зададения им от нас кратък срок. Почерпихме голяма доза политическо вдъхновение от това сътрудничество.

Ребека Хармс,

Съпредседател на Групата на Зелените / Европейски свободен алианс в Европейския парламент

Клод Турм,

Заместник-председател на Групата на Зелените / Европейски свободен алианс в Европейския парламент

4


От името на ЗЕЛЕНИТЕ

Скъпи Зелени Приятели,

Искам да благодаря на всички, които се включиха в създаването на българския превод на Зеления Нов курс за Европа. На преводачите – Емил Атанасов, Марко Костадинов, Наталия Димитрова, Анета Михайло-ва, Пенчо Стефанов и Мила Страшимирова, които с доброволния си труд и с цената на доста пожертвано свободно време избутаха на собствен ход нелекия превод на този материал. Благодаря ви! - Сигурен съм, че сте срещнали доста трудности с гъмжащия от специфични термини език, но се надявам да сте доволни от крайния резултат и да сте научили нови и интересни неща по време на работата си.

Специални благодарности и на Драгомир Константинов, с който си поделихме смисловата редакция на този документ и на Кристина Димитрова, Стефан Радев, Ангел Игов и Стоян Йотов, които на свой ред си поделиха работата по това да отстранят понякога жаргонния и недодялан език на иконоимистите и да доставят до читателите един краен продукт на по-достъпен и рафиниран български език. В решаващи-те метри преди финала най-важна роля изиграха Денислав Йорданов и Пламена Найденова – Благодаря ви! Денислав е студент по политология в УНСС и съ-учредител на университетския клуб “Его–Политико” и свърши невероятна работа по сглобяване на всички парчета от текста, възстановяване на графиките му, а след това и цялостната му редакция. Пламена, която познаваме като “Панда дизайн” и която много ни по-мага при изборите миналото лято, се зае с предпечата и отдели много часове доброволен труд на Зеления Нов договор, успя да ни даде едно истинско и приятно за четене зелено удоволствие за очите.

Всички вие направихте възможно четенето на ЗЕЛЕНИЯ НОВ КУРС на Български език изцяло с добровол-ния си труд и това е безкрайно ценно и рядко в наше време.

Смело мога да посветя поне своята част от работата на малката група ентусиазирани студенти от УНСС, които наскоро се вляха в ЗЕЛЕНИТЕ – Дадохте ми допълнителен стимул за бързото завършване на този труд и силно се надявам скоро да видим резултатите в позеленелите ви курсови и дипломни работи, както и на началото на надграждане на вече свършеното с по-конкретни за българските условия разработки.

Към всички читатели се обръщам със следното послания – Зеленият Нов договор за Европа не е най-лесното четиво. За всички, които ползват английски език препоръчвам оригиналната версия Green New Deal for Europe. Ще бъдем безкрайно задължени, ако ни изпращате своите бележки и забалежки по прево-да, за да може да го доизгладим и да го направим още по-четим и достъпен за всички, които предпочитат да се запознаят с него на български език.

Преминете към следващите страници без предубеждение или мисъл, че те предлагат универсални фор-мули за един прекрасен зелен свят. Щре прочетете един ориентир къде сме и какви са възможните посо-ки. Планетата очаква от всеки от нас индивидуални решения за всичко останало.

Генади Кондарев

Член на Националния съвет на ЗЕЛЕНИТЕ

www.zelenite.bg

6


Съдържание

Благодарности

Бележка от издателите

Предисловие

Списък на фигурите

Списък на таблиците

Резюме

1. Въведение

2. Сравнение на програмите за възстановяване

2.1 Общ размер на програмите за възстановяване 2.2 Сравнение на зеления дял

2.3 Създаване на зелените стимули

2.4 Потенциал за създаване на работни места

2.5 Преглед на програмите за възстановяване

2.6 Междинни резултати

3. Зеленият Нов курс и еко-индустриите: емпирична основа и очаквания

3.1 Определение за екологични индустрии

3.2 Оборот и заетост в европейските екологични индустрии 3.2.1 Оборот на екологичните индустрии 3.2.2 Заетост в екологичните индустрии

3.3 Пример: екологичните индустрии в Германия3.3.1 Характеристики на германските екологични индустрии 3.3.2 Паралелната еволюция на екологичната политика и екологичните индуст-рии в Германия

3.4 Икономически и политически двигатели на екологичните нововъведения

3.5 Меджинни резултати

8

4. Общи рамки на Зелен Нов курс в ЕС

4.1 Стратегии за Зелен Нов курс 4.1.1 Лисабонска стратегия

4.1.2 Стратегия за устойчиво развитие 4.1.3 Ресурсната родуктивност: основен индикатор в Зеления Нов курс

4.2 Политики за Зелен Нов курс 4.2.1 Обща селскостопанска политика (ОСП) 4.2.2 Регионална политика

4.3 Програми за Зелен Нов курс 4.3.1 Рамкова програма „Конкурентноспособност и иновации” (CIP) 4.3.2 Седма рамкова програма за проучвания и технологично развитие (FP7) 4.3.3 План за действие за екологични технологии (ETAP)

5. Заключения и препоръки

6. Анализ на основните сектори и лостове за Зелен Нов курс в ЕС-27

6.1 Транспортна политика – проблеми и предизвикателства в ЕС 6.1.1 Стратегии за устойчив обществен транспорт6.1.2 Съществуващи програми за възстановяване в ЕС – инструменти за сектора на пътническия транспорт6.1.3 Профили на ключови инструменти в сектора на наземния пътнически транспорт

6.2 Енергийна политика: проблеми и предизвикателства в ЕС6.2.1 Съществуващо законодателство и стратегии6.2.2 Потенциални и смекчаващи разходи6.2.3 Стратегически области на действие и ефекти върху заетостта

6.3 Ресурсна политика – проблеми и предизвикателства в ЕС6.3.1 Рискове и въздействия при употребата на ресурси6.3.2 Ресурсна производителност и конкурентноспособност6.3.3 Ресурсната производителност и нейните ефекти върху заетостта6.3.4 Стратегии за политиките на ресурсната ефективност6.3.5 Основни цели за подобряване на ресурсната ефективност6.3.6 Ресурсната ефективност и Зеленият Нов курс

Използвани източници


Списък на фигурите

Фигура 1: Абсолютен размер на избрани възстановителни програмиФигура 2: Размер на икономическите стимули като процент от световния БВП по региони

Фигура 3: Дял на зелените стимули в националните възстановителни програми Фигура 4: Оценка на стимулиращите пакети Фигура 5: Специфичен за страната растеж на еко-индустрията в периода между 1999 и 2004 г.Фигура 6: Общ брой създадени работни места чрез инвестиции в размер на € 75 ($ 100) млрд.Фигура 7: Индикатор за интензитет на връзката между икономическа активност, изпол-зване на ресурси и въздействие върху околната средаФигура 8: Енергийна интензивност в ЕС-27 през 2005 г. Фигура 9: Производителност на ресурсите в ЕС-27 през 2005 г.Фигура 10: ЕС-15: дялове на видовете вътрешен сухоземен пътнически транспорт, 2004 г.Фигура 11: ЕС-27: дялове на видовете вътрешен сухоземен товарен транспорт, 2005 г.Фигура 12: Емисии на парникови газове от транспорта Фигура 13: Регистрации на нови автомобили в Европа през 2008-2009 г. Фигура 14: Крайно потребление на енергия в ЕС Фигура 15: Емисии на парникови газове (EПГ) по страни-членки на ЕСФигура 16: Емисии на парникови газове по сектори Фигура 17: Интегрирана климатична и енергийна политика на ЕС Фигура 18: Преглед на съкращенията на емисии на ПГ в сценария за 30% съкращаване P&M в съпоставка със сценария BAUФигура 19: Развитие на световния добив на ресурси Фигура 20: Динамика в разходите за материали и разходите за труд (работна заплата) в

германската тежка индустрия Фигура 21: Производителност на ресурсите, съотнесена към конкурентноспособността

Фигура 22: ВПМ спрямо БВП за ЕС-15 при постоянни цени

Списък на таблиците

Таблица 1: Сравнение на разходите и БВП през 2009 Таблица 2: Разпределение по страни на зеления стимул Таблица 3: Преглед на избрани програми за възстановяване Таблица 4: Размер на еко-индустриите в ЕС-15 от 1999 и 2004 Таблица 5: Преглед на проучвания и оценки относно потенциала за генериране на заетост чрез зелени стимули Таблица 6: Заетост в еко-индустриите на ЕС-15 от 1999 г., и в еко-индустриите на ЕС-25 от 2004 г.Таблица 7: Заетост в еко-индустриите на ЕС-15 през 1999 по страни Таблица 8: Стимули за екоиновации Таблица 9: Спестявания от крайно потребление на енергия при сценария за 30% съкра-щаване P&M в съпоставка с BAU

10

Резюме

След финансовата и икономическа криза от 2008 г. много правителства по света допринесоха силно за активна икономическа политика чрез задействане на програми за възстановяване. Повечето от тези програми притежават и зелени елементи, поняко-га в значителен размер. Европейските програми за възстановяване са малки като относителна и абсо-лютна величина, особено в сравнение с азиатските, но все пак можем да очакваме силно и стимулира-но от държавите търсене в глобален мащаб, което да движи зелените пазари.

Реалният ефект от зеления стимул на антикризис-ните програми предстои да бъде видян. Дискуси-ите относно действителните величини, мерки и допълнителни програми в много случаи все още продължават. Сравняването на зеления дял в анти-кризисните програми е често трудно, не на послед-но място и поради това, че не е постигнато всеобщо съгласие кои мерки са зелени. Това е една от основ-ните причини, поради които Европа има нужда от ясна представа какво представлява Зеленият Нов курс (ЗНК).

Много проучвания и коментари относно зеления дял в антикризисните програми се фокусират вър-ху въпросите на климата и енергетиката, но ЗНК включва (и трябва да включва) не само отговор на климатичните промени. Той трябва да насърчава еко-индустриите с ясната визия за зелена модер-низация на икономиката.

Въз основа на дефиницията на Евростат/ОИСР за еко-индустрии, ние дефинираме ЗНК като целеви държавни инвестиции в дейности, които произ-веждат стоки и услуги за измерване, предотвра-тяване, ограничаване, свеждане до минимум или коригиране на екологичното увреждане на водата, въздуха и почвата, както и на проблеми, свързани с отпадъци, шум и екосистеми. Това включва ино-вации в по-чисти технологии, продукти и услуги, намаляващи екологичния риск и свеждащи до ми-нимум замърсяването и експлоатацията на ресур-сите. В ЕС еко-индустриите вече създават значителен оборот и заетост. Различни изследвания потвърж-дават отличния потенциал за по-нататъшен рас-теж. Те показват също така, че тази тенденция не е равномерна в рамките на ЕС. Ето защо успешните иновации и отрасловите политики, създавани от лидерите на пазара, биха могли да се приемат като модел за активно разпространение на еко-инова-циите във всички страни-членки на ЕС.

Изолираната подкрепа за еко-индустриите сама по себе си не е достатъчна, защото дори и зеленият икономически растеж може да навреди, ако само допринася за увеличаване на и без това неудър-

жимо високото ниво на консумация на природни ресурси. Ето защо ЗНК трябва да бъде нещо пове-че от технологична платформа за еко-индустриите. Той трябва да се ръководи от визията за това как трябва да изглежда в дългосрочна перспектива зе-лената модернизация на индустрията. ЗНК изисква структурни изменения на всички нива на политика-та за постигане на три цели. ЗНК трябва да:

1. Разруши неустойчивите структури,2. Изгради устойчиви структури,3. Зададе правилната средносрочна и дългосрочна

ориентация.

ЗНК трябва да постигне тези цели на стратегическо ниво, на ниво отделни политики на ЕС, както и на програмно ниво.

СтратегииНа стратегическо ниво, освен ниски нива на въгле-родните емисии, липсва дългосрочна направлява-ща визия за устойчиви модели на производство и консумация. Зелените елементи на Лисабонската стратегия в комбинация със Стратегията за устой-чиво развитие съдържат елементи, които биха могли да се използват като опорни стълбове на такова виждане. В частност, огромната разлика в енергийната и материалната производителност между страните-членки (стигаща до коефициент 8!) трябва да стане централното предизвикателство за насочването на политиките в посока еко-иновации. Това изисква подкрепа за първенците по ефектив-ност и заимстване на технологии в региони с ниска производителност на ресурси. По този начин ЕС ще пожъне двоен дивидент от намаленото натоварва-не на околната среда (включително от емисиите на въглероден диоксид) и от повишената конкурент-носпособност вследствие намаляването на произ-водствените разходи. Така ЕС би поел по пътя на едно развитие, което в крайна сметка ще доведе до модели на консумация и производство, зачитащи екологичните лимити в Европа и извън нея.

ПолитикиГлавните политики на ЕС могат да повишат суровин-ната ефективност в отраслите и инфраструктурата на ЕС чрез комбиниране на европейските с наци-оналните фондове. В частност, в лицето на Кохези-онната политика Европейският съюз има на разпо-ложение система за финансиране, предназначена за структурната промяна, която вече функционира в мащаб, подобен на този на зелените стимули в европейските антикризисни програми. Чрез ком-биниране на националните антикризисни програ-ми с Регионалните фондове на ЕС страните-членки биха могли да създадат необходимите финансови лостове за промяна на моделите на производство и консумация, особено в изоставащи региони. За тази цел Европейският парламент може да въве-де специални ускорени финансиращи механизми. Такива механизми биха дали зелена светлина на


зелени структурни интервенции, които да повишат суровинната производителност в промишлеността и инфраструктурата, наблюдавани от Европейските Структурни Индикатори за енергийна и суровинна ефективност.

ПрограмиКраткосрочната подкрепа от Общността за ЗНК може да бъде последвана от по-консолидирани средносрочни действия за интегриране на нужни-те компоненти в подходящ набор от политически инструменти. Това може да бъде постигнато чрез подобрения на програмно ниво. ЕС има редица утвърдени иновационни програми, които вече допринасят за „озеленяването” на европейската икономика, напр. Плана за действие за екологич-ни технологии (ETAP) и Рамковата програма „Кон-курентноспособност и иновации” (CIP). Различни-те програми на ЕС, които засягат екоиновациите, трябва да се обединят и да бъдат подкрепени чрез Кохезионния фонд, за да се подобри цялостната ресурсна производителност (енергия и суровини). Интегрираните схеми за използване на научно-раз-войната дейност, иновациите и програмите за реги-онално развитие могат да формират финансовата основа за развитие (на европейско и регионално ниво) на т. нар. „тройна спирала”, състояща се от за-интересовани партньори от страна на предприяти-ята, публичния сектор, академичните институции и научните звена, които биха могли да създадат и за-движат самозадоволяващ се пазар за подобряване на ресурсната ефективност в Европейския съюз.

Приоритетни области за регионална трансформа-ция могат да бъдат устойчивата мобилност, както и енергийната и суровинната ефективност.

Устойчива транспортна политика

Подобряването на устойчивостта на транспорта е не само ключово предизвикателство в борбата с климатичните промени и останалите екологични проблеми. Като важен сектор на съвременната ико-номика, по-ефективните и по-устойчиви транспор-тни системи допринасят към икономическия рас-теж. По този начин интегрирането на инвестициите за устойчив транспорт в европейските планове за възстановяване може да предостави важни стиму-ли за икономически растеж и заетост.

Когато говорим за политически стратегии и соци-ални и икономически условия, товарният и пътни-ческият транспорт са много различни, както и сухо-земният, въздушният и морският транспорт. В този смисъл настоящият документ се фокусира върху описанието на проблемите и решенията в областта на сухоземния пътнически транспорт.

Устойчивата политика за пътнически транспорт трябва да бъде фокусирана върху три основни стратегии:

1. Намаляване на нуждата от транспорт.2. Преход към по-устойчиви средства за транспорт.3. Увеличаване на ефективността на превозните

средства и транспортния поток.

По отношение на устойчивостта на мерките може да бъде създадена йерархична структура от тези три стратегии.

Намаляване на нуждата от транспорт е главен при-оритет, тъй като позволява да се запази мобилност-та, като същевременно се намалят пропътуваните километри. Мобилността се определя като възмож-ност да се извършват различни човешки дейности, като бизнес, заетост, покупки, свободно време и други социални и културни дейности. Следователно е необходима интегрирана политика за транспорт и устройствено планиране, а това изисква дълго-срочно развитие. В този смисъл това не попада във фокуса на програмите за възстановяване, тъй като те са концентрирани върху бързите резултати.

Вторият стратегически аспект на устойчивата мо-билност засяга начина, по който се задоволяват останалите транспортни нужди. Различните начи-ни за наземен транспорт – ходене пеша, каране на колело, автобуси, влакове и автомобили – имат различни екологични преимущества и недостатъ-ци. Има смисъл да се подкрепи мобилност, която произвежда нулеви емисии за кратки разстояния, и употреба на влакове и обществен транспорт (ав-тобуси и трамваи) за средни и дълги разстояния. Това включва и създаване на инфраструктура и транспортни връзки за насърчаване на т.нар. ин-термодалност (комбиниран превоз), покупката на превозни средства, управлението на мобилността и предоставянето на информация, образование и услуги. Тези освобождаващи мерки създават усло-вия за промени в начина на придвижване. Могат да бъдат въведени и ограничаващи мерки, като: огра-ничения на скоростта, зони с ниски емисии и такси за задръствания, еко-такси за горивата, по-високи данъци за превозни средства с висока консумация на горива. Това са примерни мерки, които подпо-магат подготвката на терена за по-устойчиви начи-ни на транспорт.

Третият стратегически стълб е подобряването на ефективността на транспорта. Това включва мерки относно технологиите на превозните средства, как-то и системи за интелигентно управление на трафи-ка и еко-шофиране. Политическите инструменти в тази област включват: ограничения на емисиите, фискални мерки за интегриране на „външните” раз-ходи, научно-развойни програми. Последните два инструмента са възможни елементи на ЗНК.

12

В заключение могат да бъдат дефинирани следните възможни елементи на ЗНК:• Инвестиции в нови превозни средства за градс-

ки транспорт – автобуси, трамваи и регионални (интер-сити) влакове;

• Инвестиции във велосипедна и пешеходна инф-раструктура, които могат да бъдат реализирани в кратки срокове;

• Инвестиции в инфраструктурни подобрения за обществения транспорт;

• Инвестиции в услуги, които да направят обще-ствения транспорт по-удобен за потребителя;

• Стимули за пре-оборудване и модернизация на личните автомобили и превозните средства на градския транспорт;

• Фискални мерки за субсидиране на високоефек-тивни превозни средства;

• Проучвания в областта на енергийно-ефективни технологии;

• Реклама и пазарна реализация на по-устойчиви начини за транспорт;

• Образование и обучение за еко-шофиране.

Устойчива енергийна политика

ЗНК на ЕС ще има по-дългосрочен ефект в посока намаляване на емисиите и повишена заетост, ако е основан върху набор от съгласувани политики на равнище ЕС, държава-членка и на регионално ниво.

Могат да бъдат идентифицирани четири основни стратегически области:

1. Енергийни характеристики на сградите (жилищ-ни, третични и промишлени сгради; съществу-ващи сгради; нови сгради; отоплителни и охла-дителни системи, включително използване на възобновяеми енергийни източници; интелиген-тно отчитане).

В строителния сектор трябва да бъде стартирана нова схема на консултантски услуги за издаване на ваучери за собствениците на жилища и на малки и средни предприятия. Допълнителните преки суб-сидии за преоборудване на съществуващи сгради трябва да насърчат използването на възобновяе-ми енергийни източници и на стандарти за висо-ка енергийна ефективност. Трябва да бъдат стар-тирани допълнителни пилотни проекти за къщи с пасивни или нулеви емисии, за да се подобри ефективността на набора от съществуващи сгра-ди. Необходима е добре обмислена комбинация от стандарти за висока енергийна ефективност на самите сгради и възобновяеми енергийни източ-ници, за да се намалят значително консумацията на енергия и нивата на емисиите в сградния фонд. ЗНК трябва да подпомага градовете и регионите за установяване на зони с нулеви емисии или на цели градове с нулеви емисии. При новите сгради къ-

щите от типа „енергия плюс” могат да служат като пример за нови стандарти в строителството като цяло. Съчетаването на стратегии за ниски емисии със суровинната ефективност на новите сгради се нуждае от допълнителна външна финансова под-крепа (напр. чрез програмите BREEAM, CASBEE, Effinergie, DGNB и LEED). Подкрепата за намалява-не на енергийното потребление на отоплителните и климатичните системи също може да допринесе значително за намаляване на емисиите. Старите и неефективни отоплителни системи трябва да бъдат заменени или модернизирани. Енергийно-ефек-тивните задвижващи технологии, например, могат да намалят електрическата енергия, използвана от циркулационни помпи и вентилатори, с до 80%.

2. Потребление на енергия от електрически уреди

Навлизането на пазара на енергийно-ефективни уреди е все още на много ниско ниво. Необходи-ми са повече мерки в подкрепа на намаляване на енергийното потребление на офисното и комуни-кационното оборудване и на уредите за развлече-ния както в режим готовност, така и в работен ре-жим. Препоръчват се следните мерки:• програми за подкрепа на разработката на бяла

техника с най-висока енергийна ефективност;• програми за подкрепа на разработката на офис-

но и комуникационно оборудване и на уреди за развлечения без режим на готовност и с ниска консумация в работен режим.

3. Емисии в промишлените процеси

ЗНК на ЕС трябва да подкрепя комбинация от доб-роволни споразумения и финансови стимули (на-пример данъчни намаления). Комбинация от без-платни или субсидирани енергийни одити (ваучери за консултации и одит), регионални и/или секторни мрежи и секторни енергийни схеми (напр. като тези в провинция Северен Рейн - Вестфалия); енергий-ни услуги, както и целеви програми за финансова подкрепа за насърчаване на крайния потребител, напр. в секторните мрежи или схеми – всичко това изглежда е най-успешната комбинация от полити-ки за стимулиране на енергийната ефективност.

4. Електропреносни мрежи и интелигентно отчи-тане в ЕС

В последните правила на ЕС, особено в Директи-вата за енергийна ефективност при крайното пот-ребление и енергийните услуги, ясно е подчертана ролята на интелигентните измервателни системи. Европейският ЗНК следва да подкрепя развитието и прилагането на интелигентни измервателни сис-теми с цел:• потреблението на енергия, енергийните разходи

и емисиите на парникови газове;• мотивиране на потребителите да наблюдават

своето потребление на енергия и да предприе-мат допълнителни действия;


• намаляване на текущите разходи по отчитане и фактуриране;

• създаване на техническа база за управление на върховото потребление и интегриране на възоб-новяемите енергийни източници в електроенер-гийната система.

По-широкото използване на интелигентни измер-вателни системи също изисква гъвкава европейска електроенергийна мрежа. Структурата на евро-пейската мрежа трябва да бъде адаптирана към общото развитие на пазара на енергийни доставки, към интеграцията на големи децентрализирани възобновяеми системи за доставка, както и към интегрирането на едромащабни офшорни центра-ли за вятърна енергия и концентрирана слънчева енергия. Само новаторски и интелигентни мрежо-ви технологии ще бъдат в състояние да управляват тези стратегически цели и да реализират потенциа-ла за по-голяма икономия на енергия. Допълнител-ното финансиране трябва да се съсредоточи върху електропреносната и електроразпределителната инфраструктура в рамките на ЕС.

Политика на устойчиви ресурси

Европа е силно зависима от широк кръг природни ресурси от местни източници, както и от други час-ти на света. Растящото търсене от развиващите се икономики ще увеличи цените на ресурсите и на риска от ограничения достъп до ресурси. Следо-вателно силен икономически аргумент за ефектив-ността на ресурсите е значителният потенциал за намаляване на разходите с две основни последици: подобряване на конкурентоспособността и създа-ване на работни места. Затова производителност-та на ресурсите може да бъде основен елемент на един Зелен Нов курс, който може да даде не само краткосрочни резултати, но и по-силна икономика като цяло.

Официални данни на Евростат показват голяма разлика при ефективността на ресурсите между държавите-членки на ЕС с до 17 пъти. ЕС би могъл да реализира значителни екологични и конкурен-тни предимства, ако предприеме систематични действия в тази насока. Това е свързано с насър-чаване на съществуващите ресурсни политики на първенците и стратегии за технологичен скок за регионите, които изостават.

В дългосрочен план ефективността на ресурсите трябва да бъде вградена в по-цялостна визия на ус-тойчиво използване и управление на природните ресурси, която може да се характеризира с четири парадигматични и допълващи се гледни точки:

1. Ресурсно-ефективен и рециклиращ индустриа-лен сектор

2. Общество на стабилните запаси, в което матери-алният растеж на икономиката ще бъде изме-стен от динамично равновесие между изгражда-не и разрушаване.

3. Икономика базирана на слънчевата енергия, използваща естествените енергийни доставки от слънцето, и

4. Балансирана био-икономика, основана на устой-чивото използване на биологичните ресурси.

На прагматична и краткосрочна до средносрочна основа, има пет основни цели за първата парадиг-ма, свързана с преминаването към ресурсно-ефек-тивна и рециклираща индустрия:1. Устойчиви пазари за бъдещето2. Силни институции3. Ресурсно-ефективни продукти и услуги4. Правителството като потребител – пример за

подражание и пазарна сила5. Промени в мисленето на хората.

За да имат краткосрочно влияние върху икономи-ческото развитие и създаването на работни места, комбинираното създаване на Европейска агенция за ефективно използване на ресурсите (EREA) и на-ционалните фондове за ефективността на ресурси-те (REF) би могло да е адекватна стратегия в Зеле-ния Нов курс.

EREA би започнала международно сътрудничество и комуникация за повишаване на осведомеността в държавите-членки и индустрията, за да се стиму-лира търсенето на консултантски услуги. Информи-раността на вземащите решенията в индустрията относно потенциала за намаляване на разходите би довело до увеличено търсене на специфични ресурсно-ефективни технологии, продукти и ус-луги. Желаният дългосрочен ефект е самоподдър-жаща се конкуренция, стремяща се към постигане на ползите от ефективността на ресурсите в произ-веждащата промишленост на ЕС.

Националните фондове за ефективността на ресур-сите ще финансират ресурсна ефективност, осо-бено в малките и средни предприятия, които чес-то не разполагат с достатъчно капитали и опит за въвеждане на мерки за ефективност на ресурсите. Националните фондове (REFs) може да съфинанси-рат регионални фондове на ЕС.

Обществени поръчки, които изискват ефектив-ност на ресурсите, може да бъдат допълнителен инструмент за директна подкрепа на постигането на ресурсна ефективност. Публичните институции трябва да започнат да подобряват процедурите за обществени поръчки и активи чрез инвестиране в ресурсно-ефективни продукти и услуги.

14 15A Green New Deal for Europe

15зелен нов курс за европа 15A Green New Deal for Europe

1. Увод

Светът е в криза. През 2008 г. се случи безпрецедентен разпад на финансовия сектор навсякъде по света. Цели икономики са разлюлени от безработица, а финансовата нестабилност застрашава социалната и икономическа стабилност на Европейския съюз.

В същото време природната среда се променя по целия свят. Климатичните промени, намаляващо биоразнообразие и намаляващи природни ресурси са все по-голяма заплаха за развитието на обществата.

Как могат политиците в ЕС и други действащи лица да спасят нашите икономики и природната среда? Дали можем само да опазим икономическото си богатство за сметка на природата? Има ли алтернатива на сключването на Зелен Нов курс, който същевременно ще стимулира икономическото развитие, ще създаде работни места и ще намали натиска върху околната среда? Може ли Европа да излезе по-силна и по-устойчива отколкото беше в началото на настоящата икономическа криза?

Това изследване представя резултати от анализ на антикризисни програми и техния потенциал да допринесат за Зеления Нов курс. То предлага „позеленяване” на икономиката и представя доказателства за неговия икономически и трудов потенциал. На този фон то разглежда краткосрочни до средносрочни политически стратегии и инструменти в Европейския съюз и дава препоръки за Зелен Нов курс в ЕС.

Проучването се фокусира предимно върху преки антикризисни дейности и спомагателните рамкови условия, които понастоящем се предприемат в световен мащаб. Ето защо то идентифицира някои елементи на една нова зелена смес от политики, но не се опитва да очертае широкообхватни реформи, които да направят икономиката зелена. Дългосрочни фискални реформи или дълбока промяна към икономика на стабилната държава, както и други по-дълбоки промени ще са в крайна сметка нужни, за да се насърчи устойчивото развитие в Европейския съюз, но те не са предмет на това проучване. Зеленият Нов курс трябва да подходи прагматично към преките антикризисни програми, но все пак трябва да посочи някои първи стъпки в посока на екологичната модернизация и структурни промени. Зеленият Нов курс следователно няма да е цялостна стратегия за екологична модернизация, но би могъл да помогне на Европа да излезе по-силна и по-устойчива, отколкото беше преди настоящата криза.

16

?


?

2. Сравнение на антикризисните програми

Скоро след началото на икономическата криза, правителствата по света осъзнаха, че държавата ще трябва да компенсира бързо намаляващите частни инвестиции с големи пакети от възстановителни мерки. Светът се отвърна от предишния подход на дерегулация и се обърна към една по-активна роля на държавата. Редица проучвания се опитаха да сравнят различните пакети. Те често са основани на предварителна информация от правителствата за различните възстановителни програми, които често бяха все още в процес на разработка. Често неясните обяснения на термините и различията в методологията са довели до най-различни оценки. Базирайки се на различни проучвания, следващата част съдържа основна информация за пълния размер на антикризисните програми, техния състав и потенциал.

2.1. Общия размер на възстановителните програми

Според първи обзор на HBSC (2009) абсолютната стойност на наскоро задействаните възстановителни програми варира в значителни граници (фигура 1).

Фигура 1: Абсолютен размер на избрани възстановителни програми в милиарда € (по HSBC 2009)

18

Повечето възстановителни програми са все още в процес на изработване и ратификация. Затова действителният им размер и точните финансо-ви параметри все още се променят. По-късни из-следвания от OECD (2009) дават други стойности за абсолютния размер. Примерно, тези на Испания и Канада са значително по-високи и са €56,8 млрд. и €61,6 млрд.

Може би е по-смислено да се прави относително сравняване, отчитайки размера на икономиките на страните. Сравняването на числа е спорно, тъй като различните програми често имат различен срок. Сравнение, което отчита размера на иконо-миките и сроковете може да се намери в Заха и Вай-цзекер (2009). Те са изчислили сумата на разходите за стимулиране на икономиката през 2009 г. в ЕС, САЩ и Китай, съотнесена към БВП, като е показано на Таблица 1.

Като процент от БВП, САЩ разходва точно два пъти повече от ЕС през 2009 г., докато възстановителна-та програма на Китай е почти осем пъти по-голяма.

млрд. € % от БВП

еС 112.5 0.9%

САЩ 199.6 1.8%

Китай 233.1 7.1%

Таблица 1: Сравнение на разходите и БВП през 2009 г. (Заха и Вайцсекер 2009, стр. 5)

Сравнение на общите разходи за стимулиране на икономиката в различни региони на света, съотне-сени към глобалния БВП, показва относително мал-кия размер на европейските програми. Както е по-казано на Фигура 2, Европа има третия по големина принос в изваждането на световната икономика от кризата. Той е два пъти по-голям от този на Близкия изток и Африка, една трета от този на САЩ и по-малък от една трета от усилията на Азия/Океания.

Носителят на нобелова награда, Пол Кругман, на пресконференция в Брюксел на 17-ти март заклю-чи, че европейските програми за стимулиране са далеч недостатъчни, за да противодействат на кри-зата (Strobl 2009).

Фигура 2: Размер на икономическите стимули като процент от световния БВП по региони. (Deka Bank 2009, p.4)


2.2 Сравнение на зелените дялове

В допълнение към общият им размер, зеленият дял на възстановителните планове варира значително – от 1,3% в Италия до 80,5% в Южна Корея, както е показно по-горе.

HSBC (2009) дефинира зелени стимули като се по-зовава на 18 теми, определени от HSBC Индекс на Климатичните Промени. Изследването обхваща нисковъглердона енергетика, енергийна ефектив-ност, контрол на отпадъците и отпадните води. „Зе-лен” се отнася до „значителен дял на планирани фискални стимули, разпределени за стимулиране на нисковъглеродно развитие след кризата.” (HSBC 2009, стр.1) Bowen et al. (2009) са предложили зе-лен дял от общи стимулиращи пакети със средна стойност от 20%. Това би довело до груба стойност от около 300 млрд. евро ежегодни бюджетни раз-ходи. Това е в съответствие с анализа на McKinsey & Company (2009), които отчитат, че за трансфор-миране на глобалната икономика към нисковъгле-родна са необходими 320 млрд. евро на година до 2015.

С изключение на Франция и Европейската коми-сия, зеленият елемент в стимулиращите пакети на страните от ЕС и САЩ е по-малък от предложе-ния 20% дял. В сравнение, Китай и Южна Корея са много по-напред с дялове респективно от 37.8% и 80.5%. Трябва да се подчертае обаче, че зеленият дял на стимулиращите пакети не е индикатор за това колко зелени са общите разходи на едно пра-вителство.

UNEP (2009) отчита зараждането на консенсус сред международната общност по въпроса за Новия Зелен Договор. През следващите години трябва да се въведат огромни публични инвестиционни програми с цел достигане на намалена зависимост от изкопаеми горива, създаване на работни места, защита на околната среда и намаляване на светов-ната бедност. Според Програмата на ООН за окол-ната среда (2009) настоящата стойност на зелените стимули в националните възстановителни планове на правителствата от Г20 е все още недостатъчна.

Повечето изследвания на зелените стимули не от-читат качеството на зелените разходи. Обикнове-но те правят единствено прогнози, позоваващи се на правителствена информация доколко мерките са зелени или не. Освен това, настоящите изслед-вания не отчитат противоречивите или контра-продуктивни елементи в предложените дейности. Американският пакет, например, включва разходи от 21 млрд. евро за нови пътища, което ще доведе до повишаване на вредните емисии от автомоби-ли (Harvez 2009). Предполага се, че зелените мер-ки могат да бъдат също така противоречиви или спорни. Пример в това отношение е Канада, която е обявила подкрепата си за атомната индустрия като зелена (HSBC 2009). Друг пример идва от гер-манския т.нар. “екологичен бонус”. Собствениците на коли, произведени преди повече от 9 години, могат да получат финансова помощ ако бракуват старата си кола и купят нова, което отговаря на минималния стандарт за емисии ЕВРО-4. Рискът от това, човек да купи нова по-голяма кола и да консумира повече гориво, и/или рискът от това, допълнителни емисии и материални потоци да са резултат от производството на нова кола, често не

Фигура 3: Дял на зелените стимули в националните възстановителни програми, абсолютни обеми в милиарда € (по Bernard et al. 2009; данни от HSBC 2009)

20

се взимат предвид. По този начин “екологичния бо-нус” за коли може да има негативен ефект в дългос-рочен план по отношение на емисии и материал-ни потоци (T&E 2009). В сравнение с екологично ориентираните бонусни системи, съществуващите схеми вече доведоха до значителна загуба на бла-гоприятни възможности (виж карето на стр. 60).

Изследване на Екофиз и Джърмануоч (Ecofys & Germanwatch) (2009) се стреми да въведе качест-вено измерение в оценката на зелените стимули. Те твърдят, че ефектът от всеки похарчен долар варира съществено в зависимост от това в какво и как (директно или индиректно) е инвестиран. Те дефинират фактора ефективност за всяка сфера на ивестиция и политически инструмент. Факторите за ефективност във всяка сфера са определени от няколко качествени критерии като краткосрочния потенциал за намаляване на емисиите. Контра-про-дуктивни мерки като строителство на пътища са определени като негативен кредит.Досега са оценени само няколко възстановителни па-кета, резултатите от които са показани на фигура 4.

Средният претеглен разход е изразен като дял от БВП на страната. Отрицателните и положителни резултати с коефициент са създали различни аб-солютни нива за всяка държава. Въпреки това из-следването предлага концепция за различното ка-чество на зелените раходи.

Така например Германия и САЩ имат положителен зелен разход от около 0.5% от техния БВП, дока-то САЩ в същото време има контра-продуктивен разход от 0.12%, а Германия от 0.05%. Италия има контра-продуктивен разход от около 0.68%, който надвишава положителния зелен разход от 0.02%.

Екофиз и Джърмануоч (2009) стигат до извода, че делът на зеления стимул не е достатъчно голям. „Не-обходимо е по-силно лидерство от страна на САЩ

и големите икономики в ЕС, което да даде добър пример за другите държави” (ibid, стр. 5). Според изследването въпросните стимулиращи пакети не защитават достатъчно климата дори и като допъ-лнение към редовната политика за климата.

Като цяло трябва да се отбележи, че зелената част от програмите е насочена предимно към опазва-не на климата и не отчита опазване на ресурсите в по-широк смисъл и свързаните с това задвижва-щи икономиката сили и ползи. Това е разбираемо, защото опазването на климата очевидно трябва да има по-висок приоритет и икономическите ползи от технологиите за смекчаване на вредното въз-действие върху климата (като енергийна ефектив-ност на крайното потребление, комбинирано про-изводство на топлинна и елетроенергия, ВЕИ) са налице. От една страна е достатъчно ясно, че крат-косрочните инвестиционни импулси могат само да засилят дългосрочните варианти за смекчаване на вредните въздействия. От друга страна тенденци-озното покачване на цените на много суровини (не само петрол) преди кризата трябваше да се приеме като сигнал, че екологичната модернизация вклю-чва не само опазване на климата, но и опазване на ресурсите като цяло. Това важи особено от иконо-мическа гледна точка, защото материалите, като дял от общите производствени разходи и оттам тяхната икономическа уязвимостспрямо глобалните цено-ви сътресения на не-енергийни суровини (особено на металите), може да бъде също така сериозна, както и предизвиканата от цените на енергията и енергийните ресурси.

Ето защо бихме загубили много ако се провалим в насърчаването на продуктивността на ресурсите чрез зелени възстановителни пакети и в усвоява-нето на големите икономически ползи, свързани с интегрирана стратегия за повишаване на енергий-ната и материална ефективност.

Фигура 4: Оценка на стимулиращите пакети (Ecofys & Germanwatch 2009, стр.5)


Нисковъглеродна енергия Енергийна ефективностСтрана ФОНД

€Зелен€

% Отпадъци ВЕИДруги

Сгради Ниско-въглеродни МПС

ЖП Мрежи Вода/ Общо

ЕС 30.0 17.61 58.71% 0.50 9.66 2.20 1.50 3.75 13.86Германия 81.0 10.69 13.20% 8.03 0.53 2.13 10.69Франция 11.0 5.52 21.19% 0.67 0.64 1.01 3.19 8.71Италия 80.0 1.02 1.28% 1.02 1.02Испания 11.0 0.64 5.85% 0.64 0.00Великобритания 23.5 1.63 6.94% 0.22 1.07 0.32 0.02 1.61САЩ 143.0 14.07 9.84% 7.92 2.01 2.58 0.59 0.26 0.71 14.78

608.4 72.70 11.95% 17.42 3.05 21.18 3.09 7.41 8.50 12.04 69.16Канада 24.6 2.03 8.27% 0.83 0.19 0.30 0.61 0.10 2.54

Китай 453.1 171.07 37.76% 1.16 76.26 54.11 39.54 185.65Япония 375.6 9.61 2.56% 9.61 9.61Южна Корея 29.5 23.72 80.85% 1.39 4.79 1.39 5.42 10.74 12.99Общо 1885.7 330.33 17.52% 27.91

43.4615.55220.03

49.4466.84

9.33 94.13 67.13 66.84 330.62

Всички валути са превърнати в евро. 1 евро = 1,29 щатски долара

Таблица 2: Разпределение по страни на зеления стимул в млрд. евро (според HSBC, 2009 г.)

По отношение на потенциала на възстановителни-те пакети за намаляване на въглеродните емисии немският IFW Institute (2009) стига до извода, че 13% от световните антикризисни пакети ще нама-лят въглеродните емисии с 111 млн. тона годиш-но. Това е по-малко от 0.5% от глобалните емисии. Изследването на IFW (2009) сочи, че потенциала за намаляване на емисиите на дузина национални ан-тикризисни пакети е доста ограничен. Китай, напри-мер, инвестира повече от 130 млрд. евро в своята железопътна и енергийна мрежа, което е по-скоро разширяване на капацитета, отколкото подобравя-не на ефективността, което води до увеличаване на емисиите. Въпреки, че страната е с втория по обем възстановителен пакет, намаляващият потенциал е едва 22.8 млн. тона CO2 годишно. В сравнение, ев-ропейските пакети допринасят за намаляване на емисиите средно с 22,4 млн. тона харчейки много по-малко пари. Щатският пакет е постигнал нама-ление от 45,7 млн. тона годишно (IFW 2009). Тази висока стойност може би е резултат от значителни инвестиции в производството на ниско-въглерод-на енергия (виж 2.3)

2.3 Състав на зеления стимул

HSBC (2009) е изчислила разпределението на зеле-ни фондове към секторите на нисковъглеродната енергия, енергийната ефективност и секторите на водите/отпадъците, както е показано в таблицата по-долу.

Мерките за енергийна ефективност получават най-голям дял на средствата, с 220,03 млрд. евро (67%), следван от сектора води с 66,84 млрд. евро (20%) и нисковъглеродна енергия с 43,46 млрд. евро (13%).

Това е в съответствие с политиката за изменението на климата, която определи мерките за енергийна ефективност като най-важна област на действие до 2020 г. (Европейска комисия 2009 г.). McKinsey (2008 г.) подкрепя тези констатации като установява най-голям потенциал за намаление (еквивалентен на 14 гигатона CO2 годишно до 2030 г.) в сектора за енергийна ефективност. Сред мерките за енер-гийна ефективност в рамките на възстановителни програми, подпомагането на железопътния транс-порт е с най-голям дял. Това се дължи предимно на високото ниво на китайски инвестиции (76,26 млрд. евро).

Ecofys & Germanwatch (2009 г.) твърдят, че мерките често се съсредоточават само върху енергийната ефективност на сградите и автомобилите. На други важни сектори и нови водещи пазари като възоб-новяеми източници на енергия, комбинирано про-изводство на топлинна и електрическа енергия, интелигентни мрежи, съхранение на енергията и обществения транспорт, не е обърнато достатъчно внимание (Ecofys & Germanwatch 2009 г.; Хенике и др. 2008 г.).

Всъщност подкрепата за възобновяемите енергий-ни схеми е доста слаба. Само Франция, САЩ и Южна Корея са отпуснали средства за това. Германия не се споменава, най-вече защото възобновяемият й енергиен сектор вече се възползва от съществу-ващите схеми като програми за преустройство на стари машини и сгради и закона за възобновяеми енергийни източници с неговите преференциал-ни цени на изкупуване на електрическата енер-гия (HSBC 2009 г.). През 2008 и 2009 г. Германия е изразходила около 850 млн. евро за алтернативно отопление и сгради. Според McKinsey (2008 г.), нис-

22

ковъглеродните енергийни производства също имат висок потенциал за намаляване (еквивален-тен на 12 гигатона CO2 годишно до 2030 г.).

Наличните данни показват, че само антикризисните пакети на ЕС, САЩ и Канада инвестират в улавянето и съхранението на въглерод (УСВ). Канада подкре-пя и ядрената енергетика, която определя като нис-ковъглеродна технология (HSBC 2009 г.).

Разходите, свързани с води и отпадъци, включват средства за общо подобряване на околната среда като 39,54-те млрд. евро, отделени от Китай за това. САЩ и Южна Корея също допринасят значително, докато Европа е отделила минимални средства в тази област.

2.4. Потенциал за създаване на работни места

Като цяло, потенциалът за създаване на работни места на различните стимулиращи мерки е трудно да се оцени, тъй като зависи от различни предпо-ложения. Това важи и за изчисляване на (нетните) ефекти на заетостта като цяло и за резултатите от съществуващите изследвания. Например, поня-кога се изчисляват само брутните ефекти в про-учванията за възобновяеми енергийни източни-ци, без изваждане на загубите на работни места в производството на традиционна енергия. Много проучвания не включват косвеното влияние на макроикономически мултипликатори на допълни-телни инвестиции (или намаляване на разходите). Други проучвания разглеждат само допълнителни разходи и не изчисляват, например, допълнителни данъчни приходи (ефекти на самофинансиране), ге-нерирани от програмите за държавни инвестиции. За стратегии, насочени към производителността на ресурсите (енергийна и материална ефективност) по-специално, не само допълнителните разходи за инвестиции са от значение, но и макроиконо-мическите ефекти от намаляването на разходите

и алтернативи за разходи на парите, спестени от суровини. Като правило, съществуващите проучва-ния сочат, че могат да бъдат създадени около 100 нетни работни места чрез намаляване на енергий-ното потребление с един TWh. Поради това, насо-ката на макроикономическите въздействия (нетни работни места, допълнителен растеж и данъчни постъпления) на стратегиите за защита на ресур-сите е добре установена, но предизвиканите коли-чествени и заместителни ефекти (например преки или косвени негативни ефекти, които напълно за-личават постигнатото от предприетите мерки) на стратегиите за ефективност често биват забравяни и заслужават много по-голямо внимание в по-на-татъшните изследвания.

Краткосрочните проучвания на много скорошни развития за икономическо възстановяване не поз-воляват задълбочени оценки, да не говорим за не-обходимото иконометрично моделиране. Въпреки това са направени няколко опита за оценка на по-тенциала за създаване на работни места на различ-ните програми, въпреки че в повечето случаи са описани само брутни ефекти:

Германия: Според едно проучване на немския инс-титут за заетост (IAB) не по-малко от 250 000 работ-ни места могат да бъдат спасени чрез германския план за стимулиране (FAZ 2009 г.).

Франция: Потенциалът за създаване на работни места е оценен на 80 000-110 000, но това е за смет-ка на възможната загуба на 90 000 работни места (HSBC 2009 г.).

Великобритания: 350 000 работни места могат да бъдат спасени и създадени в нисковъглеродния сектор (HSBC 2009 г.).

Канада: Около 407 000 работни места могат да бъ-дат създадени (HSBC 2009 г.).

Южна Корея: Предвиждат се общо 960 000 работни места, главно чрез зелени разходи (HSBC 2009 г.).

САЩ: Като цяло пакетът от стимули има за цел да създаде и запази 3 500 000 работни места в САЩ (DB Advisors 2009 г.).


Съ

дъ

рж

ани

еФ

ин

анси

(млр

д. €

)В

рем

еви

асп

екти

н

а ф

ин

анси

ран

ето

зеле

н с

тим

улзе

лен

и

фи

нан

си

(млр

д. €

)

еС

Инф

рас

трук

тур

ни п

рое

кти

(тр

анс-

евр

опей

ски

тран

спор

тни

прое

кти,

вис

окос

кор

осте

н ин

тер

нет)

; ини

циа-

тива

в п

одкр

епа

на з

аето

стта

(вкл

ючи

телн

о за

лиц

а с

ниск

а кв

алиф

икац

ия, с

таж

ове,

обу

чени

е, н

амал

яван

е на

соц

иалн

ите

осиг

уров

ки и

т.н.

); ин

вест

иции

в н

аучн

оизс

ледо

вате

лска

и р

азво

йна

дейн

ост,

инов

ации

и

обр

азов

ание

; дос

тъп

до ф

инан

сир

ане

за б

изне

са, н

амал

яван

е на

адм

инис

трат

ивна

та т

ежес

т и

насъ

рчав

а-не

на

пред

прие

мач

еств

о; у

вели

чава

не н

а ин

вест

иции

те н

а из

мен

ение

то н

а кл

имат

а на

ене

рги

йнат

а си

гур

-но

ст, п

одоб

ряв

ане

на е

нер

гийн

ата

ефек

тивн

ост

на с

град

и, к

акто

и н

асъ

рчав

анет

о на

еко

логи

чни

прод

укти

и

раз

вити

е на

чис

ти т

ехно

логи

и за

авт

омоб

илит

е и

стр

оите

лств

ото.

30.0

0О

бяве

на д

ата:

26

.10.

2008

г.С

рок

:20

09-2

010

Стат

ус: П

рик

люче

на

Възо

бнов

яем

и ен

ерги

йни

изто

чниц

и; П

рир

оден

газ

и

елек

трич

ески

свр

ъзк

и;

Улав

яне

и съ

хран

ение

на

въгл

ерод

; Нау

чнои

зсле

дова

-те

лска

и р

азво

йна

дейн

ост

за в

ъзо

бнов

яем

и ен

ерги

йни

изто

чниц

и; Е

нер

гийн

а еф

ек-

тивн

ост

в об

щес

твен

и сг

рад

и;

“Зел

ени”

авт

омоб

или;

Зав

оди

на б

ъде

щет

о; И

нфр

астр

укту

р-

ни у

слуг

и

17.6

(5

8.71

%)

Франция

Глав

но и

нвес

тици

и в

публ

ични

пр

едпр

ияти

я (п

оща,

ене

рге

тика

и ж

елез

опът

ен т

ран

спор

т), о

тбр

ана,

ин

вест

иции

в с

трат

егич

ески

обл

асти

(уст

ойчи

во р

азви

тие

и ек

олог

ично

чис

ти т

ехно

логи

и, в

исш

е об

раз

о-ва

ние

и из

след

оват

елск

а де

йнос

т и

циф

ров

ата

икон

омик

а); и

нвес

тици

и за

рег

иона

лни

и м

естн

и вл

асти

(в

съвм

естн

и ин

вест

иции

в б

олни

ци, д

етск

и за

веде

ния

и др

уги

соци

ални

инс

титу

ции)

; под

креп

а на

зае

тост

та,

жил

ищно

то н

аста

нява

не, ф

инан

сир

анет

о на

фир

ми

(по-

спец

иалн

о м

алки

те и

ср

едни

пр

едпр

ияти

я), з

дра-

веоп

азва

нето

и н

якои

мер

ки з

а ок

олна

та с

ред

а. С

пеци

ални

мер

ки, н

асоч

ени

към

авт

омоб

илни

я се

ктор

.

26.1

0О

бяве

на д

ата:

10

.12.

2008

г.С

рок

:20

09-2

010

Стат

ус: П

рик

люче

на

Възо

бнов

яем

и ен

ерги

йни

изто

чниц

и; У

стой

чиво

зем

е-де

лие;

Еф

екти

внос

т на

сгр

ади;

Н

иско

-въ

глер

одоо

тдел

ящ

тран

спор

т; Ж

елез

опът

ен

тран

спор

т

5.5

(21.

2%)

Германия

Инф

рас

трук

тур

а (о

собе

но у

чили

ща

и ун

ивер

сите

ти, с

ъщ

о та

ка м

ерки

за

осиг

уряв

ане

на ш

ирок

олен

тов

дост

ъп)

; мер

ки з

а по

дпом

аган

е на

биз

неса

и д

омак

инст

вата

да

запа

зят

зает

остт

а и

да п

рео

доле

ят к

риз

ата

(сиг

урно

фин

анси

ран

е, д

ърж

авни

гар

анци

и, н

амал

яван

е на

неп

рек

ите

раз

ходи

за

труд

, нам

аляв

ане

данъ

ка

върх

у до

ходи

те и

ср

едст

ва з

а об

лекч

аван

е те

жес

тта

върх

у до

мак

инст

вата

- на

прим

ер з

а де

ца);

без

въз-

мез

дни

сред

ства

за

обуч

ение

и м

одер

низа

ция

(пов

ишав

ане

на н

ивот

о на

обр

азов

ание

), на

сърч

аван

е на

ино

ваци

ите

и на

учно

изсл

едов

ател

ска

дейн

ост;

зел

ени

техн

олог

ии. С

пеци

ални

мер

ки, н

асоч

ени

към

ав

том

обил

ния

сект

ор.

81.0

0О

бяве

на д

ата:

15

.11.

2008

г.С

рок

:20

09-2

010

Стат

ус: П

рик

люче

на

Ефек

тивн

ост

на с

град

и;

Нис

ко-в

ъгл

ерод

оотд

елящ

тр

ансп

орт;

Пр

омян

а въ

в ви

дове

те н

ай-ш

ирок

о уп

отр

е-бя

ван

тран

спор

т; О

бщес

твен

тр

ансп

орт

10.7

(13.

.2%

)

Италия

Стим

улир

ане

на и

нвес

тици

ите

в ин

фр

астр

укту

ра

и за

нау

чни

изсл

едва

ния

(вкл

ючи

телн

о ш

ирок

олен

тови

); по

дкр

епа

за д

омак

инст

вата

с н

иски

дох

оди

(нам

аляв

ане

на д

анъ

ците

за

по-б

едни

сем

ейст

ва и

пен

сион

е-р

и); н

амал

яван

е на

дан

ъчна

та т

ежес

т за

мал

ките

и с

ред

ни п

ред

прия

тия;

съ

сред

оточ

аван

е въ

рху

зеле

ни

реш

ения

на

авто

моб

илни

я се

ктор

и п

одкр

епа

за м

етан

ови

сист

еми,

как

то и

зак

упув

анет

о на

еко

логи

чни

авто

моб

или.

80.0

0О

бяве

на д

ата:

28

.11.

2008

г.С

рок

:от

200

9Ст

атус

: Пр

иклю

чена

Пр

омян

а въ

в ви

дове

те

най-

шир

око

упот

реб

яван

тр

ансп

орт;

Нис

ко-в

ъгл

ерод

о-от

деля

щ т

ран

спор

т

1.0

(1.3

%)

Испания

Нам

аляв

ане

на д

анъч

ните

ста

вки;

раз

ходи

за

общ

еств

ени

поръ

чки

за с

трои

телс

тво

и др

уги

мер

ки з

а ст

имул

иран

е за

пов

ишав

ане

на р

авни

щет

о на

зае

тост

; лик

видн

ост

на к

ред

итни

те п

ред

прия

тия

в за

труд

-не

ния

(осо

бено

мал

ки и

ср

едни

пр

едпр

ияти

я) и

дом

акин

ства

(сем

ейст

ва, в

час

тнос

т), с

пеци

ална

пом

ощ н

а ав

том

обил

ния

сект

ор и

мод

ерни

зир

ане

на о

снов

ните

отр

асли

кат

о тр

ансп

орт,

енер

гети

ка, у

слуг

и и

теле

ко-

мун

икац

ии; и

мод

ерни

зир

ане

на п

убли

чнит

е дъ

ржав

ни с

луж

би.

11.0

0О

бяве

на д

ата:

28

.11.

2008

г.С

рок

:от

200

9Ст

атус

: Пр

иклю

чена

Нис

ко-в

ъгл

ерод

на е

нер

гия;

Ен

ерги

йна

ефек

тивн

ост

0.6

(5.8

%)

Великобри-

Нам

аляв

ане

на д

анъ

ка в

ърх

у до

баве

ната

сто

йнос

т; у

скор

яван

е на

инв

ести

цион

ните

пр

оект

и (с

вер

оятн

ост

да с

е вк

лючи

изс

ледо

вате

лска

инф

рас

трук

тур

а) и

за

уско

рен

ото

изве

жда

не н

а ш

ирок

олен

тов

дост

ъп;

кр

е-ди

тни

лини

и и

гар

анци

и по

зае

ми

(по-

спец

иалн

о за

мал

ки и

ср

едни

пр

едпр

ияти

я );

и м

ерки

за

бор

ба с

без

-р

абот

ицат

а (т

.е. з

апла

щан

е на

фир

ми

да н

аем

ат и

обу

чава

т бе

зраб

отни

).

23.5

0О

бяве

на д

ата:

11

.200

8 г.

Ср

ок:

2009

-201

2Ст

атус

: В д

ейст

вие

Ефек

тивн

ост

на с

град

и; П

ро-

мян

а въ

в ви

дове

те

най-

ши-

рок

о уп

отр

ебяв

ан т

ран

спор

т;

Жел

езоп

ътни

и в

одни

път

ища;

Н

иско

въгл

ерод

ни

прев

озни

ср

едст

ва;

Защ

ита

от н

авод

не-

ния

1.6

(6.9

%)

2.5.

Пр

егле

д н

а ан

тикр

изи

сни

те п

акет

и

24

Съ

дъ

рж

ани

еФ

ин

анси

(млр

д. €

)В

рем

еви

асп

екти

н

а ф

ин

анси

ран

ето

зеле

н с

тим

улзе

лен

и

фи

нан

си

(млр

д. €

)

САЩ

Дир

ектн

и об

лекч

ения

за

раб

отещ

и и

сем

ейст

ва о

т ср

една

кла

са (

данъ

чен

кред

ит, р

азш

иряв

ане

на о

сигу

-р

яван

ето

при

безр

абот

ица,

дъ

ржав

ата

данъ

чни

обле

кчен

ия и

т.н

.); г

олем

и ин

вест

иции

в и

нфр

астр

укту

ра

(път

ища,

общ

еств

ен т

ран

спор

т, ви

соко

скор

осте

н ж

елез

опът

ен т

ран

спор

т, ин

тели

гент

ни е

лект

рич

ески

мр

е-ж

и ел

ектр

ичес

ка м

реж

а и

инф

орм

ацио

нни

услу

ги);

защ

ита

на п

окр

итие

на

здр

авео

пазв

анет

о и

мод

ерни

зи-

ран

е на

здр

авни

я се

ктор

(вк

лючи

телн

о ко

мпю

тър

изац

ията

му

и ци

фр

ови

здр

авни

дос

иета

); ув

елич

аван

е на

фин

анси

ран

ето

за к

лючо

ви н

аучн

и и

инж

енер

ни а

генц

ии; м

одер

низа

ция

на к

ласн

и ст

аи; л

абор

атор

ии и

би

блио

теки

, как

то и

нас

ърч

аван

е пр

оизв

одст

вото

на

възо

бнов

яем

а ен

ерги

я и

инве

стиц

ии.

143.

00

608.

4

Обя

вена

дат

а:

13.1

0.20

08 г.

Ср

ок:

10 г

один

иСт

атус

: Пр

иклю

чена

Обя

вена

дат

а:

15.0

1.20

09 г.

Ср

ок:

10 г

один

иСт

атус

: Пр

иклю

чена

Възо

бнов

яем

и ен

ерги

йни

из-

точн

ици;

Ула

вяне

и с

ъхр

ане-

ние

на в

ъгл

ерод

; Еф

екти

внос

т на

сгр

ади;

Нис

ко-в

ъгл

ерод

оот-

деля

щ т

ран

спор

т; М

одер

низа

-ци

я на

еле

ктр

ичес

ката

мр

ежа;

Въ

зста

новя

ване

на

ок

олна

та

сред

а; З

ащит

е от

нав

одне

ния;

Н

авиг

ацио

нна

инф

рас

трук

ту-

ра;

Вод

ни п

рое

кти

14.1

(9.8

%)

72.7

(12%

)

Канада

Инв

ести

ран

е в

пъти

ща,

мос

тове

и о

бщес

твен

тр

ансп

орт,

инве

стиц

ии в

чис

та в

ода,

как

то и

в з

нани

я и

здр

ав-

на и

нфр

астр

укту

ра

(вкл

ючи

телн

о в

исш

ите

учеб

ни з

авед

ения

, нау

чно

обор

удва

не, ц

ифр

овиз

ация

на

здр

ав-

ните

дос

иета

, раз

шир

яван

е на

дос

тъпа

до

инф

орм

ацио

нни

услу

ги и

зел

ена

енер

гийн

а ин

фр

астр

укту

ра)

; ин

вест

иции

въ

в въ

зста

новя

ване

и р

емон

т на

соц

иалн

и ж

илищ

а и

подк

реп

а за

соб

стве

ници

на

жил

ища

и ж

илищ

ния

сект

ор; л

ични

и б

изне

с да

нъчн

и об

лекч

ения

, дос

тъп

до ф

инан

сир

ане,

под

пом

аган

е и

обуч

ение

на

гр

ажда

ните

, зас

егна

ти о

т кр

изат

а и

подк

реп

а на

най

-зас

егна

тите

сек

тор

и и

общ

ност

и (н

апр

. цел

ево

фи-

нанс

иран

е за

гор

скот

о ст

опан

ство

, зем

едел

ието

, авт

омоб

илна

та и

пр

оизв

одст

вена

та п

ром

ишле

ност

).

24.6

0О

бяве

на д

ата:

27

.01.

2009

г.С

рок

:20

09-2

013

Стат

ус: В

дей

стви

е

Нис

ко-в

ъгл

ерод

на

енер

гия

(CC

S и

атом

на е

нер

гия)

; Ене

р-

гийн

а еф

екти

внос

т; О

тпад

ъци

и

онф

рас

трук

тур

а за

во

до-

снаб

дява

не

2.0

(8.3

%)

Китай

Жил

ища

за с

оциа

лно-

слаб

и хо

ра;

сел

ска

инф

рас

трук

тур

а; в

одос

набд

яван

е; е

лект

риф

икац

ия; т

ран

спор

тна

мр

ежа

окол

ната

ср

еда;

тех

ниче

ски

ново

въве

дени

я и

повт

орно

изг

раж

дане

на

инф

рас

трук

тур

а сл

ед п

ри-

род

ни б

едст

вия

като

зем

етр

есен

ия. С

хем

и за

суб

сиди

ран

е на

авт

омоб

илна

та и

сто

ман

ообр

абот

ващ

ата

ин-

дуст

рия

.

453.

10О

бяве

на д

ата:

9.

11.2

008

г.С

рок

:20

09-2

010

Стат

ус: П

рик

люче

на

Ни

ско

-въ

гле

ро

до

отд

ел

ящ

тр

ансп

орт;

Жел

езоп

ътна

инф

-р

астр

укту

ра;

Ел

ектр

осна

бдя-

ване

; Био

-кон

сер

ваци

я; З

ащи-

та н

а ок

олна

та с

ред

а

171.

1(3

7.8)

%

Япония

Нас

ърч

аван

е на

дом

акин

скот

о по

треб

лени

е; п

ониж

аван

е на

ипо

течн

и да

нъци

; над

бавк

и за

зав

исим

и ли

ца;

нам

алян

е на

цен

ата

на з

драв

оопа

зван

ето;

съ

здав

ане

на н

ови

раб

отни

мес

та з

а м

едец

инск

и се

стр

и в

дъ-

ржав

ния

сект

ор; с

ъзд

аван

ето

на с

тарч

ески

, сле

д-пе

нсио

нни

дом

ове,

как

то и

на

пове

че д

етск

и гр

адин

и;

отва

рян

ето

на н

ови

раб

отни

мес

та с

вър

зани

съ

с за

щит

а на

око

лнат

а ср

еда;

уве

лича

ване

на

проц

ентн

ото

съот

нош

ение

на

хран

ите,

кои

то с

е пр

оизв

ежда

т в

стр

анат

а и

не с

е на

лага

да

бъда

т вн

асян

и; с

убси

дир

ане

на

прио

рит

етна

осн

ова

на и

зсле

дван

ия о

тнос

но в

исок

ите

техн

олог

ии; н

амал

яне

дани

ците

въ

рху

коли

, кои

то

са с

рав

ните

лно

по-с

ъоб

раз

ени

с ек

олог

ични

изи

сква

ния.

375.

60О

бяве

на д

ата:

19

.12.

2008

г.С

рок

:от

200

9Ст

атус

: Пр

иклю

чена

Дан

ъчни

об

лекч

ения

за

ин

-ве

стиц

ии

в ен

ерго

спес

тява

-щ

о об

оруд

ване

и о

бору

дван

е по

лзва

що

нови

ен

ерги

йни

изто

чниц

и

9.6

(2.6

%)

Южна Корея

Акц

ент

върх

у р

азви

тиет

о на

уст

ойчи

ви з

елен

и те

хнол

огии

и у

слуг

и с

доба

ване

сто

йнос

т с

цел

да с

е на

сърч

и из

граж

дане

то н

а но

ви д

вига

тели

на

икон

омич

ески

рас

теж

(вкл

ючи

телн

о ус

тойч

иви

енер

гийн

и из

точн

ици,

те

хнол

огии

за

нам

алян

е от

деля

нето

на

пар

нико

ви га

зове

, инф

орм

ацио

нни

техн

олог

ии, к

акто

и з

драв

еопа

з-ва

не и

тур

изъ

м).

29.5

0О

бяве

на д

ата:

06

.01.

2008

г.С

рок

:20

09-2

012

Стат

ус: П

рик

люче

на

Възо

бнов

яем

и ен

ерги

йни

из-

точн

ици;

Еф

екти

внос

т на

сгр

а-ди

; Н

иско

-въ

глер

одоо

тдел

ящ

тран

спор

т; П

ром

яна

във

видо

-ве

те н

ай-ш

ирок

о уп

отр

ебяв

ан

тран

спор

т; В

ъзс

тано

вява

не н

а р

еки

и го

ри;

Ср

едно

мащ

абни

яз

овир

и

23.7

(80.

5%)


2.6. Непосредствен резултат

Основно базирайки се на представените доказа-телства, можем да заключим, че цялостният размер на пакета от мерки за възстановяване на ЕС в срав-нение с тези на САЩ и Китай, е нисък. Европейските програми съдържат малък зелен дял в сравнение с азиатските и трябва да се подчертае, че има недо-статъчно доказателства за качеството на зелените разходи. Въпреки това ниското ниво на зеления стимул на ЕС, особено сравнен с азиатските програ-ми, е забележително и може да повдигне нивото за глобалното лидерство в екологичната модерниза-ция на глобалната икономика.

Публикуваните изследвания служат като краткос-рочни оценки, отразяващи краткосрочното разви-тие. Често много аспекти от пакета мерки за въста-новяване са предвидени по време за различни периоди. Например, американският пакет за въз-становяване покрива 10 години, докато този във Франция има 2-годишна времева рамка.

Освен това, много аспекти на пакета мерки за въз-становяване все още не са решени. Все още текат дискусии за реалния размер, мерки и дори допъл-нителни пакети. Ето защо компетенциите на всяко изследване трябва да се изяснят, което не винаги става.

Друга трудност се крие в идентифицирането на зе-ления дял. Първо, не винаги е ясно кои мерки са предназначени да са зелени, и второ, не се взима предвид различното качество на мерките по отно-шение на стимулирането на нови водещи зелени пазари.

При все това информацията и отнасянията са до-статъчно точни, за да се заключи, че общият размер на зеления дял от европейския пакет за възстано-вяване е малък в относителни и абсолютни стой-ности.

Много изследвания и коментари върху зеления дял от възстановителните програми се фокусират вър-ху климатични и енергийни въпроси, но Зеления Нов курс включва – и трябва да включва – повече от стратегия за защита на климата. Например Китай, Южна Корея и САЩ отделят значителни фондове за политиките си към водните ресурси и отпадъците. Третирането на водата и отпадъците са типични по-чистващи индустрии, които се правят като реакция след като замърсяването се е случило (“на изхода на тръбата”). Особено като се имат предвид конку-рентноспособни европейски индустрии в сектори-те води и отпадъци, тези традиционни екологични технологии не трябва да се пренебрегват. В разви-ващите се икономики липсата на екологична инф-раструктура вече създава широки и разрастващи се пазари. (ECOTEC 2002; Schepelmann 2006).

Трябва да се признае, че от една страна, традицион-ните технологии създават нови полета за дейност, възвръщаемост на инвестициите и работни места в снабдяващите индустрии и националните икономи-ки, но повишават цените в индустриалния сектор, в който се прилагат. От друга страна интегрираните продукция и политики за производство намаляват разходите, но недостигът на информация в офици-алните статистики и моделиране прави по-трудно да се изчислят макро-икономическите ефекти.

Като комбинира решения, базирани на старите технологии с интегрирани процеси и политики за продуктите по смисъла на енергията и материал-ната ефективност, ЕС може да положи ръка на този атрактивен пазар. Отвъд промяната в климата Зе-леният Нов курс ще трябва да се отнася за всички аспекти на зелените индустрии. Следващата глава описва промяната и заетостта в еко-индустриите в Европа и завършва с описание на икономическите и политическите стимули за еко-иновация в Евро-па.

26

?


?

Политиките на Новия договор обикновено са свързани помежду си с цел да се стимулира търсенето чрез правителствени разходи. В пре-дишната глава бе показано, че Зеленият Нов курс означава стимулиране на общественото търсе-не в зелени сектори на икономиката (например в енергетиката, управлението на отпадъците и водите). В крайна сметка това води до допълни-телни приходи, заетост и иновации в тези секто-ри на икономиката. Следващата част разглежда текущия оборот и състоянието на заетостта в ев-ропейските екопроизводства, а също така очер-тава движещите сили на екоиновациите.

3.1 Дефиниция на екологичните про-изводства

ОИСР и Евростат (1999) са предложили широко приета дефиниция за екопроизводства – това са онeзи производства, които са ангажирани в „дей-ности, произвеждащи стоки и услуги, насочени към измерване, предотвратяване, ограничава-не, намаляване или коригиране на екологичните щети върху водата, въздуха и почвата, както и проблеми, свързани с отпадъците, шума и еко-системите. Това включва по-чисти технологии, продукти и услуги, които намаляват риска за околната среда и свеждат до минимум замърся-ването и използването на ресурсите” (пак там, стр. 9).

Трябва да се подчертае, че тази дефиниция се фокусира върху екологичното въздействие и не включва тежестта на разходите, свързани с из-ползването на продуктите от екологични произ-водства с цел намаляване на разходите, което е важно при изчисляване на макроикономически-те ефекти от инвестициите.

Това означава, че типичната статистическа кла-сификация също е ориентирана към предлага-нето и не показва различните ценови ефекти от различни технологии (напр. на технологии в края на цикъла или на интегрирани технологии). Ето защо следва да се насочи повече изследо-вателска работа към въпроса какви производ-ства и технологии допринасят за намаляване на разходите чрез избягване на ненужни остатъци (напр. на отпадъчни води, топлинна енергия или материали), които създават само разходи и не носят добавена стойност.Най-общо казано производството може да се подраздели на управление на замърсяването, по-чисти технологии и продукти, както и управ-ление на ресурсите. Тези три групи са съставени от следните подсектори (пак там, с. 10 и сл.):

3. Зеленият Нов курс и екологичните производства: емпирична основа и очаквания

28

Управление на замърсяването • Контрол върху замърсяването на въздуха• Пречистване на отпадни води• Управление на отпадъците • Саниране и пречистване на почвите и подпочве-

ните води• Контрол на шума и вибрациите• Екологичен мониторинг и технологичното му

осигуряване • Екологични изследвания и развойна дейност• Публична администрация на околната среда• Частно управление на околната среда

Управление на ресурсите• Водоснабдяване• Рециклирани материали• Защита на природата• Контрол на замърсяването на въздуха на закри-

то• Централи за добив за възобновяема енергия• Икономия и управление на топлинна и електри-

ческа енергия • Устойчиво земеделие и рибарство• Устойчиво горско стопанство• Управление на естествен риск•• Еко-туризъм

По-чисти технологии и продукти• По-чисти и ресурсно по-ефективни технологии

и процеси• По-чисти и ресурсно по-ефективни продукти

Проведени са две големи проучвания, възложени от ГД „Околна среда” с цел изследване на европейс-ката екоиндустрия. Едното от тях е публикувано от ECOTEC (2002) за базова година 1999, а другото от Ernst & Young (2006 г.) за базова година 2004 г., като последното се счита за петгодишна актуализация на проучването от 1999 г.

И двете проучвания използват дефиницията на ОИСР и Евростат с малки промени.

В рамките на проучването на ECOTEC (2002 г.) сек-торът „по-чисти технологии и продукти” е включен в сектора „управление на замърсяването”. В сектор „управление на ресурси” са включени само подсек-торите водоснабдяване, рециклирани материали и защита на природата.

За разлика от ECOTEC (2002), Ernst & Young (2006) и основната класификация на ОИСР и Евростат (1999), Jänicke & Zieschank (2008) са предложили „по-чисти технологии”, както и „управление и рециклиране на твърди отпадъци” да бъдат включени в сектора за управление на ресурсите. По този начин всички приложения и интегрирани технологии в сферата на околната среда ще бъдат включени в управле-

нието на ресурсите. Според тази класификация уп-равлението на ресурсите и по-чистите технологии са с по-голям пазарен дял в сравнение с контрола на замърсяването и технологиите в края на цикъла (Jänicke & Zischank, 2009).

Jänicke & Zieschank (2008) твърдят, че специфич-ният принос на екоиндустрията е трудно да бъде оценен, ако това се превръща в основна тенденция в индустрията като цяло. Такъв би бил случаят, ако например признаването на потенциала за спестя-ване на разходи от подобрената ефективност на ресурсите се превърне в обща тенденция в индуст-рията. Това в крайна сметка ще доведе до ситуация, в която дефинирането и очертаването на характер-ни екологични производства ще бъдат заменени.

Определението, използвано от ОИСР и Евростат, не е изрично използвано от Berger (2008) при описани-ето му на германската екоиндустрия, но идентифи-цираните водещи пазари са подобни на предложе-ната от ОИСР/Евростат класификация на секторите. От друга страна, Berger (2008) посочва „устойчивата мобилност” като допълнителен сектор на екоиндус-трията, състоящ се от подобряване на енергийната ефективност на превозните средства, спад в обема на трафика и подобряване на оползотворяването и модалното разделяне на превозните средства.

Потенциалът на заетост на екологичните производ-ства също зависи от основната дефиниция. UNEP (2008) определя зелените работни места „...като работа в селското стопанство, производството, научноизследователската и развойната дейност, административните и обслужващите дейности, които допринасят значително за запазване или възстановяване на качеството на околната среда. По-специално, но не само, това включва работни места, които помагат за опазване на екосистеми-те и биоразнообразието; намаляване на потребя-ваната енергия, материалите и потреблението на вода посредством използване на стратегии за по-висока ефективност; декарбонизация на иконо-миката и свеждане до минимум или напълно избяг-ване на образуването на всички форми на отпадъ-ци и замърсявания” (пак там, с.35 и сл.).

Еко-иновациите са дефинирани от Reid & Miedzinski (2008) като „създаване на стоки, процеси, системи, услуги и процедури с нови и конкурентни цени, пред-назначени за задоволяване на човешките нужди и осигуряване по-добро качество на живот за всички, с минимално използване на природните ресурси (материали, енергия и площ) на единица продукция през целия жизнен цикъл на продукта, както и ми-нимално освобождаване на токсични вещества” (пак там, с. 3; виж също Bleischwitz и др. 2009a).


3.2 Оборот и заетост в еко-индустриите в европа

Доказателствата, представени за размера на еко-индустрията могат да дадат само груба ориента-ция. Както е описано в предишната глава, данните за еко-производства трябва да се тълкуват внима-телно, тъй като няма ясни граници на тази отчасти междусекторна индустрия.

Въпреки това миналият опит показва, че развити-ето на еко-индустриите изисква политическо ли-дерство, както ще бъде доказано чрез примера на световния шампион на еко-пазара Германия (глава 3.3.). Нужни са политически действия за защита и по-нататъшно развитие на водещата роля на ЕС на световния пазар, особено в новите държави-член-ки на ЕС.

3.2.1. Оборот на екологични производства

Според оценките, направени от Бергер (2008), све-товният пазар за еко-производства е на стойност около 1000 млрд. евро, като това число ще се удвои до около 2200 млрд. евро до 2020 година. Това са само приблизителни изчисления, тъй като еко-про-изводства са междусекторни индустриални произ-водства, без статистически определени граници. Ето защо оценките на общата им стойност зависят значително от дефинициите и точните емпирични доказателства.

Разграничението на пазарите и потенциала често не е ясно, но е от първостепенно значение за кон-цептуализирането на Зеления Нов курс. Ако впе-чатляващите числа за пазарния потенциал предпо-лагат автономното развитие на самоподдържащи

се пазари, няма нужда от интервенции в политика-та, включително Зелен Нов курс. Ако тези числа са само за изчисляване на потенциал, още по-голям потенциал може да бъде идентифициран (напри-мер за енергийната ефективност и материали) и могат да се очакват по-обещаващи икономически ползи ако съществуващите пазарни пречки и неус-пехи могат да бъдат преодолени чрез иновативни съчетания от политики (напр. Нов Зелен Нов курс). Съществуват доказателства, че цитираните числа, предсказващи огромен икономически растеж в екологични производства, са оценките на потен-циал, който може да се превърне в нови пазари и възможности за бизнес само с помощ от страна на държавата. Това е важно за Зеления Нов курс в две отношения: от една страна подчертава необходи-мостта да се търсят съчетания от политики, които насърчават изследователска и развойна дейност и мащабиране на екологични производства, а от дру-га страна ускорената подкрепа за съществуващите екологични производства изисква допълнителни инструменти и стимулиращи структури.

В сравнение със смекчаващите политики за кли-мата, Европейският съюз все още няма подобни проучвания и резултати за развитието на ресурсни политики.1 По-специално трябва да бъдат разра-ботени специфичните ключови стратегии, инстру-менти и съчетания от политики и трябва да бъдат изчислени икономическите въздействия чрез мо-делиране отгоре-надолу и отдолу-нагоре.

ECOTEC (2002) представя предимно данни за ЕС-15 от 1999, които според Ernst & Young (2006) са съста-вяли около 94 % от еко-индустриите на ЕС-25 през 2004 година. Затова таблица 4 включва само данни за ЕС-15 за сравнение:

1 Поради това немското правителство стартира мащабния изследователски проект MaRess (Материална ефективност и рационално из-ползване на ресурсите) с цел да се определят местата за намеса и да се концептуализират подходящите съчетания от политики, http://ressourcen.wupperinst.org

30

Таблица 4: Размер на еко-индустриите в ЕС-15 от 1999 г. и 2004 г. (въз основа на ECOTEC 2002 и Ernst & Young 2006)

1999

СтранаОбщ оборот

(млн. €)% от еС-15

Управление на замърсявани-

ята (млн. €)

% от общия оборот

Управление на ресурсите

(млн. €)


Германия 56 710 31.0% 41 195 72.6% 15 515 27.4%

Франция 37 990 20.7% 22 330 58.8% 15 660 41.2%

Великобритания 24 470 13.4% 17 085 69.8% 7 385 30.2%

Италия 15 980 8.7% 10 700 67.0% 5 280 33.0%

Нидерландия 9 610 5.2% 7 170 74.6% 2 440 25.4%

Австрия 8 900 4.9% 8 275 93.0% 625 7.0%

Испания 8 030 4.4% 5 525 68.8% 2 505 31.2%

Дания 6 630 3.6% 5 405 81.5% 1 225 18.5%

Белгия 4 770 2.6% 2 405 50.4% 2 385 50.0%

Швеция 3 310 1.8% 2 620 79.2% 690 20.8%

Финландия 2 100 1.1% 1 790 85.2% 310 14.8%

Португалия 1 750 1.0% 920 52.6% 830 47.4%

Гърция 1 900 1.0% 1 045 55.0% 855 45.0%

Ирландия 790 0.4% 525 66.5% 245 31.0%

Люксембург 280 0.2% 165 58.9% 115 41.1%

Общо за еС-15 183 220 100.0% 127 155 69.4% 56 065 30.6%

2004

СтранаОбщ оборот

(млн. €)% от еС-15

Управление на замърсявани-

ята (млн. €)


Управление на ресурсите

(млн. €)


Германия 66 114 30.9% 44 597 67.5% 21 517 32.5%

Франция 45 851 21.5% 28 264 61.6% 17 587 38.4%

Великобритания 21 224 9.9% 12 103 57.0% 9 121 43.0%

Италия 19 269 9.0% 8 946 46.4% 10 323 53.6%

Нидерландия 14 039 6.6% 10 953 78.0% 3 086 22.0%

Австрия 10 091 4.7% 9 092 90.1% 999 9.9%

Испания 9 044 4.2% 6 047 66.9% 2 997 33.1%

Дания 8 794 4.1% 6 542 74.4% 2 252 25.6%

Белгия 5 806 2.7% 2 785 48.0% 3 021 52.0%

Швеция 3 968 1.9% 3 090 77.9% 878 22.1%

Финландия 3 543 1.7% 1 414 39.9% 2 129 60.1%

Португалия 2 356 1.1% 1 069 45.4% 1 287 54.6%

Гърция 2 054 1.0% 1 266 61.6% 788 38.4%

Ирландия 1 211 0.6% 818 67.5% 393 32.5%

Люксембург 319 0.1% 198 62.1% 121 37.9%

Общо за еС-15 213 683 100.0% 137 184 64.2% 76 499 35.8%


ECOTEC (2002) използва търсенето на екологични стоки и услуги, за да оцени размера на промиш-леността в ЕС 15-те държави-членки и страните-кандидатки. Според тези оценки еко-индустриите на ЕС-15 са предоставили € 185 млрд. във вид на стоки и услуги през 1999 г., докато секторите за управление на замърсяването и за по-чисти техно-логии са допринесли със € 127 млрд., а секторът за управление на ресурсите – с € 58 млрд.

Страните-кандидатки (CК-13) са предоставили € 10,3 млрд. годишно като стоки и услуги в управле-ние на замърсяването, от които са били похарчени средно 1,9% от БВП (ECOTEC 2002).

Според проучването на Ernst & Young (2006), общи-ят оборот на еко-индустриите в ЕС-25 се равнявал на € 227 млрд. през 2004 г., като ЕС-15 са генерира-ли общо € 214 млрд. (94%). Управлението на замър-сяването е допринесло с € 144,9 млрд, а управлени-ето на ресурсите – € 81,8 млрд. евро.

Ernst & Young (2006) посочват, че общият оборот се е увеличил с около 7% в ЕС-15 в периода между 1999 и 2004 г. (измерено в постоянни цени). Въз основа на данните в таблица 4 това число не може да бъде възпроизведено, тъй като липсва информация за темповете на инфлацията. Специфичният за всяка страна растеж на еко-индустрията е представен на фигура 5:

По отношение на оборота най-големите сектори в еко-индустрията на ЕС са водоснабдяване, пречис-тване на отпадъчни води и управление на твърди отпадъци. Пречистването на отпадъчните води и управлението на отпадъците поотделно доприна-сят с по около една трета от сектора за управление на замърсяването (Ernst & Young 2006).

И в двата периода на проучване 50% от общия обо-рот на ЕС-15 е бил генериран от еко-индустриите на Германия и Франция (Таблица 4).

Въз основа на различни класификации на еко-ин-дустрията, Jänicke & Zieschank (2008) твърдят, че секторите за управлението на ресурсите и за по-чисти технологии имат по-голям пазарен дял от секторите за контрол върху замърсяването и на технологиите за справяне със замърсяването. Те подчертават високия растеж на управлението на ресурсите в сравнение с традиционния контрол на замърсяването. Jänicke & Zieschank оспорват Ernst & Young (2006), тъй като според тях някои числа не са включени, а други са оценени твърде ниско. По този начин, Jänicke & Zieschank (2008) оценяват об-щия оборот на ЕС-25 на поне € 270 млрд. (2,6% от БВП).

Според немския консултант Berger (2008) дейност-та на еко-индустрията на Германия е значително

Фигура 5: Специфичен за страната растеж на еко-индустрията в периода между 1999 и 2004 г. при постоянни цени (на базата на Ernst & Young 2006)

32

подценена от ECOTEC (2002) и Ernst & Young (2006). За 2005 г. Berger е изчислил значително по-голям оборот от € 150 милиарда (виж глава 3.3.1). Някои фактори са определени количествено от Jänicke & Zieschank (2008): например сравнително висока-та оценка от € 40 млрд. евро за еко-строителство (реновиране на съществуващи сгради), не е била разгледана, както и индустрии като еко-туризъм и зелено финансиране. В допълнение прогнозите за възобновяемите енергийни източници са били твърде ниски (€ 12,3 млрд. през 2004 г. вместо € 2,2 млрд.). Това е два пъти повече от оценката за ЕС-25 (€ 6,1 млрд.) (Jänicke & Zieschank 2008).

3.2.2 заетост в екологични производства

Правени са няколко проучвания и оценки на зелени работни места по целия свят и за специфични региони. За да се тълкуват тези проучвания, трябва да се имат предвид статистическите трудности при изолирането на еко-индустриите. В този контекст, целта не е да се представят окончателни количествени данни и резултати. Вместо това съществуващите разпръснати и частично несравними подходи са представени като ясни индикатори, че макроикономическите показатели за развитие на еко-производствата са положителни и обнадеждаващи. Тези проучвания и оценки са обобщени в следната таблица:

Според UNEP (2008) перспективите за зелена заетост са много положителни. Вятърната и слънчевата енергия се очаква да създадат повече от 8 милиона работни места в рамките на следващите 20 години. Друг голям потенциал може да бъде реализиран чрез изграждането на енергийно ефективни сгради и реновиране на съществуващи такива, както и преминаване от конвенционално към по-устойчиво селско стопанство. Освен това въвеждането на съвременни системи за обществен транспорт в региони, където понястоящем няма система или има стара и неефективна такава, може да създаде значителна заетост. И накрая, разширяването на мерките за рециклиране и преработка по цялата производствена верига има значителен потенциал. От страна на Европейската комисия са направени по-специфични изследвания на състоянието на за-етостта в еко-производствата. Ernst & Young (2006) идентифицираха около 3,4 милиона преки и косве-ни служители (като еквиваленти) на пълно работно време в Европа през 2004 г., с 2,3 милиона работни места в сектора за управление на замърсяването и около 1 милион в сектора за управление на ресур-сите. Пречистването на отпадъчните води и упра-влението на твърди отпадъци съставляват около 77 % от заетостта в сектора за управление на замърся-ването – около 1,77 милиона работни места (Ernst & Young 2006).

ИзточникОценявани

работни места

Разглеждан регион Срокове Други фактори

Калифорнийски университет, 2008. “Енергийна ефективност, иновации и създаване на работни места в Калифорния.”

1 500 000 Калифорния 1977-2007 В резултат от политиките за енергийна ефективност

403 000 Калифорния 2008-2020 Работни места, насочени към ефективност и действия, свързани с климата, вземайки предвид потенциала за иновации

US Metro Economics, 2008. “Настоящи и потенциални зелени работни места в икономиката на САЩ.”

750 000 САЩ 2006 Чрез увеличаване използването на възобновяеми източници и прилагане на мерки за ефективност

2 500 000 САЩ 2008-2018 Чрез увеличаване използването на възобновяеми източници и прилагане на мерки за ефективност

4 200 000 САЩ 2008-2038 Чрез увеличаване използването на възобновяеми източници и прилагане на мерки за ефективност

Political Economy Research 2008. Програма за създаване на добри работни места & за изграждане на нисковъглеродна икономика.”

2 000 000 САЩ Потенциален Базирано на разходите от 100 милиарда щатски долара в публични средства за “зелена” възстановителна програма

Барак Обама, 2008. Енергийни и икономически политики.

5 000 000 САЩ 2008-2018 Базирано на 150 милиарда щатски долара стимул

Гордън Браун, 2008. Великобритания

160 000 САЩ 2008-2020 Базирано на 100 милиарда паунда стимул

25 000 000 Светът 2050 --

Таблица 5: Преглед на проучвания и оценки относно потенциала за генериране на заетост чрез зелени стимули (DWS 2008, стр. 6)


ЕС-15 1999Сектор Пряко Непряко

OPEX CAPEX Общо OPEX Общо

Упр

авле

ни

е н

а за

мъ

рся

ван

ето

Контрол на замърсяването на въздуха 30 300 80 700 111 000 50 400 161 400Пречистване на отпадъчни води 209 100 218 500 427 600 132 200 559 800Управление на твърди отпадъци 696 300 64 000 760 300 144 300 904 600Саниране и почистване 15 100 8 000 23 100 17 700 40 800Шум и вибрации 21 800 7 000 28 800 3 500 32 300Управление на околната среда 66 500 9 100 75 600 26 100 101 700Изследователска и развойна дейност 25 900 2 400 28 300 3 300 31 600

Упр

авле

ни

е н

а р

есур

сите Общо 1 065 000 389 700 1 454 700 377 500 1 832 200

Водоснабдяване 208 800 88 100 296 900 135 300 432 200Рециклирани материали 223 600 10 900 234 500 46 200 280 700Защита на природата 66 700 33 100 99 800 22 600 122 400

Общо 499 100 132 100 631 200 204 100 835 300Общ сбор 1 564 100 521 800 2 085 900 581 600 2 667 500

ЕС-25 2004Сектор Пряко Непряко

OPEX CAPEX Общо OPEX Общо

Упр

авле

ни

е н

а за

мъ

рся

ван

ето

Контрол на замърсяването на въздуха 31 718 88 113 119 831 58 926 178 757Пречистване на отпадъчни води 387 547 209 245 596 792 203 355 800 147Управление на твърди отпадъци 774 976 68 329 843 305 165 184 1 008 489Саниране и почистване 21 176 14 763 35 939 25 026 60 965Шум и вибрации 20 763 9 320 30 083 3 235 33 318Управление на околната среда 178 117 39 710 217 827 51 031 268 858Изследователска и развойна дейност - - - - -

Упр

авле

ни

е н

а р

есур

сите Общо 1 414 297 429 480 1 843 777 506 757 2 350 534

Водоснабдяване - - - - 502 000Рециклирани материали - - - - 439 000Защита на природата - - - - 100 000

Общо - - - - 1 041 000Общ сбор 3 391 534

Графиките са представени за пряка и непряка за-етост. По-нататъшна диференциация е направена между заетостта в резултата на разходите за про-изводство и инвестиционните разходи. Непряката заетост е в резултата главно на разходите за про-изводство.

Според изследванията на ECOTEC (2002) и Ernst & Young (2006), оценки на заетостта варира значи-телно между 1999 и 2004 г. Пряката заетост в упра-влението на замърсяването се е увеличила от 1,45 млн. работни места за 1999 (ЕС-15) до 1,85 млн. през 2004 (ЕС-25). Пряката заетост в дейностите по упра-вление на ресурсите пък е нараснала от 0,6 млн. през 1999 г. (ЕС-15) до 1,04 млн. работни места през 2004 г. (ЕС-25).

Таблица 6: Заетост в еко-индустриите на ЕС-15 от 1999 г. и заетост в еко-индустриите на ЕС-25 от 2004 г. (базирана на ECOTEC 2002 и Ernst & Young 2006)

34

Страна Преки Непреки Общо

ОРеХ САРеХ ОРеХ

Работни места

% Работни места



%

Германия 373 800 24% 128 700 25% 148 900 26% 651 500 24%

Франция 337 300 22% 64 700 12% 122 800 21% 524 800 20%

Великобритания 264 100 17% 115 600 22% 85 800 15% 465 500 17%

Италия 126 500 8% 42 400 8% 46 600 8% 215 600 8%

Нидерландия 84 200 5% 55 400 11% 34 200 6% 173 900 7%

Австрия 90 300 6% 18 900 4% 35 600 6% 144 900 5%

Испания 72 200 5% 14 200 3% 26 100 4% 112 500 4%

Дания 62 500 4% 18 100 3% 26 300 5% 106 900 4%

Белгия 31 500 2% 20 900 4% 11 900 2% 64 300 2%

Швеция 39 400 3% 10 000 2% 13 500 2% 63 000 2%

Финландия 31 500 2% 11 100 2% 10 500 2% 52 900 2%

Португалия 24 300 2% 8 700 2% 9 000 2% 42 000 2%

Гърция 16 700 1% 8 500 2% 6 300 1% 31 500 1%

Ирландия 7 600 0% 3 600 1% 2 900 0% 14 100 1%

Люксембург 2 300 0% 800 0% 800 0% 3 900 0%

Общо за еС-15 1 564 100 521 600 100% 581 300 100% 2 667 300 100%

Таблица 7: Заетост в еко-индустриите на ЕС-15 през 1999 г. по страни (въз основа на ECOTEC 2002).

Въпреки това представените в тези две проучвания резултати трябва да се гледат с повишено внима-ние, тъй като ECOTEC (2002) са представили данни само за ЕС-15, докато данните от Ernst & Young са за ЕС-25. Различията в оборота, надниците в страните или други производствени фактори могат също да имат значителен ефект върху използвания модел.

Специфична за отделната страна разбивка за съжаление се предоставя единствено в проучването ECOTEC (2002), както се вижда в Таблица 7.

Немската еко-индустрия е с най-висок дял на заетост, с почти една четвърт от общата заетост през 1999 година. За разлика от предоставените от ECOTEC (2002) и от Ernst & Young (2004) резултати за Германия, BMU (2005) предоставя данни от 1 412 400 служители през 1998 г. и 1 459 100 през 2002 г. (и OPEX, и CAPEX) – повече от двукратно по-големи числа от предложените от ECOTEC и Ernst & Young. Това може да е още една индикация за подценяване – най-малко на германските еко-индустрии.

Интересно е да се отбележи, че Американското общество за слънчева енергия (ASES) и Службите за информация за мениджмънта (MISI) оценяват брутен потенциал от 16 милиона работни места до 2030 г. само в сектора на възобновяемото производство. Секторът на възобновяемата енергия се представя по-добре в държавите членки на ЕС, особено в Германия, с повече и много по-бързо създадени работни места, отколкото в

САЩ. ASES и MISI са загрижени, че производството на възобновяема енергия в САЩ няма да може да се изравни с европейския пазар без по-нататъшни инвестиции (ASES & MISI 2009 г.). Затова САЩ вече направиха някои големи инвестиции във възобновяеми енергийни източници. През 2008 г. и началото на 2009 г. те направиха най-високите инвестиции в нови мощности от $ 24 млрд. – 20 % от общите световни инвестиции. Инвестициите на САЩ във вятърна енергия през 2008 г. надминаха тези на Германия, бивш световен шампион във вятърните енергийни мощности. През 2008 г. САЩ и Европейския съюз инвестираха във възобновяеми енергийни мощности повече, отколкото в конвенционални енергийни мощности (Martinot и др. 2009 г.).

3.3. Пример: екоиндустриите в Германия

Представените доказателства за оборота и заетост-та в екоиндустриите подчертават важността на гер-манската екоиндустрия. Поради това Германия ще бъде разгледана по-подробно в следващата част. Това ще хвърли светлина също и върху политиче-ските и икономически движещи сили в екоинова-циите, които ще бъдат предмет на глава 3.4 и които са от първостепенно значение за Зеления Нов курс, с трайно отражение върху социалните, икономиче-ските и екологичните условия.3.3.1 Особености на екоиндустриите в


Германия

Според неотдавнашни проучвания от германското Федерално министерство на околната среда (BMU 2009a) германската екологична индустрия се раз-вива бързо и ще продължава да расте. 40% от всич-ки компании в този сектор са реализирали годи-шен растеж от 10% между 2004 и 2006 г. Над 5% от германския промишлен продукт се състои от еко-логични стоки. От 2005 до 2007 г. брутният продукт на екоиндустрията е нараснал с общо 27%. Силното развитие на екологичната индустрия в Германия е оказало въздействие и на пазара на труда. Компа-ниите в този сектор са отчели средно увеличение от 15% на работната си сила между 2004 и 2006 г. (BMU 2009a).

През 2006 г. 4,5% от всички работещи в германия са работели в екоиндустрията, което е почти 1,8 милиона души. Между 2004 и 2006 г. секторът е създал 300 000 допълнителни работни места (BMU 2009a).

Проучвания на германските компании в екологичния сектор са показали, че в близките години се очаква оборотът да се увеличи значително, особено при възобновяемите енергийни източници и възобновяемите природни ресурси. В средносрочен план (2030) екологичната индустрия се очаква да надмине традиционни германски индустрии като машиностроене и автомобилостроене (Berger 2008).

Германия има вече 16% дял в глобалната търговия с екологични стоки и важността й на глобалните пазари нараства (BMU 2009a).

Според Бергер (2008) са установени следните шест водещи пазара:

• Устойчиво производство на енергия.Общият потенциал на глобалния пазар се очаква да се удвои до 2020 г. Газовите и парни технологии ще поддържат постоянен растеж. Глобалният пазар на слънчева топлинна и фотоволтаична енергия ще нараства годишно с около 20%. През 2020 г. пазарът на горивни клетки ще бъде десетократно по-голям от сегашния, на стойност € 75 000 млн. Възобновяемите енергийни източници ще претърпят най-динамични развития. Главният фокус на този сектор до 2020 г. ще бъде Централна и Източна Европа.

• Енергийна ефективностГлобалният пазар на енергийната ефективност е водещият пазар, с настоящ размер € 450 000 млн. и се очаква да се удвои до 2020 г. Германските компании ще имат 20% дял в този пазар, като Северна Америка и индустриализираните европейски пазари ще останат най-големите международни пазари.• Ефективност на ресурсите и материалите

Този водещ пазар има най-голям дял в инвестициите в научноизследователска дейност. В Германия общата консумация на ресурси за производство има потенциал за намаляване, изчислен на 20% до 2016 г., което се равнява на потенциал за намаляване на разходите с € 27 000 млн. на година.

• Икономика на затворения цикълГлобалният пазар на технологии за сектора отпадъци и рециклиране се изчислява на € 30 000 млн. и се очаква да нарасне до € 46 000 млн. Германските фирми се очаква да имат най-малко 25% дял в този пазар.

• Устойчиво управление на водитеПазарът на технологии за устойчиво управление на водите се очаква да бъде на стойност € 0,48 млрд. до 2020 г., като пазарът на управлението на отпадни води се изчислява на € 12 000 млн., с висок потенциал за по-нататъшен растеж. Германия е лидер на пазара с дял от 40% в сектора на децентрализирано управление на водите.

• Устойчива мобилностВодещият пазар на устойчива мобилност е на стойност € 0,18 млрд. и може да се удвои до 2020 г. Растежът на пазара на двигатели с ефективен разход на гориво се очаква да бъде умерен, но пазарът за биогорива и филтри за изгорели газове е с прогнозен годишен ръст от 20% до 2020 г. Зрели пазари като този на системите за засичане на трафика се очаква да се радват на годишен растеж от 7% до 2020 г.

Според Бергер (2008) възникващите азиатски и източноевропейски пазари ще станат по-важни. Германските компании очакват също пазарите в Централна и Източна Европа да придобият същата значимост като пазарите в Западна Европа. Пазарите в Индия, Китай и Русия ще бъдат далеч по-големи от тези в Северна Америка и Япония. Пазарите в Африка също ще станат важни за пазара на технологии, продукти и услуги в сферата на енергийната ефективност до 2020 г.

3.3.2. Взаимосвързаното развитие на екологичната политика и екоиндустриите в Германия.

Германия е световният лидер в доставката на еко-логични технологии и услуги благодарение на еко-логична политика, формирана поколения наред от края на 60-те години на миналия век. До днес някои от най-гъсто населените и най-замърсявани реги-они в света са в Германия. Въгледобивната и мета-лургична промишленост в басейна на р. Рур е при-чинила сериозно замърсяване на околната среда, но систематичното й почистване беляза началото на една еволюираща и в момента зелена политика, както и на силно конкурентна екоиндустрия в Гер-

36

мания (von Weizsäcker 1994, Jänicke 2003; Bleischwitz 2007).

Развитието на екоиндустриите обикновено зависи от наличието на силна модерна държава, която е в състояние да определя и налага високи екологич-ни стандарти. Ето защо тази индустрия зависи от политическата воля, общи гледни точки и посто-янни, заслужаващи доверие политически усилия. В Германия широко екологично движение допринесе за обществен консенсус, който намери отражение и в различните политически партии. Четири десе-тилетия наред този широк политически консенсус помогна за създаването на необходимите мрежи на държавността, индустрията, науката и обществото, които са необходими за екоиновацията. Йенике и Цийшанк (2008) споменават няколко примера на успешни, специфични за определен сектор, про-грами за екологични технологии в Германия:

• Нискоенергийни сгради.През 1998 г. федералната червено-зелена коалиция между Социалдемократите и Зелените учреди политика за подобряване на енергийната ефективност на сгради като част от своята програма за борба с климатичните промени. Подходът съчетаваше специфични разпоредби и пазарни инструменти. Бяха въведени задължителни стандарти за енергийна ефективност (изолация, отоплителни системи). Съществуващите и новите сгради трябва да отговарят на тези стандарти за ефективност. Бяха въведени също и екоданък и програми за пазарни поощрения. Изкопаемите горива станаха по-скъпи, а нискоенергийните къщи получаваха финансиране от държавната банка “Kreditanstalt für Wiederaufbau” (Jänicke & Zieschank 2008). В резултат на тези политически мерки и всеобщо увеличение на цените на енергията, пазарът на нискоенергийни къщи в Германия се разраства бързо. Консумацията на енергия за отопление в Германия беше намалена с около 20% между 1996 и 2005 г. (SRU 2005). Общо € 40 млрд. са инвестирани в енергийната ефективност на сградите в Германия през 2005 г. (Jänicke & Zieschank 2008).

• Дизелови автомобили с ефективен разход на гориво.

През 1997 г. беше въведена диференциация в данък МПС, която подпомагаше автомобилите с ефективен разход на гориво с данъчни поощрения. Дизеловите двигатели с директно впръскване на гориво са единствените, които отговарят на тези по-строги стандарти. Екотаксата върху горивото, въведена през 1999 г., подейства добре заедно с това данъчно поощрение. През 1999 г. на пазара бяха пуснати дизелови автомобили, изразходващи 3 или 5 л/100 км. Това доведе не само до успешното утвърждаване на дизеловите автомобили с ефективен разход на гориво, но и до намаляване на потреблението на горива. В резултат на това

Германия е водещият пазар на дизелови коли с ефективен разход на гориво (Jänicke & Zieschank 2008).

• Рециклиране.Повишените пазарни цени на ресурсите станаха финансов стимул за намаляване на употребата на първични ресурси и за повторната употреба и рециклирането. Търговията с вторични суровини също стана по-печеливша, а Германия въведе политика за рециклиране през 1994 г., актуализирана през 2001 г. със забрана за заравяне на отпадъци без предварителна обработка постепенно до 2005 г. В резултат на това процентът на рециклиране се повиши, а количеството на окончателно изхвърляне в сметищни ями намаля от 63,5 милиона тона през 1998 г. до 45,7 милиона тона през 2005 г. (Statistisches Bundesamt 2007). От 2000 г. насам има значително разграничение между темпа на ръст на БВП и генерирането на отпадъци (Berger 2008). Освен това бяха съкратени и емисии от парникови газове (равностойността на 40 милиона тона СО2 в сравнение с 1990 г.), главно чрез извеждане от експлоатация на сметища (BMU 2006). Един от икономическите ефекти от тази политика беше значителният растеж на сектора на управление на отпадъците и рециклирането. Секторът на отпадъците има понастоящем оборот от € 50 млрд. и осигурява 250 000 работни места. Между 2004 и 2006 г. рециклиращата индустрия е имала годишен ръст от 13% на оборота и 9% на заетостта (Berger 2008).

• Възобновяеми енергийни източници.Растящите цени на петрола и екотаксата върху из-копаемите горива подпомогнаха развитието на възобновяемите енергийни източници. Основен инструмент бяха задължителните преференциални цени за изкупуване на електричеството от възобно-вяеми енергийни източници. Те вече съществуваха през 90-те години на миналия век (Законът за из-купуване на електрическа енергия от 1990 г.) но бяха подсилени чрез Закона за възобновяемите енергийни източници от 1998 г. През 2005 г. бяха реализирани € 4,19 млрд. приходи от такси, което доведе до 3% увеличение на цената на електри-чеството за домакинства (Berger 2008, BMU 2006). Освен захранващите тарифи беше въведено и дру-го финансово поощрение. „Програмата за пазарни стимули” 2000-2004 г. подпомагаше инвестициите във възобновяеми енергийни източници със сума-та от € 665,4 млн. Държавната банка „Kreditanstalt für Wiederaufbauf” (KfW) финансираше алтернатив-но отопление в сградите с порядъчната сума от € 350 млн. за 2008 г. и очаквани € 500 млн. за 2009 г. (Jänicke & Zieschank 2008).

Резултатът от тази политика беше забележителен. От 1991 г. до 2001 г. производството на енергия от възобновяеми източници се удвои от 19 до 37 TWh/a. Още едно удвояване на производството до


73 TWh/a беше постигнато през 2006 за два пъти по-кратко време. Темпът на растеж продължава да се увеличава, като през 2007 г. производството дос-тигна до 86,7 TWh/a (Jänicke & Zieschank 2008), а 58 милиона тона емисии от СО2 бяха съкратени през същата година (BEE 2008), правейки тази комбина-ция от инструменти най-ефективна по отношение на противодействието на климатичните промени (Berger 2008).

Икономическият ефект включваше и оборот на сектора за възобновяеми енергийни източници от € 12,3 млрд. за 2004 г. Оборотът за 2007 г. вече беше € 25 млрд. с пряко и косвено брутно въздействие върху заетостта от 250 000 работни места (Jänicke & Zieschank 2008).

3.4. Икономически и политически движещи сили на екоиновациите

В свое мащабно проучване на екоиндустрията в Европейския съюз, Ернст и Йънг (Ernst & Young, 2006) идентифицираха пет основни пазарни движещи сили за екологичните производства:

• съответствие с нормативните изисквания на ЕС и държавите членки и на целите на политиката като стандартите за качество на водата или праг за минимален дял на производството на възоб-новяема енергия;

• развитието на технологиите и появата на нови сегменти на пазара и решения като мониторинг на нови замърсители или за почистване на бив-ши промишлени обекти;

• пазарни стимули, даващи възможност конкурен-тоспособността на екологичните индустрии да се сравнява с тази на традиционните индустрии, като справедливо ценообразуване, основано на отчитане на факторите като въздеиствиe върху околната среда;

• наличието на публични фондове за съвместно финансиране на инвестиции в екологичните производства;

• информираността на потребителите за специ-алния характер на екологичните продукти и технологии, самото им съществуване и ползата от тях за потребителите.

Ernst & Young заключават, че „съответствието с целите на политиката и нормативните изисквания, определени от ЕС и националните власти, ще бъде основната движеща сила за ръст на еко-индустриите в близко бъдеще” (Ernst & Young 2006 г., стр. 48).

Jänicke (2008) определя следните условия, необходими за подпомагане на екологичните иновации:

• цели, които да са ясни, поставят високи изисква-ния и позволяват резултатите да бъдат остой-ностени;

• съчетаване на икономически инструменти като екологичноданъчно облагане и търговия с емисии на CO2 с цел да се насърчи по-обща тенденция и регулиране, за да се реализира конкретен иновационен потенциал ( „хибридни инструменти”);

• всички фази на иновационния процес трябва да бъдат подкрепени от смесица от политики, които включва допълнителни инструменти като етикетиране и работа в мрежа.

Jänicke & Zieschank (2008) посочват комбинация от финансови инструменти като например екологична данъчна реформа и специални разпоредби като Програмата за водещ продукт в Япония (Top-Runner-Programme) като много ефективен подход към екологични иновации. (б. ред. – В Япония е въведено правило, че най-ефективният продукт на пазара трябва да даде нивото за минална ефективност на продуктите на пазара след 5 години. Например, ако сега си купите най-енергоефективния хладилник, който се продава в страната, след 5 години няма да се допуска на пазара да се предлага хладилник, който има по-ниски показатели от този най-добър в момента продукт).

Значението на ценовия механизъм беше потвърдено от въздействието върху цените на технологиите от високите цени на горивата днес и по време на енергийната криза през 70-те години на XX век.

По-систематичен преглед на движещите сили за и пречките пред екоиновациите могат да бъдат наме-рени в Блайшвиц (Bleischwitz, 2007) и Bleischwitz и др. (2009a). Според Bleischwitz и др. (2009a, стр. 26), движещите сили на екоиновациите са „специфични и явни агенти или фактори, водещи до увеличаване или намаляване на натиска, оказван върху околна-та среда. Като бариери могат да се разглеждат тези форми на отбелязани несъвършенства, кои-то пречат на някои пазари да приемат екологич-ните нововъведения. И двете могат да се разглеж-дат както от страна на търсенето, така и на предлагането на екоиновации” (таблица 8).

Кристоф и Хенике (Kristof and Hennicke, 2009) пре-поръчват комбинация от широк набор от инстру-менти за управление на еко-иновациите. Те пред-лагат комбинация от:

38

• икономически стимули и пазарни инструменти;

• намаляване на контрапродуктивните субсидии;

• законодателство;

• финансиране на иновациите;

• маркетинг и разпространение;

• създаване на мрежа, информация и обучение.

3.5. Междинен резултат

Недостатъчните данни и неясните дефиниции за екоиндустрията водят до доста неясни резултати на проучванията на актуалното състояние на екоиндустрията в ЕС.

Таблица 4 представя данни от ECOTEC (2002) и Ернст & Йънг (2006). На базата на тези данни се отчита общ ръст от 7% между 1999 и 2004 г. при постоянни цени, което води до доста нисък годишен ръст от 1,5%. Бергер (2008) цитира Ернст & Йънг (2006) с годишен ръст от 7% в този отрасъл, което подсказва много по-голям растеж от числата, представени от Ернст & Йънг (2006).

Йенике & Цийшанк (2008) са посочили, че и ECOTEC

(2002), и Йенике & Цийшанк (2006) са подценили размерите на еко-индустрията. Те говорят по-скоро за общ оборот в ЕС-25 от най-малко € 270 млрд. през 2004 г. (2,6% от БВП) , сравнено с € 227 млрд., отчетени от Ернст & Йънг (2006).

Действителният потенциал за заетост на екоин-дустрията в ЕС е трудно да се оцени. Значими про-учвания като това на UNEP (2008) могат само да представят количествени числа и да дадат груби оценки. Все пак, констатации на Изследовател-ския институт по политикономия на Масачузет-ския университет Амхърст (PERI 2008) подсказват, че инвестициите в екоиндустрията имат по-висок потенциал за заетост, отколкото в другите сектори: PERI твърди, че най-високият потенциал за заетост би се осъществил чрез зелен стимул. По техните изчисления потенциалът за заетост на програма за зелено стимулиране на стойност € 75 млрд. в САЩ би бил 935 200 преки работни места, 586 000 косвени работни места и 496 000 работни места от увеличено потребление (PERI 2008). За сравнение, те са изчислили сценарии със същите инвестиции в сектора потребление на домакинствата и нефте-ната индустрия, като резултатите са показани на следната фигура:

Както се вижда, зелените възстановителни про-грами имат по-голям потенциал за създаване на работни места от програми, базирани на мерки за увеличаване на традиционното потребление на до-

От страна на производството(Предлагане)

Технологични и управленски възможности

Проблем с усвояването и характеристики на пазара

Зависимостите на пътя (неефективни системи за производство, натрупване на знания и опит)

От страна на потреблението(Търсене)

(Очаквано) търсене на пазара (Хипотеза за привличане на търсенето – Deamand pull hypothesis): държава, потребители и фирми

Социално осъзнаване на необходимостта за чисто производство, екологично съзнание и предпочитание към екологични продукти

Институционални и политически влияния

Политика за околната среда (инструменти или регулаторни подходи за стимулиране).

Фискални системи (ценообразуването на иновативни екостоки и услуги)

Институционална структура: например политически възможности на екологично ориентирани групи, организиране на информационни потоци, наличие на иновационни мрежи

Международни споразумения

Таблица 8: Стимули за еко-иновации (Bleischwitz 2009 въз основа на Horbach 2005)


макинствата (PERI 2008).

Прекият ефект от зелените инвестиции върху зае-тостта е описан в общи черти от UNEP (2008) чрез анализиране на отделни случаи. Например про-извеждането на 6 100 автобуса на компресиран природен газ в Индия се очаква да създаде 18 000 работни места (DWS 2008; UNEP 2008). Въз основа на проучване от 2000 г., британското правителство приема, че за всеки € 1 млн., инвестирани в енер-гийната ефективност на жилища, са създадени 11,3 до 13,5 работни места на пълно работно време. По-добно изследване на случай в Германия показва, че € 3,8 млрд. държавни инвестиции и € 15,2 млрд. части инвестиции в ремонти с цел енергийна ефек-тивност е довело до около 145 000 работни места.

Една по-систематична оценка на въздействието върху заетостта на различни мерки от Зеления Нов курс би трябвало да се базира на иконометрично моделиране. До момента не са представяни данни за такова моделиране.

Оборотът и работните места в екоиндустрията зависят силно от екологичната политика. Развитието в Германия е показало как постоянната екологична политика може да повлияе положително на развитието на конкурентна екоиндустрия.

Най-важните фактори за подпомагане на еко-иновациите и разпространението им са:

• амбициозни цели на политиката;

• задължителни законови изисквания;

• силата и политическата воля за налагане на законите;

• държавни средства за съфинансиране на разви-тието и набавянето на екоиновации;

• намаляване на контрапродуктивните субсидии;

• пазарни инструменти;

• капацитетът за развиване и прилагане на подхо-дящи технологични решения;

• свързване в мрежи, информиране и обучение.

Нужно е политическите мерки да се задействат син-хронизирано в една хармонизирана комбинация.Възстановителните програми трябва да стимулират и стабилизират икономиката, когато липсва частно търсене. Една успешна възстановителна програма би могла да постигнемултиплициращи ефекти. Това означава, че преки-те правителствени инвестиции биха могли да съз-

Фигура 6. Общ брой създадени работни места чрез инвестиции в размер на € 75 ($ 100) млрд. (по PERI 2008)

40


4. Основни черти на Зеления Нов курс в ЕС

дадат и стимулират самостоятелни пазари, което да доведе до структурна промяна. Този мултип-лициращ ефект трябва да бъде използван за це-лева подкрепа за европейските екоиндустрии.

Дефиниция

Въз основа на предходните глави можем да се опитаме да дадем проста дефиниция на Зеления Нов курс: то е целеви държавни инвестиции в дейности, които произвеждат стоки и услуги за измерване, предотвратяване, ограничаване, свеждане до минимум или премахване на екологичното замърсяване на водата, въздуха и почвата, както и на проблеми, свързани с отпадъците, шума и нарушаването на екосистемите. Това включва иновации в по-чисти технологии и продукти и услуги, намаляващи риска за околната среда и свеждащи до минимум замърсяването и използването на ресурсите.

Основни черти

За разлика от дефиницията, използвана в други проучвания и коментари, зелените стимули са нещо повече от само и единствено създаване на икономика с ниски емисии на въглерод. Те трябва да насърчават екоиндустриите с ясната представа за една зелена модернизация на икономиката, обхващаща цялата индустриална система на Европейския съюз. Фокусирайки се върху краткосрочни държавни инвестиции, един Зелен Нов курс по никакъв начин не може да включва всички инструменти, нужни за зелена модернизация, тъй като политиките за фундаментално и дългосрочно реформиране

на обществото и икономиката се изключват от тази дефиниция. Все пак, заедно с комбинация от политики за краткосрочно стимулиране на икономиката, то може да проправи пътя за една фундаментална промяна в моделите на консумация и производство. Един Зелен Нов курс следователно не може да бъде нито повече, нито по-малко от рамка за политически действия за стимулиране на екоиновациите през настоящия изборен период от 2009-2014 г.

Функции

Държавни инвестиции в екоиндустриите не са достатъчни за един Зелен Нов курс, защото дори и зеленият икономически растеж може да вреди, ако само допринася за увеличаване на и без това неудържимо високото ниво на консумация на природни ресурси. Затова Зеленият Нов курс трябва да бъде повече от технологична платформа за екоиндустриите. Той трябва да се ръководи от виждане за това, как трябва да изглеждат в дългосрочен план моделите на консумация и производство в ЕС. Зеленият Нов курс изисква структурни изменения на всички нива на политиката за постигане на три цели. Той трябва да:

1. разруши неустойчиви структури.2. изгради устойчиви структури.3. даде правилната средносрочна до дългос-

рочна ориентация.

Ориентация

Нашата дефиниция на Зелен Нов курс предпо-

42

лага, че той е целенасочен опит за стимулиране на екоиновациите. Каква трябва да е целта и дълго-срочната ориентация?

Един Зелен Нов курс не би трябвало да създава из-куствен пазар, който се срива, след като субсидиите бъдат спрени. Той трябва да осъществи потенциал, който вече съществува в рамките на Европейския съюз, а това е потенциал да даде направляващи индикатори за екологична модернизация. Офици-алната статистика от Евростат разкрива голямата разлика в развитието между страните членки на ЕС по отношение на ефективността на ресурсите. Как-то ще бъде обяснено в следващата част, ЕС може да получи значителни екологични и конкурентни пре-димства, ако систематично подходи към съществу-ващата разлика в производителността на ресурси. Това би включвало насърчаване на съществуващи-те ресурсни политики на лидерите и стратегии за заимстване за региони, които изостават.

Наред с интегрирани решения за насърчаване на цялостната ресурсна ефективност в ЕС традицион-ните екоиндустрии също трябва да имат място. В ЕС трябва да се разработят стратегии за регионално развитие с комбинация от интегрирани и крайни решения, за да се позволи прилагането на общност-ното право (acquis communautaire) в комбинация с увеличаване на цялостната ресурсна ефективност. Опитът с тези адаптирани стратегии може също да допринесе за по-добро международно сътрудни-чество за развитие, защото традиционните области на опазването на околната среда, като контрол на замърсяването, са много важни в развиващите се и нововъзникващите индустриални икономики; например хигиенизиране на водата. Според Све-товната здравна организация (2009)2 „около 1,1 милиарда души по целия свят нямат достъп до чисти източници на водоснабдяване, докато 2,4 милиарда нямат достъп до никакъв вид съвремен-но канализационно съоръжение. Около 2 милиона души умират всяка година от диария и сродни на нея болести, като повечето от тях са деца под петгодишна възраст”. По-специално, френското лидерство в сектора обработка на водата би могло още да се развие и засили. В по-напреднали иконо-мики Зеленият Нов курс ще се насочи повече към интегрирани решения и инвестиции в ресурсна ефективност. Идеална комбинация би била да се интегрира концепцията за ресурсна ефективност в традиционни технологии за „изхода на тръбата”, например, чрез предоставяне на адаптирани де-централизирани и ресурсноефективни технологии за хигиенизиране на водата.

Бърз старт в посока ресурсна ефективност

Европейският съюз е сложна многопластова система на управление. Често е трудно да се

постигне политически компромис, особено когато е свързан със значително разпределяне на пари. Ако ЕС трябваше да поеме един фундаментален „Нов курс”, много малко вероятно е той да задели значителни финансови средства за това и да гарантира, че се харчат ефективно в много кратките срокове на действие на настоящите възстановителни програми. Ето защо основен стратегически въпрос е: може ли един Зелен Нов курс да работи със съществуващите стратегии и инструменти на Европейския съюз? Какви задачи, цели и разписания, придружени с механизми за наблюдение ще са нужни? Какъв арсенал от изследователски, технологични и финансови инструменти и програми се изисква?

За да отговорим на тези въпроси, ще направим опит за бърз преглед на централни стратегии, програми и политики на ЕС, които биха били засегнати от Зеления Нов курс. Така че няма да посочваме всички, а само централни входни точки за един Зелен Нов курс:

1. Стратегии, които определят широките икономически насоки на социоикономическите политики на ЕС.

2. Политики, които определят как бюджетът на ЕС се харчи за структурни интервенции в икономиките на ЕС.

3. Програми, които имат потенциала да стимулират екоиновациите.

4.1. Стратегии за зелен Нов курс

Стратегията представлява план за действие, изготвен за постигане на специфична цел. Това означава, че целите са ключов фактор в решаването дали стратегиите на ЕС съответстват с тези на Зеления Нов курс. Обикновено, целите на политическите стратегии се определят по индикатори. За да определим какъв вид зелен курс може да стане част от по-широките стратегии на ЕС, е необходимо да се реши дали главната цел на Зеления Нов курс за стимулиране на еко-иновации може да бъде измерена като се използват индикаторите, водещи за стратегиите, и ако не – какви индикатори трябва да се прибавят или адаптират.

4.1.1. Лисабонска стратегия

Първостепенна стратегия за развитие на ЕС е Ли-сабонската стратегия. Приета през март 2000 г. от Съвета на Европа в Лисабон, тази стратегия има за цел да превърне Европейския Съюз в най-конку-рентоспособната икономика, базирана на знанието до 2010, с устойчив икономически растеж, повече и

2 http://www.who.int/water_sanitation_health/hygiene/en/index.html


по-добри възможности за работа и по-голяма соци-ална сплотеност.Количествени цели и срокове допълват визията от Лисабон. Така нареченитете структурни инди-катори за проследяване на социо-икономическия прогрес са се развили в централен инструмент за полически контрол, базиран на индикаторите в Ев-ропейския Съюз, за да се подобри вземането на ре-шения и оценяването. В своето известие за струк-турните индикатори от ноември 2000 г. (СОМ 2000 594), Европейската комисия обяснява, че изборът на индикатори е базиран на предишни процедури. Повечето от индикаторите вече са представени в рамката на Насоките за разширена икономическа политика.

Структурните индикатори се използват за две цели (COM (2000) 594, стp. 5): 1. Проследяване на прогреса при постигане на заложените цели и при прилагане на политиките.2. Оценяване на ефективността от политиките.

В съобщението си, Комисията признава, че първата цел може да бъде постигната доста лесно, но оценяването на представянето на мерките ще бъде по-голямо предизвикателство, тъй като е основано на разбирането на връзката между действие и измерими резултати.

Има напрежение между опростяване и разграни-чаване. От една страна, индикаторите имат големи предимства (COM (2000) 594, стp. 6): „Прости и обек-тивни количествени политики и индикатори за представянето им могат да изиграят важна роля в очертаването на проблемите, измерването на прогреса по постигането на набелязаните цели, водейки разработващите политики в техните политически усилия и привличането на обществе-ното внимание върху каквото е поставено на кар-та.“ От друга страна, оценката трябва да се случи в свързана рамка, за да се избегне лошата интер-претация. Някои данни могат да се сравняват само в много ограничена степен.

През март 2001 г., Стокхолмският Съвет на Европа увеличи обхвата на структурните индикатори от чисто социално-икономически цели до устойчивост. В частност, държавните глави и ръководителите на правителствата искаха да знаят какъв принос може да има сектора на екологичните технологии за стимулиране на развитието и заетостта – политическа мотивация, която е очевидно в унисон със Зеления Нов курс.

През октомври 2001 г., Комисията предложи екологични индикатори, които бяха одобрени декември 2001 г. от Съвета на Европа в Лекен, което даде възможност на Комисията да представи интегриран доклад за синтез с 42 стурктурни индикатори през 2002 г.

На срещата в Лекен също бе взето решение, че еко-логичните индикатори се нуждаят от по-нататъшно изчистване, и така наречен „отворен списък” с ба-зисни екологични индикатори бе развит. Комплекс-ните екологични индикатори и отворения списък трябва да бъдат последвани от политическите при-оритети на Съюза. През 2003 г., италианското пред-седателство на съюза драстично намали списъка от 42 индикатора на 14. Само три индикатора (вместо 7) трябва да помогнат да се проследи екологичното измерение на Стратегията за устойчиво развитие на ЕС (цялостни емисии на газове, енергийна ин-тензивност на икономиката и обем на транспорта, отнесен към БВП). Трите избрани индикатори може би не могат да отразят напълно устойчивото разви-тие в ЕС, но за щастие по-диференцираният списък от структурни индикатори си остана непокътнат и може да бъде свален от сървъра Eurostat.3 Това по-мага да се оценят много социални, икономически и екологични аспекти на европейската интеграция, едновременно на национално и европейско ниво. Това често е свързано с международни сравне-ния. Виждането на „голямата картина” може също да бъде необходимо за социално, икономическо и екологично присъединяване на разнородните нови членки на ЕС. Определено това може да се из-ползва за вече уговорена основа за оценяване на централните аспекти на Зеления Нов курс.

4.1.2 Стратегия за устойчиво развитие

Първата Стратегия за устойчиво развитие (СУР) бе договорена от Съвета на Европа в Готенбург през 2001 г.. Целите и принципите, адаптирани от Съвета на Европа през юни 2005 г. формират основата за развитие на ефективна реакция към рисковете на световното развитие, които са описани в редактираната Стратегия за устойчиво развитие.

Повечето от темите, които СУР засяга, са постоянни социални, икономически и екологични проблеми, които изискват структурни промени в обществото. Ето защо, СУР може да бъде смятана за дългосрочна стратегия на ЕС.

Подновената Стратегия, приета от Съвета на Европа, покрива седем ключови предизвикателства:

• промяната в климата и чиста енергия• устойчив транспорт• устойчива продукция и консумация• по-добро управление на природните ресурси• социално включване, демография и миграция• борба със световната бедност

През февруари 2005 г., Европейската комисия прие серия от индикатори за устойчиво развитие (ИУР) за проследяване на прилагането на СУР.

3 http://epp.eurostat.ec.europa.eu

44

Отчитането на Евростат за устойчиво развитие е повлияно от сложната история на устойчивата па-радигма в ЕС. ИУР-ите са до голяма степен осно-вани на работата на група национални експерти в така-наречената ИУР Група. „С цел хармонизиране и рационализиране, ИУР Групата извлича най-добро-то от съществуващите индикаторни инициати-ви, като тези на Комисията на ООН по устойчиво развитие и OECD, структурните индикатори, индикаторите от Лекен, индикаторите, които проследяват интеграционния процес от Кардиф (земеделие, енергия, транспорт), и главния набор от индикатори на Европейската агенция по окол-на среда (CEC 2005).

За групирането на всичките 155 ИУР, Евростат е предложил многопластова система на три нива:

1. Първото ниво съдържа водещи индикатори за първоначален анализ на политиките и следене на напредъка по водещи политически цели. Те са предназначени за политици на високо ниво и обществеността (вижте таблицата по-горе).

2. Индикаторите на второто ниво подкрепят оценката на главните политически сфери и по-детайлно проследяване на прогреса при постигането на главните цели. Те са предназначени за политици на високо ниво и обществеността.

3. И накрая, третото ниво се предполага да бъде използвано от по-специализирана публика за по-нататъшен политически анализ и по-добро разбиране на тенденциите и сложността на свързаните въпроси както и другите теми в мрежата на ИУР.

ИУР на Евростат и публикацията „Измерването на прогреса към устойчиво развитие” (Евростат 2005, 2007) представляват най-добрата практика в отчитането на устойчиво развитие базирано на индикатори. Тя е изчерпателна, добре структурирана, разбираема и илюстрирана с много графики. В отчета Евростат оценява тенденциите, сравнени с политически цели, за да информира обществото и стратезите за постиженията, компромисите и неуспехите в постигането на целите на стратегията. ИУР рамката се очаква да предостави ясна и лесна за комуникиране структура за оценяване на политиките „Тесни политически връзки осигуряват свързаност на потребителя и ефективно използване на индикаторите във взимането на решения.” (Евростат 2005, стр. 9)

БВП и прекъсване

„Не е достатъчно да говорим за различните све-товни предизвикателства, като енергията, про-мяната в климата, здравеопазването, сигурнос-тта и околната среда. Трябват ни широко приети средства за комуникация, за да покажем напредъка в тези сфери. И напредъкът може да бъде измерван само с устойчиви индикатори. Затова е време да се отиде отвъд средствата, разработени за твърде различния свят от 30-те години. Време да се отиде отвъд БВП.” 4

Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия

„Обичайният бизнес не е правилният избор. Ние не се нуждаем от повече и повече ресурси и енергия, за да живеем добър живот.” 5

Ангела Меркел, канцлер, Федерална Република Германия

Става все по-ясно на хората, че ако европейските институции искат сериозно да измерят устойчивостта, трябва да използват други средства от грубите оценки на икономиките според БВП, и да преминат към преформулиране на прогреса, като се измерва стойността на продуктите и услугите, отнесено към използването на ресурсите.

Определена група индикатори, наричани индикатори за интензитет на връзката, определят взаимовръзката между социални и екологични показатели и икономически такива като например БВП. В доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са изброени 31 такива индикатори, покриващи широк диапазон от проблеми на околната среда. От тях 16 касаят взаимовръзката между екологични проблеми и съвкупността от различни икономически дейности, като тези индикатори попадат в категориите на промени на климата, замърсяване на въздуха, качеството на водата, изхвърляне на отпадъци, оползотворяване на материали и природни ресурси. Останалите 15 индикатора се фокусират върху производство и употреба в следните четири сектора: енергия, транспорт, земеделие и производство (ОИСР 2003, Goosens и др. 2007).

Отправната точка на това изследване е съществу-ващия индикатор „производителност на ресурси-те”, който спада в категорията на индикаторите за устойчиво развитие (ИУР) и отразява устойчивото потребление и производство (УПП). УПП индика-торът успешно улавя, както ключовите предизви-кателства свързани с устойчивото потребление и производство, заложени в Стратегията за устойчи-

4 Отвъд БВП, начална реч. РЕЧ 07/7345 Реч на 7-та годишна среща на Немския Федерален съвет по устойчиво развитие, ноември 2007 г.


во развитие (СУР) на Европейския съюз, така и тези свързани със съхранението и управлението на при-родни ресурси. Производителността на ресурсите се измерва като БВП се раздели на Вътрешното на-ционално потребление (ВНП). 6 ВНП заедно с други индикатори на националните икономически пото-ци са важни за редица УПП политики и най-вече за Тематичната стратегия за устойчивото потребление на природни ресурси (COM (2005) 670). В основата на тази стратегия е връзката между икономически дейности и потреблението на ресурси, която е от-разена чрез обстойно разработена работна про-грама с три стратегически компонента: 1) събиране на информация; 2) политически анализ; 3) въвежда-не на стратегическите политики. Чрез тази страте-гия, Европейската комисия се надява да комбинира целта си за повишаване производителностата на ресурсите чрез определяне взаимовръзката меж-ду показателите за икономическите дейности и тези за употребата на ресурси с целта за абсолютно намаляване на влиянието върху околната среда от употребата на конкретни ресурси (виж Фигура 7).

Използването на индикатори за интензитет на връз-ката хвърля светлина върху неясното понятие „ка-чествен разтеж” на една икономика. Така например, ако установим взаимовръзката между ВНП и БВП, е възможно да стигнем до заключението, че икономи-чески растеж е възможен и чрез потреблението на

по-малко природни ресурси. Изследвания на Вупер-талския институт за Евростат и за Европейската еко-логична агенция сочат, че (относително) разпадане на корелацията на икономическия растеж с потреб-лението на ресурси вече се случва в Европа, докато Европейският парламент и гражданското общество в Европа настояват за още по-висока степен на (абсолютно) разпадане на тази корелация (Schepel-mann и др. 2006).

Използването на индикатори за интензитет на връзката е залегнало в основата на ОИСР Страте-гията за околната среда за първото десетилетие на ХХІ век приета от срещата на ОИСР министрите на околната среда през 2001 г. По отношение на инди-каторите за устойчиво развитие ОИСР проекто-на-ръчникът за измерване на икономическите потоци и производителността на ресурсите7 също трябва да бъде взет под внимание.

Европейският съюз може да се превърне в една конкурентноспособна и ефективна по отношение на потреблението на природни ресурси икономи-ка посредством съчетаването и допълването на ин-дикатори за икономическо развитие с индикатори за интензитет на връзката по отношение на потреб-лението на енергия и други ресурси (виж Фигури 8 и 9).

Фигура 7: Индикатор за интензитет на връзката между икономическа активност, използване на ресурси и въздействие върху околната среда (взето от COM (2005) 670)

6 „Вътрешното потребление на материали (ВПМ) измерва цялостното количество суровини, които директно се използват от една ико-номика. Дефинира се като годишното количество на суровините, които се добиват на дадена територия за местната икономика, плюс целия материален внос, минус целия материален износ. Важно е да се отбележи, че терминът „потребление”, както се използва във ВПМ, означава „явно потребление”, а не „крайно потребление”. ВПМ не включва скритите потоци, свързани с внос и износ на суровини и продукция (Eurostat 2007, стp. 102).

7 ОЕCD (2007) Измерване на потока от материали и продуктивността на ресурсите – OECD наръчник, първа редакция ENV/EPOC/SE(2006)1/REV 2, OECD, Париж.

46

4.1.3 Производителност на ресурсите като първостепенен индикатор на зНК

Въпросът е дали структурните показатели в съчета-ние с Индексът за устойчиво развитие (ИУР) могат да се използват за напътствия и мониторинг на Зе-лен Нов курс, например чрез направляване на ино-вативни политики и създаване на водещи пазари. Всъщност, и двете индикаторни системи са толкова широки, че изглежда те могат да отразят достатъч-но различни политически програми, включително Зелен Нов курс. В действителност, политическата противоречивост е една от слабите страни на две-те индикаторни системи. „По същия начин, както Стратегията за устойчиво развитие и Лисабон-ската стратегия са свързани, макар и обхващащи частично различни приоритети и с различни пери-оди, ИУР и структурните показатели отговарят на някои малко по-различни нужди, но също и в ня-кои отношения се припокриват” (CEC 2005a). Това припокриване е признак за слабост в Стратегията за устойчиво развитие (СУР) и ИУР, което показва липса на съгласуваност на политиките. Стратегията за устойчиво развитие и ИУР би трябвало да обхва-ща икономическите, социалните и екологичните из-мерения на устойчивото развитие, но същото важи и за Лисабонската стратегия със съответните струк-турни индикатори. За да се подобри интеграцията на екологичните проблеми в други области на по-литиката, беше създадена Кардифската стратегия, а за политиката за околната среда има Програма за действие за околната среда. Статутът на СУР на ЕС между Лисабонската стратегия, Кардифската стра-тегия и програмата за действие за околната среда не е очевиден.

Не е ясно защо Европейският съюз е разработил и Лисабонската, и Стратегията за устойчиво развитие с индикаторни системи за мониторинг на социал-ното, екологичното и икономическото развитие. За да се постигне необходимата съгласуваност на по-литиката, която един Зелен Нов курс би изисквал, има три възможности:

• връзката между двете стратегии и съответните индикаторни системи се нуждае от по-добра и прозрачна обосновка, или

• една стратегия и индикаторна система трябва да бъде премахната, или

• двете системи трябва да бъдат обединени в една цялостна всеобхватна стратегия и индикаторна система за (устойчиво) социално, икономическо и екологично развитие.

И така, можем да заключим, че индикаторните системи изглежда отразяват сложните реалности на

ЕС, а не простотата на една политическа програма. В същото време и двете индикаторни системи далеч не са съвършени и се нуждаят от по-нататъшно развитие. За да следи за осъществяването на зелена промяна в резултат на един Зелен Нов курс, те биха могли да бъдат хармонизирани, но основни въпроси на Зеления Нов курс като видове транспорт, интензивност на енергетиката и материалите са обхванати от най-добрите налични групи данни на Евростат и други европейски агенции. Така ЕС има предимството да има на свое разположение една от основните предпоставки за Зелен Нов курс – една сложна и изключително ценна индикаторна система, която незабавно може да бъде използвана за мониторинг. Въпреки това не е ясно в каква посока трябва да се води Зеленият Нов курс. В съответствие с политиките, отбелязани в част 6, общите ръководни цели биха могли да бъдат:

• намаляване на енергийната интензивност на икономиката на ЕС;

• намаляване на материалната интензивност на икономиката на ЕС.

Фигури 8 и 9 показват предизвикателни пропуски в производителността в рамките на Европейския Съюз.8 В сравнение със средните стойности за ЕС-27, най-зле представилият се в производител-ността на ресурсите изостава с повече от 9 пъти (!). По отношение на енергийната интензивност, последният използва 6 пъти повече енергия, от-колкото средното за ЕС-27 по отношение на БВП. Общата тенденция е, че икономиките по-специал-но на новите страни-членки изглежда използват технологии, изискващи много повече материали и енергия. В повечето случаи, можем да приемем, че тези икономики са склонни да разхищават при-родни ресурси. Това води до намаляване на тяхната конкурентоспособност поради по-високите произ-водствени разходи. Това също има отрицателни по-следици в непроизводствени сектори (например при домакинствата чрез увеличаване на сметките за енергия). Едно общо повишаване на произво-дителността на енергия и материали в тези иконо-мики не само ще подобри тяхната ефективност, но също така би поставило околната среда под много по-малък натиск. Например повечето от най-не-продуктивните икономики разчитат предимно на изкопаеми енергийни доставки. Така, повишавайки производителността на енергията четирикратно би довело до намаляване на CO2 в приблизително същата степен.

Голямата разлика в производителността показва потенциал за стратегии за технологични скокове в регионите, които изостават. В този контекст е

8 За по-добро сравнение на показателите трябва да се отчитат съгласувано или по интензивност, или по стойности на производител-ността.


важно да се разбере, че успешният технологичен скок зависи от три фактора:

1. Той трябва да бъде внедрен в един вид социален и институционален скок, касаещ управлението и сътрудничеството между наука, правителства и бизнес („тройна спирала”).

2. Той трябва да допринесе за устойчиво развитие в равноправно партньорство между ефективни и неефективни региони;

3. Той трябва да бъде тясно свързан с достижения-та на правото на Европейската Общност и услов-на финансова подкрепа.

4.2 Политики за зеления Нов курс

Нови и допълнителни политики са нужни за прила-гането на Зелен Нов курс, което да доведе до про-мяна в системата и еко-иновации. Блайшвиц и др. (2009a) са очертали как комбинация от регулатор-

ни, икономически и информационни инструменти може да насърчи еко-иновациите, но какво да ка-жем за настоящия набор от политики на ЕС? Могат ли те да бъдат основа за ефикасни краткосрочни мерки в рамкате на Зеленият Нов курс?

Европейската комисия твърди, че бюджет 2009 е за-делил 10% от разходите за околната среда:9 “Пред-ставеното днес предложение също подчертава засилващата се тенденция за насочване на разхо-дите за политики към енергетиката и околната среда, като цели 10% от бюджета отиват за окол-ната среда.”

Анализ на бюджета на ЕС показва, че един Зелен Нов курс в ЕС ще бъде определен от това дали той ще съумее да „позелени” най-големите разходни блокове, които са Регионалната политика и Общата земеделска политика (ОЗП). През 2009 г. разходите за ОЗП ще останат около € 60 млрд., а програмите за подкрепа на сплотеността из Европа ще получат общо около € 50 млрд. Така регионалната и земе-

Фигура 8: Енергийна интензивност в ЕС-27 през 2005 г. (Евростат)

Фигура 9: Производителност на ресурсите в ЕС-27 през 2005 г., без Люксембург и Холандия (Евростат)*Данните за Италия са от 2004 г.

8 http://ec.europa.eu/budget/budget_detail/next_year_en.htm

48

делската политика все още представляват 80% от бюджета на ЕС. Въпреки че Комисията представя традиционни политики под нови имена, като на-пример „устойчив растеж” (Регионална политика) и „устойчиво управление на природните ресурси” (ОЗП), бъдещето ще покаже дали най-големите по-литики на ЕС могат да бъдат насочени към Зелен Нов курс в достатъчна степен.

4.2.1 Общата земеделска политика (ОзП)

През последните 50 години интензификацията на земеделието – често подпомагана от ОЗП – е уве-личила цялостния натиск върху ландшафтите и биоразнообразието. Земеделието е допринесло за намаляване качеството на почвите, замърсяването на водите и загуба на биоразнообразие (EEA 2006). Устойчивото агроекологично развитие и схеми за кръстосано съответствие показват, че селското сто-панство и защитата на потребителите и околната среда могат да бъдат хармонизирани. ОЗП може да бъде насочена към опазване на диверсифициран селскостопански сектор, отчитайки специфични-те териториални характеристики на Европа. Това няма да има за цел просто увеличаване на земедел-ската продуктивност, а също свеждане до минимум на външни вложения (напр. торове и химикали). Една зелена ОЗП би могла да гарантира качество и безопасност на храната чрез продуктивна реорга-низация и високо ниво на устойчиви технологични иновации. Така „позеленяването” на ОЗП може да бъде потенциална движеща сила за устойчиво по-требление и производство чрез подобряване на ка-чеството на храната ни и същевременно опазване на ландшафтите и биоразнообразието на Европа.

4.2.2 Регионална политика

От 2007 г. насам половината от бюджета за регио-нална политика се заделя за развитието на нови-те страни-членки от Централна и Източна Европа. Мощни финансови инжекции ще доведат до струк-турни интервенции, определяйки дългосрочното

развитие на тези страни. Шепелман (2005) е пока-зал, че регионалната политика може да подпома-га устойчивото развитие в ЕС. Като никоя друга от политиките на ЕС, тя може да зададе рамка за на-учни изследвания, технологично развитие и съз-даването на пазари чрез свързването обществени и частни движещи сили на един Зелен Нов курс. Регионалните правителства могат не само да из-ползват Кохезионния фонд, за да увеличат общата еко-ефективност на индустрията си, но също и за да създадат регионални групи за еко-иновации (Шепелман 2005). Въпреки това обаче, повечето средства изглежда се определят за традиционни проекти за регионално икономическо развитие. Например, големи проекти за обикновен пътен транспорт ще допринесат за дълготрайно увелича-ване на натоварването на околната среда. Въпреки че повечето разходи на ЕС свързвани с околната среда идват от бюджета за регионална политика, те все още са предназначени предимно за екологична защита „на изхода на тръбата”.

4.3 Програми за зелен Нов курс

Европейският съюз вече има ред програми, посветени на ключови части от един Зелен Нов курс: например Седма рамкова програма за научно-техническо развитие (FP7), Програмата за действие по екологични технологии или Рамковата програма Конкурентоспособност и иновации (CIP). Централната роля на тези програми, комбинирана с други инструменти, е очертана от Блайшвиц и др. (2009a) в проучване, поръчано от Комисията по индустрия, изследователска дейност и енергетика на Европейския парламент (ITRE). Следните описания на избрани програми са до голяма степен базирани на това проучване. Те показват, че ЕС има и сега редица политики, насочени към централни социо-икономически и технологически аспекти на Зеления Нов курс.

4.3.1 Рамковата програма Конкурентоспособност и иновации (CIP).

Главната цел на програма CIP е да подпомогне кон-курентоспособността и продуктивността на евро-пейските фирми и да насърчи иновационни дей-ности чрез финансиране и предоставяне на услуги за подпомагане на бизнеса. Основната целева гру-па са малките и средни предприятия (МСП, SMEs), а срокът на програмата е 2007-2013 г. Общият бю-джет е € 3,6 млрд.

Програма CIP е разделена на три оперативни про-грами:

• Програма за предприемачество и иновации (EIP) – € 2,17 млрд.;


• Програма за подкрепа на политиката за инфор-мационни и комуникационни технологии (ICT PSP) – € 730 млн.

• Интелигентна енергия Европа (IEE) – € 730 млн.

ICT PSP няма значение за Зеления Нов курс, но дру-гите две подпрограми имат.

Основните цели на Програмата за предприемаче-ство и иновации са да подкрепя създаването на малки и средни предприятия, сътрудничеството и иновациите. Стратегиите включват „Еко-иновации” (в „Еко-иновации/EIP”), която цели да подкрепи първото прилагане и по-нататъшното приемане от пазара на някои от най-добрите еко-иновативни продукти. Четирите приоритетни области са: ре-циклиране на материали; сгради и строителство; храни и напитки; екологизиране на бизнеса и “раз-умно” пазаруване. EIP е несравнено най-голямата част от CIP във финансово отношение и предста-влява 60% от цялата програма. Средствата за стра-тегията Еко-иновация/EIP възлизат на € 0,43 млрд. от € 2,17 млрд. (т.е. около половината от бюджета на IEE). Проектите по Еко-иновации/EIP се финансират с 40% до 60% от всички допустими разходи с цел да се скъси разстоянието между научно-техническото развитие и еко-индустриите. Покани за кандидат-стване за финансиране се публикуват ежегодно в периода на действие на програмата.

Програма Еко-иновации/EIP подкрепя първото приложение и по-нататъшното приемане на пазара на продукти и услуги в еко-индустриите с висок потенциал в Европа и цели да спомогне за преодоляването на критични бариери, които все още препятстват търговския им успех. Така тя има потенциала да бъде основен инструмент за подкрепа на еко-индустриите.

Интелигентна енергия Европа II е инструментът на ЕС за финансиране на дейности за подпомагане на по-ефективни форми на производство и потребление на енергията и възприемане на нови възобновяеми енергийни източници. IEE не финансира научно-технически проекти. Съществуващите мерки са “SAVE” (енергийна ефективност и рационално използване на енергията), “ALTENER” (нови и възобновяеми енергийни източници), “STEER” (енергията в транспорта) и интегрирани инициативи. Програма Интелигентна енергия Европа II се прилага чрез субсидии (покани за набиране на предложения или съвместни действия) и доставки (покани за участие в търг).

Мерките по IEE целят да подкрепят използването на възобновяеми енергийни източници и рационалното потребление на енергията. Те не подкрепят разработването на нови технологии (виж FP7), а целят промяна в нормативните и обществени

рамкови условия за започване на промяна (оптимално прилагане и подготовка на закони). Работната програма набляга на това, че проектите трябва да са изградени на базата на изпитани стратегии и технологии, и цели отстраняването на нетехнологически пазарни бариери, а не разработване на нови подходи. „Трансформиране на пазара” и “промяна на поведението” са често използвани ключови думи в IEE. Информационни кампании и изграждане на капацитет както на обществено ниво, така и на нивото на ключови заинтересовани страни (индустрия, търговия), са средства за постигане на поведенчески промени, като властите трябва да водят със своя пример.

4.3.2 Седмата рамкова програма за научно-техническо развитие (FP7)

Седмата рамкова програма на ЕС за научно-техническо развитие (FP7) е най-голямата такава програма в света. Тя събира всички инициативи на ЕС, които са свързани с изследователска дейност, за да развие Европейското изследователско пространство (ERA) и за да постигне целите на Лисабонската стратегия: растеж, конкурентоспособност и заетост. За срока на програмата 2007-2013 г. FP се състои от четири основни компонента:

1. Сътрудничество (€ 32 млрд.)2. Идеи (€ 7,5 млрд.)3. Хора (€ 4,7 млрд.); и4. Капацитети (€ 4,1 млрд.)

Освен това има специфични програми за Общия изследователски център и за ядрените изследователски и образователни дейности на Евратом.

Съвместната изследователска дейност представлява сърцевината на европейското финансиране за научни изследвания. Сред десетте отделни теми на най-големия компонент „сътрудничество” на FP7 (общо € 32 млрд.), няколко са в тясна връзка с централни аспекти на Зеления Нов курс, например:

• Околна среда• Социална наука и хуманитарни науки• Нанопроизводство • Енергетика• Хранително земеделие, рибарство и биотехно-

логии

Работната програма “Околна среда” има за цел да задълбочи познанието ни за връзките между би-осферата, екосистемите и човешката дейност, а също и развиване на “нови технологии, инструмен-ти и услуги, за да се отговори по интегриран начин на глобални екологични проблеми”.

50

Работната програма „Нанопроизводство” има за цел преминаване от икономика с интензивност на ресурсите към икономика с интензивност на знани-ето. Тя финансира научно-техническото развитие при пресечните точки между различни дисципли-ни. Изследванията са насочени към равнището на продукта и процеса, като налага производство на продукти с висока добавена стойност и свързани с тях процеси и технологии.

Работна програма „Енергетика” има за цел тран-сформирането на настоящата система на енергети-ката, например чрез намаляване на зависимостта от вносни горива, увеличаване на диверсификаци-ята на енергийните източници, енергийна ефектив-ност и др. Работната програма се фокусира върху технологии, идентифицирани в стратегическия енергиен план като ключови предизвикателства за следващите 10 години; т.е. биогорива от второ поколение (особено биорафинерии), улавяне и складиране на въглеродния диоксид, слънчева енергия, морски ветрогенератори и интелигентни електрически мрежи.

Работната програма за „Храни, земеделие, рибарство и биотехнологии” има за цел да спомогне за европейска биоикономика, основана на знанието (KBBE), включително „устойчиво потребление и производство на възобновяеми био-ресурси”. Това включва алтернативни еко-ефективни преработвателни трасета за утвърдени промишлени процеси чрез използването на подходи, станали възможни благодарение на биотехнологии. Програмата изисква значителен принос от индустрията и трябва да насърчава иновативни открития в биотехнологиите, насочени към подобряване на еко-ефективността.

Енергийната ефективност също е засегната в рамките на изследвания, свързани с малките и средни предприятия, които целят да помогнат на асоциации от малки и средни предприятия да разработят технически решения на проблеми, общи за голям брой малки и средни предприятия в специфични индустриални сектори или сегменти от веригата на стойността.

Изчислено е, че по Седмата рамкова Програма до 30% от € 32 милиардния бюджет ще бъдат съсредоточени за екологични технологии. Това включва водородни и горивни клетки, чисти производствени процеси, алтернативни източници на енергия, съкращаване на емисиите въглероден диоксид, биогорива и биорафинерии, енергийна ефективност, информационни технологии за устойчив растеж, чист и ефективен транспорт, водни технологии, управление на почвите и отпадъците, както и екологични материали.

Разгледаните по-горе работни програми за темите на FP7 имат за цел главно разработването на

нови зелени технологии (ниво на продукта) или нови производствени вериги (ниво на процеса). Разбирането на икономическите и социални движещи сили зад неустойчивите модели на потребление на природни ресурси на ниво система като че ли се подценява, с изключение на работна програма социални и хуманитарни науки (SSH).

4.3.3 План за действие за екологични технологии (ETAP)

От 2004 г. Планът за действие за екологични технологии (ETAP) цели да стимулира развитието и възприемането на екологични технологии в широк мащаб. Той допълва регулаторния подход на Главната дирекция и пряко засяга трите измерения на Лисабонската стратегия и Стратегията за устойчиво развитие: растеж, работни места и околната среда.

Постиженията на ETAP се докладват на всеки две години на Европейския съвет и на Европейския парламент. До сега са представени два доклада: първият през 2004 г., вторият през 2007 г.

ETAP се състои от последователност от 28 действия, чиято поредност е обявена в публикувано на 28 януари 2004 г. съобщение на Комисията относно ETAP. Те могат да бъдат групирани в девет раздела:

1. Научно-техническо развитие (виж също FP7)

2. Технологични платформи и публично-частно партньорство (PPP)

3. Проверяване на технологии: създаване на мрежи от изпитателни центрове, съставяне на каталози на съществуващи екологични технологии.

4. Дефиниране на цели за експлоатационни качества на базата на най-добри екологични качества.

5. Мобилизиране на финанси: например чрез въвеждане на механизми за засилено финансиране и споделяне на риска, като например CIP (виж раздел 1.2.1), LIFE, или чрез Европейската инвестиционна банка или Кохезионната политика.

6. Пазарнообусловени инструменти: преразглеж-дане на Кохезионния фонд, насоките за държавна помощ, вредни за околната среда субсидии и па-зарнообусловени инструменти.

7. Доставяне на екологични технологии: напр. пре-смятане на разноските за целия цикъл на продукта или доставянето на технологии, популяризиране чрез наръчника на Комисията по зелени обществе-ни поръчки или планове за действие от страните-членки.


8. Информиране на бизнеса и потребителите и целе-насочено обучение, напр. чрез уебсайта и бюлетини на ETAP.

9. Работа в глобален мащаб: популяризиране на еко-логичните технологии в развиващите се страни и страни в икономически преход чрез благоприятни възможности за финансиране по целия свят и отго-ворно инвестиране и търговия.

Разпространяването на опита се подкрепя от наци-онални пътни карти и Форума за Еко-иновации на заинтересованите страни. Обаче централната роля за разпространяване като че ли се подценява в рам-ките на ETAP и трябва да бъде доразвита. При все това, с широкия диапазон от политики, участващи в прилагането на ETAP (научно-техническо развитие, обществени поръчки; корпоративна социална отго-ворност, помощи за развиващите се страни и пр.), той може да бъде една от ключовите политически рамки за осъществяване на Зелен Нов курс в Европа и в по-широк мащаб.

52


През 2009 г. европейският комисар по енерге-тика Андрис Пиебалгс написа следния текст в работен документ на Центъра за съвременни проучвания „Робърт Шуман”: „Ако инвестираме далновидно в научни изследвания и дадем на ев-ропейските компании правилните стимули да се превърнат в световни лидери във възобновя-емите и други ниско въглеродни технологии, ние можем да наредим ЕС във водещите редици на третата индустриална революция.” Всъщност, Зеленият Нов курс трябва да ни води към трета индустриална революция не само в сферата на енергетиката, но и във всички сектори, които ползват природни ресурси: ние се нуждаем от революция на ресурсната ефективност. Фактът, че комисар пише за революция означава, че тази революция на ресурсната ефективност няма „да помете” Европейския съюз, какъвто го познава-ме. По-скоро, един прагматичен Зелен Нов курс може да надгради над това, което вече съществу-ва като използва мощни движещи сили от самата система.

Стратегии

На стратегическо ниво все още липсва водеща визия за системна адаптация на моделите на производство и консумация. Целите за устойчиво развитие все още се прилагат непоследователно в дейностите на ЕС като например, визията предложена от Bringezu и Bleischwitz (2009). Въпреки това зелените части в Лисабонската стратегия, комбинирани със Стратегията за устойчиво развитие, съдържат елементи, които могат да бъдат използвани като основополагащи градивни елементи в една такава визия.

Механизмите за отчетност към структурните ин-дикатори и индикаторите за устойчиво развитие трябва да бъдат подобрени и допълнително раз-вити, но могат да бъдат и незабавно използвани като ключови компоненти в Зеления Нов курс. По-конкретно, те могат да се използват за мони-торинг на подобренията в ресурсната произво-дителност на общоевропейско ниво.

Политики

Водещи политики на ЕС могат да тласнат напред Зелен Нов курс чрез комбиниране на европей-ско и национално финансиране. Чрез политики-те си за сближаване, ЕС вече разполага с огромна по обем финансова система за подпомагане на структурни промени. Според ЕК ще бъдат похар-чени значителни ресурси за целите на устойчи-вата регионална политика: „Между 2007 и 2013 г. общото количество на структурни и кохези-онни фондове, които са заделени за екологични програми се е удвоило в сравнение с предишния период и е достигнало 100 млрд. евро или 30% от общото финансиране в ЕС. Половината от тези средства ще бъдат заделени за директни инвес-тиции в инфраструктура за водоснабдяване и канализация, почистване на замърсени терени, намаляване на замърсяването и подкрепа за опазване на природата и намаляване на природ-ните рискове. Другата половина от средствата е заделена за индиректни инвестиции за еколо-гично въздействие в области като: транспорт-ни и енергийни системи, екоиновации, екологичен мениджмънт в предприятията, регенерация на терени в градски и селски територии и екотури-зъм. Така например, над 7 млрд. евро са заделени

5. Заключения и препоръки

54

за подкрепа на енергийната ефективност и добив на енергия от ВЕИ” (CEC 2008). По този начин реги-оналната политика на ЕС вече оперира на същото ниво както и зелените стимули в европейските програми за възстановяване от кризата.

В зората на текущата икономическа криза бяха при-ети промени в правилата за финансиране, които целят да се опростят правилата за кандидатстване за европейско финансиране, както и да се увеличи размерът и намалят сроковете за плащанията. На-пример, тези промени позволяват предварително финансиране от Европейския фонд за регионал-но развитие (ERDF) и Европейския социален фонд през 2009 и 2010, плюс допълнителни 2% финанси-ране от CEEC, на обща стойност 4,6 млрд. евро.

Според европейската организация „Приятели на земята” (FoEЕ)10 , повечето от новите страни-член-ки вече са планували или приели национални ан-тикризисни програми, които се фокусират главно върху ускоряване на европейското финансиране за инфраструктура. Отново според FoEЕ и мрежа-та CEE Bankwatch „допълването” на националните антикризисни планове с допълнително финанси-ране от Общността крие и рискове и възможности. От една страна, това крие пряк риск за засилва-не на конвенционалното и неустойчиво, инфра-структурно планиране, подкрепено с примери от FoEE и CEE Bankwatch (2009). Този процес ще има дългосрочен, отрицателен ефект върху, напри-мер, транспорта и ще увеличи общото ресурсно и енергийно потребление в засегнатите региони. От друга страна, ситуацията създава и възможности за Зелен Нов курс. Според FoEE и CEE Bank-watch (2009), съществуват доказателства и за позитивни ефекти: „В Чехия, например, Министерството на околната среда е решено да пренасочи през на-стоящата година 470 млн. евро за енергийна ефек-тивност и възобновяеми енергийни източници (ЕЕ/ВЕИ). В Латвия, подкрепата от фондовете на ЕС за подобрения в топлинната изолация в многофа-милни жилищни сгради ще се увеличи от 20 на 73 млн. евро. Други страни правят още една стъпка напред като обмислят допълнителни стимули и мерки с „добавена стойност” – в Полша, правител-ството предложи 333 млн. евро за вятърни турби-ни и високоефективни съоръжения за ко-генерация. Словакия ще задели повече фондове за ЕЕ/ВЕИ чрез международния фонд за извеждане от употреба на ядрената централа в Бохунице и ще разработи „меки” мерки като нова програма за подкрепа на ЕЕ (енергийна ефективност)”.

Очевидно е, че всяко финансиране от Общността трябва да се погледне през призмата „влияние върху околната среда”. Не е оправдано за европейските данъкоплатци да харчат 30% от средствата за устойчиво развитие (УР) и да рискуват останалите

70% от средствата да подкрепят проекти, които да поставят европейските региони в конфликт с европейската стратегия за устойчиво развитие. По-конкретно, дерегулираната и междинната помощ за националните антикризисни планове трябва да бъде свързана със Зеления Нов курс. В краткосрочен план, допълнителна помощ трябва да бъде отпускана само, ако може да бъде обвързана със зелени стимули, предвиждани в националните антикризисни програми. По този начин ЕС може да създаде ускорен механизъм „зелена светлина“: финансирането от Общността ще бъде достъпно на дерегулирана и ускорена основа, ако е съфинансирано от национална програма за зелени стимули. За да се избегнат неясни зелени приноси, страните-членки и регионите трябва да покажат, че националните програми допринасят към подобряване на ресурсната ефективност на съответната страна, която вече се наблюдава чрез индикатори за УР или зелени структурни индикатори. Създаването на връзка между кохезионите фондове на ЕС и националните програми за зелени стимули и индикаторите за УР ще разреши два належащи проблема на регионалната политика на ЕС: липсата на съфинансиране и липса на отчетност. Използването на установените кохезионни фондове и механизми за отчетност ще позволи на Общността да приложи и незабавно Зеления Нов курс.

Програми

Краткосрочната подкрепа от Общността за Зелен Нов курс може да бъде последвана от по-консо-лидирани действия в средносрочен план, за да се интегрират необходимите компоненти в подходящ набор от политики. Това може да бъде постигнато главно чрез подобрения на (между)регионалното ниво на планиране. Както беше демонстрирано в тази глава, ЕС вече разполага с набор от усъвър-шенствани програми за проучвания и технологи-чен развой, които допринасят към усилията иконо-миката на Съюза да става все по-зелена. Различните политики на ЕС, които имат отношение към Зеления Нов курс трябва да се обединят и подсилят чрез ко-хезионните фондове. Едно конкретно предложение в тази насока е формулирано от Комитета на ЕС за научни и технологични изследвания (CREST). Коми-сията публикува доклад въз основа на разработе-ните от CREST Насоки за използване на синергиите между структурните фондове, Рамковата програма за научни изследвания и Програмата за конкурент-носпособност и иновации.11 Допълнително, може да бъде търсена и интеграция с Плана за действие за екологични технологии. Такава съвременна схе-ма за използване на бюджета на ЕС може да послу-жи за основа за разработката на „тройна спирала”, състояща се от: заинтересовани лица от предпри-ятия, публичния сектор и академични и научни

10 http://www.bankwatch.org/billions/projects-crisis.html11 СОМ (2007) 474 final.


организации, които могат да бъдат водещи в при-лагането на дългосрочен Зелен Нов курс на ЕС. Как-то е обяснено в детайли в глава 6, приоритетните области за насърчаване на регионалната промяна могат да бъдат устойчивата мобилност и енергий-ната и ресурсната ефективност.

Както беше показано в глава 3, успехът на еколо-гичните индустрии зависи от политическата при-емственост и лидерство. Вместо революция, Зеле-ният Нов курс изисква постоянни усилия от всички заинтересовани лица за изграждането на устойчи-ва Европа. Много повече от допълнителните сред-ства, Зеленият Нов курс се нуждае от политически капитал, който е много по-труден за мобилизиране: политическата воля е необходима да се спрат прак-тиките на неустойчиво изразходване на средства и да се приложат и интегрират в икономическото развитие стратегически мерки за подобряване на

ресурсната производителност, както беше посоче-но, например, в Стратегията за устойчиво развитие на ЕС, Програмата за екологично действие и раз-лични други подходящи стратегии. За да се подо-бри ресурсната производителност, ЕС може да над-гради своя опит, натрупан в рамките на множество програми за изследвания и технологично развитие като Плана за действие за екологични технологии и различни други успешни схеми за регионално развитие.

Както беше очертано по-горе, не съществуват прин-ципни аргументи против европейска революция в областта на ресурсната ефективност. ЕС вече е уста-новил паневропейски консенсус относно елементи в съществуващи стратегии, политики и програми, които могат да бъдат използвани за започването на такава революция – незабавно.

56


6.1. Транспортна политика – пробле-ми и предизвикателства в европей-ския съюз

Транспортът в Европейския съюз допринася за няколко сериозни екологични проблема, както показва Европейската агенция за околната сре-да (EEA) в доклад от механизма за докладване по транспорта и околната среда (TERM) за 2008 г. Транспортният сектор е причина за 19,1% от еми-сиите парникови газове в Европа (EU 27, 2005; Eurostat 2009).

Пътният транспорт е особено критичен сектор, тъй като е причина за над 70% от емисиите СО2 на транспортния сектор (EU 15, 2004; EEA 2007). Поч-ти 85% от пътникокилометрите в ЕС-15 се пътуват с кола и над 76% от товарите (тонкилометър) се превозват по път (Eurostat 2007). Пътният транс-порт все още бележи ръст в ЕС-27 и емисиите му от парникови газове също се увеличават.

6. Анализиране на главните сектори и лостове за “Зелен курс” в ЕС-27

Фигура 10 ЕС-15: дялове на видовете вътрешен сухозе-мен пътнически транспорт, 2004 г., % от пътникокило-метри (Eurostat 2007, p. 79).

Фигура 11 ЕС-27: дялове на видовете вътрешен сухоземен товарен транспорт, 2005 г., в тонкило-метри (Eurostat 2007, p. 78).

58

Освен емисии въглероден диоксид, пътният транс-порт причинява също и други екологични и здра-вословни проблеми, като например замърсяване на въздуха, шум, фрагментиране на земеползва-нето и ландшафтите, въздействия върху места на обитание и биоразнообразието, както и сериозни произшествия.

Шумът от пътния и железопътния транспорт е сери-озен проблем, особено в гъсто населени места. Над 210 милиона граждани на ЕС са изложени на нива на пътен шум, които са риск за здравето или причи-няват раздразнение, стрес и смущения на съня (CE Delft 2007). Замърсяването на въздуха с прахови частици, азот-ни оксиди, серен диоксид и озон, причинено от пътния транспорт, сериозно уврежда човешкото здраве и околната среда (CEC 2005b).

Тези проблеми са с тенденция към значително увеличаване, ако няма стратегическа промяна в транспортните политики в световен мащаб, тъй като транспортът в новоиндустриализирани стра-ни като Китай или Индия се разраства бързо. Няма да е възможно да се постигнат климатичните цели, както и целите за намаляване на замърсяването, шума и произшествията без фундаментална тран-сформация на транспортния сектор.

Подобряване на устойчивостта на транспорта е не само ключово предизвикателство в борбата с кли-матичните промени и другите екологични пробле-ми, но и, като важен сектор в съвременните ико-номики, по-ефективните и устойчиви транспортни системи допринасят за икономически растеж. Затова интегрирането на инвестиции за устойчив транспорт в европейските антикризисни програми може да даде важни стимули за икономическо раз-витие и заетост.

Градската мобилност е от решаващо значение за постигане на устойчив транспорт. Над 60% от

населението на ЕС живее в градски среди с над 10 000 жители. Градското движение е причина за 40% от пътнотранспортните емисии СО2 и 70% от емисиите на други замърсители от пътния транспорт (CEC 2007a).

Наред с екологичните аспекти, трябва да се държи сметка и за социалните аспекти: устойчивият транспорт е изправен пред проблеми на индивидуалната мобилност, причинени от увреждания, възраст или други причини. Трябва също да се отчитат и специалните изисквания на домакинствата с нисък доход.

По отношение на политическите стратегии и социално-икономическите условия, товарният и пътническият транспорт са доста различни, както се различават и сухоземните видове транспорт от въздухоплаването и морското плаване. Така този раздел се съсредоточава изключително върху описване на проблемите и решенията в сферата на сухоземния пътнически транспорт.

6.1.1 Стратегии за устойчив пътнически транспорт

Няма елементарни решения за постигане на устой-чив транспорт, който да отговаря на екологичните, социалните и икономическите изисквания. До мо-мента, въздействието на подобренията в ефектив-ността на горивата са неутрализирани от няколко ефекта на рикошета: увеличаване на броя и тежест-та на колите, увеличаване размера на двигателите и на пропътуваните километри. Затова един интег-риран подход в областта на транспортната полити-ка е по-обещаващ.

Една устойчива политика за пътническия транспорт трябва да се съсредоточи в три основни стратегии: намаляване на нуждите от транспорт, преминаване към по-устойчиви видове транспорт и поощрява-

Фигура 12 Емисии парникови газове от транспорт, в милиони тонове еквивалент на СО2. (Eurostat 2007, p. 83)


нето на ефективни превозни средства и поток на движението (WI 2008). По отношение на устойчи-востта на мерките може да бъде въведена йерар-хия на тези три стратегии.

Намаляването на нуждата от транспорт изцяло е най-високият приоритет, който включва поддържа-не на мобилност при същевременно намаляване на пропътуваните километри. Това понятие за мобил-ност е дефинирано като капацитет за извършване на различни човешки дейности, като например бизнес, работа, покупки, развлечение и други со-циални и културни дейности (Petersen 2004). Тя из-исква интегрирана политика за транспорт и прос-транствено развитие. Гъсти структури от жилищни, работни и търговски съоръжения и места за отдих и развлечения позволяват на хората да извършват своите дейности, без да пътуват на дълги разстоя-ния.

Обаче, мерките в пространственото и инфраструк-турно развитие изискват дългосрочно развитие – може да минат десетилетия, преди да се почувстват значителни резултати. Затова те не са предмет на това изследване, което разглежда най-вече кратко-срочните ефекти от антикризисните програми.

Втори стратегически аспект на устойчивата мо-билност се отнася до начина, по който оставащите транспортни нужди се удовлетворяват. Различните начини за сухоземен транспорт – ходене, велоси-педен, автобуси, влакове и леки автомобили – имат различни екологични предимства и недостатъци.

Немоторизираните форми имат най-малко въздействие върху околната среда, следвани от автобусите и влаковете; леките автомобили имат най-голямо въздействие. Ето защо е разумно да се подкрепя мобилност с нулеви емисии за къси разстояния и влаков и обществен транспорт с автобуси или трамваи за средни или по-дълги разстояния. Това включва осигуряване на инфраструктура и нейната взаимовръзка с цел насърчаване на смесени форми на транспорт, закупуване на превозни средства, управление на мобилността и мерки за информиране, обучение и обслужване. Докато инфраструктурните инвестиции обикновено отнемат дълго време, другите мерки могат да бъдат интегрирани в програма на Зеленоия Нов курс. Те действат като притегателни фактори за преминаване от един начин на придвижване към друг. Тласкащи фактори също трябва да се въведат: ограничения на скоростта, зони на ниски емисии или такси за задръстване, еко-данъци върху горивото и по-висок данък МПС за автомобили с висок разход на гориво са примерни мерки, които спомагат за изравняване на неравностойните условия за по-устойчивите видове транспорт.Третият стратегически стълб е подобряването на транспортната ефективност. Това включва мер-

ки, свързани с автомобилни технологии, а също и интелигентни системи за управление на трафика и еко-шофиране. Инструментите в тази област са ограничения върху емисиите, фискални мерки за интегриране на външни транспортни разходи и програми за научно-техническо развитие. Послед-ните две са възможни компоненти на Зеления Нов курс.

В резюме, следните възможни елементи на Зеления Нов курс могат да бъдат посочени:

• инвестиции в нови транспортни средства – авто-буси, трамваи и регионални влакове;

• инвестиции в краткосрочни инфраструктури за велосипеди и пешеходци;

• инвестиции в инфраструктурни подобрения за обществения транспорт;

• инвестиции в услуги, подобряващи условията за потребителите в обществения транспорт;

• стимули за модернизиране на леки автомобили и обществени превозни средства;

• фискални мерки за субсидиране на превозни средства с ниски емисии въглероден диоксид;

• научни изследвания на технологии за енергийна ефективност;

• маркетинг за по-устойчиви форми на транспорт;

• обучение по еко-шофиране.

В допълнение към екологичните задания на устой-чивия транспорт, трябва да се отчитат социалното измерение (нуждите от мобилност на хората без автомобили) и икономическото измерение (напр. анализ на разходи и ползи от промяна на дела на отделните видове транспорт и по-високи транс-портни разходи, породени от превръщането на външните ефекти във вътрешни) на устойчивата мобилност.

60

6.1.2 Съществуващи възстановителни програми в европейския съюз- инстру-менти в сектора пътнически транспорт

Съществуващите възстановителни програми на ЕС и страните-членки вече съдържат няколко мерки, засягащи пътническия транспорт.

Европейският план за икономическо възстановя-ване, предложен от Комисията, съдържа „Европей-ска инициатива за зелени коли”, която насърчава употребата на възобновяеми и незамърсяващи енергийни източници. Предложените вноски на страните-членки и ЕИБ за изследователска дейност възлизат на € 5 млрд. (HSBC 2009)

Важни възстановителни програми на страните-членки съдържат най-различни разходи, свързани с транспорта, като например: (HSBC 2009)

• Няколко страни-членки инвестират в пътна и же-лезопътна инфраструктура (Германия, Франция);

• Германия инвестира € 2 млрд. в системи за обществен транспорт през 2009 и 2010 г. а Франция инвестира € 950 млн. в нови високо-скоростни железопътни линии. За железопътния транспорт програмите за стимулиране на Герма-ния, Франция, Италия и Великобритания, взети

заедно, съдържат разходи за € 5,8 млрд. Това е относително малка сума в сравнение с разходи-те за автомобилната индустрия.

• Франция, Германия, Великобритания, Италия, Испания и Швеция са стартирали програми, подпомагащи техните производители на авто-мобили, предимно със заеми (напр. Франция с € 6 млрд. за Рено и Пежо-Ситроен). Заеми за ав-томобилната промишленост се предоставят и от Европейската инвестиционна банка – възлизащи на € 9 млрд. през 2009 г.

• Германия е стартирала програма за развитие на електромобилността на стойност € 500 млн., на-пример за разработване на акумулатори, адапта-ция на електрическата мрежа и интегрирани концепции в образцови региони за годините 2009 до 2011 г. (BMWi и др. 2009).

• По водещия пример на Франция и Германия, държавите Австрия, Кипър, Холандия, Италия, Люксембург, Португалия, Румъния, Словакия, Испания и Великобритания задействаха мерки за поощряване на бракуването на стари и за-купуването на нови автомобили (ACEA 2009). Ефектите от различните програмни схеми са описани в карето.

През април 2009 г., Европейската асоциация на ав-томобилостроителите (ЕААС) докладва спад в ре-гистрацията на нови автомобили за единадесети пореден месец, като спадът за месец март е с 9% по-голям сравнен с този за миналата година, след като през януари 2009 регистрациите отбелязаха най-рязкото си спадане от 27% (ЕААС 2009b).

Немските и френски пазари допринесоха да се смекчи тази тенденция към спад. И в двете дър-жави, правителствата въведоха законови мерки стимулиращи закупуването на нови коли. Техният пример беше последван от още десет други стра-ни членки на Европейския съюз. Кумулативният ефект от съвкупността на тази мерки доведе до възстановяване на европейския автомобилен па-зар (ЕААС 2009c).

Фигура 13: Регистрация на нови автомобили в Европа през 2008-2009 г. (ЕААС 2009b)

Получаване на сума в кеш при предаването на стари автомобили за скрап („скрап бо-нус”) и закупуването на нови такива като пример за различен инструмент на влияние


Във Франция програмата стартира през 2008 г. Тя субсидира закупуването на нов автомобил, ако се бракува превозно средство, което е поне на 10 г. Субсидията, която после беше вдигната от € 300 до сегашните € 1000, се изплаща само за нови автомобили, които изхвърлят по-малко от 160 гр. СО2 на километър. Общо € 500 млн. ще бъдат раз-пределени за „бракуване” и схемата „бонус малус” през 2009 г. (HSBC 2009).

Изискването за по-малко от 160 гр. емисии отли-чава френската програма от германския „екологи-чен бонус” (Umweltprämie), въведен през януари 2009 г. В Германия се плащат € 2500 за новолицен-зиран автомобил и бракуването на автомобил, който е поне на девет години. Програмата възлиза на € 3 млрд. Единственото екологично изискване е новата кола да отговаря на стандарта за емисии Euro 4, който е валиден за нови модели коли от 2005 г.

Докато френската програма насърчава закупува-нето на коли, изхвърлящи по-малко от актуалните средни стойности за европейския автопарк, гер-манският модел не засяга емисиите СО2 на новите коли. Програмата следователно позволява една стара, но енергийно ефективна кола да бъде бра-кувана, като потенциално субсидира едно ново SUV. До момента правителството е получило 1,3 милиона молби за бонуса. През първите четири месеца на 2009 г. продажбите на коли в Германия се увеличиха с около 20% (VDA 2009), а низходя-щата тенденция във Франция може да се е стаби-лизирала (ACEA 2009b).

Анализ на германския бонус за бракуване показва тенденция към по-малки коли и с по-ниски еми-сии: средните емисии СО2 на новорегистрирани-те коли през април 2009 г. бяха 155 гр/км – 10 гр/км по-ниски от същия месец през 2008 г. (IG Metall 2009). Тенденцията към по-ниски емисии може да бъде обяснена с групата, към която бонусът е ад-ресиран: хората с ниски доходи обикновено имат коли, които са поне на девет години, и обикнове-

но не купуват нови коли; поощрени от бонуса, те обикновено купуват по-малки коли, които са съ-ответно с по-ниски емисии.

Въпреки това, дали това относително малко на-маление на емисиите СО2 от новите коли допри-нася за цялостно намаляване на емисиите СО1 pt. е под съмнение. Значителна част от емисиите се отделят при производството на една кола. Различ-ните техники за производство и проблеми на из-мерването правят пресмятането на конкретните данни трудно, но резултатите от представителни проучвания варират между 7 и 15% от емисиите СО2 (Ким и др. 2004; Automotiveworld 2009). Кол-кото по-рано една кола бъде спряна от движение, толкова по-голям е процентът на енергията от ци-къла на експлоатация, която е необходима за ней-ното производство. Така положителният ефект от автопарк с малко по-ниски емисии се неутрализи-ра от енергията, изразходена в производствения процес, заради ускорено бракуване.

Отделно от това, има и други критични аспекти на устойчивостта на плановете за бракуване. От-носително високите и краткосрочни субсидии са стимул да се купи автомобил и да не се мисли за други форми на придвижване, като например об-ществен транспорт или споделяне на автомоби-ли.12 Дългосрочната икономическа ефективност на плановете също може да бъде поставена под въпрос, тъй като много от автомобилите така или иначе ще са закупени по-късно (HWWI 2009).

Би било екологически по-ефективно да се въведат по-целенасочени инструменти, като например бонус за особено икономични на гориво автомо-били. С ориентация към емисиите въглероден ди-оксид на новите автомобили бонус би бил дължим за модели с емисии под 140 гр/км., стойността на който би била по-голяма при намаляващи емисии. Такава система на бонуси има ефект на значител-но намаляване на емисиите на автопарка, като съ-щевременно стимулира ефективните технологии.

6.1.3 Профили на ключови инструменти в сектора на сухоземния пътнически транспорт.

Транспортният сектор на ЕС е от значителна важ-ност за икономиката: около 5,7% (2005 г.) от населе-нието на ЕС-27 работи в сектора на транспортните услуги, от които около 900 000 (2006) са заети в же-лезопътния сектор (CEC 2009d). Други 1,5% са заети в автомобилостроенето. Международната асоциа-ция на обществения транспорт изчислява, че около 1 милион души в ЕС са пряко заети в обществения транспорт и за всяко пряко работно място същест-

вуват в типичния случай 2 до 2,5 косвени работни места. Оборотът е около € 125 млрд. годишно (UITP 2009a). Без задълбочен анализ на структурите на заетост е трудно да се направи ясна разлика между обществения транспорт и секторите на движение с леки автомобили: автомобилостроенето произвеж-да и автомобили и автобуси, а фирмите доставчици работят и за двата сектора.

В цялост, транспортният сектор представлява око-ло 8,9% от БВП на ЕС. 13,5% от разходите на частни-те домакинства са за транспорт. Около една трета от тази сума (около € 310 млрд.) се използва за за-

12Терминът споделяне на автомобили е използван в смисъл на организиран краткосрочен рент-а-кар, различен от споделянето на ав-томобили между частни лица.

62

купуване на превозни средства, почти половината (€ 470 млрд.) за експлоатация на лично транспорт-но оборудване (напр. гориво за леки автомобили) и останалите (€ 169 млрд.) се изразходва за транс-портни услуги като билети за автобус, влак или са-молет (EU27, 2005; CEC 2009b).

Следващите глави се фокусират върху четири сфе-ри за действие: подкрепа за обществени автобуси, подкрепа за регионални влакове и градски трам-ваи, стимулирането на придвижването пеш или с велосипеди и подкрепа за автомобили с ефективен разход на гориво. Различните мерки в тези сфери спадат към три категории инструменти: а) преки инвестиции; б) подпомагане на технологиите, за да се увеличи конкурентноспособността; и в) меки мерки, като например обучение и популяризиране, които спомагат за намаляване на емисиите, но ня-мат инвестиционни ефекти.

Тези мерки прилагат стратегии за преминаване от една форма на транспорт към друга чрез тласкащи и притеглящи фактори, както и стратегии за по-ви-сока енергийна ефективност на съществуващите форми.

Подкрепа за обществените автобуси – обно-вяване и разширяване на автопарка, научни изследвания върху автобусни технологии, еко-шофиране, популяризиране.

Общественият транспорт с автобуси има големи предимства пред придвижването с частни автомо-били от гледна точки на потребление на енергия и емисии от парникови газове – за един пътнико-километър градският автобусен транспорт причи-нява само около половината емисии СО2 на един лек автомобил (UBA 2007). Обществените автобуси допринасят за привлекателна и нескъпа система на градски транспорт. Разширяване и екологизиране на автопарка, както и мерки за популяризиране и образоване се предлагат също и в Зеления доклад по градски транспорт на Европейската комисия. Трябва да се подпомагат следните мерки за укреп-ване на обществените автобуси:

• разширяване на автопарка: увеличаващият се брой пътници показва нарастващото приемане на обществения автобусен транспорт из цяла Европа. По-голям капацитет позволява пови-шена честота на услугата и укрепва автобусната мрежа. Това повишава качеството и капацитета на обществения транспорт и създава стимули за преминаване от придвижване с автомобил към придвижване с автобус.

• обновяване на автопарка: бързото набавяне на енергийно ефективни автобуси с ниски емисии може да спомогне за постигане на две цели – не само избягване на парниковите газове, но също и на други замърсители, като например дизело-

ви сажди и азотни оксиди – в синхрон с дирек-тивата за качество на въздуха (1999/30/ЕС). Днес по-малко от 5% от автобусите в ЕС-27 отговарят на стандарт Euro 4 или на по-висок (UITP 2009b). Има особено значим потенциал за обновяване на автопарка в новите страни-членки, където има голям процент автобуси със стандарт Euro 1, 2 или предишни стандарти. Автобуси с филтри за прахови частици, които отговарят на изисквани-ята EEV, вече са налице; хибридни автобуси, кои-то са особено ефективни при градско движение, вероятно ще бъдат пуснати на пазара през 2010 г. Емисиите СО2 на хибридните автобуси са с до 30% по-ниски от тези на обикновените автобуси (Mercedes-Benz 2008);

• научни изследвания: фокусирането на научните изследвания върху технологии за ефективност на автобусите може да развие технологичен потенциал като дизайн с ниско тегло, водородни технологии и електрически двигатели;

• обучение по еко-шофиране: шофирането по енергийно ефективен начин може да спести 5 до 10% гориво при градски условия. Трябва да се подпомагат курсове по еко-шофиране за шофьо-ри на автобуси;

• популяризиране на обществения транспорт: наред с подобренията в системата на градски транспорт, меки политики като социален марке-тинг могат да създадат фактори на притегляне към обществения транспорт. Фокусът трябва да е в големите градове и агломерации.

Тези мерки могат да окажат влияние на заетостта в няколко сектора: автомобилната промишленост и нейните доставчици, транспортно планиране и консултации, обучение по шофиране, маркетинг и реклама.

Потенциалът за създаване на работни места е труд-но да бъде измерен, тъй като зависи от най-различ-ни предположения. Груби изчисления, правени в неотдавнашно краткосрочно проучване от HSBC дават първи впечатления от потенциала: прави-телството на Южна Корея изчислява, че ще създа-де около 138 000 работни места с около € 9 млрд. разходи в обществения транспорт и железопътния сектор – които обслужват население от 49 милиона души (HSBC 2009).

Подпомагане на регионален железопътен транспорт и градски трамваи – обновяване и разширяване на парка.

Ролята на регионалния устойчив железопътен транспорт е сравнима с ролята на градските ав-тобуси, описана в предишната глава. Регионални пътувания с влак и пътувания с влак за/от предгра-дията представляват 90% от всички пътници в же-


лезниците и половината от пътнико-километрите. Градските трамвайни системи в момента отново се въвеждат и разширяват – като в Страсбург, където трамваят, пуснат в експлоатация през 1994 г., може да удвои своя дял от обществения транспорт до 10 години (UITP 2009c).

Емисиите СО2 от регионалния железопътен транс-порт за пътнико-километър са приблизително 30% по-ниски от емисиите от леки автомобили, а еми-сиите от системи на трамваи или метро са с цели 50% по-ниски (UBA 2007). Железопътният и трам-вайният транспорт допринасят за привлекателна система на градски и регионален транспорт. За ук-репване на регионалния железопътен и градския, трамваен транспорт трябва да бъдат подкрепени следните мерки:

• разширяване на парка: въпреки че делът на железопътния транспорт остава малък, на 6,1% от пътнико-километрите, пропътувани в ЕС, абсолютните числа се повишават. В същото време запасът от локомотиви и вагони намалява (Комисия 2009d). Разширяването на системите на градски трамваи често не се състои поради оскъдни общински бюджети;

• обновяване на парка: инфраструктурата за регионалния железопътен транспорт в много страни-членки на ЕС е близо до пълния капа-цитет. Наред с разширяване на железопътната мрежа модернизацията на парка от локомотиви и вагони може да увеличи капацитетите, на-пример чрез закупуване на двуетажни вагони и енергийно ефективни локомотиви. Обновяване-то на парка от трамваи, въвеждането на енер-гийно ефективни трамваи с нисък под могат да повишат привлекателността на обществения транспорт и да спомогнат за утвърждаване на градски транспорт без бариери.

Ефектите върху заетостта могат да се очакват в железопътната индустрия и нейните доставчици, както и в обслужващ персонал за железопътния и градски транспорт.

Намаляване на шума: Мерки за превозни сред-ства и инфраструктура.

Намаляването на шума от транспорта не само има положителни ефекти върху самочувствието и здра-вето, но също и значително икономическо въз-действие: Комисията изчислява сборните разходи, причинени от шума, на 0,2 до 2% от БВП на Съюза (CEC 1996). Мерките, прицелващи се в източника на шума – превозните средства и инфраструктурата – са по-ефективни от ограничаване на емисиите шум чрез, примерно, инсталиране на бариери за шум и уплътнени прозорци (KPMG 2005). Като част от Зе-ления Нов курс трябва да бъдат подкрепени след-ните мерки:

• стимули за купуване на нискошумови автомо-билни и автобусни гуми: потенциалът за намаля-ване на шума от транспорт на гуми, произведени с технологии, които днес са достъпни, е 2-4 dB, което означава наполовина намаляване на сила-та на звука. Субсидии за закупуването им могат да ускорят навлизането им на пазара. Тази мярка трябва да бъде подкрепена чрез усилване на стандарта на ЕС за гуми в посока намаляване на шума и разхода на гориво, както и обозначаване на емисиите и шума.

• обновяването и разширяването на парка на регионалния железопътен и градския релсов транспорт (виж 0) трябва да включва изисква-ния за най-нови технологии за намаляване на шума, като например нискошумови двигатели и спирачки.

• железопътната инфраструктура трябва да се подобри с цел намаляване на шума чрез перио-дично наблюдение и шлифоване на релсите; пътищата трябва да бъдат обновени с асфалт с отворени пори.

Намаляване на емисиите: модернизиране на автомобили и автобуси

Според регламентите на ЕС (2008/50/EC) и Тематич-ната стратегия относно замърсяването на въздуха (CEC 2005b), замърсители като озон, серен диоксид, азотни оксиди и прахови частици трябва да намале-ят значително. На общинско ниво плановете за чист въздух, включващи например екологични зони, са инструмент за постигане на целите относно емиси-ите. Те трябва да бъдат подкрепени със стимули за модернизиране на частни и обществени превозни средства с филтри за прахови частици, както е илю-стрирано от следните примери за добра практика:

• автомобили: бонус от € 330 за собственици на коли за модернизиране беше успешно прило-жен в Германия през 2007 г. (BMU 2009a). Над 350 000 коли са преоборудвани до момента;

• автобуси: програма за модернизиране на обще-ствени автобуси с филтри за прахови частици е в сила в Калифорния – Програмата за преу-

64

стройство на училищни автобуси за по-ниски емисии (ARB 2009) – използвайки финансиране по американския Закон за възстановяване и ре-инвестиция. Във Франция се изплаща субсидия от € 1300 за монтиране на филтри за прахови частици към автобусите (ADEME 2009);

• търговски превозни средства: Холандия, про-винция Ломбардия в Италия, Фландрия в Белгия и Шотландия в Обединеното кралство плащат бонуси за преустройство на търговски превозни средства (dieselretrofit.eu 2009).

Популяризиране на придвижването пеш и с вело-сипед – инфраструктура и кампании

„Мобилността с нулеви емисии” (ходене и кара-не на колело) е устойчива по много начини: тя не причинява нито парникови газове, нито други за-мърсители или шум, и е добра за индивидуалното физическо здраве и общественото здраве. За попу-ляризиране на тези начини на придвижване могат да спомогнат по-добрата местна инфраструктура, както и кампании за информиране и подобряване на имиджа. Зеленият доклад по градски транспорт подчертава важността на образованието, обучени-ето и информирането за създаване на нови култу-ри на градска мобилност (CEC 2007a). Предлаганите мерки са:

• разширяване на инфраструктурата: за разлика от пътната и железопътната инфраструктура, из-граждането или подобряването на гъста градска мрежа от велоалеи може да се направи доста бързо;

• кампании за информиране и подобряване на имиджа: кампании за популяризиране на пре-минаването от придвижване на къси разстояния с автомобил към вървене или каране на колело могат да се провеждат от ЕС или страните-членки. Провеждането на такива кампании трябва да интегрира градската политика, граж-данското общество и местния бизнес.

Тези мерки имат положителни ефекти върху зае-тостта в няколко сектора: транспортно планиране и консултиране, пътни строежи, рекламния бизнес и производството на велосипеди (оборудване).

Подкрепа за хората с проблеми на мобилността

Да помага за намиране на решения за всякакви проблеми на мобилността е грижа на европейската политика, въпреки че досега са въведени регла-менти само относно правата на пътници с нама-лена мобилност при полетите (Regulation (EC) No 1107/2006). Особено в светлината на демографска-та промяна е важно да се подобри достъпността и качеството на услугата в обществения транспорт.

Обаче има и социални причини за ограничена мо-билност. През 2007 г. 78 милиона души в ЕС (16% от населението) са били застрашени от бедност (CEC 2007b). Хората, живеещи в домакинства с нисък доход, често срещат трудности при плащането на разходите за мобилността. Вследствие на по-висо-ката безработица заради икономическата криза, се очаква процентът на бедните да се покачи.

Следните мерки трябва да бъдат подкрепени, за да се помогне на хората да решат своите проблеми с мобилността:

• подобрения в инфраструктурата, превозните средства и услугите: спирките за автобус, трам-вай и гарите трябва да бъдат модифицирани така, че да съответстват на нуждите на хората с ограничена мобилност, с рампи и асансьори, тактилно павиране или системи от говорящи знаци;

• подпомагане на домакинствата с нисък доход: трябва да се предоставят билети за обществе-ния транспорт с намаление, особено за хора от домакинства с нисък доход. Този вид ваучер стимулира търсенето, тъй като домакинствата с нисък доход са склонни да харчат парите си, а не да си правят спестявания.

Подкрепа за автомобили с икономичен разход на гориво съгласно стандартите на еС за емисии СО2.

Настоящата криза в американската автомобилна промишленост подчертава това, което климатич-ните промени и скоковете на цените на петрола вече са показали: превозните средства с висока консумация на гориво нямат бъдеще; автомобил-ната промишленост трябва да премести стратеги-ческата си ориентация към по-малки, енергийно по-ефективни автомобили, особено на пазарите в новоиндустриализираните страни. Смаляване се изисква, за да се направят автомобилите по-малки, по-леки, по-бавни и по-малко мощни.

Според законите на ЕС за лимити на емисиите от превозни средства производителите на леки авто-мобили ще трябва да преминат към производство на по-малки и енергийно по-ефективни коли. Сти-мули за потребителите също могат да спомогнат за постигане на тази „смяна на модела”.

Реформа на данък МПС във връзка с емисиите СО2 е важен стимул. Данъкът трябва да се базира на емисиите СО2 и прогресивно да нараства, за да насърчава покупката на енергийно ефективни ав-томобили. Той трябва да е в синхрон със стандар-тите на ЕС за емисии, използвайки като крайъгълни камъни за данъчен бонус настоящите и бъдещите лимити на емисиите. Постепенността на данъка би осигурила голяма разлика в данъка между автомо-


бил със средни емисии и такъв, който отговаря на стандартите за емисии на автопарка. Един динами-чен дизайн може да предотврати загуба на ефек-тивност – а данъчната крива може да бъде измест-вана годишно според измененията в лимитите на емисиите.

Зеленият Нов курс трябва да съдържа и бонусна система за автомобили с наистина ниски емисии, напълно освобождавайки от данък онези с емисии под 95 гр. СО2 на километър и намалявайки го за онези в обхвата 95-130 гр. емисии.

Един нов данък МПС може да функционира като истински екологичен бонус за бракуване, тъй като дава стимули за закупуване само на превозни сред-ства с ниски емисии.

Той може да стабилизира заетостта в автомобил-ната промишленост по един по-устойчив начин от недиференцираните схеми за бракуване, тъй като ще квалифицира европейските производители на автомобили за бъдещето.

6.2. енергийната политика: Проблеми и предизвикателства в европейския съюз13

Енергетиката има решаваща роля в климатичната политика на ЕС, тъй като е причина за около 60% от всички емисии парникови газове в ЕС-15 (Eurostat 2008). Наред с въздействието върху околната сре-да на производството и потреблението на енергия, енергийната система е тясно свързана със заетост-та и икономическото развитие и с уязвимостта от

външни ценови шокове или проблеми със сигур-ността на доставките.

В следствие на това европейският енергиен и кли-матичен пакет вече е специално фокусиран в по-нататъшни подобрения на енергийната система и в насърчаване на енергийната ефективност във всички сектори на крайно потребление. Това също важи и за намаляване на зависимостта от внос на изкопаеми горива. С растящите в глобален мащаб цени на енергията увеличаващите се разходи за внос на енергия оказват натиск върху конкурент-носпособността на ЕС.

Обаче, индикатори, свързани с енергетиката, на ниво ЕС показват, че има нужда от разработване и прилагане на допълнителни мерки и схеми за под-помагане, за да се намали потреблението на енер-гия и емисиите парникови газове.

От 1995 г. например, крайното потребление на енергия в ЕС се е увеличило с малко както в ЕС-27, така и в Еврозоната (фигура 14)

Въпреки това, повечето страни-членки в ЕС-27 са успели да намалят емисиите парникови газове в сравнение с 1990 г. – все пак не драматично (IEA 2020). Тенденцията е към повишаване само в Сло-вения, Португалия, Австрия, Малта, Люксембург, Литва, Кипър, Италия, Испания, Гърция и Ирландия (фигура 15). От секторна гледна точка енергетиката (59%) и транспортът (21%) са секторите с най-го-леми емисии. Други сектори (селско стопанство, промишлени процеси, отпадъци) са отговорни за останалите емисии парникови газове на ЕС-27 (фи-гура 16).

Фигура 14. Крайно потребление на енергия в ЕС (ЕС-27 и Еврозона; Eurostat 2008).

13 Със статии от Кристоф Аренс и Вера Хьофеле.

66

Фигура 15 Емисии парникови газове по страни-членки (1995 г. и 2005 г. сравнени с 1990 г., на базата на данни в милиони тонове еквивалент на СО2: Eurostat 2008)

Фигура 16: Емисии парникови газове по сектори (ЕС-15, 2005 г., на базата на данни в милиони тонове еквивалент на СО2; Eurostat 2008)

Очевидно е, че се изискват още усилия и иници-ативи, особено в енергийния сектор, за да се по-стигнат амбициозните цели за намаляване на еми-сиите, поставени от ЕС за 2020 година.


6.2.1 Съществуващи регламенти и стратегии

На 23 януари 2008 г. ЕС представи своя генерален проект за подобрена климатична политика, за да по-стави Съюза на пътя към допълнително намаляване на потреблението на енергия и емисиите от парни-кови газове в годините до 2020 г. Повечето от еле-ментите са вече приети от Европейския парламент и Съвета. Самата Европейска комисия е представила климатичния пакет 20/20/20 като стратегически три-ъгълник, балансиран между целите на устойчивото развитие, подобряване на икономическата конку-рентноспособност на Европа в глобалния контекст и решаване на проблемите със сигурността на енер-гийните доставки (Koskimäki 2008), както е показано на фигура 17.

Климатичният пакет на ЕС се състои от широк спек-тър директиви и регламенти, включително:

• Решението за споделяне на усилието (2009/406 EC);

• Директивата за енергийните характеристики на сградите (2002/91/EC);

• Директивата за Еко-дизайн (2005/32/EC);

• Директивата за ефективност на крайното потре-бление на енергия и енергийните услуги (2006/32/EC);

• Директивата за насърчаване на ко-генерацията (2004/8/EC);

• Директивата за възобновяеми енергийни източ-ници (2001/77 EC);

• Директивата за търговията с емисии (2008/101/EC, 2004/101/EC, 2003/87/EC);

• Директивата за автомобилите.

Едновременно с това, европейски проекти и програ-ми, свързани с енергетиката, се финансират по про-грамата Интелигентна енергия Европа (IEE) и в кон-текста на програмите за регионално развитие (EFRE, URBAN, Кохезионен фонд).

С езика на финансите, съгласно Еденхофер и Щерн (2009), ЕС е предоставил $ 0,6 млрд. (€ 0,42 млрд.), за да насърчи използването на възобновяеми енергии, и $ 2,8 млрд. (€ 1,97 млрд.) в подкрепа на зелени ин-вестиции в строителния сектор между 2009 и 2010 г.

Всички тези регламенти и програми са създадени като допълнение към сродни дейности и мерки на национално и регионално ниво. За пример, Франция предоставя $ 0,9 млрд. (€ 0,63 млрд.) чрез финансови мерки за насърчаване на възобновяемите енергий-ни източници между 2009 и 2010 г. и $ 0,8 млрд. (€ 0,56 млрд.) в подкрепа на ремонти в сгради. Тези ко-личества фискални ресурси в строителния сектор се надвишават от строителните програми в Германия, за които се предоставят $ 10,4 млрд. (€ 7,32 млрд.) (пак там).

Фигура 17. Интегрирана климатична и енергийна политика на ЕС (модифицирана от Koskimäki 2008)

68

6.2.2 Потенциал и разходи за намаляване

През 2008 г. Вуперталският институт публикува ак-туализация на интегриран анализ на сценарий от името на WWF: „Как да се постигне вътрешно нама-ляване на емисиите парникови газове (ПГ) с 30% в ЕС до 2020 г.” (Лехтенбьомер 2008, по Лехтенбьомер и др. 2008). Целта й беше да оцени ефектите от ини-циативите и директивите на ЕС върху неговия кли-матичен пакет до 2020 година. Проучването демон-стрира потенциала за намаляване на емисиите ПГ до 2020 г. с около 30% , сравнени с нивата от 1990 г. Но поради липса на активни политики, особено в страните-членки, в последните години числата са спаднали в сравнение с подобно проучване, прове-дено през 2005 г.

Като предшественика си от 2005 г., актуализацията подчерта важната роля на енергийната ефектив-ност като основен фактор за смекчаване на пробле-ма с парниковите газове и спестяване на енергия във всички сектори и страни-членки. В така нарече-ния „Сценарий на политики и мерки” (P&M), търсе-нето на енергия за крайно потребление намалява с 6,5% от 2005 до 2020 г. и почти 20% в сравнение със „Сценария на обичайния бизнес” (BAU). Като причи-на на почти половината от всичките спестявания, ефектът му е особено силен в жилищния сектор. Търсенето на енергия за крайно потребление в този сектор се намалява с около 11,6%. От гледна точка на търсенето на горива, има рязък спад при твърдите горива, които намаляват с около 59%, и нефта, намаляващ с около 20%. За разлика от тях търсенето на централно отопление (48%) и прякото използване на възобновяеми енергии (134%) зна-чително нараства.

Фигура 18: Преглед на съкращенията на емисии от ПГ в сценария за 30% съкращаване P&M в съпоставка със сценария BAU. (WI 2008).

* СТЕ – Схема за търговия с емисии.


6.2.3 Стратегически полета за действие и ефекти върху заетостта

Като предпоставка, практическото прилагане на зе-лена инвестиционна програма на ниво ЕС ще увели-чи нейния дългосрочен ефект върху намаляването на емисиите и заетостта, ако е част от съгласуван пакет от политики на ниво ЕС, страна-членка и ре-гиони. Проучване на политики например е показа-ло, че цялостна стратегия за строителния сектор би трябвало да включва координирани инструменти на политиката на европейско ниво, насочени и към крайните потребители, и към мултипликаторите. В пълните пакети от политики за крайните потре-бители, предоставянето на финансови поощрения, като например схеми за меки заеми или преки фи-нансови субсидии представляват само един еле-мент, допълнен със съответни информационни мерки (публични информационни кампании), съве-ти и консултантски услуги, институционални мерки (напр. енергийни агенции) и регулаторни подходи. В допълнение на мерките, насочени към подобряване на енергийната ефективност сред крайните потре-бители, една съгласувана стратегия е насочена също и към съответните мултипликатори, пазарни агенти и производители чрез образователни инициативи, мерки за гарантиране на контрол на качеството, па-зарно обусловени инструменти и услуги, дейности за свързване в мрежа и доброволни споразумения със (под-) сектори (Шюле и др. 2009 г.).

До момента няма изчерпателни данни за въздейст-вието на програмите за зелени инвестиции върху заетостта. През 2005 г. секторът на възобновяемите енергии е осигурявал заетост на около 1,4 мили-она души с брутна добавена стойност от € 58 млрд. в ЕС, въпреки че значимостта на сектора варира в широки граници измежду страните-членки. Понас-тоящем най-важни за заетостта са технологиите с биомаса и вятър, и хидротехнологиите. За в бъде-ще се очаква значително увеличение на заетите в сектора на възобновяеми енергии, особено в стра-ните-членки, присъединили се през 2004 г. и 2007 г. Европейско проучване (ISI-Fraunhofer и др. 2009) направи заключението, че развитието на възобно-вяемите енергии ще създаде около 900 000 нови работни места до 2020 г., от които около 400 000 в сектора на възобновяеми енергии и около 500 000 в отрасли на селското и горското стопанство, които доставят първични горива.

Подобрената енергийна ефективност най-общо ще е в състояние да принесе най-малко същия брой. По изчисления на FIEC (цитирайки от Ернст & Йънг 2006) около 26 милиона работници в ЕС зависят от сектора строителство на сгради, пряко или косве-но. Между 14 милиона наети в ЕС-15 и 12 милиона души, работещи в ЕС-25 (Ернст & Йънг 2006) по из-числения са заети в сектора екостроителство. Само за Германия, скорошно проучване (ifeu и др. 2009 г.) пресметна нетно увеличение на заетостта от 260 000 до 2020 г. от мерки за енергийна ефективност в секторите енергетика и транспорт.

Спестявания спрямо BAU (2020)

Дял от спес-тяванията

Спестявания спрямо 2005

Дял от спес-тяванията

ktoe** % ktoe %

Крайно потребление на енергия по сектори

260 387 19.3% 100.0% 75 069 6.5% 100.0%

Индустрия 69 838 19.0% 26.8% 21 936 6.9% 29.2%

Жилищни сгради 64 482 19.2% 24.8% 35 709 11.6% 47.6%

Третични сгради 40 619 19.8% 15.6% 8 913 5.1% 11.9%

Транспорт 85 448 19.5% 32.8% 8 511 2.4% 11.3%

по горива (отрицателните спестявания увеличават търсенето)

Твърди горива 30 974 60.9% 11.9% 28 604 5.9% 38.1%

Нефт 150 304 27.9% 57.7% 95 398 19.7% 127.1%

Природен газ 84 394 29.1% 32.4% 65 181 24.1% 86.8%

електричество 47 496 15.7% 18.2% -13 098 -5.4% -17.4%

Топлина (от ко-генерация и цен-трално отопление)

-6 952 -8.2% -2.7% -29 535 -47.6% -39.3%

Други (главно възобновяеми) -45 829 -58.0% -17.6% -71 490 -134.0% -95.2%

Таблица 9: Спестявания от крайно потребление на енергия при сценария за 30% съкращаване P&M в съпоставка с BAU (WI 2008).

** ktoe (съкращение от „kiloton of oil equivalent” – „килотон нефтен еквивалент”) – единица, мярка за електрическа енергия. 1 ktoe = 11 630 MWh.

70

В програмите за развитие и инвестиции на ниво ЕС, могат да бъдат откроени четири основни стратеги-чески полета:

1. Подобряване на енергийните характеристики на сградите (жилищни, третични и промишлени сгради; съществуващи сгради; нови сгради, отопли-телни и охладителни системи, включващи използ-ването на възобновяеми енергии; интелигентно измерване).

2. Намаляване на консумацията на енергия на елек-трическите уреди.

3. Намаляване на енергоемкостта и емисиите в про-мишлените процеси.

4. Огъвкавяване на европейските електрически мрежи.

(1) Стратегическо поле 1: Подобряване на енер-гийните характеристики на сгради

За да се повишат темпото и качеството на санира-не в съществуващи сгради, както и енергийните характеристики на нови сгради, предоставянето на информация и схеми за нисколихвени заеми, ком-бинирани със схеми за консултиране, продължава да е преобладаващият (и най-ефективен) подход, предпочитан в страните-членки (Шюле и др. 2009 г.), въпреки че проучвания на потребители сочат, че преките субсидии би могло да са по-ефикасни от меките (нисколихвени) заеми. Пример за схема за нисколихвени заеми е германската програма за СО2 преустройство на сгради на Германската фе-дерална банка за възстановяване (Kreditanstalt für Wiederaufbau), която се фокусира и в подобряване на енергийните характеристики на самите сгради, и в подобряване на инсталациите в сградите, включ-ващо използването на възобновяеми енергии и системи за снабдяване от комбинирани топло- и електроцентрали. Някои страни-членки предлагат също и насърчителни програми, допълващи схе-мите за кредитиране, като например намаления на данък домакинство или преки субсидии за сгради с високо ниво на енергийни характеристики. Пре-ки субсидии за енергийно много ефективни сгради или преустройства също бяха добавени наскоро, например към германските програми. Въпреки отчетливите успехи обаче, остава предизвикател-ството за значително увеличение на темпото на преустройство и на енергийните характеристики на съществуващите сгради чрез допълнителни ин-вестиционни програми на ниво ЕС.

Ускоряване на темпото на преустройване и по-добряване на енергийните характеристики на съ-ществуващите сгради.

За съществуващи сгради (жилищни, обществени, търговски, промишлени) от страните-членки тряб-

ва да се изисква да постигнат обновяване на поне 3% от наличните сгради всяка година за покриване на стандартите за ниско потребление на енергия. Инструментите за тази цел трябва да са в компе-тентността на страните-членки. Допълнително финансиране в рамките на зелена инвестиционна програма трябва да включва следните елементи:

1. За да се ускори темпото на саниране и същевре-менно да се постигнат по-високи стандарти на са-ниране, ние препоръчваме прилагането на схеми, които предлагат на собствениците на жилища и МСП-я ваучери за консултантски услуги. Незави-симите консултантски услуги имат решаваща роля в повишаването на информираността в жилищния и бизнес сектор. Такива услуги обикновено се със-тоят от техническа диагноза на настоящите енер-гийни характеристики на сградата, препоръки за енергоспестяващи мерки и информация относно възможности за финансиране. Свързаните с това проучвания показват, че консултантските услуги могат значително да допринесат както за прилагане на допълнителни енергоспестяващи мерки, когато собствениците на имоти планират ремонти, така и за прилагане на мерки за постигане на по-добри енергийни характеристики. За да се избегне просто прилагането на една изолирана допълнителна схе-ма за консултиране, предоставянето на ваучери за консултантски услуги трябва да бъде тясно обвър-зано със съществуващите схеми за обозначаване (енергийни сертификати) и съществуващите (пър-воначални и задълбочени) схеми за консултиране на ниво страна-членка.

Специално внимание трябва да се постави на:

• многофамилни къщи (особено онези, направени от предварително отлети бетонни плочи – пане-ли – в страните-членки от Централна и Източна Европа);

• еднофамилни къщи

• обществени сгради (административни и училищ-ни сгради);

• сгради в сектора на услугите и промишлени сгради.

2. Освен ваучери за консултантски услуги, трябва да се предлагат и допълнителни дотации за пряко подпомагане на използването на възобновяеми енергийни източници и постигане на високи стан-дарти на енергийна ефективност в санирането на съществуващи сгради.

3. По отношение на повишаване на стандартите за енергийни характеристики на съществуващите сгради, предизвикателството сега пред научно-техническото развитие е да приложи стандарти за пасивна къща и къща с нулеви емисии. Изискват се интелигентни комбинации от високи стандарти на енергийните характеристики на самата сграда и използването на възобновяеми енергии, за да се


намали значително потреблението на енергия и емисиите от този сектор. В краткосрочен план, сле-дователно, една инвестиционна програма на ниво ЕС може да отговори на това предизвикателство чрез финансиране на пилотни проекти, в които съществуващи сгради преминават към стандарт на пасивни къщи или къщи с нулеви емисии в жилищ-ния, обществения, в услугите и промишления сек-тори. Освен финансовото измерение, практическо-то прилагане на високи стандарти на енергийните характеристики в съществуващите сгради изисква допълващи схеми за контрол и мерки за обучение на плановици, архитекти, занаятчии и производи-тели на строителни материали.

4. За да се разшири фокусът от една изолирана сгра-да към градски зони и околни среди, допълнителни програми за зелени инвестиции трябва да подпо-магат големите градове и регионите да разработят концепции и пилотни проекти за зони с нулеви емисии или градове с нулеви емисии. Проучване на Вуперталския институт (2009 г.) демонстрира, като използва за пример разрастващ се градски квартал в град Мюнхен, че интегрирана комбинация от ам-бициозни мерки за ефективност в съществуващите сгради, високи стандарти за енергийните характе-ристики на нови сгради (къщи с положителен енер-гиен баланс) и широка употреба на възобновяеми енергии (в случая с Мюнхен, особено слънчева и геотермална енергия) може радикално да намали емисиите в дългосрочен план. Този пример показ-ва, че съществуващите системи на централно ото-пление могат да бъдат интегрирани в такава град-ска или зонална стратегия.

Постигане на стандарти на къщи с нулеви емисии и пасивни къщи при новите сгради.

Минимални стандарти за новите сгради и ниско лихвени заеми или схеми за субсидиране за енер-гийно ефективни сгради продължават да са най-широко разпространения подход към сектора на ново строителство. За пример, Дания е затегнала енергийните изисквания в своите наредби за стро-ителство на нови сгради с 25-30%, считано от 2006 г. (приблизително 25% до 2010 г.). Обединеното крал-ство е подобрило своите стандарти за енергийна ефективност така, че нови сгради, построени през 2007 г., са с 40% по-ефективни от тези, построени през 2002 г. Великобритания предвижда също така да направи всички жилища в Англия неутрални на въглерод („нулев въглерод”) до 2016 г. съгласно своя Национален екшън план за енергийна ефек-тивност. Преработването на Европейската дирек-тива за енергийните характеристики на сградите също ще има главна роля в подобряването на стан-дартите за всякакви сгради (жилищни, обществени, търговски и промишлени) към нива на пасивна къща, като първа стъпка, и енергийни нива на нет-на нула, като втора стъпка.За да се подпомогне този процес чрез програми

за зелени инвестиции, два типа пилотни проекти трябва да бъдат финансирани на ниво ЕС:

1. Финансова подкрепа за къщи с положителен енергиен баланс дава както пример, така и експе-риментално поле за нови сгради въобще. Къщите с положителен енергиен баланс произвеждат по-вече енергия от възобновяеми източници средно годишно отколкото внасят от външни източници. Нужно е да се обърне внимание на връзките между високите енергийни характеристики на структу-рите на сградите и използването на възобновяеми енергии или децентрализирани системи за енер-госнабдяване (напр. когенерация) за отопление и електричество.

2. Интегрирането на стратегии за ниски емисии в сградите с ресурсна ефективност изисква допъл-нителна външна финансова подкрепа. Системи за обозначение като BREEAM, CASBEE, Effinergie, DGNB и LEED могат да помогнат за информиране относно използваните материали и цикъла на експлоатация в новите сгради. Освен това сгради, сертифицирани с такива знаци, дават стимули и политическа под-крепа за подобряване системите за обозначаване, свързани с енергията, в страните-членки на ЕС.

3. Също и в сектора на ново строителство, погле-дът трябва да се разшири от единични сгради към цели градски зони и околни среди (виж по-горе). В контекста на програмите за зелени инвестиции, големите градове и общините би могло да бъдат финансово подпомогнати в планирането и изграж-дането на селища с къщи с нулева енергия или с положителен енергиен баланс.

Оптимизиране на потреблението на енергия в отоплението и климатиците, и системите за ос-ветление

Намаляването на потреблението на енергия в ото-плението, климатиците и системите за осветление е друг фактор за значително намаляване на емиси-ите, свързани със сгради. Стари и неефективни сис-теми за отопление трябва да бъдат подменени или модернизирани с помощта на преки дотации от ЕС. Енергийно ефективните моторни технологии, например, могат да намалят консумацията на елек-тричество от циркулаторни помпи и вентилатори с до 80%. Подобни енергоспестявания са възможни в третичните и индустриални системи за осветление чрез ефективни системи от лампи с осветителен ба-ласт, комбинирани със сензори за дневна светлина и/или обитаемост. За да се ускори модернизацията и оптимизацията на системите за отопление, кли-матизация и осветление, се препоръчват следните подпомагащи мерки:

• подмяна на стари и неефективни системи за ото-пление, особено електрическо отопление;

• допълнително поощряване на възобновяемите енергии в системите за отопление (слънчеви

72

термални колектори, бойлери с биомаса) и системи за климатизация (слънчево охлаждане) в енергийно ефективни сгради;

• подкрепа за значително навлизане на пазара на енергийно ефективни циркулаторни помпи и вентилатори, както и прилагане на схеми за контрол на качеството за съществуващи отопли-телни системи (напр. хидравлично регулиране);

• подкрепа за значително навлизане на пазара на енергийно ефективни системи за осветление;

• намаляване на нетните загуби в системите за централно отопление в страните от Централна и Източна Европа (пример: Националния план за действие на България за енергийна ефектив-ност).

(2) Стратегическо поле 2: Намаляване на потреб-лението на енергия на електроуреди

За да се намали потреблението на енергия от елек-троуреди, най-широко разпространеният начин за повишаване на информираността и повлияване на покупките в този подсектор продължават да са схемите за информиране и обозначаване, като на-пример знаците на ЕС за уреди. В няколко твърде редки случаи са предоставени финансови поощре-ния под формата на фискални мерки или програ-ми за мениджмънт откъм страната на търсенето. Хладилниците и фризерите, обозначени със знака А++, спестяват около 45% електричество в срав-нение с модели от Клас А, които са пазарният стан-дарт. Навлизането на пазара на такива ефективни уреди обаче е все още твърде слабо. Намаляване-то на потреблението в режим „включен” на уреди за офис, комуникация и развлечение би могло да получи повече финансово подпомагане, правейки възможна една по-бърза трансформация на паза-ра. Това ще ускори прехода към етапа, когато ще влязат в сила стандартите EuP, както и ще насърчи енергийно още по-ефективни уреди.

Препоръчват се следните мерки:

• Подпомагащи програми за енергийно най-ефективните уреди при бялата техника;

• Подпомагащи програми за уреди за офис, кому-никация и развлечение без стенд-бай функция и с ниско потребление в режим „включен”.

(3) Стратегическо поле 3: Намаляване на емиси-ите при промишлените процеси

Схеми за кредитиране, дотации и преки субсидии за насърчаване на действия по енергийната ефек-тивност и възобновяеми енергии в промишленос-тта се предоставят в много страни-членки. Наред с преки финансови мерки като дотации или схеми за кредитиране някои страни позволяват данъчни от-стъпки за инвестиции в енергийната ефективност, както е документирано например в белгийския и френския Нацонални екшън планове за енергийна ефективност. Друг пример е холандската Отстъпка за енергийна инвестиция (EID), която предоставя допълнителни данъчни облекчения под формата на допълнителни отстъпки при облагаемата печалба в замяна на инвестиции в енергийната ефективност. Във Великобритания схемата за Повишени капита-лови отстъпки (ECA) дава на фирмите в третичния сектор 100% данъчна отстъпка за първата годи-на в замяна на инвестиции в посочено енергийно ефективно оборудване. В повечето случаи финан-совата подкрепа за енергийно ефективни уреди се допълва от премии, насочени към насърчаване на възобновяемите енергии или комбинирано ото-пление и електричество (когенерация). Холандия налага енергиен данък под формата на налог върху потреблението на енергия и обхваща всички сек-тори (също и Германия). От 1999 г. насам Финлан-дия подпомага енергоспестяващите инвестиции от фирмите в частния сектор чрез субсидии (нови технологии: 25-35%; традиционни технологии: 15-20%, валидни само за компании, присъединили се към националните споразумения за съхраняване на енергия). Субсидиите ще са част и от новите спо-разумения за енергийна ефективност, сключени за периода от 2008 до 2016 г.

Като продължение от това, една схема за финанси-ране на ниво ЕС трябва да подпомага такива мерки, като оставя страните-членки свободно да решат как да ги приложат. Комбинация от безплатни или субсидирани енергийни одити (консултански и одитни ваучери), регионални и/или секторни мре-жи и секторни енергийни схеми (както в Северен Рейн – Вестфалия), енергийни услуги и програми за целева финансова помощ за насърчаване на дейст-вия в крайното потребление, посочени в сектор-ните мрежи или схеми, като че ли е най-успешният пакет за стимулиране на енергийната ефективност при МСП-я. Всичко това трябва да бъде организи-рано и финансирано в страната-членка от нацио-нални, регионални и местни енергийни агенции, с финансовата подкрепа от ЕС в рамките на програ-ма за зелени инвестиции.


(4) Стратегическо поле 4: Подобряване на елек-трическите мрежи и интелигентното измерване в еС

Разпространение на системите за интелигентно измерване.

Неотдавнашни регламенти от ЕС, особено Дирек-тивата за ефективност в крайното потребление на енергия и енергийните услуги (ESD), ясно подчер-тават ролята на интелигентните измервателни сис-теми в намаляването на консумацията на енергия и емисиите СО2. Мнозинството съществуващи елек-тромери и газомери са или недостъпни за потре-бителите, или дават само ограничена информация. Прякото проследяване на консумацията на енергия чрез интелигентни измервателни системи може да насърчи икономията на енергия от потребителите и предлага възможността за допълнителни услуги за управление на натоварването, свързано с енер-госнабдяването. Досега обаче, в повечето страни-членки са разработвани и прилагани само пилотни проекти, предимно в сътрудничество с компании за енергоснабдяване и енергийни услуги. Следо-вателно, разработването на Европейска инвести-ционна програма за интелигентни измервателни системи би спомогнало за постигането на целите:

• насърчаване на съзнание сред потребителите за потреблението на енергия, разходите за енергия и емисиите парникови газове;

• поощряване на потребителите да проследяват потреблението на енергия и да предприемат допълнителни действия за спестяване на пари от сметките за енергоснабдяване, при условие че получават консултация какви действия биха могли да предприемат и ползите от тях.

• намаляване на текущите разходи за измерване и съставяне на сметката;

• създаване на техническата възможност за спра-вяне с пикове в потреблението и интегрирането на възобновяеми енергийни източници.

Разработване на интелигентни мрежи

Разпространяването на интелигентните измерва-телни системи изисква също подобряване и огъв-кавяване на Европейската електрическа мрежа. Настоящата структура на Европейската мрежа е изправена също и пред предизвикателствата на об-щото развитие в пазара на енергоснабдяване, като например променящия се енергиен микс в Европа, интеграцията на децентрализирани възобновяеми едромащабни снабдителни системи и интеграцията на едромащабни офшорни вятърни и концентри-рани слънчеви електроцентрали. Само иновативни технологии и интелигентни мрежи ще могат да се справят с тези стратегически предизвикателства и да осъществят потенциала за още по-голяма ико-номия на енергия.

Европейската технологична платформа Интели-гентни мрежи разработи подробен дневен ред за научноизследователска дейност, която дава важни елементи за изработването на програма за зелени инвестиции в този сектор (CEC 2007c).В този контекст се посочват пет благоприятни въз-можности за научноизследователска дейност:

• интелигентна разпределителна инфраструктура (дребни потребители и дизайн на мрежата);

• интелигентна експлоатация, енергийни потоци и адаптация на потребителите (дребни потребите-ли и мрежи);

• активи за интелигентни мрежи и управление на активите (проводимост и разпределение);

• европейска оперативна съвместимост на инте-лигентните мрежи (проводимост и разпределе-ние);

• въпроси, важни за всички интелигентни мрежи и катализатори на интелигентни мрежи.

Пилотни проекти биха могли да се финансират от Европейска инвестиционна програма за подобря-ване на европейските мрежи, за да станат по-гъв-кави и по-стабилни.

6.3 Ресурсната политика – проблеми и предизвикателства в европейския съюз

Европа зависи от широка гама от природни ресур-си, добивани както от вътрешни източници, така и от други части на света. Увеличаващото се в глоба-лен мащаб търсене от новоиндустриализираните икономики и недостигът на природни ресурси ще ограничат достъпа до ресурси (напр. метали) и ще повишат цените.

Значителният потенциал за намаляване на разходи-те следователно е силен икономически аргумент и основна движеща сила на ресурсната ефективност, с два главни ефекта: подобрена конкурентноспо-собност и създаване на работни места. Продуктив-ността на ресурси, следователно, би могла да бъде в сърцевината на един Зелен Нов курс, който ще има не само краткосрочно въздействие, но и ще оз-начава по-силна икономика като цяло.

Сега ще бъдат развити по-подробно аспектите на недостига и продуктивността на ресурсите, кон-курентноспособността и създаването на работни места.

74

6.3.1 Рискове и ефекти от употребата на ресурси.

От 80-те години на миналия век насам общият до-бив в глобален мащаб на абиотични (изкопаеми горива, минерали) и биотични (селско стопанство, горско стопанство, риболов) ресурси нараства с постоянен темп. Между 1980 и 2005 г. нивата на до-

бив на ресурси са нараснали от 40 до 58 млрд. тона. Общо около 80 млрд. тона се прогнозират до 2020г. – удвояване спрямо 1980 г. (Гилджъм и др. 2008 г.). Докато световният дял на добива на страните от BRIICS (Бразилия, Русия, Индия, Индонезия, Китай и Южна Африка) и останалия свят (не OECD) се увели-чава, световният дял на страните от OECD намалява (фигура 19).

Въпреки че собственият добив на ресурси на ЕС намалява, той остава значителен дял от световния добив. Най-общо, търсенето в OECD и ЕС-25 е по-го-лямо от темповете на добив, (Гилджъм и др. 2008), докато страните, които изнасят ресурси, обикнове-но добиват повече, отколкото консумират. Така има нетен пренос на природни ресурси към страните от OECD и ЕС-25.

ЕС-25 има нужда да внася около 21% от своите ресурси за производството на стоки за крайно по-требление, което подчертава зависимостта на ЕС от

добива на природни ресурси в други части на света (Гилджъм и др. 2008). Тази зависимост не може да бъде облекчена чрез разширяване на вътрешния добив, тъй като залежите от природни ресурси в ЕС са ограничени (Блайшвиц и др. 2009b).

Така, зависимостта на Европа от други страни ще се увеличи в случаите, в които ресурсите са от страте-гическа важност и не се намират на територията на ЕС. Тази зависимост ще се засилва, тъй като значи-мостта на страните от OECD за бъдещия световен добив на ресурси намалява (виж фигура 19).

Фигура 19: Развитие на световния добив на ресурси по основни групи ресурси (SERI База данни за глобалния поток на материали; (www.materialflows.net) Гилджъм и др. 2009) и по региони (OECD 2008)


Нарастващото в глобален мащаб търсене на ресур-си в годините преди икономическата криза доведе до огромно увеличение на цените на суровините. Страни с относителен недостиг на ресурси са из-правени пред засилваща се конкуренция за ресур-си. Ако глобалното търсене отново се увеличи след кризата, достъпът до ресурси на световните пазари ще стане по-труден и скъп (Блайшвиц и др. 2009b).

Освен икономическите рискове, презокеанският добив на ресурси в комбинация с екологични ри-скове водят до прехвърляне на екологичното бре-ме от Европа към други региони на света.

В допълнение, употребяват се повече природни ресурси, отколкото околната среда може да въз-произведе. В резултат на това естествени места на обитаване биват унищожавани, биологичното раз-нообразие драматично намалява, въздухът, водата и почвата биват замърсявани и пр. Накратко, по-ви-соката ефективност в използването на невъзобно-вяеми и възобновяеми ресурси намалява цялост-ния натиск върху околната среда.

6.3.2 Производителност на ресурси и кон-курентноспособност.

Разходни аргументи подкрепят положителна вза-имовръзка между производителността на ресурси и конкурентноспособността. Компаниите, които харчат по-малко за ресурси, имат по-малки произ-водствени разходи. Според Германския федерален статистически институт делът на материалите като пропорция към цялостните разходи в германските

промишлени сектори се е увеличил от 37,4% на 42,9% между 1995 и 2006 г., докато разходите за труд са намалели от 24,7% на 18,2% (виж фигура 20).

Тези числа подсказват, че за намаляване на разхо-дите в промишленото производство разходите за материали са от по-голямо значение от разходите за труд. Можем да приемем, че природните ресур-си също са станали по-значителни за подобряване на цялостната конкурентноспособност.

Блайшвиц и др. (2009b) подкрепят тази хипотеза с положителна взаимовръзка между производи-телността на ресурси и конкурентноспособността сред страните членки на ЕС-25. Проучването е съ-отнесло Индекса за растеж и конкурентноспособ-ност на Световния икономически форум (2002 г.) към производителността на ресурси на икономи-ките от ЕС (фигура 21). Регресивният анализ сочи производителността на ресурси като двигател на конкурентноспособността. Централен аргумент за производителността на ресурси като конкурентно предимство е високият потенциал за спестяване на разходи при покупката и преработването на мате-риалите, управлението на отпадъците и потребле-нието на енергия. Подобреното качество чрез ра-дикални иновации и намалено въздействие върху околната среда също се свързват с конкурентни предимства чрез производителност на ресурси. Накрая, подобрената производителност на ресурси повишава сигурността в планирането, което също е фактор, допринасящ за конкурентноспособност (Блайшвиц и др. 2009b).

Фигура 20: Динамика в разходите за материали и разходите за труд (работна заплата) в германската тежка индустрия (Statistische Bundesamt 2008)

76

6.3.3 Въздействие на производителността на ресурсите върху заетостта

Както е описано по-горе, разходите за материалите се равнява средно на около 40% от общите разходи в немската производствена индустрия и можем да предположим подобни отношения на разходите и в други икономики на ЕС. Но рационализирането на разходите във фирмите често означава намале-ни разходи за труд и следователно нарастване на безработицата. Намаляването на разходите чрез повишена производителност на ресурсите може да намали натиска върху работещите и да запази работни места.

Майер и др. (2007) са моделирали икономическия ефект от увеличена производителност на ресурси-те върху немската икономика. Така нареченият сце-нарий Аахенер се основава на предположението за 20% намаляване на разходите за материали и енер-гия в производствените сектори, строителството и държавната администрация за период от 11 години (линейно от 2005 г. до 2016 г.). Симулацията е дове-ла до положителен нетен ефект върху заетостта от 1 млн. работници и служители до 2016 г. само в Гер-мания (пак там).14

Може да се обобщи, че чрез прилагане на страте-гии за подобряване на производителността на ре-сурсите ЕС би могъл:

• да укрепи сигурността на доставките на ресурси;• да подготви за и да избегне повишение цените

на ресурсите;• да се възползва от конкурентното предимство

на намаляване на разходите;

• да реализира значителен потенциал за създава-не на работни места;

• значително да намали общия натиск върху окол-ната среда.

6.3.4 Стратегии за политика за ефективно използване на ресурсите

Европейската стратегия за устойчиво развитие има намерение да „прекъсне връзката между ико-номическия растеж, използването на ресурси и генерирането на отпадъци” (Европейска комисия 2001 г., стр. 12). Шестата програма за действие за околната среда има за цел „по-добрата ефектив-ност на ресурсите и управлението на ресурсите и отпадъците да доведе до по-устойчиви модели на производство и потребление, като по този начин се отделят използването на ресурси и генериране-то на отпадъци от темпа на икономически рас-теж, с цел да се гарантира, че потреблението на възобновяеми и невъзобновяеми източници няма да надхвърли капацитета на околната среда” (Европейски парламент & Съвета на Европейския съюз 2002 г., стр. 3).

Европейската комисия използва вътрешно по-требление на материали (ВПМ) като индикатор за измерване на общото потребление на ресурсите. ВПМ „измерва общото количество материали, из-ползвани пряко в икономиката. То се определя като всички материали, директно влизащи в национал-ната икономика (вътрешния добив плюс вноса), ми-нус материалите, които са изнесени” (Европейска комисия & Евростат, 2005, стр.119). Съотношението на брутния вътрешен продукт (БВП) към ВПМ опис-ва производителността на ресурсите (фигура 9).

Фигура 21: Производителност на ресурсите, съотнесена към конкурентноспособността (Bleischwitz и др. 2009b, p.36)

14 Терминът кола за общо ползване се използва в смисъла на организирано краткосрочно отдаване на коли под наем, различно от об-щото ползване на личен автомобил.


Мониторингът на ЕС за устойчиво развитие (Ев-ростат 2005) показва, че ЕС-15 вече са прекъснали връзката между растежа на БВП и използването на ресурси (фигура 22). Въпреки че производителнос-тта на ресурсите стабилно нараства (относително прекъсване), абсолютното използване на ресурси в Европа остава на високо ниво, с икономическите и екологични последици (виж 6.3.1). Следва да се съ-средоточат политически мерки върху абсолютното отделяне на използването на ресурсите и икономи-ческия растеж.

ВПМ като показател за използването на ресурсите не включва скрити потоци („екологични товари”), които произтичат от добива или преработката на ресурсите. По-специално, вносните стоки са свър-зани с големи скрити потоци. В момента Европа по-добрява производителността на ресурсите си чрез увеличаване вноса на ресурси. Бремето за околна-та среда, свързано с добива на природни ресурси, все повече се пренасочва към други страни (виж 6.3.1). Затова трябва да бъде избран индикатор, който включва всички скрити потоци на потребле-ние на ресурси. Шепелман и др. (2006) са предло-жили на Европейския парламент използването на индикатор Обща потребност от материали (ОПМ) за измерване напредъка на политиката за ефектив-ност на ресурсите.

Това води до разглеждане на цели. Нито Шестата програма за действие за околната среда, нито Те-матичната стратегия за устойчиво използване на природните ресурси предлагат адекватни цели и в ЕС липсват конкретни мерки за подобряване ефек-тивността на ресурсите (Шепелман и др. 2006).

За разлика от ЕС Германия възприе целта за удвоя-ване производителността на суровините до 2020 г. (с изключение на биомаса и екологичните раници, виж Хенике & Северин 2009) в сравнение с 1994 г. (федерално правителство, Германия 2002). В този контекст, консорциум от над 30 института, коорди-ниран от Вуперталския институт, е анализирал пет цели в рамките на проучването „MaRess”. Тези пет цели са въведени накратко в следващата глава.

6.3.5 Основни цели за подобряване ефек-тивността на ресурсите

Ефективността на ресурсите трябва да бъде част от една по-цялостна визия за устойчиви индустриални общества. Bringezu & Bleischwitz (2009) са очертали как трябва да изглежда потенциално устойчивата ресурсна база за ЕС. Те характеризират бъдещото устойчиво общество с четири парадигматични и допълващи се гледни точки:

1. Ресурсно-ефективен и рециклиращ индустриа-лен сектор.

2. Общество със стабилен капитал, в което матери-алният растеж на икономиката ще бъде заместен от динамично равновесие между конструиране и извеждане от употреба.

3. Слънчева икономика, използваща естествения енергиен приток от слънцето, и

4. Балансирана био-икономика, основана на устой-чивото използване на биологичните ресурси.

Фигура 22: ВПМ спрямо БВП за ЕС-15 при постоянни цени, индекс 1995 г. = 100 (Евростат 2007)

78

Динамиката и характеристиките на визираните елементи, които Брингецу и Блайшвиц (Bringezu & Bleischwitz, 2009) са описали, могат да дадат ориен-тация за развитието на технологиите и политиката.

В един прагматичен и кратко- до средносрочен план, Кристоф & Хенике (2009) предлагат пет основ-ни цели за първата парадигма на ресурсно-ефек-тивна и рециклираща индустрия:

1. Устойчиви пазари на бъдещето – предлагащи насоки за иновации.

2. Силни институции – ключ към успешното раз-пространение.

3. Ресурсно-ефективни продукти и услуги.

4. Правителството като потребител – пример за подражание и пазарна сила.

5. Промени в мисленето на хората.

Устойчиви пазари на бъдещето – предлагащи на-соки за иновации

Пазарът трябва да насърчава нововъведения с акцент върху подобряване ефективността на ре-сурсите. Политическата организация на условията на пазарната рамка трябва да създаде стимули за развитието на ресурсно-ефективни иновации и да намали контра-продуктивните стимули. В резултат на това, научноизследователската и развойна дей-ност ще бъде насочена към ресурсно-ефективни решения и разработването на ресурсно-ефективни продукти и услуги.

Произтичащите предстоящи нововъведения тряб-ва да бъдат въведени и утвърдени на пазара. Раз-пространяването на тези нововъведения на пазара в ЕС и износът към международни пазари трябва да бъдат подкрепени от инструменти, като например подкрепа за търговски изложения, информация за пазара и на технологични платформи. Същест-вуващите програми и технологични платформи за НИТРД се нуждаят от адаптиране, за да спомогнат за ресурсно-ефективни решения и разпростране-нието им на пазара.

Силни институции – ключ към успешното разпрос-транение

Да се подобри ресурсната ефективност на една компания, често е трудно. Често на компаниите липсват опитът и ресурсите, необходими за при-лагането на мерките за ресурсна ефективност. По-специално МСП често не разполагат нито с опита, нито с времето за започване на такива мерки.

За реализирането на потенциала за ефективност, са необходими индивидуални и специализирани консултантски услуги. Те могат да се адаптират към

реалната ситуация на една компания и да следват целия нужен процес на преструктуриране. Този вид услуга изисква голям брой консултанти. Опитът в Германия показва, че един междинен агент може успешно да подпомогне сътрудничеството между компаниите и подходящи консултанти. Немската агенция за материална ефективност (Demea) ин-формира публични и частни институции за необхо-димостта и ползите от подобряване ефективност-та на ресурсите, обучава и събира консултанти, предоставя достъп до консултантите и управлява мрежи за предоставяне обмен на знания и сътруд-ничество между различни фирми, консултанти, сектори и региони.

Ресурсно-ефективни продукти и услуги

Има три възможни видове политически действия за подкрепа на ресурсно-ефективни продукти и ус-луги на пазара:

• Първо, в съответствие с първата основна цел, трябва да се подкрепят авангардни продукти, особено в етапите на проектиране и въвеждане на пазара;

• Второ, стандартите трябва да насочват про-дуктите от средния масов пазар продукти към подобряване на ефективността на ресурсите. Съществуващите стандарти, като Директивата за екодизайна (2005/32/EG), трябва да бъдат обно-вени, за да включват изискванията за ресурсна ефективност;

• Трето, нови стандарти за ефективност на ресур-сите следва да включват минимални изисквания за продуктите на пазара. В резултат на това, продуктите със стар, хабящ ресурси дизайн, ще бъдат забранени на пазара.

Правителството като потребител – пример за подражание и пазарна сила

Стратегическо потребление може да даде тласък на пазари към по-ресурсо-ефективни продукти и услуги. Правителствата обикновено имат силна па-зарна мощ, тъй като обществените поръчки са със значим дял в общото потребление на пазара. Ефек-тивността на ресурсите може да бъде определена като важен фактор чрез специфични директиви за обществени покупки. Това ще бъде стимул за про-ектиране на ресурсно-ефективни продукти, тъй като търговският риск е ограничен от стабилното търсене от държавните институции.

Освен това правителствата могат да играят нова-торска роля. Ако ефективността на ресурсите е определена и се прилага последователно, могат да бъдат реализирани дългосрочни ползи. Държавата може също да даде пример за социално отговорно поведение.


Промени в мисленето на хората

Четирите цели, посочени по-горе, могат да се ре-ализират, само когато хората (институции, фирми и т.н.) разбират значението и възможностите за подобрена ефективност на ресурсите. С цел да се повиши информираността за ефективността на ре-сурсите, трябва да се използват всички възможни комуникационни и образователни канали. Млади-те хора трябва да се учат в училище за поведение в крак с принципите на ресурсната ефективност. По-късно през тяхното образование и следване те трябва да се учат на ресурсно-ефективни техноло-гии и услуги не само за информираност, но също и за професионални квалификации. Освен това те-мата за ефективността на ресурсите трябва да се съобщава чрез специфични маркетингови кампа-нии. Визуализация на необходимостта – и ползите от – ресурсната ефективност чрез използване на най-добрите практики е от съществено значение за подпомагане на когнитивните процеси в съзнани-ето на хората. Необходимият процес на комуника-ция и образование трябва да стане част от нормал-ния живот.

Въпреки че подобрената ефективност на ресурсите предлага забележителни икономии на разходи и е много важна за сигурността на доставките на ре-сурси, тя трябва да преодолее инерцията на едно общество и на пазар, адаптиран към високи нива на потребление на ресурси. Следователно е необ-ходимо политическо действие в широк мащаб. За всички описани по-горе цели трябва да се извърши

анализ на потенциалните и най-важните сектори с цел да се разработи ефективна, хармонизирана и целенасочена комбинация от политики.

6.3.6 Eфективност на ресурсите и зелен Нов курс

Много от целите, описани в точка 6.3.5, изискват предприемането на законодателни мерки и пора-ди това не са съвместими с краткосрочно ориенти-рания Зелен Нов курс, а трябва да се третират като средносрочни и дългосрочни цели. В идеалния слу-чай, политиките на Зелен Нов курс трябва да започ-нат един процес на промяна и ще помогнат за пре-одоляване краткосрочните пречки и недостатъци, възпрепятстващи постигането на средносрочните и дългосрочните цели.

Като първа стъпка към подобряване на ефектив-ността на ресурсите, съществуващият в целия ЕС експертен потенциал следва да бъде събран, оце-нен и подобрен, където е необходимо. Това би мог-ло да бъде постигнато чрез създаване на Европей-ска агенция за ефективно използване на ресурсите (European Resource Efficiency Agency, EREA). Нейна-та основна цел ще бъде развитието и координаци-ята на агенции за ефективно използване на ресур-сите и други подобни агенции в държавите-членки. Целта е европейска мрежа за научни изследвания и технологично развитие за подобряване ефектив-ността на ресурсите. EREA ще инициира междуна-родното сътрудничество и комуникация за пови-

80

шаване на осведомеността в държавите-членки и промишлените сектори с цел да се стимулира тър-сенето на консултантски услуги. Знанието за потен-циала за намаляване на разходите сред вземащите решения в индустрията ще доведе до повишено търсене на специфични ресурсно-ефективни тех-нологии, продукти и услуги. Желаният дългосрочен ефект би бил самоподдържаща се конкуренция за постигане на финансовите ползи от ефективност-та на ресурсите в произвеждащата промишленост на ЕС. Това би довело до увеличаване на търсене-то на научни и инженерни умения, които не могат да бъдат удовлетворени от съществуващия пазар. Следователно, тези мерки трябва да бъдат придру-жени от създаването на необходимата инфраструк-тура за научни изследвания, обучение и образова-ние. Въпреки това, в краткосрочен план, и по-малко прецизни подходи, биха били достатъчни за съби-ране на „ниско висящите плодове”, намалявайки най-очевидните случаи на неефективно използва-не на ресурсите (виж Фигура 9).

За да съберат тези „ниско висящи плодове”, регио-ните на ЕС могат да разчитат на повече от 10 годи-ни опит в съществуващите агенции за ефективно използване на ресурсите. Например, Регионалната агенция за ефективност на Северен Рейн – Вестфа-лия (EFA NRW) предоставя ефективни консултант-ски услуги. Тя е установила редица инструменти за подобряване на производството, продуктите, отчитането на разходите и финансирането на мер-ките. На национално ниво Немската агенция за ефективност на материалите (DEMEA) предвижда две основни програми. Програмата NeMat подкре-пя работата в мрежа между фирми, за да се засили

конкурентната им позиция на базата на съвместно подобряване на ефективното ползване на матери-али. Програмата VerMat подкрепя индивидуалните консултации на дружества чрез набор от консул-танти.

Наред с EREA могат да бъдат основани и национал-ни Фондове за ресурсна ефективност (Resource Efficiency Funds, REF). Тези фондове ще финанси-рат ефективното използване на ресурси, особено в малките и средни предприятия, които често не раз-полагат с достатъчно капитали и опит за вземане на мерки за ресурсна ефективност. Националните фондове биха могли да съфинансират регионална-та политика на ЕС.

Ресурсно ефективни обществени поръчки могат да бъдат допълнителен инструмент за директна под-крепа на ефективността на ресурсите. Публичните институции трябва да подобрят процедурите за обществени поръчки и активи като инвестират в ресурсно-ефективни продукти и услуги.

Комбинацията от EREA, наличието на фондове (на-ционални REF + Кохезионни фондове на ЕС) и подо-бряването на обществените поръчки могат да имат краткосрочен ефект върху икономическото разви-тие и създаването на работни места. В комбинация с хармонизирано, целево ориентирано съчетание от политики това би могло да доведе до самопод-държащо се търсене на ресурсно-ефективни про-дукти и услуги, с трайно въздействие върху моде-лите на потребление и производство (екологична модернизация).


ACEA (European Automobile Manufacturers’ Association; 2009a): Industry and Economy - Key Figures - Employment. Available online at: http://www.acea.be/index.php/news/news_detail/employment/ (Accessed 28.04.2009).

ACEA (2009b): PASSENGER CARS: Incentives lift European registrations to +2.4% in June. http://www.acea.be/index.php/news/news_detail/passenger_cars_incentives_lift_european_ registrations_to_24_in_june/ (Accessed 20.08.2009).

ACEA (2009c): Vehicle Scrapping Schemes in the European Union, Status: 19.05.2009.Available online at: http://www.acea.be/images/uploads/files/20090529_Scrapping_schemes.pdf(Accessed 20.08.2009).

ADEME (Aides a l’acquisition en vue du decollage des marches, 2009) Available online at: http://www.ademe.fr/auto-diag/transports/rubrique/AidesFinancieres/ DecoMarche.asp#6(Accessed 20.08.2009).

ARB (Air Resources Board, California Environmental Protection Agency, 2009): Lower-Emission School Bus Program. Available online at:http://www.arb.ca.gov/msprog/schoolbus/schoolbus.htm (Accessed 20.08.2009).

ASES & MSI (American Solar Energy Society & Management Information Services; 2009): Green Collar Jobs report forecasts 37 million jobs from renewable energy and energy efficiency in U.S. by 2030.

ASES / MISI study reveals opportunities, warnings in nation’s first update of ground breaking study; hottest sectors: solar, wind, biofuels, fuel cells. Press release of ASES and MSI of January 15 2009. Automotiveworld (2009): Cash for clunkers’ and lifetime CO2 emissions. By Michael Murphy, August 11, 2009, AutomotiveWorld.com, Available online at: http://www.automotiveworld.com/news/ environment/77989--cash-for-clunkers-and-lifetime-co2-emissions (Accessed 20.08.2009).

Berger, R. (2008): Green Tech made in Germany. Umwelttechnologie-Atlas fur Deutschland. Munchen: Vahlen.

Bernard, S., Asokan, S., Warrell, H., & Lemer, J. (2009): Which country has the greenest bail-out? Available online at: http://www.ft.com/cms/s/0/cc207678-0738-11de-9294-000077b07658.html?nclick_ check=1 (Accessed: 09.03. 2009).

Bleischwitz, R. (Ed.) (2007): Corporate governance of sustainability: a co-evolution view on resource management. ESRI Studies Series on the environment. Cheltenham et al.: Edward Elgar Publisher.

Bleischwitz, R., Giljum, S., Kundt, M., & Schmidt-Bleek, F. (2009a): Eco-innovation. Putting the EU on the path to a resource and energy efficient economy. Wuppertal Spezial Nr. 38. Available online at: http://www.wupperinst.org/uploads/tx_wibeitrag/ws38.pdf (Accessed: 23.04. 2009).

Bleischwitz, R., Hennicke, P. (Eds.) (2004): Eco-Efficiency, Regulation, and Sustainable Business. Towards a Governance Structure for Sustainable Development, Edward Elgar Publisher.

Bleischwitz, R., Steger, S., Onischka, M., & Bahn-Walkowiak, B. (2009b): Ressourcenproduktivitat und

Използвани източници

82

Wettbewerbsfahigkeit. Potenziale der Materialeffiziens erschlieOen. Okologisches Wirtschaften, 2009(2): 35-38.

BMU (Bundesministerium fur Umwelt Naturschutz und Reaktorsicherheit; 2009a): Umweltwirtschaftsbericht 2009. Available online at: http://www.bmu.de/files/pdfs/allgemein/ application/pdf/umweltwirtschaftsbericht_2009_kurz.pdf (Accessed: 12.03. 2009).

BMU (2009b): 330 Euro Festbetrag macht Nachrustung von Partikelfiltern attraktiver. Pressemitteilung Nr. 251/09. Berlin, 30.07.2009. Available online at: http://www.bmu.de/ pressemitteilungen/aktuelle_pressemitteilungen/pm/44676.php (Accessed: 20.8.2009). BMU (2008): Okologische Industriepolitik. Memorandum fur einen “New Deal” von Wirtschaft, Umwelt und Beschaftigung. Available online at:http://www.bmu.de/files/pdfs/allgemein/application/pdf/memorandum_oekol_industriepolitik.pdf (Accessed: 13.01. 2009).

BMU (2005): Umwelt und Beschaftigung: Arbeiten im Grunen Bereich. Available online at: http://www.nordschwarzwald.ihk24.de/produktmarken/innovation/Umweltschutz/archiv/archiv2005/ Umwelt-Archiv_2005-07/UmweltundBeschaeftigungArbeitenim GruenenBereich.pdf (Accessed: 08.12. 2008).

BMU (2006): Renewable Energy Sources in Figures - National and International Development. Available online at: http://www.bmu.de/files/english/renewable_energy/ downloads/application/pdf/broschuere_ee_zahlen_en.pdf (Accessed: 12.12. 2008).

Bringezu, S. & Bleischwitz, R. (2009): Sustainable Resource Management. Global Trends, Visions and Policies. Greenleaf Publisher: Sheffield.

CE Delft (2007): Road traffic noise reduction in Europe. By Eelco den Boer, Arno Schroten. Health effects, social costs and technical and policy options to reduce road and rail traffic noise. Delft, August 2007.

CEC (Commission of the European Communities, 1996): Future Noise Policy. European Commission Green Paper. = COM (1996) 540. Brussels.

CEC (2005a): Sustainable Development Indicators to monitor the implementation of the EU Sustainable Development Strategy. Communication from Mr. Almunia to the members of the Commission. SEC (2005) 161. Brussels.

CEC (2005b): Thematic Strategy on Air Pollution. Communication of 21 September 2005 from the Commission to the Council and the European Parliament. = COM (2005) 446. Brussels.

CEC (2007a): Green Paper: Towards a new culture for urban mobility. = COM (2007) 551 final. Brussels, 25.9.2007.

CEC (2007b): 2010 to be the European Year for Combating Poverty and Social Exclusion. Press Release, IP/07/1905.

CEC (2007c): European Commission. Directorate-General for Research and Directorate Energy. Strategic Research Agenda for Europe’s Electricity Networks of the Future. Brussels.

CEC (2008): Cohesion Policy 2007-2013: Environment and climate change. Luxembourg.

CEC (2009a): EU support to fight the crisis in the automotive sector. = IP/09/318. Brussels, 25/02/2009.

CEC (2009b): Background on the situation in the European car industry. = MEMO/09/83. Brussels, 25/02/2009.

CEC (2009c): Cohesion Policy backs “green economy” for growth and long-term jobs in Europe. = IP/09/369. Brussels, 09/03/2009.

CEC (2009d): EU energy and transport in figures. Statistical Pocketbook 2009.

DB Advisors (2009): Global Climate Change Regulation Policy Development: July 2008-February 2009. Deutsche Bank Advisors. February 2009.


Deka Bank (2009): Volkswirtschaft Spezial. Konjunkturpakete - weltweites Aufbaumen gegen die Abwartsspirale. Available online at: http://www.dekabank.de/globaldownload/de/economics/ vowi_spezialZVS_09-03-18_Konjunkturpakete.pdf (Accessed: 24.04. 2009).

Dieselretrofit.eu (2009): Reasons and incentives for retrofitting my truck or my bus. Available online at: http://www.dieselretrofit.eu/incentives.html (Accessed: 20.08.2009).

DWS (2008): Economic Stimulus: The Case for Green Infrastructure, Energy Security and Green Jobs. Available online at: https://www.dws-investments.com/EN/docs/market-insight/R-8217-1_2009_ Short_White_Paper.pdf (Accessed: 07.01. 2009).

Ecofys & German watch (2009): Economic/climate recovery scorecards. How Climate friendly are the economic recovery packages? Available online at: www.germanwatch.org/klima/score09.pdf (Accessed: 15.03. 2009).

ECOTEC (2002): Analysis of the EU Eco-Industries, their Employment and Export Potential. A Final Report to DG Environment C1961. Ref: 11/04/02.

EEA (European Environment Agency; 2009): Transport at a crossroads. TERM 2008: indicators tracking transport and environment in the European Union. Copenhagen.

EEA (2006): Agriculture and environment in EU-15 - the IRENA indicator report. EEA report 6/2005. Copenhagen.

EIAG (Environmental Innovations Advisory Group; 2006): Bridging the gap between environmental necessity and economic opportunity. Available online at: http://www.berr.gov.uk/files/file34987.pdf (Accessed: 03.03. 2009).

Ernst & Young (2006): Eco-industry, its size, employment, perspectives and barriers to growth in an enlarged EU. Available online at: http://ec.europa.eu/environment/enveco/eco_industry/pdf/ ecoindustry2006.pdf (Accessed: 28.03. 2009). European Commission & Eurostat (2005): Measuring Progress Towards a more Sustainable Europe. Sustainable Development Indicators for the European Union. Available online at: http://epp.eurostat. ec.europa.eu/cache/ITY_OFFPUB/KS-68-05-551/EN/KS-68-05-551-EN.PDF (Accessed: 07.04. 2009).

European Commission (2009): Towards a Comprehensive Climate Change Agreement.Commission Working Paper, January 2009. Available online at: http://www.caritas-europa.org/module/fileLib/20090225_CIDSE-CI_Analysis_Communication_Climate_Change.pdf (Accessed: 18.03. 2009).

European Parliament & Council of the European Union (2002): DECISION No 1600/2002/EC OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL of 22 July 2002 laying down the Sixth Community Environment Action Programme. Available online at: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2002:242:0001:0015:EN:PDF (Accessed: 12.04. 2009).

Eurostat (2004): EU Member States experience with sustainable development indicators. Working papers, Theme 8 Environment and Energy. Luxembourg.

Eurostat (2005): Measuring progress towards a more sustainable Europe. Sustainable development indicators for the European Union. Data 1990-2005. Panorama of the European Union. Luxembourg.

Eurostat (2007): Measuring progress towards a more sustainable Europe. 2007 monitoring report of the EU sustainable development strategy. Luxembourg.

Eurostat (2009): Energy Statistics. Available online at: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page?_pageid=1996,45323734&_dad=portal&_schema=PORTAL&screen=welcomeref&open=/t_nrg/t_nrg_quant&language=en&product=REF_TB_energy& root=REF_TB_energy&scrollto=0 (Accessed 21.02.2009).

FAZ (Frankfurter Allgemeine Zeitung; 2009): IAB: Konjunkturprogramm kann 250.000 Arbeitsplatze retten. Available online at:

84

http://www.faz.net/d/invest/meldung.aspx?id=94305310 (Accessed: 02.03. 2009).

Federal Government Germany (2002): Perspectives for Germany. Our Strategy for Sustainable Development. Available online at: http://www.ewc2.org/upload/downloads /national_strategy_germany.pdf (Accessed: 03.02. 2009).

FoEE (Friends of the Earth Europe) & CEE Bankwatch (2009): Faster ... but smarter or more destructive? Mapping controversial anti-crisis paths for EU and EIB funding in Central and Eastern Europe. Available online at: http://www.bankwatch.org/billions/index.html (Accessed 12.02.2009).

Giljum, S., Lutz, C., Jennets, A., & Bruckner, M. (2008): Global dimensions of European natural resource use. First results from the Global Resource Accounting Model (GRAM).

SERI Working Paper No. 7. Available online at: http://www.seri.at/index.php?option=com_ docman&task=doc_download&gid=240&Itemid=39 (Accessed: 12.02. 2009).

Giljum, S., Polzin C. & Lutz, C. (2009): Global implications of a European environmental tax reform. petrE Working Paper, SERI & GWS, Vienna & Osnabruck.

Goossens, Y., Makipaa, A., Schepelmann, P., van de Sand, I., Kuhndt, M. & Herrndorf, M. (2007): Alternative progress indicators to Gross Domestic Product (GDP) as a means towards sustainable development. Brussels. European Parliament, Policy Department A: Economic and Scientific Policy; DG Internal Policies.

Hennicke, P. & Sewerin, S. (2009): Decoupling GDP Growth (‘Quality of Life’) from Resource Use: Achievements and Shortcoming of ‘Strategic Governance’ in Germany. Available online at: http://www.wupperinst.org/uploads/tx_wibeitrag/Decoupling-GDP.pdf (Accessed: 25.08. 2009). Hennicke, P., Kristof, K., Reutter, O., Thomas, S., & Seifried, D. (2008): Mogliche Bausteine fur ein Bundeprogramm Umwelt und Arbeit. Available online at:http://www.wupperinst.org/upload/tx_wibeitrag/Bausteine_Umwelt_Arbeit.pdf (Accessed: 15.08. 2009).

Horbach, J. (2005): Methodological aspects of an indicator system for sustainableinnovation, in: Horbach, J. (ed.) Indicator systems for sustainable innovation, Physica, Heidelberg 2005.

HSBC (2009): A Climate for Recovery. The Colour of Stimulus Goes Green. HSBC Global Research. 25th February 2009.

HWWI (Hamburgisches WeltWirtschafts Institut, 2009): Abwrackpramie auf alles! Von Prof. Dr. Thomas Straubhaar, in: Standpunkt, 14. April 2009. Available online at:http://www.hwwi.org/uploads/tx_wilpubdb/HWWI_Standpunkt102.pdf. (Accessed 20.8.2009).

Ifeu et al. (2009): Institut fur Energie- und Umweltforschung, Fraunhofer-Institut fur System- und Innovationsforschung, Gesellschaft fur wirtschaftlichen Strukturwandel, Prognos AG. Klimaschutz, Energieeffizienz und Beschaftigung. Potenziale und volkswirtschaftliche Effekte einer ambitionierten Energieeffizienzstrategie fur Deutschland. Heidelberg, Karlsruhe, Osnabruck, Berlin 2009.

IFW (Institut fur Weltwirtschaft der Universitat Kiel; 2009): Konjunktur fur den Klimaschutz? Klima- und Wachstumswirkungen weltweiter Konjunkturprogramme. Available online at: http://www.ifw-members.ifw-kiel.de/publications/konjunktur-fur-den-klimaschutz-klima-und-wachstumswirkungen-weltweiter-konjunkturprogramme/Konjunktur%20fur%20den%20Klimaschutz.pdf (Accessed: 24.03. 2009).

ISI et al. (2008): Fraunhofer Institut fur System und Innovationsforschung, Forschungszentrum Julich, Oko-Institut, Center for Energy Policy and Economics. Wirtschaftlicher Nutzen des Klimaschutzes. Kostenbetrachtung ausgewahlter EinzelmaBnahmen der Meseberger Beschlusse zum Klimaschutz (Economic benefit of cimate protection. Available online at: http://publica.fraunhofer.de/starweb/ servlet.starweb?path=pub0.web&search=N-84057 (accessed 25 August 2009).

ISI et al. (2009): Fraunhofer Institute for Systems and Innovation Research, Ecofys, Energy Economics Group et al. The impact of renewable energy policy on economic growth and employment in the European Union. Available online at http://ec.europa.eu/energy/renewables/studies/doc/renewables/2009_ employ_res_report.pdf (accessed at 25 August 2009).

Janicke, M. & Zieschank, R. (2008): Structure and Function of the Environmental Industry: the Hidden


Contribution to Sustainable Growth in Europe. Csge research paper: Anglo-German Foundation.

Janicke, M. (2008): Megatrend Umweltinnovation. Zur okologischen Modernisierung von Wirtschaft und Start. Munchen: Oekom Verlag.

Janicke, M., Kunig, P., & Stitzel, M. (2003): Lern- und Arbeitsbuch Umweltpolitik (2 edt.). Bonn: Dietz.

Koskimaki, P-L (2008): Energy Efficiency Policy and the Importance of Measurement and Evaluation. Presentation given at the Conference “Harmonised Methods for Evaluating Energy End-Use Efficiency and Energy Services”. Brussels, October 15 2008. Available online at: http://www.evaluate-energy-savings.eu/emeees/en/events/final_conference/2_Keynote_Koskimaki. pdf, accessed (21 February 2009).

KPMG, (2005): Cost effectiveness of road traffic noise measures. By J. Klooster. The Hague, 2005. Kristof, K. & Hennicke, P. (2009): Impulsprogramm Ressourceneffizienz: Innovationen und wirtschaftli-cher Modernisierung eine Richtung geben: ein Vorschlag des Wuppertal Instituts. Available online at: http://www.netzwerk-ressourceneffizienz.de/fileadmin/user_shares/downloads/Downloads_to_KNOW/ MaRess_Policy_Paper_7_2_Kernstrategien.pdf (Accessed: 12.06. 2009). Lechtenbohmer, S. (2008): Energy Efficiency in Germany and Europe - Chances and challenges for science and economy, Presentation at the FES, Fujitsu Foundation Symposium “Global Energy and Climate Security”, Keidanren Kaikan, Tokio.

Lechtenbohmer, S. et al. (2008): How to achieve a domestic 30%GHG emission reduction target in the EU by 2020? On behalf of WWF European Policy Office. Wuppertal 2008.

Mantzos, L. et al. (2003): European energy and transport trends to 2030, published by DG TREN, Brussels. Mantzos, L. et al. (2005): European energy and transport scenarios on key drivers, published by DG TREN, Brussels.

Martinot, E. & Sawin, J. L. (2009): Renewable global status report. 2009 Update. Available online at: http://www.martinot.info/RE_GSR_2009_Update.pdf (Accessed: 24.06. 2009).

Meyer, B., Distelkamp, M., & Wolter, M. I. (2007): Material Efficiency and Economic-Environmental Sustainability. Results of Simulations for Germany with Model PANTA RHEI. Ecological Economics, 63(1): 192-200.

McKinsey (2009): Pathways to Low Carbon Economy. Available online at: http://globalghgcostcurve. bymckinsey.com/default/en-us/requestfullreport.aspx (Accessed: 09.02. 2009).

OECD (Organisation for Economic Co-Operation and Development; 2009): Policy Responses to the Economic Crisis: Investing in Innovation for Long-Term Growth. Available online at: http://www.oecd.org/dataoecd/59/45/42983414.pdf (Accessed: 04.04. 2009).

OECD (2008): OECD Environmental Outlook to 2030, Paris.

PERI (Political Economy Research Institute; 2008): Green Recovery. A Program to Create Good Jobs and Start Building a Low-Carbon Economy. September 2008.

Porter, M. E. (1991): Nationale Wettbewerbsvorteile. Erfolgreich konkurrieren auf dem Weltmarkt. Munich: Droemer Knaur.

Reid, A. & Miedzinski, M. (2008): Sectoral innovation watch in Europe. Eco-Innovation. Final report. Available online at: http://www.europe.innova.org/docs/SIW_SR_Eco_Innovation.pdf (Accessed: 20.08. 2009).

Saha, D. & von Weizsacker, J. (2009): Estimating the size of the European stimulus packages for 2009 -An Update. Briefing Paper for the Annual Meeting of the Committee on Economic and Monetary Affairs with the National Parliaments on 11-12 February 2009 at the European Parliament in Brussels.

Schepelmann, P., Schutz, H., & Bringezu, S. (2006): Assessment of the EU Thematic Strategy on the Sustainable Use of Natural Resources. Available online at:http://www.europarl.europa.eu/comparl/envi/pdf/externalexpertise/ieep_6leg/sustainable_use_of_ natural_ressources.pdf (Accessed: 14.04. 2009).

86

Schepelmann, Ph. (2006): Euro-Asian environmental cooperation - a European perspective.In: Welfens, P. et. al. (ed): Integration in Asia and Europe. Historical Dynamics, political issues and economic perspectives, pp. 169-178, Heidelberg.

Schule, R., D. Becker et al. (2009): Evaluation of National Energy Efficiency Action Plans. Wuppertal, Berlin. available online at: http://www.energy-efficiency-watch.org (accessed 25 August 2009).

SRU (2008): Umweltschutz im Zeichen des Klimawandels. Available online at: http://www.umweltrat.de/02gutach/downlo02/umweltg/UG_2008.pdf (Accessed: 02.04. 2009). Statistisches Bundesamt (2007): Nachhaltige Abfallwirtschaft in Deutschland. Available online at: https://www-ec.destatis.de/csp/shop/sfg/bpm.html.cms.cBroker.cls?CSPCHD=00000001000044925d7U000000D5_kBlehlhLpgAaAhSgYiA--&cmspath=struktur,vollanzeige. csp&ID=1021228 (Accessed: 12.04. 2009).

Statistisches Bundesamt (2008): Statistisches Jahrbuch 2008. Available online at: http://wwwec.destatis.de/csp/shop/sfg/bpm.html.cms.cBroker.cls?cmspath=struktur,vollanzeige. csp&ID=1022321 (Accessed: 15.08. 2009).

Strobl, T. (2009): Europa ist in grbOter Gefahr. Available online at: http://www.faz.net/s/ Rub58241E4DF1B149538ABC24D0E82A6266/Doc~E6EB0A62D419F4943909872B4C2CC1262~ ATpl*Ecommon~Scontent.html (Accessed: 18.03. 2009).

StrbOenreuther, H. & Halbach, J. (2005): Projekt EnergieSparen im Personenverkehr. In: ZEVrail Glasers Annalen 09/2005, S.356-362.

T&E (European Federation for Transport and Environment; 2009): However you look at it, subsidies for new cars do more harm than good. Available online at: http://www.transportenvironment.org/ News/2009/2/However-you-look-at-it-subsidies-for-new-cars-do-more-harm-than-good/ (Accessed: 22.03. 2009).

T&E (2008): EU Actions for Urban Mobility. Response to the public consultation of the European Commission on a new Action Plan on Urban Mobility. Brussels, March 2008.

UITP (International Association of Public Transport; 2009a): Move Green. Green New Deal Workshop, European Parliament, Brussels, 4th March 2009.

UITP (2009b): Public Transports Statistics Report, Issue 1: Latest figures on the urban bus fleet in the European Union. Brussels.

UNEP (United Nations Environment Programme; 2008): Green Jobs. Towards decent work in a sustainable, low-carbon world. Available online at: http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---dcomm/documents/publication/wcms_098503.pdf (Accessed: 26.02. 2009).

UNEP (2009): A Global Green New Deal. Available online at: http://www.unep.org/greeneconomy/docs/ GGND_Final%20Report.pdf (Accessed: 03.03. 2009).

Unife (The European Rail Industry; 2009): Economic recovery plans and impact on rail projects. Brussels, 27.02.2009.

VCD (Verkehrsclub Deutschland e.V., 2003): MaOnahmen gegen Verkehrslarm. Politische Handlungsansatze fur eine leise Zukunft. Bonn.

VDA (Verband der Automobilindustie; 2009): Zahlen und Fakten - Monatsszahlen. Available online at: http://www.vda.de/de/zahlen/monatszahlen/ (Accessed 02.05.2009)von Weizsacker, E. U. (1994): Erdpolitik. Okologische Realpolitik an der Schwelle zum Jahrhundert der Umwelt (4 edt.). Darmstadt: Wissenschaftliche Buchgesellschaft.

WI (Wuppertal Institute for Climate, Environment and Energy; 2008): WI-Report 2008 to the IAB. Wuppertal.

World Economic Forum (2000): Global Competitiveness Report 2000. Available online at: http://www.cid.havard.edu/archive/res/gcr_2000_overview.pdf (Accessed: 25.06. 2009).


88

l l

l

Documents

Зелен нов курс за Европа - към зелена модернизация пред лицето на кризата