1

Американски структурализъм

Учебен материал Мони Алмалех

Лингвистиката в САЩ често проявява специфични особености в

своето развитие. Такова специфично развитие показва и американският структурализъм. Той стартира не от идеите на бащата на структурализма, Фердинанд де Сосюр (1857-1913; Швейцария; Франция), а от идеите на Вилхем фон Хумболд (1767-1835; Германия). Това става чрез Франц Боас (1858-1942), който е последовател на Хубмолд и пренася идеите му в САЩ, когато емигрира зад океана.

Боас изследва езиците на индианците и открива, че граматичната терминология, създадена в Европа не може да опише адекватно структурата и езиковата картина на света в индианските езици. В съчетание с бихейвиоризма, модерен в края на ХІХ и началото на ХХ в., Боас постулира граматиката на индианските езици като тяхно описание.

Учениците на Боас – Леонард Блумфилд и Едуард Сапир – стават водещи фигури в американската лингвистика. Блумфилд застъпва описателния (дескриптивния) подход към индианските езици и въобще към езика. Сапир е автор на Хипотезата за лингвистичната относителност, в която се отдава голямо внимание на различния начин, по който всеки език назовава, категоризира света. Други автори, известни представители на американския структурализъм (дескриптивизъм), са Б. Блок (1907-1965), З. Харис (1909-1992), Ч. Хокет (1916-2000).

Дескриптивистите не се занимават с абстрактни процедури, а извличат от практическия опит при описание на езиците граматичните особености и структури. Този подход е прилаган масово при описание и съхраняване за поколенията на различните индиански езици.

Дескриптивистите се стремят да изследват своя обект по образеца на естествените науки – напълно се отказват от интуицията и самонаблюдението. Причина за това са не само общите им теоретични разбирания, но и практиката им с езиците на индианците – индианските езици по структура са твърде различни от индоевропейските. Индианските езици толкова много се отличават от индоевропейските, че се налага да се намерят напълно обективни методи за тяхното изучаване, по подобие на методите в естествените науки.

Зигмунд Харис, който е от второто поколение дескриптивисти, последователно изхожда от позицията на външен наблюдател на речта. Такъв наблюдател не разбира наблюдавания език, но успява да забележи някои повторения на звукове в едни или други отрязъци от речта, както и правилата за съчетаемост на тези звукове. Да се откроят тези отрязъци (фонеми, морфеми и др.) и да се опише множеството други отрязъци, с

2

които те се съчетават – това значи да се опише езикът. Специалното изследване на значението на езиковите единици при този подход се оказва ненужно. Харис смята, че изучаването на значението дублира описанието на съчетаемостта от елементи. Освен това семантиката не може да бъде формализирана (да се запише чрез математически средства). Отказът от изучаване на значението в езика рязко различава американските структуралисти (дескриптивизма) от други школи в структурализма. Впрочем с тези крайности не са съгласни всички членове на школата на американския структурализъм, включително и Леонард Блумфилд. Така или иначе, отказът от изучаването на значението в езика довежда до логическо завършване на стремежа да се изгони всякакъв вид субективизъм от езиковедското изследване и то да стане повторяемо и проверяемо.

Дескриптивистите имат голям принос при изучаването на отделните езици. Но това става с цената на неявен отказ от прилагане и изучаване на различни теоретични постулати. Забраната да се използва интуицията на изследователя и прекият анализ на значението в езика се компенсира от интензивното ползване на носителя на изучавания език – информанта. Информантът отговаря на въпросите на езиковеда, изхождайки от собствената си интуиция и своите представи за значението в своя език. Така игнорирането на семантиката и на интуицията от страна на езиковеда не успява да изчисти метода от интуицията – тук властва интуицията на информанта.

Дескриптивистите имат голям принос при разработването на строги правила и процедури за фонологичен и морфологичен анализ.

3

Живко Бояджиев. Ленард Блумфилд. – В: Портрети на именити езиковеди. Из историята на световната лингвистика. „Карина М” Тодорова. София, 1997. 131-137. 191 с.

4

5

6

7

8

9