• Естествената горска растителност е важен източник на дървесина за нуждите на промишлеността. Горският фонд заема около 1/3 (34,9%) от територията на страната и заема площ от 3 872 938 ха. Средната залесеност на страната е ниска - около 30%, но има и райони, където тя е под 10%. От залесената горска площ около 34% се пада на иглолистните, около 66% на широколистните гори. От площта на широколистните гори само 18% са заети от високостеблени широколистни видове, а около 23% са гори за реконструкция. Преобладават младите /1-20 години/ иглолистни насаждения . Те заемат около 60% от цялата площ на иглолистните гори. С най-малко участие са горите на възраст над 100 години, а при широколистните гори преобладават дърветата на възраст над 100 години

• Дървесният запас на страната възлиза на 400млн. плътни м3. Най-големи са запасите в широколистните гори- 246 млн. плътни м3. В иглолистните те са 158 млн. плътни кубични метра. Горите със стопанско значение са 70% от горите, а горите със специално значение - 30%. От втората група с най-голяма площ са защитените гори /46% / и рекреационните гори /21%/. Общо за страната трябва да се посочи, че средния дървесен запас се съчетава с ниска средна възраст на горите, нисък среден бонитет и нисък среден прираст. С най-добри качествени и количествени характеристики са горските екосистеми в Западните Родопи, Рила и Пирин и Странджа

Природната зона широколистните Природната зона широколистните гори е разположена в умерените гори е разположена в умерените климатични пояси на северното и климатични пояси на северното и южното полукълбо.Поради южното полукълбо.Поради голямото разнообразие на голямото разнообразие на условията за живот в него се условията за живот в него се обогатяват две главни обогатяват две главни разновидности. Широколистните разновидности. Широколистните гори се делят на тъмни и светли. гори се делят на тъмни и светли.

Тъмни широколистни гори• Тъмни са буковите гори.

 Пояс на буковите гори /от 900-1000 до 1300-1500 м.н.в./. Разположен по северните склонове на планините. Основните съобщества са представени от обикновен бук, на второ място - габър, черен бор, бреза и трепетлика. Към горната граница на пояса се срещат и смесени съобщества от бук, ела, от бук и смърч и др.

. От животните най-харектерен е . От животните най-харектерен е дъждовникът. Той има дъждовникът. Той има предупредителна окраска с която предупредителна окраска с която предупреждава, че пуска силна предупреждава, че пуска силна отрова.отрова.

Светли широколистни гори

• Светли са дъбовите гори. Разпространени са в низините, равнините, ниските планини, дори на височина до 1500 м.н.в. /обикновен бук или смесен с иглолистни видове/. Дървесните видове с най-голямо участие са бук, дъб и габър, както и крайречните съобщества, основни представители на които са тополата и върбата, полски ясен и полски габър. Срещат се и липи, полски клен, дива ябълка и круша и др.

• В дъбовите гори живеят много пеперуди, чиито гъсеници вредят на горите. Среща се също бръмбара рогач, който е под закрила на Закона за защита на природата. По огрените горски поляни може да се видят сърни. Те са красиве тревопасни животни. Движат се на стада. Цветът на козината им се променя според сезона- важно приспобление което ги прави незабележими от неприятели. Не са редки лисиците и вълците, особено през зимата.

• Освен главните дървесни видове-бук и дъб, в широколистните гори растат още габър, клен, ясен, бреза, върба. Тяхното разпространение зависи от светлината и влажността на съответния район. Дъбът, кленът, ясенът заемат осветените южни склонове на планините, а букът и габърът - по-високите сенчести склонове.

• Под дървесните видове се разполагат храстите-бъз,къпина,леска и др.. В широколистните гори,там,където влажността е голяма,се развиват и увивни растения-бръшлян,хмел,повет.В най-долния етаж се развиват тревни растения.

Вечнозелени гори от

средиземно-морски вид

• Те са разположени между 30° и 40°с. ш. и 30° и 45° ю.ш..Климатът се отличава с мека,влажна зима и горещо,сухо лято.По крайбрежието на Източна Азия под влияние на мусона лятото е влажно.

Широколистни летнозелени

гори

• Разположени са само в северно-то полукълбо. Те обхващат онези части на континентите, които са близо до океаните.Във вътрешността на Европа, Азия и Северна Америка широколистните гори постепенно преминават в степи. На север се образуват смесени широколистни-иглолистни гори, а на юг-смесени гори с представители на вечнозелени от средиземноморски вид. Поради близостта на океана, климатът носи белезите на океанския климат в умерените ширини.

Проблеми, породени от стопанската дейност на човека

• Неправилна експлоатация на горите поражда редица проблеми:

• - намаляване на залесеността в южните склонове на Стара планина, Източни Родопи, Южен Пирин, Огражден;

- влошен е съставът на растителните - влошен е съставът на растителните съобщества /съобщества /1/3 от всички гори в 1/3 от всички гори в страната са нискостеблени, а от тях страната са нискостеблени, а от тях половината са закелевялиполовината са закелевяли/. Повечето /. Повечето от 70% от церовите и дъбовите и около от 70% от церовите и дъбовите и около 20% от буковите гори са издънкови и 20% от буковите гори са издънкови и малоценни . Силно деградирани са малоценни . Силно деградирани са ливадите и пасищата /ливадите и пасищата /2/3 от тях 2/3 от тях подлежат на реконструкцияподлежат на реконструкция/; /;

• -извършва се подмяна на първичните растителни съобщества с производни, които са с по-ниска продуктивност и по-малоценни, особено в равнината част на страната; това довежда до намаляване на естественото разпространение на редица растителни съобщества;

• прекомерното развитие на насекоми - вредители, довежда до широко развитие на явлението “обезлистване” на дървесните видове. Особено засегнати са горските екосистеми в Южна България, Завалска планина, Плана, Същинска и Ихтиманска Средна гора, южните склонове на Сърнена гора, южните склонове на Стара планина;

• изтощаване на естествените ресурси на горските плодове и билки, поради неправилното им събиране.

Изработил:

Димо Бараков

10-а клас